КОТКИТЕ
24
мелчаците закрачиха напред покрай десетки камиони за риба и за мляко. Не измина и половин час и до ушите им стигнаха някакви странни звуци, зловещи и нечовешки. Опитаха се да разберат що за звуци са това, защото те събудиха у тях неприятното чувство за безпомощност. Пък и лицата на хората, които срещаха по пътя си, изглеждаха някак подтиснати. – Над тази част на града сякаш е надвиснала някаква мрачна сянка – въздъхна Мъхеста брада. Маншон съчувствено спря до една млада жена, която стоеше пред вратата на магазин за хранителни стоки – В едната є ръка се поклащаше празно котле за мляко, а с другата бършеше сълзите си. – Извинете, моля – учтиво се обърна към нея Маншон. – Какво ви се е случило? – В магазина вече няма мляко – ридаейки, отвърна младата жена. – Детенцето ми още от сутринта е заплакало за мляко, а просто няма откъде да взема. – Как, нима на виждате – цялата улица е претъпкана с мляко – посочи Мъхеста брада спрените камионицистерни.
– Да, разбира се – пак захлипа Жената. – Но всичко това е за котките. Млякото е изкупено за няколко седмици напред, същото е и с рибата. – Нечувана несправедливост – възмути се Маншон. – Може би ще си вземете малко отвара от еленов мъх? – пристъпи напред Полуобувка. – Тя е за моята кашлица, но аз на драго сърце ще я отстъпя на вашето разплакано детенце. – Благодаря ви – усмихна се през сълзи жената и поклати глава. – Но нищо не може да замени млякото. Смелчаците издумаха някоя и друга добра дума, за да утешат младата жена и отново продължиха пътя си. – Страшен град! – рече Мъхеста брада. – Де се е чуло и видяло да оставят на котките да излочат млякото за децата? – Странен град и странни хора – съгласи се с него Полуобувка. – Кой би могъл да допусне, че една майка ще се откаже от лековития чай от еленов мъх, който тъй любезно є предложихме за детето. Те закрачиха напред и неясните звуци ставаха все по-силни и все по-зловещи. Изведнъж Мъхеста брада извика: – Котките! Само те могат да вдигат подобна врява. Маншон и Полуобувка се спряха и се заслушаха. Скоро и те различиха в тази какофония отделни мяукания и мъркания, които само котките могат да издават. Смелчаците ускориха крачка и най-после стигнаха до една къща. Натам се стичаше целият този поток от
25
камиони с мляко и риба. В двора на къщата като въздушно течение се носеше ужасен котешки вой. – Вижте – прошепна Мъхеста брада, който се бе загледал през процепа на стобора. – Вижте, вижте! Даже брадата му се разтрепери от вълнение. Картината, която се разкри пред очите им, бе наистина страшна. Котки, котки, котки и котки. Черни, сиви, шарени, Жълти. 26
Само котки и още веднъж – само котки. Млякото изливаха с маркучи от цистерните, а рибата просто я хвърляха от камиона направо В двора. Старицата, която бе застанала В центъра на този котешки пир, едва успяваше да посочи на шофьорите къде точно да разтоварват. – Това е най-разюзданото пиршество на котки, което някога се е разкривало пред човешките очи – простена Маншон. – Да, да – съгласи се Полуобувка. – И каква врява! А сред тази врява купичките с мляко се изпразваха с мълниеносна бързина, планините от риба изчезваха като по замах от вълшебна пръчица. Нови и нови камиони прииждаха и нови и нови пълчища котки се нахвърляха върху храната. Известно време смелчаците зяпаха през оградата, но накрая все пак решиха да се промъкнат в двора и като се прокрадваха с голямо внимание покрай котките, те приближиха до старицата. – Извинете, че ще ви отклоним за малко от заниманието ви – старателно се поклони Маншон. – Може ли да разменим по някоя дума? – Той є подаде една почти правоъгълна визитна картичка, на която със зелен химикал беше изписано: МАНШОН АДРЕС: ДО ПОИСКВАНЕ
