Градски стандарт by Association of Bulgarian Urban and Regional Planners

градски СТАНДАРТ

гр

адски

ТА Р Н ДА

проект „СЪЗДАВАНЕ НА СТАНДАРТ ЗА ОЦЕНКА И МОНИТОРИНГ НА КАЧЕСТВОТО НА ГРАДСКАТА СРЕДА“ София, България Съюз на урбанистите в България 2017 г.

СЪЗДАВАНЕ НА СТАНДАРТ ЗА ОЦЕНКА И МОНИТОРИНГ НА КАЧЕСТВОТО НА ГРАДСКАТА СРЕДА

Съюз на урбанистите в България София, 2017 г. 2

Проект „Създаване на стандарт за оценка и мониторинг на качеството на градската среда“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017 от СУБ в партньорство с район “Средец” на СО и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Mненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.

Екип на проекта Съюз на урбанистите в България Ирина Мутафчийска Мая Митева Васил Маджирски Ангел Буров Невена Германова Магдалена Кирчева Мила Йолова Деспина Кънева Мария Иванова Теодора Солакова Магдалина Чавдарова

Университет по архитектура, строителство и геодезия доц. Милена Ташева Столична община - район „Средец“ Мария Ачкова гл. арх. Жанета Колева Доброволци Жозеф Зер Асер Ивана Андонов Полина Тодева Ели Начкова Елена Стоянова Йоанна Димитрова Станимира Николова

СЪДЪРЖАНИЕ I. Проект „Създаване на стандарт за оценка и мониторинг на качеството нa градската среда“..............................................................................................6 II. Структура и съдържание на тематичните области на Градския стандарт.................................................................................................................14 III. Демонстрационно тестване на Стандарта.............................................24 IV. Насоки за прилагане на Стандарта........................................................32 V. Приложения...............................................................................................40 1. Приложение 1 - Списък от свързана нормативна уредба.....................41 2. Приложение 2 - Форма за описание на отделните теми......................47 3. Приложение 3 - Стандарт за мониторинг и оценка на градската среда....................................................................................................................48 4. Приложение 4 - Тематични области.......................................................57 4.1. Здравословна среда...........................................................................57 4.2. Сигурна среда.....................................................................................63 4.3. Усторена среда...................................................................................75 4.4. Жизнена среда....................................................................................87 4.5. Характерна среда............................................................................... 97 5

I. ПРОЕКТ „СЪЗДАВАНЕ НА СТАНДАРТ ЗА ОЦЕНКА И МОНИТОРИНГ НА КАЧЕСТВОТО НА ГРАДСКАТА СРЕДА“

Темата за градската среда е артикулирана често и по-много поводи в публичното пространство, в университетите, сред експерти и администрация. Правото на град все повече навлиза в градския дневен ред и в България. Особено актуален е въпросът за процеса, чрез който се води диалог, вземат се решения, реализират се намеси в града, участва се и се ползва градът. Трансформациите, на които сме свидетели, имат отношение към управлението, планирането, реализирането на проекти и поддръжката на градската тъкан, включването на нови участници и функции. Предвид комплексността и сложността на града и ограничението на ресурсите, мобилизирането и въвличането на публична енергия и едновременно с това повишаване ефективността и ефикасността на вземаните решения е логична цел. Мотивите за избор на проектната идея са базирани на възможността да бъдат приложени иновативни

практики за оценка и мониторинг на градската среда, които да залегнат като стандарт в работата на Столична община в процеса на планиране и проектиране. В основата е концепцията, че това ще допринесе за надграждане на съществуващите методи, прилагани при подготовката и реализацията на планове и проектни разработки на устройствени и инвестиционни инициативи. Базирайки се на мъдростта, натрупана от проекта Сподели Квартала – „Модел за споделено развитие на жизнена градска среда. Улица „Цар Иван Асен II“ и ж.к. „Яворов“, където основният фокус беше създаването на иновативен и приложен модел за развитие на градската среда с широко гражданско участие, следващата стъпка предприета от Съюза на урбанистите в България и партньори е разработването на настоящия проект. Проект, целящ създаването на условия за натрупване на информация за градската среда в процеса на мониторинг, така че тя да покрива няколко важни за града и хората

направления. Натрупаната и периодично и/или постоянно обновяваната информация, следва да позволява използването ѝ както за оценка на качествата на средата и за вземане на стратегически решения, така и като изходна информация за устройствено планиране и инвестиционно проектиране в бъдеще. И ако трябва да свържем „новия“ проект със „стария“, то натрупаните информация и анализи са платформата, на която да стъпи планирането на споделено развитие и чрез изградената и поддържана през инструментариума на „новия“ проект основа, общността и местните власти да могат да проследяват в реално време резултатите и въздействието на взаимно заложените политики и мерки. И благодарение на възможността за наблюдение и оценка, да се редактират, премахват и/или добавят цели, режими, мерки, проекти или действия към вече планираните. Успехът на модела „Сподели Квартала“ ни насърчи да мислим и работим в тази посока и 7

да заложим на такава голяма по обем и отговорност работа. Смисълът на подобно усилие е да обхване територията на Столичния град без ограничение от вида устройствена зона и/или вида територия. Обхватността на събираната информация изисква много сериозен времеви, експертен и финансов ресурс и именно за това, поставянето на методически издържан, стабилизиран и съгласуван с операторите на данни, с местните власти, проектантите и гражданите инструментариум е изключително важно. По тази причина продуктът от проекта е именован Стандарт – Градски стандарт. От една страна, това е стандарт, който стабилизира темите, рамкира и коментира правилата за набиране, събиране и визуализане на информацията, обезпечаваща наблюдението. А от друга, повдига въпросите за посоката и съдържанието на оценката на градската среда, за критериите и техните стойности в избраните направления. Именно критериите за оценка имат ключово значение 8

за обособяването и приемането на Градския стандарт. В проекта, критериите са търсени в сферата на здравословна, сигурна, устроена, жизнена и характерна градска среда. Темата за наблюдението и оценката е особено актуална в контекста на междинните оценки на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град София и Общинския план за развитие на Столична община, както и в процеса на разработване на Визия за София и актуализирането на Общия устройствен план на Столична община. ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА От казаното по-горе, логично следва основната цел на проекта и тя е „Създаване на стандарт за оценка и мониторинг на качеството на градската среда“. Три специфични цели подпомогнаха процеса на постигането и качествено завършване на Стандарта – позоваването на база от утвърдени методи, съществуващи условия и възприети цели; постигането на връзка между качествата на град-

ската среда и нейните потребители и двупосочен обмен на знания с местната администрация и други заинтересовани страни. ПРИНЦИПИ В самото начало на проекта за създаване на Градски стандарт, успоредно с целеполагането, са дефинирани основни принципи, които водят към успешното му финализиране. Сред тях са приемственост по отношение възприетите в Столична община цели за градско развитие и въведените системи за мониторинг и оценка и задълбоченост при изследване на добрите практики и нормативната база. Задължителен елемент бе използването на научни подходи и методи, в това число и при широкото включване и консултациите на заинтересованите от качеството на градската среда страни. Заложихме на иновативност, семпли съдържателни решения и креативност в представянето.

ПОДХОД Подходът при реализирането на проекта се базира на натрупаното експертно знание в екипа на проекта, както и на вярата в големия потенциал, опит и мъдрост, до които може да се достигне, изследвайки установени добри практики и методически подходи в професионалните полета на предмета на проекта. По този начин е изградена основната съдържателна матрица на Градския стандарт. Успехът на подобен проект зависи от степента на припознаване на целите и подхода му от максимално широк кръг заинтересовани страни и най-вече от местната власт и именно това е заложено при взаимодействието със заинтересованите страни. Чрез работилниците, интервютата и консултациите е направена проверка за необходимостта от подобен инструмент и за мястото му в системата на планиране на

Столична община, обсъдени са съдържанието му и бариерите пред неговото създаване и прилагане. Преди окончателното завършване, Градският стандарт е приложен тестово за конкретна територия в обхвата на район Средец. Вдъхновение от световния и европейски опит В процеса на подготовка на създаване на Стандарта за оценка и мониторинг на качеството на градската среда, нашият екип проведе изследване върху разработени и приложени примери за методически стандарти в световната и европейска урбанистична практика. Във фокуса на проучването попадат: системите от индикатори и критерии за оценка на градско и по-ниско равнище; ръководства и насоки за измерване и оценка на градския дизайн, безопасната и здравословна градска среда; стандарти за управление на данни и статистика; строителни стандарти и др. Сред

примерите, взети под внимание са: ▪▪ Европейска Директива 2007/2/ ЕО INSPIRE1: уреждаща създаването на Инфраструктура за пространствена информация на ЕО в областта на околната среда, транспонирана в българското законодателство чрез Законът за достъп до пространствени данни. ▪▪ Методологически наръчник за градски статистики2: събирането и анализа на данни за градовете и тяхното сравнение като ключов елемент за тяхното управление и развитие. ▪▪ Индикатори за устойчиви градове3: индикаторите като инструмент за наблюдение и управление на социоикономическото, и екологичното въздействие от градското развитие. ▪▪ Референтна рамка за устойчиви градове (Reference Framework for Sustainable Cities)4: европейска визия за широка основа от цели и индикатори в пет основни измерения, включващи и пространственото измерение, както и фокус върху необлагодетелстваните квартали, 9

фокус на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове от 2007г. и последвалия процес довел до засилването на интегрираното градско планиране в Европа. ▪▪ Стандарт за устойчива и издръжлива инфраструктура SURE5: интегриране на ключови критерии в двете основни направления „устойчивост“ и „издръжливост“, въвеждайки над 60 критерия за управление, социални и екологични аспекти. ▪▪ Доклад на Британския кралски институт по архитектура (RIBA) “City Health Check”6: изследване и наблюдение на взаимовръзките между човешкото здраве, ежедневна активност и градската среда. ▪▪ Сертификати за устойчиви общности – LEED Neighborhood Development7 и STAR Communities8: системи за оценка, интегриращи принципите на устойчивото развитие в инвестиционния процес. ▪▪ Метод за оценка на ефикасността и екологичното въздействие на сградите BREEAM9: адресиран е към жизнения цикъл 10

