1 Що е социална психология
Доколкото ни е известно, Аристотел е първият сериозен мислител, който е формулирал някои от основните принципи на социалното влияние и убеждаване. Макар действително да е казал, че човекът е социално животно, вероятно той не е бил първият, който е направил това изказване. Освен това възможно е той да не първият, който се е възхищавал от верността на това твърдение и в същото време се е удивлявал на неговата баналност и несъщественост. Макар да е вярно, че човекът е социално животно, такива са и множество други животни — от мравките и пчелите до различни видове маймуни. Какво означават думите, че човекът е „социално животно“? Да разгледаме някои конкретни примери: Студент в колеж на име Сам и четирима негови познати гледат кандидат за президент на САЩ, който държи реч по телевизията. На Сам той прави добро впечатление; харесва го повече от противника му заради искреността му. След речта една от студентките заявява, че канди-
22
Човекът — „социално животно“
датът я е подразнил, че го за смята абсолютен лицемер и предпочита противника му. Останалите бързо се съгласяват с нея. Сам изглежда объркан и леко наскърбен. Накрая измънква пред познатите си: „Мисля, че кандидатът не се показа толкова искрен, колкото би могло да се очаква от него.“ Учителка във втори клас се изправя пред децата и пита: „Колко прави шест плюс девет плюс четири плюс единайсет?“ Момиченце от третата редица търси отговора на въпроса няколко секунди, колебае се, вдига неуверено ръка и когато учителката извиква името му, със запъване отговаря: „Трийсет?“ Учителката кимва, усмихва му се, казва „Браво, Каръл“, и залепва златна звезда върху челото є. След това пита класа: „Какъв е сборът от седем, четири, осем, три и десет?“ Без да губи нито миг, Каръл скача и извиква: „Трийсет и две!“ Четиригодишно момченце получава барабанче за рождения си ден. След като думка по него няколко минути, то го захвърля и през следващите няколко седмици старателно го избягва. Един ден на гости му идва приятелче, взема барабанчето и се готви да си поиграе с него. Изведнъж малкият „собственик“ издърпва барабанчето от ръцете на приятеля си и сам започва да си играе с него, сякаш то винаги е било любимата му играчка. Десетгодишно момиче „поглъща“ на ден по две чинии от готовите зърнени храни „Уийтис“, защото олимпийски шампион по десетобой препоръчва тази марка, като загатва, че дължи спортното си майсторство отчасти на консумацията на този вид зърнени изделия.
Що е социална психология
Търговец, който е прекарал целия си живот в малък град в Монтана, никога не е бил в контакт с истински, живи чернокожи, но „знае“, че те са глупави, мързеливи и похотливи. Чарли, ученик от горните класове на гимназията, наскоро се е преместил в нов град. В стария град е бил популярен сред съучениците си, но вече не е. Децата в училище са любезни с него, но не са настроени особено приятелски. Той се чувства самотен, несигурен и непривлекателен. Един ден по време на обяда се озовава на една маса с две от съученичките си. Едната от тях е сърдечна, привлекателна, интелигентна и жива; той я харесва и си мечтае за нея. От седмици копнее да има възможност да разговаря с нея. Другата девойка не е толкова привлекателна. Чарли не обръща внимание на жизнерадостната девойка от мечтите си и завързва сериозен разговор с приятелката є. Колежанка на име Деби получава писмо от дългогодишния си приятел, в което той я уведомява, че иска да скъсат. Деби винаги се е гордеела, че се поддържа в добра физическа форма и се храни разумно, но писмото я кара да се натъпче през уикенда с няколко кутии шоколадови бисквити с пълнеж от крем Oreo, шоколадови бонбони Mallomar и пасти с конфитюр от смокини Fig Newton. Доскоро е била почти пълна отличничка в Техническия факултет, но сега пропада на изпит по диференциално смятане, който при нормални обстоятелства би издържала с отлична оценка. През войната във Виетнам неколкостотин студенти от Държавния университет в Кент, Охайо, демонстри-
