Eлф в тенджера Имало един елф, който живеел в тенджера. Веднъж се прибрал от работа, а неговата любима къща я нямало. Тръгнал да я търси в гората, но се изгубил. Викал за помощ, вайкал се, а насреща му Дядо Коледа. Той го попитал защо вика. Елфчето му разказало за изгубената къща. Добрият старец му обещал нова къща, защото е много работлив и добър. Който работи, той ще има. Виктория Калинова
Джудже и тенджера Имало едно джудже, което било много любопитно. Веднъж то решило да надникне в една тенджера. Покачило се на нея, но изведнъж се обърнало и паднало вътре в нея. Викало за помощ, скачало, плакало, но не могло да се спаси. Отчаяло се. След много движения тенджерата се обърнала и джудето се спасило.
Разбрало, че който сам каквото си направи, друг не може да му стори. Кристиян Калинов
Джудже и тенджера Веднъж едно джудже намерило тенджера. Както се изкачвало по една кула и насреща му тенджерата. Решило тя да му стане дом. Заживяло спокойно и щастливо в новата си къща. След дълги години решило да излезе от нея и да се поразходи. Срещнало много хора и животни. Едни били намръщени, други усмихнати. Когато се стъмнило останало само и се сетило за своята любима приятелка – тенджерата дом и бързо се прибрало в нея. Чувствало се много доволно, че отново е у дома. Виктория
Иванова
Джудже и тенджера Имало едно време джудже и една тенджера. То живяло в нея. Тя била неговия дом. Веднъж джуджето решило да се разходи заедно с тенджерата. Стигнали до гората и видели една къщичка. То решило да заживеят в нея.Там било по-удобно и уютно за живот. Джуджето много се радвало за новия си дом, но не забравяло и своята добра приятелка - тенджерата. Стела
Цветкова
Джуджето с цигулка Преди много години, в една приказна гора живееше джудже. То бе винаги усмихнато и весело. Затова всички обитатели на гората го наричаха Веселушко. Всеки ден, когато слънцето се промушваше в клоните на дърветата, Веселушко взимаше своята любима цигулка и започваше да свири и пее своите ритмични песнички. По пътя си срещаше малката сърничка, катеричката Рунтавелката и пухкавото зайче. Всички много го обичаха, защото той не мислеше зло на никой.
Лилия Байрактарова
Елен и гардероб На Коледа, когато Дядо Коледа тръгнал да раздава подаръци на децата взел със себе си и своите елени. Предупредил ги да не влизат в къщите на хората. Един от тях бил много любопитен и не го послушал. Влязъл в една стая, в която имало гардероб. Той отворил големия сандък и в този миг чул, че някой влиза в стаята. Еленът бързо се скрил в гардероба. Детето като влязло в стаята чуло шум от това място и много се уплашило. Еленът разбрал защо не трябва да влиза в чужди домове.
Ясен
Попов
Елен и метла Имало едно време еленче на име Сам. То било малко и игриво, а най-много обичало да си играе с една вълшебна метла. Освен, че била чистница, метлата можела да говори, пее и танцува. Те били неразделни приятели и навсякъде ходели заедно. Веднъж били поканени на бал с маски и се чудели като какви анимационни герои да се маскират. Еленчето се преобразило на големия елен на Дядо Коледа, а метлата на дрипава вещица. Тръгнали те за голямото събитие , за да се позабавляват и да потанцуват. Пели и играли цяла нощ. Много се веселили. Дошло утрото, а с него и време за работа. Еленчето Сам живеело в голяма и красива къща на края на гъстата гора. Станали от сън и се захванали да работят. Първо Сам направил закуска за него и неговата приятелка метлата, а след това изчистили и подредили цялата къща. Така тези двама приятели си живеели мирно и задружно много дълги години. Деян
Еленков
Елф с цигулка Имало едно време един елф. Той много обичал музиката и искал да си има цигулка, но Дядо Коледа нямал време да му направи. Елфът много се натъжил и затова решил да избяга. Той тръгнал и стигнал до една къщичка. Влязъл вътре и видял много музикални инструменти, но нямало цигулка. Отново се натъжил. Добрият старец събрал елфите за раздаване на подаръци и видял, че елфът цигулар го няма. Тогава се сетил, че все забравял за неговия подарък и се заел за работа. Изпратил елфите да го търсят. След дълго, дълго търсене те намерили своя приятел и го върнали вкъщи. През това време старецът направил една чудна цигулка за неговия помощник. Като я видял малкият елф много се зарадвал и прегърнал с обич добрия старец. Засвирил на любимата затанцували дружно.
