1 януари
На чисто
Велики приключения очакват този, който е готов да свие зад ъгъла.
Сентенция от китайска курабийка с късметче
В
ъв филма „На чисто“ Дейна Карви се въплъщава в човек на име Пог, който има необикновен тип амнезия — когато всяка вечер заспива, забравя всичко, което му се е случило дотогава. Жена, която го е манипулирала, го пита: „Можеш ли някога да ми простиш за това, което ти направих миналата седмица?“ Съвсем като малко дете Пог свива рамене и отговаря: „Разбира се“. Естествено че може. Той просто няма никаква представа, какво му е направила тя. За него нищо не се е случило. Отношенията му с нея са нови, като новия ден. Днес, когато навлизате в новата година, нищо от миналото не може да повлияе върху това, което правите сега. Вие сте съвсем друго същество, различно от онова, което сте били. Никога преди не сте живели в тази нова година и никога преди не сте имали съзнанието, което имате в момента. Отправяте се на велико пътешествие, което зависи единствено от това, доколко величествени желаете да са мислите ви. Тази година мислете за големи неща, за да постигнете чудни резултати. Моля се за ново начало. Каквото и да се е случило, желая днес да е нов ден. Благодаря за възможността да започна отначало. Днес започвам отначало. Гледам през очите на невинността.
9
2 януари
Действай сега
Две фатални грешки пречат големите идеи да се осъществяват: 1. Не свършваме 2. Не започваме Буда
Д
окато живееше във фермерска общност, нашата група реши да изгради нова къща. Обсъждахме плановете в продължение на много месеци и понеже не постигнахме пълно съгласие, не направихме нищо. Тогава един ден един мъж отиде на мястото за строежа с канап и отвес и започна да забива колчета в земята. Скоро след това къщата беше готова. Можете да мислите и говорите за даден проект дълго време, но само действието ще го осъществи. Ако чакате, докато сте готови, никога няма да реализирате нищо. Не чакайте всички условия да станат идеални, за да започнете. Започването прави условията идеални. Работи с ръцете ми, за да създадеш нещата, които ще Ти служат. Пристъпвам напред с вярата, че Духът витае в мен, за да твори добро.
10
3 януари Израствай с течението
Казах на един мъж, който стоеше край портата на годината: — Дай ми светлина, за да мина безопасно неизвестността. И той отговори: — Влез в тъмнината и сложи дланта си в дланта на Бог. Това за теб ще е подобро от светлина и по-сигурно от познат път. Цитирано от Джордж VI, крал на Англия
Д
вама мъже вървели покрай една река на път за град, надолу по течението, когато се разразила буря, реката придошла и повлякла и двамата в бързеите си. Единият мъж се изплашил, опитал да се изплува на брега, но се удавил. Другият си дал сметка, че не може да се пребори с пороя, и се отпуснал, доколкото можел, оставил се на реката да го носи. За негова изненада водата го отнесла до брега на градчето, към което били тръгнали, за много по-кратко време, отколкото би му отнело, за да стигне пеша. Когато се изправите пред ситуация, която не можете да контролирате, вярвайте, че вселената работи във ваша полза. Когато се борим срещи това, което е, губим силата си. Мъдрият се възползва от енергията наоколо и я кара да работи в негова полза. Помогни ми да помня, че Ти си във всичко, че ме водиш към дома, дори и да не виждам как. Винаги съм съпътстван от любовта. Всичко, което ми се случва, е част от плана за моето добро.
11
4 януари Може ли да ви нахраня?
Рискувай! Рискувай всичко! Престани да се безпокоиш за мнението на другите, за чуждите гласове. Направи най-трудното за теб на света. Действай за себе си. Погледни истината в очите. Катрин Мансфийлд
Д
окато чакахме самолета да излети, научих с радост, че ще съм сам на седалката. Тогава стюардесата приближи и ме попита: — Бихте ли сменили мястото си? Двама съпрузи желаят да са един до друг. Единственото друго свободно място беше до жена, чиито ръце и двете бяха в гипс, с насинено лице и мрачна аура. Няма начин да седна там — това беше първата ми мисъл. После обаче се обади по-дълбок, по-спокоен глас: „Възможност“. Седнах на новото си място и открих, че Кати е претърпяла автомобилна злополука и сега отива на лечение. След малко донесоха ядки и сок и си дадох сметка, че Кати не е в състояние да се храни сама. Помислих си, дали да не є предложа помощ, но се въздържах — стори ми се прекалено фамилиарно да предложа подобно нещо на непозната. После обаче реших, че нуждата на Кати е по-голяма от моето неудобство. Предложих є да є помогна и макар че също се чувстваше неудобно, тя прие. Преживяването беше весело и съвсем скоро двамата се сближихме. След петчасовия полет чувствах сърцето си живо и знаех, че съм прекарал времето по-добре, отколкото ако просто бях седял сам. Бях щастлив, че излязох от зоната на личния си комфорт, за да помогна на Кати да се храни. Любовта винаги прелива през човешките ограничения и отмива страховете, които ни пречат да се сближим. Когато направим усилие, за да помогнем другиму, израстваме за живот в друг, по-благотворен свят. Помогни ми да изляза от малката си обвивка, за да се свържа със сърцата на другите. Когато давам любов другиму, храня собствената си душа.
