Езикът на симптомите болестта говори чрез тялото курт тепервайн by Десислава Георгиева Иванова

1•

Езикът на симптомите Болестта говори чрез тялото

Kv p t T p n p p R a

Езикът на симптомите Болестта говори чрез тялото Болестта е израз на дисхармония в съзнанието. Симптомът ни дава прецизна информация чрез реакциите на тялото къ де сме загубили своето равновесие. Книгата разглежда вза имовръзката между тяло и душа, детайлно описва повече от 100 болестни симптома, подредени по азбучен ред, и ни да ва конкретни напътствия как да започнем подходящото за Курт Теперваин е роден през 1932 г. в Германия и прави успешна кари ера на бизнесмен и консултант. На 40-годишна възраст се оттегля от ак тивния икономически живот, за да се превърне в лечител и учен в об ластта на причините за възникването на болестите и страданията. Води семинари по цял свят, доцент е в Международната Академия за духовни науки, защитава докторска степен и става професор по психология. За цялостното си творчество е отличен с „Първата немска награда за езотерика". Написал е повече от 60 книги, преведени на много езици.

ISBN 978-954-685-784-2

СОФ ТПРЕС

' • *“1’!:'

Was Dir Deine Krankheit sagen will Kurt Tepperwein

First published as “Was Dir Deine Krankheit sagen will” by Kurt Tepperwein. © 2005 by mvgVerlag, REDLINE GmbH, Heidelberg, Germany. A sister company of Sliddeutscher Verlag - Mediengruppe. www.mvg-verlag.de. All rights reserved

Езикът на симптомите Курт Тепервайн

Изданието на български език е публикувано от издателство СофтПрес ООД, 2010 ISBN 978-954-685-784-2 Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено разрешение на СофтПрес ООД. За контакти: СОФТПРЕС ООД 1408 София, ул. „Йордан Йовков“ 20, вх. Б, ет. 3, ап. 6 тел./факс: 02/958 25 67, тел.: 0700 14 222 e-mail: clients@soft-press.com; Web site: www.soft-press.com Дистрибуция: КЕГЕЛ ООД София: бул. „Черни връх“ 53 тел.: 02/962 84 20; 0893 61 60 12; 0700 14 222 e-mail: sofia@kegel.bg София: Фирмен щанд Печатница „Болид“ бул. „Искърско шосе“ 19, сутерен, офис 02 GSM: 0896 86 14 71 Варна: ул. „Прилеп“ 74; тел.: 052/30-12-27; 0894 302 098; e-mail: varna@kegel.bg Пловдив: ул. „Димитър Талев“ 75А; тел.: 032/673 906; 0893 550 108; e-mail: plovdiv@kegel.bg; Web site: www.kegel.bg

Съдърж ание Предговор................................................................. 8 Посланието на т я л о т о ............................................9 Дълбокият смисъл на б о л е с т т а ...................................12 Болестта е наш приятел и помощник......................... 12 Кой съм аз всъщ ност?................................................13 Тест за т я л о т о ......................................................... 14 Исихосоматичните заболявания.................................15 Резултатите о т блокираната жизнена енергия . . . . 16 Всеки преживява болестта си различно................... 17 Съдбата е най-добрият терап евт............................. 17 Житейските обстоятелства като отражение на моето Така-битие.................................18 Правилното хранене................................................. 19 Всеки о т нас е неповторим...................................... 20 Обобщение.................................................................20 Iри начина да реагираме на с и м п т о м а .....................21 П ъ тя т към изцелението - бъди себе с и !...........24 Ключът към ж и зн е р ад о стта.................................... 24 Болестта е признак за нарушена ц я л о с т ................. 24 Бъди СЕБЕ си . ............................................................27 Отхвърляне на стари програми и модели на поведение................................................. 29 ) (а си „цял“ означава да си в хармония.........................29 Наи-великата целебна сила е л ю бо вта.....................30 Как възниква б о л е с тт а ..............................................32 Зад всяка болест се крие конкретен проблем........... 37 ///’О-блемът е винаги на моя с т р а н а .......................38 Лз самият съм целта и п ъ т я т .................................. 41 (ялото не може да се разболее о т себе с и ............... 51

Ключ към „езика на симптомите“.................. 52 Седемте степени на ескалация на с и м п т о м а ........... 56 Сигнали за това, че не съм „себе си“ .........................57 Какво мога да направя, за да бъданаистина себе си? 61 Най-важните симптоми о т А до Я и техните с ъ о тв е тств и я на духовно ниво. . . . .64 Най-важните симптоми о т А до Я и начин на д е й с тв и е ......................................

.75

Акне......................................................... 75 Алергия...................... 80 Алкохолизъм......... .................................................... .8 5 Анемия.......................................................................... 92 Анорексия......................................................... 93 А р т р и т .......................................................... 96 А р т р о з а ...................................................................... 99 А с т м а ...................................................................... .102 Безплодие......................................................... 108 Безсъние.............................................................. 109 Болестта на Паркинсон.............................................112 Болка (общо)................................................. 113 Болки в гъ рба..............................................................115 Болки в тила (общо)................................................. .116 Болки в ушите (например възпаление на средното ухо)....................................................... 117 Възпаление на дебелото черво (колит)......................118 Възпаление на лигавицата на стомаха (га с т р и т ). . .119 Възпаление на сливиците.......................................... 121 Гадене и повръщане................. .122 Главоболие и мигрена.................................................. 124 Глаукома.................... 127 Гризане на н о к т и т е ............................................. .128 Далекогледство................................................... .129 Депресии....... ............................................ 130 4

Детски болести (общо).............................................. 138 Д и аб ет.................................................................... 139 1а(юлявания на ж лъчката.......................................... 144 1аболявания на п р о ста та та (общо)........................... 145 1аекване..................................................................... 147 киилъстяВане (адипозитас) - наднормено т е гл о . . . .148 Злополуки (общ о)........................................ 152 И м п о т е н т н о с т ..........................................................154 Имявинална херния (изсипване)...................................156 Иифокции (общо)..........................................................157 Ишиас.........................................................................158 Кариес.........................................................................160 Кинитоза (прилошаване по Време на Пътуване по суша, Въздух и Вода)............................... 161 Киселини в стом аха....................................................163 Конюнктивит............................................................. 164 Косопад.......................................................................165 КриНовледство............................................... 166 КръНно налягане (високо)............................................ 167 Кръвно налягане (ниско).............................................. 169 Киснйледство..............................................................172 Мании за ч и с т о т а ......................................................177 Менструални оплаквания.. ......................................... 178 Множествена склероза ( М С ) .................... 180 Mi ничии удар (инсулт)................................................ 182 Мускулна атрофия . ..................... 184 Myi кулни спазми ........................................................ 185 Нарушения в м енструацията.....................................187 Нарушения на кръвообращението............................. 188 i lai ш ипка......................................................... 191 Н ер в н ост............................................. 194 Нощна (кокоша) слепота............................................ 196 I|ощно напикаване......................................................197 | Изрив на к о ж а та ..................................................... 199

Парализа (общо)........................................ Пародонтоза. ............................................................. 202 Педантичност (прекадена)....................................... 203 Перде (катаракт).................................................. 204 Подагра...................................................................... 205 Подут корем,газове ................................................ 207 Полиартрит (особено първичен хроничен полиартрит - ревматоиден артрит). . ..................... 209 Припадък............................................................... .211 Пристрастяване (общо)........................................ .212 Проблеми по време на б р ем енно стта......... . .......... 214 Псориазис............................................................ 216 Раждане (недоносване)........................................ 217 Раждане (преносване)........................................... 218 Р а зс тр о й с тв о ...........................................................219 Разширени в е н и ................................................... 220 Рак................................................. Ревматизъм......................................................... 227 Световъртеж ............................................................ 230 Слаба съединителна тъкан........................................ 231 С л е п о т а .....................................................................233 Смущения в храносмилането.................................... 235 Старчески болести (общо)........................................ 237 С т р а х .......................................................... С т р е с ........................................... Сърбеж...................................................................... 249 Сърдечен инфаркт..................................................... 250 Тендовагинит............................................................. 255 Тригеминална невралгия............................................256 Тромбоза.....................................................................258 Трудно преглъщане..................................................... 259 Увреден слух...............................................................260 Фарингит/ларингит................................................... 261 Ф рактури...................................................................262

ф ригидност..................................................... 263 Херпес з о с т е р ........................................................... 265 Херпес симплекс (бели мехурчета).............................266 Хиперфункция на щитовидната жлеза....................... 267 Х р е м а ........................................... 268 Чувство за малоценност..........................................269 Най-важните органи и части на човешкото тяло о т А до Я и техните духовни с ъ о т в е тс тв и я .......................270 Заключение........................................................... 281 Послеслов............................................................. 286

П р ед го во р К ван товата физика послужи за основа на наука за жива т а материя. Тя описва живия организъм к а то енергий но поле, с което се потвърждава древното предание за енергийното т я л о на човека. Това пулсиращо енергийно т я л о управлява всички биохимични и биоелектрически процеси в нашия организъм. Е ф е к т ъ т о т медикаменти т е също се дължи на ф акта, че съдържащата се в т я х енергия повлиява енергийното поле на организма. Лекар с т в а т а въздействат чрез енергийните си треп тен и я и т а к а предават информация на енергийното поле на ор ганизма. В най-добрия случай по този начин може да се балансира липсата на енергия в организма. Ако искаме да прозрем „д ей ств и тел н о стта зад илю зи ята“, ще трябва да се научим да приемаме енергията за даденост, т о е с т да си задаваме следните въпроси: „Каква енергия се крие зад т о в а явление? Кой е и зточ никът й? Кой е о б е к т ъ т на въздействие? Как мога да хармонизирам т а з и енергия?“ Ч есто прозрението о т задълбочаването в тези въпроси води до криза. Но криза т а винаги носи нещо положително. Само преминаването през нея може да ни покаже решението, „избавлението“. Д ум ата „криза“ идва о т латински и означава „решение“ или „поврат, прелом“, т.е. т я е решаващ, преломен мо м ен т в ж и вота на един човек и е необходима фаза във всеки процес на развитие. Ж и в о т ъ т ни говори на много „езици“: на езика на „жи тей ск и те о б сто ятел ств а“, на езика на „проблемите“ или на езика на „желанията“... Езикът на „сим птом ите“ е само една о т възможните изразни форми, с к о ято си служи ж и в о тъ т, но посланието е едно.

П о с л а н и е т о на т я л о т о Рано или късно всеки човек си задава въпроса за смисъла ма ж ивота, търси начини да прозре ж и вота и себе си. А ж и в о тъ т ни е изпратил чудесен посланик, който с удо волствие ни показва и обяснява всичко. Ние в повечето случаи не го забелязваме, защ ото т о й ни е много близък. Това е човешкото тяло. Научим ли се да го разбираме, ще осъзнаем себе си, ж ивота, ц ял ата вселена и накрая 13ог. Тялото, чудесният посланик на живота, ни показва не само кои о т действи ята ни са в противоречие с ж ивота, мо и винаги точно ни н ап ътства какво да направим, за да влезем отново в синхрон с него. То постоянно ни изпра ща послания, не само чрез различни болестни симптоми, а и чрез формата на лицето ни, чрез мимиките и ж е с то вете или походката ни. По то зи начин сме в състояние ме само ясно да разпознаем б о л естта, а и да тълкува ме характера си. Тялото ни позволява да прозрем неща, които обикновено са невидими за нас. Ако пренебрегнем даден симптом, т о ни изпраща болката к а т о следваща алармираща степен на съобщението. С други думи т я л о т о , то зи прекрасен посланик на живота, постоянно ни говори. Трябва само да се научим да разбираме езика му, да следваме с ъ в ети те му и ще бъдем в съзвучие с ж ивота, ще живеем в хармония с Все лената.1 Човеш кият дух отбеляза наистина грандиозни по стижения. Покорихме най-високите върхове и изслед вахме дълбините на м о р етата. Изпратихме хора на Луната и междувременно създаваме компютри, които м огат да „м ислят“ хиляди пъти по-бързо о т самите нас. Владеем най-големите и най-дребните неща, но не и Срв. К у р т Тепервайн, „Разпознаване на болести те по лице т о “, издателство mvg, Мюнхен 9

най-близките - т е л а т а си. Създадохме атомни бомби, с които за секунда многократно бихме унищожили плане т а т а си, но Все още не сме се научили да я опазваме и Все повече я тровим. Все още не сме в състояние да пазим здравето си и на пук на ц ял ата наука представата ни за б о л ес тта прили ча на вярата в духове на т а к а наречените „примитивни“ народи. Само че междувременно злите духове са замене ни о т вируси и бактерии, които нападат нищо неподозиращия и естествен о напълно невинен човек. С казаното в никакъв случай не бих желал да омалова жа заслугите на модерната медицина. Напротив, т р я б ва да призная, че тъкм о през последните с т о години в та зи област наистина беше постигнато много. Побе дени са големите епидемии, които преди са покосявали хората, и за почти всяка болест е о т к р и т един или ня колко начина за лечение. Би трябвало ние, хората, да сме по-здрави о т когато и да било. Защ ото никога досега не се е отделяло толкова много внимание на т я л о т о , не са се харчели толкова пари за поддържане или за възстано вяване. Всъщност при тези о б сто ятел ств а б о л естта би трябвало да е голямо изключение. Всички знаем, че не е так а. Х ората днес са по-болни о т всякога. Как да си обясним т о в а привидно противоречие? Предимно с ф акта, че до ден днешен не обръщаме вни мание на съ щ н остта на болестта. Б олестите същ ест вуват о т к а к т о с в я т светува, но повечето хора ги при е м а т все още к а т о удар на съдбата, к а т о прищявка на природата или просто к а т о случайност, к о ято засяга един, а друг също т а к а случайно пощадява. Но лошото е, че разглеждаме б о л ес тта к а т о „повреда“, к о ято трябва да отстран и м възможно най-бързо, за да продължим по същия начин - живеейки неправилно. Това, което обикновено см ятам е за болест, често е само нейният симптом, физическото й изражение. Са м а т а „болест“ е по-скоро дисхармония в съзнанието на 10

човека, признак за „излизане о т строя“, о т естествен о т о състояние, „повреда“ 8 човека к а т о цяло, а не един ствено на физическо ниво. В същото време т я е повик за промяна на досегашния начин на ж и в о т и за възста новяване на хармонията в съзнанието. Всяка болест е апел на ж ивота към нас, задача, к о ято трябва да бъде решена чрез промяна на начина на мислене и разширяване па съзнанието. Когато став а дума за автомобила ни, всичко е лес но. Започне ли да мига контролната лампичка за нивото на маслото, веднага знаем какво трябва да се направи. Няма нужда да зареждаме с гориво или да проверяваме налягането на гумите, да зареждаме акумулатора или да наливаме охладителна те ч н о с т , а само да долеем мас ло. Па никого не би му хрумнало да развие контролната лампичка или пък да прищипе кабела, за да не му пречи мигането, защ ото много добре знае какво ще се случи. Лампичката ще спре да мига, а колата ще върви извест но време т а к а добре к а к т о и преди, само че не за дълго. Ill,е се появят нови „симптоми“. След известно време охладителната т е ч н о с т ще прегрее поради повишено т о триене, а тер м о м етъ р ъ т ще покаже тем ператури в червената зона. Ако не обърнем внимание или удържим тем п ер ату р ата в зелената зона, привидно ще спечелим време. А втомобилът ще се движи, няма да премигват сигнални лампи. Скоро обаче ще чуем необичаен шум под капака на двигателя и ако то зи п ъ т к ъ см етъ т ни изне вери, б у та л а та ще п р е л е т я т край уш и те ни. К акто вече казахме, никой не би направил подобна глупост с автомобила, но точно т о в а непрекъснато правим с т я л о т о си, което не можем да продадем на „втора употреба“, след к а т о сме го съсипали. Разбира се подобно отношение не води до добро. Тъкмо се „изцели ли“ о т една болест, и т я л о т о ни изпраща нова. Няма как да не го стори, защ ото и стин ската болест въобще не с била забелязана. Ако не съм платил вноската си, не е достатъчно да изгоря предупредителното писмо. 11

Дълбокият смисъл на б о л е стта Дълбокият смисъл на б о л ес тта е да осъзнаем какво ни принуждава да предприемем. Тя настоява да се вслушаме в себе си, в гласа на разума и да променим наш ето насто ящо битие, преди да е станало късно. Затова изцеление т о не означава премахване на сим птом ите, а осъзнаване на нарушената хармония и възстановяването й. За цел т а не е достатъчно да се п и я т хапчета или да се б и ят инжекции, дори да став а дума за лекове о т природата. Точно обратн ото - важно е да разберем какво иска да ни каже наш ето тя л о - и, разбира се, да следваме съвети те му. Възстановявайки хармоничното мислене, усещане, себеизразяване и поведение, ще постигнем отново физи ческа хармония и здраве. Може да ви се струва трудно, но то в а е единственият начин за истинското изцеление, което обхваща т я л о т о , душ ата и ума.

Б о л е с т т а е наш приятел и помощник Е т о защо б о л ес тта не е само наш враг, а може да се превърне и в наш приятел и помощник. Именно чрез б о л ес тта т я л о т о ни сигнализира не само че сме поели по грешен път, не живеем в съ о тветств и е с ж ивота и трябва да променим посоката, в к о ято сме тръгнали, а според вида на сим птом ите ни показва и къде липсва нещо и какво трябва да направим, за да оздравеем напъл но отв ъ тр е. Д остатъчно е да научим езика му, за да го разбираме. „Езикът на сим птом ите“ е лесен и се подчинява на повтарящи се закономерности. Проникнем ли в т я х , о т нас зависи да направим наложителните стъпки към същинското изцеление. Иначе съдбата ще ни отреди да извлечем болезнената поука о т преживяното. Ако обаче

t мг типови да се учим ош прозрението, няма нужда да се ртболяваме, за да намерим отново себе си. Тогава ще осъзнаем, че „лечението на човека“ не озна чава възстановяване на с т а р о т о състояние, наложило появата на болестта. Изцелението е по-скоро разши ряване на съзнанието и поемане по нов п ъ т в с ъ о т в е т ствие с живота. Д окато не научи това, човек се нуждае ош болестта.

Кой съм аз всъщ ност? I !пависимо о т стади я на заболяването, винаги зад него се крие нерешен проблем, „житейска задача“ и неспособ н о с т т а или о т к а з ъ т на човека да реагира адекватно на определени изисквания на ж ивота. Как обаче мога да на меря правилния отговор, ако не знам кой съм в действи телност? Запитвали ли с т е се някога сериозно, кой с т е вие? Оглеждайки се в огледалото, може да каж ете „това е моето т я л о “. Но кой го казва? Та т я л о т о не може само да си принадлежи. Значи има някой в т я л о т о , който може да мисли и да изрече: „Това е м оето тял о .“ Тялото е материя. М атер и ята не може да мисли, чувства, да си спомня или да взима решения, т о в а може само съзна нието. Вие обаче мислите и ч увствате, и м ате спомени и вземате решения. Следователно вие с т е съзнанието, а не т я л о т о . Тялото ви е само физически израз на вашето съзнание и съответн о негово отражение. То показва на вън начина, по който мислите и ч у в ств ате вътрешно накратко, какъв СТЕ. В так ъ в случай нека разберем, че наш ето същинско СЕБЕ е здраво, защ ото съзнанието н ито остарява, нито боледува. Ако т о в а не ви се вярва, с оглед на симптоми те , бих желал да ви го разясня на практика. Още сега на правете един малък т е с т , който ще ви покаже, че всяка промяна на съзнанието ви оказва мигновено въздействие върху т я л о т о . 13

Т е с т за т я л о т о За провеждането на т е с т а се нуждаете о т партньор. П ротегнете ръка встрани, без значение дали ще е дясна т а или лявата. Помолете партньора си да окаже натиск върху ръката в о б л ас тта на к и т к а т а , за да разбере кол ко сила има в нея. Това е основният т е с т . Сега помислете за болест или даден проблем, който в момента ви създава трудности. След то ва помолете партньора си отново да натисне ръката ви със същ ата сила. Ако б о л естта или проблемът са „пред очите ви“, р ъката ще поддаде надолу, защ ото сам ата представа за дадена болест или проблем блокира голяма ч ас т о т жиз нената ни сила. Сега си представете, че с т е здрави и щастливи, или мислете за решението на вашия проблем. Ако повтори т е т е с т а , ще установите, че с т е по-силни о т преди. Макар че мислехте за същ ата ситуация, която преди т о в а ви направи слаби, сега т я ви дава сили, защото ми слехте позитивно - под формата на решения. Същото ще постигнете, ако си каж ете: „Аз съм съ вършено съзнание.“ О тново помолете вашия партньор да натисне ръката ви със същ ата сила, но сега т я е сил на. Съзнанието не познава болести, няма проблеми, „съ вършено здраво“ е, а щом к а т о осъзнаете собствената си същност, вие също с т е силни, т ъ й к а т о жизнената сила т еч е безпрепятствено. Ч овекът е духовно същество, свободно о т раждане, болест, възраст и смърт, ф а к т ъ т , че се раждаме, раз боляваме се, остаряваме и накрая умираме, няма нищо общо с то в а, защ ото не засяга и стинската ни същност, „истинското СЕБЕ“, а само т я л о т о ни. Но ние имаме гриж ата да поддържаме т я л о т о в добро състояние, док а т о завършим своето „духовно раждане“. М исията ни във вселената е да живеем здрави и щастливи в изобилие и да останем млади, дори когато остареем. За целта 14

трябва да приведем в хармония с вселената своите ми сли, чувства, изказвания и поведение. Тялото винаги е следствие, никога не е причина. Така наречените старчески болести също са само информа ция за нерешените задачи на ж ивота. Постоянно сре щам хора, които цял ж и вот са боледували, а на стари години изведнъж процъф тяват в цветущ о здраве. Болес т т а и страданието са р е зу л та т о т злоупотребата със свободата. Щом т я л о т о вече не е годен за употреба ин струм ент, душ ата трябва да го напусне, веднага, неза висимо дали задачата е изпълнена или не. Тогава душ ата продължава същ ествуването си на друго ниво. Много хора се п и т а т как въобще е възможно един Бог, изпълнен с любов, да допуска страдание. Но т е не забе лязват, че страданието нито е спуснато о т Бог, нито е богоугодно. Вместо да осмислят Божествения ред, т е вярват в случайността, късм ета или в нещастния слу чай. Д ей стви телн ата причина за б о л естта и страдани е то е винаги мисленето, респ. неправилното мислене.

Психосоматичните заболявания През 1818 г. немският лекар Хайнрот изказва мнение то, че е възможно физическите болести да се дълж ат иа психически причини. Тогава колегите му се изсмели в лицето му не поради очевидността на изказването, а заради о ткачен ата на пръв поглед идея, че в научната медицина би могло да съществува нещо к а то психосомати ка - термин, който сам и ят Хайнрот използва. Т рудността да се осъзнае р еал н остта зад илюзията пи е позната отдавна. С ократ заявява преди около 2400 години: „Не съществува телесна болест, отделена о т душ ата“, а Платон, най-прочутият ученик на Сократ, констатира със съжаление: „Най-голямата грешка при лекуването на болестите е наличието на лекари за т я лото и лекари за душ ата, при все че двете не м огат да бъдат разделени.“ И все пак т я л о т о и душ ата се раз15

глеждат поотделно о т к а к т о не същ ествуват жреци те-лечители, които се грижели за човека к а т о цяло, или поне добрият с тар семеен лекар, който познавал паци е н т и т е си и душевните им неволи. Те са заместени о т специалисти във всяка сфера о т медицината - със с ъ о т в е т н и т е частични резултати. М алкото хора, които са склонни да приемат психосом а т и к а т а за възможна, т ъ р с я т научни доказателства. Не е ли достатъчно доказателство, че се изчервяваме, когато изпаднем в неловко положение, и плачем, когато сме тъжни? Ликуваме о т радост или пребледняваме о т ужас. Сърцето ни се свива и косата ни настръхва. К аквото и да преживява душ ата ни, т я л о т о му при дава външен израз. К аквото и да вълнува душ ата ни, се отразява и на т я л о т о ни и т о в а въздействие може да е положително или отрицателно, да ни доведе болест и страдание или да ни направи здрави и щастливи. За съжаление повечето хора все още не приемат психосоматиката, подобно на лекаря, който споделил на ко легата си по време на един конгрес: „К ато чуя т и я глу пости за психосоматиката, ми се обръща стом ахът.“ Типичен случай на психосоматика!

Р е зу л т а ти т е о т блокираната жизнена енергия Ако наблюдаваме хода на едно действие, ще установим, че т о започва първо о т мисъл и представа. Мислите и представата в о д ят к а т о втора стъпка до в егетати в на подготовка на т я л о т о , например до повишаване на кръвното налягане, до засилване на кръвообращението или до ускорен пулс. Същевременно к а т о т р е т а стъ п ка т я л о т о реагира с повишена нервна активност. Това, к а т о ч етв ъ р та стъпка, води до активиране на с ъ о т в е т н и т е мускули, които трябва да извършат предвиде ното действие. 16

Всеки преживява б о л е с т т а си различно 1’иоргията може да бъде блокирана на Всяко ниво. 1. Ако енергията (яд, агресия, сексуалност, предна мерено деяние) се блокира в главата (мисленето), се появяват стягащ и болки в главата, нарушения на съня и неправилни разсъждения. 2. Ако енергията бива блокирана на функционално органично ниво, се стига до високо кръвно налягане и в крайна см етка до вегетативна дистония. 3. Ако енергията е блокирана на неврологично ниво, то ва води до невралгия на троичния нерв (нервус тригеминус), множествена (мултиплена) склероза или херпес зостер, до нервен т и к или ишиас. 4. Ако е блокирана енергията в мускулите, се стига до болести в двигателния апарат, к а то ревм ати зъм, подагра, до нещастни случаи или парализа. 11о ако жизнената сила е блокирана някъде и аз не ус пея да я освободя, принуждавам ж и вота да ме изправи пред наложителен урок. Така съдбата ме заставя да на правя „не-обходимата“ крачка (неволята учи).

Съдбата е най-добрият т е р а п е в т ( ъдбата е най-добрият тер ап евт, в крайна см етка т я лекува всеки и всеки сам определя по кой п ъ т да мине: по царския п ъ т на познанието или по обичайния п ъ т чрез болест и страдание. Защ ото ако не съм готов да се уча чрез прозрение и познание, принуждавам съдбата да ми дава „частни уроци“. И чрез „езика на сим птом ите“ т я лото не само ми съобщава, че съм сбъркал п ътя, а и ми посочва в коя сфера съм излязъл о т релси и какво трябва да направя, за да възстановя хармонията.

Ж и те й ск и те о б с т о я т е л с т в а като отражение на м о е то Така-битие

Следователно всичките о б сто ятелства в моя ж и вот са само отражение на моето битуване и аз мога да ги променя единствено променяйки себе си. Ненапразно казват, че „който постоянно пропуска край уш ите си това, което ч у в ат всички, и се прави, че не вижда оче вадното, не бива да се чуди, ако един ден ослепее и оглу шее“. Защ ото „който не работи сам върху себе си, полу чава уроци отвън“. Егото и душ ата и м а т твърде различни желания. Егот о желае комфорт, а душ ата - развитие. Аз сам реша вам кого да слушам. Ако не се вслушам в същинското си СЕБЕ, няма да осъществя „вътреш ната си воля“ и ще предам истинското си СЕБЕ, „лечителя в мен“, моя j „вътрешен майстор“. В такъв случай „вътреш ният майстор“ ми изпраща послание, служейки си с „езика на сим птом ите“. Б о л е с т т а може да възникне само при „нарушаване на информационния поток“ или в екстремни случаи да дове де дори до „късо съединение“ между „командния п ункт“ в мозъка и подчинения орган или ч ас т на т я л о т о . Защо т о всеки орган и всяка ч а с т на т я л о т о се намират в директна връзка с определен център в мозъка и получа в а т о т т а м своята информация. Тази област в мозъка, разбира се, е отговорна и за обработката и решаването на определени проблеми и конфликти. Ако определена мозъчна зона постоянно е ангажирана с подобни конфли к ти , т я вече не е в състояние оптимално да управлява подчинената си ч а с т на т я л о т о или съответн и я орган. Нарушената или напълно липсваща информация води до смущения в то зи орган. Човек се разболява. Едва когато конф ликтът е отстранен, информация т а потича отново свободно, т я л о т о само се настройва,

сим птом ът отново изчезва, освен ако междувременно вследствие на информационния срив не са настъпили не обратими щ ети. Ако конф ликтът остане неразрешен, в засегнатия мозъчен център се появява една „застинала картина“, която ни преследва денем и нощем. Информа ционният поток стихва напълно и за продължително време. Така б о л ес тта став а „хронична“, т а к а т я л о т о „постоянно“ сигнализира, че има смущение, и болезнено призовава за отстран яван ето му.

Правилното хранене ( )баче ако човек реши да помогне на т я л о т о , никога не е късно да започне със здравословния ж ивот. Първото, с което трябва да започне, е храненето. При него различа ваме т р и нива и ако човек има сериозни намерения, т о и т р и т е би трябвало да бъдат оптимизирани. 1. Правилното физическо хранене: т о в а означава чо век най-сетне да престане да яде неправилното, в неправилното време и с неправилното съзнание, защ ото „ясти ето , което поглъщаме, може да ни погълне!“ 2. Правилното психическо хранене: да не се ядосваме повече, да не се нервираме, да не изпадаме в стрес. Да пуснем страха и ч у в ств о то за вина и да не се разболяваме взаимно, а да крачим през ж и вота бо дри и спокойни. 3. Правилното духовно хранене: да мислим, говорим и действаме положително, защ ото човек се пре връща в то в а, към което настрои съзнанието си. Също т а к а е много важно да четем, слушаме и гледаме правилните неща. С една дума: ако човек живее истински СЕБЕ-осъзнато, т о й е и остава здрав.

С т а з и нагласа укрепвате ваш ата „духовно-душевна имунна система“, а то в а е ключът към трай н ото здра ве, защ ото днес сме това, което вчера сме мислили, а у тр е ще сме онова, което мислим днес. С други думи, нуждаем се о т духовно обновяване чрез дисщтлина на мисълта.

Всеки о т нас е неповторим

Нека да проумеем най-после, че всеки о т нас е властелин ■ над необятна Вселена, Вселената на своето тяло. Всяко т я л о има около 100 билиона клетки, всяка клетка е една Галактика, състоящ а се о т безброй атоми, всеки атом прилича на Слънчева система със свое Слънце (атом ното ядро) и планети о т протони, електрони и неутрони. И единственото мислещо същество в т о в а огромно цар- : с тв о с т е вие. Всяка ваша мисъл преминава непосред ствено в съзнанието на всяка една отделна к л етк а и т а к а се разпорежда със здравето на т я л о т о . Постарай т е се да управлявате к а т о мъдър владетел огромното царство на ваш ето тяло! Защ ото вие градите съдбата си, вие трябва да я понасяте и само вие с т е в състояние да я променяте.

Обобщение Тялото само по себе си не може да се разболее, т о е само прожекционна повърхност на съзнанието. То е к а т о ки ноекран, който не може сам да си създаде картини върху себе си. Мислите са филмът, а съзнанието решава кой филм да пусне на екрана. Затова няма смисъл човек да изрязва дупки по екрана, ако филмът не му допада (операции), или да обновява многократно бялата боя на екрана (симпто матично лечение).

Ако човек живее в истинско „само-съзнание“, т я л о т о не може да се разболее, защ ото възникват само здрави, съвършени картини. Тялото сигнализира чрез болестта: „Ти не си този, който си в действи телн ост“ и „Липсва ти най-вече любовта към Теб самия, към Твоето истин ско СЕБЕ“. Болестите м огат да се превърнат в наш приятел и да ни помогнат да намерим отново себе си и да живеем в съзнанието на същинското си СЕБЕ. Най-лошата болест би представлявала невъзмож н о с т т а да боледуваме, защ ото болестите ни дават сведения, че сме на грешен п ът, и ни показват доколко сме се отклонили о т правилния. Без т я х не биха били възможни корекции. Следователно трябва да сме благодарни за всяко посла ние на т я л о т о ни и да се възползваме о т шанса веднага да се върнем на правилния п ъ т и все повече да ставаме това, което сме в действителност: „съвършено съзнание“.

Три начина да реагираме на сим птом а Всяко съдържание в съзнанието има своето с ъ о т в е т ствие в т я л о т о и обратно и в крайна см етка всички т е са един симптом. К ойто не желае да продължава една връзка, много бързо му „идва до гуша“ - и т а к а намира и физическа причина да не се доближава до другия. Трябва да си зададем въпроса какво ни кара да напра вим точно то зи симптом. Нека припишем на б о л ес тта някакъв смисъл и тогава ще го и осъзнаем. Така, к а к т о р а д о с т т а може да намери израз в смях и сълзи, т а к а б ягството о т проблемите може да се про яви к а т о ниско или високо кръвно налягане. С тр а х ъ т може да доведе до пълна парализа, но също и до паническо

бягство. Субективното ни отношение към проблема оп ределя вида на прожекционната повърхност. Така всяка крайност ни насочва към проблема. Сра межливият и самохвалкото и м а т едно общо качество: и на двам ата им липсва самоувереност и изчистването на проблема води до средата на везната. Така че всичко е симптом и всеки симптом е посла ние, определена „ин-формация“. Разбирайки езика му, мо жем да направим „не-обходимата крачка“ и сим птом ът изчезва. С им птом ът е наш приятел и помощник, който или ни принуждава да страдаме и даже евентуално да умрем, или ни помага да израснем и съзреем и по този начин да достигнем известна степен на осъзнаване и свобода, която не би била възможна без с ъ о т в е т н а т а криза. Най-важното е да проумеем „посланието“ на смуще нието. Това става най-често на т р и етапа: 1. Подсъзнателна конфронтация На то зи етап усещаме растящ о недоволство. Имаме проблеми със сам ите себе си. Ч у в с тв ата т ъ р с я т израз и ако не го намерят, ни обладава ч у вство то за безиз ходица. Не се ли овладее то зи подсъзнателен процес, се стига до заболяване. 2. Съзнателна конфронтация С им птом ите ни принуждават да осъзнаем проблема. Първоначално се възприемаме к а т о ж ертва, смятаме, че сме имали лош късмет, докато прозрем, че смущени е т о не е външен враг, а наш личен приятел и партньор, който ни предоставя важна „ин-формация“, т.е. опреде лено духовно съдържание е приело някаква форма. Разби раме, че е безсмислено да потискаме симптома. Трябва да го осъзнаем и да го последваме. Това означава сами да се „от-крием“, да раз-крием това, което е скрито-покрито, да се изправим срещу себе си.

I. „Прозрението“ Гози Bug конфронтация винаги води до разширяване на епмопознанието и до нови прозрения. Осъзнаваме стъ п ките, които се налага да предприемем, и съо тветн о променяме поведението си и ж и тей ски те си навици. Бо л е с т т а ни е помогнала малко по-добре да разбираме жи вота и т а к а си м п том ът с тав а излишен. Чрез б о л ес тта сме станали по-зрели.

П ъ тя т към изцелението -

бъди себе си! Клю чът към ж изнерадостта Ние не живеем собствената си идентичност, а сме се научили да играем определени роли. Научили сме се да се държим та к а, че да имаме „успех“, да намираме призна ние и да се харесваме. Такива сме, защото другите го ис к а т , и наричаме р езу л тата с гордост „личност“. Дълбо ко в себе си обаче ясно чувстваме, че нещо не е наред, че се разминаваме със себе си. Чувстваме се некомфортно, недоволни, неосъществени, въпреки явния си успех. Ду ш а т а ни е тъж на, защ ото я затваряме в калъпи, модели, роли и поведение, наложено о т възпитанието ни, които всъщност н я м а т нищо общо с нас. Така сами се изнасилваме и се чудим защо сме болни и нещастни. Но душ ата ни крещи за правото си да живее себе си, защ ото м исията й е да бъде себе си. Всяка бо л ест, всяко нещастие е знак, че ние не сме себе си. Край но време е да си дарим вниманието, уважението и любо в т а , които заслужаваме. Нека пуснем с т а р и т е роли и да съберем куража да бъдем „себе си“, тогава най-после ще сме цели и следователно - здрави!

Б о л е с т т а е признак за нарушена цялост Б о л е ст та е само видим признак за липса на цялост. Док а т о не я постигнем, се нуждаем о т б о л естта к а то послание. Преди т я л о т о ни да се разболее, вече сме бо лни в много по-дълбок смисъл и това, което наричаме болест, всъщност е опит на организма да възстанови

мфмонията. Това, което наричаме болест, не е същингката болест, а в буквалния смисъл на дум ата „ин-формиция“ на организма, че нещо не е наред. Посланието за нарушената хармония е „приело форма“ и се превръща в информация. А как постъпваме ние? Опитваме се да о т страним т а зи информация и забравяме да се погрижим |,| истинското заболяване. Всеки изживява б о л ес тта си по различен начин. За м.нпериалиста б о л естта е нещо безсмислено и болното тяло - един вид „изменник“, с когото може да му провърви или да извади лош късмет. Н абожният ще тъ лку ва б о л естта си к а т о следствие о т престъпването на Iю ж ите заповеди и ще се моли за изцеление. Е зотерикът ще е склонен да открие в б о л ес тта следствие о т кар мин ни закони, а високообразованият приема б о л естта като естеств ен р е зу л т а т о т бактериална или вирусна инфекция. Духовно зрелият човек обаче прозира действител н о с т т а зад илю зията и вижда б о л е с тта к а т о след ствие, предхождано о т съ ответн а причина. Той знае, че няма никакъв смисъл в о тстр ан яван ето само на след стви ето и че си м п то м ъ т изчезва о т само себе си, щом причината е осъзната. Той познава и уважава законите на природата и знае, че природата също допринася за на ш ето здраве. Той знае също, че съзнанието му познава най-задълбочено собственото му т я л о и настойчиво иска съвет о т и нтуи ц и ята си. Той е пълнолетен паци ент, а т е р а п е в т ъ т е само негов съветник, чиито про фесионални познания първият използва, за да взема ре шения, поемайки ц ял ата отговорност за т я х . К ойто иска цял ж и в о т да бъде здрав и в добра форма, никога не е късно да започне да работи над себе си, но много хора не з н а я т как да си помогнат. А простичките неща винаги са били най-добрите.

Ако хората с наднормено тегло ядяха по-малко, ако пиячите пиеха по-малко, пушачите престанеха да пу шат, мързеливците се движеха малко повече и всички дишаха правилно, мислеха положително, четяха добри книги и гледаха красиви неща, бихме могли да спасим по вече живот и да победим повече болести, отколкото с всички скъпи методи на съвременната медицина! Следователно, ако искаме да оздравеем и да запазим здравето си, да получим ново вместо стар о т о тяло, трябва най-напред да изличим о т съзнанието си всички мисли за болести и с тар о с т. Някои хора изглежда смя т а т , че е достатъчно човек да вярва в Бог, за да може спокойно да нарушава неговите закони, без да се налага да понася последиците. Здравето на т я л о т о , духа и душа т а е наше духовно наследство и нямаше да познаваме бо л ести те, ако живеехме според законите на Творението. О тново ще бъдем цели („из-целени“), к а т о слеем в хармонично цяло ч ети р и те природи на човека - спириту ал н ата, м ен талн ата, емоционалната и физическата - и действаме о т им ето на т о в а цяло в съзвучие с Тво рението. Ключът към ж изнерадостта не е м л ад о стта, защот о м л а д о стт а е липса на ж итейски опит, който едва ли някой иска да заличи. И стин ският ключ към жизнера д о с т т а е в и та л н о с тта , а т я не е свързана с определена възраст. Тя може да се изгражда, поддържа и увеличава. Всички и скат да доживеят до дълбока старост, но никой не иска да е стар. Във всеки случай смисълът на ж и вота не се състои в т о в а човек да стане колкото може по-стар, за да бъде болен и нещастен, защ ото днес повечето хора не ж и веят по-дълго, а само по-дълго вре ме боледуват. Д окато спазваме договора си с природа т а , природата ще изпълнява своята ч а с т о т него.

Бъди СЕБЕ си 11овечето хора се занимават с това, което ги с ъ в е тв а т Iфугите, били т е родителите, ш ефът или партньорът. Или правят точно обратното на това, което им казва обкръжението. И двата модела на поведение не са особе но разумни. В крайна см етка всеки трябва сам да понесе последствията о т дей стви ята си. Така че не правете каквото казв ат специалистите, учителите, приятелите, освен ако същинското ви СЕБЕ не казва също „да“! Слушайте себе си, защ ото цялото познание и всичката мъдрост е във вас - другите само може да ви го напомнят. Но същинското СЕБЕ се намесва само ако го помо лите за това, ако го поканите да бъде ваш водач и ако го следвате. Нужно е само да п остави те един въпрос. 11ървият спонтанен отговор идва о т ваш ето истинско ( ЕБЕ, в т о р и я т вече е силно повлиян о т разума, т р е т и я т и ч е т в ъ р т и я т вече се определят само о т разума. Но винаги и м ате възможност да зададете въпроса отново и винаги първият отговор ще идва о т истинското ви ( ЕБЕ. Изпробвайте т а зи техника още сега! Колко време, пари и внимание инвестирате, за да с тан е те себе си? А колко енергия изразходвате за неща, които бездруго ще трябва да о с тав и те на то зи свят? какъв е изводът тогава? Иска ни се нещ ата да вървят по-добре, но обстоя т е л с т в а т а о тго в а р я т винаги на съзнанието ни, следо вателно м огат да се променят само ако променим съз нанието си, наш ите „вътрешни картини“. Но дори ако в момента сме в много добро състояние, т о т о в а е само незначителна ч а с т о т то в а, което би могло и би т р я б вало да бъде, ако бяхме себе си, сам ите ние. Ако някой друг ми напомни за мен самия, тогава аз не би трябвало н и то да го поставям на пиедестал, н ито да го осъждам, защ ото и двете са популярни игри на егото. 27

В двата случая няма нужда непременно да се променям. По-добре е да не се занимавам с преносителя на послани ето, а да вникна в и сти н ата на посланието и да направя необходимото.

Но какво всъщност означава да бъде „човек себе си“? Това е основополагащ въпрос, който води до прозрение т о , че човек може да бъде „невредим“ само когато пъл ноценно живее к а т о Самия себе си, т.е. т а к а се изразя ва, че да може да живее в хармония със себе си. Как става та к а, че все повече хора боледуват и все по-малко хора ж и веят себе си? Повечето о т нас се вжи в яват в дадена роля, о п и т в а т се да олицетворят няка- , къв идеал, за който вярват, че е по-добър о т сегашното им битуване. Така т е о с т а в а т вечно неосъществени, } вечно „по-лоши“, откол кото с м я т а т , че трябва да са и поради та зи причина не се одобряват. Те не приемат вече своето битуване, камо ли да се обичат такива, каквито са в момента. Ако на всичкото отгоре човек е и болен, т о й още по- ; настойчиво си мисли, че нещо с неговата личност не е наред, че нещо е сгрешил, че б о л естта го „наказва“. А е толкова лесно да бъдеш здрав! Д остатъчно е да си „цял“, а т о в а означава: просто да бъдем себе си, да сме | това, което сме сега. Защ ото по то зи начин живеем в хармония със себе си, с ж и вота в нас и с ж ивота изобщо. Няма повече основание, няма причина за болест. Защо обаче сме изгубили см елостта да бъдем изцяло ; СЕБЕ си? Защо не можем повече да застанем зад наш ето i битуване и вместо т о в а играем роли, робуваме на кли- j ш ета и очаквания и същевременно ставаме все по-недоволни и по-болни? Вече не живеем според истин ската си идентичност, с всички нейни слабости и грешки. Иска ме да изглеждаме „добре“, да представляваме нещо, да създадем добро впечатление, да правим всичко правил но - а не забелязваме, че „добре“ и „правилно“ означават

r | ими живот според реалн остта. C други думи, да живея | поред м оята истина та к а , к а к т о ми подобава сега. Всъщност важ ното е човек да издържи пред самия црГю си, да се държи та к а, че да изпитва уважение към ' tTic си. Без себеуважение сме недоволни, неосъществе ни. чувстваме се зле и необичани, макар че може би вече | мс постигнали много. Но още нещо липсва, нещо „съ ществено“.

Отхвърляне на ста р и програми и модели на поведение Мие липсваме на сам ите себе си! И т о в а ни кара да жи веем в диехармония, т о в а ни разболява - о т т у к трябва цн започнем, ако искаме да се изцелим, да станем „цели“. I рнбва да престанем да робуваме на модели и програми и да играем определени роли, защ ото душ ата ни крещи за .спасение“. Всяка болест е вик на душ ата ни, вътрешен повик да бъдем най-после това, което сме! ) Ipkamo нямаме куража да се приемем такива, каквипю сме в момента, за да сме в състояние да поемем о т сегашното си битуване към истинското си СЕБЕ, ще живеем в диехармония-т.е. в болестно състояние. Едва когато станем автентични във всеки един момент, имаме шанса да осъзнаем своите модели и задръжки, да ги трансформираме, да ги направим излишни.

Да

су

„цял“ означава да си в хармония

какво означава всъщност човек да е „цял“? Да си цял означава да си изцелен, да си напълно СЕБЕ си, такъв, какъвто си т у к и сега. „Ц елият“ човек не потиска, не крие нищо в себе си, не изменя на себе си, а изцяло живее своята б и тн о ст. Той следи внимателно дали действи29

телно живее в съ о тветстви е със себе си, а не робувайк на определени модели, програми и роли. Осъзнавайки п< следните, човек получава шанса да се отърве о т т я х . Да живее човек в хармония със себе си и с живот; е друга важна предпоставка за физическото и духовно здраве. Защ ото който не е себе си, не живее в действи т е л н о с т т а и в и сти н ата, не живее в хармония, живее дисхармонично. Да бъде човек цял обаче, означава и да бъде истински, да бъде чист. К ойто се самозаблуждава, самозалъгва, живее в дисхармония. Мога да бъда здрав и съответно цял, само ако в мен няма неяснота, фалш, лъжи и нещо много важно - ако няма „не“! Едно „не“ винаги означава, че съм против ж ивота, че работя срещу самия себе си и по този начин възпрепятствам свободното протичане на ж ивота. Едно „не“ често се превръща в причинител на болести - освен ако не произлиза о т едно „да“ към самия мен. Следователно, който е начисто със себе си, в съ о т в етств и е със себе си, живее в хармония и живее с исти н ат а на своето битуване, т о й е в съзвучие със себе си и с ж ивота, т.е. т о й е „цял“ !

Най-великата целебна сила е любовта Най-великата целебна сила, която ж и в о т ъ т ни предос тав я, е любовта. К ойто обича истински, трудно може да се разболее, защ ото любовта е най-чистата и най-лек о в и т а т а енергия, която съществува. К ойто е изпъл нен с тази енергия - с любов - в ж ивота му няма м ясто за болест. Но аз мога да обичам истински едва тогава, когато съм се научил да обичам собственото си Аз. Любовта към мен и в мен трябва да може да теч е безпрепятстве-

„но“ и „обаче“. Мога да се обичам истински, о т цялото си сърце, о т ц ял ата си душа, само ако съм на мерил себе си и съответн о се чувствам „достоен“, да приема своята любов. Лко наистина обичаме, ние сме „цели“ и съответн о изцелени и здрави. Защ ото истин ската любов е най-свяшото и най-съвършено начинание в ж ивота. Само който приема себе си и се обича, може да насочи лю бовта си и към другите. Любовта му може да теч е свободно, без да се нуждае о т другия или да иска да го притежава. Тогава любовта към другия вече не е свързана с качествата у другия, ко ито липсват в сам ите нас, а сме изпълнени о т себе си и сме в състояние да дадем любовта си безусловно и безре зервно на другото „истинско СЕБЕ“. Да обичаш, означава да даваш - да се раздаваш изцяло. Любовта към себе си е м о с т ъ т към истинското щас тие. Да обичаме друг човек, означава да го водим към неговото СЕБЕ, да го водим към ж ивота, да предизвик ваме израстването му, да му помагаме да намери себе си и да бъде изцяло сам и ят себе си. Любовта е най-лековитата сила на този св ят. Любо в та заличава яда и страха и създава жизнерадост. Лю бовта посочва п ътя, т я помага на човека да напредва по пътя, т я е п ъ т я т . К а т о приемам себе си и целия св ят, изпълнен с любов, ж и в о т ъ т може отново да те ч е сво бодно през мен, защ ото аз отново съм в съзвучие с моя т а истинска същност. Тогава да започнем да обичаме. Да си дадем шанса да живеем, бидейки себе си, започвайки да бъдем себе си и допускайки все повече себе си и ж ивота. Това е фунда м е н т ъ т на здравия, цял, съвършен ж ивот. Едва когато сме се научили да живеем истински, да бъдем изцяло себе си, се създава предпоставка за силата на и стинската любов. По то зи начин активираме най-големия лечебен потенциал, който притежаваме. Но, без

Кажем ли изцяло „да“ на себе си, т о в а „да“ откликва | в цялото ни битие, отразява се в ж и тейски те обстоя те л ств а . Тогава т я л о т о ни вече няма нужда да изпраща болезнени послания, които да насочват вниманието ни ] към себе си. Понасяме болки о т физическо и психическо ecmecmBi само тогава, когато не живеем в съзвучие със СЕБЕ си. Свободни сме да определяме какво да изживеем, защото сами сме отговорни за себе си и собствената си съдба. Ж и в о т ъ т е само огледало, к а к т о т я л о т о ни е огледало, израз на наш ата би тн ост. Тялото и ж итейски те об с т о я т е л с т в а само ни показват до каква степен живеем в хармония със себе си, доколко сме себе си. Ако се осво бодя, т.е . ако си дам свободата да бъда такъв, какъвто съм наистина, ж и в о т ъ т също ще протича свободно през мен - и аз ще съм здрав, цял, изцелен. Ако живеем т у к и в мига, о т все сърце, такива, каквито сме, в безгранично доверие, изпълнени с любов, с т р а с т и радост, може да се осъществи вечният жи в о т. Вечно да се променяш е трансформация, постоянно обновление, във всеки миг. Б о л е с т т а винаги означава липса на ж ивот. Ж и во т означава узряване, нарастващо приближаване към свое т о СЕБЕ. За ц елта човек трябва във всеки един момент да бъде о т к р и т , да бъде готов да проникне все по-дълбо ко в ж ивота. Във всеки момент човек трябва да е готов да изостави „ ста р о то Аз“, за да се роди к а т о едно „ново Аз“. Решаващ е ж и в о т ъ т Тук и Сега.

