8
Библиотеката... Влезте през тесните врати: защото пространни са вратите и широк е пътят, който води към погибел, и мнозина са които през тях минават. Понеже тесни са вратите и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са които ги намират! Матея 7:13,14 Открих библиотеката на Когиталността – вечното знание, съществуващо без време и пространство, съдържащо цялото достигнато и все още недостигнато познание! Това, което винаги е в нас и единственото, което е необходимо е да затаим дъх и се заслушаме, за да го „чуем”! Някои наричат това вечно познание Вселенска информационна банка, други – Акаша, трети – Космически разум. Когиталността не се нуждае от етикиране и именуване. Тя Е! Търсих познанието - в книгите, авторитетите – живи и мъртви - в красотата край мен, в проявената мисъл на Когиталността, търсих… Един ден просто спрях и се „огледах” в тишината на собственото си мълчание. Изолирах се, заслушал се в музиката на цветовете, оказали се в пространството на затворените очи. Мислите препускаха и нарушаваха танца… Идеята „аз съм” се въртеше между мислите. Избрах да се отворя. Танцът на цветовете ме пое и станах част от него. Нямаше фигури или линии, сенки или очертания. Нито вътре, нито отвън имаше нещо. Отърсих се от Аз-а, от мисълта, от времето и пространството,
от представата за отделеност, освен светлина. Велико чувство на покой и блаженство. Нямам представа колко дълго бях в това средоточие на чиста енергия. Накрая усетих спускането. Почти се замаях от щастие, докато спускането свърши. Пред погледа ми се простираха необозримо за човешките сетива множество рафтове с книги. Бях успял. Бях стигнал до библиотеката. Библиотеката на познанието... Очарован, не знаех откъде да започна. Отговорите идваха, в момента на намерението ми за мисъл. Усещането е изключително. Преди да си помислил, получаваш!!! Уникално! Затова от този момент нататък няма да описвам всичко като въпроси, а като дума или словосъчетание, които дори още преди да се заформят, сякаш караха отговорите да пристигат, приемат, комбинират и проявяват, като текст, който всъщност е тази книга... Промяна... Усетих отново спускането като завихряне в спирала. От един от рафтовете стърчеше излязла напред книга. Разлисти се като във филм за магьосници и спря на определена страница. Може би това бе отговорът? Приемайки себе си напълно, веднъж и завинаги, няма да се колебаеш и смущаваш от чути и прочетени неща. Пълното приемане те обгръща с енергия, която разтваря всичко негативно и ти се разтваряш в нея. Не си мисли, че приемайки себе си напълно, с всички свои качества, ще подсилиш негативните. Точно обратното, те ще се видоизменят, ще се превърнат
10
от разрушителни врагове, в градивни съюзници. Ще сменят природата си. Не мисли за усъвършенстване, за това, че се променяш, или някой те променя. Най-голямата промяна е да спреш да чакаш промяна. Самата промяна може да осъществи себе си единствено, ако е в движение. Спирането на едно място се нарича застой. Затова – променяй се, читателю, не преставай да се удивяваш сам от себе си, да се възхищаваш на света и на живота. Това е мъдрост - това е смисълът на човешкото съществуване. Люботвори се, докато не изгубиш желание да си причиняваш неприятни усещания. Защото наистина, когато люботвориш за другите, ти твориш с любов себе си, люботвориш когиталността. Всяко условие, което става реалност, бива първо сънувано. То е проекция на мисъл или условия, които наистина са възможни в бъдещето. В духовния аспект всичко е добро. Материалната ни същност реализира съдбата си чрез своя интелект. Нейната опитност става лоша или добра в зависимост от избора. Когиталността проявява човека така, че той да е със своя собствена воля. Какво ще прави с нея, е право на избор! Само тенденциите и склонностите могат да бъдат дадени, а те, понякога изглеждат като лоши, понякога като полезни и добри. Но те зависят изцяло от самата ни индивидуализирана същност. С външното - си просто Аз, а с вътрешното ставаш част от цялото. Сливаш се с безкрайността...