си
цигулка и всички
Ивайло
Александров
Елен и цигулка Имало едно време едно еленче. Един ден, докато се разхождало видяло една цигулка. То я взело, но не знаело на кого е. След време на същото място еленчето забелязало едно дете, което сякаш търсело нещо. Досетило се, че цигулката е на това дете и му я върнало. Животинчето знаело, че не трябва да взима чужди неща и когато намери загубена вещ трябва да се опита да намери собственика и. Георги Попов
Елен и цигулка Един ден в поле от макове еленът свирил на своята цигулка. Прибрал се вкъщи и решил да поспи. През това време цигулката излетяла и отишла отново в маковото поле. Когато се събудил еленът затърсил цигулката, но нея я нямало. Излязъл да я дири и я намерил в маковото поле. Отново се захванал да свири. Който спи, риба не лови. Анжели
Еленът в
Ебади
гардероба
Бе 2 532 година през есента. В гората живееше малко еленче. Името му бе Руди. Той много искаше да си има приятел, затова тръгна на път. Не след дълго срещна друго еленче. Казваше се Кико, той също търсеше истински приятел. Това бе супер среща, защото еленчетата откриха своя най-добър приятел. Сега вече можеха да търсят приключения. В този момент пред тях се появи един гардероб. Но той не беше обикновен, а вълшебен гардероб. Когато влязоха в него, той полетя от планетата Земя към планетата Юпитер. Там имаше супер забавен увеселителен парк. В него срещнаха Зъбчо, Миньончето и Фифи. Това бяха бобърче, прасе и катеричка, а също и най-добри приятели. Денят мина в игри и смях. Руди изкара най-суперския ден в живота си , защото го изживя със своя най-добър приятел Кико. Той разбра, че никога не трябва да се отказва от мечтите си. Васил
Симов
Еленът и вълшебната цигулка Един елен, всяка сутрин излизал да свири на цигулката си. Веднъж се почувствал много, много изморен и останал да спи. Оставил цигулката на земята и тя се превърнала в хубава девойка. Станала от земята и излязла навън. Еленът се събудил и видял, че на пода има дамски стъпки. Погледнал навън, но не видял никого, освен счупената си цигулка. Ава
Стоянова
Елф на гардероб Имало едно време един елф. Той се казвал Шмупи. Елфът живеел на гаредероб, който бил вълшебен. Когато някой го отворел, той излитал нависоко и летял много бързо. На него му било много топличко и удобно да живее на гардероба. Този шкаф наистина бил много уютен дом. Шмупи живеел щастливо до края на живота си там. Александър
Александров
Елфът в тенджерата Бе нощта преди Коледа. Малкото момче лежеше в леглото и се опитваше да остане будно, за да зърне Дядо Коледа. Детето беше толкова уморено от игри, че сънят го пребори. Тогава Добрият старец дойде със своите помощници–елфите и остави подаръка под елхата. Понеже трябваше да зарадва още много деца,
Дядо Коледа бързаше и забрави най-малкия елф. Той толкова се уплаши, че се скри в една тенджера. Седеше там и плачеше. На сутринта детето се събуди и започна да отваря подаръците си. Тогава чу някой да плаче. Отиде в кухнята и видя малкия елф в тенджерата и го попита какво прави там. Елфчето му отговори, че в бързината Дядо Коледа го е забравил и че се страхува да не го изоставят. Той помоли момчето да го изведе до двора. Когато бяха там, свирна с вълшебната си свирка и не след дълго време пред тях спря шейната на Дядо Коледа, теглена от елена Рудолф. Елфът бързо скочи в шейната, като през цялото време махаше с ръка на невярващото на очите си момче. Николай
Балев
