I LOVE MY GRANDPARENTS by gery nikolova

Изложба на картини в СОУ“ХРИСТО БОТЕВ” подготвиха ученици, които участват в дейностите по проекта “Обичам баба и дядо“ на програма Коменски-международни партньорства.

1st of November is The Entry of the Most Holy into the Temple and The Christian family day in

Bulgaria

All people celebrate with their families. They go to the church, spend the free time together, and have a holiday lunch or dinner. On this day we opened our exhibition

My grandparents & me

Гърция-Арта Бяхме заедно.Опознахме се в Арта, Гърция на първата ни среща по проекта от 2.12 до 7.12. 2012г. В началото бяха обсъдени проблемите в образованието, приликите и разликите, характерни за всяка една страна– участник в проекта. Бяха представени резултатите от свършената работа- презентации за всяка страна- участник, изложби от детски рисунки,посветени на баба и дядо и албуми със снимки от миналото. Всички взеха участие в тържеството на VII-мо Основно училище-Арта. Песни, танци, театрална постановка с най-малките ученици, вкусни ястия приготвени от родителите– всичко беше прекрасно! Greece – Arta We were all together. We got to know each other on our first project meeting which took place from 2.12 to 7.12. , 2012 in Arta,Greece.. The first day started with discussions about the problems in education,the similarities and differences specific to each country participating in the project. The participants presented the results from the work done- presentations for each participating country , exhibitions of children's drawings dedicated to grandparents and photo albums from the past. All took enjoyed the celebration of the 7th Primary School in Arta which included songs, dances ,a theatrical performance with the youngest pupils, delicious dishes prepared from their parents everything was wonderful

The topic of the meeting:

Турция-Самсун „Всички пътища водят до Цариград”-казва популярна българска поговорка от миналото. През април 2013г. тези пътища ни отведоха до Истанбул , а след това и до Самсун, където ни очакваха с нетърпение нашите приятели от проекта”Обичам баба и дядо”. Топло посрещане, гостуване на село и вкусно похапване от гозбите на баба и дядо, посещения на музеи и паркове, морска разходка с кораб из Черно море ... Толкова разнообразна беше програмата на домакините! Но сериозната работа по проекта също не беше пренебрегната. Песните от времето на нашите баби и дядовци бяха чудесен повод участниците да се запознаят с музикалните традиции на страните-партньори. Изпълнения на шест езика и на разнообразни музикални инструменти звучаха в стаите на Начално училище”Тафлан Ялъ” Всички чуха любимите песни и изпълнители от 50-те, 60-те и 70-те години, както и най-интересното и популярното от фолклора на отделните страни. Размениха се музикални записи с песните на по-старите поколения, а децата-участници се включиха в празничния концерт на училището за Денят на детето на 21.април с атрактивни музикални изпълнения. " All roads lead to Constantinople ," says an old, popular Bulgarian proverb. In April 2013 these roads took us to Istanbul and then to Samsun, where our friends from the project I love my grandparents" expected us with great impatience. Warm welcome, visiting a village and trying the tasty dishes cooked by the grandparents, sightseeing and exciting cruise along the Black Sea ...The programme of the host’s country was so varied and thrilling. But the serious work on the project was not neglected, either. Songs from the time of our grandparents were a wonderful occasion for everybody to become familiar with the musical traditions of the partner countries. We saw performances in six languages and a variety of musical instruments sounded in the rooms of the Elementary School " Taflan Yala ". All of us heard favorite songs and singers from the 50s, 60s and 70s as well as the most interesting and popular from the folklore of each country. Musical tracks with favourite songs of the older generations were exchanged while the children participants took part in the school concert for the Day of the child on 21st April with attractive musical performances.