11
11
Когиталност... Събитието се повтори и редовете от книгата ме омагьосаха отново: Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза, а после се събуди с розата в ръка, значи сънят е бил истина. Самюъл Коулридж Когато се прибрах вкъщи и погледнах следите от бодлите на ръката си и малките синини около тях, помислих си същото - наистина се е случило, наистина съм го преживял и почувствал. Хареса ми, сякаш гледам прекрасна картина и се захласвам от щастие. В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на съвсем различно място. Мисля, че тогава се пренесох във Вселената - танцувах със звездна система. Попитах се: Защо правя това със себе си? И отговорът се появи: Защото винаги си търсил това. Всички вие винаги сте търсили това. Имаше движение на цветове – и те бяха думи. Усетих какво ми казваха, когато се опитвах да навляза в неизвестното - в себе си. Търсех когиталността. Тя бе в мен - във всяка клетка на тялото. И се почувствах, напълно отворен. Цветовете продължаваха да ми „говорят” и чувах онова, което и виждах, усещах в цялост. „Усещане- знание” за мисловност, за обща свързаност. Когиталността изпълняваше своя танц във всяка клетка на живота, както и обратното. Информацията пристигаше чиста, не бе посла-
ние към планета, име, образ, тяло. Витаеше, плуваше в цветовото сияние на пространството. Възприемането на материалната същностбе цветово трептение, самата материя бе вид светлина, крехка, едва трепкаща светлина, която пулсираше и тази вибрация бе словото на Енергията. Слово от една библиотека, в която попадах всеки път, щом пожелаех да „вляза” в себе си. Бях наистина като в библиотека - твърде фино енергийно поле, особен вид вакуумно състояние в пространството, създадало условия за съхранението и опазването на мисълта - също тип трептение, капсулирано като гранче прежда в енергийно-информационен блок, което позволява всички човешки мисли да се съхраняват, без да се разсейват, разпръсват и губят. Когато се създаде този специфичен вид вакуум, той държи здраво информацията и не позволява нейното разцепване. Това е своебразен лабиринт, в който най-близкото до нас може да е най-далече от нас и обратното. Най-далечното от нас може да се намира най-близо. Дори да сме достигнали почти до изхода, може да се окажем в коридор без изход и е необходимо да се върнем, да изминем целия обратен път, за да намерим вярната пътека. В този смисъл е необходимо и търпение. Търпението е урокът, който всеки е необходимо да научи в своето пътуване през материалността. А това е смисълът за същността: Времето, Пространството, Търпението са в менталната област - същите, които се подразбират от израза „Отца, Сина и Светаго Духа”. Те са израз на триизмерната мисъл. И в търпението човек започва все повече и повече да
13
разбира континуитета (непрекъснатата свързаност) на живота, душата като част от Цялото… Времето и пространството са елементи от собствената идея на човека за Безкрайното и не са реалности, както са телесните неща в света… Светлината се движи в Пространството и Времето. Между тях са записите, направени от всяка душа в нейния път през вечността. Чрез нейното узнаване не само на материалния свят, но и в мисълта в каквато и сфера на същността да съгражда за себе си в своя опит, в своето пътуване, в своята дейност. Тези записи се правят във връзка с нашата среда, наследството ни и според идеали. Така там има не само запис на фактите, но и оценка за тях. Когато се „четат”, факторите, свързани със средата, наследството и идеалите също се вземат предвид. Така, независимо от това, което същността е извършила или може да извърши, вътре в нея са записите на това, което е извършила върху гранчето на Времето и Пространството. Когиталността е светът, който бива задвижен от самата нея, при което се индивидуализира неговата активност. При движението Тя създава Светлината, а после хаоса. От Светлината идва сътворението на онова, което се нарича материя, а в спиралите на Пространство и Времето, и чрез Търпението, материята е еволюирала в активности. Така са се появили небесата и съзвездията, звездите и Вселената, която се опитват да опознаят индивидуалните души-същности в материален план. После идва самосъзнаващата се материалност чрез индивидуализиране на частица
14