23
24
Човекът — „социално животно“
рат срещу войната — нещо обичайно за районите на колежите в това смутно време в историята на САЩ. По неизвестна причина Националната гвардия на Охайо, на която е наредено да пази реда в района, открива огън и убива четирима студенти. След трагедията местна гимназиална учителка заявява, че убитите студенти са заслужили смъртта си, макар напълно да е съзнавала, че най-малко две от жертвите не са участвали в демонстрацията, а мирно са пресичали района на университета по време на стрелбата. Учителката дори продължила: „Всеки, който се яви в град като Кент с дълга коса, мръсни дрехи и боси крака, заслужава да бъде застрелян“1. Когато преподобният Джим Джоунс дава сигнал за тревога, повече от 900 членове на селището „Храм на народа“ (People’s Temple) в Гвиана се събират пред него. Той знае, че са били убити някои от членовете на екип, сформиран от Конгреса на САЩ, за да разследва дейността му, и че неприкосновеността и изолацията на Джоунстаун скоро ще бъдат нарушени. Джоунс обявява, че е дошло времето да умрат. Приготвени са контейнери с отрова и сред няколко откъслечни викове на протест и прояви на съпротива майки и бащи дават на бебетата и децата си да изпият смъртоносната смес. После и те я изпиват, лягат на земята и хванати за ръце очакват смъртта си. На 20 април 1999 г. в коридорите и класните стаи на гимназията „Калъмбайн“ в Литълтън, Колорадо, проехтяват гърмежи. Двама ученици, въоръжени с пистолети и експлозиви, се развилняват, застрелват един учител и неколцина свои съученици и след това се самоубиват.
Що е социална психология
След като димът се разсейва, 15 души са мъртви (включително стрелците), а 23 са откарани в болница, някои от тях с тежки рани. Мери току-що е навършила девет години. За рождения си ден тя получава готварско сервизче „Сузи — домакиня“ със „собствена фурничка“. Родителите є избират този подарък, защото тя проявява голям интерес към кулинарията и винаги помага на майка си да слага масата, да приготвя храната и да чисти къщата. „Не е ли чудесно — казва бащата на Мери, — че на девет години тя вече иска да бъде домакиня? Сигурно момиченцата носят домакинското чувство в гените си. Тези, които ратуват за еманципацията на жените, не знаят какво говорят.“ Приятелят ми от детството Джордж Уудс е афроамериканец. Когато растяхме заедно през 40-те години на XX в. в Масачузетс, той се смяташе за „цветнокожо момче“ и се чувстваше по-низш от белите си приятели2. За това чувство имаше много основания. Това, че белите се отнасяха към Джордж като към по-низш, естествено, оказваше пряко влияние върху него; а и ред други фактори му влияеха, макар и не така непосредствено. В онези дни Джордж можеше да се забавлява, като пусне радиото и слуша „Еймос и Анди“ — много популярно радиопредаване, в което възрастните чернокожи бяха представяни като простодушни деца, като тъпи, мързеливи и неграмотни, но доста симпатични — почти като дружелюбни домашни животни. Ролите на чернокожите герои, разбира се, се изпълняваха от бели актьори. Във филмите Джордж виждаше стереотипния „цветнокож“ обикновено като шофьор или някакъв друг слуга. Според стандартната
25
26
Човекът — „социално животно“