The topic of the meeting:

България-Ихтиман През май, 2013г. Ихтиман посрещна своите приятели и партньори по проекта на програма Коменски. СОУ”Христо Ботев” събра ученици и учители от шест страни за да представят любимите танци на баба и дядо , които с презентации и демонстрации станаха по-близки и интересни и на техните внуци. Танци от различните фолклорните области на България, Гърция, Турция, Литва, Италия и Испания бяха показани, разучени и завладяха не само преките участници, но и публиката в залата на училището. Беше представен сборникът с най-любимите и популярни приказки на баба и дядо. Всички участници в срещата посетиха откриването на гостуващата изложба”Плажни костюми от миналото” на Варненският етнографски музей и концерта на фолклорни изпълнители и танцови ансамбли от града, страната и Македония, Участието в дефилето послучай 24 май беше последното, най-емоционално преживяване за всички гости. Bulgaria - Ihtiman In May , 2013 Ihtiman welcomed friends and partners of the Comenius project.” Hristo Botev " Secondary school met students and teachers from six countries to present the favourite dances of their grandparent. Grandchildren got acquainted with the old dances with the help of lovely presentations. Folk dances from different regions in Bulgaria , Greece, Turkey , Lithuania , Italy and Spain were shown and gripped not only the participants but also the audience in the school hall. A collection with the most favourite and popular tales from the time of grandparents was presented, too. All participants in the meeting attended the opening of the visiting exhibition „Swim suits from the past" presented by the Ethnographic museum from Varna. The concert of folk artists and dance ensembles from Ihtiman, some other Bulgarian regions and Macedonia was breathtaking, too. The last and the most exciting experience was the participation in the celebration of the Day of the Bulgarian alphabet on 24th Ma

The topic of the meeting:

Литва- Лаздияй

Популярни семейни рецепти събраха през септември 2013г. в Лаздияй, Литва работни групи на партньорите по проекта”Обичам баба и дядо”. Бяха представени кулинарните традиции, които семействата пазят и предават от едно поколение на друго. Много интересни и вкусни национални ястия показаха и опитаха участниците. Как се готви с баба и кое е любимото блюдо на всяко българско семейство демонстрираха учениците от СОУ”Христо Ботев” гр.Ихтиман с песни, артистичност и с много снимки в презентацията. Изобилието на есента помогна на домакините от Детска градина и Начално училище”Витурелис” да покажат най-красивото и вкусното, най-оргиналното и най-традиционното от литовската кухня. С много песни, танци и веселие преминаха тези дни, с много нови приятелства и впечатления си тръгнаха всички към дома, там, където след екзотичните и странни рецепти знаехме, че ще ни посрещнат с любимата, родна храна... Lithuania- Lazdijai Popular family recipes gathered in September, 2013 in Lazdijai, Lithuania working groups of the project "I love my grandparents." This time the culinary traditions of the partner countries that go from one generation to another were presented there. The participants tried many interesting and delicious dishes. The children from Hristo Botev school, Ihtiman demonstrated with cheerful songs, artistry and with a lot of pictures in their presentation how to cook with grandmother. They also showed favourite dishes of Bulgarian families. The richness of autumn helped the hosts from Kindergarten and Elementary School “Viturelis " to show the most beautiful and delicious , the most original and traditional from the Lithuanian cuisine. These days passed with a lot of singing, dancing and joyfulness. We all left Lithuania with many new friendships and wonderful experiences.

The topic of the meeting:

Италия-Бишелие Международният проект по програма Коменски ”Обичам баба и дядо” бе чудесен повод приятели и партньори да се срещнат и работят отново заедно, този път в Бишелие, Италия. Темата на работната среща „Играчки от миналото” пренесе участниците назад във времето. Дървените пумпали, прашки, колички , парцалени топки и кукли, останали в спомените на повъзрастните накараха всички да погледнат назад във времето, когато баба и дядо са били деца. Красиви кукли и забавни игри от България представиха пред своите колеги Надежда Тодорова и Гергана Динчева. Участниците от Италия, Испания, Турция, Гърция, България и Литва откриха , че децата и в миналото и сега много си приличат, независимо от това, къде са родени, а талантливите италианчета от училището-домакин ”Сан Джовани Боско” пяха, танцуваха, играха и спечелиха сърцата на всички. Красива природа, местни кулинарни специалитети, исторически забележителности ...Италия е прочута с тези неща, но това, което впечатли всички бе сърдечността, спокойствието, веселата пъстрота навсякъде,която напомняше, че училището е територия, на която децата трябва да се чувстват щастливи, свободни и обичани.

