Официално решение на Европейския комитет по социални права относно Жалба № 46

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНИ ПРАВА

СЪВЕТ НА ЕВРОПА

РЕШЕНИЕ ПО СЪЩЕСТВО 3 декември 2008 г.

Европейски център за правата на ромите срещу България Жалба № 46/2007 Европейският комитет по социални права, комитет от независими експерти, учреден съгласно член 25 от Европейската социална харта (наричан по-нататък “Комитетът”), на своята 233-та сесия, на която присъстваха: Г-жа Полонка КОНЧАР, Председател Г-н Анджей СВЯТКОВСКИ, Първи заместник-председател Г-н Текин АКИЛИОГЛУ, Втори заместник-председател Г-н Жан-Мишел БЕЛОРЖИ, Главен докладчик Г-н Алфредо БРУТО ДА КОСТА Г-н Никитас АЛИПРАНТИС Г-жа Чила КОЛОНАЙ ЛЕХОЦКИ Г-н Лусиен ФРАНСОА Г-н Лори ЛЕПИК Г-н Колм О’СИНИЙД Г-жа Моника ШЛАХТЕР Г-жа Биргита НИСТРЬОМ Г-жа Людмила ХАРУТЮНЯН Г-жа Аналиса ЧАМПИ Със съдействието на г-н Режис БРИЙА, изпълнителен секретар, След обсъждане, състояло се на 2 и 3 декември 2008 г., Въз основа на доклад, представен от г-жа Биргита НИСТРЬОМ, Произнесе следното решение, прието последната спомената дата:

1

ПО ПРОЦЕДУРАТА 1. Подадената жалба от Европейския център за правата на ромите (наричан понататък „ЕЦПР“) бе заведена на 23 октомври 2007 г. Европейският комитет по социални права („Комитетът“) я обяви за допустима на 5 февруари 2008 г.

2. Съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от Протокола за системата за колективни искове (наричан по-нататък „Протоколът“) и с решението на Комитета по допустимостта на жалбата, на 11 февруари 2008 г. Изпълнителният секретар предостави текста на решението по допустимостта на българското Правителство (наричано по-нататък “Правителството”), на организациятажалбоподател, както и на държавите-страни по Протокола, държавите, ратифицирали Ревизираната харта и направили декларация в съответствие с член D, параграф 2, а също и на международните организации на работодателите и на профсъюзите, упоменати в ал. 2 на чл. 27 от Хартата от 1961 г., а именно на Европейската конфедерация на профсъюзите (наричана по-нататък „ETUC”), на Бизнесюръп (бившата UNICE) и на Международната организация на работодателите (наричана по-нататък „IOE”).

3. Съгласно член 31, параграф 1 от Правилата на Комитета, Комитетът определи датата 30 април 2008 г. като краен срок за представяне на становището на Правителството по съществото на жалбата. Подаденото становище беше заведено на 2 май 2008 г.

4. Съгласно член 31, параграф 2 от Правилата на Комитета, Председателят на Комитета определи датата 15 юли 2008 г. като краен срок за представянето на отговора на ЕЦПР. Отговорът бе заведен на 15 юли 2008 г. и препратен на Правителството на 24 юли 2008 г. ТВЪРДЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ А – Организацията - жалбоподател 5. ЕЦПР твърди, че българското здравноосигурително законодателство дискриминира определени групи лица като, например, ромската общност. ЕЦПР също така твърди, че правителствените политики не отразяват специфичните здравни рискове на ромската общност и че правителството не е предприело никакви действия за прекратяването на практиката на дискриминиране от страна на здравните работници спрямо ромите. ЕЦПР твърди нарушение на член 11 и 13 от Ревизираната харта, тълкуван самостоятелно или във връзка с член Е.

B – Правителството 6. Правителството заявява, че релевантното законодателство гарантира равен 2

достъп до здравно осигуряване за всички граждани и че то е предприело адекватни позитивни мерки за подобряване здравния статус на ромската общност. Въз основа на това, Правителството моли Комитета жалбата да бъде обявена за изцяло неоснователна.

ОТНОСИМО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО 7. Съгласно становищата, представени от страните, относимото национално здравноосигурително законодателство се състои в следното: Правото на достъп до здравни грижи е уредено основно в два нормативни акта: - Законът за здравното осигуряване от 1998 г., - Законът за здравето от 2004 г.

8. В България действа системата на задължителното здравно осигуряване. Основните разпоредби от Закона за здравното осигуряване гласят: Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4, изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.

