Никъ лъс Спар кс - Писмо в бу тилка
Романът 28 с едмиц и е водил клас аци ят а на сп. «П ъблишър с Уи кли». Ко е же нско сърце може да ус то и на т акава неж но ст? Моя най- скъпа Кат ерин, Ли псва ш м и, мила моя, както в инаги си ми лип сва ла. С нощ и, в съня си, те в идях на кея. Тол кова си краси ва, ти ка звам мислено, докато те гледам. Никог а няма да сре щна друг а като теб… Тере за О с бърн, ж ур на л ист ка от Бо ст ън, намир а това пи смо в бут ил ка, изхвъ рл ена на плаж а. За Гар ет, мъжът, кой то го е н апи с а л, това е единс твени ят начин да загл уши болкат а от заг уб ат а на жен ат а, която е обич а л . За Тере за, намере ното пи смо е ед на ин т р иг уващ а и роман тич на за гад ка. Кои с а Гарет и Катерин? Ка ква е тяхн ат а ис тория? Н има в с е ощ е има м ъже, спо собни на т акава вярно ст и неж но с т? Тере за решава да изд ири Гар ет. И това прео бръща ж ивот а й. П о роман а е за сне т ф илмът на реж и сь ора Луи с М андоки с уч ас тие то на Кев и н Ко ст нър, Робин Р ай т П ен и П ол Нюман.
Пр олог Бут илка т а беш е хвърл ен а з ад борд а в ед н а т опл а ля т н а вечер, ня колко часа пред и дъж дът д а з авали. К ат о вси чки бут илки, и т я беш е чуп лива и щ еш е д а се ст рош и, ако бъд еш е пусн ат а на т въ рд а почва д ори сам о от ч ет ирийсет -пет д есет сан т им ет ра. Н о а ко ед н а бут илка се зап ечат а д обре кат о т аз и и се хвърли в море, т я ст ава ед ин от най-ц ен н ит е м орски пред м ет и, поз н ат и на човека. Може д а пл а ва, б ез д а е з аст раш ен а от ураг ан и и т ропически бури, да под скача върху н ай-опасн ит е насрещ н и т еч ен ия . В из вест ен см исъл т я пред ст ав ля ва ид еалн от о убеж ищ е з а пос л ан иет о, коет о н оси в себе си, пос л ан ие, из прат ен о д а из пълн и едн о обещ ан ие. П од обн о н а всички бут ил ки, ост авен и н а прищ евкит е на океан ит е, и н ейн ия т кур с беш е н епред вид им . В ет ровет е и вод н ит е т ечен ия иг рая т г оля м а роля з а посокат а н а вся ка бут илка, бурит е и пл а ващ ит е ост ан ки същ о м ог ат д а изм ен я т път я й. Пон я ког а рибарска мрежа щ е я з ал о ви и щ е я от н есе на д есет ки ки л ом ет ри в обрат н ат а н а д от ог аваш н ат а й посока. В резулт ат н а т ова д ве бут илки, пусн ат и ед н оврем ен н о в океан а, мог ат д а бъд ат из хвърл ен и на брег ове, разд ел ен и от ця л кон т ин ент , или дори на д ве прот ивопол ожн и т очки н а з емн от о къл бо. Ня м а н ачин д а се пред скаже път я т н а т акава ед н а бут илка и това е част от н ейн ат а з аг ад ка. Таз и заг ад ка е въз буж д ал а любопит ст вот о на хорат а ощ е от поя ват а на първит е бут илки, а н я кои дори са се опит ва ли да раз крия т нещ о повеч е з а н ея . Пр ез 1929 г од ин а екип от н ем ски учен и се з аели да прос л ед ят път я на ед н а бут илка. Хвъ рли ли я в южн ат а част на Ин д ийския океан с бел еж ка, в коя т о от правя ли м ол ба към он з и, койт о я нам ери, д а запиш е на кой бря г е би л а из х върл ен а и от н ово д а я пусн е в м орет о. До 1935 г од ин а бут ил кат а обиколи л а свет а и изм ин ал а приблиз ит елн о 25 600 кил ом ет ра — найдълг от о официалн о з арег ист риран о разст оя н ие.
П осл ан ия т а в бут илки дат ират в хрон икит е от пред и ве кове и сред авт орит е им се срещ ат н я кои от най-из вестн ит е им ен а в ист ория т а. Така н априм ер в сред ат а на 1700 г од ин а Б ен Фран к лин из пол з вал бут илки със з апечат ан и вът ре бел еж ки, з а д а съ бира осн овн и д анн и з а вод н ит е т ечен ия н а изт очн от о крайбреж ие — ин форм ация , коя т о все ощ е се из пол з ва. Дори и дн ес Воен н ом орскит е сили на САЩ из пол з ват бут илки, з а д а получат д ан н и з а приливит е и от ливит е и з а вод н ит е т ечен ия , и т е служат з а просл ед я ван е посокат а н а пет ролн ит е разливи. Н ай-из вест н от о писм о, из прат ен о по т оз и н ачин през 1784 г од ин а, е н а ед ин м л ад моря к н а им е Чун осуке Мацуя м а. Сл ед кора бок руш ен ие той се д обра л до ед ин корал ов риф, н о ост ан ал б ез хран а и вод а. П ред и см ърт т а си описал какво м у се е случил о с издъл бан и върх у парче дърво дум и и г о з апечат ал в бут илка. Пр ез 1935 г од ин а — 150 г од ин и, от какт о бил а пусн ат а във вод ат а — бут илка т а бил а из хвърл ен а н а брег а край мал ко селц е в Я пон ия , род н от о м я ст о н а Мацуям а. Бут илка т а, хвъ рл ен а в м орет о в ед н а т опл а ля тн а веч ер, не съдържаш е н ит о писм о н а корабокруш ен ец, нит о беш е из пол з ван а з а получаван е н а м орски д ан н и. В н ея същ о им аш е писм о, н о то щ еш е д а пром ен и з авин аг и съд бат а на д вам а душ и, д вам а душ и, коит о ин аче н иког а ня м аш е д а се срещ н ат , и по т аз и причин а писм от о можеш е д а се н арече «съд бовн о». В продължен ие н а ш ест д ни бут илкат а се н осеш е бавн о върху вълн ит е в североиз т очн а посока, д вижен а от в ет рове, духащ и н ад Ме ксикан ския з алив. На седм ия д ен вет ров ет е ст ихн аха и бут илкат а сам а пое право н а из т ок и накрая нам ери път я си към Гъл фст рийм , н абра с корост и з апл а ва н а сев ер, изм ин авайки по ст о и д ван айсет кил ом ет ра н а д ен . С л ед д ве и пол овин а сед м ици, от ка кт о беш е хвърл ен а в морет о, т я все ощ е се н осеш е по Гъ л ф ст рийм . Н а сед ем н айсет ия д ен об аче силн а буря — т оз и път н ад Сред н о ат л ант ич еския океан — от прищ и изт очн и вет рове, т олко ва силн и, че из хвърлиха бут ил кат а от т ечен иет о и т я започн а д а п л ава към Н ю И н гл ан д . Т ъй кат о беш е веч е дал ече от Гъ л ф ст рийм , койт о д а ус коря ва ход а й, бут илка т а от н ово се пон есе бавн о. Ц ели пет дн и криволичеш е в различн и посоки близо д о брег а на Масач уз ет с, д окат о н е попадн а в рибарскат а м режа н а Джон Хейн с. Риба ря т я от кри меж ду ст от ицит е м я т ащ и се ко стури и я хвъ рли наст ран и, д окат о прегл еж д аш е ул ова си. По едн а щ аст лива с лучайн ост бут илка т а не се счупи, но рибаря т бъ рзо забрави з а нея и т я ост ан а в н осоват а част н а л од ка т а д о веч ерт а, ког ат о л од кат а от н ово пое към залива Кейп Код . К ъм осем и пол овин а същ ат а в ечер, сл ед кат о Хейн с х върли кот ва в г ран ицит е на з алива, какт о си пуш еш е циг арат а, бут илкат а от н ово се из пречи пред погл ед а м у. Т ъй кат о слън ц ет о се бе спу сн ал о съвсем н иско зад хоризон т а, т ой я вд иг н а, но н е вид я нищ о н еобикн овен о в нея и я м етн а н ехайн о зад бо рд а. От тук би сл ед вал о д а се пред пол ож и, че бут илка т а щ е бъд е из х върл ен а н а брег а край н я кое от м алкит е селищ а, раз пол ожен и покрай з алива. Н о нищ о под обн о н е се слу чи. Н я колко дн и т я продъ лж и да се н оси н апред н аз ад по вълн ит е, ся каш се кол ебаеш е н акъд е да поем е, и накрая бе из хвърл ен а на пя съ чн ия б ря г край Чат ам . И им енн о т ам сл ед 26 дн и и 1180 ки л ом ет ра по вод а прик лючи н ейн от о път еш ест вие. 1
Д уха ше с туде н декемв рийс ки вя тър и Тере за О с бърн кръсто с а ръце пред гъ рдит е си и обхвана с поглед воднат а шир. Допреди ма лко, когато дойде тук , с ам о ня колко д уш и с е ра зхож да ха по брега, но като в идяха зад аващ ите с е обл ац и, побър за ха да с е прибер ат. С ега тя беш е с ама на плаж а и погл ъ щаш е с очи гл едкат а нао коло. О ке анът, от ра зява щ цвет а на небето, прил и чаш е на разтопен ме т а л, вълнит е рав номерно з а лива ха пясъ ка. Теж ки обл ац и с е сп ускаха бав но, мъглат а з апоч ваше да с е сгъс тява и да за бул ва хори зон т а . Н а друго мяс то, по друго в реме тя ще ше да поч ув ства вел икол еп ието на красиват а глед ка, но с е га, както сто е ше на брега, с е ул ов и, че не ус ещ а абсолютно ни що. Сякаш изоб що не е тук и вси чко е с ам о сън. Б еш е прис тиг на ла т а зи сут ри н с кола, но не си спомняш е нищо от пъ туван ето. Когато в зе решен ие да дойде тук , имаше намерен ие с амо да пре нощ ува. Дори бе ше очаква ла с не търпе ние да пре кара ед на спокой на нощ извън Б о с тън. Н о докато наблюдава ше ка к оке а нът с е надиг а и раз пенва, ус т анов и, че и зобщо не й с е о ст ава. Ще си т ръ гне за в къщи в еднаг а щом при кл ючи, не зав исимо колко късно е. Когато най-с етн е с е поч увс тва готова, тя бав но с е запъти към водат а. Н о с е ше подмишн ица чан т а , която сут ри нт а в нимател но бе напълнила, за да е сиг ур на, че няма да з абрав и не що. Н е бе ше каз а ла на никого какво в зима със с ебе си, нито какво възнамерява да прав и дн е с. Подметн а с амо, че отива да нап аза рува з а Кол еда. О бясн ение то беш е про с то оправда ние и макар да беше сиг ур на, че ще я ра зберат, ако им ка же ис тинат а , то ва пъ туван е беше не що, ко е то не й с е ще ше да споделя с никого. Беш е започна ла вси чко с а ма и с ама искаше да го при ключи. Тере за въздъх на и погледн а часов н ика си. Скоро щеше да з апоч не прил ивът и то гава ще ше вече да е напълно готова. След като нам ери подходящо място върху едн а ма лка дю на, тя с една на пясъ ка и отвори ча нт ат а. Заров и в нея и н апип а пл и ка, кой то й т р ябваш е. П о е си дълбоко възд ух и бав но го отлепи. В ъ т ре имаше т ри гриж ливо сгъ нат и писма, писма, кои то бе чел а и пре прочи т а ла бе зброй пъти. С ег а, с едн а ла на пясъ ка, тя ги държе ше пр ед с ебе си и с амо ги гледаше. В ча нт ат а има ше и друг и нещ а, но още не беше готова да ги погледн е. В ним ание то й бе ше съсредоточе но един стве но към пи смат а. Той ги бе ше пи с а л с автоматич на пис а лка и на ме с т а, къд ето ма стил ото беше потекл о, ха рт ият а бе за цап ана. Ли стов ете с ри сун ка на вет роход в горн ия де с ен ъгъл бяха започна л и да с е обе зцв етяват с години те. Помисли си, че един ден д ум и те изоб що няма ше да могат да с е разчи т ат, но с е надява ше, че от дне с нат атък вече няма да изпи тва н уж да да ги препрочит а тол кова че сто. Когато свърш и, пъхн а писмат а обрат но в плика пак тъй внимателно, ка кто ги бе извадил а. След това прибра плика в чант ат а и отново обходи с погл ед брег а. О т дю нат а, на коя то с едеше, с е в иж даше мяс тото, откъде то бе з апоч на л о вси чко. Б еш е изл язла да ти ча при зори, спомни си тя и в съзна ние то й ясно изпл ува онова ран но лятно ут ро. Д е нят обе щава ше да е красив . Докато поглъща ше с очи све т а около с е бе си, ч уваш е прониз ителн ите пи съци на чай кит е и т ихия пл ис ък на прибоя. Въпрек и че беш е дошла на почив ка, с т а на по-рано, за да м оже да ти ча на плаж а, бе з да т рябва да с е съобра зява от къде мин ава. С л ед някол ко ча с а наоколо щеш е да с е напълни с тури сти, кои то щя ха да с е
изл еж ават върху хавл иени те си кърпи и да попиват лъчит е на горещото сл ън це на Ню И нгланд. По това време на годинат а Кей п Код в инаги беш е пре тъп кан от хор а, но повечето почива щи спя ха до по- късно и тя с е възп ол зва от сл уч ая, за да с е наслади на прия тн ото ус е ща не да тич а с ама по пяс ъка, пл ътен и гладъ к от отдръпва щия с е прилив . За ра злика от а леит е в не йния град пяс ъкът тук хлътва ше до с т атъчно, т а ка че колене те нямаше да я бол я т, както че сто й с е сл уч ваш е, след като бе ти ча ла по градс кит е цим е нтир ани а леи. О бича ше от край в реме тич ане то — нав и к, който си бе създа ла ощ е от уч ил ищни те кро сове и надбягван ия. О тдав на бе пре ст ан а ла да с е със те зава и да зас ича време то си, про с то и зпол зваш е ти чане то като ед ин от ма лкото поводи да о ст ане нас аме с мисл ите си. Сч ит аш е го за нещо като медит аци я и им енно з атова й до с т а вяше уд ов олств ие да бъде с ама. Н е ра збира ше защо хорат а предпочи т а ха да тич ат на групи . Кол кото и да обича ше си на си Кев ин, с ег а бе ше довол на, че той не е с нея. В ся ка май ка има н уж да от ма лко отдих от в реме на време и тя с не търпе ние беше ча ка л а да дойде и да си почин е тук — да леч от телев изи ят а с нейни те веч ерни фут болн и мачове, пл ув ни турн ири и гръмки кли пове на Ем Ти В и, да л еч от домашн ите уп р аж нен ия, в кои то т рябва ше да м у помага, от с т аване то по сред нощ, за да го ус п окоява, когато м у с е св иваха ж илите на кра кат а. П реди т ри дни го бе ше закара ла на лет ище то, за да го изпрати със с ам ол е т при баща м у — бив шия й съпруг — в Ка лиф орния. Едва когато м у н апом ни, Кев ин с е с ет и, че не я беше прегърн а л и цел уна л на раздял а. «И зв инявай, мамч е — ка за й, докато обв ива ше ръце около врат а й и я цел ува ше. — Оби чам те. Н е ис кам да с е ч увс тва ш много с амотна бе з мен, ч у л и? » П о сл е с е обърна, подаде биле т а си за проверка и с е втур на ти чеш ком към с ам ол ет а, бе з да с е обръщ а на зад. Тя не го обв ини, че мигом бе за брав ил за нея. Н а два най с ет годин и той бе ше в пер иода, когато да пре гръща и цел ува ма йка си на п убл ично мяс то не бил о «върхов но». О свен това зна еше, че ум ът м у е веч е друга де. О ще от мина л ат а Кол еда бе оча ква л с нетър пени е това пъ туван е. Бащ а м у ще ше да го зав еде до Гол ем ия ка нь он, отт ам за ед на с едмиц а двамат а щяха да отидат до ре ка Кол орадо, по коя то щя ха да плават със с а л, и накрая щяха да по с е тя т Д исн ил енд. Това бе ше пътува не, за ко ето всяко дете мечт ае, и тя с е радва ше за Кев ин. Въпреки ч е заминаваше з а ме с ец и полов ин а, знае ше, че на Кев ин ще м у с е от раз и добре да прекара по- дълго в реме с ба ща си. Тя и Д е йв ид поддърж аха срав ни телно прия телск и в заимоотноше ния, от ка кто с е разв едоха пр еди т ри години. М акар да не бе ше на й-пример ният съпруг, той беше добър бащ а на Кев ин. Н иког а не проп ус ка ше да м у изпр ати подаръц и за рож дения ден или за Кол еда, обаж да ше с е по тел е ф она вся ка с едм и ца и преко сяваше ст ранат а по няколко пъ ти в годинат а, за да прекарва съб оти те и недел ите със си на си. Р азбира с е, не проп ус каш е и по с т а новени те от съд а ше ст с едм ици пре з лятото, в които може ше да го в иж да, ка кто и пре з годин а по Кол еда и Великд ен, по време на едно с едм и чни те уч и ли щни ваканци и. А нет, новат а съпруга на Д ейв ид, беше погъл нат а от гриж и за новороден ото си бебе, но Кев и н я хар е сва ше и никога не с е връщ аше у дома с нат руп ан гняв или с ч ув ств ото, че е бил пре небрегван. Н апротив , дори говореше възторжено з а пребиваване то си т ам и кол ко много с е е заб авлява л. Поняко га Тере за ус ещ аш е рев но ст, но с е с т ара еше да не с е издава пред Кев ин.
С ега на брега тя тич аше ум ер ено бър зо. Диана я чакаше да си н аправ и обикол кат а , за да за кус ят за едно — Брайън със сиг урн о ст бе ше веч е изл язъл , — и Тер е за мечт ае ше двете да си побъбр ят на с ам е. Диана и съп руг ът й Брайъ н бяха по-възрас тни от нея — и двамат а набл иж ава ха ше йс ет те, — но Диана беше най- добрат а й прия тел ка. Б еш е от говорен с екр ет ар на ве стн ика, за който работеш е Тер е з а, идваше с Б райъ н на Кейп Код от години. Те в инаги от сяда ха в ед на и съща квартира — в къщат а «Ф ишър» — и когато при ятел кат а й науч и, че Кев ин зам инава за дъл го врем е при бащ а си в Ка лиф орния, настоя Тере за да оти де при тях. «Б райъ н по цял ден игра е голф и две те ще си прав им компания — бе ше й каза л а тя. — О свен това, ка кво щ е прав иш в апарт ам ент а си? Тря бва да см ен яш обст анов кат а от време на в реме.» Тере за зн аеше, ч е е права, и сл ед като поразм исли няколко дни, прие по канат а. «Тол кова с е радвам — по сре щна я с победоно с е н изр аз на лице то Диа на. — Ще в идиш, че тук ще ти харе с а.» Тере за не може ше да не призн ае, че мястото наис тина беше ч уд е сно. Къщ ат а «Ф ишър» беше кра сиво въз ст анове н някога шен дом на морск и капит ан, кацна л а на ръба на с т ръмн а ска ла с изгл ед към за лива Кейп Код. С ега, когато я в идя отда лече, тя нама ли ход. За разли ка от млади те бегачи, които ув ел и чава ха скоро ст т а си преди кра я на обиколк ите си, тя пред почи т а ше обрат ното — по с теп енно да премин ава в по-бав на и по-отп ус нат а крач ка. Н а т рий с е т и ш е ст години веч е не с е възс т а новява ше тол кова бър зо, ка кто нав рем е то. Когато диш ане то й с е ус поко и, тя з апочн а да мисли как да пре кара о с т атъ ка от деня си. Беше си доне сла няколко к ниги — оне зи, които отдав на с е канеш е да прочете, но вс е не с е на канваше. Като че ли напо след ък в рем ето и зобщо не й стига ше — покрай Кев ин с неговат а не с тихва ща ен ергия, поддърж ан ето на къ щат а и о собе но работ ат а, коя то непрекъ снато с е т рупа ше върху бю рото й. Като ж урн а лист ка, водещ а рубр ика в «Бо стън Та йм с», коя то п убл икува ше и в друг и издан ия в ст ранат а, тя непре къснато гон еше срокове, з а да подготвя по т р и мат ериа ла с едмич но. П овече то от кол еги те й смят аха, че на бър з а ръка си свършва работ ат а — кол ко м у е да нат ра ка ш с то д уми и да при кл ючи ш за деня. Но съв с ем не бе ше т ака. Д а изл иза непре къснато с нещо оригин а лно отно сно родителс ките гриж и вече не беше толкова ле с но, о собено ако ис ка ше да продълж ава да пи ше т акива мат ериа л и. Р убри кат а й «Съв ременни родит ели» вече с е появяваше на с т ран ици те на шей с е т ве стн ика в ст ра нат а, макар че повече то от печатва ха по ед на-две ней ни ст ати и в дадена с едм ица. И тъ й като бе започна л а да пол уча ва предложения от синди кат а едва пред и година и полов ина и бе ше ново им е за повеч ето ве с тни ци, тя не може ше да си позволи дори ед ин «свободен» ден. До с т а от ве с тниц ите отдел яха с т рого огран ичено мяс то за т акава кол он ка и стот ици ж урн а лис ти, водещи рубр ики, с е надпреварваха за не го. Тере за забав и тича нето си до споко ен ход и най- накрая спря и вдиг на гл ава към ед на чай ка, която кръ жеш е над нея. Влаж но ст т а на възд уха беш е в исока и тя избърс а с опакото на ръкат а си пот т а по лице то си. П о е дълбоко възд ух, за държ а го за ма лко и го из п ус на, пред и да хвърли поглед към воднат а повърхно с т. Тъй като беше до ст а рано, оке анът вс е още имаше мръсно сив цвя т, кой то обаче щеше да с е промени, когато слън цето с е изд игне ше ма л ко
по- високо. Въпр еки то ва глед кат а бе ше плени телна. Тя събу кецов ете и чор апи те си и нага зи във водат а. Ле кит е вълни, облива щи кра кат а й, дей ства ха ободряващо и тя подж апа ма лко напред- наз ад. И зведнъж с е из пъл ни със за доволство при мисъл т а, че беше намерила в реме да н апи ше някол ко допълнит елни материа л а пр е з по следн ите ме с еци, т а ка ч е т ази с едм и ца м оже ше да не мисл и за работ а. Н е помне ше кога з а по сл еден път не е има л а кра й с е бе си компютър, не е бър за ла за ня каква сл ужеб на среща ил и да спа зи крае н срок. Прия тно е ч ув ството да си да леч от бю рото з а изве с тно в рем е. С я каш отново беш е в зела съдбат а си в свои ръце и започва ше нов ж ивот. В ярно, не забр авяш е, че в къщи я чака ха до с т а не ща, които т рябваше да свърши. Тапе тит е в баня т а отдав н а т рябваше да бъдат поднове ни, д уп ки те от пирон и по с тени те т рябва ше да с е за ли чат, о ст ана ли те ст аи на апарт ам ент а има ха н уж да да с е о свеж ат. П реди два ме с еца беше купи л а т ап ет и и боя, окача лки з а кърпи и дръж ки за в ратит е, ново огл еда ло за тоа л е тнат а маси чка, както и нео бходими те инс т рум ен ти, с които да борав и, но дори още не ги бе ше разо пакова ла. Вс е из скача ше нещо друго пре з поч ив ните дни, ма кар че и те като о с т ан а лите бя ха запълнен и с ж ур на л и сти че с ка работ а. Боядж ийс кит е матери а ли си стоя ха в пликов ете, с кои то ги бе куп ила — в еди н ъгъл на к илера — и вс еки пъ т, като го отвореше, има ше ч ув ств ото, че те й с е подиграват за добри те и намерени я. Може би, помисли си тя, като с е при бера… И звърна гл ава и в идя един мъж да сто и ма лко по-надол у по брега. Беш е повъзрас тен от нея — ня къде около пе тде с е тте годин и, лицето м у бе ше сил но за горял о от слънц ето, като на чов ек, който ж ивее целогодиш но тук . Н е пом ръдва ше, както й с е стори, про с то сто еш е и вълнит е с е уд ря ха в кра кат а м у. Б еше затворил очи, сяка ш с е насл аж дава ше на крас от ат а на свет а, бе з да го в иж да. Но с еш е избел ели дж инси, нав и ти в исоко над гле зени те, и широка риз а, коя то не си бе ше напр ав ил т руд а да н апъха в пан т а ло ните. Ка кто го набл юдаваше, изведнъж й с е приис ка да бъде друга . Ка к ли би с е ч ув ства л а, ако върв и по плаж а, бе з да има ни какв и гриж и? Да отива вс еки ден до няко е ти хо м ясто, да лече от ш ума и блъсканицат а на Бо стън, и про сто да с е отдава единс твено на онова, ко е то й предл ага ж ивотът? Тя пристъ пи ма лко по-навъ т ре във водат а и за ст ана точно като мъж а, над явайк и с е да изпи т а същ ото ч ув ство, какв ото изп итва ше и той. Но ког ато затвори очи, еди нств еното, за ко ето можеше да мисли, бе ше Кев ин. Бог й е св иде тел , че в инаги е ис ка ла да прекарва повече време със си на си и да бъде по- търпел ива, когато е с него. И скаш е да има възмож но с тт а двамат а да с ед нат и да си прика зват, да игр аят «Монополи» или про с то да глед ат тел ев изия за едно, бе з изв еднъж някоя мисъл да я на кара да с т ан е и да иде да свърши не що по-важ но. П онякога с е ч ув стваше и змамн ичка, когато ув еряваше Кев и н, че слага него на първо място и че той т р ябва да гледа на с ем ейс твото като на на й-важ н ото нещо в ж ивот а. Р абот ат а беше т ам, че в инаг и имаше не що да с е върши. Трябваше да с е и зм ия т чинии те, да с е поч ист и банят а, да с е смен и пясъкъ т в то а летн ат а на коткат а; да с е ремонтир а дв игателят на кол ат а, пран ето да с е и зпере, да с е пл атя т дома кинс кит е сметки. Кол кото и да й помага ше Кев ин, и зпълнявайки свои те задължения в къщ и, ходенето на уч и лищ е, игрит е с прия тел и и други те м у зан имани я з апълва ха не говото в реме поч ти толкова, кол кото и не йното. В крайна смет ка сп ис ания т а , за които бе абонира на, отива ха право
в кошч ето за бокл ук , бе з да бъдат проче тен и, план ува ни те пи сма о с т аваха не нап ис ани и поняко га в т акива момен ти тя з апоч ваше да с е опасява, че ж ивотът й тихомълком с е изни зва по край нея. Н о ка к да промен и всич ко то ва? «Ж ивей си ж ивот а ден сл ед ден», че с то я съве тва ше май ка й. Н о на май ка й не с е на ла гаш е да раб оти навън или да отгл еж да силе н и с амоувер ен, макар и обичл ив си н, чийто баща не е до не го, за да помага. Тя не разб ираш е н апрежение то, на ко ето е подложен а Тере за бук ва л но вс еки ден. Н е я раз бираш е и по- ма лкат а й с е ст ра Дж ан ет, коя то т ръгн а по ст ъпки те на май ка им. Тя и съпругъ т й имат щастл ив брак веч е ед инай с е т години и т рит е им пре красн и момиченц а с а доказателство за това. Ед уа рд не минава за бле с тя щ ум, но е че с тен човек, работ и много и печел и до с т атъ чно, за да издърж а с емей ството си и да не ст ава н уж да Д жей н да работи. Н ав реме то Тер е з а си мислеше, че си г ур но ще й харе с а т акъв начи н на ж ивот, дори това да зн аче ше да с е раздели с проф е си ят а си. Н о не беше възмож но. О собено отка кто с е развед е с Д ейв ид — веч е т ри години, дори че тири, ако с е сме тне и годинат а, в коя то ж иве еха отделно. Н е м раз еше Д ейв ид за това, ко ето й бе с торил, но ува жен ието й към него изч е з на. И зневярат а, била тя във в ид на ед нократно пре спива не или дъл га в ръзка, не беш е нещо, ко ето тя можеш е да подмине. Н е я ут е ши и ф актът, че той не с е ожени за женат а, с коя то има ше извън брач на в ръзка цели две години. Зл оупот ребат а с довери ето е непо прав имо. Д е йв ид с е бе върна л в родни я си щат Ка лиф орния година след като с е разд ел иха, и няколко ме с ец а по-къ сно с е з апо зна с А нет. Н оват а м у съп руг а с е оказ а м ного религиоз на и ма лко по ма лко събуди интер е с а на Д ейв ид към църк ват а. Вечен с кепт ик, Д ейв ид в ина ги е изпи тва л глад към нещо позн ачим о в ж ивот а си. С ега той ходи редов но на цър ква и дори е п о ел рол я т а на браче н съве тник наред с па стора. Ка кво би могъл да ка же той на някого, кой то върш и същ ите неща, какв и то с ам върш еше, че с то с е пи т а ше Тер е з а, и как л и помага на друг ит е, след като не мож а да помогне на с ебе си? Това не зн аеш е и всъ щно с т не я интер е сува ше. До ст атъч но й беше, че той в с е ощ е проявява инт ере с към син а си. Ес те с твено, разводът й с Д ейв ид слож и край и на много от прият елстват а. Тя вече не бе ше час т от двойка, с т а на няка к изли шна, когато бе ше на го ст и у прият ел и по Коледа или на събир ания на бар бекю . Н о не всич ки с е отдръп наха от нея. М а лкото, кои то й о ст анаха, че сто о ст авяха съоб щения на тел е ф онн ия й с екр ет ар с покан и за обяд или вечеря. О т време на в рем е тя при емаш е покан ите, но в повеч ето сл уч аи лю бе зно от ка зваш е. Ч увс тваш е, че те зи прият елства не с а както някога, а и не можеха да бъдат! Н ещат а с е пром еня т, хорат а с е променя т, а ж ивотът си течеш е покра й нея. С л ед ра звода си беше изл иза л а с амо няколко пъти с мъже. Н е ч е не беше привл екателна. Н апротив , бе ше — поне т ака й казва ха че сто. И маше тъм но кафява ко с а, дълга до рамен ете, съвс ем права и лъскава като копри на. О чит е й, з а кои то п ол уч ава ше най-че сто комплимен ти, бя ха кафяв и с л еш ников и точици, кои то ул а вяха светлин ат а, когато беш е навън. Н е с е ч увс тва ше ст ара, но когато с е погл едне ше в оглед а лото, в иж даше, че възрас тт а й я изпр еварва. По ощ е ед на нова бръчиц а около очите, нов сив ко съм , поник на л ся каш за една нощ, леко ум о рен в ид от това, че е не прекъс нато в дв ижени е. П рият ел кит е й смя т а ха, че преувел ичава. «С ега из глеж даш много по- добре, откол кото пр еди годин и» — уве рява ха я те. Н аис тина, вс е още забелязва ше,
че някои м ъже я заглеж да ха по пъте кат а меж д у щандове те в супе рмар ке т а. Н о тя вече не беше и никог а нямаш е да бъде отново на двай с ет и две. Н е ч е ис каш е, дори да беше възмож но, о све н ако можеше да върне в младо ст т а и по- зрел ия си ум, мислеш е си тя поня кога. Защ ото в прот ивен сл уча й вероят но пак ще ше да попадне на друг като Д ейв ид — хуб аве ц, който ж ад ува за хуб ав и те не ща от ж ивот а с о снов нат а мисъл, че не е длъжен да игр ае по прав илат а. Н о по дяволи те, прав илат а с а важ но нещо, о собено он е зи, които с е отнас ят до брака! Тъкмо тях чове к не бива ни кога да на руш ава. Баща й и майка й не ги на руш аваха, с е ст ра й и зет й — съ що. Ка кто и Д иана и Брайън. Защо той ги наруш и? И з ащо, продълж аваш е да с е пи т а тя, докато с то е ше, наг азила в прибоя, мислите й непр екъсн ато с е в ръщат към не го, дори и след като е мин а ло толкова време? В ероят но има нещо общо с ф а кт а, че когато п ол уч и докуме нти те з а развода, поч увс тва, че ма л ка час т от нея ум ря. П ървонач а лния т й гн яв тогава бе прем и на л в тъг а, коя то по-къ сно с е превърн а в нещо като ун ин ие. М акар да беше непр екъс нато в дв ижени е, й с е ст руваш е, че вече ни що о собе но няма да й с е сл уч и. Като че ли вс е ки нов ден бе ше съв с ем същия т като пр едиш ния и й беш е т руд но да разгр анич и някой от тях. Ведн ъж , пр еди окол о година, както с еде ше за д бю рото си, в продължен ие на пет най с е т м ин ути с е опи т а да си спомни за по сл еднат а си спо нт анн а по с тъпка. Н е м ож а да с е с е ти з а т ака ва. П ърв ите няколко ме с еца й бяха най- т руд н и. По сле гн евът й започна да с е ут а л ож ва и неус тоим ото й жела ние да с е нахвърли върху Д ейв ид и да го на кара да си плати за това, ко ето й стори, с е изп ари. Н е може ше да напр ав и ни що друго, о свен да с е с амо съж а лява. М акар да имаш е Кев ин до с е бе си, па к с е ч ув ст ваш е съв с ем с ама на све т а. Дълго в реме нощем не може ше да сп и повече от два- т р и час а, а ког ато беше на раб от а, то ку ст аваш е от бю рото си и от иваш е да си поплаче в колат а си на парк инга. С ега, сл ед т ри те изми на ли години, тя искре но вярваше, ч е няма да може да обик не ня кого т ака, както бе оби ча ла Д ейв ид. Беш е т рет а годин а с туде нт ка, когато той с е появ и на едно пра зне нство в же нски я кл уб на ун и верс ите т а, и още щом го в идя, ра збра, че ис ка да бъде с не го. По сле т аз и нейна първа л ю бов й с е с т рува ше толкова вс епо глъща ща, толкова силн а. По цели нощи м исл е ше за него в леглото си и когато пре ко сява ше ун и верси тет ск ия двор, в инаг и беш е ус ми хнат а и хорат а, с които с е ра зминаваше, съ що й отв ръща ха с ус м ив ка. Н о т акава лю бов не т р ае дълго — пон е т ако ва беш е нейн ото з аключ ение. С течен ие на годинит е бракъ т в с е по- ма лко с е покри ваше с пр едст ав ит е й. Д вамат а с Д ейв ид с т а наха зрели хора и с е разд елиха. В с е по-т рудн о й беше да си спомни не щат а, кои то за първ и път ги привлякоха ед ин към друг. В ръщ айки с е наз ад във време то, Тере за си даде смет ка, че всъщ но ст скоро сл ед жени тбат а им Д ейв ид с т ан а съвс ем друг човек, макар че тя не може ше да определ и точно в кой момен т бе ше з апочна л да с е променя. Н о ка кво л и не м оже да с е сл уч и, когато пламъкъ т на една в ръз ка уг а сн е — а при него той уг а сн а. Сл уча йна сре ща в маг азин з а в идеока с е ти, разговор, в кой то първо с е с тига до обяд, а по сле и до хот елите извън център а на Бо с тън. Н ече стн ото не що в цялат а си туац ия беше, че пон якога Д е йв ид много й л ипс ваше или по- скоро добрите с т ран и на хара ктер а м у й липсва ха. Беше с е ч увс тва л а уд об но по в реме на брака си с не го — като в легло, в ко ето е сп а л а години наред. Св икна да има до с е бе си друг човек дори с амо за да си
говори с него или да го сл уш а. Св икна да с е събуж д а сут р ин от аромат а на току- що сварено каф е и с ега й липсваше прис ъств ие то на зрял чове к в къщи. М ного други не ща й липсва ха, но на първо мяс то — интимн ите им моменти, когато с е прегръ щаха и си шепн еха ед ин на друг зад з атворен и в рати. Кев и н не беш е до ст атъч но голям, за да я ра збер е, и въпрек и че много го обич аше, това не беше оназ и лю бов , от коя то има ше н уж да точно с е га. К ъм Кев и н тя из питваше майчи на лю бов , може би най-силн ат а, на й-свя т ат а на све т а, но друг в ид лю бов . До ден- днеше н й ид еше да от иде в с т ая т а м у, сл ед като беш е веч е зас па л, да прис ед не в края на леглото м у и да го погл еда. Кев и н в инаг и изгл еж даше толкова кротъ к, толкова крас ив , когато сп еше под зав ив к ите си, отп ус на л глава върху възглав н ицат а. П ре з деня той не прекъс нато беш е в дв ижени е, но но щем неговото споко йно, спящо т ел це в инаг и й в ръща ше ч увс тват а, които бе изп итва ла към него, когато беш е бебе. Но дори и т е зи прекра сни ч ув ства не промен яха ф акт а, че сл ед като изл е з еше от ст аят а м у, тя слиз аше дол у във вс екидн ев нат а, за да изп ие чаш а в ино в ком пан ият а единс твено на кот а рака Х арв и. В с е още м ечт ае ше да с е влю би, да си има някого, кой то да я прегърне и да я на кара да поч увс тва, че тя е вси чко, ко ето има з нач ение з а него. Но в дне шно в реме беш е т руд но, поч ти невъзмож но, да сре щне подходящи я чове к. Повеч ето от мъжет е меж д у т рий с е т и т рий с е т и пе т години, кои то поз нава ше, бя ха веч е же нени, а разв еден ите като че ли пр едпочи т а ха пом л ади же ни, за да могат да ги моделир ат точно по свой в кус. О с т ава ха повъзрас тни те мъже и ма кар да й бе ше мин ава ло пр е з ума , че би могла да с е вл ю би в т а къв , пак т р ябваш е да мисли и з а сина си. Тя жел аеш е да има до с ебе си м ъж , който да с е от нася с Кев ин както подобава, а не да глед а на не го като на някой нежелан придатък към женат а , с коя то иска да бъде. Н о пробл ем ъ т беш е в това, ч е по-възраст нит е мъже имаха по- големи деца и ма л ц ина от тях щяха да приемат с охот а тепърва да отглеж дат тийн ейджър пр е з 90-те годин и. «А з си свърших моят а работ а» — рязко бе ше от ся къл един неин уха жор. И това слож и кра й на срещи те им. Тя при знава ше, че й лип сва и ф изиче скат а инт имно ст — е ст е ств еното продъл же ние на лю бовт а, доверието и лас кит е към чов ека, който я привл ича. Н е беше има ла интим ни отно шен ия с мъж , от ка кто с е разв едоха с Д е йв ид. Р азбир а с е, бяха й с е пр едо с т авял и т акива сл уча и — за хуба ват а же на не е т рудн о да намери ня кого з а леглото, но това про сто не беш е в ст ил а й. Н е беше възпи т авана по то зи н ачин и няма ше ника кво намере ние да с е пром еня на те зи години. С ексъ т е не що много важ но, много специ а лно, за да бъде споделян с когото и да е. Всъщно с т тя с е бе лю била с амо с двама м ъже в ж ивот а си — с Д ейв ид, е с те с твено, и с Крис, първ ия ис тин ски прия тел , който бе има ла. Н е ис ка ше да ув ел ичава спис ъка с амо заради някол ком ин утн о уд ов олств ие. Затова с ега, докато си поч иваш е на Кейп Код, с ама в све т а и бе з ни ка къв м ъж някъде в обозримото бъдещ е, реши т ази с едм ица да направ и неща с ам о за с ебе си. Ще прочете ня кои книг и, ще с еди с вдигнат и нав исоко кра ка и ще изп ива вечер по чаша в ино, бе з екранъ т на телев и зора да т ре пти зад гърба й. Ще напиш е писма на прия тели, с които не с е бе виж да ла и ч ува л а от до с т а време. Ще спи до по-къс но, ще яде много и ще тича за здр аве рано сут ри н, пред и някой да разва л и уд ов олств и ето от с ам от ат а й. И скаше да изж ив ее отново ч увс твото, ч е е н апълно свободн а, макар и з а крат ко в рем е.
О свен това смят аш е и да пообикол и мага зин ите т а зи с едмица. Но не от рода на «Д ж . С .П ени» или «Сиърс», ни то он е зи, кои то пр едлага ха маратон ки «Н айк» и тен иск и с над пис а «Чи каго булс », а ма лк ите мага зинч ет а с дрън кул ки, които Кев ин смят аше за отег чит елни. И скаше да пробва разн и рокл и и да си купи една- две, които да подче рт ават ф иг урат а й, про с то за да с е поч увс тва, че е вс е още ж ива и бликаща от енергия. Н ямаше да е лошо дори и да отиде на ф ризь ор. Н е бе ше променяла при че с кат а си от години и веч е й беше вт ръсн а ло да с е виж да една и същ а вс еки ден. А пък ако сл уча йно някой при яте н мъж я покан еше да изля зат т аз и с едмица, може би ням аше да от каже, тъкмо ще ше да има повод да си облече нов ите не ща, кои то щеше да си куп и. С няка кво възродено ч увс тво на оптими зъм тя извърн а глава, за да в иди да л и м ъжъ т с нав и тит е крач оли на дж инси те си бе ше вс е ощ е т ам, но не го в идя — беше си т ръгн а л тъй тихомълком, ка кто с е бе появ ил. И на нея й беше врем е да с е прибир а. Кракат а й с е бяха ско ва ли от с туде нат а вода и когато с една, за да с е обуе, ус ет и, че това дв иже ние с е оказ а по-т рудн о, откол кото оча кваш е. Н е но с еше със с ебе си кърпа и за миг с е покол еба да л и да си обуе чорапите, но с е от каза. Н а ли е на почив ка на море, за какво с а й чор апи и г уме нки! Тя ги в зе в ръка и т ръг на към къщат а. Ка кто вървеше до с ам и ръба на водат а, за бел я за не що като голям, пол уз аров ен камък да с е подава от пясъ ка на някол ко с ан тиме т ра от линият а, до която ранния т сут ре ше н прилив бе ст игн а л на й-в исокат а си точ ка. Ст ран но, помисли си тя, брегъ т тук ням а кам ъни. Д окато крачеш е към не го, разбра, че всъ щно ст това не е камък. Н ав еде с е и в идя, че е няка къв гладък и дълъг предме т. О каза с е бут ил ка, вероятно захвъ рл ена от кур ортис т или от някой от хл апац ите, кои то обич аха да с е събир ат тук късно вечер. О глед а с е и в идя кошче з а бокл ук , вър зано с вери га за кул ат а на спа сит елите, и реш и да з апоч не деня с едно добро дел о. Когато обач е с е пре с ег на да в земе бут ил кат а, с изн енада в идя, че е з ап уше на. Вдиг на шиш ето, за да го огл еда на по-добра светл ина, и за бел яз а, че вът ре има бележ ка, завър зан а с кон ец. За с е кун да сърце то й т ре пна, когато в съзн ание то й изпл ува спомен. Б еше о с ем годиш на на почив ка с родители те си във Флорида и веднъж тя и ощ е едно мом ич енце н апи с а ха писмо и го изпратиха по море, но т а ка и не пол учи ха от говор. П исмото беше кратко — дет ско, — но когато с е при браха у дома, тя в с ек и ден в продълже ние на с едмиц и проверяваше поще нскат а кут ия, надява йки с е, че няко й е нам ерил бути лкат а и я е хвърлил обрат но в м оре то с отговор. Сл ед като не пол учи ни що, тя с е из пълни с ра зочарование, но по с тепе нно споменът с е за ли чи и напъл но с е из т ри от пам е тт а й. И е то че дне с пак изпл ува. С ко е момиченц е п усн аха онова пи съм це? Беше на ней ните години, но как с е ка зваш е… Тр ейси? Н е… Стейс и? Д а, Стейс и! Точно т а ка с е ка зваш е — Ст ейси! И маше рус а ко с а… Б еш е дошл а да ле тува при баба си и дядо си и… и споменът свършва ше дотук, нищо повече не може ше да си спомн и. З апочн а да дърп а т ап ат а, ед ва ли не изпъл нена с надеж д ат а, че това може да е същат а бут ил ка, която бе хвърл ила в морето пр еди толкова годин и, макар да зн аеше, ч е това не е възмож но. Вероятно беше п усн ат а от няко е друго де те и ако бележ кат а изис кваш е отговор, тя ще го изпр ати. Може дори да приб ав и някакво ма лко подаръче от Кейп Код и пощен ска ка рти чка.
Тапат а обаче бе ше наби т а толкова навът ре, ч е пръсти те й с е плъз гаха и й беше т руд но да я хван е здраво. Заби къс ите си но кти в ма лкат а час т, коя то с е подава ше, и бав но завъртя бут ил кат а. Н икакъв р е зул т ат. Р аз кърши пръс тит е си и опи т а отново. Забивайки по- силно нокти, тя с тисн а бут ил кат а с кол ене те си за по-голяма с т абилно ст и тъкмо беш е на път да с е откаже, т ап ат а пом ръдн а леко. Това изв еднъж я окураж и и тя продълж и да опитва по първ ия начин — забиване на но кти в т ап ат а… бав но въртен е на бут ил кат а… Тапат а з апоч на да излиз а… изведнъж най- ненаде йно с е ра зхлаби и о с т ан а л ат а част изле зе ле сно. Тя обърна бут ил кат а с гърл ото надол у, започна да я т ръс ка и с е изне нада, когато бел еж кат а и зпадн а от нея почти ведн ага. Н аведе с е да я в земе и в идя, че е ст егнато завър з ана, затова пад на толкова ле сно. О твър за конец а и първото не що, ко е то й напр ав и впечатле ние, когато я раз гърна, беш е ха рти ят а. Н е бе ше от уч ен ич е ска те т ра дка. Беше от с къпи те л ис тове за пи сма, дебел и плътен, с рел е ф ен сил уе т на ве т роход в горн ия де с ен ъгъл . Ли стъ т бе ше на мач кан и изгл еж даше ст ар, ся каш е пре с тоял във водат а с то години. Ул ов и с е, че е с т а ила дъх. Може би наи стин а бе ше ст аро писмо. Н ищо ч удн о — имаш е толко ва разкази з а бут илк и, изхвърлен и на брега, след като по с то години с а плава ли по море, т ака че т а зи може би беше т а къв сл уча й. Може би тя държеш е в ръце исти нска морска реликва. Но когато с е в зря в редовете, разбра, че прибър зва съ с за ключен ият а. В лев ия горен ъгъл имаш е дат а. _22 юли 1997._ Едва от пред и т ри с едми ци! Три с едм ици? Толкова от скоро? О тм е с ти погл ед по-надол у. П исмото бе ше дълго — продълж аваше и на гърба на л ис т а — и като че ли не и зискваше ня какъв от говор. О т бър зия оглед не за бел я за да има адре с или тел е ф онен номер, но си помисли, че вероятно е н апи с ан в с амото съдърж ани е. Д окато държеш е писм ото в ръце, поч увс тва лек избл ик на лю бопит ство и точно то гава, в и згрява щото слънц е на задава щия с е горещ ден в Н ю И нгл анд, тя за първ и път проче те писм ото, ко ето щеш е зав инаг и да пром ен и ж ивот а й. _22 юли 1997 г. _ _Моя най-скъпа К ат ерин ,_ _Липс ваш м и, м ил а м оя , ка кт о вин аг и си м и липсва л а, н о д н ес ми е особен о м ъчн о, з ащ от о океан ът пее з а мен , пее п есен т а з а н аш ия съвм ест ен ж ивот . Докат о пиш а т ез и ред ове, им ам чувст вот о, че си д о м ен и дол авя м аром ат а н а д иви цвет я , койт о вин аг и м и напом ня з а т еб. Н о в т оз и м ом ент , т ез и н ещ а н е ме рад ват . Твоит е посещ ен ия з апочн аха д а оред я ват и пон я ког а чувст вам , че по-г оля м ат а част от м ен сам ия бавн о се ст опя ва._ _Н о се ст арая д а се държа. Н ощ ем , ост авайки сам т е призовавам и всеки път , ког ат о болкат а ми ст ава н еудърж им а, т и нам ираш н ачин д а се върн еш при м ен . Сн ощ и в сън я си т е вид я х, н а кея д о Райт свил Б иич. В я т ър ът раз вя ваш е косат а ти, очит е ти бя ха из пълн ен и със свет лин ат а от з аля з ващ от о слън ц е. Направо он ем я х кат о т е вид я х обл ег н ат а на пери л от о. Толко ва си краси ва, ти каз вам м исл ен о, д окат о т е наблюд авам , н иког а н ям а д а срещн а д руг а кат о т еб. Б авн о т ръг вам към т еб и ког ат о
н ай-накрая ти се обръщ аш към м ен виж д ам , че и д руг и т е н аблю д ават . «П оз н аваш ли я » пит ат м е т е и в ш епот а им д ол авя м нот ки на ревн ост , но кат о виж д ам как ми се усм ихваш , прост о им каз вам ист ин ат а «П о-д обре от сърц ет о си.»_ _С т иг ам до т еб, спирам и т е вз им ам в прег ръд ки т е си. Копн ея за т оз и м ом ент т ака, какт о за никой д ру г. Ед ин ст вен о з а нег о живея и ког ат о т и от връщ аш на л а скит е ми, аз се от д авам н а м иг а и от н ово се из пълвам с покой._ _ В д иг ам ръка и нежн о пог алвам буз ат а т и, а ти н ак л аня ш гл ава н а едн а ст ран а и з ат варя ш очи. Ръц ет е ми са г ру би, а т воя т а кожа е т ол кова н ежн а и з а м иг си пом исля м , че щ е се от д ръпн еш , но раз бира се, ти н е се от д ръпваш . Н иког а н е си г о прави л а и т ъкм о в т акива миг ове м и ст ава я сн о каква е ц елт а в ж ивот а ми._ _Аз съм на т оз и с вя т , з а д а те обичам , д а т е милвам , д а т е з акриля м . Тук съм , з а да уз н ая д али и т и, м е обичаш и д а от к ли кн а н а любовт а т и. Тук съм , з ащ от о н ям а къд е д руг ад е да бъд а._ _И т очн о т ог ава, какт о вин аг и ког ат о ст оим плът н о прег ърн ат и, з апочва д а се образу ва м ъгл а. Тя е д ал ечн а м ъгл а, коя т о се над иг а от хоризон т а, и д окат о се приближава към нас, се ул авя м , че ст рахът в мен н араст ва. Мъгл ат а пъпли бавн о, обг ръщ айки свет а окол о н ас, и н и ог раж д а, ся каш да н е из бя г ам е. Същ о кат о обл ак т я з акрива вси чко н аокол о, опасва ни плътн о и н акрая ост авам е сам о т и и аз ._ _Ч увст вам как г ърл от о м и се ст я г а, очит е ми се н аливат със съл з и, з ащ от о з н ам , че е врем е д а си т ръг ваш . П огл едът , койт о м и от правя ш в т оз и м ом ент , вин аг и ме пр есл ед ва. Ч увст вам т ъг ат а т и и собст вен ат а си сам от а, болка т а в сърц ет о м и, ст ихн ал а з а м алко, се усилва от н ово, ког ат о се от д ръпваш от м ен . Тог ава т и раз перваш ръц е и т ръг ваш з адн иш ком в мъгл ат а, защ от о т я е т вое мя ст о, а н е мое. Копн ея д а т ръгн а с т еб, н о ти м и от връщ аш сам о с пок л ащ ан е на гл ават а, з ащ от о и д вам ат а зн аем , че това е н евъзм ож н о._ _И аз наблю д авам с кър вя щ о сърц е как бавн о се з аг убваш от погл ед . Ул авя м се, че се напря г ам да з апом ня вся ка под робн ост от т оз и м иг , вся ко т вое д вижен ие. Но скоро, всеки път мн ог о скоро образът ти изчез ва, мъгл ат а се з авръщ а в д ал ечн от о си м я ст о и аз ост авам , сам н а кея и б ез да м е е г рижа какво щ е си пом исля т хорат а н аокол о н авежд ам гл ава и з апочвам д а п л ача, да п л ача и д а пл ача… _ _Гар ет _ 2 — Пл а ка л а ли си? — поп ит а я Диана, когато Тер е з а с е появ и на заднат а вера нда с писмото и бут ил кат а в ръка. П исмото я беш е раз ст ро ило и тя за брав и да п ус не бут ил кат а в кош чето. Тере за с е прите сни, като в идя, че Диана о ст ав и ве ст ника и с т а на от мяс тото си, затова избърс а очи те си. Въпрек и пълн от ат а си — не беше смъкна л а ни то кил огр ам, откакто Тере за я познаваше — Диана пърг аво з аобикол и ма с ат а, л ицето й издава ше за грижено ст. — Д обре л и си? Ка кво с е е сл уч ило? Удари ли с е някъде? — Тя с е препън а в един от с толов ете, когато с е пре с ег на да хване ръкат а на прия телкат а си. Тере за поклати глава.
— Н е, ни що ми няма. Про с то намерих това писмо и знам ли, разч ув ст вах с е, сл ед като го проче тох. — П исм о ли? Какво писмо? Сиг урн а ли си, че си добре? — Диана ръкома хаш е със свободнат а си ръка, докато изс т р елваше въпро сит е си. — Д а, добре съм. П исмото беше в т аз и бути лка. Н америх я изхвърлен а на пяс ъка. И звадих го и като го проче тох… — Гла сът й с е задав и и лице то на Д иан а про све тна ма лко. — А ха!… Това вече е нещо друго. В първ ия момен т си помислих, че с е е сл учил о нещо уж а сно. Я някой те е нап адна л или не що от то зи род. Тере за приглади наза д падн а л върху лице то си ки ч ур и с е ус мих на на за грижено ст т а й. — Н е, про с то писмото ме т рог на. Знам, че е гл упа во. Н е бива да съм ча к тол кова ем оцион а лна. И зв ин явай, че те изпл аших. — О , гл уп о ст и! — св и раме не Диан а. — Н яма за ка кво да с е изв и няваш. Р адвам с е, че си добре. — Тя замълч а за миг — Значи писмото т е е раз ст роил о. За що? Ка кво пиш е в него? Тере за избърс а отново очи те си, подаде писмото на Диана и от иде до мас ат а от ковано желя зо, до коя то беше завар ила прия тел кат а си. Вс е още с е ч увс тва ше неуд обно, заде то с е беше разпла ка ла, но с е по с т ар а да с е съв зем е. Д иан а прочет е бав но пи смото, вдиг на глава и поглед на Тер е з а с насълзе ни очи. Знач и не с амо на нея й е подейс тва ло т а ка. — Тол кова… толкова е проч увс тве но — рече на края Диан а. — Това е едно от най- т ро гател ните нещ а, кои то съм чела н апо сл едък. — И на м ен ми подейс тва т ака. — Зн ачи си го нам ерила на брега? Докато ти чаш е ли? Тере за ким на. — Н е м ога да си обясня как е била изхвърлен а бут ил кат а тук — продъл ж и Д иан а. — За ливът е толкова закъ т а н от о с т ан а лат а ч аст на оке ан а. А за Р ай т св ил Б ийч ни кога не съм ч ува л а. — Н и то пък аз. Н о изгл еж да, е била изхвърл ена снощи. И ако не с е бях за гл ед а л а, щях да я подмина. Д иан а погл ад и с длан лист а и с е замисли за миг, пр еди да заговор и: — И нтер е сно, кои ли с а т е з и двама? И защо го е з апечат а л в бути лка? — Н ямам пр едс т ава. — А не т и ли е лю бопи тно да науч иш? Тере за наи сти на изпи тва ше лю боп ит ство. След като го проче те първ ия път, проч ете го още вед нъж и ощ е веднъж . И си помисли, какво ли е да има до с ебе си човек, кой то да я обич а т ака. — Д а, ма л ко. Н о какво от това? Н яма нач ин да разбера. — Ка кво ще прав иш с писмото? — Може би ще го задърж а. Н е съм с е зами сляла. — Х м . — П о лицето на Диана с е и зпи с а неразг адаема усм ив ка. П о сле: — Ка к беше навън? Тере за отпи глът ка плодов сок, кой то си бе на ляла меж д ув рем енно. — Д обре. И згр евът на слънце то е наис тина великолепна глед ка. Сякаш цел и ят свят плам теш е. — Б ил а си замаяна поради недо с тиг на ки слород. Тича нето ти го от нема. Тере за с е разве с ели. — Зн ачи да разбир ам, че няма да идваш да ти чаш с мен т а зи с едм ица.
Д иан а с е пре с ег на з а ча шат а си с каф е и с и зраз на съмне ние отвърна : — В ни какъв сл уч ай. Моя т а гим наст ика с е свеж да до разхож д ане то на пра хо см укачкат а и з къщ ат а в края на вся ка с едм ица. Може ш ли да си м е пр едс т ав и ш навън как подти чвам и пъшкам? Като нищо ще пол уча сърдечен при стъп. — В еднъж св ик неш ли, ще с е ч увс тва ш много бодра след това. — В ъ зм ож но е, но аз веч е не съм млада и ст ро йна като теб. Доколкото си спом ням , тич а ла съм с амо в еднъж , ког ато бях ма л ка и куч е то на съ с ед ите из бяга от двора и ме подго ни. Толкова сил но тичах, че цялат а ст анах в ирвода. Тере за с е разсмя с глас, по сл е попи т а : — Е, какъв е планът за дне с? — М исл ех да пообиколим магаз ини те и да обядваме в града. Н ас т ро ена л и си за не що т акова? — Точ но това си мислех, че ще предлож иш. Д вет е жени обсъди ха на кои ме с т а да от идат. П о сле Диана с т ан а и вл е зе вът р е, за да си на лее още една чаша каф е. Тер е за я про сл еди с поглед. Д иан а бе ше петд е с ет и о с ем годишна и има ше кръгло лице. Но с еше ко с ат а си, започна л а бав но да с е прошарва, късо подс т ри гана и с е облич аше бе з изл ишн а суе т а. За Тер е з а тя бе ше най-све стн ият човек, когото поз нава ше. И маше гол еми позн ания върху м уз икат а и изобра зи телното изкус тво и от кабине т а й в инаг и долит аха звуци от произв еде ния на Моцарт и Бе товен, кои то с е сме сва ха с ш ум нат а глъчка в нов инарс кат а редак ция. Живее ше в свой свят на оптим изъм и ве с ело нас т р о ени е и в с еки, който я по знава ше, я обож ава ше. Д иан а изл е з е от ново на верандат а, с една на с тола си и погледн а към за лива. — Н е нам ир аш ли, че това е най-пре крас ното мяс то, ко ето си в иж да ла? — Д а, т ака е. И много с е радвам, че ме пока ни да дойда. — Б еше ти нео бходимо. Щеш е да с е ч ув стваш съв с ем с ам отн а в апа рт амен т а си. — Говориш като май ка ми. Д иан а с е пре с ег на пре з мас ат а и в зе отново писмото. Докато го чете ше, повдиг аше от време на в реме веж ди, но не прод умваше. И зглеж да, пр едпол ож и наум Тер е з а, съдърж ани ето м у разбуж да ня какъв спомен в съ знан ието й. — Ка кво има? — П ро сто си мисля… — отвърн а ти хо Диан а. — Ка кво си мислиш? — А м и, докато бях вът ре, си мисл ех з а това писмо. И ми хрум на да ли да не го в кл юч им в рубри кат а за т аз и с едми ца? — Ка кво ка за? ! Д иан а с е накло ни към нея. — Какв ото ч у… М исля да в ключим това пи смо в твоят а руб ри ка за т аз и с едм и ца. С иг урн а съм, че в с еки ще го прочет е с уд ов олств ие. То наи сти на е необ икнове но. О т в реме на в реме хор ат а имат н уж д а да че т ат нещо подобно. А това е толкова т рогат елно. П редс т а вям си как най- ма лко с тотина жени ще си го изреж ат и ще го за лепя т на хладилни ка си, за да го в идят съпруз ит е им , като с е върнат от раб от а. — Н о ние дори не знаем кои с а т е зи двама д уш и. Н е мисли ш ли, че ще т рябва да поис каме първо разре шен ието им?
— Точ но т ам е раб от ат а, че не можем. Ще говоря с адвокат а ни, но съм си г ур на, че ще бъде за конно. Н яма да изп олзваме ис тин ски те им име на и сл ед като няма да си при писвам е засл угат а, ч е ние сме го пи с а л и, ни то ще раз кривам е някаква т а йна, убед ен а съм, ч е няма да възни кне проблем. — Кол кото и да е зако нно, не съм сиг урн а, че е ред но. В края на кр аищат а това е л ично писмо. Н е смят ам , ч е т рябва да бъде ра зпро с т ран ено, т а ка че в с еки да го проч ете. — То е не що, ко е то предизв ик ва човеш кия инт ере с, Тере за. Хорат а обичат т ак ива нещ а. Освен това в не го няма нищо, ко ето да з ас егне няко го. То е про с то красиво съчине но писмо. И не забр авяй, че въпро сни ят Гарет с ам е п усн а л бути лкат а в оке ана. Той е з наел, че вълните ще я изхвърля т на някой бря г. Тере за поклати глава. — Н е зн ам , Диана… — Е, добре, про сто си помисли. Дори пре с пи с т а зи мисъл, ако искаш. Н о спор ед м ен идея т а е ч уде сна. Тере за наи сти на с е ра змисли з а писмото, докато с е съблича ше, за да вл е зе под д уш а. Улов и с е, че мисли те й с е з адърж ат върху автора на пи см ото, Гар ет — ако то ва беше исти нското м у име. И с е пит аш е ка ква ли м у е бил а т аз и Катер ин? П о вся ка вероятно с т лю бима или съпруга , но яв но, че вече не е с него. Умряла ли е, или с е е сл уч ило нещо друго , ко е то ги е прин уди л о да с е разд ел ят? И з ащо писмото е било запеч ат ано в бути лка и п усн ато да с е но с и по течен ият а на оке ана? И маш е нещо ст ранно в т а зи работ а. Журн а л ис тич е ск ите й инс тин кт и наддел яха и тя изв еднъж реши, че по сл а ние то може и да не зн ачи нищо. Твърде е вероятно мъжът про с то да е ис ка л да напише лю бов но писмо, но да не е знаел до кого да го изпрати. В ъ зм ож но е съ що да го е п усн а л някой, който да изпи тва уд ов олств и е от м исъл т а, че щ е накар а някоя с ам отна жена на да леч ен бряг да с е про съл зи. Н о докато си припомня ше съдърж ание то, отхвърли те зи пред положе ния. По вси чко л иче ше, че писмото е пи с ано от сърце. И то от мъж ! П ре з целия си ж ивот не бе п ол уч ава л а писмо с подобни д уми , камо ли със същи те. И зпра ща л и с а й с амо поздрав и телни картич ки със ст ереотипно препечат ан и т рогател ни те кстове. Д ейв ид и зобщо не си пад аше по пи с ан ето, както и ни кой от ухажори те, с които беш е излиз а ла. Как ли изгл еж да то зи м ъж? Д а л и и като чове к е толко ва лю бвеобилен, ка кто в н ушава писм ото? Тя на с ап ун и с а и изпл акна ко с ат а си и докато хладкат а вода с е с тича ше по тял ото й, въпро с ите с е нижеха ед ин сл ед друг в глават а й. И зтърка тял ото си с груб а ке сия, нас ап уни с а го с овлаж нява щ с ап ун и о с т а на под д уша подъл го от оби кновено. Н ай-накр ая изл е з е от каб инкат а. Д окато с е под суш аваше с кърпат а , с е погл една в огл еда лото. Н е изглеж дам зл е з а т рий с е т и ше ст годи шна жен а с подрас тващ си н, прецен и мислено тя. В ин аги е има ла срав нител но ма лък бю ст и ако това я при те с няваш е като пом л ада, с ега бе ше доволна, з ащото още не бе почна л да ув ис ва като на повечето же ни на нейнат а възрас т. Стомахът й беш е пло сък, кра кат а й — дъл ги и с т ройн и от дългогодиш ното спо ртуване. Дори бръчиц ите окол о очи те й не с е за беля зваха много, макар че това няма ше никакво значени е. В кра йна см ет ка т аз и сут р ин хар е с а външ ния си в ид и отда де това нео бича йно л е сно закл ючен ие на ф акт а, че е на почив ка. С л ож и си лек грим, облече си бежов и бе рм уд и и бяла бл уз а бе з ръкав и и си обу кафяв и с а нда ли. След ча с ще ше вече да е горещо и влаж но, а т а ка щеше
да с е ч увс тва уд об но, докато с е ра зхож да из П ров инст аун. П оглед на пре з про зорец а на банят а и като в идя, че слънце то с е е изди гна ло по-в исоко, с е подс ети да си в земе и слънчобр ан. В пр отиве н сл уч ай кож ат а й ще ше да из гори, а знае ше от опи т, че слънчев ото изгаря не е един от най-бъ р зи те начин и да бъде съсип ана почив кат а на море. Н авън на мас ат а на верандат а Диана беш е слож ила закус кат а — пъпе ш, гре йпф рут, пре пече ни ф илийки. Тере за с е разп олож и на стола, нама за си ф ил ий ка с обе змаслено сирене — Диана отново беш е на една от бе зкра йни те си дие ти — и две те продълж иха да си бъбрят. Брайън беше отишъл да игра е гол ф , както ще ше да прав и вс еки ден пр е з т а зи с едм ица, и то рано сут ри н, за щото то й пък спа зваш е няка ква схема на лечени е. «И ако прекарва дъл го в рем е на слънце — поясни Диана, — ще нав р еди много на кож ат а си.» Б райъ н и Диан а бяха за едно вече т рий с е т и ше ст години. Връзкат а им з апоч на л а от колеж а и когато с е дипломира л и, още същото лято, ведна га сл ед като Брайън з апочна л работ а в ед на сче товодна ф ирма в цент ъра на Б о стъ н, с е оже нили. О с ем години по-къ сно Брайън с т ан а л съдруж н ик във ф ирмат а и те си купи ли голяма къща в Брукл ин, където ж ивея т от двай с е т и о с ем години нас ам. И ска л и да имат де ца, но когато мина ли ше с т години от брака им и Диан а вс е не забрем е нява ла, двамат а оти шли на прегл ед. Ус т анов ило с е, че ф а л опи ев ите т ръби на Диа на с а теж ко ув реде ни и тя не може да за брем енява. Н аправ или по с тъпки да си о си новят дет е, но мин а ли години, а редът им в сп исъка вс е не идва л и накрая заг уб или надеж да. По сл едва л и м рач ни години, бе ше споделила Диан а с Тере за, период, в кой то бракъ т им бил пред разпад ане. Н о в ръзкат а им, ма кар и разклатена, издърж а ла и Диана с е върна л а на раб от а, за да з апълн и праз нот ат а в ж ивот а си. Започ на л а раб от а, когато в р едакц ият а на «Бо стън т а ймс» жени те били рядко ст, и по с тепе нно си пробила път на горе по йерархи че с кат а стълби ца. П реди де с ет години ст ана л а от говорен с екр ет ар на ве стн ика и з апоч на ла да в зима под крил ото си жени репорт ерки. Тер е з а бе ше първат а й уч е нич ка. С л ед като Диа на с е качи да си в земе д уш, Тере за прегл еда набъ р зо ве с тни ка и погл едн а часов н ика си. Ст а на от с тола си и отид е да с е обад и по т еле ф она на Д е йв ид. Беше още до с т а рано — едва с едем ча с а, — но тя зн аеш е, че цял ото с ем ейство е вече на кра к. Кев и н в инаг и с т ава ше с п ук ван ето на зорат а и с ег а с е радва ше, че няма да е еди нств ения т ранобуд ник в къщат а. Тя закр ачи н апред-наз ад, докато изча кваш е някой в други я край на линия т а да вдигне сл уша лкат а . Сл ед няколко по звъняван ия ч у глас а на А не т на фона на звуц и от телев и зор и бе беш ки плач. — Здраве й! О баж да с е Тере за. Кев ин наблизо ли е? — О , здрас ти! Да, разбира с е, тук е. И зчакай една с е кун да. Ч у с е как А нет о ст ав и сл уша лкат а и изв и ка: — Кев и н, за теб е. Тер е з а е на тел е ф она. Ф а ктъ т, че тя не уп от ре би «майка ти», я жегна повече, отколкото оча кваш е, но с ег а няма ше в реме да разм ишлява над това. Кев ин беше задъ хан, когато вдигн а сл уша л кат а. — П ривет, мамче! Как си? Как пре карва ш отп ус кат а си? Тя поч увс тва нот ка на с ам от а в гла с а м у, кой то беш е вс е още кре сл ив , де т с ки, но знае ше, ч е е въпро с на в реме и щ е с е промени. — Тук е ч уд е с но, но едва снощ и прист игнах. О ще ни що не съм прав ил а, о све н че т а зи сут р ин поти чах ма л ко.
— И ма л и много хора на плаж а? — Н е, но ког ато с е прибир ах, вече някол ко д уши т ръ гваха нат ам. Ей, кога т ръгвате с т атко т и? — С л ед два дни. О тп ус кат а м у з апочва от пон еделни к и тогава потеглям е. В м ом ент а с е приготвя да върв и на работ а, за да довърши каквото има. И ска ш л и да говориш с него? — Н е, няма з а какво. П ро сто с е обадих да те ч уя и с е надя вам, че ще пре кара ш добре. — Ще бъде с т рахот но. Р азгл едах една брош ур а за пъ туван ето ни по рекат а. Н якои бър зе и из глеж дат върхов ни. — И вс е пак, ум н ат а! — М ам о, аз не съм вече де те. — Знам . Про с то ус п окой ст аромоднат а си май ка. — Д обре, обещавам. П ре з цялото време ще бъда със сп аси телнат а ж илет ка. — П о сл едва кратко мълча ние. — Знаеш, че по време на пъ туван ето няма да имам е тел е ф он, т ака че до зав ръщ ане то ми няма да с е ч уе м повече. — Та ка и пред полож их. Но сиг урн о ще бъде много забав но. — Ще бъде и зуми телно. Ще ми с е да можеше да дойде ш и т и. Щяхме да си пре карам е ст рахотно. Тя затвори за миг очи, пр еди да отговор и — ед ин от съве тит е на терапевт а й. В с еки път, ког ато Кев ин изра зеше желание т римат а отново да с а за едно, тя м ного с е па зеш е да не каже не що, за ко е то по сле ще ше да съж а л ява. П о ст ара с е гласът й да прозвучи възмож но най-оп тимис тич но. — Ти и бащ а ти имате н уж да да о с т ан ете изве с тно време с амо двамат а. Знам , че т и много си м у липсва л и с ега т рябва да на вакс ат е за изм ина л и те някол ко м е с еца. И той като теб е ча ка л с нетърп ение това пътуване. — Ето че не беше тол кова т руд но. — Той л и ти каз а? — Д а, и то ня колко пъти. Кев и н пом ълча ма лко. — Ще м и липс ваш, мамо. Мога ли да ти с е обадя ведн ага щом с е върнем , за да ти раз каж а как е мина ло пъте ше с тв ието? — Р азбира с е. Можеш да ми с е обаж даш по всяко в реме. Ще с е радвам да те ч уя… — По сле : — О бичам те, Кев ин. — И аз те обич ам, мамо. Тя затвори тел е ф она, изпълн ена еднов реме нно с радо ст и тъга, ка кто в инаг и когато той бе ше с баща си и й с е обаж даше. — Кой беше? — попи т а Диана зад гърба й. Беше сля зла по стълбит е, обл еч ена с бл уз а с тигров и шар ки, червен и шорт и, бели чор апи и маратонк и «Р ийбок». Ц ялото й облекло креще ше: «А з съм тур ис тка!» и Тер е з а едва ус пя да з апа зи с ерио зен изра з на лицето си. — Кев и н. А з м у с е обадих. — Д обре л и с е ч увс тва? — Тя отвори гард ероба и извад и ед ин ф отоапарат, за да завър ши н апълно тури сти че ск ия си в ид. — Д а, добре. Заминават сл ед два дни. — А ха, хуб аво. — Тя прове си ф отоапарат а на в рат а си. — Е, сл ед като т а зи гриж а от падна, идва ред на мага зини те. Ще т ряб ва н апълно да те преобр азим. П аза руван ето с Диан а бе ше нев ероятно преж ивяване.
С л ед като при сти гна ха в П ров ин ст аун , до ран ния следобед те обикол иха поч ти вси чки мага зини. Тер е з а си куп и т р и нов и тоа ле т а и еди н бан ски ко с тюм , по сле Диана я помъкна към мага зин а за дамско бель о «Н айтин ге йл » Там веч е Диана направо с е побър ка. Н е зар ади с е бе си, а зарад и Тер е з а. То ку в земаш е няко е да нтеле но, до ст а прозрачно дамско пли кче и подходящ към него сут ие н бе з пре зрамк и и ги по казваше на Тере за, в оча кване да си каже м нен ието. «Тия ми с е ст руват до ст а ерот ични» — ка зваш е тя, или: — «Та къв цвят нямаш, на ли? » Ест е ств ено, нао коло има ше и друг и хора, които ч ува ха брътвеж ите й и Тер е з а не можеше да не с е разсмее. В много отнош ения прия телкат а й нямаше ни ка кв и з адръж ки и и зобщо не с е ин тере суваш е как гл едат на не я други те, ко е то много с е харе сваш е на Тере за и че с то й с е искаше да бъде като нея. С л ед като куп и две от не щат а, предложен и от Диана — на ли съм на почив ка, пом исл и си Тере за, — двете прият елки с е отби ха в м уз ика лни я мага зин. Д иан а поис ка по след ния компа ктди ск на Х ари Коник- младши* — «Той е нев ероятен», пояс ни тя, а Тер е з а си купи компа ктди ск с по-ст ари з апис и на Д жон Кол т ре йн. Когато с е прибраха, Брайън беш е във вс ек иднев нат а и че теш е ве с тник. [ * С ъв рем енен амери кан ски дж аз мен, пи анис т и автор на ф илмова м ушка. — Б .пр. ] — Х айде бе, започнах вече да с е прите снявам за вас. Е, как мина деня т в и? — М ного хуб аво — отвърна Диана. — О бядвахме в Пров инс т аун, по сл е пон апа за рувахме туй - он уй . А ти как прекар а? — Д о ст а ус п ешно. М а лко с е издъних на по сл едни те две д уп ки, ин аче щях да надхвъ рл я о с емде с ет точ ки. — А м и зн ачи ще т рябва да уд ълж и ш в реме то си за игр а, докато вле з еш във ф орма. Б райъ н с е засм я. — И няма да има ш нищо против? — Р азб ира с е, че не. Б райъ н прелис ти ст р аниц а от ве ст ника, доволен, че т аз и с едми ца щ е м оже да прекарва по-дълго време на т ерена за голф . Подразб ирайк и, че съпругъ т й иска да продълж и да чете, Диана прошеп на в ухото на Тере за: — О т м ен да зн аеш : п ус ни мъж а да играе голф , и той за ни що няма да ти натя ква. Тере за о ст ав и двамат а да пре карат о ст атъ ка от сл едобеда с ами. Врем ето беше вс е още топло и тя облече нов ия си бан ски ко стюм, грабна една ха вл иена кър па, ма лък сгъваем ше злонг и спи с ан ие «П ийпъл» и отид е на пл аж а. П рехвърл и ра зс еяно с т рани цит е на спис ани ето, проч ит айк и тук- т ам по не що, ма кар че всъщно ст не я ин тере суваш е о со бено какво им с е е сл уч ил о на богати те и изве стни те. О коло нея с е разнас яше смях на деца, кои то шл я паха в плиткото и пълн еха коф ичк ите си с пясък. О т еднат а й с т ра на с едя ха две момчет а и един мъж — вероят но баща им — и изгр аж даха зам ък бл и зо до ръба на водат а. П лисъкъ т на вълни те й дейст ваше ус п окоява що. Тя о с т ав и спис ани ето, затвор и очи и извърна глава към слънце то. И ска ше да хване ма лко т ен, докато с е върне на работ а, ако не за друго, поне да си л ичи, че е прекар а ла ня колко дни, бе з да върши абсолютно ни що. Д ори в ред акци ят а гледаха на не я като на чове к, кой то е вечно «на пед а л ». А ко не пише ше матери а л за с едмичн ат а си рубри ка, щеше да подготвя
с т атиит е за нед елнит е издан ия или да с е ров и в Инт ерне т, или да с е съср ед оточи в спи с а ния, свър зан и с възп ит ание то на дец ат а. Беш е с е абон ира л а сл уже бно за поч ти всич ки по-важ ни сп ис ания, отнас ящи с е до родител и и дец а, както и за он е з и, по свете ни на работещат а жена. Н аред с тях беш е абонира на и за някои мед ицин ски спи с а ния, кои то редов но прегл еж даш е, за да от крие теми, които можеха да й по сл уж ат. С амат а й руб рика беш е непредв идима — може би това бе ше ед на от при чини те за ус пеха й. П оняког а тя от говаря ше на въпро си, друг път съоб щава ше данни, свър зан и с възп ит ание то на дец ат а. До ст а от мат ериа л и те й с е отн ася ха до радо с ти те, кои то но си отглеж да нето на деца, но имаше и т акива, кои то опи сваха и прова ли в това от ноше ние. П ишеше за би тки те, кои то водеха с амотни те май ки — тема, която като че ли до ст а т рогва ше бо с тънс кит е жен и. Н ай-неочаква но руб рикат а й я превърна в нещо като м е с тна зн амени то с т. Но макар в нача л ото да й бе ше прия тно да в иж да сн им кат а си над матер иа ла или да пол уча ва пока ни за час тни приеми, тя не прекъс нато имаше не що да прав и и като че ли не й о ст ава ше никакво в рем е да с е заб авлява. С е га глед аше на това като на още ед на о собе но ст на раб от ат а си, която, колкото и да й беш е прия тна, не озн ачаваше много за нея. С л ед като по с тоя един час на слън це, й ст а на горе що и тя т ръг на към водат а. П отоп и с е до кръст а, по сле с е гм ур на под една нев и сока при иж даща въл на. И зс тена от студ ен ат а вода, когато подаде глава, и еди н мъж до нея едва сподав и смеха си. — А ма е о свеж аващо, на ли? — подметна й то й и тя п отвърд и с глава и обгърн а рамен ете си с кръсто с ани ръце. М ъжът бе ше в исок, с тъмна като не йнат а ко с а и за миг тя с е з апи т а да ли не с е опи тва да флиртува. Н о децат а набли зо бъ р зо сто пиха т ази илю зия с в икове те си : «Тате, т ат е!» Тер е з а по с тоя още няколко мин ут и във водат а и с е върна на мястото си. П лажъ т започваш е да с е обе злюдява. Тя си събра не щат а и т ръ гна да с е прибира. В ъв вс екидн ев нат а Брайъ н гледаше по тел ев изия т а игра на голф , а Диана че теш е рома н, на чиято облож ка имаш е снимка на млад и хубав адвокат. Д иан а вдигна поглед към нея. — Ка к беше на плаж а? — В ел икол еп но. Слънце то нап ича приятно, но водат а направо те раз търсва, като с е гм ур не ш. — Та ка е в инаги. Ч уд я с е как издърж ат хорат а в нея тол кова дълго. Тере за закачи кърпат а си на едн а окача л ка до в рат ат а и каз а пр е з рамо: — Ка к ти с е ст рува романът? Д иан а обърна книг ат а и погл едн а зад нат а облож ка. — Ч уде с е н. Н апомня ми ка к с е държе ше Брайън пр еди няколко години. Б райъ н из сум тя, бе з да отме с тва поглед от екрана. — А? — Н ищо, скъпи. Про с то с е прене сох в мин а лото. — Тя насочи в нима ние то си отново към Тер е з а. О чи те й бле стяха. — Какво ще ка жеш за една партия дж ин ръм и? Д иан а обич аше всяка ква игра на карти. Член уваш е в два бридж кл уб а, игр аеше като ш ампион и си з аписваше в с еки па сиан с, които й изл е з еше. Н о дж ин ръм и бе ше игр ат а, коя то две те с Тере за игра еха в инаги когато има ха в рем е, з ащото Тер е з а с амо в нея има ше шанс да спечели.
— Р азб ира с е. Д иан а подгъна долното ъгълче на с т ран ицат а, затвори книг ат а и с т а на със сия ещо л ице. — О чаквах да с е съгласи ш. Ка рти те с а на ма с ат а отвън. Тере за с е загърн а с хавлиенат а си кърпа и отид е да с едне край ма с ат а, на коя то двете бяха закус ва ли сут ри нт а. След ма лко Диан а я по сл едва с две кут ии дие тич на кока- кола и с е наст ани сре щ у нея. Р азбър ка ка рти те и ги разд аде. П о сле погледн а над своите. — М ай т и е з ачерв ено ма лко лице то. Слънц ето сиг урно е било до с т а силно. Тере за подреж д аше картит е си. — И мах ч увс твото, че с е пърж а. — З апозн а ли с е с някого? — Н е. П ро сто поч етох ма лко и с е припи чах на слънце. П очт и вс ек и беш е със с ем ейств ото си. — Жа л ко. — За що? — А м и нада вах с е да с е срещн еш с някой интер е с ен чове к т аз и с едмиц а. — Ти също си инт ере с ен човек. — Знае ш какво имам предв ид. М ного ми с е ще да си намер иш тук някой подходящ мъж . Н якой, кой то да ти в земе акъла. Тере за я изгл еда с изне нада. — Ка кво те наведе на тия мисли? — С л ънце то, оке анът, ве т ре цът… зн ам ли! Може би ум ъ т ми пръска навън изл ишн а радиа ция. — Ч е с тно каза но, Диана, изо бщо не с е заглеж д ам в никого. — И зоб що ли? — А м и каж и-речи, да. — А ха! — Н е го прав и толкова на въпро с. Н е е мина ло кой знае колко много в рем е от развода ми. Тере за изчи сти ш е сти ца каро и Диана я в зе, пред и да изч ист и т рой ка спатия, по сле з аговори като май ка й, когато разговаря ше с Тер е з а на същат а те ма: — Това с а т ри години. Н е с е ли в иж даш т а йно с някого и да го криеш от м ен? — Н е. — С ни кого? Д иан а си в зе ка рт а от купч ин ат а и и зхвърли ч етворка купа . — Д а. Н о знае ш, че не съм единс твен ат а. В дне шно в реме е т рудн о да с е правят з апо знан ства. Н е е ка кто ня кога, когато бях по- свободна и че сто изл изах. — Д а, т ака е. Ама като знам колко много може ш да пр едлож иш… Сиг ур на съм , че някъ де има някой подходящ з а теб. — Н е с е и съмн явам, но про сто още не съм го срещн а ла. — А търси ш ли го? — Когато мога. Н о ше ф ъ т ми е т а къв педа нт, не ми дава за миг да си отдъхн а. — Ще в зема да поговоря с не го. — П оговори — съгла си с е Тере за и двет е с е разсм яха. Д иан а в зе нова ка рт а и изчис ти с едм ица пика.
