Принципи за защита на лица с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ Резолюция №46/119 Приета от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации на 17 декември 1991 г. [1]
Генералната асамблея, ПОМНЕЙКИ изискванията на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за гражданските и политически права, Международния пакт за икономическите, социалните и културни права и други съответни инструменти като Декларацията за правата на инвалидите и Принципите за защита на всички лица, задържани под каквато и да е форма, или затворници, ПРИПОМНЯЙКИ своята резолюция №33/53 от 14 декември 1978 г., в която се изисква от Комисията по човешките права да настои пред Подкомисията по предотвратяване на дискриминацията и защитата на малцинствата да приеме като първостепенна задача проучването на въпроса за защита на тези, които са задържани на основа на психичната им болест, за да формулира ръководни начала, ПРИПОМНЯЙКИ също своята Резолюция №45/92 от 14 декември 1990 г., в която се приветства напредъка, постигнат от работната група на Комисията по човешките права, изготвяйки проект на принципите за защита на лицата с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ, на основа на проекта, предложен на тази Комисия от Подкомисията за предотвратяване на дискриминацията и защитата на малцинствата, СЪОБРАЗЯВАЙКИ се с Резолюция №1991/46 от 5 март 1991 г. на Комисията по човешките права, в която Комисията утвърждава проекта за принципи, който й е бил представен от работната група и е решила също така да го предаде като доклад на работната група до Генералната асамблея през Икономическия и социален съвет, СЪОБРАЗЯВАЙКИ се също с Резолюция №1991/29 от 31 март 1991 г. на Икономическия и социален съвет, в която Съветът решава да представи проекта на Принципите и доклада на работната група пред Генералната асамблея, ПРИЕМАЙКИ освен това препоръките на Комисията по човешките права от нейната резолюция №1991/46 и от резолюцията №1991/29 на Икономическия и социален съвет проекта на Принципите да бъде одобрен от Генералната асамблея и на целия текст да бъде осигурено възможно най-широко разпространение и в същото време въведението да бъде публикувано като съпровождащ документ за ползване от правителствата и широката публика, ПРИЕМАЙКИ освен това бележките на Генералния секретар, които в приложението си съдържат проекта на Принципите и въведението към тези Принципи: 1. ПРИЕМА Принципите за защита на лицата с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ, текстът на които се съдържа в приложението на настоящата резолюция; 2. ИЗИСКВА от Генералния секретар да включи текста на Принципите, заедно с въведението, в предстоящото издание "Човешки права - Сборник от международни инструменти", 3. ИЗИСКВА от Генералния секретар да предостави за възможно най-широко разпространение Принципите и да осигури въведението да се публикува в същото време като съпровождащ документ за ползване от правителствата и широката публика. Приложение Принципи за защита на лицата с психична болест и за подобряване на психичноздравната помощ Приложно поле Тези принципи трябва да се прилагат без дискриминация от какъвто и да е вид, произтичаща от раса, цвят, език, религия, политически или други убеждения, национален, етнически, или социален произход, правно или
социално положение, възраст, собственост или раждане. Определения В тези Принципи: "Съветник" (counsel) означава правен или друг квалифициран представител с признати права (qualified); "Независим орган" (independent authority) означава компетентна и независима институция, определена от местния закон; "Психичноздравна помощ" включва анализиране и диагностициране на психичното състояние на даден индивид и лечение, грижи и рехабилитация на психичната болест или на предполагаемата психична болест; "Психичноздравна служба" означава всяко заведение или всяка част от заведение, чието основно предназначение е да предоставя психичноздравна помощ; "Психичноздравен професионалист" означава лекар, клиничен психолог, сестра, социален работник, или друго подходящо обучено и квалифицирано лице със специфични умения за психичноздравна помощ; "Пациент" означава