Наркотици, престъпления и наказания. by BG Helsinki

НАРКОТИЦИ, ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ Ефективни ли са мерките срещу наркоразпространението в България?

Проектът на БХК бе осъществен с финансовата подкрепа на програма “Инициатива за укрепване на съдебната система” към Американската агенция за международно развитие. Изложените в нея възгледи са на Българския хелзинкски комитет и по никакъв начин не може да се смята, че отразяват официалното мнение на финансиращата институция.

© Български хелзинкски комитет, 2007 Автори: Станимир Петров Йорданка Бекирска адв. Даниела Фъртунова Полина Русинова адв. Kалин Ангелов Красимир Кънев Предпечатна подготовка: Кирил Макаров Корица: Асен Баръмов Коректор: Филипинка Бондокова Печат: ЕТ “Догис” ISBN: 978-954-9738-26-1

1. Увод През последното десетилетие българското общество е принудено да търпи жестоките последствия от разрастващия се пазар на наркотици, както и свързаното с това увеличаване на броя на наркопрестъпленията, а темата за разпространението и потреблението на наркотични вещества придоби трайно присъствие в българското медийно пространство. Така криминалните хроники на средствата за масово осведомяване все по-често започнаха да включват новини за престъпления, свързани с наркотични вещества – залавяне на големи количества хероин, амфетамини или марихуана, опити за пренасяне през границата на страната, разбиване на пореден наркоканал или на лаборатория, разчистване на наркопазара от играчи, които повече не са му необходими, и др. Ето кратка хронология на някои от интересните заглавия от последните месеци: - „Прокурори съдят по домовете старци от Петричко заради канабис“, в. “Вяра”, гр. Дупница, 06.06.2006 г. - „Арестуваха ексченге за 1 кг дрога“, в. “24 часа”, 22.08.2006 г. - „Хващат хероин за 80 000 евро пред „Метро“, в. Телеграф”, 27.08.2006 г. - „Откриха издирван бос на наркоцех“, в. „Труд“, 29.08.2006 г. - “Наркошефове отървават затвора със съдийско рамо”, в. “168 часа”, 07.09.2006 г. - „Разкриваме амфетаминовите лаборатории“, в. “168 часа”, 14.09.2006 г. - “Хванаха 23 кг екстази „Розовата пантера“, интернет медия „Всеки ден“, 15.09.2006 г. - “Румънец пренася хероин във влак“ (2.160 кг), в. “Новинар”, 02.10.2006 г. - „Спряха суровина за 100 млн. лв. амфетамин“, dnes.dir.bg, 23.10.2006 г. - “Лекар осъден за рецепти за наркомани”, в. “Сега”, 02.11.2006 г. - „Мозъка пак заловен с амфетамин“ (12 кг), в. “Труд” 09.11.2006 г. - „Отличник 4 години в затвора заради 5 кг марихуана“, www.dir.bg, 14.11.2006 г. - „Спипаха с хероин бивш зам. кметски наместник“, в. “Труд”, 01.12.2006 г. - „Дознател краде кило хероин, признава си“, в. “Труд”, 02.12.2006 г. - „Тартор на наркобанда пак хванат с дрога“, в. “Труд”, 02.12.2006 г. 3

- “Прокурор иска по-малки присъди за “наркобароните” от Изворище”, www.lex.bg/news 11.12.2006 г. - „Наркопласьори делят Варна с бомби и убийства“, в. “24 часа”, 25.01.2007 г. - „Хващат куриер с 39 кг хероин“, в. “24 часа”, 29.01.2007 г. - „Младеж глътна 100 дози хероин“, в. “Труд”, 03.02.2007 г. - „Сърби хванаха наш с 3,14 кг хероин“, в. “24 часа”, 04.02.2007 г. - „Неплатен кокаин убил мъжа в „Люлин“, в. “Телеграф”, 06.02.2007 г. - „Разкриха склада за дрога и „мокри“ поръчки на М. Очите”, dnes. dir.bg, 08.02.2007 г. - „Софийска фирма поръча кокаин в лимони“, в. “Телеграф”, 10.02.2007 г. - „Половин тон хероин е хванат на Капъкуле“, в. „Дневник“, 12.02.2007 г. - „Задържаха два килограма хероин на Капитан Андреево“, в. „Новинар“, 21.02.2007 г. - „Нашенка носи 15 кг хероин, срамува се“, в. “24 часа”, 22.02.2007 г. - „Близо 3 г. затвор за наркопласьора Черния Роди“, news.dir.bg, 07.03.2007 г. - “Лунна светлина – акция № 1”, в. “Стандарт”, 10.03.2007 г. - „Сред отпадъците в двора си селяни кътат 25 хил. дози хероин“, в. “Телеграф”, 15.04.2007 г. - “Арестуваха седем наркопласьори”, www.vsekiden.com/news 18.04.2007 г.

“Спипаха, хванаха, задържаха, откриха, арестуваха, разкриха...” – така най-често се описва голямата игра на криеница. Резултатите от тази игра могат да бъдат в диапазона от отказ да се повдигне обвинение до ефективна 20-годишна присъда и глоба до триста хиляди лева. От подобни заглавия читателят добива впечатление, че обект на преследване са предимно едри трафиканти и разпространители и че усилията на органите на реда са насочени към възпрепятстване на достъпа на големите пратки до потребителите. На практика обаче едрите играчи в наркобизнеса не влизат в конфликт с правоприлагащите органи. Показателно в това отношение е изявлението на шефа на отдел “Наркотици” в ГД БОП Станимир Флоров в отговор на въпрос дали има данни, че Бай Миле се е занимавал с наркотици: “Нямаме такава информация. Тези хора, които стоят на високо ниво като него, и другите, които се спрягат в медиите като босове на силови организации, не се занимават пряко с извършването на каквато 4

и да е престъпна дейност. В момента те са си легализирали бизнеса, работят с фирми. Ако се проверят, ще се установи, че са изрядни и си плащат данъците.” 1 От интервю с главния прокурор на Република България Борис Велчев става ясно, че визираните хора са известни на прокуратурата, но проблемите произтичат от трудната доказуемост на обвиненията срещу тях. Пред медиите той заявява следното: “Ако трябва сред всички пропуски и грешки на прокуратурата през изминалата година да откроя една – това е работата по организираната престъпност. Все още мутрите демонстрират своята безнаказаност. Докато знаем кои са хората, които внасят наркотиците и тровят децата и все още не успяваме да обвиним тези хора и те да отидат в затвора, оправдано е обществото да не ни вярва.” 2 От изявлението на шефа на ГД БОП проличава, че най-едрите играчи в наркобизнеса са известни на полицията, но вече не се занимават “пряко” с престъпна дейност. От признанието на главния прокурор обаче става ясно, че тези, които внасят наркотици, са известни на прокуратурата, но тя не успява да повдигне и да докаже обвиненията срещу тях. На фона на тези две мнения основателно изниква въпросът защо в полезрението на полицията и прокуратурата не попадат тези, които “не са си легализирали бизнеса” и “пряко” или непряко продължават да се занимават с наркотици. В потвърждение на думите на главния прокурор, в. “Телеграф” цитира мотивите на Бургаския окръжен съд по отношение на мерките за неотклонение на Димитър Желязков – Очите и групата му. Някои от мотивите на съда са следните: “Прокуратурата и МВР не са си свършили работата и са допуснали редица пропуски в доказателствената част на престъпната дейност на групировката. Най-фрапантното несъответствие е недоглеждане или пропуск в обвинителното постановление, в което никъде не е споменато, че става въпрос за организирана и въоръжена престъпна група, а само за организирана такава.” 3 В конкретния случай поне сме свидетели на усилието, което бургаската прокуратура е положила да се бори не с последствията, а с причината “Разкриваме амфетаминовите лаборатории”, в. “168 часа”, 14.09.2006 г. “Най-слабото ни място е борбата с мутрите”, http://dnes.dir.bg, 22.01.2007 г. 3 “Полицейски пропуски при ареста на Митьо Очите”, в. “Телеграф”, 07.04.2007 г. 1 2

за съществуването на проблема. Ето още един пример, доказващ или липсата на опит и професионална подготовка от страна на МВР и прокуратурата за разкриване на наркоканал, или наличието на корупционна обвързаност и стремеж да се попречи на разкриването на престъплението: В публикация, озаглавена „Кокаин във водолазни костюми хващат в Монтана“ 4, подробно е описан уникален случай на разработка и проследяване на пратка кокаин от Венецуела до България. Както става ясно от журналистическото проучване, полицията е разполагала с оперативна информация, че доставената с Ди-Ейч-Ел пратка в Монтана съдържа наркотично вещество. Вместо да проследят каналите, по които ще се движи кокаинът в България, полицаите задържат получателя на пратката непосредствено след получаването й от офиса на куриерската фирма, с което анулират възможността да се докаже, че получателят е знаел за укритото наркотично вещество. В крайна сметка прибързаните полицейски действия принуждават Окръжния съд - гр. Монтана да произнесе оправдателна присъда на получателя на пратката. Необходимостта от приоритетни действия на правоохранителните органи срещу най-горните етажи на наркобизнеса е аргументирана от Томас Халберг, директор на неправителствената организация “Европейски градове без наркотици”. В доклад, озаглавен “Как да организираме ефективна работа против наркотиците?”, той заявява: “Една от стратегиите е опитът да се ограничи достъпът. В течение на много години ООН, освен другото, твърдо провеждаше тази линия. Ако никакви наркотици не постъпват в страната, то няма и с какво да се злоупотребява. Обаче цялата глобална интернационализация на света и все по-откритите граници демонстрираха, че усилията на митници и полиция в повечето страни оказват само повърхностен, маргинален ефект върху достъпа до наркотици. Обемите на иззетите наркотици, обявени от митниците на много страни, съставляват не повече от 10% от обема, който минава през границите. Въпреки тези данни, правоохранителните органи на повечето държави съсредоточават значителна част от своите ресурси в борбата срещу наркотиците именно върху изземването.” 5 4 5

В. “168 часа”, 02.03.2007 г. Доклад на Томас Халберг, цитиран в http://antidrugbg.com, посетен на 23.04.2007 г.

Действително, ефективността на борбата срещу наркотиците би трябвало да е в правопропорционална зависимост от действията на държавата не толкова срещу притежанието, колкото срещу трафика и разпространението им. През 2003 г. правителството на Република България утвърди “Национална стратегия за борба с наркотиците 2003–2008”, в която бе декларирано, че се основава на балансиран и цялостен подход към проблемите, произтичащи от трафика, разпространението и злоупотребата с наркотични вещества. В документа се отчита следното: “Наркотрафикът е една от най-доходните сфери на организираната престъпност, наред с трафика на хора, контрабандата, икономическата престъпност и прането на пари. Същевременно, през последните десетина години страната ни все повече се превръща от транзитен пункт в крайна дестинация за различни наркотични вещества. По такъв начин сме свидетели как включването на местните криминални групировки в международния трафик на наркотици води до увеличаване на разпространението им на територията на страната и до увеличаване броя на лицата, употребяващи наркотици. С други думи, наркотрафикът и дистрибуцията на наркотици се превръщат в едно от най-сериозните предизвикателства за обществото и особено за подрастващото поколение. Усилията ни ще бъдат насочени към противодействие на трафика на наркотици както на територията на България, така и в сътрудничество с международните правоприлагащи органи. Ще се стремим да продължим успехите си от последните две години, свързани със залавянето на хероинови пратки, като наред с това съдействаме за неутрализирането на дейността на престъпните групи.” 6 Четири години след декларирането на тези амбициозни намерения никой няма да отрече, че проблемите, визирани в правителствения документ, не само че не се решават, но с всяка изминала година се задълбочават все повече. От таблица 1 по-долу се вижда колко е малък броят на досъдебните производства, на обвинителните актове и на осъдените лица по наркодела, когато обвиненията за наркотични вещества са срещу организирани престъпни групи така, както деянието е квалифицирано в чл. 321 НК. 7 “Национална стратегия за борба с наркотиците 2003-2008”, стр. 6, достъпен на www.mvr.bg Приложение № 6 на Доклад в изпълнение на чл. 1 от Решение на ЕК от 13.12.2006 г., www.mvr.bg

6 7

Таблица 1

Ако си зададем въпроса защо правоприлагащите органи не съумяват да възпрепятстват действията, на организираната престъпност, свързани с наркотици, би трябвало да потърсим отговора в недостатъчния капацитет и липсата на опит на органите на досъдебното производство да проследяват, да залавят и да доказват в съда едри наркопрестъпления. Потвърждение за това са констатациите, направени за България в Годишния доклад за 2006 г. на Държавния департамент на САЩ, според който през 2006 г. страната ни все повече се превръща от транзитна страна в център за производство на синтетични наркотици, които изместват хероина като най-използвания наркотик в България. Амфетамините се произвеждат в България за вътрешния пазар и за износ за Турция и Близкия изток. В доклада се отбелязва още, че българското правителство е подчертало ангажимента си да се бори с тежките престъпления, включително трафика на наркотици. Независимо от реализирания напредък, през 2006 г. нямаше осъдителни присъди на знакови фигури, замесени в трафик на наркотици или в други сериозни престъпления, включително организирана престъпност, корупция и пране на пари. Сред проблемите, пречещи на усилията за борба с наркотиците, са лошото сътрудничество между органите, липсата на финансиране, адекватно оборудване за търсенето на наркотици, широкоразпространената корупция и често неефективната съдебна система.8 За разлика от ситуацията в България, темата за развитието на пазара на наркотици и за наркопрестъпленията не е нова за страните от Европа и САЩ. В страната отвъд океана осъдените за наркотици са около 2 милиона от 7-те милиона в затвора, осъдени условно или пуснати под гаранция. Така според изследователя на проблема Етан Наделман: „Само за нарушаване на законите за наркотиците пращаме в затвора повече хора, отколкото цяла Западна Европа осъжда за всякакви закононарушения“ 9. Коренно различна от тази наказателна политика, известна като “нулева толерантност”, е стратегията “лечение вместо наказание”, залегнала в европейските правни системи, които са насочили своите усилия към преследване на разпространението, International Narcotics Control Strategy Report, достъпен на http://www.state.gov/p/inl/rls/nrcrpt/ 2006/vol1/html/62111 9 Анализ на изпълнителния директор на Drug Policy Alliance, цитиран в “САЩ се превръщат в държава затвор”, в. “Монитор”, 12.12.2006 г. 8

проявяват разбиране към страдащите от наркотична зависимост и полагат усилия не да наказват, а да лекуват жертвите на наркоразпространението. На фона на изключително сериозния проблем за обществото, произтичащ от непоследователната и хаотична дейност на компетентните държавни органи по отношение на наркотичните вещества, основателно изниква въпросът какъв е начинът, по който българската държава в лицето на своите институции все пак води борба срещу сериозните наркопрестъпления, доколко ефективна е тази борба и кои са тези, които биват съдени и които изтърпяват присъди – едрите играчи на наркопазара – инициаторите на престъпната дейност, и разпространителите или дребните наркопотребители.

2. Описание на проекта Настоящото изследване на БХК си постави за задача да даде отговор на въпроса как съдебната система и другите правоприлагащи органи в Република България водят борба срещу престъпленията, свързани с наркотици. За целта бе необходимо да се извърши наблюдение на наказателното производство във всеки един от етапите, през които преминава борбата срещу наркотиците – от момента на задържането до крайния резултат от тази борба – съдебните санкции по отношение на наркопрестъпленията. Изследването бе проведено през периода август 2006 г. - май 2007 г. от екип на БХК в състав: Станимир Петров, Йорданка Бекирска, адв. Даниела Фъртунова, Полина Русинова и Красимир Кънев. В интервюирането на лишени от свобода и наблюдението на дела се включиха и д-р Георги Банков, адв. Бойко Боев и адв. Варка Калайджиева. При анализа на законодателството и на съдебната практика по наркодела БХК бе подпомогнат и от адв. Калин Ангелов. Конкретните дейности по проекта включиха: - проучване на предходното и актуалното наказателно законодателство, свързано с инкриминиране на наркотичните вещества в България; - изискване на информация от ГД “Изпълнение на наказанията” за броя на лишените от свобода във всеки от затворите, осъдени за престъпления, свързани с наркотични вещества; - изготвяне на подробна анкетна карта за интервюиране на лишени от свобода, обхващаща всички факти от момента на задържането до начина на изтърпяване на наказанието в съответното място за лишаване от свобода (виж Приложение № 1); - интервюиране на лишени от свобода в затворите и затворническите общежития, осъдени за престъпления, свързани с наркотични вещества; - изискване на справки от съдилищата за номера на делата по чл. 354а, дата, час и съдебен състав, който ще гледа делото; - наблюдение над протичането на съдебни дела и изготвяне на доклади след всяко наблюдение; 11

статистическа обработка, анализ и обобщение на натрупаната емпирична информация от интервюирането на лишените от свобода и от наблюдението на делата; - публикуване на изследването. Работата “на терен” продължи четири месеца, през които изследователите на БХК посетиха 10 затвора и 5 затворнически общежития и проведоха подробни интервюта по предварително изготвен въпросник10 с общо 346 лица, осъдени за престъпления, свързани с наркотични вещества. В резултат на това бе натрупана огромна база данни за всички процесуални действия спрямо уличените лица от момента на задържането им до влизане на присъдите в сила и дори за пребиваването им в затвора. Втората основна дейност, свързана с наблюдение на съдебни дела за наркопрестъпления, започна от третия месец от времетраенето на проекта и продължи до последния месец. За осъществяването на това наблюдение БХК се нуждаеше от информация от съдилищата за номерата на такива дела, както и за датите и часовете на насрочването им. След отправено запитване до Софийския, Пловдивския и Благоевградския районен съд БХК получи необходимата информация и успя да извърши наблюдение над протичането на общо 47 дела срещу подсъдими по престъпления, свързани с наркотични вещества. Тази специфична дейност осветли различните практики, възприети от съдилищата за гледането на наркодела, и подпомогна анализа на дейността на съдебната система. Непосредствено след приключването на интервютата в затворите започна статистическа обработка на анкетните карти за извеждане на общите закономерности, по които функционират досъдебното и съдебното производство по обвиненията и делата, свързани с наркотични вещества. Паралелно с това БХК обработи и постъпващите данни от наблюдението на съдебните дела. През януари 2007 г. се извърши допитване до всички окръжни съдилища в страната за броя на гледаните през 2006 г. дела и за резултатите от тях. За по-пълното изследване на взаимодействието на правоохранителните органи с наркозависими лица изследователи на БХК проведоха и срещи с неправителствени организации, работещи в областта на превенцията – “Промена”, “Майки срещу дрогата”, “Доза обич”, фондация 10

Вж. Приложение № 1

“Надежда”, и извършиха посещения на наркокомуна “Рето” и на Къща “Ново начало” в с. Буново, където на младежи със зависимости се предоставя възможност за провеждане на терапия. Във времетраенето на проекта се извършваха и проучвания по жалби до БХК на уличени лица, обвиняеми или подсъдими по престъпления, свързани с наркотични вещества, делата на които бяха на различен етап на развитие. Първоначално планираните дейности по проекта предвиждаха реализиране на мерки по застъпничество за промяна на констатираното проблемно законодателство. С измененията и допълненията на НК, влезли в сила от 13 октомври 2006 г., бяха приети текстове, които драстично намалиха размера на наказанията за наркопрестъпления. Заедно с това законодателят направи ясно разграничение между придобиване и притежаване на наркотични вещества с цел разпространението им (чл. 354а, ал. 1 от НК) и придобиване и притежаване на същите за лична употреба (чл. 354а, ал. 3). По този начин бе предвидено придобиването и държането на наркотични вещества, когато не е с цел разпространение, да се наказва отделно и чувствително по-леко от разпространението. И накрая, за разлика от предходните текстове, за маловажни случаи бе предвидено не лишаване от свобода, а глоба. Към дейностите по проекта бе включено и изготвяне на становище по подготвяния от Министерството на правосъдието Закон за амнистията. В първоначалния текст на проектозакона бе включен текст за частично освобождаване от изтърпяване на наложените наказания за осъдени по чл. 354а НК. Със своето становище БХК също зае позиция в този смисъл (виж Гл. 4). В окончателния проект, внесен в Народното събрание, такъв текст обаче не фигурираше.

