HER Magazine, issue 2 by Antoaneta Voleva

брой 02 | април 2009 излиза с

РАДОСЛАВА МАСЛАРСКА в света на приключенията и финикийските знаци

MONEY TALKS да поговорим как харчим

съдържание

екип

Градът

Главен редактор Мария Касимова

Графикът с важните неща за месеца 4 Шопинг на предмети с лустро 6 Магазините за черен лак и високи токове 8 Защитата Лошият човек, дето дебне в мрака 10 5 часа и 17 минути с... Велислава Анастасова 12 Жената на НЕЯ Преслава Владимирова и животът в „Ауди“ 14 Мястото където да паркираме колите си с кеф 15 Нещата Две хубави коли - музика, лъчи 16 Изборът от режисьорския стол на Зорница София 18 Топ 3 Да не се изложим пред чужденците 20 Вкусът Зрял фасул на сладка торта 21 Витрината българският магазин ала Colette 22 Човекът и Фактът хора и танцуващи коне 24 Срещата Горещо интервю с хладната Тилда Суинтън 26 Личността Радослава Масларска, която разбира от пари 28 Темата Време за пар(т)и 34 видът

Хартиени знаци една мода сред тонове листа 46 Стилистът Дани и Люба от „Гардероб“ представят минимализма 52 Историята на един фактор, макс фактор 53 Промяната Рицарят Мария Конакчиева 54 Специалистът Как да си седнем на дупето и да не ни е грапаво 56 Козметика новини 62 Удоволствието Шест работещи жени в поза лотос 64 Архитектурата Църквата на следващите векове 66 Дизайн този път искаме кресло, диван, шкаф и книга 67 Жена като никоя друга Хелена Косто, която стана художник на 60 68 Пътуването идва Великден, значи тръгваме за Йерусалим 70 Четенето Да дадем думата на преводача / Виолет - Бисиклет 74/76 Афиш толкова много места, където да отидеш 78 Имиджът кога дамите да стават кавалери 84

mariaka@neia.bg

Арт директор Антоанета Волева antoanetav@neia.bg

Редактори Анелия Янева aneliay@neia.bg

Радмила Христова radmilah@neia.bg

Асоцииран редактор Козметика Александра Божкова alexandra_sunny@yahoo.com

коректор Валентина Петрова Графичен дизайнер Ралица Янева ralitzay@neia.bg

предпечат Людмил Тасев lyudmilt@economedia.bg Божидар Андреев bandreev@economedia.bg

Бранд мениджър Мария Михайлова mariami@economedia.bg

Директор Списания Веселка Данчева vesy@economedia.bg

Рекламен мениджър Мария Богданова mariab@capital.bg

Автори текст: Антония Ковачева, Боряна Кирилова, Вера Траянова, Димитър Стоянович, Елена Драгостинова, Емилия Дворянова, Ивайло Минов, Мария Спирова, Мая Иванова, Надя Младенова, Николета Маринова, Николета Попкостадинова, Нина Георгиева, Поли Каменова, Светлана Куюмджиева, Сюзън Ориу, Тича Дичева, Цвете Тюлева Автори визия: „Гардероб“, Николай Пачев, Кристо, Александър Кацев, Десислава Панчева, Драгомир Матеев, Елена Ненкова, Елена Спасова, Красена Цветкова, Кристина Борисова, Момчил Христов, Станимир Врачев, Тихомир Рачев, Цветелина Ангелова, Bliss Studio, Михаил Михайлов, Венцислав Вълев Издава „Икономедиа“ АД Печат „К1 Партнерс“ АД София 1000, ул. „Иван Вазов“ 18, тел. 02/ 81 05 527 Броят е приключен редакционно на 14.03.2009 г. Хонорари се изплащат всяка сряда 10:00 - 12:00, 14:00 - 16:00 часа, на ул. „Иван Вазов“ 20.

корица Фотография: Bliss Стайлинг: Николай Пачев Грим: Венцислава Койчева Think Tank Lab Коса: Благовеста Маркова / Sinn Style радослава е С яке от велур с щампа от лаково покритие на райе Armani Collezioni от Trend Box, еластичен гащеризон Hannah Marshall от Allure, колан-пояс от велур и гладка кожа La Perla

RE и контрибутори

Признанията на една прахосница

снима Цветелина Ангелова

В момента на щракването на апарата за тази снимка аз имам в портмонето си 42 лв, около 12 евро на монети и банкноти, четири крещящи за месечни вноски кредитни карти и една дебитна с преполовена заплата в нея. Не се оплаквам, напротив - за има няма трийсет години привикнах да разпределям парите си по някакъв начин, така че да не оставам на нула. Истината обаче е, че колкото и пари да имам, мога да ги похарча всичките за отрицателно време. Заразена от идеята на броя да потърсим нашето отношение към парите и харченето, реших и аз да си водя финансов отчет за един месец... Пълна катастрофа! Излиза, че за обеди и кафета с колеги и приятели съм похарчила около 400 лв. За пазаруване за вкъщи (през вечер в супера, всяка вечер в „Плод и зеленчук“-а ) са отишли близо 500 лв. Прибавяме още 300 лв за кино, следобедни питиета тук-там, шоколадчета и фрешчета за децата, списания и още 200 лв за фризьор, маникюр и един масаж от време на време като лукс. Да не забравям и козметиката (дневен, нощен крем и околоочен контур поне), някоя и друга спирала за мигли, гланц и червило. Като се появи и нещо непредвидено като смяна на накладки например или развалено казанче в банята, детски рожден ден (поне един път месечно - много деца, много нещо...) ето ти ги заминали още 300-400 лв. Останалите са за покриване на сметки, вноски по кредити, застраховки, някой зовящ от витрината чифт обувки или безсрамно прекрасна

рокличка... Опитах се да класифицирам и най-тъпата покупка, която съм направила за месеца. И фаворит този път беше една събирачка на косми с лепяща лента, която при наличието на голямо космато куче вкъщи свърши още първия ден, а аз продължавам да събирам толкова косми от жилището си, че да мога за седмица да си сглобя още един домашен любимец... Накрая май излиза, че съм огромна прахосница. И я направо да се отказвам от онова изречение, дето съм била привикнала да разпределям парите си... Вторият брой на НЕЯ влиза директно... в портмонетата. Търсим истината по въпроса как, защо и за какво хората харчат парите си. Съответно и как ги печелят. Честно казано, след цялата ни финансово редакторска работа по експериментите и текстовете, нямаме лично подобрение в разпределянето на приходите и разходите си. Но поне като истински съвременни дами сме направили усилието. На снимката тук ме виждате с порфейлите на цялата редакция плюс тези на колегите от рекламата. Дадоха ми ги безрезервно без да си прибират наличностите в тях. Така че за половин час всъщност ще да съм разполагала с част от месечните бюджети на десетина човека. Докато ги държах в ръцете си, си казах, че със сигурност знам няколко неща за парите - че са направени да се харчат, че се печелят трудно, че не е хубаво да ги дължиш и... че са от женски род. Мария Касимова

Кристина Крънчева

Поканата да работя за сп. НЕЯ беше приятна изненада за мен. Надявам се това вълнуващо начинание да се превърне в интересно и цветно пътешествие през света на протокола, в края на което да не ни стряска нито един пътен знак, а правилата за движение да са ни по-близки от тези по лудите градски улици. Под ръка винаги ще ни бъде примера на големите, получен в The Protocol School of Washington и London Image Institute, където съм завършила образованието си по имидж, етикет и протокол. Опитът ми като консултант по корпоративен имидж и бизнес етикет и удоволствието от срещите си с хора ми подсказват, че ни предстоят вълнуващи срещи тук на територията на НЕЯ.

Десислава Панчева

С Хелена и съпруга й се срещнахме пред пощата в Костенец. Точно там оставихме колата ми и се запътихме със семейния автомобил към дома им, намиращ в малко селце близо до града. Тук бях дошла, за да се запозная с Хелена, да я снимам и да прекарам един обикновен работен ден. Но нейният план беше друг. Щяхме да вземем дъщеря й и след това да отидем и да хапнем страхотно ризото, което приготвят в един ресторант, закътан някъде в гората. И ето ме мен в топлата семейна атмосфера на тази красива и артистична жена, с нейния безкраен поток от думи, усмивки и истории. И, рабира се, нейните портрети, които вече се разкриваха пред мен по различен начин. Зад всеки един стои по една истинска човешка история. Но, разказана от Хелена, всяка от тях придобива фантастични, граничещи с абсурда измерения...А! и ризотото беше просто невероятно!

27.03. - 23.04.09

градът графикът

„Space Retro“ модната колекция, вдъхновена от ерата на изследването на космоса през 80-те. (ул. „Иван Асен“ 22, до 16 април)

Да изтрия ангажиментите си за 17-ти! De Phazz и проекта им Big заедно с The Angel Zaberski Big Band (зала 1 на НДК, 30–70 лв.) Да видя новата пиеса на Яна Борисова в Младежкия театър „Тихи невидими хора“ с режисьор Десислава Шпатова.

Да си купя „Срам“ на Салман Рушди (от издателство „Колибри“)

Да отида на изложбата „Дарвин сега“ в Националния природонаучен музей. Тя продължава до 14 април.

Kenny G ще бъде на 1 май в зала 1 на НДК. Билетите за концерта са 25–80 лв.

Paul Van Dyk ще бъде в Зимния дворец на спорта на 18 април (събота) - може пък и да съм в походящото настроение.

Да мина през новия салон за красота на Denyl Fashion House (бившият „Минерал сувенир“), има добри отзиви за обслужването.

Да си набавя билети за:

Да заведа детето на „Вълшебствата на Мики Маус!“ 18, 19 и 20 април в зала 1 на НДК. Билетите са 25–60 лв.

В zoya.bg (сайтът за биокозметика) има промоция: минус 12% при закупуването на 3 сапуна. Получаваш ръчно ушита торбичка и също такава картичка!

1. Pasion de Buena Vista на 11-ти в Пловдив и на 12-ти в София. (30-60 лв.) 2. Tango Seduccion на 7 и 8 април, зала 1 на НДК. Билетите са 20–50 лв.

27.03. - 23.04.09

Потопете Вашите Устни в Лукс от Влага! Безкомпромисен Истински Цвят. Изумителна гладкост. Новото Съвършенство за Вашите Устни.

за корекция градът шопингът

1. Обувки Casadei, 1450 лв. 2. Шейкър от инокс Sagaform by Matz Borgstrom (Genesis), 48 лв. 3. Очила Jean Paul Gaultier (Faceoptic), 250 лв. 4. Количка с магнит за бюро от инокс Troika (Genesis), 35 лв. 5. Стоманена писалка с платинено покритие и оникс Mont Blanc (Vip Shop), 1380 лв. 6. Модел на Chevrolet Corvette на Maisto (Orange Center), 72,37 лв. 7. Керамично прасенце (Orange Center), 17,50 лв.

Лъскави маниери Нещата, които си купихме, заради металния им блясък снима Тихомир Рачев/No Frame Studio | избра Garderob

27.03. - 23.04.09

www.azzaroparis.com

LOVE IS A GAME

за корекция градът магазините

Стилът на Елена написа Радмила Христова | снима Тихомир Рачев

Елена Пенева e редактор в dnes.bg, където пише за новостите от света на шоубизнеса, изкуството и културата. Колегите й я определят като „актриса, певица, танцьорка, йога магьосник... Свири на китара. И китарата няма нищо против... Разбира от театър, кино, книги, литературни жанрове и, хм... актьори.” При толкова много таланти и цветове вътре в нея Елена се облича изцяло в черно отвън. Сякаш всяко външно проявление при нея си има вътрешен контрапункт. Но да прекараш с Ели няколко часа в обиколка на магазинит, означава да си изкараш шарено, и то много шарено.

В Studio B 52 Елена намира своите обувки от черен лак с платформа и на невъзможно висок ток. Тя никога не носи равни подметки. “Дори и джапанките ми са високи”, обяснява, като с това категорично дава да разберем колко е непреклонна по този въпрос. Нотка на колебание при гледката на почти същия модел, но в червено, бяло и синьо. И все пак черното е моделът, който Елена избира за себе си. В гардероба й преобладава черното, като понякога много рядко и съвсем плахо се появява и зелено.

В Diferrente откриваме новата пролетна колекция, от която в полезрението на Елена попада бял тишърт Gianfranco Ferre. Той би бил чудесна компания на чифт черни джинси, например. Елена харесва спортно-елегантния стил. Дрехата, която спечелва Ели, е един промазан черен тренч. Той определено се вписва в стила й и би бил приятна придобивка за влажните пролетни месеци.

27.03. - 23.04.09

за корекция

В Catwalk ни очаква новата пролетна колекция. И какво има в нея за Елена? Тренчкот. Какъв на цвят? Черен, разбира се. Този й стои прекрасно и освен това допълва нейната женственост с един по фем фатал нюанс. Високите обувки от черен лак слагат секси точка на цялостния й външен вид. „Ето така се харесвам”, казва Елена и се усмихва. Тя е много взискателна към външния си вид и рядко е напълно удовлетворена.

Тук Ели решава да разчупи нещата. Ето я в мек вълнен пуловер и бейзболна шапка. На намръщения фотограф отговаря с: „Какво, бе? Това е gangsta!” Предизвикателният черен топ е винаги добър избор, защото изглежда добре под сако през деня и лесно се превръща в парти тоалет за вечерта, когато се налага да се реагира бързо и направо от офиса.

STUDIO B52 София, бул. Витоша 15, DIFFERENTE София, бул. Витоша 17, MUSTANG JEANS Sofia City Center, CATWALK Sofia City Center

Следващата точка от обиколката по магазините е Mustang jeans. Там лесно и бързо Елена може да си спретне удобен сет за свободното време. Пастелно зеленият памучен пуловер е добро попадение – комфортен като усещане и приятно подчертаващ котешко зелените й очи. Джинсовият тренчкот би могъл да стане част от гардероба на Елена, защото нейният стил е приятна комбинация от елегантност и неглиже. Точно преди да реши как да постъпи с него обаче, пред погледа й се изпречва стилна черна чанта и именно тя взема връх, когато идва моментът да избере между двете.

за корекция градът защитата

Непознатият в тъмното написа Мария Спирова | илюстрира Ралица Янева

Няма жена, която да не се е сблъсквала с напорист непознат на тъмна, безлюдна улица. Намеренията на такъв човек обикновено са трудни за предугаждане и често ни плашат повече от необходимото. Какви са начините да предотвратим стълкновение със съмнителната личност?

Колкото и стряскащо да е изживяването, вероятността да си имаме работа със злонамерен психопат е статистически малка. Повечето натрапници не планират атаките си предварително, а действат импулсивно, подтиквани от действителна нужда или психическо разстройство. И рядко упорстват в преследването, ако още в началото бъдат избегнати или отблъснати решително. Натрапникът също изпитва притеснение. Затова ако не покажете страх, а хладнокръвие, вероятността той да се обърка и оттегли е значителна. Не се паникьосвайте, а отклонете авансите му ясно и категорично. Не бъдете груби: изреченото с уверен глас „Съжалявам, нямам пари в момента” е по-полезно от пискливото „Разкарай се, мизерник!” Границата между твърдостта, която може да отблъсне натрапник, и агресията, която може да го предизвика, е тънка. Не се опитвайте да го сплашите. Най-добрият ви ход е да напуснете периметъра по най-бързия начин. Ако подозирате, че някой ви следи, не пробвайте да се изплъзнете с произволно тичане, без да сте си

набелязали предварително достижимо убежище. По-добре да изгубите няколко секунди в планиране, отколкото да се изтощите след няколкостотин метра безцелен галоп. Ако сте на високи обувки, свалете ги. Можете да замерите натрапника с тях, за да си осигурите преднина. Ако не виждате отворени заведения, не се колебайте да позвъните на вратата на първия жилищен вход. Семейството, което бихте смутили, ще ви разбере, когато научи за премеждието ви. Ако натрапникът е видимо пиян или дрогиран, просто не показвайте, че сте го забелязали. Той не мисли логично и не е ясно как ще реагира на вашите сигнали. Ако ви се изпречи отблизо, бъдете готови за фамилиарност – сигрурно ще опита да ви докосне, било за да ви опипа, да ви потупа по рамото или просто да се опре на вас за стабилност. Това е моментът да го блъснете или спънете, но не за да му навредите, а за да го съборите. Некоординираността на пияните или дрогирани хора лесно ги отказва от преследване. „Непознатият в тъмното” е привлечен от жената, която излъчва безпомощност. Ако тя ситни забързано с приведена стойка и поглед, забит в краката, езикът на тялото издава, че се чувства уязвима, а същевременно не е досатъчно нащрек. За да не бъдете мишена, вземете следните предохранителни мерки:

Докато прекосявате рискови прос транства сама, не мислете за това, че си отивате вкъщи – това отвлича

вниманието ви и забавя реакциите ви. Ходете с изправен гръбнак и не навеждайте глава – така ще забележите от далеч всякакви съмнителни личности. Не вървете в близост до стени – те дават измамно чувство за сигурност, но често служат за прикритие или помагат на евентуалния нападател да ви притисне. Нощем, когато няма оживен трафик, вървете по средата на улицата. Тази позиция предлага най-добра видимост и маневреност и е оптимално осве- тена. Ако вървите точно под улични те лампи, преминавате през редува щи се зони на ярка светлина и внезапен мрак, а това ви дезориентира. Не ходете със скръстени или сключени към гърдите ръце, дори да ви е студено. Ръцете ви винаги трябва да са свободни, за да се защитите в случай на нападение.

Макар вече да изтъкнахме, че много малък процент от непознатите в тъмното планират да ви наранят, има случаи, в които е по-разумно да угодите на искането им. Ако натрапникът не ви заплашва физически или сексуално, но настоява да се разделите с ценностите си, ще загубите по-малко, ако му ги дадете, отколкото ако се опитате да се борите за тях. В следващия брой ще обсъдим някои рективни мерки и практични средства за самозащита в подобна ситуация.

27.03. - 23.04.09

www.cacharel.com

за корекция градът 5

часа и 17 минути с...

Велислава Анастасова написа Радмила Христова | снима Цветелина Ангелова

Велислава Анастасова е медиен директор на рекламна агенция Huts JWT. Още при първия ни телефонен разговор усетих що за човек е. По говора си личеше, че се усмихва и в гласа й имаше весели нотки. Предварително знаех за детската й мечта да стане балерина, а от портфолиото на компанията, за която работи, научих за някогашните й намерения да стане принцеса. Пак там на въпроса какво обича е отговорила „морето“, а за това, което мрази - „лъжите“. Дотук всичко се вписваше в образа на принцеса. От нейни приятели знам, че е непреклонна по отношение на необходимите й часове сън - никога не се лишава от тях, нито пък от необходимите й литри вода на ден - необхватно количество за обикновените хора. И явно този режим дава добри резултати, защото освен принцеса в малкото си свободно време Велислава е професионален работохолик в многото работно. От 8 години е медия директор в една от водещите рекламни агенции. За този успешен възход й помага не само здравословният живот, но и високата дисциплинираност и точност - нейни професионални черти, които хората около нея винаги споменават на първо място.

Моята сутрин в офиса. Колкото и да е забързана, винаги започва с чаша NESCAFE 3in1 (точно това е марката и никоя друга). Вкъщи нямам време за кафе, за сметка на това наваксвам количествата липсващ кофеин на работа.

След това времето започва да лети. Разговори с колегите и обсъждане на различни казуси, многото различни проекти и дребните и не толкова дребни ангажименти, свързани с тях, проверка на мейлите, препускащи в нета.

В школата по танци съм и както винаги започваме със загрявка. Тук изучавам 10 различни танца с моя инструктор.

Искам специално да благодаря на редакцията на сп. „Нея“, че реализира детската ми мечта да се облека в балетна рокля. Изненадата беше страхотна! Разбира се, аз не бях подготвена за нея и вълнението беше голямо!

27.03. - 23.04.09

за корекция С Велислава се видяхме в началото и края на един неин работен ден.

Всички телефонни разговори с клиенти и колеги и срещи. И без да се усетя, ето - дошъл краят на работния ден – понятие доста мъгливо и разтегливо на моменти...

Ето я последната работна среща за деня. След нея си тръгвам, защото съм на танци. Добре, че беше Dancing Stars, за да реша да реализирам детската си мечта да танцувам.

И понеже роклята не беше включена в сценария, се наложи промяна на цялостната програма. Прекратяваме латиноамериканските танци и преминаваме към нещо, което да подхожда повече на шопенката (балетната рокля)... Да кажем, виенски валс!

Беше много забавно и красиво, макар и с жена за кавалер. Чувствах се като принцеса!

Благодарим на Националната опера и на Мая Михайлова за балетната рокля, която ни осигуриха.

за корекция градът жените

на НЕЯ

В тази рубрика представяме всички дами, станали лица в рекламната кампания на НЕЯ

Преслава Владимирова маркетинг-мениджър на „Ауди“ написа Мария Касимова | снима Цветелина Ангелова

Преслава Владимирова е от особено забележимите жени - няма как да минеш покрай нея и да я не се вторачиш в големите й синьо-зелени очи и красотата й. Поканихме я за лице на кампанията на НЕЯ, защото знаехме, че е професионалист. И е от тези жени, на които често им се налага да слаломират между служебните ангажименти и задачите, които мило наричаме домашни. Ето я такава, каквато я срещнах

Нейната кариера През 2004 постъпих на работа в „Порше БГ“, вносител на „Фолксваген“ и „Ауди“ за България. Фирмата е дъщерно дружество на „Порше холдинг“, Залцбург, най-голямата търговска фирма в автомобилния бранш в Европа. Предизвикателството беше голямо. С времето осъзнах, че това е работата, която 100% отговаря на представите ми за вълнуваща и интересна, в която непрекъснато трябва се учиш. Автомобилите са най-сложният продукт, който предаваш в ръцете на краен клиент. Той е пресечна точка на различни пътища - на естетиката на дизайна на технологията на екологичните норми. Продажбата на автомобили

фокусира всички тенденции - това е един от най-динамичните и чувствителни браншове. Автомобилът е вълнуващ и емоционален продукт, който концентрира в себе си и високи рационални постижения - инженерни и технологични. Да се занимаваш с маркетинга на марка като „Ауди“ е изключително интересно, защото в луксозния сегмент е значим всеки детайл, който те разграничава от останалите. „Ауди“ е марка олицетворение на високи технологии и спортен дух, която през последните години разшири интензивно продуктовото си портфолио.

Нейните неосъществени желания Да направя по мой вкус красив и уютен дом за всичките ми любими хора и вещи. Вече го правя.... Да бъда пример за събрана и разумна майка за децата си, не съм сигурна, че някога ще успея. В служебен аспект да мисля повече за настоящето, отколкото за бъдещето. Да пиша в един тефтер, а не в 3 такива.

Нейните жертви и попадения

усет за време и възможност да експлоатирам нуждата си от динамика. Взима ми малко от времето за децата и хората, които обичам, но ако я нямаше, със сигурност нямаше да бъда пълноценна и в останалото.

Нейната рецепта за успех Да притежаваш чувствителността да изслушваш и да се вслушваш, търпението и дисциплината да систематизираш и преди всичко да не се взимаш на сериозно. Да се сещаш във всеки един момент, че успехът винаги е част от миналото и трябва непрекъснато да доказваш, че си на място. Ако освен това успееш да запазиш контакта с децата си, да приличаш на себе си пред приятелите, можеш да кажеш, че имаш добра кариера. Естествено да запазиш и любовта, но това си го пожелавам.

Нейната НЕЯ Държа на смислените и различни неща. Приех поканата да съм лице на НЕЯ, защото знам, че жените съчетават несъчетаеми неща и правят повече избори. Как става това, трябва просто да бъде казано. Може би на страниците на HEЯ.

Работата ми дава емоция, увереност, скорост, радост, фокусира ме, дава ми

27.03. - 23.04.09

градът мястото

ПАРКИРАНЕ ПО НОТИ написа Надя Младенова | снима Станимир Врачев

Отдавна търсим централно, функционално и създадено с настроение място за временна раздяла с автомобили. Открихме го в Пловдив. Не рискувахте ли и днес живота си, като вървяхте по платното, защото на тротоара вместо хора имаше коли? Или може би вие самите паркирахте неправилно, защото просто нямаше къде другаде? Животът ни, на пешеходци или шофьори, има крещяща нужда от паркинг! И докато центърът на София се превръща в най-големия платен гараж на открито под марката “синя зона”, в града под тепетата отскоро има друго решение.