лице, което получава психичноздравна помощ и включва всички лица, приети в психичноздравна служба; "Личен представител" означава лице, натоварено от закона със задължението да представлява пациента по отношение на точно определени негови интереси или упражняващо определени права от името на пациента, като това включва родител или законен опекун (legal guardian) на малолетен или непълнолетен, освен ако в местния закон е предвидено друго; "Надзорно тяло" (review body) означава тяло, създадено съгласно Принцип 17 за преглед на принудително приетите или задържани пациенти в психичноздравна служба. Обща ограничителна клауза Упражняването на правата, прогласени в тези Принципи, може да бъде обект само на такива ограничения, които са определени със закон и са необходими, за да защитят здравето или сигурността на засегнатото лице или на други, или по друг начин да защитят обществената сигурност, ред, здраве или морал или основните права и свободи на другите. Принцип 1 ОСНОВНИ СВОБОДИ И ПРАВА 1. Всички лица имат право на най-добрата налична психичноздравна помощ, която трябва да бъде част от системата на здравеопазване и социални грижи. 2. Всички лица с психична болест, или които се приемат за такива, трябва да бъдат третирани с човечност и зачитане на достойнството, присъщо на човешка личност. 3. Всички лица с психична болест, или които се приемат за такива, имат право на защита от икономическа, сексуална и друга форма на експлоатация, физическо или друго малтретиране и унизително отнасяне. 4. Не трябва да съществува дискриминация, основана на психичната болест. "Дискриминация" означава всяко разграничаване, изключване или предпочитание, които могат да доведат до обезсилване или нарушаване на еднаквото ползване на правата. Специалните мерки, предназначени единствено за защита на правата или за подпомагане на лица с психична болест, не трябва да се считат за дискриминационни. Дискриминацията не включва каквото и да е разграничение, изключване или предпочитание, предприети в съгласие с разпоредбите на тези Принципи, които са необходими за защита на човешките права на лица с психична болест или на други индивиди. 5. Всяко лице с психична болест трябва да има правото да упражнява всички граждански, политически, икономически, социални и културни права, така както са приети с Всеобщата декларация за човешките права,
Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права и други съответни инструменти като Декларацията за правата на инвалидите и Принципите за защита на всички лица, подложени на каквито и да са форми на задържане или затвор. 6. Всяко решение, че дадено лице се лишава от годността да извършва правни актове (правна годност, компетентност пред закона, legal capacity), на основание на неговата психична болест, както и всяко решение да му бъде назначен личен представител, поради тази некомпетентност, трябва да бъдат вземани само след изслушването му в открито заседание от независим и непредубеден трибунал, определен от местния закон. Лицето, чиято правна годност е под въпрос, има право да бъде представено от съветник. В случай че лицето, чиято компетентност пред закона е под въпрос, не може само да си осигури такъв представител, той трябва да бъде осигурен без заплащане до размера, в който лицето няма достатъчно средства да заплати. В същата процедура, съветникът не трябва да представлява психичноздравна служба или нейния персонал, както и членовете на семейството на лицето, чиято правна годност е под въпрос, освен ако трибуналът е убеден, че няма конфликт на интересите. Решенията относно и необходимостта от личен представител на лицето трябва да бъдат преразглеждани през разумни интервали, предписани от местния закон. Лицето, чиято правна годност е под въпрос, неговият личен представител, ако има такъв, и всяко друго заинтересувано лице трябва да имат право на обжалване на всяко решение пред по-горната съдебна инстанция. 