Подбуждане към насилие, дискриминация и омраза чрез словото на омраза София, 17 декември 2009 г.
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Определение - източници • Съвет на Европа: – Препоръка № R (97) 20 на КМ – Гюндюз срещу Турция (2003) – ДП-КПКП
• ООН – МПГПП – чл. 20, т. 2 – КПРД – чл. 4
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Определение - съдържание - Препоръка № R (97) 20, 1997 г.: Всички форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават расовата омраза, ксенофобията, антисемитизма или другите форми на омраза, основана на нетолерантност, включително такава, изразена чрез агресивен национализъм, дискриминация и враждебност. - Насилието - Другите признаци
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Международноправни норми на ООН за контрол върху словото на омразата
• Чл. 20, т. 2 от МПГПП: Забранява се проповядването на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие. • Чл. 4 от КПРД: В допълнение - наказва се разпространение на идеи и подпомагане на расистка дейност; задължение за забрана на организации • ДП-КПК: В допълнение – наказва се публичната обида и разпространяването на материали, които отричат, минимизират или оправдават геноцид и престъпления срещу човечността
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
“Меко право” - 1 • Общите препоръки на КтПРД – забраните са съобразени със свободата на словото; изискване за криминализация • Резолюция 1510 на ПАСЕ, 2006 г.: наказването за богохулство може ограничи свободата на словото • Препоръка 1805 на ПАСЕ, 2007 г.: религиозните общности следва да са търпими към критика Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
“Меко право” - 2 • ЕКПН, Обща препоръка № 7: криминализиране на публичното подбуждане към насилие, омраза и дискриминация; на публичните обиди, клевети и заплахи на расова и религиозна основа • Гюндюз срещу Турция: „Толерантността и уважението към равното достойнство на всички човешки същества формира основата на демократичното плуралистично общество. След като това е така, като въпрос на принцип може да се смята за необходимо в някои демократични общества да се санкционира и дори да се вземат превантивни мерки спрямо всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност (включително религиозна нетолерантност)”
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Юриспруденция на КтПРД по преглед на доклади по страни • Липса или неадекватно наказателно законодателство за наказване на пропагандирането и подбуждането • Толериране на расистки организации • Липса на мерки срещу държавни служители, които си служат със слово на омраза • България (2008) – необходимост от ефективни мерки за санкциониране на организации, медии и политически партии
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Юриспруденция на КтПРД по индивидуални жалби • Л. К. срещу Холандия (1993): Нарушение заради отказ да се накаже подбуждане към дискриминация и насилие над чужденци • Еврейската общност на Осло и др. срещу Норвегия (2005): Нарушение заради отказ да се накаже расистко слово, изказано на митинг • ЦС на немските роми и синти срещу Германия (2008): Няма нарушение поради това, че административната санкция за расистко слово на полицейски служител е достатъчна
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Юриспруденция на КПЧ по преглед на доклади по страни • Загриженост за толериране на словото на омраза • Прилагане на нормите на наказателното законодателство • Разширява обхвата на словото на омраза към други признаци – сексуални малцинства (във вр. с член 26 от МПГПП)
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Юриспруденция на КтПРД по индивидуални жалби • Мария Василари срещу Гърция (2009 г.): не е ясно дали може да има позоваване на чл. 20, т.2 в индивидуална жалба • Д.Р.Т. и партия У.Д. срещу Канада (1983 г.): прекратяване на достъпа до телефонната система е оправдан когато се разпространява антисемитско послание • Рос срещу Канада (2000): Преместването на учител-антисемит на друга длъжност е оправдано дори когато не изразява възгледите си в час • Форисон срещу Франция (1996): Отричането на газовите камери не е защитено слово и може да бъде санкционирано с глоба Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
ЕСПЧ – Недопустимост поради злоупотреба с право (член 17) • Глимервен и Хагенбек срещу Холандия (1979): Две седмици затвор и лишаване от право да се кандидатират за избори е оправдано за подбуждане към дискриминация срещу имигранти • Норууд срещу Великобритания (2004): Публична словесна атака срещу мюсюлманите оправдава глоба от 300 лири • Гароди срещу Франция (2003): Отричането на Холокоста оправдава условно лишаване от свобода и голяма глоба Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
ЕСПЧ – слово на омразата, ограничаването на което е оправдано по член 10
• Х. срещу Австрия (1963): Девет месеца затвор за неонацистка дейност е оправдано ограничение • Институтът Ото Премингер срещу Австрия (1994): Конфискуване на богохулен филм е оправдано • Уингроув срещу Великобритания (1996): Отказ от лиценз на богохулен филм е оправдано Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Нарушения на член 10 в случаи на санкции на национално ниво • йерсилд срещу Дания (1994): Наказване на журналист, който е дал думата на расисти след като се е разграничил, е нарушение • Гюндюз срещу Турция (2003): Защитата на шериата и отричането на политическата демокрация без призоваване към насилие не е слово на омраза
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
Американският подход • Бауърней срещу Илиной (1992): Груповото оклеветяване на расова група е забранено • Р.А.В. срещу Сейнт Пол (1992): Наказването на запалване на кръст в двора на чернокож е съдържателна и мирогледна дискриминация • Вирджиния срещу Блек (2003): Запалването на кръст може да се накаже ако е “истинска заплаха” Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org
край
Български хелзинкски комитет www.bghelsinki.org