Как възниква б о л е стта Болест възниква, когато — см ятам , че съм допуснал „грешка“ и затова се уп реквам и се съмнявам в себе си. Всъщност греш к и т е не същ ествуват, защ ото живеем, за да се учим и за да осъзнаем липсата на наш ето СЕБЕ 32

к ато най-голямата ни грешка. Така че нека се по грижим да не повтаряме постоянно най-голямата грешка. Да бъдем себе си е наш ето призвание и на ш ето себеосъществяване. Да живеем в сигурнос т т а на собственото си битуване, осъществени и неизпитващи никаква липса, означава да не правим повече „грешки“. Полееш възниква, когато се противопоставям на своята б и тн о ст. Тъй к а т о не съм себе си, проектирам греш ката си върху мо е т о обкръжение и съм против някого или нещо. Но то в а отрицателно отношение се отразява и на ж ивота. Аз живея в диехармония - във „война“ със себе си и с ж ивота. Боря се срещу нещо друго, защ ото не съм себе си, не живея себе си. Полееш възниква, когато живея в диехармония. Защ ото „не съм“ СЕБЕ си, пея друга песен, дърпам чужда струна, не съм в хар мония с песента на ж ивота, с песента в мен. Вина ги когато играя някаква роля, свиря фалшиво. Полееш възниква, когато съм против нещо. Мога да съм против нещо само ако нещо в мен самия ме дразни, т .е . ако не приемам нещо в мен или по отношение на себе си. Всъщност дразни ме то в а, че не съм такъв, какъвто съм в действителност. Аз съм против „фалшивото“ си битие. Полееш възниква, когато живея в недостиг, не живея в изобилието на живо т а , в целокупността на своето битуване. Д окато не престана да променям ч а с т о т л и чн о стта си, играейки роли например, следвайки програми или чужди модели на поведение, аз живея в недостиг на същ н остта си, т.е. не съм в хармония. 33

Болест възниква, когато — живея в грях. Да живея в грях означава да живея разделен, не в единството, а в двойствеността. Грях в нашия случай е илюзията за разделеност, за „аз“ и „ т и “, за добро и зло, к а к т о и отделянето о т себе си, когато не съм себе си. Всеки път, когато се дистанцирам о т м оето битуване, т .е. отделям се, аз живея в грях и следователно в дисхармония. Това също е причина за б о л естта ми. Болест възниква, когато — не обичам! Защ ото когато не обичам, не обичам и себе си, не се приемам такъв, какъвто съм, казвам „не“. Всяко „не“ обаче предизвиква болест. И стин ск ата любов означава да казваме „да“, означава да живеем и да бъдем свободни. Лю бовта е най-висш ата Божа заповед и първият Духовен закон. Болест възниква, когато — не съм удовлетворен. Не съм удовлетворен, когато ми липсва нещо в моето Аз, когато не съм напъл но това, което съм Сега и Тук. Не-осъщественот о битие означава, че ми липсва същ н остта, че не живея в изобилието на ж ивота, защ ото не се допускам напълно. Следват „сянка“ и болест. Болест възниква, когато — живея по начин, различен о т този , който всъщ н о ст желая и усещам за правилен. Защ ото тогава изменям на себе си, живея в нереален с в я т и съм в дисхармония с м оето вътрешно битуване. С други думи трябва да намеря кураж да застана на моя страна, да бъда себе си. Болест възниква, когато — не живея, т.е. не позволявам на потока на ж ивота да протича през мен безпрепятствено и свободно. Ако имам вътрешни блокади, ако живея съгласно 34

вътрешни програми, играя роли, живея според раз бирането и мнението на другите - т.е. ако енерги и т е на ж ивота не м огат да се разгърнат свободно в мен, не м огат да п р о ти ч ат к а к т о решава момен т ъ т - тогава трябва да си кажа, че не живея. Да живея правилно означава да бъда напълно себе си, с всички мои аспекти, без ограничения. Полееш възниква, когато не съм начисто с нещо, не съм простил някому или го укорявам за нещо, упреквам го или направо го обвинявам. Не съм начисто със заобикалящия ме св ят. Имам нещо „нечисто“ в себе си, напри мер модели, роли, чувство за вина или модели на поведение, които не ми с ъ о т в е т с т в а т . Тая в себе си „сенки“, неща, в които не съм напълно себе си. Сенките обаче причиняват болести. Това означа ва, че ако не съм начисто с някого, би трябвало да си задам въпроса какво в мен е „нечисто“, къде не съм начисто със себе си, в какво упреквам себе си, по отношение на какво се чувствам виновен. Би трябвало да се запитам „До какво ще ме дове де това, с кой аспект о т л и чн остта си не живея това, което съм?“. Полееш възниква, когато не живея леко и радостно, ако върху мен лежи бре ме. Това засяга нерешени о т мен проблеми, неща, о т които не съм се освободил, макар че т е вече не ме засягат, роли, които играя, но не съм, отдавна остарели и неправилни модели, на които все още подражавам. Всичко, което вече не се отнася до мен т у к и сега, с което обаче все още живея, задър жам, изпълнявам или съм, ме натоварва, защото ме обременява с допълнителни енергии, които пре ч а т на свободния поток на ж и вота ми. Това също са причини за болест и страдание.

Г* ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 1

Болест възниква, когато — се опитвам да бъда „нормален“. Защ ото тогава не живея според вътреш ната си действителност, а в с ъ о тв етств и е с външния свят. Външното оба че е само отражение на вътреш ното ми битие. Аз изразявам външното, затова трябва да се ориен ти рам към себе си, иначе ще живея в дисхармония с истинския ж и вот в мен. Болест възниква, когато — не изпълнявам и не разрешавам задачите на живо т а си. Всяка задача представлява възложение о т ж и вота, за да направя на момента с ъ о т в е тн а та крачка. Проблемите и неясните неща ме принуж д ават да се доближавам до мен самия. Главната ми задача се състои в то в а да бъда себе си и във всеки м ом ент да се приближавам все повече към себе си. Ако не направя нуж ната крачка, ж и в о т ъ т ми го напомня под формата на болест и страдание. Болест възниква, когато — не живея в мир със себе си, респ. с м о ята среда, ако съм недоволен о т себе си или о т другите. Недовол с т в о т о обаче е възможно само ако се „боря“ сам със себе си, ако съм против един или повече аспе к т и на м оето Аз. Н едоволството ми казва, че не живея според това, което съм. Ако обаче съм себе си, живея в мир със себе си, аз мога да разпръсквам то зи мир върху м оето обкръжение. Да си в мир със себе си означава да бъдеш в хармония - съответн о ч и тав и здрав. Болест възниква, когато — не съм свободен, съобразявам се с мнения, предста ви, желания, не допускам да съм то ва, което съм т у к и сега.

Полееш Възниква, когато не живея Тук и Сега. Защошо ж и в о т ъ т се случва само в настоящ ето. Ако черпя ж и в о т о т мина лото, аз преживявам само миналото, което обаче е мъртво. Ако пренасям ж и вота си в бъдещето, живея във време, което все още не съществува. Мога да живея само в настоящ ето, защ ото живо т ъ т е, теч е и се променя всеки миг. Ако живея на други м еста, различни о т м я с т о т о , на което се намирам в настоящ ия момент, т.е. т у к , тогава и мислите ми не кр ъ ж ат около мен, а се намират при други лица или предмети, които ми пречат да бъда себе си. В такъ в случай и ж и в о т ъ т не може да протича през мен и да бъде вътре в мен в такава степен, в каквато би трябвало да е житейски пра вилно. Всеки път, когато не съм т у к и сега, аз не използвам шанса да се възприема такъв, какъвто съм в момента. Нямам възм ож ността да бъда т а къв, какъвто съм сега, в то зи миг и на т о в а място. Ж и в о т ъ т обаче трябва да тече, иначе п о то к ъ т му се възпира о т п реп ятстви я и граници, които го блокират, а т о в а води до болести.

Зад всяка болест се крие конкретен проблем Iю л сстта не е нищо друго, освен израз, форма на даден „н/)о-блем“. Тя е само една о т възможностите, които ж и во тъ т използва, за да ни каже, че нещо не е наред, че не сме такива, каквито сме в действителност. Ако обаче не разбираме езика и посланието на т я л о т о или пък изобщо не реагираме на него, ж и в о т ъ т раз полага и с други форми на про-блеми, които прилага, за да пи пробуди, да ни накара да се замислим, да отворим очи и да се захванем с търсен ето на смисъла на ж ивота и съответн о с п ъ тя към себе си. 37

Но не само т я л о т о може да се разболее, б о л естта се проявява и в професията, в отнош енията с партньора, в семейството, във финансовата ситуация или в религи озните възгледи, в ума и сърцето. Човек може да е болен на много нива, но б о л естта иска да покаже само едно: че в определена сфера ж и в о т ъ т не може да теч е хармонич но, че някъде има блокада или дефицит.

77РО-блемът е винаги на м оя страна Колко пъти вече сме си казвали: „Такъв съм си“ или „Така с т о я т нещ ата, нищо не може да се направи“. Но дали на истина нищо не може да се направи? Ако аз нищо не мога да променя, кой друг би трябвало да го стори? Много често то в а, което казваме, не е точно собственото ни мнение, а мнението на някой друг. То определя ж ивота ни, ако го приемем и го превърнем в наше собствено. Ако са ни поучавали с думите: „Не излизай нощем на вън“, „Не се доверявай на непознати“ или „Х ората вина ги се о п и т в а т да т е изм ам ят“ или са ни възпитавали с подобни директиви, тогава ж и в о т ъ т ни съответн о също ще бъде такъв. Срещаме навсякъде доказателства за вярата си. Но ако са ни учили, че: „Дълбоко в сърцата си хората са добри“ и че „Любовта е навсякъде“ или „По принцип всичко е в т в о я полза и за т в о е добро“, тогава и ние ще виждаме навсякъде в ж и вота си потвърждение на тези вярвания. Н ещ ата и ж и в о т ъ т значи не са т о в а или онова, а с ъ о т в е т с т в а т на м оите вярвания. Още Иисус Христос е казал: „Всекиму според вярата“. Тази древна истина има вечна давност. Днес бихме казали: „Знание т о установява ф ак ти те , а вярата ги създава“. Така че се вглъбете за момент в себе си и наблюда вайте мислите си. За какво мислите в момента и пре ди всичко как мислите в този момент? В същия този миг вие вече т в о р и т е бъдещето си, независимо дали го 38

съзнавате или не. Във всеки момент с т е в състояние да промените посоката на мислите си, а по то зи начин и целия си ж ивот. Никой освен вас не мисли в главата ви и никой не може да ви се меси, освен ако не му позволите. Осъзнайте, че и м ате свободата на избора, във всеки момент и м ате възможност да започнете съзнателно да определяте ж ивота си и съответн о да дадете нова Насока на здравето и съдбата си. Но в л а с т т а ни се прос тира само в настоящ ето. Миналото вече не мога да про меня, а бъдещето мога да творя само т у к и сега. „Вчера“ v мъртво, „утре“ е неродено, „сега“ (и само сега) живея! ( 'ега разполагам с всички възможности. Мислите и дела та , които избирам СЕГА, определят м оето УТРЕ. Все едно какво е било преди, какво съм съгрешил, сега мога да променя всичко. Не направя ли обаче „не-обходимата“ крачка, принуждавам ж и вота да ми изпрати проблем. Проблемите винаги са „за-дан-ие“ на ж и вота към мен, винаги съдържат определен дар, подарък. Следователно проблемите са задачи - и т е винаги ни подканват да пуснем нещо! Мога да се о тк аж а само о т нещо, което не ми принадлежи. К огато имам проблем, независимо под каква форма и на какво ниво, би трябвало да се запитам: „Какво би трябвало да пусна, о т какво да се освободя, какво ми пречи да бъда такъв, какъвто съм Идействителност сега?“. Един проблем, бил т о й болест или нещо друго, ми казва, че не съм себе си. Чрез пробле ма ж и в о тъ т ме призовава да се о тк аж а о т нещо - о т 11е-Аз-Битието, т.е. да осъзная, да се осъзная и да взе ма моето решение относно себе си - да трансформирам „стар о то“ - и по този начин да се изчисти причината за болестта. Ж и в о тъ т може да си „измисли“ най-различни по вид проблеми. Може да се появи например под ф ормата на партньор, на житейско о б сто ятел ств о или тъкм о под формата на болест. Но проблемът винаги ни конфрон тира с енергията, която в случая ще помогне да напра-

възможната в настоящ ия момент крачка към себе сй. Така например п артньорът има определени качест ва, които ни харесват и които спадат към нашето ис тинско Битие, които обаче още не изживяваме. Или пък притежава черти о т характера, които не ценим особе но, дори ги отричаме, които ни смущ ават, на които се ядосваме. Това обаче само ни посочва някакъв дефицит, някакъв проблем в нас, който би трябвало да открием в себе си, да го изследваме, да го хармонизираме в себе си. С ] други думи, чрез определен проблем ние сме „принудени“ о т ж и вота да осъзнаем една ч ас т в себе си, за да бъдем в по-голяма степен СЕБЕ СИ. Освен т о в а всеки про-блем се появява, за да ми помог не, т о й е на с т р а н а т а на истин ската ми същност. Той ми помага да намеря себе си, конфронтирайки ме с нещо, ми помага да го осъзная, за да направя крачка към себе си - да бъда малко повече себе си. Изпълним ли задачата, разрешим ли проблема,-трябва да го пуснем. Това се отнася и до партньора. Щом връз к а т а се е осъществила, т.е. другият вече не отразява някаква ч ас т о т мен, к о ято е трябвало или да пусна, или да интегрирам, може би се налага да пусна партньо ра, тъ й к а т о ж и в о т ъ т в момента е предвидил за мен друга, по-подходяща ч а с т или партньор. Ако не о с та вим ж ивота да теч е свободно, се стига до насилствена раздяла, която ж и в о т ъ т се налага да предизвика, а т я може да настъпи под формата на някаква болест. Не сме в състояние да задържим това, което не ни принадлежи. Това е закон, който действа винаги. Болес т т а също е нещо, което всъщност не е ч ас т о т мен. ф а к т ъ т , че сме болни, означава, че още задържаме нещо, искаме да представляваме нещо или смятаме, че сме нещо, което обаче въобще не с ъ о т в е т с т в а на нас са мите. Е с т е с т в о т о на б о л естта е признак за това, о т „какво“ все още не сме се освободили, „какво“ не ни дава да бъдем себе си. Bu m

f б о л естта е ч а с т om нас само gokamo влачим със себе ви още „неща“, т.е . аспекти о т наш ето битие, които не ■н част о т нас. Ако сме напълно себе си, ние се проявява ме такива, каквито сме в действителност: цели, здрави и съвършени. ( ’амо това, което не е ч а с т о т себето, може да бъде о тн ето на човека. Защ ото човек не може да загуби ис тинско Аз, т о не може да му бъде о тн е то . Всичко друго г мираж и илюзия и един ден ще трябва да изчезне, дока1Но остане да съществува само себето.

Аз сам и ят съм целта и п ъ т я т ( ‘игурен признак за това, че все още търся и в то зи смиI ъл все още не допускам напълно ж ивота, е волята. Ж емшисто стои между мен и изпълнението. Jlokamo продължавам да искам, респ. да не пускам, ръ цете ми - образно казано - са все още сключени. Изобщо не мога да приема изобилието на ж ивота, изобщо не съм отворен за даровете на би ти ето, не съм готов за себе Ш 1 .

Когато обаче сме себе си, сме о тк р и ти и готови за изоонлието на ж ивота, тогава успехът ни идва наготово, шщото аз съм изпълнен о т себе си - и изобилието „след ва“ в моето битуване. Това е законът на резонанса. Исеки миг предлага нов шанс (закон на милостта), заш,ото във всеки нов момент има нови ТУК и СЕГА и нова възможност да бъда себе си. Следният пример ще хвърли повече яснота върху каimiomo. К олата сама по себе си е м ъртва материя, т я не се движи о т само себе си. Тя съществува, но се нуждае о т някого, който да я притежава и да я кара. По същия начин с т о я т нещ ата с нас, хората. Ние винаги сме били и ще бъдем. Но дали „живеем“, решаваме сам ите ние. Аз трябва да се притежавам, трябва да вляза в себе си, да бъда себе се, т а к а ка к т о трябва да седна в колата, за да 41

мога въобще да я запаля. Затова толкова много духовни учители призовават, „да вървите по п ъ тя към себе си“, за да мож ете после да „шофирате“, т.е . за да излезете о т обкръжаващата среда и да ж ивеете к а т о СЕБЕ си. К ак то трябва винаги да бъда внимателен, да се съо бразявам с о б сто ятел ств а и ситуации, с уличното дви жение при карането на кола, не мога да живея в минало т о или да шофирам в бъдещето - трябва изцяло да бъда Тук и Сега, в противен случай се стига до произшествие. Б о л е с т т а може да се оприличи на „произшествие“. Този пример ни показва, че сме ч а с т о т ж ивота и че трябва да живеем 8 унисон със своята среда. Във все ки момент трябва да се настройваме към Тук и Сега и да бъдем себе си, защ ото о б с т о я т е л с т в а т а се т в о р я т о т наш ето битуване. Ж и в о т ъ т следва Духовния закон „Каквото о тв ъ тр е - такова отвън.“ Следователно, ако аз съм агресивен „шофьор“, ще срещам също толкова агресивни участници в движението или м о ята „сянка“, ако съм потиснал агресията. За съжаление в наши дни научната медицина се зани мава изключително и само с б о л естта и подобно на ме ханик работи предимно „в работилницата, в сервиза“. До ремонт се стига едва тогава, когато нещо се повреди. Но малцина са тези , които се замислят - а и т я х н а ра б о та ли е то в а - че шофьорът често е виновен за дадена повреда и че би било по-добре да се беседва с него, за да не кара т а к а „бясно“ или да долива навреме масло. Те се без покоят само за „м атер и ята“, автомобила, т я л о т о . Но колата няма вина, когато ръждясва, собственикът чис т о и просто не е полагал достатъчно грижи - същото се отнася и до т я л о т о . Дори и този, който използва само природни лечебни средства, допуска същ ата грешка. Той откарва своята „кола“ в екологично чиста, „природна“ работилница. Но природните методи за лечение по прин цип също са пожарна медицина за спешни случаи. Никой

нс се грижи за същ ественото, за вътреш ното създание, in ссбето на човека, за душ ата, за бож ествената искра, tit това, което сме в действителност. Традиционното оказване на помощ само влошава още повече нещ ата, защ ото след ремонта човек си мисли: „Така, всичко отново е наред.“ И продължава по стария начин, без да се промени. 11якои хора вече правилно разбраха, че ц елта може да Пъде само повишаване на здравното си съзнание, но про дължават да човъркат по „колата“, вместо просто да живеят „целебно“ и да бъдат „цели“, да бъдат напълно себе си. Толкова е просто всъщност и все пак е т а к а трудно hi мнозина. Не можем да разделим т я л о т о о т психика т а автомобила о т шофьора. Едното не би могло да „върви“ без другото, не би могло да съществува. Тялото Uдухът образуват едно единство, т я л о т о е само види м ият израз на само-съзнанието. Всяко чувство, което Човек изпитва, намира своя израз в прожекционната по върхност „ тял о “. Тялото излага на показ що за енергии шдвижвам в себе си. Е т о някои примери в та зи връзка: Побиват ни тръпки (косата ни се изправя, на стръхва) при п редставата за нещо вълнуващо. С ам ата мисъл за напрегната дейност кара кръвно т о ни налягане да се покачва, макар да не е реализи рана на физическо ниво. Лош ата новина ни „удря право в стомаха“ („сто м ахът ми се свива“), не сме в състояние да я „пре глътнем“ - друга директно ни пронизва, обреме нява наш ето битуване, пречи на жизнения поток, болката „тегли, дърпа“ в някоя „част“ о т нас (бъ бреците са проекционна повърхност за проблеми с партньора). При яд „кипвам о т яд“, когато съм жлъчен (жлъчка).

— С к р и т а та агресия трябва да излезе наяве, повдига ни се, защ ото сме „против“. — О т радост сърцето ни се „качва в гърлото“, о т страх „слиза в п е т и т е “. Н астроенията и само чувствието ни варират нагоре-надолу, не намира ме покой в центъра на себе-съществуването си. Следователно задачата ни се състои в това, да бъдем себе си във всички сфери на наш ето битие - в профе сионалната, в личната, в общ ествената и физическата сфера. Боледуваме в та зи сфера, в която не сме себе си, или см ятам е, че не сме в състояние да бъдем себе си. Тази болест външно се проявява к а т о смущение, дефи ц и т или дисхармония. Би трябвало да престанем да се борим, защото, когато сме открили себе си, няма нужда о т повече борба, няма нужда да задържаме каквото и да е, може да ос тавим ж и вота да теч е свободно. Всяко желаене показ ва, че още не сме открили себе си. Защото, когато сме себе си, няма какво повече да се открива, какво друго да се притежава или какво друго да сме. Всяко желание в действи телн ост е само проекция на най-същественото ни желание, на желанието да сме себе си. По същия начин всеки копнеж винаги е само търсене на истинското Аз. К ат о сме такива, каквито сме, ние преоткриваме п ъ т я към ж изнерадостта и щ асти ето. Ж и в о т ъ т вече не се състои само о т задължения и работа, а о т радост и удовлетвореност, защото ние сме изпълнени със сами т е себе си, с ж изнеността на нашещо битие - и с ъ о т ветно сме намерили истинското щастие. Превръщаме се в „архитекти“ на ж и вота си, к а то го творим всеки миг в съ о тветств и е с мом ентното си себе на то в а м ясто. Едва тогава живеем ж ивота, който с ъ о т в е т с т в а на същинското ни битие. С тава излишно да „планираме ж ивота“, защото ж и в о т ъ т следва плана на м оето СЕБЕ - и по този начин плана на Вселената.

ж и в о т ъ т се превръща в приключение по п ъ тя към мое т о истинско Аз. Лз самият съм целта и пътят. Аз самият съм осъщест вяването на всички мои желания и копнежи. Аз самият съм решението на всички мои проблеми. Аз самият съм най-добрият медикамент. Аз самият съм животът - а животът е Бог.

!1с съществува общовалиден м етод да открием себе си, защото всеки човек е неповторим. Всеки о т нас има (амо една възможност да намери обратно п ъ тя към из вора, към истинското целебно цяло, к а т о следва п ъ тя па сърцето си и се вслушва в своето истинско Аз. Но това е възможно само ако във всеки един момент човек г напълно себе си. К ойто се научи във всеки миг да бъде такъв, какъвто е сега, и с всяка стъпка да открива ин дивидуалната си природа, неповторим остта на своето битие и да върви по своя единствен по рода си път, то й с на път да открие истинското си Аз. Нашата неповторимост е особеност и подарък на живота. В същото време т я е и задачата на ж ивота. 11аша задача и задължение е да живеем к а т о индивидуал ност и неповторимост и да помагаме на другите също да бъдат т я х н а т а неповторимост. Е т о защо, нека си позволим да бъдем себе си, да си позволим да живеем като себе си, да си позволим да станем ч ас т о т Вселе ната и да бъдем това, който сме. „Аз сам и ят“ - е наш дълг и наша повеля. Това е смисълът на ж и вота ни, поели сме о тго в о р н о стта за него и трябва да я носим. Винаги когато се опитваме да бъдем нещо друго, за шито вярваме, че е по-добро, или защ ото другите го из искват или очакват о т нас, ние живеем извън себе си. Никой друг не може вместо мен да заеме и изпълни моето м ясто, никой не може да бъде това, което съм аз. Никой не може да свърши р а б о тат а, която трябва аз да 45

свърша, защошо само аз мога да я върша шака, по този начин, по който ми е възложена сега и ту к . В началото няма да е съвсем лесно да бъда себе си, но с времето ще став а все по-лесно, защ ото ж и в о т в съ о тветств и е със себето все повече освобождава о т то в а р и те на „фалши во то“ битие. В началните стъпки към наш ето себе-битие ще се натъкваме непрекъснато на ж е с т о к о с т т а и неодобре нието на околните. Това е т р у д н о с т т а и същевременно предизвикателството, с които трябва да се борим, за щ ото всеки, който не живее в съ о тветстви е с истин ското си Аз, е недоволен о т себе си. Той е против своето битуване и съответн о особено зле настроен към тези, които ж и веят такива, каквито са, т .е . които предста вляват нагледен пример за „неправилното“ му битие. Но т о в а е и шанс за другия да има куража да о тсто яв а себе си и да бъде себе си. Така все повече се очертава смисълът на живота ни, на нашето земно моментно битие. Живеем, за да о т крием себе си и да бъдем себе си, за да можем след това да помогнем и на други да се открият.

И т а к а , разбрахме, че ж и в о т ъ т винаги ни предава посла ние, когато сме излезли о т строя. Това може да се случи чрез житейски о б сто ятелства, дадена болест, с тр а дание, чрез партньора или чрез друг „отраж ател“. Как обаче да разберем тези послания? Как ни помагат посла н и ята да се приближим до себе си? Да вземем за пример посланието на т я л о т о . Ключът към разбирането е съвсем обикновен. Ще ви помогнат следните въпроси: — Кой орган, коя ч ас т на т я л о т о (коя сфера на жи вота) е засегнат/а, болен/на, извън строя, вече нездрав/а?

Каква функция изпълнява бол естта, каква мисия? За какво ми е нужна, за какво ми помага първо на психическо ниво? След т о в а би трябвало да се за п итате: какво е с ъ о т в е т с т в и е т о й на духовно ниво? Как ми помага или доколко ми пречи да на меря истинското си Аз? Мисловният ми процес механично ли тече, б о л естта ч а с т о т дадена роля ли е, или о т навик, има ли нещо, което би т р я б вало да премисля и евентуално да променя? Може би „функцията“ въобще не е ч а с т о т мен или би трябвало да „функционира“ другояче? До какви изводи стигаме о т т о в а прозрение? Ос таряла ли е „функцията“, не теч е ли вече, да я пус на ли, или да я поема отново? Или ми е нужна по вече осъзн атост да я променям при боравенето с нея, трябва да я променя, да я прибавя към себе си, да я активирам, да я предам нататък...? Какво ме принуждава да направя „посланието“, „сим птом ът“?1Трябва ли да се усам отя на спокой ствие, или да стан а по-активен? Нужно ли е пове че движение в ж и вота ми или повече бдителност, претоварен ли съм, или съм подценен? Трябва ли да откр и я някаква „роля“, к о ято само играя, или да се променя, за да не „боли“ повече? Дали е само стара програма, модел, който ме принуждава да го разкрия и да го пусна? Какво трябва да направя, за да бъда повече себе си? До каква степен не съм бил себе си? Направил ли съм нещо, което всъщност не съм же лал или съм щял да направя по друг начин? Какво би трябвало да пусна, да променя или да приема? Сравни К у р т Тепервайн, Посланието на т в о е т о тял о, Moderne Verlagsgesellschaft, Munchen 47

■ — Какви са възможните последици о т тези прозре ния?

— В коя област съм се сдобил с повече яснота относ но себе си? Как да превъплътя то в а в моя ж ивот, I как да приложа яс н о тат а на практика? — Какви „слабости“ или „недостатъци“ имам - физически/материални или духовни/психически? — Какво говори то в а за мен? До каква степен не съм себе си? — Как се проявява т о в а на другите нива? — Какъв съм всъщност в действителност? — Какво е отнош ението ми към себе си? Добра ли е преценката ми, или е напълно неподходяща, произ тичащ а о т с тар опит, о т стари представи и пре ценки? Как гледам сега на опита/ на б о л естта си? Мога ли да о тсто яв ам светогледа си? — Какво ми пречи да съм, да мисля, да живея к ато СЕБЕ си? Какви пречки за изцелението съществу в а т в такъв случай и същ ествуват ли наистина, или само си го мисля? — С м ятам ли, че не мога да променя м о ята „съдба“? Какво „чудо“ би трябвало да се случи, за да се про мени т я ? С м ятам ли го за възможно? Вярвам ли изобщо в м оето изцелено битуване, или нямам вяра в себе си? — Какво ми пречи да вярвам в себе си и да се осланям на способностите си? Самооценкагйа ми на чужди мнения и съждения ли се основава? Комплексът ми за малоценност на мен самия ли се дължи? Кои мои преживявания ми пречат да вярвам в себе си? Как во трябва да се случи, за да повярвам отново в себе си? — Какво би ми помогнало? На кое ниво? Какво трябва да се случи, за да бъда отново „цял“? Как мога да

го постигна? Може би мога да поема всичко в свои ръце? Какво с ъ о т в е т с т в а на т а зи „помощ“ на едно дру го ниво? Може би трябва да започна о т т а м ? Ж и вея ли предимно на едно-единствено ниво? В какво отношение см ятам , че не съм „на м ясто“, че съм „фалшив“, че не съм „истински“? В коя област „боледувам“ често? Кой проблем ме вълнува о т дълго време? Кой проблем още не съм разрешил? Смущението едностранно ли се появява, едно странчив ли ме прави? Твърде едностранчив ли съм станал (или съм прекалено многостранен)? Има ли при мен нещо, което да е в прекалено изобилие или в прекален недостиг? Какви „комбинации“ се появяват при мен, как са преплетени стари роли/програми/модели/схеми на мислене, как се обуславят, как си повлияват вза имно, как се активират? При тълкуването на сим птом ите трябва да се има също предвид, че определен проблем или някаква грижа могат да се проявят посредством различни органи или ироекционни повърхности. Изборът на проекционна по върхност зависи преди всичко о т субективното о тн о шение към проблема. Когато някой е под напрежение, т о в а например може да се изяви по следния начин: 1. Агресивно поведение спрямо другите: в този слу чай вътреш ното напрежение се разтоварва навън, върху другите. 2. Високо кръвно налягане (хипертония): т у к става ясно, че съществува намерение за активност, ко я т о обаче не се реализира и не освобождава напре жението.

3. Повишено вътрешно очно налягане (глаукома): ако е избрана т а зи проекционна повърхност за отвеж дане на вътреш ното налягане, разбираме по това, че собствената ни гледна точка, собственото мнение е довело до натиск. 4. Н ати скъ т в главата показва, че възниква напре жение чрез мисловни конфликти, че все още не сме намерили решението на даден проблем. 5. Напрегната мускулатура, к о ято може да доведе до сковаване. Тук е налице липса на готовност за душевна конфронтация и преодоляване на напре жението. Напрежението „приковава“ мускулату рата. 6. Т е ж е стт а в стомаха ни показва, че не можем да „смелим“ о б с то я те л с тв а та , т о е с т неспособни сме или не желаем да приемем нещо к а т о даде ност. 7. Абсцес: при та зи проекционна повърхност, разби раме, че вътреш ното напрежение търси п ъ т навън през определена точ ка и затова се появява в опре делена точ ка върху к о н т а к т н а т а ни повърхност - кож ата. Върху т а зи определена точ к а трябва да се концентрира решението. 8. Н ати скъ т върху пикочния мехур показва, че т р я б ва да пуснем отж ивялото. Това може да бъде и ду ховно-душевно поведение, което би трябвало да пуснем. Не сме ли в състояние да се освободим на духовно-душевно ниво о т натискаГ, т я л о т о ще се опитва да понижи напрежението поне на физиче ско ниво.

Тялото не може да се разболее о т себе си Чист на тялото може:

Значение

ун се възпали

На духовно-душевно ниво това озна чава, че съществува акутно (в остра форма) натоварване.

ум чагнои

Проникнало е нещо чуждо и трябва да бъде отстранено (също и на духовнодушевно ниво).

ум се разтегне (уори да се пукне или счупи)

Налице е прекалено голямо претоварва не, което трябва да бъде отстранено.

ум се изкълчи

Нещо не е в хармония и на духовнодушевно ниво, трябва да се намести. Това може да се отнася и за някаква ситуация.

ум отслабне

Нещо трябва да бъде тренирано, заси лено или подобрено, защото аз получа вам подкрепа, когато о т мен се изис ква повече.

ум има някакво смущение

Значи трябва да се запитам какво ме смущава в действителност. Как мога да възстановя хармонията? Тук трябва да се запитам какво ме гори отвътре в действителност или какво ме сърби, за да ме кара да се зани мавам с него.

ум пари или сърби

уа е стеснена

П итам се какво ме притеснява, как мога да премахна ограничението в съз нанието си.

уа е разширена

В какво съм отишъл твърде далеч, къде съм прекалил, какво съм претоварил?

Ключ към „езика на си м п то м и те “ 1. П ървата стъпка към изцелението е готовност т а да се изправим срещу б о л ес тта и да прозрем истин ската причина за нея. Всяко предварител но лечение може да доведе до освобождаване о т сим птом ите, но не и до излекуване. Така че т р я б ва съвсем откровено да си отговорим на следните въпроси. 2. Кой орган, коя ч а с т на т я л о т о е засегнат/а? Каква физическа функция изпълнява т о й /т я ? Каква ду ховна функция му/й съ о тветств а? 3. Под каква форма се появява сим птом ът? Запише т е си събитието на физическо ниво съвсем „наив но“, но подробно, и проверете старателно какви указания се съдържат в изразите, които с т е из ползвали. В повечето случаи правилната формули ровка вече съдържа и информацията за истинската причина: дали при злополука с колата съм изпаднал в паника, или нещо ми е „дошло до гуша“, или нещо ми ходи по нервите, те ж и ми в стомаха или ми лежи на сърцето. Дали човек има запушен нос, не вижда добре, не може да чува, не може да се навеж да - винаги словото ни описва и определено душев но състояние, ако човек съблюдава и „м ъдросттц на словото“. 4. Ч е т в ъ р т а т а стъпка е човек да попита кога точно е настъпила болестта, защ ото т о ч н и я т момент на заболяването позволява да се разбере взаимо връзката му с определени значителни промени в жизнената ситуация или с ч у в ств а та ни. 5. Какво помага при този симптом на физическо ниво? Какво му с ъ о т в е т с т в а на духовно ниво? Какво при то зи симптом помага на духовно ниво? Какво му с ъ о т в е т с т в а физическо или материално ниво? 52

(», Какво ни принуждава сим птом ът да направим? Какво трябва да се направи? Какво би трябвало да пуснем? Какви заключения следват? Не се о тк л о нявайте о т „причинителя“ на бо л естта, т.е. бак терии, вируси, генетично наследство, произшест вие или други подобни, а се оп и тай те да прозрете духовно-душевната причина, „ д ей ств и тел н о стта зад илюзията“. 7. Какви слабости на характера притежавам? Как се проявяват т е на физическо ниво? К. Какви физически недостатъци имам? Как се проя в яв ат т е в характера ми? (). Кой е м о я т проблемен орган? Коя ч а с т на т я л о т о е засегната? Коя страна на т я л о т о е засегната? Какво е посланието на та зи констатация? 10. Какви комбинации о т симптоми се появяват? Какво означава т о в а на духовно ниво? Какви изво ди трябва да си направя? 11. Какви са пречките пред изцелението ми? Дали не трябва да спра да извършвам работа, която мра зя? Получавам ли особено внимание и зачитане о т страна на семейството? Как да премахна тези пречки пред изцелението? 12. Прозрял ли съм, разбрал ли съм посланието? Какво гласи то ? Какво означава т о за мен? Какво значи т о в този момент? (За разрешаване на настоящ а т а ми задача? За да осъзная по-добре п ъ тя си и да го следвам по-лесно?) Какво „многоизмерно“ т в ъ р дение се съдържа в него? Какви са конкретните по следствия за мен? Приемам ли го? Как се отразява т о на ж и вота ми? О ткога се променя нещо в моя ж ивот?

Ако подходим по този начин, отговорим си честно ми въпросите и наистина разберем и последваме послани е т о на т я л о т о , си м п том ът няма да се превърне в хро нична болест! Нека си припомним, че причината за един симптом се намира Винаги в съзнанието, в мислите. „Причините лите“ на болестта са бактерии, вируси, генетичното наследство, нещастен случай, друг човек или „случай н остта“.

Приложение на ключа към „езика на симптомите“ при проблеми с кръвообращението 1. Готовност за конфронтация. 2. Кой орган/коя ч а с т на т я л о т о е засегнат/а: кръв т а . К ръвта е „седалище на душ ата“. Който умира о т загуба на кръв, т о й е „останал без душа“. Кръв т а има определено кръвно налягане. То е израз на динамиката на човека. Крайно състояние - безси лие; - противоположно състояние - динамична ак ти вност. Въпрос: „Доколко се чувствам безсилен?“ - „В коя област не съм достатъчно активен?“. 3. Кой е сим птом ът? Писмено излагам случката на физическо ниво и обръщам внимание на „мъдрост т а на езика“. 4. Кога, в кой момент си м п том ът се прояви за пър ви път? Каква съществена промяна в ж и тейската ми ситуация е свързана с това? 5. Какво помага на физическо ниво? Повече движение, спортуване, повишена активност, контрастни душове. На духовно ниво - разширяване диапазона

па преживяванията, излагане на еф екта о т разноо бразието на ж ивота. Изкачването на стъпала има духовно въздействие - повишаване на съзнанието. М асажът означава да се подложа на натиск и т ъ р каме, на намиране на правилната то ч к а (масаж на рефлексните зони на стъпалата). Какво помага на духовно ниво? Да се изправим пред ж и тей ски те задачи. Да запретнем ръкави и да свършим каквото има да се върши, да не се о т пускаме, да станем по-подвижни на духовно ниво. 11а физическо ниво: физическа активн ост, незави симо о т какъв характер. Да не се измъкваме о т неприятни дейности, да изчистваме конфликтни ситуации, да провеждаме необходимите неприят ни разговори, физически т о в а също означава: да се захванем с неприятното, да не живеем едностран чиво и да вършим само п ри ятн и те неща. Към какво ме принуждава сим птом ът? Принужда ва ме да стан а по-активен, в противен случай кръ вообращението ми все повече ще се забавя.

Седем те степени на ескалация на сим птом а 1. Преди един проблем или някакво натоварване д| се покаже к а т о симптом, то й се явява к а т о идея,] желание, м еч та или фантазия. 2. К ат о второ предупреждение се появява ясно, на] пръв поглед незначително и безобидно функционал но смущение. Проблемът се усеща и вижда на физи-] ческо ниво. 3. При незачитане се стига до остро физическо сму щение, до възпаление, нараняване или малко произ- j шествие. М олбата за промяна се поднася по по-бо-' лезнен начин. 4. Когато о с т р а т а форма на молба не бъде удовлет ворена, о с т р и я т възпалителен процес става хро ничен. Организмът изпраща постоянно напомняне. 5. Ако и постоянното напомняне не доведе до нуж ните промени, се стига до необратими щ ети, до деформации на органите или рак. 6. Ако т о в а последно напомняне не доведе до жела т е л н а т а промяна, развитието завършва рано или късно със смърт. С м ъ р т т а принуждава към пус кане и предлага възм ож ността да се погледне на ситуац и ята с други очи о т друго ниво и по въз мож ност да се промени. 7. Бъде ли пропуснат този шанс, може да се стигне до следващо въплъщение, този п ъ т може би при посложни обстоятелства. Тогава с вродено уврежда не, деформация или нарушение започва нов жизнен цикъл (карма).

Сигнали за то в а, че не съм „себе си“ h|Ho смущение, един симптом, без значение в коя обАйст, е признак за това, че човек е излязъл о т равнове сие, В такъв случай т о й би трябвало за момент да „спре“ н да провери себе си, ж и вота си, своите дела и мисли, кмто се запита до каква степен т е не с ъ о т в е т с т в а т на • обствената му личност. Човек трябва да осъзнае как AI like, действа, мисли, чувства. Би трябвало също та к а цй си зададе въпроса защо следва чужда „програма“, т.е. ис е такъв, какъвто е всъщност. Това поведение в повечето случаи е р е зу л та т о т с т а ри преживявания или о т мнението на другите за со б ст вената ни личност. Възможно е обаче и да се пренесем отново в ситуацията, ко ято последно е била причини тел на то в а поведение. Можем да решаваме наново този п ът да изберем себе си! Можем и директно да попитаме „смущението“, да му „заповядаме“ да ни разкрие какво иска. Първата мисъл, първата идея, които спонтанно ще последват след този въпрос, к р и я т в себе си отговора. Можем и просто да се вслушаме в себе си и да се запитаме какво всъщност не v наред, защ ото подсъзнанието познава всички отговори н знае най-добре доколко сме излезли о т релсите на себеГштието и какво трябва да се направи. Следователно б о л ес тта може да възникне само ако mi нс съм СЕБЕ си, защ ото боледуването означава да жи веем в дуалност, а не в единство. Д уалн остта е здраве н болест, защ ото винаги има две страни и едната обу славя другата. Има и други състояния, които м о гат да възникнат само ако не сме себе си: празнота, т ъ й к а т о нещо ми липсва само тогава, когато ч а с т о т мен липсва.

— копнеж, тъ й к а то всеки копнеж е търсене пи собствената същност. Така всички форми на зави сим ост (жажда-копнеж-страст) к а т о наркотици, алкохол, храна, любов, работа са признак, че не жи вея в съ о тветств и е с м оето същинско СЕБЕ. — С трах и тревога възникват, когато не допускам себе си, не живея. — Да лъжем своето СЕБЕ, означава да извършваме „грях“. — Всяко разделяне е раздяла и по то зи начин става грях и причина за болести. Разделяне е всяка оцен ка, всяко осъждане. Винаги когато оценяваме нещо, чувстваме или определяме нещо к а то „виновно", зло, лошо или погрешно, ние го отделяме о т един с т в о т о и предизвикваме болест и страдание.

Значи трябва отново да се сдобием с невинност, да се освободим о т преценки, дуалистични мисли за „добро и зло“, защ ото Едното винаги е еднакво, има еднаква стой н о ст (Бог). Винаги когато даваме оценка или осъждаме, разделяме един аспект о т неговото начало, о т негова т а божествена, съвършена ч аст, о т себе си. В истинското ни Битие - в Рая - съществува само | едното, само вечн остта. Ние преживяваме времето и ■ п ростран ството в един с в я т на двойственост. Мисле н ето е то в а, което ни хвърля в илюзията на двойстве н о с т т а . Защ ото мисленето е линейно, не е холистично, т о може да съществува само в двойствеността. Затова чрез мисленето се създава творението, защо т о всяка мисъл е съзидателна, т я мисли извън Б и ти ето и т а к а създава реалност във физическия свят, в който 1 важи законът за причината и следствието. Ако не ми слехме, нямаше да предизвикваме каквото и да е, т.е. щяхме да сме свободни о т закона за причината и след- ; стви ето.

I ика само мислите ни м огат да ни разделят о т съllt,piiieiicm6omo, мислим си, че сме различни, градим си представи, създаваме си образи за нас и ж ивота, измис>11 мс си роли, програми или илюзии. О тделяме се о т действи телн остта, защ ото я „виждаме“ в мисли (обраnil, вместо да я изживеем. Мислите са тези, които допускат възникването на I iii|i;ix, тревога, ужас. Създаваме си образи или не ус пиваме да ги създадем (= страх о т неизвестното). Но Помислете само следното: когато настъпи нещо наin пиша лошо, с т р а х ъ т обикновено изчезва. Той може da съществува само извън битието. Мисленето ни го I нчцива, защото мисленето съществува във времето и П|и(странството. Лко аз съм себе си, „мисленето“ просто се случва, на ричаме го още хрумване или интуиция - творчество. Гова, което разбираме под „мислене“, е размишлявангшо върху нещо вече случило се, преживяно или чуто. In с повторение на образите, които веднъж съм си съз1|ил и които сега си напомням. Проблемът е, че не мога дп мреживея/видя ж и вота в момента, защото виждам предишни образи и преживявам тя х ! Така не мога да бъда I све си, защото предишни мисли, тревоги, страхове ми пречат да живея ТУК и СЕГА. Осъждане, даване на оценки: наличие на категорич но мнение. Убеденост, че сме правили грешки. Не способност да прощаваме; Представи, очаквания; Модели, програми, образи, навици. П редставата „ами аз съм си та к ъ в “. Да правим нещо, защото носи пари или някой друг го иска о т мен... Да съм против. Нещо ме смущава в другия. Други я т прави нещо неправилно. Нещо би трябвало да бъде другояче (аз). Само нещо в мен самия може да ме смущава извън мен;

Определени Възгледи; Поемане на роли; Неискреност; Боледуване. Какво ме разболява, обижда, наранява, ядосва, натоварва, прави ме агресивен, боли ме? На какво казвам „не“: на ж ивота, на обстоятел с т в а т а , на себе си? Ж и в о т в миналото/бъдещето; Задълбаване в нещо/тревоги; Преживяване на липса; Усещане, че не съм свободен; Желание да съм различен; Потребности: искам да съм център на внимание; Определяне на някого за несимпатичен: кого, как во, защо? Желание за нещо: какво, защо? Наличие на проблеми; Невъзможност да живея в мир; Наличие на страх; Наложително нагаждане; Безмилостност; Другите не бива да узнават нещо; Копнеж, носталгия; Неблагодарност; Недопускане на нещо: „Х ората не правят та к а !“ „М ъжете не плачат!“; Желания: „Липсва ми нещо“; Въздържане, вместо да кажа или направя нещо; Затлъстяване: влача със себе си нещо неистинско, нещо ме обременява.

Какво мога да направя, за да бъда наистина себе си? Човекът вече откри к а к т о най-величавото, т а к а и црсбното нещо, но забрави да прозре най-близкото ( I ИК си. Без значение къде се намирам на белия св ят, кц |сто и да отида, ще открия себе си само ако поема titanя навътре в мен. В р а т а т а за п ъ тя навътре винаги е •«творена и т а м т е чака Себето. Едва когато съм с т а нал едно със самия себе си, се събужда същинското ми а ,1мо-съзнание“, тогава аз заживявам в „съзвучие“ с цяшню Творение. какво обаче мога да сторя, за да бъда наистина себе I н? Има един истински царски метод за обучение. Той тпеква да се превърна в свой собствен духовен учител. IЬ.рвпте стъпки по този п ъ т са следните: 1. Прозрение, че действително ме има и че е правил но да бъда себе си. Осъзнаване, че достатъчно съм страдал о т играенето на някаква роля, вместо да бъда себе си. 2. Готовност за прозрение и промяна, защ ото е поудобно да бъда такъв, какъвто ме и скат околните. Запомнете обаче, че „който иска да стигне до из вора, трябва да плува срещу течението“. V Редовно отделяне на време за самовглъбяване. Тряб ва редовно да се питаме: „Защо правя това?, Това аз ли съм всъщност?, Искам ли наистина то ва, ко е т о правя т у к , и защо го искам?, Чувствам ли се добре, вършейки то в а, прави ли ме щ астлив, мога ли наистина да кажа ДА на това?“. И преди всичко: „Приближава ли ме към мен самия?“. 4. Нужна е смелост да отсто явам собственото си Аз, себе си и в същото време да нарушавам обра за, който околните са си създали за мен, или дори напълно да го разруша. Трябва да проявя кураж Hull

да о тсто яв ам своето мнимо несъвършенство, дори всички да казват, че т о в а е стъпка назад В развитието ми. Трябва да осъзная, че всъщност т о в а е крачка към собствената ми действител ност. Важно е да не допускам самоотчуждение посредством п отребн ости те и очакванията на околните. Трябва да имам см елостта да следвам непоколебимо своя п ът, дори другите да наричат т о в а инат. Важно е да се съобразявам с „езика на сим птом ите“, к а к т о и с „езика на ж итейските о б сто ятел ств а“. Развийте см елостта да не иска т е повече да бъдете „идеални“, а автентични, т.е, изцяло „себе си“. 5. Не бива да се правя, че нямам желания, докато всъщност все още желая. Трябва да се науча да не искам да постигам „целта“ начаса, а да се наслаж давам на п ъ тя към нея. Ж еланието само показва, че все още нещо липсва за щ асти ето ми. Осъзнай т е дефицита в себе си и се оп и тай те да пуснете 1 суетн ото желание да изглеждате добре в очите на § другите. 6. Трябва да се опитам да проявявам към другите действителен интерес, добронамереност или лю бов. Да бъда о т к р и т и наистина да обичам хора т а , но да не се залъгвам, ако не го правя с о тк р и то сърце. 7. Трябва да стигна до прозрението, че е достойно да бъда търпелив. Ако искам да бъда търпелив без действително да съм такъв, лесно се превръщам | в още по-голям нетърпеливец. К огато акцентирам върху едната крайност на Б и ти ето , попадам в дисхармония със себе си. Достойно е и да съм т о лерантен и да приемам всекиго такъв, какъвто е, и да проявявам разбиране дори и в случаите, които

не разбирам. Обаче трябва да преодолея амбици я т а да съм толерантен на всяка цена, без да ус пявам в действителност. Трябва да престана да играя някаква роля, била т я идеалната, защото: „Който само играе роли, няма никакво значение за живота.“

( 'имо по този начин мога спокойно да крача през ж ивота и да съм доволен о т п остигн атото. Мога да се ч у вст вам сигурен в съзнанието, че „съм“. Когато съм се появил на белия свят, съм бил чиста ра дост и любов. Все още съм знаел кой съм, знаел съм аа истинското си значение и съм се чувствал като центъра на света. Тогава все още имах смелостта да кпзвам какво искам и да показвам открито чувствата пи. Тогава все още имах смелостта да бъда „себе си". Това и само това са истината и действителността, всичко друго е заучена роля.

Когато т я л о т о ви някой ден пак ви изпрати послание на „езика на сим птом ите“, вие ще го разберете и ще знае т е какво трябва да направите. Всеки симптом е подкана да се вслушам в себе си и да дам на т я л о т о правилния отговор на неговото посла ние. С им птом ът изчезва безследно, когато намеря пра вилния отговор. Ще установите, че т я л о т о наистина е добър приятел, който на своя „език“ ви моли за помощ, hi да ви служи да изпълните задачата си в „училището ни живота“. Следва подробен списък на болестите и сим птом ите, как т о и ключ към посланието, което т я л о т о ви ви из праща на „езика на сим птом ите“.

