Iconography of Finnegans Wake by borislav dimitrov

Iconography of Finnegans Wake A Visual fable on James Joyce’s novel ‘Finnegans Wake’

Fine Art Engraving Pyrography on paper and Oil on canvas paintings

__________ Borislav G. Dimitrov

Iconography of Finnegans Wake A Visual fable on James Joyce’s novel ‘Finnegans Wake’ Copyright © 2018 by Borislav G. Dimitrov – text and artwork All rights reserved. No part of this book may be reproduced or transmitted in any form or by any means without written permission from the author.

"Our eyes demand their turn" (FW 52) James Joyce, Finnegans Wake

Influence” is no longer the relevant metaphor: we

are

dealing

homeomorphism,

not

the

with

domain

inflow of

but

topology,

systems of identical interconnectedness. Thus Joyce discerned homeomorphic structures in the Odyssey, Hamlet, Don Giovanni, The Count of Monte Cristo, and his own life. This suggests a grammar of generative plots.” -

Hugh Kenner, “The Pound Era”

Сам по себе си проектът „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” е “work in progress”. Започнат в Торонто, Канада в края на деветдесетте и продължил в София, България,

Лунд,

Швеция

Лондон,

Обединеното

кралство, представян в три изложби в София – галерия ProArte 2014 г., в галерия „Лик“ февруари 2018 г. и галерия „България“ 2018 г.

Авторът

Борислав

Димитров

завършил

юридическия фактултет на СУ „Св. Климент Охридски“, юрист по образование, философ и художник по призвание. Докторската му дисертация е Topological (in) Hegel, в програмата „Философия с преподаване на английски език“ във философски факултет на Софийският

университет.

През

2014-2015

г.

специализира Philosophy of Science for Social Science в университета в гр. Лунд, Швеция. Работил е като eDiscovery Document Review Lawyer в Лондон, UК. Живял и работил е десет години в Канада. Именно в Торонто започва изследванията си и серията си върху Джеймс Джойс,

като последовател на един от водещите

printmaking центрове Open Studio Toronto.

Introduction Борислав

Димитров

за

проекта

„Икон-о-

графия на Бдение над Финеган” Раждането на един проект, наречен „Икон-ография на Бдение над Финеган”, е възможно благодарение на една „химическа метафора”, термин, използван от проф. Мирослав Дачев в „Четенето:

Допускът

на

семиотизациите”.

Химическата метафора – твърди проф. Дачев – е в основата на идеята за четенето. Четенето е процес, който променя. Изразено с метафори, четеното може да бъде сведено до разлагане, но и до съединяване. Химическата метафора е в основата не само на идеята за четенето, но и в основата на идеята за рисуването. Химическата метафора е в основата на всеки творчески акт. Джеймс Джойс, с който проекта ми е свързан, вярва че четенето е един такъв творчески акт и превръща своите читатели в изследователи. На

въпроса

наричаме

на

проф.

семиотично?

рисуването.

–

Дачев бих

кое

четене

отговорил

–

Рисуването

като

семиотично

четене

основата на проекта „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”. „Икон-о-графия представлява

на

Бдение

визуална

над

Финеган”

басня

върху

произведението на Джеймс Джойс „Бдение над Финеган”, представена от един по-читател на Джойс. Проектът съдържа 10 цикъла от работи - масла и пирогравюри върху хартия, като всеки един цикъл е съставен от сто рисунки. В

„Бдение

над

Финеган”

има

десет

гръмотевици или гръмотевични думи. Всяка една е криптограма, представляваща лингвистична загадка. Според гуруто на медиите и комуникацията, канадският изследовател и философ професор Маршъл МакЛухън, във всяка една от десетте гръмотевици на Джойс в Бдението е кодирано присъствие

на

най-големите

технологически

промени в човешката история*. Всяка една от гръмотевичните думи на Джойс съдържа 100 букви. Всеки един от десетте цикъла от рисунки в проекта е свързан с една от тези гръмотевични думи. Рисунките са изпълнени с оригинална техника – представляваща гравюра върху хартия, подобно на гравирането с игла върху метална плоча, известно като „суха игла”. Гравирането върху 8

предварително

овлажнена

обработена

естествени органични багрила хартия, е изпълнено с „гореща игла”. Линиите съставящи дизайна и полутоновете върху хартията се рисуват гравирани с уред подобен на пирограф. Последната десета гръмотевица на Джойс в Бдението има сто и една букви. 1001 букви от гръмотевичните думи на Бдението образуват кода на приказката 1001 нощ. От самият Джойс е известно, че ако Одисей е „дневен” роман, то „Бдението над Финеган” е книга за нощта и идеалния читател е страдащият от безсъние. Трансцеденталната единица от тези 1001 букви в гръмотевичните думи на Джойс е представена в проекта с една серия от картини изпълнени с масло, която акомпанира проекта от 100 рисунки озаглавен

„Икон-о-графия

на

Бдение

над

Бдение

над

Финеган”. Проектът Финеган”

„Икон-о-графия е

съпътстван

на мои

текстове

изследвания върху Джойс. В Торонто, където за първи път е представен проектът „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”, бях повлиян изключително от работите на Маршъл МакЛухън, Бернард Чуми и Уйлиам Ървин Томсън, които заедно с писатели като Владимир Набоков, Самуел Бекет, Антъни Бърджес, Томас Пинчън, Умберто Еко, 9

Кортасар

Борхес

или

така

наричаните

Джойсовата

приказка-

Джойсианци. Визуализирайки

меандра „Бдение над Финеган” правя опит да преведе Джойсовите „portmanteau words” като „portmanteau images”, да о-лице-творя езика на Джойс,

неговите

полифонични

фрази

да

представя визуалния асонанс на творбата на писателя,

изобразявайки

иконография

използвания от Джойс „double-talk”, инфликсите и аудиторните рими на речта като една qualia, съставена

от

тържествената

обърканост

на

месата върху масата на монтажа "messes of mottage" (FW 183). Позволявайки си да перифразирам проф. Дачев, бих казал, че рисунките от проекта „Бдение над Финеган” са предназначени за „визуално любопитни читатели” без да са заявени като илюстрации. функционират

Въпреки като

че

приемат

илюстрации,

да

рисунките

отказват да носят жанровото име - илюстрации. Може би визуалните послания на „Икон-о-графия на Бдение над Финеган” имат удвоено битие: рисунки - като име, илюстрации - като функция. Джойс съветва творбата му да бъде четена на глас и тази препоръка писателят е кодирал в текста на Бдението - "Ope Eustace tube!"(FW 53526). Отвори Eвстахиевата тръба”* *. Визулната интерпретация на Бдението е един опит да бъде намерена Евстахиевата тръба на 10

окото, за да „чуем” образа на звука. Джойс е съветвал произведението му да бъде четено на глас. ***. Подобно на графичните поеми, комикси и графити, текстът на Джойс е представен в изображения и много-образия (manifold), разгърнато е едно топологическо пространство, в което словоформите притежават "звуковата обвивка" на визуални поеми със семантичното ниво, като изискват семантично четене. Преводачката

на

Джойс,

Иглика

Василева

казва, че при Джойс, освен лексикалния превод, трябва да се търси и фонетичен, тъй като „Джойс се опитва да композира музика с помощта не на ноти, а на думи. Неистов експеримент, наистина езикът се пука по шевовете от невъзможността да пее. Смисълът на думите изобщо не е важен, само тяхното

звучене.

