сп. Агрозона - брой 61 by Agrozona

Твоята зона за бизнес и земеделие!

Брой 61, октомври 2016 г.

www.agrozona.bg

771314

425001

Код: БИО ОСП: На зряла възраст и за основен ремонт

Уникални храни вместо субсидии наготово

Зърнопроизводството премина своя пик

80 години, едноличен лидер на световния пазар. ИНТЕЛИГЕНТНИ СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ ВИСОКА ГЪВКАВОСТ ЛЕСНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ ИКОНОМИЧНИ И НЕЖНИ КЪМ РАСТЕНИЯТА И ПОЧВИТЕ SMARTRAIN СИСТЕМА ЗА КОНТРОЛ ОТ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН, ТАБЛЕТ ИЛИ КОМПЮТЪР

Марпекс Агро ЕООД Русе 7013, бул. Липник 128

Биото -

мода, необходимост или шанс Да се ядат биохрани е модерно, да се ядат биохрани е полезно и вкусно. А да се прави биоземеделие е възможност за фермерите, дори онези най-малките, които не могат да оцелеят в битката с конвенционалното селско стопанство. Световните тенденции не подминаха и нашата трапеза и някак неусетно, поне за редовите потребители, органик продуктите заеха своето място в пазарската чанта на много българи. Запознанството е плахо, първо някой краставичка и домат с надеждата и децата ни да усетят вкуса от онова време, после няколко ябълки, които няма да спечелят конкурс за красота в градината, а накрая в торбата скачат и различни семена и подправки. Всъщност редът е различен за всеки, важна е обаче крайната цел – да се храним с продукти, отгледани без химия. Всеки има шанс да успее, независимо дали е малък или голям, ако започне от утре да се занимава с производството на биологични храни, защото продукцията му ще се изкупи на 100 %. Така коментира ситуацията у нас един от най-опитните български производители и търговци в този бранш. Без да обещава, че ще бъде лесно, напротив мераклиите ги чакат много ядове, трудности и живот на ръба да се откажеш. Но повечето не го правят, защото това производство е кауза, а за нея не трябват само пари и идеална среда, а най-вече убеденост. Мащабите у нас може да са скромни, но потенциалът ни е значителен, макар че и това няма да

Издава: АБ КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД и АЗПБ Адрес на редакцията: гр. София 1606, бул. „Христо Ботев“ 18, ет. 1, ап. 2 тел.: 02/ 950 24 35, agrozona@agrozona.bg Печат и предпечат: Бет Принт ООД хартията е доставена от Анталис България ЕООД ISSN 1314 – 4251, Каталожен № 1055 Цена 5 лв. Главен редактор: Паулина Йоргова e-mail: editor@agrozona.bg, Mobile: 0899 512 414

бъде вечно. Дори вече има тревога, че чистите територии у нас са на изчезване. Все по-често ливадите стават нивички, а заедно с треволяците изчезва и възможността пчелите да имат достъп до нетретирани растения. И при този млад подотрасъл обаче страда от стари болести на родното земеделие. Продукцията е малко, а там където я има – отива за износ, но като суровина. И докато в посока Западна Европа хвърчат тировете с наши продукти – мед, билки, плодове и зеленчуци, то в обратна посока пристигат лъскавите бурканчета и кутийки с преработените суровини. Добре опаковани, надлежно обозначени със зеленото листо, което е знакът за органик продукция в целия Европейски съюз. И естествено без намек за български произход. Но на европейски цени. А колко по-просто може да бъде, произведените тук продукти, да се преработят у нас и да стигнат на по-достъпни цени до родните купувачи. Така ще спечелят и малките производители, и търговците, защото в магазините им ще влезе храна на по-достъпни цени. Ще спечелят и потребителите, понеже биопродуктите ще бъдат с една идея по-достъпни за тях.

Паулина ЙОРГОВА Главен редактор

Репортери: Лилия Александрова - Mobile: 0892 29 25 27 Анета Стефанова - Mobile: 0895 52 99 50 Георги Узунов - Mobile: 0887 63 33 31 Маркетинг и реклама: Гергана Георгиева Mobile: 0899 512 413, marketing@agrozona.bg Кирил Беспалов - Mobile: 0895 52 99 47 Дизайн: Димитър Димитров - design@agrozona.bg Редакцията не носи отговорност за текстовете на рекламите. Снимки - архив „Агрозона“ и www.sxc.hu Снимка корица - www.shutterstock.com Материалите в изданието са авторски и тяхното използване без разрешението на редакцията е абсолютно забранено!

Съдържание Отварят подмярка 4.1 с целия остатъчен бюджет от €237 млн................... 4 Нулевият данък ще минава през цедка................................................................... 6 Фермерите ще доставят директно мляко и плодове за малчуганите.......... 7 Искаме запазване нивата на подкрепа по Първи стълб..................................... 8 До 12 октомври се приемат документи за намаление на млечната продукция............................................................................................. 9 Предизвикателството “Кодекс за поземлените отношения”........................ 10 Интервю: Явор Гечев, председател на Съюза на земеделските кооперации в България Зърнопроизводството премина своя пик............................................................ 12 Експертите говорят: Санкциите при мониторинга по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020................................................................................................... 18

Нулевият данък ще минава през цедка - стр. 6

Анализ: На зряла възраст и за основен ремонт................................................. 22 133 млн. евро могат да ползват защитените храни....................................... 26 Храните влизат в дигиталното наследство на България............................... 27 Тема на броя: Код:БИО............................................................................................. 30 Ядем повече био, изнасяме по-малко............................................................ 32 Мотивираме растежа на този сектор...................................................... 33 Фермери правят промяна заради евро парите........................................ 33 Биоземеделието настъпва........................................................................... 34 Пазар с перспективи за растеж.................................................................. 35 16-годишен технолог владее уроците на бизнеса..................................... 36 Органик производството като хазарт...................................................... 38 Новото лице на кашкавала – между чубрицата и боровинките.............. 42

Предизвикателството “Кодекс за поземлените отношения” - стр. 10

Две фирми вън от пазара заради фалшиво “био”...................................... 44 Биоземеделието изхранва 3 хил. семейства в Косово.............................. 46 40% повече био площи в Румъния................................................................... 46 Гърците пробиват на шведския пазар........................................................ 47 Комшиите изнасят за Европа плодове, ядки и билки................................. 47 Мед с глифозат вадят тази година пчеларите........................................ 48 Детските храни Hipp с биоплодове от България....................................... 48 Засяваш домати, ражда се общност................................................................. 50 Кошери на покрива на небостъргачите.............................................................. 54 Лозята превземат небето на Голямата ябълка................................................ 55 София прави агробизнес инкубатор.................................................................... 56 Закриха Фабрика в Родопите.................................................................................. 58 Брюксел готви стандарти и за щастливите зайци......................................... 62

Брюксел готви стандарти и за щастливите зайци - стр. 62

След 2020 г. ще има програма за развитието на планинските райони........ 63 Малката Шампания.................................................................................................. 64 Музеят на земеделието – самотен в края на града......................................... 66 Календар на фермера за месец октомври......................................................... 68 Моят бизнес: Те идват: иновации спасяват пчелите....................................... 70 Румънски “правила” ни лишават вече 5 години от акула................................... 74 Уникални храни вместо помощи наготово.......................................................... 76 Субсидирането е временна мярка....................................................................... 77 Дюлята – божествен плод...................................................................................... 80 Репортаж: Италия – страната, която пише стари и нови приказки............ 82 Очаквайте през ноември........................................................................................ 88

Малката Шампания - стр. 64 Брой 61, 2016 г. 3

В средата на месец октомври

Отварят подмярка 4.1 с целия остатъчен бюджет от €237 млн. АЗПБ е против редуциране на списъка с приоритетните култури В средата на месеца ще бъде отворен вторият прием по подмярка 4.1„Инвестиции в земеделските стопанства“ с целия остатъчен бюджет от 237 млн. евро. Във връзка с инвестициите за напояване, които ще бъдат допустими при този прием, от Асоциацията на земеделските производители в България предлагат да се прилага един документ – само от РИОСВ, а съгласуването с Басейнова дирекция да се прави междуведомствено. Така ще се избегне необходимостта земеделските производители да обикалят в различните държавни институции и да събират множество документи. Инвестициите за напояване да се стимулират с допълнителни 10 точки на принципа на въведения вече критерий за строително-монтажните работи и съоръженията към тях, препоръчват от АЗПБ. От асоциацията настоя-

Явор Гечев, Съюз на земеделските кооперации в България:

Има твърде много проблеми по подмярката „Предизвикателствата в 4,1 се казват хидромелиорации“, коментира за Агрозона Явор Гечев, председател на Националниясъюз наземеделските кооперации в България. Разликата с предния прием по подмярката е много голяма, свързана е със Закона за водите, с управление на речните басейни, с куп разрешителни режими, каза още той. Според него преди подмярка 4.1 би трябвало да стартира подмярка 4.3, по която по думите му не е започната работа,няма никаква яснота. Подмярка 4,3 се отнася до хидромелиоративните съоръжения, които довеждат до самото стопанство. „Проблемите са прекалено много.“, каза Гечев. Той изказа опасенията си, че не са предвидени от страна на министерството разрешителните режими при преминаване на канални съоръжения, по Закона за водите и Закона за устройство на територията. Страховете са и за това, че издаването на разрешителните режими ще отнеме много по-дълго време отколкото е прозорецът за прием. „Моите опасения са да не се отваря една мъртвородена мярка, по която да е допустимо нещо, а никой да не може да кандидатства за него.“, коментира още Явор Гечев. 4

Брой 61, 2016 г.

ват още да бъде заделен целеви бюджет за напояване, за да може да влязат максимално проекти за хидромелиорации. „Все още има възможност това да се направи в заповедта на министъра”, категоричен е Ивайло Тодоров, член на УС на АЗПБ.

Веселина Ралчева, Българска асоциация „Биопродукти“:

Промяната ще се отрази на сектора Рязка смяна на правилата, така коментира изваждането на култури от списъка с приоритните за подпомагане по подмярка 4.1 Веселина Ралчева, член на УС на Българска асоциация „Биопродукти“. По думите й са извадени култури, с които земеделците може по предходна мярка да са направили насаждения и да са планували разширяване на проекта по 4.1. По повод културите, с които се получи изкривяване на политиката, като тикви например, тя каза: „Може би изваждането им от обвързаната подкрепа беше достатъчна мярка, за да се спрат тези тенденции. Така или иначе това беше представено на бранша, не е обсъждано предварително.“ Веселина Ралчева посочи, че е било необходимо по-широко обществено обсъждане на това кои са традиционно българските култури, тъй като по думите й, в списъците са останали странни и екзотични култури, а типични за страната ни билки са извадени от приоритетите. Пример за това са всички отпаднали етерично-маслени култури. Промените в правилата по подмярката със сигурност ще се отрази на сектор „Биопроизводство“, категорична е Ралчева.

Администрацията не трябва да ограничава бизнес инициативата, а вместо това да разработи точни механизми срещу създаването на изкуствени условия, смятат експертите от асоциацията. „Нагласените проекти са в основата на проблема, с който се сблъскваме у нас откакто съществуват програмите”, каза още Тодоров. Да не се променя списъкът с приоритетните култури и животни, препоръчват от АЗПБ. Необходима е оценка на цялостния ефект от стимулиране на дадени култури, както и анализ дали с нарастването на площите се постига задоволяване на вътрешния пазар. „Като цяло асоциацията е против настоящото редуциране на списъка.“, коментира Ивайло Тодоров. Той посочи, че ПРСР трябва да изпълни целта си, като се разбие моделът на монокултурното земеделие. Тодоров допълни още, че когато има злоупотреби с даден вид култура, те трябва да бъдат санкционирани, а не да се спре стимулирането й като цяло. Асоциацията адмирира създадената от министерството възможност с един формуляр да става прехвърлянето на проектни предложения по подмярка 4.1 от предходния прием, към предстоящия през октомври. На практика всички проекти, които са останали под чертата по първия прием ще може да кандидатстват отново за европейско финансиране само с потвърждение на стария проект. Промяната става възможна по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България, като целта е да се намали бюрократичната тежест.

Светослав Русалов, Националната асоциация на зърнопроизводителите

Да се подпомагат само типични за нашата страна култури Културите, които не са типични за българското производство трябва да се премахнат от списъка с приоритетните за подпомагане видове. Това е категоричната позиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите, която посочи нейният председател Светослав Русалов в отговор на въпрос на „Агрозона“ по проблемната тема. Като пример той даде брюкселското зеле. „Една от първите ми забележки е, че когато има неясноти и задаваме въпроси, те получават отговор в рамките на месец преди самото отваряне на мярката“, каза още земеделският производител. По думите му все още има неясни моменти около условията по подмярка 4,1 и асоциацията ще постави пред министерството въпросите си. Цялостната оценка по подмярката на председателя на НАЗ е, че голяма част от неговите колеги ще бъдат удовлетворени от възможностите, които дава приемът по подмярка 4.1, но в крайна сметка ще останат и производители, които няма да бъдат доволни.“

Антон Аспарухов, шеф на Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХ

Само признати организации на производители са допустими за колективни инвестиции - Г-н Аспарухов, кои бенефициенти са допустими за колективни инвестиции? - Плановете ни към момента са за колективни инвестиции точки да получат само групи и организации на производители, които са признати по съответната процедура от Министерството на земеделието. - Друга тема, която предизвика дискусии е изключването на традиционни култури от списъка с приоритетните, а други, като мушмули и чувен, фигурират в него. Кое наложи това? - Първоначалната идея за намаляване на списъка с приоритетни култури беше от него да отпаднат култури като тикви, които през последната година преживяха истински бум. Създадоха се доста нови площи със съответните култури, и не смятаме, че те попадат в т.нар. чувствителни сектори, за които една от характеристиките е, че производството и продукцията от тях спада. В случая част от орязаните култури не отговарят вече на тази дефиниция, има достатъчно новосъздадени площи. - Фермерите се интересуват и от възможността да бъдат прехвърлени проекти от предходния прием към този през 2016 г. Каква ще бъде процедурата? - Като цяло идеята на това едно проектно предложение от предходния прием да бъде прехвърляно към следващия, е да улесним максимално бенефициентите. Две неща са важни. Първо, кандидатите трябва да са готови да предоставят всички допълнителни документи, които ще им бъдат изискани от фонд „Земеделие“ за актуализация на проектното им предложение. Също така трябва да са наясно, че проектът ще бъде оценен по всички правила, които ще важат за новия прием. - Имат ли право земеделците да прехвърлят проект от предходния прием и да входират едновременно нов проект? - Имат право само ако става въпрос за различни проектни предложения с различен тип инвестиции. Ако говорим за едно и също – няма как земеделският производител образно казано да си запази реда, чакайки в стария прием, но със същия проект да кандидатства и в новия. Кандидатът трябва да избере дали да изчака резултата от стария прием или да кандидатства със същото проектно предложение в новия прием. Брой 61, 2016 г. 5

ПРЕДСТОЯЩО От 3-ти октомври до 15-и ноември е срокът за подаване на документи за целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница от реколта 2017 г. От 10-и октомври започва приемът за държавната помощ за хуманно отношение към свине – трети транш. Крайният срок за подаване на заявления е 21-и октомври. Държавната помощ ще се прилага до края на 2017 г. Тя покрива разходи или пропуснати приходи, свързани с ангажиментите за хуманно отношение към свинете, поети за най-малко 5 години. От 14-и до 16-и октомври в Елена ще се проведе Празник на еленския бут. За празника пазарът в града ще се превърне в място за възстановки, дегустации и изложби. На 14-и октомври вечерта започва богата фолклорна програма, придружена с кулинарни изложби, дегустации на вина и мезета. В програмата влиза пресъздаване на традицията, свързана с посрещането а еленските градинари и гурбетчии, ще бъде пресъздаден и ритуалът пърлене на прасе над трап. Вкусният празник включва и типични за Еленския край ястия. Прочутият еленски бут е специалитет, който се приготвя от бутове със средно тегло 12-14 кг, от прасе, отгледано до 160-170 кг живо тегло.

Нулевият данък ще минава през цедка Трима министри правят списъци за хранителните дарения

Празникът на брежанския кестен започва на 15-и октомври в село Брежани в Северен Пирин. По време на празника ще звучат фолклорни ритми, а гостите могат да се насладят на богата кулинарна изложба с дегустация, подготвена от местните жители. Основна съставка в изкушенията ще е кестенът, който преди е бил характерна за района храна. Днес кестеновите гори постоянно намаляват. Празникът на брежанския кестен има за цел да популяризира кестена като храна, да подпомогне запазването на горите и да съхрани традициите. 6

Брой 61, 2016 г.

Новите правила за даряване на храни ще действат по два списъка, съобщи министърът на финансите Владислав Горанов след среща с представители на хранителния бранш, на Българската православна църква, директора на Хранителната банка и омбудсмана. Единият ще определя храните, които могат да бъдат дарявани и в какъв срок преди изтичане срока им на годност може да бъдат предоставени за хора в нужда. Така различните храни ще имат различен срок за даряване, а не както беше първоначално заложено – да има общ срок от 30 дни. Този списък трябва да бъде изготвен от земеделския и здравния министри. Социалният министър от своя страна трябва да направи друг списък – с бенефициентите, на които Българската хранителна банка може да разпредели хранителни дарения, като се следва политиката за найнуждаещи се. Храни, които са дарявани в случай на бедствия, но имат дълъг срок на годност, няма да бъдат освободени от ДДС. Специалният данъчен режим се ограничава до храни, които вече не могат да бъдат реализирани в търговската мрежа, защото пазарът е наситен, или поради краткия оставащ срок на годност, обясни за „Агрозона“ Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка. Няма да бъдат освободени от данъчна тежест и

Финансовият министър Владислав Горанов представи новите правила за хранителните дарения.

храните, които са дарени, след като са останали от топли витрини, кетъринг услуги, ол-инклузив пакети и ресторанти, стана ясно от думите на омбудсмана Мая Манолова. 7-8 млн. лв ще е потенциалната загуба за бюджета от отпадане на ДДС върху дарените храни, при условие, че 0,5% от целия оборот на хранителни стоки, които се търгуват, бъде дарен и съответно не се обложи с данък „Добавена стойност“, това каза още финансист № 1.

От 2017 г.

Агенция „Митници“ ще връща акциза за фермерското гориво Агенция „Митници“ ще връща част от платения акциз на фермерите за да им се осигури евтино гориво като превежда парите на ДФ „Земеделие“. Това предвиждат промени в Закона за акцизите и данъчните складове. След това фондът ще превежда средствата на самите земеделци и по този начин схемата за поевтини горива за фермерите реално ще заработи. С промените в закона ще бъдат разписани по-ясно правила за санкциониране в случаите на лепене на употребявани бандероли върху цигари или бутилки с алкохол. От 1000 до 3000 лв. за физическите лица, и от 2000 до 6000 лв. за фирмите, които лепят повторно стари бандероли.

Предложение

Фермерите ще доставят директно мляко и плодове за малчуганите Асоциации и организации на производителите стават бенефициенти по училищните схеми Училищата сключват договори за доставка на плодове и млечни продукти по училищните схеми с търговци, а не с производители. По този начин търговците купуват на безценица продукцията и я продават на цена в пъти по-висока. Това е станало ясно на среща между представители на фонд „Земеделие“, асоциации от сектор „Плодове и зеленчуци“ и Асоциацията на земеделските производители в България, научи „Агрозона“. Примерът, който е обсъден на срещата, е как ябълки са купени от производител на цена за килограм 80 ст., а са продадени на 4,20 лв/кг. Представителите на млечния сектор твърдят, че се търговците сменят доставчиците си като търсят най-евтината цена и че контролът от страна на Фонда е занижен. От ДФЗ обаче не са съгласни с подобно становище. Предло-

жение от страна на ДФЗ, изказано на срещата, е бенефициенти по схемата да могат да са асоциации и организатори на производители. Тема на срещата е било актуализиране на ставката за доставка на плодове, зеленчуци и мляко като в следващите дни Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България, и Димитър Зоров, председател на Асоциация на млекопреработвателите и собственик на голяма кравеферма, ще предоставят актуални цени на 14-те продукта, включени в списъка на полезни храни, с които ще се хранят по вече обединените схеми за плодове, зеленчуци и млечни, малчуганите. На база тези цени ще бъде изготвена методологията по схемата. Брой 61, 2016 г. 7

Българско председателство на Съвета на ЕС:

Искаме запазване нивата на подкрепа по Първи стълб За подготовката на МЗХ ще отговаря заместник-министър Васил Грудев Лилия АЛЕКСАНДРОВА Запазване на нивата на подкрепа по Първи стълб на ОСП след 2020 г., увеличаване на процента за обвързано с производството подпомагане и развитие на устойчиво земеделско производство при опазване на околната среда – това са основните акценти в дискусиите за бъдещето на ОСП след 2020 г., които страната ни ще постави по време на своето ротационно председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. България ще насочи вниманието и върху необходимостта от преразглеждане на действащото законодателство на ЕС с цел осигуряване на по-добро насочване на помощта за организации на производители във всички държави членки. Целта ще бъде да се предприемат мерки за коригиране на констатираните слабости в настоящия режим на ЕС за плодове и зеленчуци, за да се гарантира по-добро насочване на подпомагането за организациите на производителите във всички държави членки. Това съобщиха за „Агрозона“ от МЗХ.

Заместник–министър Васил Грудев, в чийто ресор са европейските въпроси, ще отговаря за подготовката на МЗХ за предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС през 2018 г.

До 8 % ръст на земеделската техника

Очакваме 200 хил. тона грозде Около 700 кг е средният добив на грозде за тази година. Времето за прибиране бе добро за лозовите масиви, като има много продукция с висока захарност. За сметка на това обаче добивът е по-нисък. В Пиринско средният добив на Каберне и Мерло е от 800 до 1000 килограма от декар. В Пловдивско средното количество Мавруд достигна 700-800 кг от декар. В Хасково Мерлото е около 500- 600 кг от декар. До 700 кг е добивът на видинските лозаропроизводители. Цената на Мавруда тази есен е около 65 стотинки за килограм. Захарността е 20 %, а качеството е хубаво. Мерлото държи подобни цени, като килограмът може да се закупи от 0, 65 ст. до 0, 70 ст. Захарността е много висока – от 23, 5 % до 25 %, съобщиха производители. Експертите прогнозират тазгодишната реколта да бъде около 200 хил. тона грозде. През 2015 г. прибраното и преработено грозде от винарските предприятия е близо 196 хил. тона. За тази година се очаква повече предвид факта, че има и нови лозови насаждения. Износът за миналата година е достигнал 54,365 млн. литра вино. 8

Брой 61, 2016 г.

Най-новата земеделска техника беше показана в Стара Загора на 9-тото издание на специализираното селскостопанско изложение БАТА АГРО ЕСЕН. Изложението се проведе на 35 хил. метра изложбена площ. От 3,5 до 8 % е ръстът на регистрираната земеделска техника във всички категории, отчете министърът на земеделието Десислава Танева. По думите й наймного нова техника е регистрирана през 2011 г. и през 2015 г. Колесните трактори към края на 2015 са наброявали 75 хил. като 20% от тях са били на възраст до 10 години . Всеки десети трактор у нас е на възраст до 5 години, което означава, че е нова техника. Една четвърт от всички регистрирани комбайни са били на възраст до десет години, като броят на всички регистрирани е 11, 5 хиляди. От тях също 10 на сто са на не повече от 5 години.

До 12 октомври се приемат документи за намаление на млечната продукция До 12 октомври животновъдите ще подават заявления за намаление на млечната си продукция. Това е вторият период за подаване на заявления. Приемът на документи за него започна на 26 септември и се отнася за намаляване на издоеното мляко в месеците ноември, декември и януари догодина. Подпомагането от 0,14 евро/кг се отпуска на производители, които ще заявят намаляване на доставките с най-малко 1 500 кг за тримесечния период на намаляване на производството. Друго условие е да са активни доставчици към първи изкупвачи през юли 2016 г., за което да представят документ за доставки. Всеки производител ще може да подаде само едно заявление по цялата мярка. В заявлението за участие в мярката кандидатите трябва да посочат общото количество краве мляко, доставено на първите купувачи през референтния период, както и

ЕС харчи допълнително € 350 млн. за кризата Брюксел финансира с почти 350 млн. евро извънредната помощ за справяне с кризата в млечния сектор. От тях 150 млн. евро са предвидени за мярката за свиване на млечната продукция в страните членки. Всеки член има право да допълни европейското финансиране по мярката с национални средства. Производителите във Валония, Белгия, ще получат 14 евроцента на килограм неиздоено мляко плюс 10 евоцента за килограм от държавата, като това ще важи само за първите 10% намалено количество. Голяма част от националните средства на стойност 4,5 млн. евро ще бъдат изплатени като директни плащания. Млечното животновъдство в Португалия ще бъде подкрепено с 45 евро на млечна крава за първите 20 животни в стадото. Европейската помощ за фермерите в Австрия за намаляване на производството е на стойност 5,9 млн. евро. Около 58 млн. евро са предвидени за Германия, 49,9 млн. евро за Франция, 30,2 млн. евро за Великобритания, 23 млн. евро за Полша и 20,9 млн. евро за Италия.

Производителите трябва да заявят намаляване на доставките с най-малко 1 500 кг за тримесечния период. количеството, което планират да бъде доставено в периода на намаляване на производството. Към заявлението трябва да бъдат приложени и документи, доказващи, че кандидатът е производител на мляко и доставял такова на първи купувачи през юли 2016 г. Мярката е част от допълнителния пакет на Европейската комисия, с който се предоставя помощ от 150 млн. евро за всички производители на краве мляко, които решат доброволно да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца. Така от Брюксел се надяват да намалят свръхпредлагането на мляко в общността, за да се стабилизират цените на суровината.