Най-важните симптоми о т А до Я и техн и те с ъ о т в е т с т в и я на духовно ниво Акне

Трудности в установяването на контак ти , конфликт с тял о то , духовно замър сяване

Алергия

Свръхчувствителност, агресия, враж дебност, потисната нападателност, страх о т живота

Алкохолизъм

Търсене на „себе си“, претоварване, недос татъ чн а готовност за справяне с труд н остите на живота

Анемия

„Слаб Аз“, недостатъчна емпатия, безра-, достност ■ Желание за освобождаване о т всичко лошо, низко, телесно. Високи идеали, о т хвърляне на връзки и обвързване

Анорексия

Артрит

Ограничена подвижност, скованост, своенравие, липса на топлина, тесногръди! норми и ограничения

Артроза

Умствено-душевна деформация, дефор мация на собственото Битие, погрешно' поведение, мудност

Астма

Потиснато желание за доминиране, поти- j сната агресия, незадоволена потребност за свобода

tic тлодие

Липса на готовност да се откаж а о т ч аст о т свободата си; страх о т отго ворност; разумът и чувствата не са в хармония, не са единни

t ii‘ it'hince

Страх, нереална представа за себе си, воля за упражняване на контрол, непод ходящи обстоятелства (легло, шумове, температура). Трябва да се науча да пус кам, да се отдавам

Полееm на

Аз съм движено о т противоречиви сили създание. Конфликтна ситуация без из глед за разрешаване, искам да се отърся о т нещо

I UipkuHCOH

Полки

Ясно напомняне, послание на т я л о т о да му обърна внимание, но също и шанс за транс-формация. Сигнал за задръстване или блокада

Полки в сьрба

Умствено претоварване, разочарование, твърде много отговорност, липса на под крепа, страхове, чувство за вина, неудо волствие, мъка

Полки в ушите

Неизживян вътрешен конфликт, липса на покорност. Подкана да се вслушам в себе си. Твърде много се вслушвам в желания т а на другите

Полки във Праша

Сигнал за „твърдоглавие“, своенравие, инат, духовна неподвижност. Апел към повече толерантност и търпение

Нтпаление ни дебелото черво

Страх да отстоявам собственото си мнение, липсваща способност за себеутвърждаване, бягство о т конфликти

Възпаление на сливиците

Не мога или не искам повече да преглъщам нещо, чувствам се неразбран. Трябва да дам израз на индивидуалността си

Гадене и повръщане

Желание да се върне времето назад, нещо да не се е било случвало. Намирам нещо за отвратително, не съм съгласен с обстоятел ств ата; отхвърляне, отричане

Гастрит (възпаление на лигавицата на стомаха)

Яд, гняв, страх, агресия, нервност, липса на време да „смеля“ и „преглътна“ нещо, битие на несъгласието, преглътнати кон фликти

Главоболие и мигрена

„Блъскам си главата“ над нещо. Напре жения, прекалено обмисляне и мисловна свръхактивност, прекалена амбициозност, искам прекалено много

Гризане на но ктите

Вътрешно напрежение и агресивни състо яния, сигнал за действително или мнимо несправедливо отношение, нерешени про тиворечия

Далекоглед ство

Задържани гняв и яд, които не се изра зяват или не могат да се изразят навън, склонност постоянно да си затварям очите пред нещо, духовно-душевна закостенялост

Депресия

Потисканото ме поставя под натиск. Аз не съм „себе си“, не допускам чувствата си, не живея истински

Детски болести

Процес на приспособяване към света, съз ряване, сблъсък с даденостите

Диабет

Неусвоена способност за любов, разоча рование, чувство за малоценност. Подка на да се обичам повече, да се наслаждавам на живота

1иболяване на Жлъчката

Яд и агресии, които биват „преглъщани“. Трябва да се науча да се „изразявам“, да се отстоявам и да споделям

IиГюлявания Ш1 простата та

Знак за вътрешно напрежение. Не мога както искам, не мога да отстоявам себе си, м ъж ествеността си. Трябва да прес тан а да искам да отговарям на очаквани ята

/шуба на съзнание, припадък

Чувствам се предаден, недееспособен съм, бягство о т отговорност, желание да се измъкна о т някаква ситуация, пре товарване

Заекване

Страх о т натрупани чувства, о т живо тинското, о т първичното, о т плътско то. Желание за контрол. Трябва да се на уча да отстоявам себе си.

Затлъстяване

Вътрешна празнота, жажда за любов, копнеж за нежност, „слаб Аз“, неправилна представа за себе си

Злополуки

Загубил съм „почва под краката си“, „из лизам извън релси“, липса на вътрешна хармония.

Импотент ност

Страх, натиск за постижения, чувство за вина, неопитност, погрешни очаква ния, несигурност, неразбиране

ИнсВинална (слабинна) херния

Не издържам повече на натиска и н ато варването. Нещо в мен се е „счупило“. Склонност към самобичуване, „високоме рие“

Инфекции

Остри, несъзнателни противоречия. Зов за захващане с някаква задача, за реши тел н о ст и последователност

9 Ишиас

Действително или самовменено прето» варване, нещо ме „нервира“, чувство з& малоценност, страх о т прекалена отго ворност, вътрешно напрежение

Кариес

Липса на стабилност, твърдост и суб-j станция. Избягвам трудностите, потис кам проблемите, вместо да ги решавам

Катаракта

Вътрешно напрежение поради емоционал на блокада, дълбока депресия, нерешена и отлагана задача, липса на разтоварване о т напрежението

Киселини в стомаха

Отхвърляне, агресия, яд, конфронтация с неприятна ситуация, страхливост

КонЬнктибит

Липса на готовност да погледна някакъв' конфликт в очите, свръхизисквания, би туване в несъгласие

Косопад

Изтощение, липса на жизнена енергия, не дохранване, обременена психика

Кривогледство Подкана за повече духовна гъвкавост, за прозиране на действителността зад илюзията, за правилно съотнасяне на не щ ата

Кръвно налягане (високо)

Прекомерна динамика, потиснати агре сии, овладени чувства, амбиция, недоста тъчна гъвкавост

Кръвно налягане (ниско)

Нежелание за справяне с конфликти. Не достатъчна динамика и активност. Из мъкване о т ситуацията

Късогледство

Страх о т външния свят, изискване за го- j леми постижения, стрес, липса на „поглед напред“. Задръжки по отношение на свободното изразяване на страх и агресия

Мания за чистота

Чувство за реална или вменена вина; же лание да си измия ръцете, гузна съвест; непреодолимо желание да се реванширам

Менструални оплаквания

Отхвърляне на ж енствеността, недос татъ чн а отвореност към нещо ново, страх о т поемане на отговорност. Под кана да освободя съзнанието о т ограни ченията

Менструални проблеми

Недоволство о т собствената роля, своенравие, недостатъчна готовност за „отдаване“

Множествена склероза

Изолация чрез втвърдяване, желание за доминиране. Отхвърлям части о т свое т о битуване, не се допускам. Често пъти сурово осъждане

Мозъчен удар (инсулт)

Една област о т живота е отмряла, емо ционална неспособност или нежелание, професионална деформация, отхвърляне

Мускулна ат рофия

Загуба на дееспособност, отказване о т решаването на задачите и проблемите, страх о т провал и последици

Мускулни спазми

Неправилно духовно-душевно отношение, едностранчивост, прекалена амбиция, прекалено желание, опърничаво и твърдо главо поведение

Настинка

Подкана да се занимая повече със себе си, да се допускам, да не пускам в себе си нищо чуждо и неистинско

Нервност

Страх, стрес, претоварване, опасяване о т последствията, неправилно хранене, вътрешно напрежение, липса на вътре шен мир и спокойствие

\ Нощна (кокоша) слепота

Подкана за промяна на гледната точка, трябва да си отворя очите за всички неща в живота, да погледна на нещата под друг ъгъл

Нощно напикаване

Пикочният мехур „плаче“, п ротест сре щу неправилно отношение и нередности, претоварване, вътрешен натиск j

Обрив

Подкана да се занимавам повече със себе си. Нещо ме „сърби“, не може повече да се отлага

Парализа

Дълбок страх, духовно-душевна непод вижност. Не допускам своето себе-битуване. Блокада на чувствата, вътрешно напрежение

Пародонтоза

Липсваща вътрешна стабилност, чувст вителност, неспособност да се преборя с обстоятелствата, липсващо доверие в себе си. Подкана за запретване на ръкави те

Педант ичност Вътрешна несигурност, търсене на опо (пресилена) ра, желание за признание и успех, вътре шен хаос, липса на равновесие Подагра

Станало неподвижно съзнание. Подкана да се сбогувам с властващата си и доми нантна природа, да се вглъбя в себе си

Подут корем, газове

Конфронтация с нещо несмилаемо, въ т решно напрежение поради съпротива, не достатъчна толерантност

Пресипналост

„Безмълвие“, чувство за безсилие, усе щане, че нямам какво повече да кажа, въ- | трешни конфликти

11/шлошаване Пи време на пътуване

Липсваща готовност или способност за пускане; подсъзнателно желание да кон тролирам всичко, чувство за изоставеност на произвола на съдбата, за неиз бежност

Пристрастя ване

Носталгия по „себе си“, видът на при страстяването показва е сте с тв о то на моя копнеж, липсващо само-чувствие, себе-съзнание

Проблемна бременност

Страх о т промените и последиците, привързаност към старото и сигурното, липсваща готовност да встъпя в нова об ласт на Битието

Псориазис

Търсене на близост и благосклонност, страх о т нараняване, защитна обвивка. Подкана да изляза о т своята черупка

Раждане [преждевре менно раждане)

Неосъзнато и потискано отричане, о т каз о т поемане на отговорност, страх о т промяната

Разстройство

Страх, неспособност или нежелание за справяне с нещата, страх о т живота, липса на гъвкавост

Разширени ваш

Неподвижност на мненията, недоста тъчна еластичност и издръжливост, вътрешно отхвърляне на ситуацията

Рак

Неовладяна личностна ситуация, о т слабване на защ итните сили, вътрешна изолация, отрицателните емоции вземат връх

Ревматизъм

Агресивни импулси водят до напрежение в мускулите, натрупани гняв, яд, агре сия, огорчение, силно желание за мъст, вътрешни блокади

Световъртеж

Липса на вътрешно равновесие, чувство, че получавам твърде малко внимание. Ис кам всичко да се върти около мен. Ниско самочувствие

Сиво перде

Нарушена обмяна на веществата, недос татъчн а духовно-душевна подвижност, тесногръдие. Подкана за повече съпри частност, емпатия и принос

Слабост на Самонаранявам се чрез прекалена о т съединителна стъпчивост. Чувствителност, злопата тъкан м етн ост, липса на гъвкавост Слепота

Зов за засилване на „духовното виждане“, за поглед към действителността с други очи

Смущения на кръвообраще нието

Липса на енергия и стимул, нежелание за действие, отхвърляне или безразличие, липса на настроение, отказ о т поемане на отговорност

Старчески болести

Нерешени житейски задачи, недостатъч но пускане, следствие о т греховете на м ладостта

Страх

Ограничено съзнание, нерешени житейски задачи, липса на самочувствие

Стрес

Напразен опит за постигане на повече, отколкото е възможно, за кратко време, „болна“ амбиция, перфекционизъм

Сърбеж

Нещо ме „сърби“, подканя ме да се занимая със себе си. Чувствам се пренебрегнат, имам нужда о т близост и общуване

| Трдечен инфаркт

Поради Вътрешни блокади ж и во тъ т не може да протича безпрепятствено и сво бодно, прекомерно мислене. Трябва да се вслушвам повече в сърцето си, в чувства т а си

( 'ьрдечна аритмия

Извън своя ритъм съм. Разумът и чув с т в а т а са в нарушен баланс. Станал съм бавно подвижен, твърде закостенял

Тсндовагинит

Имам усещането, че о т мен се изисква прекалено много. Отрицателно духовно отношение към работата. Чувство, че съм използван и претоварен

1/шгеминална невралгия

Човек се надценява в усилията си да слу жи, при това постоянно се противопос тавя на собственото си поведение, сблъ сък с идеал, страх о т последствия

Тромбоза

Проблем, който може да бъде прецизно локализиран, блокира свободното проти чане на нещата, непоклатими възгледи, непроменлива гледна точка

Трудно преглъщане

Недостатъчна готовност да приема оп ределени обстоятелства, отричане на ф акти те

Увреден слух

Подкана да обърна внимание на фините нюанси на живота. Нежелание да чувам. Не вярвам на уш ите си

фрактури

„Заинатил“ съм се за нещо, не ми достига еластичност, прекъснал съм връзката си с нещо отминало, ново начало

фригидност

Твърде много контрол и самоконтрол, потиснати, неосъзнати модели на пове дение, отхвърляне, нежелание за подчине ние

Херпес зостер

Вик за помощ: „Нуждая се и търся кон т а к т .“ Страх, недоверие, отхвърляне на контакта, мисловен и емоционален ома гьосан кръг

Херпес симплекс

Остри вътрешни противоречия, недовол ство или агресии, духовно-душевни на прежения, вътрешни конфликти

Хиперфункция Потискане на агресивни и отрицателни на щитовидна емоции; състояние на бойна тревога и въ та жлеза трешна хиперактивност, трайна „веге тати вн а бойна готовност“ Храносмила телни смущения

Духовно пресищане, неспособност или не желание за възприемане на критика, агре сия, неспособност за пускане

Хрема

„До гуша ми е дошло“ о т нещо. Нещата са потекли. Процес на вътрешно пре чистване

Чувство за малоценност

Вярване, че не съм достоен да бъда оби чан, липса на себелюбие, отрицателно са момнение. Подкана да осъзная кой съм в действителност

Най-важните симптоми о т А до Я и начин на действие Акне Лкието е не само болест на пубертета. То засяга все повече хора между 30 и 40 години и може да се появи до около 55-годиигна възраст. Чисто органичните причини 1В акнето са хиперфункцията на м а с тн и те жлези и за пушените с рогови клетки пори. В по-безобиден вариант порите са отворени и познати к а т о „комедони“. С тава по-сложно, когато пъпките - тези „запушалки“ о т ровови клетки - се образуват под кож ата и не м огат да се о тп у ш ат навън. За к ратко време т е се населяват о т определени бактерии и се уголемяват чрез множество други рогови клетки, докато се възпалят, загноят и се появят на повърхността. След излекуването им може да о с т а н а т белези, които в някои случаи не изчезват на пълно. Дали и до каква степен ще ни сполети акнето, зависи и о т наследствеността. Ако в младежките си години двамата родители са имали акне, децата м огат да са си гурни, че и т е ще се запознаят с него в пубертета, физи чески акнето не може да се избегне. О т к а зъ т о т сладки неща, мазна храна или промяна на отнош ението към сек суалността няма да м огат да п р е д о т в р а т я т акнето. К ож ата е най-външната ч а с т на т я л о т о ни, наш ият контактен орган, допирната ни точ ка с околния свят. Замърсяванията на кож ата сви детелстват за „труд ности в общуването“ в най-широк смисъл. По правило акнето действително се проявява едва тогава, когато започнем да се занимаваме с противоположния пол, кога т о търсим нова за нас форма на к о н т а к т - в пубертета. В този период т я л о т о ни принуждава да се занимаем със 75

своята пробуждаща се сексуалност. Не сме подготв за нея, а родителите и приятелите не оказват истинс] помощ. След то в а, благодарение на погрешни представи, о' аквания и недостатъчно просвещение се появяват д; ховни „замърсявания“, собствените сексуални жела) биват потискани, отхвърляни к а т о „мръсни“. По сил) т а на закона: к а к т о о твъ тре, т а к а и отвън то в а замъ| сяване се показва върху кож ата, органа за проекция к о н т а к т и т е ни. В същ ото време то в а възприемано к а т о отблъскв; що замърсяване предпазва „носителя“ о т конфронтаци. със сексуалността, защото затруднява изживяване сексуалните ни желания, к а т о евентуалният партнь бива отблъскван, било т о само в собственото въобр! жение. М ъжете са засегнати по-малко о т акнето. Защо? М ъжете по-често са склонни да изж ивеят своята сек суалност, да я о т с т о я в а т и да й дадат израз, макар и все още доста неумело. Ако все пак даден мъж страда о т акне, т о т о й обикновено е засегнат по-сериозно, т ъ к а т о сексуалното влечение на мъжа в пу б ер тета в повеч ето случаи е по-силно о т т о в а на ж ената и поради то ва конфликтите в случай на проблем също са по-силни. М алките деца н я м а т проблеми с акнето, защото функцията на м а с тн и те жлези при т я х все още е сил но ограничена. Б е б е т а т а и малките деца н я м а т духов но-душевни проблеми със сексуалността, защ ото т е я изж ивяват о т к р и т о и със задоволство до момента, в който не бъдат възпрепятствани в своето битуване о т „възрастните“ и т я х н о т о „възпитание“. Ограниче нието, което налага общ оприетият морал, създава на първо м ясто предпоставките за тр у д н о сти те със сек суал н остта и съответн о за акнето.

Лекарите предписват на м о м и ч етата противозача тъчните хапчета с успех срещу акне, защ ото т е симу лират пред т я л о т о бременност. Така изглежда, че това, ши което тийнейджърите тайно се стр ах у в ат, вече е Ш1стъпило и конфронтацията им став а излишна. Друго ефективно средство в борбата с акнето са Слънчевите бани и став а ясно защо е та к а. За слънчевите (шии човек трябва да освободи т я л о т о си, да о т с т о я в а физиката си и да премахне защ и тн ата обвивка на дрехи те. Това е първата крачка на човека към изясняване на неговата сексуалност. В този случай ние се отваряме за „топлината“, която ни липсва. Хроничната злоупотреба с алкохол също намалява драстично функцията на м а с тн и те жлези и т а к а пре дотвратява акнето. И та зи взаимовръзка с духовно-ду шевната област став а разбираема, к а т о се замислим, че, както е известно, алкохолът в по-големи количества води до „отпадане на всички задръжки“. Тогава вече ня маме задръжки да кажем на другия ж еланията си. Въ треш ният конфликт се изживява приятно, к а т о о т крито заставаме на с т р а н а т а на своята сексуалност. 11о о т злоупотребата с алкохол възникват други сери озни проблеми. А кнето е безобидно, незаразно смущение на кож ата, което обаче оставя белези не само по т я л о т о , но и в ду шата. К онф ликтът възниква поради силно изразената сексуалност на т я л о т о , която се развива бурно и иска да бъде изживяна, докато духът казва: „Искам да съм чист, не искам да върша подобна мръсотия“. Тези две противоположни сили м огат да разкъсат младия човек, докато осъзнае, че привидно мръсното не съществува, защото сексуалността е естествен а ч а с т о т развити ето на човека. Негова задача е да интегрира и то зи ас пект в ж и вота си и да бъде в хармония с него.

Обобщение А кнето показва: -

Че не съм начисто със себе си.

- Че искам да се имам различен о т това, което съм, - Че бих желал да съм по-чист, по-съвършен. - Че усещам сексуалността к а т о нечиста. (За же н ат а то в а е още по-трудно, защото т я трябва д| „допусне в себе си“ сексуалността. М ъж ът може да изживее своята сексуалност извън т я л о т о си.) - Че живея в конфликт с ж ен ств ен о стта си. Бре м ен н остта е нещо красиво, но сексуалността с субективно „нечиста“. - Че проблемите ми при общуването с външния свят са само символ на липсващ к о н т а к т с мен самия. - Искам да се освободя о т чуждото, новото в мен, Тъй к а то не съм отворен за него, порите ми са за пушени. -

Че не искам да дам външен израз на нещ ата, които с т а в а т в момента в мен, защ ото ги см ятам за не чисти.

Че засилената продуктивност на м астн и те жле зи всъщност иска да улесни м оето общуване, да ме „смаже“ по-добре, но аз не съм отворен за това. - Че не пускам жизнената си енергия да теч е сво бодно. Пъпките, образувани о т запушването на роговите клетки, показват, че нещо отмряло, из останало ме задръства. - Когато акнето се появява на гърба, означава, че об ръщам гръб на тези неща, не искам да ги гледам в очите, не мога повече да ги „понасям“.

Когато акнето се появява отпред, означава, че емоционално силно се занимавам с него, но искам да скрия проблемите си. Когато акнето се появява на лицето, означава, че трябва да погледна нещ ата „в очите“. Трябва оче видно да се занимая с проблема.

Начин на действие Акнето е призив на ж и вота да се допусна такъв, ка къвто съм. Признайте си, че с т е наред, каквито с т е II момента, че ж и в о т ъ т ви иска такива, каквито сте. „Мога о т к р и т о да общувам с околните и със себе си. Не искам да съм друг, „по-чист“, и се приемам във всеки мо мент какъвто съм, защ ото то в а е най-чистата форма пи д ей ств и тел н о стта, която в то зи момент мога да осъществя.“ Акнето изчезва, когато порите са „отворени“ и чо век се допуска такъв, какъвто е.

Алергия Алергичните заболявания се основават на свръхчув с т в и т е л н о с т т а и силната защитна реакция на органи зма спрямо определени вещества, които за другите хора са безобидни. Следователно алергията е свръхреакция на т я л о т о спрямо нападения отвън, които не са действи телни атаки. Така алергията се явява признак на силно агресивно състояние и прекомерна защита. Тази силна агресия обаче в повечето случаи не се осъзнава и поради то в а и не се изживява. Дори когато агресията в отдел ни случаи се изживее, често став а дума за п оти сн ат ас п ект, който не се осъзнава. Така п о ти сн ато то желание за нападение безпрепятствено започва да бушува в т я лото. Ако човек наблюдава известно време най-разпространените алергии, много бързо ще открие ключа към стр а ха, о т който се пазим. Сенна хрема С тава дума за алергия към ц в етн и те полени (поленова алергия), които са символ на оплождането и размножа ването. Сенната хрема показва отбрана - често неосъз н ат а - в сексуалната сфера. С ексуалността или опреде лен аспект о т нея биват отхвърлени. Алергия към животински косми Алергията към животински косми, общо взето, е при знак за отхвърляне на ж ивотинското в човека. Пър вичното, нагонът се приемат к а то мръсни и затова се отхвърлят, макар често да съществува силно влечение към него. Алергия към котешка козина При та зи специфична форма на алергия към животинските косми излиза наяве проблем с женската сексуалност сре щу притискането, отстъпването, само-разтварянето.

Алергия към кучешка козина Тази форма на алергия към ж ивотинските косми показНп отхвърляне на м ъж ката агресивна форма на сексуал ност, отхвърляне на д и р е к тн о с тта или налагането на сексуалния к о н так т. Алергия към конски косми Отхвърля се първичното само по себе си. По то зи начин Е се проявяват с т р а х ъ т и отхвърлянето на собствената телесност.

[

Алергия към домашен прах 11ри та зи форма на алергия определени области о т живо т а се приемат к а т о нечисти и се отхвърлят. Вътреш ният критерий се определя о т висок идеал, който обаче не може да се осъществи на този свят. А гресията на алергичния намира опосредстван из раз в принудата на обкръжението му да избягва точно определени ситуации или о б сто ятелства, отключващи някаква алергия. Със своята ч увстви телн ост алергич ният човек се изявява (несъзнателно) к а т о тиранин спрямо хората около себе си. Ч есто е достатъчно само да се появи образът на алергена, за да предизвика прис тъп. С други думи, не сам и ят алерген, а идеята, която се крие зад него или к о ято се свързва с него, е отговорна за дадена алергия. С т а т и с т и к а т а сочи, че о т алергии са засегнати най-вече младите хора и преди всичко 16-17-годишните. Това е разбираемо поради ф акта, че тийнейджърите в тази възраст трябва да се конфронтират усилено със своята напираща сексуалност. При алергия съзнанието с завладяно о т несъзнателен страх, т а к а че с ъ о т в е т ните сфери о т външния с в я т символично и заместващо биват отхвърляни о т т я л о т о к а т о алерген. А зъ т се из олира и не иска да се изправя срещу определени неща или ситуации. Тази духовна отбрана се отп ечатва и проявя 81 ва върху проекционната повърхност тяло.

Алергичният човек се бори подсъзнателно срещу оп ределени жизнени сфери, но тъ й к а т о агресията в духовната област вече е потисната, борбата символично се премества на физическо ниво и агресията се изживя ва върху т я л о т о . Агресивните състояния са свързани все по-тясно с определени страхове. Човек се бори само срещу то в а, о т което се страхува, и в съ о тветстви е с предпочитания алерген става ясно кои области предиз викват страх, срещу какво т о й т а к а упорито се бори. Това, че дадена алергия е р е зу л та т о т духовна нагла са, се потвърждава и о т ф акта, че в състояние на нар коза не са възможни алергични реакции. Това означава, че алергичната реакция очевидно идва о т подсъзнанието, физическият причинител в случая играе само вто р о сте пенна роля.

Медицинският метод на „десенсибилизация“ е прави лен к а т о идея, само че не трябва да се прилага изклю- \ чително на физическо ниво, а преди всичко на духовно- ‘ душевно равнище, ако човек иска да постигне истинско изцеление. Само откровеното конфронтиране с отбяг ваните и отхвърляни житейски области и хармонично т о интегриране в собствения ж и в о т създават предпос тав к и за истинско изцеление. Алергичният човек всъщност се страхува о т живо т а и по то зи начин отхвърля всичко, о т което напира жизненост: сексуалност, любов и агресия, че дори и до машния прах, т.е. низш ата материя. Н еговият идеал е Ч и сто то , Висшето, Благородното. Той не осъзнава, че т о в а е едностранчиво и недействително. Предпочита да освободи ж и вота о т нагони и агресии и да живее в стерилна атмосфера. Търси ж ивот, който едва ли заслу жава названието „ж ивот“.

Обобщение Алергията показва: — че не искам да влизам в съприкосновение с опреде лена сфера на ж ивота, не искам да се сблъсквам с нещо. — че вътрешно отричам нещо и затова го отхвър лям. — че съм против нещо, защ ото противоречи на пред с т а в и т е ми. — че не искам да съм такъв, какъвто съм. — че отхвърлям ч а с т о т л и чн остта си. — че искам да съм различен, по-добър, по-чист, но преценката ми е много субективна. — че не съм отворен за промени. — че не показвам достатъчно готовн ост да допусна новото. — че се защитавам о т нещо, изолирам се. — че неправилното ми отношение към ж и вота е д ействи телн и ят причинител на алергия: свръхреакция на организма спрямо мними нападения.

Начин на действие Алергиите са апел на ж и вота към нас да се отворим, да кажем „да“ на целия ж ивот, дори и на видимите не съвършенства. Те са предизвикателството да живеем живота си, а не п редставата за него. Не да искаме да живеем идеала за ж ивот, а това, което е в нас, да допус нем собствен ата си действителност. Ж и в о т ъ т е такъв, какъвто е, защото т а к а трябва да бъде. И всеки човек е такъв, какъвто е, не какъвто см ята, че трябва да бъде. Приемете действителност-

т а на ж ивота, пуснете пресилената си ценностна сис тем а и престанете постоянно да преценявате нещата, Приемете ги такива, каквито са. Всичко е добре, к а к т о е, защ ото може да послужи за опит, включително и болезнените и неприятни прежи вявания. Признайте с к р и т а т а си агресия и я о т с т о я вайте. Намерете любвеобилна форма да ги изразите и изживеете. Осъзнайте страха, който всъщност е само стесняване на съзнанието. Зап и тай те се: „Какво ме плаши и защо? О т какво всъщност се страхувам?“. Н аучете се да осъждате и да не правите заключения. Няма нужда о т изграждане на образи. П росто приемете д е й с тв и те л н о с тта такава, каквато е, живейте я. Пов т а р я й т е си непрекъснато, че е по-добре да се научим да обичаме всичко и да не изключваме нищо, включително и привидно лошото, несъвършеното и злото. „Приемам, откривам и изживявам и ж ивотинското к ато ч а с т о т човека.“ Д ействайте според т а зи максима! К ат о допуска ж и вота такъв, какъвто е и не изключ ва някои негови сфери, човек разкрива една напълно нова жизненост. Да живееш, означава също да пуснеш света в себе си, да осъзнаеш съвършенството на несъвърше ното. Осъзнавайки все повече единството на Б и ти ето, разбираме, че няма нищо чуждо, непознатите също са приятели, с които човек просто още не се е запознал.

Алкохолизъм Дрогата „алкохол“ придобива все по-голямо значение в съвременното общество. През последните 25 години кон сумацията на алкохолни напитки постоянно нараства, а с пея естествено се увеличават и вредните последици. При регистрираните в момента около 1 800 000 алко холно болни само в Германия, алкохолизмът би трябва ло да се приеме за социално-медицински проблем номер едно. У потребата на алкохол на глава о т населението се с увеличила четири п ъти за периода о т 1950 г. до 1985 г. Алкохолизмът по принцип засяга много теж к о обкръже нието на алкохолика, партнъора и децата му, т а к а че на практика четири до п е т милиона германски граждани са изправени пред този проблем. При т о в а положение няма обяснение за ф акта, че кон сумацията на алкохол не само бива толерирана о т обще с т в о т о ни, а и дори се подкрепя. При всяко гостуване, на всяко парти непрекъснато ни подканят да си пийнем но „още една чашка“ и ако г о с т ъ т остане непреклонен, е принуден да понесе подмятания и закачки по свой адрес. И то в а отношение човек е подложен на големи изкуше ния. К огато им се поддаде и се „подхлъзне“ в алкохолна т а зависимост, изведнъж остава сам с проблема си, а общ еството не иска да има нищо общо с него. Той бива характеризиран к а то човек със слаба воля, дори к а то безхарактерен и порочен. Н ауката отдавна убедително е доказала, че при алко холизма наистина става дума за болест. Това означава, че алкохоликът няма нужда о т наш ата присъда, а о т помощта ни, защ ото сам не може да се освободи о т сво я т а зависимост. Тук успешно м огат да се нам есят найвече сем ейството и приятелите.

13 крайна см етка още не е изяснено как възниква алко» X холната зависимост, но знаем, че генетично-биологич» | ните дадености и м а т някакво значение. Около дванаде* 1 с е т процента о т човечеството и м а т и м у н и т ет срещу алкохолната зависимост, дори ако о т време на време п и я т много алкохол. Те м огат винаги qa се о т к а ж а т о т пиенето. Други с т а в а т алкохолици. С ъщ ествуват обаче различни видове алкохолици, които Йелинек класифицира по следния начин: Алфа-алкохолик Този т и п алкохолик изживява чрез консумацията на ал кохол видимо облекчение на си туац и ята си, отпускане и разтоварване и поради те зи „положителни“ преживява ния посяга в случай на конфликт или в стресови ситуа ции все по-често към алкохола, к а т о по то зи начин раз вива психическа зависимост. След известно време вече не може да се справя с ж и вота си без „благодатното“ въздействие на алкохола, което го спасява о т несигур н о ст и задръжки. Бета-алкохолик Тук став а дума за ти п а „пияница по навик“, който т ъ р си и използва всяка възможност да консумира алкохол в компания. Тъй к а т о „приятното“ въздействие настъпва все по-късно, т о й всеки следващ п ъ т пие повече. В резул т а т на постоянно нарастващ ото количество алкохол се появяват значителни физически увреждания. Гама-алкохолик Преминавайки през началната фаза на човек, който пие за „разпускане“, гама-алкохоликът вече не е способен да се справя с ж и вота си без помощ та на алкохола. Най-ве че душевните проблеми не м огат вече да се преодоляват без алкохол и т а к а т о й се превръща в незаменимо лекар ство, с което човек се успокоява и което му помага да

се справи c проблемите. Чрез постоянн ата консумация ни алкохол т я л о т о се приспособява към него и се нуждае о т все по-големи количества, за да постигне желания ефект. Въпреки т о в а зависимият отхвърля мисълта, чс е болен о т алкохолизъм, защ ото не пие о т влечение към алкохола. Такъв човек все по-често ще изпада в пълно алкохол но опиянение и все някога ще стигне до известното като „бяло петно“ състояние, в което вече не може да си спомни какво е правил в безпаметно пиянство. Покъсно и при сравнително малка консумация на алкохол се случва да върши или казва определени неща, за които след т о в а не може да си спомни. За да се спаси о т к р и ти к а та на околните, т о й се пре връща в та е н пияч. Набелязва си тайни м еста за своите плкохолни запаси и разбира, че мислите му все по-чес то се в ъ р т я т около пиенето. Осъзнава необичайното си поведение по отношение на пиенето, което о т своя страна предизвиква в него чувство на вина, т а к а че т о й избягва да говори за алкохол. По то зи начин се изолира още повече и става все по-самотен. Такъв човек всъщност едва ли прави впечатление в общ еството. Той изглежда отзивчив и толерантен, дори общителен. Х ората му правят комплименти зара ди неговата „издръжливост“. Но т о й отдавна е загубил контрол над своето алкохолизиране и т а к а се стига до социални конфликти. Огромният натиск на заболява нето постоянно го заставя да се опитва да контроли ра пиенето. Понякога дори успява известно време да не близва алкохол или пък да ограничи консумацията. Нала га си някакви собствени правила за пиене и ги нарушава многократно. Загубата на контрол води до нарастваща загуба на самочувствие и до слабо Аз. За да го компен сира, т о й прибягва до агресивно поведение или изпада в самосъжаление.

Междувременно т я л о т о отговаря на о п и ти те 9fl ограничаване на консумацията на алкохол с прояви И| абстиненция в периодите на прекъсване на пиенето, неспокойствие, треперене и изпотяване, т а к а че то й отново посяга към своето „лекарство“. Така премина11 към хроничната фаза. С теп ен та на поносимост към ал* кохола бързо спада и вече дори малки количества водят до опиянение и в крайна см етка до преждевременен фи зиологичен срив. Възможни увреждания: — Умират нерви и мозъчни клетки; — Трайни мозъчни увреждания к а то атрофия на мо зъка; — Тежки увреждания на черния дроб; — Възпаляват се кръвоносните съдове, в р езу лтат на което се калцират: поява на артериосклероза; — Увреждат се и атроф ират бъбреците; — С тави те не функционират правилно; — Тремор на ръцете; — Възпаление на нервите с последващ срив на нервна т а система; — Хроничен гастр и т; — И м п отентн ост. Делта-алкохолик Този ти п развива органична зависимост и се налага по стоянно да поема определено количество алкохол, за да предотврати мъчителните прояви на абстиненция. Игрек-алкохолик Този ти п алкохолик се характеризира с периодични де пресивни разстройства, повишена раздразнителност и почти натрапчиво мислене за алкохол. Приемането на алкохол води до бърза загуба на контрол и до няколкодне вен запой. След махмурлука и разкаянието следва период 88

ftp I капка алкохол. Kamo че ли п о тр еб н о стта е заситена ш Нечии времена и човек сякаш няма вече никакво о тн о шение към алкохола - до следващия п ът. Няма истинско изцеление о т алкохолизма. Възможно е обаче зависим остта да се спре, ако човек никога пове че нс пие капка алкохол. Това естествен о изисква висока i шепен на мотивация и провеждане на терапия за о т викване. Алкохолно зависимият трябва да прозре необ ходимостта о т лечението и сам да го пожелае. Терапия та има шанс да успее, ако зависимият е готов отново да поеме о тго в о р н о стта за себе си и да не я прехвърля по вече на другите. Ако не може да се справи сам, би т р я б вало да се подложи на групова терапия, провеждана о т Дружеството на анонимните алкохолици, Синия кръст, Ордена на добрите темплиери, и др. (отнася се за Герма ния, бел. ред.) Тук ще намери подкрепата, която ще му помогне да предотврати връщането към алкохола.

Обобщение Алкохолизмът показва: — Че още не съм намерил „себе си“, защ ото всяко при страстяван е е търсене на себе си. Живея в недос т и г на СЕБЕ и то зи дефицит предизвиква несигур ност, безпокойство, неудовлетвореност. Усещам липсата к а т о вътрешна празнота и се опитвам да я запълня или поне да я забравя. Алкохолът ме кара да забравя липсата, но т а к а т я влиза още по-силно в съзнанието ми, защото аз не трябва да забравям, ад а осъществявам. — Че се чувствам неспособен да се справя сам със за дълженията си, см ятам , че имам нужда о т помощ. Пия за смелост или невъзмутимост. Имам прекалено ясно (или твърде неясно) усещане, че чувства т а ми не са в съзвучие.

Че на духовно ниво също живея в дефицит, защог алкохолът е нещо „духовно“, и аз се опитвам да or страня т а зи липса на материално ниво вместо н| нивото, където съществува. Вместо то в а се on* и твам да удавя в алкохол гриж ите и проблемиг си, опитвам се с помощ та на алкохола да преглъш* ] на по-лесно трудн и те хапки. Не искам да „гълтам1 нещ ата такива, каквито са, искам да гълтам самО ] то в а, което ми е „вкусно“, в такъв вид, какъвто на мен ми харесва. Че в собствения си ж и вот не играя главната роля, живея по инерция. Че силата ми се парализира, защото не пс творчески към ж и вота си, не влагам творческата си енергия, за да реша проблемите си. Това означа» ва, че не съм се справил с домашната си работа В „училището на ж ивота“ и сега получавам „частни уроци“. Че хората о т м оето обкръжение един след друг ме и зо с та в я т к а то подкана сам да предприема пра вилната стъпка. Че с т а в и т е ми се схващат, защ ото съм станал „неподвижен“, окован в м оите проблеми. Че черният ми дроб е натоварен, защ ото съм изгу бил „вътреш ната си мярка“. Че бъбреците ми са натоварени, защото избягвам конфронтацията с „Ти“, грижите, проблемите, хората, които заради мен получават проблеми, за щ ото бъбреците са наш ият „партньорски“ орган. Че чрез алкохола преминавам в друго състояние на съзнанието, в което не съм ограничен о т спазване т о на мярка, в което мога да бъда без задръжки. Че искам ж и в о т ъ т ми да е по-приятен, без аз сам да си го правя по-приятен.

Начин на действие Замислете се при какви об сто ятел ств а или в какви ситуации пиете алкохол. Този важен анализ ще покаже о т кои ситуации искате да избягате, какво не искате уи виждате. Осъзнайте, че н ям ате нужда о т чужда по мощ. „Аз мога и трябва да потърся опора в самия себе си. Д остатъчно съм кадърен и съм си самодостатъчен. Лко аз съм „себе си“, съм щастлив, намирам спокойствие II себе си.“ Осъзнайте, че няма нерешими проблеми, защ ото вся ка житейска задача е „костю м по поръчка“, т я е съобра зена с възмож ностите ни да я решим. Който прозре смисъла на ж и вота и го осъществи, той е удовлетворен. К ойто търси истинското си Аз и живее себе-осъзнато, няма нужда да бяга о т настоящ е то с помощ та на алкохола, а ще започне да живее, вмес то бавно да линее.

Анемия При анемията (малокръвие) в повечето случаи съществува липса на желязо и поради то в а и на твъ рдост, ус тойчивост. Така космическата енергия, която вдишва ме, не може да се трансформира в собствена енергия на т я л о т о . Този дефицит е физически израз на отказа о т проява на собствена активност, к а т о дори не приема ме своя дял о т енергията. А немията е особена форма на „слаб Аз“, която води до липса на настроение, безрад о стн о ст и слабост. И в този случай изцелението с т а ва чрез активиране на силите. Трябва да се научим да бъдем енергични и да изискваме о т себе си да правим „не обходимото“.

r Анорексия Лиорексияша се появява предимно при м о м и ч етата в началото на п убертета, когато сьзряващото момиче | трябва да свикне с новата си роля к а т о полово съще ство. Спирането на приема на храна има символичната цел да попречи на т о в а развитие. Болните о т анорексия имат доста краен идеал за ч и с то та , одухотвореност, безтегловност, освобождаване о т телесн ото и „живо тинското“, за безполовост и в крайна см етка за „дематериализиране“. Храненето се възприема к а т о а к т , „подхранващ“ не чистото, плътското, в крайна см етка и сексуалното, и затова се отхвърля. Анорексичката се страхува о т за кръглените форми, които биха я направили жена. З а т о ва почти всички заболявания, свързани с анорексията, са придружени о т менструални оплаквания или пълното спиране на цикъла. Външно анорексичката страни о т всичко телесно, т я обича с а м о т а т а и уединението и се страхува о т фи зическа близост. Поради т о в а т я среща трудности да участва и в съвм естното хранене, макар че и бездруго нищо не яде. С ам ата човешка близост, ко ято предиз виква общ ият ритуал, е неприятна за нея. Що се отнася до вкуса на оскъдната храна, която си позволява анорексичката, т о й клони по-скоро към киселото, о б р атн ата страна на „сладкото“! И в то в а отношение виждаме прекомерното отхвърляне на т я лото, на насладата, на удоволствието. Но зад т о в а аб солютно отхвърляне стои прекаленият стрем еж към това, което отхвърля: физическа близост, удоволствие и „сладки чувства“, към чувствена наслада. Тази жажда се проявява в „тай н и те действия“, когато анорексич к а та при удобен случай безразборно наблъсква в себе си огромни количества храна и естествен о след т о в а вед нага я повръща.

Неудържимата жажда по опасната „телесност“ не може постоянно да бъде потискана, но последиците о т та зи слабост Веднага след т о в а биват отстранени, т а к а не п ациентката няма нужда да признава нито пред себе си, нито пред околния с в я т своята „слабост“. Тази невротична нагласа към собствените потреб ности се развива предимно в негативно настроени към ж ивота семейства. Причина може да е подчертаната пуританщина, властен или гневен баща, понякога и всич ко определящата майка или баба, в някои случаи даже сестрата-конкурентка, срещу която анорексичката см ята, че няма шанс. Изхождайки о т те зи обстоятелства, възниква дълбо ко отхвърляне на всяка връзка и обвързване и в резу лтат на т о в а - отхвърляне на сексуалността к а т о такава, Обикновено високата интелигентност на анорексичка т а води до отстъ п ч и во ст спрямо външния св ят, и до вътрешна у п ори тост при преследване на целите, която стига до фанатизъм. Зад анорексията се крие един съвсем благороден мо ти в, който обаче се преследва с погрешни средства. Ано рексичката потиска силното си желание, ж аж д ата си за ж и вот, подхранвайки ги по този начин. По-правилно би било да си признае п отребностите, да о тстъ п и пред т я х , за да се издигне над т я х . Анорексичката трябва най-напред да се научи да се одобрява, да се приема к а т о телесно и полово същество. Едва когато осъзнае потребн ости те си и си признае, че трябва и да ги изживее, ще се нормализира и отношени е т о й към храната. Анорексичката има висок идеал, иска да е свободна о т всичко привидно лошо, низко, плътско. Този идеал идва о т несъзнателния спомен за себе си к а т о чисто и съвършено духовно същество и до себеотхвърлянето в

своето „земно съществуване“, усещането за т я л о т о и всичко телесно к а т о лошо, о т което иска да се освободи или пък по възможност да ограничи до минимум. Цари желанието отново да бъде то в а, което е в действител ност: чисто духовно същество. Ние обаче имаме задачата да поставим духовността си в телесн ата й форма. Отхвърляме ли своята телесност, ние живеем встрани о т своята задача на Зем ята. Тъй к а т о носим вътреш ното знание за духовността си Исебе си, изпитваме копнеж по нея и предпочитаме да се изхранваме само духовно, не желаейки да влизаме в съп рикосновение с тял о , тегло, храна и сексуалност. Важно е обаче да прозрем, че и м а т е р и я т а има своя равноправен дял в Творението. Затова не би трябвало да се отдръпваме, а да разберем предназначението си, да го приемем и изпълним. Защ ото който живее само според идеалите си, отрича вътреш ната си действителност. Можем да бъдем „здрави“ само ако престанем да гоним идеали и ценности и да живеем според представите си и ако даваме на света най-доброто, на което сме способни себе си. Когато започнем да се допускаме каквито сме в действителност, ще направим първата крачка към здравето. С всеки следващ ден вътреш ното ни ц ялост но Битие ще започне да прозира навън, защото само в едно здраво т я л о може да живее здрав дух и да намери реализация.

Apmpum

При наличието на а р т р и т или ставен ревматизъм ни физическо ниво н астъп ват сковаване и ограничена двига* телна способност. Това показва, че болният о т ар тр и т е станал „неспособен да се движи“ и на душевно-духов* но ниво, т.е . твърдоглав или консервативен. Артри т ъ т е често явление, особено при по-възрастните хора, Така к а к т о с т а р и т е хора обикновено държ ат на свое т о упорито отстоявано становище, т е се схващат и обездвижват и физически. В много случаи а р т р и т ъ т се съпровожда и о т строго отношение към околния свят. Така к а к т о а р т р и т ъ т се повлиява о т топлината, той в същ ата степен реагира на духовно-душевно ниво на „истинска вътрешна топлина“ и духовно внимание. По този начин психическата скованост постепенно може да се отпусне, да се освободи закостенялото мислене, И зчезват тесногръдите норми и ограничаващите пред стави и т я л о т о постепенно придобива свобода и гъвка вост.

Обобщение А р т р и т ъ т по болезнен начин ме кара да осъзная, че не допускам ж и вота да теч е свободно о т една към друга част. Тази ч а с т може да бъде човек, ситуация, професи я т а , нерешен проблем, някакъв мой аспект, ж и в о тъ т ми к а т о цяло или нещо, за което имам чувството, че е „против мен“, и докато имам т а зи „представа“, не мога да бъда в хармония с т а зи ч аст, не пускам т а м ж и в о тъ т да теч е свободно, започвам да се схващам. Това означава, че не съм съгласен с ч а с т о т моя жи в о т, искам т о й да е различен, такъв, какъвто го желая. Следователно трябва да си задам въпроса:

„Какво всъщност искам да имам? Какво ме смущава Имоя ж ивот? Какво ме ограничава? Какво не ме оставя да бъда такъв, какъвто искам да бъда всъщност? Какво ми причинява болка?“ Това са само „причинители“, които ми показват до каква степен не съм в хармония със себе си, коя ч а с т о т мен не е свободна. Освен то в а т е ми показват доколко — сам си причинявам болка; — се самоограничавам; — живея к а т о в „корсет“; — см ятам , че трябва да бъда так ъ в или онакъв; — см ятам , че трябва да живея в сковани форми; — см ятам , че не мога да бъда друг; — имам погрешни или твърде високи критерии; — искам да се придържам към нещо, да се ръководя о т нещо. А р т р и т ъ т ми показва, че се опитвам да живея според някакви представи или идеали, вместо в действител н о стта. Той доказва, че м оите възгледи, мнения и идеи са закостенели. Въобразявам си, че знам какъв е живо т ъ т , вместо да се огледам и да прозра какъв е той в действителност. Всъщност при наличието на а р т р и т став а дума за последиците о т м оето „твърдоглавие“, м о ята неспо собност да се отдам истински на ж ивота, да бъда под вижен и гъвкав.

Начин на действие Болният о т а р т р и т трябва да се научи отново да се отвори, да се „развълнува“ о т нови и евентуално непри вични неща, за да може и външно отново да стане погъвкав и по-подвижен. 97

Той трябва да осъзнае, че всъщност не е живял, а е J изградил догми и е живял според т я х . Щом обаче разбере, че никога не е късно да направи нуж ната стъпка : и че му трябва само малко смелост, има реалния шанс 1 за подобрение. А р т р и т ъ т съдържа искането да живеем, подтиквани о т собствения център, о т сигурността на „вътреш ната мъдрост“, без да искаме да променяме другия, а само себе си. На болния му липсва топлината, защ ото т о й е про пуснал да живее и да обича. И стин ската любов не може да съществува в догми, образи и представи, а само 8 жизненото „ ту к и сега“. Болният о т а р т р и т трябва да разбере, че представите го о т к ъ с в а т о т действител н о с т т а . Той сам си е отнел свободата и само т о й може да си я върне обратно и да бъде отново себе си. Може да се научи отново да стане по-толерантен, включително и към самия себе си, отново да се открие и да се вълну ва о т ж ивота, да осъзнае следното: „Имам задължение т о да бъда такъв, какъвто съм в момента, и мога да се любувам, да се нося по вълните на ж и вота и да допусна ч у в ств ата си.“ К ойто се отвори, няма нужда да бъде принуждаван о т б о л ес тта към неподвижност. -

Артроза При аршрозата става дума за износване на с та в и те , ко ето се предизвиква о т неправилно съотношение между натоварване, устройство и работоспособност на о т ; долните стави. А р тр о зата е широко разпространена и се появява в напреднала възраст в лека форма при почти всички хора. Следните причини м огат да доведат до ар троза: — слаба хрущялна тъкан по рождение, — неправилно натоварване на с т а в и т е поради Х-об разни или О-образни крака, — неправилно заздравели фрактури, — свръхнатоварване на с т а в и т е поради за т л ъ с т я ване, — претоварване на с т а в и т е при спортуване, — възможни са и хормонални причини. (Ж ените в пе риода на климактериума много често заболяват о т артроза поради хормонални промени.) Л ртрозните деформации започват о т хрущ ялната т ъ кан. Първо хрущ ялът губи своята еластичност, става чуплив и впоследствие се разгражда. След т о в а страда нието обхваща и к о с т т а . Първите признаци на артроза са изтръпване, схваща не и болки, които се усилват след физическа дейност. Понякога при движение се чува „пукане“ или „скърцане“ в засегнатите стави. В напреднал стадий свободата на движение постепенно се ограничава.

чп Обобщение Артрозаша ми показва: — че вече съм се променил толкова много, че дори собственото ми Битие се е деформирало, приел съм друга форма. Ж и в о т ъ т не може вече безбог лезнено да те ч е по същинския си път. — че аз сам и ят вече не се допускам, деформирал съм собственото си Битие. С тига се до претоварва не поради неправилното ми отношение към самия мен. Деформацията ми показва, че изпълнявам по грешна форма на би ти ето. Защо върша това? Защо искам да постигна прекалено много? Защ ото не съм достатъчно добър за себе си в та зи форма, ис кам да встъпя в по-добра форма, искам да спечеля, да победя, защ ото гледам на себе си к а т о на неу дачник. Защ ото дълбоко в себе си знам, че живея някакъв чужд ж ивот. — Че съм се отдалечил прекалено много о т себе си и по този начин к а к т о вътрешно, т а к а и външно приемам неестествена форма на съществуване. Не само си преча, а вече съм се изменил.

