Гостуването на Ева в Царството на феите
Това беше една момина сълза. Дългото є стебло образуваше мачтата на лодката. Широките є листа над коренчето се издигаха над водата и се разстилаха над нея, а върху тях бяха накацали феи, танцуващи сред весел приятен звън. Той се носеше от камбанките на момината сълза, които изпълваха въздуха с цялото си благоухание.
Гостуването на Ева в Царството на феите Луиза М. Алкът Време за четене 15 минути
Н
а брега на поточето, сред уханието на детелините, лежеше малката Ева и се наслаждаваше на бистрите вълнички, които пееха под провисналите по брега цветя. Тя размишляваше накъде ли отива тази вода и изведнъж чу отнякъде да долита много слаб звук, като от някаква далечна музика. Помисли си, че е вятърът, но не виждаше да трепва нито едно листенце. Съвсем скоро обаче по накъдрената повърхност на водата се появи необикновена лодчица.
Лодката приближи и спря до един камък, покрит с мъх. Феите се събраха под листата на виолетките и запяха в ритъма на танцуващите вълни.
104
105
Деца и вълшебници
Гостуването на Ева в Царството на феите
Ева гледаше с безкрайно удивление и за да ги посрещне, подхвърли на малките същества един аленочервен плод. Те я погледнаха добродушно, после дълго шушукаха помежду си и накрая две мънички яснооки елфиди прелетяха над грейналата вода, нежно кацнаха върху цветчетата на детелините и казаха ласкаво: – Малка госпожице, благодарим за твоето мило отношение. Нашата царица ни нареди да те попитаме дали би пожелала да дойдеш с нас в Царството на феите, за да те научим на много неща. – Бих дошла, мили феи – отвърна Ева, – но няма как да се побера във вашата лодчица. Ето, вижте! Аз ви побирам в едната си длан. Ако дойда да живея сред вас, ще причиня разрушения на вашето мъничко царство. Прекалено едра съм. При тези нейни думи феите отвърнаха със смях: – Ти си добро дете и никога няма да нараниш по-слабите от теб. Погледни във водата и виж какво сме направили. Ева се огледа в поточето и сред отражението на феите видя и своето отражение като съвсем мъничко детенце. – Сега вече мога да тръгна с вас – каза тя, – само че няма как да стъпя на онзи камък там, защото за мен поточето е вече огромна река, а вие не сте ми дали крилца като вашите. Но двете феи застанаха от двете є страни, хванаха я за ръцете и с лекота прелетяха над поточето. Царицата и нейните поданици излязоха да ги посрещнат.
– Сега ще се приберем у дома – обясни царицата – и ти ще дойдеш с нас, мъничка моя. Тогава настъпи шумно оживление. Феите започнаха да летят забързано с греещи крилца – едни полагаха в лодката възглавнички от виолетки, други прибираха краищата на мантията и булото на царицата, за да бъде по-плътно увита и да не се простуди от падащите капчици роса. Бистрите вълни на поточето нежно плискаха лодката, цветчетата на момината сълза разнасяха мелодичен звън и това приспа малката Ева, а когато се събуди, вече бяха пристигнали в Царството на феите. Тръгнаха направо към царския дворец, а по неговите бели колони се лееше нежно розово сияние – като светлина от залязващо слънце. Домакините отведоха Ева до легло от снежнобели листа, над които висеше ароматно венчелистче на алена роза. При изгрева на слънцето феите – заедно с Ева – забързаха към шадраванчето и малко след това бистрите му води се изпълниха с малки фигурки: феите се носеха над водата, между красивата белота на лилиите, или седяха върху зеления мъх и приглаждаха лъскавите си коси, а на главите си поставяха свежи венчета от росни цветя. После полетяха към градините и скоро след това по върховете на дърветата и под широките листа насядаха групички феи. Там те започнаха своята закуска от ягоди и боровинки с истинска бистра роса, а сред тях смело накацаха птички
106
107
Деца и вълшебници
Гостуването на Ева в Царството на феите