(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания. Чл. 5. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

9. Осигурените лица, които заплащат редовно здравноосигурителните си вноски, имат следните права, уредени в Закона за здравното осигуряване: Чл. 35. Задължително осигурените имат право: 1. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) да получават медицинска помощ в обхвата на 3

основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 2. да избират един изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК; 3. на спешна помощ там, където попаднат; 4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ; 5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители; 6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите.

7. (нова, ДВ, бр. 95 от 2006 г., влиза в сила от деня на влизането в сила на Договора за присъединяването на Р. България към Европейския съюз) да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.

10. Правото да получават здравна грижа, без да заплащат здравноосигурителни вноски, имат лицата, получаващи социални помощи или целеви помощи за отопление. Чл. 40 ал. 3 от Закона за здравното осигуряване посочва лицата, чието здравно осигуряване е за сметка на републиканския бюджет: Чл. 40. (изм.,ДВ,бр.107 от 2002 г.) (3) (пред.ал.2,ДВ,бр.105 от 2006 г.) Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1: 1. (доп., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование; 2. студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка; 3. (нова, ДВ, бр. 18 от 2006 г.) чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет No 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет No 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България; 4. (пред. т.3, ДВ, бр. 18 от 2006 г.; отм., бр. 46 от 2007 г.)

5. (доп., ДВ, бр. 119 от 2002 г.; изм., бр. 111 от 2004 г.; пред. т. 4, бр. 18 от 2006 г.) гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги; 6. (пред. т. 5, ДВ, бр. 18 от 2006 г.) задържаните под стража или лишените от свобода; 7. (пред. т. 6, ДВ, бр. 18 от 2006 г.) лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; 8. (пред. т. 7, ДВ, бр. 18 от 2006 г.; отм., бр. 95 от 2006 г.)

9. (пред. т.8, ДВ, бр. 18 от 2006 г.) родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.

10. (нова, ДВ, бр. 111 от 2004 г.; пред. т.9, бр. 18 от 2006 г.) съпрузите на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии - за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл.233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - за периода на получаване на обезщетението.

4

11. Здравното осигуряване на безработните лица се поема от държавата, съгласно следната разпоредба на Закона за здравното осигуряване: Чл. 40. (изм., ДВ, бр. 107 от 2002 г.) (1) 8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица - размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на фонд "Безработица" и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

12. Българският Закон за здравното осигуряване урежда заплащането на потребителска такса за всяко посещение при лекар и за всеки ден болничен престой. Някои категории лица, включително получаващите социално подпомагане, са освободени от заплащането на тази такса: Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лев; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) за всеки ден болнично лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не повече от 10 дни годишно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) Сумите по ал. 1 са за оказаната медицинска помощ.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Разликата между сумата по ал. 1, т. 1, изречение първо и сумата по ал. 1, т. 1, изречение второ се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.

5

13. Съгласно Закона за социалното подпомагане от 1998 г. (изм. през 2008 г.), социално подпомагане може да се получава в продължение на не повече от 12 месеца: Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2008 г., в сила от 01.07.2008 г.) Безработните лица в трудоспособна възраст, с изключение на лицата по чл. 12б, ал. 2, могат да получават месечна социална помощ непрекъснато за срок от 12 месеца.

(2) Правото на месечно социално подпомагане се възстановява след изтичане на 12 месеца от прекратяването му при условията и по реда, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага в случаите по чл. 12б, ал. 4.

14. Определени групи лица не са ограничени от 12-месечния срок, уреден в Закона за социалното подпомагане, и получават социално подпомагане и здравни грижи неограничено: Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика.

(2) Лицата по ал. 1, отказали участие в програми за заетост, се лишават от месечни помощи за срок от една година.

(3) Реализирането на програмите по ал. 1 се осъществява съвместно от общинските администрации, държавните, общинските и частните предприятия и други юридически лица, териториалните поделения на Агенцията по заетостта и на Агенцията за социално подпомагане.

(4) Включването в програми за заетост по ал. 1 не е задължително за: 1. полагащите грижи за деца до 3-годишна възраст: а) майки (осиновителки, осиновители); б) родители, които отглеждат сами децата си; в) настойници; 2. бременни жени след третия месец на бременността им; 3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност; 4. лицата, полагащи грижи за болен член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен; 5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които имат увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ; 6. лицата с психични заболявания, установени от компетентните органи.

15. Чл. 82 от Закона за здравето урежда видовете медицински услуги, които българските граждани могат да получат извън системата на задължителното здравно осигуряване, а именно: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 6

2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.