7. Когато съдът или друг компетентен трибунал намери, че лице с психична болест не е способно да се грижи за своите собствени работи, трябва да бъдат взети мерки за осигуряване на защитата на неговите интереси, която е необходима и подходяща в зависимост от състоянието на лицето. Принцип 2 ЗАЩИТА НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ В хармония с целите на тези Принципи и в съответствие с местния закон, свързан със закрилата на непълнолетните, специално внимание трябва да бъде отделено за защита на техните права включително и, ако е необходимо, назначаване на личен представител извън членовете на семейството. Принцип 3 ЖИВОТ В ОБЩЕСТВОТО Всяко лице с психична болест трябва да има право да живее и работи в обществото дотогава, докато е възможно. Принцип 4 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПСИХИЧНАТА БОЛЕСТ 1. Определянето, че дадено лице има психична болест, трябва да бъде в съответствие с международно приетите медицински стандарти. 2. Определянето на психичната болест никога не трябва да се извършва на основа на политическия, икономическия или социален статус или на основа на принадлежността към културална, расова или религиозна група или по каквато и да е друга причина без пряка връзка с психичното състояние. 3. Семейните или професионални конфликти или несъгласието с морални, социални, културални или политически ценности или религиозни убеждения, които преобладават в общността, към която принадлежи лицето, никога не трябва да бъдат определящ фактор при диагностициране на психична болест. 4. Данните за лечение в миналото или хоспитализация, сами по себе си, не могат да предопределят, че е налице психична болест в настоящето или в бъдеще. 5. Никое лице или орган на власт не може да регистрира даден индивид с психична болест или по друг начин да укаже, че има психична болест, освен за цели, пряко свързани с психичната болест или с последица на психичната болест. Принцип 5
МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВАНЕ Никой индивид не трябва да бъде заставен да се подложи на медицинско изследване с цел да се определи дали има психична болест освен съгласно процедура, определена с местния закон. Принцип 6 ПОВЕРИТЕЛНОСТ Трябва да се зачита правото на поверителност (confidentiality) на информацията относно всички лица, за които се прилагат тези Принципи. Принцип 7 РОЛЯ НА ОБЩНОСТТА И КУЛТУРАТА 1. Всеки пациент трябва да има право, доколкото е възможно, на лечение и грижи в общността, в която живее. 2. Когато лечението се извършва в психичноздравна служба, пациентът трябва да има право, доколкото е възможно, да бъде лекуван близо до своя дом или до дома на своите родственици или приятели, както и да има правото да се върне в общността, колкото е възможно по-скоро. 3. Всеки пациент трябва да има право на лечение, съобразено с културата на общността, към която принадлежи. Принцип 8 СТАНДАРТИ НА ГРИЖИ 1. Всеки пациент трябва да има право да получи такава здравна и социална помощ, която отговаря на неговите здравни потребности, както и право на лечение и грижи в съответствие със същите стандарти, както другите болни лица. 2. Всеки пациент трябва да бъде защитен от вреди, включително от необосновано приложение на медикаменти, малтретиране от други пациенти, от персонала или от други лица или от други действия, причиняващи психичен дистрес или телесни несгоди. Принцип 9 ЛЕЧЕНИЕ 1. Всеки пациент трябва да има право да бъде лекуван в обстановка с най-малко ограничения и с най-малко ограничителни и инвазивни методи на лечение, които съответстват на неговите здравни потребности и необходимостта от защита на физическата сигурност на другите. 2. Лечението и грижите за всеки пациент трябва да се основават на индивидуален план, обсъден с пациента, редовно преразглеждан, изменян, ако е необходимо, и осъществяван от квалифициран персонал. 3. Психичноздравната помощ трябва винаги да бъде предоставяна в съгласие с приложимите етични стандарти на психичноздравните професионалисти, включващи международно приети стандарти като Принципите на медицинската етика, приети от Генералната асамблея на Обединените нации. Никога не трябва да се злаупотребява със знанията и уменията в областта на психичното здраве. 4. Лечението трябва да бъде насочено към защита и разширяване на личната автономия на всеки пациент. Принцип 10 МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ 1. Медикаментозното лечение следва да удовлетворява в най-пълна степен здравните потребности на пациента и трябва да бъде прилагано само за лечебни или диагностични цели и никога да не се предписва като наказание
