Добро Утро, Разлог

Съветите на Силвето è стр. 2

Тема с продължение... Стоян Дърпатов è стр. 4

Разпространява се безплатно!

Лицата на Разум è стр. 4

Знаете ли, че...? Хрониките на Рени è стр. 6 è стр. 6

Издава се от РАЗУМ

Добро утро, Разлог! Какво означава думата дом? -жилище, където постоянно живее отделно семейство, както и самото семейство. Но какво е роден дом? Това не е просто сградата в която живеем, колкото и хубава да е тя. Родният дом преди всичко е свързан с хората с които живеем-нашите родители и близки. Човек не избира къде да се роди и кои да са неговите родители, не може да предположи и какъв ще е родният му дом. Това е съдба. Но първитe майчини думи и песни които чуваме, приказките на баба и дядо, гальовните и успокоителни думи ни създават усещането за дом и сигурност. Усещането за дом просто ни се случва, както цветът на кожата и очите и други белези, унаследени с раждането от родителите ни. Има хора, които се стремят към предизвикателствата на някакъв чужд и непознат свят. Те си го представят като приказно красив, примамлив, където мислят, че лесно се постигат мечтите и лесно се печелят пари. Това ги кара да се устремят към този свят и да търсят нещо ново там. Успяват ли? стр. 2 è

Татковци в Разум ІІ част стр. 2 è

Планински преходи

стр. 5 è

За пета поредна година сдружение "Разум" ще подари на всички първокласници в община Разлог раничка с логото на сдружението, пълна с извненади за учениците. През 2007 г. за първи път стартира инициативата. Надяваме се и за в бъдеще да продължим тази традиция, да продължим да радваме първокласниците в община Разлог, коментираха от ръководството на сдружение "Разум".

Една нощ на китарите

MMXI , VIІI

стр. 3 è

стр. 2

Добро утро, Разлог!

è стр. 1

Зададохме следните въпроси на татковци от „Разум”:

Съветитена Силвето è стр. 1

Понякога да, понякога не. Но чуждият свят си остава чужд и трудно се свиква с неговите нрави и обичаи. Всеки разбира, че отечеството е наш общ дом. И тук е моментът да припомня думите на Любен Каравелов: „Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! ” Трябва да се гордеем с нашата приказно красива страна. Защото тя е нашият дом, домът на всички Българи. И малката родина е голяма, защото тя е единствена! „Родината се обича не за това, че е велика, а затова, че е своя! ” - Сенека Тук няма да бъдат излишни и думите на Иван Вазов: „Отечество любезно как хубаво си ти!” Любовта към отечеството започва от любовта към семейството. Но нека се върнем пак към родният дом, към мястото в което сме родени, отгледани и израснали. Забелязваме как едно мъничко бебе, когато е на гости и е сменило обстановката започва да плаче, минава време докато се успокои. Това е така, защото даже бебето има усещането за дом и когато това усещане по някакъв начин е нарушено, то се отразява. Усещането за дом е много важно за правилното израстване и психическо равновесие на всеки човек. Това зависи от правилното общуване между деца, родители и възрастни. Подрастващи, родители и възрастни са три различни поколения, израснали в различни времена с определени традиции, обичаи и норми на поведение. В днешно време младите са доста информирани, разкрепостени, желаещи сами да редят живота и щастието си. Това поражда много противоречия между поколенията. От една страна възрастният трябва да се стреми не да ръководи живота на младите, а да ги изслушва, подкрепя и разбира, с една дума-да бъде техен приятел.

А от друга страна, младите трябва да се вслушват в мъдрите съвети на възрастните, да ги уважават и почитат. Както се казва: „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат! ” Така ще се изградят прекрасни отношения на взаимно доверие и обич и усещането за дом ще бъде истинско и ще ни прави щастливи. Факт е, че изградените отношения между деца-родители-възрастни в семейството се пренасят и извън него, в отношенията с обществото. За съжаление често се сблъскваме с поведение на жестокост, равнодушие, виждаме как деца се подиграват на възрастни хора и т. н. За моя радост мога да кажа, че в Разлог хората държат на традициите и обичаите, на моралните добродетели, на връзката между поколенията. Тук усещането за дом е истинско. Но все пак има какво да се желае. И в Разлог понякога виждам деца да бият и обиждат другарчето си, да отминават нуждаещ се възрастен човек, вместо да му помогнат, наблюдавам спорове на подрастващи с родители. Ето защо смятам, че в Разлог трябва да се наблегне на работата с деца и родители, които имат проблеми, за да се помогне за изграждането на истински семейни отношения. За да има във всеки дом радост, щастие и любов. Знам, че човек не избира къде да се роди и в какво семейство ще живее, но вярвам, че всеки може с поведението си, с правилното си отношение към близките да превърне домът си в своя крепост. Искам да посъветвам хората да ценят семейните ценности, да обичат и уважават своите близки, защото усещането за дом просто ни се случва и от нас зависи какво ще е то. Нека с общи усилия да направим усещането за дом прекрасно и това усещане да ни кара, където и да отидем с радост да се връщаме в родната къща, родният град, родната страна-нашият общ дом!