Елфът и метлата Живял някога един елф. Той обичал да чисти. Един ден отишъл да се разхожда. Видял някой да си изпуска нещо. Елфът изтичал да види какво е то. Било метла. Взел я и бързо настигнал собственика и. Когато я подал на него, човекът му рекъл: - Ти елфче, имаш добро сърце и ще ти подаря метлата. Тя е вълшебна и с нея можеш да правиш чудеса. Елфчо бил много щастлив. Използвал своя подарък само за добрини. Георги
Испиридонов
Елфът
с вълшебната цигулка
Това се случило преди много години. Един елф разнасял подаръци с Дядо Коледа и по случайност паднал от шейната в гората. Там той намерил вълшебна цигулка. Като някой си намислел желание и то се сбъдвало. Елфът си намислил много желания: богатство, много храна и куп други неща. След време храната му свършила, похарчил и парите. Той пак си пожелал същите желания, но те не му се сбъднали. Така той разбрал, че не трябва да иска много, че е по-хубаво да работиш, а не да получаваш наготово. Николай Ангелов
Загубената цигулка Един ден елфчето Рудолф намери цигулка в гората. Той се зачуди кой ли я е изгубил. Рудолф взе цигулката и се опита да свири на нея. Много му бе забавно, но се сети, че който я е загубил е много тъжен. Тогава Рудолф реши да намери собственика на инструмента. Обикаляше елфчето от град на град, но без успех. Тогава Рудолф си помисли, че няма смисъл да търси собственика. Но в този момент в далечината видя едно момиченце да плаче. Отиде да го попита защо плаче. Детето му каза, че си е изгубило цигулката. Рудолф с удоволствие му върна намерената цигулка. - Благодаря! Ти ме направи толкова щастлив! От този момент Рудолф и момичето станаха най-добри приятели. Анна
Ленкова
Костенурка и телевизор Имало едно време костенурка. Тя била умна и красива. Тази хубавица много искала да бъде водеща на новините в телевизията. Един ден се прибрала и решила да се опита да влезе в телевизора. Започнала да натиска копчетата и изведнъж хоп – телевизорът я издърпал вътре. Изведнъж се появили гримьори и фризьори, които гримирали и обличали костенурката в хубави дрехи. Тогава тя седнала гордо на стола и прочела новините с висок и ясен глас. Когато слънцето изгряло тя се събудила и разбрала, че е сънувала. Това, обаче бил най-хубавия ú сън и тя доволно се засмяла. Ивайло
Александров
Костенурка и телевизор Имало едно време интересна костенурка. Тя искала много да я заснемат по телевизията. Решила да направи клип, но той не станал. Затова скочила в телевизора, но го счупила. Разбрала, че не винаги може да стане това, което искаш. Вече знаела, че не трябва да се захваща с неща, които не са по силите ú. Ясен
Попов
Мишка и телевизор Имало една мишка, която била много любопитна. Тя обичала да гледа предаванията по телевизора в дома, в който живеела. Всяка вечер семейството ú сядало пред телевизора, тя се свивала в един ъгъл и гледала с интерес. Най- голямата мечта на малката мишчица била да стане телевизионна звезда. Един ден взела таблета на детето ú , направила си клипче и го качила в интернет. Мишката била много щастлива, вече била известна, не по телевизията, а по интернет. Е, все пак е известна. Поука: Човек не трябва да се отказва от мечтите си и да се бори за тях! Анна Ленкова
Мишле в телевизор Годината била 5000. В Дубай имало едно малко мишле. То се казвало Дупинко. Било бебенце и било гладно през всяка секунда. Имало дълга опашчица. Разхождало се и видяло телевизор. Влязло вътре и му било много интересно. Но изведнъж този телевизор излетял в космоса и паднал на планетата Уран. Там му харесало и се запознало с извънземни, но се върнало на Земята и разбрало, че няма по-хубава планета от неговата. Александър Александров
Мишле и слънце Един ден малко мишле отишло навън. Решило да се разходи по полето. Вървяло, вървяло и изведнъж видяло голямо слънце.
