Zhivka Baltadzhieva Живка Балтаджиева
Sol Слънце Versiones al español de la autora
2012
Предпролет Не знам и аз самата тази вечер колко съм далече. Недоизречени филизи сцепват кожата на мрачината със острие от нежност прибледняло. И разпознавам всичко свое без да трепна. Главата не извръщам, другаде не търся някой, на когото да говоря. Случайно утро може и да сполети сега. И нека. Стига, нечуто нокътче на птица, вкопчено в простора някъде да има.
Anteprimavera No sé yo misma esta noche lo lejos que me hallo. Impronunciados brotes parten la piel del frío con filo blanquecino de ternura. Y reconozco todo mío en la lejanía que viene sin estremecerme. Sin apartar ni un instante la mirada. No busco ya en otra parte alguien para hablarle. Podrá caer una mañana cualquiera. Me basta con sentir la uña del pájaro inaudible agarrada a la intemperie y lo ignoto.
Kълнове и тежки стъпки. Жълта светлина. Есенните листа лениво отлитат и вихрушките гаснат. Знаци на равновесие въздухът рецитира. Брутална невинност на органичното на прага на неизвестно какво…
Brotes y pisadas, luz amarilla. Las hojas otoñales vuelan lentas las ventiscas rápidas se apagan. Consignas de equilibrio el aire recita. Brutal inocencia de lo orgánico en el umbral del no sé qué…
Неочаквано те пресреща чувството, че всичко е непознато. Картината, взидана в паметта ти, се наблюдава квадратна и външна. Което остава извън обсега на погледа, се разраства, застига те, засято с безчетни човечества в безопасност от паметници и руини в драскотината на един чужд поглед. Бездна тръпна, където течеш от юг на север с реката на галактиките в хаоса от акроними и емотикони.
Inesperadamente sale al paso la sensación de que no se conoce nada. La imagen, fortificada en la memoria se contempla cuadrangular y externa. Lo que no está a la vista se acrecienta, te alcanza, sembrado de innumerables humanidades a salvo de los monumentos y las huellas en el rasguño de una mirada ajena. Tembloroso abismo por donde corres del sur al norte con el río de las galaxias en el desorden de acrónimos y emoticones.
Ядрено гробище Под моите стъпки цъфти ядреното гробище. Мирис на пролет и синигер в ускорените клони. Компримирани звукови вълни и остранена материя. Сякаш някой ме диша в забравена флейта. Без светлина и пространство. Мутираща мелодия между нехармоничните зигзаги на космическата хармоника, смъртоносна череша, пияна от тежка вода, в захапката на верующия пейзаж на местната Райска градина. На пейката скърцаща, левкемичен ангел с умиление фантазира ненаситeн Генезис в ядреното гробище.
El Cementerio Nuclear Bajo mis pies el Cementerio Nuclear florece. Aromas primaverales y un mirlo en las ramas aceleradas. Comprimidas ondas sonoras y materia enrarecida. Como si dentro de una flauta alguien me respira. Sin luz de fondo. Melodía mutante entre los picos irregulares de la armónica del Universo, cereza letal, embebida de agua pesada, en la mordedura del devoto paisaje del Jardín del Paraíso local. En el banco chirriante un ángel leucémico imagina el Génesis insaciable en el Cementerio Nuclear.
Kратка българска история Все оцеляваме, оцеляваме, оцеляваме. Оцеляхме от византийците. Оцеляхме от отоманците. Оцеляхме от руснаците. От фашистите. От комунистите. Ще оцелеем от нашите, от чуждите, от вашите. Болка, стискаща устни от вар и синка. Все оцеляваме, оцеляваме, оцеляваме. Прецедент исторически, чудо на чудесата, от какви ли не сили, и тъмни и светли, сме оцелели. Оцелели, оцелели, оцелели – ни живи, ни умрели! Срича месецът щърбав: Ни умрели! Ни даже умрели. Та надежда да храним за възкресение.
Breve historia búlgara Sobrevivimos, sobrevivimos, siempre sobrevivimos. Sobrevivimos a los bizantinos. Sobrevivimos a los otomanos. Sobrevivimos a los rusos. A los fascistas, a los comunistas. Sobreviviremos a los nuestros, a los ajenos, a los vuestros. Dolor con labios apretados de cal y añil sin sombra. Sobrevivimos, sobrevivimos, sobrevivimos. Precedente histórico milagro de los milagros. ¿A qué más fuerzas –oscuras y luminosas– no subsistimos? Supervivientes, supervivientes, supervivientes: ni vivos, ni muertos. Silabea la luna roma: ¡Ni muertos! Ni muertos siquiera para albergar esperanzas de resucitar.
Въдворени на площад Великолепие и животът от тук нататък без значение, под погледа на нощта и рисът на изплъзващото се слънце упражняваме трескаво варианти на никаква промяна, никакво случване.
Instalados en la Plaza de las Glorias y con la vida por delante sin trascendencia nos entrenamos febrilmente bajo la trampilla de la noche y el lince del sol escurridizo para que nada cambie, nada suceda.
Слънце Някога, ще погледна пак през прозореца, ще е следобед, тих някак целият свят. В паузата, между повтарящите се сгради, трева саморасла ще зърна, неопитомено пространство, празен такт, който с неизреченост ще ме проглуши. Някога, ще погледна пак през прозореца, в себе си ще се взра. С почуда. Колко пространства свободни между настъпващите пристройки на времето, колко живот още, колко съдби. Които ми предстоят. Или не.
Sol Algún día miraré de nuevo por la ventana, será por la tarde, y el mundo – callado. En las pausas entre los edificios repetitivos hierba salvaje descubriré, un espacio no domado, un tiempo vacío, que me ensordecerá inarticulado. Algún día miraré de nuevo por la ventana, en mí misma miraré. Con asombro. Cuánto espacio libre entre las construcciones anexas del tiempo, cuánta vida, cuántos destinos por delante. O no.
De esta plaquette se han impreso 30 ejemplares en los talleres gráficos de Barcelona Digital el 16 de abril de 2012. Тази творба бе отпечатана в 30 екземпляра в ателиетата на Барселона Дигитал на 16 април, 2012.
Zhivka Baltadzhieva nace en 1947 en Sofia, Bulgaria. Es autora de varios libros de poesía, algunos guiones de cine documental y varios ensayos. Desde 1983 vive en Madrid. Живка Балтаджиева е родена през 1947 в София, България. Автор е на няколко книги стихове, сценарии на документални филми и есета. От 1983 живее в Мадрид.
Carmina in minima re · 4 Plaquettes coordinadas por Albert Lázaro-Tinaut