Strange dreams by Aneta Ivanova

Лазарин Чакъров

СЪНИЩА РАЗНИ

текст — © Лазарин Чакъров илюстрации — © Анета Иванова дизайн — © Стойчо Чакъров

ПРЕДГОВОР Стихосбирката на Лазарин Чакъров „Сънища разни” казва своята дума по една от най-традиционните теми на поезията – любовта. Макар на пръв поглед да изглежда, че темата отдавна е изчерпана във всички свои възможни регистри, макар да има натрупана една огромна съкровищница от шедьоври на Петрарка, Ронсар, Превер, Блок, Пушкин, Рилке, Бодлер, Бърнс, Аполинер, Яворов, Дебелянов и редица още бележити творци, то самият факт, че любовният тематичен кръг обхваща на практика целия литературен развой – от цар Соломон и „Песен на песните” до наши дни, доказва не просто неизчерпаемостта на темата, но и необходимостта да се пише по нея. Всяко едно любовно стихотворение, всеки един поет, произнесъл се по вечната тема за любовта, привнася свой специфичен поетичен поглед и тъй като едно от най-ценните неща в нашия човешки свят е човешката уникалност, то уникална се оказва и създадената от него субективна поетична реалност. Прави впечатление концептуалната цялостност, която обединява в едно органично единство творбите от стихосбирката на поета. Една от традиционните плодотворни парадигми на интимната поезия има своеобразен дневников характер – стихотворенията следват развитието на чувството. Яворов пък задава в нашата литература един своего рода епистоларен модел на любовната лирика в стихотворенията си, посветени на Мина. Лазарин Чакъров се спира на друга, много своеобразна форма, или „серия”, както определя своята поетическа стратегия – тази на сънищата. В тази „Серия странни сънища” любовта е предадена и в своята полюсна детерминираност между платоничното и телесното („Усетих теб, твоя дъх и дух във бяло” – „Две тела във облаци от пяна,/ търсещи се устни...”), и в своята безкрайно богата нюансираност („Там, във полумрака те видях,/ 2

полузасмяна,/ с полуотронена сълза,/ в полулунна светлина,/ полугола,/ в полусянка,/ полубяла,/ с полупротегната ръка./ Там във полумрака,/ полу ли си, или си цяла?”). Сънят, съновидението – това в поезията на Чакъров е другата реалност, но и не само. Сънят, съновидението – това е ключът към нашата реалност, призмата, през която истинските, големите неща в нашия живот придобиват действителните си измерения, очертана е тяхната мащабност и уникалност. Вярно, че лирическият глас поставя епифоричните въпроси „Ти ли си, или не си...”, но това не е израз на съмнение в значимостта или съкровеността на чувството, а е по-скоро свързано с едно неформулирано, но ясно осезаемо желание сънят, видението, мечтата да бъдат материализирани („Сън./ Лудо!/ Красиво!/ Жадувам го на живо!”), с копнежния характер, изначално присъщ на любовната лирика. В стихосбирката не е пропуснато и друго проникновение на интимната поезия – това за самодостатъчния свят на двамата влюбени, светът, в който всеки представлява хоризонтът за любимия човек. Любовта в този си аспект естествено се свързва с идеята за надмогване на битийната тежест, за преодоляване греховната обремененост на заобикалящия ни свят, накратко казано – за любовта като спасение: СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Дузина оловни души в казана на ада се гърчат. А аз, с лопата, рина пътека, сред мръсни, продажни и грешни души, за да може по нея, полека-полека да стигнеш до мойта душа. 3

Поетът Лазарин Чакъров очевидно има склонност към формата на лирическата миниатюра, казано не точно като жанров определител, колкото с акцент върху афористичния творчески почерк на поета. Неговите стихотворения са издържани в тази трудна за постигане, изискваща много от поета, но и обещаваща му много форма. Това в случая е и най-целесъобразното решение, след като стихотворенията се четат не просто сами по себе си, но и като фрагменти от една по-висша текстова цялост. Съответно фразата е стегната, експресивна, лаконична. Има една овладяност в цялостнота атмосфера на тази стихосбирка, която прави още по-въздействащи съкровените чувства, изразени в нея. Един от особено ярките примери за сентенциознолапидарния стил на поета е стихотвореният фрагмент „Да си жив е...”

„Моторни песни” без корицата на Борис Ангелушев, „Бай Ганьо” – без Илия Бешков, „Дон Кихот” – без Оноре Домие. Така и тук сетивната пълноценност се постига във висока степен благодарение на сполучливо създадените илюстрации. И макар на пръв поглед да е странно, Лазарин Чакъров съумява да направи своите сънища наши. Защото в това се изразява всъщност силата на една поезия – дали си й повярвал, дали си се приобщил към нея. Светът на субективната съкровеност, на личното интимно чувство се възприема в текстовете от стихосбирката „Сънища разни” като свят, в който щедро е допуснат и читателят чрез силата на поетическото обобщение. На него, на читателя, е предоставена щастливата възможност да се приобщи към деликатния, нюансиран, експресивен и богат свят на „Сънища разни”.

ДА СИ ЖИВ Е – да мечтаеш, да не витаеш в някаква заключена, ръждясала химера, а всецяло да се слееш с дух и с тяло. За да си жив – не спирай да мечтаеш!