когиталност и се превръща в онова, което различаваме като индивидуална същност. Но тази когитална частица, внедрена като самоосъзната материя, има отношение към цялата когиталност. Тя е част от нея и цялото може да се съдържа в нея. Кога се осъщесвява моженето? При вслушването навътре… Вътрешното Аз е част от Безкрайното, докато упорството на личността (което може да ни отклони) винаги е недоверчиво към Безкрайното, защото му липсва онова, което може да се нарече любов, вяра, търпение… Например: изисква се търпение да се отнесем към другите така, както искаме те да се отнасят към нас. В този момент ние получаваме награда. Години разделят причината от следствието. В търпението ние опознаваме себе си, осъзнаваме нашата идентичност, това че всеки от нас е корпускула (частица) в едно велико тяло, в сърцето на когиталността, която вибрира и се съдържа в нас. ...Ние сме същества, които си играят и се забавляват, ние сме галеници на Вселената. Ние не можем да умрем, ние можем да бъдем уязвени точно колкото илюзиите върху екрана. Но затова пък можем да повярваме, да си втълпим, че сме уязвени. Можем да повярваме, че сме жертви, че сме убити или че убиваме, че се люшкаме между късмета и несретата. Ричард Бах Илюзии – приключенията на един месия по неволя
15
Информация... Нямаше разлистване. Тишина и информация.. Човешкият мозък е така конструиран, че живее само в настоящето, като помни част от миналото. Казвам част, защото никой не помни своето раждане. Във Вселената обаче всички събития са един постоянен кръговрат или едно вечно перпетоуум-мобиле. Всяко бъдеще се изкривява по скалата на събитията, които стават, защото в процеса на преживяване на настоящето, съобразно избора, относително променяте и своето бъдеще. Информацията е вид трептение, което има своята материална носимост, и когато тя се забави, може да се открие материалната ѝ обосновка, материалният ѝ носител. С това се свързва и материята - като концентрирана, сгъстена светлина. Светлината също е вид информация и ако забавим нейното движение, се усложнява детайлността на информацията. Тоест когато тя се движи бързо – ти (като страничен наблюдател) виждаш определена фаза от нейната информация. Но ако се постараеш да синтезираш тази светлина, да я забавиш като кадър от филмова лента, тогава самият кадър ще ти даде повече детайли като информация. Разбивайки я на кадри, ти освен визуалната детайлност на кадъра, чувстваш и трептенията, които би усетил с ушите си, вибрациите на косъмчетата на тялото, предизвикани от полъха на вятъра и т.н. Всяка материя носи своята информация, която е
16
в зависимост от нейното движение в пространството. Когато тя е забързана, информацията за страничният наблюдател е по-малка. Когато се забави, тя е носител на повече информационни възможности и детайли. На практика в цялата когиталност съществуват едновременно всички филми на всички герои и всеки един от участиците може да „преминава” в лента от друг филм, в зависимост от собственото си право на избор. Като цяло, обаче, за когиталността, всеки филм е една илюзия, която ние сами изграждаме и едновременно с това и преживяваме. За нея можем да умрем или да бъдем уязвени точно колкото илюзиите върху екрана. ... Можеш да подържиш в ръце ролката с филмовата лента – продължи той, - с готовия филм, който си има начало, среда и край. И те съществуват едновременно, в една и съща секунда, в милионна част от секундата. Филмът съществува извън времето, което е запечатал, и ако знаеш какъв е, си наясно какво в общи линии ще се случи още преди да си влязъл в киносалона - знаеш, че ще има битки и приключения, победители и победени, любов, ужасии - знаеш всичко от игла да конец. Но за да се загледаш, за да се прехласнеш, за да получиш най-голямата наслада, трябва да пуснеш лентата през прожекционния апарат и да я изгледаш открай докрай... За да изживееш илюзията, се искат време и място. Така че си плащаш билетчето, настаняваш се на мястото си, забравяш какво става извън киносалона и за теб филмът започва. Ричард Бах Илюзии
17
