performance&architecture by Ariadna Cantis Silberstein

Пърформънс и архитектура Performance meets architecture текст Гонсало Ереро Деликадо и Мария Хосе Маркос / text by Gonzalo Herrero Delicado and María José Marcos снимки предоставени от Ариадна Кантис / photos courtesy of Ariadna Cantis

В Мадрид художници, куратори, архитекти и критици изследват границите на своите практики чрез серия от арт интервенции. Куратор и водещ на безпрецедентната среща е Ариадна Кантис.

акво изобщо означава пърформънс за днешните общества, разтърсвани от масови акции? Щом хората превземат улицата, както стана през Арабската пролет, пък и после, техните гласове благодарение на глобалните възможности на интернет се чуват от милионите по света. Да демонстрираш своите желания е вече пърформънс и днес той е сред най-мощните средства за постигане на целите. Улиците на северноафриканските страни миналата година се превърнаха в сцена на невероятен социален и политически пърформънс със сюжет, продиктуван от политическото недоволство. Да превземеш улицата не е

I mative acts, what does “performance” mean today? When a multi-

просто лозунг, взет от френските вълнения през май 68-а. Това е право на всеки гражданин, начин да изразиш несъгласието си с каквото и да е било състояние на нещата. В Арабската пролет всяка забележителност в града, всеки паметник се трансформира в трибуна [1] на разочарованите от установения режим, стана израз на опозиция. Градската архитектура с вградената в нея политическа и религиозна символност придоби особено значение като физически осезаема опора за обществените вълнения. Всъщност изкуството се възползва от подобни ситуации

ment with whatever situation. In the Arab Spring every landmark and every monument has been transformed into a speakers’ corner [1] to express disappointed opposition to the preestablished regime. Urban architecture, whose symbolic support has always due to its symbolism based on religious and political facts takes on special importance as physical support for these social movements.

n the context of contemporary societies wracked by mass perfor-

tude of people takes over the streets as has happened this year during the Arab Spring and beyond, their voices are heard by millions of people abroad, thanks to the global possibilities engine of the internet. Manifesting desire into reality is performance, and nowadays it is one of the most powerful tools people have with which to achieve their goals. The streets of North African countries in the last year have become the stage of an incredible social and political performance with a plot based on the dissatisfaction with the political panorama. Taking over the streets is not just a slogan taken from the May ’68 cultural movements, it is a right of every citizen, a way of expressing disagree-

An unprecedented meeting of artists, curators, architects and critics in Madrid explored the limits of their practices through a series of performative interventions with curator Ariadna Cantis as master of ceremonies.

„Подредба с въздух” на Пилар Ечесарета – евтина надуваема структура, в която свири цигуларка, а зрителите я наблюдават през процепи в повърхността “Agencement with air” by Pilar Echezarreta – a low-cost inflatable structure where a musician played a violin concert while audience spied her through the gaps of the structure

016

Art has already taken advantage of these situations since the eighties, and urban art has almost become institutionalized. But is architecture claiming these tools to practice? This ambiance leads me to claim 016

снимка Хавиер Видал, Хорхе Лопес Конде / photo by Javier Vidal, Jorge Lopez Conde