на сградите и инфраструктурните съоръжения, като цели да повиши вниманието към устойчивите подходи в планиране, проектиране, строителство и експлоатация. ▪▪ Наръчник „Глобални улици“ (Global Street Design Manual)10: разглежда съвременни постановки за организация на градските улици на база преосмислени потребности за мобилност и социално справедливо разпределяне на публичното пространство. Ръководни документи от Лондон, свързани с изследвания на градската мобилност, наръчници за оформяне на уличното пространство, свързаност и достъпност на града. ▪▪ Наръчник за дизайн на публичните пространства в Прага11: документ, определящ правилата за организиране и проектиране в града. ▪▪ Измерване на градския дизайн (Measuring urban design12, Reid Ewing and Otto Clemente): книга представяща методи за наблюдение, измерване и оценка на атрактивността и жизнеността

на градските улици. ▪▪ Международен стандарт за устойчиво строителство (CEN/TC 35013): оценяване на икономическите, социалните и екологичните характеристики на сградите. Освен прегледът на тези документи проведохме и поширок преглед за наличието на универсални, по-всеобхватни и задълбочени системи за мониторинг и оценка на качествата на градската среда. Например пообобщен, значителен като обем, но все пак неизчерпателен обзор предлага документът ISO/TR 37121:201714 (Устойчиво развитие в общностите – преглед на съществуващи насоки и подходи върху устойчивото развитие и издръжливост в градовете). На този етап не са открити общо приложими системи за мониторинг и оценка на градската среда на по-ниските пространствени нива, но множество метрополни градове и местни власти осъществяват такава дейност въз основа на

собствени системи. Сертификатите за устойчиво развитие на общности (LEED, STAR, BREEAM) са насочени към бъдещи инвестиционни проекти за развитие на градска среда, предимно в частната сфера. Стандартът SURE, който е в процес на утвърждаване е насочен предимно към публична инфраструктура на по-общо градско равнище. Множество документи имат частичен тематичен обхват или са общоградски набори от индикатори, чието пространствено разграничение в градското пространство не е основен въпрос и зависи от местните усилия за събиране и интерпретация на по-подробни данни. Всичко това обосновава нуждата и възможността, Столична община да се сдобие със собствена система, която може да се превърне и в експортен продукт, ако стандартът получи благоприятно и качествено развитие преди и в конкуренция с аналогични инструменти, които е възможно да се появят в бъдеще.

Нагласи на заинтересованите страни Дейностите по изследване на нагласите на заинтересованите страни са интегрирани и логично и времево обвързани с останалите дейности по проекта. Предвидени и изпълнени бяха: Първа работилница „Задаване на Градски стандарт“ Целта на първата заложена работилница по проекта бе да провери как идеята за създаване на стандарт за мониторинг и оценка на градската среда се възприема от проектанти, експерти в администрацията, представители на неправителствени организации и граждани. Всички участници в работилницата заявиха, че наблюдаването и оценката на средата са дейности, необходими за коректното планиране и развитие на град София. Подчерта се наличието на системи за мониторинг, част от Общинския план за развитие на СО и ИПГВР на град София, както и липсата на механизъм, който да отразява намесите в

средата в реално време. Изведе се като много важно изграждането на връзка между инструмент като Градския стандарт с действащото законодателство и намирането на вярното му място в системата ни за планиране. Общуването с участниците в работилницата ни подсказа за необходимостта от разграничаване предмета и резултата от Градския стандарт и заложената като ключова, от Направление „Архитектура и градоустройство“ на СО и главния архитект, Наредба за дизайн на градска среда. „Градската среда не е само градски дизайн“ е една от ключовите реплики, която постави началото на разговора за обхвата и комплексността на инструмент като Стандарта. Разискванията потвърдиха определените вече в първоначалния проект на Градския стандарт теми, чрез достигане на същите или близки по звучене предметни области. Благодарение на творчеството и специфичния опит на включилите се, Стандартът се обогати в темата за „идентичността на градската среда“ и сетивността 11

ни за проблемите в града на групите хора с различни и специфични увреждания, се изостри. Интервюта Успяхме да интервюираме различни експерти, ангажирани с живота и развитието на града. Те споделиха с нас своите разбирания за градския процес, за ролята на различните участници и какви взаимоотношения могат да възникнат при възприемане идеята за реализиране на стандарт за мониторинг и оценка на средата. Като особено важни се изтъкнаха въпросите за методиката на работа при оценката и за институцията или хората, които ще бъдат ангажирани с прилагането на инструмент подобен на Градския стандарт. Засегна се и ключовия въпрос за степента на подробност на наблюдението и свързаните с това инструменти, и техники за оценка. Получихме интересни идеи за разширяване на инструментариума при дефиниране и измерване на разглежданите от нас теми, както и напомняне за деликатността 12

на измерването като процес. Благодарение на разговорите потвърдихме нашето разбиране за нуждата от диференцирането на града и улавяне на специфичната значимост на неговите структурни единици (квартали) и втъкаването на тези специфики в системата на оценка. За нас като екип, се затвърди разбирането за важността на резултатите и ефектите, които ще произведе инструмент като Градския стандарт, който изпълнявайки целта си да предостави достъпна платформа, изисква много добре обмислена методика на оценка, стояща зад визуализираните резултати и отправените послания. Техническите консултации ни позволиха да разширим експертизата на екипа и бяха нужния коректор при залагане на верните показатели за наблюдение и оценка в Градския стандарт в направления свързани със здравето, сигурността, озеленяването и техническата инфраструктура.

Втора работилница „Прилагане на Градски стандарт“ Втората работилница премина под формата на проверка на изградената структура на Градския стандарт. Отзовалите се над 15 представители на администрацията и граждански сдружения и проектанти, оцениха предложените от нас показатели по отношение на тяхната оперативна приложимост и информационна осигуреност. Благодарение и на поставените от тях оценки за значимост на показателите по отношение на темата, успяхме да преосмислим и подберем онези показатели, които на този етап на изследване считаме за най-подходящи да задават съдържанието на стандарт за мониторинг и оценка.

И тук следва да се отбележи присъствието във всички интервюта, работилници и технически консултации на двата крайъгълни камъка, когато говорим в частност за инструмент за мониторинг и оценка на градската среда и общо за планиране и развитие на града: ценностите, на които се опираме и целите, към които се стремим. И колко важно е да има обществено съгласие и договор по тези теми. Считаме, че с проекта за създаване на стандарт за мониторинг и оценка на градската среда допринасяме за задълбочаване и разширяване на дебата за Визията за София и за това по какъв начин да достигнем до нея и да я поддържаме жива.

БЛАГОДАРИМ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ЗА СПОДЕЛЕНИТЕ ОПИТ, ЗНАНИЕ И МЪДРОСТ НА КОЛЕГИТЕ ВКЛЮЧИЛИ СЕ В ОРГАНИЗИРАНИТЕ РАБОТИЛНИЦИ, И НА ПРИЕЛИТЕ ДА ДАДАТ ИНТЕРВЮТА И ТЕХНИЧЕСКИ КОНСУЛТАЦИИ. 13

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ТЕМАТИЧНИТЕ ОБЛАСТИ НА ГРАДСКИЯ СТАНДАРТ

Тематичен обхват и свързано законодателство Темата за градската среда – нейното пресъздаване и надграждане, обживяването ѝ по един благоприятен и включващ за всички начин, уважаващ наследството и определящ културните вектори на бъдещето, изисква специално внимание върху нейните качества, такива каквито са, искаме да бъдат и успяваме да постигнем в даден момент на градския съвместен живот. Градската среда е амалгама от елементи, които са по-статични или по-динамични, тя е продукт на планирани или спонтанни, публични и лични действия, следите от тях остават повече или по-малко трайно във времето, тя съчетава стари и нови, глобални и локални модели, които се различават в поцентралните и по-периферни части на града15. Като цяло градската среда е израз на комплексността на съвременния урбанизиран начин на живот, което предполага

единните усилия за мониторинг на състоянието и промените в нея, които да подпомагат понадеждната оценка на тези, които вземат решения за развитието й. В днешния ден темите свързани с качеството на градската среда могат да бъдат открити в широк набор от закони и подзаконови актове. Специфичното законодателство най-напред включва Закона за устройство на територията и Закона за устройството и застрояването на Столичната община, но също така и следния неизчерпателен низ от закони: ▪▪ Закон за опазване на околната среда, Закон за здравето и Закон за биологичното разнообразие ▪▪ Закон за чистотата на атмосферния въздух, Закон за почвите и Закон за водите ▪▪ Закон за защита от шума в околната среда и Закон за управление на отпадъците ▪▪ Закон за защита при бедствия и Закон за движението по пътищата ▪▪ Закон за регулиране на водоснабдителните и

канализационните услуги ▪▪ Закон за културното наследство и др. Законът за геодезията и картографията, Законът за кадастъра и имотния регистър, Законът за достъпа до обществена информация, Законът за достъпа до пространствени данни и др. закони и актове са свързани с управлението на съдържанието и информацията за градската среда. Административно-процесуалният кодекс, Закона за местното самоуправление и местната администрация и други закони и актове касаят пообщия процес на управление и взаимоотношенията в него. Въпреки, че законодателството се опитва да обхване с норми повечето процеси и явления, множество такива остават извън неговия обхват, но подлежат на организация и се подчиняват на порядъка и закономерностите на живота, природата и човешкото поведение. Също 15

В Стандарта се предлагат следните класове: Ниво I – Тематични области; Ниво II – Тематични фокуси; Ниво III – Теми; Ниво IV – Показатели; Ниво V – Наблюдавани елементи на средата. Тематични области и фокуси са проследени тематичните области и фокуси, представляващи първите две нива в таксономията (Фигура 1).