16. Според Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ всяко здравно заведение трябва да предостави необходимия обем от спешна медицинска помощ на всяко лице, което се нуждае от такава, без значение от неговата националност, местожителство и здравноосигурителен статус. Лицата, които имат право на спешна медицинска помощ, са изброени по-долу: Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Обект на спешна медицинска помощ са: 1. всички болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им; 2. болни и пострадали, потърсили сами помощ в спешните отделения или сектори на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП); 3. лица с данни за психично разстройство, които представляват опасност за себе си или околните; 4. жени със започващо раждане или аборт; 5. деца до една година, за които е потърсена медицинска помощ; 6. болни и пострадали, при които не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването.

17. Постановление на Министерски съвет № 17/31.01.2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на български граждани за 2007 г., които нямат доход и/или лично имущество, което им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес определя, че лицата, които могат да се ползват от правата в ПМС № 17 следва, при постъпването си в 7

болница, да декларират социалния си статус. Дирекция „Социално подпомагане“ към Министерството на труда и социалната политика следва да покрие болничните разходи в рамките на 7 дни от подписването на декларацията от пациента, ако той/тя изпълнява следните изисквания: чл. 1. (3). (3) Средствата по ал. 1 се отпускат за български граждани, които: 1. не са здравноосигурени при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване; 2. нямат доходи; 3. нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност да надхвърля 500 лв.; 4. не притежават движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето; 5. нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; 6. не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години; 7. не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години; 8. не са пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца с изключение на случаите за лечение на заболяване.

18. Като цяло, правото на здравно осигуряване в България е основано на система от задължително здравно осигуряване под формата на заплащане на здравноосигурителни вноски. Лицата, които заплащат здравноосигурителните си вноски, имат достъп до медицинско обслужване и до цял набор от медицински услуги. Съществува изискване да се заплащане потребителска такса при всяко посещение при лекар, както и такса за всеки ден болнично лечение. Определени категории лица са освободени от заплащането на здравноосигурителни вноски. Такива са социално слабите, и по-конкретно, лицата, получаващи социално подпомагане и целеви помощи за отопление или помощи за безработица. Тези лица са освободени от заплащане на здравноосигурителни вноски, а също така могат да бъдат освободени от заплащане или да не заплащат целия размер на потребителска такса за посещение при лекар или за болнично лечение. Заедно с това съществува и възможност за получаване на помощи в натура, на която имат право всички граждани, независимо от здравноосигурителния си статус. По този начин се осигурява спешна медицинска помощ, както и определен минимум медицински услуги.

8

ПРАВОТО 19. Относими разпоредби на член 11, 13 ал. 1, 2 и 3, и член Е от Ревизираната харта: Чл. 11 – Право на опазване на здравето Част I: “Всеки има право да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.“ Част II: “С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на опазване на здравето договарящите страни се задължават да предприемат пряко или в сътрудничество с държавни или частни организации необходимите мерки, насочени в частност към: 1.

2.

3.

премахване, доколкото е възможно, на причините за заболявания; създаване на служби за консултации и образование с цел подобряване на здравето и развиване на чувство за индивидуална отговорност по въпросите на здравеопазването; предотвратяване, доколкото е възможно, на епидемиите, ендемиите и на другите болести, както и на злополуки.“

Чл. 13 – Право на социална и медицинска помощ Част I: “Всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ.“ Част II: “С цел да осигурят ефективното упражняване на правото на социална и медицинска помощ договарящите страни се задължават: 1. да осигурят необходимата помощ за всяко лице, което не разполага с достатъчно средства и което не е в състояние да си осигури тези средства със собствени сили или да ги получи от друг източник, в частност от обезщетения по схема за социално осигуряване, а в случай на болест - да му осигурят грижите, които се изискват от неговото състояние; 2. да гарантират, че политическите или социалните права на лицата, получаващи такава помощ, няма да бъдат ограничавани по тази причина; 3. да осигурят всекиму възможност да получава от компетентни държавни или частни служби такива съвети и лична помощ, каквито са необходими, за да се предотврати, отстрани или облекчи негова лична или семейна нужда; (...).“ Чл. Е – Недопускане на недискриминация „Упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.“

9

I.

ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

A. Твърдяното правно ограничение на достъпа до здравно осигуряване и медицинска помощ за лица в социално уязвимо положение 20. ЕЦПР твърди, че неспособността на Правителството да осигури всеобщ достъп до здравно осигуряване лишава голяма група роми от достъп до здравна грижа. Въпреки че съществуващото законодателство урежда за лицата в социално уязвимо положение здравно осигуряване, субсидирано от държавата, на такова субсидиране имат право само онези лица, които изпълняват изискванията за получаване на социално подпомагане или които получават помощи като безработни. Имайки предвид, че много роми не получават социално подпомагане или не са регистрирани като безработни, те нямат възможност да се ползват от този вид обществено здравно осигуряване (в някои градове процентът на здравно неосигурени роми варира между 40% и 90%).

