Най-добрите приказки на участниците в проекта на 54 СОУ „Св. Иван Рилски” град София „Малки фантазьори” от трети „В” клас в СОУ „Йордан Йовков” град Тервел, област Добрич
1. Вълшебният Буквар Нели беше в училище. Часът започваше. Имаха четене. Тъй като все още се учеха да четат и нямаха читанки, четяха от буквар. Този буквар беше много интересен, защото в него се случваха най-различни неща. Днес темата им беше за елха.Докато другите деца четяха Нели си фантазираше. Тя мислено се пренесе в коледната нощ. Под красиво окичената елха я чакаше специален подарък. Когато го отвори много се изненада – беше буквар. Нели започна да разгръща страниците му и разбра, че е вълшебен. Буквите и картинките оживяваха пред нея. Когато Нели стигна до буквата „е” и прочете думата „елха”, елхата от страницата започна да блести ярко в красиви цветове. Звънецът за края на часа удари и Нели се завърна от своето мислено пътешествие. Пожела си на идващата Коледа да получи такъв подарък. Йордана Стоянова Йорданова
2. Елха и буквар Няколко дни преди Коледа елхата в едно училище оживя. Но щом отвори очи съзря един буквар на земята и го попита: - Защо си долу на земята? - Защото, елхичке, моята стопанка Ани ме изпусна, когато си тръгваше. – отговори натъжено букварчето - И защо си тъжно? - Ани обеща, че ще ме вземе, за да празнуваме заедно Коледа, но ме изпусна и сега ще съм сам. - Защо не идеш у тях? – попита го елхата. - Много ми се ще, но нямам крака, а е и заключено вече… - Прав си, Букварчо! – съгласи се елхата. – Но знаеш ли, щом ти си тук с мен, защо заедно да не празнуваме? Съгласен ли си? - Но ще м обясниш какво да правя, защото досега не съм празнувал Коледа и не знам какво да правя. - Разбира се, Букварчо, всичко ще ти разкажа за този чудесен празник Коледа и най-вече за подаръците, които децата чакат с нетърпение. А с Ани ще празнуваш друг празник. Слушай сега… Ренета Драгомирова Добрева
3. Елха и буквар Една коледна нощ, в съседното кралство, напълнили на каля вана с гореща вода и запалили наоколо свещи. След като се изкъпал видял върху елхата скъсана страница от буквар. Решил да я взема и да попита сина си дали е негова. Извикал го: - Сине, я ела да видиш твоя ли е тази страница? - Да, татко, моя е. – отговорил той. - Е, добре, тогава си я вземи! Детето я взело и я сложило в буквара. Обаче той не я искал, защото тя била изцапана с какао. Букварът се опитал да я избута, но в този миг придворната дама влязла, за да каже на малкия принц да си ляга. Всички в кралството заспали. Букварът станал от бюрото и отишъл при елхата. Попитал я: - Хей, елхичке, искаш ли отново да вземеш страницата ми? - Не, букварче, не я искам. Тя загрозява красивите ми клонки. Когато страничката чула, че никой не я иска, полетяла към килера. Свила се зад един шкаф и заплакала. Докато страничката тъгувала, в килера влязъл един слуга, за да почисти. Духнал вятър и тя се понесла извън двореца. На сутринта, когато малкият принц се събудил, трябвало да вземе чантата с буквара. Когато го отворил, видял, че страницата му липсва. Принцът вече не о искал, защото не бил цял. Заменил го с друг. Така букварчето се натъжило, защото принцът го изоставил. Затова нека ценим нещата не по външния им вид. Мария Николаева Ненова
4. Елха и буквар Имало едно време една елха и един буквар. На Бъдни вечер букварът застанал под красивата коледна елха и ѝ заговорил. Запознали се и започнали да разказват за мечтите си. Елхата мечтаела да стане човек, а букварът мечтаел за човек, който да го прочете. На сутринта детето в семейството побързало първо да отвори подаръка си. На лицето му грейнала усмивка, когато видяло буквара. Така мечтата на буквара се сбъднала, защото… на Коледа стават чудеса! Аслъ Нихат Мехмед
