МАГАРЕШКАТА ГЛАВА И СТАРИЦАТА СВАТОВНИЦА
мало едно време една бедна старица. Веднъж тя отишла на гости и като се прибрала, помъчила се да отключи вратата, но нищо не ставало. Опитвала оттук, побутвала оттам, докато най-накрая натиснала дръжката и вратата се отворила. Бабата влязла в къщата и видяла насред стаята... една магарешка глава. – Ти пък откъде се взе? – викнала старицата. – Я се махай! – и ритнала магарешката глава. А магарешката глава ù отговорила: – Замълчи и затвори вратата! – Боже, тази глава говори! – още по-силно се развикала старицата. – Моля те, затвори вратата и замълчи! – повторила магарешката глава. Най-накрая старицата затворила вратата. Тогава магарешката глава ù казала: 5
– Трябва да ми помогнеш. Поискай ми султанската дъщеря за жена. Старицата се стъписала, после възкликнала: – Как така ще искам за тебе султанската дъщеря? Та ти си една магарешка глава! А магарешката глава отговорила: – Това не е твоя грижа. Ти само кажи на султана, че имаш много красив син и той иска да се ожени за принцесата. – Как така ще кажа, че имам красив син? А ако поиска да те види? – И това не е твоя грижа – казала магарешката глава. – Добре – склонила накрая старицата и се запътила към султанския дворец. Поклонила се тя на султана и му казала: – О, щастливи господарю, един много красив младеж иска да се ожени за дъщеря ти. – Кой е той? – попитал султанът. – Моят син. – Хубаво – рекъл султанът. – Нали виждаш този долап? Аз имам още шест такива долапа. Ако синът ти ги напълни със злато, давам му дъщеря си! – Добре – отговорила старицата и си тръгнала. А по пътя си мърморела: „Аллах да те убие, магарешка главо!“ 6
Старицата се прибрала и магарешката глава я попитала: – Какво стана? Бабата ù разправила всичко и накрая казала: – Това са ключовете на долапите – имаш три дни, за да ги напълниш със злато. – Защо толкова много? – отвърнала магарешката глава. – И три часа ми стигат. Магарешката глава излязла, а след три-четири часа се върнала и казала на бабата: – Долапите са пълни. Иди при султана да ми поискаш дъщеря му. – Как така са пълни? – зачудила се старицата, но все пак тръгнала. Отишла при султана, подала му ключовете и казала: – Ето ключовете – долапите вече са пълни със злато. Султанът ги отключил – и наистина те били препълнени със злато. – Добре – рекъл той. – Елате със съдия, за да подпишем брачния договор. И старицата се завтекла да съобщи радостната вест на магарешката глава, а по пътя все се чудела дали султанът няма да нареди жестоко да я накажат, като му занесе една магарешка глава за жених на дъщеря му! 7
Прибрала се тя и щом казала на главата какво е станало, тя в миг се превърнал в прекрасен младеж. Старицата ахнала, разтъркала очите си и попитала: – Ти ли си магарешката глава? – Да – отговорил красивият младеж. Двамата с бабата повикали съдия и отишли в султанския дворец, подписали брачния договор и младоженците заживели в голям дворец далеч от града. Ала след известно време един могъщ владетел нахлул с огромната си войска в земите на султана, а той не можел да се пребори с много по-силния си враг и бил отчаян. Тъкмо по това време принцесата гостувала на баща си, разбрала всичко и се прибрала у дома си много разстроена. – Виждам, че си разтревожена. Какво се е случило? – попитал я Магарешката глава. Принцесата му разказала, а той ù отговорил: – Не се тревожи, аз ще победя вражеската войска, само че ти трябва да ми обещаеш нещо. – Какво? – По време на битката жените ще дойдат при теб и ще кажат: „О, ако това беше твоят мъж!“ Пази се да не отговориш: „Тъкмо той е!“ Ако изречеш това, ще изчезна завинаги. – Добре! – съгласила се съпругата му. 8