ЗД ЕВРОИНС АД гр.Разлог ул."Бяла река" №12 Моб. тел. 0899995682

стр. 3

Нощ на китарите в Разлог със Златка Стойчева

Организираме една различна нощ за всички, нарекохме я „Нощ на китарите в Разлог”. Действително се получи нещо различно. Събрахме се много хора и се веселихме истински. Успяхме да запалим и огъня в сърцата на десетки млади хора, които искат това да стане традиция. Илия Лачинов и Джордж Димитров вече се захванаха с организирането на следващото събитие на 2 септември, а ние безрезервно ги подкрепяме.

технологии, свири на китара от 5 години и се определя като самоук. „Слушам мелодиите на песните, която ми хареса веднага я засвирвам и я научавам. Свиря само по слух. Обичам повече баладите,но определено много обичам българската музика. Радвам се, че има хора, които организират събития като днешното, и се надявам с това да разпалим огъня в сърцата на младите хора. И дано това да е само началото.” - каза Илия Лачинов

Какво се случи на 19-ти август? Разлог събра десетки младежи в градския парк, огласен от звук на китари и, осветени от песни и огньове. Тази нощ бе по-различна, по-мелодична и добра. Поне според младите хора, дошли в парка за нощта на китарите. Всеки можеше да изсвири и изпее любимо парче, българска или чужда песен без ограничения. Освен китаристите десетки младежи и родители с децата си прекараха нощта около огньовете в парка на Разлог и успяха да разнообразят летните вечери в града. Инициатори и организатори на нощта на китарите сме ние младите и активни хора от Разлог, обединени в Сдружение „Разум”.

Нощта на китарите в Разлог е своеобразна загрявка преди музикалния фестивал „Рок Разлог” на 9 и 10 септември. До нови срещи, приятели на музиката!

Джордж Димитров, на 21 години от Разлог, студент по генетика в Англия, казва, че няма любим изпълнител. За него музиката е въпрос на моментно настроение и усещане. Има собствени проекти за песни, но пише само инструментални. „Аз съм китарист. От пет години свиря на китара. Обичам да свиря неокласика, а в последно време все повече фюжън джаз. Намирам истинско спокойствие, като свиря на китара. Това е един начин да си покажа емоциите. Има хора, които обичат да рисуват, има скулптори, аз обичам музиката.” - разказа Джордж след едно от изпълненията си на китара. Свири с много чувство и емоция, дава всичко от себе си и твърди, че се е научил да свири на китара сам. „Запалих се от баща ми, който е заклет рокаджия. На няколко пъти той започваше да ме учи, но аз се отказвах, просто не исках. Но на 16годишна възраст сам реших, че искам да свиря на китара. Музиката стана моето хоби, по което доста се увличам. Аз не мога без китара. Китарата за мене е като трета ръка. Всяка китара има различен глас, както при вокалистите.

Имам 7 китари, някои от който са колекционерски. Най-ценната е ръчно изработена японска китара на Ибанес. Има десет такива в света.” - допълва още той, тръгвайки да изсвири още нещо познато на своите връстници. Категоричен е, че трябва да има повече изяви за младите китаристи. Илия Лачинов, също от Разлог, на 20 години, студент по компютърни системи и