Пространство-време... Сънуван филм ли е това, или филм в съня? Емоцията що е? Материята е съвкупност от импулси, трептения, които са отпечатък на първообрази забавена светлина, чието енергийно поле е запазено в когиталността. И когато то се възпроизведе, получава своята видима за окото картина. Но информацията се отнася не само за събития и факти, свързани с човека, а за всичко - музика, поезия, рисунък. Така, на този принцип може да се възпроизведе поезия или музика от началото на новото летоброене и отпреди това. Реално не може да се различи музиката, словото и щриха от математиката. Всичко в света е вибрация, такт и симетрия, а те могат да имат математически изказ. Слово, музика, щрих, математика – всичко е една многосъставна общност. Една изваяност на форма, образ, звук. Велика изваяност на потенциала на когиталността. Навсякъде съществува информационно вибрационна материална наличност, която в сливането си дава ново качество. На тази основа в съвсем снижен вид е вашето възпроизвеждане, т. е. мъжът и жената, слети в едно, дават ново човече. По този начин става и във Вселената. Сливането на топлото и студеното, на черното и бялото, на положителното и отрицателното, в едно. И всички заедно са когиталността. Това е. Там време няма, времето е чисто човешко поня-
18
тие. Там има информационен отпечатък, който можете да се оприличи като ред, в който дадено събитие се е възпроизвело. Информацията може да се даде, но без точна датировка от гледна точка на събитието. Може да се придобие чрез мозъчна функция представа за него и така да се определи във времето. Дори да се датира. Но всичко във когиталността се случва Тук и Сега. Следователно минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно. Възможните или минали събития текат в момента Тук и Сега. В основата на движещото се битие, обаче, стои причинно-следствената връзка и всяка причина поражда следствие, което е причина за ново следствие. По този начин при наличие на движение, се върви от минало към бъдеще. Емоцията се простира във вечността. И аз съм тази вечност. Още преди да помисля каквото и да е, в мен се надигна толкова могъща енергия, че никакви думи не могат да я опишат. Вихрушката от плуващи цветове на спокойствието напомня за други светове. Успявам само да помня, че всичко е игра на светлини. Тъмнината се разтвори за нея, а от другата страна в пространството всичко бе в пълен покой, съдържащ в себе си огромната мощ, търсеща да сбъдне всички възможности. Започна бързо и силно, в главата си чувствах натиск, изтласкващ ме в пространството, където чистата жива енергия придобиваше форма. Видях процеса на отделящото се съзнание. Осъщественотоот никъде движение, излъчваше светлина. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията е мисъл - действителна, самотворяща -
19
сама си е субстанция в единение. Разпростряна, забавя се в периферията, придобива форма. Безкраен поток на сътворение, който като необятен процес го поема в покоя отново и съдържа и осъществява сам в себе си. Велик покой и блаженство, вплел в себе си движение, творение, светлина... Когиталността е мисловност, индидуализираща се чрез материята, т. е. реализираща Себе си чрез материята. Защото само мисъл, не може да се себеосъществи. Трябва ѝ движение, материята, за да се оформят нови и нови материи и събития, които от своя страна създават нова или стара, но поновому обогатена емоционално-мисловна информация, която съдържаща се, слята в когиталността е отново вибрационна мисловност, самоосъществяваща себе си и така до безкрай – един мьобиусов кръговрат на безкрайността... Видимата материя е енергийно светлинно трептене, което по различен начин се движи и осъществява в пространството. Мисълта и човешката плът като вибрационни трептения е необходимо да се различават. Те са различни и като движение в пространството и е очевидно, че мисълта е съзидателния творец на тялото-материя. В частност забавената концентрирана светлина, наречена материя, може да премине от едно място на друго с огромна скорост. Но за да се получи това, е нужна изключително силна концентрация на мисълта. Тази динамична връзка между мисли, енергийни полета и материалност е и една от причините, поради които чрез вяра и концентрация
20