Нарича се многоетажен обществен надземен паркинг и е част от мащабния 15-милионен проект по модернизацията на панаира в Пловдив. Засега съоръжението функционира само по време на панаирни изложения, но от април предстои и отварянето му за обществено ползване. Така че следващия път, когато посетите Пловдив, автомобилът ви вече си има място за почивка. Кратка разходка по моста на Марица пък ви дели от Стария град и центъра, наблизо са и хотел „Марица” и „Новотел Пловдив”. Пететажното съоръжение предлага място за 800 автомобила - 650 в закритата част и 150 на открита площадка. Има си система за регистрация и такава за информация за свободните места, противопожарна инсталация и два асансьора. Архитектурният

проект на паркинга е дело на фирма „Рикат”, а от съдбата му на сив бункер го избавят идеите за външно оформление на студио „Даел”. Така етажните профили на фасадата се превръщат в петолиние с огромни алуминиеви ноти и ключ сол, а на покрива на сградата “каца” автентичен самолет АН-2 с 30-метрови крила. За реставрацията на машината отиват месеци, а монтажът трае няколко дни и въвлича 60-тонен кран и група алпинисти. Не е изненадващо, че човекът зад идеята архитект Марин Мерекьов от студио „Даел”, е истински авантюрист и в живота. Мазето му приютява водолазна лодка, мотоделтапланер, ATV и мотор. Горд носител е на диплома по мотоделтапланеризъм, създател на писта край Видин и колекционер на книги със заглавия като “Авиационна

метеорология” и “Учебник за пилота делтапланерист”. Това определено обяснява самолета върху покрива на новия пловдивски паркинг. А нотите? “Не чуваш ли? В студиото ни работим нонстоп под въздействието на Сезария Евора”, смее се архитект Мерекьов, който вече се е заел и със следващата отговорна задача – кандидатсване за проект на българския павилион на „Експо Шанхай 2010“.

Харесахме този паркинг за място на месеца, защото изглежда добре и върши работа.

градът нещата

Две димящи дула написа Николета Маринова | снимки архив на компаниите

Ако трябва да свържем темата „жените и парите“ с автомобил, който се отнася и до двете думички, няма да има кой знае колко класирали се. Затова избирам двама горди представители на воинството, които съвсем достойно ще подкрепят имиджа на една финансово независима жена в обществото. Започваме с класическия представител - „Мерцедес“. GLK блесна за пръв път на премиерата на „Сексът и градът“ и по тази линия беше обявен за „дамски“ автомобил. Това важи с пълна сила, ако всички дами по природа са с бензин в кръвта, офроуд в мислите и комфорт и лукс в ежедневието си. Те са по-скоро изключение, но пък точно на тях идеално ще лепне наследникът на култовото „кубче“, добрата стара G класа. Съвсем искрено и лично обаче GLK е автомобил, с който можеш да се гордееш. Просто GLK се забелязва веднага и на място. Изглежда малко грубо, с прави изсечени линии, което изобщо не е характерно за другите модели на марката. Този представител обаче има за цел да препраща към „батко си“, т.е. G класата, с боен псевдоним Кубчето. Офроуд възможностите му са изключително впечатляващи, а ако някой твърди, че дамите не се занимават с подобен спорт, да провери класирането в БГ шампионата. За финал - „Сексът и градът“ със сигурност е бил добър фон за премиера на този автомобил. Но точно GLK на практика спокойно може да замести достойно една легенда като G класата. И затова някак не му приляга да го определим само като дамски. Той просто е само за мъжки момичета. Второто предложение идва с различен поглед към любимата автоиграчка на

една истинска пораснала дама. Всъщност достатъчно е само споменаването на вълшебната думичка „Порше“... Но с уговорката, че не говорим за връзката на този автомобил с една порода малки момиченца със съмнителни шофьорски умения, които трудно се справят със спортния волан най–вероятно заради прекалената ноктопластика... За една успяла жена обаче, която не се притеснява да демонстрира своя вкус на истински автомобилен ценител, новото „Порше Панамера“ е нещо специално. Преди всичко „Панамера“ е истинска революция за „Порше“ - това е първият в историята на марката спортен седан с четири врати. Именно тези пълноценни четири места могат да го класират (макар и да е малко „извратено“) в категорията семеен автомобил. Макар и да е леко разочарование за доста от феновете на марката, които си искат старите двуврати турбопушки, „Панамера“ си спечели и много почитатели. И какво толкова - защо пък да си нямаш хем „Порше“, хем лимузина в гаража?!... Представете си сега следната картинка: Стоварвате децата в 8 сутринта, разцепвайки ранната мъгла по улиците. Ковете минутата за сутрешната оперативка в офиса, защото всеки ще ви направи път в задръстването при вашите децибели от между 300 и 500-те коня в двигателя. Това пък, че „Панамера“ е криминално красив, е друг въпрос... Но когато търсите в автомобила си спорт, практичност, естетика и преди всичко начин да разплачете всеки мъж на паркинга, „Панамера“ е вашата вълшебната кола.

Асистентът Тази година LG и PRADA отново ще зарадват публиката си с няколко съвместни стилни и технологични продукта. От тях за наш любимец веднага припознахме красивия аксесоар за ръка PRADA Link, модел LG-LBA-T950. Той се предлага заедно с най-новия модел телефон на PRADA oт LG (LG KF900). По външни белези много прилича на часовник, но на практика представлява стилно Bluetooth устройство, което ви показва всички постъпващи обаждания и съобщения и така ви спестява досадната необходимост да изваждате мобилния си телефон от чантата или джоба си всеки път, щом ви потърсят. Той прави използването на телефона по-лесно и практично, а и въвежда изцяло нова концепция в мобилно-комуникативните ви навици.

27.03. - 23.04.09

за корекция градът изборът

Не очаквайте от Зорница София да направи откровено комерсиален филм. Или лента, която да отговаря на клишираните представи на Запада за Балканите. Или пък нещо, което не завършва с хепиенд, дори той да е стилизиран като финала на дебютния й „Мила от Марс“. Това тя не го може. Затова пък може всичко останало – да е режисьор, сценарист и продуцент на филмите си; още с дебюта си да спечели голямата награда от международния фестивал в Сараево 2004 и други 14 награди след това. Да продължи работа почти на следващия ден след раждането на дъщеря си Ники Амрита. Да показва упорито и последователно, че в България има хора, които следват мечтите си и са щастливи (в документалния филм Modus Vivendi). Да се справя еднакво успешно и в игралното, и в документалното кино. Освен с кино да се занимава професионално с видеоарт, видеоинсталации, пърформанси, акции и живопис и да направи над 50 изложби и фестивални участия в България и по света. И цяла една година да гради църквата в Централния софийски затвор редом със затворниците. Изобщо, ако искате да амбицирате Зорница–София, кажете й само една дума: невъзможно. Повод да я поканим в рубриката „Изборът“ е предстоящата премиера на новия й игрален филм „Прогноза“. фотография Тихомир Рачев стайлинг Гардероб грим и коса Христина Трайкова Зорница е с рокля Mango

27.03. - 23.04.09

За „Прогноза“ четете на стр. 82

Зорница София

Европа. Континент с глобална мисия от Хари Салман. За този свой избор Зорница каза: „Красиво направена книга, с поглед към същността на нещата, отвъд обичайните събития и лица. Позитивен поглед към историята, която ние познаваме по-скоро чрез войните и решенията, в които единичният човек няма принос. Но всъщност има.“ Издателство „Кибеа“

Пуф donut

Pegaso C

От колекцията Sushi на Едвард ван Вилет за Moroso. Колекциятa носи това име заради десените и материите на тапицерията. Или както авторът им казва, „Дамаските приличат на външната част на суши ястия. Можете да използвате различни десени, цветове и бродерии и да създавате най-различни комбинации... да направите ваше собствено меню от мебели.“ Зорница избра този пуф, защото обича етно мотивите и ръчно изработените неща.

Крилото от Mango. „Беше предложено от Даниела — стилистката на снимките, и съжалявам, че не стигнахме до него. А тя също се влюби в крилото и си го купи. И аз мисля да си го взема тези дни, преди да излезе списанието и да е свършило в магазина.“ Предлага се в един уникален размер и цвят златисто.

Belle en Rykiel Blue&Blue Новият аромат на Sonia Rykiel е динамичен и свеж коктейл от плодови и цветни нюанси. Връхните нотки носят аромата на зелена ябълка и горчив портокал. Сърцевината е нежно докосване на роза и циклама, а в основата е от аромати на мускус и амбър.

iMac Това е нещото, което Зорница София избра категорично и постави 3 удивителни след него! И има защо: мощен iMac със скорост до 3.06GHz. Intel Core 2 Duo процесор и повече стандартна памет. Най-силната черта на iMac е съчетаването на висока скорост и удивително малък обем. iMac има невероятно тънък профил и широк екран с рамка от анодизиран алуминий. Както казва Зорница София, когато се наложи да се върнем към PC-то, се чувстваме обидени: „Aбе, това не го ли минахме вече!“

Jaguar XK Характеристиките на последният модел на Jaguar са зашеметяващи и именно следните: 4.2-литров V8 двигател с механичен компресор, променлив контрол на разпределителния вал, развиващ 420 к.с. и максимален въртящ момент 560 Nm, ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5.2 секунди. А иначе, чисто по женски, важните неща са, че моделът се предлага като купе и кабрио и можете да избирате между два вида седалки, като спортните са стандартни, с висококачествена пресована кожа и електрически настройки. Нова система за помощ при паркиране със заден индикатор с ултразвукови датчици, за да не съсипвате безупречния външен вид на колата си, докато се опитвате да я вместите в малки пространства за паркиране в града.

градът топ

Ресторанти, където да заведем чужденец на вечеря написа Радмила Христова | снима Александър Кацев

Този месец се заехме да изберем трите заведения, които най-силно впечатляват гостите ни от чужбина. Заложихме няколко първоначални критерии: да има музикална програма, да се предлага автентична кухня, интериор и атмосфера, да е вкусно и най-важното - „да не се излагаме пред чужденците“. Не искам да си спомням колко гювечета, сачове и пърленки паднаха жертва на нашето начинание. Само ще кажа, че добрите резултати от наложителното гладуване след експеримента с тирамисуто в миналия брой, бяха напълно погубени... При все това опитът си е опит и той стовари пръст върху следните места:

Веселото село

Под липите

Хаджидрагановите изби

С влизането тук попадате във вихъра на шумен общонароден празник с оркестър, много музика, танци и песни. Има големи маси за обемни компании. Пред очите на клиентите се приготвя дори и хляба. Сервитьорите разнасят народни (като вид и като количество) порции върху огромни дървени табли. А гвоздеят в програмата са обикалящите от маса на маса музиканти с бели танцьорки. Свирят на уше с... тромпет, а пък танцьорките се катерат по столовете и масите, за да внесат повече цвят във веселбата. На чужденците тук наистина им харесва, защото хората се вият между масите, а веселието е по ориенталски разточително. Пък и те отчаяно се опитват да разплетат крака в такт 7/8, което ги забавлява.

Това заведение е с история. Къщата е запомнила времената, когато тук се е помещавала кръчма „Селект“ - любимо място за известни личности от миналото, чийто истории са поместени на страниците на менюто. Под липите“ може да ви предложи тих и спокоен обяд или изпълнена с родопски гайди вечеря. Храната е приготвена с финес, вкусна е и следва оригинални български рецепти, които отдавна са отпаднали от ежедневното меню на българите. Препоръчваме този ресторант за поизтънчено потапяне в традициите и бизнес срещи с лек характер на разчупване на официоза.

Ресторантът представлява типчина българска винена изба - каменни стени, покрай които са подреден огромни дървени бъчви. Кръстено е на Хаджи Драган, който съхранявал в избите си вина от различни краища на България. До очарователното хранилище достъп имали малко и отбрани хора. Тук се приготвят вкусни ястия на жар, на плоча и на скара пред погледа на посетителите. Всяка вечер в ресторанта има народна музика, а по желание програмата може да се раздвижи и от фолклорен танцов състав. ул. Христо Белчев 18

Лозенец, ул. Елин Пелин 1

Борисовата градина, срещу БНР

27.03. - 23.04.09

за корекция Градът вкусът

Фасулска торта Пенка Михова, стопанката на ресторант „Параклиса” във Варна, е получила рецептата за фасулената торта от Казанлък. Изпратена е от нейната леля и първа учителка.

Продукти 8 яйца, 400 г сварен дребен бял боб (2 купички), 13 с.л. захар, 1 бакпулвер (или сода с лимонена киселина), 1 ванилия и няколко капки ром, шипков мармалад и сладко от зарзали (може и друго по желание).

приготвяне Яйцата се разбиват със захарта до побеляване. Свареният и изцеден боб се пасира, а люспите, които са останали, се махат. Бобът се добавя към разбитите яйца, слага се бакпулверът и ванилията. Поръсва се с рома или друга ароматна напитка. Сместа се разделя на две равни части и се пече в намазана с мазнина и поръсена с брашно форма за торта в загрята до 150 градуса фурна. Блатовете се оставят да изстинат, после се слепват с шипков мармалад. Отгоре по средата се маже със сладко от зарзали (или с бяло сладко), а около него пак се слага шипков мармалад. Украсява се със сладки топчета от моркови и със захаросани клончета магданоз.

градът витрината

Концепцията FARENAH написа Тича Дичева | снима Цветелина Ангелова

Искате да дадете пари, но искате и някой да се постарае добре, за да ви е приятно, когато го правите. Затова са концептуалните магазини – процъфтяваща микроиндустрия за хай-клас мода, лимитирани серии и непопулярна козметика, опаковани стилно в уникален дизайн, музика, изкуство и шампанско. Феновете на този тип пазаруване (ако познавате уникалния магазин Colette в Париж) могат да си отдъхнат спокойно, защото България вече си има такова място - Farenah Concept. Тук посещението тип „да хвърля един поглед” се превръща в цял следобед, завършващ с удовлетворителни харчове колкото една ипотека. Farenah Concept обединява мода, козметика, дизайн, изкуство, технологии и музика в прекрасна триетажна сграда с високи прозорци и обилен простор. Всичко е красиво и рядко срещано. Много от етикетите може и да не ви говорят нищо, но вниманието към детайла разказва цели истории. Това са дрехи, аксесоари, обувки, козметика и миризми, които не са масово маркетирани, и повечето от тях не могат да се закупят никъде другаде в България. Единствено по-вълнуваща от съдържанието на магазина е самата му опаковка, зад която стои безукорният почерк на архитект Татяна Глебова. На

доволна площ от 690 кв.м интериорът е толкова концептуален, колкото и идеята за самия магазин. Възхитително въображение е съчетано с премерен тон и акценти на място – уникалните странни закачалки за дрехи, опосканите, но ефектни стелажи, полилеите от бетон, етажерките от картон, кутиите от шперплат, захванати със скоби, декоративните стени като скеле, дори излятият от бетон на пода огромен човек с ръце под главата. Използваните мебели (Established&Sons и Swedese) са поредната проява на добър вкус. Навсякъде присъстват хартиените хармоники на канадската компания MOLO, които може да закупите от Farenah Concept. Магазинът е лесен за навигация. Подземието е за мъже. Партерът или залата, която посреща, е за дамски дрехи, аксесоари, козметика, естетски миризми и витрината за новости. Вторият етаж e определен за пробните, а третият - за шампанско и съзерцание, гарнирани със сетовете на талантливия мистър Досьо Амуджев. Ако имате проблем с тълпата, консултант на Farenah Concept ще подбере артикули по ваши изисквания, за да ви ги предостави за личен избор където желаете. Концептуалният магазин не е вечна константа, а постоянна пулсираща ат-

ракция в големия град. Farenah Concept планува да влиза във всякакви добри инициативи за партита, изложби, модни дефилета и промоционални кампании. С нетърпение очакваме да приветстваме попълненията в асортимента - книги, шоколадови изкушения и цветя, както и новата шопинг култура, която духът му носи в себе си. Farenah Concept е на ъгъла на ул. „Съборна“ 1, София

27.03. - 23.04.09

www.inter-parfums.fr

Градът подрубрика

градът човекът

Ductus (ръководство за езда на мъртви коне)

Говорещи тела написа Анелия Янева | снима Елена Ненкова

Виолета Витанова и Станислав Генадиев

Случва се Виолета Витанова и Станислав Генадиев да общуват и с думи. Рядко. Защото много по-красиво и завладяващо е, когато говорят телата им. Или телата на танцьорите в техните спектакли. Сред най-новите им представления е Ductus (ръководство за езда на мъртви коне)/ Reverb (тялото в криза), съвместен проект на двамата хореографи с изпълнителите от балет „Арабеск“. И този спектакъл е номад като създателите си и като техните предишни проекти. Imago („Икар“ за дебют) и Void (да, вече се сетихте за кого става дума) също нямаха своя територия, а бяха принудени да разчитат на гостоприемството на други сцени. Ето защо не се играха дълго, но пък тези, които ги видяха, са вече от ултрасите на Виолета Витанова и Станислав Генадиев - също толкова запалени и въодушевени като най-активните футболни фенове, само дето не са агресивни. Емоционалната и професионалната връзка между двамата танцьори и хореографи (срещат се в Национално-

то училище за танцово изкуство, но решаваща е практиката им в швейцарската танцова компания „Линга“) създава особено енергийно поле около тях. То успя да привлече художника Мирослав Йорданов (неговият текст е отправна точка за Void, той е автор на концепцията за Ductus/Reverb и визията на Ductus), сценографа Огняна Серафимова–Пенева (съавтор на Imago и танцовата миниатюра 25.03, наградена на международния конкурс „Маргарита Арнаудова“) и културолога Диана Папазова. Всички те заедно основаха Kinesthetic Project. Надеждата е този проект да се превърне в новото „Сфумато“ на територията на танцовия театър в България, да наложи нов и различен пластичен език, да превърне танцовия театър от бяла врана в адекватно представено сценично изкуство, да отвоюва нови територии, дори с цената на бунт срещу учителите. Виолета Витанова и Станислав Генадиев са достатъчно млади (нямат още 25), достатъчно дръзки и достатъчно талантливи, за да го направят.

27.03. - 23.04.09

Градът фактът

Reverb (тялото в криза)

Информация кога и къде през април се играе Ductus / Reverb може да намерите на адрес www.arabesque.bg

за 2-th корекция градът срещата

Един турист в Холивуд Тилда Суинтън за играта й по ръба на предизвикателствата и за промените от майчинството написа Вера Траянова | снимка Guliver Photos / AFP

Сиво берлинско утро. Фестивалната забързаност се усеща дори в малката конферентна зала на хотел „Хаят“, Потсдамер платц - епицентърът на „Берлинале“. Председателят на журито на фестивала Катрин Матилда Суинтън, позната като Тилда Суинтън, пристига навреме. Точна като кралица. Нищо чудно - шотландската актриса е родена в семейство на потомствени благородници. Тилда сяда по момчешки небрежно и посяга към парче ябълка. Плодовете са сякаш нарочно избрани от дирекцията на хотела, за да подчертаят елегантното червено сако от туид и белотата на кожата й. Туидът отново е на мода. Тилда Суинтън - също. С неповторимото си излъчване и силно актьорско присъствие тя обединява най-доброто от два свята - магията на Холивуд и естетизма на европейското кино. След като получи миналата година „Оскар“ за поддържаща роля в „Майкъл Клейтън“, превърна се в бялата вещица от „Хрониките на Нарния“ и игра в „Странният случай с Бенджамин Бътън“, тази година тя се завръща към европейските си корени. След още няколко парчета червени ябълки (и малко ананас) Тилда се впуска в разговор за играта й по въжето на предизвикателствата, за промените от майчинството и защо трябва да лудуваме независимо от възрастта.

Участвате и в независими експериментални филми, и в големи касови продукции, но не правите никакви грешки или компромиси. Как постигате този баланс? Мислех, че ще кажете „и не правите никакви пари“ (смее се)... Много ми е приятно да чуя това. Мисля, че съм в изключително привилегирована позиция - работя предимно с хора, които ми допадат. В киното попаднах чрез филмите на Дерек Джарман. Имах шанс да работя само за него осем години. Така натрупах опит в една много свободна среда, която ми позволи да развия определен усет и собствен стил на работа. Когато Дерек почина през 1994 г., загубих своя основен сътрудник, но вече бях работила дълго и хората ме познаваха. Режисьорите започнаха сами да ме търсят. Разбира се, има и много, които не ме търсят. Но това е чудесно - за щастие работата ми държи някои от тях настрана (смее се).

Какъв тип режисьор ви вдъхновява най-много? Повечето от

режисьорите, с които съм работила и работя, не са просто кинематографисти с изявен артистичен почерк, а хора с образование в областта на изящните изкуства. Ако съм честна, гледам на себе си като на модел на художници или скулптори.

Бихте ли разказали за опита си в Холивуд? Американската ми филмова авантюра беше едно особено откъсване от дома. Нямам предвид дом в

буквален, географски смисъл, а по отношение на това, че трябваше да работя в непознатата за мен атмосфера на голямо филмово студио. За мен всичко там беше много екзотично и тайнствено. Продуцентите се свързаха с мен в Шотландия с молба да замина и аз го сторих. Планината отиде при Мохамед, а не обратно. Мисля, че това е показателно за развитието и разширяването на кръгозора в системата на киностудията. Продуцентите подготвят касови продукции, но гледат и филми като „Орландо” на Сали Потър! Това е удивително! До съвсем скоро беше нормално да са гледали само други студийни продукции. Но тази ми авантюра е към края си. Бях турист в Холивуд, вече е време да се завърна, чака ме много работа у дома.

Например по фестивала CINEMA OF DREAMS, който организирахте в родния си град? Как се чувствате в ролята на директор на фестивал? Директор на фестивал е малко силно казано, нашият фестивал е поскоро купон (смее се)... В почти всяко градче на Европа има по някой магазин, за който възрастните си спомнят с носталгия - това преди беше кино! И в моя роден град има една изоставена бинго зала, която наех абсолютно на риск – тогава нямах никакви пари. Малко по-късно спечелих „Оскар“ и сумата от наградата стигна точно за наема на залата за година. Исках да превърна

това изоставено място в кино, исках да прожектирам там филми всяка събота. И то филми, които не вървят по големите мултиплекси. Затова с моя добър приятел, критикът Марк Казънс, решихме да направим фестивал през август миналата година като вид тест за бъдещото кино. Синовете ми, близнаци, тогава бяха на 10 и също помагаха в организацията. Не успяхме да направим сериозна реклама, обявихме го предимно в интернет чрез „Фейсбук“. Но дойдоха около шест пъти повече хора от очакваното и отколкото можехме да поберем в залата! А какви бяха реакциите им? Показахме „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ на Фасбиндер и това беше най-добрата прожекция на този филм, на която някога съм била! Гледала съм го безброй пъти сред различна публика. Този път го гледах сред шепа възрастни дами, деца и хора, които никога преди не бяха чували за Фасбиндер. Филмът ги грабна. Никой не си тръгна! На другия ден дойдоха пак, за да видят следващите прожекции в програмата. Беше фантастично! Показахме им Параджанов, Фелини, филми от Иран... Можете да погледнете списъка онлайн (www. cinemaofdreams.co.uk). Входът струваше само 2-3 лири. За някои филми имаше специални условия ако някой дойде на шотландски филм с шотландска поличка, влиза безплатно. На „Аз пея под дъжда“ пък влизаха без-

27.03. - 23.04.09

и за следващите пет. По такъв начин човек имаше самочувствието, че ще може да се развие като творец. Сега всичко се определя от пазара.

Преминаването от арт към комерсиални филми важи ли и за „Берлинале“? Не бих казала. Мисля, че

трябва да носят шотландски поли.

Дитер Кослик, директорът на фестивала, се справя чудесно. Съставянето на фестивална програма в днешно време е особено трудно задача. Но Кослик има достатъчно остър ум и смелост на камикадзе, за да се справи с нея.

Дерек е чудесен пример за творец с международна значимост, който успя да се наложи и остави отпечатък. Включително у дома, въпреки че Англия като всяка малка страна е много добра в потъпкването на най-великите си творци. Много е важно, че той успя да се наложи в британското кино преди около 20 години. Макар да се оплаквахме колко ни е трудно да правим филми заради политическия климат на Тачър, трябва да си признаем, че тогава нещата стояха по-добре за нас. Поне от културна гледна точка. Тогава във Великобритания имаше специално финансиране на киното, което вече не съществува. Британската киноиндустрия ни отпускаше по малко пари на филм с презумпцията, че ще получим по толкова

на половата идентичност като нещо естествено за мен. Представата ми за идентичност от какъвто и да било вид е, че тя изобщо не съществува (смее се). Със сигурност мога да кажа като Орландо - да, може би съм жена. Макар че все още не съм се сдобила с широк ханш и огромни гърди. Опитах се да го направя в „Джулия“, но после всичко изчезна... (смее се). Не зная дали сте гледали „Джулия“ на Ерик Зонка, но за мен тя беше символ за женственост. А откакто станах майка, се интересувам какво се случва с човек, когато стане родител. Усещането за частиците от себе си, които реално губиш, и тези, които запазваш... Или пък при остаряването! Да вземем за пример страхотния филм на Дейвид Финчър “Странният

Значи китайците трябва да носят домашно приготвен ориз, за да влязат безплатно? Не (смее се),

Каква е сега ситуацията около шотландското и британското кино? Има ли разлика в сравнение с времето на Дерек Джарман?

Във филмите „Орландо“ и „Константин“, а и в театрални пиеси играете мъжки роли. Съвпадение ли е? Не. Усещам ходенето по въжето

случай с Бенджамин Бътън”. Ролята ми е на жена, чийто живот е преминал в съжаление. Когато е била на 19, тя е имала възможност да преплува Ламанша, но се е отказала и после съжалява за това. По-късно обаче, в доста напреднала възраст, тя все пак го прави! Тази идея много ме вдъхнови. Ние сме ограничени от предразсъдъка, че някои неща се правят в точно определен ред. Този ред не ми се струва правилен. Ако не си се налудувал през пубертета, може да дивееш на средна, даже на пенсионна възраст. В момента децата ми са на единадесет, а човек се връща към възрастта на децата си. Така че в момента се чувствам на единадесет.