или за удобството на другите. Психичноздравните професионалисти трябва да предписват само медикаменти с известна и доказана ефикасност на тези, за които се отнася параграф 15 на Принцип 11. 2. Всяко медикаментозно лечение трябва да бъде предписвано от психичноздравен професионалист, овластен от закона, и да бъде отразено в медицинската документация на пациента. Принцип 11 СЪГЛАСИЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ 1. Никакво лечение не трябва да бъде прилагано на пациент без неговото информирано съгласие, с изключение на случаите, предвидени по-долу в параграфи 6, 7, 8, 13 и 15. 2. Информирано съгласие е съгласието, получено свободно, без заплахи или неуместен натиск, след подходящо предоставяне на пациента на съответна информация на език и във форма, разбираеми за него, относно: (а) диагностичната оценка, (б) целта, методите, вероятната продължителност и очакваната полза от предлаганото лечение, (в) алтернативни способи на лечение, включително тези, които са по-щадящи и (г) вероятната болка или несгоди, рискове и странични ефекти на предлаганото лечение. 3. Пациентът може да изисква едно или повече лица, по негов избор, да присъстват по време на процедурата за даване на съгласие. 4. Пациентът има право да откаже или спре лечението с изключение на случаите, посочени по-долу в параграфи 6, 7, 8, 13 и 15. Последиците от отказа или прекъсването на лечението трябва да бъдат обяснени на пациента. 5. Пациентът никога не трябва да бъде приканван или принуждаван да се откаже от правото си на информирано съгласие. Ако пациентът изглежда склонен да направи това, трябва да му бъде обяснено, че лечението не може да се приложи без информирано съгласие. 6. С изключение на случаите, посочени по-долу в параграфи 7, 8, 12, 13, 14 и 15, предлаганият план на лечението може да бъде приложен без информираното съгласие на пациента, ако са налице следните условия: (а) пациентът, за съответен период от време, е задържан принудително, (б) пациентът необосновано отказва да даде такова съгласие, но независим орган, имащ на свое разположение цялата необходима информация, включително информацията, посочена по-горе в параграф 2, е убеден, че за съответен период от време при пациента липсва годността (capacity) да дава или да откаже информирано съгласие за предложения лечебен план или ако местният закон предвижда това, с оглед грижата за собствената сигурност на пациента или сигурността на другите, и (в) независимият орган е убеден, че предлаганият лечебен план отговаря на най-добрия здравен интерес на пациента. 7. Параграф 6 по-горе не се прилага за пациент с личен представител, овластен от закона да даде съгласие за лечение от името на пациента. Следователно, такъв пациент може да бъде лекуван без неговото информирано съгласие, с изключение на случаите, предвидени по-долу в параграфи 12, 13, 14 и 15, ако личният му представител, след като е получил информацията, описана по-горе в параграф 2, даде съгласието си от името на пациента. 8. С изключение на случаите, посочени по-долу в параграфи 12, 13, 14 и 15, всеки пациент може да бъде лекуван без неговото информирано съгласие и в случай че квалифициран психичноздравен професионалист, овластен от закона, реши, че е необходимо спешно лечение (urgently necessary), за да се предотврати непосредствена (immediate) или неизбежна увреда (imminent harm) за пациента или за други лица. Такова лечение не трябва да бъде продължавано извън периода, точно определен като необходим за тази цел. 9. Дори когато лечението е разрешено без информираното съгласие на пациента, следва да бъдат направени всички усилия той да бъде осведомен за характера на лечението и за всички възможни алтернативи и да бъде включен в осъществяването на лечебния план, доколкото това е практически възможно. 10. Цялото лечение трябва да бъде веднага регистрирано в медицинската документация на пациента, като се посочи дали е принудително или доброволно.