3. Общ преглед на законодателната политика и на дейността на правоприлагащите органи срещу наркоинвазията Текстът, с който се инкриминират деянията по отношение на наркотичните вещества, се появява в Наказателния кодекс през далечната 1975 г. До тази година в сила е била разпоредба, отнасяща се до упойващи вещества, поставени под разрешителен режим11. Още в първоначалния вариант разпространението и потреблението на наркотични вещества бяха диференцирани, като в първия случай се предвиждаше наказание до 10 години лишаване от свобода и глоба до десет хиляди лева, а в ал. 3 на чл. 354а НК беше криминализирано изготвянето, придобиването, държането, превозването и пренасянето на наркотични вещества за лична употреба, като наказанието беше лишаване от свобода до две години или поправителен труд. При повторно извършване на деянието съдът можеше да постанови лишаване от свобода до 3 години и задължително заселване. През първите 15 години след промяната на НК обаче това бе един от “мъртвите” текстове, а осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества, дори и след 1990 г. се брояха на пръсти. Графика 1 по-долу показва увеличаването на броя на наркопрестъпленията, завършили с осъждане през годините: Графика 1

Вж. чл. 354 (1) НК: Който без надлежно разрешение придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действащо отровно или упойващо вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до триста лева (Обн. брой 26 от 1968 г. на ДВ). 11

Данните на Националния статистически институт за 2006 г. сочат драстично увеличаване със 171.5% спрямо 2005 г. на броя на престъпленията, свързани с наркотици, завършили с осъждане. Графика 2 показва броя на осъдените лица в периода от 1989 до 2006 г. Графика 2

Рязкото увеличаване на осъдените лица за наркотици през 2006 г. със 172.3% има логично обяснение не само с увеличаването на наркопрестъпленията, но и с усъвършенстването на процесуалните механизми за решаване на делата след 29.04.2006 г.12 До 2000 година текстът на чл. 354а претърпя две редакции, които обаче не промениха виждането на законодателя за различно третиране на употребяващи и разпространяващи наркотични вещества. След 1982 г., когато се прие чл. 78а НК, наказанието на употребяващите наркотични вещества можеше да бъде заменено от съда с административно наказание – глоба. През 2000 г. с измененията на НК, публикувани в ДВ, бр. 21, изцяло се промени законодателната концепция за престъплението. С мотиви, че множество пласьори на наркотици се освобождават от наказателна отговорност, законодателят реши да премахне различното третиране на употребяващите и разпространяващите наркотични вещества. За целта от текста отпадна изискването наркотичните вещества да бъдат предназначени за продажба или друго отчуждаване. Включено бе ново изпълнително деяние “преработване” 12

Вж. Гл. 5, Съкратено съдебно следствие и споразумение по наркодела.

и бяха инкриминирани аналозите на наркотичните вещества и прекурсорите. Въведено бе делението на рискови и високорискови наркотични вещества, основаващо се на приетия през 1999 г. Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Увеличи се и предвиденото наказание, като за високорисковите бе предвидено лишаване от свобода от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лева, а за рисковите - от 3 до 15 години и глоба от 10 000 до 100 000 лв. От съображения за справедливост бе предвидена ал. 3, според която не се наказваше зависимо от наркотиците лице, което придобива, съхранява, държи или пренася наркотично вещество в размери, сочещи, че е за негова еднократна употреба. С направените изменения текстът бе променен по следния начин: Чл. 354а. (Нов, ДВ, бр. 95 от 1975 г.) (1) (Изм., ДВ, бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г.) Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие, разпространява, съхранява, държи, превозва или пренася наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества с лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, и за рискови наркотични вещества - с лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от десет хиляди до сто хиляди лева. Когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения и материали за производството на наркотични вещества, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от петдесет хиляди до сто и петдесет хиляди лева. Както става ясно от графика 1, след 2001 г. започва значително увеличение на броя на наказаните престъпления, свързани с наркотични вещества (контрабанда с наркотици, изготвяне, придобиване, държане, превозване, пренасяне и склоняване към употреба на наркотици) – от 505 през 2003 г. на 698 през 2004 г., като увеличението е с 38.2%. През 2004 г. са осъдени 743 лица, като увеличението е с 43.5% спрямо 2003 година. През март 2004 г. (ДВ, бр. 26 от 2004 г.) бе прието поредно изменение в текста на чл. 354а НК, с което се премахна ал. 3 (правилото за ненаказване при притежаване на еднократна доза). Мотивите за тази промяна бяха същите – невъзможност на съдебната система да разследва разпространителите на нарко16

тични вещества. Размерът на присъдите обаче не бе променен и минимумът за изброените в чл. 354а, ал. 1 предложения си остана 10 г. “Държиш, следователно разпространяваш” – това бе законодателната логика на инициаторите за поправката “Севлиевски” – “таралежите” от партия “Новото време”. По този начин, вместо да подобри процедурите за разследване на наркопрестъпленията и да направи опит за намаляване на корупцията, законодателят продължи тенденцията да не прави законова разлика между потребители и разпространители, дори нещо повече – наказателна отговорност бе предвидена и за болни хора, зависими от наркотици, с което българският Наказателен кодекс за пореден път се отдалечи от съвременните тенденции на европейското законодателство. Създаден бе един от най-репресивните текстове на българския Наказателен кодекс. След приемането на поправката остана открит въпросът дали нейните вносители са си давали сметка, че правят голяма услуга на едрите играчи в наркобизнеса. Вместо да засегне разпространители, търговци и производители, наказателната репресия измести насоката си към потребителите, т.е. към жертвите на наркобизнеса. С приемането на новия текст обаче ръцете на полицията и на прокуратурата бяха развързани и те спокойно можеха да отчитат разкриваемост и съответно голям брой обвинителни актове. В резултат, съдебната система се задръсти от дела срещу подсъдими, държащи минимални количества дрога. Според председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров държавата няма адекватна политика към зависимите от наркотици, затова само съдебната статистика е спечелила от присъдите, наложени заради забраната на еднократната доза13. Подобни и дори много по-крайни бяха коментарите на читатели в интернет форумите, когато се дискутираше тази тема. В някои от тях се появиха и гневни мнения за търсене на наказателна отговорност на Кошлуков и Севлиевски за това, че с поръчковия си закон са съсипали живота на толкова младежи, а дилърите са си отживели прекрасно, докато полицаите са дебнели да ловят и отчитат дейност с хора с по една цигара в джоба14. Вж. интервю със съдия Цацаров, в. “Сега”, 18.01.2006 г. Вж. форум на в. “Сега” от 16.03.2007 г. по повод на интервю с Тихомир Безлов, озаглавено „Политиците говорят глупости за наркотрафика“ 13 14

Непосредствено преди приемането на дискусионната поправка се очакваше, че след като тя влезе в сила, няколко десетки хиляди млади българи, колкото се предполагаше, че са потребителите на психоактивни вещества, автоматично ще попаднат под ударите на закона, ще бъдат обявени за престъпници и ще трябва да отидат в затвора, за да изтърпяват предвидените от десет до петнадесет години лишаване от свобода. Така или иначе след приемането на поправката това не стана. Защото полицията нямаше физическата възможност да залавя всички потребители, в малозначителни случаи прокуратурата отказваше да повдига обвинения, а съдът от своя страна, осъществявайки “превенция от закона”, в една значителна част от случаите налагаше наказания под най-ниския предел, като често използваше една правна възможност, която би трябвало съгласно закона да се използва “при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.”15 Редно е обаче да се запитаме защо и по време на продължилия цели две и половина години маскарад някои действително стигнаха до затвора, а други останаха недосегаеми. Наблюдението на картината в затвора като обективен измерител за дейността на съдебната система потвърди прогнозите, направени преди приемането на поправката “Севлиевски”: По-реалният вариант е, че сегашната система на дива и необуздана корупция по всички дела, свързани с наркотици, ще достигне нови висоти. В затвора ще влизат само тези, които са твърде бедни, а онези, като в Опицвет, хванати с 50 милиона дози, отново ще си ходят по улиците.” 16 Най-представителна за визирания период бе 2005 г., за която в годишника „Престъпления и осъдени лица” на Националния статистически институт са представени следните данни: „При наказаните престъпления, свързани с наркотични вещества (контрабанда на наркотици, изготвяне, придобиване, държане, превозване, пренасяне и склоняване към употреба на наркотици), се наблюдава увеличение. През 2005 г. са приключили с осъждане делата за 855 престъпления от този вид (при 698 през 2004 г., или с 22.5% повече). Осъдени са 913 лица, като увеличението спрямо 2004 г. е с 22.9%. Най-висок е делът на Вж. чл. 55 НК “Дрогите в България: виртуална реалност, виртуални решения”, http://newsfactory.org 07.03.2004 г. 15 16

осъдените лица на възраст 18-29 години – 74.7% (при 73.7% през 2004 г.). Увеличение се наблюдава при броя на осъдените непълнолетни лица за този вид престъпление (от 96 през 2004 г. на 102 през 2005 г., или с 6.2%). За контрабанда с наркотици са приключили с осъждане 11 дела и са осъдени 8 лица (при 15 дела и 19 лица през 2004 г.)”.17 Графика 3 представя разпределението на наказанията по общо 913 наложени наказания за престъпления, свързани с наркотици, през 2005 г. по данни на Националния статистически институт. Графика 3

В зависимост от пола на осъдените лица по тези престъпления разпределението е представено в Графика 4: Графика 4

http://www.nsi.bg/

Графика 5 представя разпределението между ефективните и условните присъди за 2005 г. Ето как още през обсъжданата 2005 г. бяха резюмирани причините, които налагаха спешна промяна на поправката “Севлиевски”: “А причини за преразглеждане на текста има много. Част от тях са неефективността на репресивните политики за борба с наркоманията, явната несъразмерност на наказанието с обществената опасност на деянието, задръстването на съдилищата с маловажни дела и излишното разходване на държавни средства, повишаването на корупционните практики, увеличаването на рисковото поведение сред наркозависимите и т.н. Иронията е, че всички тези негативни ефекти бяха прогнозирани още преди приемането на поправката.” 18 Графика 5

В цитирания анализ е приведено и мнение на съдия Мария Митева от Софийския апелативен съд (САС), според която повече от половината дела по чл. 354а, които са в САС, са за минимални количества наркотично вещество. Нейното впечатление (което, по думите й, е споделено от много нейни колеги) е, че „съдилищата изобилстват с дела за марихуана между половин и един грам“ и че „делата за разпространение са рядкост“. Нейното становище е, че отношението на съдиите към наркотичните вещества не е еднакво в различните съдилища, че много съдии в страната смятат, че наркоманията може да бъде излекувана чрез лишаване от свобода и не се притесняват да изпращат зависимите зад решетките. Съществена част 18

Росен Босев, “Цигара марихуана за 2000 лева”, в. “Капитал”, 7. 12. 2005 г.

от този анализ е следната констатация на автора: “Работата по всички тези маловажни дела отнема време на съда и на практика той е възпрепятстван да се занимава с наистина проблемните случаи. Цялата тази процедура (от претърсването до съдебното заседание) коства пари на държавата. Според адвокат Калин Ангелов, който е бил защитник по близо 15 дела по чл. 354а за последната година и половина, „съдебната ни система е затлачена от огромен брой дела, в които заловената дрога се оценява между петдесет стотинки и десет лева. Разходите по всяко едно от тях обаче надхвърлят хиляди левове“.19 През есента на 2006 г., две и половина години след инкриминирането на еднократната доза, делът на затворниците, осъдени за наркотици, достигна почти 10% от общия брой на осъдените. Стана ясно обаче, че през този период законодателната репресия срещу наркопрестъпленията е претърпяла фиаско, а изпълнението на наказанията не постига необходимия поправителен и превъзпитателен ефект. Крайно време бе да се разбере, че в наказателното законодателство разпространението трябва да се наказва отделно и много по-строго от държането и че е необходимо да се проявява снизходителност към потребителите. Това стана с последните изменения на НК, които влязоха в сила от 13 октомври 2006 г.20 В годините преди законодателната промяна обаче, както е видно и от графиката по-горе, съдилищата наложиха огромен брой условни и ефективни присъди. Една значителна част от тези присъди, както ще стане ясно по-долу, бяха наложени единствено за държане на наркотично вещество. Таблица 2 подолу онагледява дейността на полицията, прокуратурата и съда през първите месеци след посочените изменения на НК.21 От данните в таблицата се вижда, че делът на осъдените лица за разпространение е много по-малък от дела на осъдените за придобиване и държане, като относителният дял на лицата, осъдени за разпространение, е около 7%. Цикличните промени в законодателната уредба по отношение на наркотичните вещества доведоха до противоречива съдебна практика. При малозначителни случаи – за държане на количестРосен Босев, “Цигара марихуана за 2000 лева”, в. “Капитал”, 7. 12. 2005 г. ДВ, бр. 75 от 2006г. 21 Приложение № 7 на Доклад в изпълнение на чл. 1 от Решение на ЕК от 13 декември 2006 г., www.mvr.bg 19 20

Таблица 2

во, представляващо еднократна доза, съдилищата или издаваха осъдителни присъди, или оправдаваха на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно този текст на закона не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Благодарение на чл. 9, ал. 2 НК, много от подсъдимите за държане на една цигара марихуана са се “спасявали” с оправдателни присъди. С измененията на НК от 2006 г., с които се въведе специален текст, предвиждащ наказателна отговорност за маловажните случаи с налагане на глоба,22 се създадоха предпоставки за нови промени и различия в практиката на съдилищата. Оневиняването по чл. 9, ал. 2 от НК тепърва ще е по-трудно, доколкото защитата ще трябва да доказва, че количеството наркотично вещество, държано от подсъдимия, е по-малозначително и от маловажен случай. В такива маловажни случаи, ако подсъдимият има чисто съдебно минало и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, на съда е предоставена правната възможност да освободят дееца от наказателна отговорност и да му наложат административно наказание – глоба. Изследването, проведено сред осъдени за наркопрестъпления, позволи на БХК да направи извода, че значителна част от тях са осъдени само за леснодоказуемо държане на наркотично вещество. С измененията на НПК от 29.04.2006 г., по отношение на престъпленията, свързани с наркотични вещества, се допусна прилагане на споразумения и съкратени съдебни следствия. Наблюдението на съдебната практика по отношение на подсъдими по такива престъпления показа, че това изменение доведе до значително намаляване на ефективните присъди за държане на наркотично вещество. Измененията на НК по отношение на наркопрестъпленията от 2006 г. (ДВ, бр. 75) доведоха и до промени в подсъдността на наркоделата. Отделени в изменената ал. 3 на чл. 354а НК, делата с обвинение в придобиване и държане на наркотици, които не са за разпространение, бяха свалени от окръжен на районен съд като първа инстанция. Същото се отнася и до маловажните случаи. Делата по голямата част от останалите видове наркопрестъпле22

Чл. 354а, ал. 5 НК

ния (разпространение на наркотици, склоняване към употреба и др.) запазиха подсъдността си на окръжен съд, което е обяснимо предвид по-голямата обществена опасност на тези дела и необходимостта от много по-голям обем оперативна и процесуална дейност за доказване на престъплението. Принципът, поддържан от наказателноправната наука, е, че окръжните съдилища разглеждат като първа инстанция вместо районните съдилища престъпления, които имат по-висока степен на обществена опасност, както и престъпления с по-голяма фактическа сложност. Ето защо законодателната логика при промяната на подсъдността вероятно е обусловена от намалената степен на обществена опасност на престъпленията, свързани с държане на наркотик, а и от тяхната не особено голяма сложност. Държането на наркотично вещество се свежда до факта на откриване у задържания човек (неговия апартамент, автомобил и пр.) на определено количество наркотик. Поради това извършителят в голямата част от случаите е хванат на местопрестъплението, в момента на извършване на престъплението. При такава фактическа обстановка единствено от професионалните действия на полицейските органи зависи успехът на обвинението в съда. С новия НПК23 бе направена промяна в подсъдността и за делата по чл. 242 НК – нелегалното пренасяне през граница на наркотични вещества, въпреки че размерите на наказанията по този член не претърпяха промяна. Доколкото по такива дела започнаха да работят различни от досегашните съдилища, се създадоха предпоставки за противоречива съдебна практика. Приетите изменения в НК от 13.10.2006 г. се явиха като поблагоприятен закон за тези от подсъдимите, които имаха висящи производства към тази дата и чиито присъди са влезли в сила след тази дата. Новите разпоредби на закона са по-благоприятни за дееца, тъй като наказанията по чл. 354а – 354в от НК са намалени значително. Сравнението между двете дела по-долу показва какви драстични разлики има в присъдите, постановени преди и след измененията на НК:

Обн. ДВ, бр. 86 от 2005г., в сила от 29.04.2006г.

Присъда на: 1. Сливенски окръжен съд 02. 10.2002 г. 2. Бургаски апелативен съд 05. 03. 2003 г.

Количество наркотично вещество: Съхраняване и държане на 2973 таблетки МДМА (мети лендиоксиметамфетамини) с общо тегло 590 г на обща стойност 23 598 лв.

3. Върховен касационен съд 13. 10. 2003 г. Присъда на: 1. Пловдивски окръжен съд наложени присъди на четирима съучастници 22. 02. 2007 г.

Размер на наказанието: 17 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв. 15 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв. 15 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв.

Количество наркотично вещество: Разпространение и пренасяне на почти 100 кг амфетамини на обща стойност около 3 млн. лв.

Размер на наказанието: На двама от подсъдимите бе наложено следното наказание: 1.5 г. лишаване от свобода и глоба от 12 000 лв. На другите двама от подсъдимите бе наложено следното наказание: 10 месеца лишаване от свобода и глоба от 5000 лв.