21. Според ЕЦПР, достъпът на социално слаби лица до здравно осигуряване е допълнително ограничен от промените в Закона за социалното подпомагане от 2006 г., тъй като социалното подпомагане се прекъсва за период от една година след изтичането на 18 месеца. Това означава, че ако едно лице продължи да бъде безработно през годината, в която социалното му подпомагане е прекъснато, това лице ще изгуби и здравноосигурителните си права.

22. ЕЦПР също твърди, че много роми нямат достъп до субсидирано от държавата здравно осигуряване, тъй като са дългосрочно безработни, които често не са регистрирани като такива или са отпаднали от системата за получаване на помощи за безработица. Други, които отговарят на условията за социално подпомагане, а следователно и на условията за здравно осигуряване, не са подали молби за здравно осигуряване и следователно не могат да се ползват от него. Много други роми са изгубили правото си на социално подпомагане или получават помощите нередовно, и по този начин също се оказват без здравноосигурителна помощ.

23. В становището си, изпратено в отговор на жалбата, Правителството представя преглед на правната рамка на правото на опазване на здравето, като главно се позовава на здравноосигурителната система чрез плащане на вноски. Споменава се и член 40, ал. 3 на Закона за здравното осигуряване, според който лицата, отговарящи на условията за получаване на социални помощи или за целеви помощи за отопление по реда на Закона за социалното подпомагане, също така отговарят и на условията за здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет.

24. Успоредно със стандартната здравноосигурителна система съществува и друга система за предоставяне на здравна грижа, която се финансира от бюджета и предоставя услуги, отделни от услугите, получавани при 10

заплащане на месечните здравноосигурителни вноски. Тя е достъпна за всички граждани и се изразява, например, в спешна медицинска помощ или акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени (вж. чл. 82 от Закона за здравето). Правото на спешна медицинска помощ е уредено и в Наредба № 25 от 04.11.1999 г. (вж. параграф 16 по-горе), според която всяко здравно заведение трябва да предостави необходимата спешна медицинска помощ на всяко лице, което се нуждае от такава, без оглед на неговата националност, местожителство или здравноосигурителен статус.

25. Правителството твърди, че разноските за болнично лечение на лица без доходи, които са здравно неосигурени, се поемат от държавата въз основа на Постановление на Министерския съвет № 17 от 31.01.2007 г., за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, за периода 2007-2008 г.

26. По отношение на твърденията на ЕЦПР за прекъсването на социалното подпомагане след 18 месеца1 и последващата загуба на здравноосигурителни права, Правителството подчерта, че прекъсването на социалните помощи не се отнася до социално слабите лица в най-тежко положение (чл. 12б, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане) и следователно тези лица ще продължат да се ползват от здравноосигурителни права. В. Твърдените системни пречки пред ефективното упражняване на правото на здравна защита 27. ЕЦПР твърди, че бедността и високото равнище на социална изключване дават отражение върху трудния достъп на лицата от ромски произход до здравни услуги, което от своя страна води до постоянно влошаване на здравословното им състояние. Социално слабите лица нямат способността да си осигурят подходяща здравна грижа и, освен при спешни случаи, не могат да си позволят лекарска грижа, нито болнично лечение. Според официални данни, 65-70% от ромското население в страната живее под прага на бедността.

28. ЕЦПР също така твърди, че лошите условия за живот сред преобладаващата част от ромското население в България, като например подчертано по-лоши от нормалния стандарт жилищни условия, нехигиенична среда, сегрегираните ромски общности, невключени в системата на обществените услуги, са също ключови фактори, които имат пагубно въздействие върху здравословното състояние на ромите. В резултат на лошите санитарни условия за живот в ромските махали хората, живеещи там, често страдат от 1

Съответната разпоредба бе изменена през 2008 г. и понастоящем социалното подпомагане се прекъсва след 12 месеца (вж. също параграф 13 по-горе).

11

вирусни заболявания като хепатит, детски паралич и дифтерия.

