ЮДОРБУЛЕВ
ПРОБЛЕМИ НА ПРЕДМЕТНАТА СРЕдА И ОТКРИТИТЕ ПРОСТРАНСТВА В СЪВРЕМЕННИЯ ГРАД
ДЪРЖАвно ИЗДАТЕЛСТВО "ТЕХНИКА" СОФИЯ,
1990
5 Д ИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА удк
72.01
ПРЕДГОВОР
Обзавеждането, предметното насищане на открйтите пространства· в града . е стар,
. . б ;. предметната среда в съвременния град. Свързана В книгата се · ра зглеждат ' комплексно про лемите на е ната г адска среда участвува и в архитектурата на
главно с обзавеждането на градскит~ пространства, П~рд: в"'ы фор~иранетоo на свързаните с града ландшафт и
сградите, в оформянето на редица оществени интер ът ра' зглежда три основни аспекта: функциите, генезиса, природна среда. На базата на средовия подход ~BTOP а а' n ~HcтвeHaTa им организация; тяхното тиrlOлогюпа и номенклатурата l-H1a пред~е~~е ceBpacfг:e~~T ~блемите на проектиране, управление и формообразуване и композиция.
а тази
н
.
реrjлиране на предметната среда в съ.временния град.
.
-
.
'
...
.
_
Книгата е предназначена за архитекти, дизаинери, художни
ци
кадри в градски, общински и областии. народн!, съвети, ~ студенти.
,
за стопански ръководители и ръководни
по претърпял особено развитие през последните десетилетия проблем. ' Вс е по-голямата роля, все по-голямото разнообразие на протичащите под открито небе жизнени -процеси, " навлизането ', на
стопанство, 'неоБХQдим.остта .
оптималната ;.. организация.
01;
множество
технически
системи . н
гpaдC~OTO
р~знообраз на, в повечето случаи тясно · свързана .с
на
гр<Щския
живот
информадия,
нарастващите
културно-естетически :!IЗИСКВания .- всичко това води до увеличаване па броя и разнообразието на асортимепта на JIредметите в Града: ·Възни~аТ проблемите за тяхното
индустриализирано
художествения '
синтез
производствg,
за
оптимизиране
. дизаина,
между
на
архите.ктурата,
техния - СЪ9"'!В,
за
. паркоустроиството,
монументално-декоративните. rворби в съвременната гp~<:кa среда. Без решавЩlе~о на 1ези проблем~ тя няма 'да функционира пълноценно, ~Ma да притежава нео~хо~мите и качества, за да бъде адекватна на разнообразните изисквания на съвременния градски жител.
Тези
,
·
въпроси
изискват
И. ,своето
теоретическо
осмисляне и
съвсем · логично
напоследък в нашата и чуждестранната литература се появиха немалко . изследвания,
посветени на градското 05;iавеждане
[1].
И Обр·атн6- "пресичапето" в прО5ле.МаТИката
на гpaдCl(OTo,' обзавеждане на различни теоретически и проектантски подходи (градоустройqnеj-l, дизайн~рски, художествен" оргаНl~зациоНно.-.прОИЗВОДСТD~Н,
културоведчески 'и др.) .СТИ~lлираха ...имеНIIО
D тази сфера да се ~алОЖИ нуждата от
интегралеп, комплексен или средови . подход, възприет !lапоследък като 1;ермин. -Този подход, генезисът на вещите,. съдържанието, общо въпросите на формообразуването на предм.етната среда в града са предмет . на разглеждане в уводната глава на ·книгата.
Втората . глава е посветена на изследване на _ предмеrната . среда в града във функпионален аспект - от характеристика на отделни вещи до изследване на комплекси от вещи и !lРОГРами, обслужващи цялостно определена социална потребност
(политическа информация в града, 9бществ.ено хранене, КУ.lП)j}а и .др.) . В третата глава
предметната
среда . се
орган изация,
. която
функпионална
разглежда;
в
има . значение
неината
. както
интеграция . на ." отделните
художествено-пространствената .композиция,
Четвъртата
глава
на
книгата
градоустроиствена,
за
елементи за
е. посветена
пространствена
градоустройствено
и·
систеМII,
художествения
синтез
на . особенq . СЛОJiPlите,
обоснованата
така · . и
. за
помежду
им .
специфични
културно-естец~чески проблеми на предметната , среда: взаимодействието · между различните фор1'ylИ на естетическо у_свояване; проблема за формиране на: индивидуална, регионална
национална по в~де.иствие предметна среда; проблема за цялостното
~lIак~во-инФормацИQННО възцеиствие на средата, функционирането и като своеобразен
език. В закmочителната глава се разглеждат проблемите . на организацията на проектиран~то и производството на вещите за обзавеждане II~ града. . _. _ . Първоначалната задача на ,автора беше изследване на мястото и ро.цята на дизайна
(в
по-тесния
смисъл
на думата
- проектиране и създаване на индустриално
произвеждани, .тиражираНjf изделия, Ф,з,милии и серии от изделия) . )-Iо липсата не само
в н~шата, а до голяма степен, и в све.10вната литература на комплексно изследване
върху градското обзавеждане наложиха и промяна в изходните задачи, преход от темата
"Дизайнът н ГP~CKaTa среда" . към . "Дизайн на предмеjната среда в градс!Сата среда", накратко, "Дизанн на градската среда" (градски , дизаин), където терминът дизайн е
употребен в неговия първонаЧ:ален, по-широк смисъл -проектиране, формообразуване,
обединя~ащо производст~ени, Функдионални и културни цели.
~ Тодор Веселинов Булев, 1990 с/о
72
Ju sautor, Sofia
:
Разглеждайки широк кръг от примери от миналото, от съвременната практика на много страни, кшо и от нашата пракТика, авторът не си е поставил за цел да направи
JbIига-каталог на интересни . решения, а още по-малко
-. наръчник
по проектиране на
предметната среда в . града. Целта е по-скоро проблемно изследване на обзавеждане, изследвапе, насочено към методологията и методите на търсене, към изясняване на опорните точки за оптимизиране на самия процес в тази сравнително нова, но съдържателна сфера на проектиране и активност.
.
градското . творческо творчески творческа
6 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
7 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА част от него, част от неговата
съвременния град.
проблематика. При изследването H~ структурата на
Пl,рва глава
града, чрез която таи именно
СРЕДОВИЯТ ПОДХОД
- ОСНОВА ЗА
функциопира като цялост~н организъм,
РЕГУЛИРАНЕ НА ГРАДСКАТА
съвременната градоустроиствена
ПРЕДМЕТНА СРЕДА
'
среда
различните форми на обществено
- наличие на редица
- пише той - е
- нарастващо значение на
които участвуват в различните равпища с
градския и
мястото, където хората сс събират да
извънградския отдих на открито;
живеят заедно в името на една
- посгоянно ПРИC"l.стuие 11 грана на значителсн брой "външни" посетите.JlИ
благородна цел"
[2].
Гр:щът с исторически
променливо понятие . През различните
'
различпи по големина свои елементи
(например системите прир<)дна срсда,
-
делови, туристи, житсли па QКОЛНИТС
lIериоди обществото налага различни изисквания към градската среда: отбрана
отпоситCJШО
самостоятелни ФУПКЦИОНд..ЛВи системи,
обслужване;
иниции на града дава
Аристотел." радът
на градски бит на базата на
водещата роля на колективните форми на обитаване, развитие и обогатяване на
Ед!!з от най-~евните и същевремеНlЮ наи-точни де
изявява следните основни особености: на множество "равнища" на функциониране на градския организъм (група от ce.rшща - ce.rшще -, селищна част - комплекс - ,сграда или пространство);
- наличие
- формиране
сслища и др.
Свързано с горните особепости па бита е
протичането на СОЦИд..ЛПите процеси би
било певъзмоЖlIО или би било възможно само в крайно несъвършен вид, може да
системно-структурна методолоmя
Съвременният град и неговата преДМenlа
Мисълта на Маркс, че без предметния свят, без втората природа на човека
обитаване, транспорт и др. [4]). На тази основа qpyктypaTa на града се характсризиgа оБОБщеilо като матрица с
множество хоризонтд..ЛВИ" (в .f.амките на едно равнище) и "вертикални (между
се отпеее не само към града като ЦJUIO, но и към прецметната среда в него. Както е
вярно, че потребностите и своеобразието на съвременния градски начин на живот са водещи за развитието на предметпата
среда, така е вярно и обратното, че това развитпе се осъщесгвява благодарсп'ие па
специфичните "рOJШ", специфичните
възможности на вещите за "очовечаване",
обогатявanе па човеЩЮlТе измерения па градската срсда.
Преди всичко вещИте насищат, функциопaJШО обогатяват градсюпе просграпства. Благодарение на
благоустройството и на трайното или
на ' наеелението, създавапе на условия за
и нарастването на значението на
търговия, развитие на занаятите,
откритите и покритите обществени пространства и тяхното обзавежданс за пълноценно фУ1lкциопиранс па града като
функционална система) връзки.
социалсп организъм.
структурата на града в неината
В личностно-психолоrnчески план DСИЧКО това довежда до значително
статичност~ т.е. в "синхронен" аспект, в "диа.хронен ас,]скт в динамиката на
функциониране са характерни, от една страна, определящата (водещата) роля за
самите архитектурни обеми, оформя
структури и 'потребности и, от друга
нространство, промеия фасадите и силуета им. Тя може да облекчи
развитие на промишлеността,
съсредоточаване на информация и културни ценности и др. Но в същото време градът запазва трайните си
особености
- богато
структуриране на
обществения екстериор, висока плътност
информациО/шо натоварване, честа смяна на ритъма и атмосферата, а оттам и нсобходимостта от бърза адаптаЦIIЯ,
в използуването на територията,
сложпост на ориентацията в
преплитане на множество жизнени
пространството и времето, значителна
дейности и ФУ1lКЦИИ И др. И което е особено същсствено - градът винаги ФУ1lкционира нс като просто множество
програмираност на поведението от
пространството, концентрация на сгради и съоръжения, предметно насищане на
от изолирани обекти, а като цялостен
"външни" фактори и като цяло
t[о-нататък, ако горното ~ра.ктеризира
постепенното и развитие и
тази динамика на обществените
-
значително по-активно и многостраино
,
големите и малките звена на една
взаимодействие на индивида с градската
C"l'рапа, наличието на различни по
устойчивост елементи в градската СТРУКТУРа! Образно назовавайки rn, А.
Гynюв говори за У1ШЧната м~жа, за
организъм, като качествено ново цяло.
среда, зависимост на начина му на живот,
Таз!! цялостност намира израз не само в
плана на града като за "скелет", за
мотивацията на поведение и реакцията
сградите, елементите на
разполагането и връзката между частите,
му от нейните физически и социални
'
не само в закономерностите на
параметри.
пространствсно-материалната
обществото като цяло. В града са
За C"l.времеШIIIЯ урбанизаl\lюнен процес е свойствено формирането на груш! от населени места, обединени от ФУIIКПИОНални, технически, еКОЛОГlI'lеСЮI
IIредстаuени в повече или но-маЛко
и други връзки. Възникват и раз.гIll'l1!l1 по
разгърнат вид всички страни, всички времс градСЮIЯТ начин на живот,
характер урбанизирани среди - т. наlIр. междуградските артерии приобщават към живота на градския обитател
градската КY.JE!"YP.a, градското общество са специфични [3J. За съвременния градски
околните ландшафти и малки селища, възникват прострапствено обособени
начин па живот са присъщи следните
производствени ядра и зони за отдих.
особености :
Така съвременният град
организация, а и
u цслостпоспа
му като
СОЩ!д..лен организъм, един вид модел на
Сфери на обществения живот. В същото
- голяма
пространствена подвижност на
жителите му (сжсдневни или периодични пътувания до местата за работа, за отдих, до обществените центрове);
- развитие
и използувапе на различни,
снецифични за града транспортни
средства;
микроландшафта - като за "тъкан", а най-малките и бързо променящи се във времето елементи, които разглеждаме D
случая - вещите - пар'ича "плазма" на градския организъм [5]. ,
Като се изхожда от горното разбиране за града, може да се даде определение и за
предметпата
cpetta.
Предметпата среда е
съ~купноС! от наи-малки по размер, паи-нетраини във времето, често пъти подвижни елементи на градската среда.
Градската мебел, настилките и малките архитектурни форми, малките мобилни
врсменното обзавеждане в тях намират своето подходящо място много
свойствени за градСЮIЯ бит дейности.
Така от празни, разделящи сградите, пространствата се превръщат
~
n
BHocтoeH компонент във кционирането на градската среда.
редметната среда нерядко включва и
прехода между тях и околното
.
рещаването или дори да реши редица
малки на пръв поглед, пропуснати ИЛИ невъзможни за решаване в голямото
проектиран~ но важни ФУ1lКЦИОНални
проблеми. llредметпата среда
разчленява, мащабира и придава ДОПЪЛНителни стойности на пространството, а чрез това регулира и насочва пространственото поведение на
хората. Значитeлnо е образното, знаково-комуникативното и
естетическото въздействие на веЩlпе D
града. Тук трябва да се подчертае, че
докато пе един градски комплекс 1U1И
ансамбъл в миналото се запомня с
характерното си моделирапе със стълби,
бaI.UOстради,сгради,ФОНТШIи,тераси
(площада Пиаца дел nополо и площада
съоръжения, елементите, обогатяващи
на Кanитолия в Рим, площада на Съгласието в Париж), днес
превръщ({ в сложна мозаика от различни
различните обслужващи ИJШ
по характер и степен на насищане среди, земеделските площи, и курортните ядра,
КОПТРОJШращи и регуJШРащи машини и автомати, надписите, пиктограмите или украсяващите декоративни елементи -
съответсгвие с различнл, разглеждани
и защитените природни местности, и още
това са само най-общо назовани някои от
I!'61!. ясните си
прострапствепи граници.}ои се при което и околните села,
1I
редица специализирапи обекти се оказват
фасадите - тенти, сенници, пергоJШ, '
мнqгобройните класове предмети в
обзавеждането, разположено в
независимо едно от друго функционалНИ изисквания, в крайна сметка нерядко зрително замърсява, нарушава облика па средата, а е и нефункционално.
Предметната среда може да има и
8 дИЗАйН НА ГРАДСКАТА СРЕДА допълнителни ефекти
9 дИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
- енергетичен,
известно, целостта на градската среда
така често дискугираните остъклявания
може да б1,Де анализирана и характеl?изир'ана в р;рлични аспепи
на балкони и лоджии по нашите панелни
блокове в редица страни вече се
-
взаимподопълващи се социални фymщии: резулгати-вна (вещr!l ~TO и?раз и .
водещи се оказват определени признаци
резулгат на определени cpeЦ.GТВa и
и закономерности
павилиони за
практиКата показва,'че маха}:> вСяха от
тоалетни и'др. имат определено
екологичпо значеНие. Като особено
.
приспособяемостта
.' . '.
•.
средство за постигане на определени
основание и' св.оит.е .ЧовеШки измерения,
разгл~ждапи поотделно или СаМИ за себе си, те водят до разпокЪсване на ' " богатството от човешки стойности в
средата. це.лостнocrга и~ример на
. .
.
проблеми. Организирането па временни
търговски точки, ограждането на един
це.Лостноcтrа на средата преди всичко от
.
средовият подход СТИМУJШра
облекчаването ' на пространствената ориентация и изборът на поведение в
изследвания за взаимодействието човек
средата са все проблеми, които се
антропологията, социологията и
градоустройствепо и дизайнерско
решават в значителна степен чрез
социалната психология, лингвистиката и теорията на кулrypата, специалната наука
проепиранее"предметният детерминизъм·, т.е. надценяването
.'
Всеки предмет се характеризира И
поведение в средата [7]. ·Човекът е мярка за нещата" - тази древна максима, ' .' изсечена на входа на ~aмa на Аполон в .
.
. ,.
многопластоваинтерпретапия, която
спомага да се премахне отчуждението на проектантски я и управленческия процес
от богатството на човешката същност. Основното при средовия подход е, че целостта на човешката дейност в .
-,
различните и измерения се схваща и като
. , . .. . , " .
простраиствено-reoграфсn и
исторически временна конкретност, да се
.
проектира предметна среда, адекватна на
конкретиия социален и пp()CТj>анствен
.
контекст - местен ландшафт и климат,
град6УC1J>ойстве~и осОбеНости' I(,' .
социални или етнически Особености на
конкретния патреби-тел.ЕТо защо при средовия подход обзавежданет.о па един
голям крайМОРСКИ, rI>ад като Варна пе . може да бъде l(aT.o Обзавеждането в .едно балканСI(О градче; ~anриМер Банско, обзавеждането в историческия център на София ще се различава от това в новите ' ·
ФупкционираПf па Dе~та, ' опредслящо и
комплексния и социално-кулrypен ефект. Трайно присъщ недосТатък на
жилищни комплексИ;
структура за качеството на средата
., . ,.."", '
. .... ..... .
На базата насредовия поДхОД .възнИква и
ролята на материалпо-пространствеIiата
закономерностите на човешкото
изследване в случая е не само и даже не
се проектира в нейната
съвременното архитектурно,'
СреДОВIfЯТ подход ··
Делфи, получава днес богата и
Това дава основа IIpeдметната Среда да
.
необходимата гъвкавост, търсенето на . оптимално съчетание и взаимодействие мсжду 'отделшiте . аспектИ на ' .'
интердисциплинарните научни
-
.
[11].
.архитектурно-иc:rорически традИЦИИ,
на една тераса от слыще и дъжд,
потенциалпо е обект на реryлиране (проектиране) с множество свойcrва: физически (форма, цвят, материал, . размер), технологически (начин на . обработка, конструкпия), ИКОНОМНЧССIШ . (цена, !I}'Ксозност, ТЪрГОВСIШ особености), потребителски (удобство, образно въздействие, трайност) и др, -Но обект на
целостта на средата взаи-модействия
.
пеовладените с гралоустройствения проект обширни пространства, защитата
среда от иауки, като фи.зИологията;
.'
отделниятпредмет,' н.о съществени за
образци (феномен, който А. Рябymин характеРИЗИfа 'като ·ПР<iДметен фе-rnшизъм в проектирането) [9], .
от човека. Ето защо и самото му развитие в значителна степен бе обосновапо, предопределено от буриия ръст па
проксемика, изследваща
привИдно Слабиfе, J:oГaTO 'се разглеЖда
нужди); и-нтеграти-вна (вещrа nто стимул за интеграцията на обществото чрез .. . отразяване на общов~а или валидна
възприемането и осмислянето на средата
.
от цялостната предСт_авЗ. за средата. Това
според Ряб}'Ш!Ш поз~ 'да' се уловят
трансформИр~е на ~дaTa за човешките
площад или на едпа поляпа за градски
предметния комплекс на града.
селищеТО,на' мaJфocpeдата, иЗхоЖда се
влиянието на готовите предметни
гледна точка на човеШJCaта личност, от
праЗJlИк, функпиопалпото осмисляне на
коитекста напредметния . mмплехс, ' на
". . . Разкрепостяваики мисленето от .' .
целеСъобразност може да се окаже . достатъчно неудобна за живия реален човек. Средовюrr подход разглежда гледнаточка на цялостния процес, .
подход е, че вещrа ~ разглежда . в
.
норми, предст~и, ценности).
появяващите се нови потребности, кЪм възникващите от самия градски бит .'
строеж или "опаковането" на една cI]Jaдa при ремонт, приспособяването на еДИIi '
СьществеИаособепост. на средqвИя
_'
за дадена група система от социалпи
.
вътрешната ТЪрГОВС)(аОптиМалност и
разпространението; потреблението на изделията .. '.' . ,-, ~ '.- - ~.. '.
.
цели); адаптивпа (вещrа в нейната роля в общото приспосОбяване,' '.
търговската мрежа отгледна точJCa на
11 към непрекъснато
.
.предпоставlQl за производствот.о,' .
възможности на обществото); , инструменталпа (вещrа nто и-нструмент,
тези гледни точки да има своето
динамичен и гъвКав в пространcrвото и BI>eMeTo компонент на ' среда1}i " обзавеждането позволява временни . фушщионалпи и ' образни трансформапии в нея, повишава гъвкавостта и
- икономичесlШ,
екологическИ,худоЖестВени. ~o
екалнИ,подвижните
създават УСЛОВШI за програмиране на нужните социални в оргапвзационни
естетически и дР .."рри всеlШ от тях '
Подвижните П1iКОВИ мебели, оградите идапки, мобилните
предметиата .cтpyrrypa се изясняват и се
многоплановост. па вещите. според съветските теореТици [81 всяха вещ съчетава в себё си четири .. "
ландшафтен, социален, икономически,
осмислят като втора, съЗдаваща енергетична защита фасадна creHa.
около младите
формулирането па социалнО-~ЛТурната
Тук трябва да се подчертае, че кахто е
защитен, екологическИ и др. Например
-
.
.
своеобразна средова естетика. Свойствено за съвременната "
недостатък, който има твърде дълбоки иcrоричесi<и корени. Напротив, при
архитектурна и градоустройствена
средовия подход с.е 'стьпвана единството
материалната среда е изЮпо~ит~от?
между материалпата и социалната среда.
внимание към зрнтелно-пластичните
Според Б. Глазичев със самото понятие ' среда трябва да се обозначава не' само материалН6~прострапСтвенатаструктура, а съотношението CP-l/CP-2, т.е. материалпа спрЯмо' социалпа среда [10], Под социална среда се разбират не само
впечатления (тендендИЯ; развивана от
самите социални структури, но и онези
естетика, а.и въобще за естетиката па
Кант, Хегел, БЬ6лф.лин и чак до наши
дни) и известно надцеIiявaiIе на 'ролЯта на
.
рационалното начало в естетическото
въздействие (ярко изразени у Баумгартен, Декарт и др.) за' сметха' на .. С ' .
. [12] .. При средовия
емоционалпото, асоциативно ; ·
норми, организация, социални програми,
подсъзнателното
които пряко 1ЩИЯЯт на Функционирането
подход е налице стремеж за отчитане
организационни условия за търговия на
опит, на естетическата роля на самото пространство, .о~и-тането и на връзката
търсения социалпо-кулrypeн ефект (например по-тясната задача, . проектиране на стол или пейка, се заменя
открито, без изясIiяване на неината ... организация е безсмислено и невъзможНо да се проепира система от изделия за
знаково-комуникати-вно в;ъ:щейС!вие на
цялостност, да се уловят вътрешните и.
с по-широка, по-гъвкава. проектиране на
оптимизиране на предметната структура
преодоляването па фетишизи рането на
закономеРIlОСТИ доведе до
място за сядане с оглед не само
един или друг художествен подход в
формулирането и подработването в края на 70-те години- на специфичен подход Т.нар "средови подход" [6}.
физиологически отдих, а и общуване,
при средовия подход се тръгва от идеята за оптималпа 'организация на процеса
естетическото изграждане~
като отговор на определена потребност. Едновременно с проепирането на
"Естетическата роля па комплексната
главно проектирането на отделното'
.
.
'
основа за единството на самата
изделие или на група от изделия, а
предметна среда. Ето защо при средовия
реryлирането на предметната среда иа
подход на преден план излиза не '
града като цялостен комплекс, като
проепирането на самата вещ като
сложно, богато структурирано и . обеДИIlЯВано чрез сиcrема от различни връзки цяло.
..
.
. .
материална структура, а ' ~оделирането на
.
Стремежът да се обхване по-пълно таз,и
.
набmoдения и др.). За моделирането на този ефект голямо значение има
.
.
на средата (например без създаването на
такава търговия)~ Така вместо от
.
ролята на цe.rmяразнообразеп сетивен
между цялостното ·
."
средата и естетическото
..
JI
.
въэдеиствие,
'
.
.
психо-физическа организация на средата
I j
"
10 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА I
О;
I
1
I
'1
,
11 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА I
-
Голямо влияние на конкретното
става разбираема, ако си представим бледата сВетлина от витрината на малко , кафене, от хоето се дочува сподавена от ,
формообразуване оказва исторически развилата се, продължаваща и в наши
дви диференциация на различни , , естетиче,СКИ форми и жанрове, свързани с
гласовете музи~ исе:.носи аромат на
кафе. Това еВCЬЩIIОСТ' синтезираната среда, мaJЩР че тух ролята на ' , , архитек:rypата и ПРИЛОЖlIи:rе изкуства е сведена' ДО)lула" .:., 'пише Е: Ас [13]. '; Всъщност ~,~шl~а :з~· преодо.шшане на
естетическото овладяване на предметния
свят
се характеризира не самО със свои
специфични закопо~ерности на
формОобразуването и С,воя
архитектурния, на,r~~заиI;Iе~.mя и други
комупикативност,
"центри~~". в ecт~~~cкaTa ор~изация на средата,' запрео.цОЩВaIi~,на " ,, ~ i
j ~
j
' ~
:, .'
"
"
... ' '' -' '
.-
l.I0 и със специфични - ,
предварително определен продукт (вещ
QT вещи), се оюqва самоедин от елементите на чялостния . "
се разбира ~штегрир~всички ., отделни деи ствия и фази процес на 1 проектиране ' на :КОМШIексната предметна среда; Основните аqпе~ на този процес
взаимодеиствия, със средата.
се разглеждат в четв:ъртата глапа на
оптимизирането на I '.'" .. " ' ФУНКЦИОНaJPI~тищщо~ната cтpyкrypa ,
книгата.
[,
аспекта, а именно, реryлиране на псината
Функционална, пpocrpанственаи
дейности Ц. ПQтребп.ости,а проблемите, по-подрОбно B~B втората глава на книгата. Реryлирането на предмеrпата среда, ;' създаването на естетика на средата,
освободена' от ограничениЯта на , професионалната сцециализация и подход, е тя~но СВЪ'рзано, с
.. ,~ "
, '" '
"
средовия ~oдxoд съчетава три ОСIIО~НИ
оптим~ир~е1.'.О .I;I,~ Т8:!И структура са ,
' ,!
'
Следователно реryлирането на ' предметната среда като ЦЯЛО па базата lIа
преДИ 'ВСИЧ)f:О Различните човешки
свързани с горното, се р~глеждат
'
,
широтата на подхода. Наприм~
ефект вещ
, '.
', '
прОблемът myмоизoлaцю;l ТP1l0вa да се разглежда като част от по-широJ:ЮI
проблем
- създаване на
оптимална
акустична среда. Тогава освен
- оградата. Тогава може да се
.. '
myмозащитвите устройства трябва да се
набележи значителнО п~широк кръг от
имат предвид и специалните средства за
решения, които ВКJПOчватограждане със
озвучаване на едва пешеходна зова, Jtоито
зеленина,.с места за сядане, моделиране
екологически, художествен. ,Фактът, че не
могат да б'l,Цат не само технически, а и доста необичайни - нанример "пеещи" от вятър скулптури, JtaЮlито бяха ' предложени в един френски парк (15). При втората задача е необходимо да се отчетат разнообразвите функционални и
се ограничаваме с едиа предварително '
пространствени ситуапии, в които ще се
на микрорелефа и др. Лесно е да се ввди, че в тези случаи OCHOBВWIТ ефект се , съчетава разнообразно с различни
'
зададен предметен образец, че тьрсим да проектираме съвкупноcrrа от ефекти и
ВКJПOчва предметът (например столът като елемент от място за хранене, от
' ,
оттам п~минаваме към самото
паркова среда, от градска градинка,
формообразуване, разширява и диапазона
столът с ветробран, столът за ШIажуване
и др.). При третия случай трябва да се
навъзможнитерешеНИЯ,придава гъвкавост, вариавтвост на
,:
:
формообразуването, постига се вписване ,
в разнообразен функционален"
Г
"
изхожда не само от множеството
'
дейности, а и от пространствените микроситуации, в които се изявява дадена
художествена cтpyкrypa. Но по същество изразът формиране на предметиата среда като ЦЯЛО е метафоричен. На практика
Един от недостатьците на сегашната , практика е именно възлагането за
различно решение в различна
тази задача се реали;Jира чрез множество
проектиране на конкретв'О изделие,
градоустройствена обстановка. В последния случай е обратио -трябва да се
отделни задачи, I>aзJlИ'IНИ пО
.:
щюстуавствен обхват и С'Ь,държание .
функционална сфера. Например спирката на обществения транспорт пр!Щобива
пространствен, екологически контекст.
докато по':скоро !ря бва да се възлага решаването на даден проблем. "
изследват характерните пространствени
ДИзаин-процесът, се нуждае от оптимална
Изложеният пример нагледно разкрива
вътрешна организация, от определени
значението на проектирането на самото
ситуации и свойствените им , "поведенчески сюжети", за да се изяви
организационни норми и ВРЪЗКИ ,между
съдържание на предметната среда, на
нуждата от съответвите вещи, тяхната
асортимента от издeлWI в нея ИJШ, както
повторяемост и др.
пространствената и организацWl, Т.е. с
отделните ~равнища" на проектиран~ и
различното по С'Ь,държание, характер и
между различните видове проектирания.
бе възприето в случая
- на нейната
'
паситеност, разпределяне на ,елементите
Тези проблеми, както и редица прОблеми
номенклатура.
па обзавеждането в града. Проблемите,
па материалн~теXlIическото и
В този процес възникват няколко типа
свързани с ПРОСТРавствената cтpyкrypa и
пространство ИJШ дадена територия.
В първия случай особено важна е
о~аиичаваме с, пряко свързаната с такъв
'
конкретното проектиране се явява
необходими за обзавеждането на дадено
- дървена, метална,
ДОПЪJПIителни ефекти , - функционален,
Проблемите, свързаllИ с roрните зада'lИ,
(асортимента) от ,изд~. за градско обзаве?Кда.це , Основа з!i ИЗСЛедването и
на самата ограда
- определяне на съвкупността от издeлWl,
пространствено ограждане, Оез да се
,
Като ваЖна предпостав,ка и основа за
lIа средата,rr.е. на но~енклатурата
огражданенаедво дърво. 'Тази задача може да б1.де схваната ито проектиране
същата задача се разгледа П~IПИроко, в
,,'
"
групи от дейности, характеризиращи дадена социална сфера; .' " ,
- например
духа на средовия подход, това би ' означавало да се постигне еФектът на
художест~еllо-образните! им
'
• определяне на СЪВJtYШlостта от ИЗДeлWl, необходими за дадена дейност ИJШ за '
повече ще дава пр~ото на участие и на
влияния, да се отчитат
се разщеждат IIоследовате.JЩО в
- ~""'c, ,-"
каменна, плътна ИJШ ажурна. Но ако
проектирането на конкретен ансамбъл ИJШ комплекстрябва 'да се стъпва на обективно обусловеното съотношеllие и взаимодействие между жанровете, за да се отчитат взаимните 11М наслагвания 11
"дизайНiпрОцес",'като под' ДИЗ8ЙП-процес
,-
.
се смяташе, че единcrвено дизаннът има
среда като ЦЯЛО, така и при
ИJШ група
~
"дизайн-ситуация" в града
лавдшафтвия дизайн; и на приложната графика, и на приложните изкуства, и на редица други жанРОВ,е в обзавеждането. или както по отношение на предметната
ситуaцWl, при която ~ IIC~ ,и се решава
~
Да си представим едва първична
право на сЪщестВУване, практиicaта все
проектирането, на един конкретен
I
,
~
архитектура, ако през 6О-те 1170~jегодини
прив~на)(дOfI'ать~но изучена творческа
(СРЕДА В ГРАДА сьщностиа прОблема ~
":' "', '
При средо~WI ~~~oд iiознатата,
отделните r:ла~и на книгаrа.
,
ръчно, ивдуc:rpиащю, уникално и Т.н. И ако исторически водещ жанр в ' обзавеждането 'е билii малката ",
РегулираНето ка предметнатасреда при средовИJI , ,DОдхfд ' .; "'; .. " I
Втора глава
фОРМИРАНЕ НА ОПТИМAJIНА НОМЕНКЛАТУРА НА ПРЕДМЕТНАТА ,
_,' ,,' ,
начини на реализация на изделието
ф~~~~Е~~~~~~~.~: ~~~~етвия .. '. '~~'1
[14]. При това всеки от тези жапрове '
'
производственото осиrypяване на
оптималната прОстранствена
дизайн-процеса се разглеждат в
организацИJI па предметиата среда,
последната, пета глава.
,
' . , ..
вписването и в контекста на
Така чрез цялостната cтpyкrypa на
махросредата се разглеждат в третата
киигата се доразвива и конкретизира и
глава на книгата.
възприетият от автора средови подход.
'
"
номенклатура от изделия за градската
среда е следствие на всички тези
различни позиции. Както номенклатурата
задачи:
- определяне
на необходимата
номенклатура за постигане на конкретен ,
ефект; " ', ' - изследване на нуждата от различни
номенклатурни модификации на едно
()CIIOBIIO изделие;
,
'
Формирането на оптимална
,
,
като ЦЯЛО, така и ФУНКЦИОНaJШата й
cтpyкrypa (обособяването на хармонично
допълващи се фувкционaJПIИ групи И
класове изделия) отразяват ЯQКО връзката
"социална - материална среда", свойствена за средовия подход.
12 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
13
"а CТPYК'I)'pRтa на предметната среда
осъществяване на разнообразните дейности, произтичащи от различните
на града
сфери на 06ществения живот. Тези вещи
ОСНОВНИ фактори при развитие
Основа за генезиса на РJ.JJшчните предмети
D
( р ад а , за и стор и ческото
развитие и обогатяването на предметпата
този труд на фона на общото кутурно
програми оказват пряко влияние върху
развитие предизвиква_създ~ането на ,
.
"'
,
потреБНОСТ1{Те на различните социални
организацията на процеса 'па С _ ,
от гледна точка на
от изискването за художествен образ, с , който обикновено оперираме, тъи като " 7 става дума за яснотата, целостноmа,
"
Кевин Линч ФОРМУЛИJ:~а няколко OCHOBНII качества, на които трябва да отговаря :
съдържателността в знаковото
контролируемост, осмисленост , [16].
участието във формирането на ,
осмислена среда, реализирането на
.',, ' , ,
'
извършвания анализ'. Но в рамките на обществото те са различни за различните социални и възрастови групи. Особени са
СА1Ц), влияе на цялостното ' , функциониране на градСКИТ,е систе'ми (сложните, ПРОНИКВ,ащи н цялата " ' структура награда електронни
измерващи, наБЛI(JДа~ащи и" ", сишализиращи устроиства), чрез новите
направени в рамките на семинара
материали и конструкЦии - пластмасите, органичното стъкло, стъклопЛакната, определя общотехническбторазвити е па
"Интее.дизайН'83", състоял се в Баку. Контеинерът за стоки става част от
развитието на системите за отопление и
градското стопанство (например
вентилация на сградите, множеството нов и предме,ТИ в градския екСтериор),
превозното средство, а допыmен с някои
елементи, може да функционира и като
п авилион за продажоа
[21]. : ,,',' .. '
технич, еският прогрес поражда и нови,
Друг фактор, който оказва влияпие на предметната номенклатура, е
различни модификации на вече
': ' , ,
съществуващи елементи на'
спецификата на градската кулrypа като
цяло .' Тук се вкmoчват и типичните 'за дадено време (в случая за , _, CЪBQeMeHHocттa) пространствени
,
"
I
особености на градските структури, и
:
изискванията на децата, на хората в
общите 9собености в градския Щ1ЧИН на
'
'
I>аЗ~1?острапени вече в градовете на
към нови по~'адекватпи и универсални , ' номенклатури. Подходящ пример в това
изисквания в случая са основата на
''
,
знаци за клиента, а може да се премине и
и др .) е основна фупкция. " , ', ' Както беше казано вече, социалните изисквания са специфични за дадено общество, в Т.Ч . и за съвременното , ' българско градско общество, ЧИИТО '
Първото осн ов но ка:чество .; жизнеПРИГОДliо стта; е "степента, в която формата на селището поддържа " " жизнените фупкции ..., степента, в която градостроителната форма ОСИIJ'E.ява съществуването на самия вид" Ll/]. Явно
поражда НОВИ" предмети (например .
търговските Cj.Втомати, rв~pдe
продавача, информациопни УК,азатели и
(пицограми, надПИСИ, различни емблеми
вижда смисловата им връзка със
I
ел ементи като столче и навес за
'
оказва
i
отпошение са ескизните предложения,
информационната потребiюст
социалните функции на вещиТе, з а които
! номенклатурата от предмети
: научно-теХН,ическият проq>ес. Той
ЦЯЛО, ще трябва да се вкmoчат и такива
,
и зявяване на нейната Фупкционална
структура и типология, тъй като ясно се
f'олямо ,~ние върху развитието на
стоката. Ако процесът се разглежда като
, ' ..
,
среда ще разглеждаме като основа за
тук са включени критерии, като
търговия, от колички и контейнери за
клас изделия знаковото въздействие,
" ,
Тяхното реалнзиране чрез предметн ата
':,
н еобходимостта от маси за разносна
въздействие на средата. При обширен
жизнепригодност, съответствие, '
,
момент на процеса, ще се формулнра
.;
този критерии е значително по-обхватен
'
ценностите, които тя трябва да реалнзира,американскиятурбанист
стана дума.
предвид' само първият, централен
интелектуални и чувствени способности и кулгурни пре~стави" [20]. Така формиран,
гледна точка на съвкупността от човешки
ФупкЦионални и простран~ени среди .
обектите със стока, грижата за
"
връзка между средата, нашите ,
;в
отпадъците, необходимостта от " , ориентация на потребителите. Ако се има
изискването за нейната осмисленост. Линч го характеризира като "степента на
'
преработка), 'които да ~oгaT да проникват максималнО, разнообразlЩ . > " ,
.0 ,:.
покупко-продажбата, захранвапето на
знакова среда и oтryк възникна и
)fI;~еризир~ q,aдc~T~ ~peдa ~, изисквания,
изделия за търговско обслужванеJIа открито например трябва да ОТЧll"rа
' ,,'
фупкционира и като информационна,
'
обширен парк, QT маш!'ни за почистване, : голям набор от коитеинери за , ' , " ' , : спеЦИaлJ:Iзирапо събиране на отпадъците : (от гледна точка lIа ,по-ната:rЬ~iirата им
Разработването на номенклатура от
надписи, контролни автомати и др.
към средата, като по този начин се
престижност и непривлекателността на
изграждането на предметната среда.:
--
огради, бариери, светофари, някои ' :' Предметпата среда като цяло
действия, а и за действият"а и
I
,
'
обзавеЖдането, като ги променя до неузнаваемост - достатъчн'о е да се сравни възникналият през ХVПI в. и ТQади~ионеН ,за XIX и началотон'а хх в. обществен ~писоар" със съвременната, ' наситена с електроника и допълнителни
осиrypяване чистотата на въздуха,
третата : възраст, на инвалидите.
отстраняване на тв.ърдите отпадъци и
Учениците, студентите, жителите на
замърсените води, поддържане на
малКJIЯ град и на , столицата си имат свои
предшествуващите епохн, както и
природната екосистема в градски
специф~ни нужди. ,Всяка от тези групи
характерната за случая организацияна
ситуации, в които се включва дадено
изграждането и поддържането на средата,
изделие, ~ част от характеристиката на
защита от неблагоприятни ат~осферни
чрез своиствените и биологични и ," социално-кулгурни потребности оказва
y<:JIОВИЯ на откритите пространства и др.
влияние и формира част от с ,
Предметните ёфери, свързани с ' '" реалнзацията на този крите(>ий, условно ще наречем "екологически" L18].·, ' , , Друг важен аспект в качеството па средата е нейното съответствие на, "структурата И обема на дейностите, в които хората r;aCТByвaT или биха желалн да участвуват [19]. Ако първата група от вещи главно създава по-благоприятни условия за градския бит като цяло, тази
своеобразието на предметното
националните особености и траднции. Като пример може да бъде посочена сферата на почистването на града ,от , твърди отпадъци. Постепенно се
условия, защита от шум и вибрации,
I
беше подчертано и в увода, тези
психологически и кулrypни изискиания осиrypява не само за 1{ндивндуалните
вторична ,суровина и когато това
става своеобразна индустрия. Ниската
организационни структури и социални
насочват поведението на хората в града
детерминираните функционални,
, във
и груп и от вещи условно ще наречем
организират, контролират, регулират и
потребноС'ш. В процеса участвуват не само биологическите, но и социално --
е една от фазите на тяхната преработка
Средновековието, пожарните служби, градските служби за поддържане I!a чистотата, уличната охрана и др. Както
"фушщи онални". В тясна Bpt.:!Ka с тях макар и като те;хен антипод, възниква значителна група от средства,които
'
среда са преди всичко човешките
ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
втора група са вещите, които н е посредствено се използуват като
инструментариум, като " оръдия" за
:
'
обзавеждане на съвременния град, на конкретното селище .
живот, които го отлнчават от
'
,, ' ,
,
Друг важен социално детерминиран
фактор е социално-техническата
съвременната градска кулгура се "
,
раз виват специфИЧНИ организацИОННИ структури и технологии, СВЪРЗaJ1И с осигуряването на различните жизн е ни
~ейности
- разносната търговия
през
,
играе голяма роляз а
, Така например, едио ,от_ИЗИСКl!aJшята
при
проектирането ~a ,циз.аи,~ерски елемепти за шумозащит~и е1']Jани е да се вкmoч в ат
СЪС, своята пластика и образ Хармонично и в по-свободн() застроените градски части, И ,В стари, с характерпа ilP1lliTeктypa квартали. Такава шумозащитпа стеча в серия варианти е Създ~ена от арх. И . • Иванов и инж. H .- Зарков.Т~ съдържа , елементи за Стоманобетонни tIЛ а стични стени, елементи з а "зелени" cтeHII, ' елементи, позволяващи вграждане Iia стъклени тела или Te~a с обр а ботена
развитието на други предметни ёфери,
съвременния голям град, на
1I
раЗ lJ итие на щ)менклатурата.от I!ЗДелия,
след това те се диференцират. Първо се събиране на отпадъци на 06ществ(,:ни , места. Това от своя странц е свързано и с
органюация на градския живот.
Исторически с развитието на
градската кулrypа
'
появяват сметищата, съдовете за смет,
появяват малКите урни, предназначени за
,
устройства' тоалетна кабина. , " Разноо~разиеТОJlа градоустройствени
като опаковките, ежедневните вестници,
билетите за обществения превоз, с общественото хранене на открито. Постепенно се С'ГИга до съвременния подход, когато събирането на отпадъците
14 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА ,
15 ДИЗАЙННАГРАДСКАТАСРЕДА
огледална повърmост и др. [22]. Други разновидности на изделията за градско обзавеждане възниКIiат при съчетаване на различни функцни в едип
базисната номенклатура от изделия за обзавеждане . на lJ'aдa, изясияването на оптималния брои, на ефсJcrИвно " необходимите модификации има главно
за "пода" на града, за защита от силпото
предмет
- например павилион за масовия ,.', видеовестпик (TaJtЪB проеJcr . ',
и онределящо значение за реГУJШране на
печат, съчетан с фоТовитрина и
нредметния КОМШIекс. Тя е основа и за
слънце,ДЪЖД,ВЯТЪР,СИЯ~~,
съществyвcunе преди години за Градската
ГRадина в София), съд за зеленпиа, обединен с място за сядане"пейка или стол, ' комбив'ирапи със сенник. и др. При разработването на номенклатурата :трябва да се отчита CIiедификата в ' "поведението" , на самата вещ. Едни
(елементите на благоуСтройството), '1'
'
натоварвания, вибрапии, за поддържане
в града, и за организадия и насочване на
па оптимална влажност и чистота на
тяmото производство. Това налага и особеното внимание - ·теоретично и '7' ,
':.
на изделията. Ако подпорната стена е по-широка и с подходяща височина, тя
може да служи и като място за сядане, върху оградата може да се нанася или
апликира допълнителна информация, стойката за изтупване е и лост за ; гимнастически упражнения и др. i" При впедряването на номснклатурата от изделия за градско обзавеждане чрсз постоянно реГУJШране трябва да се отстранят KaJcrO "белнте петна" в предметната среда на града, създаващи
пречки за нормалното развитие на бита, така и основаващото се на социални
ФаJcrОРИ "псевдоразнообразис".
:
съществуваясliо изразен ведомствен I
оо
тотализатор"J на ЦКС, на ''Търmвско обзавеждапе , на ЦУМ и др. ОчевlЩНО
Орлеан (арх. Чар:хс мур), както и
часове и др. [24]. , ' " Настилките в съвременния град трябва
на предметната среда в сьвременния град
да бъдат лесноизпълпими, да отговарят
Т)Jябва да се приема Функционалната, т.е . обусловената от социалните функции на вещите типология, която ще бъде
''
големи групи. При първата група водещо е създаването на по-благоприятни психо-физиологически и биологически условия за пребиваването на човека в града и за неговите дейности. .
Предметите от тази ГPyrIa могат да бъдат наречени "екологически~ (отговарящи , . екология)илп"кондициониращи"
ръкотворни"с по-сложна или но-проста
геометрия на елемеитите . РазраБОтват се
"
,
създаващи условия (по израза на Е. Ас).
I
зеленина, да имат висок коефициент на поглъщапе на слънчевата светлина и
места за сядане, парапетите за оrpадите,
р ад иация . Номенклатурата от изделия за
стойките за осветителни тела и знаци, пожарпите крапове и канamrзaщrонните рсшетки също трябва да се имат предвид , l"Й като това може да определи включван ето на специфични изделия в номенклатурата на наСПUIКJlте.
бетона и асфалта намират приложе ние металът, -дървото, асфалтобетонът,
Сферата на екологичните по ЗllаЧСllие предмети решава проблемите за защита
полимерните материали, различните
на откритите прострапства от
видове керамика.
аТМОсферните влияния
Формообразуван ето на настилките има голямо функционално и художествено значение за цялостния оБJШК IIа градската среда. Не случайно белгийският урбанист и . Рахир ги на,Р,ича "ДynIата на градското пространство' [25]. ХараJcrерни
вятър, сняг. Това са козирюпе,
т е нденции в съвременната практика са:
стремежът за СИJШО "жи вописпо" и
ограничаваме и само с един тип
Втората голяма група предмети условно могат да се нарекат "функциониращи" или "обслужваши". Докато първата група ';' "
павилиопни структури ,и за средата за
създава главно условията за протичане на
нов жанр
отди:х, и за типич,tю градската среда. Един тип павилион не може да покрие и крайно разнообразпите пространствени с!пуацJlИ - в иякои малки пространства на София
един или друг процес, при втоеата група
аJcrивизиране не само на зрителното, но и
този безпорядък не може да бъде приет, но от друга страна, едва JШ трябва да се
чудесно функционираха кръгли '
, ,
павилиони, а тяхната замяна с нови модулпн павнлиоnн се оказа неудачна.
Именно' чрез изследването н
" '
отразяването на подобни фaJcrори трябва де се СтИПlе до оптималното, ЛОПfЧно
необходимото разнообразие на изделият а . В заключение трябва още веднъж да се 1I0дчертае, че разработванет'о на
водеща е "инструменталната" ФУНКЦИЯ, те се използуват пуяко и са специализирани
за различни деи ствия и процеси (игра, търговия, хранене и др.). ,. . При третата обширна група предмети водещи са знаково-ип форм аци он ните и образно-комупикативните функции ' , (надписи, ПИJcrограми, СИМВОJШ, знации др.), които удовлетворяват главно ' нуждата' от разнообразна информация, пораЖдана от различните Фупю\Ионалпи сфери.
" ,
,
серии от изделия, които позволяват
комБИНИJ)ано изграждане на настилка, бордове, бордюри, стенички, шкарни, парапети, тревни JШОЩИ. Вграждането на
трябва да позволява тяхното ' разнообразно третиран е, д а дава богати лъз можности за оформяне на 'петата (расада" като цяло. Наред с камъка,
'
главно на изискванията на човешката
могат да се съчетават лесно с подпорни
з идове , стъпала, огради, да позволяват
н а стилане на градските пространства ,
От възприетата гледна точка предметит е
'
разнообразпо декоративно трсти ран с, да
позволяват съчетаване с трева и
за онределени цели . Но като определяща
'
Всичко това обя сиява' и богатството във
формите на самите настилки - лети, създаващи непрекъснат фон, подчертано живописпи, свободни по риcyuЪк.
разнообразно моделиране на терена. по възможност да бъдат и екологични - да
материал-!i, по степен на подвижност, по
в града могат да се разделят на три
от ХVШв.
па изискванията за различните видове
начин на изработка и др. [23]. Всяка от тези класификации може да бъде полезна
разглеждана в случая.
настилки възпроизвеждат плана на града
движения и натоварване, да позволяват
xapaJcrep на ,
сложен геометричен P~CYНЪK ~
драматично моделирания Мl!КP.Oрелеф на площада ва новия град Цухуба (арх. Арата Исозаки). решението на ' "Л'Авфан плаца Във Вашингтон, чиито
активност във вечерните и нощните
предметната среда въз основа на
пространство . ХаРaJcrерни примсриса "обърнатите" върху уличвата плоскост фасади в аржентинския ГQaд Кордоба (арх. Мигел Апхел Рока) L26] ИJШ ' метафоричвото, необароковосъчетапие между напомнящия за КапитOJШЯ в Рим
плоскостта на %Iапа д'Италия" в Ню
отопление, допълнително осветяване и
в развитието на номеНЮlатурата ,
взаимодействие с пространството и архитеJcrYPата, по трайност, по
'
замърсените води, за водоснабдяване, продължавану на възможностите за
полифункциоi:iалност при' използуването
павиmюли на РП на СО Спортен
въздуха, за отстраняване на, оТпадъците,
'
различни признади : по
навилионен безнорядък -gЗЗJШЧНИ
.' -,
практиче~~.:.което трябва да .се отдели на този ПРUUJlем. .
-
неприяТНИ миризми, елеJcrpoМагпитни
ПpQCТpанствената организация на вещите
възможност и за относителна гьвкавост,
ПонаC"I:оящем в нашата практика
които да облекчат процесите на открито
, Съществуват множество възмоЖности за типология и класификация па .
( съоръженията за спорт или за детс,ки и~и~ , ,
Номенклатурата трябва да дава
проблемите за подходящите настилки,
, Функцноналн~ ТиПOJlо~ н тенДенции
'
изделия са сравнително униве~
други са тясно специa.iшзирани
Първата група предмети решава
пластично третиране
- на таз и
.
основа
може да се говори даже за възникване на
- геопластика;
стремежът за
на екологическото, на кинеqезическото и
таJcrИЛНОТО въздействие на земпата повърхност
- включване на водпи площи,
р а стителност, разиграва пе във височипа па ходовата липия, използуване на
разнообразни по фаJcrYPа и структура на новърхността настилки . Друга важна тенденция е повишаването на образните,
- слънце, дъжд,
сенниците.l чадърите, тептите, перголите,
навесите"оеседките. Част от тях се вграждат в архитеJcrYPните фаqши, ' оформят прилежащите към сградата пространства, входове и тераси, покрити
дворов е и пасажи. Друга част следва и очертава пешеходните потоци и местата з а отдих
n самите
открити пространства,
като често се съч става с увивна
растителност и прера(;Тва ,в"зелена архитеJcrYPа". Трета част се интегрира в сложни предм~ТlШ СТРYJcrYPи
- площадки
за игра, спиркина масовия градСЮI
трапспорт, търговски обекти, като п одобрява техните Функционално екологичеСЮI качества, обогатява образ а им . Голяма част от тези елементи е уместно да бъдат мобилни, други се ползуват сезонно,ч~ети могат да
'
знаково-комуникативни функции на " петата фасада", която прераства в
прераснат в трайна "малка архитеJcrYPа" . В тази сфера рязко HapaCIJa участието н а
р а лностоен, а даже и във водещ елем е нт
стъклопластите, на органичното стъкл о ,
113 композицията на градското
на пластм а сите, KOIIТO широко се
16 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
17 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА издигнати покриви, ПЛ!lТФОрми,
използуват за различни нови;' теитови
конструкции. СЪздават сс решепия, позволяващи разнообразна ' простраиствена комбинаТИВIIОСТ, с
конструкциите за зимпи градини и
не?Чакван пластичен ефект или
настилки, а даже и спецИфичните
прозрачни, ' разтварящи се.към околното
типизирани растителни пОлуфабрикати за
пространство реIIlения, които запазват
бърза реализация на "зелени Обеми"
ЗРИТeJПrата връзка между защИтеното пространство и градската среда. Краен израз на защитните елеме'ити' (;а тези, при
огради, стена или цял павилион
вераJЩИ към сградите, специалните
които вече се офорМя и вътрешно
пространство - кабини, БYflКИ, 'павилиони, контеинери. Те могат да бъдат за саМОСТОЯТeJUlО разполaraне и ползуване
(съвременните обществени тоалетни в
Париж, предложената през 70-те години
"капсула" за Иlщивидуална изолация [27], някои търговски павилиони и др.)"но в повечето от съвременните решения се предлага възможност за тяхното
'
елементи за зелени и озеленени
"
("биотектурите").