Забраната падна

Продаваме свободно месо и мляко в Европа Европейската комисия отмени наложените на България ограничения за търговия с охладено месо и мляко. Свободно, без допълнителни изисквания и ограничения, може да се търгуват мляко и млечни продукти, предназначени за човешка консумация, както и прясно месо от едри преживни животни. Когато млякото е предназначено за хранене на животни, условието е да преминало термична преработка, за да се намали риска от евентуално предаване на вируса на болестта. Отпадането на забраната стана само седмица след като в София се проведе конференция по въпросите на болестта „Заразен нодуларен дерматит“, където този въпрос беше поставен от земеделския министър Десислава Танева. Брой 61, 2016 г. 9

Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ

Предизвикателството “Кодекс за поземлените отношения” Димитрина МИХАЙЛОВА - Г-н Върбанов, в публичното пространство оглавяваната от Вас Асоциация на земеделските производители в България е позната с активната си роля по темата за поземлените отношения и в тази връзка бихте ли коментирали дойде ли вече ред на дългоочаквания поземлен кодекс? - Усъвършенстването на поземлените отношения е изключително важна тема за асоциацията, по която работим активно, последователно и на високо експертно ниво през годините. Цялостна ревизия на поземленото законодателство е старо наше предложение, а земеделската общност в страната има високи очаквания към Кодекса за поземлените отношения, особено в настоящия момент - след две крайно тежки кампании по директни плащания и комасация (2015 г. и 2016 г.). Свидетели сме как агросекторът е поставен да работи в среда с чести, изненадващи, недообмислени и противоречиви промени „на парче“ в законодателство. АЗПБ неведнъж е споделяла позицията си, че крайно належащо за устойчивото и предвидимо развитие на агробизнеса, позициониран в рамката на ОСП 2014-2020 е разрешаването на проблемите, произтичащи от противоречия в законови и подзаконови нормативни актове или липсата на уредба, водещи до неправилни тълкувания, неспазване на законодателството, наличие на разнообразни „местни практики“, недоверие и непредвидимост за бизнеса. Процедурата на МЗХ по възлагане на обществена поръчка за изготвянето на кодекса е на финалната права и се надяваме този път тя да приключи успешно, за да стартира и изготвянето на кодекса. Отговорът на поставения въпрос е да, дойде вече ред и на дългоочаквания поземлен кодекс. - В отговор на публикуваното от МЗХ решение по възлагане на обществена поръчка за поземления кодекс чрез пряко договаряне с три адвокатски дружества АЗПБ изпрати писмо до министър Танева. Бихте ли споделили за нашите читатели какви са Вашите предложения и искания. - Наясно сме, че изготвянето на работещ поземлен кодекс е доста амбициозна и нелека задача, която изисква време и висока професионална експертиза. Според нас обаче е целесъобразно МЗХ да включи браншовите организации на най-ранен етап в процеса по изготвянето и обсъждането на кодекса. Прилагането на „научените уроци“ от нашата богата практика ще е предпоставка за създаването на адекватна нормативна база, постигаща ефективно прилагане и изпълнение на заложените цели. 10

Брой 61, 2016 г.

Предложили сме на министър Танева да бъде сформирана в рамките на МЗХ работна група по „поземлени отношения“ с участието на заинтересованите браншови организации, която да заработи максимално бързо. За АЗПБ поземлените отношения като част от правната система са изключително важни за уреждането на обществените отношения в агробизнеса и създаването на стабилна среда за развитие, инвестиции и повишаване на конкурентоспособността. Очакванията ни са кодексът да е резултат от съвместната работа на съответна работна група с МЗХ, а изработването на проекта на нормативния акт да е в съответствие с принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. - Към днешна дата може ли се каже кога се очаква да бъде готов кодексът и да започне прилагането му? - Поставеният в процедурата по обществена поръчка краен срок за изпълнение е 15 ноември т.г. и по информация от министерството след като проектът на кодекс е готов, ще стартира и неговото обсъждане. Колко време ще отнеме обсъждането към момента няма информация, но е важно да се предвиди достатъчно време, тъй като ще бъдат засегнати голям брой нормативни актове и на различна тематика - собственост и управление (частна, държавна, общинска), арендни взаимоотношения, комасация, хидромелиорации, регистри, подпомагане и пр. Относно въпроса Ви кога се предвижда прилагането на кодекса - отговорът е свързан първо с приемането и влизането в сила на акта, което към момента няма как да е известно. В тази връзка, в нашето писмо сме предложили на администрацията да съобрази началото на прилагането на кодекса със спецификата на работа на агросектора, за да се гарантира плавно „превключване“, както и да се планират необходимите обучения за прилагащата администрация (областни дирекции и общински служби по земеделие).

Банка ДСК е надежден партньор на българските фермери 28 % ръст в агрокредитирането само за година Банка ДСК е традиционен участник в редица ключови събития в сферата на земеделието, свързани с приоритетите за финансиране в рамките на новата Обща селскостопанска политика. Основни партньори сме на мащабни форуми за агробизнес в България. Банката участва в значителен брой специализирани мащабни конференции, международни изложения и национални събития, сред които „Национална среща на земеделските производители в България“, АГРА, БАТА АГРО, Международно изложение „Селското стопанство и всичко за него”, „Международен технически панаир“ и много други. Банка ДСК се включи и в изложението „БАТА АГРО 2016 Есен“, което се проведе в края на август и началото на септември. В рамките на форума банката се позиционира със специализираното си лого „ДСК Агро“ на стратегическо място, където всички заинтересовани земеделски производители и по-големи фирми, занимаващи се със земеделие, получиха компетентни консултации за специализирано банково обслужване и финансиране от Банка ДСК.

Земеделският бизнес е приоритет за банката Агробизнесът е целеви отрасъл, който в портфейла на банката бележи ръст от 28% за 2015 г. и е сред дългосрочните приоритети на Банка ДСК. За оказване на ефективна и адекватна помощ на фермерите банката разполага с безспорни активи, като най-голямата клонова мрежа в страната с широко регионално покритие; професионално познаване и разбиране на българския пазар; индивидуален подход в кредитирането, съобразен със спецификата на всеки отделен бизнес и, не на последно място, изградено доверие към Банка ДСК. Банка ДСК ЕАД е традиционен лидер в банкирането на дребно, но през последните две години се утвърди и като надежден партньор на корпоративния и малкия и среден бизнес в България. Банката обслужва над три милиона клиенти и разполага с най-голямата клонова мрежа в страната. Осигуряваме адекватно финансиране на микро, малки, средни и големи предприятия, в т.ч. земеделски производители, бенефициенти по грантови схеми и мерки по програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз и държавния бюджет. Агробизнесът е целеви отрасъл и дългосрочен приоритет за Банка ДСК, затова основно място в бизнес стратегията на кредитната институция заемат осигуряването на адекватно финансиране, подобряване достъпа на земеделски производители до кредитен ресурс, както и създаването на приемливи и атрактивни условия за финансиране, в съответствие с интересите и нуждите на земеделските стопани - за развитие

По време на БАТА АГРО 2016 земеделските производители получиха ценна информация за най-новите възможности за агрокредитиране от експертите на Банка ДСК.

и модернизиране на бизнеса им, за закупуване на нови машини, технологии и др.

ДСК АГРО – „За тези, които не се предават, а запретват ръкави“ Банка ДСК има подписан Меморандум за сътрудничество с Държавен фонд „Земеделие“, както и Споразумение с „Национален гаранционен фонд“ ЕАД по програми и гаранционни схеми. На 15-и август тази година Банката подписа ново споразумение с „Национален гаранционен фонд“ ЕАД за прилагане на гаранционна схема във връзка с осигуряване на финансиране от търговските банки, чрез механизъм за споделяне на риска. Новото споразумение дава възможност Банка ДСК да предоставя кредити и да издава гаранции при облекчени изисквания за обезпеченост и атрактивни цени. Гаранционната схема се прилага и за кредити, свързани с финансирането на проекти по всички оперативни програми от програмен период 2014 - 2020 г., в т.ч. и „Програмата за развитие на селските райони“. Съгласно сключеното Споразумение НГФ гарантира до 50% от вземанията по кредити, предоставени от Банката на малки, средни и големи предприятия, и земеделски производители. Документи за кредити, гарантирани от НГФ, се приемат във всички Бизнес центрове и банкови офиси в цялата клонова мрежа на Банка ДСК. Брой 61, 2016 г. 11

Интервю

Явор Гечев, председател на Съюза на земеделските кооперации в България

Зърнопроизводството премина своя пик

Паулина ЙОРГОВА

- Господин Гечев, какво е състоянието на българските кооперации, в какво състояние ги заварихте, след като оглавихте Съюза на земеделските кооперации в България? - Положението на българските кооперации е както на останалите български земеделски производители, те са неделима част от тях. Има изключително стабилни субекти, но се срещат и такива, които не функционират добре поради ред причини. Кооперативният съюз, който оглавих, обаче е една много сериозна и голяма организация. Земеделските кооперации в България обработват над 18 % от обработваемите земи в страната. В състава на Съюза на земеделските кооперации в България членуват над 400 земеделски кооперации, които са добре сложени икономически и се развиват не лошо. На практика в България липсва тенденцията за коопериране, както е в Европа. Дори малките стъпки, които започнаха да се правят, се загубиха, а всички знаем, че няма как да минем без коопериране. Това е тенденцията в Европа, която по една или друга форма води след себе си много позитиви. Едната е общата търговия, обща обработка на земята, както и закупуване на семена и торове. Тези структури в България са оставени от държавата на самотек и ние се мъчим да се оправяме. Една от амбициите ми е да започнем на практика много сериозно да правим разработки и да предлагаме промени в законите, за да може да се отпуши този процес на коопериране. Не става дума само за тези кооперации, които са в нашия състав. Ние нямаме нищо против да се развива и другата форма на земеделските кооперации, дори да има платформа за това – т. нар. „сдружения“, където десет собственици се събират и правят обединение в областта на земеделието.

“Искаме бонус за кооперациите при кандидатстване за европейско финансиране” 12

Брой 61, 2016 г.

Роден е през 1978 г. Завършил е Аграрния университет в Пловдив със специалност „Растителна защита“. Специализирал е политически мениджмънт в института за социална интеграция и в НБУ. Първите осем години от професионалната му биография са на земеделски производител. В периода 20082010 заема различни длъжности в ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, след което се връща в частния сектор и се занимава с производство и търговия със селскостопански продукти. Избран е за народен представител в 42-рото Народно събрание. Семеен с едно дете. В момента е председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България - Могат ли нашите земеделски кооперации да бъдат алтернатива на европейските кооперативи? - Не, те и никога не са били. Нашите кооперации в този си вид са кооперации от български тип, които са правени навремето, били са над 3 000 в държавата, но впоследствие по един или друг начин загърбването на кооперативното движение в България води до фалит на много от тях. Тези които са успели да се съхранят, работят не лошо. Много пъти обаче има атаки към тях от различни земеделски производители за придобиване земята на кооперациите. Има много законови проблеми, защото в крайна сметка идеята на кооперацията е, че това е колективен субект, земята не е на председателя на кооперацията, а на член – кооператорите. Трябва да се върви към регулиране на този процес. Опит има колкото искаме – като започнем

“И най мощните фермери няма да издържат при нова рекордна зърнена реколта”

Най-големите земеделски кооперации са разположени в Северна България. от Франция, която е може би най-колективната страна в областта на земеделието, Белгия, изобщо всички западни държави. Но този процес в България просто е спрян. - Какъв е всъщност средният размер на българските кооперации? - Има всякакъв тип кооперации, най-малките са от 300 до 500 декара. Такива има в Софийско и по Пловдивския край където земята е много разпокъсана. Най-големите кооперации пък достигат 40-50 хил. декара. Те са в Северна България. Голямата част от кооперациите се занимават с традиционните за страната ни, наложили се вече зърнени култури – пшеница, слънчоглед, царевица. - Не е ли това един от проблемите им фактът, че произвеждат това, което и големите арендатори, а избягват зеленчукопроизводството, овощарството …

- Земеделските кооперации не се различават по нищо от останалите земеделски производители. Това е тенденцията в България, това се прави по ред причини – заради финансирането от Европейския съюз, или заради политиката в България, както и поради липсата на пазари за останалите продукти. Както и поради липсата на кооперативно стопанство по отношение търговията със земеделски продукти. Част от кооперациите обаче се занимават с редица други неща – някой от тях поддържат изключително добри животновъдни ферми, доста се занимават с овцевъдство, има стопанства в които се развиват зеленчукопроизводство и овощарство. Процентът обаче е твърде малък, затова често говорим с председателите на кооперации, че трябва да разнообразим производството. Това дори е задължително, ето тази година търговията със зърнени култури се срина до 25 ст. за килограм жито. В същото време преходният остатък е огромен. Ако това се повтори като тенденция и следващата година, в България ще има изключително големи проблеми в целия сектор зърнопроизводство, независимо колко голям е производителят. Пиковите години на сектор „зърнопроизводство“ преминаха. Държавата трябва да мисли за това, защото може чрез правенето на политика и чрез насочването на финансов ресурс да контролира, по-скоро да благоприятства тези процеси. Дори и най-мощните земеделски производители няма да издържат, ако следващата година добивите в Аржентина, Украйна и Русия са още по-добри. Този лесен пазар на зърнопроизводството ще доведе до много ниска цена. Земеделските кооперации ясно го осъзнават. - Как ще се справят с това предизвикателство? - Една от надеждите е правенето на повече поливни те-

Част от кооперативните стопанства са заложили на животновъдството, за да разнообразят своята дейност. Брой 61, 2016 г. 13

ритории, на това се надяваме в момента. Подготвям предложения по мярката, свързана с напояване, по която има ред проблеми. Надяваме се да тръгне както трябва с ясни приоритети и мярка 4.3, която е за инсталации извън стопанствата. Очаквам да се развият добре и сдруженията за напояване, защото те са една добра, не лоша колективна форма на услуга, на практика това си е тип кооперация. Кооперациите трябва да се възползват от възможностите, които дава програмата по всички мерки. Според мен обаче трябва да има и допълнителни стимули по отношение на кооперативното движение, като не говоря за големите мастодонти, които се правят под някаква форма на сдружение. Говоря за възможност за кандидатстване на кооперациите с определен бонус. Това може да стане, както и когато десет човека са се събрали и кандидатстват заедно. Мнението на аграрното министерство е, че няма да я стимулират в този период, което е убийствено и неспазване на хоризонталните приоритети на селската програма. - Поставихте ли вашите проблеми вече пред ръководството на земеделското министерство? - Първото нещо, което направих когато поех тази работа, е да пусна три писма – едното е до председателя на Комисията по земеделие в Парламента, другото до министъра на земеделието и третото е до ръководителя на ДФ „Земеделие“. Вероятно защото периодът беше малко отпускарски, отговори получих от комисията в Народното събрание, че приветстват възможността за партньорство, имаше много добра реакция от ДФЗ и проведох среща с ръководството, но от аграрното министерство все още няма никакъв отговор, което е странно, защото земеделските кооперации обработват на практика една пета от земята в страната. Нашият съюз е една от най-големите земеделски структури в държавата. За съжаление не съществува диалогът във формата, в която трябва да бъде. Няма цялостна земеделска камара, която да обхваща всички земеделски производители и организации, но изключително приятно е впечатлението, че самите браншови организации започваме да си говорим помежду си и имаме не лошо взаимодействие, защото проблемите ни са общи. - Споменавате няколко пъти и другите браншови организации, известен е вече проект на закон за тях. Къде е мястото на вашата организация в него, каква е оценката ви? - За мен законът е изключително слаб. Проектът беше силно критикуван още с появяването му. И няма как да бъде по друг начин. Кой пита браншовите организации, като ще прави закон за тях? Къде са примерите, къде е ефектът, както и къде е подкрепата на държавата, за да каже на браншовите организации – обединявайте се. Тази политика липсва. Написан е закон, за който предварително е казано, че няма да работи. Да, не са сложили Съюза на земеделските кооперации в България. Това означава ли, че няма да съществуваме и няма да работим 20 % от обработваемата земя. Това е абсурдна ситуация, а и къде са критериите кой представлява една браншова организация. Защото има такива, които представляват само себе си. Законът за браншовите организации

“Законът за браншовите организации е изключително слаб” 14

Брой 61, 2016 г.

Явор Гечев има зад гърба си не само опита на администратор, но и на фермер. е много лоша практика, не може да се прави на тъмно. - Кои са големите проблеми, с които се сблъскват земеделските кооперации? - Трябва да се търсят варианти на по-трайно отдаване на земята, не само с едногодишни договори. В този случай как ще правиш многогодишни насаждения. Ябълката влиза в плододаване 4 - 6 година, а периодът на вегетация е 25- 30 години. Законовата норма на практика не благоприятства развитието на други сектори в България. Как да правиш поливни инсталации, като не знаеш утре дали си на тази земя или не. Как да правиш биологично земеделие, когато тези парцели не са твоя собственост. Една от функциите от всичко това е отглеждането на 4 - 5 култури в България. Много са причините и те се знаят. Земеделието е бавен процес. Нужна е устойчива политика за години напред. Занулихме всичко, тръгнахме отначало. Като гледам няма и волята за оправяне, защото в момента е ясно, че селскостопанската политика на ЕС няма да бъде такава. - Какви са основните изменения, към които се върви? - Никой не знае, ясно е, че едва ли ще има директни плащания, едва ли ще са в такава форма. Всъщност те изиграха не лош ефект в България. В момента вече поскоро са негатив, отколкото позитив.

ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА – ЗАЛОГ ЗА УСПЕШНО ПРЕЗИМУВАНЕ

Превантивните действия в земеделието имат огромна значимост в пазарно ориентираното земеделие, ето защо употребата на правилните продукти в точния момент е залог за успешна следваща селскостопанска година и предпоставка за добра доходност. Когато лятото приключи, след прибиране на реколтата от плодове, след засяване или присаждане на зимни култури и зеленчуци, насажденията се нуждаят от балансирано подхранване. Благодарение на него те ще бъдат снабдени с достатъчно хранителни вещества за предстоящия зимен сезон, а фермерите могат да разчитат на повишена устойчивост на студове. Италианската компания Cifo има специално разработено за целта решение – течният тор IONIFOSS.

действие, което е от особена полза в случаите на слабо поглъщане, което се дължи на физиологични промени, свързани с възрастта на растението или на несходство с подложката. Именно с това си действие IONIFOSS се проявява отлично и при промени в почвено-климатичните условия. Предвид факта, че съвсем скоро високите температури ще бъдат изместени от застудяване, силен вятър и опасност от слани, е от ключово значение насажденията да бъдат подготвени за промяната в метеорологичните условия.

Усвояване от листата и корените Високото технологично ниво, достигнато при създаване на IONIFOSS, позволява получаване на реакционен препарат с висока концентрация на бързо и напълно усвояеми фосфитни и калиеви йони. Благодарение на формулата си, торът достига до всички части на растението и се усвоява ефективно както от листата, така и от неговите корени. В допълнение продуктът има съдоразширяващо 16

Брой 61, 2016 г.

IONIFOSS осигурява балансирано подхранване на растенията.

Подобрена цялостна устойчивост IONIFOSS допринася цялостно за устойчивостта на културите на резки температурни промени. Продуктът има превантивно действие спрямо паразити, бактериални и фунгицидни атаки. Не на последно място подпомага развитието на поглъщащи корени чрез подобряване ефективността и функционалността на кореновата система. Характерно за този тор е, че засилва системното действие на всички други торове, които земеделецът и агронома са решили да внесат в градината. Чрез многостранното си действие IONIFOSS поддържа насажденията в добро състояние като така защитава инвестициите на земеделските стопани и намалява риска от евентуални загуби. За оптимално действие специалистите на Cifo препоръчват комбинирана употреба IONIFOSS с продуктите BLOK 5 и RADICIFO L 24.

Оптимално хранене на растенията BLOK 5 е течен тор, смес от микроелементите мед, манган и цинк. Разрешен е за употреба в биологични стопанства. BLOK 5 е специално създаден за предотвратяване и лечение на хранителни и физиологични заболявания и повишаване устойчивостта на растенията срещу стреса от околната среда. Продуктът засилва естествените защитни сили на културата и активира биохимичните механизми на растението. Съдържанието на продукта е разработено така, че да позволява цялостно и бързо абсорбиране на фитохранителните вещества в растителните тъкани. Главният агроном на Cifo и създател на формулите на множество продукти на компанията Витторио Волпичелли препоръчва комбинацията между IONIFOSS и BLOK 5 да се прилага при плодни дървета, след прибиране на реколтата, както и за повишаване устойчивостта на зърнените култури на специфичните болести и студовете през

зимата. При зимни култури продуктите могат да се приложат заедно с хербицида след поникване на растенията с цел избягване развитието на фунгицидни заболявания.

Коренов биоактиватор за ускорен растеж За зимни зеленчуци, след сеитба или разсаждане и за предпазване на корените от развитие на гъбични заболявания Витторио Волпичелли съветва да се приложи съчетанието на IONIFOSS и RADICIFO L 24. Комбинацията води до ускоряване развитието на кореновата система, стимулиране на първите вегетативни фази и ускоряването им. RADICIFO L 24 е коренов биоактиватор, органичен азотен тор. Съдържа цинк и хумусни екстракти като активатор. Продуктът е разработен, за да подобри процесите на вкореняване и да оптимизира първите фази от цикъла на отглеждане. В състава му влизат естествени аминокиселини като L-троптофана. Тя доказано въздейства върху процесите на клетъчно делене и диференциране. RADICIFO L 24 допринася за развитие на временните корени и абсорбиращите власинки като в резултат подобрява вкореняването на разсада в почвата и прави усвояването на вода и хранителни вещества от младото растение по-ефективно. Продуктът допринася особено за поемането на фосфатите и важните за първите фази на растежа микроелементи. Важно от икономическа гледна точка за земеделците е, че RADICIFO L 24 подпомага развитието на нови зародиши и по-ранното плододаване. Брой 61, 2016 г. 17

Експертите говорят

Санкциите при мониторинга по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 Иван ВЪЛКОВ Експерт „Европейски програми“ Агробизнес Консултинг ЕООД В разгара на трескава подготовка по дългоочаквания втори прием по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, в дебнене на всяка новост, в препускане за документи, пресмятане на точки и силна конкурентна надпревара ще се спрем на темата за мониторинга и контрола, които в новия програмен период са значително завишени. Независимо дали вече сте изпълнили проект по подмярка 4.1 или сте в процес на изпълнение, или това предстои- задължително е да познавате всички условия и тънкости в етапите на проектния цикъл, които ще доведат вашата проектна идея в успешно реализиран устойчив проект и повишаване конкурентоспособността на стопанството. Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 определя условията за административните санкции, приложими към подпомагането на развитието на селските райони и е базата на действащата методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ (ФП) по подмярката. Представяме в синтезиран вид хипотезите, при които ще бъдат налагани неустойки/санкции след изплащането на ФП.

1. При следните неспазени задължения/ангажименти: - Ползвателят не поддържа съответствие с критериите за подбор; - Ползвателят не е осигурил и не поддържа фиксирания в договора брой животни/пчелни семейства и др. за периода от сключване на договора до изтичане на мониторинговия период; - Ползвателят не е представил на ДФЗ-РА изисканите му данни и/или документи или информация, необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички др. ангажименти, произтичащи от отпуснатото подпомагане, като спазва сроковете, определени от ДФЗ-РА, за периода от сключване на договора до изтичане на мониторинговия период; - Ползвателят не поддържа съответствие с всички задължителни стандарти, отнасящи се до дейността по проекта, вкл. относно опазването на околната среда, фитосанитарните изисквания, хуманното отношение

към животните, ветеринарно-санитарните изисквания, безопасността на храните и фуражите, хигиената, изискванията за безопасни условия на труд; - Ползвателят не съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, от датата на сключването на договора до изтичане на мониторинговия период; - Ползвателят, от датата на получаване на окончателното плащане до изтичане на мониторинговия период, не поддържа билборд или табела на видно място с информация за подпомагане на дейността му от ЕЗФРСР; - Ползвателят не е публикувал на професионалната си електронна страница (ако има) кратко описание на подпомаганата дейност; - Ползвателят не води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или не използва счетоводни сметки с подходящи номера, от датата на сключването на договора до изтичане на мониторинговия период,

ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - когато нарушенията са отстранени в указания срок, намалението е: до 1 година- 3%; до 2 години- 5% и над 2 години- 10%; - когато нарушенията не са отстранени в указания срок и в зависимост от продължителността на неспазването, намалението е: до 1 година- 10%; до 2 години- 15% и над 2 години- 25%. При горните хипотези са определени допълнителни построги санкции при системно неспазване и нарушаване на задълженията/ангажиментите.

2. Когато ползвателят не спазва условията, при които е одобрена ФП в размер над 50% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи, ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - Когато нарушенията са отстранени в указания срок, намалението е: до 1 година- 3% върху размера на увеличението над 50% от допустими разходи за съответния актив; до 2 години- 5% и над 2 години- 10%; - когато нарушенията не са отстранени в указания срок и в зависимост от продължителността им, размерът на неустойката/санкцията е увеличеният процент на финансиране над 50 % за съответния актив + неустойка в размер на законната лихва върху дължимата сума намалението. При горните хипотези отново са определени допълнителни по-строги санкции при системно неспазване и нарушаване на задълженията/ангажиментите.

3. Когато ползвателят не обработва земеделска земя във фиксирания в договора общ размер декари за периода от сключване на договора до изтичане на мониторинговия период, ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - установеният % на намаление на размера на земята за активите, обект на ограничението, в случаите, когато намалението на размера на земята е над 5%, но под 50 %; - 100% от размера на изплатената ФП за активите, обект на ограничение, в случаите, когато намалението на размера на земята надвишава 50 % При горните хипотези отново са определени допълнителни по-строги санкции при системно неспазване и нарушаване на задълженията/ангажиментите.

4. Когато ползвателят не използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект и съгласно условията и задълженията, установени с нормативен акт, акт на правото на ЕС и договора с ДФ „Земеделие“,

ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - когато нарушенията са отстранени в указания срок, намалението е: до 1 година- 10% от размера на ФП, изплатена за актива, засегнат от неспазването; до 2 години- 15%; над 2 години- 25 % и са предвидени по-строги санкции при системно на неспазване; - когато нарушенията не са отстранени в указания срок, намалението е 100%.

5. Когато за период от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока за мониторинг, ползвателят не е постигнал и не поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50 % по-ниски от заложените в производствена програма на бизнесплан количествените показатели и в зависимост от продължителността на нарушенията, ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - до 1 година- санкция в размер на установения % неизпълнение под 50%; - до 2 години- удвоеният %, определен при неизпълнението до 1 година; - над 2 години- 100%.