Настъпил денят на битката. Войската на могъщия владетел прииждала. Магарешката глава сложил бронята си и се врязал в редиците на воините. Толкова безстрашно се биел той, че жените казали на принцесата: – О, ако това беше твоят мъж! – Няма значение! – отвърнала тя. Битката продължила цели три дни и Магарешката глава сразил много врагове, а жените всеки ден се обръщали към принцесата и възкликвали: – О, ако това беше твоят мъж! – а тя отвръщала: – Няма значение! Ала когато многобройната вражеска войска побягнала и жените отново казали на господарката си: – О, ако това беше твоят мъж! – тя не могла да сдържи радостта и гордостта си и рекла: – Тъкмо той е! И макар да съжалила още в същия миг, принцесата вече не могла да върне думите си назад. Огледала се на всички страни, но съпругът ù наистина бил изчезнал. Принцесата много плакала и горчиво се упреквала за лекомислието си, а след време заръчала на майсторите да построят красива баня, а на глашатаите – да разгласят из цялото царство: 9
„Дъщерята на султана е построила баня и всеки, които ù разкаже приказка, ще се къпе безплатно, а който ù разкаже най-хубавата приказка, ще получи в дар банята.“ И хората идвали, разказвали приказки на принцесата и се къпели, без да плащат. Чули за това две девойки, които живеели в планината, и решили да идат да се изкъпят в тази баня. Тръгнали двете и като минали половината път, седнали да си починат и да решат коя приказка да разкажат на принцесата. Докато си говорели, изведнъж видели как в една долчинка близо до малко езеро се появила маса с най-различни блюда, а край нея имало наредени множество копринени възглавници. Докато девойките се опомнят от изненада, долетели ято птици и кацнали край езерцето, което блестяло на слънцето като огледало. Щом стъпили на земята, птиците се превърнали в хубави младежи, които веднага се настанили около трапезата. След това долетяла още една птица, по-голяма от другите, кацнала на брега на езерото и се превърнала в невиждано красив момък. И той седнал до масата, върху най-голямата възглавница, и всички започнали да се хранят и да си приказват. Щом свършили, красавецът извадил от джоба си една ябълка, разрязал я на три части и рекъл: 10
– Едното парче е за мен, второто е за сестра ми, а третото – за жената, която разби моето сърце. Той хвърлил и трите парчета на земята и птиците отлетели. Двете девойки си казали: – Ето това ще разкажем на принцесата. И продължили пътя си. Пристигнали в банята и разказали на принцесата всичко, което видели. Принцесата им рекла: – Заведете ме на това място! И трите заедно се върнали при онази долчинка. Принцесата седнала и търпеливо зачакала. След малко се появила масата, долетели и птиците, превърнали се в младежи и щом се нахранили, красавецът пак разрязал една ябълка и я хвърлил. После отново се преобразил на птица и тя вече се готвела да отлети, но принцесата я хванала. Птицата погледнала жената и я попитала: – Защо ме улови? – Искам да дойда с теб – отвърнала тя. – Добре – рекла птицата, качила принцесата на гърба си и полетяла. Дълго се носила птицата в небето, най-накрая се спуснала над къщата на сестра си и ù рекла: – Това е моята жена. Обичай я така, както обичаш мен. – Добре – отвърнала сестрата. 11
12
И принцесата останала при девойката, а младежът птица отлетял в един близък град, където след четири дни трябвало да има сватба. Когато настъпил сватбеният ден, сестрата приготвила принцесата за път и ù дала мъничка кутийка. – Вътре има едно покривало – казала ù тя. – За нищо на света не отваряй кутийката, чу ли? Принцесата тръгнала и по пътя все си мислела: „Как в такава малка кутийка може да се събере цяло покривало?“ Най-накрая не издържала и я отворила. А оттам излетели толкова много покривала, че покрили всичко наоколо. Засуетила се принцесата да ги събира, а след малко сестрата на Магарешката глава я настигнала и я нахокала: – Какво ти казах аз? Защо отвори кутийката? – Забравих какво ми поръча – започнала да се оправдава принцесата. Сестрата събрала всички покривала, сложила ги в кутийката и рекла: – Върви, само запомни: сватбарите ще те помолят да танцуваш. Но ти ще им отговориш, че ще танцуваш само ако майката на жениха ти даде дрехата и гердана си. Дрехата и герданът имат магическа сила: който ги носи, става господар на всички джинове. 13
