18
ВИТО ВАЛ
ОТ ЕВГЕНИ
ЛЕНТИНОВ
ИЙ МИЛОВ
К
ампанията Absolut Blank се оказа страхотен шанс да се срещнем с едни от най-талантливите български визуални артисти и дизайнери. След като вече ви представихме илюстратора Борис Праматаров, време е да ви представим и Вито Валентинов, който спечели вниманието ни още преди няколко месеца с работата си “Critical Mass” за артиста Parallel Concept. Ето го и него!
съблякох се и започнах да работя с тялото си отвътре-навън”. Това беше добър урок за мен, защото преосмислих боравенето с информация. В момента правя по-малко изследване и след това отделям по-голямо време на осмислянето на информацията. С кой световно известен дизайнер или визуален артист би желал да развиеш проект и какъв би бил той? Нито дизайнер, нито артист. По-скоро бих желал да направя свое собствено откритие с някой, с който да станем добър тандем и това да направи него световно известен. Коя е любимата ти част в създаването на нов проект? Когато ми дойда добра идея, защото тогава настъпва една страхотна еуфория, след което започва дългата работа.
Представи се. Аз съм Вито Валентинов, визуален артист.
Какви са влиянията в дизайна, който създаваш? Никакви.
Какво е най-силното ти вдъхновение днес? Най-силното и днес, и вчера, и утре – това са силните идеи. Те са като златна мина за артиста.
Как мислиш, че графичният дизайн и визуалните изкуства ще се променят и ще изглеждат през 2050 г.? Нямам наклонност да се правя на визионер или на екстрасенс, но според мен ще изглеждат много по-различно от това, което си представяме, макар че съвременните технологии често дават форма на художествени идеи, много често става и обратното – много идеи се противопоставят на технологиите. Винаги ще има хора, които ще рисуват и ще правят неща, които не са свързани със съвремието.
Кой е най-добрият урок, който си получавал от дизайнер или визуален артист, с който си работил? Може би това е от Улай, дългогодишен партньор на Марина Абрамович. При едно от посещенията си в моето студио той ми каза: “Вито, като бях млад и аз бях като теб – цялото ми студио беше пълно с изображения, референции, детайли… И един ден се почувствах като стомна, която прелива с вода и изхвърлих всичко,
Какво е чувството, което искаш да споделиш с проектите си?
Всеки път е различно. Какъв тип визуално изкуство се опитваш да създаваш? Визуално, без думи и пояснения. Откъде черпиш идеи за проектите си? Често пъти от тематични книги. Какво правиш обикновено, когато не си вдъхновен? Продължавам да работя, докато нещо не ме заинтригува. Коя е последната добра идея, която видя? Не помня. Би ли препоръчал няколко нови дизайнери или визуални артисти, които да следим? Дизайнери – ПОСТ Студио. От артистите следя Габриела Александрова – българка, която живее в Париж. А няколко утвърдени? Дитер Рамс. Нещо за гледане в YouTube? Десетте принципа на Дитер Рамс. Уебсайт за дизайн или визуални изкуства? vittovalentinov.com Нещо, което всеки трябва да види през живота си? Космоса през хубав телескоп. Настоящите ти проекти? Работя по Absolut Blank. С какво твоята заявка в Absolut Blank ще бъде по-интересна от тези на
останалите участници? С нищо, защото това не е състезание. Всеки от нас е избран, защото има различни изразни средства и идеи, теми. Селекцията е достатъчно разнообразна и това прави нещата достатъчно богати за
КОКИМ
ОТ ЕВГЕНИ
МОТО
ИЙ МИЛОВ
Х
ей, продължаваме с представянето на ултра модерните и супер талантиливи дизайнери и визуални артисти, селектирани в кампанията Absolut Blank. Днес на мушката е Калоян Илиев – Кокимото. Представи се. Кокимото. Какво е най-силното ти вдъхновение днес? Жените. Кой е най-добрият урок, който си получават от дизайнер или визуален артист, с който си работил? Напрягам се да си спомня, но не се получава.
Как мислиш, че графичният дизайн и визуалните изкуства ще се променят към 2050 г.? В материалния свят – потресаващо, а в духовния – изгряващо... Кой е най-откаченият спомен, който имаш от работата си? Имаше такъв, но не си го спомням. Какво е чувството, което искаш да споделиш с проектите си? Празнично. Какъв тип визуално изкуство се опитваш да създаваш? Несъздавано. Откъде черпиш идеи за проектите си? От всеобщото информационно пространство. Какво правиш обикновено, когато не си вдъхновен? Ям. Кажи нещо, което всеки трябва да види? Изложбата на Деймиън Хърст в националната галерия.
С кой световно известен дизайнер или визуален артист би желал да развиеш проект и какъв би бил той? С Лейди Гага, но за проект е рано да говорим.
Препоръчай няколко нови визуални артисти? Mr. Clement, Friends With You и Vania. А няколко утвърдени визуални артисти? Mark Ryden, Gary Baseman и Ray Caesar.