Начин на действие Трябва да си задам въпроса: „Какво ме натоварва всъщ ност? Защо поведението ми не с ъ о т в е т с т в а на мен са мия?“ Мога да се разболея о т артроза и в случай че не правя правилното действие. Трябва да осъзная, че Х-образните или О-образните крака са признак на грешно поведение. Следователно трябва да се запитам: „В каква сфера не вървя по своя път? Доколко сам се изкривявам? В каква област не съм „из-правен“?“ Лошо заздравялото счупване ми показва, че съм „скъсал“ със себе си, не съм едно цяло и че счуп-

100

Нането още не е „изцелено“. Апелът гласи да стан а едно цяло със себе си. При артроза поради затлъстяване трябва да си за дам въпроса: „Защо съм прекалено теж ъ к или прекалено тромав? Защо влача със себе си толкова много неправил ни неща? Защо не живея в с ъ о тв етств и е с м о ята „въ трешна форма“, такъв, какъвто съм всъщност?“ При артроза в климактериума трябва да се запитам: „Наистина ли съм станала самостоятелен и „зрял“ чо век, или само съм остаряла? Какво изисква ж и в о т ъ т сега о т мен, след к а т о съм била жена и майка? Какво трябва да направя, за да живея действително съгласно вътреш ното си Битие?“ Подканата е същ ата както при ар тр и та, само че при ар тр о зата е в по-силна степен, защ ото човек вече е при ел погрешна форма. Апелът гласи да бъда най-после себе си, да намеря достъп до същинското си себе и да стана „по-съществен“.

101

А стм а

А стм а идва о т гръцки и означава всъщност „тесногръ* | дие“. При т а зи болест е налице стесняване на бронхите 1 и бронхиолите, при което чрез спазъм на гладката мус* ] кулатура може да се стигне до възпалителна реакция на 1 дихателните пътища и о то к и отделяне на секрет о т лигавицата. Медицинското лечение може да успокои симптоми т е . Това се постига чрез медикаменти, които облекча в а т бронхиалните спазми, но всички лекарства, колко-, т о и да са ефикасни, винаги лекуват само симптома, но не и причината. А с тм а ти ч н и я т пристъп се преживява к а то животозастраш аващ о задушаване, при което, и т о в а е найважното, е силно затруднено издишването. А с т м а т а е защ ита о т к о н так ти . С първата глътка въздух ние осъществяваме к о н т а к т с то зи с в я т и с по следното издихание издишваме ж ивота. Ж и в о т ъ т озна чава вечно даване и получаване. Ние живеем в дуалност: вдишване - издишване, заспиване - събуждане, ж и во т - 1 смърт. Едното предизвиква другото. Ж и в о т ъ т предиз виква с м ъ р т т а , но с м ъ р т т а предизвиква нов ж ивот. А с т м а т и к ъ т измества сексуалността нагоре, към съзнанието, но блокира на средата на п ъ тя - в гърдите. Той иска да има любов, но не може да даде любов. Проблемите с въздуха винаги означават проблеми и с мисленето, с прекаленото задълбочаване, с подценява нето на ближния. А с т м а т и к ъ т обича ч и сто то , ясното и избягва тъ м н ото, нечистото. По върховете на плани н ата, издигнат над „низините на б и ти ето “, т о й се чув ств а добре, оздравява. Също и на море му се отразява добре ч и с т о т а т а на минералния елемент. За а стм ати к а най-висшата ч и с т о т а се намира в с т е рилността. В същото време противополож ността на та зи стерилност е много ефикасна форма на терапия: 102

терап и ята със собствена урина. При т о зи метод а стм ати к ъ т се докосва до собствен ата си нечистота, то й трябва да се конфронтира е това, което отхвърля. Можем да наречем а с т м а т а и вътрешен обрив. Когат о една екзема се потиска, т я се трансформира често в алергична астм а. Лечението на а с т м а т а води в повечето случаи отново до екзема, защ ото ко ж ата и белите дробове са двата големи к о н так тн и органи на човека. С ам ата дума астм а, т.е. „тесногръдие“, ни дава ва жно указание, защото винаги където има стеснение, както при ангина на гърлото или ангина пекторис, се по явява и страх. Т еснотата и с т р а х ъ т са неразделни. С тр а х ъ т с тя га гърлото ни, а когато сме освободени о т нещо, въздъхваме облекчено. Трябва да се запитате: 1. „Какво ми спира дъха? О т какво се страхувам?“ Единственото надеждно средство срещу страха (те с н о т ата ) е разширяването на съзнанието. Чо век трябва да стане „широко скроен“ и да допусне в себе си това, което досега е избягвал. Трябва да живее с него и да го интегрира в б и ти ето си. 2. „В коя област искам да вземам, без да давам?“ 3. „Какви агресии крия в себе си, може би подсъзна телно, и какви възможности имам да ги проявя по добаващо?“ 4. „Какво не искам да допусна в себе си и срещу какво се отбранявам всъщност?“ 5. „Какво ме плаши и о т какво всъщност се страху вам?“ 6. „С какво не искам да влизам в к о н т а к т , чий допир избягвам и защо?“ Ако се вгледаме по-внимателно, при а с т м а т а откриваме различни групи проблеми, които се намират в тясн а вза имовръзка помежду си, но човек ясно може да различи.

103

1 1. Проблем на даването и вземането и на желание т о за самоизключване. Налице са дълбок копнеж за общуване и истинска симпатия, предизвикани 8 повечето случаи о т плахата прекомерна загриже н о ст на майката. Тя е давала любов, която ограни чава, пречи на собственото развитие на д етето . Възможно е да се дължи и на п о ти сн а то ст поради властния а в т о р и т е т или незачитане о т страна на майката. Че отнош ението към майката играе определена роля, е видно и о т ф акта, че деца, кои т о о с т а в а т по-продължително време в санатори ум и по то зи начин са откъ сн ати о т майката, найчесто се възстановяват бързо, щом к а т о свикнат с новата среда. 2. Потискано чувство за превъзходство, което про ти в о сто и на собствената незначителност. Бо л н и ят изживява чувство на безсилие, нарушена е способността „пасивно да оставям нещ ата да се случват“. Затова астм ати ч н и те пристъпи се по яв яв ат най-често в типични ситуации, в които случващото се се отхвърля. Изпълненото с въз мущение „не“ спрямо случващото се спира дъха на болния. 3. Потискана агресия, съпроводена о т неспособност или страх о т освобождаването й, което би довело до облекчено поемане на въздух. Тази агресия въз никва о т възмущението, че трябва да се подложим на такова изпитание, че трябва да понесем такова нещо. 4. Отричане на с м я та н ата за низша сфера о т живо т а . Това може да е сексуалността, анималистичното, прах или др. 5. В напреднала възраст особена роля и гр аят психи ческите причини, най-вече т р у д н о с т т а да свик нем с промените при стареенето. А с т м а т а може да бъде отключена о т яд, страх, безнадеждност, 104

неразбирателства, отричане и отхвърляне, и колк о то повече се п о ти ск ат или премълчават тези чувства, толкова по-интензивни с т а в а т а стм а ти ч н и те пристъпи. При спазъм, който а с тм а ти ц и те получават при издиш ване, то в а винаги е знак за отбрана. С други думи, този спазъм при издишването е „контрадишане“. А с тм а ти к ъ т иска да задържи това, което има, и т а к а сам се т р о ви, защ ото не може да дава. Същевременно се намира в отбранителна позиция. Не желае да допусне нищо ново. Той се затваря, но крайната форма на самоизключване е см ъ р тта. А с т м а т и к ъ т трябва да се научи да приема своето несъвършенство, своята незначителност, да не важничи. След по-дълго боледуване се стига до разширяване и втвърдяване на гръдния кош. Той придава на а стм ати к а мощен вид, но поради намалената му еластичност диха т е л н и я т обем е минимален. Тялото съвсем ясно на своя език показва претенциите и дребнавостта на човека. Вместо същинска власт став а дума само за „перчене“, което може да доведе и до припадък. А с т м а т и к ъ т иска да си поеме дъх с вик, който обаче засяда в белите дробове. Така т о й успява само да изкаш ля, да изплюе нещо пред събеседника - символ на агресия, която не може да се изрази по друг начин.

Обобщение А с т м а т а показва: — че нещо или някой се е приближил твърде много до мен и поради т о в а се чувствам ограничен, при теснен, не мога свободно да се разгърна. Изпитвам неутолима нужда о т свобода, искам да се изкажа и разгърна напълно.

105

- че имам чувството, че повече не бива и не мога да се допускам, че трябва да огранича особено инди видуалността си. Същевременно изпитвам силна потребност да се приблшка повече до себе си. - че собствените ми представи, очаквания или об щ ествен и ят морал ми пречат и ме ограничават." Ж и в о т ъ т преминава край мен, защ ото аз съм из вън него.

Начин на действие Осъзнайте следното: „Аз имам не само свободата, а и задължението да бъда такъв, какъвто съм.“ Важно е бо лн и ят да се научи да се изразява, да допуска чувствата си, да се открива, за да дава и да получава. Вдишването и издишването са еднакво важни! Нищо 6 ж ивота не може да навреди съществено или да се доближи прекалено мно го до нас. Едва когато човек съумее да приеме ж ивота какъвто е, т о й е готов да живее пълноценно, в изобилие. Също толкова важно е да пуснем каквото вече не ни принадлежи. Да се научим да се приемаме каквито сме и да допускаме себе си в настоящ ото си битуване. Това означава да допускаме и дълбоко скр и то то в дълбините на психиката, което предпочитаме да оставим т а м не докоснато и не желаем да показваме никому. Болният е призоВан да избърВи п ъ тя към себе си, чак след то в а може да намери вътрешен мир и сигурност в себе си и няма повече да изпитва п о тр еб н о стта „да изкашля нещо на някого“. Осъзнайте следното: „Не мога само да давам или само да вземам, не мога да вдишвам, без да издишвам. Само т а к а е възможна цялост, в про тивен случай ми липсва дадена ч аст.“

106

Който дарява любов и себе си, бива обичан. Особено н ст м ат и к ъ т трябва да осъзнае правилото „Каквото посееш, т о в а и ще пожънеш“. Не съществува нищо не чисто, нищо „незначително“, включително и в собстве ното Аз, защ ото всичко е ч а с т о т Цялото. С янката съществува само ако я допуснем, ако не я осветим чрез осъзнаване. Признае ли човек страховете си честно и безкомпромисно, скоро няма вече да избяг ва сферата, причиняваща страх, а ще я интегрира к а то пълноценна ч а с т в ж и вота си. Чрез прозрението, че не приятните преживявания също и м а т своята полезна роля за личностното израстване, с т р а х ъ т постепенно се стопява. З ап и тай те се: „В коя сфера отхвърлям себе си?“ „Какъв не искам повече да бъда?“ „Какво се страхувам че може да о т к р и я т останали т е в мен?“ „С какво или с кого не искам повече да имам нищо общо и защо?“ С им птом ъ т е зов да се занимаем с всички аспекти на б и ти ето и да се допуснем такива, каквито сме. Няма нищо, което да отхвърляме, няма нужда да потискаме каквото и да е. Няма никой, който да ни превъзхожда, но и никой не е по-долу о т нас. Всички сме едно и всичко е равнопоставено. Трябва да престанем да се вкопчваме, трябва да се откаж ем о т илюзията, защ ото само кои т о е автентичен и осъзнае, че е уникален и неповторим, може да твори свободно ж и вота си.

107

Безплодие За неспособността на ж ената да зачене същ ествуват две възможни причини: — Подсъзнателен страх о т раждането поради свър заните с него отговорност, обвързаност и работя или страх о т загубата на привлекателност. — Липса на лоялност или неискрени причини за бре м ен ността. Много жени се надяват да м огат чрез раждането на д ете да и зтл ас к ат на заден план или да зам аж ат криза в партньорството, к а т о се оп и т в а т да обвържат мъжа към себе си, апелирайки към ч у в ств о то му за отговорност. Безплодието на мъжа може да се сведе до същ ите причи ни. Интересно е, че в случай на безплодие двам ата п ар т ньори с много голяма вероятн ост упорито ще тв ъ р д я т, че най-съкровеното им желание е да и м а т дете. Това же лание обаче вероятно е на нивото на разума, но не и на нивото на ч увствата. Най-малкото трябва да същ ест вува равностойно, противодействащо чувство, което предотвратява зачатието. Напълно възможно е у два м а т а партньори да съществува желанието за дете, но не и г о т о в н о с т т а да се о т к а ж а т о т ч ас т о т личната си свобода. Д окато човек вътрешно не е готов за дете, съгласно закона за резонанса, ще има трудности със създаване т о на потом ство, колкото и да си пожелава на теория да има дете. Законът за резонанса възпрепятства да се случва правилното в неподходящото време.

108

Безсъние Тъй к а т о 8 съня на повърхостта на съзнанието отново се появяват областите, които през деня са били и зтл ас кани към подсъзнанието, заспиването изисква първично доверие и способността да се ограничават действията и да се отстъ п ва контролът. К ойто има проблеми със съня, би трябвало съзнателно да приключи деня, да се отдаде с пълно доверие на нощ та и вече да не мисли за утрешния ден. П о-възрастните хора и м а т нужда о т по-малко сън (5 сравнение с по-младите и до 70-годишната възраст па човек средно необходимото време за сън намалява до п ет-ш ест часа, к а т о к р а т к и т е подремвания, които много възрастни хора п ракти куват през деня, в повече т о случаи не се взим ат под внимание. Това води до т а м , че възрастният човек през нощ та о т време на време или редовно се събужда, к а т о времето на събуждане по правило се надценява. Много хора се ч у в с т в а т с м у те ни, че поради намалената необходимост о т сън сутрин се събуждат много рано, когато д ен ят все още въобще не е започнал. В случая, за да започне човек нощната по чивка, полезни м огат да се о каж ат една продължителна вечерна разходка (евентуално с кучето) или слушането на приятна музика, съчетано може би с медитация. Су трин за доброто започване на деня също о т полза може да бъде една разходка, хубава книга или музика. За сериозните нарушения на съня същ ествуват мно ж ество причини, които всъщност в повечето случаи е възможно ясно да бъдат класифицирани: — К ойто не може да се освободи о т съ б и ти ята през деня, който носи голяма отговорност и по вре ме на сън също иска да е готов, да взима решения, който не може да преустанови да разсъждава, ще страда вероятно о т нарушения на съня.

109

— К ойто създава изкуствен собствен образ за света около себе си, който не иска да се покаже такъв, какъвто е в действителност, който се страхува о т собствените си „сенчести (тъмни) страни" (през нощта), който потиска части о т личност т а си, който не иска да възприема или да прозира, който има страхове, които не желае да си признае, т о й ще се страхува и о т нощ та, в която трябва да се обясни с всички тези неща. — К ойто се страхува о т с м ъ р тта , ще усеща нощта, през която с м ъ р т т а се осъзнава по различен начин, к а т о заплашителна. — К ойто винаги иска да упражнява контрол, който не може да пуска, да оставя да се случва, който не желае да се подчинява или който чувства съня к а т о „безсилие“, т о й няма да може също да му се отдава. Но външните причини също може да и м а т вина за това, че съ н ят не иска да се появи: неудобно легло, неподхо дяща тем п ература в с т а я т а , трудно смилаема храна, възбуждащи напитки (кафе, кока-кола, чай, алкохол), съ държащи кофеин медикаменти, смущаващи шумове и, да не забравяме, болки о т различен характер (главоболие, зъбобол, стомашни и ревматични болки) може да прого н я т съня или да го с м у т я т . Сънотворните средства не са подходящ начин за обо дрителен сън и би трябвало, ако въобще се стигне до т а м , да се приемат само в случаите на разместване на дневно-нощния цикъл, например след дълготрайни пътувания със самолет или при остра форма на натоварване, например след операция, но дори в тези случаи приемът да бъде за възможно най-кратък период о т време.

110

Едва ли някой страда действително о т липса на сън, защото т я л о т о си набавя съня, о т който се нуждае, в случай на нужда и през деня. Така че сън ят преди всичко не би трябвало да се превръща в задължително упражне ние. Ч есто силното желание за сън всъщност е бягство о т ж и во т без съдържание. Предпоставка за спокоен, ободрителен сън е хармоничната душа, но също и измо реното тяло. Тялото ни е подвижен механизъм, следова телно би трябвало да го движим достатъчно, т а к а че наистина да сме изморени, когато лягаме да спим.

Начин на действие С традащ ият о т безсъние трябвя да се научи: — Да пуска, — Да се отдава, — Да се приема к а т о съвършено, „умопомрачително“ същество, — Да отстъ п ва в л а с т т а си, да се подчинява, — Да загуби страха о т с м ъ р тта .

111

Б о л е с т т а на Паркинсон

Ако наблюдаваме човек, страдащ о т б о л естта на Пар кинсон, имаме ч увството, че бива разтърсван насам-нат а м о т две противоположни сили. Наистина т а зи болест се появява, когато човек е разкъсван вътрешно о т две различни впечатления или интереси. О т една страна, болният иска да предприеме нещо конкретно, о т друга страна, т о й бива възпрепят стван о т външни влияния или вътрешен контранатиск. Тази болест е сблъсък на силите, които се демонстри р а т навън! Макар че болният иска да промени нещо 8 една ситуация или даденост, т.е. иска „да я разтърси“, т о й не е в състояние да доведе нещ ата докрай, т о й е „парализиран“. Болният о т б о л ес тта на Паркинсон в случай на кон фликт не е в състояние н ито да наложи намерението си спрямо възможна съпротива, н ито да се отдръпне и да се примири с даденостите или да се сприятели с т я х . При такова заболяване трябва да подложим на про верка способността си да правим с ъ о т в е тн и те изводи в конфликтна ситуация, за да приключим вътрешно т е м ата.

112

Болка (общо) Мсяка болка е напомняне о т страна на т я л о т о да се обърне внимание на някакво послание, което повече не може да бъде игнорирано. Е т о защо човек би трябвало да намери причините за болката и да позволи т я да го „транс-формира“, да го изведе о т сегашното състояние. Ако приемем болките, т е вече не ни обременяват, т е изчезват. Следователно болката е подарък на ж и вота и шанс за трансформация. Все едно на какво иска да обърне внимание болката, т я иска само да помогне да сторим „не-обходимото“, да постигнем целта. Всяка болка обръща внимание на някакво натрупване, блокада в потока на жизнената сила и призовава т я да бъде отстранена, за да може ж и в о т ъ т отново да про тича безпрепятствено. Между другото болката може да се появи и в р е зу л та т на непроявена агресия срещу някого или спрямо съществуваща жизнена ситуация. За вида отхвърляне говори т о ч к а т а , в ко ято възниква бол ката. Болката никога не е наказание. Няма нещо, което да идва о т нищо, т а к а че и болката трябва да е „заслу жена“.

Начин на действие Човек може да се отърве о т болката, к а т о си зададе въ просите: „Къде съм сбъркал? Към коя те м а се отнасям тесногръдо, държа упорито на моето? Към какво/кого се отнасям неправилно?“. Болката болезнено ми показва, че се противопоста вям на нещо, оценявам го негативно. Не би трябвало да осъждаме, потискаме и прогонваме с лекарства болка т а , защ ото т я всъщност иска да ни обърне внимание на

113

нещо Важно. Щом се посветим изцяло на болката, на пълно Вникнем в нея, почуВстВаме я и я поздравим за до бре дошла, т я е изпълнила задачата си и може да изчезне, Казвайки „да“ на болката, преодоляваме неправилното духовно отричане и болката спира, защ ото се е случило „не-обходимото“. Д окато казвам „да“ на ж ивота, нямам нужда о т бол к а т а в ролята й на посланик, а и не може да възникне такава, защ ото никъде не се натрупва енергия, която болезнено да ме накара да я осъзная. Така болката наред с прозрението и страданието е т р е т и я т инструмент на еволюцията да ни доведе до повече себеутвърждаване и искреност.

114

Болки в гърба Гръбначният стълб дава на т я л о т о опора и стабилност, чрез него ние се изправяме. И т а к а болките в гърба и м а т отношение към духовното поведение, към оказването па подкрепа и към отк р о в ен о стта. Проблемите в облас т т а на гърба показват обикновено духовно претовар ване, което често не искаме да признаем. Ч есто човек също има усещането, че някой му отказва подкрепата си, ко ято см ята, че му е нужна, т ъ й к а т о в гърба се на мира източникът на духовната енергия и сила. В много случаи т о в а ще бъде повече емоционална подкрепа, чият о липса чувстваме. Поради т о в а хроничните болки в гърба често са при знак на фрустрация, при мъжа обикновено в професио налната или сексуалната област, при ж ената по-ско ро в емоционалната област. Болките в долната ч ас т на гърба означават, че съществува желанието да бъде осъществено дадено действие, което обаче поради оп ределено об сто ятел ств о бива възпрепятствано. Това може да бъде също т а к а духовно о ттегл ян е в себе си, например човек си пожелава да се о тстр ан и о т дадена ситуация или предпочита да избяга о т т а м . При болки в гърба човек носи със себе си нещо, което не може повече да носи или да понася. Също толкова малко обаче човек може да го пусне. В т о в а число може да влизат страхове, чувства за вина, отвращения, проблеми или мъка. Това конвулсивно желание, без да може, води до духовно-душево хващане, което се манифестира физически в гърба.

115

Болки в тила (общо) Болките в ти л а обикновено са свързани с известна не* подвижност, т а к а че човек може да гледа само в една по сока. Следователно т е са указание за това, че би тр я б вало да разглеждаме нещ ата о т всички страни, дори да е болезнено. Болките във врата ни призовават да не се инатим толкова, а да станем по-толерантни и потърпеливи. Вместо своенравие и твърдоглавие човек би трябвало да развива духовната си гъвкавост и да зачита мнението на другите. В степ ен та, в която се раздвижим на духовно-душев но ниво, ще изчезнат и болките в тила. Защ ото т я л о т о е само огледало, което болезнено ме кара да осъзная не видимото си духовно поведение. Едно огледало може да отразява само това, което е налице. К огато нещо не е налице, т о не може да се огледа в огледалото.

116

Болки в уш ите (например възпаление на средното ухо) болките в уш ите, к а т о всички остри възпаления, по казват неизживян вътрешен конфликт. Човек изпитва болки о т това, че нещо трябва да чуе. Не може повече да слуша нещо. Или пък би предпочел да чуе нещо дру го. Болките в уш ите и м а т нещо общо е „послушание т о “, когато не слушаме ти хи я глас на с ъ в е с т т а си, а се вслушваме много повече в чуж дите мнения. Болки в уш ите има този, който твърде много се влияе о т чуж ди желания и очаквания и прави каквото и скат другите. Така т о й живее според т е х н и т е представи, вместо да осъществява себе си. К ойто обаче продължително вре ме не слуша себе си, не бива да се учудва, ако настъпи денят, в който ще загуби слуха и зрението си. С други думи, болките в уш и те ни напомнят да се вслушваме повече в себе си, във вътрешния си глас, да следваме празвука на Творението в себе си. Защ ото ако поведението ни не съвпада с него, възниква дисонанс, кой т о се проявява к а т о дисхармония в ж ивота. Слушаме ли и следваме ли обаче вътрешния си глас, се намираме в хармония с Б и ти е то и няма нужда о т болки в уш ите като напомняне за по-здравословни действия.

117

Възпаление на дебелото черво (колит) С им птом ите на възпалението на дебелото черво са бол ки в о б л ас тта на храносмилателния т р а к т и кървавослузести разстройства (диарии). К ръвта и слузта са първични субстанции, които сим волизират ж ивота и неговия произход. Болният о т ко л и т отделя части о т тези субстанции, дори човек би могъл да каже, че т о й ж ертва части о т същ н остта си или о т душ ата си в им ето на околния свят. Но не любо в т а към заобикалящия с в я т или към друг човек предиз виква т а зи реакция, а с много по-голяма вероятност в нея се крие с т р а х ъ т о т изграждането на себето, на соб ствено мнение и житейско поведение. Защ ото суверен н ат а личност и индивидуалното мнение често се про ти в о п о с т а в я т на други мнения, с други думи, изискват известна доза тв ъ р д о ст и способност за налагане, какт о и непоклатимост. Тези качества липсват при болния о т колит. Той се подчинява и предпочита да се откаж е о т поведението си, за да избегне противоречия. Болният трябва да се научи да се налага, да държи твърдо на справедливите становища. Трябва да засили сигурността и себедоверието, както и способността си да се изказва пред другите о т к р и т о и категорично.

118

Възпаление на лигавицата на стом аха (гастр и т) Ьез значение дали поглъщаме неподходяща храна или „несмеляеми чувства“, сто м ах ъ т винаги реагира с „образу ването на киселина“. Тъй к а то стом аш н ата киселина не с пригодена за смилането на яд, гняв, страх, агресивни чувства и подобни състояния, бедният приемник став а кисел, агресиите му се насочват срещу самия него. Хиперкиселинността на стомаха показва в случая колко се с „вкиснал“ вече човек. Хроничният или остър га с т р и т може да е последи цата о т: — Твърде забързан, изпълнен със стрес начин на жи в о т. К ойто се захранва с прекалено много различ на информация, който трябва прекалено често да „превключва“ на интелектуално ниво, ти ч а о т една среща на друга и няма миг покой, в крайна см етка ще се „раздразни“, ако в т а зи област „реа гира чувствително“! — „Непоносими храни“. К ойто се сблъсква със си ту ации, с които не може да се справи, с информации, които му т е ж а т к а то олово в стомаха, или който се чувства постоянно под натиск или е раздразнен о т обкръжението си, сто м ах ъ т му също ще реаги ра чувствително. — Твърде горещи или прекалено студени ястия. Пре ведено на езика на символите, то в а означава, че чо век се е изправял пред екстремни ситуации. К ойто обаче надценява себе си или способността си да поема предизвикателства, има нужда о т послед ваща почивка, за да „смели“ преживяното. Затова тер ап и я та при га с т р и т включва също диета и из бягването на „дразнещи“ фактори!

119

Начин на действие Стомашно болният трябва да се научи да осъзнава чув с т в а т а си и съзнателно да преработва конфликтите. Той трябва да се научи да се справя с впечатленията си, да не става тях н а ж ертва. Трябва да се научи да дава израз на несъгласието си, да изразява агресията си и по то зи начин да не преглъща и труп а конфликтите, а да ги разрешава. В степ ен та, в която следва тези съвети, ще заглъхнат и стом аш ните му проблеми.

120

Възпаление на сливиците Възпалението на сливиците показва, че аз имам чувство то, че ме замърсява нещо обременяващо, което трябва да преглътна или досега съм преглъщал. Не искам повече да го преглъщам, да го търпя, не го понасям повече. С т а ва дума за силен, остър и досега потискан конфликт, който ми създава проблеми. Възпаление на сливиците може да се появи и когато см ятам , че трябва или искам да кажа нещо, но не мога или не се осмелявам и го преглъщам. Сливиците дейст в а т к а т о филтър, който абсорбира погрешното и този филтър се претоварва, когато см ятам за погрешни много о т нещ ата, които напират да излязат навън. Съ щ ото се отнася и за случаите, в които не допускам да преглътна нещо, защото го оценявам негативно. Сливиците се възпаляват и в случаите, когато се чувствам неразбран и не казва и нещо „не-обходимо“, защото, субективно погледнато, няма смисъл. Аз оба че винаги трябва да се опитвам да прозра действител н о с т т а зад илюзията. Н аш ата задача се състои в то в а да изразим своята сам о-битност и неповторимост. То гава възпалението на сливиците няма защо да ни напом ня за т я х .

121

Гадене и повръщане Гаденето и повръщането показват, че нещо, което сме приели, с което сме се занимавали, сега ни теж и в с т о маха. Някакъв проблем също може да ни теж и в стомаха и да ни разваля ап ети та. Друг фразеологичен израз гласи: „С тава ми лошо (гади ми се) к а т о си помисля за това!“ К акто виждаме, неприятни ситуации или проблеми мо г а т да предизвикат физическо гадене и крайният резул т а т ще бъде да върнем обратно големия залък, с който духовно сме се претоварили: чрез повръщане. Гаденето сигнализира за отхвърляне на нещо, което всъщност въобще не искаме да притежаваме. Но на стървеното безразборно хранене, т о е с т занимаването с много различни неща наведнъж, също може да предиз вика гадене и повръщане! Освобождаваме се о т нещ ата и впечатленията, ко и т о не искаме да с т а в а т ч а с т о т нас, не искаме да ин тегрираме. Повръщането е масивен израз на отбрана и отблъскване. Съвсем ясно то в а проличава при повръща н ето в ранните месеци на бременността. Гадене се появява, когато осъзнавам нещо, което бих искал да не се е случвало. Повръщането е още по-масивен израз на отбрана и отблъскване на нещо, с което съм се сблъскал, когато не мога (или не искам) да приема нещо или когато см ятам нещо за отв р ати тел н о („повръща ми се о т него“), нещо, което бих предпочел отново да излезе о т мен. Чрез повръщане аз отново изкарвам навън неща, които са несмилаеми или вредни за мен, но само на физическо ниво. Бих предпочел да сторя то в а и духовно, но не виждам начин за това, в противен случай нямаше да има нужда да изживявам т а зи енергия на физическо равнище...

122

Важното е да не продължавам да се занимавам повече с греш ката или отхвърлената ситуация, а да потърся възможности за решение и да взема т о в а решение. Това може да бъде промяна на нежеланата ситуация или на отнош ението ми към нея. И двете в о д ят до приключ ване на отхвърлянето, а по то зи начин изчезва и гаде нето.

123

Главоболие и мигрена Главоболие получава този, който „си блъска главата“, на когото му бръмчи мозъкът о т много мислене, който с прекалено много интелектуална дейност си създава проблеми, вместо да ги решава. Ако в главата ви се вър т и една и съща мисъл, не се учудвайте, че ви прегряват бушоните! Главоболието често е придружено о т натиск в гла вата. С други думи, намираме се под натиск, който се опитваме да премахнем чрез дискусия с разума си или да разберем или преработим. О т друга страна, се появява чувство за напрежение, нещо не е наред, нещо тормози ума ни. С итуац и ята може да се успокои чрез разпускане, т.е. о б р атн ата страна на напрежението. Н ати ск ъ т се задър жа, докато съществува контранатиск. Ако обаче човек поддаде, ако реагира цялостно - с т я л о и ум, главата се разтоварва к а т о единствен носител на решенията. Когато престанем сами да се подлагаме на напрежение, ако се дистанцираме о т силното вълнение, к а т о вътрешно го пуснем, н ати ск ъ т и напрежението отм и н ават. Ако се концентрираме интензивно върху краката, момен тално се отпускаме или дори напълно се подобряваме. Това доказва, че главоболието се предизвиква само о т ум ственото претоварване, о т пълното доверие един ствено в механизмите на разума. Специфичната причина за мигрената, к а к т о впрочем и за главоболието, се крие в прекалените амбиция и жела ние. К ойто се самонаказва чрез амбиция и стрем еж към перфекционизъм, успех и признание, скоро ще почувства физически този натиск. Главоболието е пряко следствие о т напрежението, но и алиби за болния да се о ттегл и о т отговорност. Разбира се, желанието за добри пости жения и признание е въпрос на собствен избор, т а к а се опитваме да спечелим симпатии, но с т р а х ъ т о т прова-

124

да, о т неуспеха и мнимото недооценяване о т страна на обкръжението е предварително програмиран. Затова понякога главоболието (мигрената) т а к а се засилва, че човек не може да свърши нищо повече. Мигренният пристъп способства за бягство о т действи т е л н о с т т а , за о тк аз о т разрешаване на ж и тей ски те задачи. Причинители на пристъпите м огат да бъдат също дълбоко недоволство или подсъзнателна агресия срещу принудителните обстоятелства. Ако трябва да се примирим с една ситуация (или е желателно да го на правим), макар цял ж и в о т да сме планирали нещо друго, изразяваме с мигрената следното: „Е, сега гледайте как ще се справите без мен!“ Друга причина за мигрена са неосъзнати трудности и проблеми в сексуалната сфера. С традащ ите о т мигрена проявяват два коренно противоположни начина на пове дение. О т една страна, т е напълно п о ти ск ат сексуал н о с т т а , о т друга страна, се появяват свръхкомпенсацията, прекомерната показност, неискрена о т к р и т о с т и отвореност. Д вете поведения показват, че т а з и те м а поражда проблеми. Болният без съмнение не е готов да посрещне т р у д н о с т т а на нивото й, защото се страхува да се впусне физически в т е м а т а . И т а к а то й измества справянето с проблема в главата, където господства щ ото напрежение се разразява к а т о мигрена или главо болие.

Обобщение Болките в главата показват, че мислено се поставям под натиск. Прекалено много мисля, „блъскам“ си гла вата. Болката е особено силна, когато имам силен емо ционален ж и вот, но не слушам ч у в ств ата си, а разума. Когато „държа твърде изкъсо“ юздите на ч у в ств а та си, се изпълвам с напрежение. Затова би трябвало да не по тискам постоянно мислено ч у в ств а та си.

125

immm

Главоболието, но най-вече мигрената, е знак, че ис кам нещо различно о т това, което мога. Не отговарям на собствените си изисквания, страхувам се да не се из ложа.

Начин на действие Би трябвало да се запитате: „Твърде амбициозен ли съм, дали не полагам прекадени усилия да се издигна? Дали не съм прекадено твърдоглав и се опитвам да насилвам не щ ата? Над какво „си блъскам“ главата и защо?“. Ч есто откриваме противоречие между това, което мислено см ятам е за правилно, и това, което искаме да изживе ем, и т а к а се напрягаме. Затова би трябвало да живеем повече под „вътрешно ръководство“, а не само водени о т разума. Чрез ума човек често казва „не“ на об сто я т е л с т в а т а , вместо да каже „да“ на ж ивота такъв, какъвто е сега. Осъзнайте следното: „Аз живея сега и сега живея такъв, какъвто съм, живея о т вътреш ната си действителност, а не о т представата си, която ми казва, че не бива да правя то в а и трябва да се държа еди как си.“ К ойто гони някакъв идеал, отрича собствената си действителност. Човек трябва да престане да угаж да на другите, в противен случай живее според идеална т а представа на околните. М ожете да се освободите о т собствената си ограничаваща представа и най-послд, да бъдете свободни - свободни за себе си.

126

Глаукома I лаукомата Bogu чрез вътреш ното напрежение, на което се подлагаме или се оставяме да ни подлагат, до повише но очно налягане и в р е зу л т а т на т о в а до увеличаващо се ограничаване на зрителното поле, до „гледане през тръба“. Народът казва „Оставам с пръст в у с т а т а “ и „Сърдитко П етко - празна му торбичка“. В то зи случай спешно трябва да се освободи блокадата на ч у в ств ата, която възниква поради непреработени страх, тревога или мъка по някаква загуба. К ато външен признак за натрупването на ч у в ств а та се запуш ват слъзните канали поради неизплакани сълзи. Полезно е „продишването“, т о е с т в п редставата да се вдиша и издиша чрез очите. Отпусне ли се дишането, се намалява и вътреш ното напрежение и отново ставаме по-свободни. По-добре е да прозрем причината, к о ято е довела до блокадата на ч у в ств ата, и да се изправим пред нея. П очти винаги се открива дълбоко стаена депресия и преживяването й може да отнеме седмици. Това на истина е болезнено, но само т а к а може да я премахне. С тава дума за стара задача, която навремето сме по тиснали и по то зи начин не сме я преживели и решили. Посредством повишаването на вътреочното налягане организмът ни принуждава да се занимаем с проблема и най-после да се освободим о т него. Полезни са, разбира се, всички форми на дълбоко раз товарване к а т о автогенен тренинг, йога, дихателни уп ражнения, имагинационни техники, психокибернетика, автопсихоза, м е т о д ъ т фелденкрайс и гим настиката за очи на д-р Бейтс. Ако обаче причината не бъде осъзната и отстранена, тогава разтоварването може да донесе само временно отслабване на напрежението, но не и ре шение. Човек вече не може да „обозре“ нещ ата и гледа на св ета к а т о през наочници. Може да е болезнено конфронти р ан ето с д ей ств и тел н о стта, но т о в а е единствени я т начин за изцеление. 127

■

Гризане на н о к т и т е Гризането на н о к т и т е обикновено се среща при децата, но е възможно да се случи и при възрастните. Дъвченето е външен израз на вътрешно напрежение и агресивни чув с т в а спрямо външния свят. Агресивните импулси (яд,, гняв, ярост), породени о т действително или смятано за несправедливо отношение о т страна на авторитарни лица (баща, майка, учител, шеф или по-големи б р атя и сестри), трябва да бъдат потиснати. Всъщност много ни се иска да отвърнем на удара, но не се осмеляваме. С други думи, к а т о р е зу л та т о т нерешените проти воречия с околния с в я т натрупаната енергия о т агре сивните чувства се насочва към обект-зам естител собствените нокти. Човек не бива да показва „н о к ти те си“, следователно обезврежда (притъпява) символично своите оръжия, защ ото не се вижда в положение дейст вително да се отбранява, да показва негодуванието си и да налага потребн ости те си. В действителност на човек му липсва доверието в себе си. Той има нужда о т повече пространство, където да може да разгърне сили т е си без чувство за вина или страх о т наказание. Уве р е н о с т т а и доверието в себе си би трябвало да бъдат засилени. Щом се осмелим да реагираме подобаващо, влечение т о да си гризем н о к ти т е ще изчезне о т само себе си.

128

Далекогледство Далекогледият наистина вижда отдалечените предме т и по-добре о т близките, но и т я х невинаги различава ясно. Това се дължи на две причини: 1. скъсяване на очната ябълка, 2. втвърдяване на лещата. Във втория случай се говори за старческо (възрасто во) далекогледство, тъ й к а т о при повечето хора между четирийсет и п ет д е с ет години лещ ите се втвъ рд яват и губят способността си да фокусират предм етите на близки разстояния. К ойто на млади години е бил леко късоглед, сега може да занули диоптрите, а к а т о осемдесетгодишен да ч ете дребни букви. При общ ото далекогледство можем да изходим о т ф акта, че т я л о т о застива в сдържан яд, който възпре п я т с т в а или блокира ф азата на издишване. Тоест нали це е изразена екстровертн ост, която обаче не се показ ва навън поради възпитанието, влиянието на околната среда и общ ественото кондициониране и до известна степен се втвърдява в мускулатурата. Далекогледството ни показва, че въз основа на жи тейския си оп ит и на свързаната с него мъдрост сме способни да гледаме надалеч само на физическо ниво под формата на далекогледството, без обаче да развием с ъ о т в е т н а т а далновидност. Това „втвърдяване“ в ду ховно-душевното поведение се изразява в „старческото далекогледство“ и ни показва какво не ни достига. Ис тински важ ните неща на ж и вота би трябвало да с т о я т в центъра на съзнанието. Би трябвало да запазим духов н ат а си и зрителна подвижност, к а т о избягваме да се вкопчваме в неподвижни, застинали възгледи и навици, които се о т р а зя в а т и на очите ни.

129

I Депресии Депресията може да се прояви по най-различен начин. Възможните форми на проявление варират о т отпада налост и лека п о ти сн ато ст, през умора, нарушен сън, чувство за буца в гърлото или гърдите, главоболие, лип са на а п е т и т , запек и отслабване, т а чак до пълна апа ти я. Признаците за наличието на депресия са толкова многообразни и различни при всеки индивид, че е трудно поставянето на точна диагноза, затова в много случаи депресията остава неразпозната. Медицината различава т р и вида депресивни състоя ния, които обаче трудно м огат еднозначно да се разгра ничат: 1. Органична депресия Тя се дължи на мозъчен удар, мозъчна травма, мозъчен тум ор или на артериосклероза. Може да се появи в ре з у л т а т о т сърдечен инфаркт или сърдечна недостатъч ност, о т хронична болка, о т вирусна инфекция или нару шено производство на хормони. В други случаи може да възникне поради приемането на някакви медикаменти. 2. Ендогенна депресия Тази форма на депресия, к а к т о е видно о т наименовани е т о й, идва о тв ъ тр е. В много случаи съществува гене тично предразположение, което се проявява при голямо душевно натоварване. Болният се чувства вътрешно празен, т о й е п оти сн ат и апатичен. Чувства се нещас тен , теж к о му е и не е способен да изживява чувствата. Неспособен е както да изпитва радост, любов и и н те рес, т а к а и тъ га, гняв или съчувствие. Липсва всякакъв интерес към случващото се наоколо. 3. Психогенна депресия Тя се нарича още реактивна депресия и е следствие о т неадекватна реакция спрямо о б с то я те л с тв а та . Тази неадекватна реакция се отключва о т преживявания, ко130

I umo човек не е преодолял. Тъй к а т о не може да овладее вътреш ните си напрежения, т о й просто се откъсва о т случващото се. Особено възрастните хора с т р а д а т о т с ам о тата, когато партньорът е починал, или изпадат в депресия поради загубата на власт и престиж. Много лесно възрастният човек се чувства излишен, не вижда възможност за ново осмисляне на ж ивота си. Но все пак не в ъ зр ас тта е тази , която води до депресия, а липсата на способност за целенасочено справяне с променящите се о б стоятелства. По-леките депресивни състояния са напълно нормал ни, когато се появяват о т време на време в периоди на по-голямо натоварване. В случай обаче, че състоянието на п о ти сн а то ст продължава и човек трайно губи деес пособността си, би трябвало да предприеме нещо, за да се възстан овят нормалното му поведение и ритъм на ж ивот. В много случаи причините за депресии са: 1. Тежко д е тст в о , през което човек е бил подложен на натоварвания и рядко е изживявал успехи. Но дори този „период на лишения“ в ж и вота може впоследствие да бъде преодолян с помощ та на под ходящо поведение. 2. Скрити агресивни състояния. К ойто изпитва аг ресивни чувства към други хора, към родители, ко леги, съседи или шефове, но не ги изживява, защото има ч увството, че няма да може да се защити или ще има неприятности, насочва те зи агресии срещу себе си. Депресираният човек знае, че не се налага достатъчно, и то в а осъзнаване често е свързано с мисълта, че твърде малко се труди и постига. 3. Бягане о т отговорност. Депресираният човек знае, че е трябвало да бъде активен, но т о й о т казва да поеме отговорност за делата си, т о й се отказва въобще да се изправи пред тр у д н о сти те си. Той осъзнава собственото си нежелание и не способност, но не преминава към действие. К ойто 131

има съмнение, че страда о т депресия, би трябвало честно и спокойно да отговори на следните въпро си: — Наистина ли съм изгубил способността да изпит вам чувства? — Съществува ли нещо, което истински да ме и н те ресува? — Намаляла ли е способността ми за концентрация и реш и телн о стта ми или сексуалното ми желание? — Развил ли съм отрицателна представа за себе си, страдам ли о т комплекс за малоценност? — Означава ли ж и в о т ъ т ми нещо за мен, или поняко га мисля за самоубийство? — С традам ли често или постоянно о т нарушен сън? К ойто е отговорил на повечето о т въпросите положи телно, вероятно страда о т депресия. В такъв случай трябва да се направят правилните стъпки, защото едва ли има друга болест, при която толкова се греши в пове дението спрямо потърпевшия, к а к т о при депресията. Не е разумно да: — уговаряме засегнатия да се движи във весели компа нии или да го изпращаме в отпуск или на почивка. — твърдим, че нещ ата не изглеждат толкова зле и всичко скоро ще се оправи или че сам ите ние не отдавна също сме превъзмогнали успешно нещо по добно. — подканяме изпадналия в депресия човек да се вземе в ръце и да не се отпуска така. — пренебрегваме евентуални намерения за самоубий ств о и свързаните с то в а изявления.

132

Има смисъл: — да помогнем на засегнатия, к а т о проучим ж и тей ск ата му история и заедно открием и стинската причина. — да му покажем, че е обичан и уважаван и не е сам. — да сме подготвени за смяна на настроенията и търпеливо и внимателно да помогнем на другия да пречисти съзнанието си, за да бъде отново напъл но себе си.

Да направим обобщение Депресиите показват: — че е налице нещо, което ме потиска и ме подканя да о тс тр а н я натиска. К огато нещо в мен напира или аз сам съм се подложил на натиск, или съм потис нал нещо, или съм оставил да бъда поставен под натиск, не съм оставил да се случва истинското ми себе, не съм живял себе си и т о в а сега ме потис ка. Когато не допускам израз, „експлозия“, следва „имплозия“, н атрупаната отрицателна енергия се разгръща навътре. — че съм изтласкал в бездната същинското си себе и сега сам пропадам в бездна. Тази депресия ме при нуждава да се спусна в дълбините, за да се спася. Депресията е само подкана да допусна себе си. — че съм потиснал себе си, не съм се искал такъв, не съм се осмелявал да бъда себе си, не съм искал да видя д ей ств и тел н о стта, не съм искал да бъда т а къв, какъвто съм в действителност. Но докато продължавам да м е та боклука под килима, т а м се натрупва все по-голяма купчина и постепенно започва да пречи и аз трябва да се конфронтирам с насъбралия се „боклук“ и да го изчистя. При ме т е н е т о се вдига много прах и хаосът в началото е пълен. 133

„Боклукът“ парализира ч а с т о т мен, защото тази част о т мен е неправилно заета. Така си преча да черпя о т дъл бините на м оето битие, защото т а м има нещо, което не искам да пипам, не искам да поглеждам дори. О т това ж и в о т ъ т ми став а все no-банален, все по-повърхностен. Аз губя характерната си дълбочина и поради т о в а все по-малко ме спохождат жизнена сила и жизнерадост. Същевременно обаче аз копнея за т я х , защ ото р ад о стта ми е присъща. Това състояние все повече ме ограничава, н ати ск ъ т расте и не мога да приема вече нищо ново. фи зически то в а се проявява с липса на а п е т и т и запек. Губя т е гл о т о си, защ ото все повече губя самия себе си. С т а вам безучастен, защ ото вече не допускам моето себе да участва в ж ивота. Всяко неразположение ми показва, че не съм благоразположен към себе си. — Възможно е да получа сърдечен инфаркт или сър дечна недостатъчност, защ ото не допускам чув с т в а т а си. Така преживявам неизплаканите си сълзи к а т о депресии. — М озъчният тум ор или мозъчната травм а ми по казват, че постоянно се самонаранявам чрез ми сленето си. — Хроничната душевна болка иска да ми каже, че си причинявам болка, к а т о не допускам сам себе си. — М озъчният удар иска да ми каже, че сам все повече се парализирам с погрешното си поведение. — Вирусната инфекция иска да ми покаже, че съм до пуснал нещо неправилно в себе си. — Хормоналното нарушение доказва, че има повреда във вътреш ното ми „домакинство“. — Медикаментозно причинената депресия е подкана да не се опитвам повече да потискам страдание т о , а най-после да го отстран я. — Ендогенната депресия доказва, че това, което съм потискал толкова дълго, напира „о тв ъ тр е“, иска 134

да ме принуди най-после да се заема и допусна това, което е било потискано. Избухването най-често става при дадено душевно натоварване, защ ото не мога да понеса повече допълнително натоварва не, защ ото поради потискането съм се „заринал“ душевно. Душевно се чувствам празен, защ ото ми липсва същ ественото - м оето себе. Аз съм апатичен, защото вече не живея себе си, не допус кам повече м оето битуване. Ч увствам се зле и ми е теж ко, защото вътреш ният товар става все по-голям. Не съм способен да изпитвам чувства, защ ото твърде дълго не съм допускал ч у в ств ата си и съм ги потискал. Блокирайки себе си все по вече, настъпва момент, когато вече не изпитвам радост, интерес, съчувствие, дори гняв. В случай на психогенна депресия се намирам в не правилно духовно-душевно състояние, поради ко е т о реагирам неправилно и на о б с то я те л с тв а та . Не се справям вече с преживяванията, защото ме потиска непреработен товар. Изолирам се о т случващото се, защ ото нямам повече капац итет, защ ото съм препълнен с неща, които трябва да бъ д а т преработени. Старческа депресия се появява при загуба на п а р т ньора, когато съм принуден да разчитам само на себе си, но аз не съм себе си. Ако партньорът е из пълвал със съдържание ж ивота ми, ако м о я т Аз е бил ч а с т о т Ние, вместо Ние да е било ч а с т о т Аз, появата на депресия е неизбежна. Ако в л а с т т а и п р ести ж ъ т са били смисълът на моя ж и в о т и за губя и двете, вече (погледнато субективно) нямам нищо, за което си струва да се живее. Чувствам се отстранен, защ ото дълго време съм о т с т р а н я вал себе си. Все се опитвам да придам смисъл на ж и вота си, вместо сам да бъда неговият смисъл. Агресивен съм, защ ото я р о с т т а ми е насочена към самия мен. Не се налагам достатъчно, защ ото не 135

мога да се наложа дори над себе си. Правя и пости гам твърде малко, защото голяма ч а с т о т капаци т е т а ми е заета о т вътреш ната ми блокада, и не постигам това, което бих постигнал, ако бях себе си. Бягам о т отговорност. Трябва да стан а по-ак тивен, но начинът, по който действам в момента, j подсилва неправилните неща. Така се опитвам да променя околните вместо себе си.

Начин на действие — Зап и тай те се „Осмелявам ли се да се изразя, да споделя, да заплача?“ — Допускате ли се или „се с т а я в а т е “? Ако да, защо? — П отискате ли се (как и защо)? — Правите ли това, което наистина искате, или това, за което с м я т а т е , че другите очакват о т вас? — И м ате ли чувството, че ж ивеете истински? — Гордеете ли се със себе си? О т с т о я в а т е ли себе си? — Радвате ли се да с т е себе си? — Ж ивеете ли наистина СВОЯ ж ивот? — С м я т а т е ли се за достойни да преживеете хубави неща? — М ожете ли да пускате, истински да се наслажда в ате на живота?

136

Единственият начин за излизане о т депресията е зажи вяването с истинското Аз. Осъзнайте собствен ата си сто й н о ст и имайте смелост да с т е този , който с т е в действителност. Няма смисъл да се живее, следвайки недостижим идеал, или според представите на другите. По то зи начин само за тъ в а те още по-дълбоко във водо въртежа на депресиите. За да оздравеете, престан ете да се противопоставя т е на депресията, а се о с тав е те да пропаднете на дъ ното. Само в дълбините на своето битие е възможно човек да се конфронтира с това, което т а к а дълго е по тискал. Едва т а м долу може да се получи спасение. При то ва е много важно да подходи напълно съзнателно към това, което установи, да го допусне и разгледа. Какви мисли или агресии ще изплуват на повърхност та? Какво ще излезе наяве и откъде води началото си? Само т а к а човек може да освети своята депресия, сво и те дълбини, да внесе светлина в б и ти ето си, за да се прояви отново А зът, какъвто е в действителност.

