ТЕНДЕНЦИИ В УКРАСАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА В ИСТАНБУЛ by blgvstvnv

ТЕНДЕНЦИИ В УКРАСАТА НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА В ИСТАНБУЛ Благовеста Иванова

Висше строително училище „Любен Каравелов“ Национален музей на българското изобразително изкуство bg_fineart@abv.bg Резюме: Българската църква „Св. Стефан“ в Истанбул е построена през 1896–1898 г. на брега на Златния рог в Истанбул. Конструкцията е проектирана от турския архитект Ховсеп Азнавур за изпълнение от фабрични стоманени профили според френските стандарти. Неговият проект в частта на профилите е адаптиран от австрийската фирма „Рудолф Филип Ваагнер“ според австрийските стандарти. Ховсеп Азнавур е автор на художествената украса, която е разгледана в доклада. Тя също така е изпълнена в ателиетата на виенската фирма. Подробният анализ на външната и вътрешната украса дава възможност за сравнения на отделните ѝ елементи с използваните в европейската архитектура художествени детайли. Разгледани са примери от обществени профанни и култови сгради и съоръжения от втората половина на ХІХ в. По този начин е установен кръгът на заимстване на художествената украса от френската и белгийската архитектура, както и имената на предпочитаните от Азнавур европейски архитекти, сред които се откроява името на Шарл Гарние. Архитектурната украса на църквата „Св. Стефан“ е сравнена и с тази в стоманените църкви на бюрото на Густав Айфел, както и с примери от Русия от втората половина на ХІХ в. В заключение се налага изводът, че Азнавур налага своя възглед за пластична украса от чугун и стомана, която е използвана подобно на традиционните за времето материали, което е рядък пример в историята на архитектурата от метал от този период. Ключови думи: църквата „Св. Стефан“ в Истанбул, декоративна украса, историзъм, ХІХ в., контекст на стила на времето, чугун и стомана, европейска гражданска архитектура, заимстване, трансформации, европейски архитекти

Храмът „Св. Стефан“ в Истанбул е изпълнен по проект на турския архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур. Неговата планова схема, архитектурно членение и художествена украса са подвластни на еклектиката, която е характерна за историзма в европейската архитектура през ХІХ в. Изграден е от стоманени ферми и профили, изработени във Виена. Конструкцията е прикрита от външните и вътрешните метални стени, които са оформени също с пластична украса (вж. фиг. 1). За 90-те г. на ХІХ в., когато храмът е проектиран, материалът и конструкциите не представляват нововъведение. Интересна в него е сравнително богатата фаДоц. д-р Благовеста Иванова е историк на изкуството в България. Редовен доцент във ВСУ „Любен Каравелов“ и главен уредник в НМБИИ, хоноруван преподаваел в НХА (2008). Магистър по история на изобразителното изкуство (1983), д-р (1996), доцент (2007). От 2004 г. е хоноруван преподавател по история на изкуството, от 2005 г. – по история на архитектурата на древността и Античността, от 2011 преподава дисциплината „Художествени съставки на архитектурното наследство“в магистърска програма „Опазване на архитектурното наследство“. Книги: „Портретът през Българското възраждане“ (2001); „Николай Павлович 1835–1894. Каталог на основните колекции в България“ (2006), на CD; „Петдесет портрета – живопис, рисунка, графика от сбирката на Александър Керезов“ (2008); „Забравените художници на България“ (2013). Член на ICOMOS, AICA, СУБ, СБХ.