Мишлето обяснило на слънцето, че се е изгубило. Помолило го да му покаже пътя за дома. Слънчо се съгласил и тръгнали. Животинчето разбрало, че без приятели трудно се живее. Виктория Иванова
Мишле и чаша Имало едно време малко мишле на име Марти. Веднъж решило да се изкъпе в една чаша. Влязло вътре и започнало да се дави. Дошло едно момче и му подало една голяма сламка. Мишлето се изкачило и му казало, че ще станат най-добри приятели. Благодарило му. Така станали неразделни. Деян
Еленков
Мишлето футбалист в телевизор Годината била 4001. Мишлето Ранди много обичаше футбола и бе много добро в тази игра. Любимото му занимание беше да играе футбол по телевизията. Неговото магическо дистанционно го отвеждаше в различни страни. Канал едно го телепортираше в Германия, канал две - в България, канал три - в Норвегия, канал четири - в Англия и канал пет - в Испания. Всеки делничен ден включваше по един от каналите. Любим, обаче му беше вторник, защото играеше в България.
Ранди се състезаваше с много велики отбори, но разбра, че наймного обича българския, защото играе на родна земя.
Васил Симов
Слънцето и мишлето Имало едно време едно семейство мишки - майка Мишона, баща Мишон и дете Мишонко. Една сутрин детето мишле се събудило и отишло за храна. То видяло, че слънцето се скрива в облак и го помолило да не залязва. Тогава Слънчо му пратил един силен лъч, който му прошепнал, че идва дъждовен облак с гръмотевици. Мишлето бързо се прибрало вкъщи. На другия ден то пак отишло за храна, видяло слънцето и му се усмихнало. Слънцето било щастливо, че мишлето се усмихва, а мишлето било благодарно, че слънцето го е спасило от дъждовния облак. Ема
Ивелинова
Слънце и мишка Едно време живяла мишка. Тя ходела на плаж. Един ден легнала да се пече, а слънцето греело силно. Животинката помолила огненото кълбо да се прибере, защото и е много горещо. То се прибрало, а мишката продължила спокойно да се излежава. Магдалена
Попова
Слънце и славей Преди много години, в една приказно красива гора живеел славей. Той се казвал Пъстроперко. По цял ден чуруликал своите песни. Един ден както си летял, видял едно езеро. То било вълшебно. Славеят се спрял до него и се замислил колко е самотен и се натъжил. Пожелал си да има много добър приятел. Щом погледнал към езерото се случило чудо. Пред него се появило слънцето и му проговорило с нежен глас. - Искаш ли да бъдем приятели? Пъстроперко с радост приел приятелството. Бил доволен, защото нямало да бъде вече самотен. Той си намерил истински приятел, за цял живот и продължил да лети из гората, и да пее весели песни. Лилия
Байрактарова
Снежанка и джудже Малко преди Коледа успокоят Дядо Коледа.
Снежанка
и
джуджето се опитвали да
Той бил много притеснен, че времето напредва, а подаръците не са готови. Писмата идвали и поръчките за подаръци се увеличавали. Тогава Снежанка и джуджето се сетили за вълшебната топка от студен сняг с вълшебен прашец. Поставили топката на красивия жезъл и тя светнала, разпръснал се прашецът и се появили безброй подаръци. Всички били много щастливи!
Магдалена
Попова
Снежанка и цигулката Имало едно време момиче на име Снежанка. То живеело в далечно царство. Един ден отишла в музей. Там си купила цигулка и се върнала вкъщи. Започнала да свири и ú станало интересно. Но на следващия ден цигулката не проработила. И ето затова никога вече не се опитала да свири на музикален инструмент.