— В съ щно ст с нико го ли не изли заш? — С ни кого, отка кто М ат еди- кой си ми заяв и, че не иска л жен а с дец а. Д иан а с бърчи веж ди. — Н якои м ъже с е ока зват т а кива миж и тур ки и тоя е бил отли чен пример, от ти па м ъже, на чиито чела едва ли не е изп ис ано: «Типи чен егоцен т ри к.» Н о не всичк и с а т аки ва. И ма много исти нски мъже, мъже, кои то могат да с е вл ю бят в те б с амо като т е в идят. Тере за в зе с едмиц ат а и изчист и ше сти ца спатия. — Затова те оби чам, Диан а. Та кава си сладкод умн ица. Д иан а също в зе ка рт а от куп чи нат а. — Д а, но говоря ист инат а. Ти си хуб ава, преусп ява ща, ин тели ген тна. С по соб на съм да намеря поне една д уз ин а мъже, които с охот а ще поис кат да изл язат с теб. — В ярвам , че си спо собн а. Само че не е сиг ур но да ли аз ще ги харе с ам. — Ти дори не им даваш шан с. Тере за св и рамене. — Може би. Н о това не зн ачи, че щ е умр а с ам отна в някой пансио н за ст ари м ом и. П овярвай ми, много ис кам да с е влю бя, много ис кам да срещна някой пре крас ен чове к и да ж ивея ща стливо с него. Н о про с то в момент а това не м и е от първа нео бходимо с т. Кев ин и работ ат а поглъ щат цялото ми в реме. Д иан а не отговори ведн ага. Изчи сти двойка пика и то гава рече: — М исл я, че с е с т рахува ш. — Д а с е с т ра хувам? — Н апъл но. Н е че има не що нер едно в това. — За що м исли ш т ака? — Защото зн ам колко много те нара ни Д ейв ид и аз с амат а на тво е мяс то щях да с е ст р ахувам да не с е повтори същото. Такава е чове шкат а природа. П арен каш а д уха, ка кто с е ка зва. Има много ис тина в т аз и поговор ка. — Н е от ри чам, но съм си г ур на, че ако с е появ и подходящ ият мъж , ще го поз ная. Н е съм заг уб ила вяра. — Ка къв м ъж търси ш всъ щно с т? — Н е зн ам точно… — Н е м оже да не знае ш. Вс еки знае, макар и ма лко какво иска. — Н е вс еки. — Ти обаче з наеш. З апочн и с очев ид ното или ако не можеш с него, з апоч ни с онова, ко ето не ис ка ш — като… «ще ми харе с а ли ако е от банд а рокери? » Тере за с е ус ми хна и с е пре с егн а да си в земе карт а. Беше почти готова да раз крие карт ите си. О ще ед на ка рт а и щ еше да спечели играт а. И зчис ти ва л е купа . — За що толкова те ин тере сува? — Е, про сто зарад вай ст ар ат а си прият елка. — Д обре. Н икаква банд а рокери, повеч е от ясно е — отвърна Тер е з а, покл ащай ки глава и с е по замисли, пред и да продълж и: — Х м … пр едпол агам, че пр еди вси чко той т рябва да е мъж , който да ми бъде верен, да бъде верен на на с двамат а пре з целия ни съвме ст ен ж ивот. Веч е имах от други я т ип мъже, т а ка че няма да изтърп я подобно не що отново. О свен това м исл я, че щ е предпоче т а някой на моя т а възра ст или с много ма лка разл ика. — Тере за замълча и с е намръщ и леко. — И?
— Ч ака й ма лко… М исля. Н е е толко ва ле сно. М ай ще прибяг на до из търкани те ф рази: ис кам да бъде хубав , мил, интел игенте н и ч аровен, на л и зн аеш, да при теж ава вси чки добродет ели, които жени те искат да имат м ъже те. — Тя па к млъкна. Д иан а в зе ва л ето, ко е то беш е изчи стил а прия телкат а й. П о лице то й с е из пис а з адоволс тво, като в идя, че по с т ав и Тер е з а в зат рудн ено положение. — И? — Д а пре карва изве стно време с Кев ин, сякаш м у е роден син… Това е от гол ям о з нач ение з а мен. О , и ощ е нещо — да е романт ичен. Ще м и е прия тно да ми подн ася цветя от в реме на в реме. Да е атлет иче н. Не мога да уваж авам мъж , когото мога да на дв ия в борба. — Това л и е вси чко? — Д а, това. — Д обре тогава, дай да видим да ли съм те разбр а ла прав илно. Значи искаш м ъж , кой то да е верен, очарователен, хубав , т рий с е т и няколко годишен, да е съ що т ака инт елигент ен, роман тиче н и атлети чен. И да с е отн ася добре с Кев и н, т ака ли? — Точ но т ака. П рият ел кат а й въздъхна и сва ли карти те си. — Е, м ожеше да бъде ш и по- придирчи ва. Дж ин! С л ед като този път заг уб и игр ат а, Тере за вле зе вът ре с намер ение то да с е з аче те в ед на от кни гит е, кои то си бе ше доне сла, и с една до прозоре ца на за днат а ст ена на къщ ат а. Диана също с е зае да продълж и своя т а. Брайъ н нам ер и друг кан а л, по кой то с е пред аваш е тур нир по голф , и прекар а цел ия сл едобед, напълно погълнат от играт а, като от време на в реме, ако нещо привл ече ше ин тере с а м у, коментира ше, бе з да с е обръща към никого опр едел ено. В ше с т час а — и ко е то беше по-важ но, сл ед като свърши турн ирът по гол ф — Б райън и Диана от идоха да с е разходя т на плаж а. Тер е з а о ст а на в къщ ат а и докато ги наблюдава ше пр е з прозор еца ка к вървят ръка за ръка покрай ръба на водат а, си помисл и: т ехн ите в заимоотноше ния с а за пример. Те има ха напълно разли чни интер е си, които като че ли ги свър зва ха, а не ги разд а л еча ваха. С л ед като слън цето з а ле зе, т римат а с е качиха на колат а и отидоха до Х аяни с, къде то вечеря ха в «Самс гра бхаус » — ож ивен ре сторан т, чия то гол яма сл ава с е но с е ше напълно засл ужен о. Беше препълн ен и те т ряб ваше да ча кат бли зо час за ма с а, но димящи те раци в топе но масло си за сл уж аваха. Топен ото масло беше подправено с че съ н и т римат а изп иха по две гол ем и бири за два час а. Към кра я на вечерт а Брай ън подхвана темат а за нам ер еното писмо. — П рочетох го, като с е върнах от голф а. Диана го беш е за л епила със скоч на хл адил н ика. Д иан а св и рамен е и с е засмя. О бърна с е към Тер е за и я изгл еда с поглед, в кой то с е чете ше: «Н а ли ти каз ах, че някоя же на щ е направ и точно това», бе з да каже д ума. — Б еш е в бут ил ка, изхвърлен а на брега. Н америх я сут ри нт а, докато тич ах. Б райъ н допи бират а си и продълж и: — Б ива си го. Такава тъг а навява. — Д а, и аз я долов их, докато го четох.
— Зна еш л и къде с е нам ира Р ай т св ил Бийч? — Н е, дори не съм ч ува л а за него. — Това е в С евер на Кар олин а — поясни Брайън и бръкна в джоба си, з а да из вади пакет циг ари. — В еднъж бях т ам на ед ин турн ир по голф . Ст ра хотен тер ен. М а л ко е по-равен от необходимото, но па к с т ава. Д иан а с е наме си в разговора, кима йки към съп руг а си. — П ри Б райън всич ко е свър зано с голф а по няка къв начин. — Н ам ира с е бли зо до Уилми нгтъ н… дори може и да е час т от него, не съм м ного сиг ур ен. С кола е около час и полов ина на с евер от М ъртъл Бийч. Ч ува л а л и си за ф илма «Кейп Ф еър»? — Д а. — Ре кат а Кейп Ф еър теч е пр е з Уилминг тън и имение то. Там е сн иман ф ил м ът. В същно с т много ф илми с а снима ни т ам. П овече то от голем и те ф ил м ов и студ ия имат ф илиа л и в града. Р ай т св ил Бийч е о ст ров бли зо до брег а. М ного добре е ур еде н, предс т а влява не що като кур орт. До с т а от ф ил м ов ите зве зди от с ядат т ам по в реме на снимк и. — Ка к т ака не съм ч ула до с ега за не го? — Н е зн ам . Пред пола гам, че е заради М ъртъл Бий ч, който е по-и зве с тен. Н о на ю г вс е ки е ч ува л за Р айт св ил Бийч И ма красив и плажове с бял пясък и топл а морс ка вода. Ч уде сно е да пре караш с едмиц а т ам, ако ти пад не сл уча й. Тере за не ка за нищо и Диана подхвърли закачливо : — Е, вече з наем откъд е е на шия т за гадъч ен пи смопис ец — Вероятно — св и рам ен е Тер е з а, — но няма ка к да сме н апълно си г ур ни. Може двамат а про с то да с а били т ам на почив ка или на го сти. Това ощ е не знач и, че той ж ивее т а м . Д иан а покл ати глава. — Н е м исля т ака. Съдя по начина, по кой то е нап ис ано писм ото… Той опи сва съня си толкова р е а лно, че не вярвам да с т ава д ума за място, къд ето е бил с ам о един- два пъ ти. — А ма ти до ст а си си н апря га ла ума върху това писмо. — В ъпро с на ин туиц ия. Водя с е по нея и съм готова да с е обза лож а, че той ж ивее в Р айт св ил или в Уилмин гтън. — Е, и? Д иан а с е пре с ег на, в зе цигарат а от ръкат а на Брайъ н, всм ук на и я з адърж а, ся каш беше не йна. О т годи ни го правеше. Та ка тя оф иц иа лно не с е смят аше за при ст рас тена п ушачка, за щото не запа лва ше с ама цигарат а . Брай ън подм ина по стъ пкат а й, бе з да ка же нещо, и си з апа л и нова цигара. Диана с е нав еде напр ед към Тер е з а. — Р а зм исл и ли да ли да п убли куваме писмото? — Н е. В с е още не смя т ам, че иде ят а е добра. — А ако не изп олзвам е именат а , а с амо ин ициа л ите им? Дори можем да пром еним името и на Р айт св ил Бийч. — За що толкова с е вж ивява ш в това? — За щото над ушвам добрия раз каз още щом го в идя. И нещо повече, мисл я, че това ще въздей ства на мноз ина. Дне с хорат а с а толкова за ети, че роман тикат а е на път да изч е зн е. А това писмо ще по каже, че тя вс е още съ ще ствува.
Тере за невол но хвана кич ур от ко с ат а си и з апоч на да го нав ива окол о пръс т а си. Беше й нав ик от де т с твото и с е проявяваше в инаги когато с е зам исл еш е за нещо. След дълго мълчани е тя от говори: — Д обре. — Ще го направ иш ли? — Д а, но ка кто ти ка за, ще из ползваме с амо ин ициа л ите им и ще проп ус нем ча ст т а, къде то с е споменава за Р айт св ил Бий ч. Ще напи ша и някол ко д ум и като пред ислов ие. — Тол кова с е радвам! — въз кликн а Диана с дет ски ен туси азъм. — Знаех си, че ще скл ониш. О ще ут р е щ е го п усн ем по ф акс а. К ъсно съ щат а вечер Тере за н апи с а на ръка н ача лн ите редове на еди н лист за пи сма, кой то намери в че кмед жето на бю рото в ма л кия дома шен кабин ет. С л ед като при ключи, с е прибра в с т ая т а си, о ст ав и дват а лис т а на нощното ш кафче и с е пъхна в леглото. Тази нощ спа на пре с екулк и. Н а сл едва щия ден Тере за и Диана отидоха в Чат ам и коп ираха пи смото. Тъй като нито ед на от двет е не си бе ше доне сла порт ат ив ния компютър, а Тере за беше нас тояла колонкат а й да не в ключва ни каква допълнит ел на инф орм ация, това бе ше на й-логич ното не що, ко ето можеха да направя т. Когато матер иа лът беше готов , те го п ус на ха по ф акс а. И той щ еше да изл е з е в ут ре шн ия ве с тник. О с т атъ ка от ден я двет е пре кара ха поч ти както пред ишни я — обиколки по маг ази ните, на плаж а, в неприн уд ен и раз говори и в кусн а вечеря. Когато ве с тни кът присти гна рано на друг ат а сут р ин Тер е з а първа го проче те. Б еше с е събуд ил а рано и напр ав и обиколк ите си, пр еди Диана и Брайън да бяха с т ан а л и. В з е ве с тни ка и заче те колонкат а си. _«П ред и ч ет ири д н и, д окат о бя х на почивка, слуш ах ст ари п есн и по рад иот о, м еж ду коит о беш е и «П исм о в бут илка в из пълн ен ие на С т ин г. П рочувст вен ия т му гл а с м е под т икн а към д ей ст вие и аз се втурн ах към п л ажа с н ад еж д ат а д а н ам е ря т акава бут илка. С ам о сл ед м ин ут и н аист ин а нам ерих едн а и пред ст ав ет е си! — в н ея им аш е писм о. О т кровен о каз ан о, чух т аз и песен м ног о по-късн о, н о си г о изм ислих з а по-г олям ефе кт . Н о н а д руг ат а сут рин наист ин а нам ерих бут илка с дъ л боко з ат рог ващ о писм о в н ея . Н е съм в съ ст оян ие да си го съчин я и макар че т о н е е н ещ о, за ко ет о бих писа л а във врем е, ког ат о вечн ат а любов и вз аим н ат а об върз ан ост са н а изчез ван е, над я вам се, че и вие кат о м ен щ е г о н ам ерит е з а съдържат елн о.»_ О с т ана л ите редове на руб рикат а в ключва ха с амото писмо. Когато Диана с ед на с Тере за да за куся т, тя съ що побъ р за да проче те материа л а, пр еди да с е за ем е с нещо друго. — В ел икол епно! — въз кликн а тя, когато свърши — Н апеч ат ано ми звучи дори по-добре, отколкото си предс т а вях. Ще в идиш, че с е га ще бъде ш зат руп ан а с пи сма. — М исл и ш ли? — Абсол ютно. Сиг урн а съм. — П овече от друг пъ т? — С цел и камари повече. И мам т акова ч ув ство. Всъщно ст дне с щ е с е обадя и на Д жон. Ще го на карам да го п ус не по е ф ира ня колко път и т а зи с едмиц а. Ти дори м оже ш да го предлож и ш и на някои нед елни издания.
— Ще в идим — отвърна Тер е з а и отхапа за лък от хлебч ето, колеб аейк и с е да л и да повярва на Диана, но при всич ки сл уч аи гореше от лю бопи т с тво. 3 В съб от а, сл ед о с ем дни почив ка, Тер е з а с е върна в Бо стъ н. О ткл ючи в рат ат а на ап арт аме нт а си и когато я отвори, Харв и с е втурн а към нея откъм баня т а . О търка с е в кракат а й, мъркайки т ихо, и Тер е з а го в зе подм иш ница и т р ъгна към хладилн ика. И звади отвът ре парченц е сире не и м у го подаде в шепат а си. Докато го га ле ше с друг ат а си ръка по глават а , м исл е но благодари на със ед кат а си Ела, заде то с е беш е съгласил а да с е гриж и за него в ней но от със тв ие. Сл ед като излапа сир ене то, Харв и скочи от ръце те й и за крач и бав но към плъзга щит е с е в рати, водещ и към з адния ба л ко н. В апарт ам ент а бе ше зад ушн о поради дълго неотваря ните про зорци и тя раз твори ш ироко в рати те, за да провет р и. С л ед като си разо пакова багаж а и си в зе от Ела ключа и пощат а, си на л я ча ша в ино, в ключи стере оур едбат а и пъхна компа ктдис ка, който си бе купи л а от Кейп Код. Докато звуци те на дж аз изпълваха ст аят а, тя започна да прегл еж да пощат а си. Както обик новено, с е състо е ше пред имно от смет ки и тя ги отдел и наст рана. Н а тел е ф онн ия й с екр ет ар има ше з ап ис ани о с ем съоб щен ия. Две бяха от м ъже, с кои то бе ше изли за ла пр еди в реме — молеха я да им с е обади. Тя пора зм исл и, но ре ши, че няма смисъл. Н икой от двамат а не й харе сваше о со бено, а не й с е излиз аше с амо защ ото имаш е пра знот а в граф ика й. Б яха я тър сил и също май ка й и с е ст ра й и тя си зап ис а да им позвъни. Кев ин не с е беше обаж да л. Той вече плаваш е със с а л и с бащ а м у опъва ха па л атка ня къде във вът ре шно с тт а на Ари зона. Б е з Кев ин домът й беш е необи чай но тих. И подреден, е сте с твено, и то ва доня къде я облекч и. Н е бе ше лошо да с е приб ираш в къщи и от време на в рем е да т рябва да чист иш с амо сл ед с ебе си. Зам и сл и с е за двете с едмиц и от п ус ка , кои то й о ст аваха да п олзва т а зи година. Ще отидат с Кев и н някъ де на море за ма лко, ка кто м у беше обе ща л а. И па к щеш е да й о с т ан е още едн а с едмица свободна. Може би ще я и зпол зва по Кол еда, но пък т а зи годи на Кев и н ще ше да прекара кол едн ат а си ва канц ия с баща си, т ака ч е няма смисъл да я в зима тога ва. Н икак не обич аше да о с т ава с а ма по Коледа — най- лю бимия й пра зник, — но няма ше друг избор и бе ше и злишно да ра змишля ва над това. Може да замине за Б ерм уда ил и Ямайка или ня къде друга де край Кар ибит е, но пъ к не иска ше да т ръгва с ама, а не знае ше с кого да отид е. Вероятно Дж анет щ еше да има т аз и възм ож но с т, но беш е съмни телно. Трит е й де ца не прекъс нато й з апъл ва ха в ремето, а Ед уа рд едва ли би могъл да си в земе почив ни дни. Б и м огл а да изп олзва с едмицат а , за да свърши някои неща по апарт ам ент а, з а кои то отд ав на с е кане ше… но щеше да е н аправо заг убен о в реме. Кой пре карва отп ус кат а си в боядисване и лепен е на т апе ти! Н акрая пре ст ана да крои планов е и ре ши, че ако нищо по- вълн ува що не й дойде наум, ще я о ст ав и за следва щат а годин а. Тога ва може да зами нат с Кев и н за две с едми ци на Х аваите. Тя си л егна и в зе романа, който бе започна л а да ч ете в Кейп Код. Чет еше бър зо, бе з да с е разс ейва, и мина стот ина ст ра ници, пред и да й с е до спи. В
пол уно щ загас и лампат а. Същат а нощ сън ува , че с е разхож д а по п уст пл аж , ма кар да не зн аеш е ка к бе ше попадна л а т ам. В пон едел н ик сут р ин т а завар и бю рото си от руп ан о с пощ а. И маше може би две с т а писма, а в по-къс нит е часов е на деня раздавачът доне с е нов и пе тде с е тин а. О ще щом вле зе в редак ция т а, Диана по сочи гордо към куп чи нат а. — Н а л и т и ка зах? — ус ми хна с е тя. Тере за пом оли да не я свър зват, ако я тър сят по тел е ф она, и с е за лов и да отваря писмат а. Бе з изключени е вси чки бяха в отговор на п убли куван ото в руб рикат а й писмо. Повеч ето бяха от же ни, а пис ани те от мъже я изн енада ха с ед наквото си мнен ие. Вс е ки споделяш е колко бил развълн уван от ано ним ното писмо. М ного я пит аха да ли познава автор а, а не колци на жени пи шеха, че ако той е с ам, с а готов и да с е омъж ат за него. Ус т анов и, че почт и всяко нед елно издан ие в с т ранат а беше п убликува л о мат ериа л а й и з атова има ше и писма отда леч е, като от Ло с А нджел и с н априм ер. Ше с тима мъже заявява ха, че те с а пис а ли писм ото, а че тирим а от тях дори настояваха да п ол уч ат хонорар, като едини ят н аправо заплашва ше, че ще с е обърне към съда. Н о когато срав н и почер ците им, в идя, че нито един от т ехни те дори слабо не прилич аше на ориг ина лн ия. В обеднат а почив ка отид е да хап не в лю бимия си японс ки ре сторан т. Двам а м ъже на съ с еднат а мас а я за говориха и й каза ха, че били прочели писмото в руб рикат а й. — Жена м и го бе ше за леп ила на хладилни ка — поясни еди ния т и Тере за с е раз см я на в исок глас. Д о края на раб отн ия ден тя прегледа по- голямат а час т от купа с пи сма и това я изтощи. О ще не бе и зготв ила сл едващ ия си матери а л и ус е ти , че н апре жени ето з апоч ва да стя га тила й, ка кто обикнове но, когато набл иж аваш е крайн ият срок. В пет и полов ина с е за лов и да нап ише не що за зам инава нето на Кев ин и как с е ч ув ст ва с амат а тя по то зи повод. П от ръгн а по- добре, откол кото очакваше и ма лко й о ст аваш е да го довърши, когато тел е ф онъ т и з звъня. Б еш е с екре т ар кат а в при емнат а на ред акци ят а. — Здравей, Тере за! Н е съм забр ав ила, че ме помол и да не т е свъ р звам и из пъл них молбат а т и, но да ти каж а право, ника к не ми беше ле сно — дне с те търси ха около ше йс ет пъти. Теле ф о нът напр аво прегря. — Кой м е търси с ег а? — Едн а же на, коя то звъни за пети път дне с и каз а, че с е е обаж да ла два пъ ти и м ина лат а с едмица. Н е си ка зва името, но вече я поз навам по гл ас а. Н ас тоява да говори с т еб. — Можеш ли да я помолиш да о ст ав и име то си? — О пи т ах, но тя нас тоява на сво ето. Гото ва била да изча ка на тел е ф она, докато имаш мин ут а в реме да я изсл уш аш. Ка зва, че с е обаж да от друг щат и т рябва л о обе зателно да говори с теб. Тере за с е позамисл и за миг и погл едн а екрана пр ед с е бе си. М атери а лът й беше почти готов , о с т ава ше да с е допишат ощ е два аб заца. — За що не я помолиш да си о с т ав и теле ф о на и аз ще й с е обадя? — И да я помоля, няма да ми го каже. М ного ук л ончиво отговаря. — Р азбр а л и за какво ме търси?
— Н ямам пр едс т ава. Н о говори смисле но. Н е е като повече то друг и, които с е обаж да ха дне с. Ед ин мъж дори ми напр ав и предложен ие за жен итба. Тере за с е разсмя. — Д обре, каж и й да изча ка. Сл ед ма лко ще вдигн а тел е ф она. — Д обре. — Н а коя л ин ия е? — Н а пе т а. — Бл а годаря. Тере за довърши бър зо матер иа ла си. Смя т аш е да го препрочет е ведна га щом при кл ючи с тел е ф онния разговор. Вдигна сл уш а л кат а и нати сна бутон а з а пе т а л иния. — А л о? П о сл едва кратко мълча ние. По сле мек, мелодиче н жен ски глас поп ит а: — Тере за О с бърн ли е? — Д а, съ щат а. — Тере за с е облегна наза д и з апоч на да ус ук ва тънъ к ки ч ур от ко с ат а си. — В ие л и напис ахт е колон кат а с писм ото в бут ил ка? — Д а. С какво мога да в и бъда п оле зна? Женат а отново з амълча. Тер е за ч уваш е ди шане то й и пр едполож и, че ум ува какво да отговори. След ма лко попи т а : — Може л и да ми ка жет е имен ат а в писмото? Тере за затвори очи и пре ст ана да нав ива кич ура си. О ще едн а лю бител ка на с енз ации, помисл и си тя. О тме ст и отново погл ед към екрана и з апочн а да прегл еж да материа л а си. — Н е, не мога, съж а лявам. Не желая т аз и инф ормаци я да с т ава обще с твено до с тояни е. Женат а отново с е смълч а и тър пени ето на Тере за започна да с е изч ерпва. П родъл ж и да изчи т а първ ия абзац на екр ана. Глас ът от други я край на л ини ят а из нена дващо нас тоя: — Мол я в и, т рябва да ги науч а. Тере за отме с ти поглед. Долов и неподправе на ис крено с т в гла с а. И още не що, но не можеш е да опр едели какво точ но. — С ъж а л явам — повтори Тер е з а. — Н аис тина не мога. — Тог ава щ е ми отговорит е ли на един въпро с? — Зав ис и. — П исм ото до Катер ин ли е адре сир ано и от Гарет ли е подпи с ано? В ним ание то на Тере за извед нъж с е и зо ст ри и тя с една сте гнато на стола. — Кой с е обаж да? — попи т а тя с в н е з апна на стойчиво с т и още пред и да довърши м исълт а си, зна еше, че же нат а щ е уз на е ис тинат а . — Ка жет е ми, това ли с а именат а? — С кого говоря? — попи т а от ново Тер е з а, този път по-лю бе з но. Ч у как же нат а си по е дъх, пр еди да отговори. — Ка звам с е М ичел Търнър и ж ивея в Н орф олк, Вирдж иния. — Ка к научи хте за писмото? — С ъп руг ът ми е във во енни я флот и е раз квартирува н тук . Пр еди т ри години с е раз хож дах по плаж а и нам ерих като вас писмо в бути лка. Сл ед като проч етох колонкат а ви във ве ст ника, разбрах, че то ва писмо е пис ано от същ ия чове к. И ници а лит е съв падат. Тере за зам ълча за ми г. Н е може да бъде! Преди т ри годин и? — Н а ка ква хартия е пис ано намерен ото от вас пи смо?
— Н а бежова и в горни я де с ен ъгъл има рисун ка на вет роход. С ърце то на Тере за с е разтуп тя силно. Вс е още не й с е вярва ше. — И ваше то писмо има рисун ка на ве т роход, на ли? — Д а — отвърна поч ти шепн ешком Тере за. — Знаех си. Р азбрах го още щом проч етох руб ри кат а в и. — Гласъ т на М ичел прозвуча т ака, сякаш товар й с е бе смъкна л от плещи те. — П ази те ли писмото? — Д а. С ъп руг ът ми не знае за не го, но а з го пре прочи т ам от в реме на в рем е. М а л ко по- различ но е от това в колон кат а в и, но ч ув стват а с а съ щите. — Может е ли да ми го из прати те по ф акс а? — Р азбира с е — отвърна женат а бе з колеба ние. — И зуми телно е, на л и? П ърво аз намирам т акова писмо много отдав на, а с ега и в ие. — Д а, на ист ина. С л ед като проди ктува на М ичел номера на ф акс а си, Тере за няка к нас ил а редактира нов ия си мат ериа л. М ичел т рябва ше да отид е до ател ие за коп ирни усл уг и, за да п усн е писмото по ф акс а и Тере за пр е з пе т мин ут и пре скачаш е от бю рото си до ф акс а, очаквайки го с не търпе ние да с е в ключи. Н ай-на края, след четир ийс ет и ше с т мин ути , з апочна да изли за първат а с т ран ица. Тя беше с блан ка на Н ациона л нат а сл ужба за коп ирни ус л уги , адре сиран а до Тере за О с бърн, «Бо ст ън т аймс». И зча ка л ис т а да пад не върху т абли чкат а и ч у как машин ат а продълж и да печат а р ед по р ед сл едващ ат а с т ран ица. Всичко върве ше много бър зо — по де с е т с е кун ди на с т ран ица, — но на не я й с е стор и бе зкра йно дълго. Когато з апоч на печат ан ето на т ре т ат а ст р аниц а, тя разбр а, че и това писм о е из пис ано от двете ст ра ни на лист а. М аши нат а и зпи ука , си гна ли зира йки за кра й на предаване то и Тер е з а в зе ф акс им ил ет ат а. Зане с е ги на бю рото си, бе з да ги чете, обърна ги с лице то над ол у и ги о с т ав и т ака една- две мин ут и, докато ди шане то й с е ус п окои. В кра я на краищат а то ва е про сто едно писмо, каза си тя. П о е си дъл боко дъх и повди гна първат а с т ран ица. Бър з поглед на вторат а — с рисун кат а на вет рохода — я ув ер и, че авторъ т и на две те писма е ед ин и съ щ. Тя отме сти ст р аниц ат а на по-силна светл ина и я зачет е. _6 м арт 1991 г. _ _Ми л а м оя К ат ерин ._ _К ъд е си? И з ащ о, пит ам се, д окат о седя сам от ен , в т ъмн ат а къщ а, н и разд елиха наси л а?_ _Кол кот о и д а се опит вам , н е мог а д а нам еря от г оворит е н а т ез и въпроси. П ричин ат а е я сн а, н о съзн ан иет о ми м е кара да пропъжд ам мисълт а з а н ея и по ця л д ен , д окат о работ я , се раз къс вам от м ъка. Н е м ог а без т еб. Ч увст вам се б ез душ а, чу вст вам се безд ом ен скит н ик, сам отн а пт иц а, пол ет я л а н ез н айн о з акъд е. Аз съм всичко т ова съ бран о заед н о и в същ от о врем е съм едн о н ищ о. Такъв е, м ил а м оя , ж ивот ът м и без т еб. Копн ея да м и под скажеш как да з аж ивея от н ово, опит вам се да си спомн я как беш е н я ког а, ког ат о бя хм е на вет ровит ат а палуба на «Хепън ст ан с» помн иш ли колко т руд х върлихм е з а н ея заед н о? С т ан ахм е част от океан а, д окат о я възст ан овя вам е. Защ от о и д вам ат а з н аехм е, че им ен н о океан ът н и съ бра. В м иг ове кат о он ез и аз раз брах з н ачен иет о н а ист ин с кот о щ аст ие. Нощ ем п л авахм е по т ъмн ит е вод и и аз наблю д авах как лунн ат а свет лин а от раз я ва красот а т а ти. Наблюд авах т е с бл аг ог овен ие и сърц ет о м и каз ваш е, че ние
с т еб щ е бъд ем вин аг и з аедн о. П ит ам се, т ака ли се чу вст ват д вам а влюбен и? Н е зн ам , н о ако съд я по живот а си, от какт о бе от н ет а от м ен , т ог ава, ст рува ми се, з н ам от г овора, з н ам че от сег а н ат ат ък щ е бъд а в ечн о сам ._ _Мисля з а т еб, сън увам т е, из виквам , т е във въ ображен и ет о си, ког ат о н ай-силн о им ам н уж д а от т еб. Това е ед ин ст вен от о, ко ет о м ог а д а правя , н о т о н е ми е дост ат ъчн о. И ни ког а н ям а да ми е дост ат ъчн о, в това съм сиг урен , н о н им а им ам д руг из бор? А ко ти беш е тук, щ еш е да ми кажеш , н о д ори и в това отн ош ен ие съм изм ам ен . Ти вин аг и си зн аел а т очн ит е дум и, з а д а обл екчиш болкат а, коя т о съм чувст вал, вин аг и си з наел а как да м е ут еш иш ._ _Възм ожн о ли е д а зн аеш и сег а как се чу вст вам без т еб? Ког ат о м ечт ая , искам да вя рвам , че зн аеш . П ред и д а се срещн ем , аз брод ех пр ез ж ивот а б езсм исл ен о, б ез причинн о. Сиг урен съм , че по н якакъв н ачин вся ка ст ъпка от пробожд ан ет о м и, е би л а ст ъпка към срещ ат а ми с т еб. Н ие бя хм е пред опред ел ен и ед ин з а д руг._ _Н о сег а, сам от ен в д ом а си, аз раз брах, че съд бат а може и да н аран и чове к, а н е сам о да г о бл аг осл ови и се ул а вя м , че н епрекъсн ат о се пит ам з ащ о — от тол кова хора на св ет а, койт о т ака силн о обича х е т ря бва л о да се влюбя в същ ест во, ко ет о сл ед това ми бе отн ет о._ Гар ет С л ед като проч ете пи смото, Тер е з а с е облегн а назад и при тисн а пръсти към ус тн ит е си. Ш ум ът от нов ин арскат а за л а идва ше, като че ли от много да л ече. Тя с е пре с егн а за чан т ат а си, из вади писм ото с ин ициа л ите и го по с т ав и до другото. П роче те отново първото писмо, по сле втор ото, сл ед това и двете в обратен ред. Ч ув ст ваше с е почт и като воайор, като чов ек, кой то подсл ушва лич ен, съ кровен разговор. Б еш е като разни щена, ког ато с т а на от бю рото си. О тиде до автомат а и си купи кути я ябълков сок. Помъчи с е да разгад ае ч ув стват а, които я из пъл ваха. Когато с е върна обаче, кракат а й с е подко с иха и тя с е свлеч е на с тол а си. А ко не бе ше стиг на ла до него, ще ше да с е с т роп оли напр аво на пода. С надеж дат а да проясн и съзна ние то си тя меха нично з апоч на да разчис тва бю рото си. П ис а л ките от идоха в ч екмедже то, с т атии те, кои то бе пре глед а л а, бяха прибр ани в п апка, тел бодът бе ше пр е з аред ен, молив и те — подо с т рен и и сл ожени във в исокат а ча ша з а каф е върху бю рото. Като свърш и, всич ко си беше на м яс тото, о свен две те пи сма, кои то изоб що не бе побут ва ла. П реди ма л ко повече от с едм ица бе ше намерил а първото писмо и д уми те в не го й н аправ и ха огромно в печ атлен ие, ма кар че пра гмат измъ т й я кара ше да ги забр ав и. С е га обаче това беше невъзмож но. Н е, и сл ед като откр и, че има и друго т акова писмо, пис ано по всяка вероя тно ст от еди н и съ щи чове к. Д а л и не бе ше пи с а л и други , з апи т а с е тя. И какъв т ип мъж би ги из пращ а л в бут ил ка? Стори й с е ч уд но, че и друг а жена преди т ри годин и с е е натъ кна л а на подобно пи смо и го е държ а ла скри то в няко е чекм едже, за щото също с е е развълн ува ла. Ч уд но, но ф акт. Какво ли можеш е да з нач и вси чко това? Зна еше, че не би т рябва ло да м у отдава значен ие, но най-неочаква но разбр а, че не е т а ка. Прекара пръ сти пре з ко с ат а си и огледа з а лат а. Н авсяк ъде в с еки си върше ше раб от ат а. Тя отвори кут ия т а с ябълков сок и от пи глъ тка,
опи твай ки с е да раз бере какво ст ава в глават а й. Н е беш е напълно си г ур на и единс твен ото й жела ние бе ше нико й да не дойд е до нея пр е з сл едващ ите някол ко м ин ут и, докато не си из ясни какво да прав и. П рибра двете писма обрат но в чан т ат а си, но един ред от второто пи смо не и злиза ше от ума й. _ К ъд е си? _ И зл е зе от компютърнат а програма, която полз ваше за нап исван ето на мат ериа л а си, и не зав исимо от лош ото си предч увс тв ие, избра друг а, която да й позвол и до стъ п до И нтерн ет. С л ед м иг колебан ие набра в прогр амат а за тър с ен е д ум ите : «Р айт св ил Б ий ч». П о сл е натисн а клав и ша за изпъл нени е на програмат а. След по- ма лко от пе т с екунд и на екра на с е появ и спис ък на разли чни загл ав ия, от които можеше да избира. Тр и от загл ав ият а с е отнас яха до «Р айт св ил Бийч». Тя изв еде на екр ана съ отве тни те те кс тове. В първ ия текс т с е по сочваш е, че Р айт св ил Бий ч с е намир а в щат а С ев ерна Кар ол ин а, СА Щ. Втори ят т екс т дава ше инф ормация за друже ство за н едв иж им и имоти, намира що с е в град Уилминг тън, С еверна Карол ина, СА Щ, ко е то има клонове в Р ай т св ил Бийч и Кар олина Бий ч. В т рети я текс т с т аваше д ума за куро рт край Р айт св ил Бийч, С еверн а Кар олина, СА Щ. Д окато гл еда ше в екра на, Тере за изведнъж с е поч увс тва гл уп аво. Д ори Д иан а да беше права, че Гар ет ж ивее ня къде в Р ай т св ил Бий ч, пак ще ше да е почти невъзмож но да го откри е. Защо тог ава с е опи тва? Ес те с твено, че зн аеш е причин ат а. П исмат а бяха пи с а ни от мъж , който сил но е обич а л , мъж , който с ег а е с амотен. Като уч ен ич ка тя беше склон на да вярва в иде а л ния мъж — принц а или рицаря от при ка зки те в дет ств ото й. В дей ств ит ел ния свя т обаче т аки ва мъже про сто не съще с твуваха. Д е йств и тел ни те хор а си имат действ и телно вс ек иднев ие, дейс тв ител н и н уж д и, действ и телни оча кван ия за това как т рябва да с е държ ат друг ит е. В ярно, има много све с тни мъже, мъже, които оби чат от цял ото си сърце и не с е огъват пр ед гол еми пр едизв и кат елства — и тъ кмо няко го от то зи т ип м ъже м ечт ае ше да срещн е, отка кто с е ра звед е с Д е йв ид. Н о как да го нам ер и? Зна еше, че съ ще с твува т ак ъв мъж — мъж , който в момен т а е с ам, — и ф а ктът, че знае ше, на кара нещо в не я да с е с тегн е. Беше очев идно, че Катери н — ка квато и да м у беш е тя — е или мъртва, или е изче зна л а бе з сл ед но. Н о Гаре т толкова силно я обича ше, че й из праща ше лю бов ни пи сма. А ко не друго , той дока зва ше, че е спо собен да обича дълбоко и още по- важ ното, че е о с т ан а л напълно обвър зан към лю бимат а же на — дори дъл го сл ед като нея вече я няма. _К ъд е си?_ Д ум ит е продълж аваха да ехтя т в съз нани ето й като някоя пе с ен, ч ут а сут ри нт а по радиото и която сл ед това цял ден не може ш да избие ш от гл ават а си. _К ъд е си?_ Н е бе ше напъл но сиг урн а, но имаше ч ув ств ото, че въпро сн ият м ъж съ ще ствува, а ед но от нещ ат а, които бе науч ила в ж ивот а си, беш е, че ако в гл ават а ти с е загн е зд и ня каква м уха, опит ай да раз береш нещо повече за нея. Защ ото, ако не й обърне ш в нима ние, никога няма да уз н ае ш на ка кво с е е дъл ж а л а, а в много отно шен ия това е по-лошо, отколкото лично да с е
ув ери ш, че не е било нищо съще с твено. Тогава можеш спокой но да продъл ж иш н апред, бе з да поглеж даш пр е з рамо и да с е ч уди ш ка кво ли те е кара л о да с е ч увс тва ш т ака. Н о докъ де ще довед е цялат а т а зи работ а? И какво ще ше да означава? Д а л и нам ир ане то на писм ото беше по ня какъв нач ин предо пред елено, или е чис т а сл уча йно с т? Или пък може би про с то й с е н апомняш е за онова, ко е то й л ипс ва в ж ивот а. Тя нев олно усукваш е ки ч ур , докато разми шлява ше. Добре, реш и тя, м ога да ж ивея с т а зи сл уч ка. Н о й бе ше лю бопите н загад ъчни ят автор на писм ото и нямаше смис ъл да го от ри ча — пон е не пред с ебе си. И тъй като никой нямаше да я разбере и как, сл ед като с амат а тя не можеше, реши да не казва на никого какв и ч увс тва я вл аде ят. _К ъд е си?_ Д ъл боко в с ебе си з наеш е, че ровене то в компютър а и мисъл т а й за Гаре т ням а да дов едат до нищо. Ц ялат а работ а ще ше по с тепе нно да с е превърне в ня каква необик новена ис тори я, която че с то ще ше да си преповт аря. Н о м оже ше да ж ивее с нея: щеш е да продълж и да си пи ше руб ри кат а, да пре карва в реме с Кев ин, да прав и всичк и оне зи нещ а, които т рябва да прав и с ам отния т родител. И донякъд е бе ше права. Ж ивотъ т й щеше да протеч е точно както си го пр едс т авя ше. Но не що, ко ето с е сл учи т ри дни по-късно, щеш е да я тласне към неи зве с тното с амо с един куф ар, пъле н с др ехи и с няколко лис т а ха рт ия, кои то можеха да имат, а можеха и да нямат някакво зн аче ние. Тя от кри т ре то писмо от Гаре т. 4 В ден я, в който от кри т ре тото писмо, тя, е с те с твено, не оча кваш е да с е сл учи нищо необи кновено. Беш е типи чен ден в ра згара на ля тото в Бо стъ н — горе щ, влажен и с едн и и съ щи мет еорологи чни прогноз и, с ня кол ко опи т а за изна силван ия порад и пов ише но кръв но н а ляган е и две уб и йс тва в ран ния сл едобед, извършен и от превъртели хора. Тере за бе ше в нов инар скат а з а ла и проуч ва ше ед на тема з а деца, ст рада щи от аут изъм . «Бо стъ н т а ймс» разп олага ше с богат а база дан ни във в ид на с т атии, п убликувани в преди шни години от разл ични спи с ан ия. Ч р е з ком пют ъра си можеше съ що т а ка да пол учи до стъп и до Харва рдск ия ил и Б о стъ нск ия ун ивер сит ет, а стоти цит е хиляди ст ати и, кои то т е има ха на раз пол ожение, ул е с нява ха и спе с тяваха извънредно много време в срав нение с ам о допр еди няколко години. За два ча с а тя ус п я да намери около т рий с ет материа л а, пис ани пр е з по сл едни те т ри години, п убликувани в спис ания, за които изо бщо не бе ч ува л а, и ш е ст от заглав ия т а им й с е с тори ха до с т а лю бопи тни и вероятно щя ха да й по сл уж ат. Тъ й като на път за в къщи ще ше да мине покра й Х арвардски я ун ивер сите т, ре ши да с е отби е и да ги пре с нима. В еч е с е ка неш е да и зключи компютъра си, ког ато нена дейно едн а мисъл м ина пре з ума й. За що не, зап ит а с е тя. И згл едит е за ус п ех с а ма лки, но какво г убя? С едн а зад бю рото си, подаде отново команда за до с тъп до ба зат а данни в Х арвардск ия ун и верс ите т и и зпи с а д уми те ПИ СМ О В БУТИ ЛК А .
Тъй като с т атии те в сис темат а на библи оте кат а бяха класиф иц ирани по тем и ил и за гл ав ия, тя реш и да преглед а за по-бър зо заглав и ят а. Търс ене то по тем и обик новено изв иква ше на екра на повече инф ормация, но пък ровенето в нея беш е по-баве н проце с, а с ега няма ше в реме з а това. След като натисн а кл ав и ша за изп ълнени е на командат а, тя с е облегн а назад и з ача ка ком пют ърът да изв еде на екра на нео бходимат а й инф ормация. О тговорът я из ненад а — де с ет ина различ ни с т атии бяха пи с а ни на т а зи тема пр е з по сл едни те няколко години. П овечето от тях бяха п убли кува ни в т ехни че с ки спи с ан ия и з аглав ия т а им подска зваха, че бут ил кит е с а бил и из пол з вани за опи ти да с е науч и нещо повече за оке а нск ите тече ния. Тр и с т ат ии й с е стор иха интер е сни и тя си зап ис а за глав ият а, з а да и зпол зва и тях. Д в ижен ието беш е много натоварено и й отне повече в реме, отколкото бе ше пр едв идил а, за да стиг не до библ иот екат а и да изкопир а деве тте матер иа л а, кои то я интер е сува ха. П рибра с е късно и след като си поръч а вечеря за в къщ и от близк ия кит ай ски ре с торан т, с една на дивана с т ри те мат ериа л а за пи сма в бути лки. П ърв ият, с който с е за лов и, бе ше с т ат ия в спи с ан ие «Янки» от март, м ин а л ат а година. Тя започва ше с ма лко ис тория за писмат а в бут илк и и в кл ючва ше хронолог ия на раз кази з а т а кива по сла ния, изхвърл ени на брега на Ню И нгланд пре з по сл едни те ня колко години. Н якои от тях бяха на ист ина за бел еж ителн и. М ного й харе с а н априм ер истор ият а за П аолин а и А ке В ик инг. Б ащ ат а на П аолина намер ил бут ил ка с писмо, изпратено от А ке, м л ад шв едс ки м оряк. По в реме на едно от многото си плаван ия на него м у до с куч а л о и то й нап ис а л на едно лист че няколко реда, с молба, ако някоя хуб ава жена го намер и, да м у отговори. Ба щат а на П аолина й да л пи смото и тя м у пи с а ла. Едн ото писмо довело до друго и когато А ке най-на края при стиг на л в Сицил ия, за да с е сре щне с П аолина, двамат а ус т а нов или, че веч е бил и влю бени един в друг. Скоро след това вдигна л и сват ба. К ъм кра я на ст атия т а попадн а на два абз аца, в кои то с е споменава ше за още едно по сл а ние в бут илка, изхвъ рлена на брег а на Лонг А йланд : «П овече то по слания, изпр атен и в бут ил ка, обикнове но молят онзи, който ги нам ер и да отговори, с надеж дат а да с е слож и нач а ло на дъл га коре спонде нция. И ма обаче сл уч аи, когато подат елят не ис ка отговор. Та кова едно пи смо — зат рогваща поч ит към изг убен а лю бов — бе ше нам ер ено мин а лат а годин а на брега на Лонг А йланд. Е то и част от него: _Душ ат а ми е праз н а без т воит е прег ръд ки. Ул авя м се как търся лиц ет о т и сред хорат а, з нам че е н евъзм ожн о да т е от крия сред т я х, но г о правя , б ез д а искам . Това м ое в ечн о т ърсен е е обречен о н а провал. В я рн о д вам ат а с т еб си г оворихм е как да пост ъпим , ако обст оя т ел ст ват а н и принуд я т д а се разд елим , но аз н е мог а д а спаз я обещ ан иет о, ко ет о т и дад ох он аз и в ечер. С ъжаля вам , скъпа м оя , н о зн ам че н иког а ня м а да н ам еря д руг а, коя т о д а т е з ам ест и. Дум ит е, коит о ти ш епн ех, бя ха глупави и т ря бваш е д а г о осъз н ая ощ е тог ава. Теб и сам о т еб съм искал, а сег а т е н ям а и аз н ям ам н икакво жел ан ие д а си т ърся д руг а. «Докат о см ърт т а ни разд ели, прош епн ахм е ние в църкват а и аз дъ л боко вя рвам , че т ез и дум и щ е з вучат в съз н ан иет о м и д о д еня , в коит о най-н акрая и аз щ е н апусн а т оз и свя т ._
Тере за спря да с е храни и рязко о с т ав и в илицат а си. _ Н е може да бъд е!_ Н е беш е в състояние да откъсн е поглед от редове те. _ Прост о н е е възм ож н о!_ _Н о… _ _Н о… кой д руг м оже д а бъд е?_ Тя избър с а челото си и ус е ти , че ръцете й т репер ят. «О ще едно писмо? ». О бърна от ново първат а ст р аниц а и з атърс и автора на матер иа ла. И мето м у беше А ртър Шенд аки н, доктор на ф ило соф ски те наук и, преподават ел по ис тори я в Бо стънс кия ун и верси тет, ко е то значеш е… _ че вероя тн о ж ивее тук._ Тя скоч и от мястото си и в зе т еле ф он ния ука зател от по с т ав кат а до ма с ат а в т рапе зария т а . Запрелис тва го, търс ейк и име то. С т аз и ф амилия имаше де с е тина д уш и, от кои то с амо две й с е с ториха вероят ни. И двете имаха ин ициа л а «А ». Погл една ча сов ника си, пр еди да вдигне сл уша лкат а. Д евет и пол ов и на. Късно е, но не чак тол кова. Набра първ ия номер. О бади с е женс ки гл ас, кой то й ка за, че греш и номера. Когато затвори, ус ет и, че гърл ото й е пре съхна л о. О тиде в кухн ят а и си на ля чаша вода. След като почти я из пи, си по е дъл боко дъх и с е върна до тел е ф она. Ст ар аеш е с е да набира в нимателно номера, за да е сиг урн а, че няма да го с бърка, и ч у сигна л а «свободно». Еди н път. В тори пъ т. Тр ети път. Н а че твъртото по звъняван е з апочн а да г уб и надеж да, но на пе тото ч у сл уша л кат а в друг ия край на линия т а да с е вдига. — Ал о? — попит а мъж ки гл ас. П о гла с а м у пр едп олож и, че е окол о ше йс етгоди шен. Тя с е из кашл я. — Ал о, обаж да с е Тере за О с бър н от «Бо стън т аймс». А рт ър Шендак ин л и е на тел е ф о на? — Д а — отвърна мъжъ т, яв но и знен адан. З апаз и споко йств и е, насърчи с е Тере за. — О , здраве йте! Обаж дам с е, за да раз бера да ли в ие ст е същ ият А ртър Шенд аки н, който е пи с а л с т ат ият а, п убли кува на мина лат а годин а в спис ани е «Я нк и» за писма в бут илк и. — Д а, а з я пи с ах. С какво мога да в и бъда поле зе н? Тя ус е ти как длант а й, обгърна ла сл уш а л кат а, с е изпотя ва. — И нтере сува ме писмото, ко ето е било изхвърл ено на брега на Лон г А йл анд. С помняте ли си з а ко е писмо говоря? — А м ога ли да попи т ам защо с е интер е сувате? — А м и… на шият «Таймс» смят а да изготв и с т атия на същат а тема и бихм е ис ка л и да пол учи м копи е от това писмо. Тя прим игн а на лъж ат а си, но ако пък ка жеш е исти нат а, ще ше да е по- лошо. Ка к л и би прозвуча ло нещо като: _«О , зд равейт е! Аз съм безум н о увл ечен а по з аг адъ чн ия м ъж , койт о из пращ а писм а в бут илки и м и се иска д а з нам д али писм от о, коет о вие ст е н ам ерили, е писан о същ о от н ег о… »_ М ъжът отвърна бав но: — Ам и не зн ам. И менно това писмо ме вдъхнов и да н апиш а ст атии те… Ще т рябва да си помисля. Гъ рл ото на Тер е з а с е св и.
— Зн ачи притеж а вате с ам ото писмо? — Д а, нам ерих го преди две години. — Го с подин Шенда кин, знам, че молбат а ми е необи чайн а, но в и ув е рявам , че ако ни разре шит е да и зпол зваме това писмо, ни е с уд ов олств ие ще в и из пл атим ма лка сума з а усл уг ат а. Дори не ни т ря бва ориг ина лъ т. Копие съ що ще ни свърши работ а, т а ка че всъ щно ст в ие от нищо няма да с е л иш ите. Б еше сиг ур на, че д уми те й го из нена даха. — За каква сума говорим? _О т къд е д а з нам , в м ом ен т а ми щукн а д а г о кажа. Колко щ е искат е?_ — И скам е да в и пр едлож им т р ист а долара и, разб ира с е, на вас щ е бъде при пис ана засл угат а , че сте го намерил и. Той зам ъл ча за ми г, разми шлявай ки. Тер е з а побър за да продълж и, за да не м у дава в реме да и змисли причи на да от каже. — Го сподин Шенда кин, сиг ур но донякъде с е бе зпоко ите, че щ е има сходство м еж д у вашат а ст атия и мат ериа ла, който ве с тник ът има намере ние да отпечат а. Уверявам в и, наши ят щ е бъде съвършено различ ен. Той ще с е отнас я предимно з а по со кат а по която с е придв иж ват бут ил кит е, на л и раз бират е — за няко и оке анск и тече ния и от тоя род. Затова с а ни н уж н и ис тинс ки писма , т а ка ще з асилим интер е с а на чит ател ите си. _ Това пък от къд е г о изм исли? _ — А м и… — Мол я в и, го сподин Шевдак ин. Н е може те да си пред ст ав ите колко много ще озн ачава това за мен. Той не отговори в еднаг а. — Ка захте с амо копи е, т ака ли? — Д а, ра збира с е. Мога да в и дам номер на ф акс или адре с а, за да го пратит е по пощ ат а. Да в и н апи ша ли чек з а сумат а? Той пак замълча за ми г, пр еди да от говори: — Ъ ъъ, да… напи ше те. — Гла сът м у прозвуч а т ака ся каш е при тиснат в ъгъл а и не знае как да с е и змъкн е. — Бл агодаря в и, го сподин Шенда кин. — И пак от ст рах да не пром ени реш ение то си, тя побъ р за да м у съобщ и номера на ф акс а си, по сле зап ис а адре с а м у и си в зе бележ ка ут р е да попълни орд ер за пари те. Помисли си, че м оже да из глеж да подозрит елно ако м у из прат еше че к от личнат а си кн иж ка. Н а сл едващ ия ден, след като с е обади в кабин ет а на проф е сора в Бо стъ нск ия кол еж , за да м у о ст ав и съобще ние, че е изпр атила пар ите, тя т ръ гна за редакц ият а със замаяна глава. Вероят но ст т а да съ ще с твува т ре то писмо от съ щия чов ек не й дава ше възмож но ст да мисли за ни що друго. Вярно, в с е още ням аше ни как ва гаран ция, че е пис ано от съ щия човек, но ако бе ше не зн аеш е как ще дей ства по- нат атъ к. Беше мислила за Гар ет цяла нощ, като с е опи тваш е да си го пр едс т ав и ка к изглеж да, с ка кво м у е прият но да с е за нимава. Н е бе ше наяс но какв и ч ув ст ва е изпълва л, но на края реши да о с т ав и с ам ото писмо да разре ши не щат а. А ко с е окаже, че не е от Гаре т, щ е сл ож и край на т а зи работ а. Н ямаше да изп олзва компютъра си да го търси, ням аше да с е инт ере сува да л и има и друг и писма. И ако ус т анов еше, че продъл ж ава да е обс е бен а от сл уч ая, щ е захвърли и друг ит е две писма. Лю бопи т с твото е приемливо дотолко ва, доколкото не об с ебва ж ивот а ти — а тя ням а да доп усн е това да с е сл уч и. Ами ако писм ото е от Гаре т…
П ак не м ож а да и змисл и какво ще прав и. Част от нея с е на дяваш е, че няма да е от него, т ака че не с е н а лага ше да в зима ня какво решен ие з ас ега. Когато стигн а до бю рото си, ум и шле но не отид е вед нага до ф акс машинат а . В кл юч и компютър а си, обади с е на двама лекари, с кои то т рябва ше да раз говаря във в ръзка с мат ериа ла, който из готвяше, и нахвърл и бележ ки з а някол ко нов и теми. Когато завърши не отлож н ите си зад ачи, беше поч ти убеде на, че пи смото не е от Гаре т. Вероятно в оке а на плават хиляди пис ма, пом исл и си тя. И згл едит е да е пис ано от друг с а огромни. Н ай-на края, след като не й дойде наум с какво друго да с е захван е, от иде до ф акс ма шинат а и з апоч на да преглеж да купч ин ат а от лис тове. О ще не ги беше сорт ира ла, а имаш е до с т а ст ра ници за друг и хора. П о сред ат а на куп чи нат а мерна с т рани ца с бланка, адр е сира на до не я. Към нея вървяха още две с т ран ици, и когато с е в глед а в тях, първото не що, ко ето за беляз а — както с т ан а и при първ ит е две писма, — беш е реле ф но от печат а ния т ве т роход в горни я де с ен ъгъл. Това писмо обаче беше по-късо от друг ит е и тя го прочете, пред и да стигн е обрат но до бю рото си. По сл едния т аб зац беше същия т, кой то бе в ключе н в ст ати ят а на А ртър Шенд аки н. _25 септ ем ври 1995 г. _ _С къпа К ат ерин , мин а м есец, от какт о ти писах посл ед н от о писм о, н о м и се ст ори, че т ой се изн из а м ног о по-бавн о. С ег а живот ът от м ин ава кат о пейз аж покрай ст ък л от о на прозорец н а кол а. Диш ам , хран я се и спя какт о вин аг и, н о в живо т а ми кат о че ли ня м а г оля м а ц ел, коя т о д а из исква уча ст иет о ми. Прост о се н ося по т ечен иет о, кат о писм ат а, коит о т и писах. Н е зн ам къд е от ивам , н ит о ког а щ е ст иг н а. Дори работ ат а н е обл е кчава болкат а м и. Мог а д а се г м уркам з а собст вен о уд овол ст вие или д а уча д руг ит е как да г о правя т , но ког ат о се върн а в м аг аз ин а, т ой е все т ъй праз ен без т еб. Докат о ти пиш а това писм о, се пит ам ког а или д али всич ко т ова н я ког а щ е свърш и._ _Душ ат а ми е праз н а без т воит е прег ръд ки. Ул авя м се, че т ърся лиц ет о т и сред хорат а, зн ам , че е н евъзм ожн о да г о зърн а, но го правя , без д а искам . Зн ам , че и вечн о да т е т ърся , пак съм обречен н а провал. Ти и аз си г оворихм е з а това, какво щ е се с лучи, ако обст оя т ел ст ват а ни прин уд ят д а се разд елим , но аз н е мог а д а удържа н а обещ ан и ет о си, ко ет о т и дад ох он аз и вечер. Съжаля вам , Скъпа м оя , н о ня м а да н ам еря д руг а жен а, коя т о д а т е з ам ест и. Дум ит е, коит о ти ш епн ех, бя ха глупост и т ря бваш е да г о осъз н ая ощ е т ог ава. Ти и сам о ти си би л а ед ин ст вен от о н ещ о, коет о съм жел ал, а сег а т еб т е ня ма и аз ня м ам никакво жел ан ие да си нам еря д руг а. «Докат о см ърт т а ни разд ели», прош епн ахм е д вам ат а в църк ват а и з апочн ах да вя рвам , че т ез и дум и щ е от ек ват д от ог ава, д окат о д ойд е врем е и аз д а си от ид а от т оз и свя т ._ Гар ет — Д иан а, има ш ли една мин ут а свободна? И скам да говоря нещо с теб. Д иан а вдигна поглед над компютъра и сва ли очилат а си за чете не. — Р азб ира с е. Ка кво има? Тере за о ст ав и т р ите писма върху бю рото й, бе з да прод ума. П риятел кат а й ги в зе ед но по едно и очите й вс е повеч е с е раз ширява ха от и знен ада. — К ъде намери о ст ана ли те две? Тере за й раз каза как с е е натъкн а ла на тях. Когато свърши, Диан а заче те бе зм ъл в но писмат а. Тере за с една на с тола срещ у нея.
— Та ка знач и — за говори Диан а, когато о ст ав и по следното писмо, — па зил а си всичко в т ай на, а? Тере за с ам о св и рамене и Диана продълж и: — Н о те вълн ува още нещо, о све н това, че си нам ерила още пис ма, на л и т ака? — В какъв смисъл? — В см ис ъл — ус м ихна с е л укаво прият елкат а й, — че не си дошла при м ен с ам о за щото си намерил а още две писма. И дваш тук, защ ото си за инт риг ува на от тоз и Гаре т. Тере за отвори ус т а да каже нещо и Диана прихна. — Н е с е прав и на толкова изн енада на, Тере за. А з не съм пълен иди от. За бел язвах, че нещо ст ава с теб н апо сл едък. И зглеж да ш толкова разс еян а… ся каш си на хиляди километ р и от тук. Щях да те поп ит ам ка кво ти е, но реш их, че когато си готова да говориш, с ама ще дойдеш при мен. — М исл ех, че ус п явам да с е владея. — За пред други те хора, може би. Н о а з те позна вам отдав на и ведна га м ога да разбера, когато ст ава нещо с теб. — Тя отново с е усм ихн а. — Е, щ е м и каже ш л и ка кво има? Тере за с е замисли за миг. — Ст ра нно не що. П ро сто не мога да пре ст ана да мисля за него и не мога да си обясня защо. Ч увс твам с е като гимн ази стка, хлътн а ла по някого, с когото дори не съм с е з апо знава ла. Само че в тоз и сл уча й е ощ е по-зле, защ ото, о све н че не сме си ра зменяли и д ума, аз дори не з нам ка к из глеж да. Може да е някой с ед емде с ет годишен дядка. Д иан а с е облегн а на зад и кимна замисле на. — Та ка е… но не ти с е вярва да е толкова възрас тен, на ли? Тере за бав но поклат и глава. — Д а, не м и с е вярва. — Н а м ен също. — Диана в зе от ново пи смат а. — Той пише, че с а с е вл ю бил и еди н в друг като съв с ем млади, не споменава за деца, инс т руктор е по подводен спо рт и по д уми те м у с е подра збира, че с а били жене ни с не говат а Катери н с амо от няколко години. Съмнявам с е да е толкова ст ар. — И аз си помислих нещо т а кова. — А искаш ли да уз на еш аз какво си мисля? — Ес те с твено. Д иан а за говори, като подбир аше в нимател но д ум ит е си. — М исл я, че т рябва да зами неш за Уилминг тън и да с е опит аш да нам ериш този Гаре т. — Н о ка к… това е аб сурдн о! — За що? — За щото не знам абсолютно ни що за него. — Н апр отив , ти зн аеш много повече не ща за Гар ет, отколкото з наех аз за Б райъ н, преди да с е запо зна я с не го. Освен това не ти казвам да с е ожени ш за не го, а с амо да отид еш т ам и да го от крие ш. Може и зобщо да не ти хар е с а, но пон е с ама ще с е уве ри ш, не е ли т ака? О т опи т глава не боли. — А м и ако… — Тер е за замълч а и Диан а продълж и: — Ам и ако не е т а къв , какъвто си го предс т а вяш, то ва ли ис ка ше да кажеш? Д а, ням а да е т а къв , ка къвто си го пр едс т авяш. Н икой не е. Но спор ед м ен това не би т рябва ло да има значени е за решен ието ти. А ко искаш да науч иш не що повече, иди. Н ай-лошото, ко е то може да ти с е сл уч и, е да открие ш, че
не е м ъжът, когото търси ш. И какво ще прав и ш то гава ли? А ми в ръщаш с е в Б о стъ н, но с е в ръщаш с от говор. Какво тол кова? Сиг урно няма да с е поч увс тва ш по-зл е, от колкото си с ега. — Зн ачи не мисли ш, че цялат а т аз и работ а е л удо ст? — С л уш ай, Тере за. О тдав на ис кам да си намери ш някой мъж . И ка кто ти казах, като бяхме на почив ка, ти засл уж ава ш да имаш до с е бе си мъж , с когото да изж ивееш ж ивот а си. Н е знам как ще с е разв ият нещат а с въпро сн ия Гар ет. Ако т рябва да с е обз а лож а, ще каж а, че може би няма да изл е з е ни що. Н о това не знач и да не опи т а ш. А ко вс еки е мислил з а прова л , пр еди още да е опит а л, докъ де щяхм е да с тигн ем? Тере за зам ълча за ми г, пр еди да от говори: — И ма м ного логика в д уми те ти… Диана я прекъсн а. — А з съм по-с т ар а от теб и много е мина ло пре з глават а ми. Едно от не щат а, които науч их в ж ивот а си, е, че пон якога човек т ряб ва да рискува . А в сл уч ая рискъ т не е тол кова голям. Ти не о с т авя ш съпруг и с емейс тво, за да хук не ш да търси ш то зи човек, не заря зваш работ ат а си, з а да с е ме с тиш на други я край на с т ран ат а. Н апротив , намираш с е в много благопр иятно пол ожени е. В момент а ни що не те спира да т ръ гне ш, т ака че възп олзвай с е. А ко ти с е ис ка да идеш, ид и. Ако не — н едей. Толкова е про сто. О свен, че Кев и н го няма, има ш да п олзва ш още отп ус ка за т а зи годин а. Тере за започна да нав ива кич ур ко с а на пръ ст а си. — А м и рубр икат а ми? — Н е с е при те сн явай за нея. Н а ли бе ше подготв ила един матер иа л и вме с то не го п усн ахме писм ото. А след това можем да п ус нем една- две от м ин а л огодишн ите. П овече то ве ст ници тогава не ги изпол зва ха, т а ка че едва л и щ е ус е тя т разликат а. — Като те сл уша м, всич ко из глеж да толкова ле сно. — А м и то си е ле сно. Трудн ат а част е да откри еш чов ека. Но мисля, че те зи пи сма съдърж ат инф ормация, коя то ще ти помогне. Ка кво ще кажеш да с е обадим тук- т ам и да с е поразров им и з компютър а? И двете помълчаха ма лко. — Д обре — каза най- накрая Тер е з а. — Н о дано да не съж а ля вам по сле. — Е, откъд е да започнем? — попит а Тер е за прия телкат а си и придърпа еди н с тол , за да с едне до нея. — Д а з апоч нем първо с онова, з а ко ето сме н апълно сиг ур ни. Н о преди вси чко, м исля, че няма да с бъркаме, ако решим, че име то м у е наис тина Гар ет. Та ка подписва вси чки те си писма и не вярвам да си прав и т руда да с е подпис ва с друго име. Да беше с амо едно писмо, раз бирам, но и т ри те… П очти съм сиг урн а, че това е ма лкото м у име или дори ср едното. И в дват а сл уча я това е името, с ко ето с е обръщат към не го. — И вероятно ж ивее в Уилми нгтъ н или в Р ай т св ил Бий ч, или пък в няко е друго с ел ище близо до тях — добав и Тере за. Д иан а потвърди с глава. — В ъв всич кит е писма пи ше з а оке ана или не що, свър зано с оке ана, и раз бира с е, именно т ам е хвърл ил бути лкат а. О т то на на писмото с е подразб ира, че сяда да пи ше, когато с е поч увс тва с амотен, или когато мисл и за Кат ерин. — И според мен е т а ка, защ ото ник ъде не споменава, че пише по ня какъв сп ециа л ен повод. П исмат а м у говорят за вс е кидн ев ието м у и как с е е ч увс тва л .
— Точ но т ака — зак има Диана, коя то като че ли вс е повече с е въод уш евява ше. — Споменава и за няка ква яхт а. — Д а, «Х епън ст анс» — уточ ни Тере за. — Двамат а я били възст анов ил и, см ен ил и й платнат а и плава ли заедно с нея. Знач и вероятно ст ава д ума за ве т роходн а яхт а. — Зап иши име то й — ка за Диана. — Може да ус п еем да науч им не що повече за яхт ат а, ако з авъртим няко й и друг теле ф о н. Вс е някъд е т рябва да рег ист рират яхти по името им. Мога да с е обадя в ме с тния ве с тни к и да поп ит ам . И ма ли не що, ко ето да и зпол зваме от втор ото писмо? — С поред мен, не. Н о т ре тото дава ма лко повече инф ормац ия. Две не ща с е наб иват ясно. Д иан а с е наме си: — Едн ото е, ч е Катерин всъщно ст е почин а ла. — И че то й май притеж ава мага зин за леко водолазн и съоръжен ия, къде то с а раб отил и двамат а с Кат ерин. — Това също т рябва да го запише ш. М исля, че и не го можем да науч им оттук. Н ещо друго? — М исл я, че не. — Е, добре е като за н ача ло. Р абот ат а може да с е окаже по-ле сна, отколкото пр едпол агаме. Х айде да почнем да въртим теле ф он ите. П ървото м яс то, къд ето с е обади Диана, беше реда кция т а на «Уилминг тън джър нъл », ме стни я ве стни к. Тя с е предс т ав и и поис ка да говори с някого, кой то е запозн ат с вет роходството. След като я прехвъ рлиха няколко път и от чове к на човек, най-на края бе свър зан а със Зак Н ортъ н, кой то отговар ял за спо ртн ия риб олов и друг и оке анс ки спо ртове. Н а въпро с а й да л и някъд е в град а реги ст рират яхти по името им, той й отговори с «не» и поясни : — Лодкит е с е реги ст рират по номерат а на дв игат елит е им като автом обил ите. Н о ако зна ете името на собстве ника, може те да науч ит е им е то на л одкат а от ф орм уляр а, стиг а той да го е впи с а л. Тако ва изис кван е ням а, но м ного хора в писват и името на яхт ат а си. Д иан а з апи с а на бел еж ни ка пр ед с ебе си: «Яхтит е не с е регис т рир ат по им е то им », и го показа на Тере за. — Стигн ахме до з адънен а ул и ца — прошеп на й Тере за. Д иан а за кри мембра нат а с ръка и й проше пна в отговор: — Може и да сме, но може и да не сме. Н е с е от казвай толкова ле сно. Д иан а бл агодари на Зак Н ортън, че й отдели в реме, затвор и теле ф он а и прегл еда отново лист а с бележ к ите. Замисли с е за момент, по сле ре ши да потърси инф ормац ия з а тел е ф онни те номера на леко водола зни те магаз ини в райо на на Уилмин гтън. Докато Тере за я наблюдаваш е, тя з апи с а именат а и тел е ф онн ите номера на един айс ет мага зина. — Жел ает е ли още нещо, го спожо? — попит а теле ф он ист кат а. — Н е, бяхт е много лю бе з на. Бла годаря в и. Тере за я поглед на с лю бопи т с тво в очит е. — И ка кво ще ги пи т а ш, като с е свържеш с тях? — Ще търся направо Гаре т. С ърце то на Тере за с е разтуп тя. — Н апр аво него? — Н апр аво него — отвърна Диана и й н аправ и з нак да в зем е допъл н ителн ат а сл уша лка. — За вс еки сл уч ай, ако с е обади с ам ият той.
И две те зачакаха смълч ани някой да вдигн е теле ф он а в «Атл анти к А двенчър с» — име то на първ ия маг ази н, кой то им бе дад ен. Когато най- с е тне няко й вдиг на сл уш а л кат а, Диана си п о е дълбоко възд ух и л ю бе зно потър си Гарет във в ръзка с кур совет е м у. — И зв ине те, но греши те номера — побър за да каже гласъ т. Д иан а с е изв ин и и з атвори. Н а пет пор едни обаж дан ия пол учи ха същ ия отговор. Бе з да с е отчайва, Д иан а продълж и да след ва списъ ка и набра сл едващ ия номер. О ча квайк и да ч уе подобен отговор, тя с е изне нада, когато мъжът от друг ия кр ай на л ини ят а замъл ча з а миг и попи т а : — Гар ет Блейк ли имат е предв ид? Гар ет! Тере за едва не пад на от с тола, като ч у да с е произ нася името м у. Диана потвърди и мъжът продълж и: — Той е в «А йла нд Дайв инг». Н о не жела ете ли да ползвате на шите ус л уги? Н ие съ що имаме курсов е и з анят ият а ни започват много скоро. Д иан а бър зо с е изв ини. — Н е, съж а лявам. А з веч е имам уговор ка с Гарет. — Когато о ст ав и сл уша л кат а на мяс тото й, Диана с е ус м ихна до уш и на Тере за. — Е то ч е нещ ат а пот ръ гна ха. — Н е м ога да повярвам, че с т ан а толкова ле сно… — Н е ча к тол кова, като с е з амисли ш. Защото, ако бе ше намерил а с амо едно пи см о, ще ше да е направо невъ змож но. — М исл и ш ли, че ст ава д ума з а същ ия Гар ет? Д иан а св и рамен е и вдигн а веж ди. — А ти как мислиш? — Н е зн ам . Може би. — Е, добре, скоро и това ще разберем. Започва да с т ава забав но. Д иан а от ново позвъни на «Справ к и» и п ол уч и теле ф он ния номер на отдел а «Корабн а регис т ра ция» в Уилми нгтъ н. Когато с е свър з а, съобщи име то си, каза каква инф орма ция й е н уж н а и пои ска да раз говаря със съотве тния сл уж и тел . — Б ях със съпруга си на поч ив ка т ам — започна да обясн ява тя на женат а , коя то с е обади. — Н о яхт ат а ни с е пов р еди и един от зи вчив го с подин ни с е при теч е на помощ и ни изв еде на брег а. Име то м у е Гаре т Блейк, а мисля, че не говат а яхт а с е каз ваше «Х епънс т а нс», но вс е пак ис кам да съм н апъл но си г ур на, когато с едн а да пи ша матери а ла си. Д иан а продълж и, не дава йки възмож но ст на женат а да и зрече д ума . Каз а й кол ко с е била изпла шила и колко нав реме ги спасил Гаре т. П о сле я от руп а с ком пл им е нти за това колко мили били хорат а на ю г и о собено в Уилминг тън, затова м ного ис ка ла да н апи ше за юж няшкото го с то приемс тво, з а пр едраз пол ожение то им към непоз нати хор а. Яв но пола ска на, женат а с охот а откл ик на на молбат а й: — Тъй като искате с амо потвърж ден ие на инф ормац ият а, а не пит ат е за не що, ко ето не знае те, си г ур но щ е мога да в и помогна. И зча кай те един м ом ент. Д иан а заб арабан и с пръ сти по бю рото, засл уша на в приятн ат а м узи ка, която с е ч ува ше от сл уша лкат а . След ма лко же нат а отново с е обад и. — Та ка. Д а в идим с е га…
Д иан а я ч у ка к нати сна няколко клав иша на компютъра, по сле с е разне с е с т ран но пи укан е. М иг след това женат а и зрече д уми те, кои то Диана и Тере за очаква ха. — Д а, е то го. Гаре т Блей к. М ммда… П рав илно сте запомнили името м у, пон е спор ед инф ормация т а, с коя то раз полаг аме. Тук е з апи с ано, че им ето на лодкат а е «Х епън ст анс». Д иан а я обси па с благодарно ст и и я попит а как с е казва, «за да в ключи още едно им е, символиз иращо го стоприем ството на Юга.» Когато затвори тел е ф она, лице то й сияеш е. — Гаре т Блейк! — изреч е тя с победоно с на ус м ив ка. — Н ашият з агадъ чен пи см опис ец с е казва Гар ет Блейк! — Н е м ога да повярвам, че го откри. Д иан а закима т а ка, ся каш бе ше извърш ила нещо, на ко ето и тя с амат а не вярва ше, че е спо собна. — А т р ябва. Твоят а ст ара прият елка в с е още зна е как да извл и ча инф орм ация. — Ув ерих с е в това. — Н ещо друго да те ин тере сува по сл учая? Тере за с е замисли. — А м ожеш ли да нам ериш нещо за Катери н? Д иан а св и рамен е и с е при готв и да п о еме з адач ат а. — Н е зн ам , но можем да опи т аме. Дай да с е обадим във ве стни ка им, за да пи т ам е да ли с а от ра зили не що по сл уча я. А ко е почин а ла при злопол ука, си г ур но с а го обяв или. Д иан а от ново с е обади в р едакц ият а на ме ст ния ве стни к и поиска нов инар ския отдел. За ж а ло ст, след като разго варя с няколко д уш и, й бе казано, че ст ар ите издан ия с е съхра няват на микроф ишове и бе з точн а дат а е т рудн о да с е намери съ отве тния т брой. Тогава Диан а попит а и пол уч и им е на човек, с когото Тер е з а можеш е да с е срещне, когато отиде на мяс то, ако пои ска с ам а да пре глед а ве ст ника. — М исл я, че то ва е, каж и-речи, вси чко, ко ето можем да направ им оттук. О с т ана л ото зав ис и от теб, Тер е з а. Н о поне вече з наеш къде да го тър сиш. Д иан а й подаде лист чето със запис ани те да нни. Тере за с е поколе ба да го в зем е. Д иан а я из глед а за миг, по сле го о с т ав и върху бю рото и отново с е пре с е гна към тел е ф она. — С ега пък на кого ще звъниш? — Н а м оят а път нич е ска агенци я. Ще имаш н уж да от ре зерва ция за с амол е т и хот ел . — Н о аз още не съм ка за ла да ли ще т ръ гвам. — О , ще т ръг неш, ще т ръгн еш. — О ткъд е си тол кова си г ур на? — Защото нямам нам ерени е да т е гледам ка к с едиш тук още ед на година и с е ч уди ш какво ли щеш е да изле зе от вси чко това. О свен това не работи ш добре, когато си разс еян а. — Н о, Д иана… — Д иана, не — Диана, това е! Зна еш, че лю бопит ств ото ще те вл уд и. То веч е и м ен почна да вл удява. — Н о… — Н ика кво «но». — Тя замъл ча з а миг и продълж и с по-мек тон : — Тере за, ч уй м е добре… Ти нищо не г уб иш. В най- лош ия сл уча й с е приб ираш сл ед
някол ко дни. Н ищо повеч е. Да не от иваш да изд ирваш племе каниб а ли я! О тива ш про с то да провери ш да ли лю бопи т с твото ти е о сновател но. И две те потъна ха в мълчани е за изве стно в реме. По ус т ни те на Диан а т реп каш е лека с амодовол на усм ив ка, а Тере за поч ув ства ка к п ул сът й с е ус кор и, когато в мисъл т а й с е оф орми край ното ре шени е. _ Б оже м ой, всъщ н ост наист ин а щ е г о н аправя . Н е м ог а д а повя рвам , че се съгл аси х._ В ъпре ки това с е опит а да с е измък не с полов ин ус т а. — А з дори не зн ам ка кво да каж а, когато го срещ на… — С иг урн а съм, че ще изми слиш нещо. Дай с ега да с е обадя в а генц ият а. И ди да си в земе ш чан т ат а . Ще ми т рябва номерът на кр еди тнат а ти карт а. В гл ават а на Тер е з а с е над игна в ихър от мисли, докато оти ваше до бю рото си. _ Гарет Б л ейк. Уилм ин г т ън . «Ай л ан д Дайвин г ». «Хепън ст ан с». _ П рехвърл я ше д уми те в ума си, сяка ш реп етир аше наум репл ики от пие с а. О ткл ючи долното че кмед же, къде то държе ше чан т ат а си, в зе я и с е покол еба за м и г. Н о други мисли я за владяха и на края от иде да даде кр едит нат а си карт а на Диана. Н а следващат а веч ер щеш е да пъ тува з а Уилминг тън, С еверна Карол ина. Д иан а й каза да си в земе о с т атъ ка от деня и следва щия ден като почив ни, и когато си т ръгва ше от р едакц ият а, има ше ч ув ств ото, че с а я прити сна л и в ст енат а т а ка, както тя бе прити сна ла възрас тния го сподин Шендак ин. Н о за разл ика от го сподин Шенд акин дълбоко в с ебе си тя бе ше доволна, и когато на сл едващат а вечер с амол етъ т с е приз еми кра й Уилми нгтъ н, Тере за О с бърн с е на ст ани в хотел скат а ст ая и с е запит а докъ де ли щ е я изв еде всич ко това. 5 Тере за с е събуди по нав и к рано, ст ана и оти де да погледн е пр е з прозоре ца. С л ънц ето над С еверна Кар олина хвърля ше злати сти призм и пр е з лекат а ут р инн а м ъгла и тя отвори ба лконс кат а врат а, за да провет ри с т ая т а . С ъбл еч е пиж амат а си в ба нят а и п ус на д уш а. Докато влиза ше в каб инкат а , си пом исл и колко ле сно сти гна дотук . П реди по- ма лко от че тирий с е т и о с ем ча с а с еде ше с Диана и двете изуча ва ха пи смат а, обаж даха с е по тел е ф она и тър с еха Гаре т. След това на път за в къщи с е отби у Ела, коя то отново с е съгл а си да наглеж да Х арв и и да й събира по щат а. Н а сл едващ ия ден оти де в библиоте кат а и прегледа няколко книги за подводния спорт. Стор и й с е напълно логичн а по стъп ка. Годи нит е й като репо ртер ка я бяха науч или да не в зима ни що на доверие, да работи по пл ан и да с е подготвя възмож но най-добре за предс тоящ ат а си задача. Н ай-на края си със т ав и про ст ичък план. Ще отид е в «А йланд Дайв ин г», ще раз гл ед а мага зин а с над еж дат а да в иди т ам Блей к. А ко с е ока же мъж на с едемде с е т годин и или два йс ет и едн а годише н с туде нт, про с то ще си изл е з е и ще с е върне у дома. Н о ако ин стин кт ит е й не я л ъжеха и той с е ока жеше при близи телно на ней нат а възрас т, тога ва ще опи т а да го заговор и. Затова беше отдел ила време да уз на е нещо повече за подводния спо рт — иска ше да пока же, че е з апо знат а донякъде с т аз и тем а. И вероя тно щеш е да научи нещо повече за него, ако с е разговор еха, не що, ко ето я ин тере сува, бе з да м у казва прека л ено много за с е бе си. Тога ва ще ше да има по-ясна предс т а ва з а положени ето. А м и по сл е? За т аз и час т не бе напъл но сиг урн а. Н е бива да ка зва цял ат а ис тина на Гарет за при сти гане то си тук — това ще ше да е л удо ст.
_«З д равейт е! Проч етох писм ат а ви д о К ат ерин и кат о раз брах кол ко м ног о ст е я оби чали, си пом ислих, че им ен н о вие ст е м ъжът , ког от о т ърся .»_ Н е, ни какв и т аки ва! Друг ат а възмож но с т също не бе ше за пр едпоч ит ане. _«З д равейт е! Аз съм от «Б ост ън т айм с». Н ам ерих ваш и писм а. Може ли да напиш а м ат ериал за т я х?»_ Н е, и това не върв и. Ка кто и нито едн а друга идея, която бе мина ла пре з ума й. Н о пък не бе ше дошла от толкова да лече, за да с е от каз ва точно с ег а, н е зав и сим о от ф акт а , че още не бе намисл ила какво да говори. О свен това на л и Д иана я по съветва, ако нищо не с е пол уч и, про с то да в земе обратн ия с ам ол е т за Бо стън. Тя изл е зе от кабин кат а на д уша, и зсуши тял ото си и намаза ръце те и кракат а си с л о сион, по сле си слож и бяла бл уза бе з ръ кав и, шорт и «Д еним» и бел и с анда л и. И скаше да из глеж да небреж но облечена и го по ст игна. Н ямаш е нам ер ение да с е набива в очи. В края на кра ищат а не з нае ше какво я очаква и ис каше да пре цени положени ето от своя гл една точка, бе з да с е на ла га да вл из а в конт акт с друг и хор а. Когато на й-накр ая бе ше готова да т ръ гва, отвори тел е ф онн ия указ ат ел и си запис а на едно лист че адре с а на «А йл анд Д айв ин г». П о е си два пъ ти дълбоко възд ух и миг по-късно вече вървеш е по коридор а на хот ела. О тново си повтори наум мант рат а, която й каз а Диан а. Н ай-н апр ед вл е зе в друг маг азин, от къде то си купи ка рт а на Уилмин гтън. О свен това продавач кат а я уп ъ ти и тя ле сно с е орие нтира, ма кар че градъ т с е оказ а по-голям, от колкото си го бе предс т а вяла. Улиц ите бяха пълни с кол и, о собено мо с тове те, водещ и към о ст ров и те край бреговат а ив ица. Д о К ю ър Б ийч, Карол ина Бийч и Р айт св ил Бийч с е стига ше по мо стов е от града и цял ото дв ижен ие бе насочено предим но нат ам. «А йл авд Д айв инг» с е нам ираше бли зо до яхткл уба . След като о ст ав и почти цел и я град зад гърб а си, дв ижение то понама л я, и когато стиг на до ули цат а , коя то тър с е ше, прев ключи на по-ни ска скоро ст и з апоч на да с е оглеж да за маг ази на. О ка за с е ма лко по-над ол у от пре с еч кат а, от коя то беше отб ила в ул иц ат а. Ка кто и пред полож и, пред него бяха пар киран и няколко автомобила. Тя спря кол ат а н еда лече от в хода. П о ст ройкат а бе ше ст ара и дървена, и збелял а от соле ния възд ух и морскит е ве т рове. Едн ат а й с т ра на гледа ше към меж д уо ст ров ния воден път «Атл ан тик». Р ъчно нари сува на т абела ви с еш е на две ръж дяс а ли вери ги, а в и т рини те но с еха отп ечатъка на хиляд и дъж дов ни бури . Тя сл е зе от колат а, при глади назад някол ко ки ч ур а, пад на ли върху лицето й, и т ръг на към магаз ина. Спря с е, преди да отвори врат ат а, за да си по ем е отново възд ух и да събер е мисли те си, по сле прекрачи пра га, п олага йки огром ни ус и лия да изглеж д а т ака, сякаш е най- обикнове на кли ент ка. Тр ъгна бав но меж д у ща ндовет е, като поглеж даш е към куп увач ит е, няко и от кои то в зема ха по нещо от раф товет е, оглеж даха го и пак го в ръщаха на м яс тото м у. Търс е ше да от крие с поглед някого, на когото да лич и, че раб оти тук . Вглеж даш е с е крад ешком във вс е ки мъж в ма гази на и с е пи т а ше: «В ие л и сте Гаре т? » Н о всич ки и зглеж да ха външ ни хора. Тя продъл ж и към зад нат а сте на и с е озова пред ед ин щанд, над кой то в ися ха в рам к и изре зк и от ве ст ници и спи с а ния. След като ги огледа набър зо, с е нав еде по- близо и изведнъж ус т а нов и, че с е е натъкн а ла на отговор а на първ ия си въпро с отно с но заг адъчн ия Гарет Блейк. Н ай-на края в идя как изглеж д а той.