– Добре – промълвила принцесата и продължила нататък. Пристигнала на сватбата и по едно време хората ù казали: – Стани и потанцувай! – Добре, но ако майката на жениха ми даде дрехата и гердана си – отговорила принцесата. – Как така ще ти даде дрехата и гердана си? – учудили се хората. Но булката рекла: – О, искам да видя как танцува тази девойка! Какво толкова е поискала! Дайте ù дрехата и гердана! И майката на жениха ги дала на принцесата. А щом видял това, Магарешката глава пак се превърнал в птица, качил принцесата на гърба си и отлетял. Джиновете хукнали след тях. Младежът птица запалил една клечка, хвърлил я в една гора от сухи дървета и тя веднага пламнала. Джиновете се запретнали да гасят огъня. Тогава Магарешката глава плюл на земята и потекла голяма река. Джиновете се развикали: „Да пием, да пием! Вода! Вода!“ И пили, докато се пукнали. Магарешката глава отвел принцесата и сестра си в двореца и всички живели дълго и щастливо, а двете девойки получили в дар банята, защото разказали най-хубавата приказка.
14
ПРИКАЗКА ЗА АБАНОСОВИЯ КОН
мало едно време един цар. Той имал три дъщери, подобни на пълни луни, и един син – пъргав като елен и прекрасен като лятно утро. Веднъж в царския двор дошли трима чужденци. Единият носел златен паун, вторият – медна тръба, а третият имал кон, направен от абанос и слонова кост. – Какви са тези неща? – попитал царят. – Човекът, който притежава златния паун – отговорил първият чужденец, – винаги ще знае колко е часът. На всеки кръгъл час през деня или през нощта птицата маха с криле и кряска. – Човекът, които притежава медната тръба – казал вторият чужденец, – не трябва да се бои от нищо. Неприятелят ще бъде още далеч, когато тръбата сама ще засвири и ще предупреди всички за опасността.
15
А третият чужденец казал: – Човекът, който притежава абаносовия кон, ще може да се озове навсякъде по света. – Няма да ви повярвам, докато сам не се убедя – рекъл царят. Наближавало обяд. Слънцето било над главите им и изведнъж паунът запляскал с криле и закряскал. В този момент в двореца влязъл молител. Тръбата изведнъж засвирила. Царят заповядал да претърсят посетителя и слугите намерили под дрехите му меч. Той признал, че искал да убие царя. – Това са много полезни неща – зарадвал се владетелят. – Какво искате за тях? – Дай ми дъщеря си за жена – помолил първият чужденец. – Аз искам да се оженя за другата ти дъщеря – казал вторият. Царят не се замислил много, взел пауна и медната тръба и дал на чужденците двете си дъщери. Тогава се приближил третият чужденец, този с абаносовия кон. – О, владетелю – поклонил се той, – вземи коня и ми дай третата си дъщеря за жена. – Не бързай – казал царят. – Още не знам какво може твоят кон. 16