стр. 4

Лицата на РАЗУМ Росица Тумбева – учител в СОУ „Братя Каназиреви”, Разлог

работата ми с децата, с театралната група просто се оставям на удоволствието и забравям проблеми и тревоги. Една постановка със самодейния театрален състав към Читалището, детски празник с малчуганите или представяне на книга ме зарежда с положителна енергия, и в тези моменти се чувствам точно на мястото си. Едни от хората, които изиграха важна роля за развитието ми в сферата на изкуството, са моите учители по литература – Стоян Дърпатов и Невена Герчева. Стартът, който ми даде г – н Дърпатов, ми помотна и ме накара да не спирам да се развивам в тази насока. Срещите с различни хора на изкуството, работата ми по проекти, погледите на децата, изпълнени с желание да творят, ме карат да не спирам, а да продължавам да работя в тази насока. За кое отделяш повече време - за семейството или за професията си? Стремя се да отдавам нужното време и на двете. Понякога ощетявам семейството си, но винаги се старая да се реванширам. По – важното е, че близките ме разбират и подкрепят. Обичаш ли родния си град Разлог?

Кои са най – важните неща в твоя живот? На първо място поставям семейството ми, което обичам и то ме обича. Това е най – важното за менe. Близките винаги са ме подкрепяли във всяко начинание. Като майка и съпруга трябва да балансирам между кариера и семейство. Няма по-важно нещо от семейството. Професионалното развитие не трябва да вреди на семейството. Други важни хора в живота ми са приятелите. Радвам се, че имам много приятели. Разбира се, от тях истинските са тези, които не само ми помагат, но ми казват, когато греша. С тях споря, често сме даже на противоположни позиции по различни въпроси, но това ми помага да избера правилната позиция. Когато трябва да взема важни решения, почти винаги се вслушвам и в техните съвети. Богатство е човек да има такива приятели. За каква професия мечтаеше като дете? Винаги съм искала да стана учител или лекар. Може би това, че майка ми, Надежда Добрева, е учителка ме накара да избера тази професия. Детската ми мечта се сбъдна и никога не съм съжалявала за избора си. С гордост мога да кажа, че това е професия, която те поддържа вечно млад, търсещ и обичащ човек. Да бъдеш учител, е призвание, което не всеки го притежава. Първо, за да бъдеш такъв трябва да обичаш много децата. Винаги съм казвала, че имам много деца – това са всички мои ученици, които ги приемам като мои собствени деца. Второ, за мене учителят трябва не само да преподава, но по – важното е да възпитава децата. Прекрасно е, когато виждаш в техните очи искрената им благодарност, че си им помогнал и си им дал нещо, с което няма да те забравят. Обичаш да участваш в обществения и културен живот на общината. Важно ли е това за тебе?

Да. Градът ни е много красив и благоустроен, хората – открити и гостоприемни, а природата – всеки ни завижда за нея. Всичко това ме кара да се гордея с нашия край. Тук живее моето семейство, тук са най – близките ми хора – роднини и приятели. Като всеки млад човек съм имала амбиции да отида в чужбина и съм пътувала много. Не мога да си представя обаче да живея на друго място. Трябва да бъдем позитивно настроени към бъдещето на нашата община – имаме голям потенциал от специалисти, които имат желание и трябва да работят за общината и нейното развитие. Спортът и туризмът са другата алтернатива, която трябва да продължава да се развива и така да предостави още възможности за препитанието на местните хора и удоволствие за гостите. Като граждани на общината всичко зависи от нас самите - ще опазим и увеличим това, което имаме, или ще го загубим. Всеки трябва да има някаква позиция, за мене средно положение няма. Защо реши да се присъединиш към Сдружение „Разум”? Няма човек, който да не желае да работи с млади, умни и решителни хора. Такива са членовете на сдружение „Разум”. Идеите, ентусиазмът и амбициите им да променят живота в общината, да бъдат полезезни на другите ме накараха да се присъединя към сдружението. Винаги съм работила за духовното и културно развитие на младите хора, а сега имам още по – голям шанс, включвайки се в екип от разумни, знаещи и упорити младежи. Човек се учи, докато е жив, и трябва да оцени дадената му възможност. Аз я оценявам и се радвам, че съм част от екипа на сдружението. Какво е за тебе „Разум”? Разумни, Амбициозни, Знаещи, Упорити и Можещи. Бъдещето принадлежи на тези, които не се отказват да постигнат своите цели. Какво послание би отправила към хората? Често си препрочитам едно от посланията на Габриел Гарсия Маркес /латиноамерикански писател/, което може би всеки човек трябва да се опита за изпълни: „Поддържайте връзка с хората, които са ви скъпи, и им казвайте колко много имате нужда от тях, колко ги обичате и се грижете за тях. Намерете време да им кажете „Съжалявам”, „Прости”, „Моля”, „Благодаря” и всички приятни и прекрасни думи, които знаете.”