5. Говорещият буквар Една сутрин – на Коледа, едно семейство се събрало около елхата и всеки отварял подаръка си. Майката получила микровълнова печка, бащата – кутия с инструменти, а детето – буквар. То не харесало подаръка си и захвърлило буквара. През нощта се събудило от шум. Станало и видяло буквара да говори с другите учебници. Отначало се изплашило, но после го харесало, защото детето бързо се научило да чете. Тогава детето показало буквара на приятелите си и те го харесали, и… четат заедно и досега. Митко Митков Иванов
6. Коледната елха и букварът Една нощ в навечерието на Коледа се случило нещо много интересно. Когато стопаните на дома заспали и станало мрачно, Дядо Коледа влязъл през комина и оставил един пакет под елхата и си заминал. В този пакет имало буквар. Той излязъл и заговорил на елхата: - Здравей, елхичке! - Здравей! – отвърнала елхата - Как се казваш? Аз съм Букварчо. - Аз се казвам… - започнала елхата, но се натъжила и само добавила – Аз си нямам име. Хората ме наричат елха, а по Коледа ме кичат с хиляди топки, камбанки и свещички и ме наричат коледна елха. Така те започнали да си говорят като елхата разказвала за празника, а Букварчо ѝ предложил да го прочете: - Съгласна съм! Така поне ще има какво да правя… пък и от тези гирлянди не мога да мърдам. Елхата чела от Букварчо до сутринта. -Букварчо, когато детето се събуди, ще те вземе и аз ще остана без приятел. Какво ще правя тогава? А Букварчо ѝ отговорил: - Ще останем приятели завинаги – нито аз ще те забравя, нито ти мен. Бъди спокойна!
И те наистина останали приятели завинаги, защото всяка вечер детето сядало до елхата и четяло от букварчето на глас. Марина Даниелова Маринова
7. Вълшебният гирлянд Това се случи вкъщи. Нели си имаше коте. Наближаваше коледа и тя беше много развълнувана, докато украсяваше елхата в хола. Котето ѝ беше с нея и се страхуваше да доближи елхата, защото досега не беше виждало коледна елха. В стаята влезе майката на Нели и ѝ каза, че е време за сън. Тя гушна котето си и тръгна към стаята си, но забрави да затвори вратата. През нощта, когато всички спяха, котето се престраши да се доближи до елхата. То се изправи на задните си лапички и бутна един гирлянд. А този гирлянд беше вълшебен. Щом котето го събори и се омота в него, то полетя нагоре и спря на върха на елхата, там където беше мястото на коледната звезда. На сутринта, когато Нели се събуди и не откри в стаята си котето, тя се изплаши, защото никъде не можеше да го намери. Но щом мина край елхата чу тихичко мяукане. Погледна към върха на елхата и… Момичето беше много учудено как което се е озовало на върха на елхата и не знаеше как да го свали. В този миг клоните на елхата се раздвижиха и гирлянда, който беше омотал котето, потрепери и бавно понесе смаяното пухче надолу и леко го положи в ръцете на Нели. А тя стоеше все така смаяна без да знае какво да направи. В този миг в стаята влезе майка ѝ и… магията се изчезна. А Нели си каза – „ Нали по Коледа стават чудесата…” Йордана Стоянова Йорданова
8. Котето с гирлянда Това се случи по Коледа в дома на семейство Симсан. Родителите бяха решили да изненадат децата си, като им вземат коте. Когато получили своя подарък децата много се зарадвали. Стъмнило се и станало време за лягане. На котето му станало много любопитно какво е онова блестящо нещо върху елхата. И тогава то чуло глас: - Хей! Аз не съм нещо, аз съм гирлянд!