6. При следните неспазени задължения/ангажименти: - Ползвателят е преустановил подпомогнатата дейност поради каквито и да са причини, освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги; - Ползвателят под каквато и да е форма е преотстъпил ползването и е извършил разпоредителни сделки с активи - предмет на подпомагане по договор, както и е допуснал принудително изпълнение върху такива активи (специфични изключения има за оборудване с изтекъл амортизационен срок и за признати групи/организации на производителите);

Експертите говорят

- Ползвателят не допуска представители на ДФЗ-РА и на др. органи/вкл. на институции на ЕС за осъществяване на контрол за изпълнението на договора и приложимите нормативни изисквания, вкл. ако не осигурява достъп до обекта/ите, свързани с извършената инвестиция, не предоставя необходимите документи, данни и информация и не оказва др. съдействие, включително като в договорите със свои контрагенти по подпомаганите дейности не включва условия или по друг подходящ начин не осигурява съдействието за извършване на контрол на контрагента във връзка със съответното изпълнение,

ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - когато нарушенията са отстранени в указания срок, намалението е: до 1 година- 10%; до 2 години- 15% и над 2 години- 25%; - когато нарушенията не са отстранени в указания срок, намалението е 100%. При горните хипотези отново са определени допълнителни по-строги санкции при системно неспазване и нарушаване на задълженията/ангажиментите.

7. Когато ползвателят не е подновил съответните разрешения, регистрации и/или лицензии в нормативно предвидените за това срокове (когато подпомаганата дейност подлежи на регистрационен, разрешителен и/или лицензионен режим),

ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - когато нарушенията са отстранени в указания срок, намалението е: до 1 година- 3%; до 2 години- 5% и над 2 години- 10% като са предвидени по-строги санкции при системно неспазване; - когато нарушенията не са отстранени в указания срок, намалението е 100%.

8. Когато ползвателят не поддържа съответствие с критериите за допустимост, ДФЗ-РА предвижда следните санкции: - 100% + неустойка в размер на законната лихва върху нея, считано от датата на констатиране на нарушението на съответното задължение от страна на ФОНДА; - 100% от размера на установеното двойно финансиране + посочената по-горе неустойка в случаите, когато бъде установено, че ползвателят е получил за същите инвестиционни разходи частична публична ФП от държавния бюджет или от бюджета на ЕС, като е декларирал получаването на същата в едно с всички необходими документи; - 100% от размера на изплатената ФП за проекти с инвестиции за производство на ел- и/или топлинна енергия или енергия за охлаждане и/или производство на биогорива и течни горива от биомаса, когато ползвателят не използва произведената от ВЕИ енергия само за покриване на нуждите на стопанството си.

9. При следните неспазени задължения/ангажименти: - Ползвателят е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени при/по повод кандидатстването му по подмярка 4.1 и независимо от формата на вината, поради която тази декларация/ документ са представени пред ФОНДА (умисъл или небрежност); - Ползвателят изкуствено е създал условие за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката; - Ползвателят е укрил умишлено или по небрежност не е уведомил ФОНДА за настъпването на факти и обстоятелства от значение за изпълнението на одобрения проект и за преценката на ФОНДА относно точното му изпълнение,

ДФЗ-РА предвижда санкция 100% от размера на изплатената финансова помощ и включване на бенефициера в „Регистър на изключените от подпомагане за настоящата и следващата календарна година“ Когато са установени редица нередности при изпълнението на един и същ договор, размерите на санкциите не се натрупват, а най-сериозната нередност се приема като показателна за вземането на решение относно процента на санкция.

Знаем какво подхожда на вашия бизнес. София 1606, бул. Христо Ботев 17, ет. 7 02/952 06 96, 0895/529 943, office@abconsulting.bg Варна 9000, ул. д-р Пискюлиев 1, ет. 4 052/603 181, 0892/292 597, dabnishka@abconsulting.bg Добрич 9300, бул. Добруджа 32, етаж 3, офис 3 0894 444 290, dobrich@abconsulting.bg

www.abconsulting.bg

Анализ

Общата селскостопанска политика:

На зряла възраст и за основен ремонт

Необвързаното подпомагане приучва фермерите у нас в рентиерно чакане

Божидар ИВАНОВ Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. води до въвеждането на Общата селскостопанска политика на Общността, което променя начините и възможностите за правене на национална аграрна политика. Членството в Съюза е свързано с отказване от определен национален суверенитет, в името на едни по-големи и мащабни цели, изповядвани от ЕС, което се съпровожда същевременно и с възползване от ползите, които ОСП дава на отделните страни.

Еволюция и промени в ОСП Еволюционно ОСП е претърпяла значително развитие за последните 54 години от нейното въвеждане през 1962, като причините за промените са свързани както с 22

Брой 61, 2016 г.

вътрешна необходимост за справяне с предизвикателства и проблеми, така и продиктувани от външната среда, заради конкуренцията и участието на ЕС в транснационалните структури на Световната търговска организация и натиска върху ЕС да намали подкрепата за сектора. Най-общо периодите на развитие на ОСП могат да бъдат разделени на 3 етапа, като всеки един от тях се характеризира както с причини за настъпването на промени и реформи, така и с отговор на възникналите предизвикателства. От основаването си през 1962 до почти края на 80-те години основната цел на ОСП е да гарантира продоволствената сигурност на Съюза, гарантирайки производството и достъпни цени за потребителите. Тази цел е много добре постигната, като избраните инструменти за подкрепа на производство чрез субсидии, интервенционни мерки и експортни мита дават голям тласък на производството в ЕС. За пример, производството на мляко в ЕС-9 между 1970 и 1985 година нараства с 37%, а за сравнение от тогава до 2014 година се покачва с 10%. При говеждото месо нарастването за същия период е съответно 33% между 1970-1986 г., а от 1986 до 2014 г., производството дори намалява в ЕС-9 с 27. Възходящото и силно нарастване на производството в Общността през този период води до необходимост от сериозни разходи за провеж-

дане на тази политика, като разходите за ОСП достигат до 70% от общия бюджет. Стремежът за увеличаване на производството от производителите заради възможността да генерират приходи от субсидии довеждат до спад в цените и трупането на излишъци, като намирането на външни пазари за тези излишъци налага използването на експортни субсидии, което създава не само дъмпинг на тези пазари, но и унищожава местните производители. Системата от инструменти на ОСП по това време дава впечатляващи резултати върху производството, но започва да страда от производствено хипертрофиране, което се отразява на бюджетните разходи. От средата на 80-те години започват и първите мерки за контрол на производството, като се въвеждат квоти – мляко, захар, а от 1992 се полагат основите на една нова цел на ОСП, която се измества от стимулиране на производството и се ориентира към постигане на по-висока устойчивост и по-високи задължения за фермерите за опазване на околната среда. Появяват се първите структурни мерки, които да подкрепят инвестициите в стопанствата и хранителната индустрия, като стремежът е да се измести фокуса от производството към качеството на продукцията. Този своеобразен втори етап от развитието на ОСП естествено предполага и въведените промени след 2004 г, което може да се определи като третия етап на ОСП. ЕС се опитва да започне изграждането на една нова икономика, икономика стъпила на знанието на иновациите на зелените технологии и ОСП трябваше да се впише в тези нови приоритети. От 2004 година ОСП почти напълно слага край на връзката между производството и субсидирането, като подпомагането се измества от производство към стопанство, а при новите страни членки, поради липса на референтен период, се въвежда единно плащане на площ, известно като СЕПП. Новата парадигма на ОСП е, че се подкрепят доходите на земеделските производители и това става чрез необвързано подпомагане на стопанство и единица площ. Именно тези промени и пренастройването на системата на подпомагане на ОСП могат да се окажат голяма грешка, която е коствала на ЕС време, ресурси и пропуснати

След влизането ни в Европейския съюз рязко намалихме производството на зеленчуци. възможности. Необвързаната подкрепа с производството се оказва необвързана и с доходите и с реалните икономически процеси, която вече повече от 10 години не показва какво реално постига и на каква цена. Икономически ирационално е да се разпределят над 40 млрд евро годишно като директни плащания по начин, който не е обвързан нито с производство, нито с доходи, нито с някакви други рационални критерии и показатели. Оттам идва и голямата опасност пред европейското земеделие, което в последните вече 10-15 години изостава, губи позиции и става все по-неконкурентоспособно на фона на останалия свят. ОСП не отчита някои основни явления, които се случват в света през последните 30 години, а именно – увеличаване на населението на планетата, нарастване на доходите, увеличаващото се търсене на храни и засилване на световната конкуренция.

Световното търсене на храни и земеделието Населението на планетата непрекъснато расте, като само между 1970 и 1980 год. набъбва с 30%, след което се наблюдава известно забавяне и годишно нарастването е с повече от 1%. Населението на света вече надминава 7,2 млрд. души. Доходите, които са другият важен фактор детерминиращ търсенето на храни, също бележат осезаем скок. Световният брутен национален доход на човек нараства за периода 1970 и 2014 год. над 13 пъти. Между началото на 90-те и 2014 год., БНД в света на човек от населението се увеличава с почти 2,5 пъти. Очаква се до 2050 год. населението на планетата да достигне 9,1 млрд души, което ще изисква увеличение на производството на храни със 70% в сравнение с това през 2005 год. Същевременно, цените на храните по данни на ФАО се увеличават за периода 1970-2014 год. с повече от 5 пъти, като от началото на 90-те години до 2014, цените на храните се увеличават над 2 пъти.

Слабостите на ОСП и българският им прочит Производството на мляко в ЕС-9 между 1970 и 1985 година нараства с 37%, а оттогава до 2014 г. се покачва с още 10%.

ЕС от началото на новото хилядолетие избра път на развитие на ОСП, който направи тази политика откъсната от Брой 61, 2016 г. 23

реалностите и разминаваща се с появилите се реалности и предизвикателства. Цените на храните в световен мащаб от средата на хилядолетието започнаха рязко да се увеличават, аграрното производство в ЕС се забави, а на места и смени посоката си, цените на производителите станаха все по-волатилни, а при разпределението на субсидиите се стигна до огромни диспропорции. Необвързаното подпомагане не взема предвид нито разходите за производство, нито доходите на стопанствата, дори не се изисква да се произвежда, а само да се поддържа земята в добро екологично състояние, а за това се плаща толкова, колкото и ако произвеждаш, в смисъл без да се отчетат разходите за тези практики, което приучва фермерите в рентиерно чакане. Тази противоречива политика на ОСП се усилва в нашите вътрешни условия, причинено от структурните слабости на нашата икономика и различните нужди пред родното земеделие. България има нужда да стабилизира и да балансира земеделското си производство и да направи отрасъла по-конкурентоспособен, а това означава да произвежда на добри цени с добро качество. На фона на растящата публична подкрепа се вижда, че добавената стойност в земеделието за периода от 2006 до 2015 година се променя с едва 5%. Сумата на директните плащания, която се разпределя неравномерно, т.е. отива в стопанства получаващи над средното плащане, достига 430 млн.евро от 580 млн. евро през 2014 г. Сериозен процент от земите, които се заявяват в Разплащателна агенция са мери и пасища, които не се поддържат чрез пашуване, а се почистват по начин, който, меко казано, е спорен на добрите екологични практики и за това се плаща толкова, колкото и да отглеждаш домати, пшеница или ливадно сено. Несправянето с изброените предизвикателства пред ОСП изправят тази политика пред нуждата от промени. Двадесет години по късно, през септември 2016 г. в Корк (Ирландия), отново се загатна, че трябва да се търсят реформи, които основно да засегнат директните плащания. Предвижда се чувствителното редуциране на тези плащания и заместването им с финансови инструменти (управление на риска, кредитни линии, застрахо-

Въпреки многото недостатъци, директните плащания имаха предимства, смятат експертите. ване и др.). Това вероятно не е голяма новина за много специалисти и беше доста очаквано. Големите въпроси обаче предстоят, а те се крият в детайлите, които тепърва ще изкристализират. ЕС трябва да се върне към рационалността, което означава да свърже подпомагането с конкретни резултати, както и да има симетрия между стимулите, които се дават и резултатите, които се постигат. Не трябва да се забравя, че въпреки многото недостатъци, директните плащания имаха едно безспорно предимство, а именно ниските транзакционни разходи за тяхното придобиване и когато се предлагат и разработват промените трябва да се оцени и цената това да се случи, за да се запази ефективността на политиката. За всички нас е важно ЕС да вземе най-добрите и правилни решения за бъдещето на ОСП, от това зависи бъдещето на отрасъла, а ние вероятно също можем да допринесем, като защитим националните си интереси, а след това и като разумно развием националното й приложение.

Източник: Евростат и ФАО

Индекс на изменение на производството на свинско месо, 1970 г. = 1

Брой 61, 2016 г.

133 млн. евро могат да ползват защитените храни

Храните със защитени географски указания бяха във фокуса на конференцията.

Анета СТЕФАНОВА, пратеник на „Агрозона“ в Брюксел

На националния празник на страната ни - Съединението, традиционни български храни бяха представени в европейската столица Брюксел. Еленски бут, зелено сирене, навпавок, Реселешки лук, специалитет от Източно-балканска свиня, Куртовска капия, вино от традиционни сортове и пестил от сини сливи бяха сред родните храни, които участваха редом с белгийските на фермерски пазар. Такъв пазар се организира традиционно всеки вторник на площада пред Европейския парламент. Изложението на родните местни продукти в белгийския център беше по инициатива на българския евродепутат Момчил Неков. По негова покана производителите участваха и в конференцията, която организира евродепутатът в ЕП под надслов „Намаляване на ефектите от промените в климата чрез географските означения и европейски схеми за качество“. България е на осмо място в ЕС по брой на защитени продукти, като най-много са вината – 54, стана ясно от думите на Диего Канга Фано, директор за многостранните отношения и политиката за качество в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК по време на конференцията. Той посочи още, че през 2017 г. ще бъдат отделени 133 млн. евро за насърчаване износа на европейски продукти, а производителите на храни с 26

Брой 61, 2016 г.

географски означения ще бъдат улеснени в достъпа до средствата, тъй като финансовият ресурс е посветен на тях. Сумата ще продължи да нараства до 2020 г. като тогава ще възлиза на 200 млн. евро, посочи още Фано. За средствата могат да кандидатстват и производители, чиито продукти нямат географски указания. Парите ще се ползват за увеличаване на продажбите на територията на ЕС и извън общността. „Ако харесаме проекта Ви, ще платим 80% от инвестицията“, каза Фано и призова производителите да се възползват от средствата. По думите му местните храни намаляват натиска върху околната среда като редуцират значително замърсяването от транспорт, защитават местните общности, създават работни места, стимулират биоразнообразието, съхраняват традиционните сортове, породи и не на последно място традициите. Паоло Де Кастро, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, акцентира върху това, че храните със защитени географски указания (ЗГУ) могат да допринесат съществено за развитието на туризма. Той даде пример с родната си Италия – първенец по брой защитени храни, където голяма част от туристическите маршрути са съобразени с производството на типични за районите храни и напитки. Кастро обърна внимание още, че ЗГУ позволяват на производителите да получат справедлива цена за труда си. Той препоръча да се обмисли добре, преди стартиране процедура за защита на дадена храна, понеже ЗГУ имат и икономическо измерение и е добре храните, обект на защита, да имат по-голям капацитет за производство.

Храните влизат в дигиталното наследство на България Защитените по европейските схеми за качество храни в България ще бъдат включени в уникален за света проект, защитен от ЮНЕСКО. По проекта ще се дигитализира цялото културно –историческо наследство на страната ни. Това разказа пред „Агрозона“ българският евродепутат Момчил Неков. В дигиталния архив ще бъдат включени не само типичните родни вкусове, но и цялото богатство на България - напеви, шевици, занаяти, природни забележителности, във всички общини. Евродепутатът Момчил Неков е патрон на проекта, като той и екипът му помагат в него. „Това е една инициатива, която се случва за пръв път в света. Колкото и високопарно да звучи, е така. Дигитализира се цяла България в рамките на 5 години“, обясни Неков за „Агрозона“. В проекта ще са необходими над 1000 доброволци. Началната му дата е 26-и септември.

30 наши храни със ЗГУ потенциал На въпроса защо страната ни има толкова малко защитени продукти на фона на Италия, например, Неков каза: „Можем да търсим генезис в различни сюжети. Да кажем, че ние сме нямали тази традиция. Били сме в социалистически блок, където всичко се е определяло от държавата, т.е. имало е държавна, а не регионална и местна политика“. Сега има желание от страна на българските производители продуктите ни да бъдат защитени на европейско ниво и постепенно това започва да се случва, допълни той. Потенциал да получат европейски знак имат общо 30 наши храни.

Има ли пазар в Брюксел за нашите продукти? „Ако говорим за географските означения тези храни първо трябва да ги защитим, после да видим дали има

Лютеницата и доматите бяха сред най-бързо разграбените храни на фермерския пазар.

Евродепутатът Момчил Неков работи за популяризиране на родните храни. пазар. Но аз смятам, че дори в България пазарът няма да може в първите 5-10 години да бъде задоволен, тъй като говорим за малки производители.“, коментира Момчил Неков. По думите му, тъй като у нас най-добре си познаваме продуктите, произведените количества регионални храни ще бъдат изкупувани още в страната. Вече защитеното българско розово масло се търси много във Франция и Китай, отбеляза евродепутатът и подчерта, че при маслото от рози има постоянен дефицит. Дали предлагането на наши храни в сърцето на Европа ще стане традиционно, зависи от браншовите организации и търговските ходове, каза Неков. При интерес от бранша той обеща съдействие и очерта стъпките, които трябва да се направят в тази посока: „Първо трябва да се провери защо не се е случило досега, има ли някакви трудности, какви биха били разходите.“ На въпроса защо е инициирал представяне на родни продукти в Брюксел, той отговори, че е необходимо да покажем самочувствие и цитира поговорката, че който се държи като жертва, ще бъде изяден. Евродепутатът акцентира още, че местните храни се произвеждат в малки количества, но те са тези, които имат най-малък отпечатък върху околната среда, съответно тяхното производство е най-щадящо. Те дори имат положително влияние върху природата. Неков даде пример с развъждането на Източно-балканската свиня. Тя аерира почвата, спомага за размножаването на растенията и наторяването на земята. Важен момент в производството на традиционни местни храни е, че то може да намали безработицата в малките населени места в страната. Брой 61, 2016 г. 27

Заложете на Trimble за модернизиране на земеделското стопанство! Броени дни преди началото на последния прием по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства“ сигурно се чудите коя e най-добрата инвестиция с цел модернизиране на работата във Вашето стопанство, която може да направите. Екипът на НИК, с помощта на американската компания Trimble, са подготвили няколко решения, които в зависимост от Вашите нужди, биха допринесли за обновяване на оборудването Ви и подобряване на работния процес.

Искате да подобрите функционалността на стария Ви трактор? Инсталирането на система за навигация и управление към стария Ви трактор, ще Ви даде точност при обработките, бързина и комфорт на работа, а инвестицията е значително по-ниска от закупуването на нова машина. Отлично решение за модернизиране на стопанството и машините в него е единственият на пазара Android базиран дисплей за навигация - TMX-2050. Съвместим с всички модели и марки машини и инвентари, той предоставя възможност за свързване и чрез ISOBUS протокол, с цел прочитане на допълнителна информация от инвентара в полза на механизатор. Тази възможност зависи от модела на съот28

Брой 61, 2016 г.

ветната, сеялка, торачка или друг инвентар. По този начин например, може да се управлява в реално време нормата на торене чрез VRA технология или да се извършва сеитба с различна норма в различни полета или части от едно поле. Интегрираният специализиран магазин за мобилни приложения наречен AppCentral, разработен от Trimble под платформата на операционната система Android, дава възможност директно от дисплея за навигация TMX-2050 да се работи със софтуерните платформи на НИК – FarmTrack, TechnoFarm TeamView, ConnectedFarm и GeoSCAN, както и с редица други приложения на световни брандове в производството на машини и прикачен инвентар, и други. Използвайки мобилното приложение FarmTrack, ще имате информация в реално време къде се намира камионът за разтоварване на реколтата по време на жътва или да следите локацията на другите машини във Вашето стопанство с инсталирана система за проследяване директно от кабината на трактора и дисплея за навигация.

Желаете новия ви трактор да завива сам? Благодарение на технологиите на Trimble вече е възможно всеки един трактор да завива сам без значение от него-

вия модел и марка, както и година на производство. Това е възможно, използвайки дисплея Trimble TMX-2050 и технологията NextSwath, която помага на автоматизираното управление на машината да избере най-добрия радиус за вземане на завоя и да навигира трактора да се движи по тази траектория до навлизане на следващата линия за движение. По този начин вие пестите време за извършване на обработките и намалявате разходите за гориво.

Нуждаете се от повече прецизност в обработките? Американската компания Trimble е лидер в технологиите за прецизно земеделие по цял свят, като предлага технологии, с които фермерите могат да преминат отвъд прецизност към решения в реално време. Освен автоматичното движение на машините и елиминирането на презастъпванията, прецизните технологии повишават качеството на обработките. Компанията предлага и технологии от следващо ниво на прецизност в обработки и възможност за контрол на информацията и процесите в стопанството, чрез които може да се контролира площта при пръскане с помощта на технологията Field IQ, позволяваща спиране на отделните секции на пръскачката, което води до опазване на посевите и икономия от препарати. Друга такава технология, наречена VRA, е възможността за контролиране на нормата на приложение на торовете в различните части на парцела с цел по-оптимално подхранване на растенията с химични елементи, спрямо техните нужни.

Търсите качествен сервиз и обслужване? Предлагайки такова богато портфолио от услуги, всяка една фирма има нужда от надежден сервиз, който да бъде близо до нейните клиенти. Сервизната мрежа на НИК по-

крива цялата страна, разполагайки с 15 мобилни сервизни центъра, които извършват сервизно обслужване на място, без значение дали е поддръжка на съществуващо или въвеждане в експлоатация на ново оборудване. Новост в сферата на сервизното обслужване е и възможността за дистанционна диагностика на дисплея за навигация, дори по време на работа на машината, чрез софтуера за отдалечен достъп TeamViewer. Не на последното място в обслужването на експлоатацията на навигационните системи е собствената RTK мрежа, която НИК са изградили над цялата страна. Тя е достъпна за всеки един техен клиент, желаещ да ползва сигнал с точност 2.5 см. НИК предоставя и възможност за подобряване на уменията на механизаторите за работа с прецизните технологии, чрез организирането на периодични обучения за служителите на своите клиенти.

Брой 61, 2016 г. 29

Код:БИО

Заради все по-голямата отговорност, с която подбираме храната си, а и заради това, че е модерно, „био“-то присъства все по-често в потребителската кошница на хората със средни и високи доходи. Респективно, биологичното производство става все по-бурно развиващ се сектор. Ниша, в която стопаните получават адекватна цена за труда си, но и бранш, който създава много възможности за труд в сложната икономическа ситуация, от която като че ли не можем да излезем. Не на последно място – био означава не просто отговорност към човешкото здраве, но и към бъдещето на околната среда. Защото „био“ е най-естественият начин на производство на храна, все пак първите земеделци едва ли са имали помощта на химическата индустрия. Е, и европейски знак за биологично чисто производство са нямали...

Брой 61, 2016 г.

Тема на броя

Брой 61, 2016 г. 31

Ядем повече био, изнасяме по-малко Анета СТЕФАНОВА Въпреки по-високата цена на чистите продукти, с нарастването на биопроизводителите нараства и потреблението на биологични продукти, каза за „Агрозона“ Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти (БАБ). Въпреки че специализираните за тях магазини са съсредоточени основно в големите градове, броят им в страната вече надвишава 1500. В резултат на по-голямото вътрешно потребление е намалял износът. Преди са се изнасяли 99% от родната био продукция, а сега процентът е 80%. Основните пазари на български био стоки са Европа, САЩ, Канада, Япония. В момента се работи за нови пазари в трети страни. Интерес към нашите биологични продукти са проявили от Корейското посолство и Китайския център. Като проблем по пътя към Азия Албена Симеонова отчита: „Малко ни е слаб капацитетът в маркетинга, но и натам ще тръгнем.“ По темата за сдружаването на земеделските производители председателят на БАБ посочва, че асоциацията обединява всички биопроизводители, сдружаването в био сектора се случва с висока скорост.

Парите за биоживотни – двигател за развитие Макар и с по-бавни темпове се развива и отглеждането на животни по биологичен начин. Причината – в този програмен период за разлика от предходния биоживотновъдството се подпомага. Има и друга позитивна тенденция – производителите на био зърно си сътрудничат със стопаните на животни, като така естествено се повишава добавената стойост на суровината.

Биопродукцията се търси все повече у нас. Като най-привлекателен сектор в биологичното производство шефът на асоциация „Биопродукти“ определя биопчеларството. Тя напомни, че страната ни е на първо място по биопчеларство в Европа. Освен при пчелите, истински бум има и при диворастящите видове и етеричномаслените култури.

Повече точки – само за истински био стопани По повод промяната в точкуването на проекти по подмярка 4,1 - стопанствата в преход към биопроизводство да не получават 15 допълнителни точки, а от такива да се възползват само сертифицираните стопанства, Албена Симеонова каза, че асоциацията подкрепя това изменение. Причината – да не се „втурват“ всички да стават био заради повече точки. Болна тема на биопроизводството обаче е това, че по подмярка 4,2 са изключени много от секторите, в които се развива биопроизводството. Председателят на БАБ посочи като пример зърнопроизводителите. «Малките зърнопроизводители, които произвеждат по биологичен начин, няма да могат да си направят една фуражна база или фурна. Изключени са и производителите на грозде.“, каза Сименова и отбеляза, че в асоциацията на биопроизводителите има много членове, отглеждащи био лозя.

Подадена ръка от институциите

Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти. 32

Брой 61, 2016 г.

Що се отнася до подкрепата на ниво институции Албена Симеонова е категорична, че секторът усеща позитивното отношение на министър Танева още от времето, когато тя е била председател на Комисията по земеделие. „Но хубавото е, че сега водим диалог с цялото ръководство на земеделското министерство. Хубавото е и, че имаме диалог с фонд „Земеделие“ – нещо, което много рядко ни се е случвало.“, коментира Симеонова.