фабула цветнокожият най-често съпровождаше белия герой в къща, обитавана от духове, където чуваха странен и злокобен шум: камерата показва в едър план лицето на цветнокожия; очите му се разширяват от ужас; той крещи: „Бягайте, крака!“, и се втурва през вратата, без да губи време да я отваря. Можем само да се досещаме какво е изпитвал Джордж, докато е гледал тези филми в компанията на белите си приятели. Нещата се променят. Въпреки че дискриминацията и несправедливостта са все още в голяма степен част от нашето общество, внуците на Джордж Уудс, растящи през XX в., не са изправени пред съвсем същите изпитания, с които се сблъскваше самият Джордж: средствата за масова информация днес не представят чернокожите предимно в ролите на слуги; към края на XX в. започна да се заражда гордост у черната раса заедно с интерес и въодушевление към афро-американската история и култура. Обществото влияе върху внуците на Джордж по много по-различен начин, отколкото влияеше върху Джордж. Макар нещата действително да се променят, не би трябвало да затъваме в самодоволство, убедени, че всички промени са в хуманистична насока. На 30 август 1936 г. по време на Гражданската война в Испания един-единствен самолет бомбардира Мадрид. Имаше няколко ранени, но никой не беше убит. Светът бе дълбоко потресен от мисълта, че гъсто населен град е нападнат от въздуха. В уводните си статии вестниците по света изразиха общия ужас и възмущение на населението. Само девет години по-късно американски самолети хвърлиха атомни бомби над Хирошима и Нагазаки. Повече от 200 хиляди души загинаха и хиляди понесоха тежки увреждания. Според резултатите от допитване до общественото мнение, проведено скоро след това, само 4,5 % от населението на САЩ смятаха, че не е трябвало да използваме тези оръжия; а изумителната цифра от 22,7 % смя-
Що е социална психология
27
таха, че е трябвало да използваме много повече от тях, преди Япония да има възможност да капитулира3. Очевидно през тези девет години се беше случило нещо, което бе повлияло върху общественото мнение.
Определение Що е социална психология? Има почти толкова определения на социалната психология, колкото и социални психолози. Вместо да изброяваме някои от определенията, тази област от науката може по-успешно да се определи, като се представи предметът на нейното изследване. Всички примери, приведени дотук, са илюстрации на социалнопсихологически ситуации. Колкото и разнообразни да са тези ситуации, те съдържат един общ фактор: социалното влияние. Мнението на приятелите на Сам за достойнствата на кандидата за президент на САЩ е повлияло върху преценката на Сам (или поне върху публичното му изказване за тази преценка). Наградите на учителката са повлияли върху бързината и енергията, с които Каръл отговаря в час. Изглежда, че барабанчето играчка е станало по-привлекателно за четиригодишното момченце поради непреднамереното влияние, което е оказал интересът на приятеля му. Влиянието на олимпийския шампион върху момичето, което яде „Уийтис“, от друга страна, съвсем не е било непреднамерено; по-скоро то е било съзнателно планирано, за да бъде накарано момичето да убеди родителите си да купуват „Уийтис“. Търговецът от Монтана сигурно не се е родил с неблагоприятната стереотипна представа за чернокожите, заложена в съзнанието му; някой по някакъв начин я е вложил там. Тъпченето на Деби с шоколадови бисквити и бонбони и лошото є представяне на изпита са предизвикани от това, че приятелят є я е изоставил, но какъв е точният механизъм? Това, че Чарли не обръща внимание на жената на мечтите си почти
28
Човекът — „социално животно“