Над какво работите в момента? Миналото лято заснех с Лука Гуаданино филм, който в момента монтираме. Казва се Io Son Amore („Аз съм любов”), но ние го наричаме „Висконти на LSD”, защото е нещо като жест към Висконти. Надяваме се скоро да се появи на някой фестивал. С Лука сме приятели отпреди двайсетина години. За мен той е велик режисьор, комуто предстои да направи истински филм (смее се) – досега е правил няколко късометражни. Той един от най-големите киноестети, които познавам. Надарен е с изключителна чувствителност, в него има нещо истински класическо и същевременно истински модерно.

Продължаваме с кино на стр. 82

платно зрителите, облечени с шлифер. А ако някой донесеше домашни сладки, можеше да влезе навсякъде без пари… Смятаме да продължаваме в същия дух. И прерастваме в международен пътуващ фестивал. Със съдействието на шотландското правителство през март ще показваме шотландско кино в Пекин.

за корекция личността

Финансист с душа на приключенец Изпълнителният директор на инвестиционен посредник „Елана трейдинг“ Радослава Масларска казва насън колко струва барел петрол и всяко лято е на Арапя

написа Николета Попкостадинова Фотография: Bliss Стайлинг: Николай Пачев Грим: Венцислава Койчева Think Tank Lab Коса: Благовеста Маркова Sinn Style

Тя има бакалавърска степен по икономика и магистратура по финанси и банково дело от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Притежава лиценз за инвестиционен консултант от Комисията за финансов надзор. Преди да започне работа в „Елана“, тя е работила като програмен сътрудник в Центъра за обучение на магистрати, където е подготвяла и организирала обучения за представители на съдебната система от цялата страна. Числата, които знае наизуст, са на SOFIX, S&P, барел петрол, златото, курса EUR/USD и още куп други. Тя е на 29, много енергична, стройна и чаровна. Определено е жена, след която се обръщат доста мъже на улицата. Но на въпроса за какво харчи парите си изненадва с „не ги харча, а ги инвестирам“. „Практичен човек съм и ако някой ми даде 10 хил. лв. и каже да не му ги връщам, ще помисля как да ги вложа, за да изкарам доход от тях. За мен търговията на финансовите пазари е тръпка и емоция, адреналин, държи ме жива.“ Тя е Радослава Масларска - изпълнителен директор на инвестиционн ияпосредник „Елана трейдинг“.

27.03. - 23.04.09

за корекция „Когато преди години Ради кандидатства за работата на нощен дилър, бях изненадан, че жена се явява за една типично мъжка позиция. Избрахме я с малко резерви дали ще се справи с нощните смени и с напрежението. Но тя взе, че стигна дотук - мина през всяко стъпало и стигна до позицията на изпълнителен директор.“ Камен Колчев, председател на СД на „Елана финансов холдинг“

за корекция личността

работа и пак работа За щастие страстта на Радослава, а именно търговия на световните финансови пазари, е и същността на работата й. С голямо удоволствие и много думи говори за нея и с още по-голяма лекота намира начин да премине от всички останали теми към финансовите пазари. Тя започва в „Елана“ през 2001 г. като нощен дилър на външни пазари. Тогава още учи икономика в Стопанския факултет на Софийския университет. Преди това е чувала за компанията като една от големите небанкови финансови институции и се

е явявала няколко пъти на интервюта за счетоводител и за офис мениджър. „Спомням си, че на първото ми интервю, тогава бях втори курс, не ме взеха, но бяха изключително откровени с мен – казаха ми: „Прекалено си комуникативна за счетоводител. „На второто пък ме питаха „в крайна сметка юрист ли ще ставаш или финансист?“, спомня си Радослава. Тогава тя съвместява икономиката в университета с работа в Центъра за обучение на магистрати. Най-накрая „по стечение на обстоятелствата и с голяма доза късмет“ започва в „Елана“. През деня учи, а през нощта работи. „Явно с

времето съм доказала, че се справям, и поех работата на дилър през напрегнатите и отговорни дневни смени, после завеждащ отдела „Външни пазари”, прокурист и изпълнителен директор.“ Радослава казва, че и до ден днешен голямата й сила са числата, която съм наследила от дядо си. „Мислех си, че ще ставам лекар като родителите си, но химията и биологията хич не ми се отдаваха. Остана само математиката. А икономика в Стопанския факултет беше първото ми желание.“ За динамиката и всичко останало, свързано с пазарите, е научила от работата си. Радослава твърди, че целият й про-

27.03. - 23.04.09

за корекция Блиц Обича... живота. Наслаждава се на всеки миг сред любимите си хора – семейството, родителите, приятелите. Обича работата си, свързана с непрекъснат адреналин и динамика. Мрази... набляга на обичането. Предпочита да гледа на живота от хубавата му страна. Сънува... често, но несвързано. Понякога сънува пазара – котировки, поръчки, сделки. Професионално изкривяване… Търси... позитивното във всяка една ситуация. Търси емоцията. Търси предизвикателството. Отказва да... се предаде. Тъгува за... слънчевите летни дни и морето… Радва се на ... на всички усмихнати и заредени с позитивизъм хора. Яде... голям чревоугодник е. Уютна атмосфера + вкусна храна (независимо дали е екзотична или традиционна кухня) + приятна компания = нейната душевна хармония Цената, която знае наизуст... за съжаление или за радост главата й е пълна с цифри – SOFIX е 268; EUR/USD е 1.27; петролът е 44 долара за барел; златото е 940 долара; S&P е 690 пункта… Нещата, за които няма време... изключително организиран човек е и единственото, което би жертвала поради липса на време, е сънят. Като пенсионер ще е ... чаровна баба с шоколадов тен, излегнала се под слънчевите лъчи на някой безкраен плаж пред тюркоазено синьо море, заобиколена от любимите й хора. Най-слабите й моменти и най-силните й моменти са... Ежедневието й е изпълнено с върхове и спадове. В края на деня гледа нетно да е на плюс. В крайна сметка животът е изключително кратък и няма много време за губене. Когато паднеш, просто ставаш и продължаваш. Винаги ще помни ... хората, които са я подкрепяли и оценявали усилията, които й са се доверили и са й дали шанс. Нещата, които я разстройват... само хората, които обича. Нещата, които я вдигат на крака... предизвикателствата Детските й мечти ... са вече реалност. Аз съм един щастлив човек.

„Отдаденост и професионализъм – двете най-характерни черти на Радослава Масларска се комбинират перфектно с очарователната усмивка и винаги свежото настроение на Ради, както всички я наричаме. В предимно мъжкия ни колектив е удоволствие да се работи с нея.“ Цветослав Цачев, ръководител „Анализи”, „Елана трейдинг“

фесионален път е минал в „Елана“. Започва там на рождения си ден на 5.02 преди осем години. „“Елана“ ми е дала възможност да се развивам и никога не съм си мислила за смяна на професията или на работното място. Компанията е новатор и непрекъснато се стреми да въвежда авангардни продукти и услуги. Затова си постоянно ангажиран да мислиш как да ги структурираш и приспособиш към българската реалност. Въобще не остава време да разсъждаваш дали пък не съществува по-добро работно място. „Радослава отчита факта, че много млада е постигнала висока позиция - изпълнителен

директор. „От една страна, наистина годините ми са малко, но пазарите, за които отговарям, изискват страшно много енергия, присъща на младите. В началото търгувах на външни пазари, където разнообразието от инструменти е голямо, ликвидността - също. Поемайки отговорността и за българския пазар ми се наложи бързо да се уча и да вляза в час с особеностите на родния капиталов пазар.”

Кризата Радослава определено живее в интересни времена. Едва станала изпълнителен директор през 2007 г., на главата й се

стоварва финансова криза от невиждан мащаб. Нищо чудно, че на въпроса а сега накъде в професионално отношение тя започва с прогнози за излизане от ситуацията. „Ооо, предстои много работа, защото сме в период на най-сериозната глобална криза на нашето съвремие и ще бъдат необходими доста усилия, за да преодолеем трудностите. Икономиката на България ще се забави, като растежът вероятно ще слезе около 1-2% през 2009 г. Други последици са: забавяне на ръста на вътрешното потребление, което вече се вижда в търговията, както и на инвестициите в индустрията и строителството; ограничено

за корекция личността „Въпреки кризата във финансовия сектор Ради успява да сплоти малкия ни екип и да оптимизира работата ни. Малко хора у нас познават в такава дълбочина работата на един инвестиционен посредник.“ Иван Овчаров, ръководител „Външни пазари”, „Елана трейдинг“

банково кредитиране; намаление на индустриалното производство; свиване на износа; безработица. Но целта ми е да излезем от кризата по-силни, защото тя предоставя и много възможности. Не съм оптимист за следващата година, година и половина.“ За сметка на песимистичните си прогнози за близкото бъдеще Радослава е оптимистично настроена за по-далечното. „От друга страна, като развиващ се пазар нямахме тези инструменти, които фалираха 150-годишна институция като „Лемън брадърс“. Също така като найлошо представилия се пазар по време на кризата съм убедена, че ще бъдем и найстремглаво покачващия се при възход на глобалната икономика.” Стабилната ни банкова система в комбинация с валутен борд и бюджетен излишък ни дават предимства.“ Според нея добра инвестиционна стратегия с дългосрочен хоризонт (3-5 години) ще даде възвращаемост с мащабите на най-добрите години за родния капиталов пазар.

Женствеността За бизнеса, в който е, Радослава казва, че е мъжки“ Но в никакъв случай не би

искала да е мъж. „От една страна, жена на 29 с визитна картичка на изпълнителен директор предизвиква недоверие. В повечето случаи е необходимо повече време да се докажа и да спечеля събеседника, но след това пък приковавам вниманието му за по-дълго. От друга страна, чарът на една жена отваря много врати. А за себе си смея да твърдя, че съм усмихната, позитивна, чаровна и комуникативна.“ Тя разказва, че най-голямо предизвикателство е бил периодът, в който е била бременна. „Работех до 17 юни миналата година, като дори през последния ден подготвих и изпратих поредното мемо, свързано с поредния казус за разрешаване. На следващата сутрин родих дъщеря си Ивайла и след пет дни се появих на работа. Юли започнах на половин работен ден, а август - на пълен.“

Под щастлива звезда В личен план Радослава казва, че е свършила много неща и остава само да им се радва. „Аз съм щастливо омъжена с малко сладко и послушно бебе, имам родители, които ме подкрепят, и приятели купонджии. Реално съм родена

под щастлива звезда и не съм преживявала драматични моменти в живота си, всичко винаги е вървяло като по вода. Страх ме е да не се случи нещо непреодолимо. Винаги съм се смятала за силна и вярвам, че мога да реша всичко, което може да бъде решено.“

Балансът Въпреки че е толкова отдадена на работата си, Радослава намира време да се забавлява и да е с близките си. Балансът личен живот-кариера за нея не е под въпрос, защото единственото, от което се лишава, е сънят. Денят й започва в 7 с „мъчително събуждане, последвано от обичайното женско суетене пред огледалото, преглед на пазара, мейла и пресата с чаша чай в ръка“. Следва „сериозна доза адреналин на работа през целия ден, свободно време ,прекарано с най-близките ми хора, и вечер приключвам към 2:00 ч. пред компютъра, довършвайки „неотложни” задачи“. Радослава казва, че е направила огромна грешка, като си е пуснала достъп до офиса от компютъра вкъщи. „Така уж за половин час да свърша това-онова вкъщи, а никога

27.03. - 23.04.09

за корекция личността

виртуалният ми престой в офиса не е под два часа.“ Но все пак между пазарите сутрин и пазарите посред нощ намира време за клубове, дискотеки и ресторанти с приятели поне три-четири пъти седмично.

Хобитата Тя не обича студа и всички зимни спортове са й чужди. Затова пък е заклет къмпингар от детството си и няма лято, в което да не е била на Арапя. Като малка е прекарвала там месеци, а сега се смята за щастливка, ако може да се отскубне от София за десет пълни дни. Ходи на каравана със семейството си. И няма да се откаже от Арапя въпреки презастрояването. „Знаеш как е - едни си гледат домати пред караваната, до тях други гледат морето от луксозния си хотел - не е както преди 15 години, но Арапя е моето място.“ Завела е дъщеричката си на два месеца миналата година и смята, че й се е отразило прекрасно. Освен на къмпинг Радослава разпуска ,като кара четириколка ATV. „Имаме си по едно с половинката, държим ги до Батак и там катерим планините. Или обика-

ляме с тях Странджа и ги караме по плажовете на морето.“ Затова за себе си казва, че е умерен екстремист.

Бъдещето За себе си Радослава казва, че няма нищо общо с характеристиките, преписвани й от зодията й Водолей. „Те са отнесени, разсеяни, творци...,което съвсем не е присъщо за мен. Аз съм ужасно организирана, последователна и съсредоточена в това, което правя. Всичко в живота си съм постигнала с много, много усилия и голяма доза късмет. Винаги съм се стремяла да оправдавам доверието, което ми се гласува, да се захващам с нови и нови предизвикателства и затова никога не ми е било скучно.“ След 10 години Радослава се вижда като „успяла жена, преодоляла кризата и възползвала се поне от няколко възможности, които сегашната пазарна ситуация предоставя. И същата купонджийка като сега.“ След 20-30 години – „малко по-улегнала, заспиваща в 1 ч., а не в 2, наслаждаваща се на домашния уют и хората, които обичам, удовлетворена от това, което съм

постигнала, и начина, по който съм го постигнала.“ А след 50 години – „на някой екзотичен остров с лаптоп в ръка, търгуваща SOFIX на 30 000 пункта.“

стр. 31 и 35 Черна еластична мини-рокля с подплънки и конструктивен овал от гладка кожа в рамото Hannah Marshall от Allure стр. 32 Черно яке от велур с щампа от лаково покритие на райе Armani Collezioni от Trend Box, черен еластичен гащеризон по тялото Hannah Marshall от Allure, черен колан-пояс от велур и гладка кожа La Perla Черна памучна шмизета-боди G.C. от Baza Deluxe, черен еластичен панталон “цигара” с висока талия Marella, черни кожени обувки на висок тънък ток Vogue стр. 34 Черна памучна шемизета Max Mara, черен еластичен корсет с конструкция на бельо и инкрустирани кристални мъниста в предната част La Perla За сесията са използвани ATV аксесоари от лична колекция на Георги Стоилов Благодарности на мебелния магазин „Склада“ (ул. Георги Бенковски 11, ет. 4) за предоставеното място за фотосесията

Пар(т)и тайм

Пар(т)и тайм Моята приятелка кризата Топ „еди-колко си“ на нещата без които мога, но не искам написа Боряна Кирилова

Криза е. И това ме напряга. Не знам дали защото тя вече е факт в България, или защото има обща невроза, породена от говоренето за нея. Медиите апокалиптично предвещават тежък период за човечеството, а експертите се люшкат между оптимистичните и песимистичните прогнози за бъдещето на света. Сякаш преобладават песимистичните – даже тези ведри хора от Федералния резерв на Щатите поклатиха тъжно глава и констатираха, че „има липса на доверие в обществото и ще отнеме време да излезем от всичко това“. Бъдещето на България също не изглежда розово – икономисти прогнозират, че ефектите от кризата ще се усетят по-сериозно през април или май, когато се очаква свиване на производството и потреблението, намаляване на чуждите инвестиции и ръст на безработицата. Дотук съм разбрала малко сигурни неща около кризата - доходите намаляват, или поне не растат, повече хора остават без работа, банките трудно дават кредити, очакват се фалити. Или както кратко и дори банално твърди Ричард Ламбърт, директор на Британската индустриална конфедерация,

„Светът се промени“ Факт. Родиха се дори авангардни идеи като тази на Нуриел Рубини, професор

по икономика и председател на RGE Monitor (известна компания за икономически консултации в Ню Йорк), който предложи национализация на несъстоятелните банки. Тръгна шега (шега ли?), че съществува заплаха САЩ да поемат пътя на комунизма. Социологически агенции и институти ежедневно бълват проучвания, които регистрират всякакви тенденции -

от намалялото потребление на платената любов в Испания до твърдата женска решимост в Америка да не спират покупките на обувки.

“Къде сме ние?”, обикновено се пита в изследванията с идея проблемът да се сложи в национални измерения. Напоследък се замислям как би изглеждал моят личен социологически рисърч в подобни драматични времена, т.е къде съм аз в такъв момент. Признавам, че досега сериозно съм мислела за пестене само ако на мен лично не ми достигат пари. Може светът да е в грандиозен финансов колапс, но ако това не ме засяга лично, си харча с удоволствие. За жалост обаче на принципа “всичко лошо накуп” световната финансова криза съвпадна с лична моя такава и ме сполетя истински (цитирам финансовия гений Уорън Бъфет) “икономически

Пърл Харбър”. Тогава се замислих за приоритетите си или, казано другояче - от какво бих се лишила и какво на живот и смърт ще купувам или правя, та ако ще да сме по-зле от американците по време на Голямата депресия. Така стигнах до

няколко неща, без които спокойно мога да живея При цялото си чревоугодничество и любов към храната реших, че като начало спокойно бих се лишила от кулинарни екстри. Тук влизат всякакви по-луксозни храни – скъпи сирена, меса, висока класа паста или маркови вина. Приложих и терапевтични механизми, като се успокоих с мисълта, че подобно решение е стимул за пролетна диета. Като следствие от това ограничение логично се наложи и следващото – заменям скъпите ресторанти, в които поръчаш ли равиоли с трюфели или миди по френски, даваш сериозна част от месечния си доход, с прилични и по-евтини кръчми (може и квартални). Това решение затвърдих, като за първи път се хванах да изчислявам колко пари отиват за обяди и вечери по заведения. Равносметката е стряскаща - всеки месец чифт луксозни обувки и чанта. Или уикенд някъде. Или поредица скъпи СПА процедури. Като казах СПА, това е третото по всепризнати критерии женско

27.03. - 23.04.09

удоволствие, което лично аз мога да подмина в лоши времена. Когато за първи път отидох на подобно място, гледах изумено спокойни, намазани жени, които, изглежда, се наслаждаваха на парната баня, докато аз вдишвах с усилие, сякаш всяка глътка въздух е последна. С времето постигнах ниво на приятност и усещането, че това е част от един приличен лукс, но никога онова оргазмено удоволствие, което кара жените да наричат СПА “изворът на живота”. Бих отказала и услугите на маникюрист, дори с риск никога да не не видя онези сребърни листенца върху ноктите си, чийто ефект сама никога не успявам да постигна. И накрая с тъга констатирам, че мога да жертвам някакви свои представи за идеалната дреха, чанта или обувка. Но в името на това просто да притежавам нещо ново, което обаче може и да не ми харесва достатъчно. Т.е. по-склонна съм на естетически компромиси, по-настойчиво гледам цената, по-малко слушам порива си и онзи добре познат на жените глас, с който моята покупка настойчиво ме вика от витрината. С неприятна изненада обаче установих, че пораженията на съвременното консуматорско общество не са подминали и мен. Защото се оказа, че броят на значимите за мен неща далеч надхвърли тези, от които бих се лишила. Списъкът с ограниченията изглежда направо жалък на фона на огромното число

“а-без-това-не мога” Имам дори затруднения откъде да тръгна в изброяването и затова отчитам важните неща не по тяхната стойност, а според реда, в който ми хрумват. Няма как да мина без козметика, при това относително скъпа. Логиката е, че кремовете и всякакви продукти за разкрасяване са по-трайна инвестиция от чифт обувки например. Хипотетично приемам, че с бръчките и стриите ще живея цял живот, а изглеждам ли добре, това ще се забелязва и със старите ми дрехи. Разбира се, немислимо е да се лиша от телефона си. Преди години се смеех на фразата на една приятелка: “Телефонът – това е животът ми.” С времето започнах добре да я разбирам. Не мога сама да си правя кола маска и да си почиствам лицето, да се откажа от кафе и мартини на хубаво място с приятели,

да не ходя на кино, да не пътувам, да не си купувам книги, шалове и бельо, да стоя на студено... Някъде между двете групи “това - да, това - не” са

компромисните лишения Това са екстрите, чиято липса не ме кара да изпитвам гняв и онова съсипващо усещане за несправедливост, съпровождащо опитите ми за спестовност в една или друга посока. Но въпреки това предпочитам да ги имам. В тази графа са скъпите бижутата, чорапи с жартиери, оригинални дискове, висок клас препарати за почистване и прахове за пране, мебели, практически ненужни, но придаващи уют лампи и джаджи за дома и още, и още... Не знам също така в коя категория да сложа някои придобивки на цивилизацията, които с удоволствие бих елиминирала, но за жалост ежедневието (или по-скоро еженощието) не ми позволява - напоследък установявам, че бих се лишила от таксита, но засега още не съм измислила вариант, с който да ги бойкотирам напълно. Дисциплинирам се обаче до степен, че през деня съкращавам минимално този разход. Финансовата криза съвпадна или пък провокира мои размишления от типа “да запазим планетата за по-дълго време – ще ни трябва”. Дали съм жертва на агресивни екологични кампании или ставам по-съзнателна, или пък ме завладя общото предчувствие за масови лишения, но започнах да пестя природни ресурси.

Не оставям водата да тече напразно, гася лампите, които не ми трябват, не ползвам хартия за кухня вместо кърпи, замислям се повече, когато съсипвам вещи, отказвам найлонови пликове в магазините, не заради 20-те стотинки, а защото знам, че се разграждат за столетия.

„Пазарната икономика е нищо без държавата-майка. С други думи, ако лайната струваха пари, сиромасите нямаше да имат гъзове...“ (Еди Мърфи)“, цитат от форума http://ideyazabulgaria.dir.bg „Никой в Европа не възнамерява да прави филиал на Северна Корея с нейните идеи чучхе. По-скоро става дума за борба за независимост от либералните фундаменталисти от Уолстрийт и Белия дом, готови в името на чистотата на принципа laissez-faire да загробят и своята икономика и икономиката на целия свят“. (Ксавие Риш, анализатор в Institut CEDIMES, Париж) „Ние прекалено дълго смятахме, че пазарът сам ще се погрижи за себе си. А днес даже Америка и Великобритания искат повече ред и по-голяма управляемост на финансовата система.“ (Ангела Меркел, канцлер на Германия) „България може да спечели от световната финансова криза.“ (Торстен Аман, ръководител „Международни пазари” в консултантската фирма KPMG Europe) „Всеки ден в лизинговите компании в България се връщат десетки нови автомобили, закупени през последните две години. Около 80% от върнатите автомобили по договор се водят на името на жени на възраст между 18 и 25 години. Сред върнатите автомобили преди Нова година се отличават и 15 нови бентлита.“ (Проучване на в. „Пари“)

Българките са на ръководни позиции с 2.5 пъти по-малко от мъжете и получават неаргументирано по-ниски заплати въпреки по-високото си образование и еднаква професионална компетентност.

И продължавам да се оглеждам за нови и нови симптоми на финансовия апокалипсис. Всички около мен правят същото. Вече се чудя дали дългото очакване на кризата не е по-лошо от нея самата.

Пар(т)и тайм

харчещи хора написаха Радмила Христова и Цвете Тюлева | снима Цветелина Ангелова

За какво съвременните хора харчат парите си? Какво искат да притежават и какво купуват? Планират ли разходите си и как обмислят покупките си? За трудните печалби и лесните загуби. Какво им носят парите и какво им вземат? За да си отговорим на всички тези въпроси, погледнахме в личното счетоводство на петима наши герои и разходите, които са направили за един месец. Какво установи нашият експеримент - вижте на следващите страници.

27.03. - 23.04.09

Доходите на българките са 74% от тези на мъжете, а заплатата им - 87 на сто от средното възнаграждение на силния пол.

Иван Мирчев, 27 г. Работи в сферата на IT технологиите под шапката на една от водещите фирми на пазара. Спортува много – кара сноуборд през зимата, мотор през лятото и е абсолютно влюбен във футбола. Никога не отказва още една нощ забавление, дори това понякога да надхвърля финансовите му възможности.

Период на експеримента: 10 януари - 10 февруари 2009 г. Обща похарчена сума: 1429.28 лв. Най-много за гардероба – 300 лв. За автомобила - около 250 лв. Почти 600 лв. за клубове, партита, малки и големи забави. Разходите за домакинството и хладилника са погълнали около 150 лв.; кучето безсрамно е изяло крупната сума от 25.30 лв. Господин Мирчев радва близките си – за периода той е купил цели четири подаръка на стойност около 100 лв. и е дал заеми на обща стойност 250 лв. Иван не би се лишил от: „От приятелите си – весели момчета. От удоволствието, свободата и адреналина... спокойствието, което ти дава сноубордът. Това е скъпо удоволствие, но скърцането на дъската върху пресния сняг, блясъкът на слънцето през маската… това няма цена! Какво забравих? Мадамите.“

Най-голямата му изненада от експеримента: „Изненади няма! По-скоро факти. Този проблем с безразборните харчове си го знам, но за съжаление липсата на дисциплина и на достатъчна мотивация... а може би и страх от резултатите – ми пречат да наложа контрол над разходите. Парите изтичат в меда на живота... но нали в крайна сметка важното е да се забавляваш?“

Най-неприятното заключение: „Аз и отпреди съм мислил над нещата, правил съм си сметки и бях почти наясно със ситуацията. Липсваха ми само конкретни числа за съпоставка. Сега имам база данни и вече ще си правя някакви бюджети и ще планирам по-добре потока на средства.

