1310-7992 ISSNISSN 1310-7992
Ñïèñàíèå Списаниеçà заïðîôåñèîíàëíî професионалноçåìåäåëèå земеделие
2’2010 3’2010
ЗЕМЕДЕЛИЕ ÇÅÌÅÄÅËÈÅ ÏËÞÑ ПЛЮС
KWS ¾ÂÏÂ̾ ¾¾Î¾¾Ë¾ ÛÎ. ìÕ. ÓÔÂÌËÍî 17 ¾ÓÙ˾ 1113 ÚÂÎ. 02/971 63 20 Ù¾ÍÒ: 02/971 63 21 office-bg@kws.com
4i]k]T`YbùVbcf]gY`ùbTù3sù;c`TbXù\Tù&o`WTe]t
0cWTgcùgeTX]k]tgTùfo\XTVTùbcVcgc¸ù Êàòî ÷ëåí íà Áúëãàðñêàòà àñîöèàöèÿ íà òúðãîâöèòå íà àãðîòåõíèêà (ÁÀÒÀ), Âàíòî Òðåéä Àóòî ïîäêðåïÿ è ùå ó÷àñòâà â íîâîòî èçëîæåíèå
&%8%ù%(64ùâ Ñòàðà Çàãîðà îò 11 äî 15 ìàé 2010 ã.
4lT_VTaYù']¸ ĂĂĂàā#ÓûØûï#¦²à ½
3sù;c`TbXùYù_TgcùgYU
Новини Новиниот отМЗХ МЗХ
Õ¿√–¿ƒ» Õ¿√–¿ƒ»«¿ «¿»ÕŒ¬¿÷»» »ÕŒ¬¿÷»» Нова държавна помощ «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú «‡ÏÂÒÚÌËÍ-ÏËÌËÒÚ˙˙Ú̇̇ÁÂωÂÎËÂÚÓ ÁÂωÂÎËÂÚÓË Ë за застраховане ı‡ÌËÚ ı‡ÌËÚ ‰-‰- ÷‚ÂÚ‡Ì ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ƒËÏËÚÓ‚ ‚˙˜Ë ‚˙˜Ë ̇„‡‰‡Ì‡„‡‰‡на селскостопанска Ú‡ Ú‡ Á‡Á‡ ¡˙΄‡ÒÍË ¡˙΄‡ÒÍË ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ËÌÓ‚‡ˆËÓÌÂÌ ÔÓ‰ÛÍÚ ÔÓ‰ÛÍÚ ‚ ÍÓÌ‚ ÍÓÌÍÛÒ‡ ÍÛÒ‡ Á‡Á‡ ËÌÓ‚‡ˆËË ËÌÓ‚‡ˆËË ÔÓÔÓ ‚ÂÏ ‚ÂÏ ̇̇ "¬Â˜Â "¬Â˜Â ̇̇ »Á»Áпродукция ÎÓÊËÚÂΡ ÎÓÊËÚÂΡ - ¿√–¿ - ¿√–¿ 2010" 2010" ‚ „. ‚ „. œÎÓ‚‰Ë‚. œÎÓ‚‰Ë‚. Õ‡„‡Õ‡„‡-
‰‡Ú‡ ‰‡Ú‡ ÔÓÎÛ˜Ë ÔÓÎÛ˜Ë ÙËχ ÙËχ "lj‡‡" "lj‡‡" ¿ƒ¿ƒ - „. - „. ÿÛÏÂÌ ÿÛÏÂÌ Европейската комисия одобри нова държавна поÁ‡Á‡ ÔË͇˜Ì‡ ÔË͇˜Ì‡ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ÍÓÏÔÎÂÍÚ̇ ‰ËÒÍÓ‚‡ ‰ËÒÍÓ‚‡ ·‡Ì‡, ·‡Ì‡, ÍÓˇÍÓˇмощ за съфинансиране на застрахователни премии ÚÓÚÓ ·Â·Â ÓÚ΢Â̇ ÓÚ΢Â̇ Á‡Á‡ Ô˙‚Ó Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ÏˇÒÚÓ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ ‚ ӷ·ÒÚÚ‡ "Õ‡"Õ‡¡⁄À√¿–— Œ“Œ ¡⁄À√¿–— Œ“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ при застраховане на селскостопанска продукция. БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ Û˜Ì‡ ‰ÂÈÌÓÒÚ ‰ÂÈÌÓÒÚ Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". Ë ‡Á‡·ÓÚÍË". œËÓËÚÂÚË œËÓËÚÂÚË Á‡ Á‡ ÔÓÏˇÌ‡ ÔÓÏˇÌ‡ ̇ ̇ ‡„‡Ì‡Ú‡ ‡„‡Ì‡Ú‡ ÔÓÎËÚË͇ ÔÓÎËÚË͇ 4 4 ۘ̇ Приоритети за промяна на аграрната политика 4 Целта на схемата е да се подпомогнат малки и «≈Ã≈ƒ≈À— » «≈Ã≈ƒ≈À— » ”À“”–» ”À“”–» «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ «‡Ï.-ÏËÌËÒÚ˙ ÷‚ÂÚ‡Ì ÷‚ÂÚ‡Ì ƒËÏËÚÓ‚ ƒËÏËÚÓ‚ ·Â·Â Ô‰Ô‰средни предприятия, ангажирани в първичното ЗЕМЕДЕЛСКИ КУЛТУРИ ≈ÙÂÍÚ˂̇ ≈ÙÂÍÚ˂̇ ·Ó·‡ ·Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚÂ Ò Ô΂ÂÎËÚ Ò‰‡ÚÂÎ Ò‰‡ÚÂΠ̇̇ ÍÓÏËÒˡڇ ÍÓÏËÒˡڇ ÔÓÔÓ ÓˆÂÌˇ‚‡Ì ӈÂÌˇ‚‡Ì ̇̇ ͇̉Ë͇̉Ëпроизводство на селскостопански продукти. ПодСелекционни ÔËÔË Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ô¯ÂÌˈ‡Ú‡ Ë постижения ˜ÂÏË͇ Ë Â˜ÂÏË͇ на Института 7 7 ‰‡ÚËÚÂ. ‰‡ÚËÚÂ.Õ‡„‡‰Ë Õ‡„‡‰Ë Ò‡Ò‡ ‚˙˜ÂÌË ‚˙˜ÂÌË ‚ ¯ÂÒÚ ‚ ¯ÂÒÚ Í‡Ú„Ó͇Ú„Óпомагат се земеделски производители, отглеждапо царевицата 6 ¡Ó·‡ ¡Ó·‡ Ò Ô΂ÂÎËÚÂ Ò Ô΂ÂÎËÚ ÔËÔË ÙÛ‡ÊÂÌ ÙÛ‡ÊÂÌ „‡ı „‡ı 10 10 ËË, ËË, ÔË ÔË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË ÔÓÒÚ˙ÔËÎË 7272 Á‡ˇ‚ÍË Á‡ˇ‚ÍË Á‡Á‡ Û˜‡ÒÚË ۘ‡ÒÚË . . щи овощни и зеленчукови култури, за застрахова∆ËÚÌË ∆ËÚÌË ÚÂ‚Ë ÚÂ‚Ë ‚ —‡Í‡ ‚ —‡Í‡ Ô·ÌË̇ Ô·ÌË̇ Азотно торене и предшественици ¬ ‡Á‰ÂÎ ¬ ‡Á‰ÂÎ "ǯËÌË, "ǯËÌË, ËÌ‚ÂÌÚ‡ ËÌ‚ÂÌÚ‡ Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ ÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌÓÒÚ ı‡ÌËÚÂÎ̇ Ë ı‡ÌËÚÂÎ̇ ÒÚÓÈÌÓÒÚ ÒÚÓÈÌÓÒÚ 11 119 не на селскостопанска продукция срещу загуби, при сорго заË зърно Á‡Á‡ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ" Ôӷ‰ËÎ Ôӷ‰ËÎ Â ÙËχ  ÙËχ "¬»—"¬»—–¿—“»“≈ÀÕ¿ –¿—“»“≈ÀÕ¿ «¿Ÿ»“¿ причинени от неблагоприятни климатични събиПовишаване«¿Ÿ»“¿ на добива при пролетен —≈–-ŒœŒ–¿" —≈–-ŒœŒ–¿" ŒŒƒ ŒŒƒ Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Ò ÂÍÒÔÓÌ‡Ú Í‡ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ ͇ÚÓÙÓÒ‡‰‡˜Í‡ β˜Ó‚Ë Î˛˜Ó‚Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÂÌÚÓÏÓÙ‡„Ë ÔËÔË ÊËÚÌË ÊËÚÌË ÍÛÎÚÛË ÍÛÎÚÛË фуражен грах 12 тия, които могат да бъдат приравнени на природни Marathon Marathon Magnum. Magnum. Ò˙ÒÒ˙Ò ÒΡڇ ÒΡڇ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ ÔÓ‚˙ıÌÓÒÚ бедствия. Преживяемост на житни треви в Сакар (Ô¯ÂÌˈ‡, (Ô¯ÂÌˈ‡, ÚËÚË͇ÎÂ, ÚËÚË͇ÎÂ, ˜ÂÏËÍ, ˜ÂÏËÍ, Ó‚ÂÒ, Ó‚ÂÒ, ˙Ê) ˙Ê) 13 13 »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÔÓÔÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ Ô·ÌËÌÒÍÓ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó планина 15 С помощта ще се покриват 80% от размера на «≈À≈Õ◊”÷» «≈À≈Õ◊”÷» Ë ÁÂωÂÎËÂ Ë ÁÂωÂÎË „.„. “ÓˇÌ “ÓˇÌ ÔÓÎÛ˜Ë ÔÓÎÛ˜Ë Ì‡„‡‰‡ ̇„‡‰‡ Á‡Á‡ "ÕÓ‚Ë "ÕÓ‚Ë Ефективна ̇ борба с плевелите при пшеница 16 16 застрахователната премия, заплащана по застраœÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎË ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ Ë Í‡ÙËÓÎ ÒËÒÚÂÏË ÒËÒÚÂÏË Á‡Á‡ ıË„ËÂÌÂÌ ıË„ËÂÌÂÌ ‰Ó·Ë‚ ‰Ó·Ë‚ ̇̇ ÏΡÍÓ ÏΡÍÓ ‚ χÎÍË ‚ χÎÍË и ечемик 18 хователни договори, в случаите, когато в полицата √ÂÌÂÚ˘ÌË √ÂÌÂÚ˘ÌË ÂÒÛÒË ÂÒÛÒË ÓÚ ÓÚ Ò‡Î‡Ú‡ ҇·ڇ Ë ÒÔ‡Ì‡Í Ë ÒÔ‡Ì‡Í 18 18 Ë Ò‰ÌË Ë Ò‰ÌË ÙÂÏË ÙÂÏË Ë Ô‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ Ë Ô‡·ÓÚ‚‡ÌÂÚÓ ÏÛÏÛ ‚ ÏÓ‚ ÏÓсе посочва, че застраховката покрива само загуБиблиотека – Силибум (Бял трън) 21 Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ Œ¬ŒŸ¿–—“¬Œ ·ËÎÌË ·ËÎÌË Ï‡Ì‰Ë" χ̉Ë" ‚ ‡Á‰ÂÎ ‚ ‡Á‰ÂÎ - "ǯËÌË, - "ǯËÌË, ËÌÒڇ·ËÌÒڇ·Български сортове‚ картофи 33 би, причинени от неблагоприятни климатични съfl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ fl„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ò‚ÂÚ‡ ‚ Ò‚ÂÚ‡ Ë ‚Ë¡˙΄‡Ëˇ ‚ ¡˙΄‡Ëˇ 33 33 ˆËË ˆËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË Á‡Á‡ ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". ÊË‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ". бития. Те са приравнени към природни бедствия, √˙·ÌË √˙·ÌË ·ÓÎÂÒÚË ·ÓÎÂÒÚË ÔË ÔË ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÎË‚Ó‚Ë ÒÓÚÓ‚Â ÒÓÚÓ‚Â 35 35 Екологична пластичност на нови хибриди — ÌÓ‚ — ÌÓ‚ ÒÓÚ ÒÓÚ ÌÂÍÚ‡Ë̇ ÌÂÍÚ‡Ë̇ - √„‡Ì‡ - √„‡Ì‡ »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú »ÌÒÚËÚÛÚ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú ÂÒÚÂÌ˙Ú - ˆÂÌ̇ - ˆÂÌ̇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÒÂÎÒÍÓÒÚÓÔ‡ÌÒ͇ ÍÛÎÚÛ‡ ÍÛÎÚÛ‡ 38 38 слънчоглед 35 които унищожават над 30% от средната годишна ÔÓÔÓ Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó Ó‚Ó˘‡ÒÚ‚Ó - „. - „. œÎÓ‚‰Ë‚ œÎÓ‚‰Ë‚ ·Â·Â ÓÚ΢ÂÌ ÓÚ΢ÂÌ Ò Ò «‡ÒËÎÂÌ «‡ÒËÎÂÌ ÍÓÌÚÓÎ ÍÓÌÚÓÎ ÔÓ ÔÓ Ú˙„ӂˡڇ Ú˙„ӂˡڇ Ефективен контрол на плевелите при слънчогледа 39 продукция на земеделския производител. 50% от Ô˙‚Ó ÏˇÒÚÓ ÏˇÒÚÓ ‚ ‡Á‰ÂÎ ‚ ‡Á‰ÂÎ "—ÓÚÓ‚Ë "—ÓÚÓ‚Ë ÒÂÏÂ̇ ÒÂÏÂ̇ Ë ÔÓË ÔÓÒ Ó‚Ó˘ÂÌ Ò Ó‚Ó˘ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ ÔÓÒ‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡ΠχÚ¡Π40 40 Ô˙‚Ó застрахователната премия ще се покрива при приРАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА Ò‡‰˙˜ÂÌ Ò‡‰˙˜ÂÌ Ï‡Ú¡Î". χÚ¡Î". ÿÿ»Õ» ÿÿ»Õ» родни бедствия и други загуби причинени от клиКлючови ентомофаги при житни култури ≈Ì„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ≈Ì„ÓÒÔÂÒÚˇ‚‡˘Ë ÓÔ‡ˆËË ÓÔ‡ˆËË ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ ‚ ‡ÒÚÂÌË‚˙‰ÒÚ‚ÓÚÓ 41 41 ¬ ‡Á‰ÂÎ ¬ ‡Á‰ÂÎ "“ÓÓ‚Â "“ÓÓ‚Â Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Ë ÔÂÔ‡‡ÚË Á‡Á‡ ÒÂÎÒÍÓÚÓ ÒÂÎÒÍÓÚÓ съсMeÏoriam: слята повърхност 41 матични събития, ако е посочено в полицата. In MeÏoriam: In Çۯ͇ Çۯ͇ ’ËÌÓ‚‡ ’ËÌÓ‚‡ 44 44 ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" ÒÚÓÔ‡ÌÒÚ‚Ó" Ôӷ‰ËÚÂÎ Ôӷ‰ËÚÂÎ Â »ÌÒÚËÚÛÚ Â »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓÔÓ ÏÂÎËÓÏÂÎËÓЧрез помощта ще се покриват загуби до 500 лв./ ЗЕЛЕНЧУЦИ ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ∆»¬Œ“ÕŒ¬⁄ƒ—“¬Œ ‡ˆËË ‡ˆËË Ë Ë ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ ÏÂı‡ÌËÁ‡ˆËˇ Á‡Á‡ Ò‚Óˇ Ò‚Óˇ ÌÓ‚ ÌÓ‚ ÏÂÚÓ‰ ÏÂÚÓ‰ Á‡Á‡ Листно подхранване с Хумустим на салата 43 дка при застрахователна тарифа и до 6%, при до ‡Í ‡Í ‰‡ ‰‡ Ò Ò ÓÔ‡ÁË ÓÔ‡ÁË ‚ÒˇÍÓ ‚ÒˇÍÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÌÓ‚ÓÓ‰ÂÌÓ ÚÂΠÚÂΠ45 45 Ô‡·ÓÚ͇ Ô‡·ÓÚ͇ ̇̇ Ó„‡Ì˘ÌË Ó„‡Ì˘ÌË ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ÓÚÔ‡‰˙ˆË. ЮБИЛЕЙ – Роден за науката 44 пустим максимален размер на застрахователната ÕÓ‚ËÌË ÕÓ‚ËÌË ÓÚ ÓÚ Ã«’ ë’ 40,40, 44,44, 47 47 Õ‡„‡‰‡Ú‡ Õ‡„‡‰‡Ú‡ ‚ ‚ ‡Á‰ÂÎ ‡Á‰ÂÎ "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" "∆Ë‚ÓÚÌÓ‚˙‰ÒÚ‚Ó" ÒÂÒ премия – 30 лв./дка. ЛОЗЕ И ВИНО –¿“ ¿ –¿“ ¿ »—“Œ–»fl »—“Œ–»fl Õ¿Õ¿ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ «≈Ã≈ƒ≈À»≈“Œ ‚˙˜Ë ‚˙˜Ë ̇ ̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ Õ‡ˆËÓ̇Î̇ ‡ÒӈˇˆËˇ ‡ÒӈˇˆËˇ Á‡ Á‡ ‡Á‡ÁÕËÍÓÈ ÕËÍÓÈ Ì Ì  ÔÓ-„ÓÎˇÏ Âстудове ÔÓ-„ÓÎˇÏ ÓÚ ÓÚ ıΡ·‡ ıΡ·‡ при десертни 48 48 Периодът на предоставяне на помощта е от Зимните и повредите ‚˙ʉ‡Ì ‚˙ʉ‡ÌÂË ËÒÂÎÂÍˆËˇ ÒÂÎÂÍˆËˇÌ‡Ì‡ÔÓÓ‰‡ ÔÓÓ‰‡·˙΄‡Ò͇ ·˙΄‡Ò͇ ÷¬≈“¿–—“¬Œ ÷¬≈“¿–—“¬Œ сортове лози 45 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. или до изчерпване ÏΘ̇ ÏΘ̇ Á‡ Á‡ ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË ‚ËÒÓÍÓÔÓ‰ÛÍÚË‚ÌË Ó‚ˆÂ Ó‚ˆÂ ÓÚ ÓÚ ÏΘÏΘÀËÏÓÌËÛÏ ÀËÏÓÌËÛÏ (Limonium (Limonium M.)M.) 50 50 на финансовия ресурс. Максималният бюджет на ОВОЩАРСТВО ÌÓ ÌÓ Ì‡Ô‡‚ÎÂÌË ̇ԇ‚ÎÂÌËÂ Ò Ì‡‰ Ò Ì‡‰ 600 600 ÎËÚ‡ ÎËÚ‡ ·ÍÚ‡ˆËÓÌ·ÍÚ‡ˆËÓÌÕŒ¬»Õ» ÕŒ¬»Õ» Œ“Œ“ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ƒ⁄–∆¿¬≈Õ ‘ŒÕƒ ‘ŒÕƒ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ «≈Ã≈ƒ≈À»≈ 5151 Производство на кестенови ядки в света 47 помощта за периода е 33 600 000 лв. ̇̇ ÏΘÌÓÒÚ. ÏΘÌÓÒÚ. ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ¡»¡À»Œ“≈ ¿ ЖИВОТНОВЪДСТВО „Земеделие плюс” "«ÂωÂÎË "«ÂωÂÎË ÔβÒ" ÔβÒ" ÃÂÌÚ‡ ÃÂÌÚ‡ 21-32 21-32 Нов шанс за българското овцевъдство 49
—⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈ —⁄ƒ⁄–∆¿Õ»≈
»Á‰‡ÚÂÎ ì≈ÌÚÓÔË ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ, 1î ≈ŒŒƒ, –‰‡ÍˆËÓÌ̇ –‰‡ÍˆËÓÌ̇ ÍÓ΄ˡ: ÍÓ΄ˡ: √·‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. Ã. Ã. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884 612612 635635 »Á‰‡ÚÂÎ √·‚ÂÌ Â‰‡ÍÚÓ: »ÌÊ. ÃËÎÓ¯Ó‚‡ GSM: 0884
–‰‡ÍÚÓ: –‰‡ÍÚÓ: Ã. Ã. —Ô‡ÒÓ‚‡ —Ô‡ÒÓ‚‡ PRPR Ë ÂÍ·χ Ë ÂÍ·χ —. œÂÍÓ‚‡, —. œÂÍÓ‚‡, GSM: GSM: 0888 0888 336336 519519 œÂ‰Ô˜‡Ú̇ œÂ‰Ô˜‡Ú̇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ÔÓ‰„ÓÚӂ͇ ì≈ÌÚÓÔË ì≈ÌÚÓÔË 1î ≈ŒŒƒ 1î ≈ŒŒƒ “ÂÎ.: “ÂÎ.: +359 +359 2 852 2 852 02 02 48 48 00 ÷Â̇: 5,005,΂. ΂. E-mail: E-mail:zemedelieplius@mail.bg zemedelieplius@mail.bg ÷Â̇:
œÓÙ. œÓÙ. ‰- ‰- »‚. »‚. “˙ÌÍÓ‚ “˙ÌÍÓ‚ - ŒÚ„. - ŒÚ„. ‰‡ÍÚÓ, ‰‡ÍÚÓ, GSM: GSM: 08820882 966966 459;459; ¿Í‡‰. ¿Í‡‰. ¿Ú. ¿Ú. ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ¿Ú‡Ì‡ÒÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ÒÚ. ‰.Ò.Ì. ‰.Ò.Ì. À. ˙ÒÚ‚‡, À. ˙ÒÚ‚‡, ÔÓÙ. ÔÓÙ. ‰.ËÍ.Ì. ‰.ËÍ.Ì. œÎ.Ã˯‚, œÎ.Ã˯‚, ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ.Ì.Ò.I ÒÚ. ÒÚ. ‰-‰- ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ƒ.ƒÓÏÓÁÂÚÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ÒÚ.Ì.Ò. ‰-‰- “.ÃËÚÓ‚‡, “.ÃËÚÓ‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ÒÚ.Ì.Ò. ‰-‰- ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, ƒ.»Î˜Ó‚Ò͇, ÒÚ.Ì.Ò. ÒÚ.Ì.Ò. ‰-‰- ¬. ÓÚ‚‡, ¬. ÓÚ‚‡, ‰Óˆ. ‰Óˆ. ‰-‰- “. Ó΂, “. Ó΂, ÒÚ.Ì.Ò. ÒÚ.Ì.Ò. ‰-‰- . ˙Ì‚‡, . ˙Ì‚‡, ÒÚ.Ì.Ò. ÒÚ.Ì.Ò. ‰-‰- Õ.¡‡Î‚ÒÍË, Õ.¡‡Î‚ÒÍË, ÔÓÙ. ÔÓÙ. ‰.Ò.Ì. ‰.Ò.Ì. Ã.—ÂÏÍÓ‚, Ã.—ÂÏÍÓ‚, ‰Óˆ. ‰Óˆ. ‰-‰- ¬. ÕËÍÓÎÓ‚, ¬. ÕËÍÓÎÓ‚, ÒÚ.Ì.Ò. ÒÚ.Ì.Ò. ‰-‰- ¬.√‡È‰‡Ò͇ ¬.√‡È‰‡Ò͇
—ÔËÒ‡ÌË —ÔËÒ‡ÌËÂì«ÂωÂÎË ì«ÂωÂÎËÂÔβÒî ÔβÒî ÂÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ ÔÓ‰˙ÎÊËÚÂÎ̇̇̇È-ÒÚ‡ÓÚÓ Ì‡È-ÒÚ‡ÓÚÓ ÁÂωÂÎÒÍÓ ÁÂωÂÎÒÍÓÒÔËÒ‡ÌË ÒÔËÒ‡ÌË‚ ‚¡˙΄‡Ëˇ ¡˙΄‡Ëˇ- -ÒÔ.ÒÔ.쌇ÎÓî, 쌇ÎÓî,ËÁ‰‡‚‡ÌÓ ËÁ‰‡‚‡ÌÓÓÚ ÓÚ1894 1894„.„. СЪВМЕСТЕН ГЕНОМЕН ЦЕНТЪР ñï.ñï. „Çåìåäåëèå „Çåìåäåëèå ïëþñ”, ïëþñ”, áð.áð. 2, 2010 2, 2010 ã. ã. сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
3 3 3
Българското земеделие
ПРИОРИТЕТИ ЗА ПРОМЯНА НА АГРАРНАТА ПОЛИТИКА (продължава от брой 2)
4. Арендни отношения За усъвършенстване на арендните отношения не е необходимо да се актуализира, а да се приеме нов закон за арендата, с който да се регламентира: • арендатор на земеделска земя може да бъде човек, който непосредствено участва в обработката на земята, има специално образование или поне три години се занимава със земеделие; • наемането на земя може да се извършва и от фирма, която обединява фермери, които непосредствено участват в производствения процес; • арендата, като начин за уедряване на земеползването, заедно с прилежащия към земеделската земя капитал, във вид на трайни насаждения, сгради, поливни системи, машинно-тракторен парк и други подобрения; • да се отмени чл. 37, б. “ж” от ЗПЗЗ, с който се дава право на арендатора да се разпорежда с наследствените земи в случаите, когато собствениците не са съгласни с предлаганите условия или не желаят да се наема земята, той да им предоставя земя в края на блока; • да се отмени чл. 37, б. “в”, ал. 3, т. 1 и 2, който дава право на арендатора, който разполага с най-много собствена и наета земя в даден масив, да заема целия масив, вкл. и нивите недекларирани и/или декларирани, но необработени от своите собственици, поради несъгласие с предложените от арендатора условия; • да се регламентира срока за арендуване и да се използват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни договори, които да се диференцират в зависимост от потенциала на културните видове - ниви, трайни насаждения и др.; • да се определи минимален размер на арендното заплащане, което да се обвърже с размера на капита-
4
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
ла във вид на земя, машини, напоителни системи и др., определен от лицензирани оценители; • да се осъществи контрол от съответните институции за изплащането на арендата и да се осигури защитата на интересите между страните в арендния договор, като за целта е необходимо: - с предимство да се сключват средно и дългосрочни договори, като за култури с едногодишен вегетационен период договорите да се сключват най-малко за времето на сеитбооборота; - за култури с дълъг вегетативен период, договорите да се сключват за срок не по-малък от вегетационния период, включително за амортизационния срок за ползване на културите; - да се регламентира сключването на едногодишни договори за наем на земеделска земя, като изключение при култури средногодишен вегетационен период. • договорите да съдържат клаузи за споделяне на риска за производството между страните по договора: • да се регламентира поемането на част от риска от страна на държавата, под формата на финансови облекчения за получени кредити, по лихвените проценти, размера на поземления данък и др., за непредвидени климатични и други неблагоприятни фактори; • в договорите да има клауза, която да не позволява на арендаторите да отдават наетата за ползване земя, на други лица под наем и аренда, т.е да няма преарендуване. • при неизпълнение на задълженията в договорите от двете страни, нотариално завереният договор да се използва като нормативен акт за уреждане на арендните отношения, без съдопроизводство, т.е. директно, чрез съдия-изпълнител; • МЗХ и ССА да разработят и предложат инструментариум, който да се ползва от договарящите се страни при уреждане на арендните отношения като: типови договори за наем и аренда, почвени карти, бонитетни оценки за качеството на земята по местоположение и др. Конкретното прилагане на тези принципи и изисквания в новия закон за арендата налагат: - да се внедри единен образец на договор за аренда в цялата страна, утвърден от Министерски съвет; - да отпадне задължителната нотариална заверка на договорите за аренда. В редица европейски страни договорите се заверяват от кметовете на общините, където за тях се води регистър; - да се разработи и приеме методика, чрез която да се определя задължителен диференциран размер на рентното плащане. По този начин ще се преодолеят проблемите, свързани с неговия размер и сроковете за изплащане; - с нормативен акт да се ограничи размерът на арен-
дуваната земя от един арендатор. В редица европейски страни са въведени ограничения за размера на арендуваната земя - до 15-20 хил. дка от един арендатор. 5. Данък върху земята Факторът, който ще съдейства за уедряване на земеползването е и въвеждането на данък върху земята. Дискусията “за” и “против” въвеждането на този данък продължава редица години. Привеждат се редица аргументи, обсъждат се противоположни становища, определят се начални години за неговото стартиране. Привържениците на въвеждането му отстояват тезата, че той ще играе ролята на икономическа принуда за по-бързото уедряване чрез поземления пазар. Редица икономисти приемат данъка като икономически лост, който ще накара собствениците на земя да я обработват, да я отдават под аренда или наем и по този начин необработваемите земи бързо ще влязат в земеделски оборот. Особено ревностни привърженици на въвеждането на данъка върху земята са акционерните дружества със специална инвестиционна цел. Въвеждането на поземления данък при условията на земеползване в този момент у нас, няма да създаде предпоставки за насочване на земята в собственост на тези, които действително желаят да я обработват. Данъкът ще повиши нейното предлагане, цената й ще се понижи, но той няма да стимулира предлагането и търсенето на земя от земеделските производители настоящите фермери. Мотивираните за създаване на високодоходно и интензивно едро производство с обоснован сеитбооборот и подходяща структура на културите производители, не разполагат с необходимия финансов ресурс, защото производството им все още е нискодоходно и нестабилно. Изключение от това правят АДСИЦ, чиито източници на средства са извън земеделието. Доходността на земеделското производство у нас е по-ниска от тази в европейските страни и след получаването на директните плащания на единица площ. Рязко повишаване в това отношение не може да се очаква, тъй като те не стимулират преимуществено развитието на високодоходни култури като лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство. Това подкрепя тезата, че в близките години не трябва да се въвежда поземления данък, като при създадените условия ще се увеличи спекулата и дребното рентиерство. От друга страна, преобладаващият брой много дребни натурални стопанства ще бъдат затруднени да заплащат поземления данък. На този етап на голямо социално неравенство, тези стопанства осигуряват доходи на своите собственици и сигурност на съществуването им, макар и на ниско жизнено равнище Въвеждането на поземления данък ще породи дълбоки социални проблеми в тях. Независимо, че цените при покупко-продажбата и арендуването на земеделската земя постепенно нарастват, те далеч не отговарят на реалната й стойност. Цената на земята у нас е значително по-ниска от тази в другите европейски страни, макар че по продуктивните си възможности тя не е по-лоша от тях Този производствен фактор, позволява у нас да се получават
значителен брой растениевъдни продукти с неоспоримо високи вкусови качества Изследванията на автора показват, че пазарните цени не отчитат реално плодородието, местоположението и трайното използване на земята - ниви, трайни насаждения, ливади и пасища. Категорията на земята все още не е ценообразуващ фактор Това е основание да се разработи и въведе нова категоризация, като основа за обективна аграрикономическа оценка при нейната взаимозаменяемост и пазар. Формиралата се средна пазарна цена на земята е нереална и поради това, че голяма част от нея не се обработва, а тази в търговски оборот заема малък дял от нея. Всичко това не създава обективни предпоставки за въвеждането на реален данък за облагане, основан на диференцирани ставки по категории земеделски земи и начин на трайно ползване, основан на реална пазарна среда и актуализирана зависимост между пазарните и нормативните цени. Целесъобразно е да се приеме, че поземленият данък трябва да бъде въведен, когато се персонифицират собствениците, когато се създадат условия за нормална и печеливша дейност, когато земеделската земя започне да осигурява постоянен и висок доход на собствениците и нейната цени се доближи до реалната й стойност. При тези условия той ще изпълнява стимулираща, а не наказателна функция. Трябва да се отчита и социалния ефект. Въвеждането на данъка върху земята ще доведе до повишаване на рентните плащания, а с това и на цените на земеделската продукция. По този начин той ще засегне не само собствениците на земя, но и потребителите. За въвеждането на поземлен данък е необходимо да има разработен инструментариум за определяне и диференциране на размера му. Необходима е актуализация на методологията и методиката, както и на организацията за въвеждането, събирането и използването му. Заимстването на ставки, коефициенти на преоценка, пазарни цени и др. елементи, използвани при определяне на данък върху други активи, е неправилно. Земята е особен актив, основен, незаменим и не възпроизводим производствен фактор, който създава стойност, осигурява трудова заетост и прехрана на населението. При определяне размерите на данъч-
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
5
ното му облагане трябва да се подхожда отговорно и обосновано като се отчитат промените във времето, неговата специфика и различия. Едновременно с решаването на методическите въпроси за определяне размера и диференциацията на поземления данък, стоят за решаване и принципни въпроси като обхват и класификация на облагаемите групи земи (обработваема земя, използваема земеделска площ, площи със селскостопанско предназначение), едновременното или стъпало видното му внедряване и др. Необходим е обоснован отговор и на целесъобразността от внедряването в началния период на данък върху необработваемата земя и угарите, след това на ИЗП и накрая ПССП. Трябва да се регламентират и организационните проблеми. Според изискванията на европейското законодателство регулирането на поземлените отношения трябва да се сведе до общините и местните власти. За целта са необходими законодателни и административни промени, цялостна реорганизация на системата за събиране и използване на средствата по данъчното облагане на земята. На този етап общините нямат ресурс и готовност да поемат въвеждането и обслужването на поземления данък. На въпроса, трябва ли на този етап да се въведе данък върху земята, отговорът според нас е “не”. Основанието ни е, че не са създадени необходимите обективни и субективни предпоставки за въвеждане на поземлен данък. С убеденост може да се твърди, че той не е единственият и най-неотложен проблем за решаване в областта на поземлените отношения. Преди всичко е необходимо да се започне с усъвършенстване на нормативната уредба в тази област, с което да се създадат подходящи условия за въвеждането на данъка и за полезното му функциониране. Трябва да се започне с идентифициране на реалните собственици на земя, като тя бъде определена по размер, качество, местоположение и трайно използване. По-основни направления в това отношение са: паспортизация на земята и установяване собствеността, количествените и качествените характеристики на поземлените ресурси; разработване на нормативна уредба за опазване и устойчиво използване на поземлените ресурси, за прекратяване процеса на раздробяване и разпокъсване на земята; създаване на условия арендата да се проявява като ефективен начин за уедряване на земеползването; да се регламентира правото за унаследяване на земеделската земя на един от наследниците; да се провеждат финансови стимули за стартиране на собствен бизнес; да се стимулират собствениците за доброволна комасация на земята; чрез финансови средства да се стимулира развитието на пазара на земята за достигане на рационални размери на земеползване и др. Европейският съюз не подпомага преодоляването на раздробеността и разпокъсаността на земята. Необходими са национални инициативи, политики, методи и стратегии. (продължава в следващия брой) Ст.н.с. I ст. д-р Светла Бъчварова
6
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
Институтът по царевицата в Кнежа, основан през 1924 г. като опитно поле има вече 85 годишна история. За това време той преминава през различни етапи на организация – опитна станция, комплексен институт, като от 1962 г. е специализиран само по въпросите на царевицата. Основните проблеми, които се решават за този период, са селекция и агротехника на тази основна за България зърнено-фуражна култура. След специализацията му в Института са създадени повече от 90 царевични хибриди. Сериозни селекционни постижения през 70-те години на миналия век са Кнежа-36 – първият простолинеен български хибрид от средно-късната група (500 по ФАО), както и шедьовърът на нашата селекция за онзи период – Кнежа 2Л-611, който е най-дълго произвежданият български хибрид и на малки площи продължава да се отглежда и до сега. През 80-те години от дългия списък на признати и районирани хибриди трябва да отбележим масово отглежданиятт Кн 530, който като модифицирана формула (Кн М530) се задържа повече от 15 години в производството. През същия период от късните хибриди широко разпространение получи Кн 614, намерил признание и в Гърция поради високият си продуктивен потенциал при поливни условия. През 90-те години успешна сортосмяна бе извършена с хибридите Кн 509 и Кн 613, които съчетавайки висок добивен потенциал при неполивни условия и лесно и изгодно семепроизводство (без обезметляване), станаха за период от 10-15 години най-продаваните на семенния пазар български хибриди. В края на 90-те години разпространение намериха също хибридите Кн 625, Кн 683А и други. От посочените хибриди стандарти в официалното сортоизпитване на ИАСАС продължават да са Кн 509 – в група 500-600 по ФАО и Кн 625 – в група над 600 по ФАО. В началото на новия век само за периода 2001-2009 г. в официалната сортова листа на страната са включени 19 нови хибриди. По групи на зрялост – от ранни към късни, за зърно те са: Кн 307, Кн 435, Кн 442, Кн 511, Кн 515, Кн 517 (за зърно и силаж), Кн 546, Кн М611, Кн М625, Кн 619, Кн 620, Кн 621, Кн 627, Кн 629; за специални цели са хибридите: Кн 703wx (восъчна царевица), захарните хибриди – Kn Sugary 1, Kn 2Su и Kn 3Su, както и пукливата царевица Kn 1B. Тези хи-
ɨɫɬɢɠɟɧɢɹ Ⱦɨɫɬɢɠɟɧɢɹ ɧɚ ɂɐ –ɧɚɄɧɟɠɚ ɂɐ – ɡɚ Ʉɧɟɠɚ 1966 –ɡɚ 2009 1966 ɝ.– 2009 ɝ. – 2009 ɝ. Ⱦɨɫɬɢɠɟɧɢɹ ɧɚɩɟɪɢɨɞɚ ɂɐɡɚ– ɩɟɪɢɨɞɚ Ʉɧɟɠɚ ɩɟɪɢɨɞɚ 1966
66 ɝ.