Здравословна среда

гр

адски

Сигурна среда

Устроена среда ТА Р НДА

групирания, теми и свързани показатели и измерители за мониторинг и оценка). Пет са значенията, които са избрани за ключови в Стандарта – здравословна, сигурна, устроена, жизнена и характерна среда. Здравословната среда е от основополагащо значение за възпроизводството и благоприятното състояние на градските жители и състоянието и отношенията с други видове обитатели на града. Сигурната среда гарантира неприкосновеността и разгръщането на потенциала на гражданите. Устроената среда е мярката за ефективност и равнопоставеност на различните обитатели и ползватели на града. Жизнената среда е признак на удобствата и гостоприемството за обществен живот в града. Характерната среда дава представа за духа и посланията на градската общност във времето.

така механичното натрупване на отделни законодателни норми често има обратен ефект върху единния неделим живот поради слабо оценените връзки и въздействия от законодателството и фрагментираната практика по организация на градското пространство и начин на живот. Настоящият стандарт включва мониторинга и оценката като първа стъпка от създаването на по-цялостна рамка за градското развитие, управлението на околната среда на местно ниво и управлението на местната администрация. Стандартът може да обезпечи оперативно част от информацията за нуждите на изпълнението на изгражданата в момента стратегическа, дългосрочна Визия за София по темата Градска среда на по-ниските нива, по-близо до хората. В настоящия стандарт е предложена онтология (категории на съществуващи значения на средата) и йерархично-мрежова таксономия (класове от тематични

Жизнена среда

Характерна среда

Компоненти на средата Фактори на средата Физически рискове Условия за престъпления Градоустройство Благоустройство Жизнеопределяща структура и функции Човешко присъствие и дейности Облик и излъчване Ценности и съхранение

Фигура 1. Тематични области и фокуси на Градския стандарт 17

Средата във връзка с човешките нужди, човешкия мащаб и човешките ценности Така предложената структура на Стандарта съчетава човешките нужди, човешкия мащаб и общочовешките ценности, отразявайки връзката между големите матрици на града и мястото на човека в него. Част от структурата стъпва на основата на динамичната йерархия на човешките потребности концептуализирани от Ейбрахам Маслоу16 – в случая за градската среда в подкрепа на човешките физиологични нужди, сигурност, принадлежност, увереност и самоусъвършенстване. Връзката между измеренията в йерархията на Маслоу и основните значения и търсени качества на градската среда са, както следва:

Идеята за човешкия мащаб и интересът върху подробностите и едрия картографски мащаб произтича от идеите на автори Кристофър като Ян Геел17, 18 Алекзандър , Къркпатрик Сейл19 и други. Човешките ценности са културно и време-пространствено специфични като градската среда е техен изразител и влияе обратно на ценностната система на гражданите, за което Мишел Фукo20, Кевин Линч21 и други автори пишат през призмата на своите теоретични и емпирични проучвания.

▪▪ Физиологични измерения – Здравословна среда ▪▪ Средищни измерения – Здравословна, Сигурна и Устроена среда

Теми и показатели. Критерии, методи и техники за мониторинг и оценка Голямото разнообразие от теми и показатели предполага кратък обзор на разнообразието

▪▪ Социокултурни измерения – Жизнена и Характерна среда ▪▪ Емоционални измерения – Жизнена и Характерна среда ▪▪ Интелектуални и духовни измерения – Характерна среда

от критерии, методи и техники за мониторинг и оценка. В приложение (Приложение 1) са дадени списък от свързана нормативна уредба, форма за описание на отделните теми, както и подробна структура на стандарта с всички включени теми и показатели. Критерии за оценка Една значителна част от критериите за оценка се основават на приложимата нормативна уредба, която е смес от установени национални и европейски критерии, изисквания и правила. Така например нормативни прагове с максимални и минимални стойности са зададени по значителна част от темите попадащи в тематичните области Здравословна и Устроена среда. По-редки са срещаните норми свързани с темите в областта на Сигурната среда. По част от темите и показателите критериите са относителни и следва да бъдат установени референтни стойности за сравнение между различни пространствени единици въз основа на дейности по

определяне на статистическо и пространствено разпределение, средни стойности и съответно прагове за различни пространствени нива и единици. В това направление попадат значителна част от темите в областите Сигурна и Жизнена среда (Приложение 2). В случая на тематичната област Характерна среда, но също и в някои от темите в областта на Жизнената среда критериите могат да бъдат качествени и субективни на основата на ценности, които могат да бъдат проучвани чрез разнообразни подходи сред експертни и граждански групи. (Приложение 3). Методически подходи за набавяне, оценка и представяне на данни Методите за мониторинг са основно три – настолни, теренни и дистанционни. Работата по някои от темите и показателите е свързана с един от трите метода, но по част от темите е нужно ползването на целия набор от методи, поради комплексното им естество.

Например по-голямата част от темите и съответните показатели в тематичния фокус Условия за престъпления към Сигурна среда са свързани с настолни проучвания на служебно събирани данни, а за тематичния фокус Ценности и съхраняване към Характерна среда - с проучване на регистри. При тематичния фокус Благоустройство към Устроена среда, темите и свързаните показатели могат да бъдат наблюдавани предимно чрез теренни проучвания, което важи и за тематичния фокус Човешко присъствие и дейности към Жизнена среда. По част от темите свързани с Компонентите на средата в областта Здравословна среда е възможно приложението на дистанционни методи, но към момента не е достатъчно развито като възможности. Други теми във фокуса Компоненти на средата към Здравословна среда са свързани с настолни проучвания на публикувани данни, документи и платформи със справочна информация и научно-технически публикации, но информацията

за тях е или много обобщена или твърде тясна като обхват на измервания, поради което развитието на методи и технологии за триангулация и допълване на данните, информацията и познанието са от голямо значение за по-добрата разделителна способност. Такъв е случаят на темата Качество на атмосферния въздух. Оценката на набавените по различни начини данни изисква комбинация от статистически и пространствени инструменти за установяване на разпределението, средните и крайни първични стойности, оценяването чрез скали, дигиталното георефериране и картографиране на суровите и обработени данни. Съответно представянето на данните в техния елментаризиран вид в найвисоката разделителна способност и най-малки пространствени единици позволява провеждането на специализиран и задълбочен анализ. Представянето на вторични изчисления, скали и обобщени оценки дава синтезирания вид 19

на информацията по отделните показатели, теми, фокуси и области. Представянето на поразширен набор от информационни масиви по тематичните области или набор от показатели и връзките (корелации, клъстеризации) между тях и друга социалноикономическа информация в типове пространства или в целия обхват на града представлява повисокото познавателно равнище, което Стандартът дава като възможности. Техники за анализ и визуализация Основните техники за анализ и визуализация в процеса на реализиране на Стандарта включват: DD Справки от файлове с пространствени данни, документи, справочници, регистри, уеб-ГИС портали и платформи DD Документиране и геообрабтока от преброяване, обследване, картиране и пр. DD Измерване и заснемане чрез мобилни или стационарни 20

технически средства DD Събиране на субективни възприятия и отношения по ценностно ориентирани въпроси DD Допълнително провеждане на пространствени анализи и моделиране DD Широк набор от техники за картографско визуализиране чрез ГИС софтуер и функционалности на уеб-ГИС приложения за широко ползване. Данни и метаданни Широкият набор от възможни инструменти за анализ и визуализация поставя остро темата за събирането и достъпването на необходимите данни за наблюдението и за изготвяне на анализите. Липсата, некачествените, географски нереферирани и разнородни данни са сред основните проблеми, които се срещат при разработването на подобни проекти, както и при изработването на стратегически документи (ОПР, ИПГВР и проекти за градско обновяване, устройствени планове). Въвеждането на правила

и осигуряването на оперативна съвместимост в съответствие с правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1089/2010 е едно от основните условия при предоставяне на данни и комбинация от данни в рамките на услугите за пространствени данни, които лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 предоставят в Европейския съюз. В процеса на преход към пълното изграждане на българския портал за пространствени данни, използването на редактор за метаданни (Регламент (ЕО) № 1205/2008) би бил изключително полезен. В табличен вид е представено съдържанието на подобен редактор, който би могъл да служи за улесняване на оперативната съвместимост при набиране на информация от различните оператори на данни (Приложение 6). В европейското и в българското пространство са достъпни поредица от основополагащи документи, чиято цел е именно достоверността и оперативната съвместимост на данните, включително и

пространствените такива22. В същото време някои области не са покрити от подобни правила. Информация и познание В рамките на проекта са установени информационни празнини по темите, включени в Градския стандарт. Празнините се отнасят, както за базисни показатели, обезпечаващи наблюдението, така и при дефиниране на референтни стойности на показателите при оценката на качеството на средата. Предложената система за мониторинг и оценка – Градски стандарт е добра основа и повод за разширяване на разговора за информационното обезпечаване и за осмисляне и договаряне на ценностите, които защитаваме и целите, които си поставяме. Обобщената оценка, базирана на експертно обследване, на пространствен и статистически анализ е добре да бъде съчетана и надградена с обобщена оценка на възприятията от потребителите. Многокритериалната оценка за качеството на градската среда

би могла да бъде непретеглена (checklist и със скала за оценка на показателите (напр. от 1 до 5 със съответни критерии зад оценките)) или притеглена (определяйки тегла за показателите в зависимост от целта на изследването и/ или от функционалните и/или пространствени характеристики на приемрна структурна единица, за която се прави оценката). Други типове свързани, допълващи или рамкови оценки, включени или възможни да бъдат включени в инструментариума на Градския стандарт са: ▪▪ Пространствен анализ ▪▪ Аналитичен йерархичен процес ▪▪ Анализ разходи ползи ▪▪ Анализ на жизнен цикъл ▪▪ Тематични анализи тип паяжина ▪▪ Оценка на риска ▪▪ Екологичен отпечатък ▪▪ Екологична оценка / Оценка на въздействието върху околната среда ▪▪ Оценка на икономическото въздействие ▪▪ Оценка на социалното въздействие

▪▪ Оценка на качеството на живота В тематичното поле на стандарта за мониторинг и оценка на качествата на градската среда има натрупано познание благодарение на разработвани във времето проекти. Сред тях са: ▪▪ „Алтернативният модел на взаимодействие за развитие на публична градска среда v1.0“ на сдружение Фрагмент, София 2015 по отношение на управлението и медиацията на устройствени и инвестиционни проекти; ▪▪ Моделът за споделено развитие на жизнена среда в град София. Улица “Цар Иван Асен II” и ж.к. “Яворов” на СУБ София 2016 г. по отношение на прилагане на алтернативен подход за планиране и развитие съвместно с общностите; ▪▪ Интегрираният план за градско възстановяване и развитие на град София, в частта “Управление на реализацията, наблюдение и оценка“ с разписан инструментариум. Съответствията и връзките между предложената система от показатели в ИПГВР и темите на Градския стандарт 21

