СТАРАТА ГРАДСКА АРХИТЕКТУРА по улица “АЛЕКСАНДРОВСКА“ в БУРГАС /Туристически маршрут/
В центъра на града ни съществуват сгради, които все още носят духа и очарованието на стария Бургас. Те разказват история и дават специфичен, индивидуален облик на града. Наред със съвременната архитектура в Бургас могат да се видят и забележителни сгради от началото на XIX век, превърнали се образец на старата архитектура. По-голяма част от паметниците на културата са разположени по протежение на централната улица "Александровска", която води към пристанището в посока север-юг. Тук, са изградени импозантни сгради, които и до днес съперничат на най-добрите образци в европейската архитектура. Приканваме Ви, да тръгнете с нас на една архитектурна разходка по тази улица и заедно да се вгледаме в някои от тях.
Започваме от мястото, където пристигат всички, преди да се отправят на север или на юг по морето, а после с носталгия към лятото да си тръгнат от града -
1. Жп гара и гаров площад
Централна жп гара Бургас е разположена в началото на основната търговска улица на града " Александровска ". Модерният във функционално и естетическо отношение проект е дело на архитектите Никола Костов и Кирил Маричков и се използва и за построяването на железопътната гара във Варна. Двете сгради са еднакви в архитектурното си решение и се различават само в някои детайли на авторското ръководство - бургаският обект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският - от арх. Кирил Маричков.
Строителството на сградата започва през 1908г. и се осъществява на три етапа: от 1908 до 1911г., от 1911 до 1913 и от 1922 до края на август 1929 г. Окончателното предаване на сградата става на 27 август 1929 г. от предприемача инж. Димитър Каракостов и инвеститорския контрол арх. Калчев от София. Сградата е на два етажа и сутерен със застроена площ от 2088 кв.м. и кубатура - 22 978 куб.м. Първият началник на жп гарата е бил Антон Якамакев, а обслужващият персонал е наброявал около 116 души. Сградата е обявена за архитектурен паметник. Площадът до гарата първо се е наричал '' Фердинанд '', покъсно пл. '' Васил Коларов '' или просто Гаров площад.
2. Митницата Сградата на Митницата се намира в северната страна на Пристанище Бургас. Като операционен и двигателен пункт на целия интензивен живот на пристанището тя е строго функционална с тясно определени изисквания: митнически контрол, агенство, стокови проверки, делови административни и паспортни операции и др.
Построена е през 1911 г. по проект на арх. Вайнщайн. Предприемач на строежа е Кузман Димитров от Македония, а изпълнители са били строители от Тревненско, Странджа и македонски бежанци. Връзката на града със сградата се осъществява през проход в северната страна към Гаровия площад.
Връзката на Митницата с пристанищния ройон се осигурява от три места: два входа на юг, симетрично разположени в плана и един от изток. В четирите ъгъла на сградата са оформени осемстенни помещения.
Конструкцията е от 60 см зидове и вътрешни стени с дебелина 38 см и 25 см. Застроената квадратура на двуетажната сграда е около 1800 кв. м., а площта на вътрешения двор е около 340 кв. м. Пропорционалният обем, мощно акцентираните ъгли и фасадното оформление определят значимостта на сградата като архитектурна забележителност.
3.”Александровска” № 2 – Сграда на хотел „Чехословакия”, бивш х. „Булевард”
Сградата на хотел «Булевард» е построена в периода 1920-21г. по проект на арх. Мария Досева-Георгиева- първата жена, дипломирала се като архитект от България. След дипломирането си в гр. Дармщадт - Германия през 1917г. тя започва свободна практика в Бургас заедно със съпруга си арх. Минко Георгиев. В продължение на почти 60 години тя проектира в морския град няколко забележителни сгради като хотел “„Булевард”, къщите на Димитър Коруджиев, П. Кюлюмов, Г. П. Аянов и много други .
Архитектурата на сградата носи белезите на сецесиона с богата външна изява от овални покрития, еркери, балконски парапети, релефи на женски глави и амури, меандри и геометрични фигури от мазилки.