67 ɝ.
68 ɝ.
69 ɝ.
70 ɝ. 71 ɝ.
72 ɝ. 73 ɝ. 74 ɝ. 76 ɝ.
79 ɝ.
80 ɝ.
81 ɝ.
82 ɝ.
зултат от такава селекция. През последните години 1966 ɊɄ 2ɝ. ɊɄ1966 2 ɝ. Ʉɧ 689Ȼ* Ʉɧ 689Ȼ* Ʉɧ 689Ȼ* 1983 ɝ. 1983 Ʉɧ 510 ɝ. Ʉɧ1983 510ɝ. ɊɄ 2 Ʉɧ 510 успешно се прилагат и разɄɧ 598* ɉȾ 1 – 3 ɉȾ 1 – 3 1997 ɝ. Ʉɧ1997 598*ɝ. Ʉɧ 641 Ʉɧ 641 ɉȾ 1 – 3 Ʉɧ 6411997 ɝ. Ʉɧ 598* лични селекционни индекси Ʉɧ 419 ɉȾ 1 – ɉ ɉȾ 1 – ɉ ɉȾ 1 – ɉ Ʉɧ 419 Ʉɧ Ɇȼ 293Ʉɧ Ɇȼ 293 Ʉɧ Ɇȼ 293 Ʉɧ 419 – performance index (pi) – за Ʉɧ 423 1967 ɉȾ 2ɝ. – ɉ ɉȾ 2 – ɝ. ɉ ɉȾ 2 – ɉ Ʉɧ 423 Ʉɧ ɉ 6 Ʉɧ ɉ 6 1967 Ʉɧ ɉ 6 Ʉɧ 423 форми с ниска ɝ. Ʉɧ1984 711ɝ. Ʉɧ 512* Ʉɧ 33 Ʉɧ 33 1998 ɝ. Ʉɧ1998 512*ɝ.високодобивни Ʉɧ 711 Ʉɧ 33 1984 ɝ. 1984 Ʉɧ 7111998 ɝ. Ʉɧ 512* зърното при прибираɄɧ2 ȼɅ – 45ɨ2Ʉɧ ȼɅ – 45ɨ2 Ʉɧ 614* Ʉɧ 614* влага 1968 Ʉɧ 35 ɝ. Ʉɧ1968 35 ɝ. Ʉɧ ȼɅ – 45ɨ Ʉɧ 35 Ʉɧв614* Ʉɧ 698Ȼ Ʉɧ 698Ȼ не, индекс Ʉɧ ɉ 5 Ʉɧ ɉ 5 Ʉɧ ɉ 5 Ʉɧ 698Ȼ за обща адаптаɄɧ 36 Ʉɧ 36 Ʉɧ 36 1985 ɝ. Ʉɧ 455 1999 ɝ. Ʉɧ 634* – за стабилните 1985 ɝ. Ʉɧ 455 1999 ɝ. Ʉɧ 634* 1985 ɝ. Ʉɧ 455 1999 ɝ. Ʉɧ 634* ция (xi-bi) ɝ. Ʉɧ 2Ʌ 602 1969 Ʉɧ 2Ʌ ɝ. 602Ʉɧ1969 2Ʌ 602 Ʉɧ 611 2001 ɝ. Ʉɧ 703wx* Ʉɧ 611 2001 ɝ. Ʉɧ 703wx* Ʉɧ 611 2001 ɝ. Ʉɧ 703wx* при неблагоприятни условия Ʉɧ 2Ʌ 604Ʉɧ 2Ʌ 604 Ʉɧ 2Ʌ 604 1987 ɝ. Ʉɧ 712 2005 ɝ. Ʉɧ 511* 1987 ɝ. Ʉɧ 712 2005 ɝ. Ʉɧ 511* 1987 ɝ. Ʉɧ 712 2005 ɝ. Ʉɧ 511* и толерантни на засушаване Ʉɧ 38 Ʉɧ 38 Ʉɧ 38 Ʉɧ 666 Ʉɧ 515* Ʉɧ 515* Ʉɧ 515* хибриди. Ʉɧ 666 Ʉɧ 666 ɝ. Ʉɧ 2Ʌ 611* С тяхна помощ се 1970 Ʉɧ 2Ʌ ɝ. 611* Ʉɧ1970 2Ʌ 611* Ʉɧ 530 Ʉɧ 517* Ʉɧ 530 Ʉɧ 517* Ʉɧ 530 Ʉɧ 517* ɝ. Ʉɧ 2Ʌ 603 1971 Ʉɧ 2Ʌ ɝ. 603Ʉɧ1971 2Ʌ 603 прави по-обективна оценка Ʉɧ 460 ɝ. Ʉɧ1988 460ɝ. Ʉɧ Ɇ611* Ʉɧ Ɇ611* Ʉɧ Ɇ611* 1988 ɝ. 1988 Ʉɧ 460 Ʉɧ 3Ʌ 403Ʉɧ 3Ʌ 403 Ʉɧ 3Ʌ 403 на крайните етапи на селеɄɧ2 2Ʌ – 47ɨ2Ʉɧ 2Ʌ – 47ɨ2 Ʉɧ Ɇ625* Ʉɧ Ɇ625* Ʉɧ Ɇ625* Ʉɧ 2Ʌ – 47ɨ ɝ. Ʉɧ 2Ʌ 550 1972 Ʉɧ 2Ʌ ɝ. 550Ʉɧ1972 2Ʌ 550 кционния Ʉɧ 674 Ʉɧ 435* процес или танɝ. Ʉɧ1989 674ɝ. Ʉɧ 435* Ʉɧ 435* 1989 ɝ. 1989 Ʉɧ 674 ɝ. Ʉɧ 2Ʌ 626 1973 Ʉɧ 2Ʌ ɝ. 626Ʉɧ1973 2Ʌ 626 дем-селекция. Ʉɧ 180 2008 ɝ. Ʉɧ 2008 ɝ. Ʉɧ 619ɝ.– ɧɨɜ* Ʉɧ 180 Ʉɧ 180 2008 Ʉɧ 619 – ɧɨɜ* 619 – ɧɨɜ* Направеният ɝ. 2 Ʉɧ ȼɅ 3ɨ2 1974 Ʉɧ ȼɅ ɝ. 3ɨ2Ʉɧ1974 ȼɅ 3ɨ 1990 ɝ. Ʉɧ Zp 504 ɧɨɜ* анализ на 1990 ɝ. Ʉɧ Zp 504 Ʉɧ 620 – ɧɨɜ* 1990 ɝ. Ʉɧ Zp 504 Ʉɧ 620 – маркерен ɧɨɜ*Ʉɧ 620 –(SSR) Ʉɧ 1 1976 Ʉɧ 1ɝ. Ʉɧ1976 1 ɝ. наши селекционни материаɄɧ 704 Ʉɧ 621 ɧɨɜ* Ʉɧ 704 Ʉɧ 621 ɧɨɜ* Ʉɧ 704 Ʉɧ 621 ɧɨɜ* Ʉɧ 3Ʌ 621Ʉɧ 3Ʌ 621 Ʉɧ 3Ʌ 621 Ʉɧ 613* Ʉɧ Ɂɚɯɚɪɧɚ линии) 1– ли (инбредни показва Ʉɧ 613* Ʉɧ Ɂɚɯɚɪɧɚ 1 – Ʉɧ 613* Ʉɧ Ɂɚɯɚɪɧɚ 1 – 1979 ɝ. Ʉɧ 290 1979 Ʉɧ 290 ɝ. Ʉɧ 290 ɧɨɜ*степен на генетично ɝ. * Ʉɧ Ɇ530 * ɧɨɜ* ɧɨɜ* ɝ. *Ʉɧ1991 Ɇ530 Ʉɧ Ɇ530 голяма Ʉɧ 36-Ɇ 1991 ɝ. 1991 Ʉɧ 36-Ɇ Ʉɧ 36-Ɇ Ʉɧ 570 Ʉɧ 2su – ɧɨɜ* Ʉɧ 2su – разнообразие ɧɨɜ*Ʉɧ 2su – ɧɨɜ*(Kostova, A. at Ʉɧ 570 Ʉɧ 570 Ɍɪɚɤɢɹ 410 Ⱥ Ɍɪɚɤɢɹ 410 Ɍɪɚɤɢɹ Ⱥ 410 Ⱥ Ʉɧ ɉɭɤɥɢɜɚ 1Ȼ 1992 ɝ. ɊɄ 588 Ʉɧ ɉɭɤɥɢɜɚ 1Ȼ Ʉɧ ɉɭɤɥɢɜɚ 1Ȼ 1992 ɝ. ɊɄ 588 1992 ɝ. ɊɄ 588 Ɍɪɚɤɢɹ ȼɅ 30 al., 2007). Ɍɪɚɤɢɹ ȼɅ Ɍɪɚɤɢɹ 30 ȼɅ 30 – ɧɨɜ* 1993 ɝ. Ʉɧ 509* – ɧɨɜ* – ɧɨɜ* 1993 ɝ. Ʉɧ 509* 1993 ɝ. Ʉɧ 509* Ʉɧ 291 Ʉɧ 291 Ʉɧ 291 Хибридите на Института 2009 ɝ.ɧɨɜ Ʉɧ 546 – ɧɨɜ Ʉɧ 625* 2009 ɝ. Ʉɧ 546 – ɧɨɜ 2009 ɝ. Ʉɧ 546 – Ʉɧ 625* Ʉɧ 625* 1980 ɝ. Ʉɧ ȼɉ 633 1980 Ʉɧ ɝ. ȼɉ 633 Ʉɧ ȼɉ 633 по царевица за последните Ʉɧ 629- ɧɨɜɄɧ 629- ɧɨɜ Ʉɧ 629- ɧɨɜ Ʉɧ Zp 678Ʉɧ Zp 678 Ʉɧ Zp 678 Ʉɧ 676 Ʉɧ 676 Ʉɧ 676 години (2001-2009) заемат Ʉɧ 627ɧɨɜ Ʉɧ 590* Ʉɧ 627- ɧɨɜɄɧ 627- ɧɨɜ ɝ. Ʉɧ1994 590*ɝ. 1994 ɝ. 1994 Ʉɧ 590* 2 Ʉɧ ȼɅ 32ɨ Ʉɧ2 ȼɅ 32ɨ2 Ʉɧ ȼɅ 32ɨ средно 50% от семенния паɄɧ 307ɧɨɜ Ʉɧ 682 Ʉɧ 307- ɧɨɜɄɧ 307- ɧɨɜ Ʉɧ 682 Ʉɧ 682 Ʉɧ 650 Ʉɧ 650 Ʉɧ 650 Ʉɧ 442ɧɨɜ зар у нас, въпреки жестоката Ʉɧ 683Ⱥ* Ʉɧ 442ɧɨɜ Ʉɧ 442ɧɨɜ Ʉɧ 683Ⱥ* Ʉɧ 683Ⱥ* Ʉɧ 430 Ʉɧ 430 Ʉɧ 430 Ʉɧ 3su- ɧɨɜ на световните конкуренция Ʉɧ 3su- ɧɨɜɄɧ 3su- ɧɨɜ Ʉɧ 55 ɨ2* Ʉɧ 55 ɨ2* Ʉɧ 55 ɨ2* Ʉɧ 255 1981 Ʉɧ ɝ. 255 Ʉɧ1981 255ɝ. 1995 ɝ. Ʉɧ 594**Защитени със сертисеменни компании, като пре1995 ɝ. Ʉɧ 594* 1995 ɝ. Ʉɧ 594* Ʉɧ 260Ⱥ Ʉɧ 260Ⱥ Ʉɧ 260Ⱥ Ʉɧ 595*фикати в Патентно Ʉɧ 595* Ʉɧ 595* обладават тези от средно1982 ɝ. Ʉɧ ȼɉ 556 1982 Ʉɧ ɝ. ȼɉ 556 Ʉɧ ȼɉ 556 Ʉɧ 596 ведомство. Ʉɧ 596 Ʉɧ 596 Ʉɧ 557 късната и късната група по Ʉɧ 557 Ʉɧ 557 ФАО. бриди покриват почти ɫɴɫ целия тематичен план от се- ɜɟɞɨɦɫɬɜɨ. Основните предимства на нашите хибриди *Ɂɚɳɢɬɟɧɢ ɫɟɪɬɢɮɢɤɚɬɢ ɜ ɉɚɬɟɧɬɧɨ *Ɂɚɳɢɬɟɧɢ *Ɂɚɳɢɬɟɧɢ ɫɴɫ ɫɟɪɬɢɮɢɤɚɬɢ ɫɴɫ ɫɟɪɬɢɮɢɤɚɬɢ ɜна ɉɚɬɟɧɬɧɨ ɜ ɉɚɬɟɧɬɧɨ ɜɟɞɨɦɫɬɜɨ. ɜɟɞɨɦɫɬɜɨ. лекционната програма Института. Те са резултат са високата продуктивност, съчетана с висока от дългогодишна работа и сериозни усилия на целия адаптивна ценност, която се проявява най-донаучен колектив. Въпреки трудностите от различен бре при неполивни условия, каквито са почти характер, свързани най-вече с ограниченото финан- всички площи, на които се отглежда царевисиране на селскостопанската наука и ограничените цата у нас. Те имат лесно и изгодно за семевъобеми в селекционната работа през последните годи- дите семепроизводство, което води до много ни, в Института по царевицата ежегодно се тестират атрактивни и конкурентни цени на семенния 6000-8000 нови кръстоски, които са в различен етап пазар в сравнение с чуждите хибриди. на изпитване – предварително, конкурсно и екологично. От тях преминалите всички класации 15-20 Таблица 1. Резултати от официално изпитване перспективни хибриди се предлагат за официално на Кнежа 435 ɨɬ в ɨɮɢɰɢɚɥɧɨ ИАСАС.ɢɡɩɢɬɜɚɧɟ ɧɚ Ʉɧɟɠɚ 435 ɜ ɂȺɋȺɋ. Ɍɚɛɥɢɰɚ 1. Ɋɟɡɭɥɬɚɬɢ изпитване в ИАСАС. Ⱦɨɛɢɜ ɡɴɪɧɨ ɤɝ/ɞɤɚ % ɨɬ ɫɬɚɧɞɚɪɬɢɬɟ % ɜɥɚɝɚ ɩɪɢ ɩɪɢɛɢɪɚɧɟ Новопризнатите хибриди са резултат както от клаɅɨɤɚɰɢɢ сически селекционни методи – педигри, периодичен Evelina Ɋɫ 424 Kɧ 435 Evelina Rs 424 Evelina Ɋɫ 424 Kɧ435 отбор и други, така също и от рекурентна мутационна селекция – един успешен подход, който се утвърди Ȼɟɡ ɧɚɩɨɹɜɚɧɟ 692,7 701,3 734,7 106.1 104.8 11.8 16.6 12.7 в селекционната програма на Института през 80-те ɋ ɧɚɩɨɹɜɚɧɟ 1108,0 1067,0 1183,0 106.8 110.9 18.4 21.6 19.3 години. Повечето от новопризнатите хибриди са ре- ɋɪɟɞɧɨ 900,4 884,2 958,9 106.5 108.4 15.1 19.1 16.0
Достижения на ИЦ – Кнежа за периода 1966 – 2009 г.
сп. ɨɬ„Земеделие бр.3, 2010 г. ɛɟɡ Ɍɚɛɥɢɰɚ 2. Ɋɟɡɭɥɬɚɬɢ ɢɡɩɢɬɜɚɧɟ ɧɚ Ʉɧɟɠɚ 620плюс”, ɜ ɂȺɋȺɋ (2005-2006) ɩɪɢ ɭɫɥɨɜɢɹ ɧɚɩɨɹɜɚɧɟ. ɉɨɤɚɡɚɬɟɥɢ
Ƚɨɞɢɧɢ
ɏɢɛɪɢɞɢ
7
Земеделски култури
СЕЛЕКЦИОННИ ПОСТИЖЕНИЯ НА ИНСТИТУТА ПО ЦАРЕВИЦАТА – КНЕЖА
ɉɨɤɚɡɚɬɟɥɢ
Ƚɨɞɢɧɢ
Kn 620 Pr 34A92 St. 2005 1113,0 991,0 2006 1046,0 916,0 2005 112,3 100,0 % ɨɬ St 2006 114,2 100,0 2005 16,6 14,9 ȼɥɚɝɚ ɩɪɢ ɩɪɢɛɢɪɚɧɟ, % 2006 13,2 11,9 Таблица 3. Резултати от изпитването на хибрид Ⱦɨɛɢɜ ɤɝ/ɞɤɚ
С новопризнатите хибриди след 2000 г. нашата селекция заема все по-сигурни позиции в ранната (300-400 по ФАО) и средноранната (400-500 по ФАО) група по вегетация. Признатият през 2005 г. средноран хибрид Кн 435 намира все по-широк прием от производителите поради високите си продуктивни възможности, съчетани с ниска влага в зърното при прибиране. Резултатите от официалното му изпитване в ИАСАС (табл. 1) се потвърждават в практиката на фермерите. През тази година в семепроизводство ще влезе Кн 442, а догодина се очаква включването и на ранния хибрид Кн 307. От тези две групи по ФАО (300 и 400) на различен етап в ИАСАС се изпитват нови перспективни хибриди. Признатите хибриди от група 500-600 по ФАО за разглеждания период – Кн 511, Кн 515, Кн 517, Кн 546 – имат една обща характеристика – те са по-продуктивни от известния наш стандарт Кн 509, който е най-продаваният български хибрид през последните години, а така също и от чуждите стандарти, с които са сравнявани. Те вече са познати на част от фермерите, но рекламирането им трябва да се увеличи. Кн 517 като трилинейна формула и специфичен “harvest” индекс е подходящ както за зърно, така и за силаж. Кн 511 е от интензивен тип на отглеждане. През 2006 г. при пострегистрационно изпитване в ИАСАС на поливни условия в пункт Горски Извор е показал добив от 1668 кг/дка – най-висок от всички средно-късни хибриди, включени в изпитването. От късните хибриди най-атрактивен на семенния пазар е хибридът Кн М625. Като модифицирана формула той има много по-добивно семепроизводство, както и запазена, дори по-висока продуктивност и адаптивна ценност от оригиналния хибрид. Хибридът Кн 620 бе признат само след двегодишно изпитване в ИАСАС поради високите си продуктивни възможности (табл. 2). Хибридът Кн 621 бе признат и включен и в сортовата листа на Република Македония. Последните два хибрида са резултат на мутационна селекция. От новопризнатите хибриди с много добра толерантност на засушаване е Кн 619. Подобно на стандарта Кн 625 той има вегетация, малко по-ранна от познатите късни наши хибриди (около ФАО 580), но 1. Ɋɟɡɭɥɬɚɬɢ ɨɬ ɨɮɢɰɢɚɥɧɨ ɢɡɩɢɬɜɚɧɟ ɧɚ Ʉɧɟɠɚ 435 ɜ ɂȺɋȺɋ. еɌɚɛɥɢɰɚ по-добивен от него, показано от многогодишни опиɡɴɪɧɨ ɤɝ/ɞɤɚ % ɨɬпроизведен ɫɬɚɧɞɚɪɬɢɬɟ % ɜɥɚɝɚ ɩɪɢɛɢɪɚɧɟ ти (табл. 3).Ⱦɨɛɢɜ Същият хибрид, по ɩɪɢ схема на Ʌɨɤɚɰɢɢ смесване,Evelina даваɊɫ 424 по-висок добив поради наличие на Kɧ 435 Evelina Rs 424 Evelina Ɋɫ 424 Kɧ435 известна част (около 50%) стерилни метлици в масоȻɟɡ ɧɚɩɨɹɜɚɧɟ 701,3 734,7 106.1 кочана 104.8 11.8 16.6 12.7 вия посев,692,7 които не конкурират по отношение ɋна ɧɚɩɨɹɜɚɧɟ 1108,0 1067,0 1183,0 106.8 110.9 18.4 21.6 19.3 хранителни вещества. Ако се засеят два хибрида ɋɪɟɞɧɨ 900,4 884,2 958,9 106.5 108.4 15.1 19.1 16.0 с близка вегетация в общ посев (ленточно), произвеТаблица 2. Резултати изпитване Кнежаɩɪɢ 620 в ɛɟɡ Ɍɚɛɥɢɰɚ 2. Ɋɟɡɭɥɬɚɬɢ ɨɬ ɢɡɩɢɬɜɚɧɟ от ɧɚ Ʉɧɟɠɚ 620 ɜ ɂȺɋȺɋна (2005-2006) ɭɫɥɨɜɢɹ ИАСАС (2005-2006) при условия без напояване ɧɚɩɨɹɜɚɧɟ. ɉɨɤɚɡɚɬɟɥɢ
Ƚɨɞɢɧɢ
Ⱦɨɛɢɜ ɤɝ/ɞɤɚ
2005 2006 2005 2006 2005 2006
% ɨɬ St ȼɥɚɝɚ ɩɪɢ ɩɪɢɛɢɪɚɧɟ, %
ɏɢɛɪɢɞɢ Kn 620 1113,0 1046,0 112,3 114,2 16,6 13,2
Pr 34A92 St. 991,0 916,0 100,0 100,0 14,9 11,9
8Ɍɚɛɥɢɰɚ 3. Ɋɟɡɭɥɬɚɬɢ ɨɬ ɢɡɩɢɬɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɯɢɛɪɢɞ Ʉɧ-619 ɜ ɂɐ-Ʉɧɟɠɚ ɩɪɟɡ ɩɟɪɢɨɞɚ 20022007 ɝ. ɩɪɢбр. ɧɟɩɨɥɢɜɧɢ ɭɫɥɨɜɢɹ. 3, 2010 г., сп. Ƚɨɞɢɧɢ 2002
„Земеделие плюс”
Ⱦɨɛɢɜ ɧɚ ɡɴɪɧɨ (ɤɝ/ɞɤɚ) Kn-619
Kn-625 St.
497,8
420,0
% St. 118,5
Кн-619 в ИЦ-Кнежа през периода 2002-2007 г. Ɍɚɛɥɢɰɚ 3. Ɋɟɡɭɥɬɚɬɢ ɨɬусловия. ɢɡɩɢɬɜɚɧɟɬɨ ɧɚ ɯɢɛɪɢɞ Ʉɧ-619 ɜ ɂɐ-Ʉɧɟɠɚ ɩɪɟɡ ɩɟɪɢɨɞɚ 2002при неполивни 2007 ɝ. ɩɪɢ ɧɟɩɨɥɢɜɧɢ ɭɫɥɨɜɢɹ. Ƚɨɞɢɧɢ 2002 2003 2004 2005 2006 2007 ɋɪɟɞɧɨ CV%
Ⱦɨɛɢɜ ɧɚ ɡɴɪɧɨ (ɤɝ/ɞɤɚ)
% St.
Kn-619
Kn-625 St.
497,8 608,8 858,8 1102,0 697,4 274,5 673,2
420,0 637,2 649,5 872,3 707,2 147,4 572,3
42,67
44,35
118,5 95,5 132,2 126,3 98,6 186,2 117,6
дени по такава схема, може да се очаква увеличение на добива от около 8-10% както поради наличието на растения със стерилни метлици, така и допълнен от наблюдавания ксениен ефект от взаимното свободно опрашване. Тази селекционно-технологична система (наречена система „Плюс”) може да увеличи добива без допълнителни разходи от страна на фермерите. Опити с два хибрида доказаха теоретичните очаквания (фиг. 1). Всички хибриди на Института по царевицата, които имат стерилни аналози на майчините компоненти, но не се произвеждат по схема на пълно възстановяване на фертилността, могат да
Фиг. 1. Резултати от изпитване на два хибрида през 2009 г. в „Система Плюс” (средно от две гъстоти).
бъдат включени в такава система. От хибридите със специални качества най-интересни са захарните. Те заемат по-специфична пазарна ниша, но имат и по-специални изисквания към условията за семепроизводство и производство – поливен режим и изолация на масовите посеви. На всички утвърдени в практиката наши хибриди, както и на новопризнатите, сортоподдържането се извършва от Института – самостоятелно или на договорна основа с доказали квалификацията си семевъди. За сезон 2010 година Институт по царевицата – Кнежа разполага с достатъчно количества базови семена (родителски компоненти) от всички търсени и новопризнати хибриди, включително стерилни аналози и възстановители на фертилността за някои от тях. Ст.н.с. д-р Стефан Вълчинков Институт по царевицата – Кнежа
АЗОТНО ТОРЕНЕ И ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ ПРИ СОРГО ЗА ЗЪРНО
Проблемите в селското стопанство, които възникват в резултат на промените в климата, стават повод да се поднови интереса към нетрадиционни за отглеждане в страната сухоустойчиви култури и сортове. Една от тях е соргото. Благодарение на ценните си биологически качества то се налага в полските сеитбообращения при неполивни условия, а разнообразието на форми позволяват различни насоки на използване. Редица проучвания установяват, че соргото за зърно, отглеждано при висока агротехника се изравнява с царевицата като добър предшественик за зимните житни култури (Танчев,1996). При отглеждането след житни предшественици то реализира с 12,9% по-висок добив, отколкото след себе си. (Зарков, Атанасова 2008). Значителен брой изследвания показват, че продуктивността на соргото е в пряка зависимост от сортовите особености, почвено-климатичните фактори и от условията на отглеждане. (Танчев,1996; Стефанов, Танчев, 1999; Граматиков, Зарков, Танчев, 2003). Специфичното му проявление по агрометеорологични райони дава възможности за усъвършенстване на технологията . Правилният избор на предшественик, съчетан с оптимално торене е един от начините за адаптиране на културата към дадени почвено-климатични условия. В настоящата статия представяме резултатите от проучване за установяване на азотните торови норми при соргото за зърно- хибрид Афьолди, отглеждан след различни предшественици в условията на Станджа. Експериментът е проведен в опитното поле на ОСЗ Средец, през периода 2002-2005 г. Сорго-
то за зърно, хибрид Афьолди, е отглеждано след предшествениците: ечемик (кратка монокултура), сорго за зърно и рапица. Прилагано е пряко азотно торене на соргото в норми: 0, 4, 8, и 12 кг/ дка, при фон за всички парцели P10K5. Азотния тор под формата на NH4NO3 e внасян еднократно с последната предсеитбена обработка, а фосфора и калия с основната обработка. Обработките включват дълбока оран на 25-27 cм, след прибиране на предшествениците ечемик и рапица и дискуване след прибиране на предшественик сорго; две пролетни култивирания с едновременно брануване. Сеитбата е извършвана през третата десетдневка на април при гъстота 13000 растения на декар. Определени са добивът на зърно (кг/дка), обща братимост на растение, височина (cм), дължина на метлица (cм), тегло на зърното в метлица, (г), маса на 1000 зърна (г) и хектолитрова маса(кг). През годините на проучване вегетационните валежи се различават помежду си и с тези за многогодишния период (1900-1990). През 2002 г вегетационните валежи са 176 мм (34,72%), със 111 мм по-малко от тези за многогодишния период (288 мм) като лятното засушаване започва в края на юли. Средните месечни температури през вегетационните месеци са близки до нормите. През 2003 г са паднали 129 мм валежи, с 44,79% по-малко от нормата. Само през април те са с 19 мм повече, а през всички останали - под нормата. Стойностите показват, че през юни започва ранно лятно засушаване. Съчетанието на малко валежи и по-високи от нормите температури определят 2003 г като най-неблагоприятна за развитието на сорго.
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
9
Ɍɚɛɥɢɰɚ1.ȼɥɢɹɧɢɟ ɧɚ ɬɨɪɟɧɟɬɨ ɜɴɪɯɭ ɞɨɛɢɜɚ ɧɚ ɡɴɪɧɨ ɨɬ ɫɨɪɝɨ, ɨɬɝɥɟɠɞɚɧɨ ɫɥɟɞ ɪɚɡɥɢɱɧɢ ɩɪɟɞɲɟɫɬɜɟɧɢɰɢ ɩɪɟɡ ɩɟɪɢɨɞɚ 2002-2004 ɝ Таблица 1. Влияние на торенето върху добива на зърно от сорго, отглеждано след различни предшественици през периода 2002-2004 г.
ȼɚɪɢɚɧɬɢ ɧɚ ɬɨɪɟɧɟ
2002 ɝ ɤɝ/ɞɤɚ
2003ɝ %
ɤɝ/ɞɤɚ
ɋɪɟɞɧɨ ɡɚ ɩɟɪɢɨɞɚ
2004ɝ %
ɤɝ/ɞɤɚ
%
ɤɝ/ɞɤɚ
%
ɋɩɪɹɦɨ ɩ-ɤ ɫɨɪɝɨ
%
ɉɪɟɞɲɟɫɬɜɟɧɢɤ ɫɬɴɪɧɢɳɟ
N0P0K0 (ɤɨɧɬɪɨɥɚ) N4P10K5 N8P10K5
288.00 322.00 345.00
100.00 111.81 119.79
198.00 219.00 198.00
100.00 110.61 100.00
311.00 351.00 370.00
100.00 112.86 118.97
265.67 297.33 304.33
100.00 111.92 114.55
101.27 101.36 100.44
N12P10K5
360.00
125.00
200.00
101.00
389.00
125.08
316.33
119.07
99.27
ɉɪɟɞɲɟɫɬɜɟɧɢɤ ɫɨɪɝɨ N0P0K0 (ɤɨɧɬɪɨɥɚ)
289.00
100.00
190.00
100.00
308.00
100.00
262.33
100.00
100.00
N4P10K5
316.00
109.34
216.00
113.68
348.00
112.99
293.33
111.82
100.00
N8P10K5
350.00
121.11
198.00
104.21
361.00
117.21
303.00
115.50
100.00
N12P10K5
370.00
128.03
200.00
105.26
386.00
125.32
318.67
121.47
100.00
ɉɪɟɞɲɟɫɬɜɟɧɢɤ ɪɚɩɢɰɚ N0P0K0 (ɤɨɧɬɪɨɥɚ)
284.00
100.00
195.00
100.00
316.00
100.00
265.00
100.00
101.02
N4P10K5
320.00
112.68
222.00
113.85
349.00
110.44
297.00
112.08
101.25
N8P10K5
345.00
121.48
200.00
102.56
374.00
118.35
306.33
115.60
101.10
N12P10K5
368.00
129.58
210.00
107.69
393.00
124.37
323.67
122.14
101.57
Валежите през 2004 г. (298,3 мм) са повече от нормата за района, но са неравномерно разпределени. Открояват се месец април с валежи от 5,4 мм и месец юли – със 108 мм. Вегетационната температурна сума е 97.45 % от съответната многогодишна. Стойностите на основните метеорологични показатели определят 2004 г. като благоприятна за развитието на соргото, макар че липсата на валежи през април, след сеитбата, повлияха върху равномерното поникване и гарниране на посева. През 2002 и 2004 г. до фаза изметляване растенията са сравнително добре осигурени с влага в почвата. По-късно, по време на изметляването и цъфтежа, когато нуждите на растението от нея са най-големи, започват засушавания, съпроводени с горещи ветрове, увеличаващи изпарението от почвата и растенията. Тези екстремни условия са особено силно изразени през 2003 г. в резултат на което и добивите са най-ниски. Получените резултати (табл.1) показват, че в зависимост от метеорологичните условия, проучваните фактори се проявяват в различна степен върху добива и структурните му елементи. През 2002 и 2004 г, влиянието на торенето е еднозначно, макар и различно по сила. То оказва по-силно въздействие върху добива в сравнение с предшественика. През 2004 г, когато вегетационните валежи са повече добивът от зърно е най-висок. 10
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
При вариантите торени с N12 отглеждани след трите предшественика се отчитат най - високи резултати. След рапица - 393 кг/дка, 389 кг/дка - след стърнище и 386 кг/дка-след сорго. В контролите и след трите предшественика добивът от зърно е най-нисък и не се различава съществено (разликата от 8 кг между неторените не се доказва), което показва, че предшествениците осигуряват близки условия за развитието на соргото. При определяне ефекта от нарастването на азотната норма през същата година се установява, че найголям прираст на добива има при торене с Т1, който след предшественик стърнище е 11,81%, след предшественик сорго - 9,34% и след рапица – 12,68%. При торене с Т2 и Т3 нарастването на добива не е така прогресивно. След предшественик стърнище при торене с Т2 увеличението спрямо Т1 е 7,98%, след сорго 8,43%, след предшественик рапица – 8,80%. Нарастването на добива при торене с Т3, спрямо Т2 е по-малко, съответно 15 кг, 20 и 23 кг. Подобни тенденции на влияние на торенето след различните предшественици се установяват и през 2002 г. и добивите на зърно са почти еднакви с тези през 2004. При торене с Т3, след предшественик стърнище те достигат 360 кг/ дка, след сорго - 370 кг/дка и след рапица - 368 кг/дка, което е свързано с благоприятното съчетание на валежи и температура през вегетацията на
Таблица 2. Структурни елементи на добива сорго, ɩɪɢ средно за периода 2002-2004 г. Ɍɚɛɥɢɰɚ 2. ɋɬɪɭɤɬɭɪɧɢ ɟɥɟɦɟɧɬɢ ɧɚпри ɞɨɛɢɜɚ ɫɨɪɝɨ, ɫɪɟɞɧɨ ɡɚ ɩɟɪɢɨɞɚ
ɉɨɤɚɡɚɬɟɥɢ ȼɚɪɢɚɧɬɢ ɧɚ ɬɨɪɟɧɟ
Ɉɛɳɨ ɛɪɨɣ ɛɪɚɬɹ
N0P0K0 N4P10K5 N8 P10K5 N12 P10K5
1,9 2,5 2,7 2,8
N0P0K0 N4P10K5 N8 P10K5 N12 P10K5
1,6 2,4 2,5 2,6
N0P0K0 N4P10K5 N8 P10K5 N12 P10K5
1,9 2,6 2,7 2,8
ȼɢɫɨɱɢɧɚ ɧɚ ɪɚɫɬɟɧɢɹɬɚ (cɦ )
Ɍɟɝɥɨ ɧɚ ɡɴɪɧɨɬɨ ɜ ɦɟɬɥɢɰɚ (ɝ) ɉɪɟɞɲɟɫɬɜɟɧɢɤ ɫɬɴɪɧɢɳɟ 96,0 20,1 102,2 23,4 105,0 23,8 106,1 24,1 ɉɪɟɞɲeɫɬɜɟɧɢɤ ɫɨɪɝɨ 95,8 19,8 100,2 22,6 104,1 23,0 105,5 24,8 ɉɪɟɞɲɟɫɬɜɟɧɢɤ ɪɚɩɢɰɚ 96,2 20,6 103,1 23,6 104,1 24,5 105,0 25,9
соргото. През 2003 г най-нисък добив на зърно е получен също от неторените варианти. Най-висок е добива от вариантите торени с Т1, следван от тези торени с Т3 и Т2. По-високите добиви, получени от вариантите торени с ниската азотна норма се дължат на по-неблагоприятните метеорологични условия в сравнение с останалите две години. Падналите валежи в началото на юли създадоха условия за по-добро листообразуване и усвояване на хранителните вещества. От последвалото силно и продължително засушаване, съпроводено с високи температури, силен и горещ вятър, растенията от вариантите торени с по-високите азотни норми транспирираха по-големи количества вода, горните листа по-бързо изсъхнаха, вследствие на което се формира по-ниско тегло на зърното в метлица, съответно и добивите са по-ниски. След предшественик стърнище , вариантите торени с Т1 Т2 и Т3 реализират 219, 198 и 200 кг/дка, след предшественик сорго - 216,198 и 200 кг/дка и след рапица - 222, 200, 210 кг/дка. Средно за периода на проучване се установява, че торените варианти са с по-високи добиви, в сравнение с неторените. Най – високи стойности се достигат при торене с Т3, но най-голям ефект се получава при торене с Т1. След предшественик стърнище нарастването е с 11,92%, след сорго - 11,82% и след рапица - 12,08% спрямо Т0, а увеличението от торенето с Т2 спрямо Т1 е съответно: 3,43%, 3,78% и 3,52%. Резултатите за относителния добив показват, че соргото еднакво добре понася отглеждане след себе си, след житен предшественик и рапица.