има възможност да се предизвика появата на белези и рани върху тялото. Постоянната молитва и мисловна наситеност могат да станат причина това накрая да се отрази на тялото. В самото изначалие е стремежът към енергийно-информационно усъвършенстване, намерението, стремежът към пълнота и цялостност, който предизвиква индивидуализирания материален облик на ин¬формацията и светлинното излъчване. Самото осъществяване на движение генерира една единствена, глобална емоция – Любовта. Причината за това е пълната отдаденост на когиталността в стремежа към съвършеното познание. Тя не би притежавала познанието за емоциите, ако няма знание за тях. Ограничаването на информацията при движещите се частици има една основна цел. И всичко останало се „подчинява” на това. И самото движение е вече емоция – безжалостна и безусловна Любов. Всеки следващ „продукт” на движение притежава все повече ограничения и филтри относно информацията. Образуваната светлина и полета в появилите се при това движение пространство и време, са основа за създаването на холограмни форми. Капсулирането и „затварянето” им в полето на на огледална полупропусклива сфера (аура) е все още с едно единствено съдържание на емоционалност и това е Любовта. При индивидуализирането на тази капсула и отдаването й на право на самостоятелно генериране на мисловност се предизвикват поредица от следствия, свързани с Егото. Самото то, повтарям, е индивидуализирано генериране
21
на ментални послания. Те обаче, са ограничени поради липса на знание – първа причина за появата на втора емоция – страх от неизвестното. Заради незнание и ограниченост. Ако на това индивидуализирано поле на менталност се поставят и точки за сенситивност (допълнителни филтри), се появява парадоксалният кръговрат на Егото. Чрез намерение (индивидуална мисловност) се генерира онзи импулс на излъчване и движение на енергията, което ние наричаме емоция. Тя достига до полупроскливата сфера на аурата. Част от нея се отразява и връща обратно, а друга преминава и се предава вибрационно към когиталността. Ако това излъчване извън сферата „срещне” обект (подобно поле на индивидуална мисловност), то частично прониква там и едновременно с това се отразява обратно. Отразената енергия има различни характеристики от излъчената. В момента на отразяване, тя получава определена „полярност” свързана с мисловността на „обекта”. Приета чрез точките за сенситивност на излъчващия тази отразена поляризирана емоция се „сравнява” от Егото с излъчената. И се появява „усещането” за уникалност и неповторимост... То като вибрация се „запаметява”. Следва ново ментално изпращане, ново приемане, ново запаметяване... На практика как изглежда това? Като един омагьосан кръг! В зависимост от нашите нагласи и смисъл, който Егото влага в заобикалящия ни свят, ние приемаме нещата, пречупени именно през призмата на този смисъл – собственото ни разбиране за света. Нашето тяло, реагира чрез сетивата на това. Клетки-
22
те предават тази необработена информация, където индивидуализираната ни същност (Егото) ги складира, класифицирайки ги като усещания за приятно или неприятно. Тази памет е и форма на отразяване на отношението ни към околната среда, обусловено от собствените ни нагласи. По принципа на огледалото, това, което се връща към нас е в посоката, в която сме го изпратили. Т.е. излъчваме негативност, получаваме същото. Тук е важно да се уточнят няколко важни момента: 1. Дори и пристигащото, като отражение на нашето излъчване – негативни чувства например, да е различно – т.е. другият да е вложил друг смисъл в отправеното към нас, Егото не притежава механизъм (на ниво собствени нагласи) на приемане, освен този, който то влага в него. 2. Чувствата ни са следствие от мислите. Те са възможността да преживеем последните на материално, холограмно ниво. А мислите ни са винаги в съответствие с нагласите ни. Колкото повече вибрираме около това да отстояваме себе си, чрез Егото (дори и това да не ни ползва), толкова повече отхвърляме другите и се отдалечаваме от приемането им. Толкова по-интензивни и по-устойчиви стават „запаметяванията” ни в посоката, която сме избрали за себе си! А те са чувствата, които остават трайно в нас. Ако се вгледаме честно навътре и осъзнаем, че Егото ни заблуждава, можем да променим нещата. Елиминираме очакванията си и „търсенето” на собствен негативен смисъл в постъпките на други-
23