П ърват а изр е з ка от ве с тни к беш е за подводния спо рт и обясне ние то под сн им кат а гла с е ше: «Гар ет Блей к от «Алан д Дайв инг» подготвя кур сис ти те си за първ ото гм ур ка не в оке ан а.» Н а сним кат а Гаре т оправяше ремъц ите на ди хател ния ап арат на гърба на един от уч ен ици те си. И зле зе, че двет е с Диан а с а били прав и, когато раз съж дава ха за възрас тт а м у. Той изглеж д аше т ри йс ет и някол ко годише н, със сл або лиц е и къ с а ке стен ява ко с а, която като че ли бе пои збелял а от дъл ги те часов е, прекар ани на слънц е. Беше с няколко с ан тиме т ра по-в исок от уч ен ици те си и бе зръ кав нат а м у флан елка разкр иваш е ясно изпъ кна л и м ус кул и на ръцете. Тъй като сн имкат а бе ше ма лко зърне ст а, тя не мож а да опр едели цвет а на очи те м у, ма кар ч е ясно с е в иж даше обвет р еното м у лиц е. Забелязваха с е дори и ма л ки бръчиц и около очите м у, но те можеха да бъдат в ре зул т ат на прим иж аване то м у срещ у слънце то. Тя зач ете в нимателно ст ати ят а, като с е с т ара еше да з апомни кога той провеж д а кур сове те си и някои подробно ст и около пол уч аване то на разр еши тел но за пра кт икува не. Втори ят материа л бе ше бе з сним ка и в не го с е раз ка зваш е за гм ур ка не то до потън а ли кора би, ко ето бе ше много раз про ст ран ено в С ев ерна Кароли на. Н ауч и, че в то зи райо н има рег ист риран и над пет стот ин корабо круш е ния и затова бе изве с тен като Гробниц ат а на Атланти че с кия оке ан. П оради многото о с т ров и близо до брег а от векове нас ам кораби зас яда ли на плит чин ите. Тр ет ат а с т атия, също бе з сним ка, с е отна сяше до «Монитор», първ ия бронир ан кораб на Ф едера лн ия съю з от в реме то на Граж д анс кат а войн а, кой то на път за Ю ж на Карол ина, потън а л н еда леч от но с Х атер ас пр е з 1862 година, докато бил тегле н на буксир от един парен кораб. Ос т ан кит е м у найна края бил и намере ни и Гаре т Блей к за едно с други водолази от морския ин сти тут «Дю к» били помоле ни да с е гм ур нат до дъното на оке ан а, за да проучат възмож но с тит е за изваж да нето на кораба. Ч етвъ ртия т матер иа л беш е по свет ен на «Х епънс т а нс». И маше о с ем сн им ки на яхт ат а, сни мана от най-ра зличе н ъгъл отвът р е и отвън, и с подробно сти окол о възс т а новява нето й. М инава ла за ун ика лна с това, че била напр авена цял ат а от дърво и била по ст р о ен а в Ли с абон, П ортуга лия, пре з 1927 година. П ро е кт ирана от Х ерешоф , един от най-и зве ст нит е морски инже нери по онова в рем е, тя има ла дълга и интер е сна ис тори я в ключ ително и това, че бил а из полз вана във В торат а светов на война, за да шпио нира немс кит е гар низони, разположени покрай брегове те на Ф ранция. Н ай-накр ая лодкат а п о ел а към Н антъкет, къд ето била куп ен а от ме ст ен тър говец. Когато пред и че тири години Гарет Блейк я купи л, тя била в окаяно съ стоя ние и той за едно със съпругат а си Кат ерин я възст анов или нап ълно. Катери н… Тере за погл една дат ат а на мат ериа ла. А прил, 1992 годин а. В него не с е спом ен аваш е, че Кат ерин е почин а ла, и тъй като едно от писмат а, които при теж ава ше, е било намер ено пр еди т ри години в Н орф ол к, зн аче ше, ч е Катери н т р ябва да е почи на ла някъде пре з 1993 година. — Жел ает е ли не що? Тере за м игом с е обърна към глас а зад гърба й. Пр ед нея сто е ше м л ад, усм ихн ат мъж и тя въ т ре шно с е зар адва, че бе ше в идяла вече сн имкат а на Гар ет. Този човек не бе ше той. — Ст ре снах ли в и? — попи т а мъжът и Тер е з а бър зо поклати глава.
— Н е… П ро сто разглеж д ах сним кит е. Той по сочи с бради чка към тях. — Гол яма работ а е, на ли? — Кой? — «Х епън ст анс». Гаре т… човек ът, кой то държ и мага зин а, я попр ав и. Ч уде сна лодка е. Ед на от най- хубав и те, които съм в иж да л. — А то й тук ли е? Гаре т, имам предв ид. — Н е, на доковете е. Ще с е върне чак към обяд… Да в и помогн а ли да си из бере те нещо? М агази нът наист ина е до ст а пре т руп ан , но вси чко, ко ето в и е н уж но з а гм уркане, может е да го намерит е тук . Тя покл ати глава. — Н е, аз всъщно ст с амо ра зглеж дах. — Д обре, но ако с е спре те на не що, пов ика йте ме. — Р азб ира с е. М л адия т м ъж кимна прив етливо, обърна с е и с е з апът и към пр еднат а част на маг ази на. П реди да с е ус е ти, Тер е з а с е ч у да пит а: — Н а докове те ли каз ахте, че е Гарет? П родавачъ т отново с е обърна и вървейки наз ад с гръб, отговори : — Д а… Н а няколко пре с ечки надол у по ул и цат а. При яхткл уба . Знае те л и къд е с е намира? — М исл я, че минах покрай него на път за тук . — Той сиг урно ще о с т а не т ам ощ е час, час и нещо, но ка кто вече в и каз ах, ако дойде те по-къ сно, ще го намери те в мага зина. И скате ли да м у о с т авя съоб щени е? — Н е, няма н уж да. Н е е нищо важ но. Тя по стоя ощ е т ри- четир и мин ут и, като с е правеш е, че разглеж д а разни с токи по ща ндовет е, по сле помаха за дов иж дан е на младия продавач и изл е з е от мага зин а. В м е с то обаче да т ръ гне към кол ат а си, с е отправ и към яхткл уб а. Когато сти гна до прис т ан а за яхти, с е огледа, над явайк и с е да мерне «Х епън ст анс». Тъй като повечето яхти бяха бояди с а ни в бяло, а «Х епън ст анс» беш е с е с те с твени я цвя т на дървото, тя я от кри много бър зо и т ръгн а нат ам по мо сти ка, водещ към нея. Ч ув ст ваше с е напрегн ат а, но и зре зки те от пре с ат а в магаз ина й дадоха едн адве идеи как да подхване разговора. Видеше ли го веднъж , про с то щеше да обяс ни, че е чела матер иа л за «Х епънс т а нс» и е поис ка ла да я в иди как из гл еж да отбл изо. Ще ше да прозвуч и до с товерно и с е на дяваш е това да дов еде до по- дълъг раз говор. Тогава, разбир а с е, ще ше да добие няка ква пр едс т ава що з а чове к е той. А по сле… Е, по сле ще в иди. Д окато с е приближ ава ше до лодкат а обач е, първото нещо, ко ето за бел я за, беше, че нао коло няма нико й — ни то на борда, нито на доковете. П о всичко л ич еше, че дори нико й не е идва л тук цялат а сут ри н. Яхт ат а беш е за кл юче на, платн ат а й — сгънати, всич ко си беш е на място. След като с е огл еда отново, за да в иди да ли Гар ет не е няк ъде набл изо, поглед на отново им е то на яхт ат а. Да, «Х епъ нст анс» бе ше. Уч уд ена, приглад и на зад ко с ат а си, разрошвана от вятъра. Ст р анно, продавачъ т й каза, че е тук . Н е побър за да с е върне в мага зин а, а поо с т а на да с е възхи ти на яхт ат а. Н аис тина беше кра сива — скъпа и от в исоко каче с твено дърво, не като други те, кои то я заоби ка ля ха. В нея имаше повече индив ид уа лно ст и с ег а
раз бра за що ве с тни кът беш е направ ил мат ериа л за не я. В изве сте н смисъл й н апом няш е на много по-ума л ена версия на пират с ки кораби, които бе в иж да л а във ф илмите. Тя с е раз ходи няколко мин ут и напред- наз ад и с е з апи т а до ка ква ли степ ен е била съси пана пред и възс т а новяван ето й. П огол ямат а час т от яхт ат а изглеж д аше н апълно нова, ма кар че спор ед нея не бяха подм ене ни вси чки те й дървени част и — вероятно с амо с а ги поч истил и с шкурка. Когато с е навед е да с е в глед а по-отбли зо, в идя р е зк и по корп ус а, ко ето подкреп и пр едположени ето. Н ай-на края реш и да отиде в «А йланд Дайв ин г» ма лко по-късно. Яв но, че м ъжъ т от мага зина я бе уп ът ил погреш но. След като хвърли още еди н, по сл еден поглед на яхт ат а, тя с е обърна да си върв и. Н а рам пат а, на няколко крач ки от нея, с то еше и я наблюдаваш е един м ъж . Гар ет… Б еш е изпотен от сут р еш нат а жег а, на ме ст а по ри зат а м у с е в иж даха мокри пе тна. Р ъкав и те й бяха от порени и раз крива ха сте гнат и м ускул и на ръцет е, опл е с кан и с не що като гре с, а водола зни ят м у ча сов ник беш е издра ска н — си г ур но от дългогоди шно ползване. Н о с е ше каф ен икав и къ си пан т а лон и и ке цове, обут и на бо с кра к. Ц елият м у в ид подска зваш е, че е човек, който пре карва повече то, ако не и цялото си в реме кра й оке ана. Като я в идя да от с тъпва крачка наз ад, мъжът я за говори: — Мога л и да в и ус л уж а с не що? — Усмихва ше й с е, но не с е доближ и до нея, сякаш с е опасява ше, ч е тя може да с е поч ув ст ва като в кап ан. Ко ето си беше точ но т ака, когато очите им с е срещ наха. В първ ия момен т тя с амо продълж и да го гледа. В срав нен ие със снимк ите м у в дейс тв ително ст той изглеж да ше по-симпатиче н. Беше в исок, с широки рам ен е, но т руд но можеш е да мине за шеме тен кра с аве ц. Обве т ре ното и за грубял о лице говореше, че слън цето и море то си бяха в зели св о ето. И маше същи те като на Д ейв ид хип нотизир ащи очи, с амо че в негов ите има ше нещо по- завладяващо. И излъ чва ше подче рт ана мъже с твено с т. Тере за си спомни за пла на си и си по е дълбоко възд ух . — В ъзхищ авах с е на яхт ат а в и — по сочи тя към «Х епънс т а нс» — Н аистин а е м ного крас ива. Д окато т риеш е ръцете си една в друга , за да ги почис ти от гре ст а, той отвърна л ю бе зно : — Бл а годаря в и. П риятно ми е да го ч уя . Твърд ият м у поглед, като че ли изв еднъж я върна наз ад към нача л ото на съби тия т а — намира нето на бут ил кат а, нара ства щото и лю бопи т с тво, проучван ият а, които бе направ ила, прис тига нето й в Уилминг тън и накр ая т аз и среща. Н апъл но объркан а, тя затвори очи и с е ул ов и, че й е т руд но да с е овл аде е. Н е бе очаква ла, че всичко ще ст а не толкова бър зо. И мигом я обз е огром ен уж ас . Той прист ъпи крач ка н апр ед и я попит а със за гриже н глас : — Д обре л и сте? Н асил ва йки с е да с е от п ус не, тя си п о е отново възд ух и отвърна : — Д а, про с то за миг ми с е зама я глават а. — С иг урн а ли с те? О т при те с нени е пре кара пръсти пре з ко с ат а си. — Д а, м ин а ми, наи сти на. — Д обре — каза той т а ка, сякаш изчаква ше да с е ув е ри, ч е е т ака, по сл е поп ит а с л ю бопи т с тво в глас а: — Сре ща ли ли сме с е и пр еди?
Тере за поклати бав но глава. — М исл я, че не. — Тог ава откъде зна ете, че яхт ат а е моя? О бл екчена, тя отвърн а: — О … в идях ваш а сним ка в маг азин а, ка кто и снимк и на яхт ат а. М ладежът в мага зина ми ка за, че ст е тук, и тогава реш их да и зпол звам сл уча я и да дойда да я ра зглед ам. — Ка за л в и е, че съм тук? Тя зам ъл ча, докато си при помняше точ нит е д уми : — В същно ст то й каза, ч е сте на дока. А пъ к аз пред полож их, че то ва значи тук . Той ким на. — Б ях на друг ат а лод ка… коя то из полз ваме з а гм уркане. М а л ък рибарс ки кораб сиг на ли зира за поздр ав и Гаре т с е обърна и помаха на м ъж а, изпр авен на па л уб ат а. След като корабъ т отмин а, той с е обърна отново към Тере за и като че ли едва тогава за беля за кол ко е хуб ава. О тбл изо дори изгл еж да ше още по-хуб ава, от колкото м у с е стор и, когато я в идя пред и ма л ко от от срещ ния прист ан. Той нев олно св еде погл ед и бръкна в з адния си джоб, откъде то извад и черве на но с на кър па и избърс а п от т а от челото си. — М ного хуб аво с те я стегн а ли — отбеляза Тер е з а. Той с е ус м и хна леко и н апъ ха обрат но кърп ат а в джоба си. — Бл а годаря, радвам с е, че в и хар е сва. Тере за погледн а към «Х епъ нст анс», докато той говореше, по сле към него. — Знам , че не е моя работ а — заговори тя нехайно, — но тъй като с те тук , ще възраз ите ли, ако в и пора зпи т ам ма лко з а яхт ат а? П о изра за на лице то м у в еднаг а разбр а, че не за първ и път го кар ат да говори за плавателн ия си съд. — Ка кво по-точно искате да зна ете? Тя пол ож и всич ките си ус ил ия, за да прозвучи гласъ т й не прин уд ено. — Ам и н апример наи сти на ли е била в т акова окаяно със тоян ие, ка кто пише в ст ати ят а? — Д ори в още по-окая но. — Той пристъ пи н апр ед и започна да й по соч ва разл ични ме с т а по корп ус а. — Гол яма час т от дървото близо до вълноре з а беше из гнило, на много ме ст а по еди ния борд има ше пробойни… Ц яло ч уд о беше, че в с е още с е държеше на повърхно с тт а. Н а лож и с е да подменим до с т а гол яма час т от корп ус а и па л убат а , а о с т ан а лото го изтър кахм е, ки то с вахм е го и отново го полирахме. Н о това бе ше с амо външ нат а работ а. П о сл е с е з а лов ихме да я поправяме отвъ т ре, ко е то ни отн е много повече в рем е. В ъпре ки че й напр ав и в печатле ние множе стве ното число, ко ето и зпол зваш е, тя реш и да не пи т а нищо. — С иг урн о много раб от а е има ло по не я. Тя с е усм ихва ше, докато говореш е, а Гарет поч ув ства, че нещо го сте гна отвът р е, и си помисли: «П о дявол ите, много е хуб ава! — Та ка беше, но си ст руваш е. С нея е по-голямо уд овол ств ие да с е пл ава, откол кото с други те ве т роходи. — За що? — За щото е била по с т ро ена от хора, кои то с а си из карва л и прехр анат а с нея. П ро ектир а ли с а я с много лю бов и това прав и уп равл ение то й много пол е сно.
— Д окол кото разб ирам, отдав н а с е за нимавате с вет роходство. — О т де те. Тя ким н а и сл ед кратка пауз а направ и кр ачка към лодкат а. — Може л и? — Р азб ира с е. Тере за с е доближ и до яхт ат а и прекара длан по корп ус а . Гарет з абеля за, че не но си брачна ха л ка, ма кар че това няма ше ника кво зн ачен ие. Б е з да с е обръщ а, Тере за поп ит а: — Ка кво дърво е това? — М аха гон. — Ц ял ат а ли е от махаго н? — П очти, с из ключен ие на мач тит е и ня кои не ща въ т ре. Тя от ново кимн а, а Гар ет я наблюдаваш е, докато вървеше по край «Х епън ст анс». Когато с е поотда л ечи, той изгл еда от горе до дол у ф иг урат а и прават а тъм на ко с а, която едва доко сва ше рамен ете й. Н о тя хваща ше око не с ам о с външни я си вид, а и с ув ере нат а си походка. Сяка ш зн аеш е ка кво точно си м исля т мъже те, когато я гледат. Той т ръ сна глава. — В ярно ли е, че с а я изп олзва л и да ш пионир а герман ците пре з В торат а све тов на война? Той с е изсмя тихо и побъ р за да прогон и раз с ей ване то. — Та ка м и каз а пр едиш ният й собс твени к. Н о да ли е вярно или про сто го каза, за да й вдигне ценат а, не зн ам. — Е, дори и да не е било т а ка, тя па к е красива. Кол ко време в и отне възс т а новяван ето й? — П очти година. Тере за надн икн а пре з един от кръглите илюми натори, но въ т ре бе ше тъм но и почти нищо не с е в иж даше. — А ка ква лодка изп олзвахте, докато поправяхте т а зи? — Н ика ква. Н е ни о с т ава ше много в реме, тъй като имахме работ а в маг ази на, водехм е кур сове и глед ахме час по-скоро да я поправ им. — Гарет за първ и път поч ув ст ва, ч е разговоръ т м у е при яте н. — Е, да, сиг урно. Тя хвърл и ощ е ед ин погл ед на яхт ат а и т ръг на обратно към него. Двамат а пом ъл ча ха з а ми г. Гаре т с е з апи т а да ли ус е щ а погл еди те, кои то й хвърл яше с крайче ца на окото си. — Е — за говори тя най- накра я и скр ъсти ръц е пред гърд ите си, — май до ст а в рем е в и отнех. — С ъвс ем не — отвърна той и ус е т и, че по челото м у отново изби пот, — обич ам да ра зговарям за ве т роходство. — С иг урн о и аз бих обич а ла на ваше място. То в ина ги ми с е е ст рува л о прия тно развлеч ение. — Д а не би нико га не сте с е качва ли на яхт а? Тя св и рам ен е. — Н икога. М ного ми с е е иска ло, но про с то не ми с е е уд ава л сл уча й. Тя го гл едаш е, докато говореше, и когато погл еди те им с е срещн аха, Гаре т с е ул ов и, че з а втори път в порядъ ка на няколко мин ути по с яга за но с нат а си кърп а. «А ма че же га е тук !» Той из бърс а челото си и с е ч у да изри ча д ум и те, преди да ус е ти. — А м и ако искате да опит ат е, аз обикнове но с е раз хож дам с нея сл ед раб от а. Ще бъдете добре дошла на борд а й прив ечер.
За що го каза, с ам не зн аеше. Може би, заключ и наум той, е поч увс тва л н уж д а от жен ска компания след толкова годи ни, дори и за кратко време. Ил и пък го привлече нещо в начи на, по който з абле с тява ха очи те й, когато говоре ше. Но ка квато и да бе при чинат а , той веч е я бе по канил да с е раз ходи с него и беше късно да промени реше ние то си. Тере за от своя ст рана съ що бе изн енада на, но бър зо реши да прием е по канат а м у. Н а ли именно това бе ше при чинат а да дойд е в Уилмин гтън. — С уд ов олств ие — рече тя. — В колко ч ас а? Той прибр а кърпат а си, ч ув ст вай ки с е ма лко неуд обно от спонт анн ото си пр едл оже ние. — Н якъде към с едем? Тогава слънце то почва да за ля зва и това е ид е а л но в рем е з а от плаван е. — С едем час а ме ус т ройва н апълно. Ще доне с а нещо з а яден е. За изне нада на Гар ет тя и зглеж да ше еднов ременно зарад вана и развъл н ува на. — Н е, не е н уж но. — Може би, но то ва е най-ма лкото, ко ето мога да напр авя. В кра я на кра ищат а не бяхте длъже н да ме кани те. Сандв ичи ще бъде ли до с т атъ чно? Гар ет от стъп и крачка наз ад, ся каш м у беш е н уж н о ма лко повече про с т ра нство, за да диша. — Д а, н апълно. А з не съм много придирчив . — Д обре — каза тя и замъл ча, изч аква йки го да ка же още не що, но той не прод ума и тя не с ъзнателно наме с ти дръж кат а на чан т ат а на рамото си. — В т акъв сл уч ай, до довечера. Ще с е в идим тук , при яхт ат а, на л и? — Д а, тук — потвърд и той и долов и напр еже ние в гла с а си. П о сле с е из ка шл я и добав и с лека ус м ив ка : — Ще бъде много при ятно. Ще в и харе с а. — Н е с е и съмн явам. До довеч ера! Тя с е обърна и т р ъгна по рампат а с развя т а от вятъра ко с а. Докато с е отда л ечаваше, Гаре т с е с ети какво бе з абрав ил. — Ей! — изв ика той сл ед нея. Тя с е спря и с е обърна, зас енч вайк и очи те си с ръка. — Д а? Той напр ав и няколко кр ачк и към не я. — Забрав их да пи т ам за име то в и. — Тере за. Тер е за О с бърн. — А з съм Гарет Блей к. — Д обре, Гарет. Ще с е в идим в с едем. И тя от ново с е обърна и с е отда л ечи със ст егнат а крач ка. Гаре т про след и с погл ед ф иг урат а й, опи твай ки да слож и в ред обър кани те си ч ув ст ва. М акар че, от една ст рана, бе ше развълн ува н от т аз и сре ща, от друга , ус е ща ше, ч е има нещо нередно в цялат а т а зи раб от а. Зна еше, че няма при чина да из питва в ина, но именно това изп итва ше и много м у с е прии ска да има нач ин да с е отърси от това ч ув ство. Н о, е ст е ств ено, че няма ше. Н икога не е има ло. 6 Ст рел кит е на часов ни ка скоро щяха да отбел еж ат с едем ча с а, но за Гар ет Бл е йк в реме то беше спряло пр еди т ри години, ког ато Кат ерин сле з е от т ротоара и бе ше бут нат а от кола, шоф ирана от възраст ен мъж , кои то не ус пя
да спре нав реме и с това промени зав ина ги ж ивот а на цели две с ем ейс тва. П ре з сл едващ ите с едмици гневът м у към шоф ь ора по с тепе нно от с тъпи място на пл анове за отмъще ние, ко е то т ака и не о същ е ств и, тъй като скръб т а м у го направ и не спо собе н да върши каквото и да било. Н е можеше да сп и повече от т ри ча с а в денонощ ието, раз плаква ше с е вс ек и път, когато в иде ше др ехите й в га рдероба, и от сл а бна с близо де с е т килограма, тъ й като не сл аг аше ни що в ус т а , о свен каф е и соле ни бискв и ти. След ме с ец проп уши за първ и път в ж ивот а си и з апоч на да пие, за да уд а в и непо но симат а м ъка, коя то го на ляга ше вся ка вечер. Бащ а м у по е в ременно работ ат а в маг ази на, а Гар ет по цял ден с едеш е мълча лив на заднат а вера нда на къщ ат а си и опи тваш е да си предст ав и ж ивот а си бе з Катерин. Дори вече не из питваше жел ание да ж ивее повече и поня кога с е надява ше, че солен ият, влажен възд ух щ е го погъл не и ще го и збав и от с амот ат а м у зан апр ед. Н ай-т еж ко м у бе ше, когато не можеше да си спомни ден, в който да не е бил за едно с Катерин. П ознава ха с е почти цял ж ивот, уч еха в ед ни и същи уч ил ища. В т ре ти клас в гим наз ият а ст ана ха най- добри приятел и и тогава той й подн е с е две карт ичк и за Д еня на све ти Ва ле нти н, но сл ед това продъл ж иха да уч ат в разли чни пара лелк и до завър шване то на гимн азия. Тог ава Кат ерин бе ше слаби чка и най- дребнат а ср ед съ уч ен ичк ите си и макар че Гарет бе ше отделил сп ециа л но място за не я в сърце то си, не за бел яз а ког а с е бе превърна ла в при влекателна девойка. В уч ен иче ски те години те ни то веднъж не изля зоха за едно на ра зходка, нито дори на кино, но сл ед че тири години в Чапел Х ил, където той спе циа ли зира ше морска би ология, на й-неоч аквано я сре щна в Р ай т св ил Бий ч и мигом си даде смет ка кол ко гл упаво е по стъ пил. Тя веч е не беше онова слабичко моми ченц е, ко ето пом не ше. П ред него с то е ше крас ива млада жена с ф орми, които кара ха и м ъже, и жен и да с е обръщат след нея. Ко с ат а й беш е рус а, в очите й с е т ае ше бе згр анич на заг адъчно ст. И когато то й най-на края ус пя да затвори ус т а от прехласване и я попи т а ка кво ще прав и по-къс но същ ат а веч ер, те з апоч наха приятел ство, ко е то ги довед е до брак и до ше с т прекрас ни години съвм е с тен ж ивот. П ре з първат а им брач на но щ, о с т ан а ли с ами в хотелс кат а ст а я, о све тена с ам о от свещ и, тя м у подаде двете лю бов ни картичк и, кои то й бе подне съл нав рем е то, и с е ра зсмя, като в идя израз а на лицето м у. «Р азбир а с е, че ги з апа зих — прошепн а тя, докато обв иваше ръце около в рат а м у, — тог ава обич ах за първ и път. Лю бовт а е лю бов , н е з ав исимо на колко години си, и съ знавам , че ако ти бях да ла в реме, т и ще ше да с е върнеш при мен.» В с еки пъ т, когато Гарет с е ул ове ше, че мисли за не я, той си спомня ше как точно изгл еж да ше тя или оназ и нощ, или по сл едни я път, когато бяха изл е зл и с яхт ат а. Дори с ег а си спомняше ясно по сл едн ат а им веч ер — ко с ат а й с е вее ше от силн ия вя тър и по ус ми хнатото й лице бе из пис ан въз тор г. — _Ч увст ваш , ли пръскит е? — из вика т я въз буд ен о, ког ат о з аст ан а при н оса на я хт ат а. Б еш е се хван ал а з а ед н о въже и се нак л ан яш е в посокат а н а вя т ъра, а профилът й се оче рт аваш е н а фон а на иск ря щ от о н ебе._ — _Вн им авай! — предупр ед и я Гар ет , б ез д а из пус ка щурва л а._ _Тя се навед е ощ е повеч е и з агл ед а през рам о._ — _С ериоз н о г оворя ! — из вика т ой от н ово. За миг му се ст ори, че пръст ит е й се охл аби ха окол о въжет о и т ой бъ рзо пусн а щурвал а, но точн о т ог ава чу високият й см я х. И я вид я как от н ово се из прави. П рист ъпвайки
л е ко, какт о вин аг и, т я се върн а д о нег о и обви ръц е о кол о рам ен ет е м у. Ц елувайки го по ухот о, прош епн а ум олит елн о:_ — _П рит есн их ли т е?_ — _Вин аг и ме прит есня ваш , ког ат о правиш т акива н ещ а._ — _Н е ми г овори т ака г ру бо — прест ори се т я н а обид ен а. — Н е и сег а, ког ат о си сам о м ой._ — _Вся ка в ечер съм сам о т вой._ — _Н о не и по т оз и н ачин — от върн а т я и от н ово г о ц елун а. Сл ед т ова х върли бъ рз погл ед н аокол о и д обави: — Защ о н е свием пл ат н ат а и н е пусн ем кот ват а?_ — _С ег а?_ _Тя кимн а._ — _О свен , раз бира се, ако см я т аш да п л авам е ця л а нощ ._ _С пот аен погл ед , койт о н е изд аваш е нищ о, т я от вори врат ат а на кабин ат а и изч ез н а от погл ед . Ч ет ири м ин ут и по-късн о л од кат а беш е зд раво з акот вен а и той вл ез е в кабин ат а сл ед н ея… _ Гар ет въздъх на теж ко, ся каш да изд уха спомен ите си като дим. Въпре ки че съби тия т а пре з она зи вечер с е бя ха в ряза л и ясно в съ знан ието м у, то й с е ул ов и, че колкото повече време минава ше, толкова по-т рудн о ус пя ваш е да си пр едс т ав и ка к точ но изглеж да ше Кат ерин. М а лко по ма лко чертит е на л ице то й избл едняваха пр ед очит е м у и макар да зн аеше, ч е забрават а помаг а да сме кч и мъкат а, най- много от всич ко м у с е искаше да я в иди отново. П ре з по сл едни те т ри годин и с амо вед нъж бе отворил а лбума със сн им ки и това го потоп и в т а кава скръб, че той с е зареч е нико га повече да не го доко сва. Виж да ше я ясно с амо но щем, след като за спеш е. Оби чаше да я сън ува, пон еже тогава има ше ч ув ств ото, че е вс е още ж ива. Тя говореше и с е дв ижеш е, а той я прегръщ аше и за ми г, като че ли вси чко бе ше като наяв е. Н о съни щат а го изцеж д аха, събуж д аше с е из тощ ен и поти снат. П оняког а отиваше в маг ази на и цяла сут р ин о с т аваше за ключе н в канцел ар ият а си, за да не разговаря с нико го. Б ащ а м у с е опитва ше да м у помогне по вся какъв нач ин. Той също бе з аг убил съп руг а и разб ираше какво преж ивява синът м у. Гаре т го нав е стява ше найма л ко веднъж в с едмицат а и в инаги с е ч ув ст ваше добре в неговат а ком пан ия. Той бе ше единс твени ят, който можеш е да го разбере, тъ й като и двамат а изпи тваха едни и същ и ч ув ства. Мин а лат а година баща м у го по съв етва да си намер и някоя жена. «Н е е хуб аво да си в инаги с ам — ка за м у той. — В с е едно че си с е пр еда л.» Гарет съзн аваш е, че това е с амат а ис тина, но работ ат а беш е т ам, че не м у с е ис каш е да с е срещ а с друга жена. О ткакто за г уби Катери н, не бе доко сва л же на, но по-лошото бе ше, че и зобщо не из питваше подобно жела ние. И маше ч увс твото, че час т от него съ що си бе отишла зав ин аги. Когато веднъж запит а баща си за що т рябва да сл едва съве т а м у, след като с амият той също не с е бе ожен ил повторно, ба ща м у с амо извърна погл ед наст ран и. Сл ед ма лко обаче и зрече не що, ко ето от то гава не спря да пре сл едва и двамат а, нещо, ко е то по-късно си даде см ет ка, че ще ше да е по-добре никога да не бе споменава л. _«Мислиш ли, че щ еш е д а е възм ожн о да нам еря д руг а, н апълн о под ход ящ а д а з ам ест и м айка ти?»_ С л ед в рем е Гаре т с е върна в маг ази на и започна отново да работи, пол агай ки вси чки ус и лия да продълж и да ж иве е. Зас тоява ше с е до късно в
канцел ар ият а, подреж даш е докуме нт аци ят а, пренареж д аше щ андове те с ам о за щото бе ше по-бе з боле зн ено, отколкото да с тои в къщи. Уст анов и, че когато с е приб ираш е у дома по тъм но и з ап а леше с амо две-т ри лампи, тог ава не йнит е неща не с е набиваха в очи те м у и прис ъств ие то й не бе ше чак тол кова о с е заемо. П о сте пенно св ик на да ж ивее от ново с ам, да си готв и, да чи сти, да п уска пера лн ят а, дори излиз аше да пораб оти в град инат а, както прав еше Катер ин, ма кар че не м у до ст авяше уд о волс тв ие, както на нея. М исл е ше, че започва да с е съв зема, но ког ато дойде време да опакова вещ ите й, поч увс тва, че сърц е не м у даваше да го н аправ и. Н акрая ба ща м у в зе не щат а в свои ръце. След като пре кара цял еди н уи кенд в гм ур ка не, Гар ет с е прибра и завари дома си опразн ен от вещ ите на Катерин. Къщат а м у с е с тори п уст а и то й не видя при чина да о с т ава в нея повече. До един м е с ец я продаде и си купи по- ма лка край Каролин а Бийч, като си мислеш е, че най- накрая ще може да с е съв з еме н апълно. До и зве с тна степе н веч е т рет а годи на ус пя ваше. Н о ба ща м у не бе прибра л всич ко. В ед на ма лка кут ия, коя то държе ше в нощ ното си шкафче, Гар ет беше запаз ил няколко не ща, с които не можеше да с е раздели — картич кит е за Д еня на све ти Ва ле нти н, брач нат а й ха лка и още ня кол ко дреб олии, които за друг иго не предс т а влява ха никаква цен но ст. О бича ше късно вечер да ги подърж и в ръцет е си и дори, когато баща м у поня кога м у казваше, че веч е с е е съв з ел, то й с е съгла сяваш е, но з нае ше, че л ъже — че не е т ака. За не го ни що вече няма ше да бъде същ ото. Гар ет Бл ей к отид е на прист ан ище то за яхт и няколко мин ути по-рано, за да при готв и «Х еп ънс т ан с» за път. Сва ли ка лъф а на платното, отключи кают ат а и провери общ ото със тояни е на яхт ат а . Б ащ а м у с е бе ше обад ил по тел е ф она мин ут а пр еди той да т ръгне, и Гар ет с е с ети за разговора им. — И ска ш л и да намин еш з а вечер я? — беше го попи т а л той. Гар ет м у отговори, че няма да може. — Ще изл яз а на разходка с яхт ат а, но няма да съм с ам. С л ед крат ка пауз а баща м у попит а: — С же на ли? Гар ет м у разка за набър зо за з апоз нанс твото си с Тере за. — Ст рува ш ми с е ма лко възбуд ен за пр едс тоящат а ти среща — от бел я за ба ща м у. — Н е, т атко, не съм. И това не е среща. Н а ли ти казах, про с то от иваме на раз ходка. Тя никога не с е била качва ла на плат ноходка. — Хуба ва ли е? — Ка кво зн аче ние има? — Н ика кво, но ч увс твам, че с е вълн уваш като пр ед сре ща. — Н е е сре ща, т атко. — Щом тъй каз ваш… Гар ет я в идя да върв и по прис т а на мин ути след с едем ча с а. Беш е облечен а с къс и пан т а лони и червен а бл уза бе з ръкав и, в едн ат а ръка но с еш е кошн ица, а в другат а — п ул овер и леко яке. Н е изглеж д аше развълн уван а като него, а и л ицето й не издава ше какво мисли, докато с е приближ ава ше до него. Той с е пом ъчи да с е отърси от мисл ите си, когато накрая тя зас т а на до лодкат а . — Здраве й! — поздр ав и го тя непр ин уде но. — Н е з акъсн ях много, на ли? Той сва л и ръкав ици те си, докато й отго варяш е:
— О, здрас ти! Н е, и зобщо не си з акъсн яла. А з дойдох по- рано, за да подготвя нещат а. — И ка кво, приключи ли? Той хвърл и ед ин погл ед нав сякъд е. — Д а, с т рува ми с е. Ча кай да ти помогна да с е кач иш. Той о ст ав и нас т р ана ръкав ици те и прот егна ръка. Тер е за м у подаде не щат а, кои то но с е ше, и той ги о с т ав и на ед на от с ед а лки те, нар еде ни на па л убат а . Когато по е двете й ръце, тя поч увс тва ма зол ите на длан т а м у. След като я качи бл агопол учн о на борда, той по сочи с ръка към щ урва ла и попит а: — Готова л и си да отпла ваме? — Когато каже ш. — Тогава иди да с ед неш отпред. С ега ще я из карам от прист ани ще то. И ска ш л и да пийн еш не що, пр еди да т ръ гнем? И мам газир ана вода в хладилни ка. Тя покл ати глава. — Н е, бл агодаря. Ч увс твам с е добре в момен т а . Тя огл ед а па л уб ат а и си из бра да с едне на ед на от ъглов ите с еда л ки. Видя го как з авъртя ключ а и з адейс тва дв иг ателя. По сле той от ст ъпи назад от щ урва л а и о свободи двет е въже т а , с кои то лодкат а бе привъ р за на към при ст ана. «Х епъ нст ан с» бав но з апоч на да с е измъ ква на заде н ход. Леко из нена дана, Тер е з а от беля за: — Н е зн аех, че има и дв игател. Гар ет с е обърна пр е з рамо и отвърн а с в исок глас. — Той е ма лък, сл уж и с амо з а излиз ане и влиза не в прис т а нищ ето. С л ож ихм е нов , сл ед като я ремонт ирахме. «Х епън ст анс» с е отда леч и от прис т а на, по сл е и от акватор ият а з а яхти. Когато изл е зе на от крит ия меж д у о с т рове н воден път, той я обърна към вят ъра и изключ и дв игат еля. След като слож и отново ръкав ици те си и вдигн а бър зо платното, Гаре т зас т а на до Тер е з а и с е нав еде близо до нея. — В ним авай да не си уд ар иш глават а… Гикъ т ще с е завърти над теб. П о сл едваха ня колко чев ръс ти дв ижени я на ръцете м у. Тя нав еде глава и ус т анов и, че вси чко ст а на точно ка кто й бе ка за л. Гик ът с е з авъртя над гл ават а й и прикр епен ото към не го платно ул ов и вят ъра. О ще не бе мигна л а, и Гаре т с е о зова от ново з ад щ ур ва ла. Докато праве ше някои коре кции, току обръщ аше глава, з а да погл еж да към платн ото, яв но да с е ув ери, че вси чко е нар ед. Цял ат а работ а не от не повече от т рий с е т с екунд и. — Н е зн аех, че с е на лаг а да и звършва ш всичко с т а кава бър зи на. Вс е си м исл ех, че вет роходств ото е мър зелив спо рт. Той я погл една пр е з рамо. И Кат ерин обича ше да с еди на същ ото място и на све тл инат а на з а лязващото слънце за миг си пр едс т ав и, че тя е т ам. Побър за да пропъди т а зи мисъл и с е из кашля. — То си е т ака, но едва когато с е изле зе в откри то море и нао коло няма ни кой. В м омент а обаче плаваме по меж д уо с т ров ния воден пъ т и т рябва да в нимавам е, докато с е разм инавам е с други те плавателни съдове. Той поддърж аше щ ур ва ла почти неподв иж но и Тер е за поч ув ст ва как «Х епън ст анс» по сте пенно започна да наб ира скоро ст. Тя с т а на от мяс тото си, т ръгн а към Гарет и с е спр я до него. Д уха ше вятър и макар че го ус е ща ше по лице то си, имаш е ч увс твото, че не е до с т атъ чно силен, з а да изд уе вет рил ото.
— Така. Е, мисля, че вси чко е наред — рече той с ус мив ка и я погл едн а. — Ще пл авам е, бе з да ст а ва н уж д а да промен яме ъгъла на ве т рил ото. О свен ако вятъръ т не зад уха в друг а по сока. Те с е дв ижеха към прото ка. Тъй като в иж даше колко е съ сред оточен Гар ет в уп равл ение то на яхт ат а, Тере за си мълче ше. Оглеж да ше го с ъгълче то на окото си — силн ите м у ръце на щ ур ва ла, дългит е м у кра ка, кои то по ем аха те же с тт а на тял ото м у според на кланян ето на лодкат а от вятъра. В на стъп илото мълчан ие Тере за с е огледа наоколо. Като повечето ве т роходн и яхти и т ази имаш е две нива — дол нат а външ на па л уб а, където с е нам ир аха те, и пред нат а па л уб а, по-в исока с около метър и двайс ет, която с е про с тира ше до но с а на лодкат а. Там бе ше ра зположена кают ат а с два ма л ки ил юм ин атор а, покрит и отвън с тънък пла ст сол, кой то преч еше да с е види вът р ешно ст т а й. Тя сна врат а водеше към кают ат а, но беш е толкова нис ка, че чове к т рябва ше да с е навед е, за да пре крач и вът ре. Тере за от ново с е обърна към Гаре т и с е з апи т а на колко ли е години. Н а т рий с е т и ня колко вероятно — не можеш е да опр едели точ но. Дори и това, че го гл ед аше отблизо, не й помогн а — лице то м у беше толкова обвет р ено и и зм ърша вяло, че полож ит елно го съст арява ше. О тново си помисли, че то й не е най- хубав ия т мъж , когото бе в иж да ла, но от не го с е излъ чваш е нещо, ко е то привлич аше поглед а, не що, ко ето т руд но м оже ше да с е уло в и. Когато с е ч у по тел е ф она с Диана, пр еди да дойде на срещ ат а, с е беше опи т а л а да й го опиш е, но тъ й като той не прили чаш е на никого от мъжете в Б о стъ н, които познаваше, не й с е уд ад е ле сно. Ка за й с амо, че е горе- дол у на нейнат а възрас т, че е хубав по негов начи н, но че изглеж д а е с те ств ено атл ети чен, сякаш тело сложени ето м у е в ре зул т ат на ж ивот а, кой то си бе из бра л да води. Толкова мож а да й ка же зас ега, макар че сл ед като отново го в идя отбл и зо, раз бра кол ко е да лече всъщно с т от ист инат а. Д иан а с е бе въод ушев ил а много, ког ато й ка за също, че привечер той щ е я води на разходка с яхт ат а. Тер е з а обач е бе обхван ат а от изв е стн и при те сн ения в еднаг а след като прие по канат а. И зве с тно в реме изпи тва ше с т рах от мисълт а, че т ръг ва с ама с н апълно не познат човек — и то в откри то море, — но опит а да с е ус п окои, че опас ения т а й с а нео с новат ел ни. «А м и това е нещо като сре ща — насърч аваш е с е тя пре з цел ия следо бед. — Н е й при давай о со бено голямо зн аче ние.» Когато обач е ст а на в реме да т ръгва към яхт кл уб а, не беше напъл но уве рен а, че е т а ка. Н акрая реши да го при ем е като нещо, ко ето т рябва да свърши, и то не с амо зарад и с амат а с е бе си, но и зар ади Диана, коя то щ еше да я смъмри, ако с е от ка жеше. Когато наближ иха прото ка, Гарет Блейк завъртя щ ур ва ла. Яхт ат а от кликн а и з апоч на да с е отда л ечава от брегове те, насочвайки с е към дълбокит е води на м еж д уо с т ров ния воден път. Докато върте ше щ ур ва л а, Гарет обръщ аше гл ава ту на една, ту на друга с т ран а, в нимава йки да не с е доближ и много до друг и пл авател н и съдове. Въпреки променлив ия вятър, той създава ше в печатл ен ието, че владее напълно яхт ат а и че зн ае точно какво прав и. П тиц и, подобни на чай ки, кръж аха над тях, докато яхт ат а с е плъ згаш е по повърхно с тт а. П латнат а й плю щя ха сил но от попът ния вятър, водат а пре п ус ка ше от двете й ст р ани. Като че ли всичко нао коло с е дв ижеше под сив еещ ото небе над С евер на Кар олин а. Тере за кръс то с а ръце пр ед гърди те си и с е пре с ег на да си в земе п уловер а. Н ахл узи го и с е зар адва, че бе пр едв идила да го в земе със с ебе си. Възд ухъ т
беше с т ан а л по-хладен, слънц ето с е сп ус каш е по-бър зо, отколкото бе оча ква л а и че зне щат а све тлина с е от разя ваше във ве т рилат а и хвърл яш е с енк и поч ти върху цялат а па л уб а. Точ но зад лодкат а буйн ат а вода със ка ше и с е въртеш е и тя с е нав еде, за да я погл едне по-от близо. Н аблюдаване то на разп енен а вода дейс тваш е хип нот изир ащо. Ст а раей ки с е да пази рав нове си е, тя с е хвана за парап ет а и ус е ти, ч е има н уж да да бъде заглад ен още ма лко с шкур ка. Когато обач е с е в гл ед а, видя, че гр апав ин ат а с е дълж и на издълба нит е в дървото д ум и : «П о ст ро е на пр е з 1934 г. — възст анове на пр е з 1991 г.» В ъл ни, пред изв икани от по- големи те кораб и, ги разкла щаха от в реме на в рем е и Тер е за т ръгн а отново към Гаре т. Той беш е завъртял от ново щ урва л а, този път по-рязко, и тя долов и бър за ус мив ка по лицето м у, когато й по сочи н апред, към бе збреж ни я оке ан. О ст а на да го наблюдава, докато той изв еж даш е яхт ат а от водите на прото ка. За първ и път в ж ивот а си бе напр ав ила нещо спон т а нно, нещо, на ко ето допр еди с едми ца дори не си бе пред ст авяла, че е спо соб на. И с ега, когато го н аправ и, не зн аеше съ с сиг ур но с т какво да очаква. Ами ако с е окаже, че Гар ет изоб що не с е побира в пр едст ав ит е й? Вярно, ще ше да с е прибер е обрат но в Бо стън с от говор… но за с е га смят аш е, че не бива да си т ръгва веднаг а. П река ле но много неща с е сл уч иха веч е… Когато «Х епънс т а нс» с е отд а лечи до с т атъчно от о ст ана ли те кораби, Гарет пом ол и Тер е з а да подърж и щ ур ва ла. — П ро сто го дръж в това положени е. Той отново наглас и плат нат а, този път много по-бър зо, както й с е с тори. С л ед като с е ув ери, че яхт ат а с е дв иж и по по со ка на вятър а, за сто пори щ урва л а с въже, вър за но с ма л ка хлабав и на за ст акс ела. — Така, това ще свърш и работ а — каза той и потуп а щ урва ла, за да провери да л и не с е и зме с тва. — Вече можем да с едн ем, ако иска ш. — Н о няма ли да го държ и ш? — Н а л и з атова го з акреп их т ака. П онякога, когато вя търът с е пром еня че сто, щ ур ва лъ т т рябва да с е държ и пр е з цялото в реме. Н о т ази вечер из вадихм е късме т с в ремето. Можем да плаваме с часове в т а зи по со ка. Гар ет т ръг на към с еда лкат а, коя то си беш е избр а ла Тере за, и след като провер и да ли няма не що за д гърба й, ко е то да за кача др ехите й, с е раз пол ож и сре щ у нея. Вятърът д уха ше в лицето й, тя приглади ко с ат а си на зад и отме сти погл ед към воднат а шир и слънц ето, ко ето бав но с е сп ус ка ше по да лечн ия хори зон т. Гар ет я наблюдаваш е. Сиг урно е в исока някъ де към метър и с едемде с ет, пр едпол ож и то й, има ст ро йна ф иг ура и хуб аво лиц е, прили ча на ф отомодел от спис ани е. Но според него тя привл ича ше не с амо с външни я си вид. Б еше ин тел и ген тна, ко е то с е долавяш е вед нага, и уве рен а в с е бе си, сякаш ж ивее ше по свои собстве ни прав ила. А т е з и кач е ства имат зн ачен ие, бе з тях кра сот ат а не с т рува ни що. Д окато я гледа ше, по няка къв начин тя м у з апр илича на Катери н. О собено по изра за на лице то й — т акъв ед ин мечт ат елен, ка кто бе загл еда на във водат а. Б е з да ис ка, мислит е м у с е върна ха наз ад до деня, в който двамат а с Катери н бяха изл е зли с яхт ат а за по сл еден пъ т. О тново из пит а ч ув ство на в ина, въпрек и че полага ше ус илия да го потисн е. Тръсн а глава и разс еяно разхл аби каиш кат а на ча сов ника си, по сл е от ново я върна на пред ишн ото й пол ожени е.
— Н аисти на е много красиво тук — за говори най-на края Тере за и с е обърна към него. — Бла годаря ти, че ме покан и. Ст а на м у прия тно, че тя на руш и мълчани ето. — Ч ув ст вай с е уд о бно. Хуба во е чове к да има компан ия от в реме на врем е. Тя с е усм ихн а и с е з апи т а ка кво ли ис каш е да каже. — С ам л и плаваш обикнове но? Той с е обл егна наза д и протег на кра ка. — О бикнов ено, да. Д ейс тва ми отморява що сл ед раб от а. Колкото и да е бил н апрег нат денят, щом с е кача в лодкат а, и вятъръ т изд ухва всич ко. — Тол кова ли е ум о рит елно гм уркан ето? — Н ямам пр едв ид гм уркан ето. То е приятн ат а ча ст. Другото е ма л ко ил и повече и зм орит елно — водене то на докум ен т ац ия, раб от ат а с хора, кои то отм еня т уро ка в по следн ия момент, зареж д ане то на мага зина. П онякога ден ят м оже да с т ан е много дълъг. — О , сиг урно. Н о на теб ти харе сва, на ли? — Д а, харе сва ми. Н е бих зам енил работ ат а си за нищо друго. — Той оправ и ча сов ника на кит кат а си. — А ти, Тере за, с какво с е занимаваш? — Това беше ед ин от ма лкото бе зоп асни въпро си, кои то бе нам ислил да задад е пре з цел и я ден. — В одя рубр ика в «Бо стън т а ймс». — Н а почив ка ли си тук? Тя зам ъл ча за миг, пред и до отговори. — Може и т а ка да с е ка же. Той ким на, яв но бе очаква л т а къв от говор. — За какво пише ш? — За родит елств ото — ус м ихна с е тя и не й убя гн а изне надан ия м у погл ед, съ щия поглед, който беше за беля зва ла в очи те на вс еки мъж , с когото с е в иж даш е за първ и път. — И мам син — продълж и тя. — На два най с е т години. Той повдигна веж ди. — Н а дван айс ет? — За що, уч уд ва ли т е? — Д а. И згл еж д аш млада за толко ва гол ям син. — Прие мам го з а комплимент — засмя с е тя с амодоволно, че не е лапн а л а въдицат а. О ще не беш е готова да изд аде възра ст т а си. — Н о е т ака, дван айс ет годишен е. И ска ш ли да го в идиш на сним ка? — Р азб ира с е. Тя бръкна в ча нт ат а си за портф ейла, извади от него сн имка и я подаде на Гар ет. Той я погл еда изве с тно в реме, по сле вдигна поглед към не я. — Ме тна л с е е на те б — от беля за той, в ръща йки й сним кат а. — М ного хуб аво м ом че. — Бл а годаря. — Докато при бираш е сним кат а, го попи т а : — А ти? Има ш л и дец а? — Н е — поклати глава той, — нямам деца, поне не знам да имам. Тя с е из кикоти на отговора м у, а той продълж и : — Ка к с е казва синъ т ти? — Кев и н. — Той с теб ли е? — Н е, при баща си в Ка лиф орн ия е. Н ие сме разв еден и от няколко години.
Гар ет с ам о кимна, по сле с е обърна пре з рамо да в иди друг ве т роход, кой то пл аваше в да лечинат а . Тере за на свой ред го огл еда и в на стъп ил ото м ъл ча ние долов и колко е споко ен оке анъ т навът р е в срав нен ие с водния път. Еди нств ени те звуц и идваха от платн ат а, които с е изд ува ха от вятъра и от въл нит е, които поре ше «Х епънс т а нс». Уст анов и колко разли чно звуч ат гл асов ете им тук, в откр ито море, отколкото на прист ан а, сяка ш липс ат а на пре гради щеше да ги но си из възд уха зав ин аги. — И ска ш л и да в идиш о ст а на лат а час т от яхт ат а? — поп ит а Гарет. — С уд ов олств ие — кимна тя. Гар ет ст ана и провери отново платнат а, по сле пов еде Тер е з а към кают ат а. Когато той отвори врат ат а, отново го за ля ха ча сти чни спомени, заровени отдав н а, но раз бут ан и с ега вероятно от при съств ие то на друга же на. _К ат ерин сед еш е до м алкат а м асичка с веч е от ворен а бут илка вин о. В от срещ н ия край н а м асат а им аш е ваз а с ед н о-ед ин ст вен о цвет е, в коя т о се от раз я ваш е свет лин ат а от м алка з апал ен а свещ . П л ам ъкът и се полю ш ваш е с д вижен иет о н а л од кат а и хвъ рля ш е дълг и сен ки в каю т ат а. В полум рака съз ря приз рачн ат а й усм ивка._ — _И сках, д а т е изн ен ад ам прия тн о каз а т я . — От д авн а н е см е вечеря ли н а свет лин ат а н а свещ ._ _Гар ет погл едн а към м алкат а печка. Върху н ея ст оя ха д ве заг ърн ат и въ в фолио чин ии._ — _Ког а д он есе всич ко т ова н а борд а?_ — _Докат о т и беш е н а работ а._ Тере за с е дв ижеше бе змълв но около него, о с т авяй ки го с ам с мислит е си. Д ори да беш е забеляза л а смълчаван ето м у, с нищо не го пока за и Гаре т м исл е но й благодар и за това. В л яво от Тер е з а цяла с еда л ка з аема ше еднат а ст р ана на кают ат а и беше до с т атъчно дълга и широка за уд о бно спане, срещ у нея с е нам ираше ма л ка мас ичка за двама д уш и, до в рат ат а имаше мив ка и ма лка печ ка, а под не я — ни сък хл адил ник. Друг а в рат а водеше към сп а лнат а кают а. Д окато тя разглеж да ше поме щени ето, Гаре т с то еше нас т ран а с ръц е на хъл бо ка. Не с е суе т еш е около нея, както биха по стъп или ня кои мъже, а й о с т авя ше до ст атъч но про с т ра нство да с е дв иж и. Ч ув стваше обаче, че я набл юдава, макар че не го прав еше от крито. След ма лко тя каза : — О твън не личи, че е толкова про с торн а. — В ярно е. И знен адващо е, на ли? — Д а. И ка кто в иж дам, е побра ла всичко, ко е то т и е н уж н о. — Така е. Стига да поис кам, мога да отпр аша с нея за Ев ропа, ма кар че не е пре поръчи телно. Но мен ме ус т ро йва ч уд е с но. Той заоби коли Тер е за и отиде до хладилни ка, отвори го и извад и кути я ко ка-кол а. — И ска ш л и нещо з а пие не? — Д а, с уд ов олств и е. — Тя прекара длан по ст ени те и ус е ти каче с твото на дървото. — Ка кво пр едпочи т а ш? Имам с евън- ъп и кока-кола. — С евън-ъп — отвърна тя. Той извад и друга кути я и й я подаде. Пръс тит е им с е доко с наха за м иг, докато тя я по емаш е. — Н ямам л ед на борда, но поне е студ ена.
— Ще с е по ст арая да поне с а не сгоди те — реч е тя и той с е ус мих на. Тере за отвори кут ия т а , отпи глътка и я о с т ав и на маси чкат а . Д окато отваря ше своя т а нап ит ка, Гарет с е замисли за онова, ко ето м у бе каза л а пред и ма лко. И ма дванай с е тгодиш ен си н, води рубр ика във ве с тни к, ко ето предп олага, ч е е завър шила колеж . А ко чак след това с е е омъж ила и е родил а… з нач и т р ябва да е с че тири- пет години по- млада от него. Н аисти на не изгл еж д аше по-възрас тна, но пък и не с е държе ше като повеч ето двай с е т и някол ко годишни, кои то поз нава ше в града. В държ ане то й с е дола вяше зрел о ст, нещо, ко ето беш е присъщо з а хора, преж ивели и върхове, и спадове в ж ивот а. Н е че имаш е някакво з нач ение. Тере за с е загледа в сним кат а, окач ена на ед на от ст енит е. Н а нея Гаре т Бл е йк с то еше на ке я и държеше голяма риба, и зглеж да ше много по-м л ад. Б еш е ус м и хнат до уш и и ж изнер адо ст ното м у лиц е й н апомни на Кев ин, когато в караш е гол по в реме на футб олен мач. Тя на руш и в не з апно нас тъпил ото мълчани е. — Ка кто виж дам, и с риболов с е з анима ваш. — И по сочи сн имкат а. Той с е доближ и до не я и тя поч ув ст ва топл инат а, коя то с е излъ чваш е от тял ото м у. Лъх на я миризма на сол и вя тър. — Д а — отвърна той тихо. — Баща ми беш е ловец на скар иди и аз, каж иреч и, от рас нах във водат а. — Кога е праве на сн имкат а? — Пр еди де с ети на години… Точно пр еди по сл еднат а ми година в колеж а. И маше съст е з ани е по риб олов и с бащ а ми ре шихме да прекараме ня кол ко нощ и по Гълф с т р ийм. Тогава ул ов ихм е т а зи риба, на стот ина киломе т ра от брег а. Бл и зо с ед ем ча с а ни от не да я хванем и качим на борда, защ ото бащ а м и държеше да ме научи да ловя риба по ст аров ремския нач ин. — А ка къв е то й? Той с е изсмя леко. — В о снов ни линии това озн ачаваше, че си изподрах ръцете, а на друг ия ден не м ожех да си мръдна рамото. Кордат а, която и зпол звахме, не бе ше до с т атъчно здрава за т акава огромна риба, затова, ког ато тя с е хвана на кукат а, ние я о ст ав ихме да с е отд а лечи, доколкото позв оляваш е дълж инат а на кордат а, по сле започнахме бав но да нав иваме ма карат а, след това пак я п усн ахм е и т а ка цял ден, докато рибат а с е изтощи. — Н ещо като в «Ст арецъ т и морето» на Х еминг уе й. — Н ещо т а кова, с амо че а з с е поч увс твах с т арец едва на след ващи я ден. Б ащ а м и обаче като нищо можеше да из играе т а зи роля във ф илма. Тере за отново погледн а сним кат а. — Тоз и до те б ли е ба ща т и? — Д а, това е той. — П рил ича ш на него — отбеляза тя. Гар ет с е ус ми хна леко, пит ай ки с е да л и т р ябва да го прием е като ком пл им е нт. П о сле покан и с ръка Тер е за да с ед не на мас ат а и с е нас т а ни сре щ у нея. — С пом ена, че си уч ил в кол еж — заговори отново тя, сл ед като с е на ст ани уд об но. П огл ед ите им с е срещ наха. — Д а. Завърш их ун ивер сит ет а в С евер на Каролин а и сп ециа л изир ах морска би ол огия. Н ищо друго не ме инт ере сува ше и тъй като ба ща ми каз а да не с е
в ръщам у дома бе з ди плома, реших да з апи ша нещо, ко ето да ми бъде от пол за. — И реши да купи ш мага зина… Той покл ат и глава. — Н е, поне не в еднаг а. След ун и верс ите т а започн ах работ а в морския ин сти тут, Дю к», но запл ащан ето не беше в исоко. Тог ава с е яв их на изп ити за п ол уч ава не на разре шит елно за инс т руктор по подводно пл уван е и пр е з уи ке нди те започнах да пре подавам гм ур ка не. М агаз ина купи х някол ко години по-къс но. — Той повдигна еднат а си веж да. — А с ег а ти ми каж и не що за с е бе си. Тере за отпи глът ка с евън-ъп, преди да за говори: — Моят ж ивот не е толкова вълн ува щ като твоя. И зра снах в О маха, Н ебрас ка, и завърших колеж в Браун . След това раб отих на ня кол ко разл ични м е ст а и с е зани мавах с разли чни неща докато на края с е ус т ан ов их в Б о стън. Р аботя в «Таймс» от девет години, но едва пред и няколко години з апоч нах да водя руб ри ка. П реди това бях репо ртер ка. — И харе сва ли ти да водиш рубри ка? Тя зам ъл ча за миг, сякаш с ега за първ и път с е замисля ше на д т акъв въпро с. — Бл а годарна раб от а е — отвърна тя най-на края. — Дори с е га е побл агодарн а, отколкото, когато започнах. Мога да в зимам Кев ин от уч ил ище и имам свободат а да пиша каквото си ис кам, стиг а да съв пада с темат а на руб рикат а. О свен това е до с т а добре плат ена и не мога да с е оплач а, с ам о че… — тя з амълча от ново — с амо че вече не е толко ва пред изв икател н а както пр еди. Н е ме разбир ай погре шно — харе сва ми това, ко е то върша, но поня кога имам ч увс твото, че пиш а вс е ед но и съ що. И това няма ше да е тол кова л ошо, ако не бя ха многото ми гриж и за Кев ин. М исля че с ега съм ти пич нат а прет рупа на от работ а с ам отн а майка, ако разбира ш какво ис кам да каж а. Той ким на и заговор и бав но: — Е, ж ивотът нев ина ги с е оказва т а къв , ка къвто сме си го пред ст авял и, на л и? — Д а, т ака е — съгласи с е тя и от ново срещ на погл еда м у. И зразът м у я на кара да с е з апи т а да ли не й каза не що, за ко е то рядко отваря ше д ума . Усмихна м у с е и с е наведе към него. — Готов л и си да хапне ш не що? Доне сох някои нещ а, в кошни цат а с а. — Когато ти ка жеш. — Н адявам с е да обича ш с туде ни с ан дв ичи и студ ен и с а лати. П рецених, че с ам о т аки ва не ща не биха с е разва лили бъ р зо. — При вси чки сл уча и с а по-подходящ и от това, ко е то аз бих могъл да ти пр едл ож а. А ко с е отнас яше с амо до мен, щях да изям еди н печ ен с андв ич, пр еди да с е кача на лодкат а. Къде иска ш да хапнем, тук или навън? — Н авън, разб ира с е. Те в зеха кут ии те с н апит кит е си и н ап усн аха кают ат а. П о пъ тя за откри т ат а па л уб а Гаре т в зе от за кач а лкат а един дъж добра н и й направ и зна к да върв и н апред. — Тр ябва с амо да сп ус на котват а, за да можем да с е нахр аним спо койно, бе з да ст ава н уж д а да проверявам ъгъла на платнат а пре з мин ут а. Тере за стиг на до мяс тото си и отвори ко шниц ат а. Н а хори зон т а слънце то с е бе скрил о зад огромна мас а купе ст и облац и. Тя изва ди два с ан дв ича, ув и ти в цел оф ан, и две плас тмасов и кут и и с различ ни с а лат и.
Загл еда как Гаре т о с т ав и на ст рана дъж добрана и смъкн а плат нат а. Яхт ат а веднаг а нама ли ход. Той работ еше с гръб към нея и тя още в еднъж за бел яз а кол ко сил ен изгл еж да. О т мяс тото, къд ето с ед еше, рамен нит е м у м ус кул и й с е с тори ха много по-изпъ кна л и, от колкото първ ия пъ т, когато го в идя. Н е м оже ше да повярва, че с е намира на яхт ат а с то зи човек, а до вчера бе ше в Б о стъ н. В си чко й изглеж да ше нер е а л но. Д окато Гарет подгот вяше яхт ат а, Тере за вдиг на лиц е нагор е. П о вятъра с е ус е ща ше, че тем ператур ат а е спадн а ла и небе то бав но потъмнява ше. Когато яхт ат а спря на мяс то, Гаре т сп ус на котват а. И зча ка мин ут а , за да с е ув ери, че щ е държ и, и чак тогава за е мяс тото до Тер е за. — Ще м и с е да мога да ти помогн а с не що — пр едлож и ус мих нато тя и отм етн а ед иния край на ко с ат а си точно както правеш е Катерин. Той не отговори в еднаг а. — В си чко нар ед ли е? — попи т а тя. Той ким на и изв еднъж с е поч ув ства нелов ко. — За с ег а тук сме добре. Н о тъкмо си мисл ех, че ако вятъръ т с е ус ил и още повече, на в ръщане ще с е н а лож и да сме ням по-ч е сто га л с а. Тя сипа по ма лко от картоф енат а и зеле ват а с а л ат а в чини ят а с един ия с андв ич и м у я подаде, отч ит айк и ф акт а , че е с една л по-бли зо до нея то зи пъ т. — Зн ачи връщ ане то ни ще продълж и по-дълго, т ака ли? Гар ет с е пре с егна з а една от белит е пластмасов и лъж ички и си гребн а от зел ето. Н е отговор и вед нага. — М а л ко по- дълго… Но няма да е проблем, с тига вя търът да не спре н апъл но. А ко това ст ане, тог ава няма нак ъде да мърдаме. — И згл еж да, ти с е е сл уч ва ло и друг път. — Д а — ким на той, — един- два път и. Сл уч ва с е, но рядко. П о л ице то й с е изпи с а обърка но ст. — За що с е сл учва рядко, вя търът не д уха ли непр екъсн ато? — В откри то море обикнове но, да. — Ка к т ака обик новено? Той с е ус м и хна разве с еле н и о с т ав и с андв и ча си в чиния т а . — Ам и ве т ровет е д ухат порад и разликат а в темп ератур ите — когато то пл ият възд ух с е с блъска със студ ен ия. За да спре да д уха вятъръ т в оке ана, ще е н уж н о тем пературат а на възд уха да с е изр ав ни с т емпературат а на водат а с кил ом е т ри наоколо. Тук възд ухъ т пре з деня обикнове но е горе щ, но когато сл ън цето започне да за ля зва, темп ератур ат а м у бъ р зо сп ада. Затова найдоброто време за и злиза не с яхт а е прив ечер. Темпер атурат а с е пром еня не прекъс нато и това предо с т а вя ч уд е сн и усл ов ия з а плава не. — Ка кво с т ава, когато няма вятър? — Пл ат нат а ув ис ват и лодкат а спир а да с е дв иж и. Бе зс илен си да направ иш каквото и да е, за да т ръгн еш. — Ка зва ш, че ти с е е сл уч ва ло т акова не що. Той потвъ рди с глава. — И ка кво направ и? — Пра кт иче с ки, нищо. П ро с то с еднах и започн ах да с е наслаж д авам на ти шин ат а. Н е с е намирах в опас но ст, з наех, ч е след в реме температурат а на възд уха ще спадн е. Затова про с то с едях и чаках. След час, час и нещо с е появ и вя тър и а з с е върнах благо пол уч но в прист ан ище то. — Зн ачи денят с е е ока за л ч уд е с ен в кр айна смет ка.
— Точ но т ака. — Той не издърж а на съср ед оточени я й в него поглед и извърн а гл ава, заглеж д айки с е във в рат ат а на кают ат а . След миг добав и поч ти като на с ебе си : — Един от най- ч уд е с нит е. _К ат ерин г о повика от м я ст от о си:_ — _Ел а д а сед н еш до м ен ._ _Гар ет з ат вори врат ат а н а каю т ат а и ос з апът и към н ея ._ — _Дн ес е н ай-хубавия т д ен , койт о см е им али, от какт о см е з аедн о продълж и т я т ихо. Май и д вам ат а бя хм е д ост а з ает и н апосл едъ к и… не з н ам … гл а сът й пост епен н о з аглъх ваш е прост о исках да н аправя н ещ о поспециа лн о за н ас._ _Докат о я гл ед аш е, на Гарет му се ст ори, че по лиц ет о и е из писан а същ ат а н еж н ост , какват о бе забеля з ал и през първат а им брачн а н ощ ._ _Той се наст ан и д о нея и н аля вин о в чаш ит е._ — _И з виня вай, че се з аст оя вах д о късн о в маг аз ин а т ия дн и. Зн аеш , че т е обичам , нали?_ — _Зн ам . — Тя се усм ихн а и пост ави д л ан върху ръкат а м у._ — _С коро всич ко щ е си д ойд е н а мя ст от о обещ авам т и._ _К ат ерин ким н а и се пресегн а з а чаш ат а си._ — _Хайд е да н е г оворим за т ова т очн о сег а. Н ека посвет им вече рт а сам о н а нас двам ат а. Да ост авим наст ран а всич ко д руг о._ — Гар ет? Гар ет с е с еп на и погледн а към Тере за. — И зв инявай… — Д обре л и си? — Тя го гл едаш е ед нов ременно със за грижено ст и поч уд а. — Д обре съм… Про с то с е з амислих за не що, ко ето т рябва ше да свърша — им пров и зира той. — Както и да е. — Той с е облегн а на зад и обв и ръце окол о едното си повдигнато кол яно. — Стига сме говорили за мен. А ко нямаш ни що против , Тере за, каж и ми още не що за с е бе си. Уч уд ена и ма лко не сиг урн а з а то ва какво точно иска да уз на е, тя з апоч на от с ам ото н ача ло на ж ивот а си, сп ирайк и с е с ма лко повеч е подробно ст и на поо снов ни те момен ти — обра зова ние, работ а, лю бими занимания. Пр едим но обаче говоре ше з а Кев ин — колко прекра с е н син е то й, колко съж а лява, че не м оже да прекарва повече в реме с него. Гар ет я сл уш аш е и рядко прод ум ва ше. Когато тя свърш и, я поп ит а: — Кол ко в реме бе ше омъжен а? — О с ем години. Н о Д е йв ид, бив шият ми съпруг, с е влю би в друга и започна нова в ръзка. А з не мож ах да с е примиря с това. — И аз нямаш е да мога — вмет на т ихо Гарет, — макар че това вс е пак не е ут еха . — Н е е, ра збира с е. — Тер е з а замълч а и отпи от газир анат а си н апит ка. — Н о н е з ав исимо от вси чко запаз ихме прият елски отнош ения. Той е добър ба ща на Кев ин, а аз не ис кам ни що повеч е от него. Гол яма въл на преми на под корп ус а и Гаре т с е извърн а на зад, з а да в иди да л и кот ват а в с е ощ е държ и. Когато зас т ан а отново с лиц е към Тере за, тя додаде: — Е, с ег а е твой ред да ми раз кажеш и ти ощ е не що за с е бе си. Гар ет също з апоч на от да лечното мина ло. И зрас на л в Уилми нгтъ н като единс твено дете. М айка м у почина л а, когато бил на дван айс ет години и ба ща м у го в зима л със с ебе си на кора ба, т а ка че той повече то в рем е
пре карва л на вода. След това й раз ка за за колеж а нск ите години, като проп усн а някои по- буй ни по с тъп ки, за да не о ст авя погре шни в печатлени я за с ебе си, и продълж и за това как с е сти гна ло до отвар яне то на мага зина и как м инават дните м у напо след ък. Н а Тере за й с е с тори с т ран но, че нито веднъж не спомена за Катери н. Д окато разговар яха, небе то ст ана черно и около тях с е сп усн а мъгла. И маше не що интим но в атмо с ф ер ат а — лекото по клаща не на лодкат а, свеж ия т възд ух и вятърът, д ухащ в лицат а им, като че ли с е бяха наговорили да отп ус нат до с ег ашн ото им н апрежение. В по-късн ите ча сове Тер е з а щеш е да опи т а да си спомн и кога за по сл еден пъ т с е е ч увс тва ла т а ка на сре ща. Гарет нито вед нъж не предлож и да с е в идят отново, нито даде да с е раз бере, че оча ква нещо повече от не я т а зи веч ер. М нозин а от мъже те, с които бе излиз а ла в Бо стън, пока зва ха по ня какъв начин, че след като с а й предлож ил и приятн а вечер, очакват и тя да им дад е не що в замяна. Това беше до ст а ч е сто сре щано поведе ние и затова разл икат а в неговото държ а ние й подейства о свеж и телно. Когато разговоръ т до сти гна точка на зати шие, Гаре т с е облег на наз ад и пре кара пръст и пр е з ко с ат а си. Затвор и очи и като че ли с е опи т а да с е на сл ади на мига мълчан ие. В това в реме Тер е з а бе зш умн о прибра уп от р ебе нит е чин ии и с а лф е тки обратно в кош ницат а, за да не ги от не с е вят ърът. Сл ед ма лко Гаре т отвор и очи. — М ай ч е е в реме да с е връщ аме — реч е то й и в гла с а м у като че ли с е прокр адна съж а лени е, че разход кат а е към своя край. Н якол ко м ин ут и по-къс но яхт ат а поте гли отново и Тере за поч ув ст ва, че то зи пъ т вятъръ т д уха по-силно. Гаре т с то еше зад щ урва ла и поддърж аше кур с а на «Х епън ст анс». Тере за зас т а на до него, подпряна с ед нат а ръка на леера. Р азговоръ т, който водиха двамат а допред и ма лко, не изли заше от глават а й. И зве с тно време никой не проговори и Гаре т з апоч на да с е пит а з ащо е изл язъл от рав нове с ие. _П о врем е н а посл ед н ат а им раз ход ка, докат о вечеря ха и от пиваха вин о К ат ерин и Гар ет раз г оваря ха тихо часове н аред . Морет о беш е спокойн о и л е кот о въ лн ен ие им д ейст ваш е прия т н о._ _П о-късн о същ ат а нощ , сл ед кат о се люби ха, К ат ерин се сг уш и д о Гарет и з ам илва г ърд ит е м у, б ез д а от рон ва дум а._ — _За как во м ислиш ? — попит а я той н ай-накрая ._ — _Ам и з а т ова, че не съм пред пол аг а л а, че щ е е възм ожн о да обикн а н я ког о т олкова силн о, какт о обичам , т еб — прош епн а т я ._ _Гар ет я пог али по буз ат а. Погл едът на, Кат ерин н е се отм ест ваш е от лиц ет о м у._ — _Аз същ о н е съм пред пол аг ал, че е възм ожн о — от върн а т ой тихо. — Н е з н ам как во щ е правя , ако т е ня ма._ — _Ще м и обещ аеш ли нещ о?_ — _Всич ко._ — _О бещ ай ми, че ако н ещ о се с лучи с м ен , щ е си н ам ериш н я коя д руг а._ — _Н е вя рвам , че щ е м ог а да обикн а д руг а, освен т еб._ — _П рост о ми об ещ ай._ _Той не й от г овори вед н аг а._ — _Добре, ако т ова щ е т е уд овл ет вори, обещ авам ._ _Усм ихн а й се н еж н о._
_К ат ерин се прит исн а до н ег о._ — _Щаст лива съм Гар ет ._ Когато споменъ т най-с ет не избл едня, Гар ет с е изка шля и доко сна Тере за по ръкат а, за да привлече внимание то й. — П огл ед ни не бе то — по сочи той на горе, опи твай ки с е да поддърж а е с те с твен разговор. — П ред и в ремето на с екст ант ите и компаси те моряците с а с е орие нтир а ли по зв е зд ите. Ей т ам е П олярнат а зв е зда. Тя в инаги сочи с евера. Тере за огл еда небе то. — Ка к раз позн аваш зве зди те? — Като с е из ползват някои о снов н и съзве здия. Може ш ли да разли чиш Гол ямат а м еч ка? — Д а, ра збира с е. — А ко те глиш мислено пра ва лини я от горнат а крайн а зв е зда, тя сочи П ол ярнат а зв е зда. Тере за про сл еди по со кат а на ръкат а м у, сочещ а към зв е зд ите, з а които той говоре ше, и с е замисли за не го и з а не щат а, кои то го инт ере суваха. В е т роходс тво, подводен спорт, риболов , ориент иране по зв е зди те — вси чко, свър зано с оке ана. Или по-точ но вси чко, ко ето би м у да ло въ змож но ст да о с т ава с ам часов е нар ед. Гар ет с е пре с егна да в земе тъмно си ния си дъж добран, който бе о ст ав ил до щ урва л а, и го облече. — Ф иники йци те с а били може би най- големи те из следователи на оке ан ите в ис тори ят а. Пр е з V I век пр еди новат а ера те за яв или, че с а плава ли окол о кон тине нт а Аф рика, но ни кой не им повярва л, за щото с е кълн ели, че С евернат а зве зда била изч е з на ла по сред ат а на пътува не то им. Но тя на исти на е изче зн а ла. — За що? — За щото те с а вле зли в юж ното пол укъл бо. Та ка ис тори цит е разбр а ли покъс но, че с а каз ва ли истин ат а. П реди това нико й не бил в иж да л това да с е сл учва ил и и да го е в идял, не го е запис а л. Тр ябва ло е да минат две хил яд и години, за да с е дока же, че ф иник ийци те с а били прав и. Тя ким на, пр едст авя йки си тяхното да лечно плаван е. Запи т а с е за що не е уч ил а т а кива не ща, докато е растяла, и с е възхит и на тоз и мъж , че ги зн аеш е. И изведнъж ра збра з ащо Катер ин с е е влю била в не го. Н е толкова, че е необи кнове но привлекателе н или амби циоз ен, или дори чаровен. Това беше ед нат а с т рана. П о-важ н ото беше, че той ж ивее ше ж ивот а си по свои собс твен и прав ила. Има ше не що за гадъч но и ра злично в н ачин а, по кой то с е държеше, не що много мъже ств ено. И това го отлича ваше от вс е ки м ъж , когото бе срещ а ла дотог ава. Гар ет й хвърли погл ед, когато не я ч у да м у от говаря, и отново забел яза кол ко е хуб ава. В тъмни нат а бл едат а й кож а изгл еж даш е като бе зплът на и той с е ул ов и, че си предст авя как прекарва пръс ти по буз и те й. И побър з а да т ръсн е гл ава, за да с е отърс и от подобни мисл и. Н о не м ож а. Вятърът разрошваше ко с ат а й и от гл едкат а с томахъ т м у с е св и. О тког а не с е е ч ув ства л т а ка? О т много отдав на със сиг урн о ст. Н о не м оже ше да напр ав и нищо. Н ито в ремето беш е подходя що, нито мястото… ни то човекъ т. Дълбоко в с е бе си с е з апи т а да ли и зобщо нещо щеш е да е отново подходящо някой ден.
— Н адявам с е, че не съм те отегч ил — рече той най- с е тне с пре сил ено спо койств и е, — но в ина ги с а ме увл ич а ли т а кива истор ии. Тя с е обърна към него и с е усм ихн а. — Н е, ни най- ма лко. И стор ият а ми харе с а. П ро сто с е замислих пр е з какв и л и перип ети и с а преми на ли тия хор а. Не е много ле сно да т ръг неш към не що н апълно непоз нато. — Н аисти на не е ле сно — отвърна той с ч увс твото, че тя по ня какъв нач ин бе прочел а мислит е м у. С ветл ини те от по с т рой кит е край брега т реп тя ха в бав но слягащ ат а си мъгл а. «Х епън ст анс» с е поклащ аше върху вълните, докато с е прибл иж ава ше към прол ива. Тере за поглед на пр е з рамо, за да в иди къде с а й не щат а, кои то бе доне сл а със с е бе си. Яке то й беш е изд ухан о от вятър а в един ъгъл бли зо до кают ат а. Д а не го забр авя, като слиз ам, напомни си тя. М акар Гаре т да й бе каз а л, че обикнове но плава с ам с яхт ат а, тя с е з апи т а да л и не е качва л на борд а друг а жен а, о свен Кат ерин. И ако не, каква л и м оже да е причи нат а? Беш е ус е ти ла, че пре з цялото в реме я наблюдава ше в нимател но, но краде шком. И дори да бе привлякла лю бопит ств ото м у, с ни що не с е изд аваш е. Не нас тоява ше да уз н ае не що, за ко ето тя избя гваш е да говори, не я попит а да ли си има няко го. П ре з цялат а вечер държ а ние то м у не прехвърля ше границ ите на обич айни я инт ере с. Гар ет завъртя ня как ъв прев ключвател и няколко ма лки лампи, об точва щи яхт ат а, све тна ха. Светлин ат а не беш е тол кова силна, че двамат а да с е в иж дат, но пък бе ше до с т ат ъчна други те плавател ни съдове да в иж дат л одкат а им . Той по сочи към тъмния бряг. — Прол ивът е ей т ам, меж д у т ре пка щит е светли нки. — И завъртя щ урва л а в т аз и по со ка. П латнат а с е нади плиха и ги кът с е изме сти за ми г, пр еди да за ем е първонача лното си положени е. След ма лко попи т а : — Е, харе с а ли ти първат а раз ходка с вет роходна яхт а? — М ного. Бе ше ч уд е сно. — Р адвам с е. Н е може да с е каже, че стиг нахме до юж ното пол укъ лбо, но какво да с е прав и, дотолкова с е про с тират възмож но с тит е ми. П о сл е двамат а, за ст ана л и ед ин до друг, в идимо потъ наха в мисли. В тъм н инат а, на около че тири стот ин мет р а от тях, с е появ и друг вет роход, кой то също с е приб ираш е в прис т ан ище то. Държейк и с е на разстояние, Гар ет с е огледа на вси чки ст р ани, за да с е ув ер и, че наблизо няма още някой кораб. Тер е з а за беля за, че мъглат а беше закр ила хори зон т а . Тя с е обърна да погл едне Гар ет — вятърът раз вяваш е ко с ат а м у наз ад, н е за копч ания т дъж добран сти гаше до средат а на бедрат а м у и изглеж да ше до с т а изно с ен, сякаш го ползваше от дълги години. С него Гарет из гл еж даш е по-едър и тъкмо този не гов образ щ еше да с е зап ечат а з ав инаги в съзн ание то й, то зи и ка кто го в идя за първ и пъ т. Д окато с е приближ ава ха до брега, Тере за изведнъж бе обхванат а от съм н ение, че щ е с е в идят отново. Сл ед мин ути щя ха да слязат на брега и да с е с бог уват. Съмнява ше с е, ч е той ще й предлож и пак да с е раз ходят с яхт ат а, а тя не би с е с амопо кан ила. Н е и с е ст руваш е ред но. Н авл я зоха в пр олива и по еха по по со ка на прис т а нищ ето за яхти. Гарет и този път поддърж а ше «Х епън ст анс» в средат а на водния път и Тере за за бел я за няколко т риъ гълни зн ака, оче рт ава щи кан а ла. Той задърж а ве т рил ат а вдигнати поч ти до същото положен ие, ког ато ги бе вдигн а л за първ и път, по сле ги смъ кна със същ ат а пъргав ина, с коя то бе водил яхт ат а
цял ат а вечер. След това в ключи дв игателя и те мина ха покрай закотвен ите от сут р ин т а други яхти. Гар ет скоч и на прист ана и привър за здраво «Х епън ст анс» за ке я. В това в реме Тере за т ръ гна към кърмат а, за да си в земе нещ ат а. В по сл едни я момент обаче с е замисли, вдигна кошни цат а, а със свободнат а си ръка на бут а още ма лко по-навът р е под с еда л кат а якето си. Когато Гаре т я поп ит а да л и всичко е нар ед тя с е и зка шля и отвърна: — Д а, да, тъкмо си прибир ам нещ ат а. — Тя т р ъгна към стълб ичкат а, и когато по е подаденат а м у ръка, за да сле з е, отново ус е ти силат а м у. Д вамат а с е загл еда ха за миг еди н в друг, сяка ш с е пи т а ха ка кво щ е по следва по- нат атък, след ко е то Гарет по сочи яхт ат а. — Тр ябва да я приготвя и за ключа за пр е з нощт а, а това ще отн еме в реме. Тя ким н а и реч е: — Та ка и пред полож их. — И ска ш л и преди това да те изпр атя до колат а ти? — О , да. — И двамат а т ръ гнаха ед ин до друг по рампат а. Когато стигн аха до кол ат а, коя то бе в зела под на ем, Гаре т я изчака да и звади ключа от кош ницат а си. — Както вече ти ка зах — з аговори тя, до като отключваш е врат ат а, — пре карах ч уде сна вечер. — А з съ що. — Б и т рябва ло по-че сто да качва ш хора на борд а. Те ще о ст ават много довол н и. Той с е ус м и хна. — Ще го имам пр едв ид. За м иг погл едит е им с е срещн аха и на него м у с е с тори, че в иж да Кат ерин в тъм н инат а. — Е, врем е е да т ръгвам — каз а той, леко см ут ен. — Ут ре т р ябва да ст авам рано. — С лед като тя кимна, то й, не знаей ки какво друго да направ и, й подаде ръка. — Беше ми приятно, че с е запо знах с теб, Тер е з а. Н адявам с е да прекар аш добре почив кат а си. М а л ко с т ра нно с е поч увс тва да с е ръкува с него сл ед току- що пре каран ат а веч ер за едно, но ще ше да с е изне нада, ако бе ше по стъп ил другоя че. — Бл а годаря ти за вси чко, Гарет. И на мен ми беш е прия тно, че с е з апо знахм е. Тя с една зад вола на и зап а ли дв игател я. Гарет затвори в рат ат а й отвън, когато тя в ключи на скоро с т. Усмихн а м у с е ощ е веднъж , погл една в огл еда л ото за обрат но в иж дане и бав но и зкар а колат а на заде н ход. Гар ет й пома ха, когато тя започна да с е отда л ечава, и про сл еди с поглед кол ат а, докато н ап усн е района на при ст ани щето. След това с е обърна и с е з апъ ти обрат но към доковете, пит ай ки с е за що с е ч увс тва няка к о собено. Д вай с е т м ин ути по-къ сно, ког ато Гаре т привършваше работ ат а си по «Х епън ст анс», Тер е з а от ключи врат ат а на хотел скат а си с т ая и вле зе въ т ре. Ме тна нещат а си върху легл ото и т ръгна към бан ят а. Н апли ска лице то си със с туде на вода и и зми зъби те си, пред и да з апоч не да с е събли ча. П о сл е, изл егнат а на легл ото, със зап а лена с амо нощна лампа, тя затвори очи и съср ед оточи мисли те си върху Гар ет. Д е йв ид щеше да с е държ и съвс ем ра злично, ако беше я извел на раз ходка с яхт а. П ре з цялат а вечер ще ше да с е държ и т а ка, че да с е пока же в найдобрат а си све тлина. «Сл уча йно имам бут ил ка в ино. Ще пийне ш ли една
ча ша? » — и п олож ител но щеше да говори ма лко повеч е за с е бе си. Н о бе з да раз крива съ ще с твени не ща — Д ейв ид много добре знае ше кога с ам оувер ено с тт а надхвърля гран ицат а на надме нно с тт а — и ще ше да с е по с т ар ае да не я на дхвърли ведн ага. Докато не го опозна еше, чове к никога ням аше да раз бере, че сл едва гриж ливо обмислен план з а по ст иган е на възм ож но на й-добро в печатл ение. Колкото до Гар ет, тя ведна га разбра, че той не преигр ава. Държе ше с е съвс ем е ст е стве но и това я заин т р иг ува. И в с е па к, да ли по стъп и прав илно? О ще не беш е сиг урн а. Доня къде дей ств ия т а й бяха мани п улатив ни, а никак не й с е ис каш е да мисли за с е бе си по то зи начи н. Н о ст ана л ото, с т ан а ло. Беше в зела ре шени е и в ръщан е на зад нямаше. Тя за гаси но щнат а лампа и след като очи те й прив икн аха на тъмн инат а, с е за гл ед а към про с т р анств ото меж д у леко сп усн ати те пе рдет а. Сърпов иднат а л ун а бе ше вече и згряла и хвърляше лъч све тлина върху леглото. Ч увс тва ше, че не м оже да отдели погл ед от не я, но на й-накр ая тял ото й с е отп усн а и тя затвори очи за сън. 7 — И ка кво ст ана по сле? Н авед ен на д ча шат а си с каф е, Джеб Бле йк говоре ше съ с сип кав глас. Бл изо с ед ем де с етгоди шен, той бе ше в исок и слаб — дори прека лено слаб — и има ше дъл боко набра здено лице. О редяващат а м у ко с а беш е почти бял а, а адам оват а м у ябълка из пъква ше сил но от г уш ат а м у. Р ъцете м у, т атуир ани и на шарен и с беле зи от ран и, бяха обсип ани с петъ нца от слън цето, а ко ка л че т ат а на пръсти те м у бя ха не прекъ снато под ути от дългите години пре кара ни на вода в лов на с кариди. А ко не бяха очи те м у, чове к би го пом исл ил за и знежен и болнав , но щеше да е много да леч от исти нат а. Той в с е още работеш е почти вс еки ден, с амо че вече на поча сова работ а, и в инаг и т ръгва ше от къ щи при зори и с е прибир аше по пладн е. — Н ищо. Тя с е качи в колат а си и си отид е. Д жеб Бл е йк изгл еда син а си, докато нав иваш е първат а от д узи нат а циг ари, кои то щеше да из п уш и за деня. Год ини наред лекаря т го беше пр ед уп реж д ава л, че с е с амоуб ива с тия ци гари, но тъй като същ ият лекар поч ина от съ рдеч ен уд ар на шейс ет години, Джеб няма ше много вяра на м ед ицин ски те съвет и. Гаре т също си мислеш е понякога, ч е баща м у щ е го надж ивее. — М ай е било г убе не на в реме, а? Гар ет с е изум и от откровено ст т а на бащ а си. — Н е, т атко, съвс ем не беш е г убен е на време. Пре карах много хуба ва вечер. Тя е при ятна събе с едн ичка и компа ният а й ми харе с а. — Н о няма да с е в идите пак. Гар ет отпи глът ка каф е и поклати глава. — Едва л и. Н а ли т и ка зах, дошл а е тук на почив ка. — За кол ко в реме? — Н е зн ам , не я попит ах. — За що не я попит а? Гар ет си в зе ощ е ед но пакетч е сме т а на и го изля в каф е то си. — За що толкова те ин тере сува? П ро сто изля зох да с е поразходя с ед на же на и м и беш е прия тно. Н е в иж дам какво повече мога да ти каж а.