са илюстрирани в табличен вид (Приложение 5). Възможности за споделяне на бъдещото познание в надграждащи, допълващи или откриващи нови полета, основаващи се на количествено и качествено натрупване могат да бъдат разкрити и в бъдещи инициативи като: ▪▪ Виртуален интелигентен град23 ▪▪ Дигитален Атлас на София и региона24 ▪▪ Програма от градски изследвания25 ▪▪ Официални оценки с индикатори за продукт, ресурс, резултат и въздействие на политики, планове и програми26.

http://www.inspirebg.eu/Home/Home http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-manuals-and-guidelines/-/KS-GQ-17-006 3 http://ec.europa.eu/environment/integration/research/newsalert/pdf/indicators_for_sustainable_cities_IR12_en.pdf 4 http://rfsc.eu/ 5 http://www.gib-foundation.org/sure-standard/ 6 https://www.architecture.com/knowledge-and-resources/resources-landing-page/city-health-check 7 https://www.usgbc.org/articles/getting-know-leed-neighborhood-development 8 http://www.starcommunities.org/about/ 9 https://www.breeam.com/ 10 https://globaldesigningcities.org/publication/global-street-design-guide/ 11 http://manual.iprpraha.cz/uploads/assets/en/PublicSpaceDesignManual.pdf 12 https://islandpress.org/book/measuring-urban-design 13 https://standards.cen.eu/dyn/www/f?p=204:7:0::::FSP_ORG_ID:481830&cs=181BD0E0E925FA84EC4B8BCCC284577F8 14 https://www.iso.org/standard/63790.html 15 Антонимите са взаимствани от системата от противоположни понятия, разглеждани в дисциплината „Анализ на градската среда“ в първи курс от бакалавърската програма по „Урбанизъм“ в УАСГ като намигване по случай отбелязването на 15 години програма по Урбанизъм в България през 2017 г. 16 Maslow, A. (1943). A Theory of Human Motivation 17 Gehl, J. (1971). Life Between Buildings: Using Public Space 18 Alexander, C. (1977). A Pattern Language: Towns, Buildings, Construction 19 Sale, K. (1980). The Human Scale 20 Foucault, M. (1977). Discipline and Punishment 21 Lynch, K. (1984). Good City Form 22 http://inspire-geoportal.ec.europa.eu/editor/ Регламент (ЕО) № 1205/2008 на Комисията от 3 декември 2008 година за прилагане на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на метаданните Technical Guidance for the implementation of INSPIRE dataset and service metadata based on ISO/TS 19139:2007 Guidance on the 'Regulation on access to spatial data sets and services of the Member States by Community institutions and bodies under harmonised conditions' Ръководство за обмен на цифрови данни между Столична община - Направление "Архитектура и градоустройство" в качеството й на възложител по Закона за устройство на територията и изпълнителите по договори в сферата на устройствено планиране и инвестиционно проектиране на територията на Столична община, Версия 4, 2016.11.16 23 По-цялостна концепция под шапката на понятието “умен” или “интелигентен” град (smart city) 24 Основната постановка за такъв атлас е представена в доклада “Зелен атлас на София и региона: методически въпроси и насоки за развитие” на Mеждународната юбилейна научна конференция "75 години УАСГ", София, 1-3.11.2017 г. 25 Възможност, която ОП “Софпроект - общ градоустройствен план” се очаква да развие в сътрудничество с академични, бизнес и граждански организации 26 Описани в общи ръководства и свързани с политикически цели, програмни документи, планове (напр. ИПГВР, ОПР) и др. документи 23 1 2

III. ДЕМОНСТРАЦИОННО ТЕСТВАНЕ НА СТАНДАРТА

Прилагането на Стандарта в конкретна обстановка от реалната градска среда на София цели да бъде проверена възможността за събиране и анализ на данни и информация, които да бъдат съотнесени към петте тематични области. Проведени са проучвания, чийто стремеж е да бъде събрана максимално количество информация, която да обрисува пълната картина на територията, базирайки се на показателите от Ниво IV на Стандарта. Важна задача е да бъде проверено доколко възможната за събиране на информация (предоставена от публични институции и на терен), може да бъде обработена и систематизирана, така че да бъде основа за едно последващо оценяване качеството на средата.

Формулирани и изпълнени са следните задачи: ▪▪ Събиране на изходна информация чрез зявки за достъп и закупуване, настолни и теренни проучвания; ▪▪ Обработка на информацията; ▪▪ Съставяне на карти, обвързани с тематичните области на Стандарта; ▪▪ Създаване на уеб-базирана платформа – географска информационна система.

Избраната територия за демонстрационно тестване на Стандарта е характерен елемент от Централната градска част (ЦГЧ) на София, съчетаваща в себе си обекти на културно – историческото наследство, активно използвани публични пространства, важни за културния, социалния и икономическия живот на София обекти. Територията попада в обхвата на Зона 4 от ЦГЧ с предвидени проекти за изграждане, възстановяване и обновяване на публичните пространства в процеса на изпълнение на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на София. Заключена е между: ул. „Бенковски“, бул. „Цар Освободител“, пл. „Народно Събрание“, ул. „Цар Иван Шишман“ и ул. „Славянска“. Може да бъде видяна в графично изображение на следната схема:

БУЛ. “ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ”

УЛ. “БЕНКОВСКИ”

ПЛ. “НАРОДНО СЪБРАНИЕ”

УЛ. “СЛАВЯНСКА”

Фигура 2. Обхват на територията за демонстрационно тестване на Градския стандарт 26

УЛ. „ЦАР ИВАН ШИШМАН“

Набиране на изходна информация за настолни проучвания Търсената информация се фокусира върху следните основни видове източници: кадастрални карти; влезли в сила устройствени планове; статистическа информация за броя и разпределение на населението, вид и състояние на сградния фонд; паркиране по постоянен адрес и посредством служебни абонаменти; културноисторическо наследство; състояние на акустичната среда; ниво и разпределение на криминални престъпления, пътно-транспортни произшествия; реализирани и планирани инвестиционни проекти и др. С цел нейното осигуряване беше потърсено съдействието на ресорните публични институции и техни предприятия. Съдействие оказаха Столична община, Центъра за градска мобилност (ЦГМ), ГИССофия, Национален статистически институт (НСИ), Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), Столична

дирекция на вътрешните работи (СДВР) и др. Теренни проучвания за запълване на информационни празнини За да бъде обогатен до желаното равнище набора от събрани данни по показателите от Ниво IV на Стандарта, бяха проведени теренни проучвания (Фигури 3 и 4) в изследваната територия от ЦГЧ на София. Такива бяха осъществени в рамките на два дни през летните месеци, като в тях се включиха общо 15 участника – членове на екипа и доброволци.

Фигура 3. Снимки от процеса на обследване на територията 27

Допълването на информацията беше организирано в няколко категории, имащи отношение към петте тематични области на Стандарта: ▪▪ Отпадъци – проверка за наличие и състояние на контейнери и кошове, разположение и др. ▪▪ Осветление – наличие, разположение и състояние на уличните лампи; локално осветление, висящи кабели и др. ▪▪ Мобилност и безопасност – наличие и състояние на пешеходни пътеки, съоръжения за намаляване на скоростта, конфликтни ситуации, широчина на тротоарите, бариери; ▪▪ Мобилност и устроеност – настилки, скосеност на бордюрите; паркиране, велостоянки и др.; ▪▪ Фасади – климатици, сателитни чинии, остъклени балкони, рекламни табели, санирани фасади, рушащи се елементи, озеленени фасади, водосточни тръби и др.; 28

▪▪ Партери – функция, рекламни съоръжения, състояние и качества на витрините, достъп до обекта, взаимодействие с улицата и др.; ▪▪ Градска мебел, съоръжения, активност, указателни табели – пейки, фитнес уреди, скулптури, паметници и паметни плочи, телефонни кабини, кошчета за боклук, стълбове, кашпи и др. ▪▪ Ползваемост на сградите и вътрешните дворове – обществени сгради, хотели, офиси, незавършени строежи, неизползвани партери и др.; ▪▪ Градина „Кристал“ – заведения, павилиони, рекламни съоръжения, взаимодействие на заведенията с улицата, места където се събират много хора, поведение на хората – седящи, с велосипеди, родители с деца, спящи, събиращи амбалаж и пр.; Фигура 4. Попълнени подложки след обследване на територията

Обработка на събраната информация и операционализиране на данните Цялата налична, събрана информация е обработена чрез използването на географска информационна система с отворен код – QGIS. Създаването на единна ГИС база данни започва заедно с началните стъпки по проекта, тъй като в процеса на създаване, обработка, анализ и споделяне на информация участват различни специалисти и се обработват разнообразни данни. Картирането включва наблюдение, нанасяне и описание на специализирани данни на физическата среда в обхвата на разработката. Следваща стъпка е създаване на цифров модел, организация на векторни и атрибутни данни за обектите в географски база данни и структурирането им във вид, който позволява изследване на пространствени и фукционални зависимости, включително възможности за използване на информацията от различни софтуерни приложения. Геореферирането на събраните

данни е осъществено чрез избор на вида на изобразяване на обектите (точка, линия, площен обект) и чрез уеднаквяване на атрибутната информация и синхронизиране на начините за нанасяне на данните. В резултат бяха произведени тематични карти 20 броя – както на база теренните проучвания, така и на база събраната настолна информация. Информацията е качена и на специално за целта създадена уеб-базирана платформа, където потребителя може да наблюдава състоянието на отделните показатели чрез включване и изключване на слоеве. https://goo.gl/icBpGW Всяка една от тематичните карти е обвързана с определена тематична област, както следва:

