Конвенция относно представителите на трудещите се Конвенция 135, отнасяща се до защитата и улесненията, предоставени на представителите на трудещите се в предприятията. Приета на 23.05.1971 г. от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната 56 сесия. Влязла в сила на 30.06.1973 г. в съответствие с член 8. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 56-та сесия на 2 юни 1971 година, Имайки предвид Конвенцията относно правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 година, която осигурява защитата на трудещите се от действията на антипрофсъюзна дискриминация по отношение на работата им, Считайки, че е желателно тези условия да бъдат допълнени по отношение на представители на трудещите се, Вземайки решение за приемането на някои предложения относно защитата и улесненията, предоставени на представителите на трудещите се в предприятията, което е пета точка от дневния ред на сесията, и Вземайки решение, тези предложения да се оформят като международна Конвенция, Прие на 23 юни 1971 година следната Конвенция, която може да се цитира като Конвенция относно представителите на трудещите се от 1971 година: Член 1 Представителите на трудещите се в предприятията ще се ползуват от ефективна защита срещу всякакви неблагоприятни спрямо тях действия, включващи уволнения по причини, свързани с положението и дейността им на представители на трудещите се или профсъюзно членство, или с участие в работата на профсъюз, доколкото това е в съответствие със съществуващите закони или колективни трудови договори, или други някакви договори. Член 2 1. На представителите на трудещите се в предприятията ще се предоставят такива подходящи улеснения, които да им дадат възможност да осъществяват функциите си нормално и ефективно. 2. Във връзка с това се взема под внимание системата на трудови отношения в държавата, както и нуждите, размерът и възможностите на съответните предприятия. 3. Искането на такива улеснения не трябва да пречи на работата на съответните предприятия. Член 3 За целите на настоящата Конвенция под "представители на трудещите се" следва да се разбират лица, които в съответствие с националните закони или практика са: а) Представители на профсъюзи, посочени или избрани от профсъюзите или от членовете им; б) Представители, избрани чрез свободно гласуване от работниците в предприятието в съответствие с националните закони, правилници или колективни трудови договори и чиито функции не включват действия, предоставени изключително на профсъюзите в съответната страна. Член 4 Националните закони и правилници, колективните трудови договори, арбитражните или съдебни решения могат да определят вида или видовете представители на трудещите се, които ще имат право на защитата и улесненията, предвидени от тази Конвенция.
Член 5 Когато в едно и също предприятие едновременно съществуват представители на профсъюзите и свободно избрани представители, навсякъде, където това е необходимо ще бъдат взети съответните мерки, които да не позволят на свободно избраните представители да пречат на работата на профсъюзите или на техните представители и да насърчават сътрудничеството между тях по съответните въпроси. Член 6 Тази Конвенция може да се прилага чрез национални закони или правилници, или колективни трудови договори, или по какъвто и да е друг начин, съответствуващ на националната практика. Член 7 Официалните ратификации на тази Конвенция ще бъдат съобщавани на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Член 8 1. Тази Конвенция е задължителна само за тези членове на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от Генералния директор. 2. Конвенцията влиза в сила дванадесет месеца от датата на която, ратификациите на двама от членовете ще бъдат регистрирани от Генералния директор. 3. След това тази Конвенция влиза в сила за всеки член дванадесет месеца след датата на регистрация на ратификацията му. Член 9 1. Член, ратифицирал Конвенцията, може да я денонсира след изтичането на срок от десет години от датата на влизане в сила на Конвенцията, като уведоми Генералния директор на Международното бюро на труда. Такова денонсиране не влиза в сила до една година от датата на регистрирането му. 2. Всеки член, който е ратифицирал Конвенцията и който не я е денонсирал в срок от една година от изтичане на десетгодишния период, посочен в предходната алинея, е обвързан за още един срок от десет години и след това може да денонсира тази Конвенция при изтичането на всеки срок от десет години при условията, предвидени в този член. Член 10 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява членовете на Международната организация на труда за регистрацията на всички ратификации и денонсирания, които са му съобщени. 2. Уведомявайки членовете на Организацията за регистрирането на втората ратификация, Генералният директор обръща вниманието им върху датата, на която Конвенцията влиза в сила. Член 11 В съответствие с член 102 от Устава на ООН Генералният директор на Международното бюро на труда съобщава на Генералния секретар на Организацията с цел регистрация, пълни подробности за всички ратификации и денонсирания, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове. Член 12 Винаги, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за действието на Конвенцията и проучва желателността от включването в дневния ред на Конференцията на въпроса за цялостната или частичната й ревизия.
Член 13 1. В случай, че Конференцията приеме нова Конвенция, ревизирана изцяло или частично, тогава освен ако новата конвенция не предвижда друго: а) Ратификацията от един член на Организацията на новата ревизирана Конвенция означава ipso jure незабавно денонсиране на старата Конвенция независимо от разпоредбите на член 9, и ако и когато новата Конвенция влезе в сила; б) От датата, на която новата ревизирана Конвенция влезе в сила, се прекратява възможността за ратифициране на старата Конвенция. 2. Конвенцията остава в сила с непроменена форма и съдържание за тези членове, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали новата Конвенция. Член 14 Английският и френският текст на Конвенцията имат еднаква сила. Това е оригинален текст на Конвенцията, приет от Генералната конференция на Международната организация на труда на нейната 56-та сесия, свикана в Женева и закрита на 23 юни 1971 година. В уверение на което поставихме подписите си на 30 юни 1971 година.