2002-2004 ɝ.
Ɇɚɫɚ ɧɚ 1000 ɡɴɪɧɚ( ɝ) )
ɏɟɤɬɨɥɢɬɪɨɜɚ ɦɚɫɚ ɤɝ)
25,6 26,8 26,4 25,0
76,5 77,0 78,0 77,8
24,4 25,3 26,3 25,5
75,3 78,7 79,0 77,6
25,8 26,9 27,1 26,3
78,1 79,0 78,4 77,5
При анализа на данните от таблица 2 се установява, че средно за периода структурните елементи на контролите след трите предшественика имат най-ниски стойности като разликите между тях са малки. Наблюдава се тенденция на увеличаване на стойностите на почти всички показатели с нарастване на торовите норми. Торените растения след трите предшественика са с по-голяма братимост, в сравнение с тези от неторените варианти. Най-голямо увеличение има при височината на растенията и броя на зърната в метлица. Торенето оказва влияние върху теглото на зърното в една метлица., но е в зависимост от метеорологичните условия по време на наливане и узряване през отделните години. Теглото на метлиците варира от 19,8 до 25,9 г Торените варианти са от 2 до 5 г потежки от тези на неторените. С най-тежки метлици са растенията от вариантите Т3, следвани от варианти торени с Т2. Дисперсионният анализ на резултатите показва,че условията на годината са с относителна тежест на влияние 84,78%, торенето - 8,21%, предшественика - с 2,05%, комбинацията между година и торене - 3,78%, а останалите комбинации между факторите са по-малки от 1%. ИЗВОДИ При условията на Странджа соргото за зърно еднакво добре понася отглеждане след себе си, след житен предшественик и рапица. Tоренето с N12 на фон P10K5 осигурява най-висок добив, но икономически изгодно е торенето с N4P10K5. Милка Димитрова-Донева, ОСЗ-Средец
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
11
ПОВИШАВАНЕ НА ДОБИВА ПРИ ПРОЛЕТЕН ФУРАЖЕН ГРАХ Съвременното интензивно земеделие предвижда внедряване на нови промишлени технологии, целящи по-пълна реализация на биологичния потенциал на растенията и повишаване на добивите от единица площ (Желязкова, 2007). Възможност за повишаване продуктивността на бобовите култури е използването на растежни регулатори (Guluoglu et al., 2006; Желязкова, 2007), биостимулатори (Палазова, 2005; Pet et al., 2005) и листни торове (Петкова и Порязов, 2007). Чрез използването на балансираното минерално хранене се създават условия не само за реализирането на по-висок добив, но и възможност за повишаване устойчивостта на растенията към някои неприятели (Абдулмажид, 1973; Владимирович, 2008). Прилагането на различни комбинации, включващи растежни регулатори, хранителни елементи, хербициди и инсектициди оказва положителен ефект върху добива (Sanghavi et al., 1980 ) и регулиране плътността на вредните видове. Влиянието на някои нови препарати с различно биологично действие, използвани самостоятелно и в комбинация, върху добива и плътността на граховата листна въшка (Acyrthosyphon pisi Kalt.) при пролетен фуражен грах са представени в настоящата статия. Експерименталната дейност е изведена през периода 2007-2009 г. в ИФК-Плевен върху слабо излужен чернозем, при естествен фон на обезпеченост на почвата с основните хранителни елементи – слаба запасеност с азот (34.30 мг/1000 г почва) и фосфор (3.72 мг/100 г почва) и добра запасеност с калий (37.50 мг/100 г почва). Проучено е самостоятелното и комбинирано действие на Атоник (растежен стимулатор) в доза 0.06 л/дка, Мастербленд (комбиниран листен тор) в доза 160 г/дка и Конфидор 70 ВГ (инсектицид) в доза 15 г/дка. Атоник – съдържа 0.2% натриев-ортонитрофенолат, 0.3% натриев-паранитро-фенолат, 0.1% натриев-5-нитрогвайкол. Фенолните съединения, които са активни съставки на растежния стимулатор, са натурални вещества, които присъстват естествено в растителните клетки. Tой се използва основно за стимулиране на растежа и повишаване количеството и качеството на получената продук12
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
ция. Препоръчва се смесването му с различни видове листни торове и пестициди, при което се наблюдава положителен синергизъм. Мастербленд – комбиниран тор в кристална форма за листно подхранване. Съдържа 20% азот (6.22% нитратен + 3.88% амонячен + 9.90% уреен), 20% разтворим фосфор (Р2О5), 20% разтворим калий (К2О) и микроелементи (B, Cu, Fe, Mn, Mo,
Zn, Mg). Конфидор 70 ВГ (700 г/кг имидаклоприд) – отнася се към групата на хлорникотиниловите инсектициди и е активен при голям брой смучещи и жилещи насекоми. Thielert (2006) yстановява, че при листни внасяния имидаклопридът ускорява развитието на растенията, увеличава надземната и кореновата биомаса, броя на формираните генеративни органи, а добивът нараства с 60% дори при отсъствие на нападение от насекоми. Проучени са следните варианти: контрола (третирана с дестилирана вода), Атоник, Мастербленд, Атоник + Мастербленд, Конфидор, Конфидор + Атоник, Конфидор + Атоник + Мастербленд, Конфидор + Мастербленд. Третирането е извършено както следва: еднократно – в бутонизация и в цъфтеж, двукратно – в бутонизация и цъфтеж. В метеорологично отношение трите експериментални години се различават съществено. През 2008 г. сумата на валежите през вегетационния период на граха е 187.8 мм като през същия период на 2007 и 2009 г. те са с 45.6 и 18.9% по-малко. Неблагоприятните последици от недостатъчното количество на валежите през 2007 г., допълващо се от високата средноденонощна температура на въздуха (средно с 0.7 и 1.4 оС спрямо 2008 и 2009 г.) и нападението на посевите от Acyrthosyphon pisi Kalt., определят значително по-ниската продуктивност на граха през тази година. Всички изпитвани препарати влияят положително върху формирането на зърно при граха, като относителното нарастване на добива спрямо контролите има по-високи стойности в годините с поблагоприятни метеорологични условия. Средно за експерименталния период нарастването на добива варира от 3.8 до 26.3% и е най-високо при растенията, третирани комбинирано с Конфидор и Мастер-
Ɍɚɛɥɢɰɚ 1. ȼɥɢɹɧɢɟ ɧɚ ȻȺȼ ɜɴɪɯɭ ɞɨɛɢɜɚ ɡɴɪɧɨ ɩɪɢ ɩɪɨɥɟɬɟɧ ɝɪɚɯ (ɤɝ/ɯɚ)
Таблица 1. Влияние на БАВ върху добива зърно при пролетен грах (кг/ха) ȼɚɪɢɚɧɬɢ Kɨɧɬɪɨɥɚ
Ⱥɬɨɧɢɤ
Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ
Ⱥɬɨɧɢɤ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ + Ⱥɬɨɧɢɤ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ + Ⱥɬɨɧɢɤ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ LSD
Ɏɚɡɢ ɧɚ ɬɪɟɬɢɪɚɧɟ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ
0.05%
2007
ɤɝ/ɯɚ
1150.8 1262.2 1148.3 1187.1 1179.3 1319.8 1169.8 1223.0 1265.7 1442.8 1217.5 1308.7 1296.4 1476.5 1238.7 1337.2 1310.3 1498.9 1259.5 1356.2 1332 1524.8 1285.8 1380.9 1221.2 1399.2 1210.4 1276.9 1353.7 1544.6 1286.3 1394.9 90.3
%
2.5 4.6 1.9 3.0 10.0 14.3 6.0 10.1 12.7 17.0 7.9 12.5 13.9 18.8 9.7 14.1 15.7 20.8 12.0 16.2 6.1 10.9 5.4 7.5 17.6 22.4 12.0 17.3
2008
ɤɝ/ɯɚ
2275.0 2287.5 2262.5 2275.0 2387.0 2485.0 2345.0 2405.7 2626.0 2783.0 2450.0 2619.7 2728.0 2815.0 2415.0 2652.7 2671.0 2809.0 2604.0 2694.7 2759.0 2853.0 2585.0 2732.3 2465.0 2591.0 2367.0 2474.3 2800.0 2950.0 2620.0 2790.0 117.9
%
4.9 8.6 3.6 5.7 15.4 21.7 8.3 15.1 19.9 23.1 6.7 16.6 17.4 22.8 15.1 18.4 21.3 24.7 14.3 20.1 8.4 13.3 4.6 8.7 23.1 29.0 15.8 22.6
2009
ɤɝ/ɯɚ
2043.7 2158.1 2030.4 2077.4 2141.1 2352.3 2132.0 2208.4 2329.6 2589.9 2193.1 2370.8 2382.9 2600.0 2208.5 2397.2 2336.3 2636.5 2241.1 2404.6 2412.8 2668.0 2283.7 2454.8 2203.5 2441.3 2190.9 2278.6 2500.3 2712.0 2335.5 2515.9 93.5
ɋɪɟɞɧɨ % 1823.2 1902.6 1813.7 1846.5 1902.5 4.3 2052.4 7.9 1882.3 3.8 1945.7 5.3 2073.8 13.7 2271.9 19.4 1953.5 7.7 2099.7 13.6 2135.8 17.1 2297.2 20.7 1954.1 7.7 2129.0 15.2 2105.9 15.5 2314.8 21.7 2034.9 12.2 2151.8 16.5 2167.9 18.9 2348.6 23.4 2051.5 13.1 2189.3 18.5 1963.2 7.7 2143.8 12.7 1922.8 6.0 2009.9 8.8 2218.0 21.7 2402.2 26.3 2080.6 14.7 2233.6 20.9 109.7
ɤɝ/ɯɚ
%
4.8 9.0 5.0 6.3 14.0 20.0 8.0 14.0 16.6 20.5 8.8 15.3 14.3 22.2 10.4 15.6 18.1 23.6 12.5 18.1 7.8 13.1 7.9 9.6 22.3 25.7 15.0 21.0
Ʌɟɝɟɧɞɚ: ɛ – ɛɭɬɨɧɢɡɚɰɢɹ, ɰ – ɰɴɮɬɟɠ, ɛ+ɰ – ɛɭɬɨɧɢɡɚɰɢɹ ɢ ɰɴɮɬɟɠ
бленд (Таблица 1). При този вариант продуктивността нараства средно с 20.9% спрямо контролата. Много ефективно е и използването на Конфидор и Конфидор с Атоник, които повишават добива съответно с 16.5 и 18.5%. Повишената продуктивност на растенията, третирани с Конфидор, се дължи не само на действието на имидаклоприда като растежен регулатор, но и на инсектицидния му ефект по отношение на листните въшки. Статистически доказани разлики спрямо контролния вариант се установяват не само при горепосочените варианти, но и при прилагането на Мастербленд, Атоник+Мастербленд и Конфидор+Атоник+Мастербленд, но повишението на добива има по-ниски стойности. Растежният стимулатор Атоник повишава продуктивността в най-малка степен – средно с 5.3%, стойност близка до съобщената от Sarikova (1995), но доказани разлики спрямо водната контрола се отчитат само при двукратно третиране в бутонизация и цъфтеж. Комбинираното внасяне на изпитваните препарати дава по-добри резултати от самостоятелното им прилагане с изключение на варианта Конфидор+Атоник+Мастербленд. Получените резултати по фази на третиране показват, че при двукратно третиране на пролетен фуражен грах във фенофаза бутонизация и цъфтеж
се реализира с 8.7 и 14.1% по-висок добив в сравнение с еднократно третиране. Конфидор проявява висок инсектициден ефект по отношение на Acyrthosyphon pisi - един от основните неприятели при граха. През периода на проучване популационната плътност на неприятеля варира между 38.0 и 55.8 бр./м2. Ефикасността на препарата е в границата 79.8 - 100.0% в зависимост от начина на прилагане (самостоятелно или в комбинация) като най-високи стойности са установени при комбинацията на Конфидор с Ато1 ник (Таблица 2). Инсектицидът, оказвайки влияние върху популационната плътност на листните въшки, води до намаляване на тяхната численост от 34.9 до 55.4% (Таблица 3). Това действие е най-силно изразено при внасянето на Конфидор с Мастербленд (55.4% намаление) и Конфидор с Атоник (50.5% намаление), което определя и най-високаɌɚɛɥɢɰɚ 2. 2.ȿɮɢɤɚɫɧɨɫɬ ɧɚ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ (ɫɚɦɨɫɬɨɹɬɟɥɧɨ (самостоятелно ɢɥɢ ɜ ɤɨɦɛɢɧɚɰɢɹ) ɫɪɟɳɭ Таблица Ефикасност на Конфидор Acyrthosyphon pisi, % или в комбинация) срещу Acyrthosyphon pisi, % ɉɪɟɩɚɪɚɬ ɢ ɞɨɡɚ
2007
2008
2009
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ 70 ȼȽ - 15 ɝ/ɞɤɚ
80.9
94.3
80.4
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ 70 ȼȽ - 15 ɝ/ɞɤɚ +Ⱥɬɨɧɢɤ - 0.06 ɥ/ɞɤɚ
90.4
100.0
85.2
87.8
86.7
79.8
90.0
90.6
82.1
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ 70 ȼȽ - 15 ɝ/ɞɤɚ +Ⱥɬɨɧɢɤ - 0.06 ɥ/ɞɤɚ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ - 160 ɝ/ɞɤɚ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ 70 ȼȽ - 15 ɝ/ɞɤɚ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ - 160 ɝ/ɞɤɚ
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
13
Ɍɚɛɥɢɰɚ 3. ȼɥɢɹɧɢɟ ɧɚ ɬɪɟɬɢɪɚɧɟɬɨ ɫ Ⱥɬɨɧɢɤ,и Конфидор Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ ɢ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ 70 ȼȽ ɜɴɪɯɭ Таблица 3. Влияние на третирането с Атоник, Мастербленд 70 ВГ върху популационната плътност ɩɥɴɬɧɨɫɬ ɧɚ Acyrthosyphon pisi ɩɪɟɡ ɜɟɝɟɬɚɰɢɨɧɧɢɹ ɩɟɪɢɨɞ наɩɨɩɭɥɚɰɢɨɧɧɚɬɚ Acyrthosyphon pisi през вегетационния период ȼɚɪɢɚɧɬɢ Kɨɧɬɪɨɥɚ
Ⱥɬɨɧɢɤ
Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ
Ⱥɬɨɧɢɤ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ
Ʉɨɧɮɢɞɨɪ + Ⱥɬɨɧɢɤ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ + Ⱥɬɨɧɢɤ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ Ʉɨɧɮɢɞɨɪ + Ɇɚɫɬɟɪɛɥɟɧɞ
Ɏɚɡɢ ɧɚ ɬɪɟɬɢɪɚɧɟ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ ɛ ɛ+ɰ ɰ ɫɪɟɞɧɨ
Ȼɪɨɣ 2007 769.0 782.2 726.1 759.1 835.3 940.3 713.4 829.7 746.0 688.4 707.4 713.9 703.8 619.1 656.6 659.8 468.5 350.2 584.3 467.7 385.9 293.4 456.4 378.6 517.6 417.1 608.7 514.5 312.8 234.3 400.5 315.9
ɢɧɞɢɜɢɞɢ / 100 ɨɬɤɨɫɚ 2008 2009 ɋɪɟɞɧɨ 1130.1 895.3 931.5 1143.2 922.5 949.3 1071.7 887.8 895.2 1115.0 901.9 925.3 1352.6 1123.3 1103.7 1414.7 1240.2 1198.4 1209.4 947.5 956.8 1325.6 1103.7 1086.3 1035.3 860.9 880.7 944.5 821.7 818.2 1097.0 871.7 892.0 1025.6 851.4 863.7 959.4 773.3 812.2 884.3 688.4 730.6 1004.3 767.8 809.6 949.3 743.2 784.1 678.3 550.0 565.6 533.4 410.4 431.3 687.5 612.5 628.1 633.1 524.3 541.7 567.4 426.7 460.0 465.7 342.7 367.3 623.6 542.5 540.8 552.2 437.3 456.0 749.1 563.3 610.0 611.0 490.0 506.0 757.4 665.0 677.0 705.8 572.8 597.7 514.6 406.7 411.4 450.5 310.5 331.8 586.9 507.5 498.3 517.3 408.2 413.8
Ʌɟɝɟɧɞɚ: ɛ – ɛɭɬɨɧɢɡɚɰɢɹ, ɰ – ɰɴɮɬɟɠ, ɛ+ɰ – ɛɭɬɨɧɢɡɚɰɢɹ ɢ ɰɴɮɬɟɠ
та продуктивност на растенията. Самостоятелното или комбинирано прилагане на инсектицида благоприятства развитието на растенията и осигурява сигурна защита срещу граховата листна въшка. Третирането на растенията с Мастербленд - самостоятелно и в комбинация с Атоник също ограничава намножаването на листните въшки и създава по-добри условия за растеж и развитие. Установява се намаляване на числеността на смучещите неприятели средно за периода от 6.4 до 15.1% като това е по-силно изразено при комбинацията на Мастербленд с Атоник. Сходни резултати, свързани с влиянието на минералното торене върху плътността на листните въшки съобщават и други автори (Абдулмажид, 1973; Владимирович, 2008). Фазата на третиране също оказва влияние върху популационната плътност на неприятеля като използването на Конфидор и Мастербленд (самостоятелно и в комбинация) във фази бутонизация и цъфтеж намалява в най-голяма степен числеността на листните въшки средно от 8.7 до 25.5% и от 11.8 до 38.4% в сравнение с еднократното им внасяне съответно в бутонизация и в цъфтеж. ИЗВОДИ Препаратите Атоник (0.06 л/дка), Мастербленд (160 г/дка) и Конфидор 70 ВГ (15 г/дка), използвани самостоятелно и в комбинация, оказват положи14
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
2007 100.0 108.6 120.2 98.3 109.3 97.0 88.0 97.4 94.0 91.5 79.1 90.4 86.9 60.9 44.8 80.5 61.6 50.2 37.5 62.9 49.9 67.3 53.3 83.8 67.8 40.7 30.0 55.2 41.6
2008 100.0 119.7 123.7 112.8 118.9 91.6 82.6 102.4 92.0 84.9 77.4 93.7 85.1 60.0 46.7 64.2 56.8 50.2 40.7 58.2 49.5 66.3 53.4 70.7 63.3 45.5 39.4 54.8 46.4
%
2009 100.0 125.5 134.4 106.7 122.4 96.2 89.1 98.2 94.4 86.4 74.6 86.5 82.4 61.4 44.5 69.0 58.1 47.7 37.1 61.1 48.5 62.9 53.1 74.9 63.5 45.4 33.7 57.2 45.3
ɋɪɟɞɧɨ 117.9 126.1 105.9 116.7 94.9 86.6 99.3 93.6 87.6 77.0 90.2 84.9 60.8 45.3 71.2 59.1 49.4 38.5 60.7 49.5 65.5 53.3 76.5 65.1 43.9 34.3 55.7 44.6
телно влияние върху формирането на зърно при пролетния фуражен грах. Комбинираното внасяне е по-ефективно от самостоятелното. Повишаването на добива варира от 3.8 до 26.3% и е най-високо при третиране с комбинацията Конфидор и Мастербленд. При двукратно третиране във фенофази бутонизация и цъфтеж се формира с 8.7 и 14.1% повече зърно в сравнение с еднократното в бутонизация и в цъфтеж. Ефикасността на Конфидор (при самостоятелно или комбинирано прилагане) срещу Acyrthosyphon 1 pisi варира от 79.8 до 100.0% и води до намаляване на числеността й от 34.9 до 55.4%. Най-силно изразено намаление в плътността на граховата листна въшка е установено при използването на Конфидор с Мастербленд (55.4% намаление) и Конфидор с Атоник (50.5% намаление), което определя и установената най-висока продуктивност. Третирането на растенията с Мастербленд - самостоятелно и в комбинация с Атоник ограничава намножаването на листните въшки и създава подобри условия за растеж и развитие. Н.с. д-р Наталия Георгиева, н.с. д-р Ивелина Николова, Институт по фуражни култури, Плевен
ПРЕЖИВЯЕМОСТ НА ЖИТНИ ТРЕВИ В САКАР ПЛАНИНА
При създаването на многогодишни тревостои се обръща преди всичко внимание на екологичните условия, които предлага даденият район. Те определят вегетативното развитие и продуктивността им. В нашата страна съществува богато разнообразие по отношение на почвени типове и проявление на климатичните показатели. Растителните асоциации в зависимост от генетиката и физиологията на видовете имат всяка за себе си обособени изисквания в процеса на вегетативното си развитие. Това налага да се проведат проучвания върху приспособимостта на многогодишните треви към различните екологични райони. Резултатите от проучване за въздействието на екологичните фактори върху преживяемостта на многогодишните треви - житняк, класник, тръстиковидна власатка и червена власатка, отглеждани в чист вид при условията на Сакар планина са представени в настоящата статия. Експериментът е проведен при полски условия в ОПБЕ край гр.Тополовград (научно-експериментална база на ИП”Н.Пушкаров” – гр.София) в периода 1990 – 1992 г.. С почвено-климатичните си показатели то е представително за Сакарския агроекологичен район. Наблюденията са извършени с многогодишните житни треви житняк (Agropyron cristatum, L.), класник (Elymus yunceus, Fisch.), тръстиковидна власатка (Festuca arundinaceae, Schreb) и червена власатка (Festuca rubra, L.). Поч-
веният тип е силно ерозирана излужена канелена горска почва, бедна на хумус (0,87) и хранителни вещества, и със силно кисела реакция (рН – 3,60 в KCl). Тревите са засяти през пролетта, в началото на месец март, със сеитбена норма, съгласно изискванията на видовете. Веднъж в годината – през втората половина на февруари е извършвано минерално торене с торова норма - N12P12K6 кг/дка. Коситбата е извършвана във фаза сенокосна зрелост (изкласяване-начало на цъфтеж). Местоположението на Сакарския агроекологичен район оформя специфичен микроклимат на региона. Много характерни са засушаванията през лятото, които често продължават и през есента. Зимата е мека, снежната покривка не е голяма и при проникващите топли средиземноморски течения тя бързо се топи. Периодът през който са проведени наблюденията се определя като засушлив, тъй като и през трите години валежните суми са под нормата за района . Първата и третата година са с особено малки количества валежни суми, едва 432,2 мм и 415,7 мм. Малко по - благоприятна в това отношение, но също с недостатъчни валежи е втората отчетна година, с 561,4 мм валежи. През тази година обеспечеността с влага през вегетационния период е найдобра – 419,4 мм, а критично малко са валежите за вегетационен период през първата година. Разлики в средногодишната температура на въздуха и температурата на въздуха за вегетационен период се откриват само през втората година, която е с малко
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
15
Фигура 1. Процентно присъствие на видовете по години на изследване
Анализът на климатичните параметри през трите години на изследване показва, че агрометерологичната обстановка е в насока засушаване и преживяемостта на растителните общества определено е затруднена. Адаптирането на растителността към такива условия е бавен процес и често много от тях не успяват да преживеят критичната климатична ситуация. Ботаническият състав на тревостоя е показател, който отразява присъствието на видовете в създадения тревостой към момента на коситба, но се оформя през вегетационния период и е пряко зависим от проявлението на климатичните параметри. Изследваните тревни видове житняк, класник, тръстиковидна власатка и червена власатка, отглеждани в чист вид всяка посвоему притежават добра адаптивност към средата в която живеят. През първата година с най-добро участие в тревостоя е тръстиковидната власатка – 87,94 % (фиг.1). През следващите години участието й се повишава, но максимално присъства през третата година - 94,2 %. Втората година на наблюдение, която всъщност е и с най-добри климатични показатели е годината, в която четирите вида треви показват високо участие. Третата година,
бр./м2
по-ниски температури и се оформя като по-хладна година. Стойностите на средните температури за вегетационен период през първата и третата година и средната за периода на проучване, са много близки, съответно 16,5; 16,2 и 16,2 0С и се покриват със средната норма за района за вегетационен период – 16,4 0С. И през трите години в началото на вегетационния период и особено през месец април валежните количества са достатъчни и в нормата. С добра овлажненост са и месеците май и юни на първата година, май, юни, юли и август през втората, и юни и август през третата година. Критично ниски са валежите през март, май, юли и август на първата година, през март и септември на втората и са недостатъчни през май и юли на третата година. Средномесечните температури на въздуха през февруари, март и юли през първата година са по-високи от обичайните. През втората година месеците март и септември са с по-високи температури, а през третата година много горещ е месец август. Доста ниски и с отрицателни стойности са средномесечните температури на януари през първата година и декември през втората.
Фигура 2. Плътност на видовете, (бр./м2) по години и средно за периода на изследване
16
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
Ɍɚɛɥɢɰɚ 1. ɋɬɟɩɟɧ ɧɚ ɪɚɫɬɢɬɟɥɧɨ ɩɨɤɪɢɬɢɟ ɧɚ ɬɪɟɜɧɢɬɟ ɜɢɞɨɜɟ, (%) ɩɨ ɝɨɞɢ ɫɪɟɞɧɨ ɡɚ ɩɟɪɢɨɞɚ
Таблица 1. Степен на растително покритие на тревните видове, (%) по години и средно за периода
1.ɀɢɬɧɹɤ 2.Ʉɥɚɫɧɢɤ 3.Ɍɪɴɫɬɢɤɨɜɢɞɧɚ ɜɥɚɫɚɬɤɚ 4.ɑɟɪɜɟɧɚ ɜɥɚɫɚɬɤɚ
1990 ɝ. 60 56 64 64
макар и с по-малко годишно количество валежи, предлага сравнително добро обезпечаване с влага през вегетационния период. Апогеят на своето присъствие през тази година достигат класникът и тръстиковидната власатка. От проучваните треви с най-ниско участие в тревостоя е червената власатка. Максимално преживяемостта й е най-добра през втората година със 75,68 %, а през третата година участието й спада с над 15 %. Важен показател отразяващ развитието и преживяемостта на растителността, особено на тревните асоциации е гъстотата (плътността) на тревостоя. С единицата с която се представя – бр./м2 се отчитат наличните издънки и разклонения развили се през вегетационния период. На фигура 2 е представена плътността на формирания тревостой от проучваните видове треви. Много ясно се откроява ниската плътност на тревите през първата година. По-висока плътност е отчетена само при червената власатка – 1548 бр./м2, което се дължи на това, че е типична пасищна трева образуваща по-голям брой вегетативни издънки. Класникът се развива по-бавно през първата година и това е причината той да е с най-малък брой издънки – 1256 бр./м2. Втората година се отличава с това, че при всички проучвани видове се отчита значително повишаване на плътността. Най-много се увеличава плътността при класника и тръстиковидната власатка – съответно с 668 и 632 бр./м2. Те повишават плътността си и през третата година, като при класника тя достига до 2086 бр./м2, а при тръстиковидната власатка 2280 бр./м2. През третата година се забелязва понижение на плътността при другите два вида, което при житняка е минимално, но при червената власатка е по-значително и при нея са отчетени 300 броя по-малко издънки. Средно за периода, с най-добра плътност се отличава тръстиковидната власатка – 1923 бр./м2. Показател, който представя преди всичко противоерозионното влияние на тревостоите е степента на растително покритие (чимово покритие). Важността да се проучва този показател идва от това, че в по-голямата си част тревостоите се създават върху наклонени ерозирани терени. От стойностите му се правят изводи за противоерозионното значение на различните видове тревостои. Пряко стойностите на степента на растително покритие зависят от вегетативното развитие на тревите. Данните от таблица 1 отразяват степента на растително покритие при различните проучвани треви. Както и при предходните показатели, сте-
1991 ɝ. 78 72 80 68
1992 ɝ. 70 78 88 60
ɋɪɟɞɧɨ 69,33 68,67 77,33 64,00
пента на растително покритие през първата година на изследване е ниска. През втората година благодарение на доброто вегетативно развитие на тревите, растителното покритие при всички проучвани видове нараства - с 18 % при житняка; с 16 % при класника и тръстиковидната власатка и с 14 % при червената власатка. Увеличаването на растителното покритие при класника и тръстиковидната власатка продължава и през третата година на изследване, макар и не толкова много, докато при житнякът и червената власатка се наблюдава понижаване на растителното покритие с 8 %. Реално погледнато тези резултати са адекватно отражение на проявлението на климатичните параметри през годините на изследване и биологичните заложби на видовете. Стойностите на растителното покритие на проучваните тревни видове варират по години, но в предвид на това, че и трите поредни години са с по-малко валежни количества, средните стойности за периода на изследване могат да се приемат за реални в условията на засушаване. От проучваните видове треви тръстиковидната власатка е тази, която осигурява най-добро растително покритие (77,33 %) над почвената повърхност. Житнякът и класникът осигуряват почти еднакво растително покритие – съответно 69,33 и 68,67 %, а червената власатка е с най-ниско растително покритие – 64 %. Макар по природа да притежава способност да създава гъст и здрав чим, тя при засушливите условия на Сакар планина има по-слаба преживяемост. ИЗВОДИ Тръстиковидната власатка притежава висока екологична пластичност, показва добра преживяемост в засушливи условия и се препоръчва за тревостои с противоерозионна насоченост. Житнякът и класникът са с близки възможности да преживяват в засушливи условия, но класникът в начало се развива по-бавно и през третата година показва добра преживяемост в условията на Сакар планина. Неподходяща за отглеждане при условия на засушаване е червената власатка. Тя трудно се адаптира в условия на засушаване и показва ниска преживяемост в Сакарския регион. Виолета Вътева, ИП ”Н. Пушкаров” – София Кера Стоева, ОСЗ – Средец Пенка Тодорова, ИПЖЗ – Троян
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
17
Ефективна борбa с плевелите при пшеницата и ечемика (продължава от брой 2) Напролет, при наличие само на самосевки от предшественика – слънчоглед, толерантен на трибенурон-метил (Експрес 50СГ – технология Sun) или на имазамокс (Пулсар 40 – технология Cleаrfield), за тяхното унищожаване в пшеничния или ечемичения посев не трябва да се използват препарати на база трибенурон и метсулфурон. Изведен от нас опит през 2008 година, със самосевки от двете групи слънчогледи, с 20 различни хербицидни препарати показват, че останалите основни активни вещества, регистрирани при пшеницата, дават от много добър до отличен ефект срещу тези слънчогледови самосевки. По реакцията към хербицидите и динамиката на тяхното загиване, тези самосевки се държат по различен начин, от самосевките на конвенционалните слънчогледови хибриди. От продуктите Линтур 70 ВГ (триасулфурон + дикамба) в доза 15 г/дка и Мустанг 306,25 СК (флорасулам + 2,4-Д естер) в дози от 60 до 80 мл/дка се получава отличен ефект срещу лепка, лайка, подрумче, див мак, фасулче, полски синап, дива ряпа, колендро, врабчово семе, овчарска торбичка, попова лъжичка, видове теменуга, летен горицвет, врабчови чревца, видове глушина, паламида и др. При
18
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
силно заплевеляване с паламида и при прерастнали плевели Мустанг трябва да се използва в по-високата регистрирана доза от 80 мл/дка. Други ефикасни хербициди срещу основните широколистни плевели при пшеницата и ечемика са: Дерби Супер (флорасулам + аминопиралид), който в доза от 2,5 до 3,3 г/дка контролира успешно почти всички двусемеделни плевели; Камбио СЛ (бентазон + дикамба) в доза 125 мл/дка, притежава контактно и системно действие и е отлично средство за борба срещу дива ряпа, див синап, лепка и др.; Бромотрил 24 ЕК (бромоксинил октаноат) - 200 мл/дка.; Лонтрел 300 ЕК (клопиралид) приложен в доза 40 до 50 мл/ дка е един от най-ефикасните хербициди срещу паламида; Лотус Д (цинидон-етил + 2,4-Д) - 75-100 мл/ дка, Хармони Екстра(тифенсулфурон + трибенурон) - 1,5 g/dka + прилепител Тренд - 0,15% ; Нимбъл ВГ (тифенсулфурон метил + трибенурон-метил) в доза 1,5 г/дка; Конекс 750 ВГ - (тифенсулфурон метил + метсулфурон- метил) в доза от 6,0 до7,5 и 9,0 г/дка и Акурат екстра - (тифенсулфурон метил + метсулфурон- метил) в доза 2,0 г/дка и др.Обект на изпитване за регистрация през последните две години са още някои нови хербицидни препарати срещу широколистните плевели: Разорин 25КС (флурохлоридон) в доза 250 мл/дка; Стаке 20 КС (флуроксипир) в доза
125 мл/дка; Флурокс 200 (флуроксипир) в доза 125 мл/дка; Феникс М (метсулфурон-метил + дифлуфеникан) в доза 2,0 г/дка. Всички споменати хербициди са предназначени за контрол на широколистните плевели и в посочените дози трябва да се използват основно по време на братенето на културите. Прилагането им на покъсен етап след фенофаза братене (особено на препаратите съдържащи активното вещество дикамба) води до значителни фитотоксични прояви (празнокласие, стерилитет на класа) и до силно понижаване на добива. Резултатите от наши тригодишни опити показват, че по изключение след фаза братене (до втори стъблен възел на житните култури), успешно могат да се използват Секатор ВГ и Дерби Супер. Закъснялото третиране естествено е компромис, който логично довежда до известно намаление на добива от пшеницата и ечемика, предизвикано от продължителната конкуренция на плевелите за хранителни вещества, вода и светлина. За едновременно провеждане на борбата с едногодишните широколистни и дребносеменните житни плевели при пшеницата и ечемика могат да се използват следните хербициди от групата на карбамидите на база изопротурон: Изор 500 ЕК, Протуган 50 СК в доза 350 мл/дка след фаза трети лист на културите или в доза сътветно 400-500 мл/дка след сеитба преди поникване, а на база хлортолурон продуктите Толурекс 50 СК - 350-400 мл/дка и Хлортосинт 700 СК в доза 230 до 350 мл/дка. Употребата на хербицидите с активни вещества изопротурон и хлортолурон не се препоръчват на почви с лек механичен състав и ниско хумусно съдържание. Активното вещество изопротурон влиза в състава на комбинирания препарат Легато плюс (дифлуфеникан + изопротурон), който е регистриран и се препоръчва в дози 150-200 мл/дка. Посредством Легато плюс в доза 150 мл/дка успешно могат да бъдат контролирани важни житни плевели като лисича опашка, райграс, ветрушка и някои широколистни видове устойчиви на 2,4 Д хербициди. По-високата доза успешно контролира и лепката. Препаратите в чиито състав влизат изопротурон и хлортолурон са опасни за културите пшеница и ечемик, ако се прилагат при температура около или под нула градуса. Друг комбиниран продукт от групата на карбамидите е търговския препарат Хербафлекс (бефлубутамид + изопротурон), който се препоръчва в доза 200 мл/дка внесен от трети лист до края на братене на културата. Срещу житните плевели (див овес, лисича опашка, ветрушка, пиявица, овсига и др.) могат да се използват някои специализирани типично противожитни хербициди. За южните по-топли райони на страната хербицидите трябва да се внасят от фенофаза трети лист до края на фаза братене на пшеницата и ечемика. Житните плевели са най-чувствителни от първи-втори лист до фенофаза братене.