12
5 януари
Бъди твърд
Ако стигнеш до кръстопът, просто продължи. Йоги Бера
П
орази ме странно съобщение от страницата за обяви на местния вестник. „Продавам пикап Додж, 5000 долара твърда цена или най-добрата оферта“. Цената твърда ли е, или продавачът е готов да преговаря? Явно се колебаеше и не можеше да реши. Животът ни подкрепя при вземането на решения, но трябва да вземаме такива решения, зад които би могла да се застане вселената. Често е по-добре да вземем погрешно решение, вместо да не вземем никакво. Ако допуснете грешка, можете или да я поправите, или да си вземете поука от нея — и в двата случая продължавате напред. Ако не вземете никакво решение, най-вероятно ще останете там, където сте. Моя приятелка беше залепила на пералнята си вдъхновяващ стикер: „Греши смело“. Фантастично! Посланието, както го разбирах, беше съвет да следваш живота си убедено и с цялото си сърце. Да си изцяло това, което си. В Библията Бог казва: „Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изплювам из устата Си.“ (Откр. 3:16) Ако си в живота, бъди изцяло в живота. Не стойте да се чудите какво да правите, докато стане прекалено късно да направите каквото и да било. Уил Роджърс казва: „Може да си на правилната писта, но ако седиш на нея, ще те прегазят.“ Живей според избора си, не според страха си. Бъди активен, а не реактивен. Стой зад своята истина и твоята истина ще стои зад теб. Помагай ми да извървя думите си. Силата ми е от това, което съм.
13
6 януари
Рушители на граници
Прави това, от което се страхуваш, и смъртта на страха е сигурна. Ралф Уолдо Емерсън
М
оже ли да поговоря с вас, малко? — попита по-възрастната жена младия здравеняк на плажа. — Ами... надявах се на малко спокойствие — отговори той. — Няма да ви безпокоя... просто исках да ви кажа нещо. — Добре. Жената постла кърпата си до неговата. — Трябва да поговоря с вас, защото се страхувам да го направя — призна Бевърли. — Твърде много се стеснявам да разговарям с хубави мъже, които са по-млади от мен. Когато те видях днес, прииска ми се да си поговоря са теб, но се смутих, така че трябваше да пречупя това усещане, „не мога“. Мъжът благодари на Бевърли за откровеността и двамата продължават да водят приятен разговор. След това жената се извинява и си тръгва по-силна, отколкото преди да се приближи до него. Страхът ни казва, че сме малки, безсилни, сами. Любовта уверява, че сме чудесни, съзидателни и заедно. Чий глас предпочиташ да те води? Начинът да пресечеш границата е да застанеш пред нея и да я погледнеш в очите. Когато осветим мрака, виждаме, че това, от което бягаме, има власт над нас само докато стоим настрана от него. Когато се изправим пред страха си, откриваме, че сме по-големи от него. Можем да направим каквото си поискаме. Родени сме да живеем не в страх, а в любов. Свободен съм, както ме е създал Бог. По-голям съм от страха. Пристъпвам напред и живея в светлина.