Във втория случай задържаното количество наркотично вещество е 170 пъти повече в сравнение с количеството по първото дело. Въпреки това присъдите по него са десет пъти по-леки в сравнение с присъдите по първото дело. Повдигнатото от Окръжна прокуратура – гр. Пловдив обвинение на четиримата съучастници е за придобиване, държане, съхранение, пренасяне и разпространение на високорисково наркотично вещество в големи размери – амфетамин, с общо нето тегло 99 866 г, с процентно съдържание на активен компонент 3% на стойност 2 995 980 лв., като деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително. Пловдивският окръжен съд обаче постановява присъда, като ги признава за виновни за придобиването, държането и разпространението на високорисково наркотично вещество – амфетамин, с 25

общо нето тегло 99 866 г, с процентно съдържание на активен компонент 3% на стойност 2 995 980 лв. Ясно се вижда каква е разликата – въпреки големите размери на наркотичното вещество, това не е взето под внимание от съдебния състав, защото след промяната в чл. 354а НК няма дефиниция за големи размери, а е използвано определението „голямо количество”, и тъй като няма повдигнато обвинение за голямо количество – те са признати за невинни по отношение на този факт. Деянията съхранение и пренасяне са декриминализирани с новия НК, съответно подсъдимите са признати за невинни по отношение на тях. Също така съдът постановява невинност и по отношение на факта, че деянието е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително. Наложените присъди са под предвидения за съответното деяние минимум (в условията на чл. 55 НК), защото производството е протекло при условията на съкратеното съдебно следствие, независимо от възражението на обвинението и факта, че така определеното наказание няма да съответства на степента на обществена опасност както на извършителите на престъплението, така и на самото престъпление, и по този начин същото ще бъде явно несправедливо. Размерът на максималните наказания за разпространение на наркотици, които съдът може да налага след измененията на НК, се оказа под минимума, предвиждан преди промените. Ето защо най-онеправдани се оказаха онези от лицата, които в периода от март 2004 г. (отпадане на правото да се държи еднократната доза) до 13.10.2006 г. са били осъдени с влязла в сила присъда за наркотик, който са държали не с цел разпространение, а с цел лична употреба. Те са били осъдени по стария закон, чийто чл. 354а НК предвиждаше единно третиране и на зависими, и на дилъри. Освен промените в материалния закон, на размера на присъдите, постановени в последната една година, повлия и възможността, която новият Наказателно-процесуален кодекс предвиди (в сила от 29.04.2006 г.), за решаване на наркоделата със споразумение. Предвид многото промени в материалния и процесуалния закон и явната несправедливост, обусловена от времето, в което съдът е произнесъл своята окончателна присъда, и във връзка с подготвяния Закон за амнистия, БХК изготви становище до Министерството на правосъдието за частично освобождаване от изтърпяване на наказанията на осъдени за наркопрестъпления на базата на стария НК: да се амнистират частично с три 26

години присъдите на осъдените на лишаване от свобода по чл. 354а, ал. 1 и 2 НК (отм.) и чл. 354в, ал. 2 от НК, влезли в сила преди 13.10.2006 г., но не с повече от размера на остатъка на наказанието, ако осъдените не са сключили споразумение. Първоначалното предложение на Министерството на правосъдието, изготвено от заместник-министър Димитър Бонгалов, съдържаше чл. 5, ал. 1, т. 5, съгласно която се освобождават от изтърпяване на наказания, наложени с влязла в сила присъда до приемането на този закон, осъдени на „лишаване от свобода“ лица по чл. 354а, ал. 1 от НК частично с 1 година, а по чл. 354а, ал. 2 - с 2 години, но не с повече от остатъка на наложеното наказание. В мотивите към законопроекта е посочено: “Относно частичното освобождаване от наложени наказания мотивите са свързани с голямата и несъвместима с международните стандарти пренаселеност на затворите, ограничени финансови средства за облекло, прехрана и медицинско обслужване... На второ място, има група осъдени лица по чл. 354а от НК по стари текстове от НК и в които е намалена наказателната отговорност с последните изменения на този кодекс.“ Към момента на публикуване на настоящото изследване законопроектът, внесен от Министерството на правосъдието, все още се обсъжда от Комисията по правни въпроси към Народното събрание. За съжаление обаче добрата инициатива на Министерството на правосъдието за частично амнистиране на наказанията на осъдени за наркопрестъпления беше изоставена. Законопроектът, внесен в Народното събрание, не съдържаше такава разпоредба. С чувствителното намаляване на наказанията за въпросните престъпления след 13.10.2006 г. и при наличието на присъди, чийто размер надвишава максимално предвиденото съгласно действащото към момента законодателство за съответното престъпление, основателно изниква въпросът дали е необходимо да се потърсят начини за коригиране на присъди, наложени в условията на един изключително суров наказателен режим. Може да се постави още въпросът дали, когато няма други правни механизми за постигане на това, е удачно да се използва институтът на чл. 70 от НК, предвиждащ условното предсрочно освобождаване, който институт би бил от полза за тези от лишените от свобода, изтърпели максималния размер на наказанието за съответното престъпление след направените изменения на чл. 354а-354в НК. 27

4. Социален и демографски профил на осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества За целите на настоящото изследване в периода септември 2006 – януари 2007 г. БХК анкетира лишени от свобода в 10 затвора и 5 затворнически общежития, осъдени на ефективно лишаване от свобода за престъпления, свързани с наркотици. Изследването бе насочено към събиране на данни за:  Социалния и демографския профил на лишените от свобода;  Начина на протичане на тяхното досъдебно и съдебно производство;  Положението им в местата за лишаване от свобода. При интервюирането на лишени от свобода БХК натрупа информация за обема на работата на съдилищата по наркодела. Справка на ГД ИН сочи, че общият брой на лишените от свобода по такива дела към 31.12.2007 г. е 626. Към тази дата БХК интервюира общо 346 лица, което съставлява 55% от целевата група. Това е представителна извадка на тези, лишени от свобода. Най-голям бе броят на осъдените, чиито присъди бяха постановени от окръжните съдилища в „най-замърсените” градове – София, Пловдив, Варна и Бургас, следвани от съдилищата в Русе, Пазарджик, Сливен и Стара Загора. Според броя на осъдените, най-много присъди от районни съдилища по чл. 242 НК бяха издадени от Районния съд – Свиленград, следван от Районния съд – Малко Търново. Сред интервюираните имаше осъдени от всички окръжни съдилища в страната с изключение на тези в Монтана, Ловеч, Враца и Смолян, където очевидно наркопрестъпността не е в големи мащаби. Няколко от другите окръжни съдилища в по-малки областни центрове имаха само по една или няколко ефективна присъди – по една от Видин, Перник и Велико Търново, две от Шумен и по три от Габрово, Силистра и Разград. Противно на очакваното, присъдите от Велико Търново и Шумен, които са студентски центрове, бяха по-малко в сравнение с присъдите от други градове. Тези съдилища или нямат наказателен уклон спрямо извършителите на наркопрестъпления и са поснизходителни, като налагат присъди, различни от ефективното лишаване от свобода, или някъде нишката се къса и до тях не достигат обвинителни актове по една или друга причина. 28

Анкетирането на лишени от свобода като изследователски инструмент даде възможност да се разкрие както крайният резултат от работата на съдебната система – броят на осъдените лица и размерът на деянието, за което са получили присъдата, така и да се проследи протичането на процесуалните действия и на протичането на съдебната фаза на делата и да се направят изводи за наличието и вида на защитата, на възможностите за обжалване и резултата от тези действия. Изследването на БХК на осъдените за престъпления, свързани с наркотици, от 2006/2007 г. дава възможност за сравнение с аналогично представително изследване на Институт “Отворено общество” (ИОО) от 2004 г., в рамките на което бяха анкетирани 694 лишени от свобода, осъдени за всякакви престъпления. Фокусът на изследването на ИОО бе достъпът до правна помощ в рамките на наказателния процес.24 Значителна част от въпросите, особено онези, свързани със социалния и демографския профил на лишените от свобода и начина на протичане на техните досъдебни и съдебни производства, бяха идентични. Това дава възможност за сравнение по тези индикатори на двете групи лишени от свобода. Сравнението разкрива редица специфики в профила и в начина, по който лишените от свобода, осъдени за престъпления, свързани с наркотици, се третират в хода на наказателния процес. Социалният и демографският профил на лишените от свобода за престъпления, свързани с наркотици, е чувствително поразличен от този на средния затворник в България. На таблица 3 по-долу са представени данни за различията във възрастта сред лишените от свобода от двете категории. Таблица 3 Възраст на лишените от свобода – общо, и на осъдените за наркопрестъпления (% в съответните възрастови групи) Възраст Осъдени за престъпления Осъдени за - общо наркопрестъпления 25 14-18 г. 7,9 19-30 г. 39 63,9 31-40 г. 31,1 21,1 41-50 г. 15,3 11,3 Над 50 г. 6,3 3,8 По-подробно за методологията на изследването на ИОО виж: Красимир Кънев, “Достъпът до правна помощ в наказателното правораздаване в България в сравнителна перспектива”, в: Достъп до правосъдие: служебна защита по наказателни дела, София, ИОО, 2005 г., с.105-107. 25 В средата на април БХК бе уведомен, че в поправителния дом за непълнолетни в Бойчиновци има само един осъден за наркопрестъпления. 24

От тези данни става ясно, че лишените от свобода за наркопрестъпления са значително по-млади от средния затворник в България. Близо 2/3 от тях са във възрастовата група 19-30 г. Съответно на това, значително по-висок сред тях е делът на неженените/неомъжените – 69,3% срещу 53,3% средно за българските затвори. 65% от лишените от свобода за наркопрестъпления не са имали деца срещу 48,8% средно за системата на местата за лишаване от свобода. По-различен от средния за българските затворници е и образователият статус на лишените от свобода за наркопрестъпления. Тези различия са представени по-долу в таблица 4. Таблица 4 Образование на лишените от свобода – общо, и на осъдените за наркопрестъпления (% в съответните образователни групи)

Висше или полувисше

Осъдени за престъпления Осъдени за – общо наркопрестъпления 4,6 4,3

Средно специално

12,1

15,7

Средно

18,3

32,2

Основно

42,1

36,5

По-ниско от основното

22,5

11,3

Образование

Общо взето, лишените от свобода за наркопрестъпления са по-образовани от средния затворник. Докато средно в българските затвори преобладават хора с основно и по-ниско от основното образование (64,6%), то сред лишените от свобода за наркопрестъпления преобладават хора със средно и по-високо от средното образование (52,2%). Сред лишените от свобода за наркопрестъпления етническите малцинства са представени в много по-малка степен. Делът на самоопределящите се като българи сред тях е 71,7%, докато средно за българските затвори през 2004 г. те са били 63,5%. Съответно, делът на самоопределящите се като роми сред лишените от свобода за наркопрестъпления е три пъти по-нисък от средното за системата на местата за лишаване от свобода (6,6% срещу 19,6%). Делът на рецидивистите сред осъдените за наркопрестъпления (53,8%) е по-нисък от средния за системата (61,7%). 30

ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Досъдебното производство на осъдените за наркопрестъпления в България има както общи черти, така и различия в сравнение с начина, по който то протича за средния лишен от свобода. Общото е в незаконните действия, особено в първите часове след ареста, прекомерното използване на задържането като мярка за неотклонение, грубото и унизително третиране по време на разпит. На таблица 5 по-долу са представени данни за наложените мерки за неотклонение според информацията, получена от изследванията на ИОО от 2004 г. и на БХК от 2006/2007 г. Таблица 5 Мерки за неотклонение на лишените от свобода – общо, и на осъдените за наркопрестъпления (% в съответните категории) Мярка за неотклонение

Осъдени за престъпления - общо

Осъдени за наркопрестъпления

8,4

Гаранция

5,1

9,5

Домашен арест

0,9

0,6

Задържане под стража 73,9

79,5

Не знам/Без отговор

2,1

5,2

Както се вижда от тези данни, на осъдените за наркопрестъпления, които впоследствие попадат в затвора, се налага по-често „задържане под стража” като мярка за неотклонение. Тази разлика обаче не е много голяма, като се има предвид, че при тях става дума като правило за тежки престъпления, докато в представителната извадка на лишените от свобода в изследването от 2004 г. са включени както лица, осъдени за тежки, така и такива, осъдени за леки престъпления. Лишените от свобода за наркопрестъпления съобщават порядко за неуведомяване на техни близки или трети лица за арестуването им. Този дял сред тях е 33,8%, докато средно за системата на местата за лишаване от свобода той е 49,7%. Данните не дават възможност да се определи коя точно е причината за тези значителни разлики. Това би могло да произтича от по-честото присъствие на адвокат по време на досъдебното производство при лицата, лишени от свобода за наркопрестъпления. Само 5,2% от тях съобщават, че не са имали адвокат по време на досъдебното производство. За сравнение, съответният дял за ли31

шените от свобода през 2004 г. е бил 28,1%, тоест повече от пет пъти по-висок. Голяма част от лишените от свобода за наркопрестъпления съобщават за грубо и унизително третиране по време на разпит от страна на разследващите. Относителният дял на онези, които са направили такива оплаквания в изследването на БХК от 2006/ 2007 г., е 18%. Това отношение включва заплахи, псувни, обиди, физическо насилие и др. Но като цяло по време на досъдебното производство те са третирани значително по-добре от средния затворник. За грубо и унизително третиране по време на разпит съобщават 38,5% от затворниците в изследването от 2004 г. Причините, отново, могат да се потърсят в по-честото присъствие на адвокат по време на досъдебното производство при осъдените за наркопрестъпления, отколкото в общия случай. Тази ситуация с досъдебното производство силно контрастира със ситуацията по време на полицейското задържане и непосредствено след него. Лишените от свобода за наркопрестъпления се оплакват значително по-често от средния затворник от употреба на физическа сила от страна на полицията. В изследването на БХК от 2006/2007 г. такива оплаквания са направили 42,2% от анкетираните, като някои са съобщили, че физическа сила е употребена както по време на задържането, така и вътре в полицейското управление непосредствено след задържането. Това е значително по-висок дял от средния за лишените от свобода, който според различните изследвания на БХК от последните години варира в интервала 17-25%. Най-вероятната причина за това е характерът на деянието – необходимостта в кратък срок да се разкрият доказателства за укрит наркотик, съучастници и пр., при което полицейските служители прибягват до използване на незаконни средства за разследване. СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО По-голяма част от делата на лишените от свобода за наркопрестъпления, както и тези на лишените от свобода изобщо, завършват на първа инстанция. В случая с лишените от свобода за наркопрестъпления това са 55% от делата, докато в общия случай това са 52% от делата. Данните показват, че лишените от свобода за наркопрестъпления сключват по-често споразумения (в 32.5% от случаите), отколкото в системата на местата 32

за лишаване от свобода изобщо (в 13,4% от случаите). Трябва обаче да се отбележи, че тези значителни разлики може да се дължат освен на другите фактори, също така и на разликите във времето на провеждането на двете изследвания. Възможността за сключване на споразумения е сравнително нова в българския наказателен процес. Тя бе въведена през 1999 г. и започна да се използва постепенно при едно непрекъснато увеличаване на броя на делата, приключили със споразумение, а за наркопрестъпления тази възможност бе въведена значително по-късно с новия НПК.26 Както и при досъдебното производство, достъпът до адвокатска защита по време на съдебното производство при лишените от свобода за наркопрестъпления е много по-добър. Той е почти стопроцентов, докато в изследването на ИОО от 2004 г. 13,4% от лишените от свобода в рамките на системата заявяват, че не са имали адвокат пред първоинстанционния съд. На таблица 6 по-долу са показани разликите във вида на адвокатската защита (когато я е имало) общо за лишените от свобода според данни от изследването на ИОО от 2004 г. и на лишените от свобода за наркопрестъпления според изследването на БХК от 2006/2007 г. Таблица 6

Вид на адвоката пред първата съдебна инстанция – общо, и на осъдените за наркопрестъпления (% в съответната категория от тези, които са имали адвокат) Осъдени за престъпления - общо

Вид на адвоката

Осъдени за наркопрестъпления

Служебен

41,9

20,5

Договорен

58,1

79,5

От тези данни става ясно, че осъдените за наркопрестъпления не само са имали по-добър достъп до адвокатска защита от средния лишен от свобода, но когато са имали адвокат, той е бил в много по-голяма степен договорен, отколкото служебен. Подобрият достъп до адвокатска защита на лишените от свобода за наркопрестъпления вероятно се дължи на тежестта на тези престъпления. При тях държавата има задължение да осигурява служебен адвокат, когато обвиняемият или подсъдимият не може да си осигури сам. Освен това сериозността на ситуацията, в коя26

ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.

то попадат съдените за наркопрестъпления, вероятно стимулира както подсъдимите, така и техните близки да положат по-големи усилия да осигурят добър адвокат за своя сметка. Въпреки по-добрата адвокатска защита, лишените от свобода за наркопрестъпления са в значителна степен недоволни от действията на адвоката по време на съдебното производство. На въпроса: „Доволен ли сте от начина, по който защитникът Ви се държеше по време на първата съдебна инстанция?”, 41% отговарят отрицателно. За сравнение, в изследването на ИОО от 2004 г. 22% от анкетираните отговарят, че не са доволни от пледоариите на своите адвокати, а 58% поставят на своите адвокати оценки между 4 и 6 по шестобалната система. Освен тези данни, които са съпоставими с данните от изследването на Институт “Отворено общество” (ИОО) от 2004 г., анкетата на БХК съдържаше и редица други въпроси, свързани както със социалния и демографския профил на осъдените по наркопрестъпления, така и със спецификата на процесуалните действия, съдебната фаза на делата, изпълнението на присъдите и наличието на корупционни практики във всички фази на наказателния процес. По-долу е представено обобщение на тези данни в зависимост от отговорите на анкетираните лица. Пол, гражданство, местоживеене От общо 346 анкетирани 14 бяха жени и 332-ма мъже. Съотношението между двата пола в общи линии е сходно на съотношението между мъже и жени сред всички лишени от свобода. В отговор на въпрос къде са живели до осъждането си, повече от три-четвърти от анкетираните са отговорили, че са живели в областни центрове, а останалата част – в малки градове. Общо 95% от анкетираните са с българско гражданство. Сред осъдените чужденци бяха анкетирани петима турски граждани, четирима македонски, двама сръбски, двама македонски и по един от Йордания, Албания и Латвия, изтърпяващи присъди по чл. 242 НК за пренасяне през граница на наркотични вещества. Семейно положение Сред осъдените за наркопрестъпления най-голям е относителният дял (69%) на несемейните затворници, делът на семейните е 24%, а на разведените 6.4%. При съпоставяне на семейното положение с наличието на зависимост се наблюдава, че най-голям е относителният дал на зависимите – общо 42% от 34

тези, които не са семейни, а 55% от семейните са отговорили, че не са употребявали наркотик към момента на извършване на престъплението. Общо 65% от анкетираните нямат деца, 13% имат едно дете, а 12% имат по две деца. Наличие на наркотична зависимост Според отговорите на анкетираните общо 38% от тях са страдали от зависимост към момента на извършване на престъплението, а делът на тези от тях, които не са били зависими, е 37%. Една значителна част – общо 25%, са отговорили, че са употребявали наркотични вещества, но не са били зависими. Високият относителен дял на лицата със зависимост, на които е било наложено лишаване от свобода, основателно поражда въпроса доколко тази мярка е ефективна за тях и какви са възможностите за терапевтично въздействие върху тези осъдени по време на пребиваването им в затвора. Зависимост между степента на образование и наличието на наркотична зависимост При съпоставяне на завършеното образование на лишените от свобода с наличието на зависимост (виж таблица 4) става ясно, че колкото по-ниско е образованието на лишените от свобода, толкова по-голям е относителният дял на зависимите. Така най-висок е относителния дял на зависимите (74%) сред лишените от свобода с по-ниско от основно образование. Работа, зависимост между наличието на работа и наличието на наркотична зависимост Общо 58% от анкетираните са отговорили, че са имали работа при започване на наказателното производство, а 41% са били безработни. Сред тези от лишените от свобода, които са имали работа при започване на наказателното производство, 32% са били зависими и 41% не са имали зависимост, а сред тези, които не са имали работа, 46% са били зависими, а 33% не са имали зависимост. Зависимост между етническата принадлежност и наличието на наркотична зависимост Общо 37% от самоопределилите се като българи са отговорили, че са били зависими към момента на извършване на престъплението, от тези от тях, които са се самоопределили като турци, 45% са отговорили, че към този момент са били зависими. Найвисок (61%) е относителният дял на зависимите сред тези от анкетираните, които са се самоопределили като роми. 35

Предходно осъждане и зависимост между предходно осъждане и наличие на наркотична зависимост Относителният дял на осъдените за наркопрестъпления, които не са имали предходна присъда, е 47%; от тях 16% са били осъждани за наркопрестъпление, а 37% са били осъждани за друго престъпление. Общо 54% от лишените от свобода, които са имали предходно осъждане за наркопрестъпление, са съобщили, че към момента на извършване на престъплението, за което изтърпяват присъда, са страдали от зависимост. Не много помалък (50%) е относителният дял на лишените от свобода, които са имали предходно осъждане, но не за престъпление, свързано с наркотици, и са страдали от зависимост към момента на извършване на наркопрестъплението. Спецификата на процесуалните действия при наркопрестъпленията се дължи на доминиращото значение на обиска и изземването, при които се откриват наркотични вещества. На въпрос за вида на наркотичното вещество, за което е била наложена присъда, се оказа, че в 10 от общо 346 случая предмет на престъпление е повече от едно наркотично вещество. Най-голям бе броят на ефективно осъдените за хероин – 229, или 66% от всички осъдени, следван от броя на осъдените за марихуана – 70, или 20% от осъдените, за амфетамини – 34, или 10% от осъдените, за кокаин – 13, или 3.75% и последно – за други наркотични вещества, включително прекурсори – 10, или 2.9% от осъдените. Графика 6 по-долу представя дяловете на осъдените според вида на наркотичното вещество. Графика 6

Осъдени на лишаване от свобода според вида наркотично вещество

След въпроса за вида на наркотичното вещество на осъдените се задаваше въпросът какво е било неговото количество. Отговорите варираха от еднократни дози до няколко десетки килограма, съизмерими с хиляди еднократни дози. Големите различия в отговорите не позволиха конкретните данни да бъдат сумирани и съпоставени с другите отговор и. Въпреки това при прегледа на количествата на всеки отделен вид наркотично вещество, бяха изведени следните закономерности: От анкетираните, осъдени за престъпления, свързани с хероин, общо 229 лица, 24 са съобщили, че присъдата им е наложена за количества до 0.2 грама, т.е. относителният дял на осъдените за еднократна доза е 10.5% От общо 70 анкетирани лица, осъдени за престъпления, свързани с марихуана, седем (10%) са съобщили, че предмет на престъплението е марихуана в количество до два грама (две цигари). От общо 34 осъдени лица за престъпления, свързани с амфетамини, 3 (9%) са съобщили, че присъдата им е наложена за количества до 0.5 грама (една таблетка). Така става ясно, че относителният дял на ефективно лишените от свобода за еднократна доза наркотично вещество е около 10%. Вероятно за всички тези осъдени това е крайна мярка, наложена след изчерпване на всички други възможности за въздействие. Данните от интервютата обаче показаха, че в няколко от случаите отделни съдилища в по-малки областни центрове и военни съдилища са използвали цялата строгост на закона спрямо наркозависими лица, заловени с еднократна доза. Зависимост между мярката за неотклонение след задържането и наличието на наркотична зависимост В отговор на въпрос каква мярка за неотклонение е била наложена при повдигане на обвинението, 79.5% от анкетираните са посочили “задържане под стража”. Налагането на най-тежката мярка в почти всички случаи води до осъдителни присъди. Относителният дял на лицата, на които е била наложена мярка “подписка”, е 8.5%, а мярката “парична гаранция” е била налагана в 9.6% от случаите на налагане на мерки за неотклонение. Както става ясно от отговорите, съдебната система не проявява гъвкавост по отношение на измененията на мерките за неотклонение. Относителният дял на лицата, на които мярката за неотклонение не е била изменяна, е 88%. В 10% от случаите мярката е била 37

