ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА
Е
дна жена имала троица синове. В двора растяло едно ябълково дърво, което в годината раждало по една златна ябълка. Незнайна хала всяка година дохождала нощно време и открадвала ябълката. Най-старият син рекъл: – Мамо, аз ще вардя ябълката. Майка му казала: – Е, синко, толкова години не сме я опазили, та сега ли ще я опазим? – Не, ще я опазим – казал синът и отишъл да я варди. За да не заспи, той взел една торба орехи да троши цяла нощ. Ала той се залисал с орехите, халата дошла и откраднала ябълката. На другата година средният син рекъл на майка си: – Мале, аз ще вардя ябълката. Майка му отговорила: – Е, синко, толкова години не сме я опазили, та сега ли ще я опазим? – Не, ще я опазим! – казал по-уверено средният син и отишъл да я пази. За да не заспи и той взел торба орехи да чука цяла нощ. Ала и той се залисал с орехите, халата дошла и откраднала ябълката. На третата година най-малкият син рекъл: – Мале, дай на мене ножа, аз ще отида да вардя ябълката. – Иди, сине! – казала майка му. Той отишъл в градината, качил се на ябълката и се скрил в клоните да чака. Посред нощ се задало нещо като мъгла, зафучало, затрещяло. Дошла халата и посегнала да вземе ябълката; той я ръгнал с
8
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
ножа и халата избягала. Тогава синът взел ябълката и я занесъл на майка си. След това той поканил братята си да отидат да намерят халата. Като тръгнали по кървавите следи, стигнали до една пещера. Малкият брат казал: – Ха да спуснем едного в пещерата. Най-старият брат склонил да спуснат него. Като го спуснали до средата, се уплашил и заклатил въжето, та братята му го измъкнали. Тогава спуснали средния брат. Като го спуснали до средата и той заклатил въжето да го изтеглят. Тогава малкият рекъл: – Аз ще сляза долу; като поклатя въжето, спускайте ме, спра ли – почакайте малко. Те го спускали, спускали, докле слязъл до долу. Там видял една къща. Когато погледнал през прозореца, видял в стаята три девойки. Едната си играела със златна ябълка, другата – също, а най-малката нямала златна ябълка, та си играела със златен плъх на златна тепсия. Момъкът се обърнал към нея и извикал: – Девойко, отвори ми вратата да вляза. Едната от момите му отвърнала: – Върни се назад! Майка ни ходи две години подред та ни донася по една златна ябълка, а сега си дойде ранена и ако ти отворим да влезеш, ще те глътне. Той рекъл: – Или ми отворете, или ще разбия прозореца и ще вляза! Тогава най-малката станала, та му отворила. Той влязъл и убил халата. После вързал най-голямата сестра и заклатил въжето. Братята му го потеглили и я измъкнали горе. Подир нея вързал средната и те измъкнали и нея. Когато останал с най-малката, най-хубавата, той º рекъл:
Тук съм в час на пети клас
9
– Да те вържа, изнесат ли те горе, братята ми ще се скарат за тебе. Ако аз се вържа и изляза, не знам после дали ти ще искаш да излезеш. Но хайде, аз ще се вържа да ме изнесат... А тя му рекла: – Вземи този пръстен, давам ти го; ако ме изнесат горе и се скарат за мене, аз ще поискам да ми направят дрехи самотворни. Който ми направи такива, него ще взема. Ти ще постоиш долу малко; ако не поискат да те изнесат обаче, ще паднеш още понадолу. Там има два овена – един бял и един черен. Ако паднеш на белия, той ще те изнесе на белия свят, но паднеш ли на черния, той ще те отнесе на долната земя. Обвързал я той и братята му я измъкнали. Като видели обаче тая ненагледна хубавица, те се скарали и забравили долу най-малкия брат. Той постоял малко и после паднал по-надолу, случило се върху черния овен, който го отнесъл на долната земя. Като нямало какво да прави, най-малкият брат тръгнал да види къде е и попаднал в колибата на една баба. Тя била сама и месела хляб. Но не сипвала в брашното вода, а плюела, та го месела със своята плюнка. Когато я запитал защо меси така, тя му рекла: – Синко, как да не меся с плюнки, когато имам шест деца! Има една хала, която не ни пуска да си налеем вода, ако не º дадем да изяде човек измежду нас. Аз давах, давах, издавах, каквото имах. Сега царят ще изпрати дъщеря си халата да я глътне и тогава целият град ще си налее. Момъкът попитал бабата за царския сарай и тя му го показала. Отишъл там, качил се заедно с царската дъщеря в една кочия и тръгнали при халата. Но тъй като бил уморен, полегнал и заспал в скута на царкинята, а в това време халата излязла от дупката си и се завтекла да я глътне. Царкинята се разплакала, една сълза