' ,,'":'
"
"
-
са били необходимoct за съществуването на града. Архитектурно-художествено оформените чешми, lUJаденци и фонтани
са фокуси на живота и пространството в миналото
" :
- фонтанът на средновековния
площад в Нюрнберг, lUJаденците в ' средновековна Венеция, прочyrите
чешми и фонтани в бароковия Рим, ' "чешмата с обицата" в Самоков. Теи до
групиране, за постепенното им
днес привличат хилядни тълпи туристи.
изгражданс като "отворена" структура. Чрез разнообразното вътрешно и вън шно
традиция"характе'рна за нашите
оборудване, различно третиране на фасадните плоскости, чрсз частичпи
модификации една и съща основна '
Оформянето на обществени чешми е
'
възрождеНСЮI и следосвобожденски градове. Това предполага тяхното присъствие и днес и разнообразна,
'
п а ВИШfQнна структура може успешно д а
сериозна, творческа интерпретация,
се ВКJIIочва като компонент в различни
което за съжаление все още липсва в
1I0дсистеми на градското обзавеждане
нашата практика.
обслужване, отдих, спорт и др,). Когато се
на водата всъвремеШlИте градски
съчетават в общ'а структура, павилионите
пространства често се подсилва от
(lЪРГОВИЯ, обществено хранене, битово
и различните видове леки покрятия
мащаб, образ и съдържание. И обратно
-
елементи
- каскади,
насочени струи,
равномерно разнръскван воден прах,
ВХОДIIИ навеси, тенти, козирки е
IIеобходи~о да се реши хармонично
по време, със специалпо осветление и
nзаимодеиствието им с apXJrreктypaTa
-
бllЛО на принципа на нюанса, било чрез контраст.
' '
озвучаване и с разнообразно декоративно оформяне на бордоветс 11 дъното на водните басейни.
Влиянието на водпите площи и растителността върху темн е ратурния
режим, влажността, чистотата,
озонирането, фитоцидността на въздуха и ПОЛОЖИТeJIIIИЯТ психолоrnческиефект от тяхното зрително присъствие онределят
сдна обширна предметпа сфера, чиято з адача е НРОНIIЮJaнето на 'nрllрОДНlrrе
'
"
,
Водпите площи пр~ Народния дворец па културата в София арх. А Arypa и инж. В. Атанасова) са до ър примср за подобно разнообразно третиране па водата. Широка популярност е добил "водпият" площад в цептъра на ПортлаlЩ, създаден от известния лщщшафтен аРXJпект Л : Холприп с участието па арх.
,
',
компоненти във всяка клетка и всяка
А . Данаджисва. Напротив,
плоскост на градското пространство . Тук
художествената мярка се ryби, когато страничпите ефекти на пластичпите борДове;' llа дскоративното ДЫI~1 па дюзи,
спадат
1: 'IЗJlИчните
подвижни съдовс за
ЗСЛСНИlйl (цвстарници, съдове за храсти I! малЮI д~>pBeTa), слсмеllтите за в е ртикално озеленяване на фасадите (скари, сандъчета за цвстя) , елементите за създ а ване на миниатюрни ландшафт!! 11 комнозиции в покритите общоградСЮI пространства, във водните площи, па
движение, звук заглушава въздеИСТDи е то
п а самата вода.
'" ,
Обратната страна па системата на водоспабдяване е капализационната ' систсма. Нсйпите елсмепти, които ' следват строга фупкционалностеХJlическа
и преосмислено;
" _ ,_ ,_, " ,_, _ "
,
Изкуственото осветление е друга,
повсеместно проникваща и подобряваща
, определен зрителен, пространствен,
емоционален, художествен ефект. Композицията па оcnститeлnите тела и
вептилационни устройства; които с все
носещата арматура се подчиняват на
по-широкото прилагане ва системите за
търсения светлинен ефект, Т.е. преди
отопление, веитилация: и КОJЩициониране
всичко се проектира светлинна среда, а
на сградите се появяват твърде масово и
след това формата на изделията. А
в различни простра.нствени ситуации.
проектирането на светлинната среда
Тяхиото решение се движи в широк диапазон - от типизирани, дизайнерски
отчита и участието на осветлението на сградите, на уличните витрини, на
елементи до ИJЩивидуална малка
архитектура или своеОбразна декоративна пластика. Много характерно е решението на отдушниците в квартал "Дефанс" в
колектори и слъпчевите батерии. В някои предложения те придобиват твърде '
характерна и а~ивна форма
- например
рекламата, на !lрожекторите, насочени към сградата, и др., Т.е. то е значително
по-обширно като про~лем и определящо по отпошение на диза.ииа на самите
осветителни тела [28]. ' Характерно за освеТИТeJШите тела е и ТЯXJIOТО голямо разнообразие по размер, ситунраllе и Форма с оглед включването
им в разно06разни ситуации и
постигането на различен функционален и емоционален ефект
слънчевите боилери и други , приспособления за използуване па
- например
,
осветителпи тела с равномерн'О,
насочено, отразено излъчване на
светлината, разнообразие, определяно и
слънчевата енергия, които очевидно ще
се развиват в бъдеще и съответно ще
от раЗЛlIчните теXJlИчески решения
изискват по-грижливо проёктиране.
ефект па бълбукане, разпенване с въздух, се съчетават с различен режим на работа
при свърза.ните с архитектурните обеми
неочаквани елементи ва градската среда са различните въпшни въздуховоди И
разпространение на слънчевите
възможността да , се докосне; да се усети, да се играе с водните струи. ' Отделюпе
изходната функция е образно преодоляно
стреми преди всичко да,МУ осигури
Подобни по поведение, необходими, но
проявява и чрез всс по-широкото
Стремежът за разнообразно присъствие
особено -успешно формират в откритите пространства зони със специФичеи
комбинативвост с различните видове настИЛКИ. '
Париж. Системата па отопление в града се
"
придобива характер на rpaдcKa мебел, в която негативното отношение към
условията за различните дейности в града система. Съвременното проектиране се
за която е преди всичко доората
.водата, водните източници от край време
не един от прочутите ансамбли на '
,
ЛОПIка на появ~ често се забравят и се появяват случаино и като форма, и като място в града. За к.анализашюнните решетки е необходима не само достатъчно разнообразна HOMeHlUJaтypa, но и добре проучена форм~ определяща
(лампи с нагряване, халогенни лампи,
Друга система, свързана с поддържането
неонов!! тръби и др.). Утилитарният
па екологическите качества и чистотата
подход към осветлението вече се
на средатаJ,..е събирането на твърдите отпадъци.
преодолява, като се ОТЧlrrа
1я постепенно прониква в
цялостната структура на градския
оргапизъм
- подземни
подходи,
,
сметопроводи в сградите. Контейнерите
образно-асоциативното въздействие на светлината. Например равномерпото общо осветлсние на една пешеходна зона е уместно да се замени с пулсиращо, ту
за отпадъци, които се предлагат през
по-силно, ту ярко, ту интимно, ту
последните години, отговарят на няколко
но-представително. РешешIЯ, при които осветителните стълбове и осветитешште
основни изисквания: обвързани са с експлоатаЦИОIllJИте ' изисквания на
тела са открояващи се и богато
конкретната организация на
деК9рираl1И пространствени репери, са
сметосъбирапето;притежават типологическоразнообразие с цел
своиствени за края на миналия и
проникването в различните среди и
диФеренцираното събиране на отпадъци'
имат повишено образно въздействие с
'
оглед е,стественото приобщаване към
срСдата (в очевиден разрез с тсзи
ТСfщенции са грубите и примитивни сметоукрития, изграждани у нас).
Кошчето за смет вече се третира образно и като знак, израз на по-висока битова култура, на по-висока теXJlИческа осигуреност па градския живот. То
началото на настоящия век. Днес се прилага гама от разнообразни по композиционна активност решения, вкл. и таюша, пр!! които осветителните тела изчезват, интегрират се в парапети, подпорни стени, сгради,
Не трябва да се изпускат от проектаlПСЮI
контрол и теXJIИческите приспособления, свързани с преп оса и' разпределянето п а
електроенергията
- стълбове за ' '
еЛСКТQически ПРОDОДШЩИ,
траllСформаТОРIIИ устройства ,
18
ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
19 дИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА Нуждата от разнообразна типология на
разпределителни касети, куrии за
осветление се развива и под влияние на
простраllствената_комБИllация със светОфарни устроиства, елементи на
визуални комуникации, кози~ки, перголи,
навеси, фасади на сградите. Проектират се специални светещи елементи за
визуална комуникация и реклама, '
,
приспособления за временно празнично
:
осветление, за специално художествено-декоративно осветление. Така цялата номенклатура от изделия за осветяване включва както елементите за
функционално, така и за художествено осветление. Това деление, макар и
условно, е необходимо, тъй като
' '
действително съществува определена специализапия.
,
Сферата от изделия за пространствено структуриране, разграничаване,
разчленяване на градското пространство
също може да бъде отнесена към , благоустройствено-екологическите сфсри. Колкото по-интензивно протичат жизненитс процеси, толкова
разчленяването е по-сложно и
но-изразено. То трябва да отговаря както на формирансто на ра:щични ФУIIКЦИОНалпи зопи, така и на разграничаването на простуанства с
различен социален статус \лично,
обществено) и с различна степен на достъпност, Съответно колкото по-интензивен е градският живот,
толкова по-голяма е и нуждата от регулиране и контрол на ПJ:юстранственото новедение l1а
обитателите. И макар това рсгулиране да се осъществява чрез цялостното изграждане на средата, чрез
постепенното изграждане у градския
човек на трайни стереотипи на новедение
(на улицата, в двора в парка, на
кръстовището и т.н.), значителна роля играят и елементите па градското
оОзавеждане. В тази сфера класическото средство е
. .. Ефектът на ограждане, на пространствено разчленяване може да се .постиruе и с други средства - насипи, . пространствени и поведенчески ситуации
подпорни стени, растителност. В едни случаи оградата е по-скоро знак,
отколкото реална преграда (ниските веригите, окачени на стълбчета около
Например един строеж обикновено се огражда с плътна OI:paдa, но при особени случаи тя може да бъде
естетизи ране на градската среда
"Со<IJИя'86" плътните огради дскораТИ1З110
- със самия
прсдмстен пласт в града (когато са част от базарни комплекси, атращионни
за защита оградата прераства в средство
за функционално-пространствено члснение; обогатява се с декоративни,
хармонично да се съчстават с природната
среда (паркове, зони за отдих). Чссто сс налагат и подвижни, временни
:mакови,художествени функции .
коли и влакчета, микробуснитс такрита. Редица автори с основание посочват, че комплексното проектиране на
- да носят
информационни елемснти, пощснски кутии, осветителни тела, пилони за знамена, да ВКЛIочват места за сядане, зеленина и др.
В съотвстствие с това огромно разнообразие на ситуации и изисквания са J огради от предварителпо изготвени
камък и дърво, сглобяеми огради от модулни пластични стоманобетон ни елементи, огради, съчетани с елементи за
разлика от първата група те пряко
I
ЧJанСПОpпIите средства и градските
форми за превоз е необходимо условие за нроrnозиране на бъдещите градски структури, за хармонично развитие на градската тъкан.
обслужват определени действия и поради
Особено влияние пърху архитектурно-пространствешпе решения
това притежават съответна
специализация. Тук се включват различни
на предметната сфсра оказват
сфери, които отговарят на сnеЦИфичnата
характерните за градсюпе комплеКСII
ТСJШОЛОПIЯ и .организация на процеси,
възли на смяна па превозните средства и
като придвижването и транспорта в
на различните ВlIдове движения .
градската среда, търговското и битовото
Ескалаторитс, ПОДПИЖIIIПС тротоари, асансьорите, спеЦИaJПште контейнери с многонрофlUПШ възможности за
дсцата, процесите на общуванс, както и някои специфични трудови дсЙности. Прсдметната среда влияе активно на
дпижсние са само част от ссгаlllЮlТе
протичането на тези социални процеси и
макар и свързано главно с
за превоз на хора и товари е един от
Оградите могат да асоциират и
Такива са метрото, специалните открити
граница практически липсва, а друг път
живот. Развитието на градските систсми
около места на строеж и ремонт и др.
структуриран сто на градското
-
.
специфични градски технически решеНliЯ.
даже там, където оградата ШIИ друга
черти на съвременния градски начин на
на ресторанти,
Фунщии, и др. Обратният по смисъл елсмент в
превозните средства, пораждат
позволява да се обогатяват с нови дейности. Мобшшоcтrа, нространствената подвижност е една от най-характерните
зрелища и др.), В трети случаи трябва
озеленяване, О,градни модули, включващи някои от посочените
решения. Понякога входът се използува
открито, спорта и атраКЦИlпе, играта на
оградите трябва да се свързват главно с
стойки и пана, традиционни огради от
насоките в у<;ъвършенствуването на
обслужпаllС, организацията на отдиха па
сс ооогатяваха с ИНДИШЩУaJIIlИ цвстографически рсшсния. В сдни случаи
еТИМОЛОПlЯта на думите град и ограда. След първото деление на територията на
терени за обществени сгради, за частно владение и Т.Н. ОТ средство нреди всичко
'.
ползуване на транспорта определят
получава извънредно разнообразни
формира от функциониращите, . обслужващите предмети и изделия. За
~"
свързан с характера и развитието на
' различните превозни средства - трамвай, автобус, метро, монорелсова композиция, лек автомобил. И обратно специфичните, усложнени условия за градските пространства, технологията на
пространствена тема (пропилеи). Втората обширна предметна сфера се
~
този комплекс от дейности е тясно
придвижване в града, размерите на
.
прсраства в самостоятелна
предложепия от младежкия конкурс за
оградата, а не случайно е обща и
разчленява и самата градска земя на
,
съобразено с трайпия обществен интерес ) към обекта). Обратно - в редица
допълнителни фупкции
20-те до 6О-те години, доведе до
п рсхода от едно пространство в друго
необходимоcтrа и от зрителна изолация.
- около тераси
пепрекъснато пространство,_своиствена
за съвременното градоустроиство от
новече за символично маркиране на
преодоляване (при спирки на обществен J транспорт, при стадиони). Различна е
възможни и различни решения. Има
градска и извънградска ностепенно се
"
представителни сгради), а в други случаи
ограждспия
Тсзата за свободно протичащОТОJ
Напоследък обаче той се активизира и
т
тя трябва да устоява на човешкия натиск, да бъде реално препятствие за '
ажурно-декоративна (ограждането на строителната площадка на форума на Халите в Париж в края на 70-те години,
оргапизапия на двора, площада, парка.
нодценяване на този елемент.
"
декоративни огради около паметниците,
архитсктурната рамка, в други
- вход през ограда,
вход в сграда, вход в пространствената
функционирането им в различни
I
осветителни тела и източници на
нространство е входът
оградите се определя от
електромери. Номенклатурата от
основните фактори в урбанизапионния процес. Без тези системи е немислимо функционирането на големите градове, както и приобщаването към тях на крайселищната природа и на . периферните малки селища. Процесът на
елементи на таЗII Сфсра. Проектирането на превозните средства, интернационалното ВJПIЯIше па научно-техническия прогрес, в много
случаи носи белезите и на специфичната наЦИОНaJПIa градска култура, на дадения
град. За това способствуват 11 спецификата в националното техническо развитие, и особ~ностите па климата и бита, и историята в разВlfПlето па местиия транспорт, който нерядко се преосмисля, понякога ритуализира и театрализира в новите решения.
Показатенно в това отношение е
разнообразието на градски автобуси,
трамваи
транспорт изисква определена култура и
11 таксита в различните градове страни, Понякога своеобразието па
специфични навици, ясна ориснтация в
местните превозни средства е част от
придвижване с масовия градски
пространството на града и на
кръстовищата, където обикновено са разположени спирките за различни
направления и подходите към подземния ИЛИ извънградския транспорт.
,
атмосферата на града - първите спирки на метрото в Париж, старите ТРalVшаи в
Сан Франциско, двуетажпите автобуси D Лондон, наклонената зъбчата железница "Фуникульорът' в Тбилиси. Не случайно
Ползуването на превозните средства се
се тър'си експонирането на стари
съчстава много чссто с пазаруване, с
превозни средства в съвременната
, ВЪЗПРllеманс
на информация и топа изисква своеобразен стереотип и определена култура на поведеШlе. Целият
и
градска среда, възстаНОDяват сс стари
средства за придвижвапе (файтоните в Чикаго, Рим,'Варшава, Краков),
21 ДИЗЛЙННАГРАДСКАТАСРЕДА
20 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА съзнатеJЩО се интерпретират мотиви от
разнообразни комбинации, евентуалеп
стари превозни средства в съвременните
лек демонтаж, гъвкавост във времето.
(!рамваите в американските градове
Това определя като оптимален дизайнерския ' подход за ТЯXlIОТО изграждане. При един достатъчно широк
ИпдиаиопOJШС, Сан Диего). За
индивидуализиране и за бърза информация относно предназначепието
използуват различпи I!llфоРМациоппи указатели, хараперно цветово и
интериорът на превозните средства, и
графическо решение
[29].
Втората страна на присъствие на транспорта в градсжото обзавеждане
едннният графически CТШI в
_
ОФОрмлението на информЭднята . Д-руг широк ЮIас от градското обзавеждане са елементите на
търговията, общественото хранене, . битовите уcлyrn. Техни предшественици са отвореният широко )(ъм уmщата
занаятчийски дюкян, палатката и
от обхвата на темата, това са и
каручката на пътуващия търговец, масите
множеството от посещи контактната
п серmите за продажба на открито в
мрежа стълбове, релсовият път IШИ
старите пазарища, прапикуваните па
сиrnалШlТе устройства, маркировката, различните БОРДl6ри за ДОПЪЛШIТСЛJIa СIII)'РНОСТ, бариерите, оградите, IIЗОЛllращите стени .
Трета група от предмети· в аЬерата на
градсю!я транспорт пряко обслужва
хората, участвуващи в движението. Те се концентрират в местата-спирки на
масовия градСЮI транспорт. Тяхното най-просто обзавеждане е маРЮlращата
I!нформационна колонка. Тя може да включи различна допълнителна
ннформация - да бъде свързана с радl!оуредба, да има автомат за продажба на билети 11 контейнер за отпадъци. Интересна траповк~ на СПИРЮlТе в
j
открито oбcJiyжващи дейности. Чаршията, покритият базар, пазарището се характеРl1Зират с особено пряк конт а кт
със стоката. Оттам идва и специфичната психолоmя на процеса на пазар~ане,
чиято историческа устойчивост и с зап а зила опредслсно място и в
психолоmята па съвременния българин . Това е едпа от причините изнасянето на търговсю!я процес на OTKP~IТO да има
съществуващите магазипи, супермаркети,
на навес, а главното е включването към
пешеходните ПОТОЦИ, до спирките lIа
нея на редица информационни системи [30]. Спирките, особено в обширните простраJlства на градските мап!страли
шш в новите жилищни райони трябва да IIмат навсси със защищаващи от
атмосферните процеси ограждания и в много случаи е уместно да се съчетават с
~!ecтa за СЯJ1ане
11 с допълнитслни ипформационни устройства - от картата и часовника до съвременния слектронен
ннформатор, с павилиони за продажба на вестници, списания, закусю!, билети и др. Т а ка в зависимосТ от конкретния характер на средата и мястото си в
градСЮIЯ организъм обзавеждането 11а спирката може да се развие от елемент
знак в многофункционален обслужващ " r-.шникомплекс". При това отделните елемснти трябва да позволяват
градския трап спорт и до местата с
масова посещаемост. Поради това и градоустройственият ефект от свързаното с об~ването градско обзавеждане не трябва да бъде пренебрегван, Известно е например колко тясно сраснат с образа на ПаРIIЖ е кеят със сергиите на букинистите край Сена, където от столетия насам се тъpryвa с книги.
Разнообразието в самата номенклатура
J "
.
!'
1
.
Традиционен за София с над стогодишпо същеСТВ}'IIаllе е пазарът на ул. "Го Кирков". При рсконструкцията на центъра на Сен Пол в САЩ наред с големите и добре обзаведени покрити градски пространства е намерил своето
място и оформеният с маси и лею!
структури фермерски пазар. В града спътник на Париж - Витри ле Франсоа, обслужващите търговията CTPYk-rypи от
за сядане за краткотраен отдих, както и
позволяващи изграждане на гъвкави
се ДЪЛЖИ, първо, на P~H_OTO
структури, индивидуални павИJШони,
!ретиране на престоя и контактите
(столчета без грЪб за краn:овременно
присядане, пейки с ергономичен профил
павилиоН за продажба на печатви
за ПО-ПРОДЪЛЖJ!Телно седене, ПОДВИЖНИ
произведенияфза напитки, за ТОIUIИ
полулегла за слънчевн бани, подвижни
ормадия,
маси и столове kЪМ търговсlШ точю! И
павилиони-ателиета за ремопти и дребпи услуги), специалпо оборудвани фургони и автомобили, автомати за продаЖба на
др.), второ - на Пl1теграцИJIТа на ра'\J1ИЧНИ функционални групи (деТСlQf площадки, спортни терени; търговски обекти), и
стою!~ закуски, напитки, машини,
трето
устрои ства и автомати за бързо
огради и навеси, места за храпепс и
сядане, контейпери за отпадъци . За съжалепие точно търговско-битовото о бслужване най-чссто е обект "а ведомствен подход в проектирапето,
поради което се наблюдава
- на създаването на предпоставки за
различни по тип контaкrи, пространства с
приготвяне на храна· на открито ... Към ОСПОDlште обслужващи обекти се . включват информаЦIIОППИ елсменти,
_
lII!скокачествено, полузапаяТЧИIIСКО
различни възможности за обособеност IШИ групиране на хората.
-
Крайно разнообразни по I1рострапствеllО решение могат да бъдат например .
различните места за сядаве я общуване
по централните булеварди и площади, D парковете, в жилищните ЗОНIf. Те могат да улесняват контактите ИJШ напротив
-
да дават възможност за 011IOсителна
изолация. В жилищните зопи трябва да се стимулира общуването между съседите .
временните търговски обекти. Често на
Уместно е това да става чрез об~авеждането и да бъде сюжетно
едно и също място могат да се видят
осмислено. Може да се организира около
ниско естетическо равнище на
обществеп ефект и икономическа рентабилност независимо от
I!ма характер повече на знак, отколкото
френсю!ят дизайнер С. Спорт. Спирката
к6нтейнери за стока, павlШJ!Они и навеси,
изпълнение. Това поражда безпорядък,
свое място в съвременната търговия,
търговсю! центрове. Освен това леките търговски обекти позволяват разсредоточаването на обслужването, мобишюст, временно насищане па пространствата, приближаването на пазара на иякои по:дребни стоки до
централните градскИ части предлага
.\
контап между хората. за тяхното стимуmfране особено значение има разнообразието на мебeлiriе и на местата тяхната пространствена организация.
закуски, за ин
i
тунели и естакади, които в случая излизат
С тази сфера са тясно свързани общуването, различните фОрми на
НомеНЮIатурата на търговско-битовите обекти за градско обзавеждане включва: различни маси, специално оборудвани кQЛJIЧКИ за подвижна продажба,
предпазначени за специфична търговия И1ll1 обслужване (специално оборудван
[30].
ВЮIючва всички задължителни
.
обшата композиция на пространствата.
.
технически устройства и съоръжения, необходими за безопасно функционирапе. Наред с мпогоплощните кръстовища,
третирането па пътното платно,
хармоничен облик са важни акценти в
подход на п~пиране тук могат да се
включат и ОблеЮIата па разл:ичпвте работещи в системата на транспорта, и
па превозното средство aкrивпо се
леки модулни елементи с цялостен и
четири-пет, понякога
I!
повече различни
типове павилиони. Даже един по-съвременен подход в раМЮlТе на едно
ведомство не е достатъчен за добро решаване на проблема. Търговско-битовите обекти изискват задължително разработване на единна, цялостна lIоменклатура, обвързана с ясна организация на целия процес.
В много от градовете на САЩ
входовете в сградите, около оrnищата з а
приготвяне на зимнина, около чешма,
часовник, детсю! площадlOl. Желателно е да се използуват различни обогатяващи микросредата декоративни елементи
-
зеленина, перroли, навеси. Местата за
отмора и за общуване в центровете често са нродължение на интериора на големи
обшествени СГJJади или са малки островчета в обширните пасажи к
центровете разполагат с цялостна
форуми, а могат да се включат и в
програма за организиране на търговията
партерната ЗОllа на административните
на открито, която включва снабдяването с необходимите елементи за
обзащ:ждане, осигуряване с кадри и
зареждане със стока, организация на
I2.сжима на работа и охрана [31]. Друга комплексна сфера на градското обзавеждане е атрапивният отдих и осмислянето на свободното време местата за сядане, за краткотраен
престой и отдих на открито, зазанимаllИЯ
сгради, търговските центрове,
комплексите за култура. В тези случаи решението трябва да бъде тясно свързано
с образа на средата, а оттам и по-индивидуализирано
...
Успоредно с това централните пространства трябва да ВЮIючват задължително и дисперсна система от
места за сядаllе и краткотраен престой.
Особено разнообразна номеНЮIатура от
със спорт, подходящи форуми за
такива елемеllТИ изискват парковете.
спектакли, тържества, празненства и
Сполука в това отношение са парковете при Народния дворец на ~тypaTa и Южният парк в СОфия, Морската градина
ритуали па открито, съоръжения за развлечения.
"
22 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
j'
2з д ИЗЛЙННАГРАДСКАТАСРЕДА
------------------------------------------~-------------------
във Варна, паркът в Сандански.
Продължение на средата за краткотраен отдих и общуване са местата за спектахли, културни дейности, празненства на открито, специални ритуали, празнични шествия, карпанали.
В повечето ~аи това са временни устройства. Такива сrpади са се изrpаждали по улиците още на
стадиони и паркови пространства за
ку.rrrypни събития - концерти на etтpaднa музика,дискотеКИ,рок-ф естив aJП4 тържества, събори-надпявания. Временните и подвижните КУЛТУРjlИ обекти могат да се използуват в М3ЛКИ селища, лишени от големи зали,
IGI/'ifo и
ва "мистеf.'иите"t,известпи са и руските "балara.пи през л VII - XIX в., уличните шествия и тържества, които заемали
D паркова среда,
сн е циални места за С'4Ции, журналllСТII
D по-малки
официални лица; IIЗграждаl1СТО на
или в по-големи комплекси,
характсрна обра~ност, цвстово и
СDеттшно въздеиствие, озвучаване. Тези
в
комплекси могат да имат чисто временен
характер, да бъдат част от празничната атмосфера на rpaцa 11 да сс местят
новите rpадски части, лишени от
тържества
движението на хора т а ; организиранет о н а
групиране на атракционните съоръжения формиращи своя микросреда с
културни средища за организация на
средновековвите rpaдoDe за представяне
страна, характерна е тенденцията за
за кyl!fYPнa
времснни ТОllJlСТIIИ, търговски
паВIIЛllOllII, съблскаЛНlI, както и своеобразно 0 6ра :; по преосмисляне Подобни сложни изисквания към
прСJ\МСТllата сфера ВЪЗНlIкват
1{
[35].
при
нериодично в различни rpaдcКII части
органи з ирането lIа един бряг като зон а н а плажувале и ВОJ\lIП спортове . Голям а ч а ст
годипи идея на rpупата "Архиграм" за
трябва да са врсменни, тряБDа да се
"моментarшо възникващи атракциопни
осиrypят, но и пространствено да се
селища" . Все по-често те са и част от
разrpаничат разmrчните физичесЮ{
реализирайки лансираната още през ба-те
деиност, за подвижни (временни) музеи и изложби [33]. Всичко това определя едиа богата, но неразработена като цялостна
11
от елементите и съоръженията тук
важно място в живота по време на
номенклатура сфера на мобилна
Френската ревomoция. Характерен
архитектура и на предметио насиrчане
исторически пример за КОМШIексно
естради, подиуми, сценични устрои ства,
атракционпо-рекреа1!lВПИ комплекси с
изrpаждане на подвижна културна среда е
оrpаци, конструкции за монтиране на
предметно-пространственото, мобилно съоръжение на пъ:ryващите циркове. След известен застой в "~ощадната култура"
цялостно rpадоустроиствено,
украса или декорации, павилиони за
архитектурно, дизайнерско и
"появяването на специална, обособен а
инженерно-техническо решение, със СDОЯ
детска зона , така както и развитието на
различни съоръжения за временно
упuкarmост в изграждавето на
осветление и озвучаване.
и КОМШIекси за култура през последните
Сферата на атракционния,
предметната среда ("ПратеP'ltТ" във Виена, "Страната на чудесата" край
детската играчка в специamlЗнран
поради изземането и от специални сrpади
развлекателния отдих в наши дни се
Москва, новите атракционни паркове във
личността, вrpажд а нето на новия човек в
че някои атракции имат вековно развитие
американеЮ{те тематични атракциопни
на открито. Оформянето на
- различните
пространствата за самите спектакли се
въртележки, иrpите с топка и
съчетава с общо празнично
традиционните иrpи, тази сфера е ярък
па~кове "ДиснейлеJЩ" край ЛосAIlжелее и "дисней}'!>рлд" във Флорида, "Светът на
хилядолетното общество". ТОЗII проце с, който е усложн е н и нсл е к в УСЛОВlIят а на
15 -20 години отново се забелязва
развитне в организирането на ку.rrrypни
Събития, тържества, празненства, ритуали
сложни,многофупкционarmи
-
реквизит и за обслужване на артистите,
характеризира с бурно развитие. ВъпреЮI
Франция). със специфичен характер са
видове толки и
морето" в Сан Диего, КаЛllфОРНИЯ, и др .
активности, да се отчита екологическият
еФект и съпътствуващите дейности.
Както посочпа Л. ГУРI{НОВ
[361,
обществен продукт има за цел безконфликтната СОЦllалюация на
голеМIIЯ rpaц, з а ема важно място в
него вото обза пе жда не чре з детсЮ{те съоръжения. Наред със създаван ето на
Пl?остранствено-художествено
пример както за непрекъсната вътрешна
Обширна, сложна и многопластова
Оформление, с подходящо озвучаване, с
динамика, така и за това, че
умствепо и физическо развити е , детсюп е значение. Те стимулир ат общув анет о п чрез разнообра з ните иrpОDИ ситуаЦlI1I
изложби.ва открито, базари на
"съвременният ПОТ'ребител е готов охотно
предметна сфера създава светът на спорта - от първичните физкултурни ядр а ,
художествени произведения и др.
да приеме новите форми на вещите, ако
опростените спортни съоръжения,
Поиякога, както това се прави например
във връзка с празниците на в. "Юманите" в Париж, изникват цели временни !радчета с богата вътрешна структура
намира в тях някакво ценно за себе си
спортните площадки в жилищната ЗОllа
до сложно оборудваните специализир а ни
качество, свързано непосредствено с
работната или знаковата им функция или
условия за движ е ни е, за ПЪРDИЧ Н О съоръжения имат и дидактическо
активизират
комплекси. Във всичю{ тях освеп специализираните спортно-техничеСЮI
емоционалНО-ПСИХОЛОПlч е ското р аЗ ВlПll е
Развитието на атракционните средства се
съоръжения присъствуват множество
определя преди всичко от различните
стреми както към усъвършенствуване,
допълнителни елементи, като иавеси,
така и към въвеждане на нови сюжети,
части (фестивалът на куклите във 'Виена,
места за сядане, оrpади, от.1;tСЛЯЩИ
често пъти породени от развитието на
празникът на изкуствата в Рига,
новите технически средства, на новите
зрителите, павилиони за продажба на билети, информадиопни устройства . За
превозни средства и др. След различните
ръстови, ФIIЗИОЛОПIЧШ\ и I1СIIХОЛОПIЧШ\ особености на децата в различна възра ст , които са сравнително добре проучени . Така за възрастт а до 3 ГОДИШI ОСНОDIIIП С
жилищните комплекси е актуално
видове атракционни влакове от първите
разработването на специamш малки
[32]. В други случаи
се създава изцяло нов облик, ВIUП<>чващ система от маршрути и простr.анства в съществуващите градски
новсеместното празнично новогодишно
оформление, съчетаващо ты?овски,,
съзвучен на Bpet.!eTo образ"
[j4].
атракционни, худож~ствени функции). В трети случаи сценичните устройства и
десетилетия на века ("влак на ужасите",
празничното оформление "разширяват" в
разработването през ЗО-те и 4О-те години
откритите пространства деиствието lIа културни домове, музеи, картинни
галерии, театри, както това е при
ку.rrrypните празници "Аполония" в Созопол. Нерядко така се обогатяват и традиционни rpадСЮI средища
-
ЖJlвописването и излагането на картини
" руски" или "американски" планини), след
на темата автомобили (МИНИСКУI'ери, картингови писти и др.), след темите авиация и ракетна техника (устройства, комбиниращи различни видове . движения, пораждащи необичайни по острота "въздушни" и "космичесЮ{"
.
спортни ядра, комбиниращи
ПlмнастичесЮ{ уреди и съоръжения,
които позволяват разнообразно
на децата. Тяхното разнообраЗllе се
изисквания са спокойствие, защитен о ст, ослыlепост на площадката . Д е цата в
тази възраст "открив ат" естествснитс матеРl\алl\
- земят а ,
воната,
Dелописта, картингова писта, миниголф,
раСТllТеЛНОСТI" а . ПНСЪ'IIШКЪТ, ба с еЙII'I СТО, интересно обработената нътечка, мсстат ;} за сяд а не, масичЮ{тс за формynане са ОСlIовните видове обзавеждане, които сы е
ПlгапТСЮ{ шах, могат да намерят място в
свикнали да виждаме изпълнени от тр ае н
обзавеждането на жилищните зони,
материал и които спокойно могат да с е
спортуванс (маси за тенис, стсна за игра с
топка) . По-специаЛ1lите устройства, като
парковете, курортните комплекси .
решаТ}I като подвижен инвентар .
Особени изисквания към обзавеждането
Възрастта от 3 до 6 ГОДIIНИ се характеризира с бурно психическо 11 физическо развитие . Тук IIгрите трябв а д а развиват ума 11 съобразителността, а
усещания), започна пов етап с развитието на различните игри - автомати, роботи,
поставя организирането на големи
електронни устройства. Електронната
спортни изяви. Така напеимер едно
техника позволява миниатюризацията на
СЪСТезание по сю{
на открито D "Старе место" във Варшава или на "Плае дьо Театр" в Париж. Характерни примери за ВЪЗМОЖIюстите на временното обзавеждане за трансформация на едно прострапство за
атракционите, които проникват
Изисква предметно насищане, което да
децата все още имат нужда от контрол а
дисперсно не само в rpадските
осиrypи: действията на състезатemпе
на възрастните. За тази група са
културни цели е широко
пространства, но и в интериора на
разпространеното приспособяване на
по-големите обществени еrpади. От друга
ограждане на трасето); насочване на
катеРУШЮI и пързалЮl, СКУЛПlури за IIгр З ,
- алпииски дисциплипи,
(колове, устройства за старт и фпнищ
подходящи различните ЛЮЛЮI , греди,
24 диЗАйн НА ГРАДСКАТА СРЕДА
25 дИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
стени, рaзmrчни конструкции за катерене,
и фИЛМИ, създаването на специални,
организъм. Наред със семантиката на
макети па рaзmrчпи съоръжепия и
посветени на различни теми и сюжети
общото пространствено решепие, па
СИМВOnП,наддИСИ,трапспарапти,
архитектурата на сградите и на
часовпици и светещи информациоппи пана [41]. Този стремеж за органично вписване (а не просто апликация) в архитектурпо-градоустройствсната среда,
механизми от света на възрастните.
детски площадки. Но детското начало и
характеризира с парастване па
главно специфичната образност може и трябna да прониква в такива елемепти
фllЗическите и умствените nъзможности и
като огради, навеси, павИJПIОНИ, когато те
Възрастта от
7 до 11 години
се
",.
с разширяване на жизненото
пространство. Освен различпите спортни площадки, ПИСТIJ и места за каране па
вслосипеди и ролкови къпки трябва да се създават и дp}'Г!I съоръжепия и
препятствия, оборудвани специфичuо и
са част от детската среда (учшшщни двор вс , подходи към детски кътове
паркове и ДР')"
Ii .
Детските съоръжения и комплекси
ансамблИте в семантичната струпура на
, \ . , Ii
изискват особено ГРПЖJШво проучване по ~ отношение на защитата от силното -
позволяващи ПО-СЛОЖUIl сюжетно
слъпце, замърсяването, безопасността,
групови игри (лабириuти, индиански
изолацията ИJПI контакта със света на
композиция па различни графичпи
средата се вкmочna и обзавеждането. Освен чрез образа и пr.ocтrанствепата роля па самите вещи t"иnдиуеппа
ипформация·), Т.е. чрез cBo~cтвeHOТo на
в архитектурния език и па другите
.
знакови системи се възражда и
информационни потоци, Т.е. чрез
напоследък от някои творци (Р. Вентури, групата ·Сайт" и др.). П~емът за ипформaцwrrа в града трябва да се разгледа в два аспекта - от
вк.rnoчването и използуването в градската
едиата страна с cтpyкrypaTa ва
среда на рaзmrчпите знакови системи.
информационния поток, а от другата
Знаковите системи се появяват още в
самата поменхлатура ва предметите,
самите веЩИ знаково въздеиствие, това се
\lЗвършва още от дълбока древност и чер'ез ·опредметяването· на самите
канали). Възрастта от 12 до 15 ГОДИШI обхваща преминаването в пубертета, когато рязко
възрастните. ЕС!ествено е уcrpoйствата за групата па наи-малките да бъдат в непосредствена близост до жилището и следователно най-дисперсни. По-голямата сложност на съоръженията
нараства стеемежът за самостоятелност,
за по-големите преДIIОЛага ОТНОСllТe.Jша
дреВНО'римските градове върху
среда, с градското пространство.
за раDlЮСТОИНОСТ па потребпостите, за
концентрация, което отговаря и па
Значително място в структурата на
усамотявапе и ющивидуалШf и
по-голямата пространствена подвижност
триумфалните арки и па обществените сгради. В Средновековието водещото
селища, крепости, градчета, космодруми,
басейпи за корабчета и плавателни
за тази възраст се паложи да се създадат
и самостоятелност на тези деца. Тези площадки е уместно да се комбинират с
специални тееени за приключения,
атракциошlИ комплекси и съорржения, с
колектнвни занимания . Пр ез 70-те години
производството на ПШllзираН1I
надписи участвуват активно и
им с другите елементи па градската
n облика
на
информационно средство са пластично
па знаково-информациопиите системи за града под влияние на взаимодействието
информационния поток заема информацията, приобщаваща човека към
тях.
пластика и надписи на някои сгради,
пространство. тук се включват
В заключение може да се посочи, че "функциониращото" предметно
входни порти и др. Всичко това ДOllЗгражда и изявява образно
различните карти, указатсли, слементите
позволяват саМОСТОЯТСЛIlО КОПСТf,уиране
и отдих и на възрастните в парковете
В типологията на детските съоръжепия се наблюдават две взаJlМНОДОПЪЛВащи се тепденции. Първ ата включва
посители ва зпаците, както и развитието
търговска зопа1..на отделното
места за спектакли на открито, за престой
[37 .
древноеmпетските ансамбли с гравиране върху каменните пилони на ·килим· от йероглифи. Монументално оформени
изпълнените пиктограми, отбелязващи различните работилници и магазини. Като част от информационната система през този период трябва да се разrnеждат н фиrypите на светии, мар'КИращи ОТДСЛПllте кръстовища, оформянето с
"робинзонови' селища, площадЮl, които
на СЪОРЪЖеНИЯ и микросреда
'
_ -
I!
зоните за отдих или да се разполагат в непосредствена пространствена връзка с
оокръжение ВКJПочва не само предмети,
сложната градска щюстраllствена
суперсистема и необходима за ориентиране в градСЮIЯ организъм и в
съдържанието на града, в композиция та
на отдеmшя комплекс
- летище,
болница,
на адресната регистрация, информац!fЯта
социалпо-пространствената струпура па
за движението на масовия градСЮI
създавапето на комплекспи набори от ограничен брой първични елементи,
които осиrypяват определени действия,
града.
транспорт, информациопните средства,
по и предмети, които реryлират~
С раЗВlIтието на канитarшстическата
маркиращи предназначението на
които позволяват на принципа на детския
контролират и насочват тези деиствия.
сградите, режимът на ТЯXI10ТО
конструктор създаването на разнообразни функциопarши и простравствени комбипации. Хубав пример в пашата практика е разр аботената във ВЛТИ
Типични примери са организаЩfЯта на
система на обществепи отпошения
ролята па търговската реклама рязко
функциониране и др. Друга обширна област представлява ИНформацията, об~аща пряко
съоръжения
II
изделия
11
е свързана със
дизайнерска серия (инж. Х. Ерамян и колектив) [38]. Наноследък се срещат и подобни комплекси от пластмасови
дета}!Ли, ЩlДушш елементи и др., които
могат да бъдат нодвижпи, като Qживяват
паркирането и движението па
нараства и за кратъ'J< период коренно
пешеходците (контролирани от
промеJfЯ и об.лИка на централните
специarrnи измерващи и сиmarшзиращи
градски части
прибори), автоматичните входове на . метрото и на други обществени обекти и др. Предполага се, че асортиментът от
изделията на тази сфера все повече ще се обогатява под влиянието на все
и психологията па
ВЪЗНРlfЯТИЯ. "Изобилието па търговските плакати - пише по повод на Петербург в края на XlX в. Е . Борисова сшщетелствува не само за растящата търговска конкуренция и за
l?аЗJUlчните жизнени сфери и
ФYIlкциопалШI процеси
- пътните
зпаци,
наднисите и маркировката, оргапизиращи движението па превозните
средства, търговската ИRформаЦlfЯ и
реклама, различната "митийна"
~аЗJIJ{ЧНИ пространства на града [39]. Другата тендепция е обратната и
по-сложната организация на градСЮIЯ бит
балансира първата - индиви.цуалllЗирале на детските ПJlощадЮI чрез обработка и
научно-техничесЮfЯ прогрес.
микропластика на терена, чрез
пространствената среда е характерна.
архитектурата lIа еклектиката в края на
временен обемен знак и др.). Трябва д а
XlX и
се подчертае, че съдържанието на
съоръжения, чрез
особеност на граца, а възприемането 1[ като специфична многопластова
"по-отворен" , позволяващ по-свободно
градския живот се определя не само от
художествено-пластична и декоративна
знаково-комуникативна система е
ВКJПочване на
обработка. Характерен е стремежът да се
присъща черта на градския живот и на
рекламно-информаЦИОНПIпе "аксесоари" характер. Интересно е да се посочи, че и в
дейността на учреждения и институции, а и от дейността на самите хора и тя също
изграждане на специални, ИIIДИВИДУалпи
и все по-осезателпото навлизане на
.
По-високата информационност на
декоратившпе пана, скуmПУрlllпе
адаптацията на човека към града . Градът трябва да бъде (Jазбираем, средата трябва да "говори" на обитателя за своите качествая съдържапие. В противен случай нараства отчуждепието между
l!Jображения па герои от приказки, ЮШГИ
човека и огромния, непонятен градски
осиrypи възможност за творческа
активност, за съучастие на децата в
оформянето на техния свят. В детската среда широко се използуват
необходимостта от широка реклама, но и за развитие lIа ПРИIIЦlШНО нови похвати за
оформяне па града" [40]. Не случайпо като една от особеностите на началото на хх в. се сочи нейният
аРХJlтектурата на съвеТСЮIЯ
информация, за която се използуват
специфични краткотрайни форм!! (афиш, плакат, необосновано изчезналата от много наши градове афишна колонка,
се нуждае от своя ипформационен ·изказ· ... Това определя една
конструктивизъм от 20-те ГОДIIJШ точно
изключи теШIa многопластовост във
стремежът към съвременна и почти
плакатна образност определя
"функционалната" информация. В това число попадат дори обявите за
оргаНIIЧНОТО включване в архите\l:турпата
различните занаятчии, некролозите,
I
j j
i
I !
27 Д IIJЛ ЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
26 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
елСКТРОНН И устройства, свеТЛIIННО
визуална комуникаЦIIЯ, С1>здадсна за
IIлаС1"м асо ви , мстални, релефни букви,
IIнформаЦIIОНlШТС компонснти сс
съобщенията за квартални мероприятия .
Ефективността на тази информация е
Именно тази сложпост па
силпо зависима от семантичното
()(IЮРМСllа рсклама и информаЦIIЯ,
ОЛИМПllадата в Мсксико,
информационния поток го нревръща в една от формите на общуване мсжду
взаимодействие 'с "индирсктното идеолоrnческо въздействие на друппе информационни системи, на цялата
Нl1с т ографическо оформяпе върху раЗЛllЧШI плоскости); обем~о
съчетават главно с осве.титслшпе
хората в срада, в средство за премахвапе
околна среда".
на отчуждението на човека от средата, в
cpeJ\cTBo за
Наличисто lIа кошопктуреп, количествсн
постигане на социална
JPaдcKa цялостност. Всичко това налага
подход, използувапсто па остарели,
,. !
пространственото си въздеllствие
(Dитрина - стена, витрина - обем от партера на сградата, своБОJlllOстояща DIITpIlHa, мобилна витрина) [43]. В редица
" опредметяванс" на всичю{ Ш1астовс на
некомувикативни форми, ниският художествен вкус в тази сфера,
информационния поток, а нс само на
нсдооцснката на художествешпс
IIнформация да се интегрират в
официалната или ведомствсната информация. Характерпа особеност на градския бит с
критсрии, шаблонът в текстовете са слабоСти, които налагат тяхното
чаСТИ \1 да бъдат изпълнсни с траини
. .да
съществуват с;редства за
.
преосмисляне на нашата практика главно
особено стриктното му регламснтиранс и
11 духа
на едно по-ефективно използуванс
гсгулиранс във врсмето, поради което и
на срсдствата, по-прецизно рсгулиране на
образът на времето" (раЗJТИЧ110 оФормсните часовници) участвува в
количсството и качсството на
ХIII
Така в информационния поток па града
елсмснтите, rlOстиrclJlе на по-високо
облика на улицитс и площадите ощс от
- ЮУ
идсйно-художествсно равнище.
в. Първоначалната им
уникалност ражда даже спсциалния ж а пр
сс В~lOчва различна по роля, по
на часовниковитс кули, подсказва
траиност, по кулrypна стойност, по
МОllументално-художественото ОФормянс па включените във фасадите часовници. Тяхното функциониранс се театрализира,
ориентираност спрямо по-широк или
прсраства
n масово
по-тесен кръг хора информация, което предполага и предопредсля нсйното Q.аЗJШЧIIO трсти ране.
градско зрелище
часовника на "Старе место" в Прага). Цялата Та:\И богата културна традиция на
Друг важен фактор, който определя разнообразието от елсменти, НОСIIТели на информация, са различните Функционално-нространстuени ситуации
градското ч;-совниково строителство има
и съответно различните условия и
свосто значенис я днес въпреки
емоционалната нагласа за выприятие в
съврсменната електропна техника,
съвременния град. Така например обширните пространства на една промишлена зона изискват обемни
(тълпи от хора ежедневно очакват настъпването на кръглите часове Нр'ед
въпреки дългото бсзразличие към часовниците в нашата практика [42]. Трета обlllирна сфера формира
информацията с научно-нознавателна и
информационни указатели, надписите на една маПlстрtла и на една пешсходна
културно-историческа стойност. За нея в
зона изискват коренно различно
пов~чето случаи се търси_уникално,
решаванс.
траино, подсказващо стоиността на
РаЗЛIIЧНИ са
информацията образно въздсЙствис. В тази ВР1>зка е жслателна една
Колкото по-трайна по характер е информацията въп премсто, толкова
по-обмислена пространствена
по-ссриозни са изискваllиsпа за
гралскитс елсменти, която да дава
органично художсстпено пзаимодсйствие с архитектурата. Това не винаrn озпачава
възможност за лоп{чно съчетаване на
цялостно подчинение на архитектурния
пространствената (адресната) с културно-историчсската информадия.
образ и дори, нанротив - възможноститс па информационните средства трябва да
организация в наимснованията.на
Четвърта, специфична за съврсмснния
гр;щ е сферата на временната политическа информация и визуална пропаганда. Това е сдно множество от I?азнообразни информационни елсменти ФОТОВИТР.II/IИ, видеоекрани, "светлинни ВССТШЩII". транспаранти, обемни тела, плакати и др., чисто основно
естетическите изискав н ия .
се използуват, за да го допълнят
11
обогатят, въздействувайки като своеобразна съвремепна разновидност на архитсктурния дскор.
-
Номенклатурата от информационни елементи може да бъде характеризирана според: знаковото си Dъздействие
(абстрактни - надписи, цвят, аСОЦllаТИВlII1 символи, изобразителни предметни КОМПОЗИЦИИ, изображения, пиктограми)' различното си ТСХ1I11ЧССКО
- смблсми,
I1РСДl1азначснис е
художествено-образното ноднасяне на идеОЛОПlчеСКJI насочсна политическа
С1.битиЙна и друга информация .
11
'
изпълнсние (аудиовизуални средства,
CJry:'lall
с уместно срсдствата за
архитектурния обем или в отделп!{ негови матсриали.
множествеността на ипФормационния
поток постапя общо проблсма за
lIегоооТО организира.нс чрсз оптимално
сгандартизиранс, типизация, обедипяване на елсментите, носители па IIнформацията . Разрабоrnането на система от издслия, в т.ч. фамилии или серии ОТ IIНформационни модули, И едноврсменно
lIа система от шрифтове и пиктограми е Dсче разпространено ЯDЛеЮlе в оформянето на големи паркове, спортни комплекси, курортно-туристически
ансамбли и др. Разработването на
подобни серии от изделия е подходящо и за нуждите на политическата
IIнформация, и за временната П!JаЗШlчн а
украса с оглед възможността за бързо
IIЗгражда.не на различни обемни тела, С1>3даващи общото пространствено оформяне . По-нататъшното развитие на този нодход е свързано с разглеждал ето на информационните елементи не като
lIЗолирани, а като иптегрирапи в обща
дизайнерска с(:рия с други елемспти на обза всждане. В системата от елемснти за
съоръжеНIIЯ и със съоръжсuията па градСЮiЯ транспорт, като остават с водсщо, структуроопределяп;!о значение. А в експерименталната дизаиперска разработка за елсмснти lIа наглсдпата
аппация в Дсвня (JIllЗайuер Румсн ЗахаРllев) те се допълват и комбинират редица от функционални елемепти
HaneclI, павlUПIOНИ,
мсста за ОТЩIХ JI др.
D
-
съДовс за ЗСЛСl!1l11а,
[44].
В тсзи случаи отправна позиция е типизирането на носсщитс слсмснти,
разработването па фамИЛIIЯ от IIЗдслия. 13
съвременната практика този подход често
се ДОI1'blша 11 от единното графичпо РСШСПIIС
- разработван сто
на гъвкаВII
ПРИПЦИПII на сдинен графичеСЮI СТIIЛ, който да обхиане различни по теХНlIка н а изпълнение, по пространствена роля
композиция от елемеНТII - от оформянето на цяла стена до
l'paBllpallaTa lIа
дръжката на входната врата емблеl\.ta, от картата-указател до цветографическото треТllране на градСКJlЯ транспорт (графичесюпе CllcтeM1I за ОЛIIМПИадитс в
Мюнхен, Мексико, Москва) .
Казаното дотук съвсем не означа1Jа, ч е стандаРТlIЗаЦlIята, модулността, СДllНШiЯТ шрифт и стил на пиктограмите са единствеНIIЯТ подход в третирането на
ипформаЦ1iЯта. Напротив, ТОЧIIО в тази
предметна ОРера разнообразието във формообразуването е особено изявено, а
създаването на ансамбловост (а не на еднаквост) е особено спсцифична и богата творческа задача.
28 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА Cl'l2дA
29 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕдА -
Tpeт:l глава
ПРОСТРАНСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ 1; ПРЕДМЕТНАТА СРЕДА В ГРАДА
обзавеждането трябва да отчита и да
пространствената организация да се
отразява възможностите и UYЖДИте за
свежда сам о до арanжирапе, до
прострапствена интеграция на
пространствено подреждане на вече
eJlемеm·ите па обзавеждането в многоф~опални микрокомплекси, да отчита JI да формира разпообразпо
готови образци. Обзавеждапето на града е естествено да съчетава в бomnинството
различните сезони. Тя трябва да отчита и пъзможпата гъвкавост и разпообразие в IIJползynапето l1а един елемент
прострапствената оргавизацllЯ на
се използува през лятото като място за
обзanеждanето имат голямо нростраиствено-JCОМnОЗИЦИОНПО,
нлaжynЗJJе, Пре:! зимата за пързаляне, при
психологическо и естетическо значение .
