Свободата на изразяване съгласно Европейската конвенция за правата на човека by BG Helsinki

2009

ИНТЕРАЙТС

СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ СЪГЛАСНО ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА (ЧЛЕН 10) НАРЪЧНИК НА ИНТЕРАЙТС ЗА АДВОКАТИ | АКТУАЛЕН КЪМ ЮЛИ 2007

Оригиналната английска версия е написана от ИНТЕРАЙТС и издадена с щедрата подкрепа на ИНСТИТУТ ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО | Превод: БХК

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Това е превод на издание на ИНТЕРАЙТС. Пълната версия (на английски), заедно с останалите наръчници по други членове на Европейската конвенция за правата на човека, са достъпни на: www.interights.org. Този документ е преведен и издаден на български език с финансовата подкрепа на ФМ на ЕИП. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Български хелзинкски комитет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и ФРМС. Проектът се финансира от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (Договор № ПО3-03-00/04.03.2009)

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Eкип на английското издание на Наръчника ВЪНШНИ РЕДАКТОРИ/ АВТОРИ

Диъдри Фотрел Шон Луис-Антъни

ПОМОЩНИК РЕДАКТОР/ КООРДИНАТОР НА ПОРЕДИЦАТА

Бет Фернандес

ВЪТРЕШНИ РЕДАКТОРИ/ АВТОРИ

Дойна Йоана Страйстеану Дина Ведерникова

ПОМОЩНИК РЕДАКТОР/ ПРЕДПЕЧАТ

Джъстин Фратерман

Екип на българското издание на Наръчника ПРЕВОД

РЕДАКЦИЯ

Валери Панджаров

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

Яна Бюрер Тавание Десислава Симеонова

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Използване на Наръчника Този Наръчник е написан от Европейската програма на ИНТЕРАЙТС за обучителни проекти в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз. Целта му е да служи като справочник за юристи по Европейската конвенция за правата на човека. Наръчникът ще бъде актуализиран периодично. Наръчникът включва решения на Европейския съд по правата на човека до 31 юли 2007 г. Българското издание на наръчника съдържа превод на части на наръчника. Алтернативни формати могат да бъдат предоставени при поискване. Благодарности ИНТЕРАЙТС благодари на всички, които са участвали в изработването на този наръчник. Дина Ведерникова, юрист в програмата на ИНТЕРАЙТС за Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз, беше вътрешен редактор и съ-автор на Наръчника. Диъдри Фотрел, адвокат в Корам Чеймбърс, Лондон и преподавател по международно право в университета на Есекс беше външен редактор. Мишел Нор беше помощник-изследовател на външния редактор. ИНТЕРАЙТС благодари на своите стажанти и доброволци, които допринесоха в изследването и написването на този наръчник. Най-вече, ИНТЕРАЙТС иска да благодари на Институт „Отворено общество”, без чиято финансова и морална подкрепа този проект нямаше да може да бъде извършен. Оригиналното английско издание е издадено от: INTERIGHTS Lancaster House 33 Islington High Street London N1 9LH UK Tel.:++ 44 (0)20 7278 3230 Fax: ++ 44 (0)20 7278 4334 E-mail: ir@interights.org www.interights.org © INTERIGHTS 2007 Всички права запазени. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана без предварителното разрешение на издателя. Части или цялата публикация могат да бъда предавани във всякаква форма, по електронен път, механично, чрез фотокопиране, или по друг начин, без предварителното съгласие на издателя.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Общ преглед

1.2. Кой може да подава жалба?

1.3. Обхват на правото на свобода на изразяване 1.3.1. 1.3.2. 1.3.3. 1.3.4. 1.3.5. 1.3.6. 1.3.7. 2.

Забранени форми на изразяване на мнение – подбуждане към насилие и слово на омразата Форми на изразяване на мнение Средства за изразяване на мнение Правото да не се изразява мнение Свободата да се отстояват мнения Свобода на информация Член 10 и личен живот

11 13 14 15 15 15 16

ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА ПО ЧЛЕН 10

2.1. Негативни задължения

2.2. Позитивни задължения и хоризонтален ефект на член 10

ДОПУСТИМИ ОГРАНИЧЕНИЯ: ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОПЕРАТОРИ

ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ НА ЧЛЕН 10(2)

4.1. Задължения и отговорности

4.2. Журналистите и свободата на пресата

4.3. Предварителни ограничителни мерки

4.4. Предписано от закона

4.5. Легитимни цели

4.5.1. 4.5.2. 4.5.3. 4.5.4.

Интересите на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост Предотвратяването на безредици или престъпления Защитата на здравето и морала Защитата на репутацията или правата на другите

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

34 37 39 40

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

4.5.5. 4.5.6.

Предотвратяване разкриването на информация, получена доверително Гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието

4.6. Необходими в едно демократично общество 4.6.1. 4.6.2. 4.6.3.

44 45 49

Свобода на преценка Пропорционалност Релевантни и достатъчни причини

49 49 53

Преведеният текст включва части от оригиналното английско издание. Пълният текст на английски е достъпен на: http://www.interights.org/view-document/index.htm?id=519 Актуализация на английския наръчник с нови дела се очаква през лятото на 2010. Текстът ще бъде достъпен на сайта на ИНТЕРАЙТС.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

1. ВЪВЕДЕНИЕ Член 10 - Свобода на изразяване 1. Всеки има право на свобода на изразяване. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция. 2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.

1.1.

Общ преглед

Международното право по права на човека придава особена важност на правото на свобода на изразяване и го признава като фундаментално право в едно демократично общество. То е утвърдено право в международното право, заложено, например, в член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека (1948), в член 19 на Международния пакт за гражданските и политическите права (1966) и в член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. То е защитено и във вътрешното право на всички демократични държави. Съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) свободата на изразяване включва като минимум правото да се отстояват идеи и мнения, и да се получава и разпространява информация. Това е широкообхватна разпоредба, в рамките на която има простор за аргументи относно природата на правата и легитимността на всякакви ограничения, наложени от държавата. Европейският съд по правата на човека (“Съдът”) дава широка интерпретация на условията в член 10(1) и непрекъснато разширява параметрите за защита по член 10(1). Класическото становище, изразяващо подхода на Съда, може да бъде намерено в Handyside v United Kingdom (1976) в параграф 49, където Съдът заявява, че свободата на изразяване: “Съставлява един от съществените основи на [демократичното] общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При условията на член 10(2), тя е ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

приложима не само към “информация” и “идеи”, които се приемат благосклонно или се разглеждат като безобидни или с безразличие, но също и към тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението. Такива са повелите на плурализма, толерантността и широтата на възгледите, без които няма “демократично общество””. Това е полезна отправна точка, когато се разглежда дадено дело по член 10. Ясно е, че Съдът признава централната роля на член 10 сам по себе за реализацията на човешките права, но подчертава и връзката между свободата на изразяване и постигането на други човешки права. Спорно е дали Съдът разглежда свободата на изразяване като необходимо условие за ефективно промотиране и защита на правата въобще. В отсъствие на свобода на изразяване и в частност на свободни медии нарушаването на правата може да остане незабелязано, и злоупотребите на държавата могат да останат без контрол. Следователно всяка преценка на член 10 трябва да признава не само основополагащите принципи зад свободата на изразяване, но и взаимовръзката между свободата на изразяване и демокрацията. Следователно, когато се преценяват основанията на една жалба по член 10, трябва да се вземе предвид връзката между член 10 и другите права в Конвенцията, по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот по член 8(1) и свободата на сдружаване по член 11. Но трябва да се отбележи, също така, че член 10 е квалифицирано право, и че член 10(1) позволява на държавата да подлага електронните медии на разрешителен режим. Освен това, подобно на членове 8, 9 и 11, член 10(2) позволява на държавата да налага ограничения върху правата, защитени по член 10(1). От Handyside v United Kingdom става ясно, че всякакви ограничения, налагани на това право, трябва да се разглеждат в контекста на очакването държавата да даде възможно най-широка интерпретация на свободата на изразяване в интересите на защита на демократичните ценности. Съгласно член 10(2) всяка намеса в правата, провъзгласени в член 10(1), трябва да удовлетворява следните критерии:   



Да е предписана от закона; Да е необходима в едно демократично общество; Да следва законна цел по член 10(2), а имено да е в интерес на националната сигурност, да защитава здравето или морала, да защитава правата или репутацията на други, да предотвратява разкриването на информация, получена доверително или с цел осигуряване на безпристрастност и независимост на правосъдието; Всички предприети мерки трябва да са пропорционални на следваната цел.

Тези критерии са изписани в текста на член 10(2) , но те са развити и от Съда чрез юриспруденция и това ще бъде разгледано по-подробно в този наръчник. Като начало обаче най-общо трябва да се отбележи, че ограниченията трябва да се тълкуват рестриктивно, а нуждата от намеса в

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

правото трябва да е убедително установена. На практика мнозинството дела зависят от въпроса дали всички мерки, предприети от държавата, които биха представлявали намеса, са пропорционални на следваните цели. При определянето на степента, до която намеса в правата е разрешена по член 10(2), Съдът се съобразява със “свободата на преценка”, която всяка държава има, по-специално по отношение на морала и националната сигурност, но до известна степен това се съдържа в член 10(2) в неговата цялост. Свободата на преценка е мярка, с която Съдът предоставя известна свобода на държавите, признавайки разнообразието от практики сред държавите по отношение на обществени нрави и национална сигурност. Съдът е възприел виждането, че понякога е необходимо да се толерира подход към членове 8-11, който отразява национални особености и може привидно да противоречи на Конвенцията. Свободата на преценка обаче подлежи на супервизия от страна на Съда и в крайна сметка Съдът определя за всяко дело поотделно дали държавата може да изиска прилагането й. Може да се отбележи също, че тя няма никакво значение за вътрешните условия. В заключение на въведението можем да отбележим във връзка с ограниченията, че член 10 попада в обхвата на клаузите за дерогиране на член 15. Вследствие на това, свободата на изразяване може да подлежи на известни ограничения по време на война или извънредно положение, застрашаващо нацията. Трябва обаче да се отбележи, че свободата на държавата да налага такива ограничения не е неограничена, в смисъл че извънредното положение трябва да представлява реална и истинска заплаха за държавата, и предприетите мерки отново трябва да са пропорционални на заплахата. В крайна сметка Съдът е този, който ще определи както наличността на извънредно положение, така и пропорционалността на мерките, предприети от държавата. За отбелязване е обаче, че международните трибунали предоставят значителна свобода що се отнася до уместността на мерките, предприети по време на “извънредно положение”, и вътрешните съдилища са склонни да действат по същия начин.

1.2.

Кой може да подава жалба?

Член 10(1) предвижда, че всеки има право на свобода на изразяване и подходът на Съда е да отдава на този термин неговото буквално и лингвистично значение. Затова той включва юридически и физически лица, и това бе ясно обяснено от Съда например в Autronic AG v Switzerland (1990), където едно ООД е потърсило да се възползва от защитата на член 10 по отношение на комерсиалните си планове да предава телевизионни програми. В параграф 47 Съдът заявява: “…нито юридическият статут на Аутроник АГ като ООД, нито фактът, че неговите дейности са комерсиални, нито истинската природа на свободата на изразяването могат да лишат Аутроник АГ от защитата по член 10. Членът е приложим за “всеки”, независимо дали е физическо или юридическо лице”.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Правата по член 10 са тълкувани от Съда като валидни за набор от физически лица, включително журналисти в Goodwin v United Kingdom (1996), държавни служители във Vogt v Germany (1995), военни служители в Engel v Netherlands (1976). Той бе приложен и спрямо издатели в Unabhangige Initiative Informations Viefalt v Austria (2003) и вестници в Sunday Times v United Kingdom (1979). При обстоятелства, включващи свобода на пресата, е ясно, че правата по член 10 обхващат както журналиста, който може да е автор или продуцент на публикация или предаване, така и вестника или електронната медия, където нещо е било публикувано или излъчено. Така в Jersild v Denmark (1994) Съдът постанови, че правата по член 10 се прилагат както спрямо продуцента на една програма, така и спрямо телевизията, по която тя е била излъчена.

Въпроси 1) Защо свободата на изразяване е централна в едно демократично общество? 2) Какво е значимото във важността, която се придава на свободата на изразяване в контекста на юридическата практика? 3) Какви фактори в член 10(2) трябва да се отчитат при оценка на основанията на жалба по член 10(1)? 4) Кой може да подава жалба по член 10(1)? 5) В рамките на вътрешното право, кой може да упражнява правото на свобода на изразяване? 6) Има ли някакви ограничения относно това кой може да упражнява правото на свобода на изразяване?

1.3.

Обхват на правото на свобода на изразяване

Ясно е, че Съдът тълкува свободата на изразяване като взема предвид всички форми на изразяване и се простира до всички форми на мнения и възгледи. В Handyside v United Kingdom (1976) в параграф 48 Съдът, както бе отбелязано по-горе, посочи, че защитата достига до онези идеи, които могат да се разглеждат от мнозинството като непопулярни или обидни. Така в Wingrove v United Kingdom (1996) закрилата по член 10(1) бе разширена до порнографски филм, който показва католическа светица, правеща секс. По подобен начин в Müller and Others v Switzerland (1991) рисунки с откровено сексуално съдържание представляваха изразяване по смисъла на член 10(1). Член 10 защитава и дискусии или разпространение на получена информация, дори ако има силни подозрения, че информацията може да не е вярна. Съдът е на мнение, че, ако се допусне обратното, това би лишило хората от правото да изразяват своите възгледи и мнения относно изявления по медиите и би наложило неоснователни ограничения на свободата на изразяване на мнение, както е предвидено в член 10, а такъв пример е Salov v Ukraine (2005). Важно е обаче да се отбележи, че съдържанието, съставляващо свободата на изразяване по смисъла на член 10(1), може все пак да е обект на намеса от страна на държавата, което е съвместимо с член 10(2).