Занапред ще харчи повече за... „Ха-хa! По-скоро се чудя как да харча по-малко! Искам да започна да спестявам пари.“

Ще спре да пилее средства за: „Да спра?! Ако ми се иска, защо да не се поглезя... дори и да е за глупост!? Нали за това са парите – да ти доставят удоволствие.“

Галина Стаменкова, 31 г. Магистър по английска филология и преводач. В момента е регионален консултант към Turner Broadcasting System Europe Ltd.- английска медийна компания, която представлява каналите CNN, Cartoon Network, TCM и Boomerang. Ако трябва сама да представи себе си, казва, че е щастливка с 2 дечица – Дара и Теодор. Познавам ги, много забавни хлапета. Хобито й е сходно с това на 98% от работещите жени – да успее с баланса между семейството, децата и времето за себе си. Когато се окаже, че има макар и минимални наличности от последното, ходи на кино, в кварталния салон за красота или на шопинг. Салонът е много добър, ако съдим по начина, по който тя изглежда.

Период на експеримента: 7 януари - 9 февруари 2009 г. Обща похарчена сума: 1202.92 лв. Най-голяма част от приходите си е изхарчила за мащабни семейни пазарувания в големи вериги като „Метро“ и „Хит“ общо 596. 83 лв. Следващият по големина разход е детегледачката – 300 лв.

Единични покупки в магазини за храна – 170.31 лв. Малки развлечения за цялото семейство, тип сладкарници, куклен театър за децата, вериги за бързо хранене – 135.78 лв. За себе си в този период Галя е похарчила 0 лв.

Най-голямата изненада на Галина от този експеримент е: „Мислех си, че харча повече! Също така разбрах, че когато се налага, мога да бъда дисциплинирана в разходите. Но сега, след като вече не си водя отчет, пак съм увеличила харченето.“

Най-неприятното заключение: „Давам парите си предимно за семейството.“

Възнамерява занапред да харчи повече за: „Себе си.“

Ще намали разходите за: „Храна и глезотийки.“

Ще спре да дава пари за: „Найлонови торби за боклук! Обявявам бойкот на торбичките!“

Пар(т)и тайм

27.03. - 23.04.09

Петя Стефанова Управител на „Еверет София“ ЕООД, дистрибутор на селективна парфюмерия и козметика. По-голямата част от ежедневието й е свързано изключително с продажби, маркетинг активности, обучение на персонал, планограми и бюджети. Времето й извън работа е посветено на семейството. Много обича да пътува, и то към далечни дестинации. Харчи предимно за самолетни билети, шоупрограми, концерти и различни развлечения. Най-лудото й изживяване напоследък е сбъдването на една мечта – да скочи с парашут от самолет - 4000 метра и 60 секунди свободно падане.

Приключване на ипотеката: 225 лв. Пазаруване за цялото семейство: 146 лв. и 55 евро Забавления, кино, обяд - 82 лв. Йога - 50 лв.

Период на експеримента: 2–17 февруари 2009 г. Обща похарчена сума: 1688 лв. и 100 евро

Възнамерява занапред да харчи повече за:

Най-много Петя е похарчила за децата си. Детегледачка - 360 лв., детска гадина, допълнителни занимания за децата и детско парти - 740 лв. и 45 евро

„Винаги съм казвала, че парите са, за да се харчат!!!“

Най-голямата й изненада е: „Забелязах, че 90% от разходите са свързани с децата, но това е така, тъй като 2 седмици по-рано се върнахме от Америка, където похарчихме доста пари за забавления!!!“

Най-неприятното заключение: „Разходите, направени за периода, са свързани с месечното ми планиране на разходи и трудно бих ги намалила!!!“ „Себе си!!! Спорт, книги, релаксиращи програми!“

Няма да харчи толкова много за: Ще спре да дава пари за: „Важното е да сме здрави, а пари се изкарват...“

Ивелина Вълчева, 39 г. Специалист обслужване на бизнес клиенти в голяма банка. Целият й професионален опит е в сферата на банките и кредитирането. Има син – Антоний, на 16 г. Ива използва всеки свободен момент, за да избяга от градския прахоляк – обикновено го прави заедно с една луда женска компания. Не обича да се застоява вкъщи, затова дори и през седмицата след работа обикаля градските паркове с колелото си.

Джобни на детето - 29.5 лв. Козметика и разкрасителни процедури – 54.55 лв. Кафе, цигари и кроасанчета – 55.35 лв.

Период на експеримента: 8 януари - 4 февруари 2009 г. Обща похарчена сума: 784.20 лв.

„За нищо не харча повече, отколкото трябва.“

Най-много е похарчила за пазаруване за семейството – 297.15 лв. и за погасяване на кредитите си – 211 лв. За личния автомобил – 107 лв.

Нейните заключения за този експеримент са: „Точно в този период май съм се развихрила максимално с харченето.“

Ще намали разходите си за: Възнамерява занапред да харчи повече за: „Удоволствия – козметик, масаж, екскурзии ...“

Няма да харчи толкова много за: „Няма да спра да харча.“

Биляна Димова, 27 г. Отговорен редактор в „Капитал Лайт“. В контекста на парите възприема себе си като скучен консуматор, който обича да се глези и наслаждава на вкусната и красива част от живота. Онова обаче, което й носи удоволствие и удовлетворение, в никакъв случай не се свежда до неговото закупуване.

Периода на експеримента 14 януари - 14 февруари 2009 г. Обща похарчена сума: 2044.08 лв.

но общата картина е подобна.“

Биляна възнамерява занапред да харчи повече за: „...тялото си – т.е. да започна да тренирам, да посещавам различни видове процедури и др., неща, които в момента са далеч от ежедневието ми. Без съмнение и на първо място бих желала да харча за пътувания във и извън България, но това е въпрос, който засяга не само финансите, но и времето.“

Биляна е похарчила за дрехи и козметика – 388 лв. В ресторантите и клубовете тя е оставила над 350 лв. Със 129.50 лв. е зарадвала таксиметровите компании, а за сметки и пазаруване за вкъщи е похарчила около 300 лв. Дала е 23 лв. за приятни четива. Биляна е дала 849 лв. от спестените си пари за обзавеждане.

Няма да харчи толкова много за:

Най-голямата й изненада от експеримента:

„Когато харча, не издигам на ръководна позиция разума си. Но предпочитам да имам контрол над първичните страсти на потребителя. В този смисъл няма да спра да давам пари за нещо, което прибирам в дома си. Както казах вече, досега не съм изпадала във финансови крайности, които да е нужно да озаптявам...“

„Че нямам никакъв изграден навик да взимам касовите си бележки и да внимавам за какво точно давам пари.“

Най-неприятното заключение: „Нямам, почти всички разходи за конкретния месец са в рамките на очакваните. Разбира се, те варират в зависимост от различни обстоятелства като почивки, празници и т.н.,

„Не бих се ограничавала в разходите си - щом ги правя, значи са ми нужни. Вероятно средствата, които давам за хранене навън, биха могли да се ограничат, но засега нямам намерение да си го причинявам.“

Ще спре да дава пари за:

Пар(т)и тайм

Парите са от женски род Жените знаят, че изобилието се консумира, за да не отиде нахалост

написа Мария Спирова | илюстрира Михаил Михайлов

Ще започна откровено сексистки с твърдението, че жените малко разбират от пари. Това е така, защото в парите няма много за разбиране. Извън простата аритметика и здравия разум, които ни казват ще стигне ли месечният бюджет и ще бъде ли фирмата на печалба, заниманията с пари рано или късно водят до късо съединение. Справка: световният финансов колапс, който изживяваме в момента, защото куп костюмари се спънаха в преследването на свръхпечалби. Ще кажете, че говоря така, понеже съм жена, а жените се интересуват от пари по-малко, отколкото мъжете. Това само изглежда така, защото, както вече намекнах, мъжете прекалено много се интересуват от пари. Не ме разбирайте криво: и двата пола се привързват еднакво към чувството за платежоспособност.

Обаче мъжете обичат парите като символ, а жените просто обичат парите. Искате пример? Получавате го - в едно тв риалити шоу двама бъдещи младоженци бяха подложени на изпитание. На дамата предложиха сумата от 30 000 лв., по-късно вдигната на 50 000, за да се откаже от бъдещия си съпруг. Господинът трябваше да избира между

чисто нов мерцедес луксозна класа и годеницата си. Това извади на светло обществените предразсъдъци спрямо връзката жени – пари. На първо място прави впечатление драстичната неравностойност между предложените „откупи”. Тя можеше да получи между 30 000 и 50 000 лв., докато за същата „услуга” той вземаше автомобил на цена над 200 000 лв. Този импровизиран търг явно предполагаше, че е съвсем нормално жената да се задоволи с 4 пъти по-малко „възнаграждение”. Точно както на повечето работни места, където жените получават по-ниски заплати от мъжете на същия пост. Излезе на показ и друго клише – че жените са продажни в чувствата си и гледат на мъжете като на говорещи банкомати. Тази идея често прелива и в по-радикален извод – че на жената просто не трябва да се доверяват особено големи суми, ей така, от принципни съображения. От друга страна, размяната на бъдещата жена срещу лъскава кола е примитивно, но въздействащо, ако на свой ред приемем предразсъдъка, че мъжете гледат на жените като на скъпи придобивки. От финала на това риалити се разбра ясно – жените се интересуват от парите не заради самите тях, а заради техния потенциал. Именно на това се основава аксиомата, която крепи целия съвременен маркетинг.

Жените в активна работеща възраст са най-големите потребители

– тези, които купуват всичко, които се влияят от реклами, гласуват с SMS, за да излъчат победител в драматични риалити шоута и пр. Жените потребяват, защото са наясно, че изобилието трябва да се консумира, инак отива нахалост.

Малко антропология Повечето жени, отрано социализирани като вид семейни мениджъри, съзнават, че парите съществуват, защото с тях се купуват неща, а не защото можеш да си ги редиш на спретнати пачки в куфарчета или трезори. Това е детска (пардон, мъжка) работа. Твърдението, че жените са с широки пръсти, е недоброжелателна редакция на наблюдението, че те се отнасят към парите като прагматици, а не като фетишисти. Жените организират живота си със съзнанието, че центърът е извън тях и те имат грижата да разпределят благата между множество други същества. Чувството за собственичество и привързаност към парите инстинктивно е по-обострено у мъжете. И ако жените им отказват да се вторачат в касичката със същия фанатичен плам,

27.03. - 23.04.09

те са склонни да тълкуват това като пагубна липса на здрав разум.

Но доказано ли е, че монопол върху здравия финансов разум имат само човешките същества с една куца хромозома?

Нищо подобно.

Пести! Харчи! В световната литература няма запомнящи се образи на жени скъперници. Коя може да се мери с татко Гранде, Ебенизър Скрудж или Плюшкин? Общото между тези герои е, че са описани именно като хора без капка здрав разум, обладани от идеята да трупат, а не да изразходват. Преходността на всичко в живота изглежда е концепция, в която жените вникват с (понякога опасна) лекота, а мъжете решително отказват дори да обмислят. Затова жените разбират стойността на парите по-добре от мъжете. Те съзнават, че парите нямат стойност извън функцията си на средства за живот. По време на Голямата депресия през 30те брокери летят от високите етажи на Уолстрийт. Те всички са мъже, защото тогава жени във финансовия свят не се допускат. Но през последните няколко месеца, докато светът изживява виртуален римейк на тогавашната криза, самоубийствата на разочаровани магнати отново излязоха на мода. Да сте чули между тях да има жена? Няма и вероятно няма да има по една много проста причина – когато жената изгуби парите си, тя стига до очевидния и логичен извод, че е бедна, защото е изгубила средствата, с които обикновено ходи по магазините и плаща сметките. Когато мъжът изгуби парите си, той точно като Питър Пан, с когото лошите пирати са постъпили нечестно, губи вяра в космическата справедливост и скача от някой небостъргач. Мъжете приемат обедняването като трудно преодолим личностен провал, а жените – като неприятно обстоятелство, което налага вземането на определени мерки. Но в никакъв случай като края на света.

Малко социална психология Допреди около 60 години човешката цивилизация непоклатимо се е движела на принципа „Парите са нещо, което мъжете печелят, а жените харчат”. Макар това вече да не е така (в България над 56% от жените са на пазара

на труда), старите навици умират трудно и у двата пола. Схизмата между мъжа, радетел на простото, скромното и практичното, и жената, изкусителка и разсипница, продаваща в брачния договор тялото си срещу финансовата подкрепа на съпруга, възпроизвежда нелепата идея, че жените не умеят да боравят с пари. Убедена съм, че ако в продължение на близо 4000 години мъжете бяха тези, които можеха да се видят със собствени пари само в случай че овдовеят (а покойникът не е имал братя), и те щяха да имат много да учат за това как да печелят, инвестират и харчат. Но понеже се е случило обратното, жените днес печелят различно от мъжете. За тях не е толкова важно дали парите са много, а дали стигат за определеното ниво на комфорт, към което се стремят. Те често печелят и работят компромисно – на заплати пониски от мъжете колеги, дори на унизително ниски заплати, или пък работят много повече от това, за което им се плаща, защото не приемат трудовото си възнаграждение като коментар върху социалната си адекватност. Докато един мъж се отнася към възнаграждението си като към индикатор за лична ценност. Ако се обърнем към детската психология ще видим, че момченцата са постоянно насърчавани да завоюват ресурси, да печелят неща, да притежават неща. Докато момиченцата са насърчавани да чакат да им се даде

и да се справят в ситуации, в които разполагат с независещ от тях обем ресурси. Спомням си случай от детството си, в който, за да получа череши от дървото, на което – бидейки момиченце, не ми позволяваха да се кача, аз трябваше да се сприятеля с един гамен, който – бидейки момченце, беше окуражаван да се държи като Тарзан.

Модата Ако жените са чак такива прагматици, ще попитате, как да тълкуваме факта, че модата, тази суетна и антиутилитарна ламя, поглъща толкова много от доходите им (че и тези на мъжете им)? Може да е опростенческо, но, ей богу, жените и тук просо се грижат за мъжкия статус. Господа, ние харчим за мода, за да може вие да се фукате с нас, когато разговорът изчерпи технологичните джаджи, борсовите удари, мачовете и спецификациите на авто-

мобилите ви. Човешкият род независимо от пола винаги е бил привличан от пищното, пъстрото, екзотичното, разкошното, упадъчното. За да се чувстват мъжете на трона в малките си домашни царства, те имат нужда от царица, а царицата – от корона, кадифени пантофки и някое и друго палто от норка. За да могат мъжете да се наслаждават на трупането на статус, жените трябва да блестят. А това точно както и системата за домашно кино е скъпо, вероятно ненужно, но социално задължаващо удоволствие.

Статус или щастие Шопинг терапията е нещо, което не бива да презирате, докато не изпробвате. Правят го и мъжете, но винаги се опитват да го изкарат сякаш купуват нужни, полезни и неизбежни неща. Разбира се, заблуждават се. Те си купуват статус, докато жените си купуват удоволствие. В този смисъл жените купуват за себе си, а мъжете – за другите. Той работи по 12 часа на ден, за да има система за домашно кино с незнамси-колко-инчов плазмен екран, която обаче смогва да употреби има-няма веднъж месечно. Тя си купува марково червило - също статусен символ, но много по-дискретен и пълноценен. И докато статусът не е нито топъл, нито студен, нито ухае приятно, нито намалява бръчиците около очите, коефициентът му на полезно действие ми се струва съмнителен. Да пазаруваш за удоволствие, имайки предвид колко е кратък животът и колко са задължителните мъки в него, е много по-практично, отколкото да си купиш кола, която не можеш да паркираш в радиус от 2 км от работното си място, но за сметка на това харчи бензин като звяр. Един сутиен на Triumph струва колкото две (три, четири...) глоби за неправилно паркиране, а няма опасност да ви го вдигне паяк в най-неудобен момент. И я се опитайте да върнете Mercedes E-class срещу касовата бележка и оригиналната опаковка!

Жените осигуряват 46% от семейния бюджет.

Пар(т)и тайм

Божествена комедия Или какво мисли Данте, докато Беатриче го води по магазините

написа Димитър Стоянович | илюстрира Михаил Михайлов

„На попрището жизнено в средата оказах се в лес тъмен за зла чест, че правий път бях сбъркал в здрачината.” Когато Данте е написал тези първи думи от своя „Ад”, надали е имал представа колко точно ще пресъздаде терзанията на мъжката душа, изправена пред задължението да придружи и обезпечи своята половинка в многочасово препускане из моловете. Необяснимата логика, която тласка човешките създания към съвместен живот, е изправена пред множество изпитания и споделянето на женското удоволствие от покупки на алогични аксесоари се нарежда сред най-сериозните от тях. Чудейки се защо стандартните извинения за проблеми със скоростната кутия или решаващ сблъсък от първенството между любимата „Славия” и „Локомотив” - Мездра, този път не са успeли да отложат радостта от съвместното пазаруване, представителят на силния пол прекрачва със свито сърце портите на внушителния мол. Очакват го не девет, а деветдесет кръга на ада с екзотични имена като „Дзеня“ или „МаксМара“, от които предварително знае, че ще излезе с разрушена психика и лек тик в дясното око. Но обещанието е дадено и в компанията на своята безмилостна Беатриче той трябва да оцелее в изпитанието. И подобно на хищната уста на Цербер ескалаторът го понася към мрачните си бутикови дълбини... Истинският мъж ненавижда да губи

времето си в опипване на материи и безкрайно преобличане в клаустрофобична стая. Ако зависи от него, той ще влети с трясък в магазина за дрехи втора употреба, ще грабне първия изпречил му се панталон, шушляково яке на мишосиви райета и ще бъде готов с пролетната си премяна за 4 минути. Затова, когато любимата с весело кикотене се хвърли на едночасова обиколка по щандовете той усеща пареща болка в слепоочието, която в никакъв случай няма да премине от въпросите: „Как ми стои това жълто?”, „Роклята с буфани не ме ли прави дебела?”, „Първата или осмата пола-панталон харесваш повече?” А това е само началото... Три часа по-късно гордият наследник на

Адам стои с разтреперани крака пред поредната съблекалня, затиснат от торби,

съзнанието му е затрупано от неподозирани гами на виолетовото, потен е, нервен, стомахът му стърже от глад, безропотно се съгласява на всяка нова покупка само и само страданията му да свършат по-бързо. Но не. Следва гаврата със собствената му персона. Използвайки безпомощното му състояние, половинката го натиква при нежните продавачи от мъжкия щанд, за да го трансформират от каубой в нормален представител на съвременната градска култура.

Той не иска нова риза, но ще получи четири, една от които розова.

Джинсите с ниска талия му убиват, но никой не го пита. Не го питат и дали иска да смени маратонките с кларкове, за които всичките приятели ще му смеят. От снажния юначага с гаменски вид, вече не е останала и следа - към касите пристъпва съсипан от живота възрастен човек с налудничава усмивка. Финалният щрих е разплащането. Краят на грижливо скътаните спестявания за тунинг на автомобила. Смъртта на мечтите за нов амортисьор и мечтаната рибарска лодка с витлов мотор. Мъжът никога няма да разбере защо една воалетка струва колкото пълен комплект инструменти „Бош”, защо на семейното огнище е необходима ваза с извито гърло, да не говорим за десетките бодита, роклички и аксесоарчета, които ще бъдат употребени най-много веднъж годишно, и то ако не са излезли от модните тенденции... Същата вечер, тихо ридаейки в леглото, постлано с новите чаршафи, загледан в новите пердета на пеперуди, измъчван от натрапчивия мирис на ароматните свещи, мъжът ще си спомни античната мъдрост, завещана от баща му, загинал от инфаркт в магазин за тапети: Una Salus Victis Nulam Sperare Salutem… (”Единственото спасение на победения е да не очаква никакво спасение...”).

27.03. - 23.04.09

Дами с номинална стойност

написа Мая Иванова

Когато говорим за жените и парите, нe трябва да пропускаме да отбележим присъствието на нежния пол върху българските банкноти през годините. За първи път женски образ се появява през 1887 г. на банкнота от 100 лв. Редом с герба на Княжество България стои майка с дете, облечена в народна носия. През следващите 100 години дамското присъствие върху банкнотите е, меко казано, скромно. Забелязват се безименни женски фигури, като най-често използваният образ е този на розоберачките – откриваме го в 4 банкноти, съответно емисии от 1890, 1899, 1922 и 1951 г. и с номинал от по 100 лв., 1000 лв. и 50 лв. Следващите по популярност са жетварките – изобразени на 100-левова банкнота от 1917 г., на 20-те лева от 1922 г. и на петдесетачка от 1925 г. Върху две банкноти откриваме тютюноберачки – това са гърбовете на 500 лева и на 200 лева, съответно от 1948 и 1951 г. Отново само два пъти образът на гроздоберачки е влизал в селекцията на Българската народна банка, но за сметка на това точно тези банкноти са останали най-дълго в обращение. За първи път гроздоберачкa в народна носия е изобразена на гърба на 100-левова банкнота от 1951 г. На емисията от 1962 г. с номинал 2 лeвa пък е добре познатата от близкото ни минало млада дама сред лозя. Момичето скоро излиза извън анонимност – Кина Гърбо-

ва е едва 16-годишна, когато я снимат по време на гроздобер в Сухиндол. Покъсно съгражданите й и измислят неизбежния грозен прякор Кина Двата лева. Тя дълго време работи в тогавашния „Винпром“, сега „Ловико“, като често влиза в ролята на лицето на фирмата. Лице, което присъства на банкнотите в продължение на цели 34 години - от 1962 до 1996 г. Спорадично на банкнотите се повяват още няколко женски образа в народна носия – през 1922 г., 1942 г. , както и безименна скулптура на седнала женска фигура на банкноти от 1 и 2 лева от 1920 г. През 1938 г. ликът на княгиня Мария Луиза e дискретно вмъкнат във водния знак на банкнотата от 500 лева. Първият и единственият до момента назован женски образ в българска банкнота е този на севастократорката Десислава, дарителка на Боянската църква. Благородната осанка на Десислава помним от лицето на 20-левовата банкнота в обращение между 1992 г. и 1998 г. През 1996 г. – две години преди деноминацията, в обращение е пусната банкнота от 10 000 лв. с красиви женски фигури от картините на Майстора. Последните, отново анонимни изображения на дами, които БНБ вплита в банкнотите от 1999 г., са фрагменти от илюстрации на Пенчо Славейков и творби на Иван Милев.

Равносметката показва, че от 1885 г. насам, при наличието на 114 банкноти, пуснати в обращение, само 20 oт тях носят образа на жена и той най-често е събирателен, забулен в анонимност. Красноречив е и фактът, че сред парите, с които боравим днес, не присъства нито една визия на дама. Защо тези, които избират художествените проекти, намират вдъхновение по-скоро в мъжки образи и емблематични исторически местности? И наистина ли няма друга дама освен севастократорката Десислава, достойна да присъства върху българските банкноти? Информацията за банкнотите се позовава на каталог на БНБ:http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/fsWebIndexbul?openframeset

Жените печелят по-малко от мъжете дори в традиционно феминизирани сектори като образование, здравеопазване и социални дейности. Съотношението в тези сфери е 58:42.

Пар(т)и тайм

Козметика по време на криза Жените харчат за всичко, което ги кара да се чувстват добре, твърди Нина Георгиева от Parfumeriе Douglas Bulgaria

Нина Георгиева е управляващ директор на Parfumeriе Douglas Bulgaria – смесено българско-германско дружество, опериращо веригата луксозни парфюмерии Douglas и Beauty zone. Работи в сферата на козметиката от 1993 г. Има опит във всички сегменти – от масовата, през аптечната до селективната парфюмерия и козметика. Всеки говори за кризата. И практически страда от нея. В този смисъл решихме да разберем дали се е променило търсенето и потреблението на козметични продукти през последните няколко месеца. Спряхме се точно на козметиката, защото като жени знаем, че по-скоро бихме се лишили от обяд, отколкото от парфюм, и че когато искаме да си направим някакъв бърз и не особено скъп подарък, обикновено залагаме на червилото. Потърсихме за отговори на многото ни въпроси г-жа Нина Георгиева, защото козметичният бизнес е част от живота й през последните 15 години.

