magazine one (spisanie 1), issue 77 by biliana baleva

йога брой

77 СПИСАНИЕ ЕДНО №77 ЯНУАРИ 2008 5.00 ЛВ.

йога брой

корица брой 77 фотография Gosia Janik

главен редактор веселин трандов vesot@edno.bg•редактори адриана андреева adriana@edno.bg•бояна гяурова boiana@edno.bg•ивайло спасов ivaylo@ edno.bg•надя младенова nadia@edno.bg•арт директор васил илиев varculac@gmail.com•графичен дизайн николай феникс niki.phoenix@gmail.com/жоро николов tdkboy@gmail.com•фоторедактор михаил новаков mihail@edno.bg•редакционен директор мария телбис maria@edno.bg•директор реклама йордан рашев jordanr@edno.bg•асистент реклама йоана илиева joanаi@edno.bg•административен директор емил шукадаров emilsh@edno.bg•финансов мениджър ирина топалова-гарабетова irinat@edno.bg•асистент финансов мениджър татяна иванова tatyana@edno.bg•главен счетоводител цанка календжиева cankak@edno.bg•мениджър разпространение славиния кацарска frozenbutterflies@mail.bg•текст бактимудра•благой д. иванов•босилена мелтева•вера шварц•галя иванова•градинко•даниела радева•денис коробко•диана иванова•елизабет вълчева•елисавета петрушева•емил демирев•ивайло минов•йоана павлова•младен нейчев•надя торова•пенко котов•петя кирилова•полина паунова•райко байчев•ружа лазарова•сава чанков•станислава иванчева•хелиана велинова фотография пресияна щъркова•васил германов/think tank lab.•abrakadabra основатели асен асенов•димитър славчев•ива рудникова редактор биляна балева web@edno.bg•маркетинг александър варов simulacrum@panopticon.tv

мениджър събития иван чанков ivan.tchankov@gmail.com•арт директор андреан нешев andrean.nechev@gmail.com•продукционен мениджър петя иванова petya@trittico.org•финансиране на проекти андрей несторов andrey.nestorov@gmail.com•мениджър изложба 360 българия петър русинов petar. rusinov@gmail.com

се печата на cyclus offset произведенa от 100% рециклирана хартия dalum papir дания•вносител papyrus•cyclus offset има сертификати за екологично чисти продукти от german blue angel•napm•european flower•nordic swan•корица cyclus offset 350 g/m2•тяло cyclus offset 115 g/m2

излиза 11 пъти в годината и е запазена марка на списание едно оод•възпроизвеждането на каквато и да било част от съдържанието статии фотографии или графични елементи както пълно така и частично е абсолютно забранено без изричното писмено разрешение на издателя издателят не носи отговорност за съдържанието на рекламните съобщения•непубликувани ръкописи не се връщат•всички права запазени

издава списание едно оод•разпространява икономедиа ад•печат ик жанет 45 пловдив бул патриарх евтимий 22•ет 1•1000 софия•тел 029812347•029881009•факс 029865429•за абонаменти 029376350•edno.bg ISSN 1312 000X

хонорари се изплащат всяка втора сряда от месеца

Консумирай отговорно!

012

ОГНЯН ГЪРКОВ

017

ADULTEMPO SPECIALIST

014

CATS IN PARIS

ПАРЧЕТАТА НИ ТОЗИ МЕСЕЦ

039

ШУМНА ПОП МУЗИКА

016

ZOMBIE ZOMBIE

042

1000

КМ ОТ СОФИЯ

КОМЕНТАРИ ПОЗИТИВИТЕ НА ПОЗИТИВНИТЕ ОТ ПОЛИНА ПАУНОВА ТОЗИ КОМЕНТАР ДОСТИГА ДО ВАС С ПОДКРЕПАТА НА ... ОТ ГРАДИНКО СВОБОДНО СЛОВО – КОНСУМИРАЙ ВНИМАТЕЛНО ОТ ПЕТЯ КИРИЛОВА МОМЕНТЪТ , В КОЙТО ИСКАМ ДА ГИ ВИДЯ ОТ РАЙКО БАЙЧЕВ НА КРИЗАТА С ЛЮБОВ ОТ САВА ЧАНКОВ

ADITYA ASSARAT С КИНО ЕСЕ ЗА ТАЙЛАНД

019

1000 КМ СЪБИТИЯТА В РАДИУС

КОСМИЧЕСКО ФРЕНСКО ДИСКО

018

MIXTAPE

DEV PATEL АКТЬОР С ЛЕТЯЩ СТАРТ

046

ГРАЖДАНИНЪТ ДАУНС СРЕЩУ ПЕСТИЦИДИТЕ

020

WALTZ WITH BASHIR ПЪРВИЯТ РИСУВАН ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ

048

ИНТЕРВЮ UBERMORGEN

022

ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ НОВОТО НИ ТЕАТРАЛНО ЗАПОЗНАНСТВО

024

112

МУЗИКА , КИНО , КНИГИ , ТЕАТЪР , АРТ

NO ONE IS SECURED ИЗКУСТВО , ПОТОПЕНО ВЪВ ВОДА

РЕВЮ

126

РАЗКАЗ ОТКЪС ОТ БЪДЕЩИЯ РОМАН НА РУЖА ЛАЗАРОВА

025

SUBODH GUPTA ДЕЙМИЪН ХЪРСТ ОТ ДЕЛХИ

026

128

В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ

080

CORY ARCANGEL

ДИЗАЙН СЕЛЕКЦИЯ КОМПЛИМЕНТ ЗА МЕБЕЛИТЕ

027

TINA ROEDER АРТИСТИЧЕН ДИЗАЙН

РЕЦИКЛИРАНЕ НА ПОП КУЛТУРА

028

MY PLAYGROUND ФИЛМ ЗА ПАРКУРА И АРХИТЕКТУРАТА

084

ALISON BRADY ФОТОГРАФИИТЕ НА ЕДИН РАЗМЪТЕН МОЗЪК

029

ПЛОЩАДНО ЧУВСТО ВДЪХНОВЯВАЩ ГРАДСКИ ПРОЕКТ ОТ ДАНИЯ

090

ДИВОТО ЗОВЕ ДВА ХОТЕЛА В СИНХРОН С ПРИРОДАТА

030

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ЗА ГРАДА ЩУРИ ИДЕИ В ЕДНА ИЗЛОЖБА

032

HEAVEN KNOWS I’M MISERABLE NOW ЖЪЛТА КНИЖКА БОРИ ДЕПРЕСИЯТА

033

CAMOUFLAGE & THE LAST MAGAZINE ДВЕ НОВИ СПИСАНИЯ ОТ НЮ ЙОРК

034

ONLINE SHOPPING ПРАКТИЧНИ ИДЕИ ЗА УНИКАЛЕН СТИЛ

036

И НАСТАНА СВЕТЛИНА ДИЗАЙНЕРИ ПРАВЯТ ХАЙ - ТЕК ЛАМПИ

037

GOOD DESIGN AWARDS НАГРАДИ ОТ ЯПОНИЯ

050

ЙОГА

ОПИТ ЗА ВЪВЕДЕНИЕ

съдържание

094

ЕДИН ДЕН НА МАРТИЧКА БОЖИЛОВА

016

024

050

084

094

100

Станислава Иванчева е от хората, които – водени от неутолима жажда за чужди култури и места, не спират да обикалят света. Освен това тя е пристрастена към киното – обича нестандартните филми, но също така се наслаждава и на холивудски блокбастъри. Когато била в Индия, срещнала случайно една от най-големите боливудски звезди и разбрала какво означава обожание към актьор – с треперещи крайници, хората се приближавали към актрисата и целували ръцете й. В момента Стаси работи в телевизионна медия и се радва на енергичността на света. Мечтае си един ден да се запознае с идола си Андерсън Купър, телевизионният журналист е едно от лицата на CNN. В този брой Стаси ще те запознае с тайландския режисьор Адития Асарат и неговия пълнометражен дебют в игралното кино Wonderful Town на стр. 18. Бактимудра е абсолютна късметлийка, защото нейната работа е и нейно хоби, и начин на живот, „който ме удовлетворява, вдъхновява и мотивира да вървя напред с усмивка”. От десет години тя се занимава с йога, а от около три преподава на деца и възрастни. В този брой тя написа статията за европейската йога академия на стр. 68. Като човек, преминал едногодишен курс там, тя е напълно убедена в идеите на този вид автори

обучение и пропагандира, че те са ценни и достъпни за всеки, който има интерес.

Персияна Щъркова е родена в София, но от почти 20 години живее в Кьолн, където се занимава основно с портретна и рекламна фотография. През последните пет години почти половината от времето си прекарва в Индия в търсене на учители, себе си и повече познания по йога и аюрведа. Повечето от фотографиите в темата са нейно дело, а гайдът за ашрамите на Индия е от личните й впечатления.

предимно на френски. Четвъртият й роман Мавзолей излиза за издателство Flammarion на 14 януари. Ружа обича скоростта във формата на мотор Kawasaki W650. Също така обича алкохола, но мрази полицаите и всички прояви на национализъм. Страхува се от хората, които окончателно са уредили живота си. Привлича лудите и има 800 близки приятели. Ружа също така обича хубавите дрехи и обувките с високи токчета, което противоречи на карането на мотор. Тя обаче е пълна с противоречия и невероятни истории за разказване. Една такава (която е откъс от предстоящия й роман) можеш да прочетеш на стр. 126.

Юлиана Тасева е на 19, от София. Учи икономика – специалност, коренно различна от разбиранията й за „нещо интересно“, но пък възможност за изява в нова сфера. Обича да си играе с дрешки и дрънкулки и да прави интересни колаборации с тях (виж на стр. 40). Обича да се смее. Много. Голямата й мечта е да може да пее, но, уви, не може. Надява се и когато „порасне“, да продължава да се занимава с неща, които я забавляват. Мрази егоизма и сивотата на София през зимата. Иска й се българите да се научат да изглеждат добре и да премахнат задръжките си.

Ружа Лазарова е на 40 и сега най-после се чувства млада. Живее в Париж от 1991 и пише

Галина Иванова и Надежда Стоянова са на по 42 години, силно запалени по йога, макар и двете да имат други професии. Галина е строителен инженер и обича да изработва неща с ръцете си, а Надежда е маркетинг мениджър в частна авиационна фирма. В броя ни участват активно с взетото интервю от Ани Павлова (Свами Шрути Гяна) на стр. 62 – според тях невероятно вдъхновяваща личност, която има силата и енергията да отдели време на много хора във всеки един момент, в който я потърсят, и да намери по свой естествен и човешки начин точните думи, с които да им помогне да продължат напред.

RE: - Мамо, каква е тази картинка? - Това е Дева Мария със сина си - Исус, нарича се икона. - Защо стои тука? - За да ни пази, докато спим. - От какво да ни пази, мамо, от комарите ли? Една популярна градска легенда твърди, че хората сънуват в черно-бяло, с изключение на лудите, които сънуват цветни сънища. Този факт е бил статистически доказан през 40-те години. Пак статистически погледнато обаче ситуацията започва да се изменя през 60-те и днес само 4 процента от анкетираните съобщават, че сънуват черно-бели сънища. Според някои по-прагматични теоретици това се дължи на преминаването от черно-бели към цветни медии (телевизия, кино). Според някои по-скептични теоретици това се дължи на нарасналия брой нервно разстроени представители на човешкия род – живеем в истинска лудница, често казваме ние. Защо тогава да не сме истински луди? Всъщност определението за луд е леко мъгляво, чуй само – човек, който пренебрегва обществените порядки и може да бъде опасен за себе си и другите (според традицията), или - човек, който е повлиян от душевна нестабилност (според психологията). Душевна нестабилност?! Стига простотии бе, тате! Първата характеристика на душата е нестабилност, не е ли?... Питай когото поискаш – „Какво е душа?“, „Нещо нестабилно” - ще ти отговори всеки дървен философ с капка чувство за хумор. Опитай и това – „А как да си я стопля?“, „Ами не знам – ще ти отговори дървеният философ, – всеки различно си стопля душата“, цитирайки небезизвестен български писател от не чак толкова далечното минало. И дори, брат, да не си съгласен с българските класици, пич, трябва да признаеш, човече, че

наистина всеки, копеле, различно си стопля, майна, душата, д`е`а... Нестабилна бай дифолт, тя става още по-неясна в момента, в който решиш да направиш нещо за нея. Дори самото решение да направиш нещо за нея си е трудно и обикновено се оставя за следващия вторник. Живеем в материален свят, в него няма място за някакви абстрактни и нестабилни явления като душа. Виж, като те заболи зъб, е лесно – звъниш на зъболекарката, плащаш й колкото й плащаш, тя ти го ремонтира. Душата обаче... Някои си я стоплят с черен голф тройка, вътре аренби и бас, от който се включват алармите на всички коли в тесните улици на Перник. Други – с кисело зеле и наденици. С Планета, СКАТ или Eurosport. С музика, кино, книги, списание 1 или вестник Чук-Чук. С игра на футбол, гледане на футбол, чупене на нечия глава след гледане на футбол. И така нататък. „Ако импресионистите бяха зъболекари” - казва един друг небезизвестен съвременен американски писател, “зъбите ни щяха да се клатят като алкохолик във влак на БДЖ“, допълвам аз, абсолютно неизвестен, пренебрегнал обществените порядки, вероятно опасен за себе си и другите, дървен философ. За щастие обаче всичко си е на мястото – лудите са все така живи и здрави, останалите са спокойни, че не са луди, понеже отдавна вече не сънуват, нито цветно, нито никакво, душите определено са хладни, надяваме се, че не са мъртви, понеже крепостничеството е отживелица, въпреки че някои работодатели в България очевидно не са чули тази новина. Така че мий си редовно зъбите, не се доверявай прекалено на импресионисти и не се опитвай да си видиш ръцете насън, това също са глупости. веселин трандов

ОГНЯН ГЪРКОВ Х АУС П РОДУ Ц Е Н Т С М Н О ГО П С Е ВДО Н И М И, Д ЕС ЕТ К И И Д Е И ЗА П РО Е КТ И И Л Е Й Б Ъ Л , З А К О Й Т О П О Л А ГА С П Е Ц И А Л Н И Г Р И Ж И

Той се занимава с прекалено много неща, за наша радост 93 процента (приблизително) от тях са свързани с музика. Ужасно танцувална, дълбока, предимно фънки хаус от високо качество. И подобно на повечето именити майстори на този звук той използва няколко псевдонима, с които покрива стиловите си забежки. За тях обаче понататък. Преди седем години, когато първоначално започва музикантските си занимания, всичко се задвижва от чисто любопитство, приятелски уроци и трип хоп и дръм енд бейс ритъм. Музиката и вкусовете обаче се променят, а и влечението, което Оги винаги е имал към американския хаус звук, накланят (за щастие) продуцентските му опити отчетливо в тази посока. После бавно и методично той намира своя собствен стил, а нещата потръгват истински добре, когато заедно с приятелите си Groovemastа и Alexander Scott поставят началото на лейбъла Adultempo Specialists (явяващ се логично продължение на букинг агенцията, която ни е радвала с безброй партита с едни от най-яките имена в хауса). Още с първите парчета, които издава за него под основния си псевдоним QJ, Оги си намира ниша и опашка от запитвания за колаборации. Две от тях заслужават особено внимание, защото парчето му „Dubious“, ремиксирано от нашия добър познат KiNK, попадна в мартенската месечна класация на Josh Wink и Deep House Top 1x1

12 музика

10 на магазина Stompy, а пък „You Know That It’s True“ се появи в едно от изданията на Adultempo в ремикс на небезизвестния Johnny Fiasco. Другите имена, с които е издавал досега QJ, са българите Mr. Moon, Static и Sliced Funk, а чуждите продуценти са Natasza & Oscarsix, Quirk Burglars, Edmund, Alejo Galvez, Anhanguera, Yodisko, Anthony Molina. Останалите иманета, под които се подписва Оги, са Jackson Hole, The Beat Burgers, Gill Wobbler и Minimalistikz, като зад всяко от тях се крие леко музикално отклонение или по-крив експеримент. Оги не спира да генерира идеи. От една страна, за продуцентското си прозвище QJ, с което активно работи над съвместен проект (който обаче още е леко засекретен, така че си трай) с момчетата от Mind Trips и бившия вокал на Gravity Co Явор. От друга, за лейбъла Adultempo, който съвсем скоро ще си има подобаващо добър сайт. Освен това замисля и издаването на компилация, излизаща извън рамките на хауса, в която да са едни от най-добрите родни лайв банди като Phuture Shock, Nasekomix, Mind Trips, Stand Up Comedians и др. Има и много, много други неща около него, които обаче засега ще си останат недоизказани, за да може после да им се радваме повече. повече на myspace.com/qjumper и myspace.com/adultempospecs текст ивайло спасов фотография михаил новаков

CATS IN PARIS Ш У М Е Н К В А Р Т Е Т, К О Й Т О П Р А В И О П И Т Д А К О Н С Т Р У И Р А П О П М У З И К АТА П О РА З Л И Ч Е Н Н АЧ И Н

Тази музикална група с интересно наименование идва от Манчестър и се състои от четирима души с по-особен поглед към съвременната популярна музика. Те са Benjamin Summers на барабани, бас китаристът Lorien Edwards, Sara Beard, която свири на синтезатор, пее и междувременно потупва перкусиите, и цигуларят Michael J. Watson, който от време на време надава вой и си играе със синтовете. Но всичко по реда си. Да започнем с името на бандата, което се появява след сън с неясен характер и произход (то кой сън е ясен всъщност), в който гигантска деветметрова котка се увива около Айфеловата кула. Пренасяме се на манчестърската музикална сцена, с която нашите четирима герои не желаят да имат нищо общо (от чисто музикална, пошло претоварена гледна точка), а дори споменаването на легендите The Stone Roses или не толкова новото голямо нещо на английския север The Ting Tings предизвиква конвулсии. Дружно и уверено четиримата назовават интернет като тяхното място или сцена, или както там искаш му казвай. Стилът им също е труден за конкретизиране, тъй като нойзът им е твърде претенциозен, макар и любим, а пък попът – твърде лесносмилаем и предсказуем.

1x1

14 музика

Както в повечето случаи истината е някъде там – между всичкото и нищото. Cats In Paris не правят софистициран и интелектуално стилизиран поп, а чисто и просто събират странни, биещи се помежду си музикални идеи, които обединяват във формата на поп парче. Резултатът съвсем очаквано е напълно изненадващ, дори леко шокиращ на първо слушане. Там е и чарът в музиката Cats In Paris, за която неподготвеното ухо може да се произнесе с обилен теч на ушна кал. Малцина (сред които сме и ние) поставят албума им Courtcase 2000 сред най-силните, малко слушани дебюти за изминалата 2008. О, не бива да се забравят и фасциниращите текстове на Michael, подсилени от възмутителната способност на Sara да бълва безумства в 50 процента от времето, когато устата й е отворена. Чуй и ще видиш огромната британска котка, която съзерцава кривогледо от символа на френската столица. повече на myspace.com/catsinparis текст ивайло спасов фотография архив cats in paris

ZOMBIE ZOMBIE Х О Р Ъ Р Д И С К О С ГА Р Н И Т У РА З Е Л Е В Р О К П О Ф Р Е Н С К А Р Е Ц Е П ТА

Танцувалната електронна музика от Франция не се изчерпва с продукцията на лейбъла Ed Banger. И слава богу, защото много бързо и неминуемо всички, които им се кефим, щяхме да се окажем с изгладен мозък. Изследователският музикален проект с академичен привкус Zombie Zombie е един такъв проводник на малко по-авангардна, та дори и концептуална електроника. Зомбитата са две – Etienne Jaumet и Cosmic Neman – и творят нейде в Париж. Вдъхновението им обаче има разнороден произход. От една страна, са старите филми на ужасите и звуците към тях, от друга, е музикалното експериментално психеделично течение krautrock, появило се в Германия през шестдесетте. Освен към филмите на ужасите обаче Etienne и Neman имат и нескрит фетиш към аналоговите синтезатори, използвани от техните електронни гурута през седемдесетте и осемдесетте. В студиото си двамата събират всичко накуп и се впускат в собствения си ужасен музикално-лабораторен опит, в резултат на който музиката им звучи като умопомрачително танцувално посвещение към някои прословути майстори в плашенето на хора като Goblin, John Carpenter, Dario Argento, Kandinsky.

1x1

16 музика

Преувеличението настрана, дебютният им албум от тази година А Land For Renegades вече се появява из разни класации от сорта на „найдоброто за годината“, а стилът им е определян като нещо средно между space disco и krautrock. Музиката на Zombie Zombie е свирепа и прекрасна същевременно, сигурно защото, както сами разказаха, не се е случвало два пъти поред да успеят да пресъздадат идентични ефекти и мелодии. Без излишна претенция и с осезаема доза адекватност Etienne приключи нашия разговор по следния начин: „Никога не съм мислил за каквито и да е граници в музиката. Търсим удоволствието, което носи създаването и изпълнението на дадена композиция. Когато то изчезне, ще прекратим тези си занимания. Най-важното за всеки музикант според мен е да прави добра музика, така че когато някой цели единствено гръмовен успех или наивно копира неща, правени от други, това е краят. Истинското удовлетворение идва, когато откриеш собствен начин да изразяваш емоциите и чувствата си чрез музиката.“ повече на myspace.com/therealzombiezombie текст ивайло спасов фотография архив zombie zombie

ПАРЧЕТАТА НИ ТОЗИ МЕСЕЦ

Tell Him – Lauryn Hill/The Miseducation of Lauryn Hill (1998) aa Lightning Crashes (acoustic) – Throwing Copper/Live (1994) aa Didn’t I (Blow Your Mind This Time) – The Delfonics/Jackie Brown (1997) бг There is an End – The Greenhornes/Broken Flowers (2005) бг Pretty Vacant – Sex Pistols/Never Mind the Bollocks, Here’s the Sex Pistols (1977) вт Soup is Good Food – Dead Kennedys/Frankenchrist (1985) вт Fortunately, Unfortunately – Gonzales/Soft Power (2008) ис Spelunker – Bjоrn Torske/Feil Knapp (2007) ис Black Hole Sun – Soundgarden/Superunknown (1994) нм Bodilizer Bodilsizer – The Emperor Machine/Vertical Tones & Horizontal Noise (2006) нф Rocket Rock – And The Lefthanded/Death Before Distemper 2 (2008) нф Knickerbocker – Fujiya & Miyagi/Lightbulbs (2008) ви Divine – Sebastien Tellier/Sexuality (2008) ви

аа АДРИАНА АНДРЕЕВА / бг БОЯНА ГЯУРОВА / ви ВАСИЛ ИЛИЕВ вт ВЕСЕЛИН ТРАНДОВ / ис ИВАЙЛО СПАСОВ / нм НАДЯ МЛАДЕНОВА / нф НИКОЛАЙ ФЕНИКС

ADITYA ASSARAT М Л А Д И Я Т Р Е Ж И С Ь О Р Д Е Б ЮТ И РА С К И Н О Е С Е З А ТА Й Л А Н Д

Любовта на Адитяи Асарат към киното се заражда по доста банален начин: докато следва история в Ню Йорк, запълва свободното си време с гледане на филми, които пораждат в него отначало любопитство, а по-късно желание за писане на сценарии и за снимане на филми по нестандартен начин. Така младежът се озовава в Калифорния, където започва да учи кино. Става сценарист и режисьор, макар според твърденията му – по-добър в първото. Още дипломната му работа Motorcycle привлича вниманието на филмовия свят и талантливият азиатец решава, че краткият филм е неговото поприще. Младият кинематограф дебютира в игралното кино още през 2005 с късометражката 3 Friends. Едновременно с това той режисира и музикални клипове – няколко пъти е номиниран за Channel V Music Video Awards, а през 2005 дори грабва приза за най-добър клип. През същата тази щастлива за него година е избран да работи с индийската режисьорка Мира Наир, а на следващата – основава Pop Pictures Co. Ltd. Компанията става продуцент на Wonderful Town – първия пълнометражен игрален филм на тайландския режисьор. Филмовото действие на Wonderful Town ни отвежда в Тайланд, страна с непривична култура и нрави, екзотична природа и магнетична привлекателност. Главният герой във филма, бягайки от мегаполисната лудница и ослепяващите светлини на Банкок, попада в малък тъжен град в Южен Тайланд, където времето сякаш е спряло. В основа-

181x1

18 кино

та на филма е забранената и тайна любов между собственичката на хотел На и главния герой Тон – банкокски архитект, пристигнал да помага за възстановяването на градчето след разрушенията, предизвикани от опустошителното цунами в края на 2004 година. „Цунами“ се споменава само веднъж, но въпреки това усещането за трагедията е вездесъщо. Камерата често се движи сред пустош: виждаме разбити, разрушени, изоставени и мъртви пространства. Зрителят е пленен от замаскираната красота на призрачния град, но и силно уплашен от липсата на живот. Непрофесионалните актьори, участващи във филма, и оскъдният диалог между героите допринасят още повече за поетичността на кинопроизведението. Мрачният колорит, слабото осветление и музиката допълнително засилват чувството за тотална разруха. Въпреки трагедията остава малко надежда – към края на Wonderful Town цветовете на филмовата картина стават все по-ярки. Тайският „филмов принц“ Адития Асарат вече е ухажван с много примамливи предложения от киноиндустрията, но засега успява да устои на изкушенията, оставайки верен на независимото кино. Подобно на героя си Тон и той бяга от шума на големия град и твърде силните светлини – не само на града, но и на киносцената. текст станислава иванчева фотография © pop pictures

DEV PATEL Н Е Н А В С Е К И Д Е Б Ю Т И РА Щ М Л А Д А К Т Ь О Р С Е С Л У Ч В А Д А С ТА Р Т И РА С ГЛ А В Н А Р О Л Я В Г О Л Я М А П Р О Д У К Ц И Я И В ДОП ЪЛНЕНИЕ – ДА СПЕЧЕЛИ BRITISH INDEPENDENT FILM AWARD

Dev Patel е роден през 1990 в Лондон. Интересът му към актьорската игра в началото е на ниво ученически представления, и то найвече защото е – както сам се нарича – смешникът на класа. Още на десет години започва да тренира таекуон-до, сдобива се с черен колан и многобройни награди и по всичко личи, че го очаква бляскава спортна кариера или евентуално скромно участие в треторазрядни екшъни. Благодарение на майка си участва в кастинг и спечелва роля в тийн сериала Skins. Някъде по това време Danny Boyle (Trainspotting) провежда неуспешен кастинг в Бомбай с цел намиране на актьор от индийски произход за главната роля на бъдещия си филм. Всъщност дъщерята на известния режисьор се оказва фен на сексманиака (единствената дотогава роля на Dev Patel в сериала) и това е малкото, но съществено участие на късмета в тази история. Така Dev попада в екипа на Slumdog Millionaire. „Изведнъж се оказах в хотелска стая и от едната ми страна стоеше Danny Boyle, а от другата – Anil Kapoor,

който е легенда в Боливуд“, споделя младият актьор. Slumdog Millionaire е заснет изцяло в Индия, където Patel e ходил само веднъж до момента, но това не му пречи да се превъплъти успешно в Jamal – младеж от бедните квартали на Бомбай, чиято трудна съдба го прави прекалено зрял за възрастта му. „Когато прочетох сцената, в която той разсъждава за съдбата, си казах: По дяволите, той е само на 17 и говори за това? Нормално ли е?“ Сценарият на филма е по бестселъра Q and A на индийския дипломат Vikas Swarup, самият филм вече си спечели наградите за най-добър филм, най-добър режисьор и найдобър млад актьор на британските награди през ноември 2008, а някои критици побързаха да прогнозират присъствието на Dev Patel в Kodak Theatre на 22 февруари. Да, за оскарите става въпрос. slumdog millionaire е по кината в европа от януари 2009 текст емил демирев фотография guliver photos/getty images