Духовната храна за мене е много важна. В училище преподавам, а извън него в

Тема с продължение

Отношенията между Аз-а и Другия от Стоян Дърпатов Морално стта на човека проличава в междуличностните взаимоотношения. Да мислим само за себе си, за съществуването си, за това, че сме неповторими, е едното „лице” на личността. Но съществуването ни е немислимо без Другия, без малкия свят на семейството, приятелите, любимите хора. Социалните контакти с Другия изграждат тъканта на общуването, в което се разкрива морала на всеки участник в диалога. Доколкото общуването е взаимодействие, взаимна обмяна на мисли, чувства, позиции, постъпки, то е диалогично. Аз и Другият сме участници в този житейски процес. Тъй като човешките връзки не са веднъж завинаги предзададени, а са непрекъснато изграждащи се в живия контакт между хората, оттук е разбираема зависимостта им от моралния облик на общуващите, от достойнството на всеки от тях, от съзнанието за общото дело, което се твори в общуването. Макар че съществуват общи правила за процеса на общуването, то зависи преди всичко от морала на участниците в него. И в това „правене” на общуването от личностите е неговият уникален характер. Изправиш ли се лице в лице с Другия, всичко е като че ли познато и в същото време съвсем ново. И си винаги на границатамежду добрия тон, доброжелателството и уважението, от една страна,

и на грубостта, фалша и лицемерието, от друга. Ако успееш да запазиш достойнството си в този момент, ако зачиташ и достойнството на Другия, ти си извисен в собствените си очи и в очите на Другия. Връзката между „Аз-а и Другия” има различно тълкуване. В християнския морал тя е любов към ближния. Според философа Кант общуването предполага равнопоставеността и разумността на Другия. Маркс набляга на равенството между човешките индивиди. А според Жан-Пол Сартър всяко общуване поражда конфликт, защото Аз-ът се стреми да подчини Другия. Михаил Бахтин схваща общуването като съ-участие, съ-мислие, съ-битие. На Аз-а му е нужно външно „огледало”, за да изгради ясна представа за себе си. Моето добро може да се окаже зло за ближния. Помощта, ще кажат едни, е добро дело, а друге ще твърдят, че помощта пречи на този, който я получава, да се справи сам с проблема. Състраданието според християнина е висока добродетел. А Кант твърди, че състраданието самό по себе си удвоява страданието на страдащия. Независимо от тези противоположни оценки съществуват утвърдени общочовешки ценности на общуването. Такива са добронамереността , съобразяването с другия,

уважението, зачитането на другата морална позиция, търпимост, коректност, такт и т. н. Нажежаването на политическите пристрастия в предизборните дни крие голяма опасност от нарушаване на тези морални ценности. Заради партийната си принадлежност Аз-ът може да наруши културата на общуване с Другия. В избора се крие същността на свободата, но този избор не бива да нарушава връзката с родители, роднини, приятели, колеги и т. н. Индивидуалният избор на Аз-а определя неговата моралност, но това е само едното лице на моралността. Другото е свързано с ближния, който също има право на избор. Така нещата опират до извода, че сме равнопоставени, че сме взаимносвързани. Без взаимност бихме обеднели. Думата „взаимност” има не просто значение на общнаст, на заедност, а и на такава същност, която пази името на съ-участниците, която пази авторитета им, която зачита мнението им, убежденията им. По думите на философа Михаил Бахтин взаимността е другото име на диалогичността. Общочовешките ценности на общуването се усвояват по пътя на възпитанието, по примера на околните, от натрупания опит на поколенията. Но това е друга тема за размисъл.

