Допълнителна конвенция за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни с робството Приета от Конференцията на упълномощените, свикана с резолюция 608 (XXI) на ИКОСОС от 30.04.1956 г. Влязла в сила от 30.04.1957 г. в съответствие с член 13. Ратифицирана с указ 215 от 10.06.1958 г. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
ПРЕАМБЮЛ Участвуващите в настоящата Конвенция държави, Смятайки, че свободата е вродено право на всеки човек, потвърдили в Устава своята вяра в достойнството и ценността на човешката личност, Вземайки под внимание, че Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации като общ идеал, към постигане на който трябва да се стремят всички народи и всички държави, е установила, че никой не трябва да бъде държан в робство или в зависимо състояние и че робството и търговията с роби се забраняват във всичките му форми, Признавайки, че от времето на сключването на Конвенцията за робството, подписана в Женева на 25 септември 1926 година и насочена за осигуряване премахването на робството и търговията с роби, е постигнат по-нататъшен прогрес по пътя към тази цел, Вземайки под внимание Конвенцията за принудителния труд от 1930 година и взетите след това от Международната организация на труда мерки, засягащи принудителния или задължителния труд, Вземайки предвид обаче, че робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни с робството, още не са ликвидирани във всички части на света, След като решиха, че Конвенцията от 1926 година, която остава в сила, сега трябва да бъде допълнена чрез сключване на Допълнителна конвенция, която да бъде насочена за интензификация на националните, както и на международните усилия за премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни с робството, се споразумяха следното:
РАЗДЕЛ I ИНСТИТУТИ И ОБИЧАИ, СХОДНИ С РОБСТВОТО Член 1 Всяка от участвуващите в настоящата Конвенция държави взема всички възможни и необходими законодателни и други мерки за осъществяване постепенно и в най-къс по възможност срок пълното отменяне или премахване на следващите по-долу институти и обичаи, където те още съществуват и независимо от това дали те се обхващат или не се обхващат от определението робство, съдържащо се в член 1 на Конвенцията за робството, подписана в Женева на 25 септември 1926 година; а) зависимостта поради дългове, т. е. положението или състоянието, възникващо вследствие залагане от длъжника като гаранция на дълга своя личен труд или на труда на зависимото от него лице, ако надлежно определяната стойност на извършваната работа не се прихваща за погасяване на дълга или ако продължителността на тази работа не е ограничена и характерът й не е определен; б) крепостничеството, т. е. такова използуване на земята, при което използуващият е длъжен по закон, обичай или спогодба да живее и работи на земята, принадлежаща на друго лице, и да изпълнява определена работа за такова друго лице, или срещу възнаграждение или без такова, и не може да изменя това свое състояние; в) който и да е институт или обичай, по силата на който: I. Обещават да омъжат жената или я омъжват без право на отказ от нейна страна нейните родители, настойникът, семейството или което и да е друго лице или група лица срещу възнаграждение и пари или в натура; II. Мъжът на жената, неговото семейство или неговият клан имат право да я предават на друго лице срещу възнаграждение или по друг начин, или
III. Жената след смъртта на мъжа се предава по наследство на друго лице; г) който и да е институт или обичай, по силата на който детето или юношата, по-млади от осемнадесет години, се предава от единия или от двамата му родители или от неговия настойник на друго лице срещу възнаграждение или без такова с цел експлоатирането на това дете или юноша или неговия труд; Член 2 За да се сложи край на институтите и обичаите, упоменати в буква в) на член 1 от настоящата Конвенция, участвуващите в нея държави се задължават да установят, където е необходимо, съответната минимална брачна възраст и да поощряват установяване на реда, при който се осигурява свободното изявление на съгласие от двете страни за встъпване в брак в присъствието на компетентното гражданско длъжностно лице или служител на култа, а също така да поощряват регистрацията на браковете.