Italy - Bisceglie

The International Comenius project "I Love Grandma and Grandpa " was a wonderful occasion for friends and partners to meet and work together again, this time in Bishelie , Italy. The theme of the workshop "Toys of the past " took the participants back in time. The wooden tops , slings, cars, balls and rag dolls, remained in the memories of the older people made the participants all look back in time when grandparents were children . Gergana Dincheva and Nadezda Todorova presented to their colleagues beautiful dolls and entertaining games from the time when the Bulgarian grandparents were children. The participants from Italy, Spain , Turkey , Greece, Bulgaria and Lithuania found that the children in the past and now are very similar , regardless of where they were born. The talented Italian children from the host school - "San Giovanni Bosco " sang, danced , played and won the hearts of all the people who watched them. Beautiful scenery, local culinary specialties , historical monuments ... Italy is famous for these things but what impressed everyone was the Italian warmth and tranquility and the cheerful diversity everywhere which reminded that school is a territory where children have to feel happy, free and loved.

The topic of the meeting:

Испания- Томейосо Какво са обличали преди години баба и дядо? На какви игри са си играли те? Отговорите ще получим в слънчева Испания, при нашите приятели от Томейосо. Една от работните теми, които ще проследим с различните страни, включени в проекта е „Традициите и модата в облеклото през годините”. Какво има в гардероба на баба и в раклата на прабаба? Използваме ли и сега красивото от старинните носии? На тези и на още много други въпроси предстои да открием отговорите и да ги обсъдим с останалите участници в проекта. Другата важна тема, която всички страни-партньори ще разгледат на срещата е „Игрите на баба и дядо”. Кои са най-популярните игри от миналото до сега, познати ли са те и в другите страни? Обичат ли децата да ги играят и сега? През месец май ни чакат още толкова много интересни и нови преживявания! Тогава за последен път ще се съберем заедно за да си кажем: „ Благодарим ви, приятели и до нови срещи!”

Spain- Tomelloso What kinds of clothes did our grandparents wear years ago? What kinds of plays did they play? The answers to these questions we will find in sunny Spain where are our friends from Tomelloso. One of the working themes that we will follow with the countries involved in the project is Traditions and clothes fashion over the years. What is there in our grandmothers’ wardrobe and great-grandmothers’ chest? Do we still use the best from their clothes and costumes? These and many other questions we are going to discuss with the participants in the project. The other important topic that all partner countries will discuss at the meeting is The games of grandmother and grandfather. What are the most popular games from the past up to now? Are these games known in the other partner countries? Do kids like to play them now? So many interesting and new experiences are waiting for us in May! We will gather together in Spain for our last project meeting to say, Thank you, friends and see you soon!

The topic of the meeting:

Dust for Plums

Bulgarian folk tale There was once a man of some means, living in a small town together with his only son. It was hard work, raising a child on his own, but the man loved his son and thus did the best he could for him. The boy soon grew into a handsome young man, kind and capable of taking care of the old man’s livestock and household. Recognizing that time had come for his son to find a companion of his own – a woman to take care of him and their home – the old man decided to marry him. Afraid that his son could make a mistake and marry an unsuitable, spoiled girl, the old man decided to take the task of choosing the bride himself. As soon as the next Friday – a market day – came about, the man amassed all the plums his orchard had born him that season in a cart and spurred his two horses towards a nearby town. There, he was sure, he would find a kind, beautiful woman for his son. Half the day the man traveled, entering the town just around midday. He clambered down the heavy cart, tied the horses securely, opened the sacks of plums and displayed the luscious fruits. It was the busiest time of the day so he did not have to wait long before he was surrounded by people, all poking around his goods andasking for the price of the plums. “How much would you like for the fruit, old man?” someone called and the man smiled, standing up from the place where he was sitting to rest. “The price?” the man mused, “Why, dust, of course.” People stared when they heart the old man’s words, then they murmured in a mocking way. ‘Why, the old geezer has lost his mind!’ Even so, the women quickly returned to their homes, sweeping up whatever dirt they could find and hurried back to the man with baskets and bushels full of dust and rubbish. Who, after all, was to refuse an offer like that? The old man did not disappoint – carefully measuring how much dust each woman brought him and giving her the same weight in plums. Many pretty girls passed by his cart, yet he did not bother to remember their names or ask them their address. None of them seemed suitable for his son. By the time dusk smoked the skies, the man’s cart was considerably lighter – the opposite of his heart. The day was a failure, he began packing his belongings and getting ready for the journey home. “Excuse me, but are you still selling plums?” The man turned towards the voice, smiled at a young girl emerging from the night, and a handkerchief tied in a knot was dangling from one of her hands. “Yes, my dear – but I am afraid you won’t be able to get much with what you have brought. Not that there is a lot left – if you had come earlier, I may have given you more for your trouble.” The girl smiled and extended her hands, offering him the small pile of dust, “Oh, I know, mister. I could not come earlier, since there was too much to do around the garden and mum and dad are too old for such chores. Also, that is all I could find in our house, after searching for hours – there is simply not much dust at home.”