WALTZ WITH BASHIR П Ъ Р В И Я Т Р И С У В А Н Д О К У М Е Н ТА Л Е Н Ф И Л М П Р Е С Ъ З Д А В А С П О М Е Н И Т Е Н А И З РА Е Л С К И Я Р Е Ж И С Ь О Р А Р И Ф О Л М А Н З А В О Й Н АТА В Л И В А Н

На пръв поглед изглеждат странни средствата, които Ари Фолман избира, за да представи своя документален проект – вместо с трепереща ръчна камера, оплескана в кръв, автобиографичната му история е разказана от цял екип аниматори. С филма си Валс с Башир режисьорът обиколи победоносно редица кинофестивали по света и получи четири номинации за наградите на Европейската филмова академия. За нас сблъсъците по границата между Южен Ливан и Северен Израел са една безкрайна поредица от еднотипни телевизионни репортажи, с много жертви и сложни политически мотиви. Всъщност насилието в този район започва да ескалира още през 1981. Година по-късно израелската армия нахлува в територията на Ливан, изтласквайки силите на Организацията за освобождение на Палестина, и окупира Бейрут. Тогава се извършват прословутите кланета в бежанските лагери Сабра и Шатила. Ако някой е станал пряк свидетел на всички тези събития, е нормално да се опита да ги забрави. Това се случва с Ари Фолман, който по време на войната е едва на 19 години и служи в пехотата на израелските отбранителни сили. Повече от двадесет години по-късно той среща случайно свой приятел от армията и разговорът с него пробужда смътни спомени. Започва истинско търсене в дебрите на подсъзнанието, но с методите на документалистиката. Режисьорът провежда серия от интервюта с някогашните си другари, както и с Рон Бен-Ишаи – най-известния израелски военен кореспондент по

201x1

20 кино

онова време, който през 1982 прави опити да предотврати масовите убийства на палестински бежанци. Паралелно с интервютата, сюжетът подрежда фактите от един налудничав пъзел, който може би никога няма да намери място в учебниците по история, понеже е твърде личен. Самият Ари Фолман твърди, че филмът му не е политически, а е по-скоро опит да се оборят клишетата на холивудското кино за войната като сбор от специални ефекти. Затова със своята комиксова графика Валс с Башир се обръща към „най-застрашената“ аудитория – тийнейджърите. Това в никакъв случай не опростява идеята на филма, напротив – чрез анимацията режисьорът се сдобива с пълна свобода, за да пренесе на голям екран сюрреализма на своите любими младежки книги – като Параграф 22 и Кланица #5. Други епизоди пък напомнят метафизичните експерименти на Ричард Линклейтър в Waking Life и Камера потъмняла. Саундтракът също е многостилов: композиторът Макс Рихтер е съчетал симфонична музика, енергични електронни бийтове и осемдесетарски рок. Филмът завършва с архивни кадри от Сабра и Шатила. След час и половина анимация шокът от бруталната действителност е толкова голям, че е невъзможно да гледаме отново телевизионен репортаж от някоя конфликтна зона с обичайното безразличие. текст йоана павлова фотография © arte france

ДОБРОМИР ЦВЕТКОВ З А П О З Н А Й С Е С Е Д И Н Р Е Ж И С Ь О Р, К О Й Т О Н Е В И К А . Т А Л А Н Т Л И В И Д Е Б Ю Т И Р А Щ

Иван Добчев го нарича „роден режисьор“, Маргарита Младенова – „поет в работата си“. Такива преди месец са първите отзиви след премиерата на дипломния спектакъл на Добромир Цветков. Пиесата е Джуджетата на Харолд Пинтър, сцената – тази на ТР Сфумато. За комплиментите (както и за критиките) обаче Добромир Цветков казва: „Гледам да ми влязат в едното ухо и да излязат през другото. В нашата работа не е хубаво човек много да си вярва.“ Историята на Добри без критики и суперлативи звучи така: Явява се на изпита по режисура преди пет години, за експеримента. Влиза в класа на професор Красимир Спасов. Преди това се занимава с какво ли не – работи като чейнчаджия по морето, администратор в първите компютърни клубове, продавач в клек шоп, арматурист по строежи. Има злощастен опит с две незавършени висши образования и непоносимост към мухлясали академични мозъци. Днес е на 32, пие чая си с коняк, обича да седи сам със себе си вкъщи и да слуша тежка музика, а за Харолд Пинтър може да ти говори дълго и убедително. Няма негова пиеса, която не би направил. За дебют избира Джуджетата – не само защото досега не е поставяна у нас, но и защото описва хаоса между хората по един поетичен, халюциногенен на моменти начин. За Добри ключът към Пинтър е „да подходиш малко емоционално и интуитивно, никога сурово аналитично, защото в другия случай нещата добиват вид на сух разказ. Пинтър разказва нещо мно-

221x1

22 театър

го просто – трима приятели се разделят. Става въпрос за разрив, който се получава между хората, без да се знаят конкретни поводи за това. Тук неслучайно я няма жената от новелата, по която е създадена пиесата. Много често просто не знаем защо вършим нещата, които правим. Нещо ни води натам, не можем да го анализираме, но то е вътре в нас, то тлее, живее, разяжда ни като хора и общество“, споделя режисьорът, който още очаква дипломата си. „Това е актьорски театър, самият Пинтър освен драматург е и актьор. Има истина, която не може да се изрече, но може да се изиграе. Нещата стават, когато не се задават глупави въпроси.“ Сред най-глупавите според Добри е: „Аз сега какво мисля?“ Не му харесва да го наричат „млад режисьор“, защото му звучи като „сополанко“. Признава също, че не му се налага да вика, за да всява респект сред актьорите. Вместо това ги води на излет в планината. гледай джуджетата на 26 януари в тр сфумато от харолд пинтър режисьор добромир цветков участват станислав ганчев, борис георгиев и леонид йовчев сценограф димитър шопов текст надя младенова фотография михаил новаков

NO ONE IS SECURED БО РЯ НА В Е Н Ц И СЛ АВ О ВА ОТ Н О В О В С О Ф И Я, С О Ц И А Л Н О А Н ГА Ж И РА Н А И П О Т О П Е Н А В Ъ В В О Д А

Нейната история е от обикновените, без трагика и особено напрежение. На момиче от София в средата на 90-те му доскучава родният град. Решава да види какво става по света и заминава да следва визуални медии и дигитални изкуства в чужбина. Разбира се, има дилеми поради любовни проблеми, но тя е решена и той ще я последва. Мястото е Виена, където вече 12 години Боряна Венциславова живее и твори. Нерядко се връща в София със своите винаги социално ангажирани фотографии, филми и инсталации. Помним я от самостоятелната й изложба Навън беше винаги тъмно (СГХГ, 2006), както и от фотографския проект Euro De Lux (Червената къща, 2006). Причините за последното й завръщане през януари са две: видео инсталацията We Shall Overswim и фотографското й продължение Me, Уou and Тhey/No One is Secured. Куратор на проектите е Галина Димитрова. И в двете работи Боряна тематизира размяната на роли и идентичност. Докато в We Shall Overswim авторката е заинтересувана от съдбите и историите на имигранти с различен произход и статут, в Me, You and They/No One is Secured Боряна поставя персонажи в добро социално и икономическо положение в ролята на бежанци – хора, загубили от днес за утре всичките си удобства и останали с една найлонова торба в ръка по пътя към неизвестното. Самата Боряна е героиня на една от снимките в поредицата. „За разочарование на майка ми живея днес и не мисля особено за утре. Наясно съм с

241x1

24 арт

мисълта, че това, което виждам по новините, може всеки момент да почука на моята врата. Не ме разбирай погрешно – не съм в някаква параноя отчаяно да чакам края на света. Напротив, опитвам се да работя за неговото светло бъдеще, макар и постоянно да се срамувам и разочаровам от човешката глупост и лакомия“, казва младата авторка, за която изкуството винаги е било повече от украшение. Идеята за We Shall Overswim води началото си от резиденцията на Боряна в ISIS Arts в Нюкасъл. „Озовах се в един не толкова голям град в Англия, заобиколена от имигранти с различно социално и икономическо положение. Така беше налице колекция от разкази, които в течение на времето започнах да записвам. По това време ходех в градския басейн на Нюкасъл и явно редовното ми плуване е довело подсъзнателно до идеята да поставя хората във водна среда. А и водата е един постоянно съпътстващ елемент в работата ми – разказва Боряна. – Тя е обединяващото пространство без граници и очертания, в което всички си приличат, в което всички имат право да влязат, останат и напуснат когато и за колкото дълго си поискат.“ we shall overswim – видео инсталация, галерия академия, 9 – 19 януари me, you and they/no one is secured – фотографии, звукова инсталация и обект, арт галерия сибанк, 11 – 28 февруари текст надя младенова фотография боряна венциславова

Cheap Rice, 2006

SUBODH GUPTA ИНДИЙСКИЯТ АРТИСТ ИЗПОЛЗВА СИМВОЛИТЕ НА ДНЕШНА ИНДИЯ И Г И П РЕ В Р Ъ Щ А В П РО ИЗ В Е Д Е Н И Я НА ИЗ КУСТ В ОТО

Наричат Субод Гупта „Деймиън Хърст от Делхи“. Сравнението не е случайно: и неговите работи се продават вече за рекордни суми, и той като най-голямата звезда в момента Хърст създаде череп – но не от диаманти, а от тенджери, тигани и чаши, от кофи, чайници и табли, и го нарече Very Hungry God. Изкуството на Гупта напоследък е навсякъде – на Art Basel, на Frieze Art Fair, показано бе и в рамките на проекта Chanel Mobile Art. Субод Гупта произхожда от скромно семейство от Бихар, един от най-бедните щати на Индия. Той завършва Художествената академия в столицата Делхи и първоначално се занимава с живопис, но не след дълго осъзнава, че силата му не е в рисуването. Гупта започва да експериментира с различни медии, прави първите си пърформанси и видео работи. Незабравима е фотографията му Cowboy от 2001: виждаме го как язди гол свещена индийска крава. Липсата на комерсиален успех на подобни проекти и незрялостта на арт сцената в Индия го карат да търси все нови и нови пътища за развитие. Той започва да колекционира най-обикновени предмети от ежедневието, концентрирайки се основно върху прибори и кухненски съдове, които се превръщат постепенно в основен материал за неговите грамадни скулптури. Въпреки универсалния език на металните съдове те са доста специфични за Индия, тъй като това са съдовете, чийто блясък привлича погледа по улиците на индийските градове и в които бедни и богати, млади и стари носят храната си – това са

символите на днешна Индия. Това е трикът на Гупта – той придава блясък на най-обикновени предмети, превръщайки ги в арт инсталации. Неговите произведения стоят на камари в ъглите на изложбените зали, преливат от грамадни кофи, придават нов вид на найобикновено колело или украсяват по необичаен начин белите стени на арт галериите. До 22 февруари някои от инсталациите на индийския артист могат да бъдат видени в лондонската Serpentine Gallery в рамките на експозицията Indian Highway, която през следващите четири години ще обикаля света. Изложението показва някои от най-добрите индийски творци и отразява бума на съвременното индийско изкуство – част от бурното икономическо, социално и културно развитие на тази страна. През есента на 2009 Субод Гупта ще бъде представен в реномираната галерия Hauser & Wirt в Лондон, това ще бъде първата му голяма самостоятелна изложба в Европа. Произведения на Гупта са включени в албума New Delhi, New Wave на издателство Damiani Editore – най-адекватното представяне на съвременно индийско изкуство до момента, което изтъква Субод Гупта като един от найинтересните индийски визуални артисти. повече – на hauserwirth.com текст бояна гяурова фотография subodh gupta, courtesy art & public – cabinet ph, geneva

(1)

(2)

НАПРАВИ КОМПЛИМЕНТ ТОЗ И М ЕС Е Ц ОТДАВА М Е Ч ЕСТ НА МА ЛК И Т Е И ГОЛЕ М И ДОП ЪЛНИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ, БЕЗ КОИТО МЕБЕЛИТЕ ЩЯХА ДА СА П ЪЛНА СКУКА

(3)

Сдържана елегантност, минималистична естетика и строга ненатрапчива форма са точните характеристики за външния вид на (1) NEUTRA (дизайн на Ferruccio Laviani за Kartell, 2008). Малкият комплимент към този полилей идва под формата на удобен механизъм, чрез който се наглася нейната позиция нагоре-надолу – минималната дължина на опънатия кабел е 30 cм, а максималната са впечатляващите 302 cм. Конструкцията й е абсолютно изчистена и класически решена в черно или бяло. Светлината излиза меко изпод двете подобни на миди и слепени части. Neutra пасва идеално на големи помещения заради способността си да хвърля голям диаметър (90 см) равномерна светлина. kartell.it от Gamma Design (2) FRANK (дизайн на Antonio Citterio за B&B, 2008) – излегнат удобно на дивана, единственото, което ти липсва, е стабилна опора, на която да поставиш питието си, или пък пуф, на който да вдигнеш краката си, а защо не и такъв, на който да се подпреш. В този момент удачно се намесва серията от допълнителни елементи Frank към дивана със същото име. Тези комплименти включват малки лакирани масички в шест цветови варианта. Frank предлага и пълно табуретно оборудване, върху което може да се стои, обляга или поставя. Те са от идентична на облицовката на дивана термично обработена вълнена материя. Нарочно създаденият контраст с лъскавия 261x1

26 дизайн

и хладен лакиран метал на кръглата масичка за кафе е подсилен и от употребените монохромни цветове. Последният и най-интересен член на Frank е пейката от грубовато дърво, която влиза в специално предвидено за нея място в конструкцията на дивана. bebitalia. it от Senza (3) PIGGYBACK (дизайн на Thomas Heatherwick за Magis, 2008) е най-необикновената разтегателна маса на света, чиято идея граничи с гениалното. Всъщност това са две маси близнаци, като едната носи другата на гръб – откъдето идва и името й. Те са хитро измислени да стоят една в друга като една и да се разскачат, когато ситуацията изисква по-голяма площ за сервиране или работа. И докато баналните разтегателни маси стават по-дълги версии на оригинала, то Piggyback отваря нови възможности заради двете отделни маси, които са си самостоятелни и независими единици и могат да се сложат както и където решиш или да се подредят и втъкнат в обща дълга маса. Краката на всяка са изработени от твърдо отлят алуминий, полиран с полиестерен прах. Горната част на масите е от дъбов шперплат в естествен цвят или боядисан в черно. magisdesign.com от Selamore и Verrsus текст и селекция адриана андреева фотография архив на компаниите

Structures/Facades © Guido Mieth

TINA ROEDER П Р И Л А ГА И З К У С Т В О В М Е Б Е Л И Т Е С Ъ С С Д Ъ Р Ж А Н А Е С Т Е Т И К А , Н О С М Е Л РАЗ М А Х Н А В Ъ О Б РА Ж Е Н И Е ТО

В света има няколко институции, само чието споменаване кара професионалистите в сферата на дизайна да потръпват в благоговение. Тина Рьодер (Tina Roeder) е минала не през една, а през две такива и дори глутница черни котки да пресекат пътя й, пак трудно ще я отместят от славно поетото й бъдеще. Тази млада дама е горд бакалавър от Central Saint Martins College Лондон и магистър от бленуваната Design Academy в Айндховен, където нейни ментори са вещите майстори от DROOG. Знаменателните години на обучение приключват със стаж при звездите на артистичния и ексклузивен дизайн Studio Job в Белгия. Тина се завръща в родния Берлин през 2006, за да отвори свое студио, където да създава това, което си е наумила. А то често е различно от общоприетата представа за един предмет. Сред проектите й има порцеланова купа като разполовена ягода и служи за храна, украса или засаждане на растения. От същата серия Happy Porcelain (2007) са и разполовеният кроасан и лице на момиче, вдъхновени от детските формички за пясък, с които можеш да правиш щуротии с храната си. Тина обича да работи с порцелан – с него форматът на един предмет се превръща в нещо съвсем различно от първоначалното му възприятие. Такава е съдбата на простата пластмасова кофа, широко употребявана по цветарските сергии, и нейната приказна трансформация в Bucket Vase (2008) – лъскава, стилна, перфектно гладка и атрактивна бяла красавица, която се ползва за

ваза, боклук (ако смееш) или акцент аксесоар в дома. Тина има траен интерес към промяната на добре познати и с установена функция обекти. Прави го с ирония и препратки към изкуството и така подканва хората да погледнат на предметите с друго око. Още като студентка през 2002 тя започва да събира изхвърлени пластмасови столове и с годините разработва серията White Plastic Chair, в която старият и скапващ се стол е предмет на изкуството. Всеки е перфориран поотделно и излъскан с пясък. Въпреки че от 2003 участва в изложби, Тина Рьодер за първи път се представя соло на миланското изложение през 2008. На него заслужено внимание получават малките масички Drawer Side Tables, които имат вид на чекмеджета, качени върху фини, но здрави стоманени крачета. Неотлъчна част от стила й е студеният и сдържан визуален език, много ърбън и близък до архитектурата на Берлин. Почит към него е последното й приключение в дизайна – Structures/Facades. Тя рефлектира градската територия върху конструкцията на бюфета. Структурата на лимитираните шкафове следва историята на скелето и фасадата на емблематични за нея сгради. Детайлно и с въображение се разкрива силната връзка между артистичен почерк и архитектурна текстура. повече – на tinaroeder.com текст адриана андреева

MY PLAYGROUND К А С П А Р Ш Р Ь О Д Е Р П РА В И Ф И Л М З А П А Р К У РА И А Р Х И Т Е К Т У РАТА – Ч Е К Д И З А У Т

„Първият снимачен ден заведох актьорите си до Mountain Dwellings в Копенхаген. Те игнорираха главния вход и вместо това пропълзяха по стените – за тях предизвикателството е да открият нови, необикновени начини да влязат.“ Тези думи на датския визуален артист Каспар Шрьодер дават добра представа за мотивацията му да създаде My Playground – документален филм за движението в урбанистичното пространство, чиято премиера предстои през 2009. В него той осигурява място за среща на архитекти, политици и професионалисти, които се занимават с градоустройство, като визуалният акцент е изнесен от паркур групата JiYo и техния нестандартен подход към преодоляването на разстояния между, във и над емблематични сгради в датската столица. Според 29-годишния Каспар съвременният жител на града има много по-различни и специфични нужди отколкото преди 30 години, въпреки че е принуден да живее почти изцяло в пространства, създавани поне толкова време назад. „Филмът гледа предимно през очите на traceurs (популярно име на практикуващите паркур), защото усещането им за пространството е различно – казва Каспар. – Но искам да чуя и хората, които взимат решенията как да изглежда това пространство.“ Mountain Dwellings на JDS (наскоро отличен с Best Housing Project в света на World Architecture Festival, Барселона), Gemini Residence на холандците от MVRDV, както и VM Houses (копродукция на JDS и приятелите на Каспар от архитектурната група BIG) са някои от сградите, проходени по нестандартен 281x1

28 архитектура

начин по време на снимките. Каспар обаче планира да включи в проекта си и традиционни сгради в Копенхаген, за да покаже как паркур атлетите подхождат към старата архитектура. „Мисля, че широката публика, както и политиците като цяло, гледат на архитектурата доста сковано. Сковани са и концепциите им за това как да живеем. Опитвам се да събера хора със свеж, дори игрив темперамент спрямо дизайна на сгради и урбанистично пространство. Да видим какво могат да научат едни от други.“ My Playground едва ли е случайност, след като Каспар от години се интересува от архитектура („всичко от Хундертвасер до Тадао Андо“), има собствена фирма за дизайн, снима, рисува, монтира филми, занимава се с графичен дизайн и дори композира музика. Той се определя гордо като самоук и обича да прекарва голяма част от времето си в Азия. „Имам слабост към Киото, това е един от любимите ми градове. Ако трябваше да съм сграда, щях да съм една къща точно там, на един хълм – създадена от Юн Аоки.“ Напоследък Каспар не отскача често до Япония, защото му се струпва доста работа покрай снимките на филма и грижите за новородения му син. Винаги обаче можеш да откриеш него или някоя от причудливите му идеи на kasparworks.com. виж първия трейлър на my playground на edno.bg текст ивайло минов фотография kaspar schroder

ПЛОЩАДНО ЧУВСТВО К У ЛТ У Р Н И Я Т Ц Е Н Т Ъ Р Н А О Т К Р И Т О N I C O L A I Д А В А П О В О Д Г РА Ж Д А Н И Т Е Н А Е Д И Н М А Л Ъ К Д АТ С К И Г РА Д Д А С Е С Р Е Щ Н АТ О Т Н О В О

Ревностната изолация на личното пространство отдавна е попъплила по всеки модерен гражданин на света. Хората живеят все по-сами и с нарастващо нежелание да споделят времето си извън рамките на дома, офиса или колата. Общината на Колдинг решава да събере отново гражданите си в едно общо пространство за културни мероприятия. Подходящ за целта се оказва стар и изоставен площад, който от 1890 до 1930 е ползван за училищен комплекс. Той е обявен за реновация на открит архитектурен конкурс, който е спечелен от датското студио на архитект Кристине Йенсен. Сериозната работа започва през 2003, когато тухли и хоросан се закриват със стоманени стени, нови пластове асфалт заливат стари кратери в земята, изсъхнали дървета се изкореняват и на тяхно място се засаждат нови, обособяват се градинки и смело се рисуват геометрични форми. След пет години мястото е почти готово, а първоначалното задание това да е новият открит културен център на Колдинг е изпълнено блестящо. Дотолкова, че през септември 2008 Кристине заслужено получава голямата награда от петото издание на Rosa Barba European Landscape Award в Барселона. Историята на мястото е многопластова и метежна, оставила дълбок отпечатък по съседните сгради. Трансформацията на Nicolai от грохнал и самотен старец в 3800 кв.м жизнерадостно градско пространство е извършена с размах, смело предприети действия и гран-

де финале. Постигната е завидна раздвиженост, социална организираност и предразположение към взаимодействие. Стилово разнородните и олющени стени на съседните пет сгради са закрити от големи квадратни платна COR-TEN стомана, подредени едно върху друго и оформящи нова стена, дълга почти 70 м, която може да се ползва и за изложби. От същия материал е издигната кръгла сцена, предвидена за театрални представления, концерти или кинопрожекции. Върху стария асфалт е положена нова настилка, върху която са нарисувани различни геометрични фигури, оформени от множество бели точки. Тъй като повечето от тях са от термопластична боя, през нощта светят красиво под уличните лампи. Много от старите дървета са изкоренени, а на тяхно място – засадени млади магнолии. Готовият площад има за цел да предостави различни развлекателни дейности – места за литературни четения, детски игри или излежаване на слънце. Оформени са тревни площи за пикник и релакс, има и кафене. Навсякъде са пръснати пейки, които подсилват идеята Nicolai да е потънал в лек, чаровен хаос. Така не се извършва строга манипулация на поведението на посетителите и всеки лесно и приятно открива къде какво има, какво му се прави и къде се чувства добре. повече – на kristinejensen.dk текст адриана андреева фотография архив на kristine jensen

Футболно игрище, ОАЕ, 2007 © Maider Lopez

КАКВО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ ЗА ГРАДА? ВС Е К И Е С П О С О Б Е Н ДА ИЗ М И СЛИ Н Е Щ О Щ УРО, З А Д А П Р Е В Ъ Р Н Е Г РА Д А С И В Е Д Н О П О - Д О Б Р О М Я СТО З А Ж И В ОТ

Сигурно поне веднъж си си мечтал да префасонираш колата си в Pimp My Ride. Сега си представи какво би направил с града си, ако съществуваше нещо като Pimp My City. Изложба с подобна идея, но под името Actions: What You Can Do For the City в Монреал представя впечатляващ брой оригинални ърбан акции (97) от 1937 до днес, които превръщат живота в големия град в по-вълнуващ, смислен, добър, екологичен, личен, необикновен... Интригуваща смес от активисти – архитекти, инженери, деца, градинари, преподаватели, скейтъри, пешеходци, ученици, пастири и всякакви други – взима нещата в свои ръце, когато нещо не им се нрави или има потенциал да бъде променено за по-добро. Изложбата и съпътстващата я книга са пропити с приятна доза чувство за хумор, експериментален и на моменти авантюристичен дух, новаторски порив и смелостта да се поставят под въпрос клишето и нормата. Зад всеки проект стоят дейни и идейни хора, които са задвижили реализацията на позитивни промени в своята градска среда, понякога дори с риск да са извън закона. Идеите им са най-разнородни. Например новонарисуваното футболно игрище на площада събира повече хора да прекарват време заедно и да общуват. Поддръжката на зелените обществени площи е евтина, когато се намеси пастир и неговото стадо овце, което идва на паша за през нощта. Придвижването из града е по-бързо и забавно, когато се залепи парче пластмаса към подметката на маратонките за пързаляне по

301x1

30 градът

стълби, парапети и бордюри. Суперидиотска идея човек да носи телен костюм с габаритите на автомобил и да засяда в задръствания заявява ясно масовото недоволство от увеличаващия се главоломно брой автомобили за сметка на пешеходците. Явно някой е пробвал да спи по градските пейки, защото има идея как да се ушие специална дреха, с която да се спи по-удобно на тях. В по-мащабен аспект са намерени нови призвания на занемарените сгради, а ненужно големи обществени парцели са приспособени в площи за игра – баскетболни игрища, скейтърски рампи, трасета за паркур, велосипедни алеи и изобщо всичко, което липсва или се струва адекватно на гражданите за по-хубав, забавен и удобен начин градски живот. Проектите от изложбата са изпълнявани в големи градове в различни краища на света през последните 80 години. Впечатляващо е да ги видиш събрани накуп, защото така си даваш сметка колко лесно е да поставиш под въпрос общоприетото, да сриташ баналното, да вдъхнеш нов живот на изоставеното и с чувство за хумор да разчупиш иначе тромавия голям град, в който живееш. изложбата actions: what you can do with the city е в the canadian centre for architecture (cca), монреал, до 19 април 2009; повече – на cca-actions.org текст вера шварц

Victory Garden Trike and Gardener, January 2007 © Amy Franceschini

Archisuit © Sarah Ross

HEAVEN KNOWS I’M MISERABLE NOW А Н Д Р Е Д Ж О Р Д А Н З Н А Е К А К В О Е Д Е П Р Е С И Я И К А К Д А Т Е Н А К А РА Д А С Е Н А Д С М Е Е Ш Н А Д П О В РАТ Н О С Т И Т Е Н А Ж И В О ТА – З А С ТА Р Т РА З ГЛ Е Д А Й Н Е Г О В АТА Ж Ъ ЛТА К Н И Ж К А