137

Д етск и болести (общо) Повечето детски болести се проявяват чрез кожата. Например варицела, рубеола, шарка или скарлатина. Тъй к а то кож ата е наш ият ко н тактен орган, чрез който влизаме в допир с външния свят, ш арките показват, че д е т е т о е влязло в к о н т а к т е нов жизнен урок. Тази зада ча ще го поведе към следващата степен на съзряване, ко е т о в момента не е възможно без конфликт. Д етск и ят организъм се настройва към земните условия и развива необходимите защитни механизми. Д етски те болести са процеси на приспособяване към то зи свят. Ако се п оти сн ат чрез имунизации, т е се про яв яв ат на по-късен етап , в зависимост о т темперамен т а , к а т о агресия или депресия. Затова е и толкова опас но, когато човек боледува о т шарка к а т о възрастен, защото ако нужното приспособяване не е станало д о то гава, т о е значително по-трудно. Д е тс к и те болести са шансове за един „не-обходим“ процес на съзряване, кой т о , поти сн ат на едно ниво, трябва да се състои на друго ниво. Външният процес на учене став а необходим, защо т о вътреш ният процес на съзряване не се е състоял. Родителите м огат да помогнат много на децата си, ако гледат на възпитанието правилно, а именно, със собствения си по-голям опит да помогнат на д е т е т о да намери, приеме и реализира себе си. С помощта на този опит д е т е т о може да се учи о т собствените си, неизменни преживявания и да изпълнява задачата си да сътворява този с в я т със своето битуване, без предвари те л н а та деформация о т погрешно разбрано възпитание. Това, о т което д е т е т о има нужда в този напрегнат период, е особено внимание, търпение и преди всичко много любов.

138

Д иабет Около четири процента о т ц ялото население са диабе тици. За диабета съществува наследствена предразпо ложеност. В много случаи заболяването се причинява о т наднорменото тегло. В по-редки случаи вируси също м огат да о тк л ю ч ат б о л естта, к а т о разруш ават к л е т ките, които произвеждат инсулин. В повечето случаи д и аб етъ т се открива случайно. Признаците са: силна жажда, трудно заздравяване на рани, сърбеж, инфекции на ко ж ата и пикочните пътища, умора, липса на а п е т и т и рязко губене на тегло. Повишеното ниво на кръвната захар е опасно (макар че дълго време не предизвиква оплаквания), защото а т а кува стен и те на съдовете и ги уврежда. Последиците о т б о л ес тта често се забелязват едва когато щ е т и т е са необратими. Засегнати са особено очите и бъбреци т е . Последици о т неустановено заболяване о т диабет са увреждания к а т о ослепяване и спиране р а б о т а т а на бъбреците. Ч есто се стига и до нарушено кръвооросяване на краката, а рискът о т сърдечен инфаркт или мозъ чен удар е силно повишен. Тялото се нуждае о т инсулин, хормон, който се обра зува в задстомаш ната жлеза (панкреаса), за да поемат к л е т к и т е захарта о т кръвта. При недостатъчно коли чество или нарушен състав нивото на кръвната захар се покачва над нормалната стойност. Медицината различава два вида диабет: Тип 1 При то зи вид диабет к л етк и те , които произвеждат инсулина в задстомаш ната жлеза, в голяма степен или напълно се разруш ават и хормонът инсулин трябва да се привнася отвън до края на ж ивота. Този вид диабет се появява най-често преди 30-годишна възраст и засяга около десет процента о т диабетиците.

139

Тип 2 При шип 2 став а дума за т а к а наречения „диабет на въз р астн и те“. Той се появява едва след 40-годишна възраст и о т него с т р а д а т около 90 процента о т диабетиците, При този вид „неинсулинов диабет“ голяма роля играе предразположеността. П ричинителят обикновено е наднорменото тегло. Организмът все още произвежда инсулин, но в недостатъчно количество. Diabetes mellitus, в превод „захарен диабет“ или още по-образно казано „захарно разстройство“, означава, че т я л о т о не може да асимилира п о е т а т а захар, не може да я преработи. Захарта открай време е символ на лю бовта и сим патията. Бабата и дядото изрязяват лю бовта си към внучето, давайки му лакомства, сладките неща са у т е х а т а на дебеланкото за проблемите и самот а т а му. Затова захарта често е синоним на „приятни чувства“, „любов“ или „нежно внимание“ ! Д иабетикът доказва чрез физическата си реакция, че може да поеме и да се възползва о т си м п ати ята и лю бовта (материалната форма на захарта), но не може да я обработи. Той е неспособен да асимилира вниманието на околните. Макар че нивото на кръвната му захар е повишено, т.е. т о й носи достатъчно „любов“ в себе си, т о й не може да я сподели и я отделя в първоначалния й вид. О питва се чрез заместители на захарта да замести то ва, което му липсва, и т а к а измества на ниво „замес т и т е л “ ж и вота и поведението си. Но то в а оставя блуд кав вкус в у с т а т а , подобно на вкуса на захарина. Д иабетикът не понася нежност и любов, макар че се нуждае о т т я х . Той се отказва съзнателно или подсъз нателно о т те зи потребности, т о й не признава потреб н о ст и те си. По този начин става неспособен да приема любов и сам да й се отдаде. К ойто по този начин се о т казва о т „сладките страни“ на ж ивота, с времето неиз бежно став а „кисел“.

140

Причинители на захарния диабет 8 повечето случаи са кризи, шокови състояния или ситуации, в които ця лата личност трябва да се пренастрои или организира по нов начин: бременност, п у б ер те т и климактериум са състояния, които ни к ар ат да се занимаем със себе си. Индивидуалните причини, които м огат да о тк л ю ч ат диабета, в крайна см етка са толкова многообразни, колкото сам и ят ж ивот. К ат о пример може да послужи мъж, който поради внезапна загуба на р а б о т а т а си получава усещането, че вече не е о т полза за сем ейството си. Той изпитва чув с т в о т о , че обкръжението му вече не го уважава, защото не може да изхранва сем ейството си. Тази изходна пози ция би могла да доведе до т а м , че м ъ ж ъ т действително да не желае повече да приема съчувствието и любовта на сем ейството си и по-късно под формата на диабет да не може вече да ги приема. Друг пример о т практи ката: петгодишно момче вне запно получава диабет. Разговорът с родителите показ ва, че момчето било постоянно заобиколено о т много баби, дядовци и роднини, фамилните кланове обаче били скарани помежду си и момчето не знаело как да приема гальовното отношение на „лош ата“ леля или чии нареж дания да слуша. То в истинския смисъл на дум ата полу чило „нарушена преценка на любовта“.

Обобщение Д и аб етъ т показва, че не приемам сладките страни на ж ивота, насладата, любовта, защ ото см ятам , че не заслужавам внимание. Не се намирам достоен за лю бов, следователно не мога и да приемам любов, защото т я видимо не ми е присъща. Липсва ми способността да обичам (често поради непреодоляно разочарование) и сега вече не се осмелявам да призная любовта и желани я т а си. Живея о т духовна храна-заместител. 141

Наднорменото тегло показва, че влача със себе си излишни неща, че се опитвам да бъда повече о т това, което съм, или искам да бъда друг. Така приемам „друга форма“, защ ото отхвърлям присъщата си форма. Вирусната инфекция е признак, че допускам чужда енергия да действа в мен, че нещо чуждо ме определя. Ж аж д ата иска да каже, че съм жаден за любов, защо т о сам не се обичам и поради т о в а не мога да приема лю бов и о т другите. По този начин трябва да „преглъщам“ разочарованието о т себе си. Трудното заздравяване на рани показва, че непрекъс н ато си причинявам нови наранявания, затова стар и те рани не м огат да заздравеят. Трябва нещо да се случи, трябва да оздравея, да стан а едно цяло със себе си и да се приема. Сърбежът е символ за това, че би трябвало да се за нимавам повече със себе си. Умората казва „аз съм изморен да продължавам да живея по същия начин“. Нарушената функция на бъбреците к а т о орган на п ар тн ьорството показва смущенията в отнош енията с партньора, липсващата хармония с мен самия и човека срещу мен. О чните увреждания казват „аз трябва да се науча да се гледам с други (любящи) очи и да не се осъждам посто янно“. Сърдечната н едостатъчн ост показва, че съм си о т казал любовта. В такъ в случай все някога ще откаж е и сърцето ми к а то орган на любовта. М ладежкият диабет е свидетелство за то ва, че все още не съм се научил да се приемам с любов и о т самото начало съм искал да бъда друг. В ъзрастовият диабет, обратно на това, изразява становището: „Впуснах се в

142

живота, направих нещо и късно осъзнавам, че въобще не съм човекът, за когото съм се см ятал. Ж и в о т ъ т свое временно ме конфронтира с това, което ми липсва, защ ото нямам вече много време. Сега трябва да променя нещо.“

Начин на действие Би трябвало да се зап и тате как оценявате себе си, до колко се с м я т а т е достоен за любов. Проверете колко с т е способен да обичате. Ч есто с т р а х ъ т о т сексуал н о с т т а или о т възможното разочарование о т п а р т ньора е причинител за поведението. Щом човек осъзнае причината за дадена реакция, може стъпка по стъпка да промени поведението си. Същинският апел на б о л естта обаче е любовта към самия себе си, прозирането на фа к т а , че съм достоен за любов, че съм дори неповторим. Всеки човек е неповторимо създание с важна задача и предопределение. К ойто е приел своята същност, може да приеме и любов и радост, няма нужда повече да у с т о ява на самия себе си и може да си позволи „лукса“ да се наслаждава на ж и вота си.

143

■ Заболявания на жлъчката Заболяванияша на ж лъчката показват трудности в об щ уването с присъщите агресивни състояния. Който пред хората хвърля мед, а на своите - жлъчка и оцет, когато прелива о т жлъчен сок, но не може да намери „отдушник“ за гнева си, т о й предизвиква нарушение В жлъчния поток. Сами по себе си агресивните състояния не са нещо негативно. Но човек трябва първо да се нау чи да борави с т я х . К ойто има много грижи и за много неща „се яде о т в ъ т р е “, има голяма вероятн ост да по лучи стомашни проблеми. К ойто обаче непрекъснато се ядосва на дадености, без да ги променя или да ги приема, създава агресивност, ко ято не намира изход, особено ако не артикулира проблемите си. Болният о т жлъчка трябва да се научи да о тсто яв а вътреш ните си импулси, да ги изразява, но и активно да променя средата си, да стига до правилни заключения, да се отбранява, за да не се насочва енергията му към него самия. Защ ото агресиите, които произвежда, се о т н а с я т за някой друг! Задържи ли се т о в а емоционално агресивно задръст ване, се стига до ескалиране на симптома, до камъни в жлъчката. Тежки, горчиви мисли и натрупани агресии са се концентрирали и са се превърнали в камък. Ж и в о т ъ т тече принудително и все някога натрупаните енергии болезнено ще се и зразят в жлъчна криза.

144

Заболявания на п р о с т а т а т а (общо) Заболяванията на п р о с т а т а т а спадат към най-често срещаните болести при мъжа. Много често се стига до възпаление на п р о с т а т а т а (или п р о с т а т н а т а жлеза) п р о с т а т и т . Първите признаци на т а зи болест, предиз викана най-често о т бактерии или вируси, са повишена тем пература, болки в долната ч а с т на перинеума и при уриниране, чести позиви за уриниране, предимно нощно време, а понякога и гнойно течение. П р о с т а т а т а е уве личена и болезнена, особено при натиск. Също т а к а често срещан е подобният на простат и т а хроничен небактериален синдром на болка в т а з а (Prostatopathie). Това заболяване винаги е душевно обу словено и често е р е зу л т а т о т непреодолян стрес о т професионален или семеен характер. То често се появява при млади мъже, чието сексуално поведение още е в с т а дий на развитие, или при по-възрастните мъже след за губата на партньора. В случая следователно става дума за последицата о т непреодоляна душевна конфликтна ситуация. Трети вид заболяване на п р о с т а т а т а е п ростати т ъ т с урогенитален произход (урогенитален синдром). Той се отключва поради продължително шофиране на лека кола или м отоциклет, поради езда или хронично ох лаждане. Заболяването се проявява с болки в правото черво, в о б л а с тта на кръ ста и пикочния мехур, прежде временна еякулация и полова слабост. При много мъже над 40 години съществува риск о т увеличаване на п р о с т а т а т а , о т образуване на доброка чествен тумор, поради който се стеснява у р е т е р ъ т и се възпрепятства изпразването на пикочния мехур, дори без остро заболяване. Първите признаци са болки при уриниране, слаба струя урина без достатъчно налягане и последващо капене о т уретера, к а к т о и нощни, чести 145

позиви за уриниране. Не се ли отстран и проблемът, ос та в ащ о то в пикочния мехур количество урина може да се натрупа в уретера и да стигне до бъбреците, к а т о по то зи начин предизвика опасно отравяне. Заболяванията на п р о с т а т а т а следователно са знак за вътрешен натиск, който е свързан и с бъбреците (партньорство) или изхожда о т т я х . Те н астъп ват в повечето случаи в напреднала възраст, когато м ъж ът су бективно см ята, че „вече не е мъж“. Вече не може така, к а к т о иска - и то в а се отнася само до секса. В то зи случай би било лесна работа човек да проме ни собствен ата си нагласа и да иска к а к т о може! Вся ка представа ни отдалечава о т собственото Аз. Би трябвало да престанем да играем ролята на мъжа и да се разделим със страха, че вече не сме т а к а желани как т о преди, а просто да показваме какви сме. Не става дума за т о в а да се изпълняват чужди очаквания или пък собствените. Трябва да искаме да сме такива, каквито сме. Имаме възможност да изберем себе си, да не изпъл няваме повече очаквания (нито тези на партньора, нито тези на децата, н ито тези на общ еството), а да вземем себе си за критерий и да вървим по своя собствен път. Когато т о в а се получи, вътреш ният натиск, под който сме се поставяли, изчезва, а заедно с него отш умява и неговият израз - заболяванията на п р о с т а т а т а .

146

Заекване Обикновено човеш ката реч „се лее“. Тоест мислите се изразяват свързано и свободно. Заекващ ият обаче „на сича“ речта, т о й „раздробява“ изреченията и думите, сякаш иска да ги направи неузнаваеми, сякаш тепърва ще трябва да контролира кое о т казаното трябва да бъде разбрано и кои о т неговите мисли трябва да с т а н а т достояние на общ ествен остта. Някои хора може би и м а т усещането, че заекващият о т срамежливост или о т недостиг на конструктивна енергия не може „да върже едно смислено изречение“. Той обаче по всяка вероятн ост действа по коренно проти воположен начин: заекващият прилича на врящ котел, чийто капак постоянно трябва да стои затворен, за да не изкипи всичко навън. Заекващ ият усеща вътрешен импулс да споделя, но би искал много о т казаното да остане неизречено. Той пресява и контролира дум ите си, защото се страхува о т многото струпали се чувства и дразнения, напира щи нагоре. Той изпитва страх о т неконтролираното, о т подсъзнателното, о т собствените мрачни области, о т натрупаните агресии и сексуални инстинкти. С една дума, т о й подсъзнателно се плаши о т всичко ж ивотин ско, телесно и първично. Той ще се опитва да „задуши“, да задържа и да изкриви всички изказвания, които зася г а т та з и сфера. Заекващ ият трябва да се учи да о т с т о я в а слабости т е , агресиите и т я л о т о си, да дава израз на ч у в ств ата си. В рам ките на груповата терапия т о й би се научил да изразява себе си и собствените си чувства, да се допуска и приема. Казано по друг начин: т о й трябва да се научи да о тс то я в а себе си! У

147

Затлъстяване (адипозитас) наднормено тегло Взаимосвързаността между т я л о т о и душ ата пролича ва особено ясно при хранителните ни навици. Приемът на храна още при кърмачето представлява не само задо воляване на основна потребност, а преди всичко к р и те рий за обгрижване и даряване на обич. Тази зависимост се запазва в известна степен цял ж ивот. Ако по-късно възникне ч увството, че не сме обичани достатъчно или ни липсва сигурност, един първичен и н сти н к т ни кара да ядем повече, за да възродим по то зи начин п о зн атата ни о т кърмаческа възраст сигурност. Е стествен о „ж аж дата за любов“ не може да се за доволи по то зи начин. След к а т о сме се нахранили, ние наистина сме пълни, но не и доволни. В ътреш ната праз н о та остава. С куката и ж и в о т ъ т без съдържание също задей стват този механизъм. И сти н ата е, че имаме нужда о т любов, признание и закрила, сигурност. Ненапразно народната мъдрост казва: „Любовта минава през стомаха“. Спомнете си как в д е тск и те си години с т е получавали о т майка си малки награди - нещо сладичко - когато с т е били особено старателни или след някоя злополука. К ат о възрастни продължаваме да се възнаграждаваме по същия начин, когато ж и в о т ъ т не го прави. Това води до „надебеляване о т мъка“ и с ъ о т в е т но до ново разочаровение и нова мъка, ко ято искаме да забравим, к а т о продължаваме да ядем. П о тр еб н о стта о т нежност и близост също се изра зява на физическо ниво к а т о „глад“ и когато бива заси тен, се увеличава к о н т а к т н а т а ни повърхност - кожа т а . Теоретично по то зи начин се увеличава по е с т е с т вен п ъ т и ш ансът ни да установим „ к о н т а к т “ с някой друг. П ълнотата на т я л о т о освен т о в а се грижи да не останем незабелязани.

148

Зад хиперфагияша (зависимост о т храната) следо вателно винаги се крие „слаб Аз“, който трябва да се компенсира чрез внимание отвън, което естествен о не е решение. Но то зи слаб Аз обаче обуславя незначителен успех или дори страхове, овладяване чрез хранене. Изяж дам, натиквам в себе си своите страх и разочарование и се опитвам чрез храна да запълня вътреш ната праз нота. Това се случва много често, ако родителите са постъпвали по то зи начин. Хранейки се, човек не усеща недоволство, страх, разочарование, мъка, несигурност, отчаяние, самота, напрежение, депресия, липса на обич. Това, което обаче търсим в действителност, е: общу ване, сигурност, нежност, успех, признание и любов. Х ората с наднормено тегло влачат със себе си неща, които обременяват ж ивота им - преди всичко погреш н ата представа за себе си. Дълбоко в себе си т е зн аят, че не са такива. О тр и ч а т своето битуване. Така обаче жизнената енергия не може да теч е свободно и нереше н ите проблеми се л еп ят к а т о външно тегло и двойно н атоварват ж и вота им. Следователно т е трябва да се научат да дем онтират фасадата си, да премахват бло кадите, да не и граят повече роли и да преодоляват с т е н ата на своята отбрана. Ж и в о т ъ т им е толкова теж ъ к само защ ото сами си го у те ж н яв ат. Но ако аз възприемам т а к а теж ко ж ивота, т о в а оз начава, че и на ж и вота му е трудно с мен. Постоянно препречвам п ъ тя на собственото си себе. Ж и в о т ъ т ми е скучен само защ ото му преча да тече свободно - да изпълва мига. Човекът с наднормено тегло отхвърля не само себе си, а в повечето случаи и света около себе си. К аквото го смущава в околния св ят, то в а го смущава и в самия него. Другите са само огледало, което ж и в о т ъ т изправя пред него, за да се познае. Той не бива повече да се опитва да бъде различен или да се харесва на околните, а да бъде 149

наистина и безгранично себе си. Когато наистина съм себе си, аз вече нямам п о тр еб н о стта да бъда център на внимание, тогава с в е т ъ т не се върти около моя нищо жен „Аз“, защ ото тогава аз живея в центъра на моето битие, намирам спокойствие в себе си, в м о ята среда, в центъра на моя ж ивот, а другите нека да са такива, каквито са.

Обобщение Затл ъ стя ван ето е знак за: — Копнеж за удовлетворение, за ж и в о т в изобилие, сигурност и ую т. — С тари модели на поведение, например „всичко в чинията трябва да се изяде“. Тогава д е т е т о е „до бро“ и изпълнява очакванията на другите. — Очаквания към другите, останали непокрити. Ис кам да получавам повече любов, внимание, отколкото да давам. — Искам м азето да е пълно със запаси за черни дни, искам „да имам“, да трупам провизии, да събирам за бъдещето, т а к а обаче не живея ТУК и СЕГА. — Отхвърляне на собственото недоволство, страх, разочарование, мъка, несигурност, неудовлетворе ност, сам отност, напрежение, депресия и недос т а т ъ ч н а обич о т околните. — Не реализирам „вътреш ната представа“ за себе си, защото искам да бъда различен о т то ва, което съм, и т а к а вече не съм себе си, защото, когато търся „пълнотата, изобилието“, не ми достига собственото Аз. — Опитвам се да бъда нещо повече о т то ва, което съм, искам да бъда по-мощен, по-голям, по-силен, по-впечатляващ, да ме с м я т а т за „много важна личност“. 150

— He cu позволявам ga приемам нещ ата леко, нося те ж к о всичко и себе си. — Не мога да оставя ж и вота да протича свободно и да живея в радост и лекота. — Скучая поради неосъщественоспг Тъй к а т о не осъ щ ествявам мига, не съм задоволен. — Не живея в мир със себе си, искам да съм различен о т това, което съм. — Искам да притежавам това, което сам не си да рявам: признание, закрила и сигурност, неж ност и любов!

Начин на действие Пуснете всякакви мащаби и критерии и престан ете да искате да с т е повече или нещо различно о т то ва, кое т о сте. Позволете си да бъдете себе си. Възприемете се каквито с т е и, изпълнени с радост, се приемете. Не се напрягайте, не се стресирайте, в противен случай нару ш авате вътреш н ата си хармония. Н атрупаните енергии трябва да се изразходват. Ос т а в е т е ж и вота да теч е през вас, да се случва. О с тав е те себе си, ж и вота и хората около вас да си бъдат такива, каквито са. Пуснете идеалния образ за това, което бихте иска ли да с те , колко слаб трябва да бъдете или да стан ете. Приемете св ета такъв, какъвто е. П рестан ете да приемате всичко толкова навътре, т а к а теж к о и осъзнайте, че ж и в о т ъ т всъщност е до бър. П овтаряй те си, че няма защо да правите нещо осо бено, за да с т е добри. Вие вече с т е такива. Осъзнайте своята неповторимост. Никога не е съ щ ествувал човек к а т о вас и никога няма да има. Вие с т е наистина неповторим.

151

Злополуки (общо) Всеки човек носи пълната отговорност за действията ' и ж и вота си. Последиците о т т я х се о тр а зяв ат в не говите житейски обстоятелства. Следователно про изш ествието, макар и най-често подсъзнателно, е било предизвикано или търсено о т нас самите, за да преживе ем някакво последствие и т а к а да освободим създалата го енергия. Замислим ли се над причината за произшест вието и успеем ли да разгадаем този процес, ние осъзна ваме отключилия го проблем. Може би сме „загубили опора“ или „сме се подхлъзна ли“, „загубили сме в л а с т т а над нещо“ или „не сме госпо дари на положението“ и поради тези причини сме били избутани встрани о т л ен та та . Или „вече не сме можели да ударим спирачка“. К акто в уличното движение, т а к а и в ж и вота човек може „да тръгне по грешния п ъ т“ или да се подхлъзне, да загуби управлението, да изхвърчи о т шосето, да прегази (да се нахвърли върху) някого. Ако при пътна злополука не съм могъл навреме да спра, значи, че и в ж ивота ми съм се засилил (ускорил съм да дена ситуация, дадено развитие) до такава степен, че за страшавам себе си. Може би и в ж ивота твърде често ненужно рискувам, изпреварвам или недовиждам нещо и тогава някой друг трябва „да вади колата ми о т калта“. Ако с т е будни, ще разберете о т всичко то ва, че жи т е й с к и я т ви п ъ т вече не е правилен. Може професията да не ви подхожда, но вие продължавате да я практику вате, тъ й к а т о печелите добре о т нея, или поддържате п артньорството си о т удобство или малодушие, макар че връзката отдавна се е изчерпала. Дълго време усеща т е желанието за промяна, но досега е липсвал кураж ът да направите решаващ ата стъпка. Е т о как един ден, уж случайно, ще настъпи външно събитие, което ще ви „из вади о т равновесие“.

152

Това „външно събитие“ обаче е точно отражение на същинската проблематика. Защ ото законът за резо нанса прецизно предопределя сблъскването ни с послед ствия, точно съ о тветстващ и на причините в нас, или който са „не-обходими“. Винаги има нещо, което сякаш действа отвън. Повечето хора в то зи случай о т д а в а т стан алото на причини извън т я х . Но колкото за една картина причините са п л атн ото, б о ята и ч е т к а т а , толкова пияният, прегазил човек, е единствената при чина за злополуката. Когато човек страда, т о й страда о т себе си, о т своето битуване, с чиито последици го конфронтира ж и в о тъ т. Винаги човек е едновременно извършител и ж ертва, но често ни липсва „прозрение т о “ да осъзнаем двете к а т о едно цяло. Ако разгледаме по то зи начин хода на злополуката, ще открием ясни указания за и стин ската причина, за проблема, който стои зад нея. Ясни с т а в а т задачата на ж ивота и ш ансът да осъзнаем д е й с тв и те л н о с тта зад илюзията и да достигнем до нови прозрения, които ще ни помогнат да сме все повече себе си.

153

И м п отен тн ост И м п о т е н т н о с т т а , доколкото няма органични основа ния, може да се дължи на различни душевни причини. — И м п о те н тн и ят мъж се идентифицира повече със своя женски полюс и с ролята на подвластния. Ч есто и м п о т е н т н о с т т а е р е зу л та т о т страха о т ж е н ств ен о стта изобщо. — М ъж ът се чувства поставен под натиска да „ о т стоява мъжа в себе си“, да доказва, да демонстрира или предлага нещо на партньорката си. Едва след к а т о двам ата партньори са почувствали истин ско доверие един към друг и са споделили своите очаквания, м ъ ж ъ т може да о тстр ан и та зи барие ра о т своята представа. — М ъж ът подсъзнателно отхвърля партньорката си. — Чувство за вина спрямо себе си, защ ото прави нещо „мръсно“, или вина спрямо партньорката. В случай на необмислена изневяра може да се случи м ъж ът подсъзнателно да осъзнава, че с поведението си на ранява жена си и по то зи начин застрашава една иначе може би хармонична връзка. Вероятно обаче ч у в ств о то за вина се корени в (нереалната) пред став а на мъжа, че то й след прекъсването на на с т о я щ а т а връзка никога вече не би могъл да бъде с друга жена. Този вид „любовна клетва“, положена в някаква болезнена фаза, може чувствително да ограничи и разстрои една наистина хубава, нова връзка и нейните сексуални компоненти. — Н есъзнателният страх о т собствената агресия, о т собствен ата позиция на силата, к о ято м ъж ът заема по време на любовния а к т , му създават при теснения. Едва когато м ъ ж ъ т се идентифицира със своята „роля“, ще бъде в състояние да я изпъл

154

ни, без ga се разкайва, без да изпитва чувство за вина, без погрешни представи и очаквания. — Н еопитност, привързаност и недостатъчна кому никация. Преди двам ата партньори да с п я т заедно, би трябвало да са изградили доверие помежду си, да са опознали желанията на другия и да са му до верили своите собствени. Ако обаче сексуалният к о н т а к т се осъществи прекалено бързо или двама т а са твърде срамежливи, за да разговарят един с друг, ако съвокуплението просто „се е случило“, може да се стигне до неразбиране и несигурност. И в този случай е важно и н ти м н ото обсъждане, за да може всеки о т партньорите да прецени правилно очакванията на другия.

Начин на действие О т помощ при подобни проблеми ще бъде прозрението, че във всеки о т нас съществува и мъжки, и женски ду шевен аспект. Преди обаче да можем да развием и двата напълно, трябва изцяло да се идентифицираме с тази ч аст, к оято с ъ о т в е т с т в а на собствения ни пол. Едва когато изцяло заживеем с т а зи ч аст, се разкрива п ъ т я т за по-нататъш но развитие.

155

Ингбинална херния (изсипване) Ингвиналната херния показва, че не издържам повече на някакъв натиск, на някакво натоварване. Може обаче и да означава, че нещо старо, отж ивяло „се е счупило“ в мен. Възможно е ингвиналната херния да е дори сигнал за високомерие или признак за склонност към самобичуване. Все едно, „изсипването“ винаги е зов да се освободим о т натиска. Това може да стане и чрез промяна на нагла с а т а към нещ ата. Творческата сила е влязла в грешни т е релси и трябва да се преориентирам, да размишлявам над ж и вота си, да намеря отговор на важните въпроси, к а т о например за смисъла на ж ивота, за своето „пред определение“. Трябва да проверя доколко е необходима корекция на жизнения ми път.

156

Инфекции (общо) Всяка инфекция ни насочва към конфликт, който не е из живян и разрешен на ниво съзнание. Ч есто не го забеляз ваме, не си го признаваме или се опитваме да го избегнем, но по то зи начин само караме ж и вота да ни накара да го осъзнаем на друго ниво. Трябва да се конфронтираме с болката, която не можем да избегнем. Енергията на конфликта привлича болестотворни микроорганизми (вируси, бактерии) и токсини и ги кон центрира в т а зи ч а с т на т я л о т о , която отговаря за проблема на душевно ниво. (Тук говорят и засегнатите части на тя л о то .) К онф ликтът се развихря в т я л о т о под формата на възпаление. О с тр о то възпаление сочи актуален повод, хроничното възпаление показва нера зрешен траен конфликт, но и в двата случая безусловно е налице подкана да се изправим най-накрая пред п о ста вената ни задача и да я решим. До възпаление се стига, когато не съм се заел доброволно с някаква задача, а съм я пренебрегнал.

Начин на действие Подканата да се заема със задачата ж и в о т ъ т повтаря дотогава, докато не я реша. Затова най-добре е веднага да откликна на първия призив, за да се освободя за нова ж итейска задача. В повечето случаи т о в а означава да взема ясно решение и да го следвам неотклонно.

157

Ишиас Ишиасът е знак за действително или възприемано к ато такова претоварване. Или човек се е натоварил прекалено много, или се е заел с твърде много неща, носи прекалена отговорност или трупа проблемите си пред себе си, затруднявайки все повече ж и вота си. Възможно е проблемите с ишиаса да са свързани с финансови про блеми и със страх о т бъдещето. Или все още влачим със себе си своето минало. К ат о физически израз на то в а претоварване хрущял н и те дискове в о б л ас тта на лумбалния дял на гръбнач ния стълб се п ритискат странично и по то зи начин на т о в а р в а т ишиасния нерв. Възникналата болка ни при нуждава да почиваме и да се осъзнаем, да намерим начин да се разтоварим, т а к а че н ати скъ т да изчезне. С други думи би трябвало да се запитаме защо се товарим т о л кова. „Какво искам да докажа по то зи начин, кому и защо искам да докажа нещо?“ Освен то в а би трябвало да се запитаме „Може би имам чувството, че не съм особено ценен? Опитвам ли се да компенсирам то зи комплекс за малоценност чрез особено високи постижения? Възмож но ли е твърде малко да обичам себе си? Или просто съм си „кисел“, защ ото ж и в о т ъ т не е такъв, какъвто бих искал да бъде?“.

Начин на действие Тъй к а то определени неща са „нервиращи“, неща, с ко и т о не сме съгласни, които не допускаме, възниква бо лезненият вътрешен натиск, който иска да ни накара да осъзнаем, че си причиняваме болка с поведението си. Може да став а дума за аспект о т собствената лич ност, който не допускаме, не изразяваме. Примиряваме

158

се c о б с т о я т е л с т в а т а u заемаме някаква скована поза, която не ни с ъ о т в е тс тв а . Затова би трябвало да имаме куража да отстоявам е себе си - дори в случаите, когат о обкръжението ни не ни ръкопляска. К ойто о тс то я в а дори мнимите си несъвършенства, за да м о гат да бъдат изживени и освободени, няма повече симптоми - напре жението изчезва. Кой всъщност ни пречи да организираме по нов начин ж ивота си? Защо не да можем още сега да го преобразим? Така наложеният покой може да се използва целенасоче но, а и сти н ски ят проблем и ишиасните болки изчезват.

159

Кариес Предназначението на зъбите ни е да обработват, „раз дробяват“ и предварително да с о р ти р ат нещ ата, които поемаме, с които, погледнато духовно, се занимаваме. Кариесът означава, че не ни д о сти гат инструмен т и , не ни д о сти гат здравина, тв ъ р д о ст и субстанция. При кариес вътрешно също липсва тв ъ р д о ст на волята, тв ъ р д о ст спрямо съпротивленията и тв ъ р д о ст спря мо самия себе, липсва вътрешна субстанция за справя не с неблагоприятните обстоятелства. Ако избягвате тр удн ости те, пренебрегвате проблемите, вместо да ги решавате, не се конфронтирате с ж ивота, ви се о т н ем ат стан алите неизползваеми инструменти. Тогава единственото, което зъбите ще са в състояние да обра б о т в а т , е във вид на каша, т.е. „храна“ без твърди хап ки, без костилки (проблеми, пречки). Следователно най-доброто средство против кари ес не е флуорът, а заемането с проблема, конкретното действие! Г о то в н о стта за дисциплина и непоклатимост оказва подсилващ еф ект върху ц ял ата ни същност.

Кинетоза (прилошаване по време на пътуване по суша, въздух и вода) При всяко пътуване трябва да се п рераб отят много впечатления. Човек напуска сигурността на п о зн атата му среда и пътува из чужди земи, без да може да пред види какво ново го очаква. В духовно отношение то в а означава, че тръгваме на п ъ т в непознати до момента подсфери на собственото Битие. Подсъзнателното придържане към п ознатото и с т р а х ъ т о т непознатото вод ят дотам , че на човек му прилошава, вие му се с в я т и му се гади. Освен т о в а много хора са п одтикнати към пътува нето о т някой друг, т е сам ите н я м а т влияние върху ц елта на пътуването или неговото протичане. Затова повечето пътуващи н ям ат проблеми, когато шофират сами, став а им лошо само когато се возят, защ ото са зависими и не м огат да се нам есят в случващото се. Прилошаването по време на пътуване следователно е с т р а х ъ т о т ф акта, че не можем да управляваме си ту ацията, че трябва да разчитаме на други, че не можем сами да ръководим ж и вота си, а т о й трябва да бъде жи вян. Така при пътуването с автобус човек живее чрез о б щ н о стта - един определя, а всички останали го след в ат. Аз съм един о т многото, длъжен съм да се подчиня. При полет човек се издига на височини, на които му се вие св ят. Придвижва се твърде бързо и се страхува о т падането отвисоко, би предпочел да остане на земята. К ойто не пътува по посока на движението, т.е. „на об ратн о“, също често страда о т световъртеж .

161

С други думи, кинетозаша е признак за липса на го т о в н о с т или способност да пускаме, да оставяме неща т а да се случват и да се осланяме на другите. Липсата на доверие в сигурността на общ н остта и подсъзнател н ото желание да контролираме всичко сами предизвик в а т подсъзнателен страх о т неизбеж ността на ситу ацията. Задачата, която болният в случая трябва да изпълни, е да пуска, да оставя нещ ата да се случват и във всяка ситуация да се доверява на вътрешния си цен тър. С в е т ъ т е прекрасен, когато човек живее с него, а не срещу него, когато се сгуши к а т о т и х наблюдател в сигурността на Вселената със съзнанието, че „всичко е добре такова, каквото е“.

Киселини в стом аха Когато работим по особенойпруден проблем, който се опитваме с всички сили да „смелим“, произвеждаме при приема на храна много стомашна киселина, ко ято после се изкачва в хранопровода: „вкиселили сме се“. Излишната стомашна киселина, която предизвик ва парещото дразнене в гърдите и гърлото, е символ на усилията ни да се справим с проблема, но и признак на наш ата агресия, на яда ни о т неприятните пречки. Ки селините м огат да се определят к а т о предвестници на болести на ж лъчката или на язва. С томаш ните киселини м огат да възникнат в остра форма, когато „предъвкват“ някакъв неотложен въпрос, а някои хора постоянно се оплакват о т киселини. Това състояние настъпва, когато вече о т известно време трупаме агресивни чувства, когато продължително време се сблъскваме с неприятна ситуация, в к о ято се страхуваме да се защитим или не сме готови да си на правим неприятни изводи. В последна см етка обаче този, който страда о т с т о машни киселини, трябва да се научи да се защитава, да изразява агресивните си чувства дори когато поради т о в а ще загуби симпатии или ще трябва по-продължи телно да се обяснява с другите!

163

Коню нктивит Възпалението на лигавицата на окото показва, че съ ществува конфликт, който човек не иска да признае („да погледне в очите“). К оню нктивитът съдържа подкана да обърнем внимание на това, което не искаме да видим, да разберем защо си затваряме очите пред него. Симп т о м ъ т изисква да не избягваме повече конфликта и да бъдем напълно откровени със себе си. Това, което не виждаме, боли и дразни, т.е . създава болка. Противим се да гледаме на нещ ата по то зи на чин. Това, което виждаме, ни претоварва или ние чис т о и просто не сме съгласни с него. Възниква конфликт, търкане със собственото възприятие за нещата.

Начин на действие Най-напред трябва да се научим да гледаме на нещ ата и на себе си такива, каквито сме. След то в а трябва да се запитаме къде ни боли, трябва да се вгледаме в себе си, доколкото не можем сами да се погледнем в очите. С вся ко примигване, т.е. с всяко ново поглеждане, се открива шанс за възприемането на нещ ата с други очи. Следова телно човек трябва да се научи да гледа действител н о с т т а такава, каквато е и да съгласува вътреш ното битие с външното поведение и личната гледна точка. Решението вече чука на в р а т а т а и щом конфликтът бъде отстранен, изчезва и коню нктивитът.

Косопад О ткрай време косата е символ на жизнената сила на чо века. К осата на русите хора се състои о т около 140 000 косъма, на тъмнокосите - о т около 110 000, а червено косите и м а т около 90 000 косъма. Здравият косъм се задържа о т п е т до седем години на главата и през то в а време пораства около 70 сантим етра, преди да падне. Здравият човек губи на ден около 70 косъма. Преждевре менният косопад обаче може да бъде предотвратен.

Начин на действие Тъй к а т о косата е символ и чувствителен показател на жизнената сила, човек може със здравословно хранене да допринесе много за предотвратяване преждевременно т о окапване на косата. Съвременните диетолози, биохимици и ендокринолози са установили, че пшеничните зародиши, слънчогле довите семки и лецитинът д ей ств ат благоприятно на косата. Полезни освен т о в а са сал ати те, пресните пло дове (особено кайсиите), семената и ядките. Но също т а к а важна е и психохигиената, защ ото натоварената душевност засилва косопада. С една дума, всичко, което е в полза на доброто здраве, е полезно и за косата.

165

Кривогледство Не е случайност, че човек притежава две очи, защото к а к т о физически, т а к а и духовно то в а положение на не щ а т а има смисъл, физически човек възприема с очите околния свят. Ако имаше само едно око, човек щеше да може да възприема даден предмет само к а т о съществу ващ. С помощ та на в то р о то око, което му осигурява малко по-диференциран зрителен ъгъл, т о й може вече и да установи къде точно се намира този предмет, къде трябва да бъде „подреден“. В духовно отношение нещ ата с т о я т по подобен на чин. Човекът притежава две очи, за да може да гледа на нещ ата о т две различни „переспективи“, за да бъде гъв кав във възгледа си. При кривогледството човек всъщност вижда два различни образа на д ей ств и тел н о стта, които не съвпа д а т, не м огат да се съгласуват. В такъв случай мозъкът решава, за да не обърква човека, да потисне единия о т д вата образа. Така човек став а едноок, вижда само един аспект о т д ей ств и тел н о стта. Той напълно затъмнява другите начини на гледане, макар че подсъзнателно ги възприема. Той обаче не може да съвмести заедно раз личните впечатления, защ ото т е до известна степен изглеждат противоречиви. Затова т о й заема „ясна“ по зиция.

Начин на действие Кривогледият трябва да се постарае да гледа, да преце нява и подрежда ситуациите и даденостите и по друг начин. Той трябва да стане духовно по-гъвкав.

166

Кръвно налягане (високо) Кръвното налягане показва с теп ен та и вида динамика на даден човек. То възниква о т взаимодействието на кръв т а и ограничаващите кръвоносни съдове. Кръвоносните съдове с ъ о т в е т с т в а т на границите, които се противо п о с т а в я т на разви ти ето на същ н остта ни. Х ората с прекадено ниско и с твърде високо кръвно налягане избягват належащите конфликти, без да дос т и г а т до т я х н о т о разрешаване. Високото кръвно на лягане възниква при постоянната представа за усилие, без да е било извършено такова, без да е било реализира но. По то зи начин се стига до постоянно напрежение, до постоянно състояние на възбуда, което став а трайно в очакване на извършване на действието. Поради свръх напрежението краткосрочно организмът освобождава повече енергия, която обаче не се изразходва и остава под формата на постоянно високо налягане. Кръвното налягане се покачва веднага щом бъде засег н а т някакъв проблем, но отново спада, щом човек заго вори за конфликта. Дори само представата за физическо усилие или за натоварваща ситуация е достатъчна, за да се покачи кръвното налягане. Така психосоциалният стрес на днешното забързано време с неговите потиснати агресии, с гнева, страха и яда кара кръвното налягане да се покачва. П остоянното душевно натоварване води директно към постоянно ви соко налягане. Х ората с твърде високо кръвно налягане ж и веят под вечното напрежение на очакване, о п и тв а т се да блеснат с работоспособност и да угодят т а к а на себе си и на другите. Изглеждат суверенни, без да са т а кива. В д ействи телн ост т е само п о ти скат неовладения израз на личността. Възпитанието не им позволява да дадат воля на ч у в ств а та си. Човекът с твърде ви соко кръвно налягане намира спасение в активизма, без 167

обаче да свърши най-важното и та к а да се освободи о т конфликта. Консервативните му представи за успех и благоприлично поведение в о д ят до повишено вътреш но напрежение. Така човекът с високо кръвно налягане е прекалено конформен към общ ественото мнение, то й е изпълнителен и съзнателен, т а и в себе си обаче дълбо ка агресия, запазвайки външно спокойствие и в крайна см етка страда о т неспособността да изрази истин ските си чувства. Високото кръвно налягане се среща по-често сред м ъж ете и външното т а к а наречено „са мообладание“ в крайна см етка води често до сърдечен инфаркт. Тази форма на самообладание води до контрак ция на кръвоносните съдове. Кръвното налягане и контраналягането на свиващите се кръвоносни съдове води до много нестабилна форма на компенсация, която ня кой ден завършва катастрофално. Високото кръвно налягане може да бъде предизвика но и о т нееласти чността на кръвоносните съдове, на пример при калциране на стен и те на артериите. В този случай говорим за старческо покачване на кръвното. С т а р о с т т а не е единственото обяснение на явление т о , но много хора в напреднала възраст гу б ят своята гъвкавост, способността си да се приспособяват към даденостите, физическият израз на т о в а сковаване е калцирането на артериите. Е т о защо високото кръвно налягане е зов към придо биване на повече гъвкавост, пускане на амбицията за все повече постижения и успехи, водеща до вътрешно кал циране. Намираме се под голям стрес и затова би т р я б вало да обръщаме повече внимание на ч у в ств а та си, да престанем да вършим неправилното и да пропускаме правилното действие. Високото кръвно налягане е подкана да допуснем чув с т в а т а си спрямо себе си, да обичаме себе си, но да бъ дем „по-сърдечни“ спрямо другите. К огато се направи правилното, вътреш н ият натиск намалява, което се отразява положително на кръвното налягане. 168

Кръвно налягане (ниско) При ниското кръвно налягане нещ ата изглеждат по съв сем друг начин. Около т р и милиона граждани на Герма ния и м а т твърде ниско кръвно налягане, сутрин са к а то изцедени, ч у в с т в а т се изморени и отпаднали. Те трудно успявят да се концентрират, често им се вие с в я т и ня кои дори припадат, защ ото жизненоважни органи, преди всичко мозъкът, не се оросяват достатъчно. Това „безсилие“ същевременно е знак за същинската липса. Х ората с ниско кръвно налягане се стр ах у в ат о т . отпор, въобще не се о п и т в а т да се наложат, сп е с тя в а т си конфликтите. О т т е г л я т се при оказване на съпро ти в а и по същия начин се о т т е г л я и кръвта им. Това често води до нарушаване на оросяването на периферни т е съдове, израз на ф акта, че не и скат да влизат в допир с нещо, предпочитат да се отдръпнат. Същ ественото не може вече да получава жизнен сок. Ч овекът с ниско кръвно се отдръпва о т конфликта до припадък и т о в а е начин да се отърве о т отговорн остта. К ойто има ни ско кръвно налягане, не е устойчив, не се конфронтира с проблема и няма вече нищо общо с проблемите, които се изправят пред него. Той не о тс то я в а нищо, не иска да отговаря за нищо. Избягва предизвикателствата, често и сексуалността, к оято наистина силно зависи о т кръвното налягане. Чо векът с ниско кръвно налягане се о т т е г л я в подсъзна нието. Ниското кръвно налягане се среща по-често при жените. В екстремни ситуации на помощ идва припадъ к ъ т , който принуждава околните да им с п е с т я т кон фликта.

169

Начин на действие В случай на ниско кръвно налягане помага активн остта. Вместо да се качвате нагоре с асансьора, използвайте стълбите, карайте поне през ден велосипед, плувайте, иг райте тенис или според сезона карайте ски. За предпочи тан е е силовият спорт пред джогинга, защото при ниско кръвно не достига не само активност, но и сила. Всеки ден пулсът трябва поне за десет минути да сочи 130. По лезни са ко н трастн и те душове, масаж с ч етка в посока към сърцето и пикантна солена закуска без сладко. За кръвообращението са по-благоприятни п е т малки хранения вместо т р и обилни. Алкохол в малки количе с т в а може да стимулира кръвообращението, повече ал кохол е вреден, защ ото разширява кръвоносните съдо ве и кръвта тече още по-бавно. К аф ето също помага на много хора, но не всеки го понася, а при стрес кафето не ободрява, а приспива. Ако се случи да ви причернее пред очите, трябва да поседнете или легнете, но не и да замръзвате на място. Напрегнете мускулите на краката, карайте колело във въздуха, или поне дръж те краката изправени нагоре. При пристъпи на изпотяване човек трябва да пие повече т е ч ности, защото често количеството т е ч н о с т е толкова малко, че кръвообращението рухва. За предпочитане е ак ти вн ата почивка вместо мързелуването. Всички тези мерки в од ят до активност, к о ято по добрява дееспособността. Истинска помощ обаче пред ставлява само промяната на светогледа. К ойто страда о т ниско кръвно налягане, трябва да се научи да се из правя пред проблемите си, да не се дистанцира повече о т т я х , а активно да променя, каквото трябва да се промени.

170

Тъй к а т о всяка липса представлява и сигнал за някак ва възможност, за някаква задача, би трябвало да си взе мем с ъ о т в е т н а т а поука. Нека разберем, че всъщност ни липсва първичното доверие, независимо дали кръвното ни е прекалено висо ко или ниско. Това първично доверие възниква в пренат а л н а т а (дородова, бел. прев.) фаза, т.е . преди същин ското раждане, и на по-късен етап много трудно може да се придобие, но именно т о в а е задачата. Трябва да осъзнаем, че ж и в о т ъ т ни поставя задачата, о т к о ято се нуждаем за развитието си, и че избягването й само принуждава съдбата да повтори същия урок в още посуров вид, докато ни притисне до с т е н а т а и ни застави да погледнем в очи ж и тей ски те задачи.

171

Късогледство Късогледството е израз на страх о т външния свят, К ойто не обича да поглежда ф ак ти те , живее късогледо. Късоглед став а и човек, който не се посвещава на жизне н ите си задачи. Късогледството се среща особено често в младежките години, защ ото на тийнейджъра още му липсва ориентацията, далновидността. Той въобще не иска да гледа в бъдещето (надалеч), интересува го само м игът и поради т о в а все още му липсва общ ият поглед, „далновидността“. Но късогледството може да се въз върне и след двадесетгодишна възраст, вероятно в съ щ а т а степен, в ко ято човек придобива далновидност. К ак то повечето органи, очите се влияят о т нерв н а т а дейност на симпатикус и парасимпатикус (симпати кус = автономна нервна система; парасимпатикус = противодействащ ата ч а с т на в егетати в н ата нервна система). Късогледите хора много често са „хора с изя вен парасимпатикус“ и в т а зи връзка са по-слабо емоци онално раздразними, по-толерантни и по-порядъчни. Те и м а т склонност да се отдръп ват о т външните неща, за да подпомогнат вътреш ното си израстване. Късогледият човек може да вижда напълно добре близки неща, докато по-отдалечените изглеждат неяс ни. Н ати скъ т за постижения и с тр е с ъ т сякаш не са без значение, но определящо е предпочитанието към сладка и непълноценна храна. Недохранването също играе голя ма роля, особено в бедните страни о т Третия свят. Ч есто при късогледите хора се наблюдава види мо ограничена духовна нагласа, страх о т бъдещето и страх или нежелание да поем ат пълната отговорност за собствения ж ивот, в повечето случаи свързано със свенливост и и нтровертн ост. Делът на късогледите е особено голям сред интелек туалците. О т то зи ф ак т можем да заключим, че късо гледството би трябвало да се отдаде на акцента върху 172

„детайлната работа“, т.е. В случая на ж ивота. Възмож но е обаче да се получи точно обратното, един интров ер т да ч ете повече и поради то в а да е по-образован, при което подчертаното гледане на нещ ата отблизо да засилва късогледството. А стеничният т и п (слабо телосложение със слаби крайници) се счита за предразположен към късоглед ство. При него съответн о преобладават специфични личностни характеристики к а т о задръжка, страх или подобаващо изразяване на агресиите. Той бива см ятан за интровертен и ориентиран към себе си. Прави впечат ление и особеното му дишане. В т я л о т о на късогледия м огат да се забележат при знаци за то в а, че в миналото не са били преодолени пов тарящ и се преживявания к а т о страх, уплаха и впечат ления о т сем ейството, били са блокирани в мускулату р а т а и са „застинали“ т а м . Гърдите обикновено са пло ски, за да въ зп р еп ятств ат дишането „с пълни гърди“, преди завладяващите чувства да д ости гн ат вътреш ния му св ят. Затова главното блокиране на мускулите при късогледия не е при очите, а в т я л о т о и т о спира енергийния поток, преди да достигне очите. Застине ли т а зи пасивно-рецептивна фаза, може да резултира в къ согледство. Е т о защо късогледството винаги е израз на твърде силен субективизъм. Човек „не вижда по-далеч о т носа си“, о т собствен ата гледна точка, „през собствен ата призма“. А тъ км о късогледството идва да ни накара да се погледнем, за да забележим ясно намиращото се наб лизо. Но късогледият не иска да вижда тези неща и т а к а бива принуден о т симптома да погледне себе си, за да стигне до себепознание. Разбира се, т о в а не означава, че т о й отнася всичко до себе си, поставя се в центъра на вниманието и став а егоцентричен, без действително да се възприеме, защ ото и сти н ата и д ей ств и тел н о стта са неудобни. Късогледството винаги е подкана човек да

173

се погледне истински, да се възприеме и да извлече необ ходимите поуки. В повечето случаи обаче късогледият не разбира този апел и се о т т е г л я в себе си, к а то нито се възприема, нито се оглежда. Така то й по-скоро става плах, емоци онално затворен и „одухотворен“. Той е по-трудно раз дразним и контролира ч у в ств ата си по-добре о т други т е . О т социална гледна точка т о й е по-приспособен и no-желан о т нормално виждащия. Той или избягва кон фликти, или ги понася търпеливо, значително по-дълго о т нормалното, без да се оплаква. Едно сравнение показва, че в К итай има т р и пъти повече късогледи, отколкото далекогледи, докато в Япония ш ест пъти повече хора са късогледи, отколко т о далекогледи. Това конкретно означава, че повече о т 50% о т японците са късогледи. Това е най-високият про центен дял, установен досега при даден народ, и е раз бираемо, ако се замисли човек, че във възпитанието на японците е включено прикриването на ч у в ств ата зад усмивка, изискването да не противоречат на другия и да се приспособяват към групата или общ ността.

