Едно вълнуващо пътешествие из многоликата Турция Пътепис Дейности по време на последната, 4-та работна среща по проект „Професионално развитие чрез Мудъл, поглед в миналото, настоящето и бъдещето” по програма Леонардо да Винчи партньорства на ЕК. Място на провеждане – град Анкара, Турция. Божидара Каратерзиева, 10а клас НГПИД „Акад. Дечко Узунов”, Казанлък
След дълго очакване и множество приготовления моментът настъпи. Българската група вече се събираше на автогарата в Казанлък, откъдето ще отпътува за Истанбул, Турция. Там ще участва в последната, четвърта работна среща по проект „ Професионално развитие чрез Мудъл: Поглед в миналото, настоящето и бъдещето“ по програма„ Леонардо да Винчи“. В групата участваха г-жа Стефка Дамянова – ръководител на проекта, г-жа Петя Минекова – директор на НГПИД „Акад. Дечко Узунов“, г-ца Христа Димитрова – преподавател по рекламна графика, г-н Боян Попов – преподавател по дизайн и учениците Мира, Моника, Албена, Доротея, Мирела и Божидара от 10-ти клас. Около 22.00 часа на 19-ти април отпътувахме и около 6.00 часа на 20-ти април, по живо, по здраво, пристигнахме на Централната автогара в Истанбул. Оттам ни закараха до хотела. Денят беше свободен и можехме да правим каквото решим. Разходихме се наоколо и, разбира се, останахме верни на традицията. Все пак беше Великден, нямаше как да не се сборим с яйцата. По-късно се видяхме с испанската и с гръцката група, които бяха пристигнали предния ден. Повозихме се в истанбулското метро, ходихме до Египетския пазар за подправки и се прибрахме в хотела, защото умората си каза тежката дума. 21-ви април, това беше първият ден от проекта. Всички групи се събрахме и тръгнахме към двореца „Топкапъ“- седалището на администрацията на Османската империя от 1465 до 1853 година. 2
Това беше едно наистина удивително място с поразителна гледка към Босфора, което съчетаваше красивата архитектура на сградите с прекрасните
градини.
Следващата
ни
спирка
беше
друго
емблематично място за мегаполиса, а именно подземните цистерни. Още с влизането се озовахме в един непознат, магичен свят, където бяхме заобиколени от множество колони, величествено извисяващи се над нас. Приглушеното осветление, което се отразяваше във водата прекрасно
допълваше
атмосферата.
Докато
бяхме
там,
имах
чувството, че сме част от някакъв магичен сън и не исках да се събуждам. Може би най-интересното беше, че основите на две от колоните в югоизточния край на цистерната представляваха глави на Медуза Горгона, едната – обърната наобратно, а другата – настрани. След вълнуващата разходка отново се върнахме в реалността и тръгнахме към ресторанта. След обяд истанбулската ни обиколка продължи. Посетихме площад „ Султан Ахмед“, Обелиска, както и джамията „ Султан Ахмед“, по-известна като Синята джамия. Нямаше как да не се потопим в изобилието на „ Капалъ чаршъ“- огромния закрит пазар, разпростиращ се на 65 улици и над 200 дка, включващ около 4 000 магазина. Това беше една интересна разходка из невероятното изобилие, което ни заобикаляше. Този пазар приличаше повече на малък град в „сърцето“ на 20-милионния мегаполис. След всички вълнуащи преживявания ни остана само едно – разходката с корабче по Босфора. Преживяхме един прекрасен час, в който се потопихме изцяло в магията на Истанбул – градът, пресечна точка между Европа и Азия, където съжителстват духът на миналото и съвременният свят. Денят ни завърши с вечеря в рибен ресторант на 3
популярната улица „ Кумкапъ“. На следващия ден, 22-ри април, изчакахме и италианската група да се присъедини към нас и потеглихме към Анкара, където домакините ни от Професионалната гимназия по туризъм Чанкая ИМКБ ни очакваха. На път за там посетихме Национален парк Болу Абант и Малкото езеро. Беше прекрасно, видяхме едно друго, много по-различно, лице на нашата южна съседка. Бяхме далеч от забързаното истанбулско ежедневие, мръсния въздух и натоварения трафик. Наслаждавахме се на чудесните природни гледки, които много ми напомниха за България. След излета тръгнахме към турската столица Анкара. Вечерта пристигнахме там, бяхме топло посрещнати от турската група, настанихме се в хотела, който принадлежеше на гимназията. Следващият ден беше посветен на обиколка на училището и запознаване с изучаваните специалности. След това се отправихме към различните ателиета, където се научихме как се правят традиционните турски чай и кафе, фламбе, а също ни показаха и интересни начини за сгъване на салфетки. Заредени с положителни емоции се качихме в автобуса и тръгнахме към Крепостта на Анкара. Оттам се откриваше невероятна гледка към турската столица. След обяд посетихме Мавзолея на Ататюрк. Това беше точното време, защото 23-ти април е Национален празник на Турция и Ден на детето. Наистина атмосферата беше празнична, имаше много хора от различни възрасти, които бяха там, за да покажат уважението си към една толкова значима личност, каквато е Кемал Ататюрк за тях. В края на този изпълнен с емоции ден имахме свободно време за разходка и 4