Десислава Танева:

Мотивираме растежа на този сектор Има постоянен ръст в биопроизводството и нарастващо потребителско търсене навсякъде по света. „Това за мен е една от нишите, в които трябва да се развиваме и ние сме направили това, което е в обхвата на възможностите на министерството, така че да мотивираме растежа на това производство“, коментира за „Агрозона“ земеделският министър Десислава Танева. Тя отбеляза, че у нас вече се развива и био животновъдство – макар и с побавни темпове спрямо растениевъдството, през последните две години и там е регистриран значителен ръст. Разпокъсаността на земята и отсъствието на над половината от собствениците на възстановените земи създава много трудности на българското земеделие по принцип и на развитието на биоговедовъдството в частност, стана ясно от думите на министъра. „Говедовъдството има увеличение също всяка година. През последната година е 10,5%“, каза Танева. Тя отбеляза, че общите тенденции като финансовата криза и особено кризата в млечния сектор са дали своето отражение. Единствената категория, в която има спад в броя на животните, е млечните крави, които не са под селекционен контрол. При млечните крави, отглеждани по биологичен начин обаче, има ръст. 4070 са общо регистрираните биоло-

Макар и с по-бавни темпове, развиваме вече и био животновъдство, каза министър Танева. гични производители в страната, каза още министър Десислава Танева.

Фермери правят промяна заради евро парите Обучения на земеделски стопани, които искат да развиват био производство, разясняване на предимствата на биологичното земеделие и на сдружаването прави Фондация за околна среда и земеделие. Това каза пред „Агрозона“ Пепо Петров, изпълнителен директор на фондацията. Такса за обучението няма. От организацията земеделците могат да научат какво точно означава биоземеделие, какви са направленията в него, какви са възможностите за европейско подпомагане по ПРСР. Експертите се стараят да убедят стопаните, че не финансовият фактор трябва да е водещ. Първо трябва да е съзнанието, че искаш да произвеждаш чиста храна и чисти продукти, категоричен е той. Редовно към фондацията се обръщат фермери, които са решили да преминат от конвенционално към биологично производство. С времето броят им нараства. Има тенденция за преориентиране, но голяма част от ентусиастите да се захванат с био производство, са мотивирани от финансовия фактор, не скрива Петров. „В биоземеделието средствата не са субсидии, а компенсаторни плащания, защото спазвайки нормите за биологично земеделие, добивите са по-малко, а разходите са по-големи заради ръчния труд“, уточнява той. Именно ръчният

Пепо Петров, изпълнителен директор на Фондация за околна среда и земеделие. труд и липсата на работна ръка са едни от най-сериозните проблеми за био стопанствата. Що се отнася до препаратите за третиране на био насаждения – цената им постепенно намалява и те стават подостъпни за фермерите. Причината е, че производството и асортиментът се увеличават. Темповете на поевтиняване обаче са бавни и стойността на био препаратите едва ли ще достигне тази на конвенционалните, смята Петров. Брой 61, 2016 г. 33

Биоземеделието настъпва 2,4% от общата земеделска земя в Европа е в система на контрол, в Европейския съюз био площите са 5,7% или 11,6 млн. ха. В осем страни от ЕС земята в система на контрол е над 10% от общите обработваеми площи. Погледнато в глобален мащаб, на Стария континент са 27,6% от парцелите, в които се развива биоземеделие в света. През 2014 г., от когато са последните данни, биоземеделие се е развивало в 172 държави като най-много площи е имало в Океания – 13,7 млн. ха, след това се нарежда Европа с 11,6 млн. ха, като 7,7 млн. ха от тях са вече в система на контрол, а останалите все още са в преход към биологично земеделие. Най-много биопроизводители от ЕС има в Испания, а ако разглеждаме Европа, заедно с Турция – Анкара е регистрирала над 71472. Преработвателите на биологична продукция са най-много в Италия.

Площите в България се увеличават Биопроизводството у нас бележи ръст като през миналата година е имало над 4800 оператори в системата, за сравнение през 2014 г. те са били 4092. През последните 5 години в страната се наблюдава ежегодно покачване на площите. Последните данни са от 2014 г., когато био производството се е развивало на 74 351 ха, което е 40% ръст спрямо предходната година, това стана ясно от думите на зам.-министъра на земеделието Цветан Димитров по време на семинар за биоземеделието в София. Делът на биоземеделието от общите площи към края на 2014 и началото на 2015 г. е бил 1,5%, трикратно увеличение в сравнение с 2010 г. Най-много са площите с трайни насаждения в системата на контрол, каза още зам.-министърът. Общото производство на биологична растителна продукция възлиза на 38 хил. тона. Що се отнася до животновъдството, най-развито е биопчеларството с дял 18%, следват козите – 1,5% и овцете – 0,7%. Няма кокошки и свине, отглеждани по този начин.

Брой 61, 2016 г.

Морковите са сред най-често търсените зеленчуци, отглеждани по биологичен начин.

Нямаме производство на био месо Био животински продукти в страната са само мляко и млечни продукти, няма производство на био месо, тъй като в България няма одобрена кланица в система на контрол. Ако процесът на обработка на месо бъде отделен – био от небио продукция, е възможно това да се случва в една. На територията на страната по биологичен начин се отглеждат говеда, овце и кози, Европейските норми задължават производителите на био продукция да прилагат т.нар. нулево ниво на съдържание на замърсители – остатъци от пестициди или други вещества, неразрешени за био производство. Относно контрола - при регистриране на замърсена продукция с непозволени за биопроизводство вещества, която е етикетирана като био, тя се спира от продажба и се премахва знакът за биологичен продукт. Ако замърсителите не надвишават максимално допустимите нива за конвенционални продукти, може количествата да бъдат реализирани на пазара за продукти от конвенционалното земеделие.

Пазар с перспективи за растеж Оборотът от продажбите на биопродукти в световен мащаб през 2015 г. възлиза на 80 млрд. долара, което представлява петкратно увеличение за последните 15 години. Най-голям дял (90%) от него през миналата година заемат Северна Америка и Европа. В абсолютна стойност найголеми са продажбите в САЩ - 27.1 млрд. евро или 43% от световния пазар, Германия - 7.9 млрд. евро, Франция – 4.8 млрд. евро, и Китай – 3.7 млрд. евро. В Европа за последната година най-голям ръст в потреблението бележат Швеция с 40% и Норвегия с 25%. Пазарът за органични продукти в света ще се разрасне с над 16% в периода 2015-2020 г., според експертите на Европейската комисия. Двигателите на този растеж ще бъдат няколко: на първо място е промяната в мисленето на потребителите, които все повече се замислят за качествата на храната, която купуват. Освен това се увеличават доходите на домакинствата в държави с разрастващи се икономики като Китай, Япония, Индия и Близкия Изток. От друга страна правителствата също залагат все повече на политики, които стимулират потреблението на биопродукти. В България не се събират официални данни за продажбите на биопродукти и това пречи на развитието на сектора. Впечатление за развитието на пазара все пак може да се добие от разрастването на фермерските пазари, които стават все повече в страната.

Пазарът за органични продукти в света ще се разрасне с над 16% до 2020 г. По-рано тази година се лансира идеята за първия български хипермаркет на малките и средни производители в България, непредставени в търговските вериги. Търговската марка на проекта е „Агро, био, органик маркет“, а проектът предвижда малки и средни производители на конвенционални и биопродукти да продават директно, като първият пазар се очаква да отвори врати до средата на октомври в софийския „България мол“, а вторият в „Софарма Тауърс“. Концепцията е за изграждане на хали, които се управляват от едно дружество.

16-годишен технолог владее уроците на бизнеса Производството успява с упоритост и любов

Анета СТЕФАНОВА „Семейството ни се занимава с производство на продукти от козе мляко. Имаме собствена ферма в Банско и мандра в Разлог. Всичко с нашия бизнес започва през 2009 г.“, разказа пред „Агрозона“ Георги Мутафчиев. Той е на 16, но това не му пречи да участва активно във фамилния бизнес. Разказва, че семейството му първо е построило ферма и е започнало със 70 кози майки. Изкупната цена на млякото и други условия на реализацията на продукцията обаче били неблагоприятни и фамилията решава да затвори цикъла на производство. Така четири години след създаване на фермата става факт и мандрата, която е изградена и оборудвана по европейски стандарти. От март тази година и мандрата „Козле ООД“, и фермата вече са биосертифицирани, след като са минали преходен период от 2,5 години, разказва младият производител. В годините е нараствал и броят на животните – те вече са 200 като семейството се старае да поддържа селекция от автохтонната порода Местна дългокосместа коза. „Тези кози са рядко разпространени, малко са хората, които все още се занимават с развъжда36

Брой 61, 2016 г.

Козето сирене се предлага прясно и зряло. нето им и затова решихме да запазим тяхната популация“, казва Георги, за когото няма тайни в семейния бизнес. За породата е характерно, че млякото е с много високо качество и от него се получават висококачествени продукти. Животните са на свободна паша почти през цялата година. Само през зимата се хранят на ясла, а фуражът се добива от собствени посеви на стопанството.

Развитие въпреки кризата На въпроса кое кара един 16-годишен тийнейджър да се отдаде до такава степен на дейността, започната от

Робърт Вергилов, студент:

“Който има желание, намира и начин”

Животните в стопанството са вече 200. семейството му, Жоро без да се замисли, казва: „Този бизнес след 3-4 години ще бъде мой реално погледнато и затова трябва да помагам на родителите си, за да можем да го развием до такава степен, че той не само да издържа семейството, но и да има перспектива за развитие и в бъдеще“ Георги вижда сериозни възможности занапред, заради нарастващия интерес към биологично чистите храни. По думите му, най-малкото, което фамилията може да извлече от производството, е това, че има възможност да консумира качествени сирене и мляко. За момента фермата работи за вътрешния пазар, но има сериозен интерес за доставки от САЩ, Катар и Гърция. „В момента сме в период, в който се равиват маркетинговите мрежи, увеличава се и асортиментът на продуктите. За мен е интересно да видя как се случват нещата, свързани с предприемачеството и развитието на собствен бизнес в период на икономическа криза и в България. Наслушал съм се достатъчно на мнения, че в България нищо не става. Всички мнения са негативно настроени, но аз продължавам да си твърдя, че нещата могат да станат с достатъчно упоритост и любов.“, споделя Жоро. Фирмата предлага прясно и зряло козе сирене, отлежало над 2 месеца. От тази година в асортимента има и пастьоризирано козе мляко, както и кисело мляко. При положение, че производството е сертифицирано, автоматично и всеки нов продукт е с био сертификат.

Бизнес и образование – ръка за ръка Тъй като отдавна наблюдава работата на майка си - технолог на производството, Жоро е почти такъв. Вече е направил сам няколко партиди. Сиренето е станало чудесно, гордее се младежът. През учебната година, когато трябва да посвети време на образованието си, Георги е по-малко зает с производството. Тогава поддържа фейсбук страницата на фирмата. В събота или неделя, когато е по-свободен от учебни дейности, помага в доставките. Категоричен е, че тези ангажименти по никакъв начин не пречат на ученето: „Даже ми помагат да видя, че светът не е само смартфони, часовници и скъпи дрехи.“ Казва, че човек от време на време трябва да поработи при животните, за да види как се изкарват парите. Приятелите на Георги подхождат по различен начин към отдадеността на момчето към семейния бизнес – някои от тях се радвали на ентусиазма му, други считали работата във фермата за унизителна. Това обаче не е повод за притеснения от страна на тийнейджъра, който подхожда

Заради бързите темпове, с които биоземеделието набира скорост в световен мащаб, специалността набира популярност и сред младите хора. Робърт Вергилов е студент по биологично земеделие в Аграрния университет – Пловдив. На въпроса защо е избрал да учи биологично земеделие, без да се замисли отговаря, че иска един ден той, семейството му и голяма част от населението на България да консумират биологично чисти храни. Робърт посочи като причина и нарасналия брой на хора със сърдечно-съдови заболявания и допълни, че болестите в голяма степен се дължат на „лошата храна“. Решението му да зарови ръце в земята не е импулсивно, а е резултат от приемственост на семейна традиция. Още прабабата на момчето е имала стопанство, след това баба му и баща му са продължили начинанието. Днес семейството на Робърт отглежда зеленчуци. Той разказва, че от малък се занимава със земеделие, но конвенционално. Една от причините да смени посоката и да се насочи към биопроизводство са европейските субсидии, не крие студентът. Вижда се като бъдещ стопанин на овощна градина. Не изключва и отглеждането на животни. Има ли достатъчно възможности за практика наред с лекциите в университета? Да, Робърт е доволен от преподавателите си в това отношение. Казва обаче, че зависи и от инициативността на студентите. „Който има желание, има и начин.“, категоричен е Робърт. Разказва, че в момента се учи на резитба на овошни дървета. философски: „Някои хора просто се основават на предразсъдъци.“ Фирмата на семейството членува в Slow Food – България и Българска асоциация Биопродукти. Благодарение на това участва в различни панаири и изложения и популяризира производството си. „Кооперирането е една от основите на стабилното изграждане на бизнеса“, заключава 16-годишното момче.

Георги Мутафчиев на конференция за местни продукти в ЕП. Брой 61, 2016 г. 37

Органик производството като хазарт Лилия АЛЕКСАНДРОВА В България животновъдството е рисков бизнес, а когато е био, това важи с още по-голяма сила. Статистиката показва, че биопроизводителите в страната са 5 000, а близо 30 от тях са животновъди. Един от пионерите в биопроизводството на мляко и месо у нас е ферма „Лактан“ в Старопланинското село Осоица на 40 км от столицата. През 2010 г. стопанството започва преход към биопроизводство, а от 2015 г. е сертифицирано. Днес собственикът и управител Анатоли Георгиев обработва 4 500 дка органик производство – лимец, спелта, емер, лен, слънчоглед, фуражи за животните, общо около 14 култури. С помощта на брат си Димитър отглеждат биологично 80 говеда Монбелиард, 120 овце, 50 кози, 8 породисти коня от породите Плевенски, Дунавски, Тракенен.

С помощ от ЕС Стопанството е изградено предимно с европейски средства и досега се инвестирани над 4 млн. лв. Три пъти са се класирали с проекти по мярка 121 за модернизация, мярка 311 за разнообразяване към неземеделски дейности, и подмярка 4.1 от новия програмен период на ПРСР, която отново е за инвестиции в земеделски стопанства. Следващата година ще кандидатстват за финансиране по подмярка 4.2 за преработка на продукцията. Взимат краткосрочни кредити, за да обслужат проектите си и ги изплащат като дойдат евросредствата. „Целият бюджет по подмярката ще бъде пуснат на един прием, но това ще

Говедата във фермата са докарани от Франция.

Анатоли Георгиев е един от първите в страната производители на биопродукция. затрудни фермерите, защото ще трябва да вземат по-големи кредити, за да изпълнят проектите си. Първият програмен период беше по-добре, защото имаше гарантирани бюджети за отделни отрасли, сега няма гарантирани проекти“, според Анатоли Георгиев. Целта на фермера е да бъде напълно независим производител не само на земеделска продукция, а и на храни: „Идеята е да сме абсолютно затоврен цикъл, т.е. всичко, което добиваме от земята да бъде преработено. В София имаме ресторант и там реализираме продукцята, която изцяло е органик. Искаме да имаме тотален контрол върху всяко едно звено така, че да знаем, че ние сме добили храната на животните. Месото продаваме основно в Германия и Австрия, млякото остава тук“,

Биото е по-изгодно икономчески

По-голямата част от инвестициите в стопанството са с европейски средства. казва Анатоли Георгиев, който по образование е хранителен технолог, „Развили сме вече земеделието, остава да направим преработката, да си произвеждаме сирене, масло, ленено и слънчогледово олио, да си направим колбасарски цех. Следващият и най-лесен етап е да си направим магазин, в който да си продаваме продукцията.“ Стратегията си за развитие Георги обяснява така: „Досега един лев не сме си взели, всичко, което спечелим, реинвестираме.“

За пазара и директните субсидии Мит е, че в България работната ръка е евтина, казва Георги: „Ако една животонвъдна ферма в Холандия се обслужва от двама души, тук се обслужва от седем. Къде е по-евтин продуктът? Трябва да се научим да бъдем рентабилни като труд. На Запад за часовете, които работят, произвеждат повече, отколкото ние. Тук в едн момент нямаме труд, нямаме стада, технологии, традиции и не сме конкурентни. Аз съм висшист и никога не съм чел толкова много, колкото когато започнах да се занимавам с това. Всяка вечер чета и уча нови неща, иначе не става.“ Според него субсидиите или трябва да са еднакви за фермерите във всички държави-членки на ЕС, или да се махнат въобще. Сега българските фермери получават в пъти по-ниски субсидии, отколкото в Гърция или Полша. Тогава ставаме неконкурентоспособни. България определи зърнопроизводството като приоритетен сектор за подпомагане при положение, че така или иначе го имаме, вместо да развива сектори, които не са добре разработени. Да бяха казали, ще субсидираме конкретно домати и пипер, примерно, а не просто зеленчуци. Всичко се прави на база лобита, а не това, което се случва при фермера, е мнението на Георги. Георги коментира ниските цени на зърното заради натрупаните излишъци: „Говори се, че населението в света се увеличава толкова бързо, че няма да произвежда достатъчно храна, за да се изхрани, а в същото време трупаме излишъци от някои култури. Субсидираме сектор, който формира излишък, а какво внасяме – домати. В същото време от страната на розите ще станем страна на лавандулата. Защо – заради субсидията.“

„Животновъдството е хазарт, човек като се „разболее“ веднъж, колкото се отказва от хазарта толкова и от това независимо, че не печели. Не го правиш, за да спечелиш пари, а заради тръпката.“, казва Георги и допълва: „Преди 7 години ние знаехме, че този пазар ще има развитие, но не толкова голямо колкото е сега. Не смогнахме да се развием толкова бързо, колкото е търсенето. Идеята ни е да затворим цикъла на биопроизовдство, но нещата стават бавно, чакаме инвестицията да ни се възвърне. Иначе търсене има повече, отколкото е предлагането.“ Биологичното производство е по-изгодно икономически от конвенционалното, според фермера. „Имаме по-малки добиви, но цената ни ги компенсира. Разходите за биологично производство основно са в машини и работна ръка, но пък няма разходи за химия.“, казва той и доплъва: „Целта ни е с биопроизводството да не слизаме под 10%-15% по-малко количество в сравнение с конвенционалното.“ При животните основното предизвикателство е превенцията от болести, защото не е разрешено профилактичното използване на антибиотици, хормони и др., разчита се само на хомеопатия. Близо 30% от биомлякото се изкупува на цената за био, останалото са принудени да дадат като конвенционално без печалба. Получават средства по обвързаната подкрепа за млечни крави, необвързаната подкрепа за глава животно, за селекционен контрол и за биологично производство. Така общото подпомагане става над 300 лв. годишно на животно. Дневният добив на краве биомляко е 1 200 л дневно, което е с около 10% по-малко в сравнение с това при конвенционалното животновъдство, но пък цената е с 30% по-висока. Тъй като им остава свободно мляко, планират да изградят мандра.

Очаквания за биопазара Биохраната е изкуствено скъпа и очакванията на фермера са, че ще поевтинее. Тогава отново ще дойде момент, в който ще печелят онези, които произвеждат повече. При режийни разходи от 3 лв. за производство на килограм кашкавал и 8 лв. за млякото, 1 лв. амортиза-

Фермата изнася месо предимно за Германия и Австрия. Брой 61, 2016 г. 39

ционни разходи, без ДДС прави 14.40 лв за килограм. Ако ги закръглим до 15 лв. и сложим над тях печалбата на търговеца, значи 18 лв максимум трябва да е печалбата. Сега търговецът обира най-голямата надценка, защото не носи никакви рискове, всичко се изнася на раменете на производителя. Ако цената на органика падне, потребителите ще се пренасочат, ще доплатят още малко над това за конвенционалната храна и ще ядат нещо истинско. Всички по веригата са отговорни за сегашното положение на пазара: Фермерите слагат какво ли не в млякото, преработвателите правят какви ли не технологии, за да изкарат евтин продукт, търговците се интересуват да си реализират маржа, а не какво ще продадат, производителите на фуражи също гледа да сложи боклук във фуража, за да му е по-евтин. Затова искам сам да произвеждам от фуража до чинията. Ако хората ги интересува какво ядат, ще търсят чистата храна. Потребителят определя търсенето. Земята за стопанството е закупена през 2008 г. - 33 дка по ПУП, на които застрояват площи на 5 хил. м2. Тогава мястото е блато и им отнема 3 години да изпомпат водата и да го облагородят. Последната „страст“ на Георги е да направят тип алпийски пасища, да облагородят тревата така, че да бъде по-богата на полезни вещества. „Много важно е животните да се хранят с треви богати на протеин и енергия. Идеята е да не даваме на животните никакви концентрирани фуражи, нищо че са био. Така здравословното състояние на животните ще бъде много по-добро. Имаме няколко езера, ще направим още, за да можем да поливаме.“, казва той. Сега изграждат компостираща система с капацитет 1 000 т на година по американска технология на Bremel, която за първи път се прави в България. Инвестират

Фермата е оборудвана с полукръгли клетки за малките телета 40

Брой 61, 2016 г.

В тази ферма се залага на разнообразие от стопански значими животни. в нея 500 хил. лв. „Органичните торове са много скъпи, а с нея ще правим компост от оборски тор за 5 дни вместо за минимум 6 месеца.“, казва Георги и обяснява технологията: „Смесва се тор със слама, които се загряват до 70 градуса, при което всички семена на плевели умират. Процесът на гниене е аеробен, развиват се само полезните аеробни бактерии. Това ще ни даде възможност да торим с чист тор и да избегнем заплевяването. Мисля, че за 4 години ще се изплати. Системата ще бъде пусната в действие от експерти на компанията, които дойдат в България, за да проведат обучение във фермата.“

Да предизвикаш пазара с уникални храни

Новото лице на кашкавала – между чубрицата и боровинките Лилия АЛЕКСАНДРОВА Броят на регистрираните фермери с интерес към директна продажба на храни се увеличава. Към юли 2016 г. лиценз са получили 840 земеделски производители, докато през миналата година са били 800, показва справка в регистъра на Агенцията по храните. Едни от първите в страната животновъди и производители на млечни продукти в България, започнали да продават по дългоочакваната от малките фермери Наредба 26 на Министерство на земеделието и храните за директните доставки, са братята Марин и Светльо Пендански. Занимават се с животновъдство като бизнес от десетина години и днес отглеждат млечни черношарени говеда и произвеждат висококачесвтен кашкавал. Фермата е типично семейна и в нея задружно работят три поколения на фамилията. „Пендански“ е старото фамилно име, с което родът е известен в региона. Марин и Светльо се занимават с животновъдство от малки и предават семейната традиция на своите деца, които помагат в стопанството. Със собствени средства през 2007 г. изграждат фермата в Алтимир и днес имат 30 крави. През 2015 г. с инвестиция от 50 хил.лв създават мандра за производство на кашкавал и в края на годината получават регистрация по Наредба 26 на МЗХ със съдействието на Българското дружество за защита на птиците и проекта „За Балкана и хората“.

Уникален кашкавал Произвеждат три вида кашкавал – обикновен, с подправки и с боровинки. Сами създават технологията за производство на ръчен кашкавал, по подобие на „Витоша“. Залагат името си като гаранция за качество на

марк а т а „Братя Пендански”. Марин е технологът в производството. Преди да започнат своя бизнес той е работил в мандра, където е научил всички тънкости на занаята. В началото на бизнеса продават млякото на местно преработвателно предприятие, но при ниската изкупна цена решават да опитат сами да преработват. Свързват се с Дружеството за защита на птиците, от където получават експертна помощ за техническата документация. Предлагат три вида кашкавал – натурален, с чубрица и с боровинки, и според Светльо се търсят много. „Боровинките ни са сушени. Купуваме ги от жена, на която имаме доверие.“, казва младият човек, „Този кашкавал има екзотичен вкус, който се търси от ценители. Шарената сол си я приготвяме ние. Знаем си подправките и си ги забъркваме по наша рецепта.“

Технология за високо качество

Марин е майсторът на кашкавала с боровинки. 42

Брой 61, 2016 г.

Продукцията им се реализира при постоянни клиенти и на фермерски пазари. Съобразяват какви количества да произвеждат с поръчките, които идват. Преработват суровината през ден в мандрата, която се състои от работно помещение, помещение за приемане на мляко, санитарен възел. Оборудвана е с хладилна вана, в която млякото се съхранява до 48 часа. Оттам то се пренася в пастьоризатора, където се загрява до 80 градуса, подсирва се, след което се отцежда, опарва и се меси тесто, което се поставя във форми на пити от по 9 кг. След това кашкавалът зрее отворен 45 дни в камера на постоянна температура 12 градуса, а не в опаковката, както е в големите мандри,

обяснява Марин. Съставките на кашкавала са само мляко, закваска и сиречна мая. Два пъти в месеца се взимат проби от суровото мляко за лабораторни изследвания и още два пъти от готовия продукт за микробиология. Качеството на млякото се дължи на животните и на добрите пасища, които братята ползват – сочни ливади, поляни, богати на билки и треви. Животните са по цял ден навън, само вечер се прибират, през зимата остават вътре на ясла. От тази година ползват държавни пасища под аренда срещу 6 лв/дка. Плащат предварително за годината, макар че ги ползват само 3-4 месеца - от май до юни, ако е дъждовен. Обработват 500 дка фуражна царевица и люцерна под аренда. Марин споделя, че разчитат на добър ветеринарен лекар, животните редовно се ваксинират и досега не са имали сериозни проблеми със заболявания. Очакванията им са, че за две години ще си възвърнат инвестицията в мандрата и предвиждат да направят реконструкция на фермата. Планират да произвеждат домашно масло, но имат колебания, защото все още очакват инвестицията в мандрата да се възвърне. Сега правят първите си опити за домашна консумация и споделят, че се получава натурален продукт с високо качество.

Производител:

„Директните продажби са шанс на фермера да успее“ 40 черношарени крави отглежда Христо Василев в село Нефела, Врачанско. Той е работил 4 години в Гърция, сестрите му са женени там, но решава да се върне в България и са започне да се занимава с животновъдство. Преди това е имал ресторант, но не му харесало: „Исках да се занимавам с животни, та да избегна контакта с хора, но няма как – трябва да имаме и контакт с хората“.

Христо Василев е затворил цикъла на производство.

Светльо очаква инвестицията в мандрата да се възвърне в близките две години.

