Дисциплината в училище (клас)
1
Абстракт: Проблематиката, свързана с училищата дисциплина, запазва във времето своята актуалност и значимост като изследователско поле от фундаментално и приложно значение за педагогическата наука. В статията се систематизират най-честите прояви на нарушена дисциплина в училищен контекст, абстрахирани на базата на резултати от съвременни емпирични изследвания в тази област. Дискутират се някои факти и митове около дициплината в ученическия клас и нейната същност. Представят се някои фундаментални подходи към управление на дисциплината, генерирани през 20. век. Прави се опит за очертаване на рамката на един интегративен модел в подкрепа на дисциплината, който се базира на идеята за управление на комуникационните процеси и интеракциите в ученическия клас чрез високо развита социална, респективно комуникативна компетентност на учителя.
Въведение: Проблемите, свързани с училищната дисциплината, са един от онези аспекти на педагогическата теория и прагматика, за който не е пресилено да кажем, че през годините запазва своята актуалност, но и противоречивост. Макар да е трудно да се отграничи и обхване в съдържателен план полето от инварианти на т.нар. дициплинарни проблеми (прояви на недисциплинираност) би могло да се каже, че те вариарат в относително широк контекст. Изследователи и практици, интересуващи се от проблемите на дисциплината и мениджмънта на класа, се натъкват на богат асоциативен поток в съзнанието на учители и ученици, когато ги конфронтират с въпросите от типа „Какво разбирате под дисциплина?” и „Кои са най-честите нарушения на дисциплината?”. Емпирични изследвания в англо-санксонската (най-вече американска) педагогическа традиция, като тези на Doyle (1986); Emmer & Stough (2001); Emmer, Evertson & Worsham (2003); Evertson, Emmer & Worsham (2005), както и проучванията на отделни европейски изследователи като Moreau, Nidegger, Mariotta & Nicoli (2005); Schönbächler (2006) правят опит да „организират” този богат асоциативен поток на учители и ученици за дисциплинарните нарушения като достигат до относителен консенсус при класифицирането им в четири основни групи: а) посегателства върху личната собственост и училищната такава – в тази група, проявите варират от отнемане или повреждане, в т.ч. неволно, на чужди вещи до краен вандализъм, упражняван по отношение на училищната собственост; б) нарушения на социалните интеракции и комуникационни процеси в ученическия клас в рамките на урока и извън него – тук спектърът се покрива от прояви на т.нар. „насилствена комуникация” (в интеракцията ученик – учник) в нейните директни и индиректни физически, вербални и невербални форми, както и от такива поведения, които преднамерено или не, са насочени към уронване на професионалния и личностен авторитет на учителя (от страна на учениците).
в) нарушения на реда, спокойствието и благоприятния психо-емоционален климат в класаната стая – в тази рубрика попадат инварианти от типа прояви на разсейване на вниманието от страна на учениците, необоснован шум, прекъсване на работния ритъм и др. г) поведенчески прояви на безотговорност към ученическите задължения – като бягства от конкретен учебен час и от училище като цяло, закъснения, неизпълнение на домашна работа, явяване в час без необходимите учебни материали и пособия. Съвременният учител и най-вече този, който тепърва навлиза в професията, често се конфронтира с някои факти и/или митове за дисциплината и дисциплинирането в училищен контекст. Кои са те? • Терминът „дисциплина” означава буквално ред и послушание – ИСТИНА. Думата произхожда от латинското disciplina и е обозначавала идеята за ред, послушание, послушност от една страна, а от друга е служила за наименуване на отделен клон/област на научно знание. Производни на латинския термин са понятия като discipulus, с което се е назовавал ученикът, който чрез целенасочени мерки за „посвещаването му в ред и послушание” е трябвало да се превърне в disciplinatus – образован и компертентен човек и гражданин. • Основна задача на учителя е чрез определен набор от мерки и интервенции за налагане на „външна дисциплина (ред и