„Неподчиняващите се на IKEA” от Андре Жак “IKEA disobedients” by Andrés Jaque

още от 80-те години и urban art е вече почти институция. Но дали архитектурата използва тези средства в практиката си? Това положение ме кара да твърдя, че архитектите би трябвало наистина да се върнат на улицата, и то бързо. Щом те проектират градовете, градските пространства и следователно самите улици, не следва ли от това, че са най-подготвените да се изявяват там? В този контекст и под наслова „Пърформънс и архитектура” серия акции и изложби бяха проведени през миналия ноември в Tabacalera, бивша цигарена фабрика в Мадрид, сега използвана за културна сцена. Сред творците, кураторите и критиците, участващи във форума, бяха Дидие Фостино и Ричард Сийгъл, Пилар Ечесарета, Луис Уркуло, Мартин Уберман, Даря вон Бернер, Андре Жак, Ектор Самора, Бестуе-Вивес, Педро Гаданьо, Тео Лоренс, Иван Лопес Мунуера, Селина Бласко, Карсон Чан и Рут Естевес. Както се случва често при смесени събития, участващите в „Пърформънс и архитектура” работят на границите на своята област именно за да заличат бариерите и за да интерпретират архитектоничните въжделения на изкуството, от една страна, и влечението на архитектурата към изкуството, от друга. Проектите им имат различен обхват, но всички използват пърформънс за представяне на своите изследвания. Избирайки теми като града, пространството, тялото и паметта, те подхождат към темите, „говорейки за изкуството, гледано от архитектурата, и за архитектурата, гледана от изкуството”. От първия ден на събитието всеки артист и архитект получи определено място, където да реализира своя пърформънс, акция или инсталация. Те ги разработиха на живо, провокирайки с всеки етап от процеса оживената реакция на аудиторията. Събитието беше посетено от около 900 души, почти нечувано за Tabacalera. На втория ден се проведе Performance & Architecture Lab: творци, архитекти и куратори представяха един след друг свои работи, последвани от дискусии и изказвания за утвърждаването на пърформънса в архитектурата, както и за арт опитите с пространството: как в съвременното изкуство се прилагат архитектурни практики, за да колонизира то вакантни места. Някои от участниците показаха пърформънси – взаимодействие със самата сграда. Например (Nu) in Segway на Даря вон Бернер покри една стена с огромен 3D екран, увеличавайки до безкрайност наличното място. Едновременно с това проектът илюстрира разликата между реалните и виртуалните тяло и пространства, свързвайки прожектираното на стената видео с пърформънс на живо. В съвместен опит архитектът Луис Уркуло и художничката Кристина Бланко пресъздават най-известните архитектурни забележителности с предмети от бита. В техния видеопроект Covers ежедневни вещи се съчетават, за да образуват своеобразни макети на сгради, например от куп чинии или hi-fi системи. С пърформънса си Уркуло и Бланко показаха как музеят „Гугенхайм” в Ню Йорк се материализира в кухнята ни всеки ден.

016

that architects must indeed go swiftly back to the streets. If architects design cities, urban spaces and therefore the very city’s streets, shouldn’t architects be the most qualified people to perform there? In this context and going by the title Performance & Architecture, a set of actions and exhibition were held during last November in Madrid’s Tabacalera Building, a former cigarette factory now used for cultural purposes. The artists, curators, architects and critics who participated in this forum included Didier Faustino & Richard Siegal, Pilar Echezarreta, Luis Úrculo, Martin Huberman, Darya von Berner, Andrés Jaque, Héctor Zamora, Bestué – Vives, Pedro Gadanho, Theo Lorenz, Iván López Munuera, Selina Blasco, Carson Chan and Ruth Estevez.

Пърформънсът на испанската артистка Дария фон Бернер „(Гол) на сегуей” The performance of Spanish artist Darya von Berner “(Nu) en Segway”

As with other transdisciplinary convergences, the artists and architects who participated in Performance & Architecture are working at the limits of their disciplines in order to blur the borders between them and reflect on the architectonic aspirations of art, and the artistic aspirations of architecture. They work on very different project scales but all use performance as the interface to their research. Focusing on subjects such as the city, space, the body, and memory, they tackle their disciplines “speaking about art from architecture and about architecture from art”. As of the first day, each artist and architect was allocated a specific space in which to carry out his or her performance, action or installation. They staged their actions and developed their performances in sequence, garnering an avid audience reception as they progressed. About 900 people attended the event, almost unheard of in the Tabacalera Building. On the second day the Performance & Architecture Lab took place, a forum in which successive artists, architects and international curators presented their work, followed by discussion and reflection on the rise of performance in architecture as well as on the use of spatial practices by contemporary artists to colonize vacant plots. Some of the participants showed performances that interacted with the building itself, taking advantage of the conditions of the space. For example, the piece called “(Nu) in Segway” by artist Darya von Berner occupied a wall with a huge 3D screen, amplifying local space to the infinite. This project illustrated simultaneously the difference between real and virtual body-spaces, linking the video screened on the wall with a live performance.