CJТY.ЧЗЙ като амфитсатър за зрелища и др.). Използуването на цялото
Чрез обзавеждането се детайлира и обогатява макропрострапството. Това е особепо нужно при повоизградените,
през цялото денонощие, а НОJJЯкога и прсз
Същност на проблема
съчетЗJIИС па обществепи дсйности I! на материални обскти, с характСРНIl
ОргаПlIзцията на прсдмститс в
ПРОСТРЗJIСТDеlll1 ситуации, а и с
пространството П! ноставя във
определспа еМОЦllOllыша пагЛё\са
взаl!МОДСЙСТВИС с копкрстпа СОЦllална,
[451.
Познавапето, характсристиката IШ
природна/. архитсктуриа срсна , във
произтичащитс от топа IIзпскnаШIЯ към
взаИМОДСllСТnНС помсжду си. Ето защо,
обзanеждаllето е основа и за
докато при разработвапсто на
II11ДИВИДУЗJllIата ПРОСТРЗJIСТu Сllа
иомснклатурата от издс.пЮI основа са
Всски ГРад, квартал I';;Ш пространство,
баЗrlсиата структура па оБЩССТВ~III1ТС
КОIIТО прсдстаDJIЯDат макросредата"
потрсбности И ИЗIIСКВапия, при
"коптекста", с които си взаимодействУва
прострапствсвата КОМПОЗИЦИЯ
(например една гънка на релефа може да
прострanСТDО понякога се характеризира
оргаllизация.
човскът и общсстпото като цяло
обзавеждаllето, са и ШIдIШIIДУaлnи
с разuообразие във времето, като смяпата на функциите е целенасочена и коптролирапа. Например площадът пред ГрадсЮIЯ дом в Бърно през ДCJDlичеп деп
JJ
определяща е пространствеllата
комплекси. Тази II//ДIIDlЩУЫIIIОСТ намира
структура, а оттам
потребителя, в ИНДlшидуалllостта на
I! чадърите се нриБИр'ат и той се_ превръща в градска гостна" - тук се провеждат сватбени ритуamI, тържества,
тъкап, n спецификата па градоустройстпеllОТО задаllllС (цялостно
Специфичпа разповидност на
морфологичност па обществепата
11
базисната структура
получава пространствено конкретен
израз. Трябва да сс имат прсдвид пяколко
ОСНОВIIИ особености на съвременпия град като социалпо-пространствепа Сllстема.
лаllдшафтната срсда и на архитектурната иml чаСТИЧIIО преустройство), в ИНДИDlщуалността па същеСТDynащото
Както беше вече посочено за него е
свойствено ФУНКЦlIOПИРЗJI~ТО му на
~IIIОЖССТВО разm. IЧНII по обхват исраРХJlЧIIИ пространствени раВНllща
израз в конкрстния социален портрет н а
обзаDсждапе. ИНДIIнидуална с и
-
прост!?апството
СТРЗJlата като цяло, орщината, селището I! т.н. Всяко от тях се характеризира със
матеРllалпо-простраllствепа оргаllизация
(УЛЛЧ/llпе аРТIIСТИ "рсд центъра "Жорж
процесп, с възпикването на свойствени
проблсми на про<::гралствсната
Напримср ефективността от
пространствсната организация па
11
ПРОСТРЗJlствсната организаЦIIЯ на обзапеждаllето с прсди всичко IIзявяванс съобразяване със социално-културната '
съотвстно на различнитс съсредоточия па
СЪЩНОСТ на конкретното простраllСТВО,
- самото
структура , а оттам идпа
обзавеждането. Докато па ниво комплекс кръстопище , качеството па
ф)'llКЦIIОIШРЗJlе пече се определя от
конкрстното предметпо съдържание и от прострапствепата оргаНllзаЦl/Я па
обзавсждапето в самото кръстовищс. В ур~анизирапата среда се оформят
промишлеЦlIте ареали. Всяка от тези срсди се характеРlIЗира с устойчиво
11
11 решаПЗJlето
изделия. По
на
същество тя е детайлиран е на
ФУНКЦlIоналната структура "а гралСКIIТС Ф)'lIКЦИOlIЗJlllо-простра&lствената цялостност на града чрез преДМСТll ата среда, т.е. изявяване на аКТlIШ/II и
предметно съдържание среди . Такива са цептровете на градоветс, ЖИЛИЩНlIте аграрните зони, пътпите артерии и
копкретните Ф)'l-IIЩИII
пространства, формиране IIа
УСТОИЧllnИ, ТlIПИЧJ/l! по функциопално и
територии, малките селища, КYPOPTHIITC
със социално-психологическата му
11
спокойни зопи, на графиката и характсра на движенисто, на смесването I!
разделяl1ето па дейностите
n
простраl1СТВОТО.
Прострапствепата оргаllюаЦIIЯ па
нOJIyЧJU1ИЯ оnравдапо висока оценка
център на Смоляп, в ЖИJШщвите комплекси от 70-те ГОДIШИ. Тази
.
нростраuствепа роля се засилва, ако още
в самото формообразуване па изделията е отчетена спецификата па пространствената среда (например
уедрен МЗJЦао на елементите). Обзan.еждането и обра50ТВЗJlето на
главните градски маршрути с празнична
фасадите в първите едип-два етажа могат рязко да обогатят интеНЗИDността па впечатленията в партерната, най-важна за Dъзнриемане зона. Тук обзавеждането
украса, обособяването на пякаКDО
може да внесе нов пространствен ритъм
пространство? като времеппа пешеХОДllа
нрактика са разглеждането на
седенето около водата пред Народния
градсю/Я транспорт на ниво град се определя главпо от пространствената
временните, акционни трансформации на cvaдa - папримср избор па места за
БерлllН, събирането на дареlll/Я прсд
дворец па ""утурата в СОфия и др.) .
nреоразмсрени градски нрострапства в
Толбухин, Пловдив, Сливен, даже и в
магистралат~ МОРСЮ/ЯТ оряг ИЗИСКDат
пространствената оргаиизация са
зона без траина намсса и др . Разпространени недостаТЪЦII в нашата
ПОКРIlТlIЯ пазар "СукешIЦИ" в Краков ,
обзавсждансто па елемсптитс на
IIJIIЭСЯТ се СТОЛОDе за хонцеРТII.
t'iОМIlJЩу" в ТIариж, срещите около
чаСОВНIIка на "АлексаllДЪР плац" в
организация lIа обзanсждансто.
в почивuите дни масите
пространствено решеllие, оформянето на
меСТIIИ
специqшчшr сюжети на ПОDедеШlе и ~a
специфичен обхват па ф)'lIКЦlIоналшпе
локализация на спирките, кръстовищата
- появяват се
с пазар, а вечер
празнични базари и тяхното конкрстно
КОМПОЗllЦllOнната ctpYA-rypа IIа
случаи промишлено произведени,
дизайнерски ИЗДe..л:иJl с ивдивидуалпи изделия и - микрокомиозиции, мОбwmото с трайното. - - Пространствепото присъствие и
I/Зползynане на градското пространство
(например чрез реДllцата дървета, Оформени с места за СЯДЗJlе, чрез
рСДllцата освеТIПелш! тела), но и обратно
- една
06заDеждапето само като конкрстен архитектурно-градоустройствсн проблем
разнородна аRXlпеК"I)'pиа тъкан
може умишлсно да бцде обединена чрез
еДНОРОДIIОТО
и ПРОСКТИРЗJlето lIа ВСИЧЮI JUПI повечето
прострапствеНО-КОМПОЗИЦIlОIllЮ и
елементи ва дадено пространство
образно третиране на надписи,
КОЗIlРКИ (така фllрмеllОТО,
(нлощап, нешеходна ЗОllа, мост), като IШДlIDИДУаптш, конкрстни за случая и
стаТИЧШI във оремето. Тази ситуацllЯ в зпачителна степеп се обяснява с недостатъчпото развитие IIа
промишленото ПРОIIЗВОДСТВО lIа градска
мсбел и на мобилни елементи за обзавеждаllе, а отчасти и с това, че с cvaдCKoTO обзаDСЖДЗJIе се занимават
III/ДJlВИДУалното, по lLЯJIОСТНО оформяне на магазините па "ВалеllТlIна" на ЪГЪJiа " а ул. "АлаБИII" и ул. "Граф Иrnатиев" D СофIIЯ, осъществено в началото на 70-те години по идея I/а ХУДОЖl1l1ка Иван Радев , подсили своеобразието на този фраn'lент
от стоm!Ч/JИЯ център). Чрез
обзавеЖДЗJlето сдно по пр"нцип нсутрално пространство може да получи
предимно архитекти и гpaдocтpolITeml.
Това DОДИ до липса lIа цялостен подход
BIITpllllll,
11
своя композиционна специфика
-
нерядко за съседни пространства сс
полицеПТРJfЧНО, КОllцентрично, растерно,
предлагат съвсем раЗЛИЧНII сеРИII
модуmю IIЗграждаllе. В топа ОТllошение особсно голяма е ролята па наСТlfЛюпе 11 благоустройството. Обзавеждането мож е
IIJделия. Същевременно
11 дизайнеРСЮIЯТ
подход, който отговаря на ПРОМllшлено
производство на предметите, остава бсз реЗJша база и без ПОКРИТllе. Не трябва да се отива и в другата крайност -
да има пространствено-акцснтираща
!?ОJlЯ (декоративно изявени, чаСОDFШк, фонтал ИЛII чешма ювеждат като водещ о
ЗО ДИЗАЙН НА ГРАдСКАТА СРЕдА
31
ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
----------------~·-----------------------------------I
сдно пространство) или nъx пространствсно-оБСдиnявзща,
Нanослсдъх особепо внимaJШС се обръща па предпочитанията и ИЗИCJmанията па
интсгрираща ро.ля (нанримср
бъдсщитс обитатели или ·п~ители"
сднородното третиране на едно вътреШПOlrnарталво вли похрито атриумпо пространство на охолните
СЪDременнитс центрове покрити u:иадСnl,
срсдствата на обзавеждането те да се Прl!способяват за различни функции и
форуми, вътрсшни уmщи и пасажи, като
това придава гъвкавост, динамичност па
пространствени сцепарии, разработване
обзавеждането става водещо
-
TaJtЪB принцип е приложен в цептъра на
Балтимор, ю-цето насти.люrrс и
визуалната хомупикация извеждат
главните пеш сходни направления.
Елсмснти жато пилони за знамеuа
реклама, надписи нерядко ахтивпо сс
ВКЛJочват и в силуета ва сrpадите п
апсамблите. Цялостното подреждане ва
зони с РЗ3JШЧсв харахтср ва
обзавсждавсто, появата на уникални по облик елсмепти, трайпото присъствис на други - всичко това участвува в юграждане на цялостната простралствеНО-КОМУIlпкацИОШlа
струпура IIа града (разчлеuявапе па'З01lИ
с индивидуален характер, изява на
на ескизи за пространствената
o[)praн) . изация от самото населенис и др. 46
Особеиocrx а обзавеждането на основните '
функциоиално-простраНC"ПIeн. cтpyк-rypK на града
ЦСIlТpaJШите части ва селищата
вай-често са зонитс с най-ПРОДЪ1DlUlТелсн
исторически живот, с вай-БОгати
историчсски НЗWIаcтsmaния, с особено
ВIlСОка пространствена плътност на арюпспурните впечатлсния. Тук се
концснтрират специфичните градсю.l функции - управление, обмен па Jl[lформация, културен ЖJIDОТ" ТЪРГОDlIЯ,
оБЩССТВСlll! сгр:щи, оформсни в
комплекси, всски със свое поле на
монументалното изкуство, па
архитепурпо влияние, стимулира
ВllДсотсхниката, на художествсно
появата lIа мпожество МИкp<:lзони с
дс коративното осветлснис. Тук при
ИНДIJDlЩУално обзавсждане . Те трябва да бъдат свързЗlШ функционално и
обзавеждането голяма роля играят съображенията за прсстижност,
художествсно с тези cГPaдll, да са тяхно
u
актуал ност, дсмонстриранс па стандарт.
сстествсно продължеllие
ЦСIIТЪРЪТ - това с ВlIтрината на града , на областта, на C'J·paHaTa. А това поражда не
озслснявансто, огрanитс, С1Ъпалата рамюlТС lIа подходитс,
11 u ОСВСПIТСЛllllТС
IIнформация, СТСПСllупанс, образно обединяване па еднородните потоци. Опрсделено свособраз ие притсжава
В центровете най-често се срещат елсменти на старо обзавеждане,
ЦCIIТl,PЪT
стойност. Тс могат да и 1\1 ат з наЧСlIIl СТО 11 lI а " музсйна BCIЦIIТC 11 градското обзавежда не" . Ту" н ай- чеСТII И онравдаllll
въздсйстщfс на пространствата, от
индивидуалност иа ОТДCJПIИТС ЗОIIlI. Чрсз простраuствспата организация 1.1
особс но наСllщ а нс С разпообразНII 110 ПСИХОЛОfИ'lески и смоциопални качсства
и з ползупансто. Цснтровстс изискват
"~ocтpaHCТBeHOТO въздсйствие на
мсста за краткотра ен отдих и обlцуванс,
C'J>C спсцифичсн мащаб и СПСЦИфИ1lllO образuо-психолоПlЧССКО въздействис. Така чрез пространствсната организация на обзавсждането срсдата
мсста за храllСIIС lIа OTKPIJTO, мсста, позволяващи пригзждапе за спсктакли и тържества. В много от градовстс на САЩ н анримср има спсциални организации,
различно групираllИ мсста за сяданс,
които се rpижат за кулrypния календар на
Залагат се предпостанюпе за цялостното
характернитс цептрални пространства, за
синтез па прсдмстнитс компонеuти .
атрактивпост.
IIЗКЛJочва ВЪЗможността за алтсрнаТИDlIII варианти, отговарящи на различнн соц иалllИ програми за устройство па дадс ния пространствсн комплекс.
Наличисто па голсми прсдставителllИ
разнообразис - активно присъствис на ОфОРМlIтелското, приложното и
УЛllца, п е трябва да сс пасича и надроБЯ Dа
ЖJlDеят нал-активно, пал-продължитCJШО
особена дипаМИЧIIОСТ, п,вкавост в
пространствената организация нс
хараКТСРlIЗират с особсно жанрово
СДIIIIСТВО lIа сдна псшеходна зона или
редица "теми" в градското прострапство,
KOHКPCrnocrra, ИНДllDJlДуалността на
търговия.
Цялостното регулиран с на срсдата нс се свежда само до дюайна па елсментите. То ИЗИСКDа и ограничавапе на ИЗЛl!шнат а
(в дснонощието) независимо от атмосфернитс условия, нуждаят се от особено разнообразие в смоционалното
сстетическо въздействие и художсствсния
оцветяването, с пова pe\UJaмa, с разносна
Именно цснтралните чаCnI се
комунална, делОDа, търговска и др.
предметна среда. Чрез повторяемоcrrа на изделията, както и обратно - чрез ИIIДИВIJДУалноcrrц ит! УНИКЗЛIJоcrrа па
композиционно се промсня И обогатява _
бс прсобразсни активизиран само с
открититс общоградсКII пространства.
нужда от мярка и връзка с общата атмосфера - например цялостният ПJIOЧllllк, IIзраз на ФУllкционашюто
струпура. Те са пай-масово посещавани, техните нр_остранства Jt?Iвеят и трябва да
о завеждансто се C'J.зда Dат ЗОНII
JIIШЦllатива па ръководството бyкnаЛJlО
Разностиm!ето се прсд н зв н ква и от 1IЗ0б илието н а търсеЩIIТС тук изява раЗЛIIЧНИ видове информация -
о завеждането има голямо художествено значение и за градския ансамбъл като
създават се аю~снти, придана сс
връзка и сдинство мсжду покрититс И
веговата тъкав [47]. А в храя на 70-тс ГОДIIUИ цсптърът па Хасково по
ТРlIюмерност (раЗDlпие 11 във ВlIсочина) на функционалната и пространствената
пространствено членепие, с
някои от тях, по същество сс създават
широк обществен достъп, придава им подходящ мащаб, създава впсчатлепис за
замъ рсяване на срсдата в цснтровсте.
простраJlствеПО-ХОМПОЗИЦИОННII
цяло, и за ансамбъла на самата
подчертава техпия rpадски характер,
пространства дана възможност със
сложност, с особсно фин модул на
характеризират с особена пространствсна
взалмовръзки и др.). Пlзостранствената оргаllИЗадия на
прОUJlква и в своиствените за
тела. Подоб ни са РСШСНIIЯТ<J на аНСiU'vlБЛII като Народния дворсц н а КУ1Л1'Рата в СофIIЯ, Дворсца на КУ1Л1'Рата DБсрлин, пространството пред тсатъра DШyt'vIСН 11 др_ В тсзи случаи има особсно много
различни форми IIа битово оослужпаllе. Поради това 11 центровете се
фокуси, доми панти, художеСТВСШI акценти, формиране на
на открито, с показатCJШО за
за врсмсшш промсш{ (площада в Бърно) . А съвстсюlТС автори В. Юдинцсв и А. Боков считат, че преднамереното оставяпс в цснтровсте на свободни
11
_ предварително анхетиране, обсъждане на \
за ориентадия JЮМWIежси eднopoднocтra пространствено-ориентиращо средство
1
отразявайЮ I бог.пството в разнообрази сто на общсств снитс процсси
цсвтрaJШоcrrа. От откриnпе пространства ГP~CKOTO обзавеждан с
специалви проеПШI методи
на определени жомпоненти на
i
па ХОМШIехса ЮUtТО в разрабоТването на t тсзи варианти, тажа и в иЗбора на храйпия \ продухт. за целта се разраБОтват и .
улици в една цен:гралва част ПI обединява
художествено и фymщионалво). В сложни
I
ТЯXI10ТО постоянно оживявалс и
Всичко това определя и ф;u..'Та, че в цеНТРa.JПlите части и в миналото, " ссга
обзавсждансто на прострапствата с особсно богато, особено наситсно. В Il звсстпа стспсн самото богатство н разнообразис на обзавсждансто,
само раЗlJообрази~ 110 и разностилис, чсста подмяна в оозавеждаJlето. Това IIМСШIO с една от ЛРIIЧIIIIIIте зз
свособразното обраЗНО-lIнФормаЦlIOIIНО
JI
от глсдна точка на
ОТlIO Ш С lIIlята обзавсжданс - аРХИТСlПура, обзавсжда нс - градска среда. ПРII чсстото сключсно заСТРОЯDанс, лр" активпата
с IIIЩIIDlщуалlll1 малк" ПЛОЧШЩII към
всяка тсраса на кафсне или PCcтOPa.JlТ.
пр"тежаващо своя КУJТГУРНО-llсторичсска
са 1Ърсснията за "рстро СТЮl" В
- чрсз
apXIITcктypHa образност на craplITc 1Т1<U(СЮI чаСТII с нс оБХО)( IIМО обзавсжда нето да сс сраснс I\l аКС IIМалн о с
оБЗ:.lIIсжла нсто
окол ната архнтсктура, пространствено да
СТIIЛИ З3l( IIЯ . Богатата
сс IIHTcгpllpa с нся: Прll запазва н с
КУJП)'РНО-IIC'J ' ор"чсска съдържатслност н а
113
СТРОlIтсл ната основа, косто ч есто се
II1 .JC I-alIOIIIШ3Щ; lIа
аUТС НТИЧl1II образци ИЛII ч рсз IIIперпрстаЦИ!lта 11М в подходяща
цснтровсте с умсстно да окажс ВЛIIЯНИС
корснно могат да се промснят ФУНКЦlIlIте н а градСКIIЯ " н артср", на ОТКРIlТlIте
н а п оявата 11 оформянсто на таюша ишlЮРI\ШЦllOllII1I слсмснти като УЛlIЧIIII н адП IIСИ, табели на учрсждения, DЪЗПОl\IснатсЛlШ пл очи. При ТЯХ C'J,ЩО СС ТhPCII трайност, монумснталн ост, образ н ост, асоц иат ивн а \lРЪЗI:а с
пространства. Могат да сс II Зllолзупат както за траЙНII траНсфОРl\1аНlI1I
миналото. Т а ка за цснтралната зо на на ВаШIIllГГОН, включваща множсство
налага, лекитс структури стават
11
ос н овно
срсдство за функционална 11 образна трансформаЦIIЯ на улици, ЗО НII 11
ансам5ли в це нтраЛlJIlТС ядра. Чрсз тях
(lIапр имср прсвръщанс н а СДllа УЛllца със С "'СССIJII ФУНЮ(IIII В пеШСХОJ\на ЗОllа), така
гаЛСРИII, с създансна СНСI(lIална
IIнФормаЦIIОllllа СlIстсма, а към сд 111 I ОТ
ЗЗ ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СР ЕДА
32 ДИЗАЙН НА ГРАД СКАТА СР ЕДА музеите има открита еКСПОЗIIЦИЯ па
Сключеното ЖlImIщно застрояване е
паркова мебел оТ XVIII в. През последпите годrши у нас зпачително
характерно за цснтровете иа големите
се разви проектирането и изграждането
центровете на София, Пловдив, Варна, Русе. В повечето случаи
на пешеходни зони о центровете на градовете
- eдuo
от първите и засега
разсече_но от огради, от второстепеппи построи КИ, понякога е преупльтнеио от
нашите градове. Докато при първите
застрояване. Сгремежът е то да заживее като ПЪJШоцеино "коМ)'JIално" пространство, да бъде благоустроено и
пешеходни зони се проектирщ почти
само настилките и свързаните с тях
детайли (Bpaц~), впоследствие се
пресичащи квартamпе пешеходпи
обзавеждането, по-цялостен дизайп. Особепо сполучmlВlI са пешеходните зони
маршрути, да осиrypява макар и
във Варна ~apx. В. Маноян), в Сливеи (арх. Г. Коипов), главНIIЯТ площац на
Благоевграц (арх. А. Лrypа).
навлизаме в цялостната им
в съвременното му третиране. Дворът
проблематика и без да отричаме ПОЛОЖl!тemIИЯ социалеп ефект, трябва да посочим обаче някои съществени недостатъци от гледна точка па оргаJJизацията па предметната среда .
Прсди всичко това са прекалената IIIЩllDllДУалност във формообразувапето, проектирапето па IIJIДllDllДУални
ceplll!
11
като ТIIП градско пространство се откроява със своята традиционпост,
усвоеност, ИНТlIМНОСТ стабиmlOСТ ва
обществената среда. В ТОЗII СМIIСЪЛ той е
св оеобразен аНТIIПОД на анонимността, на безкраиността на голеМIIЯ град. Това се отразява на н еговия пр ед мстсн свят , а от
др уга стран а, поражл.а стремеж към ВЪЗП РОlI звежда н ето му и в новите
IIЗЛIIШIЮТО оскъпяване и
ЖШ1ИЩIIII комплекси [48]. Хар а},."Терен проблем за обзавеждането са
монумептализираuе на цялостното
ЖIШlIЩl!lпе комплскси, реапИЗIJРЮШ пр сз
обзавеждане, недостатъчното отчитане н а жанровото разнообразие па цептровете -
6О-тс, 70-те , чаСТIIЧПО и през 8О-те години ( " Младост" 11" ЛЮЛИН" В София,
социално съдържание градове (в това
отношение ПОЛОЖlIтemш примери пи
дава практиката на ГДР). Пешеходните ЗОНII у нас в повечето случаи са твърде равномерни като HacтpoeHIIC
в тях
J1 I1ПСВ3 CMOЦlIOII:UIIIO разнообразие I!
изненада. Освен това нс трябва д а се з а бравя, че освен самите пеШСХОДНII ЗОНII центровете съдържат
11
още много
70лб)'XIШ" и " Изгрев" в Бургас, "Траю!Я " в
ПЛОВДIIВ и редица други). Те се характеРJIЗират с
BllcoKa етажпост - пад 5 стажil (обиюювено от 6 - 9 етажа, с отделни групи от 14 - 16-, дажс 20-етажНII
с гралll), сеКЦlIонна струюура на сгр аД lI те, свободна обемно - пространствена КОМПОЗIЩI!Я. Едва в последнитс ГОДИШI се потърси обемно-пространствсно юграждапе, ко ет о да създава съврем е ННII
раЗJШ'lIIII по функции и образ прострапства. А те (отчасти по вина на представИТCJ1Зlата пешеходна зона) , остават без достатъчно внимание ... Жlшищпите зони 'заемат най -голям дял в селищата. Те се характеризират с голямо разнообразие в IIзгражденсто 11 в арXlпеl<1J'RНИЯ си характер. От гледна точка па обзавеждането заслужават
варианти на по-затворени простравств а,
ВНlIмание три ОСПОВШI пш а: сключено
СОЦllалНО-ФУ1lкционamlа структура на
градско застрояване, комплексно
пуостранството.
свободн о обемно-пространстве но
Свободните пространства в ЖИЛIIЩНlпе територии приютяват много функции -
II з граждапе и ИПJЩDllДуалllО з астрояван е.
па ушщата и на двора. ОсъщеСТВЯВЮlа първо с посочената етаж.пост, таЗII улично-дворна структура днес все
по-често се комбинира с
2 - 4-
етажни
п еш еходни зони в смисъла на създадените в централните части, а за
11 в цялостната организация на бита и
приоритетни зони на обзавеждане за
IIЗползувюш елементи в обзавеждан ето , а
пешеходеца с цялостно композиционно изграждане - настилки, осветление, м е ста
тряб ва да се СТИМУШfрат следните
I! здеш!Я за DсеЮI отд елен случ а й, ко ето сс
11
комплекс . Тук не става дума за
СJlемсптарш!Я и типизиран набор от
живота в повите райопи. В тази връзка
подклажда и от престижни съображеНI1Я,
това, че те са част от различни по разм е р
свързващ отделните части на Жl!ЛИЩШIЯ
П Рl1чините, са не само в твърде
ЖJШllщно-обществено простравство, има предшественици и това слага отпеч атъ к
велосипедните) са главпият елемент,
озелеllяване и благоустроиство.
създаване па две и три шша. Уместпо е да
редица СВОllllсторuчески
обеДIlНЯВащи жшmщната зона.
каче ството. па средата, ни~ко 'е нивото па
това множество от функции води до
П РОУЧВЮJе и обзавеждanе на цялостна
Пешеходните връзки (отчаСТIll!
обществената заинтересованост към
чаCТllЧIIИ УСЛОШ!Я за отдих, като често
посещаване в цeuтъpa и бяха посрещпати положятe.rmо от паселението . Без да
•
система от пешеходпи паправлеш!Я,
общуването между хората. Ниска е
ТО З II смисъл като затворено
заllазепите навици за ежедпевно
конта кт със земята.
стимулират отчуждението, а не
се подчертае, че дворът, разглеждан в
Пешеходпите зони отговарят lIа
като то има все още трайПII навици за
може да се юползува за земеделие, тыI
междублокови прострапстпа пустеят,
озеленепо, да позволява провеждането па
възприе по-цялостеп подход към
вЪПjJеЮI това практиката показва , че прн
8 - I2-етажното застрояване оБШИРНlIте
вътрешнокварталното пространство е
реryлиране па предметnата среда в
HaCCJ1CIIIIC, без оформен градски бит, _
11 общуване, детски lIlpll, спорт. И
западно- и средноевропейски градо ве, за
осповио паправление о цялостното
паркиране и гарирапе, краткотраен ОТДIIХ
за сядане, защита от атмосФерните
възможни тенденции и насоки:
вш!Япия , от CJThнце '"Ш\ll\.f, обогатяване със J ••
• Максимална тран<;формаЦIIЯ в образа
н а ЖlIJшщните сrради чР.,ез аП_[ШЮIРaJ~е на л еки структури, надстроики, пристроики .
Успешни реалнзации в ТОЗII дух бяха
са МОIЮТОIllJИ, случайни
направеНII във френсюпе големи аl1самБШf от 50-те и 6О-те ГОДИIIИ .
•
художествеН II акценти в ЖltЛищн ата
територия - в псшеходния партер, в зо н ата на най-активно ЗРlIтелно
(повсче слънце, ЧIIСТ ВЪЗдVX И др.), В повите рзйопи човекът, общо взето, е
..
по-незащитеп от прегрявапе, ДЪЖД,,-вяп р,
тшсват ВЪПШJJlI чсшми, оБЩССТВСIIИ
• Създаване на достатъчно богата,
КОМПОЗIЩIШ, своеобразно моделиран
ПРОlIЗводство. Особено важно е да се
ре..!!еф, обемен, СJtЛно пластичен информационен указател, еле~lеНТII н а
създават свързващи входове на
жшшщшпе секции с голямо дворно
нагледната агитация, необllчаина,
пространство посредством преходпи
IIЗраЗlIтелна КОМllОЗИЦI!Я от м ал ЮI
-
зве на нървични средища за отмора и оБЩУВЮJе. За тази це.л успешно могат да се IIЗползуват огради, НИСЮI ЗlЩове,
аРXlпектурни форми, сполучливо
оформена група от наDltЛИОJ1JI. И ако в це llпра съществуващият културно-исторически потенциал
пергoml, различни малки съоръжеш!Я и
ЛСЮI структури . Чрез обза веждането се оформя степеllYU:l1Iа 11 дифсреНЦllран а
към вхоДоветс,
подрастващи, М:UIЮI
центровс за общуване и за прека РВЮIС l1а
свободпото време (обикновено за население 2 - 4 хиляди) .
•
куmурно-историчесюпе напластяваНIIЯ,
на реПlOнален и национален образ в
аРXlпеКТ)'{>ата подсказва юползув аl1ето
на малки форми па обзавеждане за
формиране на образа па времето, за
Създаване на условия за aктllBHO
участие па паселепието в модеJmрапето
• поддържането
11 JI обзавеждането, в ЖiШllщните комплекси е обратното - IIMCHHO липсата на н о р ажда съотвстен отзвук
СlIстсма от пространства за общуване в
- кътове
игр ас важна роля, даже може да се п ,рс и
декоративни СКУЛПТУРIIО-LUlаСТИЧIIИ
Дllферепцирана структура на социалното
11
възприемане. Тук нредметната среда ПО-ВIIСОКО НIIВО па аРXlпеК1)'Р а от съществувашото в масовата праКТ\lКЗ :
11 др.
средища за деца
Обогатяване на образа, създа в а н е чр ез
обзавСЖДЮlето на Сllстема от
редица благоприятни предпоставки
жилищната среда
11
н сблагоустроеНII .
• Създаване чрез обзавеЖДЮlето на по-добри еколоrnчеСЮI УСЛОШ!Я . ВъпреЮI
тоалеТНII
"зслсна аРXlпектура , с ~етск.и KOMLUICKCII, панllJШОIIII. В новите раиони и сега се наблюдават пешеходни маршрути, но те
на средата на основата
11
ПРlЩавапе па определена
КУЛТУРНО-Jlсторическа семаНТlIка
[49].
К ато цяло ЖЮIИЩllIIте комплекси се
им енно на споменатата
сградll, при което ВЪЗНllкват отчетшши
социално-црострапствепа структура.
ха рактеРlIЗират с по-голеМII разм с ри на
аналОГИII със сключеното улично
Пряко свързашпе с жшmщната сград а ПРОСТРЮIства, а и цялата система от зелени МОЩIl може да се поддържа от
н а п етата фасада", с по-активно
заСТРОЯВЮIС на старите градове
11
сс
създава знаЧlIтелно по-ясна
'
'
населеmiето. Едпа част от терена, особепо в ЖИЛlIщните комплекси в по-малките градове с ново гр адско
.
отк,.е"Тlпе пространства, с голямата роля
потенциално участие на лющшафтпите
компоненти, по-споптаllllO формиран е н а средата , по-ясен СОЦllален п о ртрет на потребителя, а оттам rщва JI
, !. з5 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
34 j..(ИЗАИН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
необходимocтrа от по-подробно . проучване JIa навиците, битовите !радиции, жулrypпия статус и др.
При обзавеждането на жилищните територии с индивидуално застрояване
проблемите са различии, тъй като е
по-различиа соииалната структура иа
пространството. Тук обитателят разполага със свое пространство, а частта от двора пред жилището е преходното, свързващото звепо хъм общественото пространство па улицата. То заедно с
главната фасада на хъщата и orpaдaTa се третират и по-rpижлпво, п6-богато. Тук
се оформят и хътове за разговори и общуване, в които е естествено да се
проявят личеп вжус и умепия, не трябва да се налагат прекалената унификация и специалното дизайне~ко третиранс на оrpадите п входовете. Но ако пндивидуалнотозастрояванедава простор на личната изява, в повечето
случаи пък липсват точно прост . ранствата ~ функции па обществени средища.
Таюша могат да бъдат КIJартаЛllата
rpадинка, освободените от автомобили
КРЪСТОDище или уличка, даже отдCЛ1lИ незастроеuи места и ymирения към улицата, ю.цето могат да намерят място деТСЮI площадки, малки заведения за
общеСТDеuо хрансне, характерни малЮl
паРКОDИ КОМПОЗИЦИII.
Може с унереност да се твърди, че както ' перспеКТИDНОТО раЗDитие на жилищсто нс можс да се разглежда изолирано от нсговата предметна среда, така и пеРСПСКТИDНОТО развитие на ЖlIлищната среда ИЗИСКIJа едновременно ПРОУЧDане и сrштез Me)ij:Цy сrpадите, всщите и прострапствата, между архитектурата и
обзаDсждането. ПРОУЧDания Dтази насока Dече IIMa и те сочат ПОстигането па
зпачително по-добра мащабност, пространствена изразителност,
IШПlмитет, разнообразие и непосредственост, възможност за
.
постепенпо обогаТЯDане и доизrpаждане па средата, без това да е D противоречие с
функцпята и образа
If. ТаК1Iва са
например УНИDерситетският rpaд Новия
Лунен, ностроеп през 70-те годипи D БелЛlЯ, перспективният Жилищен модел, създаден от комплексен колеКТИD ВЪЗ основа па резултаТIIТС от
"Интер.тщзаЙн'ВО" в ТБИЛlrси [50], и др.
Сложни и особсно важни ЗaJ\ачи рсшава
обзаDсждането на откритите
прострапства в промишлсшпе
тер"тории. За тях в повечето случаи са xapaIПepHII големият техпически мащаб
пасградите, значителният, надхвърлящ DЪЗМОЖНостите за възприятие от човека размер и характер на отжритите
скоростен релсов трапспорт (метрото),
плъзне по част от J(орпусите, да ПРОНИЮlе
Dцеховете. Особеният размер па
пристапИЩШlТе, гаРОDите и летищните
пространства, изоошrnето на
строИТeJШИТе обеми и Общата атмOC!Jx:ра прсдпола.гат и по-различни, необичаини
инженерпо-технически продукти и
решепия за озеленяване на отжритите
простра.вствено решепие, и в
съоръжепия в общия o6Jiиx и в отжритите
прострапства. СпОЛУЧЛИD пример са
простра.вства на средата, нерядко силно
озеленените мрежести тенти,
обзавежда.вето, а перЯДJCО и в архитектурата си те носят образното
влошените еколоnrчни УСЛОВltя
предложсни ОТ колектива па о. Хансеп за еднО промиmhено предприятие в Полша.
- шум,
прах, газове . Територията на ОТДeJпlИЯ промиmлен обект, а още ПОDСЧС па
комплекси, llJадските и ИЗDънrpадските
МaIlIСТРали. Общо като цяло и в
.
влияпие па самите транспортни средстпа, рсшават сс във все НО-Т!lсна интеграция с
подвижния състав, с различните
ГрЮКJlВDО проучвапе ИЗИСКIJа и
промишлената зона и големите промишлени съсредоточия се
разпола.гането па различните
технически устройства в обзавеждането
характеризира с пеяспота в общата
паркиllПl и стояпки за велосипеди,
И превозпи средства за вътрешеп
павЯЛlЮНИ за работещи па открито, търГОВСIШ звена, телефопи, тоалетни и др.
тра.вснорт). При тях особено важно е
обслужващи обекти
обемпо-прострапствепа структура, в
прострапствената ориентацИя. Влошено и сведено до минимум е и участието на
ла.ндшафтните компоненти. . При тези уеловия обзавеждапето е основното средство за внасяне на
човешlШ мащаб в средата, за създавапе па микросреда за краткотраен отдих, за смекчаване на инжеперно-теХНllческата
cryденина в облика, за частично
подобрявапе на еКОЛогическите уелОDИЯ за обрaiно обогатяване. ' ПРОМllшленитс тер"тории изискnат особено rpИЖЛIIDИ проучвания на
} t
- навеси
(ескалатори, специални ПОДВИJКПи стълби
към
едипното фупкционира.ве на вътрешните
Различните ипженерно-технически
и външните нространства и това се
елементи
отразява и в подвИЖIlОТО и неподпИЖIlОТО
- ножарни
кра.вове и табла,
снгпализадионпи системи,
обзавеждане. Обширното хале па
DентилaдRОННИ устройства
летището или па гарата имат характер на
открито (навример порталии крапОDе) СЬЩО трябва да се проучат като форма,
степен, която нозволява почти
тръБОПр<?DОДИ, машнино 06за.веждапе па
покрит площад, т.е. благоустрояват се до
.
равпостойно протичане па процесите в
оцвеТЯDане, изявяване или зрително
интериора чрез подходящо решени
1IЗ0лира.пе според случая.
навеси, козирки, места за сядапе, паDlIЛИOIШ. Голямо значепие DЪП ФУПКЦИОlJира.вето 11 обзавеждапето на
Огромно значение има системата па
еКОЛОПJчеСЮlте уелОDИЯ и подбор на
графическа информщия и цвстно графllческо офорr.lЯне: технологично-Функционалпото
раСТIПCЛJюстта; на ФУНКЦlIоналНlIте
оцветяване на елементите, цветовото
ра.злIIЧНlпе системи за информацая, контрол и пръзка - електронни табла 11
разчленяване и даже дематерпаЛIlзиране
чаСОDНIIЦИ, комплексна и яспа система за
прсдпостаDКИ на КОМПОЗИЦlIята на движепие, зони на особено
- rpафllК
транспортните комплекси имат
Jla големите обеми, използунането на
транспорт, зопи с особсно замърсяпанс и
фирмени цветопе и на собствена цветопа тема, на различни смблсми и лаконични
патоварване с оборудпане и технолоrnчеп
простраНСТDено oр"ептиране, телефог '~ . аDтомати за IIнформаЦIIЯ, DидеОСКРJI:' , ' Едни от най-специфичните ГРЩСЮI
прt:дности, зони, подходящи за
напПIIСИ, оцветява.вето на
нространства, нрисъщи па възrшЮlaJU1Я
организация па почивка, зони за ЧОDека, а не за машините и за ПРОИЗDодствения
Dътрешноза.водсЮIЯ транспорт,
след промишления преврат голям rpaд,
разработва.вето на собствена система за Dизуална информация и нагледна
са пространствата па метрото.
производството, характерът на
апrтщия като основен' елемент
цикъл. ТеХJlолоrnчната специфика на
фИЗИОЛОПlчнпте и ПСИХОЛОПlчесюrте
художествено-пространственото
потребности на трудопия колеКТИD
участие в средата на
коридори, самите нодземни,
пoлynодзеМПII, понякога и падземни
.
според социапНIIЯ му състав са пажни предrlOставЮI за изграждане на
художествено-декораПIВНО оформени
рсшението. СпеЦИфlf\lен случай
участието на монумснтално-пластични
станции. ПредстаВЛЯDайlШ
обзавеждането на промишлепитс зони са
_
ПРОСТРЗJlствено (в определени ТОЧЮI) и образно асоциаТИDНО (като творческа задача) трябва да Itореспондира с
предзаводски площадЮI, Дворове, свързани с главните администраТИDIIИ и
битови сrpади, системите от но-малки 11
акценти и
пространстпено-композиционното им
въздеиствие . Хубав пример
комуникация и прострапствено оформяне ва Нефтохимическия комбинат краи
НОДСlIстсма на обзаВСЖЩIIIСТО D промишjlСlIIlТС зони тряБDа да бъдс
реаЛlIЗация на КАМАЗ, Dключваща скстериоrите,интер"орите, работното
Л3.lщшафтното оформянс, зслеlllщата. Промишлените територии изоБИЛСТDунат нсБЛагоустросни земи, KOIITO могат да бъдат облагородени. Зеленината може да
lIаимеllОDаllията на станциите и се СТИПlе
практика е системата за Dизуална
Плевен (колекrив с РЪКОDОДИТел арх. В. ВълчеD), капо 11 цялостната съветска
НаЙ-Dсспроникваща и аКТИDна
надземния свят, като се започне от
n нашата
по-големи места за отдих.
.
самостоятелен, нодземеll СDЯТ, метрото
врати, решетки, съдове за зеленина,
n
пространствата със СИЛJlО изявепи
с нарушени, изоставеНII и
отделIlите входове и ста.вЦИII подземни
оформяне на промишлената територия. ТряБDа да се проучи JI DЪЗМОЖНОТО
натоваРDания D пего, р"тъмът на ТРУДОDИЯ процес, конкретните
общеСТDепи и представителни функции
Визуaлnата реалност тук са входшпе павИJllЮПИ, системата от оБDързващи
D
до цялостното им образно треТИРЗJlе. Реализациите през бiшзо стогодишната история на метрото го характеризират
като еДIIН от наи-ярките примери за цялостно, комплексно проектиранс па
прсдметната срсда. Още ПЪРDите стаНЦIIИ и ЛIIНИИ па Парижкото метро
облскло и др. [51J. Друг специфичен с обзавеждането си тип
(арх. Е. Гимар) са пример за новаторско формообразуване и в същото вре,,!е за
пространства са
оргапично DПlIсване в rpадсЮIЯ пеизаж на
КОМУlllIКЩИОШIO-траПСПОРПlИте ареатrn
-
Сllстемата на прострапства на подземния
Париж . Постепенно параства значението па художественото треТIlРЗJlе на
з6 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
37 ДIIЗАЙII НА ГРАДСКАТА срrЩА всртикални криви, безконфrmктпп кръстовища па различпи пива), кшrrо
полземното простраlJСТВО. В
Москооското метро то за IJЪРDИ път IIридоБИDа предстanителеп, даже в
Dече са неизбежно условие за
реНlща случаи излишно разточителен
II
доорцоо" харапер. ОСIJОDaJ1И па ФУНКЦИОlJалната лоП!ха п умелото I.lзползynане па малlШте фОрми и цвета са
1-1 TraT3 D Париж 11 Мексико-спти.
Необичайни, като приказпо, алопrчпо, Dъ.rПJIебпо царстпо са интериорите на мстрото n Стокхолм, докато във В3I11ИНП'ОН волещо в иптерlIОр:! С
eJII.:r.lCHTIITC, раЗllооБР<lЗIIОТО OCBCTJlellllC, X<lpaKTepll3Ta IIР СНСJlII:П3 Щ;СТСJlIIIIОС'Г нз
КОНСТРУ".JЩЯ lIа сводопсте .
IЗ СНII:.! от lIаЙ-I~ЯJlОСТIIIIТС рсаЛI!З,ЩIIII
lIаllОСJlСПЪК - Виснското мстро, чрез I~ЯЛОСТIIО разработена дизайнсрска серия
(ссдалки, парапсти, ограни, носачи па
.
ф),!IКЦИОПИР()JIето па големия град и КОIIТО заемат все по-трайно място
под ecтaкaдll, ОКЛЮЧСНII
.', .,
n
ЦЯJJостпото въздействие па урбализиралата среда. Предметпата среда на мarnстраната трябва да се разглежда в пяколхо пласта. Първият е
" ... .: J
. :.' Qформяuето па разделиТCJJJIите ивици, { б6рнюр"тс, заЩlпшпе б:lРIIСРИ 11 огра;~и, :; самото rrлатно, пеговата маркировка,
СВ·l..рзаllllТС с тях Сllru:UШЗ<ЩШI и ~ . IIНформациоппи елементи, Т.е. самото "ТЯJJО lIа магисграла:га. То прrщобllва • особено сложен lU1астичсп IIзраз \} ЗОIIIПС на ШИРОКОПJlOЩНlIте кръстовища, X1~eTO '-
самото rrлаТllО, различllите рампи,
подпорни стспи, шкарпи, инженерни
,
D ДСТCJJIIIIlIте
малЮl, IIIIДIIDlIJ\УaIllШ 110 образ озслеНСШI HQocтpallcтвa. СпеЦIIЙ1ИЧСU елемент J) обзавеждането па маПlстралите са пешеХОДНlIте подлезll I! lIaдJlСЗII.
докато лоурыlc Хo.rmр"п треПlра едип
нс предв"ждат достатъчно
понякога Щ:ДООЦСlISшат IIЗThЮlатата РОЛЯ ,
такЪВ надлез като Вllсяща гранина,
р е lЛСНО обзавеждане
[, с r"арп Ласюс го ра:Jrаботва като М<lJП ,К
lIоt:ТИ'lСН разказ
[53J.
ПОДЧlIнсна
аптомобила, маПlстралата IIма нростраПСТП:l за човска
-
ПростраНСТDената ОРllептаl\llЯ капо IJ
11 D
о ГНСJ lll атэ стаlЩIIЯ итl m>зсл, така
ВТОРIIЯТ пл аст с cllcтeMaTa l1 а
освстлеНllе, ПJIJУaJJНG IIllфОРl\.lацая 11
СlIстсмата на метрото като [~ло е
КОМYlI"кация, тясно свързаllа с
особе но сложен процес, което н алага 11
маПlстралата. В ПОDечето случаи край
СЬОр'I..ЖСIШЯ и HaнIIllCII. Симбиозата, която сс Н:UШПl мсжду обзаПСЖД:lНСТО, КОМllOненти, може да роди 1I0ВИ
обcлyжnащи обепи, паJlорамни площадЮI. Възможностите за художествсно обогаТЯDане на
КОМПОЗИЦIIОIIIIII похвати, ПОDИ жанрове J)
МaПlстрани оременна украса
на оБJlика.
Hpo cг paHCl'Вa ,;с ноuпяпат СJlучаllНИ
GараЮf, наВJUIIIОНИ, rpoзни времеННII
паРЮlране и ОТДll)(, малки краИПЪТIIII
IIнжснерrЮ-ТСXJJИчески ItЗИСКDаНIIЯ .
Иll зразитеJl НОСТ
11 подходящо 11 n паркоп~~тс
блаГОУСГРОЙСТDОТО и природните
об щсстспия трапснорт, отБИ!,IIШ за
I\IIIОГО случаи се ОКJJJОЧDа чесго
enllllcTDO
11<1 и CDOIITC
СНИРКII на
стаlщартюация. Формират се в съответств ие с категорични '.
внечатляпзщо
lIapKOBcTC на M;lIIaJlOTO. Но В r.iHOI'O
случа" паРКОУСТРОЙСТОСПlпе решевия
аРХlIтеюурата, с ПОСТIIПlато
СТРИХ1' на
формиращо CPCHCl'ВO, отколкото е бllЛО о
Р:lзuообразпа TpaкroOKa. Напр"мер
носсщи конструкции трябва да се проучат особено ГРIIЖJ[ИВО в ТЯXllото l~ЛОСТПО пластично въздействие. Пооечсто от
lIa
В CЪBPCM C IIIIllTC масооо посещаDаНII
парковс J\ ЗО IIII за отдих оБЗ:lвеждането като цяло е IIссраВIIСНО по-богато, по-разнообразно 11 по-аПllВНО .
ПОСЛСДПlIте могат да получат MlIOГO
IIlIформаl\llОllllИ паJlа, СJ1Сr.lСНТИ за оформянс на пыIIпии и J)·l..треШНII стени, КОЗIlРЮI и пр.), ВКЛlОЧDащз слемеПТlI капо на об'JаJ)СЖЩIIIСТО, така 11 на
еле ментитс тук подлежат
на
кръс.:ТОDищата, могат да прераснат в
паркоустроi'rСТDОТО.
l\IаПlстраJUlТе със cpeдcгnaTa на
конкурс за парка "Ла Вllйет" в Париж.
плаСТИЧПIIТС J\ЗКУСТDа са все още
ЗнаЧIIтелпата му I1JlОЩ, раЗПOJJожеНIIСТО
нсдостатъчно ОDJJадени. Нсудачно о
му сред ["I..CТO заселени раБОПll1чеСЮI
I\Зползynаllата у нас В образа lIa градсюпе
-
' .
Особено харaкrеРСLl о топа ОТllOшеllllе е НОЛУЧIUlIIЯТ широк ОТЗDУК МСЖД)'!lароде п
решснията
кnарталll налllчието на спеЦllалlll1
общогра.дСЮI обспи (музей па lIayкaTa 11 TCXJIIIKaTa)
са раздробсн", НСС1,обраЗСIIII с дннамиката на Dъзпр"емаJfе. Общо трябва да се подчертае (така
IJ рсдполагаха l 'Оля ма
посещаемост и насищане с оБСЛУЖDаЩII
потвърждават и експерименталните
обекти. В осъщеСТDЯDаНIIЯ проеп на Бернар Чуми о l~лата тсритория на
IIзслеДВaDИЯ), че предметният
парка
маПIСТРaIllпе IIЗlIIlква гора от стьлбовс за ОСDетлеllllе и светофари, посаЧII на
огромно значение за образа на маПlстранlПС и е в състояние ЗН3IЧlIтелно
DКЛIOЧDащи оода, каналllзаЦIIЯ,
можс да онрости, да направи тяхното
да DJJОШИ художеСТDеното въздеИСТDие на
елепр"ческо захраНDане, които
J\етаЙJJlI по една ЛlШИЯ (зелена, ПlIолстова , ч с рвена), D MCKCIIKO Dсяка
решеНllе lIO-ЦЯЛОСТНО. В системата на графическа информация, макар 11 тоърдс
зритCJJНО сnързаната с тях макросреда
ПОЗDОJ[яоат "обрасТDането" и
постспснното ДОИЗГР:JЖДане наоколо на
ста lщltя Itм а за спой СIIМООЛ сполучливо
[54J.
станнаРПIЗllрана, могат да се включоат
ИНДИВlщуанlll1 табели, знаци 11
ДР)'!ll оБШИРНII 11 спеЦИфllЧ ПlI с
обслужваЩII пашuшони, малки открити 11
подбрана Пllпограма. В метростаПЦlIите
закрити ПQОС1'РaJIСТDа с различни
11 n
rlИпограМII, които да ОТI'Оварят на
обзаDеждапето СII простраJlС1'Dа са градсквте и крайградските паркове,
с истсмата за ВlIЗуална IIнформаЦIIЯ да
б1,ле особсно добре проучсна. ВЪВ Висна се започва от различното информационно О lщетяване на всички съоръжсния
11
"ростра"стпата около ТЯХ е
нсобходltмо на ПОДХОДЯЩII места да се IIКЛЮ'lат карти на маршрутите, указания
за ползуванс, К:lРТИ на квартаЛlIте,
lIa
саl\.lIпе стаlЩlII1 с тсхните оходопе и
\I · \ХОI1I1. f>сз ТЯХ и бсз ТЯXlIOТО улаЧIIО р аз ПОJюжеllllС
11
решеНllе НОЛЗ)'!ЫJlето на
мстрото сс заТРУННЯDа. Решавансто на
IIC\f'IKIt ТСЗII D'l..ПрОСИ, както и постигането 11 :1 ItIlНIIВllпуалност, на фllрмен стил n об рзза ще бънат oCHoDlla задача 11 Прll
IIЗгrаЖД:lнето lIа С<ХIJИiiското мстро друга Xap:lKTepHa КОМУШlкаЦllOlIlШ
раз.rПlЧНII табелки. УмеСТНIIЯТ диззйн
JJссопаРКОDете, зопите за отдих. Тук се
свързаните с маПlстралата и
зелспината
ОСlIгуряваЩII ОlпималllОТО 1I ФУНКlllIO/IIlраuс пространсп)а. . МаПlстралата "ска особсно ГРИЖЛIIВО СКОЛОПIЧССКО проеКТllране, D 1'.'1. И на неllосредстосната среда
-
сьздаDане на
система за шумозаЩlIта, озеленЯDане на шкарПII
11
подпорни стени, на често
1\ 1:1 111 CTpaJIII . Тук не стаП:l НУl\.lа з:!
'1Р'ЩIЩНОlllllпе
СС смt:кчава и ИНЖt:нсрно-теХШI'IССКОТО
нр остра llстосна среда са градските 1'Jl:ЩСКlI утщи и
GУJ I СВ3 РДИ, съчставащи псшсходно 11 311ТОl\.l0611ЛII0 J\Вllжеllllt:, ОЖIIШlеШI С и
Dъздейстоис на маIliстралата - тя се ПРllобщава към околната среда, а можс
'ГI,рГОII IIЯ, а за аРТСРlIlIТС със ЗIЩЧllТСJlllа
JЩ СС 1I0СТИllIС IIО-ГОЛЯМО единство IШИ
11 I ИГЮ'flII13 (оБIIКJIOIIСIЮ нз 6 леllТИ 11 IЮВС'lе от 20 т ) 11 онрснелеllll теXlIIIЧССЮI II Э Р31\1 СТР II (I 'ОЛСМII РСДIIНII от запои и
напротив, ра jнообраЗllе
отдe.rUIIIТС
1I части.