В това време се появил царският син и предложил: – Позволи ми да яхна коня и да изпробвам какво може. – Добре – отговорил царят. Царският син се метнал на коня, пришпорил го, дръпнал юздите, но конят не помръдвал. – Ти да не си се побъркал, нещастнико! – развикал се царят на чужденеца. – Как смееш да се подиграваш на владетеля? Махай се оттук със своя кон, че ще заповядам да те хвърлят в затвора! Но чужденецът не се смутил. Той се приближил до царския син и му показал малка ръчка от слонова кост, която се намирала от дясната страна на конската шия. – Завърти ръчката! – казал той. Царският син завъртял ръчката и изведнъж конят се понесъл към облаците и полетял по-бързо от вятър. Той се издигал все по-високо и по-високо, докато царският син изгубил от поглед земята. Завило му се свят и той здраво прегърнал коня през шията, за да не падне. Принцът вече съжалявал, че се качил на вълшебното животно, и мислено се прощавал с живота си. Но скоро забелязал, че от лявата страна на шията на коня има друга ръчка. Принцът я завър-
17
тял и конят полетял по-бавно и започнал да се спуска. Младежът завъртял пак дясната ръчка и конят като стрела се понесъл отново към облаците. Царският син се зарадвал, че е открил тайната на коня и вече може да го управлява. Той се носел в небесата с неописуема наслада. А когато се уморил, завъртял лявата ръчка и започнал да се спуска. Летял така много-много дълго, докато накрая видял земята. Под него се ширела съвсем непозната местност с езера и бързи потоци, със зелени гори, пълни с найразлични животни, и с един чуден град с бели дворци и тъмнозелени кипарисови горички. Царският син слязъл толкова ниско, че виждал всичко по земята. Той насочил коня си към един дворец, построен от златни тухли. Дворецът се издигал сред розови градини, далече от града. Принцът кацнал на покрива на двореца и скочил от коня. Той учудено се заоглеждал, защото наоколо царяла пълна тишина: не се чувал никакъв шум, нищо не нарушавало покоя в двореца, сякаш там нямало жива душа. Царският син решил да пренощува на покрива на двореца и сутринта да отлети към родния си дом. Той седнал удобно, облегнат на коня, и се заел да съзерцава как мракът обвива короните на дърветата. Изведнъж забелязал светлина в розовата градина. 18
Сторило му се, че звезда се е спуснала сред дърветата. Тя се приближавала и растяла, после внезапно се разсипала на десет огънчета. Сега принцът видял, че това са прекрасни робини в сребристи одежди и със светилници в ръцете. Те наобиколили една девойка, която била толкова красива, че сърцето на царския син замряло. Девойките влезли в двореца и прозорците му веднага се осветили от ярка светлина, зазвучала прекрасна музика, а въздухът се изпълнил с чудни аромати. Царският син не можел да сдържи любопитството си. Размотал чалмата си, спуснал се по нея към прозореца, от който струяла най-силна светлина, и влязъл в стаята, където били момичетата. Те се разбягали с викове и само най-красивата не се помръднала от мястото си, сякаш той я вкаменил. Красавицата не можела да отмести погледа си от лицето на царския син. Любовта ненадейно разцъфнала в сърцата им. Те се заговорили и си разказали всичко един за друг. Тя му разправила, че е дъщеря на царя и че този дворец е построен за нея, за да има къде да се весели, когато ù стане скучно в дома на баща ù. През това време робините дотичали в царския дворец, събудили царя и му казали: – О, господарю, разбойник влетя през прозореца при принцесата и не я пуска. 19
Царят затъкнал меча в пояса си и се затичал към двореца на принцесата. Втурнал се в стаята и мислел, че ще я намери разплакана в ноктите на някой ужасен дух. Вместо това я видял да разговаря с прекрасен младеж. Девойката весело му се усмихвала. Царят се ядосал. Нахвърлил се с гол меч върху чужденеца, но той също извадил меч. Царят не посмял да влезе в бой с ловкия и силен младеж и свалил оръжието си. – Ти човек ли си, или си дух? – извикал той. – Човек точно като тебе – отговорил младежът. – Аз съм царски син и те моля да ми дадеш дъщеря си за жена. А ако не ми я дадеш, сам ще си я взема. Царят се учудил, като чул тези смели думи, и рекъл: – Само опитай. Моята войска е силна. – Ще надвия всички твои воини – самонадеяно отговорил царският син. Той не мислел, че царят ще се хване за думите му. – Добре, ще ти дам дъщеря си за жена, ако се пребориш с четирийсет хиляди конници. Принцът се срамувал да признае пред принцесата, че такава битка не е по силите му, и се уговорил с царя на другия ден да се сражава с войската му. Царят предложил на младежа да пренощува в двореца и всички се запътили към града. Всеки прекарал 20