Коя е любимата ти част в създаването на нов проект? Краят.
Уебсайт за визуални изкуства? we-make-money-not-art.com
Какви са влиянията в дизайна, който създаваш? Семейни.
С какво твоя проект е по-интересен от останалите в рамките на кампанията Absolut Blank? С факта, че е мой.
СКАЙ
OT ДИАНА ГЕ
ЙФОЛ
ЕОРГИЕВА
Т
ози текст не може да започне с друго, освен с песента на Адел “Skyfall”. Подобно на всеки друг Бонд филм, след задължителната покачваща адреналина сцена, и този започва с “неговата” песен и малко сюрреалистичен “видеоклип”. Иначе Skyfall - освен на песен и на филм, е име и на нещо друго. На какво? Ще разберете, когато изгледате новия Джеймс Бонд. До края. Онова, което си помислих, когато я чух премиерно, беше че това ще е първият чувствителен и сантиментален Бонд в дългата история книги, комикси, радиопредавания и филми с участието на великия шпионин от MI6 – онзи, който ще изпитва съмнения относно ролята си, ще се поблъска (освен в стени с някоя яка кола) и в разни екзистенциални проблеми и може даже да пролее мъжка сълза, докато стреля по врага. E, във всяка шега има малко истина, оказа се, че и в тази също. В това със сигурност е намесен режисьорският пръст на Сам Мендес, който има добър кинопоглед върху човешките емоции – от „Американски прелести”, та чак до „Пътят на промените”. Сега Сам дебютира като режисьор на епизод от Бонд поредицата и както всички преди него, завърта
барабана на историята в „своята” посока. В “Skyfall” на фона на типични Бонд пейзажи, екзотични дестинации, но с много по-малко шпионски джаджи и все пак - с неизбежните фатални красавици в беда, лайтмотивът на филма е в задаването на логичния въпрос - доколко поизтърканият агент има място в свят, в който лошите вече са в сенките зад компютрите, а не с пушки зад вратата на суперлуксозни хотели по света и у тях (UK, да). Дори и да не харесвате Даниел Крейг (все пак не е Шон Конъри), не може да не свалите почтително шапки за поредното брилянтно участие на Джуди Денч в ролята на Ем, а колкото до ролята на изрусения Хавиер Бардем - като лошото, умно и обидено на Ем момче - Раул Силва – той спокойно може да бъде вашият личен киномански мотив да гледате филма. Не само, защото е първият испански актьор, който играе ролята на злодея в поредицата за Бонд. А и защото се справя толкова добре с нея, че чак усмихва. Филмът успешно съчетава традиционните, даже превърнали се в запазена марка мотиви и прийоми – повтарящата се голяма песен (преди “сега” песента на Адел, за филмите на Бонд пеят цяла плеяда от големи музиканти - Том Джоунс, Нанси Синатра, Луис Армстронг, Пол Макартни, Duran Duran, A-Ha, Тина Търнър, Шерил Кроу, Garbage, Мадона, Крис Корнел, та чак до дуета на Джак Уайт и Алиша Кийс) в напрегнатите моменти, както и задължителната мелодия, която съпътства агента през промъкването му между красавици, конспирации, лоши... и този път - и между проблема
със застаряването му, пропукването на доверието между него и Ем и вярата в необходимостта от MI6 въобще. Саундтракът иначе е дело на Пол Нюман и включва цели 30 парчета За мъжката част - фаталните мадами този път са Беренис Марло и Наоми Харис, като последната е приятен завършек на един сюжетен сериален кръг, на който заклетите фенове на поредицата ще се изкефят, а на другите няма да им направи впечатление. И да, този път най-фаталната Бонд дама е Ем, пък нека няма тяло на модел или очите на Ева Грийн, например. Най-важното обаче е налично чарът на Бонд още от “раждането” му през далечната 1953г., макар и малко поостарял и попрашасал, си е там - агентът е истински английски джентълмен, независимо колко е измърлян, ранен или колко безднадеждна е ситуацията, в която големите му задачи го забъркват. А и трябва да признаем, че шпионските игри във всичките им варианти, винаги ще бъдат интересни – дори и (а може би особено), когато са лустрирани в старошколски стил. За това трябва да отдадем почест на Иън Флеминг, високообразован и богат английски джентълмен, който дърпа спусъка на Бонд манията и вдъхва живота на „сборния” образ от агенти, които среща по време на службата си за Кралицата - Джеймс Бонд (ето как си го е представял той). Ако се чудите откъде идва това име – 007 е кръстен на известен орнитолог – Флеминг е бил доста запленен от птичките. И казва, че е искал възможно най-скучното и обикновено име за агента си.