Възникването на късогледство Според най-новите изследвания 53% о т населението на Германия носят постоянно очила, а 27% при необходи мост. В повечето случаи причината е късогледство и около 90% о т младите хора, носещи очила, са късогле ди. При то в а късогледството се е разпространило през последното столети е в размери, граничещи с епидемия. Каква е причината? Тъй к а т о късогледството се появява предимно меж ду 12 и 16-годишна възраст, налице е т а к а наречената теория за работа отблизо, защото в та зи възраст т и й нейджърите трябва да извършват в училище и вкъщи много работа о т близко разстояние. Това е всъщност 174

и периодът на пубертета, т.е. време, през което погле д ъ т и в духовно отношение е насочен наблизо, защото трябва да се превъзмогват значителни промени. Тий нейджърът се пробужда за половото съзнание, но и също за груповото съзнание, поради което през то зи период т о й предпочита да бъде ч а с т о т някаква група. С други думи, природата „иска“ т о й да се занимава усилено със себе си, за да се развива правилно. Прави впечатление ф а к т ъ т , че късогледи с т а в а т предимно учениците в ели тн и те гимназии (35%), докат о тези о т техникум ите показват цифри о т п е т до ш ест процента. В т а зи връзка бихме заключили, че къ согледството е свързано с образованието, но против т о в а твърдение говори ф а к т ъ т , че 70% о т работнич к и т е в т е к с т и л н а т а промишленост с т р а д а т о т късо гледство, когато р а б о т а т а им изисква близко гледане. Това явление се наблюдава и при словослагателите. Но ако р а б о т а т а о т близко разстояние е виновна, защо не всички с т а в а т късогледи? Тук трябва да помислим за наследствените предразположения, защ ото късоглед с т в о т о може да се появи и к а то наследствена аномалия на зрението. И в то зи случай трябва да се търси „пред разполагащ фактор“, който играе решаващ ата роля за проявата на симптома. Ако приемем то зи „предразполагащ ф актор“ за даде ност, тогава отстран яван ето или поне отслабването му би трябвало да доведе до намаляване на късоглед с т в о т о или дори до пълното му премахване. Това е ц ел та на „упражненията за очите“, които са базирани на м етоди ката на американския очен лекар д-р Бейтс, но междувременно бяха значително разширени и усъвършенствани. Бейтс разглежда късогледството к а т о последица о т хронично разтягане на външните очни мускули, което сигурно е така. Но в такъв случай остава о т к р и т въпросът: какво предизвиква хронич н ото напрежение на т а зи мускулатура? За да обхванат

175

и психологическите фактори, много „очни“ треньори включват в тер ап и я та си и дихателните упражнения, и специални форми на имагинация. В ч а с т н а т а ми прак ти к а най-успешни се оказаха техн ики те на регресивна т а терапия, защ ото винаги след подобен сеанс, в който не бяха засягани зрителните проблеми, т е изчезваха или пък се подобряваха. Очевидно се придобива „друг поглед върху нещ ата“, който оказва непосредствено въздейст вие и върху очите. Всички т е зи терапии и м ат един недостатък: т е се прилагат едва когато зрението вече е увредено. Мно го по-важно би било въобще да не се стига до появата на то зи „неправилен поглед“ на нещ ата, к а то своевре менно се повлияе на духовно-душевното виждане. Това би могло да се постигне посредством ж и в о т без страх или незабавно преработване и пускане на страха. Това означава психохигиена и преподаване на обща житейска философия още в ранните младежки години, за да не се стига въобще до появата на напрежения или поне да им се противодейства отрано.

176

Мания за ч и с т о т а Така, к ак то с измиването чистим т я л о т о си, т а к а ми енето е символ на вътреш ното пречистване о т „мръ соти я“! Ненапразно след продължителна баня човек се чувства т а к а истински чист. И външно, и вътрешно сме се отървали о т неприятните, нечисти неща или проблеми. В т а зи връзка м анията за миене недвусмис лено показва стрем еж а ни да се очистим (изтрием о т себе си) о т действителна или въображаема вина. Чес т о откриваме т о в а явление при тийнейджърите, които и скат да се дистанцират о т т я х н а т а (събуждаща се) сексуалност, да се освободят о т „нечистите чувства“. Те се о п и т в а т да успокоят гузната си съвест посред ством външна компенсация.

Начин на действие К ойто е роб на м анията за ч и с то та , трябва да се опита или да поправи някаква действителна вина (да уреди ня какъв дълг), или пък да промени и да коригира неправил н ат а си нагласа към нещ ата, в р е зу л т а т на което в него се поражда въображаема вина.

177

Менструални оплаквания М енструалните оплаквания може да са признак на вътрешно отхвърляне на ж ен ствен остта. Това о т хвърляне засяга или рол ята и с т а т у с а на ж ената в об щ ество то , или (бъдещата) й роля на майка. В друг случай ж ената може би най-съкровено желае да има дете, но знае, че нейните житейски об сто ятелства или нежеланието на партньора не допускат бременност. В то зи случай чрез менструацията ж ената всеки п ъ т осъзнава „пропуснатата възможност“, причиняваща й разочарование! Тя страда и физически о т та зи „пропус н а т а възможност“. Това означава, че менструалните оплаквания показ в а т липсващата готовн ост за новата, истинска задача. М о м ен тъ т е назрял, но ж ената все още не е готова за то ва, не иска да порасне. Но наш ата задача е винаги да сме готови, за да може новото да се случи, да се изяви чрез л и чн остта ни. Затова боли, ако искаме да останем на някакъв вече достигнат етап, ако момичето не иска да стан е жена. Да се развиваме, означава разбира се да поемаме и отго во р н о стта за себе си, да не възпрепят ствам е повече потока на ж ивота. Болките са подкана да оставим развитието да се случва, да напуснем т е с н о т а т а на съзнанието, проявя ваща се к а т о страх, най-после да съзреем, не само да стареем. Това означава духовна готовн ост да се отдадем с радост на новите неща, непрекъснато навлизащи в ж и вота ни или намиращи израз чрез собствената лич ност.

178

М енструалните проблеми са подкана да се осланяме повече на вътрешния си глас, да не се водим по мислите или представите си, а да кажем „да“ на ж и вота такъв, какъвто е. М енструалните смущения следователно са недву смислена подкана да кажем „да“ на собствен ата жен ств ен о ст и по то зи начин на своята специална задача, на своето специално предизвикателство. Спрете да ж ивеете според представите за себе си. Ж ивейте себе си и не с т о й т е на едно м ясто, а се на слаждавайте на пътя. „Менструални оплаквания“виж също „Нарушения в мен струацията“.

179

Множествена склероза (МС) Погледнато о т медицинска гледна точка, причините за • множ ествената склероза (МС) все още не са изяснени. При разговор е пациента обаче проблематиката бързо става очевидна. С тава дума за изолация чрез втвърдя ване. Още в началния стадий на б ол естта вече се вижда ограничената свобода на движение, скованост на т я л о т о и несигурност в мускулите. Много често твърде ско ро откриваме и вътреш ната неподвижност при пациен т а . Той държи упорито и твърдо на становищ ето си, не допуска да се разговаря с него на определени тем и и е аб солютно неблагоразумен. Ч есто болният е този, който „диктува положението“ в семейството чрез претенция т а си да се налага, използвайки о тч асти б о л естта к ато средство за натиск. Но тъкм о непоколебимостта на възгледите и мненията, неспособността му да о т с т ъ п ва вдървява т я л о т о му, т а к а че т о вече не може „да се поддава“ на фините импулси, губи гъвкавостта си! Различаваме два ти п а болни о т МС: „коравият“ тип, - навън показва т в ъ р д о ст и „вътрешна сила“, често е циничен, не допуска да се разговаря с него на много тем и и просто „изключва“. При то зи вид пациенти се наблю дава типично поведение, затворен в себе си мироглед, който е непристъпен и в същото време погрешен. При то зи т и п се забелязва също винаги присъщата доза без чувственост, студенина или пресметливост. В т о р и я т т и п изглежда к а т о пълната противопо лож ност на първия: о т к р и т , сърдечен, любезен с всеки и отстъпчив - но само т а к а изглежда! Той също има тем и, които съзнателно или несъзнателно о с т а в а т недокос нати. За определена област о т ж ивота си т о й има непо колебимо, окончателно мнение, което е в противоречие с действи телн остта.

180

И 8 то зи случай 6 т ер ап и ята може да се открие тази тем а, к а т о се дискутират различни понятия-дразните ли, например семейство, партньорство, сексуалност, е т и к е т , възпитание на децата и други подобни. При множ ествената склероза, погледнато чисто ме дицински, се появяват мъртви острови в гръбначния мо зък. Тези увреждания са непоправими. Възможно е обаче пациентът да забави или дори да спре бо л естта, т а к а че да не се появяват п ознатите й пристъпи, ако осъзнае вкаменелите си възгледи и промени поведението си. М нож ествената склероза болезнено ни показва, че има области в битуването ни, които не осъществява ме, защ ото ги осъждаме, защото не желаем да бъдем т а кива. О т т у к ясно се вижда задачата да спрем да съдим или дори да осъждаме другите, да не отхвърляме повече някои сфери о т битуването си и да изживеем неповто р и м о с тта и многообразието на Б и ти ето , без да искаме да показваме само добрите си страни. К огато вече не съ щ ествува нищо, което човек отхвърля в ли чн остта си и което да не иска да изживее, т о й е на п ъ т да оздравее.

181

Мозъчен удар (инсулт) Ако някой се почувства к а т о ударен о т гръм, става дума или за „сърдечен“, или за „мозъчен“ удар. И в двата случая ударите се предизвикват о т стеснение на съдо вете, което води до отм ирането на цяла област на сър ц ето или в мозъка поради недостатъчна кръвоснабденост. „Мозъчният удар“ може да настъпи внезапно или да се „развива“ бавно, дни наред. В повечето случаи се стига до едностранна парализа, която обхваща едната ръка, единия крак, едната страна на т я л о т о и долната половина на лицето. Това състояние тр ае о т една до няколко седмици и след т о в а води до спастична церебрална парализа. Това означава, че м ускулатурата на засегн атата страна ос т а в а в постоянно напрегнато състояние. Това о т своя страна води до изкривяване на т а зи ч а с т на т я л о т о , к ак то и на ч е р т и т е на лицето, които засегнатият сам едва ли би могъл да промени. Може да се стигне и до на рушения на говора и на способността за преглъщане, по някога став а невъзможно контролирането на изпразва нето на пикочния мехур и правото черво. О т решаващо значение за характера и силата на ув режданията е засегн атата ч а с т о т мозъка и степ ен та на пораженията в нея. Във всеки случай мозъчният удар променя ж и вота из основи. Наистина с течение на вре м ето уврежданията обикновено намаляват, но е илюзия да се вярва, че всичко отново би могло да бъде к а к т о преди. Това е в реда на нещ ата, защ ото с т а р о т о състо яние е довело до мозъчния удар и б о л естта ни принужда ва да променим нещо.

182

На духовно ниво мозъчният удар означава, че опре делена област о т собствената личност или о т со б ст вения ж и в о т вече не се живее или дори съзнателно се отхвърля. К ойто обаче занемари части о т Б и ти е то си, рано или късно став а недееспособен в т я х , което показва и парализата на ч а с т и т е на т я л о т о . Тъй к а то отхвърлянето на някои жизнени тем и или най-често емоционалната недееспособност в определени ситуации е станала „очевидна“ за околните, сем ейството и при я т е л и т е често м огат точно да определят коя област вече не е била живяна. Засегн ати ят е или в повечето случаи е бил „професионално деформиран“, иначе е щял отдавна да предприеме „не-обходимото“.

183

Мускулна атрофия При мускулната атрофия мускулите на т я л о т о о т слабват, засегнатите н ям ат сила и са недееспособни. Чрез мускулната атрофия т я л о т о показва, че човек губи е с т е с т в е н а т а си дееспособност поради ф акта, че не използва мускулите си, не се движи, следователно не се променя. Тялото отразява, че човек не се захваща със задачите си, преструва се на умрял, отказва да решава проблемите си. Неподвижност на мускулите получава този, който повтаря нещо неправилно, без да о т ч е т е предупреж дението на съдбата. Той упорито държи на определено становище. Противно на т о в а мускулната атрофия показва, че се държа напълно „неподвижно“, сякаш про блемът или задачите изобщо не същ ествуват. Който не използва физически мускулите си (пример: гипсирана ръка), предизвиква техния регрес, защото никакъв нер вен импулс за движение не достига вече мускула. „Въ тр еш н и те ни мускули“ съшо атроф ират, ако отказваме да ги използваме, за да тренираме вътреш ните си сили. Болният о т мускулна атрофия трябва да се научи да стане деен, да вземе ж и вота си в ръце, да преодолее евентуалните си страхове о т неуспех и о т последици т е о т дей стви ята си.

184

Мускулни спазми Ж и в о т ъ т представлява непрекъснат поток и обмяна на енергия, раждане и смърт, постоянно изграждане и разруха. В идеалния случай всички области на ж и вота ни, к ак то и всички ч асти на т я л о т о , би трябвало да се снабдяват равномерно с енергия. Ако обаче предпочитаме определени действия, „ о т ношения“ или нагласи пред други, ако винаги се концен трираме само върху една страна, вечно заемаме една и съща „поза/позиция“ или „твърдо“ отстоявам е някакви мнения и нагласи, ще се втвърдим и на физическо ниво! Получава ли един мускул трайно информацията да се съкращава, скоро поради претоварване ще стане неспо собен да действа и да се преобразява. Ако се опитваме да постигнем своята предварително начертана цел със сти сн ати юмруци, със зъби и нокти, без да си задаваме въпроса, дали п ъ т я т , по който сме поели, не се нуждае може би о т корекция, т о наш ето житейско поведение е неправилно. Защ ото е с т е с т в е н и я т п ъ т на ж и вота представлява постоянно търсене на отзвук и преориен тац и я с цел приспособяване към даденостите.

Начин на действие К ойто често страда о т мускулни спазми, трябва да се запита дали ж и тейското му поведение в някои сфери не е твърде едностранчиво, опърничаво или конвулсивно. К ойто работи за постигане на целите си с всички сили и прекалено много амбиция, трябва по-добре да организира

185

р а б о т а т а си. К ойто всеки ден започва с нежелание рабо т а т а си, трябва да се „стегне“, за да изпълнява задъл ж енията си, би трябвало да се опита да намери причина т а за недоволството и вътрешния си спазъм. Може би трябва да смени професията си, може би се налага спе шен разговор с партнъора в ж и вота или с шефа. В ероят но трябва да се намали парата на собствената амбиция или същинската задача гласи: да се научим на търпение. Причините м огат да бъдат разнообразни, но м огат да се о т к р и я т при появата на конкретните спазми.

186

Нарушения в м енструацията Месечната менструация изисква о т ж ената малко всеотдайност към е сте с тв ен и те процеси, т ъ й к а т о през то зи период ж и в о т ъ т не може да продължава так а, к ак то обикновено. Цари друга атмосфера о т чувства и телесните неща също изискват внимание и грижа. Ос вен т о в а месечният цикъл символично е твърде в голя ма степен женска тем а, която насочва вниманието към п о н я ти ята половост (сексуалност), отдаване, ролята на ж ената и раждане. Ако дадена жена не е доволна о т рол ята си, т я има проблеми в сексуалната област, ако е недоволна о т все още подчинената роля на ж ен ата в ежедневието, т я ще се оплаква о т нарушения в менструацията. Ж ената, ко ято не иска да пусне своенравието си, не иска да се подчини на то зи повтарящ се непрекъснато процес на женското, нарушава по то зи начин естествения поря дък, правилото. В те р ап и я та трябва да бъде включен непременно и партнъорът, защ ото т о й изпълва, респ. накърнява не малка ч а с т о т самоосъзнаването на жената. „Нарушения в менструацията“виж също „Менструални оплаквания“.

187

Нарушения на кръвообращението Кръвообращението символизира вътрешния кръговрат на човека, приемането и преразпределянето на енергия т а , проникването на кръвта (на собствен ата същност) във всички области на собственото Битие. При пред стоящ а акти вн ост кръвообращението се активира, при вълнение пулсът също се ускорява, за да осигури д оста тъчно енергия за заплануваните действия и да отведе по-бързо отделяните вещества. Кръвообращението и кръвоносните съдове са магистралите, „вътреш ният ни двигател“. Постоянно ниското кръвно налягане показва, че дви г а т е л я т ни работи на икономичен режим, че не ни дос ти га енергия за предприемане на действия. Този недос ти г се дължи на вътреш ното и най-често несъзнателно нежелание за определени действия и постъпки, к а к т о и на страх и липса на кураж. К ойто не вижда смисъл в жи во та си, не знае защо изобщо върши та зи работа и как ва е ползата о т нея, т о й ще проектира вътреш ното си безсилие и и н ертн ост върху външния свят. С ниското кръвно налягане т о й сигнализира: „Нямам желание да върша каквото и да е, няма смисъл, бездруго нищо няма да излезе.“ Обичайното сутрешно кафе, предназначено да събуди жизнените сили, трябва да замести истин ската мотиваиия, желание и радост о т р а б о т а т а и изобщо о т жи вота. Едва след к а т о т я л о т о е било залъгано с мнимия адреналинов стимулатор, „кафеджията“ се ободрява. Този навик е признак за дълбока вътрешна отбрана, антип ати я или безразличие спрямо ежедневното, спря мо рути н ата на дневния режим. К ойто бездруго не е щастлив в професията, свободното време и семейство т о , който има трудности, които, вместо да реши, поскоро потиска, ще заспива к а то пребит о т т е ж е с т т а на деня и ще се събужда безсилен и инертен.

188

Едва когато в хода на ж и вота му се появи смисъл, когато започне да постига малки успехи, накратко: когато човек отново стане активен и вземе ж ивота си в ръце, кръвообращението ще се приспособи към новата му на гласа към ж ивота и ще бъде в постоянна готовн ост да осъществи желаното. Нарушеното кръвоснабдяване на крайниците о т своя страна показва, че действието принципно се допуска, налице е и желание да се промени нещо в собствения жи в о т, обаче Себе-mo се отдръпва о т определени „сфери“ и жизнени задачи. С тудените ръце символизират, че същ ествуват страх или ан ти п ати я по отношение на точно определено жизнено гледище или че човек изпитва радост о т ж ивота, но не се осмелява да се раздвижи, да се „намеси“, защото се страхува о т предполагаеми последици. Нарушеното кръвоснабдяване на ходилата е признак на това, че човек не се чувства добре на м я с то то , на което се намира в ж и вота си. Корените му са във въз духа, т о й се страхува о т к о н т а к т а със зем ята, затова отдръпва ч у в с тв и те л н о с тта си о т ходилата. К ойто не се чувства застрашен или претоварен, който т е ж и на м я с т о т о си, ще изгради доверие към „терена“ и ще се приближи и емоционално до местонахождението си. П остоянното високо кръвно налягане, което ясно си личи по зачервеното лице на холерика, показва, че вътреш ният двигател работи на пълни обороти, че се осигурява много енергия, но в крайна см етка не се стига до действие, защ ото човек се овладява или се въздържа. К ойто се научи да разбира агресиите си, да се справя с т я х , който се сдобие със самоувереност, за да прокара заплануваните си начинания въпреки външната съпро тива, който пусне страха о т последствията о т дейст ви ята си, т о й ще настрои кръвообращението си до нор мални стойности.

189

Друга възможна причина за високо кръвно налягане е, че сме под натиск, че се чувстваме претоварени, опит ваме се да угодим на всички, но в крайна см етка труп а ме вътрешна агресия. В то зи случай човек трябва да се научи да казва „не“ и да подобри самочувствието си, за да не се налага да привежда „доказателства“ за собстве н ата си работоспособност. Колапсът на кръвообращението показва, че е нару шено субстанциалното равновесие (това на кръвта). Кръвообращението се състои о т чувствителен баланс между състояние на възбуда и успокояване, на ак ти в н о ст и пасивност, на плюс и минус. В „същ ността“ на човека цари постоянно равновесие. Под въздействието на шок или нещо дребно, „капката, която прелива чаша т а “, т о в а вътрешно равновесие може да рухне. Сложно т о взаимодействие на отделните ч асти на същ ността ни се нарушава о т внезапния превес на една о т двете крайности, о т страх или друга внезапна силна енергия. Човек може да се предпази о т то зи срив, к а т о не по ти ска конфликтите в подсъзнанието и не ги труп а там . К ойто изчиства веднага проблемните ситуации и не по тиска мъчителни преживявания, а поне ги поглежда ди ректно в очите, предотвратява внезапния колапс. Той няма вече да бъде изненадан о т съ б и ти ята и няма да се нуждае о т отлагане на проблемите чрез колабиране. Защ ото след к а т о се свести о т припадъка, ще се изправи пред същ ата планина о т проблеми. Защо да не използва ме веднага силите и времето си, за да се заемаме с актуалните задачи и да ги решаваме!

190

Настинка Н асти н ката се характеризира с няколко изпълнени със символика симптоми, които в н астоящ ата глава т р я б ва да бъдат разгледани поотделно. Носът е запушен Нещо о т обкръжението на болния му е дошло в повече, носът е запушен, дишането е затруднено и в т а зи връз ка приемането на нещ ата о т външния с в я т е нарушено. Той няма вече готовн ост, а и не е способен да се изправя пред още проблеми. Главоболие Многото неща, които връхли тат настиналия, му съз дават „главоблъсканица“, т а к а че т о й не може да приеме нищо. Гърлото му е пресипнало, не може да говори Комуникацията с другите е нарушена. Или болният не иска да се конфронтира с околните, което поради въз палението на гърлото е и невъзможно, или болката в гърлото е признак за това, че т о й не би трябвало да се занимава толкова с външни неща, колкото с вътрешния си мир. Възпалението на гърлото дава на болния също т а к а възм ож ността символично да се изкашля срещу човека пред себе си. Сливиците са подути Болният има проблеми с преглъщането, то й не може или не иска да преглътне нещо, не го приема. Общо взето, н асти н ката предлага на болния възмож н о с т т а за известно време да държи околните надалеч о т себе си („Само стой по-далеч о т мен, да не т е зара зя!“), за да стане наясно с проблема си. О т друга страна, поради сим птом ите т о й ефективно е възпрепятстван да се загуби във външни детайли.

191

Обобщение Н асти н ката ми показва, че вътрешно съм изстинал, че ми липсва топлина, защ ото съм живял, следвайки разу ма си, а не сърцето си. Тя ме принуждава да се заема със себе си, да погледна най-напред себе си, да не преглъщам повече нещо, което не ми е присъщо. Н асти н ката показва също, че съм се ориентирал по чуж дите преценки, допуснал съм нещо чуждо в себе си. Но чуж дото не ми приляга. То ме е омаломощило. О ставям се да бъда заразен о т другите, о т погреш н ото им поведение. Сега се съпротивлявам срещу то в а чуждо поведение, защ ото не ми с ъ о т в е тс тв а , защото ме изтощава. Н асти н ката иска да ми каже, че не вяр вам в себе си, не съм сигурен в себе си, за да действам правилно според себе си. Така т я л о т о ми се опитва да се освободи отново о т чуждото. Аз съм „настинал“ о т поведението си, сам си покашлювам нещо, до гуша ми е дошло о т моето себеотричане. Искам да „изкашлям“ всичко чуждо, да го „издухам“, да го пусна да тече. Но т о се е „затъкнало“ и ми пречи да разсъждавам ясно, пречи ми да продължавам да живея според ума си.

192

Начин на действие Болният трябва да се занимае отново със себе си, със собствените си дела. Трябва да размисли какво не го топли, какво неизказано всъщност иска да изрази, да „изхвърли“. Трябва да покаже какво мисли в действител ност, да провери доколко е допуснал чуждото, не се е до верил на и нтуи ц и ята си. Следващият въпрос гласи: „В коя сфера съм се смалил, отрекъл съм се о т себе си?“. Гърлото е пресипнало и боли, защ ото не искам повече да преглъщам чуждото. К ойто се обича и се вслушва в гласа на сърцето си, не може да бъде завладян о т нищо чуждо и фалшиво. „Настинка“виж също „Хрема“.

193

Нервност Н ервн остта може да има множество причини: 1. В ътреш ната пълна убеденост, че сме призвани да извършим конкретни дела и да си правим изводите о т т я х , а предпочитаме да избягаме о т т я х , може да отключи повишена нервност. К ойто в им ето на удобството потиска по-голямо прозрение или не иска да върви по свирката на някой друг (може би о т инат), ще се чувства вътрешно силно развъл нуван, защ ото две противоположни енергии вли з а т в единоборство. 2. С тр а х ъ т също може да е причинител на нервност. К ойто се страхува о т някаква ситуация или за дача, т.е . не иска да изпълни т а зи задача и избягва с ъ о т в е т н а т а ситуация, вероятно ще е „нервен“, защ ото подсъзнателно непрекъснато очаква на стъпването на този момент. Такива ситуации мо г а т да бъдат: — подсъзнателни или несподелени конфликти с партнъора, — непрекъснато отлагано посещение при лекар, — предстоящ ият омразен час по кормуване или нещо подобно. 3. Неправилното хранене може да е причина за остра форма на нервност. К ойто прекали с употребата на захар, кафе или чай, може след това, поради по вишената обмяна на вещ ествата, да се почувства раздразнен. С традащ ият о т нервност човек няма нужда о т лекар с тв о за успокоение, а о т нова, положителна нагласа към ж ивота, към проблемите и задачите. Нервният мени джър трябва да разбере, че в никакъв случай не е правил но становищ ето „по-добре всичко да свърша сам, за да съм сигурен, че ще е наред“. 194

Нервната майка трябва да приеме, че за д е т е т о оп ределено ще е о т полза понякога да пада или да изпитва болка. Ако т я бди, изпълнена със загриженост, постоян но над своето отроче, прави мечешка услуга на себе си и на д е тет о . В случая и сти н ски ят проблем е прекаленият стремеж за закрила. Нервният служител трябва да приеме, че има право понякога да допуска грешки, да използва неправилни фор мулировки при разговор с клиенти или да сгреши нещо на пишещата машина. В този случай същинските проблеми са прекалената амбициозност, невинност или с т р а х ъ т о т критика, а не логично проявяващата се к а то след ствие нервност. Основанията за раздразнение са разно образни к а т о самия ж и в о т и трябва да се у стан о в ят в индивидуална личностна равносметка. Винаги обаче н ервн остта показва наличието на въ треш ен натиск, който възниква, защ ото нещо не е так а, к а к т о бихме желали да бъде. Тя демонстрира лип с а т а на вътрешно спокойствие и сигурност, к о ято про излиза о т желанието да постигнем повече, отколкото успяваме да свършим, и о т страх да не отговорим на собствените си високи критерии. Н ервността е страх о т неуспех - особено когато се опитваме да задоволим всички претенции, отправяни към нас. Но защо изобщо трябва да се опитваме да отговаряме на очакванията на околните? Не е възможно ж и тей ск ата ни задача да се състои в това! Всъщност сам ите ние имаме високи идеали, които едва ли можем да достигнем. Тези идеали постоянно ни подлагат на натиск. Не можем да изисква ме о т някого да даде повече о т най-доброто о т себе си. Така и о т себе си не би трябвало да изискваме повече, а с радост да даваме най-доброто, на което сме способни, и да не желаем повече да сме различни о т себе си. Щом о тсто явам е своето битуване и не искаме вече да сме перфектни, вътреш ното безпокойство и нервността изчезват и о т с т ъ п в а т м ясто на божествено благораз положение. 195

Нощна (кокоша) слепота К ойто страда о т кокоша слепота, би трябвало да се за п и та къде и кога не е в състояние да „вижда нещ ата в друга светлина“. К ойто гледа на нещ ата само по един начин и се позовава само на един светоглед, който не е в състояние да се приспособи към променените условия (нощта), ще страда о т нощна слепота. Нощем с в е т лината е оскъдна, в преносен смисъл т о в а означава, че има малко опорни точки за различаване на очертанията. „През нощ та всички котки са сиви“ - казва народът, но въпреки т о в а к о т к и т е са различни и когато настъпи де н я т , т о в а е напълно очевидно. Да страдаш о т кокоша слепота, означава също да поставяш под общ знамена т е л неща, които се различават в детай ли те си и изис к в а т разглеждане под особена светлина. Те би трябвало да бъдат преценявани по-диференцирано. С традащ ият о т нощна слепота трябва да се постарае да бъде т о лерантен и обективен и по-малко упорито да държи на вече създадено мнение. (Виж също „Увреден слух")

Начин на действие Кокошата слепота е подкана да променим гледната си то ч ка спрямо нещ ата и да бъдем готови да погледнем и в „тъ м н ото“, стигайки до прозрението, че към съвър ш енството спада всичко. С традащ ият о т кокоша сле п ота трябва да се научи да отваря очите си за всички неща в ж ивота и да бъде готов да погледне всеки детайл о т д ей стви телн остта.

196

Нощно напикаване Уринирането е физическият израз на освобождаването о т „излишното“, о т напрежението на физическо ниво. Изразът „напикавам се о т страх“ също свидетелства, че в ситуации на притеснение или опасност чисто физи чески искаме и трябва да се освободим о т натиска. Нощното напикаване също е подсъзнателно „пускане на вентила“. То настъпва, когато мозъкът „спи“, когато д е т е т о е загубило контрол над съзнанието си и по време на съня напират подсъзнателни чувства и представи в „спящото съзнание“. На всичкото отгоре на су тр и н та околните забелязват какво се е случило, т.е. регистрира се вътреш ният п р о тест. Напикаването насън е подсъзнателният п р о т е с т срещу неправилното отношение към д е т е т о или към условията в заобикалящата среда. Много често истин с к и ят проблем идва о т страна на родителите, а не о т напикаващото се дете. Затова родителите би трябва ло да се п о с т ар а я т да разберат как д е т е т о възприема заобикалящия го с в я т и как преценява нещ ата в ежедне вието. Друга често срещана ситуация е д е т е т о да се напи кава нощем, когато родителите, поради криворазбрана амбиция например, изискват прекалено много о т него. Но причина за т о в а „балансиране на натиска“ може да се окаже и кавга в сем ейството или разногласия между родителите относно възпитанието на децата.

Обобщение Д е т е т о (или зрелият човек) има усещането, че о т него се изисква прекалено много. Засегн ати ят не знае вече какво да прави. Дни наред д е т е т о не може да се освобо ди о т натиска поради прекалено силния контранатиск, няма възможност да остави нещ ата да п р о ти ч ат та к а, 197

kakmo mo всъщност би желало. То чувства, че не му е позволено да е такова, каквото е в действителност. Налага му се модел на поведение, който не му с ъ о т в е т ства. П речат му да се държи по детски. Нищо не става та к а, к а к т о си го представя. В мига, в който мозъкът престане да контролира човека, то зи натиск се освобождава. О ставям неща т а просто да се случват, к а т о бебче, предавам се. Чрез нощното напикаване д е т е т о казва: „Толкова съм малко още, още се напиидквам в леглото. Напишквам се в лег лото, значи родителите ми най-после трябва истински да се погрижат за мен, трябва да ми обърнат внимание. Чувствам се изоставен и пренебрегнат.“

Начин на действие Трябва да престанем да налагаме представите си на другия. Не бива да изискваме о т д е т е т о си това, което сами бихме направили, но не ни е било позволено, а да му помогнем да стане себе си. Никой не може да „поправи“ чрез д е т е т о си пропуснатото при самия него. Родителите м огат да помогнат на д е т е т о да реши проблема си, к а то реш ат собствените си проблеми и по то зи начин и двете страни се освобождават о т неес т е с т в е н о т о напрежение. Родителите трябва да се сбо гуват с абсолю тните претенции към сам ите себе си и да пр естан ат да и скат да са съвършени. Да възпитаваш, означава „да помогнеш в извличането“ на ск р и ти те спо собности, а не вменяване на собствени представи. Така чрез любов и разбиране човек освобождава д е т е т о си о т вътрешния му натиск и вече не се налага т о „да плаче чрез пикочния си мехур“.

198

Обрив на кожата Нещо, което ме вълнува, излиза на повърхността и с т а ва видимо. Постоянно ме „сърби“ и по то зи начин ме принуждава да се „заема“ с него, да се изправя срещу него. Особено ясно т о в а проличава при акне по време на пубер т е т а . В случая сексуалността е тази , ко ято вълнува тийнейджъра, която излиза на повърхността и го при нуждава да се занимае с нея. Освен т о в а новото предиз виква страх, защ ото т о с бурна сила вълнува младия чо век, може би дори управлява постъпките му. М ладежът прави опит да го потисне, но бързо забелязва, че новото вече не може да бъде потиснато. То се е появило и сега ще „сърби“ дотогава, докато не се „занимая“ д о статъ ч но с него, докато не приведа в хармония движещ ата ме енергия.

199

Парализа (общо) Парализата показва дълбок страх, често вследствие на непреодолян шок. Може и да е с т р а х ъ т о т отговорност, дори о т о тго в о р н о стта да се грижим сами за себе си. Този страх първоначално води до духовно-душевна не подвижност и ако не се разреши на то в а ниво, може да доведе до парализа. И в този случай обърнете внимание на посланието на т я л о т о . Парализираната ч ас т на т я л ото указва нещо конкретно по отношение на същ ест вуващия проблем. Човек би трябвало да се изправи пред страха си, да разбере причината за него и да го пусне, защ ото ж и в о т ъ т иска да сме духовно, душевно и физи чески подвижни. Парализата показва още, че не се допускам в моето битуване, не си давам свобода на движение. За да разбе ра причината, трябва да обърна внимание на м я с то то , където съм парализиран, и какво означава т о в а послание на езика на тя л о т о . Парализата на лицето например показва, че не по глеждам в лицето някаква ч а с т о т ж и вота си. Ако е парализиран кракът, т о в а означава, че не правя „не-обходимата“ крачка. Парализирана ли е ц ял ата половина на т я л о т о , половината о т м оето Битие е станала не подвижна. (Ако е дясната страна, става дума за външ ните ми действия, ако е л яв ата - за моя вътрешен мир, моите чувства, които блокирам). Парализата винаги е подкана да се допусна в своето битуване, и т о във всички аспекти. Това изисква сила, тв ъ р д о ст и кураж да о тсто яв ам съществуването си, да се потвърждавам, дори когато т о в а изглежда несъвър шено или погрешно в собствените ми очи или в очите на

200

другите. Каквото и да е, щом е ч а с т о т индивидуална т а действителност, би трябвало човек да го изживее, защото, ако вътреш ната действи телн ост не може да се изрази, т я създава вътрешен натиск, който в крайна см етка ни принуждава да придадем израз на собствена т а действителност. Ако дървото смяташ е, че е лошо да ражда плодове и да ги задържа, т о щеше първо да изпада в дисхармония със своето Битие и в крайна см етка щеше да загине о т задържаната енергия. Ако обаче ражда плодове, т е ще узряват и ще падат сами о т клоните, защ ото ж и в о т ъ т тече свободно. Така и парализата ни обръща внимание на някаква блокада, и разбивайки я, аз позволявам на живо т а отново да се разгърне свободно.

Пародонтоза Нашите зъби и м а т задачата да сдъвкват външни впе чатления, духовна, както и материална храна и к ато „първа инстанция“ да ее справят с тези впечатления или проблеми. Венците служ ат за опора на тези инстру менти, за да м огат т е да изпълняват задачата си. Защи т е н и т е о т венеца шийки на зъбите освен т о в а са много чувствителни на външните въздействия. С други думи, щом венците са увредени, липсва въ тр е ш н а та опора. В р е зу л та т на т о в а зъбите, нашите инструменти, и м а т по-малко опора, не м огат вече да с т и с к а т т а к а здраво и добре. В преносен смисъл то в а означава, че ние вече не сме в състояние да овладяваме възникващите проблемй или - общо казано - да ги кон тролираме! Щом венците се отдръпнат, чувствител ните зъбни шийки се оголват и при конфронтация с нова храна, с нови впечатления ние реагираме болезнено „чувствително“ ! П ародонтозата следователно показва липса на въ треш на опора и неспособността „да стискаме здраво зъби“, да преодоляваме трудности. О тдръпването на венците означава, че хронично „предъвкваме“ то зи про блем, а о с т р о т о възпаление на венците указва, че в мо м ента се намираме в ситуация, с която не успяваме да се справим.

202

П едантичност (прекадена) К ойто поддържа 6 жилищ ето изрядни ред и ч и сто та, сигурно го прави о т несигурност. Подсъзнателно т о й знае, че вътреш ното му равновесие е нестабилно и че му е достатъчен съвсем малък безпорядък, за да го довърши напълно. К ойто иска да демонстрира пред останалите какъв порядъчен и морален човек е, ще се опита да го до каже с ред и ч и сто та. Зад прекалената педантичност се крие или желание за външно признание чрез свършена работа, или пък под съзнателното прозрение, че вътреш н ият с в я т не е т а к а подреден, к а к т о изглежда!

203

Перде (kamapakm) При сивото перде став а дума за нарушаване обмяната на вещ ествата. Л ещ ата не се снабдява правилно и до бре с хранителни вещества и в нея попадат остатъчни продукти о т обмяната на вещ ествата, които замъгля в а т зрението, както и роговицата. Б о л е ст та може да настъпи съвсем внезапно при нежелани събития или при пристигането на нелюбими лица и да изчезне също т а к а внезапно. Тя често се появява и във връзка с диабет. Полезна е промяната в начина на хранене, което ду ховно-душевно означава, че в бъдеще ще избягваме при ема на погрешни „впечатления“. Освен т о в а трябва да преодолеем липсата на движение и т а к а да се раздвижим и духовно-душевно, за да не „застинем“ в някакъв опре делен светоглед. К огато застинем в нашите възгледи, и погледът ни став а неподвижен. Освен то в а трябва да променим досегашния си неправилен начин на ж ивот, т о е с т да прозрем и да започнем да се съобразяваме с ду ховните закони на ж ивота. П остен ето също е много полезно. След т о в а трябва да подобрим дихателните си навици, отново да се вклю чим в ж и вота наоколо или поне да станем по-общителни. В буквалния смисъл т о в а означава да вземам и давам своя дял. В случай че пердето се появи във връзка с ди абета, т о в а означава, че отново трябва да се учим да даваме любов и действително да я приемаме, когато ни бъде засвидетелствана. Д окато т о в а не се случи или не в достатъчна с т е пен, ние няма да виждаме ясно и то в а води до замъгля ване и на роговицата и о т т а м и на зрението ни, докато напълно загубим способността да възприемаме нещ ата такива, каквито са в действителност. Ако не искаме да виждаме нещо, в крайна см етка ще стигнем до т а м вече да не можем да го видим.

204

Подагра Подаграта 8 побечето случаи е нарушаване на обмяната на вещ ествата (първична подагра), която се отключва чрез съдържащи пурини хранителни вещества. Тези пу рини наистина са нужни на т я л о т о , но прекалено голя м ото им количество в кръвта може да отключи прис тъ п на подагра. Това означава, че в т я л о т о има излишък на определени вещества. В преносен смисъл т о в а ще рече, че болният о т пода гра се занимава твърде много с едни и същи неща. Той или не е способен, или не желае да остави миналото на спо койствие, да прости на другите или пък на самия себе си, или да приеме ф а к т и т е такива, каквито са. К ойто непрекъснато гледа назад, без нещо да променя или да се учи о т миналото, постепенно став а кисел (пикочна киселина) и поради т о в а - все по-неподвижен в своите реакции (болки в стави те). Възможно е обаче подаграта да е последица и о т дру ги заболявания, например о т болестното размножаване на белите или червени кръвни телца. Тялото образува усилено пурини също и поради увивните отоци на лимф ните възли и т а к а се стига до вторична подагра. При различни бъбречни заболявания също може да се с ти г не до пристъпи на подагра, когато се отделя прекалено малко пикочна киселина. Причинители на подагра м огат да бъдат физическото пренатоварване, злоупотребата с алкохол и преустановяването на храненето. В миналото болест на заможните, днес подаграта се е превърнала в една о т най-често срещаните болести на цивилизацията. Тя засяга м ъж ете десет пъти по-често о т ж ените и може дълго време да протича без оплаква ния, докато поради обилно ядене, прекомерна консумация на алкохол или друг причинител се стигне до остър прис-

205

тъп. Пикочната киселина 6 кръвта се отлага на криста ли в с т а в и т е и бъбреците. Особено често са засегнати с т а в и т е на п ръ сти те на краката и ръцете и коленните стави. Прогресиращото възпаление на с т а в и т е води до познати те ни подагрозни възли (уратни тофи). О т подаграта човек физически се сковава и обездвижва. Скованото и загубило гъвкавост съзнание видимо и болезнено се отразява на физическо ниво. То принуждава човека да се потопи в себе си, да утихне, да престане да упражнява в л астн ата си и доминантна същност.

Начин на действие Апелът на б о л ес тта е ясен. Болният не бива повече да премисля случилото се и да съжалява за него, да прехвър ля вината на друг и да се оплаква о т т е ж к а т а си участ, а да си извлече своята поука о т преживяното, евентуал но да инициира откровен разговор с другите засегнати или по друг начин да превърне застиналата си вътрешна нагласа в душевно развитие.

206

П одут корем, газове К ойто приема прекадено много различни храни, които са несъвместими помежду си, или въобще яде „трудно сми лаемо“, получава подут корем, респ. газове. На духовно ниво то в а означава, че човек се сблъсква със събития или факти, които не може да „асимилира“ т а к а лесно, кои т о не одобрява, които му създават вътрешен дискомфорт. Поради вътрешна съпротива или противоречия човек се чувства поставен „под натиск“. Той усеща как нещо вътре в него работи. К ойто ч есто страда о т га зове, трябва да намери отново вътрешно спокойствие, да върши нещ ата едно след друго и да се научи да не при ема толкова насериозно или трагично то в а, с което се сблъсква. П роявата на то л е р ан тн о ст спрямо чуждото и новото може да се окаже полезна за подобряването на „смилането“ на случващото се в ж ивота. Подобно на справянето с проблеми е необходима или промяна на гледната точ ка към нещ ата о т ж ивота, или пък сам ите о б сто ятел ств а трябва да бъдат активно организирани, за да намери засегн атият отново вътрешен покой.

Обобщение Искам да бъда друг. Тъй к а т о не съм в унисон със себе си, се държа неправилно и съ ответн о се храня неправилно. Свързвам неща, които не си пасват, и след т о в а не мога да „смеля“ резултата. Живея според представа, която не ми с ъ о т в е тс тв а . Това ме поставя под вътрешен на ти ск, създава ми трудности, принуждава ме да се погри жа ж и в о т ъ т ми да потече отново в унисон с вселената.

207

М оето неправилно битие заема твърде много м ясто въ т р е в мен и ме ограничава, защото не ми съ о тветств а. То оставя твърде малко пространство за истинската ми същност, а т о в а боли. Тъй к а т о аз не съм себе си, по закона на резонанса се сблъсквам и със събития, които не мога да асимилирам, защ ото т е не ми с ъ о т в е т с т в а т , не са ч а с т о т мен. Чрез т я л о т о ж и в о т ъ т ми споде ля, че не живея своя ж ивот, а преживявам това, което представлявам. Това обаче създава вътрешно безпокой ство, кара ме интензивно да размишлявам, причинява ми болка, поставя ме под натиск. То дори ме „деформи ра“, защ ото не е вярно и противоречи на същинското ми битие. Усещам вътреш ното съпротивление, противоре ч и я та вътре в мен, докато съм изпълнен с неща, които не ми принадлежат.

Начин на действие На първо м ясто трябва да се свестя, да допусна своето битуване и отново да се въплътя в себе си. Тогава може да се действа правилно и навреме. Не бива да се храня вече с то в а, което не ми подхожда, или с храни, които са несъвместими. Би трябвало да осъзная, че съм хар моничен, когато о тсто яв ам себе си. Тогава об сто ятел с т в а т а вече не са трагични, защото разбирам, че всичко е полезно, когато го възприемаме по правилния начин. Вследствие на т о в а вътреш ният натиск отслабва. Щом к а т о одобря своето Аз, мога да приема и околния с в я т в своето битуване, без да се поставям под натиск. К ойто се намира под стрес, често упражнява натиск върху околните, за да се освободи о т собственото си напрежение. Осмели ли се обаче човек в крайна см етка да изживее собствен ата си личност, ж и тей ски те му о б сто ятел ств а о тр а зя в ат вътреш ната хармония.

208

Полиартрит (особено първичен хроничен полиартрит - ревматоиден а р тр и т) С традащ ите о т полиартрит и м а т очебийни прилики в личностните характеристики. Те са тихи, скромни, усърдни и работливи, алтруистични и ж ертвоготовни и много често р а б о т я т к а т о гледачи на стари хора или инвалиди. Те са търпеливи, скромни и готови да поем ат чуж дата мъка. Ревм атичният фактор е доказуем, но не и участие на сърцето. Тук се разкрива първата насока за причината на бо л е с т т а . В ж и тей ск ата история на та зи болест о ткр и ваме в повечето случаи свръхактивност. С традащ ите о т полиартрит р а б о т я т неуморно вкъщи и в градина т а , тр ен и р ат високо спортно м айсторство и бойни из куства, подвижни са, гъвкави и неспокойни. Тези свръ хактивн ост и подвижност се о т н а с я т обаче само до т я л о т о . Чрез физическата акти вн ост се прекомпенсира в известна степен липсата на духовно-душевна гъв кавост. физическата активн ост, прекомерно добросъвест ното и свръхморално поведение се осъщ ествяват к а т о по принуда. Зад т я х обикновено се крие потисната, не призната агресия. Липсва любовта, „участието на сър ц ето“. Тя се заменя о т перфекционизъм и саможертва, готовн ост да оказват помощ, които обаче в о д ят до де пресии. Духовно-душевното вцепеняване се решава само на физическо ниво и т а м често се прекомпенсира, без обаче да доведе до истинско решение. В крайна см етка вътреш ната скованост се проявява все повече и повече и

209

8 т я л о т о u по този начин отразява вътреш ната дейст вителност. Н епризнатата агресия, ко ято не може да се прояви, блокира т я л о т о все повече и води до възпаление и болка. Точно т у к прозира задачата, която болният трябва да свърши. Прекомерно добросъвестното и свръхморално поведение, довело до агресия и вцепеняване, трябва стъпка по стъпка да бъде пуснато. Болният трябва да прозре, че „да“ към другите може да означава „не“ на себе си. П роявата на още повече саможертва е грешка. Той трябва да направи с тъ п к а та към свободата, искре н о с т т а и любовта и да живее истински!

210

Припадък 13 дум ата припадък ясно прозира значението му „при-падам“, нямам сила. К ойто често припада, показва, че се чувства ж ертва на о б с то я те л с тв а та . К ойто е попад нал в неприятна ситуация и има чувството, че не може да отреагира на напрежението, но не може да избегне ситуацията или проблема, ще е предразположен към за губата на съзнание. По този начин т о й казва: „Погледне т е , нищо не мога да направя, безпомощен съм!“ Припадъкът може да бъде и бягство о т отговор ност. К ойто е безсилен, не може да бъде подведен под отговорност и не може да бъде накаран да извърши нещо. Припадъкът следователно е възможност да се измъкнем о т нещо.

211

П ристрастяване (общо) Във всеки вид пристрастяване се крие копнежът по са м и те нас. Не сме доволни о т мом ентното си битуване и търсим повече, търсим идеалното себе, опитваме се да достигнем друго или по-висше съзнание. Но докато търсим, ние не живеем „ТУК“ и „СЕГА“, не можем да дос тигнем удовлетворение. П ристрастяването показва, че сме пристрастени към удовлетворението, търсим ис ти н ското си Себе, вместо да прозрем, че вече притеж а ваме всичко, което т а к а отчаяно търсим. Видът на пристрастяването ми говори за качество т о на моя копнеж. П ристрастяването към р а б о та т а показва, че си мисля, че не работя достатъчно. Ако не съм доволен о т постиж енията си, търся удовлетворе ние в успеха, в добрия външен вид, в признанието. Ако се отхвърлям на физическо ниво, намирам физи ческо (привидно) решение, например в пристрастяване т о към храната. Храненето обаче изпълва само илюзор но вътреш ната празнота и влошава проблема, защото след т о в а физически съм още по-недоволен о т себе си. П ристрастяването към наркотиците се характери зира с копнеж по разширяването на съзнанието. Нарко т и к ъ т ме издига за кратко време, но след опиянението само ме кара още по-болезнено да осъзная т е с н о т а т а на съзнанието си. Силно желая да достигна целта, без ня кога да съм тръгвал към нея, да съм работил над себе си и да съм се „развивал“. Алкохолната зависимост потиска проблемите или ч у в ств ата, вместо да ги решава. Д ухът е замаян и т а к а за известно време не вижда задачите, чувства се лек и свободен, спокоен и весел, сякаш проблемите не същ ест вуват, но веднага щом въздействието отслабне, неиз бежно следват лошите страни на махмурлука.