Ема
Ивелинова
Снежанка на метла В едно далечно кралство жишвеели крал, кралица и тяхната дъщеря. Принцесата се казвала Снежанка, защото от малка ходела облечена в бяло. Кралят имал летяща метла. Снежанка мечтаела да се повози, но и било забранено. Един ден тя открила метлата незаключена, качила се на нея и полетяла. За жалост не знаела как се управлява. Паднала и си счупила ръката. Родителите и много се изплашили и заплакали. Снежанка разбрала, че родителите трябва да се слушат. Стефани Николова
Телевизор и костенурка Имало едно време костенурка, която обичала да гледа телевизия. Тя отишла в един магазин и там бутнала един рафт. От него паднал един стар телевизор. Когато видяла цената му
решила, че ще го купи. Занесла го вкъщи, пуснала го и от този момент не спряла да гледа телевизия. Георги
Испиридонов
Телевизор и щурец Имало едно време щурец, който обичал да гледа телевизия. Веднъж, както си гледал и телевизорът го засмукал. Майка му видяла, че го няма, но чула някакви звуци от телевизора. Видяла, че синът и е там и много се притеснила. Но се сетила за заклинанието, с което успяла да го освободи. Заживели весело и щастливо. Ава Стоянова
Шкаф и мишле Имало едно време малко мишле. Веднъж, докато си играело с другите мишки една от тях изчезнала. Мишките се притеснили. Тогава една от тях казала, че няма да оставят техен приятел сам. Затова всички мишоци тръгнали да тъсрят своя приятел. След дълго търсене мишките видели един шкаф и се досетили, че е в него. Чули глас, който вика за помощ. Насочили се към гласа. С всичка сила отворили вратата на шкафа и видели своя приятел. Той се бил заклещил и те му помогнали да излезе. Мишлето разбрало, че не бива да тръгва за някъде, без да казва накъде отива.
Георги Попов
Шкаф и чаша Имало някога една чаша. Тя била много красива и си имала много приятели. Веднъж отишла в една къща. Там видяла нещо голямо, било направено от дърво. Решила да види какво е то. Влязла в него и се затворила в шкафа. Там чашата стояла много, много време. Искала да излезе. Тогава шкафът и станал приятел и я освободил. Тя му благодарила. Шкафът и разказал, че и той иска да е свободен. Всички съдове му помогнали станали приятели.
да
се
Антония
освободи и Иванова
Снежанка с цигулка Имало едно време едно момиче, толкова красиво, че никой не спирал да го гледа. Девойката се казвала Снежанка. Един ден тя отишла в магазина за музикални инструменти. Там си купила една цигулка. Направила много концерти. Толкова хубаво свирела, че всички я слушали в захлас. Тази цигулка била вълшебна. През нощта свирела и събирала всички цигулки по света за да и пригласят. Навсякъде се чувало:
-
Ла-ла-ла, ла-ла-ла. И продължавали все така.
Калина Пеева
Снежанка и вълшебната метла Била нощта преди Коледа. Навън валял пухкав сняг. Снежанка очаквала джуджетата да се приберат у дома. Решила да почисти снега пред входната врата. Излязла и видяла на земята метла. Навела се, докоснала я и тогава се случило вълшебство. Насред гората грейнала елха, а под нея кош пълен с подаръци. Снежанка се зарадвала много и разбрала, че на Коледа се случват чудеса. Адриан Петров
М А Л К И СМ Е
Ф А Н Т А З Ь О Р И Н ИЕ
ОТ ВТОРИ „Г” КЛАС
С КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ Г-ЖА ДИАНА ЦВЕТАНОВА
"Надявам се, че този малък труд би могъл да се окаже полезен
и за всеки, който вярва в необходимостта въображението да заеме своето място във възпитанието на този, който има доверие в творческите способности на детето; на този, който знае каква освободителна сила притежава словото. „Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички!“ ... Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.“ Джани Родари
СОФИЯ
2016 годин