стр. 5

è стр. 1 връх Триглав

връх Тумба

извора на Бела Река

Суходолско езеро

Планински преходи със Златка Стойчева

Аз съм човек, който обича планинските преходи. Обичам да прекарвам свободното си време в планината, когато имам време, тръгвам на планински преход. Станах член на туристическото дружество „Пирин” – Разлог. Имам своя туристическа карта с марка за 2011г. По списъците аз съм № 342, не че това има някакво значение. По-важното е, че лято и планина вървят ръка за ръка и все повече хора тръгват по планинските пътеки. Общ дом на всички туристи е хижа “Яворов”, която е център на много туристически прояви, походи и излети на хората от Разлог. Хижата е 80-местна и предлага едни от най-добрите условия за туристите. И как да не спомена и Радко Божинов, който винаги посреща туристите с усмивка и блага дума. На човек му става топло, драго, когато го посрещнат като чакан и желан гост. След това кратко отклонение ще продължа мисълта си. Тази година е поспециална за туристите от Разлог, защото Туристическо дружество „Пирин” Разлог навърши 85 години. 85 години са цял един живот, събрал в себе си неизчерпаемата сила и енергия на поколения туристи от Разлог. Всичко започва на 7-ми април 1926 година, когато се учредява Българско туристическо дружество в град Разлог. Негови основатели са: Борис Максимов, Райна Ванева, поручик Стефан Стефанов, Ангел Захов, Коста Скелин, поручик Тодор Стаев, Тодор Хаджистоянов, Иван Попов. В състава на дружеството са включени 113 членове - цвета на интелигенцията и съвестните граждани и младежи на Разлог, представени във всички професии - лекари, адвокати, офицери, учители, чиновници, техници, търговци и занаятчии. Шест години по-късно, на10 август 1932 година, Настоятелството на БТС клон “Пирин” Разлог взема решение за полагане основния камък на хижа “Яворов” в местността “Поляните” - Суходол. С доброволен труд, при тежки условия и огромен ентусиазъм обектът е завършен през м. август 1933 година и започва да функционира. Много по-късно, през 1976 година започва строителството на новата хижа “Яворов”, пак с доброволен труд на туристическата общественост. Такава е историята - дати, години, имена. Емоцията е у всеки един от нас, който носи тази история и пише нови страници в нея, когато тръгва на преход в планината. Аз нямам намерение да правя равносметка на тези 85 години - какво е свършено и какво не е, какво би могло да бъде и какво е. За мене всичко е ясно. Показателни са делата, а не думите. Затова реших да опиша няколко значими туристически прехода, организирани от ТД „Пирин” - Разлог. Преходи, които оставят ярка следа в живота на туриста. За втора поредна година членове на ТД „Пирин” - Разлог покориха най-високия връх в Юлийските алпи Триглав(2864 m). За 13 души това е една сбъдната мечта. За мен е гордост, че 9 жени от клуб „Планинарка” и 4-ма мъже от клуб „Погледец” към ТД „Пирин” - Разлог изкачиха върха. Сред тях са бай Иван Червилов на 65 години, Атанас Кондев на 23 години и Гергана Бонкова на 26 години. За туризмагодини няма! Групата от Разлог тръгна за Триглав при прогноза за минусови температури и снеговалеж на Триглав. Въпреки неблагоприятните условия силната мотивация да покорят Юлийския първенец надделя. При относително добро време те се изкачват от хижа Аладжов дом до хижа Кредарица (хижа Триглав) и в същия ден атакуват връх Триглав. Цялата разложка група от 13 души успешно покорява върха и развява българския трикольор и знамето с герба на Разлог. Интересът към връх Триглав е изключително голям, но не всеки, който отиде там, успява да се справи физически и най-вече психически. Маршрутът е изключително тежък поради изключително алпийския му характер. На места е необходима специална алпийска екипировка за изкачване на отвесните скални масиви. На 20 и 21.08.2011 г. за 11-ти пореден път бе проведена международната планинарска среща "Балкан без граници" на триграничния връх Тумба (1881 м н.в.) в планината Беласица. Организатор е Планинско-алпинистки ориентационен клуб "Ентусиаст" - Струмица. 9 жени от клуб "Планинарка" към ТД "Пирин" - Разлог откликнаха на любезната покана на домакините и останаха очаровани от топлото посрещане, вниманието и цялостната организация на мероприятието. Организирано бе и посещение на Смоларския водопад - найвисокият в Македония (40 м) и на вр. Семир Кая (1877 м н.в.). Месец по-рано 28 страстни планинари от Разлог избраха 10 часов нетрадиционен маршрут за преход в Пирин. Изкачиха се на връх Баюви дупки (2820 м) и преминаха през серия от пещери. Мъжете от новосформирания клуб по туризъм „Погледец” към туристическо дружество „Пирин - Разлог” преминаха маршрута от хижа Яворов през връх Баюви дупки, буквално се спуснаха точно преди заслона на Кончето по циркуса Баюви дуки, преминаха през скалния ръб Средонос и местността Погледец и се върнаха на хижа Яворов. Гости на мъжкото туристическо дружество бяха 7 смели дами, които изненадаха мъжете с проявената си издръжливост, граничеща с героизъм. Планинарите от Разлог се докоснаха до девствената красота на Пирин и се насладиха на рядко разнообразна и богата алпийска растителност. Успяха да вдигнат и адреналина си при спускането от мраморния ръб на Баюви дупки. И този маршрут е изключително тежък и преминава през най-трудната алпийска част на Северен Пирин, която си съперничи със скалния феномен Кончето. Опасният терен и защитената територия са причина по този маршрут рядко да минават повече от 2-3-ма души годишно. Маршрутът на клуба по туризъм „Погледец” премина и през 13 пещери, които са проучвани през 2002 година от международна експедиция под ръководството на д-р Петър Берон. Тук се намира и най-голямата пещера в Пирин, която е отвесна и чийто отвор има форма на кратер на вулкан с диаметър 5 метра. Въпреки големите горещини на планинските любители се наложи да преминават през много снежни преспи с дебелина 5 метра. По данни на туристическото дружество „Пирин – Разлог” в момента започва и проучването на друга пещера, за която се предполага, че е най-дългата на Балканския полуостров. Проучването на пещерата е затруднено от наличието на 6 метрова ледена преграда на самия вход на пещерата. Хората не спират да вдишват чистия планински въздух, не спират да вървят по планинските пътеки. Толкова много преходи е трудно да се съберат в една вестникарска страница. Изкушавам се да спомена за излета до извора на Бела река, който направихме в деня на празника на хижа „Яворов”. Толкова много настроение, смях! Върнах се в ученическите си години, когато за първи път съм минавала този маршрут. Ние не ходехме, а летяхме. Е, може би не всички. Нашият приятел Валентин Коцаков носеше в своята раница 15 килограмова диня, която бе изядена на извора на Бела река. Какво предстои ли? На 4 септември членовете на мъжкия клуб „Погледец” ще атакуват най-високия връх на планината Олимп в Гърция - Митикас (2 917 m). Туристическото дружество в Разлог планува и преход в планинския масив Татрите в Западните Карпати, намиращ се в Словакия и Полша, с височина 2655 м. при връх Герлаховски щит.

