Конвенция за трудовите отношения в държавните служби Конвенция 151 относно защитата на правото на организиране и реда за определяне на условията при постъпване на държавна служба. Приета на 27.06.1978 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда (МОТ) на нейната 64 сесия. Влязла в сила на 25.02.1981 г. съгласно член 11. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 64-та сесия, състояла се на 7 юни 1978 година, Имайки предвид условията на Конвенцията относно свободата на сдружаване и защита на правото на организиране от 1948 година, Конвенцията относно правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 година, Конвенцията и препоръката относно представителите на трудещите се от 1971 година, Припомняйки, че Конвенцията относно правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 година не предвижда някои категории държавни служители и че Конвенцията и препоръката относно представителите на трудещите се от 1971 година се прилага към работническите представители в предприятията, Отбелязвайки значителното разрастване на дейностите на държавните служби в много страни и необходимостта от здрави трудови взаимоотношения между държавните власти и организациите на държавните служители, Вземайки под внимание голямото разнообразие на политически, социални и икономически системи в държавите и различията в практиката им (например относно съответните функции на централните и местните власти и на държавните предприятия, на федералните и държавните власти и на държавните предприятия и различните автономни и полуавтономни обществени органи, както и естеството на отношенията между трудещите се и работодателите, и Вземайки под внимание особените проблеми възникващи по отношение обхвата и определенията за целите на който и да е международен документ, дължащи се на съществуващите в много държави различия между частни и държавни предприятия, както и трудностите при тълкуванията, възникващи при прилагането на съответните разпоредби на Конвенцията относно правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 година, относно държавните служители и забележките на контролните органи на Международната организация на труда за случаи, в които някои правителства прилагат тези разпоредби по начин, изключващ големи групи държавни служители от обхвата на дадената Конвенция и, Вземайки решение след приемане на някои предложения, свързани със свободата на сдружаване и реда за определяне на условията за постъпване на работа на държавни служители, което е пета точка на дневния ред на сесията, Определяйки, че тези предложения ще приемат формата на международна Конвенция, Прие на 27 юни 1979 година следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция за трудовите отношения в държавните служби.
Част I ОБХВАТ И ДЕФИНИЦИИ Член 1 1. Тази Конвенция се прилага за всички лица наемани на работа от държавните власти в случай, че повечето от благоприятните разпоредби, предвидени в други международни конвенции, не се прилагат спрямо тях. 2. Дотолкова, доколкото гаранциите предвидени в тази Конвенция се отнасят до високопоставени служители, занимаващи се с политика и ръководство, или до служители, чиито задължения са от строго поверителен характер, те ще се определят от националните закони и разпоредби. 3. Дотолкова, доколкото гаранциите, предвидени в тази Конвенция, се отнасят до въоръжените сили и полицията, те ще се определят от националните закони и разпоредби.
Член 2 За целите на тази Конвенция, терминът "държавен служител" означава лице, спрямо което се прилага тази Конвенция съгласно член 1. Член 3 За целите на тази Конвенция терминът "организация на държавните служители" означава организация, която независимо от структурата си развива и защитава интересите на държавните служители.
Част II ЗАЩИТА НА ПРАВОТО НА ОРГАНИЗИРАНЕ Член 4 1. Държавните служители се ползват от съответна защита срещу действията на антипрофсъюзна дискриминация по отношение наемането им на работа. 2. Такава защита се прилага по-специално по отношение на действия, които имат за цел: а) Наемането на държавните служители при условието, че те няма да членуват или ще прекратят членството си в организация на държавните служители; б) Уволнението или засягането по друг неблагоприятен начин на държавен служител поради членуването му в организация на държавни служители или участието му в нормални действия на такава организация. Член 5 1. Организациите на държавни служители са напълно независими от държавните власти. 2. Организациите на държавните служители се ползват от правото на защита срещу намесата на държавните власти в тяхното основаване, функциониране и управление. 3. В частност действия с цел да подпомагат основаването на организации на държавни служители, които да са под влияние на държавните власти или да поддържат с финансови или други средства организациите на държавни служители с цел да ги поставят под контрол на държавните власти, се считат за такава намеса.