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

1.3.1. Забранени форми на изразяване на мнение – подбуждане към насилие и слово на омразата Има деликатен баланс, който трябва да се намери, между широкото тълкуване на свободата на изразяване по член 10(1) и начинът, по който крайна или враждебна реч накърнява или подкопава правата на другите. Съдът понякога залага на член 17 от Конвенцията, който забранява на всяка група или човек да се ангажират с дейност, която нарушава правата в Конвенцията. В контекста на крайните изказвания член 17 се тълкува като изключващ изразяване на мнение, което би подбудило омраза или е толкова крайно, че негира правата на другите. В Glimmerveen and Hagenbeek v the Netherlands (1979) Комисията залага на член 17, за да изключи жалба по член 10 изцяло. Комисията отбеляза: “Жалбоподателите по същество искат да използват член 10 като основание по Конвенцията на право да се ангажират с тези дейности, които, както бе показано по-горе, противоречат на текста и духа на Конвенцията, и което право, ако бъде дадено, би допринесло за нарушаване на правата и свободите, упоменати по-горе. Следователно Комисията намира, че жалбоподателите не могат, по силата на клаузите на член 17, да разчитат на член 10.” В този случай жалбоподателите са били осъдени за притежаване и разпространение на дипляни, призоваващи за експулсиране от Нидерландия на хора, които не са от бялата раса. Становището, възприето от Комисията, ефективно изключваше расистко говорене от защита по член 10. Но в последващи решения Съдът възприе различен подход и изглежда, че се придържа към виждането, че член 17 най-добре се прилага към член 10(2) и по-специално това, че влияе на определянето дали една намеса е “необходима в едно демократично общество”. При прилагане на този подход Съдът оставя незасегнато широкото тълкуване на член 10(1) относно правото на свобода на изразяване, включително правото да се отстояват и изказват възгледи и мнения, които са обидни и подривни. Затова в Lehideux and Isorni v France (1998) Съдът определи, че осъждането на жалбоподателите заради публичната им защита на военни престъпления във връзка с тяхното застъпничество за реабилитирането на осъден военен престъпник, предизвиква защитата на член 10, защото жалбоподателите не са искали да отрекат исторически установения факт на Холокоста, но по-скоро са поставили под въпрос участието на един човек в него. Това решение подкрепя виждането, че когато се преценява дали крайна реч или слово на омразата трябва да се изключи от член 10 посредством съображенията на член 17, подходът на Съда е да се фокусира върху контекста, в който възгледите са били изразени, и той е развил юриспруденцията си в тази сфера на базата на всеки отделен случай. Друг проблем, който възниква, е разграничаването, което се прави, между враждебната реч като такава и речта, подбуждаща към расова или религиозна

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

омраза и към насилие. Враждебната реч и онези, които застъпват такива крайни възгледи, са извън защитата на член 10(1). Що се отнася обаче до докладването на такива възгледи и потенциалния им ефект върху другите, може да се окаже, че Съдът се придвижва по посока да преценява такива неща в контекста на това дали дадена намеса от страна на държавата е основателна по отношение на член 10(2), отколкото да ограничава прилагането на член 10(1). В Gunduz v Turkey (2003) Съдът отбеляза в параграф 40: „Толерантността и уважението на еднаквото достойнство на всички човешки същества съставляват основите на едно демократично, плуралистично общество. Предвид това, от принципни съображения може да се счете за необходимо в някои демократични общества да се санкционират или дори предотвратяват всякакви форми на изразяване на мнения, които разпространяват, подбуждат, изявяват или оправдават омразата на основата на нетърпимост (включително религиозна нетърпимост), при условие че всякакви наложени „формалности”, „условия”, „ограничения” или „наказания” са пропорционални на поставената легитимна цел. Заедно с това ... не може да има съмнение, че конкретни изказвания, представляващи слово на омразата, което може да е обидно за някои лица или групи, не попадат под закрилата на член 10 от Конвенцията”. Чрез изследване на контекста, в който се изказват възгледите, Съдът отстоява мнението, че трябва да се прави разграничение между онези, които изразяват екстремистки възгледи и които невинаги се ползват със защита по член 10(1), и медиите, които, отразявайки тези възгледи, може да действат в ролята си на обществен защитник. Така в Jersild v Denmark (1994) Съдът определи, че дадено изказване е по-малко вероятно да бъде разглеждано като подбуда към насилие или расова омраза, ако се публикува/разпространява в контекста на информативна документална програма, имаща репутация да отразява сложни теми и да ги третира по задълбочен и сериозен начин. По този начин Съдът заключи, че присъдата над журналиста, автор на предаването, и неговия продуцент нарушава член 10(1) и не е необходима за защитата на правата на другите. В ограничен брой случаи Съдът е възприемал виждането, че са налице някои теми и исторически събития, които се приемат като толкова чувствителни, че отричането им би се възприело като слово на омразата. Съдът е счел, че във връзка с това член 17 ги изключва от защита на член 10. В Garaudy v France (2003) Съдът определи, че отричането на Холокоста попада извън защитата на член 10(1) и постанови следното: “Не може да има никакво съмнение, че отричането на реалността на ясно установени исторически факти като Холокоста, както жалбоподателят прави в книгата си, не представлява историческо изследване, сходно с търсене на истината. Целта и резултатът от такъв подход са съвсем различни, като истинското намерение е да се реабилитира националсоциалистическият режим и като следствие самите жертви да се обвинят във фалшифициране на историята. Следователно да се отричат престъпления срещу човечеството е една от най-сериозните форми на расово оклеветяване на евреите и на

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

подбуждане на омраза към тях. Отричането или пренаписването на такъв тип исторически факт подрива ценностите, на които се опира борбата срещу расизма и антисемитизма, и представлява сериозна заплаха за обществения ред. Такива актове са несъвместими с демокрацията и правата на човека, защото накърняват правата на други. Неговите проповедници безспорно имат намерения, попадащи в категорията цели, забранени от член 17 на Конвенцията”. Би могло следователно да се твърди, че във връзка с параметрите на “свободата на изразяване” подходът на Съда застъпва възможно най-широка интерпретация на член 10(1). Все пак известна предпазливост е препоръчителна, когато става дума за крайни възгледи и слово на омразата, и по-специално нещата трябва да се разглеждат в контекст, с разграничаване между онези, които са възприели възгледите, и онези, които ги отразяват. Отново изглежда уместно член 17 да се приложи към член 10(2), отколкото да се ограничи самото понятие за приемливо изразяване на мнение по член 10(1), но е също така ясно, че контекстът може да налага Съдът или вътрешните съдилища да възприемат по-силна линия, като тази, възприета в Garaudy по-горе.

Въпроси 1. Какви са основанията, изнесени от Съда, за възприемане на широка интерпретация на свободата на изразяване по член 10(1)? 2. Какви фактори обосновават подхода на Съда за поставяне на ограничения относно това кой може да упражнява правото на свобода на изразяване? 3. Как трябва да се оценяват основанията на прилагане на член 10(1), когато се наблюдава подбуждане към расова омраза или насилие? При отговора си, вземете предвид подхода на Съда към член 17.

1.3.2. Форми на изразяване на мнение Съдът определи, че член 10 покрива повечето форми на изразяване, чрез всяка медия, и това включва следното: 

Художествено изразяване чрез рисунки, филми или фотографии попада под защитата на член 10. В Müller and Others v Switzerland (1988) Съдът прецени, че жалба, засягаща конфискацията на картини от обществена изложба, защото са съдържали откровено сексуални сцени, съставлява намеса по член 10(1). Съдът ясно постанови, че изразяването на идеи чрез изкуство попада под защитата на член 10(1), и заяви в параграф 27: “Свободата на изразяване чрез изкуството – особено в рамките на свободата да се получават и разпространяват информация и идеи, които предоставят възможност за участие в публичния обмен на културна, политическа и обществена информация и идеи от всякакъв вид”.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

В Otto-Preminger-Institut v Austria (1994) беше преценено, че идеите, изразени във филм, попадат под защитата на член 10(1). По подобен начин в News Verlags GmbH and COKG v Austria (2000) Съдът намери, че фотографски изображения представляват изразяване по силата на член 10(1). 

Материал, излъчен по радиото, също попада под член 10, независимо дали е развлекателен или новина - Groppera Radio AG v Switzerland (1990).



Изразяването на политическо мнение ясно попада в обхвата на член 10(1).



Идеи и информация, съдържащи се в художествената проза, попадат в обхвата на член 10(1). В Alinak v Turkey (2005) Съдът намери, че роман, базиран на случки от реалния живот, се ползва със защита по член 10(1).



Идеи, публикувани на информационна дипляна, са защитени от член 10(1). В Open Door Counselling and Dublin Well Woman v Ireland (1992) Съдът прецени, че дипляна, представяща информация за клиниките за аборти в Обединеното кралство за жени, търсещи начин да излязат извън дадената юрисдикция, за да прекратят бременност, попада в обхвата на член 10(1).



Изказване и изразяване на мнение с комерсиална цел са също защитени от член 10. В Markt Intern Verlag GmbH v Germany (1989) Съдът възприе становището, че информация, съдържаща се в реклама, представлява защитена реч, в параграф 26 Съдът заявява, че информация от комерсиален характер “…не може да се изключи от обхвата на член 10, параграф 1, който не се прилага само за някои типове информация или идеи или форми на изразяване на мнение.”

Въпроси 1. Дали вътрешното право в частта, която защитава правото на свобода на изразяване, покрива политически, публичен интерес и изразяване чрез художествени средства? 2. Защитени ли са всички видове медии?

1.3.3. Средства за изразяване Член 10 покрива не само съдържанието, но и средствата, чрез които мнения и информация се разпространяват. Това е така, тъй като намесата спрямо средствата за изразяване на мнения или информация ясно засяга правото да се получава и разпространява информация. Както бе отбелязано по-горе, тя се простира до преса, книги, филми, изкуство, радио- и телевизионни предавания, графити, показване на постери и банери и, разбира се, Интернет.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Важно е да се има предвид, че въпреки че всички видове изразяване попадат под закрилата на член 10, от това не следва, че всички те трябва да се третират еднакво в смисъл на ограниченията, които могат да им бъдат наложени.

1.3.4. Правото да не се изразява мнение Свободата на изразяване по член 10 води след себе си и правото да не се изразява мнение. В Young, James and Webster v United Kingdom (1981) Европейската комисия по правата на човека възприе виждането, че един “затворен магазин”, изискващ от работниците си да членуват в профсъюз, е попречил на работника да изрази несъгласие с общите възгледи, изразени от профсъюза от името на всички работници. Комисията възприе същия подход и в K. v Austria (1993), където установи, че член 10 е приложим за човек, отказал да даде свидетелски показания.

1.3.5. Свободата да се отстояват мнения Член 10 предвижда, че свободата на изразяване “включва свободата да се отстояват мнения”. Отстояването на мнения трябва да се разграничава от правото на свобода на съвестта, което се защитава от член 9(1). Въпреки че отстояването на мнения е предвестник на изразяването на мнения, то само по себе си не е изразяване - Barthold v Germany (1985). Член 10 защитава лица срещу негативните последствия от това, че имат мнения, приписвани им на базата на техни предишни публични изказвания, и свободата на неизразяване ги предпазва срещу това да бъдат принудени да разкрият мненията си.

1.3.6. Свобода на информация Член 10 говори за правото да се получава и предава информация. Съдът внимава да не тълкува това в смисъл, че Конвенцията гарантира свободата на информация, и приложенията, засягащи достъпа до информация, се решават чрез отнасяне до правото на зачитане на личния живот по член 8(1). Например в Leander v Sweden (1987), Съдът прие, че правото да се получава информация по член 10 не може да е основание да се твърди, че жалбоподателят е имал право на достъп до държавни документи, отнасящи се до негово кандидатстване за държавна работа. Всички възникнали спорни въпроси попадат в обхвата на член 8(1). Съдът отбеляза в параграф 74: “…правото на получаване на информация като цяло забранява на държавата да ограничава едно лице от получаване на информация, която други искат или може да поискат да му предоставят”. По подобен начин, в Gaskin v United Kingdom (1989) Съдът разглежда жалба от възрастен човек, търсещ достъп до поверителни социални документи относно детството му в институция. Съдът възприе мнението, че не е имало задължение, произтичащо от член 10, държавата да разкрива информация. Съдът заяви в параграф 52:

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

“Член 10 не включва в себе си никакво задължение към съответната държава да предоставя въпросната информация на лицето”. Следователно, член 10 предвижда правото на получаване на информация чрез пресата, телевизията или друг източник или медия, но правото по член 10 предполага съгласието на доставчика на информация. Например: 

В Open Door Counselling and Dublin Well Woman Clinic v Ireland (1992) жалбоподателите са предоставяли психотерапевтични услуги на бременни жени. Съдът реши, че съдебно предписание, забраняващо разпространение на информация за клиники за аборти в Обединеното кралство на жени, търсещи начин да избегнат юрисдикцията на Ирландия, за да прекратят бременността си, представлява намеса в правото на жалбоподателите да предоставят информация. Съдът постанови също така, че пресата играе много важна роля в едно демократично общество при предоставянето на информация, която от друга страна обществото има право да получава (вж. още Sunday Times v United Kingdom (No. 1) (1979) в параграф 65).



В Roche v United Kingdom (2005) жалбоподателят е бивш военен със сериозни здравословни проблеми, които според него са причинени от участието му в тестове с нервнопаралитичен газ, проведени от британската армия. Той среща значителни трудности при добиването на документите за службата му в армията, за да заяви претенциите си за пенсия на базата на влошено здраве. Той се жалва, че му е бил отказан адекватен достъп до информация в разрез с членове 8 и 10 от Конвенцията. Съдът (цитирайки Leander v Sweden 1987) припомни, че свободата на получаване на информация забранява на държавата да ограничава на дадено лице достъпа до информация, която други искат или биха поискали да предоставят, и че свободата не би могла да се тълкува като налагане на държавата, в обстоятелства като тези в случая на жалбоподателя, на позитивни задължения да разпространява информация. Следователно не е имало намеса в правото на жалбоподателя да получава информация, защитено от член 10.

Въпроси 1. Гарантира ли вътрешното право свобода на информация? Ако е така, как е формулирано това? 2. Каква е връзката между свободата на изразяване и свободата на информация по член 10(1)?

1.3.7. Член 10 и личен живот Правото на свобода на изразяване не се отнася до изразяването на нечия сексуалност. Така в някои случаи, включващи криминализация на хомосексуалността, Съдът е постановил, че става дума за “по същество лична изява на човешката личност”, попадаща извън член 10(1), но засягаща значението на термина “личен живот” по член 8(1) (вж. Smith and Grady v United Kingdom (1999) в параграф 127).

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

2. ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА ПО ЧЛЕН 10 2.1. Негативни задължения Основното задължение на държавите по член 10 е да се въздържат от незаконна намеса при упражняването на правото на свобода на изразяване. Механизмите на държавата трябва да избягват всяка законодателна, съдебна или административна намеса спрямо правата, които член 10 търси да промотира. Например, държавата не би трябвало да налага неоправдано рестриктивни мерки, които да пазят държавния монопол върху телевизионните предавания (вж. Informationsverein Lentia v Austria (1993)). По подобен начин тя не трябва да прилага закони, които забраняват съдържанието на изразени информация или мнения, освен ако това не е оправдано. Като общо правило, всички ограничения върху свободата на изразяването на мнения не се одобряват по член 10(1).

2.2. Позитивни задължения и хоризонтален ефект на член 10 Член 10 изисква от държавата и да предприеме положителни мерки, за да промотира правото на свобода на изразяване. Заедно с това, че член 10 е найвече насочен към регулиране действията на държавните власти и на държавните служители, той има и хоризонтален ефект и се прилага спрямо действия на недържавни структури и частни лица. Съдът изисква от държавата да действа, когато правата на някое лице по член 10 за застрашени от недържавен субект, и ако това не стане, то само по себе си би породило намеса по член 10. Някои държави привеждат пред Съда доводи, че ако една намеса не е била наложена от държавни власти, то тя не ангажира отговорността на държавата. Следва ясно да се подчертае, че една намеса или е произтекла от държавата, или е ратифицирана от държавен орган като съд, или е породена вследствие на държавно бездействие, за да е приложим член 10. Това се илюстрира със следните примери: 

В Casado Coca v Spain (1994) жалбоподателят е адвокат, на който Адвокатската колегия на Барселона налага дисциплинарно наказание, при което на него му е отправено предупреждение заради нарушаване на правилата за реклама. Той обжалва без успех пред испанските съдилища. Държавата изтъква доводи, че намесата не е била наложена от “държавна власт”. Тя твърди, че предупреждението на Адвокатската колегия на Барселона може да се разглежда като вътрешна санкция, наложена на жалбоподателя от неговите колеги. Държавата е ратифицирала чрез кралски декрет устав, изготвен от членовете на колегията, който забранява професионална реклама. Съдът обаче отбеляза, че съгласно закона за професионалните сдружения, тези сдружения са публично-правни корпорации. В случая с адвокатската

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

колегия този статус бе допълнително подкрепен от целта й да служи на обществения интерес чрез свободна, адекватна правна помощ, комбинирана с обществен контрол върху практикуването на тази професия и върху спазването на професионалната етика. Освен това, оспореното решение е било прието съгласно клаузите, приложими за членовете на Адвокатската колегия на Барселона, и обжалването му лежи на компетентните съдилища, като всички те са държавни институции. Съответно, логично бе да се заключи, че е налице намеса от страна на държавната власт спрямо свободата на жалбоподателя да разпространява информация. Въпроси 1. Как описва вътрешното право намесите спрямо правото на свобода на изразяване? 2. Считат ли се, съгласно вътрешното право, адвокатските колегии като част от държавната власт? 3. Според вътрешното право, какви правила на интерпретация се прилагат към ограничения на правото на свобода на изразяване?

