...И както се беше задрямал до едно дърво, той усети нещо лепкаво около краката и ръцете си...
Билбо за пореден път си припомни колко много му липсва дома и домашно приготвената храна...
Билбо освободи дясната си ръка и посегна към меча си...
Изправи се срещу паяка, събра кураж и се втурна право към него.
Паяжините летяха към хобитът, но той ги избягваше умело.
Паякът се просна по корем мъртъв, и сега беше време Билбо да намери своите приятели.
НО... Билбо вдигна поглед нагоре...