сигурно е свързано с неговия страх от отхвърляне, с ниското му самочувствие и с подсъзнателната мисъл, че е вероятно всяка от двете жени да го отхвърли. Последиците от отхвърлянето може да са разрушителни, както показва държането на Деби. Възможно е отхвърлянето и унижението да са изиграли роля при убийствата в гимназия „Калъмбайн“. Точно как гимназиалната учителка от Кент, Охайо, е стигнала до убеждението, че невинни хора заслужават да умрат, е впечатляващ и ужасяващ въпрос; засега нека просто кажем, че това убеждение почти несъмнено е било повлияно от косвеното є съучастие в трагичните събития, разиграли се в района на университета. Още по-тревожен въпрос пораждат събитията в Джоунстаун и „Калъмбайн“: какви сили могат да накарат родители да отровят собствените си деца и след това да отнемат живота си? Какво кара тийнейджъри да убиват свои съученици? Това са сложни въпроси и се надявам в книгата да им дам някои отговори. Що се отнася до малката Мери и нейното сервизче „Сузи — домакиня“, може да се предположи, както казва бащата на Мери, че „домакинското чувство“ е заложено в гените. Далеч по-вероятно е обаче още от ранно детство всеки път когато е проявявала интерес към такива „женски“ работи като готвене, шиене и кукли, Мери да е била възнаграждавана и насърчавана в по-висока степен, отколкото ако беше проявила интерес към футбол, бокс или химия. Също логично е да се предположи, че ако братчето на Мери бе проявило „домакинско чувство“, нямаше да получи кухненско сервизче за своя рожден ден. „Аз-концепцията“ на Мери — също както при младия Джордж Уудс, който се чувстваше по-низш от другарчетата си в игрите — е могла да се оформи от средствата за масова информация, обикновено представящи жените в „женски“ роли: домакиня, секретарка, медицинска сестра, учителка. Ако сравним младия Джордж Уудс с внуците му, ще видим, че „Аз-концепцията“ на членовете на всяко малцинство може да се промени и тези промени могат да влияят и да се влияят от про-
Що е социална психология
29
мени в средствата за масова информация, както и от промени в атитюдите * на хората. Това, разбира се, е нагледно илюстрирано от мненията на американците за употребата на атомната бомба през 1945 г. Ключовата фраза в горния параграф е социално влияние. Тя ще стане „работното“ ни определение на социалната психология: влиянията, които хората оказват върху убежденията, чувствата и поведението на другите. Използвайки това като определение, ще се опитаме да разберем голям брой от явленията, описани в представените по-горе примери. Как може да се повлияе на един човек? Защо той приема влиянието, или, с други думи, какво е то за него? Какви са променливите, които повишават или понижават ефективността на социалното влияние? Дали подобно влияние има постоянен ефект, или е само временно? Какви са променливите, които увеличават или намаляват дълготрайността на ефектите на социалното влияние? Могат ли едни и същи принципи да се приложат и към нагласата на гимназиалната учителка от Кент, Охайо, и към предпочитанията на малките деца към играчките? Как един човек започва да харесва друг човек? По същия ли начин започва да харесва новата си спортна лека кола или кутия със закуската „Уийтис“? Как се развиват у човека предразсъдъци срещу някаква етническа или расова група? Това подобно ли е на харесването (но в обратен смисъл), или засяга съвсем различна система от психични процеси? Повечето хора се интересуват от подобен род въпроси. Тъй като всички ние прекарваме голяма част от живота си във *В специализираната литература няма еднозначен превод на понятието „атитюд“. В общата психология се използва понятието „социална установка“, заимствано от грузинската психологическа школа. В социалната психология могат да се срещнат преводи на „атитюд“ като: „отношение“, „социален атитюд“, „мнение“, „диспозиция“ и други. В нашата литература като най-подходящ се налага преводът „социална нагласа“. Оттук нататък ще използваме понятието „социална нагласа“ или само „нагласа“ за лекота на текста — Бел. ред.