Мартин Хуберман създава социално активен пърформънс с обикновени щипки за пране Martín Huberman created an active social performance just with simple clothes pegs

Architect Luis Úrculo and artist Cristina Blanco collaboratively sought to represent the most well-known architectural landmarks with daily domestic objects. Their video project “Covers” includes these quotidian devices, translating them into ensemble of popular objects, like a stack of plates or a few Hi-Fi systems. During the performance, Úrculo and Blanco demonstrated that the Guggenheim Museum New York is personified in our kitchens every day. Other proposals chose to focus on the analysis of the domestic space. “IKEA disobedient” is the name of the project showed by Andrés Jaque, presenting scenarios where all those people whose domestic habits do not fit with the stereotyped lifestyles shown in the IKEA catalogues. This architectural experiment is carried out after a team of different professionals in very diverse disciplines – sociologists, architects, photographers – carried out very precise fieldwork. “Agencement with air” by Pilar Echezarreta created a magical instant, 016

Архитектът Луис Уркуло и артистката Кристина Бланко представят найизвестните архитектурни забележителности с предмети от всекидневния бит Architect Luis Úrculo and artist Cristina Blanco represented the most well-known architectural landmarks with daily domestic objects.

Гонсало Ереро Деликадо (Касерес, Испания, 1986) и Мария Хосе Маркос (Аликанте, Испания, 1981) са архитекти и ръководители на DOT Agency for Architectural Affairs, базирана в Мадрид агенция за разпространение, критика и консултиране на съвременна архитектура и дизайн посредством текстове, изложби и лекции. Понастоящем си сътрудничат с няколко списания и медии от други страни като А10, domus и Neo2 и курират изложби и конкурси за различни организации. Също така са съоснователи на архитектурна галерия Oriente > и са куратори на Pecha Kucha Night – и двете в Мурсия. Gonzalo Herrero Delicado (Caceres, Spain, 1986) and María José Marcos (Alicante, Spain, 1981) are architects and directors of DOT Agency for Architectural Affairs, a Madrid-Paris based agency for the diffusion, critic and consultancy of contemporary architecture and design through writings, exhibitions and lectures. They currently collaborate with several magazines and medias abroad like A10, domus or Neo2, as they curate exhibitions and competitions for different organizations. They are also co-founders of Oriente > Architecture Gallery and curators of Pecha Kucha Night both in Murcia. www.dotaaaa.eu

016

Други предложения анализират домашното пространство. „Неподчиняващите се на IKEA” на архитекта Андре Жак представя сцени, в които битовите навици на хората не отговарят на стереотипния начин на живот от каталозите на IKEA. Този архитектурен експеримент се основава на прецизни изследвания, извършени от експерти в различни области – социолози, архитекти, фотографи. Agencement with Air на Пилар Ечесарета създава магически момент. В евтина надуваема конструкция цигуларка изпълнява концерт, докато публиката я наблюдава през отвори в „стените” като воайор. Проектите на Мартин Уберман и Ектор Самора пък предлагат вклиняването на нови обекти в пространството, за да го активизират. Уберман използва нещо тривиално – щипки за пране – за пърформънса си, увличащ цялата публика в задачата да създаде произведение на изкуството. Това предизвика един от моментите на най-масово участие. Публиката трябваше да изчака звуков сигнал, за да скочи и да закачи щипки в мрежата, висяща от тавана. Накрая Дидие Фостино и Ричард Сийгал интензифицираха взаимодействието между изкуство и архитектура в мащаба на човешкото тяло. С помощта на променящия формите си килим се създаде пространство на парадоксална интимност. Изложбата представи изграждането на пърформънсите чрез making of видео, инсталация, акция или някакъв символичен елемент от процеса. Показани бяха и две видеоинсталации – за града от Ектор Самора и за пространството на дома от Бестуе и Вивес. Самора изследва резонанса, който предизвиква включването на странен обект в градското пространство. Подобно на Андре Жак, Давид Бестуе и Марк Вивес работят в пространството на дома и с видеото си Acciones en casa (2006) показват почти сто малки пърформънса, провели се в една обикновена къща. Програмата приключи с критически форум върху изкуството и архитектурата, проведен в Министерството на културата. Участниците анализираха разнообразните и комплексни занимания на архитектите, как те усвояват методите на пърформънса и от друга страна, как артистите използват архитектурния контекст. Събитието е част от четвъртото издание на международния форум Art is Action, организиран от испанското културно министерство. „Пърформънс и архитектура” беше подготвено от Ариадна Кантис, независим архитектурен куратор. Нейните обществени изяви, изследвания и кураторска работа целят да стимулират аналитичния подход към архитектурата и съвременната култура. Входното пространство бе по дизайн на C+ Arquitectos под ръководството на Нереа Калвило, които трансформираха със стена от сухи тютюневи листа тази забележителна зала. „Пърформънс и архитектура” е кураторски проект, който поема рискове – пръв по рода си в Испания. Той беше много успешен благодарение на Кантис като перфектен организатор. Надяваме се, че това ще бъде първото от дълга поредица събития, изследващи връзката между пърформънса и архитектурата.