Изкуствоведски четения 2014. Институт за изследване на изкуствата. С., 2015

садна и интериорна чугунена украса. Почти при всички църкви от стомана от втората половина на ХІХ в. външната и вътрешната декорация е оскъдна или почти липсва. Повечето от тях са проектирани във Франция от бюрото на Густав Айфел или в Белгия. Някои от тях са построени в Латинска Америка поради преселване на големи групи християни, други обслужват войската във военни гарнизони, или са предвидени за места с повишена пожароопасност. Храмовете от модулни стоманени конструктивни елементи са типова фабрична продукция. Те носят в себе си идеята на временни постройки, които могат да бъдат бързо монтирани или разглобявани. Поради тази причина сглобяемите стоманени църкви нямат богата художествена украса, не претендират за връзка с околната среда и не са носители на устойчиви и характерни за нея художествени внушения. Украсата на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул в контекста на стила на епохата е неизследван досега проблем. Значимостта на сградата е свързана с мястото на църковните борби, с плановата ѝ схема и с декорацията, като последните две са неприсъщи за православието. Откриването на авторски примери с подобна украса в европейската архитектура дава възможност за проследяване на творческите насоки в пластическото мислене на архитекта. Проследяването на аналогични примери в художествената украса спомага за откриване на мястото на българската църква с разпространени в Западна Европа пластическо мислене и форми. Първото професионално мнение за наличието на историзъм в църквата „Св. Стефан“ в Истанбул дава инженер-архитектът Янаки Шамарджиев1. Той, заедно с Петко Момчилов, Теобалд Леерс и Юрдан Миланов, е в екипа на комисията от Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията (МОСПС), която обсъжда проекта на Ховсеп Азнавур. Освен член на комисията Шамарджиев е и отговорен за извършването на контрола по качеството на материалите и за изпълнението на конструкцията. В доклад за посещението му във Виена до министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1894 г. той прави оценка на изпълнението на архитектурното задание, и по-специално на художественото изпълнение на външните детайли на сградата. Шамарджиев определя стила на църквата като византийски ренесанс и отбелязва, че е схванат характерът на стила на корнизите, капителите и колоните, които са изпълнени с точни и чисти очертания2. Германският архитект от университета за приложни науки в град Костанц Имо Бойкен е единственият съвременен изследовател, който определя стиловите особености на сградата. Той пише, че тя носи в себе си това, което през ХІХ в. се смята за византийско, а също така виенски барок и Италиански ренесанс3. Архитектът на храма Ховсеп Азнавур (1854 – неизв.) е близък или е част от арменските католически среди в Италия. Той получава образование в училището на арменския католически орден на Конгрегацията на мехитаристите на остров „Сент Лазар“ във Венеция и завършва архитектура в Рим-

ската академия за изящни изкуства. Католическата му принадлежност или неговото възпитание в католическа среда, както и полученото в известното европейско средище на изкуствата художествено образование предпоставят основните особености на сградата4. Плановата схема на църквата е характерна за западноевропейската архитектура. „Св. Стефан“ е псевдобазилика във формата на латински кръст. Надлъжният кораб е пресечен с трансепт (вж. фиг. 2). Олтарното пространство е оформено с петстенна апсида. В основата на кръста на запад е изградена камбанарията. В кораба са разположени по два входа, като източните попадат в олтарното пространство. От запад е нивото на хора и емпориите, разположени върху стълбове и колони, които оформят три кораба в наоса. Според внушението на общия силует, ордерното членение и богатата пластична декорация сградата напомня необарока. Историзмът е изразен чрез плановата схема, ясното ордерно членение, състоящо се от колони, фриз, корниз и атика, и съчетаване на декоративни елементи от различни архитектурни стилове. Покривът е двускатен. На трансепта той е фланкиран с пинакли, описани в документите като “pistache” („фъстък“), украсени в горната им част с кръстове. Масивен кръст на фасадите увенчава най-високата му част. Храмът има цокълни облицовки с вписани в тях пана с релефни полета със закръглени ъгли. Фасадите над тях са с ясно изразена тектоника и богата пластична украса. Техните елементи говорят за неовизантинизъм, неоготика и неокласика. Характерни са вертикалният ритъм с ордерно членение и ритмичното редуване на пиластри по дължините на фасадите. Поради височината им и въпреки полукръглите дъги на прозорците е създадено усещане за готическо членение на стените. Разполагането на колони около входа и на пиластри по ъглите на сградата са основни характерни особености, присъщи за бароковите фасади. Специфични са капителите на фланкиращите ъглите пиластри, тъй като са оформени с медальони с букви „СС“ на тях (вж. фиг. 6). Арките на прозорците и вратите са с издадени пред стената архиволти с релефна флорална украса. Поддържани са от фини гладки колонки, които стъпват върху конзоли в горния край на цокъла. Всички колони завършват със стилизирани композитни капители (вж. фиг. 3). В арките на северната и южната фасада прозорците са двуделни (вж. фиг. 1), на трансепта са триделни (вж. фиг. 2) с розети над тях. Архитектът Ховсеп Азнавур ги проектира със значително по-големи размери от обикновено предпочитаните в готиката. Триделните прозорци са затворени с ламарина, поставена вместо цветните стъкла, замислени по време на проектирането, като по този начин храмът е лишен от главното си естествено осветление в най-съществената си пространствена част – мястото пред иконостаса. Отвън на фасадите тези прозорци би трябвало да доминират както поради по-големите си размери, така и с разполагането на пластичната украса (вж. фиг. 2) в полето между прозоречния отвор и розетата, което не е постигнато. Във всички прозоречни отвори доминира пластичната украса. Стъклата,