Андре Джордан е 42-годишен мечтател, висококвалифициран професионален драскач на книги, картички и щампи за тениски, седмичен контрибутор в сайта на BBC за хора с увреждания Ouch!, британец по рождение, американец по местожителство, хърбав на външен вид и доскоро пълен провал с жените (докато не надява брачната халка). Андре никога не е учил за художник, защото така и не влиза в колеж по изкуствата (няма шестици по история и английски). Но всеки ден той сяда на кухненската маса и драска към шест часа. Идеите му идват като емоция от нещо видяно – изоставен куфар, счупен чадър или изстинало кафе. Почива си, като прекарва съботите с жена си на дивана, гледат филми и ядат пуканки. Негов най-добър приятел е въображението му, най-любима книга – Малкият принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери, а най-вкусна храна – картофено пюре и зеле. Андре Джордан започва да рисува и пише своите doodles (драскулки) заради тежка форма на депресия. Преди около пет години е изпратен на терапевт и тя го подканва да състави списък с нещата, които харесва и не харесва в себе си. Вместо това Андре решава да започне ежедневен блог с простички драсканици и кратки коментари под тях. Те са не толкова лични констатации и самооценка на душевното му състояние, колкото всеобщи емоции. Блогът се казва A Beautiful Revolution, кръстен на приятели активисти против войната, а крайната цел на Андре е красивата революция на съзнанието. С типичните за британците ирония и чувство за хумор той всеки ден се надсми321x1

32 библиотека

ва над слабостите си, наблюдава света и бори страховете си. „За да се засмееш на каквото и да било, първо трябва да си способен да се засмееш на себе си.“ Угризения, чувство за малоценност и отпаднал дух – в главата му се въртят всички големи екзистенциални въпроси. Над 4000 души всеки ден се отбиват на блога му, за да прочетат скромните му размисли за любов, религия, настроение, смърт, секс, щастие, тъга, загуба, отхвърляне, страх – според Андре, за да се успокоят, че не са сами в това, което чувстват. Така се събира и материалът за малката жълта книжка Heaven Knows I’m Miserable Now. Когато издателите от Harper Perennial питат Андре за кого е предназначена, той им казва – за мен. С нея той показва най-баналното, но и най-трудно достижимото състояние в живота – ОК е да съм аз. Книгата е вид терапия, която с остроумие и проницателност разчувства и предизвиква всеки да приеме живота в целия му блясък и величие. В училище Андре нарочно е отучван от склонността си да се отнася и да драска по тетрадките. Сега възрастните настоятелно го насърчават да го прави. И ако може, Андре ще продължи да фантазира посред бял ден и да рисува с моливи до края на живота си, защото това е найдобрата работа на света. heaven knows i’m miserable now е в amazon от 6 януари 2009; повече – на abeautifulrevolution.com текст адриана андреева

МАГАЗИНАЖ Д В Е Т Е П О С Л Е Д Н И И З Д А Н И Я О Т Н О В АТА Е РА Н А П Е Ч АТ Н И Т Е М Е Д И И

Писна ни от кризи – финансови, емоционални или печатни. Слухът, че списанията – такива, каквито ги познаваме – изчезват, стигна и до нас. Това не означава, че всичко, що не е на дигитален носител, ще се затрие. И докато големите издателства са с опънати нерви заради месечни срокове, тиражи, продажби, реклами и т.н., нарастваща вълна от дизайнери и творчески личности взимат нещата в свои ръце и експериментират смело с формат и съдържание. Техният силен коз – излизат рядко, правят се бавно, не се целят в масови продажби, приличат много повече на колекционерски артикул, отколкото на разлистена мекица от рафта в тоалетната. Списание ли – хъм, по-скоро колекционерска история, която намирисва на книга. Ето ти поредна доза доказателство за горните твърдения – Camouflage Magazine и The Last Magazine стартираха през октомври 2008 с родина Ню Йорк и с цел два броя на година. Camouflage Magazine се занимава със съвременно изкуство и мода. Претендира да го прави елегантно, стилно и интелигентно. Габаритите му са маломерни – затова прилича на книга класически формат от 140 страници. Издателите на списанието са Tank Design – добра и стабилна агенция за дизайн и визуална идентичност, с вкус към модерното, но и с усещане към винтидж културата. Новата медия обещава да печели сърцата на почитателите си с желязна селекция от международни сътрудници. Първият брой е посветен на обувките, което се дължи на личната страст на творческия директор на Camouflage Мери Телейто. За нея няма по-пленителен, вечен, насъщ, функционален,

впечатляващ и моден артикул. От тази зима Camouflage Magazine се разпространява в САЩ, UK, Канада, Франция и Австралия. През октомври 2008 по време на седмицата на модата в Ню Йорк бе представено и още едно издание, което ще вижда бял свят два пъти годишно – The Last Magazine, хитро наименовано с ирония към апокалиптично предначертаната съдба на печатните издания. The Last Magazine се прави от Магнус Бергер и Тензин Уайлд, бивши фотомодели, единият – графичен дизайнер, а другият – моден консултант. Първоначално са посъветвани да излязат само онлайн, но притегателната сила на експерименталното печатно издание ги повлича завинаги към неизвестни дълбини. Статиите са за хора от тяхното поколение (около 30-годишни градски типове), занимава се с все още непопулярни и тепърва изгряващи звезди от модния свят. Списанието е хибрид между вестник и книга на изкуството, със суперстранен формат (около 53 на 38 см), страхотна фотография и стойностна типография. Страниците са олекотени заради вестникарската хартия, което ги прави удобни за изхвърляне или рамкиране. The Last Magazine не е нито за всеки вкус, нито за всяка маса – буквално – заради гигантските си размери се разлиства трудно и дълго, може би най-ясен изказ за променящата се функция на списанията. повече – на camouflagemag.com и thelast-magazine.com текст адриана андреева

ONLINE SHOPPING MASTА Т И И А З П А З А Р У В А М Е О Н Л А Й Н И С М Е С И Г У Р Н И , Ч Е Н Я М А К А К Д А С Е З А С Е Ч Е М Н А УЛ И Ц АТА С Е Д Н А К В И T- S H I RT S , ДО В ОЛН И С М Е , Ч Е С М Е П ОХ А Р Ч И ЛИ М И Н И МА ЛНА СУ МА , ОТ КО Я ТО ДА Ж Е Е З А Д ЕЛЕ Н О З А Б Л А Г О Т В О Р И Т Е Л Н И О Р ГА Н И З А Ц И И , А С М Е И З Б Е Г Н А Л И И З А О Б И К А Л Я Щ И Я Н И А Б С У Р Д

1x1 34

34 медии

Честно, вече получаваме главоболие от полазилите картата на България мол институции. И докато целият град пърха съботно по ескалаторите, ние предпочитаме да развържем портфейлите си онлайн като други 875 милиона потребители до момента. Пристрастяването е неизбежно при мисълта за безобразно яките оферти по онлайн шоповете. А те са невероятно щадящи към теб, личното ти пространство и времето ти, защото изискват единствено 16-те цифри на VISA-та ти и да са упоменали Bulgaria в шопинг графата. След което пристигат пакетите, а ти започваш да ходиш до магазин единствено за бира и снакс.

kaboodle.com – подобно на del.icio.us, когато изровиш як продукт изпод браузъра си, просто го букмаркваш с натискането на инсталирано Kaboodle бутонче в избран от теб шопинг лист и по желание му добавяш тагове, ревюта и коментари. Докато личната ти селекция набъбва с ценни продукти, се трупат и предложения от листовете на съседите с подобен на твоя вкус, с които постепенно се опознаваш, изграждаш приятелска мрежа и започваш да обменяш пазарен опит. Така не само откриваш нови продуктови хоризонти, но и получаваш помощ при вземането на съдбоносното решение кой точно от петте чифта кецки трябва да закупиш.

iliketotallyloveit.com е клонинг на всеизвестния Digg.com, но с шопинг привкус и недвусмислено заглавие. В него потребителите публикуват разнообразни открития с линкове към местата, от които могат да се закупят онлайн. За артикулите се гласува от общността и в зависимост от придобитата популярност се класират напред в продуктовия лист, за да бъдат изложени на още по-голяма аудитория. Така не само можеш да намериш уникални шопинг предложения, класифицирани по категории и цени, конкретизирани за определени събития, но и успешно да рекламираш собствените си творения.

skimbit.com ти позволява да пейстнеш например адресите на всички канапета, които така искаш да сложиш в хола, след което ти сътворява уебстраница с визиите и атрибутите към тях, за да подканиш приятелчетата да хвърлят едно око и да споделят мнение. Истинската сила на Skimbit е в дребните функционалности, чрез които комплексно организираш, търсиш и филтрираш своите двоумки, като за да улесни взимането на решение, ти генерира даже и графики на мненията, които си получил. Проектите са публични, а рисърчът ти става безценен за всички, които подбират обзавеждане за новото си жилище. А ти можеш да се поразровиш съвсем небрежно из сайта, за да видиш сравнения на Rent-a-Car-ите в Солун например.

swaptree.com те регистрира на борда им за осем секунди, след което ти предоставя възможност да избираш абсолютно безплатно

измежду 74 000 артикула. Това, което се иска от теб, е да поразровиш каталога и да си направиш лист с всички книги, CD’s, DVD’s и Games, които винаги си искал да притежаваш, но BG разпространителите никога не са ти предоставяли опция да го направиш. След което трябва да продължиш с ровенето, но по кашони и шкафове, за да извадиш всички подобни, които на драго сърце би разменил, вместо да изхвърлиш. За всеки качен артикул на сайта на SwapTree получаваш моментално възможности за размяна, благодарение на сложните алгоритми за съвпадение, които създателите задкулисно са задвижили, и всичко, което ти остава, е да потвърдиш алъш-вериша. Ако случайно намериш дрехи вместо дискове, можеш да пробваш абсолютно същите стъпки на rehashclothes.com.

dealtime.com е титан в онлайн пазаруването, който обхожда мрежата, за да индексира огромен асортимент от продукти, след което намира онлайн магазините, в които се предлагат, подрежда ги по преференциални цени, показва ревютата от потребителите – както за продукта, така и за магазините, и те оставя да благоговееш. У дома ценосравняващите търсачки датират отскоро, като pazaruvaj. com определено рулира в случаите, в които ти е писнало да си купуваш техника от реномираните магазини на 30% по-високи цени от тези на безкрайно любезните и ефективни независими търговци.

retailmenot.com предлага купони за намаление в 20 000 онлайн магазина. Ако Victoria Secret, Amazon или American Eagle са места, които прецапваш често, инсталирай възможно най-скоро добавката към Firefox, за да получиш код за намаление при checkout-а си следващия път, когато пазаруваш там. Алтернативата е gotodaily.com. pleasedress.me се превърна в може би най-голямата търсачка за култови t-shirts. Ако някъде някой е сътворил тениска от тези, които пожелаваш при пръв поглед, то със сигурност е индексирана от Please Dress Me. Търсиш и намираш лесно по тагове, цветове и цена, а можеш и да разглеждаш галерия на известни уеб личности с техните t-shirt вкусове. beatmyprice.com е минималистичен, стилен и колкото искаш практичен. В него посочваш продукт по свой интерес, цена, на която си го намерил, и уебсайт, след което получаваш резултати на същия продукт, но на по-изгодна цена, намерена и предоставена от потребители като теб. Ако продуктът, който търсиш, се появява за първи път, то той оглавява класацията – в очакване на по-изгодни предложения. текст младен нейчев илюстрация abrakadabra

И НАСТАНА СВЕТЛИНА З А Б Е Д Н И Я Д У Х О М РА З Л И К АТА М Е Ж Д У „ О С В Е ТЛ Е Н И Е “ И „ П Р О С В Е ТЛ Е Н И Е “ Е Д В Е Б У К В И . З А О Б Л А Д А Н И Я О Т В Д Ъ Х Н О В Е Н И Е И Н Т Е Р И О Р Е Н Д И З А Й Н Е Р РАЗ ЛИ К А М Е Ж Д У Д В Е Т Е М О Ж Е И Д А Н Е С Ъ Щ Е СТ В У В А

Тяло Lumin Съзнание Devin Sidell Лампата Lumin от Devin Sidell (САЩ) е вдъхновена от японските хартиени фенери и има изчистен и органичен дизайн. Използваните материали са тел и специален, разсейващ светлината спандекс. Подходяща е за интериор, в който се търси по-отпускаща атмосфера и яркото осветление е неподходящо или нежелано. Естествените й форми допълнително приглушават светлината, създавайки усещане за спокойствие в помещението, в което е поставена. Lumin малко прилича на фосфоресцираща медуза, така че имате право да се стреснете, ако сънувате, че сте водолаз и внезапно се пробудите.

Тяло Tee Licht Съзнание Daniel Becker Tee Licht представлява сфера, направена от около 140 цилиндрични детайла, наподобяващи чаени свещи. Вместо истински пламък Daniel Becker (от Германия) е поставил в центъра на всеки от детайлите малка крушка с ниска мощност. Tee Licht може да бъде миниатюрна свръхнова, висяща от тавана на хола ти, или да интерпретира различно диско топките на някое домашно парти. Тъй като става дума за 140 крушки, дори и да са само по 1 ват, думата икономичност остава неподходяща за описването на това осветително тяло. Настроение е тази, която й отива далеч повече.

Тяло Coin Lamp Съзнание Jethro Macey Британският дизайнер Jethro Macey е решил да материализира апела към икономичност, присъщ на съвременния стил на живот, в тялото на своята Coin Lamp. Идеята е проста и ефективна: тази настолна лампа със семпъл дизайн свети тогава, когато пуснеш дребна монета в закръгления й, изгладнял за стотинки корем. Докато осветява страниците на книгата, която четеш, Coin Lamp периодично ще ти напомня, че всеки киловатчас се заплаща. Може да й се разсърдиш, ако си свършил дребните и тя изгасне точно преди да разбереш кой е убиецът, но ще й благодариш горещо, когато дойде сметката за тока. Освен това при наличието на Coin Lamp нуждата от прасенце касичка автоматично отпада. текст пенко котов фотографии архив на дизайнерите

1x1 36

36 технологии

i-Sobot – Good Design Gold Award

iQ – Good Design Grand Award

GOOD DESIGN AWARDS Т А К А И З ГЛ Е Ж Д А С Т И Л ЪТ Н А Ж И В О Т О Т Н О В О П О К О Л Е Н И Е

Япония е символ на технологичния процес. Неслучайно и едни от найпрестижните награди в сферата на дизайна и технологиите идват именно от Страната на изгряващото слънце. Над три хиляди проекта се бориха за наградите в конкурса Good Design Awards, организиран от JIDPO (Japan Industrial Design Promotion Organization). Само няколко от тях обаче получиха престижното признание. Иновативни, тези проекти представят визията на своите автори за близкото бъдеще и стила на живот от ново поколение. И докато в повечето дизайнерски конкурси се награждават проектоидеи, за чиято реализация понякога трябва да чакаме години, проектите, отличени в Good Design Awards, са на една ръка разстояние. Ето няколко от тях.

Automobile[iQ] от Toyota – Ултракомпактният автомобил, който бе представен на световното изложение в Париж и впоследствие спечели конкурса Автомобил на годината в Япония за 2008 – 2009, е по-къс от три метра, но в него могат да пътуват комфортно трима възрастни и дете. Базиран на платформата iQ, това превозно средство е флагманът на серията автомобили, създадени да отговорят адекватно на нарастващата международна криза с горивата и нуждата от толерантност спрямо околната среда. Сърцето на Toyota [iQ] e 1,0-литров бензинов двигател, който отделя само 99 г CO2 на километър. Продажбите на [iQ] в Европа започват през 2009.

i-SOBOT – Не е далеч бъдещето, в което роботите ще заемат своето място в ежедневния ни живот. Най-малкият хуманоиден двукрак робот i-SOBOT вече дава сериозна заявка за това. В миниатюрния корпус от 16,5 см и 350 г са побрани десетки технологии. i-SOBOT се придвижва благодарение на 17 сервомотора и специален сензор за равновесие. Гласов контрол прави управлението му по-лесно, като новият „домашен любимец“ в семейството ще отговори логично, но по непредвиден начин. i-SOBOT има над 60 звукови ефекта, произнася над

180 думи и изрази и може да прави над 200 движения.

LAN sheet от ITOKI CORPORATION – Представи си офис, в който поставяш мобилния си компютър на бюрото и вече си в интернет – без нуждата от кабели и търсене на локалната Wi-Fi мрежа. Гениалното устройство от ITOKI е предназначено основно за компании, държащи на IT сигурността. ITOKI Lan sheet прилича на гумена поставка за мишка, но с по-големи размери. Когато се отдалечиш на 1 метър, автоматично си изключен от мрежата. Технологията е толкова иновативна и широкоспектърна, че създателите й обещават да я видим приложена скоро във всекидневния живот. GR Digital II – Kомпактното предложение от RICOH, което бе отличено на Good Design Awards, е за хора със сериозни интереси във фотографията. Широкоекранен 2.7’ LCD екран, 10МР ССD сензор и бърза изчислителна система за обработка на изображенията са само част от технологиите, включени в апарата, чиято първа версия се губи в далечната 1996. Оптиката е с дължина на фокуса f=5,9mm, мегапикселите са 10, а теглото е едва 159 г. Stanford University’s Folding@homе – Bерни фенове на продуктите на Sony, нямаше как да пропуснем новината, че компанията подкрепи дългогодишния проект на Станфордския университет Folding@homе. Основната му цел е да проучи механизми за развитие на протеини и да открие лечение за свързани заболявания чрез използването на процесорната сила на над 1 млн. PC в интернет, подобно на SETI@Home. Sony се включи чрез своята онлайн мрежа PlayStation®Network и процесора Cell Broadband Engine в последното издание на култовата конзола. повече – на g-mark.org текст хелиана велинова фотография архив на компаниите

селекция елизабет вълчева

422 км Мокра гора / Сърбия Kustendorf Film and Music Festival 2008 14 – 21 януари | kustendorf-filmandmusicfestival.org

473 км Белград / Сърбия 2up | 6 януари | Studentski Kulturni Centar

711 км Атина / Гърция Calexico | 30 януари | Fuzz Club

769 км Будапеща / Унгария Core of the World Festival 24 – 26 януари | Gоdоr klub

898 км Любляна / Словения 3rd Month of Photography Festival – Kostja Gatnik 23 декември – 18 януари Cankarjev dom, Small Gallery

988 км Триест / Италия 20th Trieste Film Festival 15 – 22 януари | triestefilmfestival.it

1230 км Вилдшонау / Австрия Flatline Festival – Snowboarding Meets Music 16 – 17 януари | myspace.com/flatlinefestival

ShoooBalooo

селекция юлиана тасева фотография михаил новаков модели нева и ивайло

Нева е с шапка архив на стилиста, шал Liu Jo от Hot Spot, палто, тишърт и дънки Fornarina от Hot Spot, обувки архив на стилиста

Ивайло е с шапка Liu Jo от Hot Spot, палто Celio, суитчер Puma, дънки и обувки архив на стилиста

KОМЕНТАРИ

КОМЕНТАР OT ПОЛИНА ПАУНОВА позитивите на позитивните Намерих го по странен начин в нета. Заговорихме се... и така цяла неделя. Готин, ведър, интелигентен мъж на около 40 години. За седем дни разказа десетки вицове, прати около 1 GB музика, скарахме се за няколко книги и установихме, че не бихме могли да пием заедно, не по друга причина, а просто защото той вече не пие. За седмица Иван (както условно го наричам) не отвори нито веднъж дума за секс. Знаете как става – заговаря се някой мъж на средна възраст с девойка на годините на щерка му и започва да й обяснява колко оргазмени мига ще преживеят заедно. Отбелязах го като негов позитив. Един от многото. Както обаче се оказа по-късно – не най-големият... Разказваше за децата си, жена си, бохемския си живот и прочие теми от тези, сближаващите. Натрупа още позитиви. И един ден ми съобщи между другото, в средата на някакъв алкохолен разказ от близкото минало – „виж, аз съм серопозитивен“. И продължи...

коментари 42

Никога не съм натискала толкова ожесточено бутона backspace. И никога не съм трила повече изречения в живота си, дори при най-буксуващите текстове. Иван обаче дружелюбно ме изчака да изръся глупост от типа на „ебати...“ и обясни. Живее вече осем години с HIV вируса. Има здраво и готино семейство, забавни приятели и пие лекарства с шепи. Лепнал вируса от гадже мъж, но с жена му така се били разбрали – за свободна връзка. Обича я, не я е заразил, пази я и все пак всички в дома му са преживели периода, в който се чудят „абе дали мога да се заразя от тоалетната чиния“, колкото и здрав разум да притежават. Ако има тягостно мълчание в месинджър – овладях го именно тогава. Предприех тактиката на „ок“ и „ясно“, за да не го обидя. Иван упорито ме караше да го разпитвам, за да свикна с идеята. След първоначалния ступор го подложих на няколкочасови въпроси, той отговаряше охотно, напоително и с кодоши във всяко изречение. Бъзикаше се до такава степен, че накрая се замислих дали всъщност не ме габарка за вируса. Като единствен негатив на болестта си посочи... напълняването от лекарствата. И отново изпрати много усмивки. Подобно запознанство е предизвикателство. Няма как – когато хората се харесат по някакви странни обстоятелства online, обикновено се виждат и на живо. Въпреки веселяшкия нрав на Иван, както се сещате, той никога не би ми предложил среща. А аз нали съм готина – веднага организирах подобна. На следващия ден на Попа цъфнах с десет минути по-рано. Нервничих около половин час преди това. Иван дойде, засили се да ме прегърне и целуне, а цялото ми същество изтръпна. В първите няколко секунди пресметнах точно колко месеца живот ми остават още. Апропо, много добре знам как

се хваща СПИН, ако някой вече ме е обявил за ментален инвалид. В следващите два часа Иван не млъкна, в началото кашлицата му ме стресна. Замислих се отново – дали пък СПИН не може да се предаде и по въздушнокапков път. После си бих два шамара наум и се отпуснах. Висях му на врата до вечерта и се хилихме като луди. Седмица по-късно Иван каза, че ще прави купон. Питам няма ли да ме покани. „Бих искал, но ще е много позитивно парти“, отговаря ми той. Няма такова оскърбление! Аз да не би да не съм позитивна, бе?! Оказва се, че има предвид серопозитивен купон. Събират се „спинаджии“, както лежерно ги нарече той, позволяват си да пият, после... си позволяват секс. Известно време с Иван си говорихме все така. После изчезна. Година по-късно се притесних за него, набрах номера му, а той вдигна ведро. Поговорихме. Знам, че е добре... и толкова. Догодина ще му звънна пак, без да си позволявам да го вадя от позитивната му изолация. Защото хората имат много позитиви, но когато имаш един основен, щеш не щеш... не каниш останалите по позитивните си купони. Не защото не са готини, а за да не ги подлагаш на съмнението „дали пък точно на мен не ми се случи да се заразя по въздуха, от кораба-майка или Бог знае още какво“. Не знам дали сте контактували с толкова позитивни хора. Знам обаче, че HIV не се хваща от тоалетна, от кашлица или от сърдечна целувка по бузата. Знам го на теория... Хора като Иван са достатъчно позитивни, за да уважават теоретичните ни съмнения в практиката.

Полина си прави редовно HIV тест. Има родители лекари и знае от какво да се страхува и от какво не. И силно ненавижда хора с предразсъдъци.

КОМЕНТАР НА ГРАДИНКО този коментар достига до вас с подкрепата на списание 1

От една-две години телевизионното лоби ни го точи на европейско ниво. Натискът им върху Европейската комисия е в посока – както те самите любовно се изразяват – либерализация на рекламните модели. Телевизиите са уплашени, че това новото, интеруебът, им краде от рекламните приходи. Сега пък кризата ги подпука от другата страна и ножът вече стърже по кокала. Скоро можем да очакваме рекламните ни преживявания да се разнообразят с по-гъвкави схеми, освен че номинално ще нараснат (и тук използвам нежната трактовка на телевизионните лобисти). Иначе казано, ще гледаме повече марки по телевизионния екран; не само между предаванията, не само в паузите на предаванията, но и в самите предавания. „Живеем в свят на марки, нормално е те да присъстват в тв съдържанието“, казва Бертран Каз, Директорът в Европейската асоциация на тв и радиооператорите. Ето как Капитал обобщава новите рекламни форми: Product placement – включване или споменаване на марка директно в съдържанието. Позиционирането на продукти се забранява в детските предавания. Split screen – екранът се разделя и на част от него тече реклама Infomercial – дълга форма на реклама извън традиционната рекламна пауза Cut-in – вмъкване на реклама в сцени от

филм или сериал, предимно в края Single spot – рекламна пауза, в която се излъчва само един клип, например в спортни предавания Спонсорство – може да се появява марка по време на предаване. Може да се спонсорира не само отделно предаване, но и заставката, която оповестява началото на рекламния блок, или да се спонсорира логото на медията. Повечето от новите похвати са сравнително безвредни. Джеймс Бонд все някаква кола трябва да кара и кратък кадър с фокус върху емблемката й не накърнява художествената стойност на филма. Не мисля, че на някого му пука какво масло цвърка на Ути в тигана, нито че някой вярва, че рецептата за бабина баница става само с дедово сирене. Аз дори се забавлявам на състезателния момент да открия всичките позиционирани марки в някой филм. Неща като cut-in обаче са откровено гнусни и настоявам рекламодателите да си платят допълнително за издевателството. А как точно да си платят, неволно ни дава идея самият им пиар пудел, гореспоменатият Каз: „Рекламата в телевизията, в по-голяма степен от другите медии, трябва да бъде честна, законна и благоприлична.“ Да се фокусираме върху честна. Нека поискаме в отплата за либерализма рекламистите да поемат по-сериозно отговорността си да правят честни реклами. Да използват истинските продукти в клиповете вместо 3D и фотошопски творби. И нямам предвид просто да използват истински кекс – а точно кекса, който ще извадя от опаковката. Да не преобличат в бели престилки хора без медицинско образование. Да не твърдят, че млякото от фермите покрай Своге всъщност идвало от Алпите, а маргаринът бил полезен за децата. От доста време насам рекламистите пикаят срещу вятъра. Колкото повече реклами гледаме, толкова по-малко ги виждаме и толкова по-критични ставаме срещу посланията им. Едно от найдразнещите качества на рекламата е нейната дебилна повтаряемост и тук либералните закони са мечешка услуга. Рекламната индустрия днес е отчаян наркоман, който вдига ли, вдига дозата в гонене на заветния кик. Благодарение на торентите, цифровата телевизия и DVR устройствата става все по-лесно да не гледаме реклами. От друга страна, ако

не показваш рекламите на всеки дузина минути, те могат да се превърнат в забавление, за което хората са готови да платят. Преди няколко седмици AdEaters Night събираха по 25 лева на глава, за да видят хората няколко часа с най-яките реклами на планетата. Подозирам, че в не толкова далечното бъдеще опитите на телевизията да се предпази от конкуренцията на новите медии ще изглеждат комично като опитите на радиоточката, примерно, да бъде равнопоставена медия. За домашно ви оставям тази анкетка: В кой свят живеете? а. в свят на марки b. в свят на хора c. в моя си свят А в кой искате да живеете? Градинко се прехранва с рекламистика, но мрази рекламата поне колкото я обича. Смята, че устояването на реклами е поне толкова жизненоважна способност днес, колкото въртенето на шпагата в мускетарската ера. Романтично вярва, че най-хубавите неща в живота не са за продан.

