Валентина Маринова - Горска приказка
ГОРСКАПРИКАЗКА Включи се в Валентина Маринова
със своята илюстрация по приказката Живяла някога отдавна девойка прелестно красива. Но зли очи й завидели, превърнали я в самодива. Така девойката прекрасна попаднала в гора незнайна, където никой да не страда от красотата й омайна. И минали безброй години и спомените избледнели, копнеж един й сал останал че някой някога ще я намери...
Имало едно време една гора... Само че във времената, за които ще ви разкажа, тя не била такава, каквато я познаваме днес. В нея рядко стъпвал човешки крак, а когато това все пак се случело, то било набързо и винаги денем, защото се знаело, че който влезе в гората през нощта, повече не се завръща. Хората обаче отдавна били свикнали с това и вече никой не обръщал внимание, когато някой безразсъден смелчага поемал бодро към нея и никога не се появявал отново. Не щеш ли обаче веднъж се случило така, че в едно малко отдалечено селце
1
ненадейно започнали да изчезват млади девойки. Първо се изгубила дъщерята на хлебаря, после – годеницата на шивача. И така, ден подир ден, докато в селото не останала нито една девойка. Събрали се тогава селяните и се захванали да мислят как е по-добре да постъпят. Наясно били, че техните дъщери, сестри и любими са изчезнали в гората, но ужасът от скритата сред дърветата сила така бил сковал сърцата им, че никой от тях не се осмелил да предприеме нещо. Минали години. Изчезналите девойки така и
не се завърнали, а малките момичета, които междувременно се родили, били заключвани в мазета и килери от страх, че и те ще последват съдбата на посестримите си. Така постепенно селото започнало да изчезва. И тогава, в един мразовит есенен ден, отнякъде се появил мъж, който твърдял, че може да върне изчезналите девойки обратно. Единственото, което искал в замяна, било след като върне момичетата, в центъра на селото да се построи чешма в негова чест. Отначало никой не повярвал на думите на непознатия, но когато на
www.facebook.com/DrawingDayBG
Валентина Маринова - Горска приказка
следващата сутрин селяните го видели да се отправя към гората, те му обещали да му построят желаната чешма и зачакали. В това време мъжът навлязъл сред високите борови дървета и изчезнал от погледа на хората от селото. Вървял дълго време. Гората се сгъстявала все повече и повече, а от похитените девойки нямало и следа. Изморен от тежкия път, тайнственият непознат приседнал в клоните на един голям бор и заспал. Събудил се късно през нощта и понечил да продължи по пътя си. Но когато се опитал да стане, разбрал, че ръцете му са здраво завързани за бора, в чиито клони бил приседнал. Изненадан, мъжът се огледал наоколо и на бледата лунна светлина, която се процеждала през клоните на дърветата, забелязал тъмните сенки на стотици жени, впили хищни погледи в него. - Кои сте вие? - попитал непознатият. - Какво искате от мен? - Ние сме горски самодиви. - отвърнал женски глас и от сенките излязла приказно красива девойка в бели одежди и с вплетени в косите цветя. - И сме тук, за да ти потанцуваме. - Не ви искам танците тръснал глава мъжът. - Тук съм, за да ви върна обратно в селото, откъдето сте били отвлечени.
