1
“...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта.” Ане Франк
това не е книга като книга – подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи – разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. без претенции с пропуснати запетаи изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте.
4
5
Досега в поредицата “Нова българска лира”: Ивайло Иванов: Песен за бащите на прехода, 2010 Камен Костов: живея другаде, 2011 Маргарит Жеков: Незримите прегради, 2011
Под редакцията на Мартин Христов
© Мария Василева, автор, 2011 © Ина Бъчварова, художник, 2011 © Издателство “Ерго”, 2011 ISBN 978-954-8689-12-0 2
3
“...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта.” Ане Франк
това не е книга като книга – подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи – разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. без претенции с пропуснати запетаи изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте.
4
5
“...в дълбините на душата си младостта е по-самотна от старостта.” Ане Франк
това не е книга като книга – подредена, с жанр и ритъм. не. това са думи – разпръснати и разпилени. като живота. и дневник не е. (макар че прилича.) и поезия също. нито пък проза. това е книга с по малко от всичко. като живота. без претенции с пропуснати запетаи изречения, които започват с малки букви и някоя правописна грешка тук и там. като живота. и истинска като него. ето, предупредени сте.
4
5
вместо начало...
харесва ми да мисля за любовта не като нужда от, а като желание за. Обичане.
...малко той
подредени думи. със и без ритъм. 6
7
вместо начало...
харесва ми да мисля за любовта не като нужда от, а като желание за. Обичане.
...малко той
подредени думи. със и без ритъм. 6
7
...нещо без начало, но с край той е уверен и мъдър а аз съм плаха и все бъркам някъде нещо и после си мисля “дано не си спомня” защото по принцип съм друга – по-добра и по-смела но около него така се притеснявам че някак все забравям кое как...
той е прекрасен. тя е влюбена.
8
той знае много от опит аз знам много от книги но мога ли да вярвам на чужди думи и ако не мога значи ли това че не знам нищо? все едно не съм живяла не съм чувствала не съм плакала не съм мечтала и не съм била влюбена. (а била ли съм сама не знам 9
...нещо без начало, но с край той е уверен и мъдър а аз съм плаха и все бъркам някъде нещо и после си мисля “дано не си спомня” защото по принцип съм друга – по-добра и по-смела но около него така се притеснявам че някак все забравям кое как...
той е прекрасен. тя е влюбена.
8
той знае много от опит аз знам много от книги но мога ли да вярвам на чужди думи и ако не мога значи ли това че не знам нищо? все едно не съм живяла не съм чувствала не съм плакала не съм мечтала и не съм била влюбена. (а била ли съм сама не знам 9
защото кой, в какво и как измерва любовта кажете?...) той казва че няма защити че прави каквото си иска а аз съм цялата стени и прегради още, и още, и още и ме е страх, да че и този път няма да бъдат достатъчни а вече нямам сълзи нито сили за истории в които не знам кой кой е и какво сме заедно ако сме заедно. той обещава разни неща които аз запомням без да искам и които обаче остават все там – близо до рояла сред песните които той пее аз танцувам сред дима на чужди цигари 10
сред настроението между неговата и моята чаша уиски без лед. а аз съм така уморена от планове че предпочитам да мълчи и да не обещава нищо никога но да е тук винаги. това ми стига. той изглежда различен – по-умен по-добър по-истински но те всички винаги са изглеждали така а после си тръгват така реално колкото нереално са дошли и остава само горчивият вкус по неизживяното и по раздялата ако разбира се можем да наречем раздяла нещо без начало но с край.
11
защото кой, в какво и как измерва любовта кажете?...) той казва че няма защити че прави каквото си иска а аз съм цялата стени и прегради още, и още, и още и ме е страх, да че и този път няма да бъдат достатъчни а вече нямам сълзи нито сили за истории в които не знам кой кой е и какво сме заедно ако сме заедно. той обещава разни неща които аз запомням без да искам и които обаче остават все там – близо до рояла сред песните които той пее аз танцувам сред дима на чужди цигари 10
сред настроението между неговата и моята чаша уиски без лед. а аз съм така уморена от планове че предпочитам да мълчи и да не обещава нищо никога но да е тук винаги. това ми стига. той изглежда различен – по-умен по-добър по-истински но те всички винаги са изглеждали така а после си тръгват така реално колкото нереално са дошли и остава само горчивият вкус по неизживяното и по раздялата ако разбира се можем да наречем раздяла нещо без начало но с край.
11
...понякога
...всичко без едно
понякога
всичко (всичко!)
ще се събуждаш трудно – след тежки вечери и лоши сънища. тогава ще оставяш утрото в ръцете ми и денят ти с него също.
може да искаш от мен.
понякога ще се прибираш разочарован от хора и мечти. ще ме гледаш уморено а целувките ми ще са нежелани. ще искаш да не питам нищо и да си мълчим. тогава, знай, ще сменям името си на търпение и ще ставам цялата – разбиране! понякога
да бъда тиха сутрин да те изпращам с целувка да не ти звъня за глупости да те чакам с усмивка да ме е грижа как е минал денят ти да ти помагам винаги, когато мога да съм ок с вечерите по мъжки да ти имам доверие да оправдавам твоето в мен да съм мила и добра да те изслушвам да не те коря да те обичам и когато сам не знаеш трябва ли... всичко, разбираш ли, всичко може да искаш от мен. всичко без едно.
понякога понякога
да бъда друга.
ще те обичам още повече.
това не мога.
не защото ще е по-трудно а защото ще е по-истинско. другото е лесно. 12
13
...понякога
...всичко без едно
понякога
всичко (всичко!)