КОМЕНТАР OT ПЕТЯ КИРИЛОВА свободно слово – консумирай внимателно За да намериш примери на открити прояви на расизъм, сексизъм или хомофобия в България не е необходимо да търсиш дълго. Достатъчно е да отвориш първия произволно избран новинарски сайт и да се позачетеш в „дискусиите“ на

хората. Там научаваме, че „разлика между циганите и говедата няма“. Лозунгът „бъди нетолерантен, бъди нормален“ на нацистката организация на Боян Станков е приветстван като патриотичен символ. А подписката в протест срещу построяването на мюсюлмански храм в София е най-популярната българоезична група във Facebook. Дори да не сме съгласни със смисъла и съдържанието на подобен тип съждения като цяло, в България не се притесняваме от факта, че те намират място в страниците на централни ежедневници, във вечерните новини, в пиянските ни разговори. Дори имаме готово обяснение защо това е ОК. Как защо?! Защото сме свободни. И като всички свободни хора имаме правото да говорим свободно. Без задръжки, без цензура. Свобода на словото, нали? Свободата на словото защитава гражданите от политическа цензура. Дава им възможност да участват активно в социално-политическия живот на страната. Дава им правото да критикуват правителството, когато недоволстват от работата му. Такива неща. Свободата на словото обаче не е абсолютна по своята същност. Повечето демократични законодателства отразяват факта, че свободата на словото не само може, но и ТРЯБВА да бъде ограничавана. Ограничения са необходими в случаите, в които тази свобода влиза в конфликт или би могла да доведе до нарушаването на други човешки и/или граждански права. Българската конституция например изрично упоменава, че човек не може да използва превратно правото си да ползва свободата на словото в ущърб на другия. Т.е. това да си свободен да участваш в политически диалог, не означава, че имаш правото да кажеш всичко, което ти е на душата, по начин, който просто ти харесва. Ограниченията в свободата на словото би трябвало да бъдат приложени в случаи, когато изречените думи създават опасна ситуация за отделен човек или група от хора, особено когато има вероятност тази ситуация да доведе до насилие към потърпевшите: „Бием се с жени в панталони, защото не можем да разтурим дори малък катун“ (в. Новинар). С други думи, ромите са враг номер едно. Мъчим се, но не успяваме да ги изселим. Дайте да

коментари 44

насочим агресията си към хората от ЛГБТ общността. Ограничения са уместни и в случаите, когато изречените думи са неверни и/или подвеждащи: „Над 70% от извършените педофилски престъпления в Европа са дело на хомосексуалисти“ (Боян Расате на пресконференция на БНС). Тези думи са просто една лъжа. Няма такова нещо. Абсолютно не е вярно. Расате си измисля и използва това, че българското общество е неинформирано и недорасло, за да насажда гняв и омраза към хора, които тъй или иначе са подложени на ежедневна дискриминация. Когато думите са изречени на място, във време или по начин, които биха могли да доведат до уронване репутацията на определени хора или насилие срещу тези хора, то тогава също би следвало да бъдат наложени ограничения. С други думи – кварталната хомофобия, изразяваща се в „ш`ти еба майката педераска“, докато Гошо и Пешо играят сантасе на пейката пред входа, не може да бъде сравнявана с официалните становища на парламентарно представени политически формации например. Думите на първия ще заглъхнат в тъпотата на кухото му ежедневие, без да се отразят на съществуванието на сънародниците му. Думите на политиците или журналистите обаче достигат до огромен брой хора. Те носят авторитета на позицията им и като такива тежат повече. Пропагандират омраза, нетолерантност и агресия. От 89-а насам се опитваме да говорим. Някои от разговорите ни се получават по-добре от други. Това, предполагам, е логичният ход на нещата. Имаме много за казване. Попадаме в разгорещени дискусии, които водим за първи път. Не сме подготвени теоретично. Нито на практика знаем как да не се харесваме и въпреки това да се държим с уважение един към друг. Ще се научим, но ще ни отнеме време. Дотогава добре е, наслаждавайки се на новооткритата свобода на говорене, от време на време да си припомняме, че носим отговорност за думите си. Защото понякога те нараняват и оставят белези. Петя вярва, че няма кауза, която да е толкова значима, че да оправдава вербалната или физическата агресия към събеседника.

КОМЕНТАР OT РАЙКО БАЙЧЕВ моментът, в който искам да ги видя Въпросът дали у нас да има мюсюлмански културен център за мен не съществува. Това е въпрос, изровен от идеологическите гробници на ХХ век. Въпрос труп, който смърди, и не виждам защо ми го размахват под носа. Размахват го пичовете националисти. Искат референдум за бъдещия мюсюлмански център, който ще се строи в столицата. И съм убеден, че това е началото – по-нататък ще се скъсат от протести, митинги, бойкоти и закани. Ще опикаят всички форуми. С въпроса труп и ексхумираните си идеи. С призива да превърнат в труп всеки, който не е съгласен с тях. И твърди, че Аллах не му пречи. Аллах не ми пречи, пичове. Не знам защо на вас ви пречи. И защо ви пречат тези, които се молят и вярват в него. Те поне вярват в Бог. А вие в какво вярвате? В стария долнопробен псевдопатриотизъм, който може само да дели. Да дели хората до умопобъркване. Едните са In, другите Out. Що? Щото ние, яките пичове

националисти, така казваме. И защото сме патриоти. Опазили ме Исус, Аллах и Буда от такъв патриотизъм. И докато ме пазят, искам да разкажа за момента, в който искам да ги видя, тях – националистите. Следващата картина е абсурдна – не се случи през ХХ век, какво остава за ХХІ. Но искам за момент да предположим, че това, което искат те, е станало факт.

Да си представим, че: Турците са изгонени с автобуси, камиони, кораби. Тези, които останат, губят правата си да ходят, говорят, вярват, мислят, обичат. Кърджали е полят с бензин и изгорен до основи. Баклавата е забранена от конституцията. Джамиите са сринати от багери. Първата копка прави Сидеров. С оцветен в бяло, зелено, червено багер. И още – ромите са пратени в Индия. Пеша. Каруците са изгорени заедно с конете. Всички гета са срутени. Кючекът е обявен за престъпление срещу държавата. Искам да ги видя тях – националистите – точно в този момент. Как се връщат вкъщи. Как прибират знамената, плакатите и лозунгите в шкафа. Как щракат дистанционното и гледат света, за който са скандирали. Как жените им се прибират изморени. Със същата заплата. И същите проблеми. И улиците са пак мръсни, и престъпността е пак същата. Само ги няма джамиите и хората, които са искали да се молят в тях. Мисля, че тогава – точно в този момент, те, националистите – ще се счупят. И не защото са осъзнали, че всичко това е било грешка. А защото няма да имат Враг. А те не могат да живеят без Враг. Те са влюбени в това да имат Враг. И ще останат объркани и уплашени. Защото злобата ще е все още в тях. Но този път неадресирана, сляпа, стихийна, търсеща стария канал, през който да протече, но той вече ще е затворен. Тогава ще се побъркат. Ще кажат – ами сега какво? Сега срещу какво? И няма да издържат. Омразата ще ги прояде отвътре и ще имплозира. Няма да ги спаси нищо: нито химнът, нито знамето, нито идолите, на които се кланят. Тогава – точно в този момент – ще трябва да избират. Или ще се избият помежду си. Или сами ще построят нови джамии, срещу които да се борят. Райко смята, че е тъпо да очакваш една и съща идея да проработи два пъти след повече от 60 години и още по-тъпо да очакваш една ТЪПА идея да проработи два пъти след толкова време.

КОМЕНТАР ОТ САВА ЧАНКОВ на кризата с любов

„Тези две мастики пред нас на масата – пита Паскал – неподвижни ли са? Това е очевидно – казва Миро. Само на пръв поглед – казва Паскал. – В

действителност те се въртят.“ Станислав Стратиев, Вавилонска хроника Финансовата криза ще намали икономическия ръст, затова според икономистите тя е лоша. Това е очевидно. В действителност безкраен растеж в ограничен свят съществува само в неограничената фантазия на същите тези икономисти. Икономиката на практика е превръщането на ресурсите на нашата планета във вещи. Ако растежът й не бъде ограничаван, накрая тя ще превърне всички налични ресурси в предмети. След като последното дърво бъде отсечено, Земята надали ще е годна за обитаване. Растежът обаче е жизнено необходим на

нашата система, защото почти всички компании трябва да изплащат кредити. Върху които се начислява лихва. И ако приходите им не се увеличават поне с толкова, колкото е лихвеният процент, те фалират. Липсата на кредити води до невъзможност да бъдат реализирани много строителни проекти. Например прекрасното вилно селище на Карадере, проектирано от студиото на сър Норман Фостър, неколкостотинте километра нови писти и десетки хотели в Супер Боровец, Паничище, Перелик, Сютка и Добринище са на практика спрени. За няколко месеца финансовата криза ограничи унищожението на уникална природа. Може би трябва да я назначим за министър на околната среда. Засега се справя значително по-добре от палячовците, които раздават разрешителни за строежи в защитени зони. За съжаление затишието е само временно – когато кризата премине,

инвеститорите сигурно пак ще започнат да бъркат бетон. Финансовата криза намали и потреблението на петрол, изгарянето на който е основната причина за промяната на климата. На Северния ледовит океан му трябва малко, за да се разтопи и да последва апокалиптично риалити шоу с участието на цялото човечество. Според един от възможните му сценарии валежите по нашите земи намаляват толкова, че китната ни родина се превръща в субтропична пустиня. Със 70-80 милиона съседи южно от нас в още по-лоша пустиня. Не ми се задълбава повече, но това с финансите определено е по-малката беля. Рецесията води до по-малко покупки на потребителски стоки, съответно и производството им се свива. За много хора това може да означава съкращения и безработица. За други може да значи намалено работно време или допълнителни отпуски. Както се случи на работниците на Фолксваген, за които работната година свърши на 8 декември. Ако повече фирми постъпят по този начин – вместо да уволняват работници, да им намалят работното време и съответно заплатите, нещата в личен план изглеждат доста по-добре. Особено като се сравнят с извънредните смени по време на икономическия бум. Невъзможността да си купуват непрекъснато нови неща ще се отрази зле на самочувствието на много хора. Тези, които съдят какво са постигнали в живота по марките на телефона, колата и дрехите си, сигурно ще страдат, че не могат да си ги позволят. Останалите пък ще си спомнят, че в България имаме стара традиция да използваме всичко, докато работи. А след това да го ремонтираме, или ако наистина е невъзможно – да го превърнем в нещо друго полезно. Например барабан от пералня в казан за ракия. Щото сме преживели сума ти кризи, катастрофи и колапси, и сме пили, пели и веселили, колкото и зле да ни е било. Сава, заедно с още 8 милиона сънародници, е преживял кризата в края, по време на края и след края на соца. Лично се е убедил, че като народ сме удивително способни да се справяме с икономически затруднения. Също така е на мнение, че в бъдеще ни чакат още доста изпитания, за които опитът от справянето с предишните кризи би могъл да ни е изключително полезен. Едни от любимите му книги са Колапсът и Да имаш или да бъдеш.

ГРАЖДАНИНЪТ ДАУНС СРЕЩУ ПЕСТИЦИДИТЕ съдебната победа на една жена променя тотално историята на пестицидите хегемони в ежедневието ни

Все повече граждани зарязват големите градове, за да отгледат децата си в чиста, спокойна и нормална среда. По-близо до природата, дори с цената на някои компромиси, в името на здравето и добрия живот като цяло. Убедени са, че си струва. Зелените и тучни селски райони обаче понякога крият дори по-сериозни опасности от мръсния въздух, стреса и останалите добре познати елементи на градското ежедневие. По-опасни – защото никой от нас не ги очаква, никой от нас не подозира, че са там, понеже никой не смята за нужно да ни предупреди. Говорим си за химия, за отрови, за нещо, което се манипулира от хората задължително с маски и предпазни лабораторни костюми. И докато в България цели реки и езера заприличват на нещо излязло от книгата Пикник край пътя (или от филма Сталкер, ако предпочиташ), в Англия една жена е решила да доведе до щастлив край започнатата преди седем години неравностойна борба за собственото си здраве. Щастливият край всъщност вече се вижда – в края на 2008 година Джорджина Даунс печели срещу не кой да е, а британското правителство заради лицемерната му политика при употреба на пестициди. На 14 ноември Върховният съд постановява, че Даунс е предоставила “солидни доказателства”, че химикалите, употребявани за пръскане на растителни култури, увреждат здравето на хората, живеещи в близост до обработваните земи. В началото на деветдесетте семейството на 10-годишната Джорджина, подобно на много други, се заселва “на чист въздух” до земеделски земи близо до Чичъстър, Западен Съсекс. След доста години

на непрестанно и необяснимо боледуване, причинено – както се оказва впоследствие – от пестицидите, с които са обработвани земите до къщата им, младата вече жена се захваща с активна кампания, чиято цел е да промени правителствените регулации за употребата на земеделски пестициди. Основава UK Pesticides Campaign през 2001 г. Дълго време събира данни за други случаи, аналогични на нейния. В много от тях отново има сериозни здравословни проблеми, в това число ракови заболявания, паркинсон и астма, за които се смята, че вероятно имат връзка с редовното третиране на културите до домовете им. През 2006 получава няколко награди заради упоритите си действия, засягащи здравето на милиони хора в страната й. През ноември съдът в крайна сметка излиза със заключението, че правителството не е спазило европейска директива 1991, която защитава селските общности от излагане на токсини. Върховната инстанция задължава Министерството на екологията, храните и земеделието на Англия (Department for Environment, Food and Rural Affairs – Defra) да преосмисли политиката си, като проучи рисковете за застрашените резиденти. Defra не се дава лесно и оспорва съдебното решение с тезата, че подходът на министерството към регулациите и контрола на пестицидите е бил “основателен, логичен и законен” и това показва, че когато са поставени натясно, политиците говорят едни и същи глупости независимо от географската ширина, в която се разпростират правомощията им.

вдясно Джорджина Даунс

Пред съда Даунс набляга на факта, че засегнатите жители дори не получават предварителна информация за химиите, с които ще бъде пръскано близо до домовете и градините им. В постановлението на съдията по делото Колинс се изтъква, че според наредбата за контрол над пестицидите от 1986 пчеларите трябва да получат предупреждение 48 часа преди използване на пестициди, опасни за пчелите. “Трудно е да разберем защо хората трябва да са в по-лоша позиция от пчелите”, съгласява се и той. Случаят изтласква и още един фундаментален въпрос: как самото правителство оценява рисковете от пестициди. Методът му се базира на инцидентното, краткотрайно излагане на някой страничен наблюдател, като предполага, че индивидът ще е в близост до зони, третирани с токсини, в единични случаи. “Съдията се съгласи с моята дълго отстоявана теза, че този случаен подход не важи за постоянните резиденти, които са системно излагани на вредните химикали – казва Даунс. – Скандално е, че не са правени оценки за рисковете за живеещите в тези земеделски региони, които са дълготрайно излагани на пестицидите при положение, че тези земеделски практики се случват от над 50 години!” “Защитата на човешкото здраве е най-важното. Пестицидите, използвани в тази страна, са строго оценявани според същите стандарти, които са в сила в другите членки на ЕС. Употребата им се разрешава единствено след международно одобрени тестове. Те, разбира се, включват влияние върху хората, които живеят в близост до полетата, консуматорите, които ядат третирани-

те култури, и земеделците, които осъществяват пръскането с пестициди”, твърди неуморимо говорителят на Defra, но все пак с уточнението, че ще бъде разгледано становището на съдията в подробности и ще бъде преценено дали има начини да се подсили системата на Англия, така че да изпревари Европа в това отношение. И едно добро стечение на обстоятелствата – малко преди важната победа на Даунс Комисията по околна среда към Европейския парламент одобри нови начини за оценяване на рисковете от потенциално опасни препарати за защита на земеделски култури и растения. Новите критерии са част от опитите да се намали двойно употребата на токсични продукти в земеделието на ЕС до 2013 г. Окончателното приемане на тези промени ще се случи найкъсно през януари. Така нещата са повече от обнадеждаващи, а като се добави и на практика спечелената битка от Даунс, историята на пестицидите завива в тотално нова посока. Не можем да не си зададем обаче и въпроса: Защо чак сега? – след петдесет години – това си е, както и да го погледнеш, половин век активна употреба на непрощаващите токсини. И на каква цена? текст босилена мелтева фотография drew gardner

UBERMORGEN Lizvlx & Hans Bernhard са дигитални активисти, които в своите арт проекти хакват системата на google, ebay и amazon

Ubermorgen означава всъщност вдругиден, но в случая зад името стои творческият колектив на австрийците Lizvlx и Ханс Бернхард. Те са концептуални артисти, които се занимават с медия хакинг: проникването в каналите на масмедии като телевизия, радио и печат с помощта на имейли, уеб и есемеси. Според Ubermorgen техниката отдавна вече е неизменна част от съвременното изкуство. На пръв поглед проектите им се въртят около прости, но всъщност доста оригинални идеи. Самите артисти описват работите си така – „експерименти в глобалния човек-машина-организъм интернет, които стоят далеч от всякакви политически или идеологически лозунги“. Ханс Бернхард и Lizvlx са дигитални активисти, които не се страхуват да се заяждат с интернет гиганти като Google или пък да тематизират свободата на американската избирателна система дори когато с тези си акции предизвикват гнева на ЦРУ. Ето още какво ми разказват Ханс Бернхард и Lizvlx по време на нашата онлайн среща: Ханс, през 90-те ти беше част от творческия колектив e-toy. Как се стигна до създаването на Ubermorgen? Една от най-важните работи на e-toy беше The Digital Hijack, акция, с която през 1996 отвлякохме 1,4 милион интернет потребители във виртуалното пространство. По-късно се отказах от e-toy и през 1998/1999 с жена ми Lizvlx основахме Ubermorgen и първите две години работихме по комерсиални проекти. Едва по-късно се отделихме от големите корпорации и се посветихме на предизвикателствата на новото време – смесването на политика, глобална икономика и международно право с бързо развиващите се технологии. Разкажете ми повече за Vote-Action и Wahlgeld, акциите, с които станахте известни? С тези два проекта искахме да покажем комерсиализирането на пазара за гласове по време на избори. С Vote-Action се концентрираме върху САЩ и президентските избори през 2000 година, а в Wahlgeld се захващаме с парламентарните избори в Швейцария. Идеята за акцията Vote-Action закупихме евтино от американския студент Джеймс Баумгартнер, а Wahlgeld беше поръчкова

интервю 48

работа за швейцарската агенция Agent Provocateur. И в двата случая използвахме платформа, на която гласоподаватели предварително можеха да продават и да купуват гласове, а на самите избори можеха да се продадат наведнъж гласовете на цял щат или кантон. Единствената разлика е в това, че акцията в Америка беше абсолютен фейк, докато в Швейцария бяхме направили истинска система, с която наистина купувахме и продавахме гласове. Никой не ни вярваше, че е така, защото рекламирахме швейцарската акция като арт проект, за разлика от Vote-Action, който бе обявен за акция на безскрупулни български бизнесмени, които искат да саботират американската избирателна система. С тази инициатива влязохме в новинарските емисии, а CNN ни посветиха цяло предаване. Освен това американските тайни служби тръгнаха по петите ни и дори получихме призовки от няколко щата. Американската акция излезе съвсем извън контрол, въобще не очаквахме толкова силна реакция. Как ви дойде идеята да направите трилогията EKMRZ? Решихме да подхванем гигантите на електронния бизнес, останали като наследство от 90-те години, да ги анализираме и да си поиграем със слабите места в техните системи. По проектите GWEI и Amazon Noir работихме съвместно с Алесандро Лудовико и Паоло Чирио. Например с GWEI – Google Will Eat Itself – се целим право в сърцето на Google, атакувайки максимално усъвършенстваната им интернет страница. Направихме проект, който е много добър пример за концептуално изкуство, тъй като е едновременно реален, но същевременно преследва чисто илюзорни цели като придобиването на целия пакет акции на Google (което обаче би отнело около 200 милиона години). Как функционира това? Слагаме банери с реклами на Google на 50 наши скрити уебстраници. Така наречените ни виртуални роботи отварят тези сайтове и кликват върху въпросните обяви и всеки клик ни носи между 10 цента и 5 евро печалба. В края на всеки месец Google превеждат парите на швейцарската ни банкова сметка, с тези средства от своя страна купуваме акции на Google. По този начин стартираме

един автоканибалистичен процес – Google се самоизяжда и накрая ние ставаме негови собственици, но едва след 200 милиона години. В друг проект от трилогията пък се концентрирате върху интернет страницата на Amazon, давайки съвременна интерпретация на филмовия жанр film noir. Става дума за Amazon Noir – The Big Book Crime. Намерихме слабото място в сайта – функцията Search Inside The Book. С 5000 до 10 000 търсения в една книга може да се сглобят всички нейни параграфи. Тази не съвсем перфектна, но все пак четима книга се запаметява под формата на pdf документ и може да бъде разпространявана. Така откраднахме и разпространихме 3000 книги. Тогава адвокатите на Amazon се свързаха с нас и след дълги преговори решихме да им продадем софтуера и да спрем проекта, но все още излагаме книгите от този период по изложби. Силно ме впечатли работата ви The Sound of Ebay, защото освен във виртуалното пространство тя се излага и в галерии и музеи. Кой е най-подходящият начин за презентация на вашите произведения? С The Sound of Ebay искахме да направим едно положително, симпатично и чувствено произведение, с което да зарадваме феновете си. Идеята е: взимаме данните на някого от многото ebay потребители, пълним нашата черна кутия и така генерираме песен, която може да се слуша онлайн, след което изпращаме крайния резултат на съответния потребител по имейла. А произведението излагаме като инсталация. В повечето случаи се опитваме да придадем материална форма на

дигиталните си акции. Съществуването на проектите в реалното пространство е много важен момент в комуникацията на изкуството. В повечето случаи излагаме работите си като видео, фотография, плакат, инсталация или скулптура. Какви са следващите ви проекти? В момента работим над проекта Superenhanced Generator от генератор-тетралогията на Ubermorgen. Superenhanced Generator представлява автоматизиран софтуер за разпитване на затворници в американските затвори като Гуантанамо, в които има засилени мерки за сигурност и в които насилието срещу задържаните се толерира. Софтуерът, който сме реализирали, се използва за разпит на хора, но същевременно издава протоколи или пък официални указания за насилие. Всъщност ние се позоваваме на програмата на ЦРУ Extroardinary Rendition, която се занимава с отвличането и транспортирането с чартърни полети на хора, обвинени в тероризъм. Тъй като измежду тези хора има и деца, които са отвличани, малтретирани или убивани, създадохме също множество снимки и едно видео. За пръв път ще покажем тази серия от работи и софтуера, с който сме осъществили проекта, в италианската галерия Fabio Paris Art Gallery в Бреша на откриването на нашата изложба на 17 януари. повече – на ubermorgen.com текст бояна гяурова фотография архив ubermorgen.com

фотография пр есияна щъркова

йога Преди всичко друго – с този брой списание 1 прави смела и рискована крачка. Започва постоянна рубрика за йога, както обеща в брой 73. Тази рубрика ще се води от истински гуру – Свами Ниранджан, от Бихар университета по йога, Индия

Свами Ниранджан

фотография пр есияна щъркова

Защо йога и защо именно Свами Ниранджан? Струва ни се, че живеем в общество, което има нужда от нов тип терапия и разбиране за себе си – защо ни се случват нещата, които ни се случват, как ни управляват и ни правят зависими, имаме ли свобода да бъдем себе си в ситуация на дълбока криза? Оказва се, че негативизмът е по-сложно нещо, отколкото сме предполагали, корупцията – по-мащабна, разпадът – по-голям. Струва ни се също, че чрез йога можем да започнем един по-дълбок разговор за начина, по който променяме себе си и средата, в която живеем, за отделните аспекти, които са важни в процеса на промяна – собствената дисциплина, любовта, осъзнаването, смисълът на усилията, премахването на негативизма, култивирането и развитието на положителен ум.

Какво всъщност е йога? Санскритската дума „yuj“, от която произхожда „йога“, означава съюз. Затова най-често срещаните определения за йога са – наука и практика за свързването на ума и тялото в балансирано цяло, за осъзнаване на тези връзки и значението им в живота ни. Йога е не просто физическа практика, а философия, система на мислене. Големите въпроси, които йога разисква, са: Какво е тяло, прана, причина, душа, освобождаване. Какво е умът, какво е съзнанието, какъв е смисълът на живота. Йога идва от Индия, макар че предисторията на нейната поява е скрита. За първи път думата йога се споменава преди 4500 години в най-старите текстове на земята, писани на някои от индоевропейските езици – ведите – съдържащи над 20 000 строфи. Традиционно учението на йога се предава устно, от учител (гуру) на ученик. Затова и решихме, че да говорим за йога без гуру ще бъде празна работа и си избрахме Свами Ниранджан. Ако се върнеш на брой 73, ще разбереш, че бяхме впечатлени от посещението на Свами Ниранджан в София през май. Без никаква реклама той успя да събере на лекциите си в НДК над три хиляди души и да направи празник, какъвто рядко сме виждали. Хареса ни начинът, по който говори – ясно, директно. За нас той е разбираем гуру, който говори на езика, от който имаме нужда. Оказа се освен това, че последователите му в България са неизброими и че началото на йога в България (още преди Девети септември 1944) е свързано с неговия „прагуру“ – Свами Шивананда. Случи се и още нещо – Свами Ниранджан се влюби в България и от май 2009 България става домакин на Европейската йога академия, основана от него. Списание 1 предложи на Свами Ниранджан да води рубриката за йога и той с радост веднага прие. „Йога – казва той – идва в живота на човека на определен етап, за да му даде отговори на въпроса за целта на собственото му съществуване.“ „Събуждането на кундалини, латентната космическа сила в най-дълбоките пластове на нашето съзнание, е целта на живота. Ако сравним концепцията на йога със съвременното разбиране, ще видим, че много от идеите си приличат. Сега например съвременната наука смята, че ние използваме около 10 процента от възможностите на мозъка и че останалите центрове са латентни. Това означава, че сегашното ни разбиране за човешката природа е доста ограничено. На сегашния етап

ние сме в състояние да функционираме на съзнателно ниво посредством рационалния ум, но дори идеята и представата за нашето осъзнаване са много ограничени. Ние не сме в състояние напълно да хармонизираме, разберем и активираме потенциала на съзнателния ум.“

Текстове за йога Конкретно описание за философията на йога за първи път се намира в Упанишадите – писани в най-късния ведически период и смятани за най-старите философски текстове, предшественици на древногръцката философия. Известни са 108 упанишади, от които 20 са така наречените йога упанишади. Най-важният текст и първият принципен текст за йога си остава Бхагавадгита, известна още като Гитаупанишад, която излага философията на карма йога – йогата на правилните действия без привързаност към резултата от тях. Следващият важен текст е Йога сутри на Патанджали, писан около 400 години пр.н.е. В този текст се дава едно от първите определения на йога като „контрол над модификациите на ума“ и се разкриват осемте етапа на йога, които последователят трябва да премине, за да достигне пълно сливане с чистото съзнание на вселената (по-късно те стават основа на раджа йога – кралския път, който започва със самонаблюдението). Фундаментален текст за днешното разбиране на хата йога – най-разпространената в света форма на йога – е Хата йога прадипика, написан през ХV век от Свами Сватимарама.