Търговията на престижна козметика е в зората си в България и е в стадий на скокообразен растеж. Липсата на какъвто и да било растеж показва, че потреблението е замразено. Коледният сезон, който за нашия бранш е ключов, показа няколко факта: корпоративни клиенти почти нямаше, т.е. фирмите са свили разходите, вкл. за коледни подаръци, и са затегнали коланите. Второ: клиентите, които преди са пазарували в по-голям мащаб, сега са по-консервативни, т.е. и клиентите с големи финансови възможности са повлияни. Трето: стойността на средната покупка е намаляла с 10%, т.е. средният купувач е свил бюджета си и предпочита да похарчи по-малко. Надяваме се въпреки всичко 2009 да не бъде поне по-лоша от 2008. Готови сме да ревизираме асортиментите и активностите си, за да се адаптираме към новото поведение на клиента. Веригата за големи селективни парфюмерии Beauty zone бе създадена преди 3 години с новата за пазара отворена концепция, в която всеки посетител можеше за първи път да пипне, опита, разгледа продукти на престижната козметика и парфюмерия. В началото фокусът на бизнеса и обслужването се съсредоточаваше главно да насърчаваме клиентите да влизат в магазина и да опитват продуктите, да се чувстват поканени радушно независимо от техните възможности и страхове от подобен род магазини. После се стремяхме да ги образоваме,

като им даваме максимално информация за възможностите и ползите от продуктите, как да ги ценят и да им се радват. В икономически план имахме няколко много трудни начални месеца и постоянен много добър растеж след това… До миналата година октомври, когато се повториха продажбите от 2007. Ноември и декември 2008 с много усилия едва достигнахме отново числата на 2007. Жените харчат за всичко, което ги кара да се чувстват добре, да изглеждат добре. В козметичните магазини жените харчат, за да поддържат вида, който им помага да пазят нивото, класата и имиджа си. Една част от жените харчат напълно осъзнато като част от своя ясен инвестиционен план в добро здраве, хубава кожа, перфектен грим. Други са абсолютно спонтанни и харчат, за да подобрят настроението си, за да се наградят за някоя саможертва, за да излекуват някоя болка или просто защото са щастливи.

Жените изпитват едно специално чувство, когато харчат – тайнствено удоволствие да пазаруват, като изхарчат собствените или чуждите пари за нещо, което е предназначено единствено и само за тях.

Все още голяма част от потребителите нямат изработен вкус към истинското качество и лукс. Този вкус се въз-

питава от семейството, обществото и достатъчно дългото присъствие на пазара на луксозните марки. Въпреки липсата на традиции българският клиент доста бързо се ориентира в новия свят на марките и лукса и става все по-информиран. Българинът се влияе особено от силата на марката при избора си. Често той купува продукта заради марката, а не защото толкова му харесва. Все още лукс за него означава единствено известност, а не истинско качество и ексклузивност. Понякога колекционерски издания на парфюми или аромати на нишови марки, които са постижения в парфюмерията, остават недооценени. Кои са нещата, без които жените не могат, когато се отнася до козметика? Жените обаче не могат без много неща: не могат без почистващ продукт, не могат без крем –дневен, нощен и за около очи, не могат без антицелулитен продукт за тяло, не могат без червило, фон дьо тен и спирала… След като една жена вече е свикнала да ползва висша козметика и е видяла ефекта, или нанася качествен грим, който променя коренно външността й, често е готова на финансови жертви. Като жена, която от много години е в този бранш, мога да кажа, че най-зле изхарчените пари са тези за избиване на комплекси и причиняване вреда другиму. Моето консервативно бизнес аз ме задължава да бюджетирам много стегнато през 2009, в най-добрия случай повторение на числата от 2008. Моето оптимистично интуитивно аз обаче ми подсказва, че потребителите не желаят да се връщат към добре познатата от близкото ни минало максима „бели пари за черни дни”. Какъв по-добър начин да победиш стреса от кризата от този да си купиш нещо красиво, луксозно и скъпо…

Жените нямат реално остойностяване на домашния труд, въпреки че според времето, което двата пола отделят за домакинска работа и грижи за децата, жените допринасят 4 пъти повече от мъжете.

27.03. - 23.04.09

рубрика подрубрика

хартиени знаци

Фотограф Тихомир Рачев/No Frame Studio Стайлинг Garderob Грим Христина Трайкова Коса Елвира/Arlet Модел Мариета Казанджиева/Ivet Fashion

Рокля Capasca, велурени боти Sisley.

27.03. - 23.04.09

рубрика подрубрика

Рокля Capasca, велурени боти Sisley.

рубрика подрубрика

Памучен панталон с басти Max Mara, трикотажна блуза Max&Co, велурени мокасини Marc Cain.

27.03. - 23.04.09

рубрика подрубрика

Панталон с басти и колан Marella, яке Capasca, велурени боти Sisley.

рубрика подрубрика

Памучна рокля с басти Max Mara, велурени мокасини Marc Cain.

27.03. - 23.04.09

рубрика подрубрика

Трикотажна блуза Marella, памучна пола Max Mara, велурени боти Sisley.

за корекция видът стилистът

и н е и т хар и ц зна

По-малкото е повече написа Гардероб | снимки Guliver Photos/Getty Images

Начинът на живот

Дани и Люба са на по 27 години и за крехката си възраст имат сериозен архив от съвместно завършени проекти. Познати са като момичетата, създали модния лейбъл Гардероб. Двете са завършили Художествената академия със специалност моден дизайн. Последния път, когато вкусват от щастието да създадат свои собствени модели, е за Retro party-то на Audi, за което правят костюмите на танцьорите. Правят първия си стайлинг за модно списание през 2004 г. и именно това занимание заема по-голямата част от времето им в момента. Raf Simons за Jil Sander

Минимализъм - това е новата стара тенденция в модата и лайфстайла. Отрицание на разточителството и обръщане на гръб на пренасищането с ненужни неща. новият девиз е: Използвай толкова колкото ти е нужно! Минимализмът е стара тема в изкуството. Появява се през 50-те години на миналия век отново като следствие на криза - тогава обаче е рефлексия на икономическите катаклизми след Втората Световна война. Логично е във време, което по сила на икономическите промени и неочаквани обрати в живота на хората, наподобява много онова преди 60 годни, да се възроди идеята за минималното като ценно и необходимо, като модерно. И както тогава, така и сега, минимализмът прелива от изкуството в начина на живот, съответно и в модата. Тенденцията на минимализма, в който „малкото е повече“, ще се налага все повече в бъдещето. Причините са известните, довели до всеобщата икономическа криза, най-вече изчерпва-

Calvin Klein

нето на природните ресурси. Съвременният начин на живот е минималистичният начин на живот. Семплотата е глътка свеж въздух в пренаситеното ни потребителско общество. Еко тенденцията завладява живота ни във всичките му проявления - еко материи, еко жилища, еко автомобили.

Форми и цветове Разбира се, те са изчистени, опростени и лаконични. Търси се деликатно равновесие между форма и цвят. Цветовете са „хартиени“ и „рециклирани”. Ненатрапчивостта се толерира - бяло, екрю, бежово, кафяво и индиго. В съответствие с тях са и материите. Предпочитат се естествените, защото осигуряват максимален комфорт на тялото в различни условия. При това могат да бъдат върнати без вреда там, откъдето са взети - природата. Трите най-важни компонента - цвят, форма и материя - са в особено триединство на равновесие, спокойствие и артистична хармония.

Doo.Ri

CAPASCA бул. „Витоша“ 60, Mall of Sofia, MAX MARA София бул. „Витоша“ 39 Б, бул. “Витоша” 74, MAX&Cо. София, бул. “Витоша” 49, MARC CAIN София, бул. “Витоша“ 8, MARELLA София, бул. “Витоша” 39 Б

27.03. - 23.04.09

рубрика историята подрубрика на

MAX FACTOR, който гримира Холивуд написа Радмила Христова | снимки архив на компанията

Да гримираш царе През деня той е личен гримьор на руския цар Николай II. Късно вечер е предан съпруг на жена си и грижовен баща на три деца. Има едно-единствено задължение в работата си - да е на разположение всеки миг. Има един час почивка в седмицата и го прекарва заедно с царската охрана. Уменията му в сферата на перукерството, грима и разкрасяването го превеждат през дълъг и нелесен път. От момче за всичко в малък зъболекарски кабинет, през работата на перукер в Имперския театър на царска Русия и гримьор на богати и знатни аристократки и накрая личен гримьор на царя. Това обаче не му носи мечтаната свобода. Затова той ще тръгне да я търси в Америка - страната на неограничените възможности. Името му е Макс Фактор.

Американски прелести За пътуването си Макс има 40 хиляди долара – огромно състояние за 1904 г. Установява се в малкото американско градче Сейнт Луис. Работи като бръснар и чака своя добър момент. Съпругата му се разболява тежко и умира, оставяйки го сам с четирите им деца. Скоро след това Макс се жени отново и в семейството се ражда още едно дете. Младата съпруга обаче го

напуска и г-н Фактор трябва сам да се грижи за наследниците си. Точно тогава пред него се открива нов път този към Холивуд. Успехът в кариерата му съвпада с изгряването на звездите на актьори като Бен Търпин и Чарли Чаплин. В Меката на киното уменията на младия гримьор веднага са оценени и той бързо става популярен в средите. Макс Фактор набира смелост и скоро представя първия цветен грим. Върхът в творчеството му обаче е уникалната пудра, с която може да се постигне нов оттенък на кожата на лицето. Така за първи път в историята на киното бледият младеж може да придобие средиземноморски загар, а мургавият да стане светъл.

Гримьорът на Холивуд

възгласяват за „принца на пърхащите мигли“. Джийн Харлоу е само на 20 години, когато започва кариерата си. Тя е крехка, с нежно лице и... нищо повече. Платиненият блясък, който Макс дава на косата й обаче, я прави идол на цяло едно поколение. През 1920 г. известният вече холивудски гримьор решава да предложи своите открития и на широката публика, като ги пусне на пазара. Първата му козметична колекция е за „подобряване линията на очите, цвета на кожата и устните“. В своите магазини в Холивуд той предлага парфюми, грим, аксесоари и продукти за коса. След смъртта на Макс Фактор през 1938 г. бизнесът е поет от четиримата му синове, сред които най-важна роля играе най-възрастният от тях - Макс Фактор-младши.

Другото голямо откритие, което дължим на Макс Фактор, е боята за коса. Благодарение на нея в Холивуд се появяват зашеметяващите блондинки, които стават запазена марка на голямото кино от нова време. Макс е създател и на още няколко исторически за киното образи - Дракула и Франкенщайн. Сред клиентите на гримьора са невръстната тогава Елизабет Тейлър, Джон Уейн и Ингрид Бергман. Той е създателят на премрежения поглед на Грета Гарбо, с който тя става прочута по цял свят и заради който го про-

за корекция видът преобразяването

Мария Конакчиева фотограф Елена Спасова | стил Кристо | грим Венцислава Койчева | коса Сия за Арлет

Ако има жена, която олицетворява понятието класа, гласуваме с две ръце за Мария Конакчиева Бен Амран. Тя е от тези дами, които умеят да носят дрехите, а не дрехите да ги носят тях. Финесът е част от вътрешното й аз и тя го носи ненатрапчиво и с чар. При това Мария е рицар. На престижното френско отличие за активна работа по разпространение на френския език и култура по света Академична палма. Мадам Конакчиева го притежава лично от бившия френски посланик у нас (2004-2007) Ив Сен Жур за работата й като завеждащ „Връзки с обществеността“ на френското посолство. Иначе Мария носи в себе си най-българския дух - този на Еленския Балкан. В рода си има въстаници, строители, ханджии, лихвари, търговци... Вероятно точно възрожденската борбеност й дава смелостта като абитуриентка да напише писмо на Джаки Онасис, за да я помоли да й изпрати рокля. Това така и не се случва, но пък Мария и без дрехите на истинска принцеса притежава осанка на благородна дама.

За работа се обличате... Делово, но винаги с акцент, който ме прави различна.

Но всъщност предпочитате да носите... дрехи в силни цветове. Никога не сте била облечена в...

джинси, минижуп или панделка в косата.

Но много бихте искали да се видите... в известния костюм на Ив-Сен

Лоран.

Най-важното в една дреха е... да подхожда на вашия вътрешен заряд. Мария е със сако и панталон Capasca, колие Furla, обеци и пръстен Valentin

27.03. - 23.04.09

за корекция

За да ориентираме стилиста в избора на двата различни варианта за облекло на Мария, поровихме в нейното ежедневие и биография. Установихме, че работата й във Френския културен институт изисква от нея да спазва стила на изисканата елегантност. Голяма част от живота на госпожа Конакчиева обаче е минала в пътувания и пребивавания в различни екзотични държави, сред странни обичаи и непознати племена.

Идеята на стилиста: Първият цялостен стил на Мария следва нейния обичаен начин на обличане елегантни семпли дрехи с леки декорации и елементи, които придават артистичност на иначе класическия ансамбъл. Вторият стил носи закачката с африканските „приключения“ на Мария - топлите шарени цветове напомнят колорита на горещия континент. Тази рокля в комбинация с леко закачливата прическа и малко по-усиления грим може да бъде чудесен и оригинален вариант за коктейл, вечеря навън или артистично парти с танци.

Харесвате ли се така? Много, защото съм различна.

Какво бихте променили и защо? Нищо, защото изборът е възможно най-добрият.

Къде искате да отидете облечена така? Тоалет, който бих сложила на

всяко изискано парти след 18 ч.

Как се чувствате в „Промяната“? Подновена и заредена с много оптимизъм. А тук е с рокля Jean Paul Gaultier ot Baza Deluxе, гривна Valentin, колие, пръстен и обеци Ponte Vecchio от Valentin Valentin бул. Витоша №10, ЦУМ, етаж 1 Baza Deluxe гр. София, ул.Неофит Рилски 38 FURLA София, бул. “Витоша” 65

за корекция видът специалистът

Приказка за портокала

Любимата ни тема за целулита и трайно му присъствие в нашите дни и нощи, разработена така, че най-после да знаем всичко написа Александра Божимирова | снима Момчил Христов, Кристина Борисова (стр. 60-62)

27.03. - 23.04.09

за корекция видът специалистът

Ако това беше приказка, тя щеше да започва така: Събрала един ден Д-р Йо-йо, тоест пишещата тези редове, своите студенти по грижа за красотата, тоест читателите на списание НЕЯ: “Днес ще се учим как да се борим с нежеланите “тлъстинки” по телата си и с този бич за по-добрата половина от човечеството, наречен целулит. В края на урока всяка от вас ще знае как да постигне мечтаната фигура.” В този миг най-непослушната студентка ще вметне небрежно: ”Извинете, Д-р Йо-йо, ама точно Вие ли ще ни преподавате този урок? Откъде идва името ви впрочем?” Аз ще изтръпна вътрешно, има право момичето, но невъзмутимо ще отвърна: “Точно защото съм повелителка на напълняването и отслабването, (повече, разбира се, на първото, отколкото на второто), мога да ви разкажа неща от първа ръка. Да, името ми не е добра атестация за волята и дисциплината ми, но е гаранция за истинността на думите ми. (Винаги е добре да пуснеш фъндък на студентите, създава у тях измамно усещане за превъзходство). На кого сте склонни да повярвате за това дали и как успява да пребори целулита – на Жизел Бюндхен, която се е родила съвършена, или на мен? Кой според вас знае повече?” И, пак казвам, ако това беше приказка, щях да изредя вълшебните козметични продукти, които по чудотворен начин премахват целулита и стопяват излишните сантиметри, докато ние не правим нищо друго, освен да се мажем...

Хайде обаче да се приземим. И да си признаем, че вълшебни продукти няма. Има продукти с наистина видим ефект, но дори и те са безсилни, ако не контролираме основните фактори, които влияят на образуването/премахването на целулита.жжжжжТе са: Гени и правилно хранене. Познавам две жени, които се тъпчат с вредни храни и нямат целулит. Едната съм аз (само не питайте колко показваше кантарът тази сутрин и дали намерих прилична комбинация от дрехи, които да облека). Другата, по собствените й думи, е Камерън Диас. Тя за разлика от мен има перфектна фигура, тоест гените й я пазят не само от целулит, но и от напълняване. Извод: Ако харчите голяма част от парите си при онези, които “знаят как се приготвя пиле”, шансовете да изглеждате като Камерън Диас са горе-долу същите, колкото и да ви снимат в “Ангелите на Чарли”3.

Освен това не ви съветвам дори да проверявате дали гените ви позволяват ексцесии в храненето, защото целулитът, момичета, е изпечен мръсник.

Веднъж обладал ви, раздялата с него е тежка, продължителна, досадна и, без да ви тревожа, със съмнителен успех. Защо мислите си скъсвате дупето във фитнеса, но то продължава да е на трапчинки? Защото не е трябвало да се стига дотам изобщо... Но не всичко е изгубено. Продължавайте да четете. Що се касае до правилното хранене, като изключим очевидните правила, с които почти всички вече са запоз-

нати, има някои принципи на избор и съчетаване на храни, съобразени с този проблем, и те са изложени доста добре в книгата “Хранене при целулит: 135 рецепти” ( издателство „Хомо футурус“). Стрес.

Вече е официално - от стрес се пълнее и стресът води до появата на целулит. Как става това?

Върху мембраните на адипоцитите (мастните клетки) има т.нар. алфа-2 рецептори. Те се стимулират от хормоните на стреса. Веднъж подразнени, тези рецептори задействат липогенезата, т.е. карат клетките да складират мазнини. Сега ще ме питате означава ли това, че ако практикуваме антистрес занимания, като йога например, ще обърнем процеса и можем ли да изваем тела с дишане и медитация? Не знам, но е факт, че третата жена без грам целулит, която познавам, е йога от 15 години. Не я споменах по-горе, защото този урок не е за хора с нечовешка воля и овладели алтернативни източници на енергия. Макар че в тази криза е добре всички да изкараме по 1 месец в индийски ашрам. Двигателен режим - правилният двигателен режим е от ключово значение както за натрупването на излишни килограми, така и за непоявата или премахването на целулита. Занимания като плуване, тичане, пилатес, някои фитнес упражнения са с доказан ефект, но най-важното, оказва се, е продължителността на физическата актив-

ност. Знае се, че тялото започва да черпи от мастните депа едва 40 мин. след началото на тренировката. Така че нищо под 40 мин. не върши работа. От друга страна, при движение организмът произвежда хормони, които един час след усилието активират разграждането на триглицеридите. Извод: кремовете за отслабване трябва да се нанасят преди двигателни упражнения и веднага след това, за да ускорим липолизата – процеса на разграждане и елиминиране на мазнини.

Какво се крие под “портокаловата кора”?

Хронологичната класификация на причините е по-долу, но нещата не се случват в строга последователност. Затова имайте предвид, че трите процеса, които водят до появата на целулит, протичат паралелно. 1. Увеличаване на броя и размера на адипоцитите (мастните клетки). 2. Забавяне на циркулацията – както на лимфа, така и на кръв – причинена от нарасналите мастни клетки. 3. Нарушения в организацията на колагенови влакна, които, приплеснати от адипоцитите, се деформират и кожата заприличва на “дюшече”, а като бонус се и отпуска. Има и един четвърти процес, който лабораториите на Biotherm сочат като основен виновник за упорития целулит. 4. Гликация – процес, при който захарните молекули се прикрепят към колагеновите влакна и ги втвърдяват. Тази новосъздадена мрежа се стяга около

за корекция видът специалистът

Дрениращи продукти 1.Четка за сух масаж, подпомага кръвообращението. 2. Напитка Turbo Draine Minceur/Forte Pharma. Увеличава елиминирането на токсините с 46%. 500 мл, 31 лв. 3. Серум за отслабване, дрениране и против целулит/Estee Lauder. 200 мл, 82 лв. 4. Дрениращо масло Huile Anti-Eau/Clarins, 100 мл, 89 лв. 5. Дрениращ Talasso-Scrub/Collistar. 700 г, 84 лв. 6. Gel Anti-Eau/L’Occitane, ултрадрениращ екстракт от листа на червена лоза, 200 мл, 66 лв. 7. Хранителни добавки против натрупване на мазнини и задръжка на вода, Forte Pharma 60 таблетки, цена 34 лв. 8. Защото да се дренираме, не означава да не пием вода. Чаша от магазина на „Шишеджам“ в City Center, 4.50 лв.

клетките и “закотвя” целулита, който става все по-труден за премахване. За да разберем механизмите на действие на отслабващите и антицелулитни продукти, трябва да сме наясно с няколко основни понятия. Предназначението на адипоцитите е да складират мазнини и захари под формата на триглицериди - процес, известен като липогенеза. Когато тялото има нужда да “изгори” енергия, триглицеридите се разпадат до мастни киселини и глицерол и в този си вид напускат мастната клетка и преминават в кръвната и лимфна системи. Процесът се нарича липолиза. За нас е важен още един процес – този на разрастване на мастната тъкан. Това се случва чрез нарастване обема на адипоцитите.

Представете си само - тези хитреци могат да нарастват до 60 пъти.

Лошото е, че пределното им нарастване води до образуване на нови. Те отначало са незрели (преадипоцити),

тоест неспособни да складират масти, но после се превръщат в зрели такива. Още по-лошото е, че за да си направят допълнително място, адипоцитите синтезират ензим, който “прерязва” мрежата от колагенови влакна, които ги обграждат. Така те си се ширят, а кожата става неравна. Не стига това, ами същият ензим стимулира формирането на преадипоцитите. Да му се не види и ензимът! Ясно е, значи, че за да противодействат на процес 1, отговорен за целулита, козметичните продукти ще работят в следните посоки: саботиране на липогенезата стимулиране на липолизата “изпразване” на адипоцитите (веднъж пръкнали се, те са практи чески безсмъртни, таке че за топене и дума не може да става) възпрепятстване на превръщането на преадипоцитите в зрели адипоцити термогенен ефект – стимулиране “изгарянето на мазнини” Това хич не е проста работа, но добрата новина е, че всяка от марките,

подбрани тук, здравата се е постарала да намери ефективно решение. Пример: кофеинът е една от най-мощните липолитични съставки от растителен произход. Само че е трудно разтворим във вода и почти неразтворим в масло. А разтворен в алкохол, води до изсушаване на кожата. Отговорът на експертите от Biotherm, Clarins, Lierac, Estee Lauder, L’Occitane, Nuxe и Collistar е да го съчетаят с вещества, които увеличават проникването и усвояването му. От Chanel са открили растение, екстрактът от което според тях може да му съперничи по ефикасност – вечнозеления храст Boldo, а от Dior направо твърдят, че са му намерили заместник – виниферин, който бил 100 пъти по-ефикасен. А от Plante System са на мнение, че присъстващите в продуктите им фосфолипиди от органичен произход вършат достатъчно работа и без кофеин. Това далеч не е всичко. От Clarins са се “пъхнали” чак в липидната вакуола, тоест в “сланината” на мастната клетка, като са изнамерили революционен начин да проникнат през

27.03. - 23.04.09

за корекция видът специалистът

отслабващи Продукти 9. Slim-Gel/Collistar, със зелен чай и гуарана, 400 мл, 91 лв. 10. Хранителни добавки от Oenobiol, до 5 см редукция след 8 седмици. 60 капсули, 45 лв. 11. Концентрат от органичната марка Plante System, 5 мл, 53 лв. 12. Crеme Masvelt/Clarins за борба с упоритите окръглености. 200 мл, 58 лв. 13. Body Sculpt Abdo/Biotherm. За стягане и “прибиране” на коремната област. 150 мл, 90 лв. 14. Morpho-Slim за корем /Lierac, 150 мл, 75 лв. 15. Joli Ventre/L’Occitane – за тънка талия със стягащи бадемови протеини, 200 мл, 69 лв. 16. Разтворима напитка/Oenobiol с термогенен ефект, с малинов вкус, 14 пакетчета, 48 лв. 17. Пясъчен часовник от магазини Home, 26 лв. 18. За да следим дали продуктите (и ние), си спазват обещанията, шивашки сантиметър.

бранещата я мембрана. Подвиг, който по сложност и дързост се равнява на превземането на Одринската крепост. От Chanel са открили как да пречат на преадипоцитите да съзряват, от Lierac спират липогенезата с помощта на кафяво водорасло, от Nuxe я блокират с патентован комплекс от земна ябълка, перуанска лиана и лотос. (Той Буда знае на какво да седне). Процес 2 е задържането на течности. Този изключително неприятен феномен е поредното красноречиво доказателство за порочния характер на целулита. Вкараме ли се веднъж в тази въртележка, излизането е доста проблематично. Какво се случва? Нарасналите адипоцити започват да притискат мрежата от кръвоносни и лимфни съдове, която ги обгръща, и така забавят кръвоносния и лимфен ток. Особено засегнат е лимфният дренаж, защото кръвоносната система все пак разполага с помпа – сърцето, докато лимфатичната система разчита единствено на мускулни контракции и дишане. Затова и

всяко механично препятствие води до застой на течности. От друга страна, нарасналите адипоцити увреждат крехката стена на съдовете, те стават по-пропускливи, течност се излива в междуклетъчното пространство и остава там. И понеже злото никога не идва само, задържаните по вина на адипоцитите течности правят вече съществуващия целулит още по-видим. Ето защо борбата с техния застой е от първостепенна важност. Трябва да се знае, че този проблем не се изразява само в отоци по крайниците. При жените те са и по бедрата, дупето и корема, но ние не ги разпознаваме като такива. Разбира се, адипоцитите не са единствените причинители. Тук са и солта, липсата на физическа активност, хормоналните промени и т.н.

Добрата новина е, че са създадени прекрасни продукти, които с доказания си ефект ни вдъхват надежда, че... има надежда.

