Плейсмейкинг за демокрация: изследване на успехите в България и Норвегия

В Е Г И Я ” Този документ събира успешни истории за плейсмейкинг от България и Норвегия, за да изгради разбиране за това как общностите са взаимосвързани с техните публични пространства и тяхното чувство за споделена собственост върху техните градове и публичните им пространства като част от проекта „Квартална демокрация в градските общности“.

Въз основа на проучвания и интервюта с плейсмейкъри от България и Норвегия, ние проучихме основните тенденции на плейсмейкинг в двете страни и идентифицирахме предизвикателства и възможности за неговото прилагане. Надяваме се, че ще се насладите на разглеждането на този документ и че тези истории за плейсмейкинг ще ви вдъхновят, както са ни вдъхновили, да се свържете с хора и обществени места по нов начин.

Автори: Ким Вегер - Наболагсхагер Лаура Мартинес Изкиердо - Наболагсхагер

Сътрудници: Мария Стефанова - БГ Бъди активен Владислав Федоров - БГ Бъди активен Гергана Ангелова - БГ Бъди активен

Куриране и редактиране: Лаура Мартинес Изкиердо - Наболагсхагер Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение БГ Бъди активен и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъмна Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България. „Проектът „Квартална демокрация в градските общности“ се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 160 000€, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Проектът „Квартална демокрация в градските общности“ е да допринесе за демокрацията в общността и да укрепи демократичната култура и гражданското съзнание на общностно ниво“.

СЪДЪРЖАНИЕ

Каквопредставлявапроектът„Кварталнадемокрациявградските

Каквоеуспехвконтекстанапроекта

Методологическарамказаизследванетоисъбиранетонаданни

Основниизводи

Плейсмейкингзадемокрация: успешниисториизаплейсмейкингот

ТенденциииизвлеченипоукивБългария

УспешнипроективБългария

Плейсмейкингзадемокрация: успешниисториизаплейсмейкинг

ТенденциииизвлечениуроцивНорвегия

КАКВОПРЕДСТАВЛЯВАПРОЕКТЪТ „КВАРТАЛНАДЕМОКРАЦИЯВГРАДСКИТЕ ОБЩНОСТИ“?

Проектът „Квартална демокрация в градските общности” , финансиран от Фонд „Активниграждани”

чрезгрантотЕвропейскотоикономическопространство, имаза цел да подобри гражданското пространство в градските общности в България чрез демократично участие на обществеността в развитието на обществените пространства, концепцията за плейсмейкинг и насърчаване на политиките на местнатаобщноствпубличнитеадминистрации Чрез организиране на интервенции с участие на гражданите, изграждане на капацитет на НПО и общински служители, проектът ще положи основите за демократичен диалог на местно и национално ниво, ще насърчи кварталната демокрация в местните общности, ще вдъхнови гражданите да участват в политическите процеси в местно ниво и повдигне ниво на доверието между членовете на

общността Проектът

ще допринесе основно за (1) национални политики и регулации, повлияни от НПО, и (2) местни политики и регулации, издадениотместнитевластииместнитевласти, повлияниотНПО. Каточастоттози проектпланирамедавключим 2 градаи 2 населениместавБългария.

В големи градове фокусът ни ще бъде 6 маргинализирани градски зони, докато в малки градовете ще се насочим към 4 общности в неравностойно положение с помощта на местните НПО. Чрез включването на неправителствени организации, общини и общности, проектът ще допринесе за процеса на правоприлагане и участиенагражданитевъввсекиучастващград.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НАПРОЕКТА

Овластяванеиангажираностна общността.

Активногражданствои предприемаческомислене.

Общности

ПЛЕЙСМЕЙКИНГ

институции Граждански организации

Публични

Нагласа: разбираненанеобходимостта отприноснаобщността. Прозрачниилеснипроцедуриза общественаангажираност.

Отворенизапартньорстваи сътрудничество. Модериранемеждуобщностии публичнивласти.

БГ Бъди активен е българска неправителствена организация, която насърчава активното гражданство и ангажирането на общността в проекти, свързани с плейсмейкинг, физическа активност, здравословен начин на живот и превенция на замърсяването чрез организиране на

кампании за повишаване на осведомеността, образователни дейности и

проекти за изграждане на партньорство

местно, национално и международно

катосредствозаградскоразвитие.

Организацията работи на

ниво, използвайки плейсмейкинг

https://www.bgbeactive.org/

енорвежкосоциалнопредприятие, коетоработисъссоциалните

аспекти на устойчивото градско развитие Като социални

предприемачи ние работим с хора, планета и печалба, за да направим градовете по-зелени и по-социални. В нашата работа

участваме в изследователски проекти и провеждаме социално

програмиране, като същевременно получаваме финансиране от нашите услуги и продукти.

Наболагсхагер работи с обществени

проекти, плейсмейкинг, създаваненаработниместазамладежии кръговаикономикаот 2013 г

https://nabolagshager.no/

КАКВОЕПЛЕЙСМЕЙКИНГ?

Стратегиитеипроцесизаплейсмейкингзасъвместнотворчествосеосноваватна повече от 40 години опит в 47 държави. Процесът на плейсмейкинг е базиран

върхучовешкатануждаотпросперитет, общителностисигурност. Плейсмейкърите работят за успех, като предлагат конкретни инструменти за включване на всички заинтересованистрани, коитоучастватвпубличнотопространство, икатоработят

зарешениезаедностезизаинтересованистрани (Bradley et al , 2019)

Плейсмейкингът започва да се превръща в движение през 60-те години на миналия век, когато Джейн Джейкъбс и Уилям Х. Уайт се стремят да проектират градовезахоратавместомодернистичнатаидеязаградоветесавтомобили.

ИЗГРАЖДАНЕНАМЯСТОЗАДЕМОКРАЦИЯ

В рамките на сегашните демократични политически системи властта е съсредоточена в ръцете на малцина и оставя мнозина да се чувстват безсилни поради много слабите връзки между вземащите решения и обществеността. Глобализацията и урбанизацията доведоха до обществени услуги, които често са неотзивчивикъмнуждитенахората. „Правейки„на“ хората, ане„с“ тях, тезиуслуги не успяват да се възползват от техния жизнен опит и средствата, които хората могатдадонесатзасправянеспроблеми, засягащитях (Involve, 2022) “

Следователно общностите трябва да станат ключови играчи в местния политическиживот. Даванетонавъзможностнаобщноститедабъдатангажирани иовластенидавлияятвърхусредата, вкоятоживеят, работяти/илииграят, може да доведе до увеличаване на социална принадлежност, подобрено здраве и благополучиеивкрайнасметкапо-малконеравенствоипо-добриикономически перспективи (Wolff и De-Shalit, 2007)

ВстранитеотИзточнаЕвропа, включителноБългария, порадипосткомунистическа травма, развитиетонаместнатаобщност честонапредвабавноифрагментирано. Местните власти продължават да имат силна и безвъзмездна власт над своите общности, а жителите се дистанцират от вземането на решения. Със солидна модерназаконодателнаоснова, интегриранавправнатарамканаЕС, механизмите

за прилагане и контрол се оказват сложни и неадекватни за реалността

Подобренията

в местните общности до голяма степен зависят от добрата воля и желаниетозасътрудничествонаместнитевласти. След комунистическото управление, демокрацията може да се възприема като порочна и манипулативна Тази визия прониквавполитическотоповедениеиостава основната причина за евентуалното въздържане от обществения живот. Поголямата част от хората, които не са били в контактсконкретниинициативи, невярват, че гражданската активност може да помогне за решаване на проблеми (доклад за гражданскотоучастиевБългарияза 2015 г.).

Следователно този проект се основава на принципа, чеполитикататрябвадазапочнена местно ниво Когато хората бъдат насърчавани да участват в дейности в общността, с която те са запознати и за която имегрижа, тещезапочнатдасечувстватпоконтролиращи в местната среда – което в крайнасметкаводидопо-широкоангажиране, овластяване и доверие Според П Дънлийви „макроинституциите [избори, партийна конкуренция, върховенство на закона] се управляват от подробни правила, наредби, второстепенни организационни норми и културнипрактики

Тезипрактикиипроцеси [„микроинституции“] – са„трайнимоделинаорганизация иповедение, коитоограничаватучастницитечрез„правила, практикиинаративи“ (Lowndes and Roberts 2012), самовмногопо-малъкмащаботтехнитемакроаналози. Примеритезатакивамикроинституциимогатдавключватмножествоторазлични административни разпоредби, които подкрепят свободните и честни избори, или различни дискретни практики, въплътени в правилника на Парламента. Такива микроинституции често са „малки“ , незабележими или дори невидими за много външнинаблюдатели, нотемогатдаиматсериознипоследици

Гражданското общество

в България понастоящем не разполага с инициативи на малки общности, които дават възможност на гласовете на местните жители чрез механизмизаучастиеидастимулираткварталнатадемокрация, задаповлияятна демократичните „микроинституции“ на местно ниво По този начин проектът „Квартална демокрация в градските общности“ поставя инициативите за плейсмейкинг като част от усилията за засилване на участието на обикновените хора, овластяването на общността и местните гласове в демократичен диалог с обществени участници. В контекста на местната демокрация, Проектът за обществени пространства (PPS, 2013) се застъпва за управление на място: „модел, ориентиран към гражданите за [решаване] на човешки проблеми с дизайнерски решения [където] служителитесестремятдапривлекатповечехоравпроцесна вземаненарешения...

Чрез

позиционирането на обществените пространства в центъра на диалога на общността, ориентиран към действие, този процес може да доведе до промяна в мисленето

за гражданството и да го преформулира като непрекъснато, творческо сътрудничествомеждусъседите.

ИсториятанасоциалистическотоицентрализиранопланираненаБългарияостави силно структурно и психологическо наследство в страната. Идентични комплекси от измити блокове обхващат столицата София, но с много добра транспортна връзка и голямо количество зелени площи в града Друго наследство от централизиранияконтролвБългарияе, чесъстояниетонагражданскотоучастиев

Българияениско (UNDP, 2001), коетоседължидоголямастепенналипсанадоверие винституциите. Общественоторазвитиеисторическиебилострогоконтролирано от публичния сектор, но през последните десет години се наблюдава бавно отваряне за принос от повече заинтересовани страни Като алтернатива на държавнотопланиране, НПОсекторътнараствабързовкраянаСтуденатавойна, но те обикновено нарастват в отговор на външните изисквания и нуждата от работниместазаинтелектуалци, аневотговорнануждитенаграждани (UNDP, 2001 г. ). Резултатът е развитието на неправителствен сектор, който може да бъде изолиран в рамките на професионалните кръгове и по-фокусиран върху удовлетворяването на изискванията на външни участници като донори от ЕС и международни НПО, а не на техните отговорности към техните местни поддръжници (вж. Abrahamsen, 2000). Процесът на институционализация на тези НПОможесъщодамаргинализиранеформалнигрупиимрежи, коитосапо-близо дотехнитеместниподдръжници (напримеррелигиознигрупи,

P H O T O : B G B E A C T I V E

родителски групи и социални асоциации) По този начин, когато гражданите участват активно, те са склонни да участват индивидуално, а не чрез посреднически институции като НПО. Тази липса на доверие в посредническите институции е проблематична, защото е необходим посредник, за да направи участието ефективно

Проектитезаплейсмейкингнаместнонивосаинтереснислучаизаоценкавтози контекст, тъйкатометодитезаплейсмейкингмогатвидеалнияслучайдаобединят различнигрупиотучастници, задаработятзаеднопопроблемитенаместнониво и да изградят доверие в гражданските организации, тъй като проектът може да отговори на приноса на гражданите в ясен и навременен начин с конкретни действия По този начин в българския контекст плейсмейкинг предоставя възможност за промяна на вкоренените конфликти и липсата на доверие между граждани, държавнислужители, администрацияигражданскиорганизации. Засега тенденциятавплейсмейкингвБългарияседвижиотсоциалистическотоминалона „големите инфраструктурни“

проекти към по-малки проекти в обществени пространства, с по-активно участие на местните граждани и заинтересовани страни Вединдемонстративенслучайместнипроектанти, архитекти, ландшафтни архитекти, социолози, психолози, художници, антрополози и журналисти се събраха, задаобмислятидеиидаизградятвизиявдемонстрационенсеминарза плейсмейкинг, фокусиран върху централните площади и паркове около НДК в София.