Днес отглежда животните си в земи с висока природна стойност. 8 месеца годишно кравите пашуват, разказа Василев. На ден всяка от тях дава между 15 и 20 л мляко. Фермерът има цех, в който да преработва млякото в сирене и кисело мляко. През пролетните месеци, когато тревата е по-сочна, суровината е повече и се преработва дори два пъти дневно. През лятото обаче заради сушите количествата намаляват и често преработката е през ден. Производството не е биосертифицирано, защото по думите на Христо, в България в момента няма мелница, която да произвежда, био фураж, а да доставя от чужбина такъв излиза скъпо за малкото стопанство. Цикълът на производство във фермата е затворен. Христо отглежда люцерната сам, дори с доставката на продуктите се занимава. „Това с директната продажба е един шанс на фермера да успее.“, казва животновъдът. Това е и единственият начин, по който той реализира производството си. В асортимента влизат сирене и няколко вида кисело мляко – натурално, с боровинки, с чия. Стопанството на Христо получава плащания на площ и по агроекология. „Те ако не ни подпомагат, ние сме загинали.“, коментира производителят. На въпроса как оценява размера на подпомагането, отговаря, че на българина колкото и да му дадеш, все не му стига. Така обаче било не само у нас. В Гърция стопаните получавали по 1000 евро на животно и пак не им стигали. Христо коментира, че през последните две години у нас субсидиите се изплащат навреме и проблеми няма, за разлика от преди това, когато е имало забавяния.

Брой 61, 2016 г. 43

След драстични нарушения

Две фирми вън от пазара заради фалшиво “био” Всеки десети оператор проверяван без предупреждение

Анета СТЕФАНОВА Контролът върху биопроизводството е в компетенциите на земеделското министерство. Именно то упражнява надзор върху контролиращите лица, които могат да са както местни, така и от друга държава. Необходимо е да имат регистрация по Търговския закон и разрешение от министъра на земеделието и храните. У нас те наброяват 14, сочат данни на земеделското министерство. Производители, преработватели и търговци се контролират въз основа на договор между тях и контролиращото лице. Всички оператори са подложени на физическа проверка поне веднъж в годината. Освен това минимум 10% от подписалите договори оператори биват контролирани допълнително на случаен принцип, като най-малко 10% от всички инспекции са без предизвестие. Кои оператори ще бъдат проверени без уведомяване, се определя въз основа на анализа на риска.

Санкциите Санкциите при установена нередност са различни по тежест. Най-лека е за установяване на пропуски, които не касаят статута на продукцията като биологична – прави се предписание за корективни действия. Срокът за отстраняване на нарушението е не по-дълъг от 10 дни. Следващата по степен санкция се налага при несъответствие на определена партида с изискванията за би-

При установени нарушения продуктите не могат да бъдат продавани с био означения. 44

Брой 61, 2016 г.

МЗХ отговаря за контрола на био производството. ологичното производство. Тя не може да бъде пусната като биологична, следва да се премахнат етикетиране и надписи, указващи биологично производство. Ако такова нарушение е направено от стопанство в преход, се засилва контролът върху него като се правят допълнителни проверки. Временното ограничаване може да бъде частично или пълно на сертификата. Забрана за предлагане на съответната партида на пазара като биологична и забрана за реклама като био на партидата или на цялата продукция се налага, когато продукцията като цяло в стопанството е засегната от нарушения на изискванията за биологично производство. Наказанието е в сила до отстраняване на нарушението. В този случай е необходимо клиентите на оператора да бъдат задължително уведомени писмено от него за наложената мярка. В случай, че нарушението е установено в стопанства в преход, се удължава преходният период с необходимия за отстраняване на нарушението срок. Най-тежкото наказание, което може да бъде наложено, е да бъде отнет сертификатът за био производство и на оператора да му бъде забранена търговията с продукти, чиито етикет свидетелства, че стоката е био. Това се случва при тежко нарушение или нарушение с траен ефект. Тогава отново се изисква операторът задължително писмено да уведоми клиентите си за наложената мярка. Ако стопанството е в преход, преходният период стартира наново от датата на установяване на нарушението. Временна забрана за продажба на продукта като биологичен може да бъде наложена и в случай на мотивирано съмнение, че даден оператор възнамерява да пусне на пазара продукт, който не отговаря на разпоредбите на биологичното производство, но е обозначен като такъв.

Времето, за което се налагат санкциите, се указва в самите тях. Най-леката е за 10 дни, след това се нарежда до отстраняване на несъответствието, а за найтежкото наказание може да продължи повече от три месеца. От земеделското министерство уточняват, че това са единствените санкции, които контролиращите лица имат право да налагат на операторите и те не са финансови.

Контрол върху контрола При нарушение от страна на самите контролиращи лица, може да бъде ограничен обхватът на издаденото от земеделския министър разрешение. Други възможни санкции са имуществена - в размер от 500 до 5000 лв., ограничение за кандидатстване за издаване на ново разрешение за 3 години и най-тежката санкция –отнемане на издаденото разрешение за контрол върху биологичното производство.

Хванати в крачка През миналата година на 8.8% от операторите са направени допълнителни проверки, a на 12.7% от всички оператори за извършени необявени инспекции. Взети са общо 576 проби като 92 от тях са показали наличие на неразрешени продукти и вещества. Констатираните несъответствия с правилата за био производство са 3847, а наложените санкции – 4304. По-голямата част от нарушенията са несъществени. Отнасят се до неправилно или непълно водене на документация и употреба на небиологични семена и/или поса-

Пазарът на био продукти се разраства в световен мащаб. дъчен материал. Броят на съществените нарушения за 2015 г. е 43. Заради тях партидата е предефинирана като небиологична. Като най-често нарушение се очертава наличието на неразрешени вещества. Две са регистрираните тежки нарушения с траен ефект, станали причина на съответния оператор да му бъде забранена търговията с продукти, носещи обозначението или рекламирани като „био“.

На Балканите

Биоземеделието изхранва 3 хил. семейства в Косово Анета СТЕФАНОВА Биоземеделие в Косово започва да се развива преди няколко години. Както и у нас, приоритет са плодовете, зеленчуците и пчеларството, а в последно време – и медицинските растения. Био разсадът за медицински растения заема 170 ха, по-голямата част от площта е заета с лайка – 70 ха, разказа пред „Агрозона“ Бали Лестрани, началник на дирекцията за растениевъдство и напояване в косовското агро министерство. Биоживотновъдство все още не се практикува. Въпреки че природните условия са добри за развиването му, няма финансова помощ от правителството, каза Лестрани.

90% износ 90% от био продукцията се изнася към Швейцария, Германия, Австрия. В Косово се реализира съвсем малка част от производството заради високата цена и ниския стандарт на живот на населението, обясни Лестрани. За събиране на био гъби и подправки сертификат имат 5 компании, а коннтролният орган е от Албания. Две са сертифицираните компании за преработка, въпреки че до краен продукт не се стига, а само дополупреработена продукция. Тя се изнася за Австрия, където се опакова, тъй като крайният продукт изисква и маркетинг, а той не се подкрепя от държавата, няма и пилотни проекти.

Косово залага на био билки. Тази година за пръв път правителството е отпуснало директни плащания за хектар – 2000 евро, биологични насаждения. Над 3000 семейства се изхранват от биозмеделие. В момента държавата работи върху вторичното законодателство в сектора и финализирането на плана си за действие за биоземеделието, каза още Лестрани.

40% повече био площи в Румъния

На север от Дунав

С почти 40% се е увеличила общата площ за органично земеделие през последните 5 г. в Румъния – от 183,000 ха през 2010 г. до 251,000 ха през 2015. През миналата година общо за земеделие в северната ни съседка са се ползвали 13,3 млн. ха, което означава, че органичното земеделие се прилага на само 2% от парцелите. Между 2010 и 2015 г. броят на сертифицираните оператори за органично производство е нараснал почти 4 пъти като е достигнал 11,260 в края на 2015 г. Повечето от желаещите да произвеждат екологично чиста продукция са малки производители. Има обаче и големи компании, разширили органичното си производство. В 8 европейски държави, 6 от които са в ЕС, 10% или повече от земеделската земя е в система на контрол. Първенци в Европа по най-много био площи са Испания, Италия и Франция. Тези държави имат и най-много био производители и преработватели. Германия пък е държавата с най-много вносители на биологични храни. Площите с био продукция в северната ни съседка се увеличават бързо. 46

Брой 61, 2016 г.

Гърците пробиват на шведския пазар Площите в Гърция, предназначени за биопроизводство, възлизат на 462 618 ха, 60% от които са постоянно затревени площи, 15,5% трайни култури, 21,8% обработваема земя и 2,7% друга земеделска земя. Биопроизводителите са 24 988 на брой, а реализираните продажби възлизат на 60 млн. евро. Отглеждат се основно зърнени култури на 51 544 ха, фуражни култури 36 859 ха и протеинови култури 3 727 ха. Постоянните култури са маслини на площ от 62 702 ха, грозде на 4 997 ха и цитрусови плодове на 1 521 ха, по последни данни на Организацията за прехрана и земеделие към ООН (ФАО). От 2004 до 2006 г. биопроизводството има добро развитие, но заради финансовата криза и забавянето на плащанията към фермерите през 2011 г. се свива значително. Местният пазар за органични продукти се оценява на около 60 млн. евро. Супермаркетите и специализираните органик магазини поемат между 40% и 50% от продукцията в страната. Все по-популярни стават фермерските пазари и други мини сергии. Около една трета от органичните храни на местния пазар са произведени в страната, но вносът преобладава. Ключови стоки в износа са продуктите от маслини, виното, плодове и зеленчуци и сирене фета. Няма статистически данни за износа и вноса на биопродукти.

Близо 63 хил. ха био маслини гледат в Гърция. Органичното производство в страната е сертифицирано според изискванията на ЕС, а в някои случаи има и допълнителен сертификат наречен Деметер. Стоките за износ отговарят на изискванията на съответния пазар, например в Германия, Швейцария и САЩ. През последната година гръцкият бизнес се стреми да пробие на пазара за органични продукти за Швеция, която има най-висока консумация на органични продукти на глава от населението в ЕС.

Комшиите изнасят за Европа плодове, ядки и билки Турция се превръща във все по-голям фактор в световното био производство, а нейният основен пазар е Европа. Страната въвежда чистото отглеждане на продукция през 1986 г., когато първото предприятие, сертифицирано за биологично производство, се появява на световния пазара за износ. През 1994 г. е издаден първият регламент за чисти растения, а през 2003 г. се създава министерство на биологичното земеделие. Обработваемите био земи в Турция заемат 523 627 хектара, а хората, които се занимават с това са 57 438 души. 76,4 % от био производството се състои от полски култури, 16, 5 % от трайни насаждения, а 4, 7 % са отделени за пасища. Ключовите полски култури са зърнените (197 877 хектара), зелен фураж от обработваемата земя (174 136 хектара) и култури за промишлени цели (14 315 ха). Ключовите трайни насаждения са маслини (36 261 ха), ядки (19 320 ха) и кайсии (4 946 хектара). Основният пазар на турските био продукти са европейските страни. Южната

Амбиция

В Турция

ни съседка изнася в най- големи количества сушени плодове и ядки, кулинарни билки, ароматни растения (рози), варива и плодов сок. Тук трябва да отбележим, че найголемият производител на биорозово масло в света е Турция. Средно страната изнася 7 т на година, заемайки 65 % от световния експорт. Освен че изнася много екологично чисти продукти, Турция увеличава и вътрешното им потребление. Пресни зеленчуци и плодове са основните продукти в отворените пазари.

Заради презастраховане с пестициди

Мед с глифозат вадят тази година пчеларите Сблъсъкът на биологичните производители с конвенционалните фермери е неравностоен Тази година има много сериозна заплаха за меда, защото в него има глифозат. За големия проблем на пчеларите алармира Драгомир Драганов от Асоциацията на преработвателите и търговците на пчелен мед и пчелни продукти. Фермерите се презастраховат и предозират препаратите, с които пръскат. В нивите се изхвърлят големи количества глифозат, за да се убие всяка тревичка. А той се натрупва в храни, в почва, в растенията и после отива в меда, разясни Драганов, който е един от най-големите износители на български биомед. „Има засечени дози, с които този продукт не трябва да се яде, а той се консумира като здравословна храна. Проблемът обаче тепърва ще става все по-голям. Наличието на глифозат се засича от немски лаборатории, у нас няма кой да го открие“, каза още експертът. Пестициди, хербициди и фунгициди се използват масово с цел по-високи добиви и спестяване на обработки. Това е нормална бизнес логика, но в стремежа си да се презастраховат фермерите, нормите им са безконтролно високи, коментира още Драганов. Конвенционалното земеделие стана доста едро и печелившо. При това положение сблъсъкът с био производството е непосилен за производителите на чисти хранителни продукти, категоричен е той. Засега няма проблем с биомеда. За радост все още се срещат места, където може да се прави биопчеларство и при това с успех. Има кътчета без интензивна човешка намеса, това са малки оазиси, където има биопроизводство и на други култури – на лавандула, на резене, на трайни

насаждения. Според Драганов няма опасност биологичен мед да се окаже фатално замърсен с препарати, защото районите са различни и той задължително трябва да се изследва след добив. А преди това трябва да са спазени условията на директивата за биопроизводство, в частност на биомед. Опасност има единствено по линията на директните доставки, защото фермерите там са малки и абсолютно никой – независимо дали е конвенционален или биологичен производител, не може да си позволи да направи лабораторни анализи. Пълен лабораторен анализ на пчелен мед е в порядъка на 1500 – 1600 евро в чужбина. В България има лаборатории, но те правят малка част от изследванията и не са достатъчно точни, вероятно заради липсата на опит, а но и поради липсата на технология, споделя Драганов. В Европа реално признатите лаборатории са немските.

Детските храни Hipp с биоплодове от България Малчуганите по цял свят похапват български плодове – малини и ягоди, които използва в продуктите си известният производител на детски храни Hipp. В заводите на компанията, която е сред световните лидери в търговията с детски храни, всяка година влизат тонове биоплодове от нашата страна, съобщи за „Агрозона“ Драгомир Драганов, чиято фирма осъществява износ към предприятията в Германия. Въпреки че има силна конкуренция, нашите производители успяват да се наложат с качество, за което получават и по-добра цена от обичайната за тези суровини. В Западна Европа усилено се търсят предимно диворастящи плодове – боровинки, къпини, дива малина и плод на бял бъз, освен това има много добър прием на българските култивирани ягоди и малини. Замразени плодове 48

Брой 61, 2016 г.

Доверие

произведени у нас се реализират успешно в Швейцария, Германия, Австрия и Холандия.

Засяваш домати, ражда се общност бих му дал, без да плаща дори, всичката своя надежда. Джани Родари Анета СТЕФАНОВА Домати, боб, моркови и дори мед си произвеждат в софийския квартал „Дружба“ няколко столичани, които предпочитат чисто отгледаната и прясна храна. Градското земеделие обаче не е просто начин да имаш на трапезата си домат с вкус от детството. То се е превърнало почти в мисия за Никола Бончев, основател на Urban Farming – София. Никола е историк по образование. Завършил е във Виена и през последната година от следването си посещава семинар за развитието на австрийската столица. Една от лекциите била за градските градини във Виена. Така се заражда желанието му да се занимава с градско земеделие. И се ражда Urban Farming – София. През 2013 г. Първата градска градина е била в междублоково пространство в квартал „Надежда“ и е била съвсем малка.

Храната като кауза “Идеята на организацията е да се възроди отново гражданското общество, да се съберат хора с обща кауза – чистата храна, и да се опитат да променят средата, системата и политиките около себе си, обяснява Никола. Миналата година в групата са участвали 15 човека, тази година е почти напълно обновена и в нея са се включили около 20 души. „Междублоковите пространства са свободна територия. Никой не се грижи за тях. Доколкото знам, са собственост на самите блокове, които имат задължение да се грижат за тях.“, коментира той. По думите му общината е апатична. Не се интересува от темата. Едно от нещата, за което групата от градски земеделци се

Никола Бончев, основател на Urban Farming – София. бори, е отглеждането на храна в градски пространства да бъде разпознато като дейност в градовете. Словенската столица Любляна, която е спечелила надпреварата за зелен град, го е спечелила именно с това – с многото градини. В част от тях хората отглеждат храна за собствена консумация, в други – произвеждат продукция за пазари, разказва Бончев. Допълва, че администрацията се опитва да помага с развитието на градското земеделие, тъй като вижда в него възможност за комуникация между гражданите, вид културна ценност. В градината в „Дружба“ към момента растат зеленчуци и подправки за собствено потребление. Градските градинари имат намерение да отглеждат продукция и за продан в бъдеще. Но не за да изкарват от това пари за себе си, а за да осигуряват инвестициите за градината. Към момента тя се поддържа с лични средства на стопанисващите я. Никога в нея не са влагани никакви външни финанси, става ясно от думите на Никола.

80% независимост

Доматите са подредени в стройни редици. 50

Брой 61, 2016 г.

Миналия сезон купуването на инструменти, семена, разсад, транспортът и други дребни разходи са формирали разход от 280 лв. С тях е стопанисвана около декар площ. Тази година участниците в Urban Farming – София са изразили желание да имат свои отделни лехи, за да може всеки да си бере своята продукция. „Но това, че е

разделено, не значи, че не си помагаме.“, категоричен е Никола. Разказва, че който има възможност, отива и полива всички лехи сутрин, друг вечер плеви или почиства около парцелите. Има и общ парцел, комунален, върху който се гледат общо подправки, моркови и други култури. Роденото от земята се яде общо. В неделя. И макар площта на пръв поглед да е малка, в нея са събрани 32 различни сорта домати, сред тях 6-7 български, останалите - от цял свят - 6 вида различен боб, подправки, физалис, различни видове моркови, спанак, зеле, картофи, цвекло. Растенията се третират единствено със „син камък“. Затова и имало наядени от пеперуди листа. Найголеми щети върху реколтата нанасяли яребиците, които живеят в полето край градината. Въпреки това обаче градинарската общност успява да си осигури около 80% от храната, като се изключат месото, ориза и зърнените култури. „Когато произвеждаш храната си сам, получаваш много голяма независимост“, припомня Никола.

„Нека бъде любовта! Нека има деца !“ Досега само едно от семействата, които участват в групата градски градинари, има опит с отглеждането на зеленчуци. Останалите се обучават с практиката. Повечето от тях водят децата си. „В момента мисля, че децата са повече от самите участници“, отбелязва Никола Бончев като добавя, че на малчуганите им е наистина забавно край лехите и трудно си тръгват. Бончев каза, че всеки, който няма знания, може да почерпи от опита на хората в Urban Farming – София. „Даже и със скромната ни фреза сме готови да помогнем“, добавя основателят на общността. Единственото условие е градината да е в градска среда. По думите му общината давала под наем земеделски площи от другата страна на столицата, към Костинброд, като ги водила градски, но според науката терминът за тях бил peri-urban – площи между града и селото. Всеки желаещ може да се присъедини към Urban Farming. Единственото изискване е без какъвто и да е вид омраза или дискриминация.

Стоп! Администрация! Пространството, където е разположена градината на Urban Farming, е собственост на Пазари-Юг. Никола Бончев казва, че целта на организацията е да получи разпознаване от общината. Средства не искат: „Един-

Дона Пикард, социолог по професия, се занимава с градско пчеларство. ственото, което искаме е да бъдем разпознати и да сключим договор с Пазари-Юг за ползването на това пространство.“, допълни Бончев. Към момента групата градски фермери е толерирана, но официален договор няма. А организацията иска да бъде изчистен въпросът с документацията. Засега не плаща наем и ползвана вода. Готова е обаче да плаща скромна сума, стига да има официален документ, че може да ползва земята и да има сигурност за това. В други страни популярно пространство за градско земеделие е и покривната площ на блоковете. Тук Никола коментира, че у нас това е трудно, тъй като не се знае каква тежест може да носи покривната конструкция, другият проблем е качването на почвата до там. Поливането и високата температура през лятото също са пречки пред развиването на покривни стопанства. По-лесно и ефективно е отглеждането на пчели там.

Не нова мода, а историческа реалност

Продукцията е чиста и вкусна.

Градското земеделие винаги е било част от градската среда, категоричен е Никола Бончев: „Винаги, през цялата човешка история. Дори в затворените крепости на Запад е имало градини“. Той дава пример, че и до днес в крепостта, запазена в Нови Сад, Сърбия, се гледат зеленчуци. Бончев казва, че ако погледнем картата на София от 1878 г, Освобождението, ще видим, че една трета от територията й е с бостани. От турски думата „бостан“ озБрой 61, 2016 г. 51

начавало зеленчукова градина, поясни той. На тази карта голяма площ около Министерски съвет, Президентството и бившия Партиен дом, била заета със зеленчукови градини.

Чист (като) мед Тази година градинарската общност е изкарала и първия си мед. Той, по думите на Никола Бончев, на вкус няма нищо общо с никой друг мед. Пчеларят на Urban Farming е Дона Пикард. Социолог по професия тя посвещава свободното си време на грижата за 3 пчелни кошера в градината на общността. По думите й медоносните насекоми се радват на разнообразна паша от разположения в съседство парк на двореца „Врана“, а градската среда е добра за медопроизводство, тъй като в града не се използват пестициди и други химически вещества. Освен това медът е пчелният продукт, който напълно се пречиства от насекомите. Всички замърсители, включително тежки метали или дори радиационни частици, остават в пчелата, те вредят на нея, но медът е чист, стана ясно от думите на Дона. Urban Farming цели да постигне пчелин до около 20 кошера, потенциал от страна на градските градинари има, паша също е налична, но въпросът отново опира да това, че организацията се нуждае от установена с документ сигурност, на която да може да разчита, за да увеличи пчелното стопанство. Договор е необходим и за да бъдат създадени удобства, да бъде поставена къщичка, тъй като сега се налага пчелните пити да бъдат извадени, обезопасени и транспортирани до домовете, където да се обработят.

Потенциал София е кандидат за зелена столица на Европа, припомни Дона Пикард. В града се е провела среща с кмета на Любляна, град, вече спечелил тази титла. В словенската

Градските фермери се радват и на свой боб.. столица има около 4000 пчелни семейства, съвсем легални, каза тя. Градското земеделие може да е и инструмент за развиване на социални и икономически политики, благодарение на него може да се прави успешен малък бизнес, допълва социологът и дава за пример Америка, където се дава възможност на хора, изложени на риск от бедност, да развиват земеделие в градска среда и така да изкарват прехраната си. У нас градското земеделие просто не се разпознава като тема. А в София има много площи, които могат да се използват и много воден ресурс – рекички, идващи от Витоша. „Да допринесеш за подобряването на средата, в която живееш, не е лична кауза, а обществена. Имаме проблем с начина, по който произвеждаме храната си – той е индустриализиран, използва се химия, това са неустойчиви методи“, коментира социологът. В същото време има проучвания, които сочат, че можем да произвеждаме достатъчно храна и по-щадящи природата начини, заключава Дона.

Грижата за лехите е споделена. 52

Брой 61, 2016 г.

Опитни полета с Агрополихим АД С началото на сеитбената кампания на зимно-пролетните култури Агрополихим стартира и кампанията по извеждане на опитни полета. За поредна година ще изведем съвместни опитни с различни семенарски къщи и фирми, предлагащи машини за почвообработка. Този сезон ще покажем подобрени технологии за цялостно азотно хранене с Течен азотен тор, които съчетават в себе си иновативни методи за почвообработка, както и включват течни торове с микроелементи от двете нови серии ФАСТ и ФАСТ +. Една малка част от земеделските стопани приключиха сеитбата на рапица, а друга част предприеха действия за изключване на рапица от сеитбооборота тази година. Това се дължи главно на сушата. Тази година лятото ни изненада с доста високи температури, което от своя страна допринесе за невъзможността на фермерите да подготвят добре площите си за сеитба на културата. Основен момент е избора на сорт. През последните години се забелязва тенденция към увеличаване дела на площите засети със сортове, които са селекция на чуждестранни фирми и по-конкретно – френски и австрийски сортове пшеница. Това се дължи главно на високия продуктивен потенциал, който те притежават. Съчетано с правилните обработки и технология за прецизно азотно хранене без загуби този потенциал може да бъде развит.

Важен момент за начално развитие на културата се явява основното (предсеитбено) торене на културата. Азота, внесен през този период благоприятства началното развитие на растенията, ускорява процеса на покълване и поникване. Всички фермери използвали Течен азотен тор като основно подхранване с азот се убедиха в негото положително действие и продължават да го използват и през този сезон. Предстои ни издаването на бюлетин, обобщаващ всички изведени опити до момента, чрез който всеки може да се увери, че течното торене оказва благоприятно действие върху всики видове култури. Растенията върху които са направени полски опити са пшеница, рапица, царевица, слънчоглед, маточина, кориандър, трайни насаждения и зеленчуци – домат, краставица, пипер, картофи и дини. Всеки, който желае може да свърже с отдел „Агрохимия и почвознание“ за повече информация относно иновативните технологии при съвременното торене и почвообработка. За повече информация можете да се свържете с Търговски отдел на email: sales@agropolychim.bg; тел.: +359 519 97 537 и отдел “Агрохимия и почвознание” на email: agronomist@agropolychim.bg; тел.: +359 519 97 554; моб.: +359 882 46 52 58. Брой 61, 2016 г. 53

Кошери на покрива на небостъргачите Определението за Ню Йорк като неспирно жужащ кошер има своето оправдание не само заради това, че градът никога не спи и в него постоянно пъплят хора, коли, велосипедисти. Изненадващо обаче би било да се види рояк пчели на Бродуей. Именно кошерите на покривите на небостъргачите са една от скритите забележителности на Ню Йорк. Докато в други части на света браншът и неправителствени организации алармират, че пчелите изчезват в Голямата ябълка тенденцията е точно обратната. През последните 5 години броят на пчелните семейства там се е увеличил десетократно. В същото време по данни на бранша в страната през последната година броят на пчелите в САЩ е намалял с 42,1%. В квартал Манхатън се намира най-високото място в света, където може да се види пчелно семейство. На покрива на хотел Residence Inn до Централния парк кошерите са подредени на 220 метра височина. Там в съвсем суров вид се отглеждат около 180 000 пчели. Инициативата е на New York City Beekeepers Association, благодарение на която през 2010 г. отглеждането на пчели в града стана легално. От тогава броят на регистрираните пчелари в града се увеличава и през тази година се очаква да надмине 300.