14
7 януари Най-накрая направих нещо
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Исус Христос (Мат. 16:26)
К
огато бях малък, мой идол беше бейзболната звезда Мики Мантъл. Заедно с милиони други хлапета мечтаех да играя в Янките, да играя под рева на тълпата и да печеля награди. Преди няколко години гледах интервю с Мики Мантъл, след като излезе от клиниката на Бети Форд. Стъписан разбрах, че моят герой се е поддал на продължителен, зловещ алкохолизъм. Интервюиращият попита бившата звезда, чиято смърт наближаваше поради увреждане на черния дроб: — Как искате хората да запомнят Мики Мантъл? С огромно смирение той отговори: — Бих искал хората да мислят, че най-накрая направих нещо със себе си. Най-накрая? Не вярвах на ушите си. Ако някой някога изобщо е успял да направи нещо със себе си, това е Мики Мантъл, помислих си, най-обичаният и уважаван спортист на цяло поколение. Мики беше Кралят. И въпреки това, в собствените му очи, всичките му успехи не представляваха нищо в сравнение със загубите заради алкохола. За Мики Мантъл преодоляването на алкохолизма беше далеч по-голямо постижение от всичките му успехи в бейзбола. Цялата земна слава бледнее в сравнение с духовното пробуждане. Мики Мантъл овладя урока на своя живот, когато завърши лечението в клиниката на Бети Форд. Каквито и похвали да получаваме във външния свят, трябва да се справим с вътрешния си живот. Макар и да е получил всички лаври, за които един смъртен може да мечтае, Мики Мантъл намери покой едва когато намери себе си. Ако се изкушите да замените вътрешния си покой срещу земна слава, спомнете си Мики. Важното е какво има вътре. Помогни ми да не забравям къде е истинският ми покой. Аз съм духовно същество. Подхранвам духа си и съм сит.
15
8 януари
От покривите
Ако можеше да обичаш, щеше да си най-силното същество на света. Емет Фокс
С
лязох от самолета заедно с цяла тълпа пътници в 11. 00 ч., удавен в умора след 5-часов полет. Тогава забелязах по стълбата да се спуска млад мъж, понесъл дървена табела с формата на сърце, на която с червени букви пишеше: „Пам, ще се омъжиш ли за мен?“ Погледнах напред и видях привлекателна млада жена, която го чакаше край вратата. Ето това е сериозна работа, казах си и спрях, за да видя историческото предложение. Наистина младежът застана на едно коляно и поиска ръката на жената. Макар първоначално силно да се смути, Пам отговори с твърдо „да“ под бурните аплодисменти на присъстващите. Всички уморени пътници се оживиха, след като станаха свидетели на такъв смел израз на любов, и всички заедно продължихме към ескалаторите с радостни сърца и смях. Можете ли да си представите колко по-различен би бил светът, ако всички ние изразявахме толкова смело мечтите си? Казват, че всички деяния са израз на любов — или под формата на умели думи, или скрити зад нещо друго. Любовта е силата, която движи вселената, и болезнена необходимост в нашия свят. Само ако се грижехме за любовта, както се грижим за страховете си! Опитвайте да изразявате любовта си смело. Приятелят ми Джефри посвети живота си на отдаването на любов. Когато ме види, ме обгръща с грижовност — с дума, прегръдка или енергия. Той е един от най-щастливите хора, които познавам. Дарява любов, вместо да търси любов. Като дава това, което сам той иска, получава всичко. Дай ми куража да изразя истинската си загриженост без страх или резерви. Стоя зад любовта и любовта стои зад мен.
16
9 януари
Силната точка
Не търсете безопасността. Тя е най-опасното нещо на света. Хю Уолпол
К
огато популярният певец Боби Макферин се отегчава от песните си, попада на кръстопът в кариерата си. След небивалия успех на „Don’t worry, be happy“ през 1988 г. започва дълго и изнурително турне — но тогава радостта изгасва. „Чувствах, че не съм честен към публиката и към себе си — признава Макферин. — Аз не бях там. Вече не беше свещенодействие.“ Макферин се оттегля за две години и прекарва това време пълноценно — със семейството си и като опитва нови музикални форми. Връща се свеж, изпълнен с въображение, създава новаторски ансамбъл, „Синкестра“, изпълнява дуети с челиста Йо Йо Ма и дирижира класическа музика. Присъствах на един новаторски концерт на Боби Макферин, на който аз и цялата публика очаквахме Боби да изпее „Don’t worry, be happy“. Не го направи. Имам формула, чрез която да разберете дали следващата стъпка е правилна за вас. Ако се чувствате едновременно развълнувани и изплашени — тя е. Ако само се вълнувате, но не се боите, няма предизвикателство, усилие, няма начало — все още сте в зоната си на безопасност и няма растеж. Ако само се боите — няма позитивна мотивация. Защо да преминавате през страха, ако не се движите към нищо? Ако обаче едновременно сте възбудени и изплашени — направете го и вижте колко неимоверно много ще израснете. Дължите го на себе си, на близките си, на партньорите си — трябва да сте на върха. Ако кариерата или връзката ви носи отегчение, направете крачка назад и се запитайте как бихте могли да върнете възбудата. И как да върнете боязънта. Пресечната точка между двата отговора е вашата силна точка. Моля се да следвам своя дух и да премина през страха, за да сбъдна мечтите си. Движен от ентусиазъм, пристъпвам напред към по-големи неща.