Първоначално хотелът е собственост на братя Цинандови, а по-късно става притежание на видния хотелиер и търговец Стефан Чакъров. През годините освен за хотел, сградата е служила за администрация, а понастоящем в нея се помещават различни офиси. Днес, макар и променена, красивата постройка продължава да носи романтиката на Стария Бургас.
4. ”Александровска” № 11 – Жилищно-търг. сграда на Стефан Милтиядов, бивш магазин „Торино”
Триетажната сграда е разположена на острия ъгъл, образуван от ул. „Александровска” и ул. „Граф Игнатиев”. Строена е от Стефан Милитиядов – найголемият син на фамилията Милтиядови – крупни търговци на зърнени храни, хранителни стоки, Проектът е изработен в последните години от притежатели на лозя и съвместната работа на арх. Св. Славов и Рикардо солници в Поморие. Тоскани в годините 1918-1920г. В план разпределението е подчинено на уличната и дворищната регулационни линии и има формата на неправилен петоъгълник. Партерният етаж е магазинен, предназначен за търговия с колониални стоки и деликатеси на собственика.
Двата жилищни етажа са решени като вестибюлна система. Акцентирана е тясната, ъглова северна фасада на сградата с главния вход към магазина, еркерът през двата жилищни етажа, завършващ отгоре с тераса и фронтон, в средата на който е бил монтиран златен стенен часовник. Източната и западната фасади са третирани по един и същ начин – с еркер в средата на фасадното поле и с по три тесни продълговати прозорци. Еркерите са свързани помежду си с балкони, чиито парапети са от балюстри и преминават в „сляпа” балюстрада. Над източния и западния еркери в покривното пространство са оформени стайни помещения и заедно с ъгловата стая функционално кореспондират с балконите. Конструкцията е от масивни тухлени зидове, стоманенобетонови елементи и покрив с марсилски керемиди.
5.”Александровска” № 14 – хотел „Одеса” Разположена е около средата между жп гарата и Народната банка. Поради сравнително закъснелия резанонс на „новите” европейски стилови направления в архитектурата на Бургас, въпреки че е строена през 1926г., тази сграда носи белезите на тяхното влияние. На фасадата, където е написана годината на строежа, са поставени инициалите „ХВПД”. Би могло да се допусне, че собственик е бил Дядов – богат търговец от Сливен, който се е отказал от наемите в полза на Сливенската митрополия.
Разпределението в план е асиметрично. Стълбището е в единия край. Стаите са разположени по уличния фронт в коридорна система. Малките размери на сградата позволяват крайно опростен и ясен функционален план. Четири леко изпъкнали пиластри делят фасадата на три полета с по два прозореца и балконска врата в ос на заострения фронт.
Сградата е подчертана допълнително от централна мансардна капандура с арковиден корниз и две по-малки капандури от двете й страни. Фасадният релеф е допълнен от изпъкнал кръгъл щит с три пискюла, поставени сполучливо на подходящи места. Общата архитектура е съобразена с новите конструкции и материали, което я приближава към влиянието на сецесиона.
6.”Александровска” № 16 – Бившия хотел „Империал”
Бившият хотел „Империал е построен през 1908г. по проект на италианския архитект Рикардо Тоскани”. В построяването на сградата участват най-добрите майстори от Македония, Тревненско и Странджа. Работил е и големият майстор-строител Митю Цанев. Изпълнител на конструкцията и германската фирма „Питер Браузеветер”. Собственик на сградата е Иван Хаджипетров. Предназначена е за хотел, експлоатиран от собственика, а след това отдаден под наем на братя Тодор и Димитър Цинандови.
Партерният етаж е бил предназначен за кафене. Интериорът и фасадното оформление са разработени много богато. В цялостното възприятие подчертано действа сложният, богато профилиран главен корниз под мансардния покрив, подпрян на единични и двойни конзоли. Два еркера в „необарок”, които преминават през втория и третия етаж, завършват с балкони, а в основата си са с парапет от балюстри.. Цялата фасада е в рустика и е изпълнена с разнообразни по вид и форма пластични украси.