Според член 10 е ясно също, че бездействие или неадекватна реакция от страна на държавни органи може също да наруши позитивното задължение по член 10, както става ясно от следните примери: 

В Ozgur Gundem v Turkey (2000) жалбоподателят е вестник, чийто офис е бил нееднократно нападан, персоналът му е пострадал, а вестникът - в крайна сметка закрит. Освен това много от хората, ангажирани с разпространението на вестника, също са ставали обект на нападения. Жалбоподателят и други лица, действащи от името на вестника и работещите в него, са отправяли множество сигнали до държавните власти относно заплахите и нападенията. Огромното мнозинство от тези писма са оставали без отговор. След това, вестникът, неговият редактор и други служители са били осъдени за множество нарушения. Въз основа на доказателства Съдът установи, че от 1992 до 1994 г. е имало многократни инциденти на насилие, включително убийства, срещу вестника, неговите журналисти, разпространители и други лица, свързани с него. Съдът установи също, че опасенията на вестника са били донасяни на вниманието на властите, но те не са предприели мерки за разследване на твърденията. Властите са отговорили със защитни мерки само в два случая. Съдът постанови, че истинското, ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване, не зависи само от задължението на държавата да не се намесва, но може да изисква позитивни мерки за защита, дори в сферата на отношенията между различни хора. При определянето дали съществува или не позитивно задължение, Съдът отбеляза, че трябва да се вземе предвид справедливия баланс между общия интерес на обществото и индивидуалните интереси. Такова задължение не трябва да се тълкува по начин, който да налага невъзможно или непропорционално бреме на властите. В разглеждания случай обаче, властите са знаели за нападенията, на които жалбоподателят е бил подложен, но са отказали да се занимават с преобладаващата част от исканията за защита. Съдът заяви, че дори вестникът да е подкрепял ПКК (Кюрдската работническа

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

партия), както се твърди от държавата-ответник, това не е оправдание да не се предприемат ефективни стъпки за разследване и, където е необходимо, да се осигури защита срещу незаконни действия, включващи насилие. Съдът заключи, че държавата не е спазила позитивните си задължения да защити вестник Özgür Gündem при упражняването на свободата на изразяване на мнение. 

В Appleby and others v United Kingdom (2003) жалбоподателите бяха организирали кампания срещу планирано застрояване на игрище в близост до центъра на техния град. Първата жалбоподателка издигнала протестни плакати на входа на търговски мол, който бил построен от държавна корпорация за развитие като нов градски център и впоследствие продаден на частна компания. Жалбоподателката била принудена да премести плакатите, и въпреки че управителят на един от супермаркетите й позволил да събира подписи в магазина, управителят на мола отказал разрешение за това. Съдът не бе убеден, че всеки елемент на отговорността на държавата може да се извлече от факта, че държавна корпорация за развитие е прехвърлила собствеността на настоящия собственик, или че това е било направено с министерско разрешение. Жалбоподателите са се осланяли на юриспруденция от Съединените щати и Канада, претендирайки, че свободата на изразяване включва правото да се говори свободно на всякакъв форум. Съдът не прие, че е имало зараждащ се консенсус в този случай. Балансирайки между правото на свобода на изразяване и правото на собственост, Съдът не намери, че държавата не е успяла да спази някое от позитивните си задължения да защити свободата на жалбоподателите да изразяват своето мнение.

Съдът прие по-рестриктивен подход към позитивното задължение за зачитане свободата на информация, както се илюстрира от следните примери: 

В Leander v Sweden (1987) компетентните власти са отказали да назначат г-н Лиандър като музеен техник във Военноморския музей, на базата на секретна информация за него. Съдът установи, че: “Член 10, при обстоятелства както в разглеждания случай, не удостоява лицето с правото на достъп до регистър, съдържащ информация за неговата персонална позиция, нито пък включва в себе си задължение на държавата да предоставя такава информация на лицето”.



В Gaskin v United Kingdom (1990) Съдът отстоя този подход и установи, че правото на свобода на информация не налага общо задължение на държавата да предоставя информация на лица.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Въпроси 1. Вътрешното право включва ли както негативни, така и позитивни задължения по смисъла на задължението да се защитава правото на свобода на изразяване? Ако е така, чрез какви средства? 2. Преценете какво значение има за свободата на информация природата на позитивното задължение. 3. Как може една държава да бъде призната за отговорна за нарушение на член 10, извършено от частен субект?

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

3. ДОПУСТИМИ ОГРАНИЧЕНИЯ: ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА РАДИО- И ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ ОПЕРАТОРИ Радио- и телевизионните оператори са обект на по-широка регулация, отколкото печатните медии според член 10. Третото предложение на параграф (1) изрично разрешава на държавата да регулира предавателни, телевизионни или кинематографични предприятия посредством система за лицензиране. Системата за лицензиране обаче не избягва изпитателния поглед на Съда и всяка такава система трябва да е издържана от гледна точка на предмета и смисъла на член 10 като цяло. В Groppera Radio AG v Switzerland (1990) Съдът отбеляза, че смисълът на това предложение е: “Да постанови ясно, че на държавите се разрешава да контролират чрез лицензионна система начина, по който се организират радио- и телевизионните предавания на тяхна територия, особено в технически аспект”. Следователно всяка система за лицензиране трябва, както при всяка друга намеса спрямо правото на свобода на изразяване, да е предписана от закона, да е “необходима в едно демократично общество” и да преследва една от легитимните цели, изчерпателно дефинирани в член 10(2). Съдът допълнително разшири връзката между третото предложение в параграф (1) и параграф (2) от член 10 в Informationsverein Lentia v Austria (1993). Той установи, че предоставянето или отказът на лиценз могат да зависят и от други съображения, включително неща като естеството и целите на предложената станция, потенциалната й аудитория на национално, регионално и местно ниво, правата и нуждите на дадена специфична аудитория, и задълженията, произтичащи от международните правни инструменти. Това може да доведе до намеси, чиито цели може да са легитимни по член 10(1), дори и да не кореспондират с никоя от целите, заложени в параграф (2). Съдът заяви (в параграф 32), че съответствието на такива намеси с Конвенцията трябва да се оцени в светлината на другите изисквания на параграф 2. Накратко, всяко решение за лицензиране съставлява намеса спрямо правото на свобода на изразяване, която намеса трябва да се провери за нейното съответствие с член 10(2). Съдът допълнително изследва параметрите на тази клауза в следните примери: 

В Groppera Radio AG v Switzerland (1990) компанията-жалбоподател е имала радиопредаватели, стационирани в Италия. На нея не й е било позволено да излъчва или да предава програми за швейцарски кабелни компании за преизлъчване в Швейцария. Съдът постанови, че смисълът на третото предложение от член 10(1) на Конвенцията е да поясни, че на държавите се разрешава да контролират чрез лицензионна система начина, по който се организират радио-телевизионните предавания на тяхната територия, особено в технически аспект. То не предвижда, че лицензионните мерки от друга страна не могат да са обект на изискванията на член 10(2), защото това би противоречало на предмета и смисъла на член 10, взет като цяло. Следователно, третото предложение от член 10(1) е приложимо, защото то разрешава контрол

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

на реда за излъчване в Швейцария. Забраната на преизлъчване е била напълно състоятелна от гледна точка на швейцарската местна радио система, установена с швейцарските закони. Затова намесата е била в съответствие с третото предложение на параграф 1. След това Съдът установи дали тя е в съответствие и с член 10(2). 

В Autronic AG v Switzerland (1990) компанията-жалбоподател се е оплакала, че швейцарските лицензионни закони й забраняват да получава некодирани трансмисии от руски сателит на програми, предназначени за руска аудитория. Компанията-жалбоподател е искала да получи трансмисиите, за да ги използва в демонстрации за промоция на нейните сателитни чинии на различни търговски експозиции. Жалбоподателят подава молба за разрешение пред швейцарските власти. Швейцарските власти отказват разрешение без наличие на съгласие от страна на съветските власти. Съдът счете, че не е необходимо да разглежда делото по член 10(1). Той посочи, че съответното изречение „не... предвижда, че лицензионните мерки от друга страна не могат да са обект на изискванията на параграф 2, защото това би довело до резултат, противоречащ на предмета и смисъла на член 10, взет като цяло”.



В Informationsverein Lentia v Austria (1993) компанията-жалбоподател се е оплакала, че държавният монопол върху телевизионните предавания противоречи на член 10. Съдът подчерта фундаменталната роля на свободата на изразяване в едно демократично общество, особено там, където чрез пресата и аудиовизуалните медии тя е в полза на разпространението на информация и идеи от общ интерес, които обществото има право да получава. Той заяви, че такова начинание не може да се изпълни успешно, освен ако то е обосновано с принципа на плурализма, на който държавата е основен гарант. Съдът потвърди важността на техническите аспекти на предаванията в контекста на член 10(1) и заяви, че въпросът може да се проучи и съобразно член 10(2). Той посочи, че, въпреки че монополната система, оперираща в Австрия, е способна да допринесе за качеството и баланса на програмите чрез надзорните правомощия над медиите, предоставени на властите, централният въпрос е дали съществуването на монопол е в съответствие в параграф 2.



В Demuth v Switzerland (2002) жалбоподателят е поискал лиценз неговата компания да излъчва телевизионна програма за автомобили по кабелна телевизия. Молбата му е била отхвърлена, защото не е могла да предложи „нужния полезен принос за спазване на общите инструкции за радио и телевизия”. Фокусът на програмата е бил развлекателни предавания или репортажи само за автомобили. Съдът счете, че лицензионната система в Швейцария, включваща инструкции относно целите, функциите и съдържанието на телевизионните програми, е в състояние да допринесе за качеството и баланса на програмите и следователно е в съгласие с третото предложение на член 10(2).

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Въпроси 1. Във вътрешното право, въпросът за лицензиране на електронните медии и пр. дали е предмет на обстойно разглеждане от съдилищата за съобразяване с изискванията на член 10(2)? 2. Налага ли член 10(1) по-големи ограничения на електронните медии, отколкото на печатното или директното слово? 3. Защо трябва електронните медии да са обект на по-строга регулация по член 10? 4. Съвместим ли е държавният монопол върху електронните медии с разпоредбите на член 10?

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

4. ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ В ЧЛЕН 10(2) Съдът дава широка интерпретация на разпоредбите на член 10(1) и е възприел виждането, че по принцип повечето форми на изразяване са защитени. Вследствие на подхода на Съда, доказателствената тежест се е прехвърлила към държавата и от нея се изисква да обосновава всяка намеса в съответствие с член 10(2). Мнозинството от дела, заведени пред Съда, са отчитали параметрите на член 10(2) и дали намесата от страна на държавата може да се обоснове по отношение на неговите разпоредби. Както бе отбелязано по-горе, щом се установи намеса по член 10(1), доказателствената тежест се прехвърля върху държавата и практиката на Съда относно оценката дали дадена мярка на държавата съставлява намеса, нарушаваща Конвенцията, спрямо правото на свобода на изразяване, е да приложи последователно следните тестове:

Тeст на Съда 1. Имало ли е намеса спрямо правото на свобода на изразяване по член 10(1)? 2. Била ли е тази намеса:  предписана от закона?  за постигане на една от легитимните цели, изброени в член 10(2)?  необходима в едно демократично общество, в смисъл, че е наложена от „остра социална нужда”?  пропорционална от гледна точка на мерките, предприети от държавата, за постигане на тази цел?

4.1. Задължения и отговорности Член 10(2) предвижда, че упражняването от лица на правата, съдържащи се член 10(1), трябва да става съгласно задълженията и отговорностите на човека. Този въпрос е бил обект на задълбочени обсъждания от Съда и е възникнал в контекста на правата на държавните служители, по-специално хората на военна и правителствена служба. Ясно е, че въз основа на този текст държавата не може да отрича правата, съдържащи се в член 10, на цяло съсловие граждани. Но степента на задълженията и отговорностите зависи от контекста, в който правото се упражнява, и когато той се явява при изпълнение на служебните задължения на лицето, тогава естеството на работата и всички съпътстващи специфични отговорности могат да бъдат взети предвид от Съда. Подходът на Съда зависи от естеството на работата и последствията от всяка намеса за лицето. Например: 

В Vereinigung Demokratischer Soldaten Osterreichs and Gubi v Austria (1994) на жалбоподателите е било отказано разрешение да

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

разпространяват публикация за военните наборници, съдържаща критики към администрацията на военните. Намирайки нарушение на член 10, Съдът отбеляза, че публикацията не е насърчавала към някаква специфична форма на действие в отговор на идентифицираните от нея трудности и като такава тя не представлява заплаха за военната дисциплина и не „престъпва допустимите граници в контекста просто на идейна дискусия, която трябва да се толерира в контекста на една армия на демократична държава, както трябва да е и в обществото, част от което е една такава армия”. 

В Vogt v Germany (1995) жалбоподателката е държавна служителка, уволнена от работата си като учителка, защото отказва да даде клетва на вярност към Конституцията. Съдът заяви, че трябва да спази баланс между интересите на лицето и легитимния интерес на една демократична държава да осигури чрез услугите си изпълнението на целите, изброени в член 10(2). По този начин Съдът намери, че държавата може да налага задължение за въздържане на своите служители, предвид техния статус. Съдът прие, че уникалният статус на държавните служители може да налага те да са обект на по-широки ограничения, отколкото биха били приложили спрямо други лица по член 10. Той заяви: „Съдът винаги взима предвид, че когато по въпрос е правото на свобода на изразяване на държавен служител, „задълженията и отговорностите”, упоменати в член 10, параграф 2, приемат особена важност, което оправдава това да се остави на националните власти известна свобода на преценка при определянето дали оспорената намеса е пропорционална на гореспомената цел”.

Съдът прави допълнително тълкувание на „задълженията и отговорностите”, като приписва специална отговорност на някои категории хора, ангажирани с определени дейности. До известна степен журналистите са специална категория, в смисъл че техните „задължения и отговорности” трябва да се схващат във връзка с тяхната позиция в едно „демократично общество”. Това е особено остро изразено, когато дадена публикация включва лична нападка. В Handyside v United Kingdom (1976) Съдът постанови (в параграф 49), че обхватът на задълженията и отговорностите зависи от положението на дадения човек и техническите средства, които той използва да изрази мнението си. Така, тъй като аудио-визуалните медии имат по-непосредствен и мощен ефект от печатните например, Съдът е по-склонен да приеме необходимостта от специална намеса спрямо свободата на изразяване поскоро при първата, отколкото при втората група медии (вж. Jersild v Denmark (1994)). Обхватът на задълженията и отговорностите зависи и от естеството на изразените думи, картини и пр. Например: 

В Otto-Preminger-Institut v Austria (1994) жалбоподателят е кино, рекламирало прожекция на филм в собствените си помещения. Рекламата описва филма като показващ по карикатурен начин „тривиалните образи и абсурди на християнската вяра” и изследващ „връзката между религиозните вярвания и светските механизми на потисничество”. Преди неговата първа прожекция, филмът е бил

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

конфискуван. Съдът счете, че сред задълженията и отговорностите на човек, упражняващ правото си на свобода на изразяване - в контекста на религиозните мнения и вярвания – е задължението да избягва, доколкото е възможно, изразяване на мнения, които са безпричинно обидни към други хора и този начин накърняват правата им и не допринасят за никаква форма на публичен дебат, способен да осигури прогрес в полза на човека. Районът, в който се намира киното, бе преценен от Съда като предимно римокатолически и голяма част от живеещите там потенциално биха били засегнати от филма. И това, въпреки факта, че филмът е трябвало да се прожектира в частен клуб само за онези хора, закупили билети специално да го гледат. 

В Erdogdu and Ince v Turkey (1999) жалбоподатели бяха редакторът на вестник и журналист, провел интервю с един социолог. Социологът е изказал мнението си относно положението на кюрдите и е говорил за „Кюрдистан”, концепция, на която турската държава енергично се противопоставя. Жалбоподателите са били осъдени за престъпления съгласно анти-терористичните закони. Съдът отбеляза (в параграф 54), че „задълженията и отговорностите”, съпровождащи упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на представители на медиите, „приемат специална важност в ситуации на конфликт и напрежение”. По-нататък той заяви, че се изисква особена предпазливост при публикуване на мнения на представители на организации, използващи насилие срещу държавата, в случай че медията стане проводник на словото на омразата и подбуда към насилие.