J)
облика на
Разглежданите
доскоро като НIIЧИЯ земя зслсни ПЛОЩII
D модулпа
мрежа се разполага
CllcтeMa от онорн" съоръжеНIIЯ,
конкрстната обстаНОDка . Третият пласт ВКЛJOЧDа непосредствено
пренсбрсrnашпе IIIIЧИlI зсми под раМПII, СГЬJlБИII ссгакади. Чрез цялостното блаГОУСТРОЯDанс и лаlщшафтното 06З3ПСЖJt3нс нз НРИЛСЖ<tщата територии
[52].
fUlacr има
ф)'!IКЦИИ
[:>5].
)'!IIIKaJJHa
.
В случая стanадума за
по степсн
lIa
техническо
uасищане паркопа тер"тор"я (не
ЮКJJЮчват маЛКlIте скверопе-граДllllИ,
се ОПЛIIтат о самата градска l"каJl. Стап а
елучаЙно · проеКТ'l..Т lIa Чуми бе наl?ечен образец на ГР:ЩСЮI парк от ХХ1 п . ) . Но
дума за обзаосждането па голсмите
почти DllllаПl Прl\ паркопете важен
D ЖИЛIIЩllllте дооропс,
които
композиционен ПР"llЦIIП е да се
паРКООII масиви, чрез които Прllроната прониква в градсюlЯ оргаПIIЗЪМ,
KOIITO
по
обособяват и да се спеЦИaJlИзират ЗОlПlТе
xORaTa
оформянс, по ПРИРОдllите си материали,
на концентрация на
по еМОЦИОНaJШОТО ВЪЗДСЙСТDие тряБDа да
обслужващитс обепи. Топа ~aTO IIравил о
се открояоат коптраСТllО спрямо
са оходната чаc:r, специалlllпе
застроепата урбаНlIЗирана среда. Тук DJJизат и aкrивпо УСВОЯDЗJlIIте за отдих
крайгранСЮI ЛЗJщшафПIII прострапсто а. ЕС1'СС1' ВСНО с, ЧС ТСЗИ откршшзщи 1"11 обраЗНII особености ДJllCfj'Dат 11 особ.СНIIЯ подход D обзавеждапсто. То не може да бъне стандартното, гранско обзавеЖДЗJlе, но трябва да заСl\Jша общата еМОЦИОllална атмосфера, да ИЗЯОЯDа ПрllрОДНIIТС дадеНОСТII
11
матеРllали, да
способствynа за контрастно спрямо урбаШlстичната атмосфера DЪЗДСЙС1· ОllС.
и съответно на
CnOpTlJIl,
атраКЦIIОIIIШ, IIЗJlожбеllиlt дрyrn сепори - според ФУIIКЦИОНaIlllOТО прсдназнаЧСНIIС
на парка."й ТСЗII ЗОНII 11 траи ната
архитсктура IIма своето значс'Нllе, като в оБразно 11 ФУН~I~ОllaJШО СДIIIIСТОО С нея се преДВllждат раЗЛИЧИII малЮI
арXJПСПУРНИ СЪОР'l..жеIIllЯ, фОРМII, леки структури : Втор" тип пространства
D парковете
са
тези, D които се Оформят отдеЛПII малки
ядра за преСтой, отдих, .оБСЛУЖDане. В тях ПРИРОдlllпе
11
чооешюпе МОТIIОII са
з8 ДИЗАЙ [[ [[ Л П'ЛДСКЛТЛ СРГ:Д Л
39 ДИЗАЙН Н А ГРАДСКЛТЛ СРI2ДЛ спе цификата на техшпе ФYUКЦИII, н а
п ове 'I С или п о-мал к о раmЮСТО ЙНII , н о
притсжаоат определсно евоеобразис
IIм е нно по.тЩ ОР llllТе СТСIllIЧКII, н авсс и ,
с нрям о аналОПIЧlllпе СЛС М С НТII,
мсБСЛlI[юпката трябва да бъдат скслста н а решснието . Тези пространств а също могат да имат разнообраЗ IIО
II З IIOЛЗ)'1lа llll м асооо 11 града. ТЪРССIIСТО н а особсна СМОЦИОllaJша атмосфср а,
Xap:l KTepa па ПОССПIТСЛ1ПС. ТаЮlO а са
срслстпо к ато ра з н ообраЗ II ОТО 11 КОМ)'1шкаПIВIIО СI\ЛJIO реш е нис н а
голс мите търговски цснтрове,
насТl\ЛЮIТС).
нспооторимост и ИlIДIIOIЩУалност на
спортн ите компл е кси и др.
ЧСРТII п а огро м по зреЛ II ЩС, н а огромна
lI а РКОOlпе компо з иции прсдполш-а
допълва от СПСl1!1aJ1I10 Р СЖИС ll рани
ВСIIЧКО топа придава па тсз и ТСр ИТОрИII
yn ивсрситстсюпс, боmШЧПJ\те шш
lI а ПIIIШИК, за плажуваl1е, з а кратк о тр ае н
пр"състоисто о обзавсждансто lI а
отд их, отделни обcлyжuащи ядра,
з н а чител ен дял Иl ЩllD ИДУалuи
При болничнитс комплекси осоБСIIО значе ние има създаването па добри условия за ПjJИДВИЖВапс на БОШIIIТС,
паВИffiЮl1И за напИТКИ, игротек а, лят н а
произведсния, к а кто и изд ел JlЯ,
UОСИЛЮf и колички
читалllЯ .
съоръжения и слсменти в м аЛЮ I серии. В художестоеНJlЯ образ lIа п ар к опото обзавеЖДШlе отчетmlDО се и зяпяват двс
яс на
ВlIЗ уamla комуникация, която да
цснтровс за отдих и творч еСТВ9.
ПРИlЩИПIIII ВЪЗМОЖIЮСТИ , осноuао а щи се
обле кчапа памирането па
Особсната аКТ IIВНОСТ и
п р еднаЗ llачение
-
място за организир анс
Трети ТИП паркови пространстuа сс характеризират с линсарво, п унктирно
разположснис па обзавеж.тщнето - гл ав н о lIаСТ IIЛЮl, осветленис, мсста за сядане. И н а й-после
-
четвърти 111Л са пределн о
н а ссмантическото ПРОПIВОLlост аПЯ ll е
чопек (техника) - ПРllрода . При П1 ,рпата
естествсшlТС пространства, ГJIa IШ О в
сс подчсртапа чоп е шкото, техническото,
крайградсюпс ЗОIIII за отдих и в
ПРОМIIШЛСНОТО, съореМСllllOТО пачало
елемснти (табеЛЮi, места за сядан е , ч с шми) "очовечават" срслата. Сред отделнитс подсистсми lI а обзавеждансто в парковсте lIа т ,рв о място трябва да сс . поставят CJIСМСIIПIТС на благоустройството : настилки, съдовс з а зеленина, за смст, освеПIТСЛ1II1
-
М ОДУЛ IIОСТ, гсомстричност, бетон, стъкло,
лссопарковсте, където само отдел ни
TCJla,
ч ешм и . Парков ете се харшпсризират със С II СЦ II Ф IIЧllа мсбсл - м сста за сяд а н с,
за ПRеодолявапс па
БОШlичпата атмоСфсра. НеоБХОдJlма с 11
к атсгорично проведе на система за
спеЦ llализираIШ сеiaори и к аб инети . Входната част п а СПОРПIIIТС компле кси
трябва да бъдс съобразена със
струпването па з начит ел ни ЧОВ С ШЮI
потоци. Но има и нещо общохарактс рн о при ТСЗII специалИЗllр а ни ян ра
архитсктоничност, ярко ОЦDСТЯUШIС,
IIрИ тях СС търси не само еДllIIНО
втората водещо е НРIlР~ НОТО lI ачало
-
СDоGодни, нспраООJIIIIIСJlIIJl, Н СГСО МСТРИЧIIII КОМП ОЗ ИЦIIII ,
Kai'I1,K,
дърво, кера МJlка, озелеНЯUaJlе близко до
ССТССТПСII ОТО. Същсстuynат оба'IС
11 НВОЙ Н СI· ОС IIII РС Ш С IIII Я С КР1,стосаll0
MIIOI"()
-
това, ч с
няколко собствеНII систсми за обза всждане. Н а й-ч ссто IIЗползynШlа с
С llстемата за Вllзуална ин форма ЩIЯ . ОБИЮlOве110 тя сс р азглежда
цяла ссрия
u
в хуножсствс но CLIIIIICТBO 1I 0 м ежну
КОМ IIO ЗIЩIIЯ от П ОДХОДЯЩ II М О1.1У1ll111
модслирането на подпорни стсни, н а
Ul,ЗДСЙCl·uynат асоцнаПlOlIО " ПРIlР ОДIIО" , органично. Не само ОТДСЛНIIЯТ еЛ<.:I>IСIIТ ,
парков ете, свързани с вода
110 и цели CТpyктypllll зве н а (оформянс lI а
-
разнообразното благоустроява н е и офо рмяне н а бреговетс. Редин а слсме l П II в парковото оозавеждаllС се Дllктув ат от грижата за природната екосистсма
-
напримср къщичкитс за ппщи,
бряг lIа ВОДIIО течснис, алея, пл ощанка за отдих) могат да б1.}(аТ трстираl~И разнообразно м е жду дпата ссмаНТ ИЧНII п олюса. ЗнаЧlIтелllИ са ВЪЗМОЖIIОСТlп е 11 н а ощс дпс с с м а нтични теми
х р ан илкитс. за ЖIIВОТlIII, КОШ'IстаТ<I за отпадъ ци и др.
Все по- нсобходимо е и разработ ва н ето
(особе но в кра йградсюrrе ЗОНII за от!(их) на мн огопл астова система за Вll зуал н а
~
-
старо
!сторическо, национ ал но), нов о съоремснно, космополитно) . uо иствеllOТО за IIталиан сюпе
рснс са н сови
Bllml
силно
архите КТОllи з ир а нс lI а тсрсна,
eMOI{IIOHaJlllocr,
ПрИСЪЩl1 за таЗII B~acт, разгръ щ ансто
на разнообраз ни деIШОCl· И , свърза ни с п ораждат н еобход имост от ярък JI СlJособrазсн облик, от аКТИВIIО OCMIICJ I>III C lI а ОТt llТИТ С простраНCI· ва, от
IIЧIIО обзавсжданс.
ИI>IСНIIО лссната ориеllтаЦIIЯ
u
CII.
комплскса,
усеща н ето за мястото, в косто сс нам ир амс спрямо цялото, е
изисквания с сегашпото СЪСТОЯIIIIС на
асфалтираНII, лишсни от подходящо обзавсждане, от ЗСЛС НIll IiI, отп сл е llll от околната срсда с U И СОЮI ограДII,
1IЗ0лирани КОМПОЗIЩИОIШО от
Това II ЗОJlllр а ll С с РСМllllllсце llЦИ Я lI а нуждата да сс 'отделят училищата в СКЛlOчеllОТО градско застрояванс, а отчаст и сс Д1.JIЖ "
11
ФУIIКЦИОllално, и художсствсно II с оБХОДIIМО. Н аст илюlТС, паРКОВIIЯТ
дюаЙ II, освстлснието също ПрIIПОQ И В:П подобllll ФУ'IКЦIIII, макар и п о-рядко . Спец ифични ИЗ llскв а ния Kb~1 обзавсждансто IIмат голем ит с п апаИрll ll 11 изложб е ни компл с кси . Най-представитслен техсн IIЗр аз са
МСЖДУ'lароднитс IIзложб ll 11 IIзложения от ПlПа lIа ТСЗII n МОllрсал, О сака, ЦУ"-уба. Освен сuособраЗllето н а общото
.
CI, CCnIIOTO
Ж ИЛlIIЦН О 11 общссгвсно застрояпа н с.
11
l1а lI ал ичи сто н а
раЗЛ ИЧIIИ но СОЦllал е l1 статус уч ШIII ща, lIа
НСДОClъпността" н а Н ЯКО II от тях. Н о CI ,BpC l>lellllllТC Ullждания, оеоб<.: н о за об щеСТВСIIIIТС ФУ'IКЦИИ lI а уч и лищсто, са съвс::: м различни. В н оuите ЖIIЛIIЩIIII комплекс и УЧИJ1ИЩНШП двор трябlJil eCl·CCТBc IIO да прсхожда в микрораЙОlIIlll Я
l1 а рк, да бъде eCl·ccтnc ll o срсдищс за об щув а н е н а възраСТНII и дсца. РеД lIн а СJ1смеJIТИ IIа УЧIIЛИЩСТО, като акгова зал а,
б иблиот ека, СII ОРТСН бассйн, могат да сс
а нсамбли с ·своЙств е но създаваllСТО н а н аситсн" с особена СИМВОЛ lIка ЗО IIII, н а
ползуват 11 от II ассле ни сто и така УЧ"ШIЩIIIIЯТ двор се формира 11 като О ll оре н елеме н т 13 cllcтeMaTa от оБЩССТВСII" пространства н а ЖИЛlIU\н ;па
срсда па масоuи з релища
ЗО llа.
аРХJlТСКТУРНО рсшс ни с за
ПОДХОДlIте в характерните
офо рмянето н а зелен а арх:итскура от подстригана зеленина при френски те паркоос, п ар коuата м ебел от XYHI - Х/Х
пространствсни възли, СlIстсма от к а РТНII
В., а и ~ОПIDIIТС от паШIIТС карл овски,
указатели, стандартизираШI табеЛII и
ПЛОВДИRСКlI и конривщенски дпоропс
Н арсд с разв ити ето па ВСIIЧЮI
В УЧ IШIIЩUlIЯ двор трябва да с е ОФОРI>I Я Т
справедливо поражд ат раЗЛIIЧНИ
нсобход ими за обслуж.вансто на
11
съuремеШIII интерпрстации.
знач и телн ите маси посеПlТел"
ползува за различни тържсства II а
комуникация
-
уникалНII
Иllформационно- пластични акцснти Прll
З llаци, маркиращи м а РlJlрутите,
.
специфични знаци-символи на отдстlllт е обекти и функционални ЗОIIII : Дизайнерският подход, индустри алното производство на основните елсмснти
-
плочи, рсшеТЮI , бордюри-бордоuс, модулни пластични тела с ра знообразн о
Градски чаcnf съ.с спеЦllалнн I!)llСКRaJШЯ "."ы обзавеЖдането .
масопо п овторяе мата мебел и
Понякога в съссдстпо иm! в рамюпс lI а градСЮIЯ це нтър , но ПО-ЧСCl·О обособсно сс раз виват сп е циалllЗираНII оБЩССТОСIIН
11 u
обзавсжда н сто, ко ито се ДЫlжат н а
предназначсние, осв ет ителни тел а ,
IIlI фо рм аЦ И О ШIIПС слементи имат мяст о парковата срсда, но е уместно да
комплекси със свои lIЗисквания към
-
уч шiищшlТС дворовс - обllЮIOВСIIО II Зl!ЯЛ О
н а р аЗД ВIIЖСН т е РСII важна Р ОЛЯ IIграс откос и , н а стъпала и рампи, а Прll
подрастваЩ II ТС
рсшенис е създаВaJlСТО н а сдна I\JПI
а нсамбловост. Едно от средствата за
IIЗдел llЯ с различни пар аМСТР ИII ФУ'IКЦIIII
oprallll 'l llO Р:lЗI1>ъщаща сс T<.:Jl a
u
В осо с н к о нтр аст с и збр ое llи те
те lПОUlп е пластмаСОВII KOHcтpYКIIIIII ,
своБОН ll ата,
комплсксите з а дсцата
учиmlЩl1И КОМПЛСКСll :ПСТСКИ I! мл адСЖКII
функционир ане, но и обща атмосфера,
р аЗЛ ИЧНII псрголи, бсссдки, по зполяuаЩ II Х:lрактерпо ОЗCJlеНЯflaJIС . ПРJl н арко п стс
за ПIIЮIIIК , крссла за нл ажува ll С,
СпеЦИфll'luа област lIа обзаве.ждaJlС са
спсц и
асоц и а ТIIВН О D1~деЙстuис. Н аllР И МСр
I>lccTa
с п е ктaКJШ .
вссст р а llНОТО ВЪЗПИТaJше IIа личностт а,
пл аст маса , метал, СIIЛllа
нсоб ичайни раСТИТСЛIIИ КОМП ОЗ ИЦИII . Прн
сцснична КОМIIOЗIЩИЯ 11 нерянко сс
простраllствената КОМП ОЗ IЩИЯ lIа ТСЗ II
11 тържеCl· в а .
ФУНКЦ IIОНални слемснти хараКТСрlIО с 11 u ас ищ анеtо lIа средата с ВlIЗуалllа ин формаЦJ\Я и КОМУ'lИкаЦIIЯ, които сс срастват с сл е МСНТlIте за украса 11
предстаUIIТСЛllа ч аст , която д~ сс
ОТКРIIТО (НС само уч е ШIЧ ССЮ I) , ПОДХОJ\ЯЩО оборудвано СПОРТНО-ПlмнаСТIIЧССКО ядр о, СПОрПIII IIлощадКII, мсста за отдих и
общуващ:. Ко гато CI, ЩСCl· вуват
простраllствеНО-ХУДОЖССТВС IIO ОФОРМЯIIС
П[>СДlIостаВЮI в
заедно с редица модерн" СРСJlстпа, като
сградата, отделните ФУ' IКЦIIOН aJIII И ЗО IIII
огrlОМ IIИТС телСВIIЗIIОlIlII1 ек р а ни и д р. , н е
мога.т да сс р азделят за р аЗЛIIЧlIIlТС
( н а световното IIЗЛОЖСIIIIС в Цукуба
(il' IIr е llсБРСПlато" такопа тра.тtIЩIIОНIIО
обсм но-нрострапствсната КОМПО З I ЩIIЯ
lIъзраСТОВII l1'упи . За КОМП ОЗ II ЦllOlIнаТ;J
lI a
40 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА С РЕДА връзка между двора
11
41 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
ОКОЛ11ата среда
Тl?ябва да способствуват и подходящото
Голяма роля в обзапсждапето па ],,'УРОРПIIIТС ядра имат съоръжеuията за
трстиранс иа сградитс, разтварянсто на
разносна ТЪрГОDlfЯ, различнитс форми па атраЮ(lfOНСП транспорт, оформянето па
)1вора
мсстата за храпепс па открито, лсюпс
Оформяпс на вхоДовстс, по-аРПIСТИЧНОТО
11
обвързван сто па композицията
n
му с псшсходпитс lIапрanлепия
ПОДDIfЖПИ огради и елсмснти, визуалната
комупикация. За ВСИЧКИ тях, по пай-вечс
новечс площи и спсцифични ПрИjJОДВИ
)1aJ1СНОСТИ, е възможеп по-рядко. Ед1]0 от
J\Ol-IOВС и I\Шадсжюпс центровс
СВОИCl' вспа повишсната цnстова,
от 4О-тс ГОДИШI) С крсматорlfУМЪТ в
дскоративпа и просгранстпена ахпIВНОСГ.
СтокхолМ, IIO)1ХО)1ЯЩ пример са
обз авсждансто, които стиr.'!уЛlIрат
най-lIЗвсстппте рсшспия от този тип (още
1I0-lIРОJ\ЫlЖИТСЛСН lIрестоина открито,
СННIIUО ФУlJКЦlIониранс на територията,
повсчс става нс само основсн, по
При другата ТСНДСIЩИЯ грабllЩСТО се
ОЖ\IDяващ и пвстово пасищащ, ИЗЯШlllащ
-грспtра като аРХИТСКТОllизиран ll>аДСЮi
ОТНIIХ
- JICTHII
театр", ИГТJOТСЮI
II
ЧIIТaJIIIII
"а ОТКРИТО, места за РaзJIIIЧIIII СIOЖСТIIII
шри. Умсстна с особсна СDобода, нсобичайност, прсднамсрено игрово начало D обзаВСЖJ1ането.У'ТВЪРДСНII
отнелllИТС ПQОCl ' р:UIСfвеllll възли
,
компопе_пт. L'ьздава се атмосфера па пеоБНЧalIПОСТ, па празпичност, на
но - богатото художеСТDсilо пластично оформянс , разраБОТDafiСТО па модуmш
открито, КОСТО е дсiiствитCJШО НСООХОДIIМО за атмосферата на отдиха. А различнитс форми на пропикnапс па ЗСЛСШlната пъв ВСИЧЮI общестпеШf
СIIСТСМИ на НРlIнципа па ДСТСКИЯ
пространства на комплскса
ТС IIД СIЩИИ в това ОТНОШСUlIС са
конструктор,
KOIITO позволяват IЪBKaBocт
в обзавсждансто и трансформация във врсмсто, както
11
създапансто па УСЛОВИЯ
з а учаСТIIС на дспата във формирането на ср сд ата. Една от ГОЛСМИТС паградн на Свстовното бисналс на архитектурата " Иптсра рх'83" в СофИЯ, бс дадсна на младсжката зона за ОТДИХ " Остров" (арх. М , ХИДСКСЛ), в която цялата теРИТОРIIЯ з а сдно с лската маТСРИaJша база 11 ВСIIЧЮI
- тераСlI,
променади, СПОРТНIf площи, създаването
на характсрн" м"кролаJщшафтПI1 '
КОМПОЗIIЦИИ способствуват за повишавапе на обраЗНОТОПРIIСЪСТВ!1 С на природната среда, за подобряванс па еКОЛОПlческата характеРlfстика, за създавапс па уеловия за усамотяване.
Гробlfщните терени ВЪПРСЮf огромното им СIIМВОЛ\fЧНО-РИТУално значени е
Братислапа.
11
нарк, 11 който се предвижда необходимата \lОД:ХОДЯЩО плапирана и обзавсдена алсйна мрсжа, система от общи ритуamfИ
отдemштс гробовс. Цялостното рсшсние на гробищнитс
отделните пространства, на формирансто
на подходяща емоционална атмосфера. Много сполучливо с анашfЗllрапето на В.
Н. Белоусов на гробищСТО в Белград: "Неговият релеф ... напомня в общи черти рслефа на Белград, а самата IIлаlIllровка сякаш повтаря структурата па улиците и
площадитс на столицата, Центърът на
1I 0J1растващнтс. ПО ТОЗII наЧIIН сс
ТРСП lр аНII наРКОВII нространства в
ПОJIучава знаЧIIТСЛНО по-ромаНТllчен,
СЪВРСМСlшата JШ праКПfка. Това сс изразява както в ,градоустройствсната
металнитс опори на уличното
СЪС СПСЦIIФ IIЧIIII проблеМIJ сс х а раКТСрНЗllра
11
обзавсждаlIСТО IIа
KYPOPTJIO-ТУР IIСТIIЧССКlПС комплскси,
ПОJlJlТика спрSlМО тях (често местсне, разрушаванс на стари гробища изнасянс
в неудобни за ПОССЩСlllfС места). така 11 в
освстлснис на които фашистите са
[57]. Пропиквансто на
елементи от привичното градско
от КОМПОЗIЩlfOнен заМIIC'I,л, нямат общи
Особсни ИЗllсквания към обзавсждансто
обзаведеШf пространства, а всичко
ВЪЗНllкват и при археОЛОПIЧССКlПС
столовс нсоБХ ОДИМII са 11 ПОДХОДЯЩII C'I>блскаJllIlf, душовс, гарнеробlI, Tl.prollcKII 11 МСJЩНIIIIСКII IIУIIКТОП С , ба З II за
ОСfапало с прсдо~апено изцяло на IlIIlщиативата и вкуса н а отнслнитс х о ра ,
архитсктурно-историчесюпе резерваТII к о мнлскси, КЪДСТО пыстаllОllивансто на
;ШТСНТllчната историчсска атмосфера с
СIlОрТСН IIнвснтар под насм, ЗОН II за
И CCTCCJ'lJCIIO UTВ'I,PДC много СJlучаи то носи бслезите на ПРСТСНЦИОЗНОCllа и
една от ОСIIOВПlIТС задачи. Непроученото,
ДСТСЮf ОТДIlх, атракционни площадки,
Юlча за разлика от IIIIТИМНОCllа,
О с_обе но знаtl :: ШIС има и оформянсто па
HcnocpCHCТBCHoClla и апсамбловото
случайно п . оставсно, стандартно обзавсжданс с в състоянис силно да
КСII О IJ СТС
11
КСИОJJlПС стсни, на Н3С'1' ИllКIIТС
ВЪЗДСИCl' Вllе на запазснитс стари
гробища. Този IfIIXI!ЛИЗЪМ всче се
прозвучи това обlЩl10 битово И прозаично,
стрсмеж КЪМЦЯЛОСТIlО
прострапствсно-художеC'l'ВСПО оформ я нс,
пр остр а нствз за спортуванс и IIгрlI ,
в което се очертавю' двс ОСJIOВНИ
историческата атмосфсра.
:праКПIl О IIIIII Cl>оръ жеНIIЯ, ПРlllщ екатеЛJlll
Т С НДСfЩИИ. При първата
Обз авсждането в ИСТОРИЧССЮlте
оБС ],,'''ГII з а тър говия и обще ствсно хран е н е,
п е йзажно-лаrщшафтпата, сс търси
'!
11
наруши тази атмосфсра, И обратно
зат в о р е ни ИШI с ПОДХОДЯЩО покритие
IfЗживяпа и сс чувствува сстествен
ПОКРIГПlята, които понякога се налагат над отделни зопи от археолq~чссюlТС раЗКОНЮf. Цялото благоустрои ство можс преднамерено да 'създава iшечаТЛСlIIlС за монтажност, подвижност, относитслно
врсмснсн характер" в КОПТр'аст с :
характера на самите руини (както е
' n
ИЛlI Пj)Иродната срсда. Ако разкопюпс сс обособяват като особспа по значенис срсда чрез обрамчване, този преход НС трябва да бъдс груб и ПРИ~ПlТипсн, да ПI затваря и изолира. СПОКОИl10 озеленсното ДСlIIlВелацията пластичпа стена
ВIIIIмател1Ю да се прсцени, за да нс
11 СЪОРl.жсн "я та, КОИТО облскчanат ДОClъпа до водата. В съссдство с пла жната зона трябва да сс създават
"н епретенциозни трябва да бъдат
пространство, ниската ограда, оформяща
обзаПСЖ)1анс в гробищата трябва
l'р а ШIII или ПО)1D1IЖlIlf кресла, ПСЙЮf,
пр о странственото Ifм 'O<jюрмяне и обзавежданс. НОВИТС гробllща са Л\IШСПИ
,
По-оправдано е художественото пзаимодейстпие на принципа на контраста, Особено опростени, лски,
Особсно важно с рсшавансто на прсхода от археОЛОПIЧССЮIЯ комnлскс към града
ос06сно па краЙморсюlТС. Тук ВЪЗНlIква нсоБХОДIIМОClта от аКТIIВIIЗllране чрез I \Я Л О СТНО обзавеждан с па крайбрежната ЗО J[~, Освен РaзJIIIЧlIIlТС сенници, чадЪрlI,
пышата липса на грижи за
и обрапlО чрсз тях може да сс комнснсира информация за Jlипсващи фрагмснти, за ~aзmгчни стапи на строителство. подпорните зидовс, наСТIIЛК\lте, осветителните тела, IIнформационните ~азатсл\{ са
цеНТРaJШИЯ площад lIа Мсксико-сити).
площад на Бслград - "Тсразия', с
бесели патРиотите"
стадион на главната улица D ПЛовдив), а
с археОЛОПlчсската,_субстанция.
к о мплекси трябва да отговаря пе само на СllеЦllФИЧШПС функционалпи изисквания, 11011 на символно-ритуалното знаЧСlIIlе на
КОМПОЗlщията с малка площадка с BCPТlIKaJll1If металНII мачти, която по заМИCЪJlпа автора наномня централния
нолучlШО с бстоппата рамка на римския
достатъчно пестCJШВО, лаконично, да, бъдат дискретни, за да ве спорят по Сlша
упифицираност и за редица детаили па
осъщсствяванс с учаСТIIСТО на
отговарящ на дстската lIСИXlIка образ.
крсхкото въздсйствис ва
слементи, които трябва да бъдат рсшсни
J\СТЗIUl и обзавсждансто. Чссто с_с 1ЪРСИ
трайното им МЯСfО в душевностга и бит а на българина [56] са сдни от пай-подцсняваllllТС, случайно If бсздушн о
C'I.оръжсния са заМllелСПIl за
озелсиявапсто могат лссво да потиснат
..
нространства, сдинсн Cl' IШ па парковия
естсствсно пporичаllС па живота на
изкуства. СЪвремсПDОТО блaroустройство, архсолоrnчсскитс руини (така сс е
крсматориумът и гробищният КОМШ1СКС в
По свосто решснис обслужвапщто обзавсжданс в курортнитс комплекси всс
с' оБ СТDСН културсп Ж II DОТ и атраКЦIIОН СП
като прапило се осъщсствява със значително участие ва художсствевитс занаяти и ПРИЛОЖНQ-дскоратипните
оформянето му. Този ПОДХОД, ИЗИСКВalIКИ
за C~tCl смата па визуална КОМУНI1lGЩlfЯ с
n
отговаря па културпо-историческата уникалност па КОМWlскса и поради това
прелива в по - с("тсствсна и ромаНТlгчпа среда, на която съответпо се ПОДЧIJия~а
микрорaiiона. При ПIIОНСРСКИТС лагери, пиопсрсюlТС з наЧllТСJШО иарастпат елемснтитс
по художествсп 3аМIJСЪЛ и ИЗПЪJШепис, да
СД IIIIСТВО па гробищсто сприродпата с реда . То се разполага и uспосредствепо
възстановяването на исторически същсствувашf наСТlfЛJ<ll, подпорни Зlщове , зеленина с сдно от срсдствата за обогатяване и заСИjшанс на
р езервати тряб в а да бъде IfIЩИDlfДуamlO
n случая
сполучливо могат да IIзпълняв ат таЗII
роля. Сполучлив ПрlIМСр
n нашата
практика с цялостното благоустрояване \1
приобщаванс па срсдата па РIIМСЮIЯ
al-нр IIТСа'I',р u ПЛОUДIШ (арх. В.
Коларопа), докато Варненсюпе
TCPMII
всс ОЩС нс са памеJ>1Ш1I доБР9 реШСНIIС. R хубавото lIаркопо блаГОУСТРОIICl' ВО на "Царсвсц" дисонансно сс открояват врсмеШIIIТС камбанарии 11 прожектор\! , необходими за спектаклитс "Звук If СВСТJlIlllа" . Този примср показпа колко
лссно можс да бъдс нарушсна общата
СМОЦlIонална атмосФсра и елсдоватслн о
колко грижливо трябва да сс НРОУЧII неоБХОДIIМОТО функционално обзапежданс.
-
42 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРI:ЩА
43 Д ЮЛС!l1 1IЛ ГРЛ ДС КАТА срrщл
в архитектурно-истор"чссюIТС
ансамбли. Водсща хуrЮЖССТIIСН:\ РОJlН
КОМlUIскси, ЖИВССЩII СВОЯ съврсмснсн
ЖIIВОТ, обикновсно трябва да сс рсшава но-разгърнат КОМIЩСКС от СЪВРСМСШIII
фупкции, а оттам е необходимо 11
създаванс па благоустройство, близко до характера ИJШ възстановяващо
паСТIIЛЮIТС
озелеНЯDанеТО,СllJадите,подпорнитс'
зидове . Когато и доколкото е възможно
трябва да сс избягва впасяпето на
'
създаде сянка с лозници и навеси ~ не с пластмасови тенти и чадъри, да се
СЫЦIIОСТ на проблема
.
благоустройството и обзавеждането имат
~aктo топа с с пласти~IПО третираJJиiе
маса па мълчанието и столовете в монумеlпamlИЯ ансамбъл на К. Бранкуци
в Тър!)' Арджеш (РумЪНIIЯ), с ОllJомните
треПЧJането на решетю!Те и вратите в
ансамбъла на депортираните французи
осветителни тела, визуанпа комуникация,
мебели за сядане, съдовете за зелснина. В
пространства и комплекси със значителни съвремеlllШ фynкЦlШ, с
fГ ариж ) или Братската МОПlЛа в ЛОВДIlВ, както 11 ИЗВССТШlТс мемориални
КОМIIЛСКСI! в ПРIIЛСП, Мостар, Крушевщ на IIЗвеC'ГIIIIЯ.lOгослаВСЮI архитект Богдан
БоmШЮВII'I. ОбlllШОВСlIIlТС ПОДПОРНII
tj;астие и II~ пови архитектурни обсми
СТСIIIIЧЮI от камснпи блокове, какnито са
лаГОУСТРОИСТDОТО и малките форми
могат да б'4Цат и съвсем СЪВРСМСIIIII! (но
НС If стапдартни) ПО облик, да I/одчсртават контрастно автеНТичната историческа среда. Така са третирани в .JI овеч кnарталИIе Me~ "Вароша" и
в градовсте па Босна и Херцсговина HPCl-illПават като лаliтмотив прсз ц~aTa
КОМНОЗIIЦIIЯ. ПОДIIОРНIJТС стеIllJЧЮ! са ИЗЗlЩaJШ така, че се създават вътрешни улици с порталл, стълби, неочакваllll
11
заВОII. Букпално при всяка крачка се смепя общият изглед lIа КОМflЛекса IIЗllJ<lЖдащ се от НСповторимите кадри на
този УДИВИТСЛНО IIIперессн монументанеп ансамбъл" - ниш е за
~8]~арсю.1Я мемориал В . Н. Белоусов
свързани с пространствепата структур а на llJaдa свои ства, като читаемост,
Една от ОСНОDlIIIТС особепости lIа
11 самОСТОЯТелна художествена роля
простор в Санаспилс (Литва), с
aTMo~epa - особено пр" таКJlва неизбежни съвремепни елемент!! като
обзавеждането в мемориалните
ЕСТЕТИЧЕСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕДМЕТНАТА СРЕдА В ГРАДА
прозрачност, съзвучис, по И подчертав а
взаимодействието между човека и
символичпото Зllачение lIа llJaдcKaTa
средата е МНОГОlIЛастовият му характср.
среда, необходимосгта да се отрази
.
-
ВеЩlпе и llJaдcKaTa среда като цяло
сложен комплскс от значсние
въздсйствуват в този процес и образпо-комувикаПШRО, като система от
ценностите, ФУНКЦИОllирането, ИСТОРlIята ,
знаци и знакови структури, които
свста [62J. В създаВaJlето на тази KapTIIHa от обобщени представи 11 значенис
отразяват света па човеШЮlте ценности,
пространството па мем ори ана с околния
реклама и др. Друга ВЪЗМОЖIlОСТ е
елемеНтите па благоустройството IJ
блаГОУСТРОIfСГВОТО е голяма. То създава
бетонни ПЛОЧИ, хармопично свързващи
стиm!заЦIJЯта в дух.а на историч. ес ката
~ колко думи трябва да сс )(ажат и за
'IC'Гlll.)1T:J "лапа
но размер и мащабно въздеЙствие
избяrnат павилиопите, излишпата
lIа реставрирания старинен университет
'
емоционанпата ПОДГОТОDка, в мпого случаи сс сраства, НСПОСРСilСТВСНО прехожда в споменатитс пласти'",и
акцеНТII. А в нсмалко ~аlJ
принципно нови, съвремепни МОТИВI! _ нанримср да се скрият източпиците па осветление, вместо да сс Имитира . старинност на освеТителните тела да сс
ПОКРI!П!Я МОСТ, във Вилнюс дворовете
_
тогава ХУНО~ССП1сната роля на
нространстпата. Като правило сс ТЪРСII
- особено в
1I0ВСЧСТО случаll IIMaT IIРОIIЗВСДСlIинта на МОНУМСНТaJlIIИТС п MOllymehtahllo-дскораТИDшпе изкуства
скулпrypа, мозайка, релсфи и др. Но и
по-богато обзавсжданс па
автеllТИЧПОТО
HplI тях В
общсствеНII норми и идеали. Според А. Рапопорт, едип от изявешпе автори в тази проблематика, тук се очертават три
ПРОПlJкващи една в друга фази: па самото JJъзприятие, па структурирането
I!
О(1)'!IIСЛЯllето на впечатленията в
цялостни образи, на тяхната в ътрешпomJЧностпа интерпретация
OI\CHKa [59]. А
'!
I!
оцепка е
I!
голяма роля ИllJае и предметният пласт , llJaдcKaTa предметна КYJгrypa.
Естетическото въздействие може да сс разглсжда като част от по-оБШIlРНОТО, lIo-разнообразно знаКОВО-IIНформацIlОННО въздеЙСТВllе на В С ЩIIТС . НО T~ е 11 сдна по-сложна ф о рм а на топа Вl,зДСIIСТВIIС, за която са
СВОЙСТВСIIII СДIIНСТВО па раЦIIОllанllОТО,
ПСЮШЧССЮIЯТ "роцсс на
IIнтсрпрстация
социанната структура, устройството па
процес на
IштелсК'ryалното
11
емоционалното
раз'Г!'лкуванс, ОСМИСJlяне на таЗII Зllа~ова
н а чало, ПОСТllгансто на пзаll"ЮВр'l,зка
структура, процсс lIа сыIставяIIстоo
CJ\IIIICТBO мсжду рсанпата,
11
С
11
11
представи.
УПUlIIтарно-праКТllческа стойност и IIпформационното въздействие на
Освен с пряката еМОЦlIонална и
ВСЩlIте, между всщта като реалсн факт
IIlIтелектуална реакция на човека
р аз кр"вансто на тази основа на систсм а
вътрсшюlЯ свят И ЛИЧllOСТlllпе норм"
(удовлеТDорсние, неудоволствие, отрицание, радост, решение за промяна) този процес сс характеризира и с постепенното ВЛl!ЯВие на средата и
свойствената и зпакова структура върху
човека, неговото обогатяване и разви,\:ие (както и обратното - нри една неудачно
11
от норми, ЦCHIIOCТ~ ПЪЗГЛСДII.
Естетическата проолематика на . предметпата среда придобllва особепа сложност поради двс обстоятелства: едното е обособяпансто на раЗJШЧl1II форми на естеТllческо усвояване на самия предмеТСII СВЯТ, свързаНII с
11
IIЗградсна среда е налицс нсгативно
различни ТВОРЧССКII
въздсйствие върху Формирането на
подходи (lIpOMIIHUlCH дизайн, ПРllЛожно-декораТlIDIIII Ilзкуства и др.), а
ТСОУi!Я на съвършената форма на llJaдa · [6О] извежда като еД1Ш основсн критерий осмислсносгта" на обкръжснисто, Т.С. " стспепта, до която обитателJ!те са
другото е художествсното
JlI1чносгта~. КеDlш..JIинч в споменатата
способни ясно да възприемат, мислепо да разчлсняват и структурират във врсмето
IlРОIIЗIЮДСТВСIIII
взаимодсйствис па всщитс в граца
помсжду 11М и С lIо:трайшпе KOMHOHCIIТII сгради, структура на прострапсгвото . Ето защо тук сс налага
- ландшафт,
да се разгледат последователно няколко
и в HPOCТPaJJCТBOTO своето селище. Това е
проблсма: характсрът на възприемане н а
I!
знаковата същност
степента на съотвеТСТВllе па тази
МlIсловна структура па ЦСННОСТIПС
11
представите па 06итатCJППС, Т.е. степента на СВЪРЗaJlОС'Т между средата, нашитс интелектуалви и ЧУВСТВИТCJШIJ
спосоБНОСТI! И пашитс КУЛТУРПII конструкции" [61]. РазчленяваЙЮI ТОЗII критерий, ЛИIIЧ извежда не само
I!
същносгта на
еСТСТlIЧССКОТО въздеЙСТВllе на срсдата; естеТllчесюпе проблеМI! на компеЗИЦlIята I! формообразуван сто "а IIЗДСЛl!ята; особеНОСТlIте на комуникативност, специфИЧНlIте проблеМI! II роля в образно-сстеТl!ческото ЮГР3Жil а Il С н а
45 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
44 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА срсдата на различнитс художествепи
емоционално едно място, мирисът lIа
жанрове; проблемите па ансамбъла, иа фирмсния u па Х)'дожеСТВСНШI стил в
затвореност на пространС'ГВОТО
влага ПОДСllлоа впечатлснисто зз
СОЦllаЛJlО-КУЛ Т)'j1I1<1Т ,! динамика на
сстстическн,ТС качсства на срсдата.
ЗРИТCJШото ВЪЗПрllЯТI!С
- приема
lIапрОТlШ - да затрудиява този процес, което от сооя с-грапа може да се
сс, ' :е то
осиrypяоа 80 - 85 % от lIнформация та _ Специфичпи особепости на зрепието са
ОсобенOCТJI на процеса на 11 ,,:;nриемаие и ЗllаКОВО-КОl'fУНllкаТJIВНО въ:щеЙствУ.с
о[ршшченото в хори:юuтаЛJlа и
"а градскат.! среда
вертикалн а IIOСОЮI поле на ясно
Възнрисмапето на срсдата и 1'.'1а сложно "физико - физиологическо, ' , ПСИХОЛОПlческо - социалlIO съдържапие" [63]. В СЛ)~Iая щс се абстра.ХJlрамс от особеllоеппс на възприятисто, които се Оllренслят от пъ..lрастови особености, разлика в образованието СОЦИiUIIIО
ъгьл
възприеМШIе, uаличuето па мrtuимален
11(2' за възприемане 1101 детайлите, '
зависимостта между пачина и ckopoc-гга па ДШlженис, зависимостта между
характера па възприемане (стесняване на ЗРИТСJllШЯ bllJ1 у шофиращия, '
рсн!!!\а СJlучаи ТС "1O! 'ат КОIIКРСТНО да сс
lIамаляванс па подробноС'па на вп~чатленията при по-голе~1I1 скорости), lIilJ~I!'IИСТО на Сllеl\\I(\IIIЧIl1l ЗРIПCJ/1II1 ШIIOЗIШ и особспо crереоефСктьт,
характеризират и ОТЧlIтат), за ца сс
простраяcrвепият характер на
съсреното'lИМ и Р3Jглсждамс пакратко
възприемането. Според изспсдоавията
ПОЛОЖСНИС, ПЪЗПllтанис (НЪНРСК11 че в
само най-общите закономсрности. Първото, па коста акцсптират средовият
стерсоефеJ.ТЬТ се дълЖи на линеарната
подход и съвременната теория па
раЗЛИЧllата ЗIJителна скорост на
ВЪЗПРllЯтието, е многообразието на
движенис за блИЗЮI и далечни предмети
псрспектива, въздушната перспеКТlIва,
сеТllВшпе въздействия, тяхната
(при една и с-ьща реална скорост),
озаимооръзка, непрекъснатостта на
промяната в текстурата в дълБОЧlIна, наслаrnапето и заС1Ъпването на фОРМIIТС
сетивния ОПИТ и отпосителната
раоностойност на отnелпите впсчзтлсния. Така нзпримср
[67J. Извеcrно
ТР3J{llЦllOlшата I-ранска естстика отдава
4:)
ГОJlЯМО значеНllе па градСК1IЯ силует и
разстояние пад четири ВИСОЧИШI вече
панорама, докато папослсдък се
прсдметът се възприема главно като
подчертава голямото значепие на
слсмент от обкръжението. Впечатлението за отвореност нли
пък доказват голямото значенис па Т.нар .
хаптически или телесни усещаiшя
с, че ОППIМilJllШЯТ ыъл на
в~присмапс па сдно тяло като цяло с
дстайла, на близката зона па възприемане [64J. Изследвапията на У. Джибсън [65]
-
,Т.е. разcrояние една височина. При
определя от зритеmlllте ъгли, под които
плоскости. Впечатление за затворсност
краЧК1пе, тактилнитс уссщания и
възниква при зрителни ъгли от 45 до
2-,0,
естетическата опенка се разглежда главно
много важпо е не само паличието на
като интелектуална, мисловна дейност, а в естетиката от края lIа XIX в. тялото
някакъв общ принцип на , формоиз!ражданс, 110 и ИlIтерваЛllТе мсжду тях да не бъдат преКaJlен~ големи. В. А. ХаIlзен [68] извежда пет осноопи
дрynПС СС1:ива
- lIаи-~с,/е
звук, мирис,
DJlIIЯIПIС за открояваllе на СДlIII или друг
предмст. За да се възприеме el1.lIa груна от предмети IIMeHHO като обща група,
ПРlIнципа па хармонично-визуално
градската естетика~. Усещанията на
сгруктуриранс на предмстната среда:
Hpll
СI,Врсмснния ПОДХОJl
М естстическата
O PI -аННЗ ,Щ;i;! ,:ыцo се
тчитат. Шумът на
морето, даже ако то е uевидимо, оцоетяпа
IIОJIOЖИТСJша СМОЦlIOНilJша рсакцш!. Както С известпо, в ссмиотиката знацитс
I1 обсктивната потрсбност ОТ структуриране на впечатлснията JI
сс делят ла знаци-изображения (т.е.
DЪЗIIИКlJансто па обобщеl1lПС образи на
буквално ВЪЗПРОlIЗвеждащи
Kl1apTilJ1a, града, даже на географСК1IЯ pallO H. Например различни са ,
(означаващи го условно по СJlЛата на
означаването), знаци-символи
общоприети норми), знаци-лодобия
IIредстаВlпе нс само за Варна и Бургас,
(косвено, по спенифичеll път раЗКР\lваща
110 11 за сеоерното и южното Чсрноморие _ IlpeucraDlI, които са необходими зз
съдържанието)
1I'I.0б1l\С
liИКТОГР<lмата), но Оllределящ е TPCТlISlT ' тип, Т.е. ПРСl1.меПI-зпаци, КОIIТО раЗКРlIват цснностното СII, КYJГГYPHO С'ьдържаНJlС по
обрззна СМОЦИОНilJ1на атмосфсра,
lIесъмпено е един от факторите при избор
косвен наЧJlН. ' Сноусд Р. АРliхайм на предметите с
lIа мяcrо за седмичната или годишната ПОЧlIока). За възникването на тези 11рсдстапи голяма РОЛЯ играе lIаличието lIа ясна субсктивна ПРСJ\става за
своистоен вътрешен спонтанен
"СI\МВОЛIIЗЪМ", който се дължи на зр"мото присъствие на опрсдмеТСllllЯ оъв всщта труд. "проcrо ИЛII сложно, спокойно ИЛII уС'гремсно нагоре,
Hallccp в С'ЬЗпаIlIlСТО сс изграждат т.нар. " КОIlIИТlШIllI KapTII" [69]. ИзспедваЙК11
новторяемост на цялото в отделшпе чаcrи; с-ьuодчиненост между ЦSUЮТО и
частите; съразмерност; ураПllооесеност'
единство. Тези принципи nсйcrвynат па'
ОТВОРС1l0 или затворено в ссбс
мсхаllизма lIа възникване на тези "карти" в граДСЮI УCJlOвия, Ксоин Линч посочпа
p3:11111'11I:I
,
CIIMB01ll1'11I0 знаЧСIIIIС IIГРаят роля 11 общата схсма. Нсговитс
ЮCJlСJ\паI1lIЯ lI(жазват, чс не само пряко
и IIфОРМII Р:\lI\lпе елеМСIIТII (УЛIIЧНII
Зllаl\И), а и нялата предмстна срспа (TpoToaplI, фасадllИ решстки, УЛIIЧНО ОСВСТЛСIIIIС} оказват ВЛIIЯНИС на
фОРМllР311ето на ТСЗII суБСКТIILIIIII
IIpocTpallC'rBellll
прсдстави. Оформянсто на пространствена IIрСНС'I'<1ва, отговарящз Н3 IIс06ХОДIIмостга от НСН3 0рllсlIтаЦIISl в средата, е само първичното от зановоляваllето на заложсната у
lIpOCl'paHCTLlcHa
1111110
'юпска 1I0Зllап:пслна нотрсбноС'г. А 1'011
Ясно е, че
баРCJIСф, пстолъчката, Щ1J\IIИСИТС,
(lIallpllblep обобщсният образ Н3
наНСIIО "1S1СТО IIЛИ сслищс, В 1'.'/. нсговата
как разЛИЧlIlIТС crРУКТУРIIИ СЛСМСНПll1а
[71J.
предметпатз среда съдържа знаци и ОТ П1,РВИТС доа типа (например портреТНIIЯ
оргаНlIЗllранс и на пространственото 1l0UCHClllle, за юбора lIа пооеДСJIIlе
ФУIIЮ\IIЯ,
местоположение, характер оказва голямо
оказват влияние и до днес върху
нознаllатслна щнрсбност, I10раЖJ\<l
Това Оllределя
КонтраС11IOстта във форма,
п оле за J\вижсние и действие и тази представа по обратен път шшяе па II,ЯЛОСТIIИЯ процсс н:\ оценка (докато в сстстикзта на Кант например чисто
Притсжаващата богаТ<l и
Ip3J-\ската срсда отговаря на човсшката
crpalla-ra ФУIIЮ\llOlIират
пространсгвото.
ШIlРОЧИllата lIа
[70\.
ясно С'груктурирапа знакова стрУЮУР:l
като ЖIIЗНСНО прОС-'Тр<lНС'I'1I0 на човск".
ЧJlСТО ЗРIIТСЛНОТО оъзнриятие се наслаПlа
KOIITO
надписи"
K<lTO IIC
ГРN\СЮIТС чаcrll (lIлощад, УЛIIЦ3, бряг на (1СКЗ, парк lIJ\p.) в записимост от форма,
- СXDащання,
площи, кръстове Jl рекламли пала, витрини и ОIJ>ади, колони, врати и
СЛОЖIIII пространс-'тоени /ЮМIIJ1СКСII, ,ыI само нпор',т It УЛlIIщта, а цслият оргаНIIЗЪМ на сслищсто и дажс
ПЛОСКОСТи попе
па възприемане'и оценка
Л иич - става средство за ко~!)'НикаЦ11Я между хората; демонстрираики пи преЮI ИJlИ косвени символи: фЛагове и треоли
IIс06ХОJ\имоС'ГГа от успояванс на обшир"НИ
Т.е. при височина на ограждащите
пече изцяло се отделя от духа в процеса
"Градската среда - пише по този повод К.
възприемане във времето и
прсдставата за гладкост, грап.авина,
прснС'гавата за средата като ПОТСIЩИално
кулrypпо-комуникативните им функции.
Освен комплексността па усещането DаЖJЛI особености са непрекъснатото ПРОТlIчане на целия процес на
ТСРIIТОРШlТа lIа
'
прос-гранството, па вещите, развиват се
обраТIIО - като неефективност) на процеса lIа предавШIе ва информация. '
топлота, острота па предмститс. Върху
1/4 от
развива специфичният език па
хзрактсризира като ефективност (или
I1ростраllствснап и СТРУЮ'ура - спорсд У.
затвореност на пространството се се оъзприемат околните ограждащи
движението па тялото, ритьмът па
ва човешките порми и ценности. И именно в отговор на тази потребност се
на формата може да облекчава или
[66].
И все пак от информационна гл една точка най-голямо значение има
ССТСТllческото и з граждане на средата;
има пужда от ориентация не само в пространството, а и в социалните и ' кулrypните стойности на средата, в света
DътреШIIОПСЮQJческо равпище, Т.е. човск СПОllтаuпо струкгурира на тяхна основа впечатленията си, а самата организацпя
CII,
сурооо
или лскомислено - всяко съоръжеНJlе ИJПЪЛНSlва като ЦЯЛО сдни и СЬЩII заД<1'IIf, разкриваЙК11 ни богатството lIа отношения KOJlTO човск внася чрсз труд;!
в своето съ~цсствynаIlС"
[72J. Арнхайм
нава пример с ра :1II00бразни ГPloIIKII ваЗII .
ВъпреКII че основната 11М ФУНЮ\IIЯ с една
и съща ("вмеСТllлище н а тсчносги"), тс сс
_
използуват за различни по
социално-културно сьдържани~ ДСIIСГОШI. Р<!зличната ПРIlРОJ\а lIа теЗII НСIIСТВIIЯ по обратен 111.1' е образно-аСОl\иаТlIllIlО
закрепсно във формата 11М [73].