Послетовабешедобавеновголямакарта, коятобешепредставеназаобществена дискусия и отразена от Българската национална служба за новини, помагайки за разпространението на информация и свързването на по-разнообразни граждани към инициативи и стратегии за плейсмейкинг (Madison, 2011). След присъединяването към ЕС през 2007 г. и по-нататъшното развитие на неправителствениясекторотоколо 2011 г., имаповечепримериза„плейсмейкинг“ (илиградскиинтервенции) вСофия, коитобавноставатвсепо-чести Товачестоса малки интервенции, като инициаторите от местните квартали се идентифицират

по-скоро като градски активисти, а не като „плейсмейкъри“ (Brand and Stam, 2018).

Тези проекти се задвижват предимно от по-млади българи, които не помнят „стария начин“ на правене на нещата и изискват по-голямо участие в развитието наместата, вкоитоживеятиработят.

Норвегия е сравнително млада нация, която е получила пълна независимост от Швеция едва през 1905 г. Въпреки това, страната има повече от 200 години демократичнатрадицияотподписванетонаКонституциятанаНорвегияпрез 1814 г. Норвегия, страна, известна с егалитаризма и плоската структура на власт, е известна и с публичното си право да обикаля из провинцията („Allemannsretten“, пряко преведено като „права на всеки“) Този закон, установен през 1957 г , позволяванавсекидаимасвободендостъпдонекултивираназемяикатосеима предвид, че в страната само 2,2% е обработваема площ, това оставя огромни пространства свободни за обществено ползване, където хората могат да се разхождат, катерят, къмпингуват, карат ски, да берат горски плодове и гъби и др. Тази концепция за липса на граници или огради е дълбоко инегрирана в норвежката психика и пряко влияе върху начина, по който населението гледа и преживяваобщественитепространствавградовете СтолицатаОслоеималадостамалконаселениедоскоро - градътсееудвоилот 1950 г. доднес. ОсвентоваНорвегиябешеотносителнобеднастранадооткриванетона петролпредипетдесетгодини. ДорипредидвадесетипетгодиниградОслоимаше много малко ресторанти или „трети места“ (места за използване извън дома и работата) освенцъркви

ПЛЕЙСМЕЙКИНГВ НОРВЕГИЯ

Неотдавнашното богатство и внезапният скок в заплатите промениха начина, по койтожителитенаОслоизползватграда – отходене„ut på tur“ (наразходка) бездруга

цел освен да се разхождат, до сега да търсят ресторанти или забавления пеша или обществен транспорт. Самото градско планиране на Осло отразява отблизо обществената стойност, поставена на „allemannsretten“, а дизайнът на обществените пространствавградасъщоотразявалюбовтакъмпространстватабезбариери.

IТова може да се види в дизайна на емблематичната опера в Осло с катерещия се покрив, използван като обществено пространство. Натискът на града към части от

центъра на града без автомобили може да се разбира и като „allemannsretten“ –премахванетонаколитеипредоставянетонаповечеобщественопространстводава навсеки, независимоотсобственосттанаавтомобила, свободатадасескитаповече. В Норвегия има високо ниво на доверие един към друг, както и висока степен на доверие в правителството и вяра в социалната държава

Гражданите в Норвегия

плащат сравнително високи данъци и правителството харчи много пари за обществени проекти като училища, здравеопазване и щедри помощи за безработица.

ВъпрекитованаселениетонаградОслосепроменя.

Към 2020 г около 33% отнаселениетонаОслоимаетническипроизход, койтонее норвежец Много от тези жители имат различни културни нагласи към правителството, социалната система и използването на градските

пространства. Освен това тези популации обикновено не са толкова икономически привилегировани, колкотоетническитенорвежци.

ТъйкатоградОсловсеповечеинвестиравобщественипространствавградапоради нарастващото население и интензивното използване на външните пространства, плейсмейкингсепревърнавмногопопуляренподход, задасегарантира, чевсеки има глас, когато става въпрос за оформяне на бъдещето на град. В рамките на JPI Urban Europe „PlaceCity“ проект открихме, че плейсмейкърите в Норвегия имат различни разбирания и дефиниции за термина, най-вероятно предвид скорошната мупоява. Най-раннотоспоменаванезаплейсмейкингвОслодатираот 1998 г., когато архитектътиградоустройствецътГелработивърхусъздаванетонаповечеместаза сяданеипространствозапешеходцив Akker Brygge (Gehl and Svarre 2013) ВСтавангер принципите за социална устойчивост и плейсмейкинг се прилагат в градското развитиеипланиранеот 2002 г. ПлейсмейкингбешевъведенвБерген, когатоФред Кент от Проекта за обществени пространства (PPS) посети Норвегия през 2005 г. Въпреки непоследователността в разбирането на термина има общо разбиране, че хората са в основата на плейсмейкинг Техните нужди, желания, идеи, ресурси, местнипознанияиангажираностединсдругисмястотоетова, коетооформяисе превръща в плейсмейкинг. Участието е от основно значение за процесите и принадлежносткъммястоеотсъщественозначениезауспеха.

обществени

ЗАЩОЕНЕОБХОДИМОДАСЕ

Ангажираносттанаобщносттаувеличававероятносттаобщноститеда се включват по въпроси, които ги засягат, да имат достъп до и да ползватуслуги, даподобряваттяхнотоблагосъстояниеидаизграждат гъвкавост. Ангажираността на общността също така разширява влиянието на местните участници, улеснява приемането на информация и комуникация и надгражда съществуващите местни възможности (UNICEF, 2020). Тъйкатопроектътпоставяплейсмейкинг като средство за подобряване на гражданското участие и местната демокрация, от решаващо значение е да се види как са свързани плейсмейкинг и гражданското участие. Поради тази причина екипът на проекта реши да се съсредоточи върху градските инициативи, които ангажираха местните общности в процеса и овластиха местните жители. Това ще позволи на екипа да разбере как общностите са взаимосвързани с техните публични пространства по отношение на собственост, ангажираност и партньорства и да начертае конкретни тенденции на участие в градските практики в България

.

WHAT IS SUCCESS IN THE CONTEXT OF THE PROJECT?

ИЗУЧАВАТУСПЕШНИПРАКТИКИЗА ПЛЕЙСМЕЙКИНГ?

Сравняването

на тенденциите между Норвегия и България ще разкрие:

Как интервенциите за плейсмейкинг допринасят за гражданскотоучастиеиместнатадемокрация. Кои са ключовите исторически, културни и контекстуални факторизаорганизираненаградскиинициативи. Какви са текущите предизвикателства и възможности, върху които проектът може да надгражда, за да подкрепи местни проектиипрактици.

КАКВОЕУСПЕХВКОНТЕКСТАНА ПРОЕКТА?

Нашите „истории за успех“ са тези, които успяват в следните дългосрочни цели/ въздействия: Даповишатангажираносттанаобщността, овластяванетоидейността.

Дазасилятместнотопредприемачество.

Дадоведедоповечекооперативнигражданскиорганизации.

Такауспешнипроектисатези, коитоводятдо:

1) Подобряване на процеса на ангажиране на общността и активно гражданство чрез осигуряване на по-голямо участие, приобщаване и социални връзки за различниучастници;

WHAT IS SUCCESS IN THE CONTEXT OF THE PROJECT?

2) Възможности на общностите да се идентифицират положително с мястото, къдетоживеятидаиматгласисобственоствместнитеобщественипространства; и

3) Увеличаване на сътрудничеството между различни сектори чрез разширяване напартньорстватаикомуникацията.

Нашата цел беше да определим какво прави една „успешна“ инициатива за плейсмейкинг в контекста на този проект. Използвахме метода на теорията на промяната (ToC), за да очертаем ясно предположенията на проекта и очакваните въздействия и след това операционализирахме тези желани цели, за да оценим дали избраните случаи са ги постигнали и да разберем процеса/стъпките, през коитотезицелимогатдабъдатилинемогатдабъдатпостигнати, задаможемда извлечемпоукиотнаправенотоидаразберемнай-добритепрактикизабъдещето.

Успехътбешеанализиранспоредследнитекритерии:

Процесът: Инициаторитенапроектимогатяснодаформулираткактозипроект щедоведедоочакванитерезултати, катотевключватангажираненаобщността исалогическипоследователниисъгласуванислитературата Участие, включванеисоциалнивръзки: Проектътсисътрудничисразлични участници (целеви групи, лидери на общността, различни заинтересовани страни) навсичкиетапи (планиране, изпълнениеиоценка) инапо-високинива

постълбатанаучастие.

Глас: Членоветенаобщносттаучастватвразпределениетонаресурсите, имаха яснироливпроекта, имахарешаваненаключовипроблемипрединачалотона работата и имат достъп до ръководителите на проекти и лесно и безопасно

изсказватжалби, когатоенеобходимо. Принадлежност и положителна

идентификация: Общностите

и местните участници продължават да участват в поддръжката и/или дългосрочното планиране на мястото и мястото е добре познато по положителни причини кактоотместнитежители, такаиотпосетителите

Комуникация: Ръководителите на проекта са определили комуникационен план за проекта и имат ясни линии за комуникация между различни заинтересовани страни (дейци от местната общност, обществени участници, другигражданскиорганизации, местенбизнесит.н.).

Задапроучимтенденциитеинуждите, изразенивобобщениятапо-горе, идаимаме ясен и обективен поглед върху плейсмейкинг в Норвегия и България, трябваше

първодазададемметодологическатарамказаизследването Тазиметодологическа рамка е написана за споделяне и възпроизвеждане от други инициативи за плейсмейкинг Пълната методология е налична в приложението в края на този документ. Като даваме възможност на плейсмейкърите да провеждат свои собствени изследвания, нашата цел е да помогнем на инициаторите да обмислят своите планове и цели – и собствените си роли в постигането им – както и да разберат настоящите тенденции и предизвикателства, така че по-добре да надграждатвърхуналичниместнивъзможности Методологията на Теорията на промяната определи избора и оценката на инициативи. Въз основа на предвидените въздействия на проекта първо детайлизирахмецелитевпо-измеримирезултати, аследтовасевърнахмеобратно впроцеса, задаопределимкаквипроменитрябвадасеслучат, задасеслучитова

въздействие Беше извършен преглед на литературата, за да се съберат данни за това кои променливи величини може да се очаква да повлияят на предвидените резултати. След като всички тези величини бяха идентифицирани, потърсихме общи теми за категоризиране на независимите величини и ги разделихме в категории.

Тритеидентифицираникритериязаизборнапримериса:

1. Достъпност

Достъпността е възможността за достъп до ключови лица, вземащи решения и участие в процесите на вземане на решения Високата достъпност с много физически взаимодействия и контакт лице в лице между граждани и групи от заинтересовани страни може да подобри планирането отдолу нагоре, увеличи иновациите, подобри идентичността на местните жители и създаде дългосрочна отговороност върху проекти. Едновременно с това разнообразието

програмиране може да доведе до местно овластяване и колективен капацитет за вземаненарешенияирешаваненапроблеми (Laven et al, 2017; Lee and Blackford, 2020; Akba and Edelenbos, 2020).

МЕТОДОЛОГИЧЕСКАРАМКАЗА

ИЗСЛЕДВАНЕИСЪБИРАНЕНАДАННИ

2. Партньорства

Партньорстватасаспоразумения, сключенимеждуорганизациитезасътрудничество по конкретен проект, място или дейност. В идеалния случай партньорствата включват ясни роли на партньорите и широк спектър от заинтересовани страни и опит. Съвместният подход към плейсмейкинг е ключов компонент от процеса на създаване на успешни места и по-голям брой партньори могат да легитимират упражняванетонагласзаповечеучастници, кактоиразширяваненасобствеността върхупроекта (Laven, 2017; Akbar и Edelenbos, 2020; Cleaver, 2001)

3. Инициатори

Формалната или неформална група, която инициира проекта. Изграждането на място обикновено е процес „отдолу нагоре“ , но инициирането на проекта може да започне с местни неформални групи, граждански организации, бизнес или от публичнатаадминистрация Вбългарскияконтекстгражданитеняматдовериекакто в публичните участници и администрацията, така и в гражданските организации като НПО, а видът инициатор може да окаже въздействие върху потенциалната дългосрочна устойчивост на проектите, както и върху местната собственост и идентифициранесмястото.

