Становища и възгледи относно правата и законовите гаранции за психично болните Приети от Генералната асамблея на Световната психиатрична асоциация на Осмия световен конгрес по психиатрия, Атина, Гърция, 17 октомври 1989 г.
Изпълнителният комитет на Световната психиатрична асоциация, по време на Осмия световен конгрес по психиатрия, Атина, Гърция, 1989 г., предложи за одобрение от Генералната асамблея харта на правата на психиатричните пациенти. В известен смисъл, тази харта продължава и допълва Хавайската декларация. Тя съдържа становищата, които ръководството на Световната психиатрична асоциация оповести през изтеклите шест години, главно в случаи на интервенции от страна на Световната психиатрична асоциация до Работната група, създадена от Икономическия и Социален съвет (чрез Комисията за човешки права на Организацията на обединените нации) "по въпроса за задържането на лица, обосновано с проблеми на психичното им здраве или поради това, че страдат от психично разстройство". От публикации в Бюлетина на Световната психиатрична асоциация е известно, че както въведението, така и текстовете, предложени в Доклада на тази Работна група (станал известен след това по името на председателя й - Доклад на Дейъс) породиха загриженост в Асоциацията и сред членуващите в нея, че в действителност са един антипсихиатричен документ. В по-късен етап, Световната психиатрична асоциация, заедно с други неправителствени организации, участва в съвместни срещи, уредени от Отдела за психично здраве на Световната здравна организация. В резултат на това на комисиите на Организацията на обединените нации бяха предложени изменения в няколко параграфа на окончателния вариант на Доклада Дейъс. Следващото изложение представя накратко становищата и възгледите на Изпълнителния комитет и Комитета по етика на Световната психиатрична асоциация и отразява цялостно основните ръководни начала относно правата на психиатричните пациенти, така както бяха приети от Редовната генерална асамблея в Атина на 17. 10. 1989 г. СТАНОВИЩА И ВЪЗГЛЕДИ Лицата, които страдат от психична болест, трябва да се ползват от същите човешки права и основни свободи, както всички други граждани. Те не трябва да бъдат обект на дискриминация поради психичната болест. Психично болните лица имат право на професионално, хуманно и зачитащо достойнството им отнасяне. Те трябва да бъдат защитавани от експлоатация, злоупотреба и унижаване в съответствие с етичните стандарти на Хавайската декларация, преработени и приети от Генералната асамблея на Световната психиатрична асоциация във Виена, 1983 г. Световната психиатрична асоциация се придържа към основните принципи, посочени в Хавайската декларация, която ясно определя минималните изисквания за етични стандарти на психиатричната професия. Хавайската декларация посочва, че целта на психиатрията е да лекува психичната болест и да дава принос за постигане на психично здраве. Тя отрича злоупотребата по какъвто и да е начин с психиатрията и подчертава, че психиатърът трябва да служи на най-добрия интерес на пациента, в съгласие с приетите научни знания и етични принципи. Здравното законодателство следва да осигурява адекватно и ефективно лечение на всички пациенти, включително психиатричните пациенти и да защитава тяхното право на лечение с приемливи стандарти в или извън лечебни заведения. В този смисъл не трябва да съществува дискриминация на психиатричните пациенти. Навсякъде, където е възможно, психиатричните служби трябва да са интегрирани в системата на здравни и социални грижи. Всички пациенти трябва да бъдат лекувани и да получават грижи, доколкото е възможно, в общността, в която живеят. Психиатричните пациенти трябва, по принцип, да бъдат лекувани по същите правила, както другите пациенти, като са облагодетелствани от факта, че по-голямата част от тях могат да бъдат лекувани доброволно в амбулаторни условия, без хоспитализация. Доброволното лечение трябва да се поощрява, като достъпът до него не трябва чрез административни правила да се отличава от достъпа до лечение за телесно заболяване. Пациентите, които доброволно са потърсили помощ или са приети в психиатричноздравна служба, трябва да бъдат защитавани чрез същите законодателни и етични правила, както пациентите с каквато и да е друга болест. Принудителната интервенция е много тежко посегателство върху човешките права и основните свободи на пациента. Поради това, за такава интервенция са необходими специфични и внимателно определени критерии и
гаранции. Хоспитализация или лечение против волята на пациента не следва да се предприема, освен ако той страда от сериозна психична болест. Принудителната интервенция трябва да се извършва в съответствие с принципа за най-малкото ограничение. Диагнозата, че дадено лице има психична болест, трябва да се определя в съответствие с международно приетите медицински стандарти. Лекарите следва да съобразяват с медицинската наука преценката си дали едно лице страда от психична болест. Сериозността на психичната болест и сериозността на увредата, която пациентът може да причини на самия себе си и/или на други, трябва да се преценява в съответствие с определенията им в националното законодателство. Затрудненията за приспособяване към морални, социални, политически или други ценности, сами по себе си, не следва да се считат за психична болест. В националното законодателство следва да се съдържат разпоредби кои лица са овластени да изискват принудителна хоспитализация и кои органи са овластени да упражняват физическа сила, която би могла да бъде необходима за осъществяването на принудителна интервенция. Окончателното решение за приемане или задържане на пациент в психичноздравна служба по принудителен ред трябва да се взема само от съда или от независимо компетентно тяло, определено от закона, и само след подходящо и истинско изслушване на засегнатата страна. Пациентите трябва да бъдат напълно информирани за тяхното лечение и права. Те имат право да обжалват и да бъдат лично изслушани от съда или компетентния орган. Необходимостта от лишаване от свобода трябва да се преразглежда на редовни и точно определени интервали от време, съгласно разпоредбите на националното законодателство. Пациентите, които са лишени от свобода, следва да имат право на квалифициран опекун или съветник за защита на техните интереси. Клинични изпитания и експериментално лечение никога не трябва да се прилагат при пациенти, хоспитализирани по принудителен ред. Пациентите имат право да получат подходящо лечение и грижи съгласно най-високите достижими стандарти. Качеството на лечението е в зависимост също от качествата на обстановката и на персонала и от предоставените за лечението средства. Пациентите, лишени от свобода, трябва да имат право на свободно общуване, което да бъде ограничавано само ако е крайно необходимо в интерес на здравето или безопасността на самите пациенти или на други лица. Принципите, съдържащи се в тези становища и възгледи, трябва да се прилагат в най-широката възможна степен при психично болни правонарушители, които са приети в психичноздравна служба.