вечеря в един от моловете в Анкара. На 24-ти април, веднага след закуска потеглихме към Кападокия. Една област, която в началото на първото хилядолетие е служила за укритие на гонените ранни християни, които впоследствие започнали да разширяват съществуващите пещери от мека вулканична туфа и постепенно свързали в подземен град къщи, параклиси, църкви и дори манастири. Когато пристигнахме сякаш попаднахме в някаква приказка, заобиколени от причудливите скални образувания. Беше удивително, просто не се сещам за думи, с които да опиша видяното. Дори обядът ни беше нетрадиционен, в подземен ресторант. Беше наистина интересно и неочаквано. Приключението ни продължаваше, посетихме семейно ателие за производство на типичната анадолска керамика. Видяхме едни истински произведения на изкуството, които определено ни впечатлиха с красотата си. Поредната ни спирка беше музеят на открито Гьореме. Там се насладихме на изумителните манастири, църкви и къщи, издялани в меките скали преди стотици години След това посетихме местна винарна, където можехме да дегустираме вино. След вечеря отидохме в друг подземен ресторант. Там беше организирана турска вечер. Беше много приятно, всички танцувахме и се веселихме заедно. 25-ти април,това беше последният ден от проекта и трябваше да напуснем приказната Кападокия. След закуска тръгнахме към Анкара. На път за там посетихме Соленото езеро, което е второто по големина солено езеро в света и второто по големина езеро в Турция. През лятото по-голямата част от водата му пресъхва и се превръща в слой от сол, който достига дебелина до 30 см. През зимата, част от солта се 5
разтваря отново в прясната вода, която попада в езерото след дъждовете. Този процес е от полза за солните мини, които се намират в езерото. Трите активни мини там произвеждат 70% от солта, консумирана в Турция. Като оставим фактите разходката ни, макар и кратка, беше интересна. Продължихме пътя си към Анкара. Около час след като пристигнахме всички се събрахме в заседателната зала на гимназията. Гледахме видео, с което си припомнихме началото на проекта и изминалите срещи, разменихме си подаръци, попълнихме анкетата за обратна връзка и получихме своите сертификати. За вечеря отново се събрахме. Беше изключително емоционална вечер, изпитвахме смесени чувства. Дните ни в Турция минаха неусетно и бяха наистина незабравими, но беше време да се разделим. 26-ти април, нашето пътуване към дома започна. Вече бяхме на летището в Анкара, където чакахме своя самолет за Истанбул. За повечето от нас беше вълнуващо, защото това беше първият ни полет. Тези 45 минути в облаците бяха прекрасни, беше наистина красиво да видим Турция и от птичи поглед. Кацнахме на летището „Сабиха Гьокчен“, което се намира в азиатската част на Истанбул. Оттам ни закараха до автогарата с наетия микробус. Имахме възможност отново да видим лицето на мегаполиса, разделен на два континента. До отпътуването ни имаше няколко часа, които прекарахме в ходене по магазините. В 19.45 часа тръгнахме към България. Този проект беше изключително полезен за нас. Даде ни шанс да се запознаем с много нови хора и да обогатим знанията си по английски език.Благодарение на него видяхме многото лица на Турция, успяхме да се докоснем до културата и по един неповторим 6
начин. Минахме през забързаното истанбулско ежедневие, потопихме се в магията на този многовековен град и плавахме по Босфора. Видяхме впечатляващите красоти на турската природа, стигнахме и до столицата Анкара, усетихме атмосферата в деня на Националния им празник, посетихме приказната Кападокия. Това беше един наистина обширен поглед в миналото, настоящето и бъдещето на южната ни съседка Турция.
Божидара Каратерзиева
7