алитерацията,

Постига

го

по

римуваната

линия проза

на и

недовършената фраза.” Проектът Финеган”

„Икон-о-графия е

„фонетична

синестезиен визуална

на опит

обвивка”

Бдение да

над

създаде

илюстрираща

„Бдение над Финеган”. Работейки върху визуалната интерпретация на Бдението и четейки произведенията на Чавдар Мутафов, бих искал да споделя изненадващото сходство между стилът на Джеймс Джойс и стила 11

на

един

забравен

български

писател

интелектуалец - Чавдар Мутафов. И при Джойс, и при Мутафов, визуалното изкушение е изключително. Както казва Надежда Радулова в есето си „Текстът-орнамент”, говорейки за декоративизма в прозата

на

рецепцията

Чавдар се

Мутафов

подчинява

–

на

„Актът

на

зрителната

асоциативност на орнаменталността, следствие на което текста въздейства върху сетивата, а прочита

диалогизира

разглеждането

на

произведението като картина, като се засилва участието на читателя в разиграващото се, а самото книжно тяло въздейства чрез формата, шрифта, илюстрациите си". За своя проект „Икон-о-графия на Бдение над Финеган”, бих искал да споделя още това, което казва

Чавдар

Мутафов

търсенето

на

дефиницията на стила в смесването на стилове и преосмислянето на самата дефиниция за стил, а именно че стилът е „резултат не на едно зрение”. Вярвам в тезата споделена от проф. Дачев, че „следите на рисунките в текста и на текста в рисунките са една значима, а оттук и значеща перспектива на четене”. * ---------------------------------------------------------------------"There are ten thunders in the Wake. Each is a cryptogram or codified explanation of the thundering and

reverberating

consequences 12

the

major

technological changes in all human history. When a tribal man hears thunder, he says, 'What did he say that time?', as automatically as we say 'Gesundheit.'" - Marshall McLuhan "It took months of concentrated effort to begin to winkle out the thousands of words in the thunders; Now, several of them have yielded thirty or more pages of words, each word denoting or alluding to a theme in the episode or an associated technology. Prior to our discovery of the thunders and their significance, Marshall McLuhan looked up to Joyce as a writer and artist of encyclopedic wisdom and eloquence unparalleled in our time.... After, he recognized in Joyce the prescient explorer, one who used patterns of linguistic energy to discern the patterns of culture and society and technology." - Eric McLuhan The 1001 nights of the hundredletter thunderwords of Finnegans Wake: The tenth and last has 101 letters, making 1001 letters in all. ** „Другият отчайващ избор беше между окото и ухото. Какво би предпочел да ти се случи - да останеш за цял живот сляп или цял живот да бъдеш глух?” 13

„Изговарях ги на глас, за да влязат директно от външното ухо през средното (auris media), да се плъзнат

по

евстахиевата

тръба,

да

минат

невредими през чукчето, наковалнята и стремето и да отдадат лечебните си фонеми на сложно устроеното вътрешно ухо (auris interna). Там в началото на ципестия лабиринт лежеше като Минотавър един Охлюв (cochlea), който също трябваше да се премине, без да се убива, за да се

стигне

най-сетне

до

Кортиевия

орган,

подслонил мъртвите слухови клетки. Тук трябваше да се случи чудесното възкресение.” “.... Ухото ми се обърна навътре в себе си, към своето си тяло и необезпокоявано вече от нищо продължи да произвежда собствените си шумове. Ако притиснете черупка от мида или рапан до ухото си ще придобиете бегла представа за тях. Дали ухото чуваше нещо, което бе неуловимо за всеки здрав слух, или от рецептор, посредством странните преобразования на болестта, се бе превърнало в генератор на някакъв нов език, нов говор, в говорещо ухо. По този начин ухото, господа, обръща гръб на обществото като един истински пич, като скучаещ денди, като обхванат от мирова скръб романтик. То се затваря, дами, подобно на онези

лалета,

които

прибират

чашките

си

привечер и при лошо време. Това отвърстие на тялото става щит, мек и розов щит, корсет за вътрешния ни мiр.” 14

Откъс от „Осмата нощ” Георги Господинов *** Spoken word : - aural - impermanence - fluid - rhythmic subjective - inaccurate - resonant - time - present participatory - communal Written word : - visual - permanence - fixed - ordered - objective - quantifying - abstract - space - timeless - detached individual Some dichotomies of the ear and eye (Sources: McLuhan 1962, 19; Ong 1967, 34, 73, 92; Postman 1979, 35). Note that whilst speech is often presented as ‘warm’ and writing as ‘cold’, McLuhan reversed this.

СТЕНАТА Борислав Димитров 28 февруари – 17 март 2018

„…for where theirs is Will there's his Wall' (FW 175.19-20) James Joyce, Finnegans Wake

СТЕНАТА Борислав Димитров „Какво е казала едната стена на другата? — попита пискливо той. — Това е гатанка! Завъртях замислено очи към тавана и повторих гласно въпроса. След това погледнах Чарлс с озадачено изражение и казах, че се предавам. — Ще се срещнем на ъгъла! — отекна с всичка сила зашеметяващият отговор.“ - „На Есме с обич и омерзение“, Дж. Селинджър

Езикът

на

работите

ми

идиоглосен

криптофазен, какъвто е и езика на Джойс в „Бдение на Финеган“. Героите на произведението непрекъснато сменят лицата и самоличностите си,

протагонистите

трансформират

по

се един 16

преплитат топологичен

начин,

същевременно

са

хомеоморфни,

както

времето и пространството в творбата. Протагонистите, както и думите са тухли в стената, а самото произведение е една непроницаема стена. В картините ми е въплътена и страстта ми към топологията, но не като дял от математиката, а като

една

философска

метафора.

Стената,

топология

видяна

като

топологически

разкрива въплътени художествено и смислово топологични

пространства,

изображения,

непрекъснати

компактност,

свързаност,

сходимост, отделимост. Топологическото гледане и виждане е визуална метонимия в метонимията – металепсис. Предизвиква онова, което означава металепсиса

–

съ-участие,

съ-причастие.

Картините поканват към едно художествено съпричастие

със

изобразеното

–

автори

произведения към които съм съ-причастен. Метафората

на

произведение

„стената„

на

Джойс.

прониква Стената

цялото

пряко

свързана с грехо-падението и възкресението. Героят на Джойс HCE ["Here Comes Everybody"] или Humphrey Chimpden Earwicker или Финеган е наречен 'Bygmester –builder (Danish bygmester), стротелят на града Дъблин, зидар притежаващ the Stuttering

Hand

–

бърза

полагането на тухли.

точна

ръка

при

книгата

на

Джойс

вградена

известната

комична балада от 19-ти век, ”Бдението над Финеган” ( Finnegan's Wake ) , в която се разказва за Тим Финеган, зидар и страстен любител на алкохола. Един

ден, пияният Тим, паднал от

стълбата и разбил главата си. Съкрушените му приятели го помислили за умрял и на опелото му /Ирландският Wake или бдение по невнимание някой разлял уиски по лицето му и Тим възкръснал и повел веселбата. Падането на Финеган от стената е и падането на Хъмпи Дъмпти Humpty Dumpty. Освен всичко друго, книгата на Джойс е посветена на грехо-падението и възкресението. Изграждането на стената, както и строителството на градовете, е явно мъжка дейност в "Бдение на Финеган". Както асоциацията на HCE с майстора на Ибсен / „Майстор Солнес“/ в игровата игра "Bygmester Solness", така и събитията, описани в баладата "Finnegan's Wake", показват, че HCE е построил стената, от която пада. „…and an he had the best bunbaked bricks in bould Babylon for his pitching plays he'd be lost for the want of his wan wubblin wall? (FW 139.11-13) Сам по себе се HCE е стена / as her weaker had turned him to the wall (Tiptiptip!). (FW 79.33-34)/ и продукт на собствената си креативност 'assembled

and asundered' (FW 135.6-7) и as her weaker had turned him to the wall (Tiptiptip!). (FW 79.33-34).

