Международна конвенция против апартейда в спорта Приета и открита за подписване с резолюция 40/64 от 10.12.1985 г. на Общото събрание на ООН. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
Държавите-страни по тази Конвенция, Припомняйки разпоредбите на Устава на ООН, съгласно които всички държави-членки поемат задължението да предприемат в сътрудничество с ООН съвместни и самостоятелни действия за всеобщо зачитане и спазване на правата на човека и на основните свободи на всички независимо от расата, пола, езика и религията, Вземайки под внимание факта, че Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява, че всички хора се раждат свободни и равноправни по отношение на тяхното достойнство и права и че всеки има право да се ползува от всички права и свободи, изброени в декларацията без разлика и в частност на расовата му принадлежност, цвета на кожата му и националния му произход, Отчитайки факта, че в съответствие с Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, държавите-страни по тази Конвенция осъждат в частност расовата сегрегация и апартейда и се ангажират да предотвратяват, забраняват и изкореняват всякакъв род практика от този вид във всички области, Отчитайки факта, че Общото събрание на ООН е приело много резолюции, с които се осъжда практиката на апартейда в спорта, и е потвърдило безрезервната си подкрепа на олимпийския принцип да не се допуска дискриминация по съображения, свързани с расова принадлежност, вероизповедание или политически убеждения, като спортните качества се вземат за единствен критерий за участие в спортната дейност, Вземайки под внимание обстоятелството, че Международната декларация против апартейда, приета от Общото събрание на ООН на 14 декември 1977 година, тържествено потвърждава необходимостта от бързото премахване на апартейда в спорта, Припомняйки разпоредбите на Международната конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд и признавайки в частност, че участието в спортни състезания с отбори, съставени на базата на апартейда, насърчава и служи пряко на извършването на престъплението апартейд, така както е дефинирано в споменатата Конвенция, Решени да вземат всички необходими мерки за изкореняване на практика на апартейд в спорта и за поощряване на международните контакти в областта на спорта въз основа на олимпийския принцип, Съзнавайки, че контактите в областта на спорта с която и да е страна, практикуваща апартейд в спорта, водят до опрощаване и укрепване на апартейда и до нарушаване на олимпийския принцип, превръщайки се в законна загриженост на всички правителства, Водени от желанието да приложат на дело принципите, залегнали в основата на Международната декларация против апартейда в спорта, и да осигурят скорошното приемане на практически мерки за тази цел, Убедени, че приемането на международна конвенция против апартейда в спорта ще доведе до по-ефикасни мерки на международно и на национално ниво, целящи премахването на апартейда в спорта, Се договориха, както следва: Член 1 За целите на тази Конвенция: а) Изразът "апартейд" означава система от институционализирана расова сегрегация и дискриминация с цел да се установи и поддържа господство на една расова група лица над друга расова група лица, които да бъдат системно потискани, каквато е системата в Южна Африка; "апартейд в спорта" означава прилагането на политиката и практикуването на тази система в спортната дейност независимо от това, дали тя е поставена на професионални или на непрофесионални начала; б) Изразът "национални спортни съоръжения" означава всяко спортно съоръжение, използувано в рамките на спортна програма, одобрена от националното правителство; в) Изразът "олимпийски принцип" означава принципът, съгласно който не трябва да се допуска дискриминация