Котето се зачудило откъде идва този странен глас и попитало: - Кой го каза? Къде си ти? - Ехо-о-о… !Тук горе! На елхата. – провикнал се гирлянда. - А-а-а… вече те видях. Ти си онова блястящо нещо, което децата наричаха гирнярд. - Не, коте, аз съм гирлянд. Гир-лянд! Повтори! - Е, добре де… не ме карай сега да повтарям. Ще се упражнявам друг път. Сега ще поспя. Много съм уморено. Гирляндът се ядосал, че котето не можа да произнесе правилно името ми и решил да го накаже като се омотае около него. Така и направил. На сутринта малкото котенце не могло да мръдне. Разбрало какво се е случило, захапало гирлянда и го скъсало. Когато семейството се събудило всички се чудили какво е станало с гирлянда. Така и никой не разбрал. Мария Николаева Ненова
9. Котето, което се оплете в гирляндите През нощта срещу Коледа у нас се чу шум. Нашето коте Кари отвори очи и видя до елхата един дебел дядо с бяла брада, с червени дрехи и огромен чувал. Кари се уплаши, когато дядото ѝ каза: - Здравей, коте! От мен ли се страхуваш? - Мяу-у-у! – отвърна Кари и се сви на кълбо. А Дядо Коледа искаше само да остави подаръците под елхата. Но котето не знаеше това и се опита да го събори като се хвърли върху него. Дядо Коледа се отдръпна бързо и Кари падна върху елхата. Събори я и се заплете в гирляндите. Дядо Коледа се мъчеше да я освободи и само викаше: - Ще те освободя, коте, не се бой от мен, само ще те освободя и си тръгвам! Дядо Коледа освободи котето и бързо изчезна през комина, а Кари побърза да се скрие в панера си да затвори очи. Ренета Драгомирова Добрева
10. Книга и цвете
В двора си Иван заровил книга. Там книгата се запознала с едно цвете и му казала: -Хей, цветко, какво правиш? - Раста си. – отговорило цветето. – А ти? - И аз си раста.- казала книгата. - Как така си растеш? – учудило се цветето. -Ей така – с ум! – отговорила надменно книгата. - Как така с ум, ти си книга, а книгите нямат ум. Книгата заспала и след пет години се събудила в библиотеката. Тя била световно чудо, защото всички искали да я прочетат. Божидар Мариянов Иванов
11. Книгата и цветето Един ден от библиотеката излязла една книга и отишла в градината. Спряла до едно цвете и го попитала: - Как си, цвете? - Добре! А ти как си? - Не много добре, защото ме вземат от библиотеката и ме четат вкъщи. - Аха… А ти не си ли за това? – попитало цветето. - Да, но ми е по-добре в библиотеката на тихо и спокойно. - А мен ще ме откъснат някой ден, за да ме подарят на любим човек. - Това е чудесно – ще зарадваш хората. Така те станали приятели. Мелиса Демирева Сашева
12. Книга и цвете Един ден братчето на Моника изхвърлило книгата ѝ. Тя паднала до едно цвете, поздравила го и му казала, че е много ароматно. - Какво правиш тук? – попитало я цветето. - Братчето на моята собственичка ме изхвърли. - Че защо? – учудило се цветето. – Я дай да те прочета. Книгата се съгласила и разтворила кориците си пред цветето. То започнало да чете:
- Приказки, Джани Родари. – зарадвало се цветето и казало. – Та ти си много интересна книга. За мен Дани Родари е най-великия фантазьор. Аз обожавам неговите приказки. Чело съм и други книги от него. Цветето се позамислило малко и попитало: - Да не би собственичката ти да се казва Моника, защото тук имам и други нейни книги. - Да, Моника е. – засрамен отвърнала книгата. - Тогава и ти оставаш при мен, за да те прочета. Така те станали приятели. Марина Даниелова Маринова
13. Книгата и цветето На една поляна растяло ароматно цвете. Дошъл Тошко и оставил книгата си до него. Скрил се зад един храст, защото искал да види какво ще се случи. Докато чакал заспал. В един момент цветето попитало книгата: - Хей, книжке, на мен ми е скучно. Искаш ли да поиграем на нещо? Книгата се съгласила и предложила на цветето да почете от нея. Така те се забавлявали дълго време. Слънцето залязло и цветето се затруднявало да чете, а било и много изморено. То заспало. Книгата се натъжила, че не продължили и решила да му направи номер. Разлистило страниците си, за да обърка цветето, когато се събуди на сутринта. Доволна от идеята си и тя заспала. На сутринта Тошко се събудил и видял цветето и книгата си до него. Според момчето нищо не се било случило. Той не разбрал за разговорите им и за игрите ми, нито че станали приятели, и че след номера на книгата се скарали. Любопитния Тошко взел книгата си и си тръгнал. Мария Николаева Ненова
14. Ела и войник Един ден елата си вървяла по улицата. Насреща ѝ се задал един войник. Той гръмнал с автомата си и пречупил върха ѝ. Елата много се ядосала и му обявила дуел.