Градът убежище за пчели „Популациите на пчели намаляват в много части на света, защото се намират в околна среда, замърсена с пестициди и други химикали. Липсата на такива в Ню Йорк помага здравето на пчелите да се запази в добро състояние.“, казва Андрю Коте, основател на асоциацията. След като събере меда от кошерите на небостъргачите той го продава в „органик“ магазините в града и в интернет, с етикета на квартала, в който

Андрю Коте е основател на пчеларската асоциация на Ню Йорк. е събиран. Най-продаваната разфасовка е от 383 г на цена от $19,9. Когато се съберат на едно място ята пчели, няма как да не се появят и трудни ситуации, здравето на хората може да бъде застрашено. В такива случаи от нюйоркската полиция изпращат на място Даниъл Хигинс, който преди да стане инспектор в отдела по антитероризъм е имал известен опит като пчелар. Самият Хигинс заснема клипове по време на работа и ги пуска в социалните мрежи.

Добра печалба

Най-продаваната разфасовка нюйоркски мед е от 383 г на цена $19,90. 54

Брой 61, 2016 г.

В Торонто, Канада, пчелините на покривите на небостъргачите също са разрастваща се мода. Малката компания Alveole е специализирана в изграждането на пчелини. „Клиентите ни са предимно компании, но имаме и граждани“, казва Александър Маклийн. Първоначалните разходи за изграждане на пчелин варират от $5000 до $75000 на година за корпорациите и около $800 за малки проекти на граждани. Един кошер произвежда средно по 22 кг мед на година, който може да бъде продаден в града с печалба от $300. Според изискванията на общината пчелинът може да бъде разположен хоризонтално или вертикално с дължина не повече от 30 метра. „Изненадващо или не, пчелите се чувстват добре в града“, казва експертът по пчели. Статията подготви Лилия АЛЕКСАНДРОВА

Лозята превземат небето на Голямата ябълка Качваш се на покрива на една от големите сгради в Ню Йорк, от едната страна виждаш целия Манхатън, а от другата Бруклин, до теб обаче се крие голямата изненада. На площ от 1,393 квадратни метра, младият предприемач Девин Шомейкър отглежда лозя. Бизнесът в големия град започва през 2013 г., когато компанията “Rooftop Reds” създава първото покривно лозе в света с комерсиална цел в индустриалната зона Нейви Ярд. Девин Шомейкър обяснява, че компанията му се стреми да възроди лозарството в градски условия, като надпокривното пространство е един неизползван ресурс за градско земеделие. „След като Ню Йорк е най- големият градски пазар на вино в света, то той заслужава и да произвежда собствена реколта, която да популяризира, а не само да препродава“, коментира иноваторът пред изданието “Grubstreet”. За да се осъществи цялото начинание изследoватели от Cornell University са създали екологична платформа, която позволява отглеждане на лозя дори при екстремни индустриални градски условия, нямащи нищо общо с традиционните лозя: почвата съдържа 40 процента натрошени рециклирани стъкла, които са „реплика“ на оптималната за лозята почва. Първата реколта, Rooftop Reds очаква да бъде готова през 2017 г. и да бъде от 300 бутилки. Сред тях ще има от сортовете Мерло, Каберне Совиньон, Каберне Франк и Petit Verdot. Районът на Нейви Ярд не приключва дотук с градското земеделие. Там има още обширна градска ферма и високо ценена уиски дестилерия.

Вертикално земеделие Според последни световни анализи до 2050 г. 80 % от населението на Земята ще заживее в градовете. След 36 години пък се очаква да се родят още 3 млрд. души. Архитектите от лондонското студио „Rogers Stirk Harbour“ смятат, че ако продължим да използваме сегашните земеделски практики, то ще е необходима една допълнителна площ, сравнително голяма колкото Бразилия, за да може това ново население да бъде изхранвано.

Rooftop reds очаква първата си реколта догодина.

1393 квадратни метра лозя на покрива в Бруклин. Rogers Stirk Harbour има свое предложение за решаване на проблема – проектът Skyfarm или създаването на вертикална ферма. Тя е предназначена за отглеждане на култури в многоетажни структури – специално пригодени за гъсто населени градски райони. Кулата съчетава в себе си различни земеделски техники – от аквапоника до традиционните методи на засаждане. Тя разчита на енергията, която генерира сама. Фермата е изработена от лек бамбук, който създава твърда кръгова рамка, позволяваща максимално излагане на слънце. На горните нива ще се отглеждат различни видове култури, както и риба в система с почти затворен цикъл. Това ще рече, че рибните отпадъци могат да осигуряват хранителни вещества за растенията, които пък от своя страна осигуряват филтри за рибата. Структурата на вертикалната ферма е направена така, че да използва по най- ефективен начин вода и хранителни вещества и да разпространява теглото на водата ефективно от всички страни на кулата. Водата и енергията ще се осигуряват от водни резервоари и вятърни турбини. Освен това структурата може да се променя за използване при различни климатични условия.

Tака би изглеждала една вертикална ферма в градски условия – почти с три пъти по- висока от дърво. Брой 61, 2016 г. 55

По италиански образец

София прави агробизнес инкубатор Кирил БЕСПАЛОВ Подкрепа за стартиращи производители, нови работни места, скъсяване на веригата за доставки и качествена биологична продукция за пазарите в столицата. Всичко това обещава бъдещият Агробизнес инкубатор, който трябва да се разположи само на 10 км от Народното събрание - в столичния район Нови Искър. Идеята за разкриване на първия по рода си център за подкрепа на прохождащи агропредприятия у нас е по проект на европейската мрежа за устойчиво градско развитие ТУРАС. Голямата цел на инкубатора е да стимулира кръговата икономика в земеделската и хранително-вкусовата промишленост по образец на италианския регион Лацио. Друг важен момент е подкрепата на малките и средни производители и затварянето на цикъла на производство, споделят от Столичната община. В процеса по разработването на инкубатора са впрегнали сили експерти от Столична община, УАСГ, БАН, Институтът по аграрна икономика, Варненският свободен университет и други. Участниците са единодушни, че успешната реализация изисква тясно сътрудничество и активно участие на публичните институции, научната общност, финансовите институции и бизнеса – в т.ч. асоциации, предприемачи, големи компании, търговски групи, земеделски кооперации и дистрибутори.

Добре дошли в модерното ТЗКС Предвижда се инкубаторът да използва терен от 38,5 хектара общинска земеделска земя край село Негован. Според ръководителите на проекта район Нови Искър предоставя отлични условия за животновъдство, благодарение на голямата си селскостопанска територия. “Имаме

В италианския агробизнес инкубатор все по-често залагат на 3D принтирането в помощ на земеделските производители 56

Брой 61, 2016 г.

По проект агробизнес инкубаторът трябва да се разположи край софийското село Негован, район Нови Искър. и сграда, която може да се превърне в цех за млечни продукти”, допълва главният архитект на района Станислав Михайлов. След избор на подходящи терени, собственост на общината, за тях ще се изработи устройствена схема и ще се определят парцели от порядъка на 3 ха, където да се извършва първичното селскостопанско производство. Тези площи ще се предоставят за срок от 3 години на малки и стартиращи земеделски производители, които имат бизнес план за отглеждане на характерни за региона култури. “С проекта целим да скъсим транспортните връзки на доставка на продуктите, което пести много енергия и ресурси. Търси се не само финансов, но социален и екологичен ефект – да се създадат работни места за трайно безработни, за млади хора, които желаят да започнат собствен агробизнес, както и да се осигури чиста местна храна“, обяснява ръководителят на проекта арх. Бойка Къдрева.

Как ще ги стигнем… италианците Проектът край Негован ще следва примера на района около езерото Брачано в Рим, където успешно работи местният инкубатор iAGRI. Центърът разполага със сграден фонд с общо 2100 кв.м РЗП и 35 ха общинска земеделска земя. Целта му е да подпомага с база, техника и обучение бъдещите производители, а също така да осигурява пазари за продукцията. Производителите получават и съвети от специалисти и логистична подкрепа за оформяне на документи, счетоводство и осигуряване на пазар за продукцията. Важна част от схемата е отглеждането на местни сортове или породи животни. Допустими за подкрепа са сектори като: месо, риба, плодове и зеленчуци, вино , цветарство, отглеждане на охлюви, гъби, трюфели, билки, лен , коноп , пчеларство, зърнени култури. Подкрепата се гарантира, докато предприемачите укрепнат и могат да се развиват самостоятелно, генерирайки приходи. Ползите още се измерят както във финансови средства, така и с индикатори отчитащи социалния и екологичен ефект.

ПЕТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ 08-10 февруари 2017 г., хотел Адмирал, к.к. Златни пясъци

10 години членство на България в ес

Организира

Участие може да заявявате на адрес info@azpb.org или на следните телефони: Офис: 02/9 516 265, Мобилен: 0882 512 199

Села за напускане

Закриха Фабрика в Родопите Георги УЗУНОВ Поредно село изчезна от България. Златоградското село Фабрика в Родопите беше заличено с решение на Общинския съвет в града. С него изчезналите от картата населени места в Смолянско вече са 8, а зa 10 гoдини житeлитe нa oблacтта ca нaмaлeли c близo 20 хил. души. От картата на България всяка година изчезва поне по едно село. За последните години на прехода заличените села са стотици, а жителите им и техните наследници са се заселили в големите градове. Тенденцията нараства със застрашителни темпове, като в близките пет години се очаква изтриването от картата на поне още 500 населени места. Към края на декември 2015 г. 164 села изчезнаха от картата на България, показва статистика на НСИ. Освен, че изчезват, селата в България се обезлюдяват главоломно. НСИ съобщава, че към края на миналата година от всички 5 хил. села в България 571 са без население или с едноцифрен брой жители. Най-много обезлюдени села има в областите Габрово и Велико Търново. В село Равново в Златаришкия балкан са останали осем души.

Тракторите изядоха хората Селата се обезлюдяват заради затихващите функции на производство и самият демографски фактор. Този процес започва още от времето на социализма, защото ние се урбанизирахме с големи темпове. Това коментира пред „Агрозона“ доц. Петър Петров, председател на Българската асоциация за селски и екологичен туризъм. „Оказа се, че нашите земеделски стоки като цяло не са 58

Брой 61, 2016 г.

В селата продължават да се отглеждат за собствени нужди кокошки, прасета и други домашни животни. достатъчно конкурентни на международния пазар и производствата в селските райони не могат да изкарат подобаващи доходи за населението“. Отникъде не се вижда положителен знак за българското село и затова допринася фактът, че сме с едни от най- лошите показатели в демографско явление. Друг отрицателен фактор е и механизирането на земеделието. Има села в страната където няма никакви хора, но големите фирми прибират реколта с помощта на машини. Те не използват човешки труд. Всичко е на 100 % механизирано, коментира доц. Петров. Въпреки негативните резултати обаче има и добри примери за съхраняване на традиционни отрасли с ясна пазарна ориентираност. Ние имаме големи възможности по отношение на конкурентоспособността в традиционни отрасли като гроздето (винени сортове) – защото предла-

Социалното министерство ще мести безработните към големите градове

Фоклорът сред спасителите на българското село. гаме страхотно качество на приемливи цени на международния пазар. Има опасност обаче и това перо да затихне, тъй като световното производство става все по- евтино. В Африка и Азия например няма пръскане срещу мана по 6-7 пъти и там за грозде не отиват почти никакви разходи. Започва да се появява много сериозна конкуренция.

Туризмът – шанс за възраждане Туризмът е шанс за българското село, категоричен е доц. Петър Петров. Трябва да се стартира оживление на селата като се приложат местни, локални модели. Факторите за това са природното и културното наследство.

Фактите обаче показват, че сред основните проблеми, пред които се изправят хората на село е, че за тях просто няма работа. За да се реши това Министерство на труда е изготвило план, според който ще се стимулират безработните хора да търсят работа извън населеното място, в което живеят - на повече от 50 км от дома си. Ако безработен намери работа на над 50 км, с пари от държавния бюджет ще му се плаща наемът, разходите за детска градина, ясла и интернет. Освен това размерът на парите, които ще се дават на безработните, намерили препитание, ще се определя всяка година с националния план за действие по заетостта. В момента законът предвижда държавата да плаща транспортните разходи на хората, които работят извън града си, но ако разстоянието е до 50 км. Основно стимулите ще са насочени към над 120 хил. дълготрайно безработни. Това са хора, в чиито градове и села просто няма работа. Ще могат да се възползват обаче и другите желаещи. Плашещото обаче е, че фолклорът масово се практикува от възрастни хора, които са единствените пазители на традициите. След тях почти не остава никой, който да ги продължи. За това и не трябва да се разчита толкова на фолклора. Трябва на равнище общини да се създадат дългосрочни програми и локални стратегии. Необходими са планове, които да преминат от равнище село, след това през общините и накрая да стигнат до националните институции.

Обяви за работа на село не липсват

Професия пастир сред най- търсената на село.

Обезлюдяването в селата е факт, но проверка на „Агрозона“ показа, че из интернет пространството се въртят немалко обяви за наемане на хора в сферата на земеделието по селата. Един от благоприятните фактори, за да се трудите на село е, че не ви трябва висше образование, владеене на чужди езици или компютърна грамотност. От друга страна важно е търсещите работа да имат опит в отглеждането на животни или земеделски култури. Изборът от професии е голям– животновъд, кравар, козар, овцевъд, пчелар, ветеринар, охлювъд, рибар, градинар и др. В един от големите сайтове с обяви за работа попадаме на оферта за доячи в с. Дряново, Ямбол. Стартовата заплата е от 600- 800 лв., като е осигурена квартира. В сливенското село Панаретовци пък се търси лаборант за птицеферма за производство на фуражи и зърносъхранение, като е необходим предишен опит на подобна позиция. Друга обява търси да наеме общ работник или семейство в кравеферма. Стопанството се намира в село Конуш до град Асеновград. На работещите се обещава добро заплащане с осигурена къща за живеене. Овчари и пастири се търсят усилено в Бургаско, Сливенско, Пловдивско и Врачанско. Брой 61, 2016 г. 59

НОВИ ИЗГОДНИ КРЕДИТИ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНИ ПРЕДЛАГА БАКБ Земеделските производители имат възможност да финансират своята дейност с новите изгодни кредити на Българо-американската кредитна банка, които бяха представени по време на изложението за селскостопанска техника БАТА АГРО, което се проведе през септември в Стара Загора. До 750 хил. лева заем могат да получат стопаните, които имат нужда от оборотни средства. Минималния размер на земеделския кредит срещу директни плащания е 20 хил. лева. По мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020 БАКБ предлага финансиране достигащо до 150% от очакваният размер на субсидията за 2016г. По него няма гратисен период, а годишната лихва е фиксирана на 5.5 %. Получатели могат да бъдат земеделски производители и/или юридически лица, регистрирани по Търговския закон, както и еднолични търговци с основна дейност земеделие. Кредитът по съвместна програма с Българската банка за развитие е за друг нов продукт на БАКБ, който е предназначен за микро, малки и средни предприятия по смисъла на Закона за малките и средни предприятия. Той се отпуска с цел инвестиционно и оборотно финансиране. Сумата се дава еднократно и може да бъде в лева

Брой 61, 2016 г.

или евро. Лихвеният процент е 3M EURIBOR + до 4.2 % надбавка. При този продукт на БАКБ не се плаща такса за разглеждане на документи, не е предвидена и такса управление. Всички останали такси и комисионни са съгласно тарифата на банката. Друга възможност за кредитиране е инвестиционният кредит по Европейски програми. За него отново получатели са микро, малки и средни предприятия. А целта на заема е да послужи за изпълнение на инвестиционни проекти одобрени по европейски програми. Валутата е лева или евро, като отпускането може да бъде еднократно или на траншове. Лихвеният процент се договаря с кредитната институция допълнително. Инвестиционният кредит, подкрепен с гаранция от Националния гаранционен фонд е още една възможност собствениците на микро, малки и средни предприятия да изпълнят успешно инвестиционните си проекти. Отпуска се в левове или евро в срок до 120 месеца. В този случай е необходимо поне 13 % самоучастие, а отпускането може да стане еднократно или на траншове. Минималната сума по кредита е 20 хил. лева, годишният лихвен процент е до 6.5 на сто. Няма такса за разглеждане на документите, а останалите комисионни са според банковата тарифа. БАКБ АД предоставя кредити насочени към бенефициенти на ПРСР 2014-2020, ПРСР 2007-2013, както и на земеделски стопани развиващи основна дейност в сектор животновъдство и растениевъдство при преференциални условия с намалени изисквания за обезпеченост на сделките, благодарение на подкрепата на Национален гаранционен фонд ЕАД. През последните пет години Българо-американската кредитна банка има реализирани кредити за над 300 млн. лв. и от тях 80% са в земеделие, търговия и преработка на храни, енергийна ефективност и зелени източници.

След кокошките и прасетата

Брюксел готви стандарти и за щастливите зайци Евродепутатите предвиждат дългоушковците да не тръгват на път гладни и жадни

Лилия АЛЕКСАНДРОВА Брюксел подготвя стандарти за хуманно отглеждане на зайци за селскостопански цели. По време на последното си заседание Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент бе разгледан доклад, предлагащ минимални изисквания за тази дейност. Документът ще бъде представен на Европейската комисия, която може да направи предложения за въвеждане на правила на общоевропейско ниво. Промените се правят с оглед необходимостта от въвеждане на минимални стандарти за защита на зайците, отглеждани за селскостопански цели, включително и на ясна система за етикетиране на продукцията така, че потребителите в ЕС да имат възможност да правят информиран избор относно заешкото месо, което купуват. Досега в общността са въведени минимални стандарти на ЕС за защита на свинете, телетата, кокошките носачки и бройлерите, както и обща Директива на Съвета относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели.

Повече място за движение и игри Евродепутатите призовават да бъдат въведени изисквания за отглеждане в кошари, които биха помогнали на зайците да избягват нападателите и биха осигурили отделно настаняване за зайкините в следродилния период. Зайчетата и зайкините, отглеждани в системи с кошари, обикновено с площ 750 кв.см/заек за зайчетата и 800 кв.см/ заек за зайкините, разполагат с повече пространство за

Препоръчва се зайчетата, отглеждани в системи с кошари да разполагат с поне 750 кв.см за животно. 62

Брой 61, 2016 г.

движение, социално взаимодействие и игра, се казва в доклада. Препоръчва се мъжките зайци на възраст над 12 седмици, които се отглеждат за разплод, винаги да бъдат настанявани отделно, независимо от използваната система, поради проблеми с тяхната агресивност. Преди транспортиране зайците следва да бъдат нахранени, напоени и да им се осигури пространство по време на пътуването, а времето за транспортиране следва да бъде сведено до минимум предвид чувствителността на този животински вид. Преди клане следва животните са бъдат напълно зашеметявани, като се гарантира, че не изпитват страдание, болка или стрес. При клането не следва да се допуска риск зашеметеното животно да дойде отново в съзнание.

За фермерите ще има курсове Важно е, според евродепутатите, да се предостави възможност на стопаните да участват в курсове за обучение, които да включват всички аспекти на третиране на животните в зайцевъдството, според евродепутатите. Така се очаква да се подобри стопанската ефективност и разбирането на фермерите за съответните изисквания за хуманно отношение към животните, така че да се избегне ненужно страдание за животните. Зайците са вторият най-често отглеждан селскостопански животински вид в Европейския съюз, като ежегодно за месо се колят над 340 милиона зайци. В общността най-големи производители на заешко месо са Италия, Испания и Франция. Заедно те заемат дял от над три четвърти от целия сектор в ЕС. Потреблението на заешко месо на глава от населението в сравнение с месните продукти от други животни е относително ниско. В Италия, където потреблението е най-високо в ЕС, то е около 5,5 килограма на човек годишно. През 2015 г. в България за стопански нужди са отгледани 52 000 броя зайци, показват прогнозните данни на агростатиситката. Тази цифра може да се сравни с 51 953 броя през 2014 г. и със 71 887 броя в предходната 2013 г.

След 2020 г. ще има програма за развитието на планинските райони Лилия АЛЕКСАНДРОВА След 2020 г. Европейският съюз може да има отделна програма за развитието на планинските райони. В момента се подготвя Бяла книга (проект на програма), която тази есен ще бъде пратена на Европейската комисия и тя може да я превърне в официална политика. В Бялата книга ще се дефинира понятието „планински райони“. Досега всяка държава имаше свое собствено определение, но е необходимо такова и на паневропейско ниво. Съществуващите стратегии за развитие на планинските и полупланинските райони не са свързани с парични средства, а само определят областите с потенциал за развитие. Затова идеята е всички източници на финансиране да бъдат обединени в една обща стратегия за развитие на тези райони, коментира за „Агрозона“ Илияна Йотова. По думите й на национално ниво се работи с Министерство на регионалното развитие за създаване на отделна програма за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони. По-рано тази година Европейският парламент чрез резолюция призова Комисията да започне работа върху създаването на „Програма за планинските региони на ЕС“. Според евродепутатите е необходима допълнителна подкрепа за планинските региони с цел преодоляване предизвикателства като промяна в климата, осигуряването на целогодишни работни места, насърчаване на икономическото развитие, справяне с природните бедствия и опазване на околната среда. Европейската комисия официално подкрепи идеята. 30% от територията на Европейския съюз са планини, а в планински области живеят 17% от жителите на Общността.

Васил Благоев се опитва да отглежда стадо родопски говеда в планинското село Кладница.

Проверките от ОДЗ в стопанството са чести и неочаквани.

Чиновниците на стаж при фермерите Потвърждение на необходимостта от повече внимание към специфичните нужди на фермерите в планинските райони е дейността на Васил Благоев от Пернишкото село Кладница. Животновъди като него в района се броят на пръстите на едната ръка. Държи своите 17 късороги родопски говеда на свободна паша на близо 70 дка релефен, насечен терен в землището на селото, което попада в защитената територия Натура 2000. Цялото семейство от петима души е ангажирано в стопанството. Късорогото родопско говедо дава около 10 литра мляко на ден, с висока масленост. Цялата продукция се продава в селото, чрез доставки до врата. Васил Благоев признава, че не успява да отговори на търсенето, а и всяка стотинка за неговите продукти си тежи с качество. Цените на имотите под наем тук са космически заради жилищния комплекс от луксозни еднофамилни къщи, построени наблизо през последните години. Продажните цени са от 300 до 500 лв./дка – прекалено скъпи, за да купи свой имот за селскостопанска сграда. Недоразумения в администрацията създават главоболия на фермера и го затрудняват финансово. Получил глоба на основание, че в определения срок не изчистил, окосил и събрал тревата на ливадата под аренда. Фермерът обяснява: „До 15 август е срокът, в който трябва да си готов с косенето в планинските райони. Тук не можеш да косиш по-рано от 15 август заради климата – в това време тревата расте. Всеки един служител от администрацията трябва да бъде пратен при фермер, за да научи как се прави земеделие, за да може като решава някой закон или спор, да отсъди на базата на опит, а не докато стои на компютъра.“ Според него найдобре е есента да се правят проверки в планинските райони. Брой 61, 2016 г. 63

Малката Шампания

Инж. Пламен Чернев: „Деца и вино се правят с много любов“ Анета СТЕФАНОВА Технолог на виното е трети мандат кмет на община Сухиндол, известна с лозарските си традиции. Въпреки че инж. Пламен Чернев има много кметски ангажименти, „занаятът си е занаят“, казва той и с готовност започва разказа за виното и своя град. Сухиндол е „люлката на винарството“, още от времето на траките в тези земи се е отглеждало грозде. За това, че от дълбока древност на тази територия са се отглеждали лозя, свидетелства и обредната плочка на Дионисий, намерена в града. Именно в Сухиндол преди 110 години Марко Вачков е сформирал и първата лозаро-винарска кооперация на Балканите, разказва още кметът на града.

Над 4 пъти по-малко лозя Изследвания, направени от агрономи и специалисти по почвознание, доказват, че тероарът в Сухиндол е подобен на прочутата в цял свят област Шампан във Франция. Това е причината градът да си спечели прозвището Малката Шампания. Преди, в него са се отглеждали 12 хил. дка лозя. От тях днес са останали само 4 хил. дка. Заради страстта си към лозята самият Чернев има 10 дка – Мускат, Шардоне и Гъмза. Гъмзата е традиционният местен сорт за района. 64

Брой 61, 2016 г.

Инж. Пламен Чернев разказва за винарските традиции на града си.

В плановете за развитие на винзавода в Сухиндол влиза засаждане на нови лозови масиви. „Ще има една изцяло нова концепция за гледане на лозя, върху която колегите в момента работят“, разкрива кметът. Предвижда се засяването на 600 дка нови насаждения, а около 100 дка от тях ще са с традиционната Гъмза. Финансирането ще е по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Друг източник на средства са отдадени под наем за 10 г. земеделски площи, взети са квоти от държавния резерв, за да бъдат направени лозя.

И био асортимент Кметът на Сухиндол беше сред българските участници, които представиха родни продукти по време на фермерския базар в центъра на Брюксел през септември. Инж. Чернев показа вино от традиционните за града сортове. Пред „Агрозона“ той беше категоричен, че трябва да се направи всичко възможно, за да бъде защитено виното от Гъмза, а и от Тамянка, на европейско ниво. По думите му вече са направени стъпки в тази посока. Сега производственото предприятие в града му експириментира с био вина, с гроздови еликсири с малко сулфити. Може да произведе вина, отговарящи на световните тенденции, каза инженерът. Заводът разполага с много добри млади технолози. Важно е обаче не само познанието, а и отношението към виното, защото: „По нашия край се казва, че деца и вино се правят с много любов“. За да стане хубаво вино, ключова роля имат и технолозите, и агрономите, обръща внимание инж. Чернев: „В България има много малко агрономи, които разбират от грозде, от което трябва да се прави вино. Това е голям проблем.“ Дъждовете, сушата, климатичните особености като цяло, имат съществено влияние върху характеристиките на суровината. Не е важно само захарта в гроздето да е над 22 гр/л, но са необходими достатъчно киселини за бялото, и обратно – по-малко киселини – за червеното вино. За да се постигне това, трябва да се започне още от резитбата. Тя трябва да се съобрази със съответния сорт. Хубавото вино до голяма степен се дължи на добрата и екипна работа на агронома и технолога: „Трябва да си имаме всички доверие в това, което правим.“ Инж. Чернев дава пример, че не трябва да поставя под въпрос мнението на агронома, че е необходимо да се пръска днес, а не утре. Други важни правила при винопроизводството са да не бърза с брането на гроздето и да не се пестят дрожди, когато те са нужни.