по съображения, свързани с расова принадлежност, религия или политически убеждения; г) Изразът "спортни договори" означава всеки договор, сключен с цел организиране, поощряване, провеждане или други, свързани с тях права, включително обслужване на всяка спортна дейност; д) Изразът "спортни организации" означава всяка организация, създадена с цел да организира спортна дейност на национално ниво, включително олимпийски комитети, националните федерации за физкултура и спорт и националните управителни съвети по въпросите на спорта; е) Изразът "отбор" означава група спортисти, организирани с цел участие в спортна дейност, състезаващи се с други такива организирани групи; ж) Изразът "спортисти" означава мъже и жени, които участвуват в спортна дейност индивидуално или в отбори, както и треньори, възпитатели и други лица, чиято дейност е от съществено значение за работата на отбора. Член 2 Държавите-страни по Конвенцията, остро осъждат апартейда и се задължават да започнат незабавно да провеждат с всички възможни средства политика за премахване на практиката на апартейд във всичките му форми в областта на спорта. Член 3 Държавите-страни по Конвенцията, не разрешават спортни контакти с държава, практикуваща апартейд, и предприемат необходимите действия, за да гарантират, че техните спортни организации, спортни отбори и индивидуални спортисти също не предприемат подобни контакти. Член 4 Държавите-страни по Конвенцията, вземат всички възможни мерки, за да не допуснат сключването на спортен договор с държава, практикуваща апартейд, и гарантират наличието на ефикасни способи за запазването на тези мерки. Член 5 Държавите-страни по Конвенцията, отказват да предоставят финансова или друга помощ, позволяваща на техните спортни организации, отбори и индивидуални спортисти да участвуват в спортни прояви в страни, практикуващи апартейд, или в състезания с отбори или индивидуални спортисти подбрани на основата на апартейда. Член 6 Всяка държава-страна по Конвенцията, предприема подходящи действия срещу спортни организации, отбори и индивидуални спортисти, участвуващи в спортни прояви в страна, практикуваща апартейд, или в състезания с отбори, които са представители на страна, практикуваща апартейд, а именно: а) Отказ да се предостави финансова или друга помощ за каквато и да е цел на подобни спортни организации, отбори и индивидуални спортисти; б) Ограничение на достъпа на такива спортни организации, отбори и индивидуални спортисти до национални спортни съоръжения; в) Непривеждане в изпълнение на всички спортни договори, свързани със спортна дейност в държава, практикуваща апартейд, или със състезания с отбори или индивидуални спортисти, подбрани на основата на апартейд; г) Неприсъждане и отнемане на национално отличие или награда в областта на спорта спрямо такива отбори и индивидуални спортисти; д) Отказ от официален прием в чест на такива отбори или спортисти. Член 7 Държавите-страни по Конвенцията, отказват виза и (или) влизане в страната на представители на спортни организации, отбори и индивидуални спортисти, представляващи държава, която практикува апартейд. Член 8 Държавите-страни по Конвенцията, предприемат всякакви действия, имащи за цел изключването на държава, практикуваща апартейд, от международни и регионални спортни организации.
Член 9 Държавите-страни по Конвенцията, вземат всички необходими мерки, за да се предотврати налагането на финансови или други санкции от страна на международни спортни организации спрямо сродни организации, които са отказали да участвуват в спортна проява със страна, практикуваща апартейд, в съответствие с резолюциите на ООН с разпоредбите на тази Конвенция и с духа на олимпийския принцип. Член 10 1. Държавите-страни по Конвенцията, се задължават да полагат всички усилия, за да гарантират всеобщото прилагане и спазване на олимпийския принцип на недискриминация и на разпоредбите на тази Конвенция. 2. За тази цел държавите-страни по Конвенцията, се задължават да забранят достъпа в своите страни на членове на отбори и на отделни спортисти, които участвуват или които са участвували в спортни прояви в Южна Африка; освен това те ще забранят влизането в своите страни на представители на спортни организации, членове на отбори и индивидуални спортисти, които канят по своя собствена инициатива спортни организации, отбори и спортисти, представляващи официално държава, практикуваща апартейд, и участвуващи в състезания под нейния флаг. Държавите-страни по Конвенцията, могат също да забранят влизането на представители на спортни организации, членове на отбори или индивидуални спортисти, поддържащи спортни контакти със спортни организации, отбори и спортисти, представляващи държава, практикуваща апартейд, и участвуващи под нейния флаг. Забраната за влизане в страната не трябва да бъде в разрез с разпоредбите на съответната спортна федерация, поддържащи премахването на апартейда в спорта, и трябва да се отнася единствено до участие в спортни прояви. 