Използвахмеизвадкасподборана 15 примера Предубеденосттаприподборабеше преодоляна чрез стриктния процес на създаване на критериите за подбор и чрез налагането на Наболагсхагер (като независима организация без предварителни познания за проектите в България) да избере случаите, представени от BG Бъди Активензаинтервю

.

Диаграмата по-долу за инициативи на граждански организации илюстрира как са

подбранислучаите

,

задасепостигневъзможнонай-широкоразнообразиеотслучаи по критерии „достъпност“ и „партньорства“ , така че тези случаи да могат да бъдат сравненивъзоснованатезипървоначалнинезависимивеличини, спрямоуспешно постиганенавъзможностзасобственостнаобщността, ангажираностнаобщността (социалновключванеикомуникация), участиенаобщносттаиналичиетонаяснии подходящи връзки между работата по проекта и общите цели (за яснота на комуникациятаизабъдещопредаване).

Схема

1. Диаграмазагражданскиинициативи

Вижте пълния набор от диаграми в Приложение 1 (Методология).

Изборът на случаи беше ограничен от видовете инициатори и наличността на случаи, разпределени между променливите величини. Разпределението на случаите обаче трябва да ни даде достатъчно богати данни, за да разберем какво е допринесло за относителния успех или липсата на такъв на нашите истории за успех.

Схема 2. Проучваненаинициативи (Case study approach)

Каквоепостигнатодотук…

Лидерите може да смятат, че е натрапчиво да се даде на доброволците

отнемаща време роля, но създаването

на работни групи или ръководни

Разпределение на ролите и

лидерство: Налице е обща липса

на ясни роли за партньорите и

участниците в проекти

комитети позволява на местните жители да се включат в аспекти, от които се интересуват, като

същевременно изграждат собствена

отговорност за пространство За да направите това, трябва да има ръководител на проекта, който да има време да се ангажира, да инициира групите и да проследява, че те продължават да изпълняват задачата.

Участие: участниците както в Норвегия, така и в България са

склонни да бъдат консултирани по

проектите, но не са пряко

включени в задачи за вземане на решения.

Покажете стълбата за участие на срещи или събития и попитайте хората къде биха искали да бъдат в нея и как си представят ролите си Това е добър начин да се даде повече разбиране за това какво е гласът, както и да се даде възможност на членовете на общността

да избират роли и нива на участие за себе си.

Комуникация:

Проектите както в

Норвегия, така и в България в

повечето случаи не успяха да

споделят научените уроци с

Бюджет за последващи срещи след събитието или интервенцията с

членове на общността

(споделяне

на

общността

или да проведат последващи семинари за случилото се по проекта, как е интегриран приносът и

предизвикателствата, пред които

са изправени

предизвикателствата, научените уроци и как беше интегриран приносът на общността) - това ще помогне за

създаването на по-силни мрежи и

доверие между местни участници, НПО и бизнеса.

Препоръкизабъдещаработа

Свързване на краткосрочни

инициативи с дългосрочни цели: Създаването на позитивни асоциации за идентичност с място и използването

на „модни думи “ на местната

собственост и идентичност е нещо, което норвежките плейсмейкъри

правят добре, докато българските

плейсмейкъри са склонни да имат това като непосочени цели. И българските,

и норвежките плейсмейкъри обаче

често не успяват да „свържат точките “

между дългосрочните цели и стъпките, необходими за постигането им

Отделете време преди да започне проекта (в идеалния случай в сътрудничество с партньори и членове на общността), за да изработите

дългосрочните цели на проекта и стъпките, необходими за постигането им. Използването на методологията на теорията на промяната и планирането как да се измерват резултатите след проекта е чудесен начин да направите това

Включване: Българските

плейсмейкъри често не успяват да се насочат към маргинализирани групи за

участие и разчитат главно на

доброволци, които имат време и

ресурси да участват в интервенции

Българските случаи обаче показват

повече чувство за местна

принадлежност и собственост – т е

местните жители участват по-лесно и

остават ангажирани В Норвегия

„обичайните заподозрени “ за

доброволно участие често са млади европейски имигранти в Норвегия (като студенти или жени).

Намерете начини за предоставяне на стимули (може да бъдат непарични) за целевите групи да участват на различни етапи от интервенциите: например чрез осигуряване на финансиране за заплащане на тяхната помощ, използване на интервенцията като обучение за работа/изграждане на умения, даване на роли, които повишават социалния статус, предлагане на безплатни ястия и т н Предлагането на повече възможности за участие, като например привличане на фирми и местни жители да даряват ресурси, а не време, също може да бъде начин за насочване към нови групи участници.

Работете с общините и публичните

администратори по дългосрочни

Дългосрочна политика И в Норвегия, и в България е много по-лесно да се получи разрешение от общините и обществена подкрепа за временни кратки интервенции.

политики за демократично участие и ангажираност на гражданите Желателно е както в Норвегия, така и в България да се създаде дългосрочна политика, която да свързва тези временни промени с попостоянни интервенции, структури и поддръжка

ПЛЕЙСМЕЙКИНГЗАДЕМОКРАЦИЯ

: ТЕНДЕНЦИИИУСПЕШНИИСТОРИИЗА ПЛЕЙСМЕЙКИНГОТБЪЛГАРИЯ

Въз основа на нашето изследване, плейсмейкинг в България се прави основно от НПОимладиактивниграждани, коитосастрастнидаправятпроменивградовете, в които живеят. По-голямата част от инициативите за плейсмейкинг са фокусирани

върху трансформирането на паркове и обществени пространства, които са занемарени и са в лошо състояние, с цел ангажиране на местните жители и насърчаваненаположителнипроменивместнотоотношениекъмтезиобществени пространства Следанализнаданнитеоткабинетнопроучванеиинтервюта, зада се разберат настоящите тенденции в създаването на демокрация в България, се очертаха четири основни теми: 1. Иницииране и партньорства; 2. Участие и ангажираност; 3. Планиране, визияикомуникация; 4. Целииустойчивост.

Иницииранеипартньорства: Поради ниското ниво на доверие в гражданските организации от страна на българските граждани, особено в по-големите градове, е важно да се отбележи тенденцията, че по-голямата част от инициативите за плейсмейкинг се водят от НПО Потозиначинповечетопроектисеръководятиизпълняватотслужителина НПО или студенти, които са страстни да правят положителни промени в градските райони, номожеданяматвръзкиспространствотозадългосрочнаустойчивостна проекта. Някои общини участват в осигуряването и подпомагането на градските интервенции, ноимабалансмеждуработатасобщинатаиподкрепавсъздаванена чувство за местна принадлежност Свързването с местен институционален партньор (катобиблиотека, църква, местнапубличнаадминистрацияилиучилище) еначин, покойтонякоиоттезипроектисасмекчилитовапредизвикателствоиса подкрепили местната идентичност върху пространството. Много от градските интервенциивнашетопроучванеимахамногопартньори, коитовключвахаголямо разнообразие от експертиза. Макар че наличието на много партньори е било желателно според литературата, нашето изследване установи, че наличието на „правилния“ тип партньори е по-важно за успешното създаване на демокрация –напримердаимаместенинституционаленпартньор, кактоеобясненопо-горе, или да има повече местни организации, включени като партньори, така че отделните жителидамогатдабъдатсвързанипо-дълбоко

ТЕНДЕНЦИИИИЗВЛЕЧЕНИУРОЦИ

ВБЪЛГАРИЯ

чрез тези организации. В бъдеще, предоставянето на по-ясни роли за тези партньорисъщобиподобрилодемократичнияпроцеснатезиградскиинициативи, тъй като повечето партньори са играли роля в изпълнението, но по-малко - в процеситенавземаненарешения

Участиеиангажираност

Поотношениенаангажиранетонаместнитежители, имаголяморазнообразиеот

начини, по които инициативите за плейсмейкинг позволяват на местните хора да севключат. Работилници, използваненаизкуство, откритиобщественидискусиии събития, фестивалиисъвместнаработапоизгражданенаконструкциииградини, санякоиотначините, покоитогражданитемогатдаучастватвтрансформациите. Повечетохора, участващивинициативитеотместнитеобщности, садоброволци, а стимулите за тях да участват включват споделяне на храна, присъединяване към събитиеиизразяваненамнениезатовакаквоикъдетрябвадаеразположенов рамките на обществените пространства. Повечето интервенции са краткотрайни дейности, коитообхващатсамопериоданапланираненатрансформациятаислед това обновяване на изоставеното обществено пространство. Това вероятно се дължи на бюджетни ограничения, както и на неспособността на НПО, бизнеса и

неформалните

групи да правят дългосрочни планове поради политически ограничения Следователнонивотонаучастиенаместнитежителиобикновеносе ограничавадоконсултациипредипроектаповременапланиранетоивземанена решенияповременаизпълнениетонатрансформацията.

По стълбата за участие на Arnstien от 1969 г. (вижте фигура 3 по-долу) повечето интервенции попадат под нива 4 или 5 (консултации и участие), докато някои достигатстатусана„партньорство“ Товаможеотчастидаседължинажеланиятана самите участници (( например, че нямат време да се ангажират с проекта, за да достигнат по-високи нива на участие). В бъдеще би било полезно да се обърне внимание на това, като се открие диалог с участниците, както и да се работи за изгражданенакапацитетнаинициаторидадаватпо-силниролинапартньоритеи местните групи и да ги включват повече в процес за вземане на решения. Понастоящемнякоижителииместнибизнесинесамодопринасят, катопомагатза изграждането, преобразуването или поддържането на пространството (обикновено активни жители) но също така като допринасят с инструменти консумативи и машин не за се случи

Схема 3. Стълбица на гражданското участие с участие, вариращо

от ниско (ниво 1) до високо (ниво 8)

Планиране, визияикомуникация Предипланиранетонапроектите, многоотпроектите, коитобяхауспешнивнашето изследване, започнаха с процес на събиране на основна информация и

картографиране на пространството, което трябва да бъде трансформирано (използвайки например инструменти за плейсмейкинг като определяне на заинтересовани страни, броене на автомобили, интервюта и анкети и тн ) Този процеснапредварителнопланиране, заедносгъвкавосттавпроцесанапланиране, емноговажен, защотодававъзможностнаинициатора, общносттаивнякоислучаи

публичната

администрация да имат споделена визия от самото начало и да управляват обществените очаквания за проекта – особено след като основните целевигрупивповечетопроектизаплейсмейкингвБългариясаместнитежители. Проектните планове и събития се споделят основно чрез социални медии, флаери, информационнитабла, рекламавместнимедиииотустанауста

Целииустойчивост

В българските примери изглежда, че много плеймейкъри имат за цел да променят местнатаидентичност, дасъздадатчувствозасобственостидазасилятгражданския глас, но те често не посочват изрично целите в тези термини Положителната промянанаидентичносттазамястоенай-честатацел, последванаотизгражданена чувство за собственост и вдъхновяване на по-нататъшни действия в рамките на общността. Много

плеймейкъри

не са дефинирали целите и стъпките, необходими за постигането им: например планират да обновят пространство, но не изразяват това като промяна на идентичността или формиране на чувство за собственост, а следтоваобясняватпостиганетонатовакатопростообновяваненапространството безописаниенаотделнитестъпки – катоангажираненаинституционаленпартньор, даваненароли, създаваненасподеленавизияит.н. Можебипорадитазилипсана ясноразбиранеидефинираненацелитеистъпките, поддръжкатанапространството може да бъде предизвикателство в много от инициативите. Поддръжката често се оставя на общността, а в някои случаи общината дори не изпразва кошчетата за боклук, като конструкциите в някои случаи са разрушени, неподдържани или разхвърлянинаоколо Частотпредизвикателстватапоотношениенадългосрочната устойчивостнатрансформациитее, чечестоепо-леснодасеполучиразрешениеот общините и обществена подкрепа за временни интервенции. Това води до много краткотрайнипроекти, коитоняматпредварителновремезапланираненапроекта, за да зададат ясна визия пред общността и публичната администрация, както и до много проекти, използващи временни материали, които се разграждат бързо с течениенавремето