След фаза братене плевелите стават по-устойчиви и хербицидния ефект срещу тях е по-слабо изразен. На база феноксапроп-П-етил + антидот могат да се използват препаратите Пума Супер 7,5 ЕВ - 100 мл/дка, Скорпио Супер 7,5 ЕВ - 100 мл/дка, Фокстрот 69 ЕВ - 100 мл/дка. Всички те са ефикасни за борба с едносемеделните плевели див овес, ветрушка, лисича опашка, едногодишна метлица и др. Това активно вещество няма хербицидно действие срещу видовете райграс. Растежните процеси в чувствителните плевели се преустановяват 1-2 дни след абсорбирането на препаратите. Първите видими признаци се проявяват около 7-10 дни след третирането, а пълното загиване настъпва след 2-3 седмици в зависимост от климатичните условия. Друг продукт, който може да се използва за контрол на житните плевели е Топик 080 ЕК (клодинафоп + антидот) - 30-50 мл/дка. Препоръчва се само при културата пшеница и е предназначен основно за борба с лисича опашка, житна пиявица, видовете райграс, ветрушка и видовете див овес. Прилага се от фаза трети лист до края на братене на плевелите и на културата. Продукта няма действие срещу полската овсига. В практиката за борба срещу житните плевели при пшеницата и ечемика, до края на братенето на плевелите и културата широко се прилага и Грасп 25 СК (тралкоксидим) в доза 100-120 мл/дка + прилепител Ат плюс 463 в доза 100-120 мл/дка. Грасп 25 СК се абсорбира много бързо от чувствителните растения, поради което дъжд паднал 1 час след третирането не намалява ефекта от хербицида. Поради прояви на антагонизъм в действието им не се допус-
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
19
ка смесване на Грасп 25 СК с хербициди от групите на феноксиоцетните киселини и сулфонилуреите. Други ефикасни хербициди, но само при пшеницата, от групата на сулфонилуреите са: Хусар Макс ВГ(мезосулфурон + йодосулфурон + антидот) в доза от 20 до 25 г/дка + Биопауър - 40-50 мл/дка (по-високата доза се използва при по-голяма плътност на житните плевели). Хусар Макс съдържа антидота мефенпир-диетил, благодарение на който се постига висока селективност за културата, без да се намалява ефикасността на препарата. Хусар Макс ОД е нова формулация, която съдържа същите две активни вещества, също в съотношение 1:1, както и същия антидот, и се препоръва в доза 100 мл/ дка, без външен прилепител. До настоящия момент Хусар Макс е най-широкоспектърния хербициден препарат при пшеницата. Единственият пропуск на продукта, който сме констатирали до сега в нашите многогодишни опити е по-ограничената му ефикасност срещу полската овсига. На база на същите две активни вещества- мезосулфурон + йодосулфурон, но в различно съотношение – 3:1, и със същия антидот, има регистриран и трети продукт - Пасифика ВГ, който се препоръчва в доза 35 г/дка + прилепител Биопауър - 70 мл/дка. През последните години много често в периода преди жътвата в посевите от пшеница и ечемик се наблюдава заплевеляване с коренищния плевел балур и вторично заплевеляване с паламида, поветица, тревист бъз и др. Особено силно изразено е такова заплевеляване в случаите, когато се наблюдава засушаване през месеците април и май и обилни дъждове през месец юни и началото на месец юли. В такъв случай добър резултат срещу плевелите се получава при авиотретиране с препарата Раундъп (глифозат) в доза 400 мл/дка и продукта Тъчдаун Систем 4 360 СЛ в доза 300 мл/дка, както и с други глифозат-съдържащи препарати внесени преджътвено при влажност на зърното около 2530%. Пръскането трябва да се извършва с не повече от 8-10 л/дка работен разтвор. Посевът се прибира около две седмици след третирането. Освен с хербициди разпространението на някои видове плевели може да бъде ограничено като се прилагат различни специфични практики. Чрез сеитбата на сортове с по-къс вегетационен период и чрез прибирането им в оптималния срок и за възможно най-кратко време се постига отличен противоплевелен ефект. Жътвата трябва да се извърши преди семената на плевелите да са узрели и да се оронят и да попаднат в почвата. Особено добър ефект се постига там, където се развиват следните видове плевели: лепка, див овес, колендро, бабинец, фасулче, глушина, секирче и др. Посеви, които са масово заплевелени с тези видове трябва да се прибират с предимство още във фенофаза восъчна зрялост на зърното. Поради по-ранното узряване и прибиране на ечемика тази практика е значително по-ефикасна при него. По този начин в бункерите на
20
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
комбайните попадат 70-80% от семената на дивия овес, което ограничава потенциалния запас от плевела в почвата.На правилно проведената борба с плевелите при пшеницата и ечемика трябва да се гледа като на необходимо условие за получаване на по-високи и стабилни добиви. Резултатите от опитите през 2009 година с новия продукт Палас 75 ВГ (пироксулам), в доза 2025 г/дка, в края на фенофаза братене на пшеницата потвърждават, досегашните ни наблюдения, че той контролира всички житни плевели типични за тази култура – в т.ч. див овес, лисича опашка, видовете райграс, полска овсига, ветрушка и др. Освен противожитно действие Палас 75 ВГ притежава и твърде добър страничен ефект, срещу много от важните широколистни плевели. През 2009 година на общо пет пункта в страната изпитахме и хербицидното действие на още три нови продукта, от които двата – Аксиал 050 ЕК (пиноксаден) в две дози 60 и 90 мл/дка и Траксос (клодинафоп + пиноксаден) в доза 130 мл/дка са само с противожитно действие.Третия препарат обект на проучването е Аксиал плюс 50 ЕК в доза 100 мл/дка (пиноксаден + флорасулам). Хербицидният препарат Аксиал плюс 50 ЕК е със смесен спектър на действие - т.е. контролира почти всички житни и широколистни плевели при пшеницата и ечемика. Доц. д-р Тоньо Тонев, асистент Аньо Митков, АУ-Пловдив
®ÅÈÊÅ ÎÏͽÊŠͽÊÊË ÌÍËÈÂÏʽ ÇÐÈÏÐͽ Î ÉÊËÀË Ç×Î ÌÂÍÅËÁ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜ Î×ÖÂÎϿп½Ï ÍÂÁÅÓ½ ͽÆËÊÅ ¿ ÎÏͽʽϽ Î ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÌËÔ¿ÂÊË ÇÈÅɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Ä½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÊÜɽ ÅÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¿ÎÅÔÇÅ ÌÍËÓÂÎÅ ÌË ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ÎÅÈžÐɽ ν ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊÅ Ê ÅÄÅÎÇ¿½ ÎÌÂÓŽÈÅÄÅͽÊŠɽÕÅÊŠĽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ÌÍžÅͽÊ ŠÎÐÕ Ê ¥ÄÌËÈÄ¿½ ΠÏÂÒÊÅǽϽ Ľ ÎÂÅϾ½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ŠÌÍžÅͽÊ ʽ ÃÅÏÊÅÏ ÇÐÈÏÐÍÅ ®È½¾Å ÎÏͽÊÅ ÈÅÌν ʽ ÁËÎϽÏ×ÔÊË ÏÂÒÊÅǽ Ľ ÌÍžÅͽÊ Ï×Æ Ç½ÏË ÌÍžÅͽÊÂÏË ÉÐ Î׿ ̽Á½ Î Ã×Ï¿½Ï½ ʽ ÌÕÂÊÅӽϽ ÅÄÅÎÇ¿½ ÎÐÕÂÊ ʽ ÀËÈÂÉŠ˾ÂÉÅ ÌÍËÁÐÇÓÅÜ ½ ÌÈËÁË¿ÂÏ ÉÊËÀË ¾×ÍÄË Î Ľ̽Ϳ½Ï ǽÏË Î ¿ÈËÕ½¿½Ï ÏÂÒÊËÈËÀÅÔÊÅÏ ÅÉ Ç½ÔÂÎÏ¿½
®¥¨ª¥ ¥ ®¨ ¥ ®¯ ª¥ ª §°¨¯¥ ¥ ª¢¯« ª ®¥¨¥ °©
ͽÊŠϽ¾ÈÅÓ½ ©½ÏÂÍŽÈÊÅÏ ͽÄÒËÁŠν ÁËÉÅÊÅͽÖŠǽÏË ËÎÊ˿ʽϽ Ô½ÎÏ ËÏ ÏÜÒ Î½ Ľ ÐÎÈÐÀÅ ÂÄÂͿŠĽ ÎÊÅý¿½Ê ʽ ͽÄÒËÁÅÏ Åɽ νÉË ÌÍÅ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ Î˾ÎÏ¿Âʽ ÏÂÒÊÅǽ ¬ÍÅ Á˾ſ ËÇËÈË ÇÀ Áǽ ΠÑËÍÉÅͽ ¿ÅÎËǽ ÊËÍɽ ʽ ÍÂÊϽ¾ÅÈÊËÎÏ ¬ÍŠʾȽÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÌÍÅÍËÁÊË ÇÈŠɽÏÅÔÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ ÌÍÂÄ ÀËÁÅʽϽ ÏͽÆÊË Ä½ÎÐÕ½¿½Ê Á˾ſÅÏ ÔпÎÏ¿ÅÏÂÈÊË Ê½É½ÈÜ¿½Ï ÔÂÎÏË ÌËÁ ÇÀ Áǽ ÇËÂÏË ¿ËÁÅ ÁË ÄʽÔÅÏÂÈÊŠĽÀоÅ
Ê Î ) ÎÏ Á Í ®Ï½ÊÇË ®¯ ª¢
Ê Î )) ÎÏ ²ÍÅÎÏË ¨ © ¢
Ê Î ))ÎÏ ¡ÂÎÅÎȽ¿½ ª ¢¨«
¤ÂÉÂÁÂÈÅ ÌÈÛÎ
¼¨ ¯·ª
¥ ¨¥«¯¢§ ¤¢©¢¡¢¨¥¢
®¥¨¥ °©
¬«¨®§¥ §°¨¯°¥
¤ª ´¢ª¥¢ ¬«¥¤²«¡ ¤¬«®¯ ª¢ª¥¢ ¡« ¥ ¥ ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê 3ILYBUM MARIANUM , 'AERTH SYN #ARDUUS MARIANUS , ΠOÏÀÈÂÃÁ½ ĽͽÁÅ ÎÂÉÂʽϽ ¯Â ÌÍÅ¿ÈÅÔ½Ï ¿ÊÅɽÊÅÂÏË Ê½ ÑÅÏËÏÂͽÌ¿ÏÅÏ Π¿ÅÎËÇËÏË ÎÅ Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ¿ÂÖÂÎÏ¿½Ï½ ÎÅÈÅɽÍÅÊ Å ÎÅÈžÅÊ ÇËÅÏË ÅÉ½Ï Ä½ÖÅÏÂÊ ÂÑÂÇÏ ÎÌÍÜÉË Ð¿ÍÂÃÁ½ÊÅÜϽ ʽ ÔÂÍÊÅÜ ÁÍ˾ Š̽ÏËÈËÀÅÔÊÅ ÌÍËÉÂÊŠʽ ÔÂÍÊËÁÍ˾ʽϽ ÇÈÂÏǽ ¬ËͽÁÅ ÓÂÊÊÅÏ ÈÂԾʊǽÔÂÎÏ¿½ ÇËÅÏË ÌÍÅÏÂý ¿½ ÀȽ¿Ê½Ï½ Î×ÎϽ¿Ç½ ʽ ÁÍËÀ½Ï½ ÎÅÈÅɽÍÅÊ Â Î×ÄÁ½ÁÂÊ Ñ½ÍɽÓ¿ÏÅÔÊÅÜÏ
ÌÍÂÌ½Í½Ï Ç½ÍÎÅÈ ¯ÅÊÇÏÐͽϽ ËÏ ¾ÂÈÅÜ ÏÍ×Ê Åɽ ÎÅÈÊË ÃÈ×ÔÂÀËÊÊË Å ÃÈ×Ô ËÏÁÂÈÜÖË ÁÂÆÎÏ¿Å ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Ê½ÍÅÔ½Ê ËÖ ÎÅÈžÐÉ ÌÍËÅÄÒËÃÁ½ ËÏ ®ÍÂÁÅÄÂÉÊËÉËÍÅÂÏË Å ÏȽÊÏÅÔÂÎǽ ¢¿ÍË̽ ®ÍÂÖ½ ΠǽÏË ÌÈ¿ÂÈ ¿ »Ãʽ Å ¤½Ì½Áʽ ¢¿ÍË̽ ©½È½ ÄÅÜ ÉÂÍÅǽ Å ¿ÎÏͽÈÅÜ ²½Í½ÇÏÂÍÂÊ ¿ÅÁ  Ľ ÎÏÂÌÊÅÏ ÎǽÈÅÎÏÅ
¬ÍÅ ÎÅÈÊË ÊÂÅÄͽ¿ÊÂÊÅ ¿ ͽĿÅÏÅÂÏË ÎÅ ÌËοŠÉËàÁ½ ΠÌͽÇÏÅÇп½ ÇËɾÅÊÅͽÊË ÌÍÅÈËÃÂÊÅ ʽ Á¿½Ï½ ʽÔÅʽ ʽ ÌÍžÅͽÊ s ¿ ʽԽÈËÏË ÌÍžÅͽÊ ÔÍÂÄ ÁÅÍÂÇÏÊË ÇËɾ½ÆÊÅͽÊ ʽ ϽÄÅ Ô½ÎÏ ÇËÜÏË Â ¿ ÌË Ê½ ÌÍÂÁʽȽ ѽĽ ʽ ͽĿÅÏÅ ÐÄÍÜ¿½Ê ŠËÇËÎÜ¿½Ê ʽ ËÎϽʽȽϽ Ô½ÎÏ Ä½ ͽÄÁÂÈÊË ÌÍžÅͽÊ ªÂ˾ÒËÁÅÉË Â ¿ÂÁʽÀ½ ÎÈÂÁ Ë¿×ÍÕ½¿½ÊÂÏË ÎÂÉÂʽϽ Á½ ΠÌËÔÅÎÏÜÏ ËÏ¿ÂÜÏ Í½ÄÎÏÂÈÜÏ Ê½ ÌÈËÖ½ÁÇÅÏ ŠÅÄÎÐÕ½Ï ÁË ÐÎϽÊË¿ÂÊÅÜ ÎϽÊÁ½ÍÏ s ¿È½À½ ÎÜÇË Ä½¾½¿ÜÊ ʽ ÌËÔÅÎÏ¿½ÊÂÏË Å ÅÄÎÐÕ½¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ¿ËÁÅ ÁË ¾×ÍÄË Ä½Ì½Í¿½Ê ¿ÈËÕ½¿½Ê ÌËοÊÅÏ ǽÔÂÎÏ¿½ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ŠʽɽÈÜ¿½Ê ʽ Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÎÅÈÅɽÍÅÊ ¥ÄÎÐÕÂÊÅÏ ŠÌËÔÅÎÏÂÊÅ ÎÂÉÂʽ ΠÎ×ÒͽÊÜ¿½Ï ¿ Ôп½ÈÅ ÅÈÅ ¿ ʽÎÅÌÊË Î×ÎÏËÜÊÅ ¿ ÎÐÒÅ ÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÌËÉÂÖÂÊÅÜ ¬ÍÅ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿ËÏË Ê½ ÎÅÈžÐÉ ÌËÔÏÅ ¿ÎÅÔÇÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ Î½ ÉÂÒ½ÊÅÄÅ
¯½¾ÈÅÓ½ ¥ÇËÊËÉÅÔÂÎÇÅ ÍÂÄÐÈϽÏÅ ÌÍÅ ÎÅÈžÐÉ
¬ÍžÅͽÊÂÏË ÉËàÁ½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ ÌË Á¿½ ʽÔÅʽ ½ÄÁÂÈÊË ÌËο½ ΠËÇËÎÜ¿½ ËÎϽ¿Ü Πʽ ËÏÇËÎÅ ÁÊÅ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÇÈÅɽÏÅÔÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Î ÌÍžÅͽ Å Ë¿×ÍÕ½¿½ Î×Î Ä×ÍÊËÇËɾ½ÆÊÅ ÅÎËÔÅʽϽ ʽ ÎÍÜÄ¿½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÌÍÅ ÏËÄŠʽÔÅÊ Ê½ ÌÍžÅͽʠΠËÌÍÂÁÂÈÜ ËÏ Î×ÎÏËÜÊÅÂÏË Ê½ ÌËο½ Å ¿×ÄÉËÃÊËÎÏÅÏ Ľ ˾ͽÄп½Ê ʽ ÊËÍɽÈÂÊ ËÏÇËÎ ¬ÍÅȽÀ½ ΠÌÍÅ ¿ÅÎËÇËÁ˾ſÊÅ Å ÊÂÅÄÌͽ¿ÂÊÅ ÌËοŠ¬ÍÜÇË ÇËɾ½ÆÊÅͽÊ Î×Î Ä×ÍÊËÇËɾ½ÆÊ ÒÂÁÂͽ ʽ ÇËɾ½Æʽ ΠÌË¿ÁÅÀ½ Ͻǽ Ô Á½ ÎÍÜÄ¿½ Å Ê½Æ ÊÅÎÇË Í½ÄÌËÈËÃÂÊÅÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜ ¬ÍÅ ÏËÄŠʽÔÅÊ Ê½ ÌÍžÅͽÊ ͽ¾ËϽϽ ʽ ÇËɾ½Æʽ  ĽÏÍÐÁÊÂʽ ËÏ ÀËÈÜÉËÏË ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë Î¿Âý ÄÂÈÂʽ ɽν ¤½ÏË¿½ ΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ Á½ ΠʽɽÈÅ ÌËÎÏ×̽ÏÂÈʽϽ ÎÇËÍËÎÏ Ê½ ÇËɾ½Æʽ ŠпÂÈÅÔ½Ï Ë¾ËÍËÏÅÏ ʽ ¾½Í½¾½Ê½ ÂÀÐÈÅÍË¿ÇÅÏ ʽ ÇËɾ½Æʽ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ½Ï Ï½Ç½ Ô Á½ ΠËÏÁÂÈÜÏ ÌË ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ ÌË Á˾Í ÎÂÉÂʽϽ ËÏ ÁÍÐÀÅÏ ӿÂÏÊÅ Ô½ÎÏÅ ÌÍÅ ÌË ÊÅÎ×Ç ÌÍËÓÂÊÏ Ê½ÔÐÌÂÊÅ ÎÂÉÂʽ
§ËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ ®×ÎÏËŠΠËÏ ÎÅÈÊË Í½Ä¿ÅÏ Á×ȾËÇËÌÍËÊÅÇ¿½Ö ÀȽ¿ÂÊ ¿ÍÂÏÂÊË¿ÅÁÂÊ ÇËÍÂÊ Å ÎÏͽÊÅÔÊŠͽÄÇÈËÊÂÊÅÜ ¡ËÎÏÅÀ½ Á×ȾËÔÅʽ É ÊË ËÎÊ˿ʽϽ Æ É½Î½  Î×ÎÍÂÁËÏËÔÂʽ ¿ ËÍÊÅÜ ÎÈËÆ Ê½ Á×ȾËÔÅʽ ÁË CÉ
«¯ ª¥´¢®§ ² §¯¢¥®¯¥§
®ÅÈžÐÉ×Ï Â ÂÁʽ ËÏ Ê½Æ Ï×ÍÀп½ÊÅÏ ÎÏËÇÅ ¿ ¢¿ÍË̽ Î Ë¾Ö Ë¾ÂÉ ËÏ ÉÈÊ E¿ÍË ®ÍÂÁÊÅÏ Á˾ſŠÎÂÉÂʽ ¿½ÍÅÍ½Ï ËÏ ÁË ÇÀ Áǽ ÊÜÇËÅ ÎÏͽÊÅ Î ÀËÈÜÉ ËÌÅÏ ¿ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÉÐ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ʽ ÎÂÉÂʽϽ ʽÁÒ¿×ÍÈÜ ÇÀ Áǽ
±ÅÀ ½ÄÉÂÍ Ê½ ÌÈËÖÅÏ Î×Î ÎÅÈžÐÉ ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Áǽ
ÎÈ×ÊÔ¿ŠͽÆËÊŠʽ ®ÍÂÁÅÄÂÉÊËÉËÍÅÂÏË Ç×ÁÂÏË ÔÂÎÏË Ë¾Í½Äп½ ÇËÉ̽ÇÏ ÊÅ ÊÂÌÍËÒËÁÅÉÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ÊÜÇËÅ ÎÏͽÊŠΠÅÄÌËÈÄ¿½ ŠǽÏË ÁÂÇËͽÏÅ¿ÊË Í½ÎÏÂÊÅ ÊÂÁÍÂÊË Â ¿ ÇÐÈÏÐͽ ¿ ÐÎÅÜ ¬ËÈÕ½ °ÊÀ½ÍÅÜ » ÂÍɽÊÅÜ ÐÉ×ÊÅÜ §ÅÏ½Æ Å ¿ ÊÜÇËÅ Á×Íý¿Å ʽ »Ãʽ ÉÂÍÅǽ ÊÜÇËÅ ËÏ ÏÂÄÅ ÎÏͽÊŠΠËÏÀÈÂÃÁ½Ï ¾ÜÈËÓ×ÑÏÜÖÅ ÑËÍÉÅ ÇËÅÏË ÅÉ½Ï Í½ÄÈÅÔÂÊ ÒÅÉÅÔÂÊ Î×ÎϽ¿ ËÏ Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅÏ РʽΠÑËÍÉÅ ¾ÜÈ ÏÍ×Ê Ê½Õ½Ï½ ÎÏͽʽ ΠÎÍÂÖ½ Ê½Æ ÔÂÎÏË ¿ ÛÃÊÅÏ ÌË ÏËÌÈŠͽÆËÊŠʽ ÎÈ×ÊÔ¿ŠŠÎÐÒÅ ÐÔ½ÎÏ×ÓÅ ¢ÎÏÂÎÏ¿ÂÊÅÏ ÉРʽÒËÁÅÖ½ ν ͽÄÌÍ×ÎʽÏŠɽ ÈËÉÂÍÊÅ Å Ê ÉËÀ½Ï Á½ ÌËÎÈÐÃ½Ï Ç½ÏË ÅÄÏËÔÊÅÓŠʽ ÈÂǽÍÎÏ¿Âʽ ÎÐÍË¿Åʽ ¯Ë¿½  ʽÈËÃÅÈË ÊÂÀË¿ËÏË ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ ª½Æ ¿ÅÎËÇË Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÎÅÈÅɽÍÅÊ ¿ ÎÐÍË¿ÅʽϽ ΠÌËÈÐÔ½¿½ ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ¿ Ê½Æ ÛÃÊÅÏ ͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ s ®Ï½ÍËĽÀËÍÎǽ Å ²½ÎÇË¿Îǽ ˾ȽÎÏÅ ¬Í½ÇÏÅǽϽ ÌËǽĿ½ Ô ΠÐÎÌÂÒ ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ Å ¿ ͽÆËÊÅÏ ʽ ®Â¿ÂÍËÅÄÏËÔʽ ×ÈÀ½ÍÅÜ s ½ÄÀͽÁ ¡Ë¾ÍÅÔ ¯×ÍÀË¿ÅÖ Ç×ÁÂÏË Î ÌË ÈÐÔ½¿½Ï ÉÊËÀË ¿ÅÎËÇÅ Á˾ſŠʽ ÌÈËÁË¿Â Î ¿ÅÎËÇË Ç½ÔÂÎÏ¿Ë
³¿ÂÏ˿ ν νÉË ÏÍ×¾ÂÎÏÅ Á¿Ð ÌËÈË¿Å ÈÅȽ¿Å ÁË Ï×ÉÊËÔÂÍ¿ÂÊÅ ³×ÑÏÂÃ×Ï Â Í½ÄÏÂÀÊ½Ï Å Ä½ÌËÔ¿½ ËÇËÈË ÏÍÅ ÉÂÎÂÓ½ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ÐÎÈË¿ÅÜϽ ʽ ʽսϽ ÎÏͽʽ ¾ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Ä½ÎÜÏ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ ĽÌËÔ¿½ Á½ Ó×ÑÏÅ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÛÊÅ ÍÜÁÇË ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ ÛÈÅ ¬ÈËÁË¿ÂÏ ν ½ÇÂÊÅ ÎÂÉÇÅ ¾ÂÃA¿Å ÁË Ï×ÉÊËǽÑÜ¿Å Îʽ¾ÁÂÊÅ Î Ò¿×ÍÔÅÈÇŠʽ ¿×ÍÒ½ ©½Î½Ï½ ʽ ÎÂÉÂʽ  À
®Ï׾ȽϽ ν ¿ÅÎËÇÅ ÁË É Ìͽ¿ËÎÏËÜÖÅ Á¾ÂÈŠʽÁÈ×ÃÊË Ê½¾Í½Ä ÁÂÊŠͽÄÇÈËÊÂÊÅ ¿ ÀËÍʽϽ ÎÅ Ô½ÎÏ Å ¿ÎÜÇË Í½ÄÇÈËÊÂÊÅ Ľ¿×ÍÕ¿½ Î×Î Î×Ó¿ÂÏÅ ¨ÅÎϽϽ ν ÍËÄÂÏ×ÔÊÅ Å ÎÏ×¾ÈÂÊÅ ËÄÂÏ×ÔÊÅÏ ν ÂÁÍŠͽÄÌËÈËÃÂÊŠʽ ÉÂÎÂÎÏÅ ÁÍ×ÃÇÅ ®Ï×¾ÈÂÊÅÏ ÈÅÎϽ ν ÌË Á;ÊÅ Å ÌÍÅÎÂÁʽÈÅ ¨ÅÎϽϽ ν Î ÂÁÍË Ê½ÎÂÔÂʽ ÌÂÍÅÑÂÍÅÜ Î ÌË ÂÁÅÊ ÕÅÌ Ê½ ¿ÎÂÇÅ Í×¾ È×Îǽ¿½ ÌË¿×ÍÒÊËÎÏ Å ×ÀÈË¿½ÏÅ ¾ÂÈÂÄÊÅǽ¿Å ÌÂÏʽ ËÏ Ç×ÁÂÏË ÊËΊŠοËÂÏË ÅÉ s ¾ÜÈ ÏÍ×Ê
¬¥ ¥ ª¢ ªÂÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊËÏË ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ʽ ¾ÂÈÅÜ ÏÍ×Ê Å Í½ÄʽÎÜÊÂÏË ÅÉ ËÏ ¿ÜÏ×ͽ ÌÍÅ Ì×Èʽ ÄÍÜÈËÎÏ ËÏ Ò¿×ÍÔÅÈÇÅ Î×ÄÁ½¿½ ÀËÈÂÉÅ ÏÍÐÁÊËÎÏÅ ÌÍÅ ÌÍžÅͽÊÂÏË Ê½ ÍÂÇËÈϽϽ «Ï ÁÍÐÀ½ ÎÏͽʽ  ÐÎϽÊË¿ÂÊË Ô Î×Á×Í Ã½ÊÅÂÏË Ê½ ¾ÅËÈËÀÅÔÂÎÇÅ ½ÇÏÅ¿ÊËÏË ¿ÂÖÂÎÏ¿Ë ÎÅÈÅɽÍÅÊ Â Ê½Æ ¿ÅÎËÇË ¿ ʽÌ×ÈÊË ÐÄÍÂÈÅÏ ÎÂÉÂʽ ¬ËÁÒËÁÜÖÅÜÏ ÉËÉÂÊÏ Ä½ ÌÍžÅͽÊ ʽÎÏ×Ì¿½ ÇËÀ½ÏË ÎÂÉÂʽϽ ËÏ ÓÂÊÏͽÈÊËÏË Î×Ó¿ÂÏÅ ν ¿ ʽԽÈËÏË Ê½ ¾ËϽÊÅÔÂÎǽϽ ÄÍÜÈËÎÏ s ËÏÁÂÈÊÅ ÎÂÉÂʽ ĽÌËÔ¿½Ï Á½ ΠËÏÁÂÈÜÏ ËÏ Ó¿ÂÏÊËÏË ÈËàΠͽÄÏ¿ËÍÂÊÅ Ò¿×ÍÔÅÈÇÅ ÂÊÔÂÈÅÎÏÔÂϽϽ ËÏ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ͽÄÌËÈËÃÂÊŠʽ ͽÄÇÈËÊÂÊÅÜϽ ËÏ Ì×Í¿Å ÌËÍÜÁ×Ç Î½ Ľ¿ÂÒʽÈÅ ÎÂÉÂʽϽ ν Ï×ÉÊËǽÑÜ¿Å
ÍÈÊÎËÀ ÏÓØÊÀÐΠÈÍÑÒÈÒÓÒ ÏÎ ÏÎ×ÂÎÇÍÀÍÈÅ Ñîôèÿ 1080, Øîñå Áàíêÿ 7, ÏÊ 1369 Òåë.: (02) 824 61 41, Ôàêñ: (02) 824 89 37 e-mail: soil@mail.bg http://www.iss-poushkarov.org Èíñòèòóòúò ðàçðàáîòâà è êîîðäèíèðà íàöèîíàëíè è ìåæäóíàðîäíè (ÔÀÎ, ÞÍÅÏ, ÅÑ, ÅÊ) íàó÷íî-èçñëåäîâàòåëñêè ïðîåêòè â îáëàñòòà íà ïî÷âîçíàíèåòî, àãðîõèìèÿòà, àãðîôèçèêàòà è àãðîåêîëîãèÿòà Îñíîâíèòå äåéíîñòè ñà ñúñðåäîòî÷åíè âúðõó ìîíèòîðèíã íà ïî÷âèòå, ãåîãðàôñêè áàçè äàííè è èíôîðìàöèîííè ñèñòåìè çà ïî÷âåíèòå ðåñóðñè â Áúëãàðèÿ â ðàçëè÷íè ìàùàáè, êàêòî è: � Ìîðôîëîãè÷íè, ìèíåðàëîãè÷íè, õèìè÷åñêè, ôèçèêî-õèìè÷íè è ôèçè÷íè êðèòåðèè çà äèàãíîñòèêà è êëàñèôèêàöèÿ íà ïî÷âèòå; � Ìîíèòîðèíã íà ôàêòîðèòå è èíòåíçèòåòà íà ïî÷âåíàòà åðîçèÿ ïðè ðàçëè÷íè êëèìàòè÷íè, òîïîãðàôñêè, ïî÷âåíè, ðàñòèòåëíè è ñòîïàíñêè óñëîâèÿ; � Åêîòîêñèêîëîãèÿ - ìîíèòîðèíã íà çàìúðñÿâàíåòî; ôèòîðåìåäèàöèÿ è õèìè÷åñêè ìåëèîðàöèè; � Îöåíêà íà îòïàäíè ìàòåðèàëíè è êîìïîñòè çà åêîëîãè÷åñêè ñòðåñ; � Ãåííà áàíêà çà ùàìîâå ìèêðîîðãàíèçìè (Ñâåòîâíà êîëåêöèÿ íà êóëòóðè) � Ïî÷âîîáðàáîòêè, ñåèòáîîáðúùåíèÿ è ðàñòèòåëíà çàùèòà çà åêîëîãè÷íî çåìåäåëèå; � Áèîëîãè÷íî çåìåäåëèå; � Ìîíèòîðèíã è óñòîé÷èâî óïðàâëåíèå íà öèêúëà íà âîäà è õðàíèòåëíè âåùåñòâà â ñèñòåìàòà àòìîñôåðà-ðàñòåíèå-ïî÷âà-ïîäçåìíè âîäè â ðàçëè÷íè ìàùàáè.
Êàðòà íà àãðîåêîëîãè÷íèòå ðàéîíè â Áúëãàðèÿ
Êàðòà íà ïîäàòëèâîñòòà êúì âîäíà åðîçèÿ íà ïî÷âèòå â Áúëãàðèÿ
Èíñòèòóòñêà ëàáîðàòîðèÿ
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
25
СЪВМЕСТЕН ГЕНОМЕН ЦЕНТЪР София 1164, бул. Драган Цанков№ 8, 4 етаж телефон: 02/819 39 83, факс 02/819 39 88, E-mail: jgc@jgc-bg.org E-mail за заявка на анализ в областта на метаболомиката: gc-ms@jgc-bg.org E-mail за заявка на анализ в областта на геномиката: dna@jgc-bg.org През 2001 г. правителството на България стартира своя собствена програма „Геномика”, която е една от петте национални приоритетни изследователски програми и има за цел да осъществи приоритетите и политиката на ЕС. По тази причина през 2007 г. беше създаден Съвместен геномен център ООД (СГЦ) като съвместно дружество между Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Селскостопанска академия. Последователно през 2007 и 2008 г. три министерства – Министерството на земеделието и храните, Министерството на образованието и Министерството на финансите отпуснаха общо 4.1 млн. лева за развитието на инфраструктурата на СГЦ. От февруари 2010 СГЦ принадлежи изцяло на Софийския университет. Понастоящем центърът се ръководи от Акад. Атанас Атанасов, който е пълноправен член на Българската академия на науките и доц. Мария Шишиньова – заместник ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Първостепенна цел за Съвместния геномен център е увеличаването на конкурентоспособността на българската биоикономика чрез създаването на стратегически център от ключово значение, който да осигури на българските университети, на научните работници и на малките и средни предприятия достъп до модерна апаратура, „ноу хау”, прилагането на мултидисциплинарен подход и съвременни експериментални методи, както и висококвалифициран персонал за създаването на продукти с голяма добавена стойност като се следват принципите на ЕС за комплементарност и синергизъм и по този начин се избягва фрагментирането на национално и международно ниво. СГЦ ще се стреми да играе катализираща роля при установяването и координирането на връзките между образованието, науката и бизнеса посредством идентифициране и запълване на празнотите по отношение на знанията относно традиционните продукти и биоресурси. Изграждането на икономика, базирана на познанието, изисква директното внедряване на научните постижения в икономическия сектор. СГЦ ще се стреми към ефективно коопериране с международната наука и бизнес, към ефективно участие в програмите на ЕС, Европейската изследователска мрежа, консорциуми (технологични платформи) и др., към ефективен технологичен пренос и към правилното внедряване на принципите, свързани с преноса на интелектуална собственост. Моделът на СГЦ за взаимодействие с държавни институции, фирми, неправителствени организации и пазара е базиран на успешни европейски модели, които имат опит в усвояването на капитали и отговарят на всички европейски изисквания. Създаването на СГЦ премина през следните етапи: 1. Реконструкция на лабораторията, така че да може да посрещне изискванията на една предстояща акредитация. 2. Оборудване на трите сектора с високоефективна техника: • геномка – RT-PCR, секвенатор, пиросеквенатор • метаболомика – GC/QQQ 7000A Agilent technologies • биоинформатика – клъстерни биоинформатични сървъри 3. Разкриване на нови и атрактивни работни места СГЦ, които имат за цел да привлекат висико квалифицираните специалисти и по този начин да се намали “изтичането на мозъци” от България.