В жалбата Jersild v Denmark (1994) става дума за телевизионна програма, в която са били изразени и оспорени расистки възгледи. Жалбоподателят журналист провежда телевизионно интервю с трима членове на расистка организация. В хода на интервюто интервюираните изразяват своята враждебност спрямо хора, които не са бели. Жалбоподателят се е дистанцирал от изразените мнения, заявявайки, че целта на интервюто е да покаже манталитета на расистите и да разкрие защо те възприемат такива възгледи. Той не се е опитвал да симпатизира на расистите. Жалбоподателят е бил осъден за насърчаване и подбуждане към расистки изявления. Съдът постанови, че когато се дискутират “задълженията и отговорностите” на един журналист, потенциалното въздействие на съответната медия е важен фактор. Разпространено е мнението, че като цяло аудио-визуалните медии често имат много по-непосредствен и мощен ефект от печатните. Аудио-визуалните медии предават послания посредством образи, каквито печатните медии не могат да предадат. Съдът отбеляза също, че методите на обективна и балансирана журналистика могат съществено да варират в зависимост от, между другото, въпросната медия.



В Bladet Tromso and Stensaas v Norway (1999) жалбоподателите са вестник и неговият редактор, подведени под отговорност за клевета срещу екипажа на кораб за лов на тюлени. Жалбоподателите бяха публикували критични статии за методите за убиване на тюлени, използвани от екипажа. Съдът заяви (в параграф 65), че “задълженията

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

и отговорностите” приемат допълнителна важност, винаги когато става въпрос за подронване на репутацията на частни лица и накърняване правата на други. Съдът постанови, позовавайки се на “задълженията и отговорностите”, присъщи на упражняването на свободата на изразяване, защитата, заложена в член 10 за журналисти при отразяването на проблеми от общ интерес, се базира на допускането, че те действат добросъвестно с цел предоставяне на точна и надеждна информация, в съответствие с журналистическата етика. Според обстоятелствата на това дело, тъй като жалбоподателите са използвали цитати от официален правителствен доклад, журналистите не са били длъжни да доказват верността на фактическите твърдения, възприети като клевета от неназованите поименно членове на екипажа. 

В Pedersen and Baadsgard v Denmark (2004) жалбоподателите са телевизионни журналисти, продуценти на две много популярни телевизионни програми, отразяващи извършвани от полицията разследвания за убийства. Въпросите от интервю в една от програмите са навели на предположението, че полицейски началник е подправял доказателства по едно от делата. Жалбоподателите са били дадени под съд за клевета и твърдят нарушение на правото им на свобода на изразяване. Съдът преповтори установените си принципи при разглеждане на дела от такъв тип – по-специално той отново подчерта важността на свободата на пресата и нейната роля като “обществен наблюдател”. Но все пак той отново направи разграничение между изнасянето на факти и правенето на оценки. В това дело Съдът счете, че журналистите не са могли да предоставят задоволителна фактологична база за тяхното обвинение, че високопоставеният полицейски служител умишлено е подправял свидетелски показания. Голямата камара на Съда постанови с девет гласа срещу осем, че не е имало нарушение на член 10. Вж. също Selisto v Finland (2004).

Въпроси 1. Имат ли някои категории лица или такива, ангажирани с особени дейности, специални задължения и отговорности? Ако е така, как са категоризирани лицата и какви са съответните им специални задължения и отговорности? 2. Отнасят ли се специалните задължения и отговорности към журналистите и ако е така, в какво се състоят те?

4.2. Журналистите и свободата на пресата Съдът признава, че правата, съдържащи се в член 10, имат особен резонанс в пресата и неведнъж е подчертавал, че твърдата закрила на свободата на пресата служи на обществения интерес. По-специално, Съдът е възприел виждането, че обменът на информация и идеи в едно демократично общество се постига най-добре чрез защита свободата на пресата. Удивително е обаче, че Съдът често е отбелязвал, че важността, която се придава на свободата на пресата по член 10, е оправдана не поради някакви специални или особени права на журналистите, а поради ролята на пресата като “обществен наблюдател”. Това създава напрежение между ролята на пресата и тази на ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

държавата, и това редовно се отчита от Съда. Важността на свободата на пресата бе взета предвид от Съда в делото Sunday Times v United Kingdom (1979), където той заяви: “Ролята на пресата е да действа като обществен наблюдател… нейно задължение е да разпространява информация по политически въпроси, както и от другите области от обществен интерес. Пресата не само има задачата да разпространява такава информация и идеи; обществото също има право да ги получава…” За да се възползва от допълнителната защита, осигурена за журналисти, жалбоподателят трябва да демонстрира, че е действал в качеството си на журналист, а не просто като частно лице (Janowski v Poland (1999). Тази материя е разгледана по-нататък в този наръчник в частта за изразяване на политическо мнение.

4.3. Предварителни ограничителни мерки Като общ принцип, Съдът не гледа добронамерено на предварителните ограничителни мерки поради това, че новините са бързо отмираща стока, която губи цената си. При все че член 10 позволява някои ограничения върху свободата на изразяване, представляващи предварителните ограничителни мерки, това се позволява само при условие, че съответства на изискванията на член 10(2). Виж например Observer and Guardian v United Kingdom (1991). Съдът обаче разглежда предварителните ограничителни мерки като много сериозна намеса в правото на свобода на изразяване, и както такава изисква много внимателно проучване от гледна точка на съвместимостта й с член 10. Предварителните ограничителни мерки включват предписания, недопускащи публикация (вж. Observer and Guardian), изземване на материал или филм (Otto-Preminger-Institut v Austria (1994)) преди да бъдат публикувани, и подлагане на филми на класификация. Когато лица не биват възпирани да публикуват информация или мнения, но биват наказвани след това, също се счита за намеса с правото на свобода на изразяване. Сред видовете намеса, налагани след публикация или предаване, могат да се упоменат криминални наказания (дори там, където наложената присъда е условна (вж. Sener v Turkey (2000)), дисциплинарни наказания (вж. Casado Coca v Spain (1994)), обезщетения по отношение на граждански дела (вж. Tolstoy Miloslavsky v United Kingdom (1995)) и изземване на публикуван материал (вж. Vereniging Weekblad Bluf! v The Netherlands (1995)) или произведение на изкуството (вж. Müller v Switzerland (1988)). Условните присъди също се считат за намеса в правото на свобода на изразяване. В повечето случаи е ясно дали е налице намеса спрямо правото на свобода на изразяване. Например там, където има забрана на вестник да публикува статия, това ясно представлява намеса спрямо правото на вестника на свобода на изразяване. В други случаи, обаче, може да не е толкова ясно. Пример на неясно ограничение на правото на свобода на изразяване може да се намери в следното дело:

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)



VSDO and Gubi v Austria (1994). В този случай държавните власти са разпространявали безплатно няколко военни периодични издания на представители на въоръжените сили, но не са предоставили тази привилегия на жалбоподателите, които са издатели. Те са поискали и тяхното издание да бъде включено, но им е било отказано. Съдът постанови, че независимо от законовия статут на тази практика, тя неизбежно ще повлияе на нивото на информацията, разпространявана сред хора от въоръжените сили, и съответно води със себе си отговорност на държавата по член 10. Съдът отбеляза, че от всички периодични издания за военни служители, само на това на VSDO не е бил разрешен достъп до такъв тип дистрибуция. Отказът от страна на министъра на отбраната на тяхната молба представлява намеса спрямо упражняване на правото им да разпространяват информация и идеи.

Въпроси 1. Разрешени ли са предварителните ограничителни мерки във вътрешното право? Ако е така, такива ограничения ръководят ли се от принципите, заложени в член 10(2)? 2. След-издателските намеси разглеждат ли се като ограничения на правото на свобода на изразяване? 3. Разглежда ли се условна присъда като намеса спрямо правото на свобода на изразяване?

4.4.

Предписано от закона

Член 10(2) изисква всички намеси спрямо правото на свобода на изразяване, независимо дали включват лицензиране на електронните медии или нещо друго, да са “предписани от закона”. Същата фраза се използва и в член 9(2) (относно правото на свобода на изповядване на религия) и член 11(2) (относно правото на свобода на мирните събрания и сдружаването). Член 8(2) (относно правото на личен и семеен живот) използва фразата “съгласно закона”. Обосноваването със “закона” изисква въпросната намеса да има за база домашното право. Съдът тълкува фразата “предписано от закона” като изискваща, първо, законът да е адекватно достъпен, така че дадено лице да може да има яснота относно законовите правила, приложими спрямо даден случай, и второ, той да е формулиран достатъчно прецизно, за да даде възможност на лицето да регулира своето поведение. Дадено лице трябва да може да предвиди до разумно според обстоятелствата ниво възможните последствия, ако той/тя предприеме някакво действие. 

Sunday Times v United Kingdom (No. 1) (1979) (в параграф 49), Съдът разгледа жалба относно това, че забрана да се публикуват коментари по някакъв въпрос след юридическо разпореждане и започнали процедури, съставлява нарушение на член 10. Тази юридическа практика е била установена в обичайното право и е по същество прецедент. Но тя никога

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

не е била систематизирана от законодателството, нито е била достатъчно развита от съдебната система, за да позволи на дадено лице да разбира ясно всички обстоятелства, които могат да предизвикат нарушаване на закона. Като следствие на това не бе възможно да се идентифицира точното естество на въпросното право. Съдът намери, че това не е достатъчно за прецизността и предвидимостта, изисквани от член 10. Съдът заяви общия принцип по следния начин: “Това са двете изисквания, произтичащи от израза “предписано от закона”. Първо, законът трябва да е адекватно достъпен; гражданинът трябва да може да получи индикация, адекватна на обстоятелствата на законовите правила, приложими за дадения случай. Второ, една норма не може да се разглежда като “закон”, освен ако не е формулирана с достатъчна прецизност, даваща възможност на гражданина да регулира своето поведение; той трябва да може да вижда – и при нужда с подходящ съвет – да предвижда до едно разумно според обстоятелствата ниво последствията от дадено действие… Тези последствия не е нужно да са предвидими с абсолютна сигурност; опитът показва, че това е недостижимо”. 

В Rekvényi v Hungary (1999), жалбоподателят бе полицейски офицер и служител в полицейски профсъюз. Унгарската конституция е била променена с цел забрана на служители на полицията и въоръжените сили да се ангажират с каквито и да е политически дейности. Началникът на полицията е разпратил циркулярни писма, призовавайки работещите в полицията, съгласно промяната в конституцията, да не участват в политически дейности. Съдът постанови, че „политически дейности” е термин, подлежащ на тълкуване, и трябва да се разбира във връзка с други клаузи на вътрешното право. Тъй като не беше възможно прецизно да се дефинира какво означава „политически дейности”, Съдът намери за приемливо различни подзаконови нормативни актове и закон да задават условията за поведение и участие в дейности с потенциални политически аспекти, като участие в мирни събрания, изявления пред пресата, участие в радио- или телевизионни програми, публикации или присъединяване към профсъюзи, асоциации или други организации, представляващи или защитаващи интересите на полицейските служители. Съдът бе удовлетворен, че тези клаузи са достатъчно ясни, за да дадат възможност на жалбоподателя да регулира поведението си по съответния начин. Дори да се приеме, че е невъзможно понякога за полицейските служители да определят със сигурност дали дадено действие би или не би нарушило конституцията, те могат да потърсят предварително съвет от своя началник или пояснение на закона посредством съдебно решение.



В Müller and others v Switzerland (1988) жалбоподателят бе художник, чийто картини са били иззети от галерия, където са били изложени, на базата на това, че престъпват законите за благоприличие. Той е бил осъден за престъпление заради публикуване на неприличен материал. Той се жалва, че думата „неприличен” в Наказателния кодекс е твърде неясна, за да даде възможност на едно лице да регулира поведението си,

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

и вследствие на това нито художникът, нито организаторите на изложбата биха могли да предвидят, че ще извършат престъпление. Съдът отбеляза, че закони като тези за благоприличието не могат да се дефинират прекалено ригидно, тъй като това би направило невъзможно тяхното използване с оглед променящите се обстоятелства. Той отбеляза още, че има вече известен брой принципни решения на Федералния съд относно „публикуването” на „неприлични” неща. Тези решения, които са достъпни, тъй като са били публикувани и спазвани от нискоинстанционните съдилища, са съответствали на съответните клаузи от Наказателния кодекс. Следователно, присъдата на жалбоподателите е била „предписана от закона”. 

В Hashman and Harrup v United Kingdom (1999) жалбоподателите са се занимавали с дейности за възпрепятстване на лов на лисици. Вследствие на това, те са били задължени от местния съд да спрат тази си дейност за период от 12 месеца, съгласно съответния закон за обществен ред. Тази заповед е имала само вероятен ефект; магистратите на се намерили жалбоподателите за виновни за никакво престъпление. Жалбоподателите се оплакаха, че на закона му липсват достатъчно обективни критерии, които да удовлетворят изискванията на на член 10(2), и освен това твърдяха, че една заповед да се въздържаш от действие contra bonos mores не би могла да бъде „предписана от закона”, тъй като тя не казва какво обектът на заповедта може или не може да прави според закона. Съдът отбеляза, че поведението contra bonos mores е дефинирано в домашното право като поведение, което е „по-скоро лошо, отколкото добро според оценката на мнозинството от гражданите”. Той заключи, че тази дефиниция е „поведение, което изобщо не е описано, но е просто оценено като „лошо” чрез мнението на мнозинството граждани”. Следователно тя не спазва изискванията на „предписана от закона”.



В Gaweda v Poland (2002) на жалбоподателката й е отказана регистрация на заглавие на периодичното издание „Социален и политически месечник – Европейски морален трибунал”, който да се издава в Кети. Причината за отказа е била, че според властите в страната, заглавието е създавало впечатление, че в Кети ще се създава европейска институция. Съдът постанови, че това ограничение не е предписано от закона. Доколкото член 10 не забранява изрично налагането на предварителни ограничителни мерки върху публикации, Съдът заяви, че релевантните закони трябва да дават ясна индикация относно обстоятелствата, когато такива ограничения са разрешени, и a fortiori, когато обстоятелствата на ограничението, както е в този случай, напълно блокират издаването на списанието. Това бе необходимо поради потенциалната заплаха, която такива предварителни ограничителни мерки по своята природа представляват спрямо свободата на изразяване, гарантирана от член 10. Едно от основанията, предвидени от закона за отказ на регистрация на периодично издание, е когато изданието би влязло „в конфликт с реалността”. Това е било интерпретирано от вътрешния съд като основание да се откаже регистрация, когато се прецени, че дадено заглавие не издържа проверката за достоверност, т.е. че предложени заглавия на периодични

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

издания представят по същество погрешна картина. Съдът отбеляза, че законът е неясен и даденото тълкувание в този случай е неуместно от гледна точка на свободата на пресата. Съдът постанови, че тълкуванието, дадено от местните съдилища, е въвело нови критерии, които не могат да се предвидят на базата на самия текст, конкретизирайки ситуации, при които регистрацията на едно заглавие може да бъде отказана. Следователно това тълкувание не е в съответствие с изискването да е „предписано от закона”. Не е от съществено значение дали условията и процедурите за прилагане на даден закон се съдържат в самия закон. Може да е достатъчно те да са зададени в директиви, нямащи самите те силата на закон, стига те да издържат теста за предвидимост (вж. Silver v United Kingdom (1983), параграф 89, случай, засягащ член 8, но по принцип - същият). Нито пък е налице непременно противоречие с изискванията за предвидимост, ако един закон дава свобода за преценка на държавен служител. Обаче степента на тази свобода и начинът на нейното упражняване трябва да са показани с достатъчна яснота, като се вземе предвид въпросната легитимна цел, за да се осигури на едно лице адекватна защита срещу произволна намеса (вж. Margareta and Roger Andersson v Sweden (1992), параграф 75, още един случай, засягащ член 8). 