ВКВАРТАЛИТЕВПОКРАЙНИНИТЕ НАСОФИЯ

Контекст: Проектът е иницииран, когато участници от секторите на архитектурата и градоустройството се обединиха с местната общност и публичната администрация, за да анализират градските пространства, с цел създаване на нов подход към планиранетоидизайнавБългария Тозиновподходсеосноваванаизследванияи консултациисгражданиижители – поставяйкижителитенатозиконкретенрайонна градавцентъразапостиганенаградскапромянавтехнитеквартали. Резюме: Проектът стартира в началото на лятото на 2016 г., иницииран от Съюза на урбанистите в България, съвместно с партньори от IGrad, PlaceMake, Сдружение “Трансформатори” , Асоциация на градските студенти в България и Община Средец към Столична община Идеята за проекта идва от Съюза на българските градоустройствени и регионални дизайнери да покаже нов процес на планиране и строителствонабазатанаизследвания. Жителитеврайонавечебяхаорганизирани и обединени в борбата да запазят настилката на улицата си и бяха активни в защитатанарайона, такачеуспяхабързодасеангажиратвпроцеса. Тепроведоха изложби и арт инсталации, за да привлекат хората към пространството и да се ангажиратсместнижителиинеправителствениорганизации Теуспяхадасъздадат зелена паркинг зона в квартала, да отворят вход към местния парк на Военната академияиреконструираха„площаданаПортугалия“ .

Изпълнение:

Целите на проекта бяха местно ангажиране и овластяване, по-добра поддръжка и лесендостъпоколорайона Прединачалотонапроектабяхапроведенипроучвания на обществения живот в района (като поведенческо

картографиране, преброяване

на автомобили, интервюта с жители и фирми) и това беше неразделна част от успешнотоизпълнениенатрансформациите. Достъпносттабешемноговисока, като ръководителитенапроектипровеждахапроучванияиинтервютасжителиифирми предипроектаиуспяхадасеангажиратсголяморазнообразиеотзаинтересованите страни (бизнес, жители, администрация) чрез разговори, участие в изследвания, интервюта и фокусиране групи Организаторите дадоха възможност на различни демографски групи да участват, организираха разнообразни дейности и събития и предложиха храна и напитки за участниците. Те позволиха на местните жители да визуализираткаквищебъдатпромените. Проектътимашеголяморазнообразиеот комуникационни канали: използване на готова затворена група за вътрешна комуникация; комуникация на проекта чрез социални медии, печатно разпространение, съобщения за пресата и партньорски мрежи. Организаторите разпространиха плакати и флаери в местните магазини, създадоха художествени експонати, задапривлекатвниманието, ивключихарайонниякмет, задапомогнеза популяризиранетонасъбитието. Партньоритебяхавключенивразличниаспектина изпълнението на проекта, а активните общностни групи бяха подкрепени да използват ресурсите на проекта (като данни от картографирането) за постигане на собственитесицели.

Важнифакториипредизвикателства: Защобешеуспешен?

Беше много важно да се разбере местният контекст по отношение на публичната администрация и как да се работи с различните нива на администрация ВСофия, ПловдивиВарнарайоннитекметовеиматразлични правомощия, отколкото в по-малките градове и не разполагат с особено

голямбюджет. Всичкиплановезаблагоустрояваненарайонатрябвапървода се подадат като заявление в Централна община и да бъдат приоритизирани отобщинскиясъвет. Наличиетонаразличниполитическипартииправитова още по-сложно (те когато има разлика в

политическата принадлежност междудействащиякмет, кмета, общинскиясъветитозинарайонниякмет)

Имаше много силно сътрудничество

между НПО и местната общност, като това беше особено ефективно поради предходния активизъм на местната общност, която успя да използва изследванията на НПО като основа, за да предложатсвоисобствениидеизарайона.

Организаторите на проекта изслушаха жителите, но също така използваха своисобствениизследвания (те поведенческинаблюдения, интервютаитн ), за да проверят мнението на жителите Това им позволи да имат ясна представа за местните нужди. Например местните жители искаха повече паркинги в една зона и изследването потвърди, че в района има много автомобилинажители, такачетоваеваженвъпрос.

„Забелязахме, че „възрастнитесасклоннида изразяватидеитесиподобренахартияичрез

дискусии. Адецата

започнахадапроменят мястото. Товабешееднаот най-ценнитеимотивиращи частинасъбитието. ”

СилвияЧакърова. Урбанист

исъоснователвстудио Place.make

КОЛЕКТИВЪТ – РЕКИТЕНА СОФИЯИРУСЕ

Контекст:

Районите около реките в София и в други градове в България много често се възприемат като мръсно, неизползваемо пространство Урбанистите бяха запалени по възстановяването на местната среда около реките. Те работиха, за да ангажират студентитевпроекта, задаимилюстрират, четемогатдаиграятролявпромянатана градскатасреда.

Резюме:

Проектът стартира през 2019 г. под формата на фестивал „Реките на града” с цел да покажерайонитеоколософийскитерекиидапроменивъзприятиетозатезиместаот мръсни неизползвани пространства към места, които местните жители могат да използват и поддържат Проектът има за цел да трансформира мисленето за използването на речните зони в града, вместо да работи конкретно с едно териториално пространство. Целта е да се преосмислят районите по поречията на София и Русе, като важни градски артерии с потенциал за логистични и културни дейности. С тази цел организаторите на проекта подготвиха района и определиха плановете за събитията за период от 3 до 4 месеца, а след това проведоха големи културнифестивалипорекитесразнообразнидейностизапривличаненаразлични групи хора в пространството. Дългосрочната цел е да се подадат предложения за преосмисляненапространстватаивключванетоимвобщинскотопланиране.

P H O T O : K O L E K T I V . B G

Изпълнение

:

Чрезсилнакомуникация

, работанатерен

, привличаненапартньорииангажиране на студенти, проектът беше много успешен в

трансформирането

на мисленето за това как могат да се използват реките в градските райони

формиране на положителна идентичност служи като основа за този проект. Докато другипроектисефокусиратвърхупромянатанаидентичносттанаопределеномясто илирайонвграда, тозипроектработизаангажираненаобщностотактивистиоколо идея – т.е. за създаване на общност, която работи заедно за общата цел за обновяване на пространства около реките в България По време на самия открит безплатен фестивал те имат различни видове дейности за привличане на хора от различни сектори: концерти, спорт, лекции, филмови прожекции, художествени изложби и продажби, работилници за деца, куклен театър, различни културни танцови вечери, български традиционни танци , барове и кабини за продажба на храни, магическо шоу, стендъп комедия. Тези дейности са планирани от организационния екип, а не от местните жители, но целят да привлекат различни групиидаимпозволятдасипредставяткаквоможедабъдепространството Местен бизнес, артистииизпълнителиучастватвизпълнениетонапроекта, катопровеждат различнидейностиповременафестивала.

Участиетозапо-широкатаобщностепод форматанаконсултации (проучванияиинтервюта) затовакаквивидовесъбитияи дейности да има в пространството В реализирането на самия фестивал участват много партньори, а общините, университетите и метеорологичните институти участват като партньори в подкрепата на инициативата по различни начини Организаторите мотивираха студентите през училищата, за да им помогнат да разпространят идея за проекта, и сега техните проекти са добре познати сред

"Напървомястосме риентираникъмдействие. Мисля, четоваемного важно, защотоимамного плановеиидеи, които никоганенапускат траница. Простотрябвада започнемотнякъде... ние наричаметова "намесана място. "

ниКоджабашева – Експерт грантове, мениджър проекти, активаторна пространства.

Студентите, които стават активни, участват по-високо в стълбицата за участие, като помагатприпроектиранетоиразработванетонаатракции (катокинонаоткрито). Щосе отнасядокомуникациятасширокатапублика, теразчитатнасоциалнитемрежи Няколко държавнимедийниканаласаотразявалипроектите. Организаторитепланиратданаемат професионален маркетинг специалист в бъдеще. Те са използвали някои механизми за обратнавръзкаповременапроекта, задасъбератинформация, катоинсталирахаголямо табло, на което хората могат да пишат какво им харесва и какво не им харесва, а организаторитеполучаватмногосъобщенияскоментариотпосетителиитеотговарятна всички тях и адресират по-често срещани притеснения и предложения. В дългосрочен план целта е да се създадат екипи, които да подкрепят нови проекти, започнати от местнитежителивтехнитесобственирайони

Важнифакториипредизвикателства.

В София е по-лесно да се получи финансиране. В Русе почесто доброволци, местни организации и бизнес допринасяхаскаквотоможаха

Бешемногопо-леснодасеполучиразрешениезавременни конструкции по време на фестивалите, но това е проблем, защото реката често прелива и разрушава части от временниямост. Заорганизаторитебешепредизвикателстводасеподдържа каквото и да било в пространството между

фестивалите

Целта е евентуално да могат да създадат по-постоянни структури, които могат да останат на място от април до октомври. Това беше част от исканията на посетители и местнижителиповременафестивала

Защобешеуспешен?

Плейсмейкъри

имаха много партньори, които помогнаха в различни роли, за да направят проекта успешен.

Нетрадиционни партньори като метеорологичния институт

помогнаха за планирането на метеорологичните смущения

от реката, а местните партньори направиха възможно

провеждането на различни дейности, особено в Русе

(например: група за настолни игри, група за любителска

живопис, местна библиотека, различни екологични

организациии Ruse Go – голямаспортнаорганизация).

Контекст:

Групастуденти - 4 или 5 приятели - решихадаоблагородятитрансформиратпаркв град София, за да направят пространството приятно за деца и младежи Тази интервенция е планирана като кратък временен експеримент, тъй като районът вероятнощебъдеподлежинаразвитиевбъдеще.

Резюме:

Тази еднократна акция, инициирана от неформална група студенти през 2019 г., имашезацелдаобновиместенпарквСофия Врамкитенаединмесецарменската общност, къмарменскатацърквавблизост, доброволциотдругикварталиижители бяха организирани и готови да облагородят парка. В рамките на един ден хора от всички възрасти и от различен социално-икономически и културен произход бяха овластенидасъздадатприятномястозахоратаврайона.

ГРАЖДАНСКАТАИНИЦИАТИВАДЕБЪРСКАГРАДИНАВСОФИЯ

.

: Освен естетизирането на мястото, целта на проекта беше да създаде усещане за локална принадлежност и собственост върху обществените пространства – да предизвика интерес у местните жители, които да играят роля в оформянето на общественото пространство в районите, в които живеят и работят По време на интервенцията за “плейсмейкинг” , работата, извършена от доброволци и други участници, беше отворена и приобщаваща: бяха предоставени и имаше налични инструменти и боя и участниците бяха поканени да бъдат проактивни и да експериментират в пространството Нямаше предварително установен график и предварителен чертеж, просто хората бяха поканени свободно да поправят, боядисват, градят, според техните умения и желания Фондация „Биоразнообразие“ помогна за рекламирането на събитието и организирането на дейности в пространството

Изпълнение

Държавната

.

администрация не е имала активна роля в поддръжкатанапространството, доринесасъбиралибоклукавпарка. Поддръжката

на мястото сега е споделена между общността и хората, живеещи наблизо Чрез страницатасивъвФейсбукдоброволцитесапризованидапочистватидаподдържат пространството

Важнифакториипредизвикателства.

Областната администрация не ги подкрепи и намесата трябваше да бъде временна. Употребяващите наркотици и търговците на наркотици използваха района, ноинициаторитесмятаха, чеследвапространствотодасеподдържапо-добре, дабъдепо-безопасно, зеленинатадасеподдържа, такачезанемареносттада не бъде предпоставка за неглежиране и да стимулира нерегламентирана активност, аданасърчиповечедецаисемействадаизползватпарка.