26
Ключовите сфери на интерес за СГЦ са: 1. Селско и горско стопанство, животновъдство, рибовъдство, екология - оценка на биоразнообразието на България и подбор на икономически и екологично уникални за страната организми (микроорганизми, растения, животни); създаването на генетична банка за запазване на ДНК, тъкани и органи от подбраните организми; насочено създаване на нови сортове с помощта на ДНК маркери на важни селскостопански култури като пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, грозде, розово масло и други като се дава приоритет на абиотични (суша, студ) и биотични (болести) условия на стрес; високоефективни молекулярно генетични методи за оценка и производство на сертифицирани семена и посадъчен материал, високоефективни молекулярно генетични методи за оценка на произхода, идентичността и качествата на животинските, рибните и микробиологични продукти; високоефективно производство на биодизел; разработване на биоторове и биопестициди; създаване на системи за превенция и диагностика на растения и животни; метаболомен анализ на растения, животински проби и биопродукти, насочени към идентификацията на видовете, произхода и контрол на качеството; идентифициране на нови продукти с биологична активност, анализ на биопродуктите на всеки етап от експеримента с високотехнологични методи.
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
СГЦ предоставя: • услуги в областта на ГЕНОМИКАТА • услуги в областта на МЕТАБОЛОМИКАТА • консултантски услуги; • висококачествени оранжерии и растежни камери • професионални съвети за нуждите на потребителите, свързани с отглеждане на качествен растителен материал 2. Хранителна промишленост - създаване на нови храни и напитки. Идентифициране и охарактеризиране на хранителните съставки, които играят важна роля за човешкото здраве; създаване и внедряване на високоефективни методи за анализ на биологични материали за оценка на статуса и произхода на хранителните продукти. 3. Фармацевтична и козметична промишленост - създаването и производството на нови продукти за фармацевтичната промишленост и козметиката, които да се основават на растения, съдържащи биологично активни вещества. Въпреки че СГЦ беше създаден наскоро, той вече взе участие в няколко проекта, свързани с метаболомния анализ на някои местни видове билки и продукти, пълнозърнест хляб и вина; геномен анализ на съоветния зърнен източник и геномен анализ на микробиални щамове, използвани в млекопреработвателната промишленост. СГЦ е нова иновационна структура която има за цел да покаже как съвременните научните познания и опит могат да посрещнат изискванията на индустрията. СГЦ ще служи като модел за публично-частно партниране, което би могло да се окаже добра основа за развитието на биоикономиката в страната. Остава да се види как този модел може да бъде успешно внедрен за развитието нa българската икономика. Услуги в областта на ГЕНОМИКАТА, предлагани от СГЦ 1. ДНК секвениране – СГЦ разполага с автоматичен 4 капилярен ДНК секвенатор ABI 3130 осигуряващ ДНК секвениране с висока точност и определяне на ДНК последователности с дължина до 1000 бд в рамките на един анализ. СГЦ предлага анализиране на ДНК последователностите на проби с различни степен на пробоподготовка и формат. В зависимост от степента на подготовка на пробата и необходимите допълнителни операции и консумативи СГЦ предлага следните услуги за ДНК секвениране: ДНК анализ; ДНК пречистване и анализ; ДНК секвениране; Пречистване на плазмидна ДНК и ДНК секвениране; Пречистване на ДНК/PCR продукти и ДНК секвениране; Анализ на получените резултати и данни. 2. ДНК фрагментен анализ – СГЦ разполага с автоматичен 4 капилярен ДНК секвенатор ABI 3130 DNA Analyzer за прецизен ДНК фрагментен анализ осигуряващ широк спектър на приложения на молекулни маркери при генотипиране, оценка на биоразнообразието, картиране и др. 3. Генетичен анализ посредством секвениране в реално време на PCR продукти (пиросеквениране) – PyroMark Q96 ID представлява апарат за генетичен анализ с множество приложения предоставящ информация за секвенцията чрез директен анализ на PCR продукти. PyroMark Q96 ID използва стандартния 96-ямков формат и може да секвенира едновременно до 96 проби. Някои от приложенията са: SNP и анализ на мутации; количествен анализ на CpG метилиране; секвениране на къси ДНК участъци – идентификация на микроорганизми. 4. Анализ за присъствие на генетично модифицирани организми (ГМО) – СГЦ предлага качествен и количествен анализ за присъствие на ГМО. Услуги в областта на МЕТАБОЛОМИКАТА, предлагани от СГЦ СГЦ извършва качествен и количествен метаболитен анализ по познати методи и разработва нови методи посредством газов хроматограф с масселективен детектор (троен квадрупол) Agilent Technologies 7000A. СГЦ предлага също така: съвети по отношение на дизайна на метаболомния анализ; съвети по отношение на протоколите за екстракция; екстрахиране на пробата (зависи от вида на пробата); мас спектрален анализ; представяне на получените резултати; ползване на електронна хроматографска библиотека. СГЦ предоставя допълнително консултантски услуги и висококачествени оранжерии, растежни камери и професионални съвети за нуждите на потребителите, свързани с отглеждане на качествен растителен материал за техните изследвания и бизнес.
Подробно описание на предлаганите в СГЦ услуги и инструкции относно подготовката и подаването на проби за анализ, както и ценоразпис ( съгласно политиката за подкрепа на висшето образование и научните изследвания в България) са публикувани на интернет страницата на СГЦ: www.jgc-bg.org
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
27
ÑÅËÑÊ ÎÑÒ Î ÏÀ Í Ñ ÊÀ À ÊÀ ÄÅ ÌÈß ÈÍÑÒÈÒÓÒ Ï Î Ö À ÐÅ ÂÈÖ ÀÒÀ - ÊÍ Å Æ À
ÀÂÒÅÍÒÈ×ÍÎÑÒ È ÊÀ×ÅÑÒÂÎ! ÍÀ ÇÅÌÅÄÅËÑÊÈÒÅ ÏÐÎÈÇÂÎÄÈÒÅËÈ ÏÐÅÄËÀÃÀ ÑÅÐÒÈÔÈÖÈÐÀÍÈ ÑÅÌÅÍÀ ÎÒ: ÖÀÐÅÂÈ×ÍÈ ÕÈÁÐÈÄÈ ãðóïà ïî ÔÀÎ 400 - 499: Êíåæà 423; Êíåæà 435 ãðóïà ïî ÔÀÎ 500 – 599: Êíåæà 509; Êíåæà 595 ãðóïà ïî ÔÀÎ 600: Êíåæà 611; Êíåæà 613; Êíåæà 614; Êíåæà 625; Êíåæà Ì625 ÍÀ ÑÅÌÅÏÐÎÈÇÂÎÄÈÒÅËÈÒÅ: Áàçîâè ñåìåíà îò ðîäèòåëñêè êîìïîíåíòè çà ïðîèçâîäñòâî íà ñåðòèôèöèðàíè ñåìåíà îò õèáðèäèòå:
Ïðåäáàçîâè ñåìåíà çà ïðîèçâîäñòâî íà áàçîâè îò ñàìîîïðàøåíè ëèíèè öàðåâèöà. Çà êîíòàêòè: òåë. 09132/7507 09132/7163 òåë/ôàêñ: 09132/7771 e-mail: mri_kneja@abv.bg
28
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
#ASSIDA RUBIGINOSA -ULL
#LEONUS PIGER
¤½ ÐÊÅÖËý¿½Ê ʽ ÌÈ¿ÂÈʽϽ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏ ÌÍÅ ÎÅÈžÐɽ ΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ Î×ÔÂϽ¿½ÊÂÏË Ê½ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ Î ÒÅÉÅÔÂÎÇÅ ÎÍÂÁÎÏ¿½ Ľ ¾Ë;½ ¬ÍÅ ÌË ÎȽ¾½ ĽÌÈ¿ÂÈÂÊËÎÏ Ê½ ÌÈËÖÅÏ ŠǽÔÂÎÏ¿Âʽ ÌÍÂÁÎÂÅϾÂʽ ÌËÁÀË Ï˿ǽ ÏËÆ ÉËàÁ½ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ Å ¾ÂÄ ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ʽ ÌÍÂ̽ͽÏÅ «ÌÏÅɽÈÊÅÜ ½ÀÍËÑËÊ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ ¾×ÍÄËÏË Í½Ä¿ÅÏÅ ʽ ÎÅÈžÐɽ ǽÏË Ë¾Í½Äп½ÊÂÏË Ê½ ÕÅÍËÇÅ ÈÅÎϽ Ê Á½¿½ ¿×ÄÉËÃÊËÎÏ Ä½ ÎÅÈÊË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ¿ ÌÈËÖÅÏ ®ÍÂÖÐ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅÏ ÕÅÍËÇËÈÅÎÏÊÅ Å ÃÅÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈÅ ÉËàÁ½ ΠÅÄ ÌËÈÄ¿½ ©ÂÍÈÅÊ ¿ ÁËĽ À Áǽ ²Â;ÅÓÅÁ×Ï Î ¿Ê½ÎÜ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ÌÍÂÁÅ ÌËÊÅÇ¿½Ê ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ¤½ ÌËÎÏÅÀ½Ê ʽ ¿ÅÎËÇ ÒÂ;ÅÓÅÁÂÊ ÂÑÂÇÏ Â ÊÂ˾ÒËÁÅÉË ÌËÔ¿½Ï½ Á½  Á˾Í ˾ͽ¾ËÏÂʽ Å Î ÊËÍɽÈʽ ¿È½ÃÊËÎÏ ¬Ë ¿ÍÂÉ ʽ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ʽ ÎÅÈžÐɽ ÌÍÅ ÌËÜ¿½ ʽ ÂÁÊËÀËÁÅÕÊÅ Å ÉÊË ÀËÀËÁÅÕÊÅ ÃÅÏÊÅ ÌÈ¿ÂÈŠΠÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÒÂ;ÅÓÅÁ½ ±ÐÄÅȽÁ ±ËÍÏ s È Áǽ ¿Ê½ÎÜ Î ÇËÀ½ÏË ÌÍÂ˾ȽÁ½¿½Ö½Ï½ Ô½ÎÏ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ν ¿ÎÏ×ÌÅÈÅ ¿×¿ ѽĽ ÏÅ ÏÅ ÈÅÎÏ
«Ï ËÎϽʽÈÅÏ ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ Ê½Æ ÔÂÎÏË Î ÎÍÂÖ½Ï ÈÅÎÏÊÅÏ ¿×ÕÇÅ Å ËÎÊË¿ÊË ÔÂÍʽϽ ¾Ë¾Ë¿½ ÈÅÎÏʽ ¿×Õǽ s !PHIS FABAE ×ÄͽÎÏÊÅÏÂ Å È½Í ¿ÅÏ ÎÉÐÔ½Ï ÎËÇ ËÏ Ê½ÁÄÂÉÊÅÏ ËÍÀ½ÊÅ ¬ÍÅ ¿ÅÎËǽ ÌÈ×ÏÊËÎÏ Ê½ ¿×ÕÇÅÏ ¿ ʽԽÈÊÅÏ ѽÄÅ ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÎÅÈžÐɽ ÉËàÎÅÈÊË Á½ ΠĽÏËÍÉËÄŠͽÎÏÂý ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¤½ÎÂÀ½ РʽΠÏÂÄÅ ¿ÍÂÁÅÏÂÈÅ Å ¾ËÈÂÎÏÅ Ê ËǽĿ½Ï Î×ÖÂÎÏ¿ÂÊË ¿ÈÅÜÊÅ ¿×ÍÒÐ Á˾ſÅÏ ŠÎÍÂÖÐ ÏÜÒ Ê Î ʽȽÀ½ ÌÍË¿ÂÃÁ½ÊÂÏË Ê½ ͽÎÏÅÏÂÈÊËĽ ÖÅÏÊÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ
#ASSIDA VIRIDIS ,
ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Â ÂÁÊËÀËÁÅÕÊË ÏÍ¿ÅÎÏË Í½ÎÏÂÊÅ ËÏ ÎÂÉÂÆÎÏ¿Ë ®ÈËÃÊË Ó¿ÂÏÊÅ !STERACEAE ¤½ ÌÍËÉÅÕÈÂÊË ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ Î ËÏÀÈÂÃÁ½ ¿ÅÁ½ 3ILYBUM MARIANUM , 'AERTNER «Ï ÊÂÀË Î½ ÎÂÈÂÇÓÅËÊÅͽÊÅ ÎËÍÏË¿ÂÏ p«ÍÂÕÂÓ p Å p®ÅÈɽÍq ®ËÍÏ p«ÍÂÕÂÓ s q  ÌÍÅÄÊ½Ï ËÏ ¡®§ ŠͽÆËÊÅÍ½Ê ÌÍÂÄ À ¬ÍÅÏ ý¿½ ÎÈÂÁÊÅÏ ÎÏË̽ÊÎÇÅ ÌËǽĽÏÂÈÅ Á˾ſ ÎÂÉÂʽ ÇÀ Áǽ Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÎÅÈÅɽÍÅÊ s Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÏÈ×ÎÏŠɽÎȽ s ®ÂÀ½ ¿ ÎÏͽʽϽ ΠËÏÀÈÂÃÁ½ ÎËÍÏ p®ÅÈɽÍq ®×ÄÁ½ÁÂÊ Â ¿ ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ¾ËϽÊÅǽ Å ¥ÊÎÏÅÏÐϽ ÌË ÍËĽϽ ËÏ ¦ ¼ÊÇÐÈË¿ ¡ÃÐÍɽÊÎÇÅ Å ÇËÈÂÇÏÅ¿ ÌË ÉÂÏËÁ½ ʽ ÉÊËÀËÇͽÏÂÊ É½ÎË¿ ËϾËÍ ËÏ ¿ÊÂÎÂʽ ËÏ ÂÍɽÊÅÜ ÌËÌÐȽÓÅÜ ¬ÍÅÄÊ½Ï Å Í½ÆËÊÅÍ½Ê ¿ ×ÈÀ½ÍÅÜ ÌÍÂÄ ÀËÁÅʽ ½ÎÏÂÊÅÜϽ ν ÎÍÂÁÊË ¿ÅÎËÇÅ s ÎÉ ÎÅÈÊË Í½ÄÇÈËÊÂÊÅ Î×ΠĽȽ À½Ê ʽ Î×Ó¿ÂÏÅÂÏË Ê½ ÌË ÅÄͽ¿ÊÂʽ ¿ÅÎËÔÅʽ ÌÍÅÀËÁÊŠĽ ÉÂÒ½ÊÅÄÅͽÊË ÌÍžÅͽÊ ¨ÅÎϽϽ ν ÎÍÂÁÊË ÀËÈÂÉŠҽͽÇÏÂÍÊŠĽ ¿ÅÁ½ ³¿ÂÏË¿ÂÏ ν ¾ÈÂÁËÈÅȽ¿Å ®ÂÉÂʽϽ ν ÂÁÍÅ s ɽνϽ ÅÉ ¿½ÍÅͽ ËÏ ÁË Àͽɽ ǽÑÜ¿Å ÁË ÔÂÍÊÅ ÌË ËÇͽÎǽ ¥É½Ï ÌÂÍÅËÁ ʽ ÁËÐÄÍÜ¿½Ê ÁÊÅ ®ËÍÏ p®ÅÈɽÍq Åɽ ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊŠǽÔÂÎÏ¿½ ¿ Îͽ¿ÊÂÊÅ Πp«Í ÕÂÓ q ÅÄÌËÈÄ¿½Ê ǽÏË ÎϽÊÁ½ÍÏ Á˾ſ ËÏ ÎÂÉÂʽ ÇÀ Áǽ Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÎÅÈÅɽÍÅÊ Î×Á×ÍýÊÅ ʽ ÏÈ×ÎÏŠɽÎȽ
®¥®¯¢© ¯¥§ ¥ ®«¯« ¢
˾ͽÄп½Ï Ï×ÉÊŠĽÇÍ×ÀÈÂÊÅ ÇÈÂÆÎÏËÏÂÓÅÅ ËÈÂÎÏϽ ΠÎÍÂÖ½ ÌÍÅ ÏËÌÈË Å ¿È½ÃÊË ¿ÍÂÉ ŠÊÂÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÐÎÈË¿ÅÜ Ê½ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÇÐÈÐÏͽϽ ©ËàÁ½ ¾×Á Ë̽Îʽ Ľ ÌË Ç×ÎÊË Ä½ÎÂÏÅÏ ÌËοŠ®Å¿Ë ÀÊÅÂÊ ¬ÍÅÔÅÊÅÏÂÈ Â À×¾½Ï½ "OTRYTIS CINNEREA 0ERS ÇËÜÏË Â ÕÅÍËÇË Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂʽ ¿ ÌÍÅÍËÁ½Ï½ ½Ä¿ÅÏÅÂÏË Æ Î ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ ÌÍÂÄ ¿È½ÃÊÅ ÀËÁÅÊÅ Å ÊÂÌÍË¿ÂÏÍÅ¿Å ÉÂÎϽ ʽ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ¬ËͽÄÜ¿½ ÌÍ ÁÅÉÊË Í½Ä¿ÅÏÅÏ ¿ÂÔ ͽÎÏÂÊÅÜ Ç½ÏË ÌÍÅÔÅÊÜ¿½ ÊÂÇÍËÏÅͽÊ ʽ ÎÏ׾ȽϽ ÊÂÌËÎÍÂÁÎÏ¿ÂÊË ÌËÁ Î×Ó¿ÂÏÅÂÏË ª½Ì½ÁʽÏÅÏ ËÏ À×¾½Ï½ ͽÎÏÅÏÂÈÊÅ Ô½ÎÏÅ Ì×Í¿Ë ÌËÏ×ÉÊÜ¿½Ï ÎÈÂÁ ÇËÂÏË Î ÌËÇÍÅ¿½Ï Π˾ÅÈÂÊ ÎÅ¿ ÌÈÂÎÂÊÂÊ Ê½ÈÂÌ ÎÈÂÁÎÏ¿Å ʽ ĽÀÊÅ¿½Ê ʽ Ó¿ÂÏÊÅÏ ÁÍ×ÃÇŠ˾ÉÜʽϽ ʽ ¿ÂÖÂÎÏ¿½Ï½ ¿ Î×Ó¿ÂÏÅÜϽ ΠĽ¾½¿Ü Å ÎÌÅͽ ½ ǽÔÂÎÏ¿ËÏË Å ÇËÈÅÔÂÎÏ¿ËÏË Ê½ ÌËÈÐÔÂÊÅÏ ÎÂÉÂʽ ΠÎÊÅý¿½ ±ÐĽÍÅÆÊË Ð¿ÜÒ¿½Ê ¬ÍÅÔÅÊÅÏÂÈ Ê½ ¾ËÈÂÎÏϽ  À×¾½Ï½ &USARIUM OXYSPORUM 3CHLECHT §½ÏË ÀȽ¿ÊÅ ÌÍÅÔÅÊŠĽ ĽͽÄÜ¿½ÊÂÏË Î ÅÄÏ×Ç¿½Ï ÂÎÏÂÎÏ¿ÂʽϽ ĽͽĽ ÌÍÅ ÌËÈÎÇÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Ç×ÎʽϽ ÎÂÅϾ½ ®ÅÉÌÏËÉÅÏ ʽ Ľ¾ËÈÜ¿½ÊÂÏË Î½ Ľ¾½¿ÂÊ Í½ÎÏÂà ŠͽĿÅÏÅ ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ¿×¿ ѽĽ ÍËÄÂÏǽ ŠʽԽÈË Ê½ ˾ͽÄп½Ê ʽ ÎÏ×¾ÈËÏË ¤½Í½ÄÂÊÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ ÇËÅÏË ÐÎÌÜ¿½Ï Á½ ˾ͽÄп½Ï ÎÏ×¾ÈË Ó×ÑÏÜÏ Î½ÉË ÂÁÊËÇͽÏÊË ½ ÁÍÐÀÅÏ Ã×ÈÏÂÜÏ Ð¿ÜÒ¿½Ï Å ÌËÎÏÂÌÂÊÊË Ä½ÀÅ¿½Ï ©ÂÍÇŠĽ ¾Ë;½ Á˾ͽ ÌËÁÀËÏ˿ǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ÌÍÂÁÅ ÎÂÅϾ½Ï½ Á½ Î ÅľÜÀ¿½ Ç×ÎʽϽ ÎÂÅϾ½ Å ÊÂÌÍË¿ÂÏÍÅ¿ÅÏ ÉÂÎÏÊËÎÏÅ Á½ ΠÅÄÌËÈÄ¿½ ÄÁͽ¿ ÌËοÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ÎÏÍÅÇÏÊË Î̽Ŀ½Ê ʽ ÏÂÒÊËÈËÀÅÜϽ Ľ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÇÐÈÐÏÐͽϽ «Ï ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅÏ ÌÍÅ ÎÅÈžÐɽ ΠÎÍÂÖ½Ï ÖÅÏË¿ÇÅÏ #ASSIDA VIRIDIS , Å #ASSIDA RUBIGINOSA -ULL ×ÄͽÎÏÊÅÏ ŠȽͿÅÏ Ìͽ¿ÜÏ Ê½ÀÍÅÄ¿½ÊÅÜ ÌË ÈÅÎϽϽ ʽ ÎÅÈžÐɽ s ËÏʽԽÈË ÏÂÄÅ ËÏ È½Í¿ÅÏ ν ÌË¿×ÍÒÊËÎÏÊÅ ÊË ÌË Ç×ÎÊË Î ÎÏÅÀ½ ÁË ÌÂÍ ÑËͽÓÅÜ Ê½ ÈÅÎϽϽ ¬Ë ÎÅÈžÐɽ РʽΠΠÎÍÂÖ½ Ò˾ËÏÊÅǽ #LEONUS PIGER ¬Ë¿ÍÂÁÅÏ ν ¿×¿ ¿ÅÁ ʽ ʽÀÍÅÄ¿½ÊÅÜ Å Î ËÏÇÍÅ¿½Ï ÌË ¿ÎÅÔÇŠʽÁÄÂÉÊÅ Ô½ÎÏŠʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ÊË Ê½Æ Ë̽ÎÊŠν ¿ ʽԽÈÊÅÏ ѽÄÅ ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÎÅÈžÐɽ ÇËÀ½ÏË ÉËàÁ½ ΠĽÎÂÀÊ ¿ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜ ¿Í×Ò Å Á½ ΠʽÍÐÕŠʽͽÎÏ¿½ÊÂÏË ¬Ë ÈÅÏÂͽÏÐÍÊÅ Á½ÊÊÅ ÌÍÅ ÎÅÈžÐɽ ΠÎÍÂÖ½ Å ÁÍÐÀ Ò˾ËÏÊÅÇ s 2HINOCYLLUS CONICUS ÇËÆÏË ÌÍÅÔÅÊÜ¿½ ÌËÁ˾ÊÅ ÌË¿ÍÂÁÅ
®ËÍÏ ®ÅÈɽÍ
¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÏËÌÈÅʽ ®ÂÉÂʽϽ ÌËÊÅÇ¿½Ï ÌÍÅ ÉÅÊÅɽÈʽ ÏÂÉÌÂͽ ÏÐͽ s ® «ÌÏÅɽÈʽϽ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ  ËÏ ÁË ® ª½Æ ÀËÈÂÉŠν ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ Ç×É ÏËÌÈÅʽϽ ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ Ó×ÑÏÂà ŠÐÄÍÜ ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ½ÎÏÂÊÅÜϽ ÅÄÁ×ÍÃ½Ï ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ ËÏ ÉÅÊÐÎ ® ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ¿È½À½ ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Â Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË ÎÐÒËÐÎÏËÆÔÅ¿½ ÇÐÈÏÐͽ ¯Ë¿½ Π˾ÐÎȽ¿Ü ËÏ ÇÎÂÍËÑÅÏÊÅÜ ÉРҽͽÇÏÂÍ Á˾Í ͽĿÅϽϽ ÉÐ ÇËÍÂÊË¿½ ÎÅÎÏÂɽ Îͽ¿ÊÅÏÂÈÊË ¾×ÍÄÅÜÏ Ê½Ô½ÈÂÊ ÏÂÉÌ Ê½ ʽͽÎÏ¿½Ê ŠÂÁÍÅÏ ÇËÃÂÎÏÅ ÈÅÎϽ ÇËÅÏË Ä½ÎÂÊÔ¿½Ï ͽÊË ÌËÔ¿½Ï½ ʽԽÈÊÅÏ ÂϽÌÅ ËÏ Í½Ä¿ÅÏÅÂÏË Ê½ ÎÅÈžÐɽ ÌËÇ×È¿½Ê ÌËÊÅÇ¿½Ê ŠÑËÍÉÅͽÊ ʽ ÍËÄÂÏǽϽ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜϽ ÉÐ Ç×É ¿È½À½ ν ÌË ÀËÈÂÉÅ ¤½ÎÐÕ½¿½ÊÅÜϽ ÌÍÂÄ Ñ½ÄÅÏ ʽÈÅ¿½Ê ŠÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÌËÊÅý¿½Ï ÌËοÊÅÏ ÉРǽÔÂÎÏ¿½ ¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É Î¿ÂÏÈÅʽ ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Â Í½ÎÏÂÊÅ ʽ Á×ÈÀÅÜ ÁÂÊ Å ÅÄÅÎÇ¿½ ÅÊÏÂÊÄÅ¿ÊË ËοÂÏÈÂÊÅ ª½ ÏÂÍÂÊÅ ÇËÅÏË Ê Î ËÀÍÜ¿½Ï Á˾Í ËÏ ÎÈ×ÊÓÂÏË Á˾ſÅÏ ŠÎ×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÎÅÈÅɽÍÅÊ Î ÌËÊÅý¿½Ï
« ¥«¨« ¥´ª¥ ¥¤¥®§ ª¥¼
«®« ¢ª«®¯¥ ª ®¯¢£ ¥ ¤ ¥¯¥¢¯« ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Â Ë¾ÈÅÀ½ÏÊË ÇÍ×ÎÏËνÊËËÌͽտ½ÖË Î ͽÎÏÂÊÅ ÌÍÅ ÅÊ ÓÐÒÏÅͽÊ ÃÅÄÊÂÊËÎÏϽ Å ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊËÎÏϽ ÍÜÄÇË Î̽Á½ °ÄÍÜ¿½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ʽÎÏ×Ì¿½ ËÇËÈË ÁÊÅ ÎÈÂÁ Ó×ÑÏÂý ¬ÍÂÁÜ¿Ü¿½ ÌË ¿ÅÎËÇÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿ÂʽϽ ¿È½ÃÊËÎÏ ÌÍÅ ÌËÊÅÇ
¥ÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿½ ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Ê ÌÍËÜ¿Ü¿½ ËÎ˾ÂÊÅ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ç×É ÌËÔ¿ÂÊÅÏ ÐÎÈË¿ÅÜ ¬ÍŠͽÆËÊÅͽÊ ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ¿ ÎÏͽʽϽ ÏÍܾ¿½ Á½ Î ÅľÜÀ¿½Ï ÏÂÃÇÅÏ Ľ¾È½ÏÂÊÅ Å Î ÌÈÅÏÇÅ ÌËÁÌËÔ¿ÂÊÅ ¿ËÁÅ ÌÈËÖÅ ªÂÌËÁÒËÁÜÖŠν Î×ÖË Ï½Ç½ Å ÁÂÈпŽÈÊÅÏ ʽÊËÎÅ ¿ ÛÃÊÅÏ ÎÇÈËÊ˿ ʽ ®Ï½Í½ ÌȽÊÅʽ Å ÎÅÈÊË ËÌËÁÄËÈÂÊÅ ÂÍËÄÅͽÊÅ ¾ÂÁÊŠʽ ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ŠΠʾȽÀËÌÍÅÜÏÂÊ ¿ËÁÂÊ ÍÂÃÅÉ ÌÈËÖÅ
«¯ ¨¢£¡ ª¢ ÍÅÃÅÏ ÌÍÂÄ ¿ÂÀÂϽÓÅÜϽ ν ËÀͽÊÅÔÂÊÅ ÁË ÌËÁÁ×ÍýÊ ʽ ÌËοÅÏ ÔÅÎÏÅ ËÏ ÌÈ¿ÂÈÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ¬Ë ¿½ÃÊÅ ¾ËÈÂÎÏÅ Å ÊÂÌÍÅÜÏÂÈÅ ÌË ÎÅÈžÐɽ ¢Áʽ ËÏ Ê½Æ Í½ÄÌÍËÎÏͽÊÂÊÅÏ ¾ËÈÂÎÏÅ ÌË ÎÅÈžÐɽ ν ÈÅÎÏÊÅÏ ÌÂÏʽ ¬ÍÅÔÅÊÅÏÂÈ Â À×¾½Ï½ 3EPTORIA SILYBI ¬Ë ÈÅÎϽϽ Π˾ͽÄп½Ï ǽÑܿŠĽÇÍ×ÀÈÂÊÅ ÊÂÇÍËÏÅÔÊÅ ÌÂÏʽ ÇËÊÓÂÊÏÍÅÔÊË ÄËÊÅͽÊÅ ¿ ÎÍÂÁ½Ï½ ÌË Î¿ÂÏÈÅ ÁË ÎÅ¿Å ª½Æ ʽÌÍÂÁ ÌÂÏʽϽ Πܿܿ½Ï ÌË ÁËÈÊÅÏ ÈÅÎϽ Å ÌËÎÏÂÌÂÊÊË Ë¾ Ò¿½Ö½Ï½ ÌË ÀËÍÊÅÏ ª½Ì½ÁʽÏÅÏ ͽÎÏÂÊÅÜ Ê½Ì×ÈÊË ÅÄÎ×Ò¿½Ï ¥ÊÇо½ÓÅËÊ ÊÅÜÏ ÌÂÍÅËÁ Ľ ÌÍËÜ¿ÈÂÊÅÂÏË Ê½ ¾ËÈÂÎÏϽ  ÁÊÅ ¯ËÌÈËÏË Å ¿È½ÃÊË ¿ÍÂÉ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÎÏ¿½ ͽĿÅÏÅÂÏË Æ ¬Ë ÎÂÍÅËÄÊÅ ÌËͽÃÂÊÅÜ Î ʽ¾ÈÛÁ½¿½Ï ÌÍÂÄ ÈÜÏËÏË ÎÈÂÁ ˾ÅÈÊÅ Á×ÃÁË¿Â ¯ËÀ½¿½ ÈÅÎϽϽ ʽ ʽ̽ÁʽÏÅÏ ÌËοŠ¾ÐÇ ¿½ÈÊË Î ÏËÌÜÏ ½ ˾ͽÄп½ÊÂÏË Å ÅÄÒͽʿ½ÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ΠĽÏÍÐÁÊÜ¿½ ÄʽÔÅÏÂÈÊË ×¾½Ï½  ÌË Ë̽Îʽ Ľ Ç×ÎÊË Ä½ÎÂÏÅÏ ÌËοŠͽÕÊÂÎϽ ɽʽ ¬ÍÅÔÅÊÅÏÂÈ Â À×¾½Ï½ %RYSIPHE CICHORACEARUM ¬Ë ʽÁÄÂÉÊÅÏ ԽÎÏŠΠ˾ͽÄп½ ¾ÜÈ ¾Í½ÕÊÂÎÏ Ê½ÈÂÌ ÇËÆÏË Ë¾ÅÇÊË¿ÂÊË Ä½ÌËÔ¿½ ËÏ ÌË ÎϽÍÅÏ ÈÅÎϽ Å ÌËÎÏÂÌÂÊÊË Ë¾Ò¿½Ö½ ÓÜÈËÏË Í½ÎÏÂÊÅ ǽÏË ÎÏÅÀ½ Å ÁË Ó¿ÂϽ ®×ΠĽÎϽÍÜ¿½ÊÂÏË ÎÅ ÉÅÓÂÈ×Ï ÎϽ¿½ ǽÑÜ¿ ½ ÎÍÂÁ ÊÂÀË ÎÂ
ÁË¿ÂÁ ÁË Ë¾Í½Äп½ÊÂÏË Ê½ Á;ÊÅ ÊÅÎÇË ÌÍËÁÐÇÏÅ¿ÊŠͽÎÏÂÊÅÜ ÅÈŠʽ ϽÇÅ¿½ ÇËÅÏË Ê ÎÏÍÂÈÇп½Ï s ËÎϽ¿½Ï ¿×¿ ѽĽ ÍËÄÂÏǽ ®ÂÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ Î ÍÂÁËÎÂÜÈÇÅ ÏÅÌ p®½ÇÎËÊÅÜq ÅÈÅ ÏÂÄŠĽ Ä×ÍÊ ÊËÃÅÏÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ®ÒÂɽ ʽ ÎÂÅϾ½Ï½ CÉ ÉÂÃÁÐ ÍÂÁË¿ÂÏ ®ÂÅϾÂʽϽ ÊËÍɽ  ÇÀ Áǽ ¡×ȾËÔÅʽϽ ʽ ÎÂÅϾ½Ï½  CÉ ®ÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ¿½ÈÅͽÊ ʽ ÌËο½ ª½ ĽÌÈ¿ÂÈÂÊÅ ÌÈËÖÅ Å ÉÂÒ½ÊÅÔʽ ¾Ë;½ ÎÍÂÖÐ ÌÈ¿ÂÈÅÏ ÎÂÅϾ½Ï½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÅ ÉÂÃÁÐÍÂÁ˿ŠͽÄÎÏËÜÊÅÜ CÉ Î ÌËοʽ ÊËÍɽ ÇÀ Áǽ ÌͽÇÏÅǽϽ ΠÌÍÂÁÌËÔÅϽ Ì×Í¿ÅÜÏ Ê½ÔÅÊ Ê½ ÎÂÅϾ½ Ï×Æ Ç½ÏË Í½ÎÏÂÊÅ ÜϽ ΠͽÄÇÈËÊÜ¿½Ï ÌË É½ÈÇË ÎÇ×ÎÜ¿½ ΠÌÂÍÅËÁ×Ï Ê½ ÄÍÂÂÊ ŠÍÂÇËÈϽϽ ΠÌÍžÅͽ ¾ÂÄ Ä½ÀоŠ§½ÇÏË ¿ÂÔ ¾ÂÕ ËϾÂÈÜĽÊË ¾ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê ÉËàÁ½ ΠĽÎÜ¿½ Šʽ ÎÂÊ Ç½ÏË ÎÈÂÁ ÐÎÌÂÕÊË ÌÍÂÄÅÉп½Ê Á½¿½ ÌË Á˾ÍÅ Á˾ſŠÊË Ï×Æ Ç½ÏË Ä½ÎÜ¿½ÊÂÏË Ê½ÂÎÂÊ Â ÍÅÎÇË¿½ÊË ÏË Â ÌË Á˾Í Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕ¿½ νÉË ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ
ǽÔÂÎÏ¿Âʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ «¾Í½¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ ¯Ü ΠοÂÃÁ½ ÁË ÌËÁÉÜϽÊ ʽ ÎÏ×ÍÊÅÖÂÏË Ê½ÎÅÏÊÜ¿½Ê ʽ ͽÎÏÅÏÂÈÊËÎÏϽ Å ËÍ½Ê Ê½ Á×ȾËÔÅʽ CÉ ¬ÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ¿ Ľ¿ÅÎÅÉËÎÏ ËÏ ÎÏÂÌÂÊϽ ʽ ĽÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ÌÈËÖÅϠΠÅÄͽ¿ÊÜ¿½Ï ÁÅÎÇп½Ï ÇÐÈÏÅ¿ÅÍ½Ï ÅÈÅ ÌÍÂËͽ¿½Ï ÌÈÅÏÇË ½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ Î ÅÄ¿×ÍÕ¿½ ÌÍÂÁÎÂÅϾÂʽ ˾ͽ¾ËÏǽ ÔÍÂÄ ÌÈÅÏÇË ÇÐÈÏÅ¿ÅͽÊ Š¾Í½ÊÐ ¿½Ê ¯ËÍÂÊ ªËÍÉÅÏ ʽ ÏËÍÂÊ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï Î×˾ͽÄÂÊÅ Î×ΠĽ̽ÎÂÊËÎÏ Ï½ ʽ ÌËÔ¿½Ï½ Î ÒͽÊÅÏÂÈÊÅ ¿ÂÖÂÎÏ¿½ ª½ ÌË ¾ÂÁÊÅ ÌËÔ¿Å Å ÊÂÏËÍÂÊÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓÅ ¾ÂÈÅÜ ÏÍ×Ê Î ÏËÍÅ Î ËÍÀ½ÊË ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍË¿Â ½ ʽ ÌË ¾ËÀ½ÏŠνÉË Î ÉÅÊÂͽÈÊÅ ¬ÍÅ ËÍÀ½ÊË ÉÅÊÂͽÈÊËÏË ÏËÍÂÊ ˾ËÍÎÇÅÜÏ ÏËÍ Î ¿Ê½ÎÜ ¿ ÇËÈÅÔÂÎÏ¿Ë Ï Áǽ ÑËÎÑËÍÊÅÜÏ ÇÀ Áǽ ½ ½ÄËÏÊÅÜÏ ÇÀ Áǽ «¾ËÍÎÇÅÜÏ Å ÑËÎÑËÍÊÅÜÏ ÏËÍ Î ¿Ê½ÎÜÏ Î ËÎÊ˿ʽϽ ˾ͽ¾ËÏǽ ʽ ÌËÔ ¿½Ï½ ½ ½ÄËÏÊÅÜÏ s Î ÌÍÂÁÎÂÅϾÂʽϽ ¬ÍÅ ÏËÍÂÊ νÉË Î ÉÅÊÂͽÈÊÅ ÏËÍ˿ Π¿Ê½ÎÜÏ ÁËÌ×ÈÊÅÏÂÈÊË Å Ç½ÈÅ¿ŠÏËÍË¿Â ÇÀ Áǽ ½ ¿ ½ ÁËÄÅÏ ʽ ½ÄËϽ Å ÑËÎÑËͽ ΠпÂÈÅÔ½¿½Ï Î ËÇËÈË
¤©ª«£ ª¢ ¥ ¤ ®¼ ª¢
ÂÈÅÜÏ ÏÍ×Ê Î ͽÄÉÊËý¿½ ÔÍÂÄ ÎÂÉÂʽ ÇËÅÏË ÌË Ç½ÔÂÎÏ¿½ ÏÍܾ¿½ Á½ ËÏÀË¿½ÍÜÏ Ê½ ª½ÍÂÁ¾½ ¡ ¾Í Ľ ÌÍËÅÄ¿ËÁÎÏ¿Ë Å Ï×ÍÀË¿ÅÜ Î ÌËοÂÊ Å ÌËνÁ×ÔÂÊ É½ÏÂÍÅ½È ËÏ ÉÂÁÅÓÅÊÎÇÅ Å ½ÍËɽÏÊŠͽÎÏÂÊÅÜ Ç×É ¤½ÇËʽ Ľ ÌËοÊÅÜ Å ÌËνÁ×ÔÊÅÜ É½ÏÂÍÅ½È ®ÂÉÂʽϽ ËÏ ¿ÅÁ½ ÏÍܾ¿½ Á½ ν ËÏ ÁÍÐÀ ¿ÅÁ s Ê ÌË¿ÂÔ ËÏ ¾Í ¿ ÇÀ ËÏ ÏÜÒ ÌÈ¿ÂÈÊÅ §×ÈÊÜÂÉËÎÏϽ ÏÍܾ¿½ Á½  ʽÁ ÌÍÅ ¿È½À½ ®ÂÅϾ½ §½ÏË Î ÅÉ½Ï ÌÍÂÁ¿ÅÁ ¿ÅÎËÇÅÏ ÅÄÅÎÇ¿½ÊÅÜ Ê½ ¾ÂÈÅÜ ÏÍ×Ê Ç×É ÌËÔ¿ÂʽϽ ¿È½ÃÊËÎÏ ¿ ʽԽÈÊÅÏ ѽÄŠʽ ͽĿÅÏÅ ¿ ҽͽÇÏÂÍÊÅÏ Ľ ÉÊËÀË Í½ÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ ÌÍËÈÂÏÊŠĽÎÐÕ½¿½ÊÅÜ Î ÌÍÂÌËÍ×Ô¿½ ÎÂÅϾ½Ï½ ʽ ÎÅÈžÐɽ Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕÅ ¿×ÄÉËÃÊË Ê½Æ Í½ÊË Ê½ÌÍËÈÂÏ ÌÍÂÄ Ñ¿ÍнÍŠɽÍÏ Ê½Æ Ç×ÎÊË ÁË ÇÍ½Ü Ê½ ɽÍÏ ¬ÈËÖÅÏ ΠÌË ÈÂÇ ÉÂÒ½ÊÅÔÂÊ Î×ÎϽ¿ ŠʾȽÀËÌÍÅÜÏÂÊ ¿ËÁÂÊ ÍÂÃÅÉ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠĽÎÂÜÏ Ê½Æ Í½ÊË ¬Ë Ç×ÎʽϽ ÎÂÅϾ½ ÇÍÅ ÍÅÎÇË¿Â Å ÉËàÁ½