изменена в по-лека и в 1.5% от случаите – в по-тежка. Продължителността на задържането под стража при повдигнати обвинения за наркопрестъпления не би трябвало да е по-голяма от тази при други повдигнати обвинения. В отговор на въпрос: “Колко дълго бяхте задържан в ареста (с мярка “задържане под стража”)”, 7% от анкетираните са посочили срок от една до две години, а 4.4% са посочили срок от две до три години. Високият относителен дял на лицата, отговорили по този начин, може да се дължи на това, че част от тях са имали предвид продължителността на мярката за неотклонение от момента на задържането до влизането на присъдата в сила. Противно на очакваното, при наличие на наркотична зависимост съдът не налага по-тежки мерки за неотклонение. Така например „задържане под стража“ е било налагано в 73% от случаите при повдигане на обвинения на лица, страдащи от зависимост. Същата мярка е била налагана в 93% от случаите на повдигане на обвинения на лица, които нямат зависимост. Зависимост между мярката за неотклонение след задържането и етническата принадлежност Етническата принадлежност рефлектира върху мярката за неотклонение, както следва: най-тежката мярка ”задържане под стража” спрямо българите е била налагана в 77% от всички наложени им мерки, спрямо турците – в 86.7% от мерките и спрямо ромите – в 87% от наложените мерки. Интересна е закономерността, че мярката “домашен арест” е била наложена на 8% от българите и в нито един случай спрямо турци и роми, а мярката “гаранция” – на 10.7% от българите, на 11.7% от турците и в нито един случай спрямо роми. Зависимост между етническа принадлежност и предходно осъждане При изследването на тази зависимост става ясно, че от всички, които са отговорили, че имат предходно осъждане за наркопрестъпление, 85% са българи, 9% са турци и само 3.6% са роми, т.е. рискът от рецидив при вече изтърпяна присъда е най-голям при българите. От тези от анкетираните, които са отговорили, че имат предходно осъждане, но не за наркопрестъпление, 72% са българи, 19.5% са турци и 7% са роми. И накрая, от тези от анкетираните, които са отговорили, че нямат предходно осъждане, 67% са българи, 18% са турци и 7.5% са роми. 38

Наличие и качество на защита по време на досъдебното производство Само 18 лица, или 5.2% от интервюираните, са отговорили, че не са разполагали със защита по време на досъдебното производство. Относителният дял на отговорилите, че са разполагали със защита през цялото време, е 81%, а делът на тези, които са отговорили, че са имали защитник само през част от времето, е 13.7%. В отговор на въпрос: “Колко често имахте възможност да ползвате услугите на защитника си?”, 60% от интервюираните са отговорили, че той е бил винаги до тях по време на процесуалните действия, 32% са дали отговор, че е присъствал само на някои следствени действия, а 4.7% са отговорили, че защитникът им не е присъствал изобщо на следствени действия. Ако това отговаря на истината, то вероятно се отнася за служебната защита, която най-често се ограничава само до „санитарния“ минимум. На уточняващия въпрос дали защитникът е присъствал по време на разпитите, делът на отговорилите, че той е присъствал на всички разпити, е 65%, а делът на отговорилите, че е присъствал, но не на всички, е 22%. Необяснимо висок обаче – 9.7%, е делът на отговорилите, че защитникът им не е присъствал изобщо по време на разпитите, което би се отразило крайно негативно върху качеството на защитата на обвиняемите и впоследствие на подсъдимите лица. Зависимост между наличие на защита по време на досъдебното производство и етническа принадлежност От общо 18-те лица, които не са разполагали със защита по време на досъдебното производство, 12 са българи, 4-ма са турци и двама са роми, а от тези, които са отговорили, че са имали защита през цялото време, 73% са българи, 16% са турци и 6.5% са роми. Зависимост между наличие на защита по време на досъдебното производство и наличието на наркотична зависимост Ако достъпът до адвокатска защита по време на досъдебното производство е от изключителна важност за всички обвиняеми лица, за тези от тях, страдащи от зависимост, съществуват изрични процесуални гаранции за осигуряване на защитник. Изследването на този проблем показа, че относителният дял на задържаните лица, страдащи от зависимост, които са отговорили, че не са има39

ли защитник по време на досъдебното производство, е 3.6% (12 от 337 отговорили). Двама интервюирани, които не са имали защитник, са дали отговор, че не са употребявали наркотични вещества, а според други трима по време на досъдебното производство са употребявали, но не са били зависими. Така относителният дял на обвиняемите, които са отговорили, че не са имали защитник по време на досъдебното производство, е 5% (17 от 337 отговорили). При изричното изискване за участие на защитник по такива дела преди измененията на НК от 13.10.2006 г., липсата на защитник е сериозно процесуално нарушение. Отрицателните отговори на този въпрос биха могли да бъдат обяснени с участието на защитника само “на книга”, без реално негово присъствие на процесуалните действия. Зависимост между етническа принадлежност и защита пред първата съдебна инстанция Само двама от общо 344 отговорили, или 0.6%, са съобщили, че пред първата съдебна инстанция не са разполагали със защитник. Единият от тях се е самоопределил като турчин, а другият като ром. При изследване на вида на защитата при различните етноси става ясно, че само 16% от тези, които са се самоопределили като българи, са имали служебен защитник, а всички останали са разполагали с договорен защитник. Сред тези от осъдените, самоопределили се като турци, със служебна защита са разполагали 32%, а при самоопределилите се като роми със служебна защита са разполагали 30% от интервюираните, т.е. делът на подсъдимите от малцинствата, които не са имали възможност да си наемат защитник, е около два пъти по-голям. Наличие на защита пред първата съдебна инстанция – наличие на наркотична зависимост Същите двама от общо 338 анкетирани (0.6%) са отговорили, че въпреки че са били зависими, не са имали защитник пред първата съдебна инстанция, като причините за това най-вероятно са същите, както тези по време на досъдебното производство. От другите лица, които са били зависими, 39, или 11.5%, са имали служебен защитник, а 87, или 26%, са имали договорен защитник пред първата съдебна инстанция. Размер на присъдите и глоби За периода от 2000 г. до измененията на НК от 13 октомври 2006 г. минимумът на наказанието за всички предложения, изброени в ал. 1 на чл. 354а НК, бе 10 години лишаване от свобода. 40

Поради това, доколкото почти всички присъди бяха наложени точно в този времеви отрязък, се очакваше, че една голяма част от лишените от свобода за наркопрестъпления изтърпяват минимум 10-годишни присъди. Резултатите от анкетата обаче не потвърдиха това очакване. Изненадващ се оказа фактът, че относителният дал на осъдените на лишаване от свобода за срок от 10 до 15 г. е едва 8.5%, а осъдените за срок от 15 до 17 г. са 6.5%, като тези присъди са наложени не по чл. 354а, а по чл. 242 НК (пренасяне през границата на наркотично вещество). Фактът, че на общо 85% от осъдените за наркопрестъпления са наложени наказания под минимума, е показателен, че българският съд е използвал всички правни възможности, за да избягва налагането на наказания в размера, който законодателят е предвидил като минимален. Съгласно текста на чл. 354а НК, с лишаването от свобода съдът налага кумулативно и глоба, която при ал. 1 е в размер от 100 000 до 200 000 лв. Както се вижда от отговорите на интервюираните, общо на 6% от тях са били наложени глоби до 100 000 лв., като в половината от тези случаи глобата е била 50 000 лв. На 12.7% от осъдените са наложени глоби от 100 000 лв., а на 7% глобата е била 200 000 лв. Така се очертава закономерността глоби да бъдат налагани заедно с около една трета от ефективните присъди лишаване от свобода. С изключение на глобите, наложени за пренасяне през границата на наркотични вещества, когато размерът на деянията и тяхната обществена опасност са изключително големи, налагането на глоба на лица, страдащи от зависимост, основателно поражда въпросът кого глобява съдът, защо е необходима такава санкция и доколко тя е изпълнима. В отговор на въпроса: “Платихте ли глобата, която Ви е наложена с присъдата?”, 92.4% от осъдените, на които е била наложена глоба, са отговорили, че не са платили никаква част, 4.3% са отговорили, че са платили част от глобата, и само 3.3% са дали отговор, че са платили изцяло наложената глоба. Зависимост между размера на присъдите и наличието на наркотична зависимост Проследяването на размера на присъдите в зависимост от наркотичната зависимост показа интересна закономерност. Броят на осъдените на лишаване от свобода до 5 г., които са съобщили, че са били зависими, е общо 98, а броят на осъдените до 5 г., които не са имали зависимост, е общо 41. По същия начин броят на зависимите, осъдени на лишаване от свобода от 5 до 10 г., е 41

общо 21, а на тези, които не са имали зависимост, изтърпяващи присъди в същия интервал, е общо 43. Наличие на защита пред въззивната инстанция Относителният дял на анкетираните, които са дали отговор, че не са разполагали със защитник пред втората инстанция, е поголям в сравнение с този на първата инстанция. Такъв отговор са дали общо 5.6% от подсъдимите, които са обжалвали присъдите си. С договорен защитник пред втората инстанция са разполагали 76.7%, а със служебен 13.3%. Присъдите на въззивната инстанция по наркодела – наличие на наркотична зависимост За разлика от осъдените за други престъпления, относителният дял на осъдените, които са съобщили, че не са обжалвали присъдите си, е 45%. Големият дял на необжалваните присъди се дължи на правните възможности за решаване на делата със споразумения или съкратени съдебни следствия. Сред тези от осъдените, които са обжалвали присъдата на първата инстанция, в 65% от случаите присъдата е била потвърдена, в 31% от случаите присъдата е била по-лека от тази на първоинстанционния съд и в 4% от случаите присъдата след обжалване е била по-тежка от тази на първоинстанционния съд. При съпоставянето на данните от въпросите за наличието на зависимост и за присъдата на въззивната инстанция се вижда, че от всички, които не са обжалвали по една или друга причина, 49% са били зависими, а 19% не са били зависими. Оттук може да се направи заключение, че подсъдимите, които страдат от зависимост, по-често сключват споразумение и се признават за виновни, или ако са били осъдени по общия ред, не са обжалвали, защото не са били убедени, че присъдата на въззивната инстанция би била по-лека. Данните сочат, че при наличие на зависимост възможността за намаляване на присъдата от въззивния съд е 2.5 пъти по-малка в сравнение с тези от обжалващите, които нямат зависимост. Наличие на защита пред касационната инстанция Делът на подсъдимите, които не са имали защитник пред третата инстанция, е по- голям от дела на подсъдимите, които не са имали защитник пред втората инстанция – общо 7.9%. С договорен защитник са разполагали 70.5%, а със служебен 11.5% от подсъдимите, като тези дялове са по-малки в сравнение с аналогичните данни за въззивния съд. 42

Присъдите на касационната инстанция – наличие на наркотична зависимост Общо 56% от подсъдимите не са обжалвали присъдата на въззивния съд. От тях 28% не са били зависими от наркотични вещества, а 48% са били зависими. От тези от обжалвалите, на които присъдата на въззивния съд е била потвърдена, 63% не са били зависими, а 20% са били зависими. От всички подсъдими, на които касационната присъда е била по-лека от въззивната, 42% не са били зависими и 37% са били зависими от наркотични вещества. В началото на 2007 г. БХК отправи еднотипно запитване до всички окръжни съдилища в страната за броя на делата по чл. 354а и 242 НК, за начина по който са били решени и за вида и размера на присъдите. В графика 7 по-долу са обобщени данните, постъпили от съдилищата за 2006 г. Графика 7

Брой дела и наложени присъди за 2006 г. по данни на окръжните съдилища

Обобщената справка от окръжните съдилища показа, че броят на приключилите наркодела през 2006 г. е 1925 и че относителният дял на присъдите, произнесени след сключено споразумение, е 990, т.е. техният относителен дял е 51.4%. Общият брой на наложените присъди надвишава сбора на отделните видове наказания поради това, че с някои от присъдите са били наложени наказания на повече от едно лице. С изключение на делата на Софийския 43

градски съд, общият брой на оправдателните присъди е 27, като техният относителен дял от общия брой на приключилите дела е 1.4%. Изключително висок се оказа и относителният дял на условните присъди – 56.5% от общия брой на приключилите наркодела, като в отделни съдилища относителният дял на условните присъди достига 90%. Що се отнася до другата крайност – относителният дял на тежките присъди (над 5 г. лишените от свобода) е 6.3%. Данните от отделните окръжни съдилища показаха огромни разлики по отношение на броя на делата и на решенията по тях. Така например, докато някои от съдилищата през 2006 г. са гледали по няколко дела – Разград, Ловеч, Смолян, други, като Благоевградския окръжен съд, съобщават за 337 приключили дела, а броят на тези дела в т.нар. “замърсени градове” е както следва: София – 581, Пловдив – 316, Варна – 57, Бургас – 75, Стара Загора – 59. За отделни съдилища използването на споразумения по наркодела е масова практика. Относителният дял на присъдите, наложени след сключено споразумение спрямо броя на приключилите дела в някои от окръжните съдилища, е, както следва: Благоевград Враца 86%

Кюстендил

Варна

Шумен

Велико Търново

75%

70%

68%

90%

Други окръжни съдилища обаче не използват пълноценно възможностите за процесуална икономия, поради което относителния дял на споразуменията при тях е както следва: Монтана

Перник

Пазарджик

Кърджали

Габрово

11%

20%

25%

При интервюирането на лишени от свобода стана ясно, че за разлика от цивилните съдилища, налагащи ефективни присъди само при най-сериозни престъпления, военните съдилища съдят изключително строго. Едно от интервюираните лица разказа, че присъдата му от Варненския военен съд в размер на 1 г. и 8 месеца ефективно лишаване от свобода е била наложена за държане на 0.59 г или ½ цигара марихуана. Присъдата е била потвърдена на втората инстанция, а ВКС я намалил на 1 г. лишаване от свобода. Друг от интервюираните съобщи, че изтърпява присъда от шест години, наложена от Пловдивския военен съд за държане на 0.023 г хероин на стойност 1.49 лв. Присъдата е била потвърдена от Военноапелативния съд и от ВКС. 44

5. Специфика на обвиненията по чл. 354а и 242 НК и тяхното изменение в хода на наказателното производство Чрез анкетата беше изследван и въпросът за кои предложения на чл. 354а НК е повдигнато обвинение в досъдебното производство. Целта на това питане бе да се направи сравнение между отговорите, получени при задаването на този въпрос, с отговорите на въпросите какво точно е било обвинението в обвинителния акт и по кое предложение в крайна сметка е било осъдено лицето. По отношение на някои предложения се очертаха интересни закономерности, а при други не се наблюдаваше промяна. По първото предложение на чл. 354а НК – „произведе или преработи” наркотично вещество – не се наблюдава изменение в различните стадии на наказателното производство. В четири от случаите е било повдигнато такова обвинение в досъдебното производство и в четири обвинителни акта това обвинение се запазва, като в крайна сметка четири лица са били осъдени по това предложение на чл. 354а НК. Отговорите по отношение на второто предложение „придобие” не са така константни, както в първото. Общо 58 от отговорите сочат, че обвинение по това предложение е било повдигнато в досъдебното производство. Същото обвинение се е запазило в 55 обвинителни акта, но само в 43 случая това обвинение е било потвърдено от съда чрез присъдата. „Разпространението” е третото предложение на чл. 354а НК. По отношение на него се наблюдава явно занижаване на броя в хода на наказателното производство. От 125 отговора, дадени на въпроса “Kакво обвинение Ви бе повдигнато в досъдебното производство?”, само в 109 случая същото обвинение е било застъпено и в обвинителния акт. От тези лица само 91 са били осъдени за разпространениe, т.е. в цели 27% от случаите повдигнатото обвинение не е било доказано в съда. Изводът, който може да се направи при тези данни, е, че разпространението е много потрудно доказуемо в сравнение с другите предложения, визирани в чл. 354а НК. Подобни са данните и по отношение на декриминализираното с новия НК предложение на чл. 354а – „съхранява”. В общо 112 случая е било повдигнато обвинение за съхранение в досъдеб45

ното производство. От тях само 106 стават част от обвиненията, повдигнати в обвинителен акт. За пореден път следва намаляване до 98, когато това обвинение е било доказано в съдебна зала и лицето е било осъдено по това предложение. Интерес представляват данните по отношение на най-използваното предложение на чл. 354а НК, а именно „държи”. Отговорите сочат, че в 226 случая обвинение по това предложение е било повдигнато в досъдебното производство. При повдигане на обвинението обаче интервюираните посочват, че в общо 230 от случаите държането на наркотично вещество е присъствало в обвинителния акт. Любопитно е, че макар и с малко, е налице увеличаване на случаите, което не се наблюдава по отношение на нито едно от другите предложения на чл. 354а НК. Случаите, при които обвинението е доказано пред съда и има осъждане, са 225. Изводът, който може да бъде направен, е, че държането е най-лесно доказуемо измежду всички предложения на чл. 354а НК. Данните за следващото предложение на чл. 354а НК – „превозва, пренася”, са както следва: в 38 случая е било повдигнато обвинение по това предложение в досъдебното производство, в 29 обвинителни акта това предложение е било повдигнато като обвинение, а в съда са издържали обвиненията и са произнесени присъди по 25 от случаите. В хода на наказателния процес данните от отговорите на интервюираните по отношение на следващото предложение на чл. 354а НК, а именно „склонява някого към употреба”, не са претърпели промяна. На всеки един от трите въпроса са дадени еднакъв брой случаи – 5. Същият константен резултат се наблюдава и по отношение на следващото предложение – „засява и отглежда опиев мак”. Само в един случай се е стигнало до осъждане на лице по това предложение. Изследването имаше за цел да проучи какви са данните и по отношение на чл. 242 НК, който инкриминира пренасянето през границата на наркотични вещества. При обработване на получените при анкетирането данни се вижда, че случаите, при които има повдигнато обвинение в досъдебното производство, са общо 32. Такъв е и броят на случаите, по които има повдигнато обвинение по същия член и в обвинителния акт. С един са по-малко тези случаи, когато лице е било осъдено. 46

6. Съкратено съдебно следствие и споразумение по наркодела Тези два процесуални механизма са примамливи за използване поради това, че водят до бързо приключване на делата. Те са изгодни както за адвоката, така и за прокурора и за съдебния състав. Подсъдимите обаче често не са наясно с възможностите, които им предоставя законът. Когато защитниците им разяснят доколко такова гледане на делата е благоприятно за тях, подсъдимите най-често се съгласяват на споразумение или на съкратено съдебно следствие. СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ С влизането си в сила, новият НПК въведе в Глава двадесет и седма съкратеното съдебно следствие като нов механизъм за решаване на делата, който не бе познат в нашето законодателство до 29.04.2006 г. За започване на разглеждането по реда на тази глава е нужно да има решение за това служебно от съда или по искане на подсъдимия. При направено такова искане от подсъдимия законът не задължава съдията да го приеме, но и не казва, че той има право да реши по собствено убеждение. В Пловдивския районен съд се е наложила практиката, след като подсъдимият лично или чрез своя защитник поиска делото да бъде гледано по реда на Глава двадесет и седма, съдията да е длъжен да приеме това искане, без възможност да му се противопостави. За използването на този механизъм има две процедури: Подсъдимият и неговият защитник да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство или подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. В първата хипотеза при провеждането на съдебното следствие не се извършва разпит на посочените и одобрени от съда свидетели и вещи лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При втората хипотеза, след като подсъдимият направи самопризнание и се съгласи с фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, ако съдът намери, че е виновен, налага 47