11. Физически ограничения или принудителна изолация на пациента не следва да бъдат използвани освен в съответствие с официално утвърдените процедури на психичноздравната служба и само когато това са единствените средства, с които се разполага, за да се предотврати непосредствена или неизбежна увреда на пациента или на други. Всички случаи на физическо ограничение или принудителна изолация, основанията за тях, характера и размера им трябва да бъдат регистрирани в медицинската документация на пациента. Пациентът, спрямо който са приложени ограничения или изолация, следва да бъде държан при човечни условия, да му се оказва помощ и да бъде отблизо и редовно наблюдаван от квалифициран член на персонала. Личният представител на пациента, ако има такъв и той е овластен за такива случаи, трябва незабавно да бъде уведомен за каквито и да са физически ограничения или принудителна изолация. 12. При никакви условия не се допуска стерилизация за лечение на психична болест. 13. При лица с психична болест могат да бъдат извършвани големи медицински или хирургични процедури само когато това е разрешено от местния закон, когато се прецени, че това удовлетворява в най-пълна степен здравните потребности на пациента и когато пациентът дава информирано съгласие. По изключение, когато пациентът не е способен да даде информирано съгласие, процедурата трябва да бъде разрешена само след независимо преразглеждане (independent review) на решението за нея. 14. Психохирургични и други инвазивни лечебни методи за психична болест, водещи до необратими промени, никога не трябва да се провеждат при пациент, който се лекува принудително в психичноздравна служба. Тези методи могат да бъдат прилагани при всички други пациенти, доколкото местният закон разрешава това, но само когато пациентът е дал информирано съгласие и независим външен орган (independent external body) сам се е уверил, че има действително информирано съгласие и лечението в най-пълна степен удовлетворява здравните потребности на пациента. 15. Клинични изпитания и експериментално лечение никога не следва да се провеждат при който и да е пациент без информирано съгласие. Пациент, който няма годността да даде информирано съгласие, може да бъде приет за клинично изпитание или за експериментално лечение само с одобрение на компетентно, независимо, надзорно тяло, създадено специално за тази цел. 16. В случаите, посочени по-горе в параграфи 6, 7, 8, 13, 14 и 15, пациентът или неговият личен представител или всяко заинтересувано лице, трябва да имат право да обжалват всичко, свързано с неговото лечение пред съдебен или друг независим орган. Принцип 12 УВЕДОМЯВАНЕ ЗА ПРАВАТА 1. Пациентът в психичноздравната служба трябва да бъде информиран, колкото се може по-скоро след приемането му, за всички негови права, съгласно тези Принципи и местния закон, във форма и на език, които той разбира. Информацията следва да включва обяснения на тези права и как да бъдат упражнявани. 2. В случай че пациентът не е способен (unable) да разбере тази информация и докато е в това състояние, правата на пациента трябва да се прехвърлят върху негов личен представител, ако има такъв и той е овластен за този случай или върху едно или повече лица, които най-добре могат да представляват неговите интереси и желаят да правят това. 3. Пациент, който има необходимата годност (necessary capacity), има правото да посочи лицето, което трябва да бъде информирано от негово име, както и лицето, което да представлява неговите интереси пред управлението на службата. Принцип 13 ПРАВА НА ПАЦИЕНТА И УСЛОВИЯ В ПСИХИЧНОЗДРАВНИТЕ СЛУЖБИ 1. Всеки пациент в психичноздравна служба трябва да има право на пълно зачитане и особено: (а) да бъде признат във всички случаи като пълноправен индивид (person before the law); (б) право на лична сфера (privacy); (в) свобода на общуване, която включва свободно общуване с други лица в службата; свобода да изпраща и получава нецензурирани частни съобщения; свобода да приема посещения на съветник или личен представител и други посетители, във всяко разумно време, без присъствие на странични лица; свобода на достъпа до пощенски и телефонни услуги, до вестници, радио и телевизия.