29. Според ЕЦПР друг проблем, който възпира много от ромите да търсят здравна грижа, е затрудненият на практика достъп до здравни услуги. Реформирането на заведенията за здравна грижа в България е довело до неравностойно потруден достъп до здравните услуги за хората от ромски произход. На няколко места из страната поликлиниките в ромските махали са били затворени, като най-близките здравни заведения изискват ползване на градски транспорт, който повечето от жителите на ромските махали не могат да си позволят.

30. Правителството сочи в становището си, че в момента се реализират няколко финансирани от Европейския съюз проекти, насочени към подобряване на достъпа до здравните услуги на социално слабите лица в България. Пет пилотни мобилни групи са започнали работа в пет района в страната, като до края на годината се очаква да се започне работа и в други райони. Тези мобилни групи предлагат профилактични прегледи на лица без здравноосигурителни права. За периода от февруари до октомври 2007 г. общо 21 841 лица от уязвимите групи са били прегледани в пет пилотни региона, със специален фокус върху ромите.

31. Правителствената Здравна стратегия за лица в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства и съответният План за действие за периода 2005-2007 г. цели да преодолее лошото здравословно състояние на тези групи лица и да осигури равен достъп до здравните услуги. Важен елемент от приложението на стратегията се съдържа в извършването на прегледи и изследвания в районите, населявани преимуществено от роми. През 2007 г. са извършени общо 6 048 общи профилактични прегледи на здравно неосигурени лица. Прегледи на място на неосигурени лица, живеещи в райони с преобладаващо ромско население, възлизат на 14 501. Заедно с това, 1 000 жени са преминали през гинекологични прегледи.

32. Правителството посочва, че се развиват и други програми, целящи ограничаването на разпространението на ХИВ/СПИН, както и подобряване контрола на туберкулозата. И в двата случая основният начин да се достигне до хората от ромските общности е работата по места.

С. Твърдяната дискриминация спрямо ромите в предлагането на медицински услуги 33. ЕЦПР твърди, че расова дискриминация спрямо ромите при предоставяне на медицинска грижа се среща на всички нива в здравната система и варира от явен отказ на медицинско обслужване до по-сложни форми на неравностойно третиране, изразяващи се в по-нискокачествено медицинско обслужване на пациенти-роми. Една от твърдяните явни форми на дискриминация е неотговарянето на службите за спешна медицинска помощ по ефективен начин на обаждания от страна на роми за спешна помощ.

12

Съществуват множество данни за случаи в различни части на страната, когато при повикване от роми за спешна медицинска помощ линейки изобщо не са били изпращани или са били изпратени с голямо закъснение. В определен брой случаи тази практика е причинила смърт или сериозни увреждания на здравето на ромски граждани. В подкрепа на тези твърдения ЕЦПР представя сведения за конкретни случаи.

34. ЕЦПР твърди, че изключването от предоставяне на медицинска грижа има много по-негативно влияние върху ромските жени, които не получават акушеро-гинекологична грижа преди и след раждане. Това се вижда от представените няколко случая на неадекватна медицинска грижа, получена от ромски жени по време на бременността и раждането. В допълнение, ЕЦПР изтъква сегрегирането на ромските жени в болничните заведения. Твърди се, че материалните и санитарни условия, при които се настаняват за лечение ромските жени, са много по-лоши, каквато е и лекарската грижа за тях. Според представените сведения, практиката на сегрегиране на ромски жени в родилните отделения се наблюдава през последните 20 години.

35. Според ЕЦПР съществуват сведения за това, че роми са били подлагани на вербален тормоз от лекарите поради етническата си принадлежност. Поради това ЕЦПР твърди, че ромите са подложени на неравностойно третиране именно поради етническата им принадлежност.

36. Правителството счита, че твърденията за непредоставяне на спешна медицинска помощ на ромите са непотвърдени. Че това са отделни случаи на проява на непрофесионализъм от страна на отделни медицински работници в отделни здравни заведения или отделения.

37. Правителството сочи, че мерки за защита от дискриминация съществуват на национално ниво. То подчертава, че само две оплаквания са били направени от роми пред Комисията за защита от дискриминация във връзка с достъпа до медицинска грижа. В тези два случая, както и в трети, по който Комисията се е самосезирала, е била установена дискриминация поради непредоставяне на своевременна спешна медицинска помощ или поради тормоз на пациенти роми.

II. ПОЗИЦИЯ НА КОМИТЕТА (i) Предварителни бележки 38. Според ЕЦПР България е нарушила задълженията си по член 11 и член 13 във връзка с член Е от Ревизираната харта, тъй като законодателството не гарантира здравно осигуряване за лицата в най-уязвимо положение, както и поради толерирането на практики, които увреждат здравната защита на ромското население. ЕЦПР не твърди нарушение на всяка от разпоредбите поотделно, а твърди, че ситуацията в България представлява нарушение и на двете разпоредби едновременно.