стр. 6

Добро утро, Разлог!

Хрониките на Рени

За успелите жени и матриархалното общество Здравейте, приятели! Първоначалната ми идея беше Хрониките да са за една конкретна жена, която според моите представи е успяла в живота. Оказа се, че около мене има толкова много успели жени и няма да е справедливо да пиша само за една от тях. Огледайте се само за един ден около себе си. Колко банки има в Разлог, на колко от тях директор е мъж? Аз се сещам за две – имена не мога да назовавам, за да не се счете за скрита реклама. Ами колко нотариуси има в Разлог, колко от тях са мъже – аз се сещам за един. Ами директорите на училищата в Разлог – пак се сещам само за двама мъже. Мога да дам и други подобни примери. Оказва се, че на

повечето държавни институции директорските постове се заемат от жени. Всичките тези жени след приключване на работния ден се прибират вкъщи при семействата си, където продължават да ръководят и да се грижат за поддържането на семейния комфорт. Модерното общество го изисква – да сме бързо приспособими към всяка ситуация. Не знам как през годините матриархатът трайно се е появил на сцената, като е избутал добрия стар патриархат някъде отзад при реквизита. Все повече се еманципираме и искаме да сме конкурентни и успешни във всяка с фера. Раждането на матриархалното общество е процес, чието логично обяснение може да бъде намерено в историята, но не мисля да занимавам аудиторията с разглеждането на историческите факти, довели до този ход на нещата. И все пак не е задължително да си директор на банка, за да попадаш в категорията „успяла жена”, поне според мене. Имаше номинации „Жена на годината”, може и още да ги има, не знам, много ми беше чудно като гледах номинираните – все тв водещи, от които

повечето не бяха семейни. Може би аз не съм толкова модерна, но все си мисля,че титлата „жена на годината” трябва да се присъди на някоя, която „воюва” на повече от един фронт. Дано ми следите мисълта. Аз познавам една прекрасна жена, която е майка на тризнаци, които вече са тийнейджъри. Тя работи на две места, след което се прибира вкъщи, за да се грижи за семейството си, не за един или пет дни, а 365 дни в годината. И винаги е усмихната. Ето на това аз казвам „Жена на годината”. Мисля си, че на нас, жените, по рождение ни се отдава да заемаме ръководни позиции като напредваме бързо, учейки се в движение. Харесва ни да бъдем лидери. Сега се сещам, че към настоящия момент не е имало жена на поста кмет на община Разлог. Няма ли желаещи? Това е малка закачка към настоящия кмет инж. Герчев, който има прекрасно чувство за хумор и знам, че закачката ще му хареса.J

Знаете ли, че...?