наказание при условията на чл. 55 НК – под предвидения за съответното престъпление минимум, но може и да признае подсъдимия за невиновен. Любопитен факт е какво се случва, когато извършителят е бил осъждан неколкократно, бил е заловен с високорисково наркотично вещество в голямо количество и поиска от съда разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма. Такъв подсъдим би получил наказание под предвидения минимум, независимо от всички многобройни отегчаващи обстоятелства. Същото наказание би получил и подсъдим, в чийто казус има изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, минимално количеството наркотично вещество и т.н. Този пропуск на закона би могъл да бъде поправена като се постави ограничение за прилагане на тази процедура при наличие на предходна присъда на подсъдимия и при предоставяне на възможност на съда във всеки конкретен случаи по собствено убеждение да изрази съгласие за разглеждане на делото по реда на съкратеното следствие. СПОРАЗУМЕНИЕ След влизането в сила на новия НПК на 29.04.2006 г. в българското законодателство се появи възможността делата за тежки умишлени престъпления по Глава XI от НК – раздел ІІІ да се решават със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Престъпленията по чл. 354а-354в НК са част от Глава XI НК – раздел ІІІ. Приемането на този процесуален механизъм доведе до бум на наркоделата, приключили със споразумение, и той се наложи като практика в българските съдилища. Чл. 381, ал. 4 НПК постановява, че със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори и разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма – съкратено съдебно следствие, е по-благоприятно за дееца, защото в този случай чл. 373 НПК задължава съда, ако постанови осъдителна присъда, да определи наказанието при условията на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Споразумението най-често е по предложение на защитника, но може да бъде изготвено и по предложение на прокурора, както предвижда и НПК. В практиката се наблюдават случаи, когато и самият съдия подканва страните към решаване на делото по този ред. Но дори и в тези случаи, то пак е нужно да бъде пос48

тигнато между прокурора и защитника, а съдията само го одобрява или нанася поправки според собствените си убеждения. Логичният въпрос тук е дали споразумението се превръща в генератор на корупция. Изследователите на БХК са били свидетели на договаряне на наказанието между защитника и прокурора непосредствено преди съдебното заседание, когато прокурорът първоначално се противопоставя на предложение на защитника, след което убеждаването приема друга форма и договарянията се извършват на ухо. В конкретния случай единствената функция на лице в ролята на посредник в Пловдивския районен съд бе да направи уговорка с прокурора от името на защитниците, което основателно поражда съмнение за корупция на това ниво. За да се приложи постигнатото между защитата и прокурора споразумение, е необходимо обвиняемият да декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. На практика текстът на споразумението се изготвя от прокурора и съдебния секретар. Следва одобряване от съдебния състав и окончателният вариант е готов за подписване. По закон съдът запитва обвиняемия разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението. Практиката показва, че процедурата невинаги се спазва. Констатиран бе случай в съдебната зала, в който дори и най-основният въпрос – дали подсъдимият се признава за виновен – не беше зададен. Факт е, че наказанията, които се налагат при споразумение, най-често са под предвидения минимум при условията на чл. 55 НК и доста често се налагат в условията на чл. 66 НК, като съдът отлага изпълнението на наложеното наказание. Данните от анкетата показаха, че относителният дял на лишените от свобода, които са били осъдени след сключено споразумение, е 32.6%, като в 11% от тези случаи споразумението е било сключено, след като съдът е предложил в него да се направят промени. Само в един от случаите съдът не е одобрил споразумението и затова то не е било сключено. Обобщената информация от отговорите на интервюираните показва, че в 67.4 % от случаите не е било сключено споразумение, като при около 2/3 от случаите присъдата е влязла в сила преди в правния мир да се появи възможността да се сключва споразумение за този вид престъпление. Данните, които БХК получи за дейността на окръжните съдилища през 2006 г., и наблюдението на дела налагат извода, че около една втора от съдебните заседания, водени по 49

чл. 354а НК, приключват със споразумение. Това прави разглеждането на делата по Глава XXIX НПК една доста разпространена практика за съдебни заседания от този вид. Това обаче е доста притеснителна статистика по отношение на някои предложения на чл. 354а НК, доколкото НПК налага, че за всички дела, водени по раздел ІІІ от глава XI от НК, съществува възможността да бъдат решени със споразумение. Не може да се сравнява тежестта на престъплението по ал. 1, чл. 354а НК, визираща разпространение на наркотични вещества или техни аналози, с тежестта на престъплението по ал. 3, чл. 354а НК, визираща само придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози. Самият Наказателен кодекс предвижда различни наказания за тези две престъпления. Съдебната практика показва, че споразумения се сключват независимо от тежестта на престъплението и неговата квалификация. За решаване на делото със споразумение няма ограничения, освен изброените в НПК тежки умишлени престъпления, за които не може да се сключи такова. Необходимо е само одобрението на съдията, чиято задача е да провери дали то не противоречи на закона и морала. Досегашните наблюдения на дела от екипа на БХК показват, че най-често съдът предпочита делото да приключи колкото може по-бързо. Показателен в това отношение е журналистически материал, озаглавен „Наркошефове отървават затвора със съдийско рамо”, с подзаглавие „Провалят първото дело за организирана престъпна група”27. В него се описва дейността на организирана престъпна група, която е разпространявала високорискови наркотични вещества на територията на гр. Стара Загора. С помощта на полицията каналът е разкрит. Членовете на групировката са задържани, повдигнато им е обвинение. Оказва се, че са добре познати на полицията заради сериозното им криминално минало. Историята завършва с признаване на вината на подсъдимите и делото бива решено със сключване на споразумение. Присъдите, наложени им за системно разпространение на хероин, марихуана и амфетамини, са половин година лишаване от свобода, колкото време те самите са прекарали в ареста. Доколко справедливо е това наказание спрямо тежестта на престъплението, е един основателен въпрос.

В. „168 часа”, 07.09.2006 г.

7. Какво показа наблюдението на наказателния процес по наркодела? Първата фаза на наказателния процес започва с полицейското задържане и повдигане на обвинението. Наблюденията за този период се основават както на направените интервюта в затворите, така и на информация от жалбоподатели, които са били задържани с минимални количества наркотично вещество. В един от случаите лице на 22 г. било спряно за проверка на документи от двама униформени служители. При извършения обиск на публично място в багажа му било намерено наркотично вещество и бил задържан за 24 часа. В постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение е вписано, че лицето е държало високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нетно тегло 0.33 г на стойност 1.98 лв. без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, като случаят е маловажен.“ Седем месеца след задържането му случаят не е приключил. Първоначално прокуратурата върнала на разследващия орган постановлението с препоръка цитираното постановление да бъде връчено в присъствието на защитник, предвид обремененото психично състояние на уличеното лице. Съгласно направената психиатрична експертиза лицето страдало от психична зависимост към марихуана. Тази диагноза била вписана в експертизата по съвет на психиатъра, според когото наказателната отговорност би била по-малка при наличието на зависимост. След повторното връчване на постановлението то отново било изпратено в прокуратурата, откъдето се очаква решение за развитието на делото. На различни стадии от производството със случая са били ангажирани различни държавни служители – полицаи, поемни лица, дознател, експерт по наркотични вещества, психиатър, служебен защитник, деловодители, призовкар, прокурор (на по-късен етап и съдия, съдебни заседатели и др.) – всички те са работили по случай, в които стойността на предмета на престъпление е 1.98 лв., без да е налице обществена опасност и без да има потърпевши. Въз основа на този и на много подобни случаи всеки външен наблюдател би направил извод, че бюджетът на правоохранителните и правораздавателните органи е изключително щедър, след като си позволява разходи, включително за заплати на изброените 51

по-горе служители, занимаващи се с толкова малозначителен случай. Подобен е случаят на жалбоподател, който потърси правна помощ от БХК - студент, който заедно с брат си бил обискиран на публично място и била намерена една цигара марихуана в кутия с други цигари, а по-късно още 2 г, завити в плик. Последвала покана за доброволно предаване, след което двамата писали обяснения и два часа по-късно били освободени. На следващия ден младежът трябвало да се яви за разпит в управлението. Разпитът бил проведен в присъствието на двама мъже и жена, без да се представят кой в какво качество присъства в помещението. Било му направено предложение да “натопи някого”, за да бъде освободен и да не повдигат обвинение. Пет месеца след датата на задържането студентът не е получил призовка и не е наясно какво предстои. В два други случая, наблюдавани от БХК – на минимално количество марихуана и на по-малко от един грам “джойнт” – последвало полицейско задържане, след което младежът, в когото била открита марихуана, бил уведомен в полицейското управление, че няма да се стига до съд, но предстои да се дават пари, а на притежателя на “джойнт” било казано, че ще има дело. Няколко месеца по-късно обаче бил уведомен, че поради малкото количество прокурорът отказва да внесе обвинението в съда. В случаи на допуснати грешки при събирането на доказателствата и на процесуални нарушения по време на обиска и изземването, обвинението не може да издържи и съдът издава оправдателна присъда. Типичен пример за оправдателно решение на съда е едно от наблюдаваните от БХК дела в СРС: НОХД 15103/06 на СРС. Подсъдимият Т. И. има повдигнато обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за държане на високорискови наркотични вещества – пакет от 102 грама коноп и опиум. В апартамента на Т. И. и приятелката му са намерени наркотични вещества. Подсъдимият твърди, че това не са негови пакети, а на приятел, който ги е посетил предната вечер в апартамента им и ги е оставил там. При разпита на един от свидетелите – възрастна дама, 52

съседка на Т. И., беше предявен протоколът за обиск, претърсване и изземване, който тя е подписала, но в съдебната зала, както от думите й, така и от поведението й, стана ясно, че не е знаела за какво точно е била повикана в апартамента от полицаите, не е чела протокола и не е знаела какво точно пише в него, когато го е подписала. Стана ясно, че свидетелката е пристигнала едва в 11 часа в апартамента, докато бе установено, че полицаите са започнали обиска още около 9 часа. По същия начин по отношение на протокола за разпит на свидетел, който също беше предявен на свидетелката, тя каза, че са й дали едни листа да разпише, но не е знаела съдържанието им. Другият разпитан свидетел бе приятелката на подсъдимия М., с която той живее. Версията, която тя подкрепяше, беше, че други две лица, които са им били на гости предния ден, са донесли някакъв плик и са си тръгнали вечерта бързо след едно телефонно обаждане, като са оставили плик и дамска чанта в апартамента. Подсъдимият в своите обяснения твърдеше, че вероятно полицаите са претърсвали апартамента заради предишни проблеми, които той е имал, а именно – предишно дело за фалшиви пари, но делото е приключило с оправдателна присъда. Когато полицаите са пристигнали в апартамента, не са му казали какво точно търсят, не са споменали наркотици, а само са казали „къде са нещата?“. По делото е изготвена психиатрична експертиза на подсъдимия, която заключава, че не е бил психотичен към момента на деянието. Прокурорът в своето становище по съществото на делото заяви, че доказателствата – протоколите за претърсване и изземване, както и експертизите, доказват деянието (без да коментира проблемите в тези доказателства, които станаха видни по време на заседанието). Той поиска да не се кредитират гласните доказателства на свидетелката М. за това, кой е оставил наркотика в апартамента, тъй като наркотикът бил намерен на няколко места в апартамента и следователно не би могло външен човек да ги е поставил. Прокурорът поиска да се наложи наказание 3 години лишаване от свобода, като за отлагане на изпълнението на наказанието по чл. 66 оставя на съда да реши това. 53

Адвокатът в становището си по същество посочи подробно всички проблеми на доказателствата и на тяхното събиране и подчерта, че с такива доказателства не може по безспорен начин да се установи извършване на престъплението. Той посочи, че не са открити пръстови отпечатъци на подсъдимия върху плика и чантата, намерени в апартамента му, което да потвърждава версията на обвинението, че те са били негови. Не са събрани никакви доказателства, които да сочат в чия собственост е бил наркотикът. Не са налице и доказателства, които от субективна страна да потвърждават извършването на деянието – няма доказателства по делото подсъдимият да знае точно какви вещества държи, тяхното тегло и количество. От докладните записки на полицията ставало още ясно, че те са търсили парични знаци, а не наркотици. Посочи и пропуски при извършването на експертизите. Съдебното решение: Съдът оправда подсъдимия още в самото съдебно заседание, без дори да се оттегли на съвещание. Съдията, след като се консултира с двамата съдебни заседатели, заяви, че няма нужда от съвещание, и произнесе оправдателна присъда. След заседанието и извън протокола съдията заяви, че при такива доказателства няма какво друго да направи, освен да го оправдае. Съдебните заседатели от своя страна споделиха, че и на първото заседание свидетелските показания и показанията на поемните лица са били подобни и че няма безспорно доказване. Обичайна практика е при намиране на наркотично вещество полицейските служители да подканват лицата, задържани с малко количество наркотик (обикновено марихуана), да предадат доброволно намереното. За това се съставя протокол за доброволно предаване, в противен случай протоколът за обиск трябва да бъде одобрен от съда. Несъвършенствата при съставяне на протокола допринасят за това той да не може да издържи пред съда. Пример за това е дописването впоследствие, след първоначалното съставяне на протокола за доброволно предаване, с друг почерк, какво е точно съдържанието на намереното пликче. При съставянето на протокола е необходимо да присъстват поемни лица, чиито показания по-късно в съда представляват доказателствени средства. Така проблем за доказването се оказва невъзможността на поемното лице (често 54

случаен минувач) да си спомни обстоятелствата по съставянето на протокола или изобщо факта на неговото съставяне. В практиката се случва и часът на съставянето на протокола за доброволно предаване и часът на разпита на поемното лице от дознателя да са объркани, което отново поставя въпрос пред съда за достоверността на съставения протокол. В случай че в момента на задържането наркотичното вещество се изхвърли на земята, доказването, че именно представеното пликче или цигара са били изхвърлени от подсъдимите, е сериозен проблем. Често и самите полицейски служители дават противоречиви или непоследователни показания в съда. Наблюдението на съдебни дела за наркопрестъпления започна от третия месец от времетраенето на проекта и продължи до последния месец. За осъществяването на това наблюдение БХК се нуждаеше от предварителна информация от съдилищата за номерата на такива дела, както и за датите и часовете, в които ще се гледат. След отправено запитване до Софийския, Пловдивския и Благоевградския районен съд БХК получи необходимата информация. Така във времетраенето на проекта изследователският екип на БХК наблюдава общо 47 съдебни заседания, гледани в шест различни съдилища на територията на България, а именно: Софийския районен съд (СРС), Софийския градски съд (СГС), Районния съд – гр. Пловдив, Окръжния съд – гр. Монтана, Окръжния съд – гр. Плевен, Окръжния съд – Благоевград. В Таблица 7 по-долу е направено обобщение на броя на делата, на тяхното развитие и на видовете наложени присъди:28 (виж таблица 7). От таблицата става ясно, че относителният дял на делата, които са били отложени, е 42.5%. Причините за отлаганията могат да бъдат най-различни – неявяване на подсъдими, свидетели или експерти, необходимост да се изготви експертиза, късно връчване на обвинителния акт и необходимост защитата и подсъдимият да се запознаят с него, отвод на служебен защитник и др. По някои от делата се стигаше до неколкократни отлагания. Типичен пример в това отношение е преразказът подолу, направен след наблюдавано от БХК дело в Пловдивския районен съд. Делото бе характерно с начина си на протичане и неочакваната развръзка: 28

Вж. Приложение 2, където е представена таблица за хода на наблюдаваните дела.

Дела, по които присъдата е административно наказание

СРС/СГС

Районен съд 23 - Пловдив Окръжен съд 1 - Монтана Окръжен съд 1 - Плевен Районен съд - Благоев3 град Общо:

Дела, разгледани по реда на глава 27 НПК (съкратено съдебно следствие) Дела, завършили с оправдателни присъди

Дела, разгледани по реда на глава 29 НПК (решаване със споразумение)

Решени дела

Отложени дела

Брой наблюдавани дела

Съд, който е гледал делото

Дела, по които присъдата е условно осъждане

Таблица 7

Пловдивски районен съд (I наказателен състав) Инстанция: Първа Първо заседание - 28.12.2006 г. Подсъдимият не се явява, защото не е редовно призован. Съдията измени мярката на подсъдимия от 500 лева гаранция в “потежка” – 700 лева, като внесената гаранция да остане за сметка на държавата. В конкретния случай наблюдаваме изменяне на мярката в по-висока, а не в по-тежка. В случай че гаранцията не бъде платена в седемдневен срок, мярката ще бъде променена в задържане под стража. Делото беше отложено и насрочено за 19.01.2007 г. от 10 часа. Второ заседание - 19.01.2007 г. В залата присъстват подсъдимият с негов упълномощен адвокат и двама свидетели. Вещото лице не се явява – има болничен лист. Дава се ход на делото. Жалбата на адвоката срещу мярката остава без разглеждане. Съдът я смята за недопустима поради изпускане на 7-дневния срок от откритото заседание, в което е постановена мярката. 56

Снемане самоличността на подсъдимия: средно специално образование, осъждан, таксиметров шофьор. Обвинителният акт е бил връчен в деня преди делото. Адвокатът поиска да ползват 7-дневния срок, за да се запознаят с обвинителния акт. Делото се отлага за 08.02.2007 г. от 9.00 часа. Трето заседание - 08.02.2007 г. Има молба от вещото лице – ползва годишния си отпуск. Дава се ход на делото. Снемат се самоличностите на свидетелите. Прокурорът: Районна прокуратура – гр. Пловдив обвинява П. Д. за държане на 0,0109 г хероин – чл. 354а, ал. 3, предл. 3, НК на стойност 1.79 лв. Подсъдимият не се признава за виновен, казва, че ще даде обяснения след свидетелите. Следват подробни разпити на трима свидетели от прокурора, съдията и защитата. Разпитите са свързани с детайли около намирането в автомобила на подсъдимия на две пакетчета наркотично вещество, поставени в цигарена кутия. При разпита на третия свидетел става ясно, че полицейските служители са разполагали с оперативна информация, че лицето разпространява наркотични вещества. Прокурорът: Имало е информация, че той разпространява наркотици. Искам съдебно-медицинска или съдебно-психиатрична експертиза, за да се установи дали лицето е употребявало наркотици. Смятам го за относимо. Адвокатът: Няма такава правна квалификация, която да освидетелства. Никой не може да изследва току-тъй когото и да било. Погледнете го от процесуална икономия, ако щете – за 1,79 лв. това моментално попада под хипотезата на маловажен случай. Съдията: Основателно е искането на прокурора, за да се открие обективната истина. Назначавам извършването на комплексна експертиза с участието на вещи лица: психолог, психиатър, медицинско лице. Експертизата да отговори на въпросите: 1. Има ли налице наркотична зависимост? 2. Към кое вещество? 3. Каква е дневната доза? Адвокатът: Смятам, че след като съдът уважи искането, трябва да конкретизира всички данни – въз основа на какво ще се докаже, че през септември 2006 г. подсъдимият е бил зависим 57

или не. На мен не ми е известно как ще стане това, затова искам да конкретизирате. Съдията: Съдът няма да конкретизира въз основа на какви доказателства ще стане това. Адвокатът: Тогава аз искам вашия отвод! Той е невинен до доказване на противното! Какви са вашите мотиви да назначавате такава експертиза? Та вие не вярвате на лицето, с което се познават от деца. Плюс това, това ваше определение не беше обсъдено с двамата съдебни заседатели. Каква е тяхната роля? Вие как така назначавате експертиза, без да сте го обсъдили? Така аз искам вашия отвод. Прокурорът: Явно защитата се притеснява от това събиране на доказателства. Адвокатът: Нито аз се притеснявам, нито моя подзащитен. Никъде не се посочват данни за употреба на наркотични вещества. Не знам как го измислихте? Прокурорът: Можеше днес да го приключим, но вие не искате. Адвокатът: Няма да го приключим! Тук има представител на БХК. Те пишат доклади и всичко ще излезе наяве – тогава ще стане ясно кой си върши работата и кой – не. След направената забележка съдът се съвещава. Съдията: След съвещание на съда съдът взе решение и не се отвежда. Възраженията на защитата не са основателни за отвод. Отлага и насрочва делото за 19.03.07 г. от 9 часа. Четвърто заседание - 19.03.2007 г. Едно от вещите лица, извършили комплексната експертиза, не се явява, защото ползва годишния си отпуск. Дава се ход на делото. Прочете се заключението на експертизата. Поради липса на дактилоскопични изследвания и други данни на въпросите на експертизата не може да бъде отговорено. В. Л. 1: Поддържам заключението. И искам да обясня следното – подсъдимият отказа да даде урина, съгласи се само на психологическо изследване. При направената проверка в психическия диспансер се установи, че на 7 януари 2004 г. на лицето е бил извършен амбулаторен преглед, на който той се е явил самостоятелно. Като причина за това е фактът, че лицето шмърка хероин по 5-6 пъти. Предписано му е лечение. Прокурорът: Какъв е бил този преглед? В. Л. 1: Амбулаторен преглед, по негово собствено желание. 58

