Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството Приета и открита за подписване, ратификация и присъединяване на 26.11.1968 г. с резолюция 2391 (XXIII) на Общото събрание на ООН. В сила от 11.11.1970 г. в съответствие с член VIII. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
ПРЕАМБЮЛ Държавите-страни по настоящата Конвенция, Позовавайки се на резолюции на Общото събрание на Организацията на обединените нации 3 /I/ от 13 февруари 1946 година и 170 /II/ от 31 октомври 1947 година за екстрадиция и за наказване на военните престъпници, на резолюция 95 /I/ от 11 декември 1946 година за потвърждаване на принципите на международното право, признати от Статута на Международния Нюрнбергски военен трибунал и от присъдата на този Трибунал, и на резолюции 2184 /ХХI/ от 12 декември 1966 година и 2202 /ХХI/ от 16 декември 1966 година на Общото събрание, в които ясно се осъждат като престъпления против човечеството нарушаването на икономическите и политическите права на местното население, от една страна, и политиката на апартейд, от друга, Позовавайки се на резолюции 1074 D /ХХХIХ/ от 28 юли 1965 година и 1158 /ХL/ от 5 август 1966 година на Икономическия и социален съвет на Организацията на обединените нации за наказване на военните престъпници и на лицата, извършили престъпления против човечеството, Отбелязвайки, че нито една тържествена декларация, акт или конвенция относно съдебното преследване или наказване за военни престъпления и престъпления против човечеството не предвижда ограничения и по отношение на времето, Смятайки, че военните престъпления и престъпленията против човечеството спадат към най-тежките престъпления според международното право, Изхождайки от убеждението, че ефективното наказание за военни престъпления и престъпления против човечеството ще бъде важен фактор за предотвратяване на такива престъпления, за защита на правата на човека и на основните свободи, което ще съдействува за установяване на доверие, стимулиране на сътрудничеството между народите и осигуряване на международен мир и сигурност, Отбелязвайки, че прилагането на вътрешни правни норми, отнасящи се към срока за давност по отношение на обикновени престъпления, към военни престъпления и престъпления против човечеството е въпрос, предизвикващ сериозна загриженост на световното обществено мнение, тъй като то пречи на съдебното преследване и наказание на лица, отговорни за такива престъпления, Признавайки необходимостта и навременността на утвърждаването в международното право посредством настоящата конвенция на принципа, че не съществува ограничение по отношение на времето спрямо военни престъпления и престъпления против човечеството, и осигуряването на универсално приложение на този принцип, Се споразумяха за следното: Член 1 Срокът за давност не се прилага по отношение на следните престъпления независимо от времето на тяхното извършване: а) военни престъпления, както те се определят от Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 година и се потвърждават от резолюции 3 /I/ от 13 февруари 1946 година и 95 /I/ от 11 декември 1946 година на Общото събрание на Организацията на обединените нации, по-специално "сериозните нарушения", изброени в Женевските конвенции от 12 август 1949 година за защита жертвите на войната; б) престъпления против човечеството независимо от това, дали са били извършени по време на войната или в мирно време, както те се определят в Статута на Нюрнбергския международен военен трибунал от 8 август 1945 година и се потвърждават в резолюции 3 /I/ от 13 февруари 1946 година и 95 /I/ от 11 декември 1946 година на
Общото събрание на Организацията на обединените нации, прогонване в резултат на въоръжено нападение или окупация и антихуманни действия, произтичащи от политиката на апартейд, а също така - престъпление на геноцид, определено в Конвенцията от 1948 година за предотвратяване на престъплението на геноцид и за наказание за него, дори ако тези действия не представляват нарушение на вътрешното право на страната, в която са били извършени. Член 2 В случай на извършване на някое от престъпленията, упоменати в член 1, разпоредбите на настоящата конвенция се прилагат към представители на държавните власти и към частни лица, които са извършители на някое от тези престъпления или са съучастници на такива престъпления, или непосредствено подстрекават други за тяхното извършване, или встъпват в заговор за тяхното извършване независимо от степента на завършеността им, също както и към представители на държавните власти, допускащи извършването им. Член 3 Договарящите се държави се задължават да вземат всякакви необходими вътрешни мерки от законодателен или друг характер, за да осигурят в съответствие с международното право възможността за екстрадиция на лица, за които се говори в член 2 на настоящата Конвенция. Член 4 Договарящите се държави се задължават да вземат в съответствие с тяхната конституционна процедура всякакви законодателни или други мерки, необходими да се осигури принципът на срока за давност и другите ограничения да не се прилагат във връзка с преследване и наказване на престъпления, посочени в член 1 и 2 на настоящата Конвенция, и там, където подобни ограничения съществуват, те да бъдат премахнати. Член 5 Настоящата Конвенция е открита до 31 декември 1969 година за подписване от всяка държава-членка на Организацията на обединените нации или членка на всяко от нейните специализирани учреждения, или членка на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), от всяка държава-участничка в Статута на Международния съд, също както и от всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да участвува в настоящата Конвенция. Член 6 Настоящата Конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Член 7 Настоящата Конвенция е открита за присъединяване от всяка държава, упомената в член 5. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Член 8 1. Настоящата Конвенция влиза в сила деветдесет дни след деня на депозирането при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на десетия ратификационен документ или документ за присъединяване. 2. За всяка държава, която ратифицира настоящата Конвенция или се присъедини към нея след депозирането на десетия ратификационен документ или документ за присъединяване, настоящата Конвенция влиза в сила деветдесет дни след деня на депозирането на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване. Член 9 1. След изтичане на десетгодишен период от деня на влизането в сила на настоящата Конвенция искане за изменение на настоящата Конвенция може да бъде предявено по всяко време от всяка държава-участничка чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации взема решение какви мерки, ако такива са необходими, следва да бъдат взети във връзка с такова искане. Член 10 1. Депозитар на настоящата Конвенция е Генералният секретар на Организацията на обединените нации. 2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща заверен препис на настоящата Конвенция на всички държави, предвидени в член 5. 3. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява всички държави, предвидени в член 5: а) за подписването, ратифицирането и присъединяването към настоящата Конвенция в съответствие с член 5, 6 и 7; б) за датата на влизане в сила на настоящата Конвенция в съответствие с член 8; в) за съобщенията, получени в съответствие с член 9. Член 11 Настоящата Конвенция, чийто текст на английски, испански, китайски, руски и френски езици са еднакво идентични, е съставена на 26 ноември 1968 година. В удостоверение на което долуподписалите се, надлежно упълномощени за това, подписаха настоящата Конвенция.