както и затворените с ламарина прозорци са оформени с декоративни орнаментални решетки с растителни и геометрични орнаменти. Пиластрите са подобни на цоклите с вдлъбнати полета и завършват с коринтски капители с вплетени в тях растителни орнаменти. Над тях и над арките има орнаментални фриз и корниз. Фризът се състои от преплетени с панделки гирлянди от лаврови листа с равностранни кръстове в медальони над тях, които се редуват с херувимски глави. Фасадите над тази натоварена с детайли част завършват на нивото на покрива с атика, украсена в горната си част с елипсовидни топки „фъстък“ (вж. фиг. 5а). Тя представлява отделни правоъгълни пана, които са ритмично прекъснати от вертикалите на невисоките колонки, завършващи с чела на двускатен покрив. Над тази пластична украса са оформени неголеми декоративни куполи, обвити от четирите си страни с палмети и увенчани с кръстове (вж. фиг. 5). Тези най-високи части на фасадите създават впечатление за необароков силует на сградата. За него допринася и камбанарията. Тя е увенчана с невисок, издължен, оформен с ребра купол, с който кореспондират куполите от атиката (вж. фиг. 3). Този елемент от архитектурната украса е повторен многократно. Той запълва четирите ъгли на рамката, на която стъпва куполът на камбанарията. Последният е внесен и във вътрешното пространство като съществена част от оформлението на иконостаса. Елемент от необароковата украса са и кръглите прозорци на фасадите около купола (вж. 1 и 3). С кръгли прозорци са осветени хорът и емпориите. Това са разположените над сдвоените прозорци на фасадите розети (вж. фиг. 1). Особеностите на вертикалите на фасадите показват, че за украсата на храма е използвана класическата ордерна система, за която е характерно разделянето на носещи и носени части. Тя няма конструктивно значение, тъй като металните конструкции остават скрити между външната и вътрешната му обшивка. Цялостната украса на храма е постигната благодарение на класически детайли като гирлянди, християнски кръстове, релефни глави на херувими, акантови листа, палмети, както и с флоралните орнаменти на челата на дъгите на арките и кръговете на розетите на прозорците. Многообразието на детайла създава впечатление за разкош, своеобразие на пластиката на стените и на силуета на сградата. Детайлите и орнаментите създават спецификата на сградата, и я правят неповторима чрез обединяването в едно цяло на различни исторически стилове. Акантовите листа доминират сред цялата украса с богатите си и тежки форми и кореспондират с палметите съгласно класическите художествени представи (вж. фиг. 4 и 5а). Те са разположени във фризовете и капителите на колоните, докато във външните фасади имат предимство междинни орнаменти – между акантов лист и палмета. Подобните на акантов лист са предпочетени поради тяхната обемност и по-големите пластически възможности, благодарение на което е постигната специфичната характеристика на развития детайл, спомагащ за общия силует на сградата.