— А з пъ к в иж дам. — Ка кво н апример? — Н апр им ер да ли ти е харе с а ла женат а дотол кова, че да з апоч неш да с е сре щаш отново с хора. Гар ет продълж и замисле н да разбърква каф е то си. Е то че пак с е започна. М акар с години те да бе св икна л на въпро си те на баща си, т аз и сут ри н ни как не м у с е подхваща ше па к т ази тема. — Татко, веч е сме говорили за това. — Знам , но с е т р евож а за теб. Пре ка лено дълго в реме о с т ава ш с ам. — Н е е т ака. — Та ка е — каз а с и знен адващо мек гла с бащ а м у. — Н е ис кам да споря с теб, т ат ко. — А з съ що. Вече опит ах и в идях, че няма полз а. — Джеб Блей к с е усм ихн а и сл ед м иг мълчани е смен и темат а . — Д обре, каж и ми нещо з а нея. Гар ет не побъ р за да от говори. Против но на волят а си снощ и, докато не за спа, непре къснато си мисле ше з а нея. — За Тер е за ли? А ми тя е привл екателна и ин телиген тна. И много чаров на. — С вободна ли е? — М исл я, че да. Р азв еде на е и вероят но не е обвър зана с няко го, щом е дошл а на поч ив ка с ама. Д окато синъ т м у говоре ше, Джеб изуч ава ше в нимат елно изра жени ето на л ице то м у. По сле отп и нова глътка от каф е то си и реч е: — Х аре с а л а ти е, на ли? П огл ед неше ли бащ а си в очи те, Гарет знае ше, че ще м у е т рудн о да го изл ъ же. — Д а, харе с а ми. Н о вече ти каз ах — не знам да ли ще я в идя от ново. Д ори не знам къде е от с едн а ла, а доколкото разбрах, май дне с си заминава. Б ащ а м у задърж а погл ед в него, по сле пр едпа зливо зад аде сл едва щия си въпро с: — А ако о с т аваше и ти знае ше къде е от с едн а ла, ще ше ли да я потърси ш? Гар ет извърна глава, бе з да отговори. Бащ а м у с е пре с ег на над мас ат а и го хван а за ръкат а. Въпреки напред на лат а си възрас т той има ше силни ръц е, но с ега го сти сна леко, колкото да привлече в нимани ето м у. — С инко, вече мин аха т ри години. Знам, че я обича ше, но е в реме да с е о свободиш от т а зи мъка. Сам ра збира ш, че т рябва да с е о свободиш, на ли? Той с е забав и, преди да отговори: — Д а, т ат ко, разб ирам, но не е толкова ле сно. — Н ищо, ко е то е от знач ение, не е ле сно. З апомни това. С л ед ня колко мин ути те изп иха каф ето си. Гарет о с т ав и два долара на ма с ат а в кра йпът ното з авед ение и по сл едва баща си към пи капа си на пар кинг а. Когато Гарет стиг на на й-накр ая в мага зин а си, в глават а м у с е въртяха най- разли чни мисли. След като раз бра, че не е в със тоян ие да с е съср ед оточи в сче товодните до куме нти, реш и да отиде отново на доковет е, за да довърши пон е ремонт а на дв иг ателя, кой то бе поч на л вчера. Въпре ки че дне с с е на ла гаш е да пре кара ня колко ча с а в ма гази на, в момент а имаш е н уж д а да о ст а не с ам. Гар ет извади от пи капа си кути ят а с инс т рум ен ти и я з ане с е на катера, кой то из ползваше за пра кт иче ски те зан имани я по подводен спорт. Ст ария т
ки тол овен кораб «Бо стъ н» беше до с т атъчно голям и може ше споко йно да по бере о с ем кур сис ти и необходимат а леко водол азна е кипиров ка за гм уркан е. Р абот ат а по дв игат еля беше бав на, но не и т рудн а, а той бе ше отхвърл ил до с т а от нея пр еди шния ден. Докато сва ляш е кож уха от дв игател я, с е ра змисл и над разговора с баща си. Той е прав , разбир а с е. Н яма никакъв смисъл да продълж ава да ж ивее с мъкат а си, но Бог м у е св иде тел , че про сто не знае ка к да пре ст ане. Кат ерин беше озн ачава л а вси чко з а него. До ст атъч но м у бе ше да го погледне и, като че ли всич ки пробл ем и с е разре шава ха. А когато м у с е ус ми хнеш е… Го споди, ни коя друга же на не бе ше спо собн а да с е ус м ихва т ака. И да м у бъде от нето всичко това… не, не беше че с тно! Н ещо повече — беш е прегр еше ние. Защо точно тя? За що точно на него? Ме с еци наред, докато лежеш е буде н по цели но щи, въпро си те, които си задаваше, з апочваха в ина ги с «да ли, ако». Да ли, ако бе изч ака л а с екунд а с амо, пр еди да пре с ече ул иц ат а… Да ли, ако бяха о с т ан а л и да за кус ват ма лко по-дълго… Да ли, ако бе ше т ръ гна л с нея оназ и сут р ин, вм е сто да отиде направо в мага зина… Х иляди «да ли, ако» и ни то крач ка побл и зо до пр оум ява нето на злопол укат а от мига, в който с е бе сл уч ила. О пи т а да прогони от съзн ание то си т е зи мисл и и да с е съсред оточи върху на стоя щат а си работ а. О свободи карбуратор а от бол товет е и го сва ли от дв игател я. Започна в нимателно да го разглобява, като поглеж д аше да ли не е проби т отвъ т ре. Н е смя т а ше, че той е източни кът на пов редат а , но ис ка ше да с е ув ер и за вс е ки сл уча й. И збър с а пот т а от челото си и едва тогава за беляз а, че слънце то с е бе изд игна л о в исоко над хори зон т а. Спомни си, че вчер а по това време беш е в идял Тер е з а да с е приближ а ва към «Х епъ нст ан с». Ведна га я беше з абеля за л ако не по друга причин а, то поради ф а кт а, че беш е с ама. Жени те, които из гл еж даха като нея, ни кога не идва ха в яхт кл уб а с ами. О бикновено ги прид руж аваха замож ни го спода на възрас т, кои то при теж аваха яхти, за котвени на от ср ещнат а ст р ана на прис т а нищ ето. Когато я в идя да сп ира до не говат а яхт а, той с е изн енада, макар да пр едпол ага ше, че тя с амо ще я огл еда и ще си продълж и по пъ тя. П овечето хора правеха т ака. Но тъй като тя с е за стоя до ст а дълго и дори з апоч на да с е разхож д а наоколо, м у м ина пр е з ум а, ч е е дошла на доков ете не с амо за да в иди «Х епън ст анс» отбл изо, ам и има и друг а причин а. Лю бопи т с твото м у нар асна и то й т ръгна да я за говори. В първ ия момент не бе обърн а л в нимание, но когато вече рт а с е прибл иж аваш е до лодкат а за уговорен ат а им сре ща, си спомни за с т ра нния начин, по кой то го погледн а за първ и път — ся каш бе разпо зна ла не що в не го, нещо, ко е то той обикнов ено крие ше заровено дълбоко в сърцето си. И още нещо — тя, като че ли зн аеше повеч е за него, откол кото ис ка ше да при знае. Тог ава бе т ръсна л глава, за да пропъди т аз и необо снован а мисъл. Н а л и ма л ко сл ед това м у бе каз а ла, че в идяла изр е з ки те от ве с тниц и в магаз ина — м оже би затова го бе изгл еда ла тъ й ст р анно. Замисли с е и реши, че това е обяс нени ето. Беше сиг ур ен, че не я е в иж да л преди — щеш е да я запом ни, о све н това тя идва ше от Бо ст ън. Н о дори и дне с продълж ава ше да го човърка ня какво съмн ение. Н е че имаш е зн ачен ие. Р аз ходиха с е с яхт ат а, пре кара ха прия тно и накрая с е с бог ува ха. И всичко свърши. Ка кто ка за и на ба ща си — не може ше да с е свърже с нея дори и да ис каш е. В този момент тя може би вече пътуваш е обратно за Бо стъ н ил и з а
ня къде друг ад е пред и това, а него го ча каше толкова много работ а т ази с едм и ца. Ля тото бе ше най- благоприя тни ят с е зон за леко водолазн и кур сове и всички те м у уи кенди до края на ав г уст бяха з апълне ни с часове. Н ямаше ни то врем е, нито сили да звъни по всич ки хотел и в Уилминг тън, за да я нам ер и. Н о и да я намери, какво щ е й каже? Какво ще й каже, ко е то да не прозвучи неле по? С те зи въпро си в глават а той продълж и да търси пов редат а в дв иг ател я. С л ед като откри сп ука на скоба и я смени със здра ва той монт ира карбуратора обрат но и з ап а ли дв игателя с ман ивела. С ег а ш ум ът м у звуч еш е м ного по-добре. Той отвър за въже т ат а и и звед е «Бо стъ н Уейлър» извън при ст ани щето за чет ирий с е т и пе т мин ут и. И зпробва дв игателя на разл ични обороти, ня колко пъти го спира и в ключва, и когато с е ув ер и, че работ и норм а л но върна кораба до кея. Доволен, че м у бе от нело по-ма л ко в реме от пр едв иден ото, той прибра ин ст руме нт ите си, слож и ги обратно в багаж ни ка на пикапа и по е към «А йланд Дайв инг». Ка кто обикновено завар и куп докум ен ти, с т рупа ни на бю рото м у. П овече то бяха за яв ки, веч е попълн ени, за наб авяне на изч ерпан ите арт икули. И маше и някол ко см етки. Той с ед на и започна бър зо да обработва купч ин ат а. М а л ко пред и един айс ет ча с а свърш и по-голямат а част от работ ат а си и т ръгн а към в и т ринат а на магаз ина. Иън, един от продавачи те м у з а пр е з л ет ния с е зон, говореш е по тел е ф она, и когато Гар ет мина покра й него, то й м у подаде т ри лис тче т а. П ърв ите две бяха от дист ри бутор и и от набър зо н апи с ан ите кратки бележ ки с т аваше ясно, че е с т ан а ло объркване с няко и от за яв кит е. О ще не що, ко ето т рябва да с е оправ и, помисли си той на път за канцел ар ият а си. Тр етото л истч е зач ете в дв ижение, и когато в идя от кого е с е спря, з а да го пре прочет е, и с е ув ери, че няма ни каква гре шка. П о сле вле зе в с т ая т а си и затвори в рат ат а сл ед с е бе си. Н абра тел е ф онния номер от бележ кат а и съоб щи въ т решн ия. Тере за О с бърн ч ете ше ве ст ник, когато тел е ф онът и з звъ ня и тя го вдиг на сл ед втор ото позвъняване. — Здраве й, Тере за! Гарет с е обаж да. О с т ав ила си ми съоб щени е. Стори м у с е, че й ст а на при ятно, като го ч у. — О , Гаре т, здрав ей! Бла годаря, че с е обаж даш. Как си? Като ч у гл а с а й, го на лег наха спомени те от пр еди шнат а вечер. Усмихва йки с е на с е бе си, то й с е опи т а да си я пред ст ав и как из глеж да в хотелс кат а си с т ая. — Д обре съм, благодаря. Тъкмо преглеж дам някои докуме нт и и поп аднах на съоб щени ето ти. С какво мога да ти ус л уж а? — А м и зн аеш ли, снощ и съм си забрав ила яке то на яхт ат а и исках да те пи т ам да л и не си го прибра л? — Н е, не съм го в идял, но не съм и проверява л. Къде си го забрав ил а, в кают ат а л и? — Н е зн ам със сиг ур но с т. Гар ет пом ълча за миг. — Д обре тогава, ще ида да го п отърс я и ще т и с е обадя да ли съм го нам ер ил . — М ного л и ще те прит е сня? — Н и най- ма лко. Ще ми от неме няколко мин ут и. Ще бъде ш ли в хотел а дотог ава?
— Д а, тук съм. — Д обре, щом с е върна, ще т и с е обадя. Гар ет й ка за «до скоро в иж дан е», изле зе от маг ази на и забър за пе ш към при ст ани щето за яхти. Кач и с е на борда на «Х епънс т а нс», отключ и кают ат а и сл е з е дол у. Сл ед като не намер и яке то въ т ре, кач и с е от ново на па л уб ат а и я огл еда. Най- накрая мерна част от него да с е подава из под с еда л кат а на кърм ат а. В зе го, провери да ли не е из цапано и с е върна в мага зина. О бади с е по т еле ф она от кан целария т а си. Този път Тере за вдигна сл уша л кат а след първото и з звън яване. — П ак съм аз — Гарет. Н америх яке то ти. Ч у я да въздъхва с облекч ение. — Бл а годаря ти. И зв инявай, че т е раз карах. — Н е м и пр едс т авля ваше никаква т руд но ст. Тя зам ъл ча, ся каш с е ч уде ше какво още да каже. — Ще го з адърж иш ли при теб? До двайс ет мин ути мога да дойда в маг ази на ти да си го в зема. — С уд ов олств ие ще т е изча кам — отвърна той. С л ед като з атвори тел е ф она, то й с е облегн а назад на с тол а си и с е разм исл и над сл учкат а. Значи още не е нап ус на л а града и ще я види отново. М акар че не м у ст ана ясно как е могла да забр ав и якето си, след като но с еш е с ам о едно-две неща със с ебе си, друго не що м у с т ан а бе з пред елно ясно — радва ше с е, че с е е п ол уч ило т а ка! Н е че имаш е някакво з нач ение, разбир а с е. Тере за прис тиг на след двай с е т мин ут и, облеч ена с къси па нт а лони и бл уз а бе з ръкав и и с дълбоко деколт е — тоа лет, който раз крива ше ч уд е с нат а й ф иг ура. Когато вле зе в мага зин а, Иън и Гаре т я и змери ха с поглед, докато тя с е огл еж да ше наоколо. Н акрая зърн а Гар ет, ус мих на с е и изв ика: — Здраве й! И ън вдигна уч уд е н веж ди към Гаре т, сяка ш иска ше да м у каже: «Да не би да кри еш нещо от мен? » Гаре т не м у обърна в нима ние и т ръ гна към нея с яке то й в ръка. Знаеш е, че Иън ще го наблюдава като под л упа и щ е го поднас я покъс но, ма кар че той няма ше нам ерени е да обелва ни то д ума за нея. — Н ищо м у няма — каза той, подавайк и й якето. Д окато я очаква ше да дойде, си бе ше почист ил ръце те от маш инн ото масл о и беше обл якъл една от тенис кит е, кои то с е продаваха в маг ази на. Н е беше е ф ектно облекло, но м у прида ваше по- спрет нат в ид, отколкото допр еди ма л ко. П оне бе ше съв с ем чист. — Бл а годаря ти още в еднъж , ч е ми го дон е с е — ка за тя и о собен ият й погл ед, който го бе привлякъл пр едиш ния ден, от ново разбуд и същ ото ч увс тво. Той неволно с е поче с а по буз ат а. — За м ен бе ше уд ов олств ие. Сиг ур но вятърът го е с бут а л отдол у. — С иг урн о — отвърн а тя и леко св и рамене, по сле си нагла си бл узат а на едното рам о. Гар ет не зн аеше да ли тя бър за, нито да ли с ами ят той я чака да си т ръ гне веднаг а. И зрече първ ите д ум и, които м у дойдоха наум: — С нощ и пре карах много прия тна вечер. — А з съ що. П огл ед ите им с е кръс то с аха и той с е ус мих на леко. Н е знае ше какво друго да каже — отдав на не бе изп ада л в т акова положение. Въпреки че общ уваш е не прин уде но с клиен ти и непоз нати, с е га беше съвс ем разли чно. Улов и с е,
че при стъпва ту на ед иния, ту на друг ия кра к и с е ч ув стваше като ше стн айс ет годишен. Н ай-накр ая тя за говори: — Ст рува ми с е, че ти дълж а нещо, заде то ти отн ех в реме за това яке. — Стига гл уп о ст и. Н ищо не ми дълж иш. — Е, ако не за якето, то поне з а сно щнат а разходка. Той покл ат и глава. — И за нея съ що. Беше ми прия тно, че дойде. «Б еш е м и прия тно, че дойде.» Д уми те про ехтяха в съзна ние то м у в мига, в кой то ги изр ече. Допред и два дни щеш е да м у е т руд но да си пред ст ав и, че ги е ка за л на някого. В дъното на мага зина и з звъ ня теле ф о нът и звук ът го извад и от ун е с а м у. За да спечел и в реме, попи т а : — С ам о з аради якето ли дойд е ча к дотук , или смя т а ше да поразгл еда ш град а? — О ще не съм ре шила какво щ е правя. Н аближ ава в реме за обяд и може би ще от ида да хапна някъде набър зо. — Тя го загл еда оча кват елно. — Ще м и пре поръча ш ли няко е място? Той с е зам исл и, преди да отговори. — Н а м ен ми харе с ва «П ри Х анк», на с амия кей. Х ранат а е пряс на и из гл едъ т е не з емен. — К ъде по-точно с е намир а? Той по сочи наза д пр е з рам ото си. — В Р ай т св ил Бийч. М инаваш по мо ст а за о ст рова и св ива ш вдясно. Н яма да го подминеш… про сто сл еди пъ тепо казатели те з а кея. Ре с торан тът с е нам ир а точно т ам. — А ка ква хран а пр едлагат т ам? — П редим но морска. И мат с т ра хотни скарид и и с т рид и, но ако не ис ка ш м орск и дел и кате си, може ш да си поръч аш хамбургери или не що от то зи род. Тере за изчака, за да в иди да л и ще добав и още нещо, но понеже той си зам ъл ча, тя отме с ти поглед към в и т ринат а. За втор и път от няколко мин ут и на с ам Гаре т с е поч увс тва нелов ко в нейно присъс тв ие. Защо т а зи жена го караше да с е ч увс тва т а ка? Н ай-накра я с е окопи ти и заговори : — А ко ис каш, мога да ти по каж а къд е е. А з също з апоч нах да огладнявам , т ака че с уд оволс тв ие ще те придруж а, с тига да ис каш компания. Тя с е усм ихн а. — Ще м и бъде много прият но, Гаре т. Той ус ет и обле кче ние. — П икапъ т ми е от зад. И скаш ли да отидем с него? — Ам и да, ти зн аеш по-добре пъ тя — отвърна тя и Гарет я поведе пре з маг ази на към задни я в ход. Вървейки ма лко зад не го, за да не й в иж да л ице то, Тер е з а с е усм ихва ше лекичко. *** Ре с тор антъ т на Х анк същ е ствува ше, откакто бе по с т р о ен кеят, и с е по с ещ аваш е редов но от ме стн и хора и тури сти. П о средс твен като обз авеж дан е, но пол зва щ с е с добро име, той наподобяваш е на при ст ани щни те ре сторан ти в Кей п Код — дъсче н под, ож уле н и пр от р ит от хил яди те подметк и с п олепн а л по тях пясък, големи прозор ци с изглед към Атл ан тич е ски я оке а н, окач ени на ст енат а сним ки на т роф е йни риби. О т еднат а с т ран а имаше в рат а, водещ а към кух ня т а, и Тер е з а зърна плат а с
пряс на м орс ка хран а върху подно си в ръцете на с ерв ить ори и с ерв и ть орки с къс и пант а лон и и тъм но син и фланел ки, ук р ас ен и с емблемат а на ре с тора нт а. М аси те и столовете, дървени и масив н и на в ид, бяха надрас кани от с тотици те пр еди шни по с е тит ели. Зав еден ието не изис ква ше друго обл екл о, о све н плаж но и както за беля за Тер е з а, повече то хора из глеж даха т ака, ся каш допред и ма лко с а с е препи ча ли на слънц е. — Уверявам т е — ка за Гаре т, докато вървяха меж д у маси те, — че хран ат а тук е превъзходна въпреки в ида на ре стор ант а. Д вамат а с ед наха на една ма с а в единия ъгъл и Гаре т отме сти две пра зни бути л ки от бира, кои то още не бяха прибран и. О снов нит е яст ия бя ха из бро е ни м еж д у в идове подправ ки, в ключи телно кет ч уп , т аба ско, со с т а рт ар и со с ко ктейл, както и со с, наречен про с то «Х анк». О бшити те с найл он л ис тове на карт ат а с менюто изглеж д аха т ака, сяка ш не бяха подменян и с години. Тер е з а обходи с погл ед з авед ение то и в идя, че почти всич ки мас и с а за ети. — П ъл но е — отбеляза тя, докато с е нам е стваше на с тола си. — Както вина ги. Дори преди Р ай т св ил Бийч да с т ан е изве с тен за тур ис тите, това м яс то с е превърна в нещо като ле генд а. В пе тък и събот а вечер т рябва да чака ш с часове, за да с е о свободи мас а. — И ка кво привлич а хорат а? — Х ранат а и цен ите. Всяка сут р ин Х анк п ол уч ава огромно коли че с тво пряс на риба и скар иди и човек си т р ъгва от тук преял за не повече от де с ет дол ар а с ба кши ша. Въ т ре влизат и две бири. — И ка к го по с тига? — Ч р е з оборот а , пр едпола гам. Както ти казах, тук в инаги е прет ъпкано. — Зн ачи извадихм е късме т, че ведн ага си намер ихме ма с а. — Д а, т ака е. Но дойдохме ма лко по-рано и изпр еварихме ме с тни те ж ител и, а л етов ниц ите не с е з адърж ат дълго. Те хапват набъ р зо и бягат отново на пл аж а. Тя хвърл и ощ е ед ин погл ед на ре сторан т а, пред и да отвори карт ат а с м енюто. — Ка кво ще ми препоръ чаш? — О бича ш ли морс ка хран а? — О бож авам я. — Тог ава з апоч ни с риба тон ил и делф ин. И двете с а ст раш но в кусн и. — Д ел ф и н? Той с е изсмя тихи чко. — Н е с т ава д ума за морския боз айни к, а з а в ид риба. Н о ни е тук т ака я нар ичам е. — М ай щ е пр едпоче т а риба тон — каз а тя и нам игна. — За по-си г ур но. — Д а не би да мислиш, че си изми слям? — Про с то не знам какво да си мисля — за говори тя ше гов ито. — Н е за бравяй, че с е запозн ахме едва вч ера. Н е те по знавам до с т атъчно, за да съм си г ур на на ка кво си спо собе н. — Това м е обиж да — отвърна й то й със същия пре с торен тон, ко е то я раз см я. Той съ що с е разсм я и сл ед миг тя го изн енада, като с е пре с егн а пре з мас ат а и го побутн а за ръкат а , Катер ин правеш е същото, когато ис каш е да при вл ече в нима ние то м у към нещо, вн е з апно си спомни то й. — В иж он зи т ам — каза Тер е з а и по сочи с брадич ка към прозор ците.
Гар ет извърн а глава. По кея вървеше възрас тен мъж с въдич арск и при надл еж но с ти и нищо във външн ия м у в ид нямаш е да при вл ече в нима ние то м у, ако не беше големия т п апаг а л, ка цна л на рамото м у. Гар ет поклати глава и с е ус м ихна, продълж авайк и да ус е ща допира от пръс тит е й върху ръкат а си. — Ка кв и ли не образи можеш да сре щнеш тук. О ще не сме с т а на л и Ка л иф орния, но нат ам върв им. Тере за не от късва ше поглед от мъж а с папага л а. — Н е е л ошо да си в земеш и ти т ак ъв пап ага л за компан ия, ког ато изли заш с яхт ат а. — За да м и разва ли т ишин ат а и спокойс тв ието ли? Като си з нам късм ет а, ще м и с е па дне някой, кой то няма да говори, ами с амо ще кряска пре з цял ото в рем е и полож ит елно ще ми от хапе ч аст от ухото вед нага щом вятъръ т пром ени по сокат а си. — Д а, но пък ще прилич аш на пират. — П о-скоро на крет ен. — О, ка къв с ериоз ен човек си бил — отбеляза Тере за и с е пре стори, че с е ц упи . Сл ед това с е огледа. — Н якой тук щ е ни обърне ли в нима ние, или ще т рябва с ам и да си уло в им и приготв им рибат а? — А ма че прокле ти ст е били янки те — върна й го то й, клатейк и глава. С л ед ма л ко дойде с ерв и ть орка и им в зе поръч кат а, в коя то влиза ха и две бири. С л ед като предаде поръчкат а в кух ня т а , с ерв ить оркат а с е върна веднаг а, за да о с т ав и две те бут илк и бира на ма с ат а им. — Н яма л и да има чаши? — попи т а тя уч уд ен а, ког ато с ерв и ть оркат а с е отда л ечи. — Н е. Това място не мин ава з а из искано. — С ега разбирам защо ти харе сва. — Като забележ ка, че нямам в кус ли да го приема? — С ам о ако не си сиг уре н. — Говориш като псих иатър. — Н е съм пс ихиатър, но съм майка и това ме прав и нещо като сп ециа л ист по човеш кат а природа. — Та ка л и? — С ъщ ото ка звам и на Кев и н. Гар ет отпи от бират а си. — Ч у л и с е с него дн е с? Тя ким н а и съ що от пи от ши ше то. — С ъв с ем набъ р зо. Когато с е обад их, то й тъ кмо т ръ гва л за Дисн иленд. И ма л бе зплатен биле т за най- ранния сут ре шен ч ас, т а ка че бър за ше — ис ка л да бъде ед ин от първ ит е на опаш кат а з а влиза не в «Ст ран ат а на при кл ючен ият а». — Той добре ли с е ч увс тва с баща си? — Ч уд е с но с е ч ув ст ва. Д ейв ид в инаг и с е е отн асял добре с него, но аз м исл я, че гл еда да навакс а за време то, в ко ето не го в иж да. Вс е ки път Кев и н отива при него, очаквайки да пре кара забав но и вълн ува що. Гар ет я поглед на с лю бопи т с тво. — Д окол кото те ус ещ ам, ма й не си много убед ена. С л ед м иг колебан ие тя продълж и:
— Ам и про с то с е на дявам това да не дов еде до разоч аровани я по-късно. Д е йв ид и новат а м у съпруга имат де те и си мисля, че когато бебето порасне, ще бъде т руд но за Д е йв ид и Кев и н да о с т ават с ами. Гар ет с е наклони към нея, когато з аговори: — Н е е възмож но да опа зиш децат а си от ра зочарования в ж ивот а. — Д а, з нам, но про с то… — Тя замълча и Гаре т довърши мисълт а й : — Той е твой син и ти не иска ш да го в иж даш да ст рада. — Точ но т ака. Ши шето на Тер е за с е бе ше запотило и тя започн а да отлепва е тике т а . Гарет па к с е с ети за Катери н, защ ото и тя правеш е същото, и от пи глътка, за да върне м исл ите си към настоящия разговор. — Н е зн ам ка кво да каж а, о свен че ако Кев ин с е е метн а л на теб, пол ож ител но ще с е оправя в ж ивот а. — В какъв смисъл? Гар ет св и рамене. — Н ичи й ж ивот не е ле с е н — твоят също. И ма ла си мъчи телни периоди. М исл я си, че като те гледа как превъзмо гваш т руд но сти те, той също щ е с е научи как да с е справя със свои те. — С ега пък ти говориш като псих иатър. — П ро сто ти казвам то ва, ко ето научи х, докато растях. Бях горе- дол у на възрас тт а на Кев ин, ког ато май ка ми почин а от рак. Като наблюдавах бащ а м и, с е научи х ка к да с е справям със своя ж ивот, н е зав и симо какво м и поднас я то й. — Б ащ а ти ожени ли с е повтор но? — Н е — поклат и глава Гаре т. — Ст рува ми с е, че еди н-два път и м у с е е ис ка л о, но т а ка и не пр едпри е ни що. Е то каква била раб от ат а — какъвто бащат а , т акъв и синът. — Той тук ли ж ивее? — поин тере сува с е Тер е за. — Д а, тук . Дори напо следъ к го в иж дам до ст а че с то. Н о гл едаме поне веднъж в с едмиц ат а да прекарваме за едно. Той оби ча да ме конт ролир а. — Като повече то родит ели — ус мих на с е тя. С л ед ма л ко поръчкат а им дойде, но те продълж иха да разговарят и докато с е хран еха. Този път Гар ет говореш е повече от нея. Р азка за й какво е да от ра сне ш в Юга и защо никог а не би го н ап ус на л, ако т рябва да и збира. О пи с а й няколко забав н и сл учк и по в реме на раз ходки с яхт ат а или при гм уркан е. Тя го сл уш аш е почти пр ехласн ат а. В срав не ние с истории те, кои то ч ува ше от мъже те в Бо стъ н — кои то обикнов ено с е съср ед оточава ха върху би зне с а, — негов ит е бяха съвършено разли чни. Той говореш е за хил яди в идове морски съ здани я, които бе в иж да л при гм уркан ият а си и какво е ус е ща не то да плаваш с яхт ат а по в реме на буря , разраз ила с е на йнеочаква но. Вед нъж бил пре следван от риба ч ук и с е прин уди л да с е скрие в потън а л ия кораб, който проучва л. — За ма л ко да ми свърши възд ухъ т, пр еди да ус п ея да из пл увам на повърхно с тт а — допълн и той, клатейк и глава при споме на. Тере за го наблюдава ше в нимател но, докато той говореш е, и въ т реш но с е радва ше, че с е бе от п ус на л до ст а в срав нен ие с преди шнат а вечер. П ак за бел я за същи те не ща като първ ия път — и зпи то лице, све тло сини очи и не прин уде ни дв иже ния, с амо ч е тоз и път говореше с повеч е плам и тя
нам ер и промянат а за о собено привле кател на. Веч е не си мереш е вся ка д ума , пр еди да я изрече. П ривърши ха с обяда — то й беш е прав , че хран ат а е превъ зходна — и си поръч аха по още една бира. М акар че на т ава на ж ужеш е вент илатор, сл ън цето с е бе ше издигн а ло в исоко и в ре с тор ант а с т а на много горещо, но пон е не беше вече тол кова претъп кан. След като им подне соха сме ткат а , Гар ет о ст ав и банк нот и на мас ат а и й напр ав и зна к да т ръгват. — Готова л и си? — Когато ти ка жеш. Благодаря ти з а обяда. Беше ч уд е с ен. Докато вървяха към из хода, тя бе ше напълно сиг урн а, че Гаре т ще иска да с е върне напр аво в мага зина, но той я и знен ада с предложение то си. — Ка кво ще кажеш да с е разходим край брега? Там, до водат а, е по-хладно. Когато тя м у отговори ут въ рдит елно, той я поведе по кея и т ръгна да сл и за по стъл б ички р едом до нея. Ст ъпа лат а бя ха леко изкрив ени и покри ти с тъ нък пл ас т пясък, ко ето ги при н уди да с е държ ат за перилат а . Щом слязоха на пл аж а, с е з апъ тиха н аправо към водат а, вървей ки под ке я. Сянкат а м у дей ства ше прохладно в обедн ат а жега, и когато ст игна ха до напла сте ния пяс ък до ръба на прибоя, двамат а спряха, за да с е събуят. П лажът бе ше пре тъп кан с на ляг а ли върху хавлиен и кърпи хора или наг азили във водат а. Д вамат а т ръгн аха един до друг покрай водат а. Тер е з а попива ше с погл ед гл едкат а наоколо. — Зас тоява ше ли с е дълго на плаж а, отка кто си тук? — попи т а я Гар ет. Тя покл ати глава. — Н е, аз прис тигн ах едва онз и ден и с е га з а първ и пъ т идвам на плаж а. — Х аре сва ли ти тук? — М ного е красиво. — Та кива л и с а плажовет е на с евер? — Н якои, да, но тук водат а е много по-то пла. Бил ли си на с еверн ото кра йбреж ие? — И зоб що не съм изли за л от С еверна Карол ина. Тя м у с е усм ихна. — И сти нски пъте ше с твен ик, няма що! Той с е засмя. — Н е, но не мисля, ч е съм из п ус на л кой з нае какво. Тук ми хар е сва и не м ога да си предст авя, че има по- хуб аво мяс то. Н е съм и мечт а л да отид а друга де. — След някол ко крачк и той й хвърли бър з погл ед и смени тем ат а. — Е, кол ко в реме ще о с т ан еш в Уилми нгтъ н? — Д о н еделя. В пон едел ник съм на раб от а. О ще пет дни, помисли си той. — И маш л и познати в град а? — Н е, ни какв и. Сама съм тук . — А за що? — П ро сто реших да в идя това място. Ч ух хубав и нещ а за него и реших л ич но да с е ув еря. Той с е зач уд и на отговора й. — Ч е с то л и ходиш с ама на поч ив ка? — Н е, с ега ми е за първ и път. Точ но срещ у тях с е зада де жена, коя то тич аше, сл едван а от черен лабра дор. Куче то беш е из пле зило е зи к от жегат а , но же нат а не м у обръща ше в нима ние
и за ма л ко да с е бутн е в Тере за. Гарет понеч и да й напр ав и за бележ ка, докато с е разм инава ха с нея, но си помисли, че това не м у влиза в работ ат а. С л ед ма л ко заговори отново: — Мога л и да те попит ам не що? — Зав ис и ка кво. Той с е спря и с е навед е да в земе две ма л ки миде ни че руп ки , кои то бя ха привл екл и в ниман ието м у. След като ги огледа от всич ки с т рани, ги подаде на Тер е з а. — И маш л и си ня кого в Бо стън? — Н е — отвърна тя, докато по емаше черупк ит е. В ървя ха в плит кото и вълни те с е ув и ва ха около кракат а им. Въпр еки че оча кваш е т а къв отговор, Гаре т не можеше да проум ее за що жена като нея пре карва повече то си веч ери с ама. — За що? Жена като теб би т р ябва ло да има голям избор на ухажор и. Тя с е усм ихн а и те продълж иха да вървят. — Бл агодаря, много мило от твоя ст р ана. Н о съв с ем не е тол кова ле сно, о со бено като има ш дет е. Тряб ва да с е съобразяваш с много не ща, ког ато с е сре щаш с няко го. — След кратка пауза продълж и: — А ти? И маш ли си прия тел ка? Той покл ат и глава. — Н е. — С ега е м ой ред да те попит ам защо. Гар ет св и рамене. — А м и пр едпола гам, че още не съм сре щна л някоя, с която да съм сиг уре н, че ще е за по с тоян но. — С ам о това ли е прич инат а? Гар ет разбра, че с ега е моментът на ис тин ат а. Можеш е про с то да потвъ рди това, ко ето каза преди ма лко, и да слож и кр ай на темат а. Н о той извървя някол ко крачк и, бе з да прод ума. Д окато с е отд а леч аваха от кея, хорат а на плаж а з апочнаха да оредяват и с ега единс твени ят ш ум беше плисъ кът на вълнит е. Пред тях, до с ами ръба на водат а, бяха ка цна ли няколко морски пт ици, кои то в купом изл етяха, когато двамат а ги приближ иха. Високо над глав ите им слънце то с е от р азява ше в пяс ъка и ги прин уж да ваше да при св иват очи. Гар ет не я глед аше, когато за говори, и Тере за т рябва ше да с е на клони към него, за да го ч ува пр е з грохот а на оке ана. — Н е, т аз и прич ина е по-скоро няка кво изв ин ение. А ко т рябва да съм че сте н, дори не съм с е опи тва л да си намер я прия телка. Тере за го наблюдава ше в нимател но. Той беше в перил погл ед право пред с ебе си, сяка ш с е опи тваш е да съ бере мисли те си, и когато го ч у да продъл ж ава, долов и неохот а в гла с а м у. — С нощ и не ти казах всичко за с е бе си. Тя поч ув ства, че нещо в нея с е сте гна — разбра със сиг урн о ст какво ще по сл едва и с т арае йки с е да з апа зи неут ра лен израз на лиц ето си, възкл икна : — О , т а ка ли? — А з съ що бях же нен преди в реме — продълж и то й. — В продължен ие на ше ст години. — С ег а с е обърна към нея и изра жени ето м у я накар а да т репн е. — Н о тя с е спомина. — О , кол ко ж а лко! — промълв и Тер е з а.
Той с е спря и пак с е навед е, за да в земе друг и мидени черупк и, но тоз и път не ги даде на Тере за. След като ги огл еда, хвърли едн ат а обратно в една при иж даща вълна. Тере за я про след и с погл ед как изче зна в оке ан а. — С л учи с е пред и т р и години. О тто гава нямам жел ание да с е сре щам с ни кого, дори не с е загл еж дам в жен ите. — Той млъкна и по вси чко личеше, че с е ч ув ства неуд обно. — С иг урн о си много с ам оте н поня кога. — Така е, но с е ст ар ая да не мисля много за това. О тда л съм с е на работ ат а в мага зина — а т ам в инаг и има какво да върша. Та ка дните ми минават побър зо. П реди да с е ус е тя, веч е е с т ан а ло време да си лягам, а на следващия ден всичко започва отн ач а ло. Той с е обърна да я погл едн е и пла хо й с е ус м ихна. Е то че си го каз а. М ного отдав н а ис каше да го сподели с други го, о свен с баща си и на края го сподел и с жен а от Бо стън, която почт и не познаваше. Тази жен а бе ус п ял а по няка къв нач ин да отвори врат а, която той бе з акова л здраво. Тере за м ъл чеше. И тъ й като той не продълж и, поп ит а: — Каж и м и не що за нея. — За Катер ин ли? — Гърлото на Гар ет пре съхна. — Н аист ина ли иска ш да зн аеш? — Д а, на ист ина — отвърна тя с тих глас. Той хвърл и още една миден а черупка в прибоя, за да съ бере мисли те си. Как би м огъл да я опи ше с д ум и? И вс е пак час т от него ис ка ше да опит а, ис каш е им енно Тере за да го разбер е. Против но на волят а си бе ше прин уде н да с е върне още веднъж в мина л ото. — _З д равей, м иличък! — позд рави г о К ат ерин , вд иг айки погл ед от цвет я т а в г рад ин ат а. Не т е очаква х т олко ва ран о._ — _Таз и сут рин ня маш е мн ог о хора в м аг аз ин а, з ат ова реш их да прес коча д а хапн а вкъщ и и д а видя как си._ — _Вече съм мн ог о по-д обре._ — _Мислиш ли, че беш е н аст ин ка?_ — _Н ям ам пред ст а ва. Но пред пол аг ам , че по-с коро беш е от хран ат а. О кол о час сл ед кат о т и изл ез е, се почувст вах д обре и реш их да се поз ан им ая с г рад ин ат а._ — _Виж д ам ._ — _Харесват ли т и т ия цвет я ? — Тя посочи към ивиц а раз копан а почва._ _Гар ет огл ед а посад ен ит е т оку-щ о тем ен уж ки покрай веранд ат а и се усм ихн а._ — _С т рахотн а са, н о н е см я т аш ли, че т ря бва д а ост авиш м алко повеч е пръст в л ехат а?_ _Тя кимн а и из бърс вайки чел от о си с опакот о н а ръкат а си, ст ан а и прим ижа към н ег о от я ркот о слън ц е._ — _Мн ог о ли зл е из гл еж д ам ?_ _Кол ен ет е й бя ха из ц апан и с пръст , н а едн ат а й буз а същ о им аш е калн и пръски. От върз ан ат а й на опаш ка коса се бя ха изм ъкн али н я колко кич ура, лиц ет о и беш е з ач ервен о и потн о._ — _Н апрот ив, прекра сн а си._ _К ат ерин сва ли ръкавицит е си и г и м етн а н а веран д ат а._ — _Е, чак прекрасн а н е съм , н о т и бл аг од аря все пак. Хайд е, ел а д а ти приг от вя н ещ о з а я д ен е. Зн ам , че т ря б ва д а се връщ аш в м аг аз ин а._
Гар ет въздъх на и най-на края обърна лице към Тере за, която го гледа ше оча кват ел но. Той заговори тихо : — Тя ол иц етворява ше всичко, ко е то съм иска л. Беше краси ва и чаров на, с о с т ро ч ув ство за хум ор и ме подкреп яше във всяко начин ание. Н а практи ка я позн авах цял ж ивот — още от уч или щни те години. О женихм е с е ед на година сл ед като з авършихме ун и верси те т а. Живяхме за едно ше ст години пр еди зл опол укат а и това бяха най-хуб ав ит е години в ж ивот а ми. Когато я за г убих… — то й замълча, ся каш тър с е ше д ум и. — Н е знам да ли ня кога ще св ик на с м исълт а, че я няма. Гар ет т ака говореше за Катерин, ч е на Тере за й с т ан а много по- мъчно за не го, откол кото си бе пр едст авял а. Това не с е дълже ше с амо на гла с а м у, но и на изра за на лице то м у още пр еди да почне да я опи сва — ся каш с е раз късва ше меж д у крас от ат а на спомени те и болкат а от връщ ане то м у към тях. М акар че писмат а м у бяха т рогателни, тя не беше подготв ена за това. Н е биваш е да ра збуж д ам споменит е м у. Вина ги съм знаела как с е ч увс тва. Н ямаш е ни каква прич ина да го кар ам да говори за мин а лото. «Н е, има — неочаква но с е обади друг глас в нея. — Трябва ше лично да в идиш р е ак цият а м у. Трябва ше да разбереш да ли е готов да загърб и м ин а л ото си.» С л ед ма л ко Гарет раз с еяно хвърли о с т ан а лит е че руп ки във водат а. — И зв инявай за това. — За ко е? — Н е т рябва ше да ти говоря за нея. И ли поне не чак толкова. — Н яма ни що, Гаре т. Н а ли а з го пои сках, аз т е помолих да ми раз кажеш за нея. — Н ямах пр едс т ава, че ще про звуч и по тоз и начин. — Каза го т ака, сякаш има ше ч увс твото, че е и звършил не що нер едно. Ре ак цият а на Тере за беше почт и инс тин кт ив на. Тя прис тъпи към него и бав но хвана ръкат а м у. Когато го поглед на, в идя и знен ада в очи те м у, но той не с е отдръпна. — Заг уб ил с е съпруга … П овече то хор а на нашат а възраст дори не подозират какво зн ачи това. — Докато тя тър с е ше подходя щит е д ум и, той беш е заб ол погл ед в кра кат а си. — Твоите ч ув ст ва говорят много з а теб. Ти си от хорат а , кои то оби чат един човек зав ина ги… Н е бива да с е срам ува ш от това. — Знам . Но е то вече т ри годин и… — Един ден ще сре щне ш отново някоя по- различн а от други те. Това с е сл учва на хора, кои то с а с е влю бва ли с амо веднъж . То е в природат а им. Тя стис на ръкат а м у и Гарет поч увс тва, че го изп ълва гореща вълна от допир а й. Н е може ше да си обяс ни за що, но не м у с е ис каше тя да го п ус не. — Н адявам с е да си права — ус пя най- с е тне да от рони той. — П рава съм. Р азбирам от тия не ща. Забрав и ли, че съм и май ка? Той с е изсмя под но с а си, опи твай ки с е да отп уш и напр ежен ието. — Н е съм з абрав ил. И пред пола гам, че си добра майка. Те с е обърна ха и т ръ гнаха обрат но към кея, раз говаряй ки з а по сл едни те т ри години, бе з да си п ускат ръцете. П ре з цялото време, докато с тигн аха до кол ат а м у и пот еглиха към магаз ина, Гаре т с е ч увс тва ше по-объркан от в с еки друг път. П ре з т е з и два дн и с е бяха сл уч или толкова неочак вани неща. Тере за вече не бе ше не познат а , но не бе ше и про сто прият елка. Н ямаше съм н ение, че бе увл ече н по не я. Н о след няколко дни тя щеше да си зам ин е и вероятно т ака ще ше да е по-добре.
— За какво мислиш? — попит а го тя. М инаваха по мо ст а в по сока към Уилминг тън и «А йла нд Дайв инг» и Гар ет прев кл ючи на по-в исока предав ка. Х айде де, подкани с е той наум . Каж и й точно какв и мисли ти с е въртят в глават а. — Ам и м исл ех си — за говори той най- накр ая, изне надан от с е бе си, — че ако нямаш някакв и пла нове за довечер а, ми с е ще да те пока ня на вечеря у дома. Тя с е усм ихн а. — М ного с е на дявах да кажеш тъкмо това. Той продълж ава ше да е и знен адан от с е бе си, и когато отби на ляво по ул и цат а, водещ а към магаз ина. — Можеш ли да дойд еш в къщи към о с ем? Имам да свърша някои неща в маг ази на и предп олагам, че това ще ме по забав и. — Н яма проблем. Къде ж ивее ш? — В Кар ол ин а Бийч. Ще ти обясня как да ст игне ш, като отид ем в магаз ина. Той пар кира колат а и Тере за го по следва в ка нцелари ят а м у. Гар ет й нач ерт а на едно л истч е пътя до дома м у, по сле, с т ар аейк и с е да не изглеж д а тол кова см уте н, както с е ч ув стваше, добав и: — М исл я, че ле сно ще ме намериш… пикапъ т ми ще бъде пред къщат а. Н о ако с е обърка ш, най- отдол у съм ти н апи с а л тел е ф она си. С л ед като тя си т ръ гна, Гаре т с е ул ов и, че веч е мисли за пр едс тоящат а веч ер. Както с ед еше в канцел ария т а си, два въпро с а, на които не може ше да си отговори, зачовърка ха съ знан ието м у! П ърв ия т беше : с какво толкова го привл ича ше Тер е з а? И втория т, защо и звед нъж поч ув ства, че е пр еда л Катери н? 8 Д окато Гар ет си вършеш е работ ат а в маг азин а, Тер е з а прекар а следва щит е някол ко час а от следо беда в разгл еж дане на Уилм ингт ън. Тъй като не поз нава ше добре града, попит а как да сти гне до историче ски те м у ме с т а, а по сл е пооб иколи маг ази нит е. Повеч ето от тях бяха предн азн аче ни пред им но за тур ис ти и тя намер и няколко не ща, кои то Кев ин ще ше да харе с а, ма кар ни как да не бяха по не йния в кус. Купи м у и два ч иф т а къ си пан т а ло ни, кои то да но си след зав ръщан ето си от Ка лиф орния, и накр ая с е прибр а в хотел а да подремне ма лко. П о следнит е два дни си бяха ка за ли д умат а и тя м игом з аспа. Гар ет от своя ст рана с е с блъс ка с непри ятно сти. П раткат а с новат а сто ка при стиг на ма лко след като с е бе върна л в мага зин а, но тя съдърж аш е и не ща, кои то не м у бяха н уж н и, т а с е на лож и да с е обад и във ф ирмат а , за да ур ед и връщ ане то им. По-къ сно следо бед м у бе съобщ ено, че т р има от уч ен ици те м у, кои то си бяха запис а ли часов е по гм уркан е за то зи уи кен д, щел и да от с ъстват от град а и отменя ха ч асовет е си. Н е мож а да с е свърже и с никого от сп исъка на чакащи те. К ъм ше ст и полов ина с е поч ув ст ва и зморен, и когато след ма л ко прикл ючи раб от ат а си за деня, из п ус на дълбо ка въздиш ка на облекчени е. На път за в къщ и с е отб и в бака лницат а и купи ня кои нео бходими нещ а за вечеря т а. П рибра с е, в зе си един д уш и с е облеч е с дж ин си и лека пам уч на риза. И звад и от хладилни ка бут ил ка бира, отвори я и отиде да с едн е на един от с тол ове те от ковано желя зо на зад нат а веранда. Погл една часов ни ка си — Тере за щеше да дойде скоро.
Гар ет още с ед еше на зад нат а веранда, когато ч у откъм ул ицат а ш ума на дв игател , раб оте щ на бав ни обороти. Сле зе от вера ндат а и мина от ст рани на къ щат а, от къде то в идя Тере за да пар кира точно зад лекотоварния м у автом обил . Тя сл е з е от колат а си, облечена с дж инс и и съ щат а оназ и бл уза , която подче рт ава ше прел е сти те й. И маше отпоч ина л в ид и когато, прибл иж авай ки с е към него, м у с е усм ихн а сърдечно, той поч ув ст ва, ч е увл ече ние то м у е с т ан а л о още по-силно в срав н ение с дне с на обяд, и това го на кара да с е при те сн и порад и прич ина, която не ис каш е да при зна е. Той т ръ гна към нея въ змож но най- нехайно и по ср едат а на пъ тя пре сре щна Тере за, която но с е ше бут ил ка бяло вино. Ведна га го лъхна аромат на парф юм — нещо, ко ето дотог ава не бе уп от ребява ла. — Д оне сох ма лко в ино — ка за тя и м у подаде шиш ето. — Реших, ч е може да върв и с веч ерят а. — П о сле, сл ед кратка пауза , попи т а : — Как м ин а сл едобедът ти? — Б еше м ного натоваре н. Клиенти те не спря ха да влизат до по сл еднат а м ин ут а, а аз имах да прегл едам куп докуме нти. Ф а кти че с ки с е прибр ах едва пр еди ма л ко. — Той т ръг на към предн ат а врат а, Тере за го следваше. — А ти? Ка кво прав и до с ега? — Н а л ож и с е да подремна ма лко — ка за тя, като че ли да го подкачи и той с е за см я. — Забрав их да те пит ам да л и не иска ше не що по- специ а лно з а вечер я? — А ти какво си намисл ил да прав и ш? — Реших да слож а ф илет а на скар а, но не съм сиг уре н да ли обича ш т а кива не ща. — Шег ува ш ли с е? Забрав и ли, че съм израсн а ла в Н ебрас ка? Обож авам хуб ав ия стек. — В т акъв сл уч ай те оча ква и знен ада. — Ка ква? — А м и аз съм човек ът, кой то прав и най- хубав ите стеков е на свет а. — О ! В иж ти, нима? — Ще ти го докаж а — ув ер и я той, а смехъ т й про ехтя като мелодия. Д окато вървя ха към в ходнат а в рат а, Тер е з а огл еда къ щат а за първ и пъ т. Б еш е отно с ител но ма лка — едн о ет аж на, с правоъгъл на ф орма, облицована с дъс ки, чи ято боя бе ше пои злю щена на ме с т а . За ра злика от друг ит е къ щи в Р ай т св ил Б ийч тя беш е разп оложен а направо на пяс ъка. Когато го попи т а за що не е върху повдиг нат а о снова, Гар ет й поясни, че била по с т р о ена, пр еди да вле зе в сила разпор едбат а за пр отивоура ган ен с т р о еж . — С ег а сгради те т ряб ва да с е с т роят т ака, че когато морето прииж д а, въл нит е да могат да минават под о снов нат а конст рукц ия. Вероятно сл едващ ат а ур а ган на бур я ще от не с е т а зи с т ара къ щ ур ка в морето, но до с ега имах късм е т. — Това не т е ли бе з покои? — Н е о собено. Къщ ат а не е голяма и по т а зи при чин а мога да си позв ол я да я поддърж ам. Сиг ур но пред ишн ият собс твени к с е е ум о рил най- накрая от сил н ите бур и, връхли т а щи от оке ан а, и затова с е е отърва л от не я. Те с е из качиха по н ап ука ни те с тълби и влязоха вът р е. П ървото, ко е то н аправ и в печатле ние на Тере за, беше изгл едът от вс е киднев нат а . П розорц ите, в исоки от пода до т авана, заема ха цялат а за дна стена на къ щат а и гледа ха към заднат а веранд а и Каролин а Бийч.
— Н евероят на гл едка! — възклик на Тере за. — Н а л и? О т няколко години ж ивея тук и вс е още не мога да я приема за р е а л на. В еднат а стен а има ше камина, около коя то в ися ха де с е тина подводни сн им ки. Тя с е прибл иж и до тях. — Мога л и да разгл едам къщат а? — Р азбира с е. А з пъ к ще ида да подготвя с карат а, че има н уж д а да с е поч исти. Гар ет изл е зе пре з плъзг ащат а с е стъ клена врат а. Когато о ст ана с ама, Тере за с е за стоя ма лко пред снимки те, по сл е т ръгна да в иди о с т а на лат а част от къ щат а. И в нея, като в повече то къщ и на брега, уд о бно можеха да ж ивея т не повече от двама д уши . Има ше с амо една спа л ня, в която с е влиза ше пре з в с екид нев нат а, и прозор цит е й с изглед към бре га съ що бяха в исоки от пода до т а вана. В пред нат а час т на къщат а — от към ули цат а — с е намираш е кухн ят а, ма лка т р апе зар ия по- скоро ниш а, отколкото с т ая и баня т а. М акар нав сякъде да беше чис то и подр едено, пак личеш е, че не е било о свеж авано от години. В ръщ айки с е обратно към вс екид нев нат а, Тер е з а спря пред спа лня т а и над никн а въ т ре. И т ам подводни сн имки укр ас яваха стени те. О свен тях точно над леглото в ис е ше гол яма карт а на с еверно карол инското кра йбреж ие, на коя то бяха отбеля зан и ме ст ат а на около пет стот ин потъна л и кораб а. Н а нощн ото ш кафче зър на сн имка на же на в рамка. О гледа с е, за да с е ув ери, че Гарет е вс е още навън, и при стъп и навъ т ре в с т ая т а. Катери н т рябва да е била около двай с е т и пет годишн а, когато е поч ина л а. И згл еж да, и т аз и снимка, като о с т а на ли те на стен ат а, беш е правена от Гаре т и тя с е з апи т а да ли я е по ст ав ил в рамка пр еди, или след зло пол укат а . Вдиг на я и в идя, че Катерин е била много хуба ва — ма л ко по-дребна от нея, с рус а ко с а, която с е сп ус ка ше до сред ат а на гърба й. Въпреки че сн имкат а беше ма л ко зърн е ст а, като че ли пре сн имана от по-ма лка, очите на Катери н с е в иж даха до с т а ясно. Тъмно зелен и и ма лко като коте шки, те й прид аваха е кзот ичен в ид, и като че ли с е бя ха втор ачил и в Тер е з инит е. Тя в нимат ел но върна сним кат а на мяс тото й, ст араей ки с е да я по ст ав и пак под същия ъгъл . Когато с е обърна да си върв и, продълж и да ч ув ст ва, че Катерин наблюдава всяко нейно дв ижен ие. Тере за потисн а това ус е ща не и с е погл една в огледа л ото над с крина с че км ед жет а. За своя и знен ада в идя втъкнат а в рам кат а м у още една сним ка на Кат ерин, но заедно с Гаре т. Двамат а стоя ха на па л убат а на «Х епъ нст ан с», усм ихн ати до уш и . Тъй като яхт ат а изгл еж даше т ака, сякаш е била то ку- що възс т а новена, вероят но снимкат а е била прав ена с амо няколко ме с ец а преди см ъртт а на Катерин. О чаквайк и Гарет да вле зе вс еки момент, Тере за изл е з е от спа лн ят а м у, из пъл нен а донякъде с ч увс тво на вина. О тид е до плъз гащ ите с е стъкл е ни в рати, кои то водеха към вера ндат а, и ги отвори. Гар ет чис теш е решет кат а на с карат а и й с е усм ихн а, като я в идя. Тя с е приближ и до него и с е облегна на пар апе т а . — Ти л и си прав ил ония сн имки на ст енат а в днев н ат а? — поп ит а го тя. Той отмах на к ич ур ко с а от ч елото с опа кото на ръкат а си и отвърна : — Д а. И зве с тно в реме в зимах ф ото ап арат а си вс е ки път, когато отивах да с е гм уркам . П овече то окачих в мага зин а, но тъ й като пак ми о ст а наха до ст а, реш их да окач а няколко и на сте нит е тук.
— И згл еж дат проф е с иона лно напр авени. — Бл агодаря. Н о мисля, че каче ството им с е дълж и предимно на огромното кол иче с тво, ко е то направ их. А ко зн аеш колко не сп ол уч лив и изля зоха повечето. Д окато говореше, Гарет вдигна в исоко реш еткат а. Въпре ки ч е бе ше поч ернял а на ме с т а, изглеж да ше готова з а пол зване и той я о с т ав и нас т ран а. П о сл е в зе ч ува лче с дървен и въгли ща, слож и ма лко в т а блич кат а на скарат а, коя то сиг урно беше т рий с е тгодишн а и ги пон аме ст и, за да ги израв ни. С л ед това пръ сна върху всяка брике т а ма лко газ з а з апа л ки. Тере за подме тна с шегов и т то н: — Зна еш л и, че веч е из ползват з а скарит е пропа н вме сто въглища. — Знам , но предпочи т ам нач ина, който ми е по знат още от де т с твото м и. О свен това т а ка е и по-в кусно. А с проп ан е вс е ед но да печеш на печкат а в кухн ят а. Тя с е усм ихн а. — О бе ща да ми подне с еш най-в кусн ия стек, който съм яла до с е га. — И ще го пол учи ш. И май ми вяра. Той свърши да пръска и о с т ав и флако на с газ до ч ува лче то с дървени въгл ищ а. — С ега ще ги о ст авя ма лко да с е н апоят. И скаш ли нещо за пиене? — Ка кво има ш? — поп ит а Тере за. Гар ет с е изкашля. — Б ира, бе за лкохолно и в иното, ко е то доне с е. — Едн а бира ще ми дойде добре. Той прибра ч ува лче то и флакона с газ в един ст ар моряшк и с андък, които с то еше до външнат а сте на на къщат а. След като избър с а подметк ите си от пяс ъка, вл е з е вът р е, о с т авя йки стъкле нат а в рат а отворена. Д окато го няма ше, Тере за вдиг на глава и огл еда плаж а от вече клонеш е на з апад и повечето хора си бяха отишли, а ма лкото о ст ана л и или тича ха, ил и с е разхож д аха бав но. Въпрек и това пон е де с е тин а д уш и минаха покрай къ щат а з а краткото време, докато Гар ет беше вът ре. — Н е те л и умо ряват всичк и тия хора, кои то минават от тук? — попи т а го Тере за, когато то й с е върна. Той й подаде бират а и отвърна. — Н е. Мен по цял ден ме няма тук. О бикнове но, докато с е прибер а, плажът поч ти обе з людява. А зимат а не с е мяр ка ж ива д уш а наоколо. За м иг тя си го пр едс т ав и ка к с еди на верандат а и наблюдава оке а на — с ам , както в инаги. Гарет бръкна в джоба на дж ин сит е си и извад и кибр ит. З апа л и въгл ищат а и с е отдръ пна, когато пламъци те л умн аха. Ле кия т бриз подгони огън я в кръг. — Е, с ег а вече с е за лавям с при готвяне то на вечеря т а . — Д а т и помогна ли с не що? — То няма много за правен е. Но ако си късме тлийка, може и да ти ра зкрия м оят а т айн а реце пт а. Тя накл о ни глава на една ст р ана и го из гледа дяволи то. — А ма ти май си много с т ар ателе н по отнош ение на т ия ст екове. — В ярно е, но зн ам ка кво правя. Той й нам иг на и тя с е разсмя, след ко е то го по следва в кухня т а . Гар ет отвори един от шкаф ове те и извад и няколко картоф а. О тиде до мив кат а,
и зм и си ръцет е, а сл ед това и картоф ите. П о сле с е върна при печкат а и з апоч на да ув ива в с ек и картоф във ф олио и да го по ст авя върху реше ткат а на фурнат а . — А аз какво да правя? — Н а л и т и ка зах, няма много за прав ене. Зас е га държ а всичко под конт рол . Купих едн а готова с а л ат а и с това приключва менюто. Тере за с е дръпна наст рана, а Гар ет пъхна ре шет кат а във фурн ат а и извади с а л ат ат а от хлад илника. Хвърли на Тере за погл ед с ъгъл чето на окото си, докато пре силваше с а лат ат а в едн а купа . За що т ака изв еднъж м у с е приис ка да бъде възмож но по-близо до нея? С то зи въпро с в глават а то й пак отвори хл адил н ика и извади ф иле т ат а, които бе поръч а л да м у нареж ат в мага зин а за т а зи вечер. След това в зе от шкаф а до хладилни ка о ст а на ли те прод укт и, кои то м у т рябваха, и ги по с т ав и на плот а до Тере за. Тя м у хвърли пр еди зв икателна ус мив ка. — И т а ка, какво им е толкова спец иа лн ото на т ия ф иле т а? Той пропъди нат рап чиват а мисъл от глават а си и на ля ма лко бренди в дъл бока купа . — Н якол ко нещ а. П ърво, куп уваш парчет а ме со с т аз и дебелина. О бикнов ено в мага зин а не ги реж ат тол кова дебело, т а ка ч е т р ябва да пои ска ш да с а т а кива. По сле ги поръсваш с ма лко с ол, чере н пип ер, че съ н на прах и ги о с т авя ш да к иснат в бренди, докато дървен ите въглищ а ст анат на ж ар. Той прав еше това, ко е то говореш е, и з а първ и пъ т, откакто с е запозн аха, в идът м у издава ше истин скат а м у възрас т. Въз о снова на всичко, ко е то й бе раз ка за л , тя пре цени, че е най-ма л ко че тири годин и по-голям от нея. — И това л и е т ай нат а ти? — Това е с амо нача лото — обеща той и като че ли едва с ега за беля за кол ко е кра сива. — М а лко пред и да ги слож а на скарат а , ще ги н апръс кам с вода, з а да ст анат по-сочн и. О ст ана л ото е начинъ т, по кой то ги печеш, а не с какво с а подправе ни. — Говориш т а ка, сяка ш си исти нски гот вач. — Н е, ча к ис тинс ки готвач не съм, за щото ум ея да пра вя с амо няколко не ща, но напо сл едъ к рядко си готвя. Като с е прибера в къщ и, обикнов ено гл едам да при готвя не що, ко ето не и зисква много т руд и време. — И аз съм същат а. А ко не беше Кев ин, едва ли изоб що бих готв ила. Той привърши с пред варит елни те при готовлен ия, отиде до едно чекм едже, откъде то извад и нож , и па к за ст ана до нея. След това в зе някол ко домат а и з апоч на да ги реже на кубч е т а. — Ти май много с е спогаж д аш с Кев ин. — В ярно е. Н адявам с е да продълж им т а ка и зан апр ед. О ще е ма лък, но с е бе з покоя, като порасн е, да не почне да пре карва по-ма лко време с мен. — А з не бих с е бе з покоил толко ва. О т н ачин а, по кой то ми говориш, мисл я, че двамат а в инаги ще бъде те бли зки. — Д ано да е т ака. Зас е га то й е вси чко, ко е то имам… Н е знам ка кво щ е правя, когато започне да ме от с т ра нява от ж ивот а си. Имам ня кол ко прия тел к и с момче т а и те ми каз ват, че това е неиз беж но. — Е, той полож и телно ще с е промени по някакъв начи н — вс еки с е пром еня, но то ва не значи, ч е няма да ти обръща в нимание. Тя го погл една. — О т опи т ли говори ш, или про сто ми ка зва ш нещ а, кои то искам да ч уя.
Той св и рамене и от ново ус ет и парф юма й. — Про с то си спомням ка к беш е с мен и баща ми. Вина ги сме били близк и и това не с е промен и, когато минах в гимна зия т а. З апочн ах да пра вя различ ни не ща, да с е в иж дам по-че с то с прия тели, но ние не пре с т а нахме да общ ува м е, когато с е приберях у дома. — М ного м и с е иска и с Кев ин да е т а ка. Д окато приготовле ния т а бяха в ход, над тях с е слегн а отмор яващ а ти шина. П ро стото дейс тв ие на рязан ето на домат ите с нея до него с топи час т от т ревогат а, която го бе обс е била дото гава. Тер е за бе ше първат а жен а, коя то канеш е в то зи дом, но ч увс тва ше, че м у е прия тно при съств и ето й тук . Той из сипа нар яза ните домат и в купа за с а лат а и из бърс а ръцете си с кн иж на с а л ф ет ка. По сле с е наведе да в земе второ шише бира за с ебе си. — Ще пийне ш ли ощ е ед на и ти? Тя пре суш и ши шето си и с е изн енада, че го е изп ила толкова бър зо. Кимн а и о с т ав и празн ото ши ше на плот а. Гарет отвори две бири и й подаде еднат а . Тере за с то е ше от п ус нат а до плот а и докато по емаш е шиш ето, не що във външн ия й в ид м у с е с тори познато — да ли не бе ше ус мив кат а, коя то игр аеше по ус тн ит е й, или ко сия т й погл ед, с който го наблюдава ше как вдига ши ше то, за да от пие. О тново си спомни за онзи мър зелив лете н ден, когато из нена да Кат ерин, като с е върна в къщ и за обяд — ден, кой то в ре т ро сп екц ия бе пълен със зн аци… но можеш е ли да пр едв иди всичко, ко ето ще ше да с е сл уч и? Двамат а с тояха в кух ня т а , точно както с ег а той с то еше с Тере за. — _До кол кот о раз бирам , ти май веч е си обя д вал а каз а Гарет , ког ат о К ат ерин з аст ан а пред от ворен ия хл ад илн ик._ _К ат ерин г о погл едн а._ — _Н е съм гл ад н а от върн а т я , а по-с коро жадн а. И скаш ли изстуд ен чай?_ — _С уд овол ст вие. П ровери ли д али д ойд е пощ ат а?_ _К ат ерин ким н а и свали чайн ика от г орн ат а полиц а._ — _Да, н а масат а е._ _Тя от вори бю фет а и из вад и д ве чаш и. Наля в ед н ат а чаш а и т ъкм о хван а д руг ат а, за д а я напълн и и т я се из плъз н а от ръкат а й._ — _Добре ли си? — попит а Гарет раз т ревожен и ост ави писм ат а._ _С м ут ен а, Кат ерин прекара пръст и н аз ад в ко сат а си и се н авед е да събер е ст ък л ен ит е парчет а._ — _П рост о ми се з ави свя т з а м иг. Ще се оправя ._ _Гар ет к л екн а до н ея , з а да й пом ог н е._ — _П ак ли н е се чувст ваш д обре?_ — _Н е, но м оже би се з аст оя х, по-дълг о н авън т аз и сут рин ._ _Той продълж и м ълчали во д а почист ва под а от ст ък л ат а._ — _Н аст оя ваш ли д а се върн а в маг аз ин а? Таз и сед м иц а н аист ин а д ост а т и се ст рупа._ — _Ще м и м ин е. О свен т ова зн ам , че им аш мн ог о ра бот а._ _Зн аеш е, че е права, н о ког ат о се приг от ви д а тръг ва, се из пълн и с пред чу вст виет о, че н е биваш е д а я послуш а._ Той отп и дълга глътка и изв едн ъж ус е т а споко йств ие то в кух ня т а. — О тивам да проверя въглищат а — каз а той, из питвайки н уж да да прав и не що, ка квото и да било. — Н адявам с е вече да с а готов и. — Д а сл ож а ли мас ат а в това в реме?
— Р азб ира с е. Е то тук е всичко, ко е то ще т и т рябва. С л ед като й показа откъде да в земе прибор ите, той т ръ гна към верандат а , на сил вай ки с е да с е отп усн е и да пропъд и спомени те от съ знан ието си. П ровери въглищ ат а и прецен и, че им т ряб ват още няколко мин ут и, за да с т ан ат на ж ар. О тиде до моряш кия с андък и извади от не го ма лък м ях. П одпря го до парапе т а бли зо до с карат а и си по е дълбоко възд ух . О ке анс кият възд ух бе ше свеж , почт и опиянява щ, и за първ и път, не зав исим о от ярки я спомен за Катери н пр еди мин ути , м у беше прият но, че Тер е з а е тук . Д ори с е ч увс тва ше щастл ив — нещо, ко е то отд ав на не бе и зпи тва л. И това не с е дължеше с амо на не прин уд ен ото им общ ува не, а и на дреб ните не ща, кои то правеш е Тере за. На н ачин а, по кой то с е ус ми хваш е, по кой то го гл едаш е, дори по който го бе ше хвана ла за ръка в ранни я следо бед. З апочва ше да м у с е ст рува, че я по знава от много по-отд ав на. Запит а с е да л и това с е дълж и на приликат а й в много отно шени я с Катери н, ил и про с то защ ото баща м у го на кара да раз бере, че е кр айно време да започн е да с е в иж да с някого. Д окато то й беш е навън, Тер е за с е зае да подреж да ма с ат а. П о ст ав и чаши за в ино до всяка чи ния и извад и от чекм еджето сребърни прибори. Видя, че вът р е има и два ма л ки све щни ка и свещи. Помисли си да л и няма да пре т руп а ма с ат а с тях, но реши да ги слож и и да о ст ав и на него, ако иска, да ги з апа л и. Тъкмо привърши, и Гаре т вле зе. — Тр ябва да поча каме още мъни чко. И ска ш ли да с еднем отвън, докато с т ан е в рем е? Тере за в зе бират а си и го по следва. И с е га д ухаш е вятър, но не тол кова сил е н, както преди шнат а веч ер. Тя с е на ст ани на с тол а до Гар ет. Той из пруж и крака и кръс то с а гл е зе ни, дълбоко разкоп чанат а тънка риза раз крива ше загор ялат а м у от слънце то кож а. Беше отправ ил поглед към оке ан а. Тя затвор и за миг очи и си помисли, че отд ав на не с е е ч ув ст ва л а тол кова ж изн ена. — С иг уре н съм, че от мястото, къд ето ж ивее ш в Бо стън, нямаш т а кава гл едка — в не з ап но на руш и той тиш инат а. — Така е, нямам. Ж ивея в апарт ам ент. Родители те ми не могат да ми с е нач удя т как мога да ж ивея в це нтъра на гра да. Спор ед тях пр едград ият а с а за пред почи т а не. — А за що ж ивее ш т ам? — Така св и кнах още пр еди да с е разв еда. Н о с ег а пък ми е по-уд об но. Н а някол ко м ин ут и път съм от р едак цият а. Училищ ето на Кев ин е пр е з едн а пре с ечка и не с е на лага да шоф ирам по маги ст ра лат а, о свен ког ато и злизам от града. Друг ат а при чина е, че ис ках да сменя обс т анов кат а, след като брак ът м и с е раз падна. Н апр аво не можех да издърж ам, на погл едит е на съ с едит е м и, когато науч иха, че Д ейв ид с е изне с е от къщи. — В какъв смисъл? Тя св и рам ен е и гла сът й ст ана по-тих. — Н а нико го от тях не съм каз ва ла защо с е разведохме с Д ейв ид. Ре ших, че не е тяхна работ а да зная т. — Р азб ира с е, че не е. Тя зам ъл ча, ся каш с е ун е с е в спомени, по сле продълж и : — Д а, но в т ехни те предст ав и Д ейв ид бе ше прекр ас ен съпруг, хуб ав , преусп ява щ и не можеха да си пр едс т авят, че е спо со бен да извърши не що нер едно. Д ори докато бяхме за едно, той с е държеш е бе зуп речно. До края
ням ах предст ава, че има извънбр ачна в ръзка. — Тя с е обърна към него, л ице то й бе помръкна ло. — Както ка зват, съпругат а по сл една науч ава. — А ти как науч и? — Може да т и прозвуч и бана лно — закл ати глава тя, — но го науч их от п ун кт а за хими че ско чис тене. Когато от идох да в зема др ехите м у, женат а м и подаде няка кв и бел еж ки, които намерил а в джоба м у. Еднат а бе ше сме тка от хотел с ка с т ая в це нтъра. П о дат ат а си спомних, че същат а вечер си беш е у дома, т ака че т р ябва да го е пол зва л с амо следобеда. Той от р ече, когато го поп ит ах, но от нач ина, по който ме гл едаш е, разбрах, че ме лъже. Н акрая вси чко и зл е зе на яве и аз подадох молб а за развод. Гар ет я сл уш аш е в нимателно и с е пит аш е ка к е могла да с е влю би в човек, кой то е спо со бен да й причи ни т а кова нещо. Ся каш проч ела мислите м у, тя продъл ж и: — Д ейв ид е от он е зи мъже, кои то ле сно могат да ти завъртят глават а и да те на карат да им вярваш. М исля, че дори с ами ят той вярваше на повечето не ща, кои то ми говореше. Запо знахм е с е в колеж а. Той бе ше ум е н и очаровател е н и а з бях пол аскана, че проявява инт ере с към мен — съв с ем м л адо, св и то момиче, дошло н аправо от Н ебрас ка. Н е прилича ше на никого от мом че т ат а , които по знавах дотог ава. А когато с е оженихме, си мисл ех, че м и с е оче рт ава ж ивот като в романит е. Но той яв но е бил да л еч от т аз и м исъл , защ ото, ка кто ра збрах по- късно, започна л да ми из неверява още на пе тия м е с е ц след жен итбат а ни. Тя пак зам ълч а и Гарет поглед на към шише то си с бира. — Н е зн ам ка кво да ти каж а. — Н яма ни що за ка зван е. Всичко свърши и ка кто ти споменах вч ера, единс твен ото, ко е то искам от него, е да бъде добър баща на Кев ин. — Като те сл уша м, ся каш ле сно си разре шила нещат а. — С ъв с ем не. Д ейв ид ме наран и дълбоко и ми т ря бваха повеч е от две години сл ед с е ан сит е ми при ед на много добра терапевт ка, за да сти гна до с ега шното си със тоян ие. Н аучи х много от тер апевт кат а, научи х много и з а с амат а с е бе си в тоз и период. Веднъж , когато й раз ка звах какъв подлец с е оказа Д е йв ид, тя из тъкн а, че ако продълж авам да т ая гняв към него, то й ще продъл ж ава да ме владе е, затова спрях да говоря по този въпро с. Тя от пи гл ъ тка бира. Гар ет попит а: — П о съвет ва ли т е не що друго твоят а тер апевтка? Тя с е зам и сли, по сл е леко с е ус мих на. — А, да, с е тих с е. Каза ми, че ако с е запо зная с мъж , който ми н апомня на Д е йв ид, вед нага да с е обърна и да и збягам вдън гора. — А з н апомням ли ти на Д ейв ид? — Н и най- ма лко. Толкова си различ ен от него, ч е не можеш да си пр едс т ав и ш. — Това м е ус поко и — ка за Гарет с пре с торе на с ерио зно ст. — Защ ото в т а зи ча ст на с т ранат а почт и няма гори, т а щеше да с е на лож и дълго да бягаш. Тя с е за кикоти и Гаре т отме сти погл ед към скарат а. Видя, ч е въгли щат а с а с т ан а л и вече на ж ар и попи т а : — Готова л и си з а вечер ят а? — Н яма л и да ми покаже ш о с т ан а лото от т айнат а ти рецеп т а? — С уд ов олств ие — отвърна той, докато ст а ваха от ме ст ат а си.
В кухн ят а той в зе стъ клениц а с мар инат ат а и напръска отгоре двете парче т а м е со. П о сл е ги извад и от купат а с бре нди и ги напръ ска с марин ат а и от другат а с т ра на. О твори хладил ника и в зе от т ам ма лко найло ново пликче. — Това пък какво е? — попи т а Тер е з а. — Това е лой — тлъст ат а ча ст от ме с ото, коя то обикнов ено с е и зрязва. Н акар ах м е с аря да ми я з апа зи, ког ато м у поръчвах ф илет ат а. — И за какво сл уж и? — С ега ще в идиш. С ф ил е т ат а и едн а маш а двамат а с е върнаха при с карат а. Гаре т о с т ав и ма шат а до пар ап ет а, в зе мяха и започна да изд ухва пепел т а от въгленит е, като м еж д ув рем енно й обясняваше какво прав и. — За да и зпеч еш великолепн и стеков е, ти т рябва силна ж ар. С м еха изд ухваш пепел т а, за да няма ни що, ко ето да нама лява силат а на ж арт а. Той сл ож и реш еткат а върху бар бекюто, о ст ав и я да с е нагоре щи, по сл е с ма шат а нар еди върху нея ф илет ат а . — Кол ко изп ечен искаш твоя стек? — С редно. — С т аз и дебелина т ря бва да с е пече по ед инай с е т мин ути от двет е с т ран и. Тя повдигн а веж ди. — А ма ти си бил много прец изе н в т а зи работ а. — О бе щах т и в кус е н стек и смя т ам да уд ъ рж а на д умат а си. Д окато ча каха ме сото да ст ане готово, Гаре т хвърля ше крад ешком погл ед и към Тере за. И маше не що много ч увс твено във ф иг урат а й, оче рт ана на ф она на з а л язва щото слънц е. Небето беше добило оран жев цвят и топл ат а све тл ина я праве ше ощ е по-кра сива и потъмнява ше кафяв ит е й очи. Ко с ат а й с е вее ше въз буж да що от вечер ния вятър. — За какво мислиш? Той с е напр егна, като ч у глас а й — и звед нъж с е ус ет и, че не е прод ум ва л , отка кто сл ож и ме сото да с е пече. — М исл ех си какъв подлец е бил бив ши ят т и съп руг — отвърна той и като с е обърна към нея, я в идя да с е ус ми хва. Тя го п отупа леко по рамото. — Е, да, но ако вс е още бях омъже на, с ега няма ше да съм тук с т еб. — Ко ето щеш е да е много ж а лко — отвърна той, ч ув ствайки т ръ пка от допир а на ръкат а й. — Д а, щ еше — потвърди тя и погледи те им с е срещн аха, но Гаре т побъ р за да с е обърне и с е пре с егна да в земе пликчето с тлъ стин ат а. И зкашля с е, пр еди да заговори : — М ай с т а на в реме з а то ва. Той наря за тлъс тит е парче т а на кубч ет а и ги поръси върху ж арт а, не по средстве но под ф иле т ат а. П о сле с е нав еде и разд уха въглен ите, докато из бух нат пламъц и. — Ка кво прав иш? — Пл ам ъц ите от тлъсти нат а няма да позв олят на сока да и зтече и т а ка м е с ото ще с е зап ази сочно. Именно по т аз и прич ина изпол звам маша, а не в ил ица. — Той хвърли още някол ко кубче т а тлъ сти на върху ж а рт а и повтори проц ед урат а. Тере за с е огледа наоколо и от беля за: — Кол ко е споко йно тук . С ега разбир ам за що си куп ил т а зи къ ща.