13

39. Правата, защитени от член 11 (право на опазване на здравето) и член 13 (право на социално подпомагане и медицинска грижа), са тясно свързани. Комитетът намира, че настоящата жалба се основава върху член 11 в своята цялост и член 13, параграф 1. Основният проблем, засегнат в жалбата, се отнася до функционирането на системата на социалното подпомагане и медицинска грижа и кой има възможност да се ползва от тях, както и до въпроса за достъпа на ромските общности до медицинска грижа на практика.

(ii) Относно достъпа до здравно осигуряване и медицинска грижа 40. По отношение на оплакването на ЕЦПР, че здравното законодателство изключва ромите от достъпа до медицинска грижа, Комитетът намери, че никоя от разгледаните нормативни разпоредби не могат да бъдат наречени дискриминационни по признак етническа принадлежност. Основният нормативен акт в областта – Законът за здравното осигуряване от 1998 г., не прави разграничение между българските граждани по отношение на техните права и задължения, свързани с получаването на здравна грижа. Разпоредбите, съдържащи законовите изисквания за получаване на медицинско обслужване, както и тези за освобождаване от заплащане на здравноосигурителни вноски, са неутрални и няма основание да се приеме, че те дискриминират спрямо ромите.

41. Комитетът счита, че здравноосигурителна система, основана върху плащането на здравноосигурителни вноски, какъвто е случаят в България, би отговаряла на изискванията на Ревизираната харта, ако едновременно с това съществуваше и допълнителна здравноосигурителна система, от която да се ползват лицата, нямащи възможност за заплащане на здравноосигурнителни вноски, която да предоставя необходимата грижа, не само в условията на спешна медицинска помощ или в ситуации, застрашаващи живота.

42. Комитетът отбеляза, че освобождаването от заплащане на здравноосигурителни вноски на лица, получаващи социално подпомагане за целеви помощи за огрев и при безработица, чието здравно осигуряване е за сметка на републиканския бюджет, дава достъп до здравна грижа на социално слабите членове на общността.

43. Въпреки това, що се отнася до лицата, които не отговарят на изискванията за получаване на социално подпомагане или които са изгубили временно правото да получат социално подпомагане, Комитетът отбеляза, че тези лица са оставени без здравно осигуряване за периода на прекъсване на социалното подпомагане, тъй като Законът за здравното осигуряване поставя като условие за получаване на здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет наличието на статус на социално слаб и получаване на социални помощи. Основната задача е да се установи какви медицински услуги са достъпни за лицата, които са изгубили право на социално 14

подпомагане, а се нуждаят от здравна грижа. Комитетът отбеляза, че определени видове медицински услуги са достъпни за всички граждани без оглед на здравноосигурителния им статус, но са ограничени главно до спешна медицинска помощ и до акушерска помощ (вж. параграф 15 по-горе). Следователно, ако едно лице се нуждае от медицинска грижа, без тя да е спешна медицинска помощ, но не е здравно осигурено, то не би могло да се позове на съответните нормативни разпоредби, за да получи такава грижа.

44. Комитетът също така взе предвид Постановление № 17 от 31.01.2007 г., с което се урежда механизмът за покриване на разходите по болничното лечение на социално слаби лица (вж. параграф 17 по-горе). Постановлението представлява стъпка към подобряване на здравната грижа за социално слабите лица и тези в уязвимо положение, но заедно с това има редица недостатъци. Първо, тъй като Постановлението покрива само едногодишен период, то не предлага никакви дългосрочни решения на проблема. Заедно с това, Постановлението обхваща единствено покриването на разходи за болнично лечение, но не включва такива за първична или специализирана извънболнична медицинска помощ, от каквато би могло да се нуждае едно лице без доходи. Следователно, с оглед на това, че според уредбата на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта лице, което не разполага с финансова възможност за лечение, би трябвало да получи необходимата финансова помощ за него или то да му бъде предоставено безплатно – Комитетът счита, че мерките, предприети от Правителството, не осигуряват в достатъчна степен здравна грижа за социално слабите лица или тези в уязвимо положение, които се нуждаят от лечение, като по този начин е нарушило разпоредбата на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта.

(iii) Относно достъпа на роми до здравни услуги 45. Комитетът напомня, че член 11 от Хартата налага определен обхват от позитивни задължения, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на здраве, като следи за спазването на тези задължения, особено с оглед положението на социално слабите лица и уязвимите групи хора (вж. Заключение XVII-2 – Общи разпоредби).