(г) свобода на религия или вярвания. 2. Околната среда и условията на живот в психичноздравната служба трябва да бъдат колкото е възможно найблизки до тези на нормалния живот на лица в подобна възраст и специално трябва да включват: (а) благоприятни условия за възстановяване и свободни занимания; (б) благоприятно условия за образование; (в) благоприятни условия за закупуване или получаване на предмети за всекидневния живот, за възстановяване и общуване; (г) благоприятни условия и подтикване на пациента за използване на тези възможности, за включване в активни занимания, отговарящи на неговия социален произход и култура и за подходящи професионални рехабилитационни мерки, които да спомогнат за реинтеграцията му в обществото. Тези мерки трябва да включват професионално ориентиране, професионално обучение и съдействие за намиране на работа, които да улеснят пациента да си осигури или запази трудовата заетост в обществото. 3. Пациентът не трябва да бъде принуждаван да работи при никакви обстоятелства. Той следва да може да избира типа работа, която желае да извършва, в граници, определени след съгласуване на потребностите на пациента с изискванията на управлението на заведението. 4. Пациентът в психичноздравната служба не следва да бъде експлоатиран. Всеки пациент трябва да има право да бъде възнаграден за работата, която извършва, така както би му се заплатило за същата работа съгласно местния закон, ако не беше болен. Всеки пациент, във всички случаи, трябва да има право на полагаемата му се част от всяко възнаграждение, което се изплаща на психичноздравната служба за неговата работа. Принцип 14 РЕСУРСИ ЗА ПСИХИЧНОЗДРАВНИТЕ СЛУЖБИ 1. Психичноздравната служба следва да има достъп до същото ниво на ресурси както всички други здравни заведения и особено: (а) достатъчно на брой квалифициран медицински и друг персонал с професионална подготовка и съответно пространство, за да се осигурят на всеки пациент лична сфера и подходяща за него програма за активно лечение; (б) оборудване за диагностициране и лечение на пациента; (в) необходимото професионално лечение и грижи и (г) съответно, редовно и цялостно лечение, включително снабдяване с лекарствени средства. 2. Всяка психичноздравна служба трябва да бъде инспектирана от компетентните власти с достатъчна честота, за да се осигури, че условията за лечението и грижите за пациентите съответстват на тези Принципи. Принцип 15 ПРИНЦИПИ НА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ 1. Когато дадено лице се нуждае от лечение в психичноздравна служба, трябва да се положат всички усилия, за да се избегне принудителна хоспитализация. 2. Достъпът до психичноздравна служба трябва да бъде уреден така, че да бъде еднакъв на достъпа до всяко друго заведение и за всяка друга болест. 3. Всеки пациент, приет доброволно, има право да напусне психичноздравната служба във всяко време и той трябва да бъде информиран за това свое право, освен ако спрямо него не се приложат критериите за задържане с оглед принудителна хоспитализация, така както са заложени в Принцип 16. Принцип 16 ПРИНУДИТЕЛНА ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ 1. Дадено лице може:
(а) да бъде прието като пациент по принудителен ред в психичноздравна служба или (б) след като е бил приет доброволно да бъде задържан като пациент със статут на принудително хоспитализиран в психичноздравна служба, единствено ако квалифициран психичноздравен професионалист, овластен от закона за тази цел, реши в съгласие с Принцип 4, че това лице има психична болест и прецени, че: (а) поради тази психична болест има сериозна вероятност от непосредствена (immediate) и неизбежна (imminent) увреда на самия пациент или на други лица или (б) в случай когато психичната болест на лицето е тежка и неговата способност за преценка е увредена, поради което, ако не бъде прието в заведение или задържано в него, вероятно ще се достигне до сериозно влошаване на състоянието му или това ще попречи да получи подходящо лечение, което може да се приложи само в психичноздравна служба в съгласие с принципа за възможно най-малко ограничаващата алтернатива. В случая, посочен в подпараграф (б), когато това е възможно, трябва да се осигури консултация на втори психичноздравен професионалист, равностоен, но независим от първия. Когато такава консултация се извърши, принудителната хоспитализация или задържането може да се приложи само ако преценката на втория психичноздравен професионалист съвпада с тази на първия. 