Превръщането в стена или отиването „до стената“ е

наказание

смърт.

Героинята

Ана

Ливия

Плурабела също среща стената „with her face to the wall, in view of the poorhouse“ (FW 392.26) или „when Marie stopes Phil fluther's game to go. Arms arome, side aside, face into the wall. (FW 444.8-9). Стените не само имат уши, но и очи - . "Our eyes demand

their

turn"

(FW

52).

Джойс

съветва

произведението му да се чете на глас и призовава в „Бдението над Финеган“ – "Ope Eustace tube!"(FW 535-26) или Отвори евстахиевата си тръба. Картините в експозицията Стената не ориентират единствено към Джойс. Можем да направим алюзия

едно

друго

безсмъртно

лудо

произведение – албума „Стената“ на Пинк Флойд. Връзката не е случайна…Сид Барет в песента си Golden Hair от 1969 година, представя лириката на Джойс – едноименната му поема Chamber Music, 1907. В албума на Пинк Флойд емблема е класната стая, която смазва индивидуалността. Да, това не е „хвърчащата класна стая“ на Ерих Кестнер. Във филма

по

„Стената“

сме 19

свидетели

как

училището комплексирани учители се гаврят с учениците със садистично наслаждение. Днес е налице и обратното, свидетели сме как учениците се гаврят садистично с учители. Свидетели сме в какво

превръщат университетите

професори.

Стената

едни

образованието

академията, които вече нямат дух. Стената е безразличието,

невежеството

покварата,

липсата на интерес и ценности днес, още и ужасът и безмислието на войната, бруталността на

обществените

институции,

безумието

на

тоталитарната идеология и умъртвяващия такт на консуматорския битовизъм. Също като героят от „Стената“ на Флойд, Пинк, през целият си живот ние градим стената за да се предпазим от ужаса на една действителност, на която нито можем да придаде друг смисъл, нито да скрием от себе си. Съдът, както в албума на Флойд, рано или късно ни намира за виновни и реализира най-големия ни страх – стената да бъде

разрушена

да

бъдем

изложени

на

останалите хора, на ада, на другите. Крахът на стената е краят на историята. Също като Пинк, въпреки че се опитваме да се измъкнем от своя затвор, всъщност имаме нужда от своята стена. Всеки сам изгражда или е изградил

своята

стена,

стената,

която

ни

предпазва от свят, който сме неспособни да 20

понесем. Отговорът на Флойд е драматичен само

способността

да

се

дистанцираме

вътрешно и да не виждаме ужасното в света ще ни позволи да живеем като „нормални“ един „нормален“ живот. Стената разделя профанното от сакралното. Произведенията на литературата, писателите и философите, които ме вдъхновяват са сякаш една непроницаема безразличието,

стена за

за

ежедневието

изгубеното

наистина

дигиталната среда поколение. В тази изложба стената не е стената на една социална мрежа. Пирографията върху хартия превръща медиума ми в послание. С помощта на техниката хартията е превърната в пергамент. Инициира история. Тактилността е противопоставена на дигиталното. Имаме нуждата да докосваме и да бъдем докосвани. Картините ми по „Бдението на Финеган“, по „Стената“

на

Пинк

Флойд

художествено

топологичните интерпретации – металепсиси по представените

картините

ми

автори

философи призовават към едно измерение на творчеството, и лудостта,

фантазията,

измерение,

съня,

което

ни

измислицата води

отвъд

логичното и рационалното, отвъд традиционната логика, етика и естетика и ни тласка към неща, които могат да се окажат по-истински за нашия 21

вътрешен свят, по-реални от самата реалност. Неща, които не можем да приемем с лека ръка и за които не можем да мислим без да поставим под въпрос топологията на личната си „реалност“.

изложбата

пирогравюри акомпанирани Гилгамеш,

са

представени

върху с

Джеймс

работи

Джонатан

масла

Суифт,

върху

Джойс, Епоса

Мелвил,

на

Кафка,

Бекет, Набоков, Т.С. Елиът, Кортасар, Пинчън, от българските писатели – Чавдар Мутафов, Георги Господинов, както работи върху философията на Хегел, Лиотар, Клософски, Насим Талеб, Асгър Йорн, последните събрани в един прочит на философската топология.

Проф.

д.изк.н.

представя

Спартак

изложбата

Паскалевски на

Борислав

Димитров ТЕТРАДА

Рисуването като четене С иновативна нагласа един почитател на Джеймс Джойс, Борислав Димитров, юрист

представя зала

философ в

по

Галерията

„България”

цикъл

образование, на

Концертна

от

рисунки

живопис. Вдъхновен от необикновеното творческо писател, „Бдението

дело той

на

ирландския

открива

над

Финеган”

романа не

само

парадоксалния свят на Джеймс Джойс, но

идеи,

трасиращи

пътища

Експонираният Финеган”

изкуството.

проект

„Икон-о-графия

новаторски

на

въвежда

под

надслов

Бдение в

над

тайната

на

творческия акт. Чрез предоставения от художника

концептуален

текст,

зрителят се превръща в съучастник и изследовател. Всяка творба представя 24

криптограма, на

въвличаща

посетителя

възприятието

разгадаване

на

визуализираната лингвистична загадка. Да се о-лице-твори езика на Джеймс Джойс с неговата стилистика, странна полифоничност

синестезия

ирационална

поставя

пред

интерпретатора специфични проб леми за разрешаване, в чиято визуализация отзвучават както от-гласът на четенето, така

следите на про-чита, течащ в

съзнанието

на

наблюдателя.

Иконографският

подход

на

Борислав

Димитров е предназначен за „визуално любопитни

читатели”

съпреживеят

те

трябва

съ-участието

си

да в

кодирания в текста на „Бдението“ завет – „Отвори Eвстахиевата тръба!” („Ope Eustace tube!“). С

основание

Борислав

предложената

Димитров

от

визуална

интерпретация на „Бдението“ е търсената

Евстахиева

„чуващо”

тръба

образа

Интерпретацията

на

на в

окото, звука.

осъществения

визуален превод необходимо трябва да удържа и фонизма на словоформите 25

на Джеймс Джойс, композирани не с ноти, а с думи. Звучението на думите доминира над смисъла. Известно е, че Джеймс

Джойс

на

младини

спечелва

бронзов медал за звучния си тенор на Музикален фестивал през 1904 г. Хърбърт Уелс критикува Джеймс Джойс за особеното фантазно словотворчество.

Сам

Джойс

споделя

пред

своята

благодетелка Хариет Шо Уийвър: „Този вид

експерименти

предаде

чрез

граматика Целящ

не

може

умерен

да

език,

праволинеен

по-адекватен

се суха

сюжет”.

израз

на

вътрешния мисловен и психически свят на

човека,

„Вмъкнал

писателят

съм

толкова

допълва: неясноти

загадки, че в продължение на векове професорите има да спорят какво съм искал

да

елементи

кажа.“ от

Комбинирайки

множество

познати

езици, романът „Бдение над Финеган“ всъщност

има

свой

собствен

език.

Писателят Самюъл Бекет, тогава личен секретар

на

Джойс,

основание

отбелязва „тази книга не е за нещо, тя е самото нещо“. В естетически и

художествен

парадоксалната

феноменалност 26

аспект на

произведението

се

родее

пародийния свят на Суифт и на редица други автори. Но Джеймс Джойс не ги цитира, а само ги имитира като стил. Невъзможната за превод книга „Бдение над Финеган” съществува въпреки това в

преводи

на

датски,

немски,

френски, японски, полски и китайски. Така емблематичният за Джойс роман „Улис”

(Одисей)

трудно

преодолим

лабиринт, който

особено

Писателят

14-и

епизод,

история

литература

хвърля

читателя

лингвистичен

предлага

английската върху

среща

на

стилове.

известна

светлина

необичайната

му

структура

писмо до приятеля си Франк Бъджен, в което разкрива, че разглежда бавната еволюция

на

литература,

английския

започвайки

език

преводи

латински,

последвани

англосаксонски

алитеративни

и от от

кратки

текстове и продължавайки през Милтън и

други

автори,

като

Дефо,

Суифт,

Стийл, Адисън и Стърн, за да достигне до

отприщена

логорея от

несвързани

безсмислени словоструктури. На пръв поглед писателският подход на Джойс е деструктивен и хаотичен. Със съзнанието

за

сътворяване 27

на

„безсмъртно” произведение, писателят насочва

вниманието

си

структуриране на всеки епизод, който се развива в точно определено място и час и има връзка с определен орган на

тялото,

определено

изкуство,

притежава свой символ и специфична реторическа

техника.

Отчитайки

трудностите и изпитанията на превода, Джойс

съставя

две

композиционни

схеми. Първата схема е съставена за неговия

приятел

преводач

на

италиански Карло Линати през 1920 г., втората - за г.,

Валери Ларбо през 1921

публикувана

по-късно

от

Стюарт

Гилберт в 1931 г. Макар че още в ученическото си есе „Моят

любим

Одисей

за

герой”

такъв,

Джойс

посочва

по-късно

писмо

споделя, че „Одисей” е „ирландският Фауст”. С почти алхимична фаустовска страст

Джойс

асоциативен границите Езиковият

комбинира

думи

принцип,

премахва

между „поток

на

нещо съвсем ново виждат, сътворен

нито от

на

изреченията. съзнанието“

– не каквото очите

ушите

чуват,

блуждаеща

експериментална

миг,

мисъл.

нагласа 28

Джойс

заменя

общоприетите

реализма

средства

нови.

процесуалност

парадоксална

на

Новаторската многостиловата

словесност

Джойс

разглежда като пародия на пародията. Тя

се

разгръща

властва

„Бдение

над Финеган”, чието начално творческо намерение е озаглавено „Процесът на работа”.

изкуството

подсъзнанието

ХХ

в.

несъзнаваното

за

творците-художници превръща

неизследвани творчеството

на

писатели

се

лаборатория

за

територии

на

неподозиран

огромен

ментален и фантазен потенциал. По време на Първата световна война Джойс се премества в Цюрих. По това време

търсенията

дадаисти

нови

художниците-

сюрреалисти

публичност, нерядко

на

получават

скандализирайки

обществеността, пътища

за

очертават художествен

експеримент. Цветовете и формите в творбите

на

пораждат

Борислав съзнанието

Димитров на

зрителя

музикални асоциации. Художникът активира представите чрез оцветени в различни багри силуети и букви.

Свързването 29

им

създава

синестезична Естетически

структура мотивирания

Борислав

творбата.

„прочит”

на

Димитров

създава

визуална

обвивка”.

„фонетична Подобна

на

проблематика

насоченост

различна

пластическите

последствия за художествената творба е

реализирана

Дада

още

чрез

търсенията

преодоляване

декоративното

на на

орнаменталното

мислене на сецесиона

от 20-те г. на

ХХ в. Структурата на меандъра и потокът на лингвистичния лабиринт стимулира, но и поставя на изпитание инвенциите на нестандартната сетивност

на

мисловност Борислав

Димитров.

Неговото интерпретационно решение е различно

от

автономното

манифестирано Андре

от

Масон

търсенията

сюрреалиста

на

рисуване,

продължено Хуан

Миро

сюрреалистичната

в и

артистична

общност. Срещата Борислав Концертна

творческите

Димитров зала

търсения

на

Галерията

на

„България”

превръща

изложбата му в отворена врата както 30

към

света на Джеймс Джойс, така

към художествения факт, преоткриващ актуалното

присъствие

на

писателя

света на съвременния човек. Проф.

д.изк.н.

Спартак

Паскалевски

Джойс, Бекет и Суифт

В диалог с представянето от именития художник Проф. д.изк.н. Спартак Паскалевски, Борислав споделя: Основно ядро на изложбата ТЕТРАДА е Икон-ографията на „Бдение над Финеган“ на Джеймс Джойс, живопис

акомпанирана и

рисунки

върху

нови

произведения,

Самуел

Бекет

Джонатан Суифт. Въпросът – защо Джойс, Бекет и Суифт има нееднозначен отговор сред изследователите на връзката между тези трима Ирландски творци. 35

Налице

са

множество

изследвания

относно

влиянието на Джонатан Суифт върху Джойс и Бекет. Суифт е не просто вдъхновител на Джойс. В Journal to Stella –1706, сборник от писма до близката си приятелка Естер Джонсън, Суифт използва идиосинкратичен език, който е вдъхновил Джойс като модел за неговите неологизми и портмантю думи във „Бдение над Финеган“. Суифт е начело в творческото съзнание на Джойс и присъства още във втория параграф на Бдението (FW.310-12), като резонира в цялото произведение и прониква идентичностите на протагониста HCE и неговите синове Shem и Shaun. От своя страна Бекет, също е повлиян силно не само от Джойс, с когото са имали силна творческа връзка, но и от Суифт. Интересът ми към представените в картините ми автори – Джойс, Бекет и Суифт е интерес въплътен в едновременността на визуалното изкуство и философичността. ирландски

творци

Триадата

на

превръщам

великите тетрада

присъствието на философа – Г.В.Ф. Хегел, върху който

докторската

ми

дисертация

по

произведенията

на

философия. Почитът

прочита

на

представените автори е рисуване като четене и философичност. Произведенията на авторите са визуално

транскриптирани, 36

пре-разгледани

визуално

от

философска

рисувано-мислени

гледна

едновременно

точка, с

това

криптирани. Сред картините ми присъства и Хегел . . . и тук е необходимо едно лично пояснение на въпроса защо и Хегел? За мен ‘портретът на художника’, в един общ смисъл

същевременно

смисъла

на

едноименното произведение на Джеймс Джойс, е всъщност портрет на художника и на философа, художника философ и философа художник. Връзката между философията и изкуството в едно цяло е всъщност една чисто Хегелова концепция. За Хегел изкуството и философията имат един източник и се намират в неразривна връзка –“Beautiful art, from its side, has thus performed the same service as philosophy: it has purified the spirit from its thralldom.” В системата на философията на Хегел, в частност неговата

естетика,

концепцията

за

изящното

изкуство заема съществено място. Изкуството според Хегел е израз на абсолютния дух. За Хегел изкуството има същата роля както философията, да пречиства духа от моралното и материално робство и до го извисява. Безспорно мисълта и смисъла са в основата, както на създаването на 37

едно

произведение

основата

на

мисълта

на

изкуството,

теоретическата художника

така

рефлексия

на

смисъла

на

художественото произведение, а художественото произведение и рефлексията му, осмислянето му са

свързани

философията

историята.

В своята работа ‘The Dialectics of post-Romantic Art: Hegel's Philosophy of the Fine Arts and the reality of Art in the post-Hegelian era’, Робърт Вин подчертава силната

връзка

между

създаването

на

произведение на изкуството и теоретическата рефлексия

на

смисъла

му

помощта

на

философията и историята, фактът че понятието създаване

изкуството

израз

на

изисква

произведението рефериране

на към

предшествениците. Създаването на произведения на

изкуството

изразяването

налага на

необходимостта референции

и към

предшествениците в един чисто исторически план. Един от най изтъкнатите изследователи на Джойс заявява, че ние все още се учим да бъдем съвременници на Джойс. След близо двеста години, самият Джойс успява да вплете себе си в едно съвремие с Джонатан Суифт и да направи Суифт свой и наш съвременник. Тази линия е продължена от Самуел Бекет, който също черпи от Суифт. 38

Връзката с предшествениците, за която говори Хегел, е демонстрирана и от влиянието, което Джойс

черпи

от

Джамбатиста

Вико.

Джойс

познава желанието на Вико да бъде създаден един умствен

речник,

общ

за

всички

различни

артикулирани езици – мъртви и живи, за който пример е даден в първото оригинално издание на „Новата наука”. В Бдението, Джойс е въплатил желанието на Вико, като е използвал около шестедсет езика, правейки референции към различни

моменти

от

човешката

история

култура, създавайки свой метаезик и построявайки творбата

си

върху

цикличния

характер

на

историята, човешкото съзнание и езика на Вико, като

corso

recorso.

Последните

думи

на

„Бдението” са “the keys to given…”. Последното изречение е оставено незавършено, за да се завърне към началото на творбата, в първото изречение, което няма начало …comodious vicos of recirculation. Множество са препратките към Вико в „Бдението”, но една е особено характерно предава Викианското nasamento - The coming-intobeing – “The Vico Road goes round and round to meet

where

terms

begin”

(FW,

453.21-2).

Връзката между Вико, Хегел и Джойс е изследвана в

книгата

Доналд

„Спекулативната

Филип

Верин.

философия” Верин

на

посвещава

изследването си върху четирима основни автора – Вико, Хегел, Касирер и Джойс. Причината да 39

добави писателя Джойс към тримата философи, Верен обяснява с това, че духът на Джойс бди над неговото Джойс

изследване. базира

Верен

„Бдение

на

потвърждава, Финеган”

че

върху

Виковата „Нова наука”, така както поставя в основата на „Одисей”, Омировият Одисей. Ако Вико е героя на универсалите на въображението (imaginative universals), чиято основна и ключова роля на метафори е налице в „Новата наука”, Джойс е героя на епифаниите и тропите, които в „Бдението на Финеган” манипулират езика до състояние, в което езикът може да „види” и открие сам себе си. Според Верин, Вико аранжира източника на своята зряла мисъл като тетрада. Тетралогията е термин, имащ гръцки корени, и се използва в ораторията, за да означи група от слова или logoi, които се използват в съдебната реч. При определени дела гледани пред съда в Атина, всяка една от двете страни в процеса, обвиненият и

обвинителят,

разполагала

право

да

произнесе две речи. Писането на тетралогии се е основавало на изкуството на софистите да се аргументира и спори, не от доказателствата и свидетелите, а от вероятността и възможността на делото. Вико следва структурата на античната тетрада, като представя своите четири избрани

автори,

като

свои

логографи,

писатели

на

неговата собствена реч. В словото на „Новата наука”, Вико избира Платон и Тацит, като представящи речите на обвинените, тъй като двамата са говорители на гражданската мъдрост на античността. Френсис Бейкън и Хуго Гроций

са

избрани

да

представляват

модерността. Ако Платон и Тацит са двамата паганисти, Бейкън и Гроций са двамата еретици. Всяка част от тази четворка е огледален образ на разликата, която Вико прави между философско и филологично. Изследвайки словото на „Новата наука”, Верин излага довода, че Вико комбинира в четирите ъгъла на тетрадата – вертикалното движение между философското

филологическото

хоризонталното движение между античността и модерността. Верин определя словото на Вико в „Новата

наука”

като

слово

на

тетрадата.

Всеки от знаменитите представители в тетрадата на Верин е подреден в двойка, като следва движението

от

общото

към

конкретното.

тетрадата на Верин, Хегеловият Begriff е пресъздаден по-конкретно и специфично от Касирер посредством понятието му за символ, символ, въплътен в концепцията или в Begriff като културна форма. Универсалиите на въображението са формулирани от Вико като идея, като начин да 41

мислим

обратно

рекурсивно

да

обърнем

поглед назад към произхода на езика и корените му в тялото, към езика на тялото. При Джойс иронията и епифанията оголва тялото на езика, връщайки ни към езика на универсалиите на въображението до степента на създаване на въображаеми универсалии, които предоставят на читателя

възможността

на

опита,

да

опита

раздробяването, счупването на езика. Това, което ръководи всичките четирима автори е убежището на убеждението или бягството в тезата, че “the time is the whole” (Хегел) и че “the whole is really the flower of wisdom” (Вико), че “self-knowing is the highest aim of philosophical” (Касирер), че ключа на себе-познанието е това, което е баснописано от дъщерите на паметта - “fabled by the daughters of memory” (Джойс). Една от най-важните концепции на Вико е тази за универсалите

на

въображението

(imaginative

universals) и това е ядрото на философията на Неаполитанския мислител. В универсалиите на въображението действителността за първи път придобива смисъл за човека. Универсалите на въображението у Вико са не просто логика на въображението. Според Верин, както той заявява в “Vico’s science of imagination”, теорията

на

Вико

за

„универсалите

на

въображението” представлява теория на образите 42

/theory of images/, а не теория на концепциите в традиционалния смисъл. Универсалната

природа

на

поетическите

характери, открита от Вико, свързва неговият проект за нова наука с наука, която се разбира в съвсем конкретен смисъл на система, която се основава

на

логиката

аргумента.

Цялото

произведение на Вико е изградено чрез учението за доказателството, което е част от традиционната логика. В изложенията си, Вико многократно и при всяка теза, заявява, че ще докаже или че е доказал нещо и това е логически, а не езиков похват, доколкото схемата му следва структурата на теза – доводи – начин на доказване или демонстрация. Вико изгражда своята теория за обществото в строго научната форма на един трактат по геометрия, излагайки постулат, след постулат и обвързвайки всеки постулат с королария, от която извежда теорема. Новият умствен език, за чиято необходимост пледира Вико, е не просто предмет на

„Новата

наука”,

но

самото

едноименно

съчинение на Вико е изградено посредством този общ умствен речник, чиито думи са езикът, построяващ съчинението. Универсалиите

на

въображението

във

философията на Вико изразяват една поетична или по-скоро сематологигична топология, която действително

кореспондира 43

топиките

на

Аристотел. Но топологията на Вико надхвърля смисъла и ролята на употребата на топосите в реториката

проектира

метафизиката

реалността, във времето и пространството като хронотоп, достигайки до измеренията на един предшественик на съвременната философска топология

топологична

философия.

Тази

топология на Вико е сродна както с топологичния модел на Хегел в четириизмерният модел на безкрайността

битието,

времето

пространството, построен чрез категориите на качество и количество, като качествено качество, количествено количество, качествено количество и количествено качество, така и с топологията на Хайдегер. За вдъхновяващата философия и поетиката на Джамбатиста Вико, на Суифт, Джойс и Бекет е относимо Хейдегеровото поетично признание от философската му поема „The Thinker As Poet”: But poetry that thinks is in truth the topology of Being. This topology tells Being The whereabouts of its actual presence.

Суифт,

Джойс

подчертаната

от

Бекет

Хегел

демонстрират

необходимост

за

художника от една силна теоретическа концепция 44

на изкуството му и добро познаване и разбиране на историята. У нас остава убедеността, че теоретическите и исторически

измерения

не

само

са

от

съществено значение за твореца, но че всъщност художника

има

необходимостта

от

своя

философия, а философа необходимостта от своя художественост. Когато не са налице динамичи

исторически

ресурси и ракурси за изкуството, изкуството остава

„необновено”

от

инвенции,

напуска

безкрайността и приближава към край-ност-та или своя край, приближава към онази без-мерност, която Хегел определя като „лоша безкрайност” или

открива

из-ново

хоризонта

на

безкрайността, на „добрата безкрайност” /Хегел/, за да се пре-съз-даде изкуство във философията и философия в изкуството. Съществуват две взаимосвързани тези относно „краят на историята” и „края на изкуството” и както знаем първата принадлежи на Хегел. Втората принадлежи на Джойс. Томас Стърн Елиът заявява, че Джеймс Джойс е писателят, който е убил 19 век. Елиът е очевидец, присъствал на сцената на местопрестъплението. След Джойс пейзажа на световната

литература

изглежда

опустошен,

погребан от потопа от думи идещи от бъдещето. 45

Джойс, както отбелязва критика Едмънд Уйлсън, е велик

поет

на

съзнание.

Светът

изглежда

място

новата след

фаза Хегел

немислимо

на и

без

човешкото

след

Джойс

великата

великолепна философия и изкуство на тези два гения. Всъщност тезата на Хегел за края на историята и края

на

изкуството,

изглежда

доказана

от

феномена Джойс, но тази теза предизвиква нашите традиционни представи за еволюция и развитие, за качество и количество, за време и пространство. Бихме ли могли да се съгласим, че развитието на философията и изкуството следват пътя на еволюцията и какъв вид еволюция е това – вертикална еволюция на йерархичните системи или хоризонтална еволюция на хетерархия и хетерономия. За Робърт Вин, креативността и изобретателността, които се очакваше да дадат една възможност за безкрайно обновяване /the possibility of an infinite renewal/ се оказват просто една илюзия. Вин заявява,

че

смайващите

успехи

на

различни

артистични концепции през 20 век не могат да бъдат определени като еволюция. Според Артър Данто,

сега

ние

живеем

ерата

на

пост-

историческото изкуство /the era of post-historical art/. Ние сме преживели и преживяваме това, 46

което Хегел определя като край на историята и край на изкуството. Споделям

разбирането

на

Робърт

Вин,

че

съществената последица от Хегеловата теза за края на изкуството е възможността изкуството да продължи

да

се

философията.

развива

Краят

на

областта

на

изкуството

сублимацията – снемането му - във философията и това е разкриването му в една специфична форма на философия: философия на изкуството инкарнирана в модерна история на изкуството. Жак Дерида споделя, че често сравнява романа „Одисей“ Хегеловата

на

Джойс

„Енциклопедия

Хегел, на

конкретно

философските

науки“ и „Науката Логика“. За Дерида, това е опит да се про-чете абсолютното знание през един единствен акт на паметта и това е единствено възможно чрез заряда и възприемането на всяко едно

изречение,

максималното

им

на

всяка

една

много-образие,

дума

възможно

значение и смисъл, виртуални асоциации, за да бъде посгтигната колкото е възможно по-богата органична лингвистична тоталност. За Дерида, Джойс е много близко до Хегел в стремежа ми да достигне тоталността. Дерида подчертава, че в този смисъл реферира към Ulysses и Finnegans Wake – тоталността не просто 47

на една култура, но на множество култури, множество езици, литератури, религии, истории и тази невъзможна задача да бъдат обединени в тяхната тоталност, в потенциална тоталност, в потенциалността на една безкрайна памет е същевременно

както

изключително

нова

модерната си форма, така и много класическа във философската си форма.

Дерида споделя, че в прочита на първата си книга на Хусерл се е опитвал да сравнява начина по който третира езика с начина по който третират езика класическите философи. Джойс, счита Дерида, създава история, тотализира историята чрез акумилиране на много-образия и не-ясноти, метафоричност, тропи. Споделям тезата на Жак Ауберт, че Хегеловото влияние върху Джойс може да бъде проследено и намерено в ранната естетика на Джойс. Това е разбирането,

че

естетиката

на

Джойс

Хегеловата естетика. Ауберт е автор на един от най-детаилните коментари върху естетиката на Джойс - ‘The Aestethic of James Joyce’, Тезата на Ауберт е подкрепена и от Fran O’Rourke и Barbara Laman. За мен рисуването е топологическо четене, а четенето топологическо из-образяване на много48

образието (Manifold) – което съществува, както у Хегел, така при Джойс и Бекет, а също и при Суифт. Един

от

най-красноречивите

концептуализиране

на

примери

за

литературознанието

(Literary Topologies) и „четенето” (A Theory of Topological

reading)

посредством

топологията,

можем да открием при Андрю Пайпер (Andrew Piper) в предложения от него подход и теория на „топологическото

четене“

обективиращ

топологическата

литература

(Topological

Literature). Една от основните цели на докторската ми дисертация върху Хегел /Topological (in) Hegel/ е свързана (manifold)

топологическото

при

Хегел

много-образие топологическата

визуализация на знанието, или с ролята на изобраз-яване-то в/на Хегел. Припомняйки, че първият език на безкрайността е образа, а образа или из-ображението е форма на

припомняне/recollection.

(Доналд

Филип

Верин), бих ще обърнал внимание на това, че логосa или мисленето, за гърците е едно лъчене. Древните гърци са мислели с очите си, чрез погледите си.

Визуалната, из-образителна страна

на топологическото, метафорично, спекулативно мислене и обосноваване у Хегел е представено в 49

термина

Vorstellung

(picture-thinking,

figurative

thinking), което може да бъде преведено като Изобразително мислене. Верин посочва, че това е характеризиращия термин на Хегел за мисленето на истинската философска форма на понятието (Begriff). Определям

работите

си

като

металепсиси,

метонимии в метонимията, текст в текста и образи в из-ображението. Металепсисът или метонимия в метонимията е съ-причастност и предизвиква съучастие във възприемането, което ако се случи означава

съ-творчество.

Произведенията

на

представените от мен в картините ми автори предизвикват именно металепсиса. Борислав Димитров

Галерия 205 ProArte/the Small Art Gallery

БДЕНИЕ НАД ФИНЕГАН Камерна изложба на Борислав Димитров 27 юни - 17 юли 2014 г.

Камерна изложба на Борислав Димитров в Очна Клиника "ДЕН" София 2014 52

Имайки

изключителното

удоволствието

да

работя с галеристите Олга Босева, Светльо Гугов и Миро Милев, собственици на Галерия 205 ПроАрте, във връзка с представянето на самостоятелната ми изложба Визуална басня върху

произведението

на

Джеймс

Джойс

„Бдение на Финеган”, през периода 27 юни – 27 юли, 2014 г., в разговорите ни се породи темата за един художествен проект посветен на феноменологичните аспекти на окото, зрението и визуалността. Съвсем естествено разговора ни тръгна от Джеймс Джойс, за когото тази тема е силно присъствяща в живота и творчеството му, тема предмет

на

подчертана

интерпретация

моите картини и изследвания върху Джойс. Проектът ми „Икон-о-графия на Бдение на Финеган” е синестезиен опит да създам „фонетична визуална обвивка” илюстрираща „Бдението”. Проявеният

интелектуален

интерес

гостоприемство от страна на Очна Клиника ДЕН направи възможен един нов художествен проект,

чиято

концептуална 53

рамка

литературно-философска, върху

окото,

фокусирана

зрението,

визуалното,

изображението. Печатната книга, заявява Маршъл Маклуън, е продължение на окото, така както дрехата е продължение

на

кожата.

Съществена

естествена част от изображенията в картините ми е вписаният в тях текст, който прави творбите „говорещи картини”. Литературното присъствие в работите ми е визуално и обективира една персонализирана културна феноменология

на

литературата,

предстявяйки писатели като Джеймс Джойс, Луис

Борхес,

Владимир

Набоков,

Хулио

Кортасар, Франц Кафка, Херман Мелвил, Томас Пинчън, Харуки Мураками и др. Философският

аспект

на

работите

неразделна част от концепцията, която е изградена основно върху феноменологията на Морис Мерло-Понти (Maurice MerleauPonty, The Visible and the Invisible, Eye and Mind), Jacques Derrida (Of Grammatology), концепциите на Marshall McLuhan. В

Grammatology,

Дерида

дискутира

картината на Joseph-Benoit Suvee, ‘Butades, or 54

the Origin of Drawing’ (1791), пресъздаваща случка и феномен предаден ни още от Плиний, а именно как млада девойка на име Butades,

от

Антична

Гърция,

Коринт,

се

прощава на раздяла с любимия си и с ръката си рисува силуета от сянката на стената. Плиний счита, че тази история представлява раждането на рисуването и живописта, а за Дерида всъщност тя е свързана с паметта и спомена повече отколкото с възприятието. Наративът свързва раждането на графичната репрезентация невидимоста

с на

отсъствието модела.

Това

или дава

основание на Дерида да счита, че рисуването произлиза от слепотата /"This suggests, drawing originates in blindness”/ Хипотезите на Дерида са две. Пръвата е че художника е сляп и обекта или модела на художника не може да бъде гледан и виждан в момента, в който художника рисува творбата. Винаги е налице промеждутък, празнота или забавяне. Щрихът се основава на паметта, а не на виждането и когато спомена е извикан, представения обект е игнориран, художника е сляп за него. Втората хипотеза на Дерида е, че процесът на рисуването е сляп. Рисуването е като езика, невъзможен е без играта на 55

следата,

играта

на

присъствието

отсъствието и както езика не може да бъде видян /Speak that I may see you/, така и процеса на русуването не може да бъде видяно.

Дерида

заключава,

че

налице

двойна срепота, с присъствието и отсъствието (Butades’

problem)

на

оригинала.

Артистичната силата да видиш и да направиш видимо е обитавана от слепотата, която не може да разпознае видимото от видяното. Западната история, твърди Маршъл Маклуън, е оформена хилядолетно чрез фонетичната азбука, окото.

медиум изцяло основаващ се на Феномена

възприятие

на

човешкото

заобикалящата

визуално среда

пространтството и времето, Маршъл Маклуън определя

понятието

непрекъснатост

c,o,n,t,I,n,u,o,u,s и свързаност c-o-n-n-e-c-t-e-d. Непрекъснатостта на качественото изменение и

свързаността

топологията, геометричните

за

ориентират, която

фигури

както

разликите и

към

между

пространствени

форми и тела са без значение и една фигура може да бъде трансформирана в друга, но от

съществено

отношенията

значение

са

взаимовръзките 56

именно между

фигурите

формите,

топологическата

същност

така на

към

категорията

„качествено количество” от логиката на Хегел и четириизмерния модел на безкрайността, който може да бъде описан с понятието „кобордизъм” на Рене Том и теория на катастрофите. Визуалното пространство (Visual Space) е униформно,

непрекъснато

свързано.

Рационалният човек в нашата Западна култура е

визуалният

визуалността

човек. са

Рационалността взаимосвързани

и и

взаимозаменими термини и изрази още от времето на създаване на писмеността. В потвърждение

за

това,

което

разбираме

рационално, ние употребяваме на английски изрази като „I see”, „can you see”. Окото, зрението,

виждането

интелекта

оформят

символизират

визионерство.

ума

знание

В основата на философските ми изследвания и интереси е топологията, респ. качествената геометрия на пространството, която е силно изразена визуално. В този смисъл топологията е естествено продължение на визуалния ми начин на мислене въплатен в картините ми. Вдъхновение изследванията

за на

мен Жак

представляват

Пиаже

Бербел

Инхелдер, учените които обосновават през 1956

г.,

относно

т.нар.

'topological

приоритетното

primacy

thesis'

развитие

на

топологическото възприятия в пространството в ранна

детска

възраст.

Според

Пиаже

Инхелдер, първата геометрична представа при децата е топологическа и една по-късно 58

те

развиват

проективната

геометрична

представа известна като Евклидова геометрия. Вълнува ме научно и творчески концепцията за „Топологическа възприятие”

структура Chen,

на

визуалното

(1982).

Topological

structure in visual perception. Science, 218, 699700/ , чийто създател е китайският учен Лин Чен /Lin

Chen/.

Чен

топологическите примитивни

обосновава качества

тезата,

са

вродени

че

всъщност

качества

за

възприемане на обекти. Според Чен, нашата визуална

система

глобалните

чувствителна

топологически

свойства

към и

извличането на тези топологически качества е основен

фактор

организацията

на

възприятието на човек. Взаимовръзките между топология и психология, респ. психоанализа могат да бъдат проследени от Фройд до Лакан, но може би първото имплицитно навлизане на топологията в психологията е осъществено през 1936 г., когато немският гещалд

психолог

Курт

Левин

публикува

знаменитото си произведение „Принципи на Топологическата Психология” /“Principles of Topological Psychology” /1936/.

В работите си върху хартия използвам техника „гореща игла” - пиро-гравюра върху хартия, с изразено линеарно и релефно рисуване /гравиране/

със

силно

изразен

тактилен

ефект. Част от графиките са изпълнение в „блайнд” ембосинг и дебосинг. Пластовете на изображението са колоритни, но съчетават гладки повърхности с грапави такива обработени със зърнеста структура на фин пясък. Тактилността на изображението позволява художественото произведение да бъде

възприето

песъчливата,

от

незрящи

фрактална

хора,

структура

но на

творбите има психотерапевтичен ефект върху зрящия.

Не

основоположника

тайна, на

че

Карл

пясъчната

Юнг

терапия.

Пясъчната структура влияе хармонизиращо 60

при

визуалното и тактилно възприятия. В

отделни

картини

предадени „перфорирани”

са

вградени

послания

Брайлово на

хартиение

писмо лист

/при

пирографиките/ или релефно изобразени с фрактура /при работите с масло.

Визуализацията

на

Джойсовата

приказка-

меандра „Бдение над Финеган” е моя опит да преведа

Джойсовите

„portmanteau

words”

като „portmanteau images”, да о-лице-творя езика

на

Джойс,

неговите

полифонични

фрази и да представи визуалния асонанс на творбата

на

писателя,

изобразявайки

иконография използвания от Джойс „doubletalk”, инфликсите и аудиторните рими на речта

като

една

qualia,

съставена

от

тържествената обърканост на месата върху масата на монтажа "messes of mottage" (FW 183).

гостуващата

изложба

са

представени

трансперантни инвенции на художествените ми произведения, вече познати от изложбата МИ състояла се в Галерия 205 ПРОАРТЕ. Вярвам че новите ми творби в стил Оптическо изкуство и пентименто ще донесат повече светлина,

вдъхновение

радост,

ще

ни

направят хармонични, добри и здрави, за да успяваме в живота си.