Челата на полукръглите арки, в които са вписани прозорците, са оформени с богати според пластиката си акантови листа (вж. фиг. 2) и споменатите в архитектурното задание дъбови листа. Челата на атиката са украсени с палмети, оформени в горната част с обърнати навътре волути с вписани в тях сърца „ре де кьор“ (“raies de coeur”) (вж. фиг. 5а). От горната част на сърцето, между волутите израстват акантови листа, които кореспондират с палметите върху фронтоните под куполите. Във вътрешното пространство на църквата също е запазено ордерното членение. Централният кораб е разделен с квадратни стълбове и колони, които поддържат хора. Сводът е полуцилиндричен, украсен е с кесони и преминава в кръстат на мястото на пресичането на надлъжния кораб с трансепта. Галериите на емпорията са покрити също с кръстати сводове, оформени с нервюри. Капителите на стълбовете и колоните са от лято желязо. Във вътрешната храмова украса виждаме повторяемост на елементи от външната: акантовите листа от челата на арките и равностранните кръстове от фриза личат в капителите на вътрешните колони. Във фризовете в горните части на стените в интериора също са повторени акантовите листа. Виж фиг. 4. Палметите от колонките на атиката са повторени в капителите на чугунените колони. Палмета с изчистени контури украсява дървената входна врата. „Фъстъкът“ от атиката е повторен в дърворезбения иконостас и в ажурните орнаменти на металната декоративна решетка между притвора и кораба. Там също виждаме и равностранния кръст в медальон. Лицата на херувимите от фриза са повторени в иконостаса. Примерите показват, че особеностите на материала не са пречка за пластичното изразяване като многообразие и идеи, но орнаментите, особено във вътрешната украса, са по-груби в сравнение с традиционните, сред които по това време са характерни гипсовите. Фасадните орнаменти, сравнени с примери от същото десетилетие, са доста по-оскъдни. Както показват сравненията, например от църквата „Св. Троица“ в Цариград, която е зидана, материалът не влияе на формалнопластическото изграждане и се вписва органично в идеите на еклектиката и историческите стилове. Въпросът за заимстването на декоративни елементи от страна на Азнавур е доста интересен. В едно писмо той пише, че е заимствал идеи от белгийски каталог и е работил по системата на инженер Льо Пти5. Конкретният не е известен, въпреки че подобни каталози са широко разпространени по онова време. Всички разгледани детайли са широко разпространени в архитектурата през втората половина на ХІХ в. Сграда с подобен силует, членение и ритъм на фасадите открихме и сред проектите за римокатолическата църква в гр. Самара от 1891 г.6, което говори за прилагането и разпространението по това време на типови проекти. Чугунените свободностоящи колони, каквито са характерни за вътрешното пространство на „Св. Стефан“, имат широко приложение в търговски, промишлени и други обществени сгради. Сред тях са фабрики, гари, хали, изложбени зали, библиотеки и др. Редица примери показват, че техният си-

лует, украса и художествено внушение са свързани с функциите на сградите и с предназначението на декора. Масивните форми на вътрешната украса на църквата „Св. Стефан“ издават подчертаване на значимостта им, което е характерно за представителни обществени сгради като опери, дворци и театри в Западна Европа. Полукръгли арки с издадени напред архиволти и с къси колони, поставени върху конзоли, откриваме сред гробищната архитектура от втората половина на ХІХ в. Завършващи с фронтони и обвити с палмети стълбове, подобни на тези от атиката, използват Луи Соваж в музей-библиотеката в Руан и южен Трен за ъгловите дворни врати на колежа Шаптал в Париж, както и арх. А. Норман в сграда на aвеню Монтен в Париж7. Самостоятелно стоящи форми са използвани за увенчаване на високите части на обществените профанни сгради във Виена. Като примери можем да посочим вазоните на сграда във Виена от френския архитект Иполит Дестейор, който работи в стила на неоренесанса и неоготиката в Англия и Франция. Впечатлението, което създава френският архитект, е близко до внушението на Азнавур. Някои от елементите от декоративната украса като „фъстък“ са по-често срещани в архитектурата на Белгия през ХІХ в., въпреки че през този период в европейската архитектура са разпространени сходни или еднакви мотиви. Специално „фъстъкът“ е предпочитан за увенчаване на колони на врати, какъвто е случаят с декоративната ограда на парка срещу парламента в Брюксел. Среща се и при атиките на профанните, и по-специално жилищните сгради, тъй като в култовите и представителните обществени сгради по-предпочитани в цяла Европа са вазоните. В „Св. Стефан“ елипсовидните топки са повторени като мотив, но обърнати надолу, на хоризонталната греда, която поддържа пода на емпорията в наоса на храма. Този елемент е много разпространен в обществената архитектура във Франция като опери, театри, също и в представителни жилищни сгради. Подобни пъпки често използва Шарл Гарние за капаците на вазоните, виждаме ги при оформлението на таваните на фоайето на Гранд опера в Париж, в картуши и фронтони. Самостоятелно стоящи елементи от същия тип използва и архитект Луи Шарл Боало при оформлението на дървен таван в къщата на граф М. в Париж на ул. Амелин, 11. Срещаме ги и при И. Шмит в колонките на парапети с орнаментални пана. По подобен на неговия начин Азнавур създава атиката на храма. Ем. Фелинжери отбелязва използването им като единствена украса и в съвсем опростени дървени парапети, което показва обичайното им приложение през втората половина на ХІХ в. Те са характерни както за оградата на префектурата в Гренобъл (арх. Риондел), така и за бетонените стълбове за решетките на оградите в парижкото предградие Аниер от арх. Л. Виелар. Варианти на мотива „фъстък“, използван като пинакъл, срещаме в произведения на Луи Жюл Бушо, архитект на обществени сгради като гари и съдебни палати. Примери от времето на създаването на църквата „Св. Стефан“ показват как Азнавур трансформира идеи. Сравнението между капител с вариант на

