Конвенция за правото на равно заплащане Приета на XXXIV сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Женева, Швейцария, на 6.06.1951 г. и е влязла в сила на 23.05.1953 г. Ратифицирана от България с Указ № 161 от 2.07.1955 г. на Президиума на Народното събрание (Изв., бр. 54 от 1955 г.). Ратификацията й е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 7.11.1955 г. В сила за България от 7.11.1956 г. Издадена от Министерството на труда и социалните грижи, обн., ДВ, бр. 35 от 2.05.1997 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1951 г. на своята Тридесет и четвърта сесия, след като реши да приеме различни предложения относно равенството в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията, след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1951 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за равенството в заплащането, 1951 г.: Член 1 За целите на тази конвенция: а) терминът "заплащане" включва обикновената, основната или минималната работна заплата и всички други възнаграждения, плащани пряко или косвено, в брой или в натура от работодателя на трудещия се за неговия труд; b) изразът "равенство в заплащането на мъжката и женската работна ръка за равен труд" се отнася до размера на възнаграждението, установено без разлика на пола. Член 2 1. Всяка държава - членка на организацията, е длъжна чрез средства, съответстващи на действащите методи за определяне на размера на възнаграждението, да насърчава и в степента, в която това е съвместимо с тези методи, да осигурява прилагането към всички трудещи се на принципа за равенство на възнаграждението между мъжката и женската работна ръка за равен труд. 2. Този принцип може да бъде приложен чрез: а) националното законодателство; b) всяка система за определяне на заплащането, установена или призната от законодателството; с) колективни трудови договори между работодателите и трудещите се, или d) съчетаване на тези различни начини. Член 3 1. Необходимо е да се приемат мерки за насърчаване на обективната оценка на работните места върху основата на дейностите, които се извършват, когато такива мерки са от естество да улеснят прилагането на тази конвенция. 2. Методите, които се прилагат при тази оценка, могат да бъдат определени от органите, компетентни за определяне размера на възнагражденията, или от страните по колективните трудови договори, когато размерът на трудовото възнаграждение се определя от тези договори. 3. Различията в размерите на заплащането без оглед на пола, които съответстват на различия, обусловени от обективната оценка на подлежащите за изпълнение работи, не се смятат за противоречащи на принципа за равно заплащане на мъжката и женската работна ръка.
Член 4 Всяка държава - членка на организацията, ще сътрудничи по подходящ начин на заинтересуваните организации на работодателите и на трудещите се за изпълнение на разпоредбите на тази конвенция. Член 5 Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него. Член 6 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда. 2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор. 3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда. Член 7 1. Декларациите, които трябва да бъдат изпратени на генералния директор на Международното бюро на труда, съобразно чл. 35, параграф 2 от Устава на Международната организация на труда трябва да съдържат: a) териториите, за които държавата членка се задължава да прилага без изменение разпоредбите на конвенцията; b) териториите, за които тя се задължава да прилага разпоредбите на конвенцията, с изменения и в какво се състоят тези изменения; c) териториите, в които конвенцията е неприложима, и причините за това; d) териториите, за които тя се въздържа от решение. 2. Задълженията в букви "а" и "b" на ал. 1 се считат за неразделна част от ратификацията и ще имат същите последици. 3. Всяка държава членка може да оттегли с нова декларация всичките или част от резервите, направени в предходна декларация по силата на букви "b", "c" и "d" на ал. 1 на този член. 4. Всяка държава членка може по времето, през което тази конвенция може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 9, да изпрати на генералния директор нова декларация, с която да измени изцяло или частично предходната декларация, като изложи положението в определени територии. Член 8 1. Изпратените декларации на генералния директор на Международната организация на труда съобразно разпоредбите на параграфи 4 и 5 на чл. 35 от Устава на Международната организация на труда трябва да посочват дали разпоредбите на конвенцията ще бъдат прилагани в дадена територия, със или без изменение; когато декларацията посочва, че разпоредбите на конвенцията ще се прилагат с изменения, тя трябва да пояснява същността на тези изменения. 2. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат с последваща декларация да се откажат от правото да се ползват изцяло или частично от изменения, посочени в предходната декларация. 3. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересувана международна институция могат през времето, когато тази конвенция може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 9, да изпратят на генералния директор нова декларация, с която да променят изцяло или частично предходната декларация, като изложат положението относно прилагането на тази конвенция в определени територии. Член 9
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда. 2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидено от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира конвенцията при изтичането на 10 години съгласно условията, предвидени в този член. Член 10 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове на денонсиране, които са му били съобщени от членове на организацията. 2. Като уведомява държавите - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила. Член 11 Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране, съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации, пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове. Член 12 Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната пълна или частична ревизия. Член 13 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго: а) ратификацията от държавата членка на новата ревизираща я конвенция води по право, независимо от чл. 9, до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила; b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда. 2. Тази конвенция ще остане в сила по своята форма и съдържание за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция. Член 14 Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
v