Становище по проекта за Инструкция за използване на помощни средства от органите на МВР декември 2000 Предмет на становището са посочените в чл. 14 (1) от проекта за Инструкцията патрони с гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони. В становището Български хелзинкски комитет се спира първо на характера на гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони. След това са отбелязани положителни принципи, от които изхожда инструкцията. На трето място са посочени конкретните несъответствия на Закона за МВР с международните стандарти за употреба на сила и оръжие. Накрая, се правят предложения за текстовете в инструкцията, регламентиращи употребата на гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони.
СТАНОВИЩЕ на Български хелзинкски комитет по проекта за Инструкция за използването на помощни средства от органите на МВР м. декември 2000 год.
Съдържание: Увод I. Характер на патроните с гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони II. Положителни принципи, заложени в проекта за инструкция III. Българското законодателство и практиката по отношение използването на смъртоносни оръжия и сила от служители на полицията не е в съответствие със стандартите, установени от Европейската конвенция за правата на човека и международното право IV. Български хелзинкски комитет счита, че с Инструкцията за използване на помощни средства от органите на МВР, може да бъде постигнато необходимото ограничение на употребата, за да може да тя да отговори на международните стандарти. Това би било положителна стъпка до извършване на необходимите промени в ЗМВР V. Предложения от БХК за промяна в проекта за инструкцията
Увод Предмет на настоящето становище са единствено посочените в чл. 14 (1) от проекта за инструкцията патрони с гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони. Във своето становище Български хелзинкски комитет се спира първо на характера гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони. След това са отбелязани положителни принципи, от които изхожда инструкцията. На трето място са посочени конкретните несъответствия на Закона за МВР с международните стандарти за употреба на сила и оръжие. Накрая, се правят предложения за текстовете в инструкцията, регламентиращи употребата на гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони.
І. Характер на патроните с гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони Български хелзинкски комитет отбелязва опасността, която гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони могат да имат за живота и здравето на лицата, срещу които са използвани. При употреба от близко разстояние тези патрони могат да причинят смърт или опасни наранявания. Считаме, че това трябва да бъде основният и определящ факт при специалната регламентация на тези помощни средства. Защитата на правото на живот и забраната за нечовешко или унизително отнасяне и наказание налага гумените, пластмасовите, шоковите куршуми и халосните патрони да бъдат третирани едновременно като средства, които могат да
доведат до загуба на живота, и като средства, които, при определени условия, не са опасни за живота на индивидите.
ІІ. Положителни принципи, заложени в проекта за инструкция Български хелзинкски комитет отбелязва като положителни следните принципи, посочени в Глава първа "Общи положения" от проекта за инструкция: (1) Използването на помощни средства да става след задължително предупреждение - чл. 2 (1); (2) Задължение за вземане на необходимите мерки за оказване на първа помощ на лицата, пострадали при използване на помощни средства - чл. 2 (2); (3) Недопускане на въоръжаване и употреба на помощни средства от служители, които не са преминали курс на обучение - чл. 3; (4) Отчетност при употребата на помощни средства - чл. 4. Тези принципи са признати от международното право по отношение употребата на оръжие и сила и се определят като основополагащи в законодателството на мнозинството от държавите по света.