Защитата казва, че държи на разпита на вещото лице, което не се е явило. Прокурорът: Подсъдимият желае ли днес да даде обяснения? Адвокатът: Следващия път ще даде. Съдията: Считам делото за неизяснено заради неявяването на вещото лице. Адвокатът: Смятам делото за неизяснено, поради което искам отлагане. Съдът отлага и насрочва делото за 5 април 2007 г. Пето заседание - 5 април 2007 г. Вещото лице се явява лично. Дава се ход на делото. Прочете се заключението на вещото лице, извършило химическата експертиза: 2 бр. пакетчета, съдържащи 0,0199 г хероин. В. Л.: Поддържам заключението. Съдията: Страните имат ли въпроси към В. Л.? Адвокатът пита подсъдимия дали иска да попита нещо В. Л. Подсъдимият каза, че иска да попита за отпечатъците. Бе му обяснено, че този експерт е изследвал друго. Съдията: Съдържанието на пликчетата е установено. Адвокатът: Да се приеме становището на експерта. Съдът: Приема се заключението на В. Л. Свободен сте. По хода на делото: Прокурорът: Считам делото за изяснено от фактическа страна. Адвокат: Г-н съдия, аз имам две искания, които моля да приемете: 1. Моят подзащитен се снабди с документ, в който се споменава, че е ходил на преглед на 7 януари 2004 г., но за употреба на опиоиди. Моля да приемете този документ като доказателство по делото и да разрешите В. Л. да даде окончателно заключение по този въпрос, защото моят подзащитен счита за неверен факт употребената от В.Л. фраза по отношение на него “шмъркал хероин”. 2. В експертна справка № 43 се казва, че няма дактилоскопични следи. Моля да бъде изслушано лицето, изготвило справката. Ние като страни трябва да чуем становището му. Прокурорът: Исканията са неоснователни и не следва да бъдат уважени. По искане 1 – изясняването на това обстоятелство не е относимо към настоящото дело. Дали е бил зависим, или не, няма отношение и не е нужно да се доказва. По искане 2 – експертната справка няма характера на експертиза. 59

Адвокатът: По отношение на искане 1: доволен съм от становището на прокуратурата, че не е относимо, но съдът така е преценил. Плюс това именно прокуратурата го поиска това изясняване в предишните заседания. В. Л. спомена „шмъркане на хероин”, а съдът вече е тръгнал по този път на изясняване на този, макар и неотносим факт. Що се отнася до искане 2 – надълго и нашироко има описание за цигарената кутия. След като в обвинителната теза това е основното, аз смятам, че трябва да се призове и разпита лицето, дало това становище. А дали това е експертиза, или е експертна справка, не е от значение. Считам за важно да се изясни дали е изследвал следите по кутията. Съдът: По искане 1: Да се приеме като писмено доказателство представеният документ. Да се изиска медицински документ и да се назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза. По искане 2: не е необходимо да се изслушва лицето, извършило експертната справка. Същият не е експерт. Експертната справка няма характера на експертиза и на доказателство по делото, няма нужда това лице да бъде разпитвано и като свидетел. Съдията: Отлага и насрочва делото за 3 май 2007 г. – 11 часа. Шесто заседание - 3 май 2007 г. Дава се ход на делото. По делото има постъпило писмо от психодиспансера, с което се казва, че подсъдимият е бил на преглед за опиоиди, а не защото е шмъркал хероин. Адвокатът се запознава с това писмо. Прокурорът: Считам делото за изяснено. Подсъдимия: Г-н съдия, считам се за невинен. Смятам за абсурдно повдигнатото ми обвинение. Аз осъществявам един вид обществен превоз и така си обяснявам нещата с намерения хероин. Съдията: Кажете как се случи всичко. Подсъдимият: Отидох на автомивка, за да си измия колата. Там има и кафене. Аз почерпих момчето, което трябваше да я мие, с една бира, за да се постарае повече. Аз пих кафе. Имаше и двама полицаи, които също пиеха кафе. Те ми поискаха документите за проверка. Аз им казах, че няма проблем. Съдията: Къде се намираха документите ви? Подсъдимият: В колата бяха. Там имаше много кутии от цигари – пълни, празни. Полицаят започна да рови из колата. Намери 60

нещо, попита ме какво е това. Аз не знаех. Те казаха, че ще извикат оперативната група. Аз не се възпротивих, защото исках да се изяснят нещата. Бях абсолютно убеден, че след като изследват отпечатъците, ще установят, че моите не са върху пакетчето. Аз ги попитах кога ще вземат отпечатъците за изследване, а те ми отговориха, че много филми гледам. Прокурорът: Казахте, че имало много кутии цигари. Какви марки бяха те? Подсъдимият: Моята беше бялото „Виктори”. В другата намериха наркотика. Прокурорът: Вие употребявали ли сте наркотик? Подсъдимият: Веднъж марихуана, но ми казаха, че така се започва, и аз се отказах. Прокурорът иска подсъдимият да се запознае с амбулаторния лист, в който пише, че той е заявил, че употребява хероин от 5-6 години и се оплаква от гадене, повръщане. Подсъдимият се запознава и казва, че за хероин въобще не е ставало въпрос. Отрича да е употребявал. Съдията: Ти тази кутия кога разбра, че е в твоята кола? Подсъдимият: Не съм разбрал, аз не обръщам внимание на такива неща, защото в колата ми постоянно има чужди вещи – празни пластмасови бутилки, кутии от цигари. Делото е изяснено откъм фактическа страна. Дава се ход на съдебните прения: Прокурорът: Представителят на Р.П. поддържа обвинението. Д. е извършил престъплението от фактическа и обективна страна. Полицаите са имали предварителна информация за подсъдимия. Бил е попитан за притежание на наркотично вещество и той е отрекъл. Те са видели, че той си взима цигара от същата кутия и я оставя обратно. Свидетелят Хр., който е приятел на подсъдимия, също е пушил от тези цигари... Тук П. Д. прекъсна прокурора, но адвокатът му направи забележка и той не каза нищо. ... подсъдимият е предложил на полицаите да ги почерпи с цел да уредят въпроса. Не кредитирам обясненията на подсъдимия в днешното съдебно заседание. Считам, че същите са нелогични и противоречат на събраните по делото устни и писмени доказателства. Съдебно-психиатричната експертиза опровергава твър61

дението на подсъдимия, че никога не е употребявал наркотични вещества. Ще моля да признаете подсъдимия за виновен, като определите наказание съгласно предвиденото в НК. Като имате предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Той е осъждан, но пък е млад. Адвокатът: Моля за оправдателна присъда по повод повдигнатото обвинение за държане на високорисково вещество – хероин. Това твърдение не е доказано по един безспорен и категоричен начин. За да се докаже обвинението, са използвани спомените на двама полицейски служители, които първи са имали съприкосновение с намерените пакети. По делото има и други доказателства, които внасят неяснота. Тези дни заместник-председателят на Районния съд – гр. Пловдив заяви становище по една много неправилна практика на прокуратурата да представя едно лице като категоричен извършител на престъпление, преди още делото да е влязло в съдебна зала, което затруднява съда, от една страна. На 3 септември 2006 г. излиза статия във вестник „Марица” със заглавие: „Спипаха таксиджия наркоман”, където лицето е споменато с името си П... Д... Дори не са използвани и инициалите му. Така за всички, които го знаят като П..., той от 3 септември 2006 е таксиджията наркоман. Той не го каза това, но на третия ден го изгониха от работа, защото хората от фирмата му също четат вестници. Понеже прокуратурата е тази, която пуска в обращение тази информация, много е трудна задачата на защитата по това дело. Затова аз пледирам за оправдателна присъда, за да се сложи точка на разпространението на такава несигурна информация. Този човек извършва обществен превоз. Всеки може да забрави нещо в колата му. Всеки път, когато нещо бъде забравено, той трябва да получава осъдителна присъда ли? Той казва, че е бил на преглед в психодиспансера. Сам се е регистрирал като наркоман и заради стремежа си да се пребори с това зло какво получава от обществото? Какво му даваме ние? Полицията използва този преглед, за да получи информация. Как си мислите, че е станало това иначе. Откъде полицията иначе ще има информация, че този човек е наркозависим. Полицията казва, че има оперативни данни, а те са от лекарите. Непрекъснато го преследват полицаи и непрекъснато го проверяват. За Вас това е обикновено дело, което искате да отхвърлите, за да дойде следващото, но какво става с човека. Ако му видите свидетелството за съдимост, ще разберете какво 62

имам предвид. Ако не беше проверката, нямаше да има и дело. Защо вярвате само на полицаите, а не вярвате на П. Д.? Човекът най-добросъвестно ви казва, че иска дактилоскопски следи. А полицията не си е свършила работата. Никакви следи не са открили. Няма данни, пък и те нямат право да пипат намерените веществени доказателства, а те са ги пипали, преди оперативната група да дойде. Свидетелят Хр. казва, че П. Д. не употребява наркотици, каза, че не знае на кого е тази кутия. Това са все доказателства към тезата ми. Моля да приемете, че обвинението не е доказано, и да постановите оправдателна присъда. Ако почитаемият съд достигне до извода, че е виновен, ще се стигне до въпроса доколко това отговаря на истината. В такъв случай обаче аз считам, че трябва да се приложи ал. 5 на чл. 354а НК. Законодателят сам достигна до идеята, че за престъпление на стойност 1.79 лв. следва да се наложи административно наказание. Моля да вземете това предвид. Защото всички знаем за огромните количества наркотици, които са на свобода. Все пак искам да отбележа, че ние не сме готови да преглътнем поредното административно наказание. Споменавам го само алтернативно. Съдията към подсъдимия: Имате ли да добавите нещо? Подсъдимият: Не спират да ме проверяват, непрекъснато. Полицаите бяха на автомивката за кеф, а не за оперативни действия. Аз съм редовен клиент и имам лични впечатления. Ако тези неща бяха наистина мои, аз едва ли бих отишъл точно при полицаите. Съдията: Последна дума на подсъдимия. Кажете какво искате от съда! Подсъдимият: Искам оправдателна присъда и справедлив процес. Присъдата: В името на народа ПРС намира П. Д. за виновен за това, че е държал без надлежно разрешително високорисково вещество на стойност 1.79 лв. Налага му наказание 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и 2000 лева глоба.

8. Корупционни практики в наказателния процес по наркодела По повод сключеното споразумение по дело пред Старозагорския окръжен съд, описано в статията „Наркошефове отървават затвора със съдийско рамо” с подзаглавие „Провалят първото дело за организирана престъпна група”29, окръжният прокурор Николай Божилов е заявил: “Това е първото дознание за пласиране на наркотици и организирана престъпна група в България след промените в НПК!” Обвиненията на подсъдимите предвиждат затвор от 10 до 20 години и глоба между 200 и 300 хил. лева. Подсъдимите “... се признават за виновни пред Темида. Новите текстове на НПК им отварят вратичка за споразумение и те се отървават с присъди под “санитарния” минимум – коментира полицай, работил по случая. Съдът одобрява споразумението между наблюдаващия прокурор, защитата и престъпниците. М. е наказан на две години затвор, а В. и Н. отнасят по една година зад решетките. Решението на съда е окончателно.”30 Този случай основателно поражда въпроса защо съдът се е съгласил на такъв изход от делото и дали е действал по вътрешно убеждение. Разбира се, на този въпрос е трудно да се даде обоснован отговор. Без отговор ще остане и по-общият въпрос защо едрите играчи в наркобизнеса не стигат до съда и до затвора? Показателен в това отношение е резултатът от интервюирането на лишените от свобода, според който относителният дял на тези от тях, които са били осъдени за разпространение, е 17.4%, като основната част от тази група лица не се възприемаха като разпространители на наркотични вещества, а като потребители. Още по-показателно е, че броят на интервюираните, които в наркойерархията са били на ниво над уличните пласьори – не надвишава 10. Незначителният брой на производствата и присъдите по чл. 354а, вр. 321 НК (образуване или ръководене на организирана престъпна група)31 произтича не само от трудната доказуемост на това престъпление, но и от ред други причини, отнасящи се до високите нива на корупционна ангажираност. Ето колко нагледно е представена стройната организация на наркопазара в столицата: 29 30 31

За по-подробно описание на случая, вж. Глава 6. В. „168 часа”, 07.09.2006 г. Вж. Приложение 6 на стр. 4

“Избраният принцип при разделянето на столицата неслучайно следва районните полицейски управления. Според пласьорите това се дължи на ключовата роля, която полицията играе в преразпределянето на територията. (Тук в бележка под линия е отбелязано: Корупцията в правоохранителните и правораздавателните институции има ключово значение за развитието на престъпността в България. Специални анализи по темата бяха направени от Коалиция 2000 (вж. www. anticorruption.bg). Темата е многократно дискутирана и от политическото и професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи.) Без контакти в съответното полицейско районно управление опазването на територията не е възможно. Типичната вноска за полицейски шеф, натоварен с работа по наркотиците в едно районно, е около 15-20 лв. на пласьор месечно. Колко дава шефът на района отгоре, че не се пипа системата, зависи от личните договорености с полицейския началник (тук в бележка под линия е отбелязано: Сред пласьорския фолклор на второ и трето ниво се споменават различни имена на офицери от полицията, започващи с директори на райони в София и завършващи с бивш шеф на отдел “Наркотици” в Национална служба “Полиция”. За част от имената има потвърждение, че е имало проверки в системата на Министерството на вътрешните работи.), но сумите варират от 10 000 до 20 000 лв. годишно.” 32 През лятото на 2005 г. сътрудникът на БХК Димитър Славов установи на няколко места около София наличие на големи площи от насаждения с канабис. За съществуването им той получил потвърждение и от задържано лице, което съобщило, че се снабдява с “трева” от такива насаждения със знанието на полицейски наряди. Част от насажденията са били в непосредствена близост до такива наряди по околовръстния път. Компактната маса на стръковете в най-големия участък – района на околовръстен път в близост до разклона за “Кремиковци” – изключва възможността насажденията да са резултат от естествена природна дейност. Близостта на полицейските наряди до крайпътните насаждения поражда основателно съмне“Пазарът на наркотици в България”, изд. на Центъра за изследване на демокрацията, С. 2003 г., стр. 34 32

ние, че канабисът расте под надзора на служители, които във всеки един момент биха могли да заявят, че не знаят за съществуването му. По този повод бе организирана среща на БХК с ръководството на ДНСП, на която БХК съобщи за наличието на канабис. В края на август 2005 г. бе предприета масирана полицейска акция за прибирането на стръковете.33 Подобни акции през този период са били провеждани и в планински села в Югозападна България, където количествата на насажденията са се измервали в тонове.34 При изследването на корупционните практики следва да бъде отчетено, че лишените от свобода не биха могли да дадат представителна информация за наличието и обхвата на тези практики поради това, че след като са попаднали в местата за лишаване от свобода, те в по-малка степен са били в състояние да повлияят на наказателния процес в сравнение с тези от лицата, които са на свобода. Въпреки това за изследване на този проблем на лишените от свобода за наркопрестъпления бе зададен следният въпрос: “Вашият защитник опитвал ли се е да посредничи за даване на пари или други неща в замяна на освобождаване или облекчаване на положението?” Отрицателен отговор на този въпрос са дали 76.7% от интервюираните. Сред отговорилите утвърдително най-голям е относителният дял на тези, които са съобщили, че това се е случило на досъдебната фаза – общо 10.8%, следван от тези, които са съобщили, че това се е случило преди или по време на първоинстанционната фаза на делото – общо 4.1%, а 3.8% са съобщили, че защитникът е предложил посредничество при обжалване на делото. Най-малък е делът на тези от интервюираните, които са отговорили, че такова посредничество е предложено по време на задържането в РПУ – 1.7%. От отговорите може да се направи заключение, че корупционни практики по наркообвинения най-често могат да се развият през периода от повдигане на обвинението до изготвянето на обвинителния акт. На другия въпрос, формулиран по следния начин: “От задържането Ви до сега получавали ли сте предложения да дадете пари или друга ценност/услуга в замяна на освобождаване или облекчаване на положението Ви?”, отговорите са както следва: 33 34

Вж. Силвия Великова, “По пътя... до канабиса” в сп. “Обектив”, бр. 125, октомври 2005 г. “Полицаи иззеха 15 тона канабис”, www.dnes.bg, 17.09.2005 г., посетен на 27.09.2005 г.

общо 77% са отговорили отрицателно, 11.2% са отговорили, че им е правено такова предложение по време на досъдебното производство, 5.9% - по време на съдебното производство и 1.5% - по време на полицейското задържане. Отговорите потвърждават, че времето преди съдебната фаза на делата е най-добро за търсене не алтернативи за облекчаване на правното положение. На последния уточняващ въпрос: кой е направил предложението по предходния въпрос, 12.8% са отговорили, че това е бил защитникът, 4.5% са отговорили, че предложението е отправено от дознател/следовател, 2.9% - че предложението е дошло от прокурора, и 2.1% - полицейски служител. В интервю на БХК от 13.04.2007 г. адвокат от САК съобщи, че много от делата му за наркотични вещества са все за малки количества, често еднократни дози, и негови клиенти често се оплакват, че трябва да плащат на полицаите, когато ги хванат с наркотик. Така една клиентка трябвало два пъти да плаща по 200 лв., а един път и 800 лв. на полицаите. Тази дейност се явява доходоносна за самите полицаи, тъй като те използват заплахата от наказателна отговорност по отношение на потребители на наркотични вещества, хванати с малки количества, които са склонни да платят, за да се спасят от наказателно преследване. В друго интервю на БХК от 23.02.2007 г. съдия от Пловдивския районен съд съобщи, че по негови наблюдения след падането на подсъдността от окръжен на районен съд, от насрочените 30–40 дела само едно се е гледало не по съкратената процедура. Всички останали минават или със споразумение, или по реда на съкратеното съдебно следствие. Пак по негови наблюдения има еднотипност на фактологическата обстановка по тези дела – почти всички са срещу таксиметрови шофьори или срещу водачи на автомобили, заловени в кв. “Столипиново”, които са били спрени от патрул и в тях или в автомобила е намерен наркотик, който, по обяснения на уличените лица, най-често се оказва току-що закупен и за лична употреба. На входа и на изхода на квартала винаги има патрулни автомобили и най-вероятно автомобилите се спират по сигнал. Така и полицията постига необходимата разкриваемост, и тези, които стоят над дилърите, остават необезпокоявани от полицията. Подобни на цитираните са твърденията на бивш наркозави67

сим, който е започнал лечение. В интервю с д-р Караджов той разказва следното:35 “... Тук хората ги е страх да изнасят (от квартала), защото не всеки може да плати на корумпираните полицаи и да се измъкне. Можеш да дойдеш с 5 лв. и да кажеш, че за 4 лв. хероинчето ще те надруса добре, единия лев си го пазиш. Отиваш при дилъра, купуваш, даваш някое хлапе да отиде и да ти купи спринцовка и лимонтузу, те си имат при тях, имат си и капачки... Казват на хлапето: „Отиди да купиш на този човек спринцовки!”, хлапето отива, купува му, плаща си 50 ст. или 1 лв. и за да не излезеш с материала, да не те хванат, се боцкаш тука вътре, влизаш в къщата и си вършиш работата, и си плащаш и излизаш – това е другият вид бизнес. И така печелят хора, които не продават, но и те искат да намажат нещо от цялата история... и ти казват “влез спокойно тука”. Явно стоят доста сериозни хора в играта, щото досега да ги бяха изловили. В районното тук съм бил, на стената има снимките на абсолютно всички, които продават. И те в момента си продават. И на снимките пише отдолу: “Издирва се, за национално издирване”, а той е ей тука на 10 мин., какво национално издирване, че аз го знам къде стои... Просто парите, които се дават, са явно доста сериозни.” При провеждането на интервюта в местата за лишаване от свобода някои от анкетираните открито разказаха за корупционни практики по време на производствата срещу тях. По-долу са преразказани няколко от характерните случаи: 1. В интервю на БХК с лишения от свобода Н. А.36 той съобщи, че обвинението му е повдигнато през 2000 г. и че предмет на престъплението е съхранение и държане на 480 грама хероин. На въпрос дали е страдал от зависимост, Н. А. отговори, че никога не е бил зависим и не е употребявал наркотични вещества. Присъдата му е влязла в сила едва през октомври 2005 г., като дотогава, след задържането в ареста, в продължение на три и половина години е бил с мярка за неотклонение “домашен арест”. Изтърпява присъда от 15 г. лишаване от свобода, а наложената му глоба е 200 000 лв. Присъдата му е потвърдена на втора и треИнтервюто е заснето с видеокамера в пловдивския квартал “Столипиново” през 2005 г. и е предоставено на БХК от движение “Промена”. Копие от него се съхранява в БХК. Текстът от интервюто е редактиран от БХК. 36 БХК разполага с имената на интервюираните лица и местата, където са били интервюирани. Инициалите не отговарят на имената им. 35