Сл еДОН3ТСЛIIО истинското ЗllаКО[lО ()Оl 'атспю на ВСЩlIте сс разКРlIва
caJ\1O aKl)
11\
раЗI'Jlедамс в широк куmурсп контек ст,
като Ч3СТ
11 от 'скритата култура" на
обществото [74]. Така наПРJ\мер _ обраЗII0-11СI\ХОЛОПIЧССКОТО ВЪЗJ\СIIС'ПJl1С
'
47 дИЗЛЙН НА ГРАДСКАТЛ СГ~ДЛ
46 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА '1
на огъня~ на ОПlището се определят и от
"
нсобичаиността, ромаНТИЧНOCIТа на тези
I
.
елементи за съвременния човеJt
("съвременен" пласг), и от традиционната
роля на оmището в 6Ъ.Jп-aрсJtото ·жилище
от последните три-четири вежа ("близък"~ исгоричсски пласг), и от ри-ryaлното, СIIМВОЛИЧIIOТО И подсъзнателното
въздействие на огъня ("дълбок" исгорически пласг). Едва в този жонтсксг, а не от гледна точжа на реалната
функционална целесъобразнocr се
.
на оmището се появява и интерпретира не само в жилищния интериор, а и в
I
i
j !
I I
\
I
Много характерна образна черта е, че предметите отразяват вложения труд,
техничесJtото'умевие, техническите
Предметите - тази "втора природа" на човежа, неизбежно се съпocrавят с исгинската природа, с природната среда, възприемат се пто свързани с нея или
обзавеждането на OТJtрптите прocrранства (при заведения за общесгвено хранене, !!ри турисгически
.
заслони, в паркоуcrpoисгвото, при зони за
отдих, в жилищни зони и др.). Не само
- пто неин човешки
за да пр"даде на ИЗДСЛIIСТО
lUIII
улична НЛllllлощадна lIасгилка може. да
на
комплскса от изпc.nия форма, изразя в аща адскватно спеЦllфичната кулгура на
даденото времс и място .
.
антипод.
Към тези основни темн, всяка търпяща . разнообразно решаване, могат да се добавят и редица други, например: предсгава за усгойчивост, стаБИЛIIОСТ във премето; за сnпо иfIи иJtономично решснис; за мество, национално или сгандартизираво, Jtосмополитно и др.
Най-накрая трябва да се' има предвид и цялото богатство от "скрити" културни
образа. Голямо ВJlИЯIIllС на формообразувансто
11 даже предназначен за конкрстно мясго може да сс реализира в различни но
IIЗползуването на различни технолоmи
псщ можс да сс матер"ализ"ра в
11
историчсски ра3D1шащ сс, ПРОТllчащ в
11
е да се подчсртае и обратното
първично образно въздейсгвис (природни изкусгвени, леки и тсжки, топли И
студени материали), но определят различна повърхностна обрабОТК<1, начин
Jla сглобяване и дстайлирапс, различна
Иllформационно-сстетичсската
раЗЛII., на ценностна ориснтаПIIЯ lIа
на сдно просгрансгво или площад
изразителнocr на вещитс, опоетизира и
отразява дълбоко вкоренсни, с вежоВlIO развитие предсгави: "господството на
осмисля обкръжаващия ни в града
Cll llIJCТno с различна градска срсда,
прсдметен свят, създава
11,рсснето освен на ОСНОUJJJIЯ, но и на
I 'ОЛЯМОТО над малкото, па горното над
КУЛТУРllо-съдържателната, значеща
долното, свещсния характер на
широкия смисъл па думата
З311а3IJансто на ОТlIOСIIТСЛll а
Г3ЗJШЧШI фор~ш на
CnlIH СЪВРСМСIIСП , ЧIIСТО IlaJIII'IIIC ОЩС всдпъж 06ЯСШIIJ3 11 ОНРШJJ1зва СIIIIКРСТlIЗ'/,М
раЗШIЧСН ДОПЪJIIIIIТСIlСН знаков сфскт,
11
нсоБХОДlIмостrа от едно 110 - 06що IIOI1ЯПIС па каЧССТВСllO нова СНСЦИфllка, която
имат
оспова
възможноститс за различна знакова
- l-paдcКlI НlIЗайн, като израз и
IIIпернретация на енна и съща вещ
Художествени жаирове в предметното
Павилионът или беседката
изграж:дане иа средата
различна просгрансгвена КОМПОЗIЩIIОIllJa
знаЧСIIIIС
11 тсорстично
обосноваване на
тсзи принцини отразява тяхната реална
многопековна връзка със "сгросжа на натсто съзнанис и познавателсн апарат"
177).
.
(пещ-мстафора, всщ-симпол), както
MOrdT на
ОТJ1СЛIIIПС жанровс ПР"!10БIlВ3Т ш.з
нс щите има многопластова структура,
РаЗЛIIЧlIIlТС жанровс въп формообраЗУJlансто на срсдата отговарят
практичеСКlI да изчезнат, могат да бццат
на разЛl!ЧСН наЧIIН lIа ПРОИЗIIОДСТВО,
РIIТМIIЧНО вписващи се в просгрансгuото, могат да прераснат и в художесгвени
ТВОРЧССЮIЯ ПрОllСС, на нсоБХОДlIмостта от
Оградата е ,знак за ограничаване на
обединяваща формата и cqцържанието. Първият пласг са самите качссгва на формата - пласгика, геом~трични форми, фактура на ПОВЪРХllоcтrа, . обсмно-простраllствсна структура (78). Вторият IIласт е съвкуштоcтrа от . първичпи, явпи зпачеlШЯ на формата -
движснисто даже когато може да сс
материали, констр~ии и теХllолоmи ,
прескочи, даже заключената и охранявана
икономичнocr, траипocr, ИlЩивидуалност
H(JocrpaHCТBeHa тема (прошUIСИ), да сс
врата е знак за мясгото, преДllазначено за
или типизираllocr на рсшението. Третият
обогати с различни асоциации или да се
влюаllС. Прсдметите са знаци и за определени дсйсгвия, и за тяхното
пласг са вече жултурпите значсния,
Кръгът от значения, които IIИ разкрива
JPaдCKaTa среда
- по-точно предмеТIIИЯТ
пласг в нея, е ИЗКJIIOЧИТСЛIIO широк. Ещш т.рои кръг от значепия подсказва и рсгулира просграllСГВСПОТО ПОВСДСllllе.
СМОЦIIОНално и социално-културно
- Шllроките масивни стъпала отговарят на спокойно и lЪржесгвено . съдържание
движсние, металната ажурна crълба отговаря на ежедневното, бllТОВОТО ДВlIжсние. Предметите говорят за врсмсто си на възникване, за естстичсските предсгави, пкусоветс,
разкривани от формата
- тектонично
{декоративно), пационално, рационално,
новаторско, Пj)иродосъобразllО и др. [79]. При формообразуването на всщите творецът трябва да заocrри и подсили знаковото въздействие, да ПОСГИПIС едипсгво между трите пласта, меЖду
образно-естетичеСКlпе и ФУIlJЩиопално-теХНllчеСКlIте изискnаНШI ,
113 СШlllllOТО CII ФУJlКI1НОНllранс D
градскзта срсда.
композиция, осветителните тела могат
аКТIIВНОСГ и съответно различна
От изложепото дотук следва, че знаково-сстстическото въздействис па
aBToIIOMHOCT,
самоцснност на слемснТlПС), а за
l/отребllТСЛЯ, нуждата от ХУДОЖССГllе llO
сстстическият вкус на автора.
случашlO, тъи като самото СИМПОЛИЧIIО
сстетическа цялосгносг градска среда п!
(самото ПОIIИПIС СIIНТСЗ НРСННOJIa)"'а
Естетнчески проблеми пiщ
[76]. И това не е
n
художеСТIIСНIIЯ СlIптез НОМСЖДУ 11М
на
Формообразуването.
просгрансгв~то и др.
рсалната, функционираща като
OTUCJIIIIIТ~ жаиропс. Тук нс сгапа дума З3
. ситуации, n.pceHeTo
!!а плана като израз lIа порядыс,
..
-
същеcrnynансто на тсзи жаНРОllС
вз аllМНII ПРСIIЛlIтаНIIЯ и срасгпане МСЖДУ
Други фактори за образнитс I>юдификации са разнообрази сто на самитС жизнсни
Щ1ШII дНИ JlРО/1СС . Но нс llO-МaJIКО важJlО
промсня, НОдИ до взаllМНИ ВЛИЯНIIЯ , до
Jlластика и тектоника.
IIсрархичната о~ганизация на
.
раЗЛIIЧНИ жанровс. Тази диферснциаЦIIЯ с
мате.риали. Те пе само имат различпо
култури. Даже временната организация
... нравилната решетка
матсриалната среда, lЪи като често сдна
модификации [80]. Голсми ВЪЗМОЖНОСГIl за такива модификации предосгапя
юразитслносг на формата спрямо
I\снтралната точка,
на всщитс оказва дифсрснпиапията Ш\ художсствеНlIте виДовс и жанрове,
спързаНII с естстичсско~о ОСМIICJIИНС на
знаково и. емоционално C'l,Държанис
значепия; творецът пocrига
-в
_
саМОСТОЯТCJша декоративна сгоиносг на
обект във фущщионалната номснклатура
различен характер нри различните
- форма.
сливащ сс с чюна слсмснт или като
DЪЗМОЖllИте решения, Т .е. сдин и същи
просгрансгвото, общата ПРОСГ,f'ансгвена cTpyкrypa имат своето "СJtрито езиково значсние [75]. Нсслучайно те· имат съвсем
.
CJ/cMcIlТapcH, многократно повтарящ сс, IIIIДllIIlЩУaJlен слсмснт със своя
значения, Jtоито вещите носят със себе си . Именно на базата па целия този семантичен потснциал, отразявайки го и обогатявайки го с допълнитслни .
всщите, а и тяхното подреЖДaIiе в
б'J..дс КОМIIOЗIЩIIOIlIIO ТРСТИР<1на като
Важна особепOCf при процсса на
формообразуванс е многообразието. па
средегва за тяхната реализация.
напротив
изяснява усгойчивостта, с Jtоято образът
1
начина на живот от това време, те са знаци на определени периоди и епоха.
акпснти . Навесът сснник може да се
'111<"'-0
трстира утилитарно, можс да поражда исгоричсски асоциации, а можс
и да се развие като метафора (мсталПlIте
ССllllици-лисга от дървета "а "Площада 4-тс ссзопа" в Койо, Явония). Входът може да се третира като сложна
11<.\
опросги, да се сведе до "знак на вход" ..
11 организаЦIIЯ
на
раЗJIIIЧН3 КОМУ'lIIкаПIIШОСГ и сстстичсска II{щрона, раЗЛlIчна III\J1ИПИДУалпосг и образна аптопомпосг на всщитс в
раЗЛIIЧlIIlТС СlIтуаЩIII. Ето защо с толков а
нужно да се разглсдат тяхната СПСЦИфllк а
11
роля в JtЯJ\ОСТПIIЯ оБЛIIК на градската
предмстна срсда
'
Оградата може да изразява мощ, да вмесгва · в рllсунъка си раЗЛIIЧНИ знаци
раЗЛIIЧПО IIРОТllчанс
[81].
Архитектурата и дпсс продължава да
участвynа
IJ предм стната срсда
па гранз
-
архитектурни дстайли като пхоДонс,
ВИТРИПII, стъпала, КОЗИРЮI, балконски
11
1IЗ0бражСJlИЯ, да бъде ищяло плътна ИЛII подчертано ажурна. Расгитслността можс
парапети
11
редица ДРУJll могат в CДHaкna
стспсн да сс раЗJ'Jlсжнат като чаСТJl от
аРХJlТСКТУРШIЯ образ
JI
като
композирана, да бъде оФормена
С3МОСТОЯТСJJJllf оБСКТJl-нреДМСТJI. Наред с топа много от СЛ СМСIПIIТС Н3 l-Радското обзаIJСЖД3НС ·ИСТОРИЧССКII са сс
зслсна скулптура ИШI да нос" СИМВОЛIIЧJJJI
llOЯIIИЛИ И са сс офОРМIIЛlI като
да бъде привидно естеегвено
гсомстр"чно, да бъде обработсна като 1I1аЧСJ\JIЯ. Даже обикновсната ПJlоч а за
самостоятелсн жанр на
MaJIKaTa
------------------------------------~----------------------------------------- ~
ист о рн'/сско r ЗJ "ИТНС 11 3 JI
:Jj1Х1!То.1УРЗ
-
това сс от н аси за такнва
CJ I C: blCHТlI като БСССДК II, паОIl1I1IОIIII, Н С РГОЛ II , ~lалКII сгралll за 1I,РГОIIIIЯ и НР.
Тс с:! 6 11ЛИ 06скт и за конкретно място, за к о нкр ст н а аРХlIтсктурна с рсда, анорали това
11
IIIЩIШ
IInYaJ 111 11 , ,' ясно
СВ1.рзаЩI о
образ н ото СII IIJграждаllе с ГОЛЯ~ l ата а рхит с ктура. Ст илооото родство, [ЮДСТIJОТО В детайла, деКОР3l\ията, образа J\ I СЖДУ ГОJ lям ата
11
малката аРXl п с ктур а
ОТ IIЯ J IOСТ II ОТО СlТ>М l IO фОР~1О06ра1yn а IlС, . .). част от ItЯ ЛОСТ НII Я СТИJl. Мн ого ' l'
.: : .; Ц C HТI , p a за СЪВРСМСIII!О изкуство "Жорж : l Помпину" л П ар иж (арх. Р. Пи а Il О), :.
" Лойн'с" 11 ЛОННОII (арх. Р. Р ОJ\ЖСРС) 11
рсющ з П РУПi. В ощс п о-голям а СТС Н С II СЛ IIН СТ IIОТО П II З:JЙ Н
-
,"
архи тс ктура сс
Н(l ОЯl1я в а ппо-малки а Р ХИТ С"'У РIll!
ХХ
О UС"" и - т з ка н а llРИМСР l1yGJIIIкуп а н\! ят н аско р о ")f( ШIIIЩ С Н Н ОМ н а fi"l.}\CH\C:TO" ( НР Оф. Ч . Оусн със CI 'YHC lIТII ОТ
11 .• а рхи тектур нит е ruШЯlIlIЯ са СIIЛIIII 11
IIPOJ\IIIIIIJICHa ос н о в а II ЗНСJ lII Я (каКВIIТО са OCHeTJ IClIIlC ограП IIЛ':, IIlIфciРМ;Щ II ОIIIIIПС CJ\CJ\ICI;TII. К:l ll aJlll з аl\llОНIIIIТС P C HICT КlI 11 НР . ). ко н т о сс IlOивяват прсз срсдата н а XIX 11. о ЛОIIДОП, П аР IIЖ , BlleHa JI нруг\\ ГОЛСМII
ТllllИЧ Il a :Jрхитсктур"о-ннзаii ll c pCKa CI·pYI\lypa . П 'I , рl1l1'lIllIТС ел с м с н т !!
~<lJlOIJC .
МIlOl 'О ТСХНIIЧССКII устр ойст в а.
сп ..лGовс:тс lIа УJII I'1II 0ТО
i
алМ ИНII СТ РЗТllВната СГРЗJtз н а фирмата
ыожс па се ПРОСJ\СI1I1 ч ак НО lI ачалото на
IJ 'Il.рннтс Тllражираllll, НР О II ЗВСНС IIII lIа
i
X:J paKTcpHIf о ТОllа ОПIO III С I~ИС са такиuа )'HIfKaJIHIf If ГОЛСМ И П ОСТ рОIIКlf к ато
/;IJlllll оiiск ия ТСХ I ЮJ IOI1IЧСII IIII С:ПIТУI-) С
Н О :IВОJ1яват II зграЖН3IIето lI а раЗЛ11Ч1II1
комfi Шl а Н!!1I
- сГТ' :utaта с II:J C IIТ C II:I с
нр с връщ а llН! я II З II С ПII! :J
" м а lllин а зз
(:-1,31.1:.111<1 11 сто lI а КО" крс:тна, 11 IIНIШII ПУaJ lII <1, P'I,KOTIJOpHa MaJ'IKa а Р Xlпектура 11 063ЗВСЖJ.1а ll С \1 ЛIIСС СС ЗШ l азва к ато сн н а . от О ·I .ЗJ\Н)Ж Н ОСТ IIТ С, Н О IJC'IC като СрСНСПЮ тс Н3 СС "РОТllIJо п ост а вят с 06раза с \\ 11 3
TpCTllpallcTo
ТIIIШЗllраноспа, БСЗЛIIЧllето н а голямата 3Р:\1ПСIПУР<l, особе н о в ЖНJIIlщната срсда . Тоз \! п ът с тьрсс н \1 ПрlI рско н сгрукц ня тз II:! стаР II ТС градск" чаСТII и особс н о
" ~IOHYJlII ", IIII ЖС Н СР Н О -ТС ХНlIч сск ата 11 3C I IТC I IOCT, ~IOбll.ll!юстта 11
11
ж ив сс н с" 1 82 j . П оноG н о с вс ч е " а ТI.PГOl1CКlIТC II :J IIШll !О III' ,
на С ll1 Щ \IIТС за " PCI\ICHllO об llтаIl ане , п а аТР3КНl IO Нl!lпе 0 6С ],.111 - ОСЪ Щ ССПJява н ст о 11 М от отдел ни шщ устри ал н о прои з в с пснн
.
1111J а йнсрското фОР~1О0бразуuа н е стават
( 11 АII ГJ IIIЯ, ФРГ, Ч схослова КII Я) .
т с хп н ха р акте рн!! 'l е рПf . Но rVlОжс б ll н з ii-х зрактс р е н в това ОТI IО Ш С Шf е е I ПЛЯТ, 1lЗf)"f , Р ВЯ II от об щ с ст в с н ата TOaJICТll a - от r-Iзлката YJ lIIкал н а С lР ЗJ\а в аlIТ IfЧНIf Я Рш. 1
П p CH~ leT ll aTa среда, включваща сс в
нр сз Нр ОЧjт ит е п а р иж ки ламаРИНСНIf
тогава, когато н асеЛС Нll ето пряко се
ПР"ВЛllча ца учаСГВУ1JЗ в II Зlрзжна н сто н П ОJJ..'1"J.Рil\З Н СТО н а сооята IIР СДЫСТ ll а СРСП:J
apXIITCKTypHaTa
тькан,
oe'l e
ПОЧТII II ЗI \ЯЛО
сс ПР ОlIJвежда ин нустр " ал но и се
ПРСВРЫ1(З в IIР СХОДНЗ сф с ра мсжну аРХJlтс ктур зта 11 дизай н а -
IIlt соар и НО
HplIJlal'aHaTa cel a 11 П а рlf Ж,
Франкфурт и Д РУП f гранОI1С ТСХНIIЧССКИ БШ ':JТО оБО РУН В З lf а К:lбlllf а [83 1.
"РХlIт сктур а и НИЗ<1йна, н а базата " а осс
H :Jii -голя ма р ол я в съв р сме нн ото гранск о 06завсжна н е с ПР ltJва н а на II грас сфср атз lI а IfРОМIШlЛ С lIllЯ низаfllI . Не само ~I ЗJ1КJIТС аРХ1П СПУР IlIl 06С"" II , 11 0 11 ПО-I-олям ата ч а ст от ГРЗJ\ската м с БСJI , така н с 06ХОПIIМII ТС 1I1Нlюр м а l\I IO IfIfIf
ПО-НIllРОКОТО нрил аПIll С н а
СЛС J\l С llТll , p aJJ III'lIIlIТ C м сха l!lI З ~ 1If
aPXl!Tcktyph o-стро ит елсн Д llз а Йн . Тук трябо з да се о чсртаят II ЯКОЛКО теНДСIЩIIII,
конто Пl..3ll11кват "а базата н а псе ПО-ТЯСН3Т<1 IIIlТ с гр а ЦII Я мсжду голямаТ<1
HPO~IIIIIIJICIIIIТC м стод и за И З Н"J.JIII ЯU<l ll е
КЗ]"'''О н а ОТJ\СЛ НII дстайл !!, Т<1ка и н а цели сград и .
Така /J рещща случаll фасадшпе еJ I С~ f С IПИ
-
козирки, ТСНПI, /JIпр аж ll,
11
а вто м аТ II If особеllО СЛСМСIIТ\ПС н а ГТ'адското благоуCl' РОЙСТВО M OI'aT 11 о поп е ч ето случаll трябоа да бъдат . ОСЪ Щ ССТ В С IIIlн а пр о мишл с на основа.
К а по бсшс п осочс но, l11 , рв о н а ч шш о
С рКСрll и др., се ПрСОрЪЩ<1Т n свособразсн,
IlIIдустриаJlНО ПРОIIJUСПСlIIпе СЛС~IСIПIf за
ПЯЛОСГС/I съп р с мсн с н декор, о средство за
грЗJ~с к ата среда до голяма стенсн
осьореr- I с ня оа нс 11 обогатяванс н а образз
п овт а рят 110 форм ооб р азynа н с ръчн о
н з СJ ,II! С СТ IJ YJ)аЩII сгралll ед н о вр е м с нн о с
нр О Il З I1СI1 С НИТС В СЩIf от ю.lм"],к, ко в а н
'!IVIIК /lII О II Ш III ОТО 11М обогаПШ:lIIС .
~ I CTaJ l, първо. Внослсдствис 1l 0СТСПС Нl IO
н яко и фреНСКII п а Н СЛ lII1 ЖИЛIIЩIIИ
ф орм аТ:I сс СlJързо а с н ови т с TCXHOJIOI1I1I , I ЮЯlНlIIат сс 1111 1111 11 фаМНJI\III от II JНСJIШI ( н а нрим ср f) Софни 11 Hi.I'laJIOTO н а вска
tfPIIJ\I CPII за Toua са нрсусгрой сшата n
К О J\ Ш ЛСКС II , IIJIт>аНСIIII 11 р ез 50- тс и ИО- Т С I"ОНIIIIИ.
13
~ IJ IOЖССТlЮ
CbllPCMCJllIII нострОЙКЗI
Н lIJай н срското ф:Jсадно трет ир а н е е ч аст
се р аЗО lll1 а ТЯХJIата ста нд арт и за ЦIIЯ,
една и сьща м ачта сс компл е", 'УШ\ с ед н :.!
IIЛ Н дВС КОIIJОЛIf за
Tp aMBalfIfllTC ЖИ ШI . с
СJ\МСТlIзта среда
/I 'радът 113 pellec311ca
. 2. гра д ът от ;.; У ((! О.
Kpa~ 113
З. Българският гра:! от l3ъзраждаllСТО Българският град от края на 6О-ТС ГОДИIIИ ТИПИЧIIИ съпременни пробл сми в
4.
n реД"СТllата
среда IIа
бълга рскитс градовс 5. HCдocтaTЪ'lIIO обззвеждаllС 6. Занаятчийско И ЗПЪЛ НСНИС ,К Н Ч
7. Липса
на XYJtOif\CCT8C IIO сл.И I IСТI\ О
~
-41
7
Активно участнс на 11
[?сдмстнзта
cpcJ\a
и
образа к фУ"lCltНОJlнрансто 11 3 сыlеменни ,,.I"ра,,
К. ПОР""'. CClla . • сят 11" 6УЩJIII<"ТIIТС 9. 1110 Ilop. п,r l'О l~ско -атr rlК lllt О IlСIl t)lIl·а~юъ.' II~ IОiюlOТQ пр ,,<"ТаIlИЩС
ВЪЗ~iОЖIIОСТИ lIа оБЗ3UСЖ;НIIIСТО за
фоР"'lfJЗI IС "а
раЗllообраЗ IJ а срс:щ 10.11. Простраllст"ата о.олоIIОРОI\II"Я JtllOpclt на КУЛ1)' rата в София
~ 111 9
tr.
В.
CpeJ\oHH IIOJ\XOJI CI\HIICТl10
м
113
11 РСД"'СТllата cpcJ\a 12. rlpocтpallcтnelloTo 1\1.1ИМО,lс иrТЮIС н
е :tI"'СТIЮТО между
rr:t.1C.oT3
м а'росреда
/ Л / II '''IКросреI\зта "rСД~tСТllltя 1\O~tII .'lCKC
11"
гrЗ,13
/[;/, се
ОСЪ ЩССТl\ЯI~ на
~ II IOЖССТ I Ю
11 fЮC r РaJ IСТl\СН Н
rа П llllща /П/ I З. Разll ообразие II а '100C II"" . ~"1ПОР при среДОIIИЯ IIОДХОJt: а
J.4 -
СЛСМС IIТН н а
.
З IlТроllO!\IСТfШЧIIН
Н ) ИСЮI3IIИЯ ;
б
градските инженеРllИ
- с каЛОПРJССКИ
системи .
.о н скna IlИЯ ;
[[реД М СП III сфери, обслужuaщи : 2.1 .
средата;
TpaHcrlOpTa
n~
и
' " ~ ОТ'IИТ31IС 113
ФУ"ЩИОllаЛIIИТС
комуникациите;
2.2 - търгов и ята,
"РОI\еси;
бито вото обслужване; и
Jt
2.3 - кулryрата 2.4 - д етскит е
н :НtСКI\3 11 $t Я;
игри и
с
DЪ) lIит анне .
I tCIl II ОСПI
Иllформ а ци.;
r О .
3.2 - ТЪР"опс,а If
14. Фу 11 ЩllOllалll а струк'ура
кулry Р, IO· lI стори'l еска
ИII~ЮРМL1ЦИЯ 11 3
1.3
r:'IЗ.J1Н 'ItН! (lюрм It Н 3 а
• IlроМНIIIЛСII
:НtJ.1И II ;
l\нз..1ЙII ;
12
е.
113
15
13
11 - архитеК1)' ре ll I\ В 3..1Й II, малка
16
а р хи те'ryра;
l' -
~ слсмент и
Мlt" (ЮЛ3 1I1tш ~фта:
а.
113
CCТCТlt'lcc.:a H ] ~l\a :
G - ЛЗНДIllЗФТС lI
и
IIЗ"ССН, ТСIIПf It " р;
сс
cJ1CIt:l
lI а
Il Ja НМОДСНСТIНf СТО
cpeJ\a
ОС IIОIШИ груни
/ П ОJ\си стеми/ издел ия : 1.1 ~ lIастилки, благоустронстпо; 1.2 ~ ЗЗЩИТI1 Н 1I ).1СЛIfЯ ~
15,16. ХУJ\ожеСТIIСIIОТО 111 >СДМСТ lt атз
11 3
предмеТllата
~~зк:'~~~~ПIЧССt\а 'н С l tи IIСТl IO
- СО I\и аЛIIО"УЛryр" "
ПРС ДСТ3 1 \ Н , СIf ~ШОЛ Н ,
3.1 - комунаЛllа
OC l!On3n3
~ COltHa : III O~
IIС.tХ ОЛОГ НЧС СКИ
спорта;
Иllформаци.
DЪ З ПРИЯТИС lI а
14
ОЦВСТЯU 3 1I С,
гра фllка;
It -
М О IIУМ С IIТ 3Л1Ю
ДСКОРЗТ НnllН И Jк)'стоа н др.
.
=c::t<::1J.L
-==г
_=====11
L. ер Yll-k fI.tЧ он IMfvt...
()O...t, (J..и С.АЕ. ~
5.!·
i~~
Проблеми 113
r.~':f:I?~~~~lI1 C lIа
}пл.ели
турата ОТ
17. РаЗJI~ЧJlН РСIIIСIIНЯ 11 3 eДНlI ~~заitll-проG.,ем
К алън/
раждаllС /110
l'
.
18. КомплекСIIО юследпанс
113
~СХlIологнята lIа
роцесите /за
прспоз ~pг опия/. реЖ,1 С "и, IIтср.1нзаНII · 8)" r 19 11 . , иаку I
а1l
I D
I
IIО~И реl1лаганс lIа
стр
преД\lСТlIИ
уктури за
П СРС"СКТИDlIО МОДСЛНРШIС Н оптимизирзне
lIa
r~ЦССИТС
. абор от сП"" СlJързаuи r_дмсти, стра"и на различни 113
ЗОУКОDзf'рмираIlС
а срсда ст~р~Гт~~IЩIОllllата
20 '1
)3
Jo;:змБЗll3 С.lища 21. "I3oЛО D Н" /Фрашtия/ скулнтури
22. ШУМQ.за
екрани (И .У,Щ1ИТlIИ ванов)
001
t
20
21 22
23
МоднфИ'ЗI(ИН lIа
ен;", елеме~~'1I екраll/
/IIIУМО].ЗlJlИ
С1Юf>CЛ ItCTBCII,lТ<1 "раноустро /<I>Р'"ЩII"/
о"(Х'ТaI10 ВК,I ис на l'аЗllоо6раз
наСТНJlХНТС
24. BIICII3 25.IIаr"ж
2G.
I11)'МСII "I2ЛСllltтс"
27. КУР"Е>т
~
23/26127
Художествено 3КТ ННИ 1 ир а нс н а
"нетата" фасада
28,29. I!лощзд " гр.
Цукуба, Янония /арх.
Л. ИСОЗ<1 КИ/
3аUtМТJrИ съоръжен - нансси , пеРI " ОЛи, ТСIfТК, КОЗИРКJ(
30,31. Вашингтон 32. София 33. Париж
34. ТОРОIIТО
32 28
30
29
31
33
34
l'аСТИТСJlllоcтrа н ПРСДМС Т llзта
cpcJ\a
11 3 IJ>ЗЛЗ
35. J~аJlИЯ 36. !3ЗШИ JlГТО Jl 37. П а риж Водзта n града 3&. Стара Ч С Jl""
-
ВаРlllава
39. г,\'ргас 40. МЮ Jl хеll
39
,
I
i
i
)
I
.i.
!
\
,'.
Ра :lJlOобраЗIIО IIЛ3СТИЧIIО
.'
JI СКО РЗТНI\НО третираllе на НСIIТИЛ3J(НОНIIИТС
устройстиз 41 :43. Jl а риж , , ва рта: 1 · Дсфа llС· Различни кОllТСНIIСРИ за смет
44 - 46.
41
П ар и ж
44 46
-.
~--
. - -. ,
:.-,
_•.._-_..
_---, I I
Огради
47. L(alli," 48. ЛIII'ЛИЯ • ПОl\lНfЖШt ограда от 'р!'" "" 60-те години
49. София - ограда
от
20-те ГОДИНИ
50. ССН
Пол, САЩ Пходо"" 51,52. Входни мотиви от София 53,54. Разгънати , оБОгатени РСII.JСННЯ на входопе /СССР/
47
48
51
52
49
50
53
54
j(иза;;"
"3
св.с.тосрсДзта и на
осветитеЛlIите тела
55,56. Случа!,"а
и
композирана
СlIстосрена !За"а.1СII БеРЛИII и ЛСJl,101l/ 57,58. ЛАа "римсра
11.1
НIIТсгра1tия lIа ()('веТИТСЛIIИ тела с
..lРУГИ
СЛС\fеНiИ
/Балт имор Соф"я/
- слщ. "
59,60. Улич"" СRСТНЛlIНIЩ пrС.l
Ilа[ЮдIlОТО събраllll С !: Ilародния д"оре'\ 113 културата
55
57
58
56
59
60
IIpCHMCТI'3 сфсра, оБСJlужna ll~3 Trall~lIopTa
1i1 . Характерюпс
З3
Л()l ' ПОII аптобуси /ОТ 10·тс 110 60·то О'ОД ИIIII/ Ы . Свстофар, НII те ГРИР311 с },ЛН'IIЮ OC1\~ T..1e lВtC и а Д РС СIlЗ
!!
I r
I
IIlI ,jюрмация /0i. 1I .'1 IIС" О, СЛIIV
63. Лптомат
за
Ilаркиране /Кf3Я 113 70·1'С 1'0.1111111 OGopYIIMIIC 113 улици tbC
смессно днижение
М, Саll ДIIО"О, СЛЩ Мllll са llОЛIIС, СЛЩ
65.
61 62
63
65
11 pel\,.,eTlla сфера, обел уж.ll.Эll~а системзта
IIa
C-Ь0611~CIfHMTa (Ю. 'l'С .'1с _IЮ Jlllа БУJlК:1 11 ~~ I OH :\OII /30 -TC ГОД~tI/l l ,'
(,7. сыlс~fеI lс нH Д Н Jзй' lI
11 ;1 ТС Л СФ ОI IСIl t) tJЩССТ IIСIIII
ПОСТ за
11 rопра"ства /ДаllllЯ/ ('&. Дюа;; 11 на груна НII.'tИВllдуаЛIIН IЮЩСНСКИ кутни
(,9. Тр аД Н 1t ll ОНllа за Фраlll_lJ.t я оuществеJlа IЮЩСIIСt-.:З КУТИЯ
IIре/(,.,етна сфера, СI\ЪР:J.3113 с тър,-опн){та и
оGIЦССТНСIIОТО ХРЗ1lене
70.
C.I CTCM.1 ОТ 1I:l"C CH
KЪ~I
KOO I IC р.зПIВС 11
flз з..1Г В ]>ул.а11 с ща
Ко .:щч".1 ][1 Р;) )lIОС llа l'·r,'O Il\OI
71.
/СЛIIV 72. На nИ:ШО II Ja "ССТIIИI\Н IJlарнж/
66 68
70
67 71
72
73,74.
Места за
хранене на открито
/софия и I3ратисла ва/ Предмети,
обслужващи ~ЛТУРIIИТС процеси
75. Проект за
"
ПОДRижна естрада
/СССР.-20-тс ,"одини/
76. Камион-тсатър /Франция/
77. Обзавсждане
lIа
тсатър "а открито
/CNLI/
73 74
75
76 7'7
}(CTc~aтa сфера ЛКГИllJlо..:тта 113
78,79.
дената
8
прсофор"янсто на срсдата породи жанра на дето.и " ге ПЛОlltадки ,
предназначеllИ за
свободно конструиранс 80. МОi\улна отворена система за детски
съоръжения /ВЛТИ. СОфия/ Художествено.
81.
дс,ораТIIВfIO решсна
Иlщипи ;tуаЛll3 детск а Ilл оt1tадка
/Мс,сико·сити /
-
J
I
.
~ 79
I
81
ЛтраКННО!IJlИ н ИГРОIJН n~оrЪЖСIIН)(
82. ' ;ср: "'" /кр""
XIXn./
83, &4.
11'
СъпrcМСlIlJН
атраКЩ1OJIН,
llРСОСМИСЛЯ ЩJl
r аЗЛ ИЧIIИ
TpallcnopTII"
срс"сти з
Н5,
86. И"РО II"
съоръжения н ПЛ3ЖН З ТЗ ЗОllа н а
курорта 'з.l аТ IIН п}(сы и"
82
83
85
86
ИII Фор м а1t>Ю IIIIН елемеllТИ от раЗJlИЧНИ споrи
87. Градски
!Dаршавз.
ча совн ик
' CTar
место", XVH В. 88. Паметен з н а , за времето на гра :.tеж
(Котел, XIX в./ 89. Иllформаци онни указатели /Париж ,
кrая lI а
1
XIX в./
рнложната ГР~фНl(а
в гр а: tСКЗта визуална ICОМ:УНИ1СЗЦЮI
90.
Пикт ограми от Ол.и~пнада·1 а n T Ot\HO, 1964 г . 9 1. У-'Ш'II Ю 11.'10"11'110-
~&:y;г ' I Орщ·, з",
Париж. и,,~юрмаНИОJllJa TO <H~a /фи рма "Деко"/ 93. П а ри ж. вход към
92.
подземно юшо
88
87
89
90 91
. .. '1".", '_.- - "
~. -
....!,..
'1111"
-=~
...v
tV}W
:Е ~
~
~
.::'~
МIIОl'ООбразис и 1I0ДН3СjlJlСТО на IlРОСТРЗIIСТDСllата
ИJlфорМ3t\ЮI
94. Париж,
КlIартал
"Дсфа нс"
95.
flарнж
траllСНОРГllа
информация, DlUIlОЧСНil в lIавеса на спирк а т а
96. Япония - адреСllа Иlнlюрмация в 'IОП ЖИЛИIJ~СН комплекс
Иllформаl("JI
"
архитсrrypа
Обособ"""анс н а 1l11flюр"раllllята
n
са~ОСТО)lТСЛСI(
архитектурс" елемент н интегрираllе със сг ра дата
97. Ilю ilopK 98.llap"'"
9S
94 96
97 98
II
i
l'
!
ТЪР"Оllска рсклама 1<
~,Xf~.rrE~t'I"H РС lllсtlи-w
113
IIIПРНII:! га
- OCIIOBeH
иrн!ю рмаllИОIIСII ел еме llТ за ТЪРI 'ОDC ЮIТС
обекти /1)УД;lll с ща ,
Париж/ 101. Сдържано ПОНl1ЗС>lне на
".(?rOUCKaT3
IIII~юрмаtlИЯ
"
духа
113
историческата сре..:\а
/Паршаua, "Старе мссто"/ 102. Претоuaреният с реКЛ6ма "БродусЙ·, НюИорк 103, 104. Превръщане на съвременните електронни съоръжения за
търгооска рекла"а и
ин~рмация
n
архитуктерно.
художествено средство
/ЯПОIllIЯ/
99
102
СIIСl~ИфМЧllа по :шан..зТ(:Jlна н
""лтурна ННФОрМ31~И'
105. Часов",,,
::ро~~~\/аi. Ц световното , uсрлин/ lDб. Запазсна в съвремснен жилищсн
квартал надгробна
1ЛО"3 /Рощок. ГДР/
.07. Археологичсска
мрта на До,олумбоuо
М
сксико D цснтъра на СКСИJ('О,СНТИ
108, 109. Отворена
гъвкава систс~{а ОТ'
елементи украса и
за в
реМСlIна
пространствената и
lЕганизаци~ около ародния дворец lIа
КУ лтурата в София
арх. Т. Булсв. С /Куртев/: • . б -обемни тела , : - официални ПИЛОНИ·
~ - групови ПИЛОНИ', r -' зложба на открито'
1\ - видсоцснтър
105
106
107
,:l' 11
I
,
_108 10<)
сыlllост Н3 прocrРЗНCТnCJI3Т3 ОРГЗННЗЗl(МJI
113
11 РСДМСТlIзта
среда в
а·
J-P3l(3
110. Общото решеНIIС съдържа в себе си; пространствено разпределянс lIа художествените
акцеllТИ
/111/,
степенуване на
насищането на различните n pocтpallcтna с пещи
/ 112/, организация
в
IIРОСТРЗ IIСТnОТО Н3 Е'<lЗJlНЧННТС
ФУ НЩIЮ"ални сфери и сilСМСНТИ /113/ 11 ространствсно
КОМIIОЗИЦИОlIна роля
113
предметната среда
114.
Ра знообра зяпа "е
на еднотипната
авх нтектура
/3/ и
ОUСД ИIIЯВ311С н а
р,знообразните
архите ктур"и обеми
/6/
115. Индивидуализи ране на пространствата
/Ж Н Л ИU(СН комплекс,
ШоеЦllя,50-те години, архитекти Бакстрьом 11 Райниус/
114
110 111
/
112
113
115
116,117. Про"яна
на
архите,турно
простrаllСТDеllНЯ
мащаб чрез
обзавсждането /двор градина,
cJ1Cp/Ka
п редмеТllата среда в цснтрал 11 мте Jlдра
118. Преустрой ство
на
вътрешен /"задсн"/ двор в София /СС)(И) "а
aBTo{Ja/
119. Ilешеходна
.
зона n центъра "а Рощок, ГДР
116
118
117
il9
120.
I1
Стари елеме llТИ
,•·
lI a обз..1ПСЖЛНIIСТО L\
София, които МО " ат да бъдат възста ll овени 121. Ретро предметната среда
I!
, .. · ~
-
4
част от атмосферата н а бул. "Руски" !проект от 1978 Г., арх. Т. Булсо, арх. Л. Петрушсо! 122. Автентичен вход
j
~
(
н а метрото от началото
113 вска,
за п азен в П а риж !арх. Е. Гимар!
21
120
~ 122
.'!
-.,
-=- - . ."...
~.-
- ~ ---
ТМIIКЧJlН траllСIIОРТIIМ
I
~fз~аIIСТRЗ . ЗОllа Н3
n СЛЩ
М О IIОреJIC
124. Жслсзоп
в ЛIIГЛИЯ
ът"а " а ра
125. Пъти а пъп Ва риа магистрала
126,127. Дос
,о
раЗЛИ'!IIИ ре ре 11 110 IIpc ~tocтna шеllИЯ за М t:l Пfстрзлне Н3
~apx. Б. Ла~~;ра ll!.(И"
арх. Л. хо" при~,РАЩ
126 127
128 Зала 113 eKcr;PCCIIOTO Пари",
129. Открит
метро 11 пероll 113
метрото пъп
DЗIIIИlIГТОIf
.
130. Метрото в Прагз 131. Метрото в Стокхолм
128
130
129
131
Промишлена среда
132 - 134. Художс
ствено O<jЮРМЯllе на заводитс КЛМЛ), СССР 135, 136. Бла,·оустроя. n.3l1C, ху.'1.0ЖССТНСIIО
о<IЮР"ЯIIС И "РСIIМСТlIO mlСНЩЗIIС
11 3
предзаподска площа д ка о гр.
-
С;шдзнс кн
И ) I'ЛС/1. 11 3
атриума и 06 що реШСllие !проучuаllС " а аотора!: а
- дскораТИDllа
и
за lluпнзогр зда;
6 - главен в· места
8ХОД;
33
сяда llе и
отдих; г
- дскораТИВII И
нзстнлкн; д-чешма ;
с
- xapaK:rcp"O
озеленяваllе н парков
дизайн
132
133
135
134
136
на Лrrквкзир ането 3 срсдз
iIPCAMCTII~вo 33.
като срс:анс на
I
J
обогати
нотО
137. Пре
илищсн
застро ,;rUЗIIС :ХИЛИU{,J~ожеl-lие на WllогоеТз'ж
автора за ~ЛЮЛНН. комплекс
138
Дворно
. раllСТВО
"РОСТ
нз
JlИСКОС
алllОТО
Особености срсда в MCT1IaTa пред тзхното И индивиду
строяван с
ЖИЛИUUIО за ост в
139. .СПОНТЗIII/' Р Котел/ анета г .
изгаЖДОформяне на ства за
140.
ПfX>CТкrи:~IIИ ИЗЯВИ /гр.
K~:;'~·c. Ло""я/ 137
139
138
140
J- •
! ,
, , "
: .-L,
• ., .:.,.. ..
' -~з~ 'о.: ). "
, .!
!
~J
,.'
-5" ... ,'
НдмнСТВОТО между
apXМTelCТ)'p3Ta м
r
прсдмстната СРСllа с
СВОНСТВСНО за перспективните модсли на
жилищната СРСlIа
141. Разработка на колектив с ръководител
арх. А. Джапаридзе ПрСДМСТl.ата среда" парковитс пространства
Спрямо почти пълн ата
лип са на обзавеждане
в историческия пример съвременните паркове
изискват разнообразно пред~еТIIО наСИШ;lI(С
142.
Парк ",Стратеш",
Jlовеч:
3- градско застроява н е; б - археологически парк; в ~ силно наситена
предметна среда;
г - слабо наситена предмеТllа сре да; д. МИIIИМално присъствие на
обзавеждането
143. "Прайър - парк" r><lT, Лнг""./
/гр.
141
~ 42
143
1..
[!аШИIIГТОН . п3[)Кова мсбел от "рая ва ХУJII в.
144,145.
146. СО<С"" • мс ста за отд их" I О..кни я п а рк" /арх. М. Карл о "а/ IГрсдмсТlIO . свособраз ис lIа средата за ОТДИХ
1'17. Ку,р,:ртв о
сслищс ·Дюн и /арх. Н. Да IlОП, арх. С. Т~ ll арсва/ 148. КраиБРСЖСII парк с водни аткракции
{ФраНl(И Я/
144
.145
146
147 148
Своеобразие "а "стскзтз среда
149 - 151. j.(етски парк ·~I)иури·. Тбилиси ярка обраЗIIОСТ, IJостигната чрез ГLТJ ЗСТИЧJIQТQ третиране
113
тереllа и
тсатраЛllОНГГЮВОТО
начало
D
скулптурната
украса и малката архитектура
Предметната среда в нсторичсскнтс к мемориалните
ансамбли Контрастно !! ПО.lЧИIIСНО на историческата среда
третиране "а Ilастилките
152. Манастирски КО~lПлекс D Унгария
153. Пилнюс
ансамбълът на университета
154. 'Площадът на 3-те спохи" n ~1сксико-снти
• I
11 редметната
среда 11
ксторическото JilЛРО
113 Базел
155. Образно допълва не на а рхитепурната
атмосфера 156. Специално третиране н а nизуалната комуникация ,
обслужnaща туристическия поток
157. Контрастно решение, и зтъкващо историческата тъкан
158. Гробищен анса~бъл, IОгославия
159.
МеМО[Jиален комплекс, Грузия
/арх. В. Да"итая/
158 156 157
159
U1.зприятне, ~б;;;ЧССJ(а ОI \СIIJCЗ,
160.0г ра ШРI3LlЗ II СТО 113 "Ъ) IIР~tЯТНСТ О до (Т3Т И"I ЮТО ЗРНТСЛIIO НЪЗIIРИЯТИС
II
класическата естетика
/Ka llТ, Хегел/ сс замеllЯ с естетическо IIРСОСМИСЛЯIIС
113
It)lЛОС'ТIIНЯ ССПШС II
161.
,. O IIH T
Нспрекъсн атост
на процсситс "а пъзприсман.е, ОСмисляне и
OI(CIIK3.
Значен и е на
06ЩОКУЛТУРIIIIТС и ЛН~НЮСТJlнте предст ап и
/"0 А.
Рапопорт/ lIа
162. Структура
естетическо
въздсi'iстпис на IlpeДMcТll a Ta среllЗ:
Л
-
пар а мстри lI а
~юрмата; първични
»-
/хармоннзиращи/ КОМПОЗИ[tlIOIIIIИ
\i":дстоа;
() ф о
~ ~/I(I о (,м-ч Щ "i'/
с.
r·=~~~~~~~~~KТYpa; Ilюрмата
163. Гъвкавост lIа
формоо6разуоансто ' и П ОТС llltи ал l !О
разнообра з ие на
РСШСJlЮПCJ 113 ба зата 11 3 "гл а вния смисъл" 113 nCU\T;l POJlJIIIT3 lIа ~лrypIlО ИСТОРИ·.ССI:И)l фЗJCТОР
n.B
Формообразуването
lы. Павилнон ОТ
началото в а пека
/арх . Н . ТорбоВ/
165. П~КТ
от 20-те ГОДИНИ /СССР/ 166. ПаВИЛИОII от 70·те ГОДИIIИ та риж/ 167. Паuилион от 50 ·те )"одиии /София/
'( t'cJI)~
сА'/"
~
~ ~~
~.I1Jf:
~
..
~
,.
~ ~
~
I
~
1
I
1
I '1;::: ~
ИAJ-тtx~
о (-Ode.fo цi'tf
.
" !r ~
"<110-
,А
J
I
~
,.. .,.
'<;
~-
I
~LoШ; ~ ~tjoP4If'
1:::::.
7
~ ~
§g
tr; !?! / ,'...(
.п ~_
' 1
'.
у
t
ВЗЗНМОI\Сархитс нствие 1М . '1' Р;lIIСфО 1П)1'3 - дизз-HII СЪЩССТ1lУl\3 Р~1ШНО' 11 3 архитс, ' ,щата
с"псе' т) ра /TIIIlOB J .,зр,ет/ С
'i6if' НIIСРС'И cpeJJCТI\3
. КОIIЦСI11Н'Я )3 OTBopell' " J.3 ДОIIЪJJll311С предмети С ..' ~етаи.,н 11
..
архитепура
~ 169\170
170.
ХУl10ЖССТRСllа
~ораЗНТСJlII ОСТ 113
, .. ·.-:-: ... '-·r :
CHНlI lIаТ<1
а р,итс 'турно
дизайнсрс,а CТrYKтypa
!Париж, 'Форум на
Xa .IIHTc"j
171.
. ..
_. ~
Dъ)"ожсн "рсход
към "тоталния дизаЙН" D архитсктурата на
бъдсщсто
:~ r
. ::
__ ;:. . _ _
...
'f,,,
~# -
__-"",~"""'i'Тr.
-
пеРСllективен модел
Jla
Ж ИЛИlщrа С"рада !CAlJV ПРОМИШJ1ен дизайн 1 п. Фамилия издслията
за ограДII
{ИтаЛIIЯ!
173 -175. Фамилия изделия за транспортна
""ФОрмаЦIIЯ !Фра,щия,
фllрма "Дс,о'!
17111731174
172]
F
... I
\
176. 9тоорена ДИ)аинерска система за
обзавеждане на '. р. Милтън Кейнес
Англия ' 177. Разработка на
автоеа на отворена дизаинерска систем а за
оБЗЗllСЖД311С на ж и л ищеll комплекс
"Люл ин"
u София
Разllообразие "а еJlементите и
Вloздсйствието на
Л3НДШЗфТНИJl дизайн 178. Образна трансфОрмация чрез зеленина /Франция
арх. К. ПОl'тзампаркl
l~. "Полуфабрикати"
за
растителна
архитектура"/ФРГ/
180.
ПростраНСТDСНО
озеленяваш: на
r:JQOМИШЛСН КО~ПЛСКС
/Полша
арх. о. XaHcci,/ 178
176 177
179 180
181,182. СИМВО.1ЮЪ\\ и юобраЗ'ПСЛIЮСТ "
ландшафтния ДИJ.3ЙII • детайл ОТ ЯПОВСt>.:а
гра Д Иllа /ХУН в./ и "зеЛСllа" СКУЛПТУl'а
/Са и Писго, САШ/ 183 1&4. Композиции
прс~имно от "нежи ви" и "жиnи· природ ни матери:l.ТJН
-
фонтан
D
София И двор ,ъ" жилище във (l)Pr
l НI
1 ~2 1М
183
I
/
/
, \
~i
IIjJМJIОЖСIIСI_ ~ИфН ка ,~фиха " ата Участие и
if
113
I
Н·
II
I
!
,)
1 .О'UIСТЯ ЖВJlнщва с IJallC н а /Пар"ж града ·Дсфа llс·i"артал 186 Граф ю;:ата пъп фIlР.М
n . СНИЯ CТli1l/
1
ВЧ.РОбфраIllЩЯ?'
траllсq,t"Зll3
Иllдуст р~маЦl1Я 113
,!
HJJ\CJ Ht C
_алIlОТО
аIJтобус,
\
щ
юложб~ r't,ТТ3Л УIJ., II И/а
f.
1. ~
I
~ 86
185
187
i i
I I
"
ะด j,' ,~
==::pf. ~
191. Dремеl~I.',71И табла
инФОРМ~!И,итепуrll И 1I
малки/ Р~мвиада
(lюрми ОЛ
Jloc' Л IIжелес! ЛЩ 1984 г .
D
I
С Обединена
192. а салека .. 1 стру"тур /Ню Йор", архите"тур
Y~aCТMC "_ ствие на изаимодси
:Ж:IIО
IIРМоJlрОаТИПllМТС l\CK И:.куст"з l~aTa срс"а
11 РС ItМСТ
.
СТАен о
193. ХУl\О2К';uис
пещи .
озаимодси а тпорба
l\с кораТИDlrlаОЛО I!И/ 0 ЖНИ /'У.1
i\
Н i I "
"
~ 1921
193
194.
ПрераСТllаllС lIа
УТН :llпар"ия елемент ХУДОЖССТВСIIО
лскораТlIOСII /lIарк
"Гусл", ЕаРЦСЛОllа,
арх. Л. Гаудн/
]95. СъцаваllС на
дскоративсн аКЦСIIТ с
Л" 3<1 шrсрски средства
/Париж, квартал "Дсфанс"/
196. Функционално осмисляне на
r!J?НЛОЖIJИТС изкуства
{Гбилиси/
Самодсйното изкуство
може да обогати н ож"",, срсдата
197. ПаrrlllllГТОII 198. Сандански
194 195
...~ ;~
197 196
198
u
ПРОФ<:СII О ll з .11111.Т ПО.1ХО;J, може д:)
"ОСТItГIIС крзrlllостltТС lIа I\ttЧЗ и
художсствената претснциоз н ост
199. София
·прекалсно
усложнсна
КОМПО ЗИ ЦИЯ , о която
OCIIOnllOTO •
подата,
сс г)'он 200. Ка РЛОRО • студенина и
сп рЪХ'ЮIIУ"Сllтал нОСТ IIримсрн н а
XYIIOXCCTIICIIO СI\ИIIСТВО
8 "8 С I\МСТlIзта среда · фрзгмснт,
2 1. ! ! арнж
(')(lюр~tС I I В II :PI3 .10TO 11;\ пс..:а
202,203.
Пзрнж .
,паrгз .' "Кre тей "
199
1,'1 1
:_~_ ~
__. . . -: '.~3=:-.--.- -
• .__~~~!t:fC?=
.~~;.' -' : ." ...........-.-.