РАЗДЕЛ II ТЪРГОВИЯ С РОБИ Член 3 1. Превозването или опитът за превозване на роби от една страна в друга с каквито и да било транспортни средства или съучастие в такива се смята като углавно престъпление по законите на участвуващите в настоящата Конвенция държави, и лицата, признати за виновни в тези престъпления, подлежат на строги наказания. 2. а) участвуващите в настоящата Конвенция държави вземат всички ефикасни мерки, за да възпрепятствуват плавателните съдове и летателните апарати, законно ползуващи се от тяхното знаме, да превозват роби и за наказване на лицата, виновни в такива деяния или в използуването на държавното знаме за тази цел; б) участвуващите в настоящата Конвенция държави вземат всички ефикасни мерки, за да попречат на това, с оглед техните пристанища, летища и крайбрежия да се използуват за превозване на робите. 3. Участвуващите в настоящата Конвенция държави разменят информации за осигуряване на практическата координация на вземаните от тях мерки в борбата против търговията с роби и взаимно се уведомяват за всеки случай на търговия с роби и за всеки опит да се извърши престъпление, за което на тях е станало известно. Член 4 Робът, намерил убежище на плавателен съд на държава, участвуваща в настоящата Конвенция, става свободен.
РАЗДЕЛ III РОБСТВО И ИНСТИТУТИ И ОБИЧАИ, СХОДНИ С РОБСТВОТО Член 5 В страната, където робството или институтите, или обичаите, упоменати в член 1 на настоящата Конвенция, още не са отменени или напълно премахнати, осакатяването, жигосването чрез изгаряне или по някакъв друг начин на роба, или лицето в зависимо състояние, за да се посочи това му състояние, или с цел наказание, или по която и да е друга причина, а също така и съучастието в такива действия се смята като углавно престъпление според законите на участвуващите в настоящата Конвенция държави и признатите за виновни в такива престъпления лица подлежат на наказание. Член 6 1. Поставянето на друго лице в робство или склоняване на друго лице да даде себе си или лицето, зависимо от това друго лице, в робство или опит за извършване на такива действия, или съучастието в тях, или участието в тайно уговаряне за извършване на което и да е от тези действия се смята като углавно престъпление по законите на участвуващите в настоящата Конвенция държави и лицата, признати за виновни в него, подлежат на наказание. 2. При спазване положенията на встъпителната част на член 1 от настоящата Конвенция положенията на точка 1 на настоящия член се прилагат също така към случаите на склоняване на друго лице за даване себе си или лицето, зависимо от това друго лице, в зависимо състояние, явяващо се резултат на институтите или обичаите, упоменати в член 1, към всеки опит за извършване на такова престъпление, към съучастието в него или
участието в тайно уговаряне за извършване на което и да е от тези престъпления.
РАЗДЕЛ IV ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 7 В настоящата Конвенция: а) под "робство", както то е определено в Конвенцията от 1926 година за робството, се разбира положение или състояние на лицето, по отношение на което се осъществяват някакви или всички правомощия, присъщи на правото на собственост, а като "роб" се разбира лицето, намиращо се в такова състояние или положение; б) под "лице в зависимо състояние" се разбира лице, намиращо се в състояние или положение, което се е създало в резултат на институтите или обичаите, упоменати в член 1 на настоящата Конвенция; в) под "търговия с роби" се разбира и в нея се включват всички действия, свързани със заграбването, купуването на което и да е лице или разпореждането с него с цел поставянето му в робство; всички действия, свързани с придобиването на роба с цел продажбата или размяната му; всички действия по продажбата или размяната на лицето, придобито с тази цел, и въобще всяко действие по търговията или превозването на роби с каквито и да било транспортни средства.
РАЗДЕЛ V СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ УЧАСТВУВАЩИТЕ В НАСТОЯЩАТА КОНВЕНЦИЯ ДЪРЖАВИ И СЪОБЩАВАНЕ НА СВЕДЕНИЯ Член 8 1. Участвуващите в настоящата Конвенция държави се задължават взаимно да си сътрудничат и с Организацията на обединените нации за осъществяване на изложените по-горе постановления. 2. Участниците в Конвенцията се задължават да изпращат на Генералния секретар на Организацията на обединените нации копия от всички закони, правила и административни разпореждания, издавани и въвеждани в действие за осъществяване на постановленията на настоящата Конвенция. 3. Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава получената съгласно точка 2 от този член информация на другите участници в Конвенцията и на Икономическия и социален съвет, в числото на документите, изпращани на Съвета за обсъждане на въпросите, което Съветът може да предприеме за изработка на по-нататъшни препоръки относно премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, които са предмет на настоящата Конвенция.