кундалини

ф отограф ия sher r y phungpra ser t

Как йога тръгва по света? Първият йога, който напуска Индия към „другия свят“, е Свами Вивекананда. През 1893 година той пътува до Световния парламент по религиите в Чикаго, САЩ, където лекциите му предизвикват невероятен фурор и възхищение. Свами Вивеканада е смятан за първия духовен посланик на Индия в Запада. През 1920 година Парамахамса Йогананда заминава също за САЩ и преподава там 10 години, основава център по крия йога. Йогананда пише много книги, но книгата му Автобиография на един йога си остава ненадминат бестселър, продадена в милиони екземпляри по света и почти несравнима с други книги по йога (може да се намери и в България). Друг голям йога учител, повлиял върху западната култура, е Шри Ауробиндо, който получава образованието си в Англия в края на ХІХ век. Шри Ауробиндо интегрира в едно различни аспекти на бхакти, раджа и карма йога. След смъртта му последователите основават селището Auroville в Индия с идеята да създадат нова концепция за свободен град на свободни хора (auroville.org). Истинското отваряне на западната култура към йога идва през 60-те години по време на хипи движението. През 1965 и 1968 година Свами Сатчидананда и Свами Сатянанда, двама от найголемите йога учители на ХХ век, посещават Западна Европа и основават йога центрове и асоциации. Махариши Махеш, гуруто на Бийтълс, посвещава хиляди европейци в трансцендентална медитация. Днес йога е призната навсякъде по света и се прилага като терапия все повече в болници, университети, училища, затвори.

йога още преди 9 септември 1944 и са последователи на Свами Шивананда от Ришикеш (виж повече в пътеводителя от Индия на страница 70). Виктор Сеплевенко издава и първото списание Йога преди 9 септември (ioga.hit.bg) С идването на социалистическата власт йога е обявена за отживелица. Истинското отваряне към йога обаче започва все пак по социалистическо време, когато е и отварянето на Западна Европа – през 60-те години. На посещение през 1962 година идва Жое Клемандоре, първият истински йога, който прави шашкащи демонстрации в цирк. Следващата година излиза първата книга по йога Упражнения на йогите, а през 1981 – и станалата библия на няколко поколения Йога на Венцислав Евтимов, който основава първия клуб и създава секция по йога към градския съвет на спортния съюз в София. Това отваряне към йога по времето на зрелия социализъм е свързано, разбира се, и с протекциите на Людмила Живкова – дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, и се случва в атмосфера, в която на йога като цяло се гледа с подозрение, като отклонение от нормата (виж интервюто с Ани Павлова на страница 62). В момента в България има развити много школи, като доста силна е спортната традиция по отношение на йога. Има българска федерация по йога, която прави дори спортни първенства всяка година (yoga-bf.com). Учителите, които допринасят най-много за развитие на йога като духовна практика и наука и като постепенен път за интеграция на личността, са Ани Павлова и Тодор Захариев – и двамата последователи на традицията на сатянанда йога.

Най-разпространените школи Ashtanga Yoga (аштанга йога) – развита от Sri K Pattabhi Jois, който основава Изследователски аштанга институт в Mysore, Индия. Една от най-популярните форми на йога в Западна Европа и Северна Америка, известна още като power yoga. Фокусът е върху младите хора, техники за акумулиране на висока енергия в тялото като начин за пречистване и достигане на дълбоки нива на духовност Iyenger yoga (айенгер йога) – фокусирана върху правилното изпълнение на всяка йога поза и изравняването на тялото след това, подходяща за не много гъвкави хора и хора с проблеми, много добре приета и разпространена в западния свят TM (трансцендентална медитация) – особена популярност добива през 60-те години, когато гуруто на Бийтълс Махариши Махеш Йоги започва да обучава стотици хора. В момента се практикува и преподава от над 40 хиляди души Satyananda yoga (сатянанда йога) – система нa Бихар университета в Индия, разработена от Свами Сатянанда, която интегрира различни аспекти на хата, бакти, карма и гяна йога и фокусира върху постепенно и цялостно развитие на различните аспекти на личността (yogamag.net, yogavision.net)

Как йога идва в България? Трудно е да се определи истинското начало на йога у нас, защото елементи на йога могат да бъдат открити много далеч в древността. Но това, за което има данни, е, че началото на йога е поставено от руснаци. Борис Сахаров и Виктор Сеплевенко практикуват фотография от йога на венцислав евтимов

Речник за начинаещи и напреднали Веданта – първата от големите мисловни духовни школи в света, наричани още даршан (не просто знание, а нещо, което лично е преживяно, видяно и разбрано). Веданта се превежда буквално като „крайно знание“, „краят на знанието, което можем да получим“. Произлиза от думите „веда“ (знание) и „анта“ (край). Ведическата култура е известна още като Санатан и именно тогава започва разпространяването на йога. Следващите големи школи са samkhya, nyaya, vaisheshika, utara, poorva mimamsa, tantra, charvak. Според ведическата култура човек се ражда на земята, за да постигне четири цели: Арта – материално благополучие, което освобождава човек от страха. Кама – емоционално осъществяване, изпълнение на желанията. Дхарма – изпълняване на социалните, духовните, моралните задължения. Мокша – освобождаване. Съзнание (четана, брахман, атма) – в йога съзнанието е постоянно състояние, което не се променя, то не е индивидуално, няма начало и край, непрестанно се развива. Целта на последователя е да се свърже именно с това съзнание и да черпи от него. Този процес е дълъг, той се нарича осъзнаване и се извършва с помощта на друг аспект на индивидуалното съзнание – буд(х)и. Пълното осъзнаване на всички аспекти на съществуването е трудно и рядко състояние и се нарича turiya. Ум – това е една от най-сложните концепции в йога. Индивидуалният ум се материализара от брахман, съзнанието, първо в три аспекта: Махат – върховна интелигентност. Ахамкара – усещането за индивидуална идентичност, его. Танматра – същността на създанието, на отделните елементи. Аз – кой съм аз? Осъзнаването на различните аспекти на Аза е централна тема в йога. Всекидневното

Аз се нарича ахамкара, нашата идентификация с тялото и ума и ролите, които играем в живота. Нивото Аз съм, идентифицирането с личността, това, което съм в живота, е ахамбхава. Нивото Аз съм на по-дълбоко, мистично ниво, което може да бъде преживяно и докоснато в медитация, се нарича asmita. Атма – усещането за едно с космическото съзнание идва след преживяването на предишните аспекти на Аза. Ашрам – място на духовна работа и практика, общност, създадена и водена от духовен учител (гуру). Гуру – духовен учител, човек, постигнал вътрешен съюз с висшето съзнание, буквално означава „този, който разпръсква тъмнината“. Свами в йога означава „майстор на себе си“, използва се като обръщение и в имената само на отдадени духовни последователи – саняси (sannyasin). Саняса – това е традицията, чрез която през вековете се предава йога знанието в Индия. Означава отдаване на вътрешното търсене. В йога философията това е четвъртият етап в живота на всеки човек – след 75-годишна възраст всеки трябва да се посвети на това търсене, след като е изпълнил задълженията си в света. Мантрата е звук или серия от звукови вибрации, притежаващи определен физически, психически или духовен потенциал. Ом – в традицията на йога ом се смята за универсална мантра и за основополагаща вибрация на творението (графичният знак на ом е на илюстрацията вляво). Пеейки я без напрежение и с осъзнаване човек прекъсва за миг неспирния мисловен поток, свързан с ежедневните дейности и грижи. Това води до релаксираност и усещане за вътрешна хармония и тишина – най-добрата вътрешна среда (умствена нагласа) за осъзнато и релаксирано изпълнение на всички йогийски практики. Парамахамса – върховен майстор, найвисоката степен на санясин, този, който контролира и подчинява страстите.

Видове йога по света В зависимост от това с кои части на човешката личност работи директно, йога се дели на няколко основни вида: Хата йога – насочена към балансиране на енергиите във физическото тяло чрез упражнения (асани), дихателни (пранаяма) и очистващи практики (шаткарма). Карма йога – насочена към балансиране на действията, които извършваме във всеки един момент (това е първата йога, описана в Упанишадите – да вършиш работата с осъзнаване, но без привързаност към резултата от нея). Крия йога и кундалини йога – насочени към енергията в психичните центрове (чакри) на тялото и събуждането, активирането на спящата основна творческа енергия в организма, наречена кундалини. Раджа йога – психологическа йога, насочена към разбиране и подчиняване на ума чрез система от осем нива, първите две от които са правила за самонаблюдение и социално поведение. Бхакти йога – насочена към балансиране на емоционалната природа, работи върху емоциите и чувствата. Гяна йога – йога на познанието, мъдростта, работи с концентрация на ума – за разбирането на съществуването, истините на човека и космоса, природата. Хата и карма йога развиват динамичния аспект на нашата личност, бхакти – емоционалния, раджа, крия и кундалини йога – психичния аспект, гяна йога – интелектуалния аспект. Обясненията на думите в речника са по книгата Sannyasa Darshan на Свами Ниранджанананда, публикация на Yoga Publication Trust, Munger, Bihar, 2005. Използвани са още източници от yogamag.net и yogabg.com. текст диана иванова илюстрация abrakadabra

„НЕГАТИВНИТЕ МИСЛИ – ТОВА НЕ СМЕ НИЕ“ интервю със Свами Шивамурти

Свами Шивамурти е йога ачария (майстор по йога). Основател и ръководител на Сатянанда ашрам Пайания в Гърция. Родена и израснала в Австралия, от ранна възраст практикува йога. Среща се със Свами Сатянанда по време на пътуване до Индия през 1976. Остава известно време с него в Bihar School of Yoga, където изучава теорията и практиката на йога. От 1978 разпространява йога в Гърция. Свами Шивамурти пътува редовно в другите балкански страни и по света, често идва и в България. През 2008 тя изнесе два семинара у нас – Разкриване на нашия вътрешен човешки потенциал чрез методите на йога и Преодоляване на негативността с йога. Защо решихте да говорите за това как да се справим с негативността? Казаха ми, че това би било важно за вас тук, в България. А ако трябваше вие да избирате, какво бихте направили? Бих говорила за радостта на живота, как да живеем в радост. Защото животът е да му се радваме, да правим неща, които ни радват. Да се върнем на негативността. Тази тема е важна във всички психотерапии – как човек да преодолее негативните мисли. Но докато психотерапиите помагат на човека да изговори проблемите си пред друг, в йога той работи сам със себе си. Не е ли твърде много, нечовешко дори? Но в йога вашият учител е гуру. Гуру е важен, когато напредвате в йога, защото вие имате нужда от някого, който разбира ума, който има опит от първа ръка, който е пътувал през ума, който е разбрал собствения си ум и затова може да води вас по този път. Гуру е някой, който ви приема такъв, какъвто сте. Той няма очаквания спрямо вас и не променя отношението си към вас – независимо от срама, страха или каквото и да било, които вие имате като чувства. Той ще има същия респект и любов и същото желание да ви помага при следващите стъпки в живота ви. Психоанализата, психологията, психиатрията – хората, които работят там, вършат чудесна работа. Те могат да ви преведат много напред. Но те нямат опита от първа ръка в дълбоките нива на ума, върху които ние наистина трябва да работим – дълбоките нива на срам, страх, вина. И затова имате нужда от майстор, може да го наречете гуру или нещо друго, но това е човек, който чрез медитация и други практики в продължение на много години е намерил отговорите на много дълбоко ниво. Мисля, че това, което казвате, е много важно, защото в момента пазарът е наводнен с книги за самопомощ, които ни учат как да преодолеем гнева,

срама, страха. И те наистина помагат на едно ниво. Нататък, изглежда, има нужда от друго. Но какво да правят хората, ако нямат гуру? Можете да правите йога без гуру, техниките сами по себе си ще ви изведат по-напред. И дори ако имате лош учител, отново ще има ефект. Затова йога е нещо прекрасно само по себе си, има толкова много аспекти, които различните видове йога разработват. Има йога, която влияе върху енергийното ниво в организма, върху паметта, начина на мислене, на психично ниво, духовно ниво и т.н. И пак да се върна на негативността. Мислите ли, че негативността е от различно естество в различните страни – в България, в Индия или в Австралия? Не, същото е. Негативността е състояние на ума, управляван от тамас. В йога ние говорим за три качества, които управляват ума – сатва, раджас и тамас. Когато сте негативен, фрустриран – тогава говорим за наличието на тамас гуна. И в йога ние се учим как да излезем от това тамастично негативно състояние на ума. Искате да кажете, че чрез определени техники ние можем да излезем от състоянието на негативност, че то няма нищо общо с нашето минало, с нашите родители? О, разбира се, че има много общо. С вашето минало и родители. Но можем да оставим всичко това зад нас, така ли? Разбира се. В йога техниките за осъзнато живеене, които аз започнах да преподавам преди няколко години, едно от нещата, които учим, е как да осъзнаем влиянието на майката върху нас в първите ни години, защото ние носим това влияние със себе си. Например начинът, по който аз ръкомахам, е нещо, което майка ми е правила. Въпросът какво хората мислят за нас до голяма степен е контролирал обществото в Гърция, както и обществото в Австралия, по времето на баба ми. И това какво хората казват, контролира живота ви – това се носи така, това не се носи така. Така че да разберем кои са нещата от нашето минало, от нашето обкръжение и култура, които ни контролират, това е голяма част от йога. И вие вярвате и смятате, че ние можем наистина да не бъдем негативни? Да, разбира се. Тогава изниква и въпросът – мога ли аз като човек да бъда извън негативността? Аз живея тук и сега, около мен се случват ужасни неща – в политически аспект, в личностен, в световен. Ако това ми влияе, не означава ли, че аз съм човек, който се вълнува от света, който е жив? Ако си стоя положителна, не означава ли това, че съм безчувствена, извън света, несвързана със случващото се? Първо, щастието идва отвътре. Това не е нещо, което идва отвън. Ако поз-

волявате на друг човек да ви направи щастлив, вие никога не сте. Вие трябва да можете да се свържете със собствения си дълбок източник на щастие, който е вътре във вас. И следващото важно нещо към вашия въпрос – ние на всяка цена трябва да се интересуваме какво се случва в света, в различните страни и да направим каквото можем, за да помогнем, но ние можем да помогнем много повече, ако не сме толкова емоционално въвлечени. Като хирургът – той оперира, без да въвлича емоциите си. Ако ги въвлече – не може да оперира. Затова той не оперира жена си или човек от семейството. Защото, когато сте емоционално въвлечен, не можете да видите нещата ясно, така, както са, ако не се оттеглите една крачка назад. Затова осъзнаването е толкова важно в йога, да отстъпиш крачка назад и да наблюдаваш. Тази дистанция позволява много по-голяма яснота на мислите, действията и поведението. Не означава, че преставаш да чувстваш. Чувстваш дори на много по-дълбоко ниво. Или можем да кажем, че когато има осъзнаване, емоциите се трансформират на друго ниво, което е много по-дълбоко. И това ви позволява да осъзнавате цялата негативност в света и да работите, за да я променяте, но без да се въвличате толкова много в самата нея и да позволявате тя да ви контролира. Това е състояние на ума. Ако човек улови себе си в някакво много негативно състояние, какво може да направи в момента, за да го промени, да излезе от него? Защото много често не ни се иска да сме негативни, но мислите сами идват. Дори да ги осъзнаваме, те не си отиват, пак идват. Разбира се, те идват и си отиват и тези негативни мисли ще идват при вас, докато постигнете себереализация. Но въпросът е дали ние ще им позволим да ни влияят или ние ще им влияем. Така например има една практика – пракшабавана – противоположното мислене. Много приятна техника, в която ние трябва първо да осъзнаем негативните мисли, които имаме. Защото много хора са негативни, но не знаят това. Например – имам негативни мисли за някаква личност. И аз всъщност противопоставям положителна мисъл на негативната, която имам. С времето тази практика ще ви помогне да развиете положително мислене. Това не означава, че ще престанете да се чувствате негативно. Но започвате да налагате положителна мисъл върху негативната, което в началото може да няма никакъв ефект, защото ще продължавате да мислите негативно за този човек. Но след като го направите 20 или 50 пъти, ще ви бъде много по-лесно да излезете от негативното състояние на ума. Разбира се, това е само една техника. Тоест негативните мисли ще идват винаги? Да, това е животът. Но ние можем да намерим начини да не им позволяваме да ни влияят? Да, или да ни влияят по-малко. Можем да се справим, знаем как да ги интегрираме в живота си, без да ни извеждат от баланс. Това зависи също от това, с което се храним? Да, разбира се. Има храна, която е тамастична – сготвена

вчера или тежка храна, или полуфабрикат от супермаркета, яйцата... Означава ли, че гуру е изцяло извън това ниво на негативността? О, да, той постоянно е извън това ниво. А всички останали? Зависи от нивата ни – понякога сме там, понякога излизаме от това състояние, пак се връщаме. Още нещо – начинът да се справим с негативните мисли не е да се фокусираме върху тях, а да противопоставим други, положителни? Да, и не очаквайте веднага резултати, те ще дойдат по-късно. Искате да кажете, че негативните мисли нямат нищо общо с нас? Те нямат нищо общо с вас. А откъде идват тогава? Те идват от ума, но вие не сте умът. Умът е ваш инструмент, тялото е ваш инструмент. Вашата дума, вашето съзнание е нещо много по-голямо. И в йога ние се учим да се идентифицираме с това. Да наблюдаваме ума, сетивата, тялото и да се идентифицираме по-малко с тях и повече с духа, който в йога ние наричаме съзнание. Това състояние е над ума. Мисля, че това е нещо, за което се изисква време да го проумее човек. Да. Разбира се. Как нещо, което идва от мен, не е мое, не съм аз? Вашият ум е конгломерат от програми. Както вашият компютър – има различни програми. И както в компютъра можете да променяте програми, така е и с ума. В йога ние се учим да наблюдаваме тези програми – например програмата, наследена от моята баба, че това и това не е хубаво да се прави. Но аз не я харесвам, тя ми влияе отрицателно, не мога да изразявам себе си, и тогава аз се уча как да изтрия тази програма. И аз може би няма да я изтрия съвсем, но няма да й позволя да ми влияе всеки ден. Защото това е умът – комбинация от програми. Мозъкът е като компютър. Там има хиляди програми. Но вие сте нещо различно. И когато се учим на осъзнаване в йога, започвате да наблюдавате ума. И какво бихте препоръчали в тази посока за четене? Meditations From the Tantras на Свами Сатянанда, Kriya Yoga, голямата книга на Бихар университета в Индия, Dharana Darshan, както и Yoga Darshan на Свами Ниранджан. Също Mind – Its Mysteries and Control на Свами Шивананда. Вие лично имали ли сте проблеми с негативността? Не, защото майка ми и моят гуру винаги ми казваха, че нещата се случват с причина и нищо отрицателно няма да ми се случи. Дори в трудни времена. Какво е следващото предизвикателство, след като се справим с негативността? Как да се справим със свободата. Как да бъдем свободни. Защото Свами Сатянанда и Свами Ниранджан – те са свободни. Какво правят те със свободата – те я упражняват в служене за другите, помагат на другите, те стават слуги на другите около тях. текст диана иванова фотография пресияна щъркова

„ДА СЕ ЗАНИМАВАШ С ЙОГА БЕШЕ ВСЕ ЕДНО ДА ХОДИШ С БОМБА В ДЖОБА“ интервю със Свами Шрути Гяна

По време на първото си посещение у нас през май Свами Ниранджан публично благодари на двама души, допринесли най-много за развитието на йога в България – Тодор Захариев (Свами Вивекамурти) и Ани Павлова (Свами Шрути Гяна). Ето какво ни разказа Ани за ранните години на йога движението у нас. Ти самата кога и защо започна да се занимаваш с йога? През 60-те години, може би 62-ра, не си спомням точно годината. Понеже Тодор Живков имаше проблеми с простатата и не искаше да се оперира, всички търсеха начини на лечение и набираха литература. Намериха книги за йога, които обаче някой трябваше да преведе от английски. Така тези книги станаха достъпни за ограничен кръг от хора. През 60-те излезе и първата българска книга за йога на Венци Евтимов. Имах един познат, когото всички наричахме „чичо слон“, защото беше много пълен. Един ден го срещнах на улицата и едва го познах, беше отслабнал наполовина. Попитах го как е успял и той отговори, че се занимава с йога. Аз скептично го попитах „Йога?“, а той каза, че не може да ми обясни и ако искам, да отида в техникума „Киров“, където се събират, за да разбера за какво става въпрос. Отидох на сбирката, но не ме грабна тогава. След една-две години имах проблеми и търсех алтернативни методи на лечение. Четях много книги в началото и практикувах по тях. Когато се събирахме в техникума, йога се практикуваше като гимнастика. Бяхме облечени по тениски и шорти, и боси. Прозорците в салона бяха счупени и беше много студено. Учителят казваше, че найвредното нещо е човек да обуе чорапи през зимата. Казваше, че не си постигнал нищо от пранаяма, ако не те чуват да дишаш чак до петия етаж. И аз практикувах така дихателните упражнения, и както пишеше по книгите, правех 150 пъти бхастика

и 150 пъти капалбати (вид пранаяма, дихателни упражнения) и получих начален емфизем, който трябваше да лекувам. Много по-късно разбрах, че докато дишаш, не трябва да те чува дори човекът до теб. При следващия учител нещата много се промениха. Интересувахме се от йога като философия. Събирахме се да четем текстове. Каква е разликата по времето на социализма и сега, като сравняваш начина, по който се практикува йога? Какво се е променило със и у хората? Има много голяма разлика. През социализма бяхме много по-отдадени и чисти. Макар че нямахме толкова възможности както сега. Занимавахме се с йога, въпреки че всеки момент ни заплашваше опасност да ни изселят. Да се занимаваш с йога беше като да ходиш с бомба в джоба, която всеки момент може да гръмне. Днес йога се практикува повече, защото е модерно или просто от скука. Тогава бяхме много по-наивни, но много по-отдадени и искрени. Имах приятел, Георги Павлов, много добър ядрен физик, който се занимаваше задълбочено с йога, знаеше всички текстове. В един момент, когато решиха, че не е удобен, го разпределиха на работа в урановите мини. За да се спаси, той избяга от България. Единствената му мечта беше да стигне до Индия и да практикува йога. Избяга с лодка и стигна до Истанбул. Западните вестници писаха, че най-великият български ум е избягал. След това беше в Италия, Швейцария и сега живее в Америка. Тези, които се занимавахме с йога, ни извикаха в милицията и ни разпитваха, заплашваха ни с изселване, ако не го върнем. Парадоксът е, че той и до днес никога не е стъпвал в Индия и не се занимава с йога. Аз останах, за да чакам той да ми пише за йога от извора, а ходя толкова години до Индия и преподавам йога. Доколко беше важна и реална ролята на Людмила Живкова за йога според теб? Не съм я познавала и не съм я виждала никога лично. Имаше много голя-

ма роля. Само споменаването на името й ни пазеше. Когато ме извикаха на разпит заради бягството на Георги Павлов, милиционерът ме попита: „Добре де, какво всъщност правите, като се събирате?“ Аз му отговорих: „Същото, което и Людмила Живкова.“ И той спря да ми задава въпроси. Людмила доведе в България Индра Деви – съпруга на бившия руски посланик в Индия. Тя беше доста възрастна тогава и много напреднала в йога. Казваше много директно нещата. Каза, че най-тежките като енергия места на земята са Мексико и България. Людмила Живкова разпространи в България идеите на Рьорих. Благодарение на нея в България дойде и първият индийски учител. Той каза, че първото, с което трябва да се започне на физическо ниво, е откриване на вегетариански ресторант в София. Иска шест пъти разрешение от Тодор Живков да открие ресторанта, но всеки път му отказваха. Мисля, че благодарение на Людмила не ни преследваха така строго и не ни изселиха при разпитите. Всъщност Людмила плати с живота си, че е различен ум. Тя говореше много открито, но никой не разбираше това, което казва. Кои са твоите вдъхновители и учители? Вдъхновяваха ме първо книгите. После учителите. Изкарах курса на Йогананда от 186 урока по два месеца всеки и получих посвещение Self Realization. Практикувах след това крия йога 10 години. Практикувах само една крия – So – Ham медитация. С Георги Павлов писахме писмо до най-добрия учител по крия йога във Филаделфия, който още е жив. Започнахме писмото си с „Dear friend“ и му писахме, че е нашият учител. Той ни отговори с „Dear one“, учителят не се избира и не може да ни е учител, след като никога не ни е срещал. Той преподава 50 години и все още не е срещнал истински ученик, но това не го отчайва. Може един учител да се появи само за един истински ученик. След десет години крия не виждах резултат и реших да потърся нещо друго или да се откажа от йога. Тогава срещнах Сатянанда и веднага разбрах, че това е моят гуру. Човек може да има много учители, но само един гуру. Мисля, че (въпреки че не съм го познавала) Сатянанда винаги ми е помагал и ме е насочвал в пътя на йога. Винаги съм намирала точната книга с отговор на въпроса, който ме вълнува в даден период. След това, когато

всичко беше много по-достъпно, съм търсила много от книгите, които съм чела в онези времена, но не съм ги намирала. В Тибетска книга за живота и смъртта на Согиал Римпоче има една притча. В нея се казва, че ако животът е океан, в който плува дървен обръч с диаметър един метър и на дъното на този океан живее костенурка, която има право веднъж на сто години да излиза на повърхността, то вероятността костенурката да изплува точно в центъра на дървения обръч е същата, каквато е вероятността да имаш благословията да се родиш човешко същество и да имаш шанса да се срещнеш с гуру. Пет книги, които би препоръчала за четене? Книгите на Свами Сатянанда – Early Teachings – I и II част, аз съм пристрастна и бих препоръчала всичките му книги. Книгите на Свами Ниранджан. Книгите на Шивананда. Автобиография на един йогин на Йогананда. Автобиографията на Вивекананда – двата тома. Пет съвета за абсолютно начинаещите в йога. Да помислят добре и да осъзнаят какво ги кара да се занимават с йога – страдание, любопитство, търсене на разнообразие или мода. Ако е едно от последните две – не е йога това, от което имат нужда. Честност и преданост към себе си. Постоянство. Може да търсят и да сменят много учители, но не по едно и също време. Да бъдат искрени към себе си защо искат да правят йога. Какво може да се направи и как да се различат фалшивите учители по йога от истинските? Свами Сатянанда казва, че няма фалшиви учители – има фалшиви ученици. Просто трябва да намериш този учител, който отговаря на твоята вибрация. Той може да е най-измисленият, но да отговаря точно на твоята вибрация и да е твоят учител. Може да сменяш много учители, докато откриеш истинския за теб. Но не да ходиш при всички едновременно, защото това е духовна проституция, а тя е много по-страшна от физическата. текст надя тодорова и галя иванова фотография любомира димитрова и пресияна щъркова