201
204,205.
. ',r'JX!IIThT
Пари;+;
ансамбъ.l
lIа ССllа" 206. Нарн;+;, К8артал "ДсфаIlС" Худо",еСТ8СIIО взаимодействис предметна среда
-
архмтслура
207. Допълванс lIа архнтсК1)'РНН' обf>31
чрез Ilре дмстнтс /Русс/
208. СъздаваllС
lIа нова по образ микросреда Il>Уl\аrrсща/
1' . ...... . . -
__ .._~F,.f ,1f'~::':·
r____ -· _
-._~-
~,Ji' i;:';
1
- ' ~-~--=-
"..
i .,.8 ' ;" . ! . .Rч. j ,
,J' И! '.J' " i -.".00;.
",
209 - 212.
~!lИ" СТUО "а
пре ДМСТllата среда и архитектурата
n
СЛОЖНИ", тсатралюирзи,
наситен с КОlIтрасти
ансамбъл на ТЪ,J>гоncкня комплекс
"Хортъ" nлаllа" {Сан Диего, CAIIV
210 209t---~-
211
i
;1 '1
11
,1 I I
:i
'{ :.1
2]2
ПредмеТllа среда н ГРЗДСJCМ ансамБЪJl АllсамGлн с nО.lс ща ХУ :\ОЖССПIСJlа роля н
със С llсцифИ 'lIllt
обраЗllо-метафоРIl'lIIИ If ЗllаКОI\ Н ФУIIl\НИН 113 11 РСДМСТIIО1та
среда
213_ "Пиана
,
д'ИтаюIН-, lI ю Орлеаll, САЩ /арх_ Ч. Мур/ 214. "1 IЛОЩ3;1I1З 4-те ССЗОIIЗ", гр. Койс, ЯПОIlIlЯ /арх. Ямашита/ Управлеllие "а средата
215_ Обща aCnCJ...'H
схема
-
на упраМСlIlI С
н а п ре /щеТllата среда:
- предметна среда;
Л
1) - дизаЙН-ПJX>гра:о..tН;
n - ТСРИ10РИ3J11111 I1РОГР;в,·ш;
1 - програ"" управление
зз
113
отдеЛII}!
ЖЗllроllС;
Д
- конкреТIIО npoekIHpaHe
216_Териториа_,но КОМПОЗНltиОllllа схема
-
1I 3ЦИОI 13.'1НО IIИ ВО:
а - си,,"о ур6аllюирани . /Ipa; б) в - различни типове град ове и селища; г
-
ИСТОРИЧССЮI
селища; д
-
естестnснн
Л.1llдшафтн; е ж
- пъти" артсрии; -
курорпю
ТУР~tСТН\IССКИ Я rtрз'
з· - ""hrж;нща ГРJш;ца
9
,,
,9,'
213
215
214
216
I
217. Общоградска
' ~q[=:JJ~ . ~ и .
I-IJ.Wйj ~·rтIlHo
схема Н3 дизайна·
София: а • общеСТОСJlН ядра;
б - зона с историчсски
характер;
- ЖИЛИЩllа
в
/<..
зона с
УЛИЧllо-кnaртаЛllа
~I~ t}:=:: 1*. r1\1]] I
структура; г·жn ареал; Д
ЖИЛИЩllа зона със
•
свободно обемно npocтpaHCТBCIIO
I~ z..!wюlJ · Iо] ч,
изгражда"с ; с
- жилиuurа зона с
индивидуално
q
застрояване;
z -
градски
магистрали ;
3 -
организнрани за
отдих крайградски ла ндшафти; )1 - гра дски парковс;
К- "БJI.ЛЗ" ЛJX>мишлсност; Л - замърсяваща н
"тежка" промиш л еllОСТ;
... - уникални
обществеllН ансамбли
щ
..... о
~
ф
!1
Q
§
~ ~ q
Id ~ о о о
о о о о о
О О О О ОО О О О О сг О О О О О О О О О О с -- О ?О О В о о о о CJ .mm е О О О О О О шш:
[щ
10
о о
о ОО О
О О О ~ о
-' Шill
..( <. 41- (,5
*з
о о '(.1 ~.2
~.J.
Z.'I
2·> J.r ,?z
ц
.$..>.
с характерно
обзавсждане Матри't3 ,
218.
харапсризираща
У'I3С'Тието Н3
OCflODlIltTC
1V13CQI1C изделия о раз.rнt'UlИТС среди
!хорнзонтаЛ IIО различннтс класове изделия, LI.ИТНР ЗIJН Н3
Фиг.
14/ 119. (I)itМitЛНЯ И)ДСJНfЯ с хара.",срсн обл"к за
бул . "Витоша " If
ItCIIT p:lJlllo'ro HI1p<> 1\
i
СоФ"" /арх. Л. Л'тра/
217
~ 18
219
. .,
q
о
220. ТСРИТОРII"Лllа
i ·
СТРУКТУр" " а
обзаВСЖдаllСТО
, 1
-
жилищен КQМl1 лекс
"Jlюлин" в София:
.,
1 .
i·
I
сгра д и с
характерна
".......
-
б - цснтрални булсваРI1И със _ "столичен" дизани;
\
8· магистра..'1 Н ; r - парков и ансамбли; 11 -
промишлсни
обскти; с
II J
- уникаЛШI
а
МИКРОСРСl1 а ;
• ЖИ ЛНLШl3
х
3О1Iа;
- коопсрат иuни
lIазари;
1·
~ - СРСl1 и ща-ФОРУМII ; " - спорт"и ядра; к., Л , м
.
раЗЛИЧIIН по
насищане сm'IЖН
113
м а соuн я градски
тра"спорт;
JI •
Иlщ}шидуаЛ IIИ по
а.
проеКТ дстски
,' 1
ПЛОЩ~.l'И 221. Компоненти
!:I
ф и рмения стил на
на
~
об)3ВСЖдаието )3 ЖИЛИЩIIИЯ комплекс "ЛJОЛИН":
аб -- пластично сдинство; модул иа
ШW .
Jo;ООРДИII3ЦНЯ;
n-
стру.тур"и
nрИIII.-UШИ, материали;
r -
принципи на
простра"стпена
'IHtPMCIJ:1 0J1ralrlt )3 1~It)l н ШIТСГР ~НЩЯ;
11 -
ПРIIIЩИПИ на
пространствс"а
ФltrМСII.1 '·rК1 фН Jo\.1
222. 11 рИСЪСТlIlIС 11" К О~ Ш О IIСIIТНТ~ lIа
фирмсния стил в Jhl3J1нчшпе АЛ<JСОDС
.. '---.,
ИЗД С Л IIЯ
f
220
'
..:.~ ~ lc\f
1...
9·
С
21
~ 222
ш
~
ф ~ t;;;1
е.
ftь s:=;> g ~
а
О О
ст
О о о о о о о о о о о
О
~ о о о
1 ::1,
Ei ~
z-
g,
О О
о о
о о о о о о
о
о
О О
о о о о о о
~jmJ]П ~~~
j ~
J.
~I:
11
I
ЖИЛИIЦСН л.пор 1) ЖИЛИlЦСII комплекс
"Люлин·
InpocKT
anTof'al 223. Схсма
на
на
социаЛIIO
"ространствсната органюация:
а. пространства за
общуванс към отделните ЖИЛИUJ.IШ с"ради;
б
- ВЪНШНИ
посетители;
п· ·форуми·, смсссно
общуване; г· детски средища ;
/1 • клубна сграда
224. Плаll 225,226. Изгледи
223 224
225 226
I 1·
~tw"! _.., IП~ ЕА !111т : ~.~ ~ I!II.JМ l;iп .
IП.Ш. ЮiI J:l'Пf IJii iiir III !II! пmс:;
МШ. W[· IJ] · =rm
УчаСТIt~ Н3 хората
n
IlpoeKTllpallCTO и изграждането Н3 средата
227.
Ескиз на жител в
проектирансто и IIJI" раждаIlСТО lIа
средата
227. Ес",з lIа
жител за
оформяне lIа общото
дворно npocтpallcrno
/част от aIlKCTa, ФРГ/ 228. Гъвкава система от crроителни елементи, предназначени за саМОСТQЯТtЛIJO IIJгражданс
229.
Павилиони за
ОТДИ Х, nроеt..-тирани и
нзгр.1ЛС~IИ с-.Участие ва
1
децата /СССР, арх. М. Хидсксл/ 230. Orвope~a миоГОФункцнонална сиcreма за градско
обзапсжданс ·Урба на"
...
/псрспе .,.ишlи проучвания,
Чсхословакия/
27
тА 228
I
I I I
229
230
2з 1. Богатство на
145 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
пре д м е т н зта сре.1 3 ,
uзаИМО П РОlII'К lI3 l1 е в архитекту ра та н
лз нд шз фТlIзта среда
-
х з рз~'Терни черти на
средата н а бъде щето /Световно изложение в Цукуба . Япония, 1<J&S г./
231
различии копзOJU! за осветителни тела и
конструктивни и фупкциопални
др.). За съвремеппия дизайп иа градското обзавеждане са характерпи няколко
параметри: елементи на носещата
конструкция, степни ограждапия, подове
насоки иа развитие. Първата от тях е
и тавани, огради, аксесоари, мебели, стойки_за IOiформация.и др., Т.е .
създавапето па сложни, по самостоятелни
по-тран ни, оформящи скелета на
дизайперски обекти. Освеп архитектурно-дизайнерските обекти, за които стана дума, такива могат да бъ,цат
гъвкавата система, и по-леки елсмспти,
модулната и копструктивно
автоматите за търговия,
тсхпологичпата коордипация па
ипформационпите устройства -
елсмсптите се създават уеловия за
по-свободпо съчставащи сс. Чрез
електропнитабла,часовпици,дюке колонку:те за афиши, индивидуалните по
интсграцня на пяколко фувющи в сдпо
роля и място осветителни тела и др .
поменклатура, създава се иптсгрaruIа, с
Пример за иодобно изделие в пашата практика е осъществепата в края па 70-те
икономия па обсм и матерi!али структур а. Известпо с, чс макар и харм(шични, изделията па дизайна са
ГОДИНИ колонка на таксиме~вата
служба в София (дизаЙперД. Петров). Втората тецдеПl~ИЯ (В ХОЯТО перядко прераства и първата) е с'Ъ.:щавапето па фамилиите от изделия, всяко от които може да съществува пезависимо от
издслис, опростява сс предмстпата
стапдартизирани, типизирали, до голям а
стспсн анонимни . Топа води, както справедливо сс посочва, до свособразно
"самоунищожаване ва XjJacoTaTa" чрез масовото J! тирзжиуане [86] . .
другите . Но удовлетворявайю!
В града тясно дизан~ерският подход, Т.е .
сходни функции), те С'ЬДържат сходни технически реше:шя, детайли, припципи на формообразуване . Показателен
трябва да бъде колкото сс можс
пример е системата от елементи за
влиз а в явно противоречис с
У1Iична ипформация и регулиране на
ЮЩИDJщуалността IIа градския
разновидности на едпа функция (или
схващането, че дизаинсрската ПРОДУКЦИЯ по-типизирана, да сс осъщсствява в
големи и икономичсскИ ИЗГОДНИ сс рии ,
УЛИЧНОТО движение, осъществена от
организъм, с ЮЩJШИДУалното му
-tретата основна тецденция в градското
dшрмата "Деко".
художествено битие . Ето защо въпрею! опрсделящата си роля дизайнът пс
обзanеждане е създanапето на гъвкanи
измества, а по-скоро предполага поради
отворени серии от изделия за различни,
спсцифичната си комуникативпост
но комбипиращи се фувкции . С
участисто па други, различни по
.
разпитието на системно-струлурпия
подход в дизайпа се стига ДО все по-комплексни и мноГОФУlIlЩИОНални серии (обедипяващи павилиони, навеси,
въздсйствие жанровс. - свособразла "антитсза" на lIеговата стацдартизирапост, типизирапост . Освсн малката, ицдивидуалпо решсна
места за сядане, осветителни тела,
архитектура такива жапрове са
настилки) , Такива са модулните структури за градовете Милтов Кейнсс (АнГJШЯ) и Витри (Фрапция), свстемата
приложните изкуства, ландшафТПIIЯТ дизайн, I»афичпият дизайн и др. ЛаlIдшафтният дизайн срanШ!ТСЛIlО скоро се обособи като самостоятелпа сфсра па парковото изкуство. СПРЯМО другитс сфсри па обзавсжданс го отдслят
за визуална комуникация и иптегрираните
с нея елементи tтелефопи, навеси, кошчета за бохлух, осветитeJПШ тела) за олимпийските игри в Мексико, '!Qоучвапията за комплекс "Дигоми" в ТБИJШСИ, чешката система "Урбана" или проучванията на anтора за система за
обзanеждане иа ЖИJШЩIIИЯ комплекс
"Люлин" в София [84]. Тенденцията при тези групи от изделия е извеждането па ограничен брой първичпи елементи, позволяващи сглобяването и аранжирането ва голям брой комбинации. За тези първични елемепти Д . Азрикан предлага паяменованието
КОIIСТРУКТИВИ
[8?J. Съотвеnю могат да
бъдат изведени "конструктиви" с различни
природните материали, с които опсрир а ,
а спрямо дрyrnтс сфсри па паркоустроиството - мобилпостта, по-малкият размср па композицията [87J. В мпого сЛучаи ландшафтният дизайн с тясно свързан С паСТl!ЛXl!те, подпорнитс
СТСIП!, с архитсхтурата . Но той има и собствсна обширна проблсматика: мaлюrrс композиции от различпа
растителпост (с отчитане я а I?азпообразния еКОЛОГИЧССЮI ,
ФУПКnJlOналСlI, психолоrnчссю! с<Ьскт); СПСЦ~!фl!чппте възr-.южности за обработка на земната ПОВЪРХIlОСТ; развити сто като
146 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА !!'р'омпшлепия дизайн.
самостоятелпи жапрове па гсоплаСТИJ(ата, геоживописта
-
Т.е.
богатото пластичпо, цветово, фахтурпо и образно третиране на петата фасада [88]; композициите от "неживи" природпи матеРIЩЛИ
-
147 ДIIЗ"Й IIIIА ГРАДСКАТА СРJ::ДА
nясък, земя, вода;
създаването на малки градини в
ПОКР"ТlIте обществени прострапства; съзнаоансто на Ilлanаща и висяща
зелснина; разработването на средства IJ устройства за различни ВОДН" ефекти. Развиоат сс СПСЦllaJlIIИ ТСХIIОЛОПШ за IIЗработване па бпотскrypи полуфабрикати за бързо изграждан с па МЗJIК11 лаllдшафТIIИ КОМПОЗИЩIII [89], ра :J работват се НОШI КОМIIОЗIЩIIOIIIIII lIохuаПI 11 средства (наПРIIМСР на НрlllЩlша на оБВIIТlIте с каТСРЛllпа и
YlIlIlIHa (1аСТIIТСl1lЮСТ сгран" " скаРII) за
Lфееата на ПРWlОжение на графическия дизаии е прени всичко оформянето и третираllСТО 11а ипформациопнпте " елементи - надписи, пиктограМи, " нагледна аппацпя, реклама. Намирането П;l съотноше нието, съответствието между
архитектурата и падписа (или ДIIЗз'й"ерските елемснти, които посят
уникалllО съоръжеПllе, общсствен център "
11 върху прсдметпата среда
ГОЛ С МII обраЗНII ВЪЗМОЖНОСТII ТОЗII
такива оременни, но съществеНII
подход раЗКРllоа
11
ФУ1IКЦllOналllll трансформаЦIIII, каКВIIТО
ПР" орсменната,
aКl\IIOHHa украса, където fl1афllката е CJtIIH от ОСНОПlllпе компонеНТlI на праЗШI'1II0ТО
HaMllpa
Друга важна сфсра впредметната срсда
офо рмяне с друг жаllР, който напоследък ВСС по -голямо място В
обзавсждането lIа срсдата. НеГОDrпе СРСДС1' ва са разнообразни: npcMe"'llI,
lIа града са произведенията на
CЪOTBCTCТDlICTO между днсоен и вечерсн
IIIlСТОfl1афИЧНII и плаСТИЧ11II комнозиции, раЗJшчна фаС3J\на украса, декораПlllIIО
IIаРОДIIите художесгuени заllаяти.
ОСВСТЛС Нll е, плакаТII, условна ВРСМСНllа
Тllражираl'1е, anТОр'ското присъствис в
C""),J IIITypa,
заМИС1,ла
между изображепия и шрифг,
сфект са спсцифИЧIШ творчески задачи. Друга област на IlРШlОжение шi графllЧССКИЯ I\lIзаllll можс ла бъде l\IIстограФIIЧССКОТО трстираllС lIа ТСIIТII, Il а ШШIIOIIИ, оградll, ф"асадll на сгради,
преВОЗIШ срспства . Елна от СПОЛУЧЛIIIШ ТС
11 BIIC}.(PCIIII У нас НllзаЙНСРСКII разр аБОТК J\
ПСКО(1~ЩИII. кукли
11
маНСКСIIII и
IIР" ПростраНС1" IIСIIИЯТ оБХЗ1ат lIа ВРСМСНII ОТО
IIl1tPOK: ОТ IIIIKUJIKOTO КИUJlраТlII1
ОФОРI\ I Я II С С С1.що Т!П,РНС ара ll ж ир а щ: "а
раститслна аРХllтекrypа, раЗDlшат сс
оцot:тяоапс на преоозните средства за
nРСМСlllllпе ХУЛОЖССТDСНИ елсменти lI"I . рху IIЛОII\ от J(СССТКИ КП3J\(1аПIII
~1IJ11l1атюр"зация lIа дъроссната
общсстосн транспорт 11 СТОЛlщата 191]. ФII(JМСIIII знаци, ШIКОII и зоG раЖСIIIIЯ, графичеСКlI СИМООJIII могат да нронltЮlат
р аСТ IIТСЛНОСТ, за нанраоа на раСТИТСЛНII
в наСТIIЛКlпе, в трстираllСТО на самитс
офо рмян е на ГР 3Jщвсте
Р:lЗJIIIЧIIII СЛСМСНТII
11
РСШСllltя за
раСТlпеJlllOстга
11 пстата фасада като
УГШllпаРIIО-КОМУ"llкаl\IIОllllllте С
К О I\ШОЗIЩIЮIIIIII РСШСНШ! IIОJlУ" IIха
ХУНОЖССТ IIС IIо-некораПIlJIIIIТС фУ"КlIIIII "
НО)ЩIIЖНlпе C'LДOOC за зеЛСНIlJlа от
IIЯКОII от слсменТlIТС IЩJJ.!1СЛЯUЭТ II1,PВlIТ C.
IlJI аст маса, дърво, ПОЛlIмерБСТО II, бстон, ксраМlIка, мстал. БогаТII са
u лрyrn - вторите. Така напримср
11
СЮЖСТНII КОМПОЗ IЩIIII В лаНДlllафтния
КIIЛОМСТР" (кarп.IIТО с СJlучаят с Пl?остраIIСТВСIIО-ХУДОЖССТПСIIОТО
- домаК\\I\\\
на
ОJ IIIМIIIIЙ СК И игри, фСС\IIВЗJIИ, ПСС llаР О}1 1111 ТI '(1жсст ва 11 нр,),
IIЛОЧКl! за mIСТIlЛКlI, в КОМIIОЗIЩlIята "а
IIсртикално озслсняоане lIа фасаДIIТС, за озслс няоане на ПОКР"DII 11 тераСII. Голямо ра :шростраНСIIIIС 11 раз нообраЗНII
IIl.JМОЖНОСТIПС за СIIМПОЛlIЧIIII
снезамснима.
тскста), фона па надписа и самilЯ надпис,
мстра "а еН llа витрина ЛО аранжираllС IIа
скулптур н. Търсят сс 11 се IIредлагат
СПОРТНII събития, меЖДУ1,ародните
панаир", раЗЛИЧIIИТС куmypни ФеСТllDалll , ролята lIа пространствепото ОФОРМЛСНIIС
бсшс СНСЦИaJШОТО "информиращо"
форма lIа ЖIIDlIЯ раСТIIТСЛСН MaTcp"aJl, за
са маСОВlIте празнснства, roлеМlIте
обогатяване на средата. П ространствсно-художсствсното
Ul.р:ю IIOСТIIГЗIIС на ОЗСJIСlIсна срсна, на HoxoaТlI за П[Jlщаоанс lIа СПСI\lIфllчпа
ПРII
[92].
цяло.
MaK:lp 11
ГрафнчеСКIIЯТ ДlIЗаЙII С1,четава
ХУ; \ОЖСС1" ВСIIОТО IlpocтpaHcTBCIIO
ВРСМСIIIIII, CJlсмеllТIIТС IIа
ОфО(1l\t5111С II(111)\оG ИII:lТ
13
комуналната ИllформаlЩЯ 11JIICкoa лссна
ЧСТЛIIВОСТ, универсалllа разбllрасмост, ЯСIIота. Тук НадЛсляоа първата образна
11 KOIITCKC1"a IIа 3I1 a'l CIIII C"I"O Ila О Il О РIII'
СI .G IIТЩ:ТО
""),ЛТУРНII Зllа l\И, конто и в IIо ,малка, а IЮIIякога
11
о по-голяма СТСПСII от
траЙllата срена орга ll IIЗII рат чрсз :lIlaKoBoTo с" ВЪЗДСIIС1' ВIIС CMOI\llIlTC
11
IIОI1СНСНИСТО IIа хората. Сренствата lIа
приложните и декоративните изкуства,
УIIИКaJшостта или ограниченото
11
ИЗПl,лнението са ОСIIОВIIИТС
особеllОСТИ "ри ТЯХЗIQТО формообразуванс. ТаЗIf ИНДIIDlIДУaJШОСТ "а tjЮ(1мата, образа, а и на
ФУ"КI\llOlIIlрансто ПI пr.ави IIсобходими, KOI"OlTO се lIалага специфИЧIIО, У1IИКЗJIIIО 11() образ ВЪЗДСЙСТВIIС: например при обзавсжданс на един характерсн с
IIСI"OРИ'lеската с" атмосфсра KBapT<.IJI, когато трябва да сс подсили ИН)ЩВlЩУaJШОС1-I"а IIа обзапеждансто в CНlIII уникалсн общестпсн нснтър, когато
сс ТI.рси aKHCl1Т о обзавсждансто. ТаКlIва
аКl \СНТИ могат ла бъдат чсшмата, ч асов никът, ВХОДl,Т, бсссдката, трстирани с IlOl\х оня ща об(1азна IIIIЛ IIВll луarнюС1" .
TpCTllpallCTO
на
МОllумснтално-дскораТIIIIIIIПС творбlt .'
fl1aJta (градска скулптура, декораТIIВНО lIано 11 пр.) просто като слсменти "а
обзавеЖJ\311СТО ОЗllачава IIРОф311I1)1аllС 11 ПРlIIlизяв а llС на тяхната роля 193]. И в
ХVНОЖССТВС IIОТО пространствсно
С1,щото врсмс С нсоБХОДIIМО да сс
оФо рмянс IIСРЯ)\КО са шаlllЮТО СРСНСТ IlО,
ОТЧlIтат раЗЛIIЧНlIте прсдмстни аСПСКТII
сеЗОIIШПС и ГОДIIШIIIIТС "ромен" о
възлсйстоието на сдна модулна навилионна структура, така чс тя да бъдс
раСТIПСJJJlOстта позвошшат
ИНДИlJилуална за раЗЛII'''IИ ГP3}\CКlI ЗОIIII,
оБ ЩСС1" nСIIО-КУJIТУРНО ЯIIJIСIIIIС, С1.зn.ават
топа можс да стан с чрсз НВСТОlрафичсско
IIfl10113Ta,
1\lIзаЙII. И косто с особсно СЫЦСС1' всно lIiщиви}\уалността,
IIellOBTopItMOCTTa,
JlаНДlIJаФТНIIЯТ ДllзаЙII ла бъn.е оажно срсдство за IIНДlШlщуаЛlIЗllраllС lIа оБJllIка на срсдата.
Шнrоко Н(1l1ложснltе наМllра гр :щmЧССКIIЯТ дизайн на грана . Това с сл на оБШllрна сфсра lIа IIIIТСfl1аЩIЯ м сжду грщ\ската С(1сна, ПРlIложната
графltка, плаката , I\II<;ТОВОТО офОРМЯIIС [90]. Графllката 11 гр;н!m ЧССКlIЯТ ефсп се характерЮllрат с раЗllооб раЗIЮ II З IIЫIIIСIIII С lIа м аТСj1 ltала
-
HaJ\IIIICЪT
можс да бълс "росто боядисаll, аllJJIIЮIРШI, с РСJlСфll" БУКВII, Iр а Пllраll ,
IIJIIblIIICII }\<lЖС СЪС своБОНIIО стоящ" IIJIЭСТIIЧ 1111 БУКВII. Всщта сс обогаТЯllа
!рафIlЧССКII, графllката сс ОllреJ\мстява. Гона юаllМIЮ ПРОlIIlКlJаllС ОllреНСJlЯ 11I1JICIIIICTO графllчеСКII ЛllзаЙII, раЗJIIIЧIIО 11 от "РIIJЮЖllат э Iр аф llк а, 11 от "л аката, саI\ЮС1 ' ОIlТСЛIIО К'ПО ЯIIJIСIIIIС
11
C llPII~1O
ФУ1IЮ\ИЯ. НО ако искамс д а разнообраз им
и зявява що С1.ЩIIОС1та "а нраЗШlка като театралната, РlпуаЛllата
въо ФУ1IКЦИОllираllето им. Нанримср наПОCJIСДЪК сс раЗIIросграll11 дстската
lIfl10Ba cКYJIII11'pa, скулптурата 11 РСJlСфЪТ
рсшснис, о косто знаЧСНIIСТО "а
С1" руктура на "ространството .
чссто сс включват като украсн" еЛСМСНТII
дскораПШl\lпе С1'О ЙIЮСТИ "араства. ЗаСJlужава осоБСIIО на сс полчеРТ<JС
Тук
11
Iъвкаllостга, ОЪЗМОЖllостта за раЗJIIIЧIIИ
lIа II ОЗ llатата аРХlIтспур"а C(1CJНI. за
матеР";UlllИ и КОМПО З IЩIIОIIIIII
юаllмолсЙt.ТВ IIС с ФУ1IКI\IIОН3JIIIIПС
МОЛИФJ\каЦIIИ на l1'афIlЧIIИТС СИМI1QJIII IIallp"Mep фирмсн знак ИЛII смблсма могат ла сс ВКЛЮ'lат П1.0 фаС3}tllо пано, о оформянсто "а надпис ИЛII транспортно срслстпо. Ол)'К слна важllа творчсска сфсра с ИНПlIIIIЩУaJII"IЯТ графllЧССКИ
образ, т.с. ПКJНОЧllаJJСТО на
опознавасмата, ИIЩllDllпуалllата граф 11 ка 11 голсми If МЗJ1КИ, ПОДВИЖIIИ и стаТIIЧНII СJIСМСНПI. а отгам
11
припапансто "а
образна ЦЯЛ ОСТJJОСТ на I\СJlИ арХЗIТСКТУрl1II анса мБJJII - ИlIJ\IIlIlIнуалllЗирансто чрсз графllЧССКIIЯ нюаЙII 113 курортсн
KOMIIJICKC,
Jlссонарк, ЖIIЛИЩСII раЙОII,
I\lIIoro
важсн с
YCCTLT
за
те;праЛlIJ lfраllС , обраЗllа ТР:IIIСфОРi\lаIIIlЯ
СЛСI\ I С IПII
11
оргаНllзаl\lIята
11:1
ФУ1IКl\lюналlllПС IIpOLtCCII . ЗаСJlУ',кавз на сс отБСЛСЖ II , чс успсхът на ОФОРМЛСIIIIСТО с IIСЧС псс но-тясно св"рзан С РСЖllсурата
на C1.0TBcTlIIlТe С1,БИПIЯ - В сдн" случаll С"1 .бl lТlIята са случаЙНII, II[ЮТllчат СlюБОН IЮ (BIICHa - фСС"ГlШ,Ulът на куклнтс), в НРУПI са новсче рСЖllсираНII
(Рига - нра:ШIЩИ на юкуствата), а 11 !РСТII
I\lIете IJ1'J~IOЖНОС"ПI НОIJПI pa ВlIOCTOlll1O се
ЧСIIIМII, освстителн" тсла и пр.
НаС1" IIЛКlIТС, с1ыlrlзта,' съдовстс за
зсленина, Оfl1ЗJ11IТС (ве(1ИПIТС около
IIal\lCТlIIIKa на ВаСIIЛ Лепски в Софи\!)
оргаllllЗllрат простраЩ,'Т IJОТО
11
н аСОЧllат
lI"I.знр"смането на МОНУМ С IIТ<.IJНIIПС
обскпl. И обраТIIО - нсрялко ПШJlIJllIOII" , КОфll за боклук, паРКIIНПI 11 дрynl слсмснти IIа обзавсждансто сс нояв\!ва т,
бсз на са дооб~IIICJIС"", 11 I\IСЖНУ обзаВСЖJtallСТО 11 "юкуствата IIа о(i ЩСС"ГВСНIIЯ форум" НЪЗlIlIКllат II е llрСО}ЩJIIIМII КОШ!UIIIКТII.
Дотук стаllа
HY/-Ia J'JralIHO за
C1.'IC"l"aIl:lT (МОСКllа - Арбатскитс
хунuжеС"I'IIСllата СIIСI\IIФlIка 11
нраЗIIIIЦII)" В CJIУЧ:Ы всчс сс ОС1.ЩСС1" ВЯllа
II"I.ЗМОЖIIOС"ГlПС IIа OTI\CJ IIIIIТC жан pOIIC.
11
енно ПЛIIЯJIIIС на тсаТРЗJIНОТО 113"1'С"I'I1О
m.рху ОР I "аllllЗа НIIIIт а на С1.битшпа в 'р ана
Но познаJl;JIIСТО IIа жаllРОВСТС ТЯXJIзта JI rp3J\CKOTO
"r"pOHa"
РОJlЯ
обз;нн;ЖJ\3Н С
149 ДЮЛЙ Н Н /\ гrлДСКЛТЛ сrЕ.1Л 148 ДИЗЛЙII НЛ ГРАДСКАТА СРЕДА
Да се обърпем ~ЪPBO ~-ЪM наЙ-ЯСIIШI и
IIма голямо значение пе само за
художествената КОМПОЗИЦIIЯ па средат а, а и за цялостната организация lIа
дизайн-процеса. Всею{ от тсзи жанрове
ИJ\'lа своя специфика и по отношение на просктирането, и но отношеllllе на
IIСТОРllчеСЮI наИ-УСТОИЧIIВ ,
реализацията на замисъла. Тези фактори са различни ПрlI декораТИВНIIТС II зкустпа, пр" малката архитектура, при
промиruлеuия дизайн: Ето защо
обогатява ВЪЗДСИСТВIIСТО на
ОсоБСIIО необходимо е такооа юграждаll С
при оформсните, със запазена ат~lOсфср:!
НСТОрИЧССЮI аJlсамБЛIl - н е случаllНО то се ТЪРСII най-различно в спучаи, като · цснтъра на София II цситъра на Сан
ДIIСГО u КалllфОРIIИЯ, аllсамБЛIIТС на
ПОЗlIанаJlСТО на творческата и
ПРОlIзводствсно-теXlllfческаПl ОСlIова па
италиаllСЮIТС заМЪЦII
раЗЛI{Чните жанровс е нсобходима ОСIЮВ:!
униuсрситст.
за създаването на ВСИЧЮI
прсдпоставю{ за цялостно IIзгражда llС н а
градската предметна срсда. ОсобеllО
ОСТР9 СТОII въпросът с ПРОМИ!;IIЛСIIIIЯ Пllзаllll за градската среда, които на IIр:!ктика е лишен от ИСТIIIIска
прОllJводствена база. Ра зглсждаЙЮI художеСТВСlIIlТС, обраЗlIlIТС функции на раЗЛIIЧlllпе жаllрОВС, сс CТIII 'a до прсдставата за ТЯXlюто ОПТllмаЛIIО
учаСТ llе, тяхното ОПТlIмаПIIО СЪОТIЮШСIIIIС
n
прсдмстната среда на града като цяло.
На пр:!ктика таЗII
OI1TIIMa.Jllla
11 па ВI!JШIOСЮIЯ
Нсзавис имо дали става дума за ОТДСПIIИ 130ДСЩII подсистсми или ПО-ЦЯЛОСТIIО з:!
оргаllизаЦИОННО-ТСXlIИЧССКII
каРТИllа СС
нарушава 11 изкривява от ФlIнаllСОПИ, ПРnИЗВОДСТВСIIII, органюаЦIIОШIII УСJlОIJ 11 Я .
Ето защо създавансто на псички нсобходими усповия за рсалll заЦ lIята н а
ТОЗII ОПТIIМУМ тря6ва па СС схваща като сд на от OCHOBIIIIТC постаНОВКII на
IIРСДМСТНIJЯ комплскс, далll сс п.рСИ lI[>есъздаВ:! IIС на аUТСIIТlIЧIЮ старо обзаuсжда нс или lювечс или IЮ-Мa.J1КО
СIIОJlУЧЛИUII cы3cMc~I1111 IIIlТср"рстаЦIIИ , ТОЗ II подход IIма
TpallHo
място Прll
IIСТОРl11lескитс ансамБJIII 11 срсда. ШIlРОК О раЗllрОСТр:!IIСIIО
u
СЪПРСМСllllата
праКТl1ка с IIр"ла!"аIlСТО н а ТОЗII IlpllllЦlIIl
IIpll
КОМПЛСКСIIО IIзгр3.Ж!t:!IIС
II:! У1ll1каЛlll1
ЖI1J1111Ц11II 1IJ111 общеСТВС1I1I аllсамБЛlI, когато сс създав:!т оргаlll1заЦIIОlIlIИ
УСПОВI1Я за СДlIоврсмешю IПI1JаждаllС н а
аРХlI тсктурата и IIрснмстната срсда.
13
това OТllOluclllle осоБСIIО са характсрНII 1I0ВIIТС ЖIIЛIIIЦШI аllсамБJlJI от 70-те ГОНИШI във Фр а IlЦIIЯ, в КОI1ТО мож е д:! сс кажс, чс з:! IIЪРВИ II1,Т В С1.ВРСМСllllата
IlpaKTIIKa
сс IЛ.ЗРОJЩ СIIIIТСЗIIOТО
J lюаЙн-процеса. ЕстеТllчески проблеМII lIа предмстната
СIIЛIIО впсчатлснис нравят с п одобна
градската ПРСДМСТllа срсда същсствуват раЗЛИЧНII П.? ПРllродата на еСТСТlIЧССКОТО им ВЪЗПСIIствие, раЗЛ IIЧНИ
110 образна aIПllDHocт ж~а нровс. За BCCKII от тях С характерна своиствеllа само IICJ\IY "естеТ llческа мяра". ТаЗIJ Мllогож а llР ОВОСТ lIа предмстната gJеда поражда
СПСЦllфllЧНИ проблсми пр"
ИIIТСГРалност и сшпсзност ДСТСЮIЯТ парк
" М з иур" " в ТБИЛI1СII
13
~
образно-сстетическото юаимодеllСТВllе н а слсментите, Прll изграждан сто на
ТСXl шя ансамбъл и за включв а н сто 11М в
градския ансамбъл [94J.
Същсствуват коренно разЛIIЧНИ
~
възможности за обраЗIIО взаllмодеllСТВllе J\IСЖДУ I1редмеТНIIЯ комплскс I!
останалllТС, по-траЙIlИ КОМIIОll е llТИ lI а
раЗЛIIЧНИЯТ
С
понобllО, ощс по-ярко ИЗЯВСIIО !саТРЮIIIО, каРII:!вално и нр аз НIIЧIЮ
IJ1,JHCI1CTBIIC
·п.РГОВСЮI аllсамб1..J1 lIа "хортыI IIЛ:!l1а " в Сан Дисго. ОТ lIаш ата нраКТlIка уначсн IIрИМ Ср за СНIIОВРСМСIIСII, цялостсн заМИС1.Jl lIа архитсктура и
IIpcJtM cT lla
срсна с обзаВСЖД:!IIСТО II:! IIРОСТР :! IIС1'вата около НаРОДlIlIЯ дворсц II:! културата в
СОфllЯ (арх. А. Агура, IIIIЖ. В. Атан:!сов:!), lIа BaKaHUllollllOTO ССJIIIЩС "ДЮII И" (:!рх. Н . ДаJ\IOВ, арх. С. ТУllаРСВ<1), на IIЯКОII I1СШСХОДIIII ЗОIIII.
Втора ВЪЗМОЖIIОСТ с п одчсрта ll ОТО
аКТlШIIJllраll С 11 IIридобllВ:!II СТО lIа водсща
роля 11<1 нрсдмстн ата срсда п аllсам6Ы1:!,
средата - сградll, лаllдшафт, обща IIростраllствеllа структура. Тов:!
Т ов:! е УМСС1' IЮ , когато аРXllТектур":!та суБС1' аIЩI1Я с твърдс ра ЗllOРОН ll а 111111
110 Зllак, Ka'lccTBO,
ТОЗII 1I 0НХОД сс IIрllлаГ<1 всс
Ю,l\IМОНСЙСТВIIС можс да бъltс р :!JJ IIIЧI IO Сllла.
главното пространство о ЦСllп ,ра lI а
Пл еве н (арх. х. Ков ач сп, IIIIЖ . В. МутафЧllео) сс налОЖИИМСlIlIО БJlагоустро иството, ЗСЛСШlllата, ВОД IIIIТС каскади 11 фонт а llll да оБСДШIЯТ ОТНСЛlIIlТе cгpaдll, IIридав а йки нооо образ llо-сстет ическо въздсйствие па самия център. Така е 11 в цснтъра lI а БСРЛIIН (Алсксаllдърпл а ц), а ощс по-изяпеllО е това при IIЗОССТПИЯ " Пllаllа
д'ИталllЯ" в Ню Орлеаll (арх. Чарлс Мур) ,
когато с НОСТ:!'IЪ'111O СТСрШ III:! 11 (iC:J.J III'llla.
11O-'ICC1'O,
'1С 11 прн IЮДОUIIII CIITyallll1l маЛКII, НО II1 ~'1I1 IПСJ IIIII lI аМСС II MOI'<lT ла обогатят образ:! 11:1 clТJ ilНaTa, отразяваЙЮI ЛnСТilТ l ,Ч Н О ясно н оваТ<I СОllllалllа
ФУIIЮlIIЯ.
е н ашата ПР:!КТllка за СЪЖ<UIСIIIIС ВСС ощс
са TB1:JJДC J\llIогоБРОЙIIII ПРII~IСР"ТС на CJl)'чаl!lЮ, загрОЗЯВ<lЩО ВКJIЮЧIЩIIС'. lI а
1:IITpllllll 11
TCIIТlI, КОЗIlРЮI, рсклами,
С1,ЩССТI\)1JаIl\И, хараКТСРIIII с град 11 • А 13 същото
BPCJ\IC
ПРСНМСТlIIIЯТ пласт
н апъл н о сп олуч
J111 ОО
можс на с..:
CP<lCIIC
С1>LllССТI1УlJ:!ШIIЯ образ 11 на го обогаТ II . Ощс П О- I 'ОЛСМII ПЪЗМОЖНОСТII В ТОI1:!
OTHOIIICIIII C II:-'Ia IIрИ Н ОВОПРОСКТ llр а ll1l сгра.НII - ощс прсз 20-тс год 11 11 11 В
застрояо:! не сс подчиняват на
:!рХ1 псктурата lIа СЪВСТСЮIЯ
"УДОЖССТВСIIИЯ образ lIа ПрОСТр:!IIСТВОТО н прсдмстната срсда на площ ада. Както 11 ТОЗII спучай, така и в друг II ЗВССТСН У lIас ПрlIМСр - наградсния па " Интераr.х'S3" " Площад lIа 4-те ссзона" в гр. KOllo
(ЯПОНIIЯ), ТОЗII подход UОДII Н С само но
с
apXIITcктypaTa , Н:! И ЗIЮJlзупа lI ещо от
JQ,дето същсствущш\Ото 11 б",дсщото
КОllструкrИВIIЗ1.м IIм а РСIIIСIIIIЯ,
11 KOIITO
ЩU1llllСlпе, IllIформаЩЮlIlIllТС паll:!, раJ1110аIlТСIIIПС аКТIIВIIО сс включват
общата 06 р азна структура, а в lI аl ШI
u
}tllll
Р. ВСIIТУР", групата '·Саlп" С1.ЗДaJюха
IlpllMCpll
lIа ОрГ:!IIIIЧ llа НIП С IТJаllllЯ J\IСЖН У
особсна сложност на ХУДОЖССТlJснат:!
1III IIЮрМ:! ШЮIIIIII СРСНС1 ' Н3 11 :!РХlIтсктурll:l п.каll, Р. Ин гла llН 11 Ч, Мур 1I1.K
струю-ура на са~IIIЯ ПРСНМСТСII компл скс.
прст.РII<.Lха
еДllа п од чертаllа актишюС1',
110
и до
ТрСТIIЯТ хараКТСРСII случай е, когато е II : LЛIIЦС определена раОНОСТОЙIIОСТ м ежду IlpcItMcTHaTa среда 11 ансамбъла. Т ака в РСКОIIС1 ' рукцията lIа ЦСlIтъра на Будапсща , а 11 нри редина псшеходни ЗОIIИ у нас (ПазаРДЖIIК, Пещсра, Видин - арх. и .
НИЮlфОРОО) сс запазват и даже сс
юявяп:!т СПСЦllфllката и IIСТОР"'lССЮI SIТ KOHTpaCТIJO по характер третираllе на
aIП IIBII OC1· на пр едмст ния КОМIIЛСКС.
111111 КОРСНIIО 110 ПРСДllа З llаЧСIIIIС, 110
Така спед Зllачителното р аз ширяваllС lI а
КОJlОР"Т на архитектурната срсла чр сз
II згр:!жданс и КОМУIIIIК3Цl101lllата
среда в градскjlЯ ансамбl.J1
и рсалЮllра снноврсмснно 11 той по
образното третиранс па дансн аllсамбъл ,
прсдмстната cpeд~ продължава, подсил ва
11
когато ПРСНМСТIIIIЯТ комнлскс сс замиспя
сыцество става водсщ КОМllOlIСIП в
СЪВРСМСНIIИТС УСПОUIIЯ съвсем не най-задЪЛЖИТелсн ПрИIIЦIIП - когато
аРХИТСКТУРНО-l1ростраllствената тъкан.
организацията и материално
ТСXlIИЧССЮlТе фактори, необходими за
11
110 u
обзаоеждането. Подобпа равностойност е хараКТСРllа и за прсдмеТIIОТО паСllщ анс н :!
таЮlDа ансамбли като бул. "Витоша" о София, глаония площад на Блзгоспгран , оъпреки че в ТОЗII пример обзanсждаllСТО с родствсно по образно въздействис на архитектурната рамка.
ПроблеМlI, подобllllllа проБЛСМIIТС н а взаимодеЙСТВIIСТО с аllсамбъла като ЦИЛО, ВЪЗНllкnат
11
ПрlI отлслната сграда и
ф:!сада. Тук нсщата са ощс ПО-СlIЛно оnредслеllИ ОТ свойствата
11
качсствата lIа
самата архитектура. Както беше посочсно, тя може да бъде замиспеllа 111111 същсствуваща като " ПО-ГОСТОПрllемна" на оеЩllТе или напротив
-
като изключващ а
ПI. Монументалпи, със силсн хар:!кте р сгради като ХудожеСТВСIIIIТС галерии в
ССХ~IIЯ и Велико Търпово' ( а рх . Н. Николов) почти IIзключват всякакви aKcecoaplI. В <;Ьщото врсмс НОIJIIЯТ lI aJ lПII С
11
двстс СКУЛП1-УРIl
II:!
ЛЫJQI1СТС
прсл б llпшат:! Съдсбна палата показват,
UTopocTellclIlIlITC
CJ/CJ\ I C IIТII ,
като JlCKOP:!ТlIIJllII СТС!III, nграли,
IICprOJIII .
в срслства за СН IIIIСТIЮ мсжну СIТJ:\д:!Т:! и
срсната, СIТJзлата 1I iIIlсаJ\lБТJIa .
Същсствува 11 ТСIIНСIIЦIIЯ за обособяваllС и раJ){елянс в сградитс на раЗЛIIЧIIИ по
ФУllКШIII УСТОЙЧIIВОСТ И образ СТРУКТУРII IЮССlна (ос06еllО YCToii'IIIBa), ОIТJажна lll:l , Иllф ОРМ llраща, з:! Р:!J){СJlЯIIС н а ФУIIКЦ ИИТС и еЛСМСIIТlIТС в самата ф:! сапа lIа по-стаБИЛIlIl и С1,ОТОСТlIQ по -строго 11 на ВРСМСIIНII, вн аС ЯЩII
Opгa llllJllpaHII
ОЖllDяващи аРХlIтсК"гурата CJlучаЙIIОСТН
Дl lll aM IIK:! т.В врсмето
11
1951. СраВlIявайки
характера на nзаИМОПСllСТIIИС lIа ВСЩIIТС с
фасанllте и с градското пространств о, J\lQж е да сс lIаllР:!1111 11 3110Н 1.Т, че
lJJаllМОДСЙСТВIIСТО с фа саната
110 Прllllltllll
търпи повсчс IIсочакваll ОСТ, CJIучаIlНОСТ,
свобnпа, до като IIространството, осоБС II О IЮР;U!II IIсуначно подрсжданс, МIIОГО ПО-JI(;СIIO сс подлава на ЗР,ПСЛIЮ заJ\ I1 , рсяпаllС от пр епмеТ lIlIЯ комплскс.
Това налага особсно ПШlмаНIIС К"I.M в сскн еЛСМС IIТ, най-всчс п xapaIПcpll1l неllтралНII простр а ll ства, ИСТОРllч сеКII
:!lIсамБЛII 11 др. Накрая С II соБХОН IIМ О на сс IЮН'I сртас , чс са UЪЗМОЖIIII твърдс ~IIЮГО случа ll, когато
прсдмеТlIIlЯТ пл:!ст,ДОР "
11
ЛIIIUСII ОТ
ВЪТРСШIIО СДlIIIСТОО,lIрсдстаllлява
носта П ,ЧIIО "J\ IIЮГО'lII CJ I С II хор", за П<l З :!ГЛ)'l11 1l архит сктурат:! IIЛII на м а кар
11
IIРОПIIJОРСЧIIВ,
11 0
IIplIHaHC,
хаР<lПСРСII
'1 I
150 ДI I JЛ ЙII НА ГРАДСКАТА сrr:д'\ обл ик lIа дадеп знсамбъл. ТИПIIЧНИ
TpCTllpalle
IIрИМСрИ са претоваРСНlIте с рек.пама
своеобразна диспеРСllа арХ:ИТСI<ТУРllа
" ПикЬ\н или съркус" в Лондон, " Бродуей " в
КО/lШОЗIЩIIЯ.
Ню Иорк, гл;шната маrnстраJlа Н3 Лас
Вегас (lIЗс.педвана от Р. Вентури [%] като Сlюсоб l' <J ЗС Н ансамбъ.п), а такова е и ccralllllOTO въздсйствие на надниситс, JlII1'iJlIIIIITe и ОСВСТИТCJlIШТС тс.па по много от глаШIIIТС улици D паШIIТС градовс. Птората страна на разглеждания IIроблем с апсамБJlОllостта вътрс в саМIIЯ "рсдмстсн комплскс. Бсз съм 11 СIIII е ТОЗII IIроблсм е особсно остър, когато се касас :1а хаРМОIIИЧIIО включваllе
113
псщите
11
срена с ИСТОРИЧССКII II згrЩJ\С II ИIЛ'К обра·,. к.в ·ато н:! ВСЩIIТС сс отрсЖ)щ Iюнсща
КОi\IIIОЗ'ЩIIОНllа роля. когато нрепмстmlЯТ КОМШIСКС сс заМIICJIИ 11 рсаJlII З llра. макар 11 11 IIO- M'UI1.K TCPllТop"<Ulell o(ixBaT. 110 I\ IШОСТ НО 11 СННОПрСМСIIIIО.
Анеамбловостга сс постига IIС само чрс з
па предмстната срсда като
151 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
на художествспите и припципи оъв
компонснти - особеuо в градската графика, Dизуалната комупикаЦIIЯ, в по-бързо износоащитс сс JI често променящи сс вещи (така HanplIMCp о КУРОРТlJите КОМВЛСКСII "Албена" 11 "ЗлаТНII ПЯСЪЦII" II рамките на 15 - 20 годин\! се
орсмсто. Основните измерепия, lШИТО
паслаrnат IIЯКОЛКО системи за Dllзуалпа
под действието на множество конкрстни
по време и място фаКТОРII. Това опреде.ля социаЛНО-КУJггурпата конкретност па
МаСОВIIЯТ CJгучай е, когато о IIрсдмст ната
формообразуването, както и пеговата
среда се наrшастяват раЗЛИЧlI1I по врсмс
динамика, промеШl~шocтrа и развитието
lIа създавапс, по жаllР, по
.
разпространсност изделия. И все пак \{ в
ТОЗ\I CJIУЧ :lЙ ТРllбоа да бъдс lIаЛlЩС юоестна ЦlUlОСТ IЮСТ, апсамбловост оъв въздеЙСТВIIСТО на предметната срсда. Това .може да се ПОC'l·IIП1е чрсз катсгоrllЧIIО IIзвеждаllе на еДlIII водещ
I\I OТlIII (наСТИЛКJI, Вllзуална комуникаl\ИЯ) . чрсз цвстова и ДскораТlIвна обработка на IСЩСJIIllпа. ОсоБСIIО 311a'ICIIIIC IIMa уна'IIЮТО, КОМIIOЗIЩИОIIIIО оБМИCJIСIЮ
Р3Зlюлаганс на YIIII кал 1111 по образ (и 11 ростраIlСТВСIЮ-КОМУIIIIКiЩllOlIна Р()JIII) 11 ста ннаРТIIЗllраllll, IIОВТilРИЩII СС ИЗНСJIIIИ .
Н:JllР"I\IСР за IIРСДМСТIIИЯ аllсамБЪJlllа СОфllЯ бсшс същсствсно наличието на
характерюират таз и динамика на
комупикаЦIIЯ, докато през същото врсме
прсдметната среда па гр<ща, са: връзката
застрояването запазва устойчиоост в
нз формообразувансто с художестосното
автономност на прелмстпата среда мож с
врсмсто; взаимодсйствисто и np1.:JKaTa
да сс ВIIД\!
МСЖДУ локалната, реrnонадната
художеСТПСlI1I теlщеПЦШl могат да
хуножсствс на култура
11
IIр офсеионапно - саМОНСЙIIО,
- IIИСКОХУДОЖССГВСН О 11"1.11 фОРl\lIIрансто 1101 ccrCТll'lCCКlIТC li K;I'ICC'I·ua. IJнсокохуnожсствено
ИЗВССТIIО е, че раЗЛIIЧНlIте DlЩОВС и Жi\lrрове lIа ХУnОЖССТDСIIОТО УСlIояванс на
i\13TCP"<U III. МIIОГО С ваЖIIО в С31\10ТО об:;J IJСЖД3НС да се C'I.:щадс ЯСllа
раЗllростраНСlIIlТе МОI\УЛlllI IlаОIlЛlЮlI1I СС
II"I,В врсмсто. Най - банно ПРОМСШIIЦН сс 110 (\ТIЮШСIIIIС на "СТllла на врсмсто· са
ХУ1l0ЖССТIJс на СТРУlсгура. IIР" КОИТО
оказа lIсуп а 'llIЗ от ГЛСНlliI точка н а
аРЮIТСКТУРIIO-I-радоустуоисгвеllите
структура, II С РЯДКО образно сс
анса/llБЛОВОC'lта. И тук е yrvICC'I·IIO па сс lI а lЮl\IlII1 за образнат:! ГI.IIK:1BOC'l· lI а
T3К1IDa фОрМII 11'1 ХУПОЖССТВСIIО усвояваllе
тра llСФОРl\lllрат, гюиш/ват се
раЗJIIl'llIIПС ИЗI\СЛIIИ, за ВЪЗМОЖНОC'lта н а
pCIHCHHC.
