Първите времена от възникването на света са белязани от битките между чудовища и богове, като първообраз на възникването на цивилизацията след епохата на примитивното варварство. Древните гърци са дали пълна свобода на въображението си, а оттам – и на творчеството си. Полифем, най-известният от Циклопите. Той разкъсва другарите на Одисей. Героят се спасява от него, като избожда единственото му око.
Чудовищата Те се характеризират с липсата на единство в телата си: например Гигантите са с горна половина на човек и долна – на змия, Минотавърът има тяло на човек и глава на бик, Сфинксът е крилат лъв с глава на жена
и т.н. Повечето от тях са лоши, физическата им уродливост върви ръка за ръка с тяхната жестокост. Много от тях са заченати от Земята или от Морето – две сили, които хората не владеят и които таят в себе си всички възможни опасности. Битката на Титаните срещу Олимпийците
ИИс Циклопите Те са гиганти с едно-единствено око. Първите от тях са деца на Земята и Небето и имената им обозначават гръмотевиците, мълнията и светкавиците. В служба на Зевс тези сили на природата го превръщат във властелин на Небето и цар на всички богове. Други от тях са ковачи, помощници на бог Хефест. 28 Битките на Зевс
Олимпийските богове За древните гърци цивилизацията представлява господство на реда и красотата – макар и предшестващите ги жестокост и уродливост да не са изчезнали, те все пак са до някаква степен овладени. Олимпийците са красиви и съразмерни.
Дъга
‘‘
Най-накрая на Земята се възцарил мир и Зевс и братята му си поделили властта над Вселената. Събрание на боговете
Зевс Владетел на Небето и на природните феномени; негов символ е орелът, а негова пратеничка – богинята Ирида, чийто дълъг разноцветен шарф образува дъгата.
‘‘
Орел
Битките на Зевс 29
Прометей и хората
В първите времена от появата на боговете, докато Кронос все още бил на власт, се родили хората – не се знаело нито как, нито от кого. Навярно от Земята, всеобщата майка. Те не се различавали много от боговете. Като тях хората били вечно млади, не знаели що е глад, страдание и болест, и живеели защитени от умора и мизерия. Почвата била богата и ги дарявала с плодовете си, без да им се налага да работят. Така животът им минавал в гощавки и веселие в компанията на боговете. Ала хората били смъртни. Така ги и наричали – „смъртните“, защото именно това ги отличавало от боговете – „безсмъртните“. Въпреки това смъртта на хората била сладка – един ден, когато били живели достатъчно дълго, те просто заспивали и кротко угасвали в съня си. Тази първа раса човеци била наречена „златна раса“, а времето, в което живели – „златна епоха“. Тази раса изчезнала в края на царуването на Кронос. Последвали я други, все по-малко мъдри, все по-малко щастливи: сребърна, бронзова, желязна раса.
Прометей и хората 31