10
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
капнала върху лицето на момъка, та го събудила. Щом станал, той грабнал ножа и пробол халата. Подир това водата потекла. Тогава царят попитал момъка с какво иска да го дари, а той отговорил: – Искам да изляза на моята земя. Царят казал: – Ако намериш кой да те изнесе, аз ще дам всичко, щото дотрябва. Тогава момъкът тръгнал из града да разпитва и намерил едного, който му казал: – Край града има едно голямо дърво. На него мъти орлица и все не може да отвъди орлета. Иди там, може би ще намериш средство да излезеш на твоята земя. Той отишъл под дървото и легнал, та заспал. По едно време орлетата се разпищели и той се разбудил. Когато погледнал нагоре, видял триглава змия да лази по дървото и взел та отсякъл трите º глави. Долетелите орли се спуснали върху момъка да го утрепят, помислили, че той е разпищял орлетата. Но тогава малките рекли: – Тате, мале, не бива! Тоя човек ни отърва, затова сме живи. Тогава орлите рекли на момъка: – Ей, побратиме, с какво добро искаш да ти се отплатим? – Нищо не искам, искам да изляза на моята земя. – Да те изнесем... Намери девет крави ялови, всяка по девет години да е ялова, храни ни с тях цял месец; направи един сандък с железни вериги, тури в него месото, що остане и седни при него. Напълни един мях с вода. Ние ще преметнем зад крило веригите и ще те понесем. Когато кажем „га“, ще ни даваш месо, когато кажем „пию“, ще ни даваш вода. Той приготвил всичко, според както му поръчали. Понесли се нависоко, но месото не стигнало; орлите поискали и той, за
Тук съм в час на пети клас
11
да им даде, откъснал от дланите на ръцете си и от стъпалата на нозете си мръвки и им дал. Най-после те го изнесли на видело на неговата земя и го попитали: – Побратиме, от какво беше онова месо, което ни даде найпосле? А той им отговорил: – Побратимовци, срам не срам, ще ви кажа: отрязах го от дланите на ръцете и от стъпалата на нозете си, та ви го дадох. Тогава, като на шега, те му рекли: – Побратиме, да знаехме, че си толкова сладък, изядвахме те още под дървото. Разделили се и той отишъл у дома при братята си, които още се карали за най-малката девойка. – Аз искам дрехи самотворни – рекла тя, – който ми ги направи, него ще взема. Най-малкият брат погледнал пръстена и дрехите се направили. Тогава той взел девойката.
12
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
КЕЛЕШЪТ И ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ
Е
дно време имало един цар. Той имал хубава дъщеря. Всеки ден царят купувал на дъщеря си нови чехли, а на другия ден тя ги скъсвала. Той се чудел и маел къде ходи дъщеря му през нощта, та си къса чехлите. И разгласил по цялото царство, че царят ще даде дъщеря си за жена на този, който открие къде ходи тя нощем. Ала който се наеме и не разбере това, ще загуби главата си. Колко юнаци се наели да я пазят, все не могли да я увардят. Вечер сядали пред вратата и вардели до едно време, но после ги налягал сън, те заспивали и на утрото нищо не могли да кажат на царя. Така много юнаци загубили главите си, без да разберат защо къса нощем чехлите си царската дъщеря. Най-после при царя дошъл един келеш и му рекъл: – Царю честити, какво ще ми дадеш, ако издиря къде ходи дъщеря ти нощя и какво прави, че си къса чехлите? – Ще те направя зет и ще ти дам половината си царство. Но ако не я уловиш, ще ти взема главата, както на другите. – Добре, тъй да бъде – казал келешът и се приготвил. Вечерта, още отрано, той се стегнал, преобул цървулите, облякъл си дрехите като за път, легнал, заспал, захъркал пред вратата, за да е буден среднощ. Като го видяла заспал пред вратата, царската дъщеря му се присмяла: – Ех, сънльо, ти ли ще ме извардиш, дето още отсега си заспал и захъркал!