46. Становището на ЕЦПР, че ромските общности са изложени на непропорционално по-големи рискове за здравето си, се потвърждава и от други източници: -

Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността в третия си доклад за България (2003 г.), казва, inter alia, че жителите на ромските квартали нямат достъп до основни обществени услуги, в това число здравеопазване и канализация. Жителите на тези квартали често са в много тежко здравословно състояние и не могат да си позволят лечение, тъй като наблизо няма здравни заведения, а и като цяло медицинското обслужване е недостъпно за тях от финансова гледна точка.

15

-

Докладът за България, изготвен от Консултативния комитет към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства през 2004 г., изразява загриженост за сериозността на проблема със здравословното състояние на ромите, които най-често обитават гета в покрайнините на населените места, често без подходящ достъп до основни битови условия за живеене, като вода и електричество.

-

По същия начин, Комисарят по човешките права в своя доклад за България (2001-2005 г.) сочи, inter alia, че основният проблем на ромските общности е „гетоизацията“ на някои ромски квартали, в които жителите често нямат дори елементарни условия за живот като питейна вода и електричество. В доклада още се казва, че ромските граждани продължават да бъдат жертви на дискриминация, включително в сферата на здравеопазването.

47. Комисията счита, че са налице достатъчно доказателства за това, че ромските общности не живеят в здравословна среда. Това положение може отчасти да се дължи на липсата на превантивни държавни политики, например липсата на превантивни мерки, осигуряващи чиста вода в ромските махали, както и неадекватността на мерките за осигуряване на добър стандарт от гледна точка на общественото здраве в жилищата в тези квартали (вж. ЕЦПР срещу България, жалба № 31/2005, решение по същество от 18.10.2006 г.).

48. Във връзка с мерките, предприети от властите за повишаване на здравната култура, здравни консултации и профилактични прегледи на ромското население, Комитетът отбелязва, че някои от програмите, въведени наскоро като например дейността на здравния медиатор - може да се отразят позитивно върху подобряването достъпа на ромите до здравни грижи. Въпреки това, Комитетът счита, че липсват систематични, дългосрочни правителствени мерки за повишаване на здравната култура.

49. Комитетът също така отчита, вземайки предвид представените в жалбата от ЕЦПР изследвания, че здравният статус на ромите е по-нисък в сравнение с останалата част от населението на страната. В своето становище Правителството поддържа, че здравословното състояние на ромите действително е лошо и се позовава на Здравната стратегия за лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства като метод за подобряването му. Въпреки това, Комисията счита, че Правителството е нарушило позитивното си задължение да осигури адекватен достъп до здравеопазване, по-конкретно като не е предприело стъпки да разреши конкретните проблеми, пред които ромските общности са изправени и които са резултат от нездравословните условия на живот и трудния достъп до здравна грижа.

50. По отношение на представените в жалбата примери за дискриминационни практики срещу роми при предоставянето на здравни услуги и, по-конкретно, неизпращането на линейки на спешна медицинска помощ в ромски квартали, 16

сегрегирането на ромски жени в родилните отделения или употребата на обиди на етнически принцип от страна на лекарите, Комитетът счита, че от тези немаловажни случаи не може да се направи изводът, че в областта на здравеопазването съществуват систематични практики на дискриминиране на ромите. Въпреки това, Комитетът намира, че тези конкретни случаи, взети заедно с останалите доказателства, представени от жалбоподателя, потвърждават извода на Комитета, че ромите в България не получават подобаващ отклик на своите общи и специфични здравни потребности.

51. Следователно, Комитетът намира, че непредприемането на подходящи мерки от страна на Правителството за разрешаване на проблемите на сегрегацията, маргинализацията на ромите и рисковете, които средата им на живеене представлява, както и проблемите, които много роми имат при опитите си да получат достъп до медицинско обслужване, представляват нарушение на член 11, параграф 1, 2 и 3 от Ревизираната харта, тълкуван във връзка с член Е.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Въз основа на горепосоченото, Комитетът прие с 13 на 1 гласа, че положението в България съставлява нарушение на член 11, параграф 1, 2 и 3, тълкуван във връзка с член Е, както и на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта. Съгласно Правило № 30 от Процедурния правилник на Комитета, по-долу е приложено особеното мнение на г-жа Аналиса Чампи.