2. Принудителната хоспитализация или задържане следва първоначално да бъде за кратък период за наблюдение и предварително лечение, в течение на който се извършва преразглеждане на решението за хоспитализация или за задържане от надзорното тяло съобразно разпоредбите на местния закон. Основанията за хоспитализацията трябва да бъдат съобщени на пациента без отлагане. Фактът на хоспитализацията и основанията за нея трябва също незабавно и в подробности да се съобщят на надзорното тяло, на личния представител на пациента, ако има такъв, както и на семейството на пациента, освен ако той възрази на това. 3. Психичноздравната служба може да приема пациенти по принудителен ред само ако службата е била овластена да върши това от компетентен орган, определен от местния закон. Принцип 17 НАДЗОРНО ТЯЛО 1. Надзорното тяло трябва да бъде съдебен или друг независим и безпристрастен орган, създаден от местния закон, който действа в съответствие с процедури, определени също от закона. Това тяло при формулиране на своите решения следва да бъде подпомагано от един или повече квалифицирани и независими психичноздравни професионалисти и да се съобразява с техните съвети. 2. Първоначалното преразглеждане на решение за хоспитализация или задържане на пациент по принудителен ред, съгласно изискванията на параграф (2) на Принцип 16, трябва да се извърши колкото е възможно по-скоро след това решение и трябва да бъде проведено по проста и бърза процедура, определена от местния закон. 3. Надзорното тяло периодично трябва да преразглежда случаите на принудително лекувани пациенти през разумни интервали, определени от местния закон. 4. Пациент, приет по принудителен ред, може да се обърне към надзорното тяло с искане за освобождаване или за определяне на статут на доброволен пациент през разумни интервали, определени от местния закон. 5. При всяко преразглеждане надзорното тяло следва да прецени дали критериите за принудителна хоспитализация, произтичащи от параграф (1) на Принцип 16, са още налице и ако не са - пациентът трябва да бъде освободен от статута на принудително хоспитализиран пациент. 6. По всяко време, когато психичноздравният професионалист, отговорен за случая, се убеди, че условията за задържането на пациента по принудителен ред не са вече налице, той трябва да разпореди отменянето на статута му на принудително хоспитализиран. 7. Пациентът или негов личен представител или всяко заинтересувано лице трябва да имат право да обжалват пред по-горна съдебна инстанция решението за хоспитализацията или задържането на пациента в психичноздравна служба. Принцип 18
ПРОЦЕДУРНИ ГАРАНЦИИ 1. На пациента трябва да бъде дадено право да избере и назначи съветник, който да го представя, включително при всички процедури на обжалване. Ако пациентът не може да си осигури такива услуги, те трябва да му бъдат предоставени без заплащане от него до този размер, в който той няма средства да заплати. 2. На пациента трябва да бъде дадено правото да бъде подпомогнат при нужда от преводач. Когато такива услуги са необходими, но пациентът не може да си ги осигури, те трябва да му бъдат предоставени без заплащане от самия него до размера, в който той няма средства да заплати. 3. Пациентът и неговият съветник, при всяко разглеждане, могат да изискат и да представят независимо психичноздравно заключение, както и всякакви доклади и други устни и писмени доказателства, които са подходящи и приемливи за процеса. 4. На пациента и на неговия съветник трябва да се предоставят копия от медицинската документация на пациента и всякакви експертизи и други документи, които са били представени, с изключение на специални случаи, когато се прецени, че разкриването пред пациента на определени данни би могло да причини сериозна вреда за неговото здраве или да изложи на риск сигурността на други лица. Местният закон може да предвиди някои документи, които не се предоставят на пациента, да бъдат предоставяни на личния му представител и на съветника му, ако това се извършва при съхраняване на поверителността. Когато се откаже да се предостави на пациента някаква част от документацията, той или неговият съветник, ако има такъв, трябва да изиска уведомяване за този отказ и причините за него. Това решение трябва да подлежи на съдебен контрол. 5. Трябва да бъде дадено право на пациента, на неговия личен представител и на неговия съветник да присъстват, да участват и да бъдат изслушвани лично при всяко разглеждане на случая. 