В Groppera Radio AG v Switzerland (1990), жалбоподателят е радио компания, излъчваща трансгранични предавания. Държавата е издала наредба относно лицензиите за предаване, вземайки предвид правилата на международното право и поименно някои договори. Жалбоподателят се оплака, че упоменаването на международното право не е било достатъчно достъпно или прецизно за даден гражданин, за да може той адаптира поведението си към тях – дори и след консултация с юрист, ако е необходимо. Съдът постанови, че релевантните клаузи на международното право относно телекомуникациите са твърде технически и сложни; те са най-вече предназначени за специалисти, знаещи как да ги получат от информацията, съдържаща се в Официалния сборник на федералните закони. Следователно би могло да се очаква, че компания, занимаваща се с предавания през граница, ще се опита да се информира напълно относно правилата, наложени в Швейцария, ако е необходимо и с помощта на консултанти. Тъй като съответната наредба и Международната конвенция за телекомуникациите са публикувани изцяло, такава компания трябва само да се запознае с радио регулациите или чрез консултация в главния офис на Отдела за радио права в Берн, или чрез получаването им от Международния съюз по телекомуникации в Женева. Съответно нито на регулациите, нито на договора им липсва прецизност.

Въпроси 1. Съдържат ли вътрешните закони, ограничаващи свободата на изразяване, изискването за прецизност? Ако е така, как е формулиран във вътрешното право тестът за прецизност? 2. Какво означава „предвидимост” в контекста на задълженията на държавата, както са описани от Съда в делото Sunday Times?

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

4.5.

Легитимни цели

Член 10(2) предвижда изчерпателен списък от обстоятелства, при които свободата на изразяване на дадено лице може законно да бъде ограничена. Те са: (i) (ii) (iii) (iv) (v) (vi)

В интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост; за предотвратяването на безредици или престъпления; за защитата на здравето и морала; за защитата на репутацията или правата на другите; за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително; за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Вмешателство в правата, предвидени в член 10(1), може да бъде оправдана само ако се прави в изпълнение на някоя от легитимните цели, изложени в горния списък. Трябва да се отбележи, че категориите са широко дефинирани и обикновено няма никаква трудност да се определи една легитимна цел. Понякога Съдът може да намери, че една намеса може да преследва повече от една легитимна цел. Но ограничение, непопадащо в някоя от тези категории, няма да бъде позволено и следователно ще представлява нарушение на член 10. Когато преценява дали дадена намеса преследва една от легитимните цели, Съдът прави своя оценка на основата на фактите. Актът на балансиране между правото на лицето да изразява мнението си и легитимните интереси на държавата се прави след като се установи, че дадената намеса преследва легитимна цел. В тази част на наръчника всяка от изброените по-горе легитимни цели се разглежда по-долу.

Въпроси 1. На какви основания домашното право позволява ограничения върху свободата на изразяването на мнение? В съгласие ли са те с основанията по член 10(2)?

4.5.1. Интересите на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост Съдът признава, че на една държава може да се наложи да предприеме мерки срещу действията на подривни групи и по този начин може да ограничи свободата на изразяване. Има значителна вероятност за конфликт между общите принципи на член 10, който се застъпва за широко тълкувание на правото на свободно слово, и действията на групи, стремящи се да отхвърлят чрез насилствени средства демократично избрани правителства. Като цяло на държавата се дава широка свобода на преценка в това отношение и щом тя е в състояние да покаже връзка между предприети действия и заплаха за националната сигурност, Съдът не е склонен да приема това за нарушение. ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Трябва да се отбележи, обаче, че както в други области действията на държавата остават предмет на супервизия от страна на Съда. 

В Zana v Turkey (1997) жалбоподателят бе бившият кмет на Диарбекир, Югоизточна Турция, който бе правил изявления пред журналисти, в които е изразявал подкрепата си за ПКК (Кюрдската работническа партия), които след това са публикувани в национален ежедневник. Той е заявил, че не подкрепя кръвопролития, но че всеки може да греши и че ПКК е убивала жени и деца погрешка. Неговите изказвания са съвпаднали с няколко убийства на цивилни граждани от членове на ПКК. Жалбоподателят е бил осъден за оказване на подкрепа на действията на военизиране организация, чиято цел е разделяне на националната територия на Турция, и е бил осъден на ефективно лишаване от свобода. Държавата е застъпвала становището, че неговите изявления представляват заплаха за националната и обществената сигурност. Съдът счете, че във време на сериозни безредия в Югоизточна Турция изявление, идващо от политическа фигура, добре известна в региона, може да има неблагоприятен ефект. Това е оправдало намесата спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване на основание на нуждата да се гарантира националната и обществената сигурност. Следователно оспорената намеса е преследвала легитимни цели по член 10(2).



В Rekvényi v Hungary (1999) държавата-ответник твърдеше, че целта на промяната на конституцията, отнемаща правото на полицейските служители да се ангажират с политически дейности, е да се деполитизира полицията във време, когато Унгария се трансформира от тоталитарен режим в плуралистична демокрация. Съдът отбеляза, че известен брой Договарящи страни ограничават някои политически дейности на полициите си. Предвид техните принуждаващи пълномощия и факта, че полицейските сили са в служба на държавата, обществеността следователно трябва да очаква от полицията да е политически неутрална. Това е съвместимо с демократичните принципи. Съдът по-нататък отбеляза специалната историческа значимост в Унгария на опита на страната с тоталитарния режим, разчитащ до голяма степен на верността на полицията към управляващата партия. В съответствие с това Съдът заключи, че въпросното ограничение е преследвало легитимни цели, а имено защитата на националната и обществената сигурност и предотвратяването на безредици.



В Observer and Guardian v United Kingdom (1991) държавата-ответник твърдеше между другото, че причината да се търсят предписания, предотвратяващи публикуването на материал, свързан с книгата Spycatcher („Ловец на шпиони”), е била, че публикацията би могла да доведе до подкопаване на сигурността в Обединеното кралство. Поспециално се твърдеше, че публикацията би причинила вреда както на полицейската услуга като такава, така и на съответните служители и други лица, идентифицирани вследствие на публикацията. Тя би подбила и увереността на приятелски държави и други организации и лица в мерките за сигурност и би създала риск някои сегашни или бивши служители да пожелаят да публикуват подобна информация.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Съдът постанови като неоспоримо, че защитата на националната сигурност е била една от целите на предписанията. 

В Vereniging Weekblad “Bluf” v Netherlands (1995) жалбоподателите са издатели, сдобили се с тримесечен доклад на вътрешните служби за сигурност, BVD, с граф „поверителен”. Докладът е бил отпреди 6 години и в него се говори, че силите за сигурност се интересуват от дейността на комунистическата партия на Нидерландия и известен брой други организации. Жалбоподателите предложили да публикуват доклада, но непосредствено преди публикуването всички копия били иззети от офиса им. Скоро след това жалбоподателите успяват да отпечатат още копия и да ги разпространят. Съдът постанови, че нормалното функциониране на едно демократично общество на основата на върховенството на закона може да се нуждае от институции като BVD, които, за да бъдат ефективни, трябва да оперират секретно и да им бъда осигурена необходимата защита. Той заяви, че по този начин една държава може да пази себе си срещу дейността на лица и групи, опитващи се да подкопават основните ценности на едно демократично общество. В съответствие с това той прие, че ограничението е преследвало легитимната цел за защита на националната сигурност.



В Duzgoren v Turkey (2006) жалбоподателят е журналист, раздавал листовки пред Държавния съд за сигурност в Анкара, в които се съдържало изявление на човек, съзнателно отказващ военната служба, за което е бил обвинен и осъден за подбуждане на други да избягнат военната служба. Жалбоподателят е заявил пред държавния обвинител, че целта на разпространяването на листовките е била да се отмени задължителната военна служба в Турция. Бил е обвинен за подбуждане на други да избягнат военната служба и осъден на два месеца затвор. Съдът отбеляза, че думите, използвани в листовката, не подбуждат към насилие, въоръжена съпротива или бунт, въпреки че в нея ясно се говори срещу военната служба. Съдът постанови, че присъдата не е била оправдана като акция за защита на националната сигурност, защото листовката е била раздавана на публично място в Истанбул и по форма и съдържание не е подбуждала към моментално напускане на армията, и че тя трябва да се разграничава от случаи, когато войници директор са бивали подстрекавани да напуснат.



В Ergin v Turkey (No.6) (2006) жалбоподателят е редактор на вестник, публикувал статия, критикуваща традиционната церемония, отбелязваща заминаването на новобранците за военна служба. Писал е как войната изглежда атрактивна поради помпозността и церемониалността, но след това е описал опропастените животи и лошото лечение на ранените от военни действия. Вследствие на това той е обвинен, че е подтиквал към избягване от военна служба, и е осъден на две месеца затвор и глоба. Съдът отбеляза, че статията е враждебно настроена към военната служба, но не призовава към използване на насилие или въоръжена съпротива или бунт, и че тя се е излязла във вестник, предназначен за широката публика и следователно не е подбуждала към моментално напускане на армията. Следователно

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

приложената намеса е била непропорционална и некореспондираща с някаква належаща социална нужда. 

В Surek v Turkey (No 1) (1999) жалбоподателят е важен акционер във вестник, публикувал писма на читатели относно кръвопролитие в едно село в Югоизточна Турция. Те са били крайно критични спрямо действията на турската държава спрямо кюрдите там. Жалбоподателят е бил обвинен за разпространяване на пропаганда, насочена срещу неделимостта на държавата, и за провокиране на враждебност и омраза сред хората. Съдът прие аргумента на Турция, че целта на ограничението е била да се защити териториалната цялост на турската държава (вж. Също Yagmurdereli v Turkey (2002) и решението за допустимост в Ozler v Turkey (2001)).



В Piermont v France (1995), жалбоподателката, член на Европейския парламент, е била експулсирана от Френска Полинезия по време на кампания за избори, след нейно участие в демонстрация, в която тя изнася реч, осъждаща френското присъствие на територията на страната и ядрените опити там. След това й е било забранено влизането в Нова Каледония, също френска територия и също по време на кампания за избори. Съдът прие обяснението на Франция, че причината за наложените ограничения на правата на жалбоподателя на свобода на изразяването на мнение е била защитата на френската териториална цялост, но той стигна до заключението, че наложените заповеди не са били „необходими в едно демократично общество”.

4.5.2. Предотвратяването на безредици или престъпления Държавните власти често цитират както интересите на националната сигурност, така и предотвратяването на безредици или престъпления като тяхна аргументация за приложени намеси спрямо свободата на изразяване. Това е особено обичайно там, където действия, предприети от държавата, са насочени към обуздаване на насилие или подбуждане към насилие. Съдът прие, че такива обстоятелства могат да породят заплаха за националната сигурност и в същото време да застрашат и обществения ред, създавайки условия и за извършване на престъпления. Предизвикателство за Съда е да супервизира начина, по който държавните власти осъществяват балансирането между индивидуалните права на свобода на изразяване и интереса на широката публика за поддържане на обществения ред, което се илюстрира от следните примери: 

В Janowski v Poland (1999) жалбоподателят е станал свидетел как общинската охрана нарежда на улични продавачи да се изнесат от един градски площад. Той се намесил, казвайки на гардовете, че нямат законни основания за действията си. Нарекъл ги „глупаци” и „тъпаци”. Вследствие на това жалбоподателят е бил обвинен за вербална обида на общинските охранители. Държавата-ответник твърдеше, че предметът на обвинението е бил да осигури на държавни служители безпрепятствено да изпълняват задълженията си. Съдът прие, че извършената намеса спрямо свободата на изразяване на жалбоподателя е преследвала легитимната цел за предотвратяване на безредици.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)



В VSDO and Gubi v Austria (1994) държавата е съдействала за безплатното разпространение на няколко списания сред войници. Тя не е предоставила тази привилегия на списанието, издавано от първия от жалбоподателите, на основание на това, че тя позволява разпространение само на издания, идентифициращи се поне донякъде с конституционните задължения на армията, ненакърняващи нейната репутация и непредоставящи място за изява на политически партии. Съдът прие, че наложеното ограничение е преследвало легитимна цел, а имено поддържането на реда във въоръжените сили.



В Incal v Turkey (1998) жалбоподателят бе член на изпълнителния комитет на една политическа партия, представляваща кюрдските интереси. Партията решила да публикува брошура, критикуваща мерките, предприети от местните власти, по-специално срещу дребната нелегална търговия и незаконно издигнатите палаткови лагери от заселници предимно от кюрдски произход в околностите на Измир. Брошурите описват мерките като акт на потисничество и призовават кюрдите и представителите на пролетариата да формират комитети по местоживеене за противопоставяне срещу тези действия. Поискано е било разрешение от държавните власти да се разпространят брошурите. Било е отказано такова, копията на брошурата са били иззети и започнали съдебни процедури срещу всички членове на изпълнителния комитет на въпросната политическа партия. Жалбоподателят е бил обвинен в престъпление, че се е опитвал да подбужда към расова омраза, и е бил осъден на повече от шест месеца затвор и глоба. Той е бил лишен и от държавната си служба и му е било забранено да участва в дейности на политически организации, асоциации и профсъюзи. При все че държавата-ответник не се аргументира относно кои от целите на член 10(2) са основание за нейното решение, Съдът постанови, че наложеното ограничение се базира на легитимната цел за предотвратяване на безредици.



В Groppera Radio AG v Switzerland (1990) жалбоподателят е една компания с радио предаватели, стационирани в Италия, на която е било отказано разрешение да предава програми за швейцарски кабелни компании за препредаване в Швейцария. Съдът изследва историята на изготвянето на член 19 на Международния пакт за гражданските и политическите права (правото на свобода на изразяване), отбелязвайки, че този член не включва клауза, кореспондираща с третото предложение на член 10(1). Той отбеляза, че включването на такава клауза в член 19 е било предложено, за да се предотврати хаоса в използването на радио честотите. Обаче такова включване е срещнало съпротива; решено било, че такава клауза не е необходима, защото се е счело, че лицензирането на техническите средства за радио излъчване се покрива чрез референция към „обществен ред” в параграф 3 на член 19. В съответствие с това Съдът заключи, че наложеното в този случай ограничение преследва легитимна цел, чийто предмет между другото е защитата на реда на международните телекомуникации, която се осигурява от фразата „предотвратяването на безредици” в член 10(2).

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)



В Steel and Others v United Kingdom (1998) петима жалбоподатели са протестирали срещу лова на яребици и разширението на автомагистрала. Първите двама жалбоподатели са били арестувани за създаване на препятствия, което бе счетено от Съда като оправдано поради заплахата за обществения ред и вероятността граждани да бъдат застрашени от самия протест. Но по отношение на останалите трима жалбоподатели, Съдът намери, че тяхното задържане от полицията заради разпространение на листовки пред един конферентен център като част от същия протест не е било необходима или пропорционална мярка за защита на обществения ред.

4.5.3. Защитата на здравето и морала Сравнително малко дела пред Съда са засягали ограничения, налагани с цел защита на здравето и морала. Най-ясният пример на защита на морала като основание за намеса спрямо правото на свобода на изразяване бе по отношение на ограничения върху материали, преценени като неприлични. Друг пример засяга предоставянето на консултации за аборт (вж. Open Door Counselling and Dublin Well Woman v Ireland (1992)). 

В Handyside v United Kingdom (1976) жалбоподателят бе издал книга, предназначена за ученици. Държавните власти, бидейки убедени, че книгата съдържа неприличен материал, иззели копията от офиса на жалбоподателя и впоследствие той е бил обвинен за разпространение на такива материали. Съдът намери, че приложената намеса спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е преследвала легитимна цел, а имено да защити морала.



В Müller v Switzerland (1988) първият жалбоподател е художник, участвал в изложба, организирана от останалите девет жалбоподатели. Известен брой рисунки на първия жалбоподател били иззети поради неприличие. Впоследствие жалбоподателите били обвинени за разпространение на неприлични материали. Съдът прие, че приложената намеса спрямо тяхното право на свобода на изразяване е преследвала легитимна цел за защита морала.