различно нощта преди ужасната битка. Принцът заспал веднага, защото бил уморен от стремителния полет над облаците. Царят дълго се въртял в леглото си и не можел да мигне, понеже се опасявал, че неговите воини ще убият принца и той ще се лиши от толкова подходящ зет. Принцесата също не затворила очи цяла нощ, защото се страхувала за своя любим. Слънцето едва надникнало над хоризонта, и на полето били строени четирийсет хиляди конници, готови за бой. Царят заповядал да доведат за принца най-хубавия кон от царската конюшня, но той учтиво благодарил и казал, че ще язди своя кон. – Къде е той? – попитал царят. – На покрива на крайградския дворец. Царят си помислил, че младият човек му се присмива: как може кон да попадне на покрив? Ала царският син настоявал да язди своя кон и царят бил принуден да заповяда на слугите си да го свалят от покрива. Скоро двама силни слуги донесли коня. Царят и приближените му зяпнали от учудване, като видели колко красив е конят, но изненадата им минала всички граници, когато разбрали, че той е направен от дърво. – С този кон няма да можеш да се справиш с моята войска – казал царят. 21
Без да промълви и дума, царският син се метнал на коня, завъртял дясната ръчка и като стрела се понесъл нагоре. Още преди царят и воините му да се опомнят, принцът и конят му били толкова високо в небето, че приличали на малка лястовичка в небесната синева. Всички чакали, вперили погледи в небето, но конникът и вълшебният кон не се появявали. Царят се върнал в двореца и разказал на принцесата какво се е случило. Принцесата заплакала и казала, че няма да живее без своя любим. Тя отишла в златния си дворец и се заключила. Престанала да яде, не спяла и тъгувала за своя принц. Баща ù седял пред дворцовите порти и повтарял на дъщеря си: – Забрави този човек. Той не е принц, той е магьосник. Нима би могъл да лети, ако не беше магьосник? Но принцесата не чувала неговите увещания. Тя била безутешна и от мъка се разболяла много тежко. В това време царският син се издигнал толкова високо със своя вълшебен кон, че изгубил от поглед земята. Той се наслаждавал на полета, но скърбял за прекрасната принцеса. Затова решил да се върне при нея, щом се срещне с баща си, който сигурно не си намирал място от тревога и без съмнение бил разпратил хора да го търсят из цялата страна. 22
Дълго летял принцът, докато накрая видял кулите на родния град. Спуснал се на покрива на царския дворец, слязъл от коня и забързал направо към покоите на баща си. Колко много се зарадвали всички, когато видели принца жив и здрав! Той им разказал как се научил да управлява коня, как попаднал в далечна страна и как там се влюбил в царската дъщеря. След това попитал какво се е случило с онзи чужденец, който донесъл вълшебния кон и искал за награда третата принцеса. – Този нещастник е в тъмницата, защото ти изчезна по негова вина – казал царят. – Той заслужава не затвор, а поклони до земята! – възкликнал принцът. Царят веднага освободил чужденеца от тъмницата и го направил свой съветник. Чужденецът благодарил за високата чест, но всъщност останал много обиден, понеже царят не му дал дъщеря си за жена. Този зъл магьосник с нищо не показал огорчението си, но решил да намери удобен случай, за да си отмъсти. Царският син непрестанно мислел за принцесата от далечната страна. Напразно царят го предупреждавал да не се подлага на нови опасности. И ето че един ден той се метнал на абаносовия кон и се понесъл в небето. Летял, летял, накрая видял злат23