17
10 януари По една жаба в ръка
Никога не се опитвай да хванеш две жаби с една ръка. Народна мъдрост
П
омня един телевизионен шоумен, който крепеше въртящи се чинии на тънки дървени пръчки. В началото, докато добавяше нови и нови чинии към останалите, номерът изглеждаше лесен. След това работата му стана напрегната и много смешна — опитваше се да крепи всичките клатещи се чинии, без да ги остави да се разбият на пода. Мнозина от нас опитват да правят по много неща едновременно, така че нищо не се получава както трябва. Вместо да се изпълваме с творческа радост, поддаваме се на „управление по спешност“. Казваме „да“ повече пъти, отколкото можем да си позволим, а след това времето ни отива за гасене на пожари. Заемаме се с толкова много проекти, че не сме в състояние да им отделим вниманието, което заслужават, и оставаме изтощени от работа, неефективни, понякога и болни. Когато майка ми лежеше в болница и очакваше операция, беше много нещастна. Най-голямото є оплакване беше, че никой лекар не є обръща истинско внимание — медиците влизаха и излизаха забързани и я третираха, сякаш е предмет на конвейрна линия. Отидох є на свиждане в деня преди операцията и я заварих усмихната. — Днес дойде най-милият доктор! — възкликна тя. — Седна при мен, нарисува ми какво точно ще прави и отговори търпеливо на всичките ми въпроси. Сега се чувствам спокойна. За да сте истински лечител, учител, свещеник, родител или човек на бизнеса, трябва да знаете, че в края на краищата ще имате по-голяма полза, ако отдадете на хората срещу вас качествено внимание. За да успеете, каквото и да е призванието ви, трябва изцяло да се потопите в това, което правите. Животът се живее най-добре, ако отдаваме цялото си сърце на всеки миг от него. Искам да живея качествено. Научи ме да казвам „да“ на това, което ми принадлежи, и да се отказвам от всичко останало. Присъствието ми е в настоящето. Отдавам му цялото си сърце и откривам истинско удовлетворение.
18
11 януари Голяма любов, голям страх
Истинската любов призовава всичко, което не е като нея. Курс по чудеса
П
о време на семинарите ми винаги настъпва момент, в който повечето хора стават малко луди. Обикновено през втория или третия ден на едноседмичната програма участниците започват да изпитват страх, гняв, ревност, да се чувстват малки, изолирани или похотливи. Намирам това за удивително, защото целта на програмата е да увеличи ролята на любовта в нашия живот — защо тогава всичко, което не е като любовта, излиза на повърхността? Страхът се проявява, защото може да бъде излекуван в такава среда. Всеки човек на планетата носи със себе си скрито езеро от болка и мъка. Още от деца методично ни обучават да потискаме болката и тъгата си, за да угодим на тези около нас, които не могат да се справят с тях. Продължаваме живота си нещастни, без да си даваме сметка защо е така. После, когато влезем в интимна връзка, когато се разкрием пред доверен съветник или на семинар като моите, заровените отпадъци изригват на повърхността. Това е чудесно. Душата знае, че за първи път от много дълго време е безопасно да гледа тези неща, да ги обработва, да ги лекува, така че да може да се радва на любовта, която е наоколо. Д-р Бари Висъл и жена му, Джойс Висъл, които предлагат семинари за двойки, описват процеса така: „Нашият метод е прост. Просто правим светлината на любовта колкото е възможно по-ярка. В такава среда, всичко, което не е любов, се вижда наистина ясно.“ Певецът Кени Логинс обяснява феномена така: „Голямата любов предизвиква голям страх“. Ако обичате някого наистина много, ще се сблъскате със стената, която сте издигнали, за да се защитавате от любовта. Не бива да спирате там. Стената ви е била показана не за да ви затвори — вече сте затворени. Сега е време да я разрушите и да се освободите. Покажи ми как се предпазвам от любовта, за да мога да го преодолея и да живея в светлината. Отварям сърцето си за цялата любов, която е наоколо.