¿½ÊÂÏË Å ¿ ʽԽÈÊÅÏ ѽÄŠʽ ͽĿÅÏÅÂÏË ÎÅ ®ÂÉÂʽϽ ν Î ¿ÅÎËǽ Ç×ÈÊÜ ÂÉËÎÏ Å ÌËÊÅÇ¿½Ï ÌÍÅ ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ z® ¥É½Ï ÌÂÍÅËÁ ʽ ÎÈÂÁÃ×Ï¿ÂÊË ÁËÐÄÍÜ¿½Ê ¬×Í¿ÅÏ ӿÂÏ˿ ΠÌËÜ¿Ü¿½Ï ÁÊÅ ÎÈÂÁ ÎÂÅϾ½Ï½ ¿ ÇÍ½Ü Ê½ ÛÊŠʽԽÈËÏË Ê½ ÛÈÅ ÂÀÂϽÓÅËÊÊÅÜÏ ÌÂÍÅËÁ ʽ ¾ÂÈÅÜ ÏÍ×Ê Â ÁÊÅ ®ÂÉÂʽϽ ÐÄÍÜ¿½Ï ÊÂÂÁÊË¿ÍÂÉÂÊÊË Å ÌÍÅ Ì×ÈÊË ÐÄÍÜ¿½Ê Î ͽÄʽÎÜÏ ËÏ ¿ÜÏ×ͽ ¯½ÄÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏ ¿ ¾ÅËÈËÀÅÜϽ ʽ ¿ÅÁ½ Î×ÄÁ½¿½ ĽÏÍÐÁÊÂÊÅÜ ÌÍÅ ÌÍžÅͽÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ÎÅÔÇÅ ½ÀÍËÏÂÒÊÅÔÂÎÇÅ ÉÂÍËÌÍÅÜÏÅÜ ÏÍܾ¿½ Á½ ¾×Á½Ï ʽÎËÔÂÊÅ Ç×É ËÎÅÀÐÍÜ¿½Ê ʽ ÁÍÐÃÊË ÌËÊÅÇ¿½Ê Á˾ͽ À½ÍÊÅͽÊËÎÏ Ê½ ÌËοÅÏ ÎȽ¾Ë ͽÄÇÈËÊÜ¿½Ê ʽ ͽÎÏÂÊÅÜϽ Å ÌË ÏËÄŠʽÔÅÊ s ÁÍÐÃÊË ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉ ʽϽ ¤½Ç×ÎÊÜ¿½ÊÂÏË ¿ ÌÍžÅͽÊÂÏË Ê½ ÎÂÉÂʽϽ ÁË¿ÂÃÁ½ ÁË ÀËÈÂÉŠĽÀоŠÁË Å ÎÅÈÊË Ä½ÌÈ¿ÂÈÜ¿½Ê ʽ ÌÈËÖÅÏ ®½ÉËĽÎÜÏÅÜÏ ÌË ÏËÄŠʽÔÅÊ ¾ÜÈ ÏÍ×Ê ÌËÊÅÇ¿½ ÌÍÅ ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÊÅ ÐÎÈË¿ÅÜ Å Î ͽĿſ½ ÌÍÂÄ ÂÎÂÊϽ ÌË ÏËÌÈÅÏ ͽÆËÊŠʽ ÎÏͽʽϽ Î ÉÂǽ ÄÅɽ Å ÏÂÉÌÂͽÏÐͽ Ê ÌË ÊÅÎǽ ËÏ Ë® ÎÅÈžÐÉ×Ï ÉËàÁ½ ÌÍÂÄÅÉп½ ÐÎÌÂÕÊË Å Á½ ΠͽĿÅ ʽ ÎÈÂÁ ¿½Ö½Ï½ ÀËÁÅʽ ǽÏË ÅÄÌÍ¿½Í¿½ ͽÎÏÂÊÅÜϽ ĽÎÂÏÅ ÌÍÂÄ ÌÍËÈÂÏϽ Î ÁÊÅ Å ÀÅ ÌÍ¿×ÄÒËÃÁ½ ÌË Á˾ſ ʽ ÎÂÉÂʽ Î ¥ÄÎÈÂÁ¿½ÊÅÜϽ ÌÍË¿ÂÁÂÊÅ ¿ ÔÐþÅʽ Šʽ¾ÈÛÁÂÊÅÜϽ ¿ ʽսϽ ÎÏͽʽ ÌËǽĿ½Ï Ô Î×Á×ÍýÊÅÂÏË Ê½ ÑȽ¿ËÊËÅÁÅ ÎÅÈÅɽÍÅÊ ¿ ÎÂÉÂʽϽ  ÌË ¿Å ÎËÇË ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½ÊÂÏË ÉÐ ¿ ÌË ÏËÌÈŠͽÆËÊŠʽ ÛÃÊÅ ÎÈ×ÊÔ¿ŠÐÔ½ÎÏ×ÓÅ Å ÌËÁÒËÁÜÖ ÌËÔ¿ÂÊ ÏÅÌ °ÎϽÊË¿ÂÊË Â Ô ÌÍÅ ËÏÀÈÂÃÁ½Ê ʽ ÌËԿŠΠʾȽÀËÌÍÅÜÏÂÊ ¿ËÁÂÊ Í ÃÅÉ Å ÎÅÈÊË Ä½ÎÐÕ½¿½Ê ÌÍÂÄ ÌÂÍÅËÁ½ ʽ ÐÄÍÜ¿½Ê ʽ ÎÂÉÂʽϽ ÉÂÎÂÓ ÛÈÅ ÌËοÊÅÏ ÅÉ Ç½ÔÂÎÏ¿½ ÎÅÈÊË Î ¿ÈËÕ½¿½Ï ¯½ÄÅ ËÎ˾ÂÊËÎÏ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÅɽ ¿ ÌÍÂÁ¿ÅÁ ÌÍŠͽÆËÊÅͽÊ ʽ ÇÐÈÏÐͽϽ ®ÂÉÂÌÍËÅÄ¿ËÁÊÅÏ ÐԽΠÏ×ÓÅ ÏÍܾ¿½ Á½ ΠÎ×ÄÁ½¿½Ï ʽ ÌËÔ¿Å Î ¾È½ÀËÌÍÅÜÏÂÊ ¿ËÁÂÊ Å ÒͽÊÅÏÂÈÂÊ ÍÂÃÅÉ Å ËÏÀÈÂÃÁ½Ï ÌÍÅ Î̽Ŀ½Ê ʽ ¿ÅÎËÇ ½ÀÍËÑËÊ
©ÜÎÏË ¿ ÎÂÅϾË˾Í×ÖÂÊÅÂÏË ¬ËÁÒËÁÜÖÅ ÌÍÂÁÕÂÎÏ¿ÂÊÅÓŠĽ ¾ÂÈÅÜ ÏÍ×Ê Î½ ¾Ë¾Ë¿ÅÏ ŠÄÅÉÊÅÏ ÃÅÏÊÅ Å ËÊÂÄÅ ËÇËÌÊÅ ÇÐÈÏÐÍÅ ÇËÅÏË ËÎ¿Ë ¾ËÃÁ½¿½Ï ÌÈËÖÅÏ ÌË Í½ÊË Å ÌËÄ¿ËÈÜ¿½Ï Á½ ΠÅÄ¿×ÍÕŠοË¿ÍÂÉÂÊʽ Å
®·¤¡ ª¢ ª ª ® £¡¢ª¥¢
Картофите принадлежат към сем. Solanaceae, род Solanum, който обединява около 200 вида. Най-голямо стопанско значение има вида Solanum tuberosum, към който принадлежат културните сортове картофи. Правилният избор на сорт е гаранция за реализиране на биологичния потенциал на сорта и получаване на висок добив с определено качество. Основните моменти, на които трябва да се обърне внимание когато избираме сорт са: климатичните условия на района, почвените условия, технологията на отглеждане, време на реализиране на продукцията и направление на използване. В света са създадени над 4000 сорта картофи. В страната ни също се предлага посадъчен материал от различни интродуцирани сортове картофи. Освен тях се отглеждат и селекционирани български сортове картофи, които са с висок потенциал за добив, високо качество и пригодени към нашите агроклиматични условия ИВЕРЦЕ Това е първият български ранен сорт, създаден в ИЗК “Марица” – Пловдив. Образува нисък до средно висок храст. Стъблата са средно дебели, зелени, със слабо развити крила, леко пигментирани от огряваната от слънцето страна. Листата са средно големи, рехави, с продълговато-яйцевидна форма, тъмнозелени с гланц. Характеризират се със специфично завиване в периода на интензивно нарастване на клубените, а също и в по-ранна фаза, когато се отглеждат на кисели почви. Цъфти слабо с бели цветове, които окапват рано. Цветовете са дребни с недоразвити тичинки. Ягоди не образува. Кълновете са дебели, жизнени и оцветени розово-виолетово. Сортът образува среден брой клубени в гнездо, които са добре изравнени. Клубените са средни до едри, с продълговато-овална до леко сплесната форма, с гладка кожица, обагрена светложълто. Имат отлична съхраняемост през летните и зимните месеци. Клубените са с плитки очи и с много добри пазарни и експортни качества. Месестата част на клубена е с хубав бледожълт цвят. Сортът е високодобивен, с голяма екологична пластичност и с неутрална реакция към дължината на деня. Реагира положително на по-високите норми на торене с органични и минерални торове. Високоинтензивен сорт с дружно и бързо нарастване на клубените, поради което е пригоден за много ранно производство. Не понася преовлажняване. Притежава висока устойчивост на вирус У. Показва много добра устойчивост на вирус Х, обикновената краста
и гниенето. Слабо се поразява от картофената мана. Чувствителен е в една или друга степен на вирусите М и S. Издържа на суша и високи летни температури. При ранно засаждане с рътен посадъчен материал и добро наторяване с органични и минерални торове от него се получават високи добиви. Сортът се отличава с много добри кулинарни качества – вкус, мирис, нежна консистенция. Месото не се разпада и не потъмнява при готвене. Подходящ е за салати, пържене, готвене и печене. Съдържанието на скорбяла варира между 14 и 16%. НАДЕЖДА Създаден в ИЗК “Марица” – Пловдив, чрез кръстосване на междувидовия хибрид М 596/15 х сорт Беа. Растението е ниско до средно високо, полуизправено, добре облистено, жизнено. Стъблото е високо 40-50 см, зелено със слаба пигментация в основата, слабо разклонено. Листата са средно големи, светлозелени, почти без гланц, полуотворени. Цветовете са бели, рядко образуват плодове. Кореновата система е добре развита, столоните са къси, а гнездото – прибрано. Сортът образува 10-12 клубена в едно гнездо. Клубените са средно големи, продълговатоовални, с плитки очи, жълта кожица и бледожълто месо. Кълновете са тъмновиолетови. Ран до полуран, високодобивен и интензивен сорт, с бърза динамика на клубенообразуване и висок генетичен потенциал за добив и качество. Характеризира се с висока устойчивост на вирусни, гъбни (обикновена краста и фитофтора) и микоплазмени болести. Притежава добри пазарни и отлични вкусови качества. Съдържанието на скорбяла варира от 15 до 18%. Салатен сорт с непотъмняващо месо след варене и пържене. Съдържанието на суров протеин е между 2.8 – 3.0%. Пригоден за ранно и средно ранно производство, за отглеждане като втора култура в поливните райони, с посадъчен материал от първата култура. Подходящ за интензивно отглеждане, реагира положително на висока агротехника. Пластичен сорт с неутрална фотопериодична реакция. ИЗК РОЖЕН Създаден в Института по зеленчукови култури „Марица”, Пловдив в резултат на инцухт в линия 1186 (Катадин х S.sysimbrifolium) и последвал индивидуален клонов отбор. Признат от ИАСАС през 2004г.Растението е средно високо до високо, изправено, добре облистено. Стъблата са
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
33
Земеделски култури
БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ КАРТОФИ
ÔÂÁ 2003 „. ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÂÁ 2007 „.  ÒÔ‡‰Ì‡ÎÓ ‰Ó 5 964 Ú. œË˜ËÌËÚ Á‡ ÚÓ‚‡ Ò‡ Á̇˜ËÚÂÎÌÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, ÌÂÁ‡‰Ó‚ÓÎËÚÂÎÌËÚÂ Ë ÌÂÒÚ‡·ËÎÌË ‰Ó·Ë‚Ë ÓÚ Â‰ËÌˈ‡ ÔÎÓ˘ Ë ÒÓÚÓ‚‡Ú‡ ÒÚÛÍÚÛ‡, ÍÓˇÚÓ ÓÚ ÏÌÓ„Ó „Ó‰ËÌË Ì  ÓÒ˙‚ÂÏÂÌˇ‚‡Ì‡. œÂÁ ‡Á„ÎÂʉ‡Ìˡ ÔÂËÓ‰ ‰Ó·Ë‚˙Ú Â Ú‚˙‰Â ÌËÒ˙Í Ë ‚‡Ë‡ ‚ ¯ËÓÍË „‡ÌËˆË ÓÚ 424 Í„/‰Í‡ ÔÂÁ 1998 „. ‰Ó 732 Í„/‰Í‡ Растението е средно дебели, жизнени, със силно антоцианово оцветяваÔÂÁ високо, 2001 „., полуизправено, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì са много на брой, средно не. Листата са едри, зелени, средно отворени и на- междинен тип. Стъблата ÔÂÁ 2007 „. ‰Ó·Ë‚Ë ·ÎËÁÍË ‰Ó в основата. Листакъдрени. Характеризира се със средна интензивност дебели, със слаба пигментация ÚÂÁË ‚ ̇˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ ÔÂËÓ‰‡. без гланц. Цветовете ̇ са на цъфтежа, червеновиолетов цвят, често образува та са средно едри, зелени, ¬˙ÔÓÒ˙Ú Á‡ Ó·ÌÓ‚ˇ‚‡Ì бели със синьовиолетов оттенък и антоцианово оцвеягоди. Кореновата система е добре развита, столониË Ôӂ˜Â. ¬ »ÒÔ‡Ìˡ  ÓÍÓÎÓ 4 000 Í„/‰Í‡, ‚ ¡ÂÎ- ÒÓÚÓ‚ËˇÚ Ò˙ÒÚ‡‚  ÚÛ‰ÂÌ. ¬˙ÔÂÍË „ÓÎÂÏËÚ ÛÒÔÂтяване на вътрешната страна,‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚËÚ рядко образуватÁ‡ягоди. те са3 къси, а гнездото прибрано. образува 12 ıË Ì‡ Ò‚ÂÚӂ̇ڇ ÒÂÎÂÍˆËˇ, ËÌڄˡ 600 Í„/‰Í‡, ‚ ÃÂÍÒËÍÓ - 3Сортът 200 Í„/‰Í‡, – ÓКълновете̇саÔ‡ÚÂÌÚÓ‚‡ÌË големи, цилиндрични, червеновиолетодо 14- 2клубена в едноflÔÓÌˡ гнездо.-Клубените са продългоÒÓÚÓ‚Â Û Ì‡Ò, ‰ÓË Ë Ò‡ÏÓ Âˇ 900 Í„/‰Í‡, 2 840 Í„/‰Í‡, “ÛˆËˇ - Ó‰ÛÍˆËˇ ви, ÒÓÚÓËÁÛ˜‡‚‡Ì със слабо овласяване в основата.œÓÎÛ˜ÂÌËÚ Сортът образучервена- кожица, плитки очи и жълто Á‡ Ò‡ Ó„‡Ì˘ÂÌË. Â2вато-овални 400 Í„/‰Í‡,с »Ú‡Îˡ 1 940 Í„/‰Í‡. месо, с много добри кулинарни и пазарни ¬ ¡˙΄‡Ëˇ ˇ„Ó‰ÓÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì  качества. ва 14-16 средно едри клубена. Те са кръглоовални, Притежават ръсет ген, ÔÓÒΉÌËÚ определящ високата ̇ ÌË‚Ó (Ú‡·Î. 2). œÂÁ „Ó‰ËÌË им при- с жълта, мрежовидна кожица, плитки очи и светло годност за индустриална Кълновете са жълто месо. Характеризират се с високо съдържание ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ˇ„Ó‰Ó‚Ëпреработка. ÔÎÓ‰Ó‚Â ÒÔ‡‰широко цилиндрични, ̇ ‰‡ÒÚ˘ÌÓ, ͇ÚÓ ÔÂÁчервеновиолетови, ÓÚ‰ÂÎÌË „Ó‰ËÌË Ì‡с антоциа- на сухо вещество, много добър вкус и непотъмняващо месо. ново оцветяване. ‡Ì‡ÎËÁˇÌˡ ÔÂËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡Ú ÒΉСредноран сорт картофи, подходящ за консуСредно късен сорт, подходящ за средно ранно ÌËÚ ÚẨÂ̈ËË. œÂÁ Ô˙‚ËÚ ÚË „Ó‰ËÌË мация и преработка. Отличава се с висока продукиÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ късно производство. Характеризира се с висок Ò Á‡‰˙ʇ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ тивност и много висок процент стандартни клубени. потенциал за добив (над 3000 кг/дка). Подходящ за ̇ ‰ÌÓ ÌË‚Ó, ÒΉ ÍÓÂÚÓ Ëχ ˇÁÍÓ ÔÓ‚ËПригоден е за чипс и механизирано прибиране. Сормеханизирано отглеждане и прибиране. ¯‡‚‡Ì - 15 574 Ú ˇ„Ó‰Ë (2002), ÔÓÒÎÂтът се характеризира с висока полска устойчивост Отличава се със средна устойчивост на вирусни ‰‚‡ÌÓ ÓÚ ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓна вирусни болести, мана по клубените и краста. Усболести, висока устойчивост на мана по храста и ËÁ‚‰ÂÌËÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚‡, Á‡ ‰‡ ‰ÓÒÚË„Ì‡Ú 5 клубените много висока устойчивост на краста и тойчив на картофената цистообразуваща нематода 964 Ú ÔÂÁ и2007 „. œÎÓ˘ËÚÂ, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Óризоктония. Подходящ е както за прясна ‰Ó‚Ë Ì‡Ò‡Ê‰ÂÌˡ ‚ Òڇ̇ڇ Ò˙˘Ó ̇χ- консума- Globodera rostochiensis. Съхранява се много добре ция, така също за преработка чипс(1998) и помфрит. Съх- през зимно-пролетния сезон. Ρ‚‡Ú Á̇˜ËÚÂÎÌÓ - ÓÚ 18 490в‰Í‡ Отглежда се по технологията за средно ранно ранява се много добре през зимно-пролетния ‰Ó 12 400 ‰Í‡ (2007), ‡ ÔÂÁ ÓÒڇ̇ÎËÚ сезон. производство на картофи. ПЕРУН „Ó‰ËÌË ‚‡Ë‡Ú ‚ Ò‡‚ÌËÚÂÎÌÓ ¯ËÓÍË „‡Създаден в Института зеленÌˈË. — ̇È-„ÓÎˇÏ ‡ÁÏ ҇ ÔÂÁ 2003 „. по - 25 367 ÁÛÎÚ‡ÚË Ì Ò˙ÓÚ‚ÂÚÒÚ‚‡Ú ̇ ÔÓÚÂ̈ˇÎÌËÚ ‚˙ÁÏÓÊв следващия чукови култури „Марица”, Плов- ÌÓÒÚË Ì‡ ¡˙΄‡Ëˇ(продължава - ·Î‡„ÓÔˡÚÌË ÍÎËχÚ˘ÌËброй) Ë ÔӉ͇. «‡ÔӘ̇ÎÓÚÓ Ì‡Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ, Á‡Ò‡‰ÂÌË див по метода на индивидуалÒ ˇ„Ó‰Ë ÓÚ Ì‡˜‡ÎÓÚÓ Ì‡ 2004 „. ÔÓ‰˙Îʇ‚‡ Ë ÔÂÁ ˜‚ÂÌË ÛÒÎӂˡ, ̇΢ˠ̇ ‚ËÒÓÍÓÂÙÂÍÚË‚ÌË ÒÓÚÓСт.н.с. д-р Емилия Начева ния клонов отбор в хибридното 2005 „. œÂÁ 2004 „. Ó·˘ËÚ ÔÎÓ˘Ë, Á‡ÂÚË Ò ˇ„Ó‰Ë Ò‡ ‚Â Ë ÚÂıÌÓÎÓ„ËË. ИЗК¬ÂÒÂÎ͇ „Марица”-Пловдив потомство на селекционните Õ.Ò. ¿Õ“ŒÕŒ¬¿ 19 657 ‰Í‡ (Ò 22 % ÔÓ-χÎÍÓ ‚ Ò‡‚ÌÂÌËÂ Ò 2003 „.), Н.с. Виолета Благоева, линии S 349 и S 346. Признат от »ÌÒÚËÚÛÚ ÔÓ ÁÂωÂÎË - ˛ÒÚẨËÎ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË Ò‡ 11 504 Ú ˇ„Ó‰Ë, ‡ ÔÓÎÛ˜ÂÌˡ Ò‰ÂÌ ОСК -Самоков ИАСАС през 2004г. ŒÚ‰ÂÎ ìfl„Ó‰ÓÔÎÓ‰ÌË ÍÛÎÚÛËî - ÓÒÚËÌ·Ó‰ ‰Ó·Ë‚  585 Í„/‰Í‡ ŒÚ ÔÓËÁ‚‰ÂÌË 11 212 Ú ˇ„Ó‰Ë
ƒŒ ¿¬“Œ–»“≈ »«»— ¬¿Õ»fl «¿ Œ‘Œ–ÃflÕ≈ Õ¿ —“¿“»»“≈ «¿ Œ“œ≈◊¿“¬¿Õ≈ ¬ —œ»—¿Õ»≈ ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ œÀfi—î «‡„·‚ËÂ: ‡ÚÍÓ, ÔÓ ‚˙ÁÏÓÊÌÓÒÚ Á‡ ‰ËÌ Â‰, ̇ÔËÒ‡ÌÓ Ò Â‰Ó‚ÌË (χÎÍË)·ÛÍ‚Ë —Ú‡Úˡ: Ó·ÂÏ˙Ú ‰‡ Ì Ô‚˯‡‚‡ 8 ÒÚ‡ÌËˆË (1800 Á͇̇ ̇ ÒÚ‡Ìˈ‡) ‚ Ú.˜. Ú‡·ÎˈË, ÙË„ÛË, ÒÌËÏÍË(Á‡ Ô‰ÔÓ˜Ëڇ̠ÓÚ ‡‚ÚÓ‡); ˆËÚˇÌÂÚÓ Ì‡ ÎËÚ‡ÚÛÌË ËÁÚÓ˜ÌËˆË ‰‡  ҇ÏÓ ‚ ÚÂÍÒÚ‡ (‡‚ÚÓ, „Ó‰Ë̇); ÔÓÔÛΡÌÓ Ó·ˇÒÌˇ‚‡Ì ̇ ÒÔˆËÙ˘ÌË Ì‡Û˜ÌË ÚÂÏËÌË; ÒıÂÏË Ë „‡ÙËÍË ‰‡ Ò‡ ‚ .eps ËÎË .jpg ÙÓÏ‡Ú ËÁÏÂËÚÂÎÌËÚ ‰ËÌËˆË ‚ ÚÂÍÒÚ‡, Ú‡·ÎˈËÚÂ, ÙË„ÛËÚÂ Ë ‰. ‰‡ Ò‡ ̇ÔËÒ‡ÌË Ò‡ÏÓ Ì‡ ÍËËÎˈ‡; ËÏÂÚÓ Ë Ù‡ÏËÎˡڇ ̇ ‡‚ÚÓËÚÂ, ̇ۘÌËÚ ÒÚÂÔÂÌË Ë Á‚‡Ìˡ Ë ËÌÒÚËÚÛˆËËÚÂ, Í˙‰ÂÚÓ ‡·ÓÚˇÚ, ‰‡ ·˙‰‡Ú ‚ ͇ˇ ̇ χÚ¡·. œÂ‰ÒÚ‡‚ˇÌÂ: ̇ E-mail: zemedelieplius@mail.bg, ËÎË Ì‡ ‰ËÒÍ Ì‡ ‡‰ÂÒ: ÇËÂÚ‡ ÃËÎÓ¯Ó‚‡, ÊÍ ìÀ‡„‡î, ·Î. 50, ‚ı. ¡, 1612 —ÓÙˡ
34 34
áð. 2, 2010 ã., ñï. „Çåìåäåëèå ïëþñ” бр. 3, 2010 г., сп. „Земеделие плюс”
ЕКОЛОГИЧНА ПЛАСТИЧНОСТ НА НОВИ ХИБРИДИ СЛЪНЧОГЛЕД Слънчогледът е култура, която заема големи площи на отглеждане поради добрата си екологична пластичност, изразена като нормално поведение при суша, устойчивост на резки климатични отклонения,устойчивост на болести и полягане (Велков 1986,Тонев 2006). Главни екологочни стресори при производството му са недостигът на влага и екстремно високи температури на въздуха, формиращи почвена и атмосферна суша през различните периоди на онтогенетическото му развитие (Къдрев, 1978, Иванов, 2004 и Hall 1985 ). Отрицателния ефект върху добива се дължи на промяната на някои структурни елементи - намаляване броя на цветчетата и на пълните семена в едно съцветие, масата на 1000 семена, маслеността. Поради това изборът на подходящ сорт /хибрид/ трябва да става по агроекологични райони. Цялостният модел на високопродуктивния посев включва: сорт, хибрид, почвено плодородие, суми и разпределение на валежите, температурни условия, агротехника (Коеджиков 1972, Клочков 1977, Тонев 2006) В статията представяме резултатите от проучване за установяване екологичната пластичност и най- подходящите хибриди слънчоглед за почвено- климатичните условия на ИЗС ”Обр. чифлик” Русе. През периода 2006 – 2008 г. в ИЗС ”Образцов чифлик”-Русе беше изведен полски екологичен опит по методика на ДЗИ Ген. Тошево с 9 хибрида слънчоглед-7 хибрида за трите години (Албена ,Сан Лука, Перфект,Мусала,Меркурий,Марица и Диамант) и два добавени за 2007и 2008 г-Яна и Велека През фазите цъфтеж и техническа злялост бяха направени биометрични измервания за динамика на нарастване на височина, дебелина и облистеност на стъблото, големина на питата. Изследвана беше устойчивостта на атмосферна суша (високи температури) , както и жизнеността на семената .. Във фаза пълна зрялст бяха определени добивните и технологични качества на хибридите, чрез показателите - маса на 1000 семена, добив от парцелка и декар, процент масленост. Агротехническите мероприятия бяха извършени съобразно общоприетата технология с предшественик пшеница, торене с 10 кг. активно вещество азот на декар. Изследваният тригодишен период съществено се различаваше в климатично отношение. Пролетта на 2006 година месец март се характеризираше със сравнително ниски температури и оптимално количество валежи. Месец април беше със среднодневни температури на въздуха 11-13оС
и валежи под нормата, поради което сеитбата извършихме в края на месец април, при ниска почвена влага. Месец май беше сух - 15,5 мм, разпределени за 9 валежни дни. Температурите бяха под оптималните за развитието на слънчогледа, като през първото и второто десетдневие - бяха в границите 11-17оС. Едва през третото десетдневие стойностите достигнаха 22оС, като се очертаха и екстремно високи температури на въздуха - до 33оС . През първото и второто десетдневие на юни температурните стойности бяха под оптималните 16-20оС, поради което и развитието на слънчогледа се забави. През третото десетдневие те се повишиха и достигнаха до оптималните, като отчитаме и екстремно високи температури на въздуха 32-34оС в продължение на 8 дни. По отношение на валежите, количеството им беше достатъчно само през първото десетдневие – 40,1 мм. Месец юли беше сравнително благоприятен в температурно отношениe-среднодневни температури -20-22 оС през първото и второто десетдневие, което съвпадна и с периода на цъфтежа на слънчогледа -10-15 юли. През третото десетдневие
Фиг. 1. Динамика на нарастване на височина на хибриди слънчоглед
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
35
Фиг. 2. Диаметър на стъблото на хибриди слънчоглед
температурите достигнаха 27,3оС, като през последните 6 дни се очертаха и екстремно високи температури на въздуха -33оС. По отношение на валежите месеца беше засушлив – общо 43,5 мм, като 33 мм са паднали през последните два дни на месеца, което благоприятства наливането на семената. Месец август беше с високи среднодневни температури и валежи близки до нормата. Физиологическата зрялост настъпи на 17-20 август , а технологичната на 8-9 септември. При тези климатични условия на фиг. 1А, 2, 3 и 4, са показани вегетативните прояви на 7-те хибрида слънчоглед. По отношение динамиката на нарастване, през фаза бутонизация цъфтеж най- голяма височина показаха хибридите Мусала и Марица, следвани от Меркурий, Сан Лука и Перфект, а със сравнително по-малка височина са хибридите Диамант и Албена. През фаза физиологическа зрялост горепосочената тенденция се запазва, с тази разлика, че хибрида Диамант показва значителен темп на нарастване на височина. По отношение на дебелината на стъблото с най- добри показатели бяха хибридите Мусала, Диамант и Албена, следва Меркурий, а с най- малка - Перфект, Марица и Сан Лука /фиг.2/. Облистването на стъблото (фиг. 3) е най- голямо при хибридите Марица, Диамант и Меркурий, следвани от Мусала и Перфект. Най- малък брой листа формираха Сан Лука и Албена. По отношение големината на питите (фиг.4) изпитваните хибриди показаха сравнително еднакви стойности. С малко по-голям размер на питите бяха само хибридите Диамант и Албена. Резултатите за устойчивостта на атмосферна суша ( висока температура) (фиг.5) показват много висока устойчивост на хибридите Меркурий и Марица, малко по-слаба на Диамант и Мусала и найслаба при Албена и Сан Лука. Електропроводимостта на семенните мембрани характеризираща биологичните качества на семената (пригодност към съхраняване) (фиг.6) показва много висока жизненост при Диамант, Меркурий,
Фиг. 3. Облистеност на стъблото при хибриди слъчоглед през 2006, 2007 и 2008 г.