с ярки крилца, които кълвяха от техните зрели плодчета и пъхаха малките си човки в техните чашки от цветя. – Е, мъничко момиченце – казаха феите на Ева, – сега ще ти покажем, че не сме лениви своенравни духчета, както смятат човешките същества. – Ела и ще видиш с какво се занимаваме. Те я отведоха в една прекрасна стая със стени от тъмнозелени листа, през които нежно се процеждаше слънчева светлина. На пода лежаха множество ранени насекоми и други същества. Цветя с крехки стебла превиваха своите цветове над вази с целебни билки, от които се носеше сладко ухание. Ева с почуда огледа всичко това, но не каза нищо и последва своята водачка, Розов лист, а тя тръгна право към насекомите. Най-напред се спря до една люлка от листо на цвете, в която лежеше мъничка муха. – Много ли те боли, Ефирно крилце? – попита феята. – Сега ще превържа измъченото ти краче, миличка. И феята грижливо уви свежи листенца около крачето на изтощената мухичка и изми крилцата є. После є подаде да изпие нещо освежително, а мухата през цялото време бръмкаше с благодарност и болката є се стопи. След това продължиха нататък и Ева виждаше край легълцето на всяко насекомо по една фея, която се грижеше с много нежност и любов за страдащото създание.
Когато излязоха оттам, Розов лист є каза: – Хайде сега да те заведа в Двореца на цветята, за да видиш нашата царица. Те преминаха под красиви зелени арки, изпъстрени от цветя и птици, и стигнаха до величествена зала. Таванът, направен от снежнобели лилии, стоеше върху колони от лози, отрупани с гроздове, а по стените се плъзгаха лъскавите сенки на цветчетата, които танцуваха върху под от мек зелен мъх. Неочаквано мелодичните звуци се усилиха и станаха още по-приятни. Появи се царицата, а феите коленичиха и почтително преклониха глави. Тя тръгна напред и от всички страни я посрещнаха радостните възгласи на нейните многобройни верни поданици. Царицата настани Ева до себе си и каза: – Мило момиченце, сега ще разбереш защо на вашата голяма планета цветята цъфтят в такива прекрасни цветове. От Царството на феите всеки ден изпращаме група ласкави градинари, за да се грижат с любов за тях. Е, Шипка, разкажи ни нещо за твоите посестрими рози на планетата Земя. От едната страна стояха група феи и по техните магически пръчки, обвити с красиви растения, дар за царицата, можеше лесно да се познае кои са любимите им цветя. Една от тях излезе с вазичка в ръка и разказа:
108
109
Деца и вълшебници
– Под лъчите на лятното слънце, под ласките на лятната роса те растат свежи и красиви по градини и поля. И ето, тук донесох най-прекрасната от тях, за да я поставя сред неувяхващите приказни цветя. Шипка остави вазата пред царицата и положи ароматната роза върху оросения мъх до трона. Отвсякъде се разнесе одобрителен шепот и всички сочеха със своите магически пръчки малката фея, донесла такъв прекрасен подарък на добрата кралица. Розов лист се обърна към Ева: – Ела сега да те заведа да видиш мястото, където ни учат да четем нашите приказки, написани на листа от цветя, и да разбираме благозвучния език на птиците. Там изучаваме всичко, което ни обогатява с повече мъдрост и доброта. Отидоха на едно място, което преливаше от радост и светлина. То беше пълно с многобройни лехи с цветя, а между тях седяха децата на феите и изучаваха приказните тайни, изписани в техните цветя книжки. Едни учеха как да трябва да се грижат за крехките цветни пъпки – кога да ги оставят на слънце и кога да ги скриват от дъжда, как да пазят узряващите семенца и кога да ги пъхнат в топлите обятия на земята или да ги пускат по летния вятър, за да ги отнесе към далечни хълмове и долини, където също ще има феи, които да ги нахранят и да се погрижат за тях. Други
се учеха да превързват ранени насекоми, защото ако не бяха вълшебните ръчички на феите, тези насекоми нямаше да изкарат и половината дни от своя щастлив летен живот. Мъничетата надничаха над листата и поглеждаха гостенката, Ева им кимваше одобрително и накрая се заслуша в техните приказни уроци. Сред венчелистчето на едно цвете седеше учител, а по листата до него бяха накацали миниатюрни елфиди и той им задаваше въпроси от изучените уроци: – Блясъчке, ако в една цветна чашка има девет семенца и вятърът отнесе пет от тях, с колко семенца ще остане цветът?