д-р Георги Стаматов

февруари 2013, Варна

В цялостната концепция на стихосбирката значителна роля има и визуалното оформление – дело на даровитата Анета Иванова. Младата художник-фотографка е доловила вярно духа и атмосферата на поетичните текстове и им е дала адекватен израз в своите илюстрации. Със своята деликатност, финес и експресивност те обогатяват художествения смисъл. Към читателската рецепция се добавя и визуалната. Илюстрациите, това практиката го е доказала, имат голямо значение при възприемането на една книга. Не можем вече да си представим 4

СЪНИЩА Аз тихо ще вляза в съня ти и до изгрев ще те рисувам с целувки. Дали ще усетиш тогава, какво обичта ми ти дава.

ПЪЛНА ЛУНА Ела във мен, вечерно слънце ще те посипе със брокат, ще те завие звездно одеало, луна ще те целуне със сребристото си огледало, а аз ще съм ти като нощ и ден.

НАДЕЖДА Усещаш ли как всяка нощ тайничко в съня ти влизам, целувам те във полунощ и после тихичко излизам... С надеждата – поне веднъж, да се събудиш и ме спреш.

СЕРИЯ СТРАННИ СЪНИЩА

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Ранно утро, поле от маргарити, в средата на полето – ти. Гола. Диамантена роса покрива твойто тяло. Странен сън – и всичко в бяло, бяло... В поле от маргарити – ти ли си, или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Звън.

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН:

Събуждам се,

Вана.

поглеждам вън –

Две тела във облаци от пяна,

вали...

търсещи се устни,

Пред мен си ти

затворени очи,

и струйките по твойто тяло

ръце които виждат.

трептят като по мокро огледало.

Странен сън – във ваната за двама,

Странен сън вали.

ти ли си, или не си...

Ти ли си, или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: В съня ми – ти... И днес, непрекъснато се питам: – В това което цяла нощ се случи, ти ли си, или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Легло. Главата ми прегърнала възглавница. До мен китара. Ръката ми по грифа тръгва, докосва струните и плъзва се по гладкото и тяло. Усетих теб, твоя дъх и дух във бяло. Странен сън. Ти ли си, или не си....

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Нощ. Под твоите завивки една ръка се шмугва, а след нея – котешки език. След малко – леглото ти направо лудва! След още малко – стенание и страстен вик. Странен сън. Под тези дъхави завивки, с кадифена кожа и побъркващи извивки, ти ли си, или не си?

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Дузина оловни души в казана на ада се гърчат. А аз, с лопата, рина пътека, сред мръсни, продажни и грешни души, за да може по нея, полека-полека да стигнеш до мойта душа. Странен сън – пътека, боси стъпки, ти ли си, или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Триножник, четки и платно, а в лявата ръка – палитра с много цветове. С премрежен поглед, към палитрата посегнах с четка. Онемях! В ръката си, аз теб видях, в ръката си, аз теб държах. Усмихната и многоцветна, дяволски красива, самодива. Започнах да рисувам с устни.

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Отвън се чуват тихи стъпки, кратък звън. На входната врата – застанал сън. – Аз съм твоя сън – ми казва – вземи ме! Като сянка, нежно ме прегърна и във тебе неусетно се превърна. Странен сън – да вярвам, или пък не, ти ли си, или не си...

Странен, недорисуван сън... Дали си ти, или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Вървях по тесничка пътечка, покрай морски бряг. А водата – толкова кристална, че във нея те съзрях. Спрях. Поех си въздух. Към тебе полетях... После се събудих... Странен, мокър сън. Там, в морето – ти ли си, или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Вървях полунапред, а погледът ми бе полуназад. СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН:

Там, във полумрака те видях,

Дъжд от мисли,

полузасмяна,

цветни капки,

с полуотронена сълза,

питащи очи,

в полулунна светлина,

чаровница със четка

полугола,

и тубички с мечти,

в полусянка,

рисува странен сън...

полубяла,

Ти ли си, или не си...

с полупротегната ръка. Там във полумрака, полу ли си, или си цяла? Ти ли си или не си...

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Сънувах, че нищо не сънувам, някой ми обсеби моя сън... Дали си ти, или не си?

СЪНУВАХ СТРАНЕН СЪН: Лятна вечр, бленувано момиче, чаша бира, докосване, дъхът ми спира, въздухът пропит с усмивка, а срещу мен – говорещи очи. Ти ли си, или не си...

ДЪЖД Обичм да вали. Валят мечти, валят надежди, валят съдби, валят учудени очи. Валиш и ти, а аз стоя с разперени ръце, ръце готови, да прегърнат всяка капка. Обичм да вали! Много да вали!

СМРАЧАВА СЕ Изцеждам мислите в последна капка животворен сок. Лъчи. Скок във нищото. С отворени очи. Докосна ли те с пръсти – ръцете ми ще станат факли. Смрачава се. Пак ли ще остане тъмно?

СЪН Съмна. Събудих се. Сънувах странен сън. Жаден съм за странния си сън. Посипани с цветя. Аз и тя. Сън. Лудо! Красиво! Жадувам го на живо!

СЪНИЩА РАЗНИ