27
28
Старата жена се вгледа с любопитство в картичката, а после я пъхна в джоба на престилката си. – Седнете – свойски им рече тя. – Починете си! Там имаше няколко плетени стола и малка масичка. И цялата тази мебелировка бе обсипана с рибени люспи и опръскана с мляко, но това не направи особено впечатление на смелчаците и те седнаха заедно със старицата. – На драго сърце бих ви сварила какао и бих ви опържила пирожки с риба – каза старицата. – Страшно обичам пирожки с риба, пък ако има и какао!... Но за това трябва да има и мляко, и риба, а те са много дефицитни сега. – Знаем – остро подхвана Полуобувка. – Млякото сега не достига даже и за децата. – А нима за котките стига! – възкликна жената. – Боже мой! При мен всеки ден идват все нови и нови котки и ако продължава така, скоро не ще мога да ги изхранвам. – Положението, разбира се, е сложно – опита се да намери по-подходящ тон Маншон. – Ако смея да ви попитам, защо храните тази котешка сган. – Но те искат да ядат! – въздъхна старицата. – Какво мога да сторя? – Наистина ли изпитвате към всички тези котки такава голяма и безкористна любов? – запита Мъхеста брада. Старицата махна с ръка и горчиво се усмихна.
– Ох, скъпи млади човече – отвърна тя. – Как бих могла да ги обичам всичките? Обичам си само един котарак – Алберт. – Напълно ви разбирам – кимна Маншон. – И аз смятам, че може да се обичат една, две, в краен случай наймного три котки. – Значи освен Алберт, всички други котки са чужди! – добави Полуобувка. – Какво да сторя, като идват сами тук – въздъхна старицата. – Ща не ща, трябва да ги храня, иначе те ще излапат порцията на Алберт. И кой ще ме избави от тази напаст? Ако някой би могъл да ги отведе нанякъде, бих била най-щастливият човек на света. – Значи, ето каква била работата – промърмори Мъхеста брада. Тогава Полуобувка решително се намеси: – Вярвам, че ние ще успеем да ви помогнем! – Какво щастие, о, небеса! – възкликна жената и плесна от радост с ръце. – Просто не знам как ще ви се отблагодаря! Маншон и Мъхеста брада погледнаха озадачени към Полуобувка. Какво му бе хрумнало? Как мислеше да се справи с тия пълчища от котки? За съжаление Полуобувка не бе в състояние да обясни своите намерения, защото отново бе задавен от кашлица. – Вие сте мои спасители – разчувства се старата жена. – Вие ще ми осигурите щастлива и спокойна старост.
29
30
Но този път кашлицата на Полуобувка изобщо не спря, затова тя не можа да узнае как точно и по какъв начин се канеха да я освободят от котките. Смелчаците се сбогуваха с нея и едва когато вече бяха на път за автофургона, кашлицата на Полуобувка попремина и той успя да им обясни своя план. – Нали си имам мишка – припомни им Полуобувка. – Ще я привържем с връвчица за автомобила и ако Маншон кара по-бързо, нито една котка няма да разбере, че тази играчка не е истинска мишка. – А-ха! – усмихна се Мъхеста брада. – И смяташ, че котките ще хукнат след нея? – Точно така – Полуобувка бе напълно уверен. – В този град има толкова много котки, че кой знае от кога мишките вече са изчезнали. Тъй че моето мишле ще бъде сладка примамка. – Е, поне да опитаме – кратко отсече Маншон. Изчакаха да разтоварят всички цистерни с мляко и хладилниците с риба. И когато най-после улицата се оказа свободна, Полуобувка измъкна от пазвата си своето мишле на колелца, подържа го в дланите си и прошепна: – Бъди умничко, мишлето ми, умничко ми бъди! След това го завърза зад автомобила и вече бяха готови за тръгване.