Фигура 5. Снимки от процеса на обследване на територията 29

НИВО I

НИВО II

НИВО III

ТЕМАТИЧНА ОБЛАСТ

ТЕМАТИЧЕН ФОКУС

ТЕМА

Компоненти на средата

Състояние на озеленяването

Фитосанитарно състояние

Фактори на средата

Управление на отпадъците и поддържане на чистотата

Контейнери

Физически рискове

Сигурно предвиждане и достъп

Физически мерки

Необезопасени съоръжения

Здравословна среда

Сигурна среда

Риск от престъпления Градоустройство

Устроена среда

Благоустройство

Жизнеопределяща структура и функции

Конфликтни точки

Рискови точки

Опасни участъци

Криминогенна обстановка

Престъпления и ПТП

Устройствени

Плътност на застрояването

Интензивност на застрояването

Достъп до обществени и общностни обекти и услуги

Достъп до спирки на МОГТ

УПИ, сгради и съоръжения

Състояние на сгради

Публични пространства

Бр. едроразмерни дървета към дължина на ул. отсечки

Състояние на инфраструктура

Структура на уличната мрежа

Застрояване

Дял на зелените площи

Партери - достъп

Партери - функции

Човешко присъствие

Ползватели на градинката "Кристал"

Недвижими културни ценности

Морфологии и застрояване

Жизнена среда

Характерна среда 30

СХЕМИ

Човешко присъствие и дейности

Стационарни дейности

Ценност и ъхраняване

Паметта на мястото

В рамките на проекта са идентифицирани и възможности за дистанционни проучвания, които представляват допълнителни източници на информация в развитие: ▪▪ Програма Коперникус и свързани услуги (напр. Land monitoring service) – налични масиви от сурови и обработени данни; ▪▪ Национални и общински поръчки и изследователски проекти с участието на научни центрове и университети, технологични компании – използване на широк набор от дистанционни методи и технологии за по-цялостно събиране и обработка на данни, което да замести част от теренните проучвания и да спомогне за приоритизирането на такива.

Отляво: Фигура 6. Тематични области и фокуси, теми и изготвени схеми, показани в Приложение 4 Отдясно: Фигура 7. Снимки от процеса на обследване на територията 31

IV. НАСОКИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СТАНДАРТА

Управление и вземане на решения. Планиране и проектиране Стандартът е възможно да работи в подкрепа на инструментите на планиране и проектиране, управление и вземане на решения. Инструментите, към които стандарта има отношение, могат да бъдат групирани по следния начин: ▪▪ Научно-технически: - Градски изследвания; - Градски системи за мониторинг и оценка; - Градски индикатори и градски атласи; - Социо-пространствено обследване на субективно поведение; - Техническо заснемане на физически обекти; - Събиране на изходни данни; - Специализирани кадастрални данни ▪▪ Стратегически и устройствени: - Градски визии и дългосрочни

стратегии; - Задания, проекти и програми за реализация на ОУП; - Задания и разработване на ПУП, Работни устройствени планове; - ИПГВР, критерии за оценка на зони за въздействие, програми за реализация, ключови проекти; - Екологични оценки на политики, планове и програми. ▪▪ Оперативни и инвестиционни: - Насоки за инвестиции, прединвестиционни проучвания; - Насоки за проектиране, предпроектни проучвания, обемно-устройствени проучвания; задания за инвестиционно проектиране, конкурси за идейни проекти, инвестиционно проектиране; - Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни проекти; - Оценки на недвижимости; оценки на жизнен цикъл на изградена среда;

- Системи за сертифициране на устойчиво градско развитие и строителство; - Технически правила, норми и стандарти в строителството. Мрежа на отговорностите и ресурси Роли на разнообразните страни в цялостния процес по развитие и прилагане на стандарта: ▪▪ Общинският съвет приемане на местни нормативни актове, правилници, решения за осигуряване на финансови и човешки ресурси; ▪▪ Общинската администрация - приемане и изменение на методически и технически ръководства, длъжностни характеристики и изпълнение на длъжностни характеристики при условията на ръководствата и правилниците, привличане на сътрудници (стажанти, доброволци, потребители, приносители), технически спецификации и контрол по качеството на обществени поръчки свързани с доставянето на 33

пространствени данни; ▪▪ Районните администрации - изпълнение на длъжностни характеристики при условията на ръководствата и правилниците, привличане на сътрудници (доброволци, потребители приносители); ▪▪ Нестопански граждански организации - сътрудничество (доброволчество), популяризиране, допълнително осигуряване на човешки и привличане на финансови ресурси, привличане на сътрудници (доброволци, потребители, приносители), външна оценка на качеството; ▪▪ Академични организации - методическа и техническа подкрепа, продължаващо обучение, външна оценка на качеството; ▪▪ Стопански и професионални организации - сътрудничество (стажанти), осигуряване на допълнителни (финансови) ресурси, техническа подкрепа, продължаващо обучение, външна оценка на качеството; ▪▪ Органи на публичната власт или административни структури от централната и териториална 34

администрация на изпълнителната власт вкл. и административни структури създадени с нормативен акт (в т.ч. държавни агенции - ЕУ, МТН, НСИ; изпълнителни агенции - МОСВ-ИАОС, МРРБ-АГКК, МТСП-АСП+АХУ+АЗ, МЗХГ-БАБХ, МИ-БИМ, МК-НИНКН, МРРБ-ДНСК, МФ-НАП; ЮЛ създадени с нормативен акт - МЗ-СРЗИ, МОН-РУО, МОСВ-БД+РИОСВ) - оперативна съвместимост при предоставяне на масиви и услуги свързани с пространствени данни; ▪▪ Трети лица или изпълнители (вкл. доставчици на продукти и услуги, в т.ч. измерващи, пробовземащи, обследващи, заснемащи, картиращи, анализиращи, оценяващи, моделиращи предприятия, оператори на бази данни, софтуерни и хардуерни компании) - качествено изпълнение на обществени поръчки, поддръжка на информационно-комуникационни системи и инфраструктура за пространствени данни, външна оценка на качеството ▪▪ Всички като потребители.

В табличен вид са представени административни структури на Столична община, които имат отношение към събиране на информация, вземане на решения, водене на политики свързани и/ или въздействащи на качеството на градска среда. Не са включени ОП “Софпроект - общ градоустройствен план” и ОП “София - проект” и други специализирани предприятия, които са функционално свързани с Направленията на СО. Таблицата е структурирана по темите на Градския стандарт (Фигура 8).

Здравословна среда Компоненти на средата

Направление Зелена система, екология и земеползване

Дирекция Околна среда (Отдел Опазване на околната среда + Отдел Качество на атмосферния въздух и климат) + Дирекция Зелена система, екология и земеползване + Дирекция Климат, енергия и въздух (Отдел Въздух)

Фактори на средата

Направление Зелена система, екология и земеползване

Дирекция Околна среда (Отдел Опазване на околната среда) + Дирекция Управление на отпадъците (Отдел Подготовка, управление и контрол на договори)

Направление Столично общинско здравеопазване

Дирекция Здравеопазване (Отдел Медицински дейности)

Физически рискове

Направление Архитектура и градоустройство

Дирекция Общински строителен контрол (Отдел Контрол при инвестиционното проектиране, координация и строителство) + Столичен инспекторат

Условия за престъпления

Дирекция Сигурност

Сигурна среда

Устроена среда Градоустройство

Направление Архитектура и градоустройство

Дирекция Териториално планиране (Отдел Устройствено планиране) + Отдел Градско и пространствено планиране (и недвижимо културно наследство)

Благоустройство

Направление Архитектура и градоустройство

Дирекция Териториално планиране (Отдел Благоустройствени дейности и природни ресурси, зелени политики и градска мобилност + Отдел Градски дизайн, реклама и публични пространства)

Направление Инвестиции и строителство

Дирекция Инженерна инфраструктура

Направление Транспорт и транспортни комуникации

Дирекция Транспортна инфраструктура (Отдел Поддръжка на улична мрежа и съоръжения) 35

Жизнена среда Жизнеопределяща структура и функции

Направление Архитектура и градоустройство

Дирекция Териториално планиране (Отдел Устройствено планиране) + Отдел Градско и пространствено планиране

Направление Транспорт и транспортни комуникации

Дирекция Транспорт (Отдел Масов градски транспорт, корабоплавателен и технически надзор + Отдел Транспортно обслужване)

Направление Архитектура и градоустройство

Направление Транспорт и транспортни комуникации

Дирекция Управление и анализ на трафика

Облик и излъчване

Направление Архитектура и градоустройство

Дирекция Териториално планиране (Отдел Градски дизайн, реклама и публични пространства) + Отдел Градско и пространствено планиране (и недвижимо културно наследство)

Ценност и съхраняване

Направление Култура, образование, спорт и превенция на зависимости

Дирекция Култура

Направление Архитектура и градоустройство

Отдел Градско и пространствено планиране (и недвижимо културно наследство)

Човешко присъствие и дейности

Характерна среда

Фигура 8. Информационна обезпеченост и организационен капацитет на Столична община за прилагане на стандарт за мониторинг и оценка на качествата на градската среда 36

Нова ключова роля за приложение на Стандарта Кварталните водачи – различни роли и възможности за комбинацията им са предложени в следните категории: ▪▪ Граждански активист – ограничен обхват на действие, но потенциален енергичен принос в ощетени или нагнетени места разчитащи на собствени ресурси за управление на промяната; ▪▪ Местен общностен авторитет или пряк представител на общността – затруднения при излъчване в демократични условия и риск от злоупотреба, но широки възможности за сътрудничество и развитие на капацитет за делегиране на власт и ресурси, включително и в квартали с различни етнически или културни общности; ▪▪ Районен представител с административни и технически отговорности – ограничени ресурси, но длъжност на пряко подчинение с възможност за свиване или разширяване на отговорностите по теренни

проучвания, обработка на данни и информация и др.; ▪▪ Агент на промяната – липсваща практика на изнесени офиси на програми и проекти на местната власт, но условие за целенасоченост и постоянство във връзка с изпълнение, мониторинг и оценка на програми за възстановяване и развитие в зони за въздействие, включително и под публично-частна форма; ▪▪ Квартален иконом или домакин – несполуки при етажната собственост и нова роля изискваща нормативно или договорно регламентиране, но позиция даваща възможност за задълбочена дейност и гъвкави партньорства. Структури на Столична община: ▪▪ Направление „Архитектура и градоустройство“, Отдел "Градско и пространствено планиране (и недвижимо културно наследство)" – дефиниращи правила и вземащи мъдри решения; координираща (процедурно) и контролираща роля в прилагането на Стандарта;