(подпис) Биргита НИСТРЬОМ Докладчик

(подпис) Полонка КОНЧАР Председател

17

(подпис) Режис БРИЙА Изпълнителен секретар

Особено мнение на г-жа Аналиса Чампи 1. Не бих могла да се съглася с мнозинството относно това, че ситуацията в България съставлява нарушение на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта. Мнозинството намери, че „мерките, предприети от Правителството, не осигуряват в достатъчна степен здравната грижа за социално слабите лица или тези в уязвимо положение, които се нуждаят от лечение, като по този начин е нарушило разпоредбата на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта.“ (вж. пар. 44 по-горе, най-накрая). Според мен такова заключение не се подкрепя от изводите, направени в решението, нито пък съответства на разпоредбата на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта.

2. Според пар. 41 от решението „здравноосигурителна система, основана върху плащането на здравноосигурителни вноски, какъвто е случаят в България, би отговаряла на изискванията на Ревизираната харта, ако едновременно с това съществуваше и допълнителна здравноосигурителна система, от която да се ползват лицата, нямащи възможност за заплащане на здравноосигурителни вноски, която да предоставя необходимата грижа, не само в условията на спешна медицинска помощ или при опасност за живота.“ Противно на мнението, изразено от мнозинството, аз намирам, че ситуацията в България понастоящем изпълнява изискванията на Хартата.

3. Първо, Комитетът не е оценил подобаващо обстоятелството - с което и жалбоподателят се съгласява - че много от ромите не могат да се възползват от субсидирано от републиканския бюджет здравно осигуряване, тъй като те са често дългосрочно безработни, при това не са регистрирани като безработни или са отпаднали от регистрите на безработни лица, докато други, които получават социални помощи и следователно имат право и на здравно осигуряване, не са подали молба за получаване на субсидирано от бюджета здравно осигуряване и поради това не получават такова (вж. пар. 22 по-горе; подчертаването е на г-жа Чампи). Член 13, параграф 1 изисква договарящите страни да осигурят съответната помощ на тези лица, които поради липсата на средства са „неспособни да си осигурят необходимите средства *...+, като в частност бъдат подпомагани чрез системата на социалното подпомагане“. Разпоредбата не се отнася до лица, които „не желаят“ да получават социално подпомагане и единствено поради тази причина се оказват изключени и от правото да получават субсидирано от бюджета здравно осигуряване.

4. Що се отнася до получаването на медицинска грижа от лица, които не отговарят на изискванията за получаване на субсидирано от бюджета здравно осигуряване, мнозинството прие, че чрез мерките, предприети от българското Правителство, здравната грижа, предоставяна на социално слабите лица и лицата в уязвимо положение, е била подобрена, но не в такава степен, че да може ефективно да го гарантира. Този извод е достигнат, на първо място, от гледна точка на периода, за който се отнася Постановление № 17 от 18

31.01.2007 г. Според мотивите на решението, Постановлението не дава дългосрочно решение на проблемите, тъй като то се отнася до средства, предназначени за периода 2007 - 2008 г. По този начин мнозинството намира нарушение на член 13, параграф 1 от Ревизираната харта по отношение на обстоятелства, които още не са се проявили. Тъй като по време на излизане на решението Постановление № 17 е все още в сила, Комитетът не може да изключи възможността действието на Постановлението да бъде продължено и след изтичането на първоначалния едногодишен срок. От друга страна, независимо от предстоящите законодателни решения, установяването на бъдещи нарушения на договарящите страни не попада в компетентността на Комитета. Мнозинството намери още един законодателен „недостатък” на България в твърдяния ограничен предметен обхват на Постановлението, който засяга единствено „разходи за болнично лечение, но не включва такива за първична или специализирана извънболнична медицинска помощ, от каквато би могъл да се нуждае едно лице без доходи.” Член 13, параграф 1 единствено изисква лицата, които не отговарят на условията за социално подпомагане, да могат да получават адекватна помощ, а в случай на заболяване – необходимото им лечение. В тази връзка, Комитетът в свое друго становище е намерил, че „не попада в компетентността му да дава определение на необходимата грижа или пък на мястото, където тя е предоставяна” (вж. Заключения XIII-4; Становище по тълкуването на член 13, параграф 1, стр. 54-57).

5. В обобщение, в решението си мнозинството подлага българската субсидиарна система на здравно осигуряване, небазирана на плащане на месечни вноски, на тест за сравнимост със система, базирана на внасяне на здравноосигурителни вноски, вместо да използва като мерило минимума необходима грижа. По този начин, обхватът на член 13, параграф 1 на Ревизираната харта не само бива прекомерно разширен, но Комитетът също така влиза в явно противоречие с изходната точка в собствените си разсъждения, както беше посочено в параграф 2 по-горе.

19