Част III УЛЕСНЕНИЯ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ Член 6 1. Такива улеснения ще се предоставят на представители на признати организации на държавните служители, с цел да им се даде възможност да изпълняват нормално и ефективно функциите си както през работно време, така и извън него. 2. Предоставянето на тези улеснения не трябва да нарушава нормалната работа на съответното управление или служба. 3. Естеството и обхватът на улесненията трябва да се определят в съответствие с методите, посочени в член 7 на тази Конвенция, или по други подходящи начини.
Част IV РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА УСЛОВИЯТА ПРИ ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА Член 7 Където това е необходимо, ще се предприемат подходящи мерки, съобразени с националните условия с цел да се насърчава и подпомага развитието и използването на механизмите за договаряне на условията при
постъпване на работа между съответните държавни власти и организациите на държавните служители, както и използването на други мерки, позволяващи на представителите на държавните служители да участват в решаването на тези въпроси.
Част V УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ Член 8 Уреждането на споровете, възникнали във връзка с определянето на условията за наемане на работа ще става с оглед на националните условия чрез преговори между страните или чрез независими и безпристрастни средства като посредничество, помирение и арбитраж, учредени по такъв начин, че да осигурят доверието на страните по спора.
Част VI ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ Член 9 Държавните служители, подобно на другите работници имат гражданските и политическите права, необходими за нормалното осъществяване на свободата на обединяване, като тези права са ограничени единствено от задълженията, произтичащи от статута и функциите им.
Част VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 10 Официалните ратификации на тази Конвенция се съобщават на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Член 11 1. Тази Конвенция е задължителна само за тези членове на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от Генералния директор. 2. Конвенцията влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на двама от членовете на Организацията бъдат регистрирани от Генералния директор. 3. След това, за всеки член на Организацията Конвенцията влиза в сила дванадесет месеца след регистрацията на ратификацията му. Член 12 1. Участник на Организацията, ратифицирал тази Конвенция, може да я денонсира след изтичането на срок от десет години от датата, на която Конвенцията влиза в сила, като уведоми Генералния директор на Международното бюро на труда. Такова денонсиране не влиза в сила до една година от датата на регистрирането му. 2. Всеки член на Организацията, който е ратифицирал Конвенцията и който не я е денонсирал в срок от една година след изтичане на десетгодишния период, посочен в предишната алинея, е обвързан за още един период от десет години при условията, предвидени в този член. Член 13 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички членове на Международната организация на труда за регистрацията на всички ратификации и денонсирания, които са му съобщени. 2. Уведомявайки членовете на Организацията за регистрацията на втората ратификация, Генералният директор
обръща внимание на членовете на Организацията върху датата, от която Конвенцията влиза в сила. Член 14 Генералният директор на Международното бюро на труда съобщава на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистрация в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълни подробности за всички ратификации и денонсирания, регистрирани от него съгласно разпоредбите на предходните членове. Член 15 Винаги, когато счита за необходимо Административният съвет на Международното бюро на труда представя доклад за действието на Конвенцията и за проучване желателността от включването в дневния ред на Конференцията на въпроса за нейната цялостна или частична ревизия. Член 16 1. В случай, че Конференцията приеме нова Конвенция, ревизираща напълно или частично старата, тогава освен ако новата конвенция не предвиди друго: а) Ратифицирането от един член на Организацията на новата ревизирана Конвенция ipso jure означава незабавното денонсиране на старата, независимо от разпоредбата на член 12, ако и когато новата Конвенция влезе в сила; б) От датата на влизане в сила на новата ревизирана Конвенция се прекратява възможността за ратифициране на старата Конвенция. 2. Конвенцията остава в сила с непроменена форма и съдържание за тези членове за Организацията, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали новата ревизирана Конвенция. Член 17 Английският и френският текст на Конвенцията имат еднаква сила.