те. Отвръщаме с разбиране и приемане правото на другите на техен собствен смисъл. Така ще стигнем до момента на истинското приемане на фактите такива, каквито те всъщност са. Без да са натоварени с предварителните ни очаквания и Его-смисли, защото те са само проекция на собственото си възприятие и може би нямат нищо общо с това на тези, към които сме ги насочили (Аз си мисля, че те си мислят, че аз съм идиот! Кой всъщност ме мисли за такъв?). Това е и причината, че когато решим да отговорим на негативното отношение на някого към нас с позитивно такова, той да изпадне в състояние на неразбиране и безпомощност – поради очакванията винаги на излъченото от него да се отговори със същото! Разчупването на тази рамка, води до осъзнаване и приемане на света такъв, какъвто той е. В обобщение – човек изпраща мисъл, тя се отразява в друг, поляризира се, „приема” се чрез сенситивността и Егото прави сравнение, оценка на полученото, което „запаметява”. С течение на времето се запаметяват огромно количество такива излъчвания, които изграждат световъзприятието. И ние получаваме определени „нагласи” за света, които приемаме за основа, поради „усещането” си за уникалност и неповторимост... Това е и причината чувствата да са трайни и продължителни. Но те са само временна памет на Его-смисъла, който сме й предали. Временна памет, отразяваща вътрешия стремеж на материята да изпълни изначалната цел на когиталността – стремежът към съвършенство. Това са реакции, следващи
24
периоди на развитие на този светлинен облик, на тази холограма. Самата мисловност е витална, няма чувства, просто чист разум. Онзи изначален стремеж към енергийно-информационно усъвършенстване е изключителната отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало. Една уникална безусловност, която ние наричаме Любов. Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта ѝ стига любовта. Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Халил Джубран Пророкът
25
Любовта... На любовта ѝ стига любовта! Любовта няма друго желание, освен да се изпълни! Ако никога не сме ридали от дън душа, как бихме могли да се смеем от сърце? За да познаем любовта е нужно да приемем и екстазите на вдъхновението и агонията на болката. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта и стига любовта. Халил Джубран Пророкът Любовта създава необходимостта! Любовта е истинска, когато се нуждаем един от друг, защото се обичаме. Не се обичаме, защото се нуждаем един от друг. Дали достатъчно сме се замисляли върху връзката между любовта и необходимостта? Дали достатъчно сме се замисляли върху думите, които използваме. Дали достатъчно сме се замисляли върху пътя към осъзнаването? И как разбираме самото осъзнаване на себе си? Моите наблюдения констатираха, че много хора разбират осъзнаването като научаване. Да научат нещо, за да могат просто да говорят за него. И щом
26
могат да говорят, считат себе си за духовно издигнати и осъзнати. Така ли е всъщност? От всичко онова, което са прочели, чули, наизустили... кое е приложено, изживяно, претворено през Аз-а с абсолютната отдаденост към себе си, така, че да стане, да се превърне в същност на собственото ни вътрешно истинско Аз? Каквото и да сме научили, то съвсем не е осъзнаване. То е просто разбиране, получена и преминала през главата информация за определено нещо на някого... Изживяно, пречупено през нас, отразено като следствие от появилите се в нас емоции и анализирано като финал – ето това е осъзнаване. И в този смисъл, говорейки за любовта, може би най-точният начин за нейното истинско изразяване е уникална безусловност, изключителна отдаденост към, на и за себе си както и към, на и за всичко останало! В Книгата на книгите – Библията, в нейната първа Старозаветна част мотото е „творя” – разказ за творческия процес довел до живота като такъв. Знание за това кои сме и какви са правилата на живота – там любовта не е акцент! Може би, защото е била налична. Във втората част – Новозаветната, нещата се променят. За познание вече не се говори, а само за любов – Бог е любов! Защо ли...? Може би защото вече не е достатъчно налична! За пълното осъзнаване на това що е любов, би било добре да съчетаем акцентите от двете части – изключителна отдаденост към, на и за себе си (опознавам се, осъзнавам се и се творя) и изключителна отдаденост към, на и за всичко останало (раздавам се с любов към всичко)!