212

П ристрастяването към пътуване също е знак, че ис каме да сме по-напреднали, да се движим напред колкото може по-бързо. Но търсим на погрешното ниво: навън вместо вътре.

Начин на действие Ключът към решението е в прозрението, че намира ме удовлетворение в своето битуване. Всяко търсене е ориентирано към бъдещето, но каквото търсим, не можем да открием в бъдещето. Търсенето приключва, щом намерим себе си и се приемем. Намираме се в целта и нямаме повече нужда о т пристрастяване.

213

Проблеми по време на б р ем ен н о стта К ойто по време на бременността се оплаква о т много болестни симптоми, к а т о например прилошаване или повръщане, вътрешно се опитва да се справи с непри вичната нова ситуация. Тези симптоми говорят за под съзнателно отхвърляне на д е т е т о , дори и в случаите, в които м айката енергично отхвърля подобен „упрек“. Големите промени, свързани с раждането на дете, в повечето случаи пораждат вътрешни противоречия, които в крайна см етка са наложителни. Специално при много слаби и крехки жени промененото хормонално ниво в т я л о т о отключва неразположение. На духовно ниво т о в а означава, че те зи жени на първо време не се спра в я т със своята роля на жени. В случая вероятно още е необичайна идентификацията с майчинското, домашно т о и закрилящото. Но и при трудности и конфликти с бащ ата на д е т е т о може да се стигне до проблеми по време на бременността, които евентуално са породени о т страха на м айката по-късно сама да трябва да о т глежда и изхранва д е т е т о .

Начин на действие Проблемите на бременността показват, че „не съм начисто“ с промените и произтичащите о т т я х послед ствия. Аз се придържам към познатото, привързан съм към стар о то , още не съм готов да дам израз на новото, да премина в нова сфера на м оето Битие. Бременността обаче ме принуждава да се съобразя с новото, независи мо дали искам или не, защ ото не мога да продължавам да живея по стари я начин. О т ж ената става майка, о т п артн ьорството став а семейство.

214

Човек следователно трябва да се запита дали се чув с тв а дорасьл за о тго в о р н о стта и дали ще се справи със задачата. Променя се не само фигурата, а и ц ялата си туация, всичко познато изчезва, можем да се позовем само на себе си. Ако ми прилошее, значи че още не съм дорасъл за си ту ац и ята, все още не съм съгласен с нея или поне не напълно. Гадене, болки, косопад или нарушаване на пиг м ен тац и ята - всички т е са послания на т я л о т о , които заслужават внимание. Чрез брем енността проблемите не се създават тепърва, а с т а в а т видими. Е т о защо проблемите по време на бременността са признак за ново раждане на собствен ата личност. Те са призив да живеем с „вътреш ната мъдрост“, водени о т „вътрешния глас“, и да не определяме всичко с разума. Това, което сме заченали, иска да се прояви във всички области на битието. Чрез бременността и раждането ж ената получава възможност да изживее нов аспект о т себе си. След бременността т я став а повече себе си. С всяко д ете се ражда о т ч а с т и собственото й себе. Когато е готова да каже без о с т а т ъ к „да“ на ж ивота, изчезват и неразпо ложенията.

215

Псориазис При псориазиса е стеств ен о то обновяване на повърх ностния рогов слой на кож ата е прекадено повишено. П лаките напомнят на защ и тн ата броня на някои жи вотни. Така та зи кожна деформация ни показва, че иска ме да се предпазим о т външни нападки, не искаме повече да ни нараняват. Това, което засегнатият о т псориазис търси в дейст вителност, е близост, любов и симпатия. О т страх „да бъде наранен“ и о т възможно разочарование то й пред почита да се разграничи о т външния св ят, не допуска нищо повече вътре, в т о в а число, разбира се, и жадуван ата симпатия. Така то зи човек се изолира душевно по средством избраното о т него самия заболяване. Скоро обаче се показват о т к р и т и ранички по засегнатите кожни участъци: т я л о т о го принуждава да стане о т ново „раним, уязвим“, „да се открие отново за ж ивота“. Бронирането и повишената податливост на „нападки“ отвън вървят ръка за ръка. С традащ ият о т псориазис трябва да се научи да се измъква о т своята „черупка“, да се показва, да се отвори към о п и ти те за сближаване на света около него, к ак то и към оп асн остта да се сблъска и с непочтени хора. Той трябва да разбере, че ж и в о т ъ т е тек у щ процес, който не дава абсолютна сигурна гаранция за благонадеждността или ч е с т н о с т т а , к а к т о и по отношение т р а й н о с т т а на емоционалните връзки.

216

Раждане (недоносване) Преждевременното раждане говори за вътрешно, често пъти неосъзнато или потиснато* отхвърляне на д е т е то . М айката преждевременно осъзнава каква промяна ще предизвика д е т е т о в ж и вота й. Затова т я се опитва подсъзнателно по най-бързия начин да „се освободи“ о т д е т е т о к а т о причинител на т е зи „безпокойства“ ! Този ф ак т се натъква в подсъзнанието на енергично проти воречие. Та нали преждевременното раждане е оп ит ро дилката да се освободи о т о тговорн остта, без външно да предизвиква конфликт или противоречия с останали т е потърпевши лица. Подобно е поведението и в случаите на мнима бре менност. О т една страна, съществува желанието на ж ената за рожба и възм ож ността да й даде лю бовта си, о т друга страна, е налице отхвърлянето на партньора и в много случаи на сексуалността. С други думи, бре м ен ността и раждането се идеализират, без да се съо бразява и приема връзката с п артн ьорството и сексу алн остта! Много о т засегнатите жени избягват да се конфрон т и р а т с партньора и чрез м нимата бременност симво лично т ъ р с я т същество, с което да м огат да разпола г а т и над което м огат да в л астват.

217

Раждане (преносване) Закъснялото раждане к а к т о външно, т а к а и духовно противостои на преждевременното раждане. М айката иска колкото може по-дълго време да притежава „де т е т о “ и да го задържи във в л а с т т а си. Тялото образно изразява т о в а поведение, но показва също ясно, че все ня кога трябва да настъпи разделянето на майката и д е те т о , защ ото т о в а с ъ о т в е т с т в а на потока на живота. Ж ените, които преносват, трябва да разберат, че новороденото е сам остоятелно същество. Те своевре менно би трябвало да спрат да се идентифицират с р о л ята на майката, преди същ ият конфликт да се пов тори, когато д е т е т о е отраснало и напуска семейното огнище.

218

Р а зстр о й ств о О тдели телната система освобождава т я л о т о чрез екскременти и урина о т ненужните и вредни вещества. Обикновено т о в а се случва едва след к а т о сме смлели храната (т.е. впечатленията) и по то зи начин сме фил трирали и извлекли важ ното за нас. Болният о т разстройство оставя храната да пре мине непреработена, следователно в т о в а число и нови т е духовни впечатления, без да е извлякъл полезното. В тази връзка разстр ой ството демонстрира страха, не способността или нежеланието ни да се изправим пред нещ ата о т ж ивота, да решим възникващите проблеми. За подобна ситуация народът казва „да напълни гащи т е о т страх“. Р азстрой ството символизира страха на болния, че не е дорасъл за нещ ата, че ж и в о т ъ т поста вя пред него големи предизвикателства. Вместо да се разправи с даден проблем, т о й предпочита да се скатае на тихо, усамотено местенце, за да остави нещ ата да си т е к а т . Той не „смила“ преживяното, не го осмисля, а просто го пуска да „премине“ през него. Р азстрой ството води до голяма загуба на теч н о сти и затова първото противодействие в случая е т я л о т о да бъде снабдено с много нова теч н о ст. Т еч н о стта оба че е символ к а к т о на физическа, т а к а и на духовна гъв кавост. Н уж ната гъвкавост к а к т о на физическо, т а к а и на духовно ниво е изгубена. Тя трябва отново да се осигури и възстанови, за да не „пресъхне“. Хроничното разстройство е признак за генерален страх, че човек не е достоен за ж ивота, докато акутнот о разстройство говори за актуален проблем, с който човек не иска да има нищо общо.

219

Разширени вени Разширените вени се появяват при непоклатимо вътрешно отношение, поради твъ р д о то отстояване на определена гледна то ч ка и недостатъчно еластичност и гъвкавост. Липсва вътреш ният мир, защото не се при ема някаква ж итейска задача или се отхвърля някаква ж итейска ситуация. Така венозните клапи се о тп у скат и кръ вта се натрупва във вените, Заболелият е може би претоварен с нежелана дейност или разочарован о т ж ивота, което е довело до вътрешна т е ж е с т и отрица телно отношение. Разширените вени и скат да ни пока ж а т т о в а неправилно отношение към ж ивота.

Начин на действие Първо трябва да спрем да отхвърляме вътрешно си ту ацията, да я приемем за даденост и да се отнесем адек ватно към нея. Това включва и приемането на собстве н и те реакции спрямо ситуацията, отпускането и спо койното намиране на решение. В повечето случаи е не обходимо само да променим минимално вътреш ната си нагласа към нещ ата и всичко изглежда изведнъж съвсем различно. Променяйки се, съответн о и т я л о т о отново ще се приспособи. Разширените вени изчезват с повиша ване на ел асти ч н о стта и гъвкавостта.

220

Рак Всеки човек има около 200 000 ракови клетки в т я л о т о си. Тъй к а т о т я л о т о ни се състои о т около 60 билиона клетки, т о в а не е особено много. Дневно се см енят око ло 100 милиарда клетки. С други думи, всички ние по тенциално имаме рак, т о в а е естествен о състояние. Раковите клетки обаче са слаби и и м а т по-ограничена размножителна квота в сравнение със здравите клетки на организма. Освен т о в а при определени условия т е мо г а т да регенерират отново и да се превърнат в здрави клетки. З ащ и тн ата система на организма е достатъчно сил на, за да унищожава дегенериралите клетки, щом ги разпознае. Опасност съществува тогава, когато човек, било т о временно, блокира защ и тн ата си система. Това се случва поради душевни натоварвания, стрес, алкохол, дроги, огорчение, омраза, самота, дълбока скръб, но и поради неправилно хранене, недостатъчно дишане, бо лестни огнища около зъбите, сливиците или околоноснит е кухини. Геопатогенни зони, т а к а наречените земни лъчи, също и гр аят определена роля. Следователно същ ествуват особено силни ракообразуващи фактори, които винаги се основават на неправил но духовно поведение. Хора с подобно неправилно о тн о шение към нещ ата и м а т склонност към самосъжаление или към вкопчване в с тар гняв. Те с т р а д а т о т неспособ н о с т т а да прощават или да поддържат и запазят една връзка, и м а т ниско самочувствие или чувството, че не са приети, че са отхвърлени. Тези чувства често се коре н я т в детството. И зследователят на рака д-р Хамер е изследвал кри те р и и те за възникването на рак и е установил, че във всеки един хистологично ясен случай са се потвърждава ли следните закономерности:

221

Първи критерий Рак се появява поради непреработена лична трагедия, съпътствана о т вътрешна изолация. Колкото по-лошо е общото състояние, толкова по-лесно се появява болес т т а . Три причини трябва да са налице: а) лична трагедия, б) отслабена имунна система, в) вътрешна изолация. Щом се превиши индивидуалната гранична стойност, възниква рак. Втори критерий Видът на личната трагедия е определящ за локализира н ето на рака. а) Рак на гърдата (почти само при жените): Нарушено е п артн ьорството на духовно-душевно ниво. Това може да се отнася до брачния партнъор или приятеля, но и до децата, шефа или духовен учител. б) Бронхиален карцином (почти само при мъжете): Този вид рак има същите причини к а к т о рака на гър дата. в) Рак на ш ийката на м а т к а т а : Сексуални конфликти в по-широк смисъл. г) Рак на белите дробове - кръгло огнище: Смъртен страх при жени и мъже. д) Рак на стомаха и червата: Не може да бъде смляно нещо, с което постоянно чо век бива конфронтиран. Интересен в та зи връзка е ф а к т ъ т , че доскоро ракът на ш ийката на м а т к а т а беше най-често срещаната фор ма на рак при жените. С помощта на масовата просве ти телска дейност и противозачатъчните сексуалната 222

област go известна степен е разкрепостена и нормали зирана, т а к а че та зи форма на рака в наши дни се среща сравнително рядко. (Данните в а ж ат за Германия, бел. ред.) Трети критерий П ротичането на раковото заболяване с ъ о т в е т с т в а точно на хода на обработката или преработката на конфликтната тем а, отключила рака. Това се отнася както до интензивността, прогресията и прекъсване то , к а к т о и до продълж ителността и до пълното заглъ хване на болестта. О т т у к извличаме следната теория за рака: 1. Ракът възниква поради блокада на защ итните ме ханизми в т я л о т о , ко ято се отключва о т непра вилна духовно-душевна програма. 2. Развитието и продълж ителността с ъ о т в е т с т в а т на времетраенето и обхвата на погрешна т а програма. 3. Щом отклю чващ ото събитие бива разрешено, рак ъ т се деактивира. Време за развитие на рака според д-р Хамер: а) Рак на гърдата: 2 до 3 месеца б) Бронхиален карцином: около 18 месеца в) Рак на ш ийката на м а т к а т а : 12 месеца г) Белодробен рак - кръгло огнище: 7 месеца д) Рак на яйчниците: 5 до 8 месеца е) Рак на м а т к а т а : 5 до 7 месеца Най-рано след то зи срок ракъ т може да бъде забелязан. М ом ентът зависи о т някои външни фактори к а т о на пример локализация, ч увстви телн ост и др. Толкова о т носно изследванията на д-р Хамер.

223

Н аш ето здраве отразява начина ни на ж ивот. Иска ли човек да подобри здравословното си състояние, трябва да подобри начина си на ж ивот. Б о л е с т т а винаги е знак да напусна пътя, по който вървя в момента. Най-предразположени към рак са хората, които по т и с к а т емоциите си. Щом преживеят лична трагедия, т е не м о гат да овладеят реакциите си и биват завладе ни о т т я х . Д-р Масахару Танигучи с право казва, че р ак ъ т бил последица о т избуяването на негативни чувства в ду ш ата. Тялото само отразява случващото се в душ ата. Ако има нещо чуждо в т я л о т о , т о в а показва, че има нещо чуждо и в ума, което трябва да бъде пуснато. О т какво значение е т о в а прозрение, показва едно американско изследване на 4 000 раково болни пациенти. Всички, без нито едно изключение, в миналото са прежи вели непреодоляна депресивна фаза, която е сигнализира ла началото на заболяването им. Освен т о в а р акъ т се проявява не само в т я л о т о , а и в убежденията, във връзката, брака и в професията. Е т о защо е безсмислено да се лекува само организмът. Душевните м е та ста зй отново нападат т я л о т о . Каква е ползата о т профилактиката на рака? При откриването на бучка, т.е . щом т я вече се напипва, 80 процента о т раковото образувание вече съществува, намира се в последен стадий и о т ч а с т и образува вече м етастазй . З ащ и тн ата система на организма отдавна е рухнала.

Начин на действие Първо трябва да се осъзнае отклю чващ ият рак проблем и да се преработи. Това може да стане чрез терапия с разговор, регресивна терапия, психотерапия или промя на на ж и те й с к ата философия, при което личната рели-

224

гия - о б р атн ата връзка с първопричината на Б и ти е то играе решаваща роля. Локализирайки рака и използвайки езика на сим пто м ите, придобиваме ясна представа за сферата, в к о ято битува отклю чващ ият рака проблем. Ако ракъ т е бил активен през цялото време, имаме и ясна насока за вре м ето на неговото възникване. Трябва обаче да предви дим, че отклю чващ ият проблем също може известно време да е бил в покой. Когато отклю чващ ият конфликт е преработен, т о гава няма особено значение какво се случва с раковото образувание. Туморът може да бъде игнориран и изчезва или се капсулира в с ъ о тв етств и е с начина, по който е решен конфликтът. Важно е обаче да се вдигне максимално прагът на имунната защ ита, защ ото собствен ата ни лечебна сила е най-добрият лекар. Преди всичко обаче трябва да се промени начинът на ж ивот, за да не се появяват в бъдеще неразрешими кон фликти. Освен т о в а храненето трябва да се оптимизира, а всички вредни храни и напитки да се избягват. Това включва преди всичко злоупотребата с никотин, алко хол и кофеин. М есото, к а к т о и денатурираните храни би трябвало по възможност да не се консумират. Тъй к а т о вече не можем да избегнем замърсителите на околната среда, трябва да помагаме поне на т я л о т о в неговата защ итна и прочистваща функция. Много по лезна в т о в а отношение е бирената мая. Тя подпомага и пази черния дроб к а т о главен пречистващ орган. Освен то в а т я нормализира чревната флора. Болестните огнища и проблемните зони к а то хронич но възпалени сливици или синуси и развалени зъби или учас тъци с белези трябва да се о тк р и в ат и о тстр ан я ват.

225

Какво предвижда профилактиката Профилактично преди всичко трябва да се обръща вни мание на редовната психохигиена. С един вечерен обзор трябва да се анализират и п реработят съб и ти ята о т деня, т а к а че да не о с т а н а т нерешени конфликти. Освен то в а сутрин е добре да се подготвяме с преглед на пред с то ящ и те за деня задачи и да се настроим положително към ситуациите, които очакваме да н астъп ят. С ъщ ествуват много причинители на рака, но само една основна, първопричина - замърсяването и отравя н ето на вътрешния свят. Съществува и една в то р о с те пенна причина и т о в а е с т р а х ъ т о т рака, който п осто янно бива създаван и култивиран чрез т а к а нареченото просвещение за различните причини за рака. Много полезно е следното имагинативно упражнение: представете си образно как силните бели кръвни телца нападат слабите ракови клетки и ги р азтвар ят. Изпъл н ете при т о в а съзнанието си с положителни мисли. На м ерете в себе си уверен остта, че т я л о т о е достатъчно силно, за да се справи с рака, че причинителят е разкрит и о тстранен и че по то зи начин ракът ще изчезне. Въ тр е ш н и я т лечебен процес прогресира бързо и сигурно, когато пациентът вярва в целебната способност на т я л о т о си. Най-важното обаче е religio, т.е . о б р атн ата връзка с организиращия принцип в Творението. Трябва да про никнем в смисъла на ж и вота и да прозрем илюзията за раждането и с м ъ р тта . К ойто се е усетил к а т о вечно жива душа и в хармония с ж ивота, готов да изпълни за дачата си, не може да получи рак, това е моето лично убеждение.

226

Ревматизъм Около два милиона души в Германия страдаш о т т е ж ка форма на ревматизъм, други двадесет милиона се оплакват о т болки в двигателния апарат. Това прави ревматизма най-често срещаната и най-скъпа болест сред народа. При то в а ревм атизм ът е само сборно поня ти е за цяла група о т симптоми за болезнени промени в тъ к а н т а на с т а в и т е и мускулатурата. Тази болест се появява винаги във връзка с възпаления, независимо дали са остри или хронични. Поради болката двигателната способност бива ограничена до такива размери, че много често се стига дори до инвалидност. Изследвания са показали, че пациентите, страдащи о т ревматизъм, още о т детска възраст т ъ р с я т да о т в е д а т своите агресивни импулси посредством повишено напря гане на мускулите в скелетната мускулатура. В резул т а т на то в а т е са доста активни физически и спорту в ат, при което видимо предпочитани о т т я х са агресив ните видове спорт. Ревматиците овладяват ч у в ств ата си почти насила и т а к а не м огат по нормален начин да изживеят своите мъка, разочарование и фрустрация. Така се стига най-напред духовно-душевно до втвърдява не и схващане, тъ й к а т о агресивните чувства в извест на степен се „зациментират“ в собствен ата личност. При т о в а ревматиците са прекомерно добросъвестни, скромни, но в малка степен приспособими. П отисканите ярост, гняв и огорчение, както и осъждането на собст вените или чужди дела, блокират потока на жизнената енергия и в од ят до прогресиращо физическо втвърдяване и неподвижност. Ревматиците обичат да кри ти ку ват и в много случаи са несговорчиви.

227

Я рост, яд, огорчение и жажда за м ъ с т в о д ят до т а м , където са били изтласквани, до възпалителни процеси. Тези неразпуснати енергии са стигнали физически до отлагания на неотделени продукти при обмяната на ве щ ествата. Тези т а к а наречени токсини символизират проблемите, които се н атр у п ват необработени. По то зи начин т я л о т о все повече се превръща в сметище за нерешени житейски задачи. Така, к а к т о т я л о т о може да бъде принудено чрез постене да се концентрира вър ху обработката на т е зи отлагания, т а к а човек може да осъзнае на психическо ниво потисканите до момента емоции, да ги обработи и т а к а да ги направи безвредни. В повечето случаи обаче страдащ и ят о т ревматизъм твърде много се страхува често да контролира образа, който си е създал за себе си, своите скромност, добро съвестност, готовн ост за помощ, покорство и морал и по то зи начин да се разправя с „тъ м н ата“ си страна, своите дребнавост, властолюбив, агресия, на които „упорито държи“, с духовно-душевната си скованост, неподвижност. Е т о защо ревм атизм ът винаги е също израз на прекомерно намерение, на желанието всичко да се обозре, да се знае, да се ръководи. Б о л е ст та е неосъ ществена претенция за доминиране. Ако болният ще о тсто яв а „сенчестата си страна“, няма нужда да потиска тези стремежи. Тъй к а то обаче т о й по никакъв начин не отговаря на моралните си пред стави, не само се потиска, ами на всичкото отгоре бо лн ият развива и чувство за вина, което търси да ком пенсира чрез готовност за оказване на помощ и ж ертвоготовност. Ч есто се появява нов пристъп на болестта, щом к а то т о й не намери възможност за това. Тъй к ато ревматично болният все повече потиска истинските си чувства и „упорито държи“ на външно поведение, съо т ветстващ о на неговия морал и високите му изисквания, т я л о т о , к а то отражение на то в а поведение, става все по-неподвижно.

228

Н ачин на д е й с т в и е Е т о защо би трябвало да се запитате: — Доколко „държа упорито“ на един собствен образ, зад който се крия? — Къде имам силни чувства на агресия и разочаро вание? — Защо не показвам о т к р и т о те зи чувства и не ги дискутирам? — Кои чувства не се осмелявам сам да си призная? — Какво не мога да простя и да забравя? — Защо не мога да приема себе си и другите, какъвто съм / каквито са? — Как мога да създам топлина и истинска сърдеч н о ст спрямо себе си и другите и да дам израз на т е зи чувства?

229

С в е то в ъ р те ж К ойто се чувства пренебрегнат о т заобикалящата го среда, не получава достатъчно внимание и загубва въ тр еш н о то си равновесие, с помощта на световъртеж а ще се погрижи за т о в а „всичко да се върти около него“! Виенето на с в я т показва, че сме загубили външните си стабилни устои, опорните си точки. При виене на с в я т имаме нужда о т някого, който да ни хване за ръка и да ни води, който да се грижи за нас и да ни дава опора. К ойто страда често о т световъртеж , трябва да се научи да разчита на себе си, да е по-малко зависим о т околните, да черпи сам о т себе си повече сигурност и самоувереност.

230

r Слаба съединителна тъкан Съединителната тъ кан свързва отделните части на ор ганизма и го поддържа цял. Тя придава на кож ата - кон т а к т н и я орган на човека - здравина и опора. Съедини т е л н а т а тъкан е това, което „съ-единява“. С лабостта на съединителната тъкан показва дефицит на вътреш на опора и вътрешна здравина. Засегн ати ят бързо полу чава „синини“, т о в а означава, че т о й е бързо раним, дори когато ударът не е бил силен.

Обобщение Проблемите със съединителната тъкан ми показват, че съм твърде мекушав, отстъпчив и т а к а наранявам сам себе си. Е с те ств е н о то напрежение между отделни т е части е нарушено. На съединителната тъкан с ъ о т в е т с т в а способнос т т а ми да съединявам отделни те части, т я загатва колко може да се разчита на мен или колко съм о т с т ъ п чив, дали вътреш ната ми същност е жизнена и еластич на, или обременена и чувствителна. Ако имам здрава връзка със себе си, значи имам и силна вътрешна опо ра. В так ъ в случай став а излишна определена връзка с външния с в я т, к о ято до известна степен прави човека зависим. Ако обаче съм направил себе си зависим, поради то в а съм и по-лесно уязвим, раним, защото зависимост т а вече не отговаря на е сте с тв ен о то напрежение. Тъй к а т о ми липсва връзката с мен самия, често приемам по грешни връзки и т а к а си навличам „синини“ във външния св ят. Това означава, че кръвонасяданията само правят видими м оите зависимост и ранимост. В то в а участва кръвта, физическото седалище на душата. Непрекъсна т о получавам о т ж и вота (мисловен) тласък, но често аз сам и ят съм тласък и наранявам своето същинско себе.

Н а ч и н на д е й с т в и е К ойто страда о т слаба съединителната тъкан, трябва да се научи да бъде по-малко чувствителен и злопаметен и да намери повече сигурност, душевна съпротивителна сила и първично доверие. Всъщност истин ската му същ н о ст го подтиква да бъде отново себе си. К ойто живее своята личност, няма нужда о т неправилно поведение, о т отстъ пчи вост, където не трябва, и о т съ о тветн о т о нараняване. Външният с в я т е само зам ести тел и подкана да на мерим опора в собствената си личност. К ойто не иска да загуби връзката с външния с в я т само защ ото зам ест вал липсващата вътрешна опора, се самозаблуждава. К ойто е открил себе си, почива в своя център, е жиз нен и стабилен. Ж и знен остта и гъ вкавостта опреде л я т дълбочината на неговото Битие, а по то зи начин и съзнанието му е естествено силно, здраво и еластично. К р асо тата и и с т и н н о с т т а се к р и я т в ли чн остта на човека. К ойто е „хармоничен“, няма нужда о т външни подтици и ж и в о т ъ т вече не го наранява. К ойто не е чувствителен, може да приема околния с в я т такъв, какъвто е. Той е открил с т о й н о с т т а на истинското си себе. Изхождайки о т т о в а самочувст вие, човек успява по-лесно да бъде великодушен, да не се отрича о т себе си, наранявайки по то зи начин своето същинско себе. В то зи смисъл сл аб о стта на съедини т е л н а т а тъкан може да ни помогне да открием себе си, да бъдем наистина себе си.

Слепота Да си сляп, означава да не виждаш нищо, да не можеш нищо да забележиш. Незрящият не може да види р еал н о стта и връзките между нещ ата и поради то в а е принуден да ги „с-хваща“. Външно няма вече нищо за гледане, следова телно погледът се насочва навътре. Н езрящ ият трябва да осъзнае и разбере своята същност и да се „за-хване“ директно с обкръжението си, за да се справя в ж ивота. С лепотата е особено суров удар на съдбата, но опи т ъ т ни кара да се замислим. Преди известно време чрез специална операционна техника беше възстановено зре нието на някои незрящи, но р е з у л т а т ъ т беше смайващ. „Болните“ не успяваха да се оправят в то зи с в я т със своето „зрение“. Може би има случаи на голямо щ астие след такава интервенция, но едно е ясно: сл еп о тата не е само удар, който съдбата „сляпо“ ни отрежда, а непо средственият зов на ж и вота да се научим да разбираме нещ ата чрез сблъсък (допир) с околния свят.

Обобщение С лепотата може да е последица о т „предишно“ непра вилно гледище. Бил съм си затворил очите пред света, не съм искал да го виждам, бил съм сляп за действител н о ст та. С леп отата във всеки случай е апел да не бъда сляп по отношение на вътреш ното себе, да не се идентифици рам с външ ността си, да се видя такъв, какъвто съм всъщност.

233

Н ачин на д е й с т в и е С лепотата е неизбежна подкана да гледаме е „вътреш ния си взор“, да се научим на вътрешен поглед върху не щ ата. Тя включва шанса да не се влияем повече о т външ ния вид на нещата. На незрящия окончателно е о т н е т погледът навън и поради то в а то й е принуден да гледа навътре и да живее според вътрешния си образ. С очите бездруго виждаме само осем процента о т целия спектър, 92 процента о т д ей ств и тел н о стта са „невидими“ за очите ни. Този ф ак т ни е известен, но често се държим та к а, сякаш това, което виждаме, е ц ял ата действителност. Вяр ваме само на очите си и съвсем сериозно се см ятам е за „реалисти“. С леп отата е (много скъпо платен) шанс, по принуда да се концентрирам върху останалите 92 про цента о т д ей стви телн о стта. Едва когато приемем, че увреждането не е к а т а с т р о фа, можем да извлечем полза о т него, увреждането ни пречи да продължаваме да живеем ка к т о преди. Така сле п о т а т а може да бъде п ъ т я т , който ни учи на истинско зрение и в крайна см етка води до по-висше прозрение.

Смущения в храносмилането Храносмилането на физическо ниво е тясн о свързано с преработката на външни дразнения на духовно ниво! Храносмилането означава както о т физическа, т а к а и о т духовна гледна точка, че трябва правилно да класи фицираме и използваме приетото, било т о хранителни продукти или сетивни възприятия, в замяна на което да изхвърлим неизползваемото и излишното. Хора с подчертано интелектуален интерес обичат да ядат солено и пикантно, защото и скат да бъдат с т и мулирани. К ойто търси нови и интересни впечатления, обича лютива храна, макар новото да е трудно смилаемо, т.е. трудно се използва и трудно му се намира място. Хора, кои то заобикалят проблемите и предпочитат да избягват всякакви разправии, приемат щадяща храна, която не ги дразни или не ги кара да преодоляват предиз викателства. С тр а х ъ т о т задавяне с рибена к о с т гово ри за подсъзнателен страх о т агресия. С тр а х ъ т о т за давяне с костилки сочи отново за страх о т проблеми. Храносмилателните смущения м огат да бъдат ин терпретирани по следния начин: разстройство настъп ва, когато сме яли нещо несмилаемо, о т което искаме да се освободим колкото може по-бързо и безпроблемно. С том аш ните язви са признак, че не можем да се спра вим с точно определени проблеми, които ни създава жи в о т ъ т . Той став а физиологически и психологически „ки сел“, с всички сили се опитва да премахне те зи проблеми (храна), к а т о сам се уврежда поради своята агресия (ки селина). Пациент със стомашна язва трябва да осъзнае свои т е агресивни емоции и да ги изживее, за да може по-добре да ги владее. Той трябва да разбере, че не бива да търси разрешението на проблемите си в свръхусилия в същ ата посока, а трябва да си направи други изводи.

235

За разлика о т т о в а запек получава онзи, който не може да пуска, който труп а в себе си душевни впечат ления, без да ги преработва или пуска. На езика на т я л о т о дебелото черво символизира подсъзнателното. Съ държанието на червото символизира подсъзнателните впечатления. К ойто страда о т запек, има трудности да пуска нещ ата, да ги отдава, да ги оставя след себе си. Това може да са к а к т о материални неща, т а к а и емоции, които не искаме да покажем. Някои неща се п отискат, в известна степен човек бяга о т самия себе си, не иска да признае нещо. Той живее в непрекъснат страх о т за губа и на физическо ниво дебелото черво отразява та зи „сдържаност“. Той се страхува да не се „изчерпи“, мисли, че трябва да разпределя силите си. Затова порционира и ч у в ств а та си.

236

Старчески болести (общо) С тарческите болести са сигнал за нерешени проблеми и житейски задачи. Всеки симптом отговаря на конкрет на задача. Следователно б о л ес тта не е задължителна даденост за с т а р о с т т а , ако човек научи ж и тейски те си уроци. Особена задача на с т а р о с т т а е пускането. Има се предвид пускането на яда, страховете, разоча рованията, обидите, на собственото минало, собстве ното упорство и напразните очаквания. К ойто по то зи начин изживява с т а р о с т т а , с напредването на възрас т т а став а все по-свободен и по-лек и т а к а може в край на см етка и съвсем лесно да пусне ж ивота, за да се върне в безтелесността. Дотогава обаче трябва да използваме шанса на с т а р о с т т а : свободата о т професионални задължения и материални цели, свободата о т плътски желания и о т мнението на околния свят. С една дума, свободата о т Външното в полза на Вътреш ното, на себе си. В напред нала възраст човек има време да изживее активно въ треш ния си св ят, има възможност да оформи качества т а си в характер и да превърне знанията си в мъдрост. Може съзнателно да приеме последните уроци, да изпъл ни последните задачи, които ж и в о т ъ т му поставя. В то в а състояние, при което т я л о т о може би външно вече не е т а к а красиво, човек може да си спечели вътрешна красота, вътрешна младост, която не остарява. Годините, които ни о с т а в а т , можем да изживеем съзнателно. Личното минало може да бъде осъзнато, прояснява се смисълът на съ б и ти ята и който желае, може да се учи о т него. Най-после човек може да се на слаждава докрай на р а д о с тт а о т п о сти гн ато то и има възм ож ността да направи това, което още предстои, за да оформи един пълноценен ж ивот. Може да изясни все още неясното, има шанса да прости непростеното и да пусне то ва, към което още е здраво привързан.

237

Така с въ зр астта човек може все повече и повече да надраства себе си, може да съхрани духа подвижен и сър ц ето младо и в крайна см етка все повече да одухотворява т я л о т о . Може да бъде пример за другите и за самия себе си и да издигне собствения си ж и во т в произведе ние на изкуството. Не на последно м ясто човек може да бъде шанс за децата и внуците си и да помогне на дру ги те „стари“ да осъзнаят с т а р о с т т а к а т о шанс и да я използват. Най-после ж и в о т ъ т благодарно се приема к а т о дар и човек съзнателно се наслаждава на всеки миг. К ойто търси, намира „съзнанието - извора на м л ад о стта“, изживява подмладяването о тв ъ тр е и в крайна см етка преживява своето „духовно раждане“. К ойто съзнател но разбере кой е всъщност и живее истинското си Аз, може, щом настъпи м ом ен тът, т а к а спокойно и невъз м утим о да напусне ж ивота, к а к т о го е изживял.

238

С тр ах С тр ах ъ т е неизменна ч а с т о т ж и вота на много хора. Д умата „страх“ на немски език идва о т латинското „angustus“ и означава „тесен“. Ако гледаме на нещ ата твърде тесногръдо, изхождайки о т ограниченото съзна ние, ние се страхуваме. Тогава с тав а трудно да прерабо ти м и класифицираме правилно определени впечатления и преживявания. Попадне ли човек в ситуация, засягаща тази ч ас т о т Б и ти ето , т о й в известна степен „събуж да“ страха в себе си. С тр ах ъ т има много лица. Изпитваме страх о т тр у д ности, о т катастроф и, произшествия, о т сриването на наш ата икономика или о т дадена загуба - страхуваме се да загубим любим човек или ж и вота си. С тр а х ъ т се е превърнал за много хора в постоянен спътник и т е едва ли м огат вече да си п р ед став ят ж и в о т без страх. Най-често срещаните причини за страх са: несправя не с нещо, безсмислие, отхвърляне, война и самота. Това обаче са само аге н ти те на страха. Същинската причина винаги се крие в собствената личност, в ограниченост т а на мисленето, скрито в липсващата обратна връзка с първопричината на Б и ти ето. Щом к а т о човек разшири съзнанието си в т а зи област, с т р а х ъ т изчезва. Първата крачка може да бъде осъзнаването на ф акта, че аз не съм стр ах ъ т, а само се страхувам. С тр а х ъ т е мощна сила. На практика страхливият прави чрез нея именно това, о т което се страхува. Да вървим по дъска, лежаща на пода, е лесна работа. Да вър вим по същ ата дъска, намираща се на известна височина, става вече по-сложно поради ф акта, че се страхуваме да не паднем. И вероятно само заради то зи страх наистина ще паднем - т о в а се нарича сбъдване на пророкуваното о т сам ите нас събитие.

239

Страхът има своите предимства: 1. С тр ах ъ т прави възможна или улеснява бързата ре акция в случаите, когато т я е необходима. 2. С тр а х ъ т предотвратява или намалява възмож н о с т т а за нараняване на т я л о т о , к а т о ни кара да изхождаме о т предполагаемата или въображаема опасност. Затова с т р а х ъ т е о б р атн ата страна на слабостта. Страхът обаче има и недостатъци: 1. С тр а х ъ т е особено неприятно чувство. 2. Последиците о т страха са изключително вредни не само за тя л о т о : — — — —

В ъ зп реп ятстват ум ствени те способности. Храносмилането функционира непълноценно. Съсипва се сърцето. Може да се стигне до високи стойности на кръвна т а захар и холестерола. — Увреждат се кръвоносните съдове. — Човек не изпитва вече радост. 3. С тр а х ъ т е лош съветник, особено когато е един с тв е н и я т съветник. С тр а х ъ т обезсмисля живо т а ни. Има хора, които нарочно се п о с т а в я т в рискови ситуа ции, к а т о например параш утисти, ловци на дивеч, какт о и акробати и арти сти . Всички т е мислено се прена с я т в ситуацията, причинител на страха, п редставят си я т а к а живо, докато с т р а х ъ т се появи. Те се изпра в я т пред страха и в известна степен преминават през него. К огато наистина попаднат в опасна или будеща страх ситуация, т е запазват самообладание и м огат да реагират бързо и правилно. В случая се оказва полезно да си представяме винаги положителен изход о т будеща

240

страх ситуация, да я „преживяваме“ мислено т а к а , че в крайна см етка всичко да свършва добре. Особена форма на страх са фобиите (о т гръцката дума „phobos“ = ужас). При т я х став а дума за натрапчи ви пристъпи на страх, които принуждават засегнатия да използва определени защитни механизми, ф о би ята е обективно необоснованият страх о т предполагаема, мнима опасност, например: агорафобия - страх о т го леми, о т к р и т и пространства, или клаустрофобия с т р а х ъ т о т затворени пространства к а т о асансъори, самолети или тоалетн и . Бактериофобия (бацилофобия) - страх о т заразяване при допир, зоофобия - паническия т страх о т мишки или други животни, фобофобия с т р ах ъ т о т изпитването на страх. Тези фобии в повечето случаи се дълж ат на непрерабо тени преживявания. Видът на фобията отговаря на вида на преживяването. В случая само повторното изживява не и довършване на причиняващата страх ситуация може истински да помогне. Това може да стане, например, чрез връщане обратно в ситуацията. Най-широко разпространеният страх е то зи о т с м ъ р тта . К ойто се страхува о т с м ъ р тта , се страхува о т ж ивота. К ойто може да приеме и одобри напълно и изцяло своя ж и вот, т о й не се страхува и о т с м ъ р тта , която в действи телн ост е „връхната то ч ка на живо т а “, кулминационният завършек на всеки един ж ивот. С тр а х ъ т о т с м ъ р т т а е р е зу л та т о т неосъществен живот. Ж и в о т ъ т не е нищо друго освен търсен ето на безкрайното, абсолю тното, на „едната сила“, която стои зад всичко. Следователно няма основание за страх о т см ъ р тта. Загриж еността ни по-скоро би трябвало да се отнася към ж ивота, за да бъдем наистина живи, докато живе ем. С тр а х ъ т във всичките си проявления е най-силната пречка за разви ти ето ни, защото ни пречи да станем това, което бихме могли да бъдем. 241

Разберете, че 6u се случва само това, което с т е пре дизвикали. Не можем да избягаме о т този ф акт, но мо жем във всеки един момент да го променяме. Ако избягаме, следващия п ъ т с т р а х ъ т ще се усили. Ако то зи п ъ т победим страха, следващия п ъ т то й ще е по-слаб. К ойто е готов да погледне страха в очите, успява да се освободи о т него.

Обобщение С тр а х ъ т показва: — че съм блокиран, съзнанието ми е ограничено по ради нерешено преживяване, нерешен проблем или закостеняла форма, които см ятам , че трябва да реша. — че в м оето съзнание все още има „сляпо“ петно. — че имам много малко „само-чувствие“, твърде малко вяра в себе си. Чрез страха съзнанието ми се стеснява още повече. — вик за помощ на душ ата, защ ото аз се огранича вам, затварям се о т нещо неприятно, което обаче е необходимо. — че всъщност искам да съм необятен, че искам да кажа „да“ на ж ивота. С тр а х ъ т е напълно нормал но чувство к а т о глада и студа - не е приятно, но е подкана да се предприеме необходимото за изчезва нето му. — че съм призован да осъзная и приема страха к а то напълно нормална информация, к а т о напълно нор мално чувство и к а т о подкана. Приемайки го, аз предотвратявам неговото разрастване. Поглеж дайки в лице страха си, ще се конфронтирам с т ъ м н ат а си страна, с нещо, което отхвърлям, което не искам да погледна. С други думи, си задавам въ проса: „Какво не искам да видя? Какво отричам?“ 242

С тр а х ъ т е огледало. Страхувам се о т то ва, кое т о не искам да допусна в себе си, но би трябвало да допусна, защ ото т о иска само да ми помогне да бъда повече себе си или да стан а такъв. — че се страхувам о т това, което сам не искам да сторя на другите. С тр а х ъ т е симптом, който ме кара да се занимая с т а зи енергия, енергия, която иска да ме води към д е й с тв и те л н о с тта на моето Битие. С тр а х ъ т показва то в а, което ме плаши, за да се захвана с м оите опасения. С тр а х ъ т мно гократно ще ме поставя пред неразрешена си ту ация, докато не сторя правилното. С тр а х ъ т ми показва къде се ограничавам, принуждавам да бъда нещо, което не съм. — Всяка фобия точно указва сферата, с която т р я б ва да се конфронтирам. Страхувам ли се о т малки помещения, с т р а х ъ т ме подканя да о т с т р а н я т е с н о т а т а , ограничението в своя вътрешен мир, да стан а широк. Страхувам ли се о т просторното, в т о в а се крие призив да допусна в съзнанието си простора, да стан а вътрешно обширен. Изпитвам страх само докато не съм го осъществил в себе си. С тр а х ъ т е винаги само „показалецът“ на ж ивота, а не показаното.

Начин на действие Зад всеки страх се крие причина, която иска да бъде осъзната и отстранена. О тстранена ли е причината, с т р а х ъ т изчезва о т само себе си, защ ото о т него пове че няма нужда. Всеки страх означава опасение да не за губя нещо приятно. Той ме принуждава да допусна нещо неприятно, защ ото т о е ч а с т о т ж ивота. Той изисква о т човека да допусне целия ж ивот, да не изключва нищо, да осъзнае, че всичко е добро, защ ото в крайна см етка служи на развитието на собствената личност. Следо-

243

вателно нищо не бива да се пожелава, нищо не трябва да се отрича. С тр а х ъ т е подкана да не се отрича, а да се допуска ж и в о т ъ т в ц ял ата му пълнота, да се осъзнае положи те л н о то в неприятното, да не искаме само приятното, а правилното. С тр а х ъ т винаги е призив да бъдем в поголяма степен себе си. В страха си човек е високосъзнателен и много ч у вст вителен. Той не би трябвало повече да насочва то в а по вишено съзнание към предмета на своя страх, а да го из ползва, за да открива все повече своето истинско себе. Това означава да бъде внимателен и да живее наистина ТУК и СЕГА. Така т о й разширява съзнанието си и о т странява ограничението, което е създало страха. К ойто се страхува о т с м ъ р тта , не живее истински. Да живее човек истински, означава във всеки един миг да умира и да се ражда отново, наистина да бъде сам ият себе си. С тр ах ъ т о т с м ъ р т т а показва, че се страхува да умре, преди да е живял. Човек не трябва да се бори срещу страха, не трябва да го отстранява, защ ото т о й е само сигнал, който из чезва, щом сторим правилното. Класическата страхова терапия се занимава със страха и показва стъ п к и те за неговото отстраняване. Е т о най-важните четири стъпки за редуцирането му. 1. стъпка: Представям си, че някой друг се намира в ситуацията, о т която се страхувам. Спокойно мога да го сторя, защото е само представа и не се случва в действител ност. Освен т о в а не засяга мен, а друго лице. О ставям този друг да изживява в мнимата ситуация непрекъс н ато моя страх, докато с т р а х ъ т на другия спре да ме засяга повече.

244

2. стъпка: Представям си, че отново изживявам подобна ситуация и мога да направя т о в а спокойно, защ ото став а дума само за мислена представа. С други думи аз изживявам в представата отново неприятни ситуации и своя страх, докато вече не изпитвам страхове в представата. Едва тогава съм готов за т р е т а т а стъпка. 3. стъпка: Приближавам се до опасната ситуация. Ако например се страхувам о т пътуването с асансъор, отивам в мага зин, заставам в близост до асансьора и наблюдавам как другите се качват и слизат с него. О т ден на ден се при ближавам към страха си, но т а к а постепенно, че в ни кой момент не се страхувам истински. В един момент асансьорът се оказва празен и аз мога да вляза вътре за малко (естествено без да пътувам с него). Преди да ме обземе стр ах ъ т, аз вече съм отново извън асансьора. След известно време имам куража да оставя в р а т а т а да се затвори, пак да се отвори и да изляза, преди да ме обземе страх. Щом дойде денят, когато т о в а не ме при теснява, аз съм готов за последната стъпка. 4. стъпка: Изкачвам се един е т а ж с асансьора и слизам, преди чув с т в о т о за страх да успее да ме завладее. „Возя“ се с асансьора все по-дълго време и се качвам все по-нависоко, дори стигам до горе и се спускам до долу, свиквайки все повече. Победих страха си, или казано по-добре: ликви дирах го. С тр а х ъ т обаче не съдържа подканата да унищожа с т р а ха, а апелира да премахна причината, криеща се зад него. За та зи цел по-полезни са следните стъпки, ако човек е готов наистина да осъзнае причината за страха и да го ликвидира.

245

1. стъпка: Мислено или наистина се потапям 6 отключваща страх ситуация и се оставям на страха да ме обземе напълно. Заставам лице в лице е моя страх, „преминавам“ през него и осъзнавам каква енергия се крие зад него к а то при чина, ко ято всъщност иска да ми разкрие страхъ т. 2. стъпка: След к а т о съм осъзнал същинската причина за страха си, аз си задавам следния въпрос: „Към какво действие ме подтиква този страх? Какво трябва да се промени? До каква степен аз не съм себе си и какво трябва да направя, за да стан а повече или изцяло себе си? Готов ли съм да направя т а зи необходима стъпка сега?“ Ако съм готов, ще направя та зи стъпка сега и ще изживея как с т р ах ъ т ми изчезва, защ ото не се използва повече к а т о сигнал или симптом. Едва тогава т о й ще е изкоренен изцяло, включително и причината за него, и т о й никога повече няма да се появи. В подобен случай с т р а х ъ т е помогнал на човека да осъществи смисъла на ж ивота, а именно - да разшири съзнанието си, да се освободи о т представи и фантазии и да живее напълно ТУК и СЕГА. В ТУК и СЕГА няма страх - най-после съм свободен!

246

С трес Възникването на стреса е тясн о свързано с причини т е за нервността. При стреса става дума предимно за неправилни навици за мислене, о т които човек може да отвикне чрез упражнения и да замени чрез положително мислене. Деца, които о с т а в а т поверени сами на себе би, ко и то не са подложени н ито на училищни натоварвания, нито с т р а д а т о т родителите си, не познават стреса, защото цялото им съзнание и внимание са концентрира ни върху това, което п равят в момента. Само зрелият човек, който по време на закуската си вече мисли за сделките предобед, през деня трепери за вечерната конференция, на обяд преглежда вестника или крои планове за следващия работен ден, може по так ъ в начин да се стресира. Един о т причинителите на стреса е разкъсването на съзнанието в много различни посоки. Друг причинител на стреса е амбицията. К ойто след двуседмичен отпуск иска за един предобед да обработи насъбралата се служебна поща, следобеда да направи дъл го о тл аган ата инвентаризация, а вечерта да е бодър, за да отиде с жена си на т е а т ъ р , няма начин да не попадне в стрес. „Н е-отлож ните причини“ често предизвикват стресови ситуации, макар че в повечето случаи не при чините, а ние сам ите сме „не-отложни“. Разбира се, че е приятно определени въпроси да се и зч и с тя т, за да можем да се насочим към нещо по-важно. Но едва ли решението се състои в т о в а сами да се поставяме в ц ай тн о т.

247

Много бизнесмени биха си помислили, че има срещи, които не м огат да се о т л о ж а т , но повишеното напреже ние в р а б о та т а произтича о т неправилното планиране и о т амбицията да извлекат о т всяка възможност с т о и п ет д е с ет процента изгода. Човек обаче не е създаден да съществува под 24-часово напрежение - и за всеки по принцип е полезно да осъзнае, че не е необходимо да при ема всички появяващи се възможности, тъ й к а т о жи в о т ъ т постоянно ни ги предлага в изобилие. Въпрос на умение и на придобиване сила на характера е да оставим понякога дадена благоприятна възможност да отмине неизползвана, за да си починем по-добре и за да съберем нови сили за следващата добра оф ерта на съдбата.

Начин на действие Само два са начините да противодействаме на с т р е са: трябва да разграждаме постоянно образуващите се „алармиращи“ вещ ества в т я л о т о , които го държ ат във вечна готовн ост за действие и п од го твят органи зма ни за повишени натоварвания или пък въобще не до пускаме образуването на та зи свръхготовност. Трябва или физически да „избием“ напрежението с карането на колело или фитнес, или да не допускаме да се стига до напрежение. Полезно ще е изграждането на нова нагласа спрямо целите и амбицията ни да постигаме всичко и по възможност винаги и на секундата, к а к т о и ново о тн о шение към често пъти неоснователните изисквания на околните.