36
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
Перфект и Мусала и по-слаба при Албена , Сан Лука и при Марица. По показателите характеризиращи добивните и технологичните качества на семената (табл.1), изпитаните хибриди показват значителни различия - масата на 1000 семена е най- висока при хибридите Албена Диамант и Меркурий, при Мусала и Марица тя е с 4% по-ниска, а при Перфект и Сан Лука с 15%. По добив семена от декар хибридите Диамант, Меркурий и Мусала превъзхождат стандарта Албена със 30 %. По- нискодобивни през 2006 година са хибридите Марица и Сан Лука. Процентното съдържание на мазнини е най- високо при Мусала, Диамант и Меркурий и по- ниско при Перфект, Марица и Сан Лука. В климатично отношение 2007 година беше изключително неблагоприятна. Месец март беше сравнително хладен с количество на валежи под нормата -39,7 мм. Месец април се очерта като изключително сух и хладен 4,2 мм за два валежни дни и минимални температури - 0,5оС. Сеитбата на слънчогледа извършихме в края на второто десетдневие на месец април при изключителна почвена суша. През първата и втората десетдневка валежите бяха само 5,5 мм. Едва в края на месеца паднаха 48,6 мм, което само отчасти успя да компенсира силния почвен воден дефицит. Месец юни беше също сух- с валежи 18,7 мм. Почвеното засушаване беше съпроводено и с атмосферно засушаване, като среднодневните температури достигнаха 23,5оС, а максималните до 39оС в продължение на 5 дни. При тези условия премина вегетативния растеж, цъфтежа, опрашването и оплождането на слънчогледа – (27-30 юни). Те провокираха скъсена вегетация, очертаваща лимитирани добиви. През месец юли продължи екстремната почвена и атмосферна суша, като среднодневните стойности на температурата достигнаха до 26,5оС, а максималните - 40,6оС в продължение на 4-5 дни. Валежите бяха само през второто десетдневие - 48 мм. Физиологическата зрялост настъпи в края на месеца - 27-30 юли. През август падналите значителни количества валежи 112 мм бяха без стопанско значение, поради това, че периода на наливане на зърното бе приключил. При тези климатични условия през вегетационния период на 2007 година изследвахме 9 хибрида слънчоглед- Албена, Сан Лука, Перфект, Марица, Меркурий, Мусала, Диамант, Велека и Яна. Данните за динамиката на нарастване на изследваните през 2007 година хибриди (фиг.1Б) по-
Фиг. 4. Големина на пита на хибриди слъчоглед през 2006, 2007 и 2008 г.
казват значително снижаване на височината на растенията спрямо 2006 година. През фаза бутонизация по-голяма височина показа хибрида Марица. Сравнително с еднаква и с по-малка височина бяха хибиридите Мусала, Меркурий, Сан Лука и Албена , а с най- ниска - Диамант и Перфект. През фаза технологическа зрялост най-голяма височина запазват хибридите Албена и Перфект, следвани от Диамант и Мусала. Останалите хибриди бяха с по-малка и сравнително еднаква височина. Спада на височината през 2007 спрямо 2006 година е с около 25 % при Албена , 30%- при Меркурий и между 35-40% при останалите хибриди. По отношение на облистеността на стъблата (фиг.3), тя е най-добра при хибрида Мусала, непосредствено след него следват Марица, Диамнат и Велека. Сравнително по-малък брой листа формираха хибридите Албена , Меркурий, Сан Лука и Перфект. По диаметър на питите ( фиг.4), най-добри показатели показаха хибридите Албена и Меркурий. Със сравнително по-малък диаметър на питите бяха хибридите Яна, Мусала, Перфект и Марица. Процентното снижение на размера на питите при екстремните климатични условия през азвгуст при Меркурий, Албена и Диамант е с 20-25 % , а при останалите хибриди – до 34%. Данните за устойчивостта на високи температури, определена чрез електропроводимост на листни мембрани (фиг.5) при екстремната почвена и атмосферна суша на 2007 година показват много висока сухоустойчивост при хибридите Меркурий, Диамант и Мусала, следват в низходящ ред Сан Лука, Албена, Яна и Велека. По-слаба сухоустойчивост показаха хибридите Перфект и Марица. По отношение на биологичните качества на семената (фиг.6) , с най- добри показатели за съхранение са семената на хибридите Меркурий, Диамант, Перфект и Сан Лука. По-слаба биологична съхраняемост се отчита при Албена, Яна, а най – слаба при Велека и Марица. Данните за добивните и технологичните качества на изпитваните хибриди (табл.1) показват, че по отношение масата на 1000 семена най- тежки са тези на хибрида Меркурий, следват в низходящ ред тези на Велека, Яна, Марица, Албена и Диамант. Значително по-леки са семената на хибридите Перфект и Сан Лука. Хибрида Меркурий е показал наймалко снижение в стойностите на масата на 1000 семена, спрямо 2006 година – около 1,2 пъти, а при останалите, снижението е около 2 пъти. С най-висок
добив от семена на декар са хибридите Велека, Яна и Меркурий- съотвено 47%, 42% и 36 % спрямо стандарта Албена, следвани от Мусала, Диамант – 22%, 25%. Най-ниски добиви показаха хибридите Марица, Сан Лука и Перфект. Процентът на мазнини варира в по-тесни граници, като той е по-висок при Сан Лука, Перфект , Диамант Мусала и Меркурий, и малко по-нисък при Албена, Яна и Велека. Най - ниска масленост показа хибрида Марица. Климатичните условия през вегетационния период на слънчогледа през 2008 година се характеризираха със следните особености. Месец март бе сравнително хладен с количаство на валежите под нормата. Месец април беше средно влагообезпечен и със сравнително оптимални температури на въздуха - 12,70С. Сеитбата извършихме през третото десетдневие на месец април. Оптималното количество на валежите и температурите около нормата през месец май оказаха благоприятно влияние върху поникването и началния растеж на слънчогледа. Месец юни беше сравнително сух - общо 19,4 мм валежи, като през второто и третото десетдневие, съвпадащо с цъфтежа и опрашването на хибридите те са само 9,3 мм, при сравнително високи среднодневни температури на въздуха - 21-23оС. През същия този период са отчетени и екстремни максимални температури 32-34оС, т.е формирана е екстремна почвена и атмосферна суша, която продължи и през месец юли. Количеството на валежите бе с 26 мм по-малко от средната норма, средно дневните температури 23,60С, а екстремните през целия месец между 34360С. Много неблагоприятен в климатично отношение беше и месец август - валежи 4,6 мм при средно дневни температури 250С и екстремно високи през целия месец между 34-37 ,50С. При това физиологичната зрялост на слънчогледа настъпи на 7-8 август , а технологичната на 22 август. Резултатите за вегетативните и репродуктивни прояви на слънчогледа при метеорологичната характеристика на 2008 година са представени на фиг.1В, 2 и 3. С най-високи стойности по отношение динамиката на нарастване на височина е хибрида Велека, със сравнително еднакви и малко по – ниски стойности са хибридите Марица, Мусала, Сан Лука, Албена, Яна и Перфект. По-малък ръст на височина показаха хибридите Меркурий и Диамант. При благоприятните в климатично отношение месеци април и май на 2008 година, изследваните хибриди бяха със значително по-висок темп на нарастване на височина спрямо 2006 година - 8% при Албена,
Фиг. 5. Електропроводимост на листни мембрани при нови хибриди слъчоглед (2006-2008)
Фиг. 6. Електропроводимост на семенни мембрани при нови хибриди слъчоглед (2006, 2007)
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
37
а при останалите около 25- Табл. 1. Добивни и технологични качества 20%. По отношение дебели- на хибриди слънчоглед ната на стъблото хибридите не се различават съществено (фиг.2), като с по-малка дебелина бяха хибридите Перфект и Диамант. Данните показват значително по-голяма дебелина на диаметъра на стъблото при всички хибриди в сравнение с 2006 г. – 36% при Сан Лука, Марица и Перфект; при Меркурий и Мусала – 20- 25%, а при Диамант – стандарта Албена. Същите хибриди показват с 10 – 11%. По отношевние на облистеността на стъблата 12 % по – висока масленост. отчитаме съществени различия. Четири от изследИЗВОДИ: ваните хибриди са учвеличили значително броя на 1. Почвената и атмосферна суша през пелистата си – Албена - 40%, Сан Лука - 47%, Мусала – 34%, Меркурий – 20 %. Останалите изпитвани хи- риода на формиране на репродуктивните органи бриди запазват сравнително еднакъв брой листа по - опрашване, оплождане и наливане на семената оказва най-силно депресиращо влияние върху догодини (фиг.3). По отношение едрината на питите /фиг. 4/ при бивните, технологичните и биологичните качества екстремната суша на месец август с най- голям ди- на семаната на хибридите слънчоглед. 2. При почвена суша в ранните фази на онтоаметър са тези при хибридите Сан Лука, Албена, Меркурий, Велека и Мусала, със сравнително по- генетическото развитие на слънчогледа и сравнителмалък и еднакъв Диамант, Яна, Перфект и Марица. но добро влагообезпечаване без екстремно високи По отношение на устойчивостта на хибридите температури на въздуха през време на цъфтежа и към атмосферна суша (високи температури - фиг.5) формиране на семената, с най-висока сухоустойчирезултатите и през 2008г. показват много висока су- вост и високи добивни качества съчетани с висока хоустойчивост при хибридите Мусала и Меркурий. масленост се отличават хибридите Меркурий, МусаХибридите Албена, Диамант, Велека и Яна са със ла и Диамант. 3. При оптимални климатични условия за весредна устойчивост, а Сан Лукс и Перфект са със гетативен растеж през началните фази на онтогенесравнително по-слаба. По отношение масата на 1000 семена резултати- за с последвало почвено и атмосферно засушаване те /табл.1/ показват, че хибрид Мусала е с най-тежки през периода на формиране на генеративните оргасемена, следван от Албена и Диамант, в низходящ ни – оплождането и наливането на семената, изпиред са Сан Лука, Яна, Меркурий и Марица. С по- таните хибриди слънчоглед занижават значително ниска маса на 1000 семена са хибридите Велека и добивните и биологичните качества на семената, Перфект. При определяне на масата на 1000 семена като формират екологична и матрикална разнокае отчетена значителна матрикална и екологическа чественост, която е силно изразена при Албена, разнокачественост, много силно изразена при Албе- Перфект, Велека и Марица. 4. При изключително неблагоприятни метеорона, Перфект, Марица и Яна. Останалите хибриди показаха по-добра изравненост по тегло на семената. логични условия през целия вегетационен период на Добивите от декар показват значително по-ниски слънчогледа /екстремна почвена и атмосферна суша/ стойности спрямо 2006 година – около 3- 3,5 пъти. хибридите формират минимални добиви. Много висока Сравнително по-високи добиви при екстремната устойчивост на високи температури с формиране на суша по време на наливането на семената отчита- сравнително по-високи добиви от семена показват химе при хибридите Мусала , Яна, Диамант и Марица бридите Меркурий, Диамант, Мусала, Яна и Велека. (10-13 % спрямо Албена). Най- ниски са добивите 5. По всички изследвани показатели опрепри хибридите Перфект и Сан Лука. Маслеността на делящи биологията на растежа, устойчивостта на семената е най-висока при хибридите Мусала, Диа- високи температури, добивните и технологични мант и Меркурий, следвани от Сан Лука, Перфект и качества на семената най- добра екологична пласМарица. С по- нисък процент масленост на семена- тичност за района на ИЗС”Обр. чифлик” показаха та са хибридите Албена, Яна и Велека. хибридите Меркурий, Мусала и Диамант, следвани Обобщените данни от тригодишното изследване от Велека, Яна и Албена, а с най- ниска екологична за добивните и технологични качества на семената, пластичност са Марица, Перфект и Сан Лука. показват , че по отношение масата на 1000 семена само хибрида Меркурий превъзхожда стандарта Ивелина Велкова, Сийка Павлова, Генка Албена с 6 %. При добива хибридите Диамант, МерПатенова, ИЗС „Образцов чифлик” курий и Мусала са с 24 – 20 % по – висок добив от Михаил Христов, ДЗИ – Ген.Тошево
38
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
Ефективен контрол на плевелите при слънчогледа Слънчогледът е силно чувствителна култура на заплевеляване. По данни от множество изследвания степента на вредност на плевелите при слънчогледа пряко зависи от цялостното равнище на агротехниката на културата. Използването на ефикасни хербициди за борба с плевелите при слънчогледа дава възможност да се рационализира отглеждането на културата. За тази цел у нас са регистрирани над 20 активни вещества, на базата на които се препоръчват повече от 50 хербицидни препарата. За борба само срещу едногодишните широколистни плевели се използват няколко активни вещества с почвено действие. След сеитбата преди поникването на слънчогледа с успех се прилагат линурон (търговски препарати Афалон 45 СК, Линурон 45 СК, Линурекс 50 СК, Линурекс 50 ВП, Калин фло,);оксифлуорфен (Гоал 2Е, Галиган 240 ЕК, Гоал 4 Ф, Смерч 24 ЕК, ФЕН 24 ЕК и др.); бифенокс (Модаон 4 Ф); флурохлоридон (Рейсър 25 ЕК); дифлуфеникан (Пеликан 50 СК); флумиоксазин (Пледж 50 ВП); При прогноза за смесено заплевеляване от едногодишни житни и широколистни плевели, но при доминиращо участие на житните видове са регистрирани и се препоръчват някои от следните почвени препарати: ацетохлор (Гардиан, Гардиан макс, Трофи, Трофи супер, Рилей, Харнес, Ацетагард 50 ЕК, Аценит голд 84 ЕК, Нитрогард 840 ЕК, Нитрогард 880 ЕК, Валсагард); метолахлор (Дуал голд 960 ЕК); диметенамид-П (Фронтиер супер); пендиметалин (Стомп Нов 330 ЕК, Пендиган 33 ЕК); оксидиаржил (Рафт 400 СК). На пестицидния пазар са налице и комбинирани почвени препарати за борба с плевелите при слънчогледа, със смесен спектър на действие в състава на които влизат повече от едно активно вещество: S-метолахлор + тербутилазин (Гардоприм плюс голд 500 СК); диметенамид П + пендиметалин (Уинг П). Предстояща е регистрация на нов търговски препарат комбинация от две утвърдени активни веществаS-метолахлор + оксифлуорфен (Метофен); Всички гореизброени хербициди са с почвено действие и за проява на добър хербициден ефект се нуждаят от нормална почвена влажност. Когато през вегетацията на слънчогледа се срещат във висока плътност едногодишни и многогодишни житни плевели с успех може да се използва някои от следните противожитни хербицидни препарати: Фузилад форте, Ажил 100 ЕК, Набу екстра, Пантера 40 ЕК, Селект 240 ЕК, Тарга супер 5 ЕК, Фокус ултра, Фуроре супер, Арамо и др. За постигане на висок хербициден ефект от тези продукти се препоръчва едногодишните житни плевели да са преобладаващо във фаза 3-ти – 5-ти лист,а балура
да е с височина около 15 до 25 cм. Не се препоръчва прилагането в резервоарни смеси на тези препарати с хербицида Експрес 50 СГ при досега използваните в практиката слънчогледови хибриди (PR64E83 и PR64E71) толерантни на активното вещество трибенурон-метил. Не е целесъобразно и не се препоръчва смесването на горепосочените балурициди с Пулсар 40, тъй като технологията Клиърфилд е достатъчно ефикасна срещу житните плевели в т.ч. и срещу балура. По-голямата част от площите в страната, където се отглежда слънчоглед са потенционално заплевелени с паразитния вид слънчогледова синя китка. Поради почти пълната липса на ефективни химически средства за контрол над този вид и поради невъзможност да бъдат спазвани 5-6 годишни сеитбообращения, за сега най-надеждното средство за контрол над слънчогледовата синя китка остава селекцията на хибриди устойчиви (толерантни) към паразита. Посредством Пулсар 40 при технологията Клиърфилд успешно се контролират и последните раси на синята китка. Изключителната важност на проблемите с плевелите при слънчогледа и практическата невъзможност, част от тях да бъдат разрешени със съществуващите конвенционални хибриди и регистрираните при тях хербициди беше предпоставка за появата и налагането на две нови технологии за контрол на плевелите при тази култура. През последните 3-4 години с изключително бързи темпове се внедриха и вече заемат много голям пазарен дял двете технологии Express Sun и Clearfield съответно, толерантни на трибенурон (Експрес 50 СГ) и устойчиви на имазамокс ( Пулсар 40), CL слънчогледови хибриди.
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
39
При първата технология (на фирма DuPont ) до сега са широко комерсиализирани два хибрида PR64E83 и PR64E71 (на фирма Pioneer). Хербицидният препарат Експрес 50 СГ в доза 4 г/дка + Тренд 0,1% се препоръчва за борба срещу широколистните видове плевели през вегетацията на слънчогледа – от 2-ра до 4-та двойка същински листа на културата и начални фази от развитието на плевелите. При наличие и на житни плевели се препоръчва разделно внасяне на т.нар. балурициди. Когато употребата им в резервоарни смеси с Експрес 50 СГ е съпроводена с климатични аномалии може да предизвика фитотоксични прояви върху културата. Контролът на едногодишните житни плевели в слънчогледовите посеви (включително и балура от семена) би могъл да се осъществи и чрез прилагането на някои почвени хербициди на база ацетохлор, пендиметалин, метолахлор и др. През 2010 година е предстоящо внедряването на два нови хомозиготни слънчогледови хибрида /на фирма Пионер/ Р64LЕ19 и Р64LЕ20, които са толерантни на трибенурон-метил (Експрес 50 СГ). Те са устойчиви на всички раси мана. Първият хибрид е устойчив на синя китка до раса „Е”, а вторият е устойчив и на раса „Е”. Толерантността и на двата хибрида към Експрес по 10 бална скала е бал 8. Моите двегодишни лични впечатления за новите хомозиготни слънчогледови хибриди на фирма Пионер са, че те проявяват значително по-голяма толерантност към хербицида Експрес 50 СГ, приложен дори в завишени дози и при променящи се абиотични фактори – екстремно високи или ниски температури, големи денонощни амплитуди на въздуха, силно засушаване или преовлажняване на почвата в периода на прилагане на препарата. Тази група нови хибриди притежават и по-голяма толерантност към резервоарните хербицидни смеси между Експрес 50 СГ и балурицидните препарати. Резултатите от нашите парцелни и производствени опити показват, че при еднакви други условия при тази нова група хибриди дори двукратното завишаване дозата на Експрес 50 СГ не е фактор, който предизвиква значително нарастване на фитотоксичните прояви от препарата към слънчогледа. През 2010 година е предстоящо внедряването на още един нов хомозиготен слънчогледов хибрид PF 100, на румънската фирма Прочера, толерантен на трибенурон-метил. Получените първи резултати през 2009 г. в опитните полета на Аграрен университет – Пловдив и от демонстрационните опити изведени в страната, са основание за положителна оценка и високи очаквания. Технологията Клиърфийлд се основава на селекционни успехи при постигане на устойчивост на нови слънчогледови хибриди към хербицида имазамокс (Пулсар 40). Продукта има регистрация и се препоръчва при всички имитолерантни хибриди в доза 120 мл/дка Пулсар 40 + 230 мл/дка Стомп Нов 330 ЕК.Резервоарната смес от двата продукта е пренадназначена за борба срещу едногодишните житни
40
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
и широколистни плевели, паламидата, балура и синя китка.Препаратите се внасят във фенофаза 2-3 до 4-та двойка същински листа на слънчогледа и ранни фази от развитието на плевелите. Между най-дискусионните въпроси по технологията Клиърфийлд е този за нуждата и ползите от Стомп Нов 33 ЕК - 230 мл/дка в резервоарната смес. Моето категорично становище, на базата на получените от опитите резултати, е следното: При условията на добра почвена влага към момента на внасяне на хербицидите и непосредствено след нея има смисъл от тази макар и занижена доза на хербицида Стомп Нов 330 ЕК пред самостоятелната употреба на Пулсар 40. При оптимални условия за действието на двата хербицида между тях се проявява и известен синергизъм в хербицидното им действие, като резултат от това се наблюдава по-слабо вторично заплевеляване с видовете абутилон, татул, балур (от семена) и др. В условията на екстремно засушаване тези ползи от Стомп не се наблюдават. Предвид на рисковете, които са свързани с непредсказуемите агро-метеорологични условия, бих препоръчал непосредствено след сеитбата на CL хибридите слънчоглед до появата на първа двойка същински листа, да се внесе Стомп Нов 330 ЕК в пълната му доза от 400 – 450 мл/дка. Като алтернатива може да се използва Уинг П - 300-400 мл/дка.Третата възможност е непосредствено след сеитбата преди поникването на културата да бъде приложен някои ацетохлор-съдържащ хербицид. В условията на добра почвена влажност тези хербициди контролират за около два месеца всички важни едногодишни житни и някои широколистни плевели. Така културата се освобождава от силен плевелен натиск още в най-ранните фенофази от своето развитие, а производителите имат по-голяма свобода и организационна гъвкавост в избора на момента за внасяне на Пулсар 40 през вегетацията. Прекалено закъснялото внасяне на хербицидите през вегетацията, когато слънчогледа и прерасналите плевели образуват т. нар. „ефект на чадъра” става пречка върху новопоникващите плевели от „по долния етаж” да не попадне или да попадне недостатъчно количество хербициден разтвор, който да гарантира тяхното загиване. На пазара за слънчогледови семена у нас се предлагат около 15 имитолерантни хибриди, на голям брой семенарски фирми, което дава на производителите реални възможности за избор. Доц. д-р Тоньо Тонев, АУ – Пловдив
(пшеница, тритикале, ечемик, овес, ръж) (продължава от брой 2)
Паразитоидни двукрили насекоми (DIPTERA) Семейство Tachinidae – тахини Ectophasia (Phasia) crassipennis – Пъстра фазия; Ectophasia (Phasia) oblonga; Eliozeta (Clytiomyia) helluo – Златиста фазия; Elomya (Helomyia) lateralis – Черна фазия; Phasia subcoleoptrata – Сива фазия Възрастните мухи-тахини (семейство Tachinidae - тахини) са специализирани ефективни паразитоиди, опаразитяващи предимно възрастни насекоми и ограничено нимфи (ларви) на вредна житна (Erygaster intergriceps), австрийска (Erygaster austriaca), мавърска (Erygaster maura) и остроглави (Aelia acuminata и Aelia rostrata) дървеници. Мухите-тахини развиват 2 поколения годишно. Зимуват като ларва 2-ра възраст в тялото на гостоприемника си, или като какавида в пупарии в почвата. Женските индивиди на мухите паразитират само възрастните индивиди на вредните житни дървеници, с изключение на златистата фазия, която ограничено паразитира и нимфи (ларви). Мухите от 1-во поколение се появяват в края на април, началото на май и летят до юни, а от 2-ро покление от юни до август. Средната плодовитост на една женска е между 120 и 140 броя яйца и ежедневно снасят от 20 до 3. Ларвите на двукрилите се развиват като ендопаразитоиди в тялото на вредните житни дървеници. Паразитоидни ципокрили насекоми (HYMENOPTERA) Семейство Braconidae Aphidius avenae; Aphidius ervi; Ephedrus plagiator; Lysiphlebus fabarum; Praon volucre Специализирани, ефективни 5 ендопаразитоидни вида по овесена листна въшка (Sitobion avenae). Coelinidea nigra; Опаразитява ларвите на житни мухи - черна пшенична (Phorbia fumigata), овесена шведска (Oscinella frit) и ечемична шведска (Oscinella pusila). Apanteles (Microgaster) tiro; Ендопаразитоидът е интродуциран и успешно аклиматизиран в Добружа, паразитиращ във висока степен гъсениците на житната листозавивачка (Cnephasia pasiuana). Семейство Diapriidae Trichopria variicornis Trichopria verticillata
Специализирани паразитоиди по ларви на житни мухи - черна пшенична (Phorbia fumigata), житна тревна (Opomyza florum), овесена шведска (Oscinella frit) и ечемична шведска (Oscinella pusila). Семейство Figitidae (Eucolidae) Rhoptromeris carinata Ципокрилото насекомо опаразитява ларвите на овесена шведска (Oscinella frit) и ечемична шведска (Oscinella pusila) мухи. Семейство Ichneumonidae Collyria coxator Паразитоид по лъжегъсеници на житна (Cephus pygmeus) и черна житна (Trachelus tabidus) стъблени оси. Семейство Mymaridae Anaphes flavipes Ефективен яйчен паразитоид на житните пиявици - обикновена житна (Lema melanopa) и синя житна (Lema lichenis). Семейство Platigastridae Platygaster hiemalis Специализиран паразитоид по яйца и ларви на хесенската муха (Mayetiola destructor). Семейство Pteromalidae Callitura bicolor; Halticoptera circulus; Mesopolobus prasinus; Stenomalina epistena; Trichomalopsis (Eupteromalus) hemiptera; Trichomalus posticus Ципокрилите паразитоиди от семейство Pteromalidae опаразитяват яйца и ларви на множество вредни житни мухи - черна пшенична (Phorbia fumigata), житна тревна (Opomyza florum), хесенска (Mayetiola destructor), овесена шведска (Oscinella frit) и ечемична шведска (Oscinella pusila) мухи. Семейство Scelionidae Telenomus chloropus Trissolcus (Asolcus) grandis; Trissolcus (Asolcus) simoni; Представителите от семейство Scelionidae са специализирани яйчни паразитоиди на вредна житна (Erygaster intergriceps), австрийска (Erygaster austriaca), мавърска (Erygaster maura) и остроглави (Aelia acuminata и Aelia rostrata) дървеници. Ципокрилите паразитоидни видове от разред Hymenoptera са една от най-многочислените и стопански важна група полезни насекоми (ентомофаги). Паразитен начин на живот водят ларвите, които се развиват в или върху тялото на гостоприемника си, изхранвайки се със съдържанието и хемолимфата на гъсеници на пеперуди, ларви на двукрили
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
41
Растителна защита
КЛЮЧОВИ ЕНТОМОФАГИ ПРИ ЖИТНИ КУЛТУРИ СЪС СЛЯТА ПОВЪРХНОСТ
Паразитоидни двукрили насекоми (Diptera)
Ectophasia crassipennis
Eliozeta helluo
Elomya lateralis
Phasia subcoleoptrata
Паразитоидни ципокрили насекоми (Hymenoptera)
Aphidius ervi – паразитира листни въшки
Apanteles sp.
Praon volucre
Ларви на Apanteles sp.
Coelinidea nigra
Какавиди на Apanteles sp.
Trichopria verticillata
Rhoptromeris sp
Collyria sp
Anaphes sp..jpg
Platygaster sp
Halticoptera sp
Telenomus chlorops
Trissolcus grandis
(мухи), твърдокрили (бръмбари), полутвърдокрили (дървеници), равнокрили хоботни (цикади, листни въщки), мехуркокраки (трипси), ципестокрили (стъблени оси). Възрастните индивиди живеят свободно, обитават въздушна среда и се хранят с нектар, цветен пращец и медена роса. В зависимост от мястото на яйцеснасяне и развитие на ларвите се разделят на яйчни, яйчно-ларвни, ларвни, ларвно-какавидни, какавидни, полиембрионални, външни (ектопаразитоиди) и вътрешни (ендопаразитоиди). В зависимост от това, колко ларви от даден паразитоид се развиват в или върху тялото на един гостоприемник, паразитизмът е единичен или групов (множествен).
Паразитоидните видове от разред Hymenoptera са специализирани яйчни паразитоиди (семейство Mymaridae - по житни пиявици и семейство Scelionidae - по житни дървеници); яйце-ларвни (семейства Platigastridae и Pteromalidae по житни мухи) и ларвни (семейство Braconidae - специаризирани паразитоиди по листни въшки, житни мухи и житни листозавички; семейства Diapriidae и Figitidae – по житни мухи и семейство Ichneumonidae – по житни стъблени оси). Ст.н.с. II ст. д-р Николай Балевски, ИЗР – Костнброд
УТОЧНЕНИЕ В първата част на статията (бр. 2 / 2010, стр. 14) са повторени названията под снимките на вредителите от втори и трети ред. Названията от третия ред последователно са както следва: Episyrphus balteatus, Ep. Balteatus – ларва, Eupeodes corollae, Sphaerophoria scripta. Редакцията се извинява на автора и читателите за допуснатата техническа грешка.
42
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
От всички видове листни зеленчукови култури салатата е най-широко разпространена в нашата страна. Отглежда се като ранна и късна полска култура и като уплътняваща в култивационни съоръжения. Напоследък се обръща внимание върху използването на сортове с големи и плътни глави, нежни листа и с възможно по-голяма сърцевидна част, с дружно образуване на главите, неутрални към дължината на деня, с бърз растеж, продължително запазване на техническата зрялост и късно стрелкуване, устойчиви на болести, на резките температурни колебания и студоустойчиви. У нас посочените по горе изисквания за качествата на разновидностите салати са обект на многостранни изследвания. В тази връзка в ИРГР – гр. Садово ежегодно се интродуцират, проучват и поддържат образци от различни географски райони на света. В настоящата статия представяме резултатите от проучване влиянието на листното подхранване с Xумустим върху добива и качеството на продукцията. Изпитването върху сортове салата – маруля /var. romana/ и главеста салата /var. capitata/ се извърши по Mетодиката за ранно оранжерийно и полско производство . Разсаждането се извърши на четири редови ленти при разстояние на лентите 60cm, между редовете и лентите – 30 cм и между растенията в реда, съответно 25 cм за главестата и 30 cм за марулята. По време на вегетацията /от началото до технологична зрялост/ се извършиха пръскания през 8 дни с 40 мл/дка с Хумустим, като за контрола се използваха нетретирани растения. Оценката през вегетативното развитие на растенията и степента на нападение от болести се извършваше по методика след всяко пръскане на растенията, а прибирането и установяването на продуктивността в техническа зрялост. Изпитаните варианти относно пръскане на салата с Хумустим при полски и оранжерийни условия са представени на таблица 1. Диаметърът на листната
розетка при варианта - контрола с маруля /без пръскане/ е 22 cм, а при варианта след второ пръскане по време на вегетацията, е много по-едра – 35 cм. Съответно и масата на едно растение е по-голяма, средТабл. 1. Листно пръскане с Хумустим на сортове маруля и главеста салата при оранжерийни и полски условия ȼɚɪɢɚɧɬɢ ɩɪɢ ɩɪɴɫɤɚɧɟ ɫ ɏɭɦɭɫɬɢɦ
ȼɟɝɟɬɚɰɢɨɧɟɧ Ʌɢɫɬɧɚ ɪɨɡɟɬɤɚ Ɇɚɫɚ ɧɚ ɉɪɨɰɟɧɬ ɩɟɪɢɨɞ /ɜ ɞɧɢ/ ɫɩɪɹɦɨ Ⱦɢɚɦɟɬɴɪ Ⱦɴɥɠɢɧɚ ɒɢɪɢɧɚ ɪɚɫɬɟɧɢɟɬɨ /g/ kɨɧɬɪɨɥɚɬɚ /%/ /cɦ/ /cɦ/ /cɦ/ ȱ. Ɉɪɚɧɠɟɪɢɣɧɢ ɭɫɥɨɜɢɹ 1. Ɇɚɪɭɥɹ /Romana larga/ a)ɤɨɧɬɪɨɥɚ 22 12 9 250 100.0 85 /ɧɟɩɪɴɫɤɚɧɨ/
ɛ) ɩɪɴɫɤɚɧɨ /ɞɜɭɤɪɚɬɧɨ/ 2. Ƚɥɚɜɟɫɬɚ ɫɚɥɚɬɚ /Conny/ ɚ) ɤɨɧɬɪɨɥɚ /ɧɟɩɪɴɫɤɚɧɨ/ ɛ) ɩɪɴɫɤɚɧɨ /ɞɜɭɤɪɚɬɧɨ/ 1. Ɇɚɪɭɥɹ /Griola blanca/ a) ɤɨɧɬɪɨɥɚ /ɧɟɩɪɴɫɤɚɧɨ/ ɛ) ɩɪɴɫɤɚɧɨ /ɞɜɭɤɪɚɬɧɨ/ 2. Ƚɥɚɜɟɫɬɚ ɫɚɥɚɬɚ /ɂɪɚ/ a) ɤɨɧɬɪɨɥɚ /ɧɟɩɪɴɫɤɚɧɨ/ ɛ) ɩɪɴɫɤɚɧɨ /ɞɜɭɤɪɚɬɧɨ/
25
35
17
12
360
144.0
74
20 31
12
9
205
100.0
80
14
11
280
136.5
75
II. ɉɨɥɫɤɢ ɭɫɥɨɜɢɹ 20
10
7
200
100.0
90
28
14
10
270
135.0
82
19
11
8
180
100.0
12
11
250
138.0
88 78
но 360 г, превишавайки контролата с 44.0%. Подобни са резултатите и при главестата салата, листата са по-едри, а масата на едно растение е 280 г, превишавайки контролата /непръскано/ с 36.5%. В разстояние на 14 дни след пръскането се получи чувствително по-бързо нарастване на растенията. Вегетационният период се скъсява от 5 до 11 дни /табл. 1/, а растенията стрелкуват от 7 до 10 дни по-късно. Резултатите са идентитични и при пръскане с Хумустим при полски условия. След двукратно листно третиране /през 8 дни/ растенията образуват по-едри листа и листна розетка, както при марулята, така и при главестата салата. Масата на растенията е съответно от 35.0% до 38.0% по-голяма. Вегетационният период също е по- кратък слeд пръскане от 8 до 10 дни, а стрелкуването 7 – 8 дни по-късно. На фиг. 1 е представено растение нападнато от гъбно и бактериално заболяване /мана, антракноза и бактериоза/. На фиг.2 е показано растение, 7 дни след първо пръскане с Хумустим, а на фиг.3 – 7 дни след второ пръскане. Растението след заразяване с гъбни и бактериални болести под въздействието на Хумустим
Фиг. 1. Растение нападнато от болести Фиг. 2. Седем дни след първо третиране с Фиг. 3. Седем дни след второ трети– мана, антракноза, бактериоза хумустим – намалена степен на болести ране с хумустим – здраво растение
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
43
Зеленчуци
ЛИСТНО ПОДХРАНВАНЕ С ХУМУСТИМ НА САЛАТА
има бърза възстановителна способност /фиг. 3/ и до прибирането е без симптоми на заболяването. Този признак вероятно се създава на база филогенеза между растение – паразит и съставните вещества и елементи в Хумустим, а именно: засилва се естествената съпротивителна сила на растенията, повишава се фотосинтезата и се регулира метаболизма в клетките на растенията. ИЗВОДИ При двукратно пръскане с Хумустим на растения от сортове салата по време на вегетацията се констатират следните изводи: 1. Повишава се продуктивността при оранжерийни условия от 36.5% до 44.0%, а при полски условия от 35.0% до 38.0%, съответно за маруля и главеста салата.