„Българският пазар е доста труден“ Предприятието в Сухиндол има капацитет да поеме до 15-20 млн. кг грозде на сезон. Заводът произвежда 5 вида бели вина и толкова червени от традиционните сортове Каберне, Мерло, Сухиндолска гъмза, Совиньон блан, Мискет, купажи. Кметът си е поставил за цел във винарския град да бъдат възстановени и традиционните местни Тамянка и Димят, за които тероарът е много подходящ. Продукцията на винения завод намира реализация както у нас, така и зад граница – в Канада, САЩ, Япония, Китай. Що се отнася до нашия пазар: „Българският пазар е доста труден.“, казва технологът. Като факт той отбелязва, че вината в ниския ценови клас – от 2 до 4 лв/бутилка се търсят различно в различните години. Една година потребителите се ориентират към тях, а друга – към тези с цена

Лозовити масиви в града са намалели три пъти. между 9 и 15 лв за бутилка. За да си актуален на пазара, трябва да имаш постоянно количества и от евтиния, и от по-скъпия сегмент, коментира инж. Чернев. Трудно е обаче те да се поддържат, защото: „Виното се ражда, живее и умира“. То, особено от белите сортове, не може да стои в бутилки десетки години като уискитата и брендито. За максимум 5 години животът на белите вина свършва, каза технологът. За младите, свежи, червени вина се отнася същото, до 3-4 години те трябва да се консумират. „В крайна сметка трябва да се знае, че вино се прави от грозде“, отбелязва инж. Чернев. А в България масовите лозя дават между 1000-1500 кг/дка, рядко повече. За сравнение специалистът посочва, че в страни като Австралия, Нова Зеландия и Чили средният добив е над 2 тона от декар. На този фон старите лозя в Сухиндол могат да произведат не повече от 700-800 кг. Разликата в добивите идва от начина на гледане на насажденията, конструкцията на лозята, която зависи до голяма степен от тероара.

Бизнесът расте и в малки градове Освен кмет и технолог на виното, Пламен Чернев е и преподавател на ученици в 11 и 12. клас в средното училище в Сухиндол. В учебното заведение има специалност „Лозаро-винар“, а инж. Чернев води часовете, посветени на технология на виното и учебната практика. „Младите хора в днешно време имат различни разбирания и потребности за живот“, коментира той. На подрастващите обяснява, че може и в малкия град да развият свой бизнес. Амбициозните ученици получават и стипендии, а в последствие – и договор за работа в завода за винопроизводство в града.

Хубавото вино има много тайни. Брой 61, 2016 г. 65

Музеят на земеделието – самотен в края на града Изчезнали породи и уникални експонати се пазят вече 60 години

Лилия АЛЕКСАНДРОВА Националният земеделски музей в София е огледало на живота и трудолюбието на българския земеделец. Така е по думите на Здравка Михайлова, директор на музея. Богатството от над 28 00 културни единици има образователен характер и носи патриотичния дух на старите българи. „Тук можем да разберем как е живеел българския селянин, който независимо от тежките условия в миналото се е борил за парчето земя, което е имал, възприемал е напредничави идеи в земеделското образование и наука, и е хранил българския народ.“, казва тя. Първият музей на земеделието е създаден през 1946 г. по идея на български учени, дейци, преподаватели, завършили западноевропейски университети и посетили държави, в които земеделското музейно дело е добре развито. През 1955 г. той е закрит, но отново отваря врати на следващата година. Днес музеят е част от структурата на Селскостопанската академия. Името на квартала, в който се намира – „Факултета“, идва от агрономическия факултет, който е основан през 1921 г., а две години по-късно, през 1923 г. Александър Стамболийски като министър-председател предоставя земята на Шойлековия чифлик за изграждане на ферма за обучение на студентите и за научни изследвания.

Овчар посреща гостите точно пред сградата на музея

На Балканите първо у нас е имало земеделие В експозицията по растениевъдство са показани артефакти от археологически разкопки от различни части на България, които сочат, че днешните български земи и тези в Двуречието са люлка на цивилизацията от началото на неолита – 7 хил. пр. Хр. Показани са овъглени житни семена от 6-5 хил. пр. Хр., различни земеделски сечива от 5-3 хил. пр. Хр. Това е доказателство за развитие на земеделието по нашите земи от дълбока древност, казва Здравка Михайлова. По-късната история на пчеларството, тютюнопроизводството, лозарството, розопроизводството са показани в различни експозиции с помощта на снимков материал, добре запазени музейни експонати, кратки описания на български и английски език.

Бит и мениджмънт

Директораката на Националния музей на земеделието Здравка Михайлова. 66

Брой 61, 2016 г.

Посетителите на музея може да разберат повече за това как през Възраждането българите управлявали стопанствата си и подреждали бита си. Например как овчарите измервали с рабуши (дървени пръчки) колко мляко са издоили всеки ден, което им помагало да следят количествата при търговия на суровината. Чашите на овчарите пък наподобяват дървен чeрпак, покрит наполовина, за да не се разлива течността. В селската одая са предста-

вени различни битови уреди за производство на масло и вълна. Богата вълнотека, създадена през 1925 г., показва качеството на вълната по това време. Основите на модерната земеделска наука и образование у нас са поставени от няколко личности, за които може да се научи повече от експозицията в музея. Това са: Константин Малков, основател на опитната станция по земеделие в Садово; Янко Забунов основателят на БЗНС; проф. Иван Иванов е един от създателите на сортът пшеница C14, както и на една от първите кооперативни захарни фабрики у нас, и съосновател на агрономическия факултет у нас; Йосиф Ковачев и Сава Ботев са авторите на първата земеделска енциклопедия в страната; академик Георги Хлебаров, един от основателите на агрономическия факултет през 1923 г.; Минко Стоев е свързан с развитието на коневъдната секция в държавния завод за добитък „Клементина“ край Плевен; проф. д-р Станко Петров е основател на ветеринарно-медицинския факултет през 1923 г. Експозицията по овцевъдство и козевъдство е уникална с това, че са събрани всички български породи овце, които в следствие на селекция са изчезнали. От 2012 г. датира експозицията по бубарство. Подобна може да се види в опитната станция по бубарство във Враца, която тази година навършва 120 години от основаването си. Изложбата по изкуствено осеменяване е съставена през 2014 г. и представя кратка история на този клон на науката у нас. В първите години на 20 век, когато България е сравнително млада държава, българските учени поставят началото на тази наука. В раздела за ветеринарна медицина може да се види дори препарирано теле с две глави. Уникален и внушителен експонат (на снимката) очаква гостите на музея в залата по краниология (наука за черепите) и остеология (наука за костите) на домашните животни. Това е кръстоска между тибетски як с крава порода Монтафон. Експериментът е направен през 1928 г. в царската зоологическа градина. Снимков материал на живото животно не може да се види, но по думите на очевидци то убило гледача си и е умъртвено. Тогава цар Борис III го предоставя на учените от катедрата по животновъдство към Агрономическия университет.

Специално за децата В залата „Виж, пипни и запомни“ има възстановка на стопански двор и кът с раклата на баба, от която деца-

Залата по бубарство е интересна, защото в днешно време този стопански отрасъл е на изчезване.

Тази кръстоска между тибетски як и крава от породата Монтафон е била забележително животно, но е убито заради злонравия си характер. та могат да изберат автентични български носии и да ги облекат. Тук се организират конкурси за най-красиво Великденско яйце. „Отразяваме почти всички църковни празници, свързани с българското земеделие. Показваме какво се прави на Никулден, Игнажден, Гергьовден.“, обяснява Здравка Михайлова. Всяка година има часове за децата по практическо засаждане и по-късно прибиране на земеделска култура. „Това е интересно за децата, чиито родители са скъсали връзка със земята. Целта на този музей е, ако може, да върне у децата исконното чувство на българина към земята. Ако накараме едно дете да почувства, че смисълът на живота може да бъде да се отглеждат земеделски култури или стопански животни, това ще бъде успех.“, казва тя. Според нея има голям потенциал, при правилна политика от страна на държавата, децата на България да се върнат на село, защото по думите й нея смисълът на живота е опазването на земята. Музеят е място, където децата могат да се запознаят с тези традиции. Все по-малко са случаите на дарителство. „Обаждат се хора, които предлагат да отидем на място и да вземем някой експонат, но нямаме възможност да го организираме логистично. Разчитаме на спонсори, но лошото е, че преди хората имаха афинитет към дарителството, а сега предпочитат да продават. На дарителите се дават грамоти, но в последните 10 години хората искат да им се заплати.“ Входът на музея е свободен, както е например в The British Museum, а годишната му издръжка е около 100 хил. лева. Брой 61, 2016 г. 67

Календар на фермера за месец октомври В овощната градина През този месец трябва да се избърза с прибирането на последните плодове. Това ще създаде възможност на дърветата да извлекат своевременно необходимите им вещества от почвата и да се запасят за предстоящата зима. Това обаче не се отнася за зимните плодове, които трябва да узреят добре на дървото. Рано откъснатите плодове се сгърчват в склада, губат сока и вкуса си. В помещението за съхранение плодовете се подреждат върху дървени лавици, касети и щайги, но само в един пласт. Дюлите трябва да останат на дървото, докато почнат да падат сами. Орехите, преди да се приберат на постоянно място, трябва да се изсушат на сянка и в проветриво помещение. Съхраняват се върху сита или на проветриви места в един ред. Лешниците се прибират, щом плодовете им започнат да се отделят от обвивката. Добре е да се съхраняват в умерено влажен пясък, отколкото на въздух. Мушмулите остават на дървото до настъпване на студовете. Мразът ги прави меки, кафяви и вкусни. През октомври при всички дървета протича процес на усилено запасяване с резервни хранителни вещества. Това налага почвата в междуредията на младите овощни насаждения да се обработва дълбоко. В малките градини това се свежда до окопаване около дърветата, което по68

Брой 61, 2016 г.

добрява влагозапазването на почвата. През този месец, ако позволяват атмосферните условия, все още може да се засаждат ягодите. Това късно засаждане трябва да приключи до средата на месеца, за да могат растенията да се вкоренят достатъчно добре и да не загинат през зимата.

Рано откъснатите ябълки ще се сгърчат.

От практиката Веднага след листопада е необходимо да се напръскат всички костилкови овощни видови с 2% бордолезов разтвор. Това се налага за борба с бактерийно изсъхване, къдравост и някои други болести. За ограничаване на заразата от струпясване по ябълките и крушите, след опадането на листата се третират обилно с 5% разтвор на карбамид (5 кг карбамид на 100 л. вода). Основно се оглеждат дърветата, изрязват се всички изсъхнали клони. В тях под кората презимуват плодовите червии, някои видове акари, корояди и други вредители. Края на месеца се варосват с 20% варна каша стволовете и дебелите клони на дърветата.

В зеленчуковата градина Алабашът, определен за консумация през зимата, трябва да се прибере преди настъпването на по-сериозните студове. Кочаните се отрязват под кореноплода. Съхраняват се в ровници. Морковите, също за консумация през зимата също се съхраняват в ровници. През първата половина на октомври се засажда салатата и марулята за консумация през пролетта. В края на октомври или найкъсно началото на ноември се прибира праза. Зимната ряпа не е много трайна, затова трябва да се прибере чак когато наближат големите студове. Опасността от слани идва с настъпването на месец октомври. През месеца трябва навременно да се приключи беритбата на домати, пипер, зелен фасул и др. Недоузрелите домати да се прибират и съхраняват в помещения при температура 10-120С. През втората половина на октомври започва прибирането и на целината. Важно е прибирането да стане преди почвената повърхност да започне да замръзва, което означава, че може да се извърши и към края на месеца в зависимост от климатичните особености на конкретния район. Площите, от които реколта вече е прибрана, трябва да се почистят от растителни остатъци и да се извърши дълбока оран. Преди оранта се извършва есенното торене. Внасят се органични и минерални торове. Най-добре е количеството на внесените торове (торовата норма) да се определи след агрохимичен анализ на почвата и в съответствие с изискванията на планираната за отглеждане култура. Агрохимичен анализ на почвите се извършва в лицензирани лаборатории. С такава разполага и Националната служба за съвети в земеделието.

В края на месеца се прави дълбока оран в лозята. за зимуване, като прибират меда по-навътре в празните килийки, освободени от последното пило. Те обаче не запълват всички килийки в средата на гнездото с мед, а оставят на питите срещу входа свободни площи, върху които образуват зимното кълбо. Сега трябва да се извърши последното есенно третиране на пчелните семейства срещу пчелната въшка /браулоза/ и вароатозата. Количеството и качеството на храната са най-важни за благополучното презимуване на пчелните семейства. В кошерите Дадан - блат и Лежак трябва да се остави най - малко 14-18 кг мед, според силата на семейството и характера на зимата в района. Когато едно пчелно семейство е поставено при неблагоприятни условия на зимуване, то консумира два пъти повече храна от колкото му е необходимо при нормални условия. На входовете на кошерите се поставят предпазители против мишки. Преглеждат се покривите на кошерите да не текат. През зимата кошерите трябва да бъдат обърнати с входовете на юг или югоизток, за да са запазени от нахлуването на студените северни ветрове и да се огряват по-добре от обедното слънце, като по този начин пчелите се подтикват към по-редовно облитане. Агрокалендарът е подготвен от Националната служба за съвети в земеделието.

В лозето През първата половина на месеца приключва прибирането на винените сортове грозде. Към края на месеца се извършва и дълбока оран във високостъблените лозя. При младите лозя се прави проверка на пропадналите растения и се подготвят лозичките за просаждане. Започват обработки на почвата–площите, които ще се засаждат с млади лозя се преорават, дисковат и се маркират. В края на месеца започва засаждането на новите лозови насаждения и просаждане на пропадналите лозички.

При пчелите В кошерите се излюпва последното пило, а майките са прекратили яйцеснасянето. Пчелите подготвят гнездото

Най-малко 14-18 кг мед трябва да се оставят в кошера, за да презимуват успешно пчелите. Брой 61, 2016 г. 69

Моят бизнес

Те идват: иновации спасяват пчелите Анета СТЕФАНОВА От авиоинженерството Сергей Петров се насочва към пчеларството. Интересът към медоносните насекоми у него е запалил дядо му – пчелар, а мотивацията му да се посвети на тях е подхранвана и от все по-застрашеното бъдеще на опрашителите. Като инженер той е насочен към технологичните решения. През 2014 г. с бизнес партньора му Иван Кънев напускат работата си с цел да революционизират цял един сектор. Следващата година окончателно заменят това, което за тях е „просто работа“, с това, в което наистина намират смисъл. Създават компанията си Bee Smart Technologies. „Това е един вид материализиране на мечтите ни“, казва Сергей Петров. На идейно ниво компанията става факт през 2013 г. Цели да дигитализира пчеларския сектор като позволи на пчеларите да оптимизират дейността си и да намалят своите логистични разходи чрез внедряване на сензорни технологии. Те могат да редуцират времето, което стопанинът отделя за грижа за пчелните си семейства.

Модул следи за климата в кошера Няколко са иновациите, които предлага компанията на пчеларите. Една от тях е сензорна технология в кошерите, благодарение на която се наблюдават ключово важни параметри. В резултат стопаните получават данните в обобщен и лесноразбираем вид под формата на таблици и графики, както и съвети кога какви действия да прилагат върху пчелните семейства, за да опазят тяхното здраве и да подобрят продуктивността. Вътрешният модул се поставя в кошера като се монтира на една от рамките му и отчита температура, влажност, звук и преместване. Преместването се отчита заради три основни причини: кражба – наболял проблем у нас, падане в следствие на тежки метеорологични условия и бутане от добитък. Модулите разполагат с безжична комуникация. Информацията от

Сергей Петров, основател на компанията, и Елена Фроликова, маркетинг специалист 70

Брой 61, 2016 г.

тях се качва в интернет. Обработена, става достъпна за пчеларите посредством софтуерно приложение и те могат да проследят всичко, случващо се с кошерите. С приложението може да се задава подхранване на пчелните семейства или третиране с препарат като част от грижата за тях. Друга разработка е теглоизмерваща станция, която на практика е везна. Модулът се монтира под самия кошер, за да измерва промяната в теглото му. Може да работи във външни условия, където температурните амплитуди са големи. Позволява да се следи цялостното здраве на пчелната колония, приблизителният брой на пчелите в кошера, да се измерва обемът на продукцията, както и да се избират подходящите моменти за зимно подхранване на семействата. Благодарение на дигитализацията на пчеларството се избягва значителен стрес за насекомите. През пролетта е от изключителна важност да се разбере кога майката снася ново пило. Ако трябва това да се установи по традиционния начин, се налага да се отвори кошерът и да се направи проверка. Нарушава се термодинамиката в него (пчелите поддържат между 35 и 38 градуса температура) и изисква усилия на медоносните насекоми да я възстановят. Това изцяло може да бъде изместено с технологиите, става ясно от думите на Сергей Петров. Всяко от устройствата, разработени от компанията, може да работи автономно или да се комбинират.

БГ технологии в помощ на калифорнийските пчелари Работата на компанията е оценена и търсена от пчелари от цял свят – САЩ, Мексико, Нова Зеландия, Унгария и др. Българските предприемачи успешно си сътрудничат с голям брой калифорнийски пчелари. Проблемът с измирането на пчелите там е много силно изразен – 44% от тях са изгубени през миналата година. В Щатите търговски ориентираните пчелари притежават 96% от всички медоносни насекоми и поради това Сегрей Петров посочва, че първостепенна задача на компанията е да помогне на тях да запазят пчелните си семейства. „В момента компанията е на такъв етап, че работим върху поставянето на всичко в хубава малка кутийка, която можем да сложим в ръцете на потребителите.“, посочва предприемачът. Основна цел на компанията е да предложи продуктите си в завършен вид през новия пчеларски сезон - през следващата пролет. Научно-изследователските стремежи се фокусират върху засичане наличието на пестициди и да определяне на вида им. Броячът, създаден от компанията, отчита броя на полетите извън кошера и тези навътре към него. Така може да се направи добра оценка за замърсяване или прекомерна употреба на пестициди, каза Петров. Устройството вече е предизвикало вниманието на Борда на производителите на бадеми в Калифорния (Almond Board of California). Ядките са много важна земеделска култура в щата – 70% от световните бадеми се отглеждат там, а самият вид зависи на 100% от опрашването на пчелите. Бордът и Bee Smart Technologies вече работят върху експиримент, чиято цел е да покаже влиянието на различните видове пестициди. Ще се броят излетелите и завърналите се пчели, за да се направи констатация. Бизнес партньорът на Сергей също работи в Калифор-

ния. Дейността му довежда до сътрудничество с Ранди Оливър, биолог, който се занимава с изследване на болестите по пчелите. Оливър изнася семинари за пчелното здраве в цял свят и се е съгласил да бъде един от съветниците на Bee Smart Technologies. За съжаление обаче компанията все още не е установила партньорство с българските научни среди. „Не и в степента, в която бихме искали“, коментира Сергей Петров. Според него около София не се правят много изследвания, посветени на медоносните насекоми. Компанията работи със Симеон Тодоров, един от най-добрите български пчелари. Основателят на компанията не пропусна да отбележи, че медът ни е със завидно качество заради природното разнообразие в страната ни. По думите му в Европа правилата за това какво може да се определя като мед са „бегли“. Затова е честа практика европейски прекупвачи на мед

Технологичните решения са особено ефективни за големи стопанства. Брой 61, 2016 г. 71

да купуват родна продукция, за да могат да я смесят в съотношение 15% (качествено българско):85% друго производство със съмнителни качества. В немски супермаркет тази смес можела да се види като мед. Родният продукт се използва като подобрител на чуждия продукт, служи само за вкус и аромат. Освен това в нашия мед има над 30 витамина, припомни пчеларят иноватор. Проектът на Петров и Кънев е спечелил 11 хил. долара от състезание за идеи с общ награден фонд от 1 млн. долара. Средствата ще бъдат вложени за проучвания и развитие на компанията. Това обаче не е първото признание за екипа. Преди години Сергей Петров е спечелил стипендия в размер на 35 хил. долара за обучение в учебно заведение, което си сътрудничи с експерти от Американската космическа агенция. Петров е заминал там с идеята за разработките си. Bee Smart Technologies на свой ред също подава ръка за развитие - подкрепила е наш детски отбор от математици олимпийци на провело се наскоро световно състезание в Тайланд.

Родната реалност „За по-малки стопанства, които се допитват до нас от България, се опитваме да подхождоме по-скоро по консултантски начин“, коментира предприемачът. На база информация за кошерите, екипът на компанията дава решения за оптимизиране на стопанството. Не е задължително всички кошери да имат поставени модули за събиране на данни, ако пчеларите могат да си направят изводи за състоянието на целия пчелин на база записани параметри от няколко колонии, отбелязва Сергей Петров. Той също стопанисва пчели, има 8 кошера в столичния квартал Орландовци. Те са тези, върху които първи се прилагат новите технологични решения, разказва предприемачът и обяснява, че всяка от иновациите на компанията е тествана върху пчелните му семейства.

Прогрес? „Ясно е в по-глобален мащаб какво убива пчелите. Всъщност причината е модернизацията в аграрното

Малките стопанства също магат да се възползват от иновативните продукти.

Здравето на пчелите е от ключово значение за производителността. стопанство.“, казва Петров. Развивайки земеделието, сме забравили опрашването, което е всъщност репродуктивният механизъм на природата, допълва той. Монокултурното земеделие е един от най-съществените корени на проблема. Илюстрира факта с пример – ако даден стопанин гледа само ябълки на своите площи, те ще предоставят на пчелите само 2 седмици паша. Ако в голям радиус има само един вид култура, за пчелите ще има една огромна пустиня през цялата година с изключение на въпросните 2 седмици цъфтеж. Другият съществен проблем е употребата на химикали в селското стопанство, които убивайки неприятелите, убиват и пчелите. Технологията е това, което ще спомогне за опазването на пчелите като вид и като система, но всичко започва с хората, категоричен е Сергей Петров: „Само от хората зависи да осъзнаем колко са важни пчелите за нас и за устойчивото развитие на човешкия вид“.

Румънски „правила“ ни лишават вече 5 години от акула Нашите рибари вън от улова на хищната риба, заради страх от арести и загуба на поминъка Георги УЗУНОВ От 2012 г. насам България не отчита почти никакъв улов на акула. Причината – съседите от Румъния. Нашите рибари са под постоянен страх, че могат да им бъдат наложени глоби за улов и конфискация на корабите. Това коментира пред „Агрозона“ Емил Милев, председател на сдружение „Черноморски изгрев“. В последните 5 години има постоянно присъствие на румънския граничен катер на т. нар. граница, който извършва непрестанни проверки и смущава българските рибари. Вече никой не смее да влиза в румънски води и да лови, което всъщност е напълно законна и нормална практика.

Случаят „Христо Спасов“ Причината за страха е от 2012 г., когато рибарят Христо Спасов бива арестуван в румънската акватория на Черноморието. Задържат го на 22 мили от чуждестранния бряг, докато той осъществява улов на калкан и акула. Впоследствие Спасов е обвинен, че е осъществил дейността си в румънски води. Освен че конфискуват плавателното му средство за 1 година, румънският съд го осъжда да заплати голяма глоба. Съдът в Добрич признава чуждестранното решение и рибарят е официално „виновен“. „Няма никаква причина да се страхуваме от тях, но те извършват незаконни действия – всички рибари са наплашени от случая“, казва председателят на „Черноморски изгрев“.

Рибарите ни са отчитали рекорден улов преди да започнат стряскащите проверки Правото, което ни дава членството в ЕС, е ясно за всички – можем да ловим там след 12 милната зона. От 2007 г., когато България се присъединява към ЕС, нашите рибари имат пълното право да осъществяват улов в европейски води. „След този случай и постоянното следене на границата, никой не иска да излиза за акула. Страхуваме се, защото 1 година без кораб ни обрича на глад“, коментира Емил Милев. От българска страна има уверение, че румънски кораби могат да ловят след 12 милната зона, но от северната ни съседка такова нещо няма. „Провели сме стотици срещи, на които техните власти са обещали съдействие, но реални резултати няма. Влезе ли български кораб в техни води, започват моментално проверки, връщане на плавателните средства обратно и т.н.

1300 акули на излизане в румънска акватория Основната популация на черноморска акула е в европейските води пред румънския бряг, където са пускали котва и българските кораби . Акулата там наистина изобилства. Уловът е изключително богат и всеки от нашите рибари иска да се включи. През годините цялото хванато количество е точно на това място. Последният път, когато българските рибари излизат масово, за да ловят хищника, резултатът е впечатляващ. Милев споделя, че на излизане е успявал да преброи над 1300 акули на борда. За сезон е осъществявал около 19 подобни улова.

Как ще решим проблема? „Акула ще има отново в България, когато имаме възможност да влизаме в обетованата „вода“ и получим гаранции, че ще бъдем оставени на спокойствие. Това е от изключително икономическо значение за нас. Януари и февруари почти нямаме улов в нашето крайбрежие и единственият шанс за препитание е акулата“, категоричен е Емил Милев.