Smiling in return, the old man spoke, “I have to go back home now – it is getting dark, and my son is bound to worry. But I will return tomorrow –why don’t you show me your home?” The girl did so, and the old man loaded her arms with all that was left in his cart, and departed with one last wave at the surprised girl. He was finally content.

Сливи за смет Някой си човек имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика. Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава. – Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет. Жени, моми, баби, булки – разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. Пък смет дал господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят: – У, мари, гледай колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв щур сливар да му го дадем, че да го не тъпчим по кьошетата! – Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам. – Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега на бърза ръка посметох малко, че ми се ядат сливици. И човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва. Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И то рекло сливи да купува. – Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам? – Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме, хич нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат. Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи в къщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница. И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.

The most precious fruit Bulgarian folk tale Once upon a time, there was a father who had three sons. The father was old, and he wanted to give only one of his sons the entire inheritance after he died, but he couldn’t decide which one of them deserved it the most. One day he called them together, and told them the following „I will give each of you a bag of gold. Go and walk around the world and find me the most precious fruit. The one who brings it to me, will get my whole fortune.” The boys took the money and went in three different directions to look for the fruit. Three years passed, and the sons finally returned home. First, the father asked the eldest son, „Well, did you bring me the most precious fruit?” The son answered, „ Father, I believe that the most precious fruit must be the one that tastes the sweetest. I have been in many different countries to find you some white grapes. From all of the fruit on our earth, the white grape is the sweetest.” „Good job son,” said the father. „What about you?” asked the father as he turned to the middle child. „I think that the most precious fruit is the one that is the most difficult to find, so I travelled south. I was in Africa, and I bought you fruit that you can’t find in our lands. For you, I have oranges, dates, and bananas. Here they are. Choose whatever you like,” answered the middle child. „Well done son. I will take one of them.” replied the father. Then he turned to the youngest son, „Why don’t you have anything?” asked the father. The youngest son said, „It’s true that I came with empty hands, and I didn’t spend the gold you gave me on fruit you can eat. I went to school with teachers and books. They taught me for three years. The fruit I have can’t be seen because it is in my heart and in my mind. I believe this is the most precious fruit.” When the father heard these words, he said happily, „You brought me the most precious fruit son. You deserve the inheritance the most because there is no fruit more precious knowledge.”

Скъпоценният плод Един баща имал трима сина. Един ден ги повикал и им казал: – Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се върнали при баща си. – Е – рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, – донесе ли ми най-скъпоценния плод? А той му казал: – Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свисло грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкия плод. – Хубаво си направил, синко – отговорил бащата, – хубав плод си ми донесъл. Ами ти какъв плод си ми донесъл? – обърнал се той към средния си син. – Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох в южните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи,

портокали, фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ти: избери си, който ти харесва. – Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях – казал баща му. После се обърнал към най-малкия си син: – А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце? – Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, които ми даде, аз не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове... Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал: – Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата. Защото няма по-скъпи плодове от тия, които знанието дава на човека.

The Apple of Life Once upon a time there was a marvelous tree in a mountain far away. The whole tree was silver and a silver apple was hanging from its silver branches on a stem, with silver leaves. There was a lake beside the tree. Golden fish were swimming in that lake. One day, a merchant came across that tree. He fell in love with that beauty. He picked the apple as soon as he saw it, in order to sell it. On his way, however, the merchant got hungry and cut a piece off from the apple. When he ate it he became immortal and the apple regained the missing piece. The merchant was happy and decided that the price of the apple should be different – not to be sold for money. A father and a son who were forgers lived in a village. They worked in their forge all day long. But the son had recently paid attention to only one sword, which was special. Many came to buy it but the son refused to sell it. The father began to worry: - Son, what’s wrong? Why aren’t you working? – asked the father. - I fell in love with a girl, dad – said the boy – I’m going to ask for her hand. - Very well! – reacted the father happily – Our home is well in need for a housewife. But you get to work! We don’t earn enough. The boy, however, headed for the girl’s house. She was sitting in the garden wearing a marvelous dress. She was lovely . -Hello there! – shouted the boy – I’m here to take you with me in the forge and marry you. - I agree – smiled the girl – but if you fetch me the Apple of Life.