та инстанция. В интервю с жената, с която е живял на съпружески начала, става ясно, че след повдигане на обвинението на различни участници в производството са давани огромни суми, за да не стигне до тежка присъда. Сумите са били на стойността на къща и апартамент в София, ресторант, няколко луксозни автомобила и др. В един от случаите срещу солидна сума адвокатът му е успял да договори промяна на мярката му от задържане под стража в домашен арест. 2. Лишеният от свобода Х. С. разказа, че бил задържан в автомобила си през 2005 г. Повдигнато му било обвинение за придобиване, разпространяване, съхранение, държане, превоз и пренос на кокаин на стойност 574 лв. Задържането му в следствен арест продължило три месеца и половина. В обвинителния акт и в присъдата му останало само обвинението за държане на наркотично вещество. Присъдата му, издадена на базата на споразумение, е 1.5 г. лишаване от свобода. Според Х. С. неговият защитник му поискал общо 18 000 лв. за сключване на споразумение, които да бъдат разпределени, както следва – по 5000 лв. за прокурора и съдията и 8000 лв. адвокатски хонорар. Няколко дни след като Х. С. дал исканата сума, защитникът му го посетил и настоял да му върне парите, като му съобщил, че местния БОП се възпротивил присъдата да бъде равна на размера на предварителното задържане. Х. С. не взел парите и повторно се уговорил със защитника парите да се разделят, както е било договорено, за да се сключи все пак споразумение и присъдата да бъде минимална. 3. При провеждане на интервю с К. П. той разказа, че е осъден след сключено споразумение на лишаване от свобода за четири и половина години. Наказанието му било наложена за две пакетчета хероин с тегло 0.47 г. Подсъдимият се съгласил на споразумение, след като бил заплашен, че ще му бъде дадена присъда от минимум 10 г. Преди повдигане на обвинението той ежемесечно давал по 2000 лв. на началника на криминалната полиция в града. След като сумата била вдигната на 3000 лв., К. П. не се съгласил, вследствие на което започнали постоянни обиски на заведението му до момента, в който бил намерен наркотик и било повдигнато обвинение. Преди сключване на споразумението подсъдимият дал голяма сума пари на един от тримата си адвокати. Част от тази сума трябвало да бъде предадена на прокурор, който да окаже съдействие на подсъдимия. 69

4. В един от затворите лишеният от свобода Д. И. разказа, че бил спрян, докато управлявал автомобила си, и след извършен обиск в автомобила бил открит пакет с 16 грама амфетамин. Д. И. бил задържан и му било повдигнато обвинение за държане, съхраняване, разпространение и пренасяне на наркотично вещество. В обвинителния акт и в присъдата останали предложенията “държи, превозва, пренася”, а разпространение не било доказано. Наложена му била присъда от 2 г. лишаване от свобода при минимум 10 г., след като негови приятели му уредили лична среща с един от съдиите, които трябвало да гледат делото. Срещу голяма сума пари (размерът не бе уточнен) съдията му обещал присъда от 1 г., но на делото му била наложена присъда от 2 г. лишаване от свобода.

9. Затвор или лечение Медицинското обслужване на лишените от свобода, страдащи от наркотична зависимост, може да се определи като твърде незадоволително. Това положение е следствие както на липсата на адекватна държавна политика към зависимите от наркотици, най-вече след премахването на ненаказването на зависимите лица при държане на еднократна доза, така и поради липса на изградена система за адекватни мерки за лечение. Специални мерки към лишените от свобода наркозависими, от които тази група хора се нуждаят поради специфичното си здравословно състояние, почти липсват, а там, където съществуват, са преди всичко резултат на отделни инициативи на затворите и/или неправителствените организации. Съгласно чл. 92, ал. 1 от НК, когато престъплението е извършено от лице, което страда от алкохолизъм или от друга наркомания, съдът може заедно с наказанието да постанови и принудително лекуване. За лишените от свобода принудителното лекуване се провежда през време на изпълнение на наказанието в затвора, а срокът за принудителното лекуване се приспада от срока на лишаването от свобода. Ако наказанието, което съдът е наложил, е без лишаване от свобода, тогава принудителното лекуване се извършва в медицински заведения със специален лечебен и трудов режим. Принудителното лекуване се прекратява от съда, когато неговото продължаване не е повече необходимо. 70

В случай че лице, страдащо от наркотична зависимост, бъде осъдено на лишаване от свобода и му бъде наложено и принудително лечение, той ще бъде пратен не в специализирани центрове за лечение, а в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛЛС) към затвора в гр. Ловеч или в психиатричен стационар. Тези медицински заведения не са специализирани за провеждане на лечение, а наркозависимите не са отделени там от останалите затворници. Затова и самите съдии споделят, че чл. 92 от НК се прилага рядко от съда, а се разчита повече на практиката, прилагана от затворническата администрация спрямо лишени от свобода наркозависими.37 По данни на ГД ИН за броя на зависимите от наркотични вещества, намиращи се в затворите (обвиняеми, подсъдими и осъдени), за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. се наблюдава тенденция на постоянно завишаване на техния брой през последните години. Така, ако през 2004 г. броят на зависимите в затворите е бил 693 лица, през 2005 г. той е 1071, а през 2006 г. – 1342. По информация, предоставена от Министерството на правосъдието, към месец март 2006 г. наркотично зависимите лица в пенитенциарните заведения представляват вече 15.6% от цялата затворническа популация, което несъмнено показва, че това е един твърде висок дял сред лишените от свобода. Същевременно броят на наркозависимите, лишени от свобода, обхванати от мерки за лечение, е значително по-нисък от общия дял на наркозависимите в затворническата популация. По данни на ГД ИН през 2006 г. броят на лицата, лекувани от наркотична зависимост в СБАЛЛС при затвора в гр. Ловеч, е едва 26, а лицата, включени в терапевтични програми, е 320. За 2005 г. по данни на Министерството на правосъдието броят на лекуваните, преминали през лечение през СБАЛЛС при затвора в гр. Ловеч, е 20, а преминалите през метадонова терапия – 69. Следователно голям брой от лишените от свобода наркозависими остават извън мерките за активно лечение и терапия. Резултатите от анкетите по проекта също показват, че специалните мерки, от които лишените от свобода наркозависими се нуждаят, са слабо застъпени в пенитенциарните заведения. Там, където такива се прилагат, се 37

Законът трябва да е жесток към разпространителя, но адекватен към зависимия, смята председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров, в. “Сега”, бр. 18.01.2006 г., автор Екатерина Терзиева.

прибягва основно до консултации с психолог, участие в терапевтични групи и малък процент минават през метадонова програма. От данните от проведеното проучване по проекта е видно, че от интервюираните лишени от свобода наркозависими 28,3% от тях заявяват, че не са получили никаква специализирана терапия в затвора, 5,2% от анкетираните са се срещнали с психолог, 3,1% са участвали в терапевтична група, на 1,2% лекар е предписал други лекарства, които могат да помогнат, а 0,4% са участвали в метадонова програма. Едва 20% от интервюираните заявяват, че са доволни от терапиите, прилагани в затвора спрямо тях. Подобно на положението в затворите, тенденция за постоянно увеличаване на броя на лицата, зависими от наркотични вещества, се наблюдава и в следствените арести – по отношение на задържаните под стража. Докато през 2004 г. броят на задържаните наркозависими е бил 860, то през 2005 г. той е 1116, а през 2006 г. – 1287. Макар да престояват за по-кратко време в следствените арести, тези лица най-често именно в тези места преживяват най-кризисния период от болестта си – абстинентния период, и поради това именно там се нуждаят от най-интензивно медицинско наблюдение. Въпреки това тези лица не са обект на терапии в ареста, от една страна, именно защото престояват за по-кратко време, а от друга страна, защото медицинското обслужване в следствените арести е по-лошо от това в затворите. Както става видно от резултатите от анкетите по проекта, 19,1% от задържаните наркозависими въобще не са били преглеждани от лекар след задържането си. Поради това тези лица се намират в още по-неблагоприятно положение по отношение на лечението и медицинските грижи от лицата, намиращи се в затворите. Основен проблем при прилагането на специални мерки към наркозависимите, лишени от свобода, е липсата на обучени и компетентни специалисти, които да работят и прилагат съвременни методи и техники на лечение и рехабилитация. Медицинският персонал няма специална подготовка за работа с наркозависими и прилагане на специални мерки към тях, а на някои места, където има специално обучени лица, те работят на доброволни начала, какъвто е примерът със затвора в гр. Стара Загора. Друг идентифициран проблем е, че няма отделяне на наркозависимите от останалите лишени от свобода. Само на отделни места има обособени сектори за наркозависими, които функци72

онират на принципа на комуната (в затвора в гр. Стара Загора и в затвора в гр. Бургас). На отделни места се прилагат някои съвременни методи и програми на лечение, като например Минесотски модел за лечение и рехабилитация и програмата "Дванадесетте стъпки", разработени за лечение на алкохолизма, наркотичната и други зависимости38. Там, където такива програми се прилагат обаче, са основно резултат на инициативите на затворите и/или неправителствените организации или доброволни дейности на отделни хора. Тези инициативи са по-скоро изолирани случаи, отколкото широко застъпена практика в затворите в България. Много болезнен проблем представлява и липсата на мерки за ресоциализация на наркозависими, лишени от свобода след тяхното напускане на затвора. На практика такова междинно ниво липсва. Проблемен момент е също така липсата на наркотични тестове, на които да се подлагат арестантите и затворниците, както и затруднения при начина на заплащането на тези тестове. Липсата на такива тестове например създава предпоставки разследващите органи да прибягват до разпит на задържаните лица, когато те са под действие на наркотичното вещество. Наличието на преглед от лекар непосредствено или скоро след арестуването донякъде би могло да компенсира този проблем, но както става видно от резултатите от анкетите, 19,1% от задържаните въобще не са били преглеждани от лекар, а 57,5% са били прегледани от лекар едва след превеждането им в следствения арест. Възможността лишените от свобода да си доставят наркотици в пенитенциарните заведения също представлява проблем, свързан с ефективното лечение на наркозависимите. Много висок процент от анкетираните, цели 37.4% от тях, считат, че има възможност за снабдяване и приемане на наркотични вещества в затворите, а 43.8% са отговорили, че няма възможност. Една значителна част от анкетираните – 18.8% отказаха да отговорят, но повечето от тях дадоха ясен сигнал, че има такава възможност. На тези от анкетираните, отговорили утвърдително, бе зададен допълнителен въпрос за начина, по който в затвора се доставят наркотични вещества. Оказа се, че цели 61.9% от запитаните са 38

Създадени от американски специалисти, като заимстван модел от движението "Анонимни Алкохолици" и други подобни движения. В отличие от групите за взаимопомощ, този модел се отличава с професионализъм при решаването на проблема, като се ползват знанията от психологията, психиатрията, социологията и др. науки.

отказали да отговорят на този въпрос, 28.6% са съобщили, че възможностите за снабдяване с наркотици идва от близките отвън, за 4.2% източникът представлява други затворници, а 5.4% споделят, че лишените от свобода се снабдяват с наркотични вещества от самите надзиратели. Отговорните държавни институции правят известни постъпки към промяна на съществуващото положение за подобряване на състоянието на медицинското обслужване и лечение на наркозависими, лишени от свобода, но все още с видимо незадоволителен резултат. През месец май 2006 г. е проведена среща с експерти от различни институции за идентифициране на най-добрите практики по отношение на държавните мерки в тази област, като е заимстван опитът на различни европейски и отвъдокеански страни. Срещата е последвана от обучение, организирано от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на специалисти, които да прилагат горецитирания Минесотски модел за лечение и рехабилитация. Широкото прилагане на тези добри практики и осигуряване на достатъчно обучени специалисти в затворите обаче не са станали все още реалност. Прави впечатление, че в областта на медицинското обслужване и лечението на наркозависимите, лишени от свобода, преди всичко се разчита на самата изолация в затворническите условия като средство за прекъсване на консумацията на наркотици. Много по-малко се набляга на активното лечение и прилагането на съвременни програми и методи. Досега парламентът отхвърля внесените законодателни предложения за приемането на закон за задължителното лечение, който да предвиди прилагането на алтернативни мерки за санкция към наркозависимите извършители на престъпления – вместо присъда да им се налага лечение, да им се дава възможност да постъпят в комуни за лечение, да се изградят специализирани центрове за лечение в цялата страна. Разчитането само на престоя в затворите и недостатъчните мерки, които затворническата администрацията прилага, показват липсата на разумна държавна политика за адекватно справяне с проблема на наркозависимостта.

10. Заключение Наблюдението на дейността на правоприлагащите органи по отношение на наркопрестъпленията и наркоделата бе любопитен и разнороден процес. Изследователите на БХК се сблъскаха с противоречива досъдебна и съдебна практика – непрецизно и понякога несправедливо прилагане на разпоредбите на НПК и НК и в крайна сметка неразбиране от страна на магистратите на проблемите, произтичащи от наличието на наркотична зависимост. Интервюирането на осъдени за наркопрестъпления показа, че относителният дял на лицата, осъдени за организиране, пласиране и разпространение на психоактивни вещества, е незначителен, а осъдените за големи количества най-често са “мулета”, поели риска да пренесат определена пратка срещу определено заплащане. Количественият показател за дейността на правоприлагащите органи – броят на осъдените лица през последните години – дава основание да се направи изводът, че системата работи добре. Ако обаче се анализират предметът на престъплението и социалният профил на осъдените, става ясно, че качественият показател за дейността на правоприлагащите органи е неудовлетворителен. От своя страна, анализът на обвиненията и присъдите показа, че мерките за борба с наркопрестъпленията са съсредоточени преди всичко върху притежанието, а не толкова срещу трафика и разпространението им. Този извод бе потвърден и след наблюдението на съдебни дела, чийто предмет може да се квалифицира като малозначителен – държане на минимално количество вещество, често за лична употреба и с незначителна финансова стойност. Въпреки това скъпоструващата „съдебна машина“ бива задействана на пълен ход. Изследването показа, че съдебната система демонстрира неглижиращо отношение към лицата, страдащи от наркотична зависимост. Поради това тя повече разчита на репресивни мерки, на страха от понасяне на наказателна отговорност и изолацията в затворнически условия, която обаче невинаги води до прекъсване на употребата на наркотици. От друга страна, законодателният дефицит не позволява да бъдат налагани алтернативни мерки на лишаването от свобода, каквито биха могли да бъдат включването в терапевтични програми и прилагането на съвременни методи за борба с наркозависимостта. 75

ВЪПРОСНИК ЗА ИНТЕРВЮИРАНЕ НА ЛИШЕНИ ОТ СВОБОДА, КОИТО СА ОСЪДЕНИ ЗА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА І. ОБЩИ ДАННИ 1. Място за лишаване от свобода: 2. Дата на интервюто: 3. Име на анкетьора: 4. Пореден номер на лицето от общия брой анкетирани: ІІ. ОБЩИ ДАННИ ЗА РЕСПОНДЕНТА 5. Пол: 01. Мъжки 02. Женски 6. Местоживеене: 7. Гражданство: 8. Възраст (навършени години): 9. Семейно положение: 01. Без отговор 02. Неженен/неомъжена 03. Женен/омъжена 04. Вдовец/вдовица 05. Разведен/а 10. Деца (брой): 11. Образование: 01. Висше 02. Висше незавършено 03. Средно специално 04. Средно 05. Основно 06. По-ниско от основно 12. Етническа принадлежност: 01. Без отговор 02. Българин/българка 03. Турчин/туркиня 04. Ром/ромка 05. Друга..............................................................(моля, уточнете) 13. Имахте ли работа при започване на наказателното производство: 01. Без отговор 02. Да 03. Не 14. Какъв Ви беше месечният доход към момента на задържането? 01. Без отговор 02. Нямах доходи 03. Имах - ................. лв. доход 15. Предходно осъждане: 01. Без отговор 76

02. Да, за наркопрестъпление 03. Да, за друг вид престъпление 04. Не ІІI. ДАННИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО 16. Година на извършване на деянието: 17. На колко години бяхте към момента на извършване на престъплението? 01. По-малко от 18 г. 02. Между 18 и 20 г. 03. Между 20 и 22 г. 04. Между 22 и 25 г. 05. Между 25 и 30 г. 06. Между 30 и 40 г. 07. Повече от 40 г. 18. Заради какво бяхте задържан (предмет на престъплението)? 01. Марихуана 02. Кокаин 03. Хероин 04. Амфетамини 05. Прекурсори 06. Съоръжения и материали за производството на наркотични вещества 07. Друго 19. За какъв размер на наркотично вещество? ...................... 20. Употребявахте ли наркотик към момента на извършване на престъплението? 01. Без отговор 02. Употребявах, но не бях зависим 03. Зависим бях 04. Не IV. ДАННИ ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО ОТ ПОЛИЦИЯТА 21. Бяхте ли арестуван от полицията и задържан в РПУ-то? (по ЗМВР) 01. Без отговор 02. Не 03. Да, арестуваха ме у нас 04. Да, на местопрестъплението 05. Да, на друго място 06. Да, извикаха ме и ме задържаха 07. Да, предадох се сам в полицията 22. Как полицаите установиха, че имате наркотик в себе си? (ако е държал наркотик). Тук отбележете с колко човека е бил, къде са го обискирали – вън или във РПУ-то, какъв протокол са му съставили – за обиск или доброволно предаване. 23. При арестуването в РПУ-то обясниха ли Ви, че имате възможност да информирате лице по Ваш избор относно арестуването? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Не съм бил арестуван 77

03. Да 04. Не 24. Докато бяхте в РПУ-то - Вие или някой от Ваше име – уведоми ли посоченото от Вас лице за арестуването Ви? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Не съм бил арестуван в полицията 03. Дадоха ми възможност аз лично да го уведомя по телефон 04. Дадоха ми възможност аз лично да му пиша 05. Полицай се обади по телефон на лице, посочено от мен 06. Лице по мой избор бе уведомено писмено от полицията 07. Лицата, които бих искал да уведомя, вече знаеха 08. Лицата бяха уведомени по друг начин 09. Не помня как стана, но лицата бяха уведомени 10. Не 25. По време на арестуването спрямо Вас беше ли употребена физическа сила/ помощни средства, или не? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Не съм бил арестуван 03. Не 04. Да, при задържането 05. Да, вътре в полицейското управление 26. Подавали ли сте оплакване за употреба на физическа сила/помощни средства или не? 01. Без отговор 02. Не е имало употреба на физическа сила/помощни средства 03. Да, лично 04. Да, чрез адвокат 05. Не 27. След арестуването бяхте ли прегледан от лекар/фелдшер и кога? 01. Не съм бил задържан 02. Не съм преглеждан от лекар изобщо 03. Бях прегледан от лекар/фелдшер още в полицейското управление 04. Бях прегледан съм от лекар/фелдшер едва след като ме преведоха в следствения арест 05. Прегледаха ме и в полицейското управление, и в следствения арест Тук: Отбележи какъв е бил лекарят, който е извършил прегледа, ако е имало такъв (на ареста, личен лекар, съдебен медик и пр.) V. ДАННИ ЗА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО 28. Какво точно обвинение Ви повдигнаха на досъдебното производство - член от НК и предложение: (всеки верен) 01. По чл. 354а – произведе или преработи 02. По чл. 354а - придобие 03. По чл. 354а – разпространява 04. По чл. 354а – съхранява 05. По чл. 354а – държи 06. По чл. 354а – превозва, пренася 07. По чл. 354б – склонява някого към употреба 78

