Elif Safak - Ask (part) by x4o Corp.

Това не е притча за суфизма и исляма. Това е книга за свободата да търсиш своя Бог. Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс. Това е книга за мъката да откриеш път към себе си. Това не е съвременна история за романтичната връзка между американка и шотландец. Това е книга за радостта да намериш път към другия.

С Ъ ТК О

БЕ З

ПЛ

АТ НО

Това не е любовен роман. Това е книга за любовта.

Цена 14,90 лв. 384 страници ISBN 978-954-27-0501-7

Романът ЛЮБОВ на най-успешната турска писателка Елиф Шафак излиза през март 2009 година и веднага се превръща в литературно явление. Само в Турция реализираният тираж вече достигна 460 хиляди. След изданията в Италия, САЩ и Великобритания предстои публикуването му във Франция. ЛЮБОВ в изданието на ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ е първата книга на Елиф Шафак, преведена на български език. ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ представя два откъса от книгата.

Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет. Когато двама души започнат да четат една и съща книга, те понякога влизат през различни врати в една и съща сграда и излизат, без дори да се срещнат. Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки от тях е уникален. Елиф Шафак

Любов Елиф Шафак

Откъс

Превод Емилия Л. Масларова

Всички права запазени. Нито текстът като цяло, нито части от него могат да бъдат възпроизвеждани под каквато и да е форма. Copyright © Elif Shafak, 2009 The moral right of the author has been asserted Преводът е от английски език, на който е написан оригиналът на книгата. Оформление на корицата Лъчезар Касабов Орнамент на корицата Shuttеrstock Издава „Егмонт България“ 1000 София, ул. „Христо Белчев“ 21 www.egmontbulgaria.com Не е предназначено за продажба.

ПРОЛОГ

и ли хванал между пръстите си този камък... А сега го метни в течащата вода. Трудно ще забележиш да става нещо. Там, където камъкът е докоснал повърхността, ще се появи вълничка, ще се чуе плисък, заглушен от тътена на реката наоколо. Но толкоз. Хвърли камъка в езеро. И не само ще видиш какво е предизвикал камъкът, но то ще бъде и потрайно. Камъкът ще нагъне застиналата вода. Там, където е паднал, ще се появи кръг и в този кръг тутакси ще изникне втори, сетне трети. Не след дълго вълничките, вдигнати от падналия във водата камък, ще плъзнат нататък и ще се усетят по цялата огледална повърхност. Чак когато достигнат брега, ще спрат и ще изчезнат. Ако камъкът падне в река, тя ще го посрещне като поредното нещо, което внася смут във вече 3

бурното є течение. Нищо необичайно. Нищо, което да не се поддава на укротяване. Ако камъкът обаче падне в езеро, то вече никога няма да бъде същото. Четирийсет години животът на Ела Рубинстайн наподобяваше застинала вода: предсказуема последователност от навици, потребности и предпочитания. Макар да беше в много отношения еднообразен и обикновен, Ела не го смяташе за отегчителен. През последните двайсет години всяко желание, което беше имала, всеки човек, с когото се беше сприятелявала, всяко решение, което беше взимала, бяха пречупени през брака є. Мъжът є Дейвид беше преуспял зъболекар, който работеше много и печелеше добре. Ела открай време знаеше, че нямат дълбока душевна връзка, ала смяташе, че в едно семейство това не стои на първо място по важност, особено пък за мъж и жена, женени от толкова време. В брака имаше по-значими неща от страстта и любовта, например разбирателството, обичта, състраданието и прошката, с която човек се доближаваше най-много до Бога. Любовта отстъпваше на всичко това. Освен ако не живееш в романите и любовните филми, където героите 4

винаги са по-велики от живота и любовта им е направо митична. За Ела на първо място по важност бяха децата. Двамата с Дейвид имаха красива дъщеря студентка – Джанет, и близнаци тийнейджъри, Орли и Ави. Освен това имаха дванайсетгодишен златен ретривър на име Спирит, който сутрин придружаваше Ела по време на разходка и още от съвсем малък є беше най-весел другар. Сега той беше стар, дебел, напълно глух и почти сляп – скоро щеше да му дойде времето, но Ела предпочиташе да го мисли за вечен. Такава си беше. Отказваше да приеме смъртта на каквото и да било: навик, етап или брак, дори и краят да изникнеше пред нея, ясен и неизбежен. Рубинстайнови живееха в Нортхамптън, щата Масачузетс, в голяма къща във викториански стил, която се нуждаеше от лек ремонт, но пак беше великолепна, с пет спални, три бани, лъскав паркет по пода, гараж за три автомобила, френски прозорци и най-хубавото – с открито джакузи. Имаха застраховка „Живот“ и автомобилна застраховка, внасяха пенсионни осигуровки, пестяха за следването на децата, имаха общи банкови сметки и освен къщата, където живееха, 5