▪▪ Общинско предприятие "Софпроект - Общ градоустройствен план" – координираща (съдържателно) роля, генератор и разпространител на данни, информация и познание ▪▪ Общинско предприятие „София проект“ и „ГИС София“ ЕООД – генератори на данни Следващи стъпки на развитие Следващи потенциални стъпки на местно ниво в поширок план включват доразвитие на ръководствата за събиране и обмен на данни, насоките и инструкциите за целесъобразно планиране и проектиране, техническите стандарти и норми за устойчиво строителство и монтажни работи, както и зелените обществени поръчки. Възможно е и изготвянето на препоръки за придобиването на определения за устойчиво развитие на градска среда, квартали и общности, както чрез модели 37

на взаимодействие като Моделът за споделено развитие на жизнена среда (СУБ, 2016) и Алтернативният модел на взаимодействие за развитие на публична градска среда (Сдружение Фрагмент, 2015), така и чрез установени органи по системите за сертифициране на инвестиции в сгради, комплекси, квартали и инфраструктура. Основна законодателна инициатива, която може да спомогне създаването на такава рамка е предложеният текст за създаване на Наредба за градската среда към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община от 2017 година. Стандартът може да обезпечи оперативно част от информацията за нуждите на изпълнението на изгражданата в момента стратегическа, дългосрочна Визия за София по темата Градска среда на пониските нива, по-близо до хората 38

и настоящето състояние. Обща типология на градската среда – преминало и предстоящо тестване ▪▪ Централни исторически / смесени (червени) ▪▪ Междинни капиталистически/социалистически (бежави) ▪▪ Периферни комплексни/свободни (бежави) ▪▪ Централни/междинни/периферни обслужващи/производствени/развлекателни/ (лилави) ▪▪ Централни/междинни/периферни в упадък (кафяви) ▪▪ Междинни/периферни неусвоени (зелени) ▪▪ Периферни за развитие (зелени)

Продължаващо практическо обучение Има необходимост от задължително обучение на постъпващите служители, както и периодично провеждане на обучения за всички младши, старши и главни експерти. Възможен формат е магазинният характер (участие на преподаватели с разнообразен опит, професионална квалификация и научни звания) и взаимно-обучителен метод, предполагащ обратна връзка с цел доразвитие на Стандарта и обогатяване на всички страни в процеса. Примерно съдържание на курс към Центъра за продължаващо обучение на УАСГ включва: ▪▪ Пространствени данни, геообработка и инфраструктура за пространствени данни ▪▪ ГИС, информационни масиви и пространствени анализи и оценки ▪▪ Познавателни полета и граници, арена на градското знание ▪▪ Мъдри решения на основата на интелигентни технологии и включващ консултативен процес

Отворена платформа за включване на заинтересовани страни Бъдещото развитие на стандарта ще се основава на следните основни положения ▪▪ Борд за управление на Стандарта с представителство на различни заинтересовани обществени групи; ▪▪ Секретариат – Съюз на урбанистите в България; ▪▪ Внедряване на практики и иновации от страна на бизнеса и гражданските организации в подкрепа на работата на местната власт ▪▪ Формална употреба свързана с обществения избор от страна на местната власт и местната администрация по отношение на развитието и опазването на цялостната и публичната градска среда ▪▪ Неформална употреба свързана с частния избор на домакинства и предприятия по отношение на местонамиране и разполагане на дейности и инвестиции

Фигура 9. Снимки от процеса на обследване на територията 39

V. ПРИЛОЖЕНИЯ

1. ПРИЛОЖЕНИЕ 1 СПИСЪК ОТ СВЪРЗАНА НОРМАТИВНА УРЕДБА Здравословна среда Закон за опазване на околната среда ▪▪ Наредба за изграждане, експлоатация и развитие на Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в Република България ▪▪ Наредба № 9 от 14.03.1991 г. за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти Закон за чистотата на атмосферния въздух ▪▪ Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии ▪▪ Наредба № 2 от 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на вредни вещества, изпускани в ат-

мосферния въздух от неподвижни източници ▪▪ Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации ▪▪ Наредба № 8 от 03.05.1999 г. за норми за озон в атмосферния въздух ▪▪ Наредба № 10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации ▪▪ Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух ▪▪ Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концен-

трации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места ▪▪ Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации Закон за защита от шума в околната среда ▪▪ Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението ▪▪ Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда 41

Закон за водите ▪▪ Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите ▪▪ Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти ▪▪ Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители Закон за почвите ▪▪ Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите ▪▪ Наредба № 4 от 12.01.2009 г. за мониторинг на почвите ▪▪ Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия Закон за управление на отпадъците ▪▪ Наредба № 4 от 05.04.2013 г. за условията и изискванията за из42

граждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци ▪▪ Наредба № 5 от 15.04.2003 г. за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест ▪▪ Наредба № 7 от 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци ▪▪ Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци ▪▪ Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали ▪▪ Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община Закон за здравето ▪▪ Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за

здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници ▪▪ Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди ▪▪ Наредба № 3 от 24.01.2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации ▪▪ Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане / Наредба № 11 от 25.02.2002 г. за качеството на водите за къпане ▪▪ Наредба № 6 от 1977 г. за осигуряване на нормална акустична обстановка в жилищни и обществени сгради и места ▪▪ Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели ▪▪ Наредба № 12 от 18.06.2002 г.

за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване ▪▪ Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община Сигурна среда Закон за устройство на територията ▪▪ Наредба № 1 от 20.01.1994 г. за геозащитната дейност ▪▪ Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра ▪▪ Наредба № 2 от 10.07.2000 г. за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхраняване на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси ▪▪ Наредба № 3 от 18.09.2007 г. за технически правила и нормативи за контрол и приемане на електромонтажните работи ▪▪ Наредба № 4 от 22.12.2010 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства

▪▪ Наредба № 7 от 08.06.1998 г. за системите за физическа защита на строежите ▪▪ Наредба № 12 от 03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони ▪▪ Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол ▪▪ Наредба № 15 за стопанисване, поддържане и ремонтиране на жилищния фонд ▪▪ Наредба № Із-1971 от 29.12.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар ▪▪ Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони ▪▪ Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти

▪▪ Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община ▪▪ Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София ▪▪ Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община Закон за техническите изисквания към продуктите ▪▪ Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове ▪▪ Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане ▪▪ Наредба за устройството, експлоатацията и техническия надзор 43

на ацетиленови уредби ▪▪ Наредба за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи ▪▪ Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ Закон за физическото възпитания и спорта ▪▪ Наредба за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали Устроена среда Закон за устройство на територията ▪▪ Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност ▪▪ Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи 44

▪▪ Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра ▪▪ Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти ▪▪ Наредба № 2 от 29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии ▪▪ Наредба № 2 от 22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи ▪▪ Наредба № 2 от 06.10.2008 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения ▪▪ Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания

▪▪ Наредба № 5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите ▪▪ Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони ▪▪ Наредба № 7 от 15.12.2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради ▪▪ Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места ▪▪ Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия ▪▪ Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия ▪▪ Наредба № 15 за стопанисване, поддържане и ремонтиране на жи-

лищния фонд ▪▪ Наредба № V-12-707 от 15.11.2013 г. за условията и реда за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти ▪▪ Наредба за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти ▪▪ Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община ▪▪ Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на Столична община ▪▪ Наредба за организация на движението на територията на Столична община ▪▪ Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на територията на Столична община (Загл. доп. - Решение № 660 по Протокол № 41 от 12.10.2017 г.) ▪▪ Наредба за привличане и насърчаване на инвестиции с общин-

ско значение в Столична община и реда за издаване на сертификат за инвестиция клас В ▪▪ Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община ▪▪ Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ▪▪ Наредба № 1 от 05.05.2006 г. за утвърждаване на Методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи

Жизнена среда Закон за младежта Закон за физическото възпитание и спорта ▪▪ Наредби на СОС ▪▪ Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община ▪▪ Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията на Столична община ▪▪ Наредба за провеждане на обществени консултации на територията на Столична община ▪▪ Наредба за привличане и насърчаване на инвестиции с общинско значение в Столична община и реда за издаване на сертификат за инвестиция клас В ▪▪ Наредба за пазарите на територията на Столична община ▪▪ Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община ▪▪ Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските 45

имоти на територията на Столична голяма община ▪▪ Наредба на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София ▪▪ Наредба за управление и разпореждане с общински спортни имоти и съоръжения на територията на Столичната община ▪▪ Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община Характерна среда Закон за културното наследство ▪▪ Наредба № Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности ▪▪ Наредба за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени 46

елементи на територията на Столична община (Загл. изм. - Решение № 365 по Протокол № 84 от 25.06.2015 г.) ▪▪ Наредба за пазарите на територията на Столична община ▪▪ Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община ▪▪ Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община Общо Закон за измерванията ▪▪ Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България Закон за националната стандартизация ▪▪ Наредба № 1 от 06.01.1997 г. за въвеждане на европейски и международни стандарти в Република България

2. ПРИЛОЖЕНИЕ 2 ФОРМА ЗА ОПИСАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ТЕМИ ТЕМАТИЧНА ОБЛАСТ - НАПР. УСТРОЕНА И БЛАГОУСТРОЕНА СРЕДА ТЕМАТИЧЕН ФОКУС - НАПР. УСТРОЙСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ТЕМА - НАПР. ОЗЕЛЕНЯВАНЕ Описание - критерии (напр. наша концепция и позоваване на концептуални документи свързани със зелена система/инфраструктура/ коридори/ключове и пр. по отношение на обща и индивидуална достъпност, сравнения, минимални изисквания, иновации и пр.)