27
Творя себе си и света около себе си с любов. Люботворя! Люботворя живота! Като Цялото! Като себе си! Като единението, в което сме! Единение! ЕДИН - Е - НИЕ! И люботворим! Да започнем от родителите – много дълго време ние изпитваме необходимост от тях и… ги люботворим. Когато вече не са ни жизнено необходими, т.е. сме поели по своя собствен път, често пъти се оказва, че освен, че вече не се нуждаем от тях, започваме и да не приемаме дадени техни качества, постъпки, мислене и т.н. Но, нали, ако наистина ги люботворим – творим с любов, не би имало никакво значение дали те отговарят на нашите изисквания или не! Излиза, че за първи път се сблъскваме с фалша на собствената си любов, още в началото – към нашите родители. След това идват приятелите – кое е първото – любовта или необходимостта? Всички афишираме, че приемаме своите приятели. И те са ни необходими. Те оформят „жизнената ни среда”, те правят дните ни наситени със съвместни преживявания, те ни подкрепят, когато имаме нужда от тях. Но… ако някой от тях спре да отговаря на собствените ни очаквания и представи за него, той спира да ни е необходим и любовта изчезва. Любов, която е следствие на някаква необходимост...? Любов или необходимост – кое е водещото? Имаме необходимост от някого, за да запълни онова пространство в нас, което ни липсва, което го нямаме като качества и характерност... Очакваме, запълвай-
28
ки това пространство, да се превърнем в цялостни и съвършенни. И през цялото това време се „обичаме силно, истински, за вечни времена”. Защото сме допълнили себе си с различното от нас. Но сами по себе си оставаме... несъвършени. В повечето от случаите разбираме любовта като следствие от тази наша необходимост и щом последната не е изпълнена, за нас любовта се обезсмисля! Любовта е водеща като изключителна отдаденост, а необходимостта от допълване до цялостност е вътре в нас. Тя е нас. И ние, само ние сме в състояние да се отдадем на себе си и да се сътворим като цялост... Какво е любовта? Любовта е универсална магнитна енергия. Универсалният принцип на сътворението се нарича космически Ерос, а онази част от него, която въздейства върху човешкото същество и предизвиква силата на любовта в двойката, се нарича човешки Ерос. Любовта не е абстрактна идея. Тя е конкретна енергия, която при проявата си в човешкото същество го принуждава да възприеме определено поведение и го тласка към съюз с индивид от противоположния пол за възпроизводство или удоволствие. Чувство ли е любовта? Любовта не е чувство. Тя е потенциалът на първичния принцип на живота, който протича по различни канали, включително чувство на емпатия към някои хора, съчувствие, толерантност и добронамереност
29
към ближните и силно отъждествяване с лице от другия пол. Самата любов не е чувство, но чувството възниква от любовта. Привличането и отблъскването, симпатията и омразата са все продукти на любовта. *** Ако мъжът и жената, представляващи двете половини на едно цяло, се обединят, те могат да постигнат неподозирано познание и самореализация. Когато се осъществи съюз от висш тип, това се превръща в действителност. Джон Бейнс Науката за любовта Източникът на любовта е вътре в нас! Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи... И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта. I Кор. 13:4-7, 13