Мансардният покрив е с прозорци, които завършват с триъгълни „гибели”. Покривът е обшит с цинкова ламарина и отчасти с марсилски керемиди. Художественият образ, изграден със средствата на еклектичните форми и похвати не отговаря на новата рамкова конструкция. Въпреки това, сградата действа внушително не само с обема си, но и с пищната релефна структура на фасадата, пластичността и изпълнението на строителството.
7. Сградата на кино „Модерен театър” (по-късно кино „Хр.Смирненски”), ул. „Милин камък” № 2 Сградата е разположена с главния си вход към малката уличка „Милин камък”, пряка на „Александровска”. Кинотеатралната сграда е завършена окончателна през 1910 г. и е собственост на големия индустриалец и общественик от онова време – Иван Хаджипетров, който притежава и хотелската сграда да нея.
Идеята да се построи кино не е случайна. На същото място се провеждат прожекции на открито с импровизиран екран – бяло платно и столове от софийския търговец Бакиш. Един говорител преразказва на публиката съдържанието и действието на филма – това е периода на „нямото кино”. Когато Хаджипетров започва да строи хотел, Бакиш му предлага да се построи и киносалон и той да го наеме за експлоатация. Проектът се преработва, изгражда се киносалонът и Бакиш е първият негов управител.
Интериорното пространство е просторно във височина, което дава възможност за стръмен балкон, в дъното на който е прожекционната кабина. По-късното преустройство унищожава цялото богатство на интериора.
Челната фасада е изключително богато украсена. Над главния вход, пищно изработен и детайлизиран, е надвесен сложен еркер. Западното лице (плътната стена на зрителната зала) е разнообразена със слепи дъгообразни отвори и релефни гирлянди. Цялата сграда е обилно наситена с барокови елементи.
8.”Александровска” № 22 – Сграда на Българска търговска банка (преди Българска земеделска банка)
Строежът на сградата завършва през 1930г. по проект на арх. Йордан Йорданов и арх. Сава Овчаров за нуждите на Българска земеделска банка. Технически ръководител е Иван Петков, а предприемач – старият майстрор Цаню Щерев от Плачковци и арх. Минко Георгиев. Плановата схема е за типична банкова сграда, с оригинално решение на съвместимост с магазини в два етажа.
От интериора внимание заслужава залата с работните гишета, оформена в колонада с капители горе и висока база на височината на подпрозоречните прагове. Залата е със сложно оформен плафон и контури на тавана. Общото въздействие е на спокойна, уравновесеа и солидна постройка благодарение на изпълнените с мярка корнизи, мецанина с ритмичните отвори – групирани по три, пиластрите по ризалита и двете тежки рустицирани колони в унисон с целия партерен етаж. Значима е с това, че е етап на нови изяви на съвременната архитектура. Покривът е с „марсилски” керемиди.
9. Сграда „Радиовъзел - Бургас”, ул. „Конт Андрованти” 2
Разположена е до сградата на Българска земеделска банка, срещу БНБ. Строена е около 1890г. за нуждите на собственика й Димитър Хараламбус – един от големите търговци на Бургас, общински съветник през 1893-94г. Автор на сградата е големият италиански архитект Рикардо Тоскани по сведения на Кочо Димитракополус.
Плановото решение е подчинено на основната тенденция да се постигне най-богат образ на постройката. Стари бургазлии са разказвали за високо художественото третиране на интериора със стенописи, профилирани тавани от готови гипсови детайли и богата вносна мебел. За съжаление всичко е унищожено. Днес все още е запазено изящното бяло мраморно стълбище, изпълнено от вносни материали. Много ценна е външната архитектурна обработка на сградата. Тя е образ на класицистичните архитектурни стилове. Към тях са прибавени в изобилие пластични елементи от гирлянди, розетки, акантови листа и др. богати и сложни корнизи, балконски парапети от балюстри и др., за да предадат на архитектурния образ истинска помпозност.