притежаваха два престижни апартамента – единият в Бостън, а другият в Роуд Айланд. Двамата с Дейвид бяха работили много за всичко това. Пълната с хора голяма къща, изисканите мебели и едва доловимата миризма на домашен сладкиш може и да изглеждаха на някои клише, но за тях бяха самото въплъщение на съвършения живот. Те бяха подчинили брака си на тази споделяна и от двамата представа и бяха сбъднали ако не всички, то повечето си мечти. На последния Свети Валентин мъжът на Ела є беше подарил колие – диамант във вид на сърце, и картичка, на която пишеше:

На скъпата Ела, Жена с благ нрав, щедро сърце и търпение на светица. Благодаря ти, че ме приемаш такъв, какъвто съм. Благодаря ти, че си ми съпруга. Твой Дейвид

Тя така и не беше споделила с мъжа си, но докато четеше картичката, изпита чувството, че гледа некролог. „Ето какво ще напишат за мен, когато 6

умра“, си беше помислила. И ако бяха искрени, можеха да добавят и: „Ела беше подчинила целия си живот на своя съпруг и деца и не владееше никакви техники за оцеляване, които да є помогнат да се справя сама с житейските трудности. Тя не беше от хората, които с лека ръка ще загърбят предпазливостта. Налагаше є се да хвърля огромни усилия дори за да смени марката кафе, която пиеха всеки ден вкъщи.“ Заради всичко това никой, включително Ела, не можеше да обясни какво точно става, когато през есента на 2008 година, след двайсет години брак, тя подаде молба за развод.

Но причина имаше: любовта. Двамата не живееха в един град. И дори на един континент. Бяха не само на километри разстояние един от друг, но и бяха различни както деня и нощта. В начина им на живот нямаше нищо общо и на пръв поглед не би трябвало да изтърпят присъствието си, камо ли да се влюбят един в друг. Но се случи точно това. И то бързо, толкова 7

бързо, че Ела нямаше време да схване какво точно става и да бъде нащрек, ако човек изобщо може да бъде нащрек и да се предпази от любовта. Любовта дойде при Ела внезапно, изневиделица, сякаш от небето в спокойното езеро на живота є беше паднал камък.

Шамс СТРАННОПРИЕМНИЦА КРАЙ САМАРКАНД, МАРТ 1242 ГОДИНА

ързо потънали – всеки в своите сънища, на горния етаж в странноприемницата спяха десетина пътници – капнали от умора и притиснати от самота. Трябваше да прескачам голи крака и ръце, докато стигна празния сламеник, който вонеше на пот и плесен. След като легнах, се замислих в тъмното за случилото се през деня и се запитах дали не е имало божествени знамения, на които съм станал свидетел, но в бързината или от невежество не съм разбрал. Още от малък получавах видения и чувах гласове. Постоянно разговарях с Бога и Той постоянно ми отговаряше. Понякога се качвах лек като шепот чак на седмото небе. После се спусках в най-стаените дълбини на земята, където всичко миришеше на пръст, и аз бях скрит като камък, 9

заровен под могъщи дъбове и сладки кестени. Доста често не ми се ядеше и дни наред не слагах и залък в уста. Тези неща изобщо не ме плашеха, ала с времето се научих да не ги споменавам пред други. Човеците имаха склонност да чернят каквото не разбират. Бях го научил на собствен гръб. Първият, посрещнал на нож виденията ми, беше родният ми баща. Сигурно съм бил на десет години, когато започнах да виждам всеки ден своя ангел пазител и от лековерие смятах, че така е с всички. Веднъж, докато баща ми ме учеше да правя ракла от кедър, та да стана като него дърводелец, му казах за своя ангел пазител. – Имаш развихрено въображение, синко – рече студено баща ми. – И по-добре не го показвай на никого. Само това оставаше, пак да настроим срещу себе си съселяните. Преди няколко дни съседите се бяха оплакали на родителите ми от мен и ме бяха обвинили, че се държа странно и им плаша децата. – Не те разбирам, синко. Толкова ли не можеш да приемеш, че не си нищо повече от родителите си? – попита татко. – Всяко дете прилича на майка си и на баща си. Ти не правиш изключение. Точно тогава осъзнах, че колкото и да обичам 10

родителите си, колкото и да копнея за любовта им, за мен те са чужди хора. – Аз, татко, не съм от същото яйце, както другите ти деца. Смятай ме за пате, израсло сред кокошки. Не съм домашна птица, на която є е писано да прекара живота си в курника. Теб водата те плаши, а мен ме подмладява. За разлика от теб, аз зная да плувам и ще го правя. Океанът ми е дом. Ако си с мен, ела в океана. Ако ли не, престани да ми се бъркаш и си върви в курника. Очите на баща ми се разшириха, сетне станаха малки и отчуждени. – Щом сега разговаряш така с баща си – заяви той угрижено, – как ли ще говориш на враговете си, когато пораснеш! Колкото и огорчени да бяха родителите ми, виденията не изчезнаха и когато поотраснах. Точно обратното, станаха още по-наситени и завладяващи. Давах си сметка, че притеснявам майка си и баща си, и се чувствах виновен, задето ги разстройвам, ала истината беше, че не знаех как се слага край на виденията, а и да знаех, едва ли щях да го направя. Не след дълго напуснах завинаги бащиния дом. От онзи ден Тебриз се е превърнал в блага сладостна дума, толкова крехка и нежна, 11