фотография пресияна щъркова

“КОГАТО СЕ СКУПЧАТ ОБЛАЦИ В УМА И СЪРЦЕТО ТИ, НЯКОЙ ТИ ПОДАВА РЪКА” лична история за едно йога обучение През 2007 бях приета на едногодишен курс по йога към Сатянанда йога академията, филиала за Европа. Нашият курс беше от 32-ма души, като всеки имаше своите собствени мотиви да се запише. Участниците бяха от различна възраст, националност и с различна предварителна подготовка по отношение на йога. Или без никаква. В тази разнообразна група имаше хора, които вече преподаваха йога в своите държави, а имаше и такива, за които този курс беше първата им стъпка в йога. Имаше младежи, семейни с деца и дори с внуци. Хора с много свободно време и хора с наситена професионална заетост. И в духа на описаното в древните книги обучение в ашрам (място, където човек насочва усилията си в своето духовно обогатяване и личностно развитие), по време на курса в тази група от толкова различни личности социалният статус и възрастовите разлики бяха изцяло разтопени. Обучението в Сатянанда йога академия е дистанционно. През едногодишния период, в който траеше курсът, имахме няколко престоя (първият за две седмици, следващите три от по 4-5 дни). Базата ни беше в Унгария, недалече от Будапеща, в местността Добогоко, което означава „каменно сърце“. Комплекс от бунгала, зала и ресторант, наречен Shaolin village, сред гора. Мястото се използва от различни школи, изучаващи бойни изкуства, или хора, които просто търсят отдих сред природата. През останалото време всеки следваше садхана (постоянна, редовна практика) вкъщи. Дневно тя отнемаше около час. Тази садхана получавахме регулярно чрез нашето интернет пространство, сайта на нашия курс. В края на всяка седмица изпращахме пак чрез този сайт коментари, свързани с нашите наблюдения върху това как е протекла практиката ни. Общият курс беше разделен на групи от по 6-7 човека, като за всяка отговаряше по един учител. Той коментираше нашите седмични дневници, свързани с домашната садхана, а по време на престоите ни в базата наблюдаваше, без да се натрапва, с подкрепящо внимание винаги, когато забележеше, че това е необходимо. За мен това бе едно от ценните неща на този курс – имаш усещането, че си сам, но когато се скупчат облаци в ума и сърцето ти, някой ти подава ръка. В йога академията изучавахме основно асани, пранаяма, медитативни практики, йога нидра, шаткарми (очистителни практики), като акцентът беше върху подхода към тези практики – осъзнаване и здрав разум, в зависимост от ограниченията, които имаме. Освен практическата част в това обучение бяха застъпени теоретични часове. В тях се запознахме с видовете йога, анатомията и физиологията на човешкото тяло от гледна точка на

медицината и от гледна точка на йога. Имахме класическа психология и йога психология, теми за приложението на йога в различни сфери на живота и адаптирането на йогийския начин на живот в нашето ежедневие. Вечерната програма обикновено беше киртан, пеене на мантри или прожекция на вдъхновяващи разговори (сатсанг) с учителите на тази традиция, сатянанда йога. Разговори, свързани с темата, която бяхме учили през деня. Неизменна част от резидентските периоди беше практиката карма йога (изпълнение на каквато и да е дейност с медитативно осъзнаване). Например чистехме всеки ден залата, в която практикувахме, миехме прозорците всеки ден, макар че бяха идеално чисти, разчиствахме коритото на една малка рекичка от падналите листа, макар че на другия ден вятърът отново ги скупчваше на същото място и т.н. Така реално можехме да усетим и смисъла на карма йога – каквато и да е работа, която ти се възложи, може да те промени, ако я вършиш напълно отдадено и осъзнато, без да те интересуват последствията. В края на втория ни престой започнаха така наречените преговори върху материала, който бяхме изучавали. Тези своеобразни изпити бяха колкото академични, толкова и неформални, защото вече атмосферата в групата между учениците и преподавателите беше приятелска. Преди това в периодите, в които си бяхме вкъщи, редовно попълвахме в сайта тестове по темите, което всъщност беше нашата подготовка за предстоящите преговори. В течение на тази година при всяка нова среща хората ми изглеждаха променени, толкова осезаемо работеше процесът на този вид обучение. През изминалата година преживяванията в живота ми бяха много по-интензивни отколкото обикновено. И в разговори с други хора от нашия курс разбрах, че това не се случва само при мен. Това, което наистина ме вдъхнови, беше присъствието на различните ни преподаватели. Всеки от тях ни разкри йога през своите очи, което сякаш даваше допълнителен цвят в нашата собствена визия за йога. От сърце благодаря, че можах да се срещна с всеки един от тези преподаватели не защото някой от тях беше съвършен, а защото всеки беше пример как дори със своите човешки слабости и недостатъци можем да позволим на йога да работи за нас. къде може да се учи йога в европа и по света виж на syae.org текст бактимудра

ф отограф ия sher r y phungpra ser t

GO TO INDIA йога ашрами и институти в индия - адреси, полезни съвети и идеи

Обучението по йога може да се задълбочи съществено, ако човек реши да предприеме контакт с истински гуру. За българите, които искат да учат йога в Индия, най-добре е това да се случи в отворените ашрами и йога институтите, които организират временни курсове на английски език. Ашрамите са духовни места (нещо като манастири), основани от гуру или голям учител, където учители и ученици живеят и се хранят заедно и се посвещават изцяло на теоретичното и практическото усвояване на йога. Нещо, което дава възможност за по-интензивни вътрешни преживявания. Йога институтите обикновено избират също тази форма или предлагат само обучение без места за пренощуване и храна. Има различни условия и възможности, за които е добре всеки да събере информация, преди да тръгне. Тук посочваме местата, които познаваме от личен опит, които са признати в световен мащаб и където българите, които не владеят хинди, могат сравнително лесно да бъдат приети. Тези центрове са основани от големите йога учители на ХХ век. Нека сме наясно – Индия е наистина страната на ашрамите и на йога обучението. Това е бизнес, който мнозина успешно упражняват. Йога се е превърнала дори в част от рекламната кампания на Индия за самата себе си. Така че ашрами и места за йога ще ви срещат навсякъде. Има и друго – има йога учители, които човек сам може да открие и които не присъстват в нито един справочник или книга. Това със сигурност е упражнение за търсещи и напреднали и си струва.

Полезни съвети Практиката в отделните ашрами може много да се различава. Някои наблягат на физическия аспект – асаните, други – върху медитацията или пеенето на свещени мантри и песни киртани и баджани, посветени на отварянето на творческия аспект на личността или пък на ритуали като пуджа и карма йога (безкористното действие и служене). Към това се прибавят така наречените даршани и сатсанги, срещите с гуру или високо просветлен човек, разговорът с него по определена тема, задаването на въпроси. В ашрамите има режим, който трябва да се спазва, затова е добре да сме информирани предварително какъв е той (например ставането сутрин е обикновено в 4, вечерята – в 5 следобед, светлините се гасят в 8). Нощувките са в стаи по трима-четирима или повече души.

Мъжете и жените са в отделни постройки. Пушенето и мобилните телефони обикновено не са разрешени. Преди посещението в ашрама е важно на всяка цена да се осъществи връзка – за програмата в момента, кое направление на йога се практикува, има ли свободни места. Големите йога центрове са представени със свои адреси и сайтове в интернет. Във всеки случай е добре да се знае, че мейл връзката е бавна и човек не трябва да разчита на отговор. Най-сигурно е традиционното пращане на писма или контакт по телефон. Писмата пътуват обикновено от две до четири седмици. Ето нашия избор на ашрами – в посока от север на юг: SIVANANDA ASHRAM THE DIVINE LIFE SOCIETY The General Secretary Hqrs, Rishikesh P.O. Shivanandanagar - 249192 District Tehri-Garhwal, Uttarakhand, India Tel 0091 1352430040/2431190 Fax 0091 1352442046 generalsecretary@sivanandaonline.org Това е най-старият и значим ашрам в Ришикеш, основан от Свами Шивананда Сарасвати, един от най-забележителните йога майстори на XX век. С неговото име е свързано началото на йога в България. Ашрамът се намира сред прекрасна природа, до свещената за индийците река Ганг, в подножието на Хималаите и предлага богата програма (с медитация, пеене на киртани, мантра-джапа, асани, лекции за йога и веданта философията). Особено значение се отдава на веданта. Институтът към ашрама Yoga Vedanta Forest Academy предлага курсове по йога и веданта. Ашрамът предоставя чудесни възможности за храна и нощувки срещу заплащане, което ви е по джоба. (Това е приета практика в много ашрами, които нямат фиксирани цени за нощувки и храна, а приемат дарения от посетителите.) Bihar School of Yoga Bihar Yoga Bharati Ganga Darshan, Fort, Munger Bihar 811201, India Tel 0091 6344222430 Fax 0091 6344 220169 yogavision.net, biharyoga.net Bihar School of Yoga е основана от Свами Сатянанда, ученик на Свами Шивананда, през 1964 година именно с идеята за обучение в йога на хора, които живеят светски, семеен

живот. В момента институтът се ръководи от Свами Ниранджан, ученикът на Сатянанда. Bihar School of Yoga провежда многобройни курсове целогодишно – от 1 седмица до 1 година. Пренощуването и храната са възможни срещу фиксирано заплащане. Студентите и учителите живеят заедно. Академичното учене е свързано с типичния живот в ашрама. Обучението преминава с установен ритъм, в който се редуват хата йога, карма йога, йога нидра, пеене на киртани, време за самообучение, лекции, разговори, различни курсове по йога мениджмънт, йога начин на живот, управление на болестите и други. Студентите са смесени, от различни страни и култури, обучението е на английски език, като от 2009 ще има отделни курсове и на френски. Bihar Yoga Bharati е научноизследователски институт и университет, основан през 1994 година от Свами Ниранджан, смятан за първия йога университет в света. Университетът предлага четиримесечен курс по йога, който завършва със сертификат. Той дава началото и на сатянанда йога академиите по света. Такива има в момента в Австралия, Северна и Южна Америка и Европа. Към ашрама има издателски център Bihar Yoga Publication Trust, който от 40 години превежда на английски език книги по йога. Сред книгите, издадени от центъра, е смятаната за библия на всеки йога последовател Asana, Pranayama, Mudra, Bandha. За поръчки – по пощата или по имейл swamisatyaprakash@googlemail.com RIKHIA PEET Bihar School of Yoga PO Rikhia, Dist Deoghar, Jharkhand 814112, India Tel 0091 9304488889, Tel, fax 0091 9430799449 Tel 0091 6432209870 Rikhia Peeth е свързан с ашрама в Бихар и системата сатянанда йога. Намира се близо до Деогар, провинция Джарканд. Вторият ашрам, основан от Свами Сатянанда, който също живее там в момента, заради което мястото привлича поклонници и ученици от цял свят целогодишно. Затова и през последните години ашрамът се разраства много бързо, може да поеме над 1000 души в различните си постройки и се очертава място на бъдещ световен университет по йога философия. Ашрамът се ръководи от жена – Свама Сатсанги. Основен фокус на ашрама е карма йога – безкористното служене и работа.

Bihar Yoga Bharati

В момента се предлагат различни краткосрочни курсове, които се променят всяка година. Декември се провежда едноседмичен курс по крия йога. През цялата година има различни йога церемонии, в които всеки може да участва. Заплащането за престоя в ашрама е на базата на лични доброволни дарения. Курсовете по йога имат обаче фиксирана цена. KAIVALYADHAMA Институт за йога и културен синтез College of Yoga & Cultural Synthesis & Scientific and Philosophic-literary Research Department & Kaivalyadhama Ashram Kaivalyadhama Lonavla (Pune) 410403, Maharashtra, India Tel 0091 2114 273039/273001/271518/273039/ 273001 Direct Phone line for Yogic Hospital and Health Care Centre 0091 02114271001 Fax 0091 2114271983 Fax 0091 2114271870 kdham@vsnl.com Институтът Kaivalyadhama е основан през 1924 година от Свами Кувалянанда, чиято основна цел е била да събере заедно науката и духовността. Той е пионерът, който започва да използва йога като метод за йога терапия. Това е първият държавно признат и подкрепен йога институт в Индия. След смъртта на Свами Кувалянанда ашрамът дълго време се ръководи от д-р Гарот. В момента центърът се занимава преди всичко с йога терапия и научното изучаване и изследване на йога. Колежът за йога и културен синтез предлага различни обучителни курсове със сертификати и дипломи – от 10 дни до 9 месеца. Философският фокус е върху текстовете от хата йога, йога сутрите на Патанджали, но също така и текстовете на веданта и другите духовни традиции на Изтока. Огромната библиотека с над 30 хиляди книги съдържа и много заглавия за философията на йога. В йога поликлиниката и здравния център към института човек може да се запише на седмичен курс по йога терапия, комбиниран с натуропатия. Отскоро има и отделение по аюрведа, което предлага традиционната панчакарма. В института има възможност и за разговори на чай по всички въпроси за съществуването, света и нас самите. В бъдеще научните изследвания в института ще бъдат фокусирани върху въздействието на йога върху ендокринната система. YOGA VIDYA DHAM Yoga Vidya Dham, College Road, Nasik – 422005, India Tel 0091 2532575624 Tel 0091 2532318090 yogapoint.com yvd@yogapoint.com или yogapoint108@gmail.com Yoga Vidya Gurukul в Насик е основан от риши Дхармаджоти през 1979 година.

Мястото е признато от държавата като университет. Постоянно се предлагат месечни курсове за йога учители, курсове за напреднали учители и курсове по йога терапия. Тук преподават професори и лектори от медицинските университети в Насик. Обучението по йога терапия се базира на научните изследвания и статии на Свами Сатянанда, Свами Кувалянанда и Риши Дхармаджоти, един от най-високо признатите йога терапевти в Индия. Курсовете са интензивна смес от теория и практика, базирани върху класическата аштанга йога на Патанджали и хата йога. Курсовете за йога учители се провеждат всеки месец. Курсовете за напреднали се провеждат само два-три пъти годишно и затова всеки трябва да се информира предварително. Предлагат се и експресни десетдневни курсове по аюрведа и йога и йога като начин на живот. Ашрамът е разположен в живописна местност точно до Тримбакеш, едно от дванайсетте свещени места в Индия, посветени на бог Шива. Цената за курсовете включва престоя, храната и нощувките. В ашрама може да се остане само ако човек е записан за някой от курсовете. На мейлите се отговаря. VIVEKANANDA KENDRA YOGA RESEARCH FONDATION Eknath Bhavan 19, Gavipuram Circle, Bangalore - 560019 (Main City Office) India Tel 0091 806608645 Prashanti Kuteeram Residential Campus Jigani, Anekal Taluk, Bangalore, India Tel 0091 80425535 Fax 0091 80425385 Vivekananda Kendra, основана от д-р Нагендра, се свързва с името на Свами Вивекананда. Фокусът е върху модерното научно и терапевтично разбиране за йога и изследванията върху йога като упражнения за духа и тялото. В института се изследва ефикасността на йога практиките и се предлагат образователни програми, специално насочени към решаването на специфичните проблеми в днешната технологична ера. Институтът организира научни симпозиуми и конференции на теми като: Може ли науката да обясни съзнанието, Квантовата физика и Упанишадите и други подобни. Престой в института е възможен срещу фиксирано заплащане. KRISHNAMACHARYA YOGA MANDIRAM New No.31 (Old #13) Fourth Cross Street, R K Nagar, Chennai - 600028, India Tel 0091 4424937998/24933092 Fax 0091 4424613341 admin@kym.org Нов пощенски адрес: Krishnamacharya Yoga Mandiram Old. No. 10, New no. 19, 3rd Cross Street, RK Nagar, Chennai – 600028, India

KrishnamacharyaYoga Mandiram се намира много на юг – в Ченай (Мадрас), в Рамакришнанагар. Ашрамът е основан от T.K.V. Desikachar, който кръщава мястото на прословутия си баща и учител Кришнамачария. Институтът е признат от индийското правителство като лечебен център. Особен фокус на работа е йога терапията, известна като вини йога. След предварително записване всеки може да получи индивидуален час по негови въпроси и желания. Голямо място се отделя и на йога сутрите на Патанджали и на традиционните йога текстове. В института няма възможности за пренощуване. B.K.S. IYENGAR YOGA Ramamani Iyengar Memorial Yoga Institute (RIMYI) 1107 B/1 Hare Krishna Mandir Road, Model Colony, Shivaji Nagar Pune - 411016, India Tel 0091 2025656134 За контакти Mr Pandurang Rao, Secretary Айенгар е легендарно име в йога, един от най-добрите ученици на Кришнамачария. Той набляга предимно върху физическите асани, позициите на тялото. Самият Айенгар страдал много като дете от различни болести, бил физически слаб и затова започнал да мисли върху това – как един недотам здрав човек може да изпълнява йога и това да има добър ефект. Затова той е наричан „хирургът на асаните”, тъй като ги извършва с прецизност до всеки най-малък детайл, до милиметри. Айенгар въвежда различни помощни уреди в йога именно за да постигне изравняването и съвършенството на всяка отделна поза. Това е един от най-разпространените методи на йога в Западна Европа, който безопасно може да се практикува от възрастни, болни, хора с проблеми и увреждания. Ramamani Iyengar Memorial Yoga Institute – RIMYI, се намира в Пуна, южно от Мумбай. Пуна е широко популярна дестинация за европейците, тъй като там се намира и центърът на Ошо. За да се запише за курс в института, човек трябва да е практикувал най-малко 8 години по системата на Айенгар и да има писмена препоръка от признат Айенгар учител. Чакането за място обикновено трае две години. Качеството на образованието е много добро, като на уебсайта има информация за обучените учители по света. В института няма възможност за пренощуване и храна. текст пресияна щъркова фотография архив bihar schhol of yoga

Rikhia Peet

ПЕТ ЙОГА ЗАГЛАВИЯ чети и дишай дълбоко

Asana Pranayama Mudra Bandha Swami Satyananda Saraswati Yoga Publications Trust, Munger, Bihar, India Това е книга библия за всеки практикуващ йога, за съжаление все още непреведена на български език. Издадена е за първи път на английски през 1969, оттогава има над 20 преиздания и е преведена на над 10 езика. Книгата съдържа детайлно описание на най-важните асани за начинаещи и напреднали с точни указания за време на правене и противопоказания, както и описание на най-важните очистващи практики – шаткарма, дихателните практики – пранаяма, психическите жестове и специфични пози на тялото – мудра и бандха. Книгата може да бъде поръчана през amazon.com или по пощата от Мунгир (виж адресите).

Автобиографията на един йогин Парамаханса йогананда издателство ЛИК Тази книга е призната за „шeдьoвъp нa дуxoвнaтa литepaтуpa“ от пocлeдoвaтeли нa нaй-paзлични peлигиoзни тpaдиции и избрана за една от стоте най-добри духовни книги на ХХ век. Уникалното на книгата е, че почти няма друго такова свидетелство в историята на йога – учител от ранга на Йогананда да описва всички подробности от живота и духовното си пробуждане, обучението в ашрама при гуру, отношенията с родителите, срещите с Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, пътуванията между Изтока и Запада. Йогананда е големият посланик на Изтока в Америка, където прекарва 10 години и може би този му контакт със западната култура го кара да избере разказа за йога през личната си история – нещо, което в традицията на Индия липсва, но което западната култура е развила добре. Книгата се чете леко, почти на един дъх и е зашеметяваща с откровенията, които поднася. Повече от 60 години от първото издание, книгата продължава да бъде бестселър.

Карма йога Свами Вивекананда издателство Шамбала Карма йога – как да действаш, без да се привързваш към резултата от своята дейност и с концентрация и осъзнаване върху самото действие – тази книга е за този малко разбран аспект за йога, който се смята от йога учителите за фундаментален и е детайлно описан в Бхагавадгита, библията на всеки йога. Едно важно нещо относно карма йога е това, че за да практикуваме тази йога, не е нужно да вярваме в бог. В тази своя знаменита книга авторът, първият йога, пътувал на Запад, говори за различните начини на работа, как нашата карма въздейства върху нас и какво можем да направим във връзка с това въздействие. Карма йога е книга за всеки ден и за всеки, който иска да живее тук и сега.

Индийски санскритски първоизточници. Веди, упанишади, бхагавадгита издателство Любомъдрие, 1996 Рядка книга, защото събира в едно почти всичко – избрани стихове от ведите, 12 основни упанишади, Бхагавадгита, обширен речник на санскритските понятия. Упанишадите са изворът на йога философията. Бхагавадгита е фундаментален текст за йога. В Индия често книгата се пее като мантра по време на празници в ашрамите и е текст, който почти всеки индиец цитира в живота си. Това е чудесна, интересна книга, която вероятно ще обърне представите за йога, защото разговорът между войника Арджуна и бог Кришна се води на бойното поле. Книга за това как да решим конфликтите в живота си и за това, че е по-добре да се борим, ако това е нашата задача, вместо да дезертираме. Защото всяко действие, изпълнявано без привързаност, освобождава. Бхагавадгита има ясни и задълбочени дефиниции на карма йога, бхакти йога и гяна йога (виж речника).

Свами Шивананда. Автобиография издателство Сарасвати Ето още една впечатляваща автобиография. Свами Шивананда е безспорно най-ярката и влиятелна фигура в йога на изминалия век, с когото е свързано и началото на йога в България. Стилът му е непосредствен, ясен. Сайтът на създаденото от него Общество за божествен живот разполага с много от неговите съчинения на английски, които могат безплатно да се свалят оттам.

Asana Studies 1 фотография Gosia Janik

Kukkutasana

Ardha Baddha Padmottanasana

Urdhva Dhanurasana

Vrschikasana

Yoga Naga

Garbha Pindasana

Astavakrasana, Utthita Parsvasahita

Baddha Padmasana

Asana Studies 2 фотография Михаил Новаков модел Йоана

CORY ARCANGEL Х А К Е Р Н А К О М П Ю Т Ъ Р Н И И Г Р И Н И П О К А З В А К А К С Е Р Е Ц И К Л И РА П О П К У ЛТ У РА

Кори Аркейнджъл е от поколението на онези съвременни артисти, които не са отраснали по детските площадки и кварталните дворове, а в стаята си – пред компютъра и пред малкия екран на електронната игра. Обикновено когато станеш на 30, заменяш играчките с нов вид забавления, но има и изключения. Такъв е случаят с Кори – до ден днешен той продължава да се занимава с видеоигрите от своето детство. Играта му продължава в буквалния смисъл на думата, с тази разлика, че сега той прави произведения на изкуството, а не се бори вече срещу злите сили във виртуалното пространство. Слабостта му към играта на Нинтендо Супер Марио му осигури пробива в света на изкуството през 2002 година, когато той хакна конзолата на играта и заличи съществуването на супергероя в инсталацията си Super Mario Clouds. Единственото, което остава в неговата версия на Супер Марио, е яркосиньото пикселово небе и белите облаци, движещи се бавно по небосклона. Творбата му представлява нова интерпретация на класическия пейзаж в живописта и беше една от най-обсъжданите работи на биеналето Уитни през 2004. „В основата на работата ми е хакерството – разказа той пред 1 – но в професионалния компютърджийски смисъл на думата, а именно подобряването на дадена система или системи по един доста игрив и забавен начин.“ В Super Mario The Movie пък съдбата на Марио достига обема на късометражен филм, в който става дума за тежката участ на Марио, след като дните му на слава са отшумели (и след като артистът е сложил нови чипове на софтуера) – животът на супергероя губи смисъл и той изпада в екзистенциална криза. Всичко това е визуализирано с много ирония и

с красиви кадри, а озвучаването е с типичната за видеоигрите музика, която с напредването на действието също се деформира. Кори казва, че любовта му към компютърните игри и унищожаването на техния софтуер е акция, която предпочита в своята работа, защото това бил найлесният начин за правене на изкуство: „По-добре да използваш нещо, което съществува отдавна, отколкото да се мъчиш да създаваш нещо съвсем ново.“ Слабостта му към видеоигрите и модерното изкуство стига дотам, че преди няколко години сглоби от Hogan’s Alley нова игра под култовото име I Shot Andy Warhol. По собствените му думи „това е най-доброто заглавие както за видеоигра, така и за произведение на изкуството“. Защо не. В работата на Кори Анди Уорхол е антигероят, който трябва да бъде унищожен; тази акция напомня опита на Валери Соланас да застреля поп артиста през 1969, когато Уорхол за малко се разминава със смъртта. Другите герои в творбата на Кори са Флейвър Флав от групата Public Enemy и папата, но техните роли остават второстепенни. В играта Уорхол може да бъде замерван със супени консерви или да бъде обстрелван от всички посоки, но накрая винаги оживява – с цената на това, че става отегчителен за зрителя. „Моите игри не са интерактивни – казва Кори, – а онези, които са, в повечето случаи са доста изнервящи и суперскучни.“ Най-пресният пример в това отношение е проектът Beat the Champ Sega Genesis Bowling, едно сякаш безкрайно състезание по боулинг. Артистът е запаметил в програмата начина, по който е изиграл вече веднъж виртуалния турнир, и сега го експонира на голям екран в изложбеното пространство – виждаме едно непрестанно повтарящо се действие, а топката

така и не успява да удари кеглите. Сякаш колкото по-елементарна е играта, толкова по-подходяща е да бъде трансформирана в произведение на изкуството. Визуалният артист добре е усвоил лозунгите на Уорхол и без свян обявява своето мото: „Надявам се изкуството ми да е достатъчно лошо.“ Страстта на Кори Аркейнджъл по преобразяване на видеоигри и компютърни системи се допълва от интереса му към електронната музика. Всъщност по професия той е музикант, завършил е композиция, а от малък свири на класическа китара. Разказва, че най-голямото му желание, докато учел в консерваторията, било да създаде добра поп песен, но от опитите му да създаде музикален хит не излязло нищо. Тази предистория обяснява донякъде манипулациите, на които той подлага както популярната музика, така и класиката. Една от най-популярните му работи е A Couple Thousand Short Films About Glenn Gould. Това е една нова интерпретация на Голдберг вариациите от аматьори, които са пуснали своите изпълнения в You Тube. Кори използва хиляди клипчета на хора и животни, свирещи на различни инструменти, и така сглобява своята версия на прочутите Голдберг вариации. Всъщност с това свое произведение Кори отдава почит към големия пианист Глен Гулд, славещ се като един от най-добрите изпълнители на Бах. Трябва да се знае, че на върха на кариерата си Гулд се оттегля от сцената и започва да прави само студийни записи, като монтира в едно цяло най-добрите пасажи от своите изпълнения – един ранен опит за саунд миксинг, и то през 60-те години, нещо абсолютно чуждо в света на класическата музика. Що се отнася до американския визуален артист, за него „музиката на Бах е наистина нещо

прекрасно, с което лесно може да се демонстрира техническият прогрес“. Но музикалните увлечения на Кори Аркейнджъл са много повече. В Sweet 16 той се покланя пред композитора на минималистична музика Стийв Райк и неговата композиция Clapping Music (отделните звуци се предават с пляскане на ръце). От хита на Guns ’N’ Roses „Sweet Child O’Mine“ той взима първите акорди, като излъчва на два екрана началото на музикалния клип, фрагментирайки мелодията на отделни фрази; получава се тотално разминаване в двете изпълнения, докато едва накрая те отново постигат унисон. Кори цени и Джими Хендрикс, чието легендарно изпълнение от Уудсток той обработва през програмата, инсталирана на всеки iMac. Ироничното заглавие гласи: Apple Garage Band Auto Tune Demonstration. След толкова цитати, заемки и манипулации възниква логичният въпрос: а какво става с авторството? „Нямам търпение да видя какво е бъдещето на нашата култура, след като преодолеем периода на copy/paste. Любопитно ми е какво ще се случи с авторството в медийно общество, в което информацията извира буквално отвсякъде“, казва ми той. Бъдещето не можем да предвидим, но ми се ще да вярвам, че Кори Аркейнджъл ще остане като автор, който без излишна сантименталност вдъхва нов живот не само на героите от нашето детство. някои от произведенията на кори аркейнджъл могат да бъдат видени в moca, маями, до 21 март в рамките на изложбата the possibility of an island. повече – на beigerecords.com/cory текст бояна гяурова фотография архив team gallery