Той свърши и т а зи част от работ ат а и отп и глът ка бира, за да нак васи гъ рл ото си. — И ма не що в оке ана, ко ето действа о собено на хорат а . Предпола гам затова и идват тук да си почиват. Тя с е обърна към него : — Гар ет, каж и ми за какво си мислиш, когато с ед иш тук с ам? — За м ного нещ а. — А за нещо по-спец иа лно? М исл я си за Катер ин, при иска м у с е да й отвърне. Но въздъхн а и реч е: — Н е, всъщ но ст не. П оняког а си мисля за работ ат а, поняко га за нов ите м е с т а, до които ис кам да с е гм ур на и проуча . А неряд ко си мечт ая да отпл увам с яхт ат а и да о ст авя вси чко зад гърба си. Тя го набл юдаваше в нимател но, когато изреч е по сл едни те д уми . — Можеш ли наис тина да го направ иш? Да отпл аваш на някъд е и ни кога повече да не с е върнеш? — Н е съм много сиг уре н, но ми с е ще да мога. За разл ика от теб а з нямам с ем ейс тво, о свен баща си и в и зве ст ен сми съл то й полож и телно ще м е раз бере. Н ие с не го много си прили чаме и мисля, че ако не бях аз, той отдав н а ще ше да с е е махна л от тук . — Н о това ще означава да избягаш. — Знам . — За що ти с е иска да го направ и ш? — продълж и да нас тоява тя, знае йки доня къде отговора. Той обаче мълчеш е и тя с е нав еде и заговор и с не жен глас. — Гар ет, знам, ч е не е моя работ а, но ти не можеш да избяга ш от това, ко ето преж и вяваш. — И м у хвърли насърчител на ус мив ка. — О свен това имаш тол кова нещ а, кои то да предлож и ш на някоя жена. Гар ет с еде ше смълча н, разми шлявай ки над д ум ит е й, и с е пит аш е как зн ае какво точно да м у каже, за да го на кара да с е поч увс тва по-добре. П ре з сл едва щит е няколко мин ут и ед инств ени те звуц и около тях идваха от друга де. Гар ет обърна ф иле т ат а и те зацвърч аха върху реше ткат а. Лек ият ве т рец св ире ше в да лечинат а, вълни те с е втурваха да ст игнат брега и да с е раз бият. П о стоян ният им грохот действаше тъй ус п окоит елно. М исл и те на Гаре т с е от пле сн аха към по сл едни те два дни. Спомни си з а м ига, в който в идя Тере за з а първ и пъ т вчер а, за часове те, пре кара ни з аед но на «Х еп ънс т ан с», за разход кат а им по брега след обяда, когато й раз каз а за Катери н. В ече не с е ч увс тва ше н апре гнат, ка кто пр е з целия дн ешен ден, и с ега, ка кто с едя ха един до друг в сгъ стяващ ия с е здрач, той ус е ща ше, че м еж д у тях с е е породило нещо, ко е то и двамат а не ис каха да при зная т. М а л ко пр еди ме сото да ст ане готово, Тер е з а вл е зе в къ щат а, за да доподр еди ма с ат а. И звади картоф ит е от фурн ат а, махн а ф олиото на два от тях и по с т ав и по ед ин във всяка чин ия. След това слож и и с а лат ат а в средат а на ма с ат а, а до нея подреди няколко стъкл ениц и с т ечни подправ ки, които из вади от хладил ника, компле кт а з а сол и черен пипер, чин ийка с масл о и на края две с а лф е тки. Тъй като в кух ня т а вече притъмн яваш е, з апа л и л ам пат а, но све тлинат а й бе ше толкова силн а, че тя отново я з агас и. Бе з да с е зам исл я, с е върна до мас ат а и з ап а ли све щит е, след това от с тъпи крач кадве назад, за да преце ни да ли няма да дойдат в повече. Но гл едкат а й харе с а и тя в зе бут ил кат а в ино и тъ кмо я слож и на мас ат а, и Гарет вле зе в кухн ят а.
Той затвори плъзг ащат а с е стъкл ена в рат а и с е обърна. Две пламъче т а, соч ещи нагоре, прорязва ха тъмнинат а в кух ня т а и на светли нат а им Тере за из гл еж даш е още по-хуба ва. Треп кащ ите им от ражения върху тъмнат а ко с а и в очи те й и придава ха заг адъче н в ид. Гар ет с е пр ехлас на и д ума не мож а да от рон и, с амо я гледа ше. И точно в то зи момент м у ст а на ясно ка кво с е бе опи тва л да пот исне пре з цял ото в реме, от ка кто я сре щна. — П ом исл их си, че т ия све щи щ е в не с ат уют в обст анов кат а — ка за тя т ихо. — М ного прав ил но си си помислила. Те продъл ж иха да с е гл едат от разстояние, ско вани за миг от сянкат а на да л ечни те, възмож но сти. Тер е з а първа отме сти поглед. — Н е м ож ах да намеря т ирбушо н — реч е тя, колкото да каже нещо. — А з щ е го потърся — отвърна то й бър зо. — П онеже не го изп олзвам че с то, т рябва да е в дъното на няко е чекм едже. Той зане с е чин ият а с готов ите ф илет а на мас ат а, по сле отид е до ш каф а. П оразров и меж д у приборит е, намер и тир буш он а и о с т ав и и него на ма с ат а. С някол ко сръчни дв и жения отвори бут ил кат а и на ля в две те ча ши. С л ед това с ед на и с машат а разпр едел и ф иле т ат а във всяка чин ия. — Д ойде часъ т на истин ат а — отбеля за Тер е за миг пр еди да подне с е първат а хапка към ус т ат а си. Гар ет с е ус ми хна, докато я наблюдаваш е как дъвч е. Тер е за беше при ятно из нена дана да от крие, че той й беш е говорил ис тинат а . — Гар ет, стекъ т на ист ина е превъзходе н — ка за тя ис крено. — Бл а годаря. С вещ ите нама ля ха с изни зван ето на вечерт а и Гар ет на два пъ ти й каз а кол ко с е радва, че м у е дошла на го сти. И дват а пъти Тер е з а поч ув ст ва т ръпк и на вълне ние по врат а и т р ябваш е да отпи е глътка в ино, за да прого ни това ус е ща не. Н авън оке анъ т бав но с е надига ше с наст ъпван ето на прил ива, при чин ен от пол ум е с еца, който като че ли бе из ник на л от ни щото. С л ед като с е нав ечеря ха, Гарет предлож и пак да с е раз ходят по брега и добав и: — Тол кова е красиво вечер. Тере за с е съгласи и то й вдигна чини ите и прибори те и ги слож и в мив кат а . Д вамат а изля зоха навън и Гаре т затвори стъ кленат а в рат а след с е бе си. В еч ерт а бе ше мека. Те слязоха от верандат а, из качиха една ма л ка дю на и с е о зоваха на с амия бряг. Когато стигн аха до ръба на водат а, напр ав иха същото както пр е з де ня — съ буха си обув ки те и ги о с т ав и ха на пясъ ка, тъ й като наоколо нямаш е ни кой. Тръг наха бав но, близ ко един до друг. Н ай-изн енадва що Гаре т я хван а за ръ кат а. Ч увс тва йки топлат а м у длан, на Тере за за миг й мина пр е з ум а как л и ще й подей ства, ако доко с не тял ото й, ако пог а ли кож ат а й. М исъл т а породи т ръп ка въ т ре в нея, тя го ст релна с погл ед и с е з апи т а да ли не е догад ил м исли те й. Те продъл ж иха да кр ачат бав но, насл аж давай ки с е на вече рт а. — О тд ав на не съм пре карва л т а кава прекра сна вечер — наруш и мълчан ието Гар ет и гл асът м у прозвуч а като при зрач но ехо. — А з съ що. П ясъкъ т под кра кат а им беш е с туде н. — Гар ет, знае ш ли какво си мисля? За онзи момен т, в който ме по кани на раз ходка с яхт ат а т и, помниш, на ли?
— Р азб ира с е. — За що м е покани? Той я погл една уч уд ено. — Ка к за що? — А м и за щото ми с е стори, че в същ ия миг съж а ли, че го каза. Той св и рамене. — Н е м исл я, че «съж а ля вам» е точнат а д ума. П о-скоро бях и знен адан, че го изр екох, но не съм съж а лява л. Тя с е усм ихн а. — С иг уре н ли си? — Д а, н апълно. Н е забравя й, че не бях канил нико го пре з те зи т р и годи ни. И ког ато м и ка за, че и зобщо не си с е качва ла на вет роходна яхт а… като че л и и звед нъж ми вт ръ сна вс е ки пъ т да и злизам с ам с нея. — И скаш да ка жеш, ч е съм с е появ ила в подходящия момент на подходящ ото мяс то, т ака ли? Той покл ат и глава. — Н е съм иска л да прозвуч и т а ка. Н аис тина ми дойде ня как отвът ре да те по каня… Н е мисля, че бих предлож ил същ ото, ако беше някоя друг а на тво е м яс то. Н а вси чкото отгор е раз ходкат а с е оказ а много по- прият на, отколкото си я пред ст авях. О тдав на не съм с е ч увс тва л т а ка, както пре з т е з и два дни. Топл а въл на я за ля при т е зи д уми . Докато вървяха, поч ув ства как той дв иж и в ма л ки кръгч ет а па л еца си върху кож ат а й — бе з да спира. — Ти т а ка ли си пр едс т авяше почив кат а си? С л ед кратка пауз а, в коя то реши, че ощ е не е в реме да м у ка зва ис тинат а, отвърна: — Н е. В да л ечи нат а Тер е з а за беляз а, че на плаж а има и друг и хора, ма кар че ги в иж даш е като с ен ки. — И маш л и намере ние пак да дойдеш тук някой ден? Имам предв ид на поч ив ка. — Н е съм мисл ила по въпро с а. За що? — А м и надявах с е да ти е мин ава ло пр е з ума . Тере за с е загледа в светл ини те на да лече н прис т а н. И пак поч ув ст ва па л еца м у да га л и ръкат а й. — Ще м и приготв иш ли пак т а кава вечеря, ако дойд а от ново? — Ще ти при готвя всич ко, ко ето пожел аеш, стиг а да е пак ф иле. Тя с е из см я късо. — Тог ава щ е си помисл я. О бещ авам. — А ко ис каш, мога да ти пре подам някой и друг ур ок по гм уркан е. — М исл я, че Кев ин ще прояв и по-голямо желани е от мен. — А м и довед и и не го. Тя м у хвърли бъ р з погл ед. — Н аис тина ли няма да има ш ни що против? — Н и най- ма лко. С уд ов олств и е ще с е запозна я с не го. — С иг урн а съм, че ще го харе с а ш. — Н е с е и съмн явам. Те продъл ж иха да вървят мълча ливо изве с тно в реме, след ко ето Тере за изв едн ъж из търси: — Гар ет… мога ли да те попи т а м нещ а? — Р азб ира с е.
— Знам , че ще прозвучи с т ра нно, но… — Тя з амълча и го погледн а из пит ат ел но. — Ка звай де. — Ко е е на й-лошото нещо, ко е то си извършил до с е га? Той с е разсмя в исоко. — Това пък откъд е ти хрумн а? — П ро сто ис кам да знам. Вин аги задавам то зи въпро с на хорат а. Така науча вам м ного нещ а за тях. — Н ай-л ош ото нещо? — Д а, възм ож но най- лошото. Той с е зам исл и. — А м и спор ед мен най- лош ото не що, ко ето съм извърш ил, бе ше, когато нав рем е то като ю ноша изл язох с кола една декемв рийска вечер с тум б а прия тел и… Бяхме си пий на ли до с т а и вдигахме голяма врява, на края спряхм е в едн а ул иц а, цялат а укр ас ен а с колед ни лампи чки. Слязохме от кол ат а и з апочнахме да отв и нтваме и зад игаме вся ка круш ка, до коя то м ожехм е да стиг нем. — Н е м оже да бъде! — Може и го направ ихме. Бяхм е пети ма и напълн ихме баг аж ни ка с краден и кол едн и круш ки. Това продълж и близо два ча с а, като с е прев ивахме от см ях, докато го вършехм е. Ули цат а беше споменат а във ве с тни ка като едн а от найкра сиво ук р ас ени те ул иц и в града, а ние я съси пахме… Н е ис кам и да си пр едс т авям как с а ре а гира ли хорат а. Сиг ур но с а били бе с ни. — Н о това е било уж а сно! Той пак с е разсмя. — Знам . С ег а и аз го намир ам за уж а сно, но то гава беш е л уда забава. — А пък аз те мислех за хрисим чове к… — Н аис тина съм хрисим. — Хрис им , друг път! — И продълж и да го разп итва : — И какво друго сте прав ил и с твои те прия тели? — Н аис тина ли ти е лю бопитно? — Д а, на ист ина. Тог ава той з апочна да й разказва па ко стн и сл уч ки и от младеж ките си години. В еднъж еди н от прия телит е м у изр ав нил колат а си с неговат а, докато той бил в нея с момич е, и м у н аправ ил знак да сва л и стъ клото си. Той го по сл уша л и тогава прия телят м у хвърл ил вът ре бомбичка, коя то из бух на л а в кракат а м у. П ре з сл едва щит е двайс ет ина мин ути той продълж и да й ра зка зва за при кл ючен ият а си в ония годин и — праве ше го повече за не йно з абавлен ие. Н ай-на края й зада де съ щия въпро с, който бе отворил т а зи т ема. — О, аз нико га не съм прав ила подобни бели — отвърна тя пре сторено срам еж л иво. — Винаг и съм била примерно момич е. Той отново с е раз смя, ч ув ствайки, че тя го манип ул ира — макар че нямаш е ни що против , — и с пълнат а ув ер ено ст, че не м у ка зва ис тин ат а. Ун е с ени в ра зка зи за де т ско- ю ноше с ките си годин и, двамат а сти гна ха до кра я на пл аж а. Тер е за с е опит а да си го предс т ав и като младеж и с е замисл и как л и би поглед на ла на него, ако го бе сре щна л а в колеж а. Да ли ще ше да го см е тне за неус то им, ка кто с ега, или па к ще ше да с е влю би в Д ейв ид? И ска ше й с е да вярва, че е щяла да в иди разли кат а меж д у тях двамат а , но да л и наис тин а ще ше? В ония години Д ейв ид й с е ст рува ше съвършен.
Те спряха да вървят и с е обърнаха към оке ан а. Стоя ха еди н до друг, рам ен ете им леко с е доп ираха. — За какво си мисли ш? — попи т а я Гар ет. — За това колко е прият но мълчан ието с теб. Той с е ус м и хна. — А з пъ к си мислех, че ти разказах много не ща, кои то не съм споделял с ни кого. — За що го н аправ и? Защото знае ш, че ще с е върна в Бо с тън, а т ам няма на кого да ги разказвам ли? Той с е изсмя. — Н е, съв с ем не затова. — Тог ава з ащо? Той я изгл еда уч уд ен . — Н има не си разбра ла? — Н е. Тя с е усм ихва ше, когато м у от говори, ся каш го пред изв икваше да продъл ж и. Той с е ч уде ше ка к да й обясн и нещо, ко ето бе необясн имо и з а с амия не го. П о сл е, сл ед до с т а продълж ителен момент, в кой то съб ираш е мисли те си, отвърна т ихо: — Пр едпол агам, че за щото исках да з нае ш какво пред ст авлявам всъ щно ст. За щото, ако ме опозн аеш по-добре и въпре ки това нямаш нищо прот ив да с е в иж даш с мен… Тере за не прод ум ва ше, но добре зна еше какво точ но с е опи тва да й ка же. Той отм е сти поглед от лицето й. — С ъж а л явам за това. Н ямах намере ние да те прите сня. — И зобщо не си ме прит е снил — започна Тере за. — Р адвам с е, че ми го каза… Тя зам ъл ча и след ма л ко двамат а отново закр ачи ха бав но. — Н о ти не с е ч ув ст ваш т а ка, ка кто аз… Тя го погл една. — Гар ет… аз… — Гла сът й с е заг уб и. — Н е, не казвай ни що… Тя не го о ст ав и да продълж и. — Н апр отив , ще говоря. Ти поис ка отговор и ще го пол уч иш . — Тя замъл ч а, тър с е йки най- добрия нач ин да с е изр ази. П о сле въздъхна дълбоко и додад е: — С л ед като с е разделихме с Д ейв ид, аз пре карах много те жък период. И точно, когато помислих, че съм с е съв зела, з апоч нах да с е срещам с хора. Н о м ъжете, с които с е з апо знавах… как да ти каж а, имах ч увс твото, че докато съм била омъжена, ж ивотът коре нно с е е променил. Защ ото те в инаги ис каха не що, а ни що не даваха. И в един момен т про с то ми вт ръсн а от тях. — Н е зн ам ка кво да ти каж а… — С л уша й, Гар ет, не ти говоря те зи неща, защ ото мисля, че си като тях. Н апр отив , мисля, че ти си много по- различе н. И това ме пла ши донякъд е. За щото, ако ти каж а, че си ми много прия тен… по някакъв начин, значи го казвам и на с ебе си. А ако го ка звам на с ебе си, зн ачи с е отварям да бъда нар анен а от ново. — Н икога не бих те нар анил — тихо рече той. Тя с е спря и го обърна към с ебе си. И за говори ти хо.
— Знам , че вярваш в това, Гар ет. Н о ти си с е преборва л със собс твен ите си дем он и пр е з т е з и т ри годин и. Н е знам да ли вече си готов да продълж иш н апред, а ако не си, то гава аз ще бъда т аз и, коя то ще ст рада. Д ум ит е го зас егн аха дълбоко и м у т рябва ше ма л ко в реме, докато отвърне не що. И ска ше да срещ не погл еда й. — Тер е з а… откакто с е запозн ахме… Н е зн ам… — Той замълч а, съзнавайк и, че не е спо собен да подреди д ум ите си т ака, че да изр азя т точно какво ч увс тва. В м е с то това вдиг на ръ ка и пога ли буз ат а й с пръс т, кой то едва доко сва ше кож ат а й — сякаш я га леш е с перо. В същи я миг тя затвори очи и въпрек и кол ебани ето си о ст ав и ч ув стват а да изпълват тялото й и да с топля т в рат а и гъ рдит е й. Тя ус е ти, че вси чко з апочва да с е изплъ зва и изведнъж си даде сме тка, че е по с тъпил а много прав илно с идва нето си тук. Вечеря т а за едно с него, раз ходкат а по плаж а, начи нът, по който я гл едаш е в момен т а … Н е можеш е да си пр едст ав и ни що по- хуб аво от това, ко е то с т аваше точ но в то зи мом ент. В ъл ни те с е гон еха по пясъка и мокр еха кра кат а им. Топлия т летен бри з раз вяваш е ко с ат а й и зас илваш е приятн ото ус е щ ане от допира на ръкат а м у. Лунн ат а светл ина хвърляш е не з емно сиян ие върху водат а, а облаците за с е нчва ха на ме с т а плаж а и прав еха гл едкат а нере а лна. Те с е отдадоха на всич ки ч увс тва, които с е бяха нат рупва ли от миг а, в който с е запозн аха. Тя с е прит исна до него, ус е ща йки топлинат а на тялото м у, и той о свободи ръ кат а й. По сле бав но обв и ръц е около нея, прите гли я плъ тно към с е бе си и я цел уна неж но по ус тн ите. След като я отда л ечи ма лко от с ебе си, за да я погл едне, отново я цел уна . Тя отвърн а на цел ув кат а м у и поч увс тва как ръкат а м у с е дв иж и нагоре по гърба й, и когато стиг на до ко с ат а й, заров и пръ сти в не я. Те стоя ха прит иснати, вс е ки обгърна л с ръце други я, бе з да с е при те с няват, че някой м оже да ги в иди. И двамат а бяха очаква ли отдав на то зи момент, и когато на й-накр ая с е отдел иха, с е загл едаха в очите. П о сле, хващ айки го отново за ръка, Тер е з а бав но го поведе към къщ ат а м у. Д окато вл из аха вът р е, всичко им с е с т рува ше като на сън. Вед нага щом затвори в рат ат а сл ед с е бе си, Гар ет я цел ун а от ново — много по-с т рас тно този път. Тере за поч ув ст ва как тялото й т ръ пне в оча кване. Тя вле з е в кухн ят а, в зе двете свещ и от мас ат а и го повед е в спа лня т а . Слож и све щите на пис а л ищ ето м у, а той из вади кибри т а от джоба си, з а да ги запа ли, докато в това в реме Тере за сп ус ка ше заве с ите. Гар ет с то е ше до пис а лищ ето, ког ато тя с е при ближ и до не го. Заст ава йки пл ът но до не го, бръкна под ри зат а м у и пре кара пръс ти по гърди те м у, ч увс твай ки сте гнат ите м у м ус кул и. Като го гледа ше в очи те, започна да раз копч ава ри зат а м у, по сле бав но я повдиг на на горе, з а да и зхл уз и ръкав ите й. Вдига йки ръцете м у, тя я п ус на зад гърба м у и докато с е при тис каш е в тял ото м у, я ч у как падн а на пода. Ц ел ун а го по гърди те, по сл е по в рат а, пот ръпва йки, когато ръце те м у с е повдигна ха към нейн ат а бл уза. За да го ул е с ни, тя с е накло ни наза д, докато той бав но и в нимател но откопч аваш е коп че сл ед коп че. Когато раз твори бл уз ат а й, плъзна ръце по гърба й и я притис на до с е бе си, ус е ща йки топл инат а на кож ат а й. Ц ел уна я от с т р ани по в рат а и леки чко гри зна м екат а част на ухото й, докато ръцет е м у с е дв ижеха нагоре- надол у по гърба й. Тя раз твори ус т ни и поч увс тва неж но ст т а на допир а м у.
П ръсти те м у спряха на з акопч а лки те на сути ена и той ги о свободи със сръч но дв и жени е, от ко е то дъхъ т й спря. По сле продълж и да я цел ува , като в съ щото в реме сва ляше пр е зр амки те, ус ещ ай ки допира на гърд ите и. Н авед е с е и ги цел ун а едн а по една неж но, а тя с е изв и на зад, ч увс твай ки горе щия м у дъх и влагат а от ус т ат а м у т ам, къде то я допира ше. Тя при т а и дъх, когато по с е гна да разко пча е кола на на дж инси те м у. Вди гна очи, за да срещн е погл еда м у, и бав но сва ли ципа. Продълж авай ки да го гл еда, прекара пръст по т а лия т а м у, сп ус на го над ол у до пъп а и го задърж а т ам з а м иг, пред и да издърпа колан а от пан т а ло ните. Те с е разхлаб иха и то й при стъп и крачка наз ад, за да ги събуе. П о сле с е нав еде да я цел уне от ново, вдигн а я на ръце и я зане с е на легл ото. Когато и той лег на до не я, тя плъзн а ръце по гърди те м у, влаж ни от пот, и поч увс тва ръцет е м у да опи пват дж инси те й. О ткопча ги и повди гна л еко т аз а й и докато тя изхл уз ва ше крачоли те ед ин по един, той продълж и да га л и тял ото й. Тя плъз на ръка по гърба м у и леко го за хапа по врат а, ч увс твай ки как дишан ето м у с е ус корява. Той з апоч на да сва ля къ сит е си га щет а, а тя — пликче т ат а си, и когато о с т ана ха голи, при тис наха плътно тел а ед ин към друг. С ветл инат а на све щит е я праве ше още по- красива. Той пре кара е зи к меж д у гъ рдит е й, над ол у по коре ма до пъп а и обратно нагоре. Ко с ат а й бле сте ше от от р азе нат а светл ина, кож ат а й беш е мека и подканваща. Той поч увс тва как ръце те й на гърб а м у го пре тегля ха към нея. Н о продъл ж и да цел ува тялото й, за да с е насла ди по-дълго на то зи мом ен т. П рити сна буз а до корема й и леко я отър ка. Допиръ т на наболат а м у брада до кож ат а й я възбуд и, тя легна по гръб и пром уши пръс ти в ко с ат а м у. Той продъл ж и да отърк ва буз а в корема й и ког ато въз будат а й нара сна до краен пр едел , той с е изме с ти нагоре и продълж и същ ото дв ижен ие по гърди те й. Тог ава тя го притегл и от ново към с ебе си и изв и гърб а си, докато той бав но с е нам е ства ше върху нея, сл ед това започна да цел ува пръсти те на ръце те й един по еди н и когато най- накрая двамат а с е сляха в едно, тя затвори очи и из п ус на дълбока въздиш ка. Ц ел увай ки с е неж но, двамат а започна ха да с е л ю бят със с т рас т, потис кан а цели т ри години. Тел ат а им с е дв ижеха като едно цяло, вс ек и беш е напъл но наясно ка кво иска други я и с е ст арае ше да м у до ст ав и уд о волс тв ие. Гарет почти не сп ираш е да я цел ува , влагат а от ус т ни те м у о ст авяше след и навс якъде, къде то я доко сваха, и тя поч увс тва как тял ото й з апочва да т ръпн е в нарас тващо оча кване на не що пре красно. И когато накр ая то с е сл учи, тя заби пръст и в гърба м у, но в мига, в кой то то свърши, по следва ново и ново на дъл ги пре с е кул ки. Н акрая, сл ед като свършиха да с е лю бят, Тер е з а с е ч ув ст ваш е изр аз ходвана и с амо обв и ръце около него и го прити сна плътно до с ебе си. О тп усн а с е до тял ото м у, ч ув ст вайк и пръсти те м у да с е разхож д ат по кож ат а й. Погл една към свещ ите и в идя, че бав но с а с е стопили почти до о сноват а си. Д вамат а пре кара ха в леглото поч ти цялат а нощ, като с е лю беха отново и отново и в с ек и път след това о ст ава ха плът но при тисн ати един към друг. По едно врем е Тере за за спа в пре гръдки те м у, а Гар ет я наблюдаваш е как спи до не го. М а лко пр еди да с е ун е с е и той, неж но при глади назад ко с ат а й, з а да запом н и вся ка подробно с т от лице то й.
Н а раз съм ване Тер е з а ин стин кт ив но поч увс тва, че Гарет не е до нея, и отвори очи. Обърн а с е и го потърс и с погл ед в с т ая т а. Като не го в идя, с т ан а, отид е до га рдероба м у и и звади отт ам хавлие н ха лат. Н авлеч е го, изл е з е от спа л нят а и надни кна в тъмн ат а кухн я. И т ам го нямаше. Като не го нам ер и и във вс е кидн ев нат а, с е с ети къде може да е. И зл е зе на зад нат а веранд а и ги в идя да с еди т ам, облечен с амо с га ще т а и сив пам уче н п уловер. Той с е обърн а и й с е ус мих на. — О , здраве й! Тя пристъ пи към него и той й направ и зна к да с ед не в с кут а м у. Ц ел ун а я, а тя обв и ръце около в рат а м у. Н о извед нъж поч ув ства, че нещо не е наред, и с е отдръп на леко. — Д обре л и си? — П ога ли го по бузат а. О тговори й след крат ко мълчан ие, ти хо, бе з да я поглеж да. — Д а. — С иг уре н ли си? Той ким на, бе з да повдига поглед, и тя обърна лицето м у към с ебе си. — И згл еж да ш ми няка к… тъжен — з аговори тя неж но. Той с е ус м и хна едва- едва, бе з да прод ум ва. — Това, ко е то с е сл уч и, ли те натъж и? — Н е — отвърна той. — Съв с ем не. Н и най- ма лко не съж а лявам за сл учил ото с е. — Тог ава каква е прич инат а? Той нищо не ка за и пак извърна поглед наст ран и. — Зарад и Катерин ли изл е з е тук? — продълж и тя с тих гла с. П реди да й отговори, в зе ръце те й в своит е и на края я поглед на в очи те. — Н е, не съм тук зар ади Катери н — говореш е поч ти ше пне шком, — зара ди те б изл я зох тук . П о сл е неж но, като ма лко дет е, я при тегли към с ебе си и я прегърн а, бе з да от ронва д ума , и я з адърж а т ака, докато небето з апочн а да про св етлява и на пл аж а с е появ иха първ ите летов ниц и. 9 — Ка кво зн ачи това, че не можеш да обядва ш с мен дне с? Та ние го прав им от години, забрав и ли? — Н е съм з абрав ил, т ат ко, но про с то дне с не мога. Ще го о ст ав им за другат а с едм ица, ст а ва ли? Д жеб Бл е йк замълч а от друг ия край на линия т а и заб арабан и с пръ сти по пи с а л ище то си. — За що имам ч увс твото, че не ми ка зваш всичко? — Н яма ни що з а ка зван е. — Н аис тина ли? — Д а, на ист ина. Тере за, която беш е под д уш а, подв ик на на Гаре т да й подаде кърп а да с е из бърше. Гаре т за кри мембра нат а на сл уш а л кат а и й отвърн а, че идва веднаг а. Когато доле пи отново ухо до сл уш а л кат а, ч у баща си да казва: — Ка кво бе ше това? — Н ищо. Н о баща м у вероятно с е до с е ти, з ащото попи т а : — Там е онова момиче — Тер е з а, на л и?
Гар ет ус е т и, че не може да скр ие ис тинат а от баща си, и отговори : — Д а, тя е тук . Д жеб подсв ирна, яв но з арадва н. — К рай но в реме бе ше. Гар ет с е опит а да ома ловаж и не щат а. — Татко, не с е вж ивява й толкова. — Н яма… обещавам. — Бл а годаря. — Мога л и обаче да те попит ам нещо? — Ка звай — въздъхна Гарет. — Хубаво ли ти е с нея? С инъ т м у с е заб ав и ма лко с от говора си: — Д а, хуб аво ми е. — К рай но в реме бе ше — повтори Джеб пр е з смях и затвори тел е ф она. Гар ет о с т ан а загледан за миг в сл уша лкат а, пр еди да я по ст ав и обратно на м яс тото й. — Н аисти на ми е хуб аво с нея — прош епна той на с е бе си с лека ус мив ка, — на исти на. С л ед ня колко мин ути Тер е з а изле зе от ба нят а. И зглеж даш е отпочина л а и свеж а. Лъх на я миризма на току- що сваре но каф е и отид е в кух ня т а, з а да си на л ее. П ърво обаче слож и в то ст ера ф илийка хляб и в този момент Гар ет за ст ана до нея. — О ще веднъж добро ут ро! — каз а то й и я цел ун а по врат а. — О ще веднъж добро ут ро и на т еб! — И зв инявай, че те о ст ав их с ама сно щи в леглото. — О , я ст ига!… Р азбирам т е. — С ериозно ли говориш? — Н апъл но с ериоз но. — Тя с е обърна към него и м у с е ус ми хна. — Б еше пре красн а нощ. — За м ен също. — Той отиде до шкаф а да из вади чаша за Тере за и я поп ит а пр е з рам о. — Какво иска ш да прав им дне с? О бадих с е в мага зин а да им каж а, че няма да ходя. — И маш л и нещо предв ид? — Ка кво ще кажеш да те развед а из Уилмин гтън? — Може. — Но в глас а й не с е долов и гол ямо желан ие. — Ти друго ли бе нам ислила да прав иш? — Н е м оже ли да о с т ан ем тук? — И ка кво ще прав им? — О , м ога да изми сля куп не ща — отвърна тя и обв и ръце около него. — Д обре — ус мих на с е той. — Н ямам възра жен ия. С л ед ващи те че тири дни Тере за и Гаре т бяха нера зделни. Гар ет натовари И ън да с е гриж и за мага зина, дори го о с т ав и да по еме ча совет е м у по гм ур ка не в съб от а — не що, ко ето праве ше з а първ и пъ т. Р азходи два пъ ти Тере за с яхт ат а, като вторат а вечер о ст ана ха цялат а нощ в откри то море и с е изл еж ава ха в кают ат а , полю шван и от леки те вълни на Атлан тич е ск ия оке ан. С ъщат а вечер тя поис ка да й раз каже още за при ключе ният а на първ ит е м орепл аватели и за сл уш ан а в глас а м у, ехтя щ в каби нат а, го пога лва ше от в рем е на в реме по ко с ат а.
О нова, ко е то не ус ет и, след като потъна в дълбок сън, беше, че Гарет и то зи пъ т с е и зм ъкна от леглото и и зле зе да с е раз хож да по па л убат а . М ислеше си за спя щат а въ т ре Тере за, за това, ч е скоро щеше да си замин е, и т е з и мисл и съж ив и ха друг спомен отпр еди години. — _Н аист ин а м исля , че н е бива да т ръг ваш — каз а Гарет н а Кат ерин и в очит е м у се ч ет еш е без по койст во._ _Тя ст оеш е д о предн ат а врат а, с куфар в кракат а й, и из гл еж д аш е прит есн ен а._ — _С т иг а д е, Гарет , н али се раз брахм е, з ам ин авам сам о за н я кол ко д ни._ — _Н о напосл едък н ещ о н е т и е д обре._ _К ат ерин вд игн а ръц е в зн ак н а прот ест ._ — _Кол ко път и д а ти каз вам , че н ищ о м и н ям а. С ест ра м и наист ин а им а н ужд а от м ен … н али зн аеш как ва е, прит есн я ва се з а сват бат а, а м ам а н е й пом аг а м ног о._ — _Аз същ о им ам н ужд а от т еб._ — _Гарет … т ова, че ти т ря бва да ст оиш по ця л д ен в м аг аз ин а, не з н ачи, че и аз т ря б ва д а ост ан а тук. Н е см е върз ан и ед ин за д руг , нали?_ _Гар ет н еволн о от ст ъпи крачка наз ад , ся каш т я г о бе з аш л еви л а._ — _Н е съм каз ал, че см е върз ан и. Прост о н е съм убед ен , че т ря бва д а т ръг ваш в т ова съ ст оян ие._ — _Ти н е ме пус каш да ходя н икъд е._ — _К акво д а правя , кат о м и липсваш , ког ат о т е н ям а?_ _Лиц ет о й се см екчи мал ко._ — _Зн аеш , че и д а з ам ин а, пак щ е се върн а._ Когато споменът избледня, Гарет вле зе отново в кают ат а. Тер е з а сп еше под зав ив к ите и то й с е вмъкна до нея и я прити сна плътно до с е бе си. Н а сл едва щия ден двамат а прекар аха на плаж а, бли зо до кея с ре стор ант а, в кой то обядва ха за едно за първ и път. Гар ет за беля за, че лъчит е на ранното сл ън це до с т а позачерв иха кож ат а на Тер е з а, и пре скоч и до ед но от многото маг ази нче т а в не по средств ена бли зо ст до плаж а, за да купи ло сион. Н амаза гърба й, вт р ивайк и го неж но, сяка ш доко сва ше кож а на дете. Колкото и да не й с е иска ше да го вярва, дълбоко в с е бе си тя ус е ща ше, че на момент и м исл и те м у с а ня къде друг аде. Н о по сле на й-в не запно т е з и моменти отл ит аха и тя з апоч ваше да ув ерява с ебе си, че вероятно с амо си въобразя ва. О тново обядва ха в «П ри Х анк», държ а ха с е з а ръце и с е гледа ха пр е з ма с ат а. Р азговаря ха тихо, бе з да обръщат в нимани е на тълпит е наокол о и ни кой от двамат а дори не за беля за кога с а о ст ав или смет кат а им на мас ат а и ког а с е бе изпра знил ре сторан тът. Тере за го наблюдава ше прон ицат елно и с е зап ит а да ли Гаре т е бил тол кова ин туит иве н към Катери н, както беше и с нея. И маше ч увс твото, че вс е ки пъ т, когато бяха з аед но, то й че теш е мисли те й. Щом й с е приис каш е да я хван е за ръкат а, той с е пре сяга ше, пред и още да си бе отворила ус т ат а. Щом й с е приис каше да говори, бе з да бъде прек ъсван а, той я сл уш аш е бе зм ъл в но. Щом й с е прии ска ше да уз н ае какво изп итва към нея в даден м ом ент, от начи на, по който я поглеж да ше, ведна га й ст аваш е ясно. Н икой друг — дори Д е йв ид — не я разбир аше тол кова добре, ка кто Гар ет. А го поз нава ше от толкова скоро — едва от ня колко дни. Ка к е въ змож но то ва, ч уд еш е с е тя. Късно нощем, докато то й спеш е до нея, тя търс еше отговора и
отговорът в инаги я отпр аща ше към писмат а в бут ил ките, които бе от крил а. Кол кото повече опоз нава ше Гаре т, тол кова повеч е вярваше, че й е бил о пр едопр еделено да намер и негов ит е по слания до Кат ерин. Сякаш някаква сил а ги бе насочила към нея с цел да я събер е с Гарет. В събот а веч ер Гарет па к й приготв и вечеря, коя то тоз и път те изядоха на за днат а веранда под зве здит е. След като с е лю биха, о ст ана ха в леглото, в пл ел и пръсти те на ръцет е си. И двамат а зн аеха, ч е на друг ия ден тя си зам инава ше за Бо стъ н — тема, коя то и двамат а из бягва ха да зач екват. — Ще те в идя ли отново? — попит а тя. Този път той до с т а с е забав и с отговора си. — Н адявам с е. — А искаш ли? — Р азбира с е, че искам. — Н адигн а с е в леглото и леко с е отдръ пна от не я. С л ед ма л ко и тя с е надиг на, с ед на до не го и з ап а ли нощ нат а лампа. — Ка кво има, Гаре т? — П ро сто не ми с е иска да свършва то зи момен т — ка за той и свед е погл ед. — Н е м и с е ис ка да свършва това, ко е то ст ана меж д у нас, не ми с е ис ка да свършва т а зи с едмиц а. Ти вле зе в ж ивот а ми, обърн а го нао паки и с ега си отива ш. Тя го пог а ли по ко с ат а и ти хо за говори: — О , Гаре т… А з съ що не искам да свършва това. Тук прекар ах ед на от найхуб ав ит е с едмици в ж ивот а си. И мам ч ув ств ото, ч е те познавам отд ав на. Н о ни е м ожем да опит аме да продълж им то зи момент. А з ще идвам тук или ти ще идва ш в Бо стън. И в дват а сл уча я можем да опи т аме, не е ли т а ка? — И кол ко че с то щ е те в иж дам? Вед нъж в ме с е ца? Или по- рядко? — Н е зн ам . Мисля, че з ав иси от на с и от наше то жела ние. А ко вс ек и от нас ис ка да направ и по не що, мисля, че щ е с е пол учи . С л ед дъл га пауз а той попит а: — Н аис тина ли мисли ш, че е възмож но да не с е в иж даме че сто? Кога ще те пре гърна от ново? Кога ще в идя лицето ти? А ко с е в иж даме от в реме на в рем е, ням а да имаме възмож но ст да изгра дим ни що докра й… ни то да продъл ж им да с е ч ув ст ваме ка кто с е га. Вс е ки път, когато с е в идим, щ е зн аем , че е с амо за някол ко дни. Про с то няма да има в реме да з адълбочим в ръзкат а си. Д ум ит е я жегна ха отча сти защ ото бяха ис тина, отч аст и за щото й с е стор и, че той про сто ис ка да слож и кра й на всичко тук и още с ег а. Когато на йна края с е обърна към нея с ус мив ка на съж а лен ие, тя не знае ше какво да каже. С м ути с е и п усн а ръ кат а м у. — Зн ачи не ис каш да опи т аме? Та ка ли да те разбирам? П ро сто иска ш да за брав им всич ко, ко ето с е сл учи… Той покл ат и глава. — Н е… Н е искам да го забравя. И няма да мога да го з абравя. Н е знам … П ро сто ис кам да те в иж дам по- че сто, отколкото ми с е с т рува , че ще е възм ож но. — А з ис кам същ ото. Но няма да можем, затова нека напр ав им вси чко по сил и те си. Съгла с ен ли си? Той покл ат и глава с в идимо от ри цани е. — Н е зн ам … Тя с е в гл еда в лицето м у и като че ли долов и още не що. — Гар ет, какво има?
Той не отговори и тя продълж и: — И ма л и ня как ва при чина, поради която не ис каш да опи т ам е? П ак не й отговори. Само с е обърна в нас тъпилат а т иши на и загл еда сн им кат а на Катери н на нощното шкафче. — _К ак прекара? — Гарет сва ли куфара на К ат ерин от з адн ат а сед алка, д окат о т я слиз аш е от кол ат а._ _К ат ерин се усм ихн а, м акар че т ой вед н аг а з абеля з а ум орен ия й вид ._ — _Добре, сам о че сест ра ми все ощ е не се е съвз ел а. И ска всич ко да е б езупр ечн о. О каз а се обач е, че Нан си е брем ен н а и сват бен ат а й рок ля н е и ст ава веч е._ — _К акво т олко ва! Ще я преправи._ — _Точн о т ова и каз ах и аз , н о нали я з наеш каква е — от м иш кат а прави с л он ._ _К ат ерин с л ож и ръц е на хъ л боцит е и из ви г ръб н аз ад с л ека г рим аса._ — _А, т и д обре ли си?_ — _Мал ко съм схван ат а. Чувст вах се ум орен а през ця л от о врем е, докат о бя х т ам , а от н я колко дн и им ам болки в г ърба._ _Тя т ръгн а към къщ ат а. Гар ет я посл ед ва._ — _К ат ерин , искам да ти се из виня , з ад ет о се държах т ака, пред и да з ам ин еш . Рад вам се, че от ид е т ам , но съм ощ е по-рад ост ен , че се върн а._ — Гар ет, каж и нещо. Тя го гл едаш е обе з поко ена. Най- с е тне той заговори : — Тере за… т руд но ми е в то зи момент. Н ещат а, кои то ми с е сл уч иха… Гл а сът м у с е изг уб и и Тер е з а изведнъж разбра какво има предв ид. Стома хът й с е св и. — С Катери н ли е свър зано? Каж и ми. — Н е, аз про сто… — Той не довърши, но тя с е ув е ри н апълно, че е права. — Това е, на ли? Н е искаш да опит аме… зарад и Катерин. — Н е, ти про сто не разбира ш. П рот ив но на воля т а й у нея с е надиг на гн яв . — О , напрот ив , много добре разбирам. Ти пре кара с мен т а зи с едм ица с ам о за щото знае ше, ч е скоро ще си замин а. А по сле щ е с е върнеш към пр едиш ния си начин на ж ивот. А з бях про сто едно ма лко заб авлени е за теб, на л и? Той покл ат и глава. — Н е, не беш е, не беш е заб авлени е. Н аист ина с е привър з ах към т еб… Тя го и згл ед а с твърд погл ед. — Н о не толкова, че да опи т а ш да зап ази ш т аз и в ръзка. Той я погл една, очите м у бяха изпълне ни с мъка. — Н е говори т а ка. — А ка к? Да ти вля за в положение то ли? И ска ш про сто да ти каж а: «Добре, Гар ет, ще при ключим дотук, за щото е много т рудн о и няма да можем да с е в иж дам е м ного че с то. Да, разбир ам т е. Беше ми приятно, ч е с е з апоз нахм е.» Това л и ис каш да ч уеш от мен? — Н е, не това. — А ка кво тог ава? А з вече ти казах, че ис кам да опит аме… Вече т и ка зах, че имам жел ание да опи т ам е… Той покл ати глава, но не бе ше в със тояни е да срещне погл еда й. Тер е з а поч увс тва, че съл зите й н апират.
— С л уш ай, Гар ет, знам, че си з аг убил съ пруг а. Зн ам, ч е ст ра даш много за нея. Н о с ег а с е държ иш като мъче ник. А ж ивотът ти е пред теб. Н е го проп ил явай, като ж ивее ш с мина лото. — Н е ж ивея с мина л ото — възраз и реши телно той. Тере за с ус и лие преглът на съл зите си. Гл асът й с е сме кчи. — Гар ет… А з може и да не съм заг уби ла съп руг по същи я начин, но заг уб их чове к, когото също като теб много оби чах. П ознавам бол кат а и ст р адани ето. Н о от кровено каз ано, веч е с е умо рих да бъда с ама. П овече от т ри годин и съм т а ка — точно колкото и ти — и с е умо рих. Готова съм да продъл ж а н апред и да си намер я няко го. Ти също т рябва да го н аправ и ш. — Знам , да не мислиш, че не знам? — Точ но в тоз и момент не съм си г ур на. Меж д у нас с е сл уч и нещо толкова хуб аво, че аз не ис кам да го подмина току- т а ка. — П рава си — отвърн а то й бав но, тър с е йки д ум и. — С ра зума си знам, че си права. Н о сърце то ми… Про с то не знам. — А м о е то сър це? То нищо ли не озн ача ва за теб? О т погл еда й гърл ото м у с е стег на. — Р азб ира с е, че значи. Дори повече, отколкото предп олага ш. — Когато с е пре с е гна да хване ръкат а й, тя с е отдръпн а и той ра збра колко много я бе нар анил . За говори неж но, опитвайки да овладе е ч ув ст ват а си : — Тере за, изв и нявай, че т е подлож их… че подлож их и двама ни на тоз и мъчител ен раз говор в по след нат а ни нощ. Н е исках да с е ст игне дот ам. П овярвай м и, ти не беше с амо забавл ение за мен, Го споди, ти беше вси чко друго, но не и за бавл ен ие. П ак ти ка звам, наис тина с е привър з ах към теб, ув ерявам те. Той разтвори обяти ят а си и я зам оли с очи да с е прибл иж и до не го. Тя с е покол еба за с екун да, по сле с е на клони и обтег на лице върху гърд ите м у — не ис каш е да виж да изр ажен ието м у. Той я цел ун а по ко с ат а и продълж и да говори неж но, ус тн ит е м у пърхаха над глават а й. — Н аис тина с е привър зах, толкова силно с е привър з ах, че чак с е плаша. О тд ав на не съм изпи тва л подобно ч ув ство и почти съм забр ав ил какво зн аче ние м оже да има друг човек за мен. Н е мисля, че мога да те п усн а да си зам ин еш и да те забравя, а и не ис кам. — За миг с е ус ещ аш е с амо лекото м у рав ном ерно дишан е. По сле ше потъ т м у: — О бещавам да н аправя вси чко каквото м ога, за да те в иж дам. Н ека и двамат а да с е опи т ам е да продълж им т аз и в ръзка. О т неж но с тт а в гла с а м у сълз ите й бликн аха. Той продълж и да говори едва ч уто : — М исл я, че съм влю бе н в теб. «М исл я, че съм влю бе н в теб — продълж и да ч ува тя, — мисля… М исл я, че…» Тя не иска ше да м у отговори и с амо прош епна : — П ро сто ме прег ърни, ч у ли? И да не говорим повеч е. Н а сут ри нт а па к с е лю биха и с е държ аха за ръце докато слънце то с е издиг на до с т атъчно в исоко, за да им н апомни, че е време Тер е за да с е при готв и за пъ т. Макар че почти не беше п олзва ла хотел а и доне с е ба гаж а си у Гарет, не бе о свободила с т ая т а , в сл уч ай че Кев и н или Даяна я п отърс ят по теле ф о на. Д вамат а вля зоха з аед но под д уша, а след като с е облякоха Гарет н аправ и за кускат а, докато Тере за си опаковаме багаж а. Веч е затваряше ци па на
куф ар а си, когато ч у цвъртен ето от кух ня т а и мири змат а на пър жен бекон с е раз не с е и з цялат а къща. И зсуши ко с ат а си, гримир а с е и вл е зе в кух нят а. Гар ет с едеш е край мас ат а и пиеше каф е. Н амигна й като я в идя в рамкат а на в рат ат а. Н а плот а до каф е ника й беше о ст ав ил ча ша за каф е и тя си н а л я. За кус кат а бе ше сложен а на мас ат а — бърка ни яйца с бе кон и препеч ени ф ил ий ки. Тере за с една на с тола до него. — Н е зн аех какво ще искаш да за кус иш и… при готв их това — той по соч и към мас ат а . — В съ щно ст не съм гладна Гарет — сти га да нямаш нищо прот ив . — Н ямам , ра збира с е — ус ми хна с е той. — А з също не съм гладе н. Тя с т ан а от стола си и с ед на на колен ете м у. Обгър на с ръка раме нете м у и заров и л иц е в изв ив кат а на в рат а м у. Той я прит исна към с ебе си и пре кара пръс ти пре з ко с ат а й. Н ай-на края тя с е отдръп на. Беше хван а ла тен от слънце то. С къ сите дж ин си и чис т ат а си бяла бл уза прил ича ше на бе з гриж на гимн ази стка. Беше с е за гл ед а л а в ма лки те цветч ет а, за шит и за с а нда ли те й. Куф аръ т и ча нт ат а й я ча ка ха до в рат ат а на спа лн ят а. — С ам ол ет ът ми скоро ще изле ти, а т рябва да си платя с т ая т а в хот ела и да върна кол ат а — каза тя след ма лко. — С иг урн а ли си, че не ис каш да те придруж а? Тя ким н а и леко нац упи ус тн и. — Д а, з ащото ще бъ р зам да хвана с амоле т а, а о свен това ти ще т рябва да караш сл ед мен с твоя т а кола. Н ай- добре е да с е с бог увам е н аправо тук . — Ще ти с е обадя довечер а. Тя с е усм ихн а. — Щях да очаквам. О чит е й з апочнаха да с е на ливат със сълзи и той я прит егли към с е бе си. — Ще м и е п усто бе з теб тук — каза той, когато сълзи те й рук на ха. И збър с а ги с ръка, едва доко сва йки кож ат а й. — Н а м ен пък ще ми липсват гозби те, приготве ни от те б — проше пна тя, ч увс твай ки с е гл упаво. Той с е засмя и от слаб и н апрежение то. — Н еде й да тъг уваш . След две с едмиц и па к ще с е в идим, на ли? — Стига да не си ра змислил. В с е тъ й усм ихнат, той реч е: — Ще броя дните. И тоз и път да довед еш Кев ин, ч у ли? Тя ким н а. — Д обре. Ще ми е прия тно да с е запозн ая с него. А ко прили ча на теб, си г ур ен съм, че щ е си допаднем. — И аз съм сиг урн а. — А дотогава ще мисля пр е з цялото в реме з а теб. — Н аис тина ли? — Н аис тина. А з вече си мисля за т еб. — Е, да, за щото съм в с кут а ти. Той с е засмя, а тя м у хвърли усм ив ка пр е з сълзи. П о сле с е изправ и и обърс а м окри те си буз и . Гар ет т ръгн а н апред да в земе куф ара й и двамат а изля зоха от къщат а. Н авън слънце то вече пъл зеше на горе и пръскаше топлина. Тере за из вади сл ънч ев ите си очила от ст р ани чното джобч е на чант ат а си, докато двамат а вървяха към в зе т ат а под наем кол а.
О ткл ючи баг аж ни ка и Гарет слож и куф ар а в него. По сле я прегърн а, цел уна я неж но вед нъж и я п усн а. О твори й в рат ат а и тя с една за д волана и пъхна кл юч а в ст артера. Д вамат а с е загл еда ха пр е з отворен ат а в рат а на колат а и накра я Тере за з апа л и дв игат еля. — В рем е е да т ръгвам, иначе ще изп усн а с амол ет а. — Д а, в рем е е. Той от с тъпи на зад и затвори в рат ат а. Тер е з а нав и надол у стъ клото на про зорец а и из вади ръкат а си навън. Гарет я хвана и я за държ а за миг меж д у ръце те си. Тя в ключи на скоро с т. — Ще м и с е обадиш ли довечер а? — О бе щавам. Тя издър па ръкат а си, ус ми хна м у с е и бав но потегли. Помаха м у още веднъж , пр еди да ув е личи скоро с тт а, а до като я про сл едява ше с погл ед, Гар ет с е зап ит а как ли ще издърж и следващ ите две с едмиц и. В ъпре ки натовареното дв ижени е Тере за с тигн а бър зо до хот ела и си пл ат и см е ткат а. П ред адоха й т ри съобще ния от Даян а всяко по-нас тоят елно от пр едиш ното. «Какво с т ава т ам? Ка к вървят нещат а? », глас е ше първото. «За що не ми с е обаж даш? Н ямам търпе ние да те ч уя», гла с еш е второто, а т ретото: «Ще ме поб олееш! Моля те, обади ми с е, чакам подробно ст и». И маше и ед но съобще ние от Кев ин, но яв но от пред и няколко дни, з ащото м еж д ув рем ен но тя м у с е бе обаж да ла два пъти от дома на Гарет. Тя върна колат а и стигн а на летищ ето по-ма лко от полов ин ч ас пред и пол ет а. За щаст ие опа шкат а за обработване на ба гаж а беше ма лка и тя ус пя да ст игне на из хода точ но, когато започна ха да отвеж дат пътн ици те към с ам ол е т а. Сл ед като подад е билет а си на назем нат а стю арде с а, с е качи на борд а и з ае мяс тото си. За полет а до Бо стън нямаше много пъ тниц и и с ед а л кат а до нея о ст ана празна. Тере за затвори очи и с е ра змисл и над уд и в ител нит е съби тия пре з из текл ат а с едм и ца. Н е с амо че бе ше откр ила Гаре т ами дори го бе ше опоз на ла повеч е, откол кото бе пред пола га. Той бе раз будил дълбок и ч увс тва в нея — ч увс тва, за които м исле ше че с а отдав на погреба ни. Н о да л и го обича ше? Тя подхож да ше към въпро с а въод ушев ено, но внимаваш е да не с е увлече в съм н ения т а. Б е з м ного да задълб ава, с е замисли за сно щни я им раз говор. За с т ра ховет е м у да с е о свободи от мина л ото си, з а ч увс тват а м у, че няма да я в иж да тол кова че с то, колкото м у с е иска. Тя го разб ираше напълно, но… «М исл я, че с е влю бих в теб.» Тя с бърч и веж ди. Защо уп от реб и д умат а «мисля»? И ли е влю бен в нея, ил и не, не е л и т а ка? За да я ус п окои ли го ка за, или по ня каква друг а прич ина? «М исл я, че с е влю бих в теб.» В съзн ание то си тя ч уваше т е з и д ум и от ново и от ново и гласъ т м у из пъл нен с… какво? С колеба ние? Като си мислеше с е га, й с е иска ше да не бе ка зва л ни що. Поне щ еше да спе сти опи тит е й да в никн е в значени ето на изл ияни ето м у. А м и тя? Тя обич а ли Гар ет? Тере за затвори ум о рено очи с в не запното нежел ание да ут а л ож и противоречив ите си ч увс тва. Но в ед но нещо бе ше си г ур на — няма да м у
каже, че го обича, докато не с е ув е ри, че с е е о свободил от спомен а за Катери н. С ъщат а нощ в съня на Гар ет буш ува ше яро с тна буря. Дъж д биеш е силно в ст ени те на къщат а , а той тич аше като обе зум ял от една с т а я в друг а. Б еш е къ щат а, в коя то ж ивееше пон астоящем, и макар да з нае ше къде точно оти ва, за сл епяващи те с т руи , нахл ува щи пре з отвор енит е про зорци, зат рудн ява ха зре ние то м у. Зн аейк и, че т рябва да ги затвори, то й с е втурн а към спа лня т а и изв едн ъж с е ока за в примчен в изд уващ ите с е навът р е заве с и. Докато с е м ъче ше да с е о свободи от тях, с е прибл иж и до про зорец а и в съ щия мом ент о све тл ени ето изг асна. Ст а ят а потъ на в пълен мрак. Сред бур ят а ч у звука на да леч на сирен а, изв е стява ща при ближ ава щ с е ура га н. М ълнии о светяваха не бето, докато с е м ъче ше да затвори прозор еца. Но той не помръдваш е. Дъж дът продъл ж ава ше да с е лее навъ т ре, мокреш е ръцете м у, те с е хлъз гаха и той не м ожеше да хван е здраво дръж кат а на прозор еца. Н ад не го покривъ т з апочн а да с е проп уква от сил ат а на вятъра. П родъл ж и да с е бори с прозоре ца, но той с е бе закле щил и не помръдваш е. Н акрая го о с т ав и и с е за лов и да затваря други я. Н о и той с е бе з апън а л. Ч у как дърве ните плоч ки с е откъ ртват от покрива, а сл ед това и звук от сч упе ни с тъкла. О бърна с е и побя гна към вс е кидн ев нат а. Там прозор ецът с е бе пръсн а л навъ т ре и целия т под бе обси пан с парч ет а стъкла. Дъж дът бие ше в с т ая т а , вят ърът бе сн ееше. Входнат а в рат а с е т р е с еше в рамкат а. О т външнат а с т ра на на прозор еца ч у Тер е з а да го в ика. «Гарет т рябва веднаг а да и зле зеш!» В то зи момен т прозор ците на сп а лня т а съ що с е сч уп иха навът ре. Вятърът, кой то фуче ше в къ щат а, з апочна да прав и д упк и в т а вана. Къщат а нямаш е да издърж и дълго. _К ат ерин ._ Тр ябваш е да в земе сним кат а и друг ит е й неща, които бе скъ т а л в с крина. «Гар ет, нямаш никакво в реме!» — изв и ка отново Тере за. В ъпре ки дъж да и тъмн инат а той я в иж даше как м у маха отвън да я по сл едва. _С н им кат а. Халкат а. Карт ичкит е з а Деня н а свет и Вал ен т ин ._ «Х айде!» — подкани го отново Тере за и размахваш е с вси чка сила ръце. С грохот покривът с е отдели от с тени те на къщат а и з апоч на да с е разкъ сва. Той инст инктив но вдигна ръце над глават а си миг пр еди парче от т авана да с е срут и върху него. Сл ед ма лко цялат а къ ща щеше да рухн е. Б е з да обръща внимание на опа сно ст т а , то й с е втурн а към спа лня т а. Н е м оже ше да ж ивее бе з он е зи неща. «В с е още имаш в реме!» Н ещо във в ика на Тере за го накара да спре. П огледна към нея, по сл е към сп а л нят а и зас тина на мяс то. П очти цел я т т а ван бе ше падн а л. С о стър звук покр ивът продълж и да с е це пи. Той напр ав и крачка към сп а лнят а и в идя, че Тер е за е пре с т а на ла да м у маха с ръце. С якаш и звед нъж с е бе от каз а ла да го в ика. В ятър ът нахл ува ше в ст а ят а и като че ли го прони зваш е с н е з емния си вой. Ме бел ит е с е бяха пре катур или и препречваха пъ тя м у.
«Гар ет, м оля те!» — изв ика пак Тер е з а. И този пъ т интонац ият а в гла с а й го на кара да спре и тогава той о съзн а, че ако с е опит а да спас и нещ ат а от мина л ото си, може и да не ус пе е да с е и зм ъкн е от къщат а . «А ст рува ше ли си да ги спа си? » О тговорът бе ше от я с ен, по-яс ен. Той с е от каз а и с е сп усн а навън към сч упе ния прозоре ц. Доразб и го с юм рук и тъкм о из скочи навън на задн ат а вера нда, вя търът отне с е целия покрив . Стени те с е разклатиха и сл ед миг със силе н грохот с е срут иха на купч ин а. Той потърси с погл ед Тер е з а, за да с е уве ри, че не е по ст рад а ла, но з а своя из нена да не я в идя ник ъде. 10 Р ано на другат а сут ри н Тере за спеше дълбоко, ког ато из звънява нето на тел е ф она я с т ре сн а и съ буди . Тя затър си пи пне шком сл уша л кат а, вдиг на я и веднаг а позн а гла с а на Гаре т. — Бл а гопол учн о ли с е з авърна в къщ и? — Д а — отвърна тя съ нено. — Колко е ча сът? — М инава ше с т. Събуд их ли те? — Д а. С но щи до къ сно ча ках да с е обади ш. Започнах да си мисля, че си за брав ил ка кво ми обе ща. — Н е бях забрав ил. П ро сто реших, че може би ще ти т рябва ма лко в реме да с е съв зем еш. — Н о бе ше си г ур ен, че ще бодърствам до зори, на ли? Гар ет с е засмя. — И зв инявай, че не с е обад их. Ка к мина полет ът? Как с е ч увс тва ш? — Д обре. Умор ена, но иначе съм добре. — Зн ачи темпото на гол емия град ус п я вече отново да те и змори. Тя с е раз смя, но Гарет продълж и със с ерио зен глас: — Ей, искам да з наеш нещо. — Ка кво? — Ли псва ш ми. — Н аис тина ли? — Д а… Вчер а отидох в магаз ина, въпреки че беше сл ед работ но врем е, над явайк и с е да отхвърля ма лко работ а по ф а ктури те, но поч ти ни що не свърших, за щото ти не ми излиз аше от глават а. — Р адвам с е да го ч уя. — Това е с амат а истин а. Н е зн ам да л и ще свърша някаква работ а пре з идва щи те две с едмици. — Е, вс е ще свърши ш не що. — М ай и сън няма да ме лов и. Тя с е за см я, зн аейк и, че я поднася. — Х айде, стиг а си мрънка л. Зна еш, че не си падам по супе р зав исими мъже. О бичам м оите мъже да бъдат ис тин ски мъже. — Д обре, тогава ще с е по ст арая да съм по- сдърж ан. С л ед крат ко мълчан ие тя поп ит а: — К ъде си с ега? — С едн а л съм на заднат а веранд а и на блюдавам из гряващ ото слънц е. Защо? Тере за си пр едст ав и гл едкат а , коя то й лип сваш е.
— К рас иво ли е? — Ка кто вина ги, но т а зи сут р ин не й с е радвам като друг път. — За що? — За щото не си тук , да с е наслаж да ваш заедно с мен. Тя с е обл егн а на т аблат а на леглото и с е на ст ани по-уд обно. — Ей, ти също ми лип сваш. — Д ано да е т ака! Н яма да ми е прия тно, ако знам, че съм един ствен ият, кой то с е ч увс тва т а ка. Тя с е усм ихн а и със свободнат а си ръка започна да усуква кич ур от ко с ат а си. С л ед два йс ети на мин ут и двамат а си каз аха «дов иж дан е» и затвориха тел е ф они те си. Тере за отид е на работ а ма л ко по-къс но от обикнов ено и поч ув ства по сл едиц ите от главозама йващ ат а си авантю ра. Н е беш е сп а ла до с т атъчно и когато с е поглед на в оглед а лото сл ед тел е ф онн ия раз говор с Гар ет, с е в идя с цял о де с ет илети е по-възрас тна. Ка кто в инаги и с е га, като вле зе в редакц ият а, най- напр ед от иде в бюф е т а, за да си поръча ча ша каф е. Та зи сут ри н обаче си слож и две паке тче т а захар, за да с е съв зем е по-бър зо. — О хо, здра сти, Тер е з а! — зар адван а я поздр ав и Даяна из зад гърба й. — В еч е си м ислех, че повече няма да с е появ иш тук. П римирам да ч уя ка кво с т ан а. — Д обро ут р о! — и змънка Тере за, до като разбър кваш е каф е то си. — И зв ини м е, ч е за къснях. — Р адвам с е, че с е реши да го напр ав иш. Снощи з а ма лко да дойд а у вас, за да си поговорим, но не з наех кога точ но ще с е прибер еш. — Н е м и с е съ рди, ч е не ти с е обадих, но мина лат а с едми ца с е ч увс твах до с т а изтоще на. Д иан а с е облегн а на ш убе ра. — Е, не съм и знен адана. Вече събрах две и две. — За какво намеква ш? О чит е на Д иана бле стяха. — М ай не си при парва л а още до бю рото си. — Н е, току- що идвам. Защо? — А м и… — тя повдигн а веж ди — ст рува ми с е, че си напр ав ила добро в печатл ен ие. — За какво говориш, Даян а? — Ел а с м ен — и със заговорн иче с ка усм ив ка при ятел кат а й я пов еде към нов инар скат а за ла. Когато Тере за в идя бю рото си, ахна от из ненад а — до купи щат а писм а, кои то с е бяха нат рупа ли в ней но от със тв ие, имаше голяма, прозр ачна ва за с дван айс ет красиво подреден и рози. — Прис тиг наха рано т а зи сут р ин. Момчето, ко е то ги доне с е, изгл еж да, с е из нена да, че не си тук, за да ги пол уч иш , но а з побър зах да замаж а пол ожени ето, и с е пр едс т ав их за те б. Тогава то й още повече с е изн енада. Тере за поч ти не сл уш аш е какво говори Даяна, пре с е гна с е да в зем е карт ичкат а, облег нат а на вазат а, и бър зо я отвори. Зад гърба й Диана над никн а над рамото й. Съдърж а ние то й глас еше : _Н а н ай-красиват а жен а, коя т о поз н авам . С ег а, ког ат о съм от н ово сам от ен , н ищ о н е е какт о пред и._
_Н еб ет о е мрачн о, океан ът е н епривет лив. Ще върн еш ли красот ат а им ? Ед ин ст вен ия т н ачин е д а се вид им от н ово._ _Липс ваш ми._ Гар ет Тере за с е ус ми хна, пъхна карт ич кат а обратно в пли ка и с е нав еде да пом ири ше цве тя т а . — С иг урн о си има ла пам етна с едмиц а — обади с е Диана. — Д а — отвърна кратко Тер е за. — Н ямам тър пени е да ми разкаже ш… до най- ма лкат а пи кант на подробно с т. — Пр едпочи т а м — з апочн а Тер е за, като обходи с поглед коле гит е си в з а л ат а, кои то скришом й хвърл яха поглед и — да говорим по-късно, когато о с т ан ем на с аме. Н е е н уж но цялат а р едак ция да почне да ш уш ука за това. — Те веч е ш уш укат, Тер е з а. О тдав на ни кой не е пол уч ава л цветя тук . Н о както каже ш… да го о ст ав им за по-къс но. — Ка за л и им от кого с а цве тя т а? — Ес те с твено, че не. А ко т рябва да съм откров ена, приис ка ми с е да ги държ а в н апре жени е. — Тя съ що огледа за л ат а и й нами гна. — Сл уша й, Тере за, с ега имам ма лко работ а . И скаш ли да обядваме за едно? Тъ кмо щ е си поговорим . — Р азб ира с е. Къде предла гаш? — Ка кво ще кажеш за «М икуни »? Н е вярвам да си с е пре си тила от япо нски мандж и в Уилмин гтън. — Звуч и апе тит но… Диана… благодаря т и, че го запаз и в т а йна. — Н яма з а ка кво да ми благодариш. Д иан а я потупа леко по рам ото и с е отправ и към ка бине т а си. Тере за с е нав еде и от ново помири с а роз ите, по сле прем е сти ва зат а в ед иния ъгъл на бю рото си. Зае с е да преглеж да пощат а си, прав ейки с е, че не обръща повече в нимани е на цветят а, докато нов инарс кат а за л а не с е изп ълни с обич айнат а в рява. След като с е ув ери, че вече ни кой не я наблюдава, вдиг на сл уша л кат а на т еле ф он а си и набра номера на магаз ина на Гаре т. О бади с е Иън. — Еди н м омент, мисля, че е в канц елария т а си. За кого да предам, моля? — Ка жет е м у, че го търси еди н чове к, кой то ис ка да си зап ише някол ко ча с а по подводно пл уван е за след две с едми ци. — Тя с е с т ара еше да говори възм ож но най- сдърж ано, з ащото не зн аеш е докол ко И ън е з апо знат със сл учил ото с е меж д у не я и Гар ет. И ън нати сна буто на з а изчакване и линия т а о с т а на гл уха. След ма лко с е ч у пре щракване и с е обади Гарет. — Ка кво жела ете, моля? — поп ит а той с долов има ум ора в глас а. Тя з апочн а н аправо: — Н е т рябва ше, но с е радвам, че го направ и. Той позна глас а й и възклик на ож ивено : — Ей, ти л и си! Р адвам с е, че си ги пол учи ла. Как и зглеж дат? — М ного с а кр асив и. О ткъ де раз бра, че обичам рози? — О тни къде. Про с то не съм ч ува л жена да не ги обич а и рис кувах. Тя с е усм ихн а. — О , зн ачи на много жени си из пращ а л рози, т а ка ли? — Н а м ил ион и. И мам сума т и обож ател ки. Н а ли знае ш, инс т руктор ите по подводен спо рт с а почти като ки нозве зди те.
— Та ка л и било? — А ма ти не з нае ше ли? А з пък помислих, че си про с то пор еднат а м и поч ит ател ка. — М ного т и благодаря — разсмя с е тя. — И ма за ка кво. Н якой попи т а ли те кой т и ги е изпратил? Тя с е усм ихн а. — Ес те с твено. — Н адявам с е да си каз а ла добри д ум и за мен. — Д а. Казах им, че си шей с е т и о с ем годи шен дебела к, кой то т ака ф ъфли, че ни що не м у с е разбира. Н о понеже си и зглеж да л тол кова не щас тен, найна края съм с е съгла сила да обядвам с теб. И с ега, за мой уж ас, не мога да с е отърва от т еб. — Ей, ама това ме обиж да — рече той и след крат ка пауза продълж и: — Е… над явам с е рози те да ти напомня т, че си мисля за теб. — Д ано да е т ака — отвърн а тя пре с тор ено н едоверч иво. — Д обре тогава, уве рявам те: мисля си за т еб и не искам да го забравя ш. Тя погл една към буке т а и отвърна тихо : — Д адено! С л ед като з атвори теле ф он а, Тере за по с тоя за миг неподв иж на, по сле в зе карт ичкат а и отново я прочет е. След това, вме с то да я върне обратно при буке т а, я прибра в ча нт ат а си на сиг урно мяс то. П ознава йки кол егит е си, беше сиг ур на, че някой от тях като нищо ще я прочете в нейно от съств и е. — Е, как беш е? Д иан а с еде ше срещ у Тере за в ре с тор ант а. Тере за й подаде снимки те, прав ени по време на поч ив кат а си. — Н е зн ам от къде да започн а. Д окато разглеж да ше снимки те на Гаре т и Тере за на плаж а, Диана я подкан и, бе з да вдига поглед от тях. — З апочн и от с ам ото нача ло, бе з да проп ус ка ш ни що. Тъй като Тере за веч е й беше раз ка за ла за сре щат а им при яхткл уба , започна от вече рт а, в коя то изля зоха на разход ка с яхт ат а . Ка за й, че нароч но за брав ил а яке то си, за да може да го види отново — на ко ето Диана възкл и кна : «Великоле пно!» — и то ва довело до покана за обяд на следващ ия ден, а по сл е и за веч еря в дома м у. След то ва ре з юмира накратко по сл едни те им чет ири дни, бе з да проп уска почт и нищо по-съ ще с твено. Диана я сл уша ше прехла снат а. — Яв но, че си пре кара л а ч уд е с но отбеляза на края прия телкат а й едва ли не с майчин ска гордо с т. — Н аисти на. Това бе ше едн а от най- хубав и те с едмиц и, които съм има л а. С ам о де то… — Ка кво? Тере за пом ълча ма лко, преди да отговори: — А м и накр ая Гарет каз а не що, ко ето ме на кара да с е запит ам да ли всич ко това щ е м оже да продълж и зан апр ед. — Ка кво ти каз а? — Н е тол кова какво, а «как» го ка за. И мах ус е ща не то, че не бе ше сиг уре н да л и иска да с е в идим отново. — Но на л и спомен а, че с е ка ниш да ходиш па к в Уилмин гтън сл ед две с едм и ци?
— Д а, каня с е. — Тог ава какъв е проблемъ т? Тере за с е размъ рда на стола си, мъчей ки с е да събер е мисли те си. — Ам и то й продълж ава да с т рад а за Кат ерин и… и не съм н апълно си г ур на, че ще пре ст ане някой ден. Д иан а неоч аква но с е разсм я. — Ка кво смеш но има? — изн енада с е Тер е з а. — Ти си сме шна, Тер е за. Какво си оча ква ла? О ще пр еди да замин еш за т ам , ти зна еше много добре, че той си ст р ада за Катерин. Н има забр ав и, че им ен но «неумир ащат а» м у лю бов към не я те привлеч е на първо мяс то. Да не м исл и ш, че два-т ри дни с а м у били до ст атъ чни да забр ав и Катери н с ам о за щото м еж д у вас е пот ръгн а ло толкова добре? С м уте ният изра з на Тер е з а я раз смя отново. — Точ но това си си мислила, на ли? — Д иана, да бе ше го в идяла… Н яма ш предс т а ва колко ч уде сно бе ше всич ко м еж д у на с до по сл еднат а вечер. Д иан а за говори с мек глас. — Тере за, знам, ч е час т от теб смят а, че можеш да промени ш няко го, но в дей ств ит ел но ст това е невъ змож но. Ти можеш да промени ш с ебе си и Гаре т м оже да промени с е бе си, но ти него — не. — Знам , че… — Н е, не зн аеш — прекъс на я крот ко Диана. — И ли ако знае ш, не искаш да го види ш по този нач ин. Както с е казва, твоя т а предс т а ва е замъглен а. Тере за с е замисли над д уми те й. — И ска ш л и да поглед нем обектив но на това, ко ето с е е сл учило на Гарет? Тере за ким на. — М акар че си разбр а ла някои не ща за Гаре т, ти всъщ но ст не зн аеш ни що за не го. Н о той те е покан ил да т е раз ходи с яхт ат а си. Зн ачи нещо меж д у вас с е е породило на мига. След това ти го виж да ш от ново, когато ти дона ся якето и те кани на обяд. Р азказва ти з а Катер ин и те кан и на вечеря. П о сл е пре карвате чет ири прекр асни дни з аед но, в които с е опозн ават е и привъ р звате един към друг. А ко ми беше каз а ла, пр еди да зами неш, че тъ км о това ще с е сл уч и, няма ше да повярвам, че ще е възмож но. Н о е то че с е е сл уч ило. А с е га двамат а план ирате да с е в идите отново. За мен не щат а с а с е разв ил и уд ив и телно ус п ешно. — И ска ш да кажеш да не с е т ревож а да л и ще с е отърс и няко га от спомен а за Катери н, т ака ли? Д иан а покл ати глава. — Н е, не точ но това. Спор ед мен ти т рябва да дейс тва ш стъ пка по стъ пка. В ие сте били за едно с амо някол ко дни — време, съвс ем недо ст атъ чно да си вади ш т ак ива з аключ ения. Н а тво е място бих изча ка ла да в идя как ще с е разв и ят нещ ат а пре з следва щит е две с едмици. Та ка че, когато го в идиш сл едващ ия път, ще зн аеш много повече за ч ув ст ват а в и един към друг, откол кото с ега. — М исл и ш ли? — Тере за поглед на прия тел кат а си с бе з покойс тво в очите. — Н е бях л и права, ког ато те насилих да зами неш т ам? Д окато Тере за и Диана обядва ха, в ка нцелари ят а си Гаре т с е бе съср ед оточил в преглеж д ане то на огромен куп бумащ ина, когато в рат ат а с е отвори. Пр еди да пристъ пи навът ре, Джеб Блейк на дник на, за да провери
да л и синъ т м у е с ам. След като с е на ст ани на с тола срещ у него, извади от джоба си тор бич ка с тютю н и хартия и започна да си св ива ци гара. — Ка звай ка кво има, ч е ка кто в иж даш, нямам ника ква работ а — по сочи Гар ет книж ат а пред с е бе си. Д жеб с е ус ми хна и продълж и да св ива цигар ат а си. — Търс их те някол ко път и в магаз ина и вс е ми ка зва ха, че не си идва л цял а с едм и ца. Какво с т ава? Гар ет с е облегна назад на с тол а си и поглед на ба ща си. — С иг уре н съм, че вече зна еш и това е при чинат а да си тук. — С Тере за ли беш е пр е з цялото в реме? — Д а, с нея. П родъл ж авайки зан имани ето си, Джеб подхвърли рав нод ушно : — Е, и какво прав ихте? — Ам и раз хож дахме с е с яхт ат а, по плаж а, раз говаряхме… Н а ли зна еш, про с то с е опознавахме. Д жеб приготв и ци гарат а си, извади от ма лкото джобч е на ризат а си з апа л ка «Зипо», з ап а ли я и всм укн а дълбоко. Докато изд ухваше дима, хвърли на Гар ет дяволит а ус мив ка. — П риготв и ли й стек т а ка, ка кто съм т е уч ил? Гар ет с е захили с амодоволно. — И ска л и пи т а не. — Тя о с т ан а ли доволна? — Д ори м ного. Д жеб ким на и всм укн а от ново от цигарат а си. Гарет поч ув ст ва как възд ухъ т в ст ая т а натеж а ва. — Е, значи има поне едно хуб аво кач е ство, на ли? — Н е с ам о ед но, а много, т атко. — М ай т и е харе с а ла, а? — И то м ного. — В ъпре ки ч е не я познаваш добре? — И мам ч увс твото, че знам всичко за не я. Д жеб пак кимна и изве стно време не прод ума. Н акрая попит а: — Ще с е в идите ли отново? — Д а, щ е дойде отново след две с едмиц и за едно със си на си. Д жеб изуч ава ше внимателно изра жени ето на Гарет. По сле ст ана и с е запът и към врат ат а. Пр еди да я отвори, с е обърна. — Гар ет, м ога ли да ти дам един съвет? Ст ре снат от в не з ап ното т ръгва не на баща си, Гарет отвърна : — Р азб ира с е. — Щом я харе сваш, щом с е ч увс тваш добре с нея и щом мислиш, че си я опоз на л до с т атъчно… не я п ус ка й да си от ива. — За що м и ка зва ш всич ко това? Д жеб погл една Гарет право в очи те и отново всм укн а дълбоко от цигарат а си. — За щото, доколкото т е поз навам, ти ще си този, които ще слож и кра й на това по знан ство, а аз дойдох, за да с е опит ам да ти попр еча, ако мога. — Ка кво ис каш да ка жеш? — Зна еш много добре з а ка кво говоря — отвърна ти хо ба ща м у, отвори в рат ат а и нап усн а канц елария т а.
П о-късно същат а вечер Гаре т не мож а да зас пи. В глават а м у с е въртяха д ум и те на бащ а м у. Той ст а на от леглото и от иде в кухн ят а, з наей ки добре какво т рябва да направ и. И звад и от едно от чекм едже т ат а един от листовете за писм а, кои то в ина ги из полз ваше, и с едн а до ма с ат а, с надеж дат а да изр ази м ислит е си писмено. _С къпа м оя К ат ерин ._ _Н е зн ам какво си от ива с м ен и не е съм сиг урен дали н я ког а щ е уз н ая . Толкова н ещ а се с лучи ха н апосл едъ к, че не съм ная сн о какво изж ивя вам ._ Гар ет о с т ан а близо час до мас ат а, след като н апи с а т е з и първ и две изр ече ния. Колкото и да с е н апряг аше, не може ше да изм исли ка к да продъл ж и. Когато обаче на сут ри нт а с е съ буди , за разли ка от повеч ето дни до с ега първат а м у мисъл не беше за Катер ин. Б еш е за Тер е з а. П ре з сл едващ ите две с едмиц и Гар ет и Тер е з а раз говаряха по т еле ф он а всяка веч ер — поня кога с часове. О свен това Гарет й пи с а няколко писма, или поточно кратк и бел еж ки, колкото да й н апомни, че м у липсва, и й изпрати още един гол ям буке т рози, този път придружен с кути я бонбони. Тере за на свой р ед вме сто цве тя или бонбони м у изпрати тънка тъмно с иня риз а, коя то ще ше да оти ва на дж инси те м у, и няколко ка рти чки. Кев и н с е прибра у дома след няколко дни и по т аз и при чина за Тере за с едм и цат а мина по-бъ р зо, отколкото за Гарет. Пр е з първат а си вечер в къщи Кев и н вечер я с май ка си и й разказа отк ъслеч но ка к е пре кара л вака нция т а си, накра я си легна и спа не пробуд но поч ти петн айс ет час а. Когато с е съ буди, го ча каш е дълъг списък от неща, които т рябва ше да с е свършат. И маше н уж да от нов и дрехи з а уч и лище — бе ше порасн а л и м ин а л огодишн ите веч е не м у ст ава ха, т ря бваш е да с е запиш е за е с еннат а фут бол на л ига. Това от не почт и цялат а събот а. Н а всичкото отгоре куф а рът м у бе ше пълен с мръсни др ехи, кои то т рябваше да с е из перат, о свен това той искаше ча с по-скоро да прояв и ф илмче т ат а, з асне ти пр е з ваканция т а м у, а във вторни к има ше час при зъболе каря, за да с е в иди да ли има н уж д а от ши на. С други д уми, ж ивотъ т в дома на О с бърнов и с е върна в обич айни те си рел си. Н а вторат а вечер след прист иган ето м у Тер е з а раз ка за на Кев ин за поч ив кат а си в Ке йп Код и за пътуване то си до Уилмин гтън. Спомен а за Гар ет, ст араей ки с е да преда де какво ч увс тва към него т а ка, че да не пл аш и си на си. Когато м у ка за, че ще зами нат при не го в края на следващат а с едм и ца, от нач а ло Кев ин като че ли не прояв и огромно желан ие. Н о сл ед като науч и с ка кво с е зан имава Гаре т, ин тере съ т м у с е съ буд и. — Зн ачи ще ме научи как да пл увам под вода? — Ка за, че ст ига да поис каш, ще те научи . — Же стоко! — реч е то й и продълж и със за ниман ието си. Н якол ко дни по-късно Тер е з а го зав еде да м у купи ня колко спис ани я за л еко водол аз ния спорт. До зами нава нето им Кев и н вече зна еше как с е казва вся ка ча ст от възмож н ат а ек ипиров ка, коя то ще ше да притеж ава — яв но, ч е вече м еч т а еше за предс тоящ ото си приключ ение. Меж д ув ремен но Гаре т с е пре товарваше с работ а. О с т ава ше до късно в маг ази на, мисле йки си за Тер е з а, и си запълва ше в ремето т ака, ка кто сл ед
см ъртт а на Катерин. Когато спомена на ба ща си колко м у липсва Тер е з а, то й с ам о с е усм ихн а и ким на. Н ещо в държ ане то на бащ а м у го кара ше да с е пи т а ка кв и ли мисли м у с е въртя т в ума . Тере за и Гаре т предварител но с е бяха уговорил и, че ще бъде по-добре тя и Кев и н да не от с ядат у Гаре т, но тъ й като с е зо нът не бе при ключил, вси чки хотел и и ква ртир и в града бяха зает и. За щаст ие Гарет познаваше собс твен ика на един ма лък мотел на километър и полов ина от дома м у, т а ка че ус п я да им ур ед и нас т а няван ето т ам. В деня, в кой то Тер е з а и Кев ин т р ябваш е да при сти гнат, Гарет на куп и ра зни прод укт и, изми пикапа си отвът р е и отвън и след като си в зе д уш , потегл и към л етищ ето. Зачака нерв но в за лат а за по ср ещачи, облече н в светло кафяв и пан т а лони, маратон ки и ризат а, която м у бе и зпрат ила Тере за. П ре з изм и на лит е две с едмици ч увс тват а м у към не я с е бяха з асилил и. С ъз нава ше, че това, ко е то с е бе сл уч ило меж д у тях, не бе ше плод с амо на ф изи че с ко привли чане — копне жът м у към нея говореше за не що подъл боко, по-т рай но. Когато пр оточи в рат, за да я зърн е сред път ници те, го обл я въл на на бе з покойс тво толкова отдав на не бе изпи тва л т а кива ч ув ства към някого, накъде ли от иваха нещ ат а меж д у тях? Когато Тер е з а сле зе от с амоле т а с Кев и н до нея, цял ото м у прите снен ие изв едн ъж с е изп ари. А Кев ин и зглеж да ше точ но като на снимкат а и много прил и чаш е на майка си. Беше в исок ма лко над метър и петде с е т, имаше не йнит е тъмни ко си и очи и дълги тън ки крайн ици, кои то сякаш бяха пора сна л и по-бър зо от о с т ан а лат а част на тялото м у. Беш е облеч ен с т ри че твърт и пант а лон и, марато нки «Н айк» и бл уз а от кон церт на Хут и и «Д ъ Бл оуф и ш». Ц елият м у външ ен в ид бе заимс тван от Ем Ти Ви и Гаре т не м ож а да не с е усм ихн е. Да ли щ е е Бо ст ън или Уилминг тън, няма ше зн аче ние — дец ат а с а си деца! Когато Тер е з а го в идя, вдигн а ръка и м у помаха. Гарет т ръгн а към тях и в зе ръчн ия им багаж . Докато с е коле баеш е да ли да я цел уне пред Кев и н, Тере за с е на кл они и го цел уна непри н уде но по буз ат а. — Гар ет, запо зна й с е със сина ми Кев ин — предс т ав и го тя с гордо ст. — Здраве й, Кев и н! — Здраве йте, го сподин Блейк! — отвърна то й скова но, ся каш Гаре т м у бе ше уч ит ел . — Н арич ай ме н аправо Гаре т — насърчи го той, подавайк и м у ръка. Кев и н с е здрав и с а плахо. До този момен т ни кой възрас тен, с из ключен ие на А нет не м у беше казва л да го нарич а на ма лкото м у име. — Ка к пъ тувахте? — поинт ере сува с е Гар ет. — Д обре — отвърна Тере за. — В з ехт е л и си нещо за яде не? — О ще не. — А м и то гава искате ли да хапнем някъд е набъ р зо, пред и да ви з акар ам до м отел а? — Звуч и прекрас но. — И маш л и някакв и пр едпоч ит ания? — обърна с е Гаре т към Кев ин. — Д а, в «М акдонад д». — О , м ил ичъ к, не — побър з а да възра зи Тере за, но Гар ет я въз пря, като покл ати гл ава. — Н ямам ни що против да е в «М акдо надд».