послушание)” да осигури ефикасността на обучението. – ПО-СКОРО НЕИСТИНА Това първоначално становище, характерно за разбиранията на педагогическата практика през Античността и Средните векове, губи своята релевантност още през 18. век., когато педагогиката е обхваната от нови реформаторски идеи и дух. Педагози от онова време като Русо, Хербат и Песталоци защитават тезата, че дициплината в клас е сложен въпрос и засяга както проблемите за „външно” налаганата дисциплина (ред и послушание чрез санкции), така и за вътрешната дисциплина, разбирана като оказване подкрепа на учениците за постигане на самоконтрол, саморегулация и саморефлексия. В този смисъл схващането на не малко съвременни учители, че проблемите с дисциплината в класа се решават най-успешно чрез награди и наказания или предимно „интервенционистки” е нефункционално и архаично. • Проблемът за управление на дисциплината в класната стая е аспект от много по-обхватен въпрос – този за мениджмънта на ученическия клас като комплексна образователна среда. – ИСТИНА Според едно валидно съвременно определение на т.нар. „мениджмънт на класа” става дума за „интеграция на зания и опит от страна на учителя по посока констриуране и запазване на нормативните и комуникационни структури в ученическия клас, както и за уменията му да осъществява ангажирано включване на учениците в обучението, осигурявайки по такъв начин ефективен фундамент на ученето”. 3
В разбиранията на български изследователи като Д. Тодорина, (2004), Ив. Иванов (2006), Ал. Канев (2010), С. Николаева (2011) също се проектира идеята, че проблемите с дициплината в класа и нейното управление са само една от „фасетите” (един от сегментите) на „комплексен подход за управление и ръководство на линейни процеси, отношения, дейности и среди в условията на ученическия клас като специфична микро среда за постигане на валидите за нея образователни цели чрез развитие и саморазвитие.”. Проблематиката, посветена на дисциплината в училищен контекст, нейното управление и връзката й с ефективноста на преподаването и ученето (обучението) имат дълга история в полето на педагогическото знание. В настоящото изложение обаче нямаме за цел да проследяваме еволюцията и градацията на всички концепции и емпирични натрупвания в тази област. Много по-полезно и прагматично би било да се фокусираме върху някои „есенциални” факти и затова сме се опитали да представим някои систематизации във връзка с глобалните и в известен смисъл фундаментални подходи за управление на дисциплината.
Могат да се използват 13 правила за дисциплината в училище. •
•
•
•
•
Когато дадем на трудните си ученици малко отговорност и роля на лидери, имаме шанса да преобърнем негативната им самооценка в позитивна. Естествено този план може да се окаже нож с две остриета и е необходимо да го прилагаме плавно и на малки стъпки. Можем да започнем с нещо малко, като да помолим ученика да отнесе съобщение до учителската стая и ако се справи да го помолим за нещо по-значително и забележимо, като да помогне на друг ученик, който не се справя. (Бойнтън) Проявявайте интерес ежедневно. С трудните ученици много по-трудно се създава връзка и взаимно уважение. Като учител, трябва да направите всичко възможно учениците да се чувстват забелязани и оценени. Дори просто да поздравявате всяка сутрин проблемните си ученици и да ги питате нещо свързано със спорт или тяхно хоби, ще успеете да демонстрирате интерес и загриженост. (Бойнтън) Не приемайте никоя постъпка на проблемен ученик лично. Агресията му/й не е насочена специално към вас, а е отражение на по-дълбок проблем, съществуващ у детето. Ако започнете да приемате нещата лично, само ще задълбочите негативното отношение помежду ви. (Бойнтън) Кажете на проблемните ученици, че разбирате как се чувстват. Да изразите разбиране към подбудите им не озачава, че подкрепяте действията им, но понякога децата имат нуждата да чуят, че чувствата им са истински, естествени, и нормални. Поддържайте темпото в час. Бавното преподаване или непланирани сегменти от часа дават възможност на всички ученици да загубят интерес, смисъл и концентрация, особено проблемните ученици.