ALISON BRADY И ЛЮБИМИЯТ Й РЕКВИЗИТ – ЖЕНИТЕ

Тя е на 30, има си куче и диплома от School Of Visual Arts в Ню Йорк, седем фотографски изложби и осма на път – в Massimo Audiello Gallery в Манхатън. Живее в лофт в Бруклин със специално конструирани подвижни стени. Така апартаментът лесно става студио за снимки. От детството си спомня претрупания семеен дом с тапети на цветя, които и до днес упорито присъстват в творчеството й. То е стряскащо, откровено, забавно и я оставихме сама да говори за него. Темата на изкуството ти в няколко думи? Индивидуални травми, страхове, натрапчиви еротични желания, преработени от размътен мозък, неспособен да се сблъска с тях лице в лице. Търся да изчегъртам и остържа образи от най-лепкавите, мръсни и потискани кътчета на несъзнаваното. Снимките ми чертаят силата си от търкането между чувственост и отвращение, очаквано и тайнствено. Използването на

прост реквизит като рибарска корда, чаршафи, салам ми служи да илюстрирам скритите механизми на подсъзнаваното. Създавам реалност от срещата на неподхождащи си предмети. Как ще опишеш на сляп човек някоя твоя снимка? В тази широкоформатна цветна фотография обектът е жена, която седи с коса, увита около цялата й глава, скривайки нейната идентичност. Тя се е отпуснала като мъртва на стола, единственото загатване за човешка виталност идва от сочещия й пръст. Износени тапети на сини цветя запълват кадъра зад нея, с пукнатина в стената, която свършва в центъра на главата й, подсказвайки едно раздвоено съзнание. Жената без лице прави визията противоречива и зловеща. Маската от коса я превръща едновременно в жив и неодушевен предмет, реквизит и човек. Откъде е афинитетът ти към тапетите на цветя? Във фотографиите ми винаги искам да има нещо разпознаваемо и затова използвам много популярни

елементи от дома на хората от среден клас, като тапети. Аз израснах през 80те, а родителите ми имаха дом в силно седемдесетарски стил. Израснах с дървена ламперия и крещящи и безвкусни тапети на цветя от 70-те. Жените на твоите снимки са... забавни и интересни хора със страхотно чувство за хумор и изключителен вкус към изкуството. Няколко думи за последния ти проект Uncertain Nature? Току-що приключихме работа, шоуто предстои през януари. Мисля, че това е вълнуваща нова страница в моето творчество. Потапям се още по-дълбоко в един непознат, красив, гротесков измислен свят. uncertain nature е от 8 януари до 28 февруари в massimo audiello, ню йорк. повече – на massimoaudiello.com, alisonbrady.com и abradyphoto.com интервю надя младенова авторска фотография alison brady

ДИВОТО ЗОВЕ К А К А Р Х И Т Е К Т У РАТА Н А Д В А Х О Т Е Л А Н Е Н А Р У Ш А В А , А С ТА В А Ч А С Т О Т П Е Й З А Ж А

Понятието устойчива архитектура е много повече от фотоволтни батерии и сертифицирани материали. Защото каква е ползата от тях, ако при строежа си разрушил една мини екосистема. Запазването целостта на топографията на една местност е проблем, който не е за подценяване, а и си е истинско предизвикателство пред архитектите в момента – особено за тези със „зелено мислене”. Стандартите изискват мястото да се разчисти изцяло за новата инфраструктура, а това означава тотален крах за местната флора и фауна. Този месец се натъкнахме на два хотела в двата противоположни края на Европа – единият в тучна зелена гора, а другият в суха бледа пустиня – чиито архитекти са подходили с уважение към наследената природа и са успели да ги направят красива и ненатрапчива част от мястото. Разбира се, дивият пейзаж не е предпоставка за първобитни условия и тези тук са съвсем луксозни и многозвездни. Juvet е малко, но с оригинална визия хотелче, кръстено на френската диско звезда от края на 70-те Патрик Жюве, който е и основният инвеститор. То е втъкнато в разкошна природна местност в северозападната част на Норвегия и е дело на архитектурния тандем Jensen§Skodvin, също с норвежки корени. С годините и делата си двамата са се сдобили със славата на майсторите на новата органична архитектура и този проект е поредният трофей на колана им. Jensen§Skodvin се справят блестящо със задачата и не оставят никакви пагубни отпечатъци по прекрасния пейзаж. Местността привлича туристи заради дивите гори, високите била на планината 90

и грандиозния водопад, вклинен в клисура само на 500 м от хотела. Вместо с конвенционална разработка на понятието хотел, архитектите решават да подходят с раздвижено въображение и да разпределят стаите в минихижи. Както се вижда от снимките – това далеч не са бунгалата от екскурзионните ти летувания. Всички са повдигнати от земята върху стабилни стоманени подпори и така флората остава незасегната. За да се запази природата максимално, строежът и конструкцията на Juvet се извършват през зимните месеци на 2007 и 2008, когато снегът покрива деликатния слой мъх и така го държи на разстояние от пряко взаимодействие с машините. Зимните месеци на 2009 са планирани за приключването на последната постройка от комплекса, посветена на спа и релакс процедурите. Хотелът е предвиден за посещения само през летните месеци и затова конструкцията му от право вдигнати и плътно подредени дървени греди не блести с върховна изолация. След внимателен оглед на мястото и точно разграфяване, всяка отделна хижа е ориентирана така, че да има спираща дъха гледка. Нищо не застава на пътя й благодарение на огромните прозорци, които представляват цели стъклени стени от земята до тавана, подредени в тънки стоманени рамки. Нито една стая не е обърната към друга с цел запазване непокътнато личното пространство. Ресторантът и фоайето на хотела са разположени в древен чифлик от ХVI век. Като цяло Juvet е хотел на пейзажа и е за туристи, на които не им трябва нищо повече от съзерцанието на съвършената природа.

Aire de Bardenas се намира на другия край на Стария континент в испанската – отчайваща на пръв поглед – пустош. Хотелът е насред широко житно поле близо до националния парк Bardenas Reales, където е резерватът, опазващ флората и фауната на местността Тудела. Пустинната гледка е преборена с архитектурен разум и удачна иновативност от младите архитекти от Барселона Emiliano Lоpez§Mоnica Rivera Arquitectos. Кръстен на вятъра, който завихря пустинята Bardenas, хотелът наподобява струпване от осем светли кутии около една основна постройка. Те стоят като част от декора на филма 2001: A Space Odyssey. Неблагоприятните природни условия далеч не са единствените тревоги на Lopez и Rivera. По-сериозният проблем е, че това е първата сграда за инвеститора и се усеща остър дефицит на пари и време. Младите архитекти подхождат хитро в ситуацията и намират удачно решение на проблема с липсата на материали. Те измислят конструкцията от кубове, за да могат да се възползват от по-евтините предварително сглобяеми панели. Така значително се ограничава и негативният отпечатък от целия процес на строене върху местността. Lopez и Rivera дори използват рециклирани материали за стената, която опасва хотела и която спира част от нахлуващите постоянно прах и пясък. Те се свързват с местни фермери и изкупуват вече използваните им големи щайги за събиране на реколтата, които сега могат да бъдат разпознати в дървената стена около комплекса. Едноетажната постройка от кубове приютява 22 стаи, като всеки куб има по една или две, а в основната сграда – десет. Архитектите съумяват да проектират Aire de Bardenas с чисти линии, бели стени, топло дър92

во и елегантна хромирана стомана, комбинацията от които създава простор и уют. Целта им е да се противопоставят на суровата природа отвън, като накарат гостите на хотела да се почувстват като в сигурна капсула. Затова и интериорът на стаите е организиран около огромните стъклени ниши, които са леко издадени и обособени така, че да се настаниш удобно в тях и да наблюдаваш света отвън. През тях пустинята не изглежда толкова страшна и пясъчна. Някои от стаите имат собствени градини или огромни външни вани. Вътрешните алеи са обградени с бадемови дръвчета. Испанците обичат да си угаждат и кухнята в хотела е издигната в култ. Ресторантът има своя собствена градина с прясна продукция зеленчуци и плодове. Заради успешната си работа по проекта Emiliano Lоpez§Mоnica Rivera Arquitectos бяха отличени с голямата награда за изгряващи звезди в архитектурата – AR 2008 – една от най-уважаваните международни награди за млади архитекти. С реализацията на хотелите Juvet и Aire de Bardenas се провокират симптоми на просветление за положителна промяна в архитектурата. За такава, обърната много повече към природата и нейното запазване чрез качествено нова сграда, която не се натрапва, а се вписва. jensen§skodvin – jsa.no и emiliano lоpez§mоnica rivera arquitectos – lopezrivera.com. повече за хотелите, а защо не и за резервации – на juvet.com и airedebardenas.com текст адриана андреева фотография архив на хотелите

ЕДИН ДЕН НА МАРТИЧКА БОЖИЛОВА В К О Й Т О Т Я ГЛ Е Д А Д Ъ Щ Е Р Я С И Д А РА , П Р И Г О Т В Я О М Л Е Т З А С Ъ Н Д А Н С И С Е С РЕ Щ А С Ъ С С В О Я К Р ЪЖО К ОТ С Ъ М И Ш ЛЕ Н И Ц И

Заварваме кинопродуцента на Агитпроп Мартичка Божилова в края на една много силна за нея година – след успеха на Коридор # 8 и след първия български омнибус-филм 15 на вестник Капитал, както и броени дни след премиерата на най-новата й продукция Среща при Айфеловата кула.

10:30 Срещаме се близо до офиса на Агитпроп, който се намира на улица Будапеща, и се запътваме към майката на Мартичка, за да оставим там дъщеря й Дара, която е на година и осем месеца; такъв е ежедневният ритуал преди началото на работния ден. „Още е малка, за да ходи на ясла, освен това предпочитам да стане по-самостоятелна и тогава ще я пусна.“ Работиш ли по-малко, откакто имаш дете? Пак много работя, но сега се опитвам да спазвам някакъв по-организиран график, освен това отскоро имаме още един продуцент, който ми помага. Опитваме се като цяло повече да разпределяме работата и това улеснява нещата. Когато постигнеш обаче успех, той предполага да се захванеш след това с още сто нови неща, така че работата няма край, напротив, става все повече. 10:44 Тръгваме с ведра крачка към Националния филмов център, за да подадем документи за финансиране прехвърлянето на филмчето Омлет на Надежда Косева от проекта 15 на вестник Капитал върху 35 мм лента. „Това е един много силен филм. Преди два дни ми писаха от фес-

тивала Сънданс, че страшно са го харесали и са го селектирали за състезанието. Сега трябва да направим филмово копие, за да отговаря на стандартите на фестивала. За първи път български филм ще участва в Сънданс и всички сме много развълнувани.“ 10:55 Вървейки по улица Будапеща, Мартичка разказва, че всеки работен ден протича по различен начин. „Единствената константа, когато съм в България, е офисната част, когато отговарям на имейли – това отнема доста време, тъй като в повечето случаи писмата са около 50 на ден.“ Мартичка напоследък много пътува, но това е единственият начин да се информира какво става в киносредите по света. Поне два пъти в месеца продуцентката е извън България, посещавайки кинофестивали и филмови пазари, на които може да продава и да показва техни проекти. 11:03 Надежда Косева звъни по телефона, за да обсъди с Мартичка какво още трябва да се направи, преди филмът й да бъде изпратен. В течение на деня се чуват още няколко пъти, уточнявайки подробности около участието на Омлет в Сънданс, фестивала на Робърт Редфорд. Вълнението е голямо. 11:10 „Очакваме и останалите филмчета от 15 да тръгнат скоро по фестивали. С някои от тях сега тепърва ще кандидатстваме на различни места.“ Ваша ли беше идеята да направите този проект за вестник Капитал? Те ни поканиха да измислим нещо. Идеята си беше

наша, стара наша мечта да направим български омнибус-филм. Капитал бяха достатъчно отворени и свежи в мисленeто си и се съгласиха да не се намесват в творческия процес. Силата на проекта е в това, че отделните късометражни филмчета са много разнообразни. Ние в ролята си на куратори поработихме доста с авторите, като всеки от тях сам си избра годината, темата и начина, по който ще направи своя филм. 11:15 Как избираш филмите, с които се захващаш? Нямам определена формула, просто трябва да ми харесват. Да се вижда, че зад филма стои талант, да е очевиден почеркът на режисьора и сценариста. Темата да е такава, че да докосва публиката, без оглед на националността. Трябва да имам усещането, че филмът засяга всички хора и им въздейства емоционално. Интересуват ме филми, които са необичайни, провокативни, които са с висока художествена стойност. Освен това филмите трябва да са пълнометражни и да имат потенциал за международно разпространение. 11:28 Влизаме в Националния филмов център, в съседство с Президентството. Сградата е останало наследство от социализма – дебели стени, широки коридори, високи тавани. Мартичка влиза да подаде молбата, а ние се зверим на интериора – сякаш времето в тези помещения е спряло преди десетилетия. 11:44 След малко Мартичка се появява усмихната. „Надявам се на резултат съвсем скоро, защото фестивалът започва през януари и ако закъснеем, никой няма да ни чака. До 29 декември трябва да пратим на Сънданс копие от филма. Проблемът е, че е тъкмо по Коледа и се получават разни инфарктни ситуации, но това е и хубавото – значи се случва нещо вълнуващо.“ 12:02 Сядаме на една от онези величествени дървени пейки вътре в сградата под релефна карта на България; подобна карта не съм виждала от часовете по география в училище, а тази въпросната май виси на това място много преди да съм се родила. За кои фестивали кандидатстваш с проектите си? На първо място, разбира се, стоят най-големите фестивали, но изборът ми не е самоцелен. За всеки филм трябва да има подходяща стратегия. Човек трябва да прецени къде даденият филм би имал най-голям шанс, дали политиката на дадено киносъбитие отговаря на самия филм или не. Освен това е важно докъде е стигнал режисьорът в развитието си, дали е утвърдено име или не. Общо взето всеки фестивал е профилиран. В офиса си имаме човек, който следи този вид събития. 12:10 Мартичка споделя, че е леко изгладняла, понеже откакто има дете, сутрин често забравя да яде. Напускаме величествената сграда и се отправяме обратно към офиса на Агитпроп с идеята да хапнем някъде по пътя. Заприказваме се за годините на прехода и студентския живот. С огромна изненада научавам, че Мартичка е завършила право и богословие. „Докато бях студентка, нашата компания управляваше култовото заведение КЕВА, което се намираше в НАТФИЗ. Това не беше само заведение – горе имаше снимачно студио и творческа работилница. От него са излезли страшно много хора, кои-

то в момента са на върха на артистичната си кариера. Беше чудесно, невинно време. Тогава се запознах с режисьорите, с които работя, заедно крояхме творчески планове. Получи се много добре, че в един момент политическото ръководство се смени и ние, поради бюрократични причини, нямахме повече възможност да поддържаме КЕВА. Тогава бяхме вече напълно готови да заемем нашата ниша в българското кино. Борис Мисирков и Георги Богданов са основателите на Агитпроп, а аз започнах да се занимавам с филмово продуцентство в компанията от 2002 година. Развих този бранш от нула и в момента той е централното звено в дейността на Агитпроп.“ 12:17 На площада пред държавната институция се забелязва концентрация на правителствени лимузини. Може би предстои важно политическо събитие. Пренебрегваме политиката и продължаваме разговора за киното. Мартичка стига до документалното кино съвсем случайно. „Времето показа, че изборът ми не е бил лош. Това, което става сега с документалното кино в световен мащаб, е невероятно. То вече е в кината. Игралните филми се правят така, че да приличат на документалистика, а някои дори са по документални сюжети. Жанрът, в който ние работим, е на границата между документалното и игралното кино. Мнозина не могат да повярват, че това, което показваме например в Проблемът с комарите и други истории, е истина. Това много ни радва, защото означава, че сме постигнали желания ефект. Може би това е част от нашата запазена марка.“ 12:35 Решаваме да влезем в Онда на Екзарх Йосиф, за да хапнем и да пием капучино. Настанили сме се удобно край маса до прозореца и обсъждаме на по сандивич киноситуацията в България и по-специално дистрибуцията на български филми у нас. Според Мартичка системата функционира абсолютно безсистемно. „Новото българско кино тепърва трябва да се доказва. Всъщност няма дистрибуторска компания, която да знае как се разпространяват български филми. Дистрибуторите тук разпространяват предимно холивудски филми, много малко европейски, като всъщност никой няма нужното ноу-хау. Проблемът с комарите и други истории и частично Георги и пеперудите изминаха класическия път на един филм: минаха по кината, излязоха на DVD и в момента са по НВО, след което ще бъдат показани по БНТ. Ясно е, че вече много малко хора ходят на кино. Това е основен проблем, затова трябва да се мисли за алтернативни форми на разпространение, примерно онлайн скрининг, както направихме с Георги и пеперудите – човек може да свали филма от няколко сайта или да го гледа директно срещу заплащане.“ 13:04 Мартичка се съгласява, че в София не са останали хубави киносалони. „Да, много жалко. Дори някога да е имало art house публика, както навсякъде по света, в момента няма такава, защото няма къде да отиде. Въпреки това според мен има потенциал за този вид кино. Общо взето само на събития като София филм фест и Киномания може да се долови съществуването на тази art house кинообщност. Българският кинопотребител 96

обикновено е пират, който си сваля нещата от интернет. Не желая да осъждам тези действия директно, защото за тях има социални и икономически причини. Но трябва да се намери някакъв изход.“ 13:25 Потегляме към офиса на Агитпроп, където Георги Богданов и Борис Мисирков чакат Мартичка. Как протича съвместната ти работа с тях? Те са оператори на основните ни продукции и са абсолютно равностойни автори във всички филми. Всеки от нас има своя принос. Ние се наричаме шеговито кръжок, защото наистина сме група – работим заедно, а и освен това сме приятели. В общи линии имаме някакви общи житейски и естетически представи и успяваме да стоим настрана от всички локални спадове и възходи на българското кино, защото отказваме да работим по обичайните казионни правила. 13:30 Мартичка урежда по телефона въпроса с плащането на някои от многото си сътрудници; само през тази година е работила със стотици хора. До каква степен участваш в творческия процес на твоите филмови продукции? Аз съм продуцент, който участва в целия творчески процес. Ние през цялото време дискутираме, караме се, изпробваме разни неща, а също и пътуваме по различните пазари за идеи, за да сме сигурни, че филмът върви в оптималната посока. По правило периодът, през който работим с режисьора по развитието на проекта, трае две години. През това време аз гледам да осигуря най-добрата стратегия за финансиране, защото и тук възможностите са много. 13:35 Пристигаме в офиса на Агитпроп, шеговито наричан от тях кантората. Малък тристаен апартамент. Липсата на голямо пространство придава уют на стаите, пълни с папки, DVD и списания, трофеи и грамоти от фестивалите, в които са участвали филмите на Агитпроп. А на голяма коркова дъска Мартичка гордо е окачила билети от фестивалите, които е посещавала през годините. Готина е опаковката на шоколадче от Берлинале. 13:40 Мартичка се захваща с проверяването на електронната си поща и подписването на документи, единият от които се оказва особено важен – договор с финландска телевизия за финансирането на новия филм на Андрей Паунов, който ще излезе вероятно през 2010 година. За съжаление не успявам да измъкна повече информация за филма, който в момента е на етап снимки. 14:00 Идват за среща двама души, с които се е запознала на премиерата на Среща при Айфеловата кула, която беше на Киномания. „Те живеят предимно в Америка и много искаха да се срещнем. Аз проявявам интерес към хора, които са живели в чужбина. В такъв тип автори има по-интересен поглед върху нашата реалност, той не е обезателно по-верен от нашия, но е много по-различен. Сега ще видим по какъв начин искат да си сътрудничим.“ 14:30 Свършва срещата и Мартичка разказва. „Единият от тях е режисьор, който от години живее в Аме

рика, а сега възнамерява да се завърне в България, така че желае да проучи какви са перспективите му тук. Интересува се дали търся нови режисьори. Аз го помолих да ми донесе негови работи, защото той ми каза, че бил автор на няколко късометражни филма. Ако ми харесат филмите му и комуникацията с него като автор, може и да се получи нещо.“ За теб като продуцент какъв е балансът между бизнеса във филмовия бранш и художествената стойност на даден проект? Моята ниша е изключително трудна – пълнометражни филми със силен авторски почерк, които реално са много трудно продаваеми. Това, което ги прави интересни в чужбина, е, че става дума за филми от България. В момента има глад за подобни проекти. Аз се възползвам от факта, че нашето кино е необичайно, а жанрът на Агитпроп е много специфичен и се превърна едва ли не в лейбъл. Всяка чужда телевизия или дистрибутор би желал да има в каталога си едно такова бижу от малка страна, което е с висока художествена стойност. Разбира се, това е и бизнес, макар че печалбата е минимална, но все още не сме фалирали. В моите бюджетни разчети финансирането от българска страна възлиза на не повече от 50 процента. Осъществяваме проектите си чрез съфинансиране, като разчитаме на чуждестранни фондове. Този начин на работа ни амбицира страхотно да се стремим към високо ниво на продукцията си. 14:40 Идва ред на коледната картичка. Влизаме в монтажната, където на няколко екрана Георги и Борис показват на Мартичка кадрите от коледната картичка, за да решат заедно как трябва да изглежда крайният резултат. На премиерата на Среща при Айфеловата кула Борис и Жоро са снимали хората от публиката. Всеки от гостите носи картонени очила, по подобие на винтидж очилата на режисьора Валентин Вълчев, те са негова запазена марка. Творческото решение на Агитпроп е да направят много бързо слайдшоу с тези фотографии и това да е коледното им поздравление. Докато Борис и Жоро обсъждат визуалното оформление и музикалния акомпанимент, който е взет от епизод от филма, Мартичка се вълнува кога ще е готов проектът, за да може да бъде своевременно разпратен по имейла. Надеждата е това да се случи преди празниците. 15:05 Продуцентката се заема с подготовката на английските субтитри на Омлет. Настаняваме се пред телевизора и гледаме филма, за да може Мартичка да провери какви промени трябва да се направят във финалните надписи. Отплесваме се в дълъг разговор за живота в България. „Филмите, които правя, отразяват нашата действителност, но в същото време са подходящи и за чуждестранна публика, понеже историите, които разказваме, са универсални. Всъщност живеем в невероятно време. От една страна, сме с лош късмет, защото кино на практика почти няма, но, от друга страна, времето е толкова интересно, че буквално в момента, в който подадеш нос на улицата, се озоваваш в някакъв филм.“ 15:55 Време е за тръгване. Отиваме да видим старата нова къща на Мартичка, Борис и Георги, която съвсем скоро ще 98

бъде новият дом на Агитпроп. 16:03 По пътя взимаме Дара от баба й и се запътваме към Раковски. 16:18 Влизаме в двор със стара, изоставена къща, която, ако амбициите на агитпроповци станат действителност, би трябвало да се превърне в доста приятно място. „Доста е порутена къщата, но решихме да я реставрираме. Взехме заем от банката, който все още изплащаме. По-рано тук се е помещавала фармацевтична лаборатория. Къщата не е замислена като офис, напротив – ще има по-голяма зала, може би кафене, а също така ще помещава няколко монтажни. Искаме с този център да подкрепяме работата и на други хора в бранша. Догодина започваме с ремонта.“ 16:40 След огледа на къщата се качваме отново в колата с Мартичка, Жоро и Дара и продължаваме към апартамента на Андрей Паунов, където ще се състои така наречената им работна среща. По пътя става дума за квартала около ул. Раковски, където е сегашният и бъдещият дом на Агитпроп. „С времето много приятели и хора, с които работим, се преместиха в тази част на София. Преди всички живеехме над Дондуков, но постепенно се изместихме по-надолу. Малко е метафорично, но това си е мое лично усещане: в момента, в който културата спря да има значение и всички фондове, които до този момент ни бяха подкрепяли, изчезнаха, всички се заселихме тук. Този квартал беше доста западнал, но сега е в подем и всичко се ремонтира, къщи се бутат, строят се нови. Дори не знам как се нарича тази част на София. Някои му викат еврейския квартал, а за мен това е просто карето между Раковски, Дондуков и Мария Луиза.“ 17:05 После от „еврейския квартал“, та чак до Белите брези. Андрей и дакелката Чата ни посрещат на вратата. Мартичка обяснява каква е идеята на днешната среща: „Правим тези сбирки един-два пъти в месеца. Гледаме филми, от които очакваме вдъхновение за нашите собствени проекти. Напоследък предимно филми на Дзига Вертов, Дейвид Линч, Чарли Чаплин или пък на Хичкок, но също и по-нови неща.“ 17:10 Преди да стигнем до днешния филм, Андрей демонстрира качествата на новите блу рей дискове, които наскоро си е купил. Режисьорът звезда, както го нарича Мартичка, ни пуска отделни епизоди от филма на братята Коен Няма място за старите кучета. Наистина впечатляващо, но е трудно да се прецени дали това се дължи на големия брой пиксели или просто защото самият филм е страхотен. 17:40 След като изпиваме по чаша вино и се забавляваме с Чата, която най-нагло краде соленки от ръцете на Дара, докато „големите“ се забавляват с лего версията на видеоиграта Индиана Джоунс, екипът ни тихичко се оттегля и оставя приятелската компания да се вдъхновява тази вечер от филма на Рой Андерсон You, the Living, който Андрей е избрал за днешната сбирка. Приятно гледане! текст бояна гяурова фотография михаил новаков

THE TEA GONNA CHEW COME ФОТОГРАФИЯ ВАСИЛ ГЕРМАНОВ/THINK TANK LAB. СТИЛ И ГРИМ АНГЕЛИНА ИЛИЕВА-ИНГА/THINK TANK LAB. КОСА ДЕСИ/АРЛЕТ МОДЕЛИ ЕЛИЗАБЕТ И РАДМИЛА/IVET FASHION, БОРЯНА/NEXT ONE

1. Спортно мъжко горнище Burton от Park, лилав панталон Jean Paul Gaultier от Baza Deluxe 2. Сива мъжка риза Drago&Rado, дамско спортно горнище Nikita от Park, чорапогащник от Seven Seconds 3. Сива мъжка риза Drago&Rado, сив деним Cheap Monday от Kreem 4. Черна кърпа за врат Totally Erected от Kreem, розова рокля Eco-ga’nik от Kreem 5. Шапка с периферия от Baza Deluxe, дамско сако Drago&Rado, кожена пола с висока талия Gestuz от Baza Deluxe 6. Топ Totally Еrected от Kreem, дамски клин Nikita от Park 7. Мъжка риза Drago&Rado, дамски пуловер Nikita от Park, дамски клин Nikita от Park 8. Жилетка с топ под нея Religion от Kreem 9. Черно боди Totally Erected (London is Burning) от Kreem

100

102

106

110

ревю ивайло спасов

АЛБУМИ ED BANGER

TOUCH

TISHINA

A CROSS THE UNIVERSE: LIVE IN SAN FRANCISCO

BLACK SEA

THE SECRET GARDEN

FENNESZ

Поредната лудост, с която ни радват Gaspard и Xavier, е този лайв албум, записан на техен концерт в Сан Франциско. Тази дивотия се води за официален саундтрак към умопомрачителния документален филм за американското турне на Justice – A Cross the Universe. Самобитните звезди на Ed Banger Recors са спорни в много аспекти и ние точно заради това ги харесваме толкова много. Ако те вълнува дали живите им изпълнения са предварително подготвени и записани (както мнозина чувствителни американци твърдят), или пък накъде върви популярната музика, се налага да минеш A Cross the Universe поне един път.