Съдържание:
172
!"#$%&
Енергията Любов... 5 Библиотеката... 8 Когиталност... 11 Информация... 15 Пространство-време... 17 Любовта... 25 Легенда или истина... 30 Приемане, приемане, приемане... 32 Очакване... 43 Чудеса... 51 Самодостатъчност... 54 Единение в Любовта... 61 Разбиране... 66 Извод... 71 Истински преживяното... 72
173
Част ІІ
Действителност... 88 Мит... 94 Всичко е възможно... 98 Акашови записи... 101 Единение в Когиталността... 106 Библиотеката... 112 Интуиция... 120 Сънища... 128 Регресия... 141 Медитация... 144 Легенда или истина... 149 Принципи на живота... 153 Защо книга?... 155 Осмият принцип... 159 Огледалото?... 160 Бялата книга... 170 Използвана литература... 174
174
Използвана литература 1. Едгар Кейси: За Акашовите хроники - Кевин Дж. Тодеши, изд. Хермес, 2009 г. 2. Четирите споразумения - Толтекска книга на мъдростта - Дон Мигел Анхел Руис, изд. Кибеа, 2007 г. 3. Умението да обичаш - Дон Мигел Анхел Руис, изд. Кибеа, 2008 г. 4. Отвъд Страха - Дон Мигел Анхел Руис, изд. Шамбала, 2005 г. 5. Медитация:Съвършенството на човек в Божието удовлетворение - Шри Чинмой, изд. Шри Чинмой Център, 2009 г. 6. Криле на радостта - Шри Чинмой, изд. Шри Чинмой Център, 2009 г. 7. Пророкът - Халил Джубран, изд. Кибеа, 2007 г. 8. Иисус - История на просветлението - Дийпак Чопра, изд. Кибеа, 2009 г. 9. Разговори с Бога - Нийл Доналд Уолш, изд. Дар Логос, 2006 г. 10. Колелото на живота - А. Шадрин, изд. Феникс Дизайн, 2009 г. 11. Разбулената Изида - Е. Блаватска, изд. НСММедиа, 2007 г. 12. Кундалини Йога за запада - Свами Шивананда, изд. Аратрон, 1997 г. 13. Не пипай тази книга - Ян ван Хелсинг, изд. Дилок, 2009 г. 14. Едно - Ричард Бах, изд. Гуторанов & Син, 2006 г. 15. Илюзии - Ричард Бах, изд. Епсилон, 2001 г. 16. Енергията на живота - Вл. Мегре, изд. Нова цивилизация, 2008 г. 17. ДМТ - молекулата на духа - Вл. Мегре, изд. НСМмедиа, 2004 г.
175
18. Кибалион - Тримата посветени, изд. Аратрон, 2003 г. 19. Край река Пиедра седнах и заплаках - Паулу
Куелю, изд. Обсидиан, 2008 г. 20. Захир - Паулу Куелю, изд. Обсидиан, 2009 г.
21. Седемте духовни закони на успеха - Дийпак Чопра, изд. Бард, 2009 г. 22. Балада за Стария моряк - Самюъл Коулридж, изд. Стигмати, 2010 г. 23. Силата на настоящето - Екхарт Толе., изд. Кибеа, 2004 г. 24. Посланик - Клаус Дж. Джоул, Издательская группа “Весь”, Санкт-Петербург, 2005 г. 25. Библия - Синодално издателство, 1991 г. 26. Науката за любовта - Джон Бейнс, изд. Екслибрис, 2009 г. 27. Поръчки до Вселената - Бербел Мор., изд. Кибеа, 2004 г. 28. The Black Book - ivomir, изд. Феникс Дизайн, 2010 г. 29. Ябълките падат от небето - Вадим Зеланд, изд. НСМ-медиа, 2007 г. 30. Тайният език на сънищата - Нерис Де, изд. Енигма, 2002 г. 31. Dreams - Karl Gustav Jung 32. Холографската Вселена - Michael Coleman Talbot, изд. Изток -Запад, 2003 г.
176 ivomir Катя Кючукова
The White Book книга от Любовта
Copyright © 2011 by ivomir & Published by arrangement by Fenix design All rights reserved Подготовка и издаване © Феникс Дизайн дизайн и оформление © ivomir корица © ivomir колажи © ivomir стихове © ivomir първо издание © Женя Николова, коректор, 2011 редакция: © ivomir, 2011 © Катя Кючукова, 2011 © Таня Такова, 2011 печат ПК “Д. Благоев” - София, България
ISBN 978-954-8890-79-3
www.azviarvam.org