James Joyce’s “Finnegans Wake” Oil on canvas 64

Riddles - the personages of the manifesto Size 50"/70", 2008, Sofia

Finnegan's fall (Quantum Chromodynamics) Size 50"/70", 2008, Sofia

Finnegan's fall Size 50"/70", 2008, Sofia

Cognitive Wake Syllable: Wipe Your Glosses With What You Can Size 50"/70", 2008, Sofia

The Dark â&#x20AC;&#x201C; Dialogue of the Banshees I Unconciousness is well Established Identity "Our eyes demand their turn", James Joyce, Finnegans Wake (FW 52) Size 50"/70", 2008, Sofia

The Dark – Dialogue of the Banshees II Ask My Index: Lawyer’s Non-Sense "Our eyes demand their turn", James Joyce, Finnegans Wake (FW 52) Size 50"/70", 2008, Sofia

The Last Dagda Wake with 65 languages "Our eyes demand their turn", James Joyce, Finnegans Wake (FW 52) Size 50"/70", 2008, Sofia

8.l

‘Eevery telling has a taling and that’s the he and the she of it. Look, look, the dask is growing!’ James Joyce’s Finnegans Wake Size 50"/70", 2008, Sofia

Tavernry in Feast Size 50"/70", 2008, Sofia

Fine Art Engraving Pyrography on paper

10.

Translation of Language to Body: Shaun and Shem Shem: the discoverer of the forbidden, the uncoverer of secret springs, the Bohemian, the Penman, the seer, the poet, self-exile, Joyce himself, Shem the Penman. Shaun: orator, economically successful, favorite of people, policeman of the planet, contrapunct opposite of Shem, Shaun the Postman. 76

11.

‘Well, you know or don’t you kennet or haven’t I told you every telling has a taling and that’s the he and the she of it. Look, look, the dask is growing!’

12. The Hero carried on by the Banshee, after the battle: Finn Again!

13.

Bride Ship and Gulls (Chapter IV) King Mark (Young Tritrsn and Four Old Men) Vicoâ&#x20AC;&#x2122;s notion of history four part cycle . . . theocratic, aristocratic, democratic, chaotic. Visual Thunderclap

14.

Look, Look the Dusk: The Washers at the Ford – ‘Ho talk save us’ - (Chapter VIII) Two washer women, the night falls and they metamorphose gradually into an elm tree and a stone. The two washers are the two Banshees

15.

About this original hen The Manifesto of ALP (Chapter 5, Book I): The calligraphy of the great letter dug from a mug mound by a hen (Isis, ALP) saved by Shem.

16.

Shaun and Shem Battle Turn About Skeezy Sammy Till We Feel Are You Still Tropeful of Metaphors

17.

Come Hours: Muta and Juta

18.

Echo Land â&#x20AC;&#x201C; So this Dyoblong

19.

HCE and ALP HCE: Here Comes

Everybody â&#x20AC;&#x201C; Haveth Childers

Everywhere, Earwicher

Anna Livia Plurabella: The psyche of the book (FW), bewitching and ever-changing, animating, all-pervading, Eve, Isis, Iseult, river Liffey, the mother hen (Isis) who discovered the letter and alphabet, Annaâ&#x20AC;&#x2122;s cycle is Viconian corso and ricorso â&#x20AC;&#x201C; her twenty-eight little companions (the day of the month) seven beaming rainbow-colored girls.

20. Three quarks for Muster Mark!

21.

The Children Hour The Book of the Sons (Book III) - Chuff Oath and Glugg (Shem)

22.

Will you wake for my Deading

23.

Osirian Joyce

24.

HCE his agnomen and reputation, his trial and incarceration, his demise and resurrection â&#x20AC;Ś and ALP

25.

Sanday Calling all down to dayne â&#x20AC;&#x201C; ricorso

26.

Look, Look the Dusk 91

Will you wake for my Deading

28.

Riverun

29.

Ho, Talk save usâ&#x20AC;Ś

30.

The Hero and the Banshee

31.

The Hundred Letter Word

32.

"Our eyes demand their turn" James Joyce, Finnegans Wake (FW 52)

33.

The Last Dagda.. and the Revolution of Language Joyceâ&#x20AC;&#x2122;s used 65 languages in Finnegans Wake, ending with his confession â&#x20AC;&#x201C; "I'm at the end of English."

34.

HCE Here Comes Everybody.. Wake: Maccool, Macool, orra whyi deed ye diie?

35.

Well, you know or don't you kennet or haven't I told you

100

36.

every telling has a taling and that's the he and the she of it. â&#x20AC;Ś Allalivial, allalluvial! Some here, more no more, more again lost alla stranger. 101

37.

About that original hen.... The bird in the case was Belinda 102

38.

generations, more generations and still more generations

103

39.

Maccool, Macool, orra whyi deed ye diie?

104

40.

Dimb! He stot-tered from the latter. Damb! he was dud. Dumb! Mastabatoom, mastabadtomm

105

41.

Gossipaceous Anna Livia In the name of Annah the Allmaziful, the Everliving, the Bringer of Plurabilities

106

42.

The Fall, The Wake 107

43.

Apologia pro vita sua

108

44.

Omen Amen

109

45.

Meldundleize! Tristan as Treestone and Isolde as Pia et pura bella 110

46.

Apologize, Pull out his eyes, Pull out his eyes, Apologize

111

47.

Apologize, Pull out his eyes, Pull out his eyes, Apologize

112

48.

Hunphrey Chimpden Earwicker, Ecce Homo!

113

49.

Ecce Homo!

114

50.

The eye of mind's ear - "Ope Eustace tube!"

115

51.

About that original hen....

116

52.

Qualia assonance of Polyphonic phrasing image ..about that original hen

117

53.

Pentimento...pen time into

118

54.

Om..nitude

119

55.

Fieluhr? Filou! What age is at? It saon is late. 'Tis endless now senne eye or erewone

120

56.

Here Comes Every Body

121

57.

Lots of Fun at Finnegans Wake I

122

58.

Lots of Fun at Finnegans Wake II

123

59.

Well you know ALP

124

60.

Bygmester Finnegan, of the Stuttering Hand

125

60.

Banshe

126

61.

We'll meet again, we'll part once more. The spot I'll seek if the hour you'll find

127

62.

Asky, asky, asky! Gau on! Micaco! Get! Ping an ping nwan ping pwan pong

128

63.

Every evening at lighting up o'clock sharp and until further Naohaohao

129

64.

Turn about, skeezy Sammy, out of metaphor, till we feel are you still tropeful

130

65.

Turn about, skeezy Sammy, out of metaphor, till we feel are you still tropeful

131

66.

Let us now, weather, health, dangers, public orders and other circumstances permitting Sandhyas! Sandhyas! Sandhyas! Calling all downs. Calling all downs to dayne. Array! Surrection! Eireweeker to the wohld bludyn world. O rally, O rally, O rally! . . .Sonne feine . . . "

132

67.

The Cry of the Banshee

133

68.

Behove this sound of Irish sense. Really? Here English might be seen. Royally?

134

69.

566 A.D. At this time it fell out that a ... 1132. A.D 135

70.

Mr. Earwicker's tavern

136

71.

Shaun and Shem battle

137

72.

Tavernry in Feast

138

73.

The cracked looking-glass of a servant

139

74.

Bidi

140

75.

The Cosmic Irony of Mookse And Gripes 141

76.

Children Hour I

142

78.

Children Hour II

143

79.

Children Hour III

144

80.

Children Hour IV

145

81.

The She Up of Wake

146

82.