Новият солов проект на Christian Fennesz определено си заслужаваше дългото чакане. В Black Sea австриецът съвсем очаквано работи предимно с китарата и компютъра си, като балансът между физическия аспект на звука и дигиталните добавки е съвършен. Албумът е концептуално разделен на две части. За мен важните акценти в албума са парчетата „Black Sea“, „The Color of Three“, „Saffron Revolution и Grey Scale“. Слушаме и се молим Fennesz да дойде отново в Българя, но ако може този път да е сам, при цялото ми уважение към Mike Patton.

Новото издание на българския нет лейбъл Tishina е вече факт. Компилацията е наречена The Secret Garden и според мен е най-доброто постижение откъм звук и концепция, представяно ни от Tishina. Трудно мога да определя фаворита си сред осемте парчета, които намират място в The Secret Garden, просто защото всяко едно от тях е впечатляващо. В компилацията много силно се включват финландецът AM/PM Programme, руснакът ED7 и датчаните au2pilot. Българските продуценти са Stealthsonic, Pumpkin Temp, Black Pharaohs, Y370 и eler. Последните двама са моите фаворити. Чуй, за да намериш своите.

HYPERDUB

REGULAR

WARP RECORDS

ZOMBY EP

SCI FI WINTER TALES

L.A. EP 2 X 3

ZOMBY

PABLO BOLIVAR

FLYING LOTUS

Zomby е от тези нови музикални продуценти, чието име е възможно най-подходящото. Същото важи и за лейбъла, за който издава. Заради такива като Zomby пък Hyperdub може да си позволи да се бие гордо в гърдите и да сочи на недоразуменията в дъбстепа накъде да вървят. И седемте парчета в тази плоча са чудесни образци за преплитането на емотроник с дъбстеп, а дори и още при първото слушане успяват да върнат вярата ни, че не всичко в тези стилове е загубено. Даже напротив, Zomby закопава посредственяците дълбоко в земята.

Pablo Bolivar е същият онзи испанец, когото познаваме от предния брой като половината от проекта Pulshar. Когато е сам със себе си обаче, Pablo се придържа към дълбокия електронен звук. Точно така е направил и в това свое издание за лейбъла Regular, в което ни предлага две парчета от особено висока класа. Напълно в естетиката на зимния сезон, Pablo ни разказва точно зимната приказка, от която имаме нужда, за да ни е една идея по-топло и приятно.

Този човек не се спря през тази година. Сега наред е втората част от неговата лосанжелиска трилогия. Този път обаче самият Flying Lotus е обект на ремиксиране от страна на не по-малко именити и талантливи продуценти. Martyn дава тон на всичко с чудна 2 Step версия на парчето „Roberta Flack“. След него най-доброто от себе си дават Ras G, Nosaj Thing, Samiyam и Mike Slott. Последните четири преработки на Monopoly, Soundmurderer, Exile и Quarta 330 пък поставят такъв гръмовен край, че ни оставят да очакваме L.A. EP 3x3 с отворена уста.

JUSTICE

СИНГЛИ

112

ревю даниела радева

AРT

ПЕЙЗАЖИ Втората самостоятелна изложба на Петър Минчев е замислена като разсъждение и споделяне на представата за понятието пейзаж в изкуството, през възможностите на разнообразни изразни средства. От класическа абстрактна живопис, през минималистична рисунка върху стена, до обект – изкуството на младия художник е на границата между концептуалното и мистично-съзерцателното. Авторът се интересува от вечните взаимоотношения между природата и света като обект на художествено подражание. Изложбата наподобява нов вид визуален учебник или съвременен превод на За поетическото изкуство от Аристотел или теорията за естетиката на Кант. Пейзажи е първата самостоятелна изява на Петър Минчев в България. В момента галерия Пистолет се намира на ул. Рилски езера 16 в София. Повече – на pistolet.cult.bg и petermintchev.com

текст даниела радева фотография петър минчев

ревю денис коробко

КНИГИ ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ В ЦАРИГРАД МИЛОРАД ПАВИЧ/ИК КОЛИБРИ

За разлика от великите любови, от които се старее побързо, последната любов е като чай с хашиш и богат улов, без да се използва стръв. Тя е предназначена за госпожи от двата пола, защото те „винаги могат“. Тази любов осъзнава това и се държи подобаващо – маже устните и зърната на гърдите си с една и съща боя, а бенките между тях са нарисувани. Текстът на Павич по традиция залага на игровото начало – книгата е конципиирана като гледане на карти таро (продава се в комплект със самите карти – 22 на брой, колкото са и главите). След няколко опита изтеглих тази със Страшния съд, а във фрагмента, който й съответства в романа, открих онова, което обяснява много неща. Знаех го и преди, но, „за да те чуят, повтори два пъти“: ако си спомниш за Цариград в Атина, Цариград ще е един, ако си спомниш за него в Рим, ще е друг. Всеки прочит е уникален, но нека ви се случи всичко, което вече ви се е случило...

БЕЗВРЕМИЕ

ЛОТАРИЯТА

ФАБРИС ЛАРДРО/ИК СИЕЛА

ХУЛИО КОРТАСАР/ИК АГАТА-А

И така: малка справка показва, че Фабрис Ландро е относително известен френски играч на ръгби, чиято литературна съдба е свързана с ред възходи и падения, породени от настроенията на треньорите, травмите и публикациите в пресата. Преодоляването на трудностите и издигането на този процес в жизнено кредо обаче си е част от дефиницията за удовлетворително невежество или съмнително потвърждение на това, че всичко е сляпа случайност без корени. Е, грешката в изписването на името (всъщност фамилията на писателя е Лардро) обяснява всичко. Героят на романа Безвремие също е със сгрешено име – Алберт Айнщин – и като физик единственото му значимо откритие е машината на времето. А най-властният му и екстравагантен жест е пътуване с едничката цел да публикува Одисей преди Джойс и Пътешествие до края на нощта преди Селин с всички произтичащи от това литературни и нелитературни ефекти. Като се замисля, и при Борис Виан обичаха романите на Жан Сол Партър...

J’ai besoin de la lune... Manu Chao Всеки роман може спокойно да се чете както като затворена система, ограничена от кориците, рамките и т.н., така и като лабиринт, който винаги препраща към нещо друго – двете нагласи (естетически, читателски, зрителски) винаги са в диалог и произвеждат смисли. От една страна, пространството в кораба от романа на Кортасар е затворено, макар да е печалба (от лотарията), която кара героите (носители на противостоящи си мнения) не само да се стремят към уравновесяване на тези различия, но и да преодолеят ограничеността. И от друга – в текста са вплетени достатъчно други текстове, които осигуряват прекрасна възможност за игра и търсене на изход (за всички, които имат нужда от него). Тази литературна игра допълнително се натоварва/облекчава от размислите на поета – всеки ще ги познае – подчертани са графично. Бих написал още, но чакам съня, който прави хората равни...

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ДИВА ОВЦА ХАРУКИ МУРАКАМИ/ИК КОЛИБРИ

Всичко, което знам за себе си, не е нищо повече от собствените ми спомени. Преследването е модел на движението на мечтата на човека, който иначе търси и намира само старостта, а работата му се измерва единствено и само с умората. Тъкмо от тази гледна точка начинът на писане на Мураками е подобен на катерене по тренировъчна стена – през цялото време се проверява осигуровката, коват се клинове. Това се постига благодарение на добре познати и митологизирани в културното пространство имена на писатели, музиканти, предмети, питиета, хранителни продукти. Изконната подчертана странност на героите всъщност е тъкмо онова, което би трябвало да бъде олицетворение на нормалността. Но в крайна сметка всичко в този свят е една въпиюща посредственост, както казва Мураками, и ти (аз) като част от света си част от тази посредственост. Романите на Мураками обаче (този сякаш е един от най-добрите) са елитарни толкова, колкото е слушането на джаз (нали така наричат стила му – текстуален джаз).

114

ревю благой д. иванов

КИНО НАВИТАКЪТ YES MAN В Лъжльото героят на Джим Кери трябваше да казва само и единствено истината в продължение на едно денонощие и това за малко не съсипа живота и кариерата му; в Навитакът проблемите му са сходни: той не бива да казва “Не” на никого и при никакви обстоятелства в продължение на цяла година. Последствията са, както може да се очаква, катастрофално комични. Кери, който е един от най-високоплатените актьори в Холивуд, не е получил нито цент за ролята си в Навитакът; вместо това комикът е сключил договор за процент от евентуалната печалба на комедията и ние всички много се надяваме това да му е послужило като екстра мотивация (да не говорим, че звездата от Маската наистина се нуждае от голям хит, тъй като през последните 3-4 години почти всичките му проекти са, в най-добрия случай, разочароващи). Като допълнение към обвързаността си към филма и ролята, той е минал основен курс по китайски и дори изпълнява каскада с бънджи. Истински професионалист. в кината от 16 януари / александра филмс

ПОДЗЕМЕН СВЯТ: ВЪЗХОДЪТ НА ВЪРКОЛАЦИТЕ UNDERWORLD 3

ПОДМЯНАТА CHANGELING Сценарият на Подмяната разказва истинската история на Кристин Колинс, която се опитва да открие отвлечения си син, борейки се с корупцията, сексизма и насилието сред правителствената и полицейската система на САЩ. Клинт Ийстууд, който отдавна е загърбил уестърните, отново се впуска в изследване на сериозна, психологическа и потресаващо драматична тема, нищейки я с премерен и зрял режисьорски нюх. В новия му филм няма и грам от Мръсният Хари или предстоящия Gran Torino; имаме обаче достатъчно от въздействащата повествователност на Писма от Иво Джима и Реката на тайните, а само това ти стига, за да хвърлиш едно око на лентата (другият вариант е просто да си голям фен на Анджелина Джоли). Подмяната получи много по-сериозно признание в Европа, отколкото в САЩ; филмът дори беше включен в официалната селекция на фестивала в Кан и е бил до последно сред основните претенденти за престижната Златна палма. в кината от 9 януари / прооптики

Третата част на Подземен свят всъщност е предистория на предишните и действието й се развива векове преди събитията от първия филм. Възходът на върколаците разказва за появата на ликантропите и описва обстоятелствата, покрай които се заражда враждата между вампирите и хората-вълци. Този път няма да се подмокряме от стегнатия латексов задник на Кейт Бекинсейл, тъй като героинята й все още не е родена; за сметка на това ролята на съблазнителния женски протагонист е поверена на задоволителния заместител Рона Митра, която е Соня – дъщерята на аристократичния и безскрупулен кръвопиец Виктор, който пък отново се играе от ежеминутно култовия британец Бил Най. Филмът, режисьорски дебют на креативния гений Патрик Татопулос, е типичен представител на модерния хорър, смесващ обилно количество екшън с компютърни ефекти, скъпи декори и едва няколко милиграма интелектуален пълнеж. в кината от 23 януари / александра филмс

НАКАЗАТЕЛЯТ: ВОЕННА ЗОНА PUNISHER: WAR ZONE Вече цели шест години самотният отмъстител Франк Касъл се бори с отрепките на престъпния свят, следвайки собствените си правила и закони. Той се е превърнал в абсолютната машина за убиване, която този път трябва да елиминира уродливия бос Били Русоти... Роденият в Северна Ирландия телевизионен актьор Рей Стивънсън (не пропускай изявите му в сериала Рим) може би е малко по-подходящ избор за ролята на антигероя Касъл в сравнение с нелепия Долф Лундгрен и с актьорски безсилното позьорче Томас Джейн, но това не успява да извади Наказателят: Военна зона от вмирисания карцер на второразредните екшъни. Филмът беше негативно посрещнат от публиката и събра трагичните 4 млн. долара през първия си уикенд в Северна Америка, което заслужено го превърна в третия голям провал на компанията Marvel (след нелепите Патокът Хауърд и Електра). Можеш да допринесеш за слабия боксофис на небивалия хит, като просто си го спестиш. в кината от 9 януари / александра филмс

ТЕАТЪР

ревю надя младенова

ИСТОРИЯ ЗА ЧАЙКА по романа на Луис Сепулведа Столичен куклен театър Че кукленият театър е само за възрастни твърдят хора, които се взимат прекалено насериозно. Ако не си от тях и се нуждаеш от позитивни преживявания в намръщения и изнервен столичен град, с две ръце препоръчваме премиерата на СКТ История за чайка и банда котараци. Дело на режисьорката Катя Петрова (позната и от друг куклен спектакъл за възрастни в СКТ – Ние, врабчетата, 2002), представлението е свежо, непретенциозно и с поука – както за малки, така и за големи. Хората за пореден път нанасят рани на планетата и замърсяват морето с петрол. Банда котараци от пристанищен град неуспешно се опитват да спасят живота на птица, попаднала в разлива. Наследяват нейното яйце и отговорността да научат новоизлюпеното да лети... Голяма част от чара на представлението се дължи на стилната сценография, базирана на цветни разтегателни тръби (Майа Петрова) и на звездния актьорски състав – Мая Бежанска, Станимир Гъмов, Мариета Петрова, Румен Угрински, Явор Гигов, Румен Гаванозов.

РОДИЛНО ПЕТНО от Николай Коляда Театрална работилница Сфумато Моноспектакълът на Мимоза Базова под режисурата на Иван Добчев се случва под носа ти и те сграбчва за гърлото. Предразполагащи са не само текстът на мрачния уралски феномен Николай Коляда (автор на още 85 пиеси, актьор, режисьор, преподавател по драматургия, театрален директор и патрон на фестивала Коляда PLAYS), но и сякаш създаденото специално за пиесите му ново пространство под Сфумато. В бившето котелно на банята в Подуяне, сега зала Underground, декорите са просто стените, а сцената – на дъх разстояние от публиката. Потънали в мръсотия и забвение се въргалят стари обувки, телефонен указател, развалена лампа, легло с дюшек, който прилича на труп. В печката наистина гори огън, подпалван от стари снимки, в коритото наистина има вода, на простора – пране, което оставя под себе си локва. Единствената светлина идва от мултимедията, която прожектира върху стаята и нейната обитателка облаци в отровни цветове и сянката на неподвижна котка – единствената жива компания на актрисата с разбита съдба и мечти Юлия – Джулия – Жулка. Поредният сценографски шедьовър на Венелин Шурелов в комбинация с искрената актьорска игра на Мимоза Базова превръща Родилно петно от представление в изживяване.

116

COCO MADEMOISELLE Модерното олицетворение на духа на Шанел. Израз на съблазън и провокация, това е близък до сърцето, независим и открояващ се ориенталско свеж аромат. Абсолютна модерност и дързък характер с нотки на сицилиански портокал, бергамот от Калабрия, майска роза, жасмин, флорентински ирис, бял мускус и ванилия. 100 ml хидратираща наноемулсия спрей за чанта за 59 лева 3 х 20 ml EDP за чанта за 163 лева

козметика 118

118

селекция елисавета петрушева

ADVANCED NIGHT REPAIR EYE SET EYE ESSENTIALS ОТ ESTEE LAUDER Комплектът включва Advanced Night Repair Eye Protective Recovery Complex 15 ml, Advanced Night Repair 15 ml и Projectionist Mascara 4 ml. Цена 88 лева

НОВА ГОДИНА – НОВА КОЖА ANTI-BLEMISH SOLUTIONS SPOT TREATMENT GEL ОТ SKIN SUPPLIES FOR MEN НА CLINIQUE Лек и прозрачен гел, който ексфолира мъртвите клетки, контролира омазняването и предпазва кожата от появата на пъпки. Със салицилова киселина и съставки, които помагат за отпушването на порите, намаляват дразненето и зачервяването, свързани с акнето. Абсорбира се бързо от кожата и изсъхва до невидим завършек. 15 ml за 34 лева

Absolue Ultimate вx от Lancome Подмладяваща сила за дълбоко обновление на кожата, видимо намаляване на тъмните петна, възвръщане на еластичността и блясъка и абсолютно подхранване. 30 ml за 256 лева

Nirvanesque® от Nuxe Крем за лице с нова формула, който успешно се бори с първите мимически бръчки. 50 ml за 60 лева

козметика 120 120

селекция елисавета петрушева

Exclusive Premium от Lierac Богат и плътен крем за ефикасна борба с бръчките и оптимално подхранване. 50 ml за 210 лева

Diopti Gel от Lierac Освежаващ гел с растителни екстракти срещу подпухване и торбички под очите. 10 ml за 34 лева

Ultra Rich Body Cream Ylang Ylang от L`Occitane Лимитирани кремове за тяло по случай 20 годишнината на серията с масло от карите. Интензивно подхранване, ефективна защита и нежно ароматизиране на кожата. 100 ml за 39 лева

Aquasource Fluid Superhydratant от Biotherm Нежен флуид с уникална комбинация от 70 ревитализиращи минерала, който повишава способността на кожата да диша и я прави свежа, здрава и хидратирана, а тена – бистър и сияен. 50 ml за 89 лева

Color Ideal от Lancome Дълготрайна компактна пудра с ултра фина и незабележима текстура за перфектен и естествен тен. С нов свързващ агент, който, прибавен към пудрените частици, дава гладкост и мекота на кожата, и със специална система за перфектно сливане, която премахва нежелания ефект тип маска за 68 лева.

ПЛОДЧЕТАТА Няколко причини да харесваме първата българска овкусена вода Devin Fresh

Каквото и да си говорим, понятието за напитка в масовото съзнание напоследък започва изначално да се променя – първо, изобщо не е задължително да съдържа алкохол и второ, фактът, че не съдържа алкохол, далеч не е минус, а обратното. Това е една от многото причини новият вид води, които се продават у нас, да са по-здравословната алтернатива не само на алкохолните, но и на безалкохолните напитки – най-малкото защото не съдържат изкуствени оцветители, консерванти и са направени от натурални съставки. Още повече, че в случая съставката вода (добита от извор Балдаран и бутилирана от Девин АД) е продукт, отдавна доказал вкусовите си качества на нашия пазар. Новата линия напитки Devin Fresh не само допълни представата за консумирането на вода у нас, но и я обогати вкусово. Както вече сме писали, настоящите три вкуса са меките и сладки ягода и гуава, цитрусовия микс от портокал и киви и чистият, ярък вкус на ябълка. Плодовете не са подбрани случайно – има за любителите на сладки аромати, за тези на леко киселичкия послевкус, както и за класиците на най-богатия като сортово разнообразие плод у нас – ябълката. Овкусените води Devin Fresh, които са и леко газирани (за разкош), приятно допълниха течното меню на съвременния градски човек. За десерт очакваме нови предложения. Наздраве.

122

АДРЕСИ

MARTICOM LIGNE ROSET INTERIUS

ADIDAS SPORT PERFORMANCE CENTRE Ако си мислиш, че любимата ти марка Adidas няма накъде повече да вдигне нивото, може и да грешиш. Направи го с един етаж в края на ноември в центъра на София. Точно с толкова по-голям е вече магазинът на Adidas на бул. Витоша. На 500 кв.м. и два етажа, новият Sport Performance Centre е най-големият в страната и предлага атмосфера, издържана в най-добрите традиции на марката. Основен ремонт го привежда в запазения за Аdidas дизайн, фокусиран върху изчистените линии и черно-бялата гама. Най-добрата новина – в него можеш да намериш пълната гама колекции на бранда.

СОФИЯ, УЛ. 6 СЕПТЕМВРИ 55А СОФИЯ, УЛ. ДОСПАТ 23 СОФИЯ, ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 82

мавзолей откъс от роман

126

70-те години Поканата за членство в Партията вероятно бе посрещана с радост и облекчение от повечето хора, защото откриваше професионални възможности, отблокираше кариери, освобождаваше от неприятни задължения. Членството позволяваше да прередиш опашката, да намериш решение на проблемите. Даваше вид свобода. Но за хората лишени от практически усет или желание да правят компромиси, за наранените от режима или обикновените идеалисти, тази покана бе равносилна на проклятие. Тя изпълваше дните с тревога и гонеше съня от нощите. Именно това се случи с Драго. (...) Попаднал в неочаквана клопка, баща ми умираше от страх. Беше си представял опасността във всичките й форми: лагер или затвор, доноси, телефонни подслушвания, микрофони, но не си и беше помислял за подобна конфигурация – покана от Партията! До какви последици можеше да доведе един отказ? И с кого да се посъветва? Драго не познаваше никой, който да е казал „не“ на Партията. Това вероятно се случваше, но хората, които отказваха, се срамуваха толкова от тази покана, че си мълчаха. Баща ми се опитваше да си представи последствията. Изнизаха се много дни и нощи, той си въобрази и преживя всички сценарии и стигна до убеждението, че нищо не можеше да му се случи, ако отказът е обоснован. Но именно тук въображението му пресъхваше. Съчиняваше усърдно лъжи, измисляше неоспорими причини, така че никой да не се усъмни в неговата искреност. С две думи, търсеше отказ, който да не изглежда като такъв. Представяше си как влиза в кварталната партийна организация, преговаряше лъжите, които щеше да избълва. Но времето минаваше, а той нито бе готов с речта си, нито бе събрал смелост. Всяка сутрин се събуждаше с твърдото намерение: днес ще отиде в партийното бюро и ще си каже каквото има за казване. После денят минаваше. Сега Драго се страхуваше, че е закъснял. Как ще се изтълкува това протакане? Колкото повече отлагаше отговора си, толкова по-подозрителен ставаше. До деня, в който случайността не го спаси.

80-те години Когато баща ми отсъстваше, майка ми с няколко нейни приятелки отиваха на Евиния плаж във Варна, ограден отвсякъде с бели стени. Майка ми сваляше само сутиена, а приятелките й невъзмутимо излагаха телеса и полови органи върху кърпите. Пясъкът пареше, полъхът на морския бриз не достигаше до нас. За да се изкъпем в морето, трябваше да сложим отново банските. Най-привлекателното нещо на Евиния плаж, което вероятно караше майка ми да склони да го посещава, бяха полякините. Тези пищни блондинки въртяха търговия на черно пред смаяните ни погледи: те продаваха меки хавлиени кърпи от истински памук, евтини бижута и крем Nivea в метални кутии. Местеха се от чадър на чадър, настаняваха се удобно върху плажните кърпи на своите клиентки, без да се свенят ни най-малко от библейската си голота, разговаряха оживено на смесица от славянски езици. Обожавах търговките, които ми се усмихваха, щедро разтваряха чантите си, оставяха ме да ровя в тях и да се наслаждавам на съкровищата. Връщах се превъзбудена при майка и й разказвах. Понякога, върховно удоволствие, тя купуваше някоя дрънкулка, след като се бе огледала недоверчиво наоколо. Две голи милиционерки надзираваха обществения ред под предлог, че се пекат. Разхождаха се разсеяно сред лабиринта от плажни кър-

пи, доближаваха полякинята, потупваха я по рамото, произнасяха вълшебната дума и я отвеждаха към съблекалните. Тези арести бяха лишени от класа. Жените затъваха в парещия пясък, губеха равновесие, стъпваха по кърпите, гърдите им се поклащаха тежко като камбани. Някоя госпожа, както си лежеше спокойно, виждаше внезапно над себе си да се разтварят четиридесетгодишните срамни устни на милиционерка. Художникът Доминик Ингрес би оценил Евиния плаж във Варна. Тези арести показваха също, че нашата власт нямаше нужда да се легитимира, за да действа. В кримките, които цензурата допускаше да гледаме, милите западняци отваряха вратата само на полицаи, които показваха служебна карта и заповед за обиск. У нас те не им бяха необходими. Достатъчно беше да се приближат чисто голи и да прошушнат „милиция“ в ухото на гражданина. Страхът и инстинктът за подчинение си вършеха работата. Но в повечето случаи българките, навикнали да разпознават женската милиция въпреки голотата й, предупреждаваха полякините, които набързо събираха вещите си и се изпаряваха.

90-те години Вечер излизах в търсене на опиянение. Отивах при приятели или познати, пиехме и пушехме трева, разплути в социалистически канапета. Дрогата се беше появила, първо марихуаната и хероинът, после кокаинът и екстазито. Най-евтината, тревата, домашно производство, ни потапяше във вцепенение, прекъсвано от луд смях. Вцепенението ме устройваше. Беше времето на алкохола менте със силно съдържание на метанол. Някои граждани се натровиха. Други умряха. Богатите си купуваха западни бутилки. Ние, ние оживяхме. Към полунощ се размърдвахме. Винаги се намираше приятел, който да ни вкара безплатно в някоя дискотека. С глуповата усмивка поздравявах безмълвните гардове на Ескалибур. Виеше ми се свят, докато слизах по стълбището, което постепенно се изпълваше с музика. Дансингът ме поглъщаше, сливах се с непознатите роботизирани тела, осветявани в ритъма на музиката. Започвах да се движа, потапях се в транса на техно музиката. Затварях очи, прожекторите се плъзгаха по клепачите, усещах ударите в корема си. За мен техното е музиката на посткомунизма. Нейният ритъм ми напомня монотонните редици от блокове в жилищните ни комплекси. Сивия и анонимен ритъм на маршируването. Безпощадното повторение. Това повторение всеки ден си го инжектирах интравенозно. То се вливаше в тялото; люлеех се, отърквах се в телата. Ожаднявах. С пресъхнала уста си пробивах път, настъпвах дъвка, тя залепваше за подметката ми, псувах тъпанара, който я е изплюл. Добирах се до бара, където фокусирах познатите лица – приятелите ми, бях ги забравила. Сваляха момичета с тънки презрамки и впити джинси. Втренчвах се в бармана, успявах да привлека вниманието му с езотерични номера, поръчвах българска водка. Първата глътка ме изправяше на крака. Понякога излизахме за по джойнт и попадахме в съседния клуб, бивш комсомолски дом, който сега се тресеше в диско ритъма. Гола мацка се гърчеше в метална клетка. Клубът продължаваше да се казва Ялта, но никой вече не мислеше за значенията от миналото – за какво ни беше иначе тая дрога? автор ружа лазарова превод от френски рени йотова

в следващия полски брой

Поглед към Полша през няколко човека, които може и да изглеждат малко по мейнстрийм, но това е само за заблуда. Ще те срещнем с джаз певицата Aga Zaryan, театралния и кулинарен критик Maciej Nowakiem, една от създателките на алтернативната карта на Варшава Bogna Swiatkowska от Bec Zmiana Foundation, архитекта Jakub Szczesny, продуцента Staszek Trzcinski, модната дизайнерка Ania Kuczynska, юриста Krystian Legierski, който същевременно е собственик на найизвестния гей клуб в столицата, и стрийт артистите vlep(v)net crew. Няма да се мине и без премерена доза нехарактерна музика за изграждане на характер, сред която акцентът пада върху младите инди рок бандити Hatifnats. Тандемът Белчев и Гюров ще се разрови из архитектурата на Варшава и ще подбере гръмки истории за мащабни проекти и велики замисли. Адриана Андреева няма да се откаже да търси нови таланти и нестандартни подходи в дизайна - този път младежите съвсем логично и съвсем на ниво ще са, да, от Полша.

Иначе Деси Томова ще представи манифестото и първия арт проект на новото Училище за революция; в свой коментар Иван Димитров ще разкости Опакованият имидж; Tobin Prinz и Suzi Horn ще разкажат на Ани Георгиева защо Prinzhorn Dance School е същевременно училище за изкуство, музика и пънкария; защо, по дяволите, Martin Schoeller снима жени културистки ще ни светне Надя Младенова, която също така обещава близка среща с поредното театрално дарование; бразилският стрийт артист Stephan Doitschinoff ще сподели на Ивайло Спасов подробности за страхотната си нова книга Calma, произхода на вдъхновението и името си.

128

йога брой

77 СПИСАНИЕ ЕДНО №77 ЯНУАРИ 2008 5.00 ЛВ.

йога брой