ІІІ. Българското законодателство и практиката по отношение използването на смъртоносни оръжия и сила от служители на полицията не е в съответствие със стандартите, установени от Европейската конвенция за правата на човека и международното право Първото задължение на България като страна на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи [1] е да гарантира вътрешната защити по националното право на правата, провъзгласени в Конвенцията. Държавите членове нямат задължение да инкорпорират този международен договор във вътрешното си право. Но последното трябва, поне в минимална степен, да защитава съдържанието на правата по Конвенцията, така че националното право да гарантира същото ниво на защита, каквато предоставят самата Конвенция и Съдът в Страсбург. Съдът може да разгледа съответствието на националното законодателство или конституционните разпоредби с изискванията на Конвенцията.[2] Българското законодателство противоречи на международните стандарти поради: (1) Законът за МВР не съдържа адекватни разпоредби, които практически и ефективно да гарантират правото на живот и забраната за нечовешко и унизително отнасяне Европейският съд е обяснил, че целта на Конвенцията, като инструмент за защита на отделните човешки индивиди, поставя изискването разпоредбите да бъдат тълкувани и прилагани по начин, по които защитните мерки ще бъдат практически и ефективни.[3] Разбирането за изискването за "практични и ефективни" защитни средства по отношение на правото на живот включва вменяване на две задължение на държавите (а) да създаде адекватни разпоредби в своето законодателство за защитата на правото на човешки живот, и (б) да прилага ефективно правните гаранции за правото на живот.[4] Законът за МВР не отчита факта, че патроните с гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосни патрони могат да причинят смърт и ги поставя наравно с другите непредставляващи опасност за живота помощни средства, каквито са белезниците или въздухоструйните машини, например. Като ги подлага на един режим средства, които са опасни за живота и такива, които не са, законодателят не е осигуря ефективна и практическа гаранция на правото на живот и забраната за нечовешко или унизително отнасяне. (2) Член 80 от ЗМВР разширява прекалено целите, признати като законни от Конвенцията, за употреба на смъртоносна сила и оръжия и разрешава ползването на оръжия като "крайна мярка", а не само при "абсолютна необходимост"
Европейската конвенция е определила стандартите за употреба на смъртоносни сила и оръжия. Съгласно тези стандарти, такава сила и оръжия могат да бъдат употребени само когато това е "абсолютно необходимо". В делото McCann Съдът в Страсбург определя, че терминът "абсолютно необходимо" в чл. 2 (2) от Конвенцията "посочва, че по- стриктен и по- строг тест трябва да бъде приложен по отношение на необходимостта от нормалните случаи, когато се проверява дали действие на държавата е "необходимо в демократичното общество", съгласно алинея 2 на членове от 8 до 11 на Конвенцията. По- конкретно, силата или оръжието, които са били използвани трябва да са стриктно съотносими с постигането на целите, посочени в точки а, b и c на член 2,[5] а именно: защита на което и да е лице от незаконно насилие; осъществяване на правомерен арест или предотвратяване на бягството на лице, незаконно лишено от свобода и, накрая, потушаване на бунт или метеж. При преценката дали горното условие е спазено трябва да се има предвид "естеството на преследваната цел, опасностите за живот и здравето, породени от ситуацията и степента на риска използваната сила да доведе до загуба на живот".[6] С други думи, лишаването от живот не би било оправдано, ако потърпевшият не е застрашавал живота и здравето на гражданите. На първо място, при съпоставката на изискванията на Конвенцията с член 80 от ЗМВР прави впечатление широкото поле на законните цели за употреба на оръжие, определени в закона. Като разширява законите цели, разрешени от Конвенцията, българският закон дава възможност, например, да се определи като законосъобразна употребата на смъртоносно оръжие или сила срещу лице извършило или извършващо кражба, което се опитва да избяга и не се подчини на органите на властта. Това е ясно противоречие с Европейската конвенция. От друга страна, терминът "крайна мярка" не отговаря на изискването за "абсолютна необходимост". Последното изисква да се направи баланс между законната цел, която се преследва, и силата, която е била използвана. Този баланс очевидно се изключва от член 80 на ЗМВР. За да се прецени дали е законосъобразна по българското законодателство употребата на смъртоносна сила или оръжие се разглежда дали друга мярка е можела да бъде приложена за осъществяване на целта. Следователно, българският закон не предоставя ефективна гаранция на правото на живот. (3) Член 78 от ЗМВР също противоречи на международни стандарти по отношение на употребата на сила от правоохранителни органи Член 3 на Кодекса на ООН за поведението на правоприлагащите органи[7] гласи: "Правоприлагащите органи могат да използват сила само когато това е строго необходимо и в степен, необходима за изпълнението на техните задължения." Член 78 от ЗМВР посочва, че "полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин." Законът не отчита дали употребата е строго необходима, каквото е изискването на Кодекса на ООН за поведението на правоприлагащите органи. От коментара на член 3 от Кодекса на ООН е видно, че тази разпоредба подчертава, че използването на сила от правоприлагащите органи е допустима само в изключителни случаи. Макар правоприлагащите органи да могат да използват сила, когато е разумно необходимо в случаите на предотвратяване на престъпления, осъществяване на законен арест на престъпник или заподозрян в извършването на престъпление, никаква силата извън тези случаи не може да бъде използвана. Това изискване очевидно не е отчетено от нашият законодател. Изброените в член 78 случаи на законна употреба на физическа сила и помощни средства са много на брой и са ненужно усложнени. Някои от случаите се препокриват като например, противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане и освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган. От друга страна, видно от коментара на член 3 от Кодекса на ООН за поведението на правоприлагащите органи, ползването на сила е разрешено единствено в случаи на предотвратяване на престъпления или при осъществяването на арест. Един от посочените случаи в член 78 на законна употреба на физическа сила и помощни средства ясно не съответства на този стандарт. Става дума за случая при противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане. Тази разпоредба дава, например, възможност на полицейските служители да използват сила и помощни средства (гумена палка) срещу лице, което откаже да помести автомобила си след разпореждане. В този случай, може да не става въпрос за предотвратяване на престъпление или арестуване, както изисква член 3 от Кодекса на ООН. Следователно, за да бъде спазено в горния случай това изискване, би следвало полицейският служител да задържи лицето, което противодейства или отказва да изпълни законното разпореждане, съгласно член 70 ЗМВР. Само по отношение на невъзможността да осъществи самото задържане трябва да бъде разрешено използването сила или помощно средство. Извод: Необходимо е законодателна промяна на ЗМВР, за да отговори той на международните стандарти за
употреба на сила и оръжие и защита на правото на живот и забраната за нечовешко или унизително отнасяне.