Тук съм в час на пети клас
13
Но келешът не бил съвсем заспал, чул я и си рекъл: „Нека, ще видим накрая!“ Царската дъщеря легнала и заспала; заспал и келешът пред вратата. Посред нощ дошъл един змей, почукал на вратата и царската дъщеря му отворила. Като влязъл вътре при нея, той светнал и осветил стаята º като слънце. Келешът го усетил, събудил се и се умълчал. Змеят казал: – Хайде, време е да вървим. Царската дъщеря била облечена с най-хубавите си дрехи. Тя обула новите си чехли и тръгнали. След малко келешът станал и тръгнал подире им издалече. Като вървели, вървели, змеят извадил от пазвата си златна китка и я подхвърлил на царската дъщеря, та да си играят. Той я подхвърлял, а тя му я връщала. Като подхвърляли така китката, по едно време тя се търкулила на земята, а те подминали напред, без да я забележат. Келешът дотичал, грабнал китката и се прилепил зад ствола на едно голямо дърво, за да не го видят. Като повървели още малко, змеят казал: – Хайде, хвърли ми китката. – Тя е у тебе – казала царската дъщеря. – Трябва да е у тебе, виж нà у мене я няма. Те се върнали, търсили, търсили из пътя и като не я намерили, пак си тръгнали напред. Вървели, вървели, стигнали до една светла гора – цялата от сребро. Келешът си помислил, че може да се обърнат и да го видят, та влязъл в гората и посегнал, та си отчупил клонче за знак. Цялата гора тихо звъннала като със сребърни звънчета. Келешът легнал и се прилепил към земята. Царската дъщеря се обърнала назад и рекла:
14
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
– Това какво ли е, дето звъни? Да не би някой да ни следи? – Няма нищо – отговорил змеят. – Аз нали съм с тебе, от какво се страхуваш? Не бой се. И пак тръгнали. Като вървели, вървели, стигнали до една голяма и дълбока река. Никъде не се виждал мост. Змеят хванал царската дъщеря през кръста, дигнал я на рамото си и прехвръкнал заедно с нея на другия бряг. Келешът виждал как змеят от време на време святкал по пътя, но не можел да мине реката. Като се лутал да търси мост, видял, че двама души се карат. – А бе, хора, защо се карате? Не сте ли братя? – Братя сме и се караме за тази бакърена тавичка, за тази шапка и за тази сребърна пръчица. Той казва, че са му останали от дядо ни и си ги иска; аз казвам, че са ми от баща ни и не си ги давам. Ето за тия работи се караме, а няма кой да ни ги раздели – рекли те. – Ами за какво са ви толкова потрябвали? Какво ще правите с тях? – попитал келешът. – Какво ли? – рекъл единият. – Видиш ли тая тавичка; като седне човек в нея, минава като на лодка, каквато вода му се изпречи. А като чукне по нея с тая сребърна пръчица, тя ще се вдигне и ще те понесе, накъдето си искаш. – Пък шапката – обадил се другият, – е шапка невидимка. Нахлупиш ли я, ставаш невидим. – Слушайте – казал келешът. – Аз ще ви ги поделя така, че вече няма да се карате за тях. Ето тук ще сложим тавичката с пръчката, а тука – шапката. Отдалечете се на двадесет крачки. Аз ще преброя високо до три и ще плесна с ръце; вие ще изтичате. Кой каквото вземе, негово ще е. Отдалечили се братята. Келешът преброил до три, грабнал