248

Сърбеж Сърбежът показва, че в нас има нещо, к оето иска да бъде о т к р и т о и пуснато навън. Чрез разчесване се опитваме „да стигнем до първопричината“, до дъното. К огато сме дълбоко покрусени или объркани, когато се чувстваме засегнати, казваме, че се чувстваме разголени. Няма я защ и тн ата обвивка. Сърбежът ни подканя да разкрием потисканото и нежеланото. Той ни кара да се задейства ме, нещо ни принуждава да приемем с к р и ти те чувства и мнения и да ги допуснем. Поговорката гласи: „Кого де сърби, т а м се чеше“. Ако се чувстваме засегнати, без да можем да направим нещо, т я л о т о се обажда и предизвиква с ъ о т в е т н а т а „реак ция“. О т друга страна, чесането е подобно на милването. Сърбежът може да е апел о т страна на т я л о т о да се загрижим повече за него. Ако се чувстваме пренебрегна т и и ни липсва близост и интим ност, т я л о т о по то зи начин ни принуждава да откликнем на п отребн ости те му, да му отделим внимание.

249

Сърдечен инфаркт Сърцето е дви гател ят на ж и вота ни и поради то в а е тясн о свързано е всичко, което ни вълнува (движи). С други думи т о има нужда о т наш ата физическа ак ти в н о ст и е център на ч увствата, защото и ч у в ств ата ни вълнуват. Виждаме т о в а о т сполучливите изрази, кои т о народната мъдрост е създала: Сърцето подскача или се пръска о т радост. То се кач ва в гърлото или почти спира да бие, а понякога слиза в п е т и т е о т страх. Човек може да отдаде цялото си сър це на нещо, да вземе нещо присърце (преживява нещо дъл боко, взима го много навътре). Нещо ни лежи на сърцето, и може да заклЪчи някого в сърцето си. Това, което кара сърцето да т у п т и по-бързо о т нормалното, винаги е ня какво вълнение (движение), или физическо, или емоцио нално, т о е с т твърде голямо или недопустимо чувство. Сърдечно болните са хора, които не и скат да се вслу ш а т в сърцето си и предпочитат да д ей ств ат само е ума си. К огато сърцето „прескача“ или „бие лудо“, то в а винаги е сигурен знак за излизане о т релсите, за наруша ване на порядъка, на вътрешния ритъм. К огато не иска ме да слушаме сърцето си, т о ни заставя да го сторим. Ангина пекторис означава „теснина на гърдите“ и в случая се разбира к а т о притеснение на сърцето, огра ничен емоционален ж и вот и втвърдяване (затваряне на сърцето), тесногръдие и доминантно его. При сърдечния инфаркт на човек буквално може да му се пръсне сърце то . Когато надценявам м оето его и не давам на сърцето си да говори, аз се откъсвам о т ж ивота. Преди да се стигне до сърдечен инфаркт, може да настъпи сърдечна невроза, необоснован страх о т това, което се случва със сърцето. Така сърцето ни принуж дава да обърнем особено внимание и преосмислим целия

ж и во т о т страх, че т о би могло да откаж е да работи, защото аз се отказвам о т него. Сърдечният невротик се страхува, че сърцето му би могло да спре, че би мо гъл да остане „без сърце“. Той твърде много наблюдава сърцето си, без наистина да се вслушва в него. Така се стига до т а зи те сн о та , която при сърдечната невроза се изживява к а т о страх. В случаите на ангина пекторис т о в а ограничение на емоционалния ж и в о т се преживява на соматично ниво к а то стеснение на кръвоносните съдове, к а т о срив. На родът говори в то зи случай за закоравяло или дори ка менно сърце. К ак то при сърдечната невроза, т а к а и при ангина пекторис сърцето вече не получава достатъчно храна - в началото на духовно, а после и на физическо ниво. Затова крайно разумният и прагматичен човек действа „безсърдечно“, т о й е „коравосърдечен“. К ойто се опитва да властва над другите и да ги манипулира или „заключва“ любовта си след загубата на любим човек, получава сърдечни оплаквания. К а т о инфаркт се опреде ля м ом ен тъ т, в който стеснен кръвоносен съд напълно се запушва и сърдечната мускулна тъкан не се снабдява вече с кислород, защ ото кръвта не може да бъде тран с портирана по-нататък. Дали став а дума за лек или т е жък сърдечен инфаркт, зависи о т това, колко е голям у ч астъ къ т в сърцето, който вече не се кръвоснабдява. Сърдечният инфаркт никога не настъпва внезапно. Пър вите предупредителни сигнали са бодежи в сърцето, болки в раменния пояс, които се излъчват по ц ялата лява ръка или усещането, к а т о че ли нещо стяга, души гърлото. Друг е въпросът, дали обръщаме необходимото внимание на те зи сигнали. Съществува обаче и т . нар. „ти х“ инфаркт, който почти не предизвиква оплаква ния и затова т о й в много случаи остава незабелязан.

251

Човек трябва да е наясно, че всеки инфаркт уврежда сърдечния мускул и ограничава работоспособността на сърцето. Затова е важно да се избягва всичко, което би могло да доведе до инфаркт: наднормено тегло, непра вилно хранене - богато на мазнини и бедно на фибри к а к т о и тю тю нопуш енето. Преди всичко обаче трябва да променим отнош ението си към душевните натовар вания к а т о яд, страх, възбуда, стрес и нетърпение.

Обобщение Сърцето е жизненият център на човека, защото ако престане да бие, ж и в о т ъ т му приключва. Д окато живея, сърцето ми бие непрестанно, т о е с т не мога да се спра, ж и в о т ъ т продължава. Застина ли, блокира и свободно т о биене на сърцето ми. Това се случва най-вече поради прекаленото наблягане върху мисленето, което ме пра ви прекалено „умозрителен“. Колкото по-малко живея в д ей ств и тел н о стта, колкото по-малко сърце влагам и колкото повече мисли пилея по миналото или бъдещето, толкова повече енергия отнемам о т сърцето си.

Начин на действие При всички сърдечни заболявания би трябвало да се за питаме дали още живеем о т сърце, дали при взимането на решения слушаме и сърцето си, или в повечето случаи решава разум ът ни. Защ ото проблемът винаги съдържа подкана да се вслушваме по-често в сърцето, чу вствата, и нтуи ц и ята и в собственото битуване. Не би трябвало да подхождаме към всичко с разума си и да живеем само чрез него. Защ ото разум ът и любовта взаимно се въз п реп ятстват.

252

Е стествено човек би трябвало да се запита дали „има сърце за себе си, за и нтересите и потребн ости те си“ и какво евентуално му „теж и на сърцето“. Това, което ни е на сърцето, трябва да намери израз, за да не продължа ва да теж и. Да живеем „ о т сърце“, означава да оставяме ж и вота да теч е през нас, да се случва, да живеем в л ек о та та на Б и ти ето. Да не си блъскаме главата, да не мислим по стоянно за всичко, да не се опитваме да вършим вина ги всичко правилно, защото, когато живеем о т сърце и правим нещ ата о т сърце, т е се получават. К ойто след ва сърцето си и живее същинското си себе, няма пове че нужда о т външно потвърждение. Разпознали сме се, приели сме се, намерили сме себе си и не се преправяме. Тогава обичаме и живеем себе си, не живеем повече въз основа на знанията (ума), а чрез м ъ д р о стта на сърцето, центъра на Б и ти ето. Нарушенията в сърдечния ритъм (аритмия) м огат да се проявят к а то прескачане на сърцето, учестено сърцебиене или препускане, к а т о световъртеж и нерав номерен пулс. Сериозните прояви на аритм ия трябва непременно да се лекуват, защ ото нарушената сърдечна дейност уврежда кръвообращението и не се гарантира захранването на органите с достатъчно кислород. Човек има два центъра: сърце и мозък, т о е с т чув ств о и разум. При аритм ия сърцето полудява, защ ото п р и т е ж а т е л я т му не може повече да се помръдне, за щ ото ч у в ств а та му са се вцепенили, не може вече да бъде развълнуван. Ръководи се о т ума си, който или не допуска ч у в ств ата, или не го прави в достатъчна с т е пен. Сърцето принуждава болния чрез излизането му о т релси отново да се вслуша в себе си, в своя вътрешен център. Прекалено много прагматично мислене води до загуба на центъра, на изконното Аз и по то зи начин ни наказва със страх.

253

Д ум ата страх произлиза о т латинското „angustus“ и означава „тесен“. Нарасне ли твърде много с т р ах ъ т о т собствените чувства, т а к а че преди пристъпа на аритм ия да възниква страх, мнозина си им плантират байпас. По този начин т е се подчиняват на чужд ритъм, който винаги е в нормата. Те вече не се ръководят о т ч у вството, а о т машина. За разлика о т т я х при хармо ничния човек сърцето и мозъкът, разум ът и ч у в ств ата се нам ират в равновесие - т о й е намерил своя център. Затова човек не бива да върши нищо „е половин сърце“, а по-добре „да влага цялото си сърце“, за да спечели напъл но себе си. „Сенна хрема“Виж също „Алергия“. „Склонност към затлъстяване“виж „Затлъстяване“.

254

Тендовагинит Възпалението на сухожилията на ръцете (тендоВагинит) Води до болка при Всяко движение на дланите и пръ с т и т е и силното захващане с т я х е невъзможно. ТоВа е типична „болест на секретарките“, к а т о за причини те л се с м я та машинописът. И стин ската причина обаче е психическото и свързаното с р а б о т а т а претоварване. О т физиологична гледна то ч ка т я л о т о лесно би се справило с р аб о тата. По та зи причина не всички служи тели с подобен обем работа получават тендовагинит. Само тези, на които р а б о т а т а им изглежда прекалено много, т е ж к а или неоправдана, се разболяват сравни телно често. К ойто има подобно отрицателно о тн о шение към р а б о т а т а си, в някои случаи ще се погрижи на физическо ниво да стане неработоспособен, защото просто вече не може да движи п ръ сти те си, к а к т о ще атести р а и лекарят. О т гледна то ч ка на причините тендовагинитът се свързва с мускулните спазми. И в този случай болният трябва да се запита: — До каква степен не мога да продължавам така? — До каква степен съм се надценил или са ме надцени ли? — Използван и претоварен ли се чувствам? — Страхувам ли се да изразя недоволството си? — До каква степен очаквам благодарност и призна ние за р а б о т а т а си, без да ги получа?

255

Тригеминална невралгия Тригеминус е троичнияш нерв, който преминава о т две т е страни на главата ким горната, средната и долната ч а с т на лицето. О т енергетична (а не о т физиологична) точ ка този проводник на възбудата предава сетивни възприятия о т приемната област (лицето) към о б л а с тта за преработ ка (мозъка). Прозренията ни се предават за преработ ка и класификация в мозъка. Ако приемем впечатления, които отхвърляме, които не о тго в ар ят на нашите представи, които не искаме или не можем да включим в наш ето мислене, които не искаме да ни повлияят, произвеждаме - духовно погледнато - противоположна енергия, която спъва и нарушава преработката на въз приетия дразнител, или на „прозрението“. Така се стига до дразнене на нерва. П ациентите с тригеминална невралгия са изправени пред недвусмислената подкана на съдбата да приемат и осъзнаят някакви взаимовръзки и да си направят с ъ о т в е т н и т е изводи. Те обаче се стр ах у в ат о т последстви я т а , защ ото се опасяват о т предстоящ ите конфликти, агресия или неприятности. Те с всички сили се с т р е м я т да запазят привидната идилия, което всъщност само прикрива съществуващи трудности и разногласия. Един пример от практиката Една млада жена се оплакваше о т тригеминална неврал гия и очакваше всъщност само трети ран е на сим пто ма с природолечение. В кратки я ни разговор обаче много бързо се установи и стин ската причина за проблема. Тя живееше в собствено жилище с мъжа си и майка си. В сем ейството по традиция м айката вземала решенията относно ежедневни битови въпроси, годишния отпуск или по-скъпите придобивки.

256

Това, естествено, водело до проблеми между майка й и съпруга й, защ ото т о й не желаел повече да бъде под нейната опека. Той помолил жена си да изясни ситуация т а с майка си, защ ото взаимоотношенията между две т е били по-близки. М ладата пациентка разбираше много добре, че семейните отношения спешно се нуж даят о т корекция, о т друга страна обаче имаше страх да не се скара със своята твърде доминантна и властна майка. С тана та к а, к а к т о трябваше да стане. С ъстоя се много бурна разправия, след която м айката се о тте гл и в своята с т а я на втория етаж . Не допускаше никого при себе си и всеки ден обядът и вечерята й бяха п оста вяни пред в р а т а т а й. След две седмици в крайна см етка майката тихомълком се приспособи към организирания по нов начин семеен ж ивот. М ладата жена се беше научила да преодолява страха си и да защ итава позицията си и т а к а невралгията също скоро затихна и накрая напълно изчезна.

Начин на действие При проблеми с троичния нерв трябва да си зададем следните въпроси: — Какво в ж и вота си предпочитам да не виждам? — Избягвам ли да направя важни изводи, защ ото т а к а ми е по-удобно или съм прекалено страхлив? — Вкопчил ли съм се в с тар о то , което се нуждае о т реформа, макар че отдавна знам, че е нужна про мяна?

257

Тромбоза Тромбоза наричаме причинено о т съсирване на кръвта запушване на вените. К ръвта е прасимволът на душа т а . Обикновено кръвта ни, т.е. душевната ни енергия, непрекъснато теч е и се преобразува. Когато наш ата нагласа, опорна то ч к а (= краката) се е превърнала в за стинал стълб, когато мнението ни или наш ите възгледи са се превърнали в барикада и пречат на хода на нещ ата, когато се противопоставяме на необходимата промяна в душевния ни ж и в о т и спъваме развитието си, може да се стигне до образуване на тромб. Тъй к а т о при всяка тромбоза става дума за „про блем“, който съвсем точно може да бъде локализиран, в разговор е болния бързо се установява в коя точка т о й не иска да чуе необходимото развитие. Това е о т особе на важ ност, защ ото тром бозата може да бъде опасна за ж ивота, ако тр о м б ъ т се откъсне и попадне в мозъка или сърцето.

Трудно преглъщане Трудното преглъщане показва, че ни е трудно да „пре глътнем“ определени неща, ситуации или факти, т о е с т да ги възприемем и приемем. В ж и вота има „голе ми залъци“, които „трудно предъвкваме“, а определени неща „просто трябва да преглътнем“. Някои о т т я х са „трудно смилаеми“. Всички тези изрази демонстри р а т взаимовръзките между храносмилането к а т о цяло и жизнените процеси. Гълтане, преглъщане означава да приемем нещо, да го усвоим. К ойто не може да се справи с тв ъ р д и те и понякога големи „залъци“, които ни поднася понякога ж и в о тъ т, често ще се опитва да ги преглътне по-леко с малко те ч н о с т, най-често с алкохол. Прекален а т а консумация на алкохол води до загуба на а п е ти т. Човек се задоволява с т е ч н а т а храна, която т а к а лесно се стича надолу по небцето, и се отказва о т твъ рд и те хапки на истин ската храна. Особен проблем при преглъщането е поемането на въз дух. С други думи, болният симулира готовност за прег лъщане, но се спира пред същинската си задача.

Начин на действие К ойто преглъща трудно, би трябвало да си зададе въпро са, как са се решавали явните конфликти в ж ивота му. Той трябва да пусне и да се освободи о т задачата или пък трябва да покаже вътрешна готовн ост или разби ране спрямо нея. В кратък разговор бързо ще се разкрие в какво се състои та зи нежелана задача.

259

Увреден слух К ойто има увреден слух, не може или не иска да чуе ня кои неща или пък „см ята, че не чува правилно!“. Погледнато о т духовната страна, увреденият слух напомня очните болести. Така, к а к т о късогледият виж да само общ ите очертания, само голямото и недвусмис леното, страдащ и ят о т увреден слух чува само силни, особено ясни шумове. Губят му се фините междинни тонове. Следователно затрудненото чуване може да говори за прекалено недиференцирано мислене и духовно ориентиране. В тези случаи трудно чуващ ият трябва да се научи да възприема и различава фините нюанси на ж ивота (виж също „Нощна слепота“). О т друга страна, при увреден слух се натрапва срав нението с д е т е т о , което „не иска да чуе“. К ойто о т казва да реши или да се заеме с п оставената му задача, който не иска да се вслушва в гласа на съдбата, подсъз нателно ше се погрижи да не чува и на физическо ниво. Болест (или някаква злополука) ще се погриж ат да дадат на такъ в човек това, което тайно желае. Същевременно проблемите му се о тр а зяв ат на физическо ниво.

260

Фарингит/ларингит О стр и те и хронични форми на фарингит или ларингит правят човека „безмълвен“ ! О т една страна, т о в а може да означава, че болният се чувства безсилен, см ята, че „няма какво повече да каже“, о т друга страна обаче, пресипналостта е подкана конфликтите да не се реш ават на висок глас, а чрез вътрешно разбиране или вътрешна промяна. В крайна см етка гърлото може да пресипне по ради страх о т конфликти, о т усещането, че човек не може или не бива да се изразява правилно.

261

Ф рактури К о с т и т е дълж ат своята устойчивост не само на я к о с т т а , а най-вече на ел асти ч н о стта си. Ако се уве личава я к о с т т а на к о с ти т е, т е с т а в а т по-податливи на счупване. Счупването на кост, дори на пръв поглед да е предизвикано о т външен фактор, показва, че вътреш но твърде много „упорстваме, инатим се“, станали сме „нееластични“. Същевременно счупването на к о с т т а изразява „скъсването“ със с т а р а т а ситуация и ново на чало при променени обстоятелства. Гипсът ни заставя да останем в покой, възпрепятства досегашния ни на чин на действие и ни принуждава да се замислим как да използваме в бъдеще то зи свой „инструмент“. След о т страняването на гипса човек все още не готов за голямо натоварване. Трябва да внимаваме какво правим!

Ф ригидност Зад всички сексуални проблеми се крие страх и неспо собността на индивида да пуска нещ ата. Причините за фригидността са многопластови и в много аспекти с ъ о т в е т с т в а т на причините за м ъ ж ката и м п о тен т ност. Други специфични причини са следните: — За да се изживее сексуално удоволствие, е нужно пускането на собствените представи, на мисле н ето и на контрола. Именно контролът, „самооб ладанието“, което т а к а ни се внушава, нарушава изживяването на пълноценна сексуалност. Под съзнателни модели на поведение, които се налагат или са били наложени в ежедневието, изплуват на повърхността, когато, о т една страна, сме въз будени, а о т друга, сме загубили контрола. С тр а х ъ т о т „душевната голота“, о т б еззащ и тн о стта или о т (въображаемата) неловкост възпира много жени да се о тп у сн ат истински. — П редставата за това, как постъпва едно „добро момиче“ и какво не бива да прави, е залегнала дъл боко в съзнанието на много жени и определя пове дението им. Мисълта, че си „лека жена“, ако при знаеш собствените си с т р а с т и и желания, внася напрежение и разрушава всеки съвместен сексуа лен ж ивот. За съжаление обаче т а зи представа все още е широко разпространена. — Нежеланието на ж ената да бъде „подчинена“, да лежи отдолу, да търпи отношението на мъжа също пречи за изживяването на обща сексуалност. Естествено, ж ената трябва също т а к а да се иден тифицира с женската си роля и да се научи да я раз бира правилно, преди съвм естната игра на двамата партнъори да може да протече хармонично и задо волително и за двете страни.

263

Във всеки о т нас се к р и я т мъжки и женски душевни ас пекти. Преди обаче човек да може да развие и двата на пълно, трябва най-напред да приеме характеристиките, съ о тветстващ и на собствения пол. Едва когато напъл но заживее т а зи своя ч аст, е свободен п ъ т я т за по-на татъ ш н о развитие.

Херпес зо стер Херпес зостер се проявява най-често к а т о болезнен обрив (мехурчета) около долната зона на гърдите. Ор ганичната причина е възпаление на преминаващия т а м нерв на гръбначния мозък. При т о в а заболяване е засегната кож ата, наш ият к о н так тен (допирен) орган. По-точно казано, заболява нето започва о т горепосочения нерв. Затова можем да заключим, че б о л ес тта е свързана и с нарушаване на на ш и те възприятия, защото нервите и м а т задачата да пренасят информация о т външния с в я т в мозъка ни. Болният о т херпес зостер има трудн ости в общува нето, защ ото с кожното си заболяване т о й сигнализира: „Безпокойте се за мен, аз трябва да бъда обгрижван и гледан, имам нужда о т общуване и го търся!“. О т друга страна, о тв ъ тр е п остъп ват противоположни инфор мационни импулси, които пречат на установяването на к о н т а к т , т ъ й к а т о болният или не възприема о п и ти те за сближаване о т страна на околния с в я т, или ги изопа чава. По то зи начин се стига до спом енатото възпале ние на нерва, което показва неправилно провеждане или неправилната обработка на при ети те импулси. Болният има нужда о т общуване и търси к о н т а к т , в същото време обаче отхвърля добронамерените пред ложения, било о т страх, било о т недоверие. Той до из вестна степен е станал неспособен да общува и трябва да се учи отново да се сближава с другите, респ. да до пуска отново к о н так та . В при т е ж к а форма на заболяването може да се сти г не до едностранна глухота или слепота. Това показва, че болният вече не може да възприема д ей ств и тел н о стта и възможностите, които му се п редоставят, и предпо чита да живее в мнимото си възприятие. Именно в този случай пациентът трябва да се научи да излиза о т дя волския кръг о т емоции и мисли. 265

Херпес симплекс (бели мехурчета) Херпес симплекс е заболяване, при което в о б л ас тта на бузите, у с т н и т е или гениталиите се появяват малки, сърбящи мехурчета, пълни с теч н о ст. Тези мехурчета ясно показват наличието на вътреш но напрежение. Подсъзнателен, дремещ конфликт „се е възпламенил“ о т външен повод и сега трябва да бъде преработен. Херпес в о б л а с тта на гениталиите е ясен показател за сексуални проблеми, недоволство или агресивни със тояния. Тази вирусна инфекция може да бъде отключе на и о т чувство за вина, т я много често след известно време се появява отново на същото място. Това озна чава, че проблемът е бил отстранен само временно, без същински окончателен резултат. Херпес върху долната устн а говори за съществуваща дисхармония в т я л о т о . До т о в а възпаление може да се стигне след продължителна фаза на неправилно хранене, при което и в то зи случай същ ествуват трудности в сексуалната област. Херпес симплекс се появява върху горната устна, когато същ ествуват и излизат наяве духовно-душевни на прежения. При конфликти, които изглеждат неразреши ми и които човек носи вътре в себе си, появата на херпес показва вътреш ната „гореща дискусия“ (= подпалване, възпаление). Под натиск съм и трескаво търся решение на проблема си.

266

Хиперфункция на щ итовидната жлеза Известно е, че духовно-душевното поведение на даден човек силно влияе върху д ей н о стта на ж лезите му. Това с особена сила важи за щ итовидната жлеза. К огато да ден човек постоянно потиска своите потребности и чувства, особено своите агресивни и отблъскващи чув ства, и поради т о в а е изложен на непрекъснати вътреш ни борби, т о перманентното състояние на тревога води до хиперфункция на щ итовидната жлеза, която посред ством с ъ о т в е тн о то отделяне на хормони се грижи за трайна „вегетативна бойна готовн ост“. Тъй к а т о обаче ч у в ств ата не се изразяват, а се п о ти ск ат и о тр и ч ат, т а зи борба се състои само във вътреш ната същност. Ч есто силно изявените страхове и п о тр е б н о с тта на болния о т обич и подкрепа не намират израз, а с т а в а т видими посредством усилия о т всякакъв характер, чрез поемане на извънредна отговорност, чрез ясно изразено желание за успех и ранен и силен стрем еж към независи м ост, без обаче обкръжаващият с в я т да разбира т я х н о т о изразяване. Това отново води до усещането у болния, че „не е разбиран“. Ж еланието да се облегне на някого, да получи обич и подкрепа не се изразява директно, а се замества чрез почти принудителната потребност да се грижи за другите. Това прави засегнатия - в повечето случаи става дума за жени - наистина обичан, но сам и ят болен став а все по-недоволен и често депресивен, защот о не вижда изход о т затвора, който сам си е избрал. При т о в а т о й би трябвало само да о тс то я в а потреб н о ст и те си и да се показва такъв, какъвто е в действи тел н о ст. Тук наистина може да помогне един „медика м ен т“ - бъди ТИ самият!

267

Хрема Духовната причина за хремата лесно може да се раз познае, дори ако обърнем внимание само на външната страна на явлението. Нещо „ни идва до гуша“. Хремата винаги възниква в ситуация, в която човек се чувства претоварен и търси основание да се о ттегл и , защото в момента не е готов да изпълни нежеланите изисквания. Всеки проявява разбиране, че се отдръпваме в подоб на ситуация. Боли ни глава, носът тече, очите сълзят и ц ялото т я л о реагира чувствително. Тези физически симптоми са ясни признаци за наш ата чувствителност. Ако някой въпреки т о в а се приближи до нас, тогава ние с кихане го държим на разстояние или ще му се изкашляме в лицето. О т друга страна, при прекалено желание за общуване н асти н ката ни кара да спазваме по-голяма дистанция, да се вглъбим отново в себе си. Възпалението на сливи ц и те също показва, че вече не можем и не би трябвало да преглъщаме всичко, а да живеем повече в действи т е л н о с т т а на същинското си Битие. Би трябвало да спрем да се тъпчем с външни, маловажни неща. Във все ки случай хрем ата винаги кара нещо да тече, стига се до вътрешно „пречистване“, о т което т я л о т о и душ ата излизат по-силни - до момента, когато отново ни дойде до гуша. „Хрема“, виж също „Настинка“.

268

Ч у в с т в о за м а л о ц е н н о ст Ч увството за малоценност ме кара да си мисля: „Такъв, какъвто съм, не заслужавам да ме обичат!“. Но тъ й к а т о искам да ме обичат, защ ото сам не се обичам, се о п и т вам да направя т а к а , че да ме харесват повече. Слушам, старая се, поумнявам, ставам все no-старателен, дори може би богат и известен. Всичко в ж и вота се променя, но не и комплексът за малоценност. Мисля си: „Х ората ме харесват, но обичат ли ме на истина? И ако „да“, не ме ли обичат само заради способ н о ст и те ми, заради б о га т с т в о т о ми?“. Трябва да осъз ная, че т а к а не мога да се освободя о т ч у в ств о то си за малоценност, тъкм о обратното, дори още повече си затварям п ъ т я към и стин ската любов.

Начин на действие Трябва своевременно да се занимая с комплекса си за ма лоценност, да осъзная кой съм в действителност. Има един п рост начин да бъда обичан - к а т о сам започна да обичам. Всеки селски стопанин знае, че ще пожъне само това, което е посял. С други думи, съзнателно би т р я б вало да предприема двете крачки, които ще ме прибли ж а т към решението. 1. Осъзнавам собствен ата представа за себе си и си създавам положителен образ, за да мога да се оби чам. Приемам се безусловно такъв, какъвто съм. 2. Започвам да раздавам любов навсякъде, където е възможно, без да ме е грижа какво получавам в за мяна, защ ото любовта не е бартерна сделка. Все повече се превръщам в истински любящ и т о в а ме прави толкова достоен за любов, че съм обичан о т околните, въпреки че сега нямам нужда о т ,т о в а , защ ото си давам сам и любовта, о т която винаги съм се лишавал. Тогава няма да има м ясто за ком плекса за малоценност, т о й ще изчезне. 269

Най-важните органи и части на човешкото тяло о т А до Я и техн ите духовни с ъ о т в е т с т в и я Бронхи

Те провеждат и ф илтрират въздуха (ду шевни впечатления) и го д о с т а в я т за об работка в белия дроб. М огат да се въз п ал я т (стесняване, недостиг) или да се сви ят до бронхиални спазми (неправилно насочване на енергията). Те ни насочват към проблеми при прекомерно обгрижване или мисълта за липса на загриженост.

Бъбреци

Бъбреците пречистват кръвта. Пробле м и те с бъбреците показват проблеми в междуличностните отношения, между партнъорите, емоционален конфликт или сблъсък на идеали. Нечисто формулирани т е мисли трябва да се и зч и стят, да се прекрати неправилното поведение, да се пусне с т р а х ъ т и да се приемат събити я т а . К ойто изневерява (мами), получава проблеми с бъбреците. М ъжете и м а т около четири пъти по-често бъбречни проблеми о т жените. Смъкнат или „плаващ“ бъбрек (нефроптоза): неопределена позиция по въпросите на партньорството. Изсъхнал бъбрек, израз на неспособност т а да се реш ават проблемите в една връзка.

270

Бял дроб

Б елият дроб усвоява вдишания въздух (душевни впечатления). При твърде огра ничено развитие р е з у л т а т ъ т е: недостиг на жизнена енергия, к а к т о и депресии, са мосъжаление. Белодробен емфизем: м алките белодроб ни мехурчета (алвеоли) се пукат: болни я т е ненаситен, скъперник, прекалява до „пръсване“.

Вагина

Способност за отдаване, отваряне, по казване на готовн ост и способност за пускане.

Венци

Болни венци: липсва вътрешна стабил ност, самоувереност и първично доверие. К огато венците се отдръпнат, намаля в а т първичното доверие в себе си и са моувереността. Ако сънуваме, че ни па д а т зъбите, значи не ни достига жизнена енергия.

Врат/гърло

В р а т ъ т крепи главата. Той може да сви детел ства за наш ето твърдоглавие. При болки в гърлото се страхуваме о т впе чатления, които не искаме да допускаме. Ако са засегнати гласните струни (пресипналост), проблемът е свързан с жизне н а т а енергия и сексуалността. Ангината ни казва, че не можем или не искаме да преглътнем нещо.

271

Глава

Гръбначен стълб

Главата е най-гяавното в човека и поради т о в а почти всички смущения се регис т р и р а т та м . Този ф ак т ни затруднява при правилното тълкуване на сигналите. Причините за главоболието почти вина ги са напрежение, духовни конфликти и външен или вътрешен натиск. • ' ] Той е символ за вътрешна стабилност, но i също за духовна подвижност. (Спомнете си за твърдоглавието при скован врат!) Гръбначният стълб обаче също е символ на отнош ението ни към Бог. Потиска ни агресивни чувства, бягство, реакции на лавиране и други напрежения се про ж е к т и р а т върху него. Всяко неправилно духовно-душевно отношение се показва непосредствено чрез гръбначния стълб в С тойката ни. Тук ясно личи това, което променя поведението ни. % 'J

Гръд/гърди

272

Гърдите са израз на ж ен ств ен о стта (извор на душевна храна). Ж еланието за твърде продължително кърмене или прекалено м алката способност да даваме го вори за нарушено духовно-душевно п ар т ньорство.

Дванадесе топръстник

Тук проличава липсващо, недостатъч но или неправилно боравене с проблеми, както и неспособност или нежелание за изправяне пред ж и тей ски те обсто я тел ств а. Оплаквания в о б л ас тта на дванадесетопръстника м огат да бъдат предизвикани о т потискани яд, стрес, трескавост, т о в а са последиците о т неосъществена конфронтация или недос т а т ъ ч н а преработка на впечатленията. При чести оплаквания може да се появят язви.

Дебело черво

В него се извлича т е ч н о с т т а о т несмилаемия о с т а т ъ к о т храната. Дебелото черво е свързано с подсъзнанието. То е олицетворение на страха да излезе наяве нещо о т несъзнатото. При запек став а дума за натрупване на душевни впечатления и неспособност за дистанциране - не можем да пуснем, да освободим, да изразим ч у в ств а та си.

Длани

Даване, вземане, работа, действие, хващане... Нека запитаме: в коя област не давам дос татъ чн о? Какво не искам или не мога да приема? В какво би трябвало да о т с т ъ пя? Каква възможност не използвам? По кой въпрос не съм способен да действам?

273

Жлъчка

Задстомашна жлеза (панкреас)

Зъби

274

Тя е агресивният ни орган и за 24 часа про извежда около един литър жлъчна т е ч ност. Камъните в ж лъчката означават вкаменена агресия, раздразнителност, избухливост. Ненапразно се казва, че ня кой е „жлъчен“. Когато човек е постоян но ядосан, но не дава израз на яда си или не бива да го прави, получава проблеми с жлъчката. Тя произвежда във вътрешносекреторнат а си (екзокринна) ч а с т храносмилател н ите сокове, ензимите. В ендокринната ч а с т островните клетки произвеждат инсулин. Ензимите са катализатори, т.е. проявители, трансформатори, ускорите ли. Ако задстомаш ната жлеза е увредена, съществува недостиг на ензими, следова телно липсва духовно-душевно развитие. Р е зу л т а т ъ т е резигнация: нарушено ли е производството на инсулин, захарта (лю бов) не може да бъде преработвана пра вилно. Стига се до диабет и смущения в усвояването на любовта. Те са символи на а т а к а т а и заемането с работа, на енергията и в и тал н о с тта, к а к т о и израз на волята да оцеляваме. Развалените зъби показват, че не се нала гаме достатъчно.

Кожа

К ож ата е най-големият к о н так тен (до пирен) орган на човека. При проблеми трябва да си обърнете внимание. Къде ме сърби и какво ме дразни? Същото се отнася и до духовно-душевното ниво. При заболявания на кож ата е нарушено общуването. К ож ата служи също и к а то проекционна повърхност на бъбреците: чувствам се нечист, несигурен, неспосо бен да се изразявам. Алергията, акнето и подобни заболявания винаги са свързани с емоционални проблеми или свръхчувстви тел н о ст.

Колене

Означават смирение, също на духовно-ду шевно ниво.

Коса

Свобода, мощ (буйният растеж на коса т а означава голяма нервна сила).

Кости

Я кост, здравина, отговаряне на нормите.

Кръв

К ръвта е седалище на жизнената енергия и на живота.

Лице

Казваме или се изплюваме на някого в ли цето. Или не искаме повече да ставаме свидетели на нещо. При всички заболя вания на лицето трябва да се замислим какво не сме в състояние да приемем или с какво не искаме да се конфронтираме. Б о л е с т т а ни кара да погледнем нещо пра во в очите (в лицето).

Междупрешленни дискове

(Подвижната ч а с т на гръбначния стълб) И м а т буферна функция. Междупрешленн ите дискове са отговорни за вътреш н ат а стабилност (опора) и за наш ата стойка. П ретоварването се отразява върху междупрешленния диск. Когато се претоварим, биваме принудени да си по чинем. Трябва да се запитаме защо н ати скъ т е толкова голям. Трябва вътреш но да работим над себе си, да укрепнем вътрешно и да намалим външните н а т о варвания.

Мускули

Подвижност, гъвкавост, активност.

Нерви

В егетати вн ата нервна система не се подчинява на волята. Посредством вагус и симпатикус т я създава вътрешна т а хармония или се стрем и да я запази. В егетати вн ата нервна система се раз стройва при подсъзнателни конфликти (които се избягват чрез психохигиена). Нарушенията във функцията на органи т е винаги представляват и вегетативни смущения. ЦНС (централната нервна система) ни прави способни да възприемаме външния с в я т чрез с ети в а та и да реагираме на възприятията чрез движение. Наруше н и ята на ЦНС са следствие о т погрешни възприятия или реакции.

Нос

Власт, гордост, сексуалност, самочувст вие.

276

Очи

Те са най-важният ни орган. Те преда в а т 80% о т сетивните възприятия. Те са огледала на душ ата ни. О кото е един с тв е н и я т орган, който непосредствено показва усещанията. По очите веднага разбираме емоции к а т о ярост, страх, яд, безразличие или любов.

Пенис

В ласт

Пикочен мехур

О тделителна функция. При увреждане на пикочния мехур човек не пуска миналото или е под напрежение и стрес.

Разширени вени

Те показват недостатъчна еластичност на кръвоносните съдове. Кръвоносен съд: граница на Аз-а, която си поставя съдът. Проблемите в т а зи област са: вътрешно отнош ение/неотстъпчивост на мнение т о , липсва вътреш ното примирие с ня каква задача или ситуация.

Рамене

Те н осят отговорност. При проблеми се запитайте: „Какво не мога повече да нося или понасям?“.

Стави

Те се възпаляват, схващат, навяхват, (представляват връзка между две час ти). Допълнително усложнение е скъсва нето на сухожилия. Нека се запитаме: „Охлузваме“ ли някого? Трябва ли нещо да се „намести“? Какво ни смущава в си ту ацията?

277

Стомах

Той приема материалните впечатления о т света. Преработва първото впечат ление. Най-често срещаното смущение е свръхкиселинността, „вкиснал съм се“, „кисел съм“. Стомашноболният иска да избягва конфликтите, предпочита побързо да преглътне, след което има усе щ ането за пресищане, пълен е догоре и трябва да пусне вентила (оригва се). Така се облекчава вътреш ното напрежение. Болният трябва да се научи да се изпра вя пред проблемите и да прекратява кон ф ли кти те чрез осъзнато преодоляване. Трябва да обърне внимание на неспособ н о с т т а или нежеланието да приема, да преработва, да „смила“ критика.

Съединител Слабата съединителна тъкан води до нена тъкан еластичност, тенденция да отстъпваме, да правим компромиси. Сърце

278

Имаме два центъра: мозък и сърце, т о е с т разум и чувства. Това, което нарушава ритъма на сърцето, винаги е някаква емо ция. То подскача о т радост, спира да бие о т ужас. Сърдечноболните са хора, кои т о не се вслушват в ч увствата, а само в разума си. Затова т е д ей ств ат т а к а „безсърдечно“. Ангина пекторис означава стеснение на сърцето = тесногръдие, надценяване на Егото. Болният не обръща достатъчно внимание на собственото Битие. То го принуждава отново да слуша сърцето.

Тънко черво

То анализира и преработва вещ ествените впечатления (храна). Човек със заболява не на тъ н к и те черва анализира прекалено много, държи твърде много на подробно с т и т е , критикува, дребнав е. Тук проли ч ав ат екзистенциалните страхове. При разстройство трябва да се преодолее прекалено критичното отношение или твърде високите изисквания.

Уши

Чуване, възприемане, вслушване. Д ецата получават възпаление на уш ите, когато не слуш ат или не и скат да се подчиняват. Ушите са и органи на равновесието. Кога т о ни е трудно да се подчиняваме, то в а води до неспособност да чуваме (често в напреднала възраст).

Ходила

Ходилата ни служ ат, за да се придвиж ваме, да стоим и пазим равновесие. Ду ховно-душевното значение при смущения е поемането в неправилна посока. Трябва да се замислим над гледната си точ ка и евентуално да я променим. Човек няма достатъчно способност за стоене, не може да извърви необходими стъпки.

Хълбок

Хълбокът символизира напредъка. Сле дователно при заболявания на хълбока напредъкът, развитието са възпрепят ствани или не можем да се навеждаме (подчиняваме).

Черен дроб

Черният дроб е ц ен тъ ръ т на физическа т а обмяна на вещ ествата. Той има много функции: 1. Производство на енергия 2. Съхраняване на енергия 3. Белтъчна обмяна 4. Пречистване о т токсини Черният дроб заболява поради злоупо треба, прекаляване - с храна, пиене, секс, прекомерно разширяване, проблеми с пре ценката и усвояването на нещата.

Щитовидна жлеза

Тя регулира го т о в н о с т т а за тревога и борба. Нарушения се появяват, когато страховете се проявяват в полагането на по-големи усилия и поемането на повече отговорност - при страх или неспособ н о ст сам да се защ итя, неспособност да се доверявам и страх да не бъда излъган.

Яйчници/ матка

Те служ ат за размножаването на човека. Предпоставка за т о в а е пълното приема не на партньора, за да може заедно с него да бъде създадено нещо Ново. Проблеми т е в та зи област показват, че е нарушен физическият к о н т а к т с партньора.

280

Заключение Основното правило за ж и в о т в добро здраве е известно о т хилядолетия: „живейте естествен о“. Въпреки то в а повечето хора са болни, и т о не само физически. Те са ментално и емоционално слаби и са духовно-душевно обеднели, още не са осъзнали и встъпили във владение на великолепното си духовно наследство. Дори да познават т о в а основно правило за здравето, т е не го следват. За т о в а може да се каже, че човек не умира о т болестите си, а о т своя характер. Когато някой осмисли някакво неблагоприятно об с т о я т е л с т в о или неприятно преживяване, т о вече не може да го нарани. Ако обаче само го потисне, отрица т е л н а т а енергия търси да намери изход през т я л о т о разболяваме се. Е т о защо всяка болест винаги е физи ческата реакция на нерешен проблем, а всеки проблем е ж итейска задача, подкана за по-дълбоко „про-зрение“ и възможност за бъдещо усъвършенстване. Тук намираме т я с н а т а взаимовръзка между здраве и убеждения. Защ ото енергията, която чрез неправилното ни мислене и поведение се проявява к а т о болест или неприятно жи тейско обстоятелство, е същ ата, която при положи телно мислене и действие се проявява в здраве и щастие. Следователно разликата не е в енергията, а в начина, по който боравим с нея. В „ Дне вник на м оето т я л о 44(„Tagebuch meine s Kor pers44) е отразена достоверно ж и тей ск ата ми история. Тяло т о ми е само видимият израз на моето съзнание. В т я лото не възниква проблем, т о служи единствено к а то проекционна повърхност. Тялото само по себе си изобщо не може да се разболее, защото няма свободата да из бира, т о само отразява състоянието на съзнанието на „собственика“ си. Всеки симптом е послание, „ин-формация“ и чрез болката предизвиква при необходимост наш ето внимание. Е стествено няма смисъл да се потис281

ка информацията. Следвайки я, ние я правим излишна. И о т една машина ще имаме най-голяма полза, ако правил но я „експлоатираме“. Не бива да смесваме и п о н яти ята причина и причинител. Ако контролната лампичка за маслото в колата ви светне, т о в а не означава, че т я е повредена. Напротив! Светейки, т я изпълнява своята функция и сочи, че някъде на друго м ясто в автомоби ла нещо не е наред. Освен то в а т я точно показва къде трябва да се търси деф ектът. Щом отстрани м причи н ата, лампичката престава да свети. Следователно ние също не би трябвало да приемаме симптома на физическо ниво за сам ата болест, защото т о й е само формата на посланието, а не неговото съдър жание. С им птом ъ т е знак за липса. Видът на симтпома ни помага да осъзнаем какво ни липсва. Така всяка болест се превръща в послание о т нашия приятел - т я л о т о , а сим птом ът - в учител, който иска да ни помогне да станем по-здрави и по то зи начин no-съвършени. Изцеле нието означава все по-съвършено съзнание. К ак то „болното битуване“ идва о т съзнанието, т а к а и изцелението може да дойде само о т съзнанието. Съзнанието н ито зависи о т т я л о т о , н ито е негов про д укт. Съдържанието на съзнанието е „ин-формацията“, която т я л о т о превежда на „видим“ език. Без съзнание т я л о т о не може да живее, но и не може да се разболее. Пример за то в а е ф а к т ъ т , че т я л о т о , въпреки м омент ното наличие на алергия, под наркоза не реагира алергич но. Алергичното съзнание спи. Н ито ламарината, нито боята или гум ите правят една кола. По-скоро човек използва тези материали, за да реализира представата си за кола. По същия начин нито бактериите, н ито вирусите или земните лъчения пре дизвикват болест. Ние само ги използваме к а т о помощ но средство, за да дадем израз на болното си Битие. Така к ак то контролните лампички в леката кола са сигнали за дефект, т а к а чувства к а т о яд, омраза, завист или

282

агресия сигнализираш за липса на психическо ниво, която трябва да се запълни. С други думи, б о л естта е не само физически, а и духовно-душевен процес на пречистване и следователно представлява една активна и положител на стъпка по п ъ тя към здравето и съвършенството. Ако например зад проблемите ми с ж лъчката съм прозрял к а т о причина агресивните си чувства, би т р я б вало не само да се запитам как по най-бързия начин ще се освободя агресията, а да поразсъждавам върху след ното: кой аспект о т себе си отхвърлям, не го допускам, зашото гледам на него к а т о на лош, несъвършен или пър вичен? Ако мога да приема с любов всичко в себе си и себе си, тогава вече няма да отхвърлям нищо и по отношение на другите, мога да ги приемам такива, каквито са. Аз осъзнах и пуснах енергията-източник на агресивните ми чувства, защ ото д е й с тв и те л н о с тта не изчезва, когато се правя, че не я виждам, а когато целенасочено се зани мая с нея. Затова широко разпространената борба срещу боле с т и т е и сим птом ите не само няма особен смисъл, но евентуално дори е вредна, защ ото б о л ес тта може да се превърне в учител и водач на ли чн остта по п ъ т я към изцелението й, към съвършенството. Всеки трябва да запомни с т а р а т а мъдрост: „По-добре да се предпазим, о тколкото да лекуваме“ и наистина да я следва, пре ди б о л естта да го е принудила да го направи. Трябва да действаме по то зи начин не само докато си м п то м ъ т изчезне, за да продължим след то в а по стария неправи лен начин. Би трябвало да запазим то в а поведение през целия си ж и вот, в противен случай ж и в о т ъ т ще ни при нуди да повторим ненаучения урок. Още Хипократ пре ди около 2 500 години е установил, че болестите възник в а т о т неправилен начин на ж и вот и м огат да бъдат изцелени чрез правилен начин на ж ивот. Но всеки ж и вот, всеки човек и м а т собствена истина, която трябва да се открие и изживее.

283

Е стествено не бива да пренебрегваме външните ме дицински мерки чрез съдържателното задълбочаване. И нтроспекцията няма н ито да ги предотврати, нито да ги направи излишни. В случай на спукване на апенди кса не сме изправени пред дилемата „операция или кон фронтация с проблема“, а е необходимо да се направят и двете, за да имаме възм ож ността да извлечем полза о т прозрението си, к а т о го изживеем. Във всеки случай не бива да правим греш ката да си мислим, че след к а то сме били оперирани, на първо време няма какво да се т р е вожим за душевните причини. Иначе може ж и в о тъ т да повтори урока, преди да сме предприели нещо. Следова телно не става дума да се направи ИЛИ едното, ИЛИ другото, а НЕ само едното, А и другото! Повечето симптоми не са животозастрашаващи, т а к а че имаме възможност да осъзнаем и отстраним причината и същевременно да помислим кои външни действия м огат да са о т полза. В повечето случаи става ясно, че т я л о т о о т само себе си ликвидира симптома, щом причината е отстранена. А сега някой би попитал: „Как да оздравея с всички т е тези нови знания? Какво да направя?“ О тговорът винаги е един и същ - гледайте и бъдете бдителни! Защ ото д ей ств и тел н о стта се променя, когато проме ним гледищата си - когато стигаме до „про-зрение“. На сложно устроения ни разум обаче често му се струва твърде просто да прозре д ей ств и тел н о стта зад илюзи я т а . Мога да се променя само ако разпозная себе си, ако прозра кой съм всъщност. Трябва да осъзнаем, че А зът, който живее в илюзията на делението, ни разболява. Себ ето обаче е цяло. Така истинското изцеление може да дойде чрез разбулване илю зията на делението, чрез пре кратяване на пленничеството в дуализма и завръщане в единството на истинското Битие. По то зи п ъ т всеки симптом е приятел и учител, който иска да ни помогне да направим следващата стъпка, за да се приближим до целта - Себето. 284

Ж и в о т ъ т ни е неповторима мелодия, която свирим на инструм ента на Творението. Околните често ни внушават, че не сме можели да свирим, и дават съвети коя мелодия щяла да ни подхожда. Но в крайна см етка став а дума за Вашия ж ивот, за който Вие съвсем сами носите пълната отговорност. Все едно коя песен свири т е или поръчвате да свирят, Вие понасяте последстви ята! Започнете да композирате сами В аш ата песен. Ако сгрешите някой звук, знайте, че никой о т оркестъра не свири безпогрешно. Имаме шанса да се учим о т греш к и те си, т а к а че мелодията на ж и вота прозвучава все по-чисто, все по-съвършено. Мелодия, ко ято ви дарява здраве, любов и хармония, преди всичко обаче радост, защ ото „играта на ж и вота“ е създадена за ваше заба вление. Здравето е израз на съвършен божествен ред и означава ц ял остн ост в най-висш смисъл. Когато човек живее в съвършена хармония с природата, с ближните си и с Бог, може да каже за себе си, че наистина е здрав!

285

Послеслов С та зи книга искам да ви запозная с прозрения, събрани за двадесет години практика в природолечението. Това е м о ята истина и аз искам да я споделя с вас, но трябва да проверите внимателно дали т я е и ваш ата истина. Ако се вслушвате в себе си и категорично се съгласите с мен, тогава и сти н ата е и ваша. Тогава не я игнорирайте. В Библията много точно е казано: „Подлагайте всичко на съмнение, а най-доброто запазвайте.“ Това беше мое т о кредо и само мога да ви го препоръчам, защ ото исти н ат а има много лица, но ваш ата собствена истина ще о тк р и ете само в себе си. Искам да ви благодаря, че прочетохте т а зи книга, че с т е готови сериозно да анализирате т а зи важна тем а и т а к а да покажете, че с т е на п ъ т към Себе си. Една толкова всеобхватна те м а к а то здравето на т я л о т о и душ ата не може, разбира се, да бъде разгледана изчер пателно в една книга и тъ й к а т о човешкото знание не прекъснато расте, подобна книга никога няма да бъде завършена. Може би им ате опит, който искате да спо делите с мен. Благодарен съм ви за всяка ваша идея и на п ътстви я, защ ото аз продължавам да търся и сти н ата и съм благодарен на всеки, който ми помага в т о в а начи нание. Нека заедно да търсим п ътя, да вървим по него, за да се превърнем накрая в самия път.

286

Други книги о т К у р т Тепервайн Д ухо вните закони на К у р т Тепервайн издигат „справедли в о с т т а “ над границите на мо рала и традиционните общест вени норми, разкриват пред очи т е ни космическия план на чо вешкото съществуване и пред лагат нови, неподозирани реше ния на малките ни и големи бол ки и проблеми. Закон на мисленето: Всяка на ша м и си променя съдбата ни и причинява скръб или щастие.

, Кург Теперван:

Ь мошшение! * гч ЗДРА BE ЧРЕЗ [IP. ВИЛНО 1 ПСЛЬНЕ

Само духът може да лекува. Осъзнайте и намерете зрънцето на собствената си лечебна есенция и се освободете о т всичко, ко е то ви блокира и възпира да развиете вътреш ните възстано вителни сили. Болестта е зов за корекция на духовните ни убеж дения и за самоприемане. В най-новите си книги Курт Тепервайн ни повежда по пъ теката на цялостното изцеление.