В Open Door Counselling and Dublin Well Women v Ireland (1992) на жалбоподателите със заповед е било наложено ограничение да не разпространяват информация за бременни жени за клиники за аборти, извън ирландското правосъдие. Според ирландското право извършването на аборт е престъпление. Съдът прие, че защитата според ирландските закони на правото на живот на неродените деца се основава на фундаментални морални ценности, отнасящи се до естеството на живота, което беше изразено в позицията на мнозинството от ирландския народ срещу абортите в референдума от 1983 г. Следователно наложеното ограничение е преследвало легитимната цел за защита морала, един аспект от който е защитата в Ирландия на правото на живот на неродените деца.



Wingrove v United Kingdom (1996) разглежда случай с видео филм, който показва жена, облечена като монахиня и описана като „Света

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Тереза” (Авилска), имаща еротични фантазии, включващи разпнатия Христос. На видеото е бил отказан сертификат за разпространение от Британския борд за филмово класифициране. Съдът счете, че като цяло на държавните власти се дава по-широка свобода на преценка, когато се регулира свободата на изразяване относно материя, способна да засегне интимни човешки убеждения в сферата на морала и религията. Затова аргументите на държавата бяха приети. В Murphy v Ireland (2003), Съдът даде същата обосновка, намирайки, че забрана за религиозна реклама не съставлява нарушение на член 10. 

В Stambuk v Germany (2002) националните съдилища наложили глоба на жалбоподателя за незачитане на забраната за рекламиране на едно лекарство. Жалбоподателят, офталмолог, извършвал операции с лазерна техника. Местен вестник публикувал статия за неговата практика, описвайки в детайли неговите методи и процента на успешните му операции. Съдът прецени, че защитата на здравето е една от легитимните цели, преследвани чрез дисциплинарните мерки.

4.5.4. Защитата на репутацията или правата на другите Законите, защитаващи от клевета и обида по религиозни причини, по правило се обосновават чрез референция към защита на репутацията или правата на другите. В тази категория Съдът преценява и намеси спрямо законни и договорни права, които могат да бъдат приложени особено в комерсиален контекст. Следните примери показват подхода на Съда към тези въпроси: 

В Otto-Preminger-Institut v Austria (1994) жалбоподателят е един арт център, на който не е било позволено да покаже филм, за който е счетено, че е обиден за католиците, и филмът е бил иззет. Разглеждайки въпроса дали приложената намеса е имала легитимна цел, Съдът отбеляза, че онези, които избират да се възползват от свободата да покажат своята религия, не могат логично да очакват, че ще бъдат освободени от всякаква критика. Те трябва да толерират и приемат отричането от страна на други на техните религиозни вярвания и дори разпространението на доктрини, враждебни на тяхната вяра. Но Съдът счете, че начинът, по който религиозни вярвания и доктрини се опонират или отричат, е материя, която може да ангажира отговорността на държавата, по-специално нейната отговорност да осигури мирното упражняване на правото, гарантирано по член 9 на носителите на тези вярвания и доктрини. Той отбеляза, че законите, на които се основават тези ограничения, са предназначени да възпрат поведение, насочено срещу предмети на религиозна почит, които могат да предизвикат „оправдано негодувание”. Следователно Съдът заключи, че тяхната цел е да защити правото на гражданите да не бъдат обиждани относно техните религиозни чувства чрез публично изразяване на възгледи на други хора. Той постанови, че приложената намеса спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е преследвала легитимната цел да защити правата на други.



В Castells v Spain (1992) жалбоподателят, политик от опозицията, злостно критикувал във вестникарска статия испанското правителство,

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

©INTERIGHTS 2007

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

че не е успяло да предприеме подходящи стъпки за разследване на няколко убийства, извършени в баския регион. Обвинил полицията в пасивност и в тайно споразумение с виновниците. По-нататък той намекнал за отговорност и на държавата. Жалбоподателят бил обвинен в обида на държавата. Съдът постанови, че приложената намеса спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е преследвала легитимната цел за защита правата на другите (имено служителите на полицията и правителството), както и за предотвратяването на безредици. 

В Tolstoy Miloslavsky v United Kingdom (1995) жалбоподателят написал статия, твърдейки, че един благородник, член на Камарата на лордовете и управител на известно английско училище за момчета, е отговорен за смъртта на хиляди мъже, жени и деца по време на Втората световна война. Статията е била публикувана на листовка и разпространена сред родителите на момчетата от училището, членовете на Камарите в Парламента, и журналисти. Съдът постанови, че приложената намеса е преследвала легитимната цел за защита правата на другите.



В Goodwin v United Kingdom (1996) жалбоподателят бе журналист, сдобил се с доверителна информация от анонимен източник, която разкрива, че държавна компания има някакви финансови затруднения, което не се е знаело. Той позвънил на компанията да получи потвърждение на информацията си. След това компанията издействала разпореждане да се предотврати публикуването на информацията, издействала също и заповед, изискваща от Гудуин да разкрие източника си. Неговият отказ да направи това е бил преценен като неуважение към съда и както на него, така и на неговия издател е била наложена солидна глоба от националния съд. Съдът прие, че защитата на „правата на другите” по член 10(2) включва законни права като права на собственост и договорни права, и Съдът прие, че компанията е имала легитимни причини да се опита да идентифицира нелоялен свой служител, за да предотврати бъдещи разкрития. Но Съдът намери, че предприетите действия са били непропорционални в светлината на нуждата на журналистите да защитават своите източници.



В I.A. v Turkey (2005) жалбоподателят, собственик и изпълнителен директор на издателска къща, публикувал роман, в който изразявал възгледите си по философски и теологични въпроси в романистичен стил. Вследствие на това е бил обвинен в богохулство срещу „Бог, Религията, Пророка и Свещената книга” чрез публикуването на тези книга и му е наложена глоба. Той твърди, че криминалното обвинение е нарушило неговото право на свобода на изразяване. Въпросът пред Съда включваше преценка на конфликтните интереси при упражняването на две фундаментални свободи, именно правото на жалбоподателя да разпространява сред обществото възгледите си относно религиозни доктрини, от една страна, и правото на другите на уважение на тяхната свобода на мисълта съвестта и религията, от друга страна. Съдът отбеляза, че този случай засяга не само коментари, които обиждат или шокират, или „провокативно” мнение, но и оскърбителна атака срещу

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Пророка на Исляма. Следователно той счете, че предприетата мярка спрямо въпросните изказвания е целяла за осигури защита срещу обидни атаки относно неща, възприемани като свещени от мюсюлманите. В този смисъл той намери, че предприетата мярка логично е била насочена към „належаща социална нужда”. Съдът заключи, че държавата не е престъпила границата на нейната свобода на преценка и причините, посочени като основание за обвинението на жалбоподателя, са били „релевантни и достатъчни”. Освен това, властите не са решили да изземат книгата и незначителната глоба, наложена на жалбоподателя, не може да се счита за непропорционална на преследваните цели. Следователно Съдът не намери нарушение по член 10. 

В Klein v Slovakia (2006) жалбоподателят е журналист и филмов критик. Един католически епископ коментирал публично филмов плакат и го порицал като богохулен и клеветнически спрямо християнската религия. Жалбоподателят разкритикувал позицията на архиепископа във вестникарска статия, отбелязвайки, че Словакия не е християнска държава и че архиепископът е глупак без сексапил. Две християнски групи започнали наказателни производства, жалвайки се, че жалбоподателят е накърнил тяхната вяра. Той е бил обвинен в отправени хули срещу нацията, расата и вярата, тъй като бе опозорил най-високостоящия в църквата, и е бил глобен за това. Жалвал се след това неуспешно. Съдът прие, че предприетите действия са имали за цел да се защити репутацията на архиепископа и други хора. Съдът намери, обаче, освен това, че направените от жалбоподателя изявления не дискретидират и не очернят един сектор от неселението, тъй като са били насочени само срещу архиепископа. Той не е не се е жалвал срещу жалбоподателя и предвид това, че статията е критикувала само архиепископа, жалбоподателят не би трябвало да бъде обвиняван за хули срещу вярванията на други хора.



В Giniewski v France (2006) жалбоподателят написал статия, публикувана в един парижки вестник, настроен критично към католическата църква. По-специално статията направила връзка между някои католически вярвания и антисемитизма най-общо и по-специално жестокостите, извършени в Аушвиц. Група християни инициирали криминални процедури срещу жалбоподателя и той е бил осъден за публични хули срещу група хора, принадлежащи към определена религия. Той и неговият издател били глобени и им е наложено да заплатят разноските по делото. Националният съд намерил, че неговите коментари показват човешка ненавист и липса на добри намерения. Съдът намери, че не би могло да се покаже, че предприетите действия са били необходими за защита правата и репутацията на други. Той възприе мнението, че статията критикува една папска доктрина и следователно засяга само католиците, и анализът не може да се разшири до християнството като цяло. Освен това той отбеляза, че изразените възгледи не засягат религиозната вяра като такава, а по-скоро, анализирайки една доктрина, жалбоподателят изказал мнение като историк и журналист. Статията не е била безпричинно оскърбителна или обидна, и наложеното наказание не бе преценено като необходимо

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

за защитата на правата и репутациите на други хора, както държавата твърдеше. 

В Tonsbergs Blad As and Haukom v Norway (2007) жалбоподателите са издател на вестник и журналист. Журналистът написал статия, разкриваща доверителен списък от хора, за които се е считало, че са нарушили общинските закони, недопускащи собственост върху втори недвижим имот като място за ваканция. Журналистът не посочил източниците на информацията си. Сред споменатите имена в статията бил и един известен бизнесмен, който фигурирал в списъка. Неговата съпруга е била собственик на въпросния имот, той информирал за това общинските власти и те извадили името му от списъка. Той информирал писмено за това и жалбоподателя. Последният публикувал втора статия, казвайки, че бизнесменът е избегнал наказание за нарушаване на закона и вече не е в списъка. По-следваща статия отбелязала, че не се налага никакво действие срещу бизнесмена. Били са инициирани наказателни производства срещу жалбоподателите въз основа на това, че първата статия го е включила в списъка от хора, за които се е смятало, че са нарушили закона. Били са обвинени и след това глобени. Според Съда, при все че действията, предприети от държавата са целели защита правата и репутацията на бизнесмена, те не са били нито необходими в едно демократично общество, нито са били пропорционални. Съдът обърна внимание на необходимостта да се помни обезсърчителният ефект на това да се възпират журналисти от предоставяне на точна информация относно въпроси от обществен интерес, възникнали когато жалбоподателят е изнесъл доверителна правителствена информация, която се оказва, че за момента е била вярна.



В Standard Verlagsesellschaft MBH (No.2) v Austria (2007) жалбоподателят е собственик на ежедневник, публикувал статия с твърдения за лошо изпълнение на служебните задължения от страна на областния управител г-н Хайдер. Въпросът засягал назначаване в един обществен борд, което управителят направил на основание на получена от него юридическа справка. Статията поставяла под въпрос правното мнение и предприетото от управителя действие с предположението, че той умишлено е подвел регионалното събрание. Г-н Хайдер инициирал процедура срещу вестника за клевета, която процедура е успешна. Той отправил и допълнително искане за съдебно предписание и на жалбоподателя е било наредено да изтегли изявлението си и да заплати глобата си на основание на това, че журналистът не се е консултирал с юридическия експерт и е действал безотговорно. Съдът прие, че предприетите действия са имали за цел да защитят репутацията на г-н Хайдер, която е била накърнена от статията.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

4.5.5. Предотвратяване доверително

разкриването

на

информация,

получена

Тази категория включва ограничен брой прецеденти. Конвенцията обаче предвижда, че когато поверителни правителствени документи се появят в публичното пространство без нужното съгласие, държавните власти са упълномощени, за да защитят държавните интереси, на такова основание да предприемат намеса спрямо правото на свобода на изразяване. Освен това там, където националните съдилища предприемат намеса спрямо правото на свобода на изразяване, с цел да защитят частни интереси, може да се изтъкне същото основание. Например, ако поверителен бизнес доклад бъде изнесен в публичното пространство, решението на националния съд да се издаде предписание срещу публикуването на такъв доклад може да се обоснове по същия начин. Обаче Съдът ще анализира както контекста, в който информацията е разкрита, така и естеството на информацията, както е показано в следните примери: 

В Autronic AG v Switzerland (1990) на жалбоподателя не му е било позволено да получава трансмисии от руски сателит. Държаватаответник твърдеше и Съдът прие, че предприетата намеса е търсела легитимните цели за “предотвратяване на безредици” и “предотвратяване разкриването на информация, получена доверително”. Държавните власти застъпиха тезата, че секретността на телекомуникациите, в чийто обсег влизат и въпросните телевизионни трансмисии и които са гарантирани в член 22 от Международната конвенция за телекомуникации, трябва да бъде защитена.



В Fressoz and Roire v France (1999) жалбоподателите са директорът и журналист от един вестник. По време на вълнения в компанията Пежо, когато ръководството на компанията отказало поисканото от работниците повишение на заплатите, във вестника е публикувана статия. Статията, цитирайки данъчната декларация на боса на Пежо, изнесла детайли относно същественото повишение, което той е направил на собствената си заплата през последните две години. Статията завършила с фотокопие на съответната секция от данъчната декларация. Жалбоподателите били обвинени в изнасяне на фотокопия на данъчната декларация на шефа на Пежо чрез нарушаване на професионалната поверителност от страна на неидентифициран данъчен служител. Съдът прие, че това ограничение на свободата на изразяване преследва легитимната цел за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително. Съдът прие и второ основание, а имено намерението да се защити репутацията или правата на други.



В Stoll v Switzerland (2006) жалбоподателят, швейцарски журналист, е обвинен, че е публикувал “доверителен” стратегически документ на швейцарския посланик в САЩ относно преговори за компенсации на жертви на Холокоста заради незаявени авоари, депозирани в швейцарски банки. Жалбоподателят заяви, че обвинението срещу него е нарушило член 10. Съдът отбеляза, че изразените в статиите критики са били директно насочени към висш служител, член на дипломатическия

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

корпус и с ранг на посланик, който е имал особена важна мисия в Съединените щати. Съдът намери, че доверителността на дипломатическите отношения по принцип е оправдана, но не би могла да се пази на всяка цена. Освен това, ролята на медиите като критик и обществен наблюдател се отнася и до въпроси от външната политика. Съдържащата се във въпросния доклад информация е била от естество, което поражда обществен интерес, статиите са били публикувани в контекста на публичен дебат, а обществеността е имала легитимен интерес от получаване на информация за държавни служители, ангажирани с чувствителен въпрос, и за техния стил и стратегия на преговори. Съдът призна важността на защитата работата на дипломатическия корпус от външна намеса. Обаче той не беше убеден, че разкриването в този случай е било в състояние да засегне интереси, толкова важни, че да тежат повече от свободата на изразяването на мнение в едно демократично общество. Относно формата на публикуваните статии, Съдът отбеляза, че свободата на пресата покрива и прибягване до известно преувеличаване или дори провокиране. Въпреки, че санкцията, наложена на г-н Щол, не е била много строга, Съдът преповтори, че важното не е това, че той е бил осъден с незначителна санкция, а това, че е бил изобщо обвинен. Присъдата срещу него представлява вид цензура, която би могла да го обезсърчи да отправя подобни критики в бъдеще. Така би могло да се пречи на пресата да изпълнява задачата си на разпространител на информация и обществен наблюдател. При тези обстоятелства Съдът счете, че следователно присъдата срещу г-н Щол не е била разумно пропорционална на въпросната легитимна цел, предвид интереса на едно демократично общество от осигуряване и съхраняване на свободата на пресата. Съответно, Съдът постанови с четири срещу три гласа, че е налице нарушаване на член 10. Несъгласните с това съдии бяха на мнение, че мнозинството не са дали достатъчна тежест на важността на доверителността на дипломатическата комуникация.