Тук съм в час на пети клас
15
шапката, седнал в тавичката, чукнал със сребърната пръчица, нахлупил шапката и станал невидим. Преминал над реката и си слязъл на земята далеко от брега. В това време змеят и царската дъщеря доста се отдалечили. Само по святкането на змея из пътя тук и там келешът могъл да им хване дирята и да ги наближи. Като вървели и си приказвали, те двамата най-после стигнали до змейовите къщи и влезли вътре. Келешът видял, че вратите били малко открехнати. Надянал той своята шапка невидимка, станал невидим, влязъл вкъщи и се спотаил зад вратата. Къщите на змея светели като слънце. Там имало и други юнаци и моми. Те пеели и играели. Змеят нагласил една златна птичка да им пее и подхвърлил златна ябълка на царската дъщеря. Тя пък я подхвърлила на него. И така продължили. Като дошла близо до келеша, той пресегнал, та я взел и я скрил в джоба си. Змеят, царската дъщеря и гостите дълго търсили ябълката, но не могли да я намерят. Тогава царската дъщеря рекла на змея: – Хайде да ме водиш у дома, че стана време, наближава петлите да пеят. – Като е тъй, да тръгваме – съгласил се той. Тръгнали да се връщат назад. Тръгнал и келешът подире им. Дошли до голямата река, минали я. И келешът я минал с тавичката. Стигнали сребърната гора, минали и нея; като наближили към голямото дърво, келешът побързал да си иде по-напред от тях. Едва сварил той да си легне пред вратата и да се престори на заспал и те дошли. Като видели, че келешът лежи и спи, дето го оставили вечерта, засмели се, па влезли в стаята на царската дъщеря. Цялата стая светнала от змея, той се простил с девойката и си тръгнал натам, откъдето бил дошъл.
16
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
На сутринта царят пак прегледал чехлите на дъщеря си и ги видял скъсани. Попитал я: – Дъще, къде ходи тая нощ, че чехлите ти пак са скъсани? – Никъде не съм ходила, тате – рекла му тя. – Попитай и келеша, да видим какво е извардил и видял. Царят повикал келеша и го попитал: – Е, келеш, изварди ли дъщеря ми къде ходи тази нощ и какво прави? – Извардих я, царю – отговорил келешът. Като го чула, царската дъщеря се засмяла и рекла: – Казвай да видим какво си извардил. И келешът започнал да разказва как посред нощ дошъл змеят, повел царската дъщеря и тръгнали заедно към неговата къща. Разказал всичко, както е било, от игла до конец. Като дошло дума за китката, той я извадил от пояса си и я подал на царя. А като разказвал за сребърната гора, показал сребърното клонче и накрая – златната ябълка... Когато свършил, обърнал се към царската дъщеря и попитал: – Така ли беше? И тя признала пред баща си, че всичко наистина е било така. Тогава царят я омъжил за келеша и му дал половината от царството си да царува заедно с него.