Как действат? укрепват съдовите стени, така че да не допускат “изливи” и наличие на течности, където не им е мястото свиват съдовете и така подпомагат “изпомпването” на течности посредством засилване на диурезата (уринирането). Това важи основно за хранителните добавки, но почитателите на козметични продукти с дрениращ ефект се кълнат, че и мазилата ги карат да пишкат. Факт! Като изключим Estee Lauder, които са разработили тайнствена технология за оптимизиране естествения поток на течности в кожата (FluidMotion Technology), останалите разчитат на растително екстракти. Те попадат в 3 групи: безспорният фаворит е екстрактът от див кестен, известен като Есцин. На него залагат L’Occitane, Clarins и Chanel, като в Body Excellence Slim той дори е в революционна формула за постепенно освобождаване. Втората група е на продуктите с екстракти от листа на червена лоза. Те повлияват задръжката на течности по всички-

за корекция видът специалистът

Под кожата, която имаме, е кожата, която искаме.” 19. Пето поколение антицелулитен продукт от Clarins със споменатите революции на всички възможни нива. 200 мл, 92 лв. 20. Tonifique Minceur/Nuxe – борба на 3 фронта, видима победа само след 2 седмици, 200 мл, 59 лв. 21. Масажор против целулит от L’Occitane, 17 лв. 22. Хранителни добавки/Oenobiol, 60 таблетки, 48 лв. 23. Фамозният Body Excellence Slim от Chanel, 150 ml, 196 лв. 24. Morpho-Slim/Lierac, 200 мл, 78 лв. 25. Хидратиращ крем против целулит/Plante System, 150 мл, 40 лв. 26. Celluli-Laser Night/Biotherm, пречи на гликацията и дренира, 200 мл, 90 лв. 27. Dior Svelte Reversal – “една легенда се завръща”. Поредната версия на любимия продукт, 200 мл, 112 лв. 28. Нощен концентрат против целулит от Collistar, 200 мл, 89 лв. 29. Порцеланово яйце от магазини Creo, 21 лв.

те три механизма, описани по-горе. Явно затова L’Occitane извадиха цяла гроздова серия. А третата категория включва червените плодове с доказaно дрениращо действие, които присъстват в хранителните добавки, както и всякакви други растения, които са впечатлили с ефекта си козметичните лаборатории – екстракти от водорасли при Collistar и Lierac, както и такива с по-народни имена като залистник при Biotherm. Целулитогенериращ механизъм 3 – увреждане на колагеновите и еластинови влакна. Тук продуктите работят в три посоки: стимулират всячески колагеновия и еластинов синтез, защото така укрепените влакна по-трудно поддават на натиска от страна на адипоцитите. Има най-различни съставки от растителен и минерален произход (основно силиций), които осигуряват нужното стягащо действие, и те присъстват в почти всички показани продукти. блокират действието на онзи проклет ензим, който казахме, че

“прерязва” мрежата от влакна около адипоцитите (High Definition Body Lift на Clarins) не просто изпразват мастните клетки от съдържание, а ги карат да се държат като фибробластни такива, тоест като клетки, които вместо мазнини синтезират колаген. Звучи като фантастика, но не е, доказателството са Morpho-Slim на Lierac и Dior Svelte на Dior. Проблем 4 – “закотвен” целулит в резултат на прикрепяне на захарните молекули към колагеновите влакна. Тук безспорните първенци са продуктите на Biotherm с включения в тях Biofibrine – многообещаващ комплекс, който спира и обръща втвърдяването на съединителната тъкан. Другите с подобен продукт са Clarins с High Definition Body Lift със съдържащия се в него екстракт от средиземноморска пиния.

Collistar – може би марката с най-подробна стратегия за оформяне на силуета. Бонус са големите опаковки, както и листовки с пълния набор продукти за тяло. Продават се в магазини Blick. Много сме доволни от консултантите в този на „Шишман“. Clarins – експерти в грижата за тяло. При консултация получавате и брошура с полезни съвети за хубава фигура. А в опаковката на антицелулитния продукт се съдържа книжка с детайлно описание на специално разработения от тях метод за нанасяне. Такава книжка с техния си метод има и в продукта на Chanel. L’Occitane – този месец купувате 300 мл от дренажния гел на цената на 200 мл. А при покупка на програма за тяло от 3 продукта от гроздовата серия, ви подаряват масажор против целулит. Forte Pharma – едни от лидерите при хранителните добавки. През април две опаковки от дренажните и отслабващи таблетки на цената на една. 34 лв. Lierac – 2 продукта от антицелулитната серия на промоционална цена (печелите 15%). От гледна точка на добрата консултация, бонус е и пазаруването в аптека „Ремедиум“ (пак на „Шишман“) , където ще намерите всички цитирани дрогерийни марки.

27.03. - 23.04.09

за корекция видът досие

Rouge Laque на Chanel

TurboLash All Effects Motion Mascara на Estee Lauder

Almost Powder на Clinique

Michael Kors

L’Eau par Kenzo на Kenzo

Блестящо лак червило в различни и интензивни цветове. Кремообразен флуид с висока концентрация на пигменти, масло от жожоба и хидратиращи пудри.

Революционна нова спирала за мигли с електрическа вибрираща четка, която разресва миглите от основата до върха и им предава префектна извивка, обем и дължина.

Технологията на производство на този фон дьо тен е на ниво изкуство – от течен към прахообразен вид се стига чрез изпарителен процес, резултатът от който е деликатна пудра. Докато това се случва, в пудрата се образуват миниатюрни въздушни джобове за копринен ефект. Има слънцезащитен фактор 15

Най-новият аромат от Michael Kors. Върхови нотки от фрезия, хибискус и касис, сърцевина от розов божур и пасифлора и основа от плавей и кедрово дърво.

С фин цитрусов връх от бергамот и мандарина, цветна сърцевина от жасмин самбак, портокалов цвят и иланг иланг. В основата на аромата са нотки от амбър и зърна от тонка.

Guess от Guess

Genefique на Lancome

Body Tonic на Garnier

Leg Laser на Biotherm

White Lucency на Shiseido

Най-новият продукт на модната марка е аромат именно за дамите. Връхни нотки на мандарина, бергамот и зелена ябълка, средни на момина сълза, божур, фрезия и червени плодове и основа от кедрово дърво, мускус и бергамот.

След като са идентифицирали протеините, специфични за младата кожа, лабораториите на Lancome създават Genifique, чиито активни съставки въздействат на активността на определени гени и стимулират синтеза на протеини, които помагат на кожата да възвърне младежкия си вид в рамките на 6 часа.

Антицелулитен гел срещу упорита портокалова кожа. Назъбеното масажно колело в комбинация със стимулиращия ефект на кофеина помагат за намаляването на целулита и стягането на кожата само за 7 дни.

Иновативен продукт, ефикасен като процедурите с лазер. Работи на базата на комплекс биофибрин с отслабващ ефект и термален планктон.

Нежен дневен флуид за лъчезарен тен с мощна защита от вредното влияние на UV лъчите и агресивните външни фактори.

Защо го избрахме

Какво е това?

Защо го избрахме

Какво е това?

видът козметиката

в парфюмериите и магазините за селективна козметика

27.03. - 23.04.09

за корекция удоволствието

Йога в офиса Как един работен екип постига нирвана в следработно време написа Ида Бахарян | снима Красена Цветкова

В сградата, където се помещава редакцията на НЕЯ, има йога студио. То е на етажа под нас. До носовете ни по някое време от деня достига аромата на индийски пръчици, разминаваме се по стълбите с разни хора с успокоени лица и във видимо равновесие със себе си. През ден си казваме как е грехота никога да не сме посещавали нито едно йога занимание и хората къде ходят, за да практикуват йога, пък ние просто десетина стъпала трябва да слезем и готово... Истината обаче е една - така и няма да отидем на йога, защото си имаме десетки оправдания. Всичките, за да прикрият едно - че ни мързи. Вижте сега челния пример на един офис, където определено не ги мързи. Или поне са намерили решение да се справят с десетките оправдания и порочната практика в последните минути на работния ден да си гушваш чантичката и да се отправяш с тежки възрастни стъпки към домашната кухня, домашния диван и домашното легло.

Към 17.30 ч. в един обикновен делничен ден моя милост и фотографката кацваме в офиса на фирма „Еверет“ ЕООД. Усеща се разхлабването на работната дисциплина в края на деня, телефоните полека престават да звънят, а част от екипа навлича палтата и се източва през вратата. Остават обаче шест дами, облечени в спортни екипчета, с особено енергични движения. И боси. В 17.40 ч. пристига... индиец. След минути залата за тренинги и обучения е превърната в йога зала с типичните постелки и много въздух. Раздвижването започва по традиционния начин - всяка част на тялото, дишане, отпускане, плавни преходи, мантри. Към 18.15 ч. атмосферата в залата вече е съвсем различна - индиецът инструктор говори неразбираем за мен английски, но дамите в офиса очевидно са му свикнали, защото на „бут ньор хеннндс оун йар хеди“ всички безропотно си слагат ръцете на темето. Системата явно е отработена - последователността на упражненията е ясна за всички. Избухват в смях обаче,

27.03. - 23.04.09

за корекция

когато фотографката ни слаломира между тях, за да хване непривични пози и странни изражения, които към 18.30 ч. вече не липсват. В 18.30 ч. започва по-трудната част от тренировката. Не разбирам много от йога и за мен своеобразен връх в нея е и качването на крака на врата. Оставам зашеметена, че всичките шест дами в залата си преметнаха краката на гърба с лекотата, с която аз помахвам за довиждане. В тази поза групата започва да се поклаща напред-назад като една голяма матрьошка... Тренировката завършва към 19 и нещо. Индийският инструктор си тръгва, а шестте дами навличат отново офисните си дрехи, за да се приберат у дома. Практикуват йога в офиса от три месеца, два пъти в седмицата. Всяка една от тях си плаща таксата от десет лева на тренировка. Харесва им, защото не е необходимо след работа да се гмурват в трафика, за да стигнат до някое йога студио, пък и макар работна, средата в собствения им офис е по-предразполагаща. А и

пеенето на мантри и разкършването на неподозирани части от тялото в компанията на колеги прави служебната среда доста по-приятна. И няма как да е другояче, като ти се налага да гледаш колежката Х да прави упражнение „сечене на дърва“ с изваждане на силен гласов звук от гърлото или колегата У, който изпада в кански мъки да кръстоса глезените си зад врата... *Потърсихме йога студиа, които предлагат занимания в офиса на клиента. Оказа се, че тази практика не е съвсем официална и уговорките стават директно с йога инструкторите. Така че, ако попаднете на индиец йога, който е готов да провежда занятията си при вас, договорете с него условията и цената. Това, което масово се предлага обаче, са система от йога упражнения, които да правите в малкто свободно време покрай бюрото си. Обаче съгласете се, че не звучи сериозно да си отворим прозореца и да дишаме с пълни гърди двайсет пъти... И вие няма да го направите, нали?!...

видът архитектурата

Религията като сграда Архитектът Крейг Хартман проектира катедралата на бъдещето написа Ивайло Минов | снимки SOM | John Blaustein, Cesar Rubio

В края на 2008 американското архитектурно студио Skidmore, Owings and Merrill LLP предложи своя впечатляваща визия за божия храм на следващото столетие. Става дума за крайно нетрадиционната Cathedral of Christ the Light на брега на езерото Лейк Мерит в калифорнийския град Оуклънд – религиозно сърце на половин милион католици. Богата на светлина, семпла и смела в своя замисъл, сградата разчупва християнските канони, или поне ги модифицира. Със своите 1350 места тя замества старата катедрала на Оуклънд, разрушена при земетресението през 1989. Представлява ефективно съчетание от стъкло, бетон, дърво и алуминий и струва над 110 млн. долара. Изключително добре съобразен е с екологичните стандарти на бъдещето. За проекта говорим с неговия водещ архитект Крейг Хартман. Как започна подготовката за проекта? С лични наблюдения върху поетичността на светлината. Това, както и физическата връзка на обекта с Тихия океан, потвърдиха интуитивното ми убеждение, че катедралата трябва да е флуидна и обляна в светлина. Бяха необходими и проучвания върху различни свещени сгради. Концепцията беше да извлечем метафората от ранните ритуали и символи на християнството. За мен дизайнът е цикличен процес на откритие. Стана ясно, че формата, която търсим, може

да се опише като мястото на пресичане на два кръга. Това е форма, известна като Vesica Pisces, смятана от ранните математици за свещена. Религиозната общност открива в нея формата Ichtus – очертанията на риба, която за първите християни е символ на места за тайни срещи. Кръгът има огромна символична сила в източните и в западните религии.

Как обединихте идеята за духовна светлина с архитектурните форми и материали? Материалите са скромни – основно боров материал тип Douglas и бетон. Усещах, че ако позволим на естествената светлина да докосва тези повърхности директно, дори мистериозно, тя ще ги облагороди.

Как се проектира сграда, която да е актуална и след 300 години?

Няма как да знаем какво ще е актуално след 300 години. Основното предизвикателство, когато строиш нещо за далечното бъдеще, е как да създадеш архитектура, която да си струва да се поддържа и подновява от бъдещите

поколения. Вярвам, че за да има смисъл днес и утре, една сграда трябва да е автентична в културно отношение - да е истински продукт на своето място и своето време.

Този проект получава огромна обществена подкрепа – все пак около 60% от стойността му е покрита чрез публични дарения. Как оценявате това? Реакцията на хората беше трогателна. Всички, които посещават това място, го изживяват по позитивен, духовен начин. За мен е привилегия да създам сграда с толкова силно духовно значение.

Казвали сте, че катедралата е проектът на живота ви, и сега тя е факт. Какво предстои? Работя по няколко интересни проекта в Щатите и Азия. Приключихме сграда за научни изследвания в „Харвард“, напредва новото посолство на САЩ в Пекин. Най-важни за мен са няколко проекта за небостъргачи-хибриди в Сан Франциско и в Китай. Повече за катедралата - на www.christthelightcathedral.org Архитектурното студио е на www.som.com

27.03. - 23.04.09

видът дизайнът

Попадения Този месец си пожелахме да имаме написа Тича Дичева | снимки архив на компаниите

Crinoline е част от серията градинска мебел на B&B Italia. Креслото е изработено от полиетиленови UV защитени влакна. Цветовете са меки и органични, а мотивите напомнят за Далечния изток. Дизайнер на цялата колекция е Патрисия Уркиола. Crinoline е удобен и красив акцент в градината или на верандата. Цена: 6433 лв.; От SENZA (София, ул. „Денкоглу“ 34)

Flap е произведен от Edrа - италианска компания от висока класа. Диванът дава възможност на всеки да намери найудобната поза за себе си, нагласяйки височината на облегалката на принципа на шезлонга. Flap стои стабилно на стоманената си основа, а мекото излягане е гарантирано от дишащия и приспособим полиуретан. Тапицерията е по избор - от плат или кожа, с гарантирано качество Edra. Цена: 15 864 евро. От GAMMA Design (ул. „Христо Белчев“ 8, София)

Assemblage е един най-необикновен шкаф от италианската компания – спец в шантавите мебели и аксесоари за дома, Seletti. Всяка дървена кутия е тапициранa с различна копринена щампа – знакът на мира, пистолет или манга. Може да ги ползвате и поотделно като масички. Assemblage е ексцентричен, но пригодим към различен тип интериори. Цена: 600 евро. От „Мартиком“ (София, ул. „6-ти септември“ 55а)

Behind Bars (англоезична, Frame Publishers, формат 17 х 24 см) e книга от същите тези хора, които подготвят едно от най-влиятелните списания за интериорен дизайн FRAME. Заради работата си те събират на 340 цветни страници опияняващ набор от интериори на барове и кафенета от цял свят. Всеки бар или кафе е разположен на осем страници с фотографии, интервю с дизайнера, планове на помещението и данни за проекта. Цена: 90 лв. от Octopus Industries (София, ул. „Цар Асен“ 69)

за корекция Жена като никоя друга

Портрет на усмихната котка Хелена Косто започва да рисува на 60. С компютър. И така вече десет години написа Елена Драгостинова | снима Десислава Панчева

Когато съпругът й подарява компютър за нейната 60-годишнина, първата рисунка на Хелена Косто на него представлява геометрични фигури, линии и точки. В центъра – една усмихната котка. „Внезапното щастие, че можех да се изразя, ме обзе изненадващо. Девет часа експериментирах. Много специален момент!” – спомня си тя. Този специален момент продължава вече десет години. Има и друго обяснение защо Хелена днес е тъкмо художничка. Това е желанието да надмогнеш страховете от детството, като се срещнеш лице в лице с тях.

Навремето един учител по рисуване заявил на родителите й: „Хелена няма никакъв талант, отпишете я от часовете ми.”

Случва се такава оценка да стане импулс, който никога не е късно да превърнеш в енергия на сътворяването. Родена е в Атина, пребивавала е в Париж, в Канада, в САЩ. Напоследък все по-често се задържа в Горна Василица – селце недалеч от София. Ако сравним нейните мотиви да приеме едно място за свой дом с тези на Гена Димитрова например – те са коренно различни. Великата оперна прима обичаше да казва, че домът й е там, където я повика работата, където си „захвърли шапката” при своите странствания от сцена на сцена. За Хелена, щастливо омъжена за българския кинематографист Юлий Рачев, къщата е синоним на уюта, с който обгръща близките, себе си, пространството, в което се настанява. Заобикаля се с прости, но свои неща - едно отгледано цвете

например, и... домът става. Хелена Косто отдавна обитава свят без граници. Не само в географския смисъл, но и като време. Имала е разнопосочни занимания – едно от тях е преподаването на чужди езици. Докато преподава френски на американци от Средния запад, тя преодолява тяхното мърморене, като им създава хъс към пътешествията или като последна мярка със заплахата: „Ще ви изпратя в Париж с два долара в джоба и ще дойда да ви взема след два месеца.” И добрият резултат не закъснява. На откриването на първата й изложба в София, в Музикалния център „Борис Христов”, се изкуших да й задам баналния въпрос как ни вижда, ако се дистанцира от пристрастието си към България, която тя нарича страна осиновителка. Отговорът беше като на

27.03. - 23.04.09

за корекция

мнозина, които идват отвън и умеят да ни наблюдават със свежи сетива. Каза, че ни липсват усмивките. Въпреки природата. „Там има такава сила, че аз наистина чувствам божественото.

Обичам да посещавам великолепните ви манастири. Те говорят на език, който е толкова успокоителен.”

Но Хелена съвсем не изглежда като жена, която се изолира в пашкула на някаква пантеистичена съзерцателност. Градовете, пътуванията, собствените метаморфози за нея също са толкова вълнуващи, колкото и отгледаното цвете – синоним на дом. Затова и картините й са като впускане в стихията на цветовете, дръзки като Кармен, дори когато изобразяват унес или вглъбеност. Онези, които я познават по-отдавна казват, че всеки портрет, нарисуван от нея, има своя вълнуваща история. Възможен е обаче и друг прочит – те всички да са нейни автопортрети. Когато проверявам тезата си с автопортретите, Хелена Косто се сеща за годините, в които е учила графология – наука за характера на човека, която е в състояние по написаното върху къс хартия, посредством графологическия анализ да открие неговите качества, използвана и в криминалистиката. „Рисуването също е изразяване, така че може би наистина правя автопортрети и не го осъзнавам напълно”, съгласява се тя. За себе си казва без кокетно скромничене, че е самоук дигитален художник. Въпреки няколкото самостоятелни изложби, участието в Международния дигитален фестивал в Римини, Италия, първата награда от фестивала „Излез на улиците”, Илинойс, САЩ и другия приз - „Синя лента”, пак от Илинойс... Технологията на рисуването си описва

така: „Използвам много проста програма, наречена Dabbler, създадена в Калифорния от инженери и художници. Често за специални ефекти като осветление или добавяне на настроение за плавност използвам Adobe Photoshop. Но избягвам твърде очевидните и съвършени, твърде изисканите технологични ефекти. Избирам дискретно ниво на ефекти с меки цветове и подобни на сънища емоции. Следвам интуицията си, следвам течението. Тази нова медия е като магия.

Казвам на всички: опитвайте и се забавлялайте. Би трябвало да е достъпно за всички възрасти.”

Картините на Хелена са симбиоза между материалното и виртуалното: бяло платно, дигитална палитра и нейната собствена ръка, задвижена от емоция и талант. Технологията, която е избрала, изисква и съмишленици. В България те са инж. Елица Караджова и графичната дизайнерка Жоржета Порязова. Счита ги за много ценен екип, изпълнен с идеи. Но по-важното е, че и двете й помощнички излъчват любов, съчетана с конкретната грижа и търпение в работата. Започвайки нова творба, Хелена се обръща към миналото. За нея споменът възниква като низ от сцени – истински анимационен филм, казва. След това се концентрира върху изражението на образите и се стреми да изгради среда за тях. Честите аналогии с киното идват и заради съпруга й - той дълги години работи като кинорежисьор в САЩ и в България, а през 1992 г. е поканен да преподава в НАТФИЗ. Но киното й е страст още от детството. „Като 12-годишна ученичка бягах с колелото и ходех да гледам филми, докато ме разкриха и бях сериозно

наказана в училище. Харесвам хилядите възможни начини за киноразказ. След всеки филм можех да отида в стаята си и да опиша историите, които виждах във въображението си. Затова когато срещнах Юлий, не бях учудена от описанията му какво „вижда” една кинокамера.” Дъщерята на Хелена, Люба, е писателка, завършила „Харвард“. Хелена си спомня за една прочетена книга, когато Люба била тригодишна. Там ставало дума за тънката линия между това да бъдеш истински приятел с детето си и същевременно да съхраниш неговото уважение. „Може би това ми помогна да преживея големите „цунамита” между нас. Дадох й доверие и къща с отворена врата – винаги, когато има нужда.” Докато гледам картините на Хелена, се питам как нещата от живота се осмислят по-добре - с взиране в детайлите или от дистанция. И тук идва място за два контрапункта от сегашния портрет на Хелена. Единият го намирам в обичая й да подарява за Св. Валентин нарисувани птици. Нейното най-първо писмено съчинение също е било за птица, която летяла от колоната на пл. „Вандом“ в Париж до Африка. „Бях десетгодишна и всичките ми съученици го харесаха. Така че явно имам склонността да виждам картината първо отгоре, а чак след това да вникна в детайлите. Предполагам много успели хора политат нагоре, за да видят цялата картина, но побеждават с детайлното познаване на целта: да спечелят много.“

Харесахме исторята на Хелена, защото ни накара да продължаваме да вярваме, че никога и за нищо не е късно.

за корекция пътуването

Пътят към Йерусалим едно поклонение на писателката Емилия Дворянова до Светата земя Като един истински телец Емилия Дворянова най-много обича да пътува, седейки си у дома. Тя със сигурност предпочита придвижванията в ума - пространството я дразни. В този номадски свят Емилия по природа е „земеделец“. Предпочита да си копае градинката. Но все пак осъзнава, че има места, на които е дълбоко потребно да се отиде, навярно защото и те са свързани по някакъв начин с почвата и прекопаването. Тогава и тя тръгва, оставя се пътят да я носи и да я върне обратно у дома. Понякога със сигурност това има смисъл.

Светът има толкова много посоки, места, до които човек може да стигне, после да се завърне, да разкаже видяното, а повърхността на Земята е тъй голяма, любопитна и може да бъде снимана. Най-вече снимана. Тръгваш от някакъв собствен център, в който животът ти е съсредоточен, вървиш от себе си към периферии, които със сигурност са центрове за някой друг, оглеждаш се, разширяваш повърхността на тялото, на живота... завръщаш се... И всичко е ясно, прекрасно и... снимано. Само не и Там.

Помислете добре, преди да тръгнете на там.

А ако все пак отидете и после се завърнете (защото някои хора никога не се

връщат, а психолозите са си измислили дори термин йерусалимски синдром) и някой ви предложи да разкажете за пътешествието, не постъпвайте отново безотговорно – откажете. Разказът за тази земя е невъзможен. Няма повърхност, която да бъде разказана. Може да се напише роман, може би... или друго съчинение, в друг жанр. Разказ не. Така постъпих аз. След като тръгнах безотговорно – безотговорно приех да разкажа и ето сега ми се налага пак да застана пред себе си. Защото къде съм била? Няма памет за това. А другото, отвъд паметта, отвъд виждането, запечатано в снимките – така трудно споделимо е... Опитвам се да стигна до Йерусалим Към тази земя човек тръгва на среща със своя Бог. Ако си няма Бог, не знам какво би правил точно Там – може и да си въобрази някаква „културологична

разходка”, или някакъв друг „бизнес” да има, но каквото и да си въобразява човек, там Бог ще го всмуче, там няма пространство за друго. Нагнетена земя, равна, пустинна и същевременно невероятно вертикална – земя, по която непрестанно се изкачваш към все по-високото и по-високото, докъдето ти стигат собственият дъх и способността да се люшкаш между натрапващия се Автомат, и някаква непонятна, но с кожата усещана Свръхвисота. И колкото и да се подготвяте за това пътуване, винаги ще бъдете неподготвени. Със сигурност ще ви уведомят за температурите (високи са), за нуждата от вода, за белите ленени шапки и леки дрехи, които задължително да скриват раменете, за шаловете, с които жените трябва да покриват главите си поради светостта, за удобните сандали, за дългите поли... и непременно тъмни очила, в случай че

27.03. - 23.04.09

за корекция рубрика подрубрика

посетите пустинята... Не, не се самозалъгвайте – невъзможно е да бъдете подготвени за Там, колкото и указания да ви дават. Все пак става дума за Среща, в която почти нищо не зависи от вас. Аз, признавам, тръгнах със страх. И не поради Автомата, а поради Бог. Ходът по тази земя има своята логика, но така и не разбрах дали логиката следва Пътя или пътят следва Логиката. Предполагам, че тя е съвсем различна за евреина, християнина и мюсюлманина, но пък опитът да се следват едновременно три логики в какъвто и да било път може да доведе единствено до систематическа грешка в ума и душата или до някое „мъртво море”.