The young forger set about searching for the merchant for whom everyone spoke. He went past two mountains and reached third, went past the silver tree and the lake with golden fish, and when the boy found the merchant he told him: -

Good day, sir! I came to buy the Apple of Life. Fine – agreed the merchant – but I do not wish money for it. You have to tell me a riddle. If I don’t answer properly - the apple is yours, but if I do answer it correctly - you will suffer! The boy was not good when it came to riddles. He could only handle his hammer. Then he said the only riddle he knew: -

A colorful stick is running across a field. What is it? Ha! That’s an easy one. It’s the snake! – laughed the merchant and at the same time the forger’s son vanished in everlasting flames. There the chap saw the God, the Devil, and the Angels. A serpent met him and tried to eat him. Then the boy drew out his sword and cut the serpent in two with only one swing. Suddenly he fell into a black hole and as if from the heaven, he fell right in front of the merchant. What are you doing?! Why are you still alive? – asked the merchant surprised. Because I am in love! – smiled the boy – I killed the serpent in the apple and it doesn’t give life anymore. Everyone will eat from it. Dead are now back to life. So the boy took the apple, gave it to the girl and they both married. Then the bride threw the apple away with the words: I don’t need this anymore! Author: Yasna Nikoleva Mineva

Ябълката на живота Някъде, някога, в една далечна планина израсло чудно дърво. То било цялото сребърно и на сребърните му клони се полюшвала сребърна ябълка, на сребърна дръжка и със сребърни листа. До дървото имало езеро.В него пък, плували златни рибки. Един търговец случайно намерил дървото. Той се влюбил в тази красота. Но като зърнал ябълката, веднага я откъснал , да я продава. По пътя, не щеш ли търговецът огладнял и си отрязал от ябълката. Когато изял парчето, станал безсмъртен, а ябълката пак си останала цяла. Зарадвал се търговецът и решил, че цената й трябва да е различна – да не се продава срещу пари. И тъй като вече бил безсмъртен , решил, че може да поизмъчи купувачите. В едно село живеели баща и син ковачи. Те по цял ден работели в ковачницата. Но от известно време синът се занимавал само с един специален меч. Много идвали да го купуват, но синът не го давал. Бащата започнал да се притиснява. - Сине, какво ти става, та не работиш? – попитал го той.

- Влюбих се, тате, в едно момиче – рекло момчето. Ще ходя да му поискам ръката. - Добре! – зарадвал се бащата. – Домът ни има нужда от къщовница. Но ти се стегни, че малко пари печелим. Синът обаче, се стегнал за път и тръгнал към дома на момичето. То седяло в градината в чудна рокля. Било много хубаво! - Здравей! – рекло момчето – Дойдох тук да те отведа в моята ковачница и да се оженя за теб. - Съгласна съм – усмихнало се момичето, - но ако ми донесеш ябълката на живота. Младият ковач тръгнал да търси търговеца, за когото вече всички говорели. Прекосил две планини и стигнал в трета, минал покрай сребърното дърво и езерото със златните рибки и когато открил търговеца, рекъл му: - Добър ден. Дойдох да купя ябълката на живота. - Добре – съгласил се търговецът, - но не искам пари за нея. Ще трябва да ми кажеш една гатанка. Ако не я отгатна – ще ти дам ябълката, но отгатна ли я – ще си изпатиш. Момчето не било по гатанките, то умеело да върти чука и казало единствената, която знаело: - Шарена тояга през полето бяга. Що е то? - Ха, това е лесно – змията! – изсмял се търговецът и в същия миг синът на ковача изчезнал във вечни пламъци. Там момъкът видял Бога, Дявола и Ангелите, а един змей го пресрещнал и се опитал да го изяде. Тогава ковачът извадил своя меч и с един удар го съсякъл. Изведнъж – пропаднал в черна дупка и сякаш от небето се свлякъл пред търговеца. - Какво правиш? Защо не си умрял? – викнал му той. - Защото съм влюбен! – усмихнал се синът на ковача. – Аз убих змея в ябълката, тя вече не дава живот! Всички ще ядат от нея. Мъртвите са вече живи… И момъкът взел ябълката, занесъл я на своето момиче и двамата се оженили. Тогава невестата метнала ябълката и казала : - Това вече не ми трябва! Автор: Ясна Николаева Минева – 4в кл.

Many Years Ago There, in a faraway kingdom, lived a beautiful princess. Her father was very sick and before he left this world he wanted more than everything else to marry his daughter to a good young man. For this purpose the candidate had to fulfil three of his wishes. Young men started coming from all parts of the world but no one could do it. One morning a poor young man knocked on the gates of the king. He lived near the castle. The king turned to him with distrust and gave him the first task-“ You have to go to the Great mountain. A scary beast lives there. When you kill him, the beast will turn into a beautiful ring, which will be a present for my daughter. The young man set off to the mountain without hesitation. As he was walking, the beast just stood on his way. After a long fight, the young man knocked him down and stunned, he saw how the beast turned into a ring. He grabbed the ring and quickly returned to the castle. The king was surprised but he took the ring and gave the young man the second task- “There is a lake near the mountain- he said- at the bottom you will find a necklace with sparkling pearls. The sea dragon keeps it. You will have to dive and if you eliminate him, the necklace will be yours. Bring it for my daughter.” The young man didn’t hesitate for a second and before the king managed to turn, the lad rushed off to the lake. Late in the evening, tired to death, he came back with the necklace and waited to hear what the third task was. “Well, young man- the king said – I can’t hide that you surprised me a lot but the time came for the last trial. You will have to walk the long way to the desert, go along the endless sands and to find the biggest pyramid. There is a brilliant crown locked in there. Only this crown suits the princess. To open the pyramid you will have to climb its top where the key is hidden.” The young man set out again. He walked and walked and reached the desert and then he bravely continued along the hot sands under the hot sun. He found the pyramid. The young man fell down many times until he climbed its top. He found the key, opened the pyramid and the brilliant crown shined in front of him. The young man was stunned by its beauty. He carefully took the crown and set out on his long journey to the kingdom The king had already been on deathbed. The young man stood up in front of him-“ Well, Your Majesty, I fulfilled your wishes, now it’s time you fulfilled mine? “Yes, my boy – the father groaned- I was distrustful to you, but you truly proved that you deserve my daughter. Now I can leave this world calmly. The old man closed his eyes and died. The young man and the princess got married and lived happily ever after. A baby boy was born who succeeded the throne. Teodora Gadzeva IV a

Преди много години Преди много години в далечно царство живяла красива принцеса.Нейният баща бил тежко болен и повече от всичко желаел, преди да си отиде от тоя свят, да омъжи дъщеря си за достоен момък. За целта кандидатът трябвало да изпълни три негови желания. Стекли се момци от всички краища на земята, но никой не мгъл да се справи. Една сутрин на царските врати почукал беден момък. Той живеел в близост до двореца. Царят с недоверие се обърнал към него и му възложил първата задача: - Трябва да отидеш в Голямата планина. Там живее страховит звяр. Когато го убиеш, той ще се превърне в красив пръстен, който ще е подарък за дъщеря ми. Без да се колебае момъкът тръгнал към планината. Както си вървял, звярът сам му се изпречил на пътя. След дълга борба, момъкът го повалил и замаян гледал как чудовището се превръща в пръстен. Грабнал го и бързо се върнал в двореца. Царят се изненадал, но приел пръстена и възложил втората задача: - Край планината има езеро – рекъл той, - на дъното му ще намериш огърлица от искрящи перли. Пази я морският дракон. Ще трябва да се гмурнеш и премахнеш ли го, огърлицата ще е твоя. Донеси я за дъщеря ми. Момъкът нито за миг не се поколебал. И още преди царят да се обърне, хукнал към езерото. До вечерта, премалял от умора, се върнал с огърлицата и зачакал да чуе каква е третата задача. - Е, момко, няма да крия, че ти много ме изненада, но дойде ред и на последното изпитание. Ще трябва да извървиш дългия път до пустинята, да преминеш през безкрайните пясъци и да намериш най-голямата пирамида. В нея е заключена бляскава тиара. Само тя подхожда на принцесата. За да отвориш пирамидата, ще трябва да се изкачиш на върха й, където е скрит ключа. Тръгнал момъкът пак на път. Вървял, вървял, стигнал пустинята и смело продължил през горещите пясъци под палещото слънце. Намерил пирамидата. Много пъти падал докато изкачил върха й. Открил ключа, отворил я и пред него блеснала искрящата короната.Той бил заслепен от красотата й. Прибрал я внимателно и отново извървял дългия път до царството. Царят вече бил на смъртно легло. Изправил се момъкът пред него: - Е , царю, изпълних желанията ти , сега е време ти да изпълниш моето. - Да, момчето ми, - простенал бащата. - Подходих към теб с недоверие, но ти доказа че наистина си достоен за дъщеря ми. Сега мога спокоен да си ида от тоя свят. Затворил очи старецът и издъхнал. А момчето и принцесата се оженили и заживели щастливо. Родило им се момченце, което станало наследник на трона. Автор: Теодора Тодорова Гаджева – 4в кл.