„Идеятаниникоганеебилада чистимпарковеиалеи. Беше насоченанай-вечекъм мисленетонахората – искахме дагипровокирамедасегрижат идаоблагородяватрайонив своитеквартали, даинициират подобнипроективразлични градове. Искахмеда предизвикамеинтересаим. "

КаменЖианов - доброволец / членнанеформалнагрупа HoodTransformers

Защобешеуспешен?

Арменскатаобщностпоеинициативатадалобираместнатавластзаподкрепа за разкрасяването на парка. Наличието на ясно групово лоби пред правителството, анеототделнилица, помогнагласоветедабъдатчути. Невъзлаганетонаизричнизадачипозволинахоратадаучастватпо-активнои даиматпо-силнапринадлежносткъмсъздаденото, тъйкатоимахасвободата даимпровизиатидаизразятсвободносебеси Висока ангажираност на доброволците чрез социалните медии, за да поддържатрайоначистслединтервенцията – напримеркатопомолятхората дапочистваткофитезабоклук.

Хората, които не бяха в състояние да помогнат физически или да участват в деня на ремонта, бяха насърчени да помогнат по други начини и те допринесоха чрез даряване на боя, инструменти, машини и други консумативи, позволявайки по-широко местно участие и собственост върху проекта.

УЧАСТИЕВУРБАНИЗИРАНИТЕЗЕЛЕНИ ПЛОЩИВОБЩИНАВЕЛИКОТЪРНОВО.

Контекст:

Това е програма, изпълнявана от Отдела по околна среда на Община Велико Търново, която насърчава жителите да развиват и поддържат градски зелени пространства между жилищни сгради Градските зелени площи имат значителни екологични, здравнииикономическиползи, коитоподобряваткачествотонаживот на жителите на града. Тази програма бива иницииради, защото често жителите на градасаунищожавалиновозасаденатарастителност (дърветаихрасти).

Резюме: С цел да насърчи гражданите да участват в благоустрояването и поддържането на зеленитеплощивградапрез 2013 г. Общинатастартира„ПрограмаМоятаградина” .

МОЯТАГРАДИНА - ГРАЖДАНСКО

Общината търси предложения от жителите за активиране и ревитализиране на неизползвани зелени площи и обществени пространства Изборът на проектите се

базира на чувството за принадлежност към и на общността, ангажираността й и планът за поддръжка. Общината насърчава жителите да кандидатстват, като им предоставядопълнителнаадминистративнаподкрепа.

Изпълнение Парковете

и зелените площи често са едни от най-ценените места в местните райони. Във Велико Търново градските зелени площи станаха по обгрижвани и получаваповечевнимание, следкатожителитесевключихавтяхнотопроектиранеи поддръжка. Основната роля на Общината е да приема заявления, да дава съвети за озеленяване, да осигурява растителността, а след изпълнението на проекта да контролира дали зелените площи се поддържат Всяка година в общината се получават около 25 и 30 заявки за участие Гражданите обикновено се обединяват, развиват своята проектна идея и подават заявление. След като проектът бъде одобрен, членовете на общността получават разрешение и през пролетта могат да започнат да засаждат дървета и храсти в пространството. Някои жители са много мотивирани и искат да направят нещо повече от просто засаждане на дървета. Те предлагатнаобщинатададопринесезаразвитиетонатезиобщественипространства чрез монтиране на нови пейки и маси, съоръжения за игри и др Освен това някои групидоброволцисаизползвалисобственисредства, задапродължатдаподобряват други обществени пространства в кварталите си, извън субсидираните. Общината е доволнаотрезултатитепопроекта, тъйкатоосновнатацеледанасърчатхоратада работятзаеднозаединпо

-добърград

Важнифакториип

Нямадругипартньории участващивпрограмат иницииранаиуправляв

Защобешеуспешен?

Всякагодинаобщинатаорганизираобщисъбраниязавсичкижители, задададе информация за програмата Социалните и местни медии също се използват за информиране на местните за програмата, но много хора вече знаят за инициативата и предават информация за програмата непосредствено по между си.

Успешните кандидати трябва вече да са организирани в местна група, за да получат финансиране. Въпреки че финансирането не е много голямо, то насърчава хората да се организират помежду си, за да направят промени в

районите, в които живеят, и е чудесен пример за това, че общината дава възможностзаместнидемократичнидействия.

Жителите, заедно с децата си, запазват и се грижат за зелените площи, които сами са изградили. Участието е доста голямо и често се случва организации да участватвпореднигодини.

„Мисля, чепостигнахмецелтасида насърчимхоратадаработятзаедноза единпо-добърград. Дадохмеценен

принос”

ЗорницаМиладинова - началникотдел ОколнасредавОбщинаВеликоТърново

Контекст: Тазидетскаплощадка, намиращасевкварталТракия, нееремонтиранаповечеот 10 години, затова местна неправителствена организация избра да предприеме действия през 2019 г , за да обнови детската площадка и да направи по-хубаво социалнопространство ВпродължениенатримесецадоброволциотНПО, малката местна общност и общината обединиха усилията си, за да превърнат това пространствовприветливомястозасъседите. Резюме: Проектът е иницииран от неправителствена организация, която има за цел да трансформира това междублоково пространство, използвайки методи за плейскмейкинг, чрез включване на местната

общност и в сътрудничество с Общината. Семейства и деца се включиха активно в облагородяването на съществуващото място чрез опесъчаване и боядисване на съоръженията на площадката, ремонт на пейки, почистване на площта от отпадъци, прекопаване и засаждане на растителност. Оттогава хората в квартала имат силна принадлежност към мястото (около 5 ангажирани местни жители редовно поддържат мястото), докато общината се грижи само за зелените площи. Веднъж годишно неправителствената организация организира събитие в това пространство, за да тествановиидеи, даобединихоратаидаоживипространството

МЯСТОТРАКИЯ - МЕЖДУБЛОКОВО ПРОСТРАНСТВОВКВАРТАЛТРАКИЯ ВПЛОВДИВ

Изпълнение: По време на фазата на предварително

планираненаинтервенциятапрезавгуст 2019 г., НПОто, чрез публични дискусии и по време на срещи и разговори на място с общността, събра ценна информация за пространството Членове на общността, служители на НПОто и общински

представители обсъждат как може да се подобрипространството; теобаченяматясна визия или идентичност за мястото или план за управление. Участието на различните заинтересовани страни по време на фазата на изпълнение (от септември до ноември 2019 г.) е много високо. Жителите, особено семейства с деца и доброволци от неправителствената организация са силно ангажирани и активни по време на ремонта на детската площадка Освен това общината участва в широк кръг от дейности като обществени обсъждания, издаване на разрешителни, подобряване на зелените площи, извозване на боклука, събран от общността и др. Някои местни фирми също допринесят за трансформацията на това обществено пространство Има хора от общността, които протестират по време на проекта, но те променят мнението си и в крайна сметка започват да използват мястото. Действията по поддръжката на пространството се извършват предимно от малка група (приблизително 5 души) от жителитевквартала, коитосамногоактивни, ноакотезагубятинтерес, престанатдаимат възможностилисепреместят, иакоотсътсва ясноразпределнениенаролииангажименти и групова или институционална връзка, тази поддръжкарискувадабъдезагубена

„Хораотнашияидругиквартали идватврайона. Почиватна пейките, организиратпикницисъс семействатаси, играятитенисна маса. Това, чеидватхораотдруги меставнашиякварталмеизпълва срадост“

ДианаКълвачева

- доброволец / членнаобщността.

Важнифакториипредизвикателства:

Няма ясна визия за публичното пространство, разработена от хората, които живеят около пространството Обществото има добри идеи, поради което визиятасепроменяповременафазатанаизпълнение.

НПОтонееизвършилаоценкаимониторингследизпълнениетонапроекта. Възрастни хора изразиха притеснения относно възможни смущения в района след ремонта, причинени от прекомерно използване. Въпреки това

неправителствената организация разговаря директно с някои от хората, които изразиха притеснения относно проекта и обсъдиха положителните ефекти от планиранитеинтервенции.

Защобешеуспешен?

Високо участие от местната общност, от доброволци на НПО и от Областната

администрация.

Ролята на общината не се ограничаваше до обсъждания и разрешителни. Те същотакаучаствахавдруги„практични“ дейности.

Ангажирането чрез обществени дискусии в срещи и разговори на място с местната общност помогна за оформянето на визията на пространството и за създаваненаинтерескъмпроекта.

Плейсмейкинг обедини хората в тази общност и създаде усещане за споделена

собственоствърхутовапубличнопространство.

ПЛЕЙСМЕЙКИНГЗАДЕМОКРАЦИЯ:

ТЕНДЕНЦИИИУСПЕШНИПРИМЕРИЗА “ПЛЕЙСМЕЙКИНГ”

ОТНОРВЕГИЯ

ПлейсмейкингвНорвегияеподкрепенот 2018 г. чрезсъздаванетона Nordic Placemaking Network и European Placemaking Network. Плейсмейкинг в Норвегия се съсредоточава върху „третите места“ – обществените места за събиране, извън дома и работното място, които стимулират събирането както на редовни, така и спонтанни посетители. Тезиместапредлагатнаместнатаобщностмястозасъбиране, обменнаинформация, общуванеисрещи Местниятбизнесичленоветенаобщносттаиграятключовароляв поддържането на тези места. Временните или дългосрочни физически подобрения в бивши занемарени или недостатъчно използвани зони са най-често срещаният тип проектииинтервенциизаплейсмекинг.

След анализ на писмени изследвания и публикации и данни от интервюта, за да се разберат настоящите тенденции за плейсмейкинг за демокрация в Норвегия, се очертахачетириосновнитеми:

1. Участие и включване; 2. Планиране и цели; 3. Достъпност и отчетност; и 4. Устойчивост.

1. Участие и социално включване: Най-разпространеният начин, по който норвежките плейсмейкъри дават възможност за участие, е чрез организиране на работилници и събития в общността. Провеждането на уъркгшопи по конкретен проблем и провеждането на големи обществени събития е начин за събиране на различни групи и събиране на данни Видовете работилници се различават значително както по съдържание, така и по участие. Практикуването на занаяти, градинарство, съгражданетонаобектиилиизползванетонадругитворческидейности е често прилаган успешен начин за сближаване на хора, които обикновено не се срещат или не взаимодействат по между си, и който помага за съвместно облагородяване на споделени пространства Свързването чрез храна е един от найпопулярните инструменти за ангажиране на участниците, а готвенето заедно е обща стратегия за започване на разговор и изграждане на връзки между участниците. Въпреки включването на много участници от различни групи, по-голямата част от участиетоприплейсмейкингвНорвегияиматенденциядапопадамеждунива 4 и 5 по стълбата на гражданското участие на Арнщайн (виж фигура 1 по-горе) – участниците биват поканени да изразят мнение или участват във вземането на решения, но имат малъкконтролнадокончателнитерешенияилироливрамкитенапроекта

ТЕНДЕНЦИИИПОУКИОТНОРВЕГИЯ

Повечето проекти не успяват да формулират ясно ролите на партньорите или доброволците, а партньорствата обикновено се ръководят от един участник, който делегиразадачинадругипартньори Даванетоналидерскиролиилиделегирането на контрол на целеви групи (те хора от маргинализирани групи) е много рядко Това вероятно се дължи отчасти на

финансовите ограничения

, тъй като наетият персонал обикновено разполага с повече време и ресурси, за да поеме контрола върху аспекти от проекта. В Норвегия е честа практика за плейсмекинг проекти да бъдат наемани младежи (особено местни младежи и младежи от имигрантски произход), за да се изградят умения и да се подобри участието на младите хора в процеситенавземаненарешения

Планиранеицели

Повечето норвежки проекти за “плейсмейкинг” започват с изследвания, за да се разбератнуждитеижеланиятанахората Използватсекласическиизследователски методи, като анкети, поведенческо

картографиране, броене и интервюта, а някои проекти ангажират младите хора за осъществяване на изследванията и използват етнографскиподходи, задауловятусещанетозамястонаместнониво.