4.5.6. Гарантиране правосъдието

авторитета

безпристрастността

на

Върховенството на закона е централен принцип на всяка демокрация и зависи от ефективното прилагане на закона от съдилищата. В този смисъл държавата има задължение да осигури на всеки правото на справедлив процес според член 6 от Конвенцията. Държавата има особен интерес, признат от член 10, да защитава неприкосновеността на съдебните процеси и да ограничи естеството и степента на всяка критика срещу проведените процедури. Обичайно е и това, че Съдът разглежда обстоятелства, при които са налагани ограничения на коментари на журналисти относно стойността на доказателствата или вероятната присъда при съдебни процедури. Върховенството на закона изисква и това съдебната власт да има доверието на хората, които обслужва. Следователно може да се появи необходимост да се контролира правото на журналист да коментира действията на съдебната власт по време на дела и работата им като цяло. Съдът признава и това, че защитата на правата на страните на съдебно процедиране се равнява на

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

защита на авторитета на съдебната власт, тъй като страните в това си качество са част от механизма на правосъдието (вж. Sunday Times v United Kingdom (1979), параграф 56). Съдът винаги много внимателно изследва необходимостта от такива ограничения. 

Съдът обясни значението на фразата “авторитет на правосъдието” в Sunday Times v United Kingdom. Той заяви, че терминът “правосъдие” включва механизма на правосъдието или съдебния клон на държавната власт, както и магистратите в официалното им качество. Фразата “авторитет на правосъдието” включва идеята, че съдилищата са, и хората ги възприемат като, подходящия форум за утвърждаването на законните права и задължения, както и за разрешаването на спорове, свързани с тези права и задължения. Освен това тя изразява респекта на обществото и доверието му в капацитета на съдилищата да изпълняват тази функция.



В Barfod v Denmark (1989) спорът на двете страни засягаше нов закон, налагащ данък на датските граждани, работещи на американските бази в Гренландия. Жалбоподателят написал статия, в която критикува двамата мирови съдии, взели решението по делото. Той твърдял, че съдиите са диквалифирани според датската конституция на основание на това, че, тъй като те са били наети от местната власт, тяхното ангажиране с това дело е нарушило принципа на независимост на съдебната власт от изпълнителната. Той поставил под въпрос и тяхната способност и власт да решават безпристрастно в дело, възбудено срещу техен служител. Жалбоподателят бил осъден за обида на съдебната власт. Съдът прие твърдението на държавата-ответник, че приложената намеса спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е преследвало легитимната цел за гарантиране авторитета на правосъдието.



В Weber v Switzerland (1990) едно писмо било публикувано във вестник от човек на име Р.М., в което се твърдяло, че жалбоподателят журналист бил безскрупулен, че той искал пари от хората заради подозрения, и че не е водил ясен отчет за тези пари. Жалбоподателят съдил Р.М. за клевета. В хода на съдебната процедура жалбоподателят дал пресконференция, на която заявил, че Р.М. в момента е съден за клевета. След това заявил, че е подготвил някои документи за съда по делото, и че е подал жалба срещу съдия следователя. Тогава е била възбудена процедура срещу жалбоподателя за нарушаване на конфиденциалността на съдебното разследване, в резултат на което жалбоподателят бил осъден и глобен. Съдът прие, че процедурите срещу жалбоподателя са целели да осигурят правилното протичане на съдебнoто разследване и следователно са били насочени да защитят авторитета и безпристрастността на правосъдието.



Sunday Times v United Kingdom (1979) се отнасяше до известен брой деца, родени със сериозни увреждания в резултат от лекарството талодомид, приемано от техните майки по време на бременността. Много родители инициирали съдебни процедури срещу производителя на лекарството Дистилърс Къмпани. Вестникът-жалбоподател

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

публикувал статия за лекарството и заявил, че възнамерява да публикува друга статия, в която да проследи как се е зародила трагедията. Дистилърс Къмпани издействала съдебно предписание, забраняващо публикуване на втората статия, на основание на това, че тя представлява неуважение към съда. Държавата-ответник твърдеше, че законът, третиращ неуважението към съда, има за цел да защити не само безпристрастността на авторитета на правосъдието, но и правата и интересите на спорещите страни. Съдът прие твърдението на държавата, че законът относно неуважението към съда в английското право има за цел да защити позицията на съдиите, да осигури функционирането на съдилищата и на механизма на правосъдието. Съобразно с това Съдът постанови, че “гарантирането на авторитета и безпристрастността на правосъдието” е една от целите на този закон. 

В Du Roy-Malaurie v France (2000) жалбоподателите са журналист и редактор на вестник. Вестникът публикувал статия на журналиста, в която се критикува бившият директор на компания, занимаваща се със строителство на къщи за работници (г-н Г.), и неговите отношения с новото ръководство на компанията. Новото ръководство подало жалба срещу г-н Г. и заявило желание да се включи в наказателното производство като гражданска страна. Жалбоподателите били обвинени и признати за виновни в публикуване на информация относно заявленията за присъединяване към наказателното производство като гражданска страна, което е било престъпление. Апелативният съд постановил, че клаузите, по които те са осъдени, са приети, за да защитават лица, срещу които е подадена жалба, да гарантират презумпцията за невинност и да предпазват срещу всяко външно влияние в хода на правосъдието. Съдът прие, че предприетата намеса е целяла да защити репутацията и правата на други и да гарантира авторитета и безпристрастността на правосъдието.



В Perna v Italy (2003) жалбоподателят е журналист, публикувал във вестник статия за прокурор, в която се предполага, че той (прокурорът) е съдействал на държавник, обвинен във връзки с мафиотска организация. Националният съд го признал за виновен за отправена клевета чрез пресата, утежнена от факта, че закононарушението е извършено срещу държавен служител, изпълняващ служебните си задължения. Съдът го осъдил да заплати глоба. Държавата отстояваше тезата, че приложената намеса спрямо правото на журналиста на свобода на изразяване е целяла да гарантира авторитета на правосъдието.



В решението за допустимост по P4 Radio Hele Norge v Norway (2003) Съдът обяви за недопустима жалбата относно отказа на разрешение за предаване по радиото на голям съдебен процес за убийство. Съдът прецени, че няма допирни точки сред Договарящите си страни относно предаванията на живо на съдебни заседания. Предаванията на живо биха могли да генерират допълнително напрежение върху участниците и дори незаконно да повлияят върху начина на тяхното поведение, и така да причинят вреда на справедливото администриране на правосъдието. Националните власти се ползват от по-широка свобода на

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

преценка относно гарантирането на авторитета на правосъдието, което включва и защита правата на участващите в процеса. Съдът прие като релевантни и достатъчни причините, изнесени от държавата-ответник. 

В Tourancheau and July v France (2005) жалбоподателите са журналист и редактор във френски вестник. Срещу тях било възбудено съдебно преследване за публикуване на документи от дело за убийство на младо момиче докато още е траело следствието и преди началото на съдебния процес. Те се оплакаха, че присъдата нарушава техните права по член 10. Съдът прецени, че предприетата намеса спрямо правата на жалбоподателите е била “предписана от закона”. Като опитни журналисти, жалбоподателите са били в разумна позиция да предвидят, че публикуването в статията на извадки от документи по делото може да предизвика съдебно преследване срещу тях. Съдът прецени, че целите на предприетата намеса са били да се защити “репутацията и правата на други” и да гарантира “авторитета и безпристрастността на правосъдието”. Съдът намери, че причините, приведени от френския съд за доказване правотата на намесата спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, са били “релевантни и достатъчни”. Националният съд подчертал вредните последствия от публикуването на статията за защитата на репутацията и правата на заподозряните и на тяхното право на презумпция за невинност, а и за авторитета и безпристрастността на правосъдието, предвид възможното влияние на статията върху членовете на съдебното жури. Съдът възприе становището, че интересът на жалбоподателите да разпространяват информация относно прогреса на наказателното преследване и вината на заподозрените докато още е траело съдебното разследване, и интересът на обществото да получава такава информация не са достатъчни да надделеят над споменатите преценки на домашния съд. Съдът освен това прецени, че наложените наказания на жалбоподателите не са били непропорционални на легитимните цели, преследвани от властите. Съдът постанови с четири на три гласа, че не е налице нарушение на член 10. Тримата несъгласни съдии смятаха, че би трябвало да се даде по-голяма тежест на легитимния интерес на публиката да бъде информирана за съдебния процес и по-специално за фактите около един обществено важен процес.



В Kobenter and Standard Verlags GMBH v Austria (2006) жалбоподателят е журналист от виенски вестник, издаван от втория жалбоподател. Религиозно списание е станало обект на частно съдебно преследване от група хомосексуалисти, след като в него били публикувани снимки от демонстрация, в която те участвали, като са били идентифицирани поименно с апел за прилагане на “нацистки методи” срещу тях. Частното преследване е било неуспешно и в съдебното решение се прави референция към естеството на хомосексуалността, като съдията описал еднополови сексуални практики между животни. Съдебното решение било широко критикувано от медиите, включително и от жалбоподателите, които коментирали интелектуалната и моралната почтеност на съдията, сравняващ в присъдата си животни и хомосексуалисти, и които сравнили неговата присъда със средновековен процес срещу вещици.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

Съдията махнал от присъдата си пасажа за животните и получил дисциплинарно предупреждение. Съдията спечелил иск за клевета срещу първия жалбоподател и иск за компенсация срещу втория. Съдът постанови, че приложената намеса не може да се обоснове с публичния интерес от защита на репутацията на съдията и на позицията на правосъдието като цяло. Фактът, че съдията е извадил пасажа от присъдата си и че е получил дисциплинарно предупреждение, показва, че той не е изпълнил задълженията си по надлежния начин, и жалбоподателите са имали право да посочат това.

Въпроси 1. 2.

4. 5.

4.6.

Как са формулирани във вътрешното право ограниченията, базирани на националната сигурност и териториална цялост? Как са формулирани ограниченията на основата на предотвратяване на безредици или престъпления? Достатъчно широка ли е формулировката на обществен ред, за да покрие лицензирането? Как са формулирани ограниченията на основата на здравето и морала? Формулирани ли са с достатъчно яснота и гъвкавост, за да даде възможност на закона и практиката да държат сметка за променящите се обществени нагласи? Как са формулирани ограниченията на основата на защитата на репутацията и правата на другите? Как са формулирани ограниченията на основата на предотвратяване разкриването на информация, получена доверително? Дали те са достатъчно широки да покрият получаването на информация засягаща частни интереси? Как са формулирани ограниченията на основата на гарантиране авторитета на правосъдието?

Необходими в едно демократично общество

Всички ограничения на правото на свобода на изразяване, както бе отбелязано по-горе, трябва да се тълкуват тясно. В допълнение, Съдът твърди в Observer and Guardian v the United Kingdom (1991), че необходимостта от всякакви ограничения на правото на свобода на изразяване трябва да са “убедително обосновани”. Думата “необходимост” предполага съществуването на “належаща социална нужда” (вж. Handyside v United Kingdom (1976), параграф 48). Фундаменталните принципи, отнасящите се до въпроса дали едно ограничение е необходимо в едно демократично общество, са обобщени от Съда в редица случаи, както се илюстрира от следните примери: 

В Zana v Turkey (1997) Съдът отбеляза, че при определяне дали дадени действия са предизвикани от належащи социални нужди или не, той трябва да

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

“анализира оспорената намеса в светлината на делото като цяло, включително съдържанието на забележките, отправени срещу жалбоподателя, и контекста, в който това е станало. По-специално, той трябва да определи дали намесата по същество е била “пропорционална на преследваната легитимна цел” и дали причините, изнесени да я оправдаят, са “релевантни и достатъчни”… По този начин Съдът трябва да се убеди, че националните власти са приложили стандарти, които са съобразени с принципите, заложени в член 10, и освен това са основават на приемлива оценка на релевантните факти”.

4.6.1. Свобода на преценка На държавните власти се позволява известна свобода на преценка дали определена ограничителна мярка е допустима. Това обаче върви ръка за ръка с европейска супервизия както на законодателството, така и решенията, които го прилагат (вж. Handyside, параграф 49), включително и такива на независим съд (вж. например Karhuvaara and Iltalehti v Finland (2004), в параграф 38). Задължението на Съда е да даде заключителното постановление относно това дали едно приложено ограничение спрямо свободата на изразяване е съвместимо с такава свобода. В този смисъл той анализира оспорената намеса в светлината на делото като цяло, включително контекста на забележките относно жалбоподателите и контекста, в който те са отправени. Задачата на Съда не е да заема мястото на националните власти при оценката на необходимостта от някакво ограничение, а да прегледа според член 10 взетите от властите решения съгласно тяхната власт за преценка (вж. Karhuvaara and Iltalehti, параграф 41).

4.6.2. Пропорционалност Присъщо на идеята за необходимост е изискването ограничението да е пропорционално на преследваната цел. С други думи, националните власти трябва да използват метода, който е най-малко ограничаващ спрямо правото на свобода на изразяване. При оценяване пропорционалността на едно ограничение, Съдът проучва естеството и строгостта на присъдата или друго действие, като анализира и контекста, в който е предприета намесата. 

В Tolstoy Miloslavsky v United Kingdom (1995) на жалбоподателя била наложена глоба от £1,500,000 за нанесена обида на Лорд Олдингтън, след като съдебното жури оценило нанесените щети на неговата репутация. Тази сума е била три пъти по-голяма от най-високата глоба, налагана дотогава в Англия. Жалбоподателят твърди, че размерът на глобата е непропорционален на целта да защити репутацията на Лорд Олдингтън. Съдът отбеляза, че глоба в такъв размер се поставя под въпрос, когато, както в този случай, приложимото тогава национално имуществено право не е могло да предостави изискване за пропорционалност. Съдът отбеляза още, че обхватът на съдебния контрол върху глобата не е предложил адекватна и ефективна защита срещу една непропорционално голяма глоба. Той заключи, че е налице нарушение на член 10.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)



В Independent News and Media and Independent Newspapers Ireland Limited v Ireland (2005) жалбоподателите разчитат на резултата от предишния случай (Толстой) и твърдяха, че наложената им от националното съдебно жури глоба за нанесена обида на изтъкнат политик е била непропорционална. Те изтъкват, че прекомерният размер на глобата и липсата на адекватни защити срещу непропорционални глоби са нарушили техните права по член 10. Съдът изучи в големи подробности присъдата по делото Толстой и ирландското законодателство и практика относно глоби за нанесена обида. Той заключи, че предвид мярката за апелативен контрол в това дело и свободата на преценка на държавата, не е било показано, че са налице неефективни защити. Следователно не е имало нарушение на член 10.



В Incal v Turkey (1998) жалбоподателят е бил осъден за насаждане на расова омраза чрез участие в разпространяване на листовки с крайно критично съдържание спрямо действия на държавата срещу кюрдски улични търговци. Държавата-ответник твърди, че има задължение да предотвратява всеки опит за лансиране на терористични дейности посредством насаждане на омраза. Обаче Съдът намери, че листовките са съдържали информация, представляваща интерес за жителите на Измир, и че те не могат да се възприемат като подбуждащи към насилие, враждебност или омраза между хората. Съдът взе предвид радикалното естество на приложената намеса. Той заключи, че оспорената намеса е била непропорционална на преследваната цел.



В Zana v Turkey (1997) Съдът постанови, че приложената намеса спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване е непропорционална. Тук Съдът разглежда изявлението, направено от бившия кмет на Диарбекир, като заявена подкрепа на ПКК и извършените от нея убийства на невинни хора. Той постанови, че подкрепата от бившия кмет на Диарбекир, най-важният град на Югоизточна Турция, изказана в интервю, публикувано в голям национален ежедневник, трябва да се разглежда като способно допълнително да изостри една вече експлозивна ситуация в този регион. Следователно не е имало нарушение на член 10.



В Sener v Turkey (2000) жалбоподателката е получила условна присъда заради статия в новинарски седмичник, на който тя е собственик и редактор, при условие, че не извърши повторно престъпление като редактор за срок от три години след постановената присъда. Неизпълнението на това условие би довело автоматично до ефективно изпълнение на първоначалната присъда. Съдът постанови, че условната присъда има ефекта на ограничаване работата на жалбоподателя като редактор и намаляване на нейната способност да предлага публични мнения, които имат място в един публичен дебат. Това беше един от факторите, според които Съдът постанови, че наложеното ограничение е било непропорционално на преследваната легитимна цел.