обичайно поддържани данни

Методически подходи за набавяне, оценка и представяне на данни

възможности за настолни анализи и комбиниране на данни

Технически подходи за анализ и визуализация

данни препоръчителни за събиране чрез теренни и дистанционни проучвания

Разделителна способност на мониторинга и оценката

визуализация

Основни препоръки към СО и трети страни отговорни за събиране на информация (изпълнители, оператори на данни) - нормативни - административни - технически

Свързани правила, технически нормативи и стандарти: - европейски - национални - местни - други

Бележки относно съществуващи територии за възстановяване и преструктуриране / нови територии за развитие и комасация

примери

Бележки относно жизнения цикъл на намесите в средата

познание - визия - цели - план - проект строителство - поддръжка

Фигура 11. Форма за описание на отделните теми 47

3. ПРИЛОЖЕНИЕ 3 СТАНДАРТ ЗА МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА НА ГРАДСКАТА СРЕДА НИВО I

НИВО II

НИВО III

НИВО IV

ТЕМАТИЧНА ОБЛАСТ

ТЕМАТИЧНА ФОКУС

ТЕМА

ПОКАЗАТЕЛ (в т.ч. и категориите от картографирането)

Качество на атмосферния въздух

Степен на замърсяване с ФПЧ10 (СО и други)

Осветеност и ослънчаване

Осветеност на сградите

Естествена аерация и завихрания

Открити пространства без условия за проветряване

Светлинно замърсяване

Наличие на определени видове лишеи

Здравословна среда

Компоненти на средата

Състояние на почвите

Натрупани химикали в почвата

Състояние на озеленяването

Запечатани почви

Фактори на средата

Магнитни лъчения

Източници Нива

Санитарно-хигиенни условия на средата

Отсояние от замърсители Бездомни животни и синатропи (гризачи, птици и насекоми) Снегопочистване

Фито-санитарно състояние на градинското и парковото озеленяване с едроразмерни дървета

Настилки

Фито-санитарно състояние на покривното озеленяване Фито-санитарно състояние на фасадното озеленяване

Здравословна среда

Засолени почви

Фито-санитарно състояние на уличното озеленяване в УПИ

Фактори на средата

Локални осветителни тела Светлинно замърсяване в следствие от провеждани събития

Топлинни острови Микробиологично качество на питейните води

Улични оветителни тела Реклами и витрини

Натрупани химикали в талуса на определени видове лишеи Химическо качество на питейните води

Завихряния Ефект на градския каньон

Степен на замърсяване с ФПЧ2.5 (СО и други)

Състояние на питейната вода

Ослънченост/ Изложение

Шумово натоварване Нива Източниците

Разпилени твърди битови отпадъци по тротоара и улицата Миризма Наслагвания и натрупвания на едри прахови частици, екскременти и пръст Съответствие между състоянието на настилките, степента им на замърсяване и графика за измиване на улиците 49

Санитарно-хигиенни условия на средата Здравословна среда

Управление на отпадъците и Фактори на средата поддържане на чистотата

Обществени тоалетни

Транспортнокомуникационна система

Контейнери за битови отпадъци

Пешеходни пространства

Контейнери за отпадъци от домашни любимци Зелена система

Сигурна среда

Допълващо озеленяване

Условия за безопасно движение и сигурност Конфликтни точки между потоци

Безопасно ползване и дизайн

Публични пространства и сгради

Рискови точки

Изоставени обекти

Детски площадки

Градоустройство Устроена среда

Достъп до обществени и общностни обекти и услуги

Устроена среда

Градоустройство

Престъпления

Устройствени

Плътност на застрояване

Озеленяване в УПИ 50

До спирки на обществен транспорт

До детски градини До училища До здравни заведения До пазари

Контингент

Интензивност на застрояване

До открити пространства

До религиозни храмове

Обекти и събития, събиращи много хора Криминогенна обстановка

До зелени площи

До библиотеки и читалища

Опасни участъци Риск от престъпления

Публично озеленяване Улично озеленяване

Достъпна среда Необезопасени съоръжения

Физически рискове

Обществен транспорт Велоалеи

Контейнери за разделно събиране Съответствие между капацитета на контейнерите, степен на запълване и честота на събиране на отпадъците

Сигурно придвижване и достъп

Улична мрежа

УПИ, сгради и съоръжения Благоустройство

Състояние на сградите (обществени, жилищни, промишлени) Състояние на подземната инфраструктура в УПИ и състояние на сградните инсталации Състояние на настилки в УПИ 51

УПИ, сгради и съоръжения

Морфология и застрояване

Състояние на подходи и входове Състояние на елементите и съоръженията за достъпна среда

Партери

Честота

Състояние на обзавеждането в УПИ

Брой ползватели

Озеленяване в УПИ

Благоустройство

Достъпност

Състояние на подземната инфраструктура

Вътрешни дворове

Състояние на други проводи и кабели Системи на системите за отвеждане на повърхностни води Състояние на улични настилки

Жизнена среда

Жизнеопределяща структура и функции

Начин на ползване Ползватели Достъпност

Състояние на знаково стопанство, маркировка и сигнализация

Озеленяване

Функции и ползватели в озеленените площи

Състояние на уличното и парковото осветление

Физическо състояние и благоустройство

Състояние на градското обзавеждане

Земеползване

Състояние на публичното озеленяване

Морфология и застрояване

Структура на уличната мрежа

Вид Дял на озеленяването

Състояние на навеси на спирки

Жизнена среда

Пространствени характеристики Собственост

Състояние на тротоарни настилки

Състояние на елементите и съоръженията за достъпна среда

Помещения Функция

Подземно и наземно паркиране и гариране

Устроена среда

Плътност на застрояване Интензивност на застрояване

Системи на системите за отвеждане на повърхностни води в УПИ

Публични пространства

Начин на застрояване

Функции Разпределение на функциите

Човешко присъствие и дейности

Мобилност

Пешеходна свързаност Достъпност Безопасност 53

Мобилност

Разположение на спирките Достъпност на спирките

Жизнена среда

Велосипедни алеи

Човешко присъствие и дейности

Транзитен автомобилен трафик Успокоен автомобилен трафик Население - жители и други обитатели

Жизнена среда

Човешко присъствие и дейности

Спорт

Базисност и стабилност на структурата

Квартална структура и улична мрежа Имотна структура Улична линия на застрояване Етажност и начин на застрояване

Брой и структура

Урбанистична структура

Гъстота на обитаване, гъстота на ползване

Местоположение на елементите на зелената система

Пространствено разпределение на населението Разнообразна социална представителност в публичните пространства

Стационарни дейности

Достъпност

Паркиране

Уникални характеристики

Работни места

Културни дейности

Спорт

Събития

Характерна среда

Облик и излъчване

Обявени групови недвижими културни ценности Диференциация и ориентация Стилово единство / контраст / многообразие между различни арх. стилове Фасади

Място и време на провеждане

Партери

Посетители

Акценти и доминанти

Достъп

Пропорции

Дейности

Елементи на зелената система

Хора

Топонимия

Местоположение и време

Семиотика

Съоръженията

Естетика

Функции Ползватели 54

Облик и излъчване

Възможност за бърза ориентация

Четливост и яснота

Богато сетивно възприемане на пространствата и сградите

Възможност за богати възприятия

Паметта на мястото

Исторически паметници

Яснота на връзките и взаимодействията Информативност на средата Колорит Миризма

4. ПРИЛОЖЕНИE 4 4.1. ЗДРАВОСЛОВНА СРЕДА

Звук Паметни плочи

Характерна среда

Инсталации, графити Изкуство в публичното пространство Устно предадени истории Ценност и съхраняване

Признати ценности

Недвижими културни ценности Недвижими културни ценности по периоди Потенциални недвижими културни ценности

Паметта на индивидите и общностите за мястото

Асоциации и спомени. Паметта на мястото и за мястото Етническа идентичност Групова идентичност Припознаване на локализации

H 2O

01. ЗДРАВОСЛОВНА СРЕДА - КОНТЕЙНЕРИ ЗА СМЕТОСЪБИРАНЕ

Обхват на проучването Празен контейнер Пълен контейнер Преливане на отпадък около контейнера Отпадъци, наблюдавани извън контейнерите 60

100 m

4. ПРИЛОЖЕНИE 4 4.2. СИГУРНА СРЕДА

02. СИГУРНА СРЕДА - ФИЗИЧЕСКИ МЕРКИ Пешеходна пътека Скосен бордюр Съоръжения за намаляване на скоростта Охрана в кабинка до сградата Устройства за видеонаблюдение Улични лампи – работещи Улични лампи – неработещи Локални осветителни тела – работещи Локални осветителни тела – неработещи Знаково стопанство

В1 - Забранено влизането на ППС В27 - Забранени престой и паркиране В28 - Забранено паркиране Д4 - Еднопосочно движение след знака Защитни съоръжения

Боларди Тип А - метални Боларди Тип Б - бетонни Боларди Тип В - дървени Бетонно ограждение Ограда Други

Обхват на проучването 64

100 m

02. СИГУРНА СРЕДА - НЕОБЕЗОПАСЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ Нескосен бордюр Тротоарни колчета в зоната на кръстовището Шахти Климатици на фасада

От 1 до 9 От 10 до 20 Над 20 Улично осветеление

Улични лампи Локални осветителни тела Вертикално висящи кабели Хоризонтално висящи кабели Улуци - състояние

В добро състояние, заустени в канализацията В относително добро състояние, незаустени В лошо състояние, капещи Липсват/не стигат до тротоара Фасади - състояние

Видимо рушаща се сграда Видимо рушаща се мазилка от фасадата Видимо рушащи се елементи от тераси Други

Обхват на проучването 66

100 m

02. СИГУРНА СРЕДА - КОНФЛИКТНИ ТОЧКИ Конфликтни точки

! !

! !! !!

Пешеходни препятствия - Изнесени маси/бар на заведение

Пешеходни препятствия - Кабинка охрана посолство

Пешеходни препятствия - Контейнер за боклук

Пешеходни препятствия - Контейнер, тесен тротоар, ел.кути

Пешеходни препятствия - Синя зона върху тротоар

Паркиране извън регламентираните места

Еднопосочно движение Функция на сгради

Жилищни сгради

! !!

! !

Хотели Обществени сгради Сгради за култура

! !

Двупосочно движение

! !

Преминаване на път за гараж/паркинг през тротоара

Посочност на улиците

! ! !