19
12 януари
Непобедима
Нещастен е този, чиито удоволствия зависят от позволението на някой друг. Мадона
Е
дин от любимите ми филмови герои, игран от Джийн Уайлдър, е от филма „Stir Crazy“. Хари е вечно щастлив човек и нищо, което някой друг може да каже или направи, не е в състояние да унищожи радостта му. Хвърлен в затвора за престъпление, което не е извършил, Хари става жертва на кампания на затворническите власти да го пречупят и да го вкарат в калъпа. След като го оставят да виси за китките няколко дена, го заварват широко усмихнат. — Благодаря ви! — възкликва той. — Най-накрая решихте проблема с гърба ми. След това хвърлят Хари в горещия сандък — малка ламаринена клетка, под изгарящото слънце. Когато го вадят, той ги моли: — О, защо не ми дадете още един ден — тъкмо започнах да намирам себе си. Накрая хвърлят Хари в една килия с Гросбъргър — смахнат 150-килограмов убиец, когото избягват като чума и най-закоравелите престъпници. Когато надзирателите се връщат, заварват Хари и Гросбъргър да играят карти на пода и да се превиват от смях. Хари просто избира радостта и оставя всичко останало да се върти около неговия избор. Никой не може да ви отнеме щастието, освен ако сами не му го дадете. Хората могат да говорят всякакви неща за вас и да се опитват да ви наранят, но ако сами не решите да бъдете наранени, няма как да ограбят добротата ви. Те вземат решения, които определят тяхното щастие, точно както вие избирате вашето. Когато се чувстваме наранени от другиго, всъщност сами нараняваме себе си. Казано е: „Обидата е нещо, което можете само да приемете, но не и да предадете“. Експериментирайте, като търсите благодат, където и да сте. Скоро ще откриете, че с мисълта за съвършенството ще сте много по-силни, отколкото с мисълта за загубата. Любовта ви е непобедима. Моля се да видя живота през Твоите очи, за да мога истински да жъна даровете на любовта. Щастието ми зависи от мен. Избирам радостта в този момент.
20
13 януари Време да бъдем свободни
Влюбените се подиграват на времето. Анонимен
К
огато един от студентите на Алберт Айнщайн го помолил да обясни сложната си теория на относителността по начин, по който всички да я разберат, Айнщайн отговорил: — Ден, прекаран с красива жена, е като един миг. Час работа, която не обичаш, е като цяла вечност. Айнщайн обяснява, че възприемаме времето така, както диктува съзнанието, в което сме. Тъй като времето е илюзия, създадена от човешкия интелект, то е идеално гъвкаво, разширява се и се свива, за да отрази мислите, с които сме в момента. Винаги имаме достатъчно време, за да направим каквото трябва да бъде направено. Мислите от рода „нямам достатъчно време“ са породени от страх и осъзнаване на някаква липса. Егото фабрикува вярата в липсата на време като ловкост, чрез която да ни отдалечи от покоя. Ако направим покоя свой основен приоритет, всички неща, за които трябва да се погрижим във времето, ще бъдат уредени. Винаги сме свободни, на мига. Само когато въвлечем миналото или бъдещето в настоящето, се чувстваме обвързани. Сърфирайте върху енергията на настоящето. Ако ви изкушат мисли за минало или бъдеще, спомнете си, че в момента всичко е наред. Справете се с нещата пред себе си и оставете всичко останало за друг път или да бъде решавано по друг начин. Когато живеем в любов, се случват чудеса, които не се подчиняват на законите на времето. В крайна сметка времето престава да е от значение и както казва Исус, „твое е царството небесно“. В разговорния език за затворниците се казва, че „излежават еди-колко си години“. Ако слугувате на времето, вместо то да е ваш слуга, вие сте затворник. Освободете се от часовника си и се наслаждавайте на величието на настоящия момент. Внесете в своя свят още неща, които обичате да правите, и ще бъдете милионери — във време. Помогни ми да стигна отвъд времето и да празнувам величието на настоящия момент. Живея в безвременното царство на любовта.