— С иг уре н ли си? — Н апъл но. И аз си похапвам че с то т ам. Кев и н изгл еж даш е доволен от отговора м у и т р имат а с е запъ ти ха към л ен т ат а за багаж а. Докато изли заха от сградат а на летищ ето, Гаре т поп ит а: — П л ува ш ли добре, Кев и н? — Д о с т а добре. — Готов л и си за ня кой и друг уро к по подводно пл ува не тоз и уи ке нд? — М исл я, че да… Че тох някои не ща за това — отвърна момче то, ст ар аей ки с е да говори като по- възр аст ен. — М ного добре. Н адявах с е на т а къв отговор. А ко имаме късмет, може и да ус пе ем да ти в ръчим ра зреш ително, пред и да си зами неш. — Ка кво зн ачи това? — А м и то ва е уд о стоверен ие, ко ето ще ти разреш ава да практи куваш л еководол а зен спорт къде то пожелае ш, не що като шоф ь орска книж ка. — И м ожет е да го напр ав ите за ня колко дни? — Р азбира с е. О т т еб с е ис ка да минеш пр е з писм ен те с т и да пре кара ш опр едел ен брой ча сове под водат а с ин ст рукто р. Но тъй като то зи уи кен д ще бъде ш един стве ният ми уч ен ик, о свен ако и май ка ти не ис ка да с е в ключи, ще разп ол агам е с пр едо с т атъчно време. — Же стоко! — възкли кна Кев ин и с е обърна към Тер е з а: — Ти ще в земеш л и уро ци, мам о? — Н е зн ам . Може би. — М исл я, че т рябва — каз а Кев ин. — Ще бъде много заб ав но. — Той е прав , и ти т рябва да с е научи ш — наме с и с е Гаре т със с амодовол н а усм ив ка, зн аейк и, че тя ще с е поч увс тва прит иснат а от двамат а и вероятно ще с е съгл ас и. — Д обре — и звъртя очи нагоре тя. И а з ще дойда. Н о в идя ли а кул а, изч е з вам . — А ма ще има ли акул и? — попит а бър зо Кев ин. — Д а, вероят но ще в идим и а кули , но т е с а ма лки и не закачат хорат а. — Кол ко ма лки? — поис ка да уз н ае Тер е з а, спомня йки си, че й бе разказа л как с е бил натък на л на риба ч ук. — Д о с т атъ чно ма лки, т ака че няма място за бе зпокой ство. — С ериозно ли говориш? — С ъв с ем с ериоз но. — Же с токо! — повтори Кев и н под но с а си, а Тере за хвърли погл ед към Гар ет, пит айк и с е да ли говори ист инат а. С л ед като си в зеха баг аж а и с е отби ха да хапнат, Гаре т ги закара до мотел а. П ом огна им да в не с ат пъ тни те си чан ти, по сле от иде до колат а си и с е върна с едн а кни га и няка кв и лис тове подми шниц а. — Кев и н… то ва е за теб. — Ка кво е това? — Това е кни гат а и листов ките, които т рябва да проче теш, за да пол учи ш разр еши тел но. Н е с е плаш и, с амо изгл еж да, че има много за че тене. Н о ако ис каш да почваме от ут р е, ще т р ябва да си прочел първ ите два разд ела и да си попъл нил първат а лис тов ка. — Трудн о ли е? — Н е, м ного е ле сно, но т ряб ва да го направ иш. Книгат а ще т и помогне да нам ер иш отговори те, в кои то не си си г ур ен. — Зн ачи м ога да поглеж д ам от говорите, докато попълвам лис тов кат а?
— Д а — ким на Гарет. — Когато давам това на уч ен ици те си, ги карам да с е подготвят в къщ и и съм сиг уре н, че вс еки из ползва книгат а . По-важ н ото е да с е опит аш да научи ш, ко ето т и е н уж н о. Леководола зния т спорт е при ятно за нима ние, но може да ст ане опасно, ако не го практи куваш прав илно. Гар ет подад е кни гат а на Кев ин и продълж и: — А ко ус пе еш да свърши ш до ут р е, а имаш да проче теш двайс ет ина с т ран ици плю с листов кат а, ще отидем в ба с ей на за първ ия е т ап. Там ще научи ш как да слаг аш е кипиров кат а си и по сле ще с е гм уркаме ма лко. — Н яма л и да с е гм уркаме в оке ана? — Ут ре не. О тн ача ло ще т и е н уж н о изве с тно в реме, докато св икне ш с ек ипиров кат а си. След някол кочасов и упр аж н ения ще си готов . Ще изл е зем в оке а на понеделни к или втор ник за първ и те ти ист инс ки гм ур ка ния. А ако пре кара ш до ст атъч но часове във водат а, ще с е качи ш на с амол ет а за в къщи с в рем енно разр еши телно за пра кт икува не на то зи спо рт. П о сле ще м и из прат иш по пощат а попълнен ф орм уляр и след две с едми ци ще пол учи ш па к по по щат а дей ств ит елното си разр еши телно. Кев и н з апочн а да прелиства с т ран ици те. — И мама ли ще прав и същ ото? — А ко ис ка да пол уч и разре шит елно, да. Тере за с е приближ и и надве с и над рамото на Кев ин, з а да хвърли поглед на кн игат а. И нф орма ция т а не й с е с тори чак тол кова пла шещ а. — Кев и н — за говори тя, — ако си и зморен, можем да поч нем двамат а за едно ут р е сут р ин т а. — Н е съм много измор ен — отвърна той порив и сто. — Тогава щ е имаш ли нещо против , ако двамат а с Гаре т отидем в задния двор да си поговорим? — Н е, вървете — отвърна момче то раз с ея но, вече съсредоточе но в първат а с т ран ица. Н авън Гаре т и Тере за с едн аха на изв е ст но разс тояни е един от друг. Тере за с е обърна наз ад и в идя, че Кев и н вече е заб ил глава над че тивото си. — Н а л и не изп олзва ш на й-бър зия начи н за Кев ин да пол учи разр еши телно? Гар ет покл ати глава. — Н е, съв с ем не. За да пол уч иш т акъв до куме нт — ра зреш ително за пра кт икува не на водолазе н спорт като развлеч ение, — е необходимо да прем и неш пре з няколко те ст а и да пре кара ш опр еделен брой часов е във водат а под наблюдени ето на инст рукто р. Н ищо повече. О бикнове но часове те за обуч е ние то с а т ри- чет ири уи ке нда, и то защ ото хорат а нямат в реме пр е з с едм и цат а. Кев ин щ е пол учи същ ия брой часове, с амо че по- с би то. — Бл а годарна съм си ти за това, ко е то прав иш з а него. — Ей, забрав и ли с какво си из карвам пр ехранат а? — И сл ед като с е ув ери, че Кев ин продълж ава да ч ете, отме с ти стола си ма лко по- близо. — М ного м и л ипс ваше пре з т е з и две с едмици — додад е то й ти хо, хващ айк и я за ръкат а. — И ти м и липсва ше. — И згл еж да ш пре красно — продълж и то й. — Ти беш е най- хуба ват а же на, коя то сл е зе от с ам олет а. Тере за с е изчерв и, ко ето я и знен ада. — Бл а годаря ти… Ти съ що изгл еж даш добре… о собено с т а зи ри за. — П редп ол ож их, ч е ще ти харе с а. — Р а зочарова н ли си, че не от с едн ахме при теб?
— Н е. Р азбир ам съобра жени ят а ти… Кев ин не ме по знава от веки веков , затова предпочи т ам да го о с т авя да с е отп усн е пр ед мен по е ст е ств ен начин, а не да го насилвам. Вече знам от те б, че и на не го не м у е било ле сно. — Н аясно си, че при това положе ние няма да можем да о с т аваме с ами з а дъл го пре з то зи уи кенд, на ли? — Ще с е въз ползвам от всяка свободна мин ут а, за да съм с т еб. Тере за погл една навъ т ре към ст ая т а и като в идя, че Кев ин с е е в глъбил в кн игат а, с е навед е и цел уна Гаре т. Въпреки че нямаше да пре кара нощ т а с не го, тя с е ч увс тва ше изн енадващо щас тлива. О т това, че с еди до него и го в иж даш е ка к я гл еда, сър цето й бие ше ус корено. — Д а м ожехме да не ж ивеем толкова да лече еди н от друг — рече тя. — Ти си нещо като опиат. — П риемам го за комплимент. Тр и час а по-късно, сл ед като Кев ин за спа, Тере за повед е тихо Гар ет към в рат ат а. Щом изля зоха в коридора и затвориха врат ат а след с е бе си, те сл я ха ус т ни в дълга цел ув ка — вс ек и ч увс тва ше, че м у е т рудн о да с е отдел и от друг ия . В прегръд кит е м у Тере за от ново с е поч ув ст ва като уч ен ич ка, коя то кр аде цел ув ка от лю бимия си пред врат ат а на ба щинат а си къ ща, и това по някакъв начин засилваше възбудат а й. — Та ка м и с е иска да може ше да о ст ане ш тук т аз и нощ — прошеп на тя. — Н а м ен също. — И на т еб ли т и е толкова т рудн о да ми каже ш ле ка нощ, ка кто на мен? — Готов съм да с е обза лож а, че на мен ми е много по-т рудн о, за щото ще с е при бера в пра зен дом. — Н е говори т а ка. Ще ме накараш да с е ч увс твам в инов на. — Може би ма лко ч увс тво за в ина е хуб аво нещо. Това ме ув ерява, че държ и ш на мен. — Н ямаше да съм тук, ако не държ ах на теб. — Те с е цел ун аха от ново с т рас тно. О тдръ пвай ки с е, Гарет промърмори: — Н аис тина т ря бва да т ръг вам. — Н о гласът м у издаваше, че не го жела е. — Знам . — Н о не м и с е т ръгва — добав и той с момч ешка усм ив ка. — Р азбирам ка кво имаш пр едв ид, но с е на лаг а. Ут ре ти пр едс тои да ни уч иш как да пл ува ме под вода. — Б их пр едпоч ел да т е науча на друг и неща, които зн ам. — А м и на л и ме научи мина ли я път, като бях тук — л укаво подмет на тя. — Д а, но практи кат а ги ус ъвър шен ства. — В т акъв сл уча й ще т рябва да намерим в реме да пра кт икува ме още ма л ко пр е з те зи две с едмиц и. — М исл и ш ли, че ще е въ змож но? — М исл я — отвърн а тя искр ено, — ч е когато нещо зав ис и от нас, в инаг и е възм ож но. — Д ано да си пра ва. — Права съм — каз а тя, пр еди да го цел ун е от ново з а по следе н път. — О бикнов ено в ина ги съм права. — О тдр ъпна с е от него и с е облегна на в рат ат а. — Точно това харе свам у теб, Тере за — твоят а ув ер ено ст. Вин аги зн аеш как с тоят нещат а.
— Х айде, Гаре т, прибирай с е — пре сторено с ериозно на стоя тя. — А , ще м и из пъл ни ш ли една молба? — Ка квато и да е тя. — С ън ува й ме, ч у ли? Кев и н с е събуд и рано на друг ат а сут р ин и дръпн а пердет ат а. В ст а ят а нахл у ярка сл ън чева светлин а. Тере за присв и очи и с е обърна на другат а с т ран а с жел ание то да с е пои злеж ава още няколко мин ут и, но Кев ин бе ше на стоя тел ен. — М ам о… т рябва да сме научи ли листов кат а, пр еди да т ръ гнем. Тере за изст ена. П ак с е обърна и поглед на ч асов ника. Беш е ма лко след ше ст. Зн ачи е прекара ла в леглото по-ма лко от пе т ча с а. — М ного е рано — промълв и тя и затвори очи. — Ще ме о ст ав иш ли да пол еж а още няколко мин ути , милич ък? — Н ямам е време — настоя момчето, като прис едн а в края на леглото и я по бут на по рамото. — Ти още не си прочела първ ия раздел. — А ти всичко ли проче те сно щи? — Д а — отвърна той. — Листов кат а ми е т ам, но да не в земеш да пре писва ш, ч у ли? Н е искам да си имам не прият но ст и. — Какв и непр ият но сти може ш да имаш — отвърна тя сънено, — на л и поз навам е инс т руктора. — Н о няма да е че стно. О свен това т и също т ряб ва да си научи ш ур ока, както каз а го сподин Блей к… Гаре т де… И наче може и да по ст рада ш. — Д обре, добре — ка за тя, с ед на в леглото и разтър ка очи. — Да ли с а о с т ав ил и паке тче т а не с каф е в баня т а? — Н е в идях да има, но ако ис каш, мога да отида да ти в зема една кока- кол а от коридора. — В ча нт ат а ми има дребн и… Кев и н скоч и и з апоч на да търш ува в чан т ат а й, намери няколко моне ти от по че твърт долар и изхв ръкн а от ст аят а с разчорл ена от сп ане то си ко с а. Тя го ч у ка к тича по коридор а. Ст ана, протегн а ръце в исоко над глават а си и т ръгн а към ма л кат а масич ка. Вз е кни гат а и тъкмо започна да чет е първат а с т ран ица, и Кев ин вле з е с две кока- коли. — Е то, т и з апочвай — той о с т ав и еднат а напит ка на маси чкат а , — аз отивам да с е изкъп я и да с е подготвя. Къде с а ми бански те гаще т а? О х, т а зи непре съхващ а енер гия на де т ств ото, помиеш си тя. — Н ай-отгоре в ч екмедже то, до чорап ите ти. — А , да, в идях ги — рече той, докато отваря ше ч екмедже то. Момчето вл е зе в баня т а и Тере за го ч у, когато п ус на д уш а. Тя отвор и напит кат а си и върна в нимание то си към книгат а . Ус т анов и, че Гаре т е прав , като каза, че мат ерия т а не е т рудн а. Ле с но с е че теш е, тъй като имаше снимки с обясн ител ни бележ ки за ек ипиров кат а, и когато Кев ин с е появ и облечен, тя беш е при ключила първ ия разд ел, сл ед ко ето в зе л ис тов кат а си. Кев ин с е приближ и и зас т а на за д нея точ но, когато з аче те първ ия въпро с. Спомни си къде беш е чела за това в кн игат а и з апоч на да прелис тва с т ра ници те й. — М ам о, то зи въпро с е толкова ле с ен. Н е е н уж но да поглеж даш в книгат а. — В ше ст ча с а сут ри нт а всяко не що, ко е то може да ми е от помощ, м и е н уж н о — изръмж а тя, бе з капка ч ув ство за в ина. Н а ли с ам ият Гарет бе ше каза л , че м оже да из ползва кни гат а!
Кев и н продълж и да надн ича над рамото й, докато тя търс еше отговорит е на сл едващ ите въпро си, и току й прав еше забележ ки : «Н е, не търси ш т ам , къд ето т рябва» или «Сиг урн а ли си, ч е си прочела първ ите глав и? » Н акрая тя м у ка за да върв и да глед а телев и зия. — Н о с е га няма ни що — възраз и той ун ило. — Тог ава в земи да си чете ш. — Н е си но ся ни що за чет ене. — Тог ава с той мирен. — Стоя. — Н е, не сто иш. О блегн а л си с е на рамото ми. — П ро сто с е опит вам да ти помогна. — И ди да с едне ш на леглото, ч у ли? И бе з да говори ш. — А з не говоря. — Точ но това прав и ш в момен т а. — За щото ти ми говориш. — Ще м е о ст ав иш ли да си попълня лис тов кат а на спокойс тв ие? — Д обре, звук няма да издам повече. Ще прит ихна като миш ка. И при тихн а — за две мин ути . По сле з апоч на да си подсв ирква. Тя о с т ав и пи с а л кат а си и го погледн а. — Ка кво си заподсв ир ква л? — С куч но ми е. — В кл юч и тел ев изора. — Н яма ни що… И т ака продълж и, до като накрая тя прегледа матер иа ла. О тне й цял час за не що, ко е то би свършила за п олов инат а в реме, ако беше в редак ция т а. В зе си дъл ъг, горещ д уш , по сле си слож и банск ия ко с тюм под дрех ите. В ече огл адн ял , Кев ин поис ка да отид ат пак в «М акдо надд», но тя го от ряз а и пр едл ож и да от скочат до от с рещн ат а за кусва лня «Уоф ъл хаус ». — Н о т а м не е в кус но. — Ти дори не си влиз а л т ам. — Н е съм . — Тог ава откъде зна еш, че не в кус но? — П ро сто знам. — Д а не би да си екс т р ас енс? — Ка кво зн ачи това? — Това значи, млади момко, че пон е веднъж ще отидем да за кус им т ам , къд ето каж а аз. — Н аис тина ли? — Д а — от с еч е тя, коп неей ки като никог а до с ега за ча ша каф е. Точ но в девет ча с а Гар ет поч ука на в рат ат а на мотелс кат а ст ая и Кев ин скочи да отвори. — Готов и ли с те в ие двамат а? — попит а той. — Ес те с твено — отвърна Кев ин. — Лис тов кат а ми е е то т ам. Е й с ега ще я доне с а. Той из тич а до мас ичкат а, а Тере за с т а на от леглото и го цел ун а бър зо по бузат а. — Ка к ст е т аз и сут ри н? — За м ен е веч е следо бед. Кев и н ме раз бут а още пр еди да съмне, за да си подготвя ур ока.
Гар ет с е ус ми хна, докато Кев ин м у подаваш е лис т а. — З аповяда йте, го сподин Блейк… исках да каж а Гар ет. Гар ет я в зе и з апоч на да преглеж да отговор ите. — М ама с е зат рудн и с някои въпро с и, но а з й помогнах — продълж и Кев ин, а Тере за облещи очи. — М амо, готова ли си? — Когато каже ш — отвърна тя и в зе ключа от ст аят а и чан т ат а си. — Х айде тог ава — подкани я Кев ин и т ръ гна по коридора към пи кап а на Гар ет. П ре з цял ат а сут р ин и ранн ия сл едобед Гарет им преподава ше някои о снов ни пол ожени я за леководолазн ия спорт. Те научи ха как функ цион ира всяка част от еки пиров кат а, ка к да я слагат и да я изпробват и на края как да диш ат с м ун дщ ук — отнача ло до ба с е йна, по сле в него, под водат а. — Н ай-важ н ото не що, ко ето т р ябва да запомните — подчерт а Гаре т, — е да ди шате норма лно. Н е за държ айт е възд уха си, не диша йте ни то много бър зо, ни то м ного бав но, про с то си диш айт е е ст е ств ено. Р азб ира с е, на Тере за ни що не й с е ст руваш е е ст е стве но и й бе ше пот рудн о, откол кото на Кев ин. Кев ин, в ина ги готов за при ключен ия, сл ед като пре кара някол ко мин ути под вода, реши че веч е зн ае вси чко, ко ето м у е н уж н о. — То бил о ле сно — ка за той на Гарет. — М исля, че ще бъда готов з а оке а на още то зи сл едобед. — Н е с е и съмн явам, но имаме да науч им още уро ци по ред а си. — А ка к с е справя мама? — Д обре. — Кол кото мен ли? — И двамат а сте добри — отвърн а Гар ет и Кев ин на лапа отново м ун дщ ука. П отопи с е под водат а в мига, в който Тер е з а подад е глава над повърхно ст т а и извади м ун дщ ука от ус т ат а си. — Ч ув ст вам с е много ст р анно, когато диш ам — рече тя. — Ще св икне ш. Само с е отп ус ни и ди шай норма лно. — Та ка м и каз а и одеве, когато с е зад ав их. — П рав ил ат а не с а с е променил и за по сл едн ите няколко мин ут и . — Знам , но си помисл их да не би бути лкат а ми да не е не що нар ед. — Н ищо й няма. Два пъти я проверих сут р ин т а. — Н о не си я из ползва л, на ли? — И ска ш л и пак да я проверя? — Н е — смън ка тя и обе зсърчена присв и очи. — Ще с е спр авя. — И с е пото пи отново. Кев и н из скочи над водат а и отме с ти м унд щ ука си. — Ка к е мама? Видях я да подава глава. — Н ищо й няма. Про с то с е уп раж нява като теб. — А, добре, щото няма да ми е приятно, ако а з пол уч а разр еши телно, а тя не. — Н е с е бе з покой за това. П родълж авай да с е уп р аж няваш. — Д адено. — И с е гм ур на отново. С л ед няколко ча с а във водат а Кев ин и Тере за с е поч увс тва ха изморе ни. Тр имат а от идоха да обядват и Гарет отново с е в п ус на да раз ка зва сл уч ки под водат а, то зи път зар ади Кев ин. О кокорил очи, той го обсипва ше със
с тотици въпро си. Гарет отговаряш е търп еливо на вс ек и и Тере за с обл е кче ние забел яза, че двамат а с е разб ират добре. С л ед като с е отби ха в мотел а, за да в земат кни гат а и ур ока за сл едващ ия ден, Гарет ги за кара в дома си. Кев и н беше ре шил да започне вед нага да че те сл ед ващи те глав и, но като в идя, че Гарет ж ивее на с амия бря г, мигом с е отка за от нам ерения т а си. Както сто е ше във вс е киднев н ат а и гл едаш е към оке ан а, попи т а : — М ам о, м ога ли да от ида до водат а? — Н е с ега — от каза м у с нежен гла с Тер е з а. Ц ял ден бяхме в бас ейна. — О, мам о… моля те. Н е е н уж но да идва ш с мен… Ще ме гледа ш от вера ндат а. Тя с е поколеба и Кев ин разбра, че я бе склон ил. — Мол я т е повтор и то й и й хвърл и най- искре нат а си ус м ив ка. — Д обре, върв и. Н о не влиз ай навъ т ре, ч у ли? — Н яма, обещавам — изв и ка той въз буде но и като грабн а хавли ят а, коя то Гар ет м у подад е, с е затича към водат а. Гарет и Тере за с една ха навън на вера ндат а и го наблюдава ха как з ашляп а във вълни те. — Той си е вече голямо момче — отбеля за Гарет тихо. — Д а, на ист ина. И ми с е с т рува , че те харе с а. П о време на обяда, докато т и беше в тоа ле тнат а, ми ка за, че си бил «върхов ен». Гар ет с е ус ми хна. — Р адвам с е. Н а мен съ що ми харе сва. Той е ед ин от най- добрит е м и уч ен ици. — Ка зва ш го, з а да ми до ст ав иш уд ов олств ие. — Н е, ка звам ти ис тинат а . В курсов ете имам много деца, но той изглеж д а зрял за възра ст т а си и е въз пит ан. А и е много по сл уш ен . В дне шно в рем е има до ст а ра згле зен и деца, но у него не з абеля звам т а кива прояв и. — Бл а годаря. — С ериозно ти говоря, Тер е з а. След като ч ух бе зпоко йстват а ти, не з наех какво да очаквам. Но той на ист ина е слав но момче. Добре си го възпи т а л а. Тя хвана ръкат а м у и я цел уна . П о сле за говори ти хо: — Това, ко е то ми ка за, е от голямо зн ачен ие за мен. Рядко съм срещ а л а м ъже, които ис кат да говорят за не го, камо ли да с е з анимават с него. — Тол коз по-зле з а тях. Тя с е усм ихн а. — Ка к т ака в инаг и зн аеш какво точно да каже ш, че да ме пр едраз полож иш? — Може би защ ото ти извли чаш най- доброто от мен. — Може би. С ъщат а вечер Гаре т зав еде Кев ин в ма гази на з а в идеокас ети под наем и в зе две, които момчето си и збра, а по сле поръ ча т ри пи ци з а в къщи. П ърв ия ф ил м гл еда ха за едно, докато вечер яха във вс екид нев нат а. След като с е нахр ани, на Кев ин започна да м у с е прис пива. Към девет час а з аспа пред тел ев изор а. Тер е з а го побут н а л еко и м у ка за, че е в реме да си т р ъгват. — Н е м ожем ли да спим тук т а зи вечер? — промълв и той в про съ ница. — М исл я, че е по- добре да с е приб ираме — повтори неж но Тере за. — А ко ис каш, в ие двамат а может е да сп ите на леглото ми — предл ож и Гар ет. — А з ще лег на тук , на диван а. — Х айде, мамо, не ка да о ст анем. М ного съм измор ен.
— Н аисти на ли иска ш? — поп ит а тя, но Кев ин веч е с е преп ъваш е на път за сп а л нят а. Те ч уха ка к пруж и нат а из скърца, ког ато момче то с е т ръш на на леглото. С л ед м иг потъ на в дълбок сън. — С пор ед мен не м у пр едо ст ав и голям избор — проше пна Гарет. — В с е още не съм убед ен а, че идеят а беш е добра. — Ще с е държ а като ис тин ски джен тълмен… обещавам. — Н е с е бе зпокоя за т еб… Про с то не искам Кев ин да о ст ава с погреш ни в печатл ен ия. — И ска ш да кажеш, ч е с е паз иш той да не разбер е за отно шен ият а ни? П о м о ем у той вече с е е до с етил. — Зна еш какво имам предв ид. — Д а, з нам — св и раме не Гар ет. — Сл уша й, ако искаш да ми помогне ш да го прене с ем до колат а ми и да в и за карам, ще го сторя с уд овол ств ие. Тя с е загл еда в Кев ин, ч у дълбокото м у, рав номерно дишан е. Той спеш е като пън. — Е, добре, ед на нощ няма да нав ред и — пр едаде с е тя и Гаре т й намигн а. — Н адявах с е да ра змисли ш. — А ти не забр авяй обе щан ието си да с е държ иш като ис тинс ки дже нтъл м е н. — Н яма. — М ного ув ере но го каза. — Ей, обе щани ето си е обещ ание. Тя затвори бе з ш умно в рат ат а и обв и ръце около в рат а на Гаре т. Ц ел уна го и з апоч на л ек ичко до го хапе по ус т ни те. — Д обре тогава, за щото, ако зав и с еш е от мен, едва ли щях да го спа зя. Той й нам иг на. — А ма ти май наист ина знае ш как да държ иш чов ек в напрежение. — Зн ачи л и това, че ме смят аш за дра знит ел? — Н е — отвърна той т ихо. — Това зн ачи, че си голяма работ а. Гар ет и Тер е з а пр едпоче тоха да не гл едат втория ф илм, а да си говорят и допи ят в иното си. Тер е з а на два пъти провери да ли Кев ин спи — и дват а пъ ти го заварва ше в ед на и съща поза. К ъм пол уно щ Тере за с е прозя и Гаре т й предлож и да от иде да си легн е. — Н о на л и дойдох тук, за да съм с теб — възра зи тя сънено. — Е, да, но ако не си до спива ш, ще ме в иж даш като ра змаз ано пе тно. — Н е м и с е сп и още — каз а тя миг преди да с е проз ее отново. Гар ет ст ана и отиде до гард ероба, извад и чаршаф , одеяло и възглав н ица и ги о ст ав и върху дива на. — Н астоявам да върв иш да спиш. И маме още няколко дни, в кои то ще см е за едно. — Н аис тина ли го ис каш? — Н аис тина. Тя м у пом огна да приготв и дивана за ляга не и т ръг на към спа лня т а . — А ко не ис каш да спи ш с дрехи те си, във второто чекм едже на скрина им а фл анел к и ка за й той. Тя го цел уна и рече: — Д не с прекарах ч уд е с ен ден. — А з съ що. — С ъж а л явам, че ум ор ат а ме надв и.
— Д о ст а енергия и зраз ходва дне с. Н апълно ра збираемо е. Бе з да охлабва пре гръдкат а си, тя прошепн а в ухото м у: — В ин аги ли си толкова ле с ен з а общ ува не? — Ст ар ая с е. — И ус п ява ш. * * * С л ед ня кол ко ча с а Гар ет с е събуди от ч ув ств ото, че някой го ръга леко в ребрат а. О твори очи и в идя Тер е з а да с еди до него. Беш е облече на с една от не гов ите флан елки. — Ка кво има, добре ли си? — Той с ед на в леглото. — Д а, добре съм — проше пна тя, га лей ки го по ръкат а. — Кол ко е час ът? — Тр и и не що. — Кев и н спи ли? — Като къпан. — А за що ти не си в легл ото? — Ст ре снах с е в сън я си и не мож ах да засп я от ново. Той разтър ка очи. — И ка кво сън ува? — Теб — едва ч уто промълв и тя. — Хубав л и бе ше сън ят? — О, да… — Тя с е нав еде да го цел ун е по гърди те и Гаре т я при тегли към с ебе си. Погледна към в рат ат а на сп а лня т а — Тер е з а я беше затворила. — Н е с е л и при те с няваш от Кев ин? — попи т а я той. — М а л ко, но вярвам, че ти няма да вдиг аш ш ум . Тя пъхна ръка под зав ив кат а и го заг а ли по коре ма. Допирът й м у подейс тва като ток. — С иг урн а ли си, че го искаш? — Ъ хъ. Те с е л ю биха неж но, т ихо, а след това легна ха един до друг. Д ъл го в реме ни кой не проговори. Когато небето започна леко да про св етл ява, те си пожел аха «лека нощ» и тя с е върна в сп а лня т а. С л ед някол ко м ин ут и засп а дълбоко, а Гаре т я наблюдава ше пре з отворе нат а в рат а. Той обаче не мож а да засп и отново. Н а сут р ин т а Гарет отиде да купи пре сни хле бче т а з а закус ка, а в това в рем е Тере за и Кев ин прегл еда ха за едно уч еб ното помага ло. След това т р имат а потегл и ха отново към бас ейна. Този път ур оц ите бяха ма лко по- слож ни и в кл ючва ха най- разли чни ум ен ия. Тер е з а и Кев ин с е научи ха на «при ятел с ко ди шане» — в сл уч ай ч е на някого от двамат а м у свърше ше кислородът под водат а и с е на ложеш е да и зпол зват едн а и съ ща бути лка с възд ух под на л я гане. Гарет ги пр ед уп реди за опас но ст ите от пани ка, докато с а под вода. — И ако в т акъв сл уч ай побъ р зате да изл е зе те на повърхно ст т а , ще пол учи те т а ка нареченат а ке сонн а боле ст. Тя е не с амо боле зне на, но и опа сна за ж ивот а. Те о ст ана ха до ст а дълго под вода в дълбо кат а час т на бас ейна, за да св ик нат с екипиров кат а си и да с е научат как да си отп ушват уш и те . Към края на
уро ка Гарет им показа ка к да скачат от ръба на ба с е йна, бе з да им падат мас кит е. Както с е очакваше, сл ед няколко ча с а и двамат а м у уч е ни ци грохн аха и бяха готов и да приключат з а деня. — Ут ре вече ще с е гм ур нем ли в оке ана? — попи т а Кев и н, докато вървя ха към кол ат а на Гаре т. — Щом ис каш, добре. М исля, че вече си подготвен, но ако предпочит аш, м ожем да т р енирам е пак в бас е йна. — А , не, готов съм за оке а на. — С иг уре н ли си? Н е ис кам да те нас илвам. — С иг уре н съм — отвърна бър зо момчето. — А ти, Тер е за? Готова ли си за оке ана? — Щом Кев ин е готов , аз също. — Ще пол уч а ли разре шит елно до втор ник? — попи т а Кев ин. — А ко гм уркан ето в оке а на мин е добре, и двамат а ще го п ол уч ит е. — Ст ра хотно! — Какв и с а планове те за о ст ана л ат а част от деня? — поинт ере сува с е Тере за. Гар ет започна да прибир а бути лки те от з ад в колат а . — И мах пр едв ид да с е разходим с яхт ат а. О черт а ва с е хуб аво в реме. — Ще м е науч иш ли как да уп р авлявам яхт а? — попи т а възбуд ен Кев ин. — Р азб ира с е. Ще те н аправя свой пръв помощн ик. — А т р ябва ли да имам ра зреш ително и за това? — Н е… Това зав и си от капи т а на, а тъй като аз съм капи т а нът, няма да има пробл ем да с т ане ведн ага. — П ро сто ей т а ка? — П ро сто ей т а ка. Кев и н погл една майка си с широко отворен и очи и на не я не й беш е т рудн о да проче те мисли те м у: П ърво с е науч авам да с е гм ур кам, по сл е ст а вам първ и пом ощ ник- капит ан. Колко щ е има да им раз правям на прия телит е си! Гар ет с е оказ а прав по от ношен ие на в ремето и т римат а си н аправ иха ч уд е сн а разходка по вода. Гарет научи Кев ин на няко и о снов ни принц ипи във ве т роходс твото — от това ка к и кога да с е променя ъгълъ т на платнат а до предв иж д ане по со кат а на вятъра по облаци те. Ка кто и на първат а им сре ща, и с ег а бяха в зели с андв и чи и с а лати, с амо ч е то зи път ги подел иха със с ем ейство дребни китове, кои то л уд уваха около яхт ат а , докато с е хран еха. В ърна ха с е в прис т а ни щето къс но вече рт а и след като показа на Кев и н ка к да покри е яхт ат а , за да я пр едпа зи от не надей на бур я, Гаре т ги за кара в м отел а им . Тъй като и т римат а бяха капна л и от ум о ра, пожел аха си набъ р зо «л ека нощ» и Тере за и Кев ин с е озова ха в леглат а си преди още Гаре т да с е бе прибра л . Н а сл едва щия ден той ги зав еде за първото им гм ур ка не в оке ан а. След като първон ача л н ат а им н апре гнато с т премина, двамат а м у уч е ни ци з апочн аха да с е забавл я ват и за ед ин следо бед в с ек и от тях и зраз ходва по две бути лки със сгъ сте н възд ух. За това помогна ка кто спокойн ото време, т ака и бис т р ат а вода с ч уд е сн а в идимо ст. Гаре т н аправ и няколко снимк и на Тер е за и Кев и н, докато проучваха о ст анк ите от един кораб, з ас едн а л на плитч инит е кра й брег а на С еверн а Кар олина. О беща им, че ще ги даде за проявява не ощ е т аз и с едм и ца и ще им ги изпрати ведна га щом бъдат готов и.
И т аз и вечер пре кара ха в дома на Гарет. Сл ед като Кев ин зас па, Тер е з а и Гар ет с едн аха на вера ндат а и с е о с т ав иха на ласки те на топл ия влажен възд ух . П оговориха з а сут р еш нит е ур оц и по гм уркан е и сл ед като помълчаха изв е ст но в реме, Тере за заговори с нот ки на тъга в глас а си: — Н е м ога да повярвам, че ут р е вечер си зам инавам е. И зобщо не ус ет их ког а отл етяха тия няколко дни. — За щото в ремето ни беш е непр екъс нато з апълне но. — Е — ус м и хна с е тя, — вече има ш ма л ка пр едс т ава ка к ж ивея в Бо с тън. — Н епре къснато в дв иже ние ли? Тя ким н а. — Точно т ака. Кев ин е най-хуб авото нещо, ко ето имам, но понякога много м е и зм орява. Той в ина ги има нещо да прав и. — Н о не би с е опит а ла да го промени ш, на л и? В смис ъл че не би ис ка ла да възпи т а ш някой т елев изио нен маниа к или де те, ко ето по цял ден щ е с тои в с т ая т а си и ще сл уша м узи ка. — О , не. — Тог ава пре сметн и пр едимс тват а си. Той е ч уд е с но момче… Н аис тин а м и беше прият но с не го. — М ного с е радвам. Сиг урн а съм, че и то й изпи тва същ ото. — След кратко м ъл ча ние добав и: — Зна еш ли, макар тоз и път да нямахме възмож но ст да о с т авам е че сто с ам и, имам ч увс твото, че с ега те опо знах много по-добре, откол кото пр едиш ния път. — Та ка л и? Н о аз съм си същи ят, какъвто бях и тог ава. Тя с е усм ихн а. — Х ем си същ ият, хем не си. М ина лия път бях с ама и двамат а зн аехме, че е по- л е сно да с е привърже ш към някого, когато пре карва ш по-дълго врем е с ам о с не го. Н о с е га веч е има ш пр едст ава ка к би било, когато и Кев ин е кра й нас… и ти прие нещат а много по-не прин уд ено, отколкото си пр едс т авях. — Е, бл агодаря ти, но не полож их кой зна е какв и ус илия. Щом ти си тук, ням а зн ачен ие какво прав им. Про с то ми е прият но да бъда с те б. Той обв и ръка около рамен ете й и я при тис на до с ебе си, тя облегн а глава в изв ив кат а на в рат а м у. В ти шин ат а двамат а с е засл уш а ха в пли съка на въл нит е. — Ще о ст анет е ли да пренощ увате и т ази вечер тук? — попи т а то й. — Д о с т а с ерио зно с е пора зми слих над това. — Ще иска ш ли да бъда отново ис тинс ки джентълме н? — Може би да, може би не. Той повдигна уч уд ен о веж ди. — Д а не би да флиртува ш с мен? — О питвам с е — при зна си тя и с е разсмя. — Знае ш ли, Гар ет, аз наи сти на с е ч увс твам уд о бно до т еб. — Удобно ли? А з да не съм ф ай тон? — Н е в то зи сми съл. П ро сто ми е хуб аво, когато сме за едно. — И би т рябва ло. Н а мен също ми е хуб аво с теб. — С ам о хуб аво? И ни що повече? Той покл ат и глава. — О, не, има още. — И продълж и ня как с те сн ително : — След като си зам ина м ина лия път, дойд е бащ а ми и почна да ме поуча ва.
— И ка кво ти каза? — Ка за м и, че ако ми е прия тно с те бе, да не те п ус кам да си отид еш. — И ка к см я т аш да с т ан е това? — А м и сиг урн о, като те покоря с непр еодолимия си чар. — Това вече го направ и. Той я ст релна с погл ед, по сле обърна глава към оке ана. След ма л ко додаде ти хо: — В т акъв сл уч ай, като ти каж а: О бичам т е. _О бичам т е._ Н ад тях зв е зд ите бяха обсипа ли тъмн ото небе и бле щ укаха с цялат а си све тл ина. В да леч инат а с е търка л яха облаци, от р азява щи светлин ат а на пол ум е с еца. В глават а на Тере за продълж аваха да къ нтят по сл едни те м у д ум и. _О бичам т е._ Тоз и път няма ше колебан ие, нямаше съмнени е в излия ние то м у. — Н аис тина ли? — прош епна тя след продълж ително мълчание. — Д а — отвърна той и с е обърна към нея, — на ист ина. И тя в идя в очите м у нещо, ко е то не бе за белязва ла дотог ава. — О , Гаре т — з апоч на тя не сиг урно, но то й я пре късн а, като поклати гл ава и заговори: — Тере за, не очак вам от теб да ч ув ст ваш същ ото. П ро сто исках да зн аеш м оит е ч увс тва. — Той замълч а, припомняй ки съня си. — Пре з по следнит е две с едм ици с е сл уч иха до с т а неща… — И млък на. Тя понечи да каже не що, но Гар ет пак по клати глава. Сл ед ма лко продълж и: — И не съм сиг ур ен, ч е съм ная сно с всичко, но поне зн ам какво ч ув ст вам към теб. — П ръстъ т на ръкат а м у неж но пог а лваш е бузат а и ус т ни те й. — О бичам те, Тере за. — И аз те обич ам — отвърн а тя неж но, с т ар аейк и с е д уми те й да прозвуч ат ис крено. Д вамат а о ст ана ха ощ е изв е стно в реме прегър нати, по сле влязоха вът р е и с е л ю биха, ра зменя йки си ше пне шком неж но ст и до зор и. Този път обаче, когато Тер е з а си легна, Гарет спа непробуд но, а Тер е з а бодърства и си м исл е ше за ч удото, ко ето ги беш е срещ на ло. С л ед ващи я ден също мин а ч уде сно. Гаре т и Тере за с е въз ползваха от всяка възм ож но ст, за да с е хванат за ръце или да си открадн ат по някоя цел ув ка , когато Кев ин не ги гледа ше. И този де н практикуваха подводно пл уване, и когато уро цит е приключ иха, Гар ет им връч и в ременни те разреш ител ни на борда на яхт ат а. — С ега можеш да с е гм ур ка ш, когато и къд ето пожела еш — обърна с е той към Кев ин, кой то държеш е докум ен т а т а ка, сякаш беше злат ен. — О с т ава с ам о да м и изпратиш обратно то зи ф орм уляр и сл ед няколко с едм ици ще пол учи ш оф ициа лн ото разр еши телно за пра кт икува не на подводе н спорт. Н о па к ти напомн ям — никак не е бе зопа сно да с е гм ур ка ш с ам. Вин аги влизай с още няко го. Тъй като това беше по следния т им ден в Уилминг тън, Тер е за плати ст ая т а в м отел а и т римат а отидоха в къщат а на Гарет. Кев ин пожела да прекара някол кото час а на плаж а и Тер е з а и Гар ет с една ха на пясъ ка поч ти до водат а. Гарет и Кев и н поиграха ма лко на ф ризби, и когато следо бед ът почт и прева л и, Тере за вле з е в кух ня т а да при готв и нещо за яде не.
Тр имат а хап наха набъ р зо на заднат а веранда — хам бур гер и на скара — и Гар ет ги за кара на лет ище то. След като Тер е з а и Кев ин с е качи ха в с ам ол е т а, Гарет о с т ан а да го изч ака, докато и злети. Когато го изг уб и от погл ед, с е з апъ ти към пикапа си. Сл ед като с е прибра, на й-н апред погледн а ча сов ника, за да пре смет не колко в реме о ст ава, докато й с е обад и по тел е ф она т а зи вечер. В с ам ол е т а Тер е з а и Кев ин прел истваха спис ани я. Н а полов инат а път от пол ет а Кев и н нен адейно с е обърна към май ка си и я попи т а : — М ам о, ти харе с ваш ли Гаре т? — Д а, харе свам го. Н о по-важ ното е ти да ли го харе сва ш. — С пор ед мен той е върховен. За възрас тен, имам пр едв ид. Тере за с е ус ми хна. — М ай в ие двамат а си допадн ахте. Довол ен ли си, че бяхме т а м? Той ким на. — Д а, доволе н съм. — П релисти ощ е една- две ст р аниц и и па к обърна л ице към нея. — М амо, мога ли да те попит ам нещо? — В си чко. — Ще с е омъж иш ли за Гаре т. — Н е зн ам . Защо? — А искаш ли? Тя не отговори ведн ага. — Н е съм си г ур на. Знам с амо, че вс е още не искам да с е омъж вам за него. Тр ябва да с е опозн аем още ма лко. — Н о м оже да поис каш да с е омъж иш з а него по-нат ат ък. — Може. Кев и н въздъхна облекчен. — Р адвам с е. Стор и ми с е, че си щ астлива с не го. — Н има забел язва ш т аки ва не ща? — М ам о, т а аз съм на дванай с е т години. Знам повече, отколкото си мислиш. Тя го пог а ли по ръкат а. — Д обре, а ка к ще ре а гира ш, ако ти каж а, че на исти на искам да с е омъж а з а не го час по-скоро? Той зам ъл ча и сл ед ма лко отговори : — П редп ол аг ам, че ще с е з ач удя къде точ но ще ж ивеем. За ни що на свет а Тер е з а нямаше да и змисли по- добър отговор. К ъде на исти на? 11 Ч ет ири дн и след като Тере за си зам ина от Уилминг тън, Гарет пак сън ува, но този път в съня м у с е яв и Кат ерин. Двамат а с нея бяха на една полян а, гра ниче ща със с т ръмна ска л а, коя то глед аше към оке ана. Те вървяха, хван ати ръка за ръка, говореха си и по едно в реме Гарет каза не що, ко е то я раз см я. И зв еднъж тя го п ус на, зати ча с е и пре з рамо м у изв и ка да я догони. Той с е сп ус на да я нас тигн е, за лива йки с е от смях, и изпи т а същото ч ув ство като в де ня на сватбат а им. Д окато я гледа ше ка к тича, па к си каз а колко е красива. Н ейнат а развяваща с е ко с а ул а вя ше светли нат а на в исокото жъл то слънце, с т рой ните й кра ка с е дв ижеха ритми чно и леко. Усмив кат а й, въпреки че ти чаш е, също бе ше е с те с твена и споко йна, сяка ш с то еше на ед но мяс то.
— Х айде, Гаре т, хвани ме! — подка ни го пак тя. Звънки ят й смях, кой то по сл едва, про ехтя във възд уха като м уз ика. Д окато бав но я насти гаш е, в идя, че тя тич а право към с ка лат а и като че л и във въз будат а и радо стт а си не съзнаваше накъд е от ива. Н о това е гл упаво, помисли си той, тя не може да не го съз нава. Гар ет й изв ика да спре, тя обаче зат ича още по- бър зо. Приближ аваше ръба на ска л ат а . И зпъл н ен с неопи суем уж ас , ус т а нов и, че е вс е още много да лече от нея, з а да ус п ее да я хване. Зат ича с е с всич ки сил и, като й крещ еше да с е в ръща. Но тя ся каш не го ч ува ше. Той ус е ти как адрен а линът м у с е покачва, подхранван от пар а л изир ащи я го с т рах. «Катери н, спри! — изв ика то й с пълно гърло. — Сто й да лече от ска л ат а! В ним авай накъде тич аш!» Колкото по- силно в икаше, тол кова по- сл аб изл иза ше гла сът м у, до като накр ая преми на в ше пот. Катери н продълж ава ше да тич а, бе з да м у обръща в нима ние. Беш е стигн а л а веч е на няколко мет р а от ска лат а. Той с е приближ аваше. Н о вс е още беш е да леч е. «С при!» — изв ика то й отново, макар да знае ше, че тя не може ше да го ч уе. О т него поч ти не изли заше гла с. Пани кат а, коя то го обзе, беш е неопи суем а. М исл ено подти ква ше кракат а си да с е дв иж ат по-бър зо, но те з апочн аха да с е ум оряват и да нат еж ават след всяка след ваща крачка. Н яма да я сти гна, изпла шен си помисли той. Точ но то гава тя с е закова на мяс то т а ка ненаде йно, както ненад ейно бе хукн а л а да ти ча. Сто еше на с ан тиме т ри от ръба на с ка лат а. «Н е м ърда й!» — изв и ка той, но пак изле зе с амо шепот. Спря на полов и н м етър от нея и прот егна ръка, дишай ки т еж ко. «Тр ъгни към мен — подкани я той ум ол ит елно, — с тои ш на ръба.» Тя с е усм ихн а и погл една на зад пр е з рамо. Като в идя, че в с еки момент м оже да падн е, с е обърна отново към него. «Какво си помисли, че щ е ме за г уби ш л и? » «Д а — отвърна той т ихо, — но ти обещавам, че никога повече няма да доп усн а това да с е повтори.» Гар ет с е събуди и с ед на в леглото. М инаха няколко ч ас а, преди да за спи отново, но този път спа на пре с екулк и и на сут ри нт а едва ус пя да с т а не към де с е т ча с а. Ч увс тва ше с е из то щен и потиснат и не бе ше в със тоян ие да м исл и за нищо друго , о свен за съня си. Н е знае ше какво да прав и и с е обади на баща си да с е в идят и да закус ят на оби чайн ото им мяс то. — Н е м ога да си обяс ня з ащо с е ч увс твам т а ка — сподели той с баща си сл ед първ ите общи при ка зки, кои то си разм ени ха. — П ро сто не мога и това е! Б ащ а м у не ка за нищо, с амо го наблюдаваше на д ръба на ч ашат а си с каф е, докато синъ т м у говореш е. — Д а каже ш, че е н аправ ила не що, с ко е то да ме ра зст рои, не. П рекарахм е някол ко дълги дни за едно и аз не пре ст авам да мисля за нея. Запозн ах с е и със сина й — ч уде сно момче. Само де то… Н е зн ам… не з нам да ли ще мога да го запаз я. — Гаре т замълч а. Единс твени те звуц и идва ха от мас ите нао кол о.
— Ко е да запаз иш? — обади с е на й-накр ая Джеб Блейк. Гарет раз бърква ше раз с е яно каф ето си. — Н е зн ам да ли ще я в идя отново. Б ащ а м у повдигн а бе зм ълв но едн ат а си веж да и Гарет продълж и: — Може би не е пи с ано да продълж им да с е в иж даме. Та тя дори не ж ивее тук , а на хиляда километ ра. И ма си свой ж ивот, свои ин тере си. А аз съм тук и водя н апълно уеди нен ж ивот. Може би тя ще с е ч ув ства по-добре с друг чове к, с когото ще може да с е среща редов но. Той с е зам исл и над д ум ите си, съ знавайки, че не си вярва напълно. И вс е па к не м у с е иска ше да каже на баща си за съня си. — Та ка де, как да из градим връз кат а си, като не с е в иж даме че сто? Б ащ а м у пак не каза нищо и Гаре т продълж и, ся каш говореше на с ебе си. — А ко ж ивее ше тук и я в иж дах в с еки ден, си г ур но бих с е ч ув ства л другоя че. Н о като е да леч е… — Глас ът м у с е заг уб и и той отново с е опи т а да в никне в смис ъла на това, ко е то говори. П о сле продълж и: — Не в иж дам как ще с т ане. М ного мислих за това и не ми с е ст рува възмож но. А з не ис кам да с е ме с тя в Бо ст ън и съм си г ур ен, че тя пък няма да иска да с е пре не с е тук , т ака че докъде ще с тигн ем при това положе ние? Той па к мл ък на и изчака баща м у да каже не що, какв ото и да е в отговор на раз съж ден ият а м у. Н о дълго в реме той не издаде звук . Н ай-накр ая отме сти погл ед на ст рани и заговор и ти хо: — Н а м ен ми с е с т рува , че си търси ш изв ине ние. О питва ш с е да убеди ш с ебе си и м е изп олзва ш з а сл ушател. — Н е, т атко, съвс ем не е т а ка. П ро сто с е опитвам да проум ея положен ието. — Ти на кого си мислиш, че говори ш, Гарет? Поняко га ми с е с т рува , че гл едаш на мен т ака, сяка ш съм рас ъл в с аксия и съм мина л пре з ж ивот а, бе з да науча нищо. Само че аз разбир ам много добре какво изж ивяваш. Ти тол кова дълго в реме ж ивее ш с амотно, че с ега с е ст р ахуваш при мисъл т а какво ще с е сл уч и, ако сре щнеш друг а жен а, коя то ще те и звади от това със тоян ие. — Н е с е с т ра хувам — възра зи Гарет. — Д ори пр ед с ебе си не може ш да го призн аеш — прекъс на го о ст ро баща м у. Р азочарова ние то в гла с а м у бе ясно долов имо. — Знае ш ли, си не, ког ато май ка ти с е спомина, аз съ що си търс ех изв ин ения. Год ини нар ед си втъл пявах подобни неща. И ис ка ш ли да уз н ае ш докъд е ме докара това? — Той с е в гл еда в син а си. — Дот ам, че с ега съм ст ар и ум ор ен и преди вси чко — с ам оте н. Ако можех да с е върна на зад, щях да променя много не ща и прокл ет да съм, ако те о ст авя да по стъп иш като мен! — Джеб замъл ча, по сл е заговори с по-мек то н: — Сгл упих, Гаре т, много сгл уп их, че не пои сках да си намеря друга жен а. Сгл упи х, че с е ч увс твах в иновен към май ка ти, че продълж их да ж ивея с ам и непр екъсн ато с е измъ чвах и с е пи т ах ка кво ли би си помислил а тя. И зн аеш ли ка кво? М исля, че май ка ти ням аше да има ни що против да с е съ бера с някоя жен а. Дори ще ше да е довол н а. И знае ш ли з ащо? Гар ет не от говори. — Защото ме обича ше. И ако ти си въобраз яваш, че по казваш лю бовт а си към Катерин, като с е обрича ш на с ам от а, значи някъд е съм с бърка л във възпи т а ние то ти. — Н е си с бър ка л.
— Н е м оже да не съм с бър ка л. Защ ото, като т е гледам, вс е едно в иж дам с е бе си и че с тно ка зано, пр едпочи т а м да в иж дам друг чове к, човек, кой то е ст игн а л до за ключен ието, че няма нищо лошо в това да продълж и напред, да си нам ери някого, който да го направ и щас тлив . Н о в този момен т имам ч увс твото, че глед ам в огледа ло и в иж дам с ебе си пр еди двайс ет годи ни. Гар ет прекар а о с т атъ ка от деня с ам — раз хож даш е с е по бре га и ра зм ишл я ваше на д д уми те на ба ща си. Даде си смет ка, че не бе ше от кровен още от с ам ото н ача ло на раз говора им и затова не с е изн енада, че ба ща м у го раз кри. Добре де, тогава з ащо поис ка да разговаря с него? Да ли защ ото дъл боко в с ебе си иска ше баща м у да ре а гира точно т а ка? С прева л я нето на следо бед а ун и ние то м у от стъп и място на объркано с тт а м у, а по сл е и на нещо като в цеп енен ие. Н о когато по- късно вечерт а с е обади на Тере за, ч увс твото на и змяна, ко е то го бе изпълва ло в ре зул т ат на съня м у, с е ут а л ож и, преди да ч уе гла с а й. Н е изче зна напълно, но не бе ше чак толкова сил но, и когато тя вдиг на сл уш а л кат а, вече поч ти с е бе сто пило. Гласъ т й м у н апом ни как с е бе ч увс тва л, докато бя ха за едно. — Р адвам с е, че с е обади — ка за тя ве с ело. — М ного си мисл ех за теб дне с. — А з съ що — отвърн а той. — Та ка ми с е иска да си тук с е га. — Д обре л и си? Звуч иш ма лко ун ило. — Д обре съм… Про с то съм с ам отен, нищо повече. Как мина денят ти? — Ка кто вина ги. М ного работ а в ред акц ият а, много работ а в къщи… Н о с ега съм по-добре, като те ч ух. Гар ет с е ус ми хна. — Кев и н т ам ли е? — В с т ая т а си е, чет е ед на кн ига за подводния спо рт. Заяв и ми, че като пора сне, иска да с т ан е инс т руктор по подводен спорт. — О ткъд е м у хрумн а т аз и идея? — Н ямам пр едс т ава — отвърн а тя много значител но. — А ти? Какво прав и дне с? — П очти нищо. Н е ходих в магаз ина… Взех си не що като почивен ден и бродих по плаж а. — И си м еч т а л за мен, надя вам с е, а? Н е м у убяг на ироният а в гла с а й. Н е отговори на въпро с а й. — П ро сто дне с ми липсваше. — Н о ние едва пред и няколко дни с е разделихм е — ка за тя неж но. — Е, да. Като с т а на д ума за това, кога ще с е в идим отново? Тере за с едн а до ма с ат а в т рапе зария т а и погл една в настолн ия си бележ н икка л ендар. — М м м … Да речем след т ри с едмици? М ислих си защо да не дойдеш ти тук този път. Кев ин щ е бъде на лагер с отбора по футб ол, т ака че ще бъдем с ам и. — А не ис ка ш ли па к ти да дойде ш? — П редпочит ам ти да дойдеш, ако то ва те ус т р ойва. О ст а наха ми ма лко дни отп ус ка и т а ка ще мога да ги спе с тя. О свен това мисля, че е крайно в рем е да изл е з еш от С еверна Каролин а про сто з а да в иди ш какво предл ага о с т ан а л ат а част от ст р анат а. Д окато я сл уш аш е, с е ул ов и, че с е е вторач ил в снимкат а на Кат ерин върху нощ ното ш кафче. М инаха с е кун ди , преди да отговори : — Р азб ира с е… За що не. — М ай не си много сиг уре н, че го искаш.
— — — Тя —
С иг уре н съм. Тог ава да няма не що друго? Н е. с е поколеба и попи т а : Н аис тина ли си добре, Гаре т?
Тр ябваха м у два- т ри дни и няколко теле ф о нни раз говора с Тере за, за да с е поч увс тва отново както преди. Еди н-два пъти й с е обади късно вечерт а с ам о за да ч уе гла с а й. — Здраве й! П ак съм аз. — Здрас ти, Гарет, ка кво има? — попит а тя сънливо. — Н ищо о собено. П ро сто исках да ти пожела я «лека нощ», преди да с е шм угн еш в легл ото. — В еч е съм в леглото. — Кол ко е час ът? Тя погл една към часов н ика. — Н абл иж ава пол уно щ. — Защо си още буд на? Трябва ше вече да спи ш — скара й с е на ше га той и на края изчака тя да з атвори. П оняког а, ако не можеше да спи, с е отдава ше на разм исли за с едми цат а, пре кара на с Тере за, спомня ше си ка к милваше кож ат а й и прелива ше от жел ание да я пре гърне отново. П о сл е, като вле зеше в спа лня т а, в иж да ше снимкат а на Кат ерин до легл ото си. Тогава съня т изпл ува ше в съзна ние то м у с крист а лн а ясн от а. Зна еше, че ощ е не с е е отърс ил от то зи сън. П реди в реме щеш е да с ед не и да н апиш е писмо до Катери н, за да излее д ушат а си. По сле ще ше да пот егл и с «Х епънс т а нс» по същия мар шрут, по кой то двамат а с Катерин п о еха в откри то море след ремонт а на яхт ат а . Затова м у с е с тори ст ранно, че този пъ т не беш е в състояние да го направ и. С едн а да пи ше, но д ум ит е про с то не идва ха. Н акрая, обе зсърчен, с е насил и да си спом ни. — _Виж т и, каква изн ен ад а! — въз к ли кн а Гар ет и посочи чин ия т а на К ат ерин пълн а със сал ат а от спан ак._ _К ат ерин сви наха кан о рам ен е._ — _К акво т олко ва чудн о им а, че ям сал а т а?_ — _Н е ми е чудн о за сал а т ат а — от върн а, т ой, — а з а т ова, че т аз и седм иц а я д еш з а трет и път ед н а и същ а са л ат а._ — _Така е. Н е мог а д а й се насит я . И аз н е зн ам защ о._ — _Ако продължа ващ т ака, щ е се превърн еш в з аек._ _Тя се разсм я и з апочн а д а под правя са л ат ат а._ — _В т акъв случай — посочи т я с брад ичка н ег о ват а чин ия , — ако т и пък продължаваш д а я д еш сам о м орска хран а, щ е се превърн еш в акул а._ — _Аз съм си акул а._ — _Може и д а си акул а, н о а ко не прест ан еш да м е д разн иш , н ям а да ти се уд ад е възм ож н ост т а да м и г о докажеш ._ _Той се усм ихн а._ — _Тог ава искаш ли да т и г о д окажа т оз и уикен д ?_ — _К ак щ е ст ан е? Нали щ е работ иш тог ава?_
— _Н ям а д а рабо т я . Може и д а н е повя рваш , но т ака си под ред их г рафика, че д а съм с вобод ен . Н е помн я в ече от ког а не см е прекарвали ця л уикенд з аед н о._ — _И какво си нам ислил?_ — _Н е зн ам ощ е. Може д а се раз ход им с я хт ат а или н ещ о д руг о. К аквот о т и поискаш ._ _Тя се з асмя ._ — _О , аз им ах г ол ем и п л ан ове… Да от скоча до П ариж , за д а пооби коля м аг аз ин ит е или д а ид а за д ва-т ри д ен а н я къд е н а сафари… Но може и да пром ен я пл ан овет е си._ — _Ам и т ог ава се гот ви з а срещ а, с м ен ._ Д окато дни те с е и зниз ваха, съ нят по с тепе нно избл едня. След в с еки ра зговор с Тер е з а Гаре т с е ч увс тваш е ма лко по-обновен. Ед ин-два път и разговар я и с Кев и н и въод уш евлен ието на момче то от присъс тв ието на Гарет в ж ивот а им съ що го караше да ст ъпва по-твърдо на земят а. М акар поради ав г ус товс кат а же га и вл ага в ремето да минаваше по- бав но, той гледа ше непр екъс нато да си з апъл ва дн ите с работ а и праве ше всич ко въ змож но да не мисли за усл ож не ния т а в създа лото с е положен ие. Д ве с едм иц и по-късно — няколко дн и преди да от пътува за Бо стъ н — Гаре т готве ше не що в кухня т а , когато теле ф он ът и з звъ ня. — Ей, о собняко, здравей! И маш ли няколко свободни мин ути? — За теб в ина ги ще с е намеря т свободни мин ут и. — О баж дам т и с е с амо за да раз бера в колко ча с а прист ига ш. М ина лия път, когато говорихме, още не з нае ше. — Еди н м омент — каз а то й и з атърш ува в едно чекм едже за с ам олетн ия си бил е т. — А , ето го… П рист игам в Бо стъ н в един и пе т. — А, ч уде сно. Защ ото преди това от ивам да изпратя Кев и н и тъ кмо ще имам до с т атъчно време да оправя ап арт аме нт а. — Зарад и мен ли? — Ще ти бъде оказ ано на й-голямо в нимани е, дори и праха ще избърш а. — Ч ув ст вам с е пол аскан. — И с право. Само ти и родит елит е ми за сл уж авате т а зи че ст. — Д а но с я ли бел и ръкав и ци, з а да провер я да ли си си свършила добре раб от ат а? — С ам о по см ей и няма да дож ивееш до вече рт а! Той с е разсмя и смени темат а . — Ч акам с нетър пени е да те в идя. Гла сът м у прозвуч а съвс ем искре но. — П о сл ед нит е т р и с едми ци ми с е стори ха по-мъчит елни от пр едиш нит е две. — С иг урн о. Долов их го по глас а ти. Ти наи сти на беше много ум ърл уш ен н апо сл едък и… з апочн ах да с е бе з покоя за теб. Той с е запит а да ли Тере за подозира при чинат а з а меланхолият а м у и побъ р за да пропъд и т ази мисъл: — В ярно е, но преодолях това със тояни е. Бага жът ми вече е готов . — Н адявам с е, няма да го прет ъпква ш с излиш ни не ща. — Като какв и? — Като… знам ли… като пиж ама н апример. Той прихна. — Н е спя с пиж ама. — Хубаво, за щото и да спе ше, нямаше да ти е н уж н а.
С л ед т р и дена Гаре т Бле йк при сти гна в Бо стъ н. С л ед като го по срещ на на лети щето, Тере за го разведе ма л ко из града. О бядва ха в «Ф аню ъл хол», наблюдаваха спорт нит е гребни лодки, които с е пл ъз гаха по ре ка Чарлс, н аправ иха бър з а обиколка на харва рдското ун ив ерсит ет ско град че. Както обикновено, пр е з цял ото в реме с е държ аха за ръце и с е радва ха, ч е с а от ново за едно. Н евед нъж Гар ет с е улов и, че с е пит а з ащо по сл едн ите т ри с едмиц и м у с е с тори ха толкова мъчи телни. Знаеш е, че час т от бе зпо койств ото м у с е дъл же ше на по сл едния м у сън, но с ег а, когато беш е с Тере за, т ревож ни те ч увс тва от съ ня м у изгл еж даха да леч ни и нео снователн и. Вс еки път, ког ато Тере за с е засмее ше или сти сне ше ръкат а м у, на преде н план изли заха ч увс тват а, които го владе еха по в реме на по сл едното й пребиваване в Уил м ингт ън, и пропъж даха мрачни те мисли, които с е бяха нат руп а л и в не йно от съ ств ие. Когато започна да захлад нява и слънце то с е скри зад върхари те на дърве т ат а, двамат а с е отбиха да си в земат храна за в къщ и от еди н м ексиканск и ре стор ант. Както с едя ха на пода във вс ек иднев нат а й на све тл инат а на све щи, Гарет обходи с погл ед с т ая т а. — М ного т и е хуб аво тук — от беля за той, до като си топва ше от ф а сул а с тъ нък ре зен то рт ила. — Н е знам за що си предс т а вях апа рт амен т а ти пома л ъ к. А той с е оказ а дори по-голям от къ щат а ми. — М а л ко по- голям е, но т и благодаря. За мен и Кев ин върши раб от а, уд о бе н е във всяко едно отно шени е. — Като бл изо с т до ре с тор анти ли? — Точ но т ака. Н е с е шег ува х, когато ти казах, че не си пад ам по готвен ето. Н е съм втор ат а М арт Стю а рт. — Коя? — Н яма з нач ение. Н авън ш умъ т от ул и чн ото дв ижен ие с е ч ува ше до ст а силно. Спирачки из скърц аха, кла ксон из св ири прониз ително, сл ед миг още клаксони с е при съед ини ха и ув ели чиха ка коф ония т а. — В ин аги ли е толкова «тихо» тук? Тя ким н а към про зорци те. — В пе тък и събот а вечер е най- уж а сно, но в друг ит е дни е по-поно сим о. Н о човек св иква, като пож иве е по-дълго. Ш ум ъ т от ул ич ното дв ижени е не стихва ше. В да лечин ат а с е ч у вой на сир ена, който с е приближ аваше. — Ще п ус не ш ли ня каква м уз ика? — предлож и Гарет. — Р азб ира с е. Ка ква да бъде? — О бичам и дват а вида… — отвърна той и замъл ча, з а да прои зведе е ф ект — и кънт ри, и уе с тъ рна. Тя с е раз смя. — Н ямам ни то от еднат а, нито от другат а . Той покл ат и глава, доволен от собс твен ия си хумор. — Зан асям с е. Това е една много ст ара шега. Н е е кой з нае колко з абав на, но от години чаках уд обен момен т, за да я подмет на. — Е, на м яс то я каза. С ега той на свой р ед с е раз смя. — Та да с е върна на въпро с а си… Каква м узи ка харе сваш? — нас тоя да уз на е тя.
— Ка квато и да п ус не ш, щ е ми хар е с а. — Ка кво ще кажеш за дж аз? — Ч уде сно. Тере за с т ан а, избра ед ин компактд иск с м уз ика, която пр едполож и, че Гарет ще харе с а, и го п усн а. След мин ути м уз икат а загл уш и ул ич ния ш ум, който з апочваше да ст ихва. — Е, как намира ш Бо стън за с ег а? — поп ит а тя, сяда йки на мяс тото си. — Х аре сва ми. За голям град не е лош. Н е е толко ва бе злич ен, колкото си го м исл ех, а и е много ч ист. Яв но съм си го предс т а вял другоя че, н а л и раз бираш — тълпи от хора, а с ф а лт, в исоки сгради, ника кв и дърве т а по ул и ци те и про сяци на в с еки ъгъл. Н о съвс ем не е т а ка. Тя с е усм ихн а. — П рият ен град, на ли? И ма си свой собстве н облик. О собено като в зем е ш пр едв ид какв и раз влече ния пр едлаг а: симф он ични конце рт и, м уз еи ил и про с то раз ходки в пар ка. За вс е киго има по нещо тук , дори и вет роходен кл уб. — Р азбирам за що ти харе сва да ж ивееш тук — каза той и с е з апи т а защо тонът й прозвуча т а ка, сякаш продава ше това място. — Д а, на Кев ин също м у харе сва. Той см ени темат а. — Ка за, че Кев и н е зам ина л на спо ртен лагер. — Д а. Тренир а, за да ка ндидат с тва за първокла сния футб олен отбор за де ца до два най с ет години. Н е знам да ли ще ус п ее, но той смят а, ч е има л добър ш ут. — Може и да ус пе е. — Може — кимн а тя. П обут на наст ран и вече праз ните им чин ии и с е прем е сти по- близо до него. И за говори тихич ко: — Стиг а сме говорили з а Кев и н. И маме да си при казваме за толкова друг и неща. — Ка кв и н апример? Тя го цел уна по врат а. — Ам и н апример ка кво искам да правя с теб с ега, ког ато т е имам с ам о за с ебе си. — Н аис тина ли ис каш с амо да си говорим за това? — П рав си — про шепн а тя. — Защо да си г уб им време то в при каз ки. Н а сл едва щия ден Тере за отново разведе Гаре т из Бо стън, като по-голямат а ча ст от пр еди обеда пре кара ха в ит а лиа нски я кварт а л в Норт енд — раз хож да ха с е из т е сни те, в иещи с е ул ич ки и сяда ха някъд е да си поръ чат кифл и чки с крем и каф е. Гарет знае ше, че Тере за води руб рика във ве стн ик, но поиска да уз на е нещо повече за работ ат а й и докато с е раз хож да ха бав но, я поп ит а: — Н е м оже ш ли да пише ш мат ериа ли те си в къщи? — С л ед в реме, може би. Н о зас ега това е невъ змож но. — За що? — А м и пр еди вси чко това не влиз а в договора ми. О свен това т ря бва да върша още много неща, о свен да с едя зад компютъра и да пиш а. Че с то с е на л ага да в зимам ин терв ют а от ра зни хора, поня кога дори пътувам и звън град а. А когато пи ша на меди цинс ки или пси хологи че с ки тем и, правя проучван ия и именно от редакц ият а мога да имам по-голям до стъп до разни из точниц и на инф ормация. Тук с е добавя и ф актът, че ми т ря бва място,
къд ето хорат а да с е свър зват с мен. П овече то от материа л ите ми зася гат чи сто чов ешк и интере си и непре къснато ми с е обаж дат чит ат ели. А ко раб отя в къщи, повече то от тях ще ми с е обаж дат вечер, когато по све щавам в рем ето си предим но на Кев ин, а не ми с е ис ка да го съкр ащавам. — А с е га обаж дат ли ти с е в къщи? — Поня кога, но домашни ят ми теле ф о н го няма в ука зателя, т ака че не е тол кова че с то. — П ол учаваш ли на л удн ичав и обаж дани я? Тя ким н а. — Повечето ж урн а лист и, водещ и руб ри ки, пол уча ват. М ного хора с е обаж дат във ве стн ика с жела ние то да ми ра зкаж ат няка ква ис тория, коя то да бъде отп ечат а на. Н евед нъж с а ис ка ли от мен да пи ша з а хора, които бил и поп адна л и по погре шка в затвора, да с е оплачат, че бокл ук ът им не бил прибр ан нав реме, да ми съоб щят з а няко е ули чно пре стъпл ение и за какво л и не още. — Д окол кото разбр ах, ти пиш еш з а родителс твото. — Д а. — Тог ава з ащо с е обаж дат име нно на теб? Н а ли има и друг и? Тя св и рам ен е. — А, обаж дат с е и на друг и, но това не ги възп ира. П овечето от тях з апочват с д ум ит е: «Н икой не иска да ме из сл уш а и в ие сте по следнат а м и над еж да.» — Тя го погл едн а, преди да продълж и : — Те си мисля т, че м ога да разреш а доня къде проблем ите им. — За що? — А м и водещит е руб рика с а по-ра зличн и от репортери те. П овече то ж ур на л и сти че с ки мат ериа ли във ве с тни ците с а бе зли чни — репорт аж и, ф а кти, циф ри. Н о ако хорат а чет ат даде на рубр ика в с еки ден, пр едп олагам , си м исл я т, че ме опо знават. Започват да глед ат на мен като на прият ел ил и не що подобно. А на ли зна еш, хор ат а с е обръщат з а помощ име нно към прия тел и те си. — Това сиг урно те по ст авя в до с т а неудобно положение поняко га. — Та ка е, но с е с т арая да не мисля за това. Защ ото работ ат а ми има и добри с т ран и — давам инф ормац ия, коя то хорат а могат да изп олзват, з апо знавам ги с по сл едни те меди цинс ки ново сти на до с тъпен е зи к, дори разка звам ве с ел и истории про сто за да направя деня им ма л ко по-прия тен. Гар ет с е спря пред един мага зин за пре сни плодове. И збра две ябълки от ща йги те, и зне с ен и навън, и подаде еднат а на Тере за. — Ко е е на й-поп ул ярн ото нещо, за ко ето си пис а ла в коло нкат а си? — поп ит а той. Тере за поч увс тва, че дъхъ т й с ек на. Н ай-поп ул ярн ото не що? А ми да — веднъж намер их писмо в бут ил ка и пол уч их стоти ци пи сма. Тя с е нас или да с е с е ти за друго. — О!… А ми пол уча вам много писма, когато пиша з а обуч ава нето на деца с ув ре ж дани я. — С иг урн о с е ч ув ст ваш възнагра дена в т ак ива сл уч аи — отбеляза Гаре т, докато пл аща ше на продавача. — Д а. П реди да отхапе от ябълкат а си, я поп ит а: — Можеш ли да водиш руб ри кат а си, ако смениш ве ст ника? Тя с е зам и сли.
— Ще е до с т а т рудн о, о собе но ако искам да продълж а да п убли кувам и в други ве стн ици. Тъй като съм още нова за си нди кат а и вс е още утвърж давам им е то си, «Бо стън т а ймс» много ми помага в това отно шен ие. За що? — П ро сто пи т ам — отвърна той тихо. Н а сл едва щат а сут ри н Тер е з а отид е на работ а за няколко час а и с е прибр а в къщ и ма л ко след обедно в реме. Двамат а с Гарет пре кара ха следо беда в Б о стъ нск ия пар к, къде то си н аправ иха ма лък пикн ик. Обядъ т им бе пре късва н на два пъти от хора, кои то разпо зна ха Тере за от сн имкат а й във ве с тни ка и на Гар ет м у с т а на яс но, че Тер е за е много по-изве стна, откол кото пр едпол агаш е. — Н е зн аех, че си т а кава зн амени то с т — подметн а той с ма лко ки с ел а ф изио ном ия, сл ед като отмин а втори я чове к, кой то я позна. — Н е съм знам ени то с т. Про с то снимкат а ми с е появява над коло нкат а и хорат а зна ят как изглеж дам. — Ч е с то л и ти с е сл учва да те раз позн ават? — Н е, м оже би два-т ри пъти в с едми цат а. — С ъв с ем не е ма лко — изне нада с е той. — М а л ко е, ако ме срав н иш с исти нски те знамен ито сти. Те дори не могат да вл яз ат в мага зин, бе з да раздадат автограф и. А з водя до с т а норма ле н ж ивот. — И вс е пак сиг урно е много о со бено това ч ув ство да те спират и за говаря т н апъл но непоз нати. — В съ щно ст е в ид лас кател ство. П овече то хора с а много мили. — Какв ото и да е, радвам с е, че не з наех колко си изве с тна, ког ато с е з апо знахм е. — За що? — Н икога няма ше да с е о смеля да ти пр едлож а раз ходка с яхт ат а. Тя го хван а за ръкат а. — Н е м ога да си пр едс т авя, че нещо може да т е из плаши. — Зн ачи не ме поз нава ш до с т атъчно. Тя пом ъл ча изве с тно в реме. — Ще ше л и на ист ина да с е изпл аши ш? — Твърд е е вероят но. — За що? — А м и сиг урн о щях да с е з апи т ам какво може да в иди в мен жена като т еб. Тя с е накл о ни да го цел ун е. — Ще ти каж а ка кво в иж дам. Виж дам мъж а, когото обичам, мъж а, който м е прав и ща стлива… Мъж а, с когото искам да продълж а да с е в иж дам още дъл го врем е. — Ка к т ака в инаг и зн аеш какво да ка жеш? — За щото — отвърна тя т ихо — з нам за те бе повече, откол кото пр едпол ага ш. — Като напр имер? П о ус т ни те й с е разля ленива ус мив ка. — Като напр имер, не искаш да ме цел ун еш отново. — Н аис тина ли? — Н аис тина. И бе ше права. К ъсно същат а вечер Гаре т й каза : — Зна еш л и, Тер е з а, не мога да открия никакъв н едо ст ат ък в те бе.
Н ам ира ха с е във ванат а , обгърнат и от гъс т а пян а. Тер е за с е бе облегн а л а на гъ рдит е м у, а той я тър ка ше с гъба. — Ка к да разбирам това? — попи т а тя и повдиг на глава, за да го погл едне. — Ка кто го ч у. Н е мога да ти нам еря ни какъв недо с т атък. Про с то си съвърш ена. — С ъв с ем не съм съвърше на, Гар ет — възр ази тя, но й с т ан а прия тно. — Такава си. Ти си краси ва, лю бе з на, ум ее ш да ме разв е с елява ш, ин тел и ген тна си и си ст рахотн а майка. Като с е добав и и това, че си изв е ст на, не в иж дам кой друг може да с е мери с теб. Тя пога л и ръкат а м у и с е отп ус на до него. — М исл я, че ме гл едаш пре з розов и очила… Но това ми харе сва… — Д а не искаш да кажеш, че съм пр ед убед ен? — Н е… но з ас ега си в идял с амо добрат а ми ст р ана. — Н е зн аех, че има ш и друг а ст р ана — каза то й и ст исна ръцет е й. — Тог ава и двете ти с т ран и с а добри. Тя с е за см я. — Зна еш какво имам предв ид. О ще не си в идял лошат а ми с т ран а. — Ти нямаш т а кава. — И мам , и още ка к! Вс е ки човек има. Само че, когато си до мен, тя пр едпоч ит а да стои скри т а. — Тог ава как щ е опи шеш лошат а си ст рана? Тя с е зам и сли. — А м и… пр еди вси чко съм голям ин ат и мога да с т а на зла, когато с е раз гневя. Склонна съм да наговоря вси чко, ко ето ми дойд е на ума , а това ни как не е приятно, ув е рявам те. О свен това ка звам ис тинат а в очите на хорат а , макар да з нам, че е по-добре да я премъл ча. — Това не е тол кова лошо. — За щото още не си го из пит а л на гърба си. — П ак няма да е толкова лошо. — Е, добре, ще го каж а другояч е. Когато з а първ и пъ т научи х за извън брач нат а в ръз ка на Д ейв ид, аз го нарекох с всичк и най- обидни епи тети в англ и йски я е зик. — Той си го е засл уж и л. — Н о не з нам да ли си беше засл уж и л да бъде цапардо с а н с ва за по глават а. — Ме тна л а си ва за по него? Тя ким н а. — Д а беше в идял лице то м у. За първ и път ме в иж даше т а кава. — И ка кво направ и той? — Н ищо… Яв но бе ше толкова и зуме н, че не напр ав и нищо. О собено като продъл ж их да го з амерям и с чи нии. Същат а вечер изпр азних цел ия си бюф ет. Той с е ус м и хна възх ите н. — Н аис тина не пр едп олагах, че може ш да си толкова свадлива. — Н е забр авяй, че съм израсн а ла в Сред ния зап ад. Н е ме пр едизв и квай, прия тел . — Н яма. — Д обре. Н апо след ък съм ст ана ла по-в нимат елна. — Ще го имам пр едв ид. Те с е потоп иха по-дълбоко в топлат а вода. Гар ет продълж и да тър ка тял ото й с гъбат а.
— И вс е пак продълж авам да т е смя т ам за съвърше на — рече той т ихо. Тя затвори очи. — В ъпре ки лошат а ми с т ран а? — О собе но с лошат а ти ст р ана. Тя внас я елемен т на възбуда . — Р адвам с е, защ ото според мен пък ти си с амото съвършенс тво. О с т ана л ите им дни про с то летяха. Сут р ин Тере за ходеше в редак ция т а за някол ко час а, по сле с е прибира ше и прекарваш е следо бедит е и веч ерит е с Гар ет. В ечер или си поръ чваха нещо за ядене за в къщ и, или отива ха да хапн ат в няко й от близк ите ма лки ре сторант и. П оняког а в зима ха под на ем и в идео кас ети, но в повечето сл уч аи пр едпоч ит аха да о с т ават с ами, бе з с т ран ичн и заб авления. В пе тък вечер Кев ин с е обади от лагер а и въз буд ен съобщ и, че с а го приел и в първокл асни я дет ски от бор. Макар това да зн аче ше, че мачов ете щ е с е игр аят извън Бо стъ н и Тере за т ряб ваше да пъ тува с него пре з уи ке нди те, тя с е радва ше за не го. П о сле, най- изн енадва що, Кев ин пожела да говори лично с Гаре т. Гаре т изсл уша подробно сти те около победат а м у и го поздр ав и. С л ед като з атвориха тел е ф она, Тер е з а отвор и бути лка в ино и двамат а отпра зн уваха бъде щит е ус пехи на Кев ин до ма лки те часове на нощ т а. В н едел я сут р ин т а — деня, в кой то Гарет си з аминаваше — те с е в идя ха с Д иан а и Б райъ н, слива йки късна за кус ка с обяд. Гаре т вед нага разбра какво хар е сва Тер е з а в Диана. Тя беше очарователна и забав н а и ра зсмива ше вси чки. Р азп итва ше Гаре т за подводн ото пл ува не и вет роходството, а Б райъ н вм етн а, че на негово място няма ло да върш и нищо ка кто т ряб ва, за щото гол ф ът щ ял да об с еби ж ивот а м у. Н а Тер е з а й беше прия тно, че Гар ет и прият елите й с е харе с аха в заим но. С л ед като с е нахр ани ха, Диан а и Тере за с е изв ини ха и отидоха в тоа ле тнат а да си побъбря т. — Ка к го намираш? — попи т а очаквателно Тер е з а. — Ч уд е с ен е — призна Диа на. Дори е по-хуб ав в дейс тв ително ст, от колкото на сним к ите, които си м у прав ил а. — В ярно е. Вс е ки път, като го погл една, и сърце то ми с е разтуп тява. Д иан а оправ и ко с ат а си. — Та зи с едм ица с него оправда ли оча квани ят а ти? — Д ори ги надмин а. Ли цето на Диана засия. — С ам о като го в иж дах как т е глед а, с е убеди х колко е хлътн а л по т еб. Д вамат а м и напомняте мен и Брайън нав реме то. И зглеж дате подходяща двойка. — С ериозно ли говориш? — Н ямаш е да т и го каж а, ако не смя т ах т а ка. Д иан а извади от ча нт ат а си черв ило и започна да го нан ася на ус тн ите си. — А то й ка к намир а Бо стън? — попи т а тя. Тере за също и звади черв илото си. — Е, не е св ик на л с големия град, но ми с е с тори, че м у харе с а. Ходихме на на й-разл и чни ме ст а. — Ка за л и ти не що по- конкре тно? — Н е… Защо? — Тя изгл еда уч уд ен о прия телкат а си.