стилизирана палмета в сграда на aрхитект Алфред Уотърхаус, известен с работата си в историческите стилове, и този на Азнавур показва стилизацията, на която я подлага последният, като я разполага в абака и я обръща надолу. В следващия пример виждаме стилизираните волути при Азнавур и решението на архитекта Андре за театър Селестин в Лион (вж. фиг. 6а, срв. с 6б), както и заместването на флоралния мотив с инициали в централната част на композицията при турския архитект Ховсеп Азнавур (вж. фиг. 6а). По-голямата част от орнаменталната украса на църквата „Св. Стефан“ е разположена на северната и южната фасада на трансепта в полето между завършващите с арки триделни прозорци и вписания в дъгата на арката кръгъл прозорец. Релефната композиция от чугун има голямо значение не само за пластичното оформление на стената (вж. фиг. 7). Тя е изпълнена с богата символика. В центъра ѝ диагонално са кръстосани под прав ъгъл два епископски жезъла. Между ръкохватките им е разположена увенчана с кръст епископска митра. Под нея хоризонтално е поставен жезъл, в двата края на който висят кандила, а вляво и вдясно от тях вертикално са спуснати два свитъка. В долната част на композицията има обърната нагоре полудъга. В жезлите са преплетени растителни орнаменти във вид на клони. Тези вляво са маслинови, а вдясно – лаврови клонки. Композицията символизира Българската екзархия и успеха на българските църковни борби. Полудъгата напомня полумесец – символа на Османската държава – и може би е включен като израз на дипломатичността на българите в Истанбул. Очевидно, композицята е заимствана от европейски светски прототипи с победно символно начало. В подобна символика са включвани щитове, копия или знамена, които изразяват апотеоз и въплъщават репрезентативни идеи. Обикновено те са кръстосани, пред или под тях има гербове или картуши. Декорацията от чугун над източните и западните врати в северния и южния кораб е разположена в пана, чиято горна линия следва характера на кръглите прозорци в архиволтите. Тя представлява низ от два гирлянда, съединени с правоъгълник в центъра на композицията. Неговата релефна украса напомня епископски набедреник – атрибут, с който биват удостоявани и свещеници за техни особени заслуги. От гирляндите от двете му страни се спускат отляво кръст, отдясно – енголпион. Около тях са разположени мотиви с панделки и пискюли. Необароковата стилистика е сравнително скромна на фона на останалата украса. По-съществено е нейното съдържание, което свързваме с извоюването на независимостта на българската църква. Идеята на Ховсеп Азнавур да разработи украса, която е посветена на победния край на църковните борби, е един от неговите приноси към разбирането и символното интерпретиране на най-значимото за църковната и националната българска история събитие. Украсата на българската църква в Цариград съчетава декоративни елементи от гражданската архитектура от различни исторически стилове. Подобните на нея храмове по света, повечето от които проектирани и построени от бюрото на Гюстав Айфел, са със скромна, подчинена на техните общи