че се топи върху езика ми. Спомените ми от града са съпътствани от три миризми: на отсечено дърво, на маков хляб и едва доловимото свежо ухание на сняг. Оттогава съм странстващ дервиш, никога не нощувам по два пъти на едно място, никога не ям по два пъти от една паница, всеки ден виждам около себе си различни лица. Огладнея ли, припечелвам, като тълкувам сънища. В това състояние се скитам на изток и на запад, търся навред Бога. Навсякъде издирвам живот, който да си струва да живея, и знания, които си струва да знам. Никъде нямам корени и имам да ходя навсякъде. По време на скиталчествата си съм поемал по какви ли не друмища, от оживени търговски пътища до забравени пътеки, където дни наред няма да срещнеш жива душа. От бреговете на Черно море до градовете на Персия, от необятните степи на Централна Азия до пясъчните дюни на Арабия, съм минавал през гъсти гори, равни пасища и пустини, отсядал съм в кервансараи и странноприемници, допитвал съм се в древни библиотеки до начетени люде, слушал съм учители, които учат по мектебите малките деца, обсъждал 12

съм тефсира1 и логиката с ученици в мадрасите, посещавал съм храмове, манастири и светилища, размишлявал съм с отшелници в пещерите им, повтарял съм заедно с дервишите зикр2, постил съм с мъдреци и съм се хранил с еретици, танцувал съм под пълната месечина с шамани, запознавал съм се с хора от всички вероизповедания, възрасти и поприща и съм ставал свидетел и на злочестини, и на чудеса. Виждал съм сполетени от недоимък села, ниви, овъглени от пожари, и плячкосани градове, където реките текат червени и не са останали мъже над десетгодишна възраст. Виждал съм найдоброто и най-лошото в хората. Вече не ме изненадва нищо. Докато изживявах всички тези перипетии, започнах да съставям списък, който не е включен в никоя книга и се е запечатал само в душата ми. Наричам този личен списък Основни принципи на пътуващия мистик на исляма. За мен те са общозначими, надеждни и неизменни като природните закони. Взети заедно, образуват Четирийсетте правила на религията на любовта, които могат 1

Тълкуване на Корана. – Б. a. Ислямска духовна практика, при която многократно се изрича Божието име. – Б. a.

да се постигат само и единствено чрез любов. И едно от тези правила гласи: Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога. Трябваха ми години, докато приключа работата по тези правила. Общо четирийсет на брой. И сега, след като го направих, знаех, че наближавам последния отрязък от времето си на този свят. Напоследък често получавах видения в тази насока. Притесняваше ме не смъртта, защото не я възприемах като завършек, а това, че ще умра, без да съм оставил наследство. Вътре в гърдите ми се бяха натрупали много думи, истории, които чакаха да бъдат разказани. Исках да предам цялото това знание на някого, който не е нито учител, нито ученик. Търсех равностоен човек: съратник. – Боже – прошепнах в тъмната усойна стая, – цял живот съм се скитал по широкия свят и съм следвал пътя Ти. Виждах всекиго като отворена книга, като ходещ Коран. Странях от кулите от слонова кост на книжниците и предпочитах да прекарвам времето с отритнатите, без14

отечествениците и изгнаниците. Сега вече ще се пръсна. Помогни ми да предам Твоята мъдрост на човек, който го заслужава. После можеш да правиш с мен каквато е Твоята воля. Направо пред очите ми стаята се озари от светлина, толкова ярка, че лицата на пътниците по леглата станаха мъртвешко сини. Замириса на свежест и на живот, сякаш някой беше отворил рязко прозорците и поривистият вятър бе довял от далечни градини уханието на крем и жасмин. – Отиди в Багдад – обади се напевно моят ангел пазител. – Какво ме чака в Багдад? – попитах аз. – Ти се помоли за съратник и той ще ти бъде даден. В Багдад ще намериш учител, който ще ти посочи вярната посока. Очите ми се напълниха със сълзи на благодарност. Сега вече знаех, че мъжът от видението ми е не друг, а духовният ми съратник. Бяхме орисани да се срещнем рано или късно. И щом се срещнехме, щях да разбера защо добрите му очи с цвят на лешник все са тъжни и как е станало така, че са ме убили една нощ в началото на пролетта.

Елиф Шафак е родена в Страсбург през 1971 година в семейство на турски дипломати. Завършва висшето си образование в Турция и САЩ. Омъжена, майка на две деца, тя понастоящем живее в Истанбул. Автор на девет книги, Елиф Шафак е изключително известна както в родината си, така и по света. През 2006 година британското списание „Икономист“ я определя като най-сериозния конкурент на Орхан Памук. Книгите на Елиф Шафак са преведени на повече от 25 езика.

Повече информация можете да намерите на www.elifsafak.com.tr www.egmontbulgaria.com/love

Цена 14,90 лв. 384 страници ISBN 978-954-27-0501-7

Ъ ТК О

БЕ З

ПЛ

АТ Н

Това не е любовен роман. Това е книга за любовта.