21
14 януари Изковете нова съдба
Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си. Елинор Рузвелт
В
един ресторант забелязах, че една двойка много хареса някакъв много вкусен чеснов препечен хляб. Когато попитах келнерката дали мога да си поръчам същото, тя ми отговори: — Съжалявам, господине, но чесновият хляб се сервира само с вечеря. — Няма ли да е възможно да поръчам малко без вечеря? — настоях. Тя ме изгледа озадачено. — Не знам дали някога е правено такова нещо, господине. — В такъв случай това може би е възможност да променим историята и съдбата — казах. Тя се усмихна, отиде в кухнята и скоро се върна с чиния чудесен препечен чеснов хляб — исторически ден за ресторанта. Можем да променим живота си, като променим начина, по който мислим за възможностите. Склонни сме да си представяме бъдещето си като продължение на миналото. Същността на промяната в съзнанието е да се освободим от старата система вярвания и да я заменим с нова, по-мащабна. Точно когато си мислите, че знаете всичко, животът идва и ви казва: „Ето, нека ти покажа една по-голяма вселена.“ Слава богу, не знаем всичко. Ако знаехме, щяхме да имаме сериозни проблеми, защото повечето от нещата, които знаем, ни правят малки. Бъдете благодарни, че вселената желае да отнеме безпомощността ви и да я замени с величие. Отведи ме към съдба, която засенчва миналото ми. Готов съм да се освободя от очакванията, свързани с миналото, и да позная по-добро бъдеще. Отварям ума си за новото и по-доброто. Живея във вселена, която е далеч по-голяма от представите ми.
22
15 януари
Велики духове
Великите духове винаги са се натъквали на яростна съпротива от страна на посредствените умове. Алберт Айнщайн
Г
ледах филм, на който показаха събрание на борци за човешки права, които планираха да заминат за Южните щати в началото на шейсетте. Лидерът каза на хората, че ако решат да продължат мисията си, животът им ще бъде изложен на опасност. — Ако някой реши да се откаже, ще го разбера — каза той тихо. След дълго мълчание една жена от задните редове се изправи и запя негърски спиричуъл. Скоро всички станаха на крака и запяха с нея. Всички заминаха на Юг. Д-р Мартин Лутър Кинг е един от героите ми. Уважавам го, защото той разчиташе на силата на Бог, истината и любовта, и не допусна да се отдаде на ниски инстинкти. Още по-важното е, че превръщаше думите си в дела. Вместо да изпраща хората си да воюват сами, той крачеше пред войниците си. Вместо да посочи като враг конкретна група или човек, той сочеше страха и предразсъдъците като основен враг, който трябва да бъде победен. Влезе в затвора, вместо да направи компромис с почтеността си. Живя с мечтите си и умря като храбрец. Той не само говореше за промяната на света. Той я преживяваше. Макар че с вас може и да не поемем на плещите си мисия с мащабите на неговата, ние сме изправени пред същите предизвикателства. Трябва да живеем с вярата си и да не се поддаваме на страха. Трябва да действаме според принципите си, а не просто да говорим за тях. И трябва да намерим начин да се присъединим към братята и сестрите си, не да се отделяме от тях. Хубаво е, че страната ни почита човек като д-р Кинг. Докато следваме собствените си идеали, почитаме каузата, за която той живя и умря. Дай ми сила да съм почтен, помогни ми да живея с това, в което вярвам. Тук съм с велика цел. Променям своя свят, като следвам своята истина.
23
16 януари Не стреляй по екрана
Трудно е да сразиш враг, който има преден пост в собствената ти глава. Сали Комптън
В
зората на киното в шата Монтана група каубои отишли в близкото градче, за да гледат филм за първи път. При една сцена, в която индианци отвличат млада жена, един от каубоите скочил на крака и бясно започнал да стреля по екрана. Прожекцията спряла, запалили осветлението, а публиката се запревивала от смях пред белия екран, на който имало шест дупки. Не по-малко заблудени сме, ако нападаме филма на живота си, който се прожектира на екрана на нашия ум. Ако се борите, наранявате или мъстите на тези, които не ви подкрепят или не са съгласни с вас, пилеете куршумите си. Усилията ви да се докажете пред другите са също толкова безполезни, колкото и стрелбата по екрана. Ние приемаме, че всеки, когото срещнем, е проявление на нещо, в което вярваме — по отношение на себе си или на нашия свят. Можем да благодарим на тези, които не са съгласни с нас, защото те ни помагат да открием колко незначителни са представите, закотвени под повърхността на съзнанието ни. Начинът да променим света си не е да се стремим да манипулираме хората или събитията, а да усъвършенстваме мислите и съзнанието си, така че да привличаме хората и събитията, които демонстрират любов, а не страх. Ако знаете стойността си, няма нужда никой друг да я потвърждава, а ако не я разпознавате, няма да я придобиете, ако карате другите да одобряват. Ако не ви харесва филмът, който гледате, не стреляйте по екрана. По-добре сменете филма, или — още по-добре — запалете осветлението. Помогни ми да не забравям, че реалните промени се случват в реалния свят. Покажи ми истината за мен самия, за да мога да показвам любовта си в своите взаимоотношения. Моят свят е отражение на истинската красота в мен.