ния дворец сред розовите градини и кацнал на покрива. Принцесата лежала в стаята си. Тя била бледа и посърнала, а наоколо царяла пълна тишина. Изведнъж някой отметнал балдахина – и тя видяла красивото лице на своя възлюбен. Принцесата засияла, скочила от леглото и прегърнала принца. Болестта изведнъж я напуснала. – Искаш ли да дойдеш с мен в моето царство? – попитал принцът. Девойката кимнала и още преди изплашените слуги да се опомнят, царският син я взел на ръце, качил се с нея на покрива, метнал се на вълшебния кон заедно с красивата си любима и завъртял дясната ръчка. И двамата полетели над облаците, притиснати един към друг, омаяни от щастие. А долу, в златния дворец, настанала голяма суматоха. Слугите веднага изтичали при царя, но вече било късно. Царят си скубел косите и оплаквал изчезналата си дъщеря. Той мислел, че никога повече няма да я види. Принцът и принцесата летели и дори не помисляли за стария цар. Най-накрая се озовали над града на принца. Спуснали се на земята в една от царските градини. Принцът скрил принцесата в една беседка, потънала в цъфнали люляци, нарциси и благоуханен жасмин. Царският син оставил там и дървения кон и се запътил към двореца. Всички се зарадвали, като ви24
дели царския син, а царят едва не полудял от щастие. Принцът му разказал, че е довел красивата принцеса, и помолил баща си да му разреши да се ожени за нея. Царят си помислил, че ако синът му се ожени, завинаги ще забрави за полетите с вълшебния кон. Затова веднага се съгласил да направят сватба. Целият град се засуетил да се приготвя за тържеството. Принцът изпратил певици и свирачки на арфи в градината, където била скрита принцесата. Освен това заповядал из дърветата да бъдат пуснати хиляда славеи, които да развличат с песните си бъдещата му жена. Чужденецът магьосник, който бил донесъл абаносовия кон, едва не се пукнал от злоба, като разбрал за сватбата на царския син. За да не вижда празничната суетня, той тръгнал из царските градини. И се случило тъй, че видял беседката, обвита в люляци и жасмин, видял и своя кон. Злият старец надникнал в беседката, съзрял чудната красавица и се досетил, че това ще да е годеницата на принца. И веднага съобразил, че тъкмо сега може да си отмъсти за всички обиди. Той се поклонил на принцесата и казал: – Царският син, моят повелител, ме изпрати да те скрия на друго място, защото тук те грози опасност. Принцесата се изплашила от този човек. Той бил 25
26
много грозен, а сега лицето му било разкривено и от злобата, която го изпълвала целия. Чужденецът се досетил какво става в душата на красавицата и добавил хитро: – Царският син изпрати мен, най-грозния си приятел, защото е много ревнив. Принцесата се усмихнала. Приятно ù било, че царският син я ревнува. Тя протегнала ръка на грозния чужденец и излязла с него. Той я завел при коня и казал: – Качи се, така ще стигнем по-бързо. Принцесата възседнала коня, без да се двоуми, а чужденецът се метнал зад нея, завъртял дясната ръчка и конят полетял като стрела. Разтревожена от шеметния летеж на коня, принцесата попитала: – Нима царските градини са толкова големи, че още не сме стигнали до края им? Грозният магьосник злобно се изсмял и отговорил: – Трябва да знаеш, че аз съм велик вълшебник. Сам направих този кон. Подарих го на царя и поисках да се оженя за дъщеря му, но той не ми я даде. Отвлякох те, за да си отмъстя – на него и на неговия син. Аз съм толкова могъщ, че стига да поискам, всички небесни звезди ще закръжат около мен като оси около зрели сливи. 27