композиционни схеми и архитектоника декорация, в която не присъстват пластически или архитектурни художествени елементи, присъщи за гражданската архитектура. Многообразието на детайлите в църквата „Св. Стефан“ създава впечатление за разкош, своеобразие на пластиката на стените и на силуета на сградата. Единствено по-близка до украсата на „Св. Стефан“ е църквата в Манила от 1891 г.8. Бележки: За него вж. Поппетров, Н. Янаки Шамарджиев. – София, 1987, № 5, 40-41. ЦДА, ф. 321 К, оп. 1, а.е. 1036, л. 60, 1 юни 1894 г. (фр. ез.); ф. 246 К, оп. 1, а.е. 69, л. 70-77. До министъра на Обществените сгради, пътищата и съобщенията. Построявание Българска църква в Цариград от архитект инспектор Я. Шамарджиев (препис от препис), 1 юни 1894. 3 Boyken, I. Vorgefertigte Eisenkirchen, Jahrbuch des Sonderforschungsbereiches 315, Erhalten historisch bedeutsamer Bauwerke, 1988, Ernst& und Sohn, Berlin, 1989, SS. 191-201. 4 За образованието му съществуват множество различни и противоречиви мнения, които са анализирани от Ivanova, B. When the East meets the West: The St Stefan Church Complex on the Golden Horn in Istanbul. – Étude balkanique, 2009 N 2, pp. 127-144. 5 ЦДА, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 121, л. 160, 171. 6 Всички с посочвания за чуждестранни архитекти и техни произведения са по Барановский, Г. Архитектурная энциклопедia второй половины ХІХ века. Санкт Петербург, 1904, Т. 1-7. 7 Примерите от творчеството на архитектите са посочени по Барановский, Г.В. Архитектурная энциклопедia..., Т. VІІ. 8 Иванова, Б. Храмът „Св. Стефан“ в Истанбул и храмовата архитектура от желязо през ХІХ в. (Ситуиране на паметника). – В: Доклади, научна конференция с международно участие ВСУ’2008, 29 май – 30 май 2008. Т. 1. С., 2008, 66-71. Иванова, Б. Църквата „Св. Стефан“ край Златния рог и нейните събратя. – електронно списание LiterNet, 11.04.2010, № 4 (125), http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/sv-stefan_sybratia.htm 1 2

4а

5а

6а

6б

1. Централна фасада. 2. Фасада на трансепта и пластична украса. Детайл от затворения с ламарина триделен прозорец. 3. Детайли с акантови листа от челата на арките от прозореца над входа и прозореца на камбанарията. 4. Фризът и корнизът при пресичането на надлъжния кораб и трансепта. Оформление с акантови листа. 4а. Фриз от палмети в Гранд опера в Париж, арх. Шарл Гарние. 5. Детайл от атиката с купол и палмети върху колонка с двускатен покрив. 5а. Детайл от атиката с „фъстък“ и палмета с орнамент „ре дьо кьор“. 6. Капител на колона с букви „СС“. 6 а. Капител на колона, театър „Селестин“ в Лион, арх. Андре. 6 б. Театър в Женева. Apx. Goss, скулптор Flachat et Coch. 7. Детайл от пластичната украса над входа на трансепта. Снимки 1 – 6 „Св. Стефан“, Истанбул, арх. Х. Азнавур. Архив на автора, 1997, 2010, 2013 г. Снимки 6а – 7 . пос. по Г.В. Барановский, т. VІІ

Trends in the decoration of the Bulgarian church in Istanbul Blagovesta Ivanova

University of Structural Engineering & Architecture (VSU) "Lyuben Karavelov" â&#x20AC;&#x201C; Sofia National Museum of Bulgarian Fine Arts

Abstract: The Bulgarian Orthodox Church of St. Stephen in Istanbul was built on the Golden Horn in 1896/98. It was designed by Turkish architect Hovsep Aznavur to be constructed of prefabricated steel profiles applying French standards. His design, pertaining to the profiles, was adapted by the Austrian firm, R. Ph. Wagner, applying Austrian standards. The parts were manufactured in Vienna at the workshops of the firm. A thorough analysis of the exterior and interior decoration allows for a comparison between its elements and decorative details used in European architecture. Examples of public profane and religious buildings and facilities of the second half of the nineteenth century are dealt with. In this way, the range of borrowings from the decoration of French and Belgian architectures has been established along with the names of the European architects favoured by Aznavur, of whom that of Charles Garnier comes to the fore. The architectural decoration of the Church of St. Stephen is also compared with the all-steel prefabricated church of Gustave Eiffelâ&#x20AC;&#x2122;s workshop, as well as with examples from Russia of the first half of the nineteenth century. Finally, it is hard to escape the conclusion that Aznavur pressed his view of sculptural decoration of cast iron and steel as used in the way in which the traditional materials have been used at the time, which is a rare occurrence in the history of architecture of metal of that period.