10. ”Александровска” N 26 – сграда на Българска народна банка (сега НАП)
Българска народна банка е проектирана през периода 1909– 1912г. На проектите за детайли на стълбището фигурира името на арх. С. Фолков, а върху тези на мансардния етаж - на арх. Никола Занков – тогава банков архитект.
Плановата композиция на първия етаж се характеризира с установената по това време банкова функционална схема, изразена в централната вътрешна операционна зала, ограничена с работни гишета наоколо. На втория етаж са работните кабинети, свързани с галериен коридор, което създава внушителен обем в пространството. Третият етаж е решен като втория, но тук вътрешния обходен коридор се явява като външен, поради затваряне на залното пространство с „оберлихт” зад втория етаж. Третият етаж е мансарден и играе роля във фасадното и общообемно оформление на сградата.
Външната архитектурна трактовка на сградата е под влияние на барок и е с ренесансови форми. Фасадата е украсена с релефни рамки, корнизи, гирлянди, розетки, балюстри, пиластри и др. Сутеренът, мансардата и двата етажа са убедително разчленени посредством корнизи, степенувани по сложност и профил. Сградата е един от малкото примери на банкова архитектура от този период, както в интериора, така и по външно архитектурно оформление, обем и силует.
Сградата на Община Бургас е разположена на геометричния център на стария град, където се пресичат улиците „Александровска”, „Фердинандова” и „Богориди”. Непосредствено пред нея се е намирала сградата, популярна сред бургазлии като '' старата община '', построена през периода 1909-1911г. от предприемачите братя Анкови по проект на арх. Карамалаков. Съборена през 1965г. само за една нощ.
Строителството на новата община започва през 1938 г. по проекта на колектива на арх. Георги Овчаров и арх. Георги Попов. Открита е през 1945 г., но довършителните работи продължават до 1946 - 1947г. По планова композиция е характерно вътрешното вестибюлно решение, което преминава през всичките пет етажа с покривно осветление. Във вестибюла на партера е разположено парадно стълбище, което в етажите разпределя посетителите по две странични стълбища.
Фасадата е архитектурно определена от главната северна страна с ниша, пред която са поставени седем колони в дорийски стил, преминаващи през 4-те етажа и образуващи пет междинни полета, между които е входа на сградата. Има еркерни излизания на етажите към запад и мощен корниз-стреха. Външните стени са облицовани от русенски камък, а колоните са изпълнени от монолитен врачански камък. Цялостната архитектура на сградата със своите ясни, отчетливи и опростени геометрични обемни форми в интериор и външен образ, я отличава от останалите архитектурни сгради.
12.Сградата на безистена, ул. „Александровска” №34
Красивата търговска сграда, чиито автентичен вид e запазен и след реставрацията е разположена в целия парцел между двете успоредни улици „Александровска” и „Мара Гидик”. Търговският базар е първата доходоносна сграда и е предназначена за нуждите на Акционерното дружество, отдаващо магазини под наем.
Проектът и предприемачеството са на арх. Светослав Славов, а построяването на сградата е около 1912г. от арх. Рикардо Тоскани. Решението на плана е оригинално и функционално.
По партера преминава три метра широк пасаж, свързващ двете улици с вход – изход от двете страни. В средата от северната страна е разположено стълбището, което отвежда към втория етаж. Покрив няма.
Впечатляващо е фасадното оформление на сградата откъм ул. „Александровска”, включващо дъгообразна ниша с тежки необарокови форми и детайли, пищен фронтон, завършващ ефектно над покрива с величествен каменен орел.
13. Жилищно – търговска сграда собственост на Димитър Воденичаров - ул. „Александровска” № 71 и ул. „Кирил и Методий” № 1
Сградата е построена през 1893 г. по проект на арх. Рикардо Тоскани за нуждите на Йови Воденичаров. Собственикът - Йови Воденичаров е първия дипломиран адвокат в Бургас, един от първенците на града през годините 1880–1900. Бил е народен представител и кмет на града.