Сгради за спорт

Промишлени сгради

Сгради с друго предназначение Други

Обхват на проучването 68

100 m

02. СИГУРНА СРЕДА - ОПАСНИ УЧАСТЪЦИ

Места, където можеш да останеш незабелязан

Място за преспиване/пребиваване Място, използвано за тоалетна Обекти с концентрация на хора

Барове Вход на сграда Вход на гараж/двор Вход към подземен гараж Ресторанти Театри Банкомати Осветление

Улични лампи – работещи Улични лампи – неработещи Локални осветителни тела – работещи Локални осветителни тела – неработещи Други

Обхват на проучването 70

100 m

4. ПРИЛОЖЕНИE 4 4.3. УСТРОЕНА СРЕДА

03. УСТРОЕНА СРЕДА - ДОСТЪП ДО СПИРКИ НА МОГТ

Разстояние до спирки на МОГТ в метри

до 100 м до 200 м до 300 м до 400 м до 500 м Обхват на проучването 78

100 m

4. ПРИЛОЖЕНИE 4 4.4. ЖИЗНЕНА СРЕДА

04. ЖИЗНЕНА СРЕДА - СТРУКТУРА НА УЛИЧНАТА МРЕЖА

04. ЖИЗНЕНА СРЕДА - ЗАСТРОЯВАНЕ M 1:3000

100 m

04. ЖИЗНЕНА СРЕДА - ЧОВЕШКО ПРИСЪСТВИЕ

Човешка активност към 21:30

Групи чужденци, тръгващи на туристическа обиколка Клиенти на заведения Родители с деца Седящи и/или стоящи хора Седящи и/или стоящи чужденци Хора с велосипеди Хора, разхождащи домашни любимци Хора, установили се за пребиваване/преспиване Други Обхват на проучването

12.5

37.5

50 m

4. ПРИЛОЖЕНИE 4 4.5. ХАРАКТЕРНА СРЕДА

05. ХАРАКТЕРНА СРЕДА - НЕДВИЖИМИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ

Вид:

Aрхитектурно-строителен Aрхитектурно-строителен и художествен Исторически Категория:

От местно значение От местно значение /предв.кат./ За сведение /предв.кат./ Обхват на проучването 98

100 m

ПРИЛОЖЕНИЕ 5 ИПГВР НА ГРАД СОФИЯ И ГРАДСКИЯ СТАНДАРТ Тематични направления

Транспортнокомуникационна инфраструктура

100

Индикатори

Връзка с тематичните области от Стандарта

Индикатори за продукт

Мерна единица

Целева стойност

Индикатори за резултат

Мерна единица

Целева стойност

Изградени, рехабилитирани и реконструирани улични мрежи

Километри

30 - 90

Ръст на пътникопотока в подпомогнатия градски транспорт

20 - 40

Изградена мрежа на градски транспорт с нови маршрути до необслужени територии

Километри

Обновена инфраструктура на градския транспорт – контактна мрежа, подобряване на спирки, бази за ремонт и др.

Километри Брой

Изградени велоалеи и паркинги за велосипеди

Километри

10 - 30

Устроена среда

15 - 50

30 - 100

Сигурна среда

Устроена среда

50 - 100

Устроена среда

Изградени обществени паркинги встрани от главни улици

бр. места за паркиране

1 500 4 500

Инженернотехническа инфраструктура

Изградени, рехабилитирани и реконструирани ВиК мрежи

Километри

30 - 90

Въведено енергоспестяващо улично осветление

Километри

30 - 90

Изградени и оборудвани сгради/ обекти на социалната инфраструктура

Брой сгради/ обекти

5 - 10

РЗП /кв.м/

3 500 27 000

Брой места

1000 2000

Брой сгради/ обекти

50 - 100

РЗП /кв.м/

165 000 – 300 000

Брой места/капацитет

10 00020 000

Жизнена среда

Устроена среда

Ръст на използващите велосипеди за ежедневни пътувания

Транспортнокомуникационна инфраструктура

Жизнена среда

Социална инфраструктура: Образователна, Здравна; Социални услуги

Обновени, оборудване и въведени мерки за енергийна ефективност в сгради/обекти на социалната инфраструктура

Устроена среда

Жители, ползващи подобрената инфраструктура

Брой

40 000 120 000

Лица от целевата група, засегнати от подобрената социална инфраструктура

Брой

120 000 240 000

50 - 100

Намаляване на потреблението на първична и крайна енергия от сгради на социалната инфраструктура

% kWh/ годишно

20- 30

Здравословна среда

Устроена среда

Сигурна среда

Устроена среда

Здравословна среда

Устроена среда

Здравословна среда

Устроена среда

101

Културно наследство и културна инфраструктура

Административни и обществени сгради

102

Изградени и обновени, оборудване и въведени мерки за eнергийна ефективност в сгради/ обекти на културната инфраструктура

Брой сгради/ обекти

9 - 27

Ръст на посещенията на подпомогнатите културни обекти

10 - 20

РЗП /кв.м/

16 000 – 54 000

Намаляване на потреблението на първична и крайна енергия от сгради на културната инфраструктура

% kWh/год ишно

20 - 30

Ръст на посещенията на подпомогнатите туристически обекти

Намаляване потреблението на крайна и първична енергия от административни сгради на държавната и общинска администрация

% kWh/год ишно

Реставрирани, консервирани и експонирани археологически обекти и културни паметници

Брой обекти

10 - 30

Обновени административни сгради на държавната и общинската администрация, вкл. преминали в по-горен клас на енергопотребление

Брой сгради

10 - 30

РЗП /кв.м/

60 000 180 000

30 - 50

20 - 30

Устроена среда

Сигурна среда

Жизнена среда

Обитаване и жизнена среда

Характерна среда

Устроена среда

Зелена система и спорт

Обновени многофамилни жилищни сгради

Брой жилища

6 500 20 000

РЗП /кв.м/

500 000 1 500 000

Обновени междублокови пространства

Ха

6 - 18

Изградени детски площадки

Брой

20 - 60

Изградени и обновени територии за обществен отдих – паркове, градини,зелени площи

Ха

200 - 600

Изградени и обновени спортни площадки

Брой

4 - 12

Изградени, обно- Брой вени, оборудвани сгради/ и внедрени мерки обекти за енергийна ефективност в сгради/обекти на спортната инфраструктура

5 - 15

% kWh/год ишно

30 - 40

Устроена среда

Увеличение на цените на недвижимите имоти в близост до обновените територии

5 - 10

Устроен а среда

Жизнена среда

Сигурна среда

Устроена среда

Жизнена среда

Увеличение на цените на недвижимите имоти в близост до обновените територии

Здравословна среда

Устроена среда

Жизнена среда

Устроена среда

Жизнена среда

Ръст на посещенията в подпомогнатите спортни обекти

Брой

5 - 10

15 - 50

Жизнена среда

103

Пешеходни и публични пространства

Програми за социалноикономическо обновяване

104

Изградени и обновени пешеходни алеи и тротоари, пешеходни зони

Ха

Програми за квалификация и преквалификация на младежи и групи в неравностойно положение

Брой

Брой млади хора, включени в стажантски програми за чиракуване, стажуване, подобряване на квалификацията

Брой

8 - 24

4-8

200 1000

Намаляване на потреблението на първична и крайна енергия от сгради на спортната инфраструктура

% kWh/год ишно

Увеличение на цените на недвижимите имоти в близост до обновените територии

Обхванато население в целевите групи за квалификация и преквалификация

Брой

Намаляване на безработицата сред целевите групи

20 - 30

5 - 10

2 300 2 700

2-5

Устроена среда

Жизнена среда

Програми за социалноикономическо обновяване

Програми насочени към интеграция на групи в неравностой но социално положение

Брой

Подпомогнати приложни научни изследвания, съвместно проведени с бизнеса, университетите и администрацията

Брой

Привлечени фирми в технологичн ия парк

Увеличение на наетите лица в иновативни фирми, подкрепени в зоната с потенциал за икономическо развитие

4 -15

Брой и относителен дял на населението, включено в инициативите,насочени към интеграция на групи в неравносто йно социално положение

Брой

2100 3500

Жизнена среда

45 - 65

Жизнена среда

5 - 15

Брой НИРД проекти, подкрепени до пазарна фаза

Брой

10 - 20

Жизнена среда

Брой

15 - 25

Реализирали се фирми за 5 годишен период след извършените обучения

Устроена среда

Брой

1 000 2 500

Нарастване на производствения капацитет в подкрепените предприятия

Устроена среда

105

ПРИЛОЖЕНИЕ 6 РЕДАКТОР НА МЕТАДАННИ Метаданни

Метаданни за метаданните

Език на метаданните Име на ресурса, Идентификатор, Кратко описание на ресурса

Класификация на пространствените данни и услуги

Tематична категория

106

Съдържание на ключова дума, Ключова дума от тематичните данни на INSPIRE, Ключови думи за търсене (GEMET, GEOSS, INSPIRE речници), Свободна ключова дума

Географско разположение

Географски очертаващ правоъгълник

Времева референция

Времеви обхват

Качество и валидност

Произход

Точка за контакт Дата на метаданните

Идентифициране

Ключова дума

Флора и фауна (Местообитания и биотопи), Граници (Административни единици, Статистически единици), Околна среда (Защитени обекти), Здраве (Здраве и безопасност на човека), Разположение (Географски наименования, Адреси), Планиране/ Кадастър (Ползване на земята, Управление на територията/ограничени/ регулирани зони и отчетни единици), Общество (Разпределение на населението - демография), Структура (Сгради, Производствени и промишлени съоръжения, Съоръжения за управление на околната среда), Транспорт (Транспортни мрежи), Комунално-битови услуги/Комуникации (Комуналнобитови и обществени услуги)

Пространствена разделителна способност

Дата на създаване, Дата на публикуване, Дата на последния преглед

Eквивалентен мащаб, разделително разстояние, единица за дължина

Съответствие Ограничения, свързани с достъпа и използването

Приложими условия

Отговорна страна

Име, адрес

Ограничения върху публичния достъп

Роля

Автор, доставчик на ресурси, издател, основен изследовател, потребител, прерабоотчик, разпространител, собственик, създател, точка за контакт, управител

107