ще се събуждаш трудно – след тежки вечери и лоши сънища. тогава ще оставяш утрото в ръцете ми и денят ти с него също.
може да искаш от мен.
понякога ще се прибираш разочарован от хора и мечти. ще ме гледаш уморено а целувките ми ще са нежелани. ще искаш да не питам нищо и да си мълчим. тогава, знай, ще сменям името си на търпение и ще ставам цялата – разбиране! понякога
да бъда тиха сутрин да те изпращам с целувка да не ти звъня за глупости да те чакам с усмивка да ме е грижа как е минал денят ти да ти помагам винаги, когато мога да съм ок с вечерите по мъжки да ти имам доверие да оправдавам твоето в мен да съм мила и добра да те изслушвам да не те коря да те обичам и когато сам не знаеш трябва ли... всичко, разбираш ли, всичко може да искаш от мен. всичко без едно.
понякога понякога
да бъда друга.
ще те обичам още повече.
това не мога.
не защото ще е по-трудно а защото ще е по-истинско. другото е лесно. 12
13
...молба
...страх
моля те, моля те, моля те
усещам топлия ти поглед преплетен в едно със страха.
нека е късен август или пък ранен септември нека съм с дълга цветна пола бял потник и много гердани нека косата ми е разпиляна и съм на обувки без ток (може и боса) нека лек вятър гали лицата ни а слънцето не пари
да ме допуснеш. да те заобичам. да ме заобичаш. да бъде любов и да свърши. (някога, някак.) чета в очите ти истории които не могат да свършват защото не ги оставяш да започнат и си спомням как някога и мен ме беше страх. после пораснах.
нека вървим ръка за ръка по каменни улички без план, карта, посока.
разбрах, че никога нищо не остава че борбата с вятъра не струва че утре не е сигурно че всичко се променя и че времето наистина лекува. (стига да имаш време.)
нека с всяко вдишване тихо и с поглед само си казваме колко много много се обичаме...
* * *
и моля те, моля те, моля те нека е по-скоро. любовта ме прави нетърпелива, признавам. 14
гледам те. и си представям как разговаряме за всичко и за нищо как заспивам и се събуждам на гърдите ти как те целувам... 15
...молба
...страх
моля те, моля те, моля те
усещам топлия ти поглед преплетен в едно със страха.
нека е късен август или пък ранен септември нека съм с дълга цветна пола бял потник и много гердани нека косата ми е разпиляна и съм на обувки без ток (може и боса) нека лек вятър гали лицата ни а слънцето не пари
да ме допуснеш. да те заобичам. да ме заобичаш. да бъде любов и да свърши. (някога, някак.) чета в очите ти истории които не могат да свършват защото не ги оставяш да започнат и си спомням как някога и мен ме беше страх. после пораснах.
нека вървим ръка за ръка по каменни улички без план, карта, посока.
разбрах, че никога нищо не остава че борбата с вятъра не струва че утре не е сигурно че всичко се променя и че времето наистина лекува. (стига да имаш време.)
нека с всяко вдишване тихо и с поглед само си казваме колко много много се обичаме...
* * *
и моля те, моля те, моля те нека е по-скоро. любовта ме прави нетърпелива, признавам. 14
гледам те. и си представям как разговаряме за всичко и за нищо как заспивам и се събуждам на гърдите ти как те целувам... 15
а ти си представяш само как ме губиш без някога да съм била истински твоя.
...едното само никога не стига
не защото не исках. не защото ти не искаше.
ще разказвам за преплетени в едно ръце за дъха ти във врата ми за всяка мила дума и за всяко твое “как си?”.
от днес ще се преструвам. на обичана-и-влюбена. (едното само никога не стига.)
ще си представям как ти липсвам как заспиваме един към друг а целувките ни парят от топлината в сърцата ни. ще си мечтая как се виждаме без повод или със – ти ще пиеш чай с мляко а аз кафе със много захар. ще си разказваме деня а утрешния ще мечтаем. от днес ще се преструвам. на обичана-и-влюбена. току-виж се сбъднало.
* * * (а и имам нужда от почивка да бъда истинска и тъжна.) 16
17
а ти си представяш само как ме губиш без някога да съм била истински твоя.
...едното само никога не стига
не защото не исках. не защото ти не искаше.
ще разказвам за преплетени в едно ръце за дъха ти във врата ми за всяка мила дума и за всяко твое “как си?”.
от днес ще се преструвам. на обичана-и-влюбена. (едното само никога не стига.)
ще си представям как ти липсвам как заспиваме един към друг а целувките ни парят от топлината в сърцата ни. ще си мечтая как се виждаме без повод или със – ти ще пиеш чай с мляко а аз кафе със много захар. ще си разказваме деня а утрешния ще мечтаем. от днес ще се преструвам. на обичана-и-влюбена. току-виж се сбъднало.
* * * (а и имам нужда от почивка да бъда истинска и тъжна.) 16
17
Издателство “Ерго” предлага на вашето внимание възможността да закупите с наложен платеж всички негови издания с 20 % търговска отстъпка. За заявки: 1463 София, ул. “Княз Борис I” № 29, ап. 3, тел.: 02/9543418, 089/8337721 e-mail: ergo@mail.bg, web: www.ergobooks.eu
Мария Василева ...малко той, малко аз, малко ние Българска Първо издание 2011 Художник Ина Бъчварова Редактор Мартин Христов Предпечатна подготовка Митко Ганев Формат 60Ї84/16 Тираж 500 екз. Издателство “Ерго” ISBN 978-954-8689-12-0 Печат “АртГраф” Цена 9,00 лв. 120