3. Държавите-страни по Конвенцията, инструктират своите национални представители в международните спортни федерации да предприемат всички възможни практически мерки за предотвратяване на участие на спортни групи, отбори и спортисти, упоменати в т. 2 по-горе, в международни спортни прояви; чрез своите представители в международни спортни организации предприемат всичко възможно с цел: а) Да осигурят изключването на Южна Африка от всички федерации, в които тя все още членува; да не допуснат възстановяване на членството й в организация (федерация), в която е членувала и от която е била изключена; б) В случаите, когато национални федерации поощряват спортния обмен със страна, практикуваща апартейд, да налагат санкции срещу подобни национални федерации, включително - при необходимост - изключване от съответната международна спортна организация и недопускане на нейни представители до участие в международни спортни състезания. 4. В случай на грубо нарушение на разпоредбите на тази Конвенция, държавите-страни по Конвенцията, предприемат такива действия, каквито считат за уместни, включително изключване от участие в международни спортни прояви на отговорните за нарушението национални спортни ръководни органи, национални спортни федерации или спортисти от съответната страна. 5. Разпоредбите на този член, които се отнасят по-конкретно до Южна Африка, престават да бъдат в сила след премахването на системата на апартейд в тази страна. Член 11 1. Учредява се Комисия против апартейда в спорта (наричана по-нататък Комисията), състояща се от петнадесет души с високи морални качества, посветили себе си на борбата против апартейда, като се наблегне особено на участието на лица с голям опит в администрацията на спорта, избрани от държавите-страни по Конвенцията, измежду техните граждани, при отчитане на най-справедливото географско разпределение и представянето на основните правни системи. 2. Членовете на Комисията се избират с тайно гласуване от списък с лица, посочени от държавите-страни по Конвенцията. Всяка държава-страна по Конвенцията, има право да посочи едно лице измежду своите граждани. 3. Първите избори се провеждат шест месеца след датата на влизане в сила на тази Конвенция. Най-малко три месеца преди датата на тези и всички следващи избори Генералният секретар на ООН изпраща писма до държавите-страни по Конвенцията, като ги кани да представят кандидатите си в срок от два месеца. Генералният секретар изготвя списък по азбучен ред на всички лица, определени за кандидати, посочвайки държавите-страни по Конвенцията, които са издигнали кандидатурите им, и го представя пред държавите-страни по Конвенцията. 4. Изборът за членове на Комисията се провежда на среща на държавите-страни по Конвенцията, свикана от Генералния секретар в главната квартира на ООН. На тази среща, при която две трети от държавите-страни по
Конвенцията, представляват кворум, лица избрани в Комисията, се считат тези кандидати, които получат найголям брой гласове и абсолютно болшинство на гласовете на представителите на държавите-страни по Конвенцията, които присъствуват и гласуват. 5. Членовете на Комисията се избират за срок от четири години. Обаче срокът за девет от членовете, избрани при първия избор, изтича след двегодишен период; непосредствено след първите избори, имената на тези девет членове се определят чрез жребий от председателя на Комисията. 6. За заемане на свободните места между изборите, държавата-страна по Конвенцията, чийто гражданин е престанал да изпълнява функциите си като член на Комисията, определя друго лице измежду своите граждани, подлежащо на одобряване от Комисията. Член 12 1. Държавите-страни по Конвенцията поемат задължение да представят на Генералния секретар на ООН за обсъждане от Комисията доклад върху законодателните, правните, административните или други мерки, които са предприели за прилагане на разпоредбите на тази Конвенция, в срок от една година от влизането й в сила и след това на всеки две години. Комисията може да поиска допълнителна информация от държавите-страни по Конвенцията. 2. Комисията докладва ежегодно чрез Генералния секретар на ООН за своята дейност и прави предложения и общи препоръки на основата на проучването на докладите и информацията, получени от държавите-страни по Конвенцията. Тези предложения и препоръки се докладват пред Общото събрание заедно с коментар, ако има такъв, от съответните държави-страни по Конвенцията. 