•
•
•
•
•
•
Освободете силата на подходящо високите очаквания. Въздействието на демонстрираните от вас високи очаквания към всички ученици е потвърдено от множество проучвания. Ако децата не получават чувство за предизвикателство, те губят интерес . (Бойнтън) Тук бих добавила от собствен опит, че за да имате право да изисквате много от тях, трябва да сте готови да им дадете много. Ако влизате неподготвени в час, закъснявате, свеждате уроците си до минимум усилия (като преписване на части от учебника, работа по някакво помагало тип „А сега упражнение 32... А сега упражнение 33...” или използвате стари материали, които и за вас не представляват никакъв интерес, а какво остава за учениците ви), то не можете да очаквате от тях да слушат, да спазват правила или просто да ви уважават като даденост. Много обичам цитата, че понякога учениците ни учат повече от това което сме, отколкото от това, което им преподаваме. Пазаренето не е опция. Свикнете с мисълта, че проблемните ученици са експерти в обещанията, пазаренето и манипулацията. Ако успеят да спазарят с вас отмяна на наказание, изгонване от час или обаждане на родителите, те просто ще повторят постъпката си в бъдеще с надеждата отново да ви спечелят с обещания. (Бойнтън) Аз бих добавила, че добрият учител не е задължително мек, приятен и отзивчив през цялото време. Ако искате да видите промяна в учениците си, имайте система от правила, които да налагате без изключения, за абсолютно всички и без да се поддавате на обещания тип „Госпожооо, само този път...” Подберете най-подходящото време, за да дисциплинирате. Ако изпуснете нервите си и започнете да крещите на ученик пред съучениците му, само ще предизвикате повече негативни чувства у него или нея, защото по този начин накърнявате авторитета на детето и го унижавате. Дори във вашите очи да не изглежда така, децата са много по-чувствителни от нас. Един разговор извън класната обстановка ще постигне много повече от всяка лекция, заплаха или обида в час. Уверете се, че детето разбира, че критикувате постъпката, а не него или нея. Не използвайте грешките на трудния ученик, за да го обявите за лош човек (или мързелив, глупав, несериозен и т.н.). Ако той или тя свикне да чува за себе си само негативни неща, това ще намали самооценката му/й и ще започне да се проявява още по-агресивно в часовете ви. (Бойнтън) Не питайте. Учителите често прибягват до разпит на проблемния ученик като форма на търсене на отговорност за поведението им в час. (Линсин) „Защо го направи? Защо пак си без домашна? Обясни ми защо, че не разбирам вече! Колко пъти обяснявам...” Въпроси като тези не помагат на детето да види вината си, а го озлобяват. Сърдитите и унижени ученици рядко подобряват поведението си в час. Не спорете. Ако започнете да се карате с учениците си, автоматично получавате равни позиции с тях в класната стая. А и губите уважението на децата, които бързо ще схванат, че положението се превръща във „вашата дума срещу тяхната.” (Линсин) Може би наистина най-трудното нещо за един учител е да се научи да контролира чувствата си в емоционални 5
ситуации. Вместо да прибягвате до публичен спор, изведете разговора извън класната стая и не забравяйте да повторите пред всички очакванията си и евентуалните последици от неспазването на правилата. Учтивият учител е по-силен от разярения и невротизиран. • Не хвалете без причина. Понякога мислим, че ако се държим по-мило с трудните си ученици и ги хвалим дори за най-минималните им постижения, ще ги накараме да ни харесват и слушат повече. Това обаче не помага, а кара ученикът да чувства, че не е на равни начала с останалите и лесно прозира манипулацията ни. Вместо това, хвалете искрено и целенасочено при истински резултати, за да запазите у всичките си ученици чувството за справедливост и обективност. (Линсин) • И накрая, не се отказвайте. Никога не е късно да успеете да се сближите с проблемен ученик, да му вдъхнете доверие, да го насърчите и да му покажете, че колкото и провинения да извършва, вие няма да се откажете от него като човек. Понякога всичко, от което тези деца имат нужда е разбиране, внимание и човешко отношение. Не е вярно, че няма смисъл. Това са деца и винаги има смисъл, колкото и да е излязла извън контрол ситуацията. Разбирам, че всичко това отнема усилия, нерви, енергия, но толкова много си струва, когато успеем. Разбирам също, че не винаги успяваме, но това не е причина да губим надежда и да ставаме озлобени и черногледи. Дори да се провалим двеста пъти, а да успеем веднъж, си струва. И това не са само думи. Кой друг, ако не ние, има толкова пряк контакт с тези деца и толкова потенциал да преобърне преживяванията им в час? Професията ни е прекрасна, а във всеки проблемен ученик се крие малко човече, което иска да бъде чуто и разбрано.
В. Спасова