IV. Български хелзинкски комитет счита, че с Инструкцията за използване на помощни средства от органите на МВР, може да бъде постигнато необходимото ограничение на употребата, за да може да тя да отговори на международните стандарти. Това би било положителна стъпка до извършване на необходимите промени в ЗМВР За да изготви своите предложение по повод инструкцията за използване на помощни средства от органите на МВР, Български хелзинкски комитет взе предвид следните международни стандарти за употреба на сила и оръжие.
Международни стандарти по отношение ползване на сила: (1) При използването на сила от правоприлагащите органи трябва зачитат на правата на човека - преамбюл на Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи[8]; (2) Преди употребата на сила трябва да бъдат употребени несилови средства. Употребата на сила трябва да е по изключение - принцип 4 от Основните принципи; (3) Сила трябва да бъде използвана само когато това е строго необходимо и в степен, необходима за изпълнение на задълженията на полицаите - член. 3 от Кодекса на ООН за поведението на правоприлагащите органи; (4) Употребата на сила трябва да бъде винаги пропорционална на законните цели: предотвратяване на престъпления, осъществяване на законен арест на престъпник или заподозрян в извършването на престъпление; (5) Силата трябва да се употребява ограничително; (6) Вредите и нараняванията трябва да бъдат минимизирани - член 5 (b) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (7) Трябва да бъде описани на случаите, позволяващи употребата на различна сила - принцип 11 (а) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (8) Всички служители трябва да бъдат обучени при използването на различни средства за употреба на сила принцип 20 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (9) Всички служители трябва да бъдат обучени в употребата на несилови средства; (10) Не трябва да съществуват изключения или оправдания, позволяващи незаконната употреба на сила принцип 8 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (11) Правоприлагащите органи трябва да се осигури предоставянето на незабавна медицинска помощ на пострадалите - принцип 5 (с) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (12) Правоприлагащите органи трябва своевременно да известят роднините или близките на потърпевшите принцип 5 (d) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи. (13) Държавните органи са отговорни за подбора на правоприлагащите служители, които трябва да имат необходимите морални, психологически и физически качества за ефективното изпълнение на своите задължения - принцип 18 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (14) Държавните органи са отговорни за провеждането на обучение и изпити в съответствие с подходящи стандарти за професионалност при употребата на сила - принцип 19 от Основните принципи за използване на
сила и оръжие от правоохранителните органи.