В денят на дуела тя довела своите приятели борът и смърчът. Тримата обградили войника. А той бързо осъзнал, че оръжията, които носи, няма как да му помогнат. Приятелите му искали да използват танковете си. Елата казала, че ще извика и други свои приятели. Войникът осъзнал, че няма как да победят елата и се предали. Иглолистните ги накарали да обещаят, че повече никога няма да стрелят по тях и се върнали в гората. Игнат Светлинов Игнатов
15. Огледалото на делфина Един ден бях на плажа и видях делфин, който държеше в устата си огледало. Хвърлих се във водата и преплувах до делфина. Когато посегнах да взема огледалото делфина проговори и каза, че огледалото е вълшебно и показва бъдещето. Помолих го да ми каже и моето бъдеще. Той погледна огледалото, гмурна се във водата, и когато изскочи ми каза, че докато обядвам, аз ще се задавя. Казах му, че това няма да се случи и заплувах към брега. За обяд мама беше приготвила панирани пилешки хапки и салата. Хапнахме и нищо не ми се случи. Бързо изтичах на брега, взех един камък и го хвърлих във водата като извиках: - Ей, делфине, ти и твоето огледало сте лъжци! В този момент делфина изскочи над водата и ме изпръска с фонтанче вода… Така станахме приятели. Игнат Светлинов Игнатов
16. Хиената телефонист Една хиена работела като телефонист в пощата и понякога си правела шеги с хората. Тя се обаждала на избран номер от указателя и казвала: - Здравейте! Вашите пет милиона пици ще се забавят, защото листото, с което летят, хвана другия порив на вятъра. Но спокойно! Аз успях да ги снимам и ви пращам по мейла снимка… хи-хи-хи… хи-хихи… И после хиената не спирала да се смее.
Божидар Мариянов Иванов
17. Папагал в шише Един папагал си летял и забелязал едно шише на пътя. Кацнал до шишето и се опитал да види какво има вътре. Влязъл в него и видял, че е празно. Постоял, постоял, но му станало скучно и поискал да излезе. Обаче нямало как. Докато бутал глава през отвора шишето се търкулнало, ударило се в един камък и се счупило. Папагалът излетял на свобода и дори не погледнал назад. Никога повече не се заглеждал по шишетата на пътя. Митко Митков Иванов
18. Хиената телефонист Една хиена избягала от зоопарка и започнала да си търси работа. Започнала да влиза ту тук, ту там, а хората я гледали учудено, защото досега не били виждали говореща хиена. Тъй като били стъписани и изплашени никой не се сетил да се обади в зоопарка, за да дойдат да я приберат. Така хиената успяла да отмъкне един мобилен телефон и започнала да се шегува с хората: - Ало! Обажда се класната на вашето дете! Днес няма да дойда на работа, защото имам ангина. Хи-хи-хи… - Ало! Дъщеря ви замина за Африка, за да занесе шампоан на хипопотама и да го изкъпе. Хи-хи-хи… - Ало! Елате до 5 минути на улица „Св. Св. Кирил и Методий” – 4, за да си получите пицата, иначе ще я изям. Без да разбере, че е набрала номера на зоопарка, хиената зачакала. Работниците я изненадали и бързо я хванали. Затворили я в клетката ѝ и сложили голям катинар. А тя си мислела: „Май не беше добра идея да ставам телефонист.” Йордана Стоянова Йорданова
19. Хиената телефонист В края на град Шампан имало голяма телефонна кабина и в нея живеела хиена. По цял ден тя разговаряла по телефона като се шегувала с хората. Обаждала се на някого и му казвала: - Ало! Обажда се пощальонът. Искам да ви съобщя, че пратката ви няма да бъде доставена в Рим, а в Индия, защото щъркелът иска де види приятеля си слона. Хи-хи-хи… - Какво! Аз не съм поръчвал да ми носят пратка! – ядосано отговарял човекът. - Е, добре! Да си поръчвал – аз те предупредих! Хи-хи-хи… - Ало, ало… Хиената затваряла и не спирала да се смее. Решила да се пошегува и с друг, но по случайност звъннала на най-добрия шегаджия в света и му казала: - Ей, закъсня! Мачът почна още в 12 и 30, а сега вече е 13 часа. Лелеее… не знам какво ще правиш сега! Хи-хи-хи… - Ало! Кой се обажда? Знаеш ли кой съм аз, че да се шегуваш с мен? Аз съм най-великият шегаджия на света! Не можеш просто така да се шегуваш с мен! - Напротив – мога, защото аз съм най-великият шегаджия! Хи-хихи… Хиената тръшнала телефонната слушалка и продължила да се хили. Така не спирала да се шегува с хората. Мария Николаева Ненова