Годлево

Добърско

Смята се, че първите заселвания са от славянски родове през 6-7 в.; За пръв път селото се споменава официално през 14-ти в.; Името на селото произлиза от Славянското име „Годьо”, „Годльо” и е варирало, като „Годалева”, „Годелева”-„Годлево”, т.е. почти не се е променяло от основаването си; Първоначалните поселища са били в местността „Селище” и оброчищата: ”Св.Богородица”, „Йованково църквище”, „Св.Илия”, „Ботево църквище” и „Св.Неделя”; През 12-14 в. Отделните махали се обединяват около „Св.Неделя”; През 1515г. в селото е имало 122 семейства-всичките християнски, през 1907 е имало 750 жители, 1992г.660 жители, в момента в селото живеят 525 души; През 1810г. в с.Годлево е основано првото в целия район килийно училище; Църквата „Успение Богородично” е възстановена след опожаряване през 1835г.; В боевете за освобождение на България, като опълченци участват 7 годлевци; В чета през Кресненско-Разложкото възстание участват 16 човека, а в четата на Петър Попов-25 възстанници от селото;

Знаете ли, че... :))) Един банскалия продал имот и си купил костюм. Среща го комшията и му вика: " Браво бе, убаво се си наредил. С костюм на Версаче". "Тоа костюм си е лично мой бе! Знаеш шо пари сам броил за него?" *** Медведев се обажда на Путин. Звучи супер ентусиазиран: - От "Кока кола" се обадиха. Дават ни 100 милиарда, за да си сменим знамето - да стане червено и в долния десен ъгъл с малки буквички да пише Coca Cola.

- Мммм, много добре. Провери кога изтича договора с "Аквафреш".

Като своя Итака го признават и знатните люде-болярите, заточени в него от цар Владимир Расате заради бунта им срещу намеренията му да реставрира езичеството. След изтичането на срока на тяхното изгнание, те не се завръщат в Плиска и Преслав. Остават в с. Добърско завинаги. Тези необикновени жители подобряват генния фонд на с. Добърско. За това говорят фактите. Тази генна предопределеност се чувства у Никола Телев-певеца гъдулар, у Щерю Лучков, Янко Будинов, Методи Джупанов, Петър Корунов и др. Изследователите са единодушни, че Добърско е най-старото селище в Разлога-територията, простряна между трите планини Рила, Пирин и Родопа. Лазар Цинзов определя селището като връстник на България. Предполага се, че селото се корени във времето на по-стари епохитракииската или римската и е имало неизвестно за нас название. Селището влиза в историческата книжнина. изпод ръката или диктовката на самия цар Иван Шишман. Годината е 1378. Документът е Хрисовул, в които царят дарява селищета на Рилския манастир. Добърско е записано с тогавашното му име Гнидобрадско. Храмът „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е изграден като трикорабна базилика от камък и хорсан през 1614 г. от будни и заможни добърчани. Храмът бил малък по размери, както изисквали турците. Наполовина в земята без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на крепост. Добърчани компенсирали това с вътрешната му украса. Поразителните му стенописи и автентична архитектура го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. Днес църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО. С население от 700 души с 200 собствени къщи, разположено на 1070 м н. в. , в южния скат на свещената Рила планина, днес Добърско е съхранено селище, където старите и младите пазят традициите съхранили се през вековете.

На 12 септември 2011 г. от 18 ч. стартира

Футболен турнир за мъже (аматьори) организиран от Сдружение „РАЗУМ”. Място на състезанието – спортните площадки в гр. Разлог. Всички желаещи могат да се запишат в офиса на Сдружение „Разум” (Разлог, ул. „Иван Вазов” № 5) За информация тел. 0888 244 609 и 0885 201 888. Краен срок за записване 09.09.2011 г. За победителите са осигурени награди – шампионски вечери.

Добро утро, Разлог! Година MMXI , Бр. VII, Издава и разпространява „Сдружение Разум“

Е-mail: razlog.razum@gmail.com