24
17 януари
Окото на гледащия
Двама мъже гледали през решетките на затвора. Единият виждал кал, другият виждал звезди. Джеймс Алън
Е
дна сутрин, когато шофирах в селски район, приближих завой, където женски паун превеждаше малките си през пътя. Спрях и се насладих на дълбокия синьо-зелен цвят на пиленцата, които отразяваха сутрешната светлина. Поех дъх и благодарих на Бог за възможността да започна деня с такава прекрасна гледка. От другата страна на птиците беше спряла друга кола, която се движеше в обратна на моята посока. Жената, която шофираше тази кола, не се радваше на гледката. Явно бързаше и докато чакаше пауните на минат, правеше изнервени физиономии. Веднага щом минаха, жената настъпи рязко педала и колата излетя с рев. И двамата видяхме едно и също нещо, но го възприехме по съвършено различен начин. За мен това беше дар от Бога, а за нея — досада. Обърнете внимание на силата, която събуждаме, когато филтрираме преживяванията си през екраните на възприятията. Никое събитие не притежава абсолютна реалност — всеки, който го наблюдава, може да го назове с различно име. Виждаме света не такъв какъвто е, а каквито сме ние. Никое събитие не е само по себе си лошо или добро — очите, през които го гледаме, ги превръщат в едното или другото. Експериментирайте с откриването на доброто във всяко преживяване. Независимо дали едно събитие ви прилича на удоволствие, или на проблем, изберете да погледнете на него с поглед, който да ви дава сила. Когато гледате света през очите на любовта, ще откривате красотата на Бога навсякъде. Искам да гледам през Твоите очи още днес. Помогни ми да виждам доброто във всички хора и преживявания.
25
18 януари
За кого?
За да имаш, дай всичко на всички. Курс по чудеса
П
реди няколко години, проведох семинар, който беше слабо посетен. Макар че очаквахме голяма аудитория, дойдоха само малка част от хората. Разочарован, аз се оплаках на мой приятел, музиканта Майкъл: — Жалко, че са дошли толкова малко. Ще трябва да се насиля, колкото да мине вечерта. — И на мен ми се случи същото преди време — отговори Майкъл. — Тогава си зададох въпроса: „За кого изпълняваш програмата? За тези, които са дошли, или за онези, които не са?“ Майкъл беше прав. Защо да мислим за празните места вместо за заетите? Хората, които бяха там, вярваха в мен и очакваха да получат нещо чудесно. Нямах право да ги наказвам, защото други не са отговорили на очакванията ми. При един друг слабо посетен семинар, преди мен на сцената се втурна музикален дует, който изнесе фантастично динамично изпълнение. Сякаш свиреха пред 5000 души в Лас Вегас. Те не направиха компромис с изпълнението си заради малобройната публика. Те определяха нивото на енергията си, не публиката. От тях научих, че трябва да давам 100 процента. Онова, което давам на публиката, давам на себе си. Ако дам по-малко от всичко, ощетявам самия себе си. Не бройката прави живота. Важно е съдържанието. По-ценно е да докоснеш малко хора по един качествен начин, отколкото да трупаш слава и известност. Отдавайте цялото си присъствие и почтеност на всеки, когото срещнете, и сърцето ви ще се напълни. Моля се да поставям качеството преди количеството. Нека живея и действам в името на същността, а не формата. Давам всичко на всички и получавам всичко, както го давам.
26
19 януари
Обувки
Живей така, сякаш животът ти зависи от това. Вернер Ерхард
Х
авайците спазват източния обичай да си събуват обувките, преди да влязат в нечий дом. На едно парти, на което присъствах, курсист по тай-чи ми каза: — Учителят ми твърди, че винаги можеш да прецениш нивото на съзнанието на човек по начина, по който си оставя обувките пред вратата. Когато си тръгнах от онова парти, огледах дългата редица обувки пред вратата. Повечето бяха подредени старателно една до друга. След това бяха моите — една върху друга, на кръст, извън редицата. Ха! Небето се достига не само чрез драматични дела, но и чрез дребни деяния в ежедневието. Една дзен максима гласи: „Ако можеш да поднесеш чаша чай правилно, можеш да направиш всичко“. Това означава, че можем да използваме всяко просто действие за медитация, за да създадем хармония и красота. Японците имат сложна древна чаена церемония, при която сервиращият трябва да има силно присъствие и да осъзнава всяко действие, дори най-малките, от които се състои ритуалът. Чух какво казва един човек, който е познавал Сузуки Роши — учител, който популяризира дзен на Запад. „Всичко, което Роши прави, е медитация — сподели мъжът. — Веднъж го гледах как яде ябълка. Когато стигна до сърцевината, кочанът беше гладък, като скулптиран. Всички страни бяха идеално балансирани и нямаше никаква загуба. Изкуство.“ Можем да превърнем живота си в произведение на изкуството, като обръщаме внимание на детайлите в ежедневието си. Нека всичко е танц, в който създаваме баланс и грация. Това е най-висшата игра на света. Моля се да запазя съзнанието си през целия ден и да внеса поетично съвършенство във всичко, което правя. Използвам живота си, за да помня и славя присъствието на Духа.