30
Човекът — „социално животно“
взаимодействие с други хора — те ни влияят, ние им влияем, те ни радват, забавляват, натъжават и ядосват, — естествено е мнозинството от нас да си изградят хипотези за социалното поведение. В този смисъл ние всички сме любители социални психолози. Въпреки че повечето любители социални психолози проверяват хипотезите си за собствено удовлетворение, на тези „проверки“ им липсва точността и обективността на задълбоченото научно изследване. Резултатите от научните изследвания често са идентични с това, което повечето хора „знаят“, че е вярно. Това не е изненадващо; житейската мъдрост обикновено се основава върху проницателното наблюдение, издържало проверката на времето. Когато четете резултатите от експериментите в тази книга, понякога може да си кажете: „Това е очевидно — защо са прахосвали време и пари, за да го „открият“?“ Съществуват няколко причини, поради които учените провеждат експерименти, въпреки че резултатите често изглеждат неизненадващи. Първо, всички сме склонни към преценка със задна дата. Тя се отнася за тенденцията ни да надценяваме способностите си за предвиждане, след като вече знаем изхода от дадено събитие. Изследване е показало например, че в деня след избори, когато изследователи питат хората кои кандидати биха казали, че ще спечелят, ако ги бяха попитали в деня на изборите, те почти винаги са убедени, че са щели да посочат тези, които действително са спечелили. В деня преди изборите обаче техните предвиждания изобщо не биха били толкова точни4. По същия начин изходът от един експеримент почти винаги изглежда по-предвидим, след като вече резултатите са налице, отколкото ако ни накарат да ги прогнозираме предварително. Ще добавим, че е важно да се провеждат изследвания — дори резултатите да изглеждат очевидни — защото много от нещата, които „знаем“ като верни, при внимателно изследване се оказват неверни. На пръв поглед логично е да се допусне, че хора, които са
Що е социална психология
31
заплашвани със строго наказание за определено поведение, накрая могат да се „научат“ да презират това поведение; но когато въпросът се анализира научно, се оказва, че е вярно точно обратното: хора, заплашвани с леко наказание, започват да чувстват неприязън към забраненото поведение, а хора, заплашвани със строго наказание, проявяват ако не друго, то поне леко засилване на интереса към забраненото поведение. Нашият собствен опит ни показва, че когато повечето от нас чуем някого да говори приятни неща за нас (зад гърба ни), той естествено ни става симпатичен, при равни други условия. Това се оказва вярно. Също така е вярно обаче, че започваме да харесваме този човек още повече, ако някои от забележките му по наш адрес са всичко друго, но не и приятни. В следващите глави ще се спрем по-подробно на тези явления. В опита си да разбере социалното поведение на човека професионалистът социален психолог има голямо предимство пред повечето любители социални психолози. Въпреки че също като любителя професионалистът обикновено започва с внимателно наблюдение, той може и да напусне рамките на наблюдението. За него не е необходимо да чака нещата да се случат от само себе си, за да наблюдава как реагират хората; той фактически е в състояние да накара нещата да се случат. С други думи, социалният психолог може да проведе експеримент, в който десетки хора са подложени на определени събития и поставени в определени условия (например строга или лека заплаха; случайно дочути приятни неща или комбинация от приятни и неприятни неща). Той е в състояние да проведе експеримента в ситуация, в която не се изменя нищо друго освен изследваните условия. Следователно професионалният социален психолог може да прави заключения въз основа на далеч по-точни и многобройни данни от тези, които са достъпни за любителя социален психолог; последният разчита на наблюденията си върху събития, настъпващи произволно и при сложни обстоятелства, когато едновременно се случват много неща.
32
Човекът — „социално животно“
Всъщност почти всички данни, представени в настоящата книга, са основани на експериментални доказателства. Поради това особено важно е читателят да разбере 1) какво представлява експериментът в социалната психология и 2) предимствата, недостатъците, етичните проблеми, вълненията, тревогите и мъките, с които е свързан този вид начинание. При все че разбирането на експерименталния метод е от значение, то в никакъв случай не е решаващо, за да се схване основната част на материала, представен тук. Ето защо главата „Социалната психология като наука“ е последна в книгата. Читателят може да прегледа тази глава, преди да мине по-нататък (ако предпочита да разбере методиката, преди да навлезе в съдържателната част); но той може да я прочете и във всеки друг момент от пътешествието си из книгата — тогава, когато интересът му се изостри.
Хората, които вършат налудничави неща, не са непременно психичноболни Социалният психолог изучава социалните ситуации, които влияят върху поведението на хората. Понякога тези естествени ситуации се съсредоточават в толкова силен натиск, че стават причина хората да се държат по начини, които лесно могат да се окачествят като излизащи извън нормата. Когато казвам „хората“, имам пред вид голям брой хора. Според мен, ако класифицираме тези хора като психичноболни, няма да увеличим познанията си за човешкото поведение. Много по-полезно е да направим опит да схванем характера на ситуацията и процесите, които са предизвикали дадено поведение. Това води до първия закон на Арънсън: