9
гл а в а 1
Мъжете: последното неизвестно
Да живееш във времена на промени дано! Китайска клетва
П
редставете си за миг, че са ви избрали да участвате в експедиция до друга планета. За нея се знае единствено, че обитателите є са същества с физически облик, който твърде много прилича на вашия. След дълго пътуване в космическото пространство пристигате в онзи отдалечен свят. Пристъпвате вън от космическия кораб и ви поздравяват приятни на вид същества, които наистина външно приличат на вашия биологичен вид. За ваше голямо учудване те като че ли дори говорят езика ви. През следващите няколко часа се опитвате да разговаряте и да общувате с тях. Отначало ви се струва, че всичко върви добре. Но с течение на времето напрежението между вас се засилва. Макар и привидно да разбират вашия език, извънземните непрекъснато тълкуват погрешно опитите ви да общувате – вие казвате едно, те чуват друго. Стараете се да изразите например любопитство, а те го тълкуват като
10
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
критика. Разликите стават още по-очевидни, когато наблюдавате как общуват помежду си. Вашият биологичен вид е възпитан да цени сътрудничеството и емоционалността, докато тези същества са сякаш във вечно съперничество помежду си. Учили са ви да споделяте чувствата си – те видимо се стремят да прикрият своите. Колкото повече време прекарвате с тези необикновени създания, толкова повече се обърквате. Накрая вие и останалите изследователи решавате да си тръгнете от това необичайно и неприветливо място. Сигурни сте, че извънземните с радост ще ви изпроводят, защото не са проявили особено въодушевление по време на посещението ви. Но за голяма ваша изненада те силно се натъжават, когато обявявате решението си да отпътувате, започват да ви уверяват, че им е било извънредно приятно с вас, и ви молят да останете. Въпреки протестите им вие се качвате на космическия кораб по-объркани от когато и да било. Сядате удобно на местата си, усещате как ракетните двигатели издигат металното тяло в космоса и си мислите: Това е найнеобичайната група хора, които някога съм срещала. Казват едно, чувстват друго. Правят се, че нищо не ги интересува, а всъщност не е така. На пръв поглед не им харесва, че сме пристигнали при тях, но се натъжиха, когато отпътувахме. Е, посещението беше интересно и все пак със сигурност не ми се иска да живея с тях. Началото на приключението в света на мъжете Е, в случай че още не сте се досетили, извънземните вече са дошли и живеят сред нас. Наричат ги „мъже“. И наистина, ако се вгледаме в огромните биологични, психологически и социални различия между нас, може да се каже, че те са като
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
11
пришълци от друга планета. Само си помислете колко ще ви е трудно да се разберете с човек, който е израснал в съвършено различна среда, възпитан е в други ценности, научен е да мисли, да постъпва и общува по съвсем различен начин. Почти невъзможно, нали? И все пак, когато общуваме с мъже, няма ден, в който да не се опитваме да преодолеем именно такива трудности. Цяло чудо е, че изобщо успяваме! Различията между мъжете и жените съществуват от незапомнени времена, както ще се постарая да изясня в тази глава. Хилядолетия наред жените са приемали различията, приспособявали са се към тях и са възприемали ролите, които се очаквало от тях. Но някъде към началото на XX век се извършва революцията – революция в начина, по който жените гледат на себе си и по който държат мъжете да се отнасят към тях. За първи път жените издигат глас за равенство във всички области на живота и постепенно разчупват културните стереотипи за ролите, приемани без възражения от техните майки, баби и прабаби. Въвеждането на ефикасни методи за контрол върху раждаемостта и включването на все повече жени в армията на труда ги освобождава от зависимостта им от мъжете в областта на възпроизводството и в икономическия живот. Ето как възниква кризата в отношенията между мъжете и жените. Мъжете са свикнали да господстват и очакват от жените послушание. Сега обаче жените заявяват: „Не, не желаем това да продължава!“ В действителност ние все още не знаем със сигурност как трябва да постъпват „новите жени“. Объркани сме и нашето объркване още повече озадачава мъжете в нашия живот. Сякаш продължаваме да играем старата игра, но предишните правила са отменени, а още не сме изработили новите. Веднъж искаме да сме еманципирани, друг път ни се иска някой да се грижи за нас. Ходим на работа, научили сме се да се издържаме, но продължаваме да искаме
12
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
мъжете да ни отварят вратата, когато влизаме в службата. Молим ги да се разкрият и да ни покажат уязвимите си места, а когато започнат да ни се струват прекалено слаби, се отдръпваме. Двойният ни стандарт може да не ни се струва смущаващ, но мъжете направо полудяват от него. Като жени от 90-те години на XX век ние сме на път изцяло да овладеем професионалния и финансовия си живот. Но когато се стигне до отношенията с мъжете, объркването ни е по-голямо от когато и да било и понякога си мислим, че няма никакъв напредък. Неотдавна една преуспяла в бизнеса жена сподели с мен: „Знам как да спечеля стотици хиляди долара за фирмата, знам как да си построя къща, но все още не знам как да поддържам добри отношения с един мъж.“ За тази жена, както и за много от нас, мъжете са „последното неизвестно“, пълна загадка в живота.
П
редупреждение: С тази книга не искам да кажа, че „всички мъже са смахнати“! Нямам никакво намерение да ги обвинявам или да ги коря за начина им на поведение.
Напротив, В книгата е събраНа ценна информация, която съм споделяла с хиляди жени – информация, която им е помагала да разберат мъжете такива, каквито са, и им е показВала нови подходи в отношенията с тях. Защо мъжете са такива, каквито са Замисляли ли сте се защо мъжете предпочитат да обикалят с колата часове наред, отколкото да спрат и да попитат за посоката? Подозирали ли сте някога, че мъжете, които се стремят
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
13
да ви подчинят, всъщност тайно се страхуват от властта ви над тях? Замисляли ли сте се защо мъжете толкова трудно ви допускат до себе си? Замисляли ли сте се защо мъжете толкова се ядосват, когато се опитват да се съсредоточат върху нещо, а вие се мъчите да привлечете вниманието им? Запитвали ли сте се защо мъжете упорито твърдят, че не са ядосани или разтревожени, когато ясно виждате, че лъжат? Ако отговорихте утвърдително на поне един от горните въпроси, вие не сте единствената. Всяка жена е преживяла объркване, когато е поглеждала към любимия мъж и е усещала, че не може да разбере защо той е такъв. Първото нещо, което трябва да запомните, е:
М
ъжете не са такива, каквито са, защото им се иска да влудяват жените. Те са били приучавани да бъдат такива в продължение на хиляди години. Именно заради това възпитание мъжете толкова трудно проявяват интимност.
Тук се налага да дадем малко допълнителна информация. Нека разгледаме следните въпроси: 1. Защо наричаме мъжете „самотният ловец“ и „прогоненият воин“? 2. Защо мъжете винаги са господствали над жените? 3. Как мъжете се учат на неспособността да проявяват любов? 4. Как телевизията налага стереотипни роли на половете?
14
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
Мъжът: самотният ловец Да се пренесем хиляди години назад във времето. Планетата Земя е неприветлива, лицето є се променя от вулкани, ледници, наводнения и екстремни промени в климата. Диви зверове бродят свободно и далеч надхвърлят по брой все още неукрепналата човешка популация. Хората живеят на малки групички там, където намират подслон. Светът е примитивен и единствената реалност е оцеляването на найиздръжливите. Сгушено в планинска пещера, едно семейство изяжда последната си храна за деня – жалки остатъци от дивата сърна, убита от мъжкаря преди два дена. От улова не е останало нищо друго. Мъжкарят безуспешно се е мъчил да намери още храна, но ловът не върви в лошото време. Цяла седмица вали сняг и дивите животни са се придвижили на юг, към по-топлите долини. Но той гледа как жената и двете дечица лакомо облизват пръстите си и разбира какво трябва да направи – трябва да излезе на лов и да не се връща, докато не намери плячка. Ако не успее, той и семейството му ще умрат и ще бъдат изядени от вълците, които вият наблизо всяка нощ. Изведнъж мъжкарят се спуска към входа на пещерата, готов за бой. Струва му се, че долавя подозрителни звуци. Може би идва друг, по-силен мъжкар, който иска да го убие, за да вземе жената и пещерата. Или пък е вълк или лъв, тръгнал на лов, за да утоли глада си. А може да е просто вятърът – мъжкарят не може да е сигурен. Никога не е сигурен. Затова никога не сяда с гръб към отвора на пещерата, а винаги с лице към него – за да забележи приближаващата опасност. Дори насън не се отпуска напълно – частица от него винаги е нащрек, готова да долови звука на заплахата. Пак прикляква до огъня. Сърцето му бие лудо. Страхува се, винаги се страхува. Но поглежда жената и децата си и
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
15
разбира, че никога не трябва да показва колко го е страх. Без неговата смелост те ще изгубят всякаква надежда. Без него ще загинат. Не, той трябва да е силен. Не бива да забравя кой е. Той е мъж. Той е ловец. Прогоненият воин Животът на мъжа в съвременното общество привидно няма нищо общо с живота на първобитния му предшественик. И все пак до съвсем неотдавна мъжете все още ловуваха, убиваха, за да изхранват семействата си, и бдяха, за да ги защитят физически било от индианците, било от англичаните. През XX век на мъжете не се налага да ловуват или да се бият. Възпитаваните и развивани векове наред умения се оказват излишни. Няма битки, няма врагове, няма предизвикателства. „Войнът е прогонен.“ Чудно ли е тогава, че жените често се оплакват от мъжете в живота си: „Винаги е наострен – каквото и да кажа, все упорства.“ „Толкова му е трудно да се разкрие и да покаже чувствата си, сякаш държи винаги да изглежда много силен.“ „Защо съпругът ми не търси приятели, като че ли не може да бъде близък с мъже.“ „Боб толкова сериозно гледа на работата си, че ме подлудява. Мъча се да го разведрявам, но за него сякаш е въпрос на живот и смърт да завърши отчета днес или утре.“
16
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
„Приятелят ми страшно се ядосва, когато му се струва, че някой го критикува или се държи лошо с него, или го предизвиква. Тълкува всяко несъгласие като нападение и отвръща на удара със сарказъм и безразсъдни постъпки.“ „Когато съпругът ми е разтревожен от нещо, той просто се затваря в себе си. Става студен и чужд и трябва да му досаждам дни наред, за да признае какво го вълнува.“ Сигурна съм, че в отношението и поведението на тези мъже от XX век можете да откриете следи от манталитета на ловеца и война. В тях още действат вътрешни сили, макар и понякога изобщо да не съзнават това. Съществува теория за „генетичната памет“ на хората – съзнание, което се предава от поколение на поколение и свързва кроткия счетоводител от предградията с всеки негов предшественик чак до първобитните роднини от преди хиляди години.
М
ъжете сякаш „помнят“ първобитните пориви да се отбраняват, никога да не проявяват слабост, да не губят самообладание и несъзнателно ги проявяват във всекидневните си постъпки.
Защо мъжете предпочитат определени места в ресторанта Преди няколко години имах едно преживяване, което напълно ме убеди в съществуването на генетичната памет. Тогава имах връзка с човек, който беше преподавател и
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
17
писател. Всеки път, когато излизахме да вечеряме навън, ставах свидетел на нещо необичайно. Влизахме в ресторанта, сервитьорът ни отвеждаше до масата и аз сядах на стола, който сервитьорът ми поднасяше, без да проявявам някакви предпочитания. Ако мястото ми беше с гръб към по-голямата част от ресторанта, приятелят ми сядаше на отсрещния стол. Но ако се случеше да седна с лице към останалите посетители, той се изнервяше и ме молеше да си сменим местата. Първите няколко пъти нямах нищо против и сядах на другия стол. Но една вечер бях в лошо настроение и когато той ме помоли да седне до стената, за да вижда целия ресторант, аз отвърнах: „Не, искам аз да седна тук. Ти винаги избираш това място и виждаш всички. Един път и аз ще седна на него.“ Приятелят ми неохотно се съгласи и седна с гръб към залата. Поръчахме вечеря, почнах да му разказвам как съм прекарала деня, прескачах от тема на тема и изведнъж забелязах, че изглежда разстроен. Буквално се беше свил на стола. – Какво има? – попитах го аз. – Просто не ми харесва мястото, не мога да се отпусна – отвърна той. – Не те разбирам, какво чак толкова лошо се е случило? – Нищо не виждам – обясни приятелят ми – и се чувствам неудобно, когато съм с гръб към останалите. Това ме изнервя. През следващия половин час анализирахме странното му чувство заради мястото в ресторанта и изводът бе еднакво изненадващ и за двама ни. Макар и никога преди да не се беше замислял по въпроса, приятелят ми винаги бе избирал мястото си – все едно дали е в ресторанта, или на гости. Разумът му, разбира се, е показвал, че не съществува никаква заплаха или опасност, и все пак нещо, свързано със сядането с гръб, го е
18
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
карало да се чувства несигурен – нещо дълбоко в него, далеч под съзнателните пластове. Сякаш непознат глас му нашепва: Внимавай! Бъди нащрек! Трябва да поясня, че приятелят ми изобщо не беше тип „мъжко момче“, беше кротък, отдаден на науката си човек. Твърдеше, че нито баща му, нито военната служба са го научили „да сяда отбранително“ и че не се е замислял какво прави чак до момента, когато му обърнах внимание върху това. Не можахме да намерим друго обяснение освен теорията за генетичната памет – той чувстваше, че не бива да сяда с гръб към „отвора на пещерата“. Оттогава целенасочено питам мъжете кои места в ресторанта предпочитат и повечето от тях признават, че се чувстват по-удобно, ако имат добър изглед към залата, и не обичат да сядат с гръб. Можете сами да направите подобна анкета – за развлечение. (Разбира се, ако някога ви се прииска умишлено да накарате един мъж да се чувства неудобно, настоявайте да седне с гръб към залата и го гледайте как се свива!) Защо мъжете винаги са господствали над жените Преди въвеждането на контрола върху раждаемостта ролите на мъжете и жените се определяха от простия факт, че жените за разлика от мъжете забременяват и раждат деца. Да вземем за пример хората от каменната ера Джак и Джил Флинтстоун, които ловуват и живеят заедно. Ако Джил не иска да е под пълното господство на Джак, най-добре е да не прави секс с него, защото в противен случай веднага ще забременее и равноправието є ще се стопи – ще натежи и няма да може да тича. После ще роди, ще трябва да се грижи за бебето и няма да може да излиза и да събира храна заедно с Джак. Докато роди три-четири деца, ще е станала изцяло
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
19
зависима от Джак, защото грижите за децата ще поглъщат цялото є време. Междувременно Джак и всичките му приятели придобиват пълна власт над жените поради една-единствена причина – те намират плячката, убиват я и разпределят месото. Ловецът, който осигурява най-много месо, става вожд. Ако не се държиш добре с тези момчета и не спазваш техните правила, те могат да решат да те лишат от месо и тогава ще умреш. Нещата са много прости. Може би точно заради това някои мъже все още се гневят при мисълта, че съпругите им могат да си намерят работа. Пълният им контрол е поставен под заплаха, ако и жената може да донесе „мръвка“ вкъщи. Разбира се, мъжете отдавна са престанали да ловуват, за да осигурят храна, но жените продължават да са обвързани с дома поради майчинските и възпитателните си функции. Мъжете са имали икономическата власт и затова са господствали в отношенията си с жените. Психологическото обяснение на господството на мъжете над жените Подозирали ли сте някога, че мъжът, който се отнася зле с вас и се опитва да ви унижи, всъщност тайно ви ревнува и дори се чувства заплашен от вас? Немалко са теориите, които твърдят, че мъжете се стремят да господстват над жените поради дълбока завист и страхопочитание пред творческата им мощ. Женското тяло преживява загадъчни промени, които мъжете не могат да разберат. Жените сякаш са надарени с известни интуитивни и творчески способности, каквито мъжете не притежават. И най-важното – жените могат да зачеват и да раждат, а това е най-великият подвиг. Вероятно всички тези фактори допринасят за мъжката потребност от господство над жените.
20
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
Според една по-нова теория мъжкото господство произтича от потребността на мъжете да избегнат отъждествяването с всичко женско и женствено и отразява инстинкта на мъжа да се откъсне от майка си. Понеже майката е първичният образец и първата връзка за малкото момче, то ще се отъждествява с нея, с женското начало, ако не направи нещо, за да се отдели от майката. Всички сме били свидетели на подобно поведение на момчетата с приближаването на пубертета – те не искат майките им да ги целуват или докосват, дори твърдят, че мразят майките си, когато всъщност се стремят да се самоопределят по друг начин, като мъже. Нанси Чодороу, авторка на Възпроизводството на майчинството, пише: Вътрешно момчето се стреми да отхвърли майка си и да отрече привързаността си и зависимостта си от нея, които все още изпитва... Това се проявява в потискане на всичко, което то мисли за женско в себе си, и още поважно – в очерняне на всичко женско, което забелязва във външния свят.
Б
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
21
Как мъжете се учат на неспособността да проявяват любовта си „Момче е!“, обявява лекарят и от този миг нататък мъничкото мъжко същество бива възприемано различно от новороденото момиченце в същата родилна зала. Нека разгледаме някои факти, събрани от различни научни изследвания. • Родителите на новородените момченца обикновено описват синовете си като по-твърди, по-едри, по-будни, по-силни, по-издръжливи. Родителите на новородените момиченца казват за дъщеричките си, че са сладки, по-нежни, по-мънички, по-крехки. Родителите наистина вярват, че децата им се отличават с такива характеристики, макар в медицинските картони от родилния дам да не се отбелязват никакви или почти никакви разлики между двете групи новородени. • Родителите са склонни да проявяват по-голяма взискателност към момченцата, отколкото към момиченцата, искат от тях да проявяват повече отговорност и да поемат повече рискове.
унтуващото се малко момче в мъжете, което все още се стреми да докаже, че не е майка си, продължава да се бори за господство над жените и ги смята за по-нискостоящи, сякаш казва: „Виж, аз имам власт над теб, значи съм по-добър от теб. Аз не съм ти!“
• Родителите подтикват към самостоятелност по-често момчетата, отколкото момичетата. По-рядко утешават синовете, отколкото дъщерите си, когато децата са уплашени или са се наранили. От ранна детска възраст момчетата имат по-голяма свобода от момичетата.
По-нататък в книгата ще се постарая да обясня как желанието на малкото момче да бъде независимо от мама продължава да влияе върху поведението на порасналите мъже, които обичаме.
• Родителите насърчават момчетата да крият чувствата си, а момичетата – да ги разкриват. Учат момчетата, че не е присъщо на мъжа да изпитва силни емоции, и то не само такива, които се смятат за „проява на слабост“, като
22
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
страх или тъга, но дори страст, копнеж или силна любов. В книгата си Мъжката сексуалност д-р Бърни Зилбъргелд описва как момчетата се научават да гледат на разкриването на чувствата: [Те] отрано се научават, че им е позволена само тясна гама от чувства... агресивност, съперничество, гняв... и чувствата, свързани със самообладанието. Когато порастват, към списъка се прибавят и сексуалните чувства. Слабостта, объркването, страхът, уязвимостта, нежността и чувствителността са позволени само на момичетата и жените. А на момче, което проявява такива склонности, най-вероятно ще се присмиват и ще го наричат „женчо“ или „момиче“ (има ли нещо посъсипващо от това?). Напоследък мнозина млади родители се опитват да избегнат стереотипите, основани на пола, при възпитаването на децата си. Но повечето възрастни мъже, с които вие и аз имаме отношения, са жертви на подобно формиране в ранното детство. Как телевизията налага различни роли на половете Като деца повечето от нас са се учили да се възприемат като представители на мъжкия или на женския пол не само от родителите, но и от хилядите часове, прекарани пред телевизора. Проведени са някои много интересни изследвания върху начина, по който телевизията представя мъжете и жените. Резултатите са стряскащи: • Мъжките характери се представят обикновено като амби-
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
23
циозни, авантюристични, силни и властни, докато жените получават роли на зависими, послушни и слаби характери. • Мъжете се занимават с вълнуващи дейности и получават за тях големи награди, а женските занимания са само спомагателни или второстепенни и наградите са значително по-малки. • Телевизионните реклами представят жените като разтревожени, напрегнати и замислени върху проблеми от рода на обезмирисители за тоалетна, мигрена и бръчки по шията, докато мъжете са авторитетни, всезнаещи и бойки. • Телевизионният уестърн, любимото развлечение на момчетата от 50-те и 60-те години, представяше типичния американски герой, каубоя, като самотник, който свършва онова, което трябва да свърши, и после се отдалечава на фона на залеза сам, без да е обвързан и в същото време нелишен от връзки. Представяме си мъжа във вашия живот през годините, когато е бил малко момче, проснат пред телевизора, поглъщащ предаване след предаване заедно с рекламите между тях, които без изключение представят мъжете като силни, хладни, непристъпни, непоклатими, безстрашни. Няма значение как се е казвал героят му – Самотният рейнджър, Зоро, Батман, Мавърик, момчетата от поредицата Бонанза, Питър Гън или някой измислен каубой, детектив или силен мъжага – той вече е знаел какъв иска да стане, когато порасне. Между другото, филмите никога не показват съпругата на Зоро или приятелката на Самотния рейнджър. Не, за тези модели на телевизионна роля интимният свят се изчерпва с притежаването на кон или другар, но никога на жена.
24
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
Ако мъжът е израснал с радиото, а не с телевизията, той също не е избегнал клопката – радиопиесите показват същите стереотипи, както телевизионните програми, произлезли от основното съдържание на радиоемисиите. Предизвикателствата във времена на промени Вече започвате да разбирате по-добре защо мъжете са такива, каквито са, защо „да си мъж“ означава да криеш емоциите си, да отбиваш нападенията на съперника, да се бориш с грубия свят и да оцелееш, да държиш на своята самостоятелност и да не губиш самообладание. Мъжете се ръководят от навици, които се предават от поколение на поколение и се определят от родителите и обществото, чиито ценности ги отчуждават от проявата на интимност.
К
огато решава да е „истински мъж“ според изискванията на обществото, мъжът приема да въплъти именно онези качества, които не му позволяват да разкрие и да преживее истинска интимност с любима жена.
Следващата таблица показва огромното емоционално предизвикателство пред днешните мъже: В какво са възпитавани
Какво изискваме от тях
Отбранителност и подозрителност
Доверие и откритост
Да крият чувствата си
Да показват чувствата си
Та й н и т е за отно ш е н и ето на ж е ната къ м м ъж а
25
Да изглеждат силни и непобедими
Да разкриват уязвимостта си
Конкуренция
Сътрудничество
Завладяване на външния свят
Овладяване на вътрешния свят
Независим/Самотник
Да чувстват нужда от нас
Запазване на самообладание
Освобождаване от самоконтрол
И ето ни нас, жените от 90-те години на XX век, които казваме на мъжете в живота ни, че точно характеристиките, така старателно изграждани от самите тях през целия им живот, ни подлудяват и отблъскват и че всъщност искаме от тях да развият чертите, които винаги са им били представяни като „слаби“ и „немъжествени“ и затова те са ги избягвали с всички сили. Ако разсъждаваме от тази гледна точка, по-лесно ще разберем защо мъжете открито се съпротивяват на промените, защо смятат, че ги притискаме несправедливо, защо толкова зле се справят с простите умения за поддържане на взаимоотношения, които за нас не представляват никакъв проблем.
Н
ие очакваме от мъжете да бъдат добри в умения, на които никога не са се учили, и то точно в уменията, в които жените се оказват най-добри – способността да изразяват чувствата си, да проявяват нежност, да приласкават, да обичат.
През последните десет години съм работила с хиляди мъже и мога да ви уверя, че мъжете всъщност проявяват желание да се разкрият, да се научат да изпитват дълбоки чувства
26
27
Та й н и т е за м ъж а , ко и то вс я ка ж е на т р я б ва д а з на е
и да ги изразяват пред любимите си. Но процесът е труден, дори стряскащ за повечето от тях, и аз се надявам, че след протичането на тази глава можете сами да си отговорите на въпроса защо е така. Мъжете във вашия живот се нуждаят от състрадание, търпение и всеотдайна помощ от цялото ви сърце, за да успеят да разкрият своето. Цитираната в началото китайска клетва гласи: „Да живееш във времена на промени дано!“, а времената наистина се променят. Старите начини на живот и любов вече не действат, а нови все още не сме намерили. Междувременно продължаваме с опитите да поддържаме отношения и преживяваме много разочарования и неразбиране в този процес. Но предизвикателството на промяната се състои в предлаганите невероятни възможности за постигане на нови дълбини на мъдростта и нови висини на духовно израстване. Стремежът на тази книга е да ви помогне да превърнете предизвикателствата в отношенията си с мъжете във вълнуващи нови приключения в света на любовта.
гл а в а 2
Шестте най-големи грешки, които жените допускат по отношение на мъжете
Подозирали ли сте някога, че всичко, на което са ви учили за отношението към мъжете, е погрешно? Случвало ли ви се е да направите нещо с пълната сигурност, че то ще се хареса на един мъж, и после с ужас да наблюдавате силно отрицателната му реакция? Помисляли ли сте си някога, че са ви дали погрешни „указания“ как да се държите с мъжете, защото нищо не се получава така, както би трябвало според вас?
А
ко отговорихте утвърдително на някой от горните въпроси, вие не сте единствената. Работила съм с хиляди жени в семинари и групи за взаимопомощ и повечето от тях признават, че има нещо дълбоко погрешно в начина, по който се държат с мъжете, но не знаят какво е то и как да го променят. Подобряването на отношенията ви с мъжа, все едно