НАЙДЕН ГЕРОВ 1823 – 1900
Вакхически песни [...]. II. Напраздно що се учиш, Чернееш и се мучиш Да се научиш да читеш? Що е аз, буки, веди, Глагол, добро, мислете? Учи се първо да пиеш! Кажи ми що печелиш, Ако да знаеш велиш И ще да бъдеш философ! Като да не разбираш, Че ти щеш да умираш 10
И на смъртта ще станеш лов, Я зарежи таз лудост! Бурилка дава хубост, И там се крие умът наш; Тя ще да те научи И ще да те обучи Да пиеш мярка изведнаж.
III. Вънка скоро, книги! Огън вас да изгори; Де бре, изфирли ги, За кои ми са беди! Ела, пролет, направи Да позеленеят Едрите наши лози, Гроздя да узреят, Вино да добием, 11
Та да се опием! Тънко перо я фърли, Бъклицата навири, Весели да бъдем, Вино да си вадим. Сладко да си попием И при чепът да умрем!
ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ 1827–1895
Народа 1. Пие много, пропива са този наша прост народ, и не знае какво прави, и не мисли занапред! Тъй говорят и ни гадят наште глупави пророци, а не знаят и не питат от какво са тез пороци.
[...].
Не бяхме ли и не сме ли ний, които едно време все със песни сутрин рано и по нивя и по лозе отивахме радостни? 12
13
Не бяхме ли и не сме ли ний, които вечер късно и от нивя и от лозе връщахме са пак с песни? Не пиехме ний тогази, работехме и пеехме. Сега пием и не пеем, работиме и все плачем. Ох, не вино, не ракия нас така са опоили – черни тегла и неволи наште сили са стопили. 2. Не сме народ, не ни бива. Туй ми са в очи набива! Некадърни, недостойни, и туткуни, и без воля, труп безжизнен ни наричат и онез, що ни обичат! 14
Но къде са и кои са по-кадърните от нас? Тези ли са тамо, дето като бебери лежат и които са кадърни само нази да глобят? Тези ли са тамо, дето викат уж, че ни обичат, и които са достойни само за да ни събличат? Ил са тези там, що крякат, с думи въздуха, що бият, а от нази всичко чакат и от нази повеч пият? О, да би ни Бог избавил от достоинства такива, дето правят участта ни много, много по-горчива. 15
ХРИСТО БОТЕВ 1848–1876
В механата Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забрава туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава! Да забрава край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха! Да забрава род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, – тез, що залъкът наеден грабат с благороден начин, – 16
грабат от народът гладен: граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни – крещим: „Хайде на Балкана!“ Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви!
17
А тиранинът върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен! О, налейте! Ща да пия! На душа ми да олекне, чувства трезни да убия, ръка мъжка да омекне! Ща да пия напук врагу, напук и вам, патриоти, аз веч нямам мило, драго, а вий... вий сте идиоти!
СТЕФАН СТАМБОЛОВ 1854–1895
Пиеница Не ми се, момци, смейте, че съм болнав и стар, че винцето обичам, че пия го за цяр, че ходя бос, опърпан, небръснат, неумит; що нещо съм претеглил, що съм в светът видял! И аз бях като вази, юначен, силен, млад, със чувства и със мисли и ази бях богат;
18
19
и аз бях като вази решителен и смел, и хвъркаше високо мойта мисъл – орел.
Защо да ви приказвам за нашите тегла! Трябва ли да разбуждам на мъртвите съня?
Ех, момци млади, силни! Що работи свети да правя съм се мъчил за ваши добрини!
Единия го убиха, другият се уби – така се тук затриха две ангелски души.
Ний бяхме всинца трима, три братя по душа, по чувства и по мисли, по мащеха съдба!
Пък аз? Аз слаб излязох, светът ми домиля! Ръката си не вдигнах със слава да умра!
От малки се сближихме, в един тръгнахме път, но и трима ни смаза проклетият живот.
Захванах да заливам със вино мойта скръб. И в него да намирам утеха в този свят.
20
21
Ей, давайте ми вино, пияно като яд, тъгите да забравя да стана силен, млад, че аз ще ви попея от нашите песни, гората ще разплача – тез голи канари. Не ми се, момци, смейте, че съм болнав и стар, че винцето обичам, че пия го за цяр...
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ 1866–1912
Гроздоберци [...] Ей падна нощ. На буйна клада се пламъци вият; около клада гроздоберци сред дворове седят. А тъпчат ратаи нехайни там в линовете с стръв, – ручи от смазани гроздове поройна, мътна кръв. Виж как се в тъмните чебури тя мята и шурти... А песен, дружно в хор подзета, низ дворове ехти.
22
23
– Зла зима иде, ала иде не зло да прокоби; со нея, подир нея идат седенки, веселби. Зла зима иде! Ще я срещнем ний с чашите в ръка: годежи, сватби тя ни носи – а скърби повраг! Потта на грижния работник, на гроздето кръвта, от тях да се роди е Господ урекъл радостта! През лято работи, през зима се весели и пей... Ей весели са веселбите, къдет се вино лей!
24
ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ 1869–1926
Дайте вино... Дайте вино и ракия, дайте коня, шарколия! С вино жалба ще разгоня, с кон – години ще догоня... Ах, години отлетели! Вий, младини опустели! 25
Да не ходих да ви зърна, що не сторих да ви върна! Що не сторих? Но ви няма – жива мъка гръд обхвана... Ей, наздраве, ще да пия руйно вино и ракия; пак ще яхна враня коня, младо време да догоня...
26
Подмладена баба Баба винце пила, че се подмладила. Загласи се баба като мома млада на хоро да иде, либе да си види. Бодна вместо китка тестяна огрибка, тури за обици становите скрипци, саджак за герданче, верига – коланче, менци – огърлица, метла – за косица. Намаза си лице със брашно и трици. 27
Па се впусна баба към хоро да бяга. От далеко вика, от близо се хвана, хвана и се тръсна, накита й лъсна, хорото се пръсна.
КИРИЛ ХРИСТОВ 1875–1944
Химн* Прости, мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето ми опива – и моят дух неудържим лети към щастие, към бури и вълненйя: пиян съм аз от свойте младини и от девиза дръз, що нося с мене: жени и вино! Вино и жени!
* –Стихотворението е по-популярно в своята трета редакция под заглавие „Жени и вино! Вино и жени!“. Тук е предпочетен вторият вариант заради по-спонтанната емоционална свежест. – Б. съст.
28
29
Днес вижда ми се всичко суета, освен кипящата и буйна младост, коя прахосваме в минутна сладост, пресрещната случайно на света! Живот разумен, слава, идеали? – таз стара песен днес ми се не пей: със нея – струва ми се – днес се хвали тоз само, кой не знае да живей. О бягайте, идете вие там – при ваште идеали вий идете... А мене ме на мира оставете да поживея, както аз си знам. Да, във безумства, вихрени наслади аз ще преваря погребалний звън, но ще прахосам свойте сили млади във най-разкошен, в дивен райски сън!
30
И нека отлети живот крилат – ала със пълна чаша във ръката, – когато сладостно шуми главата, когато цял е в рози Божий свят! А после нека се глава отпусне на страстни топломраморни гърди – и нек несвястно шепнат бледни устни: – Ах, тихичко ми пей, не ме буди...
31