110
111
Деца и вълшебници
Гостуването на Ева в Царството на феите
– Четири – отвърна мъничето. – Розопъпчице, ако игликата отвори три листенца през първия ден и още четири през втория, общо с колко цветчета ще разцъфти? – Със седем – иззвънтя радостното гласче на мъничето. – Камбанке, ако копринена буба изплита за един час по метър дължина от своята нежна тъкан, колко ще изплете за един ден? – Дванадесет метра – отвърна приказното детенце. – Иглика, къде се намира островът на виолетките? – В Езерото с вълничките. – Люлячке, докъде се простира Земята на розите? – На север – до Долината на папратите, на юг – до Голямата слънчева река, на изток – до планината на Утринните облаци, на запад – до Зорницата. – Добре, милички мои – каза учителят. – Сега да преминем към рисуването. И Ева видя как феите се учат да рисуват с красивите багри на природата. Върху големи бели листове с помощта на малки четчици те рисуваха анемони с още по-румени страни, виолетки с още по-красиви тъмносини очички, иглики с още по-сияйни златисти личица. – Тук постояхме достатъчно – рече є накрая водачката. – Искам да ти покажа още много неща. Ела сега да видиш най-скъпото за нас дело.
Ева помаха за сбогом на елфическите деца и се забърза заедно с Розов лист към портите на царството. Там видя събрани множество феи, загърнати с тъмни пелерини, за да останат невидими за простосмъртните. Те взеха момиченцето и полетяха заедно над планини и долини. Една част продължиха към планинските селца, други се отправиха да навестят бедните рибари, а Розов лист и много нейни другарки се упътиха към огромния град. Ева се почуди какво ли могат да направят мъничките елфиди в такава грамадна шумотевица, но скоро є стана ясно. Вълшебното ято полетя между злочестите и изоставените. Феите дадоха сладки сънища на болни и остарели хора, вляха в сърцата на младите нежност, благост, любов, укрепиха немощните, заредиха с бодрост и много търпение бедните и самотните. Така благодушните феи обиколиха всички, които се нуждаеха от помощ и подкрепа. Накрая те поеха обратно към своето царство, а в града останаха много благодарни хора с щастливи души. Цветя покриваха цялото Царство на феите, а нежният вятър се носеше с песен, опиянен от тяхното благоухание. Сладка музика изпълваше пространството. Безброй елфиди в бляскави одеяния припкаха към двореца, където подготвяха празненството. Скоро цялата зала се изпълни с греещи усмивки и пре-
112
113
Деца и вълшебници
Гостуването на Ева в Царството на феите
лестни създания. Малката Ева стоеше до царицата и си мислеше, че за първи път вижда такава прекрасна гледка. По снежнобелите стени танцуваха пъстрите сенки на вълшебни цветя, фонтаните бликаха проблясващо към слънцето и с мелодични звуци спускаха обратно студените къдрици на водата. Във всички посоки обикаляха усмихнати феи с радостно трепкащи крилца и весели гласчета. Те носеха в ръце мед, плодове и ароматни венчета за своите другарки. Ева се наслаждаваше на веселието, песните, радостта, танцуваше щастливо и копнееше да бъде фея, за да живее вечно в такъв прекрасен дом. Накрая музиката спря, царицата погали лъскавите коси на малката Ева и каза: – Мило дете, утре ще трябва да те върнем в твоя дом. Ние ще те изпратим до поточето и там ще си кажем сбогом до следващото ти гостуване в нашето царство. Ей, Розов лист, недей да плачеш, ти ще се грижиш за цветята на малката Ева и тя ще мисли за теб винаги когато гледа към тях. Хайде, сега я отведи до приказната градина, за да є покажеш най-вълшебната гледка в нашето царство. Ева излезе от двореца заедно с Розов лист и още няколко феи. Те я поведоха по зелени криволичещи пътеки и накрая Ева видя пред себе си нещо като огромна стена от цветя. Въздухът беше изпълнен с неописуемо благоухание, носеха се тихи нежни звуци като от пеещи цветчета.