2
Гората се сгъстявала все повече и повече, а от похитените девойки нямало и следа. територията им. Затова мъжът затворил очи и макар че незнайна сила го карала да погледне самодивското хоро поне за миг, той не се поддал и останал да стои така, докато песните и стъпките на момичетата не заглъхнали в далечината. Едва тогава отворил очи и разбрал, че е настъпил ден. Изведнъж наоколо С много усилия успял да настанал смут. Стотици развърже ръцете си и тръгнал гласове започнали да шептят и по следите, оставени от да говорят помежду си. След самодивите в меката есенна малко поляната около трева. Вървял дълго и както и тайнствения мъж се изпълнила на предишния ден, когато се със самодиви, които изморил, седнал да си почине развълнувано започнали да до едно дърво и заспал. обсъждат думите му. Събитията от предишната нощ „Отвлечени, рече.“се повторили. Самодивите се повтаряли някои. „От село ли?“ появили отново, опитали се да - питали други. го омаят с чудния си танц, но - Тишина! - извикала когато слънцето изгряло, от самодивата, която първа тях нямало и помен. Това се заговорила мъжа. - Не виждате повтаряло всяка вечер, а на ли, че той ви лъже? Опитва се сутринта тайнственият мъж да ви подмами в света на развързвал набързо ръцете си и човеците, които желаят тръгвал по пресните следи, единствено вашата смърт! оставени в пръстта, защото бил - Но... - опитали се сигурен, че те ще го отведат до няколко плахи гласа да тайното леговище на възразят, ала царицата на самодивите. самодивите махнала с ръка и „А веднъж щом стигна започнала да танцува. там – мислел си той – горските Останалите я последвали девойки ще ми се подчинят!“ мълчаливо. Минали безкрайни дни и Непознатият обаче дори нощи. Настанала зима, а не ги погледнал. След дългите непознатият все още не бил години, прекарани в скитане, открил мястото, където се той бил разбрал тайната на криели самодивите през деня. И горските момичета и знаел, че тогава, в една студена техните танци са това, което декемврийска нощ завалял омайва и убива натрапниците, пухкав бял сняг. Той не спрял осмелили се да навлязат в танца на момичетата, нито пък
www.facebook.com/DrawingDayBG
Валентина Маринова - Горска приказка
В този момент пред очите му се разкрила невероятна гледка... техните песни вечерта, но когато на сутринта мъжът отворил очи, стъпките им личали по-ясно от всякога. Зарадван, непознатият се затичал напред и не след дълго стигнал до едва забележимия вход на пещера, пред който свършвали стъпките. Мъжът се огледал, навел се ниско и пристъпил напред. В този момент пред очите му се разкрила невероятна гледка – стотици девойки лежали по пода със затворени очи и разпилени във всички посоки коси. За миг непознатият застинал, омаян от красотата им, но изведнъж си спомнил за какво е дошъл. Започнал трескаво да обикаля горските момичета в търсене на онази, която единствена можела да развали магията над девойките – царицата на самодивите. Когато я открил, мъжът за миг се спрял да я погледа, после се навел над лицето й и я целунал, защото знаел, че единствено целувката на самодивска царица е способна да развали проклятието над сестрите й. И изведнъж се случило чудо! Заспалите девойки отворили сънено очи и започнали да се оглеждат любопитно наоколо. Никоя не си спомняла как е попаднала тук, но всяка от тях знаела как да се върне в селото, откъдето преди много години била отвлечена, за да стане самодива. Затова в един миг всички хукнали навън от пещерата и боси, с вече пожълтели в косите цветя, се затичали към дома си. В пещерата останали единствено тайнственият спасител и царицата на самодивите, която продължавала да спи, въпреки опитите на непознатия да я събуди. - Хайде, ставай! Защо не отваряш очи? - викал той, макар да знаел, че думите му са безполезни – самодивата продължавала да спи, без да може да чуе гласа му.
3
Минали дни и нощи. Самодивата не се събудила за танц, не отворила уста за песен, очите й завинаги останали затворени. Тайнственият непознат обаче останал неотлъчно до нея и когато усетил, че времето му наближава, положил глава до косите й и също като нея повече не отворил очи. А девойките, които били освободени от магията, се завърнали невредими в селото пред смаяните погледи на своите близки. Единственото, което си спомняли от своите самодивски преживявания, била историята за едно отвлечено момиче, превърнато в самодива, което очаквало години наред своя годеник, за да я спаси от прокобата и да я върне у дома. „С годините обаче – разказвали девойките от селото, – самодивата забравила името на своя годеник, забравила неговото лице и скъпия му глас, но вярвала, че той ще я познае и ще разбере как да свали проклятието от сърцето й.“ Като чули това, селяните разбрали кой е бил непознатият мъж и защо толкова смело се впуснал да търси загубените девойки. Затова, в негова чест, те построили чешма. И понеже не знаели името му, кръстили я „Самодивски годеник“, а върху камъните описали историята на тайнствения мъж и неговата похитена любима.
Казват, че и днес, ако отидеш в това село, чешмата още си стои непокътната. Казват още, че който пие от водата й при залез слънце, през нощта сънува чудна горска поляна, върху която красива жена и млад мъж танцуват чак до сутринта...
www.facebook.com/DrawingDayBG
Drawing Day България - 4 юни 2011
Включи се в България, 4 юни www.facebook.com/DrawingDayBG
илион рисунки С медийното партньорство на “Аз чета” - www.azcheta.com
4
www.facebook.com/DrawingDayBG