Сградата е двуетажна, с лице на север и запад към двете главни улици на града. Главният вход е от изток, откъм двора. През него се влиза във вестибюл, където е разположено живописно орнаментирано стълбище. На втория етаж, през стълбищния вестибюл се влиза в гостните стаи с прозорци към двете главни бургаски улици. Незабравимо впечатление оставят свободно стоящите колони, които сполучливо рамкират обемите в пространството. Първият етаж е използван за кантора на юриста Йови Воденичаров, а вторият етаж е жилищен. Рисуваните розети по таваните придават усещане за релефност. „С изключителна артистичност е оформен преходът от стените към таваните чрез богато профилиран геометричен корниз в стълбищния хол и партера е в стил „рококо“. Стъклата на вратите – портали са гравирани с растителни орнаменти.
14. Търговска сграда „Огнена мелница” на Иван Хаджипетров пл. „Тройката” Сградата се намира на площад „Тройката”, наричан в миналото площад „Пазарни”, когато тук е бил краят на града. В съседство е била първата мелница на Иван Хаджипетров, а в тази сграда са били канцелариите, складовете и магазините.
Много от тях вече не съществуват, а запазената част е многократно преустройвана - за общежитие, ректорат на Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, сега книжарница «Хеликон». Сградата е построена около 1900г. по проект на арх. Рикардо Тоскани в духа на сецесион, стил значително повлиян от западните модни архитектурни тенденции
Главната фасада, дълга 22 м е симетрично решена. Прозорците са разположени в пет вертикални полета, като средните три са подчертани с допълнителни пиластри. Главният вход е в средата. Фасадата е богато украсена с гирлянди, охлюви, геометрични конзоли и антични капки и балюстри.
16.Жилищна сграда на Иван Хаджипетров пл. „Тройката” и ул. „Гурко” №1
Един от малкото частни „дворци” в Бургас, който се намира на пл. „Тройката” (някога площад „Пазарний”), където е свършвала българската махала „Чобан Махлеси”. Къщата е строена за жилищни нужди на Иван Хаджипетров и синовете му около 1910г. От арх. Рикардо Тоскани. Сградата е на два етажа със сутерен, обърната с главно лице на запад. Парцелът има площ около 1000 кв. м, добре благоустроен с дървета и цветна градина, каменна ограда и ажурен железен парапет.
Тя е многократно преустройвана, за да се приспособи за детско заведение. Партерният етаж заема застроена площ 200 кв. м, е определен за дневно пребиваване със стая за прислуга. Вторият етаж е определен за спални помещения с баня и тоалетна. В сутерена са стаите за прислугата, складове и подготвителни.
Тържествено двустранно външно стълбище с колонада под централния балкон води в антре с две странични уширения. Централното помещение представлява просторен салон от близо 50 кв. м, от който се излиза на живописно оформена тераса /зимна градина/ с връзка към двора. Отстрани с отделен вход и връзка със салона е разположен работният кабинет. Към вторият етаж отвеждат две вътрешни стълбища, където функционален коридор обединява родителската и детските спални. Конструкцията е изградена с дебели 60см външни и вътрешни стени, ефектни сводове между етажите и покрив от марсилски керемиди. Стените и таваните са богато декорирани с гипсови корнизи, а подовете са настлани с пъстри мозайки. Фасадите са решени в духа на неокласицизма с елементи на античната, ренесансовата и бароковата архитектура. Сградата е забележителна с характерното разпределение, архитектурно оформление и обемно – силуетното въздействие. По планова композиция къщата е единствената в града, запазена от това време. Източник: Сиркаров, Атанас Христов. Архитектурата на Бургас : 1878г. - 1940г. / Атанас Сиркаров. - Бургас : Балтика 2002, 2010. - 304 с. : с ил., 30 л. цв. ил.