Иронично, през годините „Бонд, Джеймс Бонд” става едно от най-разпознаваемите имена въобще, а мартинито е запазената марка на опасните джентълмени с пистолети, затъкнати във вътрешния джоб на саката им. Филмите с „негово участие” пък винаги са абсолютен хит. Предполага се, че това ще е съдбата и на Skyfall, който отбелязва 50-годишната от първият филм за Бонд и е един от малкото, които не носят име на някоя от Флеминг-историите. Обаче... класиката си е класика и тя не може да се съревновава с новото - защото всяко нещо си има своето място, а под слънцето земята е много и стига за всички. Особено, когато говорим за агент какъвто е 007, па макар и да има драма с годинките и да проскърцва емоционално на моменти... Убедете се сами по кината. От 26 октомври.
ПИСТАМ
ОТ ЕВГЕНИ
МАШИНА
ИЙ МИЛОВ
А
нонимните артисти продължат да изследват симбиозата между човек и машина чрез комплексна хореография и абсорбиращ сетивата звук от барабани, адаптирани честоти и гласовете на живи и мъртви астронавти. Срещаме ви с тях... Освен, че сте българи и сте проект, а не банда, какво друго трябва да знае човек за вас? Представете се. We don’t really come from outer space, Yet your opinion is consistently off base, You wonder „What are these gizmos for?”, Please, be quiet and keep crawling on the greasy floor. Откъде идвате и накъде сте тръгнали с тази писта машина? Как се чувствате по пътя? Пистамашина е една дума и е глагол. Какви са забранените теми за разговор за Пистамашина? Пас. Защо е цялата тази мистерия, не искате ли да ви поздравяват по улицата? Защо не? Подробно опишете какъв тип машина управлявате. Релсови машини със сепарирани писти и
секвенции. Бихте ли направили съвместен проект с военните? Не, защо да го правим? Какво свири от CD-плеъра ви, ако не са разбили стъклото и е отскубнат? Описаната ситуация е неясна. Има ли скрити наркотици някъде в купето? Това от някой филм ли е? В какво бихте се врязали с най-висока скорост? В хиперпространството. Къде можем да прочетем лириките на песните ви? Няма къде да ги прочетете, а и няма нужда – важно е цялостното преживяване, а не съставните части. Един класически въпрос – откъде идва името ви? Един класически отговор – „Благодаря за въпроса!” Накъде ви води съмнението, мистерията? Съмнението ни води към границите на познатия свят, а мистерията ни води към обратната страна на монетата. Каква необходимост ви извади с тези каски и нинджа маски на сцената? Не ви ли е жега с тях? Пас. В случай, че никога не се видим, какво ще ни пожелаете? Добър ден, добър вечер и лека нощ!
DUFFY LONDON - SWING TABLE ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ Проектът представлява маса от орехово дърво с осем независими люлеещи се стола от прахово боядисана стомана, както и широкопол абажур – всички решени в оригами минимъл стил. Конструкцията е отлична и ако искаш да направиш оперативките в офиса една идея по-приятни. Размерите на Swing Table са 220х235х135 см, а доставката при заявка на сайта на дизайнерите е в рамките на 8-12 седмици. Цената на модела обаче не е никак ниска – 6895 британски лири. А тъй като мебелите нямат крака, почистването на пространството е като детска игра. И именно, да живеят невинните детски години!
BYOGRAFIA - BOOKBIKE ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ Кой каза, че четенето на книги и карането на колело не вървят ръка за ръка? Ела, покажи се, защото искам да видиш новата заявка на италианското дизайн студио BYografia – Bookbike, която отлично съчетава двете хобита, но по свой начин. Дизайнерската вещ е разделена удобно на две секции – библиотека за любимите книги и място, на което да окачиш колелото си, като поставката се регулира, така че да побере всеки размер. Bookbike се предлага в бяло и металически сив антрацит и на цена от 3600 щатски долара.
SEUNGJI MUN - THE DOG HOUSE SOFA OT ЕВГЕНИЙ МИЛОВ The Dog House Sofa от корейския дизайнер Seungji Mun е замислен като първа серия мебели за домашните любимци от корейския бранд m.pup. Ето как мебелите се превръща в инструмент за взаимодействие между хората и животните. Диванът е изграден от масив ясен и е покрит с канава. Ако имате кучета у дома, вие знаете за манията им по меката мебел, а този диван е достатъчно добър, за да задоволи любопитството им. Подобрете хармонията с четириногия си приятел!
KIM XEROCK - FITTING CHAIR ОТ ЕВГЕНИЙ МИЛОВ Fitting е един стол, който работи с всяка от тениските или роклите ти! В днешно време хората изхвърлят най-безцеремонно старите си дрехи. Което си е чиста загуба, като се има предвид колко лесно те биха “заспали” върху рамката на стола. И бихте могли да окачите, както старите си парцалки на стола, така и нови неща символи за вас. След което дрехата автоматично се превръща в седалката и облегалката на стола. Fitting е от алуминий и е с размери 150х70х60 см. Аплодисментите са за дизайнера Ким Ксерок, като те би трябвало да се чуват по-силно от бедните държави.