А на мястото на Мъртво море впрочем са били Содом и Гомор, които Бог без милост е унищожил.

За причините на унищожението богословите и до днес спорят, но безспорно е, че това море е най-соленото в света и наистина мъртво. Природен феномен, абсолютно антиприроден, и защото в тази земя всичко е поне

двусмислено, точно в тази мъртва точка се влива Йордан, най-святата река, за да няма и кътче на тази земя, дори и най-мъртвото, което да не е осветено. Всъщност знам къде е проблемът и той може би си струва да бъде разказан, дори и само като предупреждение Когато тръгнах, си мислех, че отивам някъде. В някаква друга държава, в невиждана все още от мене земя; все пак качих се на самолет, прелетях небесно пространство, пътувах с автобус... Преместих се. Само че вместо в непозната земя, попаднах в Книга. В земя, която е Книга. Книгата. А аз познавам добре Книгата и когато нейните букви изведнъж започнаха да се превръщат в пътища, извори, езера, градове, къщи, пустини, градини, дървета, съзнанието отказа, умът спря... остана единствено тялото, потопено в хаоса от букви, които изведнъж се превръщат в Неща. Движа се в слово – но съм тяло. Ходя по земя – тя обаче е словесна плът... В Парадокс съм. Двусмислие, трисмислие... Не ми остава нищо друго, освен да посочвам и да казвам: Ето! Снимка. Ето! Снимка. Но снимките не помагат и щом се изрече това „ето”, то изведнъж се превръща в мираж и зад него

за корекция пътуването

изниква другото... него снимката не може да улови, чувстваш се глупаво... Земя, която дори и в най-зелените й места е Пустиня.

Всъщност постоянно се чувствах в ситуацията на свети Петър, който опитва да върви по повърхността на Галилейското езеро,

защото то е гладко, синьо, някак ненакърнимо и сякаш те кани „да тръгнеш”... но той не може да се удържи, не е Исус – потъва. Няма повърхност, само дълбина има. И аз опитах. Пристъпих – крачка, две... струва ми се, потънах... и тъй като всичко там е винаги „струва ми се”, за всеки случай снимах краката си как пристъпват... водата е тъй бистра... стъпваш... от нея сякаш изплува другото... Пътят криволичи, казват, че ще ни отведе до Йерусалим, само че все по-малко вярвам в това, лабиринтно е, някак тревожно – дори държавата в повърхността си не е една, не би могла и да бъде, след като земята е Книга, разпластена в безкрайни смисли; странна земя и раздрана. Прилича на малко парче плат, цялото в кръпки. На ден минаваме по няколко пъти граници. Ранена земя: израелски територии... палестински територии... и пак израелски... и пак... ред и безредие. А иначе пейзажът е все един, пътищата криволичат в пустинни местности, криволичи като змия и реката Йордан, зеленото се сменя с жълто, още по-жълто, камък и пясък... Гранично. Миражно. Автоматите са навсякъде, но неизвестно защо не им се съпротивлявам отвътре, навярно поради отвесността на тази плоска земя, която все по-силно усещам. Парадоксално естествени са, сякаш не би могло да ги няма като част от човешката драма... в Хеврон, докато съзерцавам дъба на Авраам, се чуват

откоси, стрелба... твърде естествено е... сякаш древно... От това само ми става хладно отвътре въпреки пустинното слънце. Всъщност опитвам да стигна до Йерусалим, защото Господ е казал: „в Йерусалим ще туря името Си.” Дори и само това би следвало да направи човек по-предпазлив. Най-малкото много страници трябва да бъдат пребродени с тялото, преди да се стигне Там. Пътуването е пътуване през Имена. Постоянно ги изброявам, говоря ги вътре в себе си като мантри: Назарет – ...наниз от чудеса. Навсякъде поръсени Манастири, отчитащи чудо след чудо – православни, католически, православни, католически... човек бързо се обърква и съвсем престава да отчита кой точно е „сложил ръка” върху чудото, престава и да го мисли, душата съвсем естествено се съсредоточава в самите Чудеса, отпуска се в тях – Ангела и Градина край бликащ извор, от който без смущение се чува Гласът, смутил Девата – Радвай се, Благодатна! – и в чийто ангелски глас Словото става Плът, по чудесен начин надхвърляйки всяка представа за чудеса... Къщата на Светото семейство... Капернаум – в езерото рибарските лодки продължават да плуват и няма никакво съмнение как хиляди са нахранени с пет хляба и седем риби... Кана Галилейска – и водата в делвите се превръща в омайващо вино... Вирсавия – саванът на смъртта се отваря, разгръща се и Лазар започва да крачи... върви... Не вярвате в чудеса? Само че точно там жилото на съмнението е изтръгнато – възможно е всичко, възможно е до действителност. Пътят е сякаш приказка, съвсем душевен и някак тих въпреки клокочещия живот наоколо, пъстър и така естествен, че нищо не предполага колко все по-труден ще става и някак трънлив. Наистина ли се опитвам да стигна

до Йерусалим, където Господ е сложил името Си, но Той е Безименен и там ме очаква единствено Празен гроб? Ако все пак постъпите безотговорно като мен и тръгнете, останете си в наниза от чудеса. Спестете си Жилото отвъд всяко съмнение. Всъщност никой не може да ви въведе там, най-малко аз, единствено Пътя мога да разкажа и единствено мога да предупредя: бъдете внимателни, ако тръгнете за Йерусалим. Преди да влезете там, трябва да се изкъпете. Има само една Вода, в която можете да сторите това.

Ще трябва да си купите дълга бяла роба, в святата река така се влиза,

защото Тялото Му е било там, потопено, умито преди жертвения път, а Духът Божи се спуснал над Йордан като гълъб. Ако има нещо, в което се усъмних, когато видях реката, то е в онова твърде очевидно „всичко тече”, което някога Хераклит, казват, че казал... Не, ще видите – не всичко тече. Има води, които Стоят. Реката е зелена, твърде зелена. Спокойна, на някого би могла да се види застояла, само че не е – аз също като повечето хора си налях вода в шише и до днес е при мен докрай бистра. И въпреки това не бъдете спокойни. Не е спокойно. В реката е забранено да се плува поради светостта – би било твърде нахално да се размахват ръце и крака, да се цепи повърхността й... Само че водите са дълбоки, на човек му се иска да се потопи цял... прави крачка, две, три... влиза навътре, робата се увива, прилепва плътно в плътта, после се издува като балон... дъното е каменисто, изведнъж се пропада – дълбоко е. Тялото се отпуска, ръцете и краката започват да се движат... човек иска да се спаси... Аз легнах по гръб. Над мен небето горещо, въздухът сякаш

27.03. - 23.04.09

за корекция

трепти... ...не търсете с очи птици – аз не видях – това неимоверно засилва тревожността... И после пак към Йерусалим, където Бог е положил името Си. Всъщност има още поне два дни – не се стига бързо там, но не поради разстоянията, които са съвсем малки – все отново се тръгва, все от началото. За да стигнете до Йерусалим, трябва да спрете във Витлеем. Колко пъти сте повтаряли това име? Още от детството, но не се утешавайте с детството, там няма романтика на Майчината милувка, нито бебешки пелени. Там няма Бебе – има Бог.

Пещерата на Рождеството е бедна, сякаш по Божия промисъл е все тъй несрета.

Над нея се извисява огромен православен храм, отляво е прилепена католи-

ческа църква, отдясно - арменска – три кръста със зов към небето. На отсрещната страна на площада – джамия със също така изопнато все към същото небе минаре. За да влезеш в храма, неизбежно трябва да се преклониш. Физически. Вратата на огромната постройка е миниатюрна, несъобразена с човешкия ръст, процеп, който налага смирение. Превита на две влизам, някак трудно се изправям, за да премина през храма, после стръмна стълба с нисък свод ме отвежда все тъй приведена надолу в Пещерата, ниско долу, в земята, там е най-истинският Храм... и нямам никакво желание да се изправя. Във Витлеем разбираш. Започвам да разбирам. Как безотговорно съм тръгнала. Колко съм неподготвена, за да стигна. Миражът се разсейва, остава само Другото. Онова, което не би могло да се снима... нито да бъде разказано... Прибирам фотоапарата в чантата, вече не ми трябва. Пътят към Йерусалим е отворен – ще стигна ли някога Там?

за корекция четенето

Разходка между световете Преводачът Невена Дишлиева-Кръстева за утопичния свят на бибилиотеките, непознатите литературни територии и авторите, които се превръщат в приятели написа Нева Мичева | илюстрира Антоанета Волева

Ако не се занимаваше с литературен превод, Невена Дишлиева-Кръстева щеше да е прочута улична музикантка. Поне тя така твърди, докато през смях си спомня едно китарено свирене на Карловия мост по Коледа преди много години. Превеждала е Хелър и Ъпдайк; „Шоколад“ на Джоан Харис и 11-те тома от фентъзи поредицата „Мечът на истината“ на Тери Гудкайнд са „нейни“. Миналата година беше номинирана за наградата „Кръстан Дянков“ на фондация „Елизабет Костова“ за майсторската си интерпретация на „За красотата“ на Зейди Смит. Първият разказ в поредицата, в която чуждестранната литература е представена през вкуса на нейните най-задълбочени познавачи - преводачите, е избран именно от Невена Дишлиева-Кръстева.

Как се насочихте към тази професия?

сти, които не си и сънувал, но от които трябва да излезеш с чест...

О, то не е професия, а разходка между световете. За мен няма „прибирам се вкъщи и забравям за работата“. Истината е, че като стигнах до края на първите си 1000 страници, вече изпитвах нужда да си представям на български хубавите текстове, които чета на английски. А и никой не ме е питал какво искам, просто ми връчиха следващата книга.

Така е. Като превеждаш, непременно трябва да се консултираш с експерти. И за 90% от най-простичките трилъри звъниш да разпитваш за пистолети, алармени устройства... Беше ми много приятно да работя по Леви, един от образите в „За красотата“ – общувах в скайп с рапъри, деца на мои приятели, за да си набавя необходимия жаргон, на който говори момчето. Особеното в случая беше, че огромната част от неформалната лексика идва от английски и е наистина странно да превеждаш на твоя език с чуждици от езика, на който е оригиналът. Жаргоните са едно от големите предизвикателства.

Има ли нещо от хилядите страници, минали през ръцете и ума ви, което да ви е белязало? Не и конкретна фраза или герой. Не съм от хората, които имат постоянни любими филми и книги. През последните две седмици, да речем, съм белязана от филма Into the wild на Шон Пен и книгата All Shall Be Well: And All Shall Be Well; And All Manner of Things Shall Be Well на Тод Водика. Този роман е написан по начин, който ме изразява, макар че всичко в него ми е чуждо: действието се развива в Германия, главният герой е reenacter... Ето една дума, която хубавичко трябва да се обмисли при превод. Реинактърите си харесват някоя епоха и я пресъздават в съвремието. Даже в България има такъв човек – прави възстановки на древни оръжия, ритуали... Свързах се с него по повод една книга за нападението на Сюлейман Великолепни над Малта.

Това е едно от най-забавните неща при превод – озоваваш се в обла-

Кои са другите? Да откриеш мярката, за да се получи културният паралел. Да разгадаеш завоалираното от автора и да го завоалираш на твоя език. В скорошната си практика имам цял роман предизвикателство, „Какво помни тялото“ на Шона Сингх Болдуин – пълен е с неизвестни в България индийски реалии, а авторката държи да няма бележки под линия. Върху него се бях съсредоточила миналата година при престоя си в Банф... Банф е градче в най-богатата канадска провинция, Албърта, на двайсетина минути пеша от което има международен център за всякакви изкуства, включително и превод. Утопичен свят – спокойствие, библиотека, басейн, Скалистите планини. Когато, преди да

замина, от центъра ме попитаха искам ли да поканят и Шона, не можах да си повярвам на ушите. Възможността да се усамотиш с книгата и с автора й, да коментирате варианти по два, три, пет часа е най-хубавото нещо, което може да се случи на преводача, никаква размяна на мейли не може да го замени. Групата на гостуващите беше от 15 човека от цял свят, през ден правехме семинари и знаете ли какво осъзнах накрая? Колкото и да са различни книгите и езиците, преводачът се сблъсква със сродни проблеми – за три седмици чух все неща, които напълно мога отнеса към моята работа.

Там ли попаднахте на Сюзън Ориу, автор на разказа в този брой на НЕЯ?

Тя беше директор на програмата. Автор е на роман и много разкази, удивителен преводач между три езика, щедър на споделени преживявания човек. Сюзън прати вместо поздрав едно представяне на канадската литература в скороговорка, както я помолихме. Ето го: „Имаме толкова прекрасни писатели, че не знам откъде да започна. Сред съвременните са Маргарет Атууд със Surfacing, Алистър Маклойд с No Great Mischielf, Каръл Шийлдс със Stone Diaries, разказите на Алис Мънроу, епохалният роман на Дъглас Купланд Generation X, Three Day Road на Джоузеф Бойдън, Stone Angel на Маргарет Лорънс... В Квебек са Мейкъл Трембли, Мари Клер Бле и много други. Пъстро е в Канада...“

27.03. - 23.04.09

за корекция четенето

Виолет - бисиклет написа Сюзън Ориу | илюстрира Венцислав Вълев - Queller

На Тити и Татин Като бебе Прюнел си имаше свой език. - А-гу-у – казваше тя. Маман и папа се научиха да отвръщат на нейния език. - А-гу-у. Трапчинките на Прюнел се надипляха в усмивка.

Още преди да навърши две, Прюнел вече говореше езика на родителите си. - Moi, capable – казваше тя на тях и на котето си Мину. Аз мога. И да, можеше. Говореше и ходеше и нямаше кой да я спре. Когато стана на три, си измисли ново име. - Аз - Пюнел – оповести.

Маман понечи да я поправи. - Прю... - Прюнел – настоя и папа. Но Прюнел си остана Пюнел и точка. Преди да навърши четири, вече си имаше най-добра приятелка – Мадисън от съседната къща. Двете обичаха да се надпреварват с малките си виолетови триколки – виолетовото беше люби-

27.03. - 23.04.09

за корекция

мият цвят на Пюнел – нагоре-надолу по тротоара и да си измислят римувани стихчета. Най-много си харесваха „Виолет – бисиклет – бисиклет - виолет”. Мечтаеха си да се качат на покрива на Мадисоновата къща като каката на Мадисън и да наблюдават пешеходците долу дребни като мравки. Но майката на Мадисън не даваше, защото не бяха пораснали достатъчно. След още известно време – сега беше на пет – Пюнел вече не можеше да гони Мадисън по улицата с колелцето си. Беше болна. Така казаха докторите в болницата. Обясниха на маман и на папа, че има буболечка в сърцето. Единствените буболечки, които Пюнел познаваше, бяха мравките, които обичаха ескимо, мухите, които обичаха прозорци, комарите, които обичаха мекичкото на бебчетата, и лъскавите калинки с твърди черупчици, които обичаха да разгръщат скришните си крилца и да пърхат из простора. Как е успяла тази буболечка да си проправи път до сърцето й? И така Пюнел се научи да кара колелцето по-бавно, а Мадисън винаги я изчакваше. Един ден пред къщата на Мадисън Пюнел видя Мину със синигерче в устата. Тя изпищя, Мадисън се втурна. - Къш, къш – заразмахва ръце във въздуха. Мину пусна синигерчето и се свря под верандата на входа. Мадисън коленичи до птичето, след малко пристигна и задъханата Пюнел. - Едва диша – прошепна Мадисън. Пюнел приклекна, протегна ръка и взе мъничето, пръстчетата й погалиха оголените петна на мястото на изтръгнатите пера. В шепата й синигерчето се намести, после помръдна насам-натам и заби конвулсивно нокти в кожата на ръката й. Постепенно хватката му се отпусна и клюнът тупна. - О, не! – извика Мадисън и се прибра тичешком вкъщи. Отвън пред прага Пюнел чуваше как най-добрата й приятелка хлипа. Пюнел не плака. Очите й бяха втренчени в синигерчето, в постепенното пропадане на главицата все по-ниско и по-ниско, докато накрая вратлето се скърши. Тя гушна бездиханното телце в шепата си. Организираха погребение. Мадисън намери в килера стара кутия от обувки, която Пюнел застла с памук. Докато папа спускаше кутията в земята, двете приятелки се хванаха за ръцете. Скоро след това Пюнел се почувства още по-недобре и се наложи да пази

стаята, без да става от леглото. На Мадисън не й се позволяваше да я навестява често. Веднъж се отби със сестра си и донесоха на Пюнел лилави маргаритки. После Пюнел започна да къса листенце по листенце от две от маргаритките и да реди броилка, на която я бе научил папа: „Ам, страм, грам.” Пюнел обичаше такива броилки. Особено сега. Последните няколко дни се чувстваше толкова изтощена, че нямаше сили да разглежда дори книжката с картинки, която двамата с папа бяха направили, за да й е по-лесно да учи буквите. Найлюбимата й на света беше О с двата прегърнати орангутана. Днес дори О-то на орангутаните й бе трудно за произнасяне. Реши да разгледа семейния албум – по страниците му нямаше нито букви, нито думи. Загледа се в снимката на мамината майка, която имаше трапчинки като на Пюнел и беше починала преди нейното раждане. Представи си как маминка я сресва и й раздвижва крачетата нагоре-надолу, после я пъха в кенгуруто точно както преди правеше мама с нея. Пюнел усети как под коремчето й нещо странно се напряга, стана й по-трудно да диша. Остави албума със снимки да тупне на пода. Може би й се пишка. Пюнел се надигна полека, предпазливо, спусна крачета покрай леглото, докато стъпалата й опряха в пода. Банята беше на точно дванайсет крачки. Пюнел ги беше броила. Започваше да бърка числата чак след двайсет. Взе да брои на ум. Едно. Две. Дали да не беше изчакала маман, която отиде да й донесе сокче. Три. Четири. Определено й тежеше на гърдите, не на корема. Пет... Шест... Може би... Сед... Сед... Внезапно през гърдите я прониза остра болка. Пюнел престана да брои и се строполи на пода. Секна всеки звук. Вентилаторът над леглото й, клонът в прозореца, косачката вън, шумоленето на вятъра. Никой от тези звуци не достигаше до нея. Дори този на собственото й дишане. Нищо. Когато маман дойде, до ушите на Пюнел все така не идеше никакъв звук, но тя някак чу писъка на маман и пръскането на чашата със сок в пода. Очите на Пюнел бяха затворени, но тя видя как маман се навежда и вдига ръка пред устата си, видя и страха в погледа й. Щом маман се изправи и хукна през вратата, Пюнел не можеше да помръдне, нито да стане и да тръгне, но последва майка си надолу по стълбите и после по коридора, където маман

стигна до телефона и набра 9, после 1 и пак 1. Продължи през входната врата, през верандата, покрай татко, който буташе косачката, и към триколката си на тротоара. Засили крак и го преметна през седалката, натисна педалите и започна да върти без никакво усилие, сякаш никога не беше преставала да кара, паважът затича под нея. Но на завоя колелото се отлепи от земята. Издигна се и полетя нагоре, нагоре. Описа плавна дъга, обърна посоката и спря при къщата на Мадисън, кацна на покрива й. Пюнел видя маман да излиза на стълбите. Лицето й беше размазано, едва се разпознаваше. Папа натисна копчето на косачката, но тишината около Пюнел не се промени. Папа се спусна към маман. - Маман! – извика Пюнел, после още веднъж, по-силно - Папа! Нищо. - Маман! Порив на вятъра разлюля пурпурните лентички на дръжките на кормилото, надигна се и занарежда тихичко в ушите й. Пюнел зашепна като вятъра: „Бисиклет - виолет.” Папа и маман едновременно вдигнаха глави. Точно под себе си тя видя Мадисън на прага, стиснала маргаритка в ръце. Отскубваше листенцата едно по едно. Пюнел я извика. Нищо. Втренчи поглед в маргаритката. - Ам, страм, грам – зашепна Пюнел, без да помръдва устни. Мадисън се сепна и килна глава. - Ам, страм, грам – рече Мадисън. - Пик-е-пик-е-колеграм – продължи шепнешком Пюнел. - Пик-е-пик-е-колеграм – повтори Мадисън. Завършха броилката заедно. - Бур-е-бур-е-рататам, ам, страм, грам. Над главата на Пюнел се стрелна птиче и привлече погледа й към небето. Птичето закръжи толкова ниско, че тя различи двете оголени петънца на крилата. Пюнел спусна очи към папа и маман, сключени в О тъй плътно, че бе невъзможно да ги разделиш. Някъде горе Пюнел най-сетне дочу песента на синигерчето, която сякаш бе отглас на нейната. - Moi, capable. Долу маман и папа, и двамата с клюмнали глави, отвърнаха шепнешком. - Toi, capable. Предстоеше им да научат нов език. Превод от английски: Невена Дишлиева-Кръстева

написа Светлана Куюмджиева

афишът

Altermodern снима Jo Ramirez

Ако искате да знаете какво се случва в съвременното изкуство точно сега, посетете четвъртото Тейт триена-

Маркус Коатс, Firebird, Rhebok, Badger and Hare

ле, Лондон (до 26 април). То се откри в началото на февруари със заглавието Altermodern. Така кураторът Никола Бурийо, познат като един от съосно вателите на знаменития Пале де Токио в Париж, извежда ясно една нова тенденция. Какво ни остава, след като вече изживяхме постмодерната епоха, освен да намерим нова алтернатива на модерното и, разбира се, подходящия термин, с който да я определим. Французинът е взел най-доброто от британската сцена, показано през последните години, и го е съпоставил с международни артисти, в чиито работи намира чертите на своето „Алтермодерно“. Дали ще успее да го наложи като истинска тенденция, все още не е ясно, но артистите, които участват в изложбата, предлагат много възможности за размисъл по темата. Някои от тях са суперизвестни, други - тотално непознати. Самата алтермодерност е всъщност резултат от новите комуникационни канали на глобализиращия се свят. За да я възприемем, се налага да загърбим вече

остарелите норми на мултикултурализма, на европоцентризма и пр. Алтернативата на модерността е част от променените културни приоритети. В изложбата участват всички възможни видове и медии - рисунки, скулптури, видео, пърформанси, фотографии, инсталации, дори документални филми и саундтрак. До самия вход на лондонската Tate Britain, буквално от пода до тавана, е инсталиран огромен облак от лъскава кухненска посуда на индийския артист Субод Гупта. Франц Акерман - германецът, известен с живописта и инсталациите, инспирирани от различни екзотични пътешествия, участва с инсталацията GatewayGetaway. Британският артист Маркус Коатс смесва шаманизма и образа на израелски майор в своя пърформанс, знаков за това издание на триеналето. А работата на Боб и Роберта Смит е плакат с надпис „Ще ми се да бях гласувал за Барак Обама”, заобиколен с детски играчки. В селекцията на Бурийо са и Тачита Дийн, Густав Мецгер, Линдзи Шийрс, Паскал Мартин.

който бързо печели почитатели. И след като миналата година той попадна сред номинираните млади автори за първата награда БАЗА, сега Викенти открива и първата си самостоятелна изложба в галерия „Васка Емануилова” (до 12 април). Както се полага на един млад автор, в изложба „# 1“ няма нищо познато, само нови и съвсем скоро направени работи. Оказва се например, че онзи странен сюрреалистичен графит, който се появяваше по улиците неотдавна - „Винаги някой някъде реже нещо с флекс”, е работа на Викенти Комитски и сега той най-сетне го е внесъл в галерията, за да разкрие истинската му същност на арт също

като забитите в стената ножици. И това е само част от тази изложба.

Изложба „# 1“ Викенти Комитски (р. 1983) бързо натрупа популярност като едно от новите и многообещаващи имена в българското изкуство. Макар да е участвал едва в 3-4 кураторски проекта, в момента той е сред най-известните от младото поколение съвременни артисти. Няма начин. В какъвто и контекст да се озоват, работите му неизменно хващат окото. Умните идеи и иронични хрумки се материализират в обекти, рисунки и инсталации, които те карат да мислиш, да се подсмихваш или направо да се кикотиш. Но в тях винаги се намира и нещо стряскащо сериозно. Изкуството му притежава онзи свеж момчешки, малко нахален чар,

Викенти Комитски, „Отново заедно“

Смяна на мястото Едва ли има материал по-богат на културни значения от глината. Затова освен от огромните й пластични възможности артистите често се възползват и от този благодатен диапазон на символи, който могат да приложат към нея. Ирландската авторка Клер Маклафлин, която гостува сега в галерия „Сариев“ – Пловдив (30 март – 10 май), е избрала именно тези смисли и магии на материала, за да конструира своята концепция за смяна на мястото. Глина-

та, порцеланът и текстилът в нейните работи са метафори на това как приемаме себе си и другите в света днес, коя култура припознаваме за собствена и коя за чужда и как можем реално да се потопим в тази, чуждата, и да попием от нейната философия и мъдрост. Самата експозиция включва обекти от керамика и порцелан, странни ребуси от малки плочки и знаци, в които като културен топос наравно с Ирландия и Изтока вече се появява и Пловдив.