10 полезни съвета 1. В кухннята винаги трябва да присъства някой възрастен. 2. Измивай ръцете си и слагай престилка за да не се изцапаш. 3. Когато избереш ястието, което ще приготвиш приготви всичко необходимо, което ще ти трябва за да ти е по-лесно след това-продукти, съдове, дъска за рязане, лъжици, ножове и мерителна чаша. 4. Винаги трябва да имаш под ръка чифт топлозащитни ръкавици за да хванеш гореща тенджера или тиган или да извадиш тава от фурната. 5. Когато използваш нож или други остри предмети, също и когато използваш фурната или котлоните, задължително помоли някой възрастен да ти помага. 6. Внимавай когато пържиш със сгорещена мазнина, не приближавай глава към тигана или тенджерата, защото може да се изгориш от пръските. Обръщай на страни дръжките на тенджерите или тигана, когато са на печката. Ако стърчат може да ги събориш върху себе си. 7. Поддържай чисто мястото, където готвиш, за да не се затрупаш с мръсни купи и чинии. Ако разсипеш нещо, веднага почисти, защото може да се подхлъзнеш и паднеш. 8. Винаги слагай горещите тенджери и тигани на безопасно място/каменна плоча или подложка за съдове/ 9. Макар че да готвиш е много забавно, все пак кухнята не е място за игри. Не тичай, движи се бавно и спокойно. 10. Винаги почиствай, след като привършиш с готвенето.

10 useful tips 1. An adult should always be in the kitchen. 2. Wash your hands and put an apron so as not to get dirty. 3. When you choose the dish that you will cook, prepare everything that you need in order to be easy for you while cooking- ingredients, utensils, a cutting board, spoons, knives and a measuring cup. 4. You should always have on hand a pair of heat- protective gloves in order to catch the hot pot, frying pan or to remove a baking dish from the oven. Always ask an adult to help you. 5. When you use a knife or other sharp objects, and also when you use the oven or the hot-plates, it is necessary to ask an adult to help you. 6. Be careful when you fry with preheated oil, don’t lean your head towards the frying pan or the pot because you can get burned from the splashes. Turn aside the handles of the pot or the pan when they are on the stove. Otherwise you can overturn them upon you. 7. Keep the place where you cook clean in order not to pile with dirty bowls and plates. If you spill something, clean immediately because you can slip and fall down. 8. Always put the hot pots and pans in a safe place. 9. Although it is a lot of fun to cook, the kitchen is not a place for games. Do not run, move slowly and calmly. 10. Always clean the place after you have finished cooking.

Contents Shoppe salad * Mili * 2. Tarator /cold soup/* Tedi * 3. Soup of balls *Iliana * 4. Zelnik from Ihtiman * Mite * 5. Grill *Juli* /grilled steaks, meatballs & kebabcheta / 6. Banitza with cheese * Valya* 7. Christmas bread with a coin* Desi * 8. Bean in the oven *Dimcho * 9. Pumpkin pie * Desi * 1.

10.

Homemade tart * Lili *

Cake * Gery * 12. Cookies *Nevena * 11.