3. Комисията разглежда в частност изпълнението на разпоредбите на член 10 на тази Конвенция и прави препоръки за действия, които да бъдат предприети. 4. Среща на държавите-страни по Конвенцията, се свиква от Генералния секретар по молба на мнозинството от държавите-страни по Конвенцията, за обсъждане по-нататъшни действия по отношение на прилагането на разпоредбите на член 10 от тази Конвенция. В случай на явно нарушение на разпоредбите на тази Конвенция, среща на държавите-страни по Конвенцията, се свиква от Генералния секретар по молба на Комисията. Член 13 1. Всяка държава-страна по Конвенцията, може по което и да е време да заяви, че признава компетенцията на Комисията да приема и разглежда оплаквания относно нарушения на разпоредбите на тази Конвенция, направени от държави-страни по Конвенцията, които също са направили такова заявление. Комисията може да вземе решение относно мерките, които е уместно да бъдат взети по отношение на нарушенията. 2. Държавите-страни по Конвенцията, срещу които е направено оплакване, в съответствие с т. 1 на този член имат право да бъдат представени и да участвуват в заседанията на Комисията. Член 14 1. Комисията заседава поне веднъж годишно. 2. Комисията приема свои собствени процедурни правила. 3. Секретариатът на Комисията ще бъде осигурен от Генералния секретар на ООН. 4. Заседанията на Комисията обикновено се провеждат в главната квартира на ООН. 5. Генералният секретар свиква първоначалното заседание на Комисията. Член 15 Генералният секретар на ООН е депозитар на тази Конвенция.
Член 16 1. Тази Конвенция е открита за подписване в главната квартира на ООН от всички държави до влизането й в сила. 2. Тази Конвенция подлежи на ратификация, приемане и одобряване от държавите, подписали Конвенцията. Член 17 Тази Конвенция е открита за присъединяване от всички държави. Член 18 1. Тази Конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при депозитара на двадесет и седмия документ за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване. 2. За всяка държава, която ратифицира, приема, одобрява или се присъединява към тази Конвенция след влизането й в сила, Конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на съответния документ. Член 19 Всеки спор между държавите-страни по Конвенцията, относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция, който не бъде уреден чрез преговори, се предава на Международния съд по молба и с взаимно съгласие на държавите-страни по спора с изключение на случаите, когато държавите-страни по спора са се споразумели за друга форма на уреждане. Член 20 1. Всяка държава-страна по Конвенцията може да предложи допълнения или изменения към тази Конвенция и да ги представи на депозитора. Генералният секретар съобщава предлаганото допълнение или изменение на държавите-страни по Конвенцията, с молба те да го уведомят дали подкрепят свикването на конференция на държавите-страни по Конвенцията, с цел обсъждане и гласуване на предложенията. В случай, че поне една трета от държавите-страни по Конвенцията, подкрепят свикването на такава конференция, Генералният секретар свиква конференцията под егидата на ООН. Всяко допълнение или изменение, прието от мнозинството на държавите-страни по Конвенцията, които присъствуват и гласуват за конференцията, се представя пред Общото събрание на ООН за одобрение. 2. Допълненията или измененията влизат в сила, когато бъдат одобрени от Общото събрание на ООН и приети с мнозинство от две трети от държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с техните конституционни процедури. 3. Когато допълненията или измененията влязат в сила, те са задължителни за тези държави-страни по Конвенцията, които са ги приели, като другите държави-страни по Конвенцията, продължават да бъдат обвързани от разпоредбите на тази Конвенция и от всички предишни допълнения или изменения, които те са приели. Член 21 Държава-страна по Конвенцията, може да се оттегли от тази Конвенция с писмено уведомление до депозитара. Такова оттегляне влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от депозитара. Член 22 Тази Конвенция е сключена на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език, като всички текстове имат еднаква сила.