27.03. - 23.04.09

написа Поли Каменова

Мемоарите на един екзекутор

„Доброжелателните” пристига в България с репутацията на литературен феномен и световен бестселър. Романът е написан на френски от Джонатан Лител - американец, който живее в Барселона. Това е пътешествие през ужасите на Източния фронт, холокоста и потискащата атмосфера на бомбардирания Берлин, разказано от един от екзекуторите. Офицерът от SS Максимилиан Ауе е юрист по образование, начетен почитател на класиката, нацист по убеждение и масов убиец, който участва в някои от най-мрачните епизоди на

Втората световна война. Историята е грозна и мръсна и може да те накара да повярваш, че „живеем в най-лошия от всички възможни светове”. Някои от сцените са толкова натуралистични, че ако беше филм, щеше да бъде забранен за лица под 18 години. Натурализмът не може да се преразкаже от историческите документи, но Лител има добър личен опит – години наред е участвал в хуманитарни мисии в Босна, Чечения и Африка. Във Франция Les Bienveillantes бе обявен незабавно за класика, сравниха го с „Война и мир” на Толстой и спечели две от най-престижните награди – „Гонкур” за 2006 г. и Голямата награда за роман на Френската академия, изумителен успех за дебютна книга. Особено възхищение Лител получи за детайлното си проучване на историческите факти, което наистина е впечатляващо. Един от оцелелите от Аушвиц споделя в литературните форуми изумлението си, че Лител използва истинския жаргон на концлагеристите.

Извън Франция отзвукът за „Доброжелателните” е подобен, макар че романът невинаги е възхваляван. В Германия обявиха книгата на Лител за опасна, защото чрез своя герой той заявява, че всеки на негово място би си вършил съвестно работата, т.е. да избива евреи. Почти никой не оспорва художествените достойнства на „Доброжелателните”, но заради темата си романът вече не е само литературен обект. Появява се въпросът и за моралната поука - тя е оставена на избора на самия читател, защото единственият глас, който звучи в тек ста, е гласът на Ауе. Романът започва с едно встъпително изречение - “Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко”, което напомня началото на прочутата „Балада за обесените” на Франсоа Вийон (Frères humains qui après nous vivez). За разлика от Вийон обаче, който моли за прошка и милост, Ауе не ги търси и няма нужда от тях. Той е чудовище, което извършва чудовищни неща. И не ми е брат.

От библиотеката на мисис Джоунс

„Барнс енд Нобъл“ (Barnes&Noble) е един от гигантите в книжарския бизнес в САЩ. Концепцията на веригата, според която книжарницата трябва да бъде хибрид между магазин, библиотека и кафене, е изключително успешна (както ще ви каже всеки американски студент, прекарващ часове в уютните й кафенета, които обикновено са „Старбъкс”). През 2008 г. компанията притежава 798 магазина в 50 американски щата и е най-големият конкурент на сайта Amazon.com в интернет. Всичко

започва през 1873 г. в Уетън, Илинойс, където някой си Чарлз Барнс си прави малка печатница. Синът му Уилям, създава първата книжарница в партньорство с Дж. Глифърд Нобъл през 1917 г. в Ню Йорк. През 1971 г. веригата става собственост на Леонард Риджио, който е главният виновник за днешния й образ. „Барнс енд Нобъл” започва да продава онлайн книги в края на 80-те, а днес сайтът предлага на читателите си над 1 млн заглавия.През последните седмици в класацията на бестселърите на Barnes&Noble.com сред най-търсените заглавия в раздела биографии между Обама и Майя Анджелоу (може би найпопулярната афроамериканска поетеса и мемоаристка) се е промъкнала и Dewey: The Small-Town Library Cat Who Touched the World („Дюи: библиотечният котарак от малкия град, който трогна света”). В продължение на 19 години Дюи храбро служи на библиотеката в градчето Спенсър, щата Айова, като пази книгите от ордите мишки.

За него има два документални филма и безброй статии. Когато умира през ноември 2006 г., над 250 издания публикуват негови некролози. Книгата спечели сърцата на американците, търсещи нещо, за което да поплачат с умиление освен за банковите си сметки. Естествено това не е просто историята на една котка. Авторката, библиотекарката Вики Майрън (самотна майка, с бивш мъж алкохолик и рак на гърдата), се оказва изключително талантлив писател. Тя потапя читателите си с лекота в атмосферата на малък американски град. На някого книгата ще се стори прекалено затрогваща и сантиментална; за друг пък ще е точната доза емоционалност, от която има нужда в истеричното си всекидневие. Винаги си личи обаче, когато една книга е написана от сърце и със спокойствието, което осигуряват $1 250 000 - хонорарът, за който издателството Grand Central Publishing откупи правата върху котешката история.

афишът

Инкубатор за лидери

Герой, булдозер, песимист, бунтовник... Това не са случайни думи от тест, а категории индивиди с вредни навици, които могат да се открият в един екип според Джеймс Уолдръп и Тимъти Бътлър. Те са сред авторите на „Формирането на лидери” от поредицата на „Класика и стил” Harvard Business Review.

Тези хора често са високо компетентни, но с лични недостатъци, които пречат на работата в екип. Аз открих, че съм меритократ – вярвам, че „светът е справедлив пазар, в който хората с най-добри идеи винаги побеждават, защото имат качества”. Проблемът е, че когато друг бъде повишен заради политика на компанията, този тип хора се вбесяват, а това поведение пречи на кариерата им. (Затова предпочитам да съм на свободна практика!) Какво да прави шефът, ако открие в екипа си булдозер (за него светът е бойно поле, където трябва направо да мачкаш) или си има някой герой (пристига преди портиера и тръгва последен, но води колегите си на щурм, докато всички окапят, дори и той самият)? Иска ли да ги промени, може ли, знае ли как,

европейски музикален фестивал

заслужава ли си усилията? Цяло съзвездие от най-добрите професори от Харвардското бизнес училище, Университета на Южна Калифорния, от Кембриджския институт за стратегическа промяна предлагат резултатите от своите изследвания, за да отговорят на тези въпроси. Особено вълнуваща е последната статия - „Изпитанията на лидерството” с примери за това кое наистина прави един лидер велик. Фактът, че най-силните лидери са станали такива благодарение на изживян тежък опит (авторите го наричат крусибълс по името на съдовете на средновековните алхимици за превръщане на металите в злато) ми вдъхва оптимизъм. В криза сме - значи някъде около нас именно сега се оформят велики лидери. Надявам се да не чакаме много.

написа Елена Драгостинова

Европейският музикален фестивал се е разтегнал от февруари до юни, но нишката не се губи. Може да бъде разпознат по имената на солисти и ансамбли с международен авторитет. И по завръщанията на български изпълнители, за които животът е перпетуум мобиле - като артистично развитие и като пътуване по световните сцени. На 1 април в Пловдив и на 3 април в зала “България”, София, предстои среща с Веселин Пантелеев–Ешкенази, Мартин Пантелеев и цигулковите концерти на Бах, Дворжак и Брух. Веселин Пантеле-

ев–Ешкенази отдавна е посочил целта си – да достигне музикални дълбочини, но без да изпуска от очи публиката. От години е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. На 28 април Веселин ще бъде солист на камерния „Концертгебау оркестър“, диригентската палка отново е в ръцете на Мартин Пантелеев. Цигулковата линия във фестивала е продължена от Стефан Миленкович и акцента върху Менделсон (7 април). На 12 април е срещата с “брилянтните пръсти” - Аглика Генова и Любен

Димитров, изпълняващи Респиги, Бах, Бритън и Сен-Санс. Наричат ги найуспешното клавирно дуо - това не е просто суперлатив, а се основава на статистически проучвания на Международната федерация на клавирните дуа. На 24 април идва ред на Станислав Джевецки – все още студент в Музикалната академия във Варшава. Но от 6-годишен, от първото си турне в Япония, е натоварен с биографията на извънредното дарование. Програмата му в София се изчерпва с един единствен автор: Фредерик Шопен.

Quiet Nights на Даяна Кроул

MOVING FORWARD на Бърни Уилямс

Sounds Of The Universe на „Депеш Мод“

Балади и парчета в стил боса нова, изпълнени заедно с екипа, който донесе на Даян Кроул „Грами“. В компанията на своя квартет и оркестър певицата е направила доста добри неща в 12-ия си албум. Quiet Nights е в лимитирано издание, което включва два бонус трака - нейна обработка на парчето на Bee Gee’s How Can You Mend A Broken Heart и на класиката Every Time We Say Goodbye.

Ако ви се слушат парчетата на един музикант, израснал с любовта си към китарата, бейзбола и непрекъснатото миксиране на салса и меренге с рок от 80-те години, албумът на Бърни Уилямс е добър избор. Наред с добрите музиканти в него са и Джон Секада и Брус Спрингстийн в една песен. На пазара от 14 април.

Тринадесет нови парчета ни чакат да ги наизустим в новия албум на нашите всеобщи любимци. Нямаме избор, защото и без това трябва да ги припяваме на концерта им след месец у нас. Дискът ще е официално на пазара на 21 април.

27.03. - 23.04.09

„Аквариум“ на бял кон

Преди месец мрежата изведнъж разпространи информация и гадания за бъдещето на “Аквариум” – групата, символ на руската съпротива в музиката от 80-те, основана в Ленинград (Санкт Петербург) през 1973 г. Повод за днешния

интерес е здравето на лидера й Борис Гребеншчиков и вероятността без него да отпаднат турнета, ангажименти, проекти. Допускам, че за голяма част от активното интернет поколение “Аквариум” е неясен субект. Групата обаче е част от историята на промените и от сегашното й продължение. Затова не е добре да се пренебрегва. Тъкмо в пик моментите на „новината” късметът ме срещна с Борис Гребенщиков – умът, гласът и китарата на групата. Затова информацията ми е от първа ръка: “Аквариум” има съвсем нов албум - “Лошадь белая”. Гребеншчи-

ков продължава да е основната фигура, както беше във времето на полулегалност, самиздат, отхвърляне и недопускане до медиите. И в новия албум стихът на Гребеншчиков е на преден план. Прошепнат или извикан, той е повод за музиката – балада, отгласи от руски или келтски фолклор, рок елементи, джаз импровизация. Тръгва се от очевидни и обикновени неща, за да се изведе от тях философската притча. Групата не лежи на стари лаври, а и днес излъчва послания – вълнуващи и будещи рецепторите да откриваш и тълкуваш света около себе си.

Сънят на Гогол написа Анелия Янева | снима Цветелина Ангелова

„Сфумато“ тръгна на нова експедиция – към Гогол. За разлика от програма „Достоевски“, „Стриндберг“ или „Изход“ обаче, този път спектакълът е само един - „ОООО Сънят на Гогол“. Персонажите от Гоголевия сън, които ту се появяват, ту пропадат, после пак се завръщат в нова роля са пресъздадени от Снежина Петрова, Албена Георгиева, Мирослава Гоговска, Елена Димитрова, Христо Петков, Цветан Алексиев, Огнян Голев и Антонио Димитриевски. Режисьорът Маргарита Младенова представя новия проект на театралната работилница. Споделяте ли, че изпод Гоголевия „Шинел“ е излязла голямата руска литература? Категорично. Интересно е, че ние вървим обратно към Гогол – започнахме с Чехов, продължихме с

Достоевски, Лев Толстой и Марина Цветаева и сега се връщаме към началото. В заглавието на представлението не случайно има четири пъти О - така се е подписвал Гогол в началото, заради четирите о-та в името му. Спряхме се на тези четири гласни, защото те съвпадат с четирите Гоголеви персонажа, на които е построен спектакълът. Взети са от творчеството му, но в същото време са и персонификация на негови страхове, стремежи, демони и утробни истини. Това са четири опита на различни хора да изпълнят дълга си - „Човек има съвест все пак“, казва Подкальосин от „Женитба“. И четирите провала на тези четири опита. Не сме добавили и дума към Гоголевите текстове и ситуации. Направихме една версия, по-скоро сценарий върху четири параболи от неговото творчество. Първо е „Невски проспект“, в който млад художник се самоубива от любов към една жена, която се оказва проститутка. Той е влюбен по-скоро в мечтата, в идеала си за жена, отколкото в реален човек. Звучи като мелодрама, но върви като поетическа гротеска. Това е наивният човек с неговия чист порив животът да е идеален и катастрофата на този стремеж. Втората част е „Иван Фьодорович Шпонка и неговата леля“, където пак става дума за един странен, особен, чист човек, едно голямо дете, който харесва момичето, препоръчано от леля му, но се плаши от женитбата. От „Женитба“ сме извлекли линията на Подкальосин, Кучкарьов и Агафя, възелът, който се завързва между тях. Работата стига до сватба, от която

Подкальосин бяга в последния момент. В едно писмо до майка си Гогол пише: „Защо човек цял живот търси щастието, но бяга от него, когато то е найблизко до него?“ Цялата тази поредица от пориви да постигнеш щастието си и от провалите ни води естествено до Поприщин и „Записките на лудия“. Там човекът, неуспял да проумее кой е и какво прави в този свят, има за единствен изход лудостта, в която това, което си, и това, което искаш да бъдеш, се припокриват и вече не се бият. Като че ли хармонията е единствено възможна само в лудостта. При Гогол има нежност към героите, макар че не ги и щади. При него има трепет и страх, а не присъда. Днес ние сме много по-рационални, много по-разумни и прагматични. Но, пазейки се от страданието, в крайна сметка не живеем собствения си живот. Живей пълнокръвно според импулса, който животът ти задава – това е нашето припознаване в Гогол.

Дълго не сте работили заедно с Иван Добчев върху общ спектакъл... Случва се веднъж на 5-6 години,

защото е много мъчително – появяват се различни гледни точки, различен усет за език, за средства. Но когато се получи, резултатите са особено плътни. Това не трябва да е някакво средно аритметично между мен и Иван, а да съдържа всички ни, и интуицията на актьорите също, защото ние вървим заедно с тях от самото начало. Позволяваме си да го правим само когато темата е една и образът е единен, както беше в „Апокриф“, в „Черното руно“, във френската „Вишнева градина“...

афишът

Отворен код

Леко ви завиждам, че ще гледате “В Брюж” за първи път. Не вярвайте, че това е психологическа килърска драма. Не се отказвайте, ако ви звучи като gun-movie само за мъже. И ако още се чудите, гледайте “В Брюж” заради Колин

написа Антония Ковачева

Фарел, получил „Златен глобус“ за своето изпълнение. Абсолютно ненадейно – на бас! - ще се намеси и Рейф Файнс по начин, който не сме си представяли. Лентата е пълнометражен режисьорски дебют на родения в Лондон ирландец Мартин Макдона, утвърден драматург („Пухеният“, „Куцльото от забутания остров“, „Бившата мис на малкия град“) и театрален постановчик. През 2006 той спечели „Оскар“ за късометражен филм (Six Shooter, 2004). За свои кумири сочи Скорсезе, Терънс Малик, Дейвид Линч и Тарантино. Комбинацията от последните двама се откъсва от “В Брюж” като капката пот от челото на Том Круз в

“Невъзможна мисия”. Стилистичният микс на Макдона е концептуално нов, встрани от агресивността на Тарантино и илюзорните реалности на Линч. Историята се разказва класически от сега към после, има еднократна, къса, но ключова ретроспекция. Ще ви идва да се кискате с глас. Не се въздържайте. В следващата секунда ще ви се свива сърцето. А после ще искате да ръкопляскате на изобретателни обрати в сюжета. Следвайте импулса си без страх, че ще ви сметнат за идиоти. “В Брюж” е сред най-непредвидимите филми, излизали напоследък. И най-жестоките. “В Брюж” е на екраните от 27 март

гадже, преуспял хърватски журналист, живеещ от години в Англия. Скоро и той се домъква. Не щеш ли, безветрие закотвя сърфовете на пясъка, който скоро поглъща и търпението на техните собственици. Пиперливите приятелски шеги прерастват в препирни, които скоро заприличват на вражда. А вятър няма и няма. Защо малките балкански народи толкова се боят от приликите помежду си? С втория си игрален филм “Прогноза” режисьорката Зорница София пречупва вековната тема през позитивното неконформистко мислене на новите балкански генерации. Тя сърфира върху интелигентната ирония и двусмисления хумор, като дава достатъчно хляб за сериозен прочит на сюжета. За разлика от дебюта й “Мила от Марс”, удостоен със Златна роза ‘2004, сега

героите не са маргинали, а млади хора, които срещаме на всяка крачка. Куп талантливи мъже - хърватската звезда Крешимир Мекич, Део и Юлиан Вергов (българите), Асен Блатечки (македонецът), Стефан Щерев (сърбинът) подчиняват егото на своите персонажи на оптимистичната прогноза, която сценарист-режисьорката прави. За днешните млади, които живеят, учат, работят и разпускат трансгранично, стереотипите относно Балканите са архаизъм. Публичното пространство продължава да ги възпроизвежда. Те още дремят в гените, които тези герои носят, но ценностите вече са други – мъжкото приятелство, любовта, обикновената солидарност в беда, високата скорост на истинското живеене в свободни пространства.

Извън матрицата Любители сърфисти пристигат на турски остров за традиционното закриване на летния сезон. Ритуалът събира постоянна интербалканска тайфа – двама българи, сърбин и македонец с малката си дъщеричка. С тях е и

сестрата на единия българин – журналистка, завърнала се от специализация в Лондон. Тя е зарязала тамошното си

Премиерна дата за “Прогноза” – 17 април

Легендите на другите Трудно ще намерите човек, израснал в социалистическа страна, който да къта плакати и тишърти с лика на Че Гевара. Тази легенда ние пропуснахме, задушавани от нейната победа. Със западните либерални интелектуалци, сред които несъмнено е и режисьорът Стивън Содърбърг, трудно се спори на тема Че Гевара. Но ние от бившия комунистически блок още плащаме за разминаването между идеалите на харизматични личности като него и реалността, която те и техните революции заченаха. Затова ще бъдем силно раздвоени от четиричасовата иконопис на Содърбърг “Че”. Левият артистичен Кан отличи

превъплъщението на Бенисио дел Торо в Че през 2008 г. И какво от това? За Содърбърг Ернесто Гевара очевидно е бог, но преклонението, с което сам е заснел филма си, няма да ни стигне, за да го приемем безрезервно. В първата част (“Аржентинецът”) следим тактическите бойни действия на кубинската революция. На екрана се разхожда светец, който громи врага както в Куба, така и от трибуната на ООН. Той е кадърен военен, умен, човечен, образован революционер, който отдава докрай своя живот (втората част “Партизанин”) в борбата срещу световния империализъм. Соцпоколението е гледало и

по-убедителни филми в този идейнохудожествен ключ, известен нам като социалистически реализъм. “Аржентинецът” тръгва по екраните от 10 април, а “Партизанин” - от 8 май

27.03. - 23.04.09

представяне

Плодови градини в бутилка ИлИ Голямото зАвръщАне нА Granini 10

е числото, което трябва да запомним, защото точно толкова ще бъдат вкусовете на Granini, които ще пием в България. Разполагаме с портокал, розов грейпфрут, касис, домат, ябълка, праскова, вишна, мултивитамин, и екзотичните комбинации портокал с манго и ябълка с касис.

Свежите и вкусни сокове Granini се връИСторИя Granini е световно известна марка, част от Eckes-Granini Group – един от водещищат на пазара. Доте производители на плодовите напитки. За първи път произведени в Германия, познати и оценени в над 74 страни, соковете Granini са сто процента натуволни сме, защото не сега рални и са произведени от най-добрите плодове, които се раждат на планетата. Соковете не съдържат консерванти, оцветители, изкуствени ароматизатори искаме да се лишим или генно-модифицирани плодове и зеленчуци. Влиянието на външната среда върху и качеството на продуктите се свежда до минимум. Ако питате как, имаме от сутрешната чаша вкуса отговор - чрез най-модерния стерилен метод за бутилиране на соковете aseptic filling. При него няма консерванти и сокът се бутилира студен, като така вкусът, мирисът и цветът се запазват както при прясно изцеден сок. сок на гладно, нито опАковкА пък от следобеднаВ Granini тя е„аroma safe package”. Революционната технология използва трипластова опаковка, като между пластовете има кислородна преграда, която не позволява та доза свежест в на кислорода отвън да прониква в бутилката и да окислява сока. Така соковете наистина остават истински прясно изцедени. Допълнително, технологията „Аroma чаша или порцията safe package” позволява висококачествения сок да бъде изцеден в бутилка, при която се вижда – защото ние искаме да видим какво пием, още преди да сме си течни плодови вита- сокът взели бутилката от рафта в магазина. мини преди лягане. Плътният и свеж вкус се допълва и от парченцата плод, запазени в стопроцентовите сокове, нектарите и плодовите напитки Granini, които ги правят здравословно Голямото завръщане богати на фибри. на сладурските сокчета обаче дължим този път на Девин АД, която ще бъде дистрибутор на висококачествените натуралните сокове, нектари и плодови напитки Granini. 1

за корекция имиджът

Моите пари Кога дамите отварят портмонетата си написа Кристина Крънчева

На всяка от нас се е случвало да попадне в конфузна ситуация заради пари. От една страна, като дами биваме „покровителствани“ финансово от някои джентълмени, а от друга - като истински самостоятелни жени искаме да поддържаме своя финансова независимост. Как и при какви обстоятелства е добре да поемем нещата, когато те се отнасят до пари, и кога е по-добре да оставим това на другите - ето какво повелява етикетът.

Подаръци и пари Стойността на подаръка не се определя от цената му. Затова не бива да си мислим, че само ако е скъп, подаръкът няма да ни накара да се чувстваме неудобно пред този, на когото го подаряваме. Ключът тук не е в парите, а в малкото проучване. По-добре е да се опитаме да изберем подходящия подарък за конкретния човек, а не да купуваме най-скъпия, щом можем да си го позволим. Когато пък се случи да получим най-ненадейно подарък, какво правим - да, бързаме да се реваншираме. Замисляли ли сте се обаче, че „връщането на жеста” по-скоро създава усещане в другия човек, че е нарушил баланса в отношенията? И като че с нашия подарък искаме веднага да коригираме това или просто искаме да се отръвем от чувството на задълженост.

Колко взимаш? Разговорите за пари са особена територия. Досадно е да слушаме някой да обсъжда кое колко струва, какви са цените на това или онова, къде и какво е най-евтино или скъпо. Проява на лош вкус е и да се задават въпроси, свързани със заплати, стойности на имоти, цени на вещи, коли, почивки и др., тъй като според добрия тон те се приемат за твърде лични. Като избягваме да питаме точно това, ще спестим много неудобства на нашите събеседници. В същото време няма да се налага на свой ред да се червим, когато ни върнат въпроса, и от нас естествено се очаква да отговорим.

Кой плаща сметката Когато една жена покани свой клиент или бизнес партньор на ресторант, сметката се урежда по правилото „който кани, той плаща“. Може би звучи невероятно, защото сме свикнали да приемаме мъжете за кавалери, а плащането на сметката - за част от техните кавалерски жестове. Но когато става въпрос за делови отношения, правилото е такова. За да се избегнат конфузии от сорта на побутване на касовия фиш пред очите на сервитьора и убеждавания от сорта на „Не, нека аз!“, още като отправяме поканата за обяд или вечеря е добре да подчертаем, че той е наш гост. Ако моментът с дър-

пането на сметката все пак настъпи, можем с усмивка да припомним, че ние сме инициирали срещата и сме избрали ресторанта. В социалните ни контакти правилата на етикета са различни. Реакцията ни следва да е според ситуацията. Винаги е проява на добър вкус да предложим да участваме в сметката. Участие означава да поема моята част от нея. Ако мъжът настоява да плати цялата сметка и ние не искаме да нарушим баланса в отношенията си, се съгласяваме с условието следващия път вечерята да бъде за наша сметка. Накрая, разбира се, трябва да благодарим, ако ни платят сметката.

Бакшишът Бакшишите също са пари… и са част от културата ни. Колко е подходящо да оставим във фризьорския салон или в ресторанта? Около десет процента е добър бакшиш. Ако се налага да ви връщат стотинки от сметката, оставете и тях. Когато плащате с кредитна карта, бакшишът си е бакшиш и се дава заедно с кредитната карта. Ако сме по света, спазваме приетите местни правила. Така например в Ню Йорк предвиждаме между 15 и 20% от сметката, докато в Япония, Китай, Исландия и Таити не оставяме изобщо бакшиш. В Европа правилата са, общо взето, като у нас.

27.03. - 23.04.09