чрсз
мащаБIlОСТ,'IРСЗ IIзпо!пупа llllТС
О ТНСЛIIIIТС
JjCU\J1 -
слеМСНТII на тази
IJ
ШIКОII
II соб llчаllllа жзнрова II зива 11 с
б1.J!3Т
нр,:нонрснслсна ОТ I\ЯJIOСТНIIИ заi\II!C'lJI
КОI\\IIО :НЩIIОНН3 aKТlIUI~ocт Сllореn
нсобll'lаiiна ХУНОЖССТВСllа образност. Така ·' ПJlоrI\31IЪТ на 4-тс сезо н:!·' в Koiio е JflшсаРIIО ра з r"Рllзта мстафора,
характсра на остаllШlIlТе слеМСНТII
() гнеЛIIIПС rr РОСТР:ШСТВ3
н а които
,lCо r\напшrю обраЗIIО нрстrюрнват l'i\ЮЦ llошuшата атмосфсра lIа IIролстг а,
TpCTllpall1l
11 11'1
срсната. Умсстно с да сс IIОД'lСРТЗ С, чс о[iраЗllо-еI\ЮНIIОНалното CДlIIICТOO м ожс да б1.I\С ПрlIСЪЩО 113 прСnМСТНIIЯ
KO/llllJICKe БJlаГОJЩРСНIIС lIа ОПРСnСJlСllИ IIplllll\llllll lIа формообразуваllС - такива са
IIЩ)Щ;U\
OIlPCHCJlCH:l
ЗlIмтга
а ССIIIIIЩIПС
113СПIЛ~ИТС, ф~lIтаll~Т ;юлучаваl· ЛО;1rчrю
СII[1Иi\Ю цялото, но IIсочакваlЮ само за
ИТ<UIIIИ· в Ню
()pJlealllla Чарл с Мур , ю ..дсто сс IIJIIОЛ Jу"ат 11 IIОЗllаТlI, 110 Ci\IIICJIOOO траllСфОРМllР3НII МОТИВII. lIIаРЖОlI1I ,,/ ас каРОНII с JIIЩСТО на
apXIITCKTa,
очсртаllll с II СО Н аРКII, картат а
lIа Италии, Ш.:JНРОIIЗВСДСН<.I D МО :I<.JИ'lСН Р~ J I Сф, а СlI/lШОJIIIЧllата IIространстnсна
KYJITYf1IIO-IIСТОрlI"сска
СI~п .ржатеЛIIОСТ. ВКJllOчвансто
lIa 110011 СJlС М С IIПI I\ЮЖС 11 трябва на '1CPIIII ВНЪХ1ЮВСIIIIС от траJ\lЩIIIIТС 11 о(iРЗЗllата
(сномснаТIIЯ IICClIllOKpaTHo IIJIOЩ,Щ 11 Н ю Орлеаll) оодеща е ролята на ПРСДi\IСТll аТ:J Сфсра, на MaдKIITe фОРМII, докато
до ОПЮСIПСЛIIОТО
НР ОТl IПОСГОЯIIIIС· на ЯВЛСНШI като СГИJI и мона в аРХ1пектурата. ПРlIсма сс, чс МОНIЮТО, макар и нритежаващо СВОlIта
а РXIIтсктура практичсски
ЛlIнсва. Ето защо да сс IIСКЗ букваЛlIOТО C'I.OTI1CTCТBIIC, ПРСllаСЯIIСТО lIа
СГИЛIIСГlIЧССКIIТС особеноC'l·И 11'1 apXJITCI\-турата 11 градоустройството IJ IIрелметната сфсра 113 гр:ща С
l"PCII 11 IIЗЦЯJlО C'I.отвстсгвуваща lIа ТСЗII сфсрн ДlIнаМlIка IIЫ111рСМСТО \1 хупожеСТОСIIIIТ С lIеllраВIIJIIIО. НСllравиЛlЮ е да сс
IIрIlIЩIIIIII . ОЧ СВ IIНIIО е, чс в ХУНОЖССТВСНlIте [l1)IIIЩIIПII за надсн
(УCJЮIllIO-СТIlЛIlСТIlЧССКlI) ЧСрПI , тзка 11
l\ellllOCТ като отразиващо онреНСЛСН:I
ПО-lIстрайни (УCJЮDlЮ-МОДIIII) чеРТII lIа
МОi\lСlпна СОЦllално- културна СlIтуа1\IIЯ
художеC'l·ВСIЮТО МIIСЛСIIС . ИзслснпаllСТО .
ЯВJlСIIIIС има ограllllчсна роля
11
арХlIтсктурата, ЧIIЯТО обуаЗIIОСТ трябва на отразява прСДII~IIIО траllНИ художсстосrlll ТСНJ\сrЩIIИ, Тр31ШII КУЛТУРНII I\СНIIОСПI .
Можс да сс кажс, чс 11 В МИllалото, а и n 1131HII HIIII формообра:1УВЗЩО"О LlЛlIЯllll е на ЗРХlIтсктурата 11 граДОУC'l· роltспюто т . рху прсдмстната срсна на I1'Ш1а. нажс
II1,РХУ БИ,.ОI1I1ТС ВСЩII С олреЛСЛИll\О
II З ЯlJяваllСТО на топа
lIaCJI<i11l311e
OTIIOIIICIIIICTO I<1.M HCPIIOJ\1I като 1<1 .1\1 11
198J. В
IIСГОРИКО-КУJГГУРll а
I\СНIЮСТ. за C'I . lIрСМСIIIЮТО НР СОС i\lllCJIЯIIС
на хараКТСР1II1 О{)Р3ЗI\ll1l ХУJlожеСГВСlI1I фОрМII от Мllllалото С OrJICH 11'1 ТИXJlат а ТlI 1111'1 IIOC'I· 11 ХУНОЖССТВСllа роля 11 оБJ IIIК :!
BTopll важсн ра:lрСЗ с
голямата архитектура аРЮIТСКТУРlI1I
COI\llaJIho-а<уJП·УРН:Iта НII
ОТ конто 111Н1I1ЗХОЖJ\ат новсчсто чл с нов с
СI.ЗJ ЩВ:lIIСТО на СU1.рзан с мсстното
11:1 IП<.lЛlI:!II , ка Г.I КОJIO НIIИ J1 Ню Оrлсан
културно свособра з ис нрсдмстсн ансамБЫI.
11 роuщ: м 11 lIа C()LtllaJIII O-КУJП)'(llIата Дllllilмика 11 еСТСПl'lССЮlте качес-пщ на npeJIMeTHa·11I среда ГlPCHM CTllaTa срена lI а IpaHa сс IllOpM llpa
обскти. HallpOTIIII, прсз 6О-тс ГОНIIШI IIС cal\lO за НalIIIJIIЮIIIIТС, а 11 за IIСЙКlПС, за СI .ДОIIСТС за зслеllllllа, за оформянсто Н3 нарЮIСТlIТС 11 оградитс са СllоiiСТВСIIИ с]оУ"КНllOllалната обраЗIIОСТ на
в
ВСЩIIТС от МИII ,UfИТС
' ·OHIIIIII, KOIITO
В1 .зсгаНОШlВанс 11М3 СlIоита рOJIЯ за
11
СН!Ю ИЗДСJIIlе може Д3 б1.нс С:lМОC'l·оятслна обласг 11'1 ЮCJIСJЩЗIIС. В таЗII I1Р1.зкз ВЪЗIIIIКВ3Т И IIЫlрОСIПС за
София ез запазеНII НИКОII lIа1l1lJflЮ1II1 за нr одзжба на IJССТIIIЩII и CIIIIC3111111 от 50-тс са трстирани като /lla..rIКlI.
п
IIРСНМСПlата срел:! 1I0IIикога нажс
УНIIКa.JIIIИ, богато нстаilЛираНII в духа нз
обраЗ ЦII lIа обзавеждаllСТО или тяхн ото
_
IIСрИон ЩС се lI:lслаПlат както по-траllНИ
заllа:1ва llС на IIСТОРllчеСКII аВТСIIПIЧНII
КР1.говс " а наСТИJIКИТС сс оказва (:IЩIIJIIIИ,
и всс ШIК lIонобни rС lIlСlIlIЯ са СВОЙСТВСIIII J ·ЩIВIIО за Y"IIK~IJJH <lIICai\IGJIII. за аllса/l!БЛ II Hpll простраll ства, KOIITO 1Ii\laT особеllО З ll а Ч С lIlI С в оGЛlIка lIа Ct;JIIIII\CTO 11 "Рll КОIIТО СJ\ НОВРСМСIIIЮСТТ:I 11<.1 P -:Ш III) ,ЩlIита lI<lna II'IЛ/lIOЖ 11 ОСТ за
като облсклото. IЮЛllграфll'lIIОТО
11
това, чс пякои
CIICI\IНIIIIKa на II CrO pll'lCCКlI р аЗ ВIIЛИИ сс нр сн метсн KOMI1JJCKC. А И самото
КО/lIIIОЗIЩIIЯ о ц е llп, rа lI а КОIII\СIПРllчmпе
11)7J.
ПрИIЩНПlI
рсалllЗаНlIlI, докато lIall-ДlIнаМIIЧIIII са в
газл 11 '1 ис ПОDсжда
ссбс си рСШСНИС. Ощс но-х ар:!кте рен с JlРУГ (."ыIсмснснH шrсамБЫI - С[lОi\rенаПIЯТ
ссснта
CII
юа<уC'l" IЮ. афlllна, бllТОВIIТС IIСЩII . Това
с РЗЗJIIIЧllа
CJlY'laIIТC с обзавсждансто на ПарlIЖ от врсмето lIа Осман, ПарlIЖ 11 Вllена от врсмсто 11:1 МОНСРllа, (;ОфIlЯ BII1.pI1I1TC ДСССТlIЛСТlIЯ на ХХ в. П рll тях IIрСНМСТlIIIЯТ аllсамбъл нр"но(i"па 11
шпото
на ХУПОЖССТОСIIIIТС
IJ
Показателно е, че в един от най-изосстните 11 lП.рви по врсмс ансамБЛII lIа 1l0СГМОДСРНIIзма
I·QjJjfMaTa
срсната се характерИЗllрат с раЗJlIIчна
Hlfllai\IIIKa
II
IIРОНIIЮlат първо в нея, а елед това 11 apXIITCKTypaTa и граноустроiiC'l" ПОТО .
наl\ионa..rшата и
С IIСТОlIната КYJfI· ypa; Вр1.зКlПС
YHIIKa..rlllll паШIJlIIOIIII, ВКЛЮЧСIIИ oprallll'lIlO 11 хараКТСРIIИ 11 pOC'l·pa 11 ст ВС 1111 clITyal\llll. ПОJ\МЯllата 11М със ссга
РОНСТВСIIОТО ШlаСТIIЧIIО
аРXJIТСКТУРШIЯ си еЗIIК). Относителната
Мllслене, с хуножсствсния стил на
lIа срсдата.
Har.1II ка в rrpocTp3HCI·BCII аеllект, CI.OTHOIllCIIIICTO i\IССПЮ - lIаЦlЮlla.Jll1O - IliU\lIащtOll аЛ IЮ .
ОсоБСIIОТО в CJIУ'lаи с, ЧС IIЗРСЛ С ф3К1"ОРIIТС, КОIIТО IJaJ I:lПlТ НIЩIIПII)1У~IIIOСГ, локаЛIIОСГ
11
II :ЩIIОII:l)1I1I1
аРХlIтсктурата от ТОЗII IIСрIНЩ.
ЧСI?ТII 11 оБЛIIК:l lIа IlреПi\IСТllат а срсда,
Вl.IlрСКИ ТОllа във ФОРМIIТС lIа
ДСlIсгвуват
пrсн~,стната срсна често можс на се
OTKpllC
и lIаСJlаrnансто
11'1
IIЯКОII
HO -IIСТР:l ЙIIII , /110111111 о(iраЗIЮС(.ТСТII ЧССКII
11
ЩIДllаНIЮНaJlII1I
1IЗ11l.lIхуножеСГВСIIII фаКТОРlI, като
11 ром IIIIIJ 'С 11 ОТО НРОIJ)IIОДСПЮ 11 paJllpOCfpallCllIIC на
ТI , PI ·O II CKOTO
152 ДЮЛЙН НА ГРАДСКАТА СР12ДА
153 ДИЗА ЙН Н А ГРАдСКАТА СРЕДА
II ЗНСЛ lIята (В Т.ч. 11 ВЪJМ ОЖ IЮC1Jа за внос),
(старитс граДlIIIСКlI П СЙЮI от дърпо,
'1)'1)'11 , I>IСД, старите КОЛОНЮI за афИШII D София) сс П ОJ\ме ня т с I IOВ И глаDПО от формалНII 11 1ll?еСТИЖIIII съображеНIIЯ, чс за см еТК:I 11 :1
СОЦllOлогичеСЮI р аз рс з на раЗЛlIчнит е
обсктивната необходимост от
mohyt-.iСllТалIlЗllраllе, прстеllЦIIОЗНОC1Jа
Iш астове н а художестоената КУЛТУР:l н а
ста нд а рти з аЦIIЯ на оедомстосно,
общсстоото, ЗРИI>I юраз на професионалНО-ТDорческото раШlllще lI а Щ)ЮПСКПI, дизаiiнсри, ХУДОЖIIIIЦИ . Д ва ОСНООIIII проблема трябоа да бъдат ра згледаllИ U тази връзка. Първият с
пъп формите
~орм ообразynането (пояпа п а • DСЩII-кеIlТаор"", см еС D ащ и елсменти от различни образци), опитите за формалн о
нрапото на участие и ТDорчсска изява п с
ТСХПIf'lССКО раПlJище на осъществявапе
средата, запаЗDапето на качествата на DСЩIПС ПР" тяхната експлоатация.
че много решенlIЯ от нашата практика н е
ф)'!lкдllll l1а грщското обзавсждане,
К)'JТI)'JJa, че о много случаи за ради
формално-естетичсската цялостност,
Н ;Щ II О Нално, междунаролно равнище ,
ПРССТIIЖIllIЯ сфскт от НООlпе и IЮ-СЪUЪРШСНII изделия, поради косто
нсрядко те по~аоат нсопра пдано
Шllрока "геогрi(ыl"" на разпространснис .
Q'lеDlIДПО нсизбежно е о срсдата да сс
C:lМO на прОфссионалиститс творци, а 11
наслагnат изделия с различсн облик
на по-широк кръг У':!аСТНИI1I1, в
- от
стандаРТИЗllраните на международно раОНllще, от типизиранитс
D национален
1'.'1. 11
па
самите обитатсли. Докато доскоро правото на самите обитатели в
оБXDат до IIIIдИUИДУaJПlIIТС за случая . Тук Dl,.Jникnат специфични СЪВРСМСШIII
и згражда нсто на колсктивната и
сстеТllчеСЮI стсреотипи на
ОТXDъ рля UlС като носещо нисъ к вкус,
Dl,.Jnp"cMaHcTo,
IIII СЪ К стандарт, прс з ПОСЛСДIIIПС ГОП JlНН
напримср
общеСТПСllата жизнена среда се
стандаРТllзираllllТС ПЪТIIИ знаци
ОТllOlUснисто къ м това уч аст ис сс
дсйствуват сстсстпено на една пътна
пр омс ни [99]. Установяuат се и се при с м ат за нормални различни форми Н :I DЗilllмодсiiСТDие м сжду профССИОН aJlII:lт а JI самодейната сфе ра, между ШIСОIШЯ и м асов ия пкус . Приема сс нс само за
арте рия, но са неПРИЯТlI1I в СДIIН
IIСТОРИЧССЮI рсзерват. ТИПОВIIТС Dlюспи
'
IIЗДСЛlIЯ, поставени о чуждия за тях контскст на
HaJtlaTa
прсдмстна срсда с
НР СТС НЦIIII за )'1I11KaТl~ са драЗ IIСЩII. Ето за що е нсобходима ооратна оръзка - от
НОРМilЛНО , а
11
за желателно уч а стист о н а
ССТС ТlIчсските изискnаllllЯ към
хората в оформянсто на преД МСТllата срсда, lЪЙ като то поражда у тях aK ГllIJl 10
I\ l сха НIIЗМlпе на рсализация и
el>lO ЦlIOH aJ lIIO ОТlIOШСllllе към нся, а
разпространсние, за да се ОСЪЩССТПIl ХУДОЖССТDС ll ата цялостн ост н а с р сдата.
са м ата срсла сс обогатян;! с IiCO'l aKJ1alJlI , ЛIOGО IIIIТIIII, C1,.JдаваЩII III ЩIID III1УaJ1II ОСТ,
Отделнитс пластоос и елеМСНТII н а
по ри П О Н}lкога lI НШ С l1II
I\ICC1'H01'O,
х)'дожсстuсни ка ч сства и злеЛl I Я
наl\lIона.l1НО1'О,
,
I\lсжлунауолно1'О трябuа да н а м с рят
01'
ОИСОЮI
11
дстаiiJ III . В С1\НИ случаи сс ТЪрСII uзаlll>IН О обогаТЯDащо С1.ТРУДIIИ'lество м сжлу
свосто ytJеДlПСЛНО МЯСТО оъп ПССКlI
отдслс н случаii. ТРСТII същеСТВСII нробл с м в
ПРОфССIIОII<lЛlIС1' IП С и хората (осоБС II О
СОЦ ЩlJIIIО-hl'JГГУРН ата динаМlIка с
Pl,KOIJOIICТnOTo н а Р ол X:lКJIII в МаКЛСфllЛП - АIIПIIIН, MOJlCplIIlJal(lI11 Н3
II З ВССТНII С:l ОС1. Щ ССТIlС НII ТС Н ОI\
11 i\ имодс iiстuисто мсжлу НРофССlIонаЛIIОТО участис, нр офСС IIОНалното изкуство и р аз н ооб р аз и сто на ССТСТlIЧССКlПС Dhl'COUC н а IIНВССТlпорите и потрсБИТСJIIПС. Тук
благоуст роii(;твот о н а стари дпоропс, IIЗвършпаllО от групата· Арюпсктур а З:l оGщсството" - АIIГЛIIН), а I! Пр)'!'1
роля IIграс lIалИЧII СТ О н а огромно
уларс ни е то с с поста оя оър ху
МНОЖССТUО от р с ално за llJпсрссов а ни
I>lIlOrO по - пряко
11
участ пynа ЩII в пр о н сса на
югражданс lIа прсдмстн ата с р сна
JIIII\a,
ОТКОJlКОТО наПРIIМСР в аРХИТСКТУРIIIIН
нронсс. В топа множсстп о сс uключв ат освс н самитс обllтаТСЛII 11 maiiCTO PIl -за наНТЧIIII р аЗЛl I'11II1 малКII НР СJЩРИЯТIIЯ и ТПК, М ССТ IIII о ргаН II за
cтap ll Ж IIЛlIЩIIII кпаРТЗJIII,
локаЛlIЗаl\ията и Hp ocт p a llC1° llcHOTO р аЗ lг а lJич ава н с н а ЛlIЧIJОТО и
IJP(X!JCCllOll aJlII OTO У'lаС1' II С . Пl,РВ ОТО к ,П () НР}lка II знва сс lJ aco'lIIa "'.М ПР СД ll аз н а Ч С lJlIТ С за П О -К О IJКР СТС II , тессн кры
о
П ОЛЗ)'!lаТСJl II , Т.С. IЮ- III IТ ИМIIII
нр остра llСТ ВЗ , докато
n
fl O - IIР СI\С1':I ПIПСЛIllПС, IIР Сl\ lI аЗ llа'I СII II на
ТС РII ТО риално ynраВЛСIIIIС, раJJ IIIЧНII
отра З }lТ I IO-К:lТС I 'О РИ'l11O н с ЛИЧIIIIТС , а
ВСДОl>lстпа и др.
оБЩССТОС IIНТС I\СIIIIОСТИ и Il}lсал l1, то С
MacoooC1Ja на DСЩIПС, участисто Н :I 1\1II0rO Лllца с ра ЗЛ lIчна ССТСТlIчсска I ЮД ГОТОD к а 11 ра зл ични II1,ЗI 'JlСНИ за юграждан ст о на нрсдмстната срсна
правн НСlIЗбсжно II зявнва н сто на р аЗJ НIЧ
1111
пкусовс и х)'л ожеСТlIСIIII
раВН llща в 1-r;U\С КIlН ВСЩССТВСII свят .
ПРСJ.{I> I СТ ll ата СРСН:I н а IT>aJta ф)'!I К I\1I 0 1l1I Р" като fIIприн а н а пк),совсте, като зрll1- 1
П ОDСЧС П ОI\ формат а lJa МlJ е IlИЯ , обсъжда llllЯ, КО IIСУЛТ3 ЩIII.
ДРУПIЯТ същсствс н нроБJ I С М са СJlУ'lаитс Н:I НIIСК О llр оф СС II О Н aJ ll10 ХУДОЖСС1' ВСIIO МИСЛСIIС, кич В IIРофССIIOНaJ1IIОТО ТIЮР'IССТIЮ
11
НРИ'"I11И ТС, които
100
ногажнат. И . Славов [l ОО ] н асо ч ва като Il аи- ч сст и случаи З:l кич
ХУi10ЖСС1' DСНО раВllище
11 IIIICKO IIrCKaJlCllOTO
11
матери аm п с ,
н с п ослсдооател1l 0C1Jа пъп
КОПllранс иа чужди, изискващи друго
реruеПIIЯ. Към това трябва да се добаои, са съобразепи с рсалпите особености па ф)'1Jкдионираое и рсалпата битопа
сфскга от Чllст ата фо рма сс подцеНlIват IIЗИСКnaJlИята на 1I0ддържаllСТО на
ПридаDaJlето на неСDойстоени образни н а ii-често прекалепата аРЮПСКТОllи за ЦII Я,
аБ СОЛIQТll з ирансто l1а
по-остър формалсн ефект се
Л llпсата на мярка в търсснето както на
прснебрегnат НЯКОII ОСIIOОШI Ф)'!IКЩIOНал . . 1111 и ер,:ОНОМИЧIIII Ilзи скnа llll Н
lI а l\ИОНално, така и па монсрно са
ЯlJЛсния, КОIIТО пораждат ХУДОЖССТ lIС lI1I
н еудобни в поосчсто случ аи мсст а за
ПРСDръщат търсен сто на сстеТllчесюпе
(характерни са краино раз нооб р аз нитс, но
сяда н с), че попякога }1,обри реше ния
нсудаЧII
11
ЦСIIНОСТИ
ЮIЧ
n
1Il1peJIMCTHaTa
среда,
създаванс на ТСЮIИ а ПТlll1 0Д II ,
154 ДИЗАЙ II II Л ГРАДСКАТА СРЕДА
155 ДИЗАЙ Н НА ГРАДСКЛТЛ СРЕДА
ПL'Т'.1 глаnа
ОРГЛНШАЦИЯ НА ДИЗАЙ И-ПРОЦЕСА Същност lIа Дlo:lйн-"роцеса
II
(подвижnи естрзди, устроиства за
фо рми па делова докумептаЦIIЯ,
специалlIО праЗlll1ЧПО арапжярan е,
Характерно е, ч е тези отделни действия
номеПКJ1атура (асортим епта) П3
украса, политическа укр аса, ре кл ама 11
СС означава ЦСJlИЯТ ЦИКЪJlн а съзл:ша п е н а
" ПЛОСКОСТII". Първ ата плос кост е
особе ностит е па фИрМСIlИЯ СТIUl, н а СJlСМС 1Пlпе, формата и прrШЦИПlпе във
II зяс пяв ането п а
формооб разува нето , чрез които то сс
осъз н аване на нуждата от IIЗделисто,
Ф)'lIКЦIIОllалllО-ТlIпологичпата структура
н его, разработвапето на проект,
н а съврсм~нпата r-p здс ка предметна
оргаНll зац иошште и производствен и те
среда и неипото производстnево и
мсрки, чрез които се осъщестпяват
фОРМУJlирането на и зискванията към производството, разпrюстра няв ансто и
IIЗползувапето му [101]. Разглеждайки като обект н а
ДlIЗайн-процесз всче п е еДИRlIЧRlI IIЗделия IIЛlI r-pупи от и здел ия, а компл екс н ата
предме!па среда па r-paд a, съдържанието lI а ди заин-процеса се усложнява.
Осно в ните му фази остапат същитс: създава н е па lщеалеll; проектен м одел на
средз; н еговата матер" алllЗац и я чрез "роизподството; процес н а
ФУJlЮ \llОНИР311 ето, експлоатацията 11 стопа нисв ането н а средата до
ВЪЗНlIlCDането н а н ссъотвеТСТВIIЯ, Т. е. н а
Il робле мн з СIП)'31\1IЯ, и н аllОIlО
формулиранс на проблсм а,
11 3 СО IЩ a.Jш ата
н орЪ'lка, 1.lрОСКТllра н сто 11 1'.11 . Но съ щсствуват р аЗJl IIЮI
- пър в о,
ч е се касае
за формообразуван с на мн ого пл астов прострзнст~сно ФУНКЦlIонир а щ Н3
МIIОЖ С СТВО иерархичпи IШВ3 предметен
комплекс (например по отношение на транспорта r-pздът като цяло
-
- кръстовищсто), И
второ ,
чс като обе кт на рсгулир ане се явява
11
самата прострапстве на, функционалн а и хуложествена структура на средата. Само ч рез изясняването и въз ОСIIова на подходящото ре гулиране на тези
,'орпите ЮИСICDЗJшя
сист~ми от диз аин -проr-pами и
връз ка със системата lIа
ОНЗII социално-култ-уреп контекст, вписвзпето в които го превръща в звено
от цялостната, комплеКсната предмстпа
MordT да покриват разЛIIЧНИ
КJ1aCO Be от
ПЛaJ'!IРЗJlе е ОТЛIIЧlIт ел~ra черта па
Н ЗДСЛI1Я. Н аП РlIмер в ДП-5 ТЗЮlD а
средстпо за РСl)'лиран с на естетич ес юпе
Д IIЗЗJш-проr-pаМlIте, тьи като им е нuо с
подпрограми могат да се разпият по
качества на изделията, Т.е. и па
топа се осигуряват тяхпата реализаЦIIЯ,
ОТJlOшеШlе на спорта, па куm)'рНlпе
художествената струю-ура на средата.
тях:наТ<1 дсйственост и ефеКТIIВНОСТ.
де ЙНОСТII на открито, на атр аКЦ ИОННII Я
Вто рата плоскост е формирането на
за Д ИЗЗJш е рско отношение към деиuоcтrа
ОТД Ilх, на туризма 11 отдиха lIа откри то 11 1'.11. Трябва да се подчертае, че
на оформили се стопаНСЮl зп е на със своя
п ре ","ш ава нето па ИКОНОМllката ни на
соц иална) II зява, в r-pаДСЮIЯ пизаllll
въз м ож н ост и за развитието
За р аЗЛ~lка от случаитс, когато CTa~a дума
прострапств е н ата - ф)'llКЦlIонална 11 естетическа, структура н а средата. Тов а сс осъществя па чрсз разработваНII в раЗЛIIЧНII мащабll
оформена сфера па прсдметна (I~
теРlIториалlю-простр а н стпе llll проекти 11
схеми за обзапеждането. Трстата
ДlIЗай н
съответ по ориеПТllраш{
плоскост е нроеКТ IlРЗН СТО lI а самите
ОТ ГОВОР НII з;J рЮlIIlТИСТО н а СI\ II<\ ИJIII
HpYI'a сфе Р ;J
характеРНII две ПрlIIЩИПНО р аЗЛ ИЧllll
У "Р 3ПJ/еIЧСС КlI СТРУЮ)'рll. Ето за/цо lI1 . рп ата З,Щ3 '1 3 С нз Н;ЩIIОНaJlllO,
CJI~ппа ll\ll "сшалони" lI а ДlIЗаЙН-110I\ проr-pа ми, обхващащ и DСЧ С
IIIIДIIЛIIДУa.JIIIИ, свързани с КОllкретната
ситуация елементи (разбира се, между
Н ~I)\ lI еломстпе llO р а НllIlще на G'!,I\3T OHpeACJlCHII б;JЗ II С ШIТС дюайн-про/раJ\11I пто ри път - отгов орпите и з цяло IIЛII
тях има и редица междиппи
воде щи за р азв ити ет о им оргаНII.
в~можности). Четвъртат а плоскост са
Пт,) основа на р азглсда н ата JlЪП птора
де ИlIостите н а самото производство и а
глава ТИПОЛОПIЯ мож е м да ПРСДПОЛОЖIIМ
ел~мснтите и II зr-pажда нсто п а средата. И
CJ / едното множсство от ДlIЗаин-програМII:
ТlII/IIЗllР3НII слс м е llТИ и нросктир ан е lIа
наи-после п етата плоскост са деlfНОСТlIте
и тря б па да се П ОСl\'lе от
фll рм 11 - 1] РОIIЗВОJ1lIТСJIII . 1 10 111'11 10 сдз се вр"ем е, чс ще има и
НРОIIЗ I ЮJ\СТIJС IIII 11
clITyal\11II - прое КТllране
lIа поuторя еМ lI ,
- то може
II сщата С1'оят по-иначе. Засега една
CJJC M C IIТlI 11 И ЗJ\ CJ IШI, за която са
11 голсмн 113 r-p адСКII Я
ПрIIIЩIШ3 на фирмите дава нови
()с н опна ч срта С им е нн о ЛlIнсата н а
о щс h o-о граНИЧСIlИ класоu е от И ЗJ\CJ IIВI .
н
.ДП -1- СЛСМСНТII па r-pадСкото
Така IIр сдmllаната СТРУICI'УР<1 оТ врограЫ l1 осигурява:
- Създа ване н а система за целе насоч е н о ре l)'Лllранс на оrромния acopTIIMeHT от
lI ЗДСJJ IIЯ, нсобхопим за обз аnежда в е l1 а r-paJ1ската среда . На праКТlIка това щ е сс осъщест ви чрез посл едоватеmю
I?азпредсляне l1 а сферите н а деЙСТВ II С,
11 задаЧlIте, свързани със стонанисвансто,
блаГОУСТРОIIСТ ВО н лаПДlUзфТJtllя дюаi'1II
поддърж а нето, е ксшю ата ц ията па
(наСТИЛ ЮI , съдове за см ет, осветитеЛНII
Ф)'llКЦlllпе 11 отmВ9ршщите на .базата в а
предметната срсда.
телз , or-pЗДIl, елемеНТIl за ПОЛПIlЖНО
систем и те от дюаиu-проr-pами и
ДюаЙН-ПРОГР3МIП'е
озсле ня ва н е и др . ).
• основно средство
•
за формиране на функционално
ДП-2
- елементи
подпрограМII.
н а малката
архите ктура 11 елемснти за дооформяне на сr-pздитс (навеСIl, КОЗllрЮl, те ПТII,
типологичната J( художествената
Разглеждап 110 този начин, Дllзайп-про/\е сът не се свежда до отлелllll
Дизайн-проr-pамата е попа област с
т ранспорт, ТРЗJIСПОРТllIп е
проектантски и производствепи
регулиране на качестпата па големи
• дп-з - елемеНТlI, обслужпаЩII r-pадсюlЯ
среда П 3 r-paд a.
бъдат обвързани помежду си така, ч е да .
чл е llll па съвкупност от пторични
дизаИll- ПРОr-pами или субпроr-pамll , КОIIТ О
про изводствен ото и народностопан ското
елем енти за остъкляване 11 др.).
съдържание деИСТВIIЯ, КОИТО трябва да
.
О собсната комплексност и сложност на предметната сфера на r-pзда палага всяк а от базrIспите дlf3аИп-проr-pами да се
[102]. Им е нн о Т3311
структура на преДМe-IlIата среда
Оll ерации. Той обхваща множество р азнообразни, Еазлични по оБXDат и
~!p.).
отбележи, ч е дизайп-проr-pамата е и
структури проектирането на отделно изделие или r-pупа от издслия получавз
.
информационни системи, празпичн а
р е аЛИЗ llр а; н ап рава п а llpor-pама за
организациопно _осигуряване чрез
д изаин-субпроr-pами. Трябва да се
др.).
комун"кздия (общоr-pздсlCИ
се вr-pаждат в II Я КОЛКО разлячни
-
11
ЦП -6 - елсме нти за детската сфсра (съоръжени я за lIr-pа, специална MeGCJ/1I др. ) . о дп- 7 - елементи на визуалпата
•
производ ст в ото; ИЗЯСIIЯпан с на
конструирапе с ПОПЯТlI СТО дизайн-процес
ел н о II здели е ИЛ II фамилия от IIЗДCJшя
а1'2.aJCDI10ППИ съоръжения за спорт
CII
определяне па пеРСПСПIIВllата
структура на предметната среда н а /-р аЩl.
па
култура, спорт I! др., В r-p3J3ската среда
заводите "роизводитеJUI, раЗЛIIЧПlIте
работното облеКJ10 и др. Ikякз ДllзаИIl-проr-pама съчстава в сс бе няколко аспеКП1: и з ясняв ан е 11 осигуряват спомснатата мпоmпланова
тсор ията н а художсствспото
маПlстралата
aBToMaTII за тьрговItЯ 11 др.). • ДП-5 - елементи за организация деЙ Н ОСТ II ТС па сuободното време -
е папример дизайп-п рограм ата па " съветското обеДlIнение "Електромера. Постспенно n ДlIЗайн-проr-pаМlIте се ВКJUо ч ват 11 ПРОlIЗводстве нат а срсда на
големи перспектипи за комплексно
предмеТНII комплекси. За сега
дизаЙН-Пlюr-pамите намират място главпо при предметната продукция па
mлеми стопаПСЮI обеДlIнеНIIЯ
.
- известпа
11
КОМ)'IlIIкаЦllOlIIште Сllстеми ( съоръжеl1l1 Я за СПIIУЮI, сп е циалНII сr-pапи, спетофаРIIИ УСТ'роист ва , телефони и др.). • ЦП-4 - елементи за ТЬРГОDl{Я, бllТОВО обслужва не, обществепо хранене (пап иmlOНИ , КОЛИЧЮI, контейнер",
- Създапан е на организационни предпостап КII за м ате риално-техннч еск о ОС llгуряп а не на производството
113
юделия за обззпеждане. Всяка от по-големите и HO-МaJIЮI
дllЗаИ н-проr-pаМII трябва да съдържа мерЮI в топа отношение
- от създаВ311С 113
спе ЦИю:'изираl1И ПРОlIЗв~дстпа до аКТ И ВlIЗ ираllе lIа самодеиноcтrа н а н аселеrlll ето .
- З алагане DДllЗайн-проr-pаМlIте
на
п редпоставЮl, ПРIIНЦИПИ, организационп
11
156 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
157 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА малюпс форми и др. Подобпа ТСlщепщ1Я вече се набтодава в по-комплекспитс разработки на фирмения CТИJI както в
условия за осъществяване на
разпообразпо по образ, изграждащо
различни фирмени стилове градско
обзавеждане. Тази задача се НУ'ЖШlе от известпи пояснепия. Фирменият стил е ПОUЯТllе
фирмсппят CТИJI в обзавеждането на'
иа продукцията на определено
Наи-сетне фирмепият СТИJI може да се
предприятие, стопапско обедипение а
изявява
социалистическите, така и в някои други
страни (фирмеН11ЯТ стил на КАМАЗ .
което се използува главно по отношен~е напоследък придобива значепис
1 \
I!
при
гp~a
- СПЪТНИК на Париж - Витри). 11 у
определе пи принципи на
uзаимодеиствие, съчетаване на
формирапето на производствената среда, обзавеждането,ИЗПОЛЗVnаното
оборудване и ~опълшriеЛlIИТе средства в
цялостната деивост па стопанските звена.
Фирменият стил - това са определени, общи за споменатите области принципи
на формообразуването и признаци на формата, които им придauат споеобразеп облик и опознаваемост сЩ>ямо целия
различните жанрове, в композиционните принципи на микропростравствепата
оргапизадия на предметuите комплекси.
Прлчината да търсим изява на фирмения стил в градското. обзавеждане е преди BCТIKO неговият ПСИХ~)J[ОПIчески ефеКт, тъи като очевидно тои успешно може да язпълuява ролята на посредник, очовечаващ производствената или
като важно средство за създаване на
обобщсн образ па предприятието в
свързани с ГР:ЩСЮIЯ транспорт, тяхното
съзнаниет_о на хората, облекчаване на
проникване ВЫI всяка пространствена
nзаимодсиствието им както със самото
клетка на градския организъм. Една относителна ()(jразна I~ЯЛОСТИОСТ на тсзи КОМПОIIСIIПI JI рамюlТС на фи рмс ния стил
условия фирменият СТИJI се разглежда
производство, така и с продукцията му. С
ДРУПI думи, фирмсният стил създапа прсдпостаВЮI за задополяваuе lIа
очевидно ще повиши ОПОЗllаваемостта на
перспеКТJlDlште потребности, премахвапе на вещомаllJlята, формиране па СТ<lБIlЛНОСТ в.отношението към вещите и
тези елементи, ще повиши по този начин
новсрие към завода производител и т.н.
връзка
Както се вижда, в съвременното ии обшсство фирмепият СТИJI, особено при
обособени едно от друго градски пространства .
новата оргапизаЦIlЯ на икономиката,
Голямата IЪBKaBocт, възможността за
можс и трябва да има знаЧlпелио по-богато съдържание, отколкото в
впmпане на елементите, носители на
досегашната практика, в която основпитс
му функции са рекламiIO-престижни СТlUlOобразуващи компоненти на
[103] .
информационната яснота на градската среда, щс се създаде определена образна
11
еДIIНСТВО между отделпите,
прави актуална още една разновидност н а
фирмения стил обикновепо са:
стил, характерсн за една област, град или
пиктограми, запазени марки
даже комплекс, Т.е. използуването му
логотипи
запазени цветове, модулна м'рсжа,
,
като средство за
HplUIaBaHe
преосмислянето lIа тази традиция в масовата архитектура все ощс се натъква
теРИТОРИaJШо-пространстпеНII
на редица трудности, във
пространственатаСТРYl'-rypа на l1JaнcKoTo
формообразуването на предметната среда то може да се разглежда като
обзавеждан с като неделима част от градската тъкан .
0'60СlIовано. С други думи, може да се
съвременната градска среда е ПaJJожи.па
регулирането li. да се осъществява чрез
приеме за логична появата lIа
проеК'ПJИ решения на редица йсраРХIIЧНИ
териториално разграllичеllll фирмени ст.шопе в обзавеждането
- например
за
Дувавската равпипа, за
Старопланинската зопа, за Родопите, за Черноморска курортна туристическа зова
11 др. Разбира се, таЗII възможност трябва да бъде ГРIIЖЛИВО проучена и обоснована
IIРОУ'шанс трябва да бъдс напраuсво III\ICIIIIO на национално нино . Съответно ше се изследва КОII подсистеl\!И на
унифицирани за цялата страна, в кои селища и по ОПIOшеllие lIа кои СЛСМСНПI щс се търси ИНДIШИДУалност на
обзавсждането. Очсвидно е, че ПСllчiш тези ПЪПРОСII се
на
11 CHCTCl\laTa
ДlIЗаllll-нро!Т'ами за градско обзавсжданс СЪВКУПНОСТl'а от
фl1[1I\IСIIII стилове, техните модификаЦ ИII , тсхнитс стилообразуваU\ll черти. Важно е на СС подчертае, че тази задача, както и р аз работването па самите НОМСllклатур"
11
нринципи на взаимодействие между I!Jделията. Класическата сфера на
отношение може да се направи ЮlалоПlЯ
Т С РIIТ ОРllално-простраНСТВСIllПС проучваllИЯ за обзаuсждането lIа града сс разгл е ждат по-натал,к.
ИзвеcnIO е, че в миналото, особено в
края на ХУIII и през XIX в. (пеРlIода па Българското възраждане) у нас
прсдимпо в промишлено
съществуването на множество
ПРОlIЗвежданата, дизайнеРСЮI проектирана нродукция. Но съществуват
регионални архитектурно-строителни
школи е било израз на използуване на
редица реаШIII, все още
меСТНII материали, строителни традиции,
IlсскснеримеlГПlрани възможности
СОШlалJю-битови и социално-културни
носители на фирмения стил да бъдат РСДlIна други комноненти
-
11
напримср
суперграфllката, оцветяването на
СЛСМС IПIПС на празничното оформянс,
особености, отчитапе па лаllдшафта
[1041.
Но и днес в ра~ИЧlIIlТе части нз страната
са наЛllце У-СТОИЧИDИ особеllОСТИ в образ а lI а лаllдшафта, в природата и nHecCIt'aTa
ФОРМllраllе lIа простраllстве'lIата CTp)''hl)'pa lIа J' радската предметна
11
иа
пробл е мите на обзавеждането. Но въпрсю\ топа специфичната
11
прсдмстната среда. Прll топа подробн ото
11 своепременното им проучване, а също така 11 на пробл см итс l1а ОТКРIlТlпе пространства като цяло може да окаже и обратно IIJIИЯIJ!IС вър"), градОУСТРОЙСТВСJllпе решения . Естсствсно е, чс теЗII ПРОУ'шаIllIЯ, каК'го
11
самите градОУСТРОЙСТВСНII планопе им ат различна подр06ност, съдържат раЗЛJIЧlIIl
елсменти, раЗЛIIЧНИ графН'IНII 1\Iаll\3611 . ОТР<lзявансто на самите слемснти lIа оБЗ<lвеждането е възможно само в
раБОТНlIте планоне и чертежи (13 мащаб
от 1:500 до 1:50). Въп ВСИЧЮI остаllали CJ[учаи се налага обобшсно TPCTllpaH e на
среда
Знач е нисто, което простр а нств е ната оргаНИЗaJ\ИЯ на нрсдметната среД<l има за
н е йното ФУНКI\ИОНllраll е, влиянисто, ЛЗllДlllафт, ФYlIКЦIЮllаJlllа структура
нр сд м ст ната среда, спсциални
l\\еТОДllчеСЮI ПрШlЦипи на разработван с на простр а llств с ната структура lIа llрсдмстната среда.
Опрсдслсно значеllllС за ИЗЯ С IIЯ 13311С на обзапеждаllСТО lIа сеЛllщата
к осто фактори като рслсф, климат,
IIl\laT
11 за IIOl\lCIIK.JIaTypaTa от II ЗДCJJIIЯ, 11 з;\ 11 ростраllСТВСllата III\! ОРl'аllизаЦIIЯ,
ХУДОЖССТUСНIIТС пр оБЛ СМ II, СВЪРЗ:III II С lIP OCTP;\lICТBCllaTa оргаНIIЗ:ЩIIЯ на
lJеоБХОJlIIма основа за решаване
пространствената структура на
от
градското обзавеждане. В това
недалечното минало.
териториаЛlIоустройствеl1ите нроекти са
спеЦllалНII проектни маТСРllали за
формообразуване, композиционни приложение на фирмения стил е промишленият дизайп, затова и по отношение на градското обзавеждане е ЛОПlчно да се търси и постига фирменост
разпоредби определят итl оказват
проблемаТlIка на градската предметна
тср ит ор иално- прострапстuеll подход. С Н СЦ ИФИЧIЮТО съдържание 11 ролята па
с народната ни архитектура от
система от нормативи и законни
среда налага да бъдат разработвани
ШIДИВlщуален или регионалсн облик на
структурни или пластични принципи на
DСИЧКИ имат комплексеu характер и чрсз
ГрадОУСТРОlIствешпе и
различнитс области, кои щс са
II З НСЮlат в опредслсна стснсн
разрабошат в граФИЧIJИ мащаби от
1:200 ооо до 1:200. 'Ге имат раЗ.JUlЧlIа
раЗЛИ'IIIИТС'уСТРОИСТВСIIИ ДСИI10СТII.
облик и пажс но IIOMCHКJI<lTypa за
11
града като ЦЯЛО, ОТД?IПlIте му части.
ТеРИТОРИaIПюустроиствсшпе и градоустройствсните ПЛal,IOпс сс
влиянис на планиr.ансто на r,ссурситс, Jl З
обзавсждането щс бъдат раЗЛIIЧНИ по
трибl1а да изясни
- теРИТОРllята
па страната, 06ластга, групата от селищ а ,
различна разрсшаваща способност. НО
производствени 4,актори, но това
Пf10llЗводствсните фактори
простраllСТlJеПII равнища
подробност, съответно притежават и
социално-БИТОВli икопомически и
lI о мснклатурата от изделия
проучвauия, реГУШlрането па
Както е известно, сложната структура на
значитe.пnо но-реално и обеКТИВIIО
БСЗСПОРIIО е обачс, че наред с
фирмения стил - третирането му кю~ .
11
съотвеТlIIlТС
lIуждаят от но-нататъшно IIзясняu а llС.
фирмеНIIЯ стил, в крайно разнообразни по размерlI, материал, облик нрсдмети
предметпата среда, налагат
особености, в бита и културата . И ако
с действието на ЛaJщшафПIII,
градската "cynepcтp~a". Така например вече беше ра:Jгледано голямото многообразие от псщи,
останал предметен свят . При нашите
от човека растителност, в климатлчпите
т е РlIтор\II1ТС
1I1ola
11
разработвзнсто
11<1 CXCI\IH, на обззвеЖДЗIIСТО. Таз>! cxel\'l a тря6вз J.\a отраЗII TCPIITOPII:JJIIIO ОСНОПНIIТС наЦllOнална схема, рссн . 06лаСТ IJI[
IlРIIIII\IlПIl lIа H ;] I\IIOJl ~U III O (облаСТI10)
158 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
159 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
.
КОМПОЗIЩИОIШllТе проблем!!,
ниво, а имснно:
• НалИчисто па ПрОСТр'анствени
комплекси с различно функционално съдържание и интензивност на
обзавеждането. Като се изходи от направените D рамките на ЕдиННИЯ териториалноустройствен план на НРБ проучвания, като типове различни пространствено-териториални комплекс!!
могат да се разгледат: големите, средните и малките градове, промишлените съсредоточи я, глаоните
пътища и магистралн, курортните ареали,
:JOНl!те със запазен природен облик, аIJ>арните територии, малките селища и селата
11 аграрна и природна среда, историческите ядра и съсрсдоточия
[105].
Различието в съдържанието IIа обз:шеждаlJето IIаи-упобно и най-точно може да се посочи, ако се изрази в
хаотичното, случайно обзавеждане в тях .
възприемане на постановката за
разработвапи в националната
l оБЛ~стната) схема, трябва да бъдат
ИllДивидуалност, фирменост на обзавеждането в големите обществени
детаилирани в
комплекси.
териториално-пространствени схеми на
По-късно за София бяха разработени
06завеждането за ОТДemIите оБЩИШI и за ОТДemIите градове [1061. Уместно е
ня колко общоградCЮI схсми за различни,
отделни подсистеми на обзавеждането,
сюжетно обогатяване. Така освен булеварда, улицата, двора бяха
като схемата за разполагане на
прсдложени градинката, площадът,
тсриториатlOустройствените планове на
часовниковата информация и
спирката, детската площадка,
подобни материали да бъдат част от
06щините и общите градоустройствени планове . Като еднн нример в това отпошение може да се разглежда
Общоградската схема на градското обзавеждане, fJаЗfJаботена за София през 1985 г. D мащаб 1:20 ооо [107]. В нея СЪЩО
бяха ИЗCJIСДВ3I1И различнитс но характср на обзавсждането пространствени комплекси. Като такива бяха извелени 1J1aOllllTC IрадСЮI комуникаЦИОIIНИ артерии, главните булеварди,
матрична форма, при което във
псшеходните зони, жилищната среда
вертикална посока сс наредят различните
централното ядро, в новите ЖIIЛIIЩIIII
11
В случая колективът не се задоволи с
очертаващите се чрез архитектурната композиция типолоrnя на ~
общоградската схема на елемеJlТите на
пазарището, спортното ядро и др.
политическа украса и нагледна arnтация
[108). Тоорческите проблеми, които
все още не се стига до обозначаване на
Обемното и нространственото изграждане на комплекса не
възникнаха при тези разработки, доказаха нуждата от общоградска комплексна схсма на обзавеждан с, въпреки че 11 нся
нространствата, а предложи нейното
деТСJ>минира това богатство. Но то е не06ходимо и трябва да се изгради с малката архитектура, озелеНЯВaJlСТО,
.
отделните елсменти или дажс
dJу!IКЦИОНални груни от елемснти.
Особсна роля за хармоничната
пространствена организация на
обзавеждането имат схемите за
благоустройството, мебелировката и др. Същсвременно беше разработена спсциална за случая типолоmя на
ОUCJJYЖващитс прсдмстни комплскси . Така напримср бяха изведени три типа
спирки (с голямо, умерено и минимално
допълнително оБСЛУЖВaJlе), три катсгории дстски площадки (със
функционални класове, ПОДЮlасове и
застрояване, градските паркове,
обзавеждане за ОТДeJПlИ апсамбли и l1>аДСЮI части. Такива схеми е особсно ~.leCТl!o .'1,а бъдат разработваНIIИ за
груни ОТ изделия, а чрез характера IIа
ПРО~!IIШЛ~fIIlТе зони с характер на "тсжк n "
курортни комплекси, за големи
разп,рната серия от елементи, с
промишлени обекти, за леСОllаркопе и зони за отдих. Подходящият мащаб за
специаШIII елементи и композиции). БЯ Хil
комплекси,
11 хоризонтална - различните
З II~ка се отрази специфичният наЧIIН, по които се изразява ГPpIaTa от изделия във JlсеЮI отделеи случаи
слабо.
. •
- силно, умерено,
стъпваики на горните проучвания, трябва да отрази различното териториално
насищане с обзавеждане като цяло (зони със силно, средно, слабо насищане).
Изхождайки от подробните проекти за обзавеждане за различните среДII и от разработените нормативи за обзавеждане, националната териториална схема ще се яви основата за
програмиране на необходиr.iите коmlчества, а оттам - на необходимите
• Национсщпата схема трябва да
и на бяла промишленост, редица големи обществени комплекси (гаровнят площад, летището, зоната около
НаЦI~оналната (областната) схема,
ресурси, производствени мощности
райони и районите с IIIIДИDlЩУ3Л11O
11 др.
Народния дворец на културата и др.). Различното съдържание на обзавеждането в различните среди е уместно да се изяви чрез аналогична на
изложената по-горе матрична форма, но в общоградската схема функционалllата структура вече може да се разглежда
зпаЧllТелно по-подробно, отколкото
D
националната териториална схсма.
При разработването на схсмата бяха обсъждани различни КОМПОЗIЩIIOШШ алтернативи - от унифициране на ДlIЗайпа
нринципи, да обоснове чрез съответните проучвания наличието и рисунъка на ЗОIIИ с типизиран, с ИlЩИIlИДУалсн, с
следната схема :
• обособяване на "стария град" като зона C"J>C специфичеи характер на
пастилки, характерна малка архитектура , система от елементи за визуална
КОМу!lикация и др. Освен това бяха проучени местата, подходящи за
пластични акценти и декоративно
функционални и пространствени ситуадии и на обслужващите m характерни предметни комплекси . Така
фирмен стил, индивидуалност па
познатият ни вече матричен модел lIа
обзавеждането в жилищния комплекс.
оцветяване на сградите и др. В случая колективът категорично застъпи тезата за
получава още по-конкретен, но и по-тясно
Разбира се, подобна теза не трябва да се абсолютизира. Мотивите бяха, че при
свързан с дадения пуостранствеп
една цялостна реализация, каквато се
пространствената структура па средата
обзавеждането като цяло спрямо
различни по обmlК на обзавеждането
обогатсна със сюжетпо-темаnIЧ//И
предложени няколко основни nша
възникиащитеТИПИЧПИ,повторяеми
комплекс израз. Тои отразява . свойствената му функционална структура, социално-битовите и социално-културните особености, местните ландшафтни дадености и др . Това равнище на проучване е особено важно и за "п~ранствената
за целия град до въвеждане на множество
зони . В крайна сметка беше възнриета
съдържа ОСНОВШtТс КОМllOЗИЦlfOНlII1
тези схеми е от 1:2000 до 1:500 и той пече IlOзволява да се .обозначат основпите слемеJIТИ и групи от елементи . При разработването на схемите трябва да се обърне особено внимание на
стапдартен малък набор от елементи, с
нредвиждаше, трябва да се използуват възможностите на обзавеждането за придаване на характерен, Иlщивидуалсн
облик на комплекса. И ако по този начин обзавсждането за територията на комплекса като цяло оставаше
относително еднородно, стремежът беше да се осиrypи разнообразие - главно чрез Лalщшафfната архитектура, чрез
реrnонален облик на обзавсждансто.
останалите жилищно-обществени и
оркестрадия
паркови територии;
пространственото разпределение на
постановки ще окажат nлияние на
- обособяване, Т.е. развиване на
индивидуалпите по облик, открояващи се пред~етни комплекси или
художествени акценти, чрез оцветявансто .
промишлените, парковитс и ЖllЛИЩlIIlТе
художествено-пластични акценти.
В случая зпачителната площ на
Възприетите на национално равнищс
формообразуването на средата при
специфичен дизайн съответно за
отдеmlllте сслища и нри организаЦlIята на ПРОlIзводствените мощности.
територии с комплексен характер и
• Надионалната схема трябва да
съдържа и оптималното разноложснис
оглсд на рссурсите, облика, съдържаJlието на обзавеждането, на
съответните бази за негоnото производство.