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)



В Skałka v Poland (2003) националният съд осъдил жалбоподателя на осем месеца затвор за това, че написал оскърбително писмо на съдия. Съдът постанови, че интересът, защитаван от оспорената намеса, е бил достатъчно важен да оправдае ограниченията върху свободата на изразяване. Обаче според оценката на Съда, осемте месеца затвор са били непропорционално строга присъда.



В Damann v Switzerland (2006) жалбоподателят е журналист, разследващ обир, който убедил административен асистент в прокуратурата да му предостави данни от файловете си. Въпреки че жалбоподателят не е публикувал информацията (нито я е използвал за някаква друга цел), той бил осъден за подстрекаване на друг да разкрие държавна тайна. Той твърди, че присъдата е нарушила правата му по член 10. Съдът отбеляза, че делото не засяга задържане на публикация като такава или присъда като следствие на публикация, а подготвителна стъпка към публикация, а имено журналистическо разследване. Тази фраза, също попаднала в критичния поглед на Съда, призова към найщателното проучване, предвид голямата опасност от такъв сорт ограничения върху свободата на изразяване. Съдът намери, че въпросната информация е била от публичната сфера и е била от типа информация, пораждаща въпроси от обществен интерес. Освен това Съдът отбеляза, че не е причинена никаква вреда на правата на засегнатите хора, понеже жалбоподателят не е публикувал информацията. Той заключи, че въпреки че наложеното наказание не е било суровo и не съставлява забрана да изразяване на мнение, присъдата все пак представлява някакъв тип цензура. Една наказателна мярка, предприета преди публикуването, такава присъда може да възпре журналистите да не участват в публични дискусии по въпроси, засягащи живота на общността, и следователно може да представлява препятствие за пресата в нейната роля на доставчик на информация и обществен наблюдател. При тези обстоятелства Съдът счете, че присъдата на жалбоподателя не е била разумно пропорционална на преследваната въпросна легитимна цел, като се има предвид интереса на една демократично общество от осигуряване и съхраняване на свободата на пресата.



В Koc and Tambas v Turkey (2006) първият жалбоподател е собственик на списание, а вторият - неговият главен редактор. Те публикували серия статии за кюрдските сепаратисти, в които критикуват министъра на правосъдието, който бил описан като отговорен за лошото отношение към кюрдите в турските затвори и пряко отговорен за два смъртни случая в затвора. Жалбоподателите били обвинени в пропаганда срещу държавата и в посочване на човек като мишена за терористичните организации чрез публикуване на статията. Били осъдени и списанието било закрито за един месец, и им били наложени глоби. След обжалване присъдата станала условна за срок от три години, и ако след този срок те не извършат нови престъпления, присъдата ще бъде анулирана. Съдът възприе мнението, че статиите представляват критична оценка на държавната политика спрямо кюрдските сепаратисти, и въпреки че статиите като цяло представят негативен имидж на държавата и министъра на правосъдието, те не подбуждат

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

към насилие, въоръжена съпротива или бунт. В светлината на тези съображения Съдът намери присъдите за непропорционални, защото за срок от три години жалбоподателите са изложени на заплаха от наказание, което има охладителен ефект и им налага цензура. В оценката на пропорционалността на всека намеса по член 10 релевантни са и процедурната безпристрастност на националния съд и размерът на наложеното наказание. 

В Steel and Morris v United Kingdom (2005) жалбоподателите са членове на Грийнпийс, осъдени за обида и глобени с голяма сума за раздаване на листовки, критикуващи Макдоналдс. Съдът счете, че, въпреки че ищецът в този случай е била една много голяма много национална компания, това не би трябвало да освобождава жалбоподателите от изискването да докажат истинността на направените изявления. Подробната проверка на действията на компаниите трябва да се балансира с противостоящия интерес за техния успех и жизнеспособност в полза на акционери и служители и за поширока икономическа полза. Затова на държавите са дава по-широка свобода на преценка в тази област. Независимо от това, държавата е била длъжна да осигури мярка на процедурна безпристрастност и равнопоставеност при оказване съдействие на корпоративно тяло при защита от противостоящия интерес от свобода на изразяване. В този смисъл Съдът счете, че липсата в националната система на правна помощ за жалбоподателите е била значителен фактор при оценката на пропорционалността на приложената намеса по член 10. Освен това размерът на глобата, наложена на жалбоподателите, е важен при оценката на подходящия баланс на интереси. Тези два фактора бяха решаващи при решението на Съда, че приложената в този случай от държавата намеса е била непропорционална, което е довело до нарушаване на член 10.

4.6.3. Релевантни и достатъчни причини Тежестта пада върху държавните власти да докажат необходимостта на дадено ограничение или намеса спрямо правото на свобода на изразяването чрез предоставяне на “релевантни и достатъчни” причини (вж. Handyside, параграф 50). По същество това е тестът за пропорционалност, формулиран по различен начин. Чрез това Съдът има предвид, че националните власти трябва да се стремят приложената намеса да е в съответствие с принципите, заложени в член 10, и да обосновават решенията да са базирани на приемлива оценка на релевантни факти. 

В Observer and Guardian v United Kingdom (1991) жалбоподателите са вестници, публикували статии за съдържанието на книга, написана от бивш служител на силите за сигурност на Обединеното кралство, която била на етап ръкопис в Австралия. Те поискали да публикуват още статии, свързани със съдържащите се в книгата твърдения за престъпления, извършени от силите за сигурност. Националните съдилища на Обединеното кралство издали предварителни съдебни заповеди за жалбоподателите, забранявайки им публикуване на

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

допълнителна информация преди развръзката на делото за нарушаване на доверителността, възбудено от министъра на правосъдието. След това книгата била издадена извън Обединеното кралство, а резюмета били публикувани в три други британски вестника. След тези събития Камарата на лордовете постановила, че действието на съдебните предписания трябва да бъдат продължено. Съдът проучи необходимостта от предписанията, наложени както преди, така и след публикуването на книгата зад граница. По отношение на тези два периода държавата-ответник твърдеше, че предписанията са били необходими в името на националната сигурност. Относно първия период, държавата-ответник се аргументира, че публикуването на материал, свързан с книгата, би нарушило смисъла на действието срещу нарушаването на доверителността, което е било необходимо за предотвратяването на публикация на основание защита на националната сигурност. Съдът постанови, че това са релевантни причини. Освен това Съдът счете, че в светлината на естеството и възможното съдържание на книгата, интересите на националната сигурност и потенциалната вреда от действието националните съдилища са упълномощени да предоставят удовлетворение чрез предварителни съдебни заповеди, и причините за такова тяхно заключение са били достатъчни. Относно втория период, след публикуването на книгата зад граница, фактът, че допълнителни публикации на материали за Spycatcher биха могли да навредят на делото, възбудено от министъра на правосъдието с цел налагане на постоянно валидни предписания, е бил “релевантна” причина за продължаване на въпросните ограничения – с цел гарантиране авторитета на правосъдието. Обаче Съдът заключи, че потенциалната вреда за действието на министъра на правосъдието не е била достатъчна причина за поддържане на предписанието, тъй като доверителността на материала е била нарушена от издаването на книгата зад граница. Съдът по-нататък заяви, че интересите на националната сигурност, на които се е разчитало, не са били достатъчни; към тогавашния момент реалната цел на предписанията следователно е била ограничена до промоция на ефективността и репутацията на силите за сигурност. Така необходимостта за продължаване на предписанията през втория период не е била доказана. 

В Arslan v Turkey (1999) жалбоподателят е авторът на книга, обвиняваща държавата в потискане и геноцид на кюрдите. Бил е осъден за прeстъпления във връзка с първото и второто издания на книгата и копията й са били конфискувани. Съдът заяви, че при определяне на това дали причините, представени за намесата, са били “релевантни и достатъчни”, трябва да е ясно, че националните власти са приложили стандарти в съгласие с принципите, заложени в член 10, и че те обосновават действията си на приемлива оценка на релевантните факти. Поддържайки твърдението, че е налице нарушение на член 10, Съдът намери, че книгата има литературно-историческа наративна форма и нейното въздействие върху националната сигурност е било значително по-малко отколкото това на масмедиите. При все че е била много критична към държавата, тя не е подбуждала към насилие, и държавата е имала на разположение средства, различни от наказателното право, с

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

които да отговори на нещо, което тя е приела като неоправдани атаки към нейната репутация. Съдът намери, че причините, на които държавата е заложила, не са били нито релевантни, нито достатъчни. Той заключи, че приложената намеса съответно е била непропорционална на преследваната цел. 

В Goodwin v United Kingdom (1996) жалбоподателят, журналист, е бил потърсен от източник, сдобил се с чувствителна финансова информация за една компания, но не е искал да бъде идентифициран. Компанията, виждайки, че жалбоподателят има намерение да публикува информация, издействала съдебно предписание за забрана на публикацията въз основа на това, че информацията е била извлечена от доверителен документ и нейното публикуване би подкопало компанията. На жалбоподателя е било наредено от съда да разкрие източника, по молба на компанията, заявила, че трябва да предприеме съдебни действия срещу човека, чрез който е изтекла информацията. Съдът, като заключи, че заповедта да се разкрие източника на информацията на жалбоподателя, е имала същата цел като предписанието, а имено да предотврати разпространяване на неблагоприятна финансова информация за компанията, постанови, че заповедта за разкриване на източника не е била подкрепена от релевантни и достатъчни причини.



В Roemen and Schmit v Luxembourg (2003) първият жалбоподател публикувал статия за министър с твърдението, че е извършил данъчна измама. Показал е и с документи, че министърът е бил глобен за това. Статията била последвана от публичен дебат. Министърът реагирал срещу първия жалбоподател, твърдейки, че има извършено престъпление с публикуването на информация за данъчната глоба. Министърът отправил и съдебен иск. Съдия следователят наредил да се обискират работното място и дома на първия жалбоподател. След това е била издадена заповед да незабавен обиск на офиса на втория жалбоподател, който е адвокат на първия жалбоподател. Съдът подчерта, че има фундаментална разлика между това дело и делото Гудуин, тъй като тук са били правени обиски на работните места и дома на жалбоподателите. Това представлява по-сериозна мярка, отколкото заповед да се разкрие идентичността на източника. Според Съда, причините на държавата може да са били разглеждани като „релевантни”, но не са били „достатъчни” да оправдаят обиските.



В Paturel v France (2005) жалбоподателят е бил осъден за клевета заради издаването на книга, разкриваща злоупотреби на частни антисектантски движения, които са получавали държавно финансиране. Жалбоподателят твърди, че са налице нарушения по членове 9 и 10 от Конвенцията. Съдът проучи само въпроса дали приложената намеса е била „необходима в едно демократично общество” според член 10. И отново Съдът счете, че, противно на мнението на френските съдилища, оспорените изявления са направени относно коментар по въпроси от обществен интерес и трябва да се разглеждат по-скоро като оценъчни твърдения, отколкото като изнасяне на факти. Тъй като оценъчните твърдения не се подават на доказване, Съдът отбеляза, че многобройните документи, представени от жалбоподателя,

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

представляват достатъчна фактическа основа. Заедно с това, Съдът счете, че повдигнатият от жалбоподателя въпрос ясно е представлявал публичен интерес, въпреки използвания груб, негативен език, и следователно всяка намеса трябва да се тълкува тясно. Френските съдилища са заложили на личната неприязън на жалбоподателя към анти-сектантските движения като основание за неговата присъда. Съдът не счете, че такива съображения сами по себе си могат да се разглеждат като „релевантни и достатъчни” основания. Тъй като тези антисектантски асоциации са навлезли в арената на публичен дебат, те трябва да демонстрират по-висока степен на толерантност спрямо критики на техните цели, идващи oт опоненти, и спрямо средствата, използвани в дебата. Съдът заключи, че е налице нарушение на член 10. 

В Albert-Engelmann-Gesellschaft mbH v Austria (2006) жалбоподателят е собственик и издател на религиозно списание, което публикувало писмо, съдържащо предположението, че висш австрийски духовник е “бунтовник” и нелоялен към папата, и изразяващо мнението, че всички нелоялни свещеници на влиятелни позиции трябва да бъдат сменени. На критикувания духовник е била разпоредена финансова компенсация за клевета срещу него според австрийския медиен закон, тъй като националният съд е счел, между другото, че на изявленията в писмото липсва достатъчна фактологична база. Компанията жалбоподател твърдеше, че това нарушава техните права по член 10. При оценката на “належаща социална нужда” и “пропорционалност”, Съдът придаде особена тежест на (i) контекста на въпросните изявления, (ii) изнесените от националния съд причини, и (iii) естеството на приложената намеса. Съдът счете, че причините, изнесени от австрийския съд, са “релевантни”, за да оправдаят оспорената намеса. Вземайки решение, че те не са “достатъчни”, за да обосноват намесата, Съдът отбеляза, че изявленията се отнасят до религиозен дебат от съществен интерес за съответната религиозна общност по същото време. Второ, Съдът прецени, че изявленията в писмото са по-скоро оценъчни твърдения, отколкото изнасяне на факти, и в този смисъл намери, че е налице достатъчна фактологична база за изявленията, дори да са били в някакъв смисъл преувеличени и провокативни. Трето, Съдът изрази несъгласие с националния съд, че отказът на списанието да идентифицира автора на писмото и да се дистанцира от нейното съдържание е релевантна причина. В това отношение Съдът прецени, че едно общо изискване към пресата да се дистанцира систематично и формално от съдържанието на изявление на трето лице, което би могло да обиди, провокира или навреди на репутацията на други, не е съвместимо с нейната роля да предоставя информация за текущи събития, мнения и идеи. Съдът заключи, че е имало нарушение по член 10.



В Giniewski v France (2006) жалбоподателят е журналист, социолог и историк, претендиращ, че се стреми във всички свои начинания да промотира по-тесни връзки между евреите и християните. Той публикувал статия във френски вестник за едно папско писмо, привеждайки аргументи за връзката между конкретна католическа доктрина и причините за Холокоста. В резултат на статията му е

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати - Свободата на изразяване по ЕКПЧ (Член 10)

потърсена гражданска отговорност за клевета срещу християнската общност и му е наложена глоба за нанесени щети от номиналната сума от 1 франк и да публикува съдебното решение във френски вестник. Той твърди, че това е нарушило неговите права по член 10. Съдът счете, че статията е допринесла за дискусията за различните възможни причини за унищожаването на евреите в Европа, един въпрос от безспорен обществен интерес в едно демократично общество. В такива случаи ограниченията върху свободата на изразяване трябва да са стриктно обосновани. Съдът счете, че е от съществено значение в едно демократично общество даден дебат относно причините за действия с особена тежест, представляващи престъпления срещу човечеството, да може да протича свободно. При все че въпросната статия съдържа заключения и фрази, които могат да засегнат, шокират или разстроят някого, Съдът преповтори, че такива възгледи сами по себе си не изключват възможността за упражняване на свободата на изразяване. Освен това въпросната статия не е била “безпричинно оскърбителна” или обидна и не е подбудила към неуважение или омраза. Нито пък по някакъв начин е хвърлила съмнение върху ясно установени исторически факти. При тези обстоятелства Съдът счете, че причините, изложени от френския съд, не могат да се разглеждат като достатъчни да оправдаят намесата спрямо правото на жалбоподателя на свобода на изразяване.

Въпроси 1. Как е формулиран тестът за необходимост във вътрешното право? 2. Включва ли тестът идеята за пропорционалност? 3. Какво фактори трябва да се вземат предвид при оценката на пропорционалността на дадено ограничение във вътрешното право? 4. Какъв тип причини за дадено ограничение се изискват от едно тяло, отговорно за налагане на ограничението? 5. Какви са разликите между понятията необходимост и пропорционалност, прилагани от Съда? 6. Как е рационализирано от Съда понятието за свобода на преценка?

ИНТЕРАЙТС Наръчник за адвокати