Международни стандарти по отношение употребата на оръжие: (1) При използването на сила от правоприлагащите органи трябва зачитат на правата на човека - преамбюл на Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи. (2) Оръжие може да бъде употребено само в изключителни обстоятелства - принцип 9 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (3) Трябва да бъдат описани случаите когато правоприлагащите органи имат право да носят оръжие и да бъде посочен вида на това оръжие - принцип 11 (а) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; (4) Съгласно последния принцип, употребата на оръжие е позволена само при следните обстоятелства и то когато не може по друг начин да бъде защитен човешки живот: 1. при самозащита или защита на другите срещу непосредствена заплаха за живота или сериозно нараняване; 2. за предотвратяване на особено сериозно престъпление което включва сериозна заплаха за живота; 3. за арестуване или предотвратяване бягството на лице, което представлява такава заплаха или което се съпротивлява на усилията за спиране на заплахата; (5) Съгласно принципи 10 и 11 Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи оръжие може да бъде използвано само при спазване на следната процедура: 1. Служителят трябва да се легитимира като полицай; 2. Служителят трябва да направи ясно предупреждение; 3. Служителят трябва да предостави адекватно време за изпълнение на предупреждението; 4. Това няма да е нужно ако забавянето може да доведе до смърт или сериозно нараняване на служителя или други лица; 5. Ако е очевидно безсмислено или неподходящо в обстоятелствата да се допусне забавяне. (6) След употреба на оръжие е необходимо: 1. Медицинска помощ трябва да бъде оказана на ранените лица принцип 5 (с) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; 2. Близките и приятелите на засегнатите трябва да бъдат уведомени- принцип 5 (d) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; 3. Разследване трябва да бъде разпоредено при искане или когато е необходимо - принцип 11 (d) от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи; 4. Пълно и детайлно описание на инцидента трябва да бъде направено - принцип 6 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи. (7) Държавните органи са отговорни за подбора на правоприлагащите служители, които трябва да имат необходимите морални, психологически и физически качества за ефективното изпълнение на своите задължения - принцип 18 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи. (8) Държавните органи са отговорни за провеждането на обучение и изпити в съответствие с подходящи стандарти за професионалност при употребата на оръжие - принцип 19 от Основните принципи за използване на сила и оръжие от правоохранителните органи. Български хелзинкски комитет обръща внимание, че във връзка с трагични инциденти в Северна Ирландия, Европейският парламент няколко пъти апелира за забраната за използването на пластмасови патрони в страните от Европейския съюз. Парламентът определи пластмасовите патрони като прекомерна сила в противоречие с Кодекса на ООН за поведението на правоприлагащите органи. С оглед интеграцията на България в Европа тези препоръки трябва да се вземат предвид и ако пластмасовите патрони, които се използват от българската полиция са същите, за които се отнасят препоръките на Европейския парламент, тяхната употреба да бъде забранена.
V. Предложения от БХК за промяна в проекта за Инструкцията С оглед на всичко изложено по-горе, и най-вече необходимостта патроните с гумени, пластмасови, шокови куршуми и халосните патрони да бъдат третирани като опасни за живота и здравето при определени условия, Български хелзинкски комитет предлага да бъдат приети следните разпоредби по отношение на употребата на тези помощни средства: Чл. 14. Патрони с гумени и шокови куршуми и халосни патрони се използват само когато употребата им е абсолютно необходима при 1. защитата на което и да е лице от незаконно насилие; 2. осъществяването на законен арест или предотвратяване на бягството на лице, законно задържано за извършено престъпление или заподозряно в извършване на престъпление, както и при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода; 3. действия, предприети в съответствие със закона, за потушаване на бунт или метеж. Чл. 15 (1) Патрони с гумени и шокови куршуми и халосни патрони се използват, когато употребата им е строго необходима и в степен, необходима за изпълнението на задълженията на полицейските служители при: 1. Задържане на лице, извършило престъпление или заподозряно в извършването на престъпление, което не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 2. Пресичане групови нарушения на обществения ред и разпръскване на безредици; 3. Предприемане на действия, целящи предотвратяване на престъпление. (2) В горните случай минимално допустимото разстояние до лицето, срещу което се използват гумени и шокови куршуми и халосни патрони се определя от тактико-техническата характеристика на всеки отделен вид боеприпас. (3) Употребата на патрони с гумени и шокови куршуми и халосни патрони в случаите, посочени в алинея 1, е разрешена само след употреба на несилови средства и предупреждение, които не са дали резултат. Чл. 16. Забранява се смесеното поставяне на бойни патрони и патрони с гумени и шокови куршуми и халосни патрони в един пълнител (магазин) или барабан на оръжието.
Бележки към текста: [1] Европейската конвенция гарантира правото на живот в своя член 2, а забраната за унизително и нечовешко отнасяне в член 3. обратно [2] McCann and Others v the UK, A 324, par. 151-156. обратно [3] McCann and Others v the UK 21 EHRR 97 (1995), par. 146. обратно [4] McCann and Others v the UK 21 EHRR 97 (1995), par. 151-164; Hoceine R. обратно [5] McCann and Others v the UK, A 324, par. 149. обратно [6] Жалба 10044/82, D&R 39 (1985), p. 162 (169-171). обратно [7] А/RES/34/169, 17 December 1979. обратно [8] Документът е приет на Осмия конгрес на ООН за превенция на престъпността и отношението към престъпниците, Хавана, Куба, 27 Август - 7 Септември 1990.