ФУНIЩИОllалllllТе, ПРОС-ГР3l1с-гвеllllте,
-с
жилищните територии с ИllДивидуалпо поредица от
функционални елементи и нодсистеми като особено гъвкави и препоръчани за IIIЩИВИДУално третиране в раЗЛИЧlIите rрадски части;
Като пример може да се използува разработената под ръководството на автора схема-концепция за
застрояванс;
- извеждане на
на различните жаврове, за
обзавеждането на жилищния комплекс "Люлин" в София [109J. Именно за
жилищните комплекси разработването на схеми за обзавеждането е особено актуално като нрсграда срещу крайно
отделните индиnидуални елементи
11
комплекса наложи мащаб 1:2000 на раЗRаботката и все още определена Обобщеност на програмираIlето. РаЗRаботеният па горната ОСlIова проект
за обзавеждането IIa един булевард (бул. "Захари Стоянов") вече третираше с точно аранжиране и комнозиционен характер всички елементи
- паСТИЛЮl,
161 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
160 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА решстки, колонки за афиши, витрини,
.
навеси я др.
Подобни подробни проекти са разработени за редица пешеходни зони у нас, понякога с дължина 2 - 3 km и
значителна площ ~за Плевен,
Благоевград, бул. Витоша" в София и др.). Следващата фаза па прострauствсно
на съответно профилирани производствени мощности). Във втория случай авторът се ориентира на конкретна лапдшафТва, микроландшафтна, архитектурпа,
IIгрИ ОТ дърво иЛи пластмаса) тук има
изделия. За редица изделия с
голямо значение и художествената роля
по-опростена теXlюлоmя и материam[
на вещта в конкретното пространствено
папример тенти, елементи за пастилхи,
решение 'Или в номенклатурата, ОТ вещи
социamщ среда, която може по-непосредствено, по-интуитивно,
реги:страция, може да се създаде много
стандартизирана,п~дчиненан~ковтекста
по-дискретна систеМа от малки
образщ>-емоциопa.iIен ефект. Една и съща
предвид и използуването на местни
задача
- например павилиои, K~OHxa за афllШИ, осветително тяло, място за '
материали, нуждата от индивидуалност
lIа оБЛика и др., ще може да се отиде хъм
сядане, можс да бъде решавана в
онова разноо()разие па образа; хоето е
необходимо. Така например възможно и целесъобразно е валичието на множество
малкият ТИ. раж на производството налага
третиране на отделни пространства и
определено подчиняване па
театрално-игрови, ретроромантичен,
слсмснти в тези КОПlсретни пространства
съществуващите производствени
(фонтаните па WIощада в Плевен, детската "крепост" в кв. 22 в "Люлин" и др.) - своеобразпа, типична именно за
CTP)'lrfYPho-техвологичен,
мощности.
Фувкционално-стандартизиран"образсп
градското обзавеждане форма на
творческият процес в проектирането на
синтезно проектиране на вещите и
разmlЧНИТС изделия се хараIcrеризира с
..
Крайният етап на ПPQеIcrирането и на пюрчеството е разработвапето вече на ра60ТНИЯ, еJQекyrивен проект за
конкретни изделия или група от изделия.
Разработването на тези проекти сс дипynа от Мllожество фaIcrори, свързани с контскста, с постановката на задачата и
със специфичпата дизайн-ситуации (например в зависимосТ от това, дали се касае за по-трайно или по-временно, за
Необходимо е постепенно създаване lIа
в КОМУ1шкативността и Иlщивидуалността
мрежа с центрове за
художествено-декоративпо изпълнение, в
на средата.
т.ч. каменна настилка, керамична украса, кован метал, лят метал, изпълнение на
РеалИ:ЩЦИJl и поддържаие иа градското
обзавеждаие
ситопечат на разнообразна визуална
социално-битовата същност и живот на издеJшето, производствено-техпическата база на реализацията, художествената задача и замисъл. Така в хода lIа нроеIcrирането изделието трябва да се
Реализацията на градското обзавеждане
нагледна 3Лfтация и прос!рапствено
място изделия; инженерна подготовка на
дооформянето на средата, което при
осмисли като участвуващо в
тер"торията за обзавежданс; строителна
правилно пасочване може да даде
основни ф<?рмообразуващи фактора
-
информация, изпълнение на проекти за
оргаНlIЗаЦИJl типа деиности: ПРОlIЗводство lIа готови за аранжиране и МОIIТаж на
по-икономично или по-луксозно решение, З;) повторяеми изделия или за УIIИКално,
па използуване, да се имат предвид не
монтаж на място. Голямо значеНllе за
само водещите
У1l11кати
а и възможните
- на място или
качеството на IIрсдметпата среда IIма
оргаНllзацията на помържането на
жанровата насоченост на решението, '
възможните nлияния върху вещта п
като може да бъде поставено като задача
нейното "поведсние" в ежедневи'ето
ХJlПlсната, теl()'ЩИЯ ремонт, подмяната,
различни ситуации и придобиващи Q.азлична жанрова насоченост.
Две принципни дизайн-ситуации трябва
да бъдат разгледани. Първата от тях е, когато се проеIcrират типизирани изделия
IIЛII фамилии от изделия (частица от п\!Заllн-програма), а втората - когато се
-
на запад. Те включват в цената на
заМЪРСЯl!ането и почистването, опаснщ:т
дейности (реализацията) все пак "ма
от ваlЩализъм.
някакво покритие, макар и чрез
за период
П РОlIзводствено-теХllическите условия също трябва да се разrлеждат .
CII
производствени звена, втората ГPY1Ia
на Dalщалските прояви, вы1Jllчанетоo и
възможности, начин IIа МОIIТаж;
архитеIcrYPНИЯ дизаин в обзавеждането па съвременния град определя значението
участие в изграждапето. Всичко това
демонтаж, наличие (или създаване) на
~
I
може и трябва да намери своето място
звсна, които да поемат производството на
при разгръщащото се под егидата на
всички по-сложни, по-скъпи и в Cl>щото време достатъчно повторяеми изделия
папилиони, автомати, светофари, пякои
-
елементи на визуалпата КОМУ1шкадия и
др. Би трябвало да се създаде наЦIIонална
мрежа от такива мощности (нримерно по
lI1,рвостспенна роля в заВИСIIМОСТ от
постаповкаtа IIа IIроблема, е
област), като се създадат и предпоставки
аВТОР1,Т можс да сс опре на снеЦllалl10 Cl,здаваните за реализацията I/а
художествената задача.
дlIJаЙН-ПРOll'амата
Освсп значеНIIСТО, косто има "глаВIIIIЯТ
масовите организации, . обществено
движение за благоустрояване, ХIl!1lенизиране и естетизация на сслищата .
В заключение е пеобходимо да се подчертае необходимостта от усъпършенствупанс на
.
и,пформациошюто, научното и кадровото
ОСllrypяпапе на дейностите на градския
за достатъчно стилови модификации в
дизаин, както и от усъвърше!.'ствувапе на
продукцията. Само за единични изделия
цялостния контрол над дизаин-процеса.
(електронни игри, автомати за търговия)
смисъл" на вещта, освен образното
трябва да сс отива хъм една enlIHCТBeHa
прсосмисляне на теXlIOJlO!1Iята
IIРОlIЗводствена база или внос на готови
(HaHpl\Mep модулна структура за дeTcКlI
аIcrивизирането при непосрсдственото
на големите комплексни производствени
J1l11зiiн-програМ<lта. За смстка lIа тов;)
производствеllИ предпостаВКII (наПРlIмер
[111]. Голямо
значеНllе за помръжката имат населението, контролът и ограничението
един НРОИЗПОДСТDеll цснтър въп всяка
ориентация на специално създаваЩI или
и съотпепlO
издигането на битовата култура на
от дейпости (помръжката) е изцяло
страна, която може 1Iа ИllJас дор"
организаUIlОШIO-технически и
8 - 10 години
осиrypяват поддръжката
Водещата роля на промишления и
поддържане, трансформации на изделllето (напримср'постеПСIllIO обогатяване lIа един lIавсс към спирка с ДОПЪЛНИТCJIIIII елементи). С друп\ дум 11 , тряБDа да се IIMa предвид теXlЮЛОГИЧШIЯТ фаIcrОР в ЦЯлостния "живот" на изделисто, а не само в производството му. Третата
ППllспането ВЪП фllрмеНIIЯ СТIIЛ нз
СДIIIIИЧIШ, крайно необвързаllll помежду
лишена от организационна основа.
I1ространство. В първия случай авторът
предметни съчетания, важно условие е
изделията и експлоатационните разхоrщ
комплексно - избор (или приемане) на технология, съобразяване tУСЛОВIIС за развиване) IIа съответните технологични
подходяща техника за пренасяне,
потрсбител, чиито изиекnаНIIЯ IЮ-ТРУДНО могат да бqцат конкретизираllИ чрез специфични научни изследвания. Изхожда се от възникващите типични
ДРУ1а форма е възприета от НЯКОII фllрМII
обзавеждане. Ако пърпата група от
проеIcrират елемеllПI за конкреТ1Ю се ориентира на осреднен, анонимен
11
поддържане на ТСРIIТОРИЯТ~ монтаж поддържанс на градското оозавсжданс.
ремонта или "редизайна" на градското
стспен на устойчивост, проблеми на
определен ФУ1lкционален, художествен и
специализираНII звсна за подготовка и
11
допълнителни ФУ1IКЦИlI, да се, изследват
предвид и възможността за участие па самото население в доизграждапето и
възпитателен ефеIcr [110]. Необходимо е създаване lIа дооре снабдени с ТеXllIIка
с допълпителен
обзавсждане). Всичко това он ределя и
(l/аПРlIмер гама от чешми, гама от колонки за афиши), предназначени за
оформЛенис и др. Не трябва да се ItЗпуска
съдържа IIЯКОЛКО ра~ични по
деи пост на място; производство на
I! разработването на гама от изделия
различни серии от детски съоръжения.
определи от ролята, която може да играе
най-раЗЛИЧIIII нотенЦИално възможни житейски ситуации,в раЗЛИЧНII вариаНТII
Пl'една :JИачено за КОlIкретна СИ1)'ация
. малки производствени мощности за
ключ". А изборът lIа този кnюч ще се
някои едни и същи основни особености. Особено важно е да се подчертае необходимостта от единство между трите
.'
мощности. По този Ilачип, ' хато се имат
проектите за конкретно, ивдивидуamю
независимо от жанровото разн0Q6разие
.
вещ. Голямо значение има и търсеният
проектиране па обзавеждането са вече
Независимо от тези раз.ппчия,
съдове за зеленина, елементи за адресна
роля па смислов акцент или на анонимно
образно и в пряк ковтЗlCI' С нея да бъде усетена и отразена в изделието. Но
самото пространство
-
-
Уместно е да се мисли за единен дизайн-център, за перспеIcrИВНО
разработване на научната проблематика,
162 ДИЗАйН НА ГРАДСКАТА СРЕДА за специализация ва JCЗДри, за
обединяване на контрола на дейноспа по разработването на дизайн-програмите н отделните проекти. Засега се
163 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА разработваlI~t експериментиране и впедряване. uбщият стремеж към
създаване на п<>:-човечна, по-rocтоприемна И жизнерадостна
yrвърждават главно отделни праепи,
градска среда ще доведе до постепенното
предназначени за произвеждапе на малки
му ycъвъp~eHcтвyвaнe, до обедиияване
серии. Те се гледат от различпи КОМИСИИ,
yrDърдените Пр<>Сктине се събират и систематизират.
'
Днззйп-процесът на градската предметна среда съдържа все още много "бёли
петна", ИЗИСIQЩЩИ последователно
па ~e още разпокъсаните усилия и в краина сметка
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
- до ПО-ВИСОJtо качество на
материалната жизнена среца, средата па предявявзщия все по-високи И сложни ИЗИСКDапия гражданин на
социалистичесJtОТО общество.
I
и
НапраDеният анализ 'на проблемите на предметната,среда в града показва голямата роля
в
съвремспния
градски
живот,
ЗlIачепието
и
за
реryлиране
на
личното
и
общсственото поведение в града, за формиране па човешката реакция и психика, за реализация на свързанитс с градския .бит социа1l11О-техпичесltИ и инженерно-техпически
'
СIIСТСМИ.
.
Наред с това формирането "а п~дметната среда в града като цялостен КОМlщекс
налага задълбочепо Jlзследване на неЙllата структура и' формообразуване ~Ъ3 основа на средовия подход, които се явява и меТОДОЛОПlческа оспова за цялостпото и реryлираllе,
при. отчитапе на особеностите па човешката психика, социалнО-ПСИХОЛОПlческите и социолоmческите
изисквания,
еколоmческите
и
технико-икономическите
условия,
Ilационалвите условШI. Като ~yтaT на това изследване във втората, трстата и четвъртата глава се . нредлага баз.иеният социалво-жултурен · модел на предметната среда в града, а на тази основа
-и
система от организационно-технически изисквания и
мероприятия за оптимално реryлираllе на предметната среда в града иа IIацИОllалIlО,
' ..
ведомствено и локално равнище.
.
Световната практика и направеният апализ ноказват все по-roлямото срастване 11 DзаllМIIО проникване между различните предметни пластове в града - на ландшафтната
'
,среда и архнтектурата, иа архитектурата и вещите.
ФyrypoлОПlята па града, която ще се развива все по-активно като неделима част от градоустройствспата теория, трябва да изхожда именно от това пзаимно ПРОПИКDапс и взаимно обогатяване. Развитието "а различните машини, автомати, КОIIТРOJUIИ Сllстеми, теХIlически устройства, на различни предмеТIIИ сфери, свързани с решаDането на НОDИ потреGнОСЧ'и на rpадския жител, ще трябва аКТИDlIО да се отчита и пряко ще nлияе на градоустройствената тъкан. Пример за такова взаимно ПРОIIИКDа.llе са и някшr още сега създаваllИ обекти - многоплаСТОDИ комуникаЦИОI!НИ ВЪЗЛИ, ме'ГРОСТaIIЦIIИ, някои комплекси за атракционен отпих и др. В самата аJ>хитеICl11>а предметният пласт, архитектурният дизайн също ще стапат псе ho-аКТИDНИ, обxnащаики практически всичко освен по-трайната, oCHoDlra носсща структура. Тооа ще lIапраDИ архитекryраТ(1
по-динаМИЧ. llа във , в(>емето, по-разнообразна и ПО-ИlIтересна. · Л що се отнася до самия предметен пласт, в бъдеще неГОDИЯТ скелет, неговата основа очевидно ЩС се създават
от отворенитс мноruфУШЩИОНaJШИ системи от дизайнсрски изделия, но с теl1денция нс
за ТDЪрДИ, с на
гъвкави
orPOMCH орой неизбеЖJЮ У1lифициращи средата изделия, а за ПРОИЗВОДСТDО или
с
за
по-ограничено
прсдпоставки
и
участие
предназначсна
D пейното
и
приложение
творческа
серии.
активност
па
Ще
се
ХОр'ата,
1Ърсят
за
и
които
създават
средата
е
заМИСJlяне и осъществяване. Може би имепно по този II1.Т ще
се търси най-вече и сиптезът между ръкотвор"ото, Иlщипидуализираното и фабричното, анонимното (докато все · още едното е също така' професионализирано инсрядко отчуждено от хората, хакто и другото). Така малкият прОблем за пещите n града сс окаЗDа съществен
за
неговото бъдеще, СИНХРОllизираното развитие на
предмеТIIИЯ
комплекс, архитектурата, градската структура е неОбходимо условие ·· за органично раЗDlIтиепа града. А самото усъвършенствуване на предметната среда ще Иl]>ае ролята
на едно от I"лаПllIIте lIапраnлсния за формиране на човешкитс измерения, БОгатството
на ЧОDешюll'С стойности в б~ещия град, 11 бъдещото общество. Всичко това съвсем естествено определя lIеоБХОДИМОС1Та ОТ по-нататъшни но-задълбочени изслсдвания на разГ1lеfКданата проблематика ха 1\1'0 социално-културен, така и в технически, икономичсски и кулryреll аспект.
и
D
165 ДИ3АЙННАГРАДСКАТАСРЕДЛ
164 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
БЕЛЕЖКИ
1. Тук трябва да се посочат: стаТИlIте на И. Славов, публикувани в изданието на ЦеНТРaJUlИЯ ИIIСТИтyr за промишлена естетика "ДlI3айн"; статиите на същия автор и па автора па ' наСТОЯЩIIЯ труд в сп.' "Промишлена естеТИltа и декоратипно изкуство" (JlеРIIOЩl от 1978 до: 1988 г.); сб. "Дllзайн ' за града", издание на ЦИПЕ~ 1988; студията па и.иванов "ДlI3айнът,във ф<>рмоизграждане на жизнепата среда" в сб. Архитектурата па
ЖIlзпепата среда ца човека"" .т.4, С.; 1983; съветските сборници "Дизайп и аrхитектура", М., 1934 I1 "Проблсмы Дизайпа городской срсды", М., 1981; МОНОI"рафията па Н. Иваllопа "ДlI3айн за градската среда", с., 1988; стаПlИте па А.Иконников; В. Глазичев, Е. Ас, Н. Соловьев цо проблемите. на ; градския дизайн ' В съветските ' списания !"fеxnическая
эстетика" (вж. особено специалните броеве' 1, 1979, и
1,' 1980) и "Декоративпое искусство
СССР", публикувани црез последните години. От дрyrn автори особено трябва да се отделят квиmтена ' Х. Л. : Молr , "Furnishingthe city" и на К. Линч (в превод на руски) "Совершенная ,форма в ГRадостроителъстве", М,..;.> 1986, изданията каталози на ~aдCKa мебел па центъра "Жорж Помпиду" (Париж) и .цизаЙнерекия съвет на Лондон - 'Street
scene", "Streets ahead" и др. ' :! ' . ; ', " . " . . ' ,' 2. Аристотель, "Политика", в ЮlИгата "Труды Санкт Петербургского фliЛософского общества", 1911, стр. 65 - 66. ' , . " -, 3. Вж. характеристиката на градСЮIЯ начин на ЖIIВОТ и градската култура в сб. под
редаЮlllята па Л. , Коган ,"СоциалЫIO-КУЛЪ1урпые ФУНКЦIIИ города 11 пространствеllllая среда", М., СТРОЙllздат, 1982, както 11 Л. Коган, "Урбанизация, простраНСТDеПllая мобилыlOСТЬ, подвижность", в сб. "УрбаПJlзаЦIIЯ и раБОЧIIЙ класс в условиях IIЗУЧНО-ТСХНIIЧССКОЙ революции", М., 1970. " , ' 4. Вж. подхода към съвремеllllllЯ български урад \! реГУЛllрането па урбаНlIЗаЦИОlIIште процес\!, . развит в Ецинния тер"ториалпоустройствен план на НРБ, раздел "Селищна мрежа", КНИПИТУГА, 1980. . 5. Изразите са взаимствани от А. Е. Гушов, И. Г. Лежава - книгата "Будущее города", М., СТРОЙllздат,
1977.
,'
,
- ;,
Средовият подход се раЗВlIва активно ОТ ' съветските теоретици В. Глазичев, А. Рябуuпш" А. ИКОПlшков, А. Раппапорт, Е. Беляева, Е. Ас и др . Вж. например А . В. Рябушип, "Развитиежилой среды", М:, СТРОЙlIЗдат, !986 и В. Глазичев, "СоциалыlO фактолошческая интерпретация городскойсреды", М., Наука, 1984, сборника "Дизайн и архитектура" - серия "Новое в архитекуре и строительстве", М. Знание 1984 и др. Вж .
6.
d С., i;щ 1988, също статията на Д. Варзоновцев в сб; '-"Архитепура. 'Теория. История, бр. 3. ' ' " " 7. Проксемиката като :' наука за взаимодействието "човек - пространство" и поведепието на човека D П(JOстранството бе предложена от американския антрополог Едуард Хол. В СССР · подобни 'проучвания осъществява гp)'f!a естонски ПСИХОЛОЗI( към
Тартуекия - университет (М. Хеймстс, Т. Нийт, Ю . Круусвал). Вж. сб. "Человек,. среда, пространство. Исследования : IIредметно-пpogrраuствеllllOЙ ! _ среды",
. по _ Та рту
!
психологическим ТГУ, 1979, и
проблемам "Архитектура и
эмоционалъlJЫИ мир человека", М., Строииздат, 985, стр. 70 - 78. . 8. Вж. книгата под редакцията на Ю. Б. Соловьев и др. "Мет!?дика художествеlJНОГО КОlIструнрова.IlИЯ", М.,ВНИИГЭ, 1983, стр. 41 - 49. Третираики този ' проблем, А. РяБУШlIн.подчертава lIе само интеграцията, а и относителната епециализаЦИЯ появата на водеща роля в социалното битие на повсчето от всщите - А. Рибушин, Будущсе
d
жилой среды", М., Стройиздат, 1977, стр. 41- 43. 9. Тук става пъпрос .само за едии, по-тясно професионален въпрос, характеризиращ " вещния фетишизъм" - вж. А. Рибушин, I\ИТ. СЪЧ . , част 1, I'Л. 1 и особсно 11. ВеЩНIIЯТ фетишизъм като израз на отчуждението на хората от собствения им предметен свят се разглежда подробно от К. Маркс и Ф . Енгелс - вж. К. Маркс, Ф. Енгелс, "Из раНIJИХ ПРОll3ведеНIIЙ", М., Госполитиздат, 1956, стр. 598 - 602.
10. "Именно съотнасянето, съпрежеJJието, взаимовръзката и предметно пространственото обкръжение към междуличностните взаимоотношения в нея ние ще наричаме среда - градска среда" - вж. В. ГЛaJIIЧСD, пит. съч., стр . 96.
11. А. Рябymин, ЦИТ. съч., стр. 24 - 35. 12. Вж. например анализа на Ч. Мур, К. Блумер в "Body, memoryand architecture", Уа1е 1970. 13. Е. Ас. "Градският дизайн в системата на из"}'стваТ!i~ сп. "АрхитеltТypа", 1984, бр. ,1. 14. Вж. напI>имер сб. "Эстетика, искусство, человек", М., Наука, 1977 - статията па Л. И. Новикова "Эстетика окружающей среды и повседневной жизни", стр. 121 - 132, сб. "Человек, предмет, среда", М., Изобр.азитсльное иекусство, 1980. 15. Вж. Сп. "UгЬaшsmе", бр. 209, "Конкурс за "Еопов парк" в Б~ст". 16. К. Линч. "Соверmенная dюрма в градостроитсльствс", М., Стройиздат, 1985. 17. К. Линч, цит. съч., стр. 65. 18. Е. Ас нарнча тази !'Рупа предмети "кондиционираща", Т.е. "създаваща условия" сб. "Дизайн и архитеltТ)'pа", статия "Городской дизайн", стр. 6 -7. 19. К. Линч, ЦИТ. съч., стр. 65. , 20. К. ЛИII'!h.цит. съч., стр. 70. '. 2!. Вж. сп ... 1 ехпическая эсте.тика", 1983, бр. 3 - Г. Беккер, "Интердизайн'83·, Баку_ 22. Сп. "София", 1987, бр. 2 - И. Иванов, "Възглавници за yiпите".
23. Само по себе си наличието на различни класификадии въз основа на различни признаци е естествено. Неприемливо е смесването на различни признаци в една класификация. (Например, ако се възприема класификация по функционален признак, не би трябвало да се извежда отделен клас "автомати·, тъй като те могат да участвуват в различни ФУНIЩИонални групи.) , . , 24. Именно от гледиа точка на човешката екология градската среда - особено при големите градове, създава екстремни натоварвания, които именно налагат oTBeTHII мерки, в Т.ч. и чрез градския дизайн. Подробна характеристика на тези негативни
влияния вж. например у Л~ Сулие, "Espaces verts et urbanisme", 1977, стр. 23 - ЗО. 25. Вж. сп. "lJrbanismc", бр. 200. 26. Вж. "Miguel Angel Roca, Archiretto", 1985. 27. Вж. сп. "Сов~менная архитектура", 1973, бр3 (155), стр. 120, Клод ВИДIIЛlI , "Сфера для уединения". 28. Вж. Т. Булев, В. Влахов, "СвеТОКОМПОЗIIЦИЯ на съвременния град", сн. "ПrОМИПUlеllа естетика и декоративно изкуство", 1984, бр. 3. . 29. Една от ПЪJШите по-цялостни разработки в областта на трапспорта у. нас бе създадена от колектив на Централния инститyr за ПРОМИПUlена естетика през 1986 г. по възлагане от УпраWIение архитеltТypа и !радОУСТj:ЮЙСТВО при СНС. Ifж. също сп. " СоФия", 1985, бр. У - Д. Пешип...."И. CriaBoB, "Форми и багри в движението".
З:О. Вж. сп. "CrtH", 1986, бр. Iцlll. 31. Вж. "Managing downtown uгЬап spaces", Planners Press, Washington, О.С., 1984. 32. Ето иякои данни за временната пространствена среда за празника на BeCТHIIK "Юманите" през 1986 г. - 5 k1nУЛИЦlJ, 250 телефонни поста, 600 стълба за рсветление, международни п'}Вилиони - зо ооо m , пет решонални центъра по 25 ооо m , търговскн цеllТЪQ. - 35 ооо m . и др. З3:Вж. сп. "Сов~еменная архитектура", бр. 155. 34. Вж. ЮlИгата Методика художествеllНОГО конструирования", стр. 16. 35. Професионалният споет създава и своя сцсuография, свой представителен
дизайн, своя "субкултура" и свои стил, на което обръща внимание С. Шишков в стаТJlята си, посветена на изложбата "Олимпизмът в изкуството", вестник "Народна "}'Jrrypa", 1987, БQ...З. 36. Л. Гуринов, "Дидакrllческото значение 1Iа детската играчка", сп. "Промишлепа естетика и декоративно изкуство", 1982, бр . 3.
37. Вж. например книгата на Ан-Мари Полоуи OТhe шЬап nest", 1977, Г. Екбо, "Urban landseapc dcsign 1%4, Г. Агде, А. НаГСJII>, Ю. Рихтер, "Проектироваllие детских ИГРОDЫХ нлощадок" Мо, тройиздат, 1988. ' 38. Х. Брамян (колектив на ВЛТИ), "Модулни детски съоръжеllllЯ от дърво' каталог, с., 1984. 39. ВЖ. СII. "UгЬапismс", бр. 209, сТр. 32 зз Сllстемата "ЛlOдопарк" на фирмата " Пластик Омниум". . 40. Е. Борисова, "Русская архитектура второй ПОЛОIJIIIIЫ XIX 11.", М . , Наука, 1979, стр, 153. 41. Вж. сп. "Техничеекая эстетика", 1986, бр. 6 - С. Ха1l-Магомедов, "О ,роли
c"
элементов дизайна в формировании художественного облика городской gJСДЫ, сп, "ПРОМИIlIЛсна ecтcTIIKa и декоративно ИЗКУСТIIО " , 1978, бр. 1 - И . UtaIJOII, "ДlIJаItIlЪТ 11
167 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
166 диЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА градската С(Jеда".
42. "Пробив" в това отношение направи СНС със специално възложената ~азработка
за часовникова информация в столицата (колектив с ръководител арх. Д. Димитров
Софпроект, 1985).
43.
И8~
'
Вж. А. Я. Костенко, "Средства информации в архитектуре" Киев Будiвельник,
,
,
44. Вж. сб. "Нагледна агитаПIIЯ", Варна, 1983. 45,:. Вж. по-подробно сб. "Архитектура I1 эмоциональный мир человека", гл. 111 М. СТРОl1издат,1985. ' , 46. Вж. сп. "Urbanisme", бр. 200. 47. Вж. сп. "Декоратипное IIСКУССТВО СССР". 48. Вж. специалпия тсматичсн раздел "Двор глазами художника" D сп. "ДекораТИDное искусство СССР" 1985, бр. 1 (326). 49. По-подробно тези въпроси третирам в стаnште сп в сн. "Архитеrrvnа" 1985 бр.9 11 1986, бр. 3 _ 4. . . '''п' , 50. Вж. статията на Е. Ас "Интердизайн'80" в Тбилпсп" сп. "Техническая эстетика" 1981, бр. 3, специалното издапие "Интердизайн'80" (М., ВНИИ1Э), проекта J:онцепци~ за жилищна зона в Тбилиси на колектива с ръководител арх. А. Джапаридзе представен
lIа "Интерарх'85" в София. ,
, 51. Вж. сп. "Техническ<1Я эстетика", 1981, бр. 8 - Г. Б. Сысоев, Г. А. · Ивапов, Проектная концеп"ЦИЯ фирмен~IOГО СТJU1Я КАМА3-а", сп. "Архитектура СССР", 1985, бр. 1- С. Ф. Ворошип, ФllрмеНIJЬШ СТIIЛЬ КАМАЗ-а и проблемы нового города". 52. През 1988 г. бе извършена значителна работа по проек:тиране на Софийското
"
метро: Национален конкурс за метростанциите от първия диаметър (от ЖJlлищен комплекс "Люлин" до площад "Ленин") и разработване на работни проекfи, бе ,ззработена системата на графическата информация, обсъдени и приети от _ IIецналllзираната държавна КОМНСI1Я за гр. СОфия. Ходът на проучванията показа
Г
lIагледно
сложните
творчески
проблеми,
свързани
със
съчетаването
на
ШЩIIDllЛуалпостта в образа на отде.!!'lIIте стаНЦИII и стандаРТllзацията, дизайнерския IIОНХОД пр" рсшапане на реДllца дстаllЛlI 11 елементи
-
главно мебеЛlIте, елементите па
. 53. CrIOMe~,lanlТe проеКТII са публикувапи в сп. "Urbanisme", бр. 200 - Б. ЛасlOС, "Пътят lIа ЛафОllТСII , 11 В IIзпаllllСТО lIа Аl\lСРlIкаllСКlIЯ IIHCТllтyr на аРХИТСКТIIТС "Орсп spaccs" сТр. 54 - 75. ' 54. К. Lупсh, D. Appclyard, "Vie\v from the road" 1970. " 55. П.арю..т "Л~ ВИ!IСТ" който всче е lJ IIfЮЦ~С "а рсаЛlIЗЗIЩЯ, бе п~ликynа" 11 CII. IпtеrпаtlQпа\ Archltect ,.19$3, Gp. 1, а IIO-IIопробllllТС разработки - 11 сп. "Crc\", 1986, бр. 2. 56. Много" показатеЛНII в това ОТllOшеllllе са изводите и Ilзследшшията па арх. Елена Вllзуалната комуникация 11 др.
Гснчева в" П~оеКТJlRане па ~оБИЩIIII ансамбли", публикувани в "ИЗDестия на ГлаDпроект , Ig85, КII. 2, стр. 470. В гробището се отраЗЯDа раDпището на културата на СЪОТlJСТНОТО общест!~() ... ТОllа раПНIIЩС се проявява n изискването към планирансто
проеКТllрапето, Дl1заипа, ХУДОЖССТ-i3,еIlИЯ синтез, паркоустроЙстпото ... Зле Ilзграденото' ( 1jJгаШ.IЗ:lr :lrю и 1!О).(Д1 ,ржано гробище може да станс модел на аПТllкултура, кич, немара; разруха...
~
57. В . Н . ' БеЛОУСОD, "СопремеНllая аРХllтектура ЮгослаDlIII", М., Строй изд ат, 1986, CT~. 85. ЗаслужаDа обаче да се подчертае, че ТОЗII поxnат е родствен на старата практика в Сърбl!Я 11 У пас в Западна БЫlгаРIIЯ, Прll която плаНllровката иа гробището е малък ~lOдсл п"а СТрУ!9'УРата lIа сеЛllщето, където всяка махала IIЛИ съставно селище имат споя
1l3Ецел в гроБИЩНIIЯ ансамбъл. )8. В . Н . Белоусов ЦIIТ. СЪЧ., стр.
185. 59. А. Rapoport. "Ниmап as()ects ofurban form", Pergamon Press, 1977, стр. 37. 60. К. Линч, цит. СЪЧ., стр. 71.
61.
К. ЛIIНЧ, ItIIT. съч . , сТр . 7З.
62 . К.
ЛIIНЧ, ЦIIТ. СЪЧ., стр .
Иванова, цит. съч.
_ 82. Вж. А. В. Иконпико.!!.r. "Дом будущего - воспоминание о вчерашпей мечте 1!JJ1[ реалыlя перспектива", сп. ··1 ехническая эстетика" 1984 бр. 4. 83. Вж. за обществените тоалетни спеlщалIlотоиздание SPEA (Sanitaires pubIics а епtrеtiеп automatique) на френската фирма SPEA. . 84. Вж. сп. "Архитектура и общество", бр. 2 стр. 40 - П. Янчо, П. МRазек, "ЭкстеРЬ~Рllое оФормле"lIие жилых комплексов , сн.'"Техпическая эстетика", 1986, бр. 10 - А. АЗРlIкан, Г. ьеккер, Городское обо.rудование для "Дигоми-7". , 85. Вж. сп . "Техни:!еская эстетика, 1981, бр. 9 - А. Азрикан - "Система средств электроизмсрительнои теXJIИКJI".
"
86. Вж. сб. "Чело"век, предмет, Сj>еда" - Н. Воронов, "О дифференциаЦИII искусства",
Предметного мира, М., 1~80, стр. 59 - 61. 87. Вж. А. В. СИ'lепа, Н. П. Титова, "ЛаIlНl1IафТIIЫЙ ЮlзаЙII", MIIHCK, ВJ.lI1IСЙlllаи школа, 1984, стр. 8 - 9. 88." По-подробно вж. Н. ~ОЛОDl,ев, "Пластика земли", сп. "Декоративпос искусство СССР, 1986, 6р. 11, Т. Булсв, ГСОllластика. Развитис па сдип поп ХУЛОЖССТВСIl жаllr", CII. "!lРОМIIIШlсна СС1'ст"ика и дскораПlIlIIО IIСКУСТlЮ", 1986, бр. 2. 89. Вж. статията За ЖИDите строителни елементи", сп . "Domus",
90.
1979, бр . 579.
Графическото третиране се оФормя като самостоятелен жанр и в теорията lIа
хуложествсното конструиране. К()I[СТРУИРОВaJJИЯ" ст/? 153 - 160.
'Вж.
КJlИгзта
91. Вж. сп. с;;фия, 1985, бр. 9; цит. изт. 92. "Проектът - сценари_й за повогодшuсн
театрализирането
на
дсиствие
и
"Методика
художес'гвешroго
празник на Арбат ВКЛIочва сценарий З3
проект
за
архитектурно-художсственото
му
оформление . Празникът е замислен като поредица от нриказни сюжети, в които DЗсмат участие вспчки гости на Арбат. В този ден Старият Арбат със съседнитеУЛIIЧКJI се превръща за известно време
някаква рОillJ
в
сценична
площадка,
където всеЮI
може да
изшрае
- да се фот~графира в ателие "Старо фото", да се заснеме в любителсКJ[ филм във Видеосалона ... , да участвува в превземането на снежната крепост ... tдинздесет сцеНИЧШI площадКJI, монтирани за една нощ, ... запълват празнините мсждУ. къщите, зрително обогатявайки "пейзажа" на улицата без същеСТDепата '1 модернизация, ... забавните кукли от стари дрехи, полумаските, орипшалНlIте детаЙЛII на костюмите - всичко настройваше за }lеПРIII~еIIО прекар,ваuе IJa времето". - Р . 93. ПроБЛемите lIа взаимодеЙСТВllето lIа монументалните изкуства със средата са
64. С. Xah-МагомеДОIJ, ЦIIТ. съч . 67.
У. ДЖllбсъп. "Vision iп motion", Реrgаmоп Press, 1961. Вж. Ч. Мур, К. Блумър, цит. съч., сТр. 23 - 27. Вж. например Л . Митрани, "За ВЪЗПРlIятието" Издателство на БАН С
68.
В. А. ХаПЗСII. "ВОСПР"ЯТIIС ЦСJЮСТlII.IХ 061,Сl(l'OlI", Л., ЛГУ,
66. 116 - 134.
материалната среда, има по-широк смисъл, отколкото в "чистите" изкуства. Вж. Н.
ШУЛПlllа, "Мllрные будни столицы. Празник нашеи улицы", сп. ДекораТИDlIое ИСКУССТВО СССР" 1986 бр. 12.
75.
6З. '~I!ЛОСоФская энциклопедня", т. 5, М., 1975, стр. 575.
65.
69. У. НеЙссер. "Познание и р_еальность", М., Прогресс, 1981, стр. 123 - 138. 70. К. Линч, цит. съч., ~. 125. 71. Вж. например Ю. Степанов, "СеМИОТlIка", С., Народпа просвета 1979 стр 75· 80 ,. , 124. ' 72. Р. Арllхе~м, "Динамика архитектурных форм", М . , Стройиздат, 1984, стр. 184. 73. Р. Арнхеим~ цит. съч., стр. 180. 74. Терминът скрита кулrypа" е предложен от Едуард Хол - Е. Т. НаН, "ТЬе Si\епt language", 1959, за ооозначапане lIа кръг от факти, имащи кулrypна роля и Зllачеllllе, бсз да се осъзнават такива (вж. Ю. Степанов цит. съч. стр. 19). 75. Ю. Степанов, цит. съч., стр. 6 - 7, Е. Т. НаП, ;l.fhe Lапguаgе of space, Journal of AIA, 1961, П. . 76. К. Линч, цит. СЪЧ., стр. 79. 77. К. Линч, цит. СЪЧ., стр. 80. 78. Вж. например систематиката, развита от Ю. Сомов в "Компози~ия В техникс" , М., Машипостроение, 1981, гл. 2 и 3. . 79. Този подход към езика на вещите и архитектурната среда развивам по-подр06но II статията "Един въз!"ожеп подход към архитектурния език", сп. "Архитектура", 1983, бр. 6. 80. Вж. книгата Методика ~ожественного конструирования , стр. 87. ' 81. ЯСJlО е, че понятието "жанр", отнесено към художествената организация па
" . , 1974, стр. 45.
обект на многобройни изслеДDаНIIЯ, започвайки от А. Е. БРIIIIКJI.lап, "Площадl.. и
1980 стр
,
.
монумент", М., Акадсмия, 1936, а в наШII ДI'ш lIа О. А. ШВИДКОВСКJI, Н. ApTaMOIIOlJ, С. Базазянц, Н . Труфешев и др. " 94. Вж. например третирането на проблема за аllсамбъла във: А . В . ИКОIIIIIIКОП, Г.
Стспанов,
"Архитсктур"ая
К()~IJ[ОЗIII\llЯ",
М.,
Строй 11 здrt,
1974;
сб.
"Сопетскос
168 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
169 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
декоративпое искусСтво", М., ·СоветскиЙ ХУДQЖIIИк,
1976; сб. "Человек, предмет среда" М., ИзобразИТе.1р>ное искусство, 1980, "Искусство ансамбля", М. ИЗобрази~ельно~ искусство, 1988. . 95. Вж. например А. Е. ryrHOB,I И. Г. Лежава, цит. съч ., стр. 79 - 81. %. Р. Вентури, "Learniпg from LaS Vegas", Уа1е, 1980. " . 97. Този WlOщад - един от най-често ЦИТl!Pаните и най-популярните в архитектурата
па последните години, е подложен на подрооен семаитичен анализ от В. Глазичев, ЦИТ. съч., стр. 115. .
. 98. Вж. Г. Рессив, "Архитектура и мamины", М., Стройиздат, 1974, стр. 20 - 25.
Така например списаниС?то "Arcblte~tura1 ~eV1ew" ~JCYI!З ~дица примери в специалния ' СИ тематичен брои "СоmmUПlty architecture", 1986, бр. 2 (Архитектура с
99.
участието на обществеността).
100. Вж.
.
И. Славов, "Кичът въвdюрмообразуването на предметно-пространствените
структури в градската среда", сб. "gългарското участие в социалистическия дизайн", С.,
'
ЦИПЕ,-1984.
.
101. Вж. пигата "Методика художественного конструирования", стр. 243. 102. Вж. по-поД~но сп. "Промишлена естетика И декоративно изкуство":' 1987, бр. 3
- Л. А. ~узмичов, "ДизайН-ПР9грамите в машиностроенето", както и сп. "lеXllичесхая зстетика , 1985, 8, 1981, бр. 9, 1981, бр. 10. . .
t!P.
103. ?оред Н. Иванова "Дизайн за градската среда", С., 1988, стр. 82, фирменият
стил е
СЬДЪУ'.tICAНИЕ
Предговор
Четвърта глава
5
Естетическа ОРГанюаЦIIЯ на предмmНlта
Първа глава
среда в града
6
СреДОПllЯТ подход
- OCHOII3 за
регулиране
на градс"ата предметна среда 6
Съвременният град и неговата предметна
среда
6
Средовият ПОДХОД
mlДИМllЯТ
израз
на
която
са
ясно
различими
-
еднородни
облика
на
вьв
визуално-смислово
формата .. .".
Вж.
също
сп.
Реryлирането па предметната среда при
средовия подход
10
Техниц
197/.
'
•
105. Като известна обосновка могат да служат проучванията в ЕТУП нЗ' НРБ -
раздеmrrе "Естетически щюблеми" и "Културно-историческо наследство", разработени нод ръководството на арх. 'Т. Булев. . .
Разбира се, не всички градове и общини се характеризират комплекспост на обзавеждането, че да се нуждаят от самостоятелни схеми .
106.
с
такава
107. "София - общоградска схема на обзавеждането и градския дизайн" (колектив на
Софпроект с ръководител арх. Д. Димитров при участието като научен консулrант на арх. Т. Б,У,лев). 108. София - общоградска схема на часовниковата информация" (колсктив на Софпроект с ~ководител арх. Д. Димитров)."София - общоградски план за нагледна
агитация" (арх. Т. Булев, художник С. Кmев).
109. "Жилищен комплекс "Люлип. Концспция за дизайн и ~ожеcтnсн синтсз" (колсктив с ръховодитсл арх. Т. Булев). Вж. сп "Архитектура", 1986, бр. 3 - 4. 110. Вж. споменатите примери за участие на населението в сп. "Urbanisme", бр. 200 и
"Arcbltectura1 Review", 1986, бр. 2. . 111. Такава е практиката на вече цитираната френска фирма "Деко" (J. С. Decaux).
Същност на проблема
43
Особености на процеса на ВЪЗ!.lриемане J( знаково-комуникативно въздеиствис Ila
градската среда
44
жанрове в предмстното изграждане на
средата
46
ЕстетичеСЮI проблеми на прсдметната
104. Вж. в~ример Г. Кожухаров, "Българската къща през пет века", С., ТеXllика, 1%8,
Г. Арбалиев). СТроителни и художествени традиции на българската арштектура", С.,
43
Естетически проблj:МИ Прll . формообразynането. Художествени
8
преди всичко разгъната дългосрочна, последователно провеждана програма,
~1Тношение - признаци, които dюрмират ТеXllичесхая эстетика" 1985, бр. 8, 9 И 10.
43
среда в градския аll сам б1.Jl 148 Втора глава
11
Формиране на ОПТ1lмална номеиклатура
на предметната среда в града
11
Проблеми на социално-културпата динамика в естетичесюlТС качестпа на
предметната среда 150
, .
Същност на проблема 11 ОСIIОDlШ фактори при развитие па структурата на предметната срсда
в града
12 .
Функционална типология и теllДеlЩИИ 11 ра:IIIИТИСТО на номснклатурата 11<.1
IIрсдметната среда в съвременния град 14
Пета глава
154
ОРIClЮоацня на Jllоаiiн-процеса 154 Същност на дизайн-процсса 154 Дизайн-програмите· основно средство за
формиране на функционално-типологичната и
художествената структура на
Трета глава
предметната среда 154
28
Пространствена оргаюоация на
предметиата среда в града
СъщноСт на проблема
28
28
Особености в обзавеждането на
Формиране на нространствсната cтpyкrypa на градската предметна
среда" 157 Реализация и поддържане на градското
обзавеждане
161
ОСIIОВlllпе фупкционаЛНО-ПРОСТРЮIСТllеНII
структури на града 30 Градски части със специални изискван ня
към обзавеждането 38
"
Заключение БележЮII64
l
163
170 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СР ЕДА
171 ДИЗАЙН НА ГРАДСКАТА СРЕДА
ДИЗАЙН ГОРОДСКОЙ СРЕДЫ (Резюме)
Книга
DESIGN DER STADTUMWELT
посвящена
формообразоваНIIIО,
прострапственпой
и
художествеппой
организапии предметнои среды в совремснном городе. Автор рассматривает эти проблемы иа оспове последователыlOГО приложения повоro методолоrического подхода - так .. пазываемоro "средовой подход". Еro главными чертами являются: рассмотрепи_с фушщиональной, социальной и прострапстве~ной среды roрода в целом, комплексныи анализ социальпых факторов, равностоиное внимапие ко всем
компопентам и художественным формам roрода. Освоввой проблемой является фОРМИ1?овапие оптималъпой предметвой среды, а ве отдельвых hЗДелий или IJ>УПП изделии. Это ведет Jt спе~ифичесJtому рассматривапию самой организации процесса
_
реI1'лирования предметвои среды.
В соответствии с этим автор исследует четыре IJ>УППЫ проблем. Первая проблема это реryлирование предметвоro ассортвмевта (или "предметвой вомевклатуры") в roроде, ИсслеДУЮтся и факторы, !оторые Qпре~еляют появлевие и развитие РaзJПlЧвых предметов в roроде, их функции в roродскои среде, и в связи с этими фупкциями исследуется и необходимость различных IJ>УПП изделий, их сочетание, МНОГОфункционально~ и т.д. Вторая IJ>уппа проблем это проблемы прострапственной организации пред_метнои среды. Автор исследуе! разнообразие в оснащении раЗЛИЧI1ЫХ городских
частеи,
значение
I1рострапственнои
ОQганизаЦИlI
оснащения
с
целью
:.JстеТllчески~ и ФУШЩПОllальпых качс:.стп среды. Третья IJ>уппа - это проблем", :.Jстетическои оргаllllза~ПIII предметнои среды. Автор разрабатыпает эстетическиii подход,
ОСl10вываЮЩllИСЯ
на
комплеКСIfОМ
зрителыlOМ
опыте,
анализирует
роЛl.
различuых фgрм с_оциального и,=кусства~ архитектура, дизайu ландmафга, промышлеппьш дпзаllll, IJ>афll'lеСКJlИ ДJIЗaJIlI и др. Исследуются и проб.лемы фОРМllроваJlИЯ преДМСТIfОro апсамбля, ВОЗIIИК1Iовения возможнocrей для художествеJlПОro обогащения среды посредством использования пР.Сдметвоro аllсамбля.,. учаСТIIЯ жнтелей n пр-оцессе созидапня и художествеJlВОro cXtюрмлевия ~peд~. "1eтвcpT~ IJ>уппа проблем включает проблемы общей организации дизаИIl-процесса, Т.е. целостноro реryлировапия структуры и качеств предметвой среды в roроде.
Буд~и
зна~ительпо
сложнее
процесса
реализации
одвоro
изделия
или
IJ>УПП
изделии, ·диза~в-п~цесс" в этом .fмысле охватывает' как особо важные средства так lIазываемые
дизаИII-ПРОIJ>аммы
lIоследовательную
хонкретизацию
для
реализации
различпых
IJ>УПП
пространствеllllO-ХОМПОЗИЦИОННОro
изделий,
замысла
оспащеJlИЯ в разли'l'!.ых IJ>адоустройствеНIIЫХ плаllах, организапию процессов ремонта JI
ухода,
взаимодеиствие
между
отраслевыми
и
территориальными
органами
управления и др.
В заХ1ПОчение
,!lBTOP
подчеркивает зпачение рассматриваемой _проблемы как для
качества roродсJtои среды, так и для развития самих методов и путеи ее реry:лирования
а также, что ПРОПlOзироваllие развития предметпой среды и ее будущей бoriее УЗJtо~
JIlIТеI]>ЗЦlШ с roроДом является важlIЫМ панраIlJ1СJllfем в проrnозировании будущих
городских структур.
Das ВисЬ ist der Formgestaltung, dcr raum!ichen und kiinstlerischen Org~isierung der Gegenstandsumwelt in der modernen Stadt gCW1dmet. Der -1-utor betrachtet (llese Propleme -аuГgгuпd der Basis der konsequenten Anwendung ~шеs. пеиеп ~ethodologt,Schen Herangehens. Das ist das sogenannte "Umweltheran,gehC?n. Sеше wesentll~hC?n Мег.kша!е sind: фс Bchandlung der fupktionalen, s9zialep und r.aumllchen ~taqtumwelt Ш . lhгег Einhelt, die Komplexanalyse ocr Sozlalfaktoren, dle glelchwertlge BeruckslchtJgung a!ler Kompon~nten und der l<iinstlefJSchen Formgestaltung in ~ec Stadt. !\Is Grundprobl~m W1Cd das ErreJchen einer op~imalen Gegenstandsu~welt und Пlс~t пис e~zelne Еrzeugnщ;е oder GrupPC?n ,:оп Erzeugrussen betracfitet. Das СиЬг! аисЬ zu ешег spezifJschen Behandlung der Огganlsаtюп дег R~~licrung der Gegenstandsumwelt. . In Obereinstimmung damit untersucht der Autor vier Gruppen уоп РсоЫетеп. Dle erste Gruppe ist in Verblndung mit dcr Regulierung des Gegcnstandsangebots. (dC?r "Gegenstandsnomcnklatur") in der Stadt. Hicr werden die Faktoren erforscht, dle dlc Erscheinung und Entwickrung der vcrschiedenen Gegen.st1in~c und ihre. Fu~ktione~ in dcr Stadt bestimmen, und diesen Funktionen entsprechend W1rd dle Notwepdlgke,t УОП el~zeln~n Gegcnstandsgrurpcn,. ihre Vereil)-igu.ng usw. untersucht. In der zwelten Grup~ smd фе ргоы1теe der raumllchen ОгgаrusаtlOП der Gegenst<\ndsumwelt. рес -1-utor erforscht dJC Verschiedcnartigkcit in dcr "Einrichtung, de~ einzelpcn Stadttellc,. dle Beqeutung dcr raumlichcn Organisicrung исг EinrichtungTur dlc asthetlschen ипи ru~ktюпаlеп ElgenS,chaften дсг Umwelt. Die dritte 'Gruppe umfa~t dle Ргоblете der asthetlschen ОгgашsаtlOП der Gegenstandsumwelt. рес Autor .unter~ucht das asthetische !'ierangehen, das аиС der ~~mlcxe~ Siппсsсгfзhгuпg ЬЗ51сгt, ап.аlущ:гt dJ(~ Rolle исг verschleden.en Formep der SОZlзlkuпst, Architcktur, LandschaftsdeSlgn, шqustпеllс Formgebung, graphlsches DeSlgJ} и. а. Es werden аисЬ die РсоЫетс der Formlerung des Gegenstandse!1sembles, (lie entstehend~n Moglichkeiten fUr kunstlerische ВсгеiсБегuпg, dC?r Umwelt mlt_ Gege~standsensemblen, dle Teifnahme der lЗеwоlшсг ат Prozep- dcr Ешпсhtuпg und kunstre~lscher Gest,altl~ng dcr Umwelt. Die РгоЫетс der vierten Gruppc sind diesc dcr аllgеmешеп Orga!llsatlOn des Designprozesses d. Ь. des Gcsamtp'rozesses der Regunerung у('п ·Struktur und-E1genschaften der Gegenstand~umwelt in der Staat. Wesentlich komplizierter 1т Verglei~h шт 1'roze(3 der Verwirklichung eines Erzeugnis~cs . oder c,iner qrUf!pe'. YQn Erzeugnlssen, umf~~t der Designproze(3 als bcsonders W1chtlgcs. Mlttcl .dJe De~lgnpro~amme шг .l3-eallslerung verscfiicdencr Gruf!pen уоп ~гzеugшss~п,. dle ~опtШWСГ1Jсh.е Konktetlslerung d~r raumlich-kompositorischen Grundldee дег Ешпсhtuпg m den yerschled~nen Stadtanlag~n, dle Organisation des Prozcsses der UnterstiJtzung,dcr Wech~clW1rkung ZWlschcn den Zwеlg-uлd Territorialverwaltungen usw. ..' ... . Zum SchluB hebtder Autor die Bedeutung des betrachteten Problems [ис dlc Qual1tat der Stadtumwelt (иг dic Entwicklung deren Regulierungsmethoden hervor. Ес beton~ посЬ, da(3 dic Prognos~ de.r Weiteren.~wi~klung der Gegcnst'!!1ds~mwelt und deren In~egratlOn mlt der Stadt wJChtigc Rlchtungen [ис dle Prognose dcr zukon,ft,gen Stadtstrukturen smd.