AHWI СЛОЖИ ТОЧКА В СПОРА, КОЯ Е НАЙ-ДОБРАТА ГОРСКА САМОХОДНА ВЕРИЖНА МАШИНА И МУЛЧЕР Легендарната немска марка за комбинирани мулчер-тилъри и самоходни верижни горски машини AHWI бе представена за първи път в България на щанда на официалния представител на марката за страната ИНОВЕКС Груп на тазгодишното есенно издание на изложението Бата Агро в Стара Загора. Посетителите се запознаха от близко с трите най-продавани модела на произодителя: комбиниран механичен мулчер-тилър М550, тилър за рекултивиране на дълбочина 30-35см RFL 700 и самоходния верижен RAPTOR 300 в комбинация с мулчер М650. Веднага след изложението стартираха и първите демонстрации на АHWI в реални условия в страната. ИНОВЕКС Груп представи в четири точки на страната - Твърдица, Елена, Разград и Ихтиман работата на самоходния модел RAPTOR. Моделът е с двигател 275к.с., оборудван с климатик и високотехнологична кабина с ергономична седалка, радио-CD плейър, компресор с регулируемо налягане в кабината против проникване на прах, отделение за охлаждане на напитки както и специална бронировка на кабината. В нея операторът може да работи спокойно и сигурно и при 16-часова смяна. AHWI Raptor 300 е подходящ за работа и в най-тежки метереологични условия, както през лятото, така и през зимата, без ограничения ,като освен мулчер и тилър към него може да се агрегатира мощен роторен снегорин, приспособление за прибиране на биомаса и други. Клиентите останаха смаяни от лекотата и скоростта, с която тази машина предолява големи по диаметър дървета, пънове, корени и други. По време на демонстрациите машината работеше във възможно най-тежките горски терени и постигина удивително ниския среден разход от 22,5 л./моточас. Минимумът, който постигна като производителност в найтрудния участък с гъста растителност и дебелина на дърветата околко 40см., бе 2 декара на моточас. Поради директното предаване на мощността от двигателя към мулчера, посредством кардан или лента и уникалния турбо съединител за защита от претоварване, машината не прояви

нужда от нито секунда почивка по време на работата за разлика от всички останали аналози с хидравлично задвижване на мулчера. Благодарение на минималния натиск върху почвата, невероятно точното разпределение на теглото на машината, специалната форма на веригите и поставените високо задвиващи мотори на веригите, машината нямаше проблеми със сцепление или затъване дори в проливния дъжд и калния терен в района на Разград. Според мнението на клиенти, присъстващи на демонстрациите, производителноста на машината е на поне два аналогични по мощност трактора с мулчери, за разлика от разхода на гориво, който уверихме се, е над 4 пъти по-нисък от техния. Всеки от клиентите бързо се убеди защо машината е предпочитана за професионална работа и колко пъти по-бързо се възвръща инвестицията в нея. Специално на демонстрациите присъстваха Търговският директор на АHWI – Робърт Хамършмит и Сервизният инженер Алексей Клименко, който бе и оператор на машината. Заедно с екипа на ИНОВЕКС Груп те консултираха и отговориха на всички въпроси.

Брой 61, 2016 г. 75

Уникални храни вместо помощи наготово Лилия АЛЕКСАНДРОВА Все повече в Брюксел се говори за замяна на системата на субсидиите с други финансови инструменти, които да осигурят реинвестирането на средствата вместо еднократното им изразходване, което е масовата практика в момента. Експертите посочват, че производството на висококачествени храни, типични за определени селски региони, може да бъде един силен инструмент за устойчиво развитие на тези области. Доказателство за това, че подходът работи, е производството на сиренето рокфор от френската порода Лакон или сиренето Мурсия ал вино от козите мурсиана. Тези сирена са направили известни местните региони, в които се отглеждат редки породи животни. Димитър Иванов е бивш военен, който днес се е заел с предизвикателството да отглежда автохтонната порода реплянска овца. Стадото му се състои от около 500 овце-майки, отглеждани пасищно в старопланинското село Репляна, чието землище попада в зоната Натура 2000. Ливадите около фермата се стопанисват в съответствие с агроекологичните изисквания. От една овца на година се добиват 25 литра мляко. В стопанството няма сезонни работници, постоянните работници са шест души.

Пионери в региона Ферма „Реплянка“ е основана преди девет години, когато на Димитър Иванов се налага да търси „някакъв вариант на предприемачество“. Избира животновъдството и залага на местната порода реплянска овца. Не кандидатства за подпомагане по Програмата за развитие на селските ра-

Сиренето, което се приозвежда в мандрата е бутиково.

Димитър Иванов има малка мандра във видинското село Репляна. йони, но получава субсидии за отглеждане на автохтонната порода, които по думите му са достатъчни. „Предлагаха ми френски периоди, но ние, военнослужещите, сме консервативни. Избрах тези овце, защото трябваше да бъда сигурен, че ще оцелеят.“, казва Димитър Иванов и допълва: „Ние сме пионери в региона, като производители на продукти от автохтонна порода овце.“ Реплянската порода е планинска, на ден изминава 5-6 км, пасейки. Тя е дребна, набита, некапризна и с много високо качество на млякото и месото. Локализирана е в Северозападна България.

Ново производство Фермерът е инвестирал 50 хил. лв в изграждането на малка мандра за производство на качествени млечни продукти – сирене и кисело мляко. Част от финансовите средства за изграждането й идват като безвъзмездна помощ по Българо-швейцарската програма „За Балкана и хората“. От Българското дружество за защита на птиците, което работи по програмата, са предоставили техническа помощ за развитие на производствения процес и за регистрация за директни продажби по Наредба 26. Целта на проекта е да покаже на практика как връзката между запазването на природата и устойчивото развитие на селските райони в територии с висока природна стойност може да е печеливша за местните хора, бизнеса и природата.

Проф. Николов, ИАСРЖ:

Мандрата е с капацитет за преработка на 250 л мляко на ден и в нея работят двама човека, преминали обучения на Българско дружество за защита на птиците. Киселото мляко се прави в малко количество и няма необходимата трайност, затова трябва бързо да се реализира на пазара. „Платежоспособното търсене е малко и оттам цените са ниски.“, разказва Димитър Иванов и допълва: „Настроен съм по-бавно да стават нещата. Засега продаваме само сирене и кисело мляко. В процес на проучване сме за малотрайните сирена, защото в България те не се познават достатъчно като продукт.“ Вълната на реплянската овца се използва за изработката на уникалните чипровски килими, но фермерът споделя, че от 2 години насам складира вълна, която засега пази заради ниската изкупна цена от 50 ст./кг.

Eкспертно мнение

Субсидирането е временна мярка „Субсидирането е временна мярка. За устойчиво развитие е необходимо да бъдат разработени и патентовани уникални продукти от уникални породи в уникални региони на страната. Това е истината. Това е световният пример. Имаме чудесна възможност да произведем уникален продукт от всяка от нашите автохтонни породи. В малки количества, бутиково. Тогава цената ще е висока. С масови производства и големи обеми няма как да се получи.“, каза за „Агрозона“ проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). „Аз съм работил с Родопското късорого говедо, винаги съм се борил за съхраняване на автохтонните породи, но виждам, че субсидирането както и навсякъде, където се прилага – унищожава добрите идеи и добрите намерения.“, уточни проф. д-р Николов. Субсидията за автохтонните породи по мярка агроекология да се ограничи в рамките на естествения ареал на породата, предлага той в отговор на порочната практика фермери да вземат субсидии за отглеждане на автохтонни породи селскостопански животни в райони, където породите не са местни. Да се допуска отглеждане на Родопското късорого говедо в най-плодородните региони на Северна България е пълно безумие, казва експертът. Предложението е свързано с т.нар. „породно райониране“, обяснява проф. Николов: „Няма смисъл да се отглеждат автохтонни породи, там където има условия за отглеждане на високопродуктивни комерсиални. Не това е целта на съхраняването им като генофонд.“, казва той и допълва: „Не става въпрос за ограничаване, и не веднага - хората са поели ангажименти по различни програми, подчертава проф. Николов. Не става въпрос и за премахване на субсидиите въобще, а само на субсидията

Проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на ИАСРЖ от 2009 г. за застрашените породи (агроекология). И вероятно не за всички породи, а за тези, които доближават границата на „незастрашеност“. Отпадането на тази субсидия е неизбежно, ако някои организации, които работят с автохтони породи, продължават като досега, според експерта. Границата, след която породата не се счита за застрашена и не се субсидира по „агроекология“ за овцете е 10000 майки, за конете- 5000, за говедата - 7500. В момента някои породи почти излизат от застрашеност. Средностаропланинската овца е с прогнозен брой за 2017 г. от 10 381 овце-майки, Каракачанската овца с 10 461 броя, Медночервената шуменска с 10 850 броя, Дъбенската с 14 036 животни, Среднородопската с 9 040 животни, Ваклата маришка с 8900 броя. „Тогава трябва да решим, или субсидираме програмите в региони, където животни ще се запазят максимално оригинални, или не субсидираме нищо. Просто нямаме право.“, според проф. Николов. Предстои създаване на работна група и определяне на „тавана“ на броя на животните, след който те се считат за незастрашени и не се подпомагат, напомня той. Брой 61, 2016 г. 77

БЛИЗО 420 КОМПАНИИ СЕ ОЧАКВА ДА УЧАСТВАТ В НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ИЗЛОЖЕНИЯ В ХРАНИТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ И ХОРЕКА СЕКТОРА В БЪЛГАРИЯ Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Итерфуд & Дринк и Сихре ще се проведат от 9 до 12 ноември В края на всяка година в София се провеждат най-големите в страната и в Югоизточна Европа изложения в областта на хранително-вкусовата промишленост - Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Итерфуд & Дринк, и Сихре – в хорека сектора. Изложенията ще отворят врати в Интер Експо Център между 9 и 12 ноември, а участие ще вземат български и чуждестранни компании. „Приблизително 420 фирми ще се включат в събитията, тъй като 80% от площите във всички 6 зали са продадени през летния сезон”, коментира Ивайло Иванов, управител на изложбения център. По негови думи още през 2015 г. голяма част от участниците са заявили, че искат да резервират своето място за тазгодишното издание, което е подтикнало организаторите да започнат по-рано кампанията по набиране на фирми. Според Иванов това е наложило да бъдат намалени и зоните за дегустации и демонстрации, за да се освободят допълнителни места за нови изложители. Миналата година съвместно проведените събития са посетени от над 19 хил. български и чуждестранни

Брой 61, 2016 г.

специалисти, както и от широка публика. Това е с около 20% повече спрямо 2014 г.

Участия от България и чужбина „Всяка година представяме изложенията на водещи панаири в Европа, за да привличаме нови компании и качествени посетители, а тази година насочихме внимание извън европейските страни, където се провеждат едни от най-големите изложения в ХВП сектора”, коментира Иванов. По негови думи към момента участия са заявили фирми от Гърция, Турция, Македония, Италия, Германия, Катар, Южна Корея и Египет. Към събитията има постоянно нарастващ интерес и за международни колективни участия. Такива ще има от Италия и Унгария, като се водят разговори с Испания и Южна Корея. Освен това с щандове отново ще се включат посолствата на Южна Африка и Полша. За поредна година в Месомания, Светът на млякото, Булпек, Салон на виното, Интерфуд & Дринк ще има колективни участия на български месопреработватели, млекопреработватели, винопроизводители, преработватели на плодове и зеленчуци, биопроизводители. През 2015 г. над 380 производители, дистрибутори и търговци се включиха в изложенията, от които 144 бяха нови участници. Всички компании показаха нови постижения в хранително-вкусовата индустрия, като представиха продукти на други 358 фирми от 29 държави.

м е ж д у н а р о д н и и з л оже н и я

9-12 ноември

2016

ÌÅÑÎÌÀÍÈß

ÑÂÅÒÚÒ ÍÀ ÌËßÊÎÒÎ ÁÓËÏÅÊ ÑÀËÎÍ ÍÀ ÂÈÍÎÒÎ ÈÍÒÅÐÔÓÄ & ÄÐÈÍÊ

ДЮЛЯТА – божествен плод Според древна старогръцка легенда троянският принц Парис подарява на Афродита именно дюля, а не ябълка, когато отсъжда, че е най-красива сред богините. В замяна на това богинята прави така, че красивата Елена се влюбва в него. Научното наименование на дюлята е свързано с античния критски град Сидон, където се смята, че за пръв път растението е култивирано. Дюлята представлява храст или дърво, което достига височина до 6 м. Има сравнително слабо развита коренова система, която на дълбочина не достига повече от 100 см. Растението е влаголюбив овощен вид, обича богати хранителни вещества и пропускливи почви, може и на места с по-високо ниво на подпочвените води. Размножава се по вегетативен начин чрез издънки чрез загърляне, чрез резници и чрез присаждане. Възрастните дървета се присаждат на калем рано напролет, а едногодишните подложки - на пъпка. Дюлята цъфти през април-май и подобно на други розоцветни растения образува освен същинските плодове и лъжлив крушовиден или ябълковиден плод. Плодовете са добре узрели през септември-октомври и ако се държат на хладно място, може да издържат до края на зимата.

Пикантни агнешки джолани с дюли Това е нещо средно между персийско задушено и марокански тажин, а подправките са улегнали и меки. Сервирайте с ориз, кускус или арабски питки.

Кал. - 624 ккал, Мазнини - 36 г, Нас. мазнини - 16 г, Въглехидрати - 14 г, Захар - 11 г, Фибри - 2 г , Протеини - 59 г, Сол - 0.4 г. 80

Брой 61, 2016 г.

Продукти: 1 с.л. зехтин, 4 агнешки джолана, голяма бучка масло, 2 големи глави лук, разполовени и нарязани на дебели резени, 4 скилидки чесън, намачкани, 4 лентички лимонова кора, сокът от 1 лимон, по 2 ч.л. канела и кориандър на прах, по 1 ч.л. джинджифил и кимион на прах, голяма щипка шафран (по желание), 1 препълнена лъжица доматено пюре, 1 с.л. мед, 400 мл хубав агнешки или телешки бульон, 2 дюли, обелени, почистени и срязани на четири Приготвяне 1. Загрейте зехтина в голям тиган. Подправете джоланите и ги запържете за 10 мин до тъмнозлатисто от всички страни. 2. Разтопете маслото в голяма, изцяло метална тенджера. Запържете лука за 10 мин на умерен огън до златисто и добавете чесъна. Загрейте фурната на 1600С (1400С с обдухване). 3. Добавете лентичките лимонова кора и подправките към лука. Гответе 1 мин и сипете доматеното пюре, меда, бульона и половината лимонов сок. Объркайте, сложете джоланите в тенджерата, а дюлите - около месото (то ще се свие при готвенето). Загрейте до къкрене, похлупете и оставете ястието да се задушава във фурната. 4. Махнете капака и гответе още 30 мин. Отстранете излишната мазнина с лъжица. Сосът ще е доста рядък, ако искате да го сгъстите, извадете агнешкото и дюлите и го варете, докато постигнете желаната консистенция. Подправете на вкус, добавете лимоновия сок и сервирайте соса с агнешкото.

Плодът е богат на витамин А, С, Е, В1, В2, В6 и РР. Кората на семената съдържа фруктоза, глюкоза, калий, калции, фосфор и мед, но във вътрешната част се намира отровното вещество гликозид амигдалин. Отвара от дюля помага при леки изгаряния, гастрит, при астматични пристъпи. Легендата гласи, че дюлята подпомага плодовитостта на мъжете и жените. Според стар обичай в Елада, младоженците трябвало да хапнат парченце дюля. Производството на дюля у нас е незначително, в южните части на страната се отглежда в домашните градини. Отглеждането в по-големи количества е трудно заради болестта Огнен пригор (Erwinia amylovora), а и все още няма сортове устойчиви на тази напаст. У нас са разпространени няколко сорта дюля- Асеница, Хемус и Триумф, които са средноедри, Португалска, която е най-едрият вид, Берецки - унгарски сорт, Тримонциум и Пазарджишка, които не се отличават с кой знае какви вкусови качeства и са сравнително дребни.

Тарта с дюли Ароматното, сладко и богато на вкус пюре от дюли се съчетава прекрасно с бадемовата тарта и хрупкавия топинг. Рецептата е трудоемка, но си заслужава Продукти: ЗА ПЮРЕТО ОТ ДЮЛИ: 1 кг дюли, почистени и едро нарязани 175 г захар, настърганата кора и сокът на 1/2 лимон, 1 ч.л. канела на прах, 2 с.л. нишесте ЗА ТЕСТОТО: 140 г масло, на кубчета, 200 г брашно, 50 г смлени бадеми, 5 г захар, настърганата кора на 1 лимон, 1 яйце и 1 жълтък ЗА ТОПИНГА: 100 г брашно, 75 г овесени ядки, 75 г захар, 140 г масло, на кубчета

Приготвяне 1. Сложете дюлите в голяма тенджера с 350 мл вода. Похлупете я и оставете да къкри 1 час или докато дюлите променят цвета си и омекнат. Дръпнете ги от огъня и след като поизстинат, смелете ги с блендер на гладко пюре. Претрийте го през цедка в чиста тенджера и объркайте в него захарта, канелата, лимоновата кора и сока. Варете пюрето, докато се редуцира с 1/3. Смесете нишестето с малко вода и го добавете към пюрето, като бъркате, докато се сгъсти. Дръпнете съда от огъня и оставете пюрето да изстине. 2. Загрейте фурната на 1600С (1400С с обдухване). Претрийте маслото с бадемите и брашното. Добавете захарта, лимоновата кора, яйцето и жълтъка. Объркайте всичко добре, увийте тестото във фолио и го охладете за 15 мин. 3. Разточете тестото върху леко набрашнена повърхност и застелете с него форма за тарта с диаметър 22 см. Оберете ръбчетата и охладете формата за 15 мин. Застелете тестото с хартия за печене, притиснете го със зърна за печене и го запечете за 20 мин, без да отваряте фурната. Махнете зърната и хартията и запечете за още 15 мин, докато стане като бисквита. Извадете го от фурната и го оставете за поизстине. 4. Засилете фурната до 1800С (1600С с обдухване). За хрупкавия топинг смесете брашното, овесените ядки и захарта с щипка сол. Претрийте сместа с маслото, но не месете. Трябва да получите трошлива смес. 5. Сипете пюрето от дюли почти до ръба на тартата, поръсете го с топинга и запечете за 25-30 мин или докато топингът стане златист, а пюрето се надигне на мехурчета по ръбчетата. Поднесете тартата топла, по желание със сметана или яйчен крем.

Рецептите и снимките са предоставени от

Кал. - 685 ккал, Мазнини - 35 г, Нас. мазнини - 19 г, Въглехидрати - 89 г , Захар - 54 г , Фибри - 2 г, Протеини - 8 г, Сол - 0.48 г.

www.goodfood.bg Брой 61, 2016 г. 81

ИТАЛИЯ – страната, която пише стари и нови приказки Лилия АЛЕКСАНДРОВА

Италия е красива страна през всеки сезон от годината, предлага незабравимо съчетание между забележителна архитектура, стара и нова история, разнообразни вкусове, оригинална мода и великолепни природни гледки. 82

Брой 61, 2016 г.

Репортаж

Брой 61, 2016 г. 83

Милано е град пълен с архитектурни изненади, които могат да те накарат да се почувстваш като в ерата на Римската империя. История и модерна инженерна мисъл са съчетани с изящна естетика. Мащабите на градската архитектура са големи, но вниманието грабват изящните по-малки елементи, които са изпълнени с вкус и фино усещане за естетика. Икономическата мощ на града може да се усети още при пристигането на централната градска гара, която напомня на огромен бароков дворец – ефирен с белия си мрамор и просторен надлъж и на шир. Първата ни спирка в центъра на Милано е катедралата Санта Мария де ле Грацие. В двора й е изложен прочутият стенопис „Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи. Той не е изцяло завършен и тъкмо това е интересно, защото може да се види как прочутият художник е работил върху отделни елементи от стенописа, а въображението може да довърши това, което виждат очите. Лицата на Исус Христос и учениците му са толкова истински, че ако човек се вгледа, лесно може да усети атмосферата на Тайната вечеря, сякаш се случва пред него. В трапезарията на катедралата могат да се видят и героите в творбите (репродукции) на други художници творили през 14-15 век. Сред тях са Франческо Карабел, Себастиано Ричи, Лоренцо Лотто, Андреа Майнарди. Всички те изобразяват драматични моменти, описани в Библията.

Като дворец от приказките На около 15 минути път пеш от катедралата Санта Мария де ле Грацие се разкрива нереално красива гледка на дворец като от приказките. Това всъщност е Миланската катедрала (Duomo di Milano), изградена изцяло от бял и розов мрамор. Всеки метър от външната й фасада е произведение на изкуството, а общо 3 400 мраморни статуи са така подредени, че придават на сградата вид

Миланската катедрала е изградена изцяло от бял и розов мрамор. 84

Брой 61, 2016 г.

Сцени от живота на Бог Исус Христос умело са претворени от мрамор на стените на катедралата. на пясъчен замък. Това може да звучи малко кичозно, но на живо е едно от най-красивите неща, които може да се видят. Затова в един от музеите туристите имат възможност да видят отблизо копия на статуите от фасадата на катедралата, изложени в един от музеите намиращи се до катедралата, на площада Пиаца дел Дуомо. Миланската катедрала е една от най-големите християнски храмове в света. Само базиликата „Свети Петър” в Рим е с по-големи размери. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт, което обяснява защо пред храма се издига паметник на французина. Най-високата точка на катедралата е позлатената скулптора „Madonnina“, проектирана в бароков стил от Франческо Кроче. Традицията в Милано повелява да не се строи по-висока сграда от статуята. Интериорът на катедралата е впечатляващ, но гледката от покрива към града направо спира дъха, особено ако сте изкачили 150-те стълби

Фонтанът на Нептун е един от архитектурните символи на Болоня.

до върха вместо да вземете асансьора. Ако се вгледате в далечината при ясно време, ще видите величествените върхове на Алпите.

В „ателието” на Леонардо Да Винчи Музеят на науката и техниката, посветен на творчеството на Леонардо Да Винчи, е истинско вдъхновение за всеки, който малко или повече се интересува от изкуство, наука и технологии. Освен да се видят част от готовите картини на гения, може също да се проследи в скици как той превръща науката в изкуство, изследвайки всяка форма в най-малкия й детайл. Впечатляващо е с каква прецизност са изпълнени скиците, които Да Винчи е правил с хиляди,

Изграждането на храма „Св. Петър“ започва през 1390 г. и до днес не е завършено.

за да постигне реалистичност на образа или изобретението, върху което е работил. Всъщност Леонардо Да Винчи е забележителен с това, че не отделял изкуството от науката и в неговите рисунки и технически скици има ярък художествен образ. Още по онова време той рисувал в триизмерна перспектива, с което придавал дълбочина и реалистичност на картините и скулпторите си.

От Милано към Болоня За около 2 часа път с влак от Милано се пренасяме в Болоня. Този град с около 350 хил. души постоянни жители има уникална атмосфера, съчетала стиловете на Средновековието, Ренесанса и Барока. Тук сме на кръстопътя на най-важните магистрали и жп линии в страната, и личи, че сме в индустриален и търговски център. От централната ж.п. гара в Болоня е лесно да се ориентираш в коя посока да поемеш към центъра на града. Няколко големи и красиви порти от времето на Ренасанса показват, че пътищата, на които се намират, водят към центъра. Главните улици предлагат подслон на туристите, дори и в дъждовно време, с широките си тротоари, над които се издигат високи арки. Според местните, тези тротоари са дълги около 40 километра. Така по всяко време центърът на града е приятно място за разходка и пазаруване. Най-близо да ж.п. гарата е главната улица, която води до фонтана на Нептун - един от архитектурните символи на града. Той се намира на площада пред градската библиотека Sala Borsa, която е част от най-стария в света университет „Alma Mater Studiorum“, основан през 1088 г. Този площад се свързва с друг, на който се намира катедралата „Свети Петър” , която има уникален интериор. Изглежда и тук, както при Миланската катедрала, която е строена в продължение на близо 5 века, не се е Брой 61, 2016 г. 85

бързало със строителството. Изграждането на храма започва през 1390 г. и през годините е продължавало, но никога не е завършвало. Идеята в началото била това да бъде най-голямата катедрала в Европа, но през 1561 г. папа Пий IV спрял изграждането на катедралата и наредил част от нея да се използва за университет. Така и днес може да се види до къде е стигнало строителството с бял мрамор, а от там нагоре стените са издигнати с кафяви тухли. Вътре в храма са изключително красивите стъклописи, стенописи и няколко отделни параклиса. Истинско удоволствие, което туристите си доставят, е да си вземат от прочутия италиански сладолед и да седнат на стъпалата на широките стълби пред храма. Пред катедралата се простира площад, на който вечер се прожектират италиански филми. Това е стара традиция, останала от десетилетия, със зараждането на киното.

Лаго Ди Комо – езерото на богатите Ако обичате панорамните гледки, ще бъдете пленени от красотата на езерото Лаго ди Комо. То се смята за едно от най-красивите в Европа, затова неслучайно е било любимо място за почивка на аристократите още от времето на Римската империя. Днес там обичат да прекарват времето си холивудски знаменитости като Джордж Клуни, чиято баба изпява песента „Mambo Italiano”, Мадона, Силвестър Сталоун, Ричърд Брансън и други. Свободният дух на езерото може да се усети, ако си вземете билети за корабче, пътуващо на различни разстояния. Може да слезете и разгледате всяко малко село на брега на езерото, а на всеки половин час корбчето ще мине и е готово да ви отнесе отново до изходната точка – градчето Комо. От корабчето най-добре се вижда природата на езерото Комо може да се сравни с величествените норвежки, стръмни фиорди, по склоновете на които се отглежда

Пътници и товари преминават над езерото Комо. грозде. На брега туристите потапят крака в кротката вода на езерото или се наслаждават на лукса на модерните изкуствени плажове. Частни кейове приютяват малки моторни лодки и яхти, а всяка градина на къща е малък земен рай. Всичко, което видяхме в Италия, показа, че този народ цени историята на страната си и го прави с вдъхновение и умение, поддържа със заслужена гордост историческото си наследство и го представя по начин толкова приятен, че за дълго остава в спомените на гостите на града.

Почти всяка къща на брега на езерото има свой кей.

Брой 61, 2016 г.

НАЙ-ДОБРИЯТ ДИЗЕЛ НА НАЙ-ДОБРА ЦЕНА!

ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО И ДРЕБНО СПЕЦИАЛНИ ОТСТЪПКИ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ

Винд Ойл ООД, гр. Добрич, Търговия на едро Изида тел: 0888 933 878, e-mail: vindoil@yahoo.com

Очаквайте през ноември Хранителната ни индустрия между носталгията и “приятелския огън” от конкуренцията в ЕС “Коктейл” от полезни растения прави почвата здрава

Сладък бизнес завъртян край печката на баба

ПРОМОЦИЯ! АБОНАМЕНТ 2017

Абонирай се списание Агрозона през септември и получаваш 2 БРОЯ БЕЗПЛАТНО. Цена: 60 лв за 12+2 броя. 30 лв за 6 броя, цена за един брой - 5 лв. Промоционалната оферта важи за закупуване на абонамент през месец октомври. Тел.: 02/ 950 24 35, 0895 52 99 47, e-mail: marketing@agrozona.bg

www.agrozona.bg

каталожен № 1055