20. Хиената телефонист Имало едно време една хиена на име Иван. Разхождал се Иван из града и се наслаждавал на свободата си. Изведнъж подушил нещо вкусно и последвал аромата. Той го отвел до един ресторант, където на огромна скара имало пържоли, които апетитно цвърчали. Иван се облизал и поискал да хапне, но се сетил, че ще е по-забавно, ако извика и приятелите си. Извадил телефона си и започнал да звъни. Обаждал се и приятелят ѝ веднага идвал, настанявал се на масата и започвал да лапа. Така Иван звънял ли звънял и приятелите му идвали
щом чуели, че ще има пържоли. Когато свършил той погледнал към масата и… що да види – празна чиния. Ядосан се развикал на приятелите си: - А за телефониста няма ли? Защо не ми оставихте поне една! Приятелите му се изплашили и се разбягали, а Иван останал гладен. Така разбрал, че това не са истински приятели и изтрил номерата им от телефона си. Александър Росенов Балкански
21. Хиената телефонист В един град се разхождала една хиена. Видяла група хора да си говорят и решила да ги поздрави. Хората се изплашили, когато я видели, а като им и проговорила, направо избягали. Тогава хиената се натъжила и седнала на една пейка в парка. До нея седнал един човек без да се страхува. Тогава хиената го поздравила и му казала: - Търся си работа. Можеш ли да ми помогнеш? Човекът видял случката с другите хора, позамислил се и предложил: - Ти ставаш само за телефонист. Хората няма да се страхуват от теб, защото няма да те виждат. Хиената с радост се съгласила и започнала да работи като телефонист в пощата. Мерт Алкин Нури
22. Папагал в шише Един ден с Ниляй отидехме в гората, за да си поиграем с животните. Решихме, че днес ще играем на криеница. Със затворени очи Лиса започна да брои, а ние се разбягахме да се скрием. Когато гората притихна Лиса извика, че тръгва да ни търси. Чухме и друг глас: - Мечо е зад шипковия храст. Зайко е в дупката до лайката. Вълчето е зад огромния бук, а Ниляй и Невзие са за зад ееееей оная огромна скала. Ние се ядосахме, че папагала ни развали играта и го подгонихме. Той полетя нагоре, но се блъсна в едно дърво, падна на земята и Ниляй
бързо го сграбчи. Решихме да го затворим в едно шише. Наиграхме се и щом решихме да си тръгваме се запитахме какво да правим с папагала. Той ни се примоли: - Моля ви, пуснете ме! Аз повече няма да ви преча. Искам да играя с вас. Обещавам, че ще съм ви приятел! Ние го съжалихме и го пуснахме. Той кацна на Рамото ми и извика: - Обещавам! Сбогувахме се с животните и си тръгнахме доволни, че имаме още един приятел. Невзие Бюлент Руфи
23. Папагал в шише Един ден с Невзие се разхождахме в гората. Както си вървяхме и беряхме цвета изведнъж видяхме в тревата нещо да блести. Видяхме, че е стъклено шише, но необикновено, защото в него имаше… папагалче… пъстро малко папагалче. Ние се учудихме как и защо това птиче е влязло в шишето. Отворихме го и помислихме, че птичето ще може да се измъкне, а то ни се развика: - Помоооощ! Натрапбицииии! Оставете ме намира! Ние се изплашихме, хвърлихме шишето и побягнахме към къщи. Повече не посмяхме да ходим сами в гората. Ниляй Бюлент Руфи
Издателство: СОУ „Йордан Йовков” Град Тервел