Тук съм в час на пети клас
17
РЕЧИ, ЧЕКРЪЧЕ
Е
дно време имало един дядо. Той имал едно момиче: като се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му. Дядото ги събирал и ходел да ги продава и така се прехранвали. Момичето се прочуло с хубостта си и с дарбите си толкова, че стигнало до ушите на царя. Той поискал да се ожени за него и затова пратил хора да го доведат. Царските пратеници отишли, взели момичето, качили го на царската кола и потеглили назад. Между пратените хора имало една мома, която искала да се омъжи за царя. Вървели що вървели, на хубавицата º се припило вода. Завистницата º рекла: – Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода. Хубавицата нямало какво да прави – съгласила се. Завистницата извадила едното º око, скрила го в кутийка, дала º вода и пак тръгнали. Вървели що вървели, стигнали до един кладенец. Хубавицата пак поискала вода. Завистницата º рекла: – Ако дадеш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода. Момичето било много жадно, нямало какво да прави и пак се съгласило. Завистницата извадила и другото му око, скътала го в друга кутийка и пак му дала вода. Жените, що били в царската кола, съгледали, че момичето няма очи и рекли: – Защо ли му е на царя сляпа царица? Как ще живее с нея пред света? Хайде да я оставим в гората. И като повървели още
18
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
малко, стигнали до един голям буренак при един сух кладенец, оставили момичето и заминали бързо. Те накитили завистницата – хубавица, завели я при царя, като казали, че това е прочутото момиче и царят се оженил за нея. Минало се доста време, царят чакал царицата да се засмее, за да падне трендафил от устата º, или пък да заплаче, за да капе маргарит от очите º, ала тя нито се засмивала, нито плакала, а ходела все замислена и намръщена. Оставеното в гората момиче било намерено от един дядо. Той го прибрал в къщата си да го гледа. Момичето живяло добре при дядото и му пазело къщата. Веднъж дядото кихнал, момичето се засмяло и тозчас от устата му паднал цъфнал трендафил. То го дало на дядото и рекло: – Дядо, на ти тоя трендафил; иди го продай в града, мини по улиците и викай: „Хайде, трендафил за око, трендафил за око!“ Който ти даде око, нему да го дадеш. Дядото взел трендафила, отишъл в града и почнал да вика из улиците: – Трендафил за око, трендафил за око! Всички му се чудили и никой не купувал трендафила. Като минал покрай царските палати, от прозореца се показала царицата и го попитала: – Какво продаваш, дядо? Той º отговорил: – Трендафил за око, дъще! Тя му рекла: – Дай го на мене! Извадила една кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила. Дядото не познал царицата. Той взел окото, отнесъл го на момичето, то го турило на мястото му и прогледнало. Минало се, какво се минало, подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То пак го дало на дядото да иде да го продаде за друго оченце.
Тук съм в час на пети клас
19
Дядото взел трендафила, отишъл в града и пак тръгнал да вика из улиците: – Трендафил за око, трендафил за око! Всички се чудили, но никой не купил цветето. Като минавал край царските палати, на прозореца пак се показала царицата: – Какво продаваш, дядо? Той º рекъл: – Трендафил за око, дъще! – Дай го на мене, дядо, аз ще ти дам око за трендафил. Тя извадила от пазвата си една кутийка, отворила я, извадила оттам едно оченце и го дала на стареца. Дядото пак дал трендафила и занесъл окото на момичето. То го турило на мястото му и отведнъж и с него прогледнало. Веднъж на момичето му станало нещо мъчно. То заплакало и от очите му закапали зрънца маргарит. То ги дало на дядото и му рекло да отиде в града да ги продаде, та да купи едно-друго за вкъщи. Дядото взел маргарита, занесъл го в града и го продал пак на царицата. С тия трендафили и с тоя маргарит царицата рекла да измами царя. При един избран случай тя се засмяла и показала скрития по-рано в устата си трендафил. Друг път налепила маргарита на очите си и като заплакала, надвесила се над царевия скут и поронила скъпоценните зърна. Дядото много пъти ходил из града да продава цъфнали трендафили и маргарит. Това стигнало до ушите на царя. Неговите хора му донесли, че тия трендафили и маргарит купува не кой да е, а царицата. Царят тогава се усъмнил в нея, разбрал нейната лукавщина и решил да издири тая работа. Веднъж той поканил всичките момичета, богати и сиромашки, на тлака. Всички момичета отишли на тлаката, отишло и дядовото момиче. Те
20
Ф ол к лорен ка ле й до скоп
насядали около огъня, запрели, завлачили и запели поред – кое момиче каквато песен знаело. Царят седял и слушал. Дошло ред на дядовото момиче. То седяло настрана със забулено лице и прело. То казало: – Аз няма да пея – аз ще разкажа една приказка. И като завъртяло чекръчето, почнало: – Речи, чекръче: Едно време имало едно момиче, когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му... Така, без да прекъсва, момичето разказало своите патила. Царят изслушал приказката докрай и после поподигнал булото на момичето – то блеснало с всичката си хубост. Тогава царят се убедил, че е намерил изгубената си невеста. Той заповядал да вържат царицата за опашката на един луд кон, да му ударят сто камшика и да го напъдят в гората. След това се оженил за хубавото момиче.