— Ам и пи т ам с е — за говори с раве н глас Диана — да ли не ти е подс каз а л с не що, че има нам ерени е да с е прем е сти да ж ивее тук, ако поискаш това от не го. Д ум ит е й накар аха Тер е з а да с е з амисли за онова, ко е то тя ст арат ел но из бягва ше. — О ще не е с т ава ло д ума за това. — А ти би ли отвор ила д ума? — Р азстояние то меж д у нас е проблем, но има и ощ е нещо, на ли? — ч у тя гл ас да на шепва в нея. Тя не иска ше да мисли по тоз и въпро с и поклат и глава. — М исл я, че още не м у е дошло в ремето… Да, знам, че в с е няко га т рябва да говорим и за това, но не съм убеде на, че с е познаваме до ст атъ чно, за да поч нем да кроим планове за бъде щето. Трябва ни повече в реме, за да с е опоз наем . Д иан а я погл една с май чинс ко подозрен ие. — Н о ти стиг на в ремето, за да с е влю биш в не го, т ака ли? — Е, да — приз на Тере за. — В т акъв сл уча й знае ш, че ти пред сто и т а кова реше ние, н е зав ис имо да л и го приема ш или не. С л ед кратко мълчан ие Тер е з а потвърди с глава. Диана по с т ав и ръка на рам ото й. — А м и ако с е стиг не дот ам, че т рябва или да с е раздели ш с не го, или да н ап ус не ш Бо стън? Тере за с е разми сли над въпро с а и по сл едств ия т а м у. — Н е зн ам . — И поглед на кол ебливо Диан а. — Мога л и да ти дам еди н съве т? Тере за кимна. Диана я хвана подръка и я изведе от то а лет нат а, по сл е прош епна в ухото й: — Ка квото и да реши ш, помни, че т рябва да продълж иш да ж ивее ш ж ивот а си, бе з да с е обръща ш наз ад. А ко си сиг ур на, че Гарет може да ти дад е она зи л ю бов , която ти е н уж на и ще те н аправ и щас тлива, тогава н аправ и вси чко необходимо, за да го з адърж иш. И сти нскат а лю бов с е срещ а рядко, а това е един стве ното не що, ко ето прида ва смис ъл на ж ивот а . — А не с е ли отна ся съ щото и за не го? Н е т рябва ли и то й да пожертва не що? — Тр ябва, разбира с е. — Тог ава какво ми о с т ава? — О с т ава ти съ щият проблем, кой то имаше до с ега, Тере за, и т рябва добре да поразм ислиш над не го. П ре з сл едващ ите два ме с еца тях нат а «меж д угр адска» в ръзка з апочн а да с е за дъл бочава т ака, ка кто нито Тере за, ни то Гар ет очакваха, колкото и да го бяха пр едв иж да ли. С ъобра зявай ки с е с работн ото в реме на друг ия , вс ек и от тях си ур еж д аше не щат а т а ка, ч е с е срещ аха т р и път и по-че сто — пре з уи ке нди те. Ед иния т уи ке нд Тер е з а замин аваш е за Уилмин гтън, за да с е в идят нас аме и с е затваря ха в къщ ат а на Гаре т, о свен вечери те, когато изли за ха с яхт ат а. Гаре т пък прис тига ше в Бо стъ н два пъти в ме с еца и пре карва ше в реме то си в пъ т зар ади фут болн ите мачове на Кев ин, но няма ше нищо против . За първ и пъ т гл едаш е фут болн и мачов е и с е и знен ада, като ус т а нов и, че м у е ин тере с но.
— Ка к т ака не си толкова въод уше вена като мен — попит а той Тер е з а по в рем е на еди н много напре гнат момент на фут болн ото поле. — А м и изгл еда й поне сто мач а и с ам ще си отговориш на въпро с а — отговори Тере за. Когато пре з те зи уи кенд и бяха за едно, сяка ш ни що друго на свет а няма ше зн аче ние. Тогава обикнове но Кев и н от иваш е да пре нощ ува в дома на няко е не гово при ятелч е, за да могат Тер е з а и Гарет да о с т ан ат изве стно в рем е с ам и. С ч асове разго варяха, смееха с е, държ а ха с е з а ръце, лю беха с е, с т ара ейк и с е да навакс ат в ремето, когато бяха разд елени. Н икой от двамат а не подхваща ше т емат а за бъде щото ра зв итие на в ръз кат а им . Те ж иве еха за момен т а и като че ли нико й не знае ше какво да очак ва от други я. Н е че не бя ха влю бе ни — н апротив . П оне в това бяха сиг урн и. Н о тъ й като не с е в иж даха много ч е сто, в заимоот ноше ния т а им пре търпяваха повече прилив и и отлив и, отколкото и двамат а очаква ха. Та ка както всич ко изглеж да ше нар ед, когато бяха за едно, т ака всичко и зглеж да ше нер едно, когато бяха да лече един от друг. Гаре т о собено бол е з нено изж и вяваш е разс тояни ето меж д у тях. Обик новено възв ише нит е ч увс тва, кои то из питваше, докато бяха заедно, м у държ а ха влага още няко й и друг ден сл ед раздялат а им, а по сле той пада ше д ухом, докато ча каш е да дойде сл едващ ия уи ке нд. Р азб ира с е, той искаше да пре карват заед но по-че с то, от колкото беше възм ож но. Ля тото си бе оти шло и той разп олаг аше с повеч е свободно в рем е. Д ори и в маг ази на раб от ат а беше нама ляла. Н о граф икът на Тере за беш е съв с ем различе н дори с амо по край гриж ите й за Кев ин. Момче то беше з апоч на л о уч и ли ще, а пре з уи ке нди те има ше мачове и тя не можеше да с е о свободи от анг аж имен тит е си дори з а няколко дни. Въпр еки че Гар ет ис каш е да идва в Бо стън по- че сто, Тер е з а про сто не може ше да м у отдел и в рем е. И колкото път и й пр едлаг аше той да дойде, тя вс е изтъ ква ше ня каква при чина, която о суе тя ваш е планов ете м у. В ярно, той знае ше, че има двойки, на кои то им е да лече по-т рудн о. Бащ а м у н априм ер м у беш е разказва л как нав реме то с майка м у с е е сл учва ло да не с е ч уват и в иж дат с ме с е ци. Като морски п ехотин ец веднъж зам ина л за Корея за две години, по сл е пък, когато нас тъпил и теж ки в ремена за бизне с а със с кариди, той по ст ъпил на сл ужб а на товар ни пара ходи, плаващи з а Ю ж на Ам ери ка, и че сто от съ ства л с ме с еци. Един ствен ат а в ръзка с ма йка м у тогава била ра змянат а им на писма, и то не р едов но. Гаре т съ знава ше, че м еж д у него и Тер е з а нещат а съвс ем не с тояха т ака, но тоз и ф акт ни как не го ус по кояваше. Той раз бираш е, че разс тояни ето, ко е то ги дели, е проблем, но не в иж даш е как би м огъл да го разре ши в близ кото бъдещ е. Според него има ше две реш ения : или той да с е преме с ти в Бо стъ н, или тя да дойде тук . Както и да го погл едн еше — не зав исимо колко държ аха един на друг, — друг и зход не м оже ше да намери. Д ъл боко в с ебе си подозир аше, че Тере за е сти гна ла до същ ото заключ ение и им енно з атова двамат а избя гваха да говорят на т а зи тема. Яв но, ч е им беше по-л е сно да не с е повдиг а този въпро с, тъй като той ще ше да отвори пъ тека, по коя то нито един от двамат а не бе ше сиг уре н да ли ще може да т ръгн е. Еди н от тях т р ябваш е корен но да промен и ж ивот а си. Н о кой?
Той имаш е своят а работ а в Уилмин гтън и ж ивот, който м у хар е сва ше, единс твени я ж ивот, който зн аеш е ка к да ж ивее. П риятно м у бе ше да ходи в Б о стъ н, но домът м у не бе ше т ам. Дори никога не м у е минава ло пре з ум а да ж ивее друг ад е. О свен това и бащ а м у бе ше тук , а годинит е м у с е т руп аха и н е зав и сим о, че изглеж д аше як на външе н в ид, възрас тт а си ка зваш е д ум ат а, а Гарет бе ше единс твен ото, ко е то той имаш е. О т друг а с т ра на, Тер е з а пък беш е силно обвър за на с Бо стън. М акар че родител ите й ж ивееха друг ад е, тя има ше процъф тява ща кариер а в гол ям ве с тни к и кръг от прият ели, с които т рябва ше да с е разд ели. Беше с е т руди л а упо ри то да по сти гне всич ко това и ако зами неш е от Бо стън, вероят но ще ше да с е на лож и да нап усн е работ ат а си. И щеш е ли да го стори, бе з да м у натяк ва, че е било з аради него? Гар ет не ис каш е да мисли по този въпро с. П редпоч ете да съср едоточ и в нима ние то си върху ф акт а, че обича Тере за, и с е придърж а ше към вярат а, че ако двамат а смя т ат да бъдат за едно, ще намерят нач ин да го о съще ствя т. Д ъл боко в сърце то си обаче ч ув стваше, че ни ка к няма да е ле с но, и то не зар ади разс тоян ието меж д у тях. След като с е върна от второто си преб ивава не в Бо стън, той уголеми сним ка на Тер е з а и я по ст ав и в рам ка. С л ож и я на нощното си ш кафче срещ у сн имкат а на Катери н, но въпрек и ч увс тват а си към Тер е з а, вс е м у с е с т рува ше, че мяс тото й не е т ам. С л ед някол ко дни преме сти снимкат а в друг ия край на с т ая т а , но и това не пом огна. К ъдето и да я сложе ше, има ше ч увс твото, че погл едът на Катери н е в инаг и върху не я. По стъ пвам гл уп аво, смъмри с е той, когато пак я прем е сти. Н акрая, няка к бе з да ус ет и, пъхна снимкат а на Тере за в че км ед жето на шкаф а и с е пре с ег на да в земе сн имкат а на Катери н. В ъздъх на, с ед на на леглото и я загл еда. — Н ие с теб нямахме т а кива проблем и — прош епна той, пога лва йки с пръс т обра за й. — С нас вси чко беше тол кова ле сно, на ли? Когато о съзна, че сн имкат а няма да м у отговор и, то й с е скаст ри въ т реш но за гл уп о ст т а си и извад и отново сним кат а на Тере за. Н ай-с ет не, докато глед аше и двете сн имки, м у ст ана ясно за що с е и змъчва тол кова. Обич аше Тере за повеч е, отколкото си бе пр едс т авял… но вс е още обич аше и Катерин… В ъ зм ож но ли е да ги оби ча и двете еднов ремен но? — Н е издърж ам повеч е, ис кам да те в идя — каза Гаре т. Б еш е в средат а на но емв ри, няколко с едмици пр еди Д ен я на благодарно ст т а . Тере за и Кев ин щяха да зам инат за празн ицит е при роди телит е й и Тер е за беше ур ед ила нещат а си т а ка, че да може да пре скочи за уи кен да при Гаре т. Ц ял м е с ец не с е бяха в иж да ли. — И аз нямам тър пени е — отвърн а тя. — И не забравяй, че ми обеща да м е з апо знае ш с ба ща си. — Той възнамерява да ни пока ни на домашно приготвен а вечер я по сл уча й пр едс тоящи я пра зник. Н епрекъс нато ме пи т а ка кво ядеш и ка кво не. Яв но, че иска да т и н аправ и добро в печатле ние. — Каж и м у да не с е прит е снява. Ка квото и да приготв и, ще ми е в кусн о. — И аз това м у казвам, но го в иж дам, че е прите с нен. — За що? — Защото ти щ е бъдеш първат а ни го с тен ка от години на с ам. В с еки пъ т пре карвам е с амо двамат а.
— Д а не би да наруш а с емейнат а т радиц ия? — Н е… И ска ми с е да вярвам, че щ е по ст ав им нача л ото на нова. О свен това, на л и пом ниш, предложени ето дойде от не го. — Ка к м исли ш, ще ме хар е с а ли? — С иг уре н съм, че ще те харе с а. Когато разбр а, че Тер е за щ е дойде, Джеб Блейк н аправ и не що, ко е то не бе прав ил дото гава. П ърво на е жен а да почист и о снов но ма лкат а къща, в която ж ивее ше — работ а, коя то отне бли зо два дни, защ ото той на стоя да не о с т ан е ъгълч е н едоко сн ато. О свен това си купи нова риза и в ръзка. Когато изл е з е от спа л нят а прем енен с нов ите си др ехи, не мож а да не за бел еж и из нена дат а в погл еда на Гаре т. — Ка к м е нам ираш? — Ч уде сно, но защо си с връз ка? — Н е съм я слож ил зарад и теб… зарад и вечер ят а е. Гарет не отме с тваш е погл ед от бащ а си, по лице то м у з аигра ус мив ка. — Н е пом ня някога да съм те в иж да л с в ръз ка. — Н ав рем ето но с ех, про сто не си обръщ а л в нимани е. — Н е е н уж но да слагаш в ръзка с амо защ ото ще дойде Тере за. — П ро сто ми с е прии ска т а зи година да я слож а на празн ика. — В ъл н ува ш с е, че ще с е запо зна еш с нея, на л и? — Н е. — С л уша й, т атко, не е н уж но да с е пред ст авяш за т а къв , какъвто не си. С иг уре н съм, че Тере за щ е те харе с а, не зав исимо как си облеч ен. — Това не значи, че не т рябва да изглеж д ам спрет нат зар ади твоят а дама, на л и? — Д а, не значи. — Тогава вси чко е наред. Н е ти с е показ ах в то зи в ид, з а да т и искам съве т, про с то исках да в идиш как изглеж д ам. — Д обре и зглеж да ш. — Р адвам с е. Той с е обърна и вле з е обратно в сп а лнят а, като меж д ув р еменно разхл аби в ръзкат а си и извади ри зат а от пан т а лони те си. Тъкмо с е скр и от погл ед, и Гар ет го ч у да го в ика. — С ега пък ка кво има? Б ащ а м у надн икна из зад рамкат а на в рат ат а. — И ти ще си слож иш връз ка, н а ли? — Н ямах т акова намер ение. — Пром ени го то гава. Н е искам Тере за да о с т ане с в печатлени ето, че съм възпи т а л син, който не знае как да с е облич а за опред елени сл уч аи. В деня преди прист иган ето й Гар ет помогна на ба ща си в пригото вления т а . О ко си м орават а, докато ба ща м у ра зопа коваш е кит айс кия порцела н, който рядко, ако не и ни как, не с е изпол зва ше напо следъ к, и лично изми вся ка чи ния. Сл ед като подбра подходящи сребърни прибори — беш е по-ле с но да с е каже, отколкото да с е изпъл ни. Джеб извад и от скри на лене на по крив ка за ма с а, реш авай ки, че ще е по-пра знич но. Пъхна я в пер а лнат а маш ина точно, когато Гар ет вле зе, след като бе привършил с морават а, и отиде до бюф е т а, откъд ето изва ди една стъкле на ча ша. — П о ко е в реме прис тига ут ре? — поп ит а го Джеб. Гар ет напъл ни ча шат а с вода и отвърна пре з рамо.
— С ам ол етът й ка ца около де с ет час а. Ще бъдем тук ма лко след еди най с ет. — В кол ко ча с а мислиш, че ще иска да вечеряме? — Н е зн ам . Д жеб вл е з е в кухня т а . — Н е си л и я пи т а л? — Н е. — Тог ава откъде да зн ам кога да слож а п уй кат а във фур нат а? Гар ет отпи глът ка вода. — А м и в т а къв сл уча й планир ай да с еднем на ма с ат а в къс ния следо бед. В си чко щ е е нар ед, бъди споко ен. — Н яма л и да е добре да й с е обади ш и да я пи т а ш? — Н аис тина не смя т ам, че е н уж но. Н е е тол кова важ но. — За теб, може би, но а з ще с е в идя с нея за първ и път и ако двамат а ст игне те до жени тба, не ис кам да ст а вам обе кт на шеги след т ава. Гар ет повдигна веж ди. — Кой е каз а л, че ще с тигн ем до жен итба? — Н икой. — Тог ава какв и ги приказва ш? — Про с то реших — побър за да отговор и баща м у, — че ед ин от нас т рябва да го каже, а не бях сиг уре н, ч е това ще си т и. Гар ет в пи поглед в баща си. — Зн ачи смят аш, че т рябва да с е оженя за нея? Д жеб м у намигн а. — Н яма з нач ение какво смят ам аз, по-важ н ото е ти какво смят аш. К ъсно съ щат а вечер Гар ет тъкмо отваря ше в ходнат а си врат а, когато тел е ф онъ т започна да звъни. В тур на с е въ т ре, грабн а сл уш а лкат а и ч у гл а с а, кой то очаква ше. — Гар ет? — попи т а Тер е з а. — Ка кво си с е з апъхтял? Той с е ус м и хна. — О , Тер е з а, здрав ей! Тъ кмо влизах. Баща ми ме изв и ка да м у помогна и цял ден бях т ам… Ама той наис тина няма търпен ие да с е запо зна е с т еб. Н астъ пи нелов ко мълчани е. — А м и аз ут ре… — проговори тя най-с етн е. Той поч ув ст ва, че гърлото м у с е стег на. — Ка кво ти ут ре? Тя пак зам ълч а за миг. — Н аис тина съж а лявам, Гаре т… Н е знам как да ти го каж а, но и зобщо няма да м ога да дойд а в Уилминг тън. — Н ещо л ошо ли с е е сл учи ло? — Н е, вси чко е наред. Про с то изскоч и не що непр едв иде но в по след нат а м ин ут а… Една важ на конф еренц ия, на която т рябва да присъс твам. — Ка ква конф еренц ия? — О тно с но работ ат а ми. — Тя пак направ и пауза . — Знам, че щ е ти прозвучи отв ратит елно, но нямаше да отида, ако не беш е от зн ачен ие з а м ен. Той затвори очи. — Н а ка ква тема? — В сичк и най-в идни р едактори и медийн и величия с е събират тоз и уи кенд в Д а л ас. Д иана настоява, че ще ми бъде от пол за да с е срещ на с някои от тях.
— С ега л и го науч и? — Н е… всъщ но ст, да. П о-точ но зна ех, че ще има т акава конф ерен ция, но не оча квах, ч е ще ме пратят. Оби кновено не с е канят ж урн а лис ти, кои то водят руб рик и, но Диан а дръпна ла няко и конци и ур едил а да отида с нея. — С л ед кратко м ъл чани е Тер е з а продълж и: — Съж а лявам, Гар ет, но това е уд обен сл уча й за мен, ш анс за цял ж ивот. Той м ъл чеше. П о сле ка за с амо: — Р азб ирам. — С ърд иш ми с е, на ли? — Н е. — Н аис тина ли? — Н аис тина. Тя разбр а от то на м у, че не й казва ист инат а, но бе ше си г ур на, че каквото и друго да каже, няма да го облекчи. — Ще м е изв ини ш ли пр ед ба ща си? — Д а, щ е те изв иня. — Мога л и да ти с е обадя пр е з уи кенд а? — Ка кто иска ш. Н а сл едващ ия ден той вечеря с бащ а си, който праве ше вси чко въ змож но да за гл ади нещат а. — Щом т ака т и е каза л а — з апочн а да обяс нява бащ а м у, — значи има с ериоз на при чин а. Тя не може да рис кува работ ат а си. И ма син, за когото да м исл и, и т рябва да дава всич ко от с ебе си, за да го о сиг ури . Освен това с т ава д ум а с амо за един уи ке нд — една точица спр ямо цяло стнат а схема на не щат а. Гар ет ким н а, докато сл уш аш е баща си, но не м у с т аваше по- леко. Д жеб продъл ж и: — С иг ур ен съм, че двамат а щ е ус п ее те да изми слите не що. Може би сл едващ ия пъ т, когато с е в идите, тя ще те изн енада с не що спе циа лно. Гар ет не ка за нищо. Сл ед два- т ри за лъка Джеб заговори отново: — Трябва да прояв иш ра збиран е, Гарет… тя има задъл жени я, както и ти, и поня кога т е з и задълже ния в земат връх. Убеден съм, че ако из ник не нещо не предв ид ено в мага зина ти, и ти ще по с тъпи ш по съ щия начи н. Гар ет с е облегна назад и отм е ст и нас т ра ни поч ти пълнат а си чин ия. — Р азб ирам вси чко това, т ат ко. Н о ние не сме с е виж да ли цял ме с ец и про с то я очаквах с не търпен ие. — Н е м исл и ш ли, че и тя също е ис ка ла да те в иди? — Та ка м и каз а. Д жеб с е наведе над мас ат а и избут а чини ят а на Гаре т пр ед него. — И зяж си вечеря т а . Ц ял ден съм я приготвял, а с е га на вятъра ли да отиде? Гар ет св еде поглед към чи ния т а си. Н е м у с е ядеше, но в зе в илицат а си и набоде ма л ка хапка. — В иж какво — продълж и ба ща м у, бе з да сп ира да яде, — подобно не що ще с е сл уч ва и зан апр ед, т а ка че т рябва да св иква ш да не го при емаш тол кова навъ т ре. — Ка кво ис каш да ка жеш? — И скам да каж а, че докато ж ивее те на хиляда киломе т ра един от друг, вс е ще изн иква по нещо, ко е то ще в и пречи да с е в иж дате по-че с то, откол кото и двамат а ис кате. — Д а не м ислиш, че не го съз навам?
— П ол ож ит елно го съзнаваш. Само че не знам да ли и двамат а ще имат е кура ж а да предпр иеме те не що по въпро с а. Гар ет погледн а бащ а си и си помисл и: «Х айде, т атко, каж и ми какво ч увс тва ш и ти. Н е бъда толкова сдърж ан.» — По в ремето на моя т а младо ст — продълж и ба ща м у, бе з да обръщ а в нима ние на мрачн ат а ф изиономия на си на си — не щат а бяха да л еч попро с ти. Щом мъжъ т с е влю беш е, то й пр едлага ше на лю бимат а си да с е оже нят и двамат а заж ивява ха за едно. О т про сто, по- про сто. А ти и Тер е за… с т рува м и с е, че не з нае те какво да прав ите. — В еч е ти каз ах… не щат а не с а толкова ле сни. — Това е ясно, но… щом я обича ш, намери начин да бъдеш с нея. О т про с то, по-про с то. П о този н ачин, ако и зник не нещо и не может е да с е в идит е ед ин уи ке нд, ти няма да с е държ и ш т ака, сякаш ж ивотът е свършил . С л ед крат ко мълчан ие Джеб продълж и: — В кра йна сметка с ега шното в и положен ие не е е с те с твено и не в иж дам да изл е з е не що от цялат а т а зи работ а. Дава ш си смет ка, на л и? — Д а — отвърна кратко Гарет и м у с е прии ска баща м у да спре да говори по този въпро с. Б ащ а м у повдигн а веж ди и го загл еда очаквателно. Но Гарет не добав и нищо и той пак з аговори: — «Д а»? С амо това ли ще кажеш? Гар ет св и рамене. — Ка кво друго мога да каж а? — А м и м оже ше да каже ш, че като с е в иди те други я път, ще разре шит е въпро с а. — Д обре… Ще с е опит аме да разре шим въпро с а. Д жеб о ст ав и в илицат а си и хвърли гневе н погл ед към сина си. — А з не ка зах да с е опит ате, Гаре т, ка зах да го разр еши те. — За що си толко ва на стоя телен? — Защото, ако не разр еши те то зи въпро с, ние с теб ще продълж им да с е хран им с ам и още двайс ет години занапред. Н а сл едва щия ден рано сут ри нт а Гар ет из кара «Х епънс т а нс» в откри то м оре и с е върна чак, когато слънц ето за л е з е. Въпре ки че Тер е з а с е бе обаж да л а пр едиш нат а вечер от хот ела си в Да лас и м у бе о ст ав ил а съобщен ие на тел е ф онн ия с екре т а р, то й не й с е обади. Каза си, че е веч е късно и може би е зас па л а. Това беше лъж а и той го зна еше, но про с то още не м у с е говоре ше с нея. И сти нат а беше, че и зобщо не м у с е говоре ше с никого. Вс е още й беше съ рдит за по с тъп кат а й и най-доброто мяс то за ра змишле ния м у беше оке анъ т, къде то никой не го бе з поко еше. П очти цялат а сут р ин си мисл е ше да л и тя съзн ава колко много го сък руш и, че не дойде. П о-вероятн ото е да не го съзнава, за ключи той, иначе нямаше да по ст ъпи т а ка. А ко държе ше на него. С издиг ане то на слънце то обаче гневът м у започна да с е стоп ява. Докато с е опи тваш е да разсъж дава по-т р е зво за си туа ци ят а, с е убеди , че баща м у е прав — както в инаг и. Прич инат а й да не дойде всъщ но ст подсказва ше кол ко е разл и чен начинъ т им на ж ивот. Тя наи стин а имаше з адълже ния, които не м оже ше да пренебр егне, и докато ж ивееха разделено, т а кива неща щяха да с е сл учват и зан апр ед.
М акар м исъл т а да не го ут еш ава ше, то й с е з апи т а да ли вси чки двойк и преж и вяват т ак ива моменти. Н ямаш е богат опит, з а да з нае. Един стве нат а м у връз ка в ж ивот а бе с Катери н, а м у беш е т руд но да прав и срав нен ие м еж д у двете. П ред и всичко той и Катер ин бяха же нени и ж иве еха под един покр ив . Н ещо повеч е, двамат а с е познаваха поч ти цял ж ивот и тъй като бяха м л ади, нямаха задъл жени ят а, кои то имаха с е га и той, и Тер е з а. Бяха то кущо завър шили колеж а, не при теж аваха собс твен дом и нямаха дец а. Не, т ехни те в заимоотно шения бя ха коренно ра зличн и от в ръзкат а меж д у него и Тере за и няма ше да е че с тно да с е опитва да ги съпо с т авя. И в с е пак едно нещо не може ше да с е прен ебрег не, нещо, ко ето човъркаш е съ знан ието м у целия сл едобед. Н ай-на края от кри как ва е разликат а — да, зн аеш е, че не е ч е стно да прав и срав нени е, но ра зликат а с е със то еше в това, че ни кога не с е бе пит а л да ли то й и Катери н с а «отбор». Н икога не си бе за дава л въпро с а какво ли бъдеще ще има с не я и ни то веднъж не м у бе м ина ва л о пре з ума , че някой от тях т рябва да же ртва вси чко зарад и друг ия. Д ори ког ато сти гаха до спорове — къде да ж ивеят, да ли да откр ият мага зин ил и дори с амо ка кво да правя т в съботни те вечери — нито той, нито, както ус е ща ше, Катерин не по с т а вяше в ръз кат а им под съмне ние. И маше не що по начин а, по кой то общ уваха, ко ето м у подска зваш е, че те в ина ги щ е бъдат за едно. Д окато м еж д у него и Тер е з а т акова нещо вс е още не долавя ше. С л ънц ето вече клонеш е на зап ад, когато стиг на до заключ ение то, че не е че стно да мисли по то зи нач ин. Двамат а с Тер е з а с е поз нава ха едва от някол ко м е с еца — не беш е ре а ли сти чно да очаква друго тол кова скоро. С л ед по- дъл ъг пер иод и при норма л ни обстоя телс тва те също щ яха да с т анат «отбор». Н аис тина л и? П окл ащ айки глава, м у мина пр е з ума , че не е много сиг уре н. За м ного нещ а не беш е съв с ем си г ур ен. Н о едно нещо зна еше със си г ур но ст — никог а не бе ан а лиз ира л отнош ения т а си с Катер ин т ака, както правеш е с ега спрямо Тере за. Това съ що не беше че с тно. О свен това в създа л ото с е положение никакв и ан а л изи не м ожеха да м у помогнат. Колкото и да ум уваш е, не бе ше спо собе н да пром ени ф а кт а, че не с е в иж да ха тол кова че с то, кол кото искаха или има ха н уж д а. О нова, от ко ето има ха н уж да с ега, бе ше дей ств ие от ст ра на на двамат а. В еднаг а сл ед като с е при бра веч ерт а, Гаре т с е обади на Тере за. — А л о? — Гласъ т й бе сънл ив . Той заговори тихо. — Здраве й, аз съм! — Гар ет? — И зв инявай, че те събуж д ам, но заварих куп съоб щени я на теле ф он ния си с екре т а р. — Р адвам с е, че с е обаж да ш. Бях пре ст ана ла да с е над явам. — И зве с тно време не ми с е ис каш е. — О ще л и си ми съ рдит? — Н е — отвърна той. — П о-скоро тъжен, но не и сърди т. — За щото не съм т ам то зи уи кенд ли? — Н е. Защ ото не си тук в с еки уи кен д.
С ъщат а нощ той пак сън ува. В сън я си двамат а с Тер е за бяха в Бо с тън и вървя ха по една от ож ивени те ул и ци, пъл ни с обич айнат а тъл па от хора — мъже и жени, млади и ст ари, едни — облечени с ко с тюми, друг и с раздърп ани дрех и, типи чни за дне шни те младеж и. О т в реме на време спира ха пр ед ня коя в ит р ина, както прав еха и пр еди, когато идва ше в града. Беше яс е н и слън чев ден, на не бе то ням аше нито ед но облач е и на Гаре т м у бе ше при ятно, че е с Тер е з а. П о едно в реме тя спря пред в ит ри нат а на ма лък магаз ин з а художе с твени прои звед ения и го поп ит а да ли иска да вл е зе вът ре. Той поклати глава и каза : «Н е, ти върв и, аз ще те изч акам тук.» Тер е з а вл е зе в маг ази на, а той о с т ан а навън да с е насла ди на сянкат а, коя то хвърляха в исоки те сгради от ср еща. Точно тогава зърн а с кра йче ца на окото си познат сил уе т. Б еш е жен а, коя то вървеше по т ротоара на няколко мет ра от него, рус ат а й ко с а едва стиг аше до рамене те й. Той прим игн а, отме ст и погл ед нас т р ани и пак я поглед на. Н ещо в походкат а й м у н аправ и в печатл ение, докато тя бав но с е отд а леч аваш е. След още някол ко крачки же нат а изв еднъж спря и с е обърн а, сяка ш беш е забрав ил а не що. Н а Гар ет дъ хът м у с ек на. Катери н. Н е м оже да бъде. Той т ръсн а глава. О т т акова разстояние не може ше да ка же да ли не с е при позна ва. Женат а тъкмо с е обърна от ново, за да продълж и по пъ тя си, и Гар ет изв ика сл ед нея : «Катерин… това ти ли си? » Тя като че ли не го ч у ср ед ули чн ия ш ум . Гар ет хвърли пре з рамо погл ед в маг ази на и видя, че Тере за с е разхож да въ т ре меж д у щандове те. Когато пак погл една към т ротоара, Кат ерин — или коя то и да беш е — зав и зад ъгъла. Той т ръ гна след не я от нач а ло с бъ р за крач ка, по сле с е затич а. Тр отоарът като че л и за с екунд и с е з адръст и от хора, сяка ш ме т рото ги бе ше изсип а л о нав еднъж , и то й с мъка с е пров ираш е меж д у тях, з а да с тигн е до ъгъла. Зав и по същат а ул иц а, по която беше зав ила и женат а . О ще сл ед вторат а м у кр ачка ул ицат а започна да с т ава з апла шит елно тъм на. Той нама л и ход, макар че не ва ле ше, ч увс тва ше, че кра кат а м у шля пат в л окв и. С пря за миг, з а да си п о еме възд ух и да ус по кои разтуп тян ото си сърц е. В то зи миг з апочн а да с е нади га мъгла, също като вълна, и скоро той веч е не в иж да ше ни що на метър от не го. «Катери н? Тук ли си — изв и ка той. Къде си? » Ч у смеха й някъде отд а л ече, но не м ожеш е да определи от коя по сока. Закр ачи от ново, бав но. П ак ч у смях — ве с ел, като на дет е. И спря на мяс то. «К ъде си? » Ти шина. О гл ед а с е наоколо. Н ищо. М ъгл ат а продълж аваш е да с е сгъс тява и сл ед ма лко започна да ва ли дъж д. Той пак т ръг на, ма кар да не зн аеш е нак ъде върв и. Н ещо пробяга в мъглат а и то й с е сп усн а нат ам. Тя с е отда л ечава ше — с амо на няколко крачки от него. Д ъж дът с е ус и ли и изведнъж като че ли всичко з апочн а бав но да с е дв иж и. Той с е зат ича… бав но… бав но… Виж да ше я точно пред с е бе си… М ъгл ат а с т ан а съв с ем гъ ст а… Дъж дът рук на като и з ведро… Ко с ат а й пробле с на…
И тя изч е зн а. Той отново с е спря. Веч е ни що не виж да ше от мъглат а и дъж да. «К ъде си? » — и зв ика я отново. Н ика къв от говор. «К ъде си? » — То зи пъ т изв и ка много по-силно. «Тук съм » — обади с е глас в дъж да и мъглат а. Той избър с а мокрото си лице. «Катери н? Ти ли си на ист ина? » «А з съм , Гарет.» Н о това не беш е ней ният глас. О т м ъгл ат а изле зе Тер е з а. «Тук съм .» Гар ет с е събуди и с ед на в леглото, потъ на л в пот. И збър с а лице то си с чар шаф а, след това о ст ана неподв ижен дълго в реме. П о-късно съши я ден с е срещн а с ба ща си. — М исл я, че ис кам да с е оженя за нея, т атко. Те л овяха риба в кра я на кея заедно с още някол ко д уш и, повече то от които из гл еж даха потъна л и в мисли. Джеб го погл една изне надан. — П реди два дни ми с е с тори, ч е и зобщо не ис каш да я в иж даш повече. — М ного ра зми шлявах оттогава. — Пр едпол агам — рече тихо Джеб, като меж д ув ремен но нав и кордат а си, провер и с т ръвт а и отново мет на въдицат а . Въпрек и че не с е над яваш е да ул ов и не що, той уп орс тва ше, защ ото за него риболовът беше едно от найгол ем ите уд о волс тв ия в ж ивот а. — О бича ш ли я? — попи т а той след ма лко. Гар ет го поглед на уч уд ен. — Р азб ира с е, че я обичам. Вече няколко пъти съм ти го ка зва л. Д жеб Бл ейк поклат и глава. — Н е… не си ми го казва л. Говор или сме много за нея, з а това, че те прав и ща стл ив , ч е има ш ч ув ств ото, че я позн аваш отдав на, че не иска ш да я за г уби ш… Н о нико га не си ми казва л, че я обича ш. — То е същото. — Та ка л и? С л ед като с е при бра у дома, ра зговорът с баща м у не и злиза ше от ума м у. — Та ка л и? — Р азб ира с е, че е т ака — от говори м у то й твърдо. — Н о дори и да не е, аз я оби чам . Д жеб изгл еда продълж и телно си на си, по сле извърна глава. — И искаш да с е ожен иш з а нея? — Д а. — За що? — Ка к за що! За щото я обичам. Н е е ли до ст атъч но. — Може би. Гар ет нав и кордат а си, ч увс тва ше с е обе зсърч ен. — Н о на л и ти ме съветва ше да с е оженим. — Д а. — Тог ава з ащо ме разпи тваш с е га? — За щото ис кам да съм сиг уре н, че имаш о снователна причи на да го с тори ш. П реди два дни не бе ше сиг ур ен да ли ис ка ш пак да я в иди ш, а с ега
си готов за брак. Това за мен е огромен обрат и зато ва ис кам да с е ув е ря, че реш ение то ти на ист ина с е дълж и на ч увс тват а ти към Тер е з а… и няма ни що общо с Катерин. Н ещо го же гна, като ч у името й. — Кат ерин няма ни що общо с това — побър з а да каже Гарет, по сле покл ати гл ава и въздъхна дълбоко. — Зна еш ли, т атко, пон якога не т е разб ирам. Ти беше този, кой то ме подтиква ше към това, непрек ъснато ми повт аря ше, че т рябва да за гърбя мина лото си и да си намеря друга жена. А с ега, ког ато я нам ер их, ти като че ли ис каш да ме ра зубед иш. Д жеб по ст ав и свободнат а си ръка върху рамото на син а си. — За нищо не те ра зубеж давам, синко. Р адвам с е, че нам ери Тер е з а. Р адвам с е, че я обичаш и наи сти на с е над явам да с е ожен иш за нея в крайна сме тка. А т е разпи твах, за щото, ако смят аш да с е жени ш, то т р ябва да го направ и ш с о сновател на при чина. Бракът е меж д у двама д уши, а не меж д у т ри ма. И ням а да е че ст но спрямо нея, ако го прав иш зарад и не що друго. Гар ет продълж и да мълчи, по сле за говори: — И скам да с е оже ня за нея, защ ото я обичам, т атко. И скам да прекар ам о с т атъка от ж ивот а си с нея. Б ащ а м у го изгл еда, преди да каже не що, ко е то на кара Гар ет да извърне погл ед. — С други д уми, искаш да ме уве ри ш, че си превъ змогна л нап ъл но спом ен ите си з а Катерин, т а ка ли? М акар да ч увс тва ше, че баща м у гледа очаквателно, Гаре т с е ул ов и, че не зн ае отговора. — Ум оре на ли си? — попи т а Гар ет. Той говореше с Тер е з а, и злегнат в леглото си, на све тлинат а от нощн ат а л ам па. — Д а, пр еди ма лко с е прибр ах. Дълъг бе ше тоз и уи ке нд. — Конф ере нция т а ока за ли с е п оле зна, както очакваше? — Н адявам с е. О ще е рано да с е ка же, но с е срещн ах с много хора, кои то би ха м огл и да с а ми от помощ за рубр икат а. — Зн ачи е добре, че оти де. — И добре, и не. П очти пре з цялото време пред почи т ах да съм при теб. Той с е ус м и хна. — Кога замин ават е при твоите роди тели? — В сряд а сут ри нт а. Ще бъдем т ам до н еделя. — Те сиг урн о в и очак ват с нетър пени е. — О , да. Н е с а в иж да ли Кев ин поч ти годи на и знам, че ще с е радват да им пого стува няколко дн и. — М ного хуб аво. Н астъ пи кратко мълчание. — Гар ет? — Д а? Тя говореш е ти хо. — И скам да зн аеш, че на ист ина много съж а лявам за тоз и уи ке нд. — Знам . — Мога л и да с е реван ширам? — Ка к? — Ам и… ще може ш ли да дойде ш тук з а уи кенд а след Д еня на бл агодарно ст т а.
— П редп ол аг ам. — Ч уде сно, защ ото възнамерявам да и зготвя пла н за едно по-спе циа л но пре карва не с амо за нас двамат а. Това бяха дни, кои то никой от двамат а нямаше да забр ав и. П реди шни те две с едмиц и Тер е з а м у с е обаж да ше по-че с то от друг път. О бикнов ено Гарет звънеш е, но като че ли вс ек и път, когато м у с е при искаше да вдигне т еле ф она, и тя позвънява ше. Н а два пъ ти, докато от иваш е до апарат а, той почва ше да звъни и втория път, още щом вдигна сл уш а л кат а, каза н аправо: «Здраве й, Тер е з а!» Тя с е и знен ада и двамат а започн аха да с е ше г уват з а яснов идск ите м у спо собно с ти, пр еди да преминат към съ ще ств ото на разговора. Когато прис тигн а в Бо стън, както в инаг и, Тере за го по сре щна на лет ище то. Б еш е го пр ед уп редила да с е облече по-елег ант но и той и зле зе от с амоле т а с бл ей зер, кой то тя в иж даше за първ и път. — О хо! — възкл икна тя крат ко. Той не съ знат елно подръпн а краи щат а м у. — Д обре л и изглеж дам? — В ел икол еп но! О тидоха да вечеря т н аправо от лет ище то. Тере за бе ше з апа зила мас а в един от най-ел е гант нит е ре стор ант и на града. Вечеря ха бав но и с на сл ада подбран ите яс тия, а по сле оти доха да глед ат «Клетн ицит е». Всичк и бил ети за пред ст авлен ието бяха продаден и, но тъ й като Тер е за позн аваш е дире ктора на т е ат ъра, той ги нас т а ни в най- хубав ия с е ктор. Б еш е къс но, когато с е прибраха, а сл едващ ия ден Гаре т беше пришпор ен още повеч е. Тер е з а го заведе в реда кция т а , показа м у работ ното си място, като м еж д ув ремен но го з апо зна с някол ко д уш и, а следобеда отидоха в Муз ея на из ящн ите изкус тва. Вече рт а имаха среща с Диана и Брайън в «А нтън и» — ре с тора нт, намира щ с е на по сл едни я ет аж на едно от на йв исок ите здания, който пр едлага ше великоле пна гледка на целия град. Гар ет никога не беше в иж да л нещо подобно. М ас ат а им беше до прозор еца. Диан а и Брайъ н ст а наха, като ги в идяха да вл из ат. — П ом ните Гаре т от оназ и обилна и дълга гощав ка, на ли? — заговори Тере за, ст араей ки с е да не прозвучи гл уп аво. — И още как! Р адвам с е да т е в идя отново, Гар ет — каза Диана, като го пре гърна набър зо и го цел уна по бузат а. — Н адявам с е да не си й бил пре ка л е но сърд ит. — В си чко е наред — кимна той скова но. — Ч уде сно. Защото, както изглеж д а, си е ст рува ло да от иде. Гар ет я поглед на с нед оум ен ие. Тере за попит а: — Ка кво ис каш да ка жеш, Диана? О чит е на прият елкат а й свет наха. — Вчер а, след като си т р ъгна, пол уч их добри нов ин и. — Ка кв и? — Ам и… — започна Диан а нехайно — близо двай с е т мин ут и раз говарях с Д ан М андел, ш е ф а на корпораци ят а «Меди а инф ормейшъ н», и с е ока за, че си м у напр ав ила голямо в печатл ение. Х аре с а л начина, по кой то си с е пр едс т ав ил а, и смя т а, че си ис тинс ка проф е сио на лис тка. Н о най-важ н ото е… — Д иана з амълча, за да възпро изв еде е ф ект.
— Ка кво? — Ч е ще отп ечат ва рубри кат а ти във вси чки не гов и ве с тни ци от ян уа ри нат атък. Тере за з ап уш и ус т ат а си с ръка, за да загл уши радо стн ия си в ик, но не ус пя н апъл но и хорат а от близки те маси обърна ха глав и към нея. Тя прег ърна Д иан а и з аговори въз буд ен о. — С ериозно? ! — възкли кна тя, не можей ки да повярва. Д иан а ким н а, усм ихнат а до уш и. — Д а. П овт ар ям т и д ум ите м у. Той иска да ра зговаря отново с теб във втор ник. Уред ила съм сре ща в де с е т ча с а. — И си си г ур на, че ис ка моя т а руб ри ка? — Н апъл но. И зпратих м у по ф акс а твои матери а ли и той ми с е обад и. И збра л е теб, няма съмн ение. Вече го е реш ил. — Н е м ога да повярвам. — А т р ябва. О свен това по «па рте нкат а» ч ух, че и други с а прояв ил и ин тере с към те б. — О ! Д иана… Тере за от ново я прег ърна имп ул сив но, лице то й грееш е от възбуд а. Брайън сръг а с л акъ т Гарет. — Ст ра хотна нов ина, а? Гар ет с е зап ъна, преди да от говори: — А , да… с т ра хот на е. С л ед като с е нас т а ниха около мас ат а , Диана поръча бути лка шампан ско и вдигн а то с т за бъдещи те ус пехи на Тер е з а. Двете не си затвориха ус ти те пр е з цял ат а веч ер. Гаре т мълч еше, не зн аеш е как да с е в ключ и в разговора. И згл еж да, Брайън го ус ет и, че с е ч увс тва нелов ко, и с е нав еде към него. — Като уч е ни чки с а, на ли? Диана цял ден не я свърт аш е на едно място от не търпе ние да й съобщ и. — Ще м и с е да разбирам по- добре ра зговора им. А т а ка не зн ам какво да каж а. Б райъ н от пи глът ка и поклати глава. — Н е с е прите снява й… И да разбира ше, няма ше да можеш да в земеш д умат а от тях. Като с е съберат двете, вс е т а ка говорят. А ко не ги познавах, щях да каж а, че с а били близ нач ки в други я си ж ивот. Гар ет хвърли поглед към Тере за и Диана. — С иг урн о си прав . — О свен това — добав и Брайън — ще почне ш да ра збира ш, когато заж ивее ш с те зи не ща непрекъ снато. М ного скоро ще им вле зеш в ри тъма. Като мен. Д ум ит е м у с е вря заха в съзна ние то на Гаре т. «Когато заж ивее ш с те зи нещ а не прекъс нато? » Гар ет не ка за нищо и Брайън промен и темат а. — Д окога с е тук? — Д о ут р е веч ер. Б райъ н кимн а. — Коф ти е, че не с е в иж дате много че сто, на ли? — П оняког а, да. — Мога да си пр едс т авя. Тер е з а че сто изп ада в ун ин ие по тоз и повод. Тере за с е ус ми хна на Гаре т пр е з мас ат а. — Ка кво си говорите в ие т ам двамат а? — попи т а тя ве с ело. — Туй- он уй — отвърна Брайъ н, — но глав но за бъде щето в и.
Гар ет потвърд и леко с глава, бе з да прод ума . Тере за го в идя ка к с е ра змърда на стол а си. Беше очев идно, че не с е ч увс тва уд о бно — макар че не зна еше за що — и с е зач уд и. — Б еш е м ного мълч а лив т а зи вечер — отбеляза Тер е з а. Б яха с е прибра л и в апа рт амен т а й и с едяха на дивана на ф она на м уз ика по ради ото. — А м и нямах какво тол кова да каж а. Тя го хван а за ръкат а и заговор и ти хо: — Р адвам с е, че бе ше с мен, когато Диана ми съобщи нов инат а. — А з пъ к с е радвам за те б, Тер е з а. Р азб ирам, че това зн ачи много за теб. Тя с е усм ихн а колебл иво и смен и темат а. — Д обре л и си попри ка звахт е с Брайъ н? — А, да… той е прия тен съ бе с ед ник. — След крат ка пауз а продълж и: Н о аз не ст авам з а голяма компан ия, о со бено, когато не е от моя т а среда. А з про с то… — Той замълча, кол ебаей ки с е да ли да каже още не що, но с е отка за. — Ка кво? — Н ищо — поклати глава той. — Н е, ка кво ще ше да кажеш? С л ед ма л ко той заговори, подбир айки си в нимателно д ум ит е. — Щях да каж а, че цел ият тоз и уи ке нд ми беше ст ране н. Те атърът, скъпи те веч ери, изли зане то с твоит е приятел и… — св и рамене. — Н е си го пр едс т авях т а ка. — Н е с е л и з абавлява? Той пригл ади ко с ат а си наза д — яв но м у бе ше нелов ко. — Н е че не с е забавля вах… Про с то… — пак св и рамене — това няма ни що общо с м оя нач ин на ж ивот. — Тъкм о затова органи зирах т а къв уи кенд. И сках да ти покаж а друг и неща. — За що? — П о същат а прич ина, по която ти поиска да ме науч иш да пл увам под вода, за щото то е нещо вълн ува що, не що разл ично. — Н е дойдох тук , за да върша не що разли чно. Дойдох, за да прекар ам ти хо и кротко с теб. Дълго време не те бях в иж да л, а откакто съм тук, с ам о хвърчим от едно място на друго. Дори ощ е не сме си поговор или, а а з ут ре си зам ин авам. — Н е е вярно. Снощи бяхме с ами на вечеря, дн е с — в м узе я. Имахме много в рем е з а разговор и. — Зна еш какво имам предв ид. — Н е, не знам. Да не би да искаше да с тоим по цял ден тук , в апарт ам ент а? Той не отговори. Сл ед ма лко ст ана и оти де да зага си ради ото. — Тере за, откакто съм тук, вс е с е ка ня да ти каж а не що важ но — заговори той, бе з да с е обръщ а. — Ка кво е то? Той нав еде ни ско глава. «С ег а или никога», про шепн а той под но с а си. Зас т а на с л ице към нея и си по е дълбоко възд ух, събирай ки смело ст. — Зна еш ли, целият то зи ме с ец, в който не с е в идяхме, беш е много м ъчи тел ен за мен и точно с ег а не съм напълно убеде н, ч е мога да продъл ж авам по то зи н ачин. Д ъхъ т й с екн а за с е кунд а.
Като в идя изра жени ето й, докато с е приближ аваше до нея, зна ейки какво ще й каже, ус ет и, че не що с тяга гърди те м у. — Н е е това, ко е то си мислиш — побър за да уточ ни той. — И зглеж да, м е раз бра нап ълно погреш но. Н е че не ис кам да те в иж дам, н апротив , искам не прекъс нато да си до мен. Стигн а до дива на и колени чи пред нея. Тере за го гледа ше очаквателно. Той в зе ръкат а й. — И скам да с е преме сти ш в Уилмин гтън. М акар да зн аеш е, че ще с е с тигн е до т акъв разговор, Тере за не очакваше да с е пров еде именно с ега и по този нач ин. Гарет продълж и: — Знам , че щ е бъде голяма стъп ка з а теб, но ако с е преме ст иш т ам, повече ням а да с е разд еляме з а толкова дълго. Ще можем да с е в иж даме вс ек и ден. — Пог а л и я по бузат а. — И скам да с е разхож д ам с те б по плаж а, с яхт ат а… И скам да те з аварвам в къщи, ког ато с е в ръщам от мага зин а. Про с то искам да ж ивея с ч увс твото, че сме били за едно цял ж ивот… Той редеше д уми те бър зо и Тер е з а с е опи тваш е да схван е смисъла им. Гарет не спира ше да говори. — Тол кова ми липсваш, когато си да леч е… Р азбирам, че работ ат а ти е тук , но съм сиг уре н, че ме стни ят ве стни к ще те в земе… Кол кото повече говореш е, тол кова по-силно и с е замайваше глават а . Ст руваш е й с е, че той с е опитва да пре създа де в ръзкат а си с Катерин. — Ч а кай ма лко — прек ъсна го тя. — А з не мога то ку- т а ка да си съ бера баг аж а и да т ръ гна… Кев ин ходи на уч ил ище тук… — Н е ка звам, че т рябва ведна га да т ръ гнеш — конт рира я то й. — Можеш да го изча ка ш да з авърши годинат а си, щом т а ка ще е по-добре. Тол кова в рем е ж ивеем т а ка… вс е ще и зкар аме още някой и друг ме с ец. — Но то й с е ч ув ст ва добре тук, тук е домът м у, тук с а прия тели те м у, фут бол ъ т… — В си чко това ще може да го има и в Уилмин гтън. — Н е м оже ш да го зн аеш със си г ур но с т. Ле сно т и е да го кажеш, но не зн аеш как ще бъде. — Н е с е л и ув ери колко добре ни беш е за едно? Тя отдръп на ръкат а си, започвай ки да с е обе зсърчава. — Това няма ни що общо, не разбира ш ли? Знам, че и на двамат а ни е добре за едно, но ти не си го пи т а л да ли ис ка да промени ж ивот а си. И а з не съм го пи т а л а. — Тя замълча. — О свен това не с т ава д ума с амо за не го. Ами аз, Гар ет? Ти пон е ч у и разбра какво ст а на. То ку- що пол уч их ст рахотн а нов ина за рубр икат а ми и с ега искаш да захвърля и това ли? — Н е, про с то не ис кам да захвърляш наш ите в заимоотноше ния. Р азликат а е огром на. — Тог ава з ащо т и не с е преме ст иш в Бо стъ н? — И ка кво ще правя тук? — С ъщото, ко ето и в Уилм ингт ън. Ще водиш курс ове по подводен спо рт, ще пл аваш с яхт ат а . За т еб е много по-ле сно да с е преме сти ш, от колкото за м ен. — Н е м ога да го н аправя. Н а ли ти каз ах… — то й обхвана с же с т на ръкат а с т ая т а — това не моят нач ин на ж ивот. Тук щ е с е ч ув ст вам като риба на сухо . Тере за ст ана и закр ачи нерв но из ст аят а. Приглад и ко с ат а си наз ад. — Това не е че ст но.
— Ко е не е че с тно? Тя с е обърна с лице към него. — В сичко. И скаш да с е преме стя, иска ш да променя целия си ж ивот. Като че л и по ст авя ш ус лов и е: «Можем да бъдем з аед но, но т ака, както аз каж а.» Д обре, а къде о с т авяш мои те ч увс тва. Те нямат ли значен ие? — Р азб ира с е, че имат. Ти има ш зн аче ние… ние имаме зн аче ние. — Е, да, но не ми прозвуч а т а ка. Ти като че ли мисли ш с амо за с е бе си. И ска ш а з да о с т авя всич ко, ко ето съм по с тигн а ла, а ти не с е от казваш от ни що — погл едът й ни то з а миг не с е отме сти от лицето м у. Гар ет ст ана и т ръ гна към нея. Докато с е приближ аваше, тя изпъ на н апред ръце като бари ера. — В иж какво, Гарет, точ но с ега не ис кам да ме доко сва ш. Той сва л и ръцете си. И зве с тно време никой от двамат а не прод ум ваш е. Тере за скръст и ръце пред гърди те си и извърн а глава нас т ра ни. — Знач и отговоръ т ти е, ч е няма да дойдеш — наруши мълчани ето той с пов иш ен тон. Тя за говори пр едпа зливо. — Н е. О тговорът ми е, че т ря бва да обсъдим п оложен ието. — И то т а ка, че да ме убед иш , че греша ли? За бел еж кат а м у не бе уд о с то е на с отговор. Тя поклати глава и с е запъ ти към ма с ат а в т рапе зари ят а, в зе чант ат а си и продълж и към външнат а врат а. — К ъде отиваш? — Д а куп я в ино. Имам н уж да да пийн а нещо. — Н о м ного е късно. — Н а ъгъл а има маг ази н. Ще с е върна след мин ут и. — За що да не поговорим с ега? — За щото — отвърна тя спр ихаво — имам н уж д а да о с т а на няколко мин ут и с ама, за да разми сля. — Б яга ш л и? Въпро сът м у прозвуч а като обв инени е. Тя отвор и в рат ат а и я задърж а, докато м у от говаря ше. — Н е, Гар ет, не бягам. Ще с е върна сл ед бро ен и мин ут и. И не ми харе сва, че м и говориш т ака. Н е е час тно да ме караш да из питвам в ина. То ку- що пои ска от мен да променя целия си ж ивот и имам н уж да от няколко мин ут и, за да си помисля. Тя изл е зе от апа рт амен т а. П огледъ т на Гаре т о ст ана прикован към врат ат а изв е ст но време в оча кван е тя да с е върне. Н о тя не с е върна и той с е наруга ти хо. И зобщо не с т ан а т а ка, ка кто си го мислеше. В първат а мин ут а й пр едл ож и да дойде в Уилми нгтъ н, в следва щат а — тя изле зе, за да о ст анел а с ама. Как т а ка не мож а да овлад ее положени ето? Тъй като не з наеш е какво друго да прав и, з апочн а да с е раз хож да из апарт ам ент а. Н адник на в кухн ят а, по сле в с т ая т а на Кев ин. Когато стигн а до сп а л ня т а, с е спря, пр еди да вле зе. О тид е до леглото и с една, обгръща йки с ръце гл ават а си. Б еш е л и че стно да я кара да с е ме сти? Р азбира с е, че тя си има свой ж ивот тук — и то добър ж ивот, но той бе ше толкова сиг уре н, че тя може да има вси чко това и в Уилминг тън. Както и да погл едне ше на нещ ат а, вероят но ще ше да има дори много по- добър ж ивот т ам. Той с е огледа нао коло и си каза, че няма начи н той да св икне да ж ивее в апа рт амен т. Но дори е да с е прем е ст еха в къща, ка ква глед ка щя ха да имат? И ли щяха да ж ивея т в пр едград ие, з аобиколени от де с е тки къщи, съвс ем ед накв и на външе н в ид?
С л ож на работ а ! И как т ака всичко, ко ето й на говори, с е ока за погре шно? И зоб що не бе има л намере ние д ум ит е м у да прозвучат като ул т иматум , но като ги пр ехвърли от ново в ума си, дойде до заключ ение то, че точно т ака с е пол учи . В ъздъх на и с е зами сли какво да прав и по-нат атък. Н е беше си г ур ен, че каквото и да й каже, когато тя с е върне, няма да довед е до нов спор. О ще повече, че то й не го желае ше. Спорове те рядко водят до разр еше ние, а тъ км о разре шен ие им т рябваше с ег а. Н о щом няма ше ка кво повече да каже, какво друго о с т аваше? Той с е зам исл и и накра я реши да й напи ше писмо, в ко ето да излее мисли те си. Когато пиш еше, мисли те м у бяха по-ясн и — о собено пре з по след нит е години — и тогава може би тя щеш е да го разбере. П огл ед на към нощното шкафч е. Там беше тел е ф онът й — сиг урно й о с т авя ха съобщ ения от време на в реме, — но не в идя до не го нито пи с а л ка, ни то бел еж ни к. О твори ч екмедже то, ра зров и го и намери хими ка л ка. Д окато тър с е ше и лист меж д у спис ания т а , няколко кн иги с мека подвър з ия и пра зна кут и я за биж ут а , не що поз нато привлече в нима ние то м у. В е т роходн а яхт а. Б еш е н апеч ат ана върху лист хартия, подаващ с е меж д у тънък бележ н икка л ендар и с т аро издани е на «Лейд ис хоум джър нъл». И здърпа го, като не съз нател но пр едполож и, че е няко е от писмат а , кои то й бе пи с а л пре з по следни те два ме с е ца, и изведнъж с е смра зи на място. Ка к е въ зм ож но? Те з и л ис тове за писма м у бяха подаръ к от Кат ерин и той ги и зпол зваш е с ам о когато пише ше до нея. С ети си, че писмат а м у до Тер е з а бя ха пи с а ни на други л ис тове, които бе купил от книж ар ницат а. Ус е ти, че не м у стига възд ух . Бър зо отвори че кмед жето докра й, хвана сп ис ание то и бав но го повдиг на — не беше с амо един лис т, а пет, цели пе т от същи те листове за писма! Вс е още объркан, той прим игна и погл еднат а първ ия л ист и на не го, с не гов ия почер к, в идя и зпи с ан и д ум ит е: _«Моя н айскъпа К ат ерин … »_ О , Б оже! Той в зе втор ия лис т — ф отокопи е: _«Моя най-скъпа К ат ерин … »_ С л ед ващи я лист : _«Скъпа Кат ерин… »_ — Ка кво е това? — промълв и той, не вярвай ки на очит е си. — Н е може да бъде… О тново хвърли погл ед на листовет е, да не би да бъркаш е не що. Н о не, ис тин а беш е. Едното писмо бе ше ориги на лно, други те две — копия, но и те бя ха не гов и писма, писмат а, кои то бе пи с а л на Катери н. П исмат а, кои то й бе пи с а л, след като я бе съ н ува л, и бе п ус ка л от борда на «Х епън ст анс» и които и зобщо не с е бе надява л да в иди отново. И м п ул с ив но з апоч на да ги че те и след всяка д ума, след вся ко изр ечен ие ч увс тва ше как сън ищат а, споме нит е, заг убат а, болкат а м у изпл ува ха в съ знан ието м у. Спря да чет е. Ус т ат а м у беше пре с ъхна ла. Веч е не чете ше, а с амо ги гледаше като из падн а л в шок. Н е ч у, когато в ходнат а врат а с е отвори и затвори. Тер е з а изв и ка: — Гар ет, върнах с е. Той ч у стъ пки те й из апарт ам ент а. — К ъде си?
Н е й с е обади. Н е можеше да прав и нищо, о све н да с е опит а да раз бере ка к е ст а на л о това. Как с а с е озова ли у нея? Това бя ха не гов и писма… лично не гов и писма. П исмат а до съпругат а м у. М яс тото им не е у ч уж ди хор а. Тере за вл е зе в сп а лнят а и го видя. Той не може ше да знае, че кръвт а от л ице то м у с е беш е отдръп на ла, кока лч ет ат а на пръст ите м у, които сти ска ха пи смат а, бя ха по белели. — Д обре ли си? — попи т а тя, бе з още да е разбра ла какво държ и той в ръце те си. В първ ия миг Гар ет като че ли не я ч у. По сле вдигна глава и в пи поглед в нея. Тя с е с т ре с на и понеч и да з аговори отново, но не го напр ав и. И зведнъж вси чко — отвореното че кмед же, листовет е в ръкат а м у, изражение то на л ице то м у — я за ля като вълна и тя мигом разбра какво е ст ана ло. — Гаре т… ще ти обясня — започна тя бър зо и тихо, но то й не даваше при знац и, че я ч ува. — Моите писма… — проше пна той и я загл еда еднов реме нно с изум лени е и яро с т. — А з… — О ткъде има ш те зи писма? — нас тоя да уз на е той с глас, кой то я накар а да пот р епери. — Едн ото го нам ерих и зхвърлено на брега и… Той я прекъ сна. — Н ам ерил а си го? ! Тя ким н а и з апоч на да обяснява: — Когато бях в Кейп Код. Едн а сут ри н ти чах по брега и с е натъ кнах на бути л кат а… Той свед е погл ед към първ ото писмо — един ствен ото ориги на лно писм о. Б еш е го пи с а л в нача л ото на т а зи годин а. — А те зи? — вдигна той копия т а. — Те зи от къде с а дошли? Тере за отвърна тихо : — Тях м и ги изпратиха. — Кой? — Н апълно объркан, той ст ана от леглото. Тя прис тъпи крач ка към него с протегн ат а ръка. — Д руги хора, които ги намерили. Един от тях проч ел в рубри кат а ми… — Ти си п убл икува ла мо е писмо? ! — И зрече го т ака, сякаш някой го уд а ри в корем а. Тя от говори сл ед кратко колебан ие. — Н е зн аех… — Ка кво не си зн аела? — изв ика то й в исоко и болкат а в глас а м у бе ше ясно дол ов има. — Че не бива да го прав иш ли? Че това не е не що, ко ето съм ис ка л да го уз на е све тът ли? — Б еш е изхвърл ено на брега… не може да не си зна ел, че някой ще го нам ер и — побъ р за да възраз и тя. — О свен това не съм изпол зва ла именат а в и. — Н о си го отп ечат а ла във ве с тни ка. — Гласът м у спадн а от невери е. — Гар ет… аз… — Зам ъл чи — прекъс на я гн ев но той. О тново поглед на писмат а , по сле пак вдигн а погл ед към не я, ся каш я в иж даше за първ и път. Ти ме излъг а. — Н е съм т е излъ га ла.
Той не я сл уша ше. — И зл ъга ме — повтор и като на с ебе си. — И дойде да ме от крие ш. Защо? За да напиш еш друг мат ериа л ли? Затова ли дойде? — Н е… съв с ем не за това. — А за какво тогава? — С л ед като проч етох писм ото ти… ми с е приис ка да с е запозн ая с теб. Той не раз бираш е ка кво м у говори, с амо ме с теш е погл ед от писмат а към не я и обратно. Л ице то м у бе из кривено от мъка. — Ти м е излъг а — ка за той за т рет и път. — И зполз ва ме. — Н е е вярно… — В ярно е! — прогърмя гласът м у в с т а ят а. Спомни си за Кат ерин и протег на ръкат а си с писмат а към Тере за, сякаш тя не ги беше в иж да ла. — Те бяха м ои… в тях с а моите ч ув ства, моите мисли, моя н ачин, по кой то с е преборвах със заг уб ат а на съп руг ат а си. Мои бяха, не твои. — Н е съм ис ка ла да те наран явам. Той я загл еда продълж ител но и бе змълв но. Мускули те на челю с тт а м у из пъкн аха от напр ежен ие. — Ц ял ат а т аз и работ а е пълно бе зобр ази е — рече на края той и не я о с т ав и да ка же нещо. — И зполз ва ла си ч ув ст ват а ми към Катери н, за да задовол и ш ня какво тво е желани е. Помислила си, че щом съм обича л Катерин, щ е обик на и теб, т ака ли? Тя пребл едня. И зведнъж поч ув ст ва, че не е в със тоян ие да говори. — Пл ан ира ла си всич ко от с амото нач а ло, н а ли? — Той з амълча и прекара пръс ти пре з ко с ат а си. Когато пак заговори, гласът м у бе грап ав . Всичко е бил о нагл ас ено. — Като че ли с е олюля и тя с е пре с ег на да го хване. — Гар ет… да, приз навам, че ис ках да с е запозн ая с т еб. П исмат а бяха тол кова крас ив и… и ми с е при иска да видя що за човек е то зи, кой то ги е пи с а л . Но нямах пр едст ава до ка кво ще доведе това, от т ам нат атъ к ни що не съм пл анира ла. — Х вана го за ръкат а. — О бичам те, Гарет. И скам да м и повярваш. Когато тя свърш и да говори, той издърп а ръкат а си и с е отда леч и. — Що з а човек си т и? В ъпро съ т м у я жегна и тя от говори отбрани телно : — Н е е каквото си мисли ш… Гар ет продълж и, подминавай ки д уми те й. — С иг урн о има ш бол е зн ено ра зв инте на ф ан т а зия. Това й дойде в повече. — П ре ст ан и, Гар ет! — и зкре щя тя гн ев но. — И зобщо не ч ува ш какво т и говоря! — Както крещ еше, по лице то й пот екоха сълзи. — За що да т е сл ушам? Ти ме лъжеш, откакто с е запозн ахме. — Н е съм т е лъга ла за нищо. П ро с то премълч ах за писмат а ! — За щото си знаел а, че си по с тъпила нече стно! — Н е… за щото зна ех, че няма да ме раз бере ш — заяв и тя твърдо, опитвайк и да с е овл адее отново. — М ного добре те разбирам. Ст ана ми ясно що за човек си! Тя присв и очи. — Н е бъди т а къв . — Ка къв? Сърд ит? Обиде н? Та аз току- що открих, че вси чко е било игра, и с ега искаш да спра ли? — М л ъкни! — изв ика тя и гн евът й отново и зпл ува на повърхно с тт а.
Тоз и път то й като че ли онемя и с амо я за гледа. П о сле пак вдигн а към не я пи смат а и заговори с пре с еклив глас. — Ти си м ислиш, че си ра збра л а ка кво е било меж д у мен и Катери н, но не е т ака. Кол кото и пи сма да си чела, колкото и добре да си ме опозна л а, ти ни кога няма да разбереш. О нова, ко е то беш е меж д у на с, бе ше истин ско. Ка кто беше ист инс ка и тя… Той зам ъл ча, опитвайк и да съ бере мисли те си, и я гл едаш е сяка ш беш е н апъл но непо знат а. П о сле изрече нещо, ко ето я з аболя повече от всич ко, ко ето ч у от ус т ат а м у до с е га. — Н ие ни кога няма дори да с е доближ им до онова, ко ето имаше меж д у Катери н и мен. И бе з да доча ка отговор, мина покрай нея и оти де при пътнат а си чант а. Н ахвърл и вещи те си вът р е и ряз ко затвори цип а. За миг тя си помисли да го спр е, но още бе ше з ашеме тен а от по следнит е м у д уми. Той с е изправ и с чан т ат а в ръка. — Те з и — вдигн а писмат а, кои то държеш е — с а мои и си ги в зимам. Тя изв еднъж съзн а ка кво смят а да прав и и поп ит а: — За що си т ръгваш? Той я изгл еда. — Та аз дори не зн ам коя си. Б е з да от рони д ума повече, той с е обърна и с е з апъ ти към в рат ат а. 12 Тъй като не зна еше къде друга де да от иде, като нап ус на ап арт аме нт а на Тере за, Гар ет в зе т а кси за ле тище то. За ж а ло ст нямаше ни какв и с амоле ти в не говат а по сока и той пре кара т ам о ст атъка от нощ т а. Беш е вс е още толкова ядо с ан, че не можеш е и да засп и. С часов е с е раз хож даш е из терми на л а, м ина ваше покра й в ит р ини те на отдав на затворен ите мага зини и с амо от в рем е на в реме с е спира ше да погледне пре з стъ клени те пре гради, отделящ и зам инава щи те нощ ни пъ тниц и. Н а сут р ин т а хва на първ ия с ам олет за дома и когато ма лко след ед инай с е т ча с а с е прибра в къщи, вл е зе направо в спа лня т а си. Когато обаче си лег на, съби тия т а от пред ишнат а вечер продълж иха да държ ат съзна ние то м у буд но. Н ай-на края, сл ед като разбра, че няма да може да за спи, с т ана, в зе си д уш, обл еч е с е и с ед на отново на леглото. П оглед а изве стно в реме сним кат а на Катери н, по сле я в зе и я зане с е във вс екид нев нат а. П исмат а, кои то бе в зел от Тере за, леж а ха на нис кат а масич ка, къд ето ги бе о с т ав ил още с вли зане то си. В апа рт амен т а на Тер е за бе ше пре ка ле но шок иран, за да о смисл и сл учил ото с е, но с е га, със сним кат а пред с е бе си, той з апоч на да ги пре прочи т а бав но, почт и с благо говени е и като че ли присъ ств ие то на Катери н от ново изпъл ни с т ая т а . — _Ей, в ече мисл ех, че си з абрави л а з а срещ ат а ни — под викн а той, д окат о н аблю д аваш е Кат ерин д а се приближава към рам пат а с паз арска чан т а._ _Усм ихн ат а, К ат ерин пое ръкат а м у, з а да се качи н а борд а._ — _Н е съм з абрави л а. П рост о се от к л он их мал ко от път я си._ — _Защ о?_ — _Ам и от бих, се при л ека ря ._ _Той вз е чан т ат а и я ост ави наст ран и._
— _И какво, д обр е ли си? Забеля з ах, че н апосл едък н ещ о н е си във форм а._ — _Д обре съм — прек ъсн а г о т я . — Н о м исля , че т аз и в ечер н е съм в съст оя н ие д а тръг н а с т еб._ — _Зн ачи е н ещ о сериоз н о, т ака ли?_ _К ат ерин се усм ихн а от н ово, навед е се и из вад и мал ко пакет че от чан т ат а. Гар ет я наблю д аваш е, д окат о т я го от варя ш е._ — _Зат вори си очит е и щ е ти покажа какво е._ _В се ощ е раз т ревожен , Гарет се под чин и и чу ш ум от раз къс ван е н а ха рт ия ._ — _Гот ово, м ожеш да гл ед аш в ече._ _К ат ерин бе раз г ърн а л а в ръц е ня каква беб еш ка д реш ка._ — _К акво е това? — попит а т ой н ед оум я ващ ._ _Лиц ет о и г рееш е от г орд ост ._ — _Б рем ен н а съм — з ая ви т я въз буд ен а._ — _Б рем ен н а?_ — _Ъхъ. В края на вт ория м есец._ — _В т ори м есец?!_ _Тя кимн а._ — _Мисля , че е ст ан ал о посл ед н ия път , ког ат о излиз ахм е с я хт ат а._ _В се ощ е в ш ок, Гар ет вз е д реш кат а и вн им ат елн о я з адържа в ръка. П осл е се н авед е и прег ърн а К ат ерин ._ — _Н е мог а д а повя рвам … _ _— Н о е сам ат а ист ин а._ _Ког ат о н овин ат а прон икн а в съз н ан иет о м у, лиц ет о м у се оз ари от ш ирока усм ивка._ — _Зн ачи си брем енн а!_ _К ат ерин з ат вори очи и прош епн а в ухот о м у:_ — _И ти щ е ст ан еш бащ а._ И зск ърцван е на врат ат а прекъс на мисли те на Гар ет. В с т а ят а над никн а бащ а м у. — В идях пикапа ти навън. И сках да с е уве ря, че всич ко е нар ед — поясни той. — Н е те очаквах тол кова рано, мислех, че щ е с е при бере ш чак довеч ера. — Когато Гар ет не от говори, баща м у пристъ пи навът ре и мигом зърн а сним кат а на мас ичкат а. — Добре ли си, син е? Те с едяха във в с ек иднев нат а, докато Гарет обяс няваш е положе ние то от с ам ото нач а ло — за сън ищат а си, кои то сън ува ше от години, за писм ат а, кои то бе и зпращ а л в бут ил ка, и накр ая за кара ницат а в апа рт амен т а на Тере за. Н е скри ни що. Когато свърш и, бащ а м у в зе пи смат а от ръ кат а м у. — С иг урн о е било шок за те бе — реч е той, оглеж да йки писмат а ; бе ше из нена дан, че Гар ет ни кога не м у бе споменава л за тях. — Но не мислиш л и, че си бил прека л ено г руб с нея. Гар ет покл ати ум о рено глава. — Тя е з наела всичко за мен, т атко, и нищо не ми каза. Н агласила е всич ко. — Н е, не го нагла сила — възра зи кротко баща м у. — Може и да е дошл а да с е з апо знае с теб, но не те е на кар а ла да с е влю биш в нея. Това е с т ан а ло по е с те с твен начи н. Гар ет отм е с ти поглед наст ран и, по сле пак го върна към сн имкат а. — Н о не смя т а ш ли, че не е че с тно да го скри е от мен?
Д жеб въздъхна — не м у с е искаше да даде отговор на въпро с а, за щото зн аеш е, че той щеш е да дов еде Гарет до пред ишн ото м у със тояни е. Затова с е опи т а да ст игне до син а си по друг начи н. — П реди две с едми ци, ког ато разговаряхме на кея, ти ми каз а, че иска ш да с е оже ниш за Тере за, защ ото я обич аш. Помниш ли? Гар ет ким на разс еяно. — За що си промен и реш ение то? Ли цето на Гаре т изда ваше пълното м у объркване, когато погл едн а бащ а си. — Н о на л и вече ти ка зах, че… — Д а, т и изтъ кна своит е причин и — прек ъсна го Джеб, — но не беше н апъл но че стен… ни то спрямо мен, ни то спрямо Тере за, ни то спрямо с ам ия с ебе си. Тя може и да не ти е ка за ла за пис мат а, а призн авам, че би т рябва л о. Н о не това е причи нат а да си ядо с ан с е га. Ядо с а н си, защ ото тя те е накар а л а да проуме еш нещо, ко ето ти не ис ка ш да при зна еш. Гар ет гл еда ше ба ща си, бе з да отго варя. П о сле ст а на от дива на и отид е в кухн ят а с в не з ап ното желан ие да избегне по- нат атъш ния раз говор. В хл адил н ика в идя ка на с готов подсладе н чай и си на ля едн а чаша. Сл ед това из вади м е т а лнат а форма за л ед, за да отч упи две кубче т а. Н о поради н апрег натото си със тояни е нат исна ло стч ето по-силно, кубче т ат а отхв ръкна ха в исоко и падн аха на пода. Д окато Гар ет мърмореше и руга еш е в кух ня т а, Джеб гл едаш е снимкат а на Катери н и в съ знан ието м у из пл уваха спомени от ж ивот а с неговат а съпруга . П о сл е о с т ав и писмат а и от иде до плъзга щат а с е стъкле на в рат а. О твори я и с е за гл ед а ка к с туде нит е декемв рийски вет рове от Атлан тика подгонва ха въл нит е и т е бясно с е раз бива ха в брега, а ш умъ т им отекваше в къщат а. Ка кто съзерц аваш е оке ана, ч у, че на външн ат а в рат а с е поч ука. О бърна с е, ч уд ей ки с е кой ли може да бъде. Защото колкото пъти идваше при сина си, ни то веднъж не бе сварва л някого тук. С иг урн о Гаре т не ч уваш е в кухня т а . Джеб отид е да отвори. Зад него вя търът фуч еш е силно. — В л е з! — и зв ика той. Когато в рат ат а с е отвор и, вятърът нахл у във вс екид нев нат а и разпил я пи смат а, но Джеб не забеляза. Вниман ието м у бе ше съсред оточено върху по с ет ител кат а, прекрачващ а праг а. Той я гледа ше бе змълв но. П ред него с то еше тъмноко с а млада же на, коя то ни кога не бе в иж да л преди. Той с е спря, до с ещ айк и с е коя е, но с е уло в и, че не м у идват ни какв и д ум и. О тдръ пна с е наст ран а, за да й н аправ и път, и рече тихо: — З аповяда йте. Когато тя вле зе и затвори в рат ат а сл ед с ебе си, вятърът в не з ап но спря. Тя за гл ед а Д жеб прите с нена. За миг никой от двамат а не заговори. — В ие т ряб ва да сте Тере за — ка за на й-с етне Джеб. Той ч уваш е ка к зад гърба м у, в кухн ят а, Гарет мърмори, докато събира ше кубч ет ат а лед от пода. Тя препл ете пръсти те на ръце те си и рече колебл иво: — Знам , че не ме очаквате… — Н яма ни що — на сърчи я Джеб. — Той тук ли е? Д жеб по сочи с глава към кухн ят а. — Д а, т ам е. Н а лива си нещо за пи ене. — Ка к с е ч увс тва?
Д жеб св и рамене и бав но ра зтегл и ус тн и в крива ус мив ка. — Тр ябва да поговорит е с не го… Тере за ким на и изв еднъж с е зап ит а да ли идея т а да дойде тук бе ше добра. О гл ед а с т ая т а и вед нага зърна разпил енит е по пода писма. Видя също и пъ тнат а чан т а на Гарет до в рат ат а на спа лня т а, в с е още не отворен а. Иначе къ щат а и зглеж да ше точно както преди. С из кл юче ние, разбира с е, на сн имкат а. Тя я в идя над рамото на Джеб. О бикнове но Гарет я държе ше в спа л нят а си и с ега, н е зн айно за що, тя не може ше да отк ъсне погл ед от нея. В то зи мом ен т Гар ет с е появ и. — Татко, какво с т ан а с… — и замръз на на място. Тере за с е обърна към него. И зве ст но време нико й от двамат а не проговори. П о сл е Тере за си по е дълбоко възд ух и рече : — Здраве й, Гар ет! Той не отговори. Джеб в зе ключов ете си от мас ичкат а, прец енява йки, че е в рем е да си т ръгва. — В ие двамат а имате много да си говорите, затова в и о ст авям. — З апът и с е към външнат а врат а и хвърляйки ко с погл ед към Тер е з а, смотолев и: — Б еше м и прия тно, че с е з апо знахме. — Но докато го каз ваше, повдиг на веж ди и св и рам ене, ся каш да й пожел ае ус п ех. Сл ед миг с е озова навън и з акрачи по пъ текат а . — За що си тук? — попи т а с равен тон Гаре т, когато о ст ана ха с ами. — П риис ка ми с е да дойда — отвърна тя тихо. — Прии ска ми с е да т е в идя отново. — За що? Тя не отговори, но след кратко коле бани е пристъ пи към него, бе з да отм е ст ва поглед от лицето м у. Когато го доближ и, слож и пръ ст върху ус тн ит е м у и поклати глава, за да го възпр е да говори. — Шшт — прошеп на тя, — никакв и въпро си… поне за с е га. Моля т е… — опи т а да с е усм ихн е, но ког ато то й с е в гледа в лиц ето й, в идя, че е пла ка л а. Н ямаш е ка кво да м у каже. Няма ше д уми , с кои то да опиш е ка кво преж ивява. Затова с ам о го пре гърна и облегна глава на рамото м у. Той с неохот а обв и ръце окол о не я. Тя го цел уна по в рат а и го прит егли по- близо до с е бе си. П ром уш и пръст и пре з ко с ат а м у, цел ун а го по буз ат а, по сл е по ус т ат а, като едва го доко сваш е. След това с т рас тно в пи ус т ни в не гов ите. Н е съзнател но той откл и кна на цел ув кат а й. Р ъцет е м у бав но т ръгн аха нагоре по гърба й, при тис кай ки тялото й плътно до сво е то. В го стн ат а, изпълн ена с грохот а на оке ана, те с тояха т ака, отдавай ки с е на нар астващото им желан ие. Н ай-накр ая Тер е з а с е отдръп на, хвана го за ръкат а и го поведе към сп а лнят а. Н а прага го п ус на и прис тъпи навъ т ре, а то й о ст ана в рамкат а на врат ат а. О т в с еки днев нат а проникваше светли на и хвърля ше с ен ки в спа л нят а. Тере за с е обърна с лице към него и започна да с е събл ича. Гар ет понечи да затвори в рат ат а, но тя с е въз прот ив и бе змълв но, покла щайк и глава. Този пъ т ис каше да го виж да, както и той да я в иж да, за да съз нава, че е с нея, а не с друга . С ъв с ем бав но започна да сва ля дрехи те си — бл уз ат а… дж инси те… сут ие на… пли кч ет ат а. Устн ите й бяха леко раз творени, очит е й не с е откъсваха от негов ите. Когато с е съблече, з аст ана пред него и м у даде възм ож но ст погледъ т м у да пробя га от горе до дол у по тялото й.
П о сл е с е прибл иж и и зага ли неж но гърди те, раме нете, ръцет е м у, ся каш ис каш е да запомн и зав ин аги това доко сван е на тял ото м у. О т с тъпи крач ка, за да м оже и то й да поч не да с е събли ча. П огледът й попи ваше вся ко негово дв иже ние, докато той хвърл яше на пода всяка част от облеклото си. Тя за ст ана вст рани от него и прити сна ус т ни в рамото м у, по сле, оби ка ляй ки го, започна да го цел ува нався къде, о ст авяйк и влаж ни петн а по кож ат а м у т ам , къд ето ус т ни те й с е бяха допрели. По сле го поведе към леглото и бе з да го п ус ка , легн а и го придърпа към с ебе си. Лю би ха с е с т ра стно, ка кто нико га до с е га — в с еки ус е ща ше бол е з нено уд ов ол ств ие то, ко е то и зпи тваш е други ят, вс ек и допир беш е по-ра зтърсващ от пр едиш ния. Ся каш от ст р ах пред бъдещ ето, вс еки с е в пиваше в тялото на други я с изгар яща ст р аст, т а ка че да о ст ав и не за ли чими спомени в съ знан ието им. Когато сти гна ха за едно кул мин ация т а, Тере за отметн а глава наза д и над аде сил е н в ик, бе з да прав и опит да го сподав и. П о сл е с една в леглото и слож и глават а на Гарет в с кут а си. Започна да го га л и по ко с ат а с непре ст анно, рав номерно дв ижен ие, з асл уш ан а в диш ане то м у, ко ето по ст епен но с е ус покояваше. К ъсно същи я следо бед Гар ет с е събуди с ам в леглото. Като в идя, че и др ехите на Тере за ги няма, бър зо гра бна дж инс ите и ризат а си. Докато за копч аваш е ризат а си на изли зан е от спа лн ят а, за шари с погл ед из къщат а, за да зърн е Тере за. В къщат а беш е с туде но. Завар и Тер е з а в кух ня т а. С еде ше до мас ат а , облечена с яке то си. П ред нея има ше ча ша с о ст а на ло на дъното каф е — яв но, ч е не беше съв с ем от с коро тук . П огл ед на ч асов ника си и ус т а нов и, че е сп а л бли зо два час а. — Ей, здрас ти! — подмет на той пла хо. Тере за го поглед на пр е з рамо и поч ти ш епне шком отвърна: — О , здрас ти… Н е т е ч ух да влиза ш. — Д обре л и си? Тя не отговори пряко на въпро с а м у. — Ел а да с едн еш до мен. И мам да ти ка звам много неща. Гар ет с едн а до ма с ат а. Усмихна й с е нер еши телно. Тере за повъртя ма л ко ча шат а в ръце те си, в зе от с кут а си писмат а и ги о с т ав и на ма с ат а. О чев идно ги беше изне сла от спа л нят а, до като е сп а л. — Това л ято, ка кто ти чах на плаж а, нам ерих бут илкат а с писмото — з апочна тя ясно, но бав но, ся ка ш си спомняше не що мъчител но. — Н ямах пред ст ава какво пише в него, но когато го проч етох, с е разпла ках. Беш е толко ва т рогател но — ус е ща х, че д ум ит е ти изв ират право от сърцето, а и начинъ т, по кой то бе ше нап ис ано… Може би прояв их разб иране, з ащото и аз с е ч увс твах бе зкра йно с амотна… — Тя го поглед на и продълж и: — Същат а сут ри н го дадох на Диана да го проче те. О тпечатване то м у във ве ст ника беше ней но хрум ва не. О тнач а л о с е възпротив их… смя т ах, че то ва е нещо твърд е л ично, но тя ме ув ери, че ни ка кв и имена няма да с е разкр иват и хорат а щел и да го харе с ат. Н акрая скло них и реших, че с това всичко с е при кл ючва. Но не ст ана т а ка. Тя въздъх на. — М а лко сл ед като с е върнах в Б о стъ н, м и с е обади ед на жена, коя то прочела руб рикат а. Тя ми изпрати второ т а кова писмо, намер ено от нея пред и т ри години. То още повече възбуд и лю бопи т с твото ми, но и тогава не сме тнах, че не щат а ще ст игнат по- да л ече… Меж д у другото, ч ува л ли си з а спи с а ние «Янки»?