Възоснованатакиваизследвания, проектитеза плейсмейкингобикновеноиматяснидългосрочни цели, формулиранивпарадигматана

общностнатасобственост, овластяване, демократичноучастиеиидентичност Основните предпоставкиистъпкизапостиганенатезицели обачечестонесатолковаясни, споделят плейсмейкъритевНорвегия, въпрекичевръзката междусъздаванетонаидентичностнамястои стъпкитезапостиганетойдасаналични (чрез активираненанедостатъчноизползвани пространствапрезсъбития, изкуство, пазарии пространствазасоциалнисъбирания). Поголяматачастотпроектитесъщоиматзацелдасе свържатсисториятанамястотоикултурана района, къдетосеосъществявапроектът.

Достъпност

Вболшинствотоотслучаитеприпроектитезаплейсмейкингсеизтъквафактът, че съществувамноголеснодостъпноикомуникативнолидерство - товаесподелено

и валидно за всички интервюирани норвежки проекти. “Лидерът” е лесно достъпен и комуникативен и почти винаги присъства на мястото. Физическото присъствиеиработанамясто, коетопозволявапостоянендиалог, биваобичайно, като се използват например временни и спонтанни офис пространства, където комуникацията с местните се случва непосредствено и естествено От същностно значение е също така и изграждането и/или активизирането на локални мрежи Разходкатаизрайонанапроектасъщобивачестосрещанизточникнапрозрения за събиране на данни, картографиране, разбиране и свързване с кварталите и жителитеим. Макардасъществуваизвестнаотчетностотлидеранапроектакъм заинтересованитестрани, станалавъзможначрезвзаимоотношенията, изградени именно през олеснената комуникация, достъпността сама по себе си не винаги е синоним на по-голяма отчетност Проектите най-често не успяват да споделят и комуникират научените уроци с общността или да проведат последващи обсъждания и срещи, посветени на случилото се с проекта, как е интегриран приносът и предизвикателствата, пред които са изправени. Отчетността по отношение на постигането на това, което местните хора искат, също е предизвикателство за много проекти, често поради регулации (да може да се изградитова, коетохоратаискатитесасесъгласилидагосъздадат) илиресурси (продължително финансиране за завършване на проекта и финансиране на хората, коитоработятзаподдържаненапроекта). Въпрекитова, когатопроектите биват организирани от общински участници, те успяват да организират повече ресурсиидабъдатпо-отзивчивикъмобщественосттавдългосроченплан, поради тяхната постоянна роля в общността и способността да наемат персонал, който споделяценноститенаучастието.

Устойчивост

Финансовата устойчивост, особено за поддръжката на проекти, е ключово предизвикателство за норвежките плейскмейкъри, поради което някои проекти работят за свързване на повече социални проекти с бизнес решения. Проучване от Осло относно моделите за устойчиви плейсмейкинг локации показва, че моделът на услуги (например общината да наема социални предприятия за изпълнениенапроектите) стававсепо-разпространениможе

да бъде ценен за осигуряване на персонал и материални ресурси за текущи трансформации на дадено място. Сътрудничеството между публичния, частния, нестопанския сектор и секторите на гражданското общество също е често срещан начин за осигуряване на дългосрочна устойчивост. Тези партньорства гарантират, че има платени работни места за реализиране на текущи събития и програмиране наобществениместа (пример: Visit Løka, Tøyen Torg Association, and Stedskaping Platform) Другначин, покойтонякоипо-малкибизнеси, НПОилигражданскигруписауспели

даподдържатпроективдългосроченпланилидаосигурятподдръжканапроекта, е чрезналичиетонаинституционаленпартньоркатоучилище, библиотекаилимузей.

Когатосаматаобщинаорганизирапроектзаплейсмейкинг, можедаимамногопомалки проекти в рамките на по-големия общински проект, което позволява на различни НПО, граждански организации и бизнеси да участват и да имат контрол върху малка площ в рамките на проекта (пример: Фиорд Сити). Тогава предизвикателството пред общината е да се увери, че привлича разнообразни участнициичепозволяваифасилитиравръзкимеждупо-малкитеучастнициипоголемитепредприятиязабъдещасъвместнаработа

Голямачастотреалнитестроителниработипонорвежкипроекти (катосъздаванена градински лехи, изграждане на места за сядане на открито и т.н.) се извършват от доброволципонорвежкатаконцепция„dugnad“. „Дугнад“ епонятие, коетоможедасе преведе грубо като обща работа: хората доброволно се ангажират с почистване, поправка, изграждане или създаване на неща, както и в набиране на пари чрез напримербитпазари.

SAGENE И КУЛТУРЕНЦЕНТЪРВОСЛО

Контекст:

В исторически план районът Sagene е свръзан с работническата класа, като понастоящемнаселениетоеосновноотмладихораихораотимигрантскипроизход. От 2013 г областната администрация започва работа по създаването на активна и безопаснаместнасредазаживот Споредобластта, лозунгът: „Всекиучаства!”, ебил основензатяхнатаработа. Целтанапроектаедасесъздадатновиместазасрещи, коитодадопринасятзасигурността, здраветоиблагополучиетонаместнитежители.

Резюме:

Проектът за квартал Сагене е четиригодишен и е подкрепен от местната областна администрация. Той бива ръководен от ръководителя за устойчивост на район Sagene в Осло, в сътрудничество със служители от други отдели Те превръщат безплоднитепразнипространстваврайонавпространства, къдетохоратамогатда правят пикник и децата да играят Първоначално е имало разделение между общественижилищаотеднатастрананаулицатавкварталаипо-заможнидомове, от другата, а районът на обществените жилища бива възприеман, от някои дългогодишнижители, катоопасен. Преобразувайкитезипространствавактивнии оживениместа, пространствотоставапривлекателноиетерензасрещанажителите отразличенпроизход

“Уъркшопацелисада

накаратеучастницитеда забравятсвоятаизходна

позиция, самотакаможете дасъберетекметас

дванадесетгодишно

момиче, сучител, сместен политик, садминистратор иследтовавсичкирисуват мозайкатазаедноили

изграждатструктурите заедно. "

СюзънМоралесГераръководителнаотделаза устойчивост, окръгСагене.

УСПЕШНИИСТОРИИЗА ПЛЕЙСМЕЙКИНГОТНОРВЕГИЯ

ОБЩНОСТНИЯТПАРК

Еднаотосновнитехудожествениинсталациивпаркаеголямамозаечнаструктура, коятослужиикатодетскакатерушка Занейнотоизгражданезаесносаработилии жителите, исамитедеца, ипубличнитеадминистратори, иполитиците. Мозайката е непрекъснато напомняне за разнообразието на квартала и красотата на създаванетонанещозаедно. Поддръжкатаеотговорностнарайон Sagene.

Изпълнение: Благодарение на силна обществена подкрепа, ръководителят по устойчивост на района има специален екип, който да се фокусира върху въвличането и ангажираносттанаобщността. Отизключителнаважностзанегоеекипътдаима богата международна експретиза, знание и опит за принципите на общностно ангажиране и да има ясно и еднозначно разбиране в екипа какво означава това. Приподборанасеизползвалексикаисепредставяосновата, коитокатегоричнода индикират на кандидатите, че методите на участие са важна част от работата. В следствие на това, всяко полугодие, екипът има дни, специално посветени на

професионално

развитие, за опресняване и нагдраждане на методи на участие, запознаване с материали и методологии. Районният офис бе организиран в местното читалище и политиката бе да има постоянно присъствие, така че да е достъпензавсекиповсяковреме, беззадължителнапредварителнауговорка.

Екипътсъщоработисцелдасъздавамрежи чрез свързване на различни групи (например свързване на жилищен съвет, койтоискаданаправиградинасгрупа, която се занимава с градинарство); с амбиция да включи групи и участници, които традиционно са изключени от процеса на работа и отношение към обществените пространства; и свързване на местни жители, които обикновено не се срещат по между си (например бивши работници, коитосапостроилирайонаиновисемейства симигрантскипроизход)

Изкуството

бива използвано като средство за комуникация, обезпечавайки

връзкатамеждуадминистраториидецатаотобщността, например, коитозаедно рисуваха и правеха мозайка. Проектът имаше за цел да засили местната принадлежносткъмпубличнотопространство, даподобриместнатадемокрацияи да създаде положителна идентификация в общността, да осигури достъпнност и постоянният диалог с местните жители, провеждане на уъркшопи в общността, използвайкиметодикато„бъдещисценарии“ иподпомаганенаместнитежители дасеорганизиратзаедноидададатгластностнасвоитеинтересиижелания. Те използваха различни канали, за да достигнат до различни групи, с разбирането, че местната демокрация страда, когато гласовете на различни групи не достигат довземащитерешения.

Важнифакториипредизвикателства: Защобешеуспешен?

Районният офис се използва и като център за НПО и за местните жители, следвайкиприканващатаполитикана„отворениврати“ , сцелдаангажират възможнонай-многохора.

Бяха смекчени конфликтите между „старите работници“ , които са построиили района, и които бяха с предрасъдъци към по-новите млади жители от имигрантски произход, през уъркшопи и обучения за нардгражданенакапацитетизнание„коисмение“ и„каквоеобщност“ . Отчетеневълнообразенефектиследпроекта, катоврайонасастартирани повечемалкипроекти

Наличието на областната публична администрация, която да ръководи и предоставяресурси (особеноотворениярайоненофис) дадевъзможностза постоянна подкрепа за включване на различни участници и групи и създадедългосрочнадостъпност, кактоиизгражданенавзаимоотношения на доверие между всички страни. Те работиха за свързване на местни групи (НПОидруги) чрезрайоннияофис, сфилософията, чеакотезигрупи

се организират заедно, те могат да изградят по-силен общностен глас и мрежизабъдещипроектизаедно

ROMANO KHER - РОМСКИКУЛТУРЕН

ЦЕНТЪРВОСЛО

Контекст:

В Норвегия има малка част от население от ромски произход, което в исторически план е било дискриминирано от правителството и обществото. През 2015 г. норвежкото правителство се извини на ромската общност и предложи пари за компенсация, коитодабъдатизползваниотромскатаобщност, споредсобствените желаниянаобщността ОтмногогодиниромитевОслосаискалидаиматкултурен центърнаграда - мястозасрещимеждунорвежцииромскотомалцинство, коетода сеизползвазавзаимнообучениеикултурноразбиране, сакцентвърхумузикатаи танците. Неправителнественатаорганизация Church City Mission бешеорганизаторът, отговорензаизпълнениетонатовановопространствозасрещи. Maker’s Hub – местен бизнес, който работи през метода на участие, за изграждане на временни външни конструкции – беше нает за изграждането на временното гъвкаво пространство за срещи в църквата „Gamlebyen“, а Artisan Tech беше нает за изграждането на постояннотопространство.

Резюме: Church City Mission – работеща в тясно сътрудничество с ромската общност –сключва договор с Maker’s Hub за изграждане на временен ромски културен център и място за срещи за младежи и деца в рамките на стара църквавОсло. Презянуари 2018 г., след процес на съвместно създаване, те избраха гъвкав дизайн с модулни мебелни модули на колела, така че пространството да може лесно да се променя за различни събития и

потребители

Тази временна структура е използвана основно като клуб за деца и младежи, които са участвали в процесанаплейсмейкинг

.

През пролетта на 2021 г. те най-накрая получават и постоянното пространство, в районанаРайенвОсло, апроцесътнасъвместносъздаванеиизгражданетобива извършен отново в сътрудничество с Artisan Tech (архитектурна фирма в Осло). Новият Roma Kher предлага културни събития, отворени за всеки, шивашко студио, където се изработват модерни дрехи с традиционна ромска стилистика, и телевизионностудио, къдетосепроизвеждатновиниидругипрограминаромскис норвежкисубтитри, коитосесподелятвъв facebook tv – всичкисцелдасепредставят

положителнитестранинаромскатакултурапредпо-широкотонорвежкообщество.