Юбилей
Познанството ми с ст.н.с. I ст д.с.н. Вълю Вълев е от преди повече от три десетилетия. В онези далечни години селското ни стопанство бе в небивал възход. Съревнованието между отделните кооперативни стопанства и окръзи не беше формална организационна инициатива. Водеше се и се отчиташе редовно по определени показатели и критерии. Казвам това, за да няма съмнение в работата на Комплексната опитна станция в Ямбол, на която Вълю Вълев бе близо десет години директор. Като директор той отговаряше не само за работата на научните сътрудници и работниците, които отглеждаха земеделски култури на 76 000 декара. Той бе в основата и на почина “наука за практиката”, благодарение на който Ямболски окръг бе на първо място в страната по воденето на “културно земеделие”. Днес това понятие е забравено на село… Вълю Тенев Вълев е роден на 18 ноември 1934 г. в Стралджа, Ямболбр. 3, 2010 г.,
Стефан Нейков, Петър Чавдаров, Катя Узунджалиева, Николая Велчева, ИРГР „К.Малков” - Садово Николай Нейков, АУ - Пловдив
РОДЕН ЗА НАУКАТА
Ст.н.с. I ст. д.с.н. Вълю Вълев навърши 75 години
44
2. Стимулира се растежа, като растенията имат по-едра листна розетка и маса. 3. Вегетационният период е по-къс. 4. По-продължително време се запазва техническата зрялост и растенията стрелкуват по късно. 5. Засилва естествената съпротивителна сила на растенията срещу болести, повишава фотосинтезата и регулира метаболизма в клетките. 6. Получава се екологично чиста продукция, тъй като употребата на растителнo-защитни препарати е сведена до минимум. Следователно приложението му е подходящо за биологично земеделие.
ска област. След като завършва реалната мъжка гимназия “Добри Чинтулов” в Сливен се записва студент в Аграрния университет в Пловдив. На държавните изпити, като член на комисията, бил директорът на Института по памука в Чирпан Иван Манолов. Как се е представил абсолвента, няма да описвам, но директорът видял в агронома Вълю Вълев бъдещ учен и му прошепнал на ухо, че го иска на работа при себе си. Две години младият агроном ръководи опитното поле на Института в Чирпан, три години е научен сътрудник, след което го изпращат в Комплексната опитна станция в Ямбол. В 1970 г. защитава като задочен аспирант кандидатска дисертация на тема напояване на слънчогледови площи. За старши научен сътрудник II степен се хабилитира в 1976 г, а I степен му е присъдена в 1981 г. След първата дългосрочна специализация през 1967 г. във Всесъюзния институт по торене и почвознание в Москва и агрофизическия институт в Санкт–Петербург, Вълю Вълев е бил на специализации в Австрия, Беларус, Германия, Гърция, Египет, Италия, Мексико, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Узбекистан, Холандия и Япония. Научната продукция на проф. Вълев е пребогата. Той е автор и съавтор на 263 статии, на 7 монографии из областта на зърнопроизводството, екологията и почвознанието. Има признати три изобретения-технологии в зърнопроизводството. През десетилетията Вълю Вълев гради солидна научна кариера и в
сп. „Земеделие плюс”
същото време се утвърждава като авторитетен научен и стопански ръководител. От ръководител на опитно поле до директор на Научно-изследователския институт по почвознание и екология “Никола Пушкаров” в София. На този голям научен иститут В. Вълев бе повече от 10 години директор! Безспорни са заслугите и участието му в научните съвети и комисии към Висшата атестационна комисия. Бил е член на Президиума и на Управителния съвет на Селскостопанската академия. Понастоящем е главен редактор на Редакцията на научните издания на Селскостопанската академия, както и на списанията “Почвознание, агрохимия и екология”, “Опазване на околната среда”, “Екология и бъдеще” и “Ecology and future”. Понастоящем е председател на фондация “Екология и бъдеще” и на Националното сдружение на земеделските производители “Еврокооп”. Директор е на проект на ФАО-UNEP. Ръководи проекти за изработване на система за агрохимическо обслужване в Иран и за мониторинг за замърсяване на земите в Гърция. Освен десетгодишното му председателство във ФНТС, членува в редица наши и международни неправителствени организации: Съюз на агрономите, Българска земеделска камара, Българско почвоведско дружество, дружество по хумусните вещества и по обработка на почвата, Международен съюз на агрономите и Международно почвоведско дружество.
Кирил Момчилов
Кюстендилската котловина е разположена в района на средното течение на р. Струма, намираща се на 450 м надморска височина. Климатът тук е преходно-континентален, характеризиращ се със студени зими, които не навсякъде предоставят благоприятни условия за нормалното зимуване на лозовата култура. Особеното разположение на няколкото планини разнообразяват релефа и допринасят за известно различие в климатичните условия на отделните микрорайони в него. Често пъти ниските зимни температури нанасят сериозни щети на лозята в региона, като всяка втора година е възможно абсолютно минималните температури за 1-2 дни да падат между –15 и –200С. Устойчивостта на ниски зимни температури е основен фактор определящ отглеждането на лозовата култура. Главните пъпки на сортовете от Vitis vinifera се повреждат при ниски зимни температури в рамките на -17 -230C, а пръчките при -23 -28.80C. Известно е, че десертните сортове са сравнително по-слабоустойчиви на ниски зимни температури от винените и в райони, където температурите спадат под -16 -180С, с честота по-голяма от 1 път на всеки 5 години стъбленото им отглеждане без загрибване е рисковано. Различията в зимоустойчивостта между отделните сортове лози се проявяват най-добре в температурния интервал от -17 до -220С, а при -23 -240 С и по-ниски, различията изчезват.
В специфичните условия на Кюстендилски район съществува голям риск от измръзване на лозите през зимата по време на покоя. В статията представяме резултатите от проучване зимоустойчивостта на сортове – някои десертни лози и тяхната възстановителна способност. Абсолютните минимални температури на въздуха на 14 и 15 януари 2009 г се понижиха до -17оС с продължителност на въздействие от по два часа и половина. Беше отчетен процентът на измръзване на главните и заместващи пъпки в зимните очи и проследена възстановителната способност на 9 десертни сортове лози с различен срок на зреене - Супер Ран Болгар, Плевенски мискет, Кондарев, Диана, Дунав, Велика, Болгар и безсеменните – Русалка 3 и Кишмиш молдовски. Отчетените процентни различия на повредите са повлияни в най-голяма степен от наследствените особености на отделните сортове, като в случая не може да се определи коя група по отношение време на зреене е по-малко или по-силно засегната от студовете. Горният праг на издръжливост на зимните очи - 17оС доведе до открояването на сортовете с най-слаба устойчивост на ниски зимни температури. В конкретната обстановка с най-висока зимоустойчивост се отличи среднозреещия безсеменен сорт Кишмиш Молдовски с едва 2% измръзнали главни пъпки в зимните очи, като при заместващи-
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
45
Лозе и вино
ЗИМНИТЕ СТУДОВЕ И ПОВРЕДИ ПРИ ДЕСЕРТНИ СОРТОВЕ ЛОЗИ
Таблица 1. Процент на здравите и измръзнали главни и заместващи пъпки в зимните очи ɋɨɪɬ
ɂɡɦɪɴɡɧɚɥɢ Ɂɞɪɚɜɢ ɝɥɚɜɧɢ ɩɴɩɤɢ ɝɥɚɜɧɢ ɩɴɩɤɢ (%) (%) 10 90 48 52 32.6 67.3 47.3 52.6 6.6 93.3 24.5 75.5 26 74 2 98 34 66
ɉɥɟɜɟɧɫɤɢ ɦɢɫɤɟɬ ɋɭɩɟɪ Ɋɚɧ Ȼɨɥɝɚɪ Ʉɨɧɞɚɪɟɜ Ⱦɢɚɧɚ Ɋɭɫɚɥɤɚ 3 ȼɟɥɢɤɚ Ⱦɭɧɚɜ Ʉɢɲɦɢɲ Mɨɥɞoɜɫɤɢ Ȼɨɥɝɚɪ
ɂɡɦɪɴɡɧɚɥɢ ɡɚɦɟɫɬɜɚɳɢ ɩɴɩɤɢ (%) 4 21 18 31.3 0.3 9.5 15 0 22.6
те не бяха отчетени повреди. Прави впечатление, че пораженията при ранозреещия безсеменн сорт Русалка 3 и много ранния сорт Плевенски мискет също бяха сравнително малки. Средно между 6,6 и 10% са отчетените измръзнали главни пъпки при тях, като повредите по заместващите са съответно 0,3% за Русалка 3 и 4% при Плевенски мискет (табл. 1). Най-засегнати се оказаха ранния сорт Диана и много ранния Супер Ран Болгар при който около половината от отчетените зимни очи бяха измръзнали. Повредените главни пъпки са съответно 47,3% и 48%, а при заместващите са поразени 31,3% и 21%. При стандартния среднозреещ сорт Болгар и ранния сорт Кондарев бяха отчетени при-
Ɍɚɛɥɢɰɚ 2 . ɉɨɤɚɡɚɬɟɥɢ ɧɚ ɪɨɞɨɜɢɬɨɫɬ
Ɂɞɪɚɜɢ ɡɚɦɟɫɬɜɚɳɢ ɩɴɩɤɢ (%) 96 79 82 68.6 99.6 90.5 85 100 77.3
стойност са сортовете Супер Ран Болгар – 29,8% и Кондарев – 29,2%, а с най-висока Плевенски мискет с 79,4% и Русалка 3 – 71,6%. При останалите сортове процента покарали плодни леторасти бе между 53,8 -67,1%. Коефициента на родовитост отразява същото съотношение между сортовете в опита. С най-висок среден брой на гроздовете падащи се на един летораст бе сорт Плевенски мискет – 1,1, а с най-нисък Кондарев 0,3 и Супер Ран Болгар 0,4 (табл.2). Трябва да отбележим, че освен зимното измръзване отношение към сравнително ниския процент на плодните леторасти и коефициента на родовитост има и три годишната възраст на лозите.
Таблица 2 . Показатели на родовитост ɋɨɪɬ
Ƚɨɞɢɧɚ
ɉɥɟɜɟɧɫɤɢ ɦɢɫɤɟɬ ɋɭɩɟɪ Ɋɚɧ Ȼɨɥɝɚɪ Ʉɨɧɞɚɪɟɜ Ⱦɢɚɧɚ Ɋɭɫɚɥɤɚ 3 ȼɟɥɢɤɚ Ⱦɭɧɚɜ Ʉɢɲɦɢɲ Mɨɥɞoɜɫɤɢ Ȼɨɥɝɚɪ
2009 2009 2009 2009 2009 2009 2009 2009 2009
ɉɪɨɰɟɧɬ ɪɚɡɜɢɬɢ ɨɱɢ (%) 97.1 81.4 92.8 95.7 95.7 97.1 92.8 95.7 98.7
ɉɪɨɰɟɧɬ Ʉɨɟɮɢɰɢɟɧɬ ɩɥɨɞɧɢ ɧɚ ɥɟɬɨɪɚɫɬɢ (%) ɪɨɞɨɜɢɬɨɫɬ 79.4 1.1 29.8 0.4 29.2 0.3 67.1 0.8 71.6 0.8 60.3 0.6 53.8 0.6 55.2 0.6 62.3 0.6
близително еднакъв дял на измръзване. Повредените главни пъпки са 34% и 32,6%, а заместващите 22,6% и 18%. В тази обстановка сортовете Велика и Дунав се оказаха със средна устойчивост спрямо останалите сортове с около 25% измръзнали главни пъпки в зимните очи, а измръзналите заместавщи са съответно 9 и 15% (табл. 1). След неблагоприятни минимални температури и повреди от зимни студове от голямо значение за развитието и плодоношението на отглежданите сортове има тяхната регенеративна способност. Без да бъде извършвано компенсиращо натоварване проследихме развитието на проучваните сортове след критичните за лозата ниски зимни температури. От данните в таблица 2 става ясно, че процента на покаралите пъпки като цяло е много висок. Най-нисък процент развити очи установихме при сортовете Супер Ран Болгар 81,4% и Кондарев – 92,8%, при останалите сортове установихме много добра възстановителна способност, като процента покарали бе между 95,7 и 98,7%. Тенденцията се запазва и по отношение на показателя процент плодни леторасти. С най-ниска 46
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
ИЗВОДИ • Негативното значение на температурите до -170С от стопанска гледна точка не е голямо. Тази ниска температура е условна граница, при която проучваните сортове издържат със сравнително малко повреди по зимните очи. • С най-висока зимоустойчивост се отличи среднозреещия безсеменен сорт Кишмиш Молдовски с 2% измръзнали главни пъпки в зимните очи и 0% заместващи. • В конкретната обстановка опитните сортове показаха много добра възстановителна способност. Процента на покаралите леторасти е между 81,4% и 98,7%. С най-висок процент плодни леторасти са сортовете Плевенски мискет - 79,4% и Русалка 3 – 71,6%. При останалите сортове процента бе между 53,8% - 67,1%. • При ниво на ниски зимни температури от -170С не се проявяват различия в зимоустойчивостта на сортовете по отношение времето на зреене. Симеон Крумов, Николай Христов, Институт по земеделие - Кюстендил
Производството и преработката на кестенови ядки са представени, понастоящем в три основни типа хранителни продукти: • брашна – деликатесни, натурални и композитни; • храни – деликатесни, високоенергийни и функционални; • напитки – деликатесни, алкохолни и безалкохолни; Деликатесният характер на кестеновите храни и напитки се определя от: • специфичния им хранителен състав, вкус и текстура; • големия разход на труд в следберитбените технологии на кестеновите ядки; • високите цени на изходната суровина; • ограниченото световно производство; • високо потребителско търсене и недостатъчно предлагане; Кестеновите храни и напитки се произвеждат в семейни фирми или малки предприятия. Тези фирми и предприятия, обикновено са елементи от холдингови структури, включващи единици за: • производство на посадъчен материал; • развитие и поддържане на кестенови плантации; • отглеждане, съхранение и преработка на кестенови ядки; • събиране, съхранение и преработка на листа и черупки за кестенов танин; • производство на биобрикети; • производствен, маркетингов и финансов мениджмънт. Франция е най-големия производител и преработвател на кестенови ядки в страните от Европейския съюз. Средното годишно производство е в рамките на 75 – 80 хил.тона ядки. Основното количество от тях се експортират за САЩ и Япония. Около 30% от ядките (екстра и супер екстра качество) се преработват от над 1000 малки предприятия в деликатесни продукти от цели ядки. Преобладаващ е продукта “Глазирани кестени”. Този продукт е супер деликатес. Цената му варира около 100 евра за килограм. Продава се в луксозни магазини, включително на летища и гари. Продуктът “Глазирани кестени” се реализира основно на Френския пазар. Малки количества (по време на празници) се експортират в САЩ и в Япония.
Италия е втория по големина производител и преработвател на кестенови ядки в Европейския съюз. Средното годишно производство е в рамките на 60 – 70 хил.тона ядки. Основното количество от тях се експортира в прясно състояние в САЩ, Канада и Япония. Около 40% от ядките (стандартно, екстра и супер екстра качество) се преработват от над 500 малки предприятия в деликатесни продукти от типа на глазирани и кандирани ядки. Малка част от кестените се преработват в алкохолна напитка “Пунш от кестени”. Произведените в Италия продукти от кестени се реализират, основно на пазарите в страните от Европейския съюз (по време на коледните и новогодишни празници). Много малка част от тях се експортира в САЩ и Канада (Guyer D., 2001). В Испания и Португалия има отлични условия за създаване и експлоатация на кестенови плантации. На настоящия етап, наличните плантации са в отлично състояние на етап оптимално плододаване. Двете държави произвеждат общо около 50 – 60 хил. тона кестенови ядки, които експортират основно в Нова Зеландия, Австралия и Япония, в пресно състояние. Много малки количества кестени (подстандартно и стандартно качество, по отношение на едрината) се преработват като полуфабрикат – цели, обелени, замразени ядки, които се преработват в крайни продукти, извън сезона на пресните кестени (Miguelez J.D.L.M., M.M. Bernardez, J.M.G. Queijeiro, 2004). Състоянието на кестеновите плантации в Турция и Гърция е аналогично на това в Испания и Португалия. Двете държави заедно произвеждат около 60 хил. тона средно, годишно, кестенови ядки (от които Турция произвежда почти 50 хил.тона). Основното количество ядки се експортира (екстра и супер екстра качество) за преработка във Франция и Италия. Около 40% от пресните кестенови ядки се експортират в САЩ и Канада. Малка част от ядките (главно в Турция) се преработват в кестеново пюре – полуфабрикат, който се експортира в Япония (Koyuncu T., S. Umit, T.Ilkcy., 2004). Китай и Южна Корея произвеждат средно годишно около 300 хил. тона кестенови ядки. Приблизително 200 хил.тона пресни кестенови ядки се експортират в САЩ, Япония, ЕС (главно Германия), Австралия, Нова Зеландия, Индия и Пакистан. Останалите ко-
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
47
Овощарство
Производство на кестенови ядки в света
личества, почти изцяло се преработват като полуфабрикат – цели, обелени, замразени ядки. С този продукт (от ядки с екстра и супер екстра качество) се търгува на изключително атрактивни цени, извън сезона за беритба и съхранение на пресни кестени. (Pomeranz J., 1977) В близките 5-6 години се очаква САЩ да бъде водеща държава в производство и преработка на кестенови ядки в света. Понастоящем в САЩ се произвеждат около 100 хил.тона ядки, средно годишно и заедно с импорта на ядки имат индустриално производство на кестенови продукти, около 200 хил. тона. Кестеновите плантации в САЩ са влезли в етап на максимално плододаване. Голямото търсене на кестенови продукти, конкурентните цени, високите печалби от развитие на кестеновите плантации като цяло, създават условия за лидерство на САЩ в този пазар. Основният продукт, който се произвежда в САЩ са “Печени кестени” (цели, обелени или необелени ядки). Този продукт е почти целогодишно на пазара и влиза в почти всички варианти на диети и менюта за ученическо хранене, както и на почти всички други консуматорски групи със средни и високи доходи (Vossen P., 1996). Австралия и Нова Зеландия имат над 130 годишна традиция в бизнеса свързан със създаване и експлоатация на кестенови плантации. В тези държави има над 100 предприятия, собственици на кестенови плантации и над 1000 предприятия за преработка на кестенови ядки. Машинно набраните ядки от плантациите на тези страни незабавно (със самолети) се транспортират (по време на беритбения сезон) във Виетнам. Там те се обелват (ръчно) и се замразяват. Замразените ядки се връщат обратно в Австралия и Нова Зеландия и се преработват в най-различни деликатесни и функционални храни (главно бебешки и детски пюрета). Цялата продукция от крайни продукти се реализи48
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
ра на местните пазари. Трябва да се отбележи, че всички пресни кестенови ядки, които се насочват към Австралия и Нова Зеландия (от Европа и Китай), най-напред преминават през Виетнам, където се обелват и замразяват и след това се транспортират в замразено състояние до предприятията за съответна преработка. Би могло да се отбележи също, че Нова ЗеландияÚˇзаÁ‡Âχ сега успешно САЩ в производ18,4% ÓÚ конкурира Ó·˘ËÚ ството на машини за обелване на кестенови ядки. ÔÎÓ˘Ë Ì‡ ‰‚ÂÚ ÍÛÎÚÛË ‚ ≈‚ÓÔ‡. œÓ‰ÛÍˆËˇÚ‡, Понастоящем в НоваÔÓËÁ‚ÂЗеландия се произвеждат ‰Â̇ ÓÚмашини »ÒÔ‡Ìˡ с 458 401 Ú от 15 – 20 кг/ч и с белачни капацитет Ò‰ÌÓ Á‡ ÔÂËÓ‰‡, ͇ÚÓ ‚ производителност от 0,5 до Â1,0 т/час. Машините с ÔÓˆÂÌÚÌÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ÚÓ‚‡ малък капацитет се използуват ÓÍÓÎÓ 19,9 % ÓÚ Â‚ÓÔÂÈÒ͇- в т.нар. микропредприятия, които(ÙË„.2). произвеждат суперделикатесни Ú‡ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ —Ή‚‡Ú »Ú‡Îˡ Ë(главно ‘‡ÌˆËˇ,глазирани ÍÓËÚÓ ËχÚкестени), а оборудвапродукти ‘Ë„. 2. œÓ‰ÛÍˆËˇ ÓÚ ·ÓÍÓÎË Ë Í‡Ù ÒıÓ‰ÌË ÒÚÓÈÌÓÒÚË ÔÓ ÓÚÌÓ¯Âнето с производителност до 1 т/час (суровина за ÌË ̇ ÔÎÓ˘ËÚÂ Ë ‰Ó·Ë‚ËÚÂ Ò обелване) се ̇ използува от малки 3033 Ú, ‰ ÎÂÍ Ô‚ÂÒ »Ú‡Îˡ, ÍÓˇÚÓ Á‡Âχпредприятия за производство на бебешки и детски храни. ÌË ÓÍÓÎÓ 19,1% ÓÚ ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ Япония е основен вносител ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ Ò‰- на пресни и замразеÁ‡ ÔÂËÓ‰‡ 15% ÓÚ ни ÌÓ кестенови ядки,Ëглавно от Европа и Китай. ОбелÔÎÓ˘ËÚÂ. ването и замразяването на кестеновите ядки се из ‡ÚÓ Â‚ÓÔÂÈÒ͇ Òڇ̇ вършва във Филипините (и малка част във Виетнам). ¡˙΄‡Ëˇ ËÁÓÒÚ‡‚‡ ÓÚ ÚẨÂÌЯпония е основен преработвател на кестенови ˆËËÚ ‚ ÔÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÓÚÓ Ì‡ ядки в света. Над 1000 малки предприятия произ·ÓÍÓÎË Ë Í‡ÙËÓÎ. œÓËÁ‚Ó‰ÒÚ‚ÂÌËÚ ÔÎÓ˘Ë Ò Í‡ÙËÓÎ веждат, средно годишно около 300-350 хил.тона: ˜ Ò‡ Ò˙Ò‰ÓÚÓ˜ÂÌË ÓÒÌÓ‚ÌÓ деликатесни ÓÍÓÎÓ диетични, функционални, и супер деÒÓ‚Ë Í „ÓÎÂÏËÚ ÍÓÌÒÛχÚË‚ÌË ˆÂÌÚÓ‚Â, ‡ ·Óликатесни храни, напитки и полуфабрикати. ÍÓÎË Ò Ò¢‡ ‰ÓÒÚ‡ ÔÓ-ˇ‰ÍÓ. “‡‰ËˆËËÚ ̇ ·˙΄‡- Ë ·Î‡„ÓÔˡÚÌËÚ Консумацията на кестенови хранителни продукти ÚˇıÌÓÚÓ ÓÚ„ÎÂʉ‡Ì Ë̇ ÔÓ ÓÚÌÓ¯ÂÌË ̇ ı‡ÌÂÌÂÚÓ Ò‡ ÚÛ‰ÌÓ ÔÓÏÂв Япония има над 100 годишна традиция. Кестеновите хранителни продукти са основен елемент в детското и ученическото хранене. Деветдесет и пет процента от произведените кестенови продукти се реализират на местния пазар и присъствуват на него целогодишно. Ст.н.с. д-р Павлина Параскова,
Ìˇ˘Ë ÒÂ, ÍÓÂÚÓ Â ÓÒÌӂ̇ڇ Ô˘Ë̇ ·ÓÍÓÎË ‰‡ ‚Ó‰ÒÚ‚Ó Ì‡ ·ÓÍÓÎ н.с. д-р Дида Исерлийска, ÔËÒ˙ÒÚ‚‡ Ô‰ËÏÌÓ ‚ ÏÂÌ˛ÚÓ Ì‡ ÂÌÓÏˇÌËÚ Â- ÌÓ Ôӂ˯ÂÌË ‚ÒÎ н.с. д-рÓÚГабор ¬Ó‰Â˘‡ ÓΡ ËÏ ÒÚÓ‡ÌÚË. ¿Ì‡ÎËÁ˙Ú Ì‡ ‰‡ÌÌËÚ ڇ·Î. 1Живонович, ÔÓ͇Á‚‡, Веселина Андонова, ˜Â Á̇˜ËÚÂÎÌÓ Û‚Â΢‡‚‡Ì ‚ Á‡ÂÚËÚ ÔÎÓ˘Ë Ë ÍÓ- ÓÚ Ú‡ÁË ÔÓ‰ÛÍˆËˇ. Õ‡È-„ÓÎÂÏËˇÚ Ô Î˘ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ промишленост ̇ ·ÓÍÓÎË Ë Институт по консервна ͇ÙËÓÎ ‚ ¡˙΄‡Ëˇ Ëχ ÔÂÁ 2004 „. —Ή ÚÓÁË ÔÂ- ÓÎ ‚ ≈‚ÓÔ‡  »ÒÔ‡ Пловдив ËÓ‰ Ò ̇·Î˛‰‡‚‡ ÚẨÂÌˆËˇ Í˙Ï ÔÓÒÚÂÔÂÌÌÓ Ì‡- ÒΉ‚‡Ì‡ ÓÚ »Ú‡Îˡ Ï‡Îˇ‚‡Ì ̇ ÔÓ͇Á‡ÚÂÎËÚÂ, Ò ËÁÍβ˜ÂÌË ̇ 2006 ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰Û „., ÍÓ„‡ÚÓ ÍÓ΢ÂÒÚ‚ÓÚÓ ÔÓËÁ‚‰Â̇ ÔÓ‰ÛÍˆËˇ   2 305 107 Ú Ò‰
¿·Ó̇ÏÂÌÚ̇ ͇ÏÔ‡Ìˡ ̇ ÒÔ. ì«≈Ã≈ƒ≈À»≈ ÔβÒî Á‡ 2010 „.
Б А РА Българска Асоциация на Разпространителите по Абонамент
„Добипрес”
GSM: 0882 966 460, 0888 336 519
ñï. „Çåìåä
На 19 юни 2009 г. Европейският парламент прие резолюция относно развитието и бъдещето на секторите овцевъдство и козевъдство в Европа. В първата част на резолюцията в рамките на 11 пункта се прави анализ на състоянието на тези два сектора и тяхното значение за ЕС. Подчертава се, че овцевъдството и козевъдството са важна традиционна селскостопанска дейност в ЕС, осигуряваща поминъка на хиляди производители, предоставящi продукция с изключителни вкусови и хранителни качества. Изтъква се, че животните от тези два вида поддържат биологичното разнообразие на флората, предпазват дивата фауна и спомагат за опазване на чувствителните екосистеми. На фона на тези положителни характеристики за значението на овцевъдството и козевъдството се посочват неблагоприятните тенденции в тяхното развитие. Подчертава се наличието на критичен спад в производството на продукти и масов отлив на производители, както и пълно възпиране и привличане на нови овцевъди и козевъди в сектора; ниски доходи на производителите, спад на местното производство и намаляващо потребление на продукти от овцете и козите; нарастваща международна конкуренция на вътрешния пазар; увеличаващи се цени на фуражите, което повишава себестойността на продукцията и намалява конкурентноспособността спрямо внасяните от други страни продукти. Крайно неблагоприятно върху овцевъдството се отразява епизотията „син език” (инфекциозна катарална треска), която в момента бушува в Европа и носи тежки социалноикономически последствия от загубите на продукция и от ограниченията в търговията с животните. На основата на тези констатации Европейският парламент прави сериозни и ефективни предложения към Съвета за земеделие и Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Дейностите и мероприятията, които трябва да се извършат в тази област, са формулирани в 29 точки. Основното съдържание на тези предложения се свежда до следното: • да се предприемат неотложни мерки за гарантиране на печелившо и устойчиво бъдеще за производство на овче и козе мляко и месо в ЕС, за насърчаване на консумацията на тези продукти, както и за задържане и привличане на млади овцевъди и козевъди в сектора (точ. 1). В точка - 3 на Резолюцията се призовава Съвета по земеделие и Комисията спешно да насочат допълнителни финансови помощи за производителите на овче и козе месо и мляко
в ЕС с цел развитието на динамично, независимо, ориентирано към пазара и потребителите овцевъдство и козевъдство; • предлага се въвеждането на екологична схема за запазване на овцете, като за всяка овца се осигури пряко финансиране със средствата на Общността или съвместно финансиране от Съюза и съответната държава с цел преодоляване на спада на броя на животните и производството на продукти, като финансирането се свърже с положителните екологични въздействия върху природната среда. Препоръчва се да се извърши анализ на неизползваните средства по първи и втори стълб на ОСП с оглед да се пренасочат средства в помощ на секторите овцевъдство и козевъдство. Препоръчва се също държавите - членки на ЕС, да отпуснат до 12 % от своите национални плащания за мерки за подкрепа на секторите, в които се наблюдават затруднения и за запазване на селскостопански дейности в районите в по-неблагоприятно положение. Препоръчват се допълнителни заплащания за селските стопани, отглеждащи редки традиционни и местни породи овце и кози в планинските и други райони, изправени пред особени затруднения, с цел опазване на биологичното разнообразие в селското стопанство. Препоръчва се производството на овче и козе мляко да бъде насърчавано наравно с производството на овче и козе месо, за да се гарантира запазването като цяло на веригата за преработка на млякото и производството на сирена, чийто типични особености и качество са широко известни. Призовава се Съвета по земеделие и комисията да проучат възможността за финансиране на общността с цел прилагане навсякъде в ЕС на предвидената за 31.12.2009 г. електронна, идентификационна система за овце. В точка - 16 от Резолюцията се призовава Комисията да увеличи годишния бюджет на ЕС за насърчаване производството на храни, който възлиза на 45 000 000 евро за 2008 г. и да гарантира финансирането на овчето месо, произведено в ЕС, както и да промени, опрости и рационализира практическите правила, регламентиращи изпълнението на бюджета, така че за производството на продукти от агнешко месо да се заделя съществена част от бюджета. Препоръчва се популяризирането на здравословните качества и полезните протеини в агнешкото и козето месо сред потребителите, особено сред младите хора, които потребяват малко овчи и кози продукти и за провеждането на активна инфор-
сп. „Земеделие плюс”, бр.3, 2010 г.
49
Животновъдство
Нов шанс за българското овцевъдство
мационна кампания в държавите - членки на ЕС за овчето и козето месо и за продуктите, произвеждани от това месо. В последната 29 точка се възлага на председателя на Европарламента да изпрати Резолюцията на всички правителства и парламенти на държавите членки на ЕС. Резолюцията на европейският парламента за състоянието на овцевъдството и козевъдството и мерките, които трябва неотложно да се вземат за запазване и развитие на тези подотрасли с най-голяма сила важат за Република България. Няма друга страна в ЕС, в която овцевъдството да е претърпяло такъв катастрофален погром през последните 20 години, както у нас. Беше разрушена, ограбена и похитена огромната материално-техническа база на едрите промишлени овцевъдни ферми. Бяха ликвидирани огромен брой животни от новосъздадените високопродуктив-
ни породи овце. Общият брой на овцете намалява от 8130 хил. през 1990 г. на 1710 хил. през 2000 г., в т.ч. на овцете майки от 5007 хил. на 1347 хиляди. След 20-годишен период на преход и безвремие за овцевъдството кризата в този подотрасъл продължава да се задълбочава. През последните 3 години - 2005, 2006 и 2007 г. броят на овцете общо продължава да намалява като за съответните години е 1602 хиляди; 1635 хил. и 1526 хиляди, а на овцете майки, съответно е 1314 хил.; 1296 хил. и 1233 хиляди. Броят на козите майки за същите години е 506 хиляди; 451 хиляди и 406 хиляди през 2007 г. През 2007 г. броят на стопанствата, в които се отглеждат овце от 1 до 9 броя намалява спрямо 2006 г. с 12 %, на тези които отглеждат от 10 до 19 овце намалява с 11,7 %, на тези, отглеждащи от 20 до 49 бр. пада с 23,7 %. Увеличават се стопанствата, които отглеждат от 50 до 99 овце с 4,2 %, а на тези, които отглеждат над 100 овце - броят нараства с 8,4 %. Общото производство на овче мляко през 2005 г. е 105 057 тона; през 2006 г. 107 535 тона и през 2007 г. пада на 84 907 тона. Намалението през 2007 г. спрямо 2006 г. е с 21,0 %. Производството на козе мляко също бележи значителен спад от 109 114 т. през 2005 г. на 102 297 т. през 2006 г., на 87 174 тона през 2007 г. Тежката криза, в която се намира нашето овцевъдство изисква да се провеждат неотложно цялостни, всеобхватни крупно-мащабни действия в национален мащаб, за да се изведе отрасълът от това състояние и да се гарантира неговото устойчиво развитие. За такива действия призовава и европейският парламент и те напълно съвпадат с нашите национални интереси.
Проф. д.с.н. Михо СЕМКОВ
Новини от света „Ноев ковчег” за спасяване на растенията Завърши създаването на своеобразен „Ноев ковчег” - грандиозен проект на норвежкото правителство за съхраняването на около два милиона семена, представляващи селскостопанското разнообразие на планетата. Главната цел е да се гарантират продоволствените ресурси срещу заплахи като климатичните аномалии - глобалното затопляне, повишаване нивото на моретата, евентуална ядрена война, падане на астероиди и други. „Това е Ноев ковчег за семена - изтъква проф. д-р Кери Фоулър, изпълнителен директор на организацията Global Crop Diversity Trust, анализираща реализирането на този проект. - Уникалното хранилище ще може да се използва за възстановяване на селското стопанство.” Мястото на това хранилище все още не се разгласява точно, но е известно, че то е някъде на архипелага Шпицберген в пределите на Северния полярен
50
бр. 3, 2010 г., сп.
„Земеделие плюс”
кръг. Помещението с размери 5х5х15 метра е вдълбано в здрави скали. Стойността на проекта е 1,9 млн. британски лири. Парите се плащат от Норвегия, на която принадлежи Ноевият ковчег за семена. „Самите семена обаче са нещо различно. Това е дар за човечеството - посочва проф. д-р Фоулър. Тази застраховка е сравнително евтина, като се има предвид важността на селското стопанство.” Семената се охлаждат до температури минус 10 минус 20 градуса по Целзий. Но ако системата за охлаждане се повреди, вечният лед ще поддържа температура от минус 4 градуса. А това е достатъчно, за да се запази голяма част от семената. Хранилището не се нуждае от постоянно присъствие на хора. „Това е най-безопасната генна банка в света - твърди проф. д-р Фоулър. - Но семената ще бъдат използвани само в случай, че по някаква причина изчезнат всички други образци. Става дума за безаварийно хранилище, а не за обикновена банка за семена.”
Веселин СЕЙКОВ