08. По чл. 354в – засява и отглежда опиев мак или коноп 09. По чл. 242 – пренасяне през границата на наркотици/прекурсори/ съоръжения или др. 29. Когато Ви повдигнаха обвинението, каква мярка за неотклонение Ви наложиха? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Подписка 03. Гаранция 04. Домашен арест 05. Задържане под стража 06. Гаранция, но бях задържан, защото не е внесена 30. Кога Ви изправиха пред съдия за гледане на мярката Ви? 01. Без отговор 02. Не съм бил задържан с мярка „задържане под стража“ 03. Един ден след задържането 04. Два дни след задържането 05. Три дни след задържането 06. Четири дни след задържането 07. Не са ме изправяли пред съдия 31. Изменяна ли е мярката ви за неотклонение, или не? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Да, в по-лека 03. Да, в по-тежка 04. Не 32. Колко дълго бяхте задържан в ареста? (с мярка „задържане под стража“) 33. Имахте ли защитник по време на досъдебното производство? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Не 03. Да, през цялото време 04. Да, част от времето 34. Каква беше причината да нямате защитник? 01. Без отговор 02. Имах защитник 03. Нямах пари да си наема 04. Нямах нужда 05. Не намерих подходящ 06. Освободих го 35. Колко често имахте възможност да ползвате услугите на защитника си? (Само един отговор) 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. На всички следствени действия, в които съм участвал 04. Само на някои следствени действия 05. Не е участвал изобщо 36. Присъствал ли е Вашият защитник по време на разпитите Ви, или не? (Само един отговор) 01. Без отговор 79

02. Не съм имал защитник 03. Да, на всички 04. Да, но не на всички 05. Не е присъствал изобщо 37. Бяхте ли подложени на грубо и унизително третиране по време на разпит, или не? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Обиди 03. Плесници/юмруци 04. Псувни 05. Заплахи 06. Продължително разпитване 07. Пренебрежително отношение 08. Плюене 09. Друго............................................................(моля, уточнете) 10. Не 38. Колко продължи досъдебното производство? 01. Без отговор 02. До 2 месеца 03. До 6 месеца 04. До 1 година 05. До 2 години 06. Над 2 години VІ. ДАННИ ЗА ФАЗИТЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО 39. Кой съд разгледа делото Ви? Районен съд – гр. .............(важало е само за престъпления по чл. 242) Окръжен съд – ... (за престъпления по чл. 354) 01. Благоевград 02. Бургас 03. Варна 04. Велико Търново 05. Видин 06. Враца 07. Габрово 08. Добрич 09. Кюстендил 10. Кърджали 11. Ловеч 12. Монтана 13. Пазарджик 14. Перник 15. Плевен 16. Пловдив 17. Разград 18. Русе 19. Силистра 20. Сливен 80

21. Смолян 22. Софийски градски съд 23. Софийски окръжен съд 24. Стара Загора 25. Търговище 26. Хасково 27. Шумен 28. Ямбол 40. Какво точно бе обвинението в обвинителния акт (член от НК и предложение): 01. По чл. 354а – произведе или преработи 02. По чл. 354а - придобие 03. По чл. 354а – разпространява 04. По чл. 354а – съхранява 05. По чл. 354а – държи 06. По чл. 354а – превозва, пренася 07. По чл. 354б – склонява някого към употреба 08. По чл. 354в – засява и отглежда опиев мак или коноп 09. По чл. 242 – пренасяне през границата на наркотици/прекурсори/ съоръжения или др. 41. За какво точно Ви осъдиха - член от НК и предложение: (всеки верен) 01. По чл. 354а – произведе или преработи 02. По чл. 354а - придобие 03. По чл. 354а – разпространява 04. По чл. 354а – съхранява 05. По чл. 354а – държи 06. По чл. 354а – превозва, пренася 07. По чл. 354б – склонява някого към употреба 08. По чл. 354в – засява и отглежда опиев мак или коноп 09. По чл. 242 – пренасяне през границата на наркотици/прекурсори/ съоръжения или др. 42. Колко години лишаване от свобода Ви бе наложено:........... Тук се отбелязва само присъда по наркопрестъплението. 43. Каква глоба Ви бе наложена? ......................... 44. Каква беше присъдата на въззивната инстанция? 01. Без отговор 02. Оправдателно решение 03. Присъдата на първоинстанционния съд беше потвърдена 04. По-лека от тази на първоинстанционния 05. Не съм обжалвал 06. Обжалвах, но извън срока 07. По-тежка от тази на първоинстанционния 45. Каква беше присъдата на ВКС? 01. Без отговор 02. Присъдата на въззивния съд беше потвърдена 03. По-лека от тази на въззивния 04. Не съм обжалвал 05. Обжалвах, но извън срока 45. Сключихте ли споразумение? 81

01. Без отговор 02. Да 03. Да, но след като съдът предложи промени 04. Не, защото съдът не го одобри 05. Не 47. Кога присъдата влезе в сила? Тук се отбелязва кога влиза в сила, а не кога е постановена. 48. Били ли сте оправдаван от съда по други обвинения преди? (Въпросът включва и малозначителност на извършеното престъпление по чл. 9, ал. 2 НК, и освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна глоба по 78а НК.) 01. Без отговор 02. Да, за наркопрестъпление 03. Да, за друго престъпление 04. Не 49. Ако сте бил оправдаван – кога? VІІ. ДАННИ ЗА ЗАЩИТНИКА НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО 50. Разполагахте ли със защитник пред първата съдебна инстанция, или не? 01. Без отговор 02. Да, упълномощен 03. Да, служебен 04. Не 51. Ако не - каква беше причината да нямате защитник? 01. Без отговор 02. Имах защитник 03. Нямах пари да си наема 04. Нямах нужда 05. Не намерих подходящ 06. Освободих го 52. Колко често ползвахте услугите на защитника на първата съдебна инстанция? 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. На всички съдебни заседания 04. Само на някои съдебни заседания 53. Бяхте ли се виждали със защитника и подготвяли държането (поведението) Ви в съдебната зала? 01. Без отговор 02. Да 03. Не 54. Доволен ли сте от начина, по който защитникът Ви се държеше по време на първата съдебна инстанция? 01. Без отговор 02. Общо взето, да 03. Общо взето, не 55. Разполагахте ли със защитник пред втората съдебна инстанция, или не? 01. Без отговор 82

02. Да, упълномощен 03. Да, служебен 04. Не 56. Колко често имахте възможност да ползвате услугите на защитника си на втората съдебна инстанция? 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. На всички съдебни заседания 04. Само на някои съдебни заседания 57. Бяхте ли се виждали със защитника и подготвяли държането (поведението) Ви в съдебната зала? 01. Без отговор 02. Да 03. Не 58. Разполагахте ли със защитник пред третата съдебна инстанция, или не? 01. Без отговор 02. Да, упълномощен 03. Да, служебен 04. Не VIII. ДАННИ ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО В ЗАТВОРА 59. С кого живеете в килията, в която сте настанен? 01. Само с лица, осъдени за наркопрестъпления 02. В килията ми има всякакви 03. Сега съм с лица, осъдени за наркопрестъпления, но в миналото бях в обща килия 04. Преди бях в обща килия, сега – с осъдени за наркопрестъпления 60. С кого сте в групата? 01. Само/предимно с лица, осъдени за наркопрестъпления 02. В групата ми има всякакви 03. Сега съм с лица, осъдени за наркопрестъпления, но в миналото бях в обща група 04. Преди бях в обща група, сега – с осъдени за наркопрестъпления 61. Как се отнасят с Вас в затвора в сравнение с останалите лишени от свобода във и извън Вашата група? 01. Без отговор 02. По-добре, отколкото с другите, осъдени за наркопрестъпления 03. По-добре, отколкото с другите, осъдени за други престъпления 04. По горе-долу същия начин, както с осъдените за наркопрестъпления 05. По горе-долу същия начин, както с осъдените за други престъпления 06. По-зле, отколкото с другите, осъдени за наркопрестъпления 07. По-зле, отколкото с другите, осъдени за други престъпления Моля, опишете как точно, ако отношението се различава: 62. Обсъждате ли Вашето сегашно състояние или Вашите перспективи след освобождаването с представители на администрацията? (Вкл. предсрочно освобождаване/проблеми в затвора/ консултации/правни въпроси.) 01. Без отговор 02. Не 83

03. Да, но рядко 04. Да, понякога 05. Да, редовно 63. Работите ли? 01. Не 02. Предложиха ми работа, но не я приех 03. Не са ми предлагали работа, въпреки че поисках 04. Работя 05. Работил съм преди 64. Платихте ли глобата, която Ви е наложена с присъдата? 01. Без отговор 02. Нямах наложена глоба 03. Да, частично 04. Да, изцяло 05. Не, никаква част не съм платил IX. ВЪПРОСИ ЗА НАРКОЗАВИСИМИ 65. Ако сега сте (или сте били преди) наркозависим, каква специализирана терапия сте получили в затвора? 01. Без отговор 02. Не съм и никога не съм бил зависим 03. Никаква, макар че съм имал нужда 04. Никаква, не съм имал нужда 05. Срещи с психолог 06. Участие в терапевтична група 07. Лекар ми предписва други лекарства, които могат да помогнат (симптоматична) 08. Метадонова програма 09. Друга - каква................................... 66. Доволен ли сте от терапията в затвора? 01. Не 02. Да 03. Без отговор 67. Какво трябва да се промени, за да се подобри терапията? ............................ 68. Имали ли сте тежки пристъпи на абстиненция в затвора? 01. Не съм наркозависим 01. Не 02. Да 03. Без отговор 69. Доволен ли сте от медицинското обслужване в затвора? 01. Не 02. Да 03. Без отговор X. ДАННИ ЗА КОРУПЦИОННИ ПРАКТИКИ 70. Смятате ли, че има възможност за приемане на наркотици тук? 01. Не 84

02. Да 03. Без отговор 71. Ако да – знаете ли как затворниците се снабдяват с наркотици? 01. Без отговор 02. От близки отвън 03. От други затворници 04. От надзирателите 72. Вие бихте ли употребявали? 01. Не 02. Да 03. Без отговор 73. Вашият защитник опитвал ли се е да посредничи за даване на пари или други неща в замяна на освобождаване или облекчаване на положението? (Всеки верен отговор) 01. Без отговор 02. Не съм имал защитник 03. Да, в РПУ-то 04. Да, на досъдебната фаза 05. Да, на първа инстанция фаза 06. Да, на горните инстанции 07. Не 74. От задържането Ви до сега получавали ли сте предложения да дадете пари или друга ценност/услуга в замяна на освобождаване или облекчаване на положението Ви? 01. Без отговор 02. Да, по време на полицейското задържане 03. Да, на досъдебното производството 04. Да, на съдебното производство 05. Да, в затвора 06. Не 75. Ако да – кой направи такова предложение? 01. Без отговор 02. Полицай 03. Дознателят/Следователят 04. Прокурорът 05. Съдията 06. Надзирателя в затвора 07. Защитникът ми (включва по негова инициатива или по покана на някой от горепосочените) 08. Някой посредством Ваш близък/познат 09. Не знам от кого беше предложението 10. Не съм получавал предложение 11. Друго лице

Осъден

2*0,43 г и 9 г/

Оправдан Споразумение

48 лв. Коноп и опиум 102 г Хероин Служебен

6 16.03.2007 СРС 354а, ал. 3, т. 1 7 16.03.2007 СРС 354а, ал. 3, т. 1 8 27.03.2007 СРС 354а Хероин

0,03 г/19,50 лв. Отложено

60 г

Отложено 4 бр./

Служебен

5 14.03.2007 СРС

таблетки морфин

Отложено

53 г

4г

Марихуана

10 лв.

Осъден

2 кг

Марихуана Марихуана

Развитие

Вид наркотично Количество/ вещество стойност лв.

Упълномощен Хероин

Защитник

4 12.03.2007 СРС

2 15.01.2007 СГС 354а придобиване и държане в съучастие) 3 26.02.2007 СРС

№ Дата на Съд Обвинен по гледане чл.от НК на делото 1 07.11.2006 САС 354а

Наблюдавани дела в софийски съдилища

Таблица за хода на наблюдаваните дела

Подсъдимият не живее на посочения адрес за призоваване Замяна на съкратеното съд. следствие Подсъдимият иска да упълномощи свой адвокат Недоказване на вина 9 м. ЛОС и 1000 лв. глоба Нередовно призоваване на подсъдимия

10 г. ЛОС от Перн. ОС намалено на 3 г. ЛОС от САС Глоба 700 лв.

Причина /присъда

Осъден

0,07г/6.30 лв., 0,05г/4.50 лв., 0,20г/18 лв. 4,23г

Упълномощен Марихуана

18 10.05.2007 СРС 354а/ държане/

Марихуана

Служебен

17 07.05.2007 СРС 354а (държане)

Хероин 15 12.04.2007 СРС 354а,ал.5,вр. Служебен ал.3,т.1 16 13.04.2007 СРС 354а Упълномощен Хероин и амфетамин

Амфетамин

0,85 г/

Споразумение

1,95 г хероин и 0,35г амфетамин (обща стойност 135.30 лв.) 1,8 г/10.80 лв.

Споразумение

Отложено

Осъден

Отложено

0,36 г/18 лв.

0,09 г/2.70 лв.

Отложено

0,05 г/3.25 лв.

Служебен

Хероин

0,059 г и 0,012 /4 Оправдан лв.

Споразумение

Отложено

1г

Упълномощен Марихуана

14 12.04.2007 СРС 354а, ал. 5, Служебен вр. ал. 3, т. 1

12 11.04.2007 СРС 354а, ал. 5 (маловажен случай) 13 12.04.2007 СРС 354а

9 28.03.2007 СРС 354а Упълномощен Хероин (държане) 10 30.03.2007 СРС 354а Служебен Хероин (придобиване и държане) 11 03.04.2007 СРС 354а, ал. 3, Упълномощен Хероин т. 2

Подсъдим. не носи документ за самоличност 8 м. ЛОС с 3 г. изпитателен срок

6 м. ЛОС условно с 3 г. изпитателен срок

1 г. ЛОС и 1000 лв. глоба 4 м. ЛОС условно с 3 г. изпитателен срок Липса на доказателства Нередовно призоваване на подсъдимия Неявяване на подсъдимия (съкратено съдебно следствие) 100 лв. глоба (под минимума)

Неявяване на защитника

09.02.2007 ПРС 354а

Служебен

Упълномощен

08.02.2007 ПРС 354а

Служебен

11 23.02.2007 ПРС 354а

05.02.2007 ПРС 354а

Упълномощен

----------Упълномощен

31.01.2007 ПРС 354 а

9 22.02.2007 ПРС 354а 10 23.02.2007 ПРС 354а

19.01.2007 ПРС 354 а

Хероин Единият подсъдим има и служебен, и упълномощен, а другият служебен Служебен -------

19.01.2007 ПРС 354 а

Упълномощен

19.01.2007 ПРС 354а

Хероин

--------Хероин

Хероин

Не се явява

Вид наркотично вещество Хероин

Съд Обвинен по № Дата на чл. от НК гледане на делото 1 28.12.2006 ПРС 354а

Защитник

Отложено

Осъждане

0,0964 г / Осъден 8,68 лв. 3 пакетчета Осъден / споразумение 0,0109 г / Отложено 1.79 лв. 2 дози Осъден / споразумение ------Отложено 0,0318 г / 2, Осъден / 86 лв. съкратено следствие 0,1092 г / Споразумение 9,83 лв.

---

12 двойни дози

Количество/ Развитие стойност в лв. 0,0109 г / Отложено 1.79 лв. 0,0109 г / Отложено 1.79 лв.

Наблюдавани дела в Пловдивския районен съд

Таблица за хода на наблюдаваните дела

10 м. ЛОС условно с 3 г. изпитателен срок

Съдията е в болнични 700 лв. глоба

Назначена е нова експертиза 6 м. с 3 г. условно

6 м. с 3 г. условно

Подсъдимият не е редовно призован – лекувал се в комуна Глоба 500 лв.

Обвинителният акт е бил връчен в деня преди делото Единият подсъдим получи 6 м. Л. Св, а другият 7 м.

Не се явява подсъдимият

Причина / присъда

Упълномощен Служебен

15 12.03.2007 ПРС 354а

16 12.03.2007 ПРС 354а, ал. 5

17 15.03.2007 ПРС 354а (държане) 18 16.03.2007 ПРС 354а (държане)

Упълномощен Упълномощен Упълномощен

22 25.04.2007 ПРС 354а

23 03.05.2007 ПРС 354а (държане)

Упълномощен

21 05.04.2007 ПРС 354а (държане)

19 19.03.2007 ПРС 354а (държане) 20 22.03.2007 ПРС 354 а (държане)

Упълномощен

14 06.03.2007 ПРС 354а, ал. 5

Упълномощен

Подсъдим 3 упълномощен Упълномощен

Осъдени / съкратено следствие

Подсъдим 1 и 2 – 11 м. и 29 дни – строг режим

Споразумение Пробация 6 м.

Подсъдим 3 – 10 м. Общ режим Хероин 0,0805 г Осъден / съкр 1000 лв. глоба /7.24лв. следствие Хероин 0.1951 г /17, Отложено Назначена е експертиза 56 лв. Амфетамин 0,0684 г / Осъден 700 лв. глоба 2.80 лв. Хероин 0,0465 г Осъден / 3 м. ЛОС /4.19 лв. споразумение Хероин 0, 095 г на Споразумение 7 м. ЛОС с 3г.изпитателен стойност 6, срок 50 лв. Не се явява ВЛ, делото не 0,0109 г / Отложено Хероин е изяснено 1.79 лв. 6 м. ЛОС с 3 г. изпитателен Осъден / 0,5 г на Хероин стойност 36 споразумение срок лв. Назначена е Хероин 0,0109 г / Отложено допълнителна съдебно1.79 лв. психиатрична експертиза Назначена е тройна 0.1951 г Отложено Хероин експертиза /17,56 лв. 1 година ЛОС с 3 г. Хероин 0,0109 г / Осъден изпитателен срок и 2000 1.79 лв. лв. глоба

12 23.02.2007 ПРС 354а Упълномощен Марихуана 1,067 г непълнолетен 8, 0367 г / 13 26.02.2007 ПРС 354а, ал. 3, Подсъдим 1 и 2 Хероин – Служебен; 723.38 лв. предл. 1

Упълномощен Хероин 21.03.2007 БОС 354а (разпространение)

Упълномощен Канабис 2 дози

12 г

Причина /

Отложено

Неполучен препис от обвинителния акт от подсъдимия

присъда Предварително е постигнато споразумение от страните, но съдът не го одобрява поради неприлагане на експертиза по чл. 144, ал. 2, т. 4 Споразумение Глоба 500 лв.

Вид Количество/ Развитие наркотично стойност лв. вещество Хероин 1 доза Отложено

20.03.2007 БОС 354а (държане)

354а (държане)

Защитник

Обвинение по чл. от НК

Дата на Съд гледане на делото 15.03.2007 БРС

№

Наблюдавани дела в благоевградски съдилища

Таблица за хода на наблюдаваните дела

Съдържание Увод......................................................................................................................3 Описание на проекта ........................................................................................ 11 Общ преглед на законодателната политика и на дейността на правоприлагащите органи срещу наркоинвазията ...................................14 Социален и демографски профил на осъдените за престъпления, свързани с наркотични вещества ....................................................................28 Специфика на обвиненията по чл. 354а и 242 НК и тяхното изменение в хода на наказателното производство ..........................................................45 Съкратено съдебно следствие и споразумение по наркодела ..................... 47 Какво показа наблюдението на наказателния процес по наркодела? ......... 51 Корупционни практики в наказателния процес по наркодела .......................64 Затвор или лечение .........................................................................................70 Заключение .......................................................................................................75 Приложение 1 Въпросник за интервюиране на лишени от свобода, които са осъдени за наркотични вещества ....................................................76 Приложение 2 Таблица за хода на наблюдаваните дела в софийски съдилища ................ 86 Таблица за хода на наблюдаваните дела в Пловдивския районен съд ....... 88 Таблица за хода на наблюдаваните дела в благоевградски съдилища....... 90