Изпълнение:

Проектът започна с предварително проучване през 2017 г. от Church City Mission, което работи съвместно с ромската общност. Временният културен център има за цел да постигне овластяване чрез изграждане на умения на потребителя за

изгражданеисъвместносъздаваненапространството Каточастотработилниците за подготовка децата от общността са поканени, през

работилница

за картички и рисунки, дапредложатиучастватвдизайнанамястото. Следтова Maker’s Hub правят модел по дизайна, така че младежите и децата да могат лесно да визуализират плановетеидададатсвояпринос. Задаизградятизбраниядизайн, тенаематседем младежи от ромски произход, които да работят заедно с персонала на Maker’s Hub, изграждайкипространствотоибивайкиобученикакдаизползватинструментите

Тези младежи работят заедно с доброволци от ромската общност и включвайки желаещи представители от по-широкото норвежко население, изграждайки партньорства и чувство за принадлежност. Те също така си сътрудничат

центъра за образование за възрастни (на норвежки „Voksenopplæringen“), където женитеимигранткишияткалъфизавъзглавнициимебели. Планътзаподдръжка беше обезпечен от наличието на силен институционален партньор (Church City Mission) каторъководителнапроекта Нановотопостоянномястоимаголямазала, която се отдава под наем на ромската църква и се използва за служби, кафене с персонал от 12 членове на ромската общност и отворено пространство за деца, коетосеизползвакатодетскиклуб, авпетъквечерикатомладежкиклуб, вкойто младежите избират дейностите. Church City Mission продължава да провежда редовни срещи, на които представители на роомската общност се срещат със служители в обществените служби и действат като посредници, когато има проблеми

Важнифакториипредизвикателства:

Бюджетътзавременнотопространствонебешемноговисок, такаче Maker’s Hub имаше открити дискусии за бюджета с общността от самото начало, което помогназаизгражданетонадовериемеждупартньорите.

Имаше някои проблеми с временното място и конструкциите: не беше много леснодасепреместят, защотобяхаизработениотдървоибяхамноготежки, а и донякъде опасни за децата, защото имаха остри ръбове; много роми не

харесваха идеята да бъдат в църквата, а някои хора дори се страхуваха да използватцъркватакатомястозасрещи.

Процесътнанамираненапостоянномястобешемноготруден, отчастипоради предразсъдъците, които съществуват към ромите да имат пространство за културнисрещивсградата

Продължаватдаимаконфликтимеждуразличнисемействаи Church City Mission

има силна политика, че Romano Kher е дом на мира, където конфликтите не са

добредошли. Тесефокусиратвърхутовадабъдатнеутралнивтезиконфликти, но това може да бъде трудно, защото всеки служител принадлежи към семейство и това е малка общност, където всички се познават добре. Заради

подобни конфликти има семейства, които никога не посещават културния център, а това е проблем, защото културният дом беше единственото нещо, коетобешепостроеноспаритеотдържавнитекомпенсациизаромите (небяха даденииндивидуалникомпенсации).

Защобешеуспешен?

Наличието на силен институционален партньор в сътрудничество с бизнеса, койтоработискартографираненаучастиетоисъвместносъздаване, позволина проекта да има рамка, върху която ромската общност може да надгради собственатасивизия.

Church City Mission има много силно непрекъснато сътрудничество с ромската общност през текущи срещи по различни въпроси. Те се срещат редовно с, например, Husråd (представители на всяко голямо ромско семейство) по теми, които включват бюджети и как да се организират нещата в културния център Husråd бивамногоангажиранвизгражданетонапространствотоиимашесрещи заобратнавръзкаотносноархитектурата, използванетонапространствотоит.н.

„Попринципстававъпросзадемократизираненаобщественото пространство -

откаквосенуждаемикакдагополучим - когатонякой участвавдействителнотосъздаваненапроекта, тойпридобива

собственост, изграждавяравпроектаичувствапринадлежности собственосткъмнего. "

Else Abrahamsen - ръководителнапроектав Makers’ Hub

VISIT LØKKA - GRÜNERLØKKA -

Контекст: Grünerløkka e стартрадиционенкварталвОсло, вкойтоживееосновнонаселениеот работничсеката класа, но който е уязвим от процесите на джентрификация. Проектът се фоксуира върхудействия, които да запазят уникалните традиционни ценностинарайонаидаподкрепятразнообразиетоотхора, коитоживеяттам През 2018 г асоциацията стартира събитието Løkkadagene, което се реализира и досега всяка пролет и есен. Това са уникалните пазарни дни на Grünerløkka, в които си сътрудничат магазини, ресторанти, културни институции, доброволчески организацииипучличнатаадминистрация. Резюме:

Visit Løkka еНПОасоциациясчленскамасазаосигуряванеипо-нататъшноразвитие на рамковите условия за изкуствата, културата и бизнеса в местната общност на Grünerløkka, Осло. Сдружението е създадено през 2017 г. от местен жител и бизнес ентусиаст, който иска да увеличи възможностите за местния бизнес, както и за сектора на културата и изкуството Асоциацията работи за активизира градския животидастимулиравъзможнонай-многохорадаизползватипосещаватрайона на Grünerløkka. Асоциацията работи, за да покаже по най-добрия възможен начин районавнеговатацялостикатокатоатрактивнадестинация, чрезстратегическои дългосрочноразвитиенаидентичносттана Grünerløkka.

АСОЦИАЦИЯЗАБИЗНЕСИКУЛТУРА ВОСЛО

Изпълнение: Проектът

е стартиран като организация между съседи, която позволява на

собственицитенабизнесикултурнитеорганизациивобласттадасисътрудничат. Те успяха да привлекат много местни фирми да се присъединят и проведоха форумизасобственицинабизнесзатовакакмогатдасеподкрепятвзаимноида се свържат с обществения и културния сектор, за да създадат по-привлекателна социална и бизнес среда в района. Участието е високо и включва местни собственици на малък бизнес, както и мениджъри на по-големи вериги магазини (около 80 представители), носъщоикултурниигражданскиорганизации (около 50 представители) Понастоящем Visit Løkka е един от четирите пилотни проекта на плейсмейкингинициатива, наречена„Stedskaping no “ , покоято, впродължениена 6 месеца, сесъбираигенерираподкрепаипомощзареализираненаголямпроект заплейсмейкинг, ръководенотместниграждани.

Имаше бариери пред собствениците от имигрантски произход да се присъединяткъммрежата, тъйкатоутезипредставителилипсвашеизградено доверие да споделят финансова информация, а това се налага, тъй като

членскитевноскисеосноваватнаприходите. Те продължиха работата си, като се свързват с местните организации и

публичнатаадминистрацияидопринасятзасоциалнатасредавобщността.

Те имат четири срещи годишно с всички членове от културния сектор, за да дадат възможност на местните институции в района да се опознаят и да

обсъдятвъзможносътрудничество.

„Visit Løkka стратегически работивърхуподобряванетона

районаисъздаванетона разпознаваемадестинация –

превръщанетона

пространствотовмясто. Многое интереснодавидитекак градскоторазвитиеи

архитектуратавлияятвърху

психикатавиикакмалките промениправятмного. ”

ЯнРобъртДжонсен - главен

изпълнителендиректорна асоциацията Visit Løkka.

Важнифакториипредизвикателства.

Защобешеуспешен?

Теуспяхадаобединятширокагрупаотместнифирми, коетодадевъзможностза дългосрочнаустойчивостчрезмрежиинепрекъснатосътрудничествопоместни събитияисъздадепромянавидентичносттанаместниярайон.

Това е повече от просто икономическа асоциация, тъй като също така отчита културни и социални аспекти и има над сто местни предприятия и институции, коитосеприсъединеникаточленове

Ръководителите на проекта бяха местни жители, което даде възможност за постоянна достъпност и надграждане на доверие, още от самото начало на съществуваненамрежата.

Visit Løkka създадесъщо KulturHUB Grünerløkka, койтоецентър, състоящсеотместни културни институции, които се информират взаимно за текущите дейности и установяват сътрудничество и се подкрепят взаимно Организацията се финансираотчленскивнос, публичнофинансиранеичастноспонсорство, зада допринесе за наличието на квартал по-приветлив за живеене, по-устойчив и жизнен.

SPARKLING SPACES ВАРЕНДАЛ

Контекст:

През 2016 г. архитектурната фирма DOGA искаше да обърне тенденцията на изоставяне и опразване на магазини в градовете като стартира пилотния проект

„Sparkling Spaces”

втриразличниобщини: Tromsø, Lærdal и Arendal. Основнатацелна проектабешедазапълниградскитезонисдейностиидасъздадеинструментии методи, коитомогатдабъдатизползваниотнорвежкитеобщинизаактивиранена свободнитепространствазасъживяваненаградскитецентрове Резюме:

Целта на проекта беше да съживи градските центрове в Норвегия в полза на жителите, бизнес общността и културните дейности Проектът е иницииран и управляванотархитектурнатафирма DOGA, всътрудничествособщините Arendal, Lærdal и Tromsø, професионална референтна група, последващи изследователи от Норвежкия институт за градски и регионални изследвания и мрежа от общини и участници, работещи за развитие на градовете. Ръководителите на проекта започнахаспландатестваткакпразнитепомещениямогатдабъдатактивирании съживени Тенаправихатовачрезактивираненакомпании, участнициидейности в областта, за да се създаде нов живот в

набелязаните помещения, с цел да се осигуритрайнорешениезатекущадейност.

Изпълнение: Пилотният проект в Арендал започна с картографиране и ресурсен анализ, управлявани от архитектурното бюро DOGA ипартньорскагрупа, състоящасе от община Арендал и мрежата „Със сърце за Арендал“ , която включва над 100 организации, четиридоброволчески

центъра, Съветът на имигрантите на Арендал, културният форум на Арендал, търговскатаасоциациянаАрендалидр.

Бюрото работеше и с много работни групи, състоящи се от представители на културата и бизнеса, включително новопристигнали бежанци и образователния

център на Арендал. Те имаха за цел да подобрят демокрацията, като обвързват

месттните проблеми с по-широки

теми и примери за права и възможности и работеха за изграждане на местни мрежи Дългосрочната устойчивост на проекта беше осигурена чрез експериментиране с малки проекти за привличане на инвеститориибизнес, коитоследтовабихамоглидаподдържатвизиятанапроектав бъдеще чрез икономическа устойчивост. Ръководителите на проекта активно се обърнахакъмместнитезаинтересованистранизаучастиеисъбрахаразличнигрупи потребители, които да участват със своя принос. Това включваше организиране на улични партита за привличане на различни съмишленици, накаране на местни младежи за осъществяване на плейсмейкинг, за да активират обществените пространства в центъра на града през лятото, както и свързване с центрове за бежанциицентровезаобучениезавъзрастни. Преводачибяханаразположениепо време на уъркшопи, за да обучават хората на принципите на устойчивост и равни права, а семинарите се фокусираха върху това как тези концепции да бъдат приложени към местните проблеми За да осигурят по-високи нива на участие, те включиха местните жители от самото начало (питайки „какво трябва да направим

първо“) исъздадохауправителенкомитетиместниработнигрупи, вкоитоместните хорабихамоглидабъдатлидери.

„Новитеформинасътрудничествоиновитеметодизасвързванеи мотивираненаучастницикатособственициназемяипредприемачии идентифициранетонаинвеститорибяхацентралнивпилотнияпроектв Арендал“ .

Важнифакториипредизвикателства.

Мрежата обединява много различни гледни точки от различните местни заинтересовани страни – често има дискусии и разногласия – но те са се научили как да договарят и решават конфликти, използвайки различни инструменти. Те се срещат четири пъти годишно, за да създадат и поддържат визиятазаАрендал

Дългосрочното финансиране е трудност, тъй като схемите за финансиране

винагиискатиновативнипроектииидеи.

Да бъдеш приобщаващ е от ключово значение. Те винаги се опитват да достигнатдоновихораиновигрупи.

Проектът беше успешен много бързо и инвеститори дойдоха и искаха да започнат строителство в центъра на града и като изградят високоетажни сгради: това създаде напрежение между политици и частни инвеститори В

момента частните инвеститори се свързват с ръководителя на проекта, който организира обсъждания с местни заинтересовани страни, след което инвеститоритесевръщатобратновобщината.