– Къде ме доведохте и каква е тази прекрасна музика? – попита Ева. – Ето, погледни тук, и ще разбереш – каза Розов лист и се отмести от цветната стена. – Само че се заслушай внимателно, иначе нищо няма да чуеш. Ева погледна през висящите клонки на цветната стена и видя великолепна градина с чудно красиви цветя. При все че беше разглеждала толкова прекрасни цветя в Царството на феите, тези нямаха равни на себе си по своята красота. Пурпурните багри на розите бяха още по-възхитителни, нежните листенца на лилиите изпъкваха с още по-снежна белота, минзухарите и срамежливата иглика грееха със слънчев блясък, а виолетките бяха сини като самата синева над тях. – Колко са прекрасни! – ахна Ева. – Но кажи ми, миличка, защо ги държите тук и защо ги наричате най-вълшебната гледка във вашето царство? – Погледни пак и ще ти кажа – отвърна феята. Ева се взря отново натам и забеляза, че от всяко цвете излиза по едно мъничко създание, за да посрещне елфите, които пък – както Розов лист обясни – прелетели отвъд стената и в този момент разпръсквали роса над лъскавите листа на цветята и разговаряли весело с малките духчета, които се трупали около тях, безкрайно щастливи от идването им. Момиченцето забеляза, че всяко от странните видения носи
114
115
Деца и вълшебници
Гостуването на Ева в Царството на феите
багрите на цветето, от което бе излязло. Това бяха мили, прелестни създания с лъскави и нежни като коприна косици около мъничките личица. До ушите на Ева достигаха тихият сладък ромон на сребърните им гласчета и шумоленето на крилцата им. Тя гледаше, занемяла от удивление, и не можеше да откъсне очи. Накрая чу гласа на феята: – Това са духовете на цветята, а тук е вълшебният дом, в който те идват да цъфтят в неувяхваща красота, след като премине животът им при хората. Ти видя много неща в нашето царство. Сега вече е време да тръгваме. Върху розов утринен облак Ева полетя през слънчевото небе. Вятърът ги носеше плавно напред и не след дълго те отново бяха до поточето, а то ги посрещна с щастливо бликащи вълни. – Тук ще се сбогуваме – каза царицата и феите наобиколиха Ева. Те се скупчиха около момиченцето, а Розов лист постави на главата му корона от цветя и пошепна с нежен глас:
– Когато искаш пак да дойдеш при нас, застани на брега на поточето и помахай с тази коронка. Ние с радост отново ще те вземем на гости. Сбогом, мила Ева! Спомняй си за мен, когато излизаш сред своите цветя. Дълго време след това Ева виждаше техните бляскащи крилца и чуваше музиката от техните гласчета, докато отлитаха с песен към своето царство. Когато накрая изчезна и последното мъничко създание, тя видя, че навсякъде около нея, където допреди това имаше феи, разцъфтяха приказни цветя и голата полянка край брега на поточето беше станала прелестна ярка градина. С вълшебно венче на главата и с радост в душата тя стоеше сред море от полюляващи се цветчета и чувстваше, че гостуването в Царството на феите я беше направило по-умна и по-добра.
116
117