with a low-cost inflatable structure where a musician played a violin concert inside while the audience, in voyeuristic mode, spied upon her through the gaps of the structure. Martín Huberman or Héctor Zamora proposed the insertion of foreign bodies in different contexts, with the aim to activate the space. Huberman used a daily object, the clothes pegs for hanging out the clothes, to create a performance where all the audience is involved to create a piece of art. This created one of the most participatory moments of the event, the audience had to wait until an alarm sound indicated everybody has to jump to hang their clothes pegs in a net placed on the ceiling. Finally, Didier Faustino and Richard Siegal raised the interaction between art and architecture from the body scale by means of a carpet that was transforming to build a space of paradoxical intimacy. The exhibition displayed these works carried out during the development of the performances through a making of video, an installation, action or element that is a symbolic reminder of what happened there, as well as two video installations by artists, one about the city by Héctor Zamora and the other about domestic space by Bestué and Vives. Zamora explored the repercussions of the installation of a strange element into urban space. Like Andrés Jaque, David Bestué and Marc Vives worked on the domestic scale, with their video “Acciones en casa” (2006) that showed themselves developing nearly 100 small actions that happened in a common house. The program finished off with a forum for critical thought on art and architecture, which was held at the Ministry of Culture Auditorium. Participants in this forum analyzed the different complex affairs between the architects and how they appropriate of art performance methods, and vice versa, how artists use architectural contexts to work within. The event forms part of the international forum Art is Action, now in its fourth year, organized by the Ministry of Culture of Spain. Performance & Architecture was curated by Ariadna Cantis (www. ariadnacantis.com), an independent architectural curator who divides her activities between spreading architectural advocacy, research and curating, with the aim of generating critical opinion on architecture and contemporary culture. The entrance space was designed by C+ Arquitectos, headed by Nerea Calvillo, who transformed the already marvellous hall with a wall made of sun-dried tobacco leaves. Performance & Architecture signifies a risky curatorial project never seen before in Spain, but which was highly successful due to Cantis’ expert management. Here’s hoping it will be the first one in a long list of events related to this research between performance and architecture. [1] Speakers’ Corner в Хайд Парк, Лондон, е най-известният. Тази концепция е анализирана и коментирана от няколко творци като Мишел Франсоа през 2005. Speakers’ corner placed in Hyde Park in London is the most noted one. This concept has been explored and reviewed by several artists as Michel François in 2005. Авторът изказва специални благодарности на куратора Ариадна Кантис (www.ariadnacantis.com) за предоставената от нея важна информация за този преглед. The authors extend special thanks to curator Ariadna Cantis (www.ariadnacantis. com) for providing critical information for this report.

016