Защобешеуспешен?

Те се свързаха с различни институционални партньори, което им позволи да достигнатдопо-широккръготучастници, коитообикновеноняматшансдасе свържатспроектиоттипаплейсмейкинг

Теимахадостатъчноголямбюджет, заданаематперсонал, койтодаработипо

ангажирането на общността и следваха методологически процес, като създавахаинструментиполезниинеохбодимивизапроцеса.

Участиетоешироко: многогласовебяхачутивпроцеситенапланиране.

Те създадоха интердисциплинарна и междусекторна партньорска група в допълнение към професионалните групи, съществуващи в в общината, което също допринесе за успешното управление на проекта Освен това в града

имаше редица спонтанно сформиращи се работни групи, в които участваха културниибизнесучастници.

Те имат физическо пространство за семинари и срещи, наречено „градскоселскаобщност“ , коетосеръководииподдържаотуправителниякомитет. Управителният комитет си сътрудничи

отдела за планиране в общинатаиемногоангажиранвразвитиетонацентъранаграда

СъздаваненаМеждународнияцентързавъздействие - АгдерАрендал.

Контекст:

Общностната градина Линдеруд беше избрана за проект „Жива лаборатория“ в Осло, като част от европейския проект „Хоризонт 2020“ „Мрежа за градове“ . ПроектътсефинансираотЕвропейскатакомисиявпродължениена 5 годиниисе фокусира върху даването на възможност за инициативи за градско земеделие в Ослоидемонстриратехнитесоциалнииикономическистойности Проектътсъщо така има за цел да създаде възможности за граждани и предприемачи, да улесни трансфера на знания за овластяване на местните граждани и да използва съществуващите, ноподценениресурси.

Резюме: ПроектътеиницииранотобщинатанаОсло (Агенциязаградскасреда) врамките на тяхната роля в проекта „Мрежа на градове“ , в сътрудничество с партньор от неправителственаорганизация (музея Linderud Farm, къдетосепровеждапроектът), социално предприятие партньор (Наболагсхагер), университет (Oslo Metropolitan University), изследователски институт (Норвежки институт за биоикономически изследвания) и с подкрепата на местната областна публична администрация (област Bjerke). Проектът реализира общностна градина в част от полетата на историческатафермаЛиндеруд, коятоебилазанемаренавпродължениенамного години Общностнатаградинавключвашепространствозабизнеса (тестовилехиза стартиращи фирми, работещи в градското земеделие), социални организации (малкитестовилехизаработасъссоциалнипредизвикателствачрезградинарство), земеделскаобщност, иоткритопространство, озелененоотПрироднатагимназия.

ОБЩНОСТНАГРАДИНАЛИНДЕРУД ВОСЛО

начувствозапринадлежносткъмрайона.

Изпълнение: Проектът планира ангажиране на общността много рано в процеса, чрез картографиране на местната демография и среща с местната публична администрация, за да се свърже с активни местни организации и участници от различен произход. Целите на проекта бяха социално включване и местна ангажираностнамладежи, женииместнижителиотимигрантскипроизходкато ключови целеви групи. Ръководителите на проекта достигнаха до тези групи, катосенасочихакъморганизациинажениимигранти (катоместната„Областна асоциациянамайките“ и„Активниженив Bjerke“), кактоичрезкандидатстванеза съфинансиране за наемане на местни имигрантски младежи за сезонни работници във фермата. По-ясни и по-формални роли на тези групи биха засилили припознаването на местната принадлежност за бъдещето (например чрез създаване на специфични по тема работни групи, които се срещат в близката библиотека през цялата година). Проектът беше комуникиран на местната общност както чрез официални, така и чрез неформални канали: общностни съвети, социални медии и уебсайт на фермата, както и чрез предаване “отустанауста” , чрезмладежииместнигрупи

Важнифакториипредизвикателства: Защобешеуспешен?

Свързването с местни институционални партньори беше ключова цел, която, надяваме се, ще даде възможност на проекта да продължи след края на европейското финансиране (август 2023 г.). В момента има връзки с местното

основноучилищеигимназия, нонямаясниофициалниролизатезипартньори. Подкрепенатаотобщносттаселскостопанскаградина (съссубсидираночленство засемействаснискидоходи) бешеотсъщественозначениезапривличанетона текуща поддръжка и доброволци, особено поради участието на местната „Областнаасоциациянамайките“

Създаването на пространство за принадлежност на целевите групи е предизвикателство, тъй като потребителите, които имат време и ресурси да участват доброволно (или се ангажират с рискова тестова база за стартиране), обикновено са млади норвежци с по-високи доходи или западноевропейци.

Текущотоучастиеначленоветенаместнатаобщностщебъдепилотиранотази година чрез редовни срещи в пространство в местния търговски център, управлявано съвместно от районния офис и библиотеките на Дайхман, където

щебъдатсъздадениработнигрупизаконкретнизадачи.

Проектът имаше достатъчно голям бюджет, за да наеме отделен човек, който през пръвата година да работи на непълно работно време за ангажиране на общността.

Партньорите работиха заедно по заявленията за съфинансиране, така че да могатданаематместнимладежиидаорганизиратголемибезплатнисъбития, за да може общността да дойде и да изпита новото пространство за срещи и да дадесвояпринос.

„Участиетовлятнатапрограмаза работамидадевъзможностда придобияновиумения, коитомогада използвампритърсененабъдеща работа... Бяхтолковащастливда работязаедносдругимладежисъс сходниинтересиисъздадохмного новиприятелииконтактичрез мрежатавЛиндеруд“ .

Младежкиучастниквлятната програмазаработавОсло, 2021

ОСНОВНИЗАКЛЮЧЕНИЯ

БЪЛГАРИЯ

По-голяматачастот инициативитеза плейсмейкингсеръководят отНПорганизации Свързванетосместен институционаленпартньоре полезнозадългосрочна поддръжка

Повечетопартньорииграха ролявизпълнението, нопомалковпроцеситена вземаненарешения.

Повечетопроектинеуспяват даформулиратясноролитена партньоритеили доброволцитеи

партньорстватаобикновеносе ръководятотединучастник, койтоделегиразадачина другипартньори

Проектитенай-честонеуспяха дасподелятнаученитеуроцис общносттаилидапроведат последващисеминариза случилотосеспроекта, каке интегриранприносъти предизвикателствата, пред коитосаизправени

Нивотонаучастиена местнитежителие

ограниченодоконсултациии вземаненарешенияпо временаизпълнението (ниво 4 встълбатанаучастиетона Арнщайн) Имаголямо разнообразиеотначини, по коитоплейсмейкинг инициативитепозволяватна местнитехорадасевключат

По-голяматачастот проектитебяханаясноси имахазацелдасесвържат сместнатаисторияи културатанарайона, където сеосъществявапроектът

По-голяматачастот участиетоиматенденцияда попадамеждунива 4 и 5 в стълбатанаАрнщайнза гражданскоучастие Има голяморазнообразиеот начини, покоито плейсмейкингинициативите ангажиратцелевитегрупи. Предидапланирамепроектите, повечетооттези, коитобяха успешни, спрямонашето изследване, бяхазапочналис процеснасъбираненаосновна информацияикартографиране напространството, коетотрябва дабъдетрансформирано

Изглежда, чемногоот плейсмейкъритеиматзацелда променятместнатаидентичност, дасъздадатпринадлежностида засилятролятанагражданите, норядкотезицелиса идентифициранивтази треминология

Моделътзавъвзлаганена услуга (напримеробщината данаемасоциални предприятиязаизпълнение напроектиза

плейсмейкинг) стававсепоразпространениедобър примерзаустойчиви проекти

Библиография

Abrahamsen, Rita. (2000). Disciplining Democracy: Development Discourse and Good Governance in Africa. Zed Books, London.

Akbar, P. N. G., and Edelenbos, J. (2020). “Social Impacts of Place-Making in Urban Informal Settlements: A Case Study of Indonesian Kampungs” Soc. Sci. 2020, 9(6), 104.

Arnstein S. R. (1969). “A Ladder of Citizens Participation” Journal of the American Institute of Planners 35:216-224)

Blackford, B and Lee, J (2020) “Does Placemaking Lead to a Resident’s Greater Place Dependence and Place Identity in Rural Communities? Empirical Evidence in Indiana.” State and Local Government Review 52(1):0160323X2097969

Bradley, A., Reich, C., Izquierdo, L. M., Gallis, H., Haas, M., Gunst, R. (2019) Exploring Placemaking in Context. JPI Urban Europe.

Brand, Rinske, and Stam, Rozemarijn. “Sofia City Branding, Placemaking and Urban Transformation: A Personal Account.” Placebrandobserver.com, The Editorial Team, 27.02.2018, https://placebrandobserver.com/sofia-city-branding-placemaking-urbantransformation/

Budig, K , Diez, J , Conde, P et al (2018) Photovoice and empowerment: evaluating the transformative potential of a participatory action research project BMC Public Health 18, 432.

Caputo, S., Akbar, P. N. G., and Edelenbos, J. (2021) Positioning place-making as a social process: A systematic literature review, Cogent Social Sciences, 7:1.

Cleaver, F. (2001). “Institutions, agency and the limitations of participatory approaches to development” in Cooke, B and Kothari, U Participation: the new Tyranny? Zed Books, London: pp.36-55.

Cresswell, J., (2007) Qualitative Inquiry and Research Design: Choosing among five approaches. Sage, Thousand Oaks.

Dunleavy, P (2019) “Micro-institutions and Liberal Democracy ” Accessed at Microinstitutions and Liberal Democracy (sagepub.com) 08.02.2022.

Elwood, Sarah, Lawson, Victoria, and Nowak, Samuel. 2015. “Middle-Class Poverty Politics: Making Place, Making People” 10 December, 2014. Annals of the Association of American Geographers V.105, Issue 1: pp 123-143.

Involve org (2022) Vision Accessed at Our Vision | involve org uk on 08 02 2022

Jeroen Laven, Sander van der Ham, Siënna Veelders, Hans Karssenberg. 2017. The City at Eye Level. Uitgeverij Blauwdruk: Wageningen.

King, AC and Woodroffe, J 2017 , 'Walking Interviews', in P Liamputtong (ed.), Handbook of Research Methods in Health Social Sciences , Springer Singapore, Singapore, pp 1-22

Kinney, P. (2017). Walking interviews. Social Research Update, (67), 1-4. Retrieved July 1, 2019, from http://sru.soc.surrey.ac.uk/SRU67.pdf

Madison, Elena. “Placemaking Takes Off in Sofia, Bulgaria.” Project for Public Spaces, 14 September, 2011, https://www pps org/article/placemaking-takes-off-in-sofia-bulgaria

Nykiforuk CI, Vallianatos H, Nieuwendyk LM. (2011). Photovoice as a Method for Revealing Community Perceptions of the Built and Social Environment. Int J Qual Methods;10(2):103124.

Polonsky, M. J. & Waller, D. S. (2019). Ethical considerations. In Designing and managing a research project (pp 85-110) SAGE Publications, Inc

Project for Public Spaces. “Stronger Citizens, Stronger Cities: Changing Governance Through a Focus on Place ” 16 March, 2013, Stronger Citizens, Stronger Cities: Changing Governance Through a Focus on Place (pps.org).

Saunders, M., (2012) Choosing research participants. in Symons G, Cassell C (eds.) The Practice of Qualitative Organizational Research: Core Methods and Current Challenges. London : Sage , pp. 37-55.

Sokolaj, Ursula. June 2021. "Inclusion and placemaking based participation The case of Klostergata56" Master’s thesis in Urban Ecological Planning, Norwegian University of Science and Technology, Faculty of Architecture and Design Department of Architecture and Planning.

UNICEF. 2020. “Minimum Quality Standards and Indicators for Community Engagement”

Accessed on 20 10 2021: Minimum quality standards and indicators in community engagement | UNICEF Middle East and North Africa.

Wolff, J., and De-Shalit, A. (2007). Disadvantage. Oxford: Oxford University Press.