РАЗДЕЛ VI ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ Член 9 Не се допускат уговорки към настоящата Конвенция. Член 10 Споровете между държавите, участвуващи в настоящата Конвенция, относно тълкуването или прилагането й, неуредени по пътя на преговорите, се предават по искане на която и да е от страните, участвуващи в спора, в Международния съд, само ако страните не се съгласят за друг начин на уреждането им. Член 11 1. Конвенцията е открита за подписване от държавите - членки на Организацията на обединените нации, или на един от специализираните институти до 1 юли 1957 г. Конвенцията подлежи на ратификация от подписалите я държави и ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който уведомява за това всяка държава, подписала Конвенцията или присъединила се към
нея. 2. След 1 юли 1957 година Конвенцията ще бъде открита за присъединяване на държавите - членки на Организацията на обединените нации или на един от специализираните институти, или пък на която и да е друга държава, на която общото събрание на Организацията на обединените нации ще изпрати покана за присъединяване. Присъединяването се осъществява чрез депозиране на официален документ при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който информира за това всяка държава, подписала Конвенцията или присъединила се към нея. Член 12 1. Настоящата Конвенция се прилага към всички несамоуправляващи се, подопечни, колониални и други, невлизащи в метрополията територии, за международните отношения на които дадена държава, участвуваща в Конвенцията, носи отговорност; тази държава, при спазване на положенията на точка 2 на настоящия член, обявява през време на подписването, ратификацията или присъединяването към нея от невлизащите в метрополията територии или към кои от тези територии Конвенцията се прилага "ipso facto". 2. Във всеки случай, когато съгласно конституционните закони или практиката на участвуваща в Конвенцията държава или на невлизащата в метрополията територия се изисква получаване на предварително съгласие от тази територия, държавата прилага усилия, за да осигури получаването на необходимото съгласие на невлизащата в метрополията територия се изисква получаване на предварително съгласие от тази територия, държавата прилага усилия, за да осигури получаването на необходимото съгласие на невлизащата в метрополията територия. В течение на дванадесетмесечен срок от деня на получаване на съгласието уведомява за това Генералния секретар. Към територията или териториите, посочени в упоменатото известие, настоящата Конвенция се прилага от деня на получаването на известието от Генералния секретар. 3. След изтичане на споменатия в предходната точка 12 месечен срок съответните държави, участвуващи в Конвенцията, уведомяват Генералния секретар за резултатите на консултациите с намиращите се извън метрополията територии, за международните отношения на които те носят отговорност и съгласието на които за прилагане на настоящата Конвенция не е било дадено. Член 13 1. Настоящата Конвенция влиза в сила от деня, когато две държави станат нейни участници. 2. След това тя влиза в сила по отношение на всяка държава и територия от деня на депозирането на ратификационния документ или документа за присъединяване на тази държава, или известието за прилагане на конвенцията към тази територия. Член 14 1. Прилагането на настоящата Конвенция се разделя на последователни тригодишни периоди, от които първият започва да тече от деня на влизане в сила на Конвенцията съгласно точка 1 на член 13. 2. Всяка участвуваща в настоящата Конвенция държава може да я денонсира, като уведоми за това Генералния секретар не по-късно от шест месеца преди изтичането на текущия тригодишен период. Генералният секретар съобщава на всички други участници в Конвенцията за всяко такова известие и за деня на получаването му. 3. Денонсирането влиза в сила след изтичането на текущия тригодишен период. 4. В тези случаи, когато в съответствие с постановленията на чл. 12 настоящата Конвенция стане приложима към невлизащата в метрополията територия на участвуващата в настоящата Конвенция държава, тази държава може по което и да е време след това, със съгласие на съответната територия да изпрати известие на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за денонсиране на настоящата Конвенция по отношение на тази територия. Това денонсиране влиза в сила една година от деня на получаването на такова известие от Генералния секретар, който съобщава на всички други участници в Конвенцията за това известие и за деня на получаването му. Член 15 Настоящата Конвенция, чийто английски, испански, китайски, руски и френски текст са еднакво автентични, се предава на съхранение в архива на Секретариата на Организацията на обединените нации. Генералният
секретар изготвя заверени копия от нея за препращане на участвуващите в настоящата Конвенция държави, както и на всички други държави - членки на Организацията на обединените нации и специализираните учреждения. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха настоящата Конвенция на датите, посочени срещу съответните им подписи. Съставена в Европейското отделение на Организацията на обединените нации в Женева на 7 септември 1956 година.