"Зачеването", Елизабет Каткин - откъс

"Зачеването", изд. Асеневци

В своя дебютен мемоар, Каткин споделя различните методи, които двамата със съпруга є са използвали, за да се сдобият със своите две здрави деца. Каткин споделя и историите на други двойки, предоставяйки поглед от всички ъгли към предимствата и недостатъците на медицинските интервенции, използването на сурогатни майки и пределите, които мнозина биха преминали, за да станат родители. Книгата є се основава на задълбочено проучване и представлява информативен и положителен разказ за дългото пътуване към майчинството.

Kirkus Reviews

Неочакваният претендент мълчаливите лица на аборта

Изпитвах ужас как щe се обадя на майка ми, за да є кажа за петия ми аборт. Знаех, че ще бъде съкрушена и се опасявах, че ще бъде неловко, защото дори не є бях казала за бременността ми.

– Струва ми се, че премълчаваш нещо – отбеляза възможно най-деликатно майка ми, след като є съобщих новината. Убедена съм, че се страхуваше да не ме разстрои.

– Не, няма. Защо мислиш така? – Звучиш ми някак енергично. Почти весело. Едва след като чух озадачения є (и несъмнено загрижен) глас по телефона, аз осъзнах, че реакцията ми след последния аборт бе съвсем различна в сравнение с предишните, а и с реакцията, която човек би очаквал от жена, която току-що бе изгубила петото си бебе. Но този път някак бях успяла да превъзмогна мъката и отчаянието, които ме обземаха изцяло при предишните аборти. Сега бях насочила цялото си внимание към бъдещия ми успех.

Но в този момент ме връхлетяха спомените и болката от първия ми аборт. Сякаш се намирах в кабинета на д-р Симона в Центъра за фетална медицина и се взирах в монитора, който приличаше на старомоден черно-бял телевизор. Очите ми бяха пълни със сълзи, а аз се опитвах да се концентрирам и да разбера изображението на екрана. Не можех да погледна д-р Симона и медицинската сестра, които стояха до мен и мълчаха. Разбирах какво се случваше и знаех, че няма да мога сдържа емоциите си.

Потънала в мислите си, докато майка ми все още чакаше от другата страна на линията, аз ос-

ъзнах, че в онзи момент цялото ми тяло се беше стегнало и стоеше неподвижно като статуя в очакване на думите, които следваха. Може би д-р Симона бе решила, че ми беше дала достатъчно време или може би не беше сигурна дали разбирах какво всъщност се случваше. Или пък просто имаше друга пациентка след мен. Накрая тя наруши мълчанието:

– За съжаление, няма сърдечна дейност. Плодът не е жизнеспособен.

След тези нейни думи целият ми свят се срина.

Въпреки че абортите се случват доста често, те продължават да бъдат обвити в мистерия. Какво ги причинява? Могат ли да бъдат избегнати? Колко често възникват? Защо това се случи точно на мен? Дали причината не е в кафето? Прекалявах ли с тренировките? Прекалявахме ли със секса? Можех ли да постъпя по различен начин?

Всеки, който е преживял аборт, знае, че тези въпроси продължават до безкрайност.

Още по-обезкуражаващо е, че е много трудно да се намерят медицински отговори на всички тези въпроси и често причината за това е липсата на отговори. Но подобна загуба засяга не само физическото, но и емоционалното състояние и в тази връзка има някои неща, които успях да науча за спонтанните аборти.

***