27
20 януари Преосмисляне на ада
Слез от кръста — някой има нужда от дървесината. Доли Партън, в телевизионно интервю
В
интервю за списание „Тайм“ евангелистът Били Греъм признава, че преосмисля ада. — Адът може и да не е вечна присъда — отбелязва преподобния Греъм. — Може да е просто усещане за разделяне от Бог. Например в английски език думата за ад (hell) произлиза от дума, която в староанглийски е означавала „ограда“ или „граница“. Зад нея са държали животните. Макар и множество религии да представят ада като вечно изпитание, той не е това. Адът е временно преживяване, през което преминаваме, когато оставяме сърцето си да бъде управлявано от страха. Всички сме преминавали през ада в живота си и сме се измъквали от другата страна. (Казано е, че религията е за хората, които се страхуват от ада, а духовността е за тези, които вече са били там.) Адът има своя цел и тя няма нищо общо с вината и наказанието. Адът е предупреждение, средство за корекция. Ако започнете да се отклонявате от природата си на любящо същество, ще преминете през подобни на ад преживявания, докато се върнете в пътя. Единствената стойност на ада е образователната. Веднъж, след като урокът завърши, приключвате с ада и можете да продължите да живеете в рая, където е истинското ви място. Да се страхуваш от ада означава вече да си в него, защото любовта е раят, а страхът е ад. Да наказвате сами себе си е все едно да се поставите в ада без причина. Да обичате себе си и всички, и всичко в живота си означава да си осигурите рай тук и сега, но и място в него за вечността. Помогни ми да живея в небесата сега. Помогни ми да открия невинност и прошка за себе си и за всички хора и неща. Държа на правото си да живея в мир сега. Влизам в рая, като живея с открито сърце.
28
21 януари Потеглям на път, за да стана магьосник
Ако не го получиш от себе си, къде ще отидеш да го търсиш? Буда
В
ъв филма „Уилоу“ млад мъж през Средните векове иска да стане чирак на селския шаман. Заедно с още двама кандидати Уилоу е подложен на изпит пред събралата се тълпа. — Ако отговорите на въпроса ми правилно — казва шаманът на тримата,— ще ви науча на древната магия. Вдига едната си ръка и пита: — В кой пръст се крие силата? Всеки от първите двама кандидати избира по един пръст, но шаманът клати глава под възклицанията на тълпата. Уилоу също прави своя избор и на свой ред се проваля. Той заминава и води живот, изпълнен с приключения и романтика. Присъединява се към армия, участва във война и израства след множество удивителни случки. След дълго време се връща в селото, където шаманът го пита: — Какво трябваше да отговориш, когато те изпитвах? — Трябваше да кажа: „Силата е в собствената ми ръка“. — Това е правилният отговор — кима магьосникът. — Защо не го каза тогава? — Сигурно защото не съм вярвал в себе си достатъчно — отговаря Уилоу. Илюзията на този свят е, че другите хора разполагат със силата да ни превърнат в нещо, което ние не сме. Истината е, че освен себе си ние вече сме всичко и никой, силата няма да добави или да махне нещо от нашата цялост. Въпреки тази фундаментална реалност мнозина от нас прекарват много време в преследване на илюзиите, че силата е някъде другаде, а не в сърцето и ума ни. Пазете се от хора, организации или религии, които твърдят, че имат силата да ви спасят или разпнат. Хората могат да разполагат със светска власт, но това не е духовна сила. В края на краищата само духовната сила има някакъв смисъл и стойност — и вие я притежавате изцяло. Помогни ми да не забравям, че Бог, към когото се стремя, живее в мен, като мен. Аз съм пътят, истината и животът.
29