6. Ако пациентът или неговият личен представител или неговият съветник изиска определено лице да присъства при разглеждане на случая, това лице трябва да бъде допуснато, освен ако се прецени, че присъствието му би причинило сериозна вреда за здравето на пациента или представлява риск за сигурността на други лица. 7. Всяко решение дали разглеждането на случая или част от него трябва да бъде открито или закрито и дали може да му се даде публичност, трябва да бъде изцяло съобразено със собствените желания на пациента и на другите лица и с необходимостта от предотвратяване на сериозна вреда за здравето на пациента или от избягване излагането на риск сигурността на други лица. 8. Решението на случая и мотивите му трябва да бъдат изразени писмено. Копия трябва да бъдат предоставени на пациента и на неговия личен представител и на неговия съветник. Преценката дали на дадено решение изцяло или частично да се даде публичност, следва изцяло да се съобрази със собствените желания на пациента, с необходимостта да се зачита неговата лична сфера и тази на други лица, с обществения интерес (в случай на открито съдебно администриране) и с необходимостта за предотвратяване на сериозна вреда за здравето на пациента или за избягване излагането на риск сигурността на други лица. Принцип 19 ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ 1. Пациентът (понятието, в този Принцип, включва и бивш пациент) трябва да има право на достъп до информацията, отнасяща се до неговото здраве и личните му данни, съхранявани в психичноздравната служба. Това право може да бъде ограничено, за да се предотврати сериозна вреда за здравето на пациента и за да се избегне риск за сигурността на други лица. Местният закон може да предвиди информация, която не се дава на пациента, да бъде предоставяна на личния му представител и на неговия съветник, когато това може да стане при съхраняване на поверителността й. Когато се откаже даването на каквато и да е информация на пациента, той или неговия съветник, ако има такъв, трябва да бъде уведомен за отказа и причините за него. Това решение следва да подлежи на съдебен контрол. 2. Всякакви писмени забележки от пациента или от неговия представител или съветник, при искане за това, трябва да бъдат включени в документацията на пациента. Принцип 20 КРИМИНАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ
1. Този принцип се прилага за лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода за криминални престъпления или са задържани в хода на наказателен процес или при разследване срещу тях, за които е решено, че имат психична болест или се счита, че може да имат такава болест. 2. Всички такива лица трябва да получат най-добрата налична психичноздравна помощ, така както е предвидено в Принцип 1. Настоящите Принципи трябва да се прилагат във възможно най-пълна степен и само с такива ограничени изменения и изключения, които са необходими с оглед на обстоятелствата. Никакви изменения и изключения от този род не могат да накърнят личните права, предвидени в тези инструменти и посочени в параграф (5) на Принцип 1. 3. Местният закон може да овласти съда или друг компетентен орган, действайки на основа на компетентен и независим медицински съвет, да разпореди такова лице да бъде прието в психичноздравна служба. 4. Лечението на лица, за които е преценено, че имат психична болест, трябва при всички обстоятелства, да бъде в съгласие с Принцип 11. Принцип 21 ОПЛАКВАНИЯ Всеки пациент и бивш пациент трябва да има право да прави оплаквания съгласно процедура, определена от местния закон. Принцип 22 КОНТРОЛ И ОБЕЗЩЕТЕНИЯ Държавите трябва да осигурят подходящи механизми за инспектиране на психичноздравните служби, за установен ред на подаване, проучване и решения по оплакванията и за въвеждането на съответни дисциплинарни или съдебни процедури относно погрешно професионално поведение или нарушаване правата на пациентите, така че да се гарантира съобразяването с тези Принципи. Принцип 23 ПРИЛОЖЕНИЕ 1. Държавите трябва да прилагат тези принципи чрез подходящи законодателни, съдебни, административни, образователни и други мерки, които трябва периодично да се преразглеждат. 2. Държавите трябва да действат активно, за да направят тези Принципи широко известни чрез подходящи средства. Принцип 24 ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ПРИНЦИПИТЕ В ПСИХИЧНОЗДРАВНИТЕ СЛУЖБИ Тези Принципи се прилагат по отношение на всички лица, които са приети в психичноздравна служба. Принцип 25 ЗАПАЗВАНЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРАВА Не трябва да се ограничават или отменят които и да са от съществуващите права на пациентите, включително и на права, признати от действащите международни или местни закони, под претекст, че тези Принципи не признават такива права или ги признават в по-малка степен.
Бележки към текста:
[1] Резолюцията е приета без гласуване от 75-та сесия на Генералната асамблея, по доклада на Третия комитет А / 46 / 721.