— Н е. — То е регион а лно сп ис ание и не е много изв е ст но извън Ню И нгланд, но п убл икува ин тере с ни не ща. Именно в него в идях т ре тото писмо. Гар ет я поглед на и знен адан. — Б ил о е отпечат ано т ам? ! — Д а, т ам . И здирих автора на материа л а и той ми изпрати писмото. Тог ава веч е л ю бопит ств ото ми надд еля. Р азп олагах с т ри пи сма, Гарет, не с едно, а с т ри и по следни те две ме развълн уваха не по-ма лко от първото. И т а ка, с пом ощ т а на Диан а от крих кой си и дойдох да с е запо зная с теб. — Тя с е усм ихн а тъж но. — Знам, че звучи , както т и каза — като плод на разв и нте на ф ан т а зия, — но не е т а ка. Н е дойдох тук, за да с е влю бя в теб. Н е дойдох, за да пи ша пор едни я си матери а л. Дойдох с амо да в идя кой си, нищо повече. И сках да сре щна мъж а, напис а л т ри те прекр асни пи сма. О тидох на при ст ани щето и т е в идях. Р азговор ихме с е и тогава ти, ако си спомняш, м е по кани да с е раз ходим с яхт ат а. А ко не ме беше покан ил, вероятно щях да си т ръ гна още същ ия ден. Той не зн аеш е ка кво да каже. Тер е з а с е пре с ег на и по ст ав и пр едпа зл иво ръкат а си върху неговат а . — Н о т р ябва да призн ая, че прекарах ч уд е с на веч ер и тогава ус т а нов их, че ис кам да те в идя отново. Не з аради писмат а, а зар ади н ачин а, по кой то с е държ а с м ен. О т т ам нат атък всичко с е разв и съв с ем е сте стве но. С л ед първат а ни среща нищо, ко е то с е сл учи меж д у на с, не беш е час т от план. То про с то с е сл уч и. Той пом ъл ча още с е кунд а, за гледа н в писмат а . — За що не ми каз а за тях още тогава? Тя не побър з а да м у отговори. — Н а няколко пъ ти ми идеше да ти каж а, но… и аз не з нам… опи твах да убедя с е бе си, че няма зн аче ние ка к сме с е сре щна ли. Еди нств еното, ко ето има ше знач ете, бе ше да ли ще си допадн ем. — Тя пак замълча, зна ейки, че т рябва да ка же още не що. — О свен това си помислих, че няма да го раз бере ш. А не исках да те заг убя. — А ко м и беше каз а ла по- рано, щях да го ра збер а. Тя го набл юдаваше в нимател но. — Ще ше л и, Гарет? Н аист ина ли щеш е да ра збер еш? Гар ет поч увс тва, че с ега е моментът на ис тин ат а. Но тъй като не от говори, Тере за поклати глава и отме сти поглед нас т ра ни. — С нощ и, когато поиска да с е преме стя да ж ивея при теб, не ка зах «да» веднаг а, защ ото с е изпла ших при мисъл т а за що го иска ш… Трябва ше да с е ув еря, че жел аеш мен, Гар ет, ч е го жел аеш заради нас двамат а, а не за щото бяг аш от не що. И тъкмо очак вах да ме убеди ш, когато с е върнах от маг ази на. Н о меж д ув р еменно ти беше намерил те зи… — Тя св и раме не и за говори по- меко: — Дълбоко в с ебе си бях сиг ур на, но ис ках да повярвам , че всичко е отмина ло от с амо с ебе си… — За какво говориш? И то зи пъ т не м у отговори директно. — Гар ет… не мисли, че не ч ув ствам, че ме обича ш, зн ая, че ме обича ш. И им ен но това ут еж нява положени ето. Зн ам, ч е ме обич аш, аз също т е обич ам … и ако обс тоят елстват а бяха други , може би щяхм е да ур ед им нещо. Н о з а мом ен т а не смя т ам, че е възмож но. М исля, че ти още не си готов за това.
Гар ет изпи т а ч ув ств ото, че някой заби юмрук в корема м у. Тя извърна л иц е към него и срещн а погл еда м у. — Н е съм сля па, Гар ет. Знам за що с е смълча ваш поняког а, когато см е за едно, знам защо поис ка да с е преме с тя тук . — За щото ми лип сваш — вме тна той. — Д онякъ де, да, но не това е о снов ното. — Тере за замълча, за да преглъ тне съл з ите си и продълж и с пре с еклив глас: — Заради Катери н е. — Тя поп и с пръс т ъгъл ч ет ат а на очит е си, за да не позв оли сълз ите й да п оте кат. — Когато за първ и път ми раз каза з а нея, забелязах и зраз а ти… личеш е, че вс е още я обич аш. А сно щи, не зав исимо от гнева си, за беля зах същи я израз по л ице то ти. Дори след като пре карахм е тол кова в реме з аед но, не пре ст ава ш да м исл и ш за нея. И накр ая… нещат а , които ми ка за… — Тя по е на пре с е кул ки дълбока глътка възд ух. — Не бе ше ядо с ан с амо за щото съм нам ер ил а пи смат а, у теб с е над игна гняв , за щото поч ув ства, че аз съм з апл а шил а онова, ко ето ти и Кат ерин сте споделяли… и вс е още споделя те. Гар ет погл едн а нас т р ани и ч у обв инен ият а на бащ а си. Тере за отново сл ож и ръка върху не говат а. — Ти си т акъв , какъвто си, Гаре т. Ти си мъж , който обич а дълбоко, но и кой то обича зав инаг и. Колкото и да обичаш мен, не вярвам няко га да за брав иш нея, а аз не мога да ж ивея ж ивот а си, като непр екъс нато с е срав нявам с не я. — Можем да го преодоле ем — обади с е той със си пкав гла с. — П о-точ но аз м ога да го преодол ея. Знам, че ще бъде ра злично… Тере за го прекъ сна, като сти сна леко ръкат а м у. — Н е с е и съмн явам, че вярваш в това. Час т от мене също ис ка да вярва. А ко с ега обв ие ш ръце около мен и ме помоли ш да о ст ана, сиг ур на съм , че ще го с торя, за щото ти в не с е в ж ивот а ми нещо, ко е то ми липсва ше дъл го в рем е. И ние ще продълж им, както до с е га — вярва йки и двамат а, че вси чко ще е нар ед… Н о то няма да е нар ед не разб ираш ли? Защ ото след ващи я път, когато ст игнем до спор… — тя замълч а. — Н е, не мога да с е срав нявам с нея. Кол кото и да ис кам да продълж им, в с е за това ще мисля, защ ото ти с ам ия т няма да пре с т а неш да мисли ш за нея. — Н о аз те обич ам. Тя с е усм ихн а леко и го пога ли по бузат а. — А з съ що те обичам, Гарет. Н о поняког а с амо лю бов не е до с т атъ чно. Гар ет не прод ум ва ше, лиц ето м у беш е бледо. В дългото мълч ание, възцар ил о с е меж д у тях, Тере за започна да плач е. Той с е наклон и, обв и ръка около не я и я задърж а в прегр ъдкат а си, хлаба ва този път. Както беш е заров ила лице в гъ рдит е м у, то й допря буз а до ко с ат а й, тял ото й с е т р е с еше от плач. Мина до ст а в реме, преди Тер е з а да и збърше бузи те си и да с е отдръп не. Двамат а в пиха поглед и ед ин в друг — очите на Гар ет издава ха бе змълв на молба. Тя поклати глава. — Н е м ога да о ст ана, Гаре т. Колкото и да го искаме и двамат а, не мога. Д ум ит е й го прободоха като с нож . И зв еднъж глават а м у с е замая. — Н еде й… — з апън а с е то й. Тере за с е изправ и, съз нава йки, че т рябва да си т р ъгне, пр еди да с е е ра зм ек на л а. Навън и зт рещя гръмот ев ица. След с екунд и зава ля сите н дъж д. — Тр ябва да т ръ гвам.
Тя м етн а пр е з рамо дългат а дръж ка на чан т ат а си и с е зап ъти към външнат а в рат а. Гаре т о ст ана за миг на мяс тото си — не можеше да помръдне от и зум л е ние. Н ай-на края със за маяна глава ст ана и я по сл едва. Дъж дът беше з апоч на л да ва л и сил но. Нае т ат а й кол а бе ше пар кира на на а леят а. Гарет я наблюдава ше как отваря врат ат а, но не беше в състоя ние да и змисли какво да й ка же. С едн а л а на с еда л кат а, тя повъртя за миг ключа за з ап а лване то и накр ая го пъхн а в процеп а. Насил и с е да м у с е ус м ихне, докато затваря ше в рат ат а . В ъпре ки дъж да смъкна стъ клото, за да го в иж да по-ясно. Завъртя ключа и ч у как м оторъ т з апърпори. Двамат а с е гледа ха, докато дв игател ят раб оте ше на пра зен ход пред къщат а м у. И зразът на лице то м у с топи цялат а й съпротива и кр ехкото й реше ние. За м иг и с е приис ка да върне в ремето на зад. П риис ка й с е да м у ка же, ч е не е говорил а с ериоз но, че вс е още го обич а, че не бива да приключват т ака. Тол кова щ еше да е ле с но да го напр ав и, толкова щеш е да е в реда на не щат а… Н о кол кото и силно да го иска ше, не мож а да с е на сили да изрече д ума . Той прист ъпи крач ка към колат а. Тер е за поклати глава, за да го спре. Това с ам о по с ебе си беш е до с т ат ъчно боле знено. — Ще м и липс ваш, Гар ет — промълв и тя, бе з да е сиг урн а да ли я ч ува, и в кл ючи на з адна скоро ст. Д ъж дът на зим нат а буря з апочн а да плю щи с по-гъ сти и по-с туде ни кап ки. Гар ет сто еш е като замръзн а л. — Мол я т е — за говори то й на пре с екулк и, — не си от ивай. — Гласъ т м у беше нисък, почт и не с е ч ува ше от дъж да. Тере за не от говори. Зна ейки, че вс ек и момент ще з аплаче отново, ако не т ръгн е, тя вдигна ст ъкл ото на про зореца си. О бърна глава на зад и започна да изл иза на зад ен ход от а л ея т а . Гаре т по с т ав и ръка на капа ка, когато колат а потегл и, пръс тит е м у с е плъзга ха бав но по мократ а повърхно ст. В миг а, в който кол ат а изл е з е на ул иц ат а, чи ст ач ките на пр едн ото стъ кло започн аха да с е дв иж ат надяс но-на ляво. И зв еднъж Гарет поч ув ства, че по след ния т м у шан с с е из плъзва. — Тере за! — изв ика то й. — П очака й! Н о сил ният дъж д погълн а д ум ите м у и тя не го ч у. Колат а бе ше вече подм ина л а къщат а. Гар ет с е зати ча до края на а леят а и размаха ръце, з а да привл ече в ниман ието й в огледа л ото з а обратно в иж дане. Тя вероятно не го в идя. — Тере за! — изв ика то й от ново. Той т ича ше в средат а на пътя зад кол ат а, кра кат а м у газ еха в образува лит е с е локв и. Светлин ите на с топове те й прем и гна ха за с екунд а, по сле о ст ана ха з апа ле ни, когато колат а спря. В ъв в ихрещ ите с е дъж д и мъгла автомобилът прилича ше на мираж . Гарет зн аеш е, че Тер е з а го наблюдава в огледа л ото за обратно в иж да не и го в иж да как ск ъсява разс тояни ето. Вс е още има ша нс… Стопов ете изведнъж уг ас на ха и колат а п отегл и от ново напред, набир айки скоро ст, по-бър зо то зи път. Гарет продълж и да тича сл ед нея. Виж даш е как по с тепе нно тя с е сма лява в да лечи нат а и ст ава вс е по- ма лка и по-ма л ка. Д робовет е м у пар еха, но то й продълж ава ше да тича, съст е з авай ки с е с ч увс твото з а бе зсм ислие. Дъж дът з апоч на да пада като заве с а, измо кри го до ко с ти и м у прече ше да в иж да.
Н ай-на края той забав и крач ка и спря. Възд ухъ т беш е нас ите н с влаг а и той за диша теж ко. Р изат а лепнеш е по кож ат а м у, ко с ат а пада ше върху лицето м у. Зас т а на в ср едат а на пътя и видя как колат а зав и за д ъгъла и изче зн а от погл ед. Той не помръдва ше — с то еше на пъ тя, опи твай ки да си по еме дъх, над явайк и с е тя да направ и з авой и да с е върне при не го. Прии ска м у с е да не я бе п ус на л да си ходи. Закопн я за още един шанс. Н о тя си беше оти шла. С л ед ма л ко няка ква кола зад него нати сна клаксон а си и сърце то м у подскоч и. Бър зо с е обърна и избър с а дъж да от очи те си, очак вайк и едва л и не да в иди Тере за зад пр едн ото стъ кло, но мигом в идя, ч е си бе въобраз ил . О тдръ пна с е, за да стор и път на колат а, и когато за беляз а уч уд ен ия погл ед на м ъж а в нея, о съ зна, че нико га не с е е ч ув ст ва л толкова с амот ен. В с ам ол ет а Тер е з а с едеш е с ч ант ат а си в с кут а . Беше с е кач ила по след на, м ин ути пр еди излит ан ето на с амоле т а . П огл ед на пре з прозоре ца и в идя как дъж дът с е сипе като развяващ а с е зав е с а. Под нея, на пист ат а, с е товар еха по след нит е куф а ри и пътни ч анти и товарачит е действаха бъ р зо, за да не с е намокри баг ажът. П ривърши ха точно, когато в рат ат а на пътни че с кат а кабин а с е затвори и след мин ут и ст ъл бат а беше изт еглена обратно към те рмина ла. Здрачава ше с е и сл ед мин ут и блед ат а сива све тлина ще ше да изче зн е. Стю арде сите при ключи ха със задъл жени ят а си към пътни цит е и с ед наха на м е с т ат а си. О све тление то с е в ключи, с ам олетъ т започна да с е отда леч ава на за ден ход от т ермин а ла и с е з авъртя по по сока на пи ст ат а. С л ед ма л ко спря ус п оред но на термин а ла, за да изча ка разре шен ие за изл ит ане. Тя погл едн а разс еяно към лети щнат а сгр ада. С крайче ца на окото си мерна с ам отна ф иг ура , прит исн а ла длани в прозоре ца. А ко не сто е ше толкова бл и зо до с тъклото, тя изоб що няма ше да я за бележ и. П родъл ж и със зат а ен дъх да глед а към ф иг урат а . Ч ий то и да бе ше сил уе т ът, той не помръдва ше. Д в игат ел ите изреваха веднъж , по сле стихна ха и с ам олетъ т потегли бав но н апред. Р азбра, че о ст а ват мин ут и, преди изли т а нето м у. И зходът на те рм ина л а о ст а на да леч е зад гърба й, когато маши нат а започна по с теп енно да набира скоро ст. Н апр ед… към пис т ат а… да леч е от Уилмин гтън… Тя с е обърна и напрегн а очи за по следен погл ед, но беше невъ змож но да в иди да л и ф иг ур ат а беш е вс е още т ам. Д окато с ам ол етъ т навли заш е в по след нат а от с ечка за излит ан е, тя продъл ж и да гл ед а пре з илюминатора, пи т ай ки с е да ли наис тина беше в идяла т ам сил уе т, ил и с амо си бе въобразила. Самол етът ря зко зав и и Тер е за поч увс тва тягат а на дв игатели те, когато с ам олетъ т з апре п ус ка по пи ст ат а, ч ува ше сил н ото т роп олене на колелат а и след ма лко ус е ти как с е отд елиха от зем ят а. Когато с е изди гнаха по-в исоко във възд уха, Тер е з а присв и очи и пр е з съл зи в идя дол у Уилми нгтъ н. Р азли чи с амо пра зни те плажове, докато прел и т а ха над тях… над кейов ете… над яхт кл уба… С ам ол етът направ и заво й на с евер, накла няйк и с е леко на едн а с т ран а и с е отправ и към дома. О т про зореца си в иж даш е веч е с амо оке ана, същия оке ан,
кой то ги бе ше събра л. Зад теж ки те облац и слънц ето с е сп ускаш е към хори зон т а . М иг пр еди да навля зат в облац ите, които за були ха всичко под тях, тя вдигна дл ан и я опря неж но в стъ клото, въобразявайк и си, че доко сва още веднъж ръкат а на Гаре т. — С бо гом ! — прошеп на тя. И ти хом ъл ком запл ака. 13 Зимат а на следва щат а година нас тъпи по- рано. Тер е з а, с една ла на пл аж а бл и зо до м яс тото, къд ето беше намер ила бут ил кат а с писм ото, з абеля за, че с туде ния т оке анск и вятър д ухаш е по-силно, отколкото сут р ин т а, ког ато дойде тук. Теж ки сив и облаци с е но с еха по не бе то, а вълни те с т аваха пов исок и и с е раз бива ха по- че сто на брега. Р азбра, че наближ ава буря. П очти цял ден с ед еше тук и съж ивява ше спомена за в ръз кат а им до мига, в кой то с е с бог ува ха, прехвърля йки в съ знан ието си подробно сти те, сяка ш тър с е ше да откр ие зрънц е от нещо, ко ето може би беш е проп ус на л а да раз бере. П ре з изми на лат а година не прекъ снато я пре след ваше и зразъ т на л ице то м у, докато той с то еше на а ле ят а пред къ щат а си, и от р аже ние то м у в огл еда л ото за обрат но в иж дане, когато тя п отегл и с кол ат а. Това, че го н ап ус на , беш е най-же стокото нещо, ко ето бе прав ила в ж ивот а си. Че с то й с е ис каш е да върне часов ни ка назад и да изж ивее по друг начи н онзи ден. Н акрая с е изпр ав и на крака. Закрачи замисле на по брега и й с е приис ка и той да е до нея. Колко ще ше да м у е прия тно да бъдат за едно един споко ен ден като този и тя си го пред ст ав и ка к върв и до нея. В един момент спр я, ся каш хипн оти зиран а от разп енен ите т а л ази вода и когато и звърна гл ава, образът м у съ що изче зна. П о с тоя още изве с тно в реме, опитва йки с е да го върне от ново, но не й с е уд ад е и тя раз бра, че е време да си върв и. Тръ гна отново, по-бав но тоз и път, и с е з апи т а да ли той можеше да пр ед уг ади при чинат а, поради която беш е дошла тук. П рот ив но на воля т а й мисли те й пак от скочиха към дни те непо сред стве но сл ед тяхн ото по след но с бог ува не. Колко много в реме отд елихме, за да попр ав им нещат а , кои то не ус п яхме да си кажем, помисли си тя. Само ако… каза си тя за стот ен пъ т и спомен ите от те зи дни с е зар ед ува ха пред очите й като прожек ция на ди апоз итив и, която тя беш е бе зс илна да спре. С ам о ако… С л ед като при сти гна в Бо стъ н, на път з а в къщи от летищ ето Тер е з а с е отби да в зем е Кев ин. Беше го о с т ав ила за пр е з деня в дома на прият ели и той м игом започна да й раз казва за ф илма, който бил гледа л, бе з да обръща в нима ние, че май ка м у и зобщо не го сл уша. Когато с е прибраха, Тер е з а поръч а пиц а и двамат а веч еряха във в с еки днев нат а пред телев и зора. Сл ед като с е нахран иха, тя го и знен ада, като м у пр едлож и да по с еди още ма л ко при нея, пр еди да от иде да си пи ше дома шнит е. Докато с едеше кротко до нея на дивана, Кев ин й хвърляш е от в реме на време т ревож ни погл еди, но тя с ам о го г а л еше по ко с ат а и м у с е ус ми хваш е разс еяно, ся каш мисли те й бяха на кил ом ет ри оттук . П о-късно, когато Кев ин си легна и тя с е ув е ри, че е за спа л, си обл ече пиж а мат а и си на ля чаш а в ино. Н а път за спа лня т а п ус на да про сл уша тел е ф онн ия с екре т а р.
В понедел ни к двете с Диана обядва ха за едно и тя й раз каз а надълго и на широко вси чко, ко е то с е бе сл уч ило. Въпрек и че с е беше с т ара л а да говори спокойно, докато я сл уш аш е в нимат елно, поч ти бе з да я прекъсва, Д иан а пр е з цялото в реме й държеше ръкат а. — Та ка е най- добре — заключи Тере за. — Св икнах с т а зи мисъл. Диана я гл едаш е изп ит ател но и с амо ким на на смелото й изявлен ие. П ре з сл едва щит е няколко дн и Тере за прав еше вси чко възмож но да не мисл и за него. Р абот ат а върху матери а ла за рубр икат а й дей ства ше като раз туха . С ъср едоточ аване то й върху и зуч аване то м у и съст авя нето на текс т а отнема ха цялат а й мислов на енер гия. Тре с кават а атмо с ф ера в нов инарс кат а з а л а също й помагаш е и тъ й като предс то еш е св икван ето на конф ер енци я, и то с при съств и ето на Дан М андел, ка кто Диа на й бе обеща ла, Тер е з а подходи към работ ат а си с обновен ен туси азъм и ус пяваше да подготв и по две- т ри колонк и на ден — не що, ко ето не й с е бе сл уч ва ло дотог ава. В еч ерит е обач е, когато Кев ин си лягаш е и тя о с т аваше с ама, с е ул а вяш е, че й е т руд но да държ и образа на Гаре т на ст рана. О пит а с е да прил ож и раб отни те си нав иц и в нещо друго. Н якол ко вечери подред по св ети на о снов но почи ства не на къщат а — из търка подове те, размр ази и изм и хл адил н ика, и збърс а прахт а нався къде. Н е о ст ав и къ тче н едоко с нато. Дори прер еди чекм едже т ат а и га рдероб ите и отдели някои неща, които няма ше да но с и повеч е, за да ги предад е в благотворител нит е мага зин и. П рибра ги в кашони и ги за не с е в багаж ника на колат а. Същат а нощ оби кол и апарт ам ент а, за да провери да ли има н уж да да напр ав и още нещо — какв ото и да е, но ус т ан ов и, че с е е погриж ила за всичко и тъй като не й с е спе ше, п усн а тел ев изор а. Докато прев ключваш е ка на ли те, мерн а инт ерв ю с Линд а Ронс т ад в но щното предаване и с е загл еда в не го. О бича ше м узи кат а на Ли нда, но когато след ма лко тя с е з апъ ти към микроф она, за да изпъл ни една от свои те неж ни ба лад и, сълзи те на Тер е з а поте коха. И близо час не спря ха. В еди н от почив ни те дни на същат а с едмица двамат а с Кев ин отидоха да гл едат заключител нат а сре ща меж д у «Н ю И нгланд пат риот с» и «Чикаго беърс». О ткакто беш е при ключил футб олния т с е зон, Кев ин непрекъ снато й н апом няш е да отидат на то зи мач и на края тя го зав еде, въпре ки че не раз бираш е играт а . Двамат а с едяха на с камей кат а, изп ускаха облачет а топъл дъх, пи еха гъс т, горе щ шоколад и в икаха за ме стн ия отбор. С л ед това от идоха да веч ерят навън и Тер е з а неохотно съоб щи на Кев ин, че повече ням а да с е в иж дат с Гар ет. — М ам о, да не би не що лошо да с е е сл учило, когато отиде по след ния път при Гаре т? Да не би да те е ядо с а л с нещо? — Н е, ни що подобно — отвърна тя. — П ро с то не е било пи с ано да с т ан е. М акар Кев ин да изглеж да ше сли с ан от отговора й, това беш е въ змож но найпри ем л ивото обясн ение, ко е то можеше да м у даде в момен т а. С л ед ващат а с едмиц а тя с еде ше пред компютъра, когато тел е ф онът из звъня. — Тере за л и е? — Д а, а з съм — потвърди тя, бе з да разпо знае глас а. — О баж да с е Джеб Блей к… бащ ат а на Гаре т. Знам, че ще прозвуч и ст р анно, но бих иска л да ра зговарям с вас. — О. Здравей те! — запъ на с е тя. — Ъ ъ… да, имам няколко мин ути свободни. С л ед крат ка пауз а той додад е:
— Б их ис ка л да с е срещ нем, ако ти е възмож но. Н е е разговор за по тел е ф она. — Мога л и да попи т ам за какво с т ава д ума? — За Гарет — отвърн а Джеб тихо. — Знам, че искам много, но възмож но л и е да дойдеш тук? Н ямаш е да т е пов икам, ако не бе ше много важ но. С л ед като с е съгл аси, Тер е за си т ръгн а от ред акци ят а и отиде в уч и лище то на Кев и н. Взе го по-рано и го о с т ав и при своя близка приятел ка, като я пр ед уп реди, че може да от със тва няколко дни. Кев ин пои ска да уз на е при чинат а за това в не з ап но пъ туван е, но с т ран ното й и раз с ея но поведени е го накар а да пр оум ее, че обяс нени ето ще дойде по- късно. — П оздрав и го от мен — допълни той и я цел уна . Тере за с амо кимна, по сле отиде на лети ще то и хвана първ ия възможе н с ам ол е т. О т лет ище то на Уилми нгтъ н отид е право в дома на Гар ет, къде то ще ше да я ча ка ба ща м у. — Р адвам с е, че дойде — ка за Джеб при влиз ане то й. — Ка кво има? — попи т а тя и обходи с погл ед с т ая т а в очаква не да в иди Гар ет. Д жеб из гл еж даш е по-ст ар, отколкото си го спомня ше. Той я пов еде към ма с ат а в кух нят а, издър па стол и я покани да с едне. З апочн а с т их глас да раз ка зва онова, ко ето зна еше. — С л ед като ра зговарях с няколко д уши , разбр ах, че Гаре т изля зъл вече рт а в откри то море с «Х епънс т а нс» в по-къ с ен от обичай ния час… П ро сто беше не що, ко е то т рябва ше да напр ав и. Гарет добре зн аеш е, че тъм н ите, теж к и облаци на хори зон т а пр едвещ аваха скорош на буря . Н о бяха в с е още да леч е, т ака че м у предо с т а вяха до ст атъ чно в реме. О свен това то й ще ше да с е отд а лечи с амо на някол ко мили от брега. Дори и да го за сти гне ше бур ят а, ще ше да е до ст атъч но близо, за да с е прибер е нав рем е в при ст ани щето. След като си слож и ръкав ицит е, то й насочи «Х епън ст анс» с вдигнати вече платна срещ у вълни те. О т т р и годин и, вс е ки път, когато изли заш е с яхт ат а, и зпол зваш е един и същ мар шрут, подтикван от инс тин кт ите и спомен ите си за Кат ерин. Н ейна беше иде ят а да отплават право на из то к она зи веч ер, първат а вечер, когато «Х епън ст анс» бе ше готова. В нейн ото въобра жени е те т ръ гваха за Ев ропа, ко ето бе ше нейна отколеш на меч т а . П онякога с е в ръщаше от мага зина с рекл ам ни тур ис тич е ски спи с ан ия и сядаше с него да раз глеж да снимки те. И ска ше да в иди много неща в Ев ропа — изве стн ия замък в дол инат а на Лоар а, П артено на, плани нскат а част на Шотланд ия, Базили кат а — всичк и за бел еж ително сти, за кои то бе чела. С всяко ново спи с а ние, ко е то дона сяш е, пл анов ете й с е променя ха от най- обикнов ено пъ тува не до на й-е кзот ичн ото. Н о, разбир а с е, те т а ка и не видя ха Ев ропа. Това беше едно от не щат а, за ко ето Гарет съж а ляваше на й-много. Когато с е върнеш е на зад в ж ивот а си с не я, то й вс е с е уко рява ше, че не го направ и. П оне тол кова може ше да напр ав и за нея, при това бе ше н апъл но о съ ще ств имо. Бяха пе стил и две годин и и ког ато събраха нео бходими те им пар и, з апочн аха да кроят планове, но накр ая реш иха да ги изпол зват за за куп ува не то на мага зин а. Сл ед време тя разбра, че отговорно с тит е в раб от ат а нямаше да им пр едо ст авя т до с т атъчно време за вакан ция и по с тепе нно мечт ите й з апочн аха да избл едня ват. Вс е по-рядко но с еше сп ис ания в къщи и накрая почт и не споменава ше д ума з а Ев ропа.
В еч ерт а, в коя то з а първ и пъ т изля зоха с «Х епън ст анс» обаче, то й разбр а, че м еч т ат а й е вс е още ж ива. Беше заст ан а ла на но с а, загл еда на в да леч инат а н апред, и държеше ръкат а м у. «Д а л и ще отидем някой ден», попи т а го тя поч ти ш епне шком и той никога ням аше да забр ав и ка к изгл еж даше тя то гава — с разрош ени от вятъра ко си, със сияе що лице, издаващо на деж да същин ско лице на ан гел. «Д а — обеща й то й, — вед нага щом намерим прол ука във време то.» С л ед по-ма лко от годи на, веч е бремен на с тяхн ото дет е, Катерин почин а в бол н ицат а, докато й държе ше ръкат а. П о сле, в миг на от чаян ие, едн а сут р ин той с е опи т а да нам ери ут еха , като израз и писм ено ч увс тват а си. П ише ше бър зо, бе з да спира, и първото пи смо изп ълни поч ти пет ст ра ници. П исм ото беше у него, ког ато по-къс но същ ия ден изл е зе с яхт ат а, и като го пре прочет е, м у хрумн а иде я. Знае ше, че Гълф с т ри йм теч е на с евер от брега на С ъ едине нит е щати, а след като с тигн еше по- студ ени те води на Атл ан тич е ски я оке а н, зав иваш е на изток, т ака ч е, ако го п усн еше в бут ил ка, с ма л ко късме т, тя може би ще ше да с е пон е с е към Ев ропа и ще ше да бъде изхвъ рл ена на ч уж д ат а земя, къде то Катерин в ина ги е мечт а ла да стъп и. С л ед като в зе реш ение то, той запечат а писмото си в бути лка и я хвърли зад борд а, надявай ки с е, че по ня какъв начин ще из пълни обе щан ието, ко е то й бе да л . И това м у с т ан а нав ик, който то й нико га не наруш и. О т тогава бе ше н апи с а л още ше ст най с е т писма или общо с едемн айс ет с то ва, ко ето но с е ше със с ебе си с ега. Докато с то еше зад щ урва ла, насоч вайк и яхт ат а право на из ток, той неволно доко с на бут и лкат а в джоба на якето си. Б еш е го н апи с а л т а зи сут р ин, ведна га щом ст а на. Н ебе то започна да добива оловен цвят, но Гаре т продълж ава ше н апр ед към хори зон т а . До него радиото съобщава ше за пр едс тоящат а буря. След кратко кол ебани е той го из ключи и поглед на небето. Вс е още има в реме, преце ни той. В ет ровете д уха ха сил но и не променливо, но в с е още бяха пр едс казуе ми . О свен това писмо до Катер ин, той беше н апи с а л още едно. Н а по сл едн ото държеше о собено много и затова ис ка ше да п ус не писмото до Катер ин ощ е дне с. В ет ров ете веч е с е разгр ъща ха над Атлант иче с кия оке ан и бав но с е придв иж ваха на з апад към из точ ното кр айбреж и е. О т съобщ ения т а по тел ев изия т а м у бе ше с т а на ло ясно, че най-ма лко едн а с едми ца няма да има възм ож но ст да изл е зе отново с яхт ат а, а той не можеше да ча ка толкова дъл го. Щеше да е зам ина л дото гава. Р азвъл н ува нит е води продълж аваха да с е над игат, прибоят с е разбиваше вс е по- висо к, бразди те хлътваха вс е по-ни ско. П латнат а с е изд ува ха докрай от по с тоян ния, сил ен вя тър. Гар ет изчисли ме сто положение то си. Тук водат а беше дъл бока, но не до с т атъчно. За щото Гълф ст риймъ т — то зи лете н ф еном ен — го нямаше с ега и ед инс твения т нач ин бут ил кат а да преко си оке ан а бе ше да я хвърли много навът р е в от крито море. В противе н сл уча й буря т а пол ож ит елно щеш е да я изхвърл и на брега след няколко дни, а от вси чки писма, които й бе пи с а л дото гава, точ но то ва ис каш е непр еменно да бъде изхвъ рлено на ев ропейс ки бря г. Беше решил, че това ще е по следното пи см о, ко е то щеш е да й изпрати. Н а хори зон т а облаци те с е с т руп ва ха з апла шит елно. Гар ет сл ож и дъж добрана си и го зако пча догоре. П редп олож и, ч е като за ва л и, поне за изве стно време ще го пред пазва.
«Х епън ст анс» з апоч на силно да с е клати надлъж но, докато изл иза ше в откри то море. Той хван а щ ур ва л а с две ръце, за да поддърж а яхт ат а колкото м оже ше на прав кур с. Когато вет ров ете сме ниха по со кат а си и с е ус ил иха — си гна л и зирай ки за ф ронт а на бур ят а, — той започна да променя ъгъла на пл атнат а, за да насочи яхт ат а диагон а лно на вълните въпрек и рисковет е. П ром еняне то на га л с а при т е зи ус лов ия бе ше т рудн о и з абавя ше скоро с тт а, но то й предпочит аш е да го извър ши с е га, отколкото по обратн ия път, ако го за сти гне ше буря т а . Усил ия т а бяха изтощи телн и. Вс еки път, ког ато изм е сте ше вет р ил ат а, н апъва ше всички сили, за да не из г уб и конт рол над тях. Въпре ки ръкав ицит е длани те м у с е разраняваха, когато въже т ат а с е плъзг аха меж д у тях. Н а два път и при в не з апе н порив на вят ъра той з а ма лко да з аг уби рав нове с ие, но ус п ява ше да го з ап ази с амо защ ото поривъ т спира ше т а ка в не запно, както с е бе надигн а л. П очти цял час продълж и да лав ира, като не прекъс нато наблюдава ше бур ят а пр ед с ебе си. За миг м у с е с тори, че яхт ат а спря да с е дв иж и, но то ва беш е илю зия. До сушат а м у о ст а ваха някол ко ча с а. В мига, в който стиг неш е плитк и води, бур ят а ще ше да с е ус ил и и ще ше да ст ане невъзмож но да плава по оке ан а. За с ега огромнат а ма с а вода беше като бав но прег арящ бушо н, на който ма лко м у о с т ава ше да гръм н е. Гар ет и друг път беше поп ада л в силни бури и з нае ше от опи т, че не бива да подцен ява силат а на т аз и. Само ед но нев нимателно дв ижен ие и оке а нът ще ше да го погълне, а то й бе твърдо реше н да не доп усн е това. Може и да беше инат, но не беше гл уп ав . В мига, в който ус ет и опасно с т, ще обърне яхт ат а и ще запр аши към прис т а ни щето. Н ад него облаци те продълж аваха да с е сгъс тяват и да при емат нов и ф орм и. З апочн а да ръми лек дъж д. Гаре т погледн а нагоре и разбра, ч е това е нача л ото. — С ам о ощ е няколко мин ути — промърмори той под но с а си. Трябва ха м у с ам о някол ко мин ут и… С вет кав иц а проряза не бето и Гарет з апоч на да брои с е кун ди те, преди да ч уе гърм а. Д ве и п олов ина мин ут и по-късно той изт ре щя в от критото про с т ра нство над оке ан а. П о груби изч ислени я цен търът на буря т а бе ше на окол о чет ирий с е т киломе т ра от не го. С на стоя щат а скоро ст на вятър а, изч исли Гарет, м у о ст аваш е ма лко над един ча с, преди силат а м у да с е с товар и върху него. Н о дото гава той вече ще с е е прибр а л . Д ъж дът продълж аваше да ва ли. М ракъ т з апочн а да с е сп ус ка, докато яхт ат а напредваше срещ у вълни те. С л ънц ето с е сп ус каш е вс е по-ни ско, плътни те облаци з акрива ха ма лкото о с т ан а л а све тлин а и бър зо пониж ава ха температурат а на възд уха . С л ед де с е тина м ин ут и дъж дът ст а на по- силен и по-с туде н. П о дявол и те! Време то минаваш е, а той още не бе с тигн а л. Та л ази те с е над ига ха вс е по- в исоко, оке а нът кип еше. За да паз и рав нове сие, той сто е ше разкр аче н. Щ ур ва лъ т не промен яше положени ето си, но вълнит е с е разбиваха диа гона лно в яхт ат а и я разкл аща ха като паян това люл ка. Гар ет непоколебимо сл едва ше пъ тя си н апред. С л ед м ин ут и нова мълния озар и не бето… Зат иши е… Гръм. Три йс ет кил ом е т ра. Той погл една часов ни ка си. А ко буря т а с е приближ аваше с т ази
скоро ст, щ еше да ус пе е да с тигн е до мяс тото и да с е върне в прис т а нищ ето нав рем е, сти га ве т рове те да д ухаха в същат а по сока. Н о ако я променяха… П рехвърл и набъ р зо сцен ария в съз нани ето си. Намира ше с е на два и пол ов и на час а от брег а. Ако с е дв иж и с вятъра, щ е с а м у н уж ни най- много ча с и п ол ов ина, с тига всичко да върв и по план а. Буря т а ще ше да с е разра зи на суш ат а поч ти по същото време когато ще е ст игна л и то й. — П о дяволи те! — Тоз и път из руг а по-силно. Трябва да п усн е бути лкат а с ега, макар да не бе с тигн а л до с т ат ъчно навът р е, ка кто ис ка ше. Н о не м оже ше да рискува повече. Х вана т ре сящ ия с е веч е щ ур ва л с ед на ръка, а с друг ат а бръкна в джоба и из вади бути лкат а . Набут а т апат а още навъ т ре з а по-сиг урно, по сле вдигн а бути л кат а сре щ у ч е зн ещат а светли на. Видя вът ре писмото, плътно нав ито и завъ р за но. Д окато го гледа ше, с е изпълн и с ч увс тво на задоволс тво, сякаш най-с ет не беше дошъл края т на едно дълго пъ туван е. — Бл а годаря ти — прошеп на той сред ш ума на разб иващ ите с е вълни. Х върл и шиш ето възмож но най-да лече, про следи го как пол етя във възд уха и го изг уби от погл ед когато падна във водат а. Н аправ и го! А с е га да обърне по со кат а на лодкат а. В същия момен т две мъл нии раз цепи ха небе то еднов реме нно. Двай с е т киломе т ра. Той с е зам исл и обе з поко ен. Н е е възм ож но да с е е приближ ила тол кова бъ р зо, преце ни той. Н о яв но буря т а набира ше скоро с т и сила и изд ува йки с е като ба лон, идва ше право към него. Той за стопори щ ур ва л а с прим ки, за да отид е на кърмат а. Губе йк и ценни м ин ути , с е помъчи да поддърж а конт р ол над гика. Въже т ат а ж улеха длани те м у пр е з разкъ с ан ите ръкав иц и. Н ай-на края ус п я да изме с ти ъгъла на ве т рил ат а и яхт ат а с е наклони сил но, когато я хван а вятърът. Докато с е дв иже ше по обратни я път, нов порив от съв с ем друга по сока з апрати с туде на ст руя възд ух към лодкат а. Топл и ят възд ух с е срещн а със студ ени я. Той в ключи ради ото тъкмо нав рем е, за да ч уе пр ед уп реж д ения към ма лки те плавател ни съдов е. Усили звука и с е всл уша в свед ения т а за бър зо променящ ите с е метеор ологич ни ус лов ия. «П овт арям … пр ед уп реж д ение з а ма лкит е плавател ни съдове… опас ни ве т рове с е образуват… очаква с е поро е н дъж д.» Бур ят а на бираш е пара. С ряз кото сп адане на т емпературат а, вет ровете ст ава ха опа сни. Само за по сл едни те т ри мин ут и те с е бяха ус ил или до два йс ет и пет въз ела в час. С нар астваща припряно ст той напр егна сили да завърти щ урва ла. Н ищо не с е пол учи . И зв еднъж проумя , че буш уващ ит е вълни повдиг ат кърмат а на д водат а и не позв ол яват на руля да с е подч инява на щ урва ла. Яхт ат а като че ли бе зам ръ зна л а на място в погр ешн а по со ка и с е клате ше опа сно. Н ова вълна го за сти гна и блъсна силно корп ус а, з абивай ки вълноре за почт и под повърхно с тт а. — Х айде… заце пи! — про шепн а той и ус ет и ка к първ ите пип а ла на па никат а с е в пиват в стома ха м у. П река лено дълго продълж и това. С вся ка м ин ут а не бето с т ава ше по-черно, дъж дът з апоч на да бие с т ран ично във в ид на гъс ти, не прогледни заве си. С л ед ма л ко щ урва лът заце пи на й-с етн е и лодкат а започна да с е завъ рт а.
Б ав но… бав но… Но лодкат а продълж аваше да е сил но накло нена на една с т ран а. С нар астващ уж ас Гар ет наблюдаваш е ка к оке анъ т с е над ига около него, за да образува гиг ант ска, ревя ща вълна, която преп ус на право към него. Н ямаш е да може да я и збе гне. Той с е хвана здраво, миг пред и водат а да с е с товар и върху корп ус а и да из прат и във възд уха дълги ив ици бяла пяна. «Х еп ънс т ан с» с е на клони ощ е повече и кракат а на Гарет с е огъна ха, но ръцете м у о ст ана ха в копч ени в щ урва л а. Той отново с е изправ и в миг а, в който нов т а лаз с е разби в л одкат а. В одат а наводни па л убат а . Я хт ат а с е пълнеше с вода, но въпрек и това с е мъчеше да с е изправ и в буш уващ ия вя тър. В продължен ие на мин ут а водат а я з а лива ше със сил ат а на буй на река. След това обаче вятъръ т най- нена дейно стихн а и като по ч уд о «Х епъ нст ан с» започна да с е и зправя и мач т ат а й по с теп енно с е изд игна към аба но совото не бе. Р ул ят отново зацеп и и Гарет завъртя сил но щ урва л а, зн аей ки, че т ря бва ча с по-скоро да смен и кур с а на яхт ат а. Н ова све ткав и ца. Р аз стоя ние то с е ск ъси на ед инай с е т киломе т ра. Р ади ото изп ука. «П овт арям … пред упр еж ден ие към ма лки те плавателн и съдове… очаква с е ве т рове те да до стиг нат чет ирий с ет възела… П овт арям … очакват с е ве т рове от четир ийс ет възела… дори до петде с ет…» Гар ет разбр а, че е в опасно с т. Н ямаше начин да овладее «Х епън ст анс» в тол кова силни вет рове. Я хт ат а продълж и да зав ива, като с е пребор ваше с допълн ителн ото тегл о и яро с тни те оке ан ски вълни. Водат а в кракат а м у бе ше до с тигн а ла ниво пе тнай с е т с ан тимет ра. Или поч ти тол кова. Ура ганн ият вятър вн е з апно започна да д уха от срещ уполож нат а по сока, за бавяш е хода на «Х епънс т а нс» и я подхвърл яше като игр ачка. Точно когато л одкат а бе ше най- уя з в има, ед на огромна вълна с е разб и в корп ус а й. М ач т ат а с е потопи дълбоко, соч ейки към водите на оке ан а. Тоз и път вятъръ т не спря дори за ми г. В л ед енява щ дъж д плю щ еше с т ран ично и го засле пяваш е. Вме сто да с е из правя, «Х епъ нст ан с» з апочн а да с е накланя още повече с нат еж а лит е си от дъж да пл атна. Гаре т отново за г уби рав нове си е, кренъ т на яхт ат а пречеш е на ус ил и ят а м у да с е задърж и. Ако друга вълна с е разбие ше отново в корп ус а… Гар ет не я в идя ког а с е зад аде. Като замах на е кзе куто р вълнат а с е стовари върху лодкат а със с т ра хотен грохот, «Х епън ст анс» легн а на един ия си борд, мач т ат а и плат нат а й с е срут иха във водат а. Тя з агива ше. Гарет с е държе ше за щ ур ва ла — зна еше, че ако го п усн е, ще бъде з апратен право във водат а. «Х епън ст анс» по емаше бър зо вода и с е замя т а като огромен давещ с е звяр. Той т ряб ваше да ст игне до авари йни те при надлеж но с ти, сред които имаш е сп асит ел ен с а л — то ва беш е един стве ният м у шан с. Стъп ка по стъп ка, хва щайк и с е за вси чко, ко е то може ше, той з апочна да с е придв иж ва към кают ат а, борей ки с е със за слепява щия дъж д, борейк и с е за ж ивот а си. Н ова м ъл ния бе по следвана почти ведн ага от гръм. Н ай-с ет не той с тигн а до в рат ат а и натис на дръж кат а. Врат ат а не помръдна. О бе зсърчен, ст ъпи здраво, за да блъсне по- силно и отново опит а. Тя с е
открехна и в същия миг водат а нахл у въ т ре. Тог ава ра збра, че бе доп ус на л огром на греш ка. О ке анъ т бър зо и зпълни въ т решно ст т а на кают ат а. Гаре т мигом в идя, че ч ува л ът с принадлеж но ст ите, който обикнов ено в и с еш е здраво з акачен на ст енат а, е под водат а. Вече ни що не може да попр ечи на оке ан а, помисл и си той, да погълне лодкат а . В пани кат а си с е помъчи да затвори в рат ат а на кают ат а, но напорът на водат а и неуд обнат а м у пози ция не м у по зволява ха. «Х епънс т а нс» продъл ж и да с е накл ан я бър зо. Сл ед с екунд и п олов инат а й корп ус бе под водат а. С ъз нани ето м у отново прещра ка. С па сител нит е ж илет ки… Н ам ира ха с е под с ед а лкит е в кърмоват а час т. П огл ед на нат ам. Те вс е още не бяха за ле ти. С гол ем и ус или я ус пя да с е хване за ст р анич нит е леери — един стве ното о с т ан а л о над повърхно ст т а. В това в реме водат а сти гна до гърди те м у и кра кат а м у зари т а ха в оке ана. Той с е наруга , че не с е бе с е тил да си сл ож и сп асит ел нат а ж илетка по-рано. В еч е т ри че твърт и от яхт ат а беше под водат а и продълж аваше да потъва. П реборвай ки с е с те же с тт а на вълни те и със собств ени те си натеж а ли като ол ово м ускули , бе з да с е п уска от пар апе т а , то й т ръгна към с ед а лки те. Н а пол ов и нат а пъ т дот ам оке анът стиг на до врат а м у и тог ава той о съ зна, че ус ил и ят а м у с а н апра зни. Н ямаш е да ус пе е. В одат а с е по кач и до бради чкат а м у, когато най- накрая той преус т ан ов и опи тит е си. Вдигна лице на горе. О с т ан а л бе з капка сили, не можеш е да повярва, че това е края т. П ус на с е от пар апе т а и с пл уване с е отда лечи от яхт ат а. П одги зна л ите м у обув ки и облекло го тегл еха над ол у. Той следва ше пъ тя на водат а и ког ато въл нит е го изд игна ха, в идя как «Х епънс т а нс» с е плъз на под повърхно с тт а. Студъ т и изтоще ние то з апочн аха да скова ват с етиват а м у, но той с е обърна и з апоч на бав но и бе зус пе шно да пл ува към брега. Тере за с еде ше до мас ат а с Джеб. Той говоре ше на пре с екулк и и з атова м у отне до ст а в реме да й разкаже какв ото зна еше. П о-късно Тере за ще ше да си спомни, че докато го сл уш аш е, я изпълва ше не тол кова няка кво бе з покой ство, а лю бопи т с тво. Знаеш е, че Гаре т ще оцел ее. Той беше опи тен моряк и още по-опи тен пл ув ец. Беш е прека л ено в нимател ен, пре ка ле но ж изнен, з а да бъде по бед ен от воднат а стихи я. А ко няко й м оже ше да с е справ и, това беше то й. Тя с е пре с ег на пр е з мас ат а и хва на Джеб за ръ кат а. И зглеж д аше объркан а. — Н е разб ирам… з ащо е изкара л яхт ат а в оке а на, като е зна ел, че наближ ава буря? — Н ямам пр едс т ава — отвърн а тихо ба щат а. Н е може ше да срещн е погл ед а й. Тере за с бърч и веж ди и от нед оум ен ие вси чко наоколо й с е стор и нер е а лно. — Ка за л и в и нещо, преди да т ръгне? Д жеб покл ат и глава. Лице то м у бе по с ивяло, гл едаш е над ол у, сякаш криеш е не що. Тере за обхвана с раз с ея н погл ед кухн ят а. Всяко не що бе ше на мяс тото си, сяка ш беше чис тена мин ут и пред и тя да дойд е. П ре з отворе нат а в рат а на
сп а л нят а в идя, че легл ото м у е с т арателно по крито със зав ив кат а. Ст ранно, пом исл и си, какв и с а т ия два големи буке т а върху него? — Н е разб ирам… Всъ щно с т то й е добре, на ли? — Тере за… — заговори Джеб и в очит е м у бликн аха сълзи. — Вчера сут ри нт а с а го намерили. — В бол н ица ли е? — Н е. — К ъде е то гава? — попи т а тя, от казвайки да прием е онова, ко е то започна да предп ол ага. Д жеб не отговори. И тогава дишан ето й изв еднъж с т а на теж ко. Започвай ки от ръце те, сл ед ма л ко цял ото й тяло с е разт репер и. — Гар ет! Какво ли с е е сл уч ило? — запит а с е тя. — За що не си тук? Д жеб наведе глава, за да прикр ие сълз ите си, но тя го ч у ка к ги преглъщ а. — Тере за… — К ъде е той? — настоя тя и скочи на кр ака. Ч у столът да пада з ад нея като от да л ечно раз стоя ние. Д жеб я погледна бе змълвен. П о сле с едно дв иже ние избърс а съл зит е си с опа кото на ръкат а си. — Вчер а сут ри нт а с а нам ерили тялото м у. Тя поч увс тва, че гърдите й с е с тягат, ся каш с е зад уша ва. — Той е м ъртъв , Тер е за. Н а пл аж а, отк ъдето беш е започна ло вси чко, Тер е з а с е отдад е на споменит е от и зм ина л ат а година. П огреба ха го до Катери н в ма лко гробищ е близо до дома м у. Джеб и Тере за с тояха еди н до друг по в реме на погреб а лнат а сл ужба, заоби колен и от хора, в чий то ж ивот бе има л място и Гар ет — приятел и от гимна зия т а, бив ши не гов и курс ист и по подводен спо рт, продавачи те в мага зин а м у. Ц ерем они ят а беш е обикнове на и макар че бе з апочна ло да ва ли в момент а, в кой то свеще никъ т завърш и словото си, хорат а о ст ана ха дълго край гроб а м у. С оф рат а сл ед погр ебе ние то бе сложе на в дома на Гаре т. Един по ед ин хор ат а идва ха, поднася ха събол е з нован ият а си и споделяха споме ни за него. Когато вси чки с е разотидоха и Джеб и Тере за о ст ана ха с ами, Джеб извади една кут ия от гардероб а и помоли Тере за да с едн е, за да разгледат за едно съдърж а ние то й. В кут ия т а имаш е с тотици снимк и. П ре з следващи те няколко час а пр ед Тере за с е разгърн аха мигове от де т с твото и юнош е ств ото на Гарет — оне зи пер иоди от ж ивот а м у, кои то с амо си бе пред ст авяла. По сл едваха и сн им ки на по- късни те м у години — в гимн азия т а , в колеж а, на възс т а новенат а «Х епън ст анс», Гаре т пред обновен ия маг ази н в деня на от криван ето м у… За бел яз а, че на всяка сн имка той бе неи зме нно ус ми хнат. А и обле клото м у бе също неи зменно. О свен на снимк ите, правен и по сп ециа л ен сл уча й, на о с т ан а л ит е бе ше облечен по еди н и съ щ начин — или с дж ин си, или с къси па нт а л они, обикнове на ри за и кецове на бо с кр ак. И маше и над де с е тина сн имки на Катерин. О тн ача ло Джеб като че ли с е при те сн и, като я в идя, че ги разгл еж да, но колкото и да беш е ст р анно, те ни то я натъж и ха, нито я разг нев иха. Тя ги при е про с то като час т от друго в рем е в ж ивот а м у.
П о-късно, ког ато ра зглеж да ха по след нит е няколко сн имки, Тере за в идя онзи Гар ет, в когото с е бе влю била. О собено й н аправ и в печатление една сним ка и тя я задърж а по-дълго в реме. Като забеляза изра жени ето й, Джеб поясни, че бил а прав ена в Д е ня за отдава не поч ит на заг ина ли те във войни те, някол ко с едмици преди бут и лкат а да бъде изхвърлен а на брега на Кей п Код. Н а нея Гаре т сто еш е на заднат а веранда и изглеж д аше точно т ака, както в ден я, когато за първ и пъ т отиде в дома м у. Когато най-на края сва ли сн имкат а, Джеб я изте гли в нимателно от ръце те и. Н а сл едва щат а сут ри н й даде един пли к. Когато го отвори, в него бе ше сн им кат а, която бе разглеж да л а най- дълго, за едно с още няколко друг и. Н аред с тях бяха и т рит е пис ма, благодаре ние на кои то с е бяха з апо зна ли. — М исл я, че ще искаш да ги има ш. Задав ена от сълзи, тя с амо ким на бе змълв но в зна к на благодарно ст. Тере за не може ше да си спомни нищо от първ ите няколко дни сл ед зав ръ щане то си в Бо ст ън и като с е върна наза д във в реме то, ус т а нов и, че дори не ис ка да си спомня. Помне ше единс твено, че Диан а я ча ка ше на л ет ище то «Лоуга н», когато с амоле тът с е приземи. Сл ед като я бе видял а, Д иан а вед нага с е обади на съп руг а си и м у заръ ча да й за не с е др ехи в дома на Тере за, тъй като възн амерява ше да о ст ане при нея няколко дни. Тере за пре кара повечето време на легл о, дори не си направ и т руд а да с т ава, ког ато Кев и н с е в ръщаш е от уч или ще. — Ще с е оправ и ли мама? — попи т а Кев ин. — П ро сто й т рябва ма лко в реме — ус по кои го Диана. — Знам, че и на т еб ти е м ъчно, но скоро всичко ще бъде нар ед. С ъни щат а на Тере за, ког ато си ги спомняш е, бяха раз покъс ани и мъгляв и. За не йна изнен ада Гарет нито вед нъж не й с е яв и насъ н. Н е можеш е да си обяс ни да ли това е в ид пол ичба, или дори да ли т рябва да влага няка кво тъл куван ие. Гл ават а й с е маеше и й беше т руд но да мисли за каквото и да е с ясно съз нани е. Ля гаше си рано, св иваш е с е на кълбо в ут е ши телн ия мрак и с то еше т а ка колкото можеше по-дълго. П оняког а, когато с е събуж да ше, за час т от с екунд ат а й минава ше пре з ум а , че е с т ан а ла няка ква гре шка — ст руваш е й с е аб сурдно, че е могло да с е сл учи в действ и телно с т. В т аз и част от с е кун дат а като че ли вси чко бе ше нар ед. Тогава напря гаш е сл ух, за да ч уе стъп ки на Гаре т в ап арт аме нт а, убеде на, че пра зното легло до нея означава ше, че то й е в кух ня т а, къде то си пи е каф е то и чет е ве с тник. След ма лко и тя щ е с едн е край мас ат а до не го и ще покл ати глава : «Сън увах уж а с ен сън…» Еди нств ения т спомен от и змина л ат а с едмица беше въпие щат а н уж да да раз бере как е могло да с е сл уч и. П реди да си т ръ гне от Уилминг тън, тя на кара Д жеб да й обе щае, че ще й с е обаж да вс ек и път, когато науч и не що повече за деня, в кой то Гар ет е излязъл с «Х епънс т а нс» в откри то море. Н е знай но защо дълбоко вярва ше, че като науч и подробно с ти те, и о собено «за що», това по няка къв начин ще обле кчи скръбт а й. О нова, ко ето отка зва ше да повярва, бе ше, че Гаре т е т ръг на л с намерени ето никога да не с е завърне. Колкото пъти тел е ф онът звън неше, в с е с е на дяваш е да ч уе гл а с а на Д жеб. «Р азб ирам, въобразяваше си тя, че м у ка зва. Да… ра збирам. Това веч е е друго не що…» Ес те с твено, дълбоко в с е бе си тя зна еше, че това никога няма да с е сл уч и. Д жеб не й с е бе обадил тог ава с няка кво обяснен ие, нито пък отговоръ т
дойде до нея в момент, ког ато го очак ваше. Н е, отговоръ т дойде най- накрая отт ам , откъде то изоб що не бе пр едп олага ла. Едн а година по-къс но, на брега на Кей п Код, тя с е разми сли бе з горчив ин а над събит ият а, които я бяха довели до това място. С л ед като на й-с етн е с е поч увс тва готова, Тере за в зе чан т ат а си. И звади пр едм ет а, кой то но с еше в нея, и го за гледа, съж и вявай ки час а, в кой то найна края бе ше пол учи ла отговора. За разл ика от спомени те й от днит е не по средстве но след зав ръщ ане то в Бо стъ н, тоз и спомен беш е вс е още кри ст а л но яс ен. С л ед като Диа на си бе т ръг на ла от дома й, Тер е з а с е опи т а да възвърне рит ъма на вс е кидн ев ието си. В объркано с тт а си пр е з и змин а лат а с едм ица беше пренебр егна л а много не ща от ж ивот а , кой то т ака или инач е продъл ж ава ше. Докато Диана й помага ше с Кев ин, тя с амо т руп аш е пощат а си, бе з да я отваря, в еди ния ъгъл на вс е кидн ев нат а си. Една веч ер, сл ед като Кев ин си легн а, тя някак машин а лно з апоч на да я преглеж да. И маше ня колко де с ет ки писма, т ри сп ис ания и два коле т а. Ед иния тя раз позн а вед нага — бе ше подаръкъ т, кой то бе поръ ча ла по кат а лог за рож ден ия ден на Кев и н. Втор ият обаче бе ше ув и т в обик новена амба лаж н а ха рт ия и нямаше адре с на подател я. Б еш е дъл ъ г, с правоъг ълна ф орма, за леп ен допълн ител но със скоч. О свен това им аше и две лепе нки с пред уп реж де ние то «Ч упливо» — еднат а, бл изо до адре с а, друг ат а , на гърба. Ка кво ли ще е то ва, з апи т а с е и от л ю бопит ство отвори първо него. Едва то гава в идя поще нското клеймо от Уилм ингт ън, С еверна Карол ина, с дат а отпр еди две с едми ци. П огл едъ т й пробяга по изпи с а ния неин адре с. П очеркъ т беше на Гар ет. — Н е… — Тя о с т ав и па кет а и стомахът й с е св и. В зе от чекм едже то нож иц и и с т репер ещи ръце з апоч на да реже лепе нки те и съ щев рем енно в нимателно раз гръща ше ха ртия т а . Вече зна еше ка кво ще нам ер и вът р е. С л ед като и звади предме т а и погл една да не е о с т ан а ло още нещо въ т ре, с бав ни дв иже ния з апочн а да сва ля хартия т а, с коя то той бе ув и т, но тъй като тя бе за л е пена в дват а края, на лож и й с е па к да и зпол зва нож ици те. Н айна края по ст ав и пр едмет а върху бю рото си и го загледа продълж ит елно, бе з да е в състоя ние да помръдне. По сле го повдигна към све тлинат а и в идя в не го собс твеното си от ра жени е. Бутил кат а беш е з ап уш е на с коркова т апа и нав итото на рул о писмо сто еш е на дън ото й. Тя ле сно извад и т апат а — той не я бе натика л много навъ т ре, т ръсн а един- два пъти бути лкат а с гъ рлото надол у и нав итото писмо падн а. И то, като писмото, ко ето бе намерила с амо пред и няколко ме с еца, беше завъ р за но с кон ец. О твър за го ст арател но, за да не го скъс а. Б еш е нап ис ано с химика л ка. В горн ия де с ен ъгъл на лист а имаш е н апечат ана рисун ка на с т ар вет роходен кора б с изд ут и от вя търа платна. _С къпа Тер ез а,_ _Ще ми прост иш , ли?_ Тя о ст ав и пи смото върху бю рото. Ус е ти, че гърлото й пари и зат руд няваше ди шане то й. Светлин ат а от лампат а на т ава на с е преч уп ва ше в прич уд л ив и при зм и в отпри щилит е й с е на воля сълз и. Тя с е пре с ег на да в земе книж на
но с на кърпи чка и ги избър с а. След като с е по съв зе ма л ко, започна от ново да че те. _Ще ми прост иш ли?_ _В свет а, койт о ря д ко раз бирам , им а вет рове коит о духат , ког ат о найм алко г и очакваш . П он я ког а поривът им е съ с сил ат а н а ураг ан , а пон я ког а т е ед ва пог алват буз ат а т и. Но н е м оже да се от реч е че вет ровет е чест о н осят бъд ещ е, ко ет о е н евъзм ожн о чов ек д а н е прием е. Ти, скъпа м оя , си вя т ърът , койт о аз от каз ах д а прием а, вя т ърът , койт о духаш е по-си лн о, от кол кот о съм си пред ст авя л, че е възм ож н о. Ти си м оя т а съд ба._ _С бърка х, мн ог о сбърках, че н е обърн ах, вн им ан ие н а очевид н от о и з ат ова т е моля з а прош ка. К ат о пред пазлив пътн ик аз се опит ах да се опаз я от вя т ъра и вм ест о т ова заг уби х душ ат а си. П ост ъпих глупа во, че прен ебрег н ах, съд бат а си, но дори глупацит е им ат чу вст ва и аз осъз н ах, че т и си н ай-важн от о нещ о, коет о им ам на т оз и свя т ._ _Зн ам , че н е съм съвърш ен . През изм ин алит е ня колко м есе ц а н аправих пов ече г реш ки, от кол кот о д руг чове к би н аправил з а ц елия си живо т . С г реш их, кат о се държах т ака, ког ат о нам ерих писм ат а, какт о и сг реш их, че скрих ист ин ат а, з а преж ивя ван ия т а ми, свърз ан и с м оет о м ин а л о. Ког ат о се з ат ичах по улиц ат а сл ед кол ат а т и, а посл е, д окат о гл ед ах от л ет ищ ет о как от лит а сам ол ет ът си д ад ох см ет ка, че е т ря бва л о д а т е спра по-наст оя т елн о. Н о пред и всичко сбърках, че от рекох он ова, ко ет о беш е непог реш им о в сърц ет о м и — че н е мог а д а живея бе т ебе._ _Ти беш е права във всич ко. Ког ат о сед я хм е в м оя т а кухн я , аз се опит ах д а от хвъ рля н ещ ат а, коит о т и каз ваш е, м акар да з н аех, че са ист ин а. Кат о чове к, койт о гл ед а сам о наз ад по врем е на пътуван е, аз н е видя х он ова, ко ет о ти сл ож и пред м ен . П ропусн ах красот ат а на из г ря ващ от о сл ън ц е, пропусн ах чуд от о н а очакван ет о, ко ет о прид ава ст ойн ост н а живот а. Б еш е г реш ка от м оя ст ран а да пост ъпя т ака, беш е пл од н а объркан от о ми съз н ан ие и м и се щ е да г о бя х раз брал по-ран о._ _С ег а обаче, с погл ед , насочен към бъ д ещ ет о, виж д ам лиц ет о т и и чувам гл аса ти, и съм сиг урен , че това е път я т , койт о т ря бва д а сл ед вам . Н айсъкровен от о м и жел ан ие е да ми дад еш ощ е ед ин ш ан с. К акт о м оже би си се д осет ил а, над я вам се т аз и бут илка да из върш и вълш ебст вот о си, какт о г о ст ори вече вед н ъж , и по ня какъв начин д а ни събер е отн ово._ _П рез първит е ня кол ко дн и сл ед зам ин аван ет о т и исках д а вя рвам , че м ог а д а продъ лжа д а живея , ка кт о вин аг и. Н о н е можах, все ки път , ког ат о н аблю д авах з ал ез а на слън ц ет о, си мисл ех з а т еб всеки път , ког ат о м ин авах покрай т ел ефон а, из пит вах, неудърж им о жел ан ие да ти се обад я . Дори ког ат о излиз ах с я хт ат а, м исл ех, сам о з а т еб и з а прекрасн от о врем е, коет о прекара хм е з аедн о. Дъ л боко в сърц ет о си з н аех, че ж ивот ът м и в ече н иког а ня ма д а е същ ия т . И сках, да се върн еш повече от всич ко и въпреки т ова, ког ат о т е из виквах в съз н ан иет о си, н епрекъ сн ат о чува х, дум ит е ти от посл ед н ия н и раз г овор. Колкот о и мн ог о д а т е обичам , раз бирах, че м еж ду н ас ня м а д а се получи н ищ о, а ко ние и д вам ат а н е се уверим , че аз щ е се посв ет я из ця л о н а път я , койт о вод и напред . Продълж их д а се изм ъч вам от т ез и м исли до сн ощ и, ког ат о от г оворът най-н акрая д ойд е. Н адя вам се, че сл ед кат о т и раз кажа з а това т о щ е оз н ачава за т еб т олко ва колкот о оз н ачава, з а м ен ._
_В сън я си се видя х на п л ажа с К ат ерин , н а същ от о мя ст о, къд ет о т е з авед ох, сл ед кат о обяд вихм е в «Хан к». То беш е ярко освет ен о от сл ън ц ет о, чиит о лъчи се от раз я ваха осл епит елн о в пя съка. Вър вя хм е с н ея ед ин до д руг , а т я м е с луш аш е вн им ат елн о д окат о раз правя х, з а т еб, з а н ас, з а прекрасн ит е м иг ове, коит о преж ивя хм е з аедн о с т еб. Н акрая , сл ед из вестн о кол ебан ие, аз си призн ах, че т е обичам , но че се чу вст вам вин овен . От н ачал о К ат ерин н е каз а нищ о, продълж и д а върви до м ен . П осл е се обърн а и м е попит а: Защ о? «Зарад и т еб». К ат о чу от г овора м и, т я се усм ихн а л е ко раз весел ен а, какт о пред и д а ум ре. Пог али ме н ежн о по лиц ет о и реч е: «О , Гарет , кой м ислиш , че из прат и бут илкат а, коят о т я н ам ери?»_ Тере за спря да чете. Тихото ж уже не на хладилни ка сяка ш повтор и като ехо д ум и те от пи смото: «Кой м исл иш, че из прати бут ил кат а, която тя намери? » О блегна с е назад, затвори очи и с е опи т а да уд ърж и сълзи те си. — Гар ет… — промълв и, — Гарет… П ре з про зореца си ч ува ше ш ума от минава щит е коли. И бав но продълж и да че те. _Ког ат о се съ буд их, се почу вст вах праз ен и сам от ен . Сън ят н е м е ут еш и. Н апрот ив, з асили болкат а в мен от това, коет о ст орих на н ас д вам ат а, и з апочн ах да пл ача. Ког ат о най-н акрая се съ вз ех, в ече з на ех какво д а н аправя . С т реперещ а ръка н аписах д ве писм а — едн от о е т ова, ко ет о държ иш в ръкат а си сег а, а д руг от о до К ат ерин , в ко ет о най-сет н е и каз вам сбог ом . Дн ес щ е изля з а с «Хепън ст ан с», з а д а й г о из прат я , какт о прав ех с пред иш н ит е. Това щ е е посл едн от о ми писм о д о К ат ерин . Тя по с вой н ачин ми каз а д а продъ лжавам , напред , и аз реш их, д а се вс луш ам , в дум ит е и. Н о н е сам о в н ейн ит е дум и, а и в пред почит ан ия т а н а сърц ет о м и, коит о щ е м е от вед ат отн ово при т еб._ _О , Терез а, съжаля вам , т олкова мн ог о съжаля вам , че т е наран их. С л ед ващ ат а сед м иц а щ е дойд а в Б ост ън с над еж д ат а д а уст ан овя , че си м и прост ил а. Може би вече съм з акъсн я л, н е з ная ._ _Терез а, обичам т е и вин аг и щ е т е оби чам . Ум орих, се д а бъд а сам . Виж д ам как д ец а пл ачат и се см еят , ка кт о си иг раят н а пл ажа, и дойдох, д о з ак лючен иет о, че и аз искам д а им ам д е ц а от т еб. И скам д а бъд а д о Кевин , докат о възм ъжава. И скам да държа ръкат а т и, и д а те гл ед ам как п л ач еш , ког ат о ед ин д ен повед е г од ен иц ат а си към олт ара, искам д а т е ц елувам сл ед вся ка н ег ова сбъд н ат а м еч т а. Ще се прем ест я в Бост ън , ако поискаш , з ащ от о повеч е не мог а да ж ивея т ака. С т рад ам и тъг увам без т еб. Докат о седя в кухн я т а си, се м оля д а ми поз волиш да се върн а при т еб, т оз и път з авин аг и._ Гар ет В еч е с е свеч ерява ше и сивото не бе с т аваше вс е по-тъмно. М акар да пре прочет е с тотици пъти писмото, то пораж даш е ед накво сил ни ч увс тва, както първ ия път. П ре з изми на лат а ед на година т е зи ч увс тва я дебн еха във в с еки м ом ен т на бодърстван е. Д окато с еде ше на плаж а, тя с е опи т а още в еднъж да си го предс т ав и как то й й пиш е писмото. П рекар а пръст по д ум ит е, с мисъл т а, ч е ръкат а м у е доко сва л а ха ртия т а . Преглъ щайк и сълзит е си, огледа пи смото, както
прав еше вс еки пъ т, след като го прочет еше. Н а ме ст а беш е зац апа но, сяка ш хим и ка л кат а леко беш е потекла, докато е пишел. И маше ше ст задра ска ни д ум и и тя с е в гледа в тях, ч уд ей ки с е какво ли е иска л да н апи ше първон ача л но. Както в инаг и, не мож а да раз бере. Като много нещ а за по сл едни я м у ден, и това о с т ана т а йна, която бе отне съл със с е бе си. За бел яз а, че към края на с т ран ицат а почеркъ т м у т рудн о с е разч ит аш е, ся каш… Когато свърши, нав и писм ото отново, вър за го в нимат елно с конеца, з а да из гл еж да вс ек и път по същ ия начин. П ъхна го обрат но в бут ил кат а, която о с т ав и наст ран а до чан т ат а си. Знаеш е, че когато с е при бере, ще я сл ож и отново на бю рото си, къде то я държе ше не прекъ снато. Веч ер, когато от ра жени ят а от ул и чни те лампи прони кваха в ст аят а, бути лкат а за бл е стява ше в тъмн инат а и обикнов ено тя беше по сл едн ото не що, ко е то в иж даш е, пр еди да отид е да си легне. П о сл е в зе снимки те, кои то й бе да л Джеб. Спомни си, че след като с е върна в Б о стън, тя ги ра зглед а ед на по една. Когато ръце те й с е разт репер иха, ги прибр а в чекм едже то и повеч е не ги погл една. Н о с е га отново ги извад и и отд ели ед на, коя то бе праве на на задн ат а вера нда на къщат а м у. Загледа я и си спомни всич ко за него — как из гл еж даш е и с е дв ижеше, неприн уд ен ат а м у усм ив ка, бръчи ците окол о очи те м у. Може би ут ре , каз а си тя, ще в земе нег атив и те и ще извад и още една ув ел и чен а — двай с е т на двайс ет и пет, за да си я по ст ав и на нощното ш кафче, както той бе ше н аправ ил със сним кат а на Катерин. Усмихна с е тъж но, съзн авай ки дори с ег а, че едва ли би изд ърж а ла на това. Снимк ите ще отидат обратно в чекм едже то, където с тояха до с е га, под чор апи те й и до пе рл ени те обе ци, които й бе да ла баба й. Щеше да е боле зне но да в иж да в с еки ден лиц ето м у, а тя още не беше готова за това. С л ед погре бени ето тя поддърж аше спорад ична в ръзка с Джеб — обаж даше м у с е от в реме на време да го пи т а ка к е. П ърв ия път, когато м у с е обади, м у обясн и, че е от крила причин ат а, порад и коя то Гар ет е излязъл с «Х апъ нст ан с» онз и ф ат а лен ден, и двамат а с е раз плакаха на тел е ф она. С из низване то на ме с еци те обаче т е по сте пенно св ик наха да спомен ават им е то м у, бе з да прол иват сълзи, а Джеб дори разказва ше по някой и друг спом ен от де т с твото м у или пъ к припомня ше на Тере за не ща, които м у е говорил з а нея по в реме на дългит е им разд ели. П ре з юл и Тер е з а и Кев ин зами ха за Флорида и отидоха да с е гм уркат кр ай кора л ов и те риф ове. Водат а т ам, подобно на т аз и в С евер на Кар олина, бе ше топл а, но още по-бис т ра. П рекараха т ам о с ем дни, като с е гм уркаха всяка сут ри н и с е излеж ава ха на плаж а следо бед. Н а път за в къщи реши ха да повторят т ази поч ив ка и следващат а годин а. За рож ден ия си ден Кев ин пои ска да с е абонир а за спи с ан ия за подводен спорт. П о ирония на съдбат а в първ ия брой има ше мат ериа л за плавателн и съдове, претър пел и корабо круше ни е край брега на С ев ерна Кароли на, ср ед кои то беш е и един потън а л в по-плит ки води кораб, до който Кев ин и тя с е бяха гм урка л и за едно с Гар ет. С л ед см ъ рт т а на Гар ет тя не изле зе с нито един мъж въпреки нема лкото пр едл оже ния. Кол егит е, с и зключ ение на Диан а, непр екъс нато с е опит ваха да я запозн ават с разн и мъже. О писваха й ги като хуб ав и и с много каче ства, но тя лю бе з но от клонява ше всяка покан а. О т в реме на в реме ч уваш е как няко и от тях шеп нат зад гърба й: «Н е разбирам защо с е пред ава» или «Тя е
в с е още м лада и привлекателн а.» Други, които й вли заха в положе ние то, про с то разбира ха, че й т рябва в реме, за да с е възст анов и. П реди т ри с едми ци й с е обади Джеб и разговоръ т м у с него я изпрати отново в Кей п Код. Докато сл уша ше крот кия м у глас, с кой то загри жено я по съв етва, че й е в реме да продълж и н апр ед, с тени те, кои то бе издигн а л а окол о с ебе си, най-на края рухн аха. Тя плака поч ти цялат а нощ, но на сл едващ ат а сут ри н з наеш е ка кво т рябва да направ и. Ур еди си да дойде отново тук — бе з ни какв и зат руд не ния, тъй като не беше с е зон. И тъ км о тогава започн а изц еляван ето й. Ка кто с то е ше на плаж а, с е зап ит а да ли няма да я в иди ня кой. О гледа с е и в идя, че плажъ т е бе злюден. Като че ли с амо оке анът с е дв ижеш е и тя не м оже ше с а откъс не очи от него — водат а и зглеж да ше бурн а и опасна. М яс тото нямаше нищо общо с роман ти кат а, коя то помне ше. О с т ан а за гл ед ана дълго в реме във воднат а шир, мислей ки си за Гар ет, докато не ч у тъ тена на гръм, който от екна в зимното небе. Н адиг на с е вят ър и тя поч ув ст ва, че съзн ание то й с е пон е с е заедно с него. За що, з апи т а с е, т ряб ваше да свърши по този начи н? Н е мож а да си отговори. Сл ед нов порив поч увс тва Гаре т до с ебе си и й с е стор и, че пригл аж да на зад падна л върху лице то й кич ур. Същия же ст бе н аправ ил , когато си каза ха «с богом», и с е га още вед нъж го поч увс тва. П риис ка й с е да беше пром енила тогава много неща, за кои то тол кова съж а ляваш е… С ега, с ама с мисли те си, тя го обич аше. И в ина ги ще ше да го обич а. Знае ше го от м иг а, в който го в идя на рампат а кра й яхт ат а, з нае ше го и с ега. Н и то в рем ето, ни то смърт т а м у щяха да променя т начин а, по кой то с е ч увс тва ше в м ом ент а. Тя затвори очи и проше пна: — Липс ваш ми, Гаре т Блейк. — И за миг й с е с тори, че той я ч у, за щото вят ърът извед нъж ст ихна. П ърв ите капки дъж д закап аха, когато тя отвори обик новенат а прозр ачна бути л ка, която ст искаше здраво в ръце, и извади от нея пи смото, ко е то м у беше нап ис а ла сно щи, писмото, ко ето бе дошла да изпр ати именно от тук . Р азг ърна го, ка кто бе разгър на ла негов ото пи смо, когато нав ремето го нам ер и тук . Н а слабат а све тлина на отива щия си ден д уми те почт и не с е в иж даха, но тя го знае ше на изус т. Р ъцете й леко т реп ереха, ког ато започн а да го чет е. _С къпи мой,_ _И зм ин а ед н а г од ин а, от какт о сед н ах с бащ а ти в кухн я т а ти. С ег а е късн а нощ и м акар че дум ит е ми ид ват т руд н о, н е мог а да пот исн а чу вст вот о, че е врем е д а отг ово ря н ай-сет н е н а въпроса ти._ _ Раз бира се, че т и прощ авам . П рощ авам ти н е сам о сег а. Прост их т и ощ е, ког ат о прочет ох, писм от о ти. Ня м ах д руг из бор в сърц ет о си. До ст ат ъчн о м ъчит елн о беш е, че ведн ъж т е напусн ах, вт ори път ня м аш е д а е възм ож н о. О бичах т е т върд е м ног о, з а д а т е пусн а да си ид еш от н ово. Кол кот о и дъл бо ко д а скър бя з а това, ко ет о можеш е да бъд е, бл аг од арн а съм т и, че д ойд е в живот а м и, м акар и з а крат ко врем е. О тн ача л о си м исл ех, че съд бат а ни е събра л а, з а да т и пом огн а д а преж ивееш , скръб т а. С ег а об аче, г од ин а по-късн о, раз бирам , че е т очн о обратн от о._ _П о ирон ия н а съд бат а аз из падн ах, в същ от о пол ожен ие, в каквот о беш е т и, ког ат о т е срещ н ах, з а първи път . Докат о ти пиш а, се преборвам с приз рака на човека, ког от о обичах и з аг убих. С ег а раз бирам по-д обре
т рудн ост ит е, през коит о си м ин ал, и съз н авам кол ко бол ез н ен о т и е би л о д а продъ лжаваш напред . П он я ког а скръбт а м е см аз ва и макар д а зн ам , че н ие никог а веч е ня м а д а се вид им , част от м ен иска д а т е задърж и з авин аг и. На м ен щ е м и е л есн о д а го ст оря , защ от о, ако обикн а д руг иг о, спом ен ит е з а т еб щ е се з аличат доня къ д е. Н о тук е парад оксът ; въпр еки че ми липс ваш мн ог о, бл аг од арен ие на т еб аз н е се ст раху вам от бъ д ещ ет о. Защ от о т и успя д а се влюбиш в м ен и ми вдъхн а н ад ежд а, скъпи м ой. Ти м е н аучи, че е възм ожн о човек да продъ лж и д а ж ивее, н ез ависим о, колко ог ром н а е скръб т а м у. Ти по свой н ачин ме накара д а повя рвам , че ист ин скат а любов н е бива да се от рича._ _Точн о в т оз и м ом ен т н е съм сиг урн а, че съм г от ова, но това е м оят из бор. Н е се об виня вай, бл аг од арен ие на т еб се н ад я вам , че щ е дойд е д ен , ког ат о т ъг ат а м и щ е бъд е з ам ен ен а с н ещ о красиво. Б л аг од арен ие н а т еб им ам си ли д а продължа напред . Н е з нам д али м ърт вит е се връщ ат н а т оз и сея т и вит аят наокол о н евид им и, з а он ез и, коит о г и обичат , но ако е т ака, з н ам , че ти вин аг и щ е бъд еш д о м ен . Ког ат о с луш ам океан а щ е з н ам , че т ова е т воят ш епот , ког ат о студ ен вет рец пог али буз а т а м и, щ е з н ам , че т воя т дух е м ин ал покрай мен . Ти н е си си от иш ъл з авин аг и. Н ез ависим о, кой д руг щ е се поя ви в ж ивот а м и. Ти ст оиш д о бог заед н о с душ ат а м и и м и пом аг аш д а крача към бъд ещ е, коет о не съм в съ ст оян ие да пред вид я ._ _Това писм о н е е прощ алн о, т о е бл аг од арст вен о. Б л аг од аря ти, че дойд е в ж ивот а м и и ме д ари с рад ост . Б л аг од аря ти, че м е оби чаш е и полу чаваш е в от г овор и м оя т а любов, бл аг од аря ти з а спом ен ит е, коит о щ е з апаз я з авин аг и. Н о пред и всич ко ти бл аг од аря , зад ет о м и показ а, че щ е д ойд е д ен , ког ат о н ай-накрая щ е м ог а д а т е пусн а д а си от ид еш ._ _О бичам т е._ С л ед като проч ете пи смото за по следен път, Тере за го нав и и го з апечат а в бути л кат а. Завъртя бут ил кат а няколко пъти, с мисъл т а, че затваря пъл ния кръг на св о ето пъ туван е. П о сле, ч увс твай ки, че не може повеч е да ча ка, тя хвърл и бут ил кат а въ змож но най- навът ре в оке ана. Тъкм о тог ава с е надигн а силе н вятър и мъглат а з апочна да с е вдига. Тере за по с тоя изве с тно в реме, з аглед ана бе змълв но в бути лкат а , коя то з апочн а да с е но с и по вълнит е към откри то море. И макар да зна еше, че не е възмож но, си пр едс т ав и, че оке анъ т никог а няма да я изхвъ рли на някой бря г. И скаш е и с е да пътува вечно към да лечни ме ст а, кои то тя с амат а нико га няма да в иди. Когато сл ед ня колко мин ути бут ил кат а изч е з на от погл еда й, тя с е обърна и т ръгн а обратно към кол ат а си. Вървейки смълчан а под дъж да, Тере за леко с е усм ихн а. Н е зн аеше нито ког а, ни то къд е, ни то да л и няког а ще ше да бъде нам ер ена, но това няма ше